Търсене в текстове за 'Чиния'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 49 резултата в 27 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_11 ) През тъмната зона - Боян Боев (1883 – 1963)

Посъветвах ги да турят на масата прибори, чиния с ядене и един празен стол пред масата.
Има умрели, които стоят в другия свят 10-15 години и не можеш ги убедиш, че са умрели. Сядат на масата, искат лъжица и вилица и се възмущават, че не им обръщате внимание. Не знаят, че са в онзи свят. Един умрял хвърлял лъжиците, чиниите и прочее на пода, когато идвали гости в дома му. Той бил скъперник, а синовете му след неговото заминаване почнали да харчат нашироко и той дълбоко се възмущавал. Посъветвах ги да турят на масата прибори, чиния с ядене и един празен стол пред масата. После той престана да прави така. Който не е готов за другия свят, ще се намери в такова голямо противоречие. Човек след смъртта си отива в място, което съответства на неговия земен живот. Онзи, който помни при смъртта си как е бил в гроба и е присъствал при разлагането на тялото, когато му кажат да направи нещо лошо, отлага: „Не, аз помня какво беше там на гроба! “; а който не помни това, отива да прави престъпления.
към текста >>

2. 7_04 ) Смирение - Боян Боев (1883 – 1963)

Представете си една чиния, обърната с лицето нагоре, и друга, обърната с дъното нагоре.
Говориха надълго и нашироко, най-после поискаха да чуят какво зная и аз. Дотогава все мълчах. Те казаха: „Ти много знаеш, но не искаш да вземеш думата, спотайваш се.“ Не търся доброто мнение на другите, понеже това става само в един съвършен свят, а този свят не е такъв. Мнозина имат високо мнение за себе си; и в най-смирения под кожата му може да е скрита гордостта. Трябва да се прости с нея и да я замести с достойнство. Представете си една чиния, обърната с лицето нагоре, и друга, обърната с дъното нагоре. Сипваш нещо драгоценно в първата чиния и то ще остане в нея, но сипеш ли във втората, всичко се разлива навън. Смиреният е първата чиния, а горделивият – втората. Това значи, че смиреният е възприемчив към това, което иде от висшите светове, а вторият – не е. Един художник няма защо да се хвали, нека да изнесе картините си и да остави хората да ги видят. И друго: недей казва, че тук има свещ; вечерно време запали свещта си и нека тя пръска своята светлина.
към текста >>

Сипваш нещо драгоценно в първата чиния и то ще остане в нея, но сипеш ли във втората, всичко се разлива навън.
Дотогава все мълчах. Те казаха: „Ти много знаеш, но не искаш да вземеш думата, спотайваш се.“ Не търся доброто мнение на другите, понеже това става само в един съвършен свят, а този свят не е такъв. Мнозина имат високо мнение за себе си; и в най-смирения под кожата му може да е скрита гордостта. Трябва да се прости с нея и да я замести с достойнство. Представете си една чиния, обърната с лицето нагоре, и друга, обърната с дъното нагоре. Сипваш нещо драгоценно в първата чиния и то ще остане в нея, но сипеш ли във втората, всичко се разлива навън. Смиреният е първата чиния, а горделивият – втората. Това значи, че смиреният е възприемчив към това, което иде от висшите светове, а вторият – не е. Един художник няма защо да се хвали, нека да изнесе картините си и да остави хората да ги видят. И друго: недей казва, че тук има свещ; вечерно време запали свещта си и нека тя пръска своята светлина.
към текста >>

Смиреният е първата чиния, а горделивият – втората.
Те казаха: „Ти много знаеш, но не искаш да вземеш думата, спотайваш се.“ Не търся доброто мнение на другите, понеже това става само в един съвършен свят, а този свят не е такъв. Мнозина имат високо мнение за себе си; и в най-смирения под кожата му може да е скрита гордостта. Трябва да се прости с нея и да я замести с достойнство. Представете си една чиния, обърната с лицето нагоре, и друга, обърната с дъното нагоре. Сипваш нещо драгоценно в първата чиния и то ще остане в нея, но сипеш ли във втората, всичко се разлива навън. Смиреният е първата чиния, а горделивият – втората. Това значи, че смиреният е възприемчив към това, което иде от висшите светове, а вторият – не е. Един художник няма защо да се хвали, нека да изнесе картините си и да остави хората да ги видят. И друго: недей казва, че тук има свещ; вечерно време запали свещта си и нека тя пръска своята светлина.
към текста >>

3. 3) Болести на кръвоносната система - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще се изгори в чиния и от пепелта ще се вземе малко на върха на ножче, ще се тури в устата и ще се държи там, докато се стопи, и ще се гълта плюнката, докато изчезне.
5.3. За храна да се употребяват само варени или печени картофи с малко сол. Никакъв хляб, никакво мляко, никаква захар, защото те повишават температурата, а горещата вода и варените или печените картофи понижават температурата. 6. Кръвоспиращо средство При кръвотечение било през носа, било през друга част на тялото, се препоръчва следното за спиране на кръвотечението: Взема се серлива, непрана вълна. Ще се изгори в чиния и от пепелта ще се вземе малко на върха на ножче, ще се тури в устата и ще се държи там, докато се стопи, и ще се гълта плюнката, докато изчезне. Това ще се прави всеки ден два пъти – сутрин и вечер. Пепелта ще се взема на гладно сърце. Това ще се прави пет дена наред; изобщо, ще се прави няколко дена, докато се спре кръвоизливът. Ако кръвоизливът спре по-рано, да не се взема повече прах. 7. Копривна треска
към текста >>

4. Първи образователен период. Предучилищна възраст - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако бащата изрази недоволството си от супата по време на ядене и блъсне силно и грубо чинията си с ръка пред детето, то у последното се посажда предразположение към грубост, тирания и жестокост, когато порасне.
Например, родителите могат да бъдат много любезни към 5-годишното си дете. Обаче, каква полза от това, ако те пред него се карат на слугата и го нагрубяват. Каква полза от благите обноски на бащата спрямо своето дете, когато той обижда околните на всяка крачка, връща се в къщи пиян и предизвиква бурни сцени? Нека дадем още няколко примера: бащата казва веднъж по адрес на някого много лоши думи, и когато това лице после му идва на гости, той му отправя похвали, и то тъкмо противоположни на укорите, които му е отправил в негово отсъствие пред сина си. Няма ли да създаде това у детето предразположение към лицемерие, когато порасне? Ако бащата изрази недоволството си от супата по време на ядене и блъсне силно и грубо чинията си с ръка пред детето, то у последното се посажда предразположение към грубост, тирания и жестокост, когато порасне. Харисън в книгата „Детската градина” казва: „Трябва да се внимава, детето да не критикува, а и другите да не критикуват в негово присъствие. Така му се нанася повече вреда, отколкото помощ. Доколкото е възможно, рисувайте хората пред него като герои и героини. Най-силните и най-добрите характери са ония, които щом се запознаят с някого, съзират най-хубавите черти в характера му. Детската градина ни дава безброй пояснения, как може да се развие този вид характер.”
към текста >>

5. За смирението - Боян Боев (1883 – 1963)

Представете си една чиния, обърната с яденето нагоре, и друга, обърната с дъното нагоре.
Не търси доброто мнение на другите, понеже това става в един съвършен свят, а този свят не е такъв. Мнозина, имат високо мнение за себе си. И в най-смирените, под кожата, може да е скрита гордостта. Трябва да се простят с нея. И да я заместят с достойнство. Представете си една чиния, обърната с яденето нагоре, и друга, обърната с дъното нагоре. Сипваш, сипваш нещо драгоценно в първата чиния, то ще остане в нея. Сипваш във втората чиния, всичко се разлива. Смирението е първата чиния, а горделивият всичко ще разлива. Това значи: Смирен и възприемчив към енергиите, които идат от висшите светове от целия всемир, а вторият е невъзприемчив. Ето защо смирението е път към възход, към разцвет на всички дарби.
към текста >>

Сипваш, сипваш нещо драгоценно в първата чиния, то ще остане в нея.
Мнозина, имат високо мнение за себе си. И в най-смирените, под кожата, може да е скрита гордостта. Трябва да се простят с нея. И да я заместят с достойнство. Представете си една чиния, обърната с яденето нагоре, и друга, обърната с дъното нагоре. Сипваш, сипваш нещо драгоценно в първата чиния, то ще остане в нея. Сипваш във втората чиния, всичко се разлива. Смирението е първата чиния, а горделивият всичко ще разлива. Това значи: Смирен и възприемчив към енергиите, които идат от висшите светове от целия всемир, а вторият е невъзприемчив. Ето защо смирението е път към възход, към разцвет на всички дарби. Поздрав на всички братя и сестри:
към текста >>

Сипваш във втората чиния, всичко се разлива.
И в най-смирените, под кожата, може да е скрита гордостта. Трябва да се простят с нея. И да я заместят с достойнство. Представете си една чиния, обърната с яденето нагоре, и друга, обърната с дъното нагоре. Сипваш, сипваш нещо драгоценно в първата чиния, то ще остане в нея. Сипваш във втората чиния, всичко се разлива. Смирението е първата чиния, а горделивият всичко ще разлива. Това значи: Смирен и възприемчив към енергиите, които идат от висшите светове от целия всемир, а вторият е невъзприемчив. Ето защо смирението е път към възход, към разцвет на всички дарби. Поздрав на всички братя и сестри: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

Смирението е първата чиния, а горделивият всичко ще разлива.
Трябва да се простят с нея. И да я заместят с достойнство. Представете си една чиния, обърната с яденето нагоре, и друга, обърната с дъното нагоре. Сипваш, сипваш нещо драгоценно в първата чиния, то ще остане в нея. Сипваш във втората чиния, всичко се разлива. Смирението е първата чиния, а горделивият всичко ще разлива. Това значи: Смирен и възприемчив към енергиите, които идат от висшите светове от целия всемир, а вторият е невъзприемчив. Ето защо смирението е път към възход, към разцвет на всички дарби. Поздрав на всички братя и сестри: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

6. 15 ТЕНДЖЕРА С ФАСУЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Разсипахме чорбата, стигна за всички, на всекиго по пълна-препълна чиния и даже остана малко и за прегладнелите.
Но казаното от Учителя е свършено. Прибавихме горещата вода към гъсто сварения фасул и необходимите още подправки и стана разкошна бобена чорба. Като излязох след това навън от кухнята, гледам масите пред салона, на които се хранехме, напълнени с хора. Бързо наслагахме чайниците и приборите за ядене, дойде и Учителя. В залисията си бяхме забравили за тази официалност - да Го поканим. Разсипахме чорбата, стигна за всички, на всекиго по пълна-препълна чиния и даже остана малко и за прегладнелите. Как стана, че дойдоха толкова хора, не разбрах. Но ако не бяхме изпълнили указанието на Учителя, пресметнах, че на всекиго щеше да се падне по оскърбително малко. Щяхме много да се изложим. Как Учителя знаеше! По какъв подтик дойдоха толкова приятели от града?
към текста >>

7. 38 КРУШИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Пред Учителя сложиха от тях в една чиния.
КРУШИТЕ Салонът, в който Учителя държеше своите беседи, и трапезарията, в която се хранихме при неблагоприятно време, бяха разположени под прав ъгъл и пред тях имаше засадени лешници и една дюля с разкошна корона. Под тези дървета бяха наредени дълги маси, на които се хранехме при хубаво време. На един обед съм седнал до Учителя. Раздадоха за десерт едри, жълти круши. Пред Учителя сложиха от тях в една чиния. Той взе една круша, отряза парче и ми го подаде. Като го изядох, ме попита: "Хубава ли е крушата? " Отговорих Му, че не ми харесва, че е кисела и стипчива. След това, от същата чиния, Той взе друга круша, отряза и от нея парче и ми го подаде. Тази круша беше сладка и ароматна, топеше се в устата като крем.
към текста >>

След това, от същата чиния, Той взе друга круша, отряза и от нея парче и ми го подаде.
Раздадоха за десерт едри, жълти круши. Пред Учителя сложиха от тях в една чиния. Той взе една круша, отряза парче и ми го подаде. Като го изядох, ме попита: "Хубава ли е крушата? " Отговорих Му, че не ми харесва, че е кисела и стипчива. След това, от същата чиния, Той взе друга круша, отряза и от нея парче и ми го подаде. Тази круша беше сладка и ароматна, топеше се в устата като крем. Когато ме запита за нея, аз разбира се отговорих, че е много хубава. Погледна ме тогава, подаде ми цялата круша и ме попита: "Знаеш ли защо едната беше кисела и стипчива, а другата с толкова приятни качества? " Отговорих Му, че не зная. Тогава Той се усмихна и ми каза: "Киселата и стипчивата е получила повече от влиянията на Земята, а крушата с приятните качества е получила повече от влиянията на Слънцето." Спрях се замислен и Му казах: "Нима и растенията получават влиянията на космичните сили на нашата Слънчева система, на които представители са Слънцето, Луната и планетите, така както се приема от астрологията?
към текста >>

8. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

От чисто природните области Майчиният Принцип преминава в чисто духовното.
Следователно, образът на майката в тази пролетна сцена сочи в крайна сметка назад, към онези времена, когато самата Природа още е била Великата Майка на Живота". "Ако преминем към новото съдържание на пролетта, което е изразено в разказа на Лазар и във всичко, което е свързано с него, ние виждаме, как новосъздаденият живот не е вече поставен наред с умирането за уравновесяване. Ние виждаме как животът е извоюван непосредствено от смъртта. Срещу смъртта се води борба не чрез зачатието, а чрез възкресението. Тук вече човек не черпи живот от изворите на Природата, а чрез вътрешната деятелност трябва да се обърне към изворите на Духа, който го укрепва вътрешно и прави от него победител на смъртта. От чисто природните области Майчиният Принцип преминава в чисто духовното. И там, където в края на Евангелието на Йоан майката на Исус отново се явява без назоваването на човешкото име, в нейния образ ние не виждаме вече Великата богиня Природа, Майката Земя, както при сватбата в Кана Галилейска, а Дева София, в която образно е изразена вътрешно достижимата духовност на света". "Тук всъщност ние се движим около Тайната на троич- ното съществуване. Древната форма на Троицата беше Отец, Син и Майка: у египтяните имаме Озирис, Хорус и Изис. На мястото, където по-рано стоеше Богинята-майка, като израз на изливащите се сили на Природата, християнският възглед постави Светия Дух. При сватбата в Кана Галилейска сам Исус черпи още от силата на Природата, с която е свързан чрез присъствието на Неговата майка.
към текста >>

9. XIII. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНОТО В ЧОВЕКА - Влад Пашов (1902- 1974)

По-рано човек можеше да употребява само онези способности, които се вливаха в него чрез бащиния и майчиния зародиш.
XIII. ХРИСТОС И ПРОБУЖДАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНОТО В ЧОВЕКА От явяването на Христа на Земята с човешките способности е станало едно изменение. По-рано човек можеше да употребява само онези способности, които се вливаха в него чрез бащиния и майчиния зародиш. Преди идването на Христа на Земята, органите и способностите, които човек използваше за себе си, можеха да бъдат изработени само от зародиша. След слизането на Христа на Земята се развива това, което се ражда девствено, което не се развива от зародиша. Но то може да бъде покварено, когато човек се отдава само на материалистични идеи. Но когато той се отдава на идеите на Христа, на духовните идеи, то се облагородява и развива. Тогава човек го пренася в своите следващи прераждайия в една все по-висша и по-висша форма.
към текста >>

10. МАГ - Влад Пашов (1902- 1974)

Носел им чиния с някакви плодове.
В стаичката срещу кухнята живееше сестра Василка. Една вечер при нея дошла сестра от провинцията и дълго си приказвали за учението и за Учителя. Увлечени, не усещали как времето тече. Ненадейно пред тях застанал Учителят, който живееше в стая на горния етаж. Носел им чиния с някакви плодове. Те се смутили, но Учителят ги успокоил и ги поканил да похапнат от плодовете. Поговорили малко и без да забележат, Учителят изчезнал. Тогава едната сестра упрекнала другата, че е оставила
към текста >>

11. ХРАНЕНЕТО Е МАТЕМАТИЧЕСКА ЗАДАЧА - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Една сестра му подаде чиния с крем карамел.
Един ден бързах към Изгрева да покажа на Учителя моята нова книга „Игри с песни за деца". Наближаваше залез слънце и той ме прие горе, в своята стая, където белеше картофи. Разказах му подробности по отпечатването на книгата. Той се радваше на успеха ми. На вратата се почука. Една сестра му подаде чиния с крем карамел. Разтревожена му говореше нещо. Учителя отговаряше тихо, а тя молеше настоятелно. След като жената си отиде, Учителя постави крем карамела на етажерката и продължи да бели картофи. Хвърлих апетитен поглед към него и другите питателни яденета на етажерката и запитах: - Учителю, защо не си вечеряте с крем карамела?
към текста >>

12. УЧИТЕЛЯ ПРАВЕШЕ ЛИ ЧУДЕСА? - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Няколко минути след това Учителя ми подаде своята чиния, в която бе останало малко супа.
Именно в такъв един ден седнах на средната маса, точно срещу Учителя. Дежурните сестри сервираха супата и всички мълчаливо ядехме. Това бе един рядък случай за мен. Гледах Учителя как се храни и си мислех: „Яде като всеки един от нас, но не е обикновен човек. Може би знае да прави чудеса, ако пожелае." И в съзнанието ми изплува легендата за Христа и жената, чиито яйца се боядисали червени в престилката и, и нахранването на 5 000 души с 5 хляба и 2 риби, и т.н. Няколко минути след това Учителя ми подаде своята чиния, в която бе останало малко супа. Поех я и, слава Богу, съобразих бързо, че трябва да довърша супата. Сестрите наоколо ме погледнаха завистливо. Докато ядях супата от неговата чиния, в устата ми попадна и едно мъничко топче. Задържах топчето между зъбите и после, незабелязано от никого, го извадих и скрих в носната си кърпичка. След супата ни се сервира ядене и десерт.
към текста >>

Докато ядях супата от неговата чиния, в устата ми попадна и едно мъничко топче.
Гледах Учителя как се храни и си мислех: „Яде като всеки един от нас, но не е обикновен човек. Може би знае да прави чудеса, ако пожелае." И в съзнанието ми изплува легендата за Христа и жената, чиито яйца се боядисали червени в престилката и, и нахранването на 5 000 души с 5 хляба и 2 риби, и т.н. Няколко минути след това Учителя ми подаде своята чиния, в която бе останало малко супа. Поех я и, слава Богу, съобразих бързо, че трябва да довърша супата. Сестрите наоколо ме погледнаха завистливо. Докато ядях супата от неговата чиния, в устата ми попадна и едно мъничко топче. Задържах топчето между зъбите и после, незабелязано от никого, го извадих и скрих в носната си кърпичка. След супата ни се сервира ядене и десерт. След това пяхме и разговаряхме, както обикновено. Когато обедът завърши, Учителя се качи в стаята си, а всички се разпръснахме по своята работа. Вървейки надолу по пътя към града, огледах се да видя дали няма никой наблизо и отворих кърпичката: топчето бе кафеникаво и голямо колкото лешник.
към текста >>

Оказа се, че то бе от супената чиния на Учителя.
След това пяхме и разговаряхме, както обикновено. Когато обедът завърши, Учителя се качи в стаята си, а всички се разпръснахме по своята работа. Вървейки надолу по пътя към града, огледах се да видя дали няма никой наблизо и отворих кърпичката: топчето бе кафеникаво и голямо колкото лешник. Не можах да разбера какво бе точно, но в къщи го завих в парче чиста бяла хартия и го скътах в тайното си чекмедже. От време на време отключвах чекмеджето и радостно гледах малкото кафяво топче. Оказа се, че то бе от супената чиния на Учителя. Имах го като талисман. Един ден останах неприятно изненадана, когато отключих чекмеджето и видях бялата хартия празна. Никой нямаше ключ от тайното ми чекмедже. Как бе възможно топчето да изчезне?! Веднъж говорех с Учителя в приемната му.
към текста >>

13. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

В чинията пред него лежи голям шаран на масата. Опе-
а говориш срещу българите. Защо? Може ли такива неща? " Той млъкнал. На обяд две млади сестри стоят диван чапраз от двете му страни. Той седи сам на масата. В чинията пред него лежи голям шаран на масата. Опе- чен и зачервен лежи в чинията. Две млади момчета донасят чаши с вино. От другата страна на масите седят на столовете останалата част от Братството на Михаил и ядат някакви други манджи. Не ядат шаран.
към текста >>

чен и зачервен лежи в чинията.
Може ли такива неща? " Той млъкнал. На обяд две млади сестри стоят диван чапраз от двете му страни. Той седи сам на масата. В чинията пред него лежи голям шаран на масата. Опе- чен и зачервен лежи в чинията. Две млади момчета донасят чаши с вино. От другата страна на масите седят на столовете останалата част от Братството на Михаил и ядат някакви други манджи. Не ядат шаран. Невена разказва:
към текста >>

Взела една чиния, напълнила я със супа и иска
ва сравнение действува зашеметяващо за очите на онзи изследовател, който трябва да прецени при какви условия е живял Учителят. Ето и друг пример: имаше една сестра Мария Захарната. Тя беше неуг- ледна, раздърпана и мръсна. Взела една чиния, напълнила я със супа и иска да я поднесе на Учителя. А дежурните сестри по кухня като я видели извика- ли: „У-у, Мария, ти с мръсните ръце и пръстите, които ти се натопиха в супа- та, ти тая ли чиния ще занесеш на Учителя? " Взели й чинията от ръцете. Ма-
към текста >>

та, ти тая ли чиния ще занесеш на Учителя?
ледна, раздърпана и мръсна. Взела една чиния, напълнила я със супа и иска да я поднесе на Учителя. А дежурните сестри по кухня като я видели извика- ли: „У-у, Мария, ти с мръсните ръце и пръстите, които ти се натопиха в супа- та, ти тая ли чиния ще занесеш на Учителя? " Взели й чинията от ръцете. Ма- рия се стъписала, гледа и си облизва натопените пръсти в супата. Учителят седи гърбом към тях. По едно време се обажда: „Не изливайте чинията, а до- несете чинията пред мен!
към текста >>

" Взели й чинията от ръцете. Ма-
Взела една чиния, напълнила я със супа и иска да я поднесе на Учителя. А дежурните сестри по кухня като я видели извика- ли: „У-у, Мария, ти с мръсните ръце и пръстите, които ти се натопиха в супа- та, ти тая ли чиния ще занесеш на Учителя? " Взели й чинията от ръцете. Ма- рия се стъписала, гледа и си облизва натопените пръсти в супата. Учителят седи гърбом към тях. По едно време се обажда: „Не изливайте чинията, а до- несете чинията пред мен! " Занасят Му я и той изяжда супата пред всички.
към текста >>

По едно време се обажда: „Не изливайте чинията, а до-
ли: „У-у, Мария, ти с мръсните ръце и пръстите, които ти се натопиха в супа- та, ти тая ли чиния ще занесеш на Учителя? " Взели й чинията от ръцете. Ма- рия се стъписала, гледа и си облизва натопените пръсти в супата. Учителят седи гърбом към тях. По едно време се обажда: „Не изливайте чинията, а до- несете чинията пред мен! " Занасят Му я и той изяжда супата пред всички. Казва на Мария: „Донесе ми компот! " Мария Му занася. Учителят изяжда ком-
към текста >>

несете чинията пред мен!
та, ти тая ли чиния ще занесеш на Учителя? " Взели й чинията от ръцете. Ма- рия се стъписала, гледа и си облизва натопените пръсти в супата. Учителят седи гърбом към тях. По едно време се обажда: „Не изливайте чинията, а до- несете чинията пред мен! " Занасят Му я и той изяжда супата пред всички. Казва на Мария: „Донесе ми компот! " Мария Му занася. Учителят изяжда ком- пота и отново казва: „Мария, дай още една чиния!
към текста >>

пота и отново казва: „Мария, дай още една чиния!
несете чинията пред мен! " Занасят Му я и той изяжда супата пред всички. Казва на Мария: „Донесе ми компот! " Мария Му занася. Учителят изяжда ком- пота и отново казва: „Мария, дай още една чиния! " Като виждат всички това, престрашават се и започват да се провикват: „Мария, донеси и на мене! Ма- рия, дай и на мене! " И така тя разлива целия казан с компота в чиниите с
към текста >>

14. 09 Петровден в Ирина Кисьова - Радка Левордашка (1920-2014)

Оставям чантите и сядам до майка ми, разказвам ѝ за разговора ми с Учителя: „Майко, Учителя каза ти да направиш баницата за Петровден.“ – „Добре, за мен това е радост, аз и сега съм направила баница, ето я на масата в чинията“ – отговори тя.
Аз казах: „От мен ще бъде баницата, която майка ми ще направи (тя прави чудни баници), а аз ще направя или картофено руло, или мусака от зарзавати.“ Разделихме се със сестрите и аз слязох на пазарчето при Римската стена, накупих две пълни чанти с продукти за празника и за вкъщи. През нощта сънувам следния сън: Учителя ме среща на пазарчето с пълните чанти, подава ми едно парче питка и казва: „Това е за сина ти“ – и ми го мушка във врата под брадата. – „Аз се извинявам, че ръцете ми са заети и не мога да се ръкувам.“ – „Нищо, не се притеснявай – отговори Учителя и ме попита: Ти какво реши да направиш за празника? “. – „Руло от картофи или зарзаватена мусака“ – отговорих аз. „Рекох, направи рулото от картофи, майка ти да направи баницата.“ – „Ами, добре, Учителю, така ще направя.“ Връщам се вкъщи, но не в апартамента, а на село. Оставям чантите и сядам до майка ми, разказвам ѝ за разговора ми с Учителя: „Майко, Учителя каза ти да направиш баницата за Петровден.“ – „Добре, за мен това е радост, аз и сега съм направила баница, ето я на масата в чинията“ – отговори тя. – „Къде е синът ми, че Учителя ми даде едно парче питка за него? “. – и извадих питката от дрехата под врата ми. В това време вратата се отвори и влезе Учителя, в ръцете си носи 5 яйца, сложи ги между мен и майка ми и каза: „Рекох, те са за баницата.“ Аз погледнах към яйцата и едно от тях стана много красиво пиленце, което току-що се излюпи. Ние започнахме да му се радваме. Майка ми каза: „Почерпи Учителя, на масата е чинията с баницата.“ Аз станах, но Учителя се обърна и излезе.
към текста >>

Майка ми каза: „Почерпи Учителя, на масата е чинията с баницата.“ Аз станах, но Учителя се обърна и излезе.
Оставям чантите и сядам до майка ми, разказвам ѝ за разговора ми с Учителя: „Майко, Учителя каза ти да направиш баницата за Петровден.“ – „Добре, за мен това е радост, аз и сега съм направила баница, ето я на масата в чинията“ – отговори тя. – „Къде е синът ми, че Учителя ми даде едно парче питка за него? “. – и извадих питката от дрехата под врата ми. В това време вратата се отвори и влезе Учителя, в ръцете си носи 5 яйца, сложи ги между мен и майка ми и каза: „Рекох, те са за баницата.“ Аз погледнах към яйцата и едно от тях стана много красиво пиленце, което току-що се излюпи. Ние започнахме да му се радваме. Майка ми каза: „Почерпи Учителя, на масата е чинията с баницата.“ Аз станах, но Учителя се обърна и излезе. В този момент влезе синът ми, аз му подадох чинията с баницата и казах: „Бягай, настигни Учителя! “ Той взе чинията и тръгна, след миг и аз тръгнах след него, когато двамата излязохме навън, видяхме как Учителя изчезна. На сутринта отидох на мястото на Учителя, за тържеството, което правехме там за Петровден. Всеки от нас носеше по нещо за почерпка и след това бързо се разотивахме по домовете си. Това ставаше поради страх от властта, затова се събирахме на малки групи по домовете, където можеше.
към текста >>

В този момент влезе синът ми, аз му подадох чинията с баницата и казах: „Бягай, настигни Учителя!
– „Къде е синът ми, че Учителя ми даде едно парче питка за него? “. – и извадих питката от дрехата под врата ми. В това време вратата се отвори и влезе Учителя, в ръцете си носи 5 яйца, сложи ги между мен и майка ми и каза: „Рекох, те са за баницата.“ Аз погледнах към яйцата и едно от тях стана много красиво пиленце, което току-що се излюпи. Ние започнахме да му се радваме. Майка ми каза: „Почерпи Учителя, на масата е чинията с баницата.“ Аз станах, но Учителя се обърна и излезе. В този момент влезе синът ми, аз му подадох чинията с баницата и казах: „Бягай, настигни Учителя! “ Той взе чинията и тръгна, след миг и аз тръгнах след него, когато двамата излязохме навън, видяхме как Учителя изчезна. На сутринта отидох на мястото на Учителя, за тържеството, което правехме там за Петровден. Всеки от нас носеше по нещо за почерпка и след това бързо се разотивахме по домовете си. Това ставаше поради страх от властта, затова се събирахме на малки групи по домовете, където можеше. Аз се прибрах вкъщи, приготвих рулото, взех баницата и тръгнах към дома на Ирина Кисьова.
към текста >>

“ Той взе чинията и тръгна, след миг и аз тръгнах след него, когато двамата излязохме навън, видяхме как Учителя изчезна.
“. – и извадих питката от дрехата под врата ми. В това време вратата се отвори и влезе Учителя, в ръцете си носи 5 яйца, сложи ги между мен и майка ми и каза: „Рекох, те са за баницата.“ Аз погледнах към яйцата и едно от тях стана много красиво пиленце, което току-що се излюпи. Ние започнахме да му се радваме. Майка ми каза: „Почерпи Учителя, на масата е чинията с баницата.“ Аз станах, но Учителя се обърна и излезе. В този момент влезе синът ми, аз му подадох чинията с баницата и казах: „Бягай, настигни Учителя! “ Той взе чинията и тръгна, след миг и аз тръгнах след него, когато двамата излязохме навън, видяхме как Учителя изчезна. На сутринта отидох на мястото на Учителя, за тържеството, което правехме там за Петровден. Всеки от нас носеше по нещо за почерпка и след това бързо се разотивахме по домовете си. Това ставаше поради страх от властта, затова се събирахме на малки групи по домовете, където можеше. Аз се прибрах вкъщи, приготвих рулото, взех баницата и тръгнах към дома на Ирина Кисьова. Наредихме приказна маса.
към текста >>

15. 13 Лещата за Йорданка от сестра Радка Левордашка - Радка Левордашка (1920-2014)

Сипах си една чиния от лещата и я сложих на масата, но тя така ухаеше..., в този момент Учителя ми каза: „Йорданке, я сипи и на мен от лещата.“ – Отговорих: „Добре!
“ Както винаги ми подаде книжка да прочета нещо. Казах ѝ, че мога да остана само 15 минути, защото отивам на много важно събрание и ще бъда заета целия следобед и утре целия ден. Йорданка ме разбра и каза: „Прочети страницата, която отвориш, за да се разрешат работите добре.“ Прочетох страницата и си тръгнах... Събранието беше профсъюзно, всичко се нареди както искахме. Следващата седмица отидох в събота при Йорданка и тя с усмивка призна: „С твоята леща се нахранихме трима души – аз, Учителя и Влад Пашов. Слушай как стана. Сипах си една чиния от лещата и я сложих на масата, но тя така ухаеше..., в този момент Учителя ми каза: „Йорданке, я сипи и на мен от лещата.“ – Отговорих: „Добре! “ – и сипах една чиния и на него. Отидох до бюфета и си говоря: ха, да видим какъв хляб ще съберем, имаше парчета от изрезки хляб и си мисля: ще ги дробим, Учителю. В този момент се звъни на вратата, отворих и видях Влад Пашов – държи в ръката си един топъл хляб. Като го видях, се засмях и му рекох: „И хлябът пристигна! Ела да видиш какво ще ядем!
към текста >>

“ – и сипах една чиния и на него.
Казах ѝ, че мога да остана само 15 минути, защото отивам на много важно събрание и ще бъда заета целия следобед и утре целия ден. Йорданка ме разбра и каза: „Прочети страницата, която отвориш, за да се разрешат работите добре.“ Прочетох страницата и си тръгнах... Събранието беше профсъюзно, всичко се нареди както искахме. Следващата седмица отидох в събота при Йорданка и тя с усмивка призна: „С твоята леща се нахранихме трима души – аз, Учителя и Влад Пашов. Слушай как стана. Сипах си една чиния от лещата и я сложих на масата, но тя така ухаеше..., в този момент Учителя ми каза: „Йорданке, я сипи и на мен от лещата.“ – Отговорих: „Добре! “ – и сипах една чиния и на него. Отидох до бюфета и си говоря: ха, да видим какъв хляб ще съберем, имаше парчета от изрезки хляб и си мисля: ще ги дробим, Учителю. В този момент се звъни на вратата, отворих и видях Влад Пашов – държи в ръката си един топъл хляб. Като го видях, се засмях и му рекох: „И хлябът пристигна! Ела да видиш какво ще ядем! “ Влад сподели: „Йорданке, нямах намерение да идвам, но като минавах през фурната, Учителя ми каза: „Я купи на Йорданка един хляб, че няма!
към текста >>

16. 59. Циганите - Радка Левордашка (1920-2014)

Обърна се Учителя към мене и нареди: „Донеси една чиния и на него!
ЦИГАНИТЕ Един ден идва един циганин в Мърчаево и точно по обяд застана пред вратата на дома на Темелко и търси Учителя. Аз му казвам, че не може сега да влезе, защото той е зает и ще обядва, та да дойде по-късно след обяд. Аз говоря на висок глас и Учителя чул разговора ни на вратата, та излезе и сам го покани да влезе вътре. Досега не бях виждала циганин да влиза при Учителя - и това видях. Обърна се Учителя към мене и нареди: „Донеси една чиния и на него! " Поднесох и на двамата яденето, както трябва, и се отдалечих. Като мина половин час, влязох да прибера чиниите. Учителя се обърна към мене: „Сестра, донеси десет лева да дадем на човека." Аз тръгнах, но бях недоволна, както от Учителя, така и от госта, като си мислех, че хем го нахрани, хем и пари ще му даде. Донесох аз парите, Учителя му ги даде, че стана и най-учтиво го изпрати. С това искаше да ми покаже как да се отнасяме с хората, които са в нужда, а циганинът беше един такъв човек.
към текста >>

17. 73. Невена Неделчева - Радка Левордашка (1920-2014)

Поставиха една малка чиния върху хартията и две от сестрите, като застанаха една срещу друга, поставиха пръсти върху чинията и тя се раздвижи по масата да търси подходящите букви, а сестрите четяха.
Йотка стана и каза: „Невенке, ще направим ли оная работа, която правим, когато се събираме? ". Те всички се засмяха, само аз ги гледам с учудване, защото не знам какво ще правят. Започнаха да разтребват масата, а аз седнах до прозореца, до една малка масичка, да не им преча. След като масата бе почистена, Невена донесе една голяма бяла хартия, навита на руло. Разгънаха хартията на масата, на нея имаше голям кръг, в който са написани буквите на цялата азбука, а в средата му - по-малък кръг, в който са написани числа. Поставиха една малка чиния върху хартията и две от сестрите, като застанаха една срещу друга, поставиха пръсти върху чинията и тя се раздвижи по масата да търси подходящите букви, а сестрите четяха. Аз седях настрана и ги гледах. Разбрах, че това са сеанси, за които ми е разказвала Йорданка Жекова. Учителя е бил против тези сеанси, той е казал да не се занимават неподготвени хора с тези неща, защото е опасно и може човек да си напакости или да пострада. Аз си седях все така настрана, гледах и се чудех как тези сестри не са разбрали Учителя, а всички се надпреварваха да задават въпроси и разпитваха духовете, които им се явяват. По едно време се изправиха и започнаха да разговарят за това, което им е казано.
към текста >>

18. ВРЪЗКА С БОГА - Теофана Савова

Аз обаче не виждам какво има в моята чиния, а съзерцавам красотата на обстановката и светлината, която се лее в изобилие, и се радвам.
Всички очакват Учителя. И той пристига. Сяда на централното място пред трапезата. Там вече са се наредили по-възрастните братя и сестри. И вечерята започва. Аз обаче не виждам какво има в моята чиния, а съзерцавам красотата на обстановката и светлината, която се лее в изобилие, и се радвам. Все пак се храня и успявам да приключа вечерята заедно с всички присъстващи. Концертът започва. Редуват се изпълнения на сестри и братя и на музикални състави от сестри и братя. Едни рецитират стихове, в повечето случаи това са самите автори, други пеят - солово или придружени от оркестър или само от пиано, трети се представят като инструменталисти. Времето изтича неусетно докъм 23 часа.
към текста >>

19. 7.18 Йорданка Жекова - Светозар Няголов ( -2013)

" Тя се обръща, вижда ги, усмихва се, влиза в кухнята, взима голяма чиния и я напълва със сладко.
Веднъж при един разговор в Мърчаево Учителя й казва: „Йорданке, да имах пет Йорданки като тебе, щях да обърна Земята." Тя се отличава с абсолютно послушание и винаги изпълнява онова, което Учителя й казва. Йорданка вари сладко от дюли пред кухнята. Покрай нея минават Учителя с Гавраил Величков и Моис Басан и спират да я погледат. Тя е много заета и не ги забелязва. След известно време Учителя се обръща към нея и казва: „Йорданке, няма ли да ни почерпиш с малко сладко? " Тя се обръща, вижда ги, усмихва се, влиза в кухнята, взима голяма чиния и я напълва със сладко. Слага една лъжица в сладкото, поставя чинията на масата и продължава работата си. Дълго време тримата стоят, без да кажат дума и без да направят нещо. Най-после Учителя разрешава задачата за сладкото и едната лъжица. Взима лъжицата, загребва сладко и я лапва. След това подава една пълна лъжица на Галилей, който я изяжда с радост, и след него подава и на Басан.
към текста >>

Слага една лъжица в сладкото, поставя чинията на масата и продължава работата си.
Йорданка вари сладко от дюли пред кухнята. Покрай нея минават Учителя с Гавраил Величков и Моис Басан и спират да я погледат. Тя е много заета и не ги забелязва. След известно време Учителя се обръща към нея и казва: „Йорданке, няма ли да ни почерпиш с малко сладко? " Тя се обръща, вижда ги, усмихва се, влиза в кухнята, взима голяма чиния и я напълва със сладко. Слага една лъжица в сладкото, поставя чинията на масата и продължава работата си. Дълго време тримата стоят, без да кажат дума и без да направят нещо. Най-после Учителя разрешава задачата за сладкото и едната лъжица. Взима лъжицата, загребва сладко и я лапва. След това подава една пълна лъжица на Галилей, който я изяжда с радост, и след него подава и на Басан. Една вечер Йорданка Жекова по вътрешно нареждане излиза от дома си, като казва на близките си, че отива по работа.
към текста >>

20. 7.61 Веса Козарева - Светозар Няголов ( -2013)

Той схваща нейното вътрешно състояние и й казва да вземе една чиния и да отиде да поиска от Ради Танчев малко зелева чорба.
Често пъти Учителя я праща в някои села и градове да разнася беседи и изнася сказки за новия живот. Тя изпълнява точно дадените задачи от Учителя и след свършване на работата му разказва подробно за направеното. След като се пенсионира, тя живее на Изгрева в малка барака, покрай която е алеята на кремовете. Води много скромен и беден живот. Учителя отива при нея на гости, а тя има само половин хляб и се чуди как да го нагости. Той схваща нейното вътрешно състояние и й казва да вземе една чиния и да отиде да поиска от Ради Танчев малко зелева чорба. Той й дава зеле с чорба и така тя нагостява Учителя. По време на бомбардировките Веса Козарева отива заедно с Учителя в Мърчаево. Тя се настанява в къщата на Търса, заедно с Анастасия Янакиева. Решава да си изпере дрехите. В двора няма вода, затова тя ги слага в корито и отива да ги пере в дома на Темелко.
към текста >>

21. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Сипват му една пълна чиния с ядене и тогава Учителя казва молитва и обядът започва.
Като приспива, на другия ден за обяд той изпълнява замисъла си и се скрива зад клек, за да обядва. Всички сядат на обяд, но Учителя не прави молитва. Приятелите му казват, че всичко е готово и може да каже молитвата. Учителя им отговаря, че докато не дойде този брат, който се е скрил в клековете и яде сурово жито и не седне да се храни с всички, няма да каже молитва. Братята веднага го намират и го довеждат до трапезата. Сипват му една пълна чиния с ядене и тогава Учителя казва молитва и обядът започва. След свършването на обяда и прочитането на молитвата Учителя се обръща към дежурните и им казва: „От днес нататък всеки обяд ще сипвате ядене първо на този брат и след това на всички други." Така братът изкарва отлично на Рила. Учителя всичко вижда и има грижа за всички. Гаврил Величко, Димитър Костов и Стефан Дойнов решават да отидат на Рила през зимата. В събота вечерта брат Галилей, облечен туристически, със ски на рамо, среща Марето и сестра Теофана Савова пред салона, които го питат: „Къде ще ходиш в това студено време? " Той им отговаря, че ще ходи на Рила.
към текста >>

22. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС НА БОГА - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Веднъж, Учителю, бях оставила в една супена чиния вода.
Те си доближават човчиците. Учителят ми отговори: — Така те си предават магнетизъм! — Бялото гълъбче — продължих аз — се кланя по десетина пъти на сивото гълъбче, като чука с клюна си по пода и си друса главичката, а сивото му отговаря с "гу, гу, гу"! — Те проявяват любовта си едно към друго. Това е Божественото вложено вътре в тях! — Веднъж, Учителю, бях оставила в една супена чиния вода. Те и двете гълъбчета влязоха вътре и взеха да цапкат с крилете си и да се къпят... Учителю, голям успех пожънах в ролята на Блондхен в операта „Отвличане от сарая". Сега режисьора се държи меко към мен. — Когато мечката се облизва, тогава тя е опасна и се готви да направи зло. Ти трябва да намаляваш големите неща и да увеличаваш малките неща.
към текста >>

23. Върнатото ограбено - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

– Учителю, в момента, както сипвах сварен грах в една алуминиева чиния, за да обядвам, брат Христо влезе при мен бледен и разтревожен, заедно с него се втурнаха и хазаите, и неприятната сцена стана вече пред мен.
Разправих откровено всичко на Учителя. Брат Христо обясни, че хазаите ми месеци наред го тормозели. Следели го като идва при мен, отвеждали го в друга стая и го уговаряли да махне гълъбчето и канарчето ми и да спре свиренето и пеенето ми. Брат Христо им обещавал всичко, само да не ме безпокоят. Всичко това той старателно криел от мен. – Учителю, в момента, както сипвах сварен грах в една алуминиева чиния, за да обядвам, брат Христо влезе при мен бледен и разтревожен, заедно с него се втурнаха и хазаите, и неприятната сцена стана вече пред мен. Брат Христо започна да ме уговаря – да махнем гълъбчето и канарчето от стаята. Изненада ме това, че застана на тяхна страна. Като че ли една сила извън мен запрати чинията от ръцете ми към тавана. Тя полетя и падна на земята... – Учителю, кажете ми направо.
към текста >>

Като че ли една сила извън мен запрати чинията от ръцете ми към тавана.
Брат Христо им обещавал всичко, само да не ме безпокоят. Всичко това той старателно криел от мен. – Учителю, в момента, както сипвах сварен грах в една алуминиева чиния, за да обядвам, брат Христо влезе при мен бледен и разтревожен, заедно с него се втурнаха и хазаите, и неприятната сцена стана вече пред мен. Брат Христо започна да ме уговаря – да махнем гълъбчето и канарчето от стаята. Изненада ме това, че застана на тяхна страна. Като че ли една сила извън мен запрати чинията от ръцете ми към тавана. Тя полетя и падна на земята... – Учителю, кажете ми направо. Аз ученик ли съм?... Те как понасят гугутките и врабченцата, които пеят по клоните на голямото дърво, непосредствено до отворения им прозорец?... По някой път протестирам срещу неправдата в света!
към текста >>

24. Книга на загадките - Николай Райнов

Сламената хижа се сгушва, като малко дете, което се крие в майчиния си скут.
Навред притъмнява. Черни ветрове завеват. Гората се вкаменява. Гората е гранитна. Гората е черна. Сламената хижа се сгушва, като малко дете, което се крие в майчиния си скут. Вратата се мълком затваря. Вечерта навежда над полета и дъбрави своя голям съсъд с благовонно миро. *** Той го уби. За жена. Знам мнозина такива мъртъвци.
към текста >>

25. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Майчиният му език е български, официалният език на Османската империя е турски, а добрите училища, в които българите получават начално образование, са гръцки.
- Не се стеснявам, мъчех се да ги преброя. Помитащият всичко „лъв“ (доктор Стронг беше роден на 14 август) беше срещнал стоманорогия „овен“ (студентът беше роден на 29 март). Записването на Йордан Икономов в университета Дрю, Медисън Новият студент, също като проповедника него ден, беше българин - Стефан Томов. Доктор Стронг беше във възторг, че такъв млад човек знае повече съвременни езици от него и Томов обясни някак съвсем просто кое как е. Беше роден някъде в Балкана, каза той, в род на овчари и търговци на вълна. Майчиният му език е български, официалният език на Османската империя е турски, а добрите училища, в които българите получават начално образование, са гръцки. Летните пасбища на балканджиите и пристанищата за износ на вълна са на север, където се говори румънски, и това беше четвъртият му език. На дванадесет години го изпратили да учи на остров Малта, отдето идвали италианският и арабският му, както и английският, който усъвършенствал в Робърт колеж в столицата Цариград. В колежа научил и осмия си език, на който четели почти всички интелигентни българи в столицата - руския. Казваха за доктор Стронг, че е „човек, който знае всичко за това, на което се е посветил, и по нещичко за всичко останало“ и може би точно това наистина го въодушеви, защото пътят му тук пресичаше нещо съвсем ново: излизаше, че на земята има места, където не е въпрос на преднамерено зубрене, за да може Бог да се слави на различни езици; неговата космополитична мечта за Дрю вече бе осъществена нейде из Балкана и Източното Средиземноморие и не беше довела до кошмара на Вавилон, а до светлината и простора на многообразието. * Стронг се случи дежурен в приемната на Мийд Хол по време на регистрирането на няколкото нови студенти.
към текста >>

26. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

И знае колко поразително и до болка близко бе почувствал Божието слово, когато за пръв път прочете нещичко от протестантското евангелие, което баща му бе донесъл дома: с простия, сладък език на даскал Петко Славейков, Божието слово бе влязло в стаята като утринна светлина, като свеж пролетен развигор в гърдите ти; можеше да се докосне, да се пипне сякаш невидимата енергия, от която бе направено стремлението към божественото... беше част от дома; в майчиния език със всяка дума е било скрито! Не беше чужд език отвънка, едва различим по смисъл, колкото и свят.
Постепенно ще осъзнае нещата, ще дойде провидение. Сега само усеща огромността на всичко това и очите му понякога се пълнят със сълзи, и той знае, че е част от много повече и повече от което го учат, и ще разбере всичко това, и ще е сладко, и трагично, и неизбежно. Сега е само скритата предтръпка и по някоя скрита сълза. * Петър отдавна е разбрал, че светът не може да бъде само Хадърча, не може да бъде задушен смисълът на съществуването ти между обора и огнището, колкото и да го души всеки път като помисли, че може да се раздели завинаги с мириса на бабината баница и на хошафа. Знае какво е каканиженето на гръцки в църквата и препъването и сричането на славянската Библия, дето уж се разбирало, ама нищо не се разбира (и защо ли са нужни тези вечни преструвки за неща, които е явно, че не са така!). И знае колко поразително и до болка близко бе почувствал Божието слово, когато за пръв път прочете нещичко от протестантското евангелие, което баща му бе донесъл дома: с простия, сладък език на даскал Петко Славейков, Божието слово бе влязло в стаята като утринна светлина, като свеж пролетен развигор в гърдите ти; можеше да се докосне, да се пипне сякаш невидимата енергия, от която бе направено стремлението към божественото... беше част от дома; в майчиния език със всяка дума е било скрито! Не беше чужд език отвънка, едва различим по смисъл, колкото и свят. Не идеше отгоре, не идеше с расата, дрехите, иконите на някакво специално далечно място, а беше лумнало отвътре, от сърцето му, дома, баба, пътя, двора, съседите, тракането на налъмите по плочите. И така го озари (като сладката болка на свалена превръзка от ранено място) мисълта, че всъщност така е било, словото за учениците Му е било словото на майките им. И словата на Патриарсите на българската църква в Търново пак е бил майчиният език за тези, които са ги слушали, в пълно взаимно всепроникване. Сияещо в теб отвътре, идещо отвътре в теб; вечна, безсмъртна, съпътстваща те част, която словото само е пробудило. „Протестантско евангелие!“ Защо?
към текста >>

И словата на Патриарсите на българската църква в Търново пак е бил майчиният език за тези, които са ги слушали, в пълно взаимно всепроникване.
* Петър отдавна е разбрал, че светът не може да бъде само Хадърча, не може да бъде задушен смисълът на съществуването ти между обора и огнището, колкото и да го души всеки път като помисли, че може да се раздели завинаги с мириса на бабината баница и на хошафа. Знае какво е каканиженето на гръцки в църквата и препъването и сричането на славянската Библия, дето уж се разбирало, ама нищо не се разбира (и защо ли са нужни тези вечни преструвки за неща, които е явно, че не са така!). И знае колко поразително и до болка близко бе почувствал Божието слово, когато за пръв път прочете нещичко от протестантското евангелие, което баща му бе донесъл дома: с простия, сладък език на даскал Петко Славейков, Божието слово бе влязло в стаята като утринна светлина, като свеж пролетен развигор в гърдите ти; можеше да се докосне, да се пипне сякаш невидимата енергия, от която бе направено стремлението към божественото... беше част от дома; в майчиния език със всяка дума е било скрито! Не беше чужд език отвънка, едва различим по смисъл, колкото и свят. Не идеше отгоре, не идеше с расата, дрехите, иконите на някакво специално далечно място, а беше лумнало отвътре, от сърцето му, дома, баба, пътя, двора, съседите, тракането на налъмите по плочите. И така го озари (като сладката болка на свалена превръзка от ранено място) мисълта, че всъщност така е било, словото за учениците Му е било словото на майките им. И словата на Патриарсите на българската църква в Търново пак е бил майчиният език за тези, които са ги слушали, в пълно взаимно всепроникване. Сияещо в теб отвътре, идещо отвътре в теб; вечна, безсмъртна, съпътстваща те част, която словото само е пробудило. „Протестантско евангелие!“ Защо? Кои бяха тези хора? Как знаеха какво е важно и отде увереността им да пробият през заблудите отвор, колкото иглени уши, за да влезе светлината... Светлината, в която всички, и старите българи с езика на Евтимий, и ние сега, и християните в Япония и в Америка, и ние тук трябва да осмислим съществуването си. И кои им бяха българите да имат грижа да им помагат?
към текста >>

27. Пчелинът на Изгрева - Георги Христов

Накрая Учителя занесе една тенекия и на един обед и накара същата сестра да гребе по една лъжица мед и на всеки да напълни лъжицата и да я поднася в собствената му чиния.
После същото слага и на себе си. „Да хапнем, сестра, и да благословим труда на брата и на неговите кошери, който ни е донесъл този буркан.“ Сестрата изяжда меда, облизва лъжицата и казва: „Ама, Учителю, това не може ли да стане и тук, та всеки един от нас поне в годината да изяде по една такава лъжица.“ Учителя отвръща: „Може и да стане.“ На следващия ден Учителя е вече строг и казва: „Тази година Аз ще се грижа за пчелите! И никой няма да се доближава до тях.“ И после Той се грижеше цяла година за кошерите. Извикваше по някой и друг помощник, но главно Той ги преглеждаше и наблюдаваше кошер след кошер. От това време има няколко снимки на Учителя с пчелина. Тази годна беше единствената година, когато от кошерите се извади мед около 2-3 тенекии, благодарение на Учителя. Накрая Учителя занесе една тенекия и на един обед и накара същата сестра да гребе по една лъжица мед и на всеки да напълни лъжицата и да я поднася в собствената му чиния. Така всички се облажихме с меда и така се сбъдна и изпълни желанието на сестрата. Всички наобиколиха Учителя и Му казват: „Учителю, много Ви е сладък меда!“ Учителя се усмихва и казва: „Сладък е, защото аз изнесох една беседа на пчелите. Аз толкова години ви изнасям беседи и още не съм опитал от вашия мед. Знам само как жилите. Това опитвам от вас.
към текста >>

НАГОРЕ

0.36383891105652