НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
59
резултата в
31
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя Петър Дънов заминава за САЩ
, 08.1888 г.
За да може да вземе
безплатен
медицински курс, на който има право като редовен студент в Теологическия факултет
VII, с. 393-394. 387 21. 3 февруари 1894 г. - деканът на Медицинския факултет подписва свидетелство, че Петър Дънов е редовен студент А защо?
За да може да вземе
безплатен
медицински курс, на който има право като редовен студент в Теологическия факултет
22.. 4 юни 1894 г. - след две години престой във факултета по Теология на Бостонския университет Петър Дънов получава свидетелство, че е завършил учебния курс в този институт. Така че от 1892-1894 г., цели две години, е студент по теология. 23. 1894 г. Петър Дънов се записва да следва медицина една година.
към текста >>
Бъдещите пастири имат право за
безплатни
допълнителни курсове.
22.. 4 юни 1894 г. - след две години престой във факултета по Теология на Бостонския университет Петър Дънов получава свидетелство, че е завършил учебния курс в този институт. Така че от 1892-1894 г., цели две години, е студент по теология. 23. 1894 г. Петър Дънов се записва да следва медицина една година.
Бъдещите пастири имат право за
безплатни
допълнителни курсове.
22 юли 1894 г. - П. Дънов е записан като редовен студент първа година в Медицинския факултет на Бостонския университет. Накрая взима удостоверение за завършен курс по обща медицина. 24. 1895 г.
към текста >>
2.
Писмо от Учителя до П.Киров (снимка на писмото)
, 30.10.1899 г.
Това писмо се раздава
безплатно
на Великден пред черквата „Св.
Семейството на Н. Велчев има пет деца. Той е автор на шест брошури на евангелска тематика, издадени в периода 1904-1930 г., като 5 от тях са отпечатани в неговата печатница. През 1901 г. застава зад отпечатването на едно „Отворено писмо до Бургаския архиерейски наместник - протоерея К. Христов".
Това писмо се раздава
безплатно
на Великден пред черквата „Св.
Кирил и Методий" и предизвиква гнева на Православната църква в Бургас. К. Христов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е? ", с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра. Този спор продължава и през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи", без посочен автор. К. Христов отговаря също с брошура - „Грях ли е да се молим на Бога за ближния?
към текста >>
3.
Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия
, 1901 г.
Иван Антонов издаде „Ръководство за френологически изследвания", което се даваше
безплатно
на онези, които си закупуваха цветната голяма френологична карта, която я слагаха в рамки и я закачваха по стените на домовете си.
Тя бе напечатана от наши приятели.Тази карта е по Фаулър. После Иван Антонов и Колю Каишев я коригираха по упътване на Учителя и я издадоха под печат в 1938 г. До скоро можеше да се види закачена по стените на старите братя. Така че тя е вярна и може да се ползва. Един ден е добре да се препечати, защото е на изчезване.През 1938 г.
Иван Антонов издаде „Ръководство за френологически изследвания", което се даваше
безплатно
на онези, които си закупуваха цветната голяма френологична карта, която я слагаха в рамки и я закачваха по стените на домовете си.
Беше голяма 45/60 см и я рекламираха във вестник ..Братство" от 6.11.1938 г., брой 207,както и в неговия каталог в брой 270.После беше направен един череп и мозък с обозначение на всички центрове. Учителят бе дал някои идеи и закони, но това бе направено по онзи чертеж, който имаше. Георги Радев взе инициативата, намери скулптор, който моделира една човешка глава и човешки мозък, като на него нанесоха френо-логичните центрове. Има запазени още тук там при приятелите от този череп.Днес се намира в много братски къщи. Учителят даде някои данни, коригира нещо и накрая одобри модела.
към текста >>
Прихода ще бъде в полза на
безплатните
ученически трапезарии”.
на с. 2, че: “П. К. Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч. преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията.
Прихода ще бъде в полза на
безплатните
ученически трапезарии”.
Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г.
към текста >>
Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза –
безплатните
ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”.
“П. К. Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч. преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията. Прихода ще бъде в полза на безплатните ученически трапезарии”. Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици.
Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза –
безплатните
ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”.
Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г. Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”.
към текста >>
Дружество за издържане
Безплатни
трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5.
преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията. Прихода ще бъде в полза на безплатните ученически трапезарии”. Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит.
Дружество за издържане
Безплатни
трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5.
Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г. Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”. Интересното тук е, че това стихотворение се появява в сп. “Родина”6 на Т. И.
към текста >>
Дружество за издържане
Безплатни
Трапезарии за бедните ученици за 1902 година”.
четем: “Понеже стопанина ни, г. Т. И. Бъчваров, бе по обиколка за събиране абонаментите, изпращането на тази книжка закъсня…” Вероятно това е текст, подготвен от Учителя П. К. Дънов вече в качеството му на “отговорник”; 5. “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит.
Дружество за издържане
Безплатни
Трапезарии за бедните ученици за 1902 година”.
Варна, печ. Зора, 1903, с. 28; 6. Сп. “Родина” (София), Г. V, кн.
към текста >>
4.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Лицето” в сп. 'Родина',
, 01.1901 г.
Прихода ще бъде в полза на
безплатните
ученически трапезарии”.
на с. 2, че: “П. К. Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч. преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията.
Прихода ще бъде в полза на
безплатните
ученически трапезарии”.
Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г.
към текста >>
Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза –
безплатните
ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”.
“П. К. Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч. преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията. Прихода ще бъде в полза на безплатните ученически трапезарии”. Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици.
Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза –
безплатните
ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”.
Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г. Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”.
към текста >>
Дружество за издържане
Безплатни
трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5.
преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията. Прихода ще бъде в полза на безплатните ученически трапезарии”. Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит.
Дружество за издържане
Безплатни
трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5.
Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г. Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”. Интересното тук е, че това стихотворение се появява в сп. “Родина”6 на Т. И.
към текста >>
5.
Учителя държи сказка в Шумен
, 20.04.1902 г.
Останалите две - с вход, и то по разпореждание за в полза на
Безплатните
ученически трапезарии (т.е.
Шумена го напуснах миналата сряда. Там прекарах добре. Господ във всичко ми помогна. Държах три сказки в градския салон „Арахангел Михаил"72. Първата бе със свободен вход, имаше около 500 души слушатели.
Останалите две - с вход, и то по разпореждание за в полза на
Безплатните
ученически трапезарии (т.е.
за бедните) и Стопанското училище „Евдокия"73 . Чистият приход възлезе на около 200 лв. Шуменци в това отношение се показаха доста щедри. Когато Бог благославя, всичко върви добре. Писмо на Учителя до Пеню Киров
към текста >>
Останалите две - с вход, и то по разпореждание за в полза на
Безплатните
ученически трапезарии (т.е.
Шумена го напуснах миналата сряда. Там прекарах добре. Господ във всичко ми помогна. Държах три сказки в градския салон „Арахангел Михаил"72. Първата бе със свободен вход, имаше около 500 души слушатели.
Останалите две - с вход, и то по разпореждание за в полза на
Безплатните
ученически трапезарии (т.е.
за бедните) и Стопанското училище „Евдокия"73 . Чистият приход възлезе на около 200 лв. Шуменци в това отношение се показаха доста щедри. Когато Бог благославя, всичко върви добре. Миналата неделя държах тук първа сказка за в полза на дружество „Милосердие" и друго още едно задължение, което взех на себе си.
към текста >>
6.
Учителя пристига в Русе
, 7.05.1902 г.
Останалите две - с вход, и то по разпореждание за в полза на
Безплатните
ученически трапезарии (т.е.
Шумена го напуснах миналата сряда. Там прекарах добре. Господ във всичко ми помогна. Държах три сказки в градския салон „Арахангел Михаил"72. Първата бе със свободен вход, имаше около 500 души слушатели.
Останалите две - с вход, и то по разпореждание за в полза на
Безплатните
ученически трапезарии (т.е.
за бедните) и Стопанското училище „Евдокия"73 . Чистият приход възлезе на около 200 лв. Шуменци в това отношение се показаха доста щедри. Когато Бог благославя, всичко върви добре. Миналата неделя държах тук първа сказка за в полза на дружество „Милосердие" и друго още едно задължение, което взех на себе си.
към текста >>
7.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Русе
, 13.05.1902 г.
Останалите две - с вход, и то по разпореждание за в полза на
Безплатните
ученически трапезарии (т.е.
Шумена го напуснах миналата сряда. Там прекарах добре. Господ във всичко ми помогна. Държах три сказки в градския салон „Арахангел Михаил"72. Първата бе със свободен вход, имаше около 500 души слушатели.
Останалите две - с вход, и то по разпореждание за в полза на
Безплатните
ученически трапезарии (т.е.
за бедните) и Стопанското училище „Евдокия"73 . Чистият приход възлезе на около 200 лв. Шуменци в това отношение се показаха доста щедри. Когато Бог благославя, всичко върви добре. Миналата неделя държах тук първа сказка за в полза на дружество „Милосердие" и друго още едно задължение, което взех на себе си.
към текста >>
8.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1914 г.
Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух, праща ги Той и те работят
безплатно
.
Сегашните свещеници и попове носят черни джубета, но трябва да турят бели, което значи примирение с Бога, защото те още не са се примирили с Него.И така, всички без изключение трябва да се стараете да развиете тези дарби. После, когато изучавате тези неща, не се препирайте. Избягвайте препирането. Всички не сте с еднаква светлина и всеки да зачита светлината на другите. Като правите така, Христос ще бъде между вас.
Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух, праща ги Той и те работят
безплатно
.
Едно време дойдоха евангелистите, но знаем за тях, че са със заплата. Ето сега тези, които Господ е изпроводил, заплата не искат като евангелските проповедници и попове. И сега и ние трябва да започнем да даваме на Господа. С живота си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, като им кажем как трябва да се приложи Христовото учение във всички негови подразделения. А за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй.
към текста >>
9.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1914 г.
Отивайте при мъдростта и купувайте ум от нея
безплатно
.
Това е, което подразбира Христос, Син Человечески, Който иска да се прослави в нас. Той ще се прослави в нас чрез нашето знание, защото в минало време никога не е имало такава дълбока култура, както сега. Ето на, на съвременните параходи и железници с 20 стотинки ти заповядваш на хиляди хора да предават и пренасят писмата ти от единия край на Земята до другия. Така става в света, когато елините започват да дохождат при Христа.На мнозина говоря, а не могат да ме разберат. Защо? Защото нямат ум, пък аз искам от всички вас да бъдете умни.
Отивайте при мъдростта и купувайте ум от нея
безплатно
.
Тогава ще разберете вашето предназначение на Земята и всичко това, което ви спъва, ще го впрегнете на работа.Едно време при първоначалния човек не беше така, както сега е това отношение. Син Человечески, Който създаде Адама, ето пак дойде, за да тури ред и порядък в света. Той иде да спаси хората. А какво нещо е спасението? Спасението е да очистим нечистото от себе си - просто да реагираш на отровата в тебе, да поемеш въжето в морето, дето плаваш безнадеждно в живота.
към текста >>
10.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1914 г.
Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух, праща ги Той и те работят
безплатно
.
Сегашните свещеници и попове носят черни джубета, но трябва да турят бели, което значи примирение с Бога, защото те още не са се примирили с Него.И така, всички без изключение трябва да се стараете да развиете тези дарби. После, когато изучавате тези неща, не се препирайте. Избягвайте препирането. Всички не сте с еднаква светлина и всеки да зачита светлината на другите. Като правите така, Христос ще бъде между вас.
Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух, праща ги Той и те работят
безплатно
.
Едно време дойдоха евангелистите, но знаем за тях, че са със заплата. Ето сега тези, които Господ е изпроводил, заплата не искат като евангелските проповедници и попове. И сега и ние трябва да започнем да даваме на Господа. С живота си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, като им кажем как трябва да се приложи Христовото учение във всички негови подразделения. А за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй.
към текста >>
11.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
В една
безплатно
раздавана брошура стои следното: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи, от религиозно схващане да стане религиозна преживелица... от идейна програма - нагледна действителност.
Нещо все ме караше да вдигна глава нагоре, дето стои разпятието на Христа, и ми ставаше тъй болно... А сърце не ми дава да махна Христа оттам. И до днес не съм успял да си внуша исканото от мене, за да бъда приет за редовен ученик, и до сега не съм подписал, като другите, необходимата декларация." Ние имаме пред себе си една планомерна, стегната организация; действителните членове - хора от тайните училища - са положили и клетва. Организацията се опира на широкото влияние на последователите на теософския мистицизъм, между които, нека го заявим открито, има хора с голямо влияние в обществото и държавата, не липсват даже и във военните среди. Целта е ясно поставена - превземане на обществото, разчистване триумфалното шествие на Кришнамурти.
В една
безплатно
раздавана брошура стои следното: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи, от религиозно схващане да стане религиозна преживелица... от идейна програма - нагледна действителност.
Теософията се бори да завладее не чоовешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храмата, ателието, дори жилището, с една дума живота". За да осигурят още по-лесно бързия си успех, нашите теософи, верни на принципа „целта оправдава средствата", са направили опити да впрегнат в своята кола и масонската организация. Учредена с други цели в чужбина и у нас, масонската организация в България брои между своите членове най-видни личности на държавното управление и обществения живот - една сила, твърде примамлива за теософите. Те са успели вече, казват, да създадат някакви комасонски организации - звено между масонство и теософия. Дали масонската организация у нас ще се хване на тази въдица и тури в услуга на теософския мистицизъм за разрушението и разлагането на държавата и нацията - близкото бъдеще ще покаже.
към текста >>
В едни
безплатно
раздавани техни притурки например чета: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност.
Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение. ...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи". Същата картина ние виждаме да се развива днес у нас. Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива. Във всяка книжка тяхна стои, че е дошло вече времето когато техният правоверен трябва да напрегне всички сили за възтържествуването на теософията в живота, за превземането на държавата.
В едни
безплатно
раздавани техни притурки например чета: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност.
Теософията се бори да завладее не човешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храма, ателиета, дори живелището, се една дума - живота". Чухте ли, българи? Теософската епидемия се шири у нас застрашително. Под маската на християнството се увличат верующите и когато в своите тайни школи ги тренират добре ч рез внушение и самовнушение, вземат от тях и подпис, че признават какво един индиец от Хималаите е по-висок дух от Христос, който днес се е преродил в индиецът Кришнамурти, вторият Мессия; понастоящем той се разхожда из Виена. Много изкусно са се вмъкнали в средите даже на военните, дето казват, броят не малко последователи.
към текста >>
„Духовна култура" списание за религия, изкуство и наука, явяващо се като
безплатна
притурка на „Църковен вестник" в кн.
Виж „Изгревът" том VIII, стр. 471-472. 4. Ето защо публикуваме тези статии, за да се видят етапите и пътя през който преминават съвременниците на Учителя Дънов - едни са зли противници, а други са последователи, които с живота си трябва да защитят Учението му. Едни успяват, а други се провалят. 27. Иван Толев и Учителят Дънов В сп.
„Духовна култура" списание за религия, изкуство и наука, явяващо се като
безплатна
притурка на „Църковен вестник" в кн.
11 и 12 от 1922 г. - София, от стр. 31 започва статията „Дънов и неговото учение" от Димитър Ласков, за да докаже какво представлява Петър Дънов и неговите последователи, той публикува документи при разпитите на свидетелите, на полицията и столичния градоначалник. По този начин днес са запазени много важни факти. Ето един от тях.
към текста >>
12.
Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)
, 1.08.1923 г.
Фараонът на „кумунта” [„кумунта” - комуната] в Нова Загора ни позволи да се отлъчим за няколко дена от тухлената му фабрика в която работехме ние, тримата носители на новите идеи, които нас млади, неопитни идеалисти, той просто задигна и ни отведе със себе си, за да покажем на работниците му как се работи по новото учение, сиреч
безплатно
.И така, желаната дата дойде и ние тръгнахме.Напуснахме града в 2 ч.
Участват група ученици, работили в комуната в Нова Загора. Учителя не е с тях. 1. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен 2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен
Фараонът на „кумунта” [„кумунта” - комуната] в Нова Загора ни позволи да се отлъчим за няколко дена от тухлената му фабрика в която работехме ние, тримата носители на новите идеи, които нас млади, неопитни идеалисти, той просто задигна и ни отведе със себе си, за да покажем на работниците му как се работи по новото учение, сиреч
безплатно
.И така, желаната дата дойде и ние тръгнахме.Напуснахме града в 2 ч.
след полунощ, при звездно небе и ето ни, Генчо - художник любител, Елиезер - кабалист и мойта милост се запътихме към прохладните планини, да си отпочинат пръстите ни от модерната цигларница на М. Сандев.Тръгваме тихо, сякаш ни е страх да не се издигне над нас косматата му ръка и да ни върне отново в „опитната” му станция на безпарично работене и слугуване...Нощ. Звездите примигват отгоре, сякаш следят самотните ни стъпки в хладната августовска нощ. Те са вечни спътници на всички пътуващи, неми свидетели на всяко човешко деяние. Пъхва ни утринната ведрина и топъл лъх от обширното тракийско поле, което се разстила пред нас.От ляво, като безкрайна кривулица се отделят тъмните очертания на „Средна Гора”.
към текста >>
13.
Излиза първият брой на сп.'Житно зърно'
, 01.1924 г.
Който му даде пари - даде, който не даде - дават го
безплатно
.
Георги Марков имаше богати родители и това му даваше възможност със средствата, които отделяше да издава това списание. Около тях се образува една група младежи, които възприеха идеята за издаване на братско списание. Обикновено Георги Марков и Методи Константинов сами си вписваха, сами редактираха и сами го разпространяваха. Ходеха с една кошнич-ка и вътре е списанието. Минаваха покрай всеки студент и му оставят по един брой.
Който му даде пари - даде, който не даде - дават го
безплатно
.
Така работеше Георги Марков. Беше човек на идеята. Но това списание просъществува кратко време и спря, поради липса на купувачи и средства.Друго е важното, че около тях се групираха млади братя." Идеята за едно братско списание даде Георги Марков. А един ден както се бяхме събрали на масата и пиехме чай каза: „Ще го наречем „Житно зърно". След това отидоха при Учителя, споделиха идеята с Него.
към текста >>
14.
Започва да се издава в град Севлиево вестник 'Братство'
, 10.1932 г.
Отначало приложиха метода на доброволните вноски, като вестника се работеше
безплатно
, а се заплащаше само хартията, мастилото и'екепедицията.
Идеята за печатан орган на Братството кръжеше в умовете на младежите. Споделиха с Учителя и Учителят разреши да се издава. Като първи учредители бяха д-р Ст. Кадиев и Сава Калименов. Първите броеве бяха отпечатани на един лист.
Отначало приложиха метода на доброволните вноски, като вестника се работеше
безплатно
, а се заплащаше само хартията, мастилото и'екепедицията.
Отначало излизаше един път в месеца, но се натъкна на една и съща преграда: липсата на пари. Трябваше да се намерят собствени букви за вестника, които трябваше да се заплатят. Другият проблем бе разпространението му. Този вестник се крепеше благодарение на това, че за работата се плащаше извънредно малко. Намираха се малко, по малко средства и по-късно той започна да излиза на два листа.
към текста >>
15.
Гонения срещу Учителя. Протокол за разпит на - София, 4 октомври 1937 г.
, 2.11.1937 г.
И всичко това върша абсолютно
безплатно
.
Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В моето учение се прилага разумната свобода. Който дойде няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага. А на всички помагам по желанието им със съвети, упътвания и разумни лечебни средства, съобразно законите на разумната жива природа.
И всичко това върша абсолютно
безплатно
.
Бог комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка. Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мене, от когото и да било са лишени от всякаква истинност и основание. Моето Учение изложено в повече от шест печатни тома[1] и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват и живота им е общопризнат образец за подражание. Нищожните на брой изключения, на застой в развитието си, се дължат очевидно на атавистични причини, т.е.
към текста >>
16.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №81
, 17.06.1904 г.
Това писмо се раздава
безплатно
на Великден пред черквата „Св.
Желява в своите спомени разказва как в цариградския затвор, където престоял известно време, преди да продължи за Диарбекир, д-р Георги Миркович, и той затворник, го лекувал с „малки шарени топченца“. 161 Липсва приложена историята на баба Мария. 162 През 1901 г. Николай Вълов Велчев (1875/6 – 29.02.1968), роден в с. Жеравна, застава зад отпечатването на едно „Отворено писмо до бургаския архиерейски наместник – протойерея К. Христов“.
Това писмо се раздава
безплатно
на Великден пред черквата „Св.
Кирил и Методий“ и предизвиква гнева на православната църква в Бургас. Протойерей К. Христов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е? “, с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра. В края на брошурата си К.
към текста >>
17.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №67
, 25.11.1902 г.
Те, протестантите, (като) се мъчиха с думи и убеждения ту Арнаудова да придумат, ту други някои [зачеркнато], като му казваха, че ще му дадат къща
безплатно
да живее, ще му помагат в известни случаи, за което ходи при него Тънков с г-жа си и г-жа Пачеджиева.
Любез. ми бр. Дънов, [до] гр. Пловдив Писмото Ви от 22-ри того получих днес, разбрах всичко. Ний сега съвсем по-зле сме, отколкото [по] времето, когато ти писах отворената карта. Вчера стана пролом помежду ни следствие усиленото притискане на нашите братя – протестантите.
Те, протестантите, (като) се мъчиха с думи и убеждения ту Арнаудова да придумат, ту други някои [зачеркнато], като му казваха, че ще му дадат къща
безплатно
да живее, ще му помагат в известни случаи, за което ходи при него Тънков с г-жа си и г-жа Пачеджиева.
Ходил напоследък и сам Пачеджиев и му казал: „Ти се скиташ в едно море развълнувано; или Вий елате да работите с нас, или ний да дойдем“, и още колко опити. Най-после съставят по измамлив начин събрание в такъв смисъл, че който признава себе си за евангелист или симпатизира на евангелистите, да дойде в г. Тънкови. По такъв начин отиват и наши някои приятели. Там като попели, поповдигнали духовете им с някои и други разкази, станал Пачеджиев и им казал, че който е християнин, да си дигне ръката, и после, който иска Царството Небесно, пак да си дигне ръката. Тогава се обяснява защо ставало това и им се поднася да запишат по една сума на един лист, която ще изплащат в срок [от] 5 години – за да купят църквата им.
към текста >>
18.
Учителя Петър Дънов е отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г. до м. април 1902 г
, 0.07.1900 г.
Прихода ще бъде в полза на
безплатните
ученически трапезарии”.
на с. 2, че: “П. К. Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч. преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията.
Прихода ще бъде в полза на
безплатните
ученически трапезарии”.
Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г.
към текста >>
Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза –
безплатните
ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”.
“П. К. Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч. преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията. Прихода ще бъде в полза на безплатните ученически трапезарии”. Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици.
Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза –
безплатните
ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”.
Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г. Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”.
към текста >>
Дружество за издържане
Безплатни
трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5.
преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията. Прихода ще бъде в полза на безплатните ученически трапезарии”. Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит.
Дружество за издържане
Безплатни
трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5.
Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г. Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”. Интересното тук е, че това стихотворение се появява в сп. “Родина”6 на Т. И.
към текста >>
19.
Учителя държи сказка по френология във Варна
, 09.06.1902 г.
Прихода ще бъде в полза на
безплатните
ученически трапезарии”.
на с. 2, че: “П. К. Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч. преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията.
Прихода ще бъде в полза на
безплатните
ученически трапезарии”.
Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г.
към текста >>
Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза –
безплатните
ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”.
“П. К. Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч. преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията. Прихода ще бъде в полза на безплатните ученически трапезарии”. Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици.
Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза –
безплатните
ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”.
Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г. Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”.
към текста >>
Дружество за издържане
Безплатни
трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5.
преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията. Прихода ще бъде в полза на безплатните ученически трапезарии”. Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит.
Дружество за издържане
Безплатни
трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5.
Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г. Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”. Интересното тук е, че това стихотворение се появява в сп. “Родина”6 на Т. И.
към текста >>
20.
Учителя държи сказка по френология във Варна
, 16.06.1902 г.
Прихода ще бъде в полза на
безплатните
ученически трапезарии”.
на с. 2, че: “П. К. Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч. преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията.
Прихода ще бъде в полза на
безплатните
ученически трапезарии”.
Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г.
към текста >>
Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза –
безплатните
ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”.
“П. К. Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч. преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията. Прихода ще бъде в полза на безплатните ученически трапезарии”. Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици.
Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза –
безплатните
ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”.
Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г. Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”.
към текста >>
Дружество за издържане
Безплатни
трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5.
преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията. Прихода ще бъде в полза на безплатните ученически трапезарии”. Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит.
Дружество за издържане
Безплатни
трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5.
Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г. Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”. Интересното тук е, че това стихотворение се появява в сп. “Родина”6 на Т. И.
към текста >>
Дружество за издържане
Безплатни
Трапезарии за бедните ученици за 1902 година”.
четем: “Понеже стопанина ни, г. Т. И. Бъчваров, бе по обиколка за събиране абонаментите, изпращането на тази книжка закъсня…” Вероятно това е текст, подготвен от Учителя П. К. Дънов вече в качеството му на “отговорник”; 5. “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит.
Дружество за издържане
Безплатни
Трапезарии за бедните ученици за 1902 година”.
Варна, печ. Зора, 1903, с. 28; 6. Сп. “Родина” (София), Г. V, кн.
към текста >>
21.
Учителя държи сказка по френология във Варна, хотел 'Централ'
, 30.06.1902 г.
Прихода ще бъде в полза на
безплатните
ученически трапезарии”.
на с. 2, че: “П. К. Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч. преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията.
Прихода ще бъде в полза на
безплатните
ученически трапезарии”.
Нови данни за живота на Учителя Петър К. Дънов за периода 1900–1903 година Не само уединение! А и активна работа! Краят на месец декември 2004 година.
към текста >>
Прихода ще бъде в полза на
безплатните
ученически трапезарии”.
на с. 2, че: “П. К. Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч. преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията.
Прихода ще бъде в полза на
безплатните
ученически трапезарии”.
Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г.
към текста >>
Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза –
безплатните
ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”.
“П. К. Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч. преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията. Прихода ще бъде в полза на безплатните ученически трапезарии”. Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици.
Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза –
безплатните
ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”.
Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г. Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”.
към текста >>
Дружество за издържане
Безплатни
трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5.
преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията. Прихода ще бъде в полза на безплатните ученически трапезарии”. Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит.
Дружество за издържане
Безплатни
трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5.
Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г. Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”. Интересното тук е, че това стихотворение се появява в сп. “Родина”6 на Т. И.
към текста >>
22.
Учителя изнася публична сказка по френология в София
, 02.10.1901 г.
Прихода ще бъде в полза на
безплатните
ученически трапезарии”.
на с. 2, че: “П. К. Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч. преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията.
Прихода ще бъде в полза на
безплатните
ученически трапезарии”.
Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г.
към текста >>
Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза –
безплатните
ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”.
“П. К. Дънов в неделя (30 юни) 10.30 ч. преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията. Прихода ще бъде в полза на безплатните ученически трапезарии”. Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици.
Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза –
безплатните
ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”.
Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит. Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5. Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г. Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”.
към текста >>
Дружество за издържане
Безплатни
трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5.
преди пладне, в зала “Централ” ще държи III сказка по френологията. Прихода ще бъде в полза на безплатните ученически трапезарии”. Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването на бедните ученици. Този благороден жест на Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък на пожертвователите”. Той се намира на последната страница на “Трети годишен отчет на Братството при Варненското Окол. Учит.
Дружество за издържане
Безплатни
трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5.
Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента на 1901 г. Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К. Дънов с духовния псевдоним “Еманоил”. Интересното тук е, че това стихотворение се появява в сп. “Родина”6 на Т. И.
към текста >>
23.
Роден Петър Камбуров (1899-1969), ученик на Учителя
, 01.12.1899 г.
Мекичарницата ни със своята оригиналност привлече вниманието на минувачите, особено на учащите се, които се спираха, купуваха си мекици и се позастояваха усмихнати и учудени да послушат
безплатната
музика.
Инсталирахме един примус, една широка тенджера за олиото, кофа за тестото и тезгях за продан готовите мекици. Започнахме. Брат Влад се грижеше за приготвянето на тестото и пущането на мекиците в тенджерата. Брат Борис поддържаше огъня и маслото, брат Георги Радев с два шиша обръщаше и вадеше изпечените мекици, като ги слагаше в тавата на тезгяха. Брат Иван Михайлов с бяла престилка продаваше мекиците, като отвреме навреме викаше с висок глас: “Насам минете, мекици, насам топлите мекици, топли парят! ” А моя милост с цигулката свирех “Братство, единство” и други песни.
Мекичарницата ни със своята оригиналност привлече вниманието на минувачите, особено на учащите се, които се спираха, купуваха си мекици и се позастояваха усмихнати и учудени да послушат
безплатната
музика.
Това продължи няколко сутрини с добър резултат. Приятелите докладваха на Учителя, който одобри идеята ни и ни насърчи. През годините Петър Камбуров всякога е с цигулката си. Учителят го е посъветвал: “Ти гледай да не изоставяш цигулката! ” И наистина, ученикът Петър Камбуров спазва този съвет.
към текста >>
24.
Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 06.02.1894 г.
Лагард, където намирам вече организираните доброволци - от 12 народности - да работят
безплатно
.
Сърцераздирателни сцени - каквито описва Е. Зола - са се случвали през това голямо и страшно наводнение - едно безспорно народно нещастие. От Женева с влака аз слизам по течението на р. Рона до брега на Средиземно море - приветстват ни вълните - и след това отново на север - до гр. Монтобан с автомобил - пристигам в замъка на с.
Лагард, където намирам вече организираните доброволци - от 12 народности - да работят
безплатно
.
След голямата война у някои миролюбци - в Швейцария - идва идеята вместо чрез военни приготовления и военна повинност, да бранят своето отечество по съвсем нов начин, чрез създаване на връзки на обич и приятелство с другите народи, чрез служене и работа, чрез мотика и лопата, а не с пушки и топове. И ето конкретният израз: събират се в Лагард - немци, австрийци, англичани, французи, шведи, норвежци, холандци, датчани, швейцарци и пр. хора идеалисти - студенти, чиновници, учители, работници и работят в помощ на пострадалите френски селяни. Работят безвъзмездно. Френското правителство отпуска средства само за храна; квартируват в замъка: на долния етаж и в градината - сами си плащат пътните разноски.
към текста >>
Веднага дойдат няколко стотин или хиляда доброволци от съседните държави /или от по-отдалечените/, работят
безплатно
.
Само че без пушки и ножове. Не за война и омраза. Служене от любов, доброволно - за създаване на нови международни връзки, нови отношения. Представете си за момент: случи се някъде земетресение - напр. както бе в България - в Пловдивско.
Веднага дойдат няколко стотин или хиляда доброволци от съседните държави /или от по-отдалечените/, работят
безплатно
.
Можем ли ние да забравим проявената доброта, любов? Никога. Същото нещо аз видях с очите си, със собствените си очи в Лагард, макар и в малък мащаб. Осемдесет души - от които 20 души немци /най-много в сравнение с другите народности/ работеха съзнателно, без заплата - за да помогнат не на свои сънародници, а на чужд, даже враждебен народ /за немците/. Това бяха действително истински самаряни, които превързват пребития евреин, когото неговите сънародници бяха отминали. Един пример съобразно Евангелието.
към текста >>
25.
Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 04.01.1983 г.
Лагард, където намирам вече организираните доброволци - от 12 народности - да работят
безплатно
.
Сърцераздирателни сцени - каквито описва Е. Зола - са се случвали през това голямо и страшно наводнение - едно безспорно народно нещастие. От Женева с влака аз слизам по течението на р. Рона до брега на Средиземно море - приветстват ни вълните - и след това отново на север - до гр. Монтобан с автомобил - пристигам в замъка на с.
Лагард, където намирам вече организираните доброволци - от 12 народности - да работят
безплатно
.
След голямата война у някои миролюбци - в Швейцария - идва идеята вместо чрез военни приготовления и военна повинност, да бранят своето отечество по съвсем нов начин, чрез създаване на връзки на обич и приятелство с другите народи, чрез служене и работа, чрез мотика и лопата, а не с пушки и топове. И ето конкретният израз: събират се в Лагард - немци, австрийци, англичани, французи, шведи, норвежци, холандци, датчани, швейцарци и пр. хора идеалисти - студенти, чиновници, учители, работници и работят в помощ на пострадалите френски селяни. Работят безвъзмездно. Френското правителство отпуска средства само за храна; квартируват в замъка: на долния етаж и в градината - сами си плащат пътните разноски.
към текста >>
Веднага дойдат няколко стотин или хиляда доброволци от съседните държави /или от по-отдалечените/, работят
безплатно
.
Само че без пушки и ножове. Не за война и омраза. Служене от любов, доброволно - за създаване на нови международни връзки, нови отношения. Представете си за момент: случи се някъде земетресение - напр. както бе в България - в Пловдивско.
Веднага дойдат няколко стотин или хиляда доброволци от съседните държави /или от по-отдалечените/, работят
безплатно
.
Можем ли ние да забравим проявената доброта, любов? Никога. Същото нещо аз видях с очите си, със собствените си очи в Лагард, макар и в малък мащаб. Осемдесет души - от които 20 души немци /най-много в сравнение с другите народности/ работеха съзнателно, без заплата - за да помогнат не на свои сънародници, а на чужд, даже враждебен народ /за немците/. Това бяха действително истински самаряни, които превързват пребития евреин, когото неговите сънародници бяха отминали. Един пример съобразно Евангелието.
към текста >>
26.
Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя
, 10.03.1826 г.
Там той лекувал
безплатно
заточеници и затворници.
През 1870 г. заради обществената си дейност и организиране на революционното движение във Видинския саджак д-р Миркович бил предаден на турските власти от софийския митрополит Доротей (българин, сестрин син на Найден Геров, гръкофил и туркофил, с амбиции, като доверено лице на властта, да бъде посочен от нея за бъдещ български екзарх). Осъден на вечна каторга, окован във вериги, д-р Миркович бил изпратен пеша до Цариград, където престоял в затвора до 1872 г. След смъртта на Али паша бил прехвърлен в Диарбекир. Наклеветен, че готви бунт, бил препратен за наказание в още по-затънтено и отдалечено място - Мердин.
Там той лекувал
безплатно
заточеници и затворници.
През 1875 г. е освободен от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия. Оставен под гаранция, той се движел свободно и лекувал местното население, благодарение на което натрупал завидно състояние. Краят на заточението му дошло след амнистията от 1878 г. Сбъднало се предсказанието на един местен пророк, който предрекъл, че докторът ще бъде освободен след една голяма война.
към текста >>
27.
Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя
, 12.09.1900 г.
Предаваше и уроци, и то на мнозина
безплатно
по математика, френски и латински езици.
Можеше да работи навсякъде с неговата дарба, но не пожела. Дори и учител по математика можеше да стане в някоя гимназия, но и това не пожела. Започна да се занимава с преводаческа работа. Това бе един непосилен труд, който се заплащаше много малко от издателството. Парите не му достигаха.
Предаваше и уроци, и то на мнозина
безплатно
по математика, френски и латински езици.
От неговите преводи трябва да споменем: „Хирология от Вреде", „физиогномика" от Дюрвил и „Астрология" от Сефариал, издания на библиотека „Водолей", която се ръководеше от Никола Нанков. Преведе „Биография на Ганди" и биография на „Жан Жак Русо" от Ромен Ролан. Преведе големият окултен роман на английския писател Булвер Литон - „Занони". Друг превод е „Лекуване чрез цветните лъчи" от А. Осборн-Иивс. Като негов собствен труд е книгата „Лица и души" - това са характеристики на големи световни личности.
към текста >>
28.
Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя
, 22.07.1940 г.
Така ти си подпомогнал извънредно много млади хора в техните учебни занятия, като си им преподавал
безплатни
уроци по езици и математика.
Ти беше войнствена натура, и често хората попадаха под ударите на твоя остър словесен меч. Те са ти прощавали всякога, защото това бе в твоя натюрел и ти често се бореше с тази твоя черта на характера. Затова понякога имаше в теб величави проблясъци на толерантност и благоразположение към другите. Тогава ти защищаваше отявлено онеправданите. С пълно съзнание за ценността на своите идеи, ти беше готов за големи жертви.
Така ти си подпомогнал извънредно много млади хора в техните учебни занятия, като си им преподавал
безплатни
уроци по езици и математика.
Който е учил при тебе, не може да забрави знанията ти и твоя похват да преподаваш. Ти упъти мнозина, които с перо са искали да кажат нещо на човечеството. Ти им поправяше писанията, и те добиваха друг облик. Тези всички твои ученици ще те помнят винаги. Голямо бе твоето участие в живота на Братството.
към текста >>
29.
Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос
, 03.03.1870 г.
През целия си живот Георги Куртев е помагал на нуждаещите се - лекувал е
безплатно
, дарявал е средства, помагал е със съвет.
За да се даде едно изпитание на човека, това си има причини.С изпитанията, трудностите и мъчнотиите в живота ние изплащаме някои погрешки на наши деди и прадеди. И тъй, като окултни ученици трябва да понасяме всичко с благодарение, защото изпитанията са условие за да узреят плодовете, които ще дадем. Следователно, пътят на ученика е във изпитанията. Георги Куртев 4 март 1928 г. гр. Айтос
През целия си живот Георги Куртев е помагал на нуждаещите се - лекувал е
безплатно
, дарявал е средства, помагал е със съвет.
Той е бил авторитет не само сред хората от Братството. Повечето негови съграждани са го почитали като свят човек, посветен на една висока служба, служба на Бога. Неговите искрени молитви, отправяни по всяко време на денонощието от молитвената стаичка в Градината, са съграждали онази духовна сграда, наречена “Домът Господен”. Подвизаването му в пътя на Учителя започнало с молитва, и е свършило пак с молитва. Заминал си с Христовите думи на уста:
към текста >>
30.
Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя
, 19.08.1908 г.
След това я раздавах
безплатно
.
Тогава Го видях за първи път. До Него стоеше стенографка и записваше думите му. Онова, което говореше, ме порази: „Да бъдем чисти и светли като светлината“. Много ми хареса. После отидох, поисках беседата и с мои пари я отпечатаха през 1926 г.
След това я раздавах
безплатно
.
Беседата „Чист и светъл“ бе държана от Учителя на 05.04.1926 г. в 14 часа на поляната на Изгрева по желание на ученичките от гимназията. От всички ученички само аз дойдох на Изгрева. И затова тази беседа ми е толкова скъпа...“. След тази среща Невена остава на Изгрева и скоро започва да създава своите първи разкази и приказки.
към текста >>
Отпечата се, не се купуваше и изобщо не се четеше и накрая го раздава
безплатно
.
17. През 1993 г. Георги Кръстев от гр. Варна издаде нейния роман «Марта». Разтръби се навсякъде, че чудо ще се роди. Но тези, които тръбяха, изобщо не бяха чели романа.
Отпечата се, не се купуваше и изобщо не се четеше и накрая го раздава
безплатно
.
Пълен провал. А защо стана провалът ли? Ето защо. Георги Кръстев на 20 февруари 1993 г. прави издателски договор с Невена Георгиева Неделчева и тя му предоставя отпечатването на всички свои творби.
към текста >>
И
безплатни
да им ги дадат, пак няма да ги четат.
Ето защо не бяха публикувани. Загубиха ли се, или се криеха нарочно? И едното е вярно, и другото е вярно. И накрая какво излезе? Ето, днес стоят към 7 нейни романи на машинописен текст, но никой не ги публикува, защото нямат пари и няма читателски интерес.
И
безплатни
да им ги дадат, пак няма да ги четат.
Затова си има причини. И не само една. Причините са много и са завързани като халки на синджир една в друга. 18. През есента на 2002 г. потърсих по телефона онази жена, която се грижеше 5 години за нея и за благодарност Невена й приписа гарсониерата, в която живееше.
към текста >>
После я раздавах
безплатно
.
Аз за пръв път Го виждах. Донесоха Му стол, масичка, Той седна и започна да ни говори. До Него стоеше стенографка и стенографираше. Онова, което говори, ме порази: «Да бъдем чисти и светли като светлината.» Много ми хареса. После отидох, поисках беседата и с мои пари я отпечатаха през 1926 година.
После я раздавах
безплатно
.
Беседата бе произнесена от Учителя на 5.IV.1926 година, 2 часа след обяд, на поляната на Изгрева. Това бе по желание на ученичките от II софийска девическа гимназия. От всички ученички само аз дойдох на Изгрева. И затова тази беседа ми е скъпа. После я издадоха и в гр. Пловдив.
към текста >>
Но не се купуваше и накрая го подаряваше
безплатно
, но не го четяха.
В тях тя се обръща към Лулчев с «Татко мой». 24. На 20 февруари 1993 г. Невена Неделчева сключва издателски договор с издателство «Алфиола» на Георги Кръстев и му предоставя всички романи, които не са издадени, да ги издаде. Той отпечатва само романа «Марта», който е издаден през 1945 г. от печатница «Житно зърно» на Изгрева.
Но не се купуваше и накрая го подаряваше
безплатно
, но не го четяха.
Ето, аз съм върнал 7-те нейни ръкописа подвързани. Нека да ги издаде. Но няма кой да ги купи, и още повече - няма кой да ги чете. 25. Архивът на Невена Неделчева бе разбит по нейна вина, понеже не ми го предаде. Мен ме остави да бъда най-накрая, макар че се явих пред нея точно навреме.
към текста >>
31.
Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя
, 03.04.1908 г.
Крум отива в едно кошничарско ателие и предлага
безплатно
труда си, за да учи този занаят.
Те искат да докажат на себе си, че ще могат да осигурят живота си единствено чрез своето знание, трудолюбие и прилежание. Вено никога не ни показа своите дипломи, макар че беше завършил педагогия и английска филология в Софийския университет. Няколко години, подтикнат от своя идеализъм, бе учил и агрономство. По това време, предвиждайки трудностите, които ще срещнат учениците му в живота, Учителя ги насърчава да учат занаяти. Известно е, че който разчита на уменията си, е независим от всякакви политически и идеологически пристрастия.
Крум отива в едно кошничарско ателие и предлага
безплатно
труда си, за да учи този занаят.
В течение на една година той плете кошници с единственото условие, че ще бъде напътстван, за да изучи добре кошничарството. После заедно с един от приятелите си съвсем сериозно се заемат с мекичарство. Трудно е да се повярва, че занаятите са удовлетворявали техните интелектуални и духовни интереси, но поне са им осигурявали минимума средства, за да лагеруват на планината и да пазят достойнството си на мъже. Заедно със Славчо Славянски в края на пролетта и началото на лятото те обикалят маковите полета в Софийско и предлагат услугите си да събират маковото млечице. За да успеят в това нелеко начинание, те усърдно изучават къде и как се правят разрезите върху стъблото и как се събира скъпоценната течност.
към текста >>
НАГОРЕ