Търсене в текстове за 'безпла'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 59 резултата в 35 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 4_05 ) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато се дойде до служене на Бога в света, хората ще пътуват по железниците безплатно, по театрите ще се отива пак безплатно.
Представете си, че ще отидете при един хлебар и ще му кажете: „Любезни приятелю“ и той ще ви даде хляб без пари. Но той откъде ще вземе брашното? Ще отиде при някой мелничар, ще му каже: „Любезни приятелю“ и той ще му даде брашното. Това значи, че разменната монета ще бъде Любовта. Как ще познаем, че хората служат на Бога? Когато се дойде до служене на Бога в света, хората ще пътуват по железниците безплатно, по театрите ще се отива пак безплатно. И артистите ще играят безплатно, музикантите ще свирят безплатно, но в замяна на това техните слушатели ще ги хранят безплатно с най-чиста и хубава храна. Когато някой брат е с много енергия, ще го помолим да набере овошки и той ще вложи тази енергия в тях, ще направи мармалад. И когато някой не е енергичен, ще му дадем да яде от този мармалад и като яде, ще стане разположен. Онзи, който служи без пари, и нему плащат и даже повече му плащат. Някой може да каже така: „Ами аз ако работя без пари, ако работя от Любов към другите, от Любов към Бога, тогава какво ще стане с мен, как ще живея?
към текста >>

И артистите ще играят безплатно, музикантите ще свирят безплатно, но в замяна на това техните слушатели ще ги хранят безплатно с най-чиста и хубава храна.
Но той откъде ще вземе брашното? Ще отиде при някой мелничар, ще му каже: „Любезни приятелю“ и той ще му даде брашното. Това значи, че разменната монета ще бъде Любовта. Как ще познаем, че хората служат на Бога? Когато се дойде до служене на Бога в света, хората ще пътуват по железниците безплатно, по театрите ще се отива пак безплатно. И артистите ще играят безплатно, музикантите ще свирят безплатно, но в замяна на това техните слушатели ще ги хранят безплатно с най-чиста и хубава храна. Когато някой брат е с много енергия, ще го помолим да набере овошки и той ще вложи тази енергия в тях, ще направи мармалад. И когато някой не е енергичен, ще му дадем да яде от този мармалад и като яде, ще стане разположен. Онзи, който служи без пари, и нему плащат и даже повече му плащат. Някой може да каже така: „Ами аз ако работя без пари, ако работя от Любов към другите, от Любов към Бога, тогава какво ще стане с мен, как ще живея? “ Ето отговор на този въпрос: когато някой работи без пари, от Любов, хората ще му дават от Любов.
към текста >>

2. 4_06 ) Бъдещият строй – строй на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Би трябвало всеки да получава безплатно хляб и според нуждата си.
Икономическият въпрос трябва да се уреди: всеки да има къщичка с две стаи и кухня, всеки да има храна и да му остава време за нуждите на Духа. Въпросът за светлината, за въздуха и за водата са разрешени, остава само въпроса за хляба. И сега храната, която земята ражда всяка година, е достатъчна за всички, но не е разпределена както трябва. Обществото трябва да уреди този въпрос. Хлябът трябва да бъде така достъпен за всички, както светлината, въздухът и водата. Би трябвало всеки да получава безплатно хляб и според нуждата си. И като се уреди икономическият въпрос, тогава да остане време за всеки човек да задоволи своите културни нужди. Да се дава хляб безплатно на всички, това е възможно и наложително. Тогава Царството Божие ще е вече на Земята. Това е един от съществените въпроси, който няма да се реши по механичен начин. На нас ни трябват хора-пионери.
към текста >>

Да се дава хляб безплатно на всички, това е възможно и наложително.
И сега храната, която земята ражда всяка година, е достатъчна за всички, но не е разпределена както трябва. Обществото трябва да уреди този въпрос. Хлябът трябва да бъде така достъпен за всички, както светлината, въздухът и водата. Би трябвало всеки да получава безплатно хляб и според нуждата си. И като се уреди икономическият въпрос, тогава да остане време за всеки човек да задоволи своите културни нужди. Да се дава хляб безплатно на всички, това е възможно и наложително. Тогава Царството Божие ще е вече на Земята. Това е един от съществените въпроси, който няма да се реши по механичен начин. На нас ни трябват хора-пионери. Например в нашето Братство може да се направи опит да се кооперират хората и да приложат новия начин на живот. Братството да има шестдесет декара земя, където да се работи по новия начин.
към текста >>

3. 80) Щастието, многократно и непреривно - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой път и безплатен вход да оставиш, а пак салонът може да бъде празен.
При моите научни френологически изследвания, когато поставях десет стотинки вход за сказките, пълнеше се салонът. Когато поставях двадесет стотинки вход, малко идваха. Числото 10 е щастливо, а числото 20 е нещастно. Ако поставиш четиридесет лева вход, то е щастливо число; ако поставиш тридесет лева вход, няма да ти върви; 30 е нещастно число. Значи числата са щастливи и нещастни. Някой път и безплатен вход да оставиш, а пак салонът може да бъде празен. Не говори на скръбния за скръбта, не говори на радостния за радостта. На скръбния говори за радостта, а на радостния говори за скръбта. Там е философията. Нашето съществуване на Земята показва, че има някой, който ни обича, и колкото съзнанието ни е по-бистро, по-ярко, толкова повече това показва, че някой ни обича. Аз живея, защото има Някой, който ме обича – Бог.
към текста >>

4. 92) Словото ще даде живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Той има и следната черта: като отидеш да му проповядваш, иска да знае дали проповедта ще бъде с пари, или безплатна.
С този добитък ти си късметлия, всичко ще ти върви добре.“ При тези думи той почва да гледа с добро око на вола. Той не осъзнава, че в това животно има разумно същество, което е дошло да му помага. Това животно не е така глупаво, както си мисли човек. Добре е, че българинът се поправя всякога, когато разбере нещата. В известни отношения българинът е много подготвен. Той има и следната черта: като отидеш да му проповядваш, иска да знае дали проповедта ще бъде с пари, или безплатна. И щом види, че ти плащат, казва: „О, и аз знам така.“ А щом види, че проповядваш без пари, той се замисля: „Виж, има нещо важно тук – проповед без пари, значи има някаква идея.“ И той почва да изучава. Безидейното, което е с пари, го оставя настрана. Общественикът: И в странство виждат, че тъкмо Новото учение трябва да обнови света. Ние се радваме, че сме достойни синове на богомилите. Нали когато Слънцето не е тук в силата си, то е в силата си в Южното полукълбо и обратно – това става периодично, същото е и в живота на човечеството.
към текста >>

5. 13. СВЕТЛИЯТ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

похарчени са по-малко средства, понеже много от материалите и голяма част от труда е безплатен.
Към юни салонът е вече готов. Същата есен го измазват. Някои от селяните казват – 12 семейства, и направиха здание, което струва 200,000 лева! Разбира се, похарчени са по-малко средства, понеже много от материалите и голяма част от труда е безплатен. Мнозина, които са идвали в селото, са казвали: – Как е възможно постройка на такъв салон при такива условия? Един чиновник в Мъглиж, шеф на учреждение, казал: – Шепа хора построиха този салон. Те като се върнат дома вечерта от работа, отпрягат добитъка си и отиват в тоя салон, за да се просвещават.
към текста >>

6. 134 ЗАКОНИТЕ НА ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие сте били недоволни и за да ви утешат, са ви изпратили на разходка с един безплатен билет.
При една утринна разходка, в разговор, Учителят каза: - Човек иде на Земята като на училище, със специална програма, определена за него. Почти за всеки ден е определено какво трябва да се учи. Човек е пратен тук на училище и екскурзия. Знаете ли откъде сте дошли? Вие сте били недоволни и за да ви утешат, са ви изпратили на разходка с един безплатен билет. Вие сте екскурзианти. Човек трябва да благодари на Бога, че се разхожда. Като се върне у дома си, все ще занесе нещо. Като пътува, трябва да си държи бележки. Като се върне, ще разказва там на приятелите си какво е видял.
към текста >>

7. 52a ПРОТОКОЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И всичко това върша абсолютно безплатно.
Ако те са здрави умствено и морално, лесно схващат предаваните им уроци, в противен случай могат сами да се откажат от една работа, която не е по силите им. Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В моето учение се прилага разумната свобода. Който дойде, няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им със съвети, упътвания и разумни лечебни средства, съобразно законите на Разумната Жива Природа. И всичко това върша абсолютно безплатно. Бог, комуто служа, премисля за моята прехрана. Предвид на горното, заявявам че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мен, от когото и да било, са лишени от всякаква истинност и основание. Моето Учение, изложено в повече от шест печатни тома и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват и животът им е общопризнат образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието, се дължат очевидно на атавистични причини, т.е.
към текста >>

8. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ориген преподавал безплатно от сутрин до вечер.
В александрийското катехизисно училище учението било предметно и разделено на три вида: общи науки (граматика, диалектика, риторика, музика, геометрия, естествена история, физика, астрономия), които са предавали и в езическите училища; философия и мъдрост. От всички философи предпочитан бил Платон. Всички тези науки е преподавал Ориген заедно със своя помощник Иракъл. За да се усъвършенства философията, той когато бил учител, посещавал уроците на неоплатони-ческия философ Амониус Макос. Научил е еврейски език, за да се ползва направо от еврейския текст на Светото Писание, за да проверява гръцкият му превод. Ориген преподавал безплатно от сутрин до вечер. Неговата високоученост привличала много слушатели - християни и езичници, мъже, жени. Той водел строго аскетически живот, с което силно влияел на мъчениците си, някои от които станали в последствие християнски мъченици, а богатият Авросий бивш последовател на гностика Валентин поел на свои разноски издаването на оригеновите съчинения. За да отстрани всякакво подозрение, Ориген се сомоскопил, разбирайки буквално думите на Христа, че има изкопци заради Царството Божие. После Ориген осъждал от тази своя постъпка, противна на думите на апостол Павел: "Буквата убива, духът животвори" (второ кор. 3,6).
към текста >>

9. 3. В Царството на Христа, 11 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Хората са успели да заграбят хляба и да го продават, но от природата той ни е безплатно.
Може ли онзи, който не е учил например музика да свири? - Не може. За да можем да живеем разумно и щастливо, трябва да проучаваме живота като една велика наука, за да разбираме всички закони и процеси, които функционират в него. Като изучаваме живота, който функционира в нас, ние ще трябва да проучим и природата, и нейното отношение към нас. Защото всички блага ние ги приемаме от природата - светлината, въздуха, водата и храната природата ни ги дава и то даром. Хората са успели да заграбят хляба и да го продават, но от природата той ни е безплатно. И при всичките тези блага, които природата ни дава, ние сме недоволни. Защо? - Защото не познаваме законите на живота и си създаваме свои порядки и разбирания за живота, редом с тези, които съществуват в природата. Природата всичко ни дава безплатно, а хората продават благата, които природата им е дала даром. Всички неща от човешки произход се продават. Всяко нещо, което се продава, не е от Бога.
към текста >>

Природата всичко ни дава безплатно, а хората продават благата, които природата им е дала даром.
Като изучаваме живота, който функционира в нас, ние ще трябва да проучим и природата, и нейното отношение към нас. Защото всички блага ние ги приемаме от природата - светлината, въздуха, водата и храната природата ни ги дава и то даром. Хората са успели да заграбят хляба и да го продават, но от природата той ни е безплатно. И при всичките тези блага, които природата ни дава, ние сме недоволни. Защо? - Защото не познаваме законите на живота и си създаваме свои порядки и разбирания за живота, редом с тези, които съществуват в природата. Природата всичко ни дава безплатно, а хората продават благата, които природата им е дала даром. Всички неща от човешки произход се продават. Всяко нещо, което се продава, не е от Бога. Не че е лошо нещо да работиш за пари, но определям качествата на двата порядъка, разграничавам Божественото от човешкото и съобразно с това, по кое разбиране ще живеем, ще се определи и нашият живот, и нашият прогрес. За да може да прогресира човек, трябва да има абсолютна хармония между ума и сърцето му, трябва да има абсолютна хармония и между главномозъчната и симпатичната нервна система. Тези две системи обуславят човека като човек.
към текста >>

10. МЕТОДИ ЗА РАБОТА - Лалка Кръстева (1927-1998)

Това е един много обикновен метод за почивка, но безплатен и прекрасен, защото 10-15 минути са предостатъчни, за да се обновите.
Всеки може да посети своя приятел с любов. Всеки може да посети един болен, един беден, един обезсърчен с любов. Всеки може да полее едно изсъхнало цветенце с любов. * Има хора, които могат да обновяват тялото си, без да ходят на курорти или да използуват разни средства. Те оставят физическото си тяло тук, на Земята, а с духовното си тяло двойникът излиза навън, извън земната зона, там той набира сили и свежест и отново се връща във физическото си тяло. Това е един много обикновен метод за почивка, но безплатен и прекрасен, защото 10-15 минути са предостатъчни, за да се обновите. * По една четвърт от всички елементарни духове владеят нашата физика. Елементите от четирите царства трябва да са в равновесие, за да сме в нормално състояние, само че ние трябва да ги владеем, а не те нас. * Това, което днес извършите, то е извършено. Силният човек върши работата днес, а слабият я оставя за в бъдеще. * Когато ви сполети най-голямото нещастие в света, кажете: “Това нещастие е илюзия.”
към текста >>

11. 1. Видове материали за работа с децата и от где могат да се набавят те - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Най-често природата ни предлага безплатно богато изобилие от такива.
1. Видове материали за работа с децата и от где могат да се набавят те Не е необходимо да разполагаме с много средства, за да си набавим достатъчно материали. Най-често природата ни предлага безплатно богато изобилие от такива. От друга страна, излишеци и изрезки при различните производства често са готов материал за работа. Няма да пренебрегнем и различните видове хартии, мукави и др. За нареждане — кубчета, дървени изрезки, мозайки, дървени фигури и матадори,. дървени тухлички за строеж, клечици, желъди, камъчета, мидички или охлювчета, — боядисани или естествени и поставени в специални кутии, — са добро занимание за малките. Те обичат да ги нареждат в различни комбинации.
към текста >>

12. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

Имахме безплатен стол за хранене, плащаше предприятието, записах го в този стол да се храни, но той отказа.
Влизането ми в Братството Исках да се срещна с Влайчо от с. Коньово – Старо¬загорско, защото бях чула за чудесата, които правел за здравето на хората. Казаха ми, че той имал връзка с хората от Бялото братство и само чрез тях ще мога да се срещна с него. Спомних си за един възрастен колега – вегетарианец, работеше като пласьор в нашето предприятие, хранеше се с плодове и беше много добър човек. Имахме безплатен стол за хранене, плащаше предприятието, записах го в този стол да се храни, но той отказа. Работи две години при нас и се пенсионира. Та като реших да потърся връзка с Бялото братство, се сетих за него. Потърсих телефона му в указателя и се обадих – той веднага си спомни коя съм и ме покани у тях. Отидох на часà и подробно му разказах защо търся Влайчо. Той внимателно ме изслуша и каза: „Ще отидеш на Изгрева при сестра Цветана Симеонова, тя е художничка, кажи ѝ, че аз те изпращам, представи ѝ се, тя е прекрасен човек, ще те разбере, нейният съпруг води сега беседите в Братството.“ Благодарих му и си тръгнах.
към текста >>

Първо ще кажа на Георги Димитров и на всички министри, които се криеха на Изгрева и се хранеха безплатно на трапезата ни, та даже и Цола Драгойчева се криеше при нас.
Комунистите бяха „вдигнали мерника“ на Бялото братство, целта им беше да го разпръснат, в крайна сметка държавата прибра парите на Братството. Аз бях партиец и отговарях за Изгрева, един ден се събраха отговорниците на района, за да ме мъмрят и изключат, защото съм им пречел да си изпълнят задачата. Един приятел ме предупреди, че събранието е организирано заради мене, защото защитавам дъновистите. Събрахме се всички и началникът на района ми каза да наредя на дъновистите, че трябва да извадят Учителя си от градината, защото това не е гробище. Аз станах, извадих си пищова в ръката и застанах срещу него разтреперан от гняв, казах му: „Само да смее някой да направи нещо, ще ви разстрелям всичките! Първо ще кажа на Георги Димитров и на всички министри, които се криеха на Изгрева и се хранеха безплатно на трапезата ни, та даже и Цола Драгойчева се криеше при нас. Когато си замина Учителя, ние с Жеков и още някои братя отидохме в министерството и поискахме да се свържем с Димитров чрез Антон Югов. Същият ни предостави всички координати, за да се свържем с него. След разговора Георги Димитров изпрати телеграма със следния текст: Учителя да бъде погребан точно там, където той си е определил! – А вие днес ми казвате, че трябва да го изхвърлят оттам. Вие не знаете, че при блокадата на германците Учителя помогна на Георги Димитров – с неговата шапка и балтон да замине за Германия и после за Русия.
към текста >>

13. 14 Разходката до Алеко - Радка Левордашка (1920-2014)

Защото казвам, че на Бога се служи безплатно!
Скъпо ще платят тия, които мислят да се обогатяват от беседите, да коригират това, което не знаят, да пишат съчинения от моите книги. Аз знам, че ще ги има, вие сами ще проверите това, което казвам. Наблюдавайте – и ще се уверите в думите ми. Владиците и поповете ми пречеха всячески, ще видите какво ще стане с тях. Защо бяха против мене? Защото казвам, че на Бога се служи безплатно! Бог никога не оставя добрите си служители, той се грижи за тях!
към текста >>

14. 2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ - Светозар Няголов ( -2013)

Живеят в общежития и раздават безплатно блага на всички нуждаещи се.
Той Се е извършил под влиянието на антипода на България, който се е намирал някъде на запад (Германия)... По това време, XI век, един от най-тъмните векове на Средновековието, върху България оказвали силно влияние отрицателните сили на нейния антипод, вследствие на което богомилите били прогонени из цяла Европа. Великото, което те са занесли в Европа, това беше принципът на свободата." (36, с. 282) Богомилите се заселват в най-неплодородните полета и ги превръщат в райски градини. Те имат вътрешно знание и поставят известни символи и знаци върху обработваемата земя, с които привличат положителните енергии на природата и винаги се радват на голямо плодородие. Те са вегетарианци и посяват семената на новия разумен живот в умовете на окръжаващите ги. Живеят в общежития и раздават безплатно блага на всички нуждаещи се. Говорят само истината и никога не проявяват каквото и да е насилие или убийство. Често Инквизицията по това ги познава. Папата и някои ръководители на големи италиански градове правят няколко кръстоносни похода — Папа Инокентий IV, 1254 г. срещу богомилите, като прилагат инквизицията, въведена най-напред от папа Григорий IX в 1231 г. в град Флоренция.
към текста >>

15. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Чая го раздаваха безплатно.
Слязохме при х. Ястребец и по лятната пътека се отправихме към х. Мусала. Там имаше много хора. Пееше голям хор планински песни. Беше и Симеон Сакскобурггодски. Чая го раздаваха безплатно. Сестра ми и зет ми имаха високо кръвно и ходеха по-бавно, особено сестра ми, с която вървях аз. Павел носеше тежка раница с храна до 40 килограма. Занесе я на заслона Хималай, откъдето се качихме нагоре с малкия багаж, който можехме да носим. Към 17 часа бяхме на върха и се настанихме в двете големи стаи. Направихме още един курс до заслона да вземем храната.
към текста >>

16. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Ще им кажат, че те са работили безплатно.
Учителя предлага да се направи мост над това мочурливо място. Една голяма група от братя под неговото ръководство отива рано сутринта и до обяд построява моста. Един брат пита как да се кръсти мостът. Учителя отговаря: Ще го кръстим „Моста на будалите". Той пояснява защо: „Ето защо: някои, като минават оттук, ще питат: Колко платиха на тия, които направиха моста? Ще им кажат, че те са работили безплатно. Тогава пътниците ще кажат: „Те са будали." Ние ще преведем тази дума така: „Будала" значи: Буден е Алах в тях. Новото работене е да работим без пари, от Любов." („Разговори при 7-те езера", стр. 152) Навсякъде Учителя намира хубава вода, която е символ на живота, за да се ползваме от нея. При първите посещения на езерата се е ползвала езерната вода на Елбур за пиене, миене и готвене. При една обиколка с група приятели около езерото Учителя спира пред една голяма скала, южно от езерото, почуква с бастуна си земята и казва, че на това място има вода.
към текста >>

Учителя се грижеше за всички, които работеха в лагера, а нямаха достатъчно средства, да им се дава безплатен обяд.
Незабравими са дните, прекарани с Учителя на Рила. Не по-малко интензивни и хармонични са и дните, прекарани на езерата след заминаването на Учителя след 1944 г. Всяко посещение, даже и всеки ден на езерата оставят своите красиви картини в нашето съзнание. При един разговор Учителя казва, че истинска екскурзия е тази, при която всеки да доведе по трима бедни братя или сестpи, дa плати пътя им дo Рила и обратно и разноските по прехраната им. Такава екскурзия на езерата е благословена. Учителя се грижеше за всички, които работеха в лагера, а нямаха достатъчно средства, да им се дава безплатен обяд. „Щом е дошъл тук, той трябва да поеме грижата за още трима души: да им плати билета за автомобила или за трена и през всичкото време да се грижи за храната им, както за себе си... Вън от близките си всеки трябва да се погрижи за още трима." („Царският път на душата", стр. 149) Един беден брат от провинцията имал силно желание да посети лагера на Рила. Помолил се на Учителя да му съдейства за това желание. Едва успял да събере пари само за път. За храна взел една торбичка с жито и решил, когато братята и сестрите седнат за обяд да се хранят, той да се скрие в клековете и там ще яде сурово жито.
към текста >>

Оправихме огнището и сутрин приготвяхме вода за чай, а обядът беше безплатен.
Оттам конете занесоха всичко на хижата и настанихме багажа в преддверието, където туристите оставят раниците си. Хляба качих на тавана, където спяхме. Сутринта отидохме на Молитвения връх и след беседата се изигра Паневритмията край камъка на полянката и след това всички веднага отидоха да си приготвят закуската и обяда. Така приятелите бяха свързани с ежедневните си нужди и не можеха да отидат да играят Паневритмия другаде. С Елена донесохме казана и започнахме да готвим. Оправихме огнището и сутрин приготвяхме вода за чай, а обядът беше безплатен. Имаше донесен един казан, но той се оказа пробит. Картината на братския живот в лагера веднага се промени и започнахме да ходим на Паневритмия до Чистотата, на първото езеро за дърва и няколко пъти - на петото езеро. Раздадохме и хляб безплатно. Дойде един младеж и ми каза да му дам от Божия хляб, който се дава без пари. Аз отидох с него 8 хижата и му дадох 2 хляба, но когато отидох 6 лагера, той беше взел още няколко.
към текста >>

Раздадохме и хляб безплатно.
Така приятелите бяха свързани с ежедневните си нужди и не можеха да отидат да играят Паневритмия другаде. С Елена донесохме казана и започнахме да готвим. Оправихме огнището и сутрин приготвяхме вода за чай, а обядът беше безплатен. Имаше донесен един казан, но той се оказа пробит. Картината на братския живот в лагера веднага се промени и започнахме да ходим на Паневритмия до Чистотата, на първото езеро за дърва и няколко пъти - на петото езеро. Раздадохме и хляб безплатно. Дойде един младеж и ми каза да му дам от Божия хляб, който се дава без пари. Аз отидох с него 8 хижата и му дадох 2 хляба, но когато отидох 6 лагера, той беше взел още няколко. Помолих един брат с голяма палатка да ми позволи да сложа под навеса на двойния покрив храните, които с Еленка донесохме от хижата. По-късно се направи малкото заслонче, в което слагахме продуктите. Приятелите започнаха да дават пари и да носят продукти, които им бяха в повече.
към текста >>

Сутринта ние направихме 2 казана с хубав компот, обядът беше безплатен u се раздаде безплатно топъл хляб.
Подобен феномен имахме към 22 часа вечерта, вдясно от изток. Понеже на планината въздухът е много чист, звездите се виждат много големи и близо до нас, сякаш с ръка можеш да ги пипнеш. Празника на 19 август изкарахме добре. Когато провеждах наряди и четях беседи, една сестра виждаше моята аура в жълто със светлина и други неща. На празника не забравихме братските традиции. Сутринта ние направихме 2 казана с хубав компот, обядът беше безплатен u се раздаде безплатно топъл хляб. Когато си тръгнахме на 21 август, след натоварването на конете заваля дъжд с град. Тръгнахме надолу и спряхме в пещерата под Молитвения връх, където сложихме найлони. Направихме молитва и поехме надолу. Аз казах на приятелите, че дъждът скоро ще спре. Запяхме песента „фир фюн фен".
към текста >>

Дадох пари на Павел и той слезе с конете и докара топъл хляб, който го раздадохме безплатно.
Останаха малко, които конярите ги докараха с конете. Имахме хубави сухи дърва до края на лагера. Готвехме си на газовия котлон и заедно се хранехме с Величка, Истиян, Пенка Дянкова, Емилия и други приятели. На 18 и 19 август нашата група станахме дежурни в кухнята и не ходихме на Паневритмията на петото езеро да се ядосваме. Ръководството не ни даваше да докарваме и раздаваме хляб, но ние сме приятели с конярите. Дадох пари на Павел и той слезе с конете и докара топъл хляб, който го раздадохме безплатно. За празника направихме 2 казана сборно ядене, казан жито и казан с компот. Следобед приятелите се върнаха от Паневритмията и обядваха с вкусното ядене, приготвено от нас. На 21 август благополучно се прибрахме в София. През 2002 година не ходихме на езерата, понеже постоянно щеше да вали дъжд и имаше опасност за живота ми. Бръснатите глави, които посещаваха „Рилски езера" искаха да ме премахнат.
към текста >>

17. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Изданието е безплатно и излиза между 1928 и 1944 г.
Основните тематични кръгове са из областта на историята, философията, социологията, окултното учение, изкуството, вести от живота на Братството и книгопис. Интерес представлява замисълът в края на всяка книжка да се публикуват части от беседите, обикновено в превод на френски език, като авторът е назован "Учителят". Най-голям печатен и издателски център на движението става Севлиево благодарение на енергичната дейност на Сава Калименов (починал 1990 г.). Тук започва издаването на в. "Братство" - първият брой е от 15.11.1928 г. Изданието е безплатно и излиза между 1928 и 1944 г. След края на тоталитарния период вестникът е възстановен през м. март 1990 г. В по-малък тираж са вестниците "Жива струя", "Алфа" и "Живот", чиято поява е продиктувана от необходимостта да се защити Братството от външните му противници. През разглеждания период продължава и провеждането на събори. До 1925 г.
към текста >>

18. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Крум отива в едно кошничарско ателие и предлага безплатно труда си, за да учи този занаят.
Те искат да докажат на себе си, че ще могат да осигурят живота си единствено чрез своето знание, трудолюбие и прилежание. Вено никога не ни показа своите дипломи, макар че беше завършил педагогия и английска филология в Софийския университет. Няколко години, подтикнат от своя идеализъм, бе учил и агрономство. По това време, предвиждайки трудностите, които ще срещнат учениците му в живота, Учителя ги насърчава да учат занаяти. Известно е, че който разчита на уменията си, е независим от всякакви политически и идеологически пристрастия. Крум отива в едно кошничарско ателие и предлага безплатно труда си, за да учи този занаят. В течение на една година той плете кошници с единственото условие, че ще бъде напътстван, за да изучи добре кошничарството. После заедно с един от приятелите си съвсем сериозно се заемат с мекичарство. Трудно е да се повярва, че занаятите са удовлетворявали техните интелектуални и духовни интереси, но поне са им осигурявали минимума средства, за да лагеруват на планината и да пазят достойнството си на мъже. Заедно със Славчо Славянски в края на пролетта и началото на лятото те обикалят маковите полета в Софийско и предлагат услугите си да събират маковото млечице. За да успеят в това нелеко начинание, те усърдно изучават къде и как се правят разрезите върху стъблото и как се събира скъпоценната течност.
към текста >>

19. Школата на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Неговите беседи са безплатни, отворени и достъпни за най-широк кръг слушатели.
Школата на Учителя В края на XIX и началото на XX век Учителят започва духовната си дейност. От 1914 г. редовно всяка неделя от 10 ч. изнася беседи за всички, които желаят да го чуят. Неговите беседи са безплатни, отворени и достъпни за най-широк кръг слушатели. Всеки може да дойде и да чуе спасителното Слово на Учителя. В първите шест серии от неделните беседи Учителят излага основните принципи на своето учение. През 1914 г. започва първата европейска война, но въпреки трудната политическа обстановка Учителят с малки прекъсвания продължава да изнася неделните беседи. Учителят държи беседа в салона на Изгрева
към текста >>

20. Братският живот - Крум Въжаров (1908- 1991)

Цялата работа в селището се извършваше на доброволни начала, безплатно от братята и сестрите.
Всички тези разговори са дешифрирани и готови за печат, когато има условия за това.* Разговори с Учителя Животът на Изгрева беше колективен. Посадиха се овощни дървета, лозе, ягоди и малини. Всеки в свободното си време участваше в тяхно- то обработване. Цялата работа в селището се извършваше на доброволни начала, безплатно от братята и сестрите. Овощната и зеленчуковата градина, лозето, ягодите се обработваха колективно. Всеки, когато можеше, внасяше своя дял в тази работа. Пред салона имаше прекрасна цветна градина и за мен беше велико удоволствие рано сутрин да я поливам. Пред големия салон имаше лешникови храсти и пред тях бяха наредени масите за обяд с пейки от двете страни. Общ обяд под леските на Изгрева
към текста >>

Всеки ден имахме общ обяд, който беше безплатен, открит за всички.
Овощната и зеленчуковата градина, лозето, ягодите се обработваха колективно. Всеки, когато можеше, внасяше своя дял в тази работа. Пред салона имаше прекрасна цветна градина и за мен беше велико удоволствие рано сутрин да я поливам. Пред големия салон имаше лешникови храсти и пред тях бяха наредени масите за обяд с пейки от двете страни. Общ обяд под леските на Изгрева Всеки ден имахме общ обяд, който беше безплатен, открит за всички. Всякога имаше хубаво ядене. То се приготвяше от дежурни по свобода, но винаги имаше желаещи, които да се включат. Храната беше природосъобразна, вегетарианска, предимно плодове и зеленчуци. Вегетарианската храна е по-здравословна, а и убийството на животни е несъвместимо с любовта. След обеда се слагаше една касичка, в която всеки пускаше по желание, колкото намери за добре, но никога не беше задължително да даде.
към текста >>

Тук можеха да се хранят и външни хора безплатно.
След обеда се слагаше една касичка, в която всеки пускаше по желание, колкото намери за добре, но никога не беше задължително да даде. Това беше особено добре за бедните студенти, които се хранеха в стола. Винаги сме били в състояние да поддържаме стола. Тези, които бяха в града на работа, си приготвяха съдове, за да им се остави ядене. Всеки работеше по желание в овощната градина, лозето, зеленчуковата градина, а получените продукти отиваха за стола. Тук можеха да се хранят и външни хора безплатно. Съзнателният доброволен труд беше основа на нашия колективен живот. Колективната работа. Крум Въжаров и други ученици на Учителя работят в овощната градина на Изгрева Беседите и лекциите, които Учителят изнасяше, бяха безплатни. Той казва: „Съвременните попове, учители и съдии са професионалисти, работят за пари.
към текста >>

Беседите и лекциите, които Учителят изнасяше, бяха безплатни.
Всеки работеше по желание в овощната градина, лозето, зеленчуковата градина, а получените продукти отиваха за стола. Тук можеха да се хранят и външни хора безплатно. Съзнателният доброволен труд беше основа на нашия колективен живот. Колективната работа. Крум Въжаров и други ученици на Учителя работят в овощната градина на Изгрева Беседите и лекциите, които Учителят изнасяше, бяха безплатни. Той казва: „Съвременните попове, учители и съдии са професионалисти, работят за пари. Според схващане на истинското Христово учение те не са служители на Бога, а обикновени работници.“[54] Учителят ни даваше пример как да работим без корист. Да живеем за другите, това е основен принцип на нашето учение. Водата, която извира и тече свободно, е символ на изобилен и пълен живот.
към текста >>

21. Братският живот на Рила - Крум Въжаров (1908- 1991)

Всяка трудова дейност се извършва безплатно и е на абсолютно доброволни начала.
И тия звукове са неразбрани за нас, но за ангелите те са цял един език, красив ангелски език. Музиката е ангелски език.“[60] На работа в планината Учителят и Петър Пампоров Боян Боев Всяка трудова дейност се извършва безплатно и е на абсолютно доброволни начала. Животът в Братството се изгражда на принципа на пълната свобода и взаимопомощ. Върхът на духовния живот на Братството са съборните дни от 19 до 21 август, в които вземат участие и много гости от чужбина. Учителят на Рила с гости от Франция, Италия, Финландия, Швеция, Латвия и Югославия Учителят обича изворите, които са в изобилие в Рила планина. Едно от главните занимания там е почистването им, което има символичен смисъл.
към текста >>

22. Работа с младежите - Крум Въжаров (1908- 1991)

Той ни даваше безплатни уроци по английски и така отрано ни подготвяше за работата с чужденците, за разпространяване на Словото.
Човек трябва да намери своето място в Божествения организъм и да извърши точно работата, която му е дадена, а да не върши работи, които не са му поверени.“[106] Група младежи на зимна екскурзия на Рила с Крум Въжаров Преден ред от ляво на дясно: Ина Дойнова, Величка Няголова, Надка хижарката, непознат младеж; заден ред от ляво на дясно: Крум Въжаров, Григорий Кьосев, Боре хижаря, Мария Митовска и Любомир Няголов В продължение на много години група младежи имахме редовни занимания по английски език с Крум Въжаров. Той ни даваше безплатни уроци по английски и така отрано ни подготвяше за работата с чужденците, за разпространяване на Словото. Проблемите, трудностите, които срещахме в личния си живот, споделяхме с Крум или с други ученици на Учителя. Ние се допитвахме до тях, защото те вече бяха минали по този път и Учителят е бил до тях. Те знаеха много повече от нас, съветваха ни, учеха ни как да постъпим, как да решаваме задачите според принципите на учението. Това бяха живи уроци за нас, които завинаги оставаха в паметта ни. Тук са поместени две благодарствени писма до Крум Въжаров от млади хора, наши приятели.
към текста >>

23. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

През 1983 пак отива в Париж, но се връща на стари години към младежката си страст, и до края на живота си, се посвещава на безплатното си лечителство.
При помилването си Миркович оставя спечелените си средства като лекар от 3000 турски лири на тамошната арменската църковна община за строеж на нови църковни имоти. Когато по-късно го питат „Защо? “ - той споделя, че местните - българските заточеници са побойници и пройдохи, и всичко просто ще се пропилее, докато диарбекирските арменци са вярващи, семейни хора. В Сливен Миркович издава сп. „Виделина“ и „Светлина“. През 1983 пак отива в Париж, но се връща на стари години към младежката си страст, и до края на живота си, се посвещава на безплатното си лечителство. Пеню Киров е диаметрална противоположност на доктор Миркович. При него няма и следа от огромното разгръщане на доктора във всички сфери на обществения живот, било то в научната, обществената, политическата, или благотворителна сфера. Пеню е чадо на четири поколения преданни религиозни дейци от българския възрожденски бисер, село Раково в Сливенския балкан. Роден е през 1868 г. в Карнобат.
към текста >>

24. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Той излиза алчен, лаком, и ги използва като безплатна работна ръка.
Бъдещите комунари вървят 18 километра пеша от Карнобат до селото. Осем души, посреднощ, с прогизнали обувки от дъжда и калта. Студ! Мучене на крави, джафкане! Но пристигат. След ден два откриват, че нямат сили и време да отворят ни една от книгите, които са донесли със себе си. Жечо това не го интересува. Той излиза алчен, лаком, и ги използва като безплатна работна ръка. Около вършитбата им се отварят 15 свободни дни и комунарите тръгват на екскурзия в Коджа-Балкан. Шестдесет-седемдесет километра път! Пак почти боси. Пренощуват край Камчия. Разболяват се от остра малария! Връщат се напълно съсипани, когато идва време за реколтата. Свършват задълженията си по земеделската работа на комуната, и неколцина от тях успяват да се доберат до братския събор в Търново, където славата им на комунари се разнася с голяма обич.
към текста >>

25. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Братската кухня всеки ден сервираше постни обяди, които бяха абсолютно безплатни, за когото и да било, независимо от това дали са братя, или не.
По-голямата част от приходите се влагаха в главните усилия на Братството. Между тях беше издаването на месечното списание „Житно зърно“ и многотомната поредица с беседите на Учителя. На второ място идваше музикалното образование на децата на братските семейства. На най-надарените между тях се даваха стипендии, за да получат музикално образование в музикалните училища на България и Музикалната академия в София. Някои от тях цигуари, пианисти, певци, композитори и диригенти се издигаха до световно признание и получаването на високи национални награди и служебни постове. Братската кухня всеки ден сервираше постни обяди, които бяха абсолютно безплатни, за когото и да било, независимо от това дали са братя, или не. В края на обяда между присъстващите се пускаше пахарка от ръка на ръка за свободни дарения. Разходите не бяха особено големи. В петък например се сервираше само „Ангелска супа“, която представляваше варени картофи без хляб, без масло и сол, или каквито и да било други подправки. В специални случаи (главно по време на пролетното и есенно равноденствия) се провеждаха братски вечери придружавани с песни и музикални изпълнения. Организираха се и специални концерти главно в неделя след сутрешната беседа на Учителя.
към текста >>

В много случаи световно известни изпълнители, намиращи се на турне в България, даваха безплатни концерти в салона на Изгрева.
В края на обяда между присъстващите се пускаше пахарка от ръка на ръка за свободни дарения. Разходите не бяха особено големи. В петък например се сервираше само „Ангелска супа“, която представляваше варени картофи без хляб, без масло и сол, или каквито и да било други подправки. В специални случаи (главно по време на пролетното и есенно равноденствия) се провеждаха братски вечери придружавани с песни и музикални изпълнения. Организираха се и специални концерти главно в неделя след сутрешната беседа на Учителя. В много случаи световно известни изпълнители, намиращи се на турне в България, даваха безплатни концерти в салона на Изгрева. Постоянен гост беше тенорът на виенската опера Тодор Мазаров, и един път авторът на тези редове присъства на представянето в братския салон на италианския цигулар Паоло Чомпи. Неделя преди и след публичната беседа на Учителя, както вече споменах, на Изгрева се събираха известни български интелектуалци, които завършваха неделната си разходка през Борисовата градина със срещи и разговори с изтъкнати членове на братството. Между тях можеха да се срещнат активистът на Земеделския съюз Трифон Кунев, популярния есеист Томалевски, професорът по философия в Софийския Университет Михалчев, генерал Стоянов и много други. Фокусът на тези срещи на Поляната и боровата градина до нея, разбира се беше самият Учител. Той не винаги можеше да се срещне тук, но все пак достатъчно често, за да държи отворена вратата за комуникация с представителите на българския елит, които проявяваха интерес към братството.
към текста >>

Храненето беше безплатно.
От неотразимото си сияние на духовен център до чернозема, от който беше избуял. Около Салона цъфтеше истинска райска градина от всякакви цветя; предимно рози. На изток от него и на юг от „кухнята“ беше просната редица от продълговати маси и пейки, на които се хранеха не само братята, но и който поиска. Менюто беше постно, като в петък се сервираше, както вече казах, само прочутата „ангелска супа“, без каквито и да било подправки. За прочистване. Храненето беше безплатно. За когото и да е бил той брат или сестра, или някой от строителните работници, които градяха и ремонтираха богаташките вили оттатък Дървенишкото шосе, като вилата и ресторанта на Савитски, изящната къща на най-големия експерт по скъпоценните камъни в България - Сахакян, и пр. В края на обядите след 1940-та година брат Симеон минаваше с канчето си, в което всеки от гостите на Кухнята пускаше лептата си. Кой колкото иска. Имаше и постоянни жители на Изгрева, които години наред се хранеха в Кухнята без да дадат стотинка. Скитници, асоциални типове, клошари... Никой не ги закачаше.
към текста >>

26. Заключение - Атанас Славов

Там, където в неделя сутрин безплатно бяха пяли и давали концерти световни светила пред надошлия от града столичен хайлайф, сега можеше да се видят всякакви дивотии.
Както казахме инсталира се прожекционния апарат, за който споменах, и продължиха да се показват документални филми от войната, детски и забавни филми, и всичко което можеше да помогне на политизирането на обитателите на Изгрева. Антов всъщност, на висотата си на Отечествено-фронтовски активист, изпрати привържениците си да отправят покана към Учителя, на една от първите прожекции, която той, естествено, отклони. В салона винаги са се устройвали концерти, подходящи художествени прояви, рецитали. Сега обаче и тази традиция беше вулгарно разградена. Духовната атмосфера, която от толкова време тук беше пълен господар, също се беше изпарила. Там, където в неделя сутрин безплатно бяха пяли и давали концерти световни светила пред надошлия от града столичен хайлайф, сега можеше да се видят всякакви дивотии. В спомените си Николай Дойнов разказва, как на сцената се качва един от живеещите на Изгрева младежи от братски произход, за да усмее и да се погаври с изискания говор и държание на харесвания от всички братя Петко Епитропов. Хулиганът е свален от сцената, разбира се, но това не променя нещата. Просто един някогашен изряден молитвен дом все повече се превръща в площадно свърталище. „В коя черква, в коя джамия, или който и да е салон на верски общности“ пита Дойнов, „се правят съобщения от съвсем светски характер? В този именно молитвен дом нашият салон Антов става и започва да прави всевъзможни съобщения, да чете наредби на Отечествено-фронтовската власт, засягащи делничното.
към текста >>

27. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Семинарията се поддържа по този начин добре, но това не включва разноски за безплатна храна; а за ядене са нужни между два и половина и три долара на седмица на студент.
Управителното тяло му казва да не им губи времето с тези бонове и облигации, а той сам да вложи парите, както намери за добре. Дрю се съгласява и оттогава всеки януари, когато прибере лихвите на инвестицията си за семинарията, идва лично в „Гората“ да връчи на президента й чек за 17 000 долара, което представлява 7 % лихви за четвърт милион долара. И да хапнат на обяд и да побъбрят. Отначалото с Макклинтък, след това с президента Бъц и така, докато господин Дрю умира през 1879 г. Подкрепата на Дрю е достатъчна, но не и разточителна. Семинарията се поддържа по този начин добре, но това не включва разноски за безплатна храна; а за ядене са нужни между два и половина и три долара на седмица на студент. Методистките кандидат-пастори с малки изключения нямат пукнат грош. Макклинтък наема няколко от тях да вършат работа в семинарията, за която трябва да се плаща така или иначе. Други работят по неговата монументална „Енциклопедия на библейската, теологичната и еклезиастка литература“, по която работи заедно с Джеймс Стронг, и също им плаща за това, а трети се уреждало да проповядват в околните църкви. Когато през 1871 идва Икономов и трябва да търси работа, Хенри Граам, който е в последния клас, му казва как той се уредил - и така ще е било за всичките: „Имаше нещо като комитет от Съмит, отидоха при господин Макклинтък и поискаха някой студент да изнася проповеди в салона на селото всяка неделя вечер. Той накара комитета да се срещне със студентите, да поговорят насаме и да си изберат който им харесва.
към текста >>

Безплатно тичат - яко, кеф им е да пъчат мускули.
Ами чешмите? Ами калдъръмите и мостовете? Ами каламбурите на Ибиш ага и арменеца Бенлиян и на другите там диванета, дето са си просташки, но народът умираше от смях, като ги гледа от сутрин та до вечер по улиците, и умираше от кеф да пуска по нещо в капите на калдъръма, дето си правеха джумбалдаците. Ами самотният изстрел нощем? Два изстрела за втори район – три за трети... Тулумбаджиите, тогавашните пожарникари, всъщност хамали от пристанището, дето грабват на рамо шестте тулумби и хукват към мястото на пожара - трийсетина души, - а след тях дрънкат каруците с бъчонките вода и целият град се стряска от сън и си е страшно, защото всичко тук е дървени къщи на каменни основи, ама на горния етаж с дървени тарабени обшивки само, като на месемврийските и созополските рибарски къщи. Безплатно тичат - яко, кеф им е да пъчат мускули. Граждани всъщност! И накрая на годината кметът им даде по една тулумбаджийска униформа награда, така че хамалите на пристанището в този чуден град са в униформи. Пожарникарски! Ха сега де! Само дето насред празното място при фиданките на новия добрички път, сред касапниците и един-двата навеса за кой знае какво, започват да дигат храм, дето ще е на името на св. Богородица и, изглежда, ще излезе нещо свястно от него, другото - бърканица! Долу при липсващия мост Ташкюпрю ще трябва да слезе, да мине през липсващата крепостна стена и да хване железницата, дето я строи Хенри Баркли с брат си Тревор, че си оставиха ръцете, че даже Мидхад паша не искаше да направи тържествено откриване, да не вземат всички пътници да се избият, че да стане за смях. Връстницата му на Петър - тази русенска железница. С едно тренче колкото за едно ритниче и една каруца с две джамчета за пощата и две с по три джамчета за трета и втора класа и една пак с три, ама големи, над плюшените кушетки с дървениците, и друсане, дето червата ти ще издруса до Русе.
към текста >>

28. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

И понеже от началото излиза име на цялата тая работа, че е кутсузлия - просто не върви! Пътуването е обявено за безплатно, и пак кандидати няма! Най-страшни, според тези, които са си опитвали късмета, били завоите.
И още един специален вагон за султана. Надеждите са за голям комерсиален успех: линията стига до дъното на варненския залив на голям кей над водата, за да могат вагоните да се товарят и разтоварват направо от параходите; отделно от пътническата гара. За съжаление още от началото връхлита една от онези кошмарни варненски бури и кеят става дармадан, а пясъците изцяло зариват под себе си железните релси. Така че остава да се ползва само линията от другата страна на канала към езерото откъм крепостната стена; т.е. пътническата линия. И понеже от началото излиза име на цялата тая работа, че е кутсузлия - просто не върви! Пътуването е обявено за безплатно, и пак кандидати няма! Най-страшни, според тези, които са си опитвали късмета, били завоите. Като тутнел тренът, че иде завой, и като започнели да се наклоняват каруците на една страна - аха-аха да паднат! - смелчаците по седалките скачаш на крака и тичали разтреперани към другата страна. И не е за смях! Само една година след откриването на линията станала първата голяма катастрофа при гара Шейтанджик (т.е. Дяволска работа) - днешно Хитрино, и това вече довело населението в пълна паника. Освен италианския пътепис, за който говорим, за популярността на ужасното събитие е виновен и вестник „Дунав“ от 31 май 1867 г., където се описва с черни краски кое как станало. Петър поема към спирката при Ташкюпрю и се качва на трена.
към текста >>

29. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

- Казва: Точо, мой човек, виж сутрешното слънце как се плъзга над Дунава, колко красиво съм го направил да му се радваш! Не защото си го заслужил, мой човек, но защото съм Създателя и обичам работата, дето съм си я избрал за себе си, и я върша с кеф, с любов и споделяне - безплатно, и не чакам бакшиш ни от теб, ни от когото и да било за това, което правя.
Аз пък да не знам. Искаш да кажеш, че го е казал на църковнославянски или може би на гръцки, или на еврейски - грък ли беше той или евреин, как завърши тая кавга не помня! И сетне се е погрижил учениците му да го турят дума по дума на книга, точно както го е казал, и после се е погрижил думите му да се преведат точно както трябва от еврейски на български, и вие сега и учителите ви всичко ви е ясно и знаете цялата работа от игла до конец! Защо не ми каза навреме, да не се тревожа? - Винаги казваш, че си вярващ, а ги приказваш като богохулник! - О, само че съм! Наистина вярвам в Него! - Очите на чичо Точо уловиха погледа на Петър и той почувствува както винаги в такъв случай, че потъва в бездънната им синева; и това беше още по-странно поради това, че старият салджия бе измежду най-тъмнокожите брюнети в града. И той знаеше, че когато тези сини очи го задърпаха навътре, вече се започваше; идеше излиянието на тези чудни негови изречения, за които всички на пристанището му се радваха: - Вярвам в Него, само че Той никога не ми е говорил с мрънкането на гръцки поп от онова време, нито пък с думите на старобългарското евангелие, от които дума не разбирам, нито пък от бабешките химни на твоите учители. Бог не е градски билюкбашия да маршируваш пред него с думкане на даули и надуване на зурли! Чувствам го в костите си - цялото му свещено мълчание - мойто момче! Той ми говори... - И какво ти каза? - Казва: Точо, мой човек, виж сутрешното слънце как се плъзга над Дунава, колко красиво съм го направил да му се радваш! Не защото си го заслужил, мой човек, но защото съм Създателя и обичам работата, дето съм си я избрал за себе си, и я върша с кеф, с любов и споделяне - безплатно, и не чакам бакшиш ни от теб, ни от когото и да било за това, което правя. И виж птиците в небето. И виж върбите, дето се оглеждат във водите откъм румънския бряг. И аз го слушам какво казва, и не ща нищо за в бъдеще, не ща живот след смъртта, ни Рай, ни нищо, а да съм окото на някое мъничко врабче на клонче някое над нашата маса, и само да си седя така и да ви гледам глупавите момчета с шербетите и баклавите си, и да ви слушам как бръщолевите глупости за глупости, и тогава Бог, който ще е кацнал и той като врабче до мен, ще каже: „Точо, мой човек, признай, сега аз Създател ли съм, или съм Създател и половина!“ И аз ще кажа: „Еее, Ти си нещо, дето заслужава да се види, така си е!“ И ще седим горе там и ще гледаме саловете и реката, и ще си слушаме, и вас, и който и да дойде след вас на масата, и само ще си седим, както сме си кацнали така рамо до рамо во веки веков, та чак до сутринта. Чичо Точо беше замлъкнал, очите му се топяха в сребърнооловната повърхност на реката, светли и празни, сякаш бе ослепял, а Петър бе продължил да гледа тази безмерна красота на Реката от малкото площадче пред Чифте кафене, а сърцето му биеше като птиче в клетка: „О, просто да можех да се науча как да споделям какво ми е в сърцето за Него, както Точо умее, о, само да можех да се науча как!“ Но тихо сега! Слушай и гледай и учи как да разбереш цялата работа. А проповядването само ще дойде след всичко това.
към текста >>

30. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Има и четиригодишен курс, при който последната година се дава безплатна стая в общежитието на Теоложкия институт.
Книгите и учебниците са подръка; препоръчват се и се предоставят и частно написани лекции от преподавателите, но зубренето не е на мода. Учителят трябва да завърти мозъка на студента си в ритъма на своя мозък, преди да го пусне да върви нататък. Редовният курс е тригодишен, но има и допълнителни предмети, с които студентът може да се заеме, при положение обаче, че факултетният съвет се убеди, че той ще може да поеме допълнителното натоварване, без това да му пречи на усвояването на редовната програма. Ако всичко е наред, може да се впусне в някоя от десетте предлагани дисциплини без допълнително заплащане. Няма да е излишно да споменем, че между тези допълнителни дисциплини са медицината и музиката - две неща, на които особено се набляга в методисткото образование. Има и четиригодишен курс, при който последната година се дава безплатна стая в общежитието на Теоложкия институт. Този курс е за студенти без предварително солидно образование, които имат нужда от подготвителна година. Институтът по теология на ул. „Маунт Върнън“ 72, Бостън Като отделна специалност в института има тригодишен курс за мисионери, насочен към практическа работа на терена. И отново тук музикалното образование е особено силно застъпено. Студентите в тази специалност, които ще преследват кариера в мисионерска дейност в чужбина, се приемат без допълнително заплащане в Музикалната консерватория на Нова Англия - по него време най-голямата по обем консерватория в света.
към текста >>

Уреден е безплатен достъп до четири библиотеки и две читателски зали.
Учениците му в България разказват как той я изпълнил по-късно и пред тях на „Изгрева“ няколко пъти, но мелодията била сложна и никой не се наел да я нотира, когато му било времето. Така се и загубила. В която и специалност да е студентът, той бива изложен на работа в това, което тук наричат „агресивната градска църква“. Теорията не може да мине без практическо взимане на участие в църковната работа, като се почне от стажант-проповедничеството, та се стигне до чисто техническа помощ. Факултетът има завидно организиран хинтерланд. Уреден е безплатен достъп до четири библиотеки и две читателски зали. На първо място е библиотеката на самия институт. След това идва рядката теологическа колекция на покойния декан на института пастор Джеймс Латимер. Общата теологична библиотека от двадесет хиляди тома с читалните и периодиката си е разгърната близо до института. На последно място е намиращата се на по-малко от километър през парковете на югозапад Бостънска обществена библиотека, която вече е най-голямата в страната със своите половин милион тома и продължава да расте с над 10 000 тома в година. В читалнята й се получават над четиристотин периодични издания - всичко, което значи нещо в Щатите, плюс всичко важно от Англия, Франция, Германия, Италия, Испания и Скандинавските страни.
към текста >>

Безплатни за студентите в Института са лекциите в института Лоуел, цялата годишна програма на общинския лекторат и пр.
В читалнята й се получават над четиристотин периодични издания - всичко, което значи нещо в Щатите, плюс всичко важно от Англия, Франция, Германия, Италия, Испания и Скандинавските страни. Студентите са изложени на картечен огън от дебатиране, изнасяне на лекции, обсъждания и религиозни диалози. Всяка седмица клубовете за импровизирани дебати имат редовни срещи. В понеделник сутрин в големия салон на името на Уесли има пасторска конференция, на която се срещат проповедници от всички възможни християнски деноминации. Понеделник вечер на крачка от тук са лекциите на прочутия лектор Джозеф Кукс. Безплатни за студентите в Института са лекциите в института Лоуел, цялата годишна програма на общинския лекторат и пр. И, разбира се, в сградата на института има безплатен гимнастически салон с всички модерни за времето уреди, „Бостън Камън“ през две улици на юг чака студентите с игрищата си за тенис, крикет и бейзбол, а Градската градина и алеите на Бек Бей покрай водите на Чарлз Ривър са проснали ливадите си за разходки и пикници. Петър Дънов пристига в Бостън точно когато се е открило новото здание на Института по теология в супертежкия квартал Бийкън Хил. Елегантната четириетажна сграда на улица „Маунт Върнън“ и сега носи номера си - 72. Това е модерно здание в готически стил, облицовано с бял пясъчник, и дори днес изглежда съвременно. На пръв поглед не е особено монументално, но така е само на пръв поглед.
към текста >>

И, разбира се, в сградата на института има безплатен гимнастически салон с всички модерни за времето уреди, „Бостън Камън“ през две улици на юг чака студентите с игрищата си за тенис, крикет и бейзбол, а Градската градина и алеите на Бек Бей покрай водите на Чарлз Ривър са проснали ливадите си за разходки и пикници.
Студентите са изложени на картечен огън от дебатиране, изнасяне на лекции, обсъждания и религиозни диалози. Всяка седмица клубовете за импровизирани дебати имат редовни срещи. В понеделник сутрин в големия салон на името на Уесли има пасторска конференция, на която се срещат проповедници от всички възможни християнски деноминации. Понеделник вечер на крачка от тук са лекциите на прочутия лектор Джозеф Кукс. Безплатни за студентите в Института са лекциите в института Лоуел, цялата годишна програма на общинския лекторат и пр. И, разбира се, в сградата на института има безплатен гимнастически салон с всички модерни за времето уреди, „Бостън Камън“ през две улици на юг чака студентите с игрищата си за тенис, крикет и бейзбол, а Градската градина и алеите на Бек Бей покрай водите на Чарлз Ривър са проснали ливадите си за разходки и пикници. Петър Дънов пристига в Бостън точно когато се е открило новото здание на Института по теология в супертежкия квартал Бийкън Хил. Елегантната четириетажна сграда на улица „Маунт Върнън“ и сега носи номера си - 72. Това е модерно здание в готически стил, облицовано с бял пясъчник, и дори днес изглежда съвременно. На пръв поглед не е особено монументално, но така е само на пръв поглед. Всъщност то е съединено през целия квартал с постройките на големия си парцел отзад и има излаз и на другата улица - „Чеснът стрийт“ номер 27.
към текста >>

Ще проверят на база на дипломите и препоръките ви какви намаления може да получите, кое е безплатно за вас и кое не, какви квартири и стаи имат, къде са и колко струват.
Трябва да му кажете да ги достави на ваше име на входа на института откъм „Чеснът стрийт“ - номер 27. Вие самият най- добре е да наемете от малките хердикови карети пред гарата със страничните седалки, дето се влиза отзад, защото са само 25 цента, и да дадете адреса, на който да ви закарат откъм главния вход: „Маунт Върнън“ номер 72. Искат ви там, за да може портиерът да ви отведе, където трябва, и да ви ориентират веднага, за да не се лутате излишно. За багажа ви вече са се погрижили. Ще ви дадат точни данни какви такси трябва да платите, колко от тях отначалото, колко през втория семестър. Ще проверят на база на дипломите и препоръките ви какви намаления може да получите, кое е безплатно за вас и кое не, какви квартири и стаи имат, къде са и колко струват. Ще ви дадат списъци на местата, където може да работите от хамалска работа на пристанището, където се получават най-много пари, през миенето на чинии и келнерството в кафенетата и ресторантите около Бийкън Хил, където се получава по-малко, но е лесно и подръка. Това е най- организираният източник на доходи всъщност и факултетът е подготвил всичко както трябва и по тази линия. Учебната програма е така нагласена, че от единадесет и половина до два и половина следобед не се учи, за да могат студентите да работят като келнери по време на обедната почивка, когато кафенетата и ресторантите от квартала са пълни. Много по-пълни от вечерното време, тъй като на обяд никой няма време да се отдалечава от кантората си, за да се храни вкъщи. Изборът на работа нататък се простира до преподаването на частни уроци - за което се иска квалификация и носи реално най-малък приход, ако не се натоварите толкова, че да не ви остава време да учите самият вие.
към текста >>

Петър има нужда от това свидетелство, тъй като очевидно решава да вземе предлагания извънреден безплатен медицински курс, на който има право като редовен студент в Теоложкия факултет.
Чрез въплъщаването си в човека Бог става по-близо до него, а с това и Човекът става по-близо до Бог и божественото. Така че движението е както от Бога към Човека, така и от Човека към Бога; имаме сливане на Всемирното съзнание от двете противоположни посоки чрез тяхната взаимопритегателна сила. Така или иначе, тезата е завършена прилично и прецизно; без прозрение, без проблясък, без научен принос, но със затвърдено приемане на новаторското мислене на реформаторите на методизма от времето на учението му в семинарията Дрю и Теологическия факултет на Бостънския университет. Свидетелството на П.Дънов за завършено образование в Теологическия факултет на Бостънския университет На трети февруари 1894 година деканът на Медицинския факултет на Бостънския университет И. Т. Талбот подписва и връчва на Петър Дънов свидетелство, че същият е бил редовен участник в учебната програма на факултета за тази година. Петър има нужда от това свидетелство, тъй като очевидно решава да вземе предлагания извънреден безплатен медицински курс, на който има право като редовен студент в Теоложкия факултет. На четвърти юни 1894 година (след две години престой във факултета по теология на Бостънския университет) президентът на факултета професор Уилям Уорън и професор Хенри Шелдън подписват свидетелството на Петър Дънов, че е завършил задоволително редовния учебен курс в този институт. Сега накъде? По методистката пътека остава да се задоми и да намери пасторско място в Ню Джърси, където все още се числи, или да се върне в България и - пак това! - да стане пастор и да чака с годините вътрешните механизми на методистката йерархия да го направят учител в Свищов или Ловеч, или ръководител на някое паство от стотина души. Скромно и всеотдайно да служиш на поста си? Разбира се, но този пост кой го определя?
към текста >>

Бъдещи пастори - както вече казахме - имаха известни предимства за минаването през безплатни допълнителни курсове.
Петър виждаше как напредва Чакалов - няма какво да го усукваме - радваше му се, но и малко му завиждаше. Така или иначе, не можеше да се върне сега, след като тука никога няма да е на своето място, а в България не го чакаше нищо, за което да бърза да се връща. Накрая окончателното решение бе взето. Щеше да запише медицина. Пак в Бостънския университет, което щеше да е лесно. Бъдещи пастори - както вече казахме - имаха известни предимства за минаването през безплатни допълнителни курсове. Но той, разбира се, щеше да се запише като редовен студент, защото отново, както бе тезата му в Теологическия факултет, искаше да стигне до дъното на нещата. * В каталога и годишната книга на Медицинския факултет на Бостънския факултет от 22 юли 1894 г. Петър Дънов вече е записан като редовен студент първа година: „Дънов, Петър Константин. Завършил теология в Бостънския университет, от Варна, България.“ Между новопостъпилите около четиридесет студенти има само двама чужденци освен него: Чарлз Обер Кеплер от Тиенцин, Китай, и Има Рот от Виена, Австрия. Сега той вече е изцяло между вътрешни хора, мотивирани в кариерата си младежи от семейства с положение, в една от най-авторитетните медицински институции на Съединените щати.
към текста >>

31. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - Георги Христов

- Безплатни аргати на Жечо - отговарят някои, а други ни наричат антихристи.
Ризите ни почват да се късат. Аз изкърпвам своята риза отначало доста нескопосано, но после се научих да правя хубави и равни шевове. Обувките си заменихме е примитивно направени сандали, а нестриганите ни коси са бухнали като немирни храсти. - Какви са тези? - питат селяните. - Безплатни аргати на Жечо - отговарят някои, а други ни наричат антихристи. Каква ирония и колко несправедливост. Ние сме дошли тъкмо в името на Христовата любов, а те ни наричат „антихристи“. Някои от селяните, които не обичат нашия приятел Жечо, разпространяват из селото слуха, че заради нас щяло да падне градушка, която ще помете нивите. Пресният спомен от такава една градушка, която паднала миналата година, ги кара да изтръпнат. Някои от тях ни гледат вече с лошо око.
към текста >>

32. Централата на Общество „Бяло Братство' - Русе се мести в София - Георги Христов

Райчев получава специално пълномощно, като на първо време му се възлага да изпълнява длъжността без възнаграждение, с право да се ползва безплатно от квартира, храна, осветление и пътни от София до Русе и обратно.
Повидому има някакъв стремеж към завишаване на контрола в управленската дейност, или поне опит за придаване на някаква по-голяма ангажираност от страна на целия УС в общите му отговорности. Но не може да не се отбележи, че според последно утвърдения уставен текст - длъжностите в УС са пет, а не три. Остава да се приеме, че Уставът не е спазен стриктно заради по-добрата оперативност. В заседанието на 25 юли с.г. УС в столицата стига до извода, че интересите на Обществото налагат в Русе да се изпрати директор „с пълни и неограничени права“ и, че за такъв намира за най- подходящ Асен Райчев от София. Райчев получава специално пълномощно, като на първо време му се възлага да изпълнява длъжността без възнаграждение, с право да се ползва безплатно от квартира, храна, осветление и пътни от София до Русе и обратно. Първото Общо редовно годишно събрание след прехвърлянето на централата на Общество „Бяло Братство“ - Русе в София се провежда на 5 и 6 януари 1936 г. в Русе. Преди да започне същинската си работа събранието почита паметта на двамата починали членове на Обществото - д-р Димитър Халачев от Свищов и Енчо Първанов от Лом. След това се изключва от членство Иван Дивитаков от Търново „за непроявен интерес към обществените задачи“ с прилагането на механизма за решаващ глас на 2/3 мнозинство. Пак с 2/3 мнозинство за членове на сдружението се приемат Стоян Русев и Асен Райчев от София, и Тодор Ковачев и Велико Марашлиев от Русе.
към текста >>

33. Общата кухня на Изгрева - Георги Христов

Помещението бе построено, кухнята бе устроена и бе приготвена трапезарията с маси: Сестрите дежуреха в кухнята и се хранеха безплатно.
Продължи и през есента. А когато се разбра, че Учителя ще презимува тук, продължи и през зимата в една от бараките, понеже още нямаше приготвено помещение. През 1927 г. след събора Учителя нареди да се открие стол и да се построи едно помещение за него. И с тази работа се заеха братята, които отговаряха за стопанската част на Изгрева. Помещението бе построено, кухнята бе устроена и бе приготвена трапезарията с маси: Сестрите дежуреха в кухнята и се хранеха безплатно. Продукти се купуваха, а голяма част от продуктите изпращаха приятелите от провинцията. Като се нахранеха, след благодарствената молитва и песните, някой мине с една дървена кутия и всеки пуска доброволно вноска, кой колкото има. А който няма пари, не пуща. Никой няма да го пита и да му държи сметка. Това положение се използваше от бедни хора, бедни студенти и бедни чиновници, които нямаха редовно средства.
към текста >>

34. 4. Крум Въжаров - Георги Христов

Цялата работа в селището се извършваше на доброволни начала, безплатно от братята и сестрите.
и никога не си позволяваше да закъснее. След лекцията излизахме на полянката, която беше заобиколена отвсякъде с борова гора, и там зиме и лете правехме първите шест упражнения. Животът на Изгрева беше колективен. Посадиха се овощни дървета, лозе, ягоди и малини. Всеки в свободното си време участваше в тяхното обработване. Цялата работа в селището се извършваше на доброволни начала, безплатно от братята и сестрите. Овощната и зеленчуковата градина, лозето, ягодите се обработваха колективно. Всеки, когато можеше, внасяше своя дял в тази работа. Пред салона имаше прекрасна цветна градина и за мен беше велико удоволствие рано сутрин да я поливам. Пред големия салон имаше лешникови храсти и пред тях бяха наредени масите за обяд с пейки от двете страни. Всеки ден имахме общ обяд, който беше безплатен, открит за всички.
към текста >>

Всеки ден имахме общ обяд, който беше безплатен, открит за всички.
Цялата работа в селището се извършваше на доброволни начала, безплатно от братята и сестрите. Овощната и зеленчуковата градина, лозето, ягодите се обработваха колективно. Всеки, когато можеше, внасяше своя дял в тази работа. Пред салона имаше прекрасна цветна градина и за мен беше велико удоволствие рано сутрин да я поливам. Пред големия салон имаше лешникови храсти и пред тях бяха наредени масите за обяд с пейки от двете страни. Всеки ден имахме общ обяд, който беше безплатен, открит за всички. Всякога имаше хубаво ядене. То се приготвяше от дежурни по свобода, но винаги имаше желаещи, които да се включат. Храната беше природосъобразна, вегетарианска, предимно плодове и зеленчуци. Вегетарианската храна е по-здравословна, а и убийството на животни е несъвместимо с любовта. След обяда се слагаше една касичка, в която всеки пускаше по желание, колкото намери за добре, но никога не беше задължително да даде.
към текста >>

Тук можеха да се хранят и външни хора безплатно.
След обяда се слагаше една касичка, в която всеки пускаше по желание, колкото намери за добре, но никога не беше задължително да даде. Това беше особено добре за бедните студенти, които се хранеха в стола. Винаги сме били в състояние да поддържаме стола. Тези, които бяха в града на работа, си приготвяха съдове, за да им се остави ядене. Всеки работеше по желание в овощна- та градина, лозето, зеленчуковата градина, а получените продукти отиваха за стола. Тук можеха да се хранят и външни хора безплатно. Съзнателният доброволен труд беше основа на нашия колективен живот. Беседите и лекциите, които Учителя изнасяше, бяха безплатни. Той казва: „Съвременните попове, учители и съдии са професионалисти, работят за пари. Според схващането на истинското Христово учение те не са служители на Бога, а обикновени работници.“ Учителя ни даваше пример как да работим без корист. Да живеем за другите, това е основен принцип на нашето учение.
към текста >>

Беседите и лекциите, които Учителя изнасяше, бяха безплатни.
Винаги сме били в състояние да поддържаме стола. Тези, които бяха в града на работа, си приготвяха съдове, за да им се остави ядене. Всеки работеше по желание в овощна- та градина, лозето, зеленчуковата градина, а получените продукти отиваха за стола. Тук можеха да се хранят и външни хора безплатно. Съзнателният доброволен труд беше основа на нашия колективен живот. Беседите и лекциите, които Учителя изнасяше, бяха безплатни. Той казва: „Съвременните попове, учители и съдии са професионалисти, работят за пари. Според схващането на истинското Христово учение те не са служители на Бога, а обикновени работници.“ Учителя ни даваше пример как да работим без корист. Да живеем за другите, това е основен принцип на нашето учение. Водата, която извира и тече свободно, е символ на изобилен и пълен живот. Вода, която не се оттича, се превръща в блато и започва да мирише, така че, ако ние не искаме да сме смрадливо блато, трябва да оставим свободно Божественият живот да протече през нас.
към текста >>

35. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

Според него духовенството трябва да работи безплатно и безкористно, прехранвайки се от духовната си работа сред народа.
Последователите на Учителя ОмраамМикаел Айванхов практикуватПаневритмия и специално изучават български език, за да пеят в оригинал музикалните упражнения от Учителя Беинса Дуно. След демократичните промени в България стотици духовно-търсещи от цялата планета посещават ежегодния събор край Седемте рилски езера, за да участват в Школата на Планината, създадена от Учителя Беинса Дуно, и да изпълняват свещения танц Паневритмия заедно с хиляди духовни братя и сестри. Отношение на Православната църква към Учителя Беинса Дуно Петър Дънов е потомък на възрожденци със значителен принос в борбата за църковна независимост. Във второто десетилетие след освобождението на България от османска власт той основава Общество за повдигане религиозния дух на българския народ (1897), в което членуват изтъкнати дейци за национално религиозно самоопределение. Но архиереите на Българската православна църква не приемат неговите реформаторски идеи за връщане към принципите на ранното християнство. Според него духовенството трябва да работи безплатно и безкористно, прехранвайки се от духовната си работа сред народа. От друга страна, неговата езотерично-християнска доктрина се основава на принципите на причинно-следствената зависимост и прераждане (закон за реинкарнация и карма) с цел усъвършенстване и повдигане на човешката душа все по-близо до Христовото съвършенство - принципи, противоречащи на официалната църковна догматика. Такъв е и моралният принцип на вегетарианството, заложен в социалния живот на Всемирното Бяло Братство. През второто десетилетие на XX век Българската православна църква предприема преки или косвени, открити или тайни опити за дискредитиране дейността на Учителя Петър Дънов. Главно обвинение срещу него е, че се идентифицира с Христос, въпреки недвусмисленото му изказване от 8 август 1920 г.: „Не търсете Христа на физическото поле; не Го търсете и в един човек, защото Той е във всички хора. Само че там, където се проявява Христос, ще видите интензивна Светлина.
към текста >>

НАГОРЕ

0.2622230052948