Търсене в текстове за 'Яре'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 70 резултата в 53 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Днес всички, които чувствуват теготата на своя ярем, се мъчат да открият в ближния си причината за своето нещастие.
Ние днес познаваме само собствените си мъки и чуждото насилие, а чуждите страдания и нашето насилие ние не познаваме. Така е днес в нашето време. Така е във всичките слоеве на нашето общество, във всички нации е така. Със средствата на грубата сила човекът днес премахва злото, със същата тая сила той изгражда своето благо и с това не усеща как поставя основанието на едно бъдно зло, което чака да се разрази, защото никога плодовете на насилието не са били повече, от едно ново насилие. Никога злото не е родило добро и този велик закон в живота си остава все така ясен, неотменен, въпреки че всички бягат, заобикалят неговата страшна фигура, боейки се от собствените си дела, оправдавайки своите собствени методи. Днес всички, които чувствуват теготата на своя ярем, се мъчат да открият в ближния си причината за своето нещастие. Всеки вика, протестира за своята свобода и иска да я извоюва, а като средство избира това, което ще направи другия роб. Ето, това е линията, по която се развива културния живот. Това е кривото разбиране на великото слово свобода и докато живеем в отровата на тая заблуда, все ще тегне над нас неправдата, все ще градим новото и все ще падаме под развалините на собствените си дела, а, летописите ще записват тия заблуждения на човечеството, ще се образуват големи томове книги, които ще носят името история. Така са записани в тия големи книги всички човешки падения и когато някой пожелае да заживее живот, какъвто изисква неговата съвест и душа, все ще се намери авторитет на новото време да му каже: „Защо се отклоняваш от естествения развой на нещата? Хвърли поглед и виж как се е развивало човечеството в своята история.
към текста >>

2. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Външните причини за създаването на поменатия научно-популярен мироглед бяха падането авторитета на черквата (представителка на религията), крайните увлечения на умозрителната идеалистична философия и бързият успех на специалните науки.
Те повтарят накратко това, което казват геолози и естественици и, понеже „не се знае кога и къде се е появил първобитният човек", пристъпват направо към изучаването на създадените вече култури на древните източни народи. Животът на тия народи се схваща от официалната история като повече или по-малко „първобитен" и „строго религиозен" Следва непрекъснатият напредък на човечеството, който достига своя връх през XX век у западноевропейските народи. Това е векът на науката, в който човечеството, освободено от заблужденията на миналото, „знае за света повече от всеки други път и притежава единствената вярна представа за неговия произход и развой". Ние няма да се спираме на това, дали днешното официалното светоразбиране е разрешило основните въпроси на живота, нито пък имаме намерение да подценяваме научните изследвания и открития. Изтъкваме само някои положения, които от части обясняват психологията на съвременния човек. Външните причини за създаването на поменатия научно-популярен мироглед бяха падането авторитета на черквата (представителка на религията), крайните увлечения на умозрителната идеалистична философия и бързият успех на специалните науки. Авторитетът на науката се издигна бързо. Създаде се убеждението, че религия и философия са стадии, надживени от човечеството. Това доведе до едностранчиво и то предимно умствено развитие на съвременния човек. Отношенията между хората се механизираха до максимум. Човекът впрегна природните сили, но сам се отдалечи от природата.
към текста >>

3. ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Доста страни обиколи, докато разярена тълпа с камъни го подгони.
Защото само за такава жертва бе достойна тя. И остави дом и близки, забрави всичко, що му бе мило в света и тръгна да разнася славата на нейната красота и да увещава хората да се обърнат към нея, за да познаят щастието. Но малцина го чуха и разбраха, а повечето го хулеха и наричаха лъжец и измамник. Така го хулеха, защото живееха във вечна нощ, виждаха само около себе си и, не вярвайки, че след нощта може да настане ден – не вярваха в светлината. Доста скита той. Доста страни обиколи, докато разярена тълпа с камъни го подгони. И той с радост умря за нея. Натъжи се тя от това човешко жестокосърдие. Съжали нещастното човечество и нова сълза, по-гореща и по-едра, се търкулна по страната й. - Тя хвърли нов лъч светлина в нощта. След него пусна втори и трети.
към текста >>

4. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тъй че трябвало да спасяват инструмента от ръцете на разярения слушател.
Фон Винклер цитира случаи, когато при свирене на фис-хармония или роял особено при „печални и мелодични мотиви" са се явявали в стаята по няколко мишки „които като че примират, слушайки увличащата ги мелодия. Общо взето, на животните най-много влияе флейтата, кларнета и цигулката. Би могло да се приведат още много примери из музикалния живот на животните, но аз ще се огранича само да цитирам опитите на Franc Nohain в Jardin des plantes, направени неотдавна с грамофон, за да завърша с тоя въпрос. Най-първо поставили грамофона при орангутана. Той отначало се обезпокоил от тези високи звукове, после почнал да се сърди и най-после бе дошъл до ярост. Тъй че трябвало да спасяват инструмента от ръцете на разярения слушател. Слонът като чул грамофона, грижливо разгледал чрез хобота си голямата тръба, а после почнал да слуша много внимателно. Ламата и камилата с голямо внимание и удоволствие слушали музиката. На бизоните музиката не се харесала. Те започнали така ужасно да мучат, че експериментаторите побързали да приберат инструмента. Не се харесал грамофонът и на жеравите.
към текста >>

5. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Рев от дън земя донася сякаш всяка пенеста вълна; като разярен звяр се мята мощната му гръд.
Мълчалив, безлюден бряг. Той седи самин и пред него е разстлана синкаво зелена шир, която диша, вълнува се и шепне. В него – друга шир, разстлана до безкрая, готова, да погълне и морето. Той мисли, вслушва се в две морета. Морето, синкаво зеленото море пред него възстава в страшна буря. Рев от дън земя донася сякаш всяка пенеста вълна; като разярен звяр се мята мощната му гръд. Затихват ветровете, гривести талази още дишат заморени, като след дълга битка и бавно една след друга се простират на брега. Душата тръпне мълчешком. Синкаво-зеленото море затихва. Отминава бурята. Ветрове отнесоха облаците и небето чака да спре играта, за да огледа в гладката повърхност своята лазурна усмивка.
към текста >>

6. Опити върху научна астрология Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Известен вече в Турция, в Египет, знаменит в Италия, Кир Тор Кал Тара бей (това е името на този факир), ще бъде утре популярен и в Париж.
Той пристигна от Италия: престоял е няколко месеци в Рим, Неапол, Палермо, Флоренция и Валона, където е и произвеждал своите „експерименти", под контрола на най-учените авторитети: сенаторите Фано и Бианчи, професорите: Монтесано и Кварико (този последният, е придворен лекар), докторите: Костелини, Галега, Мартино и др. В продължение на няколко седмици, италианската преса сериозно се е занимавала с неговите интересни подвизи. Той е „работил" в най-мъчнодостъпните салони в Рим, в присъствието на дипломатическото и правителствено тяло. Мусолини го е водил у дукаста Фаустоно и го помолил веднага да остане в двореца му. Минавайки през Палермо, кралят Виктор Емануил и английския крал Георги V са пожелали също да го видят, но предварително са го помолили да не се наранява пред тях. Известен вече в Турция, в Египет, знаменит в Италия, Кир Тор Кал Тара бей (това е името на този факир), ще бъде утре популярен и в Париж. Той е на 28 години, копт – християнин, роден е в Танто, долни Египет. Баща му, философ и факир също, го завежда още съвсем млад в Цариград. Там той подробно изучава факирската доктрина, като същевременно готви докторат по медицина, която бляскаво завършва. Той може, чрез силата на волята си, да овладее нервите си до такава степен, че става безчувствен към всека болка. Тара бей показва това, като набожда с игли, с нож, със стъкла ръцете си, краката си, врата си.
към текста >>

7. Другар - стихотворение - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Разбира се, стремежът да се достигне до един стегнат научен език се налага от самия развой на науката, добил по-популярен и демократичен темп, ала все пак трябва да се превъзмогне ограничението, в което някои учени изпадат: да смятат всичко казано на друг език и с други средства за ненаучно, за проста басня.
ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ към статията АЛХИМИЯ от Д-р Папюс Даваме в превод статията на видния френски окултист Папюс (доктор Жерар Анкос) върху Алхимия, най-вече защото е просто и достъпно изложена и защото дава ясен превод на някои технически термини, които се срещат във всички почти по-видни средновековни съчинения на алхимиците. Езикът, на който са написани тия съчинения - символичен и иносказателен - е представял главна спънка за учените на миналия век, па и в наши дни, да разберат. че алхимиците не са прости мечтатели, а сериозни учени и философи. Този език, изобилстващ с алегории и символи - митични, астрологични, кабалистични - звучи по-скоро като приказка, отколкото като наука. А много от съвременните учени - иначе съвестни работници, но лишени от синтетичен ум и вътрешно прозрение - смятат за научно само онова, което е изказано на техния език, който наистина звучи внушително в своята академична строгост. Разбира се, стремежът да се достигне до един стегнат научен език се налага от самия развой на науката, добил по-популярен и демократичен темп, ала все пак трябва да се превъзмогне ограничението, в което някои учени изпадат: да смятат всичко казано на друг език и с други средства за ненаучно, за проста басня. Алхимиците имаха сериозни причини да пишат на този език - различен у всички и все пак единен, когато се сведе към своите първични основи. Не е мястото да ги излагаме тук. Освен това имало е алхимици - мъдреци, продължители на свещените традиции на древните храмове на Посвещение, където е обитавал великия Дух на Хермес Тримогъщи - баща на Алхимията и шарлатанствуващи „алхимици", за които главна цел е да се домогнат да фабрикуват злато. Тия алхимици-маймуни дискредитираха алхимията, защото те дигаха шум, а мъдреците мълчаха. И във всичко е така: и в наука, и в религия, и във философия, и в изкуство - нещата се опорочават от непризваните, от тия които са само жалки карикатури.
към текста >>

8. Нощта на изпитанието – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Твоят мир и твоето величие еднакви са и в часа на разярената битка и в най-тихия час на труда в полето... Нашият кратък размисъл не може да долови великото творчество, що се извършва в тишината... Почивам на меката трева.
Георги Томалевски В ЧАСОВЕ НА РАЗМИСЪЛ І ТИШИНАТА Това, че Ти си, е несъмнено за окото, което иска да Те види. Ти пребъдваш еднакво в цялата вечност и когато вярваме в Тебе, и когато неверието царува в душите. Твоят мир и твоето величие еднакви са и в часа на разярената битка и в най-тихия час на труда в полето... Нашият кратък размисъл не може да долови великото творчество, що се извършва в тишината... Почивам на меката трева. Слънцето ме стопля приятно, леко. От нийде глас се не дочува. Потънал, погледът се губи в бездънното море на лазура. Час на мир. В него искам да доловя трепет от великия Ти Размисъл.
към текста >>

9. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В нашия малък етюд, писан на популярен език за широката публика, ние, много естествено, не можем да се впущаме в подробности и на много места ще се задоволим само да лансираме известни идеи, без да ги доказваме, по много причини.
Колкото по често то се проявява в която и да е държава, толкова по-сигурно сочи, че тия жреци са отишли в тия храмове не по вътрешно призвание, а по външни подбуди. Разумният човек във всичко схваща причината и когато противодействува, се стреми винаги към по-далечната причина, която се крие зад близките факти, не се бори със следствията, (последиците) когато му е достъпна и може да бъде атакувана самата първопричинна сила. В описание явленията на землетресенията, естествено е, да са били посочвани като причина най-близките и очевидните - събаряне на земните пластове, вулкани и пр., потъвания на младите планини, вследствие дислокация на пластовете, предизвикани от губене земната топлина и пр. Като най-близко обяснение, несъмнено, те са достоверни, но същевременно то не е никакво обяснение. То е все едно да твърдим, че къщата се събори, понеже ù паднали стените... Като по далечни и заслужаващи внимание се сочат изстиване и гърчене на земната кора, вследствие изгубване на топлината, ерозия на подземни води и вулканизма. В нашия малък етюд, писан на популярен език за широката публика, ние, много естествено, не можем да се впущаме в подробности и на много места ще се задоволим само да лансираме известни идеи, без да ги доказваме, по много причини. Една от тях, най-важната е, че самите доказателства искат огромно фактическо изложение, което да подчертае изводите - което иска време, страници, труд и желаещи да се запознаят по специално с въпроса - а такива са малцина, и те могат да получат това не по тоя път - следователно, няма и условията, които да оправдаят днес публикуването на подобен труд. А за тия, които истински търсят, вратите на знанието са винаги отворени, и те винаги ще намерят радушен прием. Като приемем напълно остроумните общоприети обяснения върху землетресенията, мислим, че трябва да прибавим още някои, за които сега се придържат само някои единични учени, но които ни изглеждат по-достоверни, дават по-широк простор на мисълта, а същевременно ни свързват с ред предпоставки - и оттам възможността да бъде предсказано и самото землетресение. Както вече наблегнахме, в света изолирани явления няма, още повече едно такова стихийно по своето проявление и грамадно по своето разрушение явление, като землетресението, не се явява нито ненадейно, нито пък е дело на един момент, в който става проявлението му - остава, значи, само да има по-будно наблюдение, да се знае, какво именно требва да се наблюдава и тогава да имаме след повече или по малко време, в зависимост от широтата на наблюдаваните факти - резултати, възможности с по-голяма или по-малка доза на вероятност или сигурност. Животът е един процес в цялата природа, независимо от неговото привидно разнообразие.
към текста >>

10. НА ПЪТ ЗА МУСАЛА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Окото ми смутено и напрегнато дири светлина, която да проникне в разярената борба между живота и смъртта.
Изпроводен си от Него и кротките. Ти стъпки кръстосват на длъж и шир земята! Утеха носиш Ти! Аз Те чакам. Псалом двадесети: ФАР В бурята сред тъмната нощ, далеко от брега, не диря нито богатство, нито слава. Окото ми смутено и напрегнато дири светлина, която да проникне в разярената борба между живота и смъртта. Ръката на пазителя дали е наляла драгоценен елей в лампата на високия фар? Тая светлина ще ме спаси от зиналата бездна в морето, в която гласовете на смъртта викат моя уморен, залутан кораб. О, колко ще целувам аз брега и скалите когато стигна там. Никога не ще забравям да занеса масло за храма на морето - фарът, който ще покаже моя път. Грижата на служителя, който всяка вечер пали лампата на морския бряг, е по-ценна от богатството, що набрах в дълго странствуване!
към текста >>

11. Астрологията и възпитанието Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Защото, наистина, от една страна е твърде популярен възгледът, че човек се учи докато е жив, но от друга - има и едно, мълчаливо прието в обществото мнение, че човек се учи и възпитава главно докато ходи на училище.
- И започнаха и продължават цяла редица най-разнообразни образователни и училищни реформи, в обновителната роля на които ние имаме основание да вярваме. Обаче, образователният и житейски опит изтъкнаха и друго едно обстоятелство. Колкото и да е запазена сама по себе си младежта и колкото добре да е организирано училището, все пак това не са единствените решаващи фактори за обновата на живота. Има много и много примри, които показват, че често това що младежта носи и що училището гради, улицата и обществото на възрастните го рушат. Яви се, прочее, нуждата да се съгласува обновителната работа на всички фактори, а косвено да се създаде една образователна работа и между възрастните. Защото, наистина, от една страна е твърде популярен възгледът, че човек се учи докато е жив, но от друга - има и едно, мълчаливо прието в обществото мнение, че човек се учи и възпитава главно докато ходи на училище. Излезе ли от него, той става „възрастен", „сериозен", „зает" и обикновено, изцяло погълнат от някой занаят или специалност, започва да счита за „лукс" или сантименталност това - да разсъждава върху по-общите въпроси на живота и да работи за своето общо духовно издигане. Вследствие на това често настъпва един пагубен застой в обществото на възрастните. Но ние трябва да признаем - и то с всичката прямота - че възрастните, въпреки своята „сериозност" и „заетост", много пъти остават само големи деца, които също имат нужда от възпитание. Да поясним мисълта си! Че разлика между детето и възрастния има - в това не ще съмнение.
към текста >>

12. ПЕСНИ - БОЯН МАГЪТ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Пенне, председател на това дружество, тъй се изразява върху дейността му: Всред широките маси в Италия, задържани от толкоз века в невежество от клерикализма, е почнало дейността си дружеството ни с разпространяване моралните учения на Мацини, като се стреми де го направи популярен и любим на публиката".
Там излиза и списанието „Eclexi” за философски, научни и практични учения. В Милано излиза „Списание на дружеството за психични издирвания". Голяма възпитателна и морална дейност развива в Рим дружеството „Pensiero e azione" (Мисъл и действие). То има за задача да разпространи, колкото е възможно повече съчиненията и учението на Джиузепе Мацини, който е оставил много ценни произведения. Адвокатът Г. Б. Пенне, председател на това дружество, тъй се изразява върху дейността му: Всред широките маси в Италия, задържани от толкоз века в невежество от клерикализма, е почнало дейността си дружеството ни с разпространяване моралните учения на Мацини, като се стреми де го направи популярен и любим на публиката". Съчиненията на Мацини са в едно и също време: духовни, морални, социални и икономически. Затова задоволяват голямото болшинство от народа в Италия. Синтез на идеите му се намира в книгата „Doveri dell`uomo". В Италия, както навсякъде, интелигентната част от народа, след като изгуби вяра в старите догматични системи, иска, търси да познае пътя, по който да се спаси от духовната тъмнина, от страшното съмнение, в което живее. Въпреки мъчнотиите, създадени от вековно духовно робство, почва да се проявява стремеж към свободна критика, към свободно схващане на духовния живот според великия закон, написан от великата любов в глъбините на всяко сърце.
към текста >>

13. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Така загинаха големи държави с многовековна цивилизация, като древния Египет, Рим, Византия; тъй попадна и Индия под ярема на външното икономическо и политическо подтисничество.
Дребни интереси и стремежи предимно, а не високи общочовешки идеи са групирали и групират още хората в класи (на робовладелци, на феодали-земевладелци, капиталисти и пр.) и тия интереси бяха и са именно основния двигател на тия класи и на тяхното социално строителство. Но тъкмо поради това развитието на обществата е ставало и досега става по пътя на вътрешните противоречия, на социалните борби и катаклизми, на междунационалните войни. Тъкмо за това път на човечеството е дълбоко напоен със сълзи и кърви. Всички господстващи класи досега, ръководени от алчен егоизъм, са стигали в своето социално и политическо властване до един момент, когато техния стремеж да запазят на всяка цена придобитите класови привилегии и свободи е изпадал в непримиримо противоречие не само с най-жизнените интереси на народните маси, но и със самото социално развитие, диктуващо подобрения и усъвършенстване на социалната организация. Когато не е могла да се яви една нова класа измежду подтиснатия народ, като носителка на икономическа и политическа сила, като представителка на нуждите на социалното развитие, и насилствено да премахне привилегиите на господстващата класа, тогава обществото – след един неминуем процес на вътрешно разлагане – е попадало винаги под унищожителните удари на външния враг и е загивало. Така загинаха големи държави с многовековна цивилизация, като древния Египет, Рим, Византия; тъй попадна и Индия под ярема на външното икономическо и политическо подтисничество. В по-ново време обаче, благодарение общия прогрес и повдигане културния уровен на народните маси, обществото доби по-голяма способност да се трансформира. Големите държави на запад преминаха от господството на феодалната поземлена аристокрация към това на днешната капиталистическа класа, без да погинат самите тия държави. Тая трансформация се извърши с различна бързина, с различен замах и различна острота на обществените конфликти. Там, където на необходимите социални реформи и подобрения се противопоставяше една непреклонна, неразумна, готова на всичко зла воля от страна на привилегированите слоеве, там се дойде до най-грозни вътрешни сътресения и революции. Такъв бе пътя на социалното преобразование в Франция.
към текста >>

14. СТИХОВЕ - ОРИОНО Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Познах бурята и видях часа, в който разярени вълни искаха да погълнат моя кораб, а гръмотевица искаше да срази ръката, стиснала вярното кормило.
Там, където блясъкът на златото примамваше хиляди ръце, там аз бях чужд и неразбран, защото душата ми жадуваше за други блясък. Дълги друмища изминах. Видях пустиня, където смъртта идва с палещи милувки, устните засъхват и жаден пламък блести в очите като острие на кинжал. Там всеки ден се умира с въздишка, която горещият самум отнася по широката пустиня; там всяка вечер, когато сенките на оазисите се проточат по писъка, камилите благодарят с приведени глави на Бога за подарения им през деня живот. След пустинята преминах море. Познах бурята и видях часа, в който разярени вълни искаха да погълнат моя кораб, а гръмотевица искаше да срази ръката, стиснала вярното кормило. Аз чаках мълчалив. Вятърът ме шибаше по лицето, запираше моя дъх, но аз повдигнах загасващ поглед към далечния неясен хоризонт, защото дирех пътища за моите нестихващи копнежи. Аз вярвах, че някъде безмълвна чака въплътената приказка от моето детинство – царкинята от север със слънчевите очи, от чара на които злодеят става кротък като невинно дете. Аз вярвах в приказката от моето ранно детство, разказана ми някога край огъня на бащината къща, когато вретеното от хурката на майката ми пееше една тъжна песен. Ето ме сега съм пак скиталец – тъжен и унил.
към текста >>

15. СВИДЕТЕЛИТЕ - НОВИ МЕРКИ ЗА ХАРАКТЕРА - ЕЛИ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Полярен студ.
Никога може би светлината не говори така понятно всред съзерцателната тишина на годишното зазоряване и никога може би разумът не се вслушва с по-свещено благоговение в светлите вдъхновения на пробудената душа, която си спомня за своята космична родина. Слънчев ден в зорите на годината ! 12 часа полунощ в деня на зимното слънцестояние: 21 декември. Тогава съвпадат две полунощни вълни – полунощната вълна на деня и полунощната вълна на годината. Миг на най-голямата дълбочина. Полярен студ. Погледът е насочен към полюса и среща познатите Голяма и Малка мечка. След 6 часа сутринта, след изгрева, започва утрото. След 21 март започва ведрата утрин на годината – нейната пролет. 21 май – това е 10 часа от годишната утрин. 21 юни – деня на лятното слънцестоене, е пладне на годината.
към текста >>

16. ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ - ЕЛИ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Но дали този най-популярен днес възглед за природата е наистина прав?
В областта на подсъзнанието се подготвят понякога такива душевни конспирации, които чакат своето време, определено от жизнения ритъм на човека, за да направят цял преврат в живота му. В този ред на мисли, хората са „изпразнили" света от всичко разумно, което седи по-високо от тях. Те не признават съществуването на други по-разумни, по-интелигентни същества от тях, които работят в невидимите и недостъпни за нашите сетива сфери на вселената. Те не искат да допуснат един обективен ред в чувствения и умствен светове, които нам са само субективно дадени. Оттам и погрешният възглед, че хората са еднички фактори в живота, че те имат правото и свободата да разполагат както искат с благата на природата, която за тях не е нищо друго, освен един бездушен механизъм, управляван от слепи механични закони. Но дали този най-популярен днес възглед за природата е наистина прав? Дали природата е такава, каквато я схващат съвременните учени? Дали онова, което те изнасят като „природни закони" е меродавно за Живата Природа в нейната цялост ? Достатъчно е да си спомним, че съвременните хора боравят в едно малко сечение от физическия свят, че те още не са пристъпили да изучават обективно другите две велики области на Живата Природа - астралната и умствената, за които бе дума в началото, за да схванем, доколко съвременните разбирания за света са меродавни въобще. Разбира се, има неща, които са верни, защото са почерпени от опити и те са с онази незиблема основа, на която се гради човешкият живот. Изобщо би могло да се каже, че разбиранията на човека са прави дотолкова, доколкото се простира неговият опит.
към текста >>

17. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - Б. БОЕВ КЪМ МУСАЛА Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Така че, зарадвайте се и вие, о човеци земни, които още пъшкате под ярема на Ариман Таад.
Който от тях пожелаел да влезе в туй царство, трябвало да съблече светлата си дреха и да се облече в дрехата на тъмнината. Но така той вече ставал уязвим за оръжията на Ариман Таад. Ето защо, и едните и другите постоянно мислели, какво средство да изнамерят, за да излязат най-сетне победители от тази нескончаема борба. Мъдрите хора казват, че те мислят и до днес. И добавят, че синовете на Светлината се добрали най-подир, след дълги борби и усилия, след дълги опити, до някакво мощно средство, което смятали да приложат срещу жителите на Ариман Таадовото царство. Така че, зарадвайте се и вие, о човеци земни, които още пъшкате под ярема на Ариман Таад. Светлите воини на Ормузд-дей готвят поход против вашите притеснители, за да ви освободят от тяхното иго. Под мощния им огън всичко ще се разтопи и ще се превърне в пара. Разбира се и вие. Ала не бойте се - техният огън не ще ви унищожи. Той само ще разтопи вашите вериги, ще изгори вашите робски дрехи на тъмнината и ще влее във вас светлия живот на възкресението и свободата.
към текста >>

18. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Трябва да вникне човек в съзнанието на Симона и на ония, които са присъствали на угощението - старозаветни люде, впрегнати в ярема на един морал, изкован под суровите удари на Мойсеевия закон - за да види, какъв вътрешен смут е внесло „нахалното поведение" на тази „паднала жена".
Така или иначе, но тази майка - тъй би се произнесъл всеки съвременен човек - не е могла да избере психологичния момент. Да беше отишла да моли Христа след тържественото му посрещане в Йерусалим, когато народът го е приветствувал с финикови вейки и е викал „осанна", или поне, когато е бил, да речем, на някое угощение, като онова у богатия Симона, виден тогавашен буржоа! Макар че и в случаи като последния, все има неудобства - не може винаги току-тъй публично да се ходатайствува. И най вече, щеше ли да свари да се вреди при Исус от такива „безочливи твари“ като Мария Магдалина? Та нейното втурване току-тъй, без покана в дома на порядъчния и благовъзпитан буржоа, е предизвикало цял скандал! Трябва да вникне човек в съзнанието на Симона и на ония, които са присъствали на угощението - старозаветни люде, впрегнати в ярема на един морал, изкован под суровите удари на Мойсеевия закон - за да види, какъв вътрешен смут е внесло „нахалното поведение" на тази „паднала жена". Но да оставим тия коментари и да се върнем към самия епизод, нахвърлен с едри линии, но с такава гениална простота, че изглежда почти геометрически стилизиран. Освободим ли го от неговите исторични рамки, пренесем ли го в неговата психологична същина в наши дни, ще видим, че възгледите на хората, техните схващания за живота, не са се ни най-малко променили. Защото центърът на тяхното съзнание остава все на същото ниво. А от съзнанието на хората, дълбоко погледнато, зависи в края на краищата и техният мироглед, и уредбата на техния чисто човешки свят. Прочетете този епизод, вникнете в оня психологичен свят, които той разкрива и вие ще видите, че той е същият и днес - все същият оня свят, роден от майката Заведеева, с всичката му жажда за власт и първенство, с всичката му алчност за слава и величие, с всичките му безогледни борби за издигане, но и с всичкия оня тъмен ропот и негодувание на онеправданите, пренебрегнатите, потиснатите, с всичките ония реакции и борби, които естествено предизвиква властническият произвол и беззаконие. „Заповядай!
към текста >>

19. ПРАВИЛЕН И НЕПРАВИЛЕН ПОЧЕРК - Г. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В атмосферата на нашите дни съскат като разярени змии алчността, злобата, егоизмът.
Хората, които обикновено имат слаба устойчивост и са податливи на внушения, особено такива, които дразнят грубите емоции, забравят всичко възвишено и свято и тръгват по пътищата, които отвеждат отново в лепливата кал на нищетата. В такива дни е трудно да се приказва за една скрита възвишена радост на душата, която се ражда във вътрешния мир на нашето Аз, защото грубите трепети отвън поглъщат цялото внимание и всичката воля. В такива дни вътрешния подвиг на човека, който дири пътя на истината и въздига обичта между хората като най-върховен закон в живота, се счита за анахронизъм и слеповерие. Ако хората имаха очи, те щяха да видят, как измамната суета плете мрежи за реещите се безцелно в живота, готови да се хванат в тая страшна сет , а от друга страна биха видели, че людете, като дирят пътя към възхода, помагат със своите мисли на света, със своята любов, с копнежа на душите си. Ние сега преживяваме времето на едно такова заспиване. В атмосферата на нашите дни съскат като разярени змии алчността, злобата, егоизмът. Хората живеят отделено, уединени и изолирани в изяждащи ги тревоги, едно диво надпреварване в измама расте, заедно с грамадния растеж на техниката, която съкрати разстоянието във физически смисъл, ала разлъчи сърцата в студени недосегаеми далечини. За света се подготвя нова катастрофа, която несръчно се прикрива от маневрите на дипломацията. За подготовката на идващото зло си служат с методите на внушението, които, не може да се отрече, са доста тънки и майсторски. Всякъде се говори за мир, всички се надпреварват да манифестират волята си за запазване мира, а тайно се въоръжават. Тая лъжа - недостойна за тия, които се смятат много културни и водят човечеството, няма да остане без последствия.
към текста >>

20. ИИСУС ОТ НАЗАРЕТ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Като си спомним, че гръбначният стълб на животните е насочен по тангентата към земната повърхнина и че е, следователно, перпендикулярен на гръбначния стълб на човека, явно е, че гръбнакът на тая жена се е превил по посока на животинския гръбнак, като клони постепенно да се слее с него.
Най-многото, което може да му каже тази дума, то е „разстояние по време или пространство" или, като музикален термин, „разстояние между два тона." Очевидно, това твърдение на Айнщайновата теория е облечено в познати думи, свързани с представи и понятия, присъщи на нашия мироглед и, все пак, то крие в себе си една гледка от една отвлечена математична картина на света, достъпна само за погледа на посветения в математиката. Така е негли и с приведения по-rope стих, който съдържа окултните величини „Авраамова дъщеря", „Сатана", „вързана за осемнадесет години". След това малко отклонение досежно езика на този разказ, който е изобщо език на евангелието, да се спрем на някои моменти от него. Имаме една гърбава жена – толкова сгърбена, че не можела никак да се изправи. Ще рече, у тая жена гръбначният стълб, който у нормалния човек е насочен перпендикулярно на земната повърхнина, така че главата на човека сочи винаги към небето, е претърпял известно изкривяване. Като си спомним, че гръбначният стълб на животните е насочен по тангентата към земната повърхнина и че е, следователно, перпендикулярен на гръбначния стълб на човека, явно е, че гръбнакът на тая жена се е превил по посока на животинския гръбнак, като клони постепенно да се слее с него. Едно такова сгърбено човешко същество се намира, следователно, под силното влияние на животинския принцип. То представя получовек, полуживотно. Ние не можем да кажем на колко градуса е бил отклонен гръбнакът на тая жена от нормалното направление на човешкия гръбнак, защото нямаме никакви данни. Аз ще си позволя да предположа, че това отклонение е било около 23½ градуса – толкова, колкото е наклонът на земната ос относно еклиптиката. Разбира се, това е едно предположение, което не задължава никого.
към текста >>

21. ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В следващите редове бихме желали да поднесем на приятелите си само някои от хубавите душевни плодове, които са се отронили в душата на един от нашите големи съвременници, името на когото е известно на всеки, който е отварял поне вестник — големият изследовател на Южния полюс адмирал Ричард Бърд, по време когато той е прекарал седем месеца сам на „Предния пост" на Южния полярен континент на 80° 08 ю.шир.
Войните през последните десетилетия раздрусаха доста света, хората се обезвериха във всичко и някои правилно се насочиха към себе си. Не са малко тия единици днес, които са вкусили от водите на живот вечен в себе си. Има ги измежду прости и учени, измежду богати и бедни. Някои от тях са съумели да оставят в слово добитите опитности от „надникването" в себе си. Те са красиви и богати. В следващите редове бихме желали да поднесем на приятелите си само някои от хубавите душевни плодове, които са се отронили в душата на един от нашите големи съвременници, името на когото е известно на всеки, който е отварял поне вестник — големият изследовател на Южния полюс адмирал Ричард Бърд, по време когато той е прекарал седем месеца сам на „Предния пост" на Южния полярен континент на 80° 08 ю.шир. през 1934 г. Изживяванията и опитностите си той е изложил в дивната си книга „Сам", излязла през 1938 год. „Предният пост", както сам Бърд го определя, се намираше в мрачната безкрайност на ледената граница Рос, между малка Америка и самия Южен полюс. Между научните наблюдения, които адмирал Бърд е трябвало да прави там, една друга важна цел на усамотението му е била „желанието му да прекара известно време в мир, спокойствие и пълна самота, за да може истински да прецени тия блага. Нищо повече".
към текста >>

22. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Той каза на баща си: „Отначало съм изпълнявал волята ти и досега ти нищо не си ми дал, едно яре не си ми дал да заколя и да се повеселя с приятелите си.
Той се върна при баща си с вътрешно смирение и каза: „Не съм достоен да бъда твой син, но приеми ме като един от слугите си. Каквото ми кажеш сега, ще го направя". Онзи големият син, който върви по линията на баща си, който е недоволен, в него има честолюбие. Това е мъжкият принцип. Големият син се разгневи, като видя, че баща му направи пиршество при връщането на малкия син. Той каза на баща си: „Отначало съм изпълнявал волята ти и досега ти нищо не си ми дал, едно яре не си ми дал да заколя и да се повеселя с приятелите си. А този като се върна, за него закла храненото теле". Баща му каза: „Синко, всичко, каквото имам е твое. Този твой брат беше изгубен, а сега се намери". Малкият син започна зле и свърши добре. Големият започна добре и свърши зле.
към текста >>

23. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИЯ ПРОБЛЕМ VII - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Като се мислим за свободни, ние теглим тежък ярем, като се мислим за грешни, ние се самоизяждаме без причина, а като се мислим за справедливи и богоугодни, ние вършим най-страшните жестокости и неправди.
По същия начин е невъзможно да получим и да дадем една абсолютна преценка на феномените и в духовния живот. И за тоя свят е невъзможно да се установи една такава независима "камера", от която като безпристрастни наблюдатели ще можем да преценим същинската и абсолютна стойност на събитията, които стават в тоя свят. Принципите за релативността е валиден и тук – в тоя свят на духа, който макар и съвършен в своя строеж и неизменен в своите закони, от различните хора бива виждан и тълкуван по най-различен начин. Достатъчно е да хвърлим бегъл поглед край нас, за да се убедим, че различните човешки същества влачат непоносимо тежките вериги поради липса на светлина относно много и то катадневни неща. Като виждаме сенките, хвърлени от реалността, ние смятаме, че служим на самата реалност и даваме на тия измамни миражи най-ценни т, най-прекрасните неща от душите си. Като се мислим за свободни, ние теглим тежък ярем, като се мислим за грешни, ние се самоизяждаме без причина, а като се мислим за справедливи и богоугодни, ние вършим най-страшните жестокости и неправди. Какъв ли отговор би ни дала мъдростта, родена от един абсолютен свят, ако се изправехме пред нея и ако бихме пожелали да сравним със светлината ù нашит постъпки, нашит принципи и възгледи? Вие хората служите заради нормите на един измислен закон, заради принципите на един измислен морал, поради страха от един измислен Бог – би ни казала тая мъдрост. Вие хората на земята сте загубили нишката, която свързва душата ви с истината, а здраво държите ония нишки на заблудите, които ви пра-вят кукли като в марионетен театър. И всеки ден ние страдаме, превити под непоносимите данъци на тая убийствена условност, без да имаме смелостта да ги отхвърлим от гърба си, без да възроптаем срещу тях, защото пред очите ни се изпречва фантомът на традицията, навика и глупавия страх от една картонена планина, с която е декорирана сцената на нашия живот и която планина носи гръмкото име обществено мнение. По такъв начин ние живеем, увлечени в потока на едно робство, на което не познаваме началото и края.
към текста >>

24. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Но диаметърът на тая фигура е перпендикулярен към оста и кметството се намира на северния му край върху тангентата на тая ос.
Тия космични сили — същите, които въодушевяваха всяка клетка в тия хора — караха да тече кръвта във вените в съгласие с движението на земята, чрез кръвта възбуждаха мозъците и от рефлекс на рефлекс, произвеждайки между жителите на тая точка на земното кълбо комбинираната игра на интересите и на чувствата, създадоха най-после от незначителния градец в началото днешната голяма столица. Тая клетка-майка е твърде ограничена — и, ако се разгледа внимателно планът на Париж, тя дори не се намира върху оста! Оплоденото яйце не е още на место, то не е още върху своята линия на развитие. Символът на кораба, ако се проектира, като се вземе Нотър Дам за център, не успива да покрие целия остров La Cité; гой включва едва една част от острова Сен Луи; но кръгът, върху който той е начертан, позволява разширението върху левия бряг към планината Сент Женевиев: върху тоя сектор римските императори К. Хлор, Юлиян, Валентин и Грациан разбиха Лютеция. Но диаметърът на тая фигура е перпендикулярен към оста и кметството се намира на северния му край върху тангентата на тая ос. Така че началната клетка, увеличавайки се, е заставена да премести там центъра си. Оттогава тя е на ос: това е бременността. Колективното същество действува. От крепостта на Лувъра до тая на Бастилията, от Дома на Тамплиерския орден до височините на Сент Женевиев се простира неговият градски живот и се изпълнява историята на Париж (вж. фиг. 1.).
към текста >>

25. ЗА МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО - G.N. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

И рисът ще почива с ярето.
Е. УТОПИЯ И РЕАЛНОСТ Какво би било, ако днес въстане пророк и каже като пророк Исая в древността: „И вълкът ще живее с агнето. И рисът ще почива с ярето. И телето и лъвчето ще бъдат все заедно. И малко дете ще ги кара" (Исая 11,6)? Без съмнение, никой няма да му повярва и ще го считат за луд. А някои, които все още могат да погледнат на живота по-„романтично", ще се задоволят с една презрителна и високомерна усмивка и ще го нарекат утопист! И ще отминат в своя житейски път, отрупан с толкова и при това „реални" въпроси, задачи и изисквания.
към текста >>

— Ще дойде ден: „Вълкът ще живее с агнето, рисът ще си почива с ярето и телето и лъвчето ще бъдат все заедно.
Ала той има едно живо съзнание, една жива воля да работи всячески за просвещение на себеподобните, за превъзпитаване на самия себе, за отстраняване на всичко онова, което руши, една воля, която дава преднина на всички сили, които творят живот на мир, благоденствие и духовен напредък. За да дойде човечеството до такова съзнание, трябва да минат наистина много, много дни, години, времена и поколения. Дни и години на неуморна дейност от страна на просветените, дни и години на много реформи и социален напредък, дни и години на много страдания, падания и просветления. Ала тия времена някой път ще дойдат, те ще донесат на заслужилото вече човечество търсения рай. Ето тука е смисълът на една подобна велика „утопия" като тази, изказана от пророк Исая. — Ще дойде ден: „Вълкът ще живее с агнето, рисът ще си почива с ярето и телето и лъвчето ще бъдат все заедно. И малко дете ще ги кара". Това е пророчество и само такива могат да бъдат истинските, най-велики пророчества в живота! Тия пророчества имат за цел да просвещават, да напътят човека и човечеството, да му дадат образ за онзи идеал, към който трябва да се стреми и да работи. Тия пророчества не му разясняват преходните събития и неща — те са в кръга на развитието. В този кръг се развихрят страданията, страстите, там бушува злобата, омразата, там е светът на преплетените интереси, всичко това, което човечеството изживява и днес.
към текста >>

И бихме повторили Христовия израз; „Ще дойде ден и сега е", когато „Вълкът ще живее с агнето, рисът ще си почива с ярето, телето и лъвчето ще са все заедно и малко дете ще ги води".
Ние вярваме, че ще дойде ден, когато пророчеството на пророк Исая ще се изпълни. Това може все още да се нарече утопия. Ала по-хубаво е да вярва човек в доброто, което изглежда непостижимо и работи за него, отколкото да приеме и се подчини само на злото, което се налага непрекъснато със своя гнет навсякъде. И като оставяме злото да се изтече по своите канали, наш дълг е да усъвършенствуваме и умножаваме пътищата, по които може да навлезе доброто все повече и повече в живота на всеки човек, общества и народи. А доброто се ражда само от Любовта, — най-великата „утопия", най-великата и единствена Реалност. И бихме повторили Христовия израз; „Ще дойде ден и сега е", когато „Вълкът ще живее с агнето, рисът ще си почива с ярето, телето и лъвчето ще са все заедно и малко дете ще ги води". „И от сухия пън ще израсне дърво" (Исая 11, 1). Това е символ за тия, които го очакват. Символ, който ще се реализира. Защото е невъзможно, казва Учителят, да се помисли и изкаже нещо, което е нереализуемо и което не съществува. А реалност, „сега е" действителност за тия, които живеят и се движат в любовта, в която е вечно новият живот.
към текста >>

26. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА, S Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Само аз зная, какво диря по незнайните морета и страни, Аз диря път към моята родина, аз диря светлата слънчева пътека, която прекосява разярения океан, където снежни виелици се извиват над скалисти северни брегове.
Пътувам ден и нощ без отдих и без покой. Морските вълни ме тласкат по всичките страни на развълнуваното море и незнайно чудо само ме спасява от страхотните бури, които се извиват над мен. Какво диря по тези безкрайни морета? Кое ме тласка към незнайни и далечни брегове? Пътувам ден и нощ без отдих и без покой. Само аз зная, какво диря по незнайните морета и страни, Аз диря път към моята родина, аз диря светлата слънчева пътека, която прекосява разярения океан, където снежни виелици се извиват над скалисти северни брегове. Тая светла улица води към моята слънчева родина, към моята бленувана страна. Тя е там, аз я виждам нестъпкана от човешки крак, невиждана от човешко око. Моята незавладяна родина, моята неоткрита страна, братя, моята слънчева страна, моята душа... Аз искам да живея под нейните мощни криле. Аз искам да слушам нейната светла и топла реч. Аз искам да гледам нейната чиста красота, на моята родина — душа.
към текста >>

27. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 54 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Как човек ще те прежали, та с жестока си ръка Остър топор да сложи на послушна, кротка шия, От тежък ярем стрита?
Вий незлобиви и смъртни създания. Родени за хорско добро, вие що нас поите щедро С цицки благодатни и топлите с мека си вълна? Вий, чийто живот мирен ни е по-скъп от вашата смърт? В какво си виновен ти, воле, наш дарен помощник. Ти безмълвен и покорен роб и другар на орача? Как човек ще те прежали, та с жестока си ръка Остър топор да сложи на послушна, кротка шия, От тежък ярем стрита? Как ще се реши Да обагри земята, наша майка — кърмачка С кръвта на буен работник, който я засява? Страшен е ваший гнусен обичай и хлъзгав пътя ви Към престъпления, хора! Човек, който, слушайки Жалкия предсмъртен рев, коли, теле неповинно, Който убива агнето като дете, Който птицата небесна бие за забава. Или нарочно с ръката си я мушва и яде, — Той не трудно ще се реши и човек да погуби. На тоз жесток нрав сал людоядството подхожда.
към текста >>

28. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нашето село, седмичен популярен вестник за народно стопанство и просвета, започна втората си годишнина.
В тая малка но ценна книжка, са изложени принципите на новата кооперация, които трябва да бъдат възприети и приложени, ако се гледа сериозно на кооперацията, и ако искаме последната да стане наистина път към нов обществен строй, а не само палиатив, както в днешно време. Големият шум, който постоянно се вдига около кооперациите, никак не пречи на грамадната част от тях да бъдат в основата си пак чисто капиталистически предприятия, носещи лихварски и бакалски характер. Въпреки високопарните слова за взаимопомощ и „един за всички, всички за един“ днешната кооперация не е това, което трябва и може да бъде. Кооперативното движение трябва да мине в нова фаза, да бъде тласнато по нови пътища, ако искаме да изиграе ролята, която му се предназначава. Ние препоръчваме тази книжка на всички читатели. Нашето село, седмичен популярен вестник за народно стопанство и просвета, започна втората си годишнина. Списва се отлично, всеки брой съдържа извънредно ценни статии, сведения, съвети, упътвания и т. н. по земеделие, градинарство, овощарство, скотовъдство, пчеларство и затова заслужава да бъде получаван от всеки стопанин. Пробни броеве се изпращат безплатно. Годишен абонамент 100 лева. Всеки нов абонат ще получи освен в-ка още и следните три премии, които са отпечатани и се изпращат веднага: — 1.
към текста >>

29. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 74 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нашето село, седмичен популярен вестник, засягаш всички клонове на земеделското стопанство и на живота в село.
Осъзнаването на човека, процесите на развитието и усъвършенстването му, от Сл. П. Камбуров. Цена 5 лева. И трите тези книги се доставят от печатница „Светлина" гр. Нова Загора. Нашето село, седмичен популярен вестник, засягаш всички клонове на земеделското стопанство и на живота в село. Годишен абонамент на вестника, заедно с премията „Наръчник по природно лекуваме и живеене" — 100 лева. Редакция: ул. „Цар Калоян“ 3, София. Добър пчелар, месечно списание. Списва се твърде добре.
към текста >>

30. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Още същия ден ястребът издебнал яребица в гнездото й, застанал над нея като кесежия, не дал й да мръдне от мястото си, па извикал Враната: — Ела сега, Вранке.
им е добре познат — той бил пилот и често участвал като такъв в киноснимките. Щастливите родители писали на сина си като му изложили странния сън и получили отговор от него. Младият човек им отговорил, че той не искал да им съобщава нищо за себе си докато не направи кариера и потвърдил, че в същия ден и час, когато майката го сънувала, той демонстрирал за кинооператорите падане с аероплан, при което малко останало да загине. Из в. „Возрождение“ № 3540 Ястреб, Врана и Орехче (б а с н я) Неизвестно кога и по какъв случай, Ястреб и Врана се сприятелили и съюзили дружно да печелят и спечеленото братски да си делят. Още същия ден ястребът издебнал яребица в гнездото й, застанал над нея като кесежия, не дал й да мръдне от мястото си, па извикал Враната: — Ела сега, Вранке. хванах чуден лов, тлъста яребица! Ще си я делим съгласно условието: На мене половината и на тебе половината. Аз ще взема трупа, ти ще вземеш пуха. Аз имам право на трупа, защото съм гладен, а ти имаш право на пуха, защото гнездото ти е от клечки и има дупки! Ще го постелиш с пух — да ти е меко и топло.
към текста >>

хванах чуден лов, тлъста яребица!
Щастливите родители писали на сина си като му изложили странния сън и получили отговор от него. Младият човек им отговорил, че той не искал да им съобщава нищо за себе си докато не направи кариера и потвърдил, че в същия ден и час, когато майката го сънувала, той демонстрирал за кинооператорите падане с аероплан, при което малко останало да загине. Из в. „Возрождение“ № 3540 Ястреб, Врана и Орехче (б а с н я) Неизвестно кога и по какъв случай, Ястреб и Врана се сприятелили и съюзили дружно да печелят и спечеленото братски да си делят. Още същия ден ястребът издебнал яребица в гнездото й, застанал над нея като кесежия, не дал й да мръдне от мястото си, па извикал Враната: — Ела сега, Вранке. хванах чуден лов, тлъста яребица! Ще си я делим съгласно условието: На мене половината и на тебе половината. Аз ще взема трупа, ти ще вземеш пуха. Аз имам право на трупа, защото съм гладен, а ти имаш право на пуха, защото гнездото ти е от клечки и има дупки! Ще го постелиш с пух — да ти е меко и топло. — Но не е такова условието ни, драги Ястребчо!
към текста >>

И трупът и пухът не са ли имот на яребицата?
Аз имам право на половината труп и половината пух, и ти имаш право на половината труп и половината пух! В това време изскочила из един трън малка птичката наречена Орехче. Разперила се пред тях и завикали: — Каква е тази нечувана делба! И в джендема така не делят! Аз съм велможа на Правдата, седя в двореца й, пазач съм на законите й. И трупът и пухът не са ли имот на яребицата? Кое туряте за неин дял? Единият от вас имал право на половината, и другият имал право на-половината, а за яребицата колко от собствения й имот? Слушайте приятели, какво е писано в законите на правдата: „Никой не може да дели чужд имот, докато е жив господарят на имота! Който не тачи този закон — е разбойник. Искате ли сега да ви арестувам и да ви заведа при Правдата?
към текста >>

Единият от вас имал право на половината, и другият имал право на-половината, а за яребицата колко от собствения й имот?
Разперила се пред тях и завикали: — Каква е тази нечувана делба! И в джендема така не делят! Аз съм велможа на Правдата, седя в двореца й, пазач съм на законите й. И трупът и пухът не са ли имот на яребицата? Кое туряте за неин дял? Единият от вас имал право на половината, и другият имал право на-половината, а за яребицата колко от собствения й имот? Слушайте приятели, какво е писано в законите на правдата: „Никой не може да дели чужд имот, докато е жив господарят на имота! Който не тачи този закон — е разбойник. Искате ли сега да ви арестувам и да ви заведа при Правдата? Тя веднага ще ви отреже крилата. — Га !
към текста >>

Яребицата в това време изтърчала назад и се скрила във високата трева.
— Га ! извикала Враната и се спуснала към Орехчето. — Дръж го, Ястребе, да видим какъв велможа е този! Спуснал се и Ястребът, но Орехчето се мушнало в гъстия трън, където никой не можел да го доближи. А те в озлоблението си не видели, че там била простряна някаква мрежа, която съборили и тя ги похлупила. Яребицата в това време изтърчала назад и се скрила във високата трева. И тъй, Ястребът и Враната, вместо до делят лов, те самите станали лов. Когато дошъл стопанинът на мрежата и ги видял, ожесточил се против тях. Хванал ги, отрязал им крилата до рамената и ги пуснал така да се наказват цял живот. * * * Злият зло за други мисли, Ала злото него стига, Помощта на праведния Във последний час пристига. Дядо Благо Истината ще ви направи свободни Всеки човек се стреми към свобода, но въпреки това не я придобива.
към текста >>

31. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дългът върховен тях повика — на твоя плен н скръб велика да смъкнат страдния ярем.
Без свян, без капка добродетел над теб ще сипе смрад и жупел; в лудешки танц ще съска меч, С стоманен град снага ти болна без жал ще удря и злокобна над тебе песен ще извий. Той братска обич не познава, ни милост, що се в жертва дава. Но ти тогава извърни плачущий глед от кървав заник към изгрев, где кат' птички равни лети към теб светяща рат. Тя рани тежки ще обвърже, и сълзи жежки ще избърше. И ти ще чуеш песента на тия птички прилетели, с очи от обич заблестели, и с братски чувства във сърца. Дългът върховен тях повика — на твоя плен н скръб велика да смъкнат страдния ярем. След оня ужас, катастрофа, одежда те ти везат нова от мирис, звуци и лъчи. Така те, майчице злочеста, ще теб окичат кат' невеста, в първичната ти красота. Душа ти пак тогаз изново ще слуша огненото слово на твоя царствен Дух-Жених. Auroro Светлинни (въздушни) бани Светлинните бани се наричат и въздушни. Те малко се практикуват у нас и в повечето случаи се смесват със слънчевите бани.
към текста >>

32. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най-първо те ще те примамят с някакво благо, както.човек прави с конете и воловете си, докато ти турят главата в ярема и от там насетне, цял живот ще ореш и ще копаеш; то е характерна черта в тях — да изсмучат и последната енергия от човека.
И Данаил е имал среща с едно същество от света на светлината. Това същество му разправяло за работи, които има да станат, за далечното бъдеще. Съществата на тъмнината си служат с човека, както човек си служи с животните — като работно добиче, и като същество, което да им доставя храна. Това не е алегория, а е буквално вярно. Те започват добре, а свършват всякога зле. Най-първо те ще те примамят с някакво благо, както.човек прави с конете и воловете си, докато ти турят главата в ярема и от там насетне, цял живот ще ореш и ще копаеш; то е характерна черта в тях — да изсмучат и последната енергия от човека. И който попадне в тяхната мрежа, той цел живот се оплаква, че жена му, децата му са лоши и не го разбират, а в същност неговият господар е лош. Ние живеем в един свят заобиколени със същества, които не виждаме и не познаваме, но които са господари както на земята, тека и на нашия живот. Ние си представяме, че сме господари на живота си, но фактически ни най малко не сме такива. Онези, които управляват света, те женят и разженват хората, те ги карат да се раждат и умират, и въобще те се разпореждат с нашия живот. И който не се подчинява, го интернират в другия свят.
към текста >>

33. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава той с всичката болка на душата раздрал дрехата си и оставил да бъде съборен и удрян от разярената тълпа, която намирала, че той не раздава тъй както изисквала справедливост та според тях.
Незнайния дарител ги гледал и търсил да види една усмивка, един изпълнен със светлина поглед. Но уви, очите, които го гледали, били изпълнени с алчност, с жажда за повече и повече. Устата им били изкривени от завист и злоба. И ръцете протегнати за милост се протягали с явна заплаха. Той гледал как за парче злато, паднали на земята се сбивали и как налитали върху него с вдигнати юмруци, считайки го виновен за всичко. Тогава той с всичката болка на душата раздрал дрехата си и оставил да бъде съборен и удрян от разярената тълпа, която намирала, че той не раздава тъй както изисквала справедливост та според тях. Но в същия миг някой извикал: „Царят, церят е това! “ Всички се смръзнали и останали като вкаменени. След миг той стоял изправен, а тълпата паднала по очи пред него и молела за милост и пощада. — Не сте виновни вий, а аз, промълвим младият цар и отминел. Той едва сега разбрал двете едри сълзи от очите на мъдрецът .
към текста >>

34. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И един ден ще се нахвърлят като разярени тигри едни срещу други, за да осъществяват своите .идеали“, величието и благоденството на отечеството.
И жалко е, че днес. в света на голямата култура, хората, които ръководят съдбините на народите, не могат да разберат. че пътя на егоизма и насилието води към анархия и страдания. Жалко е, че хората са толкоз късопаметни, че не могат да извлекат поуката от миналото, но с още по-голямо озлобление се готвят за нови кръвопролития и безумия. Една треска към въоръжаване и превъоръжаване е обхванала народите. И един ден ще се нахвърлят като разярени тигри едни срещу други, за да осъществяват своите .идеали“, величието и благоденството на отечеството. Но, на форума на тази жестока световна борба ще пропилеят всичките си материални и духов ни сили, за да се върнат в отечеството си с покрусени души и разбити национални идеали! А след това ще дойдат кризите — неизбежни спътници на нарушеното равновесие в националния и международен живот. Не! Това не бива да се допуща вече. Историята на миналото е пред нас. Светът трябва да направи завой в своя живот.
към текста >>

35. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Навред в живота виждаме безчислено множество хора, които пъшкат под ярема на едно извънредно тежко съществуване.
182) – П. Г. Пампоров Приказки и басни – Л. Лулчев Предсказвателно видение – превод от чешки Пътят към свободата Всеки човек, който мисли, е господар. Който не мисли, е роб. Искаш ли де се освободиш от робството, в различните му форми, започни да мислиш. Учителя. Навред в живота виждаме безчислено множество хора, които пъшкат под ярема на едно извънредно тежко съществуване. Живота на тези хора,, както във физическо. така и в духовно отношение, е същинско робство, безразлично дали те съзнавате или не съзнавате това. Всекидневната грижа за насъщния, както и много други грижи изпълвате цялото им съществуване, което за тях е нещо като наказание, наложено независимо и въпреки волята им. Защо това е така? — Защото тая.
към текста >>

36. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Лъвов, и 112 страници и над 40 картини, в която авторът разкрива пред читателя, на крайно популярен език, удивителни неща за звездите, планетите, мъглявините и други небесни явления.
Детството на една наука; 6. Страхът у детето; 7. Обиденото дете; 8. Въпроси и отговори. Излезе от печат книгата „Звездният мир и как се е родила земята“ от в. Н. Лъвов, и 112 страници и над 40 картини, в която авторът разкрива пред читателя, на крайно популярен език, удивителни неща за звездите, планетите, мъглявините и други небесни явления. Струва 25 лева, но се дава безплатно на всеки който се запише за списанието „Свят и наука“ год. V., под редакцията на д р Г. Ефремов, и прати 45 лв. до редакция „Свят и наука“ бул. Тотлебен 2. София.
към текста >>

37. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Очевидно, неговата философия не му е показала пътя, методите за освобождение от ярема на низшето в себе си, нито е разбрал как може да отваря крана, през който протичат силите за трансформиране нисшото в човека във висши духовни сили, за да се освободи човек от робството на нисшото си естество и започне да изпитва радостта, щастието от разкриване висшите сили у него.
Богородица“ ни дава чрез някои от героите си илюстрация за същината и проявите на човека. В „Парижката св. Богородица“ той, в лицето на свещеника — архидякон Клод Фролло ни рисува колко жалък е човка, когато има развит ум, има философски разбирания за живота, обаче не е успял да надвие, да облагороди своята плът, своя астрал и де се свърже с Висшето в себе си. Този свещеник трепери от полова страст когато гледа направо, или през очите на фантазията си красивото тяло на танцьорката Есмералда; търпи унижения от тази своя слабост и въпреки това, не може да надживее тези нисши пориви у себе си. Той дори чрез насилие върху нея когато тя упорства, иска да получи плътска наслада от нея. Очевидно, неговата философия не му е показала пътя, методите за освобождение от ярема на низшето в себе си, нито е разбрал как може да отваря крана, през който протичат силите за трансформиране нисшото в човека във висши духовни сили, за да се освободи човек от робството на нисшото си естество и започне да изпитва радостта, щастието от разкриване висшите сили у него. В същата книга Хюго в героя си Квазимодо — приличащ по скоро на чудовище, отколкото на човек: гърбав, едноок, хром глух, с криви зъби, грозен, страшен — ни показва, че във всяко човешко същество, дори и в най-низшето, дреме един ангел, който при известни условия повдига края на завесата, която го скрива и показва своето божествено лице . . . Наистина, колко симпатичен ни е Квазимодо в проявените от него титанически усилия — да облекчи страданията на Есмералда! В „Клетниците“ Хюго ни описва, в лицето на епископа монсиньор Биенвеню, силата на доброто, на благородството да извика из недрата на човешката душа заровените там божествени сили към проява; за да подчертае каква голяма доза от истина се крие в афоризма: „Любовта любов ражда.“ Като противопоставя тоя метод на методите на насилието, на наказанието, намирайки ги некадърни да възродят човешката душа. И наистина, чрез страха които те внасят у човека, те пораждат само палиативни резултати, те нямат сила да лекуват радикално човешките недъзи.
към текста >>

38. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Възпитание на младежта, остър артикулярен ревматизъм, половата хигиена, козметични грижи и съвети.
Те и днес ни говорят и посочват пътя към възход, пътя, който води нагоре, нагоре във висините, в чистотата. „Чака ме зората в пурпур нежен. с теменужки къдри вечерта: зимата във плаща белоснежен, цяла в знак и багри — пролетта. И аз тръгвам пак певец унесен, звездна лира в чиста гръд звучи, и нагласям пътьом нова песен от стаени звуци и лъчи.“ в. „Здрава Раса“ съдържа: Заболяване на очите при гонорея, витамини А., витамини Б., витамини С., витамини Д. Възпитание на младежта, остър артикулярен ревматизъм, половата хигиена, козметични грижи и съвети. Върху антитуберколозната ваксинация, нашите отговори. сп. „Природа и наука“ год. XIII. кн. 4. редактирано от проф. П. Бакалов. проф.
към текста >>

39. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Стигах до най-северния остров Гримзей, гдето слънцето не залязва и минах няколко пъти северния полярен кръг.
до 30. окт.; т. г. посетих. Полша, Данциг, Източна Прусия с Мазурските езера, Балтийските държавици (Литва. Латвия, Естония) скандинавските страни (Финландия, Швеция, Норвегия, Дания и най-вече Исландия), Холандия, Белгия, Нормандия, Люксембург. Стигах до най-северния остров Гримзей, гдето слънцето не залязва и минах няколко пъти северния полярен кръг. С това завърших обиколката си ма европейския материк, който сега и околовръст обиколих по море за 45 дни. Намирам Финландия най-трудолюбивата, Швеция най-солидната. Норвегия най-красивата. Дания най-зелената, а Исландия най-странната и симпатична страна в Европа. А най-добре наредената е малкото Велико херцогство Люксембург — истински земен рай.
към текста >>

40. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сакън, да не сте заклали някое яре, че аз греха му не носвам.
Съберат се хората от селището, край което е извадена водата и от радост не знаят где да сложат дедо Матея. Поканят го големците, разтичат се селяните да заколят някое агне или овен за гощавка. А той като чуе това, като смръщи вежди, грозен и страшен става. — Стоите бре хора, луди ли сте? Че мене Господ ме е проводил да извадя тая вода за вази и за добитъка ви, че аз за гощавка ли съм дошъл? Сакън, да не сте заклали някое яре, че аз греха му не носвам. Който коли да яде, аз ни коля, ни ям. — И си тръгва. А хората го гледат и се чудят. — Опак старец, думат си те, ний да искаме да го нагостим, а той се сърди. — Сърдя се, ам чи как, мърмори дедо Матей, аз съм стар човек, утре ще ме повика Господ да му се представя пред лицето и аз какво ще му думам нето ме запита за делата ми на земята?
към текста >>

41. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Меридианът на небесната сфера, който е перпендикулярен на първата хоризонтална ос, разделя домовете на източни и западни.
Също и пространството под хоризонта разделяме на шест равни части и получаваме 12 деления на цялото пространство. Тези 12 деления на пространството се наричат домове или къщи на хороскопа. Хоризонтът се проектира в хороскопа като една права, като една ос на двата полюса, на която се намират от една страна. Изток, откъдето изгрява асцендентния знак, а от другата - запад, където захожда противоположния знак на асцендента, който се нарича захождащ знак или десцендент (Des). Тази ос разделя домовете на дневни и нощни; дневни са домовете над хоризонта, а нощни са домовете под хоризонта. Меридианът на небесната сфера, който е перпендикулярен на първата хоризонтална ос, разделя домовете на източни и западни. Така получаваме една координатна система, която разделя цялото видимо пространство на четири части или квадранти. Всеки квадрант, като го разделим на три, получаваме 12 дома на хороскопа. Домовете ни служат, както казах, да ориентираме зодиака в дадено място и е дадено време, т. е. да знаем в даден момент, на дадено място, кой знак е асцендент, кой десцендент, кой е на зенита и кой на противоположния полюс. Защото за различните части на Земята, различни знаци изгряват в един и същ момент.
към текста >>

42. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава Иван отиде сам в кръчмата и като се напи порядъчно, се завърна едва държейки се на крака и страшно разярен.
Стана строг вегетарианец и, под ръководството на Панайота — ревностен ученик на новото учение. В това време Иван от мъка и яд, че по неизвестни за него причини, верният му приятел го напусна, удвои пиенето. Изпиваше и Стефановия дял. Като че ли целия свят му беше крив и търсеше само кого да бие... Една вечер Иван отиде в дома на Стефана, който отдавна вече заживя порядъчен семеен живот: — рано се прибираше и всичкото си време употребяваше за организационна духовна работа, и го покани да отидат да се почерпят. Стефан, разбира се, отказа най-категорично. Тогава Иван отиде сам в кръчмата и като се напи порядъчно, се завърна едва държейки се на крака и страшно разярен. Едва сега той се научил (в кръчмата се говорело), кой е виновник за отклонението на Стефана от „правия път на хапва нето и сръбването“ и решил, щом се съмне да отиде да отмъсти на Панайота. Сестра му (Стефаница) му постла и той легна да спи. Това беше срещу неделя. Сутринта, рано преди зори, Стефан с жена си изпълняваха утринния наряд: прочетоха си някои молитви и тихо пееха една песен, обозначена в наряда. В това време, Иван, който спеше в съседната стая, се пробудил и в полусън доловил чудните мелодии в песента на двамата молещи се.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И видя той, ученикът на мъдростта, човекът прегърбен под ярема на живота.
И всичко пред него беше покрито с покривалото на гъст, черен мрак. И повдигна си ръката Старият Маг на Тайните знания и направи знака с „Сила“ и каза непонятни за него „слова на сила“, и веднага мракът започна да се разведрява. И взема тогава Учителят на Мъдростта праха, що бе до сърцето му, и посипа с него слепите му духовни очи. И веднага изгря в него Слънцето на светлината, и прогледна. И стана всичко ясно за него, защото светлината изгони мрака и пред нейния ясен блясък нищо не можеше да се укрие. И видя той, ученикът на мъдростта, човекът прегърбен под ярема на живота. И впрегнат бе в колесницата на страданието и смирено я возеше след себе си. И настанен бе в нея на първо място звярът на страстите и удоволствията. И беше той алчен и ненаситен, а тялото му беше угоено и жадно за наслада. И вечно бе гладен за храна изобилна и винаги ядеше до пресита и пак се не насищаше. И беше ограден звярът в човека от старата змия на мъдростта светска.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Изглежда, че е премахната яремът под който тази наука се е прегърбвала през цели векове.
Всичко, което става в природата и в нейните отделни части, е резултат на природни закони и сили, които действат във вселената. Чрез точно изучаване на тези сили, ние се научаваме, какво трябва и какво не трябва да вършим, за да живеем в хармония с тези сили. От старата история се учим, че едновремешните медицински и окултни знания, между които е и астрологията, са били съединени в едно лице, свещеник-лекар. И ако проследим историята през средните векове, ще намерим навсякъде следи от това, само че ще видим, как астрологията постепенно и все повече се изражда и остава на заден план. Факта е, обаче, че сега ние бързо крачим в противоположно направление. Изглежда, че е премахната яремът под който тази наука се е прегърбвала през цели векове. Аспектите или взаимните отношения между планетите Аспектите на планетите са като X-лъчи на космоса, които проникват през нас и за известно време изваждат на светло слабите страни на характера ни. Това е, тъй да се каже, едно предупреждение в смисъл, че в едно или друго направление има нещо да се поправя. Коя е причината, че известни съотношения в космоса, напр. една опозиция на слънцето и Сатурн предизвиква. у едного тъжно чувство, а у другиго преминава незабелязано?
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Че Сведенборг не направи в същност никога впечатление на един популярен ум, това се дължи на факта, че той имаше малка сила на въображението и нямаше чувство на хумор.
Освен това, лесно се доказва, че ако би бил умопобъркан в последните си години, то трябва да е имало признаци на тази умопобърканост и в младостта му, когато той, както Жана Д’Арк и Гьорлицкия мистически кърпач на обуща, е сънувал странни сънища и е виждал неземни светила. Ако той манифестира една неизчерпаема любознателност в зрялата си възраст, една сила на непрестанна почти умствена работа, страст за класифициране и талант за подробности почти до лудост, то всички тези качества той доказва и в последните си години. Той не даде други признаци на разстроен ум до края на живота си, освен факта, дето казвал че имал съобщение с духове: до края на живота си, той беше тих, с усмивка на лице, вежлив, равномерен и приятен. Той беше вегетарианец по избор, ядеше месо само в компания; погълнат във вътрешните си видения, никога не говореше за тях, освен когато това се желаеше от други. От упражняването на психичните си сили той не спечели никакво предимство, в светското значение на тази дума, а обратно, той жертва репутацията, която можеше да има в цяла Европа, като предпочете теософията пред науката. Че Сведенборг не направи в същност никога впечатление на един популярен ум, това се дължи на факта, че той имаше малка сила на въображението и нямаше чувство на хумор. Той презираше метафизиката и избягваше риториката. Той искаше факти и описваше славата на небесните дворци по начин, който се употребява при описване инвентара на някоя земна къща. Ако е имало някога писател, на когото добрите качества да са били спънки за него, това е Сведенборг. Поради своята съвестност, която е против самия него, той натрупваше толкоз много подробности в съчиненията си, че не може да се състави едно общо гледище за работата му като едно цяло. Царството небесно е облял с широка непрекъсната светлина; няма свято тайнство, няма страшна Светая Светих.
към текста >>

За сега той е твърде популярен в долината на Мйоза и в родното му село Жйонеп била построена една църква, а парите за постройката й били събрани чрез подписка в една седмица.
Като намерил, че сам той е добър медиум, решил да се постави в сношение с невидимия свят и да направи изследвания по собствени плетища. По-късно този човек приемал визити от духовете, които му предавали послания от небето. Случайно му било казано да упражни „дарбата за лечение“, която му била възложена. Антоан тогаз посетил бедните и болните в града си, говорил им по духовни въпроси и извършил някои чудни лечения. Славата му скоро се разнесла и страдалци от всякъде дошли да молят да ги изцери. За сега той е твърде популярен в долината на Мйоза и в родното му село Жйонеп била построена една църква, а парите за постройката й били събрани чрез подписка в една седмица. Тази сума възлизала на 100,000 лева. В тази църква Антоан проповядвал и служил на болните и пострадалите. Хората, които дохождали да го слушат, били тъй много, че църквата е била винаги препълнена, „Лекарят“ отказвал да приема пари за службата, която изпълнявал, и живеел много просто с малките средства, които имал, когато най-напред почнал мисията си. По външен изглед Антоан е висок, и по-скоро със закръглени рамене, с дълга и рошава бяла коса. Той не носи шапка и се облича обикновено в черно.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз, видният лекар, известен, популярен, общопризнат, се хвърлих в креслото, задъхан от плач!
Но к01ато тоя човек стискаше ръката ми, с впит в мен поглед на благодарност, и уверен, че дъщеря му може да оздравее, аз едва ли не му извиках: — Набий ме . . . аз те лъжа, лъжа те! Като полупобъркан, аз се завърнах бърже в къщи, за да се скрия с моето безсилно невежество. И стиснах юмрука си на тази библиотека в моя кабинет, от която академията очакваше нетърпеливо капитален принос. Аз, видният лекар, известен, популярен, общопризнат, се хвърлих в креслото, задъхан от плач! Пред собствените ми очи умираше едно младо същество, и аз нищо не можех да направя, за да го спася! Изходът знаех своевременно и исках да се боря. Цяла седмица отивах при бодната, седях продължително при нея, като свой роднина, като се стараех да проникна с догадки в гърдите и черепа й, за да узная причината на нейната слабост, а чувах от нея само това: — Аз зная . .. зная . . .
към текста >>

Градският съвет, като се страхувал от разярения свещеник, помолил Бьоме да напусне града, да не би да изпита съдбата на тъй наречените еретици и бъде жив изгорен.
Сега той имал повече свободно време, отколкото по-рано, поради намалението на работата му, но приятелите му го поддържали в нуждите му. Книгите му привлекли вниманието на онези напреднали души, които можели да ги преценят, и той си намерил последователи и между богатите, и между бедните. Една година преди смъртта на Бьоме, старият му неприятел Рихтер подновил гонението си с двойно по-голяма ярост. поради публикуването на: Пътят към Христа. Тогава Бьоме не премълчал, а написал защита против обвиненията на Рихтер. Градският съвет, като се страхувал от разярения свещеник, помолил Бьоме да напусне града, да не би да изпита съдбата на тъй наречените еретици и бъде жив изгорен. Преоблечен . той напуснал Гьорлиц и отишъл в Дрезден, където намерил убежище и бил много почитан. Не след дълго време, той се разболял и помолил да го заведат обратно в Гьорлиц. Той казал на приятелите си, че след три деня ще напусне този свят. На следната неделя, 21 ноември 1624 г., той повикал сина си Тобиас до леглото си и го попитал да ли чува една хубава музика, и същевременно го помолил да отвори вратата, за да се чува по-ясно.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

ДЕСЕТИ УРОК Религията не е робски ярем, наложен на човека, а предложена помощ.
Магическите упражнения и магнетическите паси служат за същата цел и дават аналогични, но по-съвършени резултати от религиозните обреди. Има много хора, които нямат достатъчно енергия, за да изпълняват това, което трябва. Има и много жени, които беззаветно са се посветили на уморителния и тежък труд в болниците и училищата. От де вземат те сила за това? — в тия малки упражнения, когато ежедневно прочитат своите молитви. ДЕСЕТИ УРОК Религията не е робски ярем, наложен на човека, а предложена помощ. Свещенослужителите от всички времена са се стремили да експлоатират, продават и превръщат тая помощ в непоносим ярем, и евангелската проповед на Исуса Христа е имала за цел да отдели религията от свещеника или поне да посочи на свещеника неговото място като служител на религията, като даде на човешката съвест пълна свобода и разумно основание. Нека вземем за пример притчата за добрия самарянин или тези драгоценни думи: „законът е установен за човека, а не човекът за закона. Горко вам, които свързвате и възлагате на другите бремето, към което не искате да се допрете с края на пръста си“ и т. н. Официалната църква се обявява за непогрешима и в тълкуването на Откровението) което служи за кабалистически ключ на евангелието. В християнството всякога е съществувала тайна или Йоанитска църква, която, като почита необходимостта от официалната църква, запазва съвсем друго тълкуване на догмите, различно от онова, което се дава на народа.
към текста >>

Свещенослужителите от всички времена са се стремили да експлоатират, продават и превръщат тая помощ в непоносим ярем, и евангелската проповед на Исуса Христа е имала за цел да отдели религията от свещеника или поне да посочи на свещеника неговото място като служител на религията, като даде на човешката съвест пълна свобода и разумно основание.
Има много хора, които нямат достатъчно енергия, за да изпълняват това, което трябва. Има и много жени, които беззаветно са се посветили на уморителния и тежък труд в болниците и училищата. От де вземат те сила за това? — в тия малки упражнения, когато ежедневно прочитат своите молитви. ДЕСЕТИ УРОК Религията не е робски ярем, наложен на човека, а предложена помощ. Свещенослужителите от всички времена са се стремили да експлоатират, продават и превръщат тая помощ в непоносим ярем, и евангелската проповед на Исуса Христа е имала за цел да отдели религията от свещеника или поне да посочи на свещеника неговото място като служител на религията, като даде на човешката съвест пълна свобода и разумно основание. Нека вземем за пример притчата за добрия самарянин или тези драгоценни думи: „законът е установен за човека, а не човекът за закона. Горко вам, които свързвате и възлагате на другите бремето, към което не искате да се допрете с края на пръста си“ и т. н. Официалната църква се обявява за непогрешима и в тълкуването на Откровението) което служи за кабалистически ключ на евангелието. В християнството всякога е съществувала тайна или Йоанитска църква, която, като почита необходимостта от официалната църква, запазва съвсем друго тълкуване на догмите, различно от онова, което се дава на народа. Тамплиерите, розенкройцерите и франк-масоните от горните степени са принадлежали всички, до французката революция, към тази тайна църква, на която Мартинец де Паскуали, Сен-Мартен и даже г-жа Криднер бяха апостоли през миналия век.
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Одът в човека е полярен.
Също и цялата лява половина на тялото е по-светла от дясната. И в магнита се забелязват светлини на съответните полюси: на северния полюс син пламък, а на южния — червен. Обикновеното положение на наблюдавания човек е с гърба към север. А когато той се обърне с гърба към юг, тогава дясната му страна е по-светла от лявата. От тези и много други факти Райхенбах вади заключение, че човек има поляритет. Одът в човека е полярен. Дясната страна на човешкото тяло е одоположителна, а лявата — одо-отрицателна. Райхенбах, освен тази се, е намерил още 2 оси в човешкото тяло: една между долния и горния край на тялото и друга — между предната и задната страна но тялото. Значи, според Райхенбах, човек има три поляритетни оси. Горният край на тялото е одо-положителен, а долният — одо-отрицателен. За третата ос няма да излагам подробности, понеже не считам изучаванията за достатъчни.
към текста >>

Полярен е и кристалът.
Значи, според Райхенбах, човек има три поляритетни оси. Горният край на тялото е одо-положителен, а долният — одо-отрицателен. За третата ос няма да излагам подробности, понеже не считам изучаванията за достатъчни. Северният полюс на магнита N, понеже изпуска син пламък като дясната човешка страна, е одо-положителен, а южният S одо-отрицателен. Северното полукълбо на земята е негативно, а южното — положително. Полярен е и кристалът. На единия си край той има червен пламък, а на другия— син. И яйцата са полярни. Тъпият край на кокошето яйце е одо-отрицателен, е острият — одо-положителен. Издъхнатият въздух е одоположителен. Положителният од сензитивният го чувства студен, а отрицателният — топъл.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— РАЗПЛАТА О стига, престани, пантеро разярена, сърце ми да гризеш със зверските зъби: не виждаш ли, че то, всред болката свещена, презира твоя бяс, кат тръпне и скърби?
И твоят аромат като балсам се лей в сърцето ми, изстрадало и жадно, и пълни тайника на моя храм — но що очакваш ти, по-свидно, по-отрадно?... Трепни, цветец, с възторг и възсияй: при теб ще долети от чуден край пчела, невиждана, нечута на земята! Като невеста, ти, в одеждата си свята, разкрий прегръдки ней, във изблик тих, и слей се — с твоя млад, велик жених!... В ЦАРCTBOTO ,,Да идат в Галилея, и там ще ме видят Матея — 28; 10. В Ерусалим, Самария и Галилея откърмих и погребах свойте младини, но, призори, аз пак се върнах да живея там, де угаснаха най-светлите ми дни... И пак видях, кат морен юноша, и нея на кладенеца във всичката й буйна сласт, но я отминах и възлязох в Галилея, за да дочакам там последния си час... И щом стъпих в онез, прекрасните, предели.,, напуснал мрачния затвор Ерусалим, не жалех туй, очите ми що са видели в Самария — света на бурните вълнения, а нея призовах в отвъдните селения — — във Царството на Любовта да отлетим! — РАЗПЛАТА О стига, престани, пантеро разярена, сърце ми да гризеш със зверските зъби: не виждаш ли, че то, всред болката свещена, презира твоя бяс, кат тръпне и скърби? Скрий ноктите си веч, пантеро кървожадна, кои в душата ми дълбоко ти заби: не виждаш ли, че тя, неизразимо-страдна, в дима на свойта кръв по-крепка мощ доби? Но с тая мощ, в деня на сетнята разплата, от химни ангелски ще гръмнат небесата и всички светила във хор ще заблестят! Тогаз, пантеро, ти със твоя род коварен ще се разтлееш пред триумфа лъчезарен — в сиянието на божествения свят!.. Иван ТОЛЕВ X. Туелвтрис Сравнителен мистицизъм За мистика от всяка религия в целия свят съществува само една история — историята, която за него изразява онази Истина, онази Реалност, за чието разбиране интуицията му слабо се е стремила до сега.
към текста >>

Франциск Бакон (който бе по-популярен и по-прочут от Рожер Бакон, но не е имал неговия гений) когато положи основите на експерименталния научен метод, бе предвидел прогресивната победа на наблюдението и опита, триумфа на добросъвестно констатирания факт над теоретическите идеи, за всичките области на човешките изучавания, с изключение само на една: тази за „божествените неща“, за „свърхприродното“, която предостави на религиозния авторитет и на вярата.
Но при все туй, ние съществуваме, мислим, и откогато хората са почнали да мислят, все същите въпроси са си поставяли, но нито една от най-разнообразните религии не е сполучила да отговори на тях, колкото и да е претендирала, че може да стори това. Мистерията, пред която са издигнали толкова олтари и толкова статуи на богове, стои на същото място, толкова грамадна, колкото е била във времената на асирийците, на халдеите, египтяните, гърците, римляните и християните от средните векове. Човекоподобните и човекоядните богове са повалени. Многобройните религии са изчезнали, но една религия съществува: издирването условията на безсмъртието. Унищожаваме ли се от смъртта или продължаваме да съществуваме? Франциск Бакон (който бе по-популярен и по-прочут от Рожер Бакон, но не е имал неговия гений) когато положи основите на експерименталния научен метод, бе предвидел прогресивната победа на наблюдението и опита, триумфа на добросъвестно констатирания факт над теоретическите идеи, за всичките области на човешките изучавания, с изключение само на една: тази за „божествените неща“, за „свърхприродното“, която предостави на религиозния авторитет и на вярата. Това бе една грешка, която още се споделя от известен брой учени. Няма никакво разумно основание да не се изучва всичко, да не се подчини всичко на контрола на положителния анализ, и хората биха знаяли само онова, което биха проучили. Ако теологията се излъга като претендираше, че тия изучавания са запазени само за нея, също тъй и науката се лъже, като ги счита недостойни за нея или чужди за нейната мисия. Проблемата за безсмъртието на душата не е получила още положително решение в съвременната наука, но не е получила и отрицателно решение, както някога са претендирали. Изобщо, мисли се, че загадката на сфинкса за отвъд гроба е извън нашите възможности, и че човешкият ум не притежава силата да проникне в тая мистерия.
към текста >>

Туй, което е известно като закон на Боде, е популярен израз на това откритие от Кеплер, който закон е бил във всеки случай напълно разбран и прилаган от индусите в техните Сурнасиддханта няколко века, преди той да бъде предложен от Кеплер.
Това понятие е било изразено в един едничък глиф или символ чрез думата Елохим. Гърците, индусите и китайците също така са употребявали числа като глифове или символи на всемирни принципи и закони. Така, ние намираме, че индусите са употребявали голямата година или възраст на Брама, за да изразят космичните периоди и същевременно да въплътят идеята за отношенията, изразена от еврейската дума Елохим = π, или 3.141592, което се получава, като разделим 355 на 113. В нашето изучаване устройството на вселената ние си служим с формули, които изразяват определени принципи, закони и отношения във формата на числа. Ние виждаме, че разстоянията на телата на слънчевата система от техния общ център, техните периодични времена и скорости, показват известно отношение едно към друго, и те всички може да бъдат изразени в числа. Туй, което е известно като закон на Боде, е популярен израз на това откритие от Кеплер, който закон е бил във всеки случай напълно разбран и прилаган от индусите в техните Сурнасиддханта няколко века, преди той да бъде предложен от Кеплер. Астрономията ни подканва да гледаме на слънчевата система, като на такава, която се държи заедно благодарение на привлекателната сила на гравитацията, при което планетите се въртят около слънцето в елиптични орбити, а цялата система се върти с голяма бързина през пространството около някой отдалечен гравитиращ център на привлекателна сила, който досега остава неопределен. Това схващане се посочва като наука, без да се гледа на факта, че ние не можем да опишем елипса около едно движещо се тяло, без да бъдем оставени назад в пространството. При все това, ако изследваме произхода на идеята за елиптичните орбити на планетите, ние ще намерим, че тази идея е била авансирана затуй, защото се е нагаждала към всички видими движения на планетите и е отговаряла на наблюденията от гледището на едно стоеше на едно место слънце. Но това са предполагали епициклите на Птолемей, и ето защо, като приемаме слънчевата система тъй, както тя ни се представлява в ново време, ние правим това при изричното предположение, че то е един удобен символ. Същото може да се каже за символизма на химията или на всяка друга емпирична наука, която изразява известни количествени отношения във формата на числа.
към текста >>

Досегашният ни способ за добиване на енергия от въглища почива на един молекулярен процес, на съединението на разделно стоящите атоми въглерод и кислород в въгледвуокис, тъй нареченото горене.
то един килограм от кое да е тяло, напр. въглища, ще съдържа 1000. 9. 1029 ерга= 23 билиона калории. Тази енергия в най- голямата си част, без съмнение, е скрита в неговите атоми. Понятие за нейната грамадна величина ще ни даде следното разсъждение. Досегашният ни способ за добиване на енергия от въглища почива на един молекулярен процес, на съединението на разделно стоящите атоми въглерод и кислород в въгледвуокис, тъй нареченото горене. Той ни дава жалката цифра от около 7000 калории за килограм въглища. Ако бихме сполучили да разкъсаме въглищните атоми, и отнемем латентната им енергия, то с един килограм въглища един океански параход от 50000 конски сили би могъл да пътува непрекъснато десет години. При днешните цени на енергията, скритата в този килограм въглища енергия би възлязла на няколко стотини милиона лева. Че това не е никаква фантазия ни поучава примера с радия. Този произвежда, чрез доброволно разпадане на радиевия атом, грамадни количества топлина, за чиито източник по-рано не са знаели никакво обяснение.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Някой от тълпата извикаха, че заслужавам да бъда обезглавен за моята глупост, но други ме съжалиха, и когато офицерът, който щеше да изпълни заповедта на везиря, се обърна да говори на някой от разярените бунтовници, тия от тълпата, които бяха трогнати от моите злощастия, ми сториха път и аз бързо избягах.
Тълпата ме следваше дори до портите на палата. Като чу виковете. великият везир се убоя от бунт и веднага за поведа да ме посекат, като причинител на бунта. „Аз паднах на колени и заявих, че те погрешно ме вземат за хлебар и че аз никога не съм месил, нито пекъл хляб. Аз казах, че само за днес съм сменил дрехите си с един хлебар и че аз съм сторил това пак тласкан от злата си съдба. Някой от тълпата извикаха, че заслужавам да бъда обезглавен за моята глупост, но други ме съжалиха, и когато офицерът, който щеше да изпълни заповедта на везиря, се обърна да говори на някой от разярените бунтовници, тия от тълпата, които бяха трогнати от моите злощастия, ми сториха път и аз бързо избягах. „Аз напуснах Цариград, като оставих вазата си на грижите на брата си. На няколко километра вън от града аз настигнах една група войници. Тръгнах с тях и научих, че те идеха да се присъединят към армията на султана, която потегля за Египет. Аз реших да ги придружа. „Ако е волята на Мохамеда“, мислех си аз „да загина, нека бъде така“.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А разярен по цялата земя се носи Сатаната от рода в род в изменническа мрежа да заплита, да прави син да кипне към баща във светотатствен гняв и пред баща си дома да закрива и брат в брата кървав нож да вбива и нашите жени и нашите сестри с чудовищен позор покрива, под нашите хамбари огъня подклажда със откоси от прясно покосено жито, убийства във народите насажда и градове, села опожарява и пътя си с проклятие означава ... О дни, димящи със опустошени!
се, Господи, над нас! О Боже! О Безсмъртний! Упиваш се с величието на Свойто сътворение, а тук сред нас е глад! Като от мухомор, пропития народ, преситен от просия, днес загива. А разярен по цялата земя се носи Сатаната от рода в род в изменническа мрежа да заплита, да прави син да кипне към баща във светотатствен гняв и пред баща си дома да закрива и брат в брата кървав нож да вбива и нашите жени и нашите сестри с чудовищен позор покрива, под нашите хамбари огъня подклажда със откоси от прясно покосено жито, убийства във народите насажда и градове, села опожарява и пътя си с проклятие означава ... О дни, димящи със опустошени! А ние, тоз потиснат род, със кръстове в ръце, повехнал в кървавий поход, с печата на смъртта връх знамената, вървим от глад превити по тоя смъртоносен път във знойното и тъй нещастно време, в което векове умират и нови едновременно се раждат за още по-чудовищни неволи — вървим, глави привели, като изсечен лес — вървим, а края толкоз е далеко! II. Из „Salve Regina“ Земйо! Земйо! По теб Тъгата ходи, с корона от маслинени листа, с огромен черен кръст на слаби рамене, и рони капки пот, и чашата държи с горчиво питие във бялата измъчена ръка и в каменистий път на всяка стъпка спира и моли се, въздиша, плаче и се моли . . .
към текста >>

О земйо, сестро моя, земйо изжадняла за кръв и за позор, при тебе ида бос, с глава открита, ведно със теб да нося ярема на греха и целия ти страх, ведно със теб да пея на любовта тайнствения химн, че тя едничка може да забави деня на Страшний Съд.
А чумата, увита в дълъг сив саван, с коса в ръка се носи над нивята и покосява туй, що е остало след беса на войната, враг на Милосърдие. О мои бедни старци, о сираци мои, о майки в отчаяние! Ида, ето, ида! О земйо, сестро моя, майко на греха, при тебе, сестро, ида без злато и пурпур, покорен, сиромах, и само с Словото богат, което днес във слънчевия залез, в камбанний звън, във шепота в тревите, единствено успокоене носи . . . О земйо, сестро моя, земйо изжадняла за кръв и за позор, при тебе ида бос, с глава открита, ведно със теб да нося ярема на греха и целия ти страх, ведно със теб да пея на любовта тайнствения химн, че тя едничка може да забави деня на Страшний Съд. О брате месецо, о вий сестри звезди! О рози късани с нечисти пръсти — хвалете с мен и с целий свят ведно и с брата огъня, със сестрата ни вода, и с всичко, що расте, пълзи и разцъфтява, и с всичко, що гори и що гаснее, и с всичко, що шуми, звъни и шепне — хвалете, хвалете, хвалете най-справедливий Съдия, че Той чрез любовта Съдът си ще забави . . . Стихнете, птички! Брат ви да запее, че пълно е сърцето му, че страда с онуй Страдане, от което се ражда Любовта .
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Създадох си ярем от дадени обети, а нямах сили в себе си открито да хвърля тия шутовски звънци на първожреца на олтар домашен, и да отида там, под слънчевата пладня където сред градини ароматни, дървото забранено кървавей, и във душата си допущах тоя шепот!
кога светът трепери от твоя гняв велик, стори да не загива, нека се разкае, вземи го, Господи, под своята закрила, велика Твойта мощ, велика твойта сила, и няма добрина със твойта да се мери! С разпалени ръце от страст докоснах аз свенливата невинност, преди да се развие в слънчев цвят· Откъснах плод коварно от девойка със слово. Мощ коварството ми даде, че обещах избава в любовта, а шепнех си като крадец, що вижда крадци: откъсвай, друг преди да дойде! На купена за грош един поквара оставих се да ме влече в калта или кога пресита мойта кръв изсмука, пред дома на разврата като сянка спрял, и със очи превърнати в стъкло, в което сетно пламъче блещука, аз труповете като мен следях и в сладострастието тяхно прималняло запалвах в мисълта си свойта мъртва страст. А подлост не веднъж ми пареше душата и да запълня пустотата в нея на минувачите, които своя дом в заблуда дирят, аз едва не шепнех: не таз врата, съветвам ви — през тая Виновен съм, голям е моя грях! Създадох си ярем от дадени обети, а нямах сили в себе си открито да хвърля тия шутовски звънци на първожреца на олтар домашен, и да отида там, под слънчевата пладня където сред градини ароматни, дървото забранено кървавей, и във душата си допущах тоя шепот! дано да дойде Сатана и в мрежата на свойте изкушения да въвлече и тая, що ми беше на щастието в миналото мощ, а днес ме задушава с добродетел! Тогаз ще викна: подла си! и чист ще ида с жалка съвест на измена! Виновен съм, голям е моя грях! Това е любовта, това е чистий извор, отдето благородството избликва!
към текста >>

Не сварявай ярето в млякото на майка му.
Ето някои от тях: В храма забрави живота. Ходи повече бос. Напущай големите пътища и върви по пътеките. Обожавай духането на ветровете. Не бъркай никога огъня с меча си. Не сварявай ярето в млякото на майка му. Подай рамото си на този, който е натоварен. Не се противи на игото си. Не покривай лицето си, когато е обърнато срещу слънцето. Храни петела, но не го коли. Не режи дърветата по пътя.
към текста >>

Мисълта ми е тази: ако Тутанкамон беше фараон популярен, както са били всичките други преди него, то сигурно и гробницата му щеше да бъде много по-богата, и следователно, находките в нея днес щяха да бъдат много по-многочислени и скъпоценни.
оригинала им на старогръцки език с точния им превод на български в кн. VII на Всемирна Летопис. Ал. Шишков Отмъщението на Тутанкамона Помолиха ме от няколко места да разкрия загадката около Тутанкамоновата мумия и свързаните с нейното задигане нещастия. Аз ще се потрудя да обясня: кой е бил този фараон, може ли той да отмъщава след смърт и кой собствено отмъщава, ако умрял човек не може да стори това. 1. Кой бе Тутанкамон Макар че личността на Тутанкамоновия тъст, фараон Аменхотеп четвърти, не ни занимава, необходимо е да кажа две думи за него, защото отношението между народа и жреците от една страна и самия фараон — от друга, е преминало с всичката си неприязненост и към зетя на същия фараон, сиреч Тутанкамона, а това е резултат от голямата сравнителна оскъдност, с която е било извършено погребението на Тутанкамона. Мисълта ми е тази: ако Тутанкамон беше фараон популярен, както са били всичките други преди него, то сигурно и гробницата му щеше да бъде много по-богата, и следователно, находките в нея днес щяха да бъдат много по-многочислени и скъпоценни. Тъстът на Тутанкамона, фараонът Аменхотеп четвърти, е бил наречен „еретикът фараон“, защото е отстъпил от вярата на прадедите си и е почнал да се кланя на бога на слънцето, на самия диск на слънцето. Във връзка със своето обръщане, той е променил и името си от Аменхотеп (т. е. Амон е доволен) на Ехнатон (т. е. угоден на слънцето). Вследствие на въвеждането насилствено на новото течение в полза на божеството на слънчевия диск, фараонът изгубил престижа си в обширната своя империя, така че наскоро след обръщането му този организъм е почнал скоро да се разкапва, тъй като нито властите, нито жреците — иначе всевластни — са се грижили за държавата, тъй като са нямали нито охота, нито интереси за държавните работи.
към текста >>

Ако Тутанкамон беше, както казах в началото, фараон популярен, то и скръбта за неговата загуба щеше да бъде популярна, и самата гробница щеше да бъде много по-богато украсена, и музея в Кайро щеше да постави в скрина си под буквата П малко повече скъпоценности и украшения. 2.
Схванали положението и като не искали да продължи тази война с жреците, защото разбирали, че това подрива устоите на мира и държавата, той решили да се върне към религията на праотците си. Той сменили името си Тутанхатон — жив образи на слънцето — с Тутанкамон (жив образи на Амона). С това той привидно е спечелил отново благоразположението на клира, но този последния е бил много предпазливи, и не му е доверявали много· След смъртта на Тутанкамона, жена му Анкезенамон е поискала от съседното царство един нов съпруги, обаче, Анхезенамон властолюбивия генералисимус майор Харемхеб е спрял царския пратеник и скъсал писмото му. Овдовялата царица е трябвало да живее без съпруг и без трон до смъртта си, когато майор Харемхеб основава своята династия. Това е било в 14-то столетие преди Христа. Ако Тутанкамон беше, както казах в началото, фараон популярен, то и скръбта за неговата загуба щеше да бъде популярна, и самата гробница щеше да бъде много по-богато украсена, и музея в Кайро щеше да постави в скрина си под буквата П малко повече скъпоценности и украшения. 2. Може ли фараонът да отмъщава след смъртта? Обяснението на този въпроси е много сложно, и аз не ще мога да задоволя тези от четците, кои то никога не са имали в ръката си книги относно силата на мисълта, естеството на мисълта, астралния мир и пр. Нашите изходни точки тука са две. Първата е, че, както мнозина от фараоните, тъй, може би, и Тутанкамон е бил твърде начетен, а даже, може-би, и много близо до Мистериите на Изида, ако не и посветен. Второ, че мисълта има не само страшна сила, но и свойството да създава полуинтелигентни същества, които в литературата се наричат „мисъл-форми“ или, — в конкретния случай —- „изкуствени елементали“.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Обикновено той е популярен, симпатичен и същевременно тактичен,предвидлив, търпелив и издръжлив.
Фридрих Велики, Френсиз Бекон, Едисон, Сведенборг, Чарлз Дикенс, Лесинг, Йозеф Израелс, Хекел, Дарвин, Волта. Дава голяма любов към научни, особено окултни занятия, — наблюдаването на скритите сили в човека, растенията и животните го силно привлича и неговата голяма интуиция, запр. при тълкуване и анализиране на човешкия характер, му идва на помощ. Основната му черта е — общочовешка любов. Обича пластичните изкуства и в своите занимания с тях — как го впрочем във всичко — проявява широко разбиране и оригиналност, а поради това и често бива зле разбран (своеобразни характери — Уран). Обикновено той е популярен, симпатичен и същевременно тактичен,предвидлив, търпелив и издръжлив. Той обича добрите отношения (приятели— 11-й дом) и с голяма леснина се движи във всички кръгове. Често пренебрегват своите обещания. Приливи на висш идеализъм се често сменят с периоди на голямо угнетение (Уран, Сатурн). Прасците са най-чувствителните към заболяване части на тялото. Слънцето в Риби 19 февруари — 21 март. Г.
към текста >>

НАГОРЕ

0.27826690673828