Търсене в текстове за 'Чиния'

Галилей Величков (1911-1985)

Сипи в по-малък съд от млекото и го стопли, че сме премръзнали." Тя отиде, взе един дълбок тиган, в който имаше спържа и сланина, изсипа го в една друга чиния.
Искахме от нея да се стоплим до огнището. Влязохме вътре. Стаята бе обикновена селска одая с глинен под, а в дъното имаше огнище-оджак и в него на веригата висеше един котел с мляко. Поискахме да ни стопли гореща вода, за да си направим чай, но за стопанката това излезе като обида и каза: "Ние можем да сме бедни, но не черпим гостите си с вода, ако и да е гореща. Ще ви сложа млеко от котела, което сега ще се стопли и заври." Боян Боев протестира и казва: "Кой ще чака този котел да заври! Сипи в по-малък съд от млекото и го стопли, че сме премръзнали." Тя отиде, взе един дълбок тиган, в който имаше спържа и сланина, изсипа го в една друга чиния. Взе един залък от хляба и с него избърса надве-натри тигана, като изсипа в него млякото и го загря на огнището. После затопленото мляко го изсипа в една голяма купа-чиния, постави я на средата на масата, сложи ни 5-6 дървени лъжици и каза: "Да ви е сладко! " Поглеждаме дълбоката купа с врялото мляко, а отгоре плуваха много тлъсти капки от мазнината на неизмития тиган. Брат Боян Боев като видя капките от мазнината, спря се, остави лъжицата на масата и погледна Учителя, какво ли ще каже. А Учителят вторачи поглед в него и каза: "Кусай, кусай!
към текста >>

После затопленото мляко го изсипа в една голяма купа-чиния, постави я на средата на масата, сложи ни 5-6 дървени лъжици и каза: "Да ви е сладко!
Стаята бе обикновена селска одая с глинен под, а в дъното имаше огнище-оджак и в него на веригата висеше един котел с мляко. Поискахме да ни стопли гореща вода, за да си направим чай, но за стопанката това излезе като обида и каза: "Ние можем да сме бедни, но не черпим гостите си с вода, ако и да е гореща. Ще ви сложа млеко от котела, което сега ще се стопли и заври." Боян Боев протестира и казва: "Кой ще чака този котел да заври! Сипи в по-малък съд от млекото и го стопли, че сме премръзнали." Тя отиде, взе един дълбок тиган, в който имаше спържа и сланина, изсипа го в една друга чиния. Взе един залък от хляба и с него избърса надве-натри тигана, като изсипа в него млякото и го загря на огнището. После затопленото мляко го изсипа в една голяма купа-чиния, постави я на средата на масата, сложи ни 5-6 дървени лъжици и каза: "Да ви е сладко! " Поглеждаме дълбоката купа с врялото мляко, а отгоре плуваха много тлъсти капки от мазнината на неизмития тиган. Брат Боян Боев като видя капките от мазнината, спря се, остави лъжицата на масата и погледна Учителя, какво ли ще каже. А Учителят вторачи поглед в него и каза: "Кусай, кусай! " Боян Боев взе отново лъжицата и започна да сърба шумно от топлото мляко. Ние сторихме същото.
към текста >>

2. 2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни

Учителят мина с кошницата и на всеки постави в чинията по една ябълка.
Ето, идва уреченият час и Учителят се задава. В ръцете си носи една голяма кошница, покрита с бяла покривка. Казахме обща молитва. После Учителят махна покривката от кошницата и оттам се показаха едни големи, червени и бели ябълки. Тишина и космическо мълчание. Учителят мина с кошницата и на всеки постави в чинията по една ябълка. После Той седна на стола Си, извади последната ябълка и я сложи в собствената Си чиния. Накрая Учителят извади ножче и разряза ябълката в собствената Си чиния и започна сладко да я яде и да се усмихва. Ние се оглеждаме, но като се отприщва един общ смях - за чудо и приказ. Всеки се смее, на всеки сълзи му текат от очите и всеки мляска хубавата си ябълка. Така Учителят ни предаде един урок за чудесата.
към текста >>

После Той седна на стола Си, извади последната ябълка и я сложи в собствената Си чиния.
В ръцете си носи една голяма кошница, покрита с бяла покривка. Казахме обща молитва. После Учителят махна покривката от кошницата и оттам се показаха едни големи, червени и бели ябълки. Тишина и космическо мълчание. Учителят мина с кошницата и на всеки постави в чинията по една ябълка. После Той седна на стола Си, извади последната ябълка и я сложи в собствената Си чиния. Накрая Учителят извади ножче и разряза ябълката в собствената Си чиния и започна сладко да я яде и да се усмихва. Ние се оглеждаме, но като се отприщва един общ смях - за чудо и приказ. Всеки се смее, на всеки сълзи му текат от очите и всеки мляска хубавата си ябълка. Така Учителят ни предаде един урок за чудесата. Накрая каза: "Най-голямото чудо в Природата е това - от една пъпка и от един цвят да се образува този плод.
към текста >>

Накрая Учителят извади ножче и разряза ябълката в собствената Си чиния и започна сладко да я яде и да се усмихва.
Казахме обща молитва. После Учителят махна покривката от кошницата и оттам се показаха едни големи, червени и бели ябълки. Тишина и космическо мълчание. Учителят мина с кошницата и на всеки постави в чинията по една ябълка. После Той седна на стола Си, извади последната ябълка и я сложи в собствената Си чиния. Накрая Учителят извади ножче и разряза ябълката в собствената Си чиния и започна сладко да я яде и да се усмихва. Ние се оглеждаме, но като се отприщва един общ смях - за чудо и приказ. Всеки се смее, на всеки сълзи му текат от очите и всеки мляска хубавата си ябълка. Така Учителят ни предаде един урок за чудесата. Накрая каза: "Най-голямото чудо в Природата е това - от една пъпка и от един цвят да се образува този плод. Тайната на това чудо е в този плод.
към текста >>

3. 4_11 Последният концерт пред Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Точно пред нас имаше маса, върху която беше сложена пълна с ябълки чиния.
Бяхме в салона. Асен Арнаудов свиреше на арфа. Катя Грива пееше, а аз свирех на цигулка. Изпълнявахме песента "Аин фаси". Бяхме недалеч от тялото на Учителя. Точно пред нас имаше маса, върху която беше сложена пълна с ябълки чиния. Пеехме, свирехме, сърцата ни бяха препълнени със скръб, горещи сълзи течеха от очите ни. Всяка раздяла по човешки носи скръб. Но раздялата със Всемировия Учител, преживял с нас толкова години на земята, беше вече неземна скръб, а Космическа скръб. Това бе Мировата скръб на човечеството, чиито представители бяхмее ние тук - в салона на "Изгрева" - като българи и ученици на Школата на Бялото Братство. Отведнъж, една ябълка се отдели от другите в чинията, търкулна се по масата, слезе на пода, упъти се към Асен Арнаудов и спря пред него.
към текста >>

Отведнъж, една ябълка се отдели от другите в чинията, търкулна се по масата, слезе на пода, упъти се към Асен Арнаудов и спря пред него.
Точно пред нас имаше маса, върху която беше сложена пълна с ябълки чиния. Пеехме, свирехме, сърцата ни бяха препълнени със скръб, горещи сълзи течеха от очите ни. Всяка раздяла по човешки носи скръб. Но раздялата със Всемировия Учител, преживял с нас толкова години на земята, беше вече неземна скръб, а Космическа скръб. Това бе Мировата скръб на човечеството, чиито представители бяхмее ние тук - в салона на "Изгрева" - като българи и ученици на Школата на Бялото Братство. Отведнъж, една ябълка се отдели от другите в чинията, търкулна се по масата, слезе на пода, упъти се към Асен Арнаудов и спря пред него. Не мина много време, и втора ябълка се отдели от чинията, търкулна се по пода, отправи се към Катя Грива и спря пред нея. Най-после, трета ябълка се отдели от чинията, отново се търкулна по пода и се отправи към мен - като че ли някой я буташе с пръст и я спря точно пред мен. Всички занемяха от учудване. Наведохме се и си взехме ябълките, с които Учителят бе изказал Своята обич и внимание. Това беше последният концерт пред Всемировия Учител.
към текста >>

Не мина много време, и втора ябълка се отдели от чинията, търкулна се по пода, отправи се към Катя Грива и спря пред нея.
Пеехме, свирехме, сърцата ни бяха препълнени със скръб, горещи сълзи течеха от очите ни. Всяка раздяла по човешки носи скръб. Но раздялата със Всемировия Учител, преживял с нас толкова години на земята, беше вече неземна скръб, а Космическа скръб. Това бе Мировата скръб на човечеството, чиито представители бяхмее ние тук - в салона на "Изгрева" - като българи и ученици на Школата на Бялото Братство. Отведнъж, една ябълка се отдели от другите в чинията, търкулна се по масата, слезе на пода, упъти се към Асен Арнаудов и спря пред него. Не мина много време, и втора ябълка се отдели от чинията, търкулна се по пода, отправи се към Катя Грива и спря пред нея. Най-после, трета ябълка се отдели от чинията, отново се търкулна по пода и се отправи към мен - като че ли някой я буташе с пръст и я спря точно пред мен. Всички занемяха от учудване. Наведохме се и си взехме ябълките, с които Учителят бе изказал Своята обич и внимание. Това беше последният концерт пред Всемировия Учител. Това бе финален акорд на Божествената Симфония на земята.
към текста >>

Най-после, трета ябълка се отдели от чинията, отново се търкулна по пода и се отправи към мен - като че ли някой я буташе с пръст и я спря точно пред мен.
Всяка раздяла по човешки носи скръб. Но раздялата със Всемировия Учител, преживял с нас толкова години на земята, беше вече неземна скръб, а Космическа скръб. Това бе Мировата скръб на човечеството, чиито представители бяхмее ние тук - в салона на "Изгрева" - като българи и ученици на Школата на Бялото Братство. Отведнъж, една ябълка се отдели от другите в чинията, търкулна се по масата, слезе на пода, упъти се към Асен Арнаудов и спря пред него. Не мина много време, и втора ябълка се отдели от чинията, търкулна се по пода, отправи се към Катя Грива и спря пред нея. Най-после, трета ябълка се отдели от чинията, отново се търкулна по пода и се отправи към мен - като че ли някой я буташе с пръст и я спря точно пред мен. Всички занемяха от учудване. Наведохме се и си взехме ябълките, с които Учителят бе изказал Своята обич и внимание. Това беше последният концерт пред Всемировия Учител. Това бе финален акорд на Божествената Симфония на земята. Така завърши тази епоха - времето, когато Всемировият Учител слезе на земята и предаде Словото Си и песните Си за идното човечество.
към текста >>

4. 5_28 Жабата, която донесе материализма

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Поглеждам към чинията Му.
Тръгваха си и възрастните приятели, след като бяха изпапали нашата супа. Това се отрази на снабдяването на студентската трапеза, защото те идваха, но не носеха със себе си богатите трапези и не оставяха тук никакви продукти. Смятаха, че това е братска кухня и всеки може да яде както си иска и колкото си иска. Един ден аз седя срещу Учителя. Той се храни. Поглеждам към чинията Му. В нея Той постави един голям залък. Взе лъжицата, после я вдигна на височината на носа си и я докосна до залъка. Аз проследих движението Му. После отново вдигна лъжицата и- рязко свали ръката Си и когато доближи до хляба, леко го докосна. Беше същият жест, когато разговаряше с онази жаба, която се бе загнездила в този двор.
към текста >>

5. 5_58 Диамантите на евреите и скинията на Мойсея

Надвесихме се да ги оглеждаме, като ги изсипахме в една чиния.
Значи заради нас хулите ще отидат върху Учителя." Но само аз и брат Боев бяхме за връщането на диамантите, другите, които не искаха да се връщат, бяха Никола Антов, Коста Стефанов и Емануил Иванов. Накрая нашите доводи, че трябва да се застане на страната на истината и да не се хвърля кал върху Учителя заради нашите недостатъци, надделяха. Евреите слушаха нашите разправии. Бяха навели глави и мълчаха. Тогава наредиха да се донесе епруветката и ние всички за първи път разгледахме тези диаманти. Надвесихме се да ги оглеждаме, като ги изсипахме в една чиния. Еврейската делегация стоеше настрана и беше примряла. Не знаеше как ще се развият събитията. По едно време, както ги разглеждахме, Никола Антов запита: "Колко струват тези диаманти? " Боян Боев се обади с неговия гръмогласен глас за първи път. Обикновено в Братския съвет той само мълчеше и не проговаряше нито дума.
към текста >>

6. 8_13 Построяване на Изгрева

А друг път каже: "Ха сгответе това и донесете в една чиния и за мене".
Учителят ни идваше много често тук на гости. Когато идваше, разговаряхме за беседите и всички проблеми около тях - нали ние бяхме стенографките, ние дешифрирахме беседите и ги подготвяхме за печат. Идваше след беседа, понякога за закуска или след закуска. Докато нямаше стол, много пъти се хранеше при нас. Извика някоя от нас, даде ни продукти и каже: "Ха сгответе това и аз ще дойда да се храня". А друг път каже: "Ха сгответе това и донесете в една чиния и за мене". Животът в "парахода" бе много интензивен. Учителят даваше на всяка от нас задачи за разрешаване, които ще опиша на друго място. Аз бях студентка и работех по малко. Една сестра ми скрояваше плата и аз по малко поушивах някои дрешки. С получените пари се издържах.
към текста >>

7. 52. ПЧЕЛИНЪТ

Накрая Учителя занесе една тенекия и на един обед и накара същата сестра да гребе по една лъжица мед и на всеки да напълни лъжицата и да я поднася в собствената му чиния.
„Да хапнем , сестра, и да благословим труда на брата и на неговите кошери, който ни е донесъл този буркан." Сестрата изяжда меда, облизва лъжицата и казва: „Ама, Учителю, това не може ли да стане и тук та всеки един от нас поне в годината да изяде по една такава лъжица." Учителят отвръща: „Може и да стане." На следващия ден Учителят е вече строг и казва: „Тази година Аз ще се грижа за пчелите! И никой няма да се доближава до тях." И после Той се грижеше цяла година за кошерите. Извикваше по някой и друг помощник, но главно Той ги преглеждаше и наблюдаваше кошер след кошер. От това време има няколко снимки на Учителя с пчелина. Тази годна беше единствената година, когато от кошерите се извади мед около 2-3 тенекии, благодарение на Учителя. Накрая Учителя занесе една тенекия и на един обед и накара същата сестра да гребе по една лъжица мед и на всеки да напълни лъжицата и да я поднася в собствената му чиния. Така всички се облажихме с меда и така се сбъдна и изпълни желанието на сестрата. Всички наобиколиха Учителя и Му казват: „Учителю, много Ви е сладък меда! " Учителят се усмихва и казва: „Сладък е защото аз изнесох една беседа на пчелите. Аз толкова години ви изнасям беседи и още не съм опитал от вашия мед. Знам само как жилите.
към текста >>

8. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Най-напред Той даде рецептата за картофената супа, която седи в това, да свариш няколко картофа обелени, като свариш най-напред малко лук разрязан и след като картофите са уврели хубаво да ги размачкаш в чинията.
Хубав чай ароматен и го пиеше доста силен и доста сладък със захар. Беше много естествен и в държането си беше с необикновена простота. Нямаше никакви ексцентричности у Него. И обичаше тази простота и естествена обстановка и обходата между хората. Много обичаше картофи, които наричаше „картошки" и Той ни запозна с тях, показа ни колко са ценни те като храна и ни упъти как да ги употребяваме. Най-напред Той даде рецептата за картофената супа, която седи в това, да свариш няколко картофа обелени, като свариш най-напред малко лук разрязан и след като картофите са уврели хубаво да ги размачкаш в чинията. Към тази супичка се слага една чаена лъжичка зехтин и се изцеждаше голям резен лимон. Тази картофена супа толкова много хареса на приятелите, че я нарекоха „ангелска супа". Тя бе един вид като главно ядене на приятелите. Друга рецепта бяха сварени картофи с кожичката им. Картофите се белят, после се посоляват с черен пипер и сол, капва се по някоя капка зехтин и се ядът топли.
към текста >>

9. 110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ

Всеки един ще си вземе: канче за чай, лъжичка, вилица, чиния и храна за първите три съборни дни.
По нареждане: Съобщавам Ви, че тазгодишната среща на Всемирното Бяло Братство ще се състои от 23-20 август т. г. в гр. Велико Търново. Поканвате се да присъствате на тази среща като поканите вси братя и сестри, които са били редовни в Школата, на беседите и са проявявали духовен интерес както от града така и от околията Ви. Деца по възможност да не се водят, а така също и по липса на удобства и болни приятели да не се водят. Всеки един ще си вземе: канче за чай, лъжичка, вилица, чиния и храна за първите три съборни дни. Умоляват се приятелите от гр. Айтос и околията да донесат по 10 кг грухано жито на булгур, което ще им се заплати от Братството, а тия от Нова Загора и Ст. Загора да донесат тоже по 10 кг очистено жито за варене. Понеже въпросът за квартирите е труден, умоляват се братята да си вземат палатки и покривки, а тия които ще искат квартири да изпратят списък най-късно до сряда вечерта, 19 . того. до брат Константин Иларионов, ул.
към текста >>

10. 196. БИВОЛСКО МЛЯКО ЗА УЧИТЕЛЯ

Предлагахме го на Учителя в чиния, поръсено с пудра захар.
Толкова години Учителя хранеше с Божественото си Слово душите на този народ и ето сега, този българин ни дава разредено мляко. После отидох в село Симеоново и намерих друг селянин с биволица. Казваше се бай Иван. Излезна честен човек. От него взимах биволско мляко често за Учителя и го подквасвахме у дома. Предлагахме го на Учителя в чиния, поръсено с пудра захар. Така млякото беше много вкусно и Учителят го харесваше. А сега ще чуете най-интересното за биволското мляко на бай Иван. Този бай Иван до края ни даваше неразредено биволско мляко. Чрез нас дойдоха при него и други, които искаха от млякото му. Отели му се и втора биволица.
към текста >>

11. 26. ДЯДО БЛАГО (1865-1938)

Мария е щастлива, приготвя салата и тръгва да занесе чинията на Учителя.
Седи и чака. Накрая след час-два Учителят излиза от стаята, преминава през стражата без да я поглежда и се отправя към поляната. Мария скача и се спуска да Му целува ръка, а Учителят я запитва: „Можеш ли да ми направиш една салата? " Мария кимва с глава. Учителят протяга ръка, взима подноса с онова, което Мария е приготвила за Него и бавно се връща към стаята си като минава през стражата без да я поглежда. Мария е щастлива, приготвя салата и тръгва да занесе чинията на Учителя. Дядо Благо, който е на пост пред вратата и е стража, казва: „Дай, аз да го дам! " Но Мария не му дава. „Учителят ми поръча лично одеве на полянката да Му приготвя тая салата. Поръча на мен, а не на теб. А ти лично видя как Той внесе моето ядене, което аз съм Му приготвила.
към текста >>

Протяга с ръка и взема чинията от ръцете на Мария.
Поръча на мен, а не на теб. А ти лично видя как Той внесе моето ядене, което аз съм Му приготвила. Внесе моето, а не твоето, което не си приготвил. А ти си гледай твоята работа и работата на този, който те е цанил да му я вършиш." Дядо Благо е смутен и поразколебан. Мария чука на вратата, вратата се отваря и Учителят усмихнат я посреща. Протяга с ръка и взема чинията от ръцете на Мария. Учителят се усмихва на Мария и я кани да влезе в стаята Му. А дядо Благо стои на два метра от вратата и той за Учителя е един обикновен стълб, неодушевен и безпредметен. След малко Мария излиза и се обръща към дядо Благо: „Аз служа на Учителя. А ти дядо Благо кому служиш? Помисли кому служиш и чии заповеди изпълняваш?
към текста >>

12. 43. НЕОБИКНОВЕНА ПОЧЕРПУШКА

Както си приказвали сладко, сладко, изведнъж пред тях застава Учителят и държи в ръцете си една чиния с ябълки.
Понякога идваха и гости от провинцията и те приспиваха в приземния етаж при Василка. Така веднъж идва една сестра Еленка Цочева от Айтос. Вечерта след като Василка е приключила с разтребването на къщата дошло време и за сладки приказки. А за сладките приказки няма определено време. То се разтегля с часове. Както си приказвали сладко, сладко, изведнъж пред тях застава Учителят и държи в ръцете си една чиния с ябълки. Те се стресват, уп-лашват се в момента, как така Учителят се явява при тях, но поемат ябълките от Него, за да си похапнат. Учителят казал: „Една малка почерпушка! " Изведнъж Учителят изчезнал внезапно и пред очите им, така както се бил и появил. А Елена Цочева запитва Василка: „Ама ти не заключи ли вратата? " „Охо-о заключих я и можеш да провериш".
към текста >>

Изяждат по една ябълка и таман решават да изядат още по една и Учителят отново се явява пред тях и държи чиния с портокали.
" „Охо-о заключих я и можеш да провериш". Василка се засмива загадъчно. Стават двете, проверяват вратата и виждат, че тя е заключена. Сядат, оглеждат се и разбират, че Учителят е дошъл по някакъв друг начин, необикновен за тях и непонятен. Но те ядат ябълките и това е доказателство, че Учителят действително е бил при тях. Изяждат по една ябълка и таман решават да изядат още по една и Учителят отново се явява пред тях и държи чиния с портокали. Продумва: „Още една почерпушка за сестрите". Той отново изчезва и те веднага стават и отиват да проверят дали е заключена вратата. А тя отново е заключена? Изяждат по един портокал и след малко Учителят се явява за трети път пред тях и им поднася чиния с мед, с две лъжички да си засладят накрая. „Още една почерпушка за вас".
към текста >>

Изяждат по един портокал и след малко Учителят се явява за трети път пред тях и им поднася чиния с мед, с две лъжички да си засладят накрая.
Но те ядат ябълките и това е доказателство, че Учителят действително е бил при тях. Изяждат по една ябълка и таман решават да изядат още по една и Учителят отново се явява пред тях и държи чиния с портокали. Продумва: „Още една почерпушка за сестрите". Той отново изчезва и те веднага стават и отиват да проверят дали е заключена вратата. А тя отново е заключена? Изяждат по един портокал и след малко Учителят се явява за трети път пред тях и им поднася чиния с мед, с две лъжички да си засладят накрая. „Още една почерпушка за вас". После се усмихва и тихичко казва: „Това, което видяхте сега, то е за вас и няма да го разказвате за сега. Ще го разкажете след години". Минаха години и днес ние го изнасяме за учениците от вътрешната Школа, а не за онези, които търсят чудеса под път и над път.
към текста >>

13. 55. ПОСТЪТ НА КОЛЮ КАИШЕВ

Но Учителят нищо не казва, а само откъсва едно зърно на поставения грозд пред него грозд пред него в една чиния, взима ножчето и зърното го разрязва на две и му дава половин зърно като му казва, че днес трябва само него да смучи.
Имаше ръководител на поста, а това бе Учителят. Но Колю си направи поста без да пита Учителя. На 21. ден той с големи усилия отива при Учителя и Му обяснява всичко. Очаква похвала от Него. Но Учителят нищо не казва, а само откъсва едно зърно на поставения грозд пред него грозд пред него в една чиния, взима ножчето и зърното го разрязва на две и му дава половин зърно като му казва, че днес трябва само него да смучи. Дава му съвет как бавно трябва да отпоства, за да не се увреди и му посочва колко течност трябва да пие на ден. Колю кима с глава в знак, че е разбрал и че ще изпълни всичко. Той излиза и решава да отиде на баня, за да се изкъпе. Нали от поста се е пречистил, пие една, две глътки вода на ден и сега трябва да очисти тялото си в банята и е вече готов за нови подвизи. Но в банята се задържа повече и през сухата му кожа напукана от поста 20 дни на жадна диета, почва да се поема влагата и водата, да се резорбира течността в нея и кожата набъбва, напуква се, става отточна и след като излиза от банята едва го познават на Изгрева.
към текста >>

14. 112. ДЯДО ДИМИТЪР ОТ СЛИВЕН

Поднесли му една чиния, а в чинията сложили един цървул с една вилица и един нож, за да го яде.
Има една много хубава снимка с него, където е седнал на една маса, а на нея изправени 4 икони от коя по-хубава, а по средата се усмихва дядо Димитър като жива икона. Такива хора вървяха и проповядваха за Доброто. Но едно е да проповядваш, друго е да живееш с проповедта. В една от беседите си Учителят споменава за него, че когато се поминал и заминал в Невидимия свят той очаквал да го посрещнат както трябва, понеже цял живот проповядвал Писанието между народа. Посрещнали го горе, сложили го на една маса и му казали, че ще го нагостят с онези плодове, които той е сътворил долу на земята. Поднесли му една чиния, а в чинията сложили един цървул с една вилица и един нож, за да го яде. Пита ги: „Аз съм Божи служител и какъв е този цървул в тази чиния. Да нямате грешка? " Казали му: „Това е същия цървул, онзи скъсан цървул, който ти даде на един бедняк, който беше бос и гол, а на теб ти се посвиди да му дадеш новите си цървули, защото с тях на следващия ден щеше да идеш да проповядваш. Ето това ти е наградата: скъсан цървул да ядеш." Ето така бива посрещнат бай Димитър в Невидимия свят. Що проповедници видяхме и що проповедници срещнахме в този си живот?
към текста >>

Пита ги: „Аз съм Божи служител и какъв е този цървул в тази чиния.
Такива хора вървяха и проповядваха за Доброто. Но едно е да проповядваш, друго е да живееш с проповедта. В една от беседите си Учителят споменава за него, че когато се поминал и заминал в Невидимия свят той очаквал да го посрещнат както трябва, понеже цял живот проповядвал Писанието между народа. Посрещнали го горе, сложили го на една маса и му казали, че ще го нагостят с онези плодове, които той е сътворил долу на земята. Поднесли му една чиния, а в чинията сложили един цървул с една вилица и един нож, за да го яде. Пита ги: „Аз съм Божи служител и какъв е този цървул в тази чиния. Да нямате грешка? " Казали му: „Това е същия цървул, онзи скъсан цървул, който ти даде на един бедняк, който беше бос и гол, а на теб ти се посвиди да му дадеш новите си цървули, защото с тях на следващия ден щеше да идеш да проповядваш. Ето това ти е наградата: скъсан цървул да ядеш." Ето така бива посрещнат бай Димитър в Невидимия свят. Що проповедници видяхме и що проповедници срещнахме в този си живот? Да се чудиш и маеш от къде.изкочиха толкова много проповедници.
към текста >>

15. 3.05. Владиката Стефан и Учителят Дънов

НЕСТОР ИЛИЕВ

Той понеже е общителен човек, казва на домакините: „Защо не давате тука на човека чашка за ракия, защо не му давате чиния за супа?
5. Владиката Стефан и Учителят Дънов След като решихме да продължим нашите разговори и кратки спомени за нашия любим Учител, за голяма моя радост и привилегия, лично Го познавах, разговарял съм, слушал съм Неговите беседи, затова сега ще продължа да ви разкажа какво ми разказа на мен писателят Александър Беровски. Така се случи, бяхме поканени на гости при един музикант-диригент на Македонския ансамбъл Димитър Динев и Александър Беровски седеше до мен, без да се познаваме. Но както обикновено става при такива случаи, понеже аз съм вегетарианец и на мен не ми сервираха както ракия, така и от супите, които бяха приготвени с месо. Той понеже е общителен човек, казва на домакините: „Защо не давате тука на човека чашка за ракия, защо не му давате чиния за супа? " Те му отговориха, че "той не пие ракия, пък и вегетарианец е". И както той седеше до мен, в профил, се обърна към мен в анфас и под сурдинка, тихо ме пита: „Извинете, Вие толстоист ли сте, или дъновист? " На такъв въпрос аз му казах: „Бих искал да бъда дъновист! " „А-а, чудесно, аз познавам г-н Петър Дънов, Учителя и лично Той ми е подарил книга с Неговия автограф. И аз съм обещал да напиша нещо за Него и за Учението Му." Аз му казвам: „Вече това си е Ваша работа".
към текста >>

16. 5.19. Савка Керемидчиева и Ученикът Аверуни

ДРАГА МИХАЙЛОВА

" Сложил го пред себе си на чинията, но не го ял.
Искала да представи дъщеря си на Учителя, а тя била позната с Учителя от преди 3000 човешки години. Та вместо да представи дъщеря си, то сега дъщеря й говори на санскритски с Учителя. Тереза се чуди. Направо е смаяна. Като сядат на масата, Учителят отрязва едно малко триъгълно парче от гъската и казва: „Да се благослови! " Сложил го пред себе си на чинията, но не го ял. Казал, че е вегетарианец и че не яде месо. После поискал маслини, хляб и вода. Оттогава Тереза се запознала с Учителя и с Неговото Учение. Братството е на екскурзия на Мусала. Разположили се около първото Мусаленско езеро.
към текста >>

17. 5.37. Михаил Иванов

ДРАГА МИХАЙЛОВА

В чинията пред него лежи голям шаран на масата.
" „Ти си българин, а говориш срещу българите. Защо? Може ли такива неща? " Той млъкнал. На обяд две млади сестри стоят диван чапраз от двете му страни. Той седи сам на масата. В чинията пред него лежи голям шаран на масата. Опечен и зачервен, лежи в чинията. Две млади момчета донасят чаши с вино. От другата страна на масите седят на столовете останалата част от Братството на Михаил и ядат някакви други манджи. Не ядат шаран. Невена разказва: „Като го видях това - погнусих се." Правеше се на Учител.
към текста >>

Опечен и зачервен, лежи в чинията.
Може ли такива неща? " Той млъкнал. На обяд две млади сестри стоят диван чапраз от двете му страни. Той седи сам на масата. В чинията пред него лежи голям шаран на масата. Опечен и зачервен, лежи в чинията. Две млади момчета донасят чаши с вино. От другата страна на масите седят на столовете останалата част от Братството на Михаил и ядат някакви други манджи. Не ядат шаран. Невена разказва: „Като го видях това - погнусих се." Правеше се на Учител. А с нашия Учител така ли беше?
към текста >>

Взела една чиния, напълнила я със супа и иска да я поднесе на Учителя.
Седнеше до нас на масата и се хранеше със същата храна, каквато ядяха и другите. Дори има снимки, гдето се вижда, че другите около Него ядат в порцеланови чинии, а на Него му сипали супа в неугледна паница. Това сравнение действа зашеметяващо за очите на онзи изследовател, който трябва да прецени, при какви условия е живял Учителят. Ето и друг пример: имаше една сестра - Мария Захарната. Тя беше неугледна, раздърпана и мръсна. Взела една чиния, напълнила я със супа и иска да я поднесе на Учителя. А дежурните сестри по кухня, като я видели, извикали: „У - у, Мария, ти с мръсните ръце и пръстите, които ти се натопиха в супата, ти тая ли чиния ще занесеш на Учителя? " Взели й чинията от ръцете. Мария се стъписала, гледа и си облизва натопените пръсти в супата. Учителят седи гърбом към тях. По едно време се обажда: „Не изливайте чинията, а донесете чинията пред мен!
към текста >>

А дежурните сестри по кухня, като я видели, извикали: „У - у, Мария, ти с мръсните ръце и пръстите, които ти се натопиха в супата, ти тая ли чиния ще занесеш на Учителя?
Дори има снимки, гдето се вижда, че другите около Него ядат в порцеланови чинии, а на Него му сипали супа в неугледна паница. Това сравнение действа зашеметяващо за очите на онзи изследовател, който трябва да прецени, при какви условия е живял Учителят. Ето и друг пример: имаше една сестра - Мария Захарната. Тя беше неугледна, раздърпана и мръсна. Взела една чиния, напълнила я със супа и иска да я поднесе на Учителя. А дежурните сестри по кухня, като я видели, извикали: „У - у, Мария, ти с мръсните ръце и пръстите, които ти се натопиха в супата, ти тая ли чиния ще занесеш на Учителя? " Взели й чинията от ръцете. Мария се стъписала, гледа и си облизва натопените пръсти в супата. Учителят седи гърбом към тях. По едно време се обажда: „Не изливайте чинията, а донесете чинията пред мен! " Занасят Му я и той изяжда супата пред всички.
към текста >>

" Взели й чинията от ръцете.
Това сравнение действа зашеметяващо за очите на онзи изследовател, който трябва да прецени, при какви условия е живял Учителят. Ето и друг пример: имаше една сестра - Мария Захарната. Тя беше неугледна, раздърпана и мръсна. Взела една чиния, напълнила я със супа и иска да я поднесе на Учителя. А дежурните сестри по кухня, като я видели, извикали: „У - у, Мария, ти с мръсните ръце и пръстите, които ти се натопиха в супата, ти тая ли чиния ще занесеш на Учителя? " Взели й чинията от ръцете. Мария се стъписала, гледа и си облизва натопените пръсти в супата. Учителят седи гърбом към тях. По едно време се обажда: „Не изливайте чинията, а донесете чинията пред мен! " Занасят Му я и той изяжда супата пред всички. Казва на Мария: „Донесе ми компот!
към текста >>

По едно време се обажда: „Не изливайте чинията, а донесете чинията пред мен!
Взела една чиния, напълнила я със супа и иска да я поднесе на Учителя. А дежурните сестри по кухня, като я видели, извикали: „У - у, Мария, ти с мръсните ръце и пръстите, които ти се натопиха в супата, ти тая ли чиния ще занесеш на Учителя? " Взели й чинията от ръцете. Мария се стъписала, гледа и си облизва натопените пръсти в супата. Учителят седи гърбом към тях. По едно време се обажда: „Не изливайте чинията, а донесете чинията пред мен! " Занасят Му я и той изяжда супата пред всички. Казва на Мария: „Донесе ми компот! " Мария Му занася. Учителят изяжда компота и отново казва: „Мария, дай още една чиния! " Като виждат всички това, престрашават се и започват да се провикват: „Мария, донеси и на мене!
към текста >>

Учителят изяжда компота и отново казва: „Мария, дай още една чиния!
Учителят седи гърбом към тях. По едно време се обажда: „Не изливайте чинията, а донесете чинията пред мен! " Занасят Му я и той изяжда супата пред всички. Казва на Мария: „Донесе ми компот! " Мария Му занася. Учителят изяжда компота и отново казва: „Мария, дай още една чиния! " Като виждат всички това, престрашават се и започват да се провикват: „Мария, донеси и на мене! Мария, дай и на мене! " И така тя разлива целия казан с компота в чиниите, с мръсните си ръце. Това беше един урок за чистотата. За външната чистота и за вътрешната чистота у човека.
към текста >>

18. 7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Сиренето беше нарязано на малки парчета и сложено в обща чиния.
и той летуваше с възрастните приятели в един лагер, организиран от Елена Андреева, в местността над хижа Вада, по-точно до местността Говедарника. Там бяха Пеню Ганев, Влад Пашов, Кирчо Лъвчето и почти всички възрастни сестри. Обикновено там преспиваха за някоя нощ онези, които пътуваха за 7-те езера. Аз също преспах. Сутринта закусихме на общата трапеза, на която беше поднесено хляб, сирене и чай. Сиренето беше нарязано на малки парчета и сложено в обща чиния. Ние посегнахме един-два пъти към сиренето, но повече не посмяхме. Беше ни неудобно. Бяхме с Георги Стратев, бяхме млади и много гладни. Останахме от закуската гладни. По това време поглеждам към трима възрастни братя, които бяха около 70-годишни, а пред тях стояха три дълбоки порцеланови чинии, всяка от които събираше по един литър.
към текста >>

19. 54. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В МАЛКИЯТ ДОМ

Той видя, че са студени, поиска един съд с топла вода, поднесох му една голяма чиния и той си избираше ябълките и ги пускаше една след една в топлата вода.
И той полегна, почина си, след това го поканих на обед, обядвахме и след това той си замина за Изгрева. Така започна да посещава често нашият дом. Освен това ние бяхме точно на самият път покрай който Братството трябваше да мине, когато отиваха на екскурзия за Симеоново и оттам за Бивака на Витоша. От друго място нямаше от къде да се мине, това беше единственият път за Витоша, пътят покрай нашият малък дом. Спомням си, че извадих ябълки от избата да го почерпя, а това бяха плодове от нашата овощна градина. Той видя, че са студени, поиска един съд с топла вода, поднесох му една голяма чиния и той си избираше ябълките и ги пускаше една след една в топлата вода. Те се загряваха и после той ги ядеше. Показа ми как трябва да се ядат ябълките - затоплени, а не студени. По някой път бях сама, понякога той идваше и с някоя сестра, понякога заварваше и Борис, който по това време работеше навън по строежите. Но повечето пъти е идвал сам, идваше хем да се разходи, хем да си почива или пък вършеше своята си непозната за нас работа, за която можехме само да предполагаме. Той полегваше на моето легло и почиваше, затваряше очи, но аз знаех, че той не спи, привидно спи със затворени клепачи пред мен, а същевременно е напуснал тялото си и върши своята си работа в неговата Вселена.
към текста >>

20. 59. СЕМЕЙНИ ИСТОРИИ

Той го изслушва, протяга дясната си ръка, взима един портокал от една чиния, която е стояла на масата пред него, подава го на Томалевски и изрича: „Дай й го да го изяде".
Ожениха се и заживяха заедно под един и същи покрив. Този еврейски дух, с когото той се свърза беше противник на учението и беше му създавал много, много пречки. Бракът му не беше хармоничен -свързан с много неприятности и огорчения. Веднъж жена му се разболява, получава голямо, невъобразимо и непоносимо главоболие, което не се повлиява от никакви лекарства и от съвети на лекари. Накрая Томалевски решава да отиде при Учителя и разказва за главоболието на жена си. Той го изслушва, протяга дясната си ръка, взима един портокал от една чиния, която е стояла на масата пред него, подава го на Томалевски и изрича: „Дай й го да го изяде". Визитата е приключена. Отива си Георги у дома, разправя всичко той на любимата си съпруга, но тя го поглежда недоверчиво и казва: „Та от тоя ли портокал от твоя Учител ще ми мине главата, когато що лекари и що лекарства и никаква помощ не видях? " Георги оставя портокала пред нея и излиза в другата стая. Минава един ден - главоболието се увеличава, минава втори ден - тя вече започва да стене от болка, идва третия ден - тя вече вие от болки. Накрая еврейката се примирява, протяга ръка, взима портокала, обелва го и решава да го изяде, че каквото ще да става.
към текста >>

21. 72. ГОНЕНИЯ

Друг един път направих качамак на Борис и в една чиния с качамака занесох на Учителя, а той ми каза: „Преди да дружиш с Борис, той дружеше със Сийка Динова".
" Учителят се усмихва: „Това им казвам на тях". Разговорът приключи. Този метод Учителят използваше поради това, че онези, които упрекваха го изнасят пред него, а тогава той го изнасяше пред онзи, комуто е отправено и изчакваше как ученика ще си реши изпита. Тогава той казваше, че той само предава тези думи и по този начин освобождава и двете страни както и себе си, ако задачата се разрешаваше от ученика, комуто бяха отправени тези чужди думи и клевети. Това бяха методи. Друг един път направих качамак на Борис и в една чиния с качамака занесох на Учителя, а той ми каза: „Преди да дружиш с Борис, той дружеше със Сийка Динова". Гледам качамака в подноса, ръцете ми потреперват, гледам Учителя и се чудя защо като поднасям качамака той ми говори съвсем други неща. После се сещам, че качамака съм го правила не за Учителя, а за Борио, преминава някаква мисъл в мене и казвам: „Учителю, това те така мислят, нека остане за тяхна сметка, аз лично проверих и Борис не е дружил със Сийка". Учителят се усмихва и казва: „Това те казват". После се усмихва и продължава: „Качамакът ти излезе през носа" и отново се усмихва. По наше време качамакът беше храна на бедните.
към текста >>

След това се сваля от огъня и той се налага с лъжица в една чиния.
После се сещам, че качамака съм го правила не за Учителя, а за Борио, преминава някаква мисъл в мене и казвам: „Учителю, това те така мислят, нека остане за тяхна сметка, аз лично проверих и Борис не е дружил със Сийка". Учителят се усмихва и казва: „Това те казват". После се усмихва и продължава: „Качамакът ти излезе през носа" и отново се усмихва. По наше време качамакът беше храна на бедните. Той се прави, когато в една тенджера с вряла вода започва да се изсипва царевично брашно и с една дървена голяма лъжица се бърка непрекъснато докато царевичното брашно не уври и стане на каша. След това се сваля от огъня и той се налага с лъжица в една чиния. С лъжицата се гребва и се нареждат една до друга качамака, а от горе се поставя стопено масло и сирене. Така се нареждат няколко реда и отгоре се настъргва сирене. Такъв бе качамакът, който обичаше Учителя. А непременно качамакът се поднасяше със зелев сок, а ние винаги в една голяма каца есента слагахме зеле и го заливахме със саламура - вода и сол в подходящи пропорции. Тези последни два случая идва да покажат, че още от самото начало започнаха да ме гонят едните, че дружа с Борис, а пък другите ме гонеха, че Учителят ме бе допуснал в близост до него.
към текста >>

22. 91. КОГАТО СЕ РАЗПОРЕЖДАШЕ ПРОСТОТИЯТА

Ето ме мен с маслините и чинията в ръка пред приемната на Учителя, но брат Райчев беше там и не ме пускаше да внеса на Учителя маслините.
Това беше толкова естествено и непринудено, че на никой не му идваше на ум да си обясни как става всичко това. Чак после се учудваха от къде имаше Учителя тези пари, тези средства и как идваха при него. Идваха по закона на изобилието. Тази „маса на изобилието" в разстояние на 22 години стоя там и ние бяхме свидетели как тя винаги бе отрупана с блага, макар че всеки ден от нея идваха и взимаха дежурните сестри, за да готвят в кухнята за общия казан. Тук имаше всичко, което се раждаше по българската земя. Ето ме мен с маслините и чинията в ръка пред приемната на Учителя, но брат Райчев беше там и не ме пускаше да внеса на Учителя маслините. Той знаеше добре, че аз нося маслини не затова, че Учителят ми е поръчал да му ги донеса, че му са се преяли, а само да се намеря на работа та да проникна по някакъв начин през охраната и да влезна при Учителя. Той погледна маслините и да се отърве от мен, каза: „Остави ги на Станка тя да му ги занесе". Аз скочих и му казах: „Ти знаеш ли, че Учителят се гнуси от нея? " и му разказах така възбудено всичко и как тя е избутала всички свестни сестри, които обслужваха Учителя в неговия бит. А тогава ние бяхме млади, бяхме спретнати, чисти и от нас лъхаше чистота и младост.
към текста >>

23. 103. ТОВАРЪТ, КОЙТО НОСЕШЕ УЧИТЕЛЯ

Отидох до кухнята, настъргах каквото трябваше, изпържих ги и ги нося в чиния.
А че след това тръгнахме и се разхождахме Учителят искаше да ме възнагради и да покаже другата страна на живота когато Учителя и ученик са заедно в един и същ път. Затова понякога е необходимо да си част от мига с Бога. Тогава ти се определя пътя, защото в този миг ти се определяш към Него. А сега ще ви разкажа един друг товар, който носеше Учителят и който беше по-тежък от този. Веднъж отидох при него и той ми даде да изпържа три яйца, пресни на очи. Отидох до кухнята, настъргах каквото трябваше, изпържих ги и ги нося в чиния. А през това време вътре в стаята при него бяха злезнали Савка, Милка Аламанчева - нейна приятелка и протеже на Савка. Савка му държеше палтото, за да се облече. Учителят през това време се караше: „Никой няма право да определя среща някому от мое име". Савка ме видя, че аз влезнах с чиния в ръка, че слушам и се сконфузи. Милка Аламанчева защитаваше Савка.
към текста >>

Савка ме видя, че аз влезнах с чиния в ръка, че слушам и се сконфузи.
Веднъж отидох при него и той ми даде да изпържа три яйца, пресни на очи. Отидох до кухнята, настъргах каквото трябваше, изпържих ги и ги нося в чиния. А през това време вътре в стаята при него бяха злезнали Савка, Милка Аламанчева - нейна приятелка и протеже на Савка. Савка му държеше палтото, за да се облече. Учителят през това време се караше: „Никой няма право да определя среща някому от мое име". Савка ме видя, че аз влезнах с чиния в ръка, че слушам и се сконфузи. Милка Аламанчева защитаваше Савка. Аз стоях като вкаменена и че чудех как може на един Учител да се говори така. Как може да се постъпва с един Учител така? Явно че те не го познаваха. Да, те не го познаваха кой е той.
към текста >>

24. 107. СВЕТЛИНА В УМОВЕТЕ И ВИДЕЛИНА В ДУШИТЕ

А аз чаках зад нея с чиния супа в ръка.
Ето това бе пътят на ученика. Понякога носех на Учителя специална пасирана супа от зеленчуци, която той приемаше с охота. Веднъж гледам Учителя открехна вратата си на една педя разстояние и разговаря със сестра Динова. Той бе от вътре, а тя от вън, вратата е отворена между тях само една педя. Тя говори и не се сеща да си ходи. А аз чаках зад нея с чиния супа в ръка. Чаках, чаках и накрая рекох: „Учителю, нося ви супата". Подадох му я. Той я взе през открехнатата врата. Подаде ми ръка да я целуна. Усетих по устните си, че тя е много топла: „Но вие, Учителю, имате температура".
към текста >>

25. 113. УЧИТЕЛЯТ. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП В ДЕЙСТВИЕ

Върнах се, измих чинията, после си довърших работата с чистенето на книгите, обадих му се и си излезнах.
Аз започнах да вадя книги от етажерката и още след втората книга изскочи една тлъста, голяма хлебарка. Аз подскочих в страни и извиках уплашено. Учителят съвсем спокойно взе с два пръста хлебарката и я сложи в меда. Хареса ли й меда не зная, но след минута две излезнаха от книгите още три-четири хлебарки и се насочиха към паницата с мед и за моя най-голяма почуда влезнаха вътре. Учителят ми подаде паницата и ми нареди да изляза вън в гората и да изхвърля и меда, и хлебарките, което и направих. Върнах се, измих чинията, после си довърших работата с чистенето на книгите, обадих му се и си излезнах. Чак тогава ми олекна, разбрах, че ми беше дадено да разбера, че и чистенето на книгите на Учителя в библиотеката му не бе лесна работа и тя бе свързана с разрешаване на задача - похвалиш ли се, че можеш и умееш ще те сложат на изпита. И тогава му мисли. Много пъти се стараехме онези, които са около него да се приближаваме много близо до него и да бъдем всички около него. Това не бе възможно и понякога това наше стремление довеждаше до сблъсък между сестрите, най-вече между тях понеже те бяха две трети от състава на Изгрева. След един такъв сблъсък и скандал между две сестри той веднага отговори на този проблеми: „Кой е най-близо до мен?
към текста >>

26. 116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА

Взима книгата, зачита се и ето ти на вратата се почуква, прекрачва една сестра и в една чиния носи хубави, големи, червени череши и една прясна питка.
На Изгрева имахме безброй случаи, които се редуваха ден след ден. Спомням си разказваше Милка Периклиева, че една вечер се случило така, че нямала какво да вечеря, а нямала и пари. По едно време се сеща, че може да отиде неканена някъде на гости и все ще я нагостят с нещо, но си казала, това е обикновена хитрост и тук на Изгрева не върви такава дребна хитрост. Тук гладните бяха много и ние бяхме непрекъснато в оскъдица. Ето защо тя решила, че вместо да напълни корема си с храна изпросена по този начин, то по-добре да вземе някаква беседа и да я прочете и по този начин ще се напълни от вътре с духовна храна и гладният корем няма да я гложди. Взима книгата, зачита се и ето ти на вратата се почуква, прекрачва една сестра и в една чиния носи хубави, големи, червени череши и една прясна питка. Казва й: „Учителят ме изпрати при тебе да ти донеса тези череши и тази питка, за да си хапнеш, защото каза, че най-доброто състояние на ученика е когато освен духовна храна поеме и хубави череши и една малка питка". Милка стои като втрещена, не може да повярва, че не изминава минути от както е решила да се нахрани с духовна храна от Словото на Учителя и да превъзмогне гладният концерт, който идва от стомаха й и ето пред нея стои сестрата с подноса изпратен от Учителя и с неговото пожелание. Тя взима линията, благодари мислено на Господа и на Учителя, хапнала и сладко, сладко задрямала. На сутринта отива и благодари на Учителя. Казва му: "Учителю, няма по-добро състояние на ученика от това да изпита пълно съзвучие между духовната и физическата храна".
към текста >>

27. 123. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е СТРЪМЕН И СДАВЕН

Пристига веднъж Веса Несторова у дома, хваща вратата, отваря я и веднага се търкулна една чиния от лавицата и се разцепи на две.
И така беше, само тези двамата имаха братски отношения към другите, а останалите бяха мъже и жени, но се назоваваха с имена: братя и сестри. А Братството и Сестринството бяха символи на идеи, които се намираха в Духовния свят. Братството бе символ на идеята за чистотата на човешкия дух, а Сестринството бе символ за чистотата на човешката душа. Последните години Учителят беше почнал да ходи всеки ден у дома, бяха времена на бомбардировките над града и онези от горе от Черната ложа търсеха чрез английските и американски самолети да бомбардират и Изгрева, включително и Учителя. Та Учителят често идваше у дома. Пристига веднъж Веса Несторова у дома, хваща вратата, отваря я и веднага се търкулна една чиния от лавицата и се разцепи на две. Сама се търкулна чинията. Казах си: „Това е знак, че не влиза в този дом с чисти намерения". На следващият ден Борис ми казва: „Да знаеш, че тази Веса налита и посяга върху мен като на мъж". Гледам аз Борис, но от вътре в него някой друг ми говореше това, може би в него бе влязъл същия онзи, който бе бутнал чинията, за да ме предупреди за неприятелското нашествие в моя дом. А пък Борис бе достатъчно медиумичен, за да ми създава други неприятности и бели с неговата медиумичност.
към текста >>

Сама се търкулна чинията.
А Братството и Сестринството бяха символи на идеи, които се намираха в Духовния свят. Братството бе символ на идеята за чистотата на човешкия дух, а Сестринството бе символ за чистотата на човешката душа. Последните години Учителят беше почнал да ходи всеки ден у дома, бяха времена на бомбардировките над града и онези от горе от Черната ложа търсеха чрез английските и американски самолети да бомбардират и Изгрева, включително и Учителя. Та Учителят често идваше у дома. Пристига веднъж Веса Несторова у дома, хваща вратата, отваря я и веднага се търкулна една чиния от лавицата и се разцепи на две. Сама се търкулна чинията. Казах си: „Това е знак, че не влиза в този дом с чисти намерения". На следващият ден Борис ми казва: „Да знаеш, че тази Веса налита и посяга върху мен като на мъж". Гледам аз Борис, но от вътре в него някой друг ми говореше това, може би в него бе влязъл същия онзи, който бе бутнал чинията, за да ме предупреди за неприятелското нашествие в моя дом. А пък Борис бе достатъчно медиумичен, за да ми създава други неприятности и бели с неговата медиумичност. За нея ще говорим по-късно.
към текста >>

Гледам аз Борис, но от вътре в него някой друг ми говореше това, може би в него бе влязъл същия онзи, който бе бутнал чинията, за да ме предупреди за неприятелското нашествие в моя дом.
Та Учителят често идваше у дома. Пристига веднъж Веса Несторова у дома, хваща вратата, отваря я и веднага се търкулна една чиния от лавицата и се разцепи на две. Сама се търкулна чинията. Казах си: „Това е знак, че не влиза в този дом с чисти намерения". На следващият ден Борис ми казва: „Да знаеш, че тази Веса налита и посяга върху мен като на мъж". Гледам аз Борис, но от вътре в него някой друг ми говореше това, може би в него бе влязъл същия онзи, който бе бутнал чинията, за да ме предупреди за неприятелското нашествие в моя дом. А пък Борис бе достатъчно медиумичен, за да ми създава други неприятности и бели с неговата медиумичност. За нея ще говорим по-късно. Виждах хора, които минаваха за духовни, които се кичеха с духовното, но искаха власт на земята. Тези неща се самоизключваха. Учителят казваше така за такива: „Който идва от високо той на земята е смирен, защото знае от къде идва, знае какво има там горе и какво има тук долу.
към текста >>

28. 125. ВЪТРЕШНАТА СВЕТЛИНА У УЧЕНИКА Е ДУХОВНАТА СВЕТЛИНА ЗА ПЪТЯ МУ

Поднася се чиния на Учителя както и на студента, а той казал: „Учителю, не смея да ям такава храна, защото имам язва и ме боли стомаха от нея".
Учителят му казал: „Ще останеш и за събора". През време на събора Учителят чете беседи в новопостроения салон. След това има тържествен братски обяд. Учителят поканва студента да седне при него и да се хранят заедно на масата. Обикновено се поднася обща вегетарианска гозба сготвена в големи казани. Поднася се чиния на Учителя както и на студента, а той казал: „Учителю, не смея да ям такава храна, защото имам язва и ме боли стомаха от нея". Учителят го погледнал, усмихнал се и казал: „Ние нали построихме салона, нали сложихме покрива и керемидите, нали бе-лосахме салона, ти нали също участваше тук? Как така, та ние ремонтирахме и измазахме и твоят стомах. Яж спокойно". Той, студента изгладнял от недо-яждане лека-полека с известен страх вкусвал от яденето. Усетил, че стомаха го възприема и изял чинията с поднесената гозба.
към текста >>

Усетил, че стомаха го възприема и изял чинията с поднесената гозба.
Поднася се чиния на Учителя както и на студента, а той казал: „Учителю, не смея да ям такава храна, защото имам язва и ме боли стомаха от нея". Учителят го погледнал, усмихнал се и казал: „Ние нали построихме салона, нали сложихме покрива и керемидите, нали бе-лосахме салона, ти нали също участваше тук? Как така, та ние ремонтирахме и измазахме и твоят стомах. Яж спокойно". Той, студента изгладнял от недо-яждане лека-полека с известен страх вкусвал от яденето. Усетил, че стомаха го възприема и изял чинията с поднесената гозба. Нямал никакви болки, следващия ден опитал друга гозба и накрая идва и се сбогува с Учителя. На отиване Учителят се усмихнал и казал: „Е, ти си един от свидетелите да види и да чуе и да разбере, че когато човек и други като него строят къща за Господа, то Господ пък строи къща за самите тях". Студентът заминава за Прага и десетилетия след това той не боледуваше от язва, защото Господ бе построил дома му по законите Господни. Аз съм пред Учителя на разговор. „Казваш, че загубваш Бога.
към текста >>

29. 153. КОМУНАТА НА УЛ. „ОПЪЛЧЕНСКА 66

Ето тия са дошли от сутринта и чакат за чиния леща".
Ние тогава нямахме часовници, защото бяхме бедни. А такива джобни часовници със синджирчета висяха на жилетките на богатите приятели. Ние сме застанали като изгонени на двора и някой казва: „Брех, ние закъсняхме! " Друг посочва с ръка слънцето и казва: „Не сме закъснели, а ни изпревариха! " Трети допълва: „Нито сме закъснели, нито сме преварени, но сме изместени. Ето тия са дошли от сутринта и чакат за чиния леща". Седнали сме на пейката и чакаме. Трапезарията долу е пълна, времето минава, а Учителят не слиза долу, а без него те не могат да разлеят храната. Минава един, два, три часа. Гозбата е готова, но никой не смее без Учителя, но той се е заключил. Много вече са прегладнели, други разбират, че има нещо и че няма да се дава храна поради някаква причина.
към текста >>

30. 168. НА ЕКСКУРЗИЯ С БРАТСТВОТО

Застава пред него, но от вятъра фустата се разперва като крила на орел и тенекето пада в чинията и върху чашите, които Савка току-що е сложила пред Учителя.
Тя е цялата прашна, събрала праха и боклуците по пътя и накрая влачи това тенеке след себе си. На времето децата от селата хванат куче, пък му вържат кутия на опашката, па го пуснат по улиците. Кучето бяга, ту лае, ту квичи, а кутията дрънка, а децата се смеят за ужасия на кучето. Та тя се приближава към Учителя. Идва, за да разкаже на Учителя съня си от нощес, за да й го разтълкува. Застава пред него, но от вятъра фустата се разперва като крила на орел и тенекето пада в чинията и върху чашите, които Савка току-що е сложила пред Учителя. Всичко се изпочупва, напрашва се с боклук. Чак сега сестрата се смутила и поглежда уплашено като си прибира с ръце фустите, които се веят от вятъра. А Учителят си сложил ръцете на лицето и се смее. Та и този път духовете искаха да засвидетелствуват чрез някого, че са тук и по друг начин не можеха да се покажат на учениците. Това бяха наглед дребни неща, които Учителят допускаше за обучение.
към текста >>

31. 208. ДЯДО БЛАГО

Отидох в градината, откъснах домати, измих ги, направих салатата, поръсих със зехтина и чинията със салатата я занасям на Учителя.
Преминава Учителя покрай дядо Благо все едно, че дядо Благо го няма и че е неодушевен стълб. А дядо Благо гледа Учителя как преминава покрай него и пропуска и него и мен. Аз тършувам и се озъртам къде ли е зехтина. Дядо Благо наднича през вратата и таман искаше да каже или пък да пита какво търся, за да се включи в разговора и да покаже, че той не е стълб, а жив човек и че го има, и че той е един от тримата тук в тая стая, но Учителят ми подаде зехтина и каза: „Вземи зехтина и направи салатата". Дядо Благо нямаше какво да пита и кого да пита, но остана на стража, която стража сама се е поставила за такава. Отидох в градината, откъснах домати, измих ги, направих салатата, поръсих със зехтина и чинията със салатата я занасям на Учителя. Наближавам вратата дето трябва да стои на пост дядо Благо, но него го няма вече. Беше си отишъл. Поднасям салата на Учителя, той показа, че трябва да го оставя сам. Покланям се и си тръгвам и си казвам: „Сега вече мога да си вървя спокойно, няма стража пред вратата, защото и дядо Благо го няма". Учителят прочита мисълта ми, изглежда ме и рече: „Каква стража и какъв дядо Благо?
към текста >>

32. 218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НЕГОВАТА ГОСТЕНКА - ОХТИКАТА

Казвам му: „Жорж, с дясната си ръка току-що занесох чиния от тази супа на Учителя и той я изяде пред мен като ми каза да ти донеса от същата супа и на теб.
Ето какво го спъна - петел връз кокошка. Но важното беше непослушанието му към Учителя. Аз му носех супа застроена с яйце, а той не искаше да я яде. Аз нося от същата супа на Учителя, приготвена по същия начин и Учителят я изяжда, а понякога си поисква да му сипя и втори път. учителят яде от супата ми, а Жорж не иска да яде. Казвам му: „Жорж, с дясната си ръка току-що занесох чиния от тази супа на Учителя и той я изяде пред мен като ми каза да ти донеса от същата супа и на теб. Той я изяде, а ти не искаш. Ти по-горе ли си от Учителя? Той мълчи и отбива чинията със супата. Ето виждате ли упорството до къде води? Много по-късно когато отслабна,Борис го заведе на Куртово, местност под Белмекен и престоя с него 15 дни.
към текста >>

Той мълчи и отбива чинията със супата.
Аз нося от същата супа на Учителя, приготвена по същия начин и Учителят я изяжда, а понякога си поисква да му сипя и втори път. учителят яде от супата ми, а Жорж не иска да яде. Казвам му: „Жорж, с дясната си ръка току-що занесох чиния от тази супа на Учителя и той я изяде пред мен като ми каза да ти донеса от същата супа и на теб. Той я изяде, а ти не искаш. Ти по-горе ли си от Учителя? Той мълчи и отбива чинията със супата. Ето виждате ли упорството до къде води? Много по-късно когато отслабна,Борис го заведе на Куртово, местност под Белмекен и престоя с него 15 дни. После го посещаваше и му носеше храна в раницата си като преминаваше 20 км пеш докато се качи при него. Тогава Учителят ми каза: „Положението на Жорж е на две. Може да оздравее, може и да си замине".
към текста >>

33. 230. ЯНАКИЕВА

Правеше отлична тархана със зарзават и отново целият Изгрев се източваше в нейната барака и всеки носеше по една чиния и сестра Янакиева с черпака наливаше вкусната тархана.
Тя нищо не казва и постепенно започва да пълзи, пълзи така десетина метра, после леко се повдига, хваща се отново за тояжката, държи се за камък и часове наред пъпли нагоре като мравка. Качва се горе, престоява един ден, преспива до езерото без никаква завивка и на следващия ден се връща здрава, подпирайки се от време навреме с тояжката. Янакиева имаше много гости на Изгрева. Имаше една голяма тенджера и винаги вареше картофи, защото така се случваше, че при нея прихождаха много гости. Правеше мекици и целият Изгрев идваше и ядеше мекици. Правеше отлична тархана със зарзават и отново целият Изгрев се източваше в нейната барака и всеки носеше по една чиния и сестра Янакиева с черпака наливаше вкусната тархана. Вие знаете ли какво значи тархана? Едва ли знаете какво представлява това ястие. Учителят препращаше обикновено гладните, които идваха на Изгрева към нейната барака. От време на време често я подпомагаше с парични средства затова тя винаги на печката си имаше една голяма тенджера, която винаги бе пълна с някакво ястие и винаги се случваше така, че сутринта тенджерата се зареждаше, на обяд бе пълна, а вечерта се изпразваше. По ония години имаше много гладни хора на Изгрева.
към текста >>

34. 242. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ. ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

В това време се задава една сестра с една голяма чиния нарязани парченца от лимони и всекиму слага с лъжица по едно резенче в чинията.
Учителят казва: „Нямам никакви лимони" и я изгонва. Да, направо я изгонва, въпреки че в стаята му имаше в този момент лимони и всички знаеха това. Сестрата се връща и казва на Тереза, че Учителят я изгонил без лимоните. Тереза се сконфузва, подвива си опашката и кротува. На обяд се поднася от общата кухня и в чиниите се насипва добре подготвена картофена супа, която плаче само за лимон. В това време се задава една сестра с една голяма чиния нарязани парченца от лимони и всекиму слага с лъжица по едно резенче в чинията. Оказа се, че Учителят я извикал и е наредил да вземе седем лимона и да ги нареже по дължината на тънки резенчета за картофената супа. Всички кусаме супата, резенчетата лимони са в чинията, вкуса на храната е отличен. Всички благодарят за хубавия обяд. Тереза и останалите около нея седят, сумтят и мълчат. Ние останалите вече бяхме научили за случая и се усмихвахме и благодаряхме за урока, който ни беше предаден.
към текста >>

Всички кусаме супата, резенчетата лимони са в чинията, вкуса на храната е отличен.
Сестрата се връща и казва на Тереза, че Учителят я изгонил без лимоните. Тереза се сконфузва, подвива си опашката и кротува. На обяд се поднася от общата кухня и в чиниите се насипва добре подготвена картофена супа, която плаче само за лимон. В това време се задава една сестра с една голяма чиния нарязани парченца от лимони и всекиму слага с лъжица по едно резенче в чинията. Оказа се, че Учителят я извикал и е наредил да вземе седем лимона и да ги нареже по дължината на тънки резенчета за картофената супа. Всички кусаме супата, резенчетата лимони са в чинията, вкуса на храната е отличен. Всички благодарят за хубавия обяд. Тереза и останалите около нея седят, сумтят и мълчат. Ние останалите вече бяхме научили за случая и се усмихвахме и благодаряхме за урока, който ни беше предаден. Не можеше личността да предхожда Божественото. Не можеше личния подтик да предхожда Божественото.
към текста >>

35. 251. МЕКИЦИ ЗА УЧИТЕЛЯ

По едно време от долу от кухнята донасят на Учителя една чиния пълна с мекици.
От тук се виждаше цялата панорама на 7-те езера на длан. Главно Учителят по негови съображения определяше къде ще бъдем, но ние усещахме, че това не бе безразборно, а се подчиняваше на един вътрешен ред. Та вътрешния ред и външния порядък вървяха заедно. Пред палатката на Учителя имаше пейчица, а до нея малка маса и няколко стола до нея. Веднъж бяхме няколко човека - Савка, Паша и аз. По едно време от долу от кухнята донасят на Учителя една чиния пълна с мекици. Някои от дежурните бяха решили, че на Учителя трябва да му се поднесат мекици в знак на добро зачитане от дежурните и в знак на уважение към него. Учителят приемаше такива жестове, но винаги си служеше с тях за предметно обучение на всички, както на онези, които поднасяха така и на онези, които получаваха. А на Рила всички имахме голям апетит - свеж въздух и повече движение. Мекиците бяха топли, издаваха мирис на току-що опържени мекици поръсени отгоре с пудра захар, така съблазнителни, че сами те подканяха да бъдат излапани веднага. Чинията се връчва на Учителя, а той я поема тържествено й още по-тържествено я поднася на Савка и Паша с такъв жест, за да се види, че това е само за тях.
към текста >>

Чинията се връчва на Учителя, а той я поема тържествено й още по-тържествено я поднася на Савка и Паша с такъв жест, за да се види, че това е само за тях.
По едно време от долу от кухнята донасят на Учителя една чиния пълна с мекици. Някои от дежурните бяха решили, че на Учителя трябва да му се поднесат мекици в знак на добро зачитане от дежурните и в знак на уважение към него. Учителят приемаше такива жестове, но винаги си служеше с тях за предметно обучение на всички, както на онези, които поднасяха така и на онези, които получаваха. А на Рила всички имахме голям апетит - свеж въздух и повече движение. Мекиците бяха топли, издаваха мирис на току-що опържени мекици поръсени отгоре с пудра захар, така съблазнителни, че сами те подканяха да бъдат излапани веднага. Чинията се връчва на Учителя, а той я поема тържествено й още по-тържествено я поднася на Савка и Паша с такъв жест, за да се види, че това е само за тях. Те поеха чинията двете, като я държаха едновременно с четирите си ръце, положиха я на скамейчицата, седнаха една от едната страна, а другата от другата страна и се нахвърлиха веднага върху мекиците и ги изядоха за минути. Аз стоях и мълчах. Те не ме помолиха да седна при тях и да опитам поне парче или пък някоя цяла мекица. Мекиците свършиха. Учителят ме погледна с една усмивка говореща: „Видя ли!
към текста >>

Те поеха чинията двете, като я държаха едновременно с четирите си ръце, положиха я на скамейчицата, седнаха една от едната страна, а другата от другата страна и се нахвърлиха веднага върху мекиците и ги изядоха за минути.
Някои от дежурните бяха решили, че на Учителя трябва да му се поднесат мекици в знак на добро зачитане от дежурните и в знак на уважение към него. Учителят приемаше такива жестове, но винаги си служеше с тях за предметно обучение на всички, както на онези, които поднасяха така и на онези, които получаваха. А на Рила всички имахме голям апетит - свеж въздух и повече движение. Мекиците бяха топли, издаваха мирис на току-що опържени мекици поръсени отгоре с пудра захар, така съблазнителни, че сами те подканяха да бъдат излапани веднага. Чинията се връчва на Учителя, а той я поема тържествено й още по-тържествено я поднася на Савка и Паша с такъв жест, за да се види, че това е само за тях. Те поеха чинията двете, като я държаха едновременно с четирите си ръце, положиха я на скамейчицата, седнаха една от едната страна, а другата от другата страна и се нахвърлиха веднага върху мекиците и ги изядоха за минути. Аз стоях и мълчах. Те не ме помолиха да седна при тях и да опитам поне парче или пък някоя цяла мекица. Мекиците свършиха. Учителят ме погледна с една усмивка говореща: „Видя ли! " За тях това беше цяло благословение и особено зачитане от страна на Учителя.
към текста >>

Те се успокоиха, че бяха зачетени, предпочетени и особено доволни, че им се връчва чинията пред мене, като се показва по този начин кого предпочита Учителя и кому се излива благословението му и кои са най-приближените му.
Те не ме помолиха да седна при тях и да опитам поне парче или пък някоя цяла мекица. Мекиците свършиха. Учителят ме погледна с една усмивка говореща: „Видя ли! " За тях това беше цяло благословение и особено зачитане от страна на Учителя. Те това го изискваха от него, казвам, те го изискваха, а не го искаха и Учителят им го даде. Те се успокоиха, че бяха зачетени, предпочетени и особено доволни, че им се връчва чинията пред мене, като се показва по този начин кого предпочита Учителя и кому се излива благословението му и кои са най-приближените му. Те го изискваха и го получиха, а особено те държаха това да бъде пред мен и аз да видя всичко това и да си налегна на парцалите и да си седна на задника и оттам да не ставам и да не им съпернича. Не случайно Учителят ме погледна и с поглед каза: „Видя ли? " Аз мислено му отговорих: „Видях, Учителю! " Времето на Учителя празно не течеше и Словото му - имаше един външен разговор и един вътрешен разговор. Словото му течеше непреривно, но се изразяваше ту с външен разговор, ту с вътрешен.
към текста >>

По това време Савка и Паша слизат долу като занасят празната чиния в кухнята и разказват, че мекиците са били чудни и че никога такива мекици не са яли.
Във всеки един момент ни учеше. Затова живота около Учителя беше много интензивен. Имаше моменти когато се смеехме и той се смееше, но това не беше празно губене на време, но през сълзите и смеха прозираше един закон и се виждаше един вътрешен урок за всички ни. Ние се разотидохме, аз се прибрах в палатката си и размишлявах върху този урок и трябваше да взема своя дял от този общ урок. Но как да го направя? По това време Савка и Паша слизат долу като занасят празната чиния в кухнята и разказват, че мекиците са били чудни и че никога такива мекици не са яли. Разказват подробно как Учителят лично им е дал да ги изядат. А сестрите, които бяха дежурни и които ги бяха опържили на тигана върху огнището се споглеждат, а една казва: „Ама как няма да бъдат хубави когато толкова масло сложихме, защото ги правихме за Учителя". Другата сестра добавя: „Как няма да бъдат чудно хубави когато вчера замесихме тестото, за да втаса и цяла нощ мисля за него, дали няма да превтаса". После изглеждат така сърдито Паша и Савка, които още се облизват пред тях, че те двете веднага изчезват. Та и онези останаха сърдити, че Учителят не им зачел мекиците, а ги е дал на Савка и Паша да ги излапат.
към текста >>

36. 253. БОЖИЯТА ТЪРПИМОСТ

Влизам в стаята му с чиния в ръка.
На следващият ден тя се отказа да спира приятелите да отидат при Учителя. Хайде де разгадайте този ребус сега. Веднъж отивам при Учителя по работа и той ми даде три яйца да му ги изпържа - „яйца по панагюрски". Те се приготовляват по особен начин с кисело мляко. Учителят ги обичаше, аз ги направих и отивам да му ги занеса. Влизам в стаята му с чиния в ръка. Пред Учителя се намират вече няколко човека. Савка стои там, Учителят й прави забележка, а после почва да й се кара пред нас, че си позволила да назначи час на някакъв човек да се срещне с Учителя. Той й казва: „Ти нямаш право да назначаваш на никого среща с мен от твое име. Друг е Този, Който определя срещите на човека с Учителя. Това не е велика привилегия, а велика отговорност".
към текста >>

Като свърши разправията, тогава той се обърна към мен и ме помоли да сложа чинията на масата.
Те, обикновените деца по съзнание се опитваха в своята детска упоритост и чрез детска симпатия да определят на Учителя с кого да се среща, с кого да говори и какво да прави. Та тези големи жени в зряла човешка възраст, с мозък и ум в главата се опитваха в своята женска упоритост да правят своеволие в присъствието на Учителя, на Всемировия Учител дошъл за пръв път на земята между българите. Това беше за мен кощунство. Та те стояха пред Бога и вместо да коленичат и искат прошка, че са сгрешили, те се обясняваха и се разправяха С него по махленски. А Учителят беше ядосан. Като свърши разправията, тогава той се обърна към мен и ме помоли да сложа чинията на масата. Чак тогава те видяха, че и аз присъствувам на тяхната разправия. Стана им неловко, огледаха се посрамени и си тръгнаха. Гледам ту Учителя, ту чинията. Учителят каза: „Марийке, знам, че си ги направила много хубаво както винаги, но този път няма да ги ям". Разбрах, че Учителят нарочно ми бе дал тази задача да му приготвя яйца и по този начин ме отстрани за 20 минути и когато аз се върнах с чиния в ръка трябваше да присъствувам на целия този разговор.
към текста >>

Гледам ту Учителя, ту чинията.
Та те стояха пред Бога и вместо да коленичат и искат прошка, че са сгрешили, те се обясняваха и се разправяха С него по махленски. А Учителят беше ядосан. Като свърши разправията, тогава той се обърна към мен и ме помоли да сложа чинията на масата. Чак тогава те видяха, че и аз присъствувам на тяхната разправия. Стана им неловко, огледаха се посрамени и си тръгнаха. Гледам ту Учителя, ту чинията. Учителят каза: „Марийке, знам, че си ги направила много хубаво както винаги, но този път няма да ги ям". Разбрах, че Учителят нарочно ми бе дал тази задача да му приготвя яйца и по този начин ме отстрани за 20 минути и когато аз се върнах с чиния в ръка трябваше да присъствувам на целия този разговор. Трябваше да има един свидетел, който трябваше да разкаже след това, за Да знаят следващите поколения какво значи Божията търпимост и какво бе величието на Учителя пред нас, обикновените хорица, които пъплехме около него като мравки в един обикновен човешки мравуняк. На следващия ден Учителят ми каза: „Ти иди на гости у Савка и й кажи: „В изобилието на Божията Любов всичко човешко остава настрана и ние можем да живеем в мир като сестри". Отидох и изпълних нареждането на Учителя.
към текста >>

Разбрах, че Учителят нарочно ми бе дал тази задача да му приготвя яйца и по този начин ме отстрани за 20 минути и когато аз се върнах с чиния в ръка трябваше да присъствувам на целия този разговор.
Като свърши разправията, тогава той се обърна към мен и ме помоли да сложа чинията на масата. Чак тогава те видяха, че и аз присъствувам на тяхната разправия. Стана им неловко, огледаха се посрамени и си тръгнаха. Гледам ту Учителя, ту чинията. Учителят каза: „Марийке, знам, че си ги направила много хубаво както винаги, но този път няма да ги ям". Разбрах, че Учителят нарочно ми бе дал тази задача да му приготвя яйца и по този начин ме отстрани за 20 минути и когато аз се върнах с чиния в ръка трябваше да присъствувам на целия този разговор. Трябваше да има един свидетел, който трябваше да разкаже след това, за Да знаят следващите поколения какво значи Божията търпимост и какво бе величието на Учителя пред нас, обикновените хорица, които пъплехме около него като мравки в един обикновен човешки мравуняк. На следващия ден Учителят ми каза: „Ти иди на гости у Савка и й кажи: „В изобилието на Божията Любов всичко човешко остава настрана и ние можем да живеем в мир като сестри". Отидох и изпълних нареждането на Учителя. Тя ме изслуша. После ми показа своето тефтерче, където тази формула бе издиктувана от Учителя.
към текста >>

37. 269. КОТЕШКИ ИСТОРИИ

От майка си наследи майчиния си език - немския, а от баща си - не знам какво наследи.
В това нямаше нищо лошо. Един от нас трябваше да изпълнява тази роля. Падна се на нея и тя трябваше да си изпълнява задачата и обязаности-те до края съвестно като ученик. Но тук се намесиха и външни фактори, а това бе нейната личност, индивидуалност, както и родовите сили, които кръжаха около нея. Споменах вече, че тя бе половината немкиня и половината македонка, така че Савка наследи качества и от едните, и от другите. От майка си наследи майчиния си език - немския, а от баща си - не знам какво наследи. Но от майка си наследи и нещо друго, което много ни безпокоеше и което ни караше да реагираме. Тереза бе един изключително амбициозен немски дух и това се отрази много неблагоприятно върху характера на Савка. Майката непрекъснато я подтикваше да излиза и да изпъква напред, за да бъде най-личната представителка на учениците на Изгрева. Вие сте виждали как амбициозни майки в началните класове на училището изтъкват и избутват децата си да издекламират някое стихотворение или да изпеят някоя песен, за да може да ги видят всички. А знаете ли в такъв случай как другите майки се ядосват, че техните деца не са устроени така, че не са амбициозни и че не излизат и не изпъкват отпред пред всички останали деца.
към текста >>

38. 271. МИРОВАТА СКРЪБ НА УЧИТЕЛЯ

Направих и подготвих яйцата, полях ги с масло и ги нося в чиния.
И това състояние на Божествения Дух, в което Той обема цялата Вселена е състояние на Мировата Скръб. Сам е Бог и в самотата Си е Дух и в Духа си е единоначалие на Единство и Множество - ето в това се изразява Мировата Скръб - да си сам в единоначалието на живота, да си сам в множеството и да си сам в единението на всичко, т.е. да си сам на всякъде и във всичко - сам във вся и във всьо. Една сутрин Учителят ми дава три яйца да ги направя на „очи по панагюрски". Той взимаше в последните години по-силна храна, тялото му беше поотслабнало с възрастта му. Направих и подготвих яйцата, полях ги с масло и ги нося в чиния. Сварвам Савка и Милка Аламанчева в стаята му. Савка държи дрехата на Учителя, а Милка стои до нея и аз през вратата влизам с чинията, в която има „яйца по панагюрски". По това време Учителят се кара на Савка, защото тя си е позволила да насрочи една среща на някой си с Учителя без да го пита. И сега те двете натискат, притискат Учителя да приеме посетителя, който е извикан от тях двете. Представяте ли си?
към текста >>

Савка държи дрехата на Учителя, а Милка стои до нея и аз през вратата влизам с чинията, в която има „яйца по панагюрски".
да си сам на всякъде и във всичко - сам във вся и във всьо. Една сутрин Учителят ми дава три яйца да ги направя на „очи по панагюрски". Той взимаше в последните години по-силна храна, тялото му беше поотслабнало с възрастта му. Направих и подготвих яйцата, полях ги с масло и ги нося в чиния. Сварвам Савка и Милка Аламанчева в стаята му. Савка държи дрехата на Учителя, а Милка стои до нея и аз през вратата влизам с чинията, в която има „яйца по панагюрски". По това време Учителят се кара на Савка, защото тя си е позволила да насрочи една среща на някой си с Учителя без да го пита. И сега те двете натискат, притискат Учителя да приеме посетителя, който е извикан от тях двете. Представяте ли си? Едно човешко съзнание да се наложи над Божественото. Това не е позволено на един ученик.
към текста >>

Савка слуша през едното ухо Учителя, защото ме вижда, че стоя с чинията в ръка и че съм принудена всичко да слушам и това, че Учителя й се кара пред мене, А тя не знае, че Учителят го направи нарочно и специално подготви този случай така, че аз да присъствувам, защото ако аз не присъствувах нямаше никой да знае днес тези неща, които описвам сега.
И сега те двете натискат, притискат Учителя да приеме посетителя, който е извикан от тях двете. Представяте ли си? Едно човешко съзнание да се наложи над Божественото. Това не е позволено на един ученик. Учителят се обръща към Савка: „Ти нямаш право да назначаваш среща от мое име на никого". Савка слуша през едното ухо Учителя, защото ме вижда, че стоя с чинията в ръка и че съм принудена всичко да слушам и това, че Учителя й се кара пред мене, А тя не знае, че Учителят го направи нарочно и специално подготви този случай така, че аз да присъствувам, защото ако аз не присъствувах нямаше никой да знае днес тези неща, които описвам сега. Учителят й повтаря: „Никой няма право да назначава среща от мое име". А през цялото време Савка мълчи, ама много я е яд, че аз слушам, а през това време Милка Аламанчева непрекъснато прекъсва Учителя и защитава Савка. Стоя на прага на вратата, държа чинията с „яйцата по панагюрски" и си мисля сега, ето един може да направи „яйца по панагюрски" ама няма друг ученик, който да има послушание към Учителя. Няма. Та тук разбрах, че Милка повече уважаваше Савка, отколкото Учителя. Пред нейното съзнание Савка стоеше по-високо отколкото Учителя.
към текста >>

Стоя на прага на вратата, държа чинията с „яйцата по панагюрски" и си мисля сега, ето един може да направи „яйца по панагюрски" ама няма друг ученик, който да има послушание към Учителя. Няма.
Това не е позволено на един ученик. Учителят се обръща към Савка: „Ти нямаш право да назначаваш среща от мое име на никого". Савка слуша през едното ухо Учителя, защото ме вижда, че стоя с чинията в ръка и че съм принудена всичко да слушам и това, че Учителя й се кара пред мене, А тя не знае, че Учителят го направи нарочно и специално подготви този случай така, че аз да присъствувам, защото ако аз не присъствувах нямаше никой да знае днес тези неща, които описвам сега. Учителят й повтаря: „Никой няма право да назначава среща от мое име". А през цялото време Савка мълчи, ама много я е яд, че аз слушам, а през това време Милка Аламанчева непрекъснато прекъсва Учителя и защитава Савка. Стоя на прага на вратата, държа чинията с „яйцата по панагюрски" и си мисля сега, ето един може да направи „яйца по панагюрски" ама няма друг ученик, който да има послушание към Учителя. Няма. Та тук разбрах, че Милка повече уважаваше Савка, отколкото Учителя. Пред нейното съзнание Савка стоеше по-високо отколкото Учителя. За вас може да ви се струва лъжа или невъзможно поведение, но това беше една горчива и жестока истина. Колкото бе истина, толкова бе и жестока истина, защото това бе хула срещу Духът Божий. Друг случай.
към текста >>

39. 37. КАК БЕШЕ ДАДЕНО ПАНЕВРИТМИЧНОТО УПРАЖНЕНИЕ „ЛЪЧИТЕ

Гледаме Го по едно време иде и носи една голяма чиния пълна с едри, зрели кайсии, подава ни я да се почерпим и отива на пианото.
Почистват се и частните къщи, които ще бъдат препълнени с гости. Всичко е заето .всичко бърза, работи и пее от радост. Ние - няколко учителки от провинцията дошли за лятната ваканция на Изгрева решихме да измием и подредим салона за празника. Обличаме работни престилки, грабваме кофи с вода, метли, четки за дъски и се залавяме за работа. Такъв доброволен и любовен жест трогваше дълбоко Учителя и Той отговаряше с още по-трогателен жест. Гледаме Го по едно време иде и носи една голяма чиния пълна с едри, зрели кайсии, подава ни я да се почерпим и отива на пианото. Свири някаква мелодия. Ние оставяме работата и Го заобикаляме. Почнахме да тананикаме мелодията, която ни беше малко позната - част от „Идилията". Скоро я запяхме по-смело и по-високо. „Рекох, може да се даде упражнение по тази мелодия." Стана, нареди ни две по две и започна да дава упражнението.
към текста >>

40. 52. ЗАМЪРСЕНАТА ВОДА И ВЯРАТА

Тогава стана, отиде зад паравана и изнесе една голяма препълнена чиния юфка приготвена със сирене и масло и ми я подаде с думите: „Като изядеш тази юфка, ще ти мине.
" И аз с един детински глупав упрек още продължавам: „Пия лекарства, но не вярвам. Казвам си: Той, Учителят само така ми ги дава, но не казва, че ще ми мине. Или няма скоро да ми мине или въобще няма да ми мине. Ако ми беше казал тези думи досега 10 пъти щях да оздравея." И Той слуша, слуша и от сърце и със сълзи на очи се смее, сложил кърпичката си на устата си. Той имаше този навик да се смее по този начин на нашите детинщини. Тогава стана, отиде зад паравана и изнесе една голяма препълнена чиния юфка приготвена със сирене и масло и ми я подаде с думите: „Като изядеш тази юфка, ще ти мине. Можеш ли да я изядеш наведнъж? " Аз се засмях: „Ами, че то има за три пъти! " „Не, наведнъж. Ако си герой ще я изядеш наведнъж и ще ти мине." „Ще се опитам." Благодарих и си отидох. Седнах на масата в гостната стая.
към текста >>

41. 81. МАЛКА СЪМ ЗА ГОЛЯМАТА СКРЪБ

Там на един стол бяха поставени хубави ябълки в една дълбока чиния.
Учителят не говори, а слуша беседа. След беседата две сестри и един брат дадоха малък прощален концерт на Учителя: Асен Арнаудов - арфа, Мария Златева - цигулка и Катя Грива -пеене. Изсвириха и изпяха няколко песни тихо, задушевно, топло, сърдечно. Беше настанала такава тишина. Те бяха застанали пред краката Му. Там на един стол бяха поставени хубави ябълки в една дълбока чиния. Като се свърши концертът, три ябълки се търколиха сами от чинията и паднаха в краката им. Кой ги бутна? Лоши ли бяха сложени? Как паднаха? Никой не попита и не се подвоуми.
към текста >>

Като се свърши концертът, три ябълки се търколиха сами от чинията и паднаха в краката им.
След беседата две сестри и един брат дадоха малък прощален концерт на Учителя: Асен Арнаудов - арфа, Мария Златева - цигулка и Катя Грива -пеене. Изсвириха и изпяха няколко песни тихо, задушевно, топло, сърдечно. Беше настанала такава тишина. Те бяха застанали пред краката Му. Там на един стол бяха поставени хубави ябълки в една дълбока чиния. Като се свърши концертът, три ябълки се търколиха сами от чинията и паднаха в краката им. Кой ги бутна? Лоши ли бяха сложени? Как паднаха? Никой не попита и не се подвоуми. Наведоха се тъжно зарадвани и тримата, взеха си ги и Му благодариха със сълзи на очи.
към текста >>

42. 10. КЪЩИЧКАТА

Станка Иванова Тотева

Татко ми веднага се разтичал и Му откъснал от хамбургския мискет грозде в една чиния.
10. КЪЩИЧКАТА Един ден Учителят дойде у нас. А нашата къщичка беше на Изгрева на Южния край на квартала. Дойде при татко и му казва: „Брат Иване, добре сте си наредили тук всичко". Татко ми веднага се разтичал и Му откъснал от хамбургския мискет грозде в една чиния. Цялата ни къща беше обиколена с лози, а то бяха едни големи сини гроздове. Изми гроздето и го поднесе на Учителя, който започна да яде. „Хубаво е гроздето", каза Учителят. „Всичко е хубаво", потвърди баща ми, „но имам една мъка, Учителю. Тук идваха плановици, мериха насам, мериха натам, искаха да забият сред стаята ми кол.
към текста >>

43. 4. ВЕЛИКОТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ВЕЛИКОТО НЕПОСЛУШАНИЕ

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

След малко Савка Керемидчиева донесе една чиния сварени и обелени картофи, масълце и чубрика със сол.
4. ВЕЛИКОТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ВЕЛИКОТО НЕПОСЛУШАНИЕ При една среща с Учителя, Той ме покани да отидем двамата с Него в градинката. Там имаше посадена лоза от някого си. Той седна на един стол и се обърна гърбом към слънцето, за да Го огрява и пече. Аз седнах до Него на трикрако столче. Мълчим. След малко Савка Керемидчиева донесе една чиния сварени и обелени картофи, масълце и чубрика със сол. Тя постави чинията пред Учителя, размени една-две думи с Него и се оттегли. Учителят с ръка посочи към чинията. Аз си взех картоф, масло и сол, а Учителят яде само картофи. Ядем и мълчим. Аз Го поглеждам как се пече на слънцето.
към текста >>

Тя постави чинията пред Учителя, размени една-две думи с Него и се оттегли.
4. ВЕЛИКОТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ВЕЛИКОТО НЕПОСЛУШАНИЕ При една среща с Учителя, Той ме покани да отидем двамата с Него в градинката. Там имаше посадена лоза от някого си. Той седна на един стол и се обърна гърбом към слънцето, за да Го огрява и пече. Аз седнах до Него на трикрако столче. Мълчим. След малко Савка Керемидчиева донесе една чиния сварени и обелени картофи, масълце и чубрика със сол. Тя постави чинията пред Учителя, размени една-две думи с Него и се оттегли. Учителят с ръка посочи към чинията. Аз си взех картоф, масло и сол, а Учителят яде само картофи. Ядем и мълчим. Аз Го поглеждам как се пече на слънцето. Зная от беседите Му какво означава всичко това и каква е ползата от това.
към текста >>

Учителят с ръка посочи към чинията.
Там имаше посадена лоза от някого си. Той седна на един стол и се обърна гърбом към слънцето, за да Го огрява и пече. Аз седнах до Него на трикрако столче. Мълчим. След малко Савка Керемидчиева донесе една чиния сварени и обелени картофи, масълце и чубрика със сол. Тя постави чинията пред Учителя, размени една-две думи с Него и се оттегли. Учителят с ръка посочи към чинията. Аз си взех картоф, масло и сол, а Учителят яде само картофи. Ядем и мълчим. Аз Го поглеждам как се пече на слънцето. Зная от беседите Му какво означава всичко това и каква е ползата от това. Затова Учителят не ми обяснява нищо, а мълчи.
към текста >>

44. 9. ДЕТСКИ СПОМЕНИ

Марийка Великова Марашлиева

Между другото имаше една дълга, грамадна чиния с панирани някакви кълчици и много вкусно беше.
Имаха едно малко момченце Лулу, то пък беше мое приятелче. И много хубаво си играехме. Запомнила съм у тях една гостна стая, която тъй беше отрупана с килими и мебели, че не може да се мине през тях. Веднъж бяхме поканени на обед. Всички бяхме седнали на една голяма маса, разкошно подредена, сервирана. Между другото имаше една дълга, грамадна чиния с панирани някакви кълчици и много вкусно беше. Но когато баща ми попита: „Какво е това вкусно нещо? " Отговориха: „Кълчици от жаби! " Сестра ми изпищя, аз пък се хванах за устата, но беше толкоз вкусно, че изядохме всичко до край. Симоне имаха фабрика към гарата. Често ни канеха сестрите на крокет.
към текста >>

45. 2. ЛЕТУВАНЕ НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1931 ГОДИНА

Та тя сипа в чинийката сладко, сложи и една чаша вода в една по-голяма чиния и ме изпрати да ги поднеса на Учителя.
Има снимки на Учителя с лодката. Тъй като бях малко дете много братя и сестри ми обръщаха внимание, шегуваха се с мене и ме галеха. Веднъж Учителят беше край огнището, пък нали и нашата палатка беше наблизо, та и аз се завъртях край Него. Искаше ми се да ме запита нещо. А майка ми беше донесла едно бурканче сладка и специална чинийка за целта. Та тя сипа в чинийката сладко, сложи и една чаша вода в една по-голяма чиния и ме изпрати да ги поднеса на Учителя. Последният прие сладкото, а после говори с майка ми и запитал как съм дошла до бивака, дали на кон или съм вървяла. Майка ми казала, че съм вървяла, а Той обърнал внимание, че е добре всяка година да ме водят на Рила. После майка ми казваше, че преди да отидем на Рила съм била черна и жълта, а след това вече съм имала розови страни. Помня, че играехме с децата, от които най-добре си спомням Станка Тотева, дъщерята на бай Иван-каруцаря, с която бяхме връстници. Веднъж се бях подхлъзнаха на един камък в езерото, намокриха ми се гуменките и после трябваше да пазя палатката докато изсъхнат последните или да ходя боса, защото през деня ставаше много топло, необикновено горещо.
към текста >>

46. 4. ИДЕЙНО ВЕГЕТАРИАНСТВО

Геновева Жекова

Добре, ама отивам аз в стола и ми поднасят една чиния с боб.
Но до каква степен те ме пазеха да видиш. В параходството имахме стол. Домакинята ме пита: „Геновево, ти защо не идваш при нас да се храниш? " Отговорих: „Ти нали знаеш, че вие ядете това, което аз не ям". „Ами кажи какво ядеш." „Добре, един какво си". Добре, ама отивам аз в стола и ми поднасят една чиния с боб. Специално една от готвачките ми го носи. Казвам: „Ама аз не съм поръчвала боб." „Извинявай, отговори тя, но домакинята, без да иска бръкнала с лъжицата в другата манджа, бръкнала, без да иска и в боба, затова вземи от тоя боб, в който не е бъркано". Значи виж до каква степен са внимателни. Тя може да ме мине както си иска, да не ми каже и аз да не зная, обаче колко е важно честно да ги настройваш хората за това вегетарианство. Ами да оставим това, ами в кораба, казвала съм ти го, да не го повтарям.
към текста >>

47. 2. ВЕГЕТАРИАНЦИ И БАНДИТИ

Анка Венкова Георгиева

Майка ми избра най-хубавата мръвка от гювеча и ми поднася чинията с яденето.
Когато Учителят изнасяше беседа, по средата погледна към мен, разбра, направи връзка с мен и каза: „Някой се страхува да не ги нападнат бандити. Като видят, че идват бандитите те се окалват да не ги познаят бандитите. Е, и вие искате да се окаляте да не ви познаят тъмните духове, но всичко ще се оправи". Тогава бях накарала и майка ми да дойде да чуе беседата. Като се върнахме вкъщи, сготвили гювеч с месо. Майка ми избра най-хубавата мръвка от гювеча и ми поднася чинията с яденето. Аз забодох с вилицата малко от зарзавата, сложих го до устата си, но чувствам, че не мога да го преглътна. Толкова ми е мъчно да се простя с вегетарианството, за да мога да отивам на Изгрева, но... разплаках се и майка ми тогава се трогна и каза:" Пък нека да яде тогава само вегетарианска храна, щом толкова й е мъчно и не може да преодолее това чувство, да се прости с вегетарианството, нека пък да яде само вегетарианска храна". Тогава един месец ме държаха само на хляб и вода. И аз заваря вода сложа малко солчица, опека лютива пиперка, за да ми замирише на нещо, защото не ми се яде само така хляб и вода. И около един месец и половина съм яла така попара.
към текста >>

48. 17. Времето на злото и времето на доброто

Драган Петков

Учителят пожела да му сложат в чинията мляко с ориз.
Дежурните по кухня разсипваха яденето от казана. След като се каза молитвата започнахме да се храним. Учителят сръбна една-две лъжици от супата и изчака всички да свършат с първото ядене. Дойде време да се разсипва млякото с ориз от втория казан. От гъстото мляко, от добре свареният ориз и от доброто бъркане, сютляшът беше станал гъст. Учителят пожела да му сложат в чинията мляко с ориз. Сипаха Му и Той бавно го изяде. При последната лъжица Той ме погледна и се усмихна и отново един лъч от светлина излезна от Него и ме озари. След това Той пожела да Му се сипе втори път. Изяде я и при последната лъжица отново ме погледна и отново се случи същото. Разбрах всичко и бях благодарен, че Учителят оцени онази задача, която бях свършил.
към текста >>

49. 6. Дрънкане на пиано

Атанас Минчев

Майка ми е дежурна и поставя чиниите на масата, така че срещу мястото на Учителя поставяше една празна чиния, за да бъде заето мястото.
С парите,които чичо ми изпращаше от Белгия аз си купувах най-хубавите неща: имах най-хубавата цигулка, най-хубавите ски, обличах се като лорд и всеки ден си сменявах ризите. Имах 50 ризи. И всяка седмица минавах при бръснар, който ми правеше прическата и по моят глава се намираше най-голямата клиентела в София на този бръснар. Та на мен се паднаха всички пороци от няколко поколения. И така аз тръгвам като грешник в петък на обед при Учителя. Майка ми е дежурна и поставя чиниите на масата, така че срещу мястото на Учителя поставяше една празна чиния, за да бъде заето мястото. С тази чиния тя пазеше мястото за мене. Тя държеше аз да бъда седнал срещу Учителя. Когато идваше и сядаше Учителят, тогава му се сипваше супа в чинията, за да бъде топла. Казваше се молитва и всички започвахме да се храним. Учителят се хранеше много бавно и не говореше през време на яденето.
към текста >>

С тази чиния тя пазеше мястото за мене.
Имах 50 ризи. И всяка седмица минавах при бръснар, който ми правеше прическата и по моят глава се намираше най-голямата клиентела в София на този бръснар. Та на мен се паднаха всички пороци от няколко поколения. И така аз тръгвам като грешник в петък на обед при Учителя. Майка ми е дежурна и поставя чиниите на масата, така че срещу мястото на Учителя поставяше една празна чиния, за да бъде заето мястото. С тази чиния тя пазеше мястото за мене. Тя държеше аз да бъда седнал срещу Учителя. Когато идваше и сядаше Учителят, тогава му се сипваше супа в чинията, за да бъде топла. Казваше се молитва и всички започвахме да се храним. Учителят се хранеше много бавно и не говореше през време на яденето. Ако се случи, че някой сърба топлата супа, веднага някой ще го бутне с лакът и той спира да сърба шумно и да мляска.
към текста >>

Когато идваше и сядаше Учителят, тогава му се сипваше супа в чинията, за да бъде топла.
Та на мен се паднаха всички пороци от няколко поколения. И така аз тръгвам като грешник в петък на обед при Учителя. Майка ми е дежурна и поставя чиниите на масата, така че срещу мястото на Учителя поставяше една празна чиния, за да бъде заето мястото. С тази чиния тя пазеше мястото за мене. Тя държеше аз да бъда седнал срещу Учителя. Когато идваше и сядаше Учителят, тогава му се сипваше супа в чинията, за да бъде топла. Казваше се молитва и всички започвахме да се храним. Учителят се хранеше много бавно и не говореше през време на яденето. Ако се случи, че някой сърба топлата супа, веднага някой ще го бутне с лакът и той спира да сърба шумно и да мляска. Така че всичко се правеше по Високия Идеал. След обеда в неделя имаше концерт.
към текста >>

Следващият петък аз отново съм на Изгрева, майка ми е сложила чиния за мен срещу Учителя и аз отново съм седнал срещу Него.
По едно време Учителят се явява на балкона и с голям гърлен глас, необичаен за мене, съвсем по човешки, така да се каже, вика: „Престани, ти там с това пиано! “ До мен пристигна гласа Му много рязко, аз подскочих и станах от пианото. Поглеждам през прозореца и се взирах и гледах така, понеже си мислих, дали това е Учителят или друг човек, защото за пръв път аз Го чувам така да говори и аз Го почувствувах като човек земен, като всички , които бяха на Изгрева. Аз изтръпнах може би съм дрънкал различни мелодии, които не трябва да се свирят на Изгрева, може да съм дрънкал и фалшиво. За мен това бе цяла загадка. Следващият петък аз отново съм на Изгрева, майка ми е сложила чиния за мен срещу Учителя и аз отново съм седнал срещу Него. Аз съм седнал пред Него, навел глава и освен, че трябва да изповядвам пред Него пороците, които носех от града в себе си - моите и на рода ми, трябваше да изповядвам грешката от миналия петък, когато дрънках на пианото. Започнахме да се храним. След като свърши обеда Учителят се обръща към мен и ме пита: „Е, рекох, как върви твоята цигулка, свири ли? “ Аз вдигнах рамене и не казах нищо. Не знаех какво да отговоря.
към текста >>

50. 17. Побойник и Божието възмездие

Атанас Минчев

След като се нахранвахме, отново се казваше молитва и всеки ставаше и си прибираше чинията и лъжицата.
17. ПОБОЙНИК И БОЖИЕТО ВЪЗМЕЗДИЕ Беше един пролетен ден на 12.май 1936 г. Бяха се събрали много братя и сестри на общ братски обяд. Братството беше насядало на дървените маси, които бяха пред салона. Всеки един обед се изчакваше Учителят да дойде, правеше се обща молитва, а дежурните по кухня донасяха казана и след като бяха разсипали яденето в чиниите пожелаваха „приятен обед“. След като се нахранвахме, отново се казваше молитва и всеки ставаше и си прибираше чинията и лъжицата. Така направихме и този обед в този пролетен ден. След това се пръснахме и всеки отиде в бараката си. Обикновено това бяха часове за почивка. Някои дремеха, някои си поспиваха и Изгрева беше някак си пуст. В тези часове, непосредствено след обяда рядко се виждаше и срещаше човек по поляната и около салона.
към текста >>

51. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Това са тука чиния, лъжичка, чаши, всичко, с което Учителя си служеше навремето.
Тази е за Рила, на езерата. В.: Това е вече на Рила. Тази е Щилянова репродукция, нали? Т.: Да, това е снимка с брат Стоицев. Сега тази маса си е била също както по-рано и същите прибори ги имаме. Това са тука чиния, лъжичка, чаши, всичко, с което Учителя си служеше навремето. В: Тука виждаме френологична карта окачена на стената. Т.: Виж тука колко части има на човека в главата на тази цветна карта. В.: Да, има много неща. Това тук е Пентаграмата, това е разрешението за музея. Т.: Тази стая е цялата история.
към текста >>

52. 32. Жребият

Ангел Вълков

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Така Учителят сам реши този въпрос, понеже беше забелязал, че някои Му оглеждат чинията, какво ли има в нея.
В първите дни сестра Станка по навик готвеше на Учителя отделно. На обед на столуващите се сипваше от общата голяма тенджера, а на Учителя тя даваше специално от нея приготвена храна. Това продължи около една седмица. После Учителят каза: „Станке, повече няма да Ми готвиш отделно. И аз ще ям от там откъдето ядат всички други“. Така Учителят сам реши този въпрос, понеже беше забелязал, че някои Му оглеждат чинията, какво ли има в нея. Винаги Той слизаше на нашето равнище и се приспособяваше към нас. Имаше една сестра Магдалена, културна, завършила немска филология в Германия, но психически не беше добре и не беше много на себе си и винаги сядаше до Учителя. Тя дойде в Братството и започна да създава неприятности на Учителя и в една беседа Той спомена за нея, че в нея Божественото и човешкото са се следи в едно. Магдалена сядаше винаги до Учителя на масата на обед и постоянно Му правеше въртели. Тревожеше Него пък и всички нас.
към текста >>

Често пъти тя ловко посягаше и взимаше от чинията на Учителя нещо и веднага го туряше в устата си.
Най-после Николай отиде при Учителя да се извини и Го помоли да дойде на обяд. Той Му казал така: „Разпределете пейките на толкова номера, колкото хора сте и хвърлете жребие. И кой където му се падне, там да седне“. Ние веднага номерирахме пейките, хвърлихме жребие и какво ни беше учудването, когато на Магдалена се падна точно онова място, на което тя седеше до Учителя. Тогава всички се примирихме и тя продължаваше да седи до Учителя. Често пъти тя ловко посягаше и взимаше от чинията на Учителя нещо и веднага го туряше в устата си. Ние виждахме това, негодувахме, но помнехме жребият и мирувахме. Един летен ден се хранехме вън на масите пред салона. Пред Учителя освен яденето бяха турили една салата от чушки и домати. А Магдалена както седеше до Учителя крадешком и ловко посегна и грабна една чушка от салата и набързо я натика в устата си. Но чушката се оказа много лютива и тя като отвори уста и почна да пищи, почна да плюе на земята, потекоха й лиги и сълзите й текат обилно.
към текста >>

53. 35. Циганинът

Обърна се към мене и нареди: „Донеси една чиния и на него“.
Аз му казвам, че не може сега да влезе, защото е зает и сега ще обядва, а да дойде по-късно след обед. Аз говоря на висок глас и затова Учителят чу разговора ни на вратата. Излезе и сам го покани да влезе вътре. Досега не бях виждала циганин при Учителя да влиза. И това видях. Обърна се към мене и нареди: „Донеси една чиния и на него“. Поднесох и на двамата яденето както трябва и се отдалечих. Като мина половин час аз влезнах да прибера чиниите. Учителят се обърна към мен: „Сестра, донеси десет лева да дадем на човека“. Аз излезнах, но бях недоволна както от циганина, така и от госта пък си казах накрая: „Хем го нахрани, хем 10 лв. ще му даде“.
към текста >>

54. 38. СПОЛУЧЛИВИЯТ ОПИТ

Да вземем няколко глави чеснов лук, да обелим скилидките, да ги смачкаме на каша в чиния и да ги смесим със зехтин и малко оцет.
38. СПОЛУЧЛИВИЯТ ОПИТ Беше месец юли, ученическата ваканция беше започнала отдавна и аз като учителка бях свободна и пристигнах на Изгрева. На една беседа Учителят спомена за едно лечение за онези, които страдат от гръдна болест. А тогава вилнееше охтиката или туберкулозата на белия дроб. Много млади братя си заминаха от тази болест, макар че бяха ученици от Школата. Учителят ни каза рецептата. Да вземем няколко глави чеснов лук, да обелим скилидките, да ги смачкаме на каша в чиния и да ги смесим със зехтин и малко оцет. Ето, това е лечение за хора, които страдат от гръдни болести. До мен бе седнал един гърбав брат Руси, който кашляше непрекъснато. И като чух беседата си казах в себе си, че ще направя тази рецепта на Руси. След беседата отидох при Учителя и Му казах за намерението си. Той ме огледа внимателно и рече: "Добре, направи го!
към текста >>

55. 59. ДИНЯ И СЕМКИ

Седнах, разрязах един-два резена и ги изядох като отделях семките в една чиния.
Ами сега, да почвам със задачата. А там е казано, че трябва да се изяде. Казах си: „Тука няма вече да я нося по нагорнище. Сядам и започвам да ям. Тука е вече лесното". Седнах, разрязах един-два резена и ги изядох като отделях семките в една чиния. Но при третия резен динята ми се опря. Голяма диня, големи резени, лакоми очи. Ами сега? Задачата се състои в това, че сама трябва да я изям и то без почивки. Ядеш диня без прекъсване.
към текста >>

56. 25. ЧИСТИТА РЪЦЕ

Видях, че в Неговата чиния беше един от избелените домати, които ти сложи в гозбата.
"Тези може да ги измиете и да ги сложите вътре", каза един от добрите наши приятели, като погледна към врящата гозба. Аз видях, че доматите са много, а аз съм сама, но все пак избелих няколко и ги сложих вътре, за да го задоволя. Когато обедът завърши и всички весели и доволни се раздвижиха по всички посоки, аз се почувствувах изморена и седнах на един камък да си почина. Учителят с малка група тръгна към върховете. В това време при мене се спре една сестра, тази, която с тръбата съобщи, че обедът е готов и с това покани планинарите, ми каза: "Мила сестричко, аз бях близо при Учителя, когато обедът започна. Видях, че в Неговата чиния беше един от избелените домати, които ти сложи в гозбата. Той го пое с лъжицата и много сладко го изяде. След това ме погледна и каза: "Аз не обичам много домати в гозбата, но този изядох с голямо удоволствие. И знаете ли защо? ", запита. И отговори: "Защото ръцете на тази сестра са чисти".
към текста >>

57. 78. ПО ВСЯКО ВРЕМЕ: ПО ВСЯКО ВРЕМЕ

И всички пристигат със хлебец в ръка, с чиния, лъжица, със чаша, салфетка -във миг колело се прекрасно изви. 2.
78. ПО ВСЯКО ВРЕМЕ: ПО ВСЯКО ВРЕМЕ 1. Обед! - Викне някой. Върхът го повтаря. И всички пристигат със хлебец в ръка, с чиния, лъжица, със чаша, салфетка -във миг колело се прекрасно изви. 2. Учителят сяда на малкото столче пред малката маса, почаква и Той, дежурните сръчни, обедът започва с "Само Божията Любов е Любов". 3. Масивът прекрасен от Слънце огрян е, над него повява прохладен ветрец, на Ел Бур водите се тихо поклащат, над тях върховете пазители. Бдят. 4. Чинии, лъжици излеко потракват -обедът е вкусен, планински и лек, приготвен от сестри с Любов и със песен. Донесоха братя вода отдалеч. 5.
към текста >>

58. 15. ПАНЕВРИТМИЯТА И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Ако падне запалителна бомба да я вадя, те мислят, че така се вади като маслини от чиния.
Казва: "Страх ли те е". "Не ме е страх." "Стой тука и си гледай работата." Това ми го каза, когато тръгнаха за Мърчаево. "Школата не може да оставим без присъствие." И остана бай Ради и аз. И от друга страна мога да ти кажа, че когато Учителят напусна Изгрева, остави едно много хубаво присъствие тук. Идваха братята, даваха ми ключовете на жилищата си да се грижа за тях. Ако падне запалителна бомба да я вадя, те мислят, че така се вади като маслини от чиния. Но както и да е. Някои например Васил Иванов - художника, бяхме големи приятели с него, имахме голяма връзка с него, бяха избягали, но след два месеца се върнаха. Васил казал: "Какво правя аз, когато най-добрия ми приятел е на Изгрева". И от Сливен се върна обратно. Полека-лека започнаха да се връщат.
към текста >>

59. 10. ПРОТЕСТАНСКИТЕ ДЕЦА УТИВАТ ПРИ УЧИТЕЛЯ

След като влязох да си почина в палатката чух един мил глас и една възрастна сестра влезе в палатката при мене, поднасяйки ми чиния с прясно сварена картофена супа и нежно ми каза: "Сестрице, хапнете си, за да се подкрепите".
Бях се доста поуморила, затова тези, които ни посрещнаха, ми постлаха едно одеало върху което си полегнах. И така почивайки си видях в момента, че някои от братята сновяха чевръсто насам-натам, носеха камъни, греди и други материали, защото строяха заслона. В този заслон трябваше да се помести кухнята на лагера. Измежду тези работещи братя съзрях фигурата на един благороден старец облечен в светло сив костюм с бяла панамена шапка на главата. Приятелите на брат ми, които аз още не познавах му помогнаха да построи нашата палатка, тъй като всички лагеруващи обитаваха бели палатки настанени край езерото и по околните склонове и полянки. След като влязох да си почина в палатката чух един мил глас и една възрастна сестра влезе в палатката при мене, поднасяйки ми чиния с прясно сварена картофена супа и нежно ми каза: "Сестрице, хапнете си, за да се подкрепите". В: Коя беше тази? Веска: Сестра Стоицева, на Филип Стоицев майка му, Ана Стоицева. Впоследствие разбрах, че тази сестра е съпруга на нашия добър брат зъболекар Михаил Стоицев и майка на добрия ми приятел Филип Стоицев, също зъболекар, но вдъхновен цигулар, който с благоговение и вдъхновение обича да работи и аранжира много от музикалните мотиви дадени ни от Учителя. Аз й благодарих и останах в палатката, а тя беше построена на високо място и от нея се откриваше прекрасна гледка към езерото, върха "Харамията" и отсрещния рид. Вечерта край езерото лумна огън.
към текста >>

60. 24. НАЧАЛНИ ГОДИНИ НА ШКОЛАТА

Или чувал че индусите са вегетарианци и помня, че на едни заговезни хвърли чинията от масата, защото аз не знам, но нещо постно ядях.
Той като козарче ли, овчарче е бил, дядо му е намерил един буквар, чичо му го е бил купил и той сам се е учил да чете и да пише. Никак не е учил баща ми. Самоук е. Той с букварчето си е научил буквите сам и по този начин, -екой си, може би дядо му ги е казал, защото дядо му беше църковен певец и знаеше църковно-славянски да чете и той му е показвал буквите докато ги научи и така се е научил, а майка ми беше неграмотна. Баща ми не беше чувал за вегетарианство. Или чувал че индусите са вегетарианци и помня, че на едни заговезни хвърли чинията от масата, защото аз не знам, но нещо постно ядях. Около три години в семейството ми с баща ми бяха тия борби, брат. После по това време пишеха по вестниците срещу Учителя, говореха, че Учителят хипнотизирал, говореха най-лоши неща които сте чували да говорят за това и естествено. Но за да предотвратя това, аз го заведох при Учителя, още първата -година и когато Го видя, видях, той каза, като си излязохме вкъщи каза: „Ленче ма, казва, Той на светец прилича". Вижте колко хубаво го определи и после каза, а говори Учителят за Истината. А баща ми беше търговец, търговия с бакалия.
към текста >>

61. 127. ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ИЗГРЕВА

Преди да ме прати Учителя учителка, прати в „Парахода" една голяма такава продълговата чиния пълна с грозде, май памид беше, така от този цвят грозде, черно.
Значи пак за Учителя ме приемат нали и аз приемам това, че Учителят го прави. Той ми обеща нали хляба, а под хляб се разбира съществените нужди. Нали хляб, жилище и подслон да има човек. Имах го и както го виждаш имам го, както Той го обеща, така, че Той си удържа думата. Сега и аз трябва да си удържа само. Преди да ме прати Учителя учителка, прати в „Парахода" една голяма такава продълговата чиния пълна с грозде, май памид беше, така от този цвят грозде, черно. И в него две хубави големи круши. Когато видях това нали кой го донесе, един приятел го донесе в „Парахода" и когато го видях, аз видях един символичен език, че мене не ме искат в „Парахода" и ме изключват. Вместо три круши за трите му стенографки, имаше само две круши. Ама вече ми беше казано, че да отида учителка. И това така ме нарани, така много тежко ми стана.
към текста >>

62. 157. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКЪТ, КОЙТО ПАЗЕШЕ ТЯЛОТО МУ

Сега Учителят поприказва както си приказваше, и после каза: „Аз съм направил по един компот" - и ни даде по една паница така сипано от тези дълбоките, супена чиния компот от дюли, ама много хубав беше.
Савка, аз даже я питах: „Абе как го смилаш? Аз не мога толкова бързо да го смеля". А тя го смилаше някак, как го смилаше не мога да знам. Но, аз не можех и затова не ходех често. И двете отиваме. Сега Учителят поприказва както си приказваше, и после каза: „Аз съм направил по един компот" - и ни даде по една паница така сипано от тези дълбоките, супена чиния компот от дюли, ама много хубав беше. Цял живот ще го помня. И аромата му и не знам, нещо беше изключително. Не съм яла друг такъв компот, както Той ни даде и след като ни нахрани с компота и с хлебец, и хлебец и компот. Няма първо, второ, трето. Хлебец и компот.
към текста >>

63. 164. ЗАКЛЮЧЕНИТЕ СЪРЦА

В.К.: Искам да кажа с гърне ли, чиния ли, както сега се сяда?
В.К.: Там беше на Учителя. В.К.: В този клозет на Учителя влизаше ли друг някой? Е.А.: Не, в Учителювия никой не влизаше. В.К.: Той с клекало ли беше или с гърне? Е.А.: Клозети, не знам какво имаше, но чисто го държаха. В.К.: Искам да кажа с гърне ли, чиния ли, както сега се сяда? Е.А.: Имаше за сядане, да. Имаше, сядаше се, но на дървено беше. В.К.: На дървено. Е.А.: На дървено направено беше и чисто го пазеше. Тя Гръблашева се занимаваше с него и чисто го пазеше.
към текста >>

Излиза Учителят от стаята и носи една чиния с картофи.
Е.А.: Виж аз така съм ти казала това, не да го пишеш. В.К.: Но това е като една опитност, нали? Това е една много важна опитност, защото Учителят казва на едно място: „Не този ми е близък, който е непрекъснато до мене, а този, който чете Словото и го прилага! " Е.А.: Е да, като пример може да бъде, като пример. В.К.: Записал съм друг случай. Излиза Учителят от стаята и носи една чиния с картофи. Другата бе я изял. Среща ме и ми казва: „Нося картофи за Савка, къде е? Е.А.: Не, не каза, че носи картофи за Савка. Виж как беше, чакай. Точно искам.
към текста >>

64. 16.Първите години, когато започнах да слушам Учителя

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Веднъж един брат донесе в една голяма продълговата чиния пълна с хубаво грозде и само две круши върху гроздето.
Като се върнах от езерата, Учителят започна да се затваря за мене. Ако можеше да не ме поздрави, не ме поздравяваше. Ако можеше да избегне да ме срещне, ме избягваше. Аз виждах това и страдах. Учителят много често на нас стенографките ни даваше от плодовете, които носеха на него. Веднъж един брат донесе в една голяма продълговата чиния пълна с хубаво грозде и само две круши върху гроздето. Аз видах чинията с гроздето и двете круши. Когато видях двете круши, видях, че Учителя ме отделя от стенографките. Никога дотогава не беше се случвало такова нещо. Това още повече ме натъжи. Казах си: „Учителят не ме иска".
към текста >>

Аз видах чинията с гроздето и двете круши.
Ако можеше да не ме поздрави, не ме поздравяваше. Ако можеше да избегне да ме срещне, ме избягваше. Аз виждах това и страдах. Учителят много често на нас стенографките ни даваше от плодовете, които носеха на него. Веднъж един брат донесе в една голяма продълговата чиния пълна с хубаво грозде и само две круши върху гроздето. Аз видах чинията с гроздето и двете круши. Когато видях двете круши, видях, че Учителя ме отделя от стенографките. Никога дотогава не беше се случвало такова нещо. Това още повече ме натъжи. Казах си: „Учителят не ме иска". Аз се досещах, че това той го прави, заради това, което Любомир ми говори и тогава много се колебаех да отида при Учителя и да му кажа, че не съм съгласна с това, което Любомир ми говори, но надделя чувството, да не изложа Любомир.
към текста >>

65. 08 - 01. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Гледай си чинията." И така баща ми го респектира.
" -„То не е твоя работа, никой не го е изгонил от масата. Ако иска, да седне. Щом той е решил да седне отделно, ти защо му се месиш? " - „Ама защо се прави на важен? " - „То е негова работа. Гледай си чинията." И така баща ми го респектира. На другия ден вече из цялото село се знаеше - а то беше голямо село. 2500 души - из цялото село се знаеше, че аз съм станал вегетарианец, Който ме срещаше от по-големите хора, както и тия от моята възраст, питат: „Георге, вярно ли е това нещо? " Викам: „Вярно е." - „Защо? "- Всеки иска да ме разубеди. Обаче азот никого не се повлиях и след време, като видях, че не мога да им отговарям на въпросите, които ми задават, потърсих помощ от братовчед ми, Пеню Ганев, който беше станал две години преди мене вегетарианец, още като войник във войната, на фронта.
към текста >>

66. 08 - 15. КАК МОЖЕ ОБЩЕСТВО БЕЗ УСТАВ?

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Като излизала от приемната му, там имало едно парапетче, до парапета една маса и на масата чиния с три круши, много хубави, едри, хубави круши.
Отива тя, той си подава ръката, тя не му целува ръка, ами се ръкува с него, както равен с равен. Тя не знае, че другите целуват ръка. Тя сяда и мълчи, Учителят мълчи. Помълчали и Учителят навярно си помислил, че тая е съвсем зелена и не знае нито какво да пита, нито защо е дошла и тогава той й задал няколко въпроса и след туй станал. Тя пак си подава ръката, пак се ръкувала и излязла навън. Като излизала от приемната му, там имало едно парапетче, до парапета една маса и на масата чиния с три круши, много хубави, едри, хубави круши. Тя само погледнала към крушите и излязла навънка. Сестра Димитринка я чакала, хванала я под ръка и я повела към бараката си. А приятелката й, когато видяла крушите, си рекла на ума: „Ако ям такива хубави круши, и аз ставам Учител," Такава мисъл й минала. Когато те трогнали двете, Учителят извикал: „Ради, Ради да дойде! " Отиват, повикват Ради да дойде.
към текста >>

67. 09 - 150. РАЗДАЙТЕ ГО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Детето, докато е в майчиния скут, трябва ли да се безпокои за утре?
- „Чакайте, чакайте малко", каза брат Цеко и прибяга бързо до палатката си, сетил се бе за нещо. И ето, идва с една чиста консервна кутия: „Може да ми я напълните за утре", каза той. - „Сипете му да яде - казал Учителят - но за утре не! " От горния случай можем да направим следния извод: Не се осигурявайте за утре. Който е промислил за днес, той ще промисли и за утрешния ден. Детето, докато е в майчиния скут, трябва ли да се безпокои за утре? Това е грижа за майката. Ако това е вярно за детето, колко по-вярно е и за ония, които вършат волята на Отца!
към текста >>

68. 09 - 266. СЪНЯТ НА ДЯДО НИКОЛА

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Почнали да сервират ядене, като на всеки сипвали в чинията му, а пред дядо Никола вместо чиния имало един скъсан гумен цървул.
Но като обикалял около масата видял, че местата са номерирани и определени. На един стол пишело: място за българин. В този момент почнали да прииждат хора от най-различни народности и всеки сядал на своето място. Поканили дядо Никола на онова място, което било определено за българин. Друг българин нямало. Почнали да сервират ядене, като на всеки сипвали в чинията му, а пред дядо Никола вместо чиния имало един скъсан гумен цървул. Посегнали да му сипват ядене в цървула. Той протестирал, като искал и на него да дадат чиния. Отговорили му, кой каквото си е пратил, в него му се сервира. Склад няма и назаем не се дава. Тука всеки има само онова, което е подарил, когато е бил на земята.
към текста >>

Той протестирал, като искал и на него да дадат чиния.
В този момент почнали да прииждат хора от най-различни народности и всеки сядал на своето място. Поканили дядо Никола на онова място, което било определено за българин. Друг българин нямало. Почнали да сервират ядене, като на всеки сипвали в чинията му, а пред дядо Никола вместо чиния имало един скъсан гумен цървул. Посегнали да му сипват ядене в цървула. Той протестирал, като искал и на него да дадат чиния. Отговорили му, кой каквото си е пратил, в него му се сервира. Склад няма и назаем не се дава. Тука всеки има само онова, което е подарил, когато е бил на земята. „Ти, дядо Никола, като си бил долу, на земята, си подарил само едни скъсани цървули на един по-беден от теб. Сърди се на себе си," В този миг се събудил, цял зачервен от срам.
към текста >>

69. 11 - 2. МУЗИКАЛНО ОБУЧЕНИЕ

И събираме се целият клас да обядваме, но преди това закуска направихме и си прибрахме всичкото, поканихме и класния наставник, този при нас не беше, той беше се скрил в един шубрак, ний го открихме всички с класния състав, ний като взехме двете - аз, Мария Каракашева Дърева, отидохме и го поканихме, сложихме му една чиния, напълнихме я, сложиха салам и други, аз сложих парче кашкавал, който носих, сложих му козунак, хляб му дадохме, и обядвахме всички.
Имахме един класен наставник, беше белогвардеец, Николов ли беше, забравих. Той ни беше наставник, малко тъй белогвардеец, бекярин, човекът скромен, много добър като учител. Отиваме ний, сутринта викам: „Мамо, ще сложиш три яйца рохкички на мен, на Марийка Андреева, три рохкички в мойта торбичка, отделно на Марийка Каракашева. А пък на този ще му сложиш шест яйца преварени, на класния наставник." Като отиваме всички, аз нося китарата и мандолината и си вървим, и в една торбичка, тогава нямаше чанти, ами торбички, майка ми ушила и ми сложи козунак, сложи курабии, такива разни сладкиши. Майка ми месеше домашен хляб, бял хляб, мекичък, сложих и него, кашкавал ми сложи и сиренце, аз съм вегетарианка, други кой каквото носи. И събираме се целият клас да обядваме, но преди това закуска направихме и си прибрахме всичкото, поканихме и класния наставник, този при нас не беше, той беше се скрил в един шубрак, ний го открихме всички с класния състав, ний като взехме двете - аз, Мария Каракашева Дърева, отидохме и го поканихме, сложихме му една чиния, напълнихме я, сложиха салам и други, аз сложих парче кашкавал, който носих, сложих му козунак, хляб му дадохме, и обядвахме всички. Той стеснителен, бекярин човек, чужденец. В.К.: Та как мина? Верка: Да де, и после да, обедът, закуската и прибираме. И аз сядам да свиря на мандолина. Почвам „Боряна".
към текста >>

70. 14 - 1. ГЕОРГИ КУРТЕВ В СПОМЕНИТЕ НА ВНУЧКАТА МУ НАДКА БОЕВА

Надка Боева

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.

Готвеше се в големи казани и оттам се сипваше на всеки в чиния и така минаваше обедът в песни и интересни разговори.
И така се създаваше много хубава, топла атмосфера през всичкото време. И така по цял ден в песни и молитви минаваше времето. Сега разбирам колко са били предани на делото на Учителя. Тогава всички се хранехме отвън, пред къщата. Постилаха едни такива дълги месали, трапезите заемаха едно голямо пространство. Готвеше се в големи казани и оттам се сипваше на всеки в чиния и така минаваше обедът в песни и интересни разговори. Носеха много бонбони и черпеха. Така минаваше весело денят. Някои разказваха свои случки и преживявания и спомени с Учителя. Спомням си, например, една жена от село Карагеоргиево, която ми е разказвала, че имали една нива, която продали и парите разделили с няколко души, за да отидат на събор в София, за да видят Учителя. Те много жадували да видят и чуят Учителя.
към текста >>

71. 25 - 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ

На 25 октомври след съобщенията от частен характер каза се от един светъл дух да приготвим дълбока чиния, пълна с вода и я оставим на масата 1 метър пред медиумите; те седяха на първия ред, 20 минути след угасване на ламбата всички останахме учудени, като видяхме, че наистина медиумите са измокрени и около чинията с вода е съвсем мокро.
Казва, че е бил жив погребан, но умрял после в страшни мъки при съзнание, че се намира в гроба. Показва си ноктите на медиума, които са пълни с трески, правил усилия да се спаси и драскал сандъка. Съветва всички да бъдат трезвени и по-редовни в ядене, за да не изпаднат в неговото положение. Иска молитва, благодари и си отива. Де може медиумът да измъдри това? На 25 октомври след съобщенията от частен характер каза се от един светъл дух да приготвим дълбока чиния, пълна с вода и я оставим на масата 1 метър пред медиумите; те седяха на първия ред, 20 минути след угасване на ламбата всички останахме учудени, като видяхме, че наистина медиумите са измокрени и около чинията с вода е съвсем мокро. Кой е пръскал медиумите, когато чинията с водата никой от присъстващите не е можал да достигне? На 12 ноември. Духът води медиума в една дълбочина с голям огън! И му казва, че това е мястото, дето ще иде свещеник Щ., а за свещещик А. казва, че ще е само 2 години в чистилището.
към текста >>

Кой е пръскал медиумите, когато чинията с водата никой от присъстващите не е можал да достигне?
Показва си ноктите на медиума, които са пълни с трески, правил усилия да се спаси и драскал сандъка. Съветва всички да бъдат трезвени и по-редовни в ядене, за да не изпаднат в неговото положение. Иска молитва, благодари и си отива. Де може медиумът да измъдри това? На 25 октомври след съобщенията от частен характер каза се от един светъл дух да приготвим дълбока чиния, пълна с вода и я оставим на масата 1 метър пред медиумите; те седяха на първия ред, 20 минути след угасване на ламбата всички останахме учудени, като видяхме, че наистина медиумите са измокрени и около чинията с вода е съвсем мокро. Кой е пръскал медиумите, когато чинията с водата никой от присъстващите не е можал да достигне? На 12 ноември. Духът води медиума в една дълбочина с голям огън! И му казва, че това е мястото, дето ще иде свещеник Щ., а за свещещик А. казва, че ще е само 2 години в чистилището. Казва му, че то се дели на 4 области: обитателите на които носят съответно облекло в първата - тъмно кафяво, във втората - кафяви, третата - куршумени и четвъртата - кремави.
към текста >>

72. 29. ВЯРАТА КАТО ЗАКОН

ТОМ 12

Прилича на чиния.
Рядко ще срещнеш някой човек, когото, като видиш, да ти е приятно. Това е за прозорците. Има и врата. Това какво е? (- Чаша.) Но толкоз голяма чаша може ли? Прилича на чиния. В една къща чинийка ли трябва да бъдеш или чаша? Кое е по-важно: чиния или чаша? В едно отношение човек трябва да бъде чаша, а в друго отношение трябва да бъде чиния. Това на какво прилича още? (- На поливалник, на лейка.) Чашата е един символ.
към текста >>

Кое е по-важно: чиния или чаша?
Има и врата. Това какво е? (- Чаша.) Но толкоз голяма чаша може ли? Прилича на чиния. В една къща чинийка ли трябва да бъдеш или чаша? Кое е по-важно: чиния или чаша? В едно отношение човек трябва да бъде чаша, а в друго отношение трябва да бъде чиния. Това на какво прилича още? (- На поливалник, на лейка.) Чашата е един символ. Не се смущавайте. Аз не искам да ви оплета, че да не знаете, не, но искам да ви покажа, че символите могат да се превърнат.
към текста >>

В едно отношение човек трябва да бъде чаша, а в друго отношение трябва да бъде чиния.
Това какво е? (- Чаша.) Но толкоз голяма чаша може ли? Прилича на чиния. В една къща чинийка ли трябва да бъдеш или чаша? Кое е по-важно: чиния или чаша? В едно отношение човек трябва да бъде чаша, а в друго отношение трябва да бъде чиния. Това на какво прилича още? (- На поливалник, на лейка.) Чашата е един символ. Не се смущавайте. Аз не искам да ви оплета, че да не знаете, не, но искам да ви покажа, че символите могат да се превърнат. Един символ може да се превърне, (фиг.29.3) Това какво става?
към текста >>

Значи чашата стана на чиния, стана и на лейка.
Щом те се кръстосат, ти си научил първата буква. За да научиш втората буква, какво трябва да бъдеш? б-значи трябва да туриш някаква основа, темел, някъде да се хванеш. Първото показва, че имаш семе, а второто показва, че си посял семето и поникнало в земята. Ние се отклонихме от предметното учение. Значи чашата стана на чиния, стана и на лейка. Ако от чашата премахнем дръжката, става на гърне. Гърнето на какво ще стане? Това са длъжности, служби, които гърнето взима. Те са високи служби, разбира се. Каква е службата на чашата?
към текста >>

В чинията има прогрес.
Гърнето на какво ще стане? Това са длъжности, служби, които гърнето взима. Те са високи служби, разбира се. Каква е службата на чашата? Службата на чашата е да гребе и да взема. В чинията има прогрес. С чашата ще вземеш, ще напълниш чинията и ще изливаш. Чинията е само за човека, а лейката е за растенията. Значи чашата може да върши няколко служби: да черпи вода, да държи гореща вода в себе си. Като чиния? А като лейка има служба да раздава водата на растенията.
към текста >>

С чашата ще вземеш, ще напълниш чинията и ще изливаш.
Това са длъжности, служби, които гърнето взима. Те са високи служби, разбира се. Каква е службата на чашата? Службата на чашата е да гребе и да взема. В чинията има прогрес. С чашата ще вземеш, ще напълниш чинията и ще изливаш. Чинията е само за човека, а лейката е за растенията. Значи чашата може да върши няколко служби: да черпи вода, да държи гореща вода в себе си. Като чиния? А като лейка има служба да раздава водата на растенията. Чашата е преобразувана от цветовете.
към текста >>

Чинията е само за човека, а лейката е за растенията.
Те са високи служби, разбира се. Каква е службата на чашата? Службата на чашата е да гребе и да взема. В чинията има прогрес. С чашата ще вземеш, ще напълниш чинията и ще изливаш. Чинията е само за човека, а лейката е за растенията. Значи чашата може да върши няколко служби: да черпи вода, да държи гореща вода в себе си. Като чиния? А като лейка има служба да раздава водата на растенията. Чашата е преобразувана от цветовете. Човек е направил чашата, той взима чашата и я пълни с вода.
към текста >>

Като чиния?
Службата на чашата е да гребе и да взема. В чинията има прогрес. С чашата ще вземеш, ще напълниш чинията и ще изливаш. Чинията е само за човека, а лейката е за растенията. Значи чашата може да върши няколко служби: да черпи вода, да държи гореща вода в себе си. Като чиния? А като лейка има служба да раздава водата на растенията. Чашата е преобразувана от цветовете. Човек е направил чашата, той взима чашата и я пълни с вода. Човек винаги подражава на Бога. Де са тогава чиниите в природата?
към текста >>

73. 23. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ НА ИЗГРЕВА

М.Г.: За Савка си спомням като идваше, нали, носеше една такава чиния, излизаше от Учителя, тя много често беше при Учителя, почти все там и носеше една продълговата голяма чиния, пълна със залъчета, най-различни залъчета и ме среща мене, аз отивам при Паша.
Не можа да ме осъди, не се яви на делото. В.К.: А как Учителят я е излекувал от главата й? М.Г.: Държал си е ръката над главата й, тя самата го е казвала, така и тя станала отново, и главоболието е изчезнало, и по тоя начин я е излекувал. Да. Разправих тая история заради материални неща между духовни хора. В.К.: За Савка Керемидчиева. М.Г.: За Савка си спомням като идваше, нали, носеше една такава чиния, излизаше от Учителя, тя много често беше при Учителя, почти все там и носеше една продълговата голяма чиния, пълна със залъчета, най-различни залъчета и ме среща мене, аз отивам при Паша. Цял ден киснех там. И казва: „Милке, вземи си, това е от Учителя. Виж хапчета, туй, онуй. Ял, оставил, това онова - за благословение." И аз си взимам едно. „Вземи си още едно." До трички.
към текста >>

74. 28. ПОГРЕБЕНИЕТО НА ТЯЛОТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ

Савка като излизаше от Учителя, а Учителят й даваше най-различни хапки - от това опитала, от онова опитала, и после вика: „Вземи ги тези неща." И вика: „Това е свещено, вземи си, вземи си една хапка от чинията на Учителя." Тя така Го боготвореше.
В.К.: Тереза Керемидчиева. М.Г.: Тереза Керемидчиева, майката на Савка. Тя беше много разположена към Учителя, но сестра Тереза не беше към мене разположена. Не, не знам защо. Но Савка, да. Савка като излизаше от Учителя, а Учителят й даваше най-различни хапки - от това опитала, от онова опитала, и после вика: „Вземи ги тези неща." И вика: „Това е свещено, вземи си, вземи си една хапка от чинията на Учителя." Тя така Го боготвореше. Но имах чувството, че тя понеже някак си е любимка на Учителя, но нито Елена, нито Паша, а Паша беше по-въздържана така де, ама не я харесваха нещо. Тя беше нещо като дете. Така детски характер имаше. В.К.: Да, то е и ревност между другото. М.Г.: Е, едва ли ревност, Паша беше много разумен човек.
към текста >>

75. 31. БИБЛИЯТА НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

Една продълговата чиния и вътре хапки, хапки, хапки от най-различни.
Ето и тая още не е разрязана докрая. И тогава понеже Паша ми каза: „Милке, ти виждаш, аз вече не виждам, за какво да седят при мене? Иди от Миката Каишева и си ги вземи." И тогава видях състоянието на книгите на какво положение са стигнали. В.К.: Казахте няколко случая със Савка. М.Г.: И Савка ми дава тая Библия един ден да я чета и почвам да чета между беседите и нея и казва, а носи нещо в ръце. Една продълговата чиния и вътре хапки, хапки, хапки от най-различни. От баницата, от кекса, от това, от онова, какви ли не парчетии. Вика: „Вземи си, Милке, вземи си, това е от Учителя." И викам: „От кое да си взема? " - „От което искаш си вземи." Взимам си от всичките по малко. „Това от Учителя, благословение е" - казва тя. Но Учителят си замина и Савка се разболя.
към текста >>

76. 5. ЗНАЯ ЦЕНАТА НА ТАЗИ СВОБОДА

В малкия клуб на така наречиния „Бабешки дом" се събираха работниците от независимите професионални съюзи - металици, обущари, шивачи, текстилци, печатари, бръснари, дърводелци, търговски служители.
5. ЗНАЯ ЦЕНАТА НА ТАЗИ СВОБОДА вестник „Труд" от 29.05.1976 година, брой 127 Днес посрещаме изборите с радост, с голяма тържественост като в свободна страна. Но аз зная цената на тази свобода и спомените ми ме връщат през 1931-1932 година, когато предстояха избори в София. В малкия клуб на така наречиния „Бабешки дом" се събираха работниците от независимите професионални съюзи - металици, обущари, шивачи, текстилци, печатари, бръснари, дърводелци, търговски служители. Когато забраниха събирането ни в „Бабешкия дом", продължихме сбирките в клуба на ул. „Позитано" N 1. Таванът гъмжеше от хора. Като сега са пред очите ми купчинките работници по тавана, наобиколили своя секретар - кои на столове, кои клекнали, а някои даже седяха на прашния под - погълнати всички от една и съща вълнуваща ги идея - подготовката на престоящите избори. Секретар на нашата група беше Димитър Христов (Ляпчето), който отговаряше за младежите на бръснаро-фризьорския бранш.
към текста >>

77. Приложение Десето

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Като награда получавам благодарност и една отрупана чиния с пасти.
Междувременно пристига един камион с безалкохолни напитки. Собственикът е мъж, а двамата продавачи - жени. Започва разтоварване и носене. Оставям затворената раница и около час пренасям каси. В погледите им чета недоумение: „Това ли е престъпника, когото „братята" и „сестрите" заклеймиха". Като награда получавам благодарност и една отрупана чиния с пасти. От пастите се отказвам, а искам разрешение да продавам книгата. Получавам разрешението и изваждам книгите от раницата. След десетина дена имам работна среща с Вергилий при Марийка Марашлиева. Отивам в нарочения час. В хола на масата седят Вергилий, Марийка и вече познатата ми Павлина Даскалова.
към текста >>

78. 24.ТЕНДЖЕРА СЪС СТАР ФАСУЛ

Разсипахме супата, стигна за всички, на всекиго по пълна препълнена чиния и даже остана малко и за прегладнелите.
Но казаното от Учителя е свършено. Прибавихме горещата вода, към гъсто свареният фасул и необходимите още подправки и стана една разкошна бобена чорба. Като излязох след това навън от кухнята, гледам масите пред салона, на които се хранехме, напълнени с хора. Бързо наслагахме чиниите и приборите за ядене, дойде и Учителя на масите. В залисията си, бяхме забравили за тази официалност - да го поканим. Разсипахме супата, стигна за всички, на всекиго по пълна препълнена чиния и даже остана малко и за прегладнелите. Как стана, че дойдоха толкова хора, не разбрах. Но, ако не бяхме изпълнили указанията на Учителя, пресметнах, че за всекиго щеше да се падне по оскърбително малко. Щяхме много да се изложим. Как Учителя знаеше! По какъв подтик дойдоха толкова приятели от града и от Изгрева?
към текста >>

79. 48. КРУШИТЕ

Пред Учителя сложиха от тях в една чиния.
48. КРУШИТЕ Салонът, в който Учителят държеше своите беседи и салона, в който се хранехме при неблагоприятно време бяха разположени под прав ъгъл и пред тях имаше засадени, облагородени лешници и една дюля с разкошна корона. Под тези дървета, с много добре оформени корони, братята бяха направили дълги маси, на които се хранехме при хубаво време. Един обед съм седнал до Учителя, раздадоха за десерт едри жълти круши. Пред Учителя сложиха от тях в една чиния. Той взе една круша, отряза парче и ми го подаде. Като го изядох ме попита. „Хубава ли е крушата? " Отговорих Му, че не ми харесва, кисела и стипчива е. След това от същата чиния, Той взема друга круша, отряза и от нея парче и ми го подаде.
към текста >>

След това от същата чиния, Той взема друга круша, отряза и от нея парче и ми го подаде.
Пред Учителя сложиха от тях в една чиния. Той взе една круша, отряза парче и ми го подаде. Като го изядох ме попита. „Хубава ли е крушата? " Отговорих Му, че не ми харесва, кисела и стипчива е. След това от същата чиния, Той взема друга круша, отряза и от нея парче и ми го подаде. Тази круша беше сладка, ароматна и се топеше в устата като крем. Когато ме запита за нея, аз разбира се му отговорих, че е много хубава. Погледна ме тогава, подаде ми цяла круша и ме попита: „Знаеш ли, защо едната беше кисела и стипчива, а другата с толкова приятни качества? " Отговорих Му, че не зная. Тогава се усмихна Той и ми каза: „Киселата и стипчивата е получила повече от влиянието на Земята, а крушата с приятните качества е получила повече от влиянието на Слънцето".
към текста >>

80. 18. ЗОДИАКЪТ

Той е слязъл от причиният свят в умственият, от умственият в астралният, от астралният във физическият, където най-после е спрял.
Знака Телец е принципа на Майката т.е. на онази сила, която създава всички неща. Знака Близнаци представлява принципа на Космичният ум. Той свързва всички същества в едно цяло, тези три знака се повтарят четири пъти в годината. Те съответствуват на четирите полета, през които човек е минал, докато дойде на Земята. Той е слязъл от причиният свят в умственият, от умственият в астралният, от астралният във физическият, където най-после е спрял. Всеки градус от зодиака съдържа в себе си известни дарби и възможности. Роденият под знака Козирог, обмисля добре нещата и тогава се проявява. Главното качество на Водолея е чистотата, който е попаднал под негово влияние, той непременно трябва да се пречисти. Чистотата пък е свързана с водата, чрез която новият живот ще дойде. Добре е човек да се роди в зодията на Водолея.
към текста >>

81. 15. ЕЛЕКСИР

Пред него е чиния с едри, жълти, узрели круши.
Именно, точно това. Човешкият род още не е узрял за такива велики и могъщи неща, защото ще ги употреби и за зло. В.К. И този елексир на живота, ще бъде едно много голямо и силно оръжие, пак насочено срещу човечеството. Н.Д. Да, разбира се. На един обед, на масите пред салона на Изгрева съм седнал срещу Учителя. Пред него е чиния с едри, жълти, узрели круши. Той взема една круша и ми подаде парче от нея. Крушата е кисело-стипчива, една такава дървениста, но изядох парчето. След това Той взема друга круша и ми подава също такова парче. Тази круша е сладка, ароматна, просто се топи в устата. Учителят ме погледна и ме попита: „Знаеш ли защо първата круша беше такава кисела, стипчива, дървениста, а втората така хубава?
към текста >>

82. 26. ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

Обеда свърши и донесоха пред Учителя чиния с едри жълти круши.
Трети беше един брат - Кирил Паскалев, който следваше медицина и работи като доктор известно време. Така, че няколко братя за един къс период от младите си заминаха, и не мога да си спомня за кой става въпрос. В.К. Защото, аз си спомням Учителят казва нещо, във връзка с това, че му слагат кюмюр да гори в печката му в стаята и той казва, че не иска да се горят въглища, защото се освобождават тези лемурийски духове. Значи този брат се свързал с лемурийците. Един ден, по обяд, на масите пред салона бях седнал точно срещу Учителя. Обеда свърши и донесоха пред Учителя чиния с едри жълти круши. Учителят взема една круша, разряза я и ми даде едно парче от нея. След като го изядох, Той ме попита:" Хареса ли ти крушата? " - Не, отговорих аз, крушата е стипчива и кисела. Взема друга круша и от нея ми отряза парче, изядох и него. „Тази хареса ли ти?
към текста >>

83. 15. ПОДАРЪК ЗА МУЗИКАНТА

ТОМ 16

Учителят се протегна с дясната Си ръка до една голяма, дълбока чиния, в която бяха сложени и подбрани хубави и големи ябълки.
Когато бяхме на поляната, там имаха думата само цигуларите, А на нашите екскурзии по Витоша или Рила, музикантите носеха на гърба си, освен раниците си с провизии, но и цигулките си, закачени върху обемистите си раници. Винаги при Учителя имаше някой, който беше със своя инструмент. Най-често това бе цигулката. В една от последните Си беседи на Земята, в салона на Изгрева, Учителят, както говореше, спря, после ни огледа и каза: „Този брат, Симеон Симеонов - и го посочи с пръст, - през всичкото време на Школата ни е свирил братските песни и не ни е оставил никога, а вие не сте се сетили никога да го почерпите и да му благодарите за това. Затуй сега аз ще го почерпя вместо вас и от мое име! Учителят се протегна с дясната Си ръка до една голяма, дълбока чиния, в която бяха сложени и подбрани хубави и големи ябълки. Обикновено това се смяташе като голямо благословение - да присъствува пред масата му онзи плод, който земята българска ражда, поднесен от онези ръце, които са създали благата, чрез този плод. Дълбоката, отрупана чиния с плодове беше и символ на плода на Любовта и символика за обещанието на учениците, че първият плод на човешката душа принадлежи на Бога и на Учителя, който сваляше Божието Слово чрез българската реч. Учителят взе най-голямата и хубава ябълка и я подаде на Симеон Симеонов. Той я взе и благодари на Учителя. Всички смятахме, че той заслужава този подарък на Учителя, изразен символично, чрез една ябълка, като символ на Мъдростта.
към текста >>

Дълбоката, отрупана чиния с плодове беше и символ на плода на Любовта и символика за обещанието на учениците, че първият плод на човешката душа принадлежи на Бога и на Учителя, който сваляше Божието Слово чрез българската реч.
Най-често това бе цигулката. В една от последните Си беседи на Земята, в салона на Изгрева, Учителят, както говореше, спря, после ни огледа и каза: „Този брат, Симеон Симеонов - и го посочи с пръст, - през всичкото време на Школата ни е свирил братските песни и не ни е оставил никога, а вие не сте се сетили никога да го почерпите и да му благодарите за това. Затуй сега аз ще го почерпя вместо вас и от мое име! Учителят се протегна с дясната Си ръка до една голяма, дълбока чиния, в която бяха сложени и подбрани хубави и големи ябълки. Обикновено това се смяташе като голямо благословение - да присъствува пред масата му онзи плод, който земята българска ражда, поднесен от онези ръце, които са създали благата, чрез този плод. Дълбоката, отрупана чиния с плодове беше и символ на плода на Любовта и символика за обещанието на учениците, че първият плод на човешката душа принадлежи на Бога и на Учителя, който сваляше Божието Слово чрез българската реч. Учителят взе най-голямата и хубава ябълка и я подаде на Симеон Симеонов. Той я взе и благодари на Учителя. Всички смятахме, че той заслужава този подарък на Учителя, изразен символично, чрез една ябълка, като символ на Мъдростта. Учителят си замина и след това възрастните приятели си избраха ръководство. Тогава Симеон Симеонов си спомни за този случай и си въобрази, че Учителят му бил дал ябълката и му бил казал, че Той го оставя да ни ръководи и да ни бъде ръководител.
към текста >>

84. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.

ТОМ 16

Като ядеш, не доизяждай всичко в чинията си, остави нещо в нея.
1998 г. (Бел. М. И.) Никога не се лакоми да ядеш повече, отоколкото трябва. Всякога оставяйте малко гладни. Мойсей казва: кога женеш, недооженвай съвсем нивата си, остави класове в нея, за да има за бедните. Като ядеш, не доизяждай всичко в чинията си, остави нещо в нея. Човек, който всичко дояда в чинията си, работите му не вървят добре. Същият закон се отнася и до мислите. Не желай да разбереш една мисъл докрай, това е лакомия. Не желай да бъдеш такъв поет, музикантан, че да няма втори като тебе. Това е непостижимо.
към текста >>

Човек, който всичко дояда в чинията си, работите му не вървят добре.
(Бел. М. И.) Никога не се лакоми да ядеш повече, отоколкото трябва. Всякога оставяйте малко гладни. Мойсей казва: кога женеш, недооженвай съвсем нивата си, остави класове в нея, за да има за бедните. Като ядеш, не доизяждай всичко в чинията си, остави нещо в нея. Човек, който всичко дояда в чинията си, работите му не вървят добре. Същият закон се отнася и до мислите. Не желай да разбереш една мисъл докрай, това е лакомия. Не желай да бъдеш такъв поет, музикантан, че да няма втори като тебе. Това е непостижимо. Така ти ще намериш своето нещастие.
към текста >>

85. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

ТОМ 16

Дадох на бай Георгеви една чиния и у Младенови вечеряхме качамак и мед.
И при това, без свой човек - стои между хора, но е като в пустиня. 9.Х.1934 год., вторник Станах на присъмване. Написах на сестрата Неда една картичка и на Еленка затворено писмо и ги изпратих по Младен в Годеч. Младен ми донесе 27 кгр. мед по 26 лева от Арсо Соколов. Дадох на бай Георгеви една чиния и у Младенови вечеряхме качамак и мед. Времето облачно с много студен вятър. 10.Х.1934 год., сряда Събудих се на присъмване. След силни астрални напрежения, станах. Сън. Сънувах, че съм някъде отишел на екскурзия. Оставам да нощувам в една срутена изоставена къща.
към текста >>

86. I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.

Елена Хаджи Григорова.

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

Поднесоха ми в една чиния малко квакер, приготвено специално за двама ни с Пеньо, като вегетарианци.
Аз стоя до прозореца, при мен надошли момичета от махалата, с тях приказвам, а Пеньо разговаря с домашните си. Жените се разтичаха да готвят. Сложиха да обядват. Наредиха се около трапезата и почнаха да се хранят гозба с месо. Аз съм до прозореца и съм гладна. Поднесоха ми в една чиния малко квакер, приготвено специално за двама ни с Пеньо, като вегетарианци. Хапнах малко от свян, а момичетата около мене го разграбиха. Още по-силно почувствувах глада и рекох на себе си: „Тези хора само за тях си наготвиха", а докато си мислих това, ето че ми подадоха една паница със сварен ориз. Аз се зарадвах и рекох: „Сега вече ще се нахраня." През време на храненето на неговите домашни, той стоеше срещу тях прав като младоженик, аз стоя и си мисля какво да правя - дали и аз да застана при него или да си стоя настрана. Това нещо било като един вид обичай за почит на стария и съобразявайки се от това, да ме не намрази баща му, току се изправих и аз до Пеньо с една стомна в ръката, пълна с вода, ще им давам със стомната вода, както по сватбите булките черпят с вино гостите и им целуват ръка. Пеньо пристъпи към баща си и му целуна ръка, а баща му пропръска ръката на Пеньо с нещо, което имаше в ръката си.
към текста >>

Сънувах, че съм у сестра Златева и видях, че тя с една дълбока чиния отива за мляко, излязох от стаята и поръчах да вземе и за мен 1 /2 килограм, а пред вратата видях Мичето.
На 22.IX.1937 г., от 1 1/2 до 3 ч почивах и сънувах: Двамата с Пеньо пътуваме по вода, като в лодка, но карана като че ли от коне. Много хубаво я караха, знаеха пътя, а ние безгрижно седяхме вътре. Сънят следобед беше. На 28.XI.1938 г. сутринта, след като изпратих Пеньо в 6 ч за село, аз четох бележките от петъка и към 7 ч ме улови дрямка и заспах. Сънувах, че съм у сестра Златева и видях, че тя с една дълбока чиния отива за мляко, излязох от стаята и поръчах да вземе и за мен 1 /2 килограм, а пред вратата видях Мичето. Тя ми каза: „Еленке, Учителят поръча - каза да работим, трябва да работим, да работим! " После се намерих като у сестра Динова. Там имаше едно момиче, русо, младо, нейно внуче, с музикални дарби. Аз с него се разправях и бях си вземала хляб, та ядох у тях. И точно към 9 ч се пробудих с гласа на един млад брат, чийто глас слушах и след като се събудих и дълго време звучеше този глас в ушите ми.
към текста >>

87. 8. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 23.XII.1936 г.

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Почука на вратата ми и ми се даде една чиния ядене и варени кестени, приготвени само за Учителя.
" Това е закон! Мисли, Пеньо, и ти върху този закон, за да видим каква светлина ще озари твоето съзнание - какви мисли и какви идеи ще ти дойдат. Може би и твоето писмо, като го получих, ме насочи да се спра върху този стих. Вчера, както работех усилена физическа работа (чистих джамове), мислих върху този стих и безброй мисли както бистър планински поток течаха в моето съзнание. Имах добро вътрешно разположение надуха, понеже бях си направила връзката с Великия за този ден и през целия ден ми се въртеше в главата все този стих: „Не явно, а тайно някак си." И не само в мисловия, в причинния и Божествения свят, но и на физическия свят този закон изяви реалността си. Как? Почука на вратата ми и ми се даде една чиния ядене и варени кестени, приготвени само за Учителя. И който ги донесе, и той сам не знаеше. И това ми се изпрати от Учителя не явно, но тайно някак си. Това е метод! Обяснявам си го така, понеже мислих върху този стих и върху методите за неговото приложение и за да ми докажат от горе колко е реален този закон, донесоха ми ядене по чуден начин и то тогава, когато работех не обществена работа, не за Бога, а лична - за себе си, и нямах време да си сготвя, понеже дните са малки, а работата - много и непосилна без ничия помощ. Но аз казвам: не е лична, а е пак за Бога, защото и в мен живее Бог, както в личностите, които образуват обществото.
към текста >>

88. 62. Михал Луканов. 62.8. Видение - Учителят посещава град Пазарджик

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

След две-три минути донесе в един поднос една чиния, в която, за моя изненада, имаше картофи с говеждо месо с голям кокал и то старо, вчерашно ядене.
В това време сестрата излезе, спусна се към Него, хвана Му ръката и я целуна. После го прихвана иззад гърба и каза: - Хайде, Учителю! - и аз - след тях, влязохме в стаята. - Учителят е гладен, сестра - казах аз. - Добре - отвърна тя и ни покани да седнем около кръглата маса с бяла покривка. След две-три минути донесе в един поднос една чиния, в която, за моя изненада, имаше картофи с говеждо месо с голям кокал и то старо, вчерашно ядене. Щом го сложи на масата, Учителят почна да яде, като че ли е много гладен. А аз си помислих: „Учителят е проял месо." Той схвана думите ми и каза: - Гладен съм. Тогава аз, не зная как, схванах, че грешката е моя. Че аз, като ръководител, нищо не съм Му приготвил. Но че, все пак, макар и да е месо - в смисъл, че е това символ на стария живот - Той все пак предпочита и старото учение да изповядваме, но само да работим, отколкото нищо да не правим.
към текста >>

89. 73. Елена Андреева за Учителя. 73.1. Обядът пристига навреме

VIII. Биографични бележки. Д-р Стефан Кадиев

Тя носеше една пълна чиния с хубави, зрели, хрупкави череши и върху тях - хубава питка пресен хляб.
Те сега са на обяд, няма да ми откажат, ще ме поканят да се наобядвам! " - „Не - рекох си, - това е под моето достойнство! " И си казах примирено: „Но хората могат и да погладуват малко - защо да не остана един ден без обяд? " Бях задълбочена в тая задача и почти чувствувах радост, че съм могла да се справя с глада си, когато на прозореца ми се похлопа. Отворих. Беше сестра Маргарита Мечева. Тя носеше една пълна чиния с хубави, зрели, хрупкави череши и върху тях - хубава питка пресен хляб. Тя ми подаде чинията и рече: - Вземи, Учителят ти ги праща! Аз взех и благодарих. Няма да тълкувам как, по какъв начин Той беше разбрал моето състояние и как така правилно и навреме ми помогна. Аз ви разказвам факта, без да правя каквито и да било коментарии. Записал: Стефан Кадиев
към текста >>

Тя ми подаде чинията и рече: - Вземи, Учителят ти ги праща!
" - „Не - рекох си, - това е под моето достойнство! " И си казах примирено: „Но хората могат и да погладуват малко - защо да не остана един ден без обяд? " Бях задълбочена в тая задача и почти чувствувах радост, че съм могла да се справя с глада си, когато на прозореца ми се похлопа. Отворих. Беше сестра Маргарита Мечева. Тя носеше една пълна чиния с хубави, зрели, хрупкави череши и върху тях - хубава питка пресен хляб. Тя ми подаде чинията и рече: - Вземи, Учителят ти ги праща! Аз взех и благодарих. Няма да тълкувам как, по какъв начин Той беше разбрал моето състояние и как така правилно и навреме ми помогна. Аз ви разказвам факта, без да правя каквито и да било коментарии. Записал: Стефан Кадиев
към текста >>

90. 4. Биографични бележки за Иванка Петкова Тетевенска (Кадиева)

A. Астролозите на Изгрева

Майчиният род Майката на Иванка, Пенка Иванова Моллова, е от един от големите и известни родове от Еленския край.
Това, както е добре известно от историята, предизвиква неуправляема паника сред защитниците на Одринската крепост, която е превзета съвсем лесно и безкръвно за българската армия. За тази си заслуга Петко Тетевенски получава орден за храброст и е произведен в чин майор. Но ролята на разузнавача се оказва фатална. Простудното заболяване, което получава, впоследствие се задълбочава, преминава в бронхопневмония и туберкулоза. Две години по-късно той умира, оставяйки съпругата си Пенка вдовица, с две деца. 4.2. Майчиният род Майката на Иванка, Пенка Иванова Моллова, е от един от големите и известни родове от Еленския край. Пенка е родена в с. Беброво, вероятно към 1874 г., в рода на Димитър Моллата, който дава и името на рода. Баща й, Иван, е бил учител. Пенка е най-голямото от трите му деца. Иван има интересна и драматична съдба, може би като повечето родолюбиви и свободолюбиви балканджии по тези времена.
към текста >>

91. 18 ЗНАЧЕНИЕ НА АСТРОЛОГИЧНИТЕ ДОМОВЕ И ГРАДИНИ

Иван Антонов

ТОМ 18

Следователно, за да се определят положителните или отрицателни данни в някое семейство на 1-то дете ще трябва да се разглеждат данните на бащиния хороскоп в V-я дом и данните на майчиния хороскоп от ІV-я дом.
За сравнително благополучие и щастие в семейния и брачен живот на човека изобщо, необходимо е да преобладават добротворци и с добри съчетания, т. е. да преобладават положителни данни в І-я, V-я и VІІ-я астрологичен дом и градина, защото от първия дом зависи здравето на тялото, от петия - богатствата на чувствата и желанията като проводници на любовта, а от седмия дом зависи здравето и богатствата на умственото тяло, чрез което човек образува връзки, отношения и обмяна с противоположния пол и обществената среда изобщо. За познаване качествата, дарованията, живота и съдбата изобщо на поколението по мъжки и женски хороскоп се съди по следния начин: по мъжки хороскоп – 1-то дете е свързано с данните на V-я дом, 2-то дете с данните на VII-я дом, 3-то дете е свързано с данните на IX-я дом и т. н. По женски хороскоп, т. е. по майчина линия, 1-то дете е свързано с данните на IV-я дом, 2-то дете с данните на VІ-я дом, 3-то дете с данните на VIII-я дом и т. н. Следователно, за да се определят положителните или отрицателни данни в някое семейство на 1-то дете ще трябва да се разглеждат данните на бащиния хороскоп в V-я дом и данните на майчиния хороскоп от ІV-я дом.
към текста >>

92. 9. ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

ТОМ 19

Обядът свърши и донесоха пред Учителя чиния с едри жълти круши.
Когато Христос дойде на Земята, тези духове пратиха един представител при Него, за да искат от Христос метода за използването й, тук блесна величието на Христа, като изгони този представител. По време на Учителя, един от нашите тогава млади братя си замина. Братът беше много интелигентен и се ползваше със симпатии. Запитах Учителя, защо този брат си замина. Учителят отговори: „Този брат се беше свързал с един изостанал дух от Лемурийската епоха, затворен в центъра на Земята, който дух искаше да се прояви чрез този брат и щеше да направи големи пакости, щеше да спъне брата, затова ние го прибрахме.” Един ден, точно по обяд на масата пред салона бях седнал точно срещу Учителя. Обядът свърши и донесоха пред Учителя чиния с едри жълти круши. Учителят взема една круша, разряза я и ми даде едно парченце от нея. След като го изядох, Той ме запита: „Хареса ли ти крушата” - Не, отговорих аз, крушата е стипчива и кисела. Взема друга круша и от нея ми отряза парче, изядох и него. „Тази хареса ли ти? ” - попита ме пак Той с една мека усмивка.
към текста >>

93. 6. ПЕТЪР ФИЛИПОВ НИКОЛОВ

ТОМ 19

Оказа се, че една от печурките била по стара и взела да се разлага и тя попаднала в чинията на Петър.
За да не я отсекат при направата на шосето, я преместихме южно от къщата, като изкопахме голяма дупка, но черешата не се хвана и изсъхна. Илия беше свързан с това дърво и това беше знак, че той може да си замине. Петър сподели с мен това нещо. В дома на Петър дойде да живее и жената на Илия, Цветанка, с която той никак не можеше да се разбира. За обед сготвила гъби, печурки, които купила от пазара, но от лошите и отношения с Илия, се отрови Петър. Оказа се, че една от печурките била по стара и взела да се разлага и тя попаднала в чинията на Петър. Три дена упоритият Петър се бори с отровата, като не искаше да пие мляко, което му предложих. Прави силни горещи бани в Панчарево. Накрая ме послуша и изпи литър прясно мляко, повърна и се освободи от отровите. След това Цветанка напусна дома му и се разведе с Илия. Наложи се да пренесем пианото на Илия при негов приятел, за да не би ако предяви претенции жена му, да дойде вещо лице и го вземат.
към текста >>

94. II. НА НЕДЕЛНА БЕСЕДА НА ИЗГРЕВА (стр. 202-219) «АКО СЕ НЕ РОДИТЕ ИЗНОВО»

ТОМ 20

Той им донесе и по една лъжица, чиния, хляб, кърпи.
Неговите дълбоки, опитни очи следяха всичко внимателно. Той, като практичен човек, гледаше с малко по-други очи на много работи. Но и нему мощната фигура на Учителя беше направила изглежда силно впечатление. И той не само веднага се съгласи, но и настоя да останат. Цеко бързо и услужливо им намери места, като ги посъветва да ги заемат веднага, защото гостите днес са повече, поясни той. Той им донесе и по една лъжица, чиния, хляб, кърпи. Скоро масите се изпълниха. Други чакаха отстрани, приготвяха подвижни маси близо. Всички бяха весели, бодри. Услужваха весели, като да бяха деца, пуснати във ваканция. Всички станаха изведнъж.
към текста >>

95. 12. Вестник „Зора”, г. ХІІ, бр. 3416, 21.XI.1930 г.

ДЕЛОТО НА ТИМЕВИ ПРЕД АПЕЛАЦИЯТА

ТОМ 21

Пред него тя казала, че „изпълнила майчиния си дълг”.
Елена Дачева: Потвърждава, че към 11 ч през нощта Тимева започнала да говори: „Теслата беше наша. Аз ударих един път, майка ми удари три пъти и след това всичко хвърчеше. И нашият нужник хвърчеше.” Започвала да бълнува: „Гела, Гела!... Всичкото богатство на мен ще оставиш.” - Ама тук не можах да разбера точно как казва: - „Защо те убих” или „защо ли те убиха? ” Доктор Радионов (лекар на затвора) разказва, че първия ден, когато били заведени в затвора подсъдимите, той запитал Стойка Тимева: - Как стана всичко това? Пред него тя казала, че „изпълнила майчиния си дълг”. Признала пред него, че в полицията се държали добре с тях. Прегледал ги и не намерил никакви външни следи на насилие. Разказва за два инцидента в затвора - с надзирателката й при съобщаването на Тимева, че е наказана с карцер за лошото й поведение, при което М. Тимева припаднала. Лекарят твърди, че и при двата случая Тимева е симулирала.
към текста >>

96. Снимки и бележки към снимките в „Изгревът том XXII

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Владимир Балючев поднася бяла порцеланова чиния на обяд на масичката на Учителя.
Петра Шелингозова, 13. Крум Няголов СНИМКА № 120. Паневритмия над „Езерото на Чистотата", август 1939 г СНИМКА № 119. Паневритмия над „Езерото на Чистотата" с Учителя, август 1939 г. СНИМКА № 54. Владимир Балючев поднася бяла порцеланова чиния на обяд на масичката на Учителя. Отляво е д-р Михаил Стоицев, а отдясно е дядо Благо - Стоян Русев. Седнали са на скована дълга пейка. На колената са си сложили бели кърпи, за да не се изцапат при ползването с лъжиците. СНИМКА № 105. Изглед на лагера на Рила от запад, 23 юли 1939 г.
към текста >>

97. 18. Йорданка Жекова

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

" Тя се обръща, вижда ги, усмихва се, влиза в кухнята, взима голяма чиния и я напълва със сладко.
Веднъж при един разговор в Мърчаево Учителят й казва: „Йорданке, да имах пет Йорданки като тебе, щях да обърна Земята." Тя се отличава с абсолютно послушание и винаги изпълнява онова, което Учителя й казва. Йорданка вари сладко от дюли пред кухнята. Покрай нея минават Учителя с Гавраил Величков и Моис Басан и спират да я погледат. Тя е много заета и не ги забелязва. След известно време Учителят се обръща към нея и казва: „Йорданке, няма ли да ни почерпиш с малко сладко? " Тя се обръща, вижда ги, усмихва се, влиза в кухнята, взима голяма чиния и я напълва със сладко. Слага една лъжица в сладкото, поставя чинията на масата и продължава работата си. Дълго време тримата стоят, без да кажат дума и без да направят нещо. Най-после Учителят разрешава задачата за сладкото и една лъжица. Взима лъжицата, загребва сладко и я лапва. След това подава една пълна лъжица на Галилей, който я изяжда с радост, и след него подава и на Басан.
към текста >>

Слага една лъжица в сладкото, поставя чинията на масата и продължава работата си.
Йорданка вари сладко от дюли пред кухнята. Покрай нея минават Учителя с Гавраил Величков и Моис Басан и спират да я погледат. Тя е много заета и не ги забелязва. След известно време Учителят се обръща към нея и казва: „Йорданке, няма ли да ни почерпиш с малко сладко? " Тя се обръща, вижда ги, усмихва се, влиза в кухнята, взима голяма чиния и я напълва със сладко. Слага една лъжица в сладкото, поставя чинията на масата и продължава работата си. Дълго време тримата стоят, без да кажат дума и без да направят нещо. Най-после Учителят разрешава задачата за сладкото и една лъжица. Взима лъжицата, загребва сладко и я лапва. След това подава една пълна лъжица на Галилей, който я изяжда с радост, и след него подава и на Басан. Една вечер Йорданка Жекова по вътрешно нареждане излиза от дома си, като казва на близките си, че отива по работа.
към текста >>

98. 23. Паню Балдъров

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Намирах някоя чиния компот, който ме задоволяваше.
отбивах военната си повинност в гр. Димитровград. С писмо брат Боян Боев ми изпрати адреса на ръководителя на Братството в града - брат Паню Балдъров * Запознах се с него, жена му и дъщеря му Мария. След известни мъчнотии, прекарани в казармата започнах редовно да посещавам домът му, в който по-голямата му стая се използваше като салон за събиране на братята и сестрите за беседа. В неделя след беседата имаше общ братски обяд и всеки носеше храна, приготвена за обеда и двете дълги маси се изпълваха с баници, тутманици и различни вегетариански ястия. Аз, понеже бях прекарал дълъг пост в казармата, ядях малко и лека храна. Намирах някоя чиния компот, който ме задоволяваше. Идваха около 60 братя и сестри, които живееха много задружно. Брат Паню, брат Динко и Тодю бяха неразделни приятели и център, около който се сплотяваха братята и сестрите. Брат Паню беше директор на предприятието „Вторични суровини". Често го посещавах и в канцеларията му. Той беше изключително гостоприемен, сладкодумен и приятел с всички хора около него.
към текста >>

99. 64. Веса Козарева

Той схваща нейното вътрешно състояние и й казва да вземе една чиния и да отиде да поиска от Ради Танчев малко зелева чорба.
Често пъти Учителят я праща в някои села и градове да разнася беседи и изнася сказки за новия живот. Тя изпълнява точно дадените задачи от Учителя и след свършване на работата му разказва подробно за направеното. След като се пенсионира, тя живее на Изгрева в малка барака, покрай която е алеята на кремовете. Води много скромен и беден живот. Учителят отива при нея на гости, а тя има само половин хляб и се чуди как да го нагости. Той схваща нейното вътрешно състояние и й казва да вземе една чиния и да отиде да поиска от Ради Танчев малко зелева чорба. Той и дава зеле с чорба и така тя нагостява Учителя. По време на бомбардировките Веса Козарева отива заедно с Учителя в Мърчаево. Тя се настанява в къщата на Търса, заедно с Анастасия Янакиева, Решава да си изпере дрехите. В двора няма вода, затова тя ги слага в корито и отива да ги пере в дома на Темелко. Доктор Иван Жеков я вижда, ритва й коритото, дрехите се разпиляват.
към текста >>

100. VI. Любовта на Учителя към учениците му