Търсене в текстове за 'Шило'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Учителят се беше завърнал на "Изгрева", здравословното Му състояние се бе влошило и Сам Той бе наредил да изпратят телеграма на мен и на Бориса до село, за да дойдем на "Изгрева" незабавно.
Отстранява ме. Така приех нещата и решихме да заминем на село. Бях написала писмо на Учителя, което по- късно, след заминаването Му, бе намерено и го разнасяха насам-натам и го показваха всекиму - че съм си позволила да се сърдя на Учителя и да изказвам недоволството си от Него за това, че не ме иска и ме отстранява от Мърчаево. Ами вие как бихте постъпили в такъв период. Сега е лесно да се умува и да се правят заключения, но тогава, в онзи водовъртеж на събития и хора, аз само послушах Учителя - взех си багажа и напуснах Мърчаево. Учителят се беше завърнал на "Изгрева", здравословното Му състояние се бе влошило и Сам Той бе наредил да изпратят телеграма на мен и на Бориса до село, за да дойдем на "Изгрева" незабавно. Получихме телеграмата и пристигнахме веднага при Него. Той ни беше извикал, имаше нужда от нас. Оказа се, че не Той имаше нужда от нас, но ние имахме нужда от Него, защото станахме свидетели на едно от най-малките откровения на Учителя и един от най-великите мигове на тази епоха. Последните три-четири дни бяхме непрекъснато при Него. Около Него имаше и други братя и сестри.
към текста >>

2. 3_71 Последните дни на Учителя

Вероятно нещо се бе разрешило - нещо, което ние не разбрахме и над което, тридесет години след това, непрекъснато умуваме.
"Последните дни на Учителя" Последните три дни аз и Борис Николов бяхме непрекъснато около Учителя, бяхме се завърнали от провинцията - Той беше наредил да ни извикат с телеграма. На 26 срещу 27 декември 1944 година, в 2 часа през нощта, Учителят отвори очи и каза: "Да, хубаво. Сега всичко хубаво се разреши." И отново заспива и се унася. Вероятно нещо се бе разрешило - нещо, което ние не разбрахме и над което, тридесет години след това, непрекъснато умуваме. Дали бяха политическите събития, на които Той даде Своя насока за разрешение или беше съдбата на Школата и начинът за нейното просъществуване. Ние не го разрешихме. Но вие ще разрешите тази загадка. По едно време Той отново се събужда, отваря очи и казва, като се обръща към нас двамата: "Благодаря за помощта и нежността, с която се отнасяхте към мене." Аз възприех, че това не се отнася за последните три дни, а изобщо за пребиваването ни в Школата. Преди това Учителят се унасяше, заспиваше, отваряше очи и изведнъж с будно съзнание леко се повдигна от леглото, подпря се на лакти и каза: "Втори път по този път не искам да минавам." След това заспа.
към текста >>

3. 4_05 Песните на Учителя и вселяване на Духа Божий

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Когато се изкачили горе на езерата, състоянието на Учителя се влошило.
Той се забързал към нея, наредил да й дадат гореща вода за пиене и казал как да я лекуват. Тя повърнала и по един чуден начин се оправила. Обаче останала да нощува долу, на хижа "Вада". На другия ден, седнала на кон и пристигнала на езерата. Братята и сестрите, които придружавали Учителя, бавно и мъчително стигнали до Второто езеро. Когато се изкачили горе на езерата, състоянието на Учителя се влошило. Стойна Христова и аз нея година отидохме по-късно на езерата. Носим пъпеши и плодове и се радваме, че ще Го видим. Когато отидохме при палатката Му да Му целунем ръка, Той не можеше да говори, нито да си подаде ръката. Тогава ние я хванахме и повдигнахме, за да я целунем. Много се умъчнихме и плакахме.
към текста >>

4. 5_40 Учителят за Фердинанд и Европейската война

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Учителят по този случай каза, че Фердинанд е едно шило.
Пълен провал и втора национална катастрофа. Какво става по-късно с Фердинанд? Замина за Германия и остана там. Но той не бе случайна фигура. Той занесе там своите идеи и неговото присъствие се оказа пагубно за Германия. Учителят по този случай каза, че Фердинанд е едно шило. Шило в торба не стои, а винаги излиза навън и боде. Фердинанд като отиде в Германия, от неговото присъствие там всички пощръкляха. На говедата и кравите като им се пусне муха-щръклица, тя хапе и всички говеда пощуряват и пощръкляват. Та Фердинанд е тази муха- щръклица. И от него пощръкляха всички в Германия.
към текста >>

Шило в торба не стои, а винаги излиза навън и боде.
Какво става по-късно с Фердинанд? Замина за Германия и остана там. Но той не бе случайна фигура. Той занесе там своите идеи и неговото присъствие се оказа пагубно за Германия. Учителят по този случай каза, че Фердинанд е едно шило. Шило в торба не стои, а винаги излиза навън и боде. Фердинанд като отиде в Германия, от неговото присъствие там всички пощръкляха. На говедата и кравите като им се пусне муха-щръклица, тя хапе и всички говеда пощуряват и пощръкляват. Та Фердинанд е тази муха- щръклица. И от него пощръкляха всички в Германия. Той занесе там бацила на заразата.
към текста >>

5. 8_04 Музиканти при Учителя

Ще разкажа нещо интересно, което би изкушило някои читатели.
А какво се оказа? - Точно обратното. Но Той я ценеше като педагог и изпращаше при нея наши братя и сестри да се учат. Той я ценеше за това нейно качество на педагог и оценяваше нейния музикален талант като певица. Асен Арнаудов бе най-талантливият ни музикант. Ще разкажа нещо интересно, което би изкушило някои читатели. Асен ми е разказвал, че при всичките си запознанства и отношения с момичета, с които е поддържал връзки, винаги е споделял с Учителя. Аз го гледах изненадано. За мен това беше нахалство и дори му го казах. Той разказваше как е споделял с Учителя за различните момичета и как веднъж Му казал, че ще доведе едно момиче пред балкона Му, за да може Учителят, като излезе на балкона, да го види и да му даде подходящ съвет за това момиче. Това говореше за едно искрено и отворено отношение към Учителя, като на син към Бога.
към текста >>

6. ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА

ТОМ 2

Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде, и сам Господ твой ще се възцари и ще бъде глава над всички.
Ти не ще да ни откажеш от да те придружаваме винаги в този път, в който ходиш, този път на благодатната Светлина, която произвожда Радост и Веселие във всички души и духове. Ти ще благоволиш да ни допуснеш да сме с теб и да сме твои спътници, да те придружаваме наедно към небесните сфери, към конто Духът ти ще се повдигне. Ето ние сме Сбор велик, който ламти да те приеме и да ни станеш началник, велик предводител, Бог и Господ крепкий. Ние съзираме сега твоето уединение и твоята тегота, която сега носиш в себе си. Но това уединение е уединение, наложено отгоре, от вечната неизменна Воля на Бога, твоя Господ. Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде, и сам Господ твой ще се възцари и ще бъде глава над всички. Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към Престола на небесните светове, към Престола на небесните слова, към вечните сфери на славните наднебесни светове, в безконечните области на вселените, мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние сега се стремим да достигнем. О, вечни мирове! О, вечни светове, пълни със славен живот, и Вселени духове, пълни с вечна, безкрайна и неизмерима Мъдрост, в която плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тази необятна и неизследима Душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели – сърце, в което всичкият Живот намира своето изражение. Към тия безпределни Небеса, към тия безпределни светове, към тия безпределни мирове, към тия безпределни вселени от мирове и светове, в които тая вечна, безпределна и неизмерима Душа прониква и изпълня всичко с Благост, пълна от безконечна и непреривна, вечна и славна Любов, която стопля и осветлява, и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благовейно възторжение и възвишение в този славен път на Живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум, от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от представление към представление, от начало към всяко начало, от край към всякой край, от частица към всякоя частица, във всяко нещо и във всяка вещ, отначало и докрай към тая жизнена Светова вселена над вселените, към тоя Светов мир над мировете, към тоя Светов свят над световете, в които Вечен свет, Вечен мир, Вечна радост, Вечна истина, Вечна правда и Вечна благост във все и във вся изпълня, от безпределната висота към безпределната висота, от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения, необозрими и неизследими във всичко – в това величествено и възторжено мълчание на безпреривната вечност всичко е в тишина. Там, в тая свята и славна тишина, се въздават слава и хваление Богу нашему.
към текста >>

Но Неговото време се е свършило, Неговият час е дошъл да бъде хвърлен в бездната, за да не изкушава вече чадата Божии.
На 19. миналия (месец) Аз видях нашия Господ. Ние двама смазахме главата на една голяма змия.,Един от нашите големи врагове е премахнат." (Писмо от 4.4.1399 г. гр. варна.) „Аз се моля за вази, Бог да ви укрупява в Дух и Сила, да растете във всяка благодат и Мъдрост Божия. Моля се, щото Бог да осуети всичките лукави замисли на дявола, който постоянно като лъв рикае да намери някого, за да го разкъса и погълне. Но Неговото време се е свършило, Неговият час е дошъл да бъде хвърлен в бездната, за да не изкушава вече чадата Божии. (Виж Откровение от Йоана, 20 гл., ст. 1-3.) На 19 март Мен ми се представи една вечер едно видение, в което ние заедно с Господа Исуса, нашия Спасител, поразихме една огромна и велика змия, цяло страшилище. Това е един от най-добрите знаци, които Бог ми е подарил да видя, че Неговата Сила е непобедима. Да, любезни мои братя, нашият главен враг е победен вече, Господ Исус му е смазал вече главата. Аз се радвам като виждам че Господ ви благославя изобилно.
към текста >>

7. 72. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА

Борис Николов

ТОМ 2

При някои случаи след като съобщаваха на Учителя, че еди кой си брат или сестра лежи на леглото без сили от поста и че състоянието му се е влошило, Учителят даваше строги съвети какво да се направи, а понякога лично отиваше да види гладуващия.
Следващия ден можеше да се поеме малко разредено картофено пюре. Отпостването ставаше и със спаначена супа като се пиеше само водата. Поради неспазване на това правило някои пострадаха. Друго залитане беше когато някой реши сам да прави пост без да пита Учителя продължително време. Имахме и трагични случаи и някои си заминаха заради такива своеволия. При някои случаи след като съобщаваха на Учителя, че еди кой си брат или сестра лежи на леглото без сили от поста и че състоянието му се е влошило, Учителят даваше строги съвети какво да се направи, а понякога лично отиваше да види гладуващия. Постът не е шега работа. Той е един процес не само на физическо изчистване на организма, но и на духовно обновление и приближаване към идеала, към който се е устремил ученика. Наряд за десетдневния пост. Започва от началото на февруари, първия ден от разсипа на луната. Формула: „Господи, приеми ме в лечебницата на природата за 10 дни." Казва се само един път преди започване на поста.
към текста >>

8. 145. ЧЕШМАТА

Борис Николов

ТОМ 2

Трябваше да изчистиш нещо отвън, което е свързано със същото, което е в теб задръстено и е запушило извора на живота да тече в теб.
" Пак влиза тук и там и след малко се явява със заповед за назначение. Милка не вярва на очите си, а заповедта си е заповед и Милка остана в София. Вижте сега колко просто е казано тук за онези, които познават окултните закон.и. Ако не беше изчистила чешмата нямаше да се уреди и нейната работа. Животът е неразривно свързан помежду си. Трябваше да изчистиш нещо отвън, което е свързано със същото, което е в теб задръстено и е запушило извора на живота да тече в теб. Това са съотношения. Чистенето започва отвън, че после отвътре и накрая идва отпушването. Тъй е просто за обяснение. Но тогава би ли могъл да издържиш и един ден на мястото на Милка Периклиева? В това е силата на тая опитност.
към текста >>

9. VII. УЧИТЕЛЯТ И РУСИЯ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Ще стане не това, което този или онзи иска, но ще стане това, което е решило Бялото Братство.
А тя ще приеме духовното. Русия сега отглежда незаконно роденото дете на Запада. Не е до-раснало още да се пусне да ходи по света, но ще му дойде времето. Бялото Братство е създало земята. То си има свои членове във всички страни на земята и всичко държи в ръцете си. Ще стане не това, което този или онзи иска, но ще стане това, което е решило Бялото Братство. Ще победи плана на Бялото Братство. Няма сила, която може да се противопостави на Бялото Братство." (Това са разговори на Учителя в първите години). БЪДЕЩЕТО НА СЛАВЯНСТВОТО „На българите и Славянството не е определено да имат някакви успехи чрез войни. Защо? Защото Божият Дух днес работи в тях и Той изключва този метод за разрешаване на противоречията чрез войни."
към текста >>

10. І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

Галилей Величков

ТОМ 4

На някои УЧИТЕЛЯТ откри бележитите им прераждания - известни на по-близката или по-далечна история, съобщи им имената, посочи им царства и държави, показа им изкачените върхове, напомни им светлите страници на живот с успехи и благоденствие, но не премълча и дните на горчиво падение, завършило трагично за самите тях и последователите им.
Ученикът Азаил пое част от деловите задачи и даде своя принос. С течение на времето броя на учениците нарасна. Умножиха се делата им. Породиха се много начинания. Навсякъде заставаше ученик с качества и с достойнство бдеше за единството между идеи и дела. На някои УЧИТЕЛЯТ откри бележитите им прераждания - известни на по-близката или по-далечна история, съобщи им имената, посочи им царства и държави, показа им изкачените върхове, напомни им светлите страници на живот с успехи и благоденствие, но не премълча и дните на горчиво падение, завършило трагично за самите тях и последователите им. Така УЧИТЕЛЯТ изтъкна много трудния път на ученика. Но при всички превратности на живота, от ученика се изисква да бъде верен и истинен, добър и правдив, чист и благ. Няма лесен път. Всякога обаче ученикът придобива опитности, знание и мъдрост, без които не може да се разбере Истината. Ученикът Аверуни е познат в школата, като един от четиримата стенографи.
към текста >>

11. І.8. ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС

Галилей Величков

ТОМ 4

Времето, дългото време е извършило своето - пълната забрава бе неоспорим факт.
Погледнахме плахо УЧИТЕЛЯ и наострихме слух, в очакване някой от нас да вдигне завесата на миналото и да продължи изреченото от Христа слово на планината. Очакваният от нейде глас не проговори. Явно въпросите бяха от най-трудните. Завесата, спусната пред съзнанията от векове, бе много тежка. Не бе по силите ни да разчетем страниците на минали преживявания. Времето, дългото време е извършило своето - пълната забрава бе неоспорим факт. УЧИТЕЛЯТ долови безсилието ни, но продължи настойчиво да ни оглежда. Искаше от нас - не мълчаливо спотайване, а откровен и смел отговор. Тогава, с особена деликатност, присъща на Неговия педагогически усет, Той се обърна към седящите на първата редица и наново запита: - А вие, брат Белев, бяхте по времето на Христа и на планината сте слушали тази проповед. Възхищавахте се от Неговата мъдрост, продължете блаженствата! Доверието, с което УЧИТЕЛЯТ обгърна брата и той, поласкан, с пълен глас откровено отговори: - Учителю, не мога да си спомня!
към текста >>

12. 6.33. Третият приятел

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Съзнанието на Кузман Кузманов беше разрешило задачите на сърцето и задачите на ума, но сега идва най-трудната задача - да се хармонизират качествата и добродетелите на сърцето със способностите на ума.
Докато третият - Кузман Кузманов, носеше съзнанието на онзи, който има силно повишено социално чувство и трезвен реалистичен поглед за нещата, той непрекъснато търсеше връзката между мистичния Ориент и рационалистичния Запад. Той искаше да направи онази висша хармония, да хвърли онзи идеен мост, между мистичното съзнание и съзнанието на окултиста. Той искаше да види Звездното Небе, изразено в народите, в обществата и човеците. Той знаеше, от Учителя, че на земята слизат три вида души: едните, които идват на земята за изкупление и техният път е пътя на Любовта. Вторите идват за усъвършенстване, те следват пътя на Мъдростта и третата верига души, които идват да помагат на човечеството, тези души следват пътя на Истината. Съзнанието на Кузман Кузманов беше разрешило задачите на сърцето и задачите на ума, но сега идва най-трудната задача - да се хармонизират качествата и добродетелите на сърцето със способностите на ума. Това ще рече, душата да дойде до онзи мистичен брак, при който ще протекат разумните сили на волята; в тази хармония именно ще се прояви Учителят чрез своята пълнота. В тази Божествена пълнота ще израсне човекът, който ще бъде израз на великия равностранен триъгълник - символ и емблема на Учителя и новото Учение. Тази трудна задача в малката група на третото действие беше поставил Учителят за разрешение, която даде дълбоки отражения в беседите на Учителя. Учителят се проявяваше като творчески реформатор, който дава нови скрижали на народите и човечеството. Тази задача беше свързана с великите мистерии на истината.
към текста >>

13. 9. РОКЛИТЕ НА ГРАДСКАТА ГОСПОЖИЦА

Сега е много лесно в тези времена младо момиче завършило гимназия да си вземе куфарчето, че и без него и да напусне дома на семейството си - и работа ще си намери, и препитание ще си намери, че и дори и под покрив ще се подслони.
9. РОКЛИТЕ НА ГРАДСКАТА ГОСПОЖИЦА Бях завършила гимназия и съм девойка и вместо да ме омъжат родителите без да искат ме изпуснаха както обичаше да казва майка ми и аз съм се изплъзнала от тяхната опека и съм станала дъновистка. Семейството ми беше много против това мое отклонение и водеше безмилостна война срещу мен все едно, че не съм тяхна плът и кръв и като че ли съм чужд човек. Чуждият човек ще избяга, ами аз къде да избягам като те са ми родители. Сега е много лесно в тези времена младо момиче завършило гимназия да си вземе куфарчето, че и без него и да напусне дома на семейството си - и работа ще си намери, и препитание ще си намери, че и дори и под покрив ще се подслони. Но тогава това бе немислимо - беше трудно и обществото не бе свикнало още на такива неща и реагираше бурно и се противопоставяха срещу такива бунтовници. Направо ги парализираха със своето обществено противопоставяне. А аз бях станала в очите на родителите ми непоправима дъновистка. Използваха всички възможни методи, които им бяха известни: отначало не ми позволяваха да излизам, заключваха ме, а аз исках да изкоча през прозореца. Видяха, че може да си счупя краката и че това няма особена полза.
към текста >>

14. 49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

Тогава семейството решило вечерно време всеки ден да се моли и през деня, и през нощта.
Това е първото правило в Школата. Един друг пример за една сестра - Драга Михайлова, която през 1949 г. получава заповед от новата комунистическа власт за изселване на цялото семейство от София като дъновистка. Семейството тръгнало да търсят връзки, но никой не посмял да им даде някакъв адрес - нито от Изгрева, нито от някъде другаде, за да намери хора, които имат влияние пред управляващите, за да отменят заповедта за изселване. По онова време всички се страхували и то с право. Тогава семейството решило вечерно време всеки ден да се моли и през деня, и през нощта. Молили се, какво се молили: но в заповедта имало дата, до която имат право да престоят в София. Накрая си опаковали най-необходимият багаж и раздали цветята на съседите, като им ги подарили, за да не би да изсъхнат в тяхно отсъствие. Вече успели да намерят и кола, която да им прекара багажа до гарата и оттам с влака на посоченото място за интерниране. Един ден, когато трябвало да бъдат изселени идва, почуква и влиза един много красив мъж, потърсил брат й Иван и поискал да види заповедта за изселване. Подали му я, а той я взел, погледнал я, сложил я в джоба и казал: „Заповедта се отменя от най-голямо и от най-високо място".
към текста >>

15. 97. ГЛАСЪТ НА БОГА

Така също чрез молитвата от човека заминава във вид на сноп от прожектор нагоре онова, което е подпушило човека и тази енергия е опасна за него и би го разрушила докато същата енергия горе е храна за Невидимия свят и той я използва, а в замяна на това връща друга специфична енергия за човека, която раздвижва неговия живот и го кара да върви по своят път като се храни от нея.
Растенията поемат въглероден двуокис за храна, а от своя страна отделят кислород, който е пък храна за хората. Хората отделят въглероден двуокис, който е пък храна за растенията. Едното, което е отрова за едните се явява храна за другите. Въглеродният двуокис е отрова за човека, но е храна за растенията. А кислородът отделен от растенията е отрова за тях, но е храна за човека. Така също чрез молитвата от човека заминава във вид на сноп от прожектор нагоре онова, което е подпушило човека и тази енергия е опасна за него и би го разрушила докато същата енергия горе е храна за Невидимия свят и той я използва, а в замяна на това връща друга специфична енергия за човека, която раздвижва неговия живот и го кара да върви по своят път като се храни от нея. Та затова човек преминава чрез страдания, а чрез страданията обработва в себе си онзи инертен материал, който е в него, а онова, което излиза от страданията на човека като енергия е храна за Невидимия свят и затова човека чрез молитвата трябва да я насочи нагоре към Небето. Ето защо Учителят каза: „Първото посвещение на човека е пътя на страданието". Тогава човек разбира всичко. Второто посвещение е пътят на радостта, който път е много по-мъчен от пътя на страданието. Да издържи човек една радост трябва да премине през девет страдания.
към текста >>

16. 115. НЕЗАДОВОЛЕНОТО ЖЕЛАНИЕ

Чули, че там в техния град имало едно момиче, което завършило гимназията, но какво се случило, че тя полудяла.
Ще питате коя е тази сестра? Не се ли досещате? Един път бях аз, друг път друга и така може би се редувахме към десетина сестри. Ще ви разкажа един случай с брат Стефан Камбуров от Стара Загора. В онези години братята и сестрите се събирали в братски кръжоци и понякога са правили опити да помагат на нуждаещите се и на някои, които са били болни. Чули, че там в техния град имало едно момиче, което завършило гимназията, но какво се случило, че тя полудяла. Тя толкова буйствала, викала, крещяла, дори чупела всички предмети, до които се докосвала. Ето защо те се опитвали да я държат вързана, а пък майката ходела, викала лекари, но никаква полза. След това довеждала свещеници да й четат молитви дано молитвите от вън да помогнат и да изгонят лудостта на дъщерята. Но и това не помогнало. Най-после тя узнала за нашите приятели от кръжока и споделила своята болка, Нашите приятели вече смятали, че те са вече много духовно напреднали и ще могат да се справят с този обикновен случай и да я излекуват.
към текста >>

17. 209. БОЯН БОЕВ

Онези двамата си отварят очите, гледат, а балета е свършил и свършило е и първото действие.
Но онзи до него иска да гледа, платил е билет, има стол, има представление, има балет и балерини. Но Боян се навежда и му казва: „Жми ти казвам, че не отговарям за тебе". Онзи няма какво да прави, няма как да възрази на старшия брат Боян, онзи си затваря очите и жми. Боян се обръща и на другата страна, и на другият му извиква да жми. След като свършва номера с балета и с балерините Боян им казва: „Сега можете да си отворите очите и да прогледнете". Онези двамата си отварят очите, гледат, а балета е свършил и свършило е и първото действие. Свършва оперетата, всички си тръгват към Изгрева. Но на връщане един го запитва: „Абе, брат Боян, ние жмихме, ами ти какво прави по това време, ти жми ли или гледа балерините? " А Боян най-невъзмутим, но сърдито говори: „Аз не жмех, но гледах вие дали жмите и ту се обръщам наляво, ту се обръщам надясно, че сега ме боли врата". „Брат Боян ами как разбра, че балета свърши и че балерините си отидоха? " „Ами онзи там отзад дето седеше зад моя стол ме ръгна и рече: „Хайде бре, умири се вече балерините си заминаха." Всички се смеят, а целият Изгрев се залива от смях.
към текста >>

18. 282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА

Аз бързо в няколко изречения разказах всичко и че състоянието на майка ми се е влошило от млечния компрес и всички смятат у дома, че съм убиец на майка си.
А Учителят си гледа неговата работа, приема и изпраща гости, разговаря с този и онзи, аз стоях на пейката и чудя къде ли съм сбъркала. Седя аз и си казвам в себе си: „Учителю, знам, че не ме приемате и че имам някаква грешка. Ама какво да правя като не я виждам, за да се коригирам. Помогнете ми". След малко той изпраща поредния си посетител, идва при мене на пейката и пита: „Кажи каквото имаш да казваш, че съм много зает". Аз бързо в няколко изречения разказах всичко и че състоянието на майка ми се е влошило от млечния компрес и всички смятат у дома, че съм убиец на майка си. Учителят не ми каза нищо, отдалечи се така както дойде, а аз останах на същото място и чаках. Ама това чакане стана много дълго - от 8 часа сутринта до вечерта 10 часа. Беше се стьмнило, аз седя на пейката и чакам. Учителят отвори вратата, мина съвсем случайно покрай мене, но без да си обърне главата към мен, а гледайки напред пред себе си каза: „Вяра, вяра, вяра" и си продължи нататък. Аз станах и си тръгнах и посред нощ се прибрах у дома.
към текста >>

19. 282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА

Аз бързо в няколко изречения разказах всичко и че състоянието на майка ми се е влошило от млечния компрес и всички смятат у дома, че съм убиец на майка си.
А Учителят си гледа неговата работа, приема и изпраща гости, разговаря с този и онзи, аз стоях на пейката и чудя къде ли съм сбъркала. Седя аз и си казвам в себе си: „Учителю, знам, че не ме приемате и че имам някаква грешка. Ама какво да правя като не я виждам, за да се коригирам. Помогнете ми". След малко той изпраща поредния си посетител, идва при мене на пейката и пита: „Кажи каквото имаш да казваш, че съм много зает". Аз бързо в няколко изречения разказах всичко и че състоянието на майка ми се е влошило от млечния компрес и всички смятат у дома, че съм убиец на майка си. Учителят не ми каза нищо, отдалечи се така както дойде, а аз останах на същото място и чаках. Ама това чакане стана много дълго - от 8 часа сутринта до вечерта 10 часа. Беше се стьмнило, аз седя на пейката и чакам. Учителят отвори вратата, мина съвсем случайно покрай мене, но без да си обърне главата към мен, а гледайки напред пред себе си каза: „Вяра, вяра, вяра" и си продължи нататък. Аз станах и си тръгнах и посред нощ се прибрах у дома.
към текста >>

20. 32. ЕДНО ПЪТУВАНЕ ДО СЕЛО

Веднъж, обаче, Провидението изглежда бе решило да ме удостои с една опитност - богата, трогателна, която ми отвори очите и която желая да споделя тука.
Когато пътувах от село за гарата аз си вземах каруца от нашето село. Хората бяха добри, морални, 46 уважаваха ме, обичаха ме и.никога не съм изживявала страх и смут, как ще мина тези 7-8 часа до гарата. Но на връщане винаги съм изживявала това. Все пак някак си се е нареждало и аз съм си отивала благополучно, без да ми се е случвал някакъв инцидент. Аз благодарях на Бога и на Учителя, че ми се нарежда пътуването добре, но никога не се замислях, не се спирах да видя как се нарежда. Веднъж, обаче, Провидението изглежда бе решило да ме удостои с една опитност - богата, трогателна, която ми отвори очите и която желая да споделя тука. Връщам се от София през великденската ваканция. Пътувам цяла нощ с влак и пристигам сутринта в 8 часа на гара Раднево. Цяла нощ аз изпитвах обикновения смут и страх, дали ще намеря каруца и как ще пътувам с непознат човек толкова дълго време и то доста през гора. И все както винаги се успокоявах: „Е, все ще се нареди някак си". Пристигам в Раднево и отивам у мои познати, които винаги ме приемаха любезно и ми съдействуваха да си намеря каруца.
към текста >>

21. 74. ВЪЗКАЧВАНЕ НА МУСАЛА

Дрехите слънце- 101 то ни ги беше вече изсушило по пътя.
Беше неописуема, красива зимна картина - сред лято, по Петровден. Постояхме, попяхме, порадвахме се и си тръгнахме. По пътя се разчистиха облаците, ширна се кристалното мусаленско синьо небе, изгря палещото слънце. Докато стигнем до езерото снегът долу вече се беше стопил. Накладохме огньовете да си изсушим обущата и чорапите. Дрехите слънце- 101 то ни ги беше вече изсушило по пътя. И никой не се простудяваше. Й никой не се разболяваше. Напротив, някои от нас идваха с някаква болест, но с вяра, че като се изкачат на Мусала, ще оздравеят. И така ставаше. Така се случи веднъж и с мене.
към текста >>

22. 45. ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Тя ги изваждаше на пишеща машина по четири-пет екземпляра, а бай Юрдан с едно шило и голяма игла и здрав конец ги подвързваше.
Разгледа я и каза някои неща, които бяха пророчески. Но духът, който беше в нея, той пророкуваше за моята ръка, а не нейните познания по хиромантия. А това е една голяма разлика. По това време тя прихождаше в София и отсядаше по няколко месеца в дома на другия й брат Стефан. Всеки свободен ден тя употребяваше за преписване на извадки от Словото на Учителя по различни теми, които тя бе изваждала на времето. Тя ги изваждаше на пишеща машина по четири-пет екземпляра, а бай Юрдан с едно шило и голяма игла и здрав конец ги подвързваше. Беше добродушен старец. Но веднъж присъствувам, когато тя му нареди нещо да направи. Той стана и най-категорично отказа. Видях и усетих как ураган слезна от небето, мина през него и издуха Цанка на два метра от него. Вълната излезнала от него я отхвърли до стената.
към текста >>

23. 20. ЕВОЛЮЦИЯТА

Симеон Арнаудов

Циганите пък са едно изгонено племе от Индия, което е нарушило Божествения закон".
Учителят каза много ценни работи: Отначало Божествения Дух и Божията Сила са били вложени в материята, която е трябвало да се организира, понеже била инертна. Тази организация вървяла паралелно с минералния, растителния и животинския свят. Когато човек слезнал на земята след време много племена и народи са се отклонили първоначално от пътя и после са се изродили. Маймуните са примери за хора, които са претърпели обратно развитие. Аборигените в Австралия, местните жители, които англичаните завариха са също хора спрени в еволюцията си и тръгнали назад в своя упадък. Циганите пък са едно изгонено племе от Индия, което е нарушило Божествения закон". Учителят даде още ред примери за племена и народи, които не са си разрешили правилно задачата. А що се отнася за хора, то примери има много. Маяковски в Русия се самоуби, защото видя противоречието в социалния живот. Той смяташе, че изведнъж всичко ще се разреши и ще тръгне по своето еволюционно развитие. Джек Лондон пък дойде до прозрението, че Духът е всичко.
към текста >>

24. 23. Учителят пуска болшевиките на земята

Мария Младенова

Но после поради непослушанието на българите и управниците към думите на Учителя, то Небето решило да пусне болшевиките и руснаците в България.
А моят съпруг Илия Младенов разбра лично от устата на Учителя как ще завърши войната и че руснаците ще забият в Берлин над Райхстага червеното знаме на болшевиките. Така и стана. Забиха го. Но кака Еленка разказваше още нещо. Първоначално плана на Небето е било руснаците да дойдат само до Дунав и да не преминават в България. Но после поради непослушанието на българите и управниците към думите на Учителя, то Небето решило да пусне болшевиките и руснаците в България. Така и стана. СССР навлезна в България, окупира след това Източна Европа и се създаде цялата империя на СССР и т. нар. социалистическа система съставена от Румъния, България, Унгария, Чехия, Полша и половината от Германия, плюс СССР. Много пъти Учителят е искал да запази България, няколко пъти са го чували да повтаря: „Децата ми са добри. Ще остана".
към текста >>

25. 13. Грозната мома

Стоянка Цанева Драгнева

Всичко беше завършило на Запад, имахме много хубава интелигенция, която я избиха и остана страната без културно ръководно начало, та се дойде до културата, която имаме днес.
След като дойде 9.IX.1944 г. и след като комунистите взеха властта, Учителят искаше да помогне, без никакво насилие да бъде, да няма тези убийства, на целия парламент, на бившото правителство, което беше тогава, а да ги пратят на работа пет години в селата, къде по една, по две години, но да работят без да се извърши някакво насилие. Но тогава надойдоха хора, които съвсем нямаха понятие. И тази интелигенция, която беше, те я избиха, унищожиха. Щото тогава нямаше тези учебни заведения. Всичко беше завършило на Запад, имахме много хубава интелигенция, която я избиха и остана страната без културно ръководно начало, та се дойде до културата, която имаме днес. Докъдето дойдоха, до тази задънена улица и се впуснаха да отмъщават, да грабят, беззаконие. Ние видяхме, убедихме се, че комунистите са незаконните деца на буржоазията. Чрез делата го показаха, незаконните деца и на анархистите, защото отначало бе анархия. А пък анархистите са деца на буржоазията. И понеже не послушаха, Учителят вече казва: „По-добре е Аз да си отида.
към текста >>

26. 35. Мобилизацията

Гради Колев Минчв

Лицето, което беше извършило побоя и покушението срещу Учителя бе познато на Гради.
Този, който посегна върху Учителя и разстреля коня се казваше Райков. Бележка на редактора: През 1936 г. е съдбовна година за Братството. Нанесен е побой върху Учителят. Учителят получава парализа на ръката и кракът и заминава на Рила, като след 45 дни оздравява и се връща отново на Изгрева. Лицето, което беше извършило побоя и покушението срещу Учителя бе познато на Гради. То бе неговия ротен командир през време на неговият войниклък. Той го цитираше много пъти, но никой не желаеше да му запише името, да запише името на един предател и на един Юда. По тази причина всички го знаеха кой е, но никой не го записа на хартия и да се предаде впоследствие като покушител върху живота на Учителя. Онези, които го знаеха си заминаха, не го казаха, той се забрави и така остана. Но този човек като личност съществуваше.
към текста >>

27. 39. Игнат Котаров

Гради Колев Минчв

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Когато било привършило вече събранието Игнат станал и казал: „Когато живота ви висеше на косъм, вие пикаехте по лопушките и мислехте, че майките ви пражат яйца.
“ Игнат махнал с ръка и му казал: „Не се занимавам с тия работи! “ Добре, но началника му казал: „На еди коя дата, в толкова часа ще имаме партийно събрание. Моля ти се присъствувай на събранието“. „Добре“, рекъл Игнат. Отишъл на нея дата, събранието се състояло и Игнат бил възвърнат на работа. Когато било привършило вече събранието Игнат станал и казал: „Когато живота ви висеше на косъм, вие пикаехте по лопушките и мислехте, че майките ви пражат яйца. Какво знаете вие? “ (Това нещо лично ми е казал Игнат.) Той беше приятел на брат ми. Беше особняк. Съпругата му Лиляна доста си била теглила с него. Той е от Стара Загора и е от рода на Петър и Марин Камбурови.
към текста >>

28. 28. Една приказка и истинската развръзка

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Котката също се е сепнала и се е оттеглила, но нито врабчето знае от какво се е изплашило, нито котката е разбрала поради какво врабчето е хвръкнало.
Бай Иван Му отговаря: „Ами не знаем как“. Тогава Учителят му казва: „Ами ето така“. И картината е следната: на полянката някакво врабче е кацнало и си търси храна, а някъде наблизо една котка пълзи към врабчето и се готви да се хвърли върху него, за да го изяде. Учителят се навежда, взема едно камъче и го хвърля между котката и врабчето някъде. От падането на камъчето се вдига шум и врабчето е изплашено и хвръква. Котката също се е сепнала и се е оттеглила, но нито врабчето знае от какво се е изплашило, нито котката е разбрала поради какво врабчето е хвръкнало. Учителят казва на бай Иван: „Ами ето така! “ И тогава бай Иван си казал: „А, знам сега как“. Сега бай Иван не ми е казвал как е постъпвал по-нататък, но вероятно е намерил подобен начин, щото да подплаши единия и другия, без двамата да разберат от къде е дошла причината, та да се получи развръзката най-правилно. За двамата души кои са той не ми каза, вероятно това е, иска да си останат анонимни. Но за нас не е важно кои са, а това, което Учителят като закон изтъква.
към текста >>

29. 32. Влад Пашов и двата пожара

Във връзка с това трябва да кажа, че издаването на беседите се е вършило от най-различни наши приятели, между които е бил Славчо Печеников, тук в София и печатница „Малджиеви“ в Русе.
Те са работили там в тая печатница. Мисля, че и Марчето Петрова е била също там на работа. Понеже професията на чичо Влад е била такава, свързана с печатането и с печатането на беседите него го е вълнувало много и е бил свидетел по тоя начин на изказването на Учителя. Имайки предвид неговото изказване съм разговарял по тоя въпрос и с Елена Андреева и тя ми каза, че е вярно това, но казваше, че мисли, че има някакво право, че винаги говоримото Слово се предава по един начин, има и допълнителни средства за уяснява- не на мисълта, докато превеждането на говоримото Слово в писмена реч вече не може точно да се предаде, така смята тя. В същото време или пък ако се е налагало да се прави някаква редакция тя е трябвало да бъде съобразена със становището на Учителя, още повече, че по това време Той е бил на тоя свят и те са имали възможност да правят такова нещо и мисля, че след това те са го правили. Във връзка с това трябва да кажа, че издаването на беседите се е вършило от най-различни наши приятели, между които е бил Славчо Печеников, тук в София и печатница „Малджиеви“ в Русе. Но мисля, че те не са били много акуратни по отношение на това и не са го правили безкористно, което е много важно според мен, за да стигне до там, че Учителят да се наложи да вземе печатането на беседите в свои ръце. И периода, в който това печатане на беседи е било под прякото ръководство на Учителя се отличава от беседите, които са били, а са се издавали до тогава и след това. Учителят е държал те да бъдат на най-хубавата хартия и наистина когато ви попаднат беседи, които са напечатани на хромова хартия, на лъскава хартия, добре подредени, добре всичко направено, висококачествено за онова време, което е имало възможност в техниката, това е в периода, в който Учителят е ръководил пряко отпечатването. Преди това и след това беседите нямат много добър, качествен вид. Това е, което искам да кажа същественото и в този момент ми идва на ума за чичо Влад живота на Изгрева и печатането на беседите.
към текста >>

30. 4. Плявата

Ангел Вълков

През същата година времето се беше засушило и нея година жито и слама имаше малко.
поради това, че обществеността в Търново със своите подписи се обяви срещу съборите на Учителя, то през 1926 г., общия събор Учителят го премести да стане в София. Тогава беше вече купено мястото на Изгрева, но салона не беше още построен. Имаше братя майстори, които направиха на Учителя една подвижна беседка, която преместиха сред полянката. Той се качваше по няколко стъпала, сядаше на един стол и от там говореше беседите си. А всички съборяни насядвахме около Него на тревата и жадно поглъщахме Неговите Слова. През същата година времето се беше засушило и нея година жито и слама имаше малко. Но нашите ниви на село се случиха, че дадоха изобилно берекет и изкарахме при вършитба доста плява и напълнихме двата си плевника. През зимата се нареди да отида в София при Учителя. Беше края на зимата и Учителят нареди да отидем с Него и още десетина души на екскурзия на Витоша. Времето не беше лошо и ние през Драгалевци се изкачихме на Бивака. Там, на един завет запалихме огън и сварихме чай.
към текста >>

31. 55. Разводът

Ангел Вълков

Небето е решило да я освободи“.
55. РАЗВОДЪТ Един ден след обед, в малкия салон, т.е. в трапезарията Учителят на излизане се обърна към Тодор и му каза: „Тодоре, жената ти се взима, понеже зле си я третирал“. И след малко добави на останалите: „Тя излезе умна и предпочете да излезе от домът си, да пострада малко, но Тодор да остане жив. Иначе ако беше останала при него, него щяха да го задигнат в другия свят. Небето е решило да я освободи“. Тогава не само мъжът й Тодор, но и всички ние, останалите на Изгрева разбрахме не само какво е решението на небето, но и проумяхме, че ние нямаме никакви познания относно живота на човека на земята с неговите себеподобни. Тя фактически го спаси. И той го проумя. При друг случай Учителят се обръща към сестра Тодора: „Тебе небето те освобождава, понеже ти не си се оженила по своя воля“. Тя наистина не е искала въобще да се жени, но понеже баща й е овдовял след като майка й е починала, то той искал да се жени повторно, но нямало къде да доведе новата си жена.
към текста >>

32. 7. УЧИТЕЛКАТА

Учителят ме запита за някои обикновени неща, стана и показа, че посещението е привършило.
С тези думи Той затвори вратата на Стаята Си. Аз още не бях казала за какво идвам при Него и какво искам. А аз исках да Го коригирам, да Му обясня, че аз съм дошла при Него, да Го питам за влизането ми в операта, като оперна певица. Нито през ум не ми минаваше, че мога да стана учителка. Но това Той каза и тези думи ми се запечатиха в съзнанието. Учителят ме запита за някои обикновени неща, стана и показа, че посещението е привършило. Аз не можах да Го питам за онова, за което бях дошла. Значи, според думите Му, аз трябваше да стана учителка, а не да влизам в операта. Но тогава не го побирах това в ума си. Та аз бях следвала в Италия, в Санта Чичилия! За оперна актриса.
към текста >>

33. 20. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И 91. ПСАЛМ

В отговор на неговите думи съществото от Невидимия свят, което го е охранявало е извършило спасителната работа в името на Божията Любов, подкрепя увереността на Давида като описва именно случаи, в които Бог помага и най-после се изявява и сам Бог, който казва: "Понеже положи в Мене Любовта си, затова ще го избавя.
И така направихме всички. В една беседа държана преди години прочетохме обяснението, което Учителят дава за този псалм. Въобще псалмите са поетично творчество на цар Давид, който чрез тях е отдавал благодарност към Бога и небесните сили за помощта, защитата и охраната, спасението и избавлението, които е получавал от висините по време на големи и тежки изпитания, големи мъчнотии, гонения и противоречия, през които е минавал в своя земен живот. За 91.псалм Учителят говори, че е един от силните изяви на небето, защото Давид го е писал с една силна опитност. В псалма глаголните форми са в първо, второ и трето единствено число, което означава, че тук говорят три лица, а именно: Давид избавен по чуден начин от едно страдание въздава хвала и потвърждава силата и могъществото на Бога, Спасител и Покровител. В отговор на неговите думи съществото от Невидимия свят, което го е охранявало е извършило спасителната работа в името на Божията Любов, подкрепя увереността на Давида като описва именно случаи, в които Бог помага и най-после се изявява и сам Бог, който казва: "Понеже положи в Мене Любовта си, затова ще го избавя. Ще го туря в безопасност, защото позна Името Ми, ще го избавя, ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си. Амин". И така носейки този псалм винаги на гърдите си, под горните дрехи, ние осъмвахме и замръквахме с вяра в небесната защита и покровителство. А има специално значение това, че Учителят ни посъветва да препишем псалма с печатни букви, при което се пише по-бавно и така съзнанието по-дълго време се задържа върху всяка дума, за да се прояви по-голяма съсредоточеност върху съдържанието и смисъла му. На Нова година сутринта отивайки към Изгрева с моята добра приятелка Виола Йорданова, тъкмо на края на боровата гора срещнахме Учителя, който с група от Братството отиваше към село Симеоново. Направи ми впечатление лицето Му, което отразяваше страданията на човечеството през тези много жестоки моменти на II Световна война.
към текста >>

34. 4. ПАДНАЛИЯТ АНГЕЛ РИСУВА И ПЕЕ ЗА УЧИТЕЛЯ

Веднъж семейството решило да покани на гости Учителя в града на обяд.
Баща му, както и най-големия му брат Симеон са свирили на цигулка, а Данко на кларнет, след него по-малкия брат на фагот и най-малкия брат Иванчо - на флейта. Данко е следвал музикална академия в Париж и там е специализирал. През времето, когато е специализирал в Париж е взел и художничката Цветка Щилянова, за да специализира също. Сестрата на Цветка е била съпруга на Данко и се казвала Роза. Споменаваме тези данни, защото тези души са свързани във верига и вървят заедно в Невидимия свят, а тук на земята са свързани с роднински връзки. Веднъж семейството решило да покани на гости Учителя в града на обяд. Майката Анастасия и дъщерите: Цветка Щилянова и Роза, съпругата на Данко, както и самия той били насядали на официалния обед подготвен за Учителя и в знак на благодарност на завършения портрет на Учителя изрисуван лично от Цветка. Разговорът се движел от тема на тема, когато дошло време Цветка да изсвири нещо на Учителя. Тя свирела на чело и пиано и пеела много хубаво. След като изпълнила онова, което е имало да изпълни за Учителя, всички обърнали поглед към Учителя, какво има Той да каже за нейното изпълнение. "Цветка е била ангел на небето, но е съгрешила в нещо, поради което е изпратена на земята, за да изкупи грешката си!
към текста >>

35. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Когато настроението се повишило, пожелали брат Пеньо да им изсвири нещо на цигулката си.
Искам да ви разкажа станалия вече много известен музикален анекдот с брат Пеньо Ганев, за да обясня още един път понятието "по-правоверни от папата". Извинявам се, че се отклонявам от темата. Брат Пеньо Ганев бил учител в Софийското село Кумарица. Един ден по някакъв случай го поканват на банкет. Както си е редно, на банкета били поканени също кметът, попът и секретар-бирника. Когато настроението се повишило, пожелали брат Пеньо да им изсвири нещо на цигулката си. Той им изсвирил песента на Учителя "Махар Бену". Разбира се, никой от присъстващите не е знаел какво е изсвирил брат Пеньо, но попът, като по-музикален, задал въпроса: "Даскале, от кого беше това парче? " Брат Пеньо не бил подготвен за такъв въпрос и изпаднал в голямо затруднение. Без много да му мисли, казал: "Това е от Бетховен". Попът скочил и извиках: "Чухте ли, господа, това парче е от великия Бетховен, аз си знаех, че тази хубава музика може да бъде само от него.
към текста >>

36. 90. ПРОСВЕТНИЯТ СЪВЕТ И ПАША

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Тогава се решило Паша да продължи така както е работила с Учителя.
Просветният съвет на времето реагира остро върху стила на Паша за редактиране на Словото. Паша бе засегната. Дадоха на всички останали протестиращи братя по една лекция за стилизиране. После ги прегледаха. Всеки беше направил своеобразно своето естество също изменение. Тогава се решило Паша да продължи така както е работила с Учителя. Е.А.: Да. В.К.: Но после Паша ослепя, беше спряна. Аз също започнах с нея да работя. Отначало тя не се съгласяваше да коригирам аз, но постепенно тя почна да се съобразява с някои неща, които аз й казах. Е.А.: Да.
към текста >>

37. 167. ГРЕШКИ И ПРЕГРЕШЕНИЯ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

То имало или камък, или нещо друго, което нали се е отпушило.
И напълних. Гледам, изтича водата. Я, поглеждам, доливам, пак изтича. Обръщам стомната виждам дупка в средата. Аз не съм погледнала. То имало или камък, или нещо друго, което нали се е отпушило. Ужасно се смутих. Цяло Братство казвам, 500 души да тръгнат, пък мойта стомна ли да бъде пукната бе? Виждаш ли, упреквам себе си, че не съм била внимателна. И сега неделя е. Отивам при Учителя и казвам: „Учителю, тъй и тъй ми е стомната, ще Ви моля да ми дадете Вашия чайник, като се върна за да взема вода".
към текста >>

38. II. ОТВАРЯНЕ НА ШКОЛАТА И ЗАПИСВАНЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Братството беше решило да прави свой салон и Учителят попита: „Къде искате да построим салона?
Хоризонтът беше съвсем свободен. И по това време брат Иван Радославов предлага своето дворно място на ул. „Оборище" №14 да се построи салон на братството. Понеже братството нарастна, нужда имаше да има свой салон, който да бъде център, както за лекциите и беседите, така и за изявата на братския живот. Веднъж след една лекция в Общия клас в „Турферайн", след като Учителят завърши лекцията си, направи запитване до класа. Братството беше решило да прави свой салон и Учителят попита: „Къде искате да построим салона? На „Оборище", на мястото на Радославов или на Изгрева? Тези, които искат да се построи салона на мястото на Радославов да вдигнат ръка". Почти всички вдигнаха ръка. „А тези, които искат да се построи салон на Изгрева да вдигнат ръка". Вдигнахме само 5-6 души и естествено салонът се построи на ул. „Оборище".
към текста >>

39. X. ЖИВОТЪТ НА БРАТСТВОТО В НОВАТА ЕПОХА

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

В.К.: Те утре ще се сблъскат със същите проблеми и няма да знаят предишното поколение как ги е разрешило.
В.К.: А като се сблъскат с онова, което не е идеално, но реално ще се объркат. Няма да се ориентират и ще се отклонят от пътя на Школата. В пътя на ученика има падане, ставане, но има стремеж към Високия идеал. Е.А.: Защото например един път дойде един приятел тука да ми казва, младите искали да се срещнат с мене, ама ми държа слово, да не казвам нищо отрицателно. Е сега виж да ти кажа, ама аз мога да кажа само положителното, но няма да е картината пълна. В.К.: Те утре ще се сблъскат със същите проблеми и няма да знаят предишното поколение как ги е разрешило. Няма да знаят и мнението на Учителя по този въпрос. Е.А.:Те по-зле са от нас. Виждаш ли колко от тях са разстроени. И то психически. В.К.: Причината е, че младите не искат да работят, бездействат, не си влагат енергията в труд и тя ги разрушава физически и психически.
към текста >>

40. 01 - 37. ИСТИНСКИЯТ ЧОВЕК

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

" Така завършило събранието за осъждане на религиозно заблудените в гр. Айтос.
Когато веднъж в едно събрание на кварталната ОФ организация се обсъждал въпросът за вярващите, че сеели заблуда и че трябва да им се пресече пътя, споменали за Бялото Братство и за брат Георги Куртев като религиозно заблудени. Тогава станал Митко Ченгелиев и направил такова изказване: „Преди известно време, когато бях болен на легло и жена ми - родилка, нямаше кой да ни погледне... " И разказал подробно какво е било положението в дома им. „Вие, от организацията, събрахте едва 150лв. и ми ги донесохте като на просяк, а единствен бай Георги Куртев ме посети и даде 2000 лева - цялата си заплата, като даде всичко, що имаше, за да ми помогне. Кой сее заблуди не знам, но ако в Айтос има истински човеци, то бай Георги е един от тях. " Така завършило събранието за осъждане на религиозно заблудените в гр. Айтос.
към текста >>

41. 01 - 55. МОЛИТВАТА НА БАДЕМЧЕТО

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

От окултната наука знаем, че дърветата са под покровителството на ангелската йерархия и по всяка вероятност някое от тия напреднали същества е внушило на сестрата това, което по-горе споменахме като молитва на бадемчето.
Тогава братята казали: „Добре, него ще пощадим, но другите да ги изсечем. И без това сме дошли да свършим тази работа. " - „Не - казал брат Куртев - не само него, а всички ще пощадим. " Тогава всички се съгласили и оставили бадемите, като изкарали едно хубаво гости на Градината и си отишли доволни. Бадемите удържали думата си, като всяка година раждали кога повече, кога по-малко, но все раждали. От окултната наука знаем, че дърветата са под покровителството на ангелската йерархия и по всяка вероятност някое от тия напреднали същества е внушило на сестрата това, което по-горе споменахме като молитва на бадемчето. Така че молитвата на бадемчето бе изречена, тя бе чута, а се намериха и други, които да я приемат и изпълнят. Ето, това е молитвата. Да бъде изречена, после чута от някого и накрая изпълнена.
към текста >>

42. 01 - 70. ДВАТА ПОРТРЕТА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

Брат Георги Куртев дълго наблюдаваше и проучаваше нещата, преди да реши да предприеме нещо, но след като веднъж проучаването е свършило, той пристъпваше към действие като следваше неотстъпно поставената цел.
Ушите - добре оформени. Мустаци увиснали. Ръце малки, но красиви - израз на неговата голяма справедливост. Духовният образ на Георги Куртев: Този образ бе много интересен. Той изразяваше благородство, търпение и великодушие. Брат Георги Куртев дълго наблюдаваше и проучаваше нещата, преди да реши да предприеме нещо, но след като веднъж проучаването е свършило, той пристъпваше към действие като следваше неотстъпно поставената цел. Брат Куртев бе умен, тактичен и предвидлив. Добър общественик.. Знаеше как да работи с големи групи хора. Той умееше да печели душите, без да проповядва. Неговото влияние бе не толкова в словото му, колкото в личния пример и жертвоготовност. Той не притежаваше голямо образование, но имаше природна интелигентност, която заместваше недостига на образование.
към текста >>

43. 02 - 02. НАЧАЛОТО

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Айтоското братство решило през тази година съборът по Петровден, на който да бъде поканен и Учителят, да бъде на Петровия връх.
Това се чувстваше особено силно по време на някои наши празници като Петровден, Богородица и др. Грижата на ръководителя беше да намери подходящо за целта място. А това се оказа Паспалата - Петровият връх, както взеха да го именуват нашите приятели. Паспалата или Петровият връх е една височина всред гората, намираща се на 6-7 километра в северозападна посока от гр. Айтос. През 1920 г. Айтоското братство решило през тази година съборът по Петровден, на който да бъде поканен и Учителят, да бъде на Петровия връх. Духовните групи се умножават и растат. Беседите скоро завладяват сърцата на братята и сестрите, но Учителя те са виждали само на снимка. Копнежът да Го видят и да чуят Живото Му слово расте с всеки ден. За брат Куртев това не остава скрито. Той заминава за София и поканва Учителя в Айтос на събора.
към текста >>

44. 07 - 32. НЕЛЕГАЛНО СЪБРАНИЕ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Щом се свършило, и веднага хората се пръснали.
Неговата квартира била убежище за нелегални, без той да държи сметка, че с това може да увреди на Обществото, към което той принадлежеше. Тази нелегална дейност продължила до 9. IX .1944 година. Една вечер късно, на Изгрева, в жилището на Игнат се провело нелегално събрание, на което той бил протоколчик. Събранието продължило до късно през нощта. Щом се свършило, и веднага хората се пръснали. Игнат бил много уморен. Ето защо духнал лампата и си легнал. Скоро заспал. Сънувал, че Учителят идва при него и с поглед му посочил пръснатите книжа по масата - да ги прибере. Той се събудил, но не станал и скоро отново заспива.
към текста >>

45. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

И по едно време той казва: „Учителю, свършва житото." И той казва: „Продължавай да сееш." - „И аз, казва, макар че беше свършило житото, аз продължавах да сея, докато до края не посях нивата." И стоя брат ние бяхме на салоните горе, 1972 година и той каза на Борис: „Аз съм този брат, на когото Учителят каза: Продължавай да сееш.
По трима са застанали от двете страни и го повдигнали на един метър височина. Той бил тогава към 50-годишен човек, може би към 60-70 килограма. Направили са опит и тази демонстрация станала - левитация. В. К.: Абе разказваше на времето Борис Николов, обаче аз този приятел го изпуснах, не можах да говоря с него. Той разправяше един случай, когато са сели жито на Изгрева на една нива. И по едно време той казва: „Учителю, свършва житото." И той казва: „Продължавай да сееш." - „И аз, казва, макар че беше свършило житото, аз продължавах да сея, докато до края не посях нивата." И стоя брат ние бяхме на салоните горе, 1972 година и той каза на Борис: „Аз съм този брат, на когото Учителят каза: Продължавай да сееш. Познаваш ли го? Той е от провинцията някъде. Г. С.: От Стара Загора, но му забравих името. В. К.:Тоя случай го знаеш. Г. С.: Да, да, чувал съм го.
към текста >>

46. 08 - 07. НЕВИДИМИТЕ ПОМАГАЧИ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Един куршум му пронизал дясната ръка и тъй си остана с този недостатък, обаче, като свършило сражението, погледнал - нито един жив човек няма.
Той е вече ученик на Учителя. Сражението е било много опасно. Куршумите са валели като град, а той бил леко окопан зад един камък, не много голям камък, и през цялото време се е молил с 91 псалом. Колко пъти го е чел през нощта, не знаел, докато продължава сражението. Най-после усеща, нещо му парналотука в ръката и не можал да се опази. Един куршум му пронизал дясната ръка и тъй си остана с този недостатък, обаче, като свършило сражението, погледнал - нито един жив човек няма. Единствено той жив, който е останал с тази лека рана. Значи 91 псалом пак го е спасил. Брат Васил Дулапчиев е роден от село Габерово. По-късно се изселва и живее няколко години в Каблешково и далеч по-късно след 1930 година вече си купува къща в Айтос и живее в Айтос. Ще кажа нещо за първите години на брат Васил Дулапчиев.
към текста >>

47. 08 - 33. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Толстой, когато идвали дни на творческо безплодие, той оставял перото настрани, отивал в градината, вземал лопатата и копаел или препасвал обущарската престилка, вземал обущарския чук и шило и почвал да кърпи обувките.
Все по това време в съзнанието на художника назряват идеи, които чакат време, за да се родят. Тогава са родени няколко символични картини: „Окото на Бога", „Тесният път", „Човешката душа", „Под крилото на Всевишния" - тема от 91 псалом и Голямо цветно табло - Земното кълбо, опасано от змия, която си е захапала опашката - символизира безконечността на знанието. Последната картина се намира в салона на село Тополица, а всички останали символични картини са в молитвената стая на Братската градина - Айтос. Всички хора, които се занимават с изкуство, са забелязали, че не всички дни и часове са богати на нови идеи и хрумвания че има и дни, и седмици на безплодие, които трябва да знаем как да посрещнем. Говори се за великия руски писател Л. Н. Толстой, когато идвали дни на творческо безплодие, той оставял перото настрани, отивал в градината, вземал лопатата и копаел или препасвал обущарската престилка, вземал обущарския чук и шило и почвал да кърпи обувките. Също така е правел и брат Генчо. Хрумнела ли му някаква идея, веднага се залавял за четката и боите. Настанело ли творческо безплодие, той почвал да подвързва. По тоя начин всичкото време се оползотворявало. След тези символични картини, му хрумнала идеята за серия от три картини, която аз ще нарека трилогия.
към текста >>

48. 09-02. ПРОБУЖДАНЕТО НА БРАТ ВЛАДИМИР /КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ/

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Ние му отговорихме кои от къде е и му казахме, че при тръгването сме имали бури, сняг, кал и че това не ни е уплашило, понеже идваме да се срещнем с него.
По това време и други от околните села също бяха поканени да изпратят по трима души (не повече), да се срещнат с Учителя. Учителят държа беседа на тема „Който служи на мене", говори върху 10 глава от Евангелието на Йоана. Учителят избрал тая беседа, понеже тя била на език, достъпен за селяни и малограмотни хора. След беседата Учителят остана на разговор с нас. Той ни попита от кои села сме и как сме дошли при това лошо време. Ние му отговорихме кои от къде е и му казахме, че при тръгването сме имали бури, сняг, кал и че това не ни е уплашило, понеже идваме да се срещнем с него. Тогава Учителят ни каза, че тази буря символизира, че в началото на нашия духовен път ще имаме големи препятствия, присмехи, преследвания и др. и че всичко това трябва да се победи, като след това ще дойде благоприятно време. Ето, вижте как сега времето се оправи, а то значи, че сетнините ще бъдат добри. На тази среща брат Куртев записа имената на всички приятели и ги абонира за неделните беседи, които вече се издаваха на брошури. Четири години бях годеник, през което време годеницата ми също така беше подложена на присмехи и подигравки поради моите убеждения.
към текста >>

49. 09-03. ИЗПИТ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Когато се върнахме по домовете си, ние всички бяхме бодри и вътрешно радостни, че бяхме издържали един малък изпит, без да се разколебаем пред внезапно влошилото се времена тръгване.
Пяхме и се веселихме през цели няколко часа - времето на престоя. След като бяхме стояли достатъчно, ние отново поехме обратно за към село. Дойдохме пак до реката и след като я прегазихме, вятърът отново се обърна. Задуха пак северният вятър. Пак почна да вали и да мръзне. Когато се върнахме по домовете си, ние всички бяхме бодри и вътрешно радостни, че бяхме издържали един малък изпит, без да се разколебаем пред внезапно влошилото се времена тръгване. Когато се прибрахме по домовете си и домашните ни видяха, че се връщаме всички живи и здрави, се чудеха как сме оцеляли при такова лошо време, при такава снежна буря. Ние мълком се радвахме, че имаше кой да ни пази и да се грижи за нас. Ние бяхме готови да се жертваме, затова Бог ни създаде условия и бяхме доволни, че издържахме изпита си без никакво колебание. Всичко да бъде за славата на Вечния. Разказал: Христо.
към текста >>

50. 09 - 92. ОВЪГЛЕНИЯТ ПОКОЙНИК .

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Тъй свършило битието на бай Щилиян.
Ще ме заровите без поп." Това било последното му желание. Поминал се бай Щилиян. Неговите близки, въпреки изричното му поръчение, го занесли в църквата за опяване. Завалял дъжд, загърмяло, а попът и близките му обикаляли около мъртвеца. Но ето, случайно или не, пада гръм върху мъртвеца в ковчега и го овъглява. Тъй свършило битието на бай Щилиян.
към текста >>

51. 09 - 311. СПАСЯВАЙТЕ КАРТИНИТЕ

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

311. СПАСЯВАЙТЕ КАРТИНИТЕ Времето се бе засушило.
311. СПАСЯВАЙТЕ КАРТИНИТЕ Времето се бе засушило. Още от ранна пролет нито капка дъжд. Събирахме се група от десет души по десет дни със специален наряд да изпросим от живата природа дъжд. Бяха минали месеци на усърдна работа. През това време се наложи ремонтирането покрива на сградата на Братската градина. Беше се събрала голяма бригада.
към текста >>

52. 18 - 8. ЩЕШЕ ЛИ ДА ГО ИМА „ИЗГРЕВЪТ ТОМ X

След като писмата дойдоха у мен, разбрах, че Небето беше вече решило да отвори път да се публикува всичко туй, събрано за Айтоското Братство.
Казах му: „Благодаря ти за доверието. Да знаеш, че за тези писма аз съм се развел с жена си. Платил съм много за тях." Колю ме оглеждаше и не вярваше на очите си, че ще срещне такъв човек. И че съществува такъв човек. И че го има! След като писмата дойдоха у мен, разбрах, че Небето беше вече решило да отвори път да се публикува всичко туй, събрано за Айтоското Братство. Започна нов етап за подреждане, за систематизиране на материали. Всеки автор, който си беше заминал отдавна, идваше отгоре над мен и изявяваше своите претенции. Поставяха ми условия, дори ми пречеха. Когато бяха живи, нищо не направиха, а сега ме притискаха отгоре. Накрая аз не издържах и реагирах остро.
към текста >>

53. І.03.24. ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА

И в момента се извършило чудо.
Богородица ни пренася в IX век. В този период се води ожесточена борба между сторонниците и почитателите на икони и онези, иконоборците, които доказват, че това се явява ново езичество и че се кланят на идоли. Борбата е била жестока, Иконоборците взели надмощие в Никея. Те взели решение за унищожение на иконите и всичко онова, с което се свърза с езическите ритуали. За да се спаси иконата, благочестивата вдовица тайно отишла до морския бряг и спуснала иконата върху морската вода. И в момента се извършило чудо. Иконата изведнъж се изправила и заплувала по вълните. Двеста години тя плувала по морските води и накрая доплувала до Атонския бряг. Тогава монасите от Иверския манаастир изведнъж видели огнен стълб, който излизал от плуващата икона към небето. Когато с лодка се опитали да се приближат към нея, за да я приберат, тя се върнала и се скрила. Те се върнали на брега и започнали да се молят, да се върне отново към тях.
към текста >>

54. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

На това събрание се решило отделянето на българите във Варненско от патриаршията и присъединението им към самостоятелната българска църква.
Тюлев, Христо Попович, Яни К. Прагмопаров и Константин Михаилов. На една покана отстрана на Иларион Макариополски, да се присъединят към новосъздадената самостоятелна българска църква, те отговорили с готовност. По инициатива на Атанаса Чорбаджи в с. Николаевка, при извора Харлата под една вековна круша, било свикано събрание на 21 май 1861 г., на което присъствували представители от околните села. На това събрание се решило отделянето на българите във Варненско от патриаршията и присъединението им към самостоятелната българска църква. На това събрание участвувал и Константин Дъновски. Обаче от онова време Конст. Дъновски е участвувал и съдействувал в националното дело във Варна само прикрито; той действувал, без да изпъква начело. Неговото положение като духовно лице, освен това и на служба при гръцката митрополия, било твърде трудно. Той е трябвало да държи едно средно поведение, което да не го докара в разрив с гръцката митрополия, защото той е считал, че времето за това не било дошло още.
към текста >>

станало събрание на варненските българи в кантората на Сава Георгиевич, дето се решило да се иска в един протест пред правителството и патриаршията скорошното разрешение на българския църковен въпрос и позволение да си имат българите собствена църква, като заплашвали, че ако не им се позволи да построят своя църква, ще вземат насила една • от гръцките.
Същото нещо се забелязвало и от страна на варненските българи, които поддържали коректно сношение с митрополита: в 1862 г. Порфирий се явил сам и осветил l-то българско училищно здание. Със смъртта на Порфирия Конст. Дъновски се освободил от всички връзки с гръцката митрополия и смело издигнал знамето на българската отделна и самостоятелна църква във Варна. В самото начало на 1865 г. станало събрание на варненските българи в кантората на Сава Георгиевич, дето се решило да се иска в един протест пред правителството и патриаршията скорошното разрешение на българския църковен въпрос и позволение да си имат българите собствена църква, като заплашвали, че ако не им се позволи да построят своя църква, ще вземат насила една • от гръцките. Този внушителен протест бил приподписан от 50-60 села на Варненския санджак и изпратен в Цариград. Обаче властта взела мерки за предотвратяване на насилия и сблъсквания. За да се избягнат кръвопролития, българите се отказали от насилственото си намерение и Конст. Дъновски се явил като техен представител пред мютесарифина и му съобщил това. Между това на българите хрумнала щастливата мисъл да превърнат долния етаж на училищното здание в църква, на име „Св.
към текста >>

55. II.02.05. Откриване на българско училище

било тържествено осветено и открито първото варненско българско училище с водосвет, извършен от архимандрит филарет, който е бил свещеник при руското консулство във Варна.26 Веднага след това се започнали занятията, а на 28 август станало в училището събрание, на което учителят произнесъл слово за ползата от учението и поканил всички присъствуващи да се явят след една седмица и всеки да внесе спомуществуванието си за поддържане на училището, което действи--елно се извършило на 4 септември.
Варна е населен само от гърци и затова място за българско училище в нея няма и не може да има. Че въпросното училище няма да бъде българско, а руско; че то е дело не на българите, а на руския варненски консул. Тая интрига стреснала местния управител Ашир бей, който наредил да се разследва учителя и едва след енергичното застъпничество на българския първенец Стоенчо х. Иванов, член в идаре-меджлиши (окръжния управителен съвет), който в последния разменил по въпроса остри думи с владиката, дадено било нужното разрешение. На 12 август 1860 г. било тържествено осветено и открито първото варненско българско училище с водосвет, извършен от архимандрит филарет, който е бил свещеник при руското консулство във Варна.26 Веднага след това се започнали занятията, а на 28 август станало в училището събрание, на което учителят произнесъл слово за ползата от учението и поканил всички присъствуващи да се явят след една седмица и всеки да внесе спомуществуванието си за поддържане на училището, което действи--елно се извършило на 4 септември. Търговецът Хр. Г. Груев станал училищен настоятел. През първата година в училището се записали около 60 деца, от които само 15 знаели да говорят български език, останалите, от бащи или майки гагаузки, говорили турски. Така било турено начало на българската просвета във Варна.
към текста >>

56. II.02.14. Писма на митрополит Йоаким

Това се извършило веднага според желанието на Негово Благоговейнство.
Мъжът искал в българската, а жената настоявала в фъцката, дето се намират и гробовете на родителите й. След като тя надделя, панихидата се извърши, а след светата служба отидох в техния дом, дето пак се опя житото според местния обичай. В това време, когато ставаше това, дойде свещеникът от параклиса със своята свита в една от съседните стаи. Като видях това, аз си отидох след малко. Той пък като влязъл в стаята, дето бях аз, заповядал да хвърлят житото, понеже било проклето и афоресано, и да донесат друго, за да го благослови той. Това се извършило веднага според желанието на Негово Благоговейнство. В сряда преди Бпаго-вещение умрял един младеж от Котел, който се намирал тук на служба при един търговец-грък. Следния ден отишли енорийските свещеници да дигнат умрелия, но не били приети, не от домашните на покойния, но по заповед на чорбаджиите. Свещеникът от параклиса вземал мъртвеца и го пренесъл в параклиса, дето станало опелото, а оттам той отишел в гробищата при църквата „Св. Георги", дето става литургията на славянски, за да погребе мъртвеца. Това известие възбуди мнозина от гърците, които дойдоха в митрополията и поискаха настоятелно да бъде арестуван при този случай свещеникът, а да се забрани и погребението на мъртвеца в гръцките гробища, щом като те хулят и не признават архиерея на града.
към текста >>

57. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ

Патриаршията решила, че сега българският въпрос трябва да се разреши само на едно гръцко национално събрание и свикала такова, което през май решило да афореса служилите български владици Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски, а на 16 септемврий провъзгласило българите за схизматици, с което всички мостове за споразумение били прекъснати.
Във време на преговорите българските делегати подигнали енергично въпроса и за Варненската епархия. Гаврил Кръстевич заявил между другото на патриарха, че „въпросът за градовете Пловдив и Варна става една от най-големите пречки, за да се споразумеем". При тези условия, при този ход на работите става лесно обяснимо, че варненци не преставали да се надяват и неуклонно настоявали да им се изпълни искането. Между това събитията се развивали бързо и не се забавили да сложат за непременно разрешение и въпроса за Варненската епархия. След службата на Богоявление нашите владици били изпратени на 20 януарий за няколко дни на заточение в Измид. Патриаршията решила, че сега българският въпрос трябва да се разреши само на едно гръцко национално събрание и свикала такова, което през май решило да афореса служилите български владици Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски, а на 16 септемврий провъзгласило българите за схизматици, с което всички мостове за споразумение били прекъснати. В това време, когато патриаршията вършела тези безумия, българите празнували най-големите си успехи, а именно поставяне в действие на фермана. Пет дена само след заточаване на българските владици българският привременен съвет получил от Великия везир позволение да почне с прилагането на фермана и да избере първия български екзарх, което наистина се извършило на 12 февруарий, а на 17 с. екзарх Антим I пристигнал тържествено в Цариград. Българската независима църква била по такъв начин дяло свършено, оставало само напълно да се развие и устрои. Един от главните въпроси, които се налагали неотложно на новия екзарх и на временния синод около него, бил и онзи за снабдяване българските епархии с владици-българи.
към текста >>

Пет дена само след заточаване на българските владици българският привременен съвет получил от Великия везир позволение да почне с прилагането на фермана и да избере първия български екзарх, което наистина се извършило на 12 февруарий, а на 17 с.
При тези условия, при този ход на работите става лесно обяснимо, че варненци не преставали да се надяват и неуклонно настоявали да им се изпълни искането. Между това събитията се развивали бързо и не се забавили да сложат за непременно разрешение и въпроса за Варненската епархия. След службата на Богоявление нашите владици били изпратени на 20 януарий за няколко дни на заточение в Измид. Патриаршията решила, че сега българският въпрос трябва да се разреши само на едно гръцко национално събрание и свикала такова, което през май решило да афореса служилите български владици Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски, а на 16 септемврий провъзгласило българите за схизматици, с което всички мостове за споразумение били прекъснати. В това време, когато патриаршията вършела тези безумия, българите празнували най-големите си успехи, а именно поставяне в действие на фермана. Пет дена само след заточаване на българските владици българският привременен съвет получил от Великия везир позволение да почне с прилагането на фермана и да избере първия български екзарх, което наистина се извършило на 12 февруарий, а на 17 с. екзарх Антим I пристигнал тържествено в Цариград. Българската независима църква била по такъв начин дяло свършено, оставало само напълно да се развие и устрои. Един от главните въпроси, които се налагали неотложно на новия екзарх и на временния синод около него, бил и онзи за снабдяване българските епархии с владици-българи. С това се слагал, разбира се, на дневен ред и въпросът за Варненската епархия. Как са мислили варненци по този въпрос, казахме вече: те настоявали непременно да им се даде отделен Варненски митрополит.
към текста >>

58. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА

станало събрание на варненските българи в кантората на Сава Георгиевич, дето се решило да се иска в един протест пред правителството и патриаршията скорошното разрешение на българския църковен въпрос и позволение да си имат българите във Варна собствена църква, като заплашвали иначе да земат насила една от гръцките.
умрял и варненският гръцки митрополит Порфирий. Начело на варненската гръцка митрополия идвало вече ново лице и с това всички връзки, лични или др., които свързвали още в известна степен варненските българи с митрополията, престанали да съществуват. Свещеник Константин Дъновски, който е бил дотогава на служба при гръцката митрополия и в тесни връзки с покойния Порфирия, напуснал службата си в гръцката митрополия и се оттеглил в село Хадърджа. Въпросът за българска църква във Барна е бил вече назрял. В самото начало на 1865 г. станало събрание на варненските българи в кантората на Сава Георгиевич, дето се решило да се иска в един протест пред правителството и патриаршията скорошното разрешение на българския църковен въпрос и позволение да си имат българите във Варна собствена църква, като заплашвали иначе да земат насила една от гръцките. Този внушителен протест бил припод-писан от 50-60 села на Варненския санджак и изпратен в Цариград. Обаче властта във Варна взела мерки за предотвратяване на насилия. За избягване на смутове и кръвопролития българите се отказали от своето насилствено намерение и решили да превърнат в църква долния етаж от училищното здание. Подробностите около това тъй важно за развитието на българщината във Варна събитие не бяха досега добре известни. Знае се нещо от устното предание, обаче твърде малко и бледо.
към текста >>

59. 2. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХАДЪРДЖАЛИЯТА)

В това събрание се решило йоще да моли правителството, за да позволи във Варна да се отвори българско училище и българска църква, на които и ферманите да се издадат.
Гевреклер Дядо хаджи Дойчу от с. Гюндойду Дядо Бою от с. Чятмата Дядо Димитър от с. Куюджук Дядо Атанас съобщил това решение и на 24 юлий същата година имало друго събрание, в което присъствували първенци и от околните градове: Права-дия, Добрич и Балчик, които едногласно приели държания в с. Хадърча протокол и упълномощила дяда Атанаса да отиде в Цариград, което той решил и да говори от името на всичките българи на Варненския санджак. В това събрание се решило йоще да моли правителството, за да позволи във Варна да се отвори българско училище и българска църква, на които и ферманите да се издадат. Дядо Атанас Чорбаджи подир сичко туй заминал в Цариград и по неговото настояване и със съдействието на варненския мютеса-рифин Ашир-Бей и мюфтията Кълъчлълъ-Мемиш Ефенди, наскоро са биле получили ферманите за училището и църквата. На другата година от заминаванието на Ат. Чорбаджи, Варненските общи нари проводили в Цариград Чррбаджи Койва - зет Димитър от гр. Балчик, да го ръкоположи Негово Високо Преосвещенство Макариополский Иларион за свещеник, защото тогава щели да повярват хората, че имаме българский владика, който ръкополага свещеници, и така речений Димитър отишъл и се върнал свещеник, който Варненский гръцкий владика наклеветил пред Правителствсто по внушение на Цариградския Патриарх и решило се да се изпроводи поп Димитър под стража в Цариград, но той при заминаването си за Цариград, телеграфирал на С. Бенедето, че се присъединява към българската Униатска църква и така, като пристигнал в Цариград, посрещнали го двама гавази на скелета и го отвели направо в българската Униатска община, дето останал свещеник до следующата година.
към текста >>

Балчик, да го ръкоположи Негово Високо Преосвещенство Макариополский Иларион за свещеник, защото тогава щели да повярват хората, че имаме българский владика, който ръкополага свещеници, и така речений Димитър отишъл и се върнал свещеник, който Варненский гръцкий владика наклеветил пред Правителствсто по внушение на Цариградския Патриарх и решило се да се изпроводи поп Димитър под стража в Цариград, но той при заминаването си за Цариград, телеграфирал на С.
Хадърча протокол и упълномощила дяда Атанаса да отиде в Цариград, което той решил и да говори от името на всичките българи на Варненския санджак. В това събрание се решило йоще да моли правителството, за да позволи във Варна да се отвори българско училище и българска църква, на които и ферманите да се издадат. Дядо Атанас Чорбаджи подир сичко туй заминал в Цариград и по неговото настояване и със съдействието на варненския мютеса-рифин Ашир-Бей и мюфтията Кълъчлълъ-Мемиш Ефенди, наскоро са биле получили ферманите за училището и църквата. На другата година от заминаванието на Ат. Чорбаджи, Варненските общи нари проводили в Цариград Чррбаджи Койва - зет Димитър от гр. Балчик, да го ръкоположи Негово Високо Преосвещенство Макариополский Иларион за свещеник, защото тогава щели да повярват хората, че имаме българский владика, който ръкополага свещеници, и така речений Димитър отишъл и се върнал свещеник, който Варненский гръцкий владика наклеветил пред Правителствсто по внушение на Цариградския Патриарх и решило се да се изпроводи поп Димитър под стража в Цариград, но той при заминаването си за Цариград, телеграфирал на С. Бенедето, че се присъединява към българската Униатска църква и така, като пристигнал в Цариград, посрещнали го двама гавази на скелета и го отвели направо в българската Униатска община, дето останал свещеник до следующата година. Поп Димитър се върнал във Варна, отишел при гръцкия владика, искал прошка и бил упростен и проводен в Балчик като енорийски свещеник под ведомството на гръцката патриаршия, по което си и поминал. Дядо Атанас Чорбаджи, след толкова трудове за българската църковна независимост, оставил своите кости в Цариград в гробищата на Егри Капу, като предал Богу дух на юлий 20-й 1865 година. Вечная му Памят! г. Варна, 18 март 1896 год.
към текста >>

60. 6. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Те нищо не знаяли от това, що се вършило с мазбатата, нито пък подозирали къде ще му излезе краят с откриването на българското училище и косвеното припознаване от властта българска училищна община.
Докато се издаде ферманът, изтекли се девет месеца. През това време училището стояло непокрито и материалите му били разграбени от гагаузите. Като се получил ферманът във Варна, мютесарифинът Ашир бей го прочел в двора на конака (сегашното окръжно управление). За тая цел са били поканени всички подписавши мазбатата български и турски мухтари (кметове); събрало се много народ в двора на конака от разни народности и главният секретар на бея поднася с особен церемониат султанския ферман на мютесарифина, който гръмогласно го прочита на събрания народ. Присъствувалите гагаузи и гърци останали в голяма изненада. Те нищо не знаяли от това, що се вършило с мазбатата, нито пък подозирали къде ще му излезе краят с откриването на българското училище и косвеното припознаване от властта българска училищна община. Училището55 Освещението на параклиса стана на 12 април 1861 г. от мене, свещеник Иван от с. Казълджиларе и архимандрита филарета.57 и да се нарече „Св. Архангел Михаил" На 14 февруари 1865 год. за пръв път служих в нея и аз и бях първият свещеник.
към текста >>

61. IV.16 август, четвъртък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

В Цариград един християнин отишъл да се моли за парични средства и му се внушило да се отправи до тамошните мисионери, от които поискал две хиляди лева, защото Господ го бил изпратил.
Каква нужда от туй да даваме на хората да се бъркат в живота ни? Ами че то ще е същото, като да си разкрием стомаха, вените, мозъка и пр. - неща не само безполезни, но и вредни. Има, следователно, неща, които трябва да се пазят скрити, защото естеството им не търпи противното. Захлупеното мляко - казва поговорката -котки го не лочат. В Цариград един християнин отишъл да се моли за парични средства и му се внушило да се отправи до тамошните мисионери, от които поискал две хиляди лева, защото Господ го бил изпратил. Но мисионерът му отговорил, че ако Господ го е изпратил при тях, той щеше да има тая сума да му я даде, но щом я нямат, значи той сам е отишъл при тях. Мисионерите са прави, защото ако те имаха тези пари и не ги дадяха, щяха да са отговорни. Когато Господ ни даде известни благословения с особено предназначение, ако ги употребим не на място, ние ще сме отговорни. От неизпълнението на този закон се раждат много нещастия. Много често ние по нрав мязаме на онези десет души английски матроси, които в Египет се напили и цяла нощ гребали в завързаната лодка и не могли да стигнат парахода Ние често искаме Господ да ни благослови, викаме към Него и повидимому като че ли усърдно викаме, но понеже едновременно с нашия вик се привързваме и към света, то благословението не настъпва.
към текста >>

62. НАРЯД за 1899 година

Беседа държана на 09.02.1923 г.

Но неговото време се е свършило, неговият час е дошъл да бъде хвърлен в бездната, за да не изкушава вече чедата Божии (Откровение, 20.).
Ние ще възложим всичко на Него. Защото е казано: възложете товара си на Господа. Благословен е този наш Господ, Който ни обича и милва с гореща Любов. Аз се моля за вази Бог да ви укрепява в Дух и Сила, да растете във всяка благодат и мъдрост Божия. Моля се, щото Бог да осуети всички лукави замисли на дявола, който постоянно като лъв рикае да намери някого, за да го разкъса и погълне. Но неговото време се е свършило, неговият час е дошъл да бъде хвърлен в бездната, за да не изкушава вече чедата Божии (Откровение, 20.). На 19 март мен ми се представи една вечер едно видение, в което ние заедно с Господа Исуса, Нашия Спасител, поразихме една огромна и велика змия, цяло страшилище. Това е един от най-добрите знаци, които Бог ми е подарил да видя, че Неговата сила е непобедима. Да, любезни мои братя, нашият главен враг е победен вече, Господ Исус му е смазал вече главата. Аз се радвам като виждам, че Господ ви благославя изобилно. Колко други неща имам на сърцето си да ви кажа, но боя се да не би да ви обременя духом, да ви дам нещо, което не е своевременно за вази.
към текста >>

63. СВЕЩЕННОТО ПРАВИЛО

ТОМ 12

Към края на есента то казало: „Хайде, сега съм решило да израсна.“ Израства и опада.
Някой път отрицателните черти са поучителни: Пияният човек, с какво усилие, гледа да се домогне до някоя чаша вино. Тъй и добродетелният човек трябва да гледа да се домогне до чашата на добродетелта. Най-първото нещо, от вас аз искам следното: Няма какво да ми пишете за вашите преживявания. Аз искам от вас послушание и да имате една определена цел, която да постигнете, и да не се извинявате, че слабости имате, понеже всичко това, което ви се дава, това е в границите на вашата възможност. Разберете следующата обстановка: Посадили едно кокиче едно време в пролетта, пък то се разсърдило на своето братче, защо не го турило на това място, където то поискало, на най-високо място и не искало да израсне. Към края на есента то казало: „Хайде, сега съм решило да израсна.“ Израства и опада. Някой път у вас се заражда благородното желание в зимата, когато можете да бъдете попарени. Сега ще имате пред вид, че не сте само вие фактори в света. Има известни души, които са останали назад в своето развитие и те са образували една зона и искат да спрат душите в тяхната област и каквото вие сте спечелили, те искат да го изядат. Такава една разбойническа черна зона има, в която всички млади там залагат живота си, най-много младите. И ако вие не сте внимателни и вие може да оставите костите си в тази зона.
към текста >>

64. АРХИВЪТ НА БОЯН БОЕВ

ТОМ 12

Защото ангелът е същество, завършило своята човешка еволюция преди 24 милиарда години и не може да пребивава в плът, защото има тяло от Небесна светлина и се движи чрез Божията Слава, т.е.
51-53 и по точно стр. 53.) Ето откъде иде разпространението на легендата за ангела в плът и за светеца в гащи, оженен и то с 5 деца. Ангел в плът не може да има. Светец в плът не може да има! А защо ли? Защото ангелът е същество, завършило своята човешка еволюция преди 24 милиарда години и не може да пребивава в плът, защото има тяло от Небесна светлина и се движи чрез Божията Слава, т.е. Божествената Светлина. Може ли човек да влезе в кожата на един червей? Не може. Ами тогава? Светия не може да има в плът.
към текста >>

65. 3. С ПОДВИГА НА БЕЗСМЪРТНИТЕ ВЕЧНО ЖИВ В СЪРЦАТА НИ

Милка Говедева

Малчев и др., които в онези дни се събираха и в нашия дом, долавях, че се е извършило нещо лошо.
Бях едва деветгодишна. Малкият ми детски мозък не можеше да долови същината на събитията, станали в големия столичен град. Но в тихите разговори на баща ми Петър Говедев, помощник-кмет на Третата самоковска комуна, с приятелите му Б. Хаджисотиров, М. Дашин, В. Малчев и др., които в онези дни се събираха и в нашия дом, долавях, че се е извършило нещо лошо. Изтръгната беше властта от ръцете на народа, обезглавена беше управляващата земеделска партия, започнали бяха арести на земеделци и комунисти. Почнах да се вглеждам в лицата на хората. Виждах тревогата у едни и злорадството у други. Детското ми сърце сякаш предчувствуваше най-лошото. Над града надвисваше нещо страшно, смъртно и неясно... Тази година за последен път с обичайната тържественост посрещнахме Петровден.
към текста >>

66. 4. БЛАГОДАРНОСТТА

Борис Петров Шаров

То там завършило гимназия, много добре се развивало, завършило и университет.
И Учителят го попитал: „Е, Панайотчо, ти не учиш ли, имаш ли желание да учиш? " - „Да, имам много силно желание да уча, но не мога, защото съм сирак и трябва да работя, за да се храня." - „Ами би ли желал да учиш? Аз бих могъл да ти помогна да заминеш в Америка. Имам там близки хора, които ще ти помогнат." - „0, разбира се." Той даже и не можел да мечтае за такова нещо. И действително след известно време Учителят влязъл в кореспонденция със своите близки и изпратил момченцето. То там завършило гимназия, много добре се развивало, завършило и университет. Въпрос: И гимназия ли е учило там? Н.Ш.: Гимназия или колеж, не мога да знам точно къде, но е завършило, завършва и университет, точно обаче каква специалност не знам. И вече завършвайки университета, момче нали на 24-25 години, той осъзнава какво нещо е направил Учителят за него. Че просто цялата му съдба е била променена с намесата на Учителя и пише едно писмо на Учителя и казва: „Толкова съм Ви благодарен за всичко, което направихте, просто не знам как да Ви се отплатя." Споделил между другото, че желае да остане и да се устрои в Америка. Получава писмо от Учителя, в което Учителят му пише следното: „На мене няма какво да благодариш, обаче ако желаеш, ще ти дам три съвета: Първо, добре е да се върнеш в България.
към текста >>

Н.Ш.: Гимназия или колеж, не мога да знам точно къде, но е завършило, завършва и университет, точно обаче каква специалност не знам.
Аз бих могъл да ти помогна да заминеш в Америка. Имам там близки хора, които ще ти помогнат." - „0, разбира се." Той даже и не можел да мечтае за такова нещо. И действително след известно време Учителят влязъл в кореспонденция със своите близки и изпратил момченцето. То там завършило гимназия, много добре се развивало, завършило и университет. Въпрос: И гимназия ли е учило там? Н.Ш.: Гимназия или колеж, не мога да знам точно къде, но е завършило, завършва и университет, точно обаче каква специалност не знам. И вече завършвайки университета, момче нали на 24-25 години, той осъзнава какво нещо е направил Учителят за него. Че просто цялата му съдба е била променена с намесата на Учителя и пише едно писмо на Учителя и казва: „Толкова съм Ви благодарен за всичко, което направихте, просто не знам как да Ви се отплатя." Споделил между другото, че желае да остане и да се устрои в Америка. Получава писмо от Учителя, в което Учителят му пише следното: „На мене няма какво да благодариш, обаче ако желаеш, ще ти дам три съвета: Първо, добре е да се върнеш в България. Вторият съвет е, ако можеш да не се жениш. И третия, да посветиш живота си на Бога." Първият съвет той послушал.
към текста >>

67. Приложение Трето

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Аз съм написал специална статия за рождената дата на Учителя и след време ти ще я прочетеш и ще заплачеш от умиление, че предишното поколение никаква работа не е свършило.
Ако не беше тя, нямаше да издам нищо, защото нямам с кого да работя. Враговете изскачат един след друг. 3. Рождената дата на Учителя е 29 юни 1864 година по Юлиянския календар. А по Григорианския календар е 12 юли. Датата 11 юли е грешка. Аз съм написал специална статия за рождената дата на Учителя и след време ти ще я прочетеш и ще заплачеш от умиление, че предишното поколение никаква работа не е свършило. Благодарение на няколко човека се публикуваха беседите на Учителя. 4. В двата тома има допуснати правописни грешки, защото ние си правихме сами корекцията. А човек, който познава материала, не чете цялата дума, а погледът му се плъзга по редовете. Нямаме коректор, онези, които се явяват, се опитват да задраскват изрази и изречения. Има няколко грешки на исторически дати, погрешно въведени в компютъра.
към текста >>

68. Приложение Четвърто

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

Аз съм от онова Братство, което е свършило работата на всички, и който задвижва нещата.
Ако ти беше донесла тези инструменти, твоят живот щеше по друг начин да протече. Защото аз имах планове за теб. А ти ме отхвърли и тръгна с мозайкаджиите. Нещо да си направила с тях? 13. Аз не съм от твоето Братство и не съм от онези, с които ти си свързана. Аз съм от онова Братство, което е свършило работата на всички, и който задвижва нещата. Радвай се, че те задвижих и теб, че успя нещо да реализираш. Затова си издай и втория том със същата корица и заглавие. Това е моят съвет. 14. Упрекваш ме, че съм се опитвал да дирижирам нещата. Павлина, това не е верно.
към текста >>

69. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

ТОМ 14

- Преливане, това значи запушило се е отдолу коритото и водата прелива отгоре.
- Само чистото се обича. Нечистото не може да се обича, само доброто се люби, а нечистото е омърсено отвънка, а у нас има състрадание да го умием, да го освободим. Човек е една чаша, в която Бог е вложил чистия живот, дяволът и той има една чаша и казва: „Смесете ги двете чаши." Ти сега имаше една лоша мисъл. - Аз сега мислех, колко съм далеч от доброто. - Не, ти каза тъй: „Виж Учителят как ме е препоръчал, укорил ме е пред най-добрия ученик." - Това е лоша мисъл. - Преливане, това значи запушило се е отдолу коритото и водата прелива отгоре. Два противоположни живота, не може да ги преливате. Не може да преливате живота на едно цвете в живота на един човек. Вие много пишете, а едно добро нещо аз ще забележа, ученикът, който много пише. Вие искате сега да ми кажете, че аз не виждам само злото и лошото у тебе, но видях и нещо добро, в това не се заблуждаваме. (Той взе и написа нещо.*) Това е моето име, когато дойде Учителят, ако иска нека Ви го каже, написано е на свещен език.
към текста >>

70. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

ТОМ 14

Тежкото учение беше досега, което се е вършило.
Само така може да виреете, да бъдете благословени от Бога. Всичко да бъде изправно. Това няма да вършите насила. Това е закон на любовта. Някой ще каже: „Това е тежко учение". Тежкото учение беше досега, което се е вършило. Досега сте живели затворнически живот. Според учението, по което вървим, ние трябва да имаме уважение, почитание, любов заради Бога, не заради тях. Понеже обичам Него, искам да се пожертвувам за Него, затуй това на което Той е турил ръката си ще го пазите като окото си. Сега третото нещо за учениците. Първото нещо беше баня - изповед.
към текста >>

71. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

ТОМ 14

Учителят: Знаете онзи анекдот - Като правили шилото, казали му: „Ти стани остро, стани шило та хубаво работи".
Брат Д. Цанев: Няма условия още и подготовка. Учителят: Ще почнете. Почнете от малкото. БратД. Цанев - Пояснява в какво се състои неподготовката: слабост в знанията и моли за знание. Учителят: Знаете онзи анекдот - Като правили шилото, казали му: „Ти стани остро, стани шило та хубаво работи". То казало: „Сила трябва". Рекли му: „Ти стани шило да пробиваш гьон, каиши, а друг с тебе ще работи". Та и вие сега станете шило - приложете историята на шилото - с вас има кой да работи. Брат Д. Цанев: То се е видяло, че трябва да се работи, но завъртете копчето и да започнем да работим, та глави ще се трошат, но да се започне вече работата.
към текста >>

Рекли му: „Ти стани шило да пробиваш гьон, каиши, а друг с тебе ще работи".
Учителят: Ще почнете. Почнете от малкото. БратД. Цанев - Пояснява в какво се състои неподготовката: слабост в знанията и моли за знание. Учителят: Знаете онзи анекдот - Като правили шилото, казали му: „Ти стани остро, стани шило та хубаво работи". То казало: „Сила трябва". Рекли му: „Ти стани шило да пробиваш гьон, каиши, а друг с тебе ще работи". Та и вие сега станете шило - приложете историята на шилото - с вас има кой да работи. Брат Д. Цанев: То се е видяло, че трябва да се работи, но завъртете копчето и да започнем да работим, та глави ще се трошат, но да се започне вече работата. Виждаме, като че и вие искате вече да ни дадете ... Учителят: Има хора, които трябва да минат през ножа на лекаря. Случая с оная жена, която отишла при Кочева във Виена да се лекува.
към текста >>

Та и вие сега станете шило - приложете историята на шилото - с вас има кой да работи.
Почнете от малкото. БратД. Цанев - Пояснява в какво се състои неподготовката: слабост в знанията и моли за знание. Учителят: Знаете онзи анекдот - Като правили шилото, казали му: „Ти стани остро, стани шило та хубаво работи". То казало: „Сила трябва". Рекли му: „Ти стани шило да пробиваш гьон, каиши, а друг с тебе ще работи". Та и вие сега станете шило - приложете историята на шилото - с вас има кой да работи. Брат Д. Цанев: То се е видяло, че трябва да се работи, но завъртете копчето и да започнем да работим, та глави ще се трошат, но да се започне вече работата. Виждаме, като че и вие искате вече да ни дадете ... Учителят: Има хора, които трябва да минат през ножа на лекаря. Случая с оная жена, която отишла при Кочева във Виена да се лекува. Казал й: „Ти си здрава вече", но тя пак отишла и се оперирала.
към текста >>

72. 97.ИЗБИРАНЕ НА ВЪРХОВЕН БРАТСКИ СЪВЕТ

Николай Дойнов

Става обаче и Антов и заявява: „Аз да ви кажа в никого не вярвам и нямам вяра и отсега нататък всичко за напред, ще бъде черно на бяло." Това тъй надменно и твърдо изказано с един троснат тон, направило много силно впечатление на водещата протокола Елена Андреева и когато събранието свършило, тя се прибрала заедно с Паша, която вече е избрана за член на Братския съвет в „Парахода" - тяхното жилище.
Поизплашени, пък и склонни на отстъпки в името на мира, братята се поддават на тази заплаха и го слагат в списъка за член на Братският съвет. Разказаха, че при тях отишъл с пистолет и кобур на пояса си. Той и другите комунисти влезли в братските среди, особено след 9 септември 1944 г., бяха успели да създадат групичка от симпатизанти около себе си, които не само че го подкрепяха, но му донасяха за всичко, което ставаше в нашето общество. По това положение Учителят бил казал: „По-добре е човек да умре от глад, отколкото шпионин да бъде, то е най- лошото нещо." Като член на братския Съвет, Никола Антов провеждаше само политиката на Партията, комунистите и своя личен интерес, които имаха за цел бавно, но сигурно да се ликвидира нашето Общество. През това именно първо събрание всички братя и сестри, които са се изказали са апелирали към добри братски отношения, доверие един към друг, за най-добра обхода и обработване помежду си. Става обаче и Антов и заявява: „Аз да ви кажа в никого не вярвам и нямам вяра и отсега нататък всичко за напред, ще бъде черно на бяло." Това тъй надменно и твърдо изказано с един троснат тон, направило много силно впечатление на водещата протокола Елена Андреева и когато събранието свършило, тя се прибрала заедно с Паша, която вече е избрана за член на Братския съвет в „Парахода" - тяхното жилище. Тогава Елена се обърнала към Паша и й казала: „Паша, как ще работите с този човек, когато всички други говореха, за доверие и братски отношения? " Няма да бъде излишно, ако се каже по нещичко и за останалите членове от избраният вече братски съвет. За Боян Боев и Симеон Симеонов, казахме вече преди това. Брат Тодор Стоименов - беше висок на ръст, сух, слабичък, с добре оформена глава, истински тип на арийската раса: чело високо, с добре развити центрове на разсъдъка и фини черти по него показващи остра проникваща мисъл; очните дъги изразяваха голяма пресметливост към материалните ценности; нос изразяващ крайна честност и коректност в обходата си, за което нещо Учителят е казвал; Финно оформени скули, изразяващи устой; Добре сложена брада - воля. Целият му вид изразяваше благородство.
към текста >>

73. 3. МИКРОКОСМОС, МАКРОКОСМОС, МЕГА КОСМОС

Николай Дойнов

" Изразът на лицето му беше някак странен и погледа му дълбок, величав, като на същество извършило някаква голяма, важна и решителна за човешкия род работа.
/тогава имах своя частна работа/ без какъвто и да е бил повод, реших да отида на Изгрева. Беше малко след обяд. Спрях се пред салона, нямаше никой. Беше някак тихо, мълчаливо и аз си казах: „Защо ли дойдох? " Тъкмо се озъртах и мислех да си вървя, Учителят отвори вратата на долната стаичка, обърна се към мене, вдигна ръка и каза: „Такъв велик ден не сте имали! " Изразът на лицето му беше някак странен и погледа му дълбок, величав, като на същество извършило някаква голяма, важна и решителна за човешкия род работа. Пред този израз и дълбочина на погледа аз просто занемях, сковах се, не трепна нищо в мен, за да не наруша величието на момента. След тези думи Учителят се прибра. Като се опомних и си дадох сметка за станалото, помислих, че войната свършва, настъпва мир, а тогава знаете всички, бушуваше страшна война и всички жадувахме за мир и смятахме, че най-великото, което може да дойде, най-великият ден, който можеше да имаме е деня в който ще спре войната и ще настане мир. Прибрах се, залепих ухо до радиото, слушах и чужди станции, ослушвах се за радостни вести, за мир, но за съжаление ни нотка за радост, за мир. Така и на другия ден, четох вестниците открай до край, разпитвах познати, които усърдно слушаха всякакви станции и следяха отблизо събитията, но нито нотка от възможност за някакви радостни събития.
към текста >>

74. 16. КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА. УРАН

Той дава новото, затуй защото туй слънце в съзвездието Уран, което е вече извършило своята еволюцията на слънце и вече е готово да създаде вселена, дава един нов свят, нов порядък ще внесе в света. В.К.
И учените установяват, че тези силови ядра се движат с около 2000 км. в секунда и са изпълнили едно пространство, като умножим 150 милиона по триста хиляди, такова грамадно пространство е. Това показва, че се носи един нов свят. Действието на Уран дава всякога нещо ново, нещо, което не е съществувало. Например всички рационализатори, всички гениални хора са под силното влияние на Уран. Той дава новото, затуй защото туй слънце в съзвездието Уран, което е вече извършило своята еволюцията на слънце и вече е готово да създаде вселена, дава един нов свят, нов порядък ще внесе в света. В.К. Това е приносът на Уран в еволюцията на Земята и ти даваш този пример как животните са станали вегетарианци и са подпомогнали пътя на еволюцията на човека. Какво е въздействието на Уран върху човека във връзка с този пример, с това дете? Н.Д. Защото човек започва да търси един нов свят, непонятен. Всички тези идейни течения, които имаме са под въздействието на Уран. В.К. Но когато този Уран въздействува на един неподготвен човек?
към текста >>

75. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Последните дни вестниците съобщиха, че едно от докараните полицейски кучета разкрило мистерията, като надушило в една градина закопаните архиви на покойния и чорапът се разнищил.
Разбира се, те от всички най-малко вярват в това, което пишат, но важното е стоката да се харчи. А тя се харчи изглежда добре, защото много са и у нас жертвите на болното време. Един искрено заблудил се такъв българин бе жертва на втълпилата му се идея, че ще може да превръща платината в радий. С една невроятна настойчивост той събираше от „ветрующите" пари, събра повече от 500 000 лева и почина. Оказа се, че събраните пари по един тайнствен начин изчезнали малко време преди смъртта му. Последните дни вестниците съобщиха, че едно от докараните полицейски кучета разкрило мистерията, като надушило в една градина закопаните архиви на покойния и чорапът се разнищил. Оказало се, че „учителите" на заблудения нещастник редовно прибирали събираните от него суми и ги „закопавали", за да склонят по този начин „духовете" да му помогнат. Закопаваните пари обаче изчезвали, навярно се обръщали в газове или в бубулечки, които се разбягвали. Така учи окултната биология и никой нямал право да се съмнява. Само полицията и прокурорът не били съгласни. Щом има наивни четци ще има и съответни за тях редактори.
към текста >>

Независимо от факта, че по времето на издаването на това окръжно съществуваше министерска криза и следователно, то не е издадено със знанието и съгласието на титулярния министър, но и лицето, което го е подписало като главен секретар, е превишило властта си, точно определена в чл.
Просвещение Господа съдии, Въз основа на чл. 215 п.п. 1-3 от закона за административното правосъдие, моля да отмените горното окръжно предписание, защото е издадено от лица, които са превишили властта си, не са спазили съществените законни форми в случая и са нарушили изрични предписания на закона. Така, от обжалвания акт се вижда, че той е подписан от главния секретар при Министерството на Народното Просвещение, някой си Ал. Радославов, и преподписан от началника на бюрото за културните учреждения. Независимо от факта, че по времето на издаването на това окръжно съществуваше министерска криза и следователно, то не е издадено със знанието и съгласието на титулярния министър, но и лицето, което го е подписало като главен секретар, е превишило властта си, точно определена в чл. 11 от закона за Народното Просвещение. Според яЬното разпореждане на тоя член, главният секретар, като шеф на канцеларията, е властен да бди за вътрешния ред и правилното действие на разните служби в Министерството, да председателствува административния съвет, да върши само в кръга на административните служби всичко, що му възложи министърът, и да замества последния по всички текущи въпроси, когато той отсъствува от столицата, но няма власт да издава от името на министерството окръжни предписания, като предметното, които засягат правата и интересите на трети лица, без специално за това пълномощие от отговорния министър. Въпросното списание, издавано от моето книгоиздателство с регистрована фирма (Държ. вестник бр. 170, 920) е било одобрено и препоръчано от Министерството още преди 6 години и едва сега, без никакъв повод и основание главният секретар при същото Министерство не само отменява одобрението и препоръката му, но и забранява разпространението му.
към текста >>

76. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XVI

Борис Николов шие с шило обувката на някого.
Михаил Влаевски; 3. Пеню Ганев; 4. Елена Андреева; 5. Антоний ...; 6. Пенка Влаевска; 7. Борис Николов шие с шило обувката на някого. Снимка 25. Чам Кория, на екскурзия за Мусала с приятели - третият е Пеню Ганев - 13.VII.1924 год. Същата екскурзия със същите лица. 13.VII.1924 год. Снимка 26.
към текста >>

77. 83. КАК СЕ РАБОТИ ПРИ НЕБЛАГОПРИЯТНИТЕ УСЛОВИЯ

А пък ние, братята, се събирахме и започвахме да изхвърляме, за да махнем всичките камъни и каквото е донесло наводнението отгоре и е запушило чешмичката, оттуляхме я и пак нареждахме камъните и оправяхме пак чешмата.
Кой я направи, чешмичката? ПГ: Тази чешмичка, там извираше вода и нашите братя, Борис Николов и други, ама Борис беше майсторът, направиха чешмичката. Обаче от тази чешмичка, когато се случи понякога да има силен дъжд и порой, от нея течеше мътна вода. Значи влизаше вънкашна вода вътре в чешмичката и от нея почваше да тече мътна вода. А пък понякога, като дойдеше голямо наводнение, чешмичката се запушваше съвсем, от чучура не изобщо не течеше вода. А пък ние, братята, се събирахме и започвахме да изхвърляме, за да махнем всичките камъни и каквото е донесло наводнението отгоре и е запушило чешмичката, оттуляхме я и пак нареждахме камъните и оправяхме пак чешмата. Така е и с братските работи. Като се запушат, трябва да се отпушат с общи усилия, за да има живот. И сега нашите братя вече знаеха какво да правят, ако стане нещо на чешмата - пак отиваха и пак изхвърляха тези камъни, които бяха отзад, зад чучура, и поправяха чешмата. И сега вече много туристи се ползват от тази чешма наша.
към текста >>

78. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

Аз извадих халвата, също оказа се, че имало в джеба ми хубаво прясно краве масло, загънато в една книга, но маслото от праха в джобовете ми от края, както е била сгъната книгата, се понапрашило, та като го разгънах, набърже с ръка изчистих нечистото, Учителят и всички, които бяха около Му, започнапхме да ядем прави на крака от хубавата халва и маслото и се събудих.
Оказа се, че реката пресъхнала, но имало локви, пълни с вода, и притеклите се жени гребяха в съдове и носеха тая вода, примесена с тиня, кална вода, и изгасихме запалената сайвана и се осуети пожарът и то без повреди. Друга картина: След пожара, намирам се в една градина, такава, каквато е в Търново, където ставаше съборът. Много братя и сестри. Маси много. Учителят ме пита: „Пеньо, къде е хлябът и халвата, за да ядем." Халвата била купена снощи, та Учителят пита къде е. Аз извадих халвата, също оказа се, че имало в джеба ми хубаво прясно краве масло, загънато в една книга, но маслото от праха в джобовете ми от края, както е била сгъната книгата, се понапрашило, та като го разгънах, набърже с ръка изчистих нечистото, Учителят и всички, които бяха около Му, започнапхме да ядем прави на крака от хубавата халва и маслото и се събудих. Продължавам да си водя бележки от заченатата вчера лекция. [„Простите и сложните процеси в природата", XIII година, 4-та школиа лекция на 1-вия младежки окултен клас, държана на 10 ноемврий 1933 год., петък, 6 10 ч. сутр.] „Тия хора, които не обичат да четат, са много еднообразни хора. Трябва да си обясните всяко едно състояние в даден случай, което изпъква. Често чувствата спъват човек.
към текста >>

79. IX. Бележки от Вергилий Кръстев

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Но Унищожението бе ни изпреварило и свършило своето.
А Пеню Ганев и жена му Каменка, и двамата бяха засрамени пред мене, стояха с наведени глави, гледаха надолу. Аз бях възмутен, ядосан и ожесточен. Разкрещях се. Ако някой ме беше видял отстрани, би ме сметнал за нахалник, да крещя за чужди негативи. А това бе една свършена работа от Пеню. Но Унищожението бе ни изпреварило и свършило своето. Накрая Пеню каза: „Ех, все пак имаме немалко неща съхранени и запазени. Да запазим това, което ни е останало." И аз това казвам и за това се боря. И отстоявам. Ето, това е най-важното. Да ги съхраним от посегателствата на хората и от забравата на днешното време.
към текста >>

80. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

ТОМ 17

Както си седел на скемлето, с шилото в една ръка и кърпачката игла в другата, така се и търколил и — това си би от Иго и от неговите мъки, неволи и патила!
Беят се втурне към него: „Бре, гяур Иго, бре, аврад, бре, ана, дин, бре, иман… защо не станеш да ми дадеш селям и да ми се поклониш? Не ме ли знаеш ти мене, че аз съм Дели Ахмед бей? “ Иго го поизгледал малко философски и му казал: „Как да те не знам? … Нали съм те хранил, поил едно време на софрата си, па сега, вместо да познаеш аркадаша си, а ти искаш да ти се покланям — да ти правя теменна… Йок, Ахмед бей, йок, ти требва да ми се покланяш, а не аз на тебе“. Беят кипва и ни две, ни три, а ятаганът от пояса, та в гърдите на Иго. Както си седел на скемлето, с шилото в една ръка и кърпачката игла в другата, така се и търколил и — това си би от Иго и от неговите мъки, неволи и патила! … „Сеяно жито, порасло тръне, дошло порой, отвлекло го, па си нищо на света: ни по-лек, ни по-тежък, ни по-весел, ни по-жален — светски работи! “ Такъв некролог беше изрекъл за Иго бае Митар. Тетка Елисавета продължаваше разказа на бае Митра: — Курдисаха везнето, ама ни покачено, ни подпрено, така си виси само, като на въздуха. Попогледах нагоре да видя дали нема некоя връв, я друго нещо — нищо, връв немаше. Двама ангели ме възпираха така, по-настрана от другите, и рекоха: „Гледай всичко какво става и това, което видиш, да го разкажеш там, долу, на хората, та да се посвестят и разберат кои грехове са тежки, за които ще патят донекога, като дойдат тука пред тия везни!
към текста >>

81. 1. Сп. „Всемирна летопис, год. II, кн. X, 31.XII.1922 г., с. 262-263

II. Стихове в сп. „Всемирна летопис'. Мара Белчева

ТОМ 17

Но това, което прави поразително впечатление, като обща характеристика на редките идеи и силните чувства на авторките в техните трудове, това е релйефният контраст в стремежите на двете тия български писателки: първата е погледнала нагоре, към източника на зората, а втората, дълбоко замислена, е приковала погледа си долу, към прага, дето са останали стъпките... Цялото съдържание на първата сбирка е изпълнено с лъчи, с полет към небето, с вяра в Бога и с горещо желание за нов живот, а на втората - с мрачна тъга, меланхолия, гробове, полет надолу; първата рисува една лека трептяща душа, обляна с бяла светлина, възрадвана от химни из светли селения, укрилена с надежди, макар и нелишена от жизнени горчевини, и ободрена с молитви в светли храмове, храмове на любовта, а втората - душа, покрита с черен плащ, засенчена с черния цвят, черни котки, черни врани, тъмни бръшляни, черни вуали, черни танцове, срутени храмове... Явно е, че тия две души, когато вдъхновението им е внушило тяхната поезия, са преживявали две различни състояния, едно на друго противоположни.
II, кн. X, 31.XII.1922 г., с. 262-263 Книжнина: „Сутринни лъчи", стихове от г-ца Олга Славчева и „На прага стъпки", стихове от г-жа Мара Белчева. Това са две сбирки стихотворения, които заслужават да се разгледат паралелно. Преди всичко, макар и да се постарахме да намерим връзката между съдържанието на двете сбирки и техните заглавия, ние не можахме да открием тази връзка. Но това, което прави поразително впечатление, като обща характеристика на редките идеи и силните чувства на авторките в техните трудове, това е релйефният контраст в стремежите на двете тия български писателки: първата е погледнала нагоре, към източника на зората, а втората, дълбоко замислена, е приковала погледа си долу, към прага, дето са останали стъпките... Цялото съдържание на първата сбирка е изпълнено с лъчи, с полет към небето, с вяра в Бога и с горещо желание за нов живот, а на втората - с мрачна тъга, меланхолия, гробове, полет надолу; първата рисува една лека трептяща душа, обляна с бяла светлина, възрадвана от химни из светли селения, укрилена с надежди, макар и нелишена от жизнени горчевини, и ободрена с молитви в светли храмове, храмове на любовта, а втората - душа, покрита с черен плащ, засенчена с черния цвят, черни котки, черни врани, тъмни бръшляни, черни вуали, черни танцове, срутени храмове... Явно е, че тия две души, когато вдъхновението им е внушило тяхната поезия, са преживявали две различни състояния, едно на друго противоположни. Но при все това, техният духовен мир не се изчерпва напълно с такива мисли и чувства: и Олга Славчева неведнъж е била жертва на тъжни настроения, само че те като че ли се поглъщат от ония снопове лъчи, които бърже ги сменяват, както и Мара Белчева ни дава, макар и много малко, такива жизнерадостни стихове, като лъчи от ново слънце, весело пронизват мрачната й атмосфера. Като съдим по тия признаци, мъчно може да се заключи, че животът на първата представлява само един радостен химн на ранна пролет, а на втората - един тъмен, надгробен кипарис. По-скоро сме наклонни да приемем, че леко хвърчащата птичка има нужда от по-философско вдълбочение в превратностите на живота, а потъмнялата жрица на разрушения храм - от по-светла вяра в радостите на тоя живот. И в желанието си да изоставим и забравим екцесите на двете авторки, които не хармонират с Божествената правда и с възвишената любов, в храма на която всички тряба самоотвержена да служим, ние ще цитираме тук неколко най-хубави бисери от двете стихосбирки като доказателство на тоя трогателен жизнерадостен лиризъм, който бихме желали и двете да задържат и развият. Из „На прага стъпки" I.
към текста >>

82. 55. Симеон Симеонов. 55.3. Стихията на бурята

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Празненството още не беше се свършило, когато откъм запад небето се заоблачи.
Бяхме с майка ми и други някои приятели. Слязохме в селото. Там имаше някакъв празник. Хванахме се на хорото и играхме, бяхме много весели. Черпиха ни с котли с мляко. Празненството още не беше се свършило, когато откъм запад небето се заоблачи. Стъмни се. Ние си взехме сбогом и тръгнахме към Драгалевци. Заваля дъжд. Отначало - лек, после - все по-силен, докато се превърна в порой. Закриха се всички пътища с пороища и локви.
към текста >>

83. 5. ТРИТЕ ДЕКАНАТА НА ВОДОЛЕЙ

То трябва да изправи погрешките, които е извършило през течение на инволюционния процес, при слизането на човешката душа в материята.
Характерната троичност на деканатите (мистичен; научен и социален) ще намери по същия начин израз през културата на Водолея, която е прочее вече настъпила. В течение на първия деканат на Водолея, етичната максима на християнския свят ще бъде заменена на най-новия завет, донесен от Учителя специално за новата култура на Водолея, а именно: „Злото, или адептите на лявото посвещение ще станат слуги на доброто”. Стр. 49/943 Злото, което е царувало и управлявало в течение на милиони години, е имало възможност през време на християнската цивилизация да изправи своите погрешки. Но не само, че не е била извлечена съответната поука от това, а напротив на човечеството са били натрапвани унищожителни войни, последните две, от които имаха такива трагични последствия за същото. От невидимия свят, светът на Всемирното космично братство, което ръководи материалната и духовна еволюция на човечеството, е вече решено злото да стане слуга на доброто и да изкупи вековните си прегрешения. То трябва да изправи погрешките, които е извършило през течение на инволюционния процес, при слизането на човешката душа в материята. В течение на културата на Водолея, низшето естество, или силите на Луцифер и Ариман, ще бъдат обуздани, както в индивидите, така и в обществата, в народите и в цялото човечество. Това положение е било предсказано още от апостол Йоан в неговия Апокалипсис, в символичната картина връзването на древната змия. Така, през епохата на Водолея в живота на индивидите вместо философията на епикурейството, на хецонизма, на живота на страстите и на низшите животински нагони ще почне да доминира разума, в съгласуване със законите на живата природа. В човешкото общество, вместо омразата ще възтържествува доброто - благородните подтици и импулси. В народите, вместо насилието и принудата, опиращи се върху господството на закона, ще започне да управлява добрата, произхождаща от схващането за братска взаимопомощ и духовно-културно сътрудничество.
към текста >>

84. 6. УЧИТЕЛЯТ И ЗНАКЪТ НА ВОДОЛЕЯ

Това същество; толкова велико, което е завършило своето развитие преди милиарди години, в своята велика любов е слязло върху земята, ограничило се е в най-гъстата материя, за да отвори очите на тези, които са забравили своя Творец.
Виж „Изгревът”, т. IV, с. 484 ÷ 485 - „Вълшебният ключ”. Стр. 52/943 съдържат значението на едно за едно завършено дело и величествените перспективи на едно грандиозно бъдеще, изпълнено с постижения, в които ние ще вземем участие при изграждане делото на Истината, или както казва Писанието, възстановяване на Небесното царство върху нашата планета. Тези думи бяха произнесени твърдо, с непоколебима творческа мощ, пред звездите, неми свидетели в нощта, които мистериозно чертаят върху техния път съдбините на човечеството. Това същество; толкова велико, което е завършило своето развитие преди милиарди години, в своята велика любов е слязло върху земята, ограничило се е в най-гъстата материя, за да отвори очите на тези, които са забравили своя Творец. Ето кои са тези думи: „Аз напущам тази Земя, понеже завърших своята задача. Ще затворя тука, върху тази Земя всички духове, за да довършат всичко това, което Аз посадих, но за да не се огранича, ще се коригирам, ще им оставя ключовете на духовното познание, за да изпълнят достойно задачите си Върху тази Земя и след като завършат своите задачи, да си отворят, чрез тези ключове, за да дойдат при мене, в своята истинска родина. Тази родина, това са трите принципа: Любов, Мъдрост и Истина”. Стр. 53/943
към текста >>

85. Б. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА Б.1. ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ (ИЗВАДКИ)

Това Същество, толкова велико, което е завършило своето развитие преди милиарди години, в своята велика любов е слязло на Земята, ограничило се е в най-гъстата материя, за да отвори очите на тези, които са забравили своя Творец.
След огненото кръщение получено чрез последните две войни, за човечеството се отварят нови страници, силите на доброто заемат надмощие. По този начин ще възтържествува истината в живота.” "Думите, които Учителят беше казал на един от своите ученици три месеца преди неговото заминаване от физическия свят ще се реализират. Тези думи бяха казани през една звездна нощ, в планината и бяха разкрити едвам след неговото заминаване от физическия свят. Тези думи съдържат значението на едно завършено дело и величествените перспективи на едно грандиозно бъдеще, изпълнено с постижения, в които ние ще вземем участие при изграждане делото на Истината, или както казва Писанието: „Възстановяване на Небесното Царство на нашата планета”. Тези думи бяха произнесени твърдо с непоколебима творческа мощ, пред звездите, неми свидетели на нещата, които мистериозно чертаят върху техния път съдбините на човечеството. Това Същество, толкова велико, което е завършило своето развитие преди милиарди години, в своята велика любов е слязло на Земята, ограничило се е в най-гъстата материя, за да отвори очите на тези, които са забравили своя Творец. Ето тези думи: „Аз напущам тази земя, понеже завърших своята задача. Ще затворя тука върху тази земя всички духове, за да завършат всичко това, което Аз посадих, но за да не се огранича ще се коригирам, ще им оставя ключовете на духовното познание, за да изпълнят достойно задачите си върху тази земя, и след като завършат своите задачи, да си отворят с тези ключове, за да дойдат при Мене в своята истинска родина. Тази родина, това са трите принципа: Любов, Мъдрост, Истина.” „Мистичният, духовният деканат на Водолея, неговата циклична трайност е 720 години. Според Учителя той е започнал от 1914 г. и ще продължи до 2644 год.
към текста >>

86. 2. ЕЛЕМЕНТИ НА АСТРОЛОГИЯТА

A. Астролозите на Изгрева

Такова нещо е станало и в Слънчевата система, като черно Слънце с чудовищни по своя размер притегателни сили е разрушило планетата Фаетон, попаднала в зоната на Рош и е внесло разстройство в порядките на всички останали планети.
Изчисленията показвали, че силата на лъчението на този източник е равно на силовите течения, които биха дали хиляда Слънца като нашето. Това откритие отначало се е оспорвало от някои учени, но само малко след това, съобщението за съществуването на гравитационни вълни от такъв характер, беше потвърдено и от други учени. В 1975 година при станалия симпозиум на астрофизиците в Мексико, един от тях е изнесъл доклад върху черните Слънца. Той е отбелязал, че на тях съществуват сили, които по своето естество са напълно непознати за нас. При среща на едно такова черно Слънце, то със своите могъщи притегателни сили с голямо Небесно тяло - планета, то съгласно закона на Рош, законът на приливно-отливните сили, е способно да го разруши. Такова нещо е станало и в Слънчевата система, като черно Слънце с чудовищни по своя размер притегателни сили е разрушило планетата Фаетон, попаднала в зоната на Рош и е внесло разстройство в порядките на всички останали планети. И наистина в легенда. а за Слънчевият син Фаетон, се подчертава от бащата Хелиос, че по пътя има много чудовища, които теб, сине мои, и конете ще изплашат. Ти искаш да загинеш”. И по-нататък се отбелязва, че пред конете и Фаетон се е явил огромен страшен скорпион, покрит с отровни люспи. Насочил той към тях дългото си смъртоносно жило.
към текста >>

87. 7. ИВАН АНТОНОВ ИЗВОРСКИ

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Това положение му решило почти всички проблеми.
Иван тръгнал, но на близката фурна нямало хляб и той тичешком отишъл до Орловия мост, купил и се върнал след час. Жената помислила, че детето й задигнало парите, а той й дал топъл хляб и рестото. Тя го накарала да й услужва всеки ден. Жената била братовчедка на сестра Паша Теодорова, която търсила да има помощник. Иван отишъл в дома й, дали му да спи в дома им, да прави покупки и пази плодната им градина от съседските деца. Това положение му решило почти всички проблеми. Като отивал веднъж да купи мляко, той чул един като четял една обява на глас и я запомнили и я казал на сестра Паша. Тя го питала как е прочел, като не знае буквите. Казал й, че я запомнил. Тя отива с него и разбира, че има много силна памет и му предлага да учи. В 1914 г.
към текста >>

88. 1930 г-1940 г Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ Из беседи, лекции и други

Всяка звезда представя разумно същество, което е завършило развитието си на Земята Небето пък не е нищо друго, освен съвкупност от разумни същества, които изпълняват волята Божия.
В пътя на движението му, всеки се ползува от него дотолкова, доколкото може да го възприеме. Който е готов да възприема разумността, той я вижда навсякъде. Погледне ли към звездите, той се разговаря с тях като с разумни същества. Мнозина се чудят, как може човек да говори със звездите. Както се разговаря с хората, така може да се разговаря и със звездите. Всяка звезда представя разумно същество, което е завършило развитието си на Земята Небето пък не е нищо друго, освен съвкупност от разумни същества, които изпълняват волята Божия. Някои от звездите са се проявили, а някои още не са проявени. Астрономите виждат само проявените звезди. Обаче, мъдреците, т. е. хората на великите добродетели, виждат без телескоп и непроявените звезди. Следователно, ако искате да оправите живота си, да излезете от света на заблужденията, достатъчно е да се свържете със светлината на една от тия звезди.” 225.
към текста >>

Целокупното човечество е било от преди времето на Адама, преди да е съгрешило.
Сега музикантите имат 3 октави на пианото. Според някои научни изследвания, обаче, в предната част на човешкия мозьк има едно място, дето е поставен един орган, който има 25 хиляди клавиша. Онзи, които не е запознат с музиката, може отчасти да разбере какво нещо е музиката. Ако вие се качите в света на съществата, които са по-развити от нас, ще разберете: ние имаме претенции да мислим, че ние сме най-висшите същества на Земята, но истината е, че има далеч по-развити и възвишени същества, за които и хабер нямаме. Но ние не сме нещо отделно от тях, а сме едно цяло. Целокупното човечество е било от преди времето на Адама, преди да е съгрешило. Казва се, че Бог направи човека по образ и подобие свое. След туй направи още един човек от кал. Следоватепно има човеци, които са направени, по образ и подобие Божие, и други, които са направени от кал, мязат на кал; те имат жива душа и са смесени. Едните ги наричат Синове Божии, а другите ги наричат дъщери човечески. Казват, че тия Синове Божии се влюбили в дъщерите на човечеството.
към текста >>

89. МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

Кучето не е завършило някакъв факултет, но измежду хиляден народ ще намери своя господар.
Всичко у Бога е възможно. Всички неща, които ще ви се случат, съществуват някъде. Ако някой ви предскаже, че след една година ще паднете в трап, и ще си счупите крак, мислители, че това е нещо въображаемо? Този човек вижда всичко. Има начини, по които може да се предвижда всичко. Кучето не е завършило някакъв факултет, но измежду хиляден народ ще намери своя господар. Има хора, които се раждат с това чувство за предвиждане, за тях прегради няма. За да виждаш реалното, ти трябва да виждаш и отзад и отпред, и отгоре и отдолу. Ако всичко е изобретение на човешкия ум, тогава човек на кого е изобретение? Понеже ние не можем да видим проявлението на разумното във всяко явление, мислим, че този свят не е разумен. Аз съм заинтересован само от Истината, която е всичко за мен.
към текста >>

90. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение 1

Думите на Видния Странник Буди-Са

Това е една прьчка към метър и половина – два метра дълга, на единия и край е поставено шило и с него се ръга задниците на впряга на колата си от крави или волове.
И утре ще спи. А докога? 4. Един ми казва така; ,,Аз съм роден на нивата, когато са жънели нивата. Слънцето е било на две копрали от земята.” Значи е било при залез слънце. А знаете ли какво значи „копраля”? Това е една прьчка към метър и половина – два метра дълга, на единия и край е поставено шило и с него се ръга задниците на впряга на колата си от крави или волове. А които оре с тях на другия край слага едно четвъртито желязо, за да може с него да изчиства, когато оре, да изчиства от пръстта ралото. Вие виждали ли сте рало? С него се оре нивата, за да се засее с жито или царевица. А колко първобитно е устроено, само с един палешник, а това е желязото, с което се оре. 5. Друг ми казва: „Аз съм роден, когато слънцето е било на 2 педи от залеза си.” Да, ама тогава не е имало астрологически таблици, за да провери например че на 28 август слънцето залязва в еди-колко си часа и минути.
към текста >>

91. Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения III.

И когато питате защо не сте учени, силни и богати, знайте, че всичко това би ви разрушило - с тях и вашия ум и сърце сега вие бихте направили само пакости в живота!
То е все едно да допуснеш, че кокошките, които ходят по двора ти, могат по-добре да наредят твоето стопанство! А и хората днес са такива своенравни кокошки в широкия свят! Разумният е доволен от това, което е му е дадено - това е смисълът на живота в момента! И ако някога ти се стори, че днес си по-зле от вчера, че днес си по-лош от вчера, по-кален - не вярвай: и вчера е било така, ами днес светлината ти се увеличи - та затова и по-добре виждаш! И грехът, и нечистотата, престъплението и омразата, това са яйцата на миналото - не ги мътете и излюпвайте сега, ако искате да сте свободни. И когато питате защо не сте учени, силни и богати, знайте, че всичко това би ви разрушило - с тях и вашия ум и сърце сега вие бихте направили само пакости в живота! Днес някой мине край чуждо лозе и бере; край чужда каса - и «забогатя- ва»; край някоя библиотека - и отвлича най-хубавото, занася дома и казва: «Колко спечелих! » Но това са все чужди неща! Не късай без позволение чуждите плодове! Не бъркай без позволение в чуждите каси! Но онова, което Любовта ти дава, приеми - то носи и благословение за тебе - защото едничкият господар в света е тя!
към текста >>

92. ТОЙ И ТЕ

- Ето - посочи ми Той, - то, езерото, е разрешило въпроса!
Той ми посочи и аз се вгледах. Около нас дойдоха и пристъпяха зверове най-различни - тигри, змии, лъвове, зайци и птици. Всички със засъхнали, запенени устни, попукани от жажда. И всичките пиеха, бързо гълтаха живота. И никое животно не поглеждаше друго - сякаш бе само езерото - и неговата жажда. - Ето - посочи ми Той, - то, езерото, е разрешило въпроса! - А как ще намерим това езеро? - запитах Го аз. - Питай животните, те ще ти кажат как намират хубавите извори из планините. Жадната душа ще намери сама своя извор. А и ти знаеш, защото си го намерил.
към текста >>

93. ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ

Тогава кръгът е станал елипса и заедно с това се е нарушило равновесието и започнало движението.
Диктатора е като един, който ходи по обтегнато въже - всяко падане от него е катастрофа! Равновесието - това е справедливостта, която го крепи. Излезе ли от него, той е загинал. Не засилвай чуждото зло с твоето, сиреч не мисли зло за другия, защото тогава неговото зло и твоето тегнат заедно на везните на действителността. Паданието на човека е станало, когато в неговото съзнание са се появили два центъра вместо единия - Бог. Тогава кръгът е станал елипса и заедно с това се е нарушило равновесието и започнало движението. Но тогава тази елипса е пресякла други кръгове и влязла в досег с други, по-низши, животи (бацилите, например), следствие от което са били болестите. Мнозина четат книги и чакат откровения от тях. Дори някои книги наричат свещени. Но в книгите има само пътеки към извора - а самият извор и водата му са вън от тях. И тоя, който не ги намери в своето Божествено Себе, никъде няма да ги намери - а най малко в книгите, пък били те и «свещени»... Когато един човек едно мисли и друго прави, той след време непременно ще дойде в конфликт в себе си, с подсъзнанието, което е запазило в своите архиви мисълта и ще я върне като едно противоречие.
към текста >>

94. III. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

НА ДРУГИЯ ДЕН

Като че ли нещо, голяма тяжест бе го натиснала, голям яз спирал движението му и сега той е махнат и отдавна събраното се е отпушило и тече в буен, но все пак спокоен поток, който нищо не руши.
Най-малкият атентат може да послужи за лични отмъщения. - Да, сега има много горивен материал - каза и Учителят. - Насилието е голямо и реакцията ще бъде голяма. Понеже той не продължи, то Генко започна пак да говори и тоя път, без да забележи, пак се увлече. Той говори за своите страдания, за безпътицата, в която изпадна, за своите неволни връзки с работничеството, което му даде общите страдания. Като че ли нещо, голяма тяжест бе го натиснала, голям яз спирал движението му и сега той е махнат и отдавна събраното се е отпушило и тече в буен, но все пак спокоен поток, който нищо не руши. Само тиха радост изпълва душата му, че може да говори, че вече е намерил отдавна търсения слушател, близък човек, отворена душа, на която да може всичко да каже. И след дълго отклонение и описване на миналото, той се върна пак там, откъдето бе започнал: съвета на г-н Ключев, който дълбоко почита мъдростта на Учителя - да му каже какво мисли за това положение: - Пред събития сме. Ще паднат пак хиляди българи, избити от свои собствени братя, ще плачат сираци по своите бащи, ще носят черни забрадки майки и сестри по безследно изчезнали... - Генко говореше искрено, тъй както носеше всичко това в собствената си душа. - Толкова страдания - възкликна той, -и нима човечеството ще прекарва все в тия страдания? Няма ли да имат те някога край или някакъв изход?
към текста >>

95. НОВИТЕ ВРЕМЕНА

Простете ми - но мен понякога се струва, че ний сме в положението на оня народ, който е пиел и гуляел в палатите, в подножието на които е бил доведен засилилия се отново Самсон - той хваща с ръцете си стълбовете, напънал грамадните си мускули - и всичко се разрушило!
Не спим ли ний? Нашите устави, срещи, красиви думи и стремежи не са ли само блянове на хора, които спят и сънуват красиви сънища? Наистина ли ний желаем на хората братство? - Кога и къде го занесохме? Имаме ли го ний между себе си или механически се зовем с това свещено име, без да туряме онова велико съдържание, което трябва да се вмества в него? Простете ми - но мен понякога се струва, че ний сме в положението на оня народ, който е пиел и гуляел в палатите, в подножието на които е бил доведен засилилия се отново Самсон - той хваща с ръцете си стълбовете, напънал грамадните си мускули - и всичко се разрушило! Не чувствате ли тия ехтежи, които вече разклащат из основи всичко? Не гърми ли гласът на оня велик че-ловек, разпънат преди 2000 години, който оттогава живее в милиони сърца - не гърми ли той вече в нашите уши: «Гладен бях - и не ме нахранихте, жеден бях-не ме напоихте - махнете се от мен, не ви познавам»? Едно има, което отличава человека от зверовете - то е неговият дух. Този дух е, който дава смисъл на всичко - без него человек остава само по име такъв. А духът носи със себе си светлина и истина - светлината дава знание, а Истината - свобода.
към текста >>

96. (22) СРЕЩА С ЦАРЯ НА 12.I.1939 г., 9 и 30 до 11 ч преди обед

Черната ложа отстъпва и предава от позиция на позиция - не иска да капитулира изведнъж.»105 лед срещата: «Фердинанд е едно шило.
За в бъдеще трябва да се приложи нещо в просветата, а не за война. Другите нека се въоръжават. Ние трябва да имаме колкото за парад. Въоръжен народ е, когато е силен в дух и мисъл, а после - с оръжие на земята. А горе те са бити.104 Черната ложа взе всичко и всичко изгуби и сега във всичко е разпокъсана и нищо не може да направи. Черната ложа отстъпва и предава от позиция на позиция - не иска да капитулира изведнъж.»105 лед срещата: «Фердинанд е едно шило. Той си отмъсти на Австрия (чрез Хитлер) за униженията, на които бе го подложил Франц Йосиф, за лошото третиране» -каза Учителят.106 Срещата беше определена за 9 ч и 15 мин. Евдокия беше хремава и ме чакаше вътре, а не, както обикновено, при вратата на двора. Докато дойде царят, поговорихме си с нея. Тя също е недоволна от кмета Иванов, който излъгал, че тя искала залесителният пояс да минава край нея. Тя го изобличила чрез слатинския кмет.
към текста >>

97. (38) Среща с Учителя и с Царя на 30.III.1939 г.

30. VIII. 1939 г., 8 ч сутринта. Учителят:

Той е едно шило.
С Учителя - 8 и 30 [ч] Снощи дохожда Борис Стоянов204 , да отида 9 и 20 сутринта в Евдокия. Отидох при Учителя в 8 и 30 часа. Той ми говори между другото: «Сега се играе тънка политика. Трябва да се резервира.205 Италия иска да се преосигури и ще ритне кросното.206 Българите чакат Добруджа от Румъния. Лошо е сега с Румъния, но още по-лошо ще бъде с Германия съседка... Това е Фердинандовска политика. Той е едно шило. В Хитлеровите похвати има фердинандовщина. Той има опитности, та може да даде съвет.207 Той вървеше слепешката подир Австрия и българите пострадаха за нищо и никакво покрай Австрия. Българите изгубиха Мидия-Енос, най-хубавото нещо. 208 Чехите отстъпиха в 1938 година, направиха погрешка и не можаха вече да я поправят.209 Англия има едно органическо подозрение към Русия. Англичаните са виновни за падането на Руската империя.210 Ако русите не бяха искали Цариград, щяха още да са империя.
към текста >>

98. (53) ПИСМО

- Но аз не мога да разбера по кои причини то се е влошило, кога[то] България си стои на все същите позиции.
Питаше ме по някои положения, които му бяха неясни. Не можеше да разбере защо Мусолини се е свил някак. Рендел му казал: - Не съм се срещал с никого. В отпуск бях само. Радвам се само, че положението сега е такова, че мнението в Англия за България се подобрява. - Но аз не мога да разбера по кои причини то се е влошило, кога[то] България си стои на все същите позиции. И с какво ний сме заслужили английските вестници да насъскват Турция да си поправя границите за наша сметка. - Ама тя пази своите интереси! - Нейните интереси са на Дарданелите и тя би трябвало да укрепява Мидия-Енос, а не тия граници, като че ли Радко Димитриев е възкръснал и ще атакува отново.357 А Додеканеза се намира срещу Смирна, а не при Одрин. - Но те имат предвид и Италия, която може да дойде през Тракия. - Но тогава те трябва да укрепят Марица.
към текста >>

99. (54) Срещи с разни хора

Мен ми се струваше, че имам пред себе си едно палаво дете, което е решило на всяка цена да ме метне някак, като мисли, че аз нито дори подозирам това му намерение... Оставих го да говори около половин час, да си направи една изповед лична, която бе необходима, за да се образува един мост.
Казах му, че може и при мене, може и на друго място, предоставям нему - където му е по-удобно. На 8 септември се видяхме в Стойчови, между 9 и 11 без 20. Той започна с това, че ми благодари, че съм дошел, че и по-рано е чувал отзиви мои за него, които за съжаление не говорели много в негова полза, но че той търсел случая да се срещне и пр. Във всеки случай не беше банален, напротив, имаше едно външно смирение. Вътрешно беше задръстен и кипеше, но външно се владееше и искаше да бъде коректен. Мен ми се струваше, че имам пред себе си едно палаво дете, което е решило на всяка цена да ме метне някак, като мисли, че аз нито дори подозирам това му намерение... Оставих го да говори около половин час, да си направи една изповед лична, която бе необходима, за да се образува един мост. Когато започна да навлиза в по-близките събития, по-рано ми разправя за живота си като партиен секретар, трудов директор и после министър станал уж, без да се надява и очаква, а аз щях да му кажа: «Зная как станахте - след като предадохте Крум Колев»360, защото това още навремето си беше ми казал царят, но хайде, рекох, да не го стягам още от началото толкова тясно. Но по-после вече започнах да го коригирам и за разговорите му с Кьосето и пр. други министри и той се доста стресна, като видя, че мойте информации са от първа ръка. Даже един път, когато отказа, че е спряно оръжието за него от Германия и ми посочи писмото на Драганов, на когото аз му казах направо, че не вярвам много: - Но Даскалов ли Ви каза? Той Ви е излъгал.
към текста >>

100. (95) Молби. (96) Среща с Царя на 18.Х.1940 г. в генерал Стоянови от 8 и 15 до 9 и 45 ч сутринта