Търсене в текстове за 'Яре'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 46 резултата в 39 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_06 ) Правата мисъл - Боян Боев (1883 – 1963)

Отнеси се добре с него.“ Към един светия се хвърлил един разярен тигър, но светията имал права и добра мисъл, само го погледнал и тигърът легнал да му лиже краката.
Тези, които имат силна и добра мисъл, във всичко успяват. Тяхната мисъл е по-силна от мисълта на другите. Когато някой човек дойде при теб наежен, ако ти имаш силна, права и добра мисъл, той ще се оттегли. Тогава клетките в него се присъединяват към твоята права и добра мисъл и изменят намерението му спрямо теб. Понеже клетките му долавят твоята права мисъл и му казват: „Той е добър човек, няма какво да го нападаш. Отнеси се добре с него.“ Към един светия се хвърлил един разярен тигър, но светията имал права и добра мисъл, само го погледнал и тигърът легнал да му лиже краката. Когато светията със своята права и добра мисъл изпратил Божествен живот към тигъра, клетките му се зарадвали и го укротили. Човек, като почне да мисли право, ще се освободи. В правото мислене е спасението на света. Ако мисълта ти се движи с голяма скорост, кой може да те ограничи? Каквито и прегради да има тя ще ги прескочи.
към текста >>

2. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

29. Джиду Кришнамурти (1895–1986 г.) – индийски философ, станал популярен още като дете заради идеята на теософите да финансират духовното обучение на няколко момчета, смятани за гениални, едно от които да бъде обявено за Миров Учител.
27. Оксфордско движение – обновително движение в английската католическа църква, възникнало в началото на 19 в. с център Оксфордския университет по причина отделянето на църквата от държавата и в опозиция на протестантството. 28. Кундалини – според източния окултизъм Кундалини е енергия, която лежи спираловидно навита в сакралната чакра в основата на гръбначния стълб. Нейното освобождаване и отправяне към теменната чакра на човека е свързано с процеса на неговата еволюция и на духовното му израстване. В Индия тази енергия се описва като огнена змия, за активизирането на която има разработени многобройни упражнения и медитации. 29. Джиду Кришнамурти (1895–1986 г.) – индийски философ, станал популярен още като дете заради идеята на теософите да финансират духовното обучение на няколко момчета, смятани за гениални, едно от които да бъде обявено за Миров Учител. Заради Кришнамурти теософите основават Ордена на Звездата на Изтока, но той по-късно го разпуска и се отказва от вменената му роля на Миров Учител. До края на живота си чете лекции по целия свят, като основа на неговата философия е разбирането му за свободата и за развитието на самосъзнанието. 30. Рудолф Щайнер (1861–1925) – австрийски философ, литературовед, архитект, известен предимно като създател на антропософията, базирана на езотеричното християнство и на западните традиции в окултизма, както и на нейните практически приложения: валдорфските училища, биодинамичното земеделие, антропософската медицина и др. Като ръководител на Антропософското общество осъществява активна творческа и лекторска дейност. Известни са около 300 книги с негови лекции и практически методи.
към текста >>

3. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Колко случаи има на спасени деца от удавяне, при които акт нито спасителят се провъзгласява за герой, нито спасеният трябва да прояви вечна признателност; колко деца са спасени от ухапване от влечуги, от жилене на оси и стършели, от изплашени или разярени животни.
Паметта е хранилище на детските представи и колкото детето разполага с повече пълни и разнообразни образни представи от конкретния и жив мир на окръжаващата среда, възприети по възможност с повече усетни органи, толкова повече неговото съзнание се обогатява и то расте умствено и духовно. Обучението, поставено при горната обстановка и придобивано чрез посочените методи, дава широка възможност за придобиване на това живо вътрешно богатство от представи и понятия. За това спомагаше и обучението на открито в училищния двор на отделни паралелки, на полето, в гората, при реката, за която цел често се излизаше с цялото училище и се минаваха и цели учебни дни сред природата, в досег и непосредствена близост с изучаваните обекти. Излетите из околността, горите, планината, катеренето по скали и дървета, опознаване на горските полезни и вредни обитатели по видове, закрила на полезните и запазване от вредните, както и опознаване водния спорт и богатството на реките е тясно съчетано със стопанския бит на селото и училището, и при горната дейност на групи, класове и общо се изработва чувството за обществена отговорност - братска и сестринска, на по-стария и можещия към по-слабия. И при тази линия на живот и обучение спонтанно и дейно се проявява другарството, обичта, любовта. Колко случаи има на спасени деца от удавяне, при които акт нито спасителят се провъзгласява за герой, нито спасеният трябва да прояви вечна признателност; колко деца са спасени от ухапване от влечуги, от жилене на оси и стършели, от изплашени или разярени животни. Училищната общност се прелива в извънучилищния живот и тече естествено и непрекъснато по улиците на селището, в полето и гората. Придобитото отвън се обработваше, систематизираше и утвърждаваше в учебните часове в класната стая, разкази, писмени работи, рисунки, скици, диаграми, сбирки, изложби и др. Хубавите рисунки се поставяха в рамки и украсяваха стените на класните стаи и коридорите, а на края на учебната година уреждахме обща изложба на картини, писмени работи, диаграми на приходите от училищните градини по години, разходваното в трапезарията; излагаха се карти и скици на местности; нашият хоризонт, модели на същия и цели географски пространства. Излагахме в коридорите и екземпляри от зеленчуковата градина, овощната и опитното поле изложби на плодове - едри и сочни, сортовете на местните лозя, стрък 11/2 м добре развита бамя и житен стрък от 42 братя с 90 до 120 зърна, добит по лехова култура. Диаграма за увеличение броя на ученическата библиотека и прочетени книги, изработени предмети и модели по ръчна работа и моделиране.
към текста >>

4. 04. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек наруши един велик Божествен закон, то се нарича грях на популярен език.
Тревогите и безпокойствието също атакуват сърцето. Който има сърцебиене, той или има неправилно отношение към другите хора, или е преживял голямо смущение в живота си. Други такива тревоги могат да засегнат зрението или слуха. Човек може да заболее от някаква болест, без да вижда душевни причини, а да го отдава на външни - например на холерната епидемия, която съществува. Макар че видимата причина е материална, но основната причина е пак духовна: грях в миналото - това е кармично заболяване. Когато човек наруши един велик Божествен закон, то се нарича грях на популярен език. Щом знаем това, нека да разгледаме и обратната страна - начина за лекуването или живата наука за болестите. Естествено е, че ние можем да лекуваме болестите по двата начина едновременно - по духовен начин и с външни средства. Ще кажа някои методи, които Учителят препоръчва. Преди всичко, който заболее от някаква болест, трябва да оправи живота си, да живее един високо морален живот и да реши да върши Волята Божия. Един човек заболял и отишъл при един мъдрец, окултист, да се лекува.
към текста >>

5. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек наруши един велик Божествен закон, то се нарича грях на популярен език.
Тревогите и безпокойствието също атакуват сърцето. Който има сърцебиене, той или има неправилно отношение към другите хора, или е преживял голямо смущение в живота си. Други такива тревоги могат да засегнат зрението или слуха. Човек може да заболее от някаква болест, без да вижда душевни причини, а да го отдава на външни - например на холерната епидемия, която съществува. Макар че видимата причина е материална, но основната причина е пак духовна: грях в миналото - това е кармично заболяване. Когато човек наруши един велик Божествен закон, то се нарича грях на популярен език. Щом знаем това, нека да разгледаме и обратната страна - начина за лекуването или живата наука за болестите. Естествено е, че ние можем да лекуваме болестите по двата начина едновременно - по духовен начин и с външни средства. Ще кажа някои методи, които Учителят препоръчва. Преди всичко, който заболее от някаква болест, трябва да оправи живота си, да живее един високо морален живот и да реши да върши Волята Божия. Един човек заболял и отишъл при един мъдрец, окултист, да се лекува.
към текста >>

6. 030 ПОСЕЩЕНИЕ НА БОГА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако някой от вас, само за момент, би почувствал Божието присъствие, тъй както го разбирам аз, тъй както съм го опитвал, с едно мръдване на ръката си той би могъл да усмири разярена тълпа, която върши престъпление - всичко ще замлъкне и ще утихне.
Великият музикант се изявява само на своите способни ученици. Великият художник, поет или скулптор се изявява само на най-даровитите си ученици, на обикновените той не се изявява. Следователно, ако ние сме готови да посветим сила, живот, здраве и всичко друго на Бога и сме в състояние да претърпим всички мъчнотии и страдания, без да се усъмним в Него, Бог ще ни се изяви. Който се е докоснал до Божествения Свят, той е готов да стане мъченик и казва: "За Бога съм готов да се пожертвам! " Ако някой от вас, само за момент, би почувствал Божието присъствие, тъй както го разбирам аз, тъй както съм го опитвал, с едно мръдване на ръката си той би могъл да усмири разярена тълпа, която върши престъпление - всичко ще замлъкне и ще утихне. Ако в този момент се намирате пред една стохилядна армия, всички топове ще млъкнат. Такова велико нещо е Божието присъствие! Има един идеал, който трябва да постигнете: да почувствате поне за момент, какво нещо е Великата Божия Любов. Велик момент е да познаете връзката между всички Същества - от най-малкото до най-голямото. Ако бяхте чули гласа на Бога, вие не щяхте да бъдете обикновен човек.
към текста >>

7. 08 ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Колко красиво и нагледно създателят на Персийската култура от древността Заратустра е изразил тази борба с една ожесточена схватка между Бога на светлината Митра и дивия разярен бик Зурос.
По времето на Учителя много често се събирахме на общи обеди и вечери, в много случаи давани от братски семейства по различни поводи. Често се случваше да бъда седнал до Учителя. И докато траеше неизбежната суетня около подреждането на трапезата, обичах тихичко да подхващам с Него разговор около любимата ми тема - международното положение. При един такъв разговор за ролята на Обществото на народите, Той ми каза: "Уилсън (тогавашният президент на Съединените американски щати) беше изпратен от Бялото Братство, за да основе Обществото на народите." С това Учителя ясно ми подчерта голямото внимание на Разумния свят към мирното и справедливо разрешаване на всички въпроси, които могат да възникнат всред народите в света. Но за съжаление в човека освен една разумна има и една дива природа, които са в непрекъсната борба. Колко красиво и нагледно създателят на Персийската култура от древността Заратустра е изразил тази борба с една ожесточена схватка между Бога на светлината Митра и дивия разярен бик Зурос. Сцена, която често се среща, изваяна на каменни плочи, останали в развалините на древните храмове. Още през време на войната въздействието на Водолея се изяви в своята по-висша форма. Явиха се хора с нова мисъл и морал, с нови идеи за колективност в обществото. Те подканиха човешкия род да разбере, че богатствата на тази Земя са за всички и че те трябва да бъдат справедливо разпределени, без омраза и лакомия. За постигане на така залегналия подтик се явиха две основни течения.
към текста >>

8. 63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тогава това небе, изпъстрено със светли точици, като че ли ни освобождаваше от ежедневните материални грижи и с едно чувство на лекота от безграничността, забравяхме за този ярем.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА Освен интензивният живот, в който протичаха дните на Изгрева, не по-малко богат по съдържание живот носеха и топлите звездни вечери. Тогава това небе, изпъстрено със светли точици, като че ли ни освобождаваше от ежедневните материални грижи и с едно чувство на лекота от безграничността, забравяхме за този ярем. Мисълта ни се извисяваше към по-висшите сфери на знанието, заета с духовните въпроси, тя пътуваше към мистичното, далечното, отвъдното. През такива вечери Учителя излизаше, а ние събрани пред малката Му стаичка в очакване, бързо Го наобикаляхме. Звездният мир, който цареше над главите ни, предразполагаше за дълги разговори. И тогава Учителя започваше: „Ако тръгнете из пространството, ще ви посрещнат разни духове, царства, страни и държави. Най-напред ще ви се изпречат четири велики царства.
към текста >>

9. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

И вълкът ще живее с агнето, и рисът ще си почива с ярето, и телето и лъвчето и угоените се наедно, и малкото дете ще ги кара.
Още от началото говори за раждането на Исус и славата на бъдещия век, когато Любовта царува. „И ще израсне пръчка на пъна Есеев, и отрасъл ще поникне из корените му, и Дъхът Господен ще почине на него, Дух на Мъдрост и разум, дух на съвет и сила, дух на знание и страх Господен. И неговото благоволение ще е в страха на Господа, тъй щото няма да съди според зрението на очите си, нито ще решава според слушането на ушите си, но с правда ще съди сиромасите, и с правото ще решава за смирените на земята. И ще порази земята с жезъла на устата си, и с диханието на устните си ще умъртви нечестивите. И пояс на чрес- лата му ще бъде правдата и пояс на ладвията му ще бъде верността. И вълкът ще живее с агнето, и рисът ще си почива с ярето, и телето и лъвчето и угоените се наедно, и малкото дете ще ги кара. И юницата и мечката ще пасат заедно, малките им ще си почиват заедно, и лъвът ще яде плява като вола. И дете на цица ще играе над дупката на аспида, и отбиеното дете ще тури ръката си в гнездото на василиска. Не ще направят зло, нито пагуба във всичката ми света гора. Защото земята ще е пълна със знание за Господа, както водите покриват морето. И ще бъде в онзи ден и Иесевият корен, който ще стои хо- ругва на народите, към него ще притичват племената и неговото успокоение ще бъде слава." (От 1-ви до 10-ти стих)
към текста >>

В 58-ма глава се говори отначало за погрешните разбирания на хората за поста и покаянието и казва: „Постът, който аз избрах, не е ли този, да развързваш узите на злото, да отв- ръзваш стеганията на ярема и да оставяш свободни насилваните, и да съкрушаваш всеки хомот?
И казва: „Защото домът ми ще се нарече дом молитвен за всички народи." (7 ст.) Петдесет и седма глава започва със следните силни думи: „Праведният загива и никой не туря на сърце и благочестивите человеци се вземат от земята, без да разумява някой, че праведният се взима преди злото и ще влезе в мир. Които ходят в правдата си, ще си почиват на леглото." След това се обръща към онези, които се кланят на идоли и им казва, че не ще успеят и ще съсипе всичките им дела. А след това казва: „А който уповават на Мене, ще наследят земята и ще придобият Светата Ми гора..." После казва: „Аз обитавам на високи и свети места, още със съкрушения в сърце и смирения духом, за да оживявам духа на смирени и да оживявам сърцата на съкрушените. Защото не ще бъда вечно съдба, нито ще бъда всякога гневен, понеже тогаз примрели пред Мен биха духът и душата, които съм направил." В 58-ма глава се говори отначало за погрешните разбирания на хората за поста и покаянието и казва: „Постът, който аз избрах, не е ли този, да развързваш узите на злото, да отв- ръзваш стеганията на ярема и да оставяш свободни насилваните, и да съкрушаваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да възвождаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш и да не криеш себе си от своята си плът? Тогаз твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще прозябне, и правдата ти ще придиде пред тебе. И Славата Господня ще ти е задна стража. Тогаз ще зовеш и Господ ще отговаря, ще викаш и Той ще рече: „Ето Аз." Ако извадиш из сред си хомота, посочването с пръст в суетните думи и отвориш душата си за гладния, и наситиш утешената си душа, тогаз светлината ти ще изгрее в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне.
към текста >>

10. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

Но докато Данаил размишлява за това видение, пак във видение гледа, че откъм запад идва един силен и напет ярец с един рог.
В течение на 21-ви век постепенно ще се организира животът на по-справедливи и разумни начала, и във 22-ри век ще дойде Царството Христово, което няма да има край. В 8-ма глава се описва друго едно видение на Данаил. Във видението си той вижда, че се намира при потока Улай. И като повдига очите си вижда, че пред реката стои един овен с два рога, от които единият е по-висок от другия. И този овен е толкова силен, че няма никакъв звяр, който да може да устои насреща му. Но докато Данаил размишлява за това видение, пак във видение гледа, че откъм запад идва един силен и напет ярец с един рог. Той така вървял, като че не се допирал до земята. Дошъл при овена, ударил го и му счупил двата рога, и след това го стъпкал на земята и го унищожил. И като заякнал ярецът, счупил се големият му рог и вместо него израсли четири по-малки. От единия от тях излязъл един малък рог, който наголемял твърде много и се възвеличил до войската небесна. „И хвърлил на земята част от войската и от звездите и ги стъпкал, и се възвеличил против началника на войската, отнесе от него всегдашната жертва и светото му жилище се съсипа.
към текста >>

И като заякнал ярецът, счупил се големият му рог и вместо него израсли четири по-малки.
И като повдига очите си вижда, че пред реката стои един овен с два рога, от които единият е по-висок от другия. И този овен е толкова силен, че няма никакъв звяр, който да може да устои насреща му. Но докато Данаил размишлява за това видение, пак във видение гледа, че откъм запад идва един силен и напет ярец с един рог. Той така вървял, като че не се допирал до земята. Дошъл при овена, ударил го и му счупил двата рога, и след това го стъпкал на земята и го унищожил. И като заякнал ярецът, счупил се големият му рог и вместо него израсли четири по-малки. От единия от тях излязъл един малък рог, който наголемял твърде много и се възвеличил до войската небесна. „И хвърлил на земята част от войската и от звездите и ги стъпкал, и се възвеличил против началника на войската, отнесе от него всегдашната жертва и светото му жилище се съсипа. И една войска се хвърли против всегдашна- та жертва заради престъпление и хвърли на земята Истината, и направи и благоуспя. Тогаз чух един свят, че говореше, и друг свят рече на този, който говореше: Докога ще е видението на всегдашната жертва и за престъплението, което докара запустението, та се предават на стъпкване светилището и войската. И каза ми: до 2300 денонощия.
към текста >>

„Овенът, който си видял ти, който имаше два рога, те са царете на Мидия и на Персия, и ярецът е царят гръцки.
защото видението е за сетните времена. И като ми говореше той, аз бях нечувствен с лицето си на на земята. Но допре се до мене и ме направи да се изправя прав. И рече: Ето, аз ще те направя да познаеш що има да се случи в сетнините на гнева. Защото в определено време ще бъде свършекът." „Овенът, който си видял ти, който имаше два рога, те са царете на Мидия и на Персия, и ярецът е царят гръцки. И големият рог, който е между очите му, той е първият цар. А че се строши той и възлязоха четири вместо него, четири царства ще се въздигнат от тоз народ, но не според неговата сила. И в сетните времена на царуването им, когато беззаконията стигнат до върха на беззаконието си, ще въстане цар жесток на лице и знаещ ухитрения. И ще стане против началника на началниците, но ще се съкруши без ръка. И реченото видение за денонощията е истинно.
към текста >>

11. Пророк Захария - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е праведен и спасява, кротък и седнал на осле и на жребе, син на падяремница.
В 7-ма глава има Слово Господне към Захария-пророка да каже на евреите, защо Господ ги е наказал, защото отстъпили от закона Му и не послушали предишните пророци, чрез които духа Господен им е говорил да се не отклоняват от Божия закон, и им казва: „Правете съд истинен, и правете и щедрости на братята си, и не насилвайте вдовицата и сирачето, чужденеца и сиромаха. И никой от вас да не съветва зло в сърцето си против брата си." Тук е дадено учението за Любовта КЪМ ближния. В 8-ма глава Господ се обръща към евреите и им казва, че ще ги помилва и ще ги събере отново в Юда и Ерусалим, който се нарече град на Истина и мир, и Сион - света гора." Но им казва: „Това е, което ще правите: говорете Истина всеки на ближния си, Истина и съдба на мир съдете в портите си. И не съвещавайте зло в сърцата си, всеки против ближния си и лъжлива клевета не обичайте, защото всички тези неща са, които мразя, говори Господ." В 9-та глава Господ говори, че ще порази различни народи и ще избави Израил, като казва: „Радвай се много, дъще Сионова, ето царят ти иде при тебе. Той е праведен и спасява, кротък и седнал на осле и на жребе, син на падяремница. И той ще говори мир на народите, и властта му ще бъде от море до море, и от реката до краищата земни." Тук говори за идването на Христа. В 10-та глава Господ говори, че ще помилва евреите и ще им даде всичко в изобилие, и ще ги събере от всичките народи, където ги е разпръснал заради непослушанието им. Главите от 11-та до 14-та, която е последна, са много загадъчни и неясни, но в много прикрита форма се загатва за Христа и за наказанието на света поради нарушението на Божия закон. Така в 11-та глава, 12-ти и 13-ти стих се казва: „И рекох им: Ако ви се вижда добро, дайте ми мъздата ми; ако ли не, отречете я. И претеглиха за мъздата ми 30 сребърника.
към текста >>

12. III. ПОСЛАНИЯТА ДО 7-те ЦЪРКВИ -СЕДЕМТЕ КУЛТУРНИ ЕПОХА - Влад Пашов (1902- 1974)

В Окултната наука тези периоди носят следните имена: Първият е наречен Полярен период, Вторият - Хиперборейски или Северен период, Третият е наречен Лемурийски период, Четвъртият - Атлантски период.
Големият период, който протича между края на Атлантида или Потопа и Голямата Война на всички против всички, е разделен на седем културни епохи. Общността на тези седем културни епохи образува един голям период, който от своя страна съставя една седма част от един еволюционен цикъл. Ние сега сме в така наречения Земен цикъл. Този Земен цикъл е предшестван от три други цикли, които в Окултната наука се наричат Лунен, Слънчев и Сатурнов. Ние живеем сега в Петия голям период на Земния цикъл, който се разделя на седем културни епохи. В Окултната наука тези периоди носят следните имена: Първият е наречен Полярен период, Вторият - Хиперборейски или Северен период, Третият е наречен Лемурийски период, Четвъртият - Атлантски период. Петият е наречен Следатлантски период, в който сега живеем, който се състои от седем културни епохи и ние сме в Петата културна епоха. За в бъдеще ще дойдат Шестия и Седмия периоди, които също ще имат по седем културни епохи. Седемте културни епохи на нашия Пети период са следните: 1. Староиндуска културна епоха, съществувала преди повече от 10000 години; 2. Староперсийска културна епоха, съществувала преди повече от 5000-6000 години;
към текста >>

13. VIII. ТАЙНАТА НА СЕДЕМТЕ ТРЪБИ И НА СЕДЕМТЕ ЧАШИ НА БОЖИЯ ГНЯВ - Влад Пашов (1902- 1974)

Този период се нарича Полярен период.
Само във висшия духовен свят може да се види това, което ще се развие в течение на Седмата раса. Св. Йоан ни описва в Апокалипсиса манифестира-нето на този свят чрез звуците на 7-те Тръби. След Седмата раса физическата еволюция на Земята ще завърши и тя ще се превърне в едно астрално небесно тяло. Казах по-рано, че цялата еволюция на нашата Земя се разделя в Окултната наука на седем големи периода или раси. Първият период или раса се е развил, когато Земята е била в етерно състояние и съединена със Слънцето. Този период се нарича Полярен период. Тогава са живели, според Учителя, предците на съвременното човечество, които са развили една много голяма култура. След това следва Вторият голям период, наречен Северен или Хиперборейски, който се е развил във въздушното пространство, тогава Земята, заедно с хората, в своето уплътняване, е стигнала до въздуха. Третият голям период или раса се явяват, когато Земята е още по-уплътнена и се явява водната субстанция, в която с течение на времето постепенно се явява сушата. Тогава човек слиза във физическо тяло върху Земята. Но тогавашният човек е бил съвършено различен от сегашния.
към текста >>

14. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Двете болести имат полярен характер.
Тогава Триединетвото ще стане един образен ключ за по-дълбоките области на Творението, а също и на Евангелието. Евангелието на Лука ни дава един пример, където са подчертани проявите на тези два принципа на Злото - ариманическия и луциферическия принципи. В 13-та и 14-та глава се разказват последователно две изцеления, които Христос извършва в събота, при протеста на книжниците и фарисеите. Първото било в синагогата, а второто - в дома на един висш фарисей. Христос изцелява една схваната жена /Лука 13;10-17/ и един красничав мъж /страдащ от воднянка/. Двете болести имат полярен характер. Ние виждаме тук действието на ариманическото и луциферическото начало, не като морално заблуждение, а като физическо заболяване. Жената страда вече от 16 години от изсушаващата и вцепеняващата я болест, която изкривява и вкостенява нейното тяло и го прави неподвижно. По природа женският организъм е по-мек, отколкото мъжкият, следователно, тук имаме едно подчертаване на ариманическото зло, тъй като виждаме нападната от него една жена. Също така имаме едно подчертаване на обратното, на луциферическото зло, тъй като виждаме тук един мъж, нападнат от него, чийто по-твърд организъм е станал жертва на разредяващите, разтварящите сили. Христос стои между Ариман и Луцифер и насочва своите изцелителни действия към двете страни, като поставя в движение изсъхналото, прави го течно, а на разводнения придава устойчивост.
към текста >>

15. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Разярен лъв, огряващ земните семена.
Ракът на гърдите на Изис. Там е коремът на Небесния Човек. Племе на Забулон, държащ кораб. Неговият камък е изумруд. 5. Лъв е Ариел — силата. Разярен лъв, огряващ земните семена. Там е Сърцето на Небесния човек. Коляно на Юда, държащ лъв и магически скиптър. Неговият камък е рубинът 6. Дева е Бетулах, чистотата. Момиче с клас.
към текста >>

16. ЛЮБОВТА И ДОБРОТО - ИЗТОК И ЗАПАД - Влад Пашов (1902- 1974)

той излиза от ярема на Живота и си почива.
Любовта е изток – мястото на изгряващото Слънце, а Доброто е запад, дето Слънцето залязва. Изгревът е място на работа, а залезът е място на почивка. Следователно, когато дойде Любовта, човек влиза в Живота и започва да работи. Когато дойде Доброто, той излиза от ярема на Живота и си почива. Които се занимават с Любовта, са млади, а които се занимават с Добродетелите, са стари. Младият говори повече на сърцето, а старият – на ума. Младият гледа повече към изток, все иска да получи нещо. Старият гледа към запад и казва: “Както Слънцето залязва, така и аз трябва да напусна тази земя”.
към текста >>

17. Двете течения в Природата - Влад Пашов (1902- 1974)

Раменете на човека трябва да бъдат в хоризонтално положение, а вратът – перпендикулярен на раменете.
Така именно той излязъл от областта на животните. Някога човек се е движил хоризонтално, на четири крака. Днес той се движи в перпендикулярно положение на първото. Често неморалният живот на човека се дължи на изкривяване на гръбначния стълб. Щом се изправи гръбначният стълб, мислите, чувствата и постъпките се изправят. Раменете на човека трябва да бъдат в хоризонтално положение, а вратът – перпендикулярен на раменете. Ако едно от рамената на човека е издигнато повече от другото, а вратът не е перпендикулярен, в него липсва нещо. Носът трябва да бъде перпендикулярен на челото. Носът на сегашният човек още не е перпендикулярен. Това ще стане в бъдеще. Има нещо правилно в тялото на човека, в строежа на неговия организъм, но лицето му още не е правилно.
към текста >>

Ако едно от рамената на човека е издигнато повече от другото, а вратът не е перпендикулярен, в него липсва нещо.
Някога човек се е движил хоризонтално, на четири крака. Днес той се движи в перпендикулярно положение на първото. Често неморалният живот на човека се дължи на изкривяване на гръбначния стълб. Щом се изправи гръбначният стълб, мислите, чувствата и постъпките се изправят. Раменете на човека трябва да бъдат в хоризонтално положение, а вратът – перпендикулярен на раменете. Ако едно от рамената на човека е издигнато повече от другото, а вратът не е перпендикулярен, в него липсва нещо. Носът трябва да бъде перпендикулярен на челото. Носът на сегашният човек още не е перпендикулярен. Това ще стане в бъдеще. Има нещо правилно в тялото на човека, в строежа на неговия организъм, но лицето му още не е правилно. Малко хора има с правилни чела.
към текста >>

Носът трябва да бъде перпендикулярен на челото.
Днес той се движи в перпендикулярно положение на първото. Често неморалният живот на човека се дължи на изкривяване на гръбначния стълб. Щом се изправи гръбначният стълб, мислите, чувствата и постъпките се изправят. Раменете на човека трябва да бъдат в хоризонтално положение, а вратът – перпендикулярен на раменете. Ако едно от рамената на човека е издигнато повече от другото, а вратът не е перпендикулярен, в него липсва нещо. Носът трябва да бъде перпендикулярен на челото. Носът на сегашният човек още не е перпендикулярен. Това ще стане в бъдеще. Има нещо правилно в тялото на човека, в строежа на неговия организъм, но лицето му още не е правилно. Малко хора има с правилни чела.
към текста >>

Носът на сегашният човек още не е перпендикулярен.
Често неморалният живот на човека се дължи на изкривяване на гръбначния стълб. Щом се изправи гръбначният стълб, мислите, чувствата и постъпките се изправят. Раменете на човека трябва да бъдат в хоризонтално положение, а вратът – перпендикулярен на раменете. Ако едно от рамената на човека е издигнато повече от другото, а вратът не е перпендикулярен, в него липсва нещо. Носът трябва да бъде перпендикулярен на челото. Носът на сегашният човек още не е перпендикулярен. Това ще стане в бъдеще. Има нещо правилно в тялото на човека, в строежа на неговия организъм, но лицето му още не е правилно. Малко хора има с правилни чела.
към текста >>

18. 7. УЧЕНИЕТО ЗА ДОМОВЕТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Меридианът на небесната сфера, който е перпендикулярен на първата хоризонтална ос, разделя домовете на източни и западни.
Разделяме и пространството под хоризонта на шест равни части и получаваме 12 деления на цялото пространство. Те се наричат домове или къщи на хороскопа. В хороскопа хоризонтът се проектира като една права, като една ос на двата полюса. От изток изгрява асцендентният знак, а от другата страна - от запад, залязва противоположният знак на асцендента, който се нарича залязващ знак или десцендент (Dsc). Тази ос разделя домовете на дневни и нощни - дневни са домовете над хоризонта, а нощни са домовете под хоризонта. Меридианът на небесната сфера, който е перпендикулярен на първата хоризонтална ос, разделя домовете на източни и западни. Така получаваме една координатна система, която разделя цялото видимо пространство на четири части или квадранти. Като разделим на три всеки квадрант, получаваме 12-те дома на хороскопа. Домовете ни служат, както казах, да ориентираме зодиака в дадено място и време, тоест да знаем в даден момент, на съответното място, кой знак е асцендент, кой десцендент, кой е на зенита, кой на противоположния полюс. Понеже за различните части на Земята в един и същ момент изгряват различни знаци. И второ, тази система на домовете ни помага да преценим силата на известно космично влияние за дадено място и време.
към текста >>

19. Изчисление на времето - Влад Пашов (1902- 1974)

Казахме по-горе, че като намерим 6-те знака, които са ни дадени в таблиците, другите 6 се намират лесно, като знаем на кой известен знак кой неизвестен е полярен.
Начертаваме един кръг и го разделяме на 12 равни части, които представят 12-те дома, чиято номерация върви в посока, обратна на часовата стрелка; домовете сами по себе си са неподвижни, докато знаците се движат по посока на часовата стрелка. Когато чертежът стои срещу нас, Asc се намира от лявата ни страна, а от дясната страна, противоположно на Asc, е поставен десцендентът (Dsc) - залязващият знак. По средата между тях над хоризонта се намира МС, а под хоризонта - противоположно на него - имум цели (IC). При нанасяне на знаците, намерени в таблицата на домовете за даденото ни сидерално време, най-напред нанасяме асцендентния знак, като пишем символа на знака срещу хоризонталата, която разделя кръга на две, а броят на градусите нанасяме горе на самата линия, както е показано на чертежа. Намерихме, че за сидерално време 20h 15' 48" на върха на асцендента изгряват 23°35' от Телеца, на върха на втория дом - 9 градуса от Близнаци, на върха на трети дом имаме 10° от Рак, на върха на 12 дом - 5° от Овен, на върха на 11 дом са 29° от Водолей и на върха на 10 дом - 2° от Водолей. Казахме по-горе, че като намерим 6-те знака, които са ни дадени в таблиците, другите 6 се намират лесно, като знаем на кой известен знак кой неизвестен е полярен. Таблицата, която дадох за полярността на знаците, ни посочва, че срещу 2° Водолей, който се намира на МС, попада Лъв. Значи 2° от Лъв ще заеме върха на четвъртия дом. Срещу 27° Водолей, който е върхът на 11 дом, пак се намира Лъв, значи върхът на петия дом е на 29° в Лъв. Срещу Овен, който е на върха на 12-ия дом, откриваме в таблицата Везни, значи 5° от Везни ще заеме върха на 6-ия дом. Асцендентът се намира на 22°35 в Телец - то десцендентът, или върхът на 7-ия дом, ще е на 23°35 в Скорпион.
към текста >>

20. КУЛТУРИТЕ НА БЯЛАТА (АРИЙСКА) РАСА - Расови аспекти - Методи Константинов (1902-1979)

Разбира се, че правото е съществувало само за защита на собствеността и интересите на привилегированите граждани в Атина и Рим, а народът е продължавал да носи ярема на безправието и робството, работейки като „словесен добитък" на родовата аристокрация.
Астрономията, геометрията, естествените науки и медицината започват да процъфтяват. Тези науки са били достояние само на малцина посветени. Социалният и икономически живот в древен Египет е бил регламентиран от фараоните и жречеството. Народът продължавал да носи веригите на стопанското робство. Идеята за правото се появява едва през Гръко-римската култура. Разбира се, че правото е съществувало само за защита на собствеността и интересите на привилегированите граждани в Атина и Рим, а народът е продължавал да носи ярема на безправието и робството, работейки като „словесен добитък" на родовата аристокрация. Последната е имала широка привилегия да притежава, употребява и злоупотребява („posseder, user, abuser") със своята жива и мъртва собственост. Петата поредна култура - Западно-европейската - наследява знанието и опита на предходните култури от Близкия изток. Нейният импулс идва от арабската вълна, която се е развивала главно в Пиринейския полуостров. Робството започва постепенно да отпада. Икономическият живот се опира главно върху частната собственост и се диференцира и комплицира.
към текста >>

21. Истината за спасяването на евреите в България - текст - Светозар Няголов ( -2013)

Комисарят Белев, който така старателно променя Указ 127, според своите разбирания, е разярен от случилото се на 9 срещу 10 март.
Учителя казва:" Сега Борис е тук ,в салона, и ми каза, че никога вече няма да пожелае да стане цар на която и да е държава и да носи всичките кармични тежести на един народ." Понеже Борис не изпълни съвета на Учителя да обяви пълен неутралитет на България през 1941 г., той трябваше да си замине от този свят на 28 август от ръката на тези, от които той най-много се плашеше, че ще променят живота и облика на България. Той отлично знае бъдещето на страната. След заминаването и погребението на Борис, целият народ плачеше и особено евреите, защото загубихме един голям свой приятел и силен дух, който опази България от войната при най-трудните военни ситуации, а след това тя изпада в безнадеждно положение. КЕВ не се отказва от своя план. Комисарят Белев, който така старателно променя Указ 127, според своите разбирания, е разярен от случилото се на 9 срещу 10 март. Тогава той започва да тълкува контразаповедта като за-бавяне на депортирането и прави нов план за депортиране през септември. Решава да изсели 16 000 евреи в организираните два етапни лагера в Лом и Сомовит, близо до Плевен. Планът му е оттам да ги изпрати във Виена където да бъдат предадени на германците. На 21 май 1943 г., евреите от София започват да получават заповеди за изселване от столицата в срок от три дни. Отчаяни, водачите на консисторията, търсят помощ от всички.
към текста >>

22. 6.5 Лекуване на хора - Светозар Няголов ( -2013)

" Жената обяснява: „Аз имам приятел в Княжево, който има хубава крава, която хранят с чиста люцерна и дава много хубаво мляко." Учителя казва: „Много добре, млякото е за теленцето." След това тя продължава: „В Бистрица имам познати, които имат хубава коза, а тя се храни с върховете на дървета и дава много чисто мляко." Учителя отговаря: „Много добре, млякото е за ярето." Като вижда, че Учителя я засича, жената пита: „Учителю, колко време трябва да кърмя детето си?
Братята и сестрите разказват как той ги е излекувал от известни болести. Сестра Кисьова е до него и като свършват разказите си, Учителя се обръща към нея и казва: „Сестра, разкажете някоя опитност. И вие имате такива." Тя разказва пред всички за бързото излекуване на ухото си. При Учителя идва млада жена с малко дете и го пита: „Учителю, с какво да храня детето си? " Учителя отговаря: „Ще го кърмиш! " Жената обяснява: „Аз имам приятел в Княжево, който има хубава крава, която хранят с чиста люцерна и дава много хубаво мляко." Учителя казва: „Много добре, млякото е за теленцето." След това тя продължава: „В Бистрица имам познати, които имат хубава коза, а тя се храни с върховете на дървета и дава много чисто мляко." Учителя отговаря: „Много добре, млякото е за ярето." Като вижда, че Учителя я засича, жената пита: „Учителю, колко време трябва да кърмя детето си? " Той отговаря: „Ако искаш да стане човек, ще го кърмиш три години."
към текста >>

23. Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец - Георги Томалевски (1897-1988)

“ - крещял разяреният тиранин и работници - стотици на брой, почнали да сковават сводовете, колоните и кулите.
“ - казвали хората, гледайки възвисените към студеното небе кули и сводове, по които висели закрепени гирлянди. Но това не продължило дълго. Един ден облачната пелена на небето се разкъсала, сияйнала светлина и в градината на тирана запял кос. Изневиделица задухали топли ветрове, звъннали капчуците и великолепната ледена сграда почнала да се изкривява и да погрознява. „Донесете вериги и въжета да закрепим моя палат! “ - крещял разяреният тиранин и работници - стотици на брой, почнали да сковават сводовете, колоните и кулите. Пролетта обаче напредвала, всяка нощ развигорът напирал все по-силно и всяка сутрин пристигали нови птичи ята с радостни викове. Ледената сграда с всеки нов ден ставала все по-жалка и грохвала застрашително. Владетелят викал, заплашвал, наказвал майсторите, че не могат да спасят любимия му палат, но с това нищо не се променяло. През една нощ, когато колесницата на младата пролет пристигнала над мрачното царство, леденият дворец рухнал със страхотен грохот и дрънченето на веригите, с които бил вързан, събудило хората от сън. На другия ден между грозните развалини, помежду въжетата и железата, клокочело малко поточе.
към текста >>

24. Из дневника на сестра Е. И. - Георги Томалевски (1897-1988)

Те били толкова разярени, че И.
Учителят е превел спътника си над една пропаст, за да стигнат невредими върха, към който се запътили. На същата екскурзия Учителят е посрещнал с удоволствие заваляването на неочакван сняг, като че това разнообразявало пътуването и променяло еднообразието на преминаващите дни. Веднъж, когато стигнали до една доста голяма и буйна река, която е било невъзможно да се прегази, той се обърнал към обезсърчения свой спътник с думите: „Не се безпокойте, скоро ще дойде човек с кола и ще ни преведе през реката.“ Само след няколко минути след тези успокояващи думи, пристигнала кола и коларят любезно поканил и превел през реката двамата случайно срещнати пътници. Когато пътували из една планина, една група овчарски кучета се отделила от стадата, които пасяли наблизо, и стремглаво се насочили към тях. Те били толкова разярени, че И. помислил, че ще бъдат разкъсани. Тогава Учителят съвсем спокойно застанал напред и когато кучетата го доближавали на около един метър пред него, спирали се, поглеждали го и с едно изскимтяване се връщали назад, сякаш там около Учителя имало някаква преграда. Друго нещо, което направило впечатление на сестра Е. И., след като се върнали не само от екскурзията, но и когато вече променили своето местожителство и се върнали в Търново, било поведението на Учителя, когато нейният съпруг отрязал една зарзала заедно с плода. Тогава Учителят се затворил в стаята си и три дни отказвал да приема храна.
към текста >>

25. Разговори с Учителя. Разговор дванадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

Да надвие тези зверове в себе си и да въздигне това, което с характерно и достойно за човешкото ниво на развитие, което па популярен език се нарича „човещина“.
Дълбоки са причините защо вълкът с станал вълк, мечката мечка, змията - змия. Това е все пак разбрано, но защо казвате човек за човека с вълк? Има следователно между хората един остатък от онези далечни дисхармонични процеси. Вълк е тоя, който изяда човека, змия е оня, който като се увие около някого, троши костите му. А каква е задачата на човека? Да надвие тези зверове в себе си и да въздигне това, което с характерно и достойно за човешкото ниво на развитие, което па популярен език се нарича „човещина“. Човекът, които е получил благодатта на висши сили, не се отличава от другите с някакъв блясък. Той живее незабелязано, но присъствието му носи мир и радост. Той е като извор, който безшумно блика и напоява всичко около себе си. Той е познал Божията любов, пред която всички наслади и богатства и всичката слава на земята изглеждат дребни и суетни неща. Той е придобил най-високото звание - Син Божий, което се дава на такъв, който непрестанно живее в любовта на Бога.
към текста >>

26. 43. ПОЛЯРИЗИРАНЕ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Животът е биполярен, или основните силови линии на живота са поляризиращи и виждаме, че те се изявяват като положителен и отрицателен полюс на земята — мъжки и женски пол, северен положителен и южен отрицателен полюс, положително и отрицателно електричество и т.н.
От нея по-долу не може да се слезе. Тя е, тъй да се каже, последното стъпало от безкрайната стълба на живота. И като такава тук нещата кристализират според вътрешната си зареденост. Ако вземем живота като най-сложно синтетичната сила на природата, то в тази сила се крият различни потенциали, които стават кинетична енергия в материята и се изявяват — приемат форма и образ. Както водата кристализира в твърдото си състояние, в многообразни симетрични форми, така и силата на живота кристализира в многообразни прояви на материята. Животът е биполярен, или основните силови линии на живота са поляризиращи и виждаме, че те се изявяват като положителен и отрицателен полюс на земята — мъжки и женски пол, северен положителен и южен отрицателен полюс, положително и отрицателно електричество и т.н. Чрез положителния полюс се дава, а чрез отрицателния се получава, или плюс е това, което дава, а минус — това, което възприема. Това проявление показва, че в по-висшите си фази животът също е поляризиран, но в друг смисъл и форми, като се стигне до двата основни принципа в битието — Мъдростта и Любовта. Истината като третия основен принцип съдържа силата за проявлението на нещата — тя е вечното изявление на реалността. Тя е абсолютната проекция на творческата мисъл, която взима израз и форма във всички светове. Истината обединява и носи в себе си двата принципа — на Любовта и Мъдростта, които проектира.
към текста >>

27. „ЮЙЙЙ, ЮЙЙЙ, ЮЙЙЙ“ - Борис Николов

Понякога яребица ще пръпне шумно с крилете си.
Животинският мир също е богат. Чучулигите пеят от сутрин до вечер. Черните косчета и дроздовете дават концерти – това са първокласни артисти! Буйните кълвачи, винаги забързани, подвикват на всички. Тук може да се види освен големия пъстър кълвач, още и черният, и зеленият – редки птици. Понякога яребица ще пръпне шумно с крилете си. Пъдпъдък се обажда отдалече, сегиз-тогиз ще премине плахо сърничка. Може и глигани да срещнете; те ровят за сладки корени и не са много страхливи. И мечки се навъртат наоколо. Предпазливата лисица има тук наблизо леговище, но много рядко може да се види. Соколи подвикват от висините, сойките шумно разнасят новини.
към текста >>

28. IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Учителят на ББ у нас е избрал един популярен и достъпен начин, за да обяви началото на осъществяването на своята мисия, нейните главни цели и съдържанието й - публична беседа в голям български град, където духовните традиции са пуснали дълбоки корени, Варна.
И ако авторът на текста й бе обикновен човек, днес едва ли някой вече щеше да помни името му. Проблемът е, че текстът в никакъв случай не може да бъде определен като обикновен, а още по-малко - авторът му. Беседата е със заглавие "Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско". Изнесена е от Петър Константинов Дънов - българския духовен Учител, чието Слово е призвано да промени облика на света и да помогне на земното човечество да извърви пътя към едно по-високо равнище на съзнанието. При прочита на този вълнуващ документ оставаме с впечатлението, че на практика той представлява визитната картичка на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), с която той се представя пред българската и световната общественост. Учителят на ББ у нас е избрал един популярен и достъпен начин, за да обяви началото на осъществяването на своята мисия, нейните главни цели и съдържанието й - публична беседа в голям български град, където духовните традиции са пуснали дълбоки корени, Варна. По стечение на обстоятелствата черноморската столица на страната ни е близо и до родното място на автора на Призванието - с. Николаевка (бившето с. Хадърча). Още в заглавието на текста ("Призвание към народа ми...") Учителят П. Дънов нарича българите свой народ. От това следва, че той е свързал своето Божествено служение през вековете с историческата съдба на българския народ, с неговото духовно-нравствено развитие.
към текста >>

29. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

Учителят на Бялото братство (ББ) у нас е избрал един популярен и достъпен начин, за да обяви началото на осъществяването на своята мисия, нейните главни цели и съдържанието ў – публична лекция в голям български град, където духовните традиции са пуснали дълбоки корени, Варна.
Ще подложим съдържанието на текста на аналитично разглеждане, подкрепено с цитати от него. В съвременната действителност при среща на двама непознати, особено в деловите взаимоотношения, вместо да се изразходва дълго време за опознаване, хората си разменят визитни картички. На тях фигурира името на притежателя, неговият адрес и телефон, професионална квалификация и длъжност в съответна организация, напоследък – и номер на факс и/или код на електронна поща. На минимална площ (една визитка е само няколко квадратни сантиметра) бива разположена оптимална по обем информация. Позволяваме си да твърдим, че на практика Възванието е визитната картичка на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), с която той се представя пред българската и световната общественост. Учителят на Бялото братство (ББ) у нас е избрал един популярен и достъпен начин, за да обяви началото на осъществяването на своята мисия, нейните главни цели и съдържанието ў – публична лекция в голям български град, където духовните традиции са пуснали дълбоки корени, Варна. По стечение на обстоятелствата черноморската столица на страната ни е близо и до родното място на автора на Възванието – село Николаевка (бившето село Хадърча). Още в заглавието на текста („Призвание към народа ми ...“) Учителят П. Дънов нарича българите свой народ. От това следва, че той е свързал своето Божествено служение през вековете с историческата съдба на българския народ, с неговото духовно-нравствено развитие (за което ще стане дума и по-долу). Учителят на ББ причислява българите към славянското семейство.
към текста >>

30. Как намерих Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Бях чувал за Петър Дънов, който по това време беше доста популярен в България, и реших, че преди да замина за Атина, трябва да се видя с него.
И баща ми се съгласи. Току-що бях завършил гимназия и вече се готвех за заминаването за Щатите, когато съвсем случайно ме запознаха с един професор от американския институт в Атина и чийто баща е бил мисионер в България. Самият той е живял като млад в България и знаеше доста добре български. Той ми зададе само един въпрос - как ще отида в Щатите, като не зная английски, и веднага ми предложи да ме изпрати в техния институт в Атина, където да науча езика, и те после ще ми съдействат да замина за Щатите. Предложението да замина за Атина ми хареса, защото чувствах, че имам връзка с Древна Елада. Бях чувал за Петър Дънов, който по това време беше доста популярен в България, и реших, че преди да замина за Атина, трябва да се видя с него. Смятах, че ще ме питат за него. И в един септемврийски ден през 1927 г. тръгнах да търся селището, за което бях чувал, че е някъде зад Борисовата градина. След дълго търсене го намерих. Още с първото влизане в селището се впечатлих от взаимопомощта, която си оказваха братята и сестрите при построяването на своите дървени къщички.
към текста >>

31. През 2000-та година нова Вселенска катастрофа няма да има - Николай Дойнов (1904 - 1997)

„година на разяреното Слънце“ - тогава онзи хищник - Черното Слънце, отново се мъчеше да проникне в нашата система.
вулканът Кракатау помете наведнъж над 40 хил. души. А на Земята има около 500 действащи вулкани. Освен това има земетресения, наводнения, войни, глад, пандемии. Но Вселенска катастрофа, при която да загине цялата Земя, в близките хилядолетия няма на има. Ако си спомняте, учените нарекоха 1981 г. „година на разяреното Слънце“ - тогава онзи хищник - Черното Слънце, отново се мъчеше да проникне в нашата система. Но нашето Слънце го сиря - изпрати ракети с дължина 1 млн. км. По фотосферата му имаше огромни петна, от които се излъчваше чудовищна, непонятна за нас енергия. Това не бе втвърдяване на огнетечната маса на нашето светило, както твърдяха някои. Тези черни петна по повърхността на Слънцето (всъщност те не са черни, а просто по-тъмни и имат температура 4500°С, докато температурата на останалата повърхност е около 6000°) изпращат в Космоса огромни сили, които Земята не може да погълне и отразява под формата на полярни сияния. Освен това по слънчевата повърхност се явяват образувания, подобни на оризови зърна, дълги по няколко стотин километра, които всяка секунда се пукат и от тях също изтичат чудовищни, непонятни за нас сили.
към текста >>

32. Гатанки. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— игла и конец Не се впряга моят бивол в ярема, по послано ходи, огън му в корема.
— небето Воденичка на стената, денем нощем не спира, работа си намира. Чука, трака, отпява, дига глъчка и врява. Сто години вървяла, нито зрънце не смляла. —- часовник Костен зъблю гора броди, път оправя, в път не ходи. — гребен Бодлива крава през плет минава, опашката й отвън остава. — игла и конец Не се впряга моят бивол в ярема, по послано ходи, огън му в корема. — ютия Бубулеста невяста, от цветята в полята ясте прави за здраве по цял свят се тя слави. — пчелица Два юнака, два близнака път пътуват, другаруват, всъде всичко разузнават, а сами се не познават. — очите Есен се Тодор с плюнка заключва, пролет се Тодор с плюнка отключва. — охлюв Бод бодило, пар-парило край плета ни се родило, хванахме го с ръкавица, сготвихме го на чорбица. — коприва Дядо Благо На стряха плаче бяло юначе, че ми го вече слънце напече.
към текста >>

33. Държава въ държава - Георги Радев (1900–1940)

Но дали този най-популяренъ днесъ възгледъ за природата е наистина правъ?
Тѣмъ и презъ умъ не имъ минава, че подобенъ родъ действия подготвятъ латентни конфликти въ подсъзнананието, които рано или късно ще се проявятъ въ живота на човѣка въ една остра форма, която може да подкоси и здравето му и душевното му равновесие. Хората не съзнаватъ какво реално влияние оказватъ върху тѣхния животъ и съдба тукъ, въ физическия, обективенъ свѣтъ, субективнитѣ „състояния на съзнанието“ — желания, чувства и мисли. Въ областъта на подсъзнанието се подготвятъ понѣкога такива душевни конспирации, които чакатъ своето време, опредѣлено отъ жизнения ритъмъ на човѣка, за да направятъ цѣлъ превратъ въ живота му. Съвременнитѣ хора сѫ „изпразднили“ свѣта отъ всичко разумно, което седи по-високо отъ тѣхъ, Тѣ не признаватъ съществуването на други поразумни, по-интелигентни същества отъ тѣхъ, които работятъ въ невидимитѣ и недостъпни за нашитѣ сѣтива сфери на вселената. Оттамъ и погрѣшниятъ възгледъ, че хората съ еднички фактори въ живота, че тѣ имагъ правото и свободата да разполагатъ както искатъ съ благата на природата, която за тѣхъ не е нищо друго, освенъ единъ бездушенъ механизъмъ, управляванъ отъ слѣпи, механични закони. Но дали този най-популяренъ днесъ възгледъ за природата е наистина правъ? Дали природата е такава, каквато я схващатъ съвременнитѣ учени? Дали онова, което тѣ изнасятъ като „природни закони“ е мѣродавно за Природата въ нейната цѣлостъ? Достатъчно е да си спомнимъ, че съвременните хора боравятъ съ едно малко сѣчение отъ физическия свѣтъ, че тѣ още не съ пристъпили да изучаватъ обективно другитѣ две велики области на свѣта — астралната и умствената, за които бѣ дума въ началото, за да схванемъ, доколко съвременнитѣ разбирания за свѣта съ мѣродавни въобще. Разбира се, има нѣща, които съ вѣрни, защото съ почерпени отъ опитъ, и тѣ съ онази незиблема основа, на която се гради човѣшкиятъ животъ. Изобщо би могло да се каже, че разбиранията на човѣка съ прави дотамъ, докъдето се простира неговиятъ опитъ.
към текста >>

34. Два свята - Георги Радев (1900–1940)

Та нейното втурване току-тъй, без покана в дома на порядъчния и благовъзпитан буржоа, е предизвикало цял скандал! Трябва да вникне човек в съзнанието на Симона и на ония, които са присъствали на угощението - старозаветни люде, впрегнати в ярема на един морал, изкован под суровите удари на Мойсеевия закон - за да види, какъв вътрешен смут е внесло „нахалното поведение" на тази „паднала жена".
Тя трябваше да е живяла в нашите времена, да е виснала по цели дни из министерства и държавни учреждения, да е струвала метани и да е кършила гръбнак пред министри, началници, депутати, за да се изтощи в това изкуство, което днешните хора безспорно тъй майсторски владеят. Но както в всичко, така и в това, хората на миналото са били негли по-назад от нас. Така или иначе, но тази майка - тъй би се произнесъл всеки съвременен човек - не е могла да избере психологичния момент. Да беше отишла да моли Христа след тържественото му посрещане в Йерусалим, когато народът го е приветствувал с финикови вейки и е викал „осанна", или поне, когато е бил, да речем, на някое угощение, като онова у богатия Симона, виден тогавашен буржоа! Макар че и в случаи като последния, все има неудобства - не може винаги току-тъй публично да се ходатайствува. И най вече, щеше ли да свари да се вреди при Исус от такива „безочливи твари“ като Мария Магдалина? Та нейното втурване току-тъй, без покана в дома на порядъчния и благовъзпитан буржоа, е предизвикало цял скандал! Трябва да вникне човек в съзнанието на Симона и на ония, които са присъствали на угощението - старозаветни люде, впрегнати в ярема на един морал, изкован под суровите удари на Мойсеевия закон - за да види, какъв вътрешен смут е внесло „нахалното поведение" на тази „паднала жена". Но да оставим тия коментари и да се върнем към самия епизод, нахвърлен с едри линии, но с такава гениална простота, че изглежда почти геометрически стилизиран. Освободим ли го от неговите исторични рамки, пренесем ли го в неговата психологична същина в наши дни, ще видим, че възгледите на хората, техните схващания за живота, не са се ни най-малко променили. Защото центърът на тяхното съзнание остава все на същото ниво. А от съзнанието на хората, дълбоко погледнато, зависи в края на краищата и техният мироглед, и уредбата на техния чисто човешки свят. Прочетете този епизод, вникнете в оня психологичен свят, които той разкрива и вие ще видите, че той е същият и днес - все същият оня свят, роден от майката Заведеева, с всичката му жажда за власт и първенство, с всичката му алчност за слава и величие, с всичките му безогледни борби за издигане, но и с всичкия оня тъмен ропот и негодувание на онеправданите, пренебрегнатите, потиснатите, с всичките ония реакции и борби, които естествено предизвиква властническият произвол и беззаконие.
към текста >>

35. Глава четвърта: Неделни беседи - Атанас Славов

От този ден членовете на Бялото Братство преминават помежду си на християнското обръщение „брат“ и „сестра.“ 16 март 1914 - Изнася беседата „Ето Човекът“ все още в двора на „Опълченска.“ Това е първа от серията редовни неделни беседи с представянето на популярен език Христовото учение за хората на 20-ти век.
Глава четвърта НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ Автоматична фотокамера Септември 1913 януари 1914. - Дънов прави обиколка в Северна България: Шумен, села в Преславско, Варна, Търново, Бургас, Айтос. 1914 - Посреща новата 1914 година в Търново. 9 март 1914 - Възвестява началото на новата епоха на Водолея. Изнася в София беседа за празника на пролетта и обявява 22 март за официален празник на Бялото братство, като разширена форма на Веригата. От този ден членовете на Бялото Братство преминават помежду си на християнското обръщение „брат“ и „сестра.“ 16 март 1914 - Изнася беседата „Ето Човекът“ все още в двора на „Опълченска.“ Това е първа от серията редовни неделни беседи с представянето на популярен език Христовото учение за хората на 20-ти век. От този ден беседите му започват да се стенографират от Гълъбов. Март 1914 - Гръблашев издава в Сливен „Йога Рамачарака.“ 10-18 август 1914 - Годишна среща на веригата в Търново. Присъстват 142 души. 5-25 януари 1915 - Дънов гостува на семейство Стойчеви в Бургас. Изнася беседи и прави излет с местни братя до Кара Баир (Черен хълм), който преименува на Биаз баир (Бял хълм).
към текста >>

36. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Цар Борис Трети е искал да насади гора в разширения софийски парк и го прави, въпреки че разярените слатинци на няколко пъти гонят нахълтващите в мерата им градинари, а после и притеклата се на помощ полицейска конница, която налагат с мотики и замерват с камъни.
Дават се от властите превилегии на тамошните селяни, за да ги поддържат. Запазен е от такава верига, кажи речи до днес, Слатинския редут. Следващата гърбица към Витоша също имаше редут. Личеше ясно до след края на Втората световна война. Отбранителен ров със следи от ограда зад него! На сто, сто и петдесет метра в гората на бившата Борисова градина на запад от отоплителната централа на Руското посолство... Не се виждаше ясно, защото нещата се променят. Цар Борис Трети е искал да насади гора в разширения софийски парк и го прави, въпреки че разярените слатинци на няколко пъти гонят нахълтващите в мерата им градинари, а после и притеклата се на помощ полицейска конница, която налагат с мотики и замерват с камъни. Не си дават мерата, отстъпена им от турците, за да поддържат тамошния отдавна зарязан редут. Не си дава мерата шопското дебелоглавие, въпреки че местността отдавна е закупена от английския защитник на България Джеймс Баучер, който преди смъртта си през 1920 година я подарява на прислужника си Иван. Знам! Много има да задрасквам преди да продължа, ама безкрайно ми се разправя всичко, което мога да разправя за „Баучеровото“: Божествената ливада, която след пет-шест години щеше да бъде преименувана на „Изгрева.“ Още от началото на установяването си в София Учителят прави утринни разходки до този гледащ на изток склон, за да посреща изгрева на слънцето. Отначало сам, но по-нататък с приятели от братството. Той урежда закупуването на Баучеровото през 1921 година за доста внушителната сума от 200,000 лева (тогавашната цена на четири апартамента в София).
към текста >>

37. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Чувал ги Георги как мърморят: „Ти ли бе, долномахленецо, се намери да не одобряваш нашата религия, начело на която стоят владици и патриарси!“ Самият той станал непопулярен между бившите си другарчета.
Р. Славейков. Отказал се напълно от пиенето и пушенето (преди ставал от леглото с цигара в устата). Вечер преди лягане прочитал по една глава от Библията, тълкувал прочетеното, след което цялото семейство се изправяло на крака и той се молел гласно. Неделя ходели всички на църква, а след това четял издавания в Цариград протестантски вестник „Зорница“. Семейството и роднините остави! Отказването му от бащината религия било шок както за приятели, така и за колеги от еснафа и съграждани. Чувал ги Георги как мърморят: „Ти ли бе, долномахленецо, се намери да не одобряваш нашата религия, начело на която стоят владици и патриарси!“ Самият той станал непопулярен между бившите си другарчета. Отлъчили го от игрите, а понякога го спирали на улицата и го блъскали насам натам да го накарат да се прекръсти. Сякаш бил езичник! Така че светът станал тесен за него. Трябвало след първо отделение да се премести в протестантското училище: две години в девическото, сетне в мъжкото. Всички били в една голяма стая и вътре се преподавало на четири класа едновременно от учителите Въргов (за първо отделение) и Соколов (за четвърто). Когато бил в девическото училище при г-ца Молтби, цялото му образование се състояло от учене наизуст на стихове от Библията и четене на допотопно старата книга на Джон Бънян „Пилгримс прогрес“ - история за страданията на християнина.
към текста >>

От стара коза яре; улегнала работа.
И виждам, че тези хора, като са се заселвали, не ги е интересувала панорамата, защото не са ни швейцарци, ни люксембургски графове, ами са гледали да не се виждат светлините на селото вечер, да не могат лесно да се ориентират кърджалии и полски хайдути къде има булки за изнасилване и овци за отвличане. И викам: - Как тъй 1920 си родена, пък майка ти родена в 1875? Смее се. - Ами тъй! Четирсе и пет години ме е раждала. - Спокойна, кажи го царствена жена. От стара коза яре; улегнала работа. - По бащина линия сме рода на Стефан Караджа, тъй че баща ми Ангел идва отгоре, от север и се заселва. На дядо по майчина линия семейството иде от Пазарджик, с две коли, защото там гъсто населено, не мож се изхрани, пък тука турците по много земя имали и като се изселили по Освобождението, можело земя да се намери, ама много, така били чули. И в първата кола децата и баба ми - дванайсе деца, и те двамата - четирнайсе души в първата каруца. Мама сред тях - двегодишна. А в задната каруца е храната и натуриите там, дрехи, туй-онуй.
към текста >>

38. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Наместо да впрягат в ралото кравите или конете, то сами се впрягаха в тях, по двама души в ляво и по двама души в дясно и се опитваха да напъват ярема и да теглят ралото.
С Учителя споделяхме всичко. Той не ни възпираше да направим нашия опит, защото навсякъде идеята за общ комунален братски живот бе обладала и други млади хора, главно толстоисти. И те направиха комуни, опити за комунален живот. Имаха свои комуни в Бургаско и Ловешко. Обаче те бяха отишли в крайности. Наместо да впрягат в ралото кравите или конете, то сами се впрягаха в тях, по двама души в ляво и по двама души в дясно и се опитваха да напъват ярема и да теглят ралото. Сега това е смешно за разказване, но тогава беше идея за Братството между хората и за Братство между хората и животните. Нашите братя от Младежкия клас бяха непрекъснато с планове за комуни. Това беше огънят, който не можеше да се угаси. Затова Учителя приложи един метод към нас, че всяко нещо трябва да се опита и то се опита. В това време идва в София един брат на име Жечо Вълков от село Ачларе, Карнобатско, през март 1922 г, във връзка с празника на пролетта.
към текста >>

39. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

Периодите са: полярен, хиперборейски, лемурийски, атлантски, пети, шести и седми.
Основен космогоничен възглед е т.нар. Велико Всемирно Братство. То се описва като организъм, съставен от еволюиралите човешки души (ложи на Великите посветени и техни ученици) и деветте йерархии от свръхсетивни същества (ангели, архангели, начала, власти, сили, господства, престоли, херувими и серафими). Според Учителя Беинса Дуно върховен ръководител на Великото Всемирно Братство е Христос. Историята на световната култура се разглежда като проекция на космически ритъм, структуриран от глобални периоди и подпериоди. Периодите са: полярен, хиперборейски, лемурийски, атлантски, пети, шести и седми. Подпериодите в настоящия пети период се наричат културни епохи: епоха на Рак (древноиндийска). Близнаци (древноперсийска). Телец (древноегипетска). Овен (гръко-римска). Риби (западноевропейска ),Водолей(славянска)и др.
към текста >>

НАГОРЕ

0.26157283782959