Търсене в текстове за 'безпла'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

" А Иван Антонов купил много броеве и разнесъл безплатно по всички вестници, по всички издателства и видни политически личности в София.
Чудно е било, как са я поместили в едни от вестниците? Но нали взел позволение от Учителя, все някак се е наредило. Тя излязла и предизвикала голям шум. Нашите приятели й се радвали, а онези, другите, се възмущавали от красноречието на Иван Антонов и казвали: "Виж ги, тия дъновисти. Хем прости, хем нахални! " А Иван Антонов купил много броеве и разнесъл безплатно по всички вестници, по всички издателства и видни политически личности в София. Така той изказал и им показал своята Истина за Учителя. Друг път, в друг вестник, пишат отново против Учителя като Го обвиняват, че Той се меси в политиката на България и с това се бърка в политическия живот но страната. Какви ли не грехове се изписваха и се хвърляха върху Учителя! Но когато ставаше въпрос за политически обвинения, нещата ставаха много сериозни. Тези писания във вестниците можеха да предизвикат някои политически среди, които да използват властта си и да ограничат дейността на Братството.
към текста >>

2. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

Той отива лично в Севлиево и вместо поръчаните 200 броя, взима 600 броя от вестника, плаща ги и ги разнася по цяла България, като раздава безплатно на своите познати русофили и другари по убеждение - комунисти.
Нека знаем това. Нека го вярваме, без да се съмняваме. Нека го помним и никога да не го забравяме." Така завършва тази редакторска статия, подписана от Пламен, тоест от Сава Калименов.(вестник "Братство", издаван в гр. Севлиево, брой 281 от 1 август 1941 год., год. 13). Руси Караиванов държи в ръцете си вестника и вече знае отговора на Учителя както за съдбата на Хитлер и на Германия, така и за развоя и свършека на войната, така и за съдбата на Русия. Той отива лично в Севлиево и вместо поръчаните 200 броя, взима 600 броя от вестника, плаща ги и ги разнася по цяла България, като раздава безплатно на своите познати русофили и другари по убеждение - комунисти. Всички четат и искат да вярват, че това точно така ще стане, но нямат сила в себе си да повярват в думите на Учителя. Но Руси Караиванов вярва, защото лично го е чул от Учителя, а Сава Калименов му е разказвал, че тази статия е писана от него при изключително голямо вдъхновение и е отговор на започналата война на Германия срещу Русия. Руси Караиванов с голямо вълнение разказваше този случай тридесет години след победата на Русия • срещу Германия. Той доживя да види как всичко това се сбъдна. И го разказваше на мнозина.
към текста >>

3. 4_11 Последният концерт пред Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Когато веднъж Му казахме, че новата власт ни вика да излезем на бригада и да работим безплатно, Учителят се засмя и каза: "Те, комунистите, ще ви научат на работа." След години, когато редовно ежегодно отивахме на бригади по селскостопански работи, винаги си спомнях тези думи на Учителя.
Това беше чуто, това беше написано, това беше разказвано на другите - всички знаеха, че това са думи на Учителя и никой не се съмняваше в тях. Но не се намери някой, който да изпълни Волята на Учителя, която е Воля на Бога. Аз бях свидетелка на непослушанието на учениците към Учителя, бях свидетелка и на това какво донесе това непослушание върху главите ни четиридесет и пет години след заминаването Му. И ако вие, следващите поколения, не проявите послушание към думите на Учителя, през следващите четиридесет и пет години ще проверите колко струва и вашето непослушание. В това съм убедена, защото ние го проверихме, ние го изпитахме чрез живота си тук, на "Изгрева". Когато веднъж Му казахме, че новата власт ни вика да излезем на бригада и да работим безплатно, Учителят се засмя и каза: "Те, комунистите, ще ви научат на работа." След години, когато редовно ежегодно отивахме на бригади по селскостопански работи, винаги си спомнях тези думи на Учителя. Беше започнала една нова епоха. Той тази епоха още в самото начало на Школата я бе нарекъл "Епоха на труда"! Ние не можем да осъзнаем това дори и до днес. Ще го преценим след време. Един-два дни преди да си замине Учителят, сестра Савка Керемидчиева изпрати една сестра да повикат майка ми.
към текста >>

4. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Свидетели на цялата тази история са музикантите от "Изгрева", които свирят на този курс безплатно.
Това я вбесява. Тя отива при Весела и й казва, че те играят като два центъра в кръга и вниманието на курсистите се раздвоява, а освен това, според окултните правила, в кръга не трябва да има два центъра, защото вече не е кръг, а елипса. Милка забравя, че Учителят е наредил да бъдат две свещи, които да светят заедно и да осветяват пътя на Паневритмията от "Изгрева" към българските училища. Милка нарежда на Весела да излезе извън кръга на Паневритмията и да играе вън от него. Весела се подчинява и така те играят Паневритмията. Свидетели на цялата тази история са музикантите от "Изгрева", които свирят на този курс безплатно. Освен това се намира един фотограф, който заснима цялата тази история. Когато отивах да разпитам Весела Несторова за тази история, за доказателство тя ми показа своя албум и онези снимки, в които се вижда как Милка Периклиева играе в кръга на Паневритмията, а Весела Несторова играе три-четири метра вън от него сама-самичка. Така че, това е едно доказателство за верността на разказа на Весела Несторова. А освен това, ние чухме музикантите да разказват почти същата история. Били са трима: Данко Симеонов - кларинетист, Симеон Симеонов - цигулка и Верка Куртева - китара.
към текста >>

5. 10_16 БИБЛИОТЕКА ЖИТЕН КЛАС

Нашият труд е безплатен, безвъзмезден, защото е една работа за Делото на Всемировия Учител - Беинса Дуно и за Бога.
Разговорите и спомените на учениците с Всемировия Учител за музиката Му и за песните не са само една обикновена история, а представляват пример за подражание в пътя на ученика за достигане на Високия Идеал, даден чрез Словото на Учителя. Музиката и песните на Великия Учител представляват Химни на човешката душа за следващото човечество от Шестата раса. Поради малките тиражи, които издаваме, обикновено се поскъпяват излизащите книги. Затова онези, които биха желали да съдействуват в отпечатването им, могат да участвуват във финансирането на някои от изданията. Предоставените от тях суми ще бъдат възстановени след продажбата на книгите. Нашият труд е безплатен, безвъзмезден, защото е една работа за Делото на Всемировия Учител - Беинса Дуно и за Бога. Заплащаме разноските за подготовката на книгата за печат - така наречената предпечатна подготовка чрез компютър. Заплащаме също и разноските за книгоотпечатването, хартията на печатниците, самия печат, както и определения данък от финансовите органи. В цената на книгата няма да бъде включена печалба за издателя на този сборник, както няма да бъде включена и цената за разпространение и продаване на същата книга, която обикновено се движи от 20-30% от стойността на книгата. Божественият закон работи на земята с малките величини и с малките неща и затова ние започваме оттам. Започваме чрез "житното зърно", което трябва да се посее в умовете на българите, за да възрастне в душите им като "Житен клас".
към текста >>

6. 54. ОБЩАТА КУХНЯ

Помещението бе построено, кухнята бе устроена и бе приготвена трапезарията с маси; Сестрите дежуреха в кухнята и се хранеха безплатно.
Продължи и през есента. А когато се разбра, че Учителят ще презимува тук, продължи и през зимата в една от бараките, понеже още нямаше приготвено помещение. През 1927 г. след събора Учителят нареди да се открие стол и да се построи едно помещение за него. И с тази работа се заеха братята, които отговаряха за стопанската част на Изгрева. Помещението бе построено, кухнята бе устроена и бе приготвена трапезарията с маси; Сестрите дежуреха в кухнята и се хранеха безплатно. Продукти се купуваха, а голяма част от продуктите изпращаха приятелите от провинцията. Като се нахранеха, след благодарствената молитва и песните, някой мине с една дървена кутия и всеки пуска доброволно вноска кой колкото има. А който няма пари не пуща. Никой няма да го пита и да му държи сметка. Това положение се използваше от бедни хора, бедни студенти и бедни чиновници, които нямаха редовно средства.
към текста >>

7. 92. ВЕСТНИК „ФРАТЕЦО - БРАТСТВО

- Този вестник на есперанто се набираше безплатно и се разпространяваше почти безплатно със символични такси от доброволци.
до 1943 г. Вестникът се изпраща и в чужбина по есперантските канали. Този вестник свърши една много голяма работа за разпространението идеите на Учителя в есперантските среди. Освен това Атанас Николов и Петър Пампоров превеждат беседи на Учителя, оформят отделни книжки на есперанто и са публикувани към десетина книжки, в които са включени беседи от Учителя. Това е било една много трудна работа, защото освен превода на есперанто е било необходимо да се закупят букви и хора, които да разбират този език, за да го набират правилно. - Този вестник на есперанто се набираше безплатно и се разпространяваше почти безплатно със символични такси от доброволци. Отпечатваше се в печатницата на Сава Калименов от издателство „Братство", гр. Севлиево.
към текста >>

8. 93. Вестник „БРАТСТВО

Отначало приложиха метода на доброволните вноски, като вестника се работеше безплатно, а се заплащаше само хартията, мастилото и експедицията.
93. В-к „БРАТСТВО" Идеята за печатан орган на Братството кръжеше в умовете на младежите. Споделиха с Учителя и Учителят разреши да се издава. Като първи учредители бяха д-р Ст. Кадиев и Сава Калименов. Първите броеве бяха отпечатани на един лист. Отначало приложиха метода на доброволните вноски, като вестника се работеше безплатно, а се заплащаше само хартията, мастилото и експедицията. Отначало излизаше един път в месеца, но се натъкна на една и съща преграда: липсата на пари. Трябваше да се намерят собствени букви за вестника, които трябваше да се заплатят. Другият проблем бе разпространението му. Този вестник се крепеше благодарение на това, че за работата се плащаше извънредно малко. Намираха се малко, по малко средства и по-късно той започна да излиза на два листа.
към текста >>

9. 94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО

Който му даде пари - даде, който не даде - дават го безплатно.
Георги Марков имаше богати родители и това му даваше възможност със средствата, които отделяше да издава това списание. Около тях се образува една група младежи, които възприеха идеята за издаване на братско списание. Обикновено Георги Марков и Методи Константинов сами си вписваха, сами редактираха и сами го разпространяваха. Ходеха с една кошничка и вътре е списанието. Минаваха покрай всеки студент и му оставят по един брой. Който му даде пари - даде, който не даде - дават го безплатно. Така работеше Георги Марков. Беше човек на идеята. Но това списание просъществува кратко време и спря, поради липса на купувачи и средства. Друго е важното, че около тях се групираха млади братя." Идеята за едно братско списание даде Георги Марков. А един ден както се бяхме събрали на масата и пиехме чай каза: „Ще го наречем „Житно зърно".
към текста >>

10. 104. НАЧАЛОТО

Иван Антонов издаде „Ръководство за френологически изследвания", което се даваше безплатно на онези, които си закупуваха цветната голяма френологична карта, която я слагаха в рамки и я закачваха по стените на домовете си.
После Иван Антонов и Колю Каишев я коригираха по упътване на Учителя и я издадоха под печат в 1938 г. До скоро можеше да се види закачена по стените на старите братя. Така че тя е вярна и може да се ползва. Един ден е добре да се препечати, защото е на изчезване. През 1938 г. Иван Антонов издаде „Ръководство за френологически изследвания", което се даваше безплатно на онези, които си закупуваха цветната голяма френологична карта, която я слагаха в рамки и я закачваха по стените на домовете си. Беше голяма 45/60 см и я рекламираха във вестник ..Братство" от 6.11.1938 г., брой 207,както и в неговия каталог в брой 270. После беше направен един череп и мозък с обозначение на всички центрове. Учителят бе дал някои идеи и закони, но това бе направено по онзи чертеж, който имаше. Георги Радев взе инициативата, намери скулптор, който моделира една човешка глава и човешки мозък, като на него нанесоха френологичните центрове. Има запазени още тук там при приятелите от този череп.
към текста >>

11. 164. ВОЙНИШКАТА ШАПКА

На другия ден от тяхната рота се уволняват още 50 души и пътуват за София безплатно с уволнителните си билети.
164. ВОЙНИШКАТА ШАПКА Брат Жечо Панайтов е млад войник и през 1918 г. първо уволняват онези, които са били ученици, за да си продължат образованието. Краят на войната, разрухата и нарушеното продоволствие докарват глада и на фронта. Войниците получават по 200 грама хляб дневна дажба. Предния ден им дали дневната дажба, но те я изяли още през нощта понеже били гладни. На другия ден от тяхната рота се уволняват още 50 души и пътуват за София безплатно с уволнителните си билети. На Софийската гара е имало пункт, където се раздавало хляб на войниците, но срещу представяне на уволнителния билет. Двама негови приятели се нареждат, но им отказват, понеже е получен хляб предния ден. Идва ред на Жечо, но през това време той се моли на Учителя мислено: „Учителю, помогни ни да ни се даде хляб". Жечо пристъпва, подава си билета и дежурния без да го погледне.удря му печат и му дава ежедневната дажба хляб. След него върви неговият приятел, но на него не му дават, защото бил си го получил.
към текста >>

12. 41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

Черпи понякога безплатно в кръчмата, за да докаже, че вода няма да има.
Аз знаех това. Трябваше да приемем борбата. Попът всяка седмица в църквата ни анатемосва и проклина и говори срещу нас. А на него и на онези, които го слушат също им трябва вода. Кръчмарят е също срещу нас. Черпи понякога безплатно в кръчмата, за да докаже, че вода няма да има. И че истината е във виното и ракията, която разлива. Но срещу неговата кръчма нашите приятели бяха направили кафе-ненце. В туй кафененце можеш да пиеш кафе, да пиеш чай от липа или чиста гореща вода. Поднасяха локум с клечка в чинийка. Голямо удоволствие е да ядеш локум на клечка, но тогавашния, а не днешния, който се прави.
към текста >>

13. 69. ГЕОРГИ РАДЕВ

Предаваше и уроци, и то на мнозина безплатно по математика, френски и латински езици.
Можеше да работи навсякъде с неговата дарба, но не пожела. Дори и учител по математика можеше да стане в някоя гимназия, но и това не пожела. Започна да се занимава с преводаческа работа. Това бе един непосилен труд, който се заплащаше много малко от издателството. Парите не му достигаха. Предаваше и уроци, и то на мнозина безплатно по математика, френски и латински езици. От неговите преводи трябва да споменем: „Хирология от Вреде", „физиогномика" от Дюрвил и „Астрология" от Сефариал, издания на библиотека „Водолей", която се ръководеше от Никола Нанков. Преведе „Биография на Ганди" и биография на „Жан Жак Русо" от Ромен Ролан. Преведе големият окултен роман на английския писател Булвер Литон - „Занони". Друг превод е „Лекуване чрез цветните лъчи" от А. Осборн-Иивс. Като негов собствен труд е книгата „Лица и души" - това са характеристики на големи световни личности.
към текста >>

14. 102. РЪКАТА, КОЯТО ПИШЕШЕ ЛЪЖИ И ХУЛИ

А тя въздава и отмерва всекиму според заслуженото." „Слушай, г-н Диков, този разговор да остане между нас." „Как да остане между нас, г-н професоре, когато Вашата книга я продават, че дори сега я раздават безплатно и има опасност и другата ръка да Ви се парализира." Професорът мълчи.
Получих похвали за нея и положителни отзиви от видни личности." „Ами г-н професоре защо не пишете с лявата ръка? И тогава ще видим дали няма да се парализира и тя? " „Вие, г-н Диков, какво искате да кажете с това? Да не искате да кажете, че това е Божие възмездие? " „Не, г-н професоре, не казвам, че това е Божие възмездие, но твърдя, че това е Божията Правда. А тя въздава и отмерва всекиму според заслуженото." „Слушай, г-н Диков, този разговор да остане между нас." „Как да остане между нас, г-н професоре, когато Вашата книга я продават, че дори сега я раздават безплатно и има опасност и другата ръка да Ви се парализира." Професорът мълчи. На следващият ден нареди книгата да не се подарява и раздава без пари, а само да се продава. Който има пари да си я купи и с парите си да си купи и да прочете какво се пише против г-н Дънов. Имаше и такива, които я купуваха и четяха. Те не искаха да четат книгите на Дънов. Ето такива бяха годините, когато Божията Правда действаше като Закон Божий!
към текста >>

15. 103. ДИМИТЪР ЗВЕЗДИНСКИ

Лекарство безплатно от чист въздух и чист поглед към небето.
Но се уплаши, че може да се зарази от тези книжки и от въздуха там. Отива при Учителя: „Учителю, работя в болницата, страх ме е да не се разболея от охтика." Учителят му казва: „Когато те стегне нещо по гърдите, излез навън и гледай пет минути небето." Така и направи. Това му беше лекарството. Той работи дълго време там, но не се разболя. Спазваше стриктно съветите на Учителя. Лекарство безплатно от чист въздух и чист поглед към небето. А като отправя поглед към разумното небе е трябвало да казва: „Господи, колко си велик в твоите милости! " И така успя да премине през този ад, там гдето вилнееше туберкулозата и покосяваше много хора.
към текста >>

16. 48. ШЕСТОТО ЕЗЕРО НА РИЛА - „СЪРЦЕТО

Бяха тръгнали по света в името на идейни подбуди да разнасят безплатно своята музика.
Изнесете си вие концерт по ваше време! Десетки години след това бяха дошли едни французи. Една отлична цигуларка Франсин и Стефан - китарист. Тук те дадоха един голям концерт. Те бяха семейство. Бяха тръгнали по света в името на идейни подбуди да разнасят безплатно своята музика. Дойдоха и в България. Пристигнаха на Изгрева, заведохме ги на езерата и те дадоха един концерт на този подиум при главата на лъва на езерото „Сърцето". Тя - Франсин - е виртуоз цигулар, а мъжът й Стефан акомпанираше на китара и те тук дадоха един тържествен концерт. Те почувстваха какво значи присъствие от Невидимия свят и бяха доволни, възхитени от самата природа. Никога не бяха свирили на такъв концертен подиум и при такава аудитория и пред такъв циркусов салон.
към текста >>

17. 51. БЕСЕДИТЕ СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ СЕ ПРЕТОПЯВАТ

Беше направен опит от Боян Боев и бяха изпратени на няколко места в провинцията беседи безплатно за съхранение.
Но още от времето на Учителя приятелите смятаха, че това положение вечно ще съществува. Учителят ще бъде вечно на земята и за тях бе по-добре да дойдат и да слушат Словото на Учителя отколкото да седнат и да четат беседите на Учителя. Имаше си причини. Излъчването на Учителя бе такова, че само онзи, който е имал достъп до Духът Му знае какво представлява аурата на Учителя. Учителят си беше заминал и бе оставил Словото си. Беше направен опит от Боян Боев и бяха изпратени на няколко места в провинцията беседи безплатно за съхранение. Голяма част от тях бяха прибрани от милицията, а онези които останаха се оказа след 30 години, че бяха поставени в един сандък по 40 броя от едно томче, вместо да поставят едно пълно течение от беседи. Но тогава никой не допускаше, че ще дойдат години на гонение срещу Братството. Дойде онзи ден, когато Изгревът осъмна обсаден с милиция и от складовете ни чрез заповед на прокурора бяха натоварени 19 камиона с томчета от Словото на Учителя и бяха иззети. Минаха през всички бараки, обраха всичко - книги, тетрадки и документи. На Изгрева между нашите хора имаше техни служители, които показваха къде какво има.
към текста >>

18. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

Освен тия сказки, братският салон се указа удобен и на неколцина видни музиканти от града,които дадоха безплатни концерти пред наши братя и сестри и поканени гости.
Съобщава Ви се за сведение, че на 2.ХII. т.г. сутринта се прочете от тома „Учение и работа", беседата „Причинния свят", а на 10 часа - от тома „Дали може", беседата „Дух Господен"; в сряда - 5.ХII. т.г. се прочете от лекциите II година на Общия окултен клас, беседата „Съмнение и воля", а на 7.ХII. -петък, се прочете „Педагогическата лекция" от тома „Добри навици". Всекидневните молитвени събрания на Изгрева продължават редовно в 7 часа вечер. Освен тия сказки, братският салон се указа удобен и на неколцина видни музиканти от града,които дадоха безплатни концерти пред наши братя и сестри и поканени гости. Такива бяха концертите на братя Янкови (цигулка и пияно), съпровождани с флейта от тяхния баща; същата вечер взе участие и певицата - сестра Л. Табакова. По-късно слушахме твърде хубавия концерт на квартета Владимир Аврамов, който изпълни музикални творби от Бетовен, Чайковски и други композитори. Третият концерт, който ни се даде, бе от г-жа Недялка Сименонова, известна наша цигуларка, прекарала последните 6 години в странство. С чистотата на своите тонове и извънредно добро изпълнение, тя затрогна всички присътвуващи на концерта, а особено с изпълнението на Учителевата песен „Вехади"... На 9.Х11. нашата млада сестра Ветка Жечкова - виртуозка цигуларка и пианистка даде последния концерт за тази година, изпълнен с вещина и разбиране.
към текста >>

19. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

Една сестра прояви инициатива и успя да заангажира безплатен салон в дома на юриста през пролетта на 1990 г.
след промяната на политическата обстановка у нас и създаване условия за плурализъм и толерантност, мнозина се напънаха да възстановят братския живот. Напънаха се, но като не знаят как. Беше нарушена приемствеността на поколенията. И оттук започнаха големите проблеми на днешното поколение музиканти. Не са запознати с историята на музикалния живот на Изгрева и с историята на песните на Учителя. Една сестра прояви инициатива и успя да заангажира безплатен салон в дома на юриста през пролетта на 1990 г. с цел - благотворителна дейност в полза на някакви детски домове. Част от музикантите скочиха и бяха готови за концерт. Тогава бе им напомнено, че Школата на Учителя няма нищо общо с такива начинания. Никой не искаше да слуша. Тогава си припомних, че преди години бях работил върху биографията на д-р Георги Миркович от Сливен, знаех, че той е един от съоснователите на Червения кръст в България и един от основателите на благотворителното дело у нас.
към текста >>

А Наталия Иванова от гр, Търговище сама подготви в разноцветни краски листовки „България - ключ за духовно единство на света." Раздаде към 300 броя безплатно.
Друг път няма. На 22 май 1994 г. в Драматичния театър „София" бе осъществен реци-тал-концерт върху оригиналния текст на Учителя „Призвание към народа Ми -български синове на семейство Славянско" пред 400 души публика. За пръв път бе осъществено публично оповестяване на „Призванието" по случай 130 години от рождението на Учителя. То бе публикувано. А Наталия Иванова от гр, Търговище сама подготви в разноцветни краски листовки „България - ключ за духовно единство на света." Раздаде към 300 броя безплатно. По случай рождения ден на Учителя 12.VII.1994 г. бе публикуван „Вечният Завет на Духа" оригинален текст, което е Приветствие на Учителя към учениците Му. На 21 .IX. 1994 г. в „Дома на техниката" зала 4 от 18 часа бе направен концерт-рецитал по Слово и музика на Учителя - „Вечният Завет на Духа".
към текста >>

20. 06.ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ

Вергилий Кръстев

Раздаде към 300 броя безплатно, която тя бе финансирала.
Към тях имаше листовка с обяснителни бележки на „Призванието", направени от моя милост. Така че се реализираха онези пророчески думи на Виолета Гиндева, че трябва да се отпечата Призванието с обяснителни бележки. И то излезна от Издателство „Бяло Братство". В същият момент, когато се влизаше в салона, Наталия Иванова Колева от Търговище беше направила в разноцветни краски, по цветовете на небесната дъга листовки, в които бе включила избрани мисли от Словото на Учителя: „България -ключ за духовно единство на света." В двете си ръце държеше една голяма кутия с наредени листовки от седем цвята. Тя бе застанала до вратата и всеки посягаше и взимаше онази листовка, чийто цвят харесваше. Раздаде към 300 броя безплатно, която тя бе финансирала. Предварително бяха направени подходящи покани и изпратени в провинцията, и раздадени в София. Имахме и подходящи плакати -афиши. Бяхме окачили и афиши с портрета на Учителя. А на сцената, високо вдясно, бе сложен художествен портрет на Учителя от художника Георги Пенчев, който бе осветен от прожектор. Концертът завърши.
към текста >>

21. 5. 28. Защо на Изгрева не се построи дом за братството

ДРАГА МИХАЙЛОВА

" И Му показва снимки на Розенкройцерите в Калифорния, където имат голям хотел, където всеки, който е член на тяхното общество, може три месеца в годината да квартирува там, да живее, като нощувката и храната е безплатна.
Те му отговарят с писмо, че трябва да се определи: или да бъде към Розенкройцерите, или да остане към Бялото Братство в София. Не можело да членува към двете общества. Брат ми остава в Бялото Братство и изпраща своето решение. Имахме запазена тази кореспонденция. Един ден брат ми отива при Учителя и Го пита: „Учителю, Бялото Братство има ли средства? " И Му показва снимки на Розенкройцерите в Калифорния, където имат голям хотел, където всеки, който е член на тяхното общество, може три месеца в годината да квартирува там, да живее, като нощувката и храната е безплатна. През това време там се четат лекции от лектори. Брат ми показва изпратените му снимки и там много добре личи какъв салон имат, какви читални, басейни, площадки за почивка и спорт. А тези снимки са специално изпратени от Розенкройцерите на брат ми, за да се увери какво представлява тяхното общество. А сега той ги показва на Учителя. Учителят ги разглежда внимателно и казва: „Имаме и повече средства от Розенкройцерите.
към текста >>

22. 6.15. Космичната вълна на любовта

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Даваше по един геврек и по един брой от списанието безплатно.
Раздаваше се, разтваряше се към всички. Един човек, който беше символ на алтруизъм, на една широта без всякакви външни постановки на религиозност. Напротив, в него преобладаваха социалните чувства, братските чувства. Той беше непрекъснато като изразител на този живот. Понякога като раздаваше списанието „Новия живот" в университета, напълнеше кошницата с гевреци. Даваше по един геврек и по един брой от списанието безплатно. А навремето геврекът не беше без пари. И с един геврек бедният студент можеше да изкара един ден, без да яде друго. Георги беше много оригинален като месианец, който се сливаше с тази идея за служение към човека, към брата, към оскърбения. Той беше надарен. Пишеше стихове и проза.
към текста >>

23. 6.45. ОТ ВСЯКО ДЪРВО СВИРКА НЕ СТАВА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

„Безплатно ще ти давам уроци.
Напуснах университета. Учителят дори ми подари една цигулка полуконцертна. Понеже аз не бях Го питал, Той ме остави свободен, та аз да дойда сам до известни заключения. Минаха две години и бях решил да прекъсна уроците си по цигулка и да не плащам повече уроци. Но Пенков настояваше. „Безплатно ще ти давам уроци. Ти ще станеш виртуоз! " Аз виждах, че ми липсват някои вътрешни данни. Накрая си направих критичен обзор на това мое незавидно настроение. Накрая видях, че няма да мога да стана цигулар - виртуоз. Тогава казах решението си на Учителя, но Той замълча.
към текста >>

24. 7.24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА

Тези брошури ги изпратиха безплатно по братствата в България.
Всеки един служител се познава по Господаря си. Тук случаят е същият. Първородство - за паница леща. А за илюстрация на казаното ще споменем, че през есента на 1995 г. михайловистите в България пуснаха издадени брошури на български от Михаил Иванов, като на всяка брошура - книжка пише: Омраам Микаел Айванов. Тези брошури ги изпратиха безплатно по братствата в България. Ще цитираме: 1. Отговори на някои отделни въпроси. 2. Човекът и Космическия организъм. 3. Задължението да бъдем щастливи. 4. Духовна личност и общество.
към текста >>

25. 7.27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

Разпространява ги безплатно от името на Братството, на което той е служител.
Следователно законът е верен, че всякога новото в една канализация минава през най-светящи, най-чисти тръби. Бог, когато прави нещата нови, изпраща най-хубавото, затова ние трябва да бъдем чисти и святи. Не се плашете от чистота и святост! „И чух глас голям от Небето, Който казваше: „Ето скинията Божия с человеците, и ще се засели с тях и те ще бъдат люде Негови и сам Бог ще бъде с тех, техен Бог." Ето мнението на Учителя по този проблем. Димитър Костов се върна от Франция след едно дълго отсъствие от няколко десетилетия и с пенсията си, която получава от там във валута издаде тези спиритически сеанси на Милка Периклиева, в които и той е взимал участие. Разпространява ги безплатно от името на Братството, на което той е служител. А кое е това Братство? Милка Периклиева бе в групата на „Упанишадите" на Люмобир Лулчев, бе негова последователка и привърженица. А Димитър Костов бе неин познат и заедно според оригиналите са записвани тези медиумични сеанси, според които ужким Учителят Дънов им е говорил. А това не може да стане, защото Бог чрез нечисти канали не може да се проявява. А Словото на Учителя е Слово на Бога.
към текста >>

Дами и господа от „Отворено писмо", вие защо не напишете писмо срещу Димитър Костов заради тази книга, която е отпечатана и я разпространява безплатно?
И те бяха чути и записани. Те са изнесени в „Изгревът", том I, стр. 494-507. Другото нарушение на Милка Периклиева се състои в тези спиритически сеанси, които тя разпространи и по този начин застана на страната на онези, които искат да подменят Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно с писаници на спиритисти и на тяхните сеанси, където нисши духове ги заблуждават, за да изпълнят волята на тяхния Велик Господар - Духът на Заблуждението. Те стават проводници на онези Сили, които работят срещу Словото на Учителя Дънов и Школата Му. фактите са налице както и публикацията на тази книжка от Димитър Костов. Дами и господа от „Отворено писмо", вие защо не напишете писмо срещу Димитър Костов заради тази книга, която е отпечатана и я разпространява безплатно? Това не можете да го направите, защото вие, заедно с него сте закачени за същата верига. И Господар на тази верига е онзи, който беше господар на „Упанишадите" и на Любомир Лулчев. Името на този Господар ако не го знаете трябва да си прочетете добре в представения Ви цитат от Учителя. Защото Господаря Ви работи срещу Словото на Учителя - Беинса Дуно. 21. Които след идването на Михайловистите-французи от 9.\/11-16.\/11 1995 г.
към текста >>

26. 24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА

Тези брошури ги изпратиха безплатно по братствата в България.
Всеки един служител се познава по Господаря си. Тук случаят е същият. Първородство - за паница леща. А за илюстрация на казаното ще споменем, че през есента на 1995 г. михайловистите в България пуснаха издадени брошури на български от Михаил Иванов, като на всяка брошура - книжка пише: Омраам Микаел Айванов. Тези брошури ги изпратиха безплатно по братствата в България. Ще цитираме: 1. Отговори на някои отделни въпроси. 2. Човекът и Космическия организъм. 3. Задължението да бъдем щастливи. 4. Духовна личност и общество.
към текста >>

27. Беседи, обяснения и упътвания на Учителя от 1921 г. (стр. 115 ÷ 116)

Разпространява ги безплатно от името на Братството, на което той е служител.
Следователно законът е верен, че всякога новото в една канализация минава през най-светящи, най-чисти тръби. Бог, когато прави нещата нови, изпраща най-хубавото, затова ние трябва да бъдем чисти и святи. Не се плашете от чистота и святост! „И чух глас голям от Небето, Който казваше: „Ето скинията Божия с человеците, и ще се засели с тях и те ще бъдат люде Негови и сам Бог ще бъде с тех, техен Бог." Ето мнението на Учителя по този проблем. Димитър Костов се върна от Франция след едно дълго отсъствие от няколко десетилетия и с пенсията си, която получава от там във валута издаде тези спиритически сеанси на Милка Периклиева, в които и той е взимал участие. Разпространява ги безплатно от името на Братството, на което той е служител. А кое е това Братство? Милка Периклиева бе в групата на „Упанишадите" на Люмобир Лулчев, бе негова последователка и привърженица. А Димитър Костов бе неин познат и заедно според оригиналите са записвани тези медиумични сеанси, според които ужким Учителят Дънов им е говорил. А това не може да стане, защото Бог чрез нечисти канали не може да се проявява. А Словото на Учителя е Слово на Бога.
към текста >>

Дами и господа от „Отворено писмо", вие защо не напишете писмо срещу Димитър Костов заради тази книга, която е отпечатана и я разпространява безплатно?
Те са изнесени в „Изгревът", том І, стр. 494 ÷ 507. Другото нарушение на Милка Периклиева се състои в тези спиритически сеанси, които тя разпространи и по този начин застана на страната на онези, които искат да подменят Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно с писаници на спиритисти и на техните сеанси, където нисши духове ги заблуждават, за да изпълнят волята на техния Велик Господар - Духът на Заблуждението. Те стават проводници на онези Сили, които работят срещу Словото на Учителя Дънов и Школата Му. Фактите са налице както и публикацията на тази книжка от Димитър Костов. Дами и господа от „Отворено писмо", вие защо не напишете писмо срещу Димитър Костов заради тази книга, която е отпечатана и я разпространява безплатно? Това не можете да го направите, защото вие, заедно с него сте закачени за същата верига. И Господар на тази верига е онзи, който беше господар на „Упанишадите" и на Любомир Лулчев. Името на този Господар ако не го знаете трябва да си прочетете добре в представения Ви цитат от Учителя. Защото Господаря Ви работи срещу Словото на Учителя - Беинса Дуно. 21. Които след идването на Михайловистите-французи от 9.VІІ ÷16.VІІ.
към текста >>

28. 158. КОМУНАРИ ИЧИФЛИКЧИЯ

В последните години Учителят бе наредил на Изгрева да се готви общ обяд и всички да се хранят безплатно.
Направихме го и беше несполучлив. Ние не бяхме готови за комунален живот нито по идеи, нито по същество, нито по дух. Опитът се провали и ние се върнахме. След като аз и една сестра писахме писмо на Учителя той дойде в Русе, престоя една седмица, духовете се успокоиха, примириха се и комуната завърши криво-ляво. Останаха спомените и поуките. В последните години Учителят бе наредил на Изгрева да се готви общ обяд и всички да се хранят безплатно. Беше започнала войната, настъпи оскъдица и гладни години. Идваха и гладни и бедни от града, за да похапнат една вегетарианска супа и парче хляб. А това не беше малко. За да се подготви храна за стотина човека освен продукти, трябваше и хора, които да приготвят и сготвят гозбата в казаните. Беше учредено дежурство, като обикновено по три или четири сестри дежуреха по един месец.
към текста >>

29. 186. ГИНА И ПЕТКО ГУМНЕРОВИ

„Опълченска" 66, а сега ги държи в салона на г-жа Ружа Иванович, която го отпуща безплатно.
Напоследък, като вече добър познавач на психологията на българина, той си е турил за задача да му обясни с ред сказки, които и печати, религията и нейното значение в живота. Във всички тия сказки той застава на чисто философско и научно гледище и се старае да прокара в България мисълта, че народът ще успее, ако приеме да заживее по правилата, изложени вг*Евангелието. И това именно Евангелие той изяснява на народа в сказките си, които държи от ред години насам В тоя сказки никога не съм чувал да се прокарва нещо противорелигиозно или нещо, което да събаря православната вяра. Напротив, тая последната дори се подкрепя и поддържа от беседите на Дънов. Събранията си господин Дънов ред години държеше у дома ми, на ул. „Опълченска" 66, а сега ги държи в салона на г-жа Ружа Иванович, която го отпуща безплатно. Във всички тия беседи тълкува Евангелието. Интимни събрания не мога да кажа, че имаме, защото организация нямаме. Но все таки тези, които са по-приближени до Дънов, намират го у дома, защото там живее. И не е чудно, ако някога изведнъж неколцина се съберат около него; в такива случаи разменяваме мисли и имаме по-интимни разговори по разбирането на евангелските истини. Събранията стават у дома всеки четвъртък от жени, които споделят тълкуваният, които Дънов дава на Евангелието.
към текста >>

30. 194. ПОКАЗАНИЯТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Иванович държа безплатно.
На въпроса за средствата/от които живея, заявявам, че получавам от моите приятели. Живея у Петко Гумнеров, на когото сега наем не плащам, също и за храна, понеже и той страдаше от по-рано от някои болести, от които по мое наставление той виде благодарност. Той е секретар на Върховния касационен съд. Също и неговата г-жа страдаше от стомах и ревматизъм, на която също съм дал нужните наставления за изце-ряването й. Салона на Р. Иванович държа безплатно. Повече няма какво да кажа." (подпис) П. К. Дънов Показанията писани от друг, диктувани от Дънов
към текста >>

31. 219. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДИПЛОМАТА

Но той остана на Изгрева и започна да предава уроци на ученици и то повече безплатно.
И аз бях принуда заради Борис, понеже живеехме заедно да се движа в такава среда на занаятчии и мозайкаджии. И аз бях потърпевша. И аз трябваше да плащам за грешките на другите. Жорж отказа да работи в обществената сфера и академична среда, а това представлява едно силово поле създадено от ума на много учени. А той беше устроен само за такава работа. Но той остана на Изгрева и започна да предава уроци на ученици и то повече безплатно. Преведе няколко книги от френски и английски език, написа също още няколко книги в областта на астрологията и окултните науки. Но ако той бе останал в онази университетска среда, той щеше да тръгне в път с големи хоризонти. Щеше да стане учен от световна известност. А Учителят точно това искаше. Но никой не можа от онова поколение да стане професор освен Георги Тюлешков, който стана професор по зоология.
към текста >>

32. 9. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

Условия изгодни: без такса и всичко безплатно - квартира, отопление, осветление, храна, учебници, но не ми вдъхна това писмо никаква радост и надежда.
9. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ През ваканцията на 1923 г. получих писмо в Стара Загора от някоя си мис Торанс, англичанка дошла в София да открие училище - двегодишен курс за милосърдни сестри при болницата „Червен кръст". Условия изгодни: без такса и всичко безплатно - квартира, отопление, осветление, храна, учебници, но не ми вдъхна това писмо никаква радост и надежда. Наистина, ето случай да изляза от селото и учителството, които все още не можех да възлюбя много, но какво ще стане? Милосърдна сестра - хуманно, но не задоволяващо. Аз се стремях винаги към най-голямото, най-високото, най-хубавото. Да беше поне медицина, да стана лекарка. Аз все още държах и на външното положение и блясък.
към текста >>

33. 8. ЗАМИНАВАНЕТО МИ ЗА ВАРНА

" По 20-30 дни ги хранят тук безплатно или много евтино и летуват чудесно.
Излязох от него малко като замаян и вървях така без посока, дето ме заведат краката, къде вървя и аз не зная. По едно време виждам офицерски палатки (бараки), където отиват офицерски семейства и ергени-офицери на летуване и почивка. Поглеждам още в първата барака и гледам капитан Пенчев Георги - той е от Силистра, викахме му Компенсацията. „Ей, Компенсация, какво правиш тук, бе? " „А бе, дойдох тук да прекарам хубаво във Варна! " По 20-30 дни ги хранят тук безплатно или много евтино и летуват чудесно. Запозна ме с другаря си един поручик, също ерген, и седнахме вън край една маса на приказки. В това време от бараката изскочи едно момиче на около 22-23 години и седна на едно табуретно столче недалеч от нас, почна да ме гледа съсредоточено. Аз като я поглеждах от времена време, много ми хареса. Георги я повика: „Ела, казва, - да те запозная с един мой другар". Върна се тя и си седна пак на столчето, като продължаваше пак да ме гледа.
към текста >>

34. 4. ВЪЛШЕБНАТА ВОЙНИШКА ШАПКА

Петър Камбуров

На следващия ден от уволнението, снабдени с уволнителни билети за безплатно пътуване по БДЖ, получихме си дажбите и тръгнахме към гарата.
4. ВЪЛШЕБНАТА ВОЙНИШКА ШАПКА Излезе нареждане да се уволнят всички учащи се, които следва да продължат образованието си. В това число бях и аз. Тъкмо по това време беше големият глад. Ние, младите войници, получавахме по 200 грама хляб на ден, понякога полумухлясъл и просто гладувахме. На следващия ден от уволнението, снабдени с уволнителни билети за безплатно пътуване по БДЖ, получихме си дажбите и тръгнахме към гарата. От нашата жп дружина бяхме около 40-50 души. Гледам на едно място надпис: „Хранителен пункт" и войници, идващи от фронта се нареждат и получават по половин хляб. Казах на приятелите, които бяха край мене: „Хайде и ние да се наредим да получим хляб! " Отговориха ми някои, които пристигнали по-рано на гарата и отишли за хляб, но не им дали, понеже уволнителният билет е с днешна дата, а това означава, че сме си получили днешната дажба. Обръщам се към двама от приятелите: Кънчо Стоянов от Враца и Петко поп Атанасов от Стара Загора и предлагам: „Елате да отидем заедно и ще видите, че на мене хляб ще се даде".
към текста >>

35. 10. ДВЕТЕ МАСЛИНКИ

Петър Камбуров

Той ми даде и безплатно квартира - една таванска стая без прозорец и врата на петия етаж в собствения му дом - пететажна къща, която оформяше ъгъла между улиците „Алабинска" и „Цар Калоян".
10. ДВЕТЕ МАСЛИНКИ Така се нареди, че си намерих работа като словослагател при печатницата на брат Лазар Котев. Той ми даде и безплатно квартира - една таванска стая без прозорец и врата на петия етаж в собствения му дом - пететажна къща, която оформяше ъгъла между улиците „Алабинска" и „Цар Калоян". В непосредствена близост се намираше и печатницата му на ул. „Алабинска" дето сега е построено кино „Димитър Благоев". Затова не се върнах в Стара Загора. Сестра Гина Гумнерова ми даде една дебела меричлерска черга, приспособих едно легло от дъски и спях облечен и с обуща, тъй като стаята ми освен дето не се отопляваше, но поради липса на стъкло на прозореца и врата откъм тавана,студът и снегът безпрепятствено се провираха в стаята ми. Понякога будувах по цяла нощ от студ.
към текста >>

36. 28. МЕКИЧАРНИЦАТА

Петър Камбуров

Мекичарницата ни със своята оригиналност привличаше вниманието на минувачите, особено на учащите се, които се спираха, купуваха си мекици и се позастояваха усмихнати и учудени да послушат безплатната музика.
Брат Влад се грижеше за приготвяне на тестото и пущането на мекиците в тенджерата. Брат Борис поддържаше огъня и маслото, брат Георги Радев с два шиша обръщаше и вадеше изпечените мекици, като ги слагаше в тавата на тезгяха. Брат Иван Михайлов, с бяла престилка продаваше мекиците, като от време на време викаше с висок глас: „Насам минете, мекици, насам топлите мекици! Парят, парят! "... А моя милост с цигулката свирех „Братство, единство" и други песни. Мекичарницата ни със своята оригиналност привличаше вниманието на минувачите, особено на учащите се, които се спираха, купуваха си мекици и се позастояваха усмихнати и учудени да послушат безплатната музика. Това продължи няколко сутрини с добър резултат. Приятелите докладваха на Учителя, който одобри идеята ни и ни насърчи.
към текста >>

37. 16. БЕЗПЛАТНИЯТ РОБ И БЯЛАТА РОБИНЯ

Цанка Екимова

16. БЕЗПЛАТНИЯТ РОБ И БЯЛАТА РОБИНЯ Докато бях в бащиния си дом аз следвах своята програма на ученичка в гимназията.
16. БЕЗПЛАТНИЯТ РОБ И БЯЛАТА РОБИНЯ Докато бях в бащиния си дом аз следвах своята програма на ученичка в гимназията. Минавах класовете с отличие, взимах уроци по цигулка, участвувах в оркестъра на гимназията като първа цигулка, излизах на сцената да свиря и бях освободена в училище от цялата матура като отличничка. Можех да следвам в кой и да е факултет с какви ли не специалности. Бях силна по математика, химия, литература, естествени науки и физика, значи по тези предмети можех да следвам. Свирех добре на цигулка и можех да бъда студентка в консерваторията. Можех да следвам всичко, но съдбата ми имаше друга специална програма за мен и на този мой възход до 18 години, тя ми наложи противоположен скок в тези непознати за мен условия и неприлична среда.
към текста >>

И аз поех задачата в това сложно домакинство да изпълнявам ролята на безплатен роб.
Силни, яки мъже, пълни с амбиция и много гладни. В този дом беше стълпотворение от урагани - един след друг минаваха и опустошаваха всичко - всеки един от тези мъже бе ураган за себе си и около себе си» Това бе придружаващата орда и духове на Чингиз хан. Върхът на всички урагани беше баш урагана, т:е. моят съпруг. Ето такава бе обстановката. И аз поех задачата в това сложно домакинство да изпълнявам ролята на безплатен роб. Мен ме таксуваха като нещо по-долно от техните работници, на които трябваше да се плаща заплата и да се съобразяват с тях. С мен се държаха безцеремонно, нали бях роб, безплатен роб, а през нощта бях съпруга на брат им. За да се създаде работа на всички братя в този дом, те създадоха и отвориха магазини в Габрово и един за железария в София. Всички се занимаваха с търговия и пари. А аз?
към текста >>

С мен се държаха безцеремонно, нали бях роб, безплатен роб, а през нощта бях съпруга на брат им.
Върхът на всички урагани беше баш урагана, т:е. моят съпруг. Ето такава бе обстановката. И аз поех задачата в това сложно домакинство да изпълнявам ролята на безплатен роб. Мен ме таксуваха като нещо по-долно от техните работници, на които трябваше да се плаща заплата и да се съобразяват с тях. С мен се държаха безцеремонно, нали бях роб, безплатен роб, а през нощта бях съпруга на брат им. За да се създаде работа на всички братя в този дом, те създадоха и отвориха магазини в Габрово и един за железария в София. Всички се занимаваха с търговия и пари. А аз? Моят идеен живот потъна в дълбочината на душата ми. Но нали епохата е необикновена, Учителят е тук в София, тука е Школата, съборите, лагерите в планината и общите екскурзии.
към текста >>

Да постъпя като чиновник в тяхната фабрика беше безсмислено, пак щях да бъда безплатен роб.
Ама наистина не го достигнах никога! Отвътре у мен се надигаше копнежа по идеен живот, искаше да се изрази навън по някакъв начин, но нямаше как. Представете си, той нямаше пари да ми даде да купя един лист хартия и да напиша едно писмо. Да, нямаше пари. А беше богат фабрикант и си играеше с милиони. Да постъпя като чиновник в тяхната фабрика беше безсмислено, пак щях да бъда безплатен роб. Да постъпя в някое друго предприятие на работа беше невъзможно, нямаше да ми позволят - те бяха търговци, работеха с много пари. Държаха на авторитета си, а снаха им да стане работничка. Това нямаше да позволят. Те имаха платени чиновници, работници. Бяха се впуснали в търговия и индустрия.
към текста >>

38. 17. БЕЗДНАТА НА ОТЧАЯНИЕТО И СПАСЕНИЕТО

Цанка Екимова

Аз вече имах пари и бях вече независима и се изплъзнах от ролята на безплатен роб.
Вече можех да си финансирам сама моите задачи от беседите на Учителя. Когато поднесли даровете, всички присъствуващи ахнали и се възхитили от това, което видели. И след някой ден се заредиха при мен поръчки - с голямо доверие оставяха скъпи копринени платове за кръщенета, сватби, годежи, именни дни и т.н. Моята дарба да рисувам, да шия добре, да бродирам и онези модели, които небето ми спускаше отгоре като картини, ме направиха известна, защото модел с модел не си схождаше и те доведоха до мене една голяма клиентела, а тя бе състоятелна и богата. Но ето у дома стана нов голям скандал. Аз вече имах пари и бях вече независима и се изплъзнах от ролята на безплатен роб. Мъжът ми остро реагира подклаждан от братята му, че те били фабриканти, че за тях работели много чиновници и много работници, а аз работя чуждо, че съм работничка на богати хора и че им подкопавам авторитета. Аз скочих и ми заявих, че те плачат за друго. Че няма кой да им готви и че им стържат вече коремите. Но трябва за гладните си кореми да си намерят готвачки и да си докарат жени. След месец започнаха да идват новите снахи.
към текста >>

39. 8. СТРАСТНАТА СЕДМИЦА И ХРИСТОС

Симеон Арнаудов

Наистина баща ми имаше много лекове и лекуваше безплатно.
Това беше през Великата седмица. Сънувах, че баща ми е бил голям адепт и изучава билките. Баща ми в този живот беше вегетарианец и се занимаваше с билките и знаеше много лекове. Беше хубаво облечен, беше представителен човек, който изучава природата и билките. Разправям този сън на Учителя след време и Той ми казва: „Е, рекох, било е това на времето и сега се опитва да се повтори, но други неща го спират". Наистина баща ми имаше много лекове и лекуваше безплатно. Ако аз бях научил само една от неговите рецепти за приготовление на мехлеми от билките можех сам да препитавам себе си и семейството си с това знание. Но проявих голяма немарливост в онова, което знаеше баща ми и с онова, с което помагаше на хората. И той ги лекуваше, В това аз съм свидетел. Учителят ми бе казал, че една от трите златни мини, които имам и които мога да разработвам, това е медицината и билколечението. Но аз преминах като вихър, нямах време да се задълбоча, хванах едно, оставих друго, захвърлях трето и на края нищо не се сполучи.
към текста >>

40. 1. ГРУЗИНСКИЯТ РОД

Емилия Михайловска

Той е пътувал като железничар безплатно в първа класа.
Дават на баба ми Вайсовата мелница в Подуяне и хотел- сладкарница България като компенсация. В това време майка ми - Тереза е следвала във Виена литература. Била е и пианистка. Баща ми в същото това време е работел в източните железници. Тогава не е имало висше училище в България и той е учил в Петро-Павловската семинария в Горно Оряхоеско. Той е пътувал като железничар безплатно в първа класа. Вижда се с майка ми във влака, а тя се е връщала за ваканцията от Виена, запознават се и се оженват. Баба ми е била много недоволна от това, но така баща ми и майка ми са се събрали и установили в София. Майка ми е била протестантка и трябвало да стане източно-православна, за да се венчаят. Аз имам трима братя - Михаил, Иларион и Константин и аз - Емилия, кръстена на баба си. Иларион беше адвокат, правист и най-малкия Константин - техник.
към текста >>

41. 3. В БРАТСТВОТО

Емилия Михайловска

Аз съм работила и превеждала, без да вземам абсолютно нищо, всичко е било безплатно.
Цанка Екимова е идвала и Маргарита Вонидова, Невена Неделчева, Радка Левордашка, Норка Тулешкова. У дома непрекъснато се пееше и цялата кооперация знаеше, обаче никой не е направил донос или нещо, което да ми навреди. Аз казвах, щом небето позволява, ще се събираме. Ако не разрешава, ще ни забранят. До това време няма да престана да ги събирам. Аз съм работила и превеждала, без да вземам абсолютно нищо, всичко е било безплатно. Всичко съм правила срещу моя десятък, защото не можех да си представя, че аз ще взема за Братството нещо. Правила съм всичко от душа и сърце.
към текста >>

42. 17. ХИМИЧЕСКИ ОПИТИ

Люба Стойкова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Какво е работил съпруга й не зная, но тя ползуваше три билета безплатни по влака, а през другото време пътуваше със 75 % намаление.
17. ХИМИЧЕСКИ ОПИТИ Понеже твоята задача е да пишеш само за Учителя, като ми напомни за сестра София, ще ти опиша една случка, която вярвам, че ще те задоволи. Когато се запознах със сестра София, тя беше вече вдовица. Какво е работил съпруга й не зная, но тя ползуваше три билета безплатни по влака, а през другото време пътуваше със 75 % намаление. Това й позволяваше често да прескача до София и да се среща с Учителя. Сестра Илинова пък имаше син в горния курс на гимназията, много способно момче и с голяма любов към химията. На тавана си бил инсталирал химическа лаборатория и всичкото свободно време прекарвал там. Правел си различни опити. Но случи се така, че това момче заболя от туберкулоза.
към текста >>

43. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Ние сме тука на земята екскурзианти, на които им се дава възможност безплатно да я пропътуват и да я изучават.
Един ме пита: Какъв е смисълът на живота? Във Вселената има 100 милиона слънца, и всяко слънце има по 12 планети. Ще отидеш да ги обиколиш всички и на всяко ще живееш по 100 милиона години. Тогава ще научиш, какъв е смисълът на живота. Сега ние живеем на тази планета - Земята. Ние сме тука на земята екскурзианти, на които им се дава възможност безплатно да я пропътуват и да я изучават. Сладкото не можеш да кажеш, че е сладко, ако не го опиташ. Светлината трябва да я видиш, тогава ще кажеш, каква е и ще имаш теорията за нея. Само като опиташ нещо, ще го знаеш, какво е. Защо има някои хора слепи? На добрите хора Бог е отнел зрението, за да не виждат злото и се изкушават от него.
към текста >>

44. 12. Столовата

Гради Колев Минчв

Като завършихме столовата, Учителят каза: „Братята, които работиха при построяването на столовата ще се хранят безплатно докато си намерят работа“.
И тъй ни работихме в неделята, за да можем в понеделник да идем на екскурзия. Искам да обърна внимание, че когато отидох 1932 г. за първи път на Изгрева освен, че нямаше стол, но и кухнята беше на мястото, където беше сцената преди да бъде съборен салона. Тя представляваше една малка стая, в която готвеше една сестра Станка, възрастна жена. Тя готвеше на Учителя и на работниците, които работеха на Изгрева. Като завършихме столовата, Учителят каза: „Братята, които работиха при построяването на столовата ще се хранят безплатно докато си намерят работа“. И така почнахме да се храним на братския стол. Мама я нямаше още. Мина някой и друг ден и веднъж брат Антонов, който се хранеше постоянно там, каза: „Брей, с още един се увеличи броя“. Имаше и други да се хранят, но той се обърна към мене: „Ти защо не отиваш да работиш бе, ами седиш тука? “ Отговорих: „Ами няма работа.“ „А, няма работа“, отговори той.
към текста >>

Викам: Учителят каза, че които са работили при построяването на трапезарията ще се хранят безплатно докато си намерят работа“.
Имаше и други да се хранят, но той се обърна към мене: „Ти защо не отиваш да работиш бе, ами седиш тука? “ Отговорих: „Ами няма работа.“ „А, няма работа“, отговори той. Втори път се случи, когато беше дежурна сестра Димитринка Антонова (защото започнаха сестри да дежурят в кухнята за готвенето). Храних се така няколко пъти и тя един ден ми казва: „Защо не пущаш пари в касичката? “ Защото дежурната минаваше с една касичка и всеки пущаше някаква сума за храната, която е консумирал. Викам: Учителят каза, че които са работили при построяването на трапезарията ще се хранят безплатно докато си намерят работа“. „Не може то така“, забеляза тя, „трябва да се плаща“. Стана ми много неудобно вече и от него момент аз престанах да се храня повече на стола, понеже тя беше дежурна. По същото това време бях помолил брат Иван Антонов да ми направи хороскоп. Той ме извика и ми разчете хороскопа като между другото ми каза, че към трийсетата си година ще си сложа край на живота поради някаква любовна афера. Това много ме разтревожи и аз както бях при него, станах и отидох към салона до пейките.
към текста >>

45. 13. Двата хляба

Гради Колев Минчв

Тя имаше право на безплатни билети както и да пренася багаж безплатно, мисля че до 200 кг.
И така започнах работа при брат Бертоли. През това време бях върнал останалия материал от строежа на братството, бях облепил бараката с хартия, както правеха другите, да има приличен вид. Свако си беше заминал за село своевременно. Добре, но наближава зимата и мама трябва да дойде на Изгрева при мене. Обърнах се към сестра Найденка, майката на брат Тодор Михайлов, който работеше в железниците. Тя имаше право на безплатни билети както и да пренася багаж безплатно, мисля че до 200 кг. Нали бяхме близки с нея, помолих я да ми помогне. Сестра Найденка каза: „Разбира се, ще доведа майка ти“. А тя нали е бивала на село, отиде значи и доведе мама с нашия багаж от село. Така започнахме да живеем с мама на Изгрева. Но идва зимата и стана студено.
към текста >>

46. 27. Майсторите

Гради Колев Минчв

Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)

Аз пак ходих в Свищов, понеже пътувах безплатно.
Той беше много доволен и благодарен, че му помогнах и ми каза: „Гради, сега работя на Търговската академия в Свищов. Като дойде време до мозайките, ти ще ги работиш“. Това беше добре дошло за мене. Върнах се в София и между другото споделих с брат Борис, че работя тук-таме и че сега в Свищов се запознах с един човек на име Слави Гюдеров- предприемач, че съм му правил някакъв ремонт и работата му беше приета и той ми обеща пак да ме извика да му работя. Това беше. Аз пак ходих в Свищов, понеже пътувах безплатно. Привърших някои работи и като отидох отново в София брат Борис ме извика вкъщи, в неговата стая и ми каза: „Гради, искам да ти съобщя нещо. Понеже ти ми говори за постройката, поканиха ме да отида да направя мозайката“. Като ми каза така, но не каза кой го е поканил, как е било и т.н., но на мене ми стана много мъчно и си казах: Аз избягах от София, понеже с брат Бертоли току се срещахме, ту на една, ту на друга постройка. Научи ме на такъв хубав занаят, а сега ходя да му правя мизерии и затова отидох в провинцията да не преча на никого. Добре, но сега брат Борис какво ми направи.И пак къде, къде, отивам при Учителя.
към текста >>

47. 47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев

Той е пътувал безплатно по железниците и Дунава във връзка с работата си и.
МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА 47. БЕЛЕЖКИ КЪМ СПОМЕНИТЕ НА ГРАДИ КОЛЕВ МИНЧЕВ Гради познавам от годините когато е работил по пристанищата на река Дунав. Това е времето от 1938 г. насам. Тогава гр. Русе е бил, както той казва, втора София за него. Той е пътувал безплатно по железниците и Дунава във връзка с работата си и. Русе му е бил седалище. Той имаше квартира у една сестра, която живееше до пристанището, на име Блага Симеонова, но понякога спеше и в домът на брат Петър Филипов. Гради идваше с брат Петър в братския салон на ул. „Мария Луиза", сега „Найден Киров", с него идваше на стопанството в местността Свирчовица и при брат Ватев, при братя Маркови, на Паневритмия. Много добре си спомням как веднъж като дойде от София в салона ни изпя песента „Духай ветре", която то- ку-що беше дадена от Учителя и ние след това я заучихме от него.
към текста >>

Всичко бе финансирано от Вергилий Кръстев и бе осъществено чрез мен и моят безплатен, самоотвержен труд.
По това време Гради имаше една сума около шест хиляди лева, с която бе достатъчно с нея да се плати по онова време за компютърния набор на текста. Но той не даде нито лев. Тази сума бе прехвърлена от него на брат Стойно, който също не пожела да я даде, за да довършим работата на Гради. По-късно той ме извика и тя бе предадена на наследниците на брат му Атанас Минчев. Така че Гради не е оставил нито един лев, макар че можеше да стори това. Всичко бе финансирано от Вергилий Кръстев и бе осъществено чрез мен и моят безплатен, самоотвержен труд. София, 6.декември 1995 г. Декларатор: Марийка Марашлиева ДЪБ От Олга на Гради - Надвих та, рече Ветьр сив на дъба многодетен; и пак повтори горделив: - Ударих те в сърцето! Не ще се вече зеленееш в туй поле широко; Певци по теб не ще запеят по клоните високи! - Преди аз тука да почина, извика дъб прогнили, мен раждаха се ред години тез жълъдчета мили. За тези три столетия, Ветре навред ги аз посях- Гората доле из полето!
към текста >>

48. 1. Вдовицата и сираците от войната

Атанас Минчев

Още не сме се прибрали, той идва и казва: „Наско, трябва веднага да изчезнеш от тука и кажи за къде да ти дадем билет“, а те ни даваха бланков билет, безплатен за отиване и връщане.
И така на другия ден царя държи реч и тъй нататък и накрая започна да пита за убитите ни бащи. Казвам аз какво е било, но ръка не целувам. Гледам генерала, промени си образа. Втория след мене не целува, третия също. А един възпитател Цончев се казваше, много ме обичаше, защото бях изпълнителен. Още не сме се прибрали, той идва и казва: „Наско, трябва веднага да изчезнеш от тука и кажи за къде да ти дадем билет“, а те ни даваха бланков билет, безплатен за отиване и връщане. Дават ни например да отидем да видим майка си в София и се връщаме, а на мен само да отида без връщане. „Директорът те изключва за вечни времена и трябва да напуснеш Варна.“ Аз веднага решавам както, че някой ми диктува - за София. Дават ми билет за София безплатен. Слизам на гарата, виждам трамвай N 1, качвам се, пътувам из града и където завива трамвая искам пак да се върна обратно на гарата, за да се върна вечерта. Плана ми е начертан в главата.
към текста >>

Дават ми билет за София безплатен.
Втория след мене не целува, третия също. А един възпитател Цончев се казваше, много ме обичаше, защото бях изпълнителен. Още не сме се прибрали, той идва и казва: „Наско, трябва веднага да изчезнеш от тука и кажи за къде да ти дадем билет“, а те ни даваха бланков билет, безплатен за отиване и връщане. Дават ни например да отидем да видим майка си в София и се връщаме, а на мен само да отида без връщане. „Директорът те изключва за вечни времена и трябва да напуснеш Варна.“ Аз веднага решавам както, че някой ми диктува - за София. Дават ми билет за София безплатен. Слизам на гарата, виждам трамвай N 1, качвам се, пътувам из града и където завива трамвая искам пак да се върна обратно на гарата, за да се върна вечерта. Плана ми е начертан в главата. Слизам, оглеждам се, за да се върна после пак. Една стара жена носи картини с рамки и стъкла, едва се превива. Аз се намесвам и й казвам: „Искам да ви помогна, да ви пренеса картините“.
към текста >>

49. 12. Дъновисти

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Ако им трябваше да научат нещо, те си го получаваха безплатно от нашите хора.
Получаваме съобщение от Кина Спасова, съпругата на Мирчо Спасов, голям комунист, с голям държавен пост, който се беше крил в нелегалност на Изгрева. По онова време там се криеха Георги Чанков, Руси Христозов и жена му, Орлин Василев и още много други, които след 9.IX.1944 г. заеха висши държавни постове. Така, че тези хора знаеха какво нещо е Учителят и какво представлява Братството и ни познаваха много добре. За тях не бе необходимо специално разузнаване и да пращат там свои агенти. Ако им трябваше да научат нещо, те си го получаваха безплатно от нашите хора. Извиква ме Кина Спасова и ми казва, че имало бюджет, че имало решение да се направи фолклорен ансамбъл и че съм бил предложен да го ръководя. Извикаха ме на тяхно съвещание и председателят на съвещанието Павел Матев заявява: „Другарят Атанас Минчев е определен за ръководител на фолклорния ансамбъл при радиото. Някой познава ли го и има ли някой против неговата кандидатура? “ Тогава Влади Симеонов става и казва: „Той е дъновист“. Казва и сяда.
към текста >>

50. 1. Сирак и бездомник

На него не било обръщано много внимание, но го хранели, имало къде да спи безплатно и той изпълнявал задълженията си на домакин и пазач според уговорката.
Той приема предложението. По това време той е бил с нисък ръст, с буйна коса - гъста, черна, къдрава, сплетена, подобна на тая на Бетовен. Самият Иван казвал по-късно, че гребен не можел да се вкара в косата му. По това време той е вече към 12-годишен, значи преди Балканската война. Така живял той при тях няколко години, грижел се за двора, за дръвчетата, пазел и им услужвал. На него не било обръщано много внимание, но го хранели, имало къде да спи безплатно и той изпълнявал задълженията си на домакин и пазач според уговорката. Преди да отиде при Пашини той бил известно време при един млекар на когото разнасял млякото по домовете, но иначе си бил бездомник. Човекът имал крави, но имал нужда от човек, който да разнася млякото из София. Бил известно време на работа и при един кафеджия, където бил научил да прави няколко вида кафета каквито на времето се правели. Той бил доста практичен.
към текста >>

51. 3. Павираният път

Васко Искренов

Имаше много фото-журналисти от София, които пътуваха с корабите понеже даваха кабина, храна безплатна и двамата директори ми казват: „Софиянци пътуват с корабите, нищо не носят.
И двамата директори на корабоплаването ми казваха да остана при тях на работа. Ще ме униформят. Ще ми сложат униформа и да ми дадат кабини там и да си инсталирам там фотолабораторията. Аз отказах, защото им казах, че на брега получавам десет пъти повече от това, което те ще ми дадат на корабите. „Аз ще ви върша работата на корабите, защото тая работа е само в определени дни, когато времето е хубаво и когато могат да се направят хубави снимки.“ Снимка всеки път не може да стане хубава. Имаше много фото-журналисти от София, които пътуваха с корабите понеже даваха кабина, храна безплатна и двамата директори ми казват: „Софиянци пътуват с корабите, нищо не носят. Вас не ви виждаме на корабите, а пък носите изобилен материал.“ И получих привилегията да бъда оценен и приет. Аз им обясних какво трябва да направят за мене, за да им бъда полезен. Да ми дадат едно право да се качвам без всякакви формалности на всеки плавателен съд на Дунава. И аз получих това право. И пътувах в един месец един ден.
към текста >>

52. 39. Момче за всичко

Ангел Вълков

А кюле значи работник с когото всички да разполагат безплатно.
Тодора като забеляза това започна да ме подпитва какво има и аз обясних, че съм паднал в реката и съм мокър. Заинтересуваха се и другите братя и се чудеха как да ми помогнат. Най-после и Учителят се обади: „Какво има? “ Тодора му отговори и обясни всичко, че съм мокър от водата и сега се грея на печката. Учителят помълча малко и каза: „Ангел сега ще си каже, защо и аз не съм като Цеко, че да си хвана работа държавна, че да си печеля пари, а съм станал кюле тук на всички“. А кюле значи работник с когото всички да разполагат безплатно. А брат Цеко беше електротехник като мене, бяхме завършили един и същ техникум по електротехника във Варна, но той беше на работа в града и получаваше всеки месец заплата. Аз работех денонощно на Изгрева, но заплата не получавах и с брат Ради се хранехме безплатно на стола като работници в Братската градина. А Тодора отговаря: „Учителю, друг може да каже това, но Ангел никога“. Тогава Той се усмихна: „Аз му казвам от къде ще му дойде изкушението“. По този начин разбрах, че аз бях определен да работя при Учителя в Братството, а не да бъде в града на държавна работа и да упражнявам професията си.
към текста >>

Аз работех денонощно на Изгрева, но заплата не получавах и с брат Ради се хранехме безплатно на стола като работници в Братската градина.
Най-после и Учителят се обади: „Какво има? “ Тодора му отговори и обясни всичко, че съм мокър от водата и сега се грея на печката. Учителят помълча малко и каза: „Ангел сега ще си каже, защо и аз не съм като Цеко, че да си хвана работа държавна, че да си печеля пари, а съм станал кюле тук на всички“. А кюле значи работник с когото всички да разполагат безплатно. А брат Цеко беше електротехник като мене, бяхме завършили един и същ техникум по електротехника във Варна, но той беше на работа в града и получаваше всеки месец заплата. Аз работех денонощно на Изгрева, но заплата не получавах и с брат Ради се хранехме безплатно на стола като работници в Братската градина. А Тодора отговаря: „Учителю, друг може да каже това, но Ангел никога“. Тогава Той се усмихна: „Аз му казвам от къде ще му дойде изкушението“. По този начин разбрах, че аз бях определен да работя при Учителя в Братството, а не да бъде в града на държавна работа и да упражнявам професията си.
към текста >>

53. 21. ИСТИНАТА ТРЯБВА ДА СЕ КАЖЕ

Д: Не само любопитни, но така е щом като има бакалница, и понеже като стола е безплатен ще идват заради тях.
Д: Да, така че да се знае кой за какво идва. В: Да, това е също много важно. Кой за какво идва. Д: Разбира се. В: А да не е да идват и се привличат любопитни хора. Д: Не само любопитни, но така е щом като има бакалница, и понеже като стола е безплатен ще идват заради тях. В: Тези цени трябваше да бъдат по-евтини от другите, така ли? Д: А именно, това е цената, на която купува един търговец и после той си прави надценка, за да спечели нещо, нали така. Той иска тази печалба да определя купувача. Значи когато отива да купува и тогава да мисли. Това беше на Георги Радев някаква идея мисля.
към текста >>

54. 33. ЧИСТОТАТА

То ще бъде, хлябът да бъде безплатен.
Трябва да се съгласим. Всичките хора са добри, като ги бутнем някъде. Ние се борим не за това, което е в касата. Парите покваряват човека и нравите на обществото. Въздухът представлява Божествения порядък. То ще бъде, хлябът да бъде безплатен. Нещата, които поддържаме, не са верни. "Аз съм го хранил", днес някой казва. Съществата отгоре се радват. Времето е хубаво. Те вярват, че свободата е дошла.
към текста >>

55. 17. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ

Писмо на Величка Няголова за доверието и предаността

Даже при мене вземаше безплатно частни уроци племенника на една моя колежка, обясниха ми, че пропуснал поради отсъствие по болест много уроци по немски език.
вече попадаше под угрозата на съдбоносни събития и нашата страна България. Хранителните продукти бяха оскъдни, хлябът много безвкусен и месен от някакви отпадъци на житни растения. Ставаха убийства на полицейски органи на властта. Самата аз не можех да си обясня тези вътрешни смущения. А те се дължаха на върлуващи партизански отреди, врагове на правителството на цар Борис III, които се бореха за освобождението на България от така нареченото фашистко иго. Даже при мене вземаше безплатно частни уроци племенника на една моя колежка, обясниха ми, че пропуснал поради отсъствие по болест много уроци по немски език. Аз се отнесох доверчиво и направих за него необходимото. Впоследствие разбрах, че той е напуснал училище, за да бъде в помощ на тези партизански чети. Независимо от това животът в пансиона все още спокойно си течеше. Ето писмото от Учителя: „Любезна Веска, Двете ви добри писма получих. Добрите ви желания съм ги взел предвид, радва ме твоята готовност да услужите с каквото можете.
към текста >>

56. 25. ПОДЛОСТТА

Но постепенно разбраха, че не може да се работи Паневритмията за пари и напоследък го организират безплатно.
Така постъпиха и с мене! Познаваме се от 16-17 години. Аз ги научих на II и III част на Паневритмията, някои песни. Почти редовно посещавах и тези техни стажове през лятото. Те разчитаха да печелят пари. Но постепенно разбраха, че не може да се работи Паневритмията за пари и напоследък го организират безплатно. Иначе са верни на идеите на Учителя и са големи противници на Михаил Иванов. А това не е малко! Затова и не желая да ги съдя за постъпката им към тези материали на Анина Бертоли, предадени у тях за съхранение. Те ги пазят отлично! Но считам тяхното поведение към теб, Анна Бертоли и мене като едно предателство.
към текста >>

57. 2. ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ

Наша сестра от Изгрева Мария Младенова ме викна у дома си и ми предаваше безплатно уроци по пеене.
2. ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ Моето първо отиване на 7-те рилски езера беше 1938 г. когато бяха дошли братя и сестри от Латвия и Естония. През 1938 г. беше начало на моята бъдеща професия като артист и певец. Наша сестра от Изгрева Мария Младенова ме викна у дома си и ми предаваше безплатно уроци по пеене. А тя разбираше от пеене - беше учила при известния педагог и оперен певец Иван Вулпе. Със сестра Младенова разучих много от братските песни и през 1938 г. за пръв път в салона на Изгрева и пред Учителя изпях песента "Добър ден". След изпяването на тази песен на Изгрева почнаха да ме наричат Тошо-певеца, за да ме различават от други двама Тошовци: Тошо-босия и Тошо-гледача. По това време 1938-39 г.
към текста >>

58. 22. Д-Р МИХАИЛ СТОИЦЕВ

Раздаваше тези беседи безплатно, когато изнасяше своите лекции в страната.
Но той отказа и стана последовател на Учителя. Искрено от цялото си сърце прегърна Учението на Учителя. Дълги години беше ръководител на Пловдивското Братство. Ходиха с майка ми на сказки в Югославия. Харчеше много средства да издава беседи на Учителя, като искаше за това Неговото разрешение. Раздаваше тези беседи безплатно, когато изнасяше своите лекции в страната. Учителят е разрешавал моя татко да печати Негови беседи със свои средства, които беседи да раздава безплатно при изнасянето на своите сказки в България. Учителят поканва един път нашия приятел, музиканта Асен Арнаудов. Той беше цигулар, но имаше голямата дарба да седне на пианото и да импровизира веднага акомпанимента на всяка песен на Учителя. Учителят го поканил в горната стаичка, започнали да вечерят. Спрели. Учителят го поканил със специалната задача да даде своята песен "Иде, иде".
към текста >>

Учителят е разрешавал моя татко да печати Негови беседи със свои средства, които беседи да раздава безплатно при изнасянето на своите сказки в България.
Искрено от цялото си сърце прегърна Учението на Учителя. Дълги години беше ръководител на Пловдивското Братство. Ходиха с майка ми на сказки в Югославия. Харчеше много средства да издава беседи на Учителя, като искаше за това Неговото разрешение. Раздаваше тези беседи безплатно, когато изнасяше своите лекции в страната. Учителят е разрешавал моя татко да печати Негови беседи със свои средства, които беседи да раздава безплатно при изнасянето на своите сказки в България. Учителят поканва един път нашия приятел, музиканта Асен Арнаудов. Той беше цигулар, но имаше голямата дарба да седне на пианото и да импровизира веднага акомпанимента на всяка песен на Учителя. Учителят го поканил в горната стаичка, започнали да вечерят. Спрели. Учителят го поканил със специалната задача да даде своята песен "Иде, иде". Започнал да дава песента си, като я свири на цигулката си.
към текста >>

59. 01. РОДЕНА В МАКЕДОНИЯ ПОД РОБСТВО

Тя плащаше заплатите на учителите и ни изпращаха безплатно учебници на български език.
Там учех отначало. Моят дядо имаше пет сина и три дъщери. Тогава живеехме всички заедно в една къща. Не се деляхме. Тогава имаше училище в Македония и българската екзархия от Цариград ги поддържаше. Тя плащаше заплатите на учителите и ни изпращаха безплатно учебници на български език. Там бяха бедни села с много малък поминък и баща ми в ранна възраст идва в София на гурбет. Занимавал се е с търговия на дребно, купувал, препродавал. Стоял е тук 4-5 години, след това отново се е връщал в Македония за 2-3 години, като неговия съдружник е стоял в София и е продавал стоката. Майка ми и баща ми се запознават в София и аз се раждам след тригодишен брак. Много съм чакана.
към текста >>

60. 05. ПЪРВИТЕ СТЕНОГРАФИ НА УЧИТЕЛЯ

Като станахме в шести клас бащата на другата ми приятелка беше стенограф в Народното събрание, казваше се Йордан Велев и ми казва веднъж: „Абе момиче, един от стенографите в Народното събрание ми каза, че се открива курс по стенография, безплатен.
Имахме една. После вече имахме всяка една по една пишеща машина. Аз учих стенография като ученичка в IV клас или първи гимназиален клас, факултативно. Аз бях ученичка в Първа девическа гимназия и като казаха, който иска стенография да учи, аз се записах и изкарах целия курс. Научих се да пиша кореспондентното писмо. Като станахме в шести клас бащата на другата ми приятелка беше стенограф в Народното събрание, казваше се Йордан Велев и ми казва веднъж: „Абе момиче, един от стенографите в Народното събрание ми каза, че се открива курс по стенография, безплатен. Идете да го следвате да се научите да пишете стенография". И той ни запали така, а аз имах вече малко основа и там отидохме. Бяхме най-малките. Там бяха все възрастни хора които имаха нужда от стенография за работата си, нали, която работеха. Ние бяхме от шести клас, млади момиченца около 16 годишни.
към текста >>

61. 101. БРАТСКИЯТ СТОЛ

Сестрите готвеха, дежурните безплатно, даром даваха труда си, а пък касата се даваше на Учителя.
На обед ли се готвеше? Е.А.: Само на обед. В.К.: И продуктите откъде се вземаха? Е.А.: Продуктите се купуваха от Братството. А пък минаваше човек с каса и всеки пускаше по една пара. Сестрите готвеха, дежурните безплатно, даром даваха труда си, а пък касата се даваше на Учителя. Но парите не са стигали никога, защото е много народ. Не само много народ, ами гладни, нямат пари. В.К.: Не работят, няма откъде да пуснат в касата пари. Е.А.: Не могат да пуснат в касата пари, да. В.К.: И Учителят даваше от себе си пари.
към текста >>

62. 169. КАК СЕ ПЕЧАТАШЕ СЛОВОТО

В.К.: Значи оттогава имаше пари за печатане и си получаваха беседите безплатно, така ли?
В.К.:Тона един лев се равняваше. Е.А.: На десет стотинки тогавашни бяха, да. В.К.: Те беше голяма сума. Е.А.: Никак, ами то беше в евтините пари. Ама Учителят никога не ни е давал неща скъпи и такова, никога. В.К.: Значи оттогава имаше пари за печатане и си получаваха беседите безплатно, така ли? Е.А.: Не, след като Учителят каза: „Който е изпълнил задачата да даде парите на брат Боев! " Всички дадоха парите на брат Боев. И Учителят след това пък Той каза: „Тези, които си изпълниха задачата ще им се дадат безплатно томчетата, които са напечатани в тази година". Така, че ние ги получихме даром срещу задачата. И това нещо продължи до края, докато имахме братски живот.
към текста >>

И Учителят след това пък Той каза: „Тези, които си изпълниха задачата ще им се дадат безплатно томчетата, които са напечатани в тази година".
Е.А.: Никак, ами то беше в евтините пари. Ама Учителят никога не ни е давал неща скъпи и такова, никога. В.К.: Значи оттогава имаше пари за печатане и си получаваха беседите безплатно, така ли? Е.А.: Не, след като Учителят каза: „Който е изпълнил задачата да даде парите на брат Боев! " Всички дадоха парите на брат Боев. И Учителят след това пък Той каза: „Тези, които си изпълниха задачата ще им се дадат безплатно томчетата, които са напечатани в тази година". Така, че ние ги получихме даром срещу задачата. И това нещо продължи до края, докато имахме братски живот. В.К.: Сега това беше единия начин за печатане. Другият начин за печатане е бил десятъкът. Това с единия лев бе задача.
към текста >>

63. 170. УЧИТЕЛЯТ И МОРАЛЪТ В ШКОЛАТА

Е.А.: Не, понеже тогава идваха, понеже имаше безплатни обеди и бяха така повечкото хора така бедни, които нямат къде да се нахранят, те идваха за муфта гдето му казват, понеже безплатен обяда е.
В.К.: Или е съпруга, или не. Е.А.: Да, разбира се. Имаше всякакви. В Братството, особено по съборите толкова чужди хора идваха. В.К.: От любопитство може би. Е.А.: Не, понеже тогава идваха, понеже имаше безплатни обеди и бяха така повечкото хора така бедни, които нямат къде да се нахранят, те идваха за муфта гдето му казват, понеже безплатен обяда е. Много чужди хора идваха, така и ми е правило това впечатление. В.К.: Значи идваха много чужди хора. Те освен, че са гладни, привличаше ги и аурата на Учителя. В.К.: Сега пак се приближаваме до Катя Грива, нали във връзка с това, че е седяла непрекъснато пред вратата и Учителят веднъж й казал: „Те мислят, че тези долу, които стоят ме безпокоят, напротив онези с мислите си ме смущават повече". Тогава аз разбрах, че Той мислите лови на хората и се смущава.
към текста >>

64. 182. ЦЕНАТА НА ЕДНА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

В.К.: Всеки абонат на в-к „Живот" има право на един безплатен анализ за определяне на характер.
То съществува ли много или? Е.А.: Много кратко време. Може би не цяла година даже. В.К.: Тука виждаме някакъв цитат: „Природата забавлява глупавите, умните учи, а на мъдрите разкрива тайните си". Е.А.: Това е от Учителя. В.К.: Всеки абонат на в-к „Живот" има право на един безплатен анализ за определяне на характер. Значи той се опитва да създаде това...Е.А.: Виж какво, това е една история за брат Бертоли, защото той почва да го издава. Аз тогава не бях в много добри отношения с него. Не, не бяхме в съвсем лоши, не бях се разделила още. Той почва списанието, това вестника и го пише. Той можеше да пише.
към текста >>

65. XIII. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО?

Който запише 5 абоната получава една годишнина безплатно.
Ще се разгледат и някои характерни въпроси из областта на новото изкуство. IV. Вести за духовния живот в България и странство. V. Книгопис - Сведения за важни съчинения разглеждащи живота в светлината на новия опит и новата мисъл. Списанието ще излиза всеки месец (освен юли и август) в обем две печатни коли, голям формат, започвайки от януари 1931 год. Годишен абонамент 80 лева предплатени. Който запише 5 абоната получава една годишнина безплатно. На настоятели се прави 20 на сто отстъпка. Всяка книжка ще излиза редовно в началото на всеки месец. Адрес: Сп. „Житно зърно" - „Витошка" 3, Зет., ст. 369. Абониране става и при централната книжарница - Чипев, бул.
към текста >>

66. XIV. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ И ОТПЕЧАТВАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ!

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

С приходите ще могат да се задоволят няколко нужди: на първо място може да се подкрепи фонд книжнина /Срещу което могат да се пращат безплатно лекции и беседи в този град или село/; с друга част може да се подкрепи развоя на братската печатница, която е във връзка с изданията ни и други общобратски нужди; останалата част може да се употреби за някои местни нужди на братството.
Досегашният начин на отпечатване беседите и лекциите на Учителя е съпроводен с редица трудности от материален характер, които си имат своето обяснение, но това не може да бъде предметна настоящето. Ето защо обмисли се един по-съвършен начин за обзавеждане на цялото книгоиздателство на Братството ни, който начин сега споделяме с Вас. Заключението, до което се е достигнало по този въпрос след дълго обмисляне е следното: Там дето има наши братства може да се отдели за Господа известно количество земя (няколко декара или повече). Всичката работа по нея: оран, сеитба, жетва, вършитба и пр. ще се работи от братството. С приходите ще могат да се задоволят няколко нужди: на първо място може да се подкрепи фонд книжнина /Срещу което могат да се пращат безплатно лекции и беседи в този град или село/; с друга част може да се подкрепи развоя на братската печатница, която е във връзка с изданията ни и други общобратски нужди; останалата част може да се употреби за някои местни нужди на братството. Всяка работа, вършена от съзнание, че се работи за Господа, донася своето благословение. Понеже в самата идея, така изложена, да очакваме че тя ще ни донесе радост да видим добър плод. Каква по-хубава задача, беседите и лекциите на Учителя да се поднесат всекиму на възможно най-евтина цена и всеки да ги има още в първите дни след говоренето им. В кръжоците могат да се разменят мисли върху тая идея и ако се намери за разумна и навременна може да се пристъпи към реализирането й. Уверени сме, че всичко това ще намери и Вашето одобрение, та в най-близките дни да се пристъпи към приложение на идеята.
към текста >>

Всичко това ще Ви се изпраща безплатно, а разноските ще се посрещат от общите средства на книжнината ни, която вярваме постоянно ще се подкрея с вноските на всички братя и cecтpи.
Събираните суми, молим да ни се внасят своевременно за наше улеснение. Съобщаваме Ви, че беседите трета серия са под печат в Русе и ще се доставят от брат Ватев; ония настоятели, които ни съобщиха по колко броя искат от тази серия, ще знаят, че щом бъде готова ще им се изпрати направо от Русе. Оттук сме съобщили в Русе, где и колко броя са поискани, а ако имате нови искания, молим отправяйте ги до брат Ватев /улица „Видин" № 7 -Русе/. Нему ще се правят и изплащанията, по цената, която ще Ви се съобщи по-късно. Със съдействие на Учителя, предприето е да Ви се изпраща веднага след говоренето на беседите и лекциите съкратен вид от тях; по този начин всички братя и сестри ще имат възможност да следят мислите, които Учителят разглежда в най-последно време. Всичко това ще Ви се изпраща безплатно, а разноските ще се посрещат от общите средства на книжнината ни, която вярваме постоянно ще се подкрея с вноските на всички братя и cecтpи. От страна на редакцията на списание „Житно зърно" сме помолени да ВИ явим, че Ви се изпраща 8 и 9 книжка от списанието, а 10 е под печат. Изпраща Ви се покана за записване абонати за петата годишна на списанието; разчита се веднага да съберете достатъчно абонаменти, които да подпомогнат незабавното издаване на първата книжка от V година, тъй като желание на редакцията е, да издадат / книжка до 22.Ш. Списъците на абонатите и сумите за града и околията Вида се изпращат от Вас - като настоятел, а записването на абонати да става от повече души. Уредниците на библиотека „Водолей" Ви съобщава, че до 28 ще бъде изпратена първата книжка „Хирология"от тази библиотека, на абонатите. Може да се заемете да разпространявате тази книга - ще Ви се прави 30% отстъпка.
към текста >>

67. 01 - 68. КАК РАБОТЕШЕ БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

А Георги Куртев пътуваше от село на село, пренощуваше в къщите на приятелите, преглеждаше и лекуваше твърде често напълно безплатно, а на крайно бедните дори е купувал и плащал лекарствата.
Един път в годината той обхождаше и обикаляше селата, за да се срещне с приятелите и да им окаже помощ според техните нужди. Може би той много добре си спомняше обиколките на Учителя през първите години 1910 -1914 г. в Айтос и знаеше много добре какво означава личната връзка с приятелите. Неговата професия на медицински фелдшер много му е помагала да създава връзки с хората. По онези години малко бяха лекарите, които работеха по селата. А Георги Куртев пътуваше от село на село, пренощуваше в къщите на приятелите, преглеждаше и лекуваше твърде често напълно безплатно, а на крайно бедните дори е купувал и плащал лекарствата. Онзи, който веднъж е бил лекуван от него, завинаги става негов приятел, а по-късно и съмишленик в идеите. Този метод за работа наглед е много прост, но същевременно и много сложен и недостъпен за мнозина. Трябва да бъдеш образец на някаква идея, за да може да спечелиш доверието на обкръжаващите. На онези, които са имали някакви недоразумения в семействата си, той е помагал да разрешат кармичните си взаимоотношения и е укрепявал вярата им в Бога нагледно, като разрешавал техния проблем. Такива случаи има много.
към текста >>

68. 02 - 13. ОСНОВИ НА СГРАДАТА

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

Работната ръка била безплатна.
Необходимо било да се помисли и за подслон, където да се приютяват хората. През лятото на 1922 година започнал строежът на сградата: салон, две стаи и мазе. В мазето била обзаведена първата кухня с огнище и оджаклък. Не било лесно да се строи сграда без средства. А време за отлагане нямало. Работната ръка била безплатна. Всеки ден имало помощници по двама, по трима човека. Майсторите, които са правили сградата, това са нашите братя строители - Васил Долапчиев и Слави Тодоров, които се отзовали веднага и работили всеотдайно. Всеки ден броят на работниците се менял, тъй като едни идвали, а други си отивали. Празничните дни се събирали и по 15-20 души. Работната ръка била безплатна, но все някой трябвало да се погрижи за прехраната на работниците.
към текста >>

Работната ръка била безплатна, но все някой трябвало да се погрижи за прехраната на работниците.
Работната ръка била безплатна. Всеки ден имало помощници по двама, по трима човека. Майсторите, които са правили сградата, това са нашите братя строители - Васил Долапчиев и Слави Тодоров, които се отзовали веднага и работили всеотдайно. Всеки ден броят на работниците се менял, тъй като едни идвали, а други си отивали. Празничните дни се събирали и по 15-20 души. Работната ръка била безплатна, но все някой трябвало да се погрижи за прехраната на работниците. От селата кой каквото можел, пращал. А когато не достигне, някой е трябвало да бръкне в джоба си и да плати храната. Когато нямало кой, брат Куртев сам бръквал в своя джоб и работата продължавала. Целта била да не се прекъсва работата по строежа. Тук му е мястото да споменем за сестра Петра Георгиева Манева от Ченге, сега село Карагеоргиево, известна още като „баба Петра".
към текста >>

69. 02 - 14. УСТРОЙСТВО НА БРАТСКАТА ГРАДИНА

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

Габерово, който служел безплатно, само срещу прехраната.
Тогава била направена и колиба за бъдещия пазач на градината. Колибата била с врата и прозорец, годна и за презимуване в нея. През 1922 г. била направена сградата. Първият пазач на сградата е бил брат Васил Карагеоргиев от с. Габерово, който служел безплатно, само срещу прехраната. Казвали го „Вуйчо". Брат Куртев е ходел седмично, а понякога и през седмицата, за да му занесе храна. Но това се оказало трудно и неудобно за през студените зимни дни и затова бил определен магазин, откъдето да пазари, като се вписват сметките в тефтерчето. Това продължило 6 месеца, но било отменено, понеже консумацията на брат Васил за лимони, зехтин и други продукти превишила разходите на едно семейство. Издръжката на брат Васил надминала възможностите на братството.
към текста >>

70. 04 - 09. СКРИТИТЕ СИЛИ В НАРОДА ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

И всичко това безплатно!
Каква точност, каква изпълнителност! Когато ръководителите на работата кажат, че за другия ден ще трябват 25 кола, то на сутринта те са вече готови и чакат. Едни кола ще отидат в града за материал: желязо, цимент и пр. Други кола ще отидат за камъни в планината, а някои от тях ще изхвърлят пръстта. Колите са предимно на лица от братството. И всичко това безплатно! Или се казва, че за другия ден ще трябват 50 души. Сутринта те са на поста си. Едни копаят, други изхвърлят изкопаното, трети зидат или приготовляват коритата и барелефите. Най-сетне, след триседмична усилена работа, чешмата е готова. Единствена е по своята архитектура на целия балкански полуостров.
към текста >>

71. 04 - 11. СЪКРОВИЩАТА НА ТОПОЛИЦА

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Обаче тук има, тук присъства, тук живее и ще живее вечно нещо невидимо, неосезаемо, нещо величествено и свещено, нещо несравнимо - нещо Божествено: Това е душата, духът, това е духовният облик, вложен, изграден, вграден в тази постройка, заедно с тухлите и камъните, от чувствата, мислите, предаността, жертвоготовността на нашите братя и сестри в Тополица, които са изградили безплатно, безкористно, със собствения си труд тази постройка.
Безсмъртно е всичко, което е преживяно край вековния дъб Друго съкровище на Тополица е новият братски салон, изграден на мястото, дето е бил стария салон - няколко съединени стаи в дома на брат Димо Джоджев. Мнозина биха могли да кажат: Салон като салон! Има много по-обширни, по-изкусно наредени и украсени салони у нас и навсякъде по света. Външно погледнато, това е наистина така. По големина, по украса, по външен вид, Братския салон в Тополица не може да се състезава с постиженията на модерната съвременна архитектура в това отношение. Обаче тук има, тук присъства, тук живее и ще живее вечно нещо невидимо, неосезаемо, нещо величествено и свещено, нещо несравнимо - нещо Божествено: Това е душата, духът, това е духовният облик, вложен, изграден, вграден в тази постройка, заедно с тухлите и камъните, от чувствата, мислите, предаността, жертвоготовността на нашите братя и сестри в Тополица, които са изградили безплатно, безкористно, със собствения си труд тази постройка. Не е лесно да се построи със собствен труд едно подобно здание. Обаче в нашите братя и сестри в Тополица има един ум, едно сърце, Една душа, една воля, една непреклонна решителност. Те се ръководят от правилото, дадено ни от Учителя: „Кажи и направи! " Те не отлагат, не се задоволяват само с планове и мечти. А и народната пословица казва: „Речено - сторено!
към текста >>

72. 08 - 13. ЖИВАТА ВОДА НА ИЗГРЕВА

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Това си спомням засега, че се казваше Ботушев, А за доктора, който превързал Пантелей, когато се наранил, той се е наричал д-р Кирил Паскалев, на Нейчо Паскалев син, Не си спомням на Изгрева коя година се основа безплатен стол по нареждане на Учителя.
Няма ги парите. Когато разказах преди за опитността, за задачата за носене на вода от Витоша, там един брат като излизал от Симеоново нанагоре, на алеята, на самата каменна пътека пада и издъхнал веднага. Спомних си името му, че се казваше Ботушев. Бяхме съседи с него. Беше един едър човек, пълен. Това си спомням засега, че се казваше Ботушев, А за доктора, който превързал Пантелей, когато се наранил, той се е наричал д-р Кирил Паскалев, на Нейчо Паскалев син, Не си спомням на Изгрева коя година се основа безплатен стол по нареждане на Учителя. Скромна храна безплатно всеки един може да получи, а който има възможност и желание, може да пусне в една кутия, като дискус след това. Работата в салона продължи до 1942-1943 година. Там много приятели, които бяха в нелегалност, които бяха без работа и без пари, отиваха там и се хранеха, а след туй забравиха, че са ходили на Изгрева и че са получавали помощ и продължаваха да говорят против братството и против Учителя. Това е значи трапезарията, която е с гредите, а тука вече салонът, ето часовникът, той е над главата на Учителя.
към текста >>

Скромна храна безплатно всеки един може да получи, а който има възможност и желание, може да пусне в една кутия, като дискус след това.
Когато разказах преди за опитността, за задачата за носене на вода от Витоша, там един брат като излизал от Симеоново нанагоре, на алеята, на самата каменна пътека пада и издъхнал веднага. Спомних си името му, че се казваше Ботушев. Бяхме съседи с него. Беше един едър човек, пълен. Това си спомням засега, че се казваше Ботушев, А за доктора, който превързал Пантелей, когато се наранил, той се е наричал д-р Кирил Паскалев, на Нейчо Паскалев син, Не си спомням на Изгрева коя година се основа безплатен стол по нареждане на Учителя. Скромна храна безплатно всеки един може да получи, а който има възможност и желание, може да пусне в една кутия, като дискус след това. Работата в салона продължи до 1942-1943 година. Там много приятели, които бяха в нелегалност, които бяха без работа и без пари, отиваха там и се хранеха, а след туй забравиха, че са ходили на Изгрева и че са получавали помощ и продължаваха да говорят против братството и против Учителя. Това е значи трапезарията, която е с гредите, а тука вече салонът, ето часовникът, той е над главата на Учителя.
към текста >>

73. 08 - 14. КАК СЕ НАПРАВЛЯВАТ РАЗРУШИТЕЛНИТЕ СИЛИ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Не сте за семейство," Асен Вапурджиев имаше желание да остави свой заместник, да обучи някого на контрабас и се обърнал към Учителя с молба да му прати някой ученик, който той безплатно ще учи при него.
"Учителят помълчал и казал: „Той е хубав и ти си хубава, но не сте един за други." - „Ама, Учителю, ние се обичаме." Учителят повече нищо не казал. Те се оженили, но след един месец тя се връща при Учителя и му казва: „Учителю, ние се разделихме." - „Как се разделихте! Този въпрос е ваш самостоятелен и трябва да го проверите." Тя се връща при него. Но не можаха да живеят и тогава се разведоха официално. Учителят предварително й казал: „Вие сте добри, но не сте един за друг! Не сте за семейство," Асен Вапурджиев имаше желание да остави свой заместник, да обучи някого на контрабас и се обърнал към Учителя с молба да му прати някой ученик, който той безплатно ще учи при него. Като нямаше друг, пратиха му брат Цеко. Брат Цеко беше електротехник, постоянно през целия ден из града, уморява се и не му остава време да се упражнява. Пък ние живеехме с него заедно у Йордан Савов на бул. „Ботев" 85. С Цеко и Петър Арабаджиев от Варна и сестра Стойна жевеехме там.
към текста >>

74. 08 - 35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Той вярвал дълбоко в разумността на мирозданието и в победата на доброто, Миркович е смятал за пръв дълг на всеки човек да помага на ближните си при различни неволи в живота, затова е лекувал безплатно бедните си съграждани.
Д-р Миркович се е запознал с Учителя на 6 април 1900 година и присъствал на първия събор на Бялото братство в гр. Варна заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов - последните двама от Бургас. От данните, с които разполагаме за д-р Миркович, узнаваме, че той е бил благ, милосърден и справедлив човек. Въодушевявал се е от великата проповед за човека, любов към ближния. Ето защо той понасял стоически страданията и лишенията по пътя на борбата му за по-сносен живот. Той вярвал дълбоко в разумността на мирозданието и в победата на доброто, Миркович е смятал за пръв дълг на всеки човек да помага на ближните си при различни неволи в живота, затова е лекувал безплатно бедните си съграждани. Но това той не е считал за достатъчно, ето защо и парично им помагал. Неговите хомеопатични лекарства /микродози/ били раздавани на страдащите даром. Те помагали, въпреки скептицизма на закоравелите материалисти, които се срещат на път и под път по широкия Божий свят. Образът на д-р Миркович се откроява с голяма светлина на фона на историята в три области: като революционер, като просветител и като лечител. Но не по- малко важни са и неговите религиозно - философски убеждения, които той популяризира предимно чрез страниците на издаваните от него списания и книги.
към текста >>

75. 09 - 11. НА ГЛАДЕН ПАРИ НЕ ВЗЕМАЙ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Тръгнал си, но думите на този, на когото миналата година той бил одрал и кожата от гърба, същият този човек сега вместо да му отмъсти, той му бе дал два чувала храна безплатно.
Нищо няма да плащате. Аз следвам завета на моя баща, който казваше така: „Синко, на гладен пари не вземай! " Това научих от баща си и така постъпвам аз. Аз не мога да престъпя завета на баща си." Купувачът потънал в пот, като че с вряла вода бил залят. Той знаел вината си. Тръгнал си, но думите на този, на когото миналата година той бил одрал и кожата от гърба, същият този човек сега вместо да му отмъсти, той му бе дал два чувала храна безплатно. Туй неговият ум не можеше да побере. Дъбоко в себе си се разкайвал за постъпката си. Съзнал, че е направил грях. Някакъв глас дълбоко в душата му му говорел: „Ето човекът. Това е истинският човек.
към текста >>

76. 11 - 13. ДУХЪТ, КОЙТО РЪКОВОДИ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Много се зарадвали Казал: „Учителю, ние имаме успех, изпратиха ни за наказание, дадоха ни по един билет да пътуваме безплатно, а всички тръгват с войската, вече се връщат в България." Тогава брат Боев като вече заболява и като отиват при него, винаги баща ми имаше един кош ябълки.
В.К.: Отпуска. Верка: Не, защото бягат вече войската, връщат се, а всички останали офицери с войската до Сливен, там с гарнизона. Едно разстояние било колкото разстоянието, колкото все едно от София до Сливен. Да, такова нещо. Но те пътуват само двамата за София и ги посрещнали много хубаво. Много се зарадвали Казал: „Учителю, ние имаме успех, изпратиха ни за наказание, дадоха ни по един билет да пътуваме безплатно, а всички тръгват с войската, вече се връщат в България." Тогава брат Боев като вече заболява и като отиват при него, винаги баща ми имаше един кош ябълки. Като отива някой при него, той го изпраща, „за наказание" по една ябълка му дава, като си отиде вече в София, туй е за наказание да го даде на брат Боев. За наказание му изпраща по една ябълка. Така много мило беше, много. Един хубав човек. В.К.: Значи Учителят ги посреща.
към текста >>

77. 12 - 5. САЛОНЪТ В АЙТОС

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Той в бедни къщи ходеше безплатно и ако трябва на сирачета, в пликчета им слагаше по някой лев, така под възглавницата, да си купят хлебец и т.н.
И така продължава животът в Братството в Айтос, събираха се в салона. Мина време, преди много години, в Айтос салонът ни поостаря. Искаме да направят нов салон. Кметът пък на града е един от добрите граждани, а баща ми беше с авторитет в града и го уважаваха много. И мало, и голямо според професията си. Той в бедни къщи ходеше безплатно и ако трябва на сирачета, в пликчета им слагаше по някой лев, така под възглавницата, да си купят хлебец и т.н. И затова го обичаха. Кметът каза: „Недейте да правите нов салон, да не го съборите" - защото противодействие имаше вече - „ами като ремонт мога да ви помогна." И наистина един хубав ремонт, то все едно че стана нов салон. И ако дойдете в Айтос, елате да го видите, много хубав салон имаме;. В.К,: Той се ремонтира през времето на брат Куртев или после, в ново време. Надка: Да, да.
към текста >>

78. 12 - 41. ДУХОВНО ОБЩУВАНЕ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Всички бедни хора в града той ги е лекувал безплатно.
41. ДУХОВНО ОБЩУВАНЕ Надка: Кажеха ли „бай Георги" - в миналото и сега, беше един и същ. А на погребението - море от айтозлии, целият град. Всички бедни хора в града той ги е лекувал безплатно. Даже за много бедни, сираци, нещо ще сложи в пликче, някой лев и като отиде, купува му лекарства и ги дава. Така една моя приятелка беше туберкулозна белодробно. Той й помогна. Отивала съм да я вземам и да я водя на разходка сутрин при изгрев слънце към парка. И като ги преглежда - две сестрички, майката, бащата починаха, по-големичката после той я нареди да работи, в болницата нещо да получава, някаква малка заплатичка, но преди това той хем ще им купи лекарсква и хем за хлебец, за това в едно пликче, без да го забележат, слага под възглавничката.
към текста >>

79. 12 - 49. КАК СЕ ПОСРЕЩАТ ГОСТИ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Жена му не иска гости, а той отива при гостилничаря и уговорва за приятелите от Тополица там като идват, да се хранят там безплатно.
То са необходими качества за това нещо. Това не е малко. Да приемаш и да изпращаш хората, да. Това е много трудно. Надка: Ами брат Божил, гдето ти казах. Жена му не иска гости, а той отива при гостилничаря и уговорва за приятелите от Тополица там като идват, да се хранят там безплатно. „Колкото приятели дойдат днес от Тополица, аз плащам. Ще ги храниш, каквото искат, ще си вземеш бележка." И отива после и плаща. В.К.: Не спят при него, нали? Надка: Не спят, как ще спят. Те идват и се връщат.
към текста >>

80. 12 - 53. ЧИЧО МИ ПАНАЙОТ- СВЕЩЕНИК НА БОГА

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

Ти ходеше като мене, аз със старо палто, ти със старо расо, бедните хора, те по душа са били такива, безплатно си ги венчавал и кръщавал.
Добри, но те двамата остават и тъй си приказват. Щото, когато е идвал Учителят на времето, чичо ми като певец Учителят е казал на тати: Повикай брат си Панайот да пее „Достойно ест" и още една църковна песен и „Тебе поем". Ама такъв глас, и винаги го е викал. Като дойде Учителят, винаги баща ми е викал чичо ми, отивал у дома и пеел. И тати му казал: "Панайоте, ти беше поп, другите попове кожите обираха от хората, пълнеха си дисагите със сирене, с това, вълна и не знам какво. Ти ходеше като мене, аз със старо палто, ти със старо расо, бедните хора, те по душа са били такива, безплатно си ги венчавал и кръщавал. Тези твои добродетели ще те отведат в рая. Ти служи на Бога в дух и истина, макар и в църквата. Служенето пред Бога няма църква, няма дъновисти, няма такива, има чада Божии. Ти си един от чадата Божии, който верно е служил на Бога." Така го утешавал. Той, горкият хванал баща ми за ръката, щото тати е по-голям и целувал ръката и го милва и тати и той го милва.
към текста >>

81. 18 - 1. ЧЕСТВУВАНЕТО НА 120-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ /1870 - 1990 г./

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

След като се направи калкулация, накрая ще се продава толкова, колкото струва, за да възстановим средствата си, като нашият труд е безплатен, защото работим за Бога. 8.
Но от друга страна - на пазара няма хартия и всичко се плаща с валута. Изобщо нагазихме в големи проблеми, но смятам да се задвижи материалът и след това Бог да ни е на помощ. И понеже не работим за себе си и понеже не го правим за пари, а за идеята, то смятам да ни се съдействува от Учителя. В момента аз, Марийка Марашлиева и майка ми дадохме по 1000 лева = 3000 лева. така че на тоя етап имаме средства, за да започнем. След като се направи калкулация, накрая ще се продава толкова, колкото струва, за да възстановим средствата си, като нашият труд е безплатен, защото работим за Бога. 8. Понеже само аз познавам целия материал, то смятам това издание на този етап ще има успех, защото за пръв път се изнасят тези неща в по-голям тираж. А какъв ще бъде тиражът-това зависи от печата и от много неща, които не са в наша власт. Ние сме работна група, ще умуваме и ще решим. 9. Изпрати ни и материала за „Историята на чешмата в Тополица", за да го включим и него. Адресирай го препоръчано на моя адрес, след което може да смяташ, че каквото е трябвало да се направи от теб, е направено.
към текста >>

Така че Марийка Марашлиева, Весела Арсова и Мария Арсова са участвували като работна група в подготовката на преписите, като най-много работи с мен Марийка, защото тя ми е първият помощник, защото с нея придвижвам тази работа и тя финансира с 3000лева и аз също с 3000 лева, така че това ще струва към 6000лева за 1000 книжки, като са над 120 страници и ще струва по 6 лева книгата, като се заплаща само печата и хартията, а нашият труд е безвъзмезден, както са и безплатни материалите на ония, които участват.
Това го направихме с Марийка Марашлиева. 3. Краткият животопис за Георги Куртев, който бе изпратил до Елена, азго взех и като взех материал от други твои стари и пълни издания, които ги имам, успях да допълня ис други опитности. Използвах и твой материал, от твоята поредица „По пътя на ветераните", онова, което е за Георги Куртев, което е била преписала навремето от теб Мария Арсова. Така че материалът е пълен. Предадох го на Весела Маркова, която го преписа и аз го прибрах. Така че Марийка Марашлиева, Весела Арсова и Мария Арсова са участвували като работна група в подготовката на преписите, като най-много работи с мен Марийка, защото тя ми е първият помощник, защото с нея придвижвам тази работа и тя финансира с 3000лева и аз също с 3000 лева, така че това ще струва към 6000лева за 1000 книжки, като са над 120 страници и ще струва по 6 лева книгата, като се заплаща само печата и хартията, а нашият труд е безвъзмезден, както са и безплатни материалите на ония, които участват. Аз съм за това: безплатни материали без отчисления за авторство, безплатен доброволен труд за подготовка на материалите, а се плаща само за хартията и за печата. Нашите тиражи са малки и струват скъпо, защото сме малко хора. Ще да видим дали ще се продадат тези 1000 броя, защото аз искам да освободя парите, вложени в тях за следващата книга, която е подготвена за печат. 4. Бяха ми предадени първите материали за коректури и аз ги направих лично и ги предадох. Те сега се подготвят за печат и към 15 май ще бъдат сложени за печати обещава т до 31 май да излезе от печат.
към текста >>

Аз съм за това: безплатни материали без отчисления за авторство, безплатен доброволен труд за подготовка на материалите, а се плаща само за хартията и за печата.
Краткият животопис за Георги Куртев, който бе изпратил до Елена, азго взех и като взех материал от други твои стари и пълни издания, които ги имам, успях да допълня ис други опитности. Използвах и твой материал, от твоята поредица „По пътя на ветераните", онова, което е за Георги Куртев, което е била преписала навремето от теб Мария Арсова. Така че материалът е пълен. Предадох го на Весела Маркова, която го преписа и аз го прибрах. Така че Марийка Марашлиева, Весела Арсова и Мария Арсова са участвували като работна група в подготовката на преписите, като най-много работи с мен Марийка, защото тя ми е първият помощник, защото с нея придвижвам тази работа и тя финансира с 3000лева и аз също с 3000 лева, така че това ще струва към 6000лева за 1000 книжки, като са над 120 страници и ще струва по 6 лева книгата, като се заплаща само печата и хартията, а нашият труд е безвъзмезден, както са и безплатни материалите на ония, които участват. Аз съм за това: безплатни материали без отчисления за авторство, безплатен доброволен труд за подготовка на материалите, а се плаща само за хартията и за печата. Нашите тиражи са малки и струват скъпо, защото сме малко хора. Ще да видим дали ще се продадат тези 1000 броя, защото аз искам да освободя парите, вложени в тях за следващата книга, която е подготвена за печат. 4. Бяха ми предадени първите материали за коректури и аз ги направих лично и ги предадох. Те сега се подготвят за печат и към 15 май ще бъдат сложени за печати обещава т до 31 май да излезе от печат. Аз излизам в годишен отпуск от 1 юни и ще бъда на вилата в град Своге, понеже ще имам там друга работа - ще бъда с майка ми, която вече се разболя и излезна от строя и аз се грижа за нея.
към текста >>

Могат да го отстъпят и безплатно, а ако не желаят, тогава ще се заплати.
Уговорено е и съм получил съгласието на всички музиканти, че ще дойдат на чествуването на 13 юли в събота и ще дадат голям концерт в салона в Айтос, градския салон, който трябва да се наеме за следобед от 17 часа, защото музикалните групи са няколко състави на Ина Дойнова, Йоанна Стратева и Петър Ганев. Това са три отделни формации, като всяка една отделно има свой репертоар от музиката на Учителя. На следващия ден, на 14 юли, неделя, този концерт ще се повтори на градината на открито, да кажем от 10 или 11 часа - това ще се реши от организаторите. Като главен координатор на цялата тази работа съм аз, но Весела Маркова ще поеме тази организация след 1 юни, когато аз излизам в годишен отпуск. Така че ние ще си дойдем с книгата за Георги Куртев и музикантите, а наемането на салона трябва да се уреди от вас от Айтос. Могат да го отстъпят и безплатно, а ако не желаят, тогава ще се заплати. Защото всички искат да се проведе чествуването в градския салон, защото музикантите са много, искат сцена за изява, братският салон в Айтос е малък. Ако пуснем книгата един месец преди това. ще предизвика небивало раздвижване, защото аз познавам включения ма териал и наблюдавах как отреагира на него Весела Маркова - най-възторжено, като е имала усещането, че се намира на събор, когато го е четяла. Това е така. 7. Имах няколко срещи с Надка Боева и тя ще дойде една седмица преди това, за да помага за организацията.
към текста >>

Издателят ми се учудва, че я пускаме без никаква печалба, че нашият труд е безплатен, че материалите на авторите са безплатни, че аз я финансирам и т.н.
Аз съм още невежа в тия неща. А сега се очаква да се гласува законът за авторските права в Народното събрание, но едва ли ще стане до есента и тогава ще го проучим. 8. В разстояние на 20 години бях непрекъснато упрекван, че аз събирам тези опитности за Школата на Учителя с единствена цел, за да печеля след това. Сега идва моментът да кажат, че те са имали право. Ще ме обвинят, че печатам, че продавам и че печеля А всеки може да провери като вземе книгата и я занесе във всяко издателство и лично да провери колко струва една такава книжка. Издателят ми се учудва, че я пускаме без никаква печалба, че нашият труд е безплатен, че материалите на авторите са безплатни, че аз я финансирам и т.н. И аз се учудвам, че се хванах на това хоро и трябва да го изиграя. Като получим обра тно парите от книгата - ще следва друга книга. 9. Това, което аз задвижвам, е един опит и ако не излезе сполучлив, то ще бъде за моя сметка, но горко на онова поколение, което е около мен, защото аз ще продължа да си работя по същия начин досега нелегално, а те ще ме изгубят като брат. Желая ти успех. Брат Вергилий.
към текста >>

82. 18 - 2. ПЪРВИЯТ КОНЦЕРТ ОТ МУЗИКА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ В КАМЕРНА ЗАЛА „БЪЛГАРИЯ

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

Материалите на авторите са безплатни, трудът на работната група, която осигури преписите на пишуща машина, е безвъзмезден: Мария Арсова, Марийка Марашлиева, Весела Маркова - гр.
Електронен орган: Ина Дойнова Ангел Ангелов - цигулка Тодор Динчев - кларнет Лъчезар Караджов - тромпет Жан Иванов - флейта. 4. По повод на чествуването е подготвена специална книга - сборник за Георги Куртев, в който участвуват следните автори на материали: Дора Куртева, Надка Боева, Борис Николов / "Послание за Георги Куртев" от 1969 година, „Очерк за Георги Куртев" от 1972 година/, Георги Събев / "История на Братската градина ф. Айтос", „Животопис и опитностите на Георги Куртев", „История на чешмата - паметник в с. Тополица"/, Мария Тодорова (1998 -1976 г.) - „Описание на разговорите й с Учителя за Георги Куртев и Айтоското Братство". 5. Книгата съдържа 124 страници, отпечатана е в 1000 броя и ще струва по 6 лева книжката. Материалите на авторите са безплатни, трудът на работната група, която осигури преписите на пишуща машина, е безвъзмезден: Мария Арсова, Марийка Марашлиева, Весела Маркова - гр. Айтос и д-р Вергилий Кръстев - редактор и издател на книгата. Сборникът бе финансиран от Марийка Марашлиева и д-р Вергилий Кръстев, като това е един от начините за книгопечат в наши дни и братско книгоиздаване. Тези приятели, които желаят да получат ст сборника, трябва да направят по места своите заявки и да ги изпратят на адрес: д-р Вергилий Кръстев, ул. „Васил Друмев" 1, София, код 1505. А събраните суми да ги донесат на 15 юни в София, тъй като закупуването на книгата и представянето на събраните суми ще става на 15 юни в зала „България" - София, по време на чествуването.
към текста >>

83. 18 - 5. РАБОТАТА МИ С ГЕОРГИ СЪБЕВ

Имам безплатен билет за София и да се видя с приятели и братя.
Имам желание да дойда в София за няколко дни, за което ще ми бъде необходимо място за нощуване. Може ли да стане така, че да бъда твой гост само за няколко вечери? Знам, че работиш на смени, и то предимно нощем, ето защо интересува ме коя дата, ден и час бих те намерил в къщи, с оглед на това да определя деня и часа на мое то прие тигане в София. Кога то седнеш да ми пишеш, да не забравиш да ми съобщиш и номера на телефона, за да можеш да ме посрещнеш както по-рано на гара Подуене. Ако това можеш да сториш в скоро време, много ще ти бъда благодарен. Имам безплатен билет за София и да се видя с приятели и братя. Да можем да направим връзка или да се създават нови връзки и отношения с оглед на нашата обща и предстояща работа. Ина е преподавател в детска музикална школа, за да си разнообрази работата с децата вчера ми поиска от моите гатанки и басни, подходящи за работата й с децата. Мисля да й изпратя, макар че още не са печатани. Ти какво би ме посъветвал? Не рискувам ли с това си добро желание, като искам да й услужа?
към текста >>

84. IV.14 август, четвъртък 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух, праща ги Той и те работят безплатно.
И така, всички без изключение трябва да се стараете да развиете тези дарби. После, когато изучавате тези неща, не се препирайте. Избягвайте препирането. Всички не сте с еднаква светлина и всеки да зачита светлината на другите. Като правите така, Христос ще бъде между вас. Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух, праща ги Той и те работят безплатно. Едно време дойдоха евангелистите, но знаем за тях, че са със заплата. Ето сега тези, които Господ е изпроводил, заплата не искат като евангелските проповедници и попове. И сега и ние трябва да започнем да даваме на Господа. С живота си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, като им кажем как трябва да се приложи Христовото учение във всички негови подразделения. А за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй.
към текста >>

85. IV.15 август, петък, Св. Богородица1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Отивайте при мъдростта и купувайте ум от нея безплатно.
Той ще се прослави в нас чрез нашето знание, защото в минало време никога не е имало такава дълбока култура, както сега. Ето на, на съвременните параходи и железници с 20 стотинки ти заповядваш на хиляди хора да предават и пренасят писмата ти от единия край на Земята до другия. Така става в света, когато елините започват да дохождат при Христа. На мнозина говоря, а не могат да ме разберат. Защо? Защото нямат ум, пък аз искам от всички вас да бъдете умни. Отивайте при мъдростта и купувайте ум от нея безплатно. Тогава ще разберете вашето предназначение на Земята и всичко това, което ви спъва, ще го впрегнете на работа. Едно време при първоначалния човек не беше така, както сега е това отношение. Син Человечески, Който създаде Адама, ето пак дойде, за да тури ред и порядък в света. Той иде да спаси хората. А какво нещо е спасението?
към текста >>

86. IV.16 август, събота 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух, праща ги Той и те работят безплатно.
И така, всички без изключение трябва да се стараете да развиете тези дарби. После, когато изучавате тези неща, не се препирайте. Избягвайте препирането. Всички не сте с еднаква светлина и всеки да зачита светлината на другите. Като правите така, Христос ще бъде между вас. Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух, праща ги Той и те работят безплатно. Едно време дойдоха евангелистите, но знаем за тях, че са със заплата. Ето сега тези, които Господ е изпроводил, заплата не искат като евангелските проповедници и попове. И сега и ние трябва да започнем да даваме на Господа. С живота си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, като им кажем как трябва да се приложи Христовото учение във всички негови подразделения. А за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй.
към текста >>

87. НАРЯД за 1902 година

Летопис Вергилий Кръстев

Първата беше със свободен вход, имаше около 500 души слушатели; останалите две с вход и то по нареждане за полза на безплатните ученически трапезарии и стопанското училище „Евдокия".
1902 год. Люб.Бр. Киров, Писмото ви от 28 април получих. Не съм свършил още обиколката, която ми предстои, има още няколко места да посетя и тогава ще отида във Варна, и после в Бургас, аз ще ви съобщя за нашата среща. Шумен го напуснах миналата сряда, там прекарах добре. Държах три сказки в градския салон „Арахангел Михаил". Първата беше със свободен вход, имаше около 500 души слушатели; останалите две с вход и то по нареждане за полза на безплатните ученически трапезарии и стопанското училище „Евдокия". Чистият приход излезе около 200 лев. Шуменци се оказаха доста щедри. Когато Бог благославя, всичко върви добре. Миналата неделя държах сказка в полза на дружество „Милосърдие" и друго едно задължение, което приех в себе си. Прихода не беше голям и едва покри разноските по салона и афишите.
към текста >>

88. Наряди за 1940 г.

ТОМ 12

ще се дава безплатно на всички, които правят задачата с левчетата.
Епитропов 3) ЛЮБЕЗНИЙ БРАТ............................... , Желая да ви направя следните съобщения:В тазгодишната програма за работа беше предвидено за четене по една страница от книгата „Учение и работа" всекидневно. След Нова година вместо от тая книга, ще се чете по една страница всеки ден от книгата „Божествен и човешки свят". Ще се прочете тая страница, която се падне при отваряне на книгата. Страницата ще се прочете и ще се размишлява върху четеното. Останалите точки на наряда остават същите.Списание „Житно зърно" от 1 януарий 1941 год. ще се дава безплатно на всички, които правят задачата с левчетата. Автоматично всеки, който прави задачата, се смята абонат на списанието. От това се вижда какво голямо значение се отдава на правенето на задачата. Тези братя и сестри, които са били досега абонати на списанието, трябва да си внесат абонамента за тези години, за които не са платили - включително и 1940 година. А тези абонати на списанието, които не правят задачата, ще продължават да получават списанието срещу абонамента - както досега. Пращам ви тук приложен списък на тия лица от Вашия град и околията, за да можете с течение на времето да съберете абонамента от тях и да го пратите.
към текста >>

89. Наряди за 1945 г.

ТОМ 12

Брошурата се дава на братята и сестрите безплатно - за задачата, а другите да внесат кой колкото обича или да им се дава даром.
При попълването на графите, страниците и редовете се попълват последователно отгоре надолу. 14) ЛЮБЕЗНИ БРАТ, Изпращаме Ви тук приложени програмата за братската среща, един позив до братята и сестрите и една брошура, която съдържа между другото и четивата, които ще се прочетат на братската среща. Позива може да раздадете още сега на братята и сестрите. Програмата за братската среща им съобщете най-късно до 5 август, а брошурата раздайте през дните на братската среща. Изпращаме Ви повече екземпляри от брошурата за по- широко разпространение между обществото. Брошурата се дава на братята и сестрите безплатно - за задачата, а другите да внесат кой колкото обича или да им се дава даром. Братските срещи ще се състоят в местните кръжоци. А братята и сестрите, които силно желаят да посетят Изгрева по случай братската среща, да си носят по едно одеало. Дните на братската среща, това са едни от светлите дни в живота на учениците. Тая среща има значение не само като условие за уреждане на някои външни въпроси, но преди всичко тя е важна като условие за духовен подем, за привличане на една духовна вълна и подкрепа отгоре. Нека работим с радост и гореща вяра в светостта на великото Божествено дело.
към текста >>

Освен тия сказки, братският салон се указа удобен и на неколцина видни музиканти от града, които дадоха безплатни концерти пред наши братя и сестри, и поканени гости.
Съобщава ви се за сведение, че на 2. XII. т. г., сутринта, се прочете от тома „Учение и работа" беседата „Причинният свят", а в 10 часа - от тома „Дали може" беседата „Дух Господен"; в сряда, 5. XII. т. г., се прочете от лекциите, II година на Общия окултен клас, беседата „Съмнение и воля", а на 7. XII., петък, се прочете „Педагогическата лекция" от тома „Добри навици". Всекидневните молитвени събрания на Изгрева продължават редовно в 7 часа вечер. Освен тия сказки, братският салон се указа удобен и на неколцина видни музиканти от града, които дадоха безплатни концерти пред наши братя и сестри, и поканени гости. Такива бяха концертите на братя Янкови (цигулка и пиано), съпровождани с флейта от техния баща; същата вечер взе участие и певицата - сестра Л. Табакова. По-късно слушахме твърде хубавия концерт на квартета Владимир Аврамов, който изпълни музикални творби от Бетовен, Чайковски и други композитори. Третият концерт, който ни се даде, бе от госпожа Недялка Симеонова, известна наша цигуларка, прекарала последните 6 години в странство. С чистотата на своите тонове и извънредно добро изпълнение тя затрогна всички присъствуващи на концерта, а особено с изпълнението на Учителевата песен „Вехади". На 9.XII.
към текста >>

90. VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ

Стефан Тошев

От начало тамошните братя и сестри, а после цялото село е ходило да работи там безплатно, от любов.
Едно мистично място. В с. Кавак-махле (айтоско) ходих два пъти: на 19 декемврий и на 22. На 19 декемврий имаше никулденска братска среща, на която бяха дошли много братя и сестри от айтоско и анхиалско. Пращам ви тук приложена снимка на новата чешма, която тамошното братство построи там това лято. От начало тамошните братя и сестри, а после цялото село е ходило да работи там безплатно, от любов. Ръководител при работата беше бр. Борис Николов (от Габрово). Стилът е много красив. В цяла България не вярвам да има такава красива чешма. Тя е с два чучура и 15 корита.
към текста >>

91. Един духовен опит - Писма на Боян Боев

Стефан Тошев

Тия, които правят задачата, получават всички нови беседи и лекции безплатно, като подарък.
А още по-добре би било, разбира се, да дойдете и вие с нас на Езерата. Има една задача, дадена за учениците в школата. Тая задача е дадена на 30.10.1936 година. Една година вече изкарахме и внесохме събраното. От 30.10.1936 година правим задачата вече втора година. Тия, които правят задачата, получават всички нови беседи и лекции безплатно, като подарък. Поговорете с брат Атанас Николов, който беше тук за 22 март. Той ще ви разправи в какво се състои задачата и ще ви даде и формулата. И ако пожелаете да вземете участие в тая красива работа - в което не се съмнявам - пишете ми! Поздрав до домашните ви, до брат Сава, Наско, Денка и до всички други братя и сестри И тъй, до скоро виждане! С братски поздрав: Ваш Б.
към текста >>

92. 6. ПРОНИЗВАЩИЯТ ПОГЛЕД

Милка Говедева

Защото се даваше безплатно - той, Учителят.
М.Г.: Чомпи беше един цигулар от Италия. Той идва да държи концерти на Учителя. Лично на Учителя. В.К.: Къде? М.Г.: Горе на Изгрева и после даваше концертите долу и много от музикантите - челисти, цигулари, които искаха, а нямаха възможност да платят за входен билет, идваха и слушаха отвън само - защото салонът препълнен, само и само да го чуят. Защото се даваше безплатно - той, Учителят. В.К.: Той колко пъти е идвал в България? М.Г.: Два пъти. В.К.: Кои години? Спомняте ли си? М.Г.: Трябва да беше 1940 или 1941 година.
към текста >>

93. 14. ПЕВИЦА НА ИЗГРЕВА

Милка Говедева

Една имаше Белчева, една сестра там и ми предаваше уроци безплатно.
14. ПЕВИЦА НА ИЗГРЕВА М.Г.: Друг случай. Аз се прочух като певица. Но преди това, чу се вече, че пея. Една имаше Белчева, една сестра там и ми предаваше уроци безплатно. Казва: „Като умра, поне една свещ ми запали." До днес не съм й запалила на тая жена. „Но искай от Учителя да ти разреши на братското пиано да учиш, защото да можеш да си акомпанираш." Един ден Учителят е долу и аз го питам: „Учителю, аз вземам уроци при сестра Белчева по пеене, бихте ли ми разрешили пианото да вземам? " - „Е-е, хайде де! " Ама баш така с ръцете - „Хайде де". Аз останах изненадана какво искаше да каже.
към текста >>

94. 2. КРАТКА АВТОБИОГРАФИЯ

Милка Говедева

Тя се зае с мене безплатно да ме обучава по всички математически предмети, а нейната сестра - по останалите предмети, като ме и хранеха и с каквото можеха подпомагаха материално, срещу което аз извършвах разни домакински услуги.
Малко по-късно започнах да са занимавам частно, да довършвам гимназиалното си образование, нямах квартира, а и работа. Почнах да работя какво ми падне - чистачка на къщите, чирак при заварки с оксижен, джамджийка, общ работник, известно време телефонист в централата, но като ме подушиха, изгониха ме; сгъвач на вестници и пласьор, бояджийка по къщите, всевъзможни професии. Имах една клиентка, учителка по химия, която знаеше бедственото ми положение и ме прати при една своя добра колежка, също химичка, дъновистка в лагера на дъновистите, която така укривала и други комунисти и била много благородна жена. Отидох при нея, тя едва ли не ме прие като своя родна дъщеря, макар и да не беше женена. Не ми въздействаше със своите идеи, оставаше ме свободна в това отношение, говореше ми за етика, за красотата на природата, такива бяха нашите разговори, но животът й беше такъв, че човек можеше да се поучи от нея на всичко, което се нарича съвършено за комунистическото общество. Тя се зае с мене безплатно да ме обучава по всички математически предмети, а нейната сестра - по останалите предмети, като ме и хранеха и с каквото можеха подпомагаха материално, срещу което аз извършвах разни домакински услуги. Когато идваше полиция, аз тичах и се криех у тях. Така това продължи до средата на 1943 година или около година и половина, след което бях отново подгонена от полицията и успях да избягам в Самоков. Укрита в Самоковския метох, където някога и Левски се бил крил от турците, сега аз, спотаена в една от килиите на леля Василиса, клисарката на черквата и приятелка някога на баба ми, ми подаде своята ръка. Там се хранех, там спях, там учех. Чрез един другар на име Харизанов, той ми издава фалшиви удостоверения, че не съм осъждана и била в затвора, тъй като имах за много години лишение от граждански и от политически права лишение, за да мога да се явявам на изпити.
към текста >>

95. 5. НАВОДНЕНИЕТО И СБЪДНАТИЯТ СЪН

Лидия Соломонова Аладжем

Нямаше огради, храната се даваше безплатно, лодки разбиваха леда и с въжета доставяха храна на хората по горните етажи.
Това беше най-високата част на града. Населението се насочваше към тази част, а наоколо вода. Бяхме сгушени като в остров. В киното се приютиха много хора. Горяха се тарабите, за да се топлят. Нямаше огради, храната се даваше безплатно, лодки разбиваха леда и с въжета доставяха храна на хората по горните етажи. Дунав беше замръзнал, блоковете лед се изкачваха един след друг и образуваха планини айсберги. Гледах тази удивителна картина и наблюдавах как само патиците бяха щастливи, спокойно си плуваха. Това беше преживян, реален комунизъм, нямаше бедни, богати, нации. От съня разбрах, че краят ще бъде добър. И действително след няколко дни реката се прибра в коритото си естествено.
към текста >>

96. II. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

Лидия Соломонова Аладжем

През свободното си време е преподавал безплатно на девойките уроци по китара.
Може би и нему е липсвало постоянство, затова Учителят го оставил сам да се лекува. След като Генчо оздравял, сам се смял на себе си, задето дълго бе чакал магическото излекуване. През 1940 година Генчо напуска Изгрева и се установява в село Тополица, в дома на Димо Джожев, ръководителя на общество Бяло братство в селото. В него дом Генчо преживял до лятото на 1942 година. В село Тополица имал добри условия за работа, които добре е оползотворил, като е рисувал пролетни, есенни и зимни пейзажи и натюрморт. През свободното си време е преподавал безплатно на девойките уроци по китара. Оставил е добри спомени между млади и стари. Уредил изложба в училищния салон, която била добре посетена от интелигенцията. Това обстоятелство го насърчило и той проектирал да уреди изложба и в близкия град Айтос. Но едно непредвидено обстоятелство му попречило да реализира тази хубава идея. Един пакостник влязъл една нощ през отворения прозорец на училището и му похабил таблата.
към текста >>

97. 4. СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА

Тройка Кирилова Мишкова

Бедни младежи, особено студентите, идваха често да слушат беседите на Учителя и оставаха на обяд в безплатния стол на Братството.
4. СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА На 12-годишна възраст излязох от Ямбол и отидох да уча в пансион в София. Постъпих в Стопанската гимназия „Евдокия и Надежда", където приемаха деца на сираци и пострадали от войните. После останах в София, омъжих се, живеех на летището в Божурище. Когато заживях в София, разбрах колко популярен беше „Изгревът", особено за учениците, студентите, за по-любознателните млади хора. Бедни младежи, особено студентите, идваха често да слушат беседите на Учителя и оставаха на обяд в безплатния стол на Братството. Учителят ги покровителствуваше, съветваше ги да продължават образованието си и държеше много всички да изучават музика, да пеят, да свирят на музикални инструменти и т.н. Моите родители идваха всяка година в София за съборните дни. Като престояваха трите дни на Изгрева при Учителя, след това идваха при нас в Божурище. Веднъж майка ми разказа следната случка. Тя имаше много дълги коси, почти до кръста, които събираше отзад на главата си в кок.
към текста >>

98. 3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ

БОРИС ГЕОРГИЕВ