Търсене в текстове за 'Шило'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 70 резултата в 54 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ние няма да се спираме на това, дали днешното официалното светоразбиране е разрешило основните въпроси на живота, нито пък имаме намерение да подценяваме научните изследвания и открития.
Редят се маса повече или по-малко достоверни предположения за някогашните земни и атмосферни условия, за живота, който трябва някога и някъде да е възникнал, минава се през еволюционната стълба от минерали, растения и животни и се стига до предполагаемия първобитен човек. Идват на свой ред историците. Те повтарят накратко това, което казват геолози и естественици и, понеже „не се знае кога и къде се е появил първобитният човек", пристъпват направо към изучаването на създадените вече култури на древните източни народи. Животът на тия народи се схваща от официалната история като повече или по-малко „първобитен" и „строго религиозен" Следва непрекъснатият напредък на човечеството, който достига своя връх през XX век у западноевропейските народи. Това е векът на науката, в който човечеството, освободено от заблужденията на миналото, „знае за света повече от всеки други път и притежава единствената вярна представа за неговия произход и развой". Ние няма да се спираме на това, дали днешното официалното светоразбиране е разрешило основните въпроси на живота, нито пък имаме намерение да подценяваме научните изследвания и открития. Изтъкваме само някои положения, които от части обясняват психологията на съвременния човек. Външните причини за създаването на поменатия научно-популярен мироглед бяха падането авторитета на черквата (представителка на религията), крайните увлечения на умозрителната идеалистична философия и бързият успех на специалните науки. Авторитетът на науката се издигна бързо. Създаде се убеждението, че религия и философия са стадии, надживени от човечеството. Това доведе до едностранчиво и то предимно умствено развитие на съвременния човек.
към текста >>

2. Окултна педагогика - В. В. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Иначе образуването на лещата се е извършило по същия начин, както в зародиша.
По вътрешния ръб на ириса се събрали множество бели кръвни телца (левкоцити). Tе почнали да изяждат черния ирисов пигмент и то само по вътрешната страна нa ириса. След това почнало живо деление на клетките на едно място на ириса. Клетките на ириса образували една малка издутост, която образувала новата леща. Последната значи се е образувала вътре в очната ябълка, от ириса. Иначе образуването на лещата се е извършило по същия начин, както в зародиша. Само в едно отношение имало различие. Лещата у зародиша се откъсва твърде скоро от своето място на образуване, а у възрастния – много по-късно. Мястото, което се избира за развитието на лещата, е много целесъобразно. Най-важното е, че тук подборът се изключва. И наистина, кога тритонът под действието на подбора е добил способността да избере целесъобразно място и начин за регенерация на лещата?
към текста >>

3. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Наводнението разрушило казармите, затвора, в който шефът бил затворен, префектурата и други важни постройки и всички къщи; 30,000 жители се издавили.
Напоследък пазачите се увеличили толкова, че генерал Губернатора на Манджурия влязъл в пререкания с Генерал Лушенкиен, началника на пазачите на Оомотския шеф. Докато Лушенкиен се стараел да изясни недоразумението, внезапно на 21 VI Лушенкиен и много войници били разстреляни от Чанцолин (генерал губернатора), а шефът и пет японци били арестувани, но когато били изправени за застрелваме по един чуден начин Бог ги спасил. Едва що окивиай дигнал пушка срещу Учителя, паднал на земята стенещ. И когато той и неговите ученици съвсем спокойно се отдръпнали от лобното място, дори и най-жестоките индийци го аплодирали, казвайки: „това трябва да е резултат от Божието покровителство”. И интересното е, че веднага след напускането на Хунг-Лиао, така се именува градът в който е бил, последният се наводнява. Наводнението разрушило казармите, затвора, в който шефът бил затворен, префектурата и други важни постройки и всички къщи; 30,000 жители се издавили. Виждайки този факт, Монголия и Индия казват, че това е Божие наказание за арестуването на Спасителя. Последното лято, през юли, шефът се върнал в Япония и трябвало наново да отиде в затвора все по стария повод на правителството, затова че пропагандирал Божия път не както трябва. След дълги страдания наново го освободили и под поръчителство той се върнал в Айабе. Все същата есен го посещава представителя на новото духовно движение в Индия, Тао Улан, доверително стискайки ръката му за обща работа на двете движения. Те заедно образували Кобе, клон на „Тао-Улан” и се осъществило движението на еднокръвност и солидарност.
към текста >>

И ако то би спряло своята работа за един миг, вселената моментално би се разпаднала; слънцето, луната, земята и звездите биха загубили центъра си, всичко би се разрушило.
Господин Дегучи е изяснил Vortoanimismo. Той е единственият силен в свата, който проникнат от словото, го използва за доброто на човечеството. Словото-Душа на Япония е така мистериозно, че Япония е именувана в античните времена страна, подпомагана от Словото, страна в която живее и расте Словото. Разказа уяснява следната истина: след като Ookuni Tokotaci no Mikato, който е истинският Бог и който създава всичко със своята всемогъща сила, абсолютно безгранична, безначална и безкрайна, е започнал своята работа със създаването на петтях бащински звукове (а, о, ю, е, и) и деветтях майчински. Никога досега не е престанала функцията на Словото-Душа, дори за една секунда. И ако то би спряло своята работа за един миг, вселената моментално би се разпаднала; слънцето, луната, земята и звездите биха загубили центъра си, всичко би се разрушило. Във вселената звучат пет бащински звука (а, о, ю, е, и) с грамаден шум. Той е твърде силен, за да бъде чут от човешките уши. Право казва поговорката: „Силният глас не може да се долови от обикновени уши". Основната теория на акустиката е че силният звук и слабият звук не се схващат от ушите. Ако човек разбере детайлностите на духовния свят, ще разбере метода на Чинкон Кишин и ще узнае мистериозната функция на Словото, тогава той ясно би чул петтях бащински звука.
към текста >>

4. Физиогномия Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Голямото преселение, за което стана дума, се е извършило по-късно.
Ето една последна триада, която по един най-ясен начин обяснява казаното по-горе. Три са необходимостите на Бога: да бъде безконечен, сам по себе си, да бъде ограничен по отношение ограниченото, да бъде в унисон с всеки стадий на съществата в кръга Гвинфид. Ясно се вижда от всичко казано дотук, че Друидическата Доктрина произхожда от индуската, като я копира почти текстуално в основните си черти. Нищо чудно няма в този факт, защото ние можем да потвърдим днес, че голямото Арийско преселение, излязло от древна Индия, разпростряло се в Северна Азия, е проникнало по-късно и в Европа и се е простряло дори до страната на Галите, дето индуските вярвания, предания и философия са се разпространили чрез устно предаване на приказки и благоговейно са се запазили в Друидическите семейства[1]. Уместно е, обаче, да се добави тук, че множество археолози приемат днес, че Келтската раса е минала от Европейския Запад към Азиатския Изток, както поменахме това по-рано. Голямото преселение, за което стана дума, се е извършило по-късно. Виж „La doctrine esoterique". Превел Ив. Цонев --------------------------------------- [1] Виж „La doctrine esoterique".
към текста >>

5. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

За целта освободи неподвижното си тяло от треперенето, причинено от движенията, които то е вършило малко преди опита, освободи се от спомена за тези движения.
Какво бих могъл да кажа аз, което вие да не знаете, вие двама мъдреци. Аз съм чел доста древни книги. Всички народи в естествено състояние знаят, че тези духовни сили съществуват, има ред същества, които физичните ни очи не могат да възприемат. Андреас каза, като се обърна към мене: – Наблюдавай тая скала с всичката си сила, т.е. по начин , че силите ти да не бъдат заети другаде. За целта освободи неподвижното си тяло от треперенето, причинено от движенията, които то е вършило малко преди опита, освободи се от спомена за тези движения. Премахни от своя флуид всяко предшествуващо влияние, от ума си – всяка странична мисъл. Гледай със затворени очи и слушай със затворени уши. Тогаз ти ще видиш духовните сили на тая скала, ще видиш гения ù, и ако силата ти е равна на неговата, ще можеш да говориш с него, защото твоят дух разбира всички наречия. Всичко съществува: фавни, сатири, силви, нимфи, дриади и пр. Китаецът каза; – Когато съществата достигнат една степен на развитие тук на земята, боговете ги вземат и ги отнасят на друга земя.
към текста >>

6. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Желанието да угодят на Бога е превишило в сърцето им грижата за личните им интереси.
Те ще се ползуват, ако насочат съзнанието си към правене добро, молитва, послушание, труд, внимателност, вътрешна радост, нежност и пр. Всеки месец могат да размишляват върху една от тези добродетели. Те могат да се посвещават да издигнат мисълта си към Първичната Причина винаги, когато са свободни. * * * Четвъртата градина е най важната. Това са добри работници, издръжливи на умора; те не пестят усилията си. Желанието да угодят на Бога е превишило в сърцето им грижата за личните им интереси. Но тяхното усърдие е повече горещо, отколкото чисто. Те често са забележителни личности: оратори, писатели, администратори; те привличат вниманието на обществото и често стават знаменити. Те остават в тая градина, понеже се привързват към собствените си таланти. * * * В петата градина са тези които са реализирали единство в живота си. Работниците в тая област не се ограничават само с лишаване от известни празни наслади; щом могат да облекчат страданията на околните, те се чувствуват щастливи.
към текста >>

7. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Човечеството, хипнотизирано от лъжливите учени, че без война не може, досега послушно е вършило всички престъпления и ужаси, описани тъй правдиво в книгата на Ремарк „На западния фронт нищо ново", която има грамаден успех в целия свят.
Най-горещо препоръчваме разкази „Искри", които могат да се сравняват с най-хубавите из световната литература и пожелаваме на автора да ни дарява по-често с нови искри. 13. Земята в кърви - драматично видение от Гео Крънзов. (Посредник, бул. Дондуков №61 — цена 20 лв.) Един от най-важните въпроси днес е въпросът за мира между народите. Една от най-страшните опасности, която заплашва Европа и цялата съвременна прехвалена цивилизация е опасността от нова, още по ужасна война. Човечеството, хипнотизирано от лъжливите учени, че без война не може, досега послушно е вършило всички престъпления и ужаси, описани тъй правдиво в книгата на Ремарк „На западния фронт нищо ново", която има грамаден успех в целия свят. Тази книга е преведена на много езици, а също и на есперанто. Нещо повече - тя създаде цяло движение - и подбуди много писатели да опишат войната от различни страни такава, каквато си е, а не както я представят заинтересуваните. Войната е зло. Войната е престъпление. Войната е неправда.
към текста >>

8. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Въпреки временните колебания в поминъчното състояние на народните маси, извършило се е и се извършва едно постоянно обедняване на последните.
Но всички тия външни и вътрешни промени далеч не доведоха до едно уравновесяване и хармонизиране на обществените сили; те разкриха нови страници за нови, още по-непримирими и грамадни конфликти; те само прегрупираха силите за нови борби, водещи към още по-величави по своя замах и значение сбития. Голямата война остави на човечеството едно грозно наследство от разорения и опустошения, от грамадни и неизплатими дългове. Но нейните морални последици далеч надминават материалните злини. Тя пробуди и разюзди животинското в човека и обществата, причини всеобщо морално загрубяване и дегенериране, раздуха междунационални и класови смрази, създаде предпоставките за един още по-несдържан и алчен национализъм и за още по-съкрушающ и спъващ развитието милитаризъм, с неговите модерни и незнаещи граници въоръжения. Може да се смята като очевидно и безспорно, че днес общото световно положение е значително по-тежко, по-болезнено, по-несигурно, отколкото в предвечерието на голямата световна война. Въпреки временните колебания в поминъчното състояние на народните маси, извършило се е и се извършва едно постоянно обедняване на последните. Числото на безработните в най-индустриалните страни като Англия, Съединените Щати, Германия се наброяват с милиони. От това може да се съди и за числото на полуработните, за острата конкуренция в средата на грамадното мнозинство хора. които нямат нищо, освен своите ръце, както за ниските надници и заплати. В още по-тежко състояние са изостаналите в индустриално отношение страни и особено тия от тях, които участвуваха в голямата война. Заедно с мизерията и страданията расте и недоволството, засилват се социалните конфликти.
към текста >>

9. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Извършило се буквално клане на албигойците.
Това ще направим в следната книжка. Следва --------------------------------- [1] Виж „Житно зърно", кн. 5-6 [2] С. Венгеров: Богомили. Исторически очерк [3] Област във Франция [4] Цитатът по Венгеров [5] С художествен, жив език авторът излага потресающи факти за избиването на албигойците: По заповед на папа Инокентий III калугери обикаляли цяла Франция, за да проповядват кръстоносен поход против град Тулуза и останалите албигойски места. Извършило се буквално клане на албигойците. Три лица били главните ръководители на клането: папа Инокентий, който пожелал и заповядал кръстоносния поход. Току-що станал папа, той почнал в своите речи да говори, че трябва да се унищожат нечестивците. Това е била господстваща идея в неговия живот. Той мислел, че всеки човек, който има разбиране за Бога, различно от догмите на църквата, трябва да бъде немилостиво изгорен. Той даже отивал по-далеч и казвал, че трябва да се разравят труповете на умрелите еретици, за които приживе не се е знаело, че са били еретици, за да нямат мир, на който нямали право.
към текста >>

10. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДНА ПРОЛЕТНА УТРИН НА ИЗГРЕВА- ЕЛИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И ако те престанаха да светят, да живеят в правда, с нас на земята всичко би се свършило.
Благодарение на нея сега светът вижда. Светлината, в която живеем, е светлина на Праведните. Тя е един изблик на тяхната правда. Кои са праведните, които са просветнали? Светлите ангели, служителите на Бога. И ако те престанаха да светят, да живеят в правда, с нас на земята всичко би се свършило. И ако ме питате, защо има нужда от Правда, ще ви отговоря: „За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина.” Светлината, която произтича от правдата, е есенцията на онази светлина, която дава живот, която носи в себе си живота. Ала вие не можете да възприемете в себе си тази светлина, ако нямате любов. Любовта се изявява само на онези, които са праведни и „сапросветнали в царството на Отца си”, онзи велик, разумен Божествен свят, където праведните схващат дълбокия смисъл на нещата. Правдата, това е едно качество на човешката душа. Всяка душа е родена да бъде праведна.
към текста >>

11. НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И тя ли, природата ли, въобще някой - нека не отиваме засега по-далеч от редуцирания език на фактите - изписва крилата така, че да наподобяват лице на кукумявка - плашило за птиците.
няма да се спирам да обяснявам. Исках само да подчертая, че прости, почти очевидни истини, които природата е изразила ясно и недвусмислено на своя жив език, се тълкуват често предубедено за угодата на някаква изкуствена теория, особено пък - както в наши дни - тя е призована да слугува на партийни или идеологически цели. Ето, вземете, да речем, приведеният пример за пеперудата Caligo brasiliensis. Тя, като повечето насекоми, има врагове - птици, на които служи за храна. Трябва някак да се опази. И тя ли, природата ли, въобще някой - нека не отиваме засега по-далеч от редуцирания език на фактите - изписва крилата така, че да наподобяват лице на кукумявка - плашило за птиците. Ясно е, че налице имаме цяло разсъждение, присъщо на един мислещ разум. Пеперудата - ако е тя самата - сякаш е изучавала своите врагове. Узнала е, от що се боят те, от какво бягат. И е „измислила" средство за защита - да нарисува върху себе си, па и с цялата си форма въобще да наподоби образа на кукумявка - плашило за нейните врагове. Това е, което просто и чисто, ни се налага от наблюдение на фактите.
към текста >>

И е „измислила" средство за защита - да нарисува върху себе си, па и с цялата си форма въобще да наподоби образа на кукумявка - плашило за нейните врагове.
Трябва някак да се опази. И тя ли, природата ли, въобще някой - нека не отиваме засега по-далеч от редуцирания език на фактите - изписва крилата така, че да наподобяват лице на кукумявка - плашило за птиците. Ясно е, че налице имаме цяло разсъждение, присъщо на един мислещ разум. Пеперудата - ако е тя самата - сякаш е изучавала своите врагове. Узнала е, от що се боят те, от какво бягат. И е „измислила" средство за защита - да нарисува върху себе си, па и с цялата си форма въобще да наподоби образа на кукумявка - плашило за нейните врагове. Това е, което просто и чисто, ни се налага от наблюдение на фактите. Тия факти могат да се тълкуват и обясняват всякак - от едно или друго становище, но те все си остават това което са: стъпки на една мисъл - ясна и очебийна. И никакво логическо извъртане не може да я измени. Дали за обяснението на тия факти ще се повика някаква „целесъобразност", или „инстинкта" - който при последна сметка се разлагал, според някои съвременни учени, на биохимични съставки, свързани в цяла верига „тропизми", „условни рефлекси" и пр. и пр.
към текста >>

12. Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Едната ръка говори за човек с електрична природа, в когото преобладаването на умствения живот е изсушило неговото тяло.
При единия може да отидеш, но за кратко време и ако искаш да живееш за по-дълго време, трябва да се снабдиш с много неща - храна, дрехи, да бъдеш екипиран добре. Ще видиш нещата отвисоко, ясно. Ще подишаш чист въздух, но скоро ще се заоблачи, ще загърми и затрещи и ще трябва да слизаш. Бурята може да те завлече? Долу в долината по-лесно се живее, има повече материали за храна и градеж - но там други опасности дебнат човека. Едната ръка говори за човек с електрична природа, в когото преобладаването на умствения живот е изсушило неговото тяло. А другата ръка - влажната, говори за човек с магнетична природа и преобладаване на чувствата, желанията и страстите. II. Нека вземем голяма и малка длан, където ще видим, че ако извадим заключение по правилото на аналогията, ще сгрешим. Голямата длан представлява човек с големи пространства и владения, които той обикаля, наглежда, но по причина на обширността им не е в състояние да ги разработи. Понеже са много, той не може да ги обхване всички, та се спира на отделни места. Тука ние бихме очаквали да срещнем човека, който се занимава с големи работи, с велики планове; ние намираме тъкмо обратното.
към текста >>

13. СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Изобилието и тук разрешило въпроса.
Императорът нищо не възразил на ръмжащото куче, а се запътил към дома на неговия господар. – Намира ли ви се някоя кост, останала от угощението, попитал го той. – Стига кости да искаш, ей ги там цял кош. Вземи си колкото щеш. – Императорът взел няколко кости, хвърлил ги на кучетата и те тутакси престанали да се джавкат и да спорят. Изобилието и тук разрешило въпроса. Императорът продължил пътя си, размисляйки за тези два случая. Както си вървял, обаче, той се натъкнал на двама земеделци, които се препирали за няколко педи земя. Карали се, викали, не можели да разрешат през де да минава синора между нивите им. Единият настоявал, че съседът му бил заграбил една ивица земя от нивата. Другият пък твърдял, че тази земя си е негова.
към текста >>

14. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ако е блед, както забелязахме това и по-преди и слабо енергичен, това е почерк на едно "шило".
Ако пък и наклонът на буквите се мени, сир. ако те са ту отвесни, ту наведени, на човек с такъв почерк липсва всякаква устойчивост. Той е играчка на настроенията. Рязък контраст на поменатия по-горе почерк представя прекалено острият и ъгловат почерк. Той показва крайна избухливост, невъздържаност и силна разрушителност. Ако е блед, както забелязахме това и по-преди и слабо енергичен, това е почерк на едно "шило". Такъв почерк е признак на крайна душевна сухота. Иначе, нормално ъгловатият почерк, в който кривата не е съвсем изгонена, макар да е израз на холеричен нрав, показва изобщо-енергия, активност, прямота, която често избива в сприхавост и резки обноски. Ъгълът, който е така типичен за тия почерци, прави впечатление на нещо остро, твърдо и внезапно. Очевидно, той не може. да придаде ни гъвкавина и грация, ни мекота и сърдечност.
към текста >>

15. HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Но това не би разрешило въпроса.
Когато се натъкне на такива, когато дойде до раздвоение, той избира фактите на естествените науки и идва до материализма, защото тия науки се опират на факти и опити, на апарати, машини, на работа с епруветката и ретортата, с микроскопа, опират се на наблюдението на земните пластове, на изучаването на вкаменелостите и пр. И всичко това е тъй реално, осезателно и пълно с доказателна сила! Особено ярко изпъква противоречието, което наглед съществува между духовния и естество-научния мироглед в книгата на Арнолд Додел: „Мойсей или Дарвин? " Някой би могъл да каже: „Като мярка против това най-добре е да се увеличат часовете по Закон Божи в горните класове – до 8. клас включително". Но това не би разрешило въпроса. Защото тук е въпрос да се хвърли мост между духовния мироглед и естествените науки. Макар и да се изучава Закон Божи в горните класове с увеличени часове, това противоречие ще си остане и даже ще изпъкне с по-голяма сила и яркост. Ото Рюле в книгата си „Германското училище" казва: „Кое прави немският гимназист, като свърши гимназията, да бъде материалист? Преподаването на катехизис във всички класове на гимназията с увеличени часове! Няма по-хубаво средство да се направи от гимназиста един материалист, защото катехизисът се преподава в една суха, догматична форма, която е в грубо противоречие с фактите на естествените науки !
към текста >>

16. СТИХОВЕ - ХАИС ТОМА Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

И когато вече устройството на човека се завършило напълно, Господ Бог Вишний го благословил и казал: „Ти ще се наричаш човек, сиреч малка вселена; и ще носиш в себе си възможностите и условията на цялата вселена, защото в твоето създаване взеха участие всички ми творения.
Тогава Господ казал на тях: „Понеже словото на мъдростта разкрива вечните начала и законите, върху които е построена, движи се и съществува вселената, които начала и закони човекът безконечно ще изучава, затова вие направете уши на човека и го научете да слуша и да проумява словото на небесната премъдрост, която е семе на всяко знание и постижение на всеки стремеж." И ангелите от звездите на мъдростта направили ушите на човека. И когато той вече можел да чува, те го благословили и казали: „Доколкото ще слушаш словото на мъдростта, доколкото ще обичаш това слово, ще размишляваш върху него и ще го прилагаш в живота и делата си, дотолкова ще бъдат здрави и красиви ушите ти и добър слухът ти и дотолкова ще имаш постижения на стремежа си." Най-после, при новото творение дошли ангелите от звездите На любовта и с тържествени песнопъния се спрели пред него, готови да направят, каквото трябва. Тогава Господ ги погледнал и с блага усмивка им казал: „Понеже Любовта е езикът, с който Аз говоря на всичките си творения и слушам само тези, които Ми говорят с езика на любовта, затова вие направете уста на човека и го научете всякога да говори със словото на любовта". И ангелите от звездите на любовта направили устата на човека. И когато той вече можел да говори, те го благословили и казали: „Доколкото ще мислиш за любовта, ще я приемаш и ще я изявяваш, доколкото ще говориш с езика и словото на любовта, дотолкова ще бъде здрава и красива устата ти, дотолкова ще бъдат слушани и изпълнявани молитвите и копнежите ти от Господа и дотолкова ще се разбираш с всички други същества". И когато вече устройството на човека се завършило напълно, Господ Бог Вишний го благословил и казал: „Ти ще се наричаш човек, сиреч малка вселена; и ще носиш в себе си възможностите и условията на цялата вселена, защото в твоето създаване взеха участие всички ми творения. Ти ще изучаваш устройството и живота на цялата вселена и законите, които съм положил в нея, та съобразно тия закони да живееш и ти. Ти ще станеш велик, безсмъртен и щастлив тогава, когато духът ти стане мощен като Мене; когато душата ти стане обширна като вселената, умът ти светъл като слънцето и сърцето ти чисто като кристал". И ето, оттогава и досега с човека е ставало и става всичко точно така, както е казал Господ Бог Вишний и както са рекли ангелите...
към текста >>

17. ПРОИЗХОД НА МУЗИКАТА - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Здравето му се влошило още повече, тъй като възпалението на стомашната ципа се обръща на язва в стомаха.
Скоро той се изпълнил с ревност, подозрение и недоверие към нея. Това натегнато състояние, породено от вътрешна борба, се отразило бърже върху здравето му. Настъпили скоро смущения в храносмилателната система. Тези смущения от обикновено възпаление на стомашната лигавица се усилвали паралелно с растящото чувство на съмнение и недоверие към жена си. Той се почувствувал най-после слаб да победи тази вътрешна борба и решил да се разведе. Здравето му се влошило още повече, тъй като възпалението на стомашната ципа се обръща на язва в стомаха. През време на болничното си лекуване той загубва делото по развода. Това влошило състоянието му, и лъчението станало възможно едва когато той бил отдалечен от семейството му и приведен другаде на работа. Тогава той е могъл да се облекчи от потискащите го чувства и лесно да се излекува. Ето защо, ние трябва да видим, в какво състояние са нашите мисли, чувства и постъпки. Всяко наше чувство би трябвало да бъде подтиквано от любов.
към текста >>

Това влошило състоянието му, и лъчението станало възможно едва когато той бил отдалечен от семейството му и приведен другаде на работа.
Настъпили скоро смущения в храносмилателната система. Тези смущения от обикновено възпаление на стомашната лигавица се усилвали паралелно с растящото чувство на съмнение и недоверие към жена си. Той се почувствувал най-после слаб да победи тази вътрешна борба и решил да се разведе. Здравето му се влошило още повече, тъй като възпалението на стомашната ципа се обръща на язва в стомаха. През време на болничното си лекуване той загубва делото по развода. Това влошило състоянието му, и лъчението станало възможно едва когато той бил отдалечен от семейството му и приведен другаде на работа. Тогава той е могъл да се облекчи от потискащите го чувства и лесно да се излекува. Ето защо, ние трябва да видим, в какво състояние са нашите мисли, чувства и постъпки. Всяко наше чувство би трябвало да бъде подтиквано от любов. То не трябва да е опетнено от себичност и подозрение. Когато в сърцата ни се проявят добродетелите ла любовта: дълготърпение, милост, смирение, правда, истинност и вярност, едва тогава ние бихме могли да се освобождаваме от чуждите натрапени помисли и чувства или да ги трансформираме лесно.
към текста >>

18. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Тогава чудото на пролетта би се свършило в един ден.
ПОЕМА Пролет е, цветна, уханна пролет, която зове душата в градината на сърцето. Снеговете са се стопили, мътните порои и потоци са отнесени далеч. От синьото небе кротко се усмихва слънцето и отмерва равният ритъм на живота. В градината ми цъфтят цветя и пеят птички. Какво велико благо е отредила за човека Небесната Мъдрост, като не е оставила всичките цветя на пролетта да цъфнат наведнаж! Тогава чудото на пролетта би се свършило в един ден. А сега, всяка сутрин аз отивам в градината на сърцето, за да видя, какъв нов цветец е разтворил росна чашка, пълна с младост и слънчева радост. Пролет е, аз още плета цветния венец от живи, небрани цветя и не мисля за последното цветя, което ще вплета. Защото, като зимата, и пролетта на човешкото сърце е дълга, и не зная, колко цвята ще цъфнат в градината му. Зная само, че трябва да поливат цветята и те да благоухаят, за да привличат и с багрите си и с аромата си трудолюбивите пчелици. Пролет е, красива, цветна пролет за някои пробудени души, доловили първи кроткия призив на слънцето. 2.
към текста >>

19. Паша Теодорова (1888-1972) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Подвизаването му в пътя на Учителя започнало с молитва, и е свършило пак с молитва.
Георги Куртев 4 март 1928 г. гр. Айтос През целия си живот Георги Куртев е помагал на нуждаещите се - лекувал е безплатно, дарявал е средства, помагал е със съвет. Той е бил авторитет не само сред хората от Братството. Повечето негови съграждани са го почитали като свят човек, посветен на една висока служба, служба на Бога. Неговите искрени молитви, отправяни по всяко време на денонощието от молитвената стаичка в Градината, са съграждали онази духовна сграда, наречена “Домът Господен”. Подвизаването му в пътя на Учителя започнало с молитва, и е свършило пак с молитва. Заминал си с Христовите думи на уста: “Господи, в твоите ръце предавам духа си! ” Година 1961. Д-р Стоицев, Г. Куртев и М. Сотиров на Бр.
към текста >>

20. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 13 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А долу — на самото дъно — тъговито гледа сгушилото се слънце ... Подухва есенен ветрец.
Не забелязах как съм се отдалечил от брега, когато моята медитация бе безсърдечно прекъсната от внезапен силен шум: автомобил премина по пътя всред полето. Из „Verda Mondo". Витош Таджер Езеро Тихо се лъят сълзици от небето и целуват лицето на езерото. И нежни и мимолетни елипси остават по пътя си те. Ниско висят рошави облаци и се оглеждат в огледалото му. А долу — на самото дъно — тъговито гледа сгушилото се слънце ... Подухва есенен ветрец. Болестно се огъват на брега върби безлистни и жаловито шумят. Вълнува се и прозирното платно на водите и гонят се вълна подир вълна. Плаче за синевата и слънцето небето и сълзите му се изливат върху тихата шир на езерото ... И сънно, замечтано, затанцуват жълтите листа и плават из простора на водите. И търсят, и жаждат между зеленикавите и черни камъни по брега покой. Над езерото се оглеждат облаци ... Но притихва вятъра, спира и дъжда.
към текста >>

21. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

което има в себе си, до най-високите лостове в своя организиран, живот, то толкова по-добре за него * * * След няколко разходки до Женева и Париж на наши държавници, след големи молби и дълги преговори, Финансовият комитет при Обществото на Народите е решило до направи известни облекчения на България при изплащането на нейните стари дългове и репарации.
Всеизвестно е че днес нахалниците се надигат и успяват навсякъде, а най вече в областите на политическия живот. Ето защо. длъжни сме всички да бдим винаги, защото не са виновни само управниците, но и тия, които ги поставят на техните места. Какъвто е народа, такива ще бъдат и неговите управници. Ако той съумее да подбере и издигне най-доброто, най-способното, най-съвършеното. което има в себе си, до най-високите лостове в своя организиран, живот, то толкова по-добре за него * * * След няколко разходки до Женева и Париж на наши държавници, след големи молби и дълги преговори, Финансовият комитет при Обществото на Народите е решило до направи известни облекчения на България при изплащането на нейните стари дългове и репарации. Облекчението, както се вижда, ще се състои в отлагаме на част от платежите, т. е. плащане на известен, процент от това, което България дължи да внася в определени срокове. С други думи. плащането на борчовете се поулеснява и отлага временно. Това. разбира се не е голяма печалба.
към текста >>

22. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но следствие на известни промени, които са станали на земята, увеличава се тежестта на Северния полюс и поради това равновесието се нарушило и оста се наклонява.
Това е фактът, че не можем да изправим оста на земята. Всички пакости на земята произтичат от този наклон на оста й на 23 градуса. Но кой е майсторът, който може да я намести? - Било е време, когато оста на земята е била перпендикулярна. Учените казват, че цялата тежест тогава е била на Южния полюс. Но следствие на известни промени, които са станали на земята, увеличава се тежестта на Северния полюс и поради това равновесието се нарушило и оста се наклонява. И на всички хора сега оста им е наклонена. Няма нито един от вас, на когото оста да не е наклонена на 23 градуса. И целият стремеж на хората седи в това да наместят оста си, да бъде перпендикулярна. А една ос може да бъде перпендикулярна само между две основни точки, между две плоскости. Едната плоскост я наричам плоскост на любовта, която действа в света, а другата плоскост е плоскостта на знанието и мъдростта.
към текста >>

23. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В тази школа той се среша с един велик Учител, — същество, което е завършило своето човешко развитие минало е по пътя, по който човек сега върви, знае всички потънкости и детайлности на пътя, и може да бъде полезен със своето живо знание — опитност — на тези, които се стремят да влязат в този път на светлината.
В процеса на изпълнение на този дълг, в разрешението на тези задачи, и в преодоляването на препятствията, които среща на пътя си, човек постепенно развива своите сили и способности; постепенно, без да съзнава, се развива и възпитава. Неговото съзнание все повече се пробужда, за да разбере вътрешния смисъл на живота и да дойде до съзнателното самовъзпитание, когато влиза вече във втория път, който е пътя на окултното ученичество. Когато влезе в пътя на съзнателното самовъзпитание, човек е дошъл до едно състояние на съзнанието, в което съзнава, че живота има цел и смисъл и се стреми да проникне в този вътрешен смисъл на живота. При съзнателното самовъзпитание човек вече съзнателно се стреми да развие всичките си сили и способности, които са вложени в неговата душа. Съзнателното самовъзпитание е една школа, едно училище, в което човек постъпва. В тази школа той се среша с един велик Учител, — същество, което е завършило своето човешко развитие минало е по пътя, по който човек сега върви, знае всички потънкости и детайлности на пътя, и може да бъде полезен със своето живо знание — опитност — на тези, които се стремят да влязат в този път на светлината. В окултната школа на ученика се дават всички методи и правила, по които като работи, ще развие последователно всичките си сили, чувства и способности, заложени в неговата душа. В окултната школа ученика се поставя на една съзнателна и свободна самодисциплина — за да постигне целта, която преследва — развиването на всичките си сили и способности и поставянето им в услуга за общочовешкото повдигане и благоденствие. Окултната школа разполага с методи и пътища за развитието на човека и тези пътища и методи са резултат на едно дълбоко и всестранно проучване на човешката природа. Най-първо в окултната школа на ученика се поставя един висок идеал; по право казано, преди да влезе в школата, ученикът трябва да има този идеал, а школата само ще му посочи пътя, по който да се доближи до този идеал. Който няма в себе си копнеж към великото и безграничното в живота, който няма един непреодолим стремеж да надмогне делничното и да добие вечния живот на безсмъртието, той не може да бъде ученик на окултната школа.
към текста >>

24. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И такъв стремящ се скоро ще разбере, че в същност нема никакъв „окултизъм“ и „езотеризъм“, нищо „тайно“ и „скрито“ — а че има само Знание, приготвено за човечеството като негово законно достояние, от което то се е лишило поради престъпна небрежности, лекомислие и самоотъждествяване с всичко нищожно и дребно.
без дисциплината на Духа, даровете на съкровеното знание се извращават от неподготвеното съзнание на стремящия се, затрупват го с криво възприети понятия н представи и този непреработен баласт закрива възможностите за правилно развитие в бъдещето. Как често доловените откъслеци от тайното знание се превръщат в „окултен“ боклук, който бавно разлага личностите и дава храна на тъмните сили, работещи за разложението на човечеството! Тайното знание е преди всичко знание практическо, тъй като служи за преобразяване живота и личностите, които го творят, и затова го задължава повече от това, което наричаме академическо знание. Но, разбира се, и към академическото знание не може да се пристъпи без подготовка, и то изисква индивидуално развитие на интелекта и трудоспособност. Индивидуално подготвения стремящ се към тайното знание е способен действително за свое благо и за благото на другите да овладее това, което отдавна е открито на човечеството и да открие нови възможности. И такъв стремящ се скоро ще разбере, че в същност нема никакъв „окултизъм“ и „езотеризъм“, нищо „тайно“ и „скрито“ — а че има само Знание, приготвено за човечеството като негово законно достояние, от което то се е лишило поради престъпна небрежности, лекомислие и самоотъждествяване с всичко нищожно и дребно. И той ще работи, заедно с великите съзнания, за създаване на условия, при които ще стане възможно да се възвърне на човечеството това негово достояние. Из „Окултизъм и йога“ Един случай на психометрия, засягащ Марсилския атентат Преди известно време лондонския вестник „Evening News“ се обърнал към своите читатели с молба да му съобщят, във форма на писмо, най-странното нещо, което са преживели. Като резултат на тази покана, същият вестник публикува, между другите, и следното писмо, изпратено от г. Рихард X., живущ в Диеп, ул. Вокелен, 11: „Пристигайки в Париж, вечерта преди атентата в Марсилия, в хотела, в който слязох ми дадоха — това неучих отпосле — стаята, която току що бе напуснал един от съучастниците в атентата, отивайки в Марсилия.
към текста >>

25. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Една телеграма от Мексико съобщава новината, че правителството на Мексико е решило да превърне националния военен арсенал във фабрика за земеделски машини, като за целта е предназначило една сума от 50,000 долара за производство на 10,000 рала, които ще бъдат раздадени безплатно на земеделците.
Само така се култивират добродетели. А добродетелите са оня доброкачествен материал, от които ще се изгради бъдещето. Ако всички се стремим само към най-благородното, ако се стремим да бъдем справедливи в отношенията си и честни в постъпките си, тогава с положителност може да се предскаже светло бъдеще за човечеството. Ето как великия пророк Исайя говори за бъдещето: "Ще дойде време, когато хората ще из-коват ножовете на сърпове и копията на палешници". Това пророчество се сбъдва вече. Една телеграма от Мексико съобщава новината, че правителството на Мексико е решило да превърне националния военен арсенал във фабрика за земеделски машини, като за целта е предназначило една сума от 50,000 долара за производство на 10,000 рала, които ще бъдат раздадени безплатно на земеделците. На това дело ние не можем да не се радваме. Очакваме всички останали християнски народи да последват този пример. Ние, приятелите на мира, вярваме, че този пример не ще остане единствен, а ще бъде последван още от много други правителства, вдъхновявани от идеите за мир и братство между народите. Горния пример ни подсказва, че сме пред прага на една нова ера в историята на човечеството. Г. Искренов Смъртни грехове Драматична фантазия в 5 сцени от Сим.
към текста >>

26. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И ангелите от небето на истината направили очите на човека, благословили го и казали: „Доколкото човекът ще мисли за истината и ще обича светлината й, доколкото ще пази красотата и порядъка в природата, дотолкова ще бъдат здрави и красиво устроени очите му и дотолкова ще вижда същността на живота и нещата.“ После това при човека дошли ангелите от небето на мъдростите и Господ им казал; „Понеже словото на мъдростта разкрива върховната цел, към която се стремят всички същества, затова вие направете уши на човека и го научете да слуша и да разбира небесната премъдрост, защото тя е същността на всяко знание.“ И ангелите от небето на мъдростта направили ушите на човека, благословили го и казали: „Доколкото ще слушаш словото на мъдростта и ще го изпълняваш, дотолкова ще бъдат здрави и красиво устроени ушите ти, и дотолкова живота ти ще има цел и смисъл.“ Най-после, при човека дошли ангелите от небето на Любовта и Господ им казал: „Понеже любовта е езикът, с който аз говоря на всичките си творения и слушам молитвите само на тези, които ми говорят с езика на любовта, затова вие направете уста на човека и го научете да говори с езика на любовта.“ И когато ангелите от небето на любовта направили устата на човека, благословили го и казали: „Доколкото ще се учиш от днес да говориш и да призоваваш Господа с езика на любовта, дотолкова ще имаш здрава и красиво устроена уста, дотолкова ще се разбираш с всички същества и дотолкова ще бъдат слушани и изпълнявани молитвите ти и копнежите ти.“ И когато вече устройството на човека се завършило напълно, Господ Бог Вишний го благословил и казал: „Ти ще се наричаш человек, сиреч малка вселена; и ще носиш в себе си условията и възможностите на цялата вселена, защото в твоето създаване взеха участие всичките ми творения.
И започнали тогава да дохождат всичките създания и под мъдрото ръководство на Господа правили разните части на човешкото тяло. А когато при новото творение дошли ангелите на добродетелите, Господ Бог Вишний им казал: „Понеже добродетелите ще бъдат основа на човешкия живот, затова вие направете нозе на човека и го научете да ходи из пътя на доброто, защото там ще положа неговото благо и неговите радости.“ И когато ангелите от небето на добродетелите направили нозете на човека, те го благословили и казали: „Доколкото човекът ще ходи из пътя на доброто и ще следва нашето поучение, дотолкова ще бъдат здрави и красиво устроени нозете му и дотолкова ще намира блага и радости в живота си.“ Когато при човека дошли ангелите от небето на правдата, Господ им казал: „ Правдата ще бъде градящата сила на човешкия живот. Затова пие направете ръце на човека и го научете всичките му дела да бъдат праведни. Защото според правдата му ще бъде дълголетието и силата му.“ И ангелите от небето на добродетелите направили ръцете на човека, благословили го и казали: „Доколкото човекът ще мисли за правдата, ще обича законите й и сам ще бъде праведен в делата си, дотолкова ще бъдат здрави и красиво устроени ръцете му, и дотолкова ще има дълголетие и сила да работи.“ След това при човека дошли ангелите от небето на истината и попитали Господа какво ще трябва да направят на новото създание. И Господ им казал: „Понеже в истината е скрита светлината, която разкрива същността на всичко съществуващо, затова вие направете очи на чавка и го научете да вижда разумността, порядъкът и красотата на миросъзданието, което съм направил, и което ще направя. И ангелите от небето на истината направили очите на човека, благословили го и казали: „Доколкото човекът ще мисли за истината и ще обича светлината й, доколкото ще пази красотата и порядъка в природата, дотолкова ще бъдат здрави и красиво устроени очите му и дотолкова ще вижда същността на живота и нещата.“ После това при човека дошли ангелите от небето на мъдростите и Господ им казал; „Понеже словото на мъдростта разкрива върховната цел, към която се стремят всички същества, затова вие направете уши на човека и го научете да слуша и да разбира небесната премъдрост, защото тя е същността на всяко знание.“ И ангелите от небето на мъдростта направили ушите на човека, благословили го и казали: „Доколкото ще слушаш словото на мъдростта и ще го изпълняваш, дотолкова ще бъдат здрави и красиво устроени ушите ти, и дотолкова живота ти ще има цел и смисъл.“ Най-после, при човека дошли ангелите от небето на Любовта и Господ им казал: „Понеже любовта е езикът, с който аз говоря на всичките си творения и слушам молитвите само на тези, които ми говорят с езика на любовта, затова вие направете уста на човека и го научете да говори с езика на любовта.“ И когато ангелите от небето на любовта направили устата на човека, благословили го и казали: „Доколкото ще се учиш от днес да говориш и да призоваваш Господа с езика на любовта, дотолкова ще имаш здрава и красиво устроена уста, дотолкова ще се разбираш с всички същества и дотолкова ще бъдат слушани и изпълнявани молитвите ти и копнежите ти.“ И когато вече устройството на човека се завършило напълно, Господ Бог Вишний го благословил и казал: „Ти ще се наричаш человек, сиреч малка вселена; и ще носиш в себе си условията и възможностите на цялата вселена, защото в твоето създаване взеха участие всичките ми творения. Твоето предназначение ще бъде да изучаваш устройството и живота на Цялата вселена и законите, които съм положил в нея, та съобразно тия закони да живееш и ти. Ти ще бъдеш велик, безсмъртен и щастлив тогава, когато духът ти стане мощен като Мене и едно с Мене; когато душата ти стене обширна като вселената, умът ти светъл като слънцето и сърцето ти чисто като кристал.“ И ето оттогава и досега, с човека е ставало и става всичко точно така, както е казал Господ Бог Вишний и както са рекли ангелите. И. А. Изворски
към текста >>

27. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При това то не е завършило никакъв факултет, не е изучавало никакви науки, докато хората може да са завършили по четири факултета и взе пак да не могат да сторят същото.
И поради това, много работи които ни се виждат невъзможни, са възможни за Бога. Невъзможното за нас е възможно за Бога. Напр. срешат се хоро, които могат да предвиждат какво може да се случи някому в бъдеще. По какъв начин постигат те това? Че как едно куче само чрез своето силно развито обоняние може да открие стъпките на своя господар измежду хилядите други? При това то не е завършило никакъв факултет, не е изучавало никакви науки, докато хората може да са завършили по четири факултета и взе пак да не могат да сторят същото. Но казахме, че има хора, които имат събудено чувство да предвиждат нещата с десетки години напред. За тях прегради не съществуват. Това са малцина обаче и то високо организирани хора. И тъй, животът не е такъв, какъвто си го представяме. Понастоящем живеем в един ограничен свят, поради което си създаваме излишни страдания.
към текста >>

28. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като е дошло в света, сърцето се е увлякло малко, вследствие на което е сгрешило.
От знанието, значи, се храни нашия ум. Аз наричам ума първият, големият син човечеството. Бог изпраща този свой голям син в света да се възпитава, като в училище, в което да се учи и да възраства. Най-първо света е започнал със сърцето. Сърцето е голямата дъщеря на Бога. Като е дошло в света, сърцето се е увлякло малко, вследствие на което е сгрешило. То се е обленило и повече не иска да учи. Така именно, сърцето е хванало пътя на живота, който е пълен не само с радости, както то е очаквало, но и със страдания. В този път, каквото се придобие, същевременно се изгубва. При сегашните условия на живота, всички хора се намират в затруднено положение. Като не могат да се справят с положението си, най-после хората се утешават с мисълта, че като умрат ще отидат на онзи свят.
към текста >>

29. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Щом почнало да говори момиченцето, още ненавършило две години, излагало, с малко думи но ясно, своите спомени от един неин предшестван живот.
“ Той ме погледна и рече благо: — „Бъди като извор — обичай и давай. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Един случаи на превъплъщение Миналата година, в Индия се случи нещо невероятно. Нещо което развълнува и внесе смущение в цяла една област. Интересното е, че случаят е действителен, контролиран и не търпи никакво съмнение. Той е изнесен от големия вестник „Бомбай Кроникъл.“ Героиня на историята било едно осем годишно момиче, дъщеря на Ранг Бахадур, жител на едно село близо до Делхи. Щом почнало да говори момиченцето, още ненавършило две години, излагало, с малко думи но ясно, своите спомени от един неин предшестван живот. Този живот изглеждал много скорошен. Когато момичето станало на осем години, паметта му се развила до такава степен, че не преставало да излага пред всеки пълни подробности върху миналото си. Подробностите изглеждали много странни, на слушателите, които знаели че момичето никога не било напускало селото. Впрочем и без това обстоятелство, подробностите били много чудни, защото момичето било едвам осем годишно. Един англичанин, като прочел вестника, се заинтересувал, и отишъл в селото, намерил къщата и момичето, уверил се, че родителите не познават нито селото, нито хората за които говорело момичето, и написал името и адреса на оня, когото сочело за свой мъж, в предишния живот.
към текста >>

30. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Спрял се в едно малко западно градче, но в този ден там станало голямо земетресение, което почти напълно разрушило града.
Един господин станал последовател на това учение. Той турил в ума си мисъл та да спечели по някакъв начин десет хиляди долари. Това са около един милион български лева. Обаче, тия пари не дошли на времето, когато този господин определил и за това той се разсърдил. По едно време той тръгнал от Ню-Йорк на запад. Спрял се в едно малко западно градче, но в този ден там станало голямо земетресение, което почти напълно разрушило града. През време на земетресението една голяма греда паднала от едно здание и счупила крака му. Той изпаднал в безсъзнание. Като се пробудил, той усетил, че кракът му бил счупен, но близо до себе си видел един чек от десет хиляди долари. Сега аз не взимам този пример в буквален смисъл, но искам да ви кажа, че каквото пожелаете от Господа, ще го имате, но кракът ви ще бъде счупен. Това не значи, че кракът ви непременно трябва да бъде счупен, но все таки ще трябва да платите с нещо.
към текста >>

31. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На ученика достойнството се е накърнило, но на професора достойнството се е повишило.
Относно материята съществуват различни схващания. Ние ще оставим тия схващания на страна, понеже, според нас, всички разисквания, всички противоречия представят гимнастика за ума. И най лошите работи и най-добрите работи представят упражнение. Какво лошо има в това, когато един виден професор скъса един студент, че не е решил задачата си? Ученикът казва, че - достойнството му се накърнило. На ученика достойнството се е накърнило, но на професора достойнството се е повишило. Вижда се, че професорът знае. Значи, знаещия може да скъса незнаещия. Обаче, незнаещият не може да скъса знаещия. Силният може-да победи слабия, но слабият не може да победи силния. Това са контрасти в живота.
към текста >>

32. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но това слънцето върши не само сега, то го е вършило и през миналите периоди от историята на нашата земя, ще го върши и много, много години в бъдеще.
Бакалов СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ И ЧОВЕЧЕСТВОТО Хубав слънчев есенен ден! С голямо удоволствие ние се разхождаме под лепналото върху ясното небе слънце, без да изпитваме неприятното изпотяване и горещина на летния ден. С радост ние ядем узрелите плодове на есента — червените ябълки, сочните круши, вкусното и сладко грозде. Земеделецът е напълнил своите хамбари със златното жито. Всички тия блага ние получаваме от слънцето — то едничко, с неговата енергия, светлина и топлина, превърнати от растенията, а чрез тях и от животните, в най-разнообразни продукти, материалът за който се взима от въздуха и земната кора, ни дава всичко необходимо за нашия живот. Но това слънцето върши не само сега, то го е вършило и през миналите периоди от историята на нашата земя, ще го върши и много, много години в бъдеще. Тогава, в миналото, с по-голяма сила, то е изпращало върху й своите блага. Тогава върху нея са расли по-големи дървета и са живели много по-големи животни — гиганти достигащи и до 50 м. дължина. Днес човечеството използва една голяма част от натрупаната някога в природата и земните пластове слънчева енергия, както и тази, която и днес ни изпраща: живите въглища — физическата сила на човека, коня и другите животни: каменните въглища —„черното злато“, което жилавите ръце на рудничаря вадят от земята; течните въглища петрола и асфалта: летливите въглища — струите газове, които излизат от земните недра (въглеводородите — метан и др,): торфът от блатата и край езерата: зелените въглища — дървата и сламата; белият въглен — падащите маси вода, водопади; гълъбовите въглища — вятърът; сините въглища — морските приливи и отливи и най-после червените въглища — днешната слънчева енергия. Благодарение на тия най-разнообразни форми на слънчевата енергия човечеството строи грамадни машини, Днес човечеството използва около 500 милиона конски сили от разнообразно натрупаната слънчева енергия и търси все нови и нови нейни извори. Днес то все по-малко и по-малко използва живите въглища — живата сила, повече употребява каменните въглища и летливите въглища, пести зелените въглища за да използва разумно за своето хазяйство своите гори, съвсем не умее почти да подчини гълъбовите въглища — вятъра, сините и червените въглища.
към текста >>

33. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Истина е, че ти съществуваш като една вечна, безсмъртна реалности — ти трептиш в безграничната симфония на всемира, като една самостойна нота, която никога не ще се изгуби, защото нейното изчезване би нарушило цялата вселенска хармония.
Истината ще ви направи безсмъртни. Що е истина? Истината подразбира красотата на човешката душа. Истина е. че ти си обект на една висша справедливост, в която можеш да откриеш и съзерцаваш Първичното Начало. Истина е, че ти съществуваш като една вечна, безсмъртна реалности — ти трептиш в безграничната симфония на всемира, като една самостойна нота, която никога не ще се изгуби, защото нейното изчезване би нарушило цялата вселенска хармония. Истина е, че ти си една велика възможност и извън тебе всичко би било небитие. Що е истина? Истина е, че съществуват слънца и планети, изпълнени с велик и красив живот — изпълнени с най-възвишена мисъл, поезия, музика, знания и любов. Истина е, че съществува свят на .чудесата“. Истина е, че съществува свят на душата.
към текста >>

34. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако вие бихте написали само десет реда в някоя книга с това мастило, то би извършило чудеса в света.
Ако обичате сто души и на ден трябва да напишете по сто писма с кръвта си, тогава доста ще се замислите, дали трябва да обичате, или не трябва. Днес има доста много черно мастило в света. Много писма можеш да пишеш с него, но ако стане нужда да вадиш от кръвта си и с това мастило да пишеш, много ще се замислиш да пишеш, или да не пишеш. В духовния свят има специално мастило за любовта. Това мастило е бистро, без никакъв цвят. Ако вие бихте написали само десет реда в някоя книга с това мастило, то би извършило чудеса в света. Казано е в Писанието: Ще напиша закона си в сърцата им. С какво мастило ще напише Бог своя закон? С черното мастило, с което ние пишем ли? — „Ще напиша закона си в сърцата им и ще ме познаят, от мало до голямо.“ Със специално мастило ще напише Господ закона си и ще върши с него чудеса. Ще каже някой, че това са илюзии.
към текста >>

35. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като видяло какво направило, то се уплашило и хукнало да бяга.
Той бил женен, имал три деца. Едното било на осем години, другото на седем, а най-малкото — още пеленаче. Един ден по-голямото братче казало на по-малкото: Ела да ти покажа как татко коли агнетата. То взело един нож от касапницата, без да го забележи баща му и поставило ножа на гърлото на братчето си. Дръпнало с ножа и отрязало гърлото на братчето си. Като видяло какво направило, то се уплашило и хукнало да бяга. В тичането си то не забелязало къде оставило ножа и се натъкнало на него. То започнало силно да вика. В това време майката къпела малкото си дете в коритото. Набързо тя се затичала да види. какво става с другите деца, но станала ужасена от картината: едното дете било вече заклано, второто прободено от ножа.
към текста >>

36. -

Един ден, като играло с други 2 — 3 други другарчета в една от стаите на училището, съборило едно врата, от което събаряне много се уплашило, още повече при мисълта, че ще бъде наказано от учителката.
Ако ли пък искаме съзнателно да си затваряме очите, никой не може да ни попречи да си останем завинаги слепи за действителността. Последната си съществува независимо от нас и от нашите схващания, но от нашата доброволна слепота губим само ние. За да видим нещата, нужно е да се вгледаме в тях, да насочим вниманието си към тях, и, най-малкото, да не отричаме тяхното съществувание без да сме ги изследвали. От многобройните случаи — на наблюдения и експерименти — доказващи съществуването на човешкия дух независимо от тялото, безсмъртието на този дух и неговите превъплъщения на земята, ние тук ще се ограничим да цитираме само един единствен случай на доказано прераждане, станал тук в България; „През 1904 год. имах 6 и половина годишно момче на име Колю, което бе започнало до ходи на училище в селото ни, Бесарбово, Русенско. Един ден, като играло с други 2 — 3 други другарчета в една от стаите на училището, съборило едно врата, от което събаряне много се уплашило, още повече при мисълта, че ще бъде наказано от учителката. И от това ли бе, от друго ли бе, зле заболя и на 4 декември 1904 година се помина. През 1906 год. на 24 септември ми се роди момиче, което кръстихме „Здравка“, която сега скоро навърши 13 години. През пролетта на 1912 год. един ден съпругата ми, в присъствието на всички домашни, каза на Здравко, че след ваканцията ще я дадем в училище, а Здравка без заобикалки каза; „Мамо, че аз нали ходих на училище?
към текста >>

37. -

Странно е, че след толкова столетия на опитност и просвета, човечеството още не е разбрало, че страхът не е нищо друго, освен творение на въображението, и не е решило да се освободи от този враг на щастието.
Най-големите ни врагове живеят в самите нас, в нашето въображение, в нашите погрешни схващания за живота. Създадени сме за да господстваме, а не да бъдем роби, а няма робство като това, което се дължи на убеждението или на предразсъдъка, който ни прави страхливци. Глупавите предразсъдъци и невежеството помрачават щастието на много люде. Мнозина считал, че предразсъдъците са безопасни, но нищо не е безопасно, което кара човека да мисли, че е играчка на случая, че няма сила в света, която може да се противопостави на Всемогъщия. Страхът указва влияние върху циклата кръв, отравя и разрежда всички сокове, свива кръвоносните съдове, парализира нервната система, избелва косата, набръчква лицето, пропъжда съня. Странно е, че след толкова столетия на опитност и просвета, човечеството още не е разбрало, че страхът не е нищо друго, освен творение на въображението, и не е решило да се освободи от този враг на щастието. Погледнете назад в живота си, вие, които сте почти на края му, и ще видите, че страхът от някои нещо, който ви е състарил преждевременно, който е набръчкал лицето ви и ви е лишил от гъвкавата походка, който е отнел цвета от лицето ви и е откраднел радостта ви, е бил страх от неща, които никога не са се случили. Странно е, че това, което няма основа в реалния живот, е измъчвало цялото човечество от самата зора на историята и дори до днес. Богословието и религиите съдържат в себе си твърде много страх и загриженост, твърдо много сенки, а съвсем малко радости и удоволствия — твърде много облаци, а малко слънце, твърде много насоченост към задгробния живот, а съвсем малко към настоящия. А човечеството има нужда от Христа, а не от догми. В продължение на много столетия църквата е поддържала такава крива и крайно погрешна мисъл за смъртта, щото е успяла да развие в човека ужас от нея.
към текста >>

38. -

Днес, човечеството ще понесе най-лошите последици на своя минал живот; то ще преживее мрачни дни, дни на мизерия, лишения и големи страдания, защото то е нарушило божествения ред на нещата, то е нарушило великото постановление на природата.
Само тя може да помири озверилите се един срещу друг хора; само любовта може да сложи мост над пропастта, която зее между тях и да ги свърже. Защото любовта прощава. Затова основният камък на бъдещата култура е възвишената, божествената любов. Днешното човечество неизбежно ще дойде до нея. През пътя на страданието, през пътя на големи лични, обществени и културни жертви, които ще даде, най после то ще разбере, че спасението му и изхода от злото, в което днес то е попаднало е само в пътя на любовта. Днес, човечеството ще понесе най-лошите последици на своя минал живот; то ще преживее мрачни дни, дни на мизерия, лишения и големи страдания, защото то е нарушило божествения ред на нещата, то е нарушило великото постановление на природата. То не е възприело още любовта, тя не е легнала като основа в неговия живот и в отношенията между народите. Тя още не е станала среда за развитието на людете. Те днес още мислят, че със сила ще могат да оправят света и да въведат нов порядък, който да носи благоденствие за всички. Но те страшно се мамят. Скоро те ще вкусят горчивите плодове на своите дела и по един естествен начин ще се отвратят от насилието и злото, по естествен начин ще дойдат до истинския живот, до живота на „любовта, която включва благото на всички същества“.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Положението на очите й се тъй влошило, че тя вече цели две години била съвсем сляпа, въпреки старанията на най-добрите лекари и няколкократните операции.
Охтика, рак, лудост, воднянка, ревматизъм, скрофули и много още болести беснеят и ще беснеят още дълго между най-коректните хора. Причината на това е, че тия хора не съобразявате живота си с добре разбраните природни закони. Чудно излекуване на един сляп. — Едно загадъчно излекуване на един сляп поставило лондонските очни лекари в недоумение. Слугинята Катерина Велш била много късогледа още от детинство. Положението на очите й се тъй влошило, че тя вече цели две години била съвсем сляпа, въпреки старанията на най-добрите лекари и няколкократните операции. Най-сетне положението на зрението й причините за което оставали неизвестни, се признало за безнадеждно. Тогава заболяла баба й, към която Велш тъй била привързана, че. както самото момиче разказва, желанието му да може да види още веднъж умиращата си баба не го оставяло на спокойствие денем и нощем. Когато старата жена умряла, неутешимата внучка проляла истински потоци от сълзи и най-сетне на гроба припаднала от плач. И когато се свестила, тя прогледала.
към текста >>

Един ден като играело с други 2 — 3 другарчета в една от стаите на училището, свалили (съборили) една врата, от което събаряне много се уплашило, но освен това, че ще бъде и наказано от учителката, поболя се и от това ли бе, от друго ли бе, зле заболя и на 4 декемврий 1904 год.
Ще продължим. Съобщава: Гум. Един случай на прераждане в България. — През 1904 год. имах едно 6 и половина годишно момче на име Колю, което бе започнало да ходи на училище в селото ни Басарбово, Русенско. Един ден като играело с други 2 — 3 другарчета в една от стаите на училището, свалили (съборили) една врата, от което събаряне много се уплашило, но освен това, че ще бъде и наказано от учителката, поболя се и от това ли бе, от друго ли бе, зле заболя и на 4 декемврий 1904 год. се помина. През 1906 год. на 24 септември, роди ми се момиче, което кръстихме „Здравка“, която сега скоро ще навърши 13 години. През пролетта на 1912 г. един ден съпругата ми Пена С.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това би ни бъркало, то би заглушило Твоя шепот.
докато не е късно. и го тури при другите цветя. 7. Мойта песен отхвърли от себе си украшенията. Тя не е окичена и пременена. Това би помрачило нашия съюз. Това би ни бъркало, то би заглушило Твоя шепот. Тщеславието на поета се разсейва пред тебе със срам. О поете-учител, аз сядам при Твоите нозе. Нека моят живот бъде прост и правдив като кавал от тръстика, който Ти пълниш със звукове. 8. Игрите не радват вече детето, облечено в княжески одежди и скъпоценни огърлици: дрехите сковават всека негова крачка. То страни от света и не се помръдва.
към текста >>

Ако човек би се подчинявал, единението между двамата Адамовци, божественият и телесният, би се свършило за винаги.
Шиму-Панимъ-Ал-Паним — съединяване отпред. Прославяне, което дава на съществото свръхестествен живот и го уподобява на Бога. Съществото се приближава, без да достигне никога безкрайното — Ен-Софа, който човек може да разбере само във външната Му проява или в блясъка на Сефиротите. Тия десет Сефироти съставляват троицата. Адам има двойна мисия—положителни и отрицателни заповеди: 1) да работи в градината на рая и 2) да се пази от влиянието на тъмнината. Ако човек би се подчинявал, единението между двамата Адамовци, божественият и телесният, би се свършило за винаги. Същото нещо би станало и в цялата природа. Веднъж укрепен в Бога, Адам би могъл да продължава без егоизъм външното си развитие. Това би послужило само за разбирането от творението абсолютното небитие, разбиране, през което то трябвало да мине. Тогава би се явила Славата, за да разработи вътрешната градина, и след туй - Св. Дух (Руах ха-Кодеш), за да провъзгласи Великата Събота.
към текста >>

Говореха ми преди да наема тая квартира, че туй ставало, онуй се вършило, че из невиделица се тропало, викало, но аз като невярващ, не обърнах внимание.
„Осогово“ № 51, в горния етаж на която се помещава ючбунарския телеграфопощенски клон, а в долния — семейството на аптекаря Р. В двора на това здание има и друга пристройка, в която си живее хазяина. Най-напред ни посрещна аптекаря, който почти дословно ни разказа: „Аз не вярвам в нищо друго освен в онуй, което мога да видя и попипам. Никакви абстракции не признавам, в никакво задгробно съществуване не вярвам. Но това, което сега става с мен, като че ли ме озадачава. Говореха ми преди да наема тая квартира, че туй ставало, онуй се вършило, че из невиделица се тропало, викало, но аз като невярващ, не обърнах внимание. Като заживях, обаче, в туй помещение, още от първите дни започнах да бъда обезпокояван от следните съвсем необясними за мен феномени. Първо. Вечерно време, като току що насядаме на трапезата, всички у дома 5-6 души, заслушаме, че в кухнята се заблъскат чинии, задрънкат тенджери, сахани и тепсии и въобще пойде такъв шум, щото човек би помислил; че някой е влязъл и с тояга всичко троши и хвърля. Затичаме се да видим, що е, но намираме всичко на местото си. И всинца помислюваме, че това трябва да е била каруца в улицата, а нам се чини, че тропотът й е в нашата кухня. — Второ.
към текста >>

Но момичето свикнало вече с прийомите на гласът, не се уплашило, а си довършило работата —: направила кафето и го донесе у съседите.
Прибирам домашните си, вземаме гозбите и отидохме да обядваме у съседите си. Пращаме подир обеда слугинята в дома да направи кафе и да го донесе у съседите. Отваря вратата, преминва през двете антрета и отива в кухнята да прави кафето и то след като затваря вратите подир себе си. Щом влиза в кухнята, силно тропане се зачува, прохвучва камък колкото едно яйце, без да знае от де и я ударя по лакътя. Чува същевременно и глас: „Кафе правиш ха, а на мене защо не направиш“. Но момичето свикнало вече с прийомите на гласът, не се уплашило, а си довършило работата —: направила кафето и го донесе у съседите. Същата слугиня, 15-16 годиш но момиче, често пъти е слушала безнравствени приветствия от тоя глас, който я подканял в разни любовни връзки, но тя винаги се е изкикотвала и избягвала. Няколко пъти и аз с ушите си даже чух гласът, когато задяваше слугинчето и думите му бяха от такова гнило естество, щото си помислих, че ако тоя глас може да е на извънземен жител, сигурно той ще е още на същото долно нравствено ниво, на което е стоял и до като е бил жив . . . Отправих се с другаря си О. и при самата хазяйка на къщата, която живееше в дворната пристройка.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това изместване се е извършило сигурно в дълъг период от време, защото изглежда, че, през времето на нагадите, както победените така и победилите раси вече били смесени с азиатски елементи.
Тези светлокожи раси. поради своето изолирано положение, трябвало да се смесят с расата на джуджетата и затова клонели към бързо израждане. Тази изолираност се дължи на нахлуванията от Азия. Това обяснява и сходството между трогодитите от Египет и тия от изток. Под натиска на това ново нахълтване те се оттеглили на юг. Това изместване се е извършило сигурно в дълъг период от време, защото изглежда, че, през времето на нагадите, както победените така и победилите раси вече били смесени с азиатски елементи. Победителите азиатци приели културата на своите предшественици, но тя не останала дълго време в тясно притежание, защото натиска от Азия изтиквал намалелите вече белокожи от култивираната долина на Нил към изток. При тия обстоятелства светлокожата раса се изродила в трогодити. Азиатците пък от своя страна търсили съприкосновение със север, тъй като за тях произходът им от север бил известен. Преданията съобщават за тези процеси, като разправят, че Менес се премесиш, от Тинис в Мемфис и там основал старото царство. Нему се отдават и всички културни придобивки на по-раншните времена.
към текста >>

Аз идвам едвам в седмия час, когато тържеството на твоето посрещане се е вече свършило. Закъснях.
Бащата има много синове, но само малцина от тях обичат често да спират погледа си върху неговото лице и да му благодарят. Те не го виждат, защото тяхната къща е тъмна. Нека искат светлина от баща си ! Прогърмя твоята огнена колесница по гигантския двор на мировия храм с азурени колони и с азурени накити, и ти си готов да погледнеш милостиво на ония, които са побързали да ти донеса даровете си. Най-напред ти благодарят птичките, като се надпреварват да ти пеят от всяко клонче. Аз идвам едвам в седмия час, когато тържеството на твоето посрещане се е вече свършило. Закъснях. Работната пчела вече ухажва цъфналата китка, а аз едвам сега разтварям вратата на храма си! Пак ли носиш дарове? Благослови ония, които дръзват да ги приемат, но благослови еднакво и ония, които ги приемат, без да ги виждат, без да знаят какво приемат, а само ги намират призори пред леглото си. Слепци, нещастни мои братя ! Прие ли жертвата ми, Отче?
към текста >>

Това значи, че след двадесетата година лицето е променило съвсем своите стремежи и се е решило да се предаде повече на идеалното и духовното.
Коренът на пръста Сатурн означава осемдесетата година. Определянето на тези моменти от живота е посочено на фигура 11. Значението на тези моменти от живота ще се види в следния пример. Да разгледаме една ръка, на която линиите са както на фиг. 12. Наскоро след двадесетата година, пресичането на сатурновата линия с марсовата, сатурновата линия претърпява едно чупене на дясно. Това значи, че след двадесетата година лицето е променило съвсем своите стремежи и се е решило да се предаде повече на идеалното и духовното. На картината забелязваме, обаче, и една линия, която пресича сатурновата линия близко след двадесетата година и се отправя тогава към пръста Аполон. Тя не трябва естествено да се смесва със същинската аполонова линия. Това пресичане на линията на съдбата от току що поменатата линия означава едно особено действие на волята. От цялото групиране на линиите излиза следното: около 20 годишната си възраст лицето взима решение да се посвети на изкуството. От това следва една промяна във всичките му стремежи.
към текста >>

Тази ода на най-великата духовна проява —: свръхчовешкото чувство на саможертвата за общото добро, чувство потушило егоизма и неговите безчетни проявления под разни була на Мауа, чувството на идните люде — е нетленния венец, който ще кити Ботйовото чело, венец, който винаги ще пленява всички млади души надрасли личността, които души ще благовеят пред тоя български поет — херой.
Там на балкана потънал в кърви лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана юнак във младост и във сила мъжка. Денем му сянка пази орлица, влък му кротко раната ближи: над него сокол, юнашка птица, и тя се за брат, за юнак грижи! “, сред тайнствения шепот на безмълвна нощ — „Настане вечер — месец изгрее, звезди обсипят свода небесен; гора зашуми, ветър повее, — Балканът пее хайдушка песен! “, и в полета низ просторния поетичен мир на тайнствената природа — „И самодиви в бела премена, чудни, прекрасни, песен поемнат, — тихо нагазят трева зелена и при юнака дойдат та седнат * Една му с билки раната върже, Друга го пръсне с вода студена, трета го в уста целуне бърже, — а той я гледа, — мила, засмяна! “, Ботйов се е възйел до най-висшите трепети на българската поезия. Тази ода на най-великата духовна проява —: свръхчовешкото чувство на саможертвата за общото добро, чувство потушило егоизма и неговите безчетни проявления под разни була на Мауа, чувството на идните люде — е нетленния венец, който ще кити Ботйовото чело, венец, който винаги ще пленява всички млади души надрасли личността, които души ще благовеят пред тоя български поет — херой. И сякаш едно тайнствено предчувствие — проявено на няколко места у Ботйовата поезия, — личи ясно в тая дивна ода, — ода на вътрешно прозрение: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа, и певци песни за него пеят . . .“ А неведнъж било сред шеметната атмосфера на спирта в някоя крайградска кръчма, или там горе в задушния таван на печатницата, Ботйов се е отдръпвал в себе, оставал глух към всичко, влизал макар за миг в собствения вътрешен мир, за да се вдъхнови и след туй да пръска светлина в душата на другите. И тая светлина Ботйов повече от съвременниците си, ни предаде в един благозвучен език и напреднал стихослог на родната ни поезия. Език, който трепти в хармония с невидимите вълни на образите: — . . .
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Детето, като знаеше, че майка му е умряла, разтреперило се от страх, сгушило се в прегръдките на баба си и се завило през глава с юргана.
Той пак твърдеше, че вижда същата сянка, когато тя за нас бе невидима. Тогава аз, за да проверя, дали не е причинена тая сянка от кандилото, което гореше до леглото, запалих електрическата лампа, но Данаил пак твърдеше, че образът на майка му стои на същото място. От тогава бе се изминало почти една година. Една нощ най-малкият син на покойната ми сестра, Любен, 11 годишен, като спял на едно легло с баба си, внезапно се събудил към около 31/2 — 4 часа подир полунощ и видял майка си като жива, заобиколена с една светлина във форма на елипса. Фигурата на майка му била ясна и видима, като да е било денем, и гледала право към него. Детето, като знаеше, че майка му е умряла, разтреперило се от страх, сгушило се в прегръдките на баба си и се завило през глава с юргана. Баба му го запитала, защо се плаши, но то й отговорило, че ще й каже на другия ден. След малко Любен пак си повдигнал главата, за да види, дали стои майка му над леглото, но, за негово учудване, забелязал, че майка му в същия вид и форма осветила другото легло, на което спели баща му с другите две деца. Тя и там стояла права в светлата елипса, с устремен поглед към главите на братчетата му. На сутринта щом стана, Любен разправи за случката на. баба си и на всички ни.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И всичко това се извършило за славата само на един човек.
Но какво е имало вътре в тази външно позлатена колесница? Ето какви: множество градове и села били съсипани. Развитието на живота за десетки години се сгряло. Опустошили се грамадни области и се избили и осакатели със стотици хиляди хора. които не са имали никаква вражда помежду си. И всичко това се извършило за славата само на един човек. Калпава слава !.. И сега да се покланяш пред една такава личност, да я славим за герой и велик човек! — Същото е и с героя от новите времена: Наполеон. В него не е имало нищо „истинско велико“, нищо „царствено прекрасно“. Във време на похода си в Мала Азия, когато след дълго временна обсада Яфската крепост е била превзета от Наполеон, и четирите хиляди храбри защитници албанци се дръпнали в укрепените здания вътре в града и не.
към текста >>

* 6 — Шиловежд — несговорлив човек.
Равночел -сигурен човек. Ширночел — зъл към враг. Късочърточел — търпелив човек. Дългочърточел — разумен човек. безчърточел — равнодушна кръв. * 6 — Шиловежд — несговорлив човек. Гъстовежд — мнителник, Красновежд — възвишен ум. Разделовежд — права мисъл. Дълговежд — мил човек. * 7. — Едноок — дърз човек.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тук, обаче, искам да изтъкна една точка, а именно, че моето качество на баща съвсем не ме е лишило от спокойствието за наблюдение, както някой, може би, биха могли да помислите.
Това е било, както се каза, в началото на 1911 година. Две и половина години по-късно д-р Самона пише за същия случай следното: „Съобщеното от мене в „Filosofia delie Scienza“, моите близначета е възбудило интерес на всякъде между образования свят; това се вижда от отправените писма до поменатото списание и до мене. Като продължавам моите съобщения, налага ми се известна отговорност, защото аз не съм тъй надменен да мисля, че притежавам такава наблюдателна способност, каквато е абсолютно необходима, за да се изследвате факти, чиято важност се мери с големи и всеобщи интереси, които предизвиках. Боя се поради това и смятам за твърде възможно, че съм пропуснали и незабелязал неща, които, може би, са тъкмо важни, а пък съм споменали неща, които съвсем не са интересни. Моето качество, обаче, на баща, по силата на което аз винаги съм имал децата около себе си и поради което всичко отнасящо се до малката покойница ми е добре познато, ме прави единствения възможен наблюдател и свидетел на всички тези неща. Тук, обаче, искам да изтъкна една точка, а именно, че моето качество на баща съвсем не ме е лишило от спокойствието за наблюдение, както някой, може би, биха могли да помислите. Защото аз винаги съм се старал да бъда обективен и да не се увличам от априорни теории и от чувства. Както казах, в такива случаи е необходимо да се чака да измине известно време, та тогава да се систематизирате наблюденията. Днес, две години и седем месеца след рождението на близнаците, аз мога вече да говоря за наблюдения. които заслужват известно внимание. Никой, обаче, да не мисли, че се касае за сензационни неща, подобно нищо не се е случило.
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но падането на Луцифер създало една лоша сфера, като разделило любовта и гнева или, с други думи, милостта и строгостта на Бога, а по този начин се нарушило равновесието им и се причинило общото безредие.
По тоя предмет старите херметисти са поддържали, че за да се придобие наново „Prima Materia-та (първичната материя), човек трябва да“примири крайностите“ . Огънят и водата, въздухът и земята трябва да се доведат пак в единство чрез хармонично преустройство. Prima Materia-та е елементът на безсмъртието, съвършен, пластичен, сформиран от волята за творчески цели, без да е необходимо да се работи с мъка или в крайна агония. Нашата земя, казва Бьоме, била разположена в сферата на Луцифер. Шестте качества произвели седмото, за да могат чрез него да манифестират природата красиво и стройно, тъй както тя е била тогава твърде етерна и възвишена. Но падането на Луцифер създало една лоша сфера, като разделило любовта и гнева или, с други думи, милостта и строгостта на Бога, а по този начин се нарушило равновесието им и се причинило общото безредие. Като последствие от това, природата станала твърде груба и не е могла да работи хармонично. Силите на светлината, обаче, постепенно превъзмогнали онези на тъмнината, и най-после равновесието на нещата достатъчно се повърнало, за да кулминира в човека. Бьоме казва, че Адам — употребяваме думата в индивидуалното й значение, защото тя има още и родово и символическо значение бил лъчисто същество, пропито с духовна или, по-скоро, небесна същност. Тялото му не било грубо като нашето, а етерно, по естеството си. Вътрешният човек държал в себе си външния, като затворник, и го прониквал, като желязото, което свети, когато е проникнато от огъня и изглежда като да е самото то огън.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

“ Слугинята отговорила смееща се: „нищо, то се преструва.“ Но понеже след малко пак не му се чул гласа, обезпокоената майка отърчала в другата стая и намерила детето прихлупено върху чергата, устата и носа му някак механически се запушили от чергата и то, не можейки да диша, се задушило.
Същият разказа и следната случка: „сънувал една нощ, че моето две годишно (тогава) дете се е поминало. На сутринта съобщих на жена си. Понеже детето беше здраво и нищо подозрително не даваше да се предвижда лоша случка, жена ми не се разтревожи. Обаче, когато се завърнах след 3 — 4 часа в къщи, намерих я бяла като платно. Тя едва можа да ми разкаже, какво се е случило: детето играело със слугинята и дигало весело врява, но отведнъж замлъкнало и жена ми попитала от другата стая: „какво стана с детето? “ Слугинята отговорила смееща се: „нищо, то се преструва.“ Но понеже след малко пак не му се чул гласа, обезпокоената майка отърчала в другата стая и намерила детето прихлупено върху чергата, устата и носа му някак механически се запушили от чергата и то, не можейки да диша, се задушило. Едва с големи усилия сполучили да го възвърнат в живота.“ И полковника прибави с дълбока искреност: „как стават тия работи—не зная. Но аз съм напълно убеден в истинността им по свой собствен опит и нищо не може да ме разубеди, че не стават“. гр. Сливен. Съобщава: С. Г. Загадъчната къща в Братислав.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но това, което прави поразително впечатление, като обща характеристика на редките идеи и силните чувства на авторките в техните трудове, това е релефният контраст в стремежите на двете тия български писателки: първата е погледнала нагоре, към източника на зората, а втората, дълбоко замислена, е приковала погледа си долу, към прага, дето са останали стъпките... Цялото съдържание на първата сбирка е изпълнено с лъчи, с полет към небето, с вяра в Бога и с горещо желание за нов живот, а на втората — с мрачна тъга, меланхолия, гробове, полет надолу; първата рисува една леко трептяща душа, обляна с бяла светлина, възрадвана от химни из светли селения, окрилена с надежди, макар и нелишена от жизнени горчивини, и ободрена с молитви в светли храмове, храмове на любовта, а втората — душа, покрита с черен плащ, засенчена с черния цвят, черни котки, черни врани, тъмни бръшляни, черни воали, черни танци, срутени храмове… Явно е, че тия две души, когато вдъхновението им е внушило тяхната поезия, са преживявали две различни състояния, едно на друго противоположни.
Получи се в редакцията ни брой 10, съдържащ, между другото, статии от Анни Базант, Е. П. Блаватска, Д-р Франц Хартман и др. 2. „Сутринни лъчи“, стихове от г-ца Олга Славчева и „На прага стъпки“, стихове от г-жа Мара Белчева. Това са две сбирки стихотворения,които заслужват да се разгледат паралелно. Преди всичко, макар и да се постарахме да намерим връзката между съдържанието на двете сбирки и техните заглавия, ние не можахме да открием тая връзка. Но това, което прави поразително впечатление, като обща характеристика на редките идеи и силните чувства на авторките в техните трудове, това е релефният контраст в стремежите на двете тия български писателки: първата е погледнала нагоре, към източника на зората, а втората, дълбоко замислена, е приковала погледа си долу, към прага, дето са останали стъпките... Цялото съдържание на първата сбирка е изпълнено с лъчи, с полет към небето, с вяра в Бога и с горещо желание за нов живот, а на втората — с мрачна тъга, меланхолия, гробове, полет надолу; първата рисува една леко трептяща душа, обляна с бяла светлина, възрадвана от химни из светли селения, окрилена с надежди, макар и нелишена от жизнени горчивини, и ободрена с молитви в светли храмове, храмове на любовта, а втората — душа, покрита с черен плащ, засенчена с черния цвят, черни котки, черни врани, тъмни бръшляни, черни воали, черни танци, срутени храмове… Явно е, че тия две души, когато вдъхновението им е внушило тяхната поезия, са преживявали две различни състояния, едно на друго противоположни. Но при все това, техният духовен мир не се изчерпва напълно с такива мисли и чувства! и Олга Славчева не веднъж е била жертва на тъжни настроения, само че те като че ли се поглъщат от ония снопове лъчи, които бърже ги сменяват, както и Мара Белчева ни дава, макар и много малко, такива жизнерадостни стихове, които, като лъчи от ново слънце, весело пронизват мрачната й атмосфера. Като съдим по тия признаци, мъчно може да се заключи, че животът на първата представлява само един радостен химн на ранна пролет, а на втората — един тъмен, надгробен кипарис. По-скоро сме склонни да приемем, че леко хвърчащата птичка има нужда от по-философско вдълбочение в превратностите на живота, а потъмнялата жрица на разрушения храм — от по-светла вяра в радостите на тоя живот. И в желанието си да изоставим и забравим екцесите на двете авторки, които не хармонират с божествената правда и с възвишената любов, в храма на която всички трябва самоотвержено да служим, ние ще цитираме тук неколко най-хубави бисери от двете сбирки като доказателство на тоя трогателен жизнерадостен лиризъм, който бихме желали и двете те да задържат и развият.
към текста >>

Тъй се свършило това чудно приключение.
Земеделецът отишъл по нататък и внезапно се намерил при входа на прекрасна готическа стая с каменни стени, таванът на която бил украсен с великолепна роза, закрепена в черен мрамор и прекрасно изваяна. Крачка още, и селянинът стоял пълен с ужас. Пред него се разляла силна и ясна светлина от стара лампа, която висяла на дебел синджир от тавана над каменна маса, при която стояла мъжка фигура, четяща в някаква си голяма книга. Селянинът се уплашил и извикал, но при все това направил още една крачка и видял, как фигурата на тайнственият четец се повдигнала и протегнала ръка, в която държала желязна пръчка. Но самозванецът бил тъй уплашен, че безнадеждно направил още една съдбоносна крачка, един камък от дюшемето леко се помръднал под крака му и мъжката фигура ударила с желязната пръчка лампата и я разбил на хиляди парчета. Тъй се свършило това чудно приключение. За жалост, историята нищо не казва за това, как е излязъл земеделецът от дълбоката тъмнина на дневната светлина, а също и дали там след това не е изследвано онова място. Английското списание „Spektator“ дал в 1712 г., статия за това место, и пише, че го наричали „Розенкройцерски гроб“ и че учениците на Христиан Розенкройц разправяли за него, че знаел тайната на вечните лампи и употребявал я при некои случаи, обаче, решил да я ограничи, тъй че от това откритие никои да не печели. Колкото се отнася до онази изкуствена и движеща се фигура в подземната стая, изглежда, че била там нарочно поставена, щото при идването на когото и да било, който не знаел тайната, да унищожи лампата. Фигурата била съединена с механизъм с каменните плочи на дюшемето тъй, че при стъпване на тях била поставена в движение. Но тази вечна лампа не е единствената известна лампа, тъй като има подобни още много други и то в гробове много по-стари.
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но по това време доктор Емил Гросхайнц подарил място при Дорнах (до Базел) и тогаз се решило там да почне постройката.
Постройката на „Гьотеанум“1) Д-р Щайнер разказва, как се зародила идеята за постройката на „Гьотеанум“. От 1907 година в Мюнхен почнали да представят някой окултно- мистични драми. Почнали с „Елевзинските мистерии“ от Едуард Шуре; после представили четирите окултно - мистични драми на Д-р Щайнера. Когато окултното движение в Германия почнало да се проявява по-силно и в областта на изкуството, почувствала се нужда от голям салон. Отначало мислили да строят такъв салон в Мюнхен. Но по това време доктор Емил Гросхайнц подарил място при Дорнах (до Базел) и тогаз се решило там да почне постройката. Основният камък бил сложен на 21 септември 1913 година, а постройката почнала от пролетта на 1914 година. Общоевропейската война много попречила. Целият план до най-малките подробности е бил изработен лично от Д-р Рудолф Щайнер. Той изработил моделите, скиците, и по тези модели и скици множество художници, съчувственици на делото, разработвали частите. Това се отнася както за външността, така и за вътрешните подробности.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ние четем за великия Учител, който бе така затвърдил своята власт над своето тяло, че е постил четиридесет деня, и когато измъченото тяло се отразило върху ума, като му е внушило мисълта, че камъните би могли да се обърнат на хляб, Учителят е отговорил, че недостойно е за един Учител, който се управлява само от Върховната Интелигентност, която управлява вселената, да се подчинява на земната материя.
По-нататък, ние изтъкнахме, че могъщото Его, което е постигнало господството над своя ум, а чрез ума господства умствената част на атома, като контролира по тоя начин атомиччите промени вътре в себе си, може също да контролира атомичните промени извън себе си, понеже отделеността не е действителна. Защо, наистина, такова едно могъщо Его да не може да затвърди своето господство над умствения принцип в атомите, за да измени степента на трептението, като при това промени техните основни свойства? Ние изказахме твърдението, че материята е една форма на енергията, а също, че енергията и човешкият ум са тъй тясно свързани помежду си, че неможе да се различават едно от друго. Ето защо материята произлиза от ума, и от туй следва, че материята може да се възроди от един ум, който е господар на себе си. Ако това нещо е възможно, тогава блянът на алхимика е съществен. Ние четем за великия Учител, който бе така затвърдил своята власт над своето тяло, че е постил четиридесет деня, и когато измъченото тяло се отразило върху ума, като му е внушило мисълта, че камъните би могли да се обърнат на хляб, Учителят е отговорил, че недостойно е за един Учител, който се управлява само от Върховната Интелигентност, която управлява вселената, да се подчинява на земната материя. След като е спечелил тази възвишена победа на духа върху материята, Учителят е бил по-после видян да превръща атомите на водата в атоми на вино; също тъй онзи, който е бил винаги в състояние да покорява бурните страсти вътре в себе си, е бил чут да казва на бурните стихии извън: „Млъкни, умири се! „ и те е трябвало по необходимост да му се покорят. Не сме ли чели още за същия Учител, че е наблягал върху безсмъртието на душата? И не е ли учил Той, че тези неща не се били Ограничавали само в Него, но че били позволени на всички, които имат достатъчна вяра да ги приложат на практика? Алхимиците не са могли да не признаят една духовна фаза в своето учение, нито пък да отрекат Върховния Творец на вселената като най-възвишен свой идеал.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сега децата от Валдорфската фабрика са по-малко от тези на останалите квартали на града.2) Из статистиките, които печатат ръководителите на училището, се вижда, че през първата учебна година (в 1919 г.) училището почнало с 253 ученика, а свършило с 280.
Доверието на голяма част от гражданството към Валдорфското училище расте от ден на ден. Това се доказва между другото и от големия брой ученици, които то праща в него. Първоначалната цел на училището била да възпитава децата на чиновниците и работниците в една Валдорфска фабрика. После тая цел се разширява: почнали да приемат и други ученици, понеже много родители молели за приемане децата им в училището. За това всяка година се отваряли нови и нови паралелки. Сега децата от Валдорфската фабрика са по-малко от тези на останалите квартали на града.2) Из статистиките, които печатат ръководителите на училището, се вижда, че през първата учебна година (в 1919 г.) училището почнало с 253 ученика, а свършило с 280. Втората учебна година почнало с 420 ученика. Третата почнало с 546 ученика, — а свършило с 572. През четвъртата имало приблизително 640 ученика. През петата има повече от 700 ученика. През първата учебна година е имало 4 отделения и долните 4 класа с по една паралелка.
към текста >>

Третата почнало с 546 ученика, — а свършило с 572.
Първоначалната цел на училището била да възпитава децата на чиновниците и работниците в една Валдорфска фабрика. После тая цел се разширява: почнали да приемат и други ученици, понеже много родители молели за приемане децата им в училището. За това всяка година се отваряли нови и нови паралелки. Сега децата от Валдорфската фабрика са по-малко от тези на останалите квартали на града.2) Из статистиките, които печатат ръководителите на училището, се вижда, че през първата учебна година (в 1919 г.) училището почнало с 253 ученика, а свършило с 280. Втората учебна година почнало с 420 ученика. Третата почнало с 546 ученика, — а свършило с 572. През четвъртата имало приблизително 640 ученика. През петата има повече от 700 ученика. През първата учебна година е имало 4 отделения и долните 4 класа с по една паралелка. След това последователно всека година се откривал по един по- горен клас, тъй че през настоящата 1923/1924 учебна година (пета) става пълна гимназия (пълното основно училище съществувало още при основаването, както видяхме). А тъй като при Валдорфското училище работи и Свободният Университет, значи имаме пълно училище, от първо отделение до университета включително, на основите на окултната педагогика.
към текста >>

Събранието решило да се избере временен комитет, който да се занимае с организацията на съюза.
В тези училища трябва да се спазва само този принцип: свободни проява и развитие на човешкия дух. Светът има нужда от свободен духовен живот. Тя каза, че конференцията е намерила в идеите на Д-р Щайнера това, що я задоволява и че желанието на конференцията е да се основат навсякъде в света училища, които хората да се будят към свободен духовен живот. Тя замоли събранието да се образува такъв международен съюз, защото времето налага това. Светът е минал през страшна криза и не трябва да се отлага идеята за такъв съюз. Събранието решило да се избере временен комитет, който да се занимае с организацията на съюза. В комитета влизат: г-жа Макензи (от 20 години професорка в Уелския университет), X. Роо (директор на „Барри-Колеж“ в Кембридж), Крос, Георги Кауфман, Нюхомбс, Джакс (директор на Манчестерския колеж при Оксфордския университет) и Франсез. Г-жа Макензи каза днес: „Задачата на този международен съюз, кой го допълнително ще получи името си, е да работи за вливане на духовни ценности във възпитателния и социален живот и да сгрупира хората от всички части на света, които отдават важност на това. Конкретната ни задача ще бъде да открием училища,в които възпитанието да се основава на познанието на законите на развитието (на детската душа). Ние веднага ще почнем с първоначалното училище в Кингс-Ланглей, едно училище с интернат.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това би пренесло всички лоши страни на днешното училище в новото, и даже би ги влошило.
Методът, който той ще прилага, ще се основава изключително на дълбоките му познания на човешката природа, а не на некакви си предписания. Един от най-ярките защитници на училищната автономля е Д-р Рудолф Щайнер, който със следните силни думи говори против намесата на държавата в дейността на училището“3): „Днешното училище във всички свои степени формира човека такъв, какъвто е нужен за държавата. В училищните наредби са отразени нуждите на държавата. В това отношение и тези. които мислят социалистически, не обещават добро Те искат да превърнат старата държава в една икономическа организация, в която да има държавни училища. Това би пренесло всички лоши страни на днешното училище в новото, и даже би ги влошило. Днес ние би трябвало да се стремим да влеем в училището новия дух. Този нов дух не би бил в училището, ако държавата се превърне в икономическа организация и ако от училището излизат хора, които да представляват само най-удобни работни машини в тази икономична организация. Важният въпрос е, училището да има свободен духовен живот; обучението и възпитанието да произти1а1 единствено от познанието на детската природа, на индивидуалните заложби на детето. Истинската антропология трябва да бъде основа на възпитанието и обучението. Тогава ще бъде възможно все нови сили да се вливат в обществото от подрастващото поколение.
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Абсолютният не се сношава направо с ограничените същества, чиито зародиши се раждат от неговите недра, защото прегръщането му би ги разрушило при въвеждането им в него.
Седмият сефир, Малхут, образува общата добавка към шестте предходни Сефироти. Всичките седем се наричат строителни сефироти и се отличават от върховните три — Кетер, Шокма и Бина, принадлежащи на божественото сияние. Строителните сефироти се означават също митично със седемте царе на Едом, всеки от които съответства на един сефир. За да представи падането на създадената вселена, Кабалата си служи с различни символизми, като изразява това падане ту със смъртта на седемте едомски царе, ту със счупването на седемте вази, съдържащи светлините на долните сефироти. За да се схване същината на тия различни символи, трябва да се мисли върху следното: в незнайното пребивава Айн-Соф, Безкрайният, Абсолютният, Бездната, Съществото, което не може да се назове, тъй като всяко име е ограничение, изворът на съвършенствата, по-висше от всички, но не противоположно на никое, Любов по-дълбока от всички, Мисъл непонятна на никоя мисъл, Мощ, осъществявана вечно и по-силно от всяко действие. Абсолютният не се сношава направо с ограничените същества, чиито зародиши се раждат от неговите недра, защото прегръщането му би ги разрушило при въвеждането им в него. Затова той се сношава чрез свойствата си, които Кабалата свежда в десет първични зачатия, десетте сефироти. Както се каза по-горе, сефиротите се делят на две категории, едната от които обгръща трите първи, най-близките до Абсолютния и непосредствените му органи, а другата обгръща последните седем, преминали в света. В началото на нещата, сефиротите са се излъчили из Абсолютния в състояние на пълна и инстинктивна свобода, необходима за съществуването на свободната воля, но способни да произведат злото, като излишък. Кабалата сравнява тази първична еманация с искрите, които изскачат от огнището в ковачницата. Според същата, в първоначалния период, сефиротите били образувани от точки или сферически елементи, неспособни да се наредят в линии и стоящи, в това безредие, без връзка на симпатия и строеж, защото съпоставените кълбовидни точки можели да се допират, но не и да се проникнат и проследят, като линии те, чрез благозвучно свързване.
към текста >>

По-дълбокото разрушение се свършило с упадъка на Малхут или на седмия цар.
„Шест хиляди години зависят от шестте първи“. Шестте първи напомнят шестте първи едомски царе, т. е. шестте членове на микропрозопа, проявения Бог, или шестте първи сефироти. Шестте хиляди години са едно мистично и фигуративно число за един период време, през който се развиват последователно шестте първи от долните сефироти, представлявани от царствата на шестте едомски царе. Падането е започнало чрез разрушението на Хезод и се е продължило с онова на Гебура, Тиферет, Ход, Нецах и Йезод. По-дълбокото разрушение се свършило с упадъка на Малхут или на седмия цар. Мъдреците са предсказали, че светът ще трае шест хиляди години. Но тия години не са хронологическите: те имат метафизическо значение. В цялата обща част или в отделите на творението, етерните области, мъглявостта, планетата, животното, растението, човекът, духът, народът, обществото, които претърпяват изпитанието и падението, седемте принципи, означени от сефиротите и едомските царе, владеят последователно, по начин че първият, който се проявява (и същевременно се разрушава), да бъде Хезод, а последният Малхут, като се мине през всичките други. В същност, като се изследват строителните сефироти или проявения Бог, ще се забележи, че, отивайки от Хезод към Малхут, следва се реда на прогресивната материализация, понеже Хезод е най-идеалният, а Малхут — най-материалният измежду родителските влияния. Значи, падането се състои в слизането от идеалното в материалното и че, следов , редът на падането върви от Хезод към Малхут.
към текста >>

Учителят не бива да бъде каменна статуя и плашило, което бди само за казармените порядки, глупавата и убийствена дисциплина, за програми, часове и уроци.
От тук идваме до новото положение: учителят - художник. Новото „художествено“ течение настоява да се гледа на учителя като на „артист“, като на „художник“. Тая мисъл ние ще изясним и доразвием в следващите редове. За нас личността има грамадно значение. Учителят не бива да бъде една мукавена, мъртва фигура, която ниже параграфи, методични единици, формули, дефиниции, и др. Учителят не бива да бъде каменна статуя и плашило, което бди само за казармените порядки, глупавата и убийствена дисциплина, за програми, часове и уроци. Учителят не е бездушен проводник на методични излияния и материали, защото всеки метод може да съществува само чрез душата на учителя, чрез ума и сърцето му. И тоя ум трябва да е светъл, това сърце — благородно, велико! Великите педагози и познавачи не казват, че обучението е такова, какъвто е методът, ами са казали: „обучението е такова, какъвто е учителят; училището е такова, какъвто е и учителят; учителят е душата на училището“. Методите без талантливия учител са мъртви формули. И учителят не бива да се обръща на суха, безжизнена фигура, а да бъде личност.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Независимо от факта, че по времето на издаването на това окръжно съществуваше министерска криза и, следователно, то не е издадено със знанието и съгласието на титулярния министър, но и лицето, което го е подписало като главен секретар, е превишило властта си.
215 п. п. 1 — 3 от закона за административното правосъдие, моля да отмените горното окръжно предписание, защото е издадено от лица, които са превишили властта си, не са спазили съществените законни форми в случая и са нарушили изрични предписания на закона. Така, от обжалвания акт се вижда, че той е подписан от главния секретар при М-вото на Нар. Просвещение, някой си Ал. Радославов, и приподписан от началника на бюрото за културните учреждения. Независимо от факта, че по времето на издаването на това окръжно съществуваше министерска криза и, следователно, то не е издадено със знанието и съгласието на титулярния министър, но и лицето, което го е подписало като главен секретар, е превишило властта си. точно определена в чл. 11 от закона за Народното Просвещение. Според ясното разпореждане на тоя член, главният секретар, като шеф на канцеларията, е властен да бди за вътрешния ред и правилното действие на разните служби в Министерството, да председателства административния съвет, да върши само в кръга на административните служби всичко, що му възложи министърът, и да замества последния по всички текущи въпроси, когато той отсъства от столицата, но няма власт да издава от името на министерството окръжни предписания, като предметното, които засягат правата и интересите на трети лица, без специално за това пълномощие от отговорния министър. Въпросното списание, издавано от моето книгоиздателство с регистрирана фирма (Държ. Вестник бр170, 920), е било одобрено и препоръчано от М-вото още преди 6 години и едва сега, без никакъв повод и основание, главният секретар при същото М-во не само отменява одобрението и препоръката му, но и забранява разпространението му.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Архангел Михаил“ и Трескавец при прочутите Mapкови кули и, след няколко почивки, стигнахме надвечер в дълбоката долина, в „която бе се сгушило селото Богомила, под един от склоновете на планината Бабуна.
Богомилството не е ерес от Ив. Стоянов. На 1. август 1918 год., аз, придружен от един млад и любознателен офицер, действащ на южния фронт, се упътих от гр. Прилеп (Македония) на север, за да посетя с научна цел историческото село Богомила. Тръгнали рано сутринта на коне, ние скоро прехвърлихме височините около манастирите „Св. Архангел Михаил“ и Трескавец при прочутите Mapкови кули и, след няколко почивки, стигнахме надвечер в дълбоката долина, в „която бе се сгушило селото Богомила, под един от склоновете на планината Бабуна. Село Богомила (Македония) Неговия изглед даваме на снимката, която моят другар, поручик С., направи на другия ден. В левия край на снимката се вижда ясно църквата „Св. Атанаси велики Патриарх“, с камбанарията й, за която ще говорим по-долу. Вечерта намерихме квартира малко трудно. Както и във всичките други български села в Македония, населението, измъчено от предшестващите режими и въстания, и тук живееше в постоянна тревога и лишения, толкоз повече че не можеше да предвиди изхода на кървавата борба, която се водеше неколко километра по на юг.
към текста >>

НАГОРЕ

0.35304808616638