Търсене в текстове за 'Чедо'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 15 резултата в 12 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Цар Давид Пророк, Посветен и поет - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава Саул му казва: „Ти си благословен, чедо мое, Давиде.
Като ги победил, той избавил жителите на града Кейла от тях. След това, при едно гонение на Саул се скрил в една пещера, където идва и Саул. Той отрязва едно парче от дрехата му, без да го убие и после отдалеч му казва, че Бог го е предал в ръката му, но той го пощадил. После идва изпита с овчаря на планината Кармил, който отказал да му даде каквото иска и той щял да го убие, но жената на овчаря била умна и занесла подаръци на Давид, а после като умрял мъжа й, тя се оженила за Давид. След това пак Саул го гони с войска и той през нощта се приближава до спящия Саул, взема му копието и кърчага с вода, и после отдалеч му ги показва, че е могъл да го убие, но не е искал. Тогава Саул му казва: „Ти си благословен, чедо мое, Давиде. Ти непременно ще извършиш велики дела. И наистина ще преуспееш." По-нататък се описва как Давид избягва при филистимците и че те обявяват война на Израил. Той искал да отиде да се бие в стана на филистимците срещу Израил, но филистимските пълководци се противили на това и той се върнал с хората си назад. Но докато бил с хората си на фронта, амалчаните: нападнали града, в който той живеел, ограбили го и откарали със себе си жените и децата. Той пита Господа, да отиде ли да ги гони и ще ги стигне ли?
към текста >>

2. XII. ЖЕНАТА, ОБЛЕЧЕНА В СЛЪНЦЕ -РАЖДАНЕТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

И яви се друго знамение на Небето, и ето, голям червен Змей, който имаше 7 глави и 10 рога, и на главите му 7 корони... и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чедото й, щом се роди.
В бялата раса се вижда вече преобладаващото влияние на Слънчевите сили. В една бъдеща епоха това влияние на Слънчевите сили ще вземе пълно надмощие и Земно-лунни-те сили ще бъдат напълно подчинени на човека. Този факт се представя пред духовния поглед на Св. Йоана, който прониква чак до висшия духовен свят, под следния образ в 12-та глава на Апокалипсиса: „И голямо знамение се яви на Небето - Жена, облечена със Слънцето, с Луната под нозете й и на главата й корона от 12 звезди. Тя беше непраздна, и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди. И яви се друго знамение на Небето, и ето, голям червен Змей, който имаше 7 глави и 10 рога, и на главите му 7 корони... и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чедото й, щом се роди. И тя роди мъжко дете, което има да управлява всички народи със жезъл железен; и нейното чедо бе грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия Престол. И жената побегна в пустинята, гдето имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там 1260 дни."
към текста >>

И тя роди мъжко дете, което има да управлява всички народи със жезъл железен; и нейното чедо бе грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия Престол.
В една бъдеща епоха това влияние на Слънчевите сили ще вземе пълно надмощие и Земно-лунни-те сили ще бъдат напълно подчинени на човека. Този факт се представя пред духовния поглед на Св. Йоана, който прониква чак до висшия духовен свят, под следния образ в 12-та глава на Апокалипсиса: „И голямо знамение се яви на Небето - Жена, облечена със Слънцето, с Луната под нозете й и на главата й корона от 12 звезди. Тя беше непраздна, и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди. И яви се друго знамение на Небето, и ето, голям червен Змей, който имаше 7 глави и 10 рога, и на главите му 7 корони... и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чедото й, щом се роди. И тя роди мъжко дете, което има да управлява всички народи със жезъл железен; и нейното чедо бе грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия Престол. И жената побегна в пустинята, гдето имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там 1260 дни."
към текста >>

3. ПРИНЦИП НА ПОЛА.ПРИНЦИП НА ДВОЙНСТВЕНОСТТА, НА АКТИВНОТО И ПАСИВНОТО НАЧАЛО ИЛИ ПРИНЦИП НА ЕДИНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Една идея, така загнездена в ума на друго лице, започва да се развива, да расте, да крепне и след време да бъде считана като законно чедо на другото лице, когато всъщност то е чуждо, дошло отвън, подобно на кукувиче яйце.
И все пак, без дейната помощ на волята на Мъжкия принцип, Женският принцип би останал доволен само от създаването на умствени образи, които са последица на влияния и впечатления, получени и дошли отвън, вместо да произвежда, да създава оригинални умствени творби. Тези, които могат да посветят повече внимание и мисъл на даден предмет, те дейно използват и си служат и с двата умствени принципа - с Женския в работата на дейно умствено творчество, и с волята на Мъжкия принцип - в стимулиране, подтикване на творческата част на ума. Повечето хора обаче много малко използват Мъжкия принцип, задоволявайки се да живеят с мисли и идеи, получени от други умове, а не от техния собствен Аз. При явлението, наречено телепатия, се вижда как вибриращата енергия на Мъжкия принцип се проектира, отправя се към Женския принцип на друго лице и последното възприема семето-мисъл и му дава условия да расте и узрее. По същия начин се действа и при внушението и хипнотизма - Мъжкият принцип на дадено лице, което дава внушението, отправя една струя вибрираща енергия или волева сила към Женския принцип на друго лице и последното, приемайки я, прави я своя собствена и действа и мисли съгласно с нея. Една идея, така загнездена в ума на друго лице, започва да се развива, да расте, да крепне и след време да бъде считана като законно чедо на другото лице, когато всъщност то е чуждо, дошло отвън, подобно на кукувиче яйце. Нормалният метод е, щото Мъжкият и Женският принцип на даден човешки ум да си сътрудничат и действат хармонично и винаги в разбирателство един с друг. Но за нещастие Мъжкият принцип в средно развития човек се оказва много често мързелив и не действа както подобава. Дейността на волята му е доста слаба и в последствие се явява печалното нещо, че такава личност се ръководи и управлява изцяло от ума и волята на други лица. Магнетични личности са тези, които могат да използват Мъжкия си принцип по пътя на внушаване своите идеи на други хора. Изключителното влияние, което някои личности излъчват и с това завладяват другите, се дължи само на проявите на Мъжкия умствен принцип по пътя на вибрационната линия.
към текста >>

4. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Помисли си хич за чедото си, дума се, да кандише.
А тая челюст, вълчата, видиш ли я — това се с пари не откупува! … Да те притисне некой голем зор, не дай боже, или да ти се закани некой зъбест душманин, или да ти подхвърлят некоя магия в къщи, или да иде у пусти гори, ако нещо децата ти не траят… за всичко, за всичко уйдисва… Плюни само през нея, настъпи плюнката с левата нога и свий челюстта под десното колено, па кажи: кога се разтворят тия вълчи уста сами, тогава да се разтворят устата на… там, който е вече душманинът. Онемее и окапе на местото си… свие му се сърцето… па тебе си ти нищо — рахат си ти, На Тошо Брънката невестата, сирота, шест ги роди, па все й не траят. Свекърва й, проклета да е, като не можа да живува с тех, а они я изпъдиха. Не щеш ли, вещицата недна, да иде да направи магия да не може снаха й да завърти дете. Помисли си хич за чедото си, дума се, да кандише. Плаче сирота Тошевица, на̀, такива ги рони. Ходи, пита, разпитва, па не знае при мене да дойде. Хеле свахата Пена, на шейрет Кольо братова снаха, да чуе за това, па й каже: ти, каже, така и така… виж, че намери наша баба Ана, стани, та при нея. И така и стори, сиротата, стана, та при мене. Бабо Ано, каже, ти баща, ти майка, ти господ.
към текста >>

Те, каже, така и така… ех, знаеш, човеци сме, па сме греховни, па етѐ, като ми се прати хабер оттам, че чедото ми се мъчи и не може мир да намери, рекох: „Море каил съм калта под ноктите си да продам, само чедото си да избавим от ония мъки там.
Седне в стаята, па удари на ракам от зори до акшам! Като свършил ракамът, а той накарал, та свалили чергите и шилтето от зеления сандък, що е от кипарис, дето звъни, когато се отключва; отваря сандъка, изважда мушамената кесия и изброява настрана 368 кърменци маджарлии, 25 суфурини и 54 махмудии. Свие ги на възел в едно кьоше от кърпата си, па тури надире мушамената кесия и извади другата, гдето е от син американ. Отброи и от нея 250 бели меджидии, сипе ги в кърпата, завърже я и стане, та у големата стая. Там, пред иконата и кандилото, кръсти се чорбаджи Рангел и чини тридесет и три метании, па стане с парите, та при вдовицата на Атанаса. Те, каже, така и така… ех, знаеш, човеци сме, па сме греховни, па етѐ, като ми се прати хабер оттам, че чедото ми се мъчи и не може мир да намери, рекох: „Море каил съм калта под ноктите си да продам, само чедото си да избавим от ония мъки там. Па те, сега вземи, па скрий за децата си… това си е нихно и твое… баща им ги е спечелил! Моя дел съм си взел… хесапо е чист… ракам сам правих — това си е ваше… с децата… ни една счупена аспра чужда не кабуля! “ Подир тая случка чорбаджи Рангел стана бамбашка човек: от него по-праведен немаше вече в града. Един път бай Митар минал край кръчмата на Тасо цинцарина. Тасовата кръчмарница беше една от първите в града, а Тасо си играеше с пари — беше много богат.
към текста >>

5. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

В сърцето му се ражда топла благодарност към Онзи, Който го е обсипал с толкова много блага и с грижа като за най-скъпо чедо: "Ще благодарим на Бога, че сме на планината при чистия въздух, при чистата вода и при изгряващото Слънце.
Същевременно те са помпи, които изтеглят нечистотиите. Например, ако сте неразположени и се изкачвате на някой планински връх, неразположението ви ще изчезне и вие ще се върнете освежен, обновен. В долината човек се чувства неразположен, угнетен, напрегнат. Щом се качи на планината, неразположението изчезва." Всички елементи от природата в планината съдействат за духовните търсения на ученика: кристалният въздух, чистата изворна вода, светлината на изгряващото слънце. Всички те го даряват с незаменима по качество енергия, която той може да въплъти в благородни мисли, чувства и дела. В сърцето му се ражда топла благодарност към Онзи, Който го е обсипал с толкова много блага и с грижа като за най-скъпо чедо: "Ще благодарим на Бога, че сме на планината при чистия въздух, при чистата вода и при изгряващото Слънце. Ако искате да се ползвате от чистия въздух, качвайте се по върховете. Ако искате да се ползвате от чистата вода, ходете при изворите и оттам я носете. Водата е като дете, тя обича да я носят. Искате ли да придобиете чистота, вода носете. Чистата капка вода е една чиста мисъл.
към текста >>

6. XIII. ЖЕНИТБАТА - Константин Златев

Премъдрият Промисъл на Твореца е предвидил за Неговото любимо чедо – човека, именно женитбата като шанс за преодоляване на самотата в нашия свят на преходността.
в блатото на човешкото падение, измъкването от което не е нито лесно, нито бързо. Понякога то отнема поредица от въплъщения в света на материята. 2) При всяка своя инкарнация душата напуска истинската си родина в духовния свят и влиза в условията на ограничения, диктувани от същността на материалната действителност. В най-интимните си дълбини тя носи усещането за загубата на една прекрасна, лъчезарна реалност, за отдалечаване от Божието присъствие. Това я прави самотна. Премъдрият Промисъл на Твореца е предвидил за Неговото любимо чедо – човека, именно женитбата като шанс за преодоляване на самотата в нашия свят на преходността. Но само в случай че женитбата е хармонична! Ако ли не – тогава чувството за самотност би могло да се задълбочи до степен на пълно обезличаване и деградация на личността. 3) За всеки човек на тази планета Божият план съдържа един потенциален партньор, с когото той може да създаде пълноценно, красиво, градивно партньорство, основано върху Божествената Любов. Изключение правят единствено великите духовни Учители и най-напредналите окултни ученици – по причини, които вече изтъкнахме. В кармичната програма на всекиго от нас е набелязано тази среща задължително да се състои.
към текста >>

7. XVIII. СЛУЖЕНИЕТО - Константин Златев

Това е обликът на Божието чедо, чийто духовен потенциал е равнобожествен.
Познавайки себе си, ти достигаш до познание на всичко във Вселената. Нещо повече – прозираш и замисъла на Създателя за Космоса като цяло и за всяка обективна реалност в него, за назначението на всяко творение. И това е така, понеже в най-дълбоката същност на човека, в ядрото на неговото вечно и безсмъртно естество е вложена изначално Истината за Божия план, обхващащ всемирната Цялост. А за да познаеш себе си, трябва да се отдадеш с пълно съзнание и готовност на служението. Вървейки по духовния Път и изпълнявайки дълга си на Божий служител, ти откриваш в отражението на картината на света своя собствен истински облик. Това е обликът на Божието чедо, чийто духовен потенциал е равнобожествен. Влагаш ли в служението си великата Любов на Първопричината, наградата ти е по-ценна от всички богатства на Земята – заплащат ти с Истината за твоята Божествена природа и за мисията ти тук и сега. Първата и най-важна заповед още в старозаветния Закон, предадена с прости думи от Христос и оставаща актуална и в новозаветната епоха, е да любиш Бога с всичкото си сърце, ум, душа и сила (т.е. дух). В тази чиста и могъща Любов на сътвореното същество към неговия Небесен Баща изгарят всички страдания и скверноти, разсипват се на прах всички кармични вериги, задържащи го в обителта на гъстата материалност. Потапяйки се в океана на тази животворяща Любов, пробудената душа прониква и в тайните на закона на служението. Една от най-съкровените негови тайни е, че следва да служиш не по задължение или защото така е повелил някой по-мъдър от теб, а понеже си преизпълнен със състрадание към незрящите и си обикнал от все сърце Божественото у тях.
към текста >>

В негово лице съзираш свой брат, Божие чедо, какъвто си ти самият.
Наградата за това върховно духовно постижение в християнската църковна лексика, както и в езотеричното познание, се нарича „вечен живот“: „Христос казва: „Не само с хляб от камъни може да се живее, но с всяко Слово, което излиза от устата на Бога.“ Значи гордостта и достойнството не осмислят човешкия живот. Любовта осмисля живота. Тя представя разумното начало, което излиза от Бога. Който яде хляб, направен от камъни, умира; който се храни с живия хляб, със Словото Божие, той вечно живее“ (Учителят П. Дънов). Да служиш на Бога, означава да се научиш да служиш и на ближния. В негово лице съзираш свой брат, Божие чедо, какъвто си ти самият. И чистата Любов, с която си възлюбил Отца си на небето, пренасяш и върху човека до теб: „Човек трябва да бъде готов да служи както на себе си, така и на другите“ (Учителят П. Дънов). Втората най-голяма заповед в Божия свят закон, изказана от Неговия пълномощен Пратеник Христос – да обичаш ближния си като себе си, е атестат за висша степен на духовна зрелост. Така именно постъпва ученикът от окултната Школа. С една съществена разлика – придобитата от него Божествена Любов насочва усилията му първо към нуждаещите се, а едва след това към собствените потребности: „Ученикът първо услужва на другите, после на себе си“ (Учителят П. Дънов). Най-извисената форма на служение е жертвата.
към текста >>

8. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

Включително и необходимостта да простиш на самия себе си неизбежните грешки по пътя към съвършенството и да се обикнеш, понеже и ти си чедо на Всевишния и си достоен за Неговата Любов: „Само онези хора ще бъдат щастливи и ще разберат смисъла на живота, които обичат духа си, които обичат душата си, вярват в светлината на своя ум, които се греят на пламъка на своето слънце“ (Учителят П. Дънов).
А да разбираш живота – при това и по форма, и по съдържание, и по смисъл, – това е цяла наука. Да откриеш у себе си силите и волята, за да се разделиш навеки със старото и да поемеш всички рискове и неизвестности на Новото – тази съдбоносна стъпка е подвластна само на ученика с разширено съзнание, който е израснал до висотата на строител на утрешния ден. Той не се е борил за щастие, той го е изстрадал и заслужил: „Какво представя щастието? От научна гледна точка щастието не е нищо друго освен повдигане на съзнанието на по-високо стъпало, при което човек излиза от старите традиции и разбирания за живота“ (Учителят П. Дънов). Тази именно форма на дълбока вътрешна удовлетвореност и ненарушим душевен мир, която наричаме „щастие“, предполага и вяра в самия себе си – вяра в това, което Бог е вложил у теб. Включително и необходимостта да простиш на самия себе си неизбежните грешки по пътя към съвършенството и да се обикнеш, понеже и ти си чедо на Всевишния и си достоен за Неговата Любов: „Само онези хора ще бъдат щастливи и ще разберат смисъла на живота, които обичат духа си, които обичат душата си, вярват в светлината на своя ум, които се греят на пламъка на своето слънце“ (Учителят П. Дънов). Бог не ни е създал, за да бъдем нещастни. Според думите на същия велик Учител това, което ни прави щастливи, е от Бога, а това, което ни прави нещастни, не е от Него. Той би желал всички да бъдем щастливи и да изпълним назначението си и на тази планета, и в Космоса въобще. Един от главните методи в тази насока (както и впрочем във всяка творческа изява на човека) е концентрираната мисъл: „Първата задача на болния е да оздравее. Щом почнете да се безпокоите, вие сте остарели.
към текста >>

9. XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - Константин Златев

Високият идеал изисква от човека да съзира неизменно в своя ближен брат или сестра, чедо на Бога.
Такъв именно идеал притежава свойството да се проектира в земната реалност, да насочва своя носител към творене на добро, да разнася уханието на Божественото сбъдване. Той свети като ярък фар в бурното море на живота. Накъдето и да тръгнеш, неговата неугасима светлина ще ти вдъхва надежда, че ще успееш, че мракът е само преддверие към необятното сияние на Божественото. И че през каквито и житейски бури и урагани да се наложи да преминеш, в края на краищата ще достигнеш хоризонта на своето самоосъществяване. Ще се съединиш с Неизповедимия в неразлъчно единство и непостижима красота. Високият идеал изисква от човека да съзира неизменно в своя ближен брат или сестра, чедо на Бога. И да се отнася към него и да му служи така, както би се отнесъл и служил на Небесния Отец. Ала не по задължение – защото духовният закон гласи така, а понеже сърцето му нашепва, че това е единственият правилен начин да общуваме с другите. Тогава той дава простор за разгръщане на всеобхватната Любов, за изпълнение на Божия план за Космоса и планетата Земя: „Онзи, на когото правите добро, всякога заслужава това, защото той е Бог. Това да е вашият идеал. Ще се изправите и ще кажете: „Ще го направя доброто, Господи!
към текста >>

10. Каин и Евел - Николай Райнов

Но слаб беше Евел и силите му — малко; защото бе син на смъртен човек — и чедо на човешка похот.
Защо не поглежда тя ни мене, ни тебе, ни малкото ни братче? “ И не можеха да си отговорят. А майка си не дръзваха да попитат, защото знаеха, че — ако запиташ скърбящ човек поради що скърби, — дваж по-тежко ще му стане и няма да ти отговори, па може дори да се разгневи. И възрасна Евел, стана мъж — и лицето му — бяло като алабастър, стана меко и нежно. Очите му бяха като небесна синина, а косите му — меки и златисти като зряла ръж. Но слаб беше Евел и силите му — малко; защото бе син на смъртен човек — и чедо на човешка похот. А Каин бе силен, като исполин, лицето му — изгорено от слънце, носеше цвят на червена пръст. Косата му бе твърда и черна, като крило на гарван, а очите му блестяха, като очите на баща му Сатанаиля. Мишците му — силни, като на пъргав звяр, и ръцете му, опърлени от слънцето, имаха цвят на лин, в който се тъпче грозде. Ала не обичаше Ева сина си Евеля, защото не бе плод на сърцето и, а рожба на сласт и милувки. А когато минаваше Сатанаил през Едема, говореше думи на сина си Каина.
към текста >>

11. Два образа - Георги Радев (1900–1940)

Защото това е една елементарна още натура, здраво чедо на земята, в чиито жили текат обилно нейните жизнени сокове.
Тук се изискват дълбоки психологични познания, изисква се опит, изкуство. То не се прави с морализиране, с нескончаемо цитиране на стихове и превърнати във външни правила наставления на мъдреците. За ученика, впрочем, това не са външни правила, а формули, с които той си служи, когато оперира с тънките психични сили. От това гледище, в човешките общества – светски и духовни – ще срещнеш много проповедници, наставници, морализатори, ако малко майстори на духовния живот, малко художници на тънкото изкуство за повдигане на човешката душа. Без съмнение, един такъв майстор на душевния живот, не би отишъл да назидава, както биха сторили "свекървите", една мома като нашата гроздоберка. Защото това е една елементарна още натура, здраво чедо на земята, в чиито жили текат обилно нейните жизнени сокове. Най-високото предназначение, до което може да се издигне тая мома, е негли майчинството. И затова тя трябва да изпита трепетите на любовта, която се проявява като стремеж в сърцето – за да употребя един термин на Учителя – любов, която се стреми към центъра на земята и търси осъществяване в елементарните форми на половия и семеен живот. Знам, някои естети ще намерят, че нашата гроздоберка съвсем не е образец на красота, че има доста груби черти, които се оживяват негли само от нейния хубав смях и от интензивните трептения на нейната бликаща младост, от напрежението на елементарната стихия на живота. Това е, без съмнение, така, но тъкмо за това е избрана тая мома – като образец на натурална жизнерадост. Очевидно, от жени като нашата гроздоберка, не може да се очаква да играят някаква роля вън от сферата на семейния живот и да изпълнят някаква друга социална функция, освен родовата.
към текста >>

12. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Когато се роди предишното му чедо - дъщеря му Мария, - беше по-друго, защото тя бе едра и майка й видя зор, но сега раждането мина по мед и масло.
1879 в Ню Йорк умира бизнесменът благотворител Дрю. Телескопичен блик Чийф Джоузеф: „Можете да очаквате по-скоро реките да потекат обратно, отколкото роден на свобода човек да се примири с това да живее зад решетки, лишен от свобода... Оставете ме да съм свободен човек; свободен да пътувам, свободен да се спра, свободен да работя, свободен да вървя, свободен да търгувам, където аз си избера... свободен да мисля, да действам и да говоря сам за себе си!“ * Това, че дойде Петър на пръв поглед не измени нищо в живота на поп Константин. Детето и майка му бяха в Хадърча. Малкият бе здрав и всичко вървеше наред. Не й бе за пръв път. Когато се роди предишното му чедо - дъщеря му Мария, - беше по-друго, защото тя бе едра и майка й видя зор, но сега раждането мина по мед и масло. Константин повечето време прекарваше във Варна, защото точно сега бе големият зор; трябваше да имат своя църковна сграда. Не можеше Варна без своя църква.Това бе важното сега. В някои села постъпваха ето как - просто заемаха местната църква през нощта по-ячки българи и на сутринта, като дойдеше клисарят или гръцкият поп, казваха им да се махат, защото те били строили църквата и вече щяла да си е тяхна, и защото българската църква била независима! Да се пръждосват! В Истанбул нещата уж вървяха добре. Чорбаджи Атанас бе там и яко държеше - така че все по-често се чуваха гласове, че и варненци трябва и те да го направят. Стига с това въртене: изгонят поп Константин от „Св.
към текста >>

0.21893405914307