Търсене в текстове за 'Чедо'

Надежда Георгиева Кьосева

Веднъж паднах върху една каменна стълба и се ударих и цялата брада ми беше една голяма рана и баба Василка помня, веднага казваше: „Бърже, бърже", веднага взе някакъв парцал „пикни, пикни, чедо, веднага пикни на парцала" и ми го залепи на брадата.
Живеехме близо до гарата на ул. „Студена" на втория етаж в една голяма къща. Хазаите ни бяха дядо Трифон и баба Василка. Дядо Трифон беше един много хубав старец със завинтени мустаци и ходеше с един голям надут бастун, накъдрен така, на пъпки. Голяма гюрултия дигахме, но те не ни диреха. Веднъж паднах върху една каменна стълба и се ударих и цялата брада ми беше една голяма рана и баба Василка помня, веднага казваше: „Бърже, бърже", веднага взе някакъв парцал „пикни, пикни, чедо, веднага пикни на парцала" и ми го залепи на брадата. И така ми мина раната. Сестра ми Сашка там завърши гимназия. Беше отличничка. Като такава беше писана в тамошния вестник, като й бяха поместили и снимката с една баретка под веждите. Александра Печеникова завършила с отличие гимназия.
към текста >>

3. 19. ДЕЦАТА ИДВАТ

И тя само ни казваше: „Влезнете, чедо, в банята да се изкъпете!
Една попска хазайка. И тук бяхме една година. Майката на Жоро беше много добра и ние много се обичахме с нея. Ние ходехме често у тях в неделя, когато ходехме на Витоша. Връщаме се при нея, а тя приготвила пържени картофки и супи, както ние си знаехме и салати, така че в неделя винаги бяхме у тях. И тя само ни казваше: „Влезнете, чедо, в банята да се изкъпете! " Пък аз никога не съм се къпала с него и никога не съм влезнала в банята с него. Така че никога не успях да й угодя. Бях много притеснителна и никога не можех да си представя, че мога да влезна с него в банята. А тя се чудеше. Те имаха други разбирания за тези неща.
към текста >>

4. 2. БОЛНОТО УХО

Райна Димитрова Колева

Минаха се няколко дена, заварвам тази жена на фурната и тя вика: „Чедо, прегръща ме.
„Намерих лек за ухото. Аз познавам там жените. Идете при Мара Атанасова да й сложи от нейното мляко в ухото! " И те отишли, направили това. Аз вече продължих да си гледам работата. Минаха се няколко дена, заварвам тази жена на фурната и тя вика: „Чедо, прегръща ме. - Господ здраве да ти дава. Стойка оздравя, като й сложи Мара от нейното млеко и не я боли вече". Аз си викам на ума: Благодарете на Бога, на Учителя. И така излекува се и туй момиче.
към текста >>

5. 2. ВЕГЕТАРИАНЦИ И БАНДИТИ

Анка Венкова Георгиева

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Аз, за да се отърва от ножа, минавайки ножът ме закачи, разряза ми малко едната вена, бликна кръв и тя изведнъж се спусна и каза: "Чедо, не съм искала да те порежа, само да те сплаша, за да почнеш да ядеш месо".
2. ВЕГЕТАРИАНЦИ И БАНДИТИ След като се върнах от Варна и исках да бъда вегетарианка, там се запознах с Братството и после в София с Учителя, реших значи да бъда вегетарианка, обаче вкъщи ми пречеха. Брат ми казва, че ако не ям месо ще се изтощи организмът ми и ще умра. Влияеше много на майка ми и даже веднъж майка ми, за да ме сплаши подгони ме с нож. Аз, за да се отърва от ножа, минавайки ножът ме закачи, разряза ми малко едната вена, бликна кръв и тя изведнъж се спусна и каза: "Чедо, не съм искала да те порежа, само да те сплаша, за да почнеш да ядеш месо". Вързаха ми ръката добре, стегнаха я и кръвта постепенно спря. След това помолих майка ми да отидем на Изгрева двете на беседа в десет часа. Майка ми се съгласи. Отидохме. Тя остана очарована от беседата. Учителят бил зает с някаква важна работа и беседата прочете брат Симеонов.
към текста >>

6. 7. Истинският хляб

Йотка Василева Младенова

ТОМ 7

Въпреки, че съм планинско чедо, израсла съм из Стара планина, ама така тука не съм ходила.
И когато отивам, какво мислиш, хлябът, който аз съм го изпратила по пощата на Учителя. И го ядохме всички заедно“. Ех, тая Паша, тая Паша. Тая мила Паша. Тя е първата, която ме е завела на Бивака. Въпреки, че съм планинско чедо, израсла съм из Стара планина, ама така тука не съм ходила. Вървим и питам: „Има ли още, Паша? “ „Още малко.“ „Има ли още.“ На нема и петдесет крачки. Има още един хвърлей, още един камък, още една плюнка, още не знам какво, докато стигнеме там. По време на Учителя, в неделя 5 часа, закован е Учителя на катедрата. В 10 е големата беседа, след това общия обед, песни общи, индивидуални рецитали, не знам до кое време,след това всеки каквото професия си има изнася сказка в салона, а след това вече пък подир обед са концертите, пеене, рецитиране и вечер по звезди всеки си се прибира.
към текста >>

7. 15. Мухлясалата Библия

Йотка Василева Младенова

ТОМ 7

Гледала и един ден таман се е загледала, къде е това и тогаз некой по рамото я потупва: „Чедо, какво правиш ли, какво четеш ли?
Ана беше слаба. И бела, розова, а па едни очи сини и чисти като на незабравки, на едно дете. Такива хубави очи имаше. И все засмяна, все засмяна. И сега тя казва, че мъжът й на Централна гара будка имал и в будката пак чукал там като чичо Колю нещо, обувки поправя, токчета, това си-онова си, работел нещо обущарлък .А пък Донка, толкова се интересувала от политиката и сутрин най-напред като дойде пощата, почвала да ги чете вестниците и гледа войната докъде е стигнала, ll-рата световна война. Гледала и един ден таман се е загледала, къде е това и тогаз некой по рамото я потупва: „Чедо, какво правиш ли, какво четеш ли? “ Обърнала се, един старец. „Политиката, дядо, политиката чета.“ Така небрежно. Той пак я потупва и казва: „Рекох, чедо, това не е за тебе! “ Тя така се изненадала, постреснала. „Ти имаш у дома един сандък, на дъното на сандъка, на дъното имаш една мухлясала Библия.
към текста >>

Той пак я потупва и казва: „Рекох, чедо, това не е за тебе!
И все засмяна, все засмяна. И сега тя казва, че мъжът й на Централна гара будка имал и в будката пак чукал там като чичо Колю нещо, обувки поправя, токчета, това си-онова си, работел нещо обущарлък .А пък Донка, толкова се интересувала от политиката и сутрин най-напред като дойде пощата, почвала да ги чете вестниците и гледа войната докъде е стигнала, ll-рата световна война. Гледала и един ден таман се е загледала, къде е това и тогаз некой по рамото я потупва: „Чедо, какво правиш ли, какво четеш ли? “ Обърнала се, един старец. „Политиката, дядо, политиката чета.“ Така небрежно. Той пак я потупва и казва: „Рекох, чедо, това не е за тебе! “ Тя така се изненадала, постреснала. „Ти имаш у дома един сандък, на дъното на сандъка, на дъното имаш една мухлясала Библия. Това е за теб.“ Та тя се обърнала, па му вика: „Хе-е, дядо, нямам време, нямам време! “ „Рекох, ще имаш, ще имаш“, й отговорил стареца. „Както седнеш на обяд да се храниш, ще отвориш Библията, където ти се падне“ и посочил с пръст, „толкоз ще прочетеш.
към текста >>

8. 2. Среща със Словото на Учителя

Любка Хаджиева

ТОМ 7

Тя се усмихна и рече: „Сънувала си, чедо“.
Надигнах се от леглото, потърках очи, насред стаята на малка височина се издигна бял ангел до бюста, а отстрани с крила и с лице толкова тъжно, толкова страдание изписано по лицето му, с косички дълги. Аз не се уплаших и веднага се прекръстих три пъти и видението изчезна. До сутринта не можах да заспя под впечатлението на преживяното. Това беше моя ангел- хранител, който ми показа, че ме очакват само страдания в живота ми. Обикновено ставам рано, умих се и отидох при моята мила майка, разправих й всичко. Тя се усмихна и рече: „Сънувала си, чедо“. „Не, майко, не беше сън.“ Дълбоко съхраних в себе си видението и никому дума. Завърших гимназия, на 18 години постъпих чиновничка в Радио „Варна“. Работа много. В разцвета на младостта си все търсех нещо, търсех божествени хора, чисти и святи, както беше моята душа. Беше петъчен ден.
към текста >>

9. 70. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ НАВРЕМЕ

ТОМ 9

И най-малкият й син Тодор го убили, и когато й казали това, нали най-малко чедо, нали малките деца така по-възрастни са родителите, по се привързват към малкото.
Тя ми каза: „Много бях болна Еленке, но оздравях". Иначе беше много предана. Винаги на беседа идваше редовно. И тя ми разправяше, че в края на Първата световна война нейните синове са били на фронта. Тя имаше четирима синове. И най-малкият й син Тодор го убили, и когато й казали това, нали най-малко чедо, нали малките деца така по-възрастни са родителите, по се привързват към малкото. Мъжът й като чул получава удар и си отива и той. И тя отива при Учителя и Му казва. И плаче разбира се. И Учителят й казва: ,,Ще отидеш у вас, ще се изправиш на молитва, ще се помолиш и ще кажеш 100 пъти: Господи благодаря Ти че ми взе Тодор! "" Сега, от известна гледна точка може да е жестоко, но от духовна гледна точка какво е не мога да кажа.
към текста >>

10. 160. ЛУЛЧЕВ СЕ ВПРЯГА В ЧУЖДА КОЛА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Не знам какъв род беше такъв, понеже аз съм селско чедо, у нас няма такива неща.
В.К.: Разпръсна събора. Значи наказанието се плаща до четвърто поколение. Е.А.: До четвърто поколение, да. Но знаеш ли, целият им род бяха избити. И други роднини имаше Гела и все избити бяха. Не знам какъв род беше такъв, понеже аз съм селско чедо, у нас няма такива неща. В.К.: Значи той разпръсва събора. Това последният събор ли е? Кой? Е.А.: Не беше последен, после си ходихме. В.К.: Той един от съборите, обаче не си спомняте.
към текста >>

11. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

ТОМ 9

Е, може да дава цитат, но... В.К.: Казаха ми, чедо края на живота си бил в затвора владиката Стефан и искал да чете беседи.
В.К.: Щото в тези спомени сега, които ги изкараха впоследствие и това, което беше писано в една от книжките на Варадинов. Там пише, че владиката Стефан дава един цитат по отношение на Учителя. Е.А.: Дава. В.К.: Един цитат непристоен цитат за Учителя. Е.А.: Да. Е, може да дава цитат, но... В.К.: Казаха ми, чедо края на живота си бил в затвора владиката Стефан и искал да чете беседи. Знаеш ли нещо по тоя въпрос? Е.А.: Ама той четеше беседи. В.К.: Кой му ги даваше? Е.А.: Имаше един пръв братовчед, който беше сляп и той му даваше беседите. В .К.: Слепият му даваше беседи на него виждащият?
към текста >>

12. 07 - 76. В ПЕЛЕНИ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

- „Добре съм, чедо." - „Сега къде си?
Много тъжах по нейната загуба. И за да се утеша, пожелах да я сънувам и да разговаряме. Една нощ я сънувах, че разговаряме, като с жив човек. „Как си, мамо? " - я попитах аз. - „Добре съм, чедо." - „Сега къде си? Къде живееш? Какво правиш? " - „В София съм." - „Как живееш в София с тая малка пенсия? " - „В пелени съм", ми каза тя. Дотук е сънят.
към текста >>

13. 08 - 34. КОЛОНИЯТА В МЪГЛИЖ.

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

ТОМ 10

- Какво ти е, чедо?
Други там бълнува. Стоянчо Ярев плаче. Болка не минава. Майката на Лили болното намери. С ръка на челото топлината мери. - Какво ти е, чедо? Къде те боли? Ти кажи ми само. Бог ще се смили. Ох, боли ме, лелко. От корем умирам.
към текста >>

14. 18 - 7. КОЙ И ЗАЩО УКРИВАШЕ ПИСМАТА НА УЧИТЕЛЯ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

ТОМ 10

Така чедо този етап аз съм направил много неща за Айтоското братство по един план, който го движа от тридесет години.
Като разбрах това, аз нарочно не включих нищо от спомените на Надка. Така смятах, че е справедливо. По-късно говорих с бра т Иван Топалов да се събера т някои материали от Айтос от някои възрастни братя, както и за Тополица, в които да бъдат включени спомени и снимки за историята на Айтоското братство. Но до сега не е направено нищо. В сборника „Изгревът", том I - III аз съм публикувал спомени за брат Георги Куртев както от Мария Тодорова, така и от Борис Николов. Така чедо този етап аз съм направил много неща за Айтоското братство по един план, който го движа от тридесет години. В този план трябва да се реализира написването на история на Айтоското братство, който ще излезне в един от томовете на „Изгревът". Аз съм работил лично в София с Георги Събев и той ми е оставил материал, както и онзи материал от книжка та за Георги Куртев ше бъде включен. Към тях ще се прибавят спомените на Надка Куртева и на Верка Куртева, които не са малко и които са интересни. Към тях трябва да прибавим и кореспонденцията на Учителя до Георги Куртев, която е укрита някъде в Айтоско. Затова аз искам от Вас да ми съдействувате в това отношение.
към текста >>

15. 8. ПОКРЪСТВАНЕТО

Лидия Соломонова Аладжем

ТОМ 13

Работничките ме приеха хладно, бях господарско чедо, но после се сприятелихме и аз се научих да тъка на електрически станове.
Мариета беше първата жена операторка в България, дипломирана. Започна да чете схеми за радиотехника и си направи сама апарат, който военните го прибрали и използували. С Мехмед взели да се занимават с фотография, а преди с печатарство и по-късно взели един магазин и снимали, с тази професия се пенсионирали и двамата, като поддържали и домашните разходи, а аз отидох да работя във фабриката на вуйчо ми, която национализираха - и я дадоха на един, който познаваше Братството. Той ме прие с разбиране и после ми помогна материално да си купя пиано. Беше тъкачница. Работничките ме приеха хладно, бях господарско чедо, но после се сприятелихме и аз се научих да тъка на електрически станове. След няколко месеца ги напуснах. Отидох да работя в пулпа за мармалад. Беше 1943 година. Един съидейник дойде и каза, че Учителят е казал да се покръстиме. Останах изненадана.
към текста >>

16. 8. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ИЗПОВЕД НА ЕДНА ДУША

Цветана Щилянова

ТОМ 13

" Учителят казал: „Асенчо, хората са белязани с името си, всеки си го е заслужил, но агънцата трябва да пасат далече, далече от вълците." Когато Асенчо поискал да се ожени за Кичка Вълчанова, мама му казала: „Не бързай, чедо, млад си, може да следваш в чужбина, ще вземеш диплома." А Вълчанова разпространила между свои познати, че мама иска да развали любовта на двама млади!
Понякога се е продавала за един чифт чорапи. В скромна барака на Изгрева живееше Игнат, тя нощем му чука на прозореца. Като отваря, я подгонил и извикал: „Да се махаш, кучко проклета! " А тя се изкискала и казала: „Ще съжаляваш! " А по-късно с ужас казвал: „За нея ли се оженил синът на добрата сестра Щилянова, защо не питаха мене! " Учителят казал: „Асенчо, хората са белязани с името си, всеки си го е заслужил, но агънцата трябва да пасат далече, далече от вълците." Когато Асенчо поискал да се ожени за Кичка Вълчанова, мама му казала: „Не бързай, чедо, млад си, може да следваш в чужбина, ще вземеш диплома." А Вълчанова разпространила между свои познати, че мама иска да развали любовта на двама млади! Така се разделят на два лагера, едните са за мама, а другите против нея, а тя само мълчи и преглъща сълзите си. А тате най-лекомислено: „Ожени се, сине, и баща ти млад се ожени." Моята стая добре ремонтирана наредихме за младото семейство, аз останах да спя в мамината стая, но през нея се минава за Кичка. Банята е горе. Вечер късно през нас минава някакъв гол мъж, мама скаче: „Кичке, човекът е гол! " - „Не се безпокой, ние сме близки!
към текста >>

„Чедо, какво правиш?
Затова в романа си, който пишеше като болна, „Един живот", посветен на мама, изменила имената, уж да не личи кои са, нарича мъжа си Добрин, после имала идея да нарече Кичка „Капка", но веднага се отказала. „Тя не е никаква Капка, а огромна, гадна, мръсна локва." В такиза моменти тя от гняв се закашляше и поискваше да й дам да пийне водица. През сълзи ми се усмихваше и казваше: „Хайде, не се плаши, ще мине! " Връщам се пак по времето, когато Асенчо боледува. От стълбите се чува сладък глас: „Аско, хайде оздравявай по-скоро, че ми се стегна сърцето без опера, че там стои празна нашата ложа." И той грабва нож и започва да стръже дланите си, така че почва лимфа да тече. „Чедо, какво правиш? Ще се осакатиш, моля ти се! " И заплаква. Това донякъде го успокоява. Нали при скарлатина признак на оздравяване е избелването на цялата кожа. Още нещо: Престъпната жилка се проявява у нейния брат.
към текста >>

17. 1929 година - продължение

Из пътя се движих бавно и четох резюмето „Каквото вържете", а такива хубави мисли има, чедо Попово препрочитах и се радвах на всичко.
Под думата „възкресение" разбирам борбата и победата на едно дете върху смъртта. И затова се ражда човек - да се бори и победи смъртта. Когато победите смъртта, ще дойде денят на възкресението. Христос е дошъл да покаже, че трябва да се борим със смъртта, да я победим и да възкръснем. Това означава рождението." Потеглих след това за Попово. Из пътя се движих бавно и четох резюмето „Каквото вържете", а такива хубави мисли има, чедо Попово препрочитах и се радвах на всичко. Вечерта със Сандю отидох в Паламарци, където се срещнахме с Тончо Тужаров, Васил Острев, Раднев, Сапунджиев, Мисирджиев и някои учителки само видях. Вечерта пристигнах у Сандюви. Разговаряхме се по важни въпроси из Учителевите беседи. 22.V.1929 год., с. Паламарци Станахме от сън.
към текста >>

18. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.

На квартира съм у Косара Чедомирова Моцаспева Тисова.
И от София Еленка изпрати. Сега съм купил 60 кгр. пшеница и ще я смеля. Комисарството ни даде по 15 кгр. брашно и ще ни дадат още по 13 кгр. На квартира съм у Косара Чедомирова Моцаспева Тисова. Мъжът й е военнопленник в Германия. Има 5 момичета, от които най-малкото е на 5 години, а най-голямата - на 17 години. По големина, от най-малката, имената им са Зорица, Добрила, Круница, Нада и най-голямата, вече 17-годишна, Славка. Имат и мъжко дете на име Предраг, на 3 години. Славка само една година е ходила на училище, а другите не са грамотни.
към текста >>

19. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2

Писах писмо на Еленка, г-жа Декова, на брата си Ивана, на сестра си Неда и на бившите си хазяи Чедомир Манасиев в с.
Всички други роти отседнаха на палатки, понеже квартирите в града бяха заети от германска войска. Настанихме се сравнително в хигиенично помещение за хора и за коне. 5.IX.1943 год., неделя Денят мина в строене станок и премиване конете на полка, понеже има много набити от акциите. 6.IX.1943 год., понеделник, гр. Рашка Целия ден прекарах в четене беседи от томчето „Възможности за щастие" - съборни беседи от 1941 год. Писах писмо на Еленка, г-жа Декова, на брата си Ивана, на сестра си Неда и на бившите си хазяи Чедомир Манасиев в с. Сувойница, Сурдулишко. Останалото време свирих със сурдинка на цигулката. 8.IX. 1943 год., сряда, гр. Рашка Тая нощ германската войска отпътуваха за на юг и аз станах в 4 ч още и четох беседи до съмнало. Понеже квартирите удобни в града бяха освободени от германците, лекарят заповяда веднага да се пренесем на старата ни квартира в центъра на града.
към текста >>

20. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 3

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Нощес насън бях с Еленка, а втори сън сънувах, че ми предстои среща с Чедомир Тасов в с.
На обед обядвах печени пиперки и макарони, а вечерях с ябълки и хляб. След вечеря дадох цигулката на Васил Тотев, за да посвири, а войниците слушаха. До 8 ч вечерта се разхождах вънка по лунната нощ и правих дълбоки вдишки. 14.ХI.1943 год., неделя, с. Рожанство Станах в 4 ч. Нощес насън бях с Еленка, а втори сън сънувах, че ми предстои среща с Чедомир Тасов в с. Сувойница, Сурдулишко, че дъщеря му - бивша моя хазяйка, 17-годишна девойка, е при мене и се стяга за срещата на баща си. Снощи се поразхвърлях и нощес съм спал по-добре. Прочетох една беседа, докато се съмне: „Природни методи и силите на мозъка". Време студено, ветровито. През деня дохождаха около 50 въоръжени сръбски бандити от четата на Дража Михайлович.
към текста >>

21. 10. Духовна работа. За село Слатина

ТОМ 17

Види се, тя се зарадва, че нейното любимо чедо е живо и че тя един ден пак ще го срещне и пак ще му се любува.
- със сълзи на очи запита майката, на която преди 3 години е заминал нейният син. - Да, вярваме в духовете, вярваме и в умрелите, че живеят след смъртта и вярваме още, че умрелите пак идват на Земята да живеят и се учат, докато завършат напълно своето развитие. Че това етака, има много научни доказателства, а примерите из практическия живот са изобилни. Това е един неоспорим факт, който не може да се отрече нито от религията, нито от науката. Майката, която беше впила погледа си в мене и ме гледаше така умилително, се разплака. Види се, тя се зарадва, че нейното любимо чедо е живо и че тя един ден пак ще го срещне и пак ще му се любува. Ние й казахме, че то може би присъствува между нас в този момент и че „може би голям дял се пада на него, от любов към вас, да дойдем тук". Разчувствуваха се сърцата на родителите и на младото момиче. В очите им се четеше прояснение на едно по-висше съзнание, а в сърцата им - едно умиление и радост, че така добре Бог е наредил света. Бащата, развълнуван, побърза да се изповяда пред нас за сторения грях, че принудително ни е заставил още в началото да пием сода, която съвсем не е по нашето желание, тъй като чашите ни още бяха до половина пълни. - Какво да правим!
към текста >>

22. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

ТОМ 17

Помисли си хич за чедото си, дума се, да кандише.
А тая челюст, вълчата, видиш ли я — това се с пари не откупува! … Да те притисне некой голем зор, не дай боже, или да ти се закани некой зъбест душманин, или да ти подхвърлят некоя магия в къщи, или да иде у пусти гори, ако нещо децата ти не траят… за всичко, за всичко уйдисва… Плюни само през нея, настъпи плюнката с левата нога и свий челюстта под десното колено, па кажи: кога се разтворят тия вълчи уста сами, тогава да се разтворят устата на… там, който е вече душманинът. Онемее и окапе на местото си… свие му се сърцето… па тебе си ти нищо — рахат си ти, На Тошо Брънката невестата, сирота, шест ги роди, па все й не траят. Свекърва й, проклета да е, като не можа да живува с тех, а они я изпъдиха. Не щеш ли, вещицата недна, да иде да направи магия да не може снаха й да завърти дете. Помисли си хич за чедото си, дума се, да кандише. Плаче сирота Тошевица, на̀, такива ги рони. Ходи, пита, разпитва, па не знае при мене да дойде. Хеле свахата Пена, на шейрет Кольо братова снаха, да чуе за това, па й каже: ти, каже, така и така… виж, че намери наша баба Ана, стани, та при нея. И така и стори, сиротата, стана, та при мене. Бабо Ано, каже, ти баща, ти майка, ти господ.
към текста >>

Те, каже, така и така… ех, знаеш, човеци сме, па сме греховни, па етѐ, като ми се прати хабер оттам, че чедото ми се мъчи и не може мир да намери, рекох: „Море каил съм калта под ноктите си да продам, само чедото си да избавим от ония мъки там.
Седне в стаята, па удари на ракам от зори до акшам! Като свършил ракамът, а той накарал, та свалили чергите и шилтето от зеления сандък, що е от кипарис, дето звъни, когато се отключва; отваря сандъка, изважда мушамената кесия и изброява настрана 368 кърменци маджарлии, 25 суфурини и 54 махмудии. Свие ги на възел в едно кьоше от кърпата си, па тури надире мушамената кесия и извади другата, гдето е от син американ. Отброи и от нея 250 бели меджидии, сипе ги в кърпата, завърже я и стане, та у големата стая. Там, пред иконата и кандилото, кръсти се чорбаджи Рангел и чини тридесет и три метании, па стане с парите, та при вдовицата на Атанаса. Те, каже, така и така… ех, знаеш, човеци сме, па сме греховни, па етѐ, като ми се прати хабер оттам, че чедото ми се мъчи и не може мир да намери, рекох: „Море каил съм калта под ноктите си да продам, само чедото си да избавим от ония мъки там. Па те, сега вземи, па скрий за децата си… това си е нихно и твое… баща им ги е спечелил! Моя дел съм си взел… хесапо е чист… ракам сам правих — това си е ваше… с децата… ни една счупена аспра чужда не кабуля! “ Подир тая случка чорбаджи Рангел стана бамбашка човек: от него по-праведен немаше вече в града. Един път бай Митар минал край кръчмата на Тасо цинцарина. Тасовата кръчмарница беше една от първите в града, а Тасо си играеше с пари — беше много богат.
към текста >>

23. IX. Жената като майка и нейната задача

Елена Казанлъклиева

ТОМ 17

Помислил ли е някой върху своето женско чедо, какво трябва за това дете!
В една нечиста утроба какъв дух може да дойде? В една кочина какво може да живее? Каквото повикало, такова се е отзовало. Една майка, която иска да донесе едно добро дете на света, тя трябва още от утробата на майка си да идва с такова предназначение и да живее един мирен, тих, свят живот. А ако ли тя не е посветена в Божия закон, то най-малкото да е живяла съвестно, да е опазена от нечистия живот на необузданите страсти и да живее като истински човек. Помислил ли е някой върху своето женско чедо, какво трябва за това дете! Да го осигурят мислят; да има слугиня или гувернантка мислят, да знае пиано, да завърши някаква академия за добър доход или бъдаще, това става, но, че трябва да се приготви, като майка, това и на ум не им идва. Те мислят, че това само по себе си става, ще дойде ден, когато тя ще назрее и ще си избере свой другар. За жалост, докато стигне момата за мъж, тя се е наситила, може би, на това положение, изхабила се е в ума и в сърцето, изтънила е нерви, помрачена, разочарована е от живота, замижава и се хвърля в ръцете на едното, когото не познава или го купува, или го взема само за лице, а върти отчаяно своите нещастни любовници, за да има добавък на тоалетите си. Може яи, за Бога, да бъде такава жена майка? Човек, който е изхабил ума си, покварил е сърцето си и е станал до лудост нервен, става ли майка?
към текста >>

24. 22. Сфера на Юпитера

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Защото Авраам, като Юпитерово чедо, е бил успешен, благополучен човек.
XI (1937), кн. 7 ÷ 8, с. 194 ÷ 197 Ако живеехме в библейски времена и исках да ви покажа един хубав Юпитеров тип, бих ви завел при Авраама. Макар да не сме ангели, като троицата пътници, които са се отбили да му гостуват при Мамвриевите дъбове, той и нас би приел радушно и би ни богато угостил. За няколко часа поне ние бихме се чувствували прекрасно разположени всред тази патриархална обстановка, всред охолното благополучие, в което Авраам е живял. Защото Авраам, като Юпитерово чедо, е бил успешен, благополучен човек. „Господ беше благословил Авраама във всичко”, се казва за него в хубавия библейски разказ, в който се повествува живота на израилския патриарх, призван да стане „отец на вярващите”. Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост. Само по дълбоко символичния разказ за Авраама би могла да се проучи Юпитеровата сфера с всичките и типични функции. И тогава би станало ясно, как „Юпитер” означава оня културен стадий от живота, в който хората излизат от чергарския живот, от постоянните борби, за да се насочат към „обетованата земя”, където цари един напълно йерархизуван социален строй, с неговия религиозен култ, с неговия правов ред, с неговите законно-установени политически и обществени учреждения. Ала да оставим на мира библейския патриарх, защото животът му е толкова далечен, че звучи като мит.
към текста >>

25. 23. Сфера на Меркурия

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Съвременната наука е галено чедо на капитализма, неговото върховно интелектуално постижение.
Западно-европейската култура, както изтъкнах това в „Сферата на Юпитера”, с нейните големи демокрации, в които се шири капитализмът, икономическия либерализъм, колониалният империализъм, е безспорно под знака на Юпитера - планета, между другото, на икономическата експанзивност, на едрите стопански и финансови предприятия, на световната търговия. В областта на икономиката той символизува капиталът. Рожба на така нареченото „"трето съсловие”" или буржоазията, тази култура на търговци и индустриалци не можеше да достигне тоя разцвет и да прояви такава удивителна експанзивност, ако не беше подпомогната от науката. И виждаме, че редом със стопанския подем на третото съсловие, на неговото Юпитерово ядро, настъпва мощен подем и в областта на науката, представяща Меркуриевото течение. Без постиженията на науката и техниката, стремящата се към експанзивност икономическа енергия на Юпитеровия слой в съвременното общество, не би могла да се развие в тази мощна стопанска дейност, която е така характерна за нашата епоха. Съвременната наука е галено чедо на капитализма, неговото върховно интелектуално постижение. И затова образованието, сиреч добиването на знания, на наука, става такъв характерен белег на така нареченото буржоазно общество. Образованието създава така наречената „интелигенция” - меркуриев цвят! ,a юпитерова почва, един своего рода „аристократичен елит” на третото съсловие. Разбира се, това не е аристокрация на меча, а на ... „Цилиндъра и бастуна”. Вземам тези две думи като характерни символи.
към текста >>

26. Любомир Лулчев V. Вестник «Алфа»

1. ЕДИННИЯТ ФРОНТ

ТОМ 20

Светлината носи знанието, а знанието - проумяванието, че един е Творецът, Незнайното, Безконечното, което ний можем да разберем само като всеобемаща любов, в която живеем и се движим; безграничен извор, който не оскудява, върховна мъдрост, която прави от всяка душа чедо Божие, син на безсмъртието, единна по природа, единна по битие.
1) Да бъде светлина! От векове и векове светлината е отделена от тъмнината. И едната има свои същества и носители, и другата има свои адепти и учители. В един и същи свят работят и едните, и другите, но тоя, който има светлина, не се спъва по своя път. Тъмнината ражда незнанието, заблудата и грешката, а те от своя страна - насилието и смъртта. Светлината носи знанието, а знанието - проумяванието, че един е Творецът, Незнайното, Безконечното, което ний можем да разберем само като всеобемаща любов, в която живеем и се движим; безграничен извор, който не оскудява, върховна мъдрост, която прави от всяка душа чедо Божие, син на безсмъртието, единна по природа, единна по битие. През дебелия сняг на окървавената с братска кръв земя, станала кост от костите на своите труженици, малките главички на белоцветните кокичета подават своите усмихнати лица към изгряващето слънце. Души счупват вече ледено покривало, сковано от омразата и ненавистта, и търсят светлината, стремят се към истината, жадуват за любовта. И техният зов стига дори до Бога: Той праща еднородния Си син, да им донесе лъчите на живота! И тези, до които тези лъчи на живот са се допрели, наричани с разни прозвища и имена от хората на тъмнината, ръце да си подадем, земята да опашем от единия до другия край, да вдигнем глас към всички, мощен глас и зов: «Братя, да бъде светлина! Братя, смъртта е рожба на греха, а грехът - на тъмнината.
към текста >>

27. 30. Песента на живота

(В. «Живот», г. I, бр. 17, 14.VII.1929 г., стр. 1)

ТОМ 20

- Ида аз с Милувката на майка, прегръщаща своето чедо; и с ръцете, късащи своите вериги - и катурващи всичко старо.
«Живот», бр. 17, 14.VII.1929 г., стр. 1) - Ида аз по Пътя на Незнайното - и нося всичко в себе! В мен е шумът на морето, и на бурята стонът; плачът на майката, изгубила детето - и викът на радост, изтръгнат при първата целувка... - Ида аз по Пътя на Незнайното: в гласа на всяка птичка крилата, във въздишките на океана, вечер в зефира след залез слънце - и в песента на славея. - Ида аз по Пътя на Незнайното - с тихи стъпки пристъпям; с усмивката на цветята, вдигнали главица - и с трясъка на светкавица, събаряща вековните дървета. - Ида аз с Милувката на майка, прегръщаща своето чедо; и с ръцете, късащи своите вериги - и катурващи всичко старо. - Ида - без криле - летя - всички криле и хвъркати мисли са мои! Без очи - гледам, защото бъдещето съм аз самият! Въздишам във вековете, усмихвам се в планините, в небето и трепкащи- те звезди. - Аз ида - и мъртвите се будят! Пея - всичките песни моята песен са.
към текста >>

28. XI Цар Борис III, Цар на българите

I. МАНИФЕСТ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

ТОМ 20

Роден на хубавата българска земя и духовно чедо на Православната вяра, израснал в средата на моя любим народ и заедно с него споделял радостите на светлите му подвизи и постоянния му напредък, винаги въодушевен от идеалите му, проникнат от демократическия дух, проявен както в традиционните му борби за свобода и независимост, така и във всичките му държавни и обществени институти, Аз тържествено заявявам, че ще почитам Конституцията и ще служа вярно и предано за благоденствието и преуспяването на народа.
БОРИС III, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ З.Х.1918-3.Х.1938 г.: ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ НА ПРЕСТОЛА НА ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРСКИ ЦАРЕ 1. Манифест към българския народ на Цар Борис III от З.Х.1918 г. при встъпването на престола (стр. 5) МАНИФЕСТ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Българи, С манифест от днешна дата моят възлюблен баща възвести отказването си от Престола в моя полза и с това велико самопожертвуване пред върховните интереси на нацията даде пример на неизменна обич към България. Обявявам на българския народ, че от днес аз встъпвам на Престола на българските царе под името Цар Борис III. Роден на хубавата българска земя и духовно чедо на Православната вяра, израснал в средата на моя любим народ и заедно с него споделял радостите на светлите му подвизи и постоянния му напредък, винаги въодушевен от идеалите му, проникнат от демократическия дух, проявен както в традиционните му борби за свобода и независимост, така и във всичките му държавни и обществени институти, Аз тържествено заявявам, че ще почитам Конституцията и ще служа вярно и предано за благоденствието и преуспяването на народа. Осланяйки се на волята на народа и уповавайки се на закрилата на Всевишния, призовавам всички българи да се сплотят около Моя Престол и Ми дадат пълната си подкрепа, за да изпълня свещения си дълг към милата Ми Родина, която преживява моменти на крайни усилия и тежки изпитания, и да приготвя достойно и честито бъдеще на българското племе. Да живее България! София, 3 октомври 1918 г. На първообразния със собствената на Негово Величество Царя ръка написано Борис III 2. 1918-1938 г.
към текста >>

29. 14. ЧУДОТО, КОЕТО НЕ Е ЧУДО! (бр. 4, 8.ІІ.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

1) Всяка майка има слабостта да мисли, че нейното чедо не е като другите, че самото му раждане е станало по особен начин и е чудо, въпреки че в света това чудо се е повтаряло и повтаряло.
14. ЧУДОТО, КОЕТО НЕ Е ЧУДО! (бр. 4, 8.ІІ.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 4, 8.ІІ.1924 г., София, стр. 1) Всяка майка има слабостта да мисли, че нейното чедо не е като другите, че самото му раждане е станало по особен начин и е чудо, въпреки че в света това чудо се е повтаряло и повтаряло. Но то за нея си е чудо. Така стана и със -сьбитията в нас около 9-й юни. На тия „чудеса” туй е чудното, че могат да ги смятат за чудеса! Ний не искаме да омаловажим никому нито заслугите, нито ролите, но само да изтъкнем, че поради нашия навик да мислим откъслечно и несвързано, естествените неща започват да ни се струват чудеса. Ний, изгубилите нишката на събитията, невиждащи вътрешния развой на нещата, неразбиращи силите, поставени да действуват от живота, сме готови да виждаме -удеса, по същия път на ума, който, не видял и незнаещ що е електричество, би нарекъл чудо факта, когато с едно пипване на стената се осветява цялата стая.
към текста >>

30. 32. КОГА ЩЕ ДОЙДЕ МИР В БЪЛГАРИЯ? (бр. 13, 14.ІV.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Силно бе развълнуван генералът - баща, той загуби единственото си чедо... Моите твърдения се изпълниха.
Той бе силно развълнуван. - Тридесет години учих една армия, и да убие единствения ми син!... Благодаря Ви, Лулчев, за туй, което сторихте. Право казвахте, но защо не Ви слушахме... - Нищо, нищо, г-н Генерал. Късно е. Силно бе развълнуван генералът - баща, той загуби единственото си чедо... Моите твърдения се изпълниха. Днес същата песен се пее от министрите, депутати и вестниците: „Демократически сговор”, „Свободна реч”, „Пряпорец”, „Мир” и др. „България след 9 юний има ред и спокойствие. Законност и ред. Мир цари в България.”* Не е вярно, че мир и спокойствие има в родната земя. И не ще има мир в България, догдето съществува Закон за защита на държавата.
към текста >>

31. 64. ЧЕРНА НЕБЛАГОДАРНОСТ (бр. 23, 21.VІІ.1924 г.)

Обикнал своята градина като собствено чедо, той работи неуморно от ранно утро до късна здрач в нея.
„Омръзна ми да ходя, та рекох да направя градина, да създам нещо” - казва често симпатичният старец. Тук той посява 70 кюстендилски сливи, 20 круши, 40 ябълки, 8 мушмули, 10 зарзали, 15 дюли, 50 облагородени дръвчета, 300 вишни и 1500 храсти –израстъци. Освободени по чл. 58 от Закона за лозарството, той е работил неимоверно върху своята градина. Трябва човек само да надникне и види какъв труд и колко пот е изтекло от набърченото чело на Димитър Пенев. Обикнал своята градина като собствено чедо, той работи неуморно от ранно утро до късна здрач в нея. Но каква изненада, един ден благодарното Отечество, в знак на благодарност, му изпраща 5 ÷ 6 души от пожарната команда, да му разрушат оградата. Каква черна неблагодарност! Искат да му разтурят оградата и му вземат 2700 м от градината за улици и площад. „Искат да ми убият целия труд, собственото ми чедо” - вика побелелият старец, - „По-хубаво да я вземат за парк, градина цяла, но не да я разрушат. Аз още 1912 г, 13.ІV с вх.
към текста >>

„Искат да ми убият целия труд, собственото ми чедо” - вика побелелият старец, - „По-хубаво да я вземат за парк, градина цяла, но не да я разрушат.
Трябва човек само да надникне и види какъв труд и колко пот е изтекло от набърченото чело на Димитър Пенев. Обикнал своята градина като собствено чедо, той работи неуморно от ранно утро до късна здрач в нея. Но каква изненада, един ден благодарното Отечество, в знак на благодарност, му изпраща 5 ÷ 6 души от пожарната команда, да му разрушат оградата. Каква черна неблагодарност! Искат да му разтурят оградата и му вземат 2700 м от градината за улици и площад. „Искат да ми убият целия труд, собственото ми чедо” - вика побелелият старец, - „По-хубаво да я вземат за парк, градина цяла, но не да я разрушат. Аз още 1912 г, 13.ІV с вх. № 24 750 съм ги молил да не я развалят, а да я вземат цяла за цялата София, но не да убиват моя труд.” Побелелият старец, който с такъв труд създаде една хубава градина, дойдоха хора, които в знак на благодарност му отплащат по такъв начин. Ний мислим, че е много жестоко да се постъпва тъй с нашите заслужили синове. Няма нужда да се разваля такава градина, която е коствала толкова труд и мъки. Трябва министър Стоенчев да не допуща да се вършат такива неправди с нашите заслужили братя и да не допуска да се наскърбяват в последните години на своя живот нашите герои от Шипка и Шейново.
към текста >>

32. 78. НАШАТА ЦЕЛ (бр. 22, 9.VІ.1930 г.)

За борбите и страданията на първите Ратници на свободата до освобождението не ще се спираме - тях всяко българско чедо трябва да ги знае; страданията, кървите техни са фундаментът, върху който трябва да се изгради новото и свободното княжество, в което консервативният дух в народа извика І-то консервативно правителство.
„Ратник на свободата”, бр. 22, 9.VІ.1930 г., София, стр. 1, 2) Андро Лулчев Народът ни не можа да се развие правилно по много причини, стоящи вътре и вън от него. Всяка крачка напред се извоюваше с много мъка, труд, кърви. Достатъчно да се разгърне нашата история, за да се уверим в това. За борбите и страданията на първите Ратници на свободата до освобождението не ще се спираме - тях всяко българско чедо трябва да ги знае; страданията, кървите техни са фундаментът, върху който трябва да се изгради новото и свободното княжество, в което консервативният дух в народа извика І-то консервативно правителство. Консерваторите не даваха път на новото, младото - либерализма. Новото винаги след много мъки, страдания вземаше връх - надживяваше старото. Едни след други бяха заместени консервативните идеи с либералните. Либерализмът - с демократизма, демократизмът - със социализма, социализмът - с народовластието. Като овехтели дрехи, които не може, докато човек е жив, все едни и същи да носи, защото той расте, развива се - така и с идеите.
към текста >>

33. XVI. Величка Няголова Сънища

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Майка ми каза още, чедо 1 година моят живот ще се промени коренно в хубав смисъл и ще ме освободят от тази баба.
Когато се върнала отново в тялото си, вратата била вече затворена и връзката - прекъсната. Тя гледала болното си, старо тяло и не съжалявала. Така се освободила. Каза ми още, че всъщност тя отдавна е била вече горе и рядко слизала в тялото си. Имало е пазач, който го е пазил, докато умре. Майка ми каза още, чедо 1 година моят живот ще се промени коренно в хубав смисъл и ще ме освободят от тази баба. Още каза, че се грижи и за сина ми, и за мъжа ми. И наистина, още юни същата година си замина майката на Истиан. А беше много болна. Замина си от рак в последен стадии. През август бях в платена отпуска и като се връщам - и бабата взели.
към текста >>

34. 3. Упражнения - носители на енергиите от физическия свят

ТОМ 22

Природата ме обича И в живота ми помага, Чедо свое ме нарича И ми казва дума блага: 5.
То ни благославя И живот ни дава. 3. Въздух дишам благодат. Радостно отивам за дома. Цялата природа с мене пей. Слънцето ме живо грей. 4. Природата ме обича И в живота ми помага, Чедо свое ме нарича И ми казва дума блага: 5. „Работи, учи, време не губи, време не пилей, скъп живот пази. 6. Той е Божи дар, мил и скъпоценен. Ти добре варди го всеки час." 7. А подир игрите ще отида да работя, време да не губя, дор в небето слънце грей. 8. Хай напред, едно, две, три, с бодри стъпки ти ходи.
към текста >>

35. V. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ВСИЧКИ РАЗУМНИ ЧОВЕЦИ

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Ето защо, когато человечеството, в лицето на управници, интелигенция, народ, го удари «през просото», както го казват, и се отклони от Извора на живота, то Бог - този извор на живота, е бивал и бива милостив и праща между учените хора на науката и свои пратеници за духовното издигане на туй чедовечество.
Иска се нови разбирания в живота, ново приложение. Иска се жертва, от старите и жертва от младите. А млад е всеки, който се учи и прилага доброто, възвишеното. Стар е всеки, който се не учи и не го прилага. Няма и златна среда - има лява - инволюция, към отрицателното, и дясна - еволюция, към доброто, към възвишеното, към Бога - нищо повече. Ето защо, когато человечеството, в лицето на управници, интелигенция, народ, го удари «през просото», както го казват, и се отклони от Извора на живота, то Бог - този извор на живота, е бивал и бива милостив и праща между учените хора на науката и свои пратеници за духовното издигане на туй чедовечество. Такива учители е имало, има и ще има, докле светът светува, и то по цялата земя, макар и да са рядкост. Не е важно да се цитират имена и народи. А когато наближи време да става една голяма промяна, тогава се явява и Великият Учител - Христос в човешка форма, Който е и глава на тия пратеници, и дава и Той Своите упъпвания. Такива Божи пратеници се отличават със своя скромен живот, със своята кротост и смирение, но те носят сила в себе си, проявяват особена мъдрост и знания, проявяват безгранична любов и с образец на чистия живот. Ние, малката и скромна България, която по всички изгледи е определена да изиграе велика духовна роля за целия свят, макар и да сме притиснати с голямо бреме, трябва да се считаме щастливи, че между другите ни добри хора, Бог ни е удостоил и с един Свой духовен пратеник, който е водител на Бялото Братство в България.
към текста >>

36. III. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ»

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

Ето тук прилагаме двете покани: КОНЦЕРТ-РЕЦИТАЛ Живият Бог в образ и подобие чедовеческаго Спомени на Юрданка Жекова, от «Изгревът» том VII Записала спомените: Цанка Екимова Музика от Учителя Дънов - Беинса Дуно Аранжимент: д-р Филип Стоицев Участвуват: Квартет «Д-р Филип Стоицев» 1.Надежда Няголова - цигулка 3.
Иначе за нищо не те бива и оставаш в стария живот, в «Стария Завет» на човечеството от време «оно». 40. Спомените на Юрданка Жекова са публикувани в «Изгревът», том VII, стр. 584-627. На 26 януари 2005 г. и на 19 февруари 2005 г. направихме кон- церт-рецитал по нейни спомени, като залата бе пълна - присъстваха 300 души. Ето тук прилагаме двете покани: КОНЦЕРТ-РЕЦИТАЛ Живият Бог в образ и подобие чедовеческаго Спомени на Юрданка Жекова, от «Изгревът» том VII Записала спомените: Цанка Екимова Музика от Учителя Дънов - Беинса Дуно Аранжимент: д-р Филип Стоицев Участвуват: Квартет «Д-р Филип Стоицев» 1.Надежда Няголова - цигулка 3. Коста Москов - виола 2. Мирослава Димитрова - цигулка 4. Анна Каралашева - виолончело Солист: Спаска Панайотова - сопран Водещ: Петър Вангелов В салона на община «Изгрев» Начало: 11 часа, събота Ул. «Чехов» 16-А 29 януари 2005 г. Вход свободен * * * КОНЦЕРТ-РЕЦИТАЛ Живият Бог в образ и подобие человеческаго Спомени на Юрданка Жекова, от «Изгревът» том VII Записала спомените: Радка Левордашка Музика от Учителя Дънов - Беинса Дуно Аранжимент: д-р Филип Стоицев Участвуват: Квартет «Д-р Филип Стоицев» 1.
към текста >>

37. VIII. МАРТА

Невена Неделчева

ТОМ 23

Тя слушаше и бе забравила, че се намира в салона, чедо нея е Павел, когото е чакала толкова години.
Марта леко си отдъхна, когато видя Ян, седнал в една от първите редици на цигуларите. Величков бе най-близко до диригента, възрастен белокос човек. Настана тишина. Един млад момък с блестящи очи и пребледнели бузи каза: «Химнът на Учителя». Диригентът бързо се поклони пак на Учителя и като се обърна, неговата магическа пръчица извика от света на музиката най-нежните и хубави звуци, които Марта бе чувала. Тя слушаше и бе забравила, че се намира в салона, чедо нея е Павел, когото е чакала толкова години. Пред нейния взор сякаш се откриваше пътека от светлина, която водеше към нещо велико, безкрайно хубаво - извор на красота и хармония. И знаеше Марта - тази пътека водеше към Бога... Когато мелодията притихна, Марта отвори очи и сякаш полекичка слезе на земята. След химна следваха други музикални номера, изпълнявани с голяма вещина и майсторство, някои от които бяха от Учителя. След това завесата се спусна и никой не се сети да ръкопляска - или пък не смееше, защото ясно чувствуваше, че след такава възвишена музика ръкопляскането би прозвучало като светотатство. В душите на всички още се отекваха последните струи от мелодията, когато завесата отново се вдигна.
към текста >>

38. 6. Това свише благоволение е атрибут на Великия Господ

ТОМ 24

Йона и другите наши покровители, каквато нежност никоя земна майка не може да прояви към най-възлюбеното си чедо, ние ще следваме техните съвети, ще вървим в начертания от небето път без да ни трепне окото.
Дири душите сродни ней. Милва, радва се помага, благославя Багословения, че я освободил, озарил да Го познае, както Той я познава. Да почувствува милостта му и неизказаната му Любов. И как ние ще се отделим от тази благодат Да не бъде! Всякога кърмени и отхранвани стая нежност на Отец. Йона и другите наши покровители, каквато нежност никоя земна майка не може да прояви към най-възлюбеното си чедо, ние ще следваме техните съвети, ще вървим в начертания от небето път без да ни трепне окото. Ние ще вървим смели и решителни в този път и вярваме ще ги срещнем, или по право да се изразя, ще ни срещнат в пътя ще ни подадат крепките си ръце и с оная мощност, която само тям подобава, ще ни изведат неувредими и въведат в чертога на вечната истина, където всякога е ден където онова което е тук там не. Те са жители на онова царство, свещеници и служители на Вечния Неизменния Бог, а ние техните малки деца! ... Колко е хубаво, красиво да бъдеш дете на един ангел! Да те учи, възпитава до пълната възраст. 0, Боже,, към тебе викам: Благослови нашите отци, твои свещеници, прати ги по близо да бъдат при нас да чувствуваме от тяхната топлина и да дишаме аромата на техния дъх.
към текста >>

39. 14. Престъпление спрямо Божествената Истина

ТОМ 24

Радвам се брат че ми се отдаде случай да Ви пиша за това, знам че се ръководите не от просто любопитство, а от едно желание да подпомогнете на онуй свищовско чедо, което ви се пада кръщелниче.
Но за слава на Бога от няколко време брат Анчо се възвръща на правия път за празника на пролетта имам писмо от Нешка гдето ми се хвали и се радва: да благодарим на Бога, Анчо поне дири Учителя. Пенка обаче остава вярна последователка на Генча. Впрочем имам тия дни писмо от Невенка, пише че Пенка била станала толстоистка. Генчо е в София, държи вегетарианската гостилница "Ново време", мисля на улица Московска, но точния му адрес не знам. Пенкиния адрес е: Пенка Димитрова, Свищов. Радвам се брат че ми се отдаде случай да Ви пиша за това, знам че се ръководите не от просто любопитство, а от едно желание да подпомогнете на онуй свищовско чедо, което ви се пада кръщелниче. Запазете това само за себе си, нека никой не знае за тия бури, които потърпяхме в Свищов. Поздравлявам Ви, че заехте се да реализирате идеята на Учителя. Може би някога и аз ще се присъединя към това дело, но сега ми е невъзможно. От начало тука в Троян имаше добра работа, но сега дойдоха още двама зъболекари, а туй лято още ще дойдат, то в един Троян от 3000 население работата се разпределя и доста намаля. Мисля май или юни да напусна тук а подир ще се установя не зная, може би ще отида в София, поне ще съм близо до Учителя.
към текста >>

40. ЯНУАРИ 1918 г. - 15 ДЕКЕМВРИ 1918 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Отивам си у дома, но радостта на малкия вестникопродавец е с мене. Чедо!
Той пак ги брои, но, чудно, парите сега са повече. Светват детските очички, пламва бледото му загоряло личице. После отбройва няколко вестника и ми ги дава. „Защо? ”, протестирам. „Ей тъй, моля, вземете ги...” Разбира се, аз не ги приемам; нека той си ги продава. Отивам си у дома, но радостта на малкия вестникопродавец е с мене. Чедо! Томова пуши цигара след цигара, чака ме да се прибера. Оставила ми е парченце питка, която веднага изяждам. Македонка дългоглава с тумбесто чело. Единственият й преден зъб - опушен, очите - ласкави. Загатва ми приятелски да не стоя „така”, а да си намеря някой приятел да ме издържал.
към текста >>

41. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Аз искам да съм твое бодро и весело чедо, аз искам да помагам на твоите малки самотни деца - сестра на всички сираци и отритнати от живота.
Хоризонтът руменее. Покрай него бяга в розови облачета усмивката на зората. Огнен меч пробива дупка на небето и слънцето изпраща първите си лъчи. Аз ставам и протягам ръце. Слънце, Слънце, Слънце на живота, спаси ме! Аз искам да съм твое бодро и весело чедо, аз искам да помагам на твоите малки самотни деца - сестра на всички сираци и отритнати от живота. Сълзите ми бликнаха. Стана ми някак жал. Че и аз съм едно такова самотно и отритнато дете, даже вече босо и дрипаво... Задуших се от ридания. Гласът ми се издигаше. Пълните ми със сълзи очи виждаха от изток цели три слънца окъпани в брилянтен блясък.
към текста >>

42. 3 АПРИЛ 1927 г. - 5 ЮЛИ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

А ти, в тия велики часове тихо шептиш на ухото ми, на душата ми: „В теб съм, в теб съм, о, дъще, чедо, радосте моя!
Коя си ти, която си венец на светиите и жив извор на учителите? Где да те търся и как да имам вечно моя, о, ти прекрасната между всички създания? По високите ли върхове се стремях, в бездната на страданията ли слизах все тебе дирех, моя безименна красота, за да се докосна до крайчеца на дрехата ти. Чинеше ми се, че ти надникваше из нечий поглед, гласът ти трептеше в струните на нежната мелодия, излизаща из под лъка на артиста, в гласът на певците, в краските на цветята... Казвах си: Ето те! Проливам сълзи, протягам ръце, молитствувам и те зовя: О, ти необходима за душата ми жива струя, ти си тъй близко! А ти, в тия велики часове тихо шептиш на ухото ми, на душата ми: „В теб съм, в теб съм, о, дъще, чедо, радосте моя! ” София, 6 април 1927 г. 7 АПРИЛ 1927 г., четвъртък 7 април 1927 г. четвъртък Макар, че днес бях на Витоша, но трябва да се срещна и с Вас, о, Асавита. Бодра съм. Душата ми е пълна с радост.
към текста >>

Да остана вярна в Школата на милия Учител, който ни учи и помага и закриля, както майка чедото си, и повече даже от майка, и повече от брат и приятел.
Обични мой! Но защо, в най-голямата печал по него, нещо ми шепти, че ние, въпреки всичко пак ще се видим! Кой скрито у мен ми дава тая крилата надежда?! О, Боже, нека да страдам, даже още повече, само да Ти бъда угодна, само да запазя мястото си при Учителя. Когато самотна скитам из планините, това е моята първа и последна молба. Да остана вярна в Школата на милия Учител, който ни учи и помага и закриля, както майка чедото си, и повече даже от майка, и повече от брат и приятел. Прилагам бележки от лекция от 6 март 1927 г. С поздрав: Хелм. Неделна лекция от 6 март 1927 г. записки Традициите са една спънка в развитието. Водата, която Христос дава на хората ще бъде като един вътрешен живот и ще носи живот.
към текста >>

43. 2 СЕПТЕМВРИ 1927 г. - 4 НОЕМВРИ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

О, аз съм царица, мили мой, царска дъщеря; чедо на Асавита, ученичка на Учителя, избраница Божия!
„Там има само неприятни задължения и егоизъм за интереси в най-висша степен! ” Подобно мнение съм слушала и от Учителя. И само да знаят „някои”, че той има интимност с някого в България, веднага той с бързия влак би намерил родното си място, както мнозина от другарите му. Когато бях при него, едно висше чувство ме изпълваше и възвисяваше, тъй като че в жилите ми течеше не „графска”, а царска кръв. Кръвта на „живота”, изкуплението на Агнето, учението на Учителя, Вашето приятелство! О, аз съм царица, мили мой, царска дъщеря; чедо на Асавита, ученичка на Учителя, избраница Божия! О, колко хубави неща си говорихме ние за Учителя! Той питаше и жадно слушаше, и казваше: „Учителят”. Колко бих се радвала пак да чуя този глас: „Иди при него! ” Като че ли те скоро ще си заминават... Тогава ще бъде много тъжно, Асавита мила. Италия е много далече, пътят до там за мене е много дълъг... Хелмира има нужда от него, тъй както би била самотна пустиня без Асавита и Учителя.
към текста >>

44. 24 НОЕМВРИ 1927 г. - 27 ДЕКЕМВРИ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Ти ще пораснеш, чедо мое, учен мъж ще станеш и аз вечно ще те благославям.
Навън грееше слънце и птичките пееха. Почувствувах мъка за живота, който протичаше край мене. Тогава той надникна на прозореца, седна върху него и каза: „Како Олгичке, аз ще ти купя една голяма нива (разпери ръчичките си), която мно-ого, мно-ого да ражда.” Слънце осия стаята ми. Пръстчетата ми трескаво заработиха, като че ли изпълнени с нова сила. Славчо, миличък Славчо. Ти ще пораснеш, чедо мое, учен мъж ще станеш и аз вечно ще те благославям. Колко е мъдър този малък богаташ! Колко е добър! Когато пренасям въглищата си от тротоара, той сам мъкне големи буци и ми помага, също и мъничката руса Милка - въпреки крясъка на гувернантките. Те важно отговарят: „Мама каза да помогнем на кака Олга.” Моите велики приятелчета, моите пойни пролетни птички. Те обичат моята супа.
към текста >>

45. 4 ЯНУАРИЙ 1928 г. - 28 ФЕВРУАРИ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Ти знаеш, Отче, негли си бил до чедото си и знаеш какво ми каза той неотдавна, как се пресякоха коленете ми и нозете се отказаха да вървят.
Седя, чета и сълзите се ронят в скута ми. О, велики Бели Братя, о, ти мой чудесен жител на Маришките езера, где си, ела при мен. Погледни ме пак с огнено слънчеви очи и ми се усмихни. И Ти, Родителю мой, чуй ме! Не мога да говоря. Ти знаеш, Отче, негли си бил до чедото си и знаеш какво ми каза той неотдавна, как се пресякоха коленете ми и нозете се отказаха да вървят. После той се смили - прегръща ме, гледа ме вдън очи, но свърши се. Олюляваща се от мъка и слабост си отидох. Той не ме придружи. Увиснала върху разпятието си, едвам си отидох при моята голяма и светла задача, дадена ми от Учителя - крепена от Асавита. А звездите грееха от небето, същите звезди, когато бях щастлива и пълна с надежди при него.
към текста >>

Ах, Сали, чедо мое!
Скрила го бях и сега между страниците го намерих. Колкото пъти излизах, все му давах по нещо. Първом бяло ръбче от хляб, после шепа орехи... Но той беше вече офейкал. Научи ме, Господи, да Те откривам между тия Твои малки чада. Да се радвам на Твоята Любов и красота. Ах, Сали, чедо мое! Прозорците на хазаите всички светят. Пак има гости. Вече се прибирам в моя сутерен за да уча, уча и само да уча. Утре рано пак, и пак, докато завърша, и после? Що питам за „после”.
към текста >>

46. 2 МАРТ 1928 г. - 26 АПРИЛ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Златно чедо друговерче, ето я бронзовата лентичка от бонбоната; върху нея съм написала: „Сали, 17.II.28 г., петък”.
И това ли не достигаше? Наистина съм презряно куче, никому необично и ненужно. Сълзите ми се ронят. Падат върху рисувателния лист на любимата ми таблица. Отдавна не си спомням радостен миг, освен, когато срещнах Сали -турчето. Златно чедо друговерче, ето я бронзовата лентичка от бонбоната; върху нея съм написала: „Сали, 17.II.28 г., петък”. Тя има особена марка „Mauxion А. ElERcogna”. Той ми я даде някога и аз съм я запазила, види се, за да я дам на турчето, милото мюсюлманче. Взимам Библията и си гадая със стихове: 3 гл. Захария, 1-7 ст. Колко се зарадвах!
към текста >>

А пък Лили Антикова, нали е галено чедо на мама, биде изслушана внимателно да каже: „Бог си е Бог, а природата си е съвършено различно нещо.
Идела голяма ужасна война - глад, болести. Учителят по физика на Лили Антикова днес с един замах отрече всичко: „Науката нищо не знае, религията е глупаво и несъвместимо нещо.” Казах му мнението на Учителя, че изобилието на слънчеви петна сега са в свръзка със землетресението, той почти ме изруга - „Просто Земното ядро изстивало, от което става срутването на земната кора.” Това е вярно, мисля си аз, но още колко неща не е открила науката. Това, което Кант с разума си предугади, Лаплас го изнамери чрез изчисления. Защо един пророк да не назове нещата, а после експеримента да ги потвърди. Ами това, което Жул Верн каза в романи и приказки днес не се ли сбъдва. А пък Лили Антикова, нали е галено чедо на мама, биде изслушана внимателно да каже: „Бог си е Бог, а природата си е съвършено различно нещо. Какво може тук Бог да се меси.” (!) Всъщност, тя е последователка на Григорий Петров и аз съм напълно убедена, че след като завърши ще слезне да просвещава простия народ. Кой ли е авторът що вдъхновява Лили Антикова? Може ли една картина да съществува без автор и последния не може ли да я поправя по своя воля, па дори и да я унищожи? Може ли да се представи този велик свят над нас и в нас, който случайно да се появил и просъществувал? Три дена те престояха в автомобил, готови да се скрият негде, ако земята затанцува отново, пък аз спокойно преспах в леглото си под Божията закрила.
към текста >>

Не плачи, чедо мое!
Стани и поклони ми се. Аз те посетих. Усети ли ме. Где си, мила моя, не плачи. Не бъди сгърбена, изправи се! Не плачи, чедо мое! Чедото ми е мое. Имам власт да ти дам твоето. Аз съм Бог. Аз съм Сий твой, който люби Хелмира и тя Него.” 26 АПРИЛ 1928 г., четвъртък 26 април 1928 г. четвъртък Чудно е Словото на Учителя!
към текста >>

Чедото ми е мое.
Аз те посетих. Усети ли ме. Где си, мила моя, не плачи. Не бъди сгърбена, изправи се! Не плачи, чедо мое! Чедото ми е мое. Имам власт да ти дам твоето. Аз съм Бог. Аз съм Сий твой, който люби Хелмира и тя Него.” 26 АПРИЛ 1928 г., четвъртък 26 април 1928 г. четвъртък Чудно е Словото на Учителя! Разсея тревожния дух, облъхна ни с радост.
към текста >>

47. 4 МАЙ 1928 г. - 29-30 ЮНИЙ 1928 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Сега, пригледни към чедото си!
Той даже вече не ми пише, както някога, ония хубави ясни писъмца в сини пликчета и цветни картички. Подадох заявление за изпита, придружено със свидетелство за освобождаване от такса. О, Боже, Боже мой, помогни на всички, и на мене също за изпита. Нали с Тебе, Господи, ставах сутрин рано и разгазвах първа снега, за да отида и се уча. Людете спяха, пък аз учех, людете се развличаха, пък аз учех, все учех и учех. Сега, пригледни към чедото си! Корабът ми се стреми към родни бряг, на почивка. Ето го, вижда се отдалече той. Кормчия ми е Той - Синът Божий, който шепне в сърцето ми: „Не бой се! ” Пази ме от подводни скали, от внезапна тъмнина в мозъка ми, когато ме изпитват. О, ти, Велики жителю на Мусалла, който ме погледна при Маришките езера, ела, пак.
към текста >>

48. 2.1.23. Петровден, 12 юли 1927 г., вторник, [Витоша]

Тя често се буди от заешкия си сън с нежните думи: „Чедо, ами гледай да не изстинеш.” И наистина, ако не помръзнах съвсем тази нощ, то се дължи на нежните й ръчици които слагаше по гърба ми и милите й грижовни думи.
После сложи костеливата си ръка на рамото ми -сякаш да ме стопли. Милата как Мария! Тя е историческа личност... Ако Райна княгиня е прославлена девойка от Априлското въстание, то и кака Мария има дял в нейното величие. Тя е държала коня на кака си Райна, кон вихрогон, бърз, пламенен, който риел с копитото по-скоро да се изравни с коня на Бенковски... Кака Мария ми го е разправяла толкова пъти, все едно и също, и тъй бързо, и тъй сладко, тъй чудновато, че не знаеш от де почва истината и де свършва творбата на въображението. Но малко позатоплена от допира на вълнената й дреха, малко от сухичката и работна ръчица, аз дремнах малко и позабравих студа. Тя често се буди от заешкия си сън с нежните думи: „Чедо, ами гледай да не изстинеш.” И наистина, ако не помръзнах съвсем тази нощ, то се дължи на нежните й ръчици които слагаше по гърба ми и милите й грижовни думи. Но, нека си призная, че цяло мъчилище е да лежиш върху остра скала, впита в ребрата под непрестанен вой и рев на природните стихии. Небето отдавна пак потъмняло скриваше звездичките, които поне мамеха погледа ни със своя чаровен блясък. Вятърът вее, свисти, охка, стене, като че ли го наказва някой. Гората се огъва като под удара на милион бичове. Бързо се движеха облаците, което показваше, че дъжд няма да има и, че „всяко чудо за 3 дена”.
към текста >>

49. 3.3.4. Светло вдъхновение за пресветлата душа на Дафинка [Доганова]

3.3. Спомени и размисли