НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
146
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
21. ИДЕЯТА ЗА КОМУНАЛЕН ЖИВОТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Наместо да впрягат в ралото кравите или конете, то сами се впрягаха в тях, по двама души в ляво и по двама души в дясно и се опитваха да напъват
ярема
и да теглят ралото.
С Учителя споделяхме всичко. Той не ни възпираше да направим нашия опит, защото навсякъде идеята за общ комунален братски живот бе обладала и други млади хора, главно толстоисти. И те направиха комуни, опити за комунален живот. Имаха свои комуни в бургаско и ловешко. Обаче те бяха отишли в крайности.
Наместо да впрягат в ралото кравите или конете, то сами се впрягаха в тях, по двама души в ляво и по двама души в дясно и се опитваха да напъват
ярема
и да теглят ралото.
Сега това е смешно за разказване, но тогава беше идея за Братството между хората и за Братство между хората и животните. Нашите братя от Младежкия Клас бяха непрекъснато с планове за комуни. Това беше огъня, който не можеше да се угаси. Затова Учителят приложи един метод към нас, че всяко нещо трябва да се опита и то се опита. В това време идва в София един брат на име Жечо Вълков от село Ачларе, Карнобатско, през март 1922 г, във връзка с празника на пролетта.
към текста >>
2.
194. СААНСКА КОЗА ЗА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Зимата се окози - пръкнаха се две
ярета
- едно мъжко и едно женско.
Тази порода бе такава, че козите бяха бели, пасеха трева и даваха добро мляко. Взех я. Тя даваше по три литра мляко на ден. Това бе достатъчно за нас двамата с Мария Тодорова. Купихме козата и се грижехме за нея.
Зимата се окози - пръкнаха се две
ярета
- едно мъжко и едно женско.
Мъжкото го дадохме на един, а женското го запазихме за томазлък. Следващата година се увеличиха до пет. Една от тези кози я нарекохме Милка и я закарахме в Мърчаево, че я подарихме на Учителя. Тя се бе окозила и даваше хубаво мляко. Приятелите я гледаха, музеха я и свареното мляко го даваха на Учителя.
към текста >>
После тази коза, заедно с
ярето
остана в домът Темелков.
Тя се бе окозила и даваше хубаво мляко. Приятелите я гледаха, музеха я и свареното мляко го даваха на Учителя. Понякога сиреха млекото. Това бе разрешение за Учителя. Той беше много доволен от козата.
После тази коза, заедно с
ярето
остана в домът Темелков.
Другите кози натоварих в един кафез и по влака ги пратих на брат Георги Куртев. Той ги прибрал в Братската градината. Там се грижеха за тях, а той им пиеше млякото. Ето сега един пример. Дойде външен човек и разреши този въпрос с прехраната по онези оскъдни години на двама възрастни човека.
към текста >>
3.
2. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА. ЧАМ КУРИЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тогава туризмът не беше
популярен
както днес.
Е, това са хора богати. Смятаха се издигнати, привилегировани. Задоволени във всяко отношение с всичко. В обществено отношение стояха над всички. Те си живееха в своите луксозни вили и когато нашата група пристигна за пръв път, те се ококориха от почуда.
Тогава туризмът не беше
популярен
както днес.
Тогава да отиде голяма група в планината беше голяма рядкост и не ставаше такова нещо всяка година. Ето през Чам Курия преминава група от 150-200 души най-пъстро облечени кой с каквото облекло има. Обикновено се търси и облича най-старото облекло, износени дрехи и обуща. Нямахме този днешен спортен екип с всичките удобства. И така тази пъстра група минава - млади, стари, баби с патерички-те си и те отиват на Рила.
към текста >>
4.
16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Туризмът тогава не беше
популярен
.
Първо ни заведе до ниското, до равното, а не ни тури на стръмнините. А като свикнахме, тогава започна да ни извежда по баира „Вади душа" до горните поляни. Така там прекарахме две години като излизахме лятото и зимно време. На поляните се разполагахме. Тук имаше няколко извора, на които ние направихме каптажи, от водите им завирахме чай.
Туризмът тогава не беше
популярен
.
Ние сме първите пионери в тази област. Хората ни се смееха. Селяните ни се подиграваха, също и гражданите. Гледаха на нас като на хора, които не са много наред и на себе си. Ходехме в онзи ден, който Учителят определяше.
към текста >>
5.
6.15. Космичната вълна на любовта
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Георги Марков беше много
популярен
в братството.
Учителят се завърна от Рила и прие Георги Марков на дълъг разговор. След разговора, излизайки от приемната стая на Учителя, Георги ми подари своя часовник, като ми каза, че неговият земен път е вече към своя край. Учителят му казал да остави физическото си тяло при родителите си - в своя роден град - Лом. Раздялата ми с Георги беше наистина твърде трагична. Той беше един от най-преданите ученици на Учителя, пълен с идеи и с младенчески възторг за осъществяване на един нов живот на земята.
Георги Марков беше много
популярен
в братството.
Същото бе и в университетските среди. Ходеше с брада, дълги коси и беше интересен образ. Той имаше големи планове, бе с широко сърце, не беше скъперник и раздаваше парите на нуждаещите се. Имаше пари, понеже беше богатски син. Винаги беше отзивчив към всички, да помага било с парични средства, било със съвети.
към текста >>
6.
6.50. СЛАВЯНСТВОТО В ОПАСНОСТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
На моя отговор той отговори
разярен
: „Вашият Учител ми обърка плановете." В този момент, като че ли излязох от орбитата на малкия български народ и като влязох в аурата на немския народ, изпитах ужаса на неговата безизходица.
Отначало се спря при Братството. Братята и сестрите нещо му говореха. Чух как той им отговори: „Не искам вашето заблуждение". След това пристига при мен и със заплашителен тон ме запита: „Какво правите тук? " Аз му отговорих, че за пръв път идвам с моята майка в Берлин.
На моя отговор той отговори
разярен
: „Вашият Учител ми обърка плановете." В този момент, като че ли излязох от орбитата на малкия български народ и като влязох в аурата на немския народ, изпитах ужаса на неговата безизходица.
Виждах войските му, самолетите, подводниците, и цялата тази картина нямаше Небе. В момента почувствах от думите на Хитлер една уплаха и веднага се качих на сливата, откъснах три зелени плода, слязох и му ги поднесох. То ги взе, изяде ги, падна на земята и умря. Това беше сънят ми. Събудих се под впечатлението на тази картина и веднага изтичах при Учителя да му разкажа този страшен сън.
към текста >>
7.
6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Той беше много
популярен
и имаше симпатиите на всички.
А имаше такава практичност, която водеше до важни резултати на физическия свят. Когато възприемаше дадена инициатива, той имаше необходимата постановка да я реализира докрай. Ползваше се от голямото разположение на Учителя. Неделчо винаги водеше Учителя на концерти, както и ходеше на екскурзии с него. Имаше условия да бъде винаги до Учителя.
Той беше много
популярен
и имаше симпатиите на всички.
Беше мек по характер и крайно общителен. Във въпросния съвет взимаха участие и брат Боев и брат Борис Николов. Аз се отнасях твърде критично към дейността на този съвет, както и към неговия състав, който не обещаваше някакви големи резултати по отношение разпространението на учението. Отначало беседите се издаваха на много места. Отначало онези, които бяха заангажирани с печата гледаха своите материални интереси и изгода и после Учителят ги отстрани.
към текста >>
8.
67. АСТРОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТ ОТ 15 000 ГОДИНИ
,
,
ТОМ 5
Да, трябваше да се тегли тази кола, ами когато вола не иска да се впрегне и не иска да застане на определеното си място, да си протегне шията, че да влезне в
ярема
и после да се сложи жеглото та може да тегли колата.
Но непослушанието си е непослушание и всеки си сърба попарата, която си е надробил. А тя беше гореща опарвах се често, но трябваше да я сърбам и то вече 50 години. Когато Учителят ме изпрати при Борис ми каза: „Досега Борис е живял изключително в духовния свят и няма никакви опитности на земята. А ти сега излизаш отдолу, имаш знанията на тези опитности и ще му ги дадеш. Така ще теглите колата заедно, за да бъде по-лесно и на двама ви".
Да, трябваше да се тегли тази кола, ами когато вола не иска да се впрегне и не иска да застане на определеното си място, да си протегне шията, че да влезне в
ярема
и после да се сложи жеглото та може да тегли колата.
Когато от другата страна стои кравата, маха с опашка и чака вола да си заеме мястото. А той вола стои настрана, преживя и гледа нагоре към небето. Тогава стопанина на вола и на кравата и на колата като види това вдигне остена, че го стовари върху гърба на вола и го наръга в ребрата. Така насила вола си слага главата в ярема и започва да тегли колата. Това не е символика, а точно така бяха нещата.
към текста >>
Така насила вола си слага главата в
ярема
и започва да тегли колата.
Така ще теглите колата заедно, за да бъде по-лесно и на двама ви". Да, трябваше да се тегли тази кола, ами когато вола не иска да се впрегне и не иска да застане на определеното си място, да си протегне шията, че да влезне в ярема и после да се сложи жеглото та може да тегли колата. Когато от другата страна стои кравата, маха с опашка и чака вола да си заеме мястото. А той вола стои настрана, преживя и гледа нагоре към небето. Тогава стопанина на вола и на кравата и на колата като види това вдигне остена, че го стовари върху гърба на вола и го наръга в ребрата.
Така насила вола си слага главата в
ярема
и започва да тегли колата.
Това не е символика, а точно така бяха нещата. Борис беше пълен със съзерцание и когато влезнеше в този духовен свят, мъчно можеше да го свалиш долу, за да се съобрази със земния живот и неговите порядки. Не искаше да слиза и не искаше да се съобразява. А животът на земята си имаше изисквания и всеки трябваше да се съобразява с тях. Та моите познания за света на земята му бяха не от полза, когато решаваше да направи нещо.
към текста >>
9.
112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Когато някоя коза и някое
яре
се катери по оградата, то обикновено се изхожда и неговите изпражнения са във вид на барбонки или се казват още дърдонки.
Представяте ли си? Техните семейства и жените им се ширеха в по-голямо пространство с изключителни удобства, а за Учителя имаше една малка стаичка. Те смятаха, че духовния човек трябва да живее от скромно, по-скромно, от бедно, по-бедно и в ограничителни условия, защото не са били важни материалните неща, а са важни духовните неща. Дрън-дрън ярина - на попова главина, така се казва в България. А знаете ли какво значи това?
Когато някоя коза и някое
яре
се катери по оградата, то обикновено се изхожда и неговите изпражнения са във вид на барбонки или се казват още дърдонки.
Веднъж един поп бил заспал и ярето се качило на килимявката му и се изходило там. Попа се събудил, видял какво е направило ярето, усмихнал се и пак задрямал. След малко дошли селяни да искат от попа пари да се направи нещо за селото. Той ги изслушал, усмихнал се, свалил си килимявката, показал им я, а върху нея са били дърдонките на ярето. Казал им: „Дрън-дрън ярина - на попова главина".
към текста >>
Веднъж един поп бил заспал и
ярето
се качило на килимявката му и се изходило там.
Техните семейства и жените им се ширеха в по-голямо пространство с изключителни удобства, а за Учителя имаше една малка стаичка. Те смятаха, че духовния човек трябва да живее от скромно, по-скромно, от бедно, по-бедно и в ограничителни условия, защото не са били важни материалните неща, а са важни духовните неща. Дрън-дрън ярина - на попова главина, така се казва в България. А знаете ли какво значи това? Когато някоя коза и някое яре се катери по оградата, то обикновено се изхожда и неговите изпражнения са във вид на барбонки или се казват още дърдонки.
Веднъж един поп бил заспал и
ярето
се качило на килимявката му и се изходило там.
Попа се събудил, видял какво е направило ярето, усмихнал се и пак задрямал. След малко дошли селяни да искат от попа пари да се направи нещо за селото. Той ги изслушал, усмихнал се, свалил си килимявката, показал им я, а върху нея са били дърдонките на ярето. Казал им: „Дрън-дрън ярина - на попова главина". Това е бил отговора на попа на молбата на селяните.
към текста >>
Попа се събудил, видял какво е направило
ярето
, усмихнал се и пак задрямал.
Те смятаха, че духовния човек трябва да живее от скромно, по-скромно, от бедно, по-бедно и в ограничителни условия, защото не са били важни материалните неща, а са важни духовните неща. Дрън-дрън ярина - на попова главина, така се казва в България. А знаете ли какво значи това? Когато някоя коза и някое яре се катери по оградата, то обикновено се изхожда и неговите изпражнения са във вид на барбонки или се казват още дърдонки. Веднъж един поп бил заспал и ярето се качило на килимявката му и се изходило там.
Попа се събудил, видял какво е направило
ярето
, усмихнал се и пак задрямал.
След малко дошли селяни да искат от попа пари да се направи нещо за селото. Той ги изслушал, усмихнал се, свалил си килимявката, показал им я, а върху нея са били дърдонките на ярето. Казал им: „Дрън-дрън ярина - на попова главина". Това е бил отговора на попа на молбата на селяните. Сега в нашият случай си отговорете в Школата кой какви задължения изпълняваше и как се вмества тази поговорка за Изгрева.
към текста >>
Той ги изслушал, усмихнал се, свалил си килимявката, показал им я, а върху нея са били дърдонките на
ярето
.
А знаете ли какво значи това? Когато някоя коза и някое яре се катери по оградата, то обикновено се изхожда и неговите изпражнения са във вид на барбонки или се казват още дърдонки. Веднъж един поп бил заспал и ярето се качило на килимявката му и се изходило там. Попа се събудил, видял какво е направило ярето, усмихнал се и пак задрямал. След малко дошли селяни да искат от попа пари да се направи нещо за селото.
Той ги изслушал, усмихнал се, свалил си килимявката, показал им я, а върху нея са били дърдонките на
ярето
.
Казал им: „Дрън-дрън ярина - на попова главина". Това е бил отговора на попа на молбата на селяните. Сега в нашият случай си отговорете в Школата кой какви задължения изпълняваше и как се вмества тази поговорка за Изгрева. Това не са глупости. Но те бяха задължени да осигурят на Учителя подходящи условия.
към текста >>
10.
158. КОМУНАРИ ИЧИФЛИКЧИЯ
,
,
ТОМ 5
Трето, те бяха впрегнати в
ярем
от онези сили, които ги накараха да правят комуни и сега не желаеха да ги разпрегнат.
Накрая се обърна към сестрата: „Пиши им веднага да се върнат на Изгрева! " Писмото замина на следващия ден, те го получиха, разбраха, че беше им наредил Учителят да се върнат веднага обратно, но не се върнаха. Не изпълниха това, което им бе наредил Учителя, а защо ли? Първо, за тях думата на Учителя в онези години още нищо не значеше. Второ, те сами си бяха тръгнали да стават комунари без да питат Учителя и смятаха, че могат сами да се оправят.
Трето, те бяха впрегнати в
ярем
от онези сили, които ги накараха да правят комуни и сега не желаеха да ги разпрегнат.
Четвърто, те не знаеха какво означава непослушание към Учителя. Онзи, който получи отговор на писмото си от Учителя и не пожела да се върне, заедно с още един след това се разболяха, починаха и изобщо не се върнаха на Изгрева. Всички се изпо-разболяха и накрая Жечо ги бе натоварил в една каруца и ги докара захвърлени в каруцата, натовари ги на влака и те пристигнаха болни и умиращи в Търново на събора. А това беше в 1922 г. Учителят беше много недоволен и след време се кара дълго на Жечо.
към текста >>
11.
159. С ПАРНИЯ ЛОКОМОТИВ-САМОВАР НА ПЛАНИНА
,
,
ТОМ 5
А това беше норвежки писател
популярен
у нас.
Но след като лагерите се устройваха на 7-те езера, то трябваше палатки, завивки, храна и всичко необходимо за преживяване на планината повече от месец, защото ние тук имахме работа. Школата тук продължаваше и ако бяхме добре устроени, то щяхме да имаме повече време за общия живот и за Словото на Учителя. Първото нещо, което научихме там от Учителя е, да се пие гореща вода. Бях чела в една книга на Кнуг Хамсин, в която се пишеше, че главният герой се е лекувал само с гореща вода. Когато прочетох пасажа на Учителя, той се усмихна така лъчезарно, показвайки че общочовешкото знание е едно и че изворът на знанието е също един, а различни са хората и различни са местата от където се черпи това знание.
А това беше норвежки писател
популярен
у нас.
Да не смятате, че българското общество е било затворено тогава? Ако проверите колко чужда литература е преведена на български от 1900-1944 г. направо ще се засрамите от невежеството си. А колко пък окултна литература бе преведена от изтока и от запада, за нея да не говорим, Така че никой роден в България по това време не може да се оправдава, че не е имал условия и възможност да се срещне със Словото на Учителя, което също се печаташе. И българския народ не може да се оправдава, че не е видял, че не е чул и не се е срещнал с Учителя.
към текста >>
12.
237. ОБУЩА ЗА ПАША
,
,
ТОМ 5
А онова, което я спъваше бе духът на гордостта, но и този дух на гордостта бе впрегнат от Учителя с неговите методи, бе вкаран в
ярем
и той подкара Пашината кола.
Учителят чрез него, чрез този горд дух възпитаваше учениците си и понякога този дух ставаше работен дух, работеше при Учителя, работеше като вол, така както човек бе опитомил дивите животни и бе ги направил на домашни животни и добри помощници. Методите на Учителя за справяне на този горд дух бяха различни и многобройни. Аз също трябваше да се справям с него и не беше леко. А Паша бе ученик на трудолюбието и затова трябва да й се поклоним и да й се отдаде заслуженото. Това, което тя направи, направи го духът на трудолюбието.
А онова, което я спъваше бе духът на гордостта, но и този дух на гордостта бе впрегнат от Учителя с неговите методи, бе вкаран в
ярем
и той подкара Пашината кола.
Така тези два духа - духът на трудолюбието и духът на гордостта успяха да изкарат колата на Паша горе високо на баира и там в тази кола вие днес може да намерите напечатаното Слово и беседи на Учителя. Ако всички така работеха като нея от нашето поколение щеше да се довърши определената за нас работа. Но ние не я довършихме и тя остана за следващото поколение.
към текста >>
13.
254. БАСТУНЪТ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
" „Ето така, искат да ме вържат, да ми наложат
ярем
и да тегля тяхната кола.
Не можах да разбера какво означава този метод на Учителя. Накрая събрах кураж и отидох при него. „Учителю, аз нищо не разбирам, на какво се дължи целият този скандал? Моля ви обяснете ми го." Погледна ме и се усмихна. „Те всички искат да ме вържат с канапи, каиши и въжета, но аз ги късам за няколко минути." „Как така да ви вържат, Учителю?
" „Ето така, искат да ме вържат, да ми наложат
ярем
и да тегля тяхната кола.
Но Божественото не се връзва. То се втича. Не го ли приемеш, то се отклонява и отива да напоява там където има разкопана градина където е посадено и където трябва да възрасне и даде плод." Разговорът беше свършен. Случаят бе разгадан. За вас ще остане случката с бастуна, но за мен ще остане друго, че ние със своите мисли, желания и постъпки ограничавахме Учителя.
към текста >>
14.
3. ПЪРВАТА ЦИГУЛКА И ПЪРВАТА ПУШКА
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Убивах пъдпъдъци,
яреби
ци и зайци, за което по-късно скъпо платих.
3. ПЪРВАТА ЦИГУЛКА И ПЪРВАТА ПУШКА За мене, обаче, годните 1915, 1916,1917 бяха години на отклонение като ученик в гимназията, под влиянието на един мой братовчед, започнал да пуши. Той ме научи да правя лов на птички. През 1917 година си купих пушка и куче и станах истински ловец, разбира се, бракониер, понеже като малолетен нямах право да притежавам ловджийски билет.
Убивах пъдпъдъци,
яреби
ци и зайци, за което по-късно скъпо платих.
Но за мене, „зеления младеж" може би това се допусна, за да разбера фалша на обикновения човешки живот да се отвратя от него, за да се ориентирам след това към Учителя и да не се поглеждам повече назад. През 1916 година баща ми се завърна от фронта в десетдневен домашен отпуск. Един ден той попита за цигулката си, която беше потънала в паяжина и прах. „Ех, каза той - трима сина имам, а нито един от вас не можа да усвои моята дарба, да се научи да свири". Тогава той ме повика и без ноти ми показа една лека хороводна песничка, която аз наистина, в скоро време научих да свиря, разбира се, по най-примитивен начин.
към текста >>
15.
33. СТОТЕ ЯЙЦА, ДВАДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА И ЕДНА ГЛАВА ЛУК
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Идва Мария, застава
разяре
на и казва: „Тръгвайте си веднага, понеже ние с Борис ще излезем на разходка".
И ми донесе една главичка лук. Направих супата, но от нея болната ми майка не пожела да опита. На другият ден трябваше да отпътуваме. На двора сме и чакам брат ми Николай да дойде с такси. Но таксито се бави.
Идва Мария, застава
разяре
на и казва: „Тръгвайте си веднага, понеже ние с Борис ще излезем на разходка".
Отговорих й, че с болната не можем да заминем пеш и че чакаме такси. Брат ми Борис беше случайно наблизо и чу целия разговор. Дойде ри мене: „Аз ще дойда в Габрово с вас! " Мария си глътна езика от този обрат на нещата. Борис пътува с нас до Габрово.
към текста >>
16.
33. ДВАТА БРЯГА
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
И сега ще си тегля
ярема
и кармата!
Но не можех да хвана посоката, която Учителят ми даваше. Просто някаква сила ме обгръщаше в друга посока и аз на там се устремявах. След време виждах, че съм сбъркал посоката и съм загубил време и сили. Дойде време и накрая Учителят каза следното: „Симеоне, Симеоне, да беше само пял и нищо друго да не бе вършил, живота ти щеше да се измени коренно". Аз вдигам рамене: „Да бях пял, ама не пях.
И сега ще си тегля
ярема
и кармата!
" Учителят мълчи. Разговорът е приключен. Кому да се сърдя? На себе си или на някой друг? Така останах на единия бряг.
към текста >>
17.
20. СВЕТОСЛАВ ГЕОРГИЕВ ПЕЧЕНИКОВ (СЛАВЯНСКИ)
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Чрез издателство „Безсмъртни мисли" Славчо стана
популярен
в много държави в Европа.
В този дом двамата живяха доста време, тук той приемаше много гости, съмишленици и такива, които се интересуваха от Учението на Учителя. Двете дъщери на Славчо от първия му брак - Людмила и Боряна завършиха Софийската консерватория. Едната - Людмила - цигулка, а Боряна - пиано. След смъртта на майка си те заминаха за чужбина. Боряна в Швейцария, а Людмила в Германия, където живеят и до днес.
Чрез издателство „Безсмъртни мисли" Славчо стана
популярен
в много държави в Европа.
Написала Надка Кьосева Напечатала Марийка Марашлиева София, 12 май 1993 г.
към текста >>
18.
19. Мария Гръблашева
,
Драган Петков
,
ТОМ 7
Дотук добре, защото спиритизмът в братските среди беше много
популярен
.
19. МАРИЯ ГРЪБЛАШЕВА Мария Гръблашева беше съпруга на Величко Гръблашев, който замина с единия си син за Америка и там остана. Гръблашева остана на Изгрева, тя беше образувала една група на Изгрева и се занимаваха със спиритизъм. Тя беше медиум и чрез нея говореха различни духове на групата.
Дотук добре, защото спиритизмът в братските среди беше много
популярен
.
Но дойде най-тревожното. Чрез нея започна да говори един дух, който наподобяваше езика на Учителя. Този дух говореше, че той духът чрез Гръблашева изнася истинското знание за да може да подготви слушателите, та да могат да разберат по-добре онова, което ще им говори на следващия ден Учителят Петър Дънов. Този дух бе съобщил, че тази група е група за напредналите, а Учителят Петър Дънов говори в Салона на по-прост език, за да бъде достъпен за простите и обикновени слушатели. Ето защо тази група се е събирала във вторник, а в сряда е Класът, в който говори Учителят.
към текста >>
19.
29. В Русе и по Дунава
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Тоя ловец разказваше, че веднъж попаднал на едно гнездо на
яребица
, в което тя майката лежала с малките си.
Неговата другарка - Стефанка беше също много хубав човек. Те бяха прекарали една трагедия със своето дете през 1931 г. След връщането си от Рила като пресичат по една от софийските улици, момчето им, което било палавичко попада под колелата на някаква кола. Братя Маркови. Веднъж като ходих у братя Маркови се срещнах с един ловец, техен познат.
Тоя ловец разказваше, че веднъж попаднал на едно гнездо на
яребица
, в което тя майката лежала с малките си.
Като го забелязали, малките се разбягали на различни посоки, а яребицата се хвърлила в краката му. Понеже и той имал няколко деца в момента му се представила картина, че това са неговите деца и че те са се разбягали. Особено го впечатлила саможертвата на майката, която била готова да даде своя живот, но да запази този на малките си деца. Като си отишъл вкъщи той забил един гвоздей на стената, окачил пушката, за да не я вземе никога повече. Аз бях близък с братя и сестри и ги обикалях когато бях в Русе, тъй като прекарах почти десет години там.
към текста >>
Като го забелязали, малките се разбягали на различни посоки, а
яребицата
се хвърлила в краката му.
Те бяха прекарали една трагедия със своето дете през 1931 г. След връщането си от Рила като пресичат по една от софийските улици, момчето им, което било палавичко попада под колелата на някаква кола. Братя Маркови. Веднъж като ходих у братя Маркови се срещнах с един ловец, техен познат. Тоя ловец разказваше, че веднъж попаднал на едно гнездо на яребица, в което тя майката лежала с малките си.
Като го забелязали, малките се разбягали на различни посоки, а
яребицата
се хвърлила в краката му.
Понеже и той имал няколко деца в момента му се представила картина, че това са неговите деца и че те са се разбягали. Особено го впечатлила саможертвата на майката, която била готова да даде своя живот, но да запази този на малките си деца. Като си отишъл вкъщи той забил един гвоздей на стената, окачил пушката, за да не я вземе никога повече. Аз бях близък с братя и сестри и ги обикалях когато бях в Русе, тъй като прекарах почти десет години там. За мене Русе беше втора София.
към текста >>
20.
19. При възрастните приятели
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Пък какво ще ме бие, аз мога да я вдигна и да я метна, но гледам, че тя е
разярена
.
И аз се усмихвам така и викам: „Бабо Олге, заповядай! “ Леле, какво беше учудването ми когато баба Олга застана срещу мене на 5-6 метра и вика: „Повтори, повтори. Какво каза? “ „Ами, бабо Олге, заповядай, какво да кажа друго“. И леле тая баба Олга беше с бастун, подпира се нали като идва, като дигна бастуна и като полетя към мене, ще ме бие с бастуна.
Пък какво ще ме бие, аз мога да я вдигна и да я метна, но гледам, че тя е
разярена
.
И се отдръпнах настрана. А тя прелетя край мене, спря се до бай Иван и вика: „Иване, виждаш ли“ и плаче жената, плаче. „Виждаш ли до къде я докарахме, баба да ми вика.“ А бай Иван вика: „Ами като си баба, какво да ти направя“. И тая сестра се пъхна в колибата и там плаче, плаче. Да, ама с тоя плач аз съм на 20 години, къде може нещо да ме трогне, нито нищо.
към текста >>
21.
7. Ръката, която искаше да стреля
,
Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)
,
ТОМ 7
Един ден пред Учителя застана нейния съпруг
разярен
и почна с остри думи да напада Учителя и да Му се заканва, загдето увлича жена му.
7. РЪКАТА, КОЯТО ИСКАШЕ ДА СТРЕЛЯ Това се случи през 1920 г., когато Учителят говореше на приятелите през прозореца на стаята си на ул. „Опълченска“ 66. Беседите редовно ги посещаваше една млада жена.
Един ден пред Учителя застана нейния съпруг
разярен
и почна с остри думи да напада Учителя и да Му се заканва, загдето увлича жена му.
Учителят бе застанал сериозен, концентриран и спокоен, а посетителят кипи от ревност, изважда пистолета си и го насочва срещу Учителя, който в спокойна поза е застанал пред него. В момента, в който насочи ръката с пистолета си готов да гърми и застреля Учителя, то ръката му остана неподвижна и се скова в това положение с насочения пистолет към Учителя. Изведнъж той започна да гледа с уплаха Учителя и доста време стоя в това неподвижно положение, смутен и изненадан. След известно време започна да моли със смирение Учителя да го освободи от това положение. Тогава ръката му, която стоеше във въздуха, като че ли беше прикована с пирони на неподвижна дъска, изведнъж тя се отпусна и той поиска прошка и накрая си отиде в дълбок размисъл от случилото се.
към текста >>
22.
12. И НА ДВАМАТА ЕДНАКВО
,
,
ТОМ 8
И постепенно единия, който беше
разярен
, почти взе да се успокоява и дойдоха до споразумение, макар и не пълно, но се примириха.
И постепенно започна да ми става ясно. При едно разногласие във възгледите помежду им, на Ангел и Асен, то аз взех вътрешно страната на единия от тях. Те така се нахвърлиха един срещу друг, толкова ожесточено, че аз се уплаших. Веднага си спомних думите на Учителя. "Ще гледаш да даваш еднакво и на двамата." И без да кажа дума никому, вътрешно взех да давам правото и на другия, като заедно с това се молех усърдно.
И постепенно единия, който беше
разярен
, почти взе да се успокоява и дойдоха до споразумение, макар и не пълно, но се примириха.
Това бе един голям окултен закон, непознат за мен, закон, който учех. Голямо изкуство е човек да дава по равно. Равното не е мярка както теглилките при един кантар, от едната страна слагаш теглилка от един килограм, а от другата страна слагаш ябълки, които да се изравнят с теглилката. Тук не се извършва по един и същ начин изравняването, но това е вътрешна мярка в човека за някаква справедливост, за равновесие между хората. Това нещо започнах да разбирам още по-добре, когато Асен вътрешно вземаше страната на двама ни, на Ангел или на мен.
към текста >>
23.
3. ПЕВЕЦ В РУСЕНСКАТА ОПЕРА
,
,
ТОМ 8
Та в Русе имаше тогава един известен човек,
популярен
като Фалана, който е чичо на диригента Васил Казанджиев, той стана секретар на операта в Русе.
Йордан Андреев беше по това време в Русе и ние двамата си избрахме от тия книги оставени в една къщичка на „Свирчовица". То беше почти цяло течение на излезлите до тогава беседи и главно от лекциите печатани в печатницата на Малджиев в Русе. Тия книги пренесохме след това при сестра Софка, която живееше в друга къща. Петър Филипов имаше сладкарска работилница и мога да кажа, че той работеше по високия идеал. Имаше случай когато в сладкарницата пристига каса с яйца и ако има развалено яйце той изхвърля целия материал приготвен за работа, за да работи с най-чисти материали.
Та в Русе имаше тогава един известен човек,
популярен
като Фалана, който е чичо на диригента Васил Казанджиев, той стана секретар на операта в Русе.
Та Фалана сам ми казваше: "Ние от единия край на гр. Русе отивахме на другия при братя Филипови, за да си купим хубави сладки, като знаем, че ще бъдат приготвени от най-чисти материали". Ето ви един малък пример как се работи по Високия идеал.
към текста >>
24.
11. БОРИС НИКОЛОВ
,
,
ТОМ 8
Може би не му е било много удобно, може да се е срамувал - как ще го гледат като бивш каторжник, а може и да не е искал вече да контактува с братята и сестрите от Изгрева и провинцията, които през лятото идваха на Рила, които са само чули-недочули каква е истината и каква роля е играл техния много
популярен
и добър брат Борис.
Докторът това е Методи Константинов. Минаха няколко години от тогава, Борис и Жечо Панайотов бяха осъдени: Борис на 12 г., а Жечо на 8 г., но лежаха в затвора само 4 г. След излизане от затвора и малко време след това Борис Николов вече не идваше на 7-те рилски езера и на Молитвения връх. Той си беше избрал едно място по-високо от Молитвения връх, казваше се "Салоните", на 1-1 1/2 часа път от лагера на 11-рото езеро. Защо, не ми е ясно.
Може би не му е било много удобно, може да се е срамувал - как ще го гледат като бивш каторжник, а може и да не е искал вече да контактува с братята и сестрите от Изгрева и провинцията, които през лятото идваха на Рила, които са само чули-недочули каква е истината и каква роля е играл техния много
популярен
и добър брат Борис.
Учудва ме изказването на брат Борис Николов за случая с Невяна Неделчева, записан на стр. 453, ред 2 горе, том I на "Изгрева". „Тогава една сестра - Невяна Неделчева, като вижда запалените огньове в двореца и че там се горят царските архиви, отива в Мърчаево, където е Учителят и Му казва: "Учителю, вече три дни от двореца се вдига пушек, защото се горят царските архиви. Брат Лулчев също има архив на Изгрева и свои дневници. Какво да правим с тях?
към текста >>
25.
88. ИЗБОР НА БРАТСКИЯ СЪВЕТ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Иначе той беше много
непопулярен
в нашия братски живот и така да влезе един човек, който нали чужд беше на всички.
Питат Го приятелите, кого Учителят посочва и когато те ги казват на това ръководство, което е комунистическо така нали „О, казват в никой случай, те не са подходящи". Сега какви са им били съображенията аз не зная и затова те отпаднаха. Те се наложиха като власти се назначиха други хора. И един от тях остана Антов. Така той се наложи да влезе в Братския съвет.
Иначе той беше много
непопулярен
в нашия братски живот и така да влезе един човек, който нали чужд беше на всички.
Сега един Симеонов, може по-друг характер да си има, но той ръководеше музиката в Братството. Брат Боев беше един от най-активните братя особено в отношенията в провинцията и София и Учителя. Брат Борис Николов е взимал участие в много братски прояви в Братството. Той се ползваше с много голяма симпатия на приятелите. И брат Боян Боев също се е ползвал с много обич и с много уважение.
към текста >>
26.
08 - 06. КАК СЕ РАЗВЪРЗВА КАРМИЧНИЯ ВЪЗЕЛ
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Брат Боев е бил гимназиален учител и заради идеите си, понеже той в доброто си желание да разяснява на хората, става
популярен
и интересен, започва да изнася сказки и пр.
Минчо Сотиров е имал кореспонденция от Учителя. И аз имам няколко писма от Учителя. Но с някои, с които е кореспондирал, не с Минчо Сотиров. Имам оригинали, самото писмо. Аз съм ги запазил и може някой път да се преснемат, когато дойде време.
Брат Боев е бил гимназиален учител и заради идеите си, понеже той в доброто си желание да разяснява на хората, става
популярен
и интересен, започва да изнася сказки и пр.
и пр. и за тия работи са го преследвали и са го уволнявали. Напоследък той е уволнен не зная по какъв член за учителите и като уволнен след туй той вече се отказва да прави постъпки да учителствува, за да се пенсионира. Става стенограф при Учителя. Имаше четирима стенографи и той беше станал петия, допълнителен.
към текста >>
27.
08 - 17. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Ако аз искам учението да се разпространява тъй, както вие мислите, ще изляза в София и ще върна някого от смърт и тогава веднага ще дойдат тук от Европа, ще дойде толкова народ, че вие всички тук от един километър не ще можете да ме видите Ако стана
популярен
, ще дойдат не само от Европа, но и от цял свят хора и вие няма да можете да ме видите, защото ще бъдете далеч от мен.
Все едно че не е било. Метод на Учителя. Искам да подчертая, че Учителят, като правеше известни неща, ги правеше по такъв начин, щото да минат като обикновени, незабелязани. Не знам поради какви съображения, но така постъпваше Учителят. „Вие мислите, че Учението не се разпространява - в света има толкова много хора, а ние тук сме толкова малко.
Ако аз искам учението да се разпространява тъй, както вие мислите, ще изляза в София и ще върна някого от смърт и тогава веднага ще дойдат тук от Европа, ще дойде толкова народ, че вие всички тук от един километър не ще можете да ме видите Ако стана
популярен
, ще дойдат не само от Европа, но и от цял свят хора и вие няма да можете да ме видите, защото ще бъдете далеч от мен.
Трябва да знаете, че аз не съм дошъл за тях, аз съм дошъл за вас и заради туй представям нещата като обикновени работи." За света той беше закрит, но открит за нас чрез Словото си.
към текста >>
28.
08 - 34. КОЛОНИЯТА В МЪГЛИЖ.
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
Стоянчо
Ярев
плаче.
И шумът затихна и вътре, и вън. Късна нощ е вече. Всички сладко спят, а горе в небето звездички блестят. Едни спят дълбоко. Други там бълнува.
Стоянчо
Ярев
плаче.
Болка не минава. Майката на Лили болното намери. С ръка на челото топлината мери. - Какво ти е, чедо? Къде те боли?
към текста >>
29.
09 - 349. ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА ЕДИН КАСАПИН
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
349. ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА ЕДИН КАСАПИН Когато бяхме войници, един млад войник ми разказа следното за един касапин от тяхното село: След като касапинът боледувал дълго и мъчително, вече дошло до умиране, а не можел да умре, като издавал разни звуци, ту ревяп като вол, ту грухтял като свиня, блеел като овца или като
яре
.
349. ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА ЕДИН КАСАПИН Когато бяхме войници, един млад войник ми разказа следното за един касапин от тяхното село: След като касапинът боледувал дълго и мъчително, вече дошло до умиране, а не можел да умре, като издавал разни звуци, ту ревяп като вол, ту грухтял като свиня, блеел като овца или като
яре
.
Сякаш всички животни, които е клал, се обаждали на своя език. За да може да умре, една стара жена посъветвала близките му да вземат кървав касапски нож, да го умият и да дадат на касапина да пие от тази вода. След като пил от тази вода, се освободил. Много са случаите, чрез които разумната природа ни говори, нищо не се забравя от онова, което човек прави. Всичко се плаща.
към текста >>
30.
Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XI
,
,
ТОМ 11
Снимки и бележки към снимките на "Изгревът" том XI Жертвоприношение преди закона Моисеев / Жертвоприношение в скинията Скинията при Мойсей / Ковчегът на завета / Святая светих Олтарът на всесъженията / Олтарът на каденето / Отпущаеми
ярец
Общ изглед на двора на скинията План на Храма по времето на Христа Антимистът по времето на император Петр Алексеевич (Петър I)- 1707 г.
Снимки и бележки към снимките на "Изгревът" том XI Жертвоприношение преди закона Моисеев / Жертвоприношение в скинията Скинията при Мойсей / Ковчегът на завета / Святая светих Олтарът на всесъженията / Олтарът на каденето / Отпущаеми
ярец
Общ изглед на двора на скинията План на Храма по времето на Христа Антимистът по времето на император Петр Алексеевич (Петър I)- 1707 г.
Антимистът при императрица Елисавета Петровна (1741-1761) Антимистът при патриарх Паисий (1747 г.) Антимистът при митрополит Порфирий Преславски 1842 г. Св. Димитър и един дякон. Мозайка. Св. Димитър между двама апостоли в църквата. Св. Димитър - съвременна икона.
към текста >>
31.
І.01.03. ОЧИЩЕНИЕ НА СВЕТИЛИЩЕТО - В СВЕТАЯ СВЕТИХ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
И да хвърли Аарон жребия за двата ярца, едно жребие за Господа, и едно жребие за отпущаемия
ярец
.
„И от събранието на Израилевите синове да вземе два ярца от козите в приношение за грях и един овен за всесъжение. (Левит, гл. 16, ст. 5). И да вземе юнец от говедата в приношение за грях." И да предаде Аарон юница за приношение за грях, което ще принесе за себе си и да направи умилостивление за себе си и за дома си. И да вземе двата ярца и да ги постави пред Господа до дверите на Скинията на събранието.
И да хвърли Аарон жребия за двата ярца, едно жребие за Господа, и едно жребие за отпущаемия
ярец
.
И да приведе Аарон яреца, на който е паднало жребието за грях. А яреца, на който е паднало жребието на отпущение, да го представи жив пред Господа, за да направи с него умилостивление и да го проводи в пустинята на отпущение. И да приведе Аарон юнеца на приношение за грях, което ще принесе за себе си и да направи умилостивление за себе си и за дома си. И да заколи юнеца на приношението за грях, като приноси за себе си. И да вземе кадилницата, пълна с разпалени въглища от олтаря, който е пред Господа и пълни две шепи с благовонен тамян, счукан на дребно и да го внесе отвътре завесата.
към текста >>
И да приведе Аарон
яреца
, на който е паднало жребието за грях.
(Левит, гл. 16, ст. 5). И да вземе юнец от говедата в приношение за грях." И да предаде Аарон юница за приношение за грях, което ще принесе за себе си и да направи умилостивление за себе си и за дома си. И да вземе двата ярца и да ги постави пред Господа до дверите на Скинията на събранието. И да хвърли Аарон жребия за двата ярца, едно жребие за Господа, и едно жребие за отпущаемия ярец.
И да приведе Аарон
яреца
, на който е паднало жребието за грях.
А яреца, на който е паднало жребието на отпущение, да го представи жив пред Господа, за да направи с него умилостивление и да го проводи в пустинята на отпущение. И да приведе Аарон юнеца на приношение за грях, което ще принесе за себе си и да направи умилостивление за себе си и за дома си. И да заколи юнеца на приношението за грях, като приноси за себе си. И да вземе кадилницата, пълна с разпалени въглища от олтаря, който е пред Господа и пълни две шепи с благовонен тамян, счукан на дребно и да го внесе отвътре завесата. И да тури тамяна на огъня, пред Господа и димът на тамяна да покрие очистилището (покровът на ковчега), което е на свидетелството (над ковчега на откровението, ковчегът на завета), за да не умре.
към текста >>
А
яреца
, на който е паднало жребието на отпущение, да го представи жив пред Господа, за да направи с него умилостивление и да го проводи в пустинята на отпущение.
16, ст. 5). И да вземе юнец от говедата в приношение за грях." И да предаде Аарон юница за приношение за грях, което ще принесе за себе си и да направи умилостивление за себе си и за дома си. И да вземе двата ярца и да ги постави пред Господа до дверите на Скинията на събранието. И да хвърли Аарон жребия за двата ярца, едно жребие за Господа, и едно жребие за отпущаемия ярец. И да приведе Аарон яреца, на който е паднало жребието за грях.
А
яреца
, на който е паднало жребието на отпущение, да го представи жив пред Господа, за да направи с него умилостивление и да го проводи в пустинята на отпущение.
И да приведе Аарон юнеца на приношение за грях, което ще принесе за себе си и да направи умилостивление за себе си и за дома си. И да заколи юнеца на приношението за грях, като приноси за себе си. И да вземе кадилницата, пълна с разпалени въглища от олтаря, който е пред Господа и пълни две шепи с благовонен тамян, счукан на дребно и да го внесе отвътре завесата. И да тури тамяна на огъня, пред Господа и димът на тамяна да покрие очистилището (покровът на ковчега), което е на свидетелството (над ковчега на откровението, ковчегът на завета), за да не умре. И да вземе от кръвта на юнеца (телеца) и да поръси с пръста си очистилището (покровът на ковчега на Завета) към изток и пред очистилището да поръси седем пъти от кръвта с пръста си.
към текста >>
Тогаз да заколи
яреца
на приношението за грях, което е за людете и да внесе кръвта му отвътре завесата и да направи с кръвта му, както направи с кръвта на юнеца и да поръси с нея над очистилището (покрова на ковчега на Завета).
И да приведе Аарон юнеца на приношение за грях, което ще принесе за себе си и да направи умилостивление за себе си и за дома си. И да заколи юнеца на приношението за грях, като приноси за себе си. И да вземе кадилницата, пълна с разпалени въглища от олтаря, който е пред Господа и пълни две шепи с благовонен тамян, счукан на дребно и да го внесе отвътре завесата. И да тури тамяна на огъня, пред Господа и димът на тамяна да покрие очистилището (покровът на ковчега), което е на свидетелството (над ковчега на откровението, ковчегът на завета), за да не умре. И да вземе от кръвта на юнеца (телеца) и да поръси с пръста си очистилището (покровът на ковчега на Завета) към изток и пред очистилището да поръси седем пъти от кръвта с пръста си.
Тогаз да заколи
яреца
на приношението за грях, което е за людете и да внесе кръвта му отвътре завесата и да направи с кръвта му, както направи с кръвта на юнеца и да поръси с нея над очистилището (покрова на ковчега на Завета).
И да направи умилостивление за светилището (да очисти светилището), заради нечистотиите на Израилевите синове и заради престъпленията им и всичките им грехове. Така да направи и за Скинията на събранието, която стои помежду им всред нечистотите им. Тогаз да излезе към олтаря, който е пред Господа и да направи умилостивление за Него и да вземе от кръвта на юнеца и от кръвта на яреца и да тури наоколо по роговете на олтаря. И да поръси връх него от кръвта с пръста си седем пъти и да го очисти от нечистотиите на Израилевите синове и да го освети, И като свърши да прави умилостивление за светилището, и за Скинията на събранието, и за олтаря, да приведе живия ярец. И да тури Аарон двете си ръце на главата на живия ярец и да изповяда над него всичките беззакония на Израилевите синове и всичките им престъпления, и всичките им грехове и да ги тури на главата на яреца и да го проводи в пустинята с ръката на приготвен человек.
към текста >>
Тогаз да излезе към олтаря, който е пред Господа и да направи умилостивление за Него и да вземе от кръвта на юнеца и от кръвта на
яреца
и да тури наоколо по роговете на олтаря.
И да тури тамяна на огъня, пред Господа и димът на тамяна да покрие очистилището (покровът на ковчега), което е на свидетелството (над ковчега на откровението, ковчегът на завета), за да не умре. И да вземе от кръвта на юнеца (телеца) и да поръси с пръста си очистилището (покровът на ковчега на Завета) към изток и пред очистилището да поръси седем пъти от кръвта с пръста си. Тогаз да заколи яреца на приношението за грях, което е за людете и да внесе кръвта му отвътре завесата и да направи с кръвта му, както направи с кръвта на юнеца и да поръси с нея над очистилището (покрова на ковчега на Завета). И да направи умилостивление за светилището (да очисти светилището), заради нечистотиите на Израилевите синове и заради престъпленията им и всичките им грехове. Така да направи и за Скинията на събранието, която стои помежду им всред нечистотите им.
Тогаз да излезе към олтаря, който е пред Господа и да направи умилостивление за Него и да вземе от кръвта на юнеца и от кръвта на
яреца
и да тури наоколо по роговете на олтаря.
И да поръси връх него от кръвта с пръста си седем пъти и да го очисти от нечистотиите на Израилевите синове и да го освети, И като свърши да прави умилостивление за светилището, и за Скинията на събранието, и за олтаря, да приведе живия ярец. И да тури Аарон двете си ръце на главата на живия ярец и да изповяда над него всичките беззакония на Израилевите синове и всичките им престъпления, и всичките им грехове и да ги тури на главата на яреца и да го проводи в пустинята с ръката на приготвен человек. И да понесе ярецът на себе си всичките им беззакония в непоселяема земя, така да пусне яреца в пустинята, (Левит, гл. 16, ст. 5-22). А юнеца на приношението за грях и яреца на приношението за грях, на които кръвта се е внесла, за да бъде умилостивление в светилището да изнесат вън от стана и да изгорят в огъня кожите им и месото им, и лойта им.
към текста >>
И да поръси връх него от кръвта с пръста си седем пъти и да го очисти от нечистотиите на Израилевите синове и да го освети, И като свърши да прави умилостивление за светилището, и за Скинията на събранието, и за олтаря, да приведе живия
ярец
.
И да вземе от кръвта на юнеца (телеца) и да поръси с пръста си очистилището (покровът на ковчега на Завета) към изток и пред очистилището да поръси седем пъти от кръвта с пръста си. Тогаз да заколи яреца на приношението за грях, което е за людете и да внесе кръвта му отвътре завесата и да направи с кръвта му, както направи с кръвта на юнеца и да поръси с нея над очистилището (покрова на ковчега на Завета). И да направи умилостивление за светилището (да очисти светилището), заради нечистотиите на Израилевите синове и заради престъпленията им и всичките им грехове. Така да направи и за Скинията на събранието, която стои помежду им всред нечистотите им. Тогаз да излезе към олтаря, който е пред Господа и да направи умилостивление за Него и да вземе от кръвта на юнеца и от кръвта на яреца и да тури наоколо по роговете на олтаря.
И да поръси връх него от кръвта с пръста си седем пъти и да го очисти от нечистотиите на Израилевите синове и да го освети, И като свърши да прави умилостивление за светилището, и за Скинията на събранието, и за олтаря, да приведе живия
ярец
.
И да тури Аарон двете си ръце на главата на живия ярец и да изповяда над него всичките беззакония на Израилевите синове и всичките им престъпления, и всичките им грехове и да ги тури на главата на яреца и да го проводи в пустинята с ръката на приготвен человек. И да понесе ярецът на себе си всичките им беззакония в непоселяема земя, така да пусне яреца в пустинята, (Левит, гл. 16, ст. 5-22). А юнеца на приношението за грях и яреца на приношението за грях, на които кръвта се е внесла, за да бъде умилостивление в светилището да изнесат вън от стана и да изгорят в огъня кожите им и месото им, и лойта им. (Левит, гл.
към текста >>
И да тури Аарон двете си ръце на главата на живия
ярец
и да изповяда над него всичките беззакония на Израилевите синове и всичките им престъпления, и всичките им грехове и да ги тури на главата на
яреца
и да го проводи в пустинята с ръката на приготвен человек.
Тогаз да заколи яреца на приношението за грях, което е за людете и да внесе кръвта му отвътре завесата и да направи с кръвта му, както направи с кръвта на юнеца и да поръси с нея над очистилището (покрова на ковчега на Завета). И да направи умилостивление за светилището (да очисти светилището), заради нечистотиите на Израилевите синове и заради престъпленията им и всичките им грехове. Така да направи и за Скинията на събранието, която стои помежду им всред нечистотите им. Тогаз да излезе към олтаря, който е пред Господа и да направи умилостивление за Него и да вземе от кръвта на юнеца и от кръвта на яреца и да тури наоколо по роговете на олтаря. И да поръси връх него от кръвта с пръста си седем пъти и да го очисти от нечистотиите на Израилевите синове и да го освети, И като свърши да прави умилостивление за светилището, и за Скинията на събранието, и за олтаря, да приведе живия ярец.
И да тури Аарон двете си ръце на главата на живия
ярец
и да изповяда над него всичките беззакония на Израилевите синове и всичките им престъпления, и всичките им грехове и да ги тури на главата на
яреца
и да го проводи в пустинята с ръката на приготвен человек.
И да понесе ярецът на себе си всичките им беззакония в непоселяема земя, така да пусне яреца в пустинята, (Левит, гл. 16, ст. 5-22). А юнеца на приношението за грях и яреца на приношението за грях, на които кръвта се е внесла, за да бъде умилостивление в светилището да изнесат вън от стана и да изгорят в огъня кожите им и месото им, и лойта им. (Левит, гл. 16, ст. 5-22).
към текста >>
И да понесе
ярецът
на себе си всичките им беззакония в непоселяема земя, така да пусне
яреца
в пустинята, (Левит, гл.
И да направи умилостивление за светилището (да очисти светилището), заради нечистотиите на Израилевите синове и заради престъпленията им и всичките им грехове. Така да направи и за Скинията на събранието, която стои помежду им всред нечистотите им. Тогаз да излезе към олтаря, който е пред Господа и да направи умилостивление за Него и да вземе от кръвта на юнеца и от кръвта на яреца и да тури наоколо по роговете на олтаря. И да поръси връх него от кръвта с пръста си седем пъти и да го очисти от нечистотиите на Израилевите синове и да го освети, И като свърши да прави умилостивление за светилището, и за Скинията на събранието, и за олтаря, да приведе живия ярец. И да тури Аарон двете си ръце на главата на живия ярец и да изповяда над него всичките беззакония на Израилевите синове и всичките им престъпления, и всичките им грехове и да ги тури на главата на яреца и да го проводи в пустинята с ръката на приготвен человек.
И да понесе
ярецът
на себе си всичките им беззакония в непоселяема земя, така да пусне
яреца
в пустинята, (Левит, гл.
16, ст. 5-22). А юнеца на приношението за грях и яреца на приношението за грях, на които кръвта се е внесла, за да бъде умилостивление в светилището да изнесат вън от стана и да изгорят в огъня кожите им и месото им, и лойта им. (Левит, гл. 16, ст. 5-22). Защото в този ден свещеникът ще направи умилостивление за вас, да ви очисти за всичките ви грехове, та да сте чисти пред Господа (Левит, гл.
към текста >>
А юнеца на приношението за грях и
яреца
на приношението за грях, на които кръвта се е внесла, за да бъде умилостивление в светилището да изнесат вън от стана и да изгорят в огъня кожите им и месото им, и лойта им.
Тогаз да излезе към олтаря, който е пред Господа и да направи умилостивление за Него и да вземе от кръвта на юнеца и от кръвта на яреца и да тури наоколо по роговете на олтаря. И да поръси връх него от кръвта с пръста си седем пъти и да го очисти от нечистотиите на Израилевите синове и да го освети, И като свърши да прави умилостивление за светилището, и за Скинията на събранието, и за олтаря, да приведе живия ярец. И да тури Аарон двете си ръце на главата на живия ярец и да изповяда над него всичките беззакония на Израилевите синове и всичките им престъпления, и всичките им грехове и да ги тури на главата на яреца и да го проводи в пустинята с ръката на приготвен человек. И да понесе ярецът на себе си всичките им беззакония в непоселяема земя, така да пусне яреца в пустинята, (Левит, гл. 16, ст. 5-22).
А юнеца на приношението за грях и
яреца
на приношението за грях, на които кръвта се е внесла, за да бъде умилостивление в светилището да изнесат вън от стана и да изгорят в огъня кожите им и месото им, и лойта им.
(Левит, гл. 16, ст. 5-22). Защото в този ден свещеникът ще направи умилостивление за вас, да ви очисти за всичките ви грехове, та да сте чисти пред Господа (Левит, гл. 16, ст. 27). Това ще бъде за вас събота на покой и да смирите душите си, то е узаконение вечно (Левит, гл.
към текста >>
Трети път влизал с кръвта на
ярецът
, който е жертвувал за греховете на народа и с пръста си поръсвал завесата осем пъти.
16, ст. 31). Първосвещеникът е влизал няколко пъти в Светая Светих. Най-напред е влизал със златната кадилница и един съд, пълен с тамян. Втори път е влизал с кръвта на юнеца (телеца), който е прикесъл в жертва за очищение на своите грехове и на греховете на другите свещеници. След като е поръсвал очистилището (покрова на ковчега на Завета) и пред него седем пъти е оставял съдът с кръвта вътре.
Трети път влизал с кръвта на
ярецът
, който е жертвувал за греховете на народа и с пръста си поръсвал завесата осем пъти.
След това смесвал кръвта на яреца и юнеца (телеца) и с нея поръсвал седем пъти роговете на олтаря на каденето. Тогава излизал от Светая Светих и разливал останалата кръв на жертвите върху олтаря на всесъжението. Четвърти път е влизал да изнесе кадилницата с тамяна. Единият ярец (козел) е принесен за жертва за грях. Другият жив ярец (козел), е, който трябва да понесе всичките им беззакония на синовете Израилеви.
към текста >>
След това смесвал кръвта на
яреца
и юнеца (телеца) и с нея поръсвал седем пъти роговете на олтаря на каденето.
Първосвещеникът е влизал няколко пъти в Светая Светих. Най-напред е влизал със златната кадилница и един съд, пълен с тамян. Втори път е влизал с кръвта на юнеца (телеца), който е прикесъл в жертва за очищение на своите грехове и на греховете на другите свещеници. След като е поръсвал очистилището (покрова на ковчега на Завета) и пред него седем пъти е оставял съдът с кръвта вътре. Трети път влизал с кръвта на ярецът, който е жертвувал за греховете на народа и с пръста си поръсвал завесата осем пъти.
След това смесвал кръвта на
яреца
и юнеца (телеца) и с нея поръсвал седем пъти роговете на олтаря на каденето.
Тогава излизал от Светая Светих и разливал останалата кръв на жертвите върху олтаря на всесъжението. Четвърти път е влизал да изнесе кадилницата с тамяна. Единият ярец (козел) е принесен за жертва за грях. Другият жив ярец (козел), е, който трябва да понесе всичките им беззакония на синовете Израилеви. Този жив ярец (козел) символизирал греха на света, който трябваше да се вземе от яреца и да го носи в пустинята на живота.
към текста >>
Единият
ярец
(козел) е принесен за жертва за грях.
След като е поръсвал очистилището (покрова на ковчега на Завета) и пред него седем пъти е оставял съдът с кръвта вътре. Трети път влизал с кръвта на ярецът, който е жертвувал за греховете на народа и с пръста си поръсвал завесата осем пъти. След това смесвал кръвта на яреца и юнеца (телеца) и с нея поръсвал седем пъти роговете на олтаря на каденето. Тогава излизал от Светая Светих и разливал останалата кръв на жертвите върху олтаря на всесъжението. Четвърти път е влизал да изнесе кадилницата с тамяна.
Единият
ярец
(козел) е принесен за жертва за грях.
Другият жив ярец (козел), е, който трябва да понесе всичките им беззакония на синовете Израилеви. Този жив ярец (козел) символизирал греха на света, който трябваше да се вземе от яреца и да го носи в пустинята на живота.
към текста >>
Другият жив
ярец
(козел), е, който трябва да понесе всичките им беззакония на синовете Израилеви.
Трети път влизал с кръвта на ярецът, който е жертвувал за греховете на народа и с пръста си поръсвал завесата осем пъти. След това смесвал кръвта на яреца и юнеца (телеца) и с нея поръсвал седем пъти роговете на олтаря на каденето. Тогава излизал от Светая Светих и разливал останалата кръв на жертвите върху олтаря на всесъжението. Четвърти път е влизал да изнесе кадилницата с тамяна. Единият ярец (козел) е принесен за жертва за грях.
Другият жив
ярец
(козел), е, който трябва да понесе всичките им беззакония на синовете Израилеви.
Този жив ярец (козел) символизирал греха на света, който трябваше да се вземе от яреца и да го носи в пустинята на живота.
към текста >>
Този жив
ярец
(козел) символизирал греха на света, който трябваше да се вземе от
яреца
и да го носи в пустинята на живота.
След това смесвал кръвта на яреца и юнеца (телеца) и с нея поръсвал седем пъти роговете на олтаря на каденето. Тогава излизал от Светая Светих и разливал останалата кръв на жертвите върху олтаря на всесъжението. Четвърти път е влизал да изнесе кадилницата с тамяна. Единият ярец (козел) е принесен за жертва за грях. Другият жив ярец (козел), е, който трябва да понесе всичките им беззакония на синовете Израилеви.
Този жив
ярец
(козел) символизирал греха на света, който трябваше да се вземе от
яреца
и да го носи в пустинята на живота.
към текста >>
32.
І.01.04. ПАСХАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Всеки ще вземе мъжко агне или
яре
, едногодишно, и на 14 ден от новолунието ще го заколи привечер.
И гръм огнен от небето падаше на земята. Десето - скакалци по земята бяха докарани с източния вятър и изядоха всичката трева и плодове по дърветата. Единадесето - настана тъмнина по цялата земя, само при евреите имаше светлина. И каза Мойсей на фараона, че ще бъде поразен от първородния му син до първородния син на слугата му и на скотовете. И говори Господ Моисею да предаде на Израилевото събрание.
Всеки ще вземе мъжко агне или
яре
, едногодишно, и на 14 ден от новолунието ще го заколи привечер.
И ще вземат от кръвта му и ще турят, ще намажат с кръвта му двата стълба на вратата и горния праг на къщната врата. Агнето ще се опече, на огъня ще го ядат с безквасен хляб през нощта. Онова, що остане до сутринта, ще го изгорите. Ще го ядат бързо, защото Пасха е Господня. Защото тази нощ Ангел Господен ще премине през египетската земя и ще порази всяко първородно.
към текста >>
А онези, които са заклали агне или
яре
.
Защото тази нощ Ангел Господен ще премине през египетската земя и ще порази всяко първородно. Ангел Господен, като мине покрай къщите и види кръвта на вратите, ще мине и замине, но ще погуби там, където няма този знак. Това е Пасха Господня. Пасха означава - преминава покрай нещо и не го закача. Пасхата Господня означава, че Ангел Господен е минал и е поразил тези къщи, които не са имали белег.
А онези, които са заклали агне или
яре
.
са направили принос - жертва за приношение за избавление. Поръсили са с кръвта вратите си и са яли опечено агне. „И този ден ще ви бъде за спомен и ще го празнувате като празник Господен в родовете си, за вечен закон ще го празнувате." (Изход, гл. 12, ст. 14). Това е жертва на Пасхата за Господа, защото премина къщите на Израилевите синове в Египет, когато той порази египтяните, а нашите къщи остави." (Изход, гл.
към текста >>
33.
І.01.06. ПАСХАТА НА НОВИЯ ЗАВЕТ Е ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕТО НА СИНА ЧЕЛОВЕЧЕСКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Това е същият агнец,
ярец
, който се пуска на свобода в пустинята, но трябва на себе си да понесе всички беззакония на синовете Израилеви.
„Ето Агнецът Божий, Който взема греховете на света." (Евангелие от Иоанна, гл. 1, ст. 29). „Заради беззаконията на израилтяните бе бит и биде заради престъпленията наранен и бе като агне, водено на заколение и Господ благоволи да го предаде на биене и страдание (Исая, гл. 53, ст. 5, 7,10).
Това е същият агнец,
ярец
, който се пуска на свобода в пустинята, но трябва на себе си да понесе всички беззакония на синовете Израилеви.
(Левит, гл. 16, ст. 20,21,22). Исус е наподобен като жив агнец, определен за новата Пасха Господня на Новия завет. Той трябва да бъде заклан точно в деня, в който били заколени пасхалните агнета. В деня, когато е прикован на кръста, е ден петък, в който евреите са клали пасхалните агнета и с кръвта им са поръсвали външните си врати.
към текста >>
34.
І.01.09. БОЖЕСТВЕНИЯТ ХЛЯБ И ДУХЪТ НА ИСТИНАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Напомняйки им Исус, че неговата плът е пасхалното агне от Пасхата Господня, то тя е изкупителната жертва, тя е изкупителния
ярец
за греховете на людете израилеви.
Синът человечески се учредява като пасхално агне, пасхален Агнец, той трябва да бъде заклан, опечен, да се изяде, без да му се строши кост на Пасхалната юдейска вечеря. Там на трапезата са сложени безквасни хлябове, както и обикновен хляб, жертвения агнец, пасхалното агне и има чаша с вино. Юдеите възспоминават деня на Ангелът Господен, разчупват хляба и пият чашата с червено вино, напоменавайки и напомняйки, че това е кръвта, пролята от пасхалния Агнец, с която са напръскани вратите на домовете им. И че кръвта е белега на помазаните от Ангела Господен, помазани в живот и свобода. И пиейки виното червено, те си припомнят, че над тях и над главите им е сложен невидимия за тях, но видим за Ангела Господен знак и белега на Завета, който Господ направил с бащите им.
Напомняйки им Исус, че неговата плът е пасхалното агне от Пасхата Господня, то тя е изкупителната жертва, тя е изкупителния
ярец
за греховете на людете израилеви.
А който пие кръвта Му, който пие чашата с червено вино, иде има възможност да приеме от Силата Господня, която ще му даде живот вечен. И по-нататък Исус ги прехвърля в следващите моменти от празненството и службата при Пасхата юдейска. След като се изяде пасхалния агнец, то се вдигна чаша и се търси благословението от Бога. „Защото плътта Ми е истинна храна и кръвта Ми е истинно питие, Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, в Мене пребъдва и Аз в Него." Хлябът небесен, който слиза от небето чрез Исуса, е Неговото Слово, Словото на Светия Дух. Плътта на Исуса и яденето на неговата плът е възприемането на това Слово и претворяването Му в дела и живот.
към текста >>
35.
І.02.12. БОЖИЯТ АГНЕЦ И АНТИМИНСЪТ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Онова, което писаха пророците, че ще се яви Онзи, Който ще се натовари с престъпленията на хората, и ще бъде бит заради беззаконията Израилеви, и ще бъде Онзи, „отпускаеми
ярец
", на Който са положени беззаконията и престъпленията на людете.
Онова, което писаха пророците за жертвоприношението и за приношението за грях, за примирително приношение с агнец и хлебно приношение и че ако се направи, както Господ повелява, то ще им се яви Славата Господня. Когато Мойсей и Аарон влизат в Скинията и като излязоха да благославят людете, то яви се Славата Господня. И слезе огън от Господа, пояде всесъжението върху олтаря и всички възкликват и падат на лице пред закона Господен. (Левит, гл. 9, ст. 22-24).
Онова, което писаха пророците, че ще се яви Онзи, Който ще се натовари с престъпленията на хората, и ще бъде бит заради беззаконията Израилеви, и ще бъде Онзи, „отпускаеми
ярец
", на Който са положени беззаконията и престъпленията на людете.
„И Господ възложи на Него беззаконието на всинца ни. Той бе насилван и озлобен, но не отвори устата си. Както агне, водено на заколение и както овца пред стригачите си безгласна, така не отвори устата си. Чрез угнетение и съдба биде грабнат. А за рода му кой ще повестува?
към текста >>
36.
Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Желаем по-скоро да ни удовлетворити любопитството, за да можем предварително да утешим
разяренити
духове народни.
Тукашната епархия има 13 000 венчила, от които само около 1010 са гръцки. Как може да бъде владика грък? Това ако са сторили или ще сторят Г-да членовете, то нам е не прието и ний протестирами в имято на цялата Епархия. Когато тукашний град е ключ на собствена България, трябва ли да я отпустим? Разумява се, не!
Желаем по-скоро да ни удовлетворити любопитството, за да можем предварително да утешим
разяренити
духове народни.
С тийа си изпълнявами длъжността си народна, та подиря да не бъдем отговорни пред сички българский народ." Обаче работата на смесената комисия пррдължила. Изработеният от нея проект е бил представен частно на патриарха, който направил своите възражения и го отхвърлил. Според патриарха 10-ят член на проекта, дето се определяли границите на бъдащата българска църква, трябвало да се измени, като се изключат от последната още ред други български местности, между които градът Кюстенджа от силистренската епархия, освен градът Варна, още и други 20 села между Варна и Кюстенджа, от Варненската епархия, Провадийската кааза от Месемврийската епархия и др. Между мотивите на патриарха се казвало: „А краймррските села от Варна до Кюстенджа се извадиха както по горнята причина (т.е., че и до днес се намират в сношение и хармония с патриаршията), така и по тази, че имат гръцко и смесено население." Възраженията и измененията на патриарха в представения му проект, които били съобщени на турското правителство през юлий същата година, ощетявали следователно още повече Варненската епархия, като й отнемали освен града Варна рще и други 20 села. Това предизвикало нови протести от страна на варненските българи, които заповядали на своя представител в града да противодействува.
към текста >>
37.
11. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ И НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Българский народ, след толкова си безполезни жалби от как ся обеди за неизправност-та на закоренелото въз злини Гръцко Духовенство, в желанието си да пази чисто вярата си която е православна та да предпази от съ време на гибел народност-та и язика си, да бъде, както го желае верен поданник на Царското Правителство, а не рая на Гръцкий Народ чрез Гръцката Патриаршия и отхвърли неосносний вече железний
ярем
.
Гевреклер, с. Чатмата и с. Козлуджа. Тоя исторически документ гласи така: „Вероподаннити Българие, жители от Варненската Окружност, вземат смелост да подносят настоящата си покорна жалба пред Високо-славнато Правителство на Негово Царско Величество Милостивий си Господар и Цар Султана, за когото непрестанно ся Богу молят да го поживи и укрепи. Българский народ, в църковно отношение подчинен на Управлението на Високото Гръцко Духовенство, има зла чест да види себе си докаран до крайно нъравенно и вещественно Разорение за да осъществи властолюбивити и користолюбивити си помисли Гръцкото Духовенство, допуща си най-недостойни и безстидни постъпки; в имя на вярата угнетява разновидно, съблича народа и съсипва му благосъстоянието за общий вред на Дръжавата, с гонение язика ни и в церквите и в училищата и по къщити с гонение народност-та ни, и с изтребление всичко народно: То под имя на просвещение, налагани по силно свойт язик, сили ся да ни прелива с това, с което не сме и карани из път, който води към цел несъобразна с нашити поданически длъжности; Гръцкото Духовенство, като не познава язика ни, не само, че не е способно да ни даде нуждната храна, както го иска вярата ни, но още на място всяко слово за утешение то сее между народа ни раздори, а най-повиче ни обезчестява и клевети. Далеч от да изпълнява свещенните си звания, да укреплява народа в поданническите му длъжности и както го иска вярата, да превързва сърдцата ни по-стегнато за Престола то проповядва и словом и делом умраза към правителството, пред което от друга страна кове различни лъжи и клевети против народа; най-сетне то с безпремерний си разкошний и безнравственний си живот подава пример за крайно развръщение.
Българский народ, след толкова си безполезни жалби от как ся обеди за неизправност-та на закоренелото въз злини Гръцко Духовенство, в желанието си да пази чисто вярата си която е православна та да предпази от съ време на гибел народност-та и язика си, да бъде, както го желае верен поданник на Царското Правителство, а не рая на Гръцкий Народ чрез Гръцката Патриаршия и отхвърли неосносний вече железний
ярем
.
В пълна уверенност, че Царското Правителство тачи свобода-та и почита за една от светите си грижи да бди за съхранението на вяра-та и нравствеността на сичките си поданници, които Божий промиел му е въверил Българити от собственно побуждение пожелаха и желаят да ся възобнови в славнити сига дни на Премилостивий им Цар, независимост-та на народната им Иерархия, която Гръцкото Духовенство понеси и с незаконен начин си е подчинило от тогава няма и един век. Българский народ, като има свои свещенний и духовни лица, достойни да изпълняват свещенно-то назначение на Епископи, няма никаква нужда да притича до Гръцки Епископи или до други чужденци, и Духовенството при Българската в Цариград Църква, препозната вече от народът за истенско Духовно началство за Българити то като добие Височайше потвърждение и съизволение, за независимо и действително в уреждание църковните работи по Епархии-те, на които Християнското население състои от българи, ще нареди - Духовни Заведения, в които да ся преготвят, за колкото лица Духовни би ся показала нужда. В несъмнена вяра на прогласни-ти Хати-Хумаюна великодушни обещания, които подават правдина за една какви милости на всички подъданнически народи, подчинени под Скиптра на Негово Царско Величество Вероподанни-ти, никак ако и да не ся съмняват, че Ц. Правителство в благотворно-то си внимание от углабено изпита и оцени праведнити им невинни желания, представени толкова си пьти в многобройни жалби щеги освети с Височайшие-то си съизволение да подари и на тяхната църква високо-то си покровителство. Недсброжелатели обаче някои като искат да ся ползуват от висимото неизвестно положение на работи-ти ни, незнаим с каква си цел, начнаха явно да ни пррповядат друга идна вяра полагат с обещание за чуждо силно покровителство.
към текста >>
38.
III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
И туриха
ярем
тежък и несносен върху чадата и синовете на отробата Ми.
Ето жив съм Аз и както се клех в старо време, ще събера земните царства и ще ги измета от лицето на земята и името им не ще се чуе никога. Защото камъкът, когото отсякох от върха на скалата, ще ги съкруши и Духът Ми ще ги пояде. Ето подигам се в бран против земните царе и против войските им. Ще им си насмея и поругая и ще ги направя плешиво и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен и ще ги хвана с примките на свойственната им мъдрост и ще ги направя прицел на поругание. Защото в размишленията си и пътищата си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връз беззаконие, престъпление връз престъпление.
И туриха
ярем
тежък и несносен върху чадата и синовете на отробата Ми.
Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ. Ето тяхната кръв вече вика към Мене за отмъщение. Ето уморих се да търпя и дотегна Ми да чакам за вашето покаяние. Утегчихте Ме до край с престъпленията си и с развратните си сърдца, огорчихте Духът Ми. Ще забравя ли пътищата ви?
към текста >>
39.
Наряди за 1948 г.
,
,
ТОМ 12
Като вдъхновен поет, той пише: „И вълкът ще живее с агнето, и рисът ще си почива с
ярето
, и телето, и лъвчето, и угоените все наедно ще бъдат.
Обаче всичко, каквото се е създавало в тези пътища, се е разрушавало. Само онова, което се съгради в пътя на любовта, е вечно. Само Любовта може да доведе Мира. Всички, които работят за Любовта, работят за Мира. Исаия, като е съзерцавал идващия мир, той го описва в живи образи.
Като вдъхновен поет, той пише: „И вълкът ще живее с агнето, и рисът ще си почива с
ярето
, и телето, и лъвчето, и угоените все наедно ще бъдат.
И малко дете ще ги води..." „И не ще направят зло, нито пагуба във всичката ми свята земя, защото земята ще бъде пълна със знание за Господа", т. е. с любов. Тук, в поетични образи, са дадени силите на човешката душа, тяхното хармонично съчетание в любовта. „И малкото дете ще ги води" - Божественото ще води и направлява всичко. Трябва да дойде Божият Дух, Той да ръководи човека, т. е.
към текста >>
40.
4. СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА
,
Тройка Кирилова Мишкова
,
ТОМ 13
Когато заживях в София, разбрах колко
популярен
беше „Изгревът", особено за учениците, студентите, за по-любознателните млади хора.
4. СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА На 12-годишна възраст излязох от Ямбол и отидох да уча в пансион в София. Постъпих в Стопанската гимназия „Евдокия и Надежда", където приемаха деца на сираци и пострадали от войните. После останах в София, омъжих се, живеех на летището в Божурище.
Когато заживях в София, разбрах колко
популярен
беше „Изгревът", особено за учениците, студентите, за по-любознателните млади хора.
Бедни младежи, особено студентите, идваха често да слушат беседите на Учителя и оставаха на обяд в безплатния стол на Братството. Учителят ги покровителствуваше, съветваше ги да продължават образованието си и държеше много всички да изучават музика, да пеят, да свирят на музикални инструменти и т.н. Моите родители идваха всяка година в София за съборните дни. Като престояваха трите дни на Изгрева при Учителя, след това идваха при нас в Божурище. Веднъж майка ми разказа следната случка.
към текста >>
41.
12. ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Колко красиво и нагледно, създателят на Персийската култура от древността Заратустра, е изразил тази борба с една ожесточена схватка между бога на Светлината Митра и дивия
разярен
бик Зурос, сцена, която често се среща изваяна върху каменни плочи, останали от развалините на древни храмове.
И докато траеше неизбежната суетня в началото на такива събития, когато вниманието на домакините пък и на другите е отвлечено около подреждането му, обичах тихичко да подхващам с Него разговор около любимата ми тема - международното положение. При един такъв разговор, за ролята на Обществото на народите, Той ми каза: „Уилсон, тогавашният президент на САЩ, беше изпратен от Бялото Братство, за да основе Обществото на народите". С това Учителят ясно ми подчерта голямото внимание на Разумния свят, към мирното и справедливо разрешаване на всички въпроси, които могат да възникнат всред народите в Света. Но за съжаление в човека освен една разумна природа има и една дива такава. Природи, които са в една непрекъсната борба.
Колко красиво и нагледно, създателят на Персийската култура от древността Заратустра, е изразил тази борба с една ожесточена схватка между бога на Светлината Митра и дивия
разярен
бик Зурос, сцена, която често се среща изваяна върху каменни плочи, останали от развалините на древни храмове.
Още през време на войната, въздействието на Водолея се изяви в своята по-висша форма. Явиха се моралисти, хора с нова мисъл, с нови идеи, за общото, за колективното, за едно ново общество. Те подканиха човешкия род да разбере, че богатствата на тази Земя, са за всички хора, за всички народи и че те трябва да бъдат справедливо разпределени между тях, без омраза и без лакомия. В изпълнение и постигане на така залегналия подтик се явиха две основни течения в човешкия род. Едното приемаше, че това може да стане, някак изведнъж механично, само като се промени обществения строй, при която промяна всички ценности и средства за производство, на стопанските блага станат държавни.
към текста >>
42.
1. ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА И АСТРОЛОГИЯТА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Такива вечери, обикновено като че ли освобождават човека от ежедневните груби материални грижи и той чувствува една лекота от свободата на този
ярем
.
1. ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА И АСТРОЛОГИЯТА Освен интензивен живот, в който протичаха дните на Изгрева, не по-малко интензивен и богат по съдържание живот протичаше и през топлите, ясни нощи, звездни вечери тук.
Такива вечери, обикновено като че ли освобождават човека от ежедневните груби материални грижи и той чувствува една лекота от свободата на този
ярем
.
Мисълта се извисява във по-висшите сфери на знанието, към по- духовните въпроси, към мистичното, далечното отвъдното. Небето над нас, през такива вечери е кристално чисто, защото пушеците, праха и изпаренията на големият град, не се чувствуваха тогава тук. През такива вечери Учителят излизаше, а ние събрани пред малката му стаичка в очакване, като гладни птички бързо го наобикаляхме в едно напрегнато очакване. Звездният мир, който цареше над нас, над главите ни, предразполагаше да се започнат, приятни и полезни интересни разговори за него. Тогава Учителят започваше: „Ако тръгнете из пространството, ще видите разнообразни духове, царства, страни.
към текста >>
43.
I. ИВАН ТОЛЕВ - Ефросина Ангелова - Пенкова
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Особено
популярен
е оформения като постоянна рубрика „Ученически отдел" - читателите могат да видят своите произведения отпечатани.
Буден ум, действена личност, кипящ от енергия и амбиция още по време на следването си (право в Държавния университет - София), той започва своята изява като журналист, редактор, поет и преводач. Първите си опити прави като поет и произведенията си публикува в „Български преглед": сп. за наука, литература и обществен живот (18931900), „Учител" (1893-1914), „Зора": педагогическо-литературен и обществен вестник (1898-1900) и „Училищен другар": месечно литературно списание за ученици и ученички от средните учебни заведения (1898-1900). Интересното тук е, че той взима активно участие не само като автор, но и като редактор, и то отговорен редактор. Заедно с Евтим Ангелов Спространов създават едно от най-търсените и предпочитани от младежите издания.
Особено
популярен
е оформения като постоянна рубрика „Ученически отдел" - читателите могат да видят своите произведения отпечатани.
Тук са публикували първите свои стихотворения утвърдените по-късно творци Иван Арнаудов и Христо Силянов (Ружкин). В списанието Толев отпечатва не само поетическите си опити, но и преводи: на Робърт Бърнс „Песента на сиромаха" и разкази. Пише и под псевдонима Е. Маркулев. Това е времето и на първата му самостоятелна стихосбирка - „Китара" (Варна, 1895). Превежда от руски език, както в периодичните списания, така и отделни книги: „Изповедите на Песталоци" (Пловдив, 1897), „Автобиографията ми" на Джон Мил (Пловдив, 1898) и „Естетика" на Робърт Прьолс (Пловдив, 1898).
към текста >>
44.
2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
РАЗПЛАТА О стига, престани, пантеро
разярена
, сърдце ми да гризеш със зверските зъби: не виждаш ли, че то, всред болката свещена, презира твоя бяс, кат тръпне и скърби?
Йоан - гл. 4) - и духовния (Галилея). Тия три термини в Писанието са три живи символи, които говорят, както във времето на Исуса, за етапите на духовната еволюция. "И в пътуването си към Ерусалим минуваше сред Самария и Галилея" (Лука - 17 : 11), т. е. Исус слезе от духовните полета, за да се прояви в човешки организъм на физическото поле.
РАЗПЛАТА О стига, престани, пантеро
разярена
, сърдце ми да гризеш със зверските зъби: не виждаш ли, че то, всред болката свещена, презира твоя бяс, кат тръпне и скърби?
Скрий ноктите си веч, пантеро кървожадна, кои в душата ми дълбоко ти заби: не виждаш ли, че тя, неизразимо страдна, в дима на свойта кръв по-крепка мощ доби? Но с тая мощ, в деня на сетнята разплата, от химни ангелски ще гръмнат небесата и всички светила във хор ще заблестят! Тогаз, пантеро,ти със твоя род коварен ще се разтлееш пред триумфа лъчезарен - в сиянието на божествения свят!... "Всемирна летопис", Г. II, кн.
към текста >>
45.
15. ИЗПИТАНИЕТО
,
,
ТОМ 16
Братята на Йосифа заклали
яре
и с кръвта окървавили дрехата на Йосифа и я занасят на баща си и на майка си, като казали, че лъв е изял Йосифа.
Единадесетте братя били пастири. Един ден бащата пратил Йосифа да отиде да нагледа братята си как пасат стадата. Те, като го видели, решили да го убият. Обаче най-големият им брат ги възпрял от това им престъпление и те спуснали Йосифа в един сух кладенец. Като видели търговците, те го продали на търговците, а търговците го продали на Пентефрия, главен началник на фараона.
Братята на Йосифа заклали
яре
и с кръвта окървавили дрехата на Йосифа и я занасят на баща си и на майка си, като казали, че лъв е изял Йосифа.
В дома на Пантефрия Йосиф се издигнал в очите на Пентефрия и на жена му. Жената на Пентефрия се влюбила в Йосифа и искала той да лежи с нея. Йосиф отказал да изневери на господаря си. И веднъж жената, силно възбудена към Йосифа, го моли да лежи с нея и като й отказва, тя взема горната му дреха, занася я на мъжа си и със злъчна омраза го наклеветява, че тоя евреин я насилил. Йосиф се намерил в затвора, но Бог не го оставил.
към текста >>
46.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 1
,
,
ТОМ 16
". Дойде един от сръбските попове и той каза, че сам не би заклал
яре
, а камо ли човек да убие.
Вечерта в клозета, където съм на квартира, ги проявих. И до 12 ч и 25 мин сред нощ си стягах багажа, за да бъда на разсъмване готов за отпътуване за гр. Нови пазар. Преди започване проявяването ме покани колежката на кафе. Разговаряхме за вегетарианството и двата светогледа: на убийство и ядене месо и вегетарианство и закона „Не убий!
". Дойде един от сръбските попове и той каза, че сам не би заклал
яре
, а камо ли човек да убие.
12.VII.1943 год., понеделник, гр. Нови пазар Петровден Още с пробуждането си се сетих за именния ден на Учителя и какво е сега на Изгрева тая заран. Раздигнах си леглото и снех багажа на шосето. Готвачите бяха възварили чая и закусих. В 7 без 7 минути камионът потегли.
към текста >>
47.
Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.
,
,
ТОМ 16
Г-ца Дочка Духнева, понеже яли полуопечено
яре
в Шейх-Джумая, я силно заболя стомах и започна да повръща.
След като пихме по един чай и някои пък - кафе, потеглихме обратно за едно друго близко село, Казъклар. Ботю Данчев, като човек, контрольор по тютюните, познава всички села и хората им. Та заедно и един турчин ни заведе на един час от Шейх-Джумая, у тоя богат турчин да преспим. Турчинът има повече от 10 - 15 юрганя и дюшеци, подушки , пружинени юргани и хубави стаи, хигиенични, с под подкован, и изобщо той бил най-богатият турчин. След вечеря колегите и колежките правиха много шеги.
Г-ца Дочка Духнева, понеже яли полуопечено
яре
в Шейх-Джумая, я силно заболя стомах и започна да повръща.
Прибрахме се в отделна стая и легнахме. 28.V.1934 год., понеделник В 3 1/2 ги разбудих. Силно се святка и далеч гърми за дъжд. Приготвихме се и в 4 потеглихме. Към 6 ч бяхме в с. Устра.
към текста >>
48.
I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.
,
Елена Хаджи Григорова.
,
ТОМ 17
Много радостна се почувствувах, но след малко време мина (също) голяма тълпа от попове и владици,
разярени
, че като ги гледах, страх и ужас ме обземаше.
На Зти октомврий 1933 г., в с. Равна, в квартирата у дядо Истаткови, вторник срещу сряда, към 3-4 ч след полунощ сънувах следното: Намирам се около Учителя на Изгрев, току-що съм излязла от клас с тетрадка в ръка и добри, доста пълни бележки. Идва при мене Стоянка Илиева, разтревожена, че пропуснала школата. Аз я прегърнах с лявата си ръка и й показах тетрадката, че съм вземала почти пълни бележки и много отчетливо е написано, да не се безпокои. Друга картина: Намирам се в една къща и гледам през горните врата към улицата, през която минава голямо шествие от братя и сестри - Бялото братство цялото, начело с Учителя.
Много радостна се почувствувах, но след малко време мина (също) голяма тълпа от попове и владици,
разярени
, че като ги гледах, страх и ужас ме обземаше.
Друга картина: Вървя нанякъде из улица и ето че насреща виждам Учителя, кротък и мил, с отправен поглед към мен. Аз побързах да се приближа до Него и тъкмо си мисля какво да Му заговоря, и Той постепенно стана невидим във въздуха, готов, за да ми се покаже пак из друга някоя улица. Картината е тъй силно отпечатана в моето съзнание, тъй жива, че като вървя из улиците, струва ми се, че ще видя Учителя усмихнат в пространството, отдето ме гледа, напътствува и придружава навсякъде и всякога, изпълняващ ролята на ангел- пазител и ръководител. Нещо тихо, приятно и доста убедително ми нашепва: „Ето, изявявам ти се! С тебе съм навсякъде и всякога!
към текста >>
49.
11. Духовна работа. За село Мърчаево
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Преди да навлезем в Княжево, ний не забравихме да си спомним и за жителите на това живописно селце в полите на Витоша, които по участ не бяха далече от всички други агонизиращи в бурите на
разяреното
море на живота.
Сякаш хвърчахме с крилете на ангелите и разчитайки на вдъхновението, което ни обладаваше, ний щедро обсипвахме в светли мисли и красиви пожелания всеки минаващ, дори и всяко добиче и всяко животно. Копнеейки да обхванем с мисълта си всяко дихание, което страда и пъшка под гнета на духовно робство, болести и глад, ний чувствувахме сърцата си толкова широки, а душите си - необятни като цялата вселена, и вливаше се в нас цялото битие и всичко се къпеше, хранеше и ликуваше и добиваше нов образ и нов живот. Ний си спомнихме за измъчения македонски народ, който тъне в непоносимо робство и се къпе в братска кръв. От всичкото си сърце поискахме да се опомни и да тури край на всекидневните убийства, а вместо това да изпълни заветите на великия апостол Павел, който преди 2000 години на македонска земя възвести светли идеали и го призва в пътя, Истината и живота на Мировия Учител Христос. Спомнихме си за целия европейски народ, даже и за всички народи и раси по земното кълбо, като им горещо пожелавахме да възприемат любовта и братството и да заработят за мир и свобода, за щастие и блаженство в духа на ония идеали, които изтичат от вечния извор на живота.
Преди да навлезем в Княжево, ний не забравихме да си спомним и за жителите на това живописно селце в полите на Витоша, които по участ не бяха далече от всички други агонизиращи в бурите на
разяреното
море на живота.
И те ни бяха мили и ги чувствувахме като част от нашето тяло и душа, затова и те не се лишиха от нашите добри мисли и чувства, които представляваха чист, кристален извор всред оазис на безводна пустиня. И не само за хората, а и за растенията, и за птиците, и за животните, и за всички, които имат живот, нашите мисли и чувства бяха като благодатна майска роса, която им носеше сила, живот и здраве. Току-що се намерихме вън от селото, ний се обърнахме на изток. Видяхме, че завесата, която делеше нощта от новия ден, беше се вдигнала някъде в небесата, или пък потънала в дълбоките недра на земята и широкият хоризонт на изток пламтеше от разноцветни багри, всред които величествено се показваше слънцето. Последното се раждаше като младенец и лежеше в златните си люлки, а живите си и ярки лъчи разпращаше по небесните простори, възвестяваше новия ден и разнасяше скъпи дарове - любов и мъдрост, изпратени от великия Творец за всички твари по вселената, които живеят и растат заради Него.
към текста >>
50.
24. Човешката инсталация
,
I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова
,
ТОМ 17
Тесният път е
перпендикулярен
.
Той, като разбере, ще тръгне - то е страданието. (Учителят чъртае и ни говори.) Всеки ъгъл е център на примирение, (фиг. 1) Движение, (фиг. 2) Трябва да излязат нагоре (фиг. 3). Назад не можеш да се обръщаш. Слезли.
Тесният път е
перпендикулярен
.
Един по един вървят. Трябва да се мине през тясното място, за да излязат нагоре. Едно лице, като слязло долу, станало гръб. Като минеш през тясното място и отиваш вече нагоре, отиваш при Богатия и Той ще ти даде колкото ти е любовта. Големият човек, дето се е смалил (фиг. 4).
към текста >>
51.
29. Първите духовни събрания в гр. Хасково
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Тогава
разяреният
митрополит започнал да вика: - Повече няма да приказваш, рушител такъв, защото ще повикам стражарите!
Чувах тогава и за събранието на Кръстников в гара Раковски и за село Крепост. За това събрание в Раковски бях чувал от Тодор Пецанков. В изпълнение борбата против сектите, Пловдивският митрополит Евтимий наредил публично събрание. Говорил каквото говорил, на катедрата се качил Пецанков. Говорил за същината на Христовото учение и за това как поповете го обърнали в търговия, като от него нищо не се изпълнява.
Тогава
разяреният
митрополит започнал да вика: - Повече няма да приказваш, рушител такъв, защото ще повикам стражарите!
- Да - рекъл Пецанков, - повикай ги! Те затова са твоите ангели-архангели! Трябва да се отчете особеният духовен глад на това население от Хасковския край! Това решително са остатъци от древни окултни школи, които остават в подсъзнанието на народа. И щом се чуе словото, старият интерес навдига уши и започва да се вслушва.
към текста >>
52.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА VII.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Меридианът на небесната сфера, който е
перпендикулярен
на първата хоризонтална ос, разделя домовете на източни и западни.
Също и пространството под хоризонта разделяме на шест равни части и получаваме 12 деления на цялото пространство. Тези 12 деления на пространството се наричат домове или къщи на хороскопа. Хоризонтът се проектира в хороскопа като една права, като една ос на двата полюса, на която се намират от една страна. Изток, откъдето изгрява асцендентния знак, а от другата - запад, където захожда противоположния знак на асцендента, който се нарича захождащ знак или десцендент (Des). Тази ос разделя домовете на дневни и нощни; дневни са домовете над хоризонта, а нощни са домовете под хоризонта.
Меридианът на небесната сфера, който е
перпендикулярен
на първата хоризонтална ос, разделя домовете на източни и западни.
Така получаваме една координатна система, която разделя цялото видимо пространство на четири части или квадранти. Всеки квадрант, като го разделим на три, получаваме 12 дома на хороскопа. Домовете ни служат, както казах, да ориентираме зодиака в дадено място и е дадено време, т. е. да знаем в даден момент, на дадено място, кой знак е асцендент, кой десцендент, кой е на зенита и кой на противоположния полюс. Защото за различните части на Земята, различни знаци изгряват в един и същ момент.
към текста >>
53.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА X.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Казахме пo-горе, че като намерим шестте знаци, които ни са дадени в таблиците, другите шест се намират лесно, като знаем на кой известен знак, кой неизвестен е
полярен
.
Когато чертежът стои срещу нас, Asc се намира от лявата ни страна, а от дясната ни страна, противоположно на Asc, се намира десцендента (Desc) - захождащия знак. По средата между тях над хоризонта се намира М. С., а под хоризонта — противоположно на него Имом цели (J. C.). При нанасяне на знаците, намерени в таблицата на домовете за даденото ни сидерално време, най-напред нанасяме асцендентния знак, като пишем белега на знака срещу хоризонталната, която разделя кръга на две, а броя на градусите, отгоре на самата линия, както е показано на чертежа. Намерихме, че за сидерално време 20°15'48", на върха на Asc изгрява 23°35' от Телеца, на върха на втория дом изгрява 19° от Близнаци, на върха на третия дом изгрява 10° от Рака, на върха на 12 дом изгрява 5° от Овена, на върха на 11 дом изгрява 29° от Водолей и на върха на 10 дом 2° от Водолей.
Казахме пo-горе, че като намерим шестте знаци, които ни са дадени в таблиците, другите шест се намират лесно, като знаем на кой известен знак, кой неизвестен е
полярен
.
Таблицата, която дадох за полярността на знаците, ни посочва, че срещу 2° Водолей, като се намира М. С, се намира Лъв. Значи 2° от Лъва ще заеме върха на четвъртия дом. Срещу 29° Водолей, който заема върха на 11-ия дом, се намира пак Лъв значи 29° от Лъв ще заемат върха на 5-ия дом. Срещу Овен, който е на върха на12-ия дом, в таблицата се намира Везни, значи 5° от Везни, ще заеме върха на 6-ия дом.
към текста >>
54.
1.1 КУЛТУРИТЕ НА БЯЛАТА (АРИЙСКА) РАСА
,
,
ТОМ 19
Разбира се, че правото е съществувало само за защита на собствеността и интересите на привилегированите граждани на Атина и Рим, а народът в тия страни е продължавал да носи
ярема
на безправието и робството, работейки като словесен добитък на родовата аристокрация.
Астрономията, геометрията, естествените науки и медицината започват да процъфтяват. Разбира се, че тези науки са били достояние само на малцинство избрани. Социалният и икономическият живот в древния Египет е бил регламентиран и дирижиран от фараоните и от жреческото съсловие; налице е била една твърде дълбока и детайлна интервенция на органите на властта. Народът е продължавал да носи веригите на стопанското робство. Идеята за правото се появява едва през следващата, гръко-римската култура.
Разбира се, че правото е съществувало само за защита на собствеността и интересите на привилегированите граждани на Атина и Рим, а народът в тия страни е продължавал да носи
ярема
на безправието и робството, работейки като словесен добитък на родовата аристокрация.
Последната е имала широката привилегия да притежава, употребява и злоупотребява със своята мъртва и жива собственост „posseder, user, abuser”. Петата поредна култура, западноевропейската, наследява знанието и опита на предходните култури от Близкия изток. Нейният импулс идва от арабската вълна, която се развива главно в Пиринейския полуостров. Робството, завещано от предходните култури, постепенно започва да отпада. Икономическият живот започва да се опира главно върху частната собственост и се диференцира и комплицира.
към текста >>
55.
2. Планети, домове, аспекти
,
ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
ТОМ 19
Популярен
, благосклонен към противоположния пол.
Той усилва ума, възвръща активитета на интелигентността и схващането, понятливостта, разбирането, обича ученето, възпитанието, науките, езиците, паметлив и умствена концентрираност. Те създават приятелство с хората под Меркурий и обичат всичко, що завзема (владее) Меркурий. Слънце в сьвпад, ou par. Dedeclin (паралел, декпинация) с Венера. Добро сърце, любящ, нежен, добьр по природа; обича компаниите, обществата, приятелите (приятелството), обича удоволствията и забавленията.
Популярен
, благосклонен към противоположния пол.
Има превъзходен вкус за обличане, за украсяване и всички неща, отнасящи се до лукса. Дарба за музика, поезията изобщо изящните изкуства, покровителстван с парите, придобити от владение или от родителите. Има условия (възможност) за богат брак. Слънце в полуквадрат с Венера. Тази планета не може да се отдалечи повече от 48° от Слънцето.
към текста >>
56.
4. КРУМ ЯНАКИЕВ ВЪЖАРОВ
,
A. Астролозите на Изгрева
,
ТОМ 19
(Като подпредседател на профсъюзите е бил много
популярен
и уважаван от хората.) Луна в V дом в Телец уравновесява неустойчивостта на Луната, характерът тих, любезен, но решителен и самоуверен.
(Слънце квадрат Нептун) го води към съществата от невидимия свят, като извисява аурата му, но го подтиква към спиритически сеанси, с които се занимава повече от пет години, както споменах, преди да влезе в братството. Обикна планината и постоянно ходеше на екскурзии. (Луна в перихелий, секстил Меркурий, съвпад Венера, съвпад Марс, квинтил Юпитер, тригон Уран.) Показва силна връзка с майка си, която рано загубва и която е била много добра душа, отзивчива към нуждите на околните. Както споменах, майка му постоянно е била духовно около него, учела го е и пазила в неразумния му младежки живот. Той има отношение към жените и обществото въобще.
(Като подпредседател на профсъюзите е бил много
популярен
и уважаван от хората.) Луна в V дом в Телец уравновесява неустойчивостта на Луната, характерът тих, любезен, но решителен и самоуверен.
Проявява упоритост, предвидливост и доброта към всички и има много приятели. (Луна в перихелий съвпад Венера) му дава плодовито въображение, склонност към изкуството и музиката. Успехи в живота. (Луна в перихелий секстил Меркурий) му дава добра памет, буден ум и редки способности. Възможност да учи езици, Меркурий е светлоносеца на Духа.
към текста >>
57.
6. ПЕТЪР ФИЛИПОВ НИКОЛОВ
,
A. Астролозите на Изгрева
,
ТОМ 19
(Луна точен секстил Юпитер) дава оптимистична благородна природа с отворено сърце и честност, която го прави много
популярен
.
Луната в Риби дава схватлив ум, плодовито въображение, склонност към удоволствия, изкуство и музика, на която, ако се отдаде, ще музицира с вдъхновение. Това става в края на живота му. Петър е представителна личност, търсена от противния пол, поради добротата, любезността и съчувствието, които проявява. * Забележка на съставителя: За Петър Филипов виж в „Изгревът”, т. XIX - Летопис за астролозите.
(Луна точен секстил Юпитер) дава оптимистична благородна природа с отворено сърце и честност, която го прави много
популярен
.
Има буден ум и здраво тяло (здрав дух в здраво тяло) и впоследствие голяма лична привлекателност, с които качества започва да лекува болни. Има висок идеал, участва в човеколюбиви начинания и постепенно богатството му се увеличава. Има успехи в материално и духовно отношение. (Луна квадрат Сатурн) е признак за тъжовен живот, поради безпокоината си и меланхолична натура, с която създава около себе си мрачна атмосфера. Ще има много разочарования и протакания във всички области на живота си.
към текста >>
(Луна секстил точен Юпитер) му дава оптимистична, благородна природа с отворено сърце, честност, което го прави много
популярен
.
Наранена - тези, които ще отиват при него под маската на приятели, ще търсят личните си изгоди и ще му причинят много неприятности. Луна в Риби дава схватлив ум, плодовито въображение, непостоянност, от която следват много мъчнотии и разочарования в живота му. (Луна секстил Венера) създава оратори с плодоносно въображение, склонност към удоволствия, изкуство и музика - на която, ако се отдаде, ще свири и музицира с вдъхновение. Това става в края на живота му. Представителна личност, търсена от прогивния пол, поради добротата, любезността и съчувствието, което проявява.
(Луна секстил точен Юпитер) му дава оптимистична, благородна природа с отворено сърце, честност, което го прави много
популярен
.
Има буден ум и здраво тяло, здрав дух в здраво тяло и впоследствие голяма и лична привлекателност, с които качества започва да лекува болни. Ще има висок идеал и въз основа на човеколюбиви начинания богатството му ще се увеличава. Ще има успехи в материално и духовно отношение. (Луна квадрат Сатурн) е признак за тъжовен живот. Поради безпокоината си и меланхоличната си натура ще създаде около себе си мрачна атмосфера.
към текста >>
58.
9. ПЕТЪР МАНЕВ
,
A. Астролозите на Изгрева
,
ТОМ 19
(Луна тригон Юпитер ретрограден) придава на родения оптимистична, благородна природа, с отворено сърце, почтеност, честност, благосклонност към всички, което го прави много
популярен
.
Луна в Близнаци му дава буден ум, отправен към литературата, науката, с възможности с способности да се ръководи правилно в превратностите на живота. Притежава широк, либерален дух, готов да приеме новите идеи с голяма жажда. Привличала го е и журналистиката, подходяща работа за неговия много подвижен ум - постоянно се е занимавал и четял книги за разширяване на знанието си и е обичал много да пътува, да излиза сред природата. Луната му в V дом говори за неговите силни добри чувства, които е проявявал към сестрите и братята в Братството. Неговото голямо семейство, което се предвижда от астрологията беше братството, за което той постоянно работеше.
(Луна тригон Юпитер ретрограден) придава на родения оптимистична, благородна природа, с отворено сърце, почтеност, честност, благосклонност към всички, което го прави много
популярен
.
Аспектът укрепва умствените му способности и телесното устройство. Притежава здрав дух в здраво тяло, изразено външно в голяма лична привлекателност, с която може да лекува. Притежава висок идеал и плодотворно въображение. Изпълнен е с добра воля, насочена към човеколюбиви начинания и постепенно се обогатява. Това съчетание го води към неизменен успех в живота, особено в братския, където той е намерил най-хубавото прибежище за душата си.
към текста >>
59.
25. ПЕЧАТНОТО СЛОВО
,
,
ТОМ 20
След смъртта му неговите биографи във всички страни на света, описващи влиянието му върху цялата английска история от две десетилетия, трябваше да признаят, че в няколко случая фактически президент министър на мощна Англия е бил лорд Нордклиф, една статия на когото е била достатъчна да катури кабинет, станал
непопулярен
.
«Алфа», г. I, бр. 4, понеделник, 12. V. 1924 г., стр. 4) Някога, не тъй отдавна, нарекоха лорд Нордклиф княз на печата.
След смъртта му неговите биографи във всички страни на света, описващи влиянието му върху цялата английска история от две десетилетия, трябваше да признаят, че в няколко случая фактически президент министър на мощна Англия е бил лорд Нордклиф, една статия на когото е била достатъчна да катури кабинет, станал
непопулярен
.
В нашата културна история печатът е играл ако не тъй значителна, все пак достатъчно важна роль. Колкото и малък, той е будил надежди в потиснатите маси, поддържал е техния дух и направлявал стъпките им към тия обетовани кътове на щастие, мир и спокойствие, за които мечтае всеки народ. Но заедно с това, напоследък особено, печатът (думата ми е за периодическия печат - пресата) е станал проводник по-скоро на взаимни нападки, на клевети, на описания на най-долни сцени, на ужасни случки, на отвратителни навици, които разпалват любопитството, задоволяват долните инстинкти, раздухват низките страсти. И тези вестници се печатат в хиляди екземпляри - и вместо светлина, носят на читателите си само пяната от живота, низкото в него, тъмното в човешката природа. Може ли да имаме в такива случаи оная полза, която всеки би се надявал и трябва да очаква от печата?
към текста >>
60.
49. ЕРАТА НА ЖЕНАТА
,
,
ТОМ 20
Жената, сама била под
ярема
на робството и отрицанието през дългите векове на господството на мъжа, ще знае най-добре да учи за свободата и положителното, предадени ни от Христа в синтез в Неговата проповед на планината.
Първият е предисловие на втория. Първият започва да се проявява през Русия, Англия, Франция, Германия, Австрия със своите леви правителства днес в една или друга насока, по-крута или по-легална, като се налага чрез властта, а вторият - комунизмът на Жената, ще започне от оправянето на собствения живот на всекиго чрез добродетелите в Христовия Дух. Жената, в своя път за поправяне на света и за заместяне на устоите на света на мъжа, ще започне чрез своето превъзпитание, което ще прехвърли върху своите деца. Тя ще възпитава децата си да не вземат участие в никакво насилие - ни към хора, ни към животни - и ще ги учи, че благословената работу е само производителният труд. Тя ще учи децата си да не стават офицери, защото ще станат учители на убийство; ще ги учи да не стават банкери и търговци, защото ще живеят от лихвоимство, лъжа и кражба; ще ги учи да не стават кариеристи свещеници, защото ще се свържат не с Христа, а с държавата; ще ги учи да не стават слуги и слугини на богатите хора, защото ще станат подножие и гавра на нечистите нозе на синовете на бога-капитала, защото в света на сърцето - този на Христа - няма ни убийци, ни лъжци, ни крадци, ни ваксаджии, ни слуги или роби, ни проститутки, ни затвори, ни бесилки, ни войни.
Жената, сама била под
ярема
на робството и отрицанието през дългите векове на господството на мъжа, ще знае най-добре да учи за свободата и положителното, предадени ни от Христа в синтез в Неговата проповед на планината.
Тя ще учи, че Бог не е горе негде, далеч в небесата, а е тук - до нас и в нас, гдето се проявява само с всестранната ни благост към всичко живо. Жената ще бъде вярна на своята интуиция, колкото и да й се вижда неправилна по отношение на възприетите възгледи на общественото мнение, създадено от мъжа. Тя ще остане вярна на своето призване като носителка на вечната любов, на която тя е представителка в зародиш със своята майчинска любов, тъй непонятна и далечна за мъжа. Когато жената, в своята върховна интуиция, възприеме да живее по началото, вложено й в нея, тя ще спре победоносния марш на насилието, рожба на мъжа. Тя ще покаже тогаз, че срещу властта на мъжа има нещо по-хубаво: общочовешката солидарност и споразумение; срещу гордостта на ума - че има смирението на сърцето; срещу сребролюбието, рожба на частната собственост - че има жертвата на сърцето; срещу гнева на властелина -че има тихото покорство на любящото сърце, което не се счита отделно от нищо; срещу завистта, друга рожба на собствеността - че съществува братско разпределение на благата; срещу лакомството, трети плод на собствеността - че съществува всичко, нужно нам, в природата, и по толкоз, колкото трябва за всеки индивид; срещу леността, грозен присадък върху днешния строй - че има приятна и занимателна работа всред природата, която отдавна вика човека между себе си.
към текста >>
61.
4. Землетресенията и тяхното предсказване. Причините за землетресенията
,
(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., кн. 6-7, 176-183)
,
ТОМ 20
В нашия малък етюд, писан на
популярен
език за широката публика, ние, много естествено, не можем да се впущаме в подробности и на много места ще се задоволим само да лансираме известни идеи, без да ги доказваме, по много причини.
Колкото по често то се проявява в която и да е държава, толкова по-сигурно сочи, че тия жреци са отишли в тия храмове не по вътрешно призвание, а по външни подбуди. Разумният човек във всичко схваща причината и когато противодействува, се стреми винаги към по-далечната причина, която се крие зад близките факти, не се бори със следствията, (последиците) когато му е достъпна и може да бъде атакувана самата първопричинна сила. В описание явленията на землетресенията, естествено е, да са били посочвани като причина най-близките и очевидните - събаряне на земните пластове, вулкани и пр., потъвания на младите планини, вследствие дислокация на пластовете, предизвикани от губене земната топлина и пр. Като най-близко обяснение, несъмнено, те са достоверни, но същевременно то не е никакво обяснение. То е все едно да твърдим, че къщата се събори, понеже ù паднали стените... Като по далечни и заслужаващи внимание се сочат изстиване и гърчене на земната кора, вследствие изгубване на топлината, ерозия на подземни води и вулканизма.
В нашия малък етюд, писан на
популярен
език за широката публика, ние, много естествено, не можем да се впущаме в подробности и на много места ще се задоволим само да лансираме известни идеи, без да ги доказваме, по много причини.
Една от тях, най-важната е, че самите доказателства искат огромно фактическо изложение, което да подчертае изводите - което иска време, страници, труд и желаещи да се запознаят по специално с въпроса - а такива са малцина, и те могат да получат това не по тоя път - следователно, няма и условията, които да оправдаят днес публикуването на подобен труд. А за тия, които истински търсят, вратите на знанието са винаги отворени, и те винаги ще намерят радушен прием. Като приемем напълно остроумните общоприети обяснения върху землетресенията, мислим, че трябва да прибавим още някои, за които сега се придържат само някои единични учени, но които ни изглеждат по-достоверни, дават по-широк простор на мисълта, а същевременно ни свързват с ред предпоставки - и оттам възможността да бъде предсказано и самото землетресение. Както вече наблегнахме, в света изолирани явления няма, още повече едно такова стихийно по своето проявление и грамадно по своето разрушение явление, като землетресението, не се явява нито ненадейно, нито пък е дело на един момент, в който става проявлението му - остава, значи, само да има по-будно наблюдение, да се знае, какво именно требва да се наблюдава и тогава да имаме след повече или по малко време, в зависимост от широтата на наблюдаваните факти - резултати, възможности с по-голяма или по-малка доза на вероятност или сигурност. Животът е един процес в цялата природа, независимо от неговото привидно разнообразие.
към текста >>
62.
XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 20
На впряговете се слага
ярем
, а от двете страни - по едно здраво дърво, което да не им позволява да се отскубнат от
ярема
.
България може да влезе в Балканския пакт (антанта), ако й се върнат от Тракия границите от 1913 г., да се върне Добуджа, Босилеградско и Царибродско, както и излаз на Егея на Бяло море. 167. Под лоялност цар Борис разбира, че в настоящия момент трябва да бъдат неутрални, което задоволява всички съседи. Този разговор е на 8 март 1939 г., а само след една седмица - на 15 март 1939 г., Германия окупира Чехословакия, като на 14 март 1939 г. с помощта на Хитлер Словакия се отцепва и става автономна. 168. Навремето основният впряг на колата е от крави и волове.
На впряговете се слага
ярем
, а от двете страни - по едно здраво дърво, което да не им позволява да се отскубнат от
ярема
.
Това се казва жегло. «Слага се жеглото» -значи вратът е обхванат в ярема и няма къде да върви, освен само напред и да тегли колата. А като се каже, че някой «тегли отсега на жегли», това означава, че кравата иска да счупи жеглото и да се изскубне от ярема и да не кара колата. Означава, че това е човек, който напуска онези, с които кара една и съща кола и една и съща политика. 169. Според Учителя Дънов предназначението на Англия е да сближи народите, като разнася по света Библията и християнството.
към текста >>
«Слага се жеглото» -значи вратът е обхванат в
ярема
и няма къде да върви, освен само напред и да тегли колата.
Този разговор е на 8 март 1939 г., а само след една седмица - на 15 март 1939 г., Германия окупира Чехословакия, като на 14 март 1939 г. с помощта на Хитлер Словакия се отцепва и става автономна. 168. Навремето основният впряг на колата е от крави и волове. На впряговете се слага ярем, а от двете страни - по едно здраво дърво, което да не им позволява да се отскубнат от ярема. Това се казва жегло.
«Слага се жеглото» -значи вратът е обхванат в
ярема
и няма къде да върви, освен само напред и да тегли колата.
А като се каже, че някой «тегли отсега на жегли», това означава, че кравата иска да счупи жеглото и да се изскубне от ярема и да не кара колата. Означава, че това е човек, който напуска онези, с които кара една и съща кола и една и съща политика. 169. Според Учителя Дънов предназначението на Англия е да сближи народите, като разнася по света Библията и християнството. Но тя на корабите отпред е носела Библията, а отстрани на бордовете и отзад са били оръдията и с тях създава колониалната Британска империя. А Хитлер е съдебният пристав, който е трябвало да приведе в действие решението на Божия съд Англия да освободи колониите и да върне териториите на Германия и България.
към текста >>
А като се каже, че някой «тегли отсега на жегли», това означава, че кравата иска да счупи жеглото и да се изскубне от
ярема
и да не кара колата.
с помощта на Хитлер Словакия се отцепва и става автономна. 168. Навремето основният впряг на колата е от крави и волове. На впряговете се слага ярем, а от двете страни - по едно здраво дърво, което да не им позволява да се отскубнат от ярема. Това се казва жегло. «Слага се жеглото» -значи вратът е обхванат в ярема и няма къде да върви, освен само напред и да тегли колата.
А като се каже, че някой «тегли отсега на жегли», това означава, че кравата иска да счупи жеглото и да се изскубне от
ярема
и да не кара колата.
Означава, че това е човек, който напуска онези, с които кара една и съща кола и една и съща политика. 169. Според Учителя Дънов предназначението на Англия е да сближи народите, като разнася по света Библията и християнството. Но тя на корабите отпред е носела Библията, а отстрани на бордовете и отзад са били оръдията и с тях създава колониалната Британска империя. А Хитлер е съдебният пристав, който е трябвало да приведе в действие решението на Божия съд Англия да освободи колониите и да върне териториите на Германия и България. Но той почва да се отклонява от решението на съда и тръгва да воюва на изток.
към текста >>
Данаил има видения и вижда козел (
ярец
) с един рог, който се счупва и излизат 4 рога.
А този малък рог с очи и уши става голям и това е Римският папа, когато Римският епископ е провъзгласен за папа през 538 г. след Христа чрез декрета на Юстиниан I, византийски император (527-565 г.). 179.3) Вж. Данаил, гл. 8, ст. 21-22.
Данаил има видения и вижда козел (
ярец
) с един рог, който се счупва и излизат 4 рога.
Козелът е Гърция на Александър Македонски. Тя се разпада на 4 царства: Египет, Сирия, Трако-Македония (Гърция) и Рим. (Вж. илюстрациите на стр. 925-927, сканирани от книгата: Библейски четения по настоящата истина. Издание на Международното трактатно дружество, Хамбург, 1901.
към текста >>
Да не се поощрява злото и да не го допуща човек в себе си, но да го накара да работи, да го впрегне в
ярем
и да почне да оре земята.
Истински идеен човек е онзи, който и на младини, и на старини се въодушевява. Идейният човек никога не остарява, той винаги е млад.» 300. Злото и Доброто са две космически сили в природата. Злото работи в корените на космическото дърво на живота, а Доброто - в клоните му. Досега Злото е управлявало в света, но в бъдеще Доброто ще управлява чрез Злото, като го накара да работи.
Да не се поощрява злото и да не го допуща човек в себе си, но да го накара да работи, да го впрегне в
ярем
и да почне да оре земята.
А онзи, който отзад ще държи ралото, е умът на човека. Ето какво Лулчев е прочел на царя от горната лекция, но от стр. 117-118: «Следователно, като е дошъл на земята, човек трябва да расте. Не може ли да расте, той се разочарова, става недоволен от живота. Недоволният гледа отрицателно на всичко.
към текста >>
63.
ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.
,
- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците
,
ТОМ 20
На впряговете се слага
ярем
, а от двете страни - по едно здраво дърво, което да не им позволява да се отскубнат от
ярема
.
България може да влезе в Балканския пакт (антанта), ако й се върнат от Тракия границите от 1913 г., да се върне Добуджа, Босилеградско и Царибродско, както и излаз на Егея на Бяло море. 167. Под лоялност цар Борис разбира, че в настоящия момент трябва да бъдат неутрални, което задоволява всички съседи. Този разговор е на 8 март 1939 г., а само след една седмица - на 15 март 1939 г., Германия окупира Чехословакия, като на 14 март 1939 г. с помощта на Хитлер Словакия се отцепва и става автономна. 168. Навремето основният впряг на колата е от крави и волове.
На впряговете се слага
ярем
, а от двете страни - по едно здраво дърво, което да не им позволява да се отскубнат от
ярема
.
Това се казва жегло. «Слага се жеглото» -значи вратът е обхванат в ярема и няма къде да върви, освен само напред и да тегли колата. А като се каже, че някой «тегли отсега на жегли», това означава, че кравата иска да счупи жеглото и да се изскубне от ярема и да не кара колата. Означава, че това е човек, който напуска онези, с които кара една и съща кола и една и съща политика. 169. Според Учителя Дънов предназначението на Англия е да сближи народите, като разнася по света Библията и християнството.
към текста >>
«Слага се жеглото» -значи вратът е обхванат в
ярема
и няма къде да върви, освен само напред и да тегли колата.
Този разговор е на 8 март 1939 г., а само след една седмица - на 15 март 1939 г., Германия окупира Чехословакия, като на 14 март 1939 г. с помощта на Хитлер Словакия се отцепва и става автономна. 168. Навремето основният впряг на колата е от крави и волове. На впряговете се слага ярем, а от двете страни - по едно здраво дърво, което да не им позволява да се отскубнат от ярема. Това се казва жегло.
«Слага се жеглото» -значи вратът е обхванат в
ярема
и няма къде да върви, освен само напред и да тегли колата.
А като се каже, че някой «тегли отсега на жегли», това означава, че кравата иска да счупи жеглото и да се изскубне от ярема и да не кара колата. Означава, че това е човек, който напуска онези, с които кара една и съща кола и една и съща политика. 169. Според Учителя Дънов предназначението на Англия е да сближи народите, като разнася по света Библията и християнството. Но тя на корабите отпред е носела Библията, а отстрани на бордовете и отзад са били оръдията и с тях създава колониалната Британска империя. А Хитлер е съдебният пристав, който е трябвало да приведе в действие решението на Божия съд Англия да освободи колониите и да върне териториите на Германия и България.
към текста >>
А като се каже, че някой «тегли отсега на жегли», това означава, че кравата иска да счупи жеглото и да се изскубне от
ярема
и да не кара колата.
с помощта на Хитлер Словакия се отцепва и става автономна. 168. Навремето основният впряг на колата е от крави и волове. На впряговете се слага ярем, а от двете страни - по едно здраво дърво, което да не им позволява да се отскубнат от ярема. Това се казва жегло. «Слага се жеглото» -значи вратът е обхванат в ярема и няма къде да върви, освен само напред и да тегли колата.
А като се каже, че някой «тегли отсега на жегли», това означава, че кравата иска да счупи жеглото и да се изскубне от
ярема
и да не кара колата.
Означава, че това е човек, който напуска онези, с които кара една и съща кола и една и съща политика. 169. Според Учителя Дънов предназначението на Англия е да сближи народите, като разнася по света Библията и християнството. Но тя на корабите отпред е носела Библията, а отстрани на бордовете и отзад са били оръдията и с тях създава колониалната Британска империя. А Хитлер е съдебният пристав, който е трябвало да приведе в действие решението на Божия съд Англия да освободи колониите и да върне териториите на Германия и България. Но той почва да се отклонява от решението на съда и тръгва да воюва на изток.
към текста >>
Данаил има видения и вижда козел (
ярец
) с един рог, който се счупва и излизат 4 рога.
А този малък рог с очи и уши става голям и това е Римският папа, когато Римският епископ е провъзгласен за папа през 538 г. след Христа чрез декрета на Юстиниан I, византийски император (527-565 г.). 179.3) Вж. Данаил, гл. 8, ст. 21-22.
Данаил има видения и вижда козел (
ярец
) с един рог, който се счупва и излизат 4 рога.
Козелът е Гърция на Александър Македонски. Тя се разпада на 4 царства: Египет, Сирия, Трако-Македония (Гърция) и Рим. (Вж. илюстрациите на стр. 925-927, сканирани от книгата: Библейски четения по настоящата истина. Издание на Международното трактатно дружество, Хамбург, 1901.
към текста >>
Да не се поощрява злото и да не го допуща човек в себе си, но да го накара да работи, да го впрегне в
ярем
и да почне да оре земята.
Истински идеен човек е онзи, който и на младини, и на старини се въодушевява. Идейният човек никога не остарява, той винаги е млад.» 300. Злото и Доброто са две космически сили в природата. Злото работи в корените на космическото дърво на живота, а Доброто - в клоните му. Досега Злото е управлявало в света, но в бъдеще Доброто ще управлява чрез Злото, като го накара да работи.
Да не се поощрява злото и да не го допуща човек в себе си, но да го накара да работи, да го впрегне в
ярем
и да почне да оре земята.
А онзи, който отзад ще държи ралото, е умът на човека. Ето какво Лулчев е прочел на царя от горната лекция, но от стр. 117-118: «Следователно, като е дошъл на земята, човек трябва да расте. Не може ли да расте, той се разочарова, става недоволен от живота. Недоволният гледа отрицателно на всичко.
към текста >>
64.
1. ИСТИНАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ - Светозар Няголов
,
V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма
,
ТОМ 21
Комисарят Белев, който така старателно променя Указ 127 според своите разбирания, е
разярен
от случилото се на 9 срещу 10.ІІІ.
Молете се да даде добър доклад за България, за да може тя в бъдеще да разреши правилно задачите си.” В беседата на 1.ІX.1943 г., сряда, в Общия окултен клас, Учителят казва: „Сега Борис е тук, в салона, и ми каза, че никога вече няма да пожелае да стане цар на която и да е държава и да носи всичките кармични тежести на един народ.”**** Понеже Борис не изпълни съвета на Учителя да обяви пълен неутралитет на България през 1941 г., той трябваше да си замине от този свят на 28.VIII.1943 г. от ръката на тези, от които той най- много се плашеше, че ще променят живота и облика на България. Той отлично знаеше бъдещето на страната. След заминаването и погребението на Борис целият народ плачеше, особено евреите, защото загубихме един голям свой приятел и силен дух, който опази България от войната при най- трудните военни ситуации, а след това тя изпада в безнадеждно положение. Комисията по еврейските въпроси не се отказва от своя план.
Комисарят Белев, който така старателно променя Указ 127 според своите разбирания, е
разярен
от случилото се на 9 срещу 10.ІІІ.
Тогава той започва да тълкува контразаповедта като забавяне на депортирането и прави нов план за депортиране през септември. Решава да изсели 16 000 евреи в организираните два етапни лагера в Лом и Сомовит близо до Плевен. Планът му е оттам да ги изпрати във Виена, където да бъдат предадени на германците. _____________________ * Виж „Изгревът”, том IV, стр. 471, ред 9 отгоре до ред 26.
към текста >>
65.
VIII. Величка Стойчева Б. Писма от Учителя Петър Дънов до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
,
трета част - писма 1915г - 1918г
,
ТОМ 21
Стойчева, В сегашните времена човек трябва да живее с пълна вяра и упование в Господа; само така може да преплува това развълнувано море, на което вълните
разярено
удрят о стените на плуващия кораб.
(Свещеният подпис) П. К. Дънов София 2 Ноември 1915 г. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 3.9.1915 г. 60. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 22.12.1915 г. Любезна В.
Стойчева, В сегашните времена човек трябва да живее с пълна вяра и упование в Господа; само така може да преплува това развълнувано море, на което вълните
разярено
удрят о стените на плуващия кораб.
Но нека се вълнува морето. Когато Христос е на кораба, то ще утихне. Трябва да се минат изпитанията, трябва да се разбере животът. Ученикът да се учи, учителят да преподава; ученикът да почита, учителят да люби – това е пътят на живота. Простота, чистота, яснота, доброта, правота - това иска Небето.
към текста >>
66.
X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите
,
,
ТОМ 21
Но тълпата,
разярена
, крещи, че иска Христос да бъде осъден и сложен на кръста.
Тя много го е обичала и за нищо на света не е можела да се освободи от него. А връзката им е била кармична. Още по времето на Пилат, който съди Христос, тя му е била жена. И сънува през нощта сън, че осъденият е голяма светлина, и сутринта казва на мъжа си Пилат да не осъжда този човек. И Пилат е искал да го спаси, казвайки на тълпата, че този човек е невинен.
Но тълпата,
разярена
, крещи, че иска Христос да бъде осъден и сложен на кръста.
Тогава Пилат измива ръцете си и казва: „Наказанието да падне върху вас! ” Както и става с евреите. А този Пилат е бил брат Лулчев. По-късно той дружи с Невена Неделчева дълги години - и пак връзката им е кармична. Брат Лулчев го е знаел това - както за Елена, така и за Невена.
към текста >>
И аз си спомням на Рила, на петото езеро, през 1999 г., на Събора на 19 август, цяла група „
разярени
” братя от провинцията и София се нахвърлиха като „зверове” срещу мене, че им обясних тази проста истина за 6-те упражнения.
А ние толкова години сме се чудили защо започват назад. И отсега нататък все напред ще ги започваме.”Разбрахте ли? А тези хора са французи, а не славяни. Но те разбират Учителя по дух. И каква беше „остра и безпощадна” реакцията срещу Светозар, че напомнил на колектива как е Истината!
И аз си спомням на Рила, на петото езеро, през 1999 г., на Събора на 19 август, цяла група „
разярени
” братя от провинцията и София се нахвърлиха като „зверове” срещу мене, че им обясних тази проста истина за 6-те упражнения.
Просто те бяха готови да ме разкъсат! Че кой им пречи да си играят тези упражнения назад? Тогава защо се ожесточават толкова? Нима виждат края на царството си? Защото само тъмните сили могат така „със зъби и нокти” да защитават инволюцията.
към текста >>
67.
Лекуване на хора
,
Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя - Лекуване на хора
,
ТОМ 22
" Жената обяснява: „Аз имам приятел в Княжево, който има хубава крава, която хранят с чиста люцерна и дава много хубаво мляко." Учителят казва: „Много добре, млякото е за теленцето," След това тя продължава: „В Бистрица имам познати, които имат хубава коза, а тя се храни с върховете на дървета и дава много чисто мляко." Учителя отговаря: „Много добре, млякото е за
ярето
." Като вижда, че Учителя я засича, жената пита: „Учителю, колко време трябва да кърмя детето си?
Братята и сестрите разказват как той ги е излекувал от известни болести. Сестра Кисьова е до него и като свършват разказите си, Учителят се обърнал към нея и казва: „Сестра, разкажете някоя опитност. И вие имате такива." Тя разказва пред всички за бързото излекуване на ухото си. При Учителя идва една млада жена с малко дете и го пита: „Учителю, с какво да храня детето си? " Учителят отговаря: „Ше го кърмиш!
" Жената обяснява: „Аз имам приятел в Княжево, който има хубава крава, която хранят с чиста люцерна и дава много хубаво мляко." Учителят казва: „Много добре, млякото е за теленцето," След това тя продължава: „В Бистрица имам познати, които имат хубава коза, а тя се храни с върховете на дървета и дава много чисто мляко." Учителя отговаря: „Много добре, млякото е за
ярето
." Като вижда, че Учителя я засича, жената пита: „Учителю, колко време трябва да кърмя детето си?
" Той отговаря: „Ако искаш да стане човек ще го кърмиш три години."
към текста >>
68.
част I Вселяването на Божественият Дух в Петър Дънов
,
,
ТОМ 22
Този аспект оформя в Учителя една оптимистична благородна природа, с отворено сърце, почтеност, честност, благосклонност, което го прави извънредно
популярен
.
Тоест, Учителят разреши този страшен кармичен проблем за душите на българите, заложен в радикса и те започват да дишат по-свободно. От тях отпадат много тежки кармични страдания, определени да ги платят при сегашната ликвидация на века. Учителят изведе българите от двете фатални войни, въвлечени в тях от Фердинанд и повторната опасност България да бъде поробена наново от турците и гърците. Велика е Божията милост към нас, малките, непослушни и неразумни негови деца. (Луна в перихелий полусекстил Юпитер ретрограден).
Този аспект оформя в Учителя една оптимистична благородна природа, с отворено сърце, почтеност, честност, благосклонност, което го прави извънредно
популярен
.
Душата му е непреривно свързана с Бялото братство и неговата глава - синът Божий, Исус Христос. Този аспект укрепва едновременно неговите умствени и телесни функции и създава в него здрав дух в здраво тяло, от което следва голяма лична привлекателност, с която той лекува постоянно физически и духовно болните, отправили молба към него. Учителят притежава високо издигнат идеал, недостижим за обикновените хора. Ползва се от едно обширно плодотворно изящно въображение, чрез което гради устоите на новия живот, предвиден да се изяви на земята. Тази констелация показва неизменен успех в живота му, както в материално, така и в духовно отношение.
към текста >>
69.
7. Паметник на една епоха. В. Зорница на 50 години
,
,
ТОМ 24
д-р Ригс издава на разбран български езикдуховно-просветни книги, които лакомо се поглъщат от пъшкащите под двоен
ярем
наши братя.
д-р Ел. Ригс пише по този въпрос на секретаря на Бостонския Борд следното писмо: "Пращам Ви един образец от българското месечно списание "Любословие", което се публикува тук. То съдържа много статии (някои от тях религиозни), преведени от нашето гръцко списание, /заб. 1 Гръцкото списание "Апотики офелимон гносеон" (съкровище от полезни знания), издавано от д-р Елиас Ригс и д-р Йона Кинг в Смирна през 1836 г./ То е, фактично, дете на последното." Д-р Вийнер, като подчертава този твърде важен за нашата история' пасаж от писмото на Ригс, пише: "Както виждаме, първото периодическо списание, от което датува началото на българския журнализъм и на българската художествена литература, е дете на едно американско списание." Това е първата голяма заслуга на Ригса за нашето възраждане. Българска печатница в Смирна В основаната от американците българска печатница в Смирна през 1837 г.
д-р Ригс издава на разбран български езикдуховно-просветни книги, които лакомо се поглъщат от пъшкащите под двоен
ярем
наши братя.
За да изпъкне по-нагледно това народополезно дело на Ригса, нека споменем за съчиненията на един почти неизвестен досега български елинист Иван Симеонов от с. Търлис, Македония. Този рядък коментатор на гръцки класици, който може да се сравни с друг наш прочут елинист Никола Савов Пикколо от Търново, написа всичките си съчинения на гръцки език. Той и много други, като него, са писали и продължават да пишат, дори след основаването на Екзархията, на гръцки език, когато американеца д-р Ел. Ригс отпечатва и разпространява български книги още през 1837 г., ускорявайки, по този начин, нашето духовно възраждане и освобождение.
към текста >>
70.
4.3.5. Българският поет и публицист в Америка
,
,
ТОМ 24
Русия обяви война на Турция, работите се влошили и във Вакарел, и през зимата населението почнало да бяга, за да спаси живота си от
разярените
турци.
В своето стопанство в Красно село, три мили далеч от София, той обработва земя и дървета, пише стихове и. статии, мисли и се вдълбочава - и всичко това прави в преснотата на въздуха. Г-н Ватралски не е наследил рай - няма такова нещо на тази земя, но когато той говори за Красно село и за Витоша, покрита със сняг, аз мисля, че такива места, като това, трябва да са добри приюти за уморени журналисти. Тогава, продължава авторът да разправя, надълго и нашироко за овчарския живот на Стояна във Вакарел, как той е смущавал баща си с безброй въпроси и е искал винаги да знае повече и повече. В 1876 г., когато Гладстон писа за жестокостите над българското население, и в 1877 г.
Русия обяви война на Турция, работите се влошили и във Вакарел, и през зимата населението почнало да бяга, за да спаси живота си от
разярените
турци.
Тогава Стоян е бил на 17 години и майка му казала да бяга. Той послушал майка си и хванал пътя през Балкана. Но едвам извървял няколко километра, ето че башибозуци го настигнали, и един от тях измъкнал ятагана си, за да му отреже главата. Стоян паднал на снега и почнал да плаче, сочейки към небето: - Вие знаете, и Бог знае, че аз не съм ви сторил нищо. - Той не знаел турски, и башибозуците не знаели български, но един от тях скочил от коня си с вик: - Брак!
към текста >>
71.
6.6. Сърдечният зов
,
,
ТОМ 24
Ковачев бе негли, да напиша нов текст, но тъй като старият е вече твърде
популярен
и е станал почти исторически, аз от уважение към г-на Дънов и авторското право на г-на Зурков, само нагласих местата на думите, като се постарах да запазя напълно първообраза.
14; бр. 79, 80/1, с. 1 и пр.). Това "откритие" е достоверно и надлежно проверено! Желанието на г.
Ковачев бе негли, да напиша нов текст, но тъй като старият е вече твърде
популярен
и е станал почти исторически, аз от уважение към г-на Дънов и авторското право на г-на Зурков, само нагласих местата на думите, като се постарах да запазя напълно първообраза.
- Та негли става въпрос само за ударения и ритъм? Ето впрочем моята редакция на двата куплета от старата песен: 2) Забравяй, Боже, греха наш Ти, Обилно нас благослови! Преблагий Царю на светлите души, Приеми ни в Царството Си. 3) Там да Те славим през вечността - Един заслужаваш Ти хвала! Със Твоята милост огради ни Ти, Озари ни със мир, светлина.
към текста >>
72.
5. Писмо на Весела Несторова до Галилей Величков
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
в която трябваше да пея, да свиря, въпреки съсъка на змии и раните от
разярени
животни!
Ти измина една доста трудна година без големи амплитуди - държеше основата стабилна - а аз пропътувах най-тъмни и страшни светове, където не бях никога ходила. Много пъти исках да мога да си замина - тъй мъчно ми беше. Видях опакото на Любовта, опакото на доброто, и т.н. Усетих отгоре си ударите на големи чукове - когато може би трябваше да завърша нещо хубаво, което бе започнало... Но чудна е съдбата човешка и чудно е Провидението, което ръководи стъпките ни. Отведе ме сила непозната в незнайни светове на дисхармония.
в която трябваше да пея, да свиря, въпреки съсъка на змии и раните от
разярени
животни!
Така с ранено сърце и отмалял и ръце, поглъщах отровата на тежката атмосфера на дисхармонията и от нея правех да се родят плодове - сладки плодове в душата ми. Колкото повече страдах, повече плодове се раждаха и чудни цветя цъфтяха... Но от днес искам да се издигна завинаги над облака, който ме плени и задържа близо до земята толкоз време. Копнея да литна, но не с поглед към земята, а към слънцето и вече никога да не ям и поглъщам храната, която можеше да отрови духа и душата ми. . . Искам Бог да ме направи свободна от всичко, което може лъжливо да завладее умът или сърцето ми.
към текста >>
73.
IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
Отхвърлихме един недостоен
ярем
- Балканския Съюз и 4.
Ако не бяхме спрели на 18 юни нашия победоносен ход, след ден-два ние щяхме да бъдем в Скопие и Солун и войната щеше да се спре, като Русия с Гърция и Сърбия щяха да се намерят пред един свършен факт - ние в Македония, както те искаха да ни ограбват на основание същия принцип - свършения факт на тяхното пребъдване в Македония. Значи злото е в спирането на 18 юни, а не в начеването на 17 юни. Но като се вземе сега под внимание вече станалото, с нападението си на 17 юни ние днес имаме тези печалби: 1. Героичният акт - да не позволяваме да ни оплюват като нация: 2. Показахме на брата македонец, че дори съществуването си на карта сложихме за да останем нему верни; 3.
Отхвърлихме един недостоен
ярем
- Балканския Съюз и 4.
Най-главното, според мене, беше хубаво ударен по главата целия български народ от историческата истина - за която той беше затворил ушите си - че Русия не ни освобождавала от любов, нито ни покровителства от любов, и че когато ние, в даден момент, не искаме да я слушаме, то тя може да ни унищожи, както и без малко щеше да го направи, ако не и попречиха външните условия - удар. който да отрезви този народ, стига се е държал като невъзрастен човек, който все по чужди врати без срам и честолюбие, който се срами и бои да ходи на собствените си къси, но здрави крака, а все подскача на чужди кокили. Виждаме, следователно, че цар Фердинанд никак не е виновен в катастрофата на Отечеството, освен заедно с правителството, с което са действали съгласно. И ако всички са сбъркали, те всички трябва да поемат отговорността, а не да се сговаря само на него. И не е ли странно, недавно в.
към текста >>
74.
2. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915-1919 г.)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Ако и доста ясно времето, мъгла обаче се бе образувала от праха земя, който падащите снаряди и мини издигаха във вид на облаци нагоре, а и самите снаряди и мини по своето неизброимо количество, образуваха облак, под сянката на който Бдинския полк отпочиваше, за да се хвърлят кат олъвове
разярени
срещу атакуващия, ако би имал смелостта да напада и опитва да завзема даже и педя от тяхната отбранителна позиция.
Днес французите вкарват в бойно разположение и действие нова дивизия, срещу бойния участък на Бдинския полк, а Бдинци са все същите, в един и същ състав, без подкрепа от гдето и да било, без подсилване състава на полка, който бе вече твърде много намалял, но останалите бойци достойно изпълваха отсъстващите си другари чрез усилване моралната си стойност... Непрестанният артилерийски разнокалибрен огън правеше адски разрушения и всички фортификационни постройки биваха неузнаваеми; минния огън бе в разгара си... Тия "съвършенства" на съвременната техника, не пожалиха днес и гробовете на убитите и погребани до с. Снегове, чинове от полка, находящи се югоизточно от к. 1248 на югоизточните склонове на масива, северно от Битоля... Падналата мина, или голям калибър снаряд, заравяйки се в земята, изхвърлял пръст на височина 2-3 метра и повече, и измежду тая пръст се виждаха разкъсани на още по дребни части ръце, крака, корпуси на тялото, вследствие пръскането на снарядите и мините на десетки парчета... И така, в ужасите на войната ще се видят изровени от земята и разпокъсани на парчета и телата на погребаните умрели и убити..., и тях жестокостта на противника не оставя на спокойствие... Колкото пък за по-дребния огън: картечен, пушечен, гранатохвъргачен, окопно-оръдеен, не ще се спираме - той бе в пренебрежение пред голямокалибрения... Виждайки тая фаза на боя, за да не бъде полка изненадан от една бърза и вихрена атака на противника, трябваше полковата поддръжка да се изведе напред и приближи към своите частици, които при нужда налагаше й се да ги подкрепи и отбие атаките на противника - на атакуващия. А и един преграден огън от страна на противника, би направил невъзможно такова едно предвижване, или ще бъде съпряжено с големи загуби, както бе това на 13 март... Привлече се полковата поддръжка напред. Залегнаха скритом, незабелязано от окото на противника, ротите от полковата поддръжка, като се настаниха добре в окопите /резервите/ и в ходовете за съобщения по самата кота 1248 - северно от самия тригонометрически пункт... Стрелбата на противника беснееше по разни посоки.
Ако и доста ясно времето, мъгла обаче се бе образувала от праха земя, който падащите снаряди и мини издигаха във вид на облаци нагоре, а и самите снаряди и мини по своето неизброимо количество, образуваха облак, под сянката на който Бдинския полк отпочиваше, за да се хвърлят кат олъвове
разярени
срещу атакуващия, ако би имал смелостта да напада и опитва да завзема даже и педя от тяхната отбранителна позиция.
Командирът на полка застанал между своите верни защитници на най-важния пункт от дивизионната позиция, наблюдаваше към противника и от време на време слизаше от наблюдението си се вглеждаше в полковите чада, за да им каже, както и другите началстващи лица, по някоя ободрителна думица... Всички гледаха и се радваха за готовността на всекиго от отбраната, да се пожертвува за общото благо, включващо в себе си честта на българското оръжие, честта на родината, на българското племе... Снарядите на противника зачестиха да падат в по-голямо количество около полковата поддръжка. Дали противника не предугади за местонахождението на повече и то сгъстени части от полка, или искаше да прави разрушения и в тила на бойците от първата линия, за да не им даде възможност да се спират, но липса на удобни места за задържане при една успешна за него атака... Командирът на полка се обърна към находящите се около него войници, сврели се като пилци около майка си и им казва: "Момчета, много сте сгъстено тук събрани..., недай Боже да падне един снаряд, какви жертви ще дадем!... Разпръснете се по-нашироко! " Отговарят няколко души: "Щом Вие сте тук, г-н подполковник, ние знаем, че ще бъдем запазени... Вас Господ Ви пази и нас чрез Вас ще запази! "... Какво умиление предизвиква във всяка една душа подобна жива вяра!
към текста >>
75.
1.7. В ДОЛИНАТА НА СТРУМА
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Храбрият командир на дружината, подполковник Недков, с бодри и самоуверени слова, вдъхва мъжество в останалите като сянка от дългите изтощения защитници и накарва да се пробуди в тях силата на
разярения
лъв; посред този смъртоносен огнен дъжд, на чело със своя храбър вожд, защитниците се хвърлят със своите ножове върху противника, който се принуждава отново да отстъпи завладения от него наш участък.
Долно Караджово и междинния участък между него и Горно Караджово. Нашите части, обаче, го контраатакуваха и отблъснаха с големи за него загуби. Така, този участък на няколко пъти минава ту в наши, ту в ръцете на противника. Последният, обаче, озверял вследствие своите неуспехи, откри наново адски разрушителен артилерийски огън с всичките свои оръдия по атакуемия от него участък и пак наново го завладява. Но тук става нещо, което по своето величие надхвърля рамките на подвига и се озарява от ореола на безсмъртието.
Храбрият командир на дружината, подполковник Недков, с бодри и самоуверени слова, вдъхва мъжество в останалите като сянка от дългите изтощения защитници и накарва да се пробуди в тях силата на
разярения
лъв; посред този смъртоносен огнен дъжд, на чело със своя храбър вожд, защитниците се хвърлят със своите ножове върху противника, който се принуждава отново да отстъпи завладения от него наш участък.
Изтощени и оредели съвършено от непрекъснатия и опустошителен неприятелски огън, храбрите наши защитници, под бесния напор на противника, биват принудени да отстъпят на около 400 крачки, където се установяват и с последните си сили спират и задържат по-нататъшното настъпление на противника. Организираната контраатака с участието на една дружина от 22 Тракийски полк, под общото командване на подполковник Недкова, не можа да постигне големи успехи, понеже противникът бе организирал блестящо илюминиране на мястото на полесражението чрез непрекъснато хвърляне на хиляди светещи ракети и приближаването на контраатакуващите наши части биде открито още на 200 крачки. По тях противникът откри ураганен артилерийски огън. Падат убити един след друг командирът на дружината, подполковник Недков и почти веднага след него заместникът му капитан Вълчев; почти три четвърти от офицерите излизат от строя - едни убити, а други ранени. Огънят на противника все повече и повече се засилва, нанасяните ни от това загуби стават все по- големи и по-големи и по този начин, по-нататъшното настъпление от наша страна става вече невъзможно.
към текста >>
76.
2.1. В ПОХОД
,
,
ТОМ 25
Последният, макар и
титулярен
ротен командир, по известни и сериозни причини бе оставен до този момент без длъжност и вървеше с полка като излишен.
Вечерята бе готова и бързо раздадена, а скоро след това всичко в селото утихна, защото умората и силната горещина, от прощалните преживелици при раздялата със скъпи близки, хвърли в дълбок сън войниците. През тази нощ станаха следните промени в личния състав на офицерите: командирите на 5-а и 7-а роти капитани Белоречки и Попов Д. бяха преназначени - първият за адютант на 1-а бригада, а вторият - адютант на полка. Вместо тях бяха назначени - за командир на 5-а рота поручик Милчев Г. и на 7-а рота капитан Монев П.
Последният, макар и
титулярен
ротен командир, по известни и сериозни причини бе оставен до този момент без длъжност и вървеше с полка като излишен.
На другия ден, след раздаване на закуската, полкът тръгна по шосето за Бойница - Кула по ешелонно, като l-я ешелон - II дружина тръгна в 7 часа пр. пладне, а другите, без I дружина, която бе заминала за село Брегово, тръгнаха една след друга по на няколко км. разстояние. Този ден времето бе прохладно, движението по-леко, войниците отпочинали, ободрени и весели. Песни, свирни на разни инструменти и провиквания се носеха след колоната и очертаваха пътя й, а срещнатите дезертьори сърби, водени от наши опълченци, предизвикаха буря от провиквания и буйни ура. Към 5 часа след пладне l-я ешелон (II дружина) пристигна в гр.
към текста >>
77.
2.6. АТАКАТА ПРИ БОЛЕВАЦ (20 и 21.Х.1915 г.)
,
,
ТОМ 25
Стихията бушуваше над вражеските окопи, изригващи сега гъсти маси от хора - полудели и обезумели от страх, хвърлящи вече оръжие и снаряжение и бягащи с вой и писъци като разбито ято
яребици
из гъстата гора.
Цялата тази маса, добре насочена, здраво свързана - технически и духовно, в стройни редове като на маневри маршируваше бодро и спокойно срещу смъртта с непоколебимото решение да срази смъртно врага. А когато след миг само музиката на полка, вървяща под огъня, с храбрия си фелдфебел Илия Христов за 2-а дружина, изпълни пространството с омайните звуци на "ШУМИ МАРИЦА", след това засвири и "СЪЮЗНИЦИ, РАЗБОЙНИЦИ", масата трепна и се залюля, крачката се усили, краката се понесоха във въздуха и не стъпваха вече на земята; рухна стройността и всичко се обърна в един рояк от хора, безредно натискащи се все напред и все по-близо един до друг, докато най-после, въпреки страшния огън, масата от хора се обърна в едно черно кълбо, носещо се неудържимо, със стихийна стремителност над земята. Още един момент и страшно зарева стихията, като с мощните вълни на победното бдинско "ура" заля вражеските окопи и заглуши трескотията, излизаща оттам, обърнала се сега в едно адско бучене. Моментът е сюблимен и критичен, но и духът е силен, блеснаха къси ножове и стихийното черно кълбо се разля като опустошителна морска вълна из сръбските окопи. Настъпи страшния хаос, в който моментите не могат да се разграничават, нито долавят поради своята скоротечност и гоненица: викове на обезумели от страх врагове, дрънкане на ножове и снаряжение, пъшкания и стенания на умиращите и ранените, победния вик "ура", клетвите и свойствените цинизми и псувни на деморализираните сърби, сърцераздирателните писъци, молби за пощада, вдигане на бели кърпи за предаване, упорито блъскане от всички страни, забъркване и размесване на много хора, лутащи се и търсещи нещо с очи.
Стихията бушуваше над вражеските окопи, изригващи сега гъсти маси от хора - полудели и обезумели от страх, хвърлящи вече оръжие и снаряжение и бягащи с вой и писъци като разбито ято
яребици
из гъстата гора.
Прелетяха последните звуци на народния химн, затишие почна бавно да се въдворява върху бойното поле. Врагът е съкрушително разбит и в паническо бягство, като остави в ръцете на победителите Бдинци 6 полски оръдия, 2 картечници, пълни окопи с пушки и патрони и повече от 700 пленници с 4 офицери и няколко торби с ордени. Това не бе обикновена атака, това бе стихиен удар от шепа Бдинци срещу многоброен и силно укрепен противник. Тук не бяха само две негови дружини, каквито бяха сведенията на бригадния командир, а цели 4 полка: 13, 14, 15 и 8 сръбски полкове. 4-а дружина настъпи от север, а 1-а и 2-а дружина бясно атакуваха от фронта, като се хвърлиха "на нож" от 300 крачки сами, без никаква подготовка с артилерия, срещу един пет пъти по-силен противник и го сразиха непоправимо.
към текста >>
78.
3.2. БОЕВЕТЕ ЗА КОТА 1248
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
след пладне барабанния огън затихна, а от неприятелските окопи като морски прилив, се надигнаха и разляха напред черни човешки маси, които стремително, като
разярени
вълни полетяха към окопите на дружината, като се разкъсаха на две групи - по една срещу фланговете й.
Към 1.45 часа след пладне противникът започна и преградния си огън, като образува на едно разстояние от около 150 крачки зад дружината една гъста огнена завеса. Позицията заприлича вече на горящо гнездо, опасано отвсякъде със страхотен огън! Нямаше съмнение вече, че ударът е близък. И наистина, към 2 ч. и 15 мин.
след пладне барабанния огън затихна, а от неприятелските окопи като морски прилив, се надигнаха и разляха напред черни човешки маси, които стремително, като
разярени
вълни полетяха към окопите на дружината, като се разкъсаха на две групи - по една срещу фланговете й.
По даден сигнал, нашата артилерия почна преградния си огън, обаче, това не смути нападателите; със силен бяг те се стремяха към нашите окопи, за да се прикрият там от снарядите на нашата артилерия. Уверени, че тук всичко е избито и изгорено от тяхната силна артилерия, французите летяха безспирно напред, без да подозират, че там ги чакаше смъртта. От левия фланг на дружината внезапно затрака нервно, останала по чудо незаровена картечница от II наша линия с подпоручик Мирчо Йорданов и десният фланг на противника спря, силно разколебан. Но левият му фланг бързо напредваше и бе стигнал вече на 20-30 крачки пред окопите ни. Моментът е върховен!
към текста >>
79.
3.9. ЛОВ НА МЕЧКИ
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
Ожесточен и
разярен
от раняването му, той се изправя на задните си крака и бясно се хвърля върху мястото на стрелбата, с отворена паст, в която се белеят здравите му зъби.
Не след много време страшния рев на дивия звяр, който издава присъствието му само около 100 кр. вътре в гората, се размесва с трясъка на чупените дървета, изпълва гората с едно гръмовно бучение, разнася се далече и губи над нея. Затреперват по-слабо нервните и почват безредна и ранна стрелба. Сигналът вече е подаден, борбата почва и може да вземе трагичен край, ако всички бъдат овладени от безпокойствието на избързалите вече стрелци. Звярът е вече пред гората и кръвта, която тече върху снега, ясно се вижда.
Ожесточен и
разярен
от раняването му, той се изправя на задните си крака и бясно се хвърля върху мястото на стрелбата, с отворена паст, в която се белеят здравите му зъби.
Стрелбата не стихва, но той напредва. Страшният момент настъпва. Стрелбата е вече на упор. а мечката с кървава пяна в уста и с безспирен рев се хвърля върху снежния насип, към стрелците. Отровният й дъх залива лицата им, но никой не мърда от мястото си, а когато смъртта с радост замахва черното си крило над тях, ред.
към текста >>
80.
46. БОЯН БОЕВ
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Той е много
популярен
в Братството.
интересна глава, чело като диамант, философ. Той е живата архива на Братството. Завършил естествени науки и е бил гимназиален учител. Обичан и много уважаван от ученици и граждани. Много от тях станаха последователи и ученици на Бялото Братство.
Той е много
популярен
в Братството.
С голяма ерудиция на учен и всестранно надарен човек. Притежава големи окултни знания, с които жевее и прилага. Писал е много статии и братски списания, издал е и някои съчинения с философско съдържание. Застъпва и вярва в мисията на славянството. Всичко това написах за него, за да го свържа с една моя опитност.
към текста >>
81.
27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Там говорят
разярено
много хора.
МАРТ [1916 г.] Времето се стопля. Дните наголемяват. След работа тичам към боровете. Отивам при онова борче, целувам го и му казвам, че сега ми е по-леко. Един съгражданин ме завежда на социалистическо събрание.
Там говорят
разярено
много хора.
Чувам и прехваления Георги Димитров. Строен, червендалест, камък да стисне - вода ще пусне. На връщане сякаш се схумих, тъга някаква - не съм за тук. Нямам нужда да ми крещят. Не може ли по-тихо.
към текста >>
82.
ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Ах, тия очи черни въглени и тия гъсти щръкнали вежди като на
разярена
птичка.
- Хубав, завиден късмет - казват колежките. Будевска чете моята „Дриничка” в Славянска беседа. Е, това се казва радост. Тя не я чете, тя я преобразява. Прави я жива и нагледна, че ти сякаш виждаш бедното средногорче да яде хляб със зелеви кочани.
Ах, тия очи черни въглени и тия гъсти щръкнали вежди като на
разярена
птичка.
Това ще ми е съпруг. Да, той казва това. Иска час по-скоро. Гощава ме с плодове, пее ми руски песни. Изпърво не искал да се жени, но като ме видял, променил становището си.
към текста >>
Той е
разярен
от постъпката ми, но повидимому се примирява.
Тия дни дойде при нас Чеков - фабрикант на коприни с различни мостри. Взимам пари от чиновнишката спомагателна каса и плащам 4 метра от прекрасната коприна. Райна Стефанова ми ушива прекрасен костюм. Не зная защо го правя, просто инстинктивно - за „самоотбрана”. За мене ли е тази скъпа премяна, когато... Но, усещам, че нещо изкупвам с това.
Той е
разярен
от постъпката ми, но повидимому се примирява.
„Емансипирана” - клати пръст срещу мене, но после... Ноздрите му гневно потрепват, очите му зле святкат и бледовината на лицето го издава, че тук е надвит. След някой ден, ний пак ядем плодове и пак говорим за близкото бъдеще. Юлий, края на юлий. Отпуските ще си вземем заедно към есента и... И все съблазнителната мисъл за свой дом и закрила, но тя се блъска в нещо невидимо и непоклатимо. Бог да го благослови за хубавите плодове, които ми поднася с пълна ръка.
към текста >>
- Изменнице - ръмжи и
разярените
птички на веждите му сякаш ще ме клъвнат.
Сбогуваме се сърдечно. Моис стиска ръката ми, туря чест и се отдалечава. Хващам бравата на малката портичка. Бърз скок на разгневен човек ме спира. Лице бледо и очи грозно устремени към особата ми.
- Изменнице - ръмжи и
разярените
птички на веждите му сякаш ще ме клъвнат.
Зъбите му едри, бели, равни. Сякаш само тях виждам. - Еврейче от нашето общество, обяснявам. Ние си викаме „братя и сестри”, какво от това. - Не, той се шегува - ей тъй, просто искал да се пошегува.
към текста >>
Разярените
птички над очите са ниско полегнали като готов и съдбоносен скок.
На другия ден - дъжд като из ръкав. Под навеса на портала пред турската легация. Той поставя вече ребром въпроса. - Не, отсичам аз, няма да се оженя. Неистов поглед.
Разярените
птички над очите са ниско полегнали като готов и съдбоносен скок.
- За подигравка ли съм? На всички казал. - Не искаш, а? Да не би да не си... да си... хм... Но аз ти прощавам и те приемам такава, каквато си... Призлява ми от тия думи. Тогава казвам пророчески: - Имам важна работа да върша в живота си.
към текста >>
83.
2.1.27. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
На главата му -
ярешки
калпак.
Лицето й тъй спарено и жълто, очичките мънички черни като маслинки, устните тънки - отдавна изгубили цвета си, дават образа на едно измъчено, дълго страдало същество. Но колко много още сила и бодрост се крие в нея, съдейки по бързия й изправен ход. Колари и волове слизат за някъде. Придружава ги малко момченце с дълъг до петите кожух. Малките му нозе здраво обвити и стегнати в навуща и нови цървулки.
На главата му -
ярешки
калпак.
В ръцете си - дълъг остен; от време на време боцва сивите воловци. Спуснаха се няколко псета, но никое не залая. Тия Драгалевски цербери, навярно не пазеха никакви златни руна, така че нямаше и защо да лаят пътниците. Към водениците дълго се застоявам да се любувам на ледените висулки от улея. Те блещят на слънцето като редки скъпоценности.
към текста >>
84.
2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Остави на воля да се налудуват
разярените
природни стихии.
Мътната стихия отвлякла чистите бели къщички, заедно с покъщнина и стока. Небето гърмя, трещя и рева цели три дена. Земята се преобърна в кална локва. Погрозня природата, изгуби своята прелест. Слънцето за дълго се скри от нас.
Остави на воля да се налудуват
разярените
природни стихии.
към текста >>
85.
2.1.47. Възнесение, 21 май 1931 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Не плачат ли те, не охкат ли клоните, не се ли плашат от тия
разярени
облачни петли.
Тук-таме едвам личат белите ленти на далечните реки. Само храстите се радват. Те шумят, свистят, пеят и раздиплят свилени одежди. Радват се цветята, поточета[та], тревици[те], радват се. - Кой знае?
Не плачат ли те, не охкат ли клоните, не се ли плашат от тия
разярени
облачни петли.
Бурята ни помита. Но ние успяваме да се доберем до горския път, под високите буки, сплели върхове. Цели сме в пот. Сражение! А бурята фучи над нас, иска да ни глътне, но не може да ни намери из храсталака... Едвам се добираме до Ел Шедар. Той ни подгони и тук.
към текста >>
86.
2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Той буча, свири, рева
разярено
, плеска!
Като че се надпреварят да ни дадат най-хубавото, що някога са чули и пели. Ние всички сме братя - деца на един Баща. Нашите души се прегръщат в неземна обич, несравнима радост. Те гледаха Учителя и тихо си шепнат: Der Meister! [Der Meister (нем.)-Учителят] Циклонът продължава цялата нощ.
Той буча, свири, рева
разярено
, плеска!
Недоволен кръжи; люти се, шумя, като че нещо напразно дири, и което не можа да намери. После утихна. Ходим за дърва; немците с нас, Walter Urb с нас - забравил скъпата венчална халка, весел, бодър, загорял, щастлив. Поправяме щетите от циклона, обтягаме отново изскубнатите палатки. Обикаляме върховете -Дамка, Калинините върхове, Рупите, Кабул, Харамията, но вече мислим за връщане.
към текста >>
87.
8. Законът и Школата
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
8. ЗАКОНЪТ И ШКОЛАТА Думата
ярем
е позната, употребява се в говоримата и писмената реч, макар, че е чуждица.
8. ЗАКОНЪТ И ШКОЛАТА Думата
ярем
е позната, употребява се в говоримата и писмената реч, макар, че е чуждица.
За българския народ тя крие тежко минало - петвековното робство е оставило дълбоки следи в душата и в бита на народа. С тази дума си е послужил Учителя в една от своите беседи. Ние се спираме на нея, тя ни звучи странно в Неговите уста, прави ни особено впечатление, оглеждаме я внимателно, за да я пренесем в един свят, наречен школа. Щом като е школа, естествено там ще има Учител и ученици. Между учениците, които слушат сме и ние.
към текста >>
Учителят казва: ”Не искам да ви слагам
ярем
и да ви заставя насила да работите.
Ала тук играта с огъня е твърде опасна и отклонения и компромиси са абсолютно изключени. Учителят в една велика школа е абсолютен в своите методи, програма, прийоми. На йота няма да я промени заради хрумванията на някои, които се смятат за авторитети. Учителят е изпитан по всичките посоки, няма, какво да се изпита. Предстои да се изпита само ученикът, защото той не е изпитан.
Учителят казва: ”Не искам да ви слагам
ярем
и да ви заставя насила да работите.
Аз съм човек на свободата. Не искам и вие да ми туряте ярем.” Школата беше открита и в света се правеше велик опит. В тази школа нямаше писани закони и видими надписи на вратата липсваха. Нямаше установени правила и външно тя беше отворена и достъпна. Тайни нямаше.
към текста >>
Не искам и вие да ми туряте
ярем
.” Школата беше открита и в света се правеше велик опит.
На йота няма да я промени заради хрумванията на някои, които се смятат за авторитети. Учителят е изпитан по всичките посоки, няма, какво да се изпита. Предстои да се изпита само ученикът, защото той не е изпитан. Учителят казва: ”Не искам да ви слагам ярем и да ви заставя насила да работите. Аз съм човек на свободата.
Не искам и вие да ми туряте
ярем
.” Школата беше открита и в света се правеше велик опит.
В тази школа нямаше писани закони и видими надписи на вратата липсваха. Нямаше установени правила и външно тя беше отворена и достъпна. Тайни нямаше. Учителят никого не принуждаваше да влиза, никого не задържаше и никого не пущаше. Насила не караше нито да учат, нито да работят - всичко почиваше на закона на любовта.
към текста >>
Всеки знае какво значи “
ярем
" и всеки може да си представи състоянието на този, чиято глава е поставена в
ярем
.
В центъра стоеше идеята за Великото, за Вечното, за Бога. В отношението на ученика към Великото се развиваше живота на школата и респективно съдбата на ученика. Дали ученикът щеше усърдно, упорито и прилежно да учи, или щеше да си губи времето не беше безразлично за Учителя и за реда в школата. Всеки получаваше заслуженото, точно, отмерено. Законът на школата независимо от достъпността на входа стоеше на този вход заплашително строг - огнен меч и стопяваше всеки опит и всяка илюзия да се злоупотреби с доверието и бъдат нарушени основните положения.
Всеки знае какво значи “
ярем
" и всеки може да си представи състоянието на този, чиято глава е поставена в
ярем
.
Не веднъж човек е опитвал на врата си последствията на тази принадлежност, приготвена за врата на животните, които работят за човека. Хитреци и насилници обаче се опитват да слагат ярем и на човешките вратове. Такава е практиката на всички лъжеучители през всичките времена. Те знаят, че само така ще постигнат най-лесно користните си желания и цели - заробването на душите не е нищо друго, а слагането на оглавник. В случая тук става дума за слагане ярем на Учителя.
към текста >>
Хитреци и насилници обаче се опитват да слагат
ярем
и на човешките вратове.
Дали ученикът щеше усърдно, упорито и прилежно да учи, или щеше да си губи времето не беше безразлично за Учителя и за реда в школата. Всеки получаваше заслуженото, точно, отмерено. Законът на школата независимо от достъпността на входа стоеше на този вход заплашително строг - огнен меч и стопяваше всеки опит и всяка илюзия да се злоупотреби с доверието и бъдат нарушени основните положения. Всеки знае какво значи “ярем" и всеки може да си представи състоянието на този, чиято глава е поставена в ярем. Не веднъж човек е опитвал на врата си последствията на тази принадлежност, приготвена за врата на животните, които работят за човека.
Хитреци и насилници обаче се опитват да слагат
ярем
и на човешките вратове.
Такава е практиката на всички лъжеучители през всичките времена. Те знаят, че само така ще постигнат най-лесно користните си желания и цели - заробването на душите не е нищо друго, а слагането на оглавник. В случая тук става дума за слагане ярем на Учителя. “Ограничаването на Един Учител е ограничаване на Бога, Божественото” - казва Учителя. “То е спиране на Божественото и даване ход на човешкото”.
към текста >>
В случая тук става дума за слагане
ярем
на Учителя.
Всеки знае какво значи “ярем" и всеки може да си представи състоянието на този, чиято глава е поставена в ярем. Не веднъж човек е опитвал на врата си последствията на тази принадлежност, приготвена за врата на животните, които работят за човека. Хитреци и насилници обаче се опитват да слагат ярем и на човешките вратове. Такава е практиката на всички лъжеучители през всичките времена. Те знаят, че само така ще постигнат най-лесно користните си желания и цели - заробването на душите не е нищо друго, а слагането на оглавник.
В случая тук става дума за слагане
ярем
на Учителя.
“Ограничаването на Един Учител е ограничаване на Бога, Божественото” - казва Учителя. “То е спиране на Божественото и даване ход на човешкото”. Учителят нямаше да позволи да се нарушат основните правила в школата - основния закон в отношенията между Учител и ученик. Естественото положение бе, ония, които идваха в школата Да бъдат разтоварени, жадни и гладни за знания, за учение, за работа. Ония, които идваха с "доспехи", Учителят ги наричаше “сомове", “пълни шишета".
към текста >>
Тъкмо такива “пълни шишета” - ученици са се опитвали да слагат “
ярем
” на Учителя, да Го ограничат и да Го критикуват, без да се съобразяват със свещения закон на школата.
Естественото положение бе, ония, които идваха в школата Да бъдат разтоварени, жадни и гладни за знания, за учение, за работа. Ония, които идваха с "доспехи", Учителят ги наричаше “сомове", “пълни шишета". Какво може да се тури в едно пълно шише? Той ги отпращаше празни, не за друго, а защото нямаше място, където да се излее новото. При извора човек винаги трябва да отива с празен съд.
Тъкмо такива “пълни шишета” - ученици са се опитвали да слагат “
ярем
” на Учителя, да Го ограничат и да Го критикуват, без да се съобразяват със свещения закон на школата.
Школата не търпеше такива самозвани ученици остарели в един свят, загубили младенческата си възраст, загубили свежия аромат на жаждуща и копнееща душа за учение, за работа, за подвиг. Мисълта за коригиране на съвършеното е вече указание за опасното място, на което те са застанали - такъв ученик не е за тази школа, той е адепт на друга школа, която няма нищо общо с тази на Учителя. Да критикува Учителя, когато Учителят върши своята велика работа, когато изпълнява велика служба е нарушаване основния закон на школата. Дори и в обикновените учебни заведения критиката на учениците спрямо учителя е признак на нарушена дисциплина и аморално държане. В една окултна школа това се смята за кощунство; то е погазване на любовните отношения, погазване на доверието, вярата в Учителя, Който за това е Учител, че изявява великата Божия Любов, великата Божия Мъдрост и великата Божия Истина.
към текста >>
Учителя никого не кани, никого не пъди, на никого не е сложил “
ярем
”.
Да критикува Учителя, когато Учителят върши своята велика работа, когато изпълнява велика служба е нарушаване основния закон на школата. Дори и в обикновените учебни заведения критиката на учениците спрямо учителя е признак на нарушена дисциплина и аморално държане. В една окултна школа това се смята за кощунство; то е погазване на любовните отношения, погазване на доверието, вярата в Учителя, Който за това е Учител, че изявява великата Божия Любов, великата Божия Мъдрост и великата Божия Истина. Каква сянка може да се хвърли върху това всеобемащо същество, което е израз на Великото в света на което Той е дал свободен ход да напои и освежи умовете, сърцата, душите на хората? Как е възможно да се критикува слънцето, което ни дава живот, как може да се критикува земята, която ражда, възраства и съхранява благата на живота, как може да се критикува Великото, Което стои зад всичко това и най-после как може да се критикува Любовта, Която е благоволила към човека като е изпратила своя син и посланик да го научи на великото изкуство да люби.
Учителя никого не кани, никого не пъди, на никого не е сложил “
ярем
”.
Насила не е натрапил учението си и санкции никому не е сложил, затова пък Той нямаше да позволи на никого да спира Божественото, нямаше да търпи бентове, яреми, нямаше да позволи да Го критикуват или коригират Божествените наредби в една окултна школа. Над всичко стояха тия наредби и основният закон в школата беше като огнен меч на нейния вход. Уроците на миналото са много горчиви. В Писанието светваше внушително един стих: “Бог поругаем не бива”. Историята е пълна с примери, участта на такива самозвани учители и коректори е известна.
към текста >>
Насила не е натрапил учението си и санкции никому не е сложил, затова пък Той нямаше да позволи на никого да спира Божественото, нямаше да търпи бентове,
яреми
, нямаше да позволи да Го критикуват или коригират Божествените наредби в една окултна школа.
Дори и в обикновените учебни заведения критиката на учениците спрямо учителя е признак на нарушена дисциплина и аморално държане. В една окултна школа това се смята за кощунство; то е погазване на любовните отношения, погазване на доверието, вярата в Учителя, Който за това е Учител, че изявява великата Божия Любов, великата Божия Мъдрост и великата Божия Истина. Каква сянка може да се хвърли върху това всеобемащо същество, което е израз на Великото в света на което Той е дал свободен ход да напои и освежи умовете, сърцата, душите на хората? Как е възможно да се критикува слънцето, което ни дава живот, как може да се критикува земята, която ражда, възраства и съхранява благата на живота, как може да се критикува Великото, Което стои зад всичко това и най-после как може да се критикува Любовта, Която е благоволила към човека като е изпратила своя син и посланик да го научи на великото изкуство да люби. Учителя никого не кани, никого не пъди, на никого не е сложил “ярем”.
Насила не е натрапил учението си и санкции никому не е сложил, затова пък Той нямаше да позволи на никого да спира Божественото, нямаше да търпи бентове,
яреми
, нямаше да позволи да Го критикуват или коригират Божествените наредби в една окултна школа.
Над всичко стояха тия наредби и основният закон в школата беше като огнен меч на нейния вход. Уроците на миналото са много горчиви. В Писанието светваше внушително един стих: “Бог поругаем не бива”. Историята е пълна с примери, участта на такива самозвани учители и коректори е известна. Не е нужно да ги изброяваме.
към текста >>
88.
5. Малки песни за безначалният, неизвестния мъдрец, когато бе Учител и Господ мой
,
Г. ПИСАТЕЛКАТА БУЧА БЕХАР
,
ТОМ 28
“Ти ли беше в рева на водите и в гърмежите на
разярените
небеса?
Аз Чух Твоя вик, който всред мрачната и тъмна нощ проехтя като шум на милиони води, като гръм предшествуван от огнени светкавици. Аз Те чух. Нощта беше страхотна и ревът на бушуващите води пресекна моята стъпка. Будна и тръпнеща аз Те зачаках. Утрото настъпи свежо и сияйно.
“Ти ли беше в рева на водите и в гърмежите на
разярените
небеса?
" Ти се усмихна кротко и рече: “Бурната нощ пречисти пътя по който аз минах, за да дойда при теб.” Господи - казах сияеща от щастие и станах да целуна нозете, които минаха по чистата пътека. Какво струва една страхотна нощ, щом като тя Те доведе при мен... 5.3. ОБИЧАМ Ти знаеш, че Те обичам. Аз не се срамувам да кажа това. Нека всички го чуят, нека всички го научат.
към текста >>
89.
2. Леонид Андреев
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Значи намерих това писмо от Леонид Андреев във архива Сега по него време Леонид Андреев беше извънредно много
популярен
, много се четеше и много негови книги се издаваха в България тогаз.
/стар стил/. Туй послужи като повод за Първата световна война защото тогава Австро-Унгария беше голяма империя, в която влизаха Чехия Хърватско Унгария, беше една от големите велики сили, както ги наричаха Тогава почна Първата световна война. Австрия навлезе в Сърбия русите обявиха война на Австрия в защита на Сърбия, германците обявиха война на русите. Франция се намеси, Англия се намеси, Италия се въздържа доста време макар, че тя беше в Тройния съюз със Австрия и с Германия обаче тя вместо към тях намеси се на страната на тези, които бяха Съглашение или Антанта, т.е. Англия, Франция и Русия, тези трите и Италия се намеси към тях вместо към другите.
Значи намерих това писмо от Леонид Андреев във архива Сега по него време Леонид Андреев беше извънредно много
популярен
, много се четеше и много негови книги се издаваха в България тогаз.
Ти нищо не знаеш, защото те известно време тука повече от 60 години и в Русия мълчаха за него, едва наскоро почнаха да се обаждат, за което си има причини. Аз за него мога цяла книга да напиша, за Леонид Андреев. Той е бил близък приятел на Максим Горки. Даже, когато той умрял Горки отишъл там в Писателския съюз и казал: „Той беше единствения ми приятел", със сълзи на очи Горки казал. Обаче той се различаваше от Горки по туй, че той не беше формално свързан с революционното движение, обаче Леонид Андреев е проникнал в душата на революционера, тъй както нито Горки, както никой друг писател не е проникнал.
към текста >>
90.
4. Място и време на земетресенията в България.
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Ами как ще си обясните дето индийските „факири" само с погледа си укротяват и омайват и най-
разярения
звяр.
Та нима не е абсолютен и всесилен например закона за гравитацията (притегателната сила), който не позволява и най-леката перушинка да избяга от земята. Ала този всемирен закон никак не попречи на един наш българин пред едно събрание в гр. Стара Загора преди 4-5 години, на което е присъствал и един наш млад и виден професор (събранието се било състояло по случай сказка от същия професор). Там, пред това събрание нашият българин е заставил (по какъв начин - това е неизвестно) своят бастун да остане няколко секунди висящ във въздуха без всякаква подпорка; сякаш, бастуна временно е отказал да се подчини на земната притегателна сила. Опита бил повторен и с една китара и дал същия резултат.
Ами как ще си обясните дето индийските „факири" само с погледа си укротяват и омайват и най-
разярения
звяр.
Така, че не е плод на болни души дето св. Писание като казва, че пророк Данаил останал недокоснат - жив и здрав - между лъвовете, дето бил хвърлен - наверно осъден като „еретик" или „сектант"? Ами момците в огнената пещ? - хвърлени, живи да изгорят! Та когато нашето духовенство прокудва и разпилява „нестинарите" в родопските планини - в градините на Орфей, които хора, както се разправя от очевидци, през известни празници на годината ходили съвършено боси по дебел жар от огън, без да били изгаряни - казвам: „С преследването на тези хора като „сектанти" и „суеверци" - нашето духовенство за лишен път проявява голямата си простотия по познаване силите и законите на природата." 4) Определяне мястото и времето на землетресението „Ето защо, знайте, ако, разбира се, желаете да знаете, че за да се определи мястото и времето - кога и къде да стане едно землетресение, особено катастрофално, предварително се водят цели дипломатически преговори, при които „едната страна" избира такива места и време, дето биха се реализирали максимум последствия в човешки жертви, а „другата" - чиито методи на работа са диаметрално противоположни на първата; тя пък подбира онези моменти, през които земетръсния удар, макар и максимален по разрушителната си сила, но би бил по възможност най-малко смъртоносен.
към текста >>
91.
2.35. Юйий, юйий, юйий!
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Понякога
яребица
пръпне шумно с криле, пъдпъдък се обади надалеч, от време на време плахо премине сърничка.
Животинският мир беше също богат. Чучулигите пееха от сутрин до вечер. Черните косчета и дроздовете - също, те бяха първокласни артисти - даваха своите концерти, имаха слушатели. Буйните кълвачи винаги забързани, подвикваха на всички. Тук можете да видите не само големия пъстър кълвач, но и рядко срещаните пернати обитатели - черния и зеления кълвач.
Понякога
яребица
пръпне шумно с криле, пъдпъдък се обади надалеч, от време на време плахо премине сърничка.
Може да срещнете и глиган, те ровят за сладки корени и не са много страхливи. И мечката се навърта наоколо. Предпазливата лисица има наблизо леговище някъде, но много рядко можете да я видите. Соколи подвикват от висините, сойките шумно разнасят новините. Прекрасен свят, чуден език!
към текста >>
92.
107. Публичният диспут не разрешава въпросите
,
III. В Кабинета на Учителя
,
ТОМ 33
И светкавично си мислеше; „Откъде накъде да се сетят Ницше на немски или къде и какво е писал?...” Най-после, сети се - изгледа грубо и
разярено
евреина и важно заяви: - Господине, поканвам Ви на публичен диспут във Военния клуб в първия ден от днес, когато салонът е свободен.
Като че докосването до момичето беше му отнело всичките знания и сили, както Далила на Самсон! Струваше му се, че целият въпрос беше някак да премине този страшен момент, да каже нещо каквото и да е. Но да не беше това дяволско момиче, работата беше лесна! То и отвън и отвътре всичко разбъркваше! Всичките разговори, които се повеждаха, то все ги свеждаше до това, което той не знаеше!
И светкавично си мислеше; „Откъде накъде да се сетят Ницше на немски или къде и какво е писал?...” Най-после, сети се - изгледа грубо и
разярено
евреина и важно заяви: - Господине, поканвам Ви на публичен диспут във Военния клуб в първия ден от днес, когато салонът е свободен.
С това очакваше да смути евреина, и да се реабилитира пред момичето. Но евреинът не се смути! Той много добре знаеше, че в България нямаше философи. Само Гюзелев стърчеше като саморасла издънка сред равно поле. Още по-малко имаше философи между офицерите за които всеки знае, че бяха апартаментаджии и са кухи напудрени кукли!
към текста >>
93.
142. Слънцето и светлината в душата
,
I. Път в живота
,
ТОМ 33
Но той ги виждаше сочи, които го гледаха овлажнени, както вотове впрегнати в тежки
яреми
.
За първи път изживяваше такова състояние, което трая само част от миг, но му се стори, че изживя цяла вечност. Чуваше някъде в себе си безброй и най-разнообразни викове за помощ, моления, дори виждаше протегнати ръце... Андрей не знаеше какво и как, да си обясни всичко това. Помисли си, че се дължи на болестта му, на температурата, която палеше челото му. И погледна гората. Дърветата бяха свели клоне, под тежестта на натрупания по тях сняг.
Но той ги виждаше сочи, които го гледаха овлажнени, както вотове впрегнати в тежки
яреми
.
Тези влажни очи молеха за помощ, да ги освободи. Особено едно дръвце до самия край на гората беше се толкова превело, че още малко и щеше да се пречупи! Андрей прескочи канавката, поклати дръвцето внимателно, снегът се изтърси от него, то се изправи. Той чу как то въздъхна облекчително. Видя как му се усмихна и поклащайки се, му благодареше!...
към текста >>
94.
302. Главнокомандващият на ветровете
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Нова вълна сняг с бясна
разяреност
, се изсипа върху него и по цялата поляна!
Андрей и Благовест отначало се съпротивляваха, но не устояха, бяха запратени в близките скали, където беше завет. И от там през гъстата мъгла от снежен прах, можаха да видят Христов като силует, който развяван от вятъра, продължаваше да се моли. Но бурята отново връхлетя върху него с още по-голяма сила, обви го и той изчезна от погледите им, и когато снежния прах отмина, беше целият затрупан със сняг, но без да помръдне от мястото си продължаваше да се моли. После спокойно си изтри главата от снега, наложи си също така спокойно без да бърза шапката, разрови снега пред себе си, извади раницата си, метна я на гърба си и се обърна да тръгне към София. Но зад него беше образувана преспа - по-висока от него!
Нова вълна сняг с бясна
разяреност
, се изсипа върху него и по цялата поляна!
Тогава той с усилие прегази снега, и дойде на завет при двамата. Те го гледаха изумени, като че гледаха някакво митично същество - Бог, на което не правеше никакво впечатление нито снега, нито студа, и което не знае що е страх! Той се приюти до тях и зачака да премине бурята. Из душата на Андрей избликваха въпросите, както водите от извор. Макар да му беше студено и да чувстваше неудобство, надви това и запита: - Господин Христов, откъде знаехте, че ще се извие тази страшна буря?
към текста >>
95.
351. Изгрева е обявен от Бога за опитно поле на новите идеи
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
- Бате, ще го изкомандувам по войнишки - цял
разярен
Андейко отговори.
Това и на най-големия си враг не би направил! Ако трябвало един човек да бъде убит, то морето щяло да го погълне. - Разбирам бате, но... - Няма „но”, аз искам човекът веднага да бъде освободен, защото е брат! - Веднага ще отида при Милан и... - Христов отново го прекъсна, понеже знаеше характера му. - Иди пък сега извърши друга дивотия.
- Бате, ще го изкомандувам по войнишки - цял
разярен
Андейко отговори.
- Това не ме интересува! Искам невинния човек веднага да бъде пуснат на свобода! Милан си върши работата - арестува хората. Ти можеш ли да се похвалиш, че вършиш своята работа - освобождаваш хората, назначаваш на работа, избърсваш сълзите на хората? - Ще отида в участъка, ако го няма ще го намеря, където и да е.
към текста >>
96.
380. Призракът на безработицата
,
VII. Кооперацията ли?
,
ТОМ 33
Но нова изненада - Христов с
разярени
и блеснали очи, замахна с ръка и изпрати ръкописа зад вратата!
Андрей погледна Христов в очите, както се поглежда сред безмълвие! И изведнъж, каква изненада! Очите на Христов бяха влажни и видя как една сълза от тях се търколи по дясната му буза и падна върху ръкописа на романа му. Андрей не можеше да помисли, че този толкова суров човек може да рони сълзи! Скръбта и мъката на Андрей изчезнаха, като че са били скръб и мъка на сън, от който той беше се събудил.
Но нова изненада - Христов с
разярени
и блеснали очи, замахна с ръка и изпрати ръкописа зад вратата!
Листите се разпиляха по пода. Андрей въпреки изненадата си се наведе смирено да ги събира, но Христов нежно го хвана за рамото и спря, като продължаваше да гледа с презрение разпилените листи на романа си и се заканваше на себе си: - Няма да те погледна нито за минута десет дни! Да се науча, как се колебая! - Затвори си очите и почна да се моли. И в Андрей спонтанно се яви желание да се моли, и почна да повтаря своето „Отче наш”.
към текста >>
97.
49.1. Урокът с пепелянката.
,
Бележки на Вергилий Кръстев
,
ТОМ 33
Пожелавам да Ви се яви отново „пръчо” и да ви „оножда”, та накрая да се пръкне едно
яре
, за радост на всички!
Ще чакаме! И тогава ще видим, може ли чрез Святият Дух да Се роди Божият Син, и чрез Милка Кралева, та да стане Божа майка! 49.1.7. И накрая, ще си прочетете - „Козата си сака пръч” от „Изгревът”, т. 31, с. 776-778, за да Ви се уясни как става това - зачеване от „Святият Дух”.
Пожелавам да Ви се яви отново „пръчо” и да ви „оножда”, та накрая да се пръкне едно
яре
, за радост на всички!
И тогава ще кажем: „Браво на козата, гдето си е въртела опашката! ” Браво и на пръчо, който е дотърчал навреме, та да скочи на козата, и тя след време да се окози, и да се пръкне едно яре! Ярето е важното! Да Ви е живо и здраво ярето, и да го пазите за тамазлък! Знаете ли какво означава това?
към текста >>
” Браво и на пръчо, който е дотърчал навреме, та да скочи на козата, и тя след време да се окози, и да се пръкне едно
яре
!
49.1.7. И накрая, ще си прочетете - „Козата си сака пръч” от „Изгревът”, т. 31, с. 776-778, за да Ви се уясни как става това - зачеване от „Святият Дух”. Пожелавам да Ви се яви отново „пръчо” и да ви „оножда”, та накрая да се пръкне едно яре, за радост на всички! И тогава ще кажем: „Браво на козата, гдето си е въртела опашката!
” Браво и на пръчо, който е дотърчал навреме, та да скочи на козата, и тя след време да се окози, и да се пръкне едно
яре
!
Ярето е важното! Да Ви е живо и здраво ярето, и да го пазите за тамазлък! Знаете ли какво означава това? Означава, че ще Ви има вечно на Земята, чрез това яре! С ГЛАС НА ЦИГУЛКА... Блогът на Милка Кралева За онова което променя отвътре
към текста >>
Ярето
е важното!
31, с. 776-778, за да Ви се уясни как става това - зачеване от „Святият Дух”. Пожелавам да Ви се яви отново „пръчо” и да ви „оножда”, та накрая да се пръкне едно яре, за радост на всички! И тогава ще кажем: „Браво на козата, гдето си е въртела опашката! ” Браво и на пръчо, който е дотърчал навреме, та да скочи на козата, и тя след време да се окози, и да се пръкне едно яре!
Ярето
е важното!
Да Ви е живо и здраво ярето, и да го пазите за тамазлък! Знаете ли какво означава това? Означава, че ще Ви има вечно на Земята, чрез това яре! С ГЛАС НА ЦИГУЛКА... Блогът на Милка Кралева За онова което променя отвътре
към текста >>
Да Ви е живо и здраво
ярето
, и да го пазите за тамазлък!
776-778, за да Ви се уясни как става това - зачеване от „Святият Дух”. Пожелавам да Ви се яви отново „пръчо” и да ви „оножда”, та накрая да се пръкне едно яре, за радост на всички! И тогава ще кажем: „Браво на козата, гдето си е въртела опашката! ” Браво и на пръчо, който е дотърчал навреме, та да скочи на козата, и тя след време да се окози, и да се пръкне едно яре! Ярето е важното!
Да Ви е живо и здраво
ярето
, и да го пазите за тамазлък!
Знаете ли какво означава това? Означава, че ще Ви има вечно на Земята, чрез това яре! С ГЛАС НА ЦИГУЛКА... Блогът на Милка Кралева За онова което променя отвътре
към текста >>
Означава, че ще Ви има вечно на Земята, чрез това
яре
!
И тогава ще кажем: „Браво на козата, гдето си е въртела опашката! ” Браво и на пръчо, който е дотърчал навреме, та да скочи на козата, и тя след време да се окози, и да се пръкне едно яре! Ярето е важното! Да Ви е живо и здраво ярето, и да го пазите за тамазлък! Знаете ли какво означава това?
Означава, че ще Ви има вечно на Земята, чрез това
яре
!
С ГЛАС НА ЦИГУЛКА... Блогът на Милка Кралева За онова което променя отвътре
към текста >>
98.
65. Окултно-мистичната школа на Учителя
,
,
ТОМ 34
Орфей е укротявал
разярените
зверове и бакханките със своя вълшебен глас.
Бъдещата симфонична музика ще бъде сформирована само от човешки гласове, които ще пеят от пета до седма октава, казва Учителят. Първите певци са служили с пеенето си в храмовете и светилищата на древността, на древните мистични школи.” Л.Т.: Там съм пяла и аз. В.К.: [Чете] „Давид е бил един от първите посветени певци. Той е пеел псалмите си и е лекувал с магическия си глас. Цар Саул се е лекувал от псалмите на Давида.
Орфей е укротявал
разярените
зверове и бакханките със своя вълшебен глас.
Тоновете са отронка от песента на ангелите,която мисъл влиза в човешкия свят и всяка отронка, всеки тон сам се настанява в подготвянето на човешкия ларинкс на певеца, който ларинкс е най-сложното проявление на човешкото битие. Тези седем малки пеещи ангели се настаняват в подготвения ларинкс на певеца и пеят. Този ларинкс трябва да се преустрои по един нов начин, който ще кажем по-нататък.” Л.Т.: Сменяхме тетрадки аз и брата, и пишехме веднага пред Учителя, и ставаше двойно записване винаги. Така се правеше, да не пропуснем нещо. В.К.: И после как работехте?
към текста >>
99.
95. Тремолиращи гласове
,
,
ТОМ 34
Например „тремолиращ глас” е
ярешки
глас, както козите: Е, е, е, е, е,... - такъв глас, тремолиращ.
95. ТРЕМОЛИРАЩИ ГЛАСОВЕ В.К.: Страница 29 от Вашите разговори с Учителя. Тука Вие записвате Учителя: „Учителю, как могат да се лекуват тремолиращите гласове? ” Какво значи „тремолиращи гласове”? Какво разбирате? Л.Т.: Вижте какво, човек се ражда с известни дефекти на гласа.
Например „тремолиращ глас” е
ярешки
глас, както козите: Е, е, е, е, е,... - такъв глас, тремолиращ.
А има и люлеещ глас. Той пък се люлее на едри вълни: А а-а, а а-а, а а-а. Много мъчно се оправят тия гласове. Димитрина Захариева, на Методи приятелката, имаше един дефект на гласа (Дето си замина. Не е поетесата Димитрина Антонова).
към текста >>
А има и други дефекти в гласовете, но най-мъчно изправими са тези:
ярешко
ситно тремоло или пък на много едри вълни тремоло.
И аз питах Учителя, но Учителят не обяснява както светските педагози. Светският педагог не вижда от носа си навън, а Учителят казва: нарушение в центъра на музиката в мозъка. В миналото - неправилен живот, в миналото - е-хе-е-е. Учителят другояче го обяснява. И каза, значи тя трябва да изправи своя живот и грешките, които е правила в миналото, и да се оправи гласът.
А има и други дефекти в гласовете, но най-мъчно изправими са тези:
ярешко
ситно тремоло или пък на много едри вълни тремоло.
В.К.: Вие няколко пъти пишете, че Учителят показва къде е центърът на музикалността. Къде е тоя център? Къде го показва Учителят? Л.Т.: На края на веждите. В.К.: Значи тука, на края на веждите.
към текста >>
100.
Въведение / Вергилий Кръстев
,
,
ТОМ 35
Но ме накараха и ме принудиха да свърша тази работа.” „Та ти си тогава роб.” „Роб съм и това за мен е не само робство, а робия и е
ярем
, в който съм впрегнат и ми е сложено жегло, за да не се измъкна, а да тегля колата.
Защо не отидете на планина или на море да си прекарате там годишната си отпуска. Какво тук сте се заврели в тези стари неща. Те не създават живота. Живота се движи между младите хора, а не между възрастните.” Отвръщам: „Права си. Съгласен съм.
Но ме накараха и ме принудиха да свърша тази работа.” „Та ти си тогава роб.” „Роб съм и това за мен е не само робство, а робия и е
ярем
, в който съм впрегнат и ми е сложено жегло, за да не се измъкна, а да тегля колата.
Това е.” 12. Тогава нямаше ксерокс, за да си извадиш някои оригинали. Всичко пишеш на ръка в едни големи тетрадки. А химикалите, с които пишехме се пълнеха в едни будки с много блед химикал. Имам изписани към 10 тетрадки с голям формат.
към текста >>
НАГОРЕ
