Търсене в текстове за 'Чиния'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 17 резултата в 10 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 006. Детство, юношество и учителстване на Константин Дъновски

Увлече ли се в разговор някой стар устовец за родоначалието на Доуновци, ще забележите как постепенно все повече и повече той започва да намесва и майчиния род на Константин Дъновски.
От старите жители на Устово трудно може да се научи нещо за живота и дейността на Константин Дъновски, защото той напуска родния си край още през 1847 г., като седемнадесетгодишен юноша. Като свещеник го посещава инцидентно само два пъти, и то първия път през 1859 г.16, а втория и последен път през 1913 г. Още по-малко могат да се съберат лични впечатления от устовчани и за произхода на фамилията Доуновски. Петър Дънов – Учителя разказва, че бащината му фамилия се е славела с физическа сила при мъжете, поради което я наричали “Доуновския род”, т.е. тези, които поставят на дъното, за да послужат за темел – за здрава основа. Увлече ли се в разговор някой стар устовец за родоначалието на Доуновци, ще забележите как постепенно все повече и повече той започва да намесва и майчиния род на Константин Дъновски. По майчина линия той произхожда от стар устовски овчарски род, известен под прякора “Забилци” — турска дума, която на български означава честен, изправен. Този род е бил един от първите заселници в Устово16 след опожаряването на с. Селище. Това родово име те предават и на квартала, където живеят – Забилската махала.16 Името Забилци е дадено от местния паша на фамилията отпреди 200 години, с което тя е била характеризирана за стриктното и честно изпълняване на своите задължения и изплащане на данъците си. Родоначалник на тази голяма овчарска фамилия е бил Георги Манолов, който навремето си стопанисвал около 5000 глави овце.8 От казаното се вижда, че по майчина линия Константин Дъновски носи високи нравствени качества на честност и изпълнимост на поетите задължения.
към текста >>

2. БИТА НА УЧИТЕЛЯ

Най-напред Той даде рецептата за картофената супа, която седи в това, да свариш малко лук нарязан и няколко картофа обелени, като картофите ги размачкаш хубаво в чинията.
Атанас Минчев ХРАНАТА НА УЧИТЕЛЯ Учителят обичаше много да пие руски чай - хубав чай, ароматен, и го пиеше доста силен и сладък. Много обичаше картофи, които наричаше "картошки". Той ни запозна с тях, показа ни колко са ценни те като храна и ни упъти как да ги употребяваме. Най-напред Той даде рецептата за картофената супа, която седи в това, да свариш малко лук нарязан и няколко картофа обелени, като картофите ги размачкаш хубаво в чинията. Към супичката се слага една чаена лъжичка зехтин и се изцежда голям резен лимон. Тази картофена супа толкова много хареса на приятелите, че я нарекоха "ангелска супа". Друга рецепта беше картофеното пюре. Картофите се сваряват, белят се, посоляват се с чер пипер и сол, капва се малко зехтин и се ядат топли. Картофите бяха нашата главна храна.
към текста >>

Предлагахме Му го в чиния, поръсено с пудра захар.
Толкова години Учителят хранеше душите на хората с Божественото Слово и ето сега този българин ни дава разредено мляко. После отидох в село Симеоново и намерих друг селянин с биволица. Казваше се бай Иван. Излезе честен човек. От него често взимах биволско мляко за Учителя и го подквасвахме у дома. Предлагахме Му го в чиния, поръсено с пудра захар. Така млякото беше много вкусно и Учителят го харесваше. А сега ще чуете най-интересното за биволското млякото на бай Иван. Той до края ни даваше неразредено биволско мляко. Чрез нас дойдоха при него и други, които искаха от млякото му. Отели му се и втора биволица.
към текста >>

3. СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'

А друг път каже: "Ха сгответе това и донесете в една чиния и за мене".
Учителят ни идваше много често тук на гости. Разговаряхме за беседите и всички проблеми около тях - нали ние бяхме стенографките, дешифрирахме беседите и ги подготвяхме за печат. Идваше след беседа, понякога за закуска или след закуска. Докато нямаше стол, много пъти се хранеше -ри нас. Извика някоя от нас, даде ни продукти и каже: "Ха сгответе това и аз ще дойда да се храня". А друг път каже: "Ха сгответе това и донесете в една чиния и за мене". Животът в "Парахода" бе много интензивен. Учителят даваше на всяка от нас задачи за разрешаване. Аз бях студентка и работех по малко. Една сестра ми скрояваше плата и аз шиех някои дрешки. С получените пари се издържах.
към текста >>

4. МАГДАЛЕНА ПОПОВА

Често пъти тя ловко посягаше и вземаше нещо от чинията на Учителя и веднага го туряше в устата си.
Всички се видяхме в чудо, какво да правим. Най-после Николай отиде при Учителя да се извини и Го помоли да дойде на обяд. Той му каза така: "Разпределете пейките на толкова номера, колкото хора сте и хвърлете жребий. И който, където му се падне, там да седне." Ние веднага номерирахме пейките, хвърлихме жребий и какво ни беше учудването, когато на Магдалена се падна точно онова място, на което седеше тя до Учителя. Тогава всички се примирихме и тя продължаваше да седи до Учителя. Често пъти тя ловко посягаше и вземаше нещо от чинията на Учителя и веднага го туряше в устата си. Ние виждахме това, негодувахме, но помнехме жребия и мирувахме. Един летен ден се хранехме вън на масите пред салона. Пред Учителя освен яденето, бяха сложили една салата от чушки и домати. Магдалена, както седеше до Учителя, крадешком ловко, посегна и грабна една чушка от салатата и набързо я натика в устата си. Но чушката се оказа много лютива и тя като отвори уста, почна да пищи и плюе на земята, потекоха й лиги и сълзи обилно.
към текста >>

5. НЕПОСЛУШАНИЕ

Откъсва едно зърно на поставения грозд пред Него в една чиния, взима ножчето и зърното го разрязва на две, дава му половин зърно, като му казва, че днес трябва само него да смучи.
Обикновено постът продължава 10 дни. Имаше ръководител на поста, а това бе Учителят. Но Колю си направи поста без да пита Учителя. На 21-я ден той с големи усилия отива при Учителя и Му обяснява всичко. Очаква похвала от Него, но Учителят нищо не казва. Откъсва едно зърно на поставения грозд пред Него в една чиния, взима ножчето и зърното го разрязва на две, дава му половин зърно, като му казва, че днес трябва само него да смучи. Дава му съвет как бавно трябва да отпоства, за да не се увреди и му посочва колко течност трябва да пие на ден. Колю кима с глава в знак, че е разбрал и че ще изпълни всичко. Той излиза и решава да отиде на баня, за да се изкъпе. Нали от поста се е пречистил, пие една, две глътки вода на ден и сега трябва да очисти тялото си в банята и е вече готов за нови подвизи. Но в банята се задържа повече и през сухата му кожа, напукана от поста 20 дни на жадна диета, почва да се поема водата, да се резорбира течността в нея и кожата набъбва, напуква се, става отточна и след като излиза от банята едва го познават на Изгрева.
към текста >>

6. КОЛКО ДА ЯДЕМ

Който обича да изяжда всичко в чинията си до последната трошица, той не успява в живота си.
Не ги ли храните, ще се откажат да ви служат и ще си заминат. Злото не седи в яденето, но в лакомията на човека много да яде. Когато ядете, пазете правилото: сладко яжте, но никога не преяждайте. Винаги оставайте по малко гладни. По-добре станете от трапезата недояли, отколкото преситени. Който обича да изяжда всичко в чинията си до последната трошица, той не успява в живота си. Остане ли нещо в чинията ви, нека бъде за ония, които и толкова нямат. Иначе в живота ви ще настанат обратни реакции. Да се храним по новия начин: с малко хляб - с живия хляб, слязъл от Небето! Сегашните хора ядат много и въпреки това страдат от липса на енергия. Това е причината на различните болести.
към текста >>

Остане ли нещо в чинията ви, нека бъде за ония, които и толкова нямат.
Злото не седи в яденето, но в лакомията на човека много да яде. Когато ядете, пазете правилото: сладко яжте, но никога не преяждайте. Винаги оставайте по малко гладни. По-добре станете от трапезата недояли, отколкото преситени. Който обича да изяжда всичко в чинията си до последната трошица, той не успява в живота си. Остане ли нещо в чинията ви, нека бъде за ония, които и толкова нямат. Иначе в живота ви ще настанат обратни реакции. Да се храним по новия начин: с малко хляб - с живия хляб, слязъл от Небето! Сегашните хора ядат много и въпреки това страдат от липса на енергия. Това е причината на различните болести. Според моите изчисления, ако човек тежи 60 кг, той трябва да употребява на ден само 150 гр храна, но чиста, префинена.
към текста >>

Като ядеш, не доизяждай всичко в чинията си, остави нещо в нея.
Ако яде 16 хапки, влиза в съдружие с дявола. Ако яде 20 хапки, човек изпитва желание да се кара с хората. Никога не се лакоми да ядеш повече, отколкото трябва. Всякога оставайте малко гладни. Мойсей казва: кога женеш, не доженвай съвсем нивата, остави класове в нея, за да има за бедните. Като ядеш, не доизяждай всичко в чинията си, остави нещо в нея. Човек, който всичко дояда в чинията си, работите му не вървят добре. Там, дето има недояждане, стомахът е здрав. Там, дето има вяра, нервите са здрави. Там, дето има любов, мозъкът е здрав. Същественото не е в това да не ядем много или да не ядем малко.
към текста >>

Човек, който всичко дояда в чинията си, работите му не вървят добре.
Ако яде 20 хапки, човек изпитва желание да се кара с хората. Никога не се лакоми да ядеш повече, отколкото трябва. Всякога оставайте малко гладни. Мойсей казва: кога женеш, не доженвай съвсем нивата, остави класове в нея, за да има за бедните. Като ядеш, не доизяждай всичко в чинията си, остави нещо в нея. Човек, който всичко дояда в чинията си, работите му не вървят добре. Там, дето има недояждане, стомахът е здрав. Там, дето има вяра, нервите са здрави. Там, дето има любов, мозъкът е здрав. Същественото не е в това да не ядем много или да не ядем малко. Тогава какво трябва да правим?
към текста >>

7. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

Поднасят чиния на Учителя, както и на студента, а той казал: "Учителю, не смея да ям такава храна, защото имам язва и ще ме боли стомахът от нея".
Учителят казал на Руси: "Ще останеш и за събора". През време на събора Учителят чете беседи в новопостроения салон. След това има тържествен братски обяд. Учителят поканва студента да седне до Него на масата. Обикновено се поднася обща вегетарианска гозба, сготвена в големи казани. Поднасят чиния на Учителя, както и на студента, а той казал: "Учителю, не смея да ям такава храна, защото имам язва и ще ме боли стомахът от нея". Учителят се усмихнал и казал: "Ние нали построихме салона, нали сложихме керемидите на покрива, нали белосахме салона, ти нали също участваше тук? Как така, та ние ремонтирахме и измазахме и твоя стомах. Яж спокойно". Студентът, изгладнял от недояждане, с известен страх вкусил от яденето. Усетил, че стомахът го възприема и изял гозбата.
към текста >>

8. КОЙ СПАСИ БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ

Надвесихме се да ги оглеждаме като ги изсипахме в една чиния, Еврейската делегация стоеше настрана и беше примряла.
Другите, които не искаха да се връщат, бяха Никола Антов, Коста Стефанов и Емануил Иванов. Накрая нашите доводи, че трябва да се застане на страната на истината и да не се хвърля кал върху Учителя заради нашите недостатъци, надделяха. Евреите слушаха нашите разправии. Бяха навели глави и мълчаха. Тогава донесохме епру- ветката и ние всички за първи път разгледахме тези диаманти. Надвесихме се да ги оглеждаме като ги изсипахме в една чиния, Еврейската делегация стоеше настрана и беше примряла. Не знаеше как ще се развият събитията. По едно време, както ги разглеждахме, Никола Антов запита; "Колко струват тези диаманти? " Боян Боев се обади с неговия гръмогласен глас за първи път. Обикновено в Братския съвет той само мълчеше и не проговаряше нито дума. Само накрая казваше своето мнение "за" или "против".
към текста >>

9. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ

И аз ще ям оттам, откъдето ядат всички други." Така Учителят реши този въпрос, понеже беше забелязал, че някои оглеждат какво има в чинията Му.
дежурство под ръководството на сестрата-готвачка. В първите дни сестра Станка готвеше на Учителя отделно. На обед на столуващите се сипваше от голямата обща тенджера, а на Учителя тя поднасяше специално приготвената от нея храна. Това продължи около една седмица. После Учителят каза: "Станке, повече няма да ми готвиш отделно. И аз ще ям оттам, откъдето ядат всички други." Така Учителят реши този въпрос, понеже беше забелязал, че някои оглеждат какво има в чинията Му. Винаги Той слизаше до нашето равнище и се приспособяваше към нас. Ангел Вълков Било по Великден през 1937 г. В братския салон на Изгрева дежурните сестри се стараели да приготвят ядене като за празник. Много от посетителите се разхождали по поляната, обменяйки мисли за току-що изнесената беседа.
към текста >>

10. ПОГРЕБЕНИЕ ТЯЛОТО НА УЧИТЕЛЯ

Точно пред нас имаше маса, върху която беше сложена пълна чиния с ябълки.
Пеехме общо преди погребението. Асен Арнаудов свиреше на арфа. Катя Грива пееше, а аз свирех на цигулка. Изпълнявахме песента "Аин Фаси". Бяхме недалеч от тялото на Учителя. Точно пред нас имаше маса, върху която беше сложена пълна чиния с ябълки. Пеехме, свирехме, сърцата ни бяха препълнени със скръб, горещи сълзи течаха от очите ни. Всяка раздяла по човешки носи скръб. Но раздялата с Всемировия Учител, преживял с нас толкова години на Земята, беше вече не земна скръб, а космическа скръб. Това бе Мировата скръб на човечеството, чиито представители бяхме ние тук - в салона на Изгрева - като българи и ученици на Школата на Бялото Братство. Отведнъж една ябълка се отдели от другите в чинията, търкулна се по масата, слезе на пода, упъти се към Асен Арнаудов и спря пред него.
към текста >>

Отведнъж една ябълка се отдели от другите в чинията, търкулна се по масата, слезе на пода, упъти се към Асен Арнаудов и спря пред него.
Точно пред нас имаше маса, върху която беше сложена пълна чиния с ябълки. Пеехме, свирехме, сърцата ни бяха препълнени със скръб, горещи сълзи течаха от очите ни. Всяка раздяла по човешки носи скръб. Но раздялата с Всемировия Учител, преживял с нас толкова години на Земята, беше вече не земна скръб, а космическа скръб. Това бе Мировата скръб на човечеството, чиито представители бяхме ние тук - в салона на Изгрева - като българи и ученици на Школата на Бялото Братство. Отведнъж една ябълка се отдели от другите в чинията, търкулна се по масата, слезе на пода, упъти се към Асен Арнаудов и спря пред него. Не мина много време и втора ябълка се отдели от чинията, търкулна се по пода, отправи се към Катя Грива и спря пред нея. Отдели се и трета ябълка от чинията, отново се търкули по пода и се отправи към мен - като че ли някой я буташе с пръст и я спря точно пред мен. Всички занемяха от учудване. Наведохме се и си взехме ябълките, с които Учителят бе изказал своята обич и внимание. Това бе последният концерт пред Всемировия Учител.
към текста >>

Не мина много време и втора ябълка се отдели от чинията, търкулна се по пода, отправи се към Катя Грива и спря пред нея.
Пеехме, свирехме, сърцата ни бяха препълнени със скръб, горещи сълзи течаха от очите ни. Всяка раздяла по човешки носи скръб. Но раздялата с Всемировия Учител, преживял с нас толкова години на Земята, беше вече не земна скръб, а космическа скръб. Това бе Мировата скръб на човечеството, чиито представители бяхме ние тук - в салона на Изгрева - като българи и ученици на Школата на Бялото Братство. Отведнъж една ябълка се отдели от другите в чинията, търкулна се по масата, слезе на пода, упъти се към Асен Арнаудов и спря пред него. Не мина много време и втора ябълка се отдели от чинията, търкулна се по пода, отправи се към Катя Грива и спря пред нея. Отдели се и трета ябълка от чинията, отново се търкули по пода и се отправи към мен - като че ли някой я буташе с пръст и я спря точно пред мен. Всички занемяха от учудване. Наведохме се и си взехме ябълките, с които Учителят бе изказал своята обич и внимание. Това бе последният концерт пред Всемировия Учител. Така завърши тази епоха - времето, когато Всемировият Учител слезе на Земята и предаде Словото Си и песните Си за идното човечество.
към текста >>

Отдели се и трета ябълка от чинията, отново се търкули по пода и се отправи към мен - като че ли някой я буташе с пръст и я спря точно пред мен.
Всяка раздяла по човешки носи скръб. Но раздялата с Всемировия Учител, преживял с нас толкова години на Земята, беше вече не земна скръб, а космическа скръб. Това бе Мировата скръб на човечеството, чиито представители бяхме ние тук - в салона на Изгрева - като българи и ученици на Школата на Бялото Братство. Отведнъж една ябълка се отдели от другите в чинията, търкулна се по масата, слезе на пода, упъти се към Асен Арнаудов и спря пред него. Не мина много време и втора ябълка се отдели от чинията, търкулна се по пода, отправи се към Катя Грива и спря пред нея. Отдели се и трета ябълка от чинията, отново се търкули по пода и се отправи към мен - като че ли някой я буташе с пръст и я спря точно пред мен. Всички занемяха от учудване. Наведохме се и си взехме ябълките, с които Учителят бе изказал своята обич и внимание. Това бе последният концерт пред Всемировия Учител. Така завърши тази епоха - времето, когато Всемировият Учител слезе на Земята и предаде Словото Си и песните Си за идното човечество. Ние присъствахме на финалния акорд на тази Божествена Симфония на Земята.
към текста >>

0.11049389839172