Търсене в текстове за 'Чедо'

9. Природата е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи условия, така богати и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на вечността.

– Върховният закон вътре в душата, който я подтиква да се стреми към съвършенство; – Върховната сила на самосъзнанието вътре в духа на човека, която постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и възвишеното, да обича Истината. 7. Всичко това ни води към Великия върховен разум – да знаем какво правим, да разбираме и проумяваме към какво се стремим, т.е. да живеем. 8. За да се постигне всичко, към което се стреми душата на всяко разумно същество, са се изисквали преди всичко време, място и условия, където да се посади първото семе на живота. 9. Природата е трябвало да работи и да приготвя всевъзможни бъдещи условия, така богати и разнообразни, за това толкова деликатно чедо на вечността. Тя е работила и за онези славни епохи, които ни очакват във вечността на живота и които въобще не са преминавали още през сърцата ни, нито са влизали в умовете ни.[144] 10. Пред умствения поглед на човека се очертават велики бъднини, които се губят някъде във вечността. Душата със своята Божествена интуиция предчувства тия бъднини. И ако началото е толкова велико, какъв ще бъде зенитът на съвършенството, когато влезем в безсмъртието?! Какво ще бъде състоянието ни, когато у нас дойде пълнотата на живота, когато времето изчезне, за да настане вечността?!
към текста >>

Аз никога в своя безпределен живот не съм накарал нито едно мое създание, нито едно мое чедо да извърши това, което е вредно за него.

Ти знаеш от опит, че тези, които са съкрушени и останали без надежда, че съм близо до тях, готов във всяка минута да им подам ръка за помощ. Виждам аз и чувствам всичките болки на всички, които страдат. Не съм аз Баща, който не чувствува болките на своите деца. С тях заедно аз понасям по-голямата част от нещастията и жаля и тъжа с тях. За мен е по-тежко да страдам, но се покорявам сам на своята върховност, на своята божествена природа, на своя благ Дух, за тяхното добро. Аз никога в своя безпределен живот не съм накарал нито едно мое създание, нито едно мое чедо да извърши това, което е вредно за него. Всякога се стремя като върховен Бог, като общ Баща да им дам това, което е добро според моето вътрешно усмотрение, според моето вътрешно разпореждане. В мен никакво зло не съществува. Аз съм винаги пълен с благост и милост, които постоянно изливам от вътрешността си за благото на всеки. Всякога бодърствувам с духа на Любовта си за вървежа на всичките работи, за стойността на всичките дела. Ако някой се нуждае от моята помощ, от моята сила, аз съм там в момента да помагам.
към текста >>

Дайте място на Бащата - вяра, и на майката - кротост, и на чедото - въздържанието251, за да сте в свръзка с добрите хора по лицето на земята и с любящите вас ваши напреднали братя и сестри в царството на Мира.

Дайте място на Бащата - вяра, и на майката - кротост, и на чедото - въздържанието251, за да сте в свръзка с добрите хора по лицето на земята и с любящите вас ваши напреднали братя и сестри в царството на Мира.
Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздори. Имайте предвид, че Небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, по душа, по сърце и по вярност и смирение. Дайте място на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас и да принесе плод, достоен за ядене. Дайте място на Бащата - Любов, и на майката - Радост, и на чадото [им] - Мира, да сте в свръзка с Бога. Дайте място на Бащата - дълготърпението, и на майката - благостта, и на детето им - милосърдието, за да сте в общение с ангелите. Дайте място на Бащата - вяра, и на майката - кротост, и на чедото - въздържанието251, за да сте в свръзка с добрите хора по лицето на земята и с любящите вас ваши напреднали братя и сестри в царството на Мира. Моят душевен поздрав към всички приятели и братя. Ваш всякога верен: П. К. Дънов ------------------------------------------------------------------------------- 250 Това писмо липсва в архива на П. Киров.
към текста >>

Той е чедо на оная Родопа, която още от дълбока древност ражда личности като Орфей, чиито имена са свързани с неизтляващи легенди.

Без да скръсти ръце, неговият неспокоен дух след Освобождението се отправя към осъществяване на още по-високи общочовешки идеали – утвърждаване на месианската роля на славянството, на която кауза той остава верен до края на живота си. Нямаме желание да изпреварваме нормалния ход на изложението и да правим предварителни оценки на дейността на Константин Дъновски, но безспорно е, че той е в челната фаланга на онези възрожденски дейци, които се борят за национална българска църква и народностна просвета. Константин А. Дъновски е роден на 20 август 1830 г. в китното родопско село Устово, бившето село Селище, в семейството на патриотични родопски българи. Той е чедо на оная Родопа, която още от дълбока древност ражда личности като Орфей, чиито имена са свързани с неизтляващи легенди. Тези сказания за чедата на Родопа са живи в съзнанието на всеки родопчанин, изявени не само чрез техните вдъхновени песнопения и нравствено извисяване, но и във всеотдайната им жертвоготовност. Историята на родопчани, под въздействието на която през хилядолетията се е формирал техният светоглед и бит, е колкото героична, толкова и наситена със самобитна духовна хуманност. Прокопий Кесарийски, съвременник на римския император Юстиниан, свидетелства, че още през 549 г. целите тракийски планини – Родопите – са би-ли за-се-лени с будни и отзивчиви славянски племена.8 Кога славяните са навлезли в Родопите не може да се установи. Известно е обаче, че преселването на славяните в пределите на Родопската област е било посрещнато от местните тракийски племена с радост и те са били приети едва ли не като техни избавители.
към текста >>

Минаха няколко дена, заварвам тази жена на фурната и тя ме прегръща: "Чедо, Господ здраве да ти дава.

Минаха няколко дена, заварвам тази жена на фурната и тя ме прегръща: "Чедо, Господ здраве да ти дава.
"- "Стойка я боли ухото - майката разказва. - И ходихме да търсим фелдшер, обаче няма и се връщаме и какво ще правим, не може да спи вечер". Аз веднага се спрях: "Намерих лек за ухото. Идете при Мара Атанасова да й сложи от нейното мляко в ухото! " И те отишли, направили това. Минаха няколко дена, заварвам тази жена на фурната и тя ме прегръща: "Чедо, Господ здраве да ти дава. Стойка оздравя като й сложи Мара от нейното мляко и не я боли вече ухото". Аз си викам на ума: "Благодарете на Бога, на Учителя." И така, излекува се и туй момиче. Данка Хр. Колева, кв. Прослав Борис Равноустов - сладкар от Ямбол, заболява от ухо.
към текста >>

глава на Евангелието от Йоана: "Когато жена ражда, тя страда, защото е настъпил часът й, но когато се роди чедото й, тя забравя мъките си, защото се е родил човек на света".

глава на Евангелието от Йоана: "Когато жена ражда, тя страда, защото е настъпил часът й, но когато се роди чедото й, тя забравя мъките си, защото се е родил човек на света".
Кой човек е праведен? Какво е Правдата? Правдата се обуславя от един вътрешен закон в човека... Сега ще взема 21. стих, 16. глава на Евангелието от Йоана: "Когато жена ражда, тя страда, защото е настъпил часът й, но когато се роди чедото й, тя забравя мъките си, защото се е родил човек на света". Когато говоря за ученика, аз взимам думата УЧЕНИК в тесен, а не в широк смисъл. В тесен смисъл на думата, под УЧЕНИК се разбира този, който учи тук, на земята, в този ограничен кръг на живота. Той ще се учи тук и ще постигне толкова, колкото му позволяват условията на този земен живот. Като говоря за ученика в широк смисъл на думата, разбирам идейния ученик, който се учи тук на земята, в този свят, и горе на Небето, в другия свят. Той никога не напуска Школата денем се учи в лабораторията на земята, а вечер отива горе, при своя учител, който му преподава теория.
към текста >>

Когато жена ражда, тя страда, защото е настъпил часът й, но когато се роди чедото й, тя забравя мъките си, защото се е родил човек на света.

Когато жена ражда, тя страда, защото е настъпил часът й, но когато се роди чедото й, тя забравя мъките си, защото се е родил човек на света.
Значи има нещо, върху което животът, обществата почиват и без което не могат да се съградят. Христос казва: "Аз съм съградил тази църква върху скала и злото няма да я поклати". Коя е тази канара? Любовта. Ако вие съградите живота си върху Любовта нищо не е в състояние да го поклати. Аз не говоря за външните форми на Любовта, нито за вашето външно верую, а за всичко онова, което живее дълбоко във вас. Когато жена ражда, тя страда, защото е настъпил часът й, но когато се роди чедото й, тя забравя мъките си, защото се е родил човек на света. Започнете да раждате с любов. Раждате ли с любов, вашето дете няма да умре и скръбта ви ще се превърне в радост. Ако раждате без любов, то ще умре. Законът е такъв. Животът се определя от Любовта.
към текста >>

Когато жена ражда, тя страда, защото е настъпил часът й, но когато се роди чедото и, тя забравя мъките си.

Онези, които не разбират дълбокия смисъл на тези закони, говорят за деление, но ние вървим по закона на разклоняването. Делението произвежда смърт, а разклоняването е процес на Великия Живот, който работи в света. Следователно жена, която ражда, се намира в процеса на разклоняването. По този начин божественото приижда в живота. И тъй, ще се стараете да се освободите от заблужденията в живота. Когато жена ражда, тя страда, защото е настъпил часът й, но когато се роди чедото и, тя забравя мъките си. Вие сте в последната фаза на това раждане, затова са ви нужни мир и спокойствие. Човек може да роди една велика идея само при спокойно състояние на своя дух. Когато великият музикант твори, той казва: „Дайте ми благоприятни условия! " Когато някоя жена ражда, u тя иска благоприятни условия.
към текста >>

Когато жена ражда, тя страда, защото е настъпил часът й, но когато се роди чедото й, тя забравя мъките си.

Това няма да стане в един ден, нито в два дни, нито в десет, huto'b година, нито в две години, нито в сто години. Това е един вътрешен органически процес, за който се изисква дълго време. Обаче това, за което ви говоря, за всекиго поотделно може да стане бързо и той да пожъне плодовете му. Това, което за колективното изисква векове, за един отделен човек може да стане в кратък период тъй както един авиатор за няколко минути може да се издигне със своя самолет високо във въздуха и да слезе долу на земята. Ние можем да ви дадем билет още за първия самолет, за да отидете горе, и като се върнете ще кажете: „Видяхме новото, което се строи."... Когато жена ражда, тя страда, защото е настъпил часът й, но когато се роди чедото й, тя забравя мъките си. Пожелавам ви, всички да родите, и като родите да забравите своята скръб, и скръбта ви да се превърне в радост да носите Божията Радост винаги с вас!
към текста >>

(повтаря се 2 пъти) Природата ме обича и въ живота ми помага, чедо свое ме нарича и ми казва дума блага: „Работи, учи, време не губи, време не пилѣй, скѫпъ животъ пази.

(повтаря се 2 пъти) Природата ме обича и въ живота ми помага, чедо свое ме нарича и ми казва дума блага: „Работи, учи, време не губи, време не пилѣй, скѫпъ животъ пази.
То ни благославя и животъ ни дава. (повтаря се 2 пъти) Въздухъ дишамъ благодать. Радостно отивамъ за дома. Цѣлата природа съ мене пѣй. Слънцето ме живо грѣй. (повтаря се 2 пъти) Природата ме обича и въ живота ми помага, чедо свое ме нарича и ми казва дума блага: „Работи, учи, време не губи, време не пилѣй, скѫпъ животъ пази. Той е Божи даръ, милъ и скѫпоценъ. Ти добре варди го всѣки часъ.“ А подиръ игритѣ ще отида да работя, време да не губя, доръ въ небето слънце грѣй. (повтаря се 2 пъти) Хай напредъ, едно, две, три, съ бодри стѫпки ти ходи. Още малко ние тукъ ще си поиграеме сега. (повтаря се 2 пъти) Ходи, ходи, ходи, за водата ходи, презъ речица бистра, презъ пѫтека чиста.
към текста >>