Търсене в текстове за 'Шило'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 52 резултата в 49 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5_29 ) Божественият живот е реалност - Боян Боев (1883 – 1963)

Едно благотворително дружество било решило да ѝ прати 500 лева, но по пътя парите се изгубили.
– то е събуждане на стария живот в човека. Човек го е надраснал, но по някой път старият живот иска да се събуди. Така че човек да бди зорко, с вяра, с молитва и с постоянна вътрешна работа. Нашата сестра ще победи това състояние. Една богата рускиня дошла в мизерия и в отчаяние, не ѝ вървяло и решила да се самоубие. Едно благотворително дружество било решило да ѝ прати 500 лева, но по пътя парите се изгубили. Тя осъзнала: „Не ми давайте нищо, голяма грешница съм.“ И почнала да се изповядва: „Като бях богата, правех на вас това и това.“ Пречистила се, а една нейна приятелка я препоръчала на един американец, който я повикал в Париж. По-късно животът ѝ се подобрил и на нейно разположение били вече цели петдесет хиляди лева. Така че, докато човек не се озари отвътре и докато не въдвори в себе си един ред, не се оправят работите му. Сега ще благодарите, че сте се събудили навреме, не сте закъснели; това е една печалба. Растенията ни дават един пример на търпение как никак да не бързаме.
към текста >>

2. Мисията на майката - Боян Боев (1883 – 1963)

Преди да е навършило детето 15 години, не е хубаво да се отделя от влиянието на майката в пансиони и др. заведения.
Децата, които живеят в пансиони, не могат да намерят в околната среда нежността на майката и затова стават по-груби. Семейството е важен институт. Всички други институти него трябва да имат за модел. Всички възпитателни институти трябва да бъдат подчинени на семейството. То е Божествен институт.” Преди да е навършило детето 15 години, не е хубаво да се отделя от влиянието на майката в пансиони и др. заведения. Било за момчета или момичета, необходимо е един период от 15 години, през което време детето да прекара при майка си. В пансиона, в детския дом, никога детето няма да намери майчината нежност. Тя е ненадмината. Наблюдавани са такива примери в живота: деца, откъснати още от малки от къщи и възпитани в пансиони, без да видят с години родителите си, добиват в характера си известни груби черти, които се запазват и в напреднала възраст. И те сами признават, че тези черти дължат на липсата на майчиното влияние.
към текста >>

3. Интересни прояви в живота на растенията и животните - Боян Боев (1883 – 1963)

Иначе образуването на лещата се извършило по същия начин, както в зародиша.
По вътрешния ръб на ириса се събрали множество бели кръвни телца /левкоцити/. Те почнали да изяждат черния ирисов пигмент и то само по вътрешната страна на ириса. След това почнало живо деление на клетките на едно място на ириса. Клетките на ириса образували една малка издутост, която образувала новата леща. Последната значи се образувала вътре в очната ябълка, от ириса. Иначе образуването на лещата се извършило по същия начин, както в зародиша. Само в едно отношение имало различие. Лещата в зародиша се откъсва твърде скоро от своето място на образуване, а у възрастния - много по-късно. Мястото, което се избира за развитието на лещата, е много целесъобразно. Най-важното е, че тук подборът е изключен. И наистина, кога тритонът под действието на подбора е добил способността да избира целесъобразно място и начин за регенерация на лещата?
към текста >>

4. ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой би могъл да каже: „Като мярка против това положение най-добре е да се увеличат часовете по вероучение в училищата.” Но това не би разрешило въпроса.
И веднъж когато е паднала на колене да се моли, у нея се заражда червеят на съмнението, дали всичко това е вярно, дали е права. И постепенно тя тръгва по този път. Фалк побеждава. Но защо? Защото Марит не могла да отговори на доводите му, като не е владеела най-новите научни изследвания, които материализмът не може да обясни. Някой би могъл да каже: „Като мярка против това положение най-добре е да се увеличат часовете по вероучение в училищата.” Но това не би разрешило въпроса. Защото тук е въпросът да се хвърли мост между духовния мироглед и естествените науки. Макар и да се изучава вероучение в горните класове с увеличени часове, това противоречие ще си остане и даже ще изпъкне с още по-голяма сила и яркост. Какво трябва да се прави? Дали да се ограничат в нещо естествените науки в гимназията? По никой начин.
към текста >>

5. МЕТОДИЧНИ ВЪПРОСИ - Боян Боев (1883 – 1963)

След това прави описание на живота на крушата през цялата година и същевременно описва, каква работа е вършило за крушата през разните годишни времена.
Тогава детето рисува круша с пъпки, без листа и прави своите проучвания върху пъпките. Когато крушата цъфне, детето проучва цветовете и рисува цъфналата круша. По-късно детето рисува круша с плодове, рисува и отделен плод. Същевременно проучва и устройството на плода. Моделира крушево клонче с листа и плодове. След това прави описание на живота на крушата през цялата година и същевременно описва, каква работа е вършило за крушата през разните годишни времена. Това е хубав повод за обучение по роден език. Проучва се и значението на крушата за човека като храна. Във връзка с това могат да се разгледат и някои географски въпроси, например какви са плодовете в далечни страни - в топлите места, на света и пр. Изпяват се и някои песни за крушата. Детският труд около крушата може да се използва и за нравствено възпитание.
към текста >>

6. 073 БЪДЕЩИЯТ ПОРЯДЪК - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие сега сте в едно грешно човечество, но сте били в едно човечество, което не е грешило, и което иска да вземе участие в уреждането на живота на днешното човечество.
Вместо Любовта, хората са турили закона, парите, мъчението, насилието. В бъдещия порядък парите ще слугуват на Любовта, силата ще слугува на Любовта, всичко ще слугува на Любовта. Тя ще ги научи какво да правят. Любовта е лост на всичко, тя изглежда най-малката сила, но в същност е най-великата Сила. Ако вие можехте да погледнете в света на Напредналите Същества! Вие сега сте в едно грешно човечество, но сте били в едно човечество, което не е грешило, и което иска да вземе участие в уреждането на живота на днешното човечество. В света на закона няма толкова свобода. В света на парите е малко по-свободно. Сега излизаме от света на парите и влизаме в областта на Любовта. Господ иска законът и парите да ни станат слуги - ние да ги учим какво да правят. При закона на тебе заповядват, казват ти: "Върви!
към текста >>

7. Сказка - Боян Боев (1883 – 1963)

Той ми отговори: „Защото България едновременно е славянска страна, а Небето е решило да възложи на славянството велика мисия - изграждането на новата култура. “
Който иска да знае повече по този въпрос, нека чете Посланието към евреите, гл. 12, стихове 22, 24: „Но пристъпихте до гората Сион и до гората на живия Бог, Небесния Йерусалим и до безчетни ангели. При тържеството и църквата на първородните, които са написани на небесата, и при Бога, Съдник на всичките, и при духовете на праведните, които са стигнали съвършенство. “ България е избрана за център, понеже е близо до Рила. Запитах Учителя: Защо не бе избрана Швейцария, която е близо до Алпите. Той ми отговори: „Защото България едновременно е славянска страна, а Небето е решило да възложи на славянството велика мисия - изграждането на новата култура. “ Трябва да се каже, че първият, който е говорил подробно за мисията на славянството, е Учителя. Вярно е, че и Достоевски, и Соловьов и др. са говорили за мисията на славянството, но те само са загатвали бегло за нея в своите творения. А Учителя е говорил съзнателно въз основа на своите изследвания. Още в 1898 г.
към текста >>

8. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

С потъването на Атлантида нивото на Мировия океан бързо се повишило и заляло ниските участъци на сушата, включително и земята Едем, където сега е Персийският залив.
Ониксът пък днес се счита за полускъпоценен камък, но тогава е бил на голяма почит и уважение, ценял се е много и е бил символ не само на голямо богатство, но и на голяма мъдрост. Защото Саабей е учел, че този минерал се намира под влиянието на планетата Сатурн, силовите течения на който носят мъдростта. А това ще рече, че в тази страна освен богатства, е имало и голяма мъдрост. Известно е, че до потъването на Атлантида, Европа и по-голямата част от северното полукълбо са се намирали в ледниковия период. След потъването на Атлантида в Атлантическия океан се появява топлото течение Гълфстрийм, което, минавайки и покрай северните брегове на Европа, затоплило климата там и предизвикало бързо топене на ледовете. С потъването на Атлантида нивото на Мировия океан бързо се повишило и заляло ниските участъци на сушата, включително и земята Едем, където сега е Персийският залив. В тази именно благодатна земя е имало школа и в нея Великият Учител Саабей Бен Аадес е изнасял науките за Звездния мир - астрономия и астрология. Народът, безкрайно предан на този Велик Учител, изпълнявал усърдно неговите наставления, затова Саабей го нарекъл "халдеи", което ще рече народ, стремящ се към Светлина. Той всестранно и задълбочено запознавал своите ученици с науката за Зодиакалните съзвездия, със символите и съответните легенди, отразяващи същността на силовите течения, излизащи от тях. Чрез легендите съзнанието на обикновения човек по-лесно и по-ясно схващало дълбоките истини. Символите на Зодиакалните съзвездия, дадени от Саабей, са се запазили и досега, но много от легендите, свързани с тях, са загубени, а други са преработени от гърците и трансформирани към техните религиозни разбирания.
към текста >>

9. АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Такова явление е станало и в нашата Слънчева система, когато Черно слънце с чудовищна по своите размери притегателна сила е разрушило попадналата в зоната на Рош планета Фаетон и е внесло разстройство в порядъка на всички останали планети.
По-късно, през 1971 година, научен колектив е успял да регистрира поток от гравитационни вълни в участък, където не е имало светли обекти. Ръководителят на колектива Вебер стигнал до извода, че източник на тези вълни е колосално по своя размер Черно слънце и че силата на лъчението му е равна на силовите течения, които биха дали хиляда слънца като нашето. Това откритие отначало се е оспорвало от някои учени, но не след дълго съществуването на гравитационни вълни от такъв характер бе потвърдено и от други научни колективи. През 1975 година на симпозиум по астрофизика в Мексико е изнесен доклад върху черните слънца, в който се отбелязва, че върху тях съществуват сили, които по своето естество са напълно непознати на съвременната наука. От всичко дотук може да се твърди, че ако такова Черно слънце се срещне с голямо Небесно тяло (планета), то може със своите притегателни сили да го разруши, съгласно Закона на Рош (закон за приливно-отливните сили). Такова явление е станало и в нашата Слънчева система, когато Черно слънце с чудовищна по своите размери притегателна сила е разрушило попадналата в зоната на Рош планета Фаетон и е внесло разстройство в порядъка на всички останали планети. В легендата за Фаетон бащата Хелиос подчертава, че по пътя има много чудовища, които могат водача и конете да изплашат. По- нататък се отбелязва, че пред колесницата се явил огромен и страшен скорпион, покрит с отровни люспи. С всички тези образи, легендата се опитва да символизира разрушителните енергии на Черните слънца. Освен разрушаването на планетата Фаетон, тази катастрофа е повлияла и на всички останали планети, отразявайки се на техните влияния. Това ще бъде разгледано за всяка планета поотделно.
към текста >>

10. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

От това можем да съдим за влиянието на тази книга и за целия преврат, който египетското Посвещение е извършило върху духовете със следния пасаж от Книгата на мъртвите:
Книгата на мъртвите е имала огромно значение както за целия Египет, така и върху всички страни и народи в древността. Едуард Шуре в своята книга Великите Посветени казва: „Чужденците бяха чули да говорят жреците в техните страни за Книгата на мъртвите, за някакъв си тайнствен свитък, който туряли под главите на мумиите като предсмъртно напътствие и този Жрец беше им казвал под символическа форма задгробното пътешествие на душата, според названието на жреците на Амон Ра. Тези чужденци бяха проследили с пламтящо любопитство и с известен вътрешен трепет, смесен със съмнение, дългото пътешествие на душата след напускането на тялото. Нейното изкупление в една горяща страна, пречистването на обвивките й, срещата й със злия кормчия, седнал в лодката с обърната назад глава и с добрия кормчия, който гледа направо в лице; появяването й пред 42-та съдии, оправдаването й от Тот-Хермес. Най-сетне влизането й и преобразяването й в Светлината на Озирис. От това можем да съдим за влиянието на тази книга и за целия преврат, който египетското Посвещение е извършило върху духовете със следния пасаж от Книгата на мъртвите: „Тази глава е била намерена в Хермополис, написана със изумрудни букви върху алабастрова плоча пред ръката на Бога Тот-Хермес, във времето на краля Менкара от принц Хастатез, когато той пътувал за да ревизира храмовете. В нея била записана песента на химна, пред която той останал възхитен. Той отнесъл намерения камък в кралския храм. О, велика тайна, извикал той. След това той не виждал вече, не чувал вече, а само непрестанно повтарял наизуст съдържанието на тази чиста и свещена глава.
към текста >>

11. Преводът на Фабр д'Оливие - Влад Пашов (1902- 1974)

1 .По такъв начин състоянието, което трябваше да се прояви като действително обективно съществуване, се извършило в потенциалното могъщество и са се явили небесата и земята, и управляващите ги закони, които регулират тяхното развитие.
Шестте дена на творението, както и създаването на човека се извършва в Божествения свят, и тези шест дена на творението представят шест епохи в развитието на битието и живота. В Божествения свят е създаден и човекът по образ и подобие на Бога, така наречения космичен човек или Адам Кадмон, от когото впоследствие чрез диференциране се пораждат индивидуалните човеци. Втората глава на Битието носи заглавието „Разделение". Тук принципите преминават от потенциално състояние в деятелно състояние. Ще дам няколко стиха от тази глава. 1 .По такъв начин състоянието, което трябваше да се прояви като действително обективно съществуване, се извършило в потенциалното могъщество и са се явили небесата и земята, и управляващите ги закони, които регулират тяхното развитие. 2.И Той, Съществото на съществата, като завърши в седмото феноменическо проявление върховният творчески акт. който Той е замислил, се завърна в първоначалното си състояние в този седми период. След пълното завършване на своето Божествено дело, което Той извърши. З.И затова Той, Елохим, благослови това седмо феноме- ническо проявление и освети завсякога символическото състояние като епоха на своето възвръщане в първоначалното си битие, след пълното завършване на Върховния акт, предна- чертанието на който Той свърши по своето творческо всемогъщество. 4.Такъв е процесът на раждането на небесата и земята, според типа на тяхното творение в деня, когато Йехова-Елохим е проявил своето творческо могъщество и е сътворил принципите на небето и земята.
към текста >>

12. Учителят за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

В първия стих на втората глава се казва, че всичко, което трябваше да се прояви като действително обективно съществувание, се извършило първоначално потенциално, т.е.
И най-после като венец на творението се явява човекът. В 26-ти стих се казва: „Като продължава да изявява своята воля, Елохим рече: Да направим Адама, всемирния човек, по образ и подобие наше, щото той, колективното могъщество, да прояви неограничена власт, да владее над всички същества на сушата, водата и въздуха." В 27 стих е казано още по-ясно: „И създаде Елохим потенциалното съществуване на Адам, универсалния човек, като своя сянка той го сътвори. И стана Адам колективно могъщество, универсално съществуване на мъжкия и женския принцип." В заключение на творението Бог казва, че е дал както на човека, така и на всички живи същества за храна зелената трева и плодовете. В 31-ви стих казва: „Тогава, като разгледа всички тези неща, които сътвори Той в потенциално състояние и като съществуващи пред лицето Му, Той, Съществото на съществата видя, че те на свой ред са добри." С това се подчертава, че цялото това творение на шестте дни е станало в Божия Ум -вселената с най-малките подробности, с всички сили, същества и форми е създадена в Ума на Бога, създадени са първообразите на всичко съществуващо, което впоследствие се проявява в обективни форми. В първия стих на втората глава се казва, че всичко, което трябваше да се прояви като действително обективно съществувание, се извършило първоначално потенциално, т.е. в Ума на Бога. Така са създадени небето и земята и действу- ващите в тях закони. И казва се по-нататък, че в седмия период си почина. Във втората глава се описва как този сътворен в Ума на Бога свят постепенно се реализира най-първо в по-висшите полета и най-после се явява физическата земя с изгонения от рая Адам. В тази втора глава Бог се явява вече под името Йехова Елохим, което има своето дълбоко значение, за което няма да се спирам.
към текста >>

13. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Фактите, описани в Битието се отнасят за времето, когато това разделяне се извършило.
Било е необходимо в хода на еволюцията да настъпи момент, когато този факт е бил осъществен, т.е. когато в космичното напредване на елохи- мите се явява Йехова-Елохим, който е напоил човешката природа с този земен прах от лунната същност. От това може да се види огромната дълбочина на библейския пасаж, в който се казва: „И Ехова-Елохим направи човека от земен прах." Това показва, че Йехова-Елохим е пропил, напоил човека със земен прах от лунно естество. И Мойсей, който е написал Битието, е получил тази Мъдрост, това откровение направо от Йехова-Елохим. Така началото на Битието съответствува на периода на подготвяне на Земята от Слънцето. Фактите, описани в Битието се отнасят за времето, когато това разделяне се извършило. Това описание се отнася и до Лемурийската епоха, когато Луната на свой ред се отделя. Описанието, което дава окултната наука, съвпада с описанието в Библията. Това описание протича от отделянето на Земята от Слънцето през Лемурийския период и началото на Атлантския период, и е описано в Библията като творение на шестте дни. Човекът, който създадоха елохимите, не е бил диференциран полово. Той е бил мъжко-женски и е бил в едно етерно състояние, което клоняло към физическо уплътняване.
към текста >>

14. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

И като се свършило всичко, което било определено според Господния Закон, завърнаха се в Галилея в града си Наза- рет.
А баща му и майка му се чудеха на това, което се говореше за него. А Симеон ги благослови и рече на майка му Мария: "Ето това детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля и за белег, против който ще се говори. Да, и на самата тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца". Също имало и някоя пророчица Ана, която не се отделяла от храма, където денем и нощем служела на Бога в пост и молитва. И тя се приближавала при детето, благодарила на Бога и говорела за него на всички. И като се свършило всичко, което било определено според Господния Закон, завърнаха се в Галилея в града си Наза- рет. А детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с Мъдрост и Божията благодат беше над него. И родителите му ходеха всяка година в Ерусалим на празника на пасхата. И когато Той беше на 12 години, като отидоха за обичая на празника, като свърши празника си тръгнаха. А детето останало в Ерусалим. Като изминали един ден път видели, че Го няма и се върнали да Го търсят в Ерусалим и Гго намерили в храма между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше.
към текста >>

15. ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

След като се беше всичко свършило на заранта чух тръбен звук, погледнах към Кесарийската порта и видях един отряд от 2000 войници, които ми идват на помощ, като пътували през цялата нощ, но вече бяхме пред свършен факт.
- Аз съм Йосиф от Ариматея - отговори той - и молбата ми е да ми позволите да погреба тялото на Исуса. - Нека да се изпълни твоето искане - казах аз и веднага наредих на Манилус с няколко войници да отиде на погребението, за да се предпазим от някое ново вълнение. След някой ден гробът остана празен. Учениците на Исус обявяват по цяла Юдея, че Той бил възкръснал, както бил и предсказал. Имам дълг да ви рапортирам, Ваше Величество, за всичко, което съм чул и видял, което изпълнявам с настоящото писмо. След като се беше всичко свършило на заранта чух тръбен звук, погледнах към Кесарийската порта и видях един отряд от 2000 войници, които ми идват на помощ, като пътували през цялата нощ, но вече бяхме пред свършен факт. С това закъснение в точност, се изпълниха пророческите думи на Исус". Достоверността на този рапорт потвърждават още и следните обстоятелства: Историческите последици от доклада на Пилат за чудесата, разпъването и възкресението на Христа, известни на всички в Палестина, където мнозина Го почитали като Бог, са имали за резултат предложението на император Тиберий римският сенат да прогласи Исус за Бог и да постави Името Му в числото на римските богове. "Съгласявайки се да признае Божествеността на Исуса Христа, Тиберий не само че не гонил християните, но даже заплашвал със смъртно наказание всички, които са ги преследвали; през времето, когато той е управлявал римската империя християнството се е разпространявало свободно и спокойно В нея". (Професор Б. Ил.
към текста >>

16. 9. ПРИЗОВАВАНЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ И НАЧАЛОТО НА БЛАГОВЕСТИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

И чак в шестата глава, стих 12 нататък, говори за учениците, като по-рано споменава за Петра, Андрея, Якова и Йоана, които ловили риба и Той им казал да хвърлят мрежата и хванали много риба, което ги изплашило и от което повярвали в Него.
И след като го прочита и казва: Днес се изпълни това Писание във вашите уши". Те се разгневяват и Го извеждат от храма, и искат да Го хвърлят от хълма да Го убият. "Но Той мина посред тях и си отиде". И след това се казва, че слязъл в Галилейския град Капернаум, където проповядвал и изцелявал болни. "И проповядваше в галилейските синагоги". И чак в шестата глава, стих 12 нататък, говори за учениците, като по-рано споменава за Петра, Андрея, Якова и Йоана, които ловили риба и Той им казал да хвърлят мрежата и хванали много риба, което ги изплашило и от което повярвали в Него. И в 12 стих на шеста глава се казва: "Подир ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога. И като се съмна, повика учениците си и избра от тях 12 ученици, които нарече апостоли". Значи до това време Той е събрал много ученици около Себе Си, от които излъчва апостолите, както следва: 1.Симон Петър.....................................7. Матей 2. Андрей, негов брат.........................8. Тома
към текста >>

17. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

За да се избегне тази духовна катастрофа, духовното ръководство на човечеството решило да вземе мерки и Христос, най-възвишеният в йерархията на Ангелите, Първородният Божи Син, Логосът, Божественото Слово, слезе на земята.
Това положение на нещата било резултат на направлението на силите, които действали по това време в човешките души. В тази епоха на всеобщ упадък и древните Мистерии били вече изгубили своето значение. Те били станали жертва на тъмните сили и бяха се превърнали в култове. Също така и народните религии бяха изгубили своето значение за възпитанието на широките народни маси. И ако така продължавали нещата, рискувало се да се дойде до голяма духовна катастрофа - да се изгуби едва зараждащата се човешка индивидуалност. За да се избегне тази духовна катастрофа, духовното ръководство на човечеството решило да вземе мерки и Христос, най-възвишеният в йерархията на Ангелите, Първородният Божи Син, Логосът, Божественото Слово, слезе на земята. Със слизането Си на земята Той имал за задача първо да спре инволюционния процес, който бил извършил своята мисия и се превръщал в едно зло. С това Той обърна посоката на духовните сили, които действали в сферата на земята от низходящо във възходящо направление. След това Той трябваше да проникне в човешките души като една творческа сила, която да организира човешкия душевен живот и да даде условия за развиване на Аза в човека, на човешкото самосъзнание, за да може човек в бъдеще да осъзнае своя Божествен произход и своето достойнство като човек. Казано с други думи, в това време развитието на човечеството преминавало от колективното подсъзнание към развитие на самосъзнанието и след това се насочва към развиване на колективното съзнание. По такъв начин човешкото развитие върви от несъзнателното към съзнателното, в която фаза се заражда и развива човешкият ум, който има стремеж да проучи външния свят.
към текста >>

18. 3.5. ПЕТОТО ЗНАМЕНИЕ - ХОДЕНЕ ПО ЕЗЕРОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз няма още да възляза на този празник, защото времето Ми още не се е навършило.
Във втори стих е казано: "А наближаваше юдейския празник на шатроразпъването". Братята на Исус били решили да отидат в Ерусалим на празника и канят Исус да отиде с тях. В пети стих се казва: "Защото нито братята Му вярваха в Него". "Исус им отговори: Моето време още не е дошло, а вашето винаги е готово. И им казва: Възлезте вие на празника. Аз няма още да възляза на този празник, защото времето Ми още не се е навършило. И като им рече това, остана си в Галилея. А когато братята Му бяха възлезли на празника, тогава и Той възлезе, не явно, а тайно някак си". Това е стихът, за който искам да кажа няколко думи, за да се разбере неговия окултен смисъл. "Като им рече това, Той си остава в Галилея, а когато братята Му възлязоха и Той възлезе, не явно, а тайно някак си". Ако се вземат тези думи буквално, това значи, че Исус е излъгал братята Си и е отишъл на празника.
към текста >>

19. 3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР - Влад Пашов (1902- 1974)

Едно Посвещение в Мистериите току що се бе извършило.
Когато Исус пристига, трите дни са изминали. Те дигнаха камъка от мястото, където лежеше умрелият. Исус дигна очите си към Небето и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме слушаш. Отец бе послушал Исуса, защото Лазар бе достигнал до крайния факт на великата драма на познанието. Той бе узнал как се достига до Посвещението. Едно Посвещение в Мистериите току що се бе извършило. Посвещението, както са го схващали всякога в древните времена, се е извършвало посред бял ден. Всякога така са си представяли съединението с Божественото". "Знаменателни са думите на Исус, които съпровождат този акт: "Аз зная, че винаги си Ме слушал, но за народа, който е около Мене, Аз казах това, за да повярват, че Ти си Ме пратил". Всъщност, това събитие бе за Исус само средство, а не цел. Той го предизвика, за да повярват в думите Му тези, които вярват във Възкресението само под тази външна форма.
към текста >>

20. 12. ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така импулсът, който се е проявил у самия Петър, премина върху Марко, в душата на Марко, така щото самият Марко видя да просиява и в неговата собствена душа това, което се бе извършило в Ерусалим като Тайна на Голгота.
Виждат всичко това, което е станало след тяхното разбягване в Гетсимания. И това, което са видели, те го предават с голямо вдъхновение на хората, на които проповядват Словото. По този начин се разкрива Тайната на Голгота и може да се говори за нея. Но импулсът, който преминава от Христа у такива ученици като Петър, можа да се предаде на онези, които бяха ученици на учениците. Такъв ученик на Петър е бил онзи, който първоначално е съставил устно Евангелието на Марко. Така импулсът, който се е проявил у самия Петър, премина върху Марко, в душата на Марко, така щото самият Марко видя да просиява и в неговата собствена душа това, което се бе извършило в Ерусалим като Тайна на Голгота. Дълго време този Марк беше ученик на Петър. След това той стигна на едно място, където намери, така да се каже, външна среда, от която можа да придаде на своето Евангелие онзи оттенък, от който се нуждаеше именно това Евангелие. Евангелието на Марко ни дава възможност най-ясно да почувстваме космичното величие и значение на Христа. Към описанието на това космическо величие на Христа, авторът на Евангелието на Марко можа да бъде подбуден именно чрез онова място, на което той се озова, след като остави Петър в Рим. Той се озова в Александрия, живя там известно време, когато известната юдейската окултна философска школа в Александрия се беше издигнала на известна висота и можа да възприеме там това, което съставяше най-добрата страна на езическия гносис.
към текста >>

21. II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато те напуснат физическото тяло, то би се разрушило, ако Божествените същества, които са ги създали първоначално, не влизаха във физическото тяло, да го пазят от разрушаване.
Посветеният не само вижда тези неща, но чувства, че и сам той се разлива в цялото пространство и се намира в тях. Той се идентифицира с тази картина, с реалността, която е символизирана от Зодиака с неговите 12 знаци. Той вижда силите и съществата, които са формирали неговото физическо и етерно тяло и ги пазят всяка нощ. Тук трябва да кажа, че астралното тяло е свързано с нервната система, а Азът е свързан с кръвта, с кръвоносната система. От техните сили се пораждат и поддържат нервната и кръвоносната системи. И когато те напуснат физическото тяло, то би се разрушило, ако Божествените същества, които са ги създали първоначално, не влизаха във физическото тяло, да го пазят от разрушаване. Физическото и етерното тела, оставени сами на себе си, както е случаят по време на сън, могат да водят само вегетативен живот. Затова през време на сън човек е несъзнателен, както е несъзнателно и растението, което е съставено само от физическо и етерно тяло. В това време Азът и астралното тяло са в духовния свят, които също се намират в състояние на несъзнание, понеже у непосветения човек астралното тяло не възприема никакви впечатления, защото няма органи за това. След като посветеният вижда четирите животни и дъгата на Зодиака, който ги обкръжава, той вижда един подобен на Сина Человечески, опасан със златен пояс, нозете Му като разтопен метал, косите Му бели като вълна, бляскав огнен меч излиза от устата Му и Той държи в ръцете Си седемте звезди (планети): Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Венера, Меркурий и Луната. Фигурата на Агнето посред четирите животни съответства в античното Посвещение на петата групова душа.
към текста >>

22. II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

В течение на хилядолетия съзнанието на човека е извършило изкачване към Лобното място.
Обаче, само на Лобното място човек е напълно буден и свободен. Единствено тук той ще се отскубне от изгнанието в материята и ще се издигне със съзнанието до едно свръхсетивно изживяване, което вече не е свързано с тялото. Тук смъртта и новият живот граничат едно с друго, както в Палестина Голгота и гробът на Възкресението в градината на Йосиф от Ариматея граничат едно с друго. Голгота, като място на поклонение, ни насочва в настоящето, поставя пред нас образно развръзката на най-дълбоките съвременни душевни неволи на душата, обясняват ни смисъла на всяко умиране, което интелектуализмът на нашето време трябваше да разпростре над цялото човечество. Животът на Христа на Земята е като едно драматично резюме на развитие на съзнанието на човечеството. В течение на хилядолетия съзнанието на човека е извършило изкачване към Лобното място. В течение на три години Христос, завърши Пътя нагоре към Ерусалим, към Голгота. Земният път на Христа е затворен от две спирки, първата, когато Той стъпва с краката Си във водата на Йордан, за да приеме кръщението на Йоана, и когато на Лобното място наклонява увенчаната с трънен венец глава и умира. Между двете стои човекоставането, Неговото въплътяване в човешко тяло, като едно степенно изграждане на човешката форма, от нозете до главата, докато целият човек е изпълнен и благословен от Христовата съдба. Човекоставането на Христа става като издигането на виното в една чаша, когато то се налива в нея. На Голгота чашата е пълна до върха, чашата на човешкото същество е напълнена до Лобното място.
към текста >>

23. IV. СЛОВАТА, ИЗКАЗАНИ ОТ ХРИСТА НА КРЪСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

На кръста, при умирането на Исуса, това изживяване на старото Посвещение се повишило невъобразимо много, като сега не един човешки дух, но Христовото Същество, е това, което напуска човешкото същество.
" 22-ри Псалом, от който са взети тези думи, е един текст, взет от церемониала на Посвещението, както много други Псалми. Този текст е бил произнасян от онези, които са минавали през изпитанията на Посветените. Когато идвал моментът, в който, вследствие на сътресенията на пречистването /катарзиса/, душата и духът започват да се излъчват от тялото, тогава винаги този зов на Псалома: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме изоставил? " е бил израз на безкрайното чувство на опразване и умиране, което завладява човека. На кръста, при умирането на Исуса, това изживяване на старото Посвещение се повишило невъобразимо много, като сега не един човешки дух, но Христовото Същество, е това, което напуска човешкото същество. В еврейската Мистерия тези думи са играли голяма роля, но в малко по-друга форма. Те не са гласяли: „Защо си Ме изоставил? ", а „Как Ти Ме прослави." Между двата израза няма противоречие, но се взаимно допълват. Първите са казани от човешкото начало, което е напуснато от Христовото Същество, а вторите са казани от Христовото Същество, от Божественото, което гледа отгоре надолу към преобразената телесна обвивка на Исуса. Така средното от седемте Слова, изречени на Кръст, са същински смъртни думи, когато от тяхната двойственост ние можем да видим също и двойствеността на Смъртта и Възкресението.
към текста >>

24. ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Обстоятелството, че Богомилството имало привърженици сред висшите светски и духовни кръгове в Цариград, изплашило още повече императора и веднага, щом узнал това, той решил да осъди на изгаряне Василий и първите му последователи.
Предложили му да се откаже от учението си, но той твърдо поддържал своите убеждения и казал: "Готов съм да вляза в огъня и хиляди пъти да умра, но не и да се отрека от своите убеждения." При това положение Василий бил хвърлен в тъмница, където няколко пъти бил посещаван от императора, който искал да го склони да се откаже от убежденията си и така да спаси живота си. Докато Василий бил в затвора, били доведени в Цариград и неговите първи ученици и съучастници. При техния разпит се установило, че разпространението на богомилското учение било по-голямо, отколкото се очаквало. Разбрало се, че от това учение са били засегнати и жителите на столицата, и някои от знатните къщи. Между привържениците на Богомилството имало и някои висши духовници. Обстоятелството, че Богомилството имало привърженици сред висшите светски и духовни кръгове в Цариград, изплашило още повече императора и веднага, щом узнал това, той решил да осъди на изгаряне Василий и първите му последователи. Издигнал две клади — на едната имало кръст и които отивали към кръста, ги освобождавали, а които отивали към другата клада, били обречени на изгаряне. Там присъствали и голям брой богомили, които наблюдавали своя водач Василий. Той гледал с пренебрежение на всяко наказание и заплаха. Отивайки към кладата, той пеел пасажи от 91 псалом на Давида. Останал непоколебим, защото нито огънят пречупил желязната му воля, нито пратените от страна на императора послания до него да го увещават да се покае.
към текста >>

25. 8. Новите принципи и методи за възпитание на човека, 2 септември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Но следствие на известни промени, които са станали на земята, увеличава се тежестта на Северния полюс и поради това равновесието се нарушило и оста се наклонява.
Това е фактът, че не можем да изправим оста на земята. Всички пакости на земята произтичат от този наклон на оста й на 23 градуса. Но кой е майсторът, който може да я намести? - Било е време, когато оста на земята е била перпендикулярна. Учените казват, че цялата тежест тогава е била на Южния полюс. Но следствие на известни промени, които са станали на земята, увеличава се тежестта на Северния полюс и поради това равновесието се нарушило и оста се наклонява. И на всички хора сега оста им е наклонена. Няма нито един от вас, на когото оста да не е наклонена на 23 градуса. И целият стремеж на хората седи в това да наместят оста си, да бъде перпендикулярна. А една ос може да бъде перпендикулярна само между две основни точки, между две плоскости. Едната плоскост я наричам плоскост на любовта, която действа в света, а другата плоскост е плоскостта на знанието и мъдростта.
към текста >>

26. БРАТСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

небето е решило къде трябва да отидеш." Подадох молба в Министерството и
Казах това на Учителя и го помолих да ми посочи в кой град няма Братство, за да отида там и да работя за Братството. Бях му приготвил и списък на различни селища, но той не го погледна. Върна ми го с думите: „Вземи си списъка, колкото до назначението, небето е решило къде трябва да отидеш." Подадох молба в Министерството и бях назначен в Свищов, където нямаше Братство. С течение на времето образувахме голямо Братство и Учителят дойде да ме види. След това и брат Боев беше назначен там за учител.
към текста >>

27. Уводни бележки от автора - Влад Пашов (1902- 1974)

Но под влияние на греха това тяло се разрушило и сега човек трябва отново да го съгради.
Но това не е правилно схващане, защото виждаме, че и във физическо отношение, човек за да се развива правилно, трябва да премине през известна школовка – възпитателното влияние на родителите или училището, където се работи с различни методи за неговото физическо, душевно и умствено развитие. По същия начин и в духовното развитие силите, които ще изградят човешкото Духовно тяло, са в самата душа, в самото Духовно тяло. Последното съществува като зародиш, но този зародиш трябва да бъде посаден в почвата – в Любовта, трябва да бъде изложен на благотворното влияние на Светлината, Топлината и влагата, които са респективно силите на Любовта, Мъдростта и Истината, за да може да расте и да се развива, да се организира като един организъм, чрез който да се прояви душата, да влезе във връзка с Разумните Същества на Космоса и самата да стане гражданин на Космоса. Защото преди грехопадението човек е имал безсмъртно тяло, с което е бил гражданин на Космоса и е бил във връзка с Разумните Същества. Но под влияние на греха това тяло се разрушило и сега човек трябва отново да го съгради. Тогава то му е било дадено от Бога, но сега той трябва да го изгради сам. От него е останал само един зародиш, върху който трябва да се работи, за да расте, да се развива, да си възвърне предишното великолепие и блясък, каквито е имало в миналото, и да може да служи като проводник на душата, за да влезе в съзнателно общение с Разумните Същества на Космоса. В различните епохи на човешкото развитие са били прилагани различни методи за духовното развитие, в зависимост от космичните принципи, които са работили в дадена епоха. Учителя Беинса Дуно казва, че в миналото, когато е работила Мъдростта като принцип, който е организирал света и Живота, методите са били едни, а сега, когато Любовта влиза като принцип, който работи за оживотворяване и одухотворяване на света, методите са други. Това не значи, че Мъдростта е изключена.
към текста >>

28. 36–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз съм пребродил живота и не съм срещнал досега никой Велик Учител, нито Адепт, нито Ангел или Архангел, или Херувим, или някое Божество, което да е разрешило въпроса по друг начин от този, който Бог е предвидил.
Тогава няма да има падане. Ако той се спре и започне да разисква защо това става така, а не по друг начин, нищо няма да разреши. Ще кажете: Не може ли по друг начин? - Не може. Досега никой не е разрешил въпроса по друг начин, нито вие ще го разрешите. Аз съм пребродил живота и не съм срещнал досега никой Велик Учител, нито Адепт, нито Ангел или Архангел, или Херувим, или някое Божество, което да е разрешило въпроса по друг начин от този, който Бог е предвидил. Ние ще учим само какви са Божиите пътища. Неизследими са Божиите пътища. Следователно, няма защо ние да създаваме нови пътища. Ние ще бъдем носители на новото, което Бог е създал и ще изразим Божественото у нас. 122. Двата Пътя.
към текста >>

29. КАРМА, СЪДБА - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Всеки човек е точно на мястото си, без него би се нарушило нещо от целостта на битието.
* Кармата е сбор от сили на тъмнината, които вие трябва да разсеете. Само с любовта ще влезете в обратния закон - дхармата, светлината и благодатта Божия. * Всеки човек е носител на специфична енергия. През даден човек минава такава Божествена енергия, каквато през друг по никой начин не може да мине. * Каквото кажеш, това да почувстваш и да го направиш, да има строга последователност между убежденията ти и делата ти. * Всеки човек е точно на мястото си, без него би се нарушило нещо от целостта на битието. Човек - като ум, като сърце, като душа - е необходим и Вселената без него не може да се прояви в своята хармония. * Не съществува друга съдба освен изправяне на нарушените закони на живота. * Карма значи да допуснеш в твоя ум неща, които не са Божествени. * Господ ти е дал специална задача при тези условия, в които се намираш, да я решиш. Можеш да я решиш като един микроб, можеш да я решиш като човек, можеш да я решиш като духовно същество.
към текста >>

30. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Както си седел на скемлето, с шилото в една ръка и кърпачката игла в другата, така се и търколил и — това си би от Иго и от неговите мъки, неволи и патила!
Беят се втурне към него: „Бре, гяур Иго, бре, аврад, бре, ана, дин, бре, иман… защо не станеш да ми дадеш селям и да ми се поклониш? Не ме ли знаеш ти мене, че аз съм Дели Ахмед бей? “ Иго го поизгледал малко философски и му казал: „Как да те не знам? … Нали съм те хранил, поил едно време на софрата си, па сега, вместо да познаеш аркадаша си, а ти искаш да ти се покланям — да ти правя теменна… Йок, Ахмед бей, йок, ти требва да ми се покланяш, а не аз на тебе“. Беят кипва и ни две, ни три, а ятаганът от пояса, та в гърдите на Иго. Както си седел на скемлето, с шилото в една ръка и кърпачката игла в другата, така се и търколил и — това си би от Иго и от неговите мъки, неволи и патила! … „Сеяно жито, порасло тръне, дошло порой, отвлекло го, па си нищо на света: ни по-лек, ни по-тежък, ни по-весел, ни по-жален — светски работи! “ Такъв некролог беше изрекъл за Иго бае Митар. Тетка Елисавета продължаваше разказа на бае Митра: — Курдисаха везнето, ама ни покачено, ни подпрено, така си виси само, като на въздуха.
към текста >>

31. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

И когато питате защо не сте учени, силни и богати, знайте, че всичко това би ви разрушило - с тях и вашия ум и сърце сега вие бихте направили само пакости в живота!
То е все едно да допуснеш, че кокошките, които ходят по двора ти, могат по-добре да наредят твоето стопанство! А и хората днес са такива своенравни кокошки в широкия свят! Разумният е доволен от това, което е му е дадено - това е смисълът на живота в момента! И ако някога ти се стори, че днес си по-зле от вчера, че днес си по-лош от вчера, по-кален - не вярвай: и вчера е било така, ами днес светлината ти се увеличи - та затова и по-добре виждаш! И грехът, и нечистотата, престъплението и омразата, това са яйцата на миналото - не ги мътете и излюпвайте сега, ако искате да сте свободни. И когато питате защо не сте учени, силни и богати, знайте, че всичко това би ви разрушило - с тях и вашия ум и сърце сега вие бихте направили само пакости в живота! Днес някой мине край чуждо лозе и бере; край чужда каса - и «забогатя- ва»; край някоя библиотека - и отвлича най-хубавото, занася дома и казва: «Колко спечелих! » Но това са все чужди неща! Не късай без позволение чуждите плодове! Не бъркай без позволение в чуждите каси!
към текста >>

32. Правда - Георги Радев (1900–1940)

ако те престанеха да светят, да живеят в Правда, с нас на Земята всичко би се свършило. И
Светлината, в която живеем, е Светлина на Праведните. Тя е един изблик на тяхната Правда. Кои са Праведните, които са просветнали? Светлите Ангели, служителите на Бога. И ако те престанеха да светят, да живеят в Правда, с нас на Земята всичко би се свършило. И ако ме питате защо има нужда от Правда, ще ви отговоря: за да могат бъдещите поколения да живеят във вашата Светлина. Светлината, която произтича от Правдата, е есенцията на онази Светлина, която дава Живот, която носи в себе си Живота. Любовта се изявява само на онези, които са праведни и са просветнали в Царството на
към текста >>

33. Момчето Петър - Георги Томалевски (1897-1988)

Момчето, което бе вече навършило шест години, разбираше, че вярата в Бога е нещо много сериозно и изисква от страна на човека много твърдост, безстрашие и постоянство, за да я опази непокътната от посегателството на чужди ръце.
Момчето Петър Най-малкият човек в семейството на Константин Дъновски, момчето Петър, растеше в обстановката на село Хатърджа - обстановка на строга българска патриархалност и спокойствие, което нерядко биваше нарушавано от долитащи тревоги, които бащата предизвикваше поради ревностното му участие в църковните борби. Гръцките духовници не можаха да преглътнат това, че пред очите им духовният терен се завладяваше от един енергичен, фанатично влюбен в своята мисия свещеник. Бащата често биваше викан във Варна да дава отговор за делата си не само пред църковни големци, но често и пред властите, тъй като подстрекателствата и интригите срещу него бяха от всякакво естество. Момчето, което бе вече навършило шест години, разбираше, че вярата в Бога е нещо много сериозно и изисква от страна на човека много твърдост, безстрашие и постоянство, за да я опази непокътната от посегателството на чужди ръце. Но нали Бог е един на небето? Защо гръцките свещеници и владици забраняват на българите да се молят на своя език? Та нима Бог не разбира молитвата, на какъвто и език да бъде произнесена. Още тогава в ранните години на детството в душата на това необикновено умно и чувствително момче се изправяше противоречието между вярата в Бога и фанатизма на хората, които искат да присвоят правото да призовават неговата милост поради причини, които още тогава му се струваха съвсем неоснователни. Националната вражда, която нахлува и във вярата, беше още непозната на малкото момче.
към текста >>

34. V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Ако се противим на обективното действие на кармичния закон, това само би влошило нашата собствена ситуация - и в настоящето, и в бъдещето: "Онова, което има да става, всичко е предвидено, ти не може да се избавиш от него.
В този смисъл кармата бива разглеждана като предопределение на съдбата, което обаче не е абсолютно и неизменно. То може постепенно да бъде изменено в зависимост от мислите и делата на личността. Според Учителя П. Дънов кармата би могла да бъде коренно променена върху основата на дълбоко и искрено покаяние, последвано от конкретни дела на прогресиралото и пречистено съзнание. Познаването на закона за кармата би трябвало да ни помогне да възприемаме всичко, което се случва около нас и със самите нас, с разбиране и смирение. Ако се противим на обективното действие на кармичния закон, това само би влошило нашата собствена ситуация - и в настоящето, и в бъдещето: "Онова, което има да става, всичко е предвидено, ти не може да се избавиш от него. Ако се избавиш от едно зло, ще ти дойде друго, по-голямо. Ако приемеш едно зло разумно, с благодарност, след него идва едно добро" (Учителят П. Дънов). По тази причина всички велики духовни Учители на човечеството ни съветват да приемаме живота си с цялото му съдържание с благодарност и осмисляне на ставащото. Според своето действие кармата се явява жива връзка между миналото, настоящето и бъдещето. Извършеното в миналото се проектира в съответствие с този закон в нашето настояще.
към текста >>

35. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и аз встъпих напред, да ви взема под моята върховна охрана.“ Духовният Учител Беинса Дуно – едно велико Същество, завършило отдавна своята земна еволюция и обладаващо цялата висота на съвършенството – от най-древни времена е свързан с историческото и духовно развитие на българите, в частност, и на световното славянство, като цяло.
В същото време липсата на разбиране и съпричастие спрямо повелите на Небето неизбежно ще предизвика фатален край: „Знайте, в случай че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на светите Божии заповеди.“ Съпротивата срещу Божия план за Земята, срещу могъщия поток на обновлението би била гибелна за носителите си, предупреждава просветленият духовен Наставник. Впоследствие той изяснява основата на своите взаимоотношения с българския народ: „Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и изпитвам в Словото на Истината. Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове (курсивът мой – К.З.). Когато встъпих, да ви взема под своя охрана, аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безопасно място. Аз знаех колко препятствия, колко несполуки щяха да ме срещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят Дух не отстъпи своето намерение. Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и аз встъпих напред, да ви взема под моята върховна охрана.“ Духовният Учител Беинса Дуно – едно велико Същество, завършило отдавна своята земна еволюция и обладаващо цялата висота на съвършенството – от най-древни времена е свързан с историческото и духовно развитие на българите, в частност, и на световното славянство, като цяло. Бие дванадесетият час в еволюционния път на планетата Земя! „Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат, и то скоро в Новия век, който приближава, да отбележи нови страници по лицето на земята.“ Настъпва мигът на истината в историята на земното човечество. Хората или ще приемат Новото и ще го въплътят в живота си, или ще заплатят прескъпа цена за непослушанието си спрямо повеленията на Космоса. „Затова желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове (курсивът мой – К.З.), за които безбройни жертви и страдания (курсивът мой – К.З.) бяха нужни да принесете, догде да се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит (курсивът мой – К.З.), за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му.“ Тук Учителят П. Дънов говори за кармичните разплащания на българския народ в течение на историческото му развитие и конкретно за петвековното турско робство.
към текста >>

36. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

И ако те престанеха да светят – да живеят в правда, с нас на Земята би се свършило.“ Логическата нишка на приемствеността в човешката история диктува необходимостта осъзналите духовните закони в Космоса да ги прилагат активно в живота си, за да оставят на потомците си един по-добър и по-светъл свят: „Ако вие ме запитате: „Защо има нужда от правда?
И благодарение на нея светът сега вижда. И това е светлината на праведните. – Кой са праведните? – Светлите ангели, служителите на Бога, които са просветнали. И, следователно, сегашната светлина – това е един изблик на тази правда. И ако те престанеха да светят – да живеят в правда, с нас на Земята би се свършило.“ Логическата нишка на приемствеността в човешката история диктува необходимостта осъзналите духовните закони в Космоса да ги прилагат активно в живота си, за да оставят на потомците си един по-добър и по-светъл свят: „Ако вие ме запитате: „Защо има нужда от правда? “ – За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина. А животът има нужда от светлина.“ Липсата на правда в отношенията между хората разтваря широко вратите пред нахлуването на мрака: „Съвременните хора от безправие страдат – от нямане на светлина.“ За жалост зоркото око на ясновиждащия открива недостатъчен брой праведници в нашия земен свят. Затова и така често явление са проявите на въплътеното зло: „Праведните, добрите хора на Земята са малко. Ако погледнете с окото на ясновидеца, ще видите каква малка част от хората светят, т.е.
към текста >>

37. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Провидението обаче бе решило младият човек да учи няколко години в чужбина.
Заедно със Славчо Славянски в края на пролетта и началото на лятото те обикалят маковите полета в Софийско и предлагат услугите си да събират маковото млечице. За да успеят в това нелеко начинание, те усърдно изучават къде и как се правят разрезите върху стъблото и как се събира скъпоценната течност. Предприятието приключва успешно и те разполагат с достатъчно средства. Сега могат да отидат на Рила, да се установят край първото езеро и заедно с приятелите там да подготвят лагера, който ще започне след около месец. Така се оформя една група от интусиазирани млади хора, готови да откликнат на всяка нужда в Братството и да следват Учителя. Провидението обаче бе решило младият човек да учи няколко години в чужбина. Навярно желанието му да отиде в Америка е било много безкористно и искрено, за да остане без последствия. Вместо да отиде далече зад океана обаче, Америка сама идва при него в лицето на един англосаксонец. Кой е подготвил срещата му с този човек и защо тя се е състояла по толкова мистериозен начин, никой от нас не успя да разбере. „Срещнахме се на улицата каза Крум и разговаряхме десетина минути. В резултат на това той ми предложи да уча в американски институт по теология в Гърция.
към текста >>

Като младеж с деликатна натура, в един труден период здравето му се влошило.
Той продължава да следва пътя на своя учител, който е винаги до него. Въпреки че не обичаше да говори за личния си живот, все пак веднаж, когато някой загатна за изключителните му знания и мистични прояви като на посветен или учител, той веднага възрази: „Учителя стои много високо! " Почитта и признателността му към онзи, който с Божията помощ бе преобразил живота му, бяха големи. Никога не забелязахме да изтъква своята личност и да измества в съзнанието ни образа на Учителя. Неусетно, по различни поводи, в процеса на общуването той ни оставяше сами да разберем същественото на личния му опит в школата на Учителя. Като младеж с деликатна натура, в един труден период здравето му се влошило. „Учителя ме спаси! " каза Вено, без да навлиза в подробности. Ние знаехме, че в моменти на изпитания една невидима сила му помагала и го запазвала от тежки злополуки. Животът, посветен на обществото, изисква жертви. Силните лични чувства са бастион за егото, за онзи, който не обича колективния живот и отхвърля идеята за общото благо.
към текста >>

38. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

От това и от потъването на Атлантида нивото на Световния океан бързо се повишило, заляло ниските земи, включително и земята Едем, където сега е Персийският залив.
Ониксът пък сега се счита за полускъпоценен камък, но тогава е бил на голяма почит и уважение и е бил израз не само на голямо богатство, но и на мъдрост, защото Саабей е казвал, че този минерал се намира под влиянието на Сатурн, силовите течения на който носят и дават мъдрост. А това ще рече, че в тази страна, освен богатства, е имало и голяма мъдрост. До потъването на Атлантида се установява, че в Европа и в по-голямата част от северното полушарие царяла ледниковата епоха. След потъването на Атлантида в Атлантическия океан се появило топлото течение Гълфстрийм, което минава покрай северната част на Европа. Климатът там се затоплил и започнало бързо топене на ледовете. От това и от потъването на Атлантида нивото на Световния океан бързо се повишило, заляло ниските земи, включително и земята Едем, където сега е Персийският залив. В тази именно благодатна земя е имал Школа и е поучавал народа Великият Учител Саабей-Бен-Аадес върху науките за Звездния мир - астрономия и Астрология. Народът е бил рядко предан на този Велик Учител, като е изучавал и изпълнявал неговите поръчения. Затова Саабей е нарекъл този народ „X А Л Д Е И“, което ще рече народ, стремящ се към светлината. Той всестранно и задълбочено запознавал своите ученици с Астрологията, както и със Зодиакалните съзвездия, със символите и съответните легенди, отразяващи естеството на силовите течения, излизащи от тях. чрез легендите човекът от народа по-лесно и по-ясно е можел да разбира дълбоките истини.
към текста >>

39. Елементи на астрологията - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Такова нещо е станало и в Слънчевата система, когато Черно слънце с чудовищна по своя размер притегателна сила е разрушило планетата Фаетон, попаднала в зона на Рош, и е внесло разстройство в порядките на всички останали Планети.
Изчисленията показали, че силата на лъчението от този източник е равна на силовите течения, които биха дали хиляда слънца като нашето. Това откритие отначало се е оспорвало от някои учени, но само малко след това съобщението за съществуването на гравитационни вълни от такъв характер беше потвърдено и от други научни колективи. В 1975 година на симпозиум на астрофизиците в Мексико един от тях е изнесъл доклад върху Черните слънца. Той е отбелязал, че върху тях съществуват сили, които по своето естество са ни напълно непознати. При среща на такова Черно слънце с голямо Небесно тяло, първото със своите могъщи притегателни сили (съгласно закона на РОШ за приливно-отливните сили) е способно да разруши Планетата. Такова нещо е станало и в Слънчевата система, когато Черно слънце с чудовищна по своя размер притегателна сила е разрушило планетата Фаетон, попаднала в зона на Рош, и е внесло разстройство в порядките на всички останали Планети. И наистина в легендата за Слънчевия син Фаетон се подчертава от бащата Хелиос, че по пътя има много чудовища, които ще изплашат водача и конете. По-нататък се отбелязва, че пред конете и Фаетон се е явил огромен скорпион, покрит с отровни люспи и насочил към тях дългото си смъртоносно жило. Скорпионът - Черното слънце - е предизвикал катастрофата. При тази катастрофа освен разрушаването на планетата Фаетон, всяка една от останалите Планети повече или по-малко е пострадала което се е отразило и на нейното влияние. Това ще бъде разгледано за всяка Планета поотделно.
към текста >>

40. Черното слънце, Голямата катастрофа и изгубеният Рай - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Учените са изчислили, че в резултат на потъването на Атлантида и минаването на топлото течение Гълфстрийм покрай бреговете на Европа, която тогава била в ледников период, ледовете се стопили и нивото на Световния океан се повишило с около 100 метра.
Това били високоразвитите атланти. Катастрофата, която учените предрекли с такава точност, наистина станала. Астероидът се стоварил върху Атлантида и я потопил. При удара оста на въртене на Земята се изместила на 23,5°, океаните се плиснали и залели сушата. Това е Потопът, за който се разказва в Библията. Учените са изчислили, че в резултат на потъването на Атлантида и минаването на топлото течение Гълфстрийм покрай бреговете на Европа, която тогава била в ледников период, ледовете се стопили и нивото на Световния океан се повишило с около 100 метра. Тогава от континента ни се отделил Британският остров и сушата придобила днешния си вид. Знаете ли къде е бил Раят на Земята и защо е изчезнал? Така наричали страната Едем, която се намирала на мястото на днешния Персийски залив. Това била прекрасна, плодородна долина. Там са описаните в Библията Тигър, Ефрат и двете реки - притоци на р.
към текста >>

41. Как е станало първото чадърче. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Един ден малкото джудженце решило да отиде на разходка до Лисичина поляна.
КАК Е СТАНАЛО ПЪРВОТО ЧАДЪРЧЕ В една голяма гора имало малка къщичка. В тази малка къщичка живело малко джудженце. По цял ден малкото джудженце се разхождало из гората, играело си и събирало сладки корени за храна. Един ден малкото джудженце решило да отиде на разходка до Лисичина поляна. Станало рано, измило се, вчесало дългата си брада, облякло си най- новите дрехи, ушити от перата на пъстрите горски птички, сложило си новата червена шапка, заключило къщичката си и тръгнало. Вървяло, вървяло, преминало реката, преминало големия дол и колкото отивало по-далеч, толкова наоколо ставало по-красиво и по-красиво. Неусетно стигнало до Лисичината поляна. — Ех, че хубави цветя има тука, я да си набера един букет! — казало си джудженцето и започнало да събира червени макове, бели маргаритки и сини метличини. От тук един цвят, от там друг цвят късало джудженцето и отишло многсъ надалеч, а през това време Слънчо прибрал лъчите си и тъмни облаци се надвесили над земята.
към текста >>

42. Трите пеперудки. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Изсушило с топлите си лъчи измокрените им крилца и казало весело: —- Чуйте, птиченца, животинки и цветенца, това, което ще ви кажа и го запомнете добре: само с братска обич и привързаност ще победите в света! Зачуруликал славеят в усоите и винаги, винаги повтарял тия думи, които чул от слънцето.
— Сбогом! — казали му трите сестрички пеперудки. — Щом няма място за всичките, ние сме готови да погинем от дъжда и бурята! Те се уловили за ръка и тръгнали срещу стихията. Слънцето надничало зад тъмните облаци и чуло, как трите сестрички- пеперудки отговорили на божура. Тяхната привързаност го трогнала. Усмихнало се веднага, бурята притихнала и дъждът спрял. Изсушило с топлите си лъчи измокрените им крилца и казало весело: —- Чуйте, птиченца, животинки и цветенца, това, което ще ви кажа и го запомнете добре: само с братска обич и привързаност ще победите в света! Зачуруликал славеят в усоите и винаги, винаги повтарял тия думи, които чул от слънцето. Славянска приказка преразказа: Беса Паспалеева
към текста >>

43. Лятото се свърши - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Никого не пита, като си отлита! Дорде се усетим да се наиграем, свършило се вече, дошъл му е краят! Черни почернели от слънцето лете, всички се прибират вече в градовете.
ЛЯТОТО СЕ СВЪРШИ Лятото се свърши — като сладка пита. Никого не пита, като си отлита! Дорде се усетим да се наиграем, свършило се вече, дошъл му е краят! Черни почернели от слънцето лете, всички се прибират вече в градовете. А далеч — морето, горите, полята, — самотни утихват — до идното лято! Ел. Багряна
към текста >>

44. Прераждане - Сава Калименов (1901 - 1990)

Един ден, като играело с други 2 — 3 другарчета в една от стаите на училището, съборили една врата, от което събаряне много се уплашило, още повече при мисълта, че ще бъде наказано от учителката.
Има вече много случаи, когато деца са си спомняли отделни факти от миналите им прераждания, и когато тия факти са били проверени, те са се оказали верни. Поради липса на достатъчно място, ние тук не можем да преведем освен един случай, който е станал в България и е съобщен от Рачо Г. Даскалов, секретар бирник от с. Басарбово, Русенско, както следва: „През 1904 год. имах 6 и половина годишно момче на име Колю, което бе започнало да ходи на училище в селото ни Басарбово, Русенско. Един ден, като играело с други 2 — 3 другарчета в една от стаите на училището, съборили една врата, от което събаряне много се уплашило, още повече при мисълта, че ще бъде наказано от учителката. И от това ли бе, от друго ли бе, зле заболя и на 4 декември 1904 година се помина. През 1906 год. на 24 септември роди ми се момиче което кръстихме „Здравка“, която сега скоро ще навърши 13 години. През пролетта на 1912 год. един ден съпругата ми, в присъствието на всички домашни, каза на Здравка, че след ваканцията ще я дадем в училище, а Здравка без заобикалки каза: „Мамо, че аз нали ходих на училище?
към текста >>

45. Пеперуди - Георги Радев (1900–1940)

И тя ли, природата ли, въобще някой — нека не отиваме за сега по-далеч от редуцирания език на фактите — изписва крилата така, че да наподобяват лице на кукумявка, плашило за птиците.
Няма да се спирам да обяснявам това. Исках само да подчертая, че прости, почти очевидни истини, които природата е изразила ясно и недвусмислено на своя жив език, се тълкуват често предубедено за угодата на никаква изкуствена теория, особено пък когато, както в наши дни, тя е призвана да слугува на партийни или идеологични цели. Ето, вземете, да речем, приведеният пример та пеперудата Caligo brasiIiensis. Тя, като повечето насекоми, има врагове — птици, на които служи за храна. Трябва някак да се опази. И тя ли, природата ли, въобще някой — нека не отиваме за сега по-далеч от редуцирания език на фактите — изписва крилата така, че да наподобяват лице на кукумявка, плашило за птиците. Ясно е, че в случая имаме цяло разсъждение, присъщо на един мислещ разум. Пеперудата — ако е тя самата — сякаш е изучавала своите врагове. Узнала е, от що се боят те, от какво бягат. И е измислила средство за защита — да нарисува върху себе си, па и с цялата си форма въобще да наподоби, образа на кукумявка — плашило за нейните врагове. Това е, което просто и чисто ни се налага от наблюдение на фактите.
към текста >>

И е измислила средство за защита — да нарисува върху себе си, па и с цялата си форма въобще да наподоби, образа на кукумявка — плашило за нейните врагове.
Трябва някак да се опази. И тя ли, природата ли, въобще някой — нека не отиваме за сега по-далеч от редуцирания език на фактите — изписва крилата така, че да наподобяват лице на кукумявка, плашило за птиците. Ясно е, че в случая имаме цяло разсъждение, присъщо на един мислещ разум. Пеперудата — ако е тя самата — сякаш е изучавала своите врагове. Узнала е, от що се боят те, от какво бягат. И е измислила средство за защита — да нарисува върху себе си, па и с цялата си форма въобще да наподоби, образа на кукумявка — плашило за нейните врагове. Това е, което просто и чисто ни се налага от наблюдение на фактите. Тия факти могат да се тълкуват и обясняват всякак, от едно или друго становище, но те все си остават това което са — стъпки на една мисъл, ясна и очебийна. И никакво логическо извъртане не може да я измени. Дали за обяснението на тия факти ще се повика на помощ някаква „целесъобразност“ или „инстинкта“, който при последна сметка се разлагал според някои съвременни учени на биохимични съставки, свързани в цяла верига „тропизми“, „условни рефлекси“ и пр. и пр., безразлично е.
към текста >>

46. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

И казва ето какво за това чувство и на най-космополитните между тях: „Ний, българите, обикновено обичаме бащиното си огнище повече от съседните нам народи и сме уединени от света.То ни е лишило от себепознание.“ Космополит по дух, Йовчев не харесва това вечно българско сгушване около корените, дори да си стигнал на върха на света.
Продължава традицията след идващите от Англия най-много да са чуждите студенти от България. Особено близък на българите е отвореният и жив Бедрос, който вече е учил в Аинтабския колеж в Турция и е блестящ студент. Да размениш с такъв човек по няколко шегаджийски лафа на турски в студентската кафетерия е не само весело, но и сладко отвътре. По това време заселилият се тук още през 1870 г. сливналия - журналистът Илия Йовчев, пише дописка за петдесетина български студенти в Америка в „Цариградски вестник“. И казва ето какво за това чувство и на най-космополитните между тях: „Ний, българите, обикновено обичаме бащиното си огнище повече от съседните нам народи и сме уединени от света.То ни е лишило от себепознание.“ Космополит по дух, Йовчев не харесва това вечно българско сгушване около корените, дори да си стигнал на върха на света. Има го, разбира се. И дали е лишило Дънов и Делчев, пък и нашенско-арменския Бедрос от самопознание, не е ясно. Но че от време на време е хубаво да си се свият в малоазийския си мехур и да се посмеят, в това няма съмнение. Дърпа коренът. Телескопичен блик Бедрос се връща да проповядва, за да го заколят като мъченик в родния му край има-няма след седем години.
към текста >>

И дали е лишило Дънов и Делчев, пък и нашенско-арменския Бедрос от самопознание, не е ясно.
Да размениш с такъв човек по няколко шегаджийски лафа на турски в студентската кафетерия е не само весело, но и сладко отвътре. По това време заселилият се тук още през 1870 г. сливналия - журналистът Илия Йовчев, пише дописка за петдесетина български студенти в Америка в „Цариградски вестник“. И казва ето какво за това чувство и на най-космополитните между тях: „Ний, българите, обикновено обичаме бащиното си огнище повече от съседните нам народи и сме уединени от света.То ни е лишило от себепознание.“ Космополит по дух, Йовчев не харесва това вечно българско сгушване около корените, дори да си стигнал на върха на света. Има го, разбира се. И дали е лишило Дънов и Делчев, пък и нашенско-арменския Бедрос от самопознание, не е ясно. Но че от време на време е хубаво да си се свият в малоазийския си мехур и да се посмеят, в това няма съмнение. Дърпа коренът. Телескопичен блик Бедрос се връща да проповядва, за да го заколят като мъченик в родния му край има-няма след седем години. Петър тогава е в Бостън и като научава за станалото, бива дълбоко покрусен. По него време тук цари истинската протестантска дисциплина.
към текста >>

47. 5:30 ч., 26 март [понеделник], 1923 г. - София - Георги Христов

Ако някого искаме да ограничим, той става като шило.
Злото е един фактор и ние ще го вземем като необходимо. Разширението на съзнанието ще го вземем в закона на хармонията. Един човек при едно общество е добър, а при друго - лош. То е, че не му се дават условия да прояви доброто си. Ограничението не трябва да става на видимия свят. Ако някого искаме да ограничим, той става като шило. На умния може28 . Имате във вашето общество човек, когото не можете да търпите, а той другаде се е появил много добре. Може и при вас да се прояви, но не го изолирайте, поощрявайте го, за да се освободи и да заработи. Според нас съвет се дава само на умния, а, на които не са готови, съвет не се дава. Има неща кармически, които не могат да се кажат, (което кажеш и стане, то е Божествено).
към текста >>

48. Борис Николов - Георги Христов

Аз си представих как Жечо, който знае да използва всичко най- рационално, е карал бедното животно да работи толкова много, че то най-после е решило да намери спасение само като напусне този мъченически свят.
Само след половин час босият е вече обут. Ремъчките са нагласени и потегнати. Човек усеща приятно краката си върху гладката кожа, вместо върху острите камъчета по двора. При появата на всеки нов чифт сандали, Жечо поглежда с нажалени очи и с отпуснати бърни към краката на новообутия щастливец и почва да нарежда жалбите за тая чудесна работлива кобила, която така бързо напуснала този свят. Кой знае защо, но и у мене се пренесе тази жалба. Аз си представих как Жечо, който знае да използва всичко най- рационално, е карал бедното животно да работи толкова много, че то най-после е решило да намери спасение само като напусне този мъченически свят. Гледа Жечо простряната кожа, поглежда сандалите и леко въздъхва. И така, в очите на Жечо, Борис вече е достигнал съвършения модел на селски работник. Още повече сега, когато със своето майсторство по сандалите той го освобождава от тежката мисъл, че трябва да купи осем чифта сандали от карнобатския пазар. Жечо често го сочи като пример за подражание и възхвалява идеите на Бялото Братство, само ако са изявени по този начин. Смешна, но мила и самодоволна е неговата физиономия в тия часове.“ Днес, когато описвам Борис, иска ми се той и ние всякога да сме както тогава в Ачларе.
към текста >>

49. Коста (Константин Константинов) - Георги Христов

Той влагаше старание и особен смисъл в работата, тъй като тези движения и провирания на шилото и иглата вече осъществяваха неговата толкова мечтана независимост.
Втората атака към самостоятелност беше, когато посредством гаранцията на един наш приятел и член на Братството - Тодор Попов111, ние успяхме да вземем част от един голям търг за изготвяне горнищата на войнишки ботуши. Никой от нас не знаеше обущарския занаят, но в скоро време, приведени над миризливите кончове112, почнахме да отхвърляме част от работата. Дали от нашите горнища щяха да станат най-хубавите ботуши, това е отделен въпрос, но ние усърдно мушкаме шилата и иглите, седнали на малки столчета в двора или във вестибюла на квартирата на нашия приятел и брат Тодор. Картината беше неописуема. Коста работеше най-усърдно. Той влагаше старание и особен смисъл в работата, тъй като тези движения и провирания на шилото и иглата вече осъществяваха неговата толкова мечтана независимост. Не си спомням добре края. Зная, че хората доста изпулваха очи при приемането на поръчката. Те плащаха нещо, което беше достатъчно да покрие само разноските и тези няколко самуна хляб, сирене и халва, изядени при работата. За възнаграждение не остана нищо. Ние продавахме евтин труд.
към текста >>

НАГОРЕ

0.23076605796814