Търсене в текстове за 'Чаша'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 192 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_13 ) Верният син, служене на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

На някого дай подтик да рисува, на друг – да чете някоя хубава книга, подкрепи го да напише нещо, подкани го да полее едно цвете или да даде някому чаша вода.
Оттам трябва да почнем: как Бог се проявява, това да вземем като мярка. Между нас беше и един брат, гостенин от с. Белчево, Старозагорско, и Учителя му каза. Ето какво ще занесете на братята и сестрите: досега са били лоши господари, сега да станат добри слуги. Човек трябва да се научи как да служи на Бога. На някого дай подтик да рисува, на друг – да чете някоя хубава книга, подкрепи го да напише нещо, подкани го да полее едно цвете или да даде някому чаша вода. Новият морал е: като минавам покрай едно дърво да му помогна от каквото има нужда. Ще питаш Бога какво да направиш. Като дойде Бог и ти каже нещо, а ти като не извършиш това, което Той ти е казал, ограничаваш Го. Една сестра попита: „Как може малкият човек да ограничи Бога? “
към текста >>

2. 2_11 ) Качества на Божествената Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

След като пихме по чаша чай и изпълнихме Паневритмията, изкачихме се нагоре и се разположихме на една поляна край шосето до първия заслон.
КАЧЕСТВА НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ Бяхме излезли на местността Ел-Шадай, за да посрещнем изгрева. След като пихме по чаша чай и изпълнихме Паневритмията, изкачихме се нагоре и се разположихме на една поляна край шосето до първия заслон. Тя беше покрита със свежа трева и цветя, пред нея минаваше вада. Оттам се виждаше мощната Рилска верига, по която имаше все още доста сняг. Както бяхме седнали, една птичка пееше на едно клонче и Учителя каза: Птичката ни казва: „Ние живеем тук много добре. Вие как сте?
към текста >>

3. 2_23 ) Любовта е служене - Боян Боев (1883 – 1963)

Може ли да се тури нектар в нечиста чаша?
Една сестра запита: „Кое е основното качество на Любовта? “ Да желаеш доброто на другите толкова, колкото на себе си. Един брат запита: „Защо не се прояви Любовта еднакво във всички хора? “ Може ли да се тури нектар в нечиста чаша? Първо ще се мине през огън, за да изгори нечистото, и тогава Любовта ще дойде. На онзи, когото обичаш, ще услужваш външно, но едновременно и ще се молиш за него, без той да знае за това. Въпросът за Любовта е един от най-трудните. Като влезеш в един дом с Любов, със своето присъствие, без да им говориш, ще внесеш хармония. Ако се карат, ще престанат, ако не се обичат, ще почнат да се обичат.
към текста >>

4. 2_31 ) Изкуството да правим добро - Боян Боев (1883 – 1963)

Например, ще дадеш чаша вода някому.
В разговора, който се подхвана, Учителя каза: Любовта към ближния ще роди доброто в нас. Не можеш да направиш добро, докато не обичаш. Как ще бъдеш добър, ако не виждаш Бога навсякъде? За да бъдеш добър, се изисква много малко. Например, ще дадеш чаша вода някому. Ако не можеш да направиш добро на някой човек, направи добро на някое животно, растение или извор. Преди всичко, направи добро на краката си – измий ги вечер. Ако не можеш да направиш добро на краката си, как ще можеш да направиш добро на хората? Като изядеш ябълката, посей семките. Прави добро на другите, понеже те са част от теб.
към текста >>

Например, подаваш чаша вода някому; спри се, вдълбочи се вътре в себе си, почувствай любов към него, изпрати му струя от любов.
Лош човек е онзи, който живее за себе си. Който живее лошо, никога не е видял Бога, а който живее добре, Го е видял. Като правиш добро, ти се приближаваш до Бога. Не с едно добро дело, но с оная велика подбуда вътре в теб ти се приближаваш към Бога. Ще ви дам едно правило – във всяко добро, във всяка добра постъпка трябва да правим връзка с Божествения свят, за да се изяви. Например, подаваш чаша вода някому; спри се, вдълбочи се вътре в себе си, почувствай любов към него, изпрати му струя от любов. Като почакаш малко, за да дойдеш до това състояние, при което да поднесеш чашата вода, ти влагаш в нея нещо ценно от своята душа. И тогава заедно с водата твоят ближен приема и онова Божественото, което излиза из дълбините. В света, от който сме излезли, ни държат отговорни за всичко, което правим с онова, което са ни дали. Като направиш добро, печалбата остава на теб. Някой път музикантът не може да работи, ако няма музикална среда.
към текста >>

Като почакаш малко, за да дойдеш до това състояние, при което да поднесеш чашата вода, ти влагаш в нея нещо ценно от своята душа.
Който живее лошо, никога не е видял Бога, а който живее добре, Го е видял. Като правиш добро, ти се приближаваш до Бога. Не с едно добро дело, но с оная велика подбуда вътре в теб ти се приближаваш към Бога. Ще ви дам едно правило – във всяко добро, във всяка добра постъпка трябва да правим връзка с Божествения свят, за да се изяви. Например, подаваш чаша вода някому; спри се, вдълбочи се вътре в себе си, почувствай любов към него, изпрати му струя от любов. Като почакаш малко, за да дойдеш до това състояние, при което да поднесеш чашата вода, ти влагаш в нея нещо ценно от своята душа. И тогава заедно с водата твоят ближен приема и онова Божественото, което излиза из дълбините. В света, от който сме излезли, ни държат отговорни за всичко, което правим с онова, което са ни дали. Като направиш добро, печалбата остава на теб. Някой път музикантът не може да работи, ако няма музикална среда. Значи хиляди музиканти трябва да работят, за да има подбуда.
към текста >>

5. 3_08 ) Възвишеното в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Мусала, направихме почивка за по чаша чай.
Бяхме около 150 души от София и провинцията. Пристигнахме и веднага потеглихме нагоре по пътеката. Тук-там правихме спирки, за да получим нещо от тези чисти места. Долу гърмеше реката, която оставаше ту отляво, ту – отдясно. При моста, който е на средата на пътя между Боровец и х. Мусала, направихме почивка за по чаша чай. До нас достигаше грохота на един водопад, който малко по-горе се спуща от стръмнините с вечната си песен. Потеглихме отново. Когато се показа далечното видение на връх Мусала, в нас се пробуди чувството, че сме тръгнали да се потопим в един свят на святост. Следобед пристигнахме при долните две Мусаленски езера. Там се издига мачка хижа.
към текста >>

6. 5_14 ) Будност на съзнанието на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Малките грехове приличат на кръчмарска чаша – чукаш се в кръчмата и всичко това, което Бог е вложил в теб, изчезва; значи така се постига целта на онези, които искат да те оберат.
Също така и човек трябва да пита сегиз-тогиз Невидимия свят, трябва да почака и да не бърза с решаването на въпроса. Вслушвай се в новите идеи, които ти се нашепват отвътре. Днес Божествените мисли и мислите на тъмните духове са оплетени навсякъде, затова не трябва да мисли човек, че ще се избави без будността на съзнанието си. Тъмният дух казва на Бога: „Те изглеждат много добри, пеят много добре, но не са такива, каквито се представят. Чакай, аз ще им дам една игра, за да ги пресея.“ Така че тъмният дух иска да ви пресее. Малките грехове приличат на кръчмарска чаша – чукаш се в кръчмата и всичко това, което Бог е вложил в теб, изчезва; значи така се постига целта на онези, които искат да те оберат. Още при първата визитация на тъмния дух трябва да го познаеш и да вземеш мерки. Твоят Ангел-ръководител може да ти говори чрез някой човек и затова трябва да слушаш какво говорят добрите хора. Някой ще те пита как ще живееш в бъдеще. Аз за бъдещето не мисля, мисля за днешния ден и вярвам, че следващият ще бъде по-добър, а третият ден ще бъде още по-добър. Който пита какво ще стане с него, не разбира живота.
към текста >>

7. 3) Болести на кръвоносната система - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяка сутрин изпивайте по една чаша студена вода на глътки, като ги задържате в устата си, докато се стоплят.
Това е една от важните причини за разните сърдечни болести. Ето защо, за да оздравее от разните сърдечни болести, човек трябва да събуди в себе си вътрешни духовни сили, да отстрани тревогите, безпокойствата, страха. От вътрешния духовен живот на човека зависи възможността да отстрани сърдечен удар и други сърдечни болести. Но, разбира се, човек трябва да вземе и външни мерки за излекуването си. На една сестра, която имаше сърцебиене, Учителя даде следния съвет: Всяка сутрин изпивайте по една чаша студена вода на глътки, като ги задържате в устата си, докато се стоплят. Това правете четиридесет дни подред. 2. Слабо сърце и оток на краката Един брат имаше слабо сърце и краката му отичаха. Учителя му препоръча следните мерки: Да седне на земята по турски – с десния крак отгоре, а с левия отдолу.
към текста >>

8. 4) Болести на храносмилателната и отделителната системи - Боян Боев (1883 – 1963)

2.5. За оправяне на стомаха да пие четиридесет дена всяка сутрин по една чаша студена вода на гладно сърце.
2.2. След това да му се даде не топла вода, но вряла. Ще я приема с лъжичка. 2.3. Ще употребява отвара от лайка. Да се пие три пъти на ден преди лягане по една кафена чашка. 2.4. Царевичната вода е хубава за стомаха – действа слабително и пречиства. 2.5. За оправяне на стомаха да пие четиридесет дена всяка сутрин по една чаша студена вода на гладно сърце. Всяка глътка да се държи в устата, докато се стопли, и тогава да се глътне. Значи водата ще се пие на глътки, и то бавно. 3. Разстроен стомах Един брат имаше разстроен стомах – като че ли липсваше производство на стомашен сок и храната в стомаха оставаше несмляна и му причиняваше голяма болка. Даже веднъж имаше и повръщане.
към текста >>

9.2. Склонният към запек, за да го избягва, да пие половин час преди ядене сутрин, на обяд и вечер по една чаша гореща вода.
Известно време няма да пиеш прясно мляко, а кисело може. 9. Запек 9.1. Тричав хляб – жито, смляно с всичко, без да се отделят триците. Такъв хляб е грубичък, но е вкусен. Тричавият хляб усилва перисталтиката на червата и запекът е невъзможен. 9.2. Склонният към запек, за да го избягва, да пие половин час преди ядене сутрин, на обяд и вечер по една чаша гореща вода. 10. Диария и дизентерия Пие се отвара от подъбиче и болестта минава. 11. Апендицит Един брат от провинцията заболя от апендицит. Това беше едно лято, когато бяхме на летуване при Седемте рилски езера.
към текста >>

Преди картофената супа може да изпие чаша гореща вода.
След това ще се направи пълен пост четири дена, без да се яде или пие нещо. По време на поста болният да лежи на гърба си, да си слага топло на корема, където е сляпото черво, например топли трици, топли тухли и пр. И когато постът свърши и човек почне вече да ходи, пак да си слага вълнена топла превръзка на корема. Отпостването да стане с картофена супа, при което лицето няма да яде картофите, а само течността. Целия първи ден на отпостването лицето ще се храни с картофена супа без картофите или със спаначена супа, без спанака, но няма да приема хляб. Преди картофената супа може да изпие чаша гореща вода. През втория ден на отпостването ще се яде картофена супа с картофите, но пак без хляб. На третия ден ще се вземе вече и хляб, и меки храни, например бамя, праз, картофи и постепенно ще се премине след това към обикновената храна. Братът приложи този метод, оздравя напълно и даже дойде още същото лято на Езерата. Един брат от София заболя от апендицит. Учителя препоръча следното:
към текста >>

Преди да дойде месец май болният да пие отвара от подъбиче – три пъти на ден по половин чаена чаша.
Всичко ще се бинтова. Ще се тури вечер и след дванадесет часа ще се махне. Това ще се повтори няколко пъти. Болният оздравя. 12. Хемороиди Преди да дойде месец май болният да пие отвара от подъбиче – три пъти на ден по половин чаена чаша. Защото хемороидите се засилват най-много през месец май и тогава настъпват кръвоизливи. А когато се появят хемороиди, в каквото и да е време, пак ще пие отвара от подъбиче. Ако има външни цицки, мястото се налага с печен праз. Празът да се опече на фурна. Щом се тури праза на мястото, да се превърже.
към текста >>

От тази вода болният ще употребява сутрин, на обед и вечер по една чаена чаша или само сутрин и вечер.
Да засили вярата си, да работи върху вярата. Всеки ден да прави връзка с Бога, да се моли, да чете Евангелието и беседите. 15. Пясък в бъбреците Ще се вземат шестдесет върбови листа и ще се сварят в един литър вода. Когато заври водата, тогава ще се пуснат листата и ще врат десет-петнадесет минути. От тази вода болният ще употребява сутрин, на обед и вечер по една чаена чаша или само сутрин и вечер. Тази вода помага за изхвърляне на пясъка от жлъчката и бъбреците. Тази вода ще стигне за два дена. Всеки два дена да се вари нова вода. Болният, като изпие пет литра от тая вода, ще направи почивка петнадесет-двадесет дена и след това пак може да приема тази вода. Болният да не яде спанак; зависи какъв състав има бъбречният пясък.
към текста >>

9. 28) Житна диета и пост - Боян Боев (1883 – 1963)

Необходимо е преобличане и отново пиене на чаша топла вода с лимон.
ЖИТНА ДИЕТА И ПОСТ Една група братя и сестри бяха приети от Учителя и го помолиха да им даде упътвания за практикуване на диета с жито. За начало на диетата изберете ден, когато Луната се пълни. Преди да се започне с житната диета, необходимо е да се направят две изпотявания. При всяко от тях ще се изпиват по три-четири чаши гореща вода в затоплена стая, облечени доста дебело, за да се предизвика ускорено изпотяване. Необходимо е преобличане и отново пиене на чаша топла вода с лимон. Всеки ден ще заливате едно канче жито с четири канчета вряла вода, след което да ври 10-15 минути. След това, като се свали от силния огън, ще се тури на слаб, например в горния край на печката, за да прекара така 2-3 часа. Тогава всички житни зърна ще се пропият с вода, ще набъбнат и ще цъфнат. В житото, докато ври, не трябва да се слага сол, защото иначе не може да стане меко, но при ядене може да си го подсолите. Три пъти на ден ще се яде по едно канче жито или колкото човек обича, без никакъв хляб.
към текста >>

10. 36) Лечебни методи. Болести на нервната система и главата - Боян Боев (1883 – 1963)

Освен това всяка сутрин да изпива една чаша студена вода на глътки.
Краката да бъдат потопени в легена до глезените, но да бъдат измити до колената. И всеки пръст поотделно да се разтрива, което да трае около пет минути. После да измива с гъба, потопена в топла вода, и да разтрива с пръсти областта от диафрагмата надолу и да спре, когато стигне до 25 см над колената. След като си измие краката, трябва да обуе чорапи и чак след това да мие слабините. Десет дни ще мие слабините и щом почине пет дни, после пак ще повтори цикъла от десет дни, само краката ще продължава да мие непрекъснато всяка вечер. Освен това всяка сутрин да изпива една чаша студена вода на глътки. Но да пусне от чешмата да изтече доста вода и тогава да напълни чашата, та да не взема застояла вода, а чиста, течаща. Чашата да има обем от 150 г. Това да прави четиридесет дни. Глътката вода да я задържа в устата си и да я премества, през това време езикът ще изсмуче праната от водата. Б. Един човек страдаше от невралгия ту на дясната, ту на лявата страна на лицето.
към текста >>

Но да пусне от чешмата да изтече доста вода и тогава да напълни чашата, та да не взема застояла вода, а чиста, течаща.
И всеки пръст поотделно да се разтрива, което да трае около пет минути. После да измива с гъба, потопена в топла вода, и да разтрива с пръсти областта от диафрагмата надолу и да спре, когато стигне до 25 см над колената. След като си измие краката, трябва да обуе чорапи и чак след това да мие слабините. Десет дни ще мие слабините и щом почине пет дни, после пак ще повтори цикъла от десет дни, само краката ще продължава да мие непрекъснато всяка вечер. Освен това всяка сутрин да изпива една чаша студена вода на глътки. Но да пусне от чешмата да изтече доста вода и тогава да напълни чашата, та да не взема застояла вода, а чиста, течаща. Чашата да има обем от 150 г. Това да прави четиридесет дни. Глътката вода да я задържа в устата си и да я премества, през това време езикът ще изсмуче праната от водата. Б. Един човек страдаше от невралгия ту на дясната, ту на лявата страна на лицето. Учителя му даде следното упътване:
към текста >>

Чашата да има обем от 150 г.
После да измива с гъба, потопена в топла вода, и да разтрива с пръсти областта от диафрагмата надолу и да спре, когато стигне до 25 см над колената. След като си измие краката, трябва да обуе чорапи и чак след това да мие слабините. Десет дни ще мие слабините и щом почине пет дни, после пак ще повтори цикъла от десет дни, само краката ще продължава да мие непрекъснато всяка вечер. Освен това всяка сутрин да изпива една чаша студена вода на глътки. Но да пусне от чешмата да изтече доста вода и тогава да напълни чашата, та да не взема застояла вода, а чиста, течаща. Чашата да има обем от 150 г. Това да прави четиридесет дни. Глътката вода да я задържа в устата си и да я премества, през това време езикът ще изсмуче праната от водата. Б. Един човек страдаше от невралгия ту на дясната, ту на лявата страна на лицето. Учителя му даде следното упътване: Гореща дъбова пепел да се смеси с много малко вода, така че да не стане на рядка кал, и да се тури в кърпа, за да налага местата по лицето, чувствителни на болка.
към текста >>

11. 68) Регулиране на магнетизма и електричеството в човешкия организъм - Боян Боев (1883 – 1963)

Те се освобождават от това състояние чак след като се развали времето, но ако употребят чаша гореща вода, тя ще смени състоянието им.
Човек, когато премахне болестта, ще покаже, че притежава силна воля и права мисъл. Има три важни центъра в човека, които трябва да се пазят да не изстинат: вратът, кръстът и петите. Кръстът е важно място и там се намира един съществен център. При болки в кръста някой друг трябва да потъпче или да масажира болния. Някои чувствителни хора, преди да се изсипе дъжд, изпитват налягане и не могат да дишат свободно, получават известен задух. Те се освобождават от това състояние чак след като се развали времето, но ако употребят чаша гореща вода, тя ще смени състоянието им. Всички вие имате един уред, един барометър, който струва десет хиляди франка и който показва дали ще бъде студено, дали ще има сняг, дъжд, дали зимата ще е дълга и пр. Например някой път ви се обади болежка в коляното или в рамото, друг път – в кръста или във врата, в гърлото или в зъба; това е все от вашия барометър, който показва какво ще бъде времето. Вие искате да се освободите от барометъра, но това не е болест, а е временно напрежение, и щом мине известно време, болката престава. Има духовно действие на болестта върху характера. Когато човек заболее, той омеква, говори тихичко, почва да мисли.
към текста >>

12. 77) Усилени обертонове - Боян Боев (1883 – 1963)

Има такъв цигулар, който щом засвири в кръчмата, българинът отмества чашата настрана и слуша.
Музикантите трябва да бъдат ангажирани, да ги назначат и да не свирят само на едно място, но да обикалят, да има разнообразие. Трябва да се научите и да говорите музикално. Станете ли музикални, почвате да мислите и правилно. Ако се разсърдите, представете си, че свирите на пиано, и размърдвайте пръсти; така ще се успокоите. В бъдеще музиката ще бъде възпитателно средство, за да уравновеси човешкия дух. Има такъв цигулар, който щом засвири в кръчмата, българинът отмества чашата настрана и слуша. Това много рядко се случва – душата се е събудила и тогава българинът разсъждава: „Това пиене е непотребно“. Музиката и поезията са най-хубави пътища за въз¬приемане на Божествените мисли. Като ви говоря за Любовта, вие трябва да научите нейната песен. Думата „Любов“ има своята песен, своите движения. Всяка ду¬ма, изказана музикално и придружена с хармонични движе¬ния, е в състояние да внесе тласък в човешката душа.
към текста >>

13. 20) Движение в хипербола - Боян Боев (1883 – 1963)

Например външната форма на една скъпоценна чаша е надеждата; съдържанието, което е в чашата, е вярата; а силата, която се крие в това съдържание, е Любовта.
А догдето се превърне в знание, човек познава нещата чрез вяра. Обаче винаги остават неопознати области на вярата, защото човек живее в Безграничното Молба: Обяснете ми що е надежда. Надеждата схваща нещата отблизо, тя е за физическия свят. При надеждата нещата идат по-скоро, а вярата е за далечното бъдеще. Например външната форма на една скъпоценна чаша е надеждата; съдържанието, което е в чашата, е вярата; а силата, която се крие в това съдържание, е Любовта. Хората, които имат силна вяра, са задълбочени в мисълта. Вярата стимулира ума, Надеждата – сърцето, а Любовта – човешката воля, и тя подтиква към дейност. Редът е такъв: Вяра, Надежда и Любов. Сестрата сподели: Получих писмо от една моя приятелка, която ми казва, че трябва да се даде нов мироглед на хората, и то не само на един духовен елит, а на цялото човечество. Тя мисли, че Оксфордското движение27 е доста близо до това.
към текста >>

14. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

След настъпилото изпотяване тялото се изтрива с влажна кьрпа, после със суха се попива влагата и се преобличат чисти дрехи, след което може да се изпие още една чаша гореща вода, за да се възобнови изгубената топлина при изпотяването.“
Малцина знаят какво е значението на водата за организма. Като се пие гореща вода, организмът се чисти, по този начин се разтварят утайките, които са се наслоили в него. Водата е добър проводник на магнетизма. За да се подобри кръвообращението и за да се отворят порите, хубаво е през пролетта човек поне два пъти на седмица да предизвиква изпотяване чрез пиене на гореща вода. Изпиват се една след друга няколко чаши гореща вода, в която може да се изстискат и няколко капки лимон. След настъпилото изпотяване тялото се изтрива с влажна кьрпа, после със суха се попива влагата и се преобличат чисти дрехи, след което може да се изпие още една чаша гореща вода, за да се възобнови изгубената топлина при изпотяването.“ ХIII. Психологични условия при дишането и важността им. Златното правило при дишането Участието на съзнанието при дишането е златно правило, което трябва да се спазва. Съзнателното дишане означава участие на мисълта, чувствата, волята и любовта, или досег с духовните сили, които проникват въздуха, а именно – праната и различните видове психични сили. Чрез мисълта при дишане се възприема светлина, защото въздухът е среда на Божествената мисъл.
към текста >>

15. 44) Митологията от окултно гледище - Боян Боев (1883 – 1963)

Дълбок символизъм прониква и легендата за Светата чаша.53 Чашата на върховната власт символизира вътрешната цялост, която човек всякога дири.
И когато Зигфрид се навежда да пие вода от един кладенец, Хаген го пронизва със стрела тъкмо на това място, където е пришит кръстът. Нибелунгите са синове на Царството на мъртвите, синове на тъмнината, и са притежатели на несметни богатства, но над тях има проклятие и понеже Зигфрид отнема тяхното богатство, скоро го настига смъртта. Богатството, което Зигфрид взема от нибелунгите, маркира преплитането на човека с гъстата материя, при което висшето му естество не се проявява и законът на ограниченията добива власт над него. Шапката, която Зигфрид взема от крал Алберих, е отъждествена с умствената сила, а това е красноречиво обяснение, че чрез развитието на ума си германската култура е достигнала до известна мощ, обаче слабото ѝ място е по отношение на Закона на Любовта и жертвата. И именно тъкмо с кръста си Христос покри уязвимото място. Дълбок символизъм прониква и легендата за Светата чаша.53 Чашата на върховната власт символизира вътрешната цялост, която човек всякога дири. А човешкото съвършенство се завладява чрез пьлнота на съзнанието и чрез преобразуване на сърцето. Христос също говори на народа с притчи, а на учениците си тълкува вътрешния им смисъл: например притчата за блудния син, за сеяча, за талантите, за добрия самарянин и за умните и неразумни деви, за слепия и сакатия, за бедния Лазар и за богатия. При оформянето на своя характер детето повтаря в съкратена форма ранните епохи в развитието на човечеството. Съвсем подходящо е в детството си човек да слуша приказки, легенди, митове. Така неусетно ще протече един съзряващ процес в подсъзнанието му и когато порасне, съзнанието му ще е напълно способно да разбере и отвлечените, но вечни Истини, но вече сформирани в принципи и закони.
към текста >>

16. 47) На границата - Боян Боев (1883 – 1963)

Докторът държи пръстите си, насочени към чаша с вода, за да получи тъй наречената „магнетизирана вода“, после поднася на изследвания тази чаша заедно с други три.
Някои привърженици на психоаналитичната теория на Фройд предполагат, че такива видения се обясняват с халюцинации, с подсъзнателни желания и самовнушения. Обаче опитите, които цитираме, са от такъв характер, че изключват всяко предположение на халюцинация или подсъзнателни самовнушения. Взетите контролни мерки изключват субективен елемент в резултатите. Някои от опитите, например тези на Барет и д-р Котик, са видоизменявани по такъв начин, за да се изключи всяко предположение в телепатия. Същите предпазни мерки за изключване на всяко телепатично предаване са взети и от д-р Шарпиньон, който привежда в магнетичен сън съответния човек, подложен на изследване, и то в такава дълбока фаза, че у него се развива способност да вижда лъчи, невидими за обикновеното око. Докторът държи пръстите си, насочени към чаша с вода, за да получи тъй наречената „магнетизирана вода“, после поднася на изследвания тази чаша заедно с други три. Посочена е безпогрешно чашата, пълна със светлина, намагнетизирана без неговото знание. За да се избегне предположението за телепатично предаване, докторът нарежда да разместват магнетизираната чаша с други, така че и самият той да не знае коя е тя, а изследваният всякога не допуска грешка. Д-р Шарпиньон прави и аналогични опити с четири железни пръчки, еднакви по форма, големина и цвят, но само една от тях е магнитна. Лицето, приведено в дълбок магнетичен сън, вижда на двата полюса на магнита одични пламъци и дори да я разместват, то я открива. Интересно е, че ако се постави непрозрачен предмет между лицето и пръчките, то отново вижда одичните пламъци, но малко по-мъчно.
към текста >>

Посочена е безпогрешно чашата, пълна със светлина, намагнетизирана без неговото знание.
Обаче опитите, които цитираме, са от такъв характер, че изключват всяко предположение на халюцинация или подсъзнателни самовнушения. Взетите контролни мерки изключват субективен елемент в резултатите. Някои от опитите, например тези на Барет и д-р Котик, са видоизменявани по такъв начин, за да се изключи всяко предположение в телепатия. Същите предпазни мерки за изключване на всяко телепатично предаване са взети и от д-р Шарпиньон, който привежда в магнетичен сън съответния човек, подложен на изследване, и то в такава дълбока фаза, че у него се развива способност да вижда лъчи, невидими за обикновеното око. Докторът държи пръстите си, насочени към чаша с вода, за да получи тъй наречената „магнетизирана вода“, после поднася на изследвания тази чаша заедно с други три. Посочена е безпогрешно чашата, пълна със светлина, намагнетизирана без неговото знание. За да се избегне предположението за телепатично предаване, докторът нарежда да разместват магнетизираната чаша с други, така че и самият той да не знае коя е тя, а изследваният всякога не допуска грешка. Д-р Шарпиньон прави и аналогични опити с четири железни пръчки, еднакви по форма, големина и цвят, но само една от тях е магнитна. Лицето, приведено в дълбок магнетичен сън, вижда на двата полюса на магнита одични пламъци и дори да я разместват, то я открива. Интересно е, че ако се постави непрозрачен предмет между лицето и пръчките, то отново вижда одичните пламъци, но малко по-мъчно. Д-р Ферул, когато привежда една жена в дълбок магнетичен сън, констатира наличието на нова дарба – възможността да се познае какво се случва на далечно разстояние.
към текста >>

За да се избегне предположението за телепатично предаване, докторът нарежда да разместват магнетизираната чаша с други, така че и самият той да не знае коя е тя, а изследваният всякога не допуска грешка.
Взетите контролни мерки изключват субективен елемент в резултатите. Някои от опитите, например тези на Барет и д-р Котик, са видоизменявани по такъв начин, за да се изключи всяко предположение в телепатия. Същите предпазни мерки за изключване на всяко телепатично предаване са взети и от д-р Шарпиньон, който привежда в магнетичен сън съответния човек, подложен на изследване, и то в такава дълбока фаза, че у него се развива способност да вижда лъчи, невидими за обикновеното око. Докторът държи пръстите си, насочени към чаша с вода, за да получи тъй наречената „магнетизирана вода“, после поднася на изследвания тази чаша заедно с други три. Посочена е безпогрешно чашата, пълна със светлина, намагнетизирана без неговото знание. За да се избегне предположението за телепатично предаване, докторът нарежда да разместват магнетизираната чаша с други, така че и самият той да не знае коя е тя, а изследваният всякога не допуска грешка. Д-р Шарпиньон прави и аналогични опити с четири железни пръчки, еднакви по форма, големина и цвят, но само една от тях е магнитна. Лицето, приведено в дълбок магнетичен сън, вижда на двата полюса на магнита одични пламъци и дори да я разместват, то я открива. Интересно е, че ако се постави непрозрачен предмет между лицето и пръчките, то отново вижда одичните пламъци, но малко по-мъчно. Д-р Ферул, когато привежда една жена в дълбок магнетичен сън, констатира наличието на нова дарба – възможността да се познае какво се случва на далечно разстояние. Веднъж, чакайки гости от друг град, като позакъснели, той попитва за информация жената, която е в магнетичен сън.
към текста >>

17. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

В чашата вода, поднесена с любов, е вложено нещо, което не може да бъде закупено с пари.
8. Труд и духовна красота Сега почваме да пренасяме онзи свят в този свят – материалите от онзи свят ги пренасяме в този свят. Заложбите на душата трябва да се изявят навън. При новото разбиране за труда духовната красота намира външен израз – тогава човек сваля от Невидимия свят прекрасното и го въплътява във физическия свят. И на това, духовното, на което човек дава израз във физическия свят, не може да се намери нищо друго равноценно, с което то да бъде обменено. В чашата вода, поднесена с любов, е вложено нещо, което не може да бъде закупено с пари. Чрез новия вид труд се сваля Божественият свят във физическия – в една постъпка, направена от любов, присъства Бог. Радостта, която чувстваме при такава постъпка, и резултатите, които тя допринася, говорят за това. Да положим душата си за приятеля си струва повече, отколкото всичкото злато на света. Така, както творецът създава своето художествено произведение, в което заживява част от собствената му душа, същото е и с всяка човешка постъпка, която е извършена от любов. Всяка такава постъпка е толкова свещена, колкото трудът на този творец.
към текста >>

18. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

53. Светата чаша – Светият Граал
48. Херакъл (гр.) – името му означава прославен чрез Хера. 49. Хеспериди (гр.) – името означава дъщери на Запада. 50. Лета (гр.) – името означава забрава. 51. Циклоп (гр.) – името означава кръглоок. 52. Стикс (гр.) – името означава отвратителната. 53. Светата чаша – Светият Граал 54. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1928 г., кн. 6-7, стр. 164; кн. 8-9, стр. 227.
към текста >>

19. 64) Пентаграмът - Боян Боев (1883 – 1963)

Символите от външния кръг на посвещение – сабя, чаша, книга, свещ и жезъл – са вън от петолъчката.
В Пентаграма са изписани три букви: В, У, Ж, които означават „Великото училище на живота“. С други думи, Пентаграмът излага картинно Великото училище на живота, в което сме поставени. А числата 1, 2, 3, 4, 5, които са вписани в Пентаграма, са числата на добродетелите. Най-първо ще изложим Пентаграма като Път за еволюция на човешката душа, а след това – като начин, по който можем да си служим с него. Човек, когато е все още млада душа, която тепърва добива опитност в живота, извървява външния кръг на Пентаграма. Символите от външния кръг на посвещение – сабя, чаша, книга, свещ и жезъл – са вън от петолъчката. В началото на своето развитие човек почва с насилие, служи си със сила, правилно или неправилно, и това е сабята. Като действа с насилие и неправда, тогава по закона на кармата той минава и през страдания, т.е. ще отпие от горчивата чаша на страданието – именно затова чашата е последствие на сабята. Страданията учат и човек дохожда до книгата, а щом се захване за нея, просвещава се, добива светлина и става по-разумен. Иде свещта – тя е запалена в него – той се учи.
към текста >>

ще отпие от горчивата чаша на страданието – именно затова чашата е последствие на сабята.
Най-първо ще изложим Пентаграма като Път за еволюция на човешката душа, а след това – като начин, по който можем да си служим с него. Човек, когато е все още млада душа, която тепърва добива опитност в живота, извървява външния кръг на Пентаграма. Символите от външния кръг на посвещение – сабя, чаша, книга, свещ и жезъл – са вън от петолъчката. В началото на своето развитие човек почва с насилие, служи си със сила, правилно или неправилно, и това е сабята. Като действа с насилие и неправда, тогава по закона на кармата той минава и през страдания, т.е. ще отпие от горчивата чаша на страданието – именно затова чашата е последствие на сабята. Страданията учат и човек дохожда до книгата, а щом се захване за нея, просвещава се, добива светлина и става по-разумен. Иде свещта – тя е запалена в него – той се учи. Като се осветли отвътре, тогава човек извървява пътя до жезъла, а именно добива известна власт над себе си и над някои сили и закони; вече става господар на себе си. С тези пет фази на външния кръг завършва външното учение на човека в живота, което става несъзнателно. Но след това той дохожда до вътрешна криза, чувства се незадоволен и след тази неудовлетвореност търси по-дълбокия смисъл на живота.
към текста >>

Който мине през сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, т.е.
Страданията учат и човек дохожда до книгата, а щом се захване за нея, просвещава се, добива светлина и става по-разумен. Иде свещта – тя е запалена в него – той се учи. Като се осветли отвътре, тогава човек извървява пътя до жезъла, а именно добива известна власт над себе си и над някои сили и закони; вече става господар на себе си. С тези пет фази на външния кръг завършва външното учение на човека в живота, което става несъзнателно. Но след това той дохожда до вътрешна криза, чувства се незадоволен и след тази неудовлетвореност търси по-дълбокия смисъл на живота. Който мине през сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, т.е. през външния светски живот, той вече влиза в Пътя на ученика. Символите на втория кръг са изписани в петолъчката. Първият символ е арка и е разположен до върха на Истината: арката, през която ученикът влиза в Школата. В съзнанието му проблясва Истината, но не цялата, защото пълната Истина ще блесне едва когато той стане съвършен. Щом Христовият Дух започне да работи върху ученика, тогава той минава през Правдата.
към текста >>

20. 84) Речник на остарели и чужди думи - Боян Боев (1883 – 1963)

Бокал (фр.) – вид чаша за вино
РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ Ангстрьом (Å) – единица мярка за дължина, равна на една стомилионна част от сантиметъра (10-10 м), която се използва за измерване на разстоянията в атомите и молекулите, наречена по името на известния шведски физик Андерс Ангстрьом, 19 в. Апорти – от фр. „донасям“ – явление в медиумството, при което различни предмети се пренасят по свръхестествен начин в стаята на сеанса Биотомия (биол.) – рязане на жив организъм с научна цел Бокал (фр.) – вид чаша за вино Бир-бучуклия (тур.) – номер и половина Воаяж (фр.) – пътуване, пътешествие Гаструла (лат.) – „изпъкналост на съд“ – в биологията – третият, последен стадий от развитието на зародиша на многоклетъчните животни, когато се получава мехуреста форма и започва деленето Джобур (ост.) – дървено ведро, в което се събира вино, изтичащо от винарските кораби, или в което се пресипват джибри Детектор (лат.) – „разкриващ“ – който приема светлинни и топлинни вълни
към текста >>

21. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

Болният трябва да се отдели от здравите и на всеки час да му се дава по чаша гореща вода – така серумът на кръвта, който е послужил за храна на микробите, се разредява и те постепенно престават размножаването си.
Тя е връзката на човешката душа с Първичната причина на нещата. А пък постът подразбира отнемане храната на войската и щом я лишите от храна, тя се принуждава да отстъпи.“ (вж. „Делата Божии“, стр. 60-61) Външният и вътрешният метод трябва да се съчетаят, но как да стане това? „Чумата, от която хората се плашат – изтъква Учителя в една от беседите – се лекува с гореща вода. Болният трябва да се отдели от здравите и на всеки час да му се дава по чаша гореща вода – така серумът на кръвта, който е послужил за храна на микробите, се разредява и те постепенно престават размножаването си. По време на болестта не трябва да се употребява храна, изисква се пост. Чумата довежда болния до апатия, но с будно съзнание това състояние може да се преодолее. Връзката на човека с Бога представлява силна динамична мисъл, която се отразява върху микробите като електрическа светкавица. И така, атакувани от две страни – чрез обстрелване и чрез глад, те престават да се размножават. Достатъчна е 24-часова усилена война с микробите на чумата, за да ги заставите да излязат извън организма.
към текста >>

22. 98) Същинският човек - Боян Боев (1883 – 1963)

Нека измият ръце и потопят пръсти в чаша вода, изговаряйки някоя формула с Любов; тогава болният, като изпие водата, ще оздравее.
Като дойдем до онова първоначално състояние – Божественото, ще имаме разнообразие на плодовете, ще ги откъсваме от дървото пресни и узрели. Всяко нещо, в което Любовта не действа, носи отрова в себе си. Например доиш кравата, а тя те рита. Тогава млякото Ă носи отрова. Ако десет души се съберат край един болен и като се помолят няколко пъти за неговия живот, и като отпратят силната си мисъл и желание, то той непременно ще оздравее. Нека измият ръце и потопят пръсти в чаша вода, изговаряйки някоя формула с Любов; тогава болният, като изпие водата, ще оздравее. С желанието си и с любовта си те стават проводник на Живата Природа и щом нейната енергия минава през тях, тогава болният оздравява. Ако си се научил да дишаш етер, при умиране е лесно, но ако не знаеш как да дишаш етер, мъчно е – излизаш, връщаш се, излизаш, връщаш се. Един българин ми разправяше, че като бил в Америка, страдал от лошо храносмилане и пет-шест месеца не могъл да спи спокойно. Щом задремвал, напреде му се изпречвал един голям човек с тъмно лице и с нож, който искал да го мушне в корема, но всякога се намирал някой, който да го избави. Кошмарният човек идвал всяка нощ, болният забелязал присъствието и на своя пазител, но кой е той, не можел да разпознае.
към текста >>

Някой човек се влюбва в чашката и всяка вечер кръчмарят го посреща и се здрависва с него, а той иска: „Дай, приятелю, една чаша, дай втора...“ Но като изяде за една-две години всичкото си наследство, кръчмарят го изритва и казва: „Да дойде друг.“ От такъв живот какъв смисъл има?
“ Има нещо в човека, което не представлява същинския човек – то не е съществено. Ако се давиш и носиш злато на гърба си, не трябва ли да се откажеш от златото, за да спасиш живота си? Така и от низшия живот трябва да се откажеш, за да се избавиш. Да вземем за пример едно низше чувство, което се среща в кръчмата. Някой човек се влюбва в чашката и всяка вечер кръчмарят го посреща и се здрависва с него, а той иска: „Дай, приятелю, една чаша, дай втора...“ Но като изяде за една-две години всичкото си наследство, кръчмарят го изритва и казва: „Да дойде друг.“ От такъв живот какъв смисъл има? След като изпие няколко бъчви, какво е добил човек? Онзи светия, който мисли, че е светия, не е светия. Природата изпраща еднакво топлина и светлина и на грешния, и на праведния, а някой светия казва на грешника: „Ти стой по-далеч, аурата ми ще се повреди, ще се урони моят престиж.“ Ами тогава от същото гледище и Слънцето би трябвало да каже, че ще му се оцапа светлината; та това е една крива философия. Хората на Новото учение всинца трябва да бъдат богати и съвършено безстрашни. Ние като живеем между хората, те да не намират голяма разлика между тях и нас, а да чувстват, че има едно духовно влияние, което ги прави абсолютно свободни.
към текста >>

23. 28. V. 1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Изпивай сутрин, обед и вечер по една чаша вода от троскот.
Ангелите ще се радват като садите костилки и ще услужат на този, който им е помагал. Сей краставици или тикви, лук, жито, ръж, ечемик, просо, дървета.” Един брат попита за кашлицата. Учителя каза: „За кашлицата вземи троскот, вари го 15 минути и пий водата за кашлицата. После си мажи гърлото със зехтин и вътрешно вземай по малко зехтин. Изпивай сутрин, обед и вечер по една чаша вода от троскот. Ще се запознаеш с троскота. Много го хукат, обаче той е много добър. Лекар е той. Вкус хубав има той.” Поздрав на всички братя и сестри.
към текста >>

24. 02. Мекота - Боян Боев (1883 – 1963)

Сложат ти чаша вино и ти за приятелство, за уважение приемеш.
Някой казва: „Да имам мекота, това значи да съм мекушав." Не трябва да се бъркат мекотата и мекушавостта. Последната показва слаб характер. Мекотата показва силен характер. Един пример за мекушавост. Ти си въздържател или вегетарианец и отидеш в едно семейство на гости. Сложат ти чаша вино и ти за приятелство, за уважение приемеш. После ти сложат месна храна и ти пак приемеш. Това е слаб характер и мекушавост. Онзи, който има мекота, той за Бога и за своите убеждения е твърд. Той може да бъде мъченик и да умре на кладата, но не отстъпва. Той ще прости на своите палачи, но в своите идеи ще прояви твърдост.
към текста >>

25. 20. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава заплаква, но не от скръб, а от преливане на чашата - той не може да издържи това небесно състояние.
На друго място Учителят казва, че Христос е плакал и за цялото човечество, което не е готово още да приеме Царството Божие. Учителят обяснява колко видове плач има. Първо, човек плаче при големите страдания, при безизходно положение. Втори вид плач е, когато се покайва и трето, когато човек получи отгоре посвещение на Бога, на духовното, когато получи една нова светлина. При това човек получава и една радост, блаженство. Тогава заплаква, но не от скръб, а от преливане на чашата - той не може да издържи това небесно състояние. И четвърти вид плач има, когато човек заплаква от жал за другите. Това е плачът на Христа - най-висшият плач. За да видите Христа, вие трябва да имате ум, сърце и дух като Неговите. Само по този начин може да видите и разберете Христа. Всички, които са виждали Христа, падали са с лице на земята и след това трябвало ангели да слизат от небето и да ги вдигат.
към текста >>

26. Екскурзия на Витоша на 19 септември 1940 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Като му изсъхне гърлото, трябва му чаша вода.
А щом си доволен, добре го носиш. Да си носиш добре страданията, това не значи да се примириш с тях, но да не падаш духом, да не се обезкуражаваш. Като види Бог, че не използваш благата, Той си ги взема и тогава ти страдаш. Страданието показва, че не си използвал благата. На човек не му трябва много. Като му изсъхне гърлото, трябва му чаша вода. Като си гладен, трябва ти хляб. В дадения случай трябва да знаеш, кое е най-важното за теб. В следующия момент друго нещо е важно за теб. Под думата „обикновени чувства" разбирам това, което е достъпно за теб, а под „висши чувства" разбирам чувства, които са недостъпни и трябва да работиш с години, за да ти станат достъпни. Обикновените чувства лесно се добиват, а висшето чувство не се дава лесно.
към текста >>

27. 06. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ В САЛОНА НА ИЗГРЕВ през 1936 година - Боян Боев (1883 – 1963)

За кашлица — вземете троскот (трева) и я варете 15 минути — пийте водата по една чаша сутрин, обед и вечер.
Който иска да стане здрав, нека да посади лук и като порасне, лукът му ще му даде това, което е придобил — здраве, ще приемеш от него. Също, които са болни, нека да посадят 200-300 костилки на година. От тях ще израснат само 5—6 дървета, а и това е достатъчно. Те ще ви целунат, че сте им помагали. Сейте, краставици, лук, тикви, жито, ръж, дървета и пр. За кашлица — вземете троскот (трева) и я варете 15 минути — пийте водата по една чаша сутрин, обед и вечер. Тя е хранителна, а от друга страна и лечебна. Има, и хубав вкус. После, мажете си гърлото със зехтин и вътрешно пийте по-малко от него. Още за музиката: — Нека големите певци да бъдат модел за вас, който трябва да рисувате във вас. На Слънцето се намира най-хубавата музика.
към текста >>

28. 14. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Има същества, който са готови да ви помагат, когато сте неразположени, подтиснати, затова се молете Господ да изпрати Духа Си, вдишвайте дълбоко въздух, яжте малко плодове, малко хляб, чаша гореща вода и пр.
Човек трябва да бъде смел и да не го е страх от грешките, но да ги изправя. Като сгреши човек, вижда къде е слабото у него и тогава не трябва да се самоосъжда, но да се покае и да се поправи. Ученикът не трябва да греши нито в една запетая. На светия човек и най-малката грешка му обръща внимание и пожелава да я поправи. Като те обиди някой, ти ще кажеш: ти ме обиди и ето аз си поправям грешката. Има същества, който са готови да ви помагат, когато сте неразположени, подтиснати, затова се молете Господ да изпрати Духа Си, вдишвайте дълбоко въздух, яжте малко плодове, малко хляб, чаша гореща вода и пр. защото Бог е във въздуха, плодовете, водата, хляба и като ги приемете съзнателно, вие чрез тях правите връзка с Бога. При обезсърчение, песимизъм — режете дърва, копайте, поливайте, сейте и пр. и отрицателната ви енергия ще се пласира, трансформира. Любовта трябва да влезе, за да уравновеси ума и сърцето. Божествената мисъл трябва да дойде у вас тогава, за да възстанови неразположението, тревогите, омразата, безпокойството, нервността и пр.
към текста >>

29. 01. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

После може да изпие още една чаша гореща вода, за да възстанови изгубената топлина при изпотяването."
Какво е значението на водата за организма малцина знаят. Че като се пие гореща вода, организмът се чисти, че по този начин се разтварят утайките, които са се наслоили в него, че водата е добър проводник на магнетизма, по това днешния човек малко знае. За да се подобри кръвообращението и за да се отворят порите, хубаво е през пролетта човек поне два пъти на седмица да предизвиква изпотяване чрез пиене на гореща вода. Ще изпие няколко чаши гореща вода, в която може да изстиска няколко капки лимон. Като се изпоти добре, ще изтрие тялото си с влажна кърпа, после със суха кърпа ще попие влагата и ще се преоблече. После може да изпие още една чаша гореща вода, за да възстанови изгубената топлина при изпотяването." Вдишването трябва да става бавно, дълбоко и ритмично. Като се задържи въздухът известно време, човек трябва да го издиша пак много бавно. От особена важност е да се знае следното: задържането да става винаги при пълни гърди и никога при празни. Знаем, че белият дроб има обем повече от 3 500 куб. сантиметра. Обаче, при обикновеното дишане на човека, което е много плитко, той вдишва и издишва само около 350- 400 куб.
към текста >>

30. 59. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Да кажем, че сте при извора, но нямате чаша.
И когато се повишат трептенията му, оздравява. Това става по много методи; между другото и с музиката. Погледнете красивата картина, която се разкрива пред вас: върхове, гори, канари, зелени засмени полянки, облаци и пр. Природата е обсипала човека с хиляди блага. Той трябва да е доволен. Да кажем, че сте при извора, но нямате чаша. Идва един със сребърна чаша, друг със златна. Вие съжалявате, че нямате такава чаша. Пийте с каквато и да е чаша. Ако нямате чаша, пийте с ръка. Не се радвате на водата, а ви е мъчно за чашата!
към текста >>

Идва един със сребърна чаша, друг със златна.
Това става по много методи; между другото и с музиката. Погледнете красивата картина, която се разкрива пред вас: върхове, гори, канари, зелени засмени полянки, облаци и пр. Природата е обсипала човека с хиляди блага. Той трябва да е доволен. Да кажем, че сте при извора, но нямате чаша. Идва един със сребърна чаша, друг със златна. Вие съжалявате, че нямате такава чаша. Пийте с каквато и да е чаша. Ако нямате чаша, пийте с ръка. Не се радвате на водата, а ви е мъчно за чашата! Важна е водата!
към текста >>

Вие съжалявате, че нямате такава чаша.
Погледнете красивата картина, която се разкрива пред вас: върхове, гори, канари, зелени засмени полянки, облаци и пр. Природата е обсипала човека с хиляди блага. Той трябва да е доволен. Да кажем, че сте при извора, но нямате чаша. Идва един със сребърна чаша, друг със златна. Вие съжалявате, че нямате такава чаша. Пийте с каквато и да е чаша. Ако нямате чаша, пийте с ръка. Не се радвате на водата, а ви е мъчно за чашата! Важна е водата! В този час слънцето тъй щедро ни дарява със своята светлина, но разумни сили стоят зад нея.
към текста >>

Пийте с каквато и да е чаша.
Природата е обсипала човека с хиляди блага. Той трябва да е доволен. Да кажем, че сте при извора, но нямате чаша. Идва един със сребърна чаша, друг със златна. Вие съжалявате, че нямате такава чаша. Пийте с каквато и да е чаша. Ако нямате чаша, пийте с ръка. Не се радвате на водата, а ви е мъчно за чашата! Важна е водата! В този час слънцето тъй щедро ни дарява със своята светлина, но разумни сили стоят зад нея. Тук на Витоша живеят цели народи: безброй растения, животни и пр.. Какъв обширен ум имат тия разумни сили в природата, които разпореждат и ръководят всичко това!
към текста >>

Ако нямате чаша, пийте с ръка.
Той трябва да е доволен. Да кажем, че сте при извора, но нямате чаша. Идва един със сребърна чаша, друг със златна. Вие съжалявате, че нямате такава чаша. Пийте с каквато и да е чаша. Ако нямате чаша, пийте с ръка. Не се радвате на водата, а ви е мъчно за чашата! Важна е водата! В този час слънцето тъй щедро ни дарява със своята светлина, но разумни сили стоят зад нея. Тук на Витоша живеят цели народи: безброй растения, животни и пр.. Какъв обширен ум имат тия разумни сили в природата, които разпореждат и ръководят всичко това! Учителят поглежда кучето, което ни придружава, и казва:
към текста >>

Не се радвате на водата, а ви е мъчно за чашата!
Да кажем, че сте при извора, но нямате чаша. Идва един със сребърна чаша, друг със златна. Вие съжалявате, че нямате такава чаша. Пийте с каквато и да е чаша. Ако нямате чаша, пийте с ръка. Не се радвате на водата, а ви е мъчно за чашата! Важна е водата! В този час слънцето тъй щедро ни дарява със своята светлина, но разумни сили стоят зад нея. Тук на Витоша живеят цели народи: безброй растения, животни и пр.. Какъв обширен ум имат тия разумни сили в природата, които разпореждат и ръководят всичко това! Учителят поглежда кучето, което ни придружава, и казва: — Ето, това куче е една недовършена картина, но разумните, сили в природата работят върху него.
към текста >>

31. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава заплаква, но не от скръб, а от преливане на чашата - той не може да издържи това небесно състояние.
На друго място Учителят казва, че Христос е плакал и за цялото човечество, което не е готово още да приеме Царството Божие. Учителят обяснява колко видове плач има. Първо, човек плаче при големите страдания, при безизходно положение. Втори вид плач е, когато се покайва и трето, когато човек получи отгоре посвещение на Бога, на духовното, когато получи една нова светлина. При това човек получа¬ва и една радост, блаженство. Тогава заплаква, но не от скръб, а от преливане на чашата - той не може да издържи това небесно състояние. И четвърти вид плач има, когато човек заплаква от жал за другите. Това е плачът на Христа - най-висшият плач. За да видите Христа, вие трябва да имате ум, сърце и дух като Неговите. Само по този начин може да видите и разберете Христа. Всички, които са виждали Христа, падали са с лице на земята и след това трябвало ангели да слизат от небето и да ги вдигат.
към текста >>

32. Мекота - Боян Боев (1883 – 1963)

Сложат ти чаша вино и ти за приятелство, за уважение приемеш.
Някой казва: „Да имам мекота, товазначи да съм мекушав.” Не трябва да се бъркат мекотата и мекушавостта. Последната показва слаб характер. Мекотата показва силен характер. Един пример за мекушавост. Ти си въздържател или вегетарианец и отидеш в едно семейство на гости. Сложат ти чаша вино и ти за приятелство, за уважение приемеш. После ти сложат месна храна и ти пак приемеш. Това е слаб характер и мекушавост. Онзи, който има мекота, той за Бога и за своите убеждения е твърд. Той може да бъде мъченик и да умре на кладата, но не отстъпва. Той ще прости на своите палачи, но в своите идеи ще прояви твърдост.
към текста >>

33. 091 ИСТИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Кажеш една лъжа: като се върнеш у дома или чаша ще счупиш, или жена ти заболява, или детето ти заболява.
Тя води след себе си всички други грехове. Ако живееш с лъжа, ще бъдеш сляп, ням и глух. При Истината всякога печелиш, а при лъжата всякога губиш. Най-първо незабелязано губиш. Лъжата има разрушително действие. Кажеш една лъжа: като се върнеш у дома или чаша ще счупиш, или жена ти заболява, или детето ти заболява. Човек, който се движи с изкуствен крак, тропа. Лъжите на хората не могат да останат скрити, те винаги се разкриват. И най-малката лъжа, след години ще причини изопачаване на човешкия характер. Думата "лъжа" опетнява. Тя е като отрова.
към текста >>

34. 130 ДОБРОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако си бил при извора и дадеш на човек една чаша вода, на втори, на трети и т.н., не разправяй какво си направил, но бъди в себе си доволен и благодарен, че раздаваш благата.
То ще роди и ще напълни пак хамбара ви. Бог не оставя нито едно малко добро в света, което да не благослови. Нищо не можеш да пренесеш от този свят в онзи, освен направеното добро. Доброто, което човек е направил, ще се върне на него. Помнете: като помагате на другите, помагате на себе си. Ако си бил при извора и дадеш на човек една чаша вода, на втори, на трети и т.н., не разправяй какво си направил, но бъди в себе си доволен и благодарен, че раздаваш благата. Казваш: „Къде ще му иде краят? ” Ако поливаш плодното дръвче, нали ще даде плод? Това е Божественият порядък, в него Животът е уреден, няма какво да го уреждате. Трябва само да изпълнявате Волята Божия. Един брат попита:
към текста >>

35. Учителя за музиката - Боян Боев (1883 – 1963)

Изпивай сутрин, обед и вечер по една чаша вода от троскот.
Сей краставици, лук, тикви, жито, ръж, ечемик, просо, дървета. Един брат попита за кашлица. Учителя каза: За кашлицата вземи троскот, вари го 15 минути и пий водата. После си мажи гърлото със зехтин и вътрешно вземай по малко зехтин. Изпивай сутрин, обед и вечер по една чаша вода от троскот. Тя е хранителна, а, от друга страна, и лечебно действува. Ще започнеш с троскота. Много го хокат, обаче той е много добър. Лекар е той. Вкус хубав има.
към текста >>

36. Духовната практика на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Четвърто, чрез пиене на една чаша гореща вода и пр.
“ Когато човек почне да живее по Бога, събуждат се всички реакции, много противодействия. Когато някой е в утеснено, потиснато състояние на духа, трансформирането, обновлението на духа може да дойде по много начини: Първо, чрез вдишване на въздух. Второ, чрез ядене на малко плодове. Трето, чрез ядене на малко хляб. Четвърто, чрез пиене на една чаша гореща вода и пр. Защо? Защото Бог е във въздуха, в плодовете, във водата, в хляба. И като приемаме съзнателно вдишания въздух, вода, плодове, хляб, чрез тях правим връзка с Бога. Има и други начини. Имате известни отрицателни желания.
към текста >>

37. Един ден в Царството Божие - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти си при извора и нямаш чаша.
И най-лошо да ви се случи, радвайте се и не се обезсърчавайте. Съществата от невидимия свят биха дали милиони, за да имат опитността на земята. Хората не оценяват опитността. Те считат страданията си за излишни, а това е една опитност. Това е форма, чрез която трябва да се предаде една истина. Ти си при извора и нямаш чаша. Идва друг със златна чаша, ти съжаляваш защо нямаш такава чаша. Не се радваш на водата, а ти е мъчно за чашата. Можеш да кажеш:“Мога ли да пия с вашата чаша? “ важно е водата. Пийте я с каквато и да било чаша, а като не наперите никаква чаша, пийте я с ръка.
към текста >>

Идва друг със златна чаша, ти съжаляваш защо нямаш такава чаша.
Съществата от невидимия свят биха дали милиони, за да имат опитността на земята. Хората не оценяват опитността. Те считат страданията си за излишни, а това е една опитност. Това е форма, чрез която трябва да се предаде една истина. Ти си при извора и нямаш чаша. Идва друг със златна чаша, ти съжаляваш защо нямаш такава чаша. Не се радваш на водата, а ти е мъчно за чашата. Можеш да кажеш:“Мога ли да пия с вашата чаша? “ важно е водата. Пийте я с каквато и да било чаша, а като не наперите никаква чаша, пийте я с ръка. Бъдете доволни.
към текста >>

Не се радваш на водата, а ти е мъчно за чашата.
Хората не оценяват опитността. Те считат страданията си за излишни, а това е една опитност. Това е форма, чрез която трябва да се предаде една истина. Ти си при извора и нямаш чаша. Идва друг със златна чаша, ти съжаляваш защо нямаш такава чаша. Не се радваш на водата, а ти е мъчно за чашата. Можеш да кажеш:“Мога ли да пия с вашата чаша? “ важно е водата. Пийте я с каквато и да било чаша, а като не наперите никаква чаша, пийте я с ръка. Бъдете доволни. Някой ми говори, но не говори правилно, граматически.
към текста >>

Можеш да кажеш:“Мога ли да пия с вашата чаша?
Те считат страданията си за излишни, а това е една опитност. Това е форма, чрез която трябва да се предаде една истина. Ти си при извора и нямаш чаша. Идва друг със златна чаша, ти съжаляваш защо нямаш такава чаша. Не се радваш на водата, а ти е мъчно за чашата. Можеш да кажеш:“Мога ли да пия с вашата чаша? “ важно е водата. Пийте я с каквато и да било чаша, а като не наперите никаква чаша, пийте я с ръка. Бъдете доволни. Някой ми говори, но не говори правилно, граматически. Защо да съм недоволен?
към текста >>

Пийте я с каквато и да било чаша, а като не наперите никаква чаша, пийте я с ръка.
Ти си при извора и нямаш чаша. Идва друг със златна чаша, ти съжаляваш защо нямаш такава чаша. Не се радваш на водата, а ти е мъчно за чашата. Можеш да кажеш:“Мога ли да пия с вашата чаша? “ важно е водата. Пийте я с каквато и да било чаша, а като не наперите никаква чаша, пийте я с ръка. Бъдете доволни. Някой ми говори, но не говори правилно, граматически. Защо да съм недоволен? Дето изпуснал нещо, аз го турям. Човек усеща недоволство някой път, защото у него има свещени копнежи, а живее в една груба среда, която никак не отговаря на тези копнежи.
към текста >>

38. Който служи на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Друг да чете някоя хубава книга, да напише нещо, да полее едно цвете, да даде някому чаша вода.
Учителя му каза: Ето какво ще занесеш на братята и сестрите там: Досега те са били лоши господари, сега да станат добри слуги. Човек трябва да се научи как да служи на Бога. На някого дай подтик да рисува. Друг да чете някоя хубава книга, да напише нещо, да полее едно цвете, да даде някому чаша вода. Нашият морал е като минаваме покрай едно дърво, да му помогнем от каквото има нужда. Изпълнението волята на Бога и служенето на Бога е много лесно нещо. То става в малките работи. Например Бог ти каже: „Иди при този отчаян човек и му кажи: Твоите работи ще се уредят, ти направи това. “ Ще питаш Бога какво да направиш.
към текста >>

39. Смяна на състоянията - Боян Боев (1883 – 1963)

4. Чрез пиене на чаша гореща вода и пр.
Не се бори със суеверието на хората, но внеси истината. Когато някой е в утеснено, потиснато състояние на духа, обновлението може да дойде по много начини, от които ще спомена следните: 1. Чрез вдишване на въздуха. 2. Чрез ядене на малко плодове. 3. Чрез ядене на малко хляб. 4. Чрез пиене на чаша гореща вода и пр. Защо? Защото Бог е във въздуха, във водата, в плодовете, в хляба и като приемем съзнателно вдишка въздух, вода, плодове, хляб, чрез тях правим връзка с Бога. Има известни отрицателни желания или състояния. Отворете Библията и вижте известен пасаж, известни думи, вижте как с този пасаж ще трансформирате вашето състояние. Тези стихове трансформират.
към текста >>

40. Будността на съзнанието - Боян Боев (1883 – 1963)

Малките грехове приличат на кръчмарската чаша: чукаш се в кръчмата, всичко това, което Бог е вложил в тебе, изчезва.
Да почака, да не бърза над въпроса. Вслушвайте се в новите идеи, които ви се нашепват отвътре. В човека днес Божествените мисли и мислите на тъмните духове са оплетени. Та да не мислиш, че си се избавил без будността на съзнанието. Тъмният дух иска да ви пресее. Малките грехове приличат на кръчмарската чаша: чукаш се в кръчмата, всичко това, което Бог е вложил в тебе, изчезва. Значи така се постига целта на онези, които искат да те оберат. Още при първата визита на тъмния дух трябва да го познаеш и да вземеш мерки. Вашият ангел-ръководител може да ви говори чрез някой човек и затова трябва да слушате какво ви говорят добрите хора. За мене животът от единия до другия край е Божествена красота. Един учител казал на двама свои ученици следното: На първия казал:
към текста >>

41. 02 ПЕТТЕ СТЪПКИ ЗА ПОВДИГАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това второ състояние или втори кръг, който почва за този човек, е символизиран в Пентаграма със знака Чаша.
Сила груба, егоистична, която служи само за тяхното благоденствие, а не на всички хора. В света обаче съществува един неотменим закон, наречен Закон на кармата, който връща на всекиго онова, което е сторил на другите - било то добро или зло. И когато някой забогатее с пари, със знание или с власт и почне да угнетява другите за своя лична полза, т.е. когато е взел сабята в ръцете си и сече с нея наляво и надясно, след известно време той ще се намери на мястото на угнетените и ще изпита на гърба си онова, което е сторил на другите. Той ще плати за стореното не един, а четири пъти повече. Това второ състояние или втори кръг, който почва за този човек, е символизиран в Пентаграма със знака Чаша. Той изпива до дъно горчивата чаша, в която са събрани всичките страдания, причинени от него на другите и то в четворен размер. След това у него, подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва едно приятно подобрение. Излекуван вече от една болест, той е научил урока си - да живее без да угнетява хората. Това му състояние е символизирано в Пентаграма с Разтворената книга. Човек е прочел от Великата книга на живота един урок, който никога вече няма да забрави.
към текста >>

Той изпива до дъно горчивата чаша, в която са събрани всичките страдания, причинени от него на другите и то в четворен размер.
В света обаче съществува един неотменим закон, наречен Закон на кармата, който връща на всекиго онова, което е сторил на другите - било то добро или зло. И когато някой забогатее с пари, със знание или с власт и почне да угнетява другите за своя лична полза, т.е. когато е взел сабята в ръцете си и сече с нея наляво и надясно, след известно време той ще се намери на мястото на угнетените и ще изпита на гърба си онова, което е сторил на другите. Той ще плати за стореното не един, а четири пъти повече. Това второ състояние или втори кръг, който почва за този човек, е символизиран в Пентаграма със знака Чаша. Той изпива до дъно горчивата чаша, в която са събрани всичките страдания, причинени от него на другите и то в четворен размер. След това у него, подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва едно приятно подобрение. Излекуван вече от една болест, той е научил урока си - да живее без да угнетява хората. Това му състояние е символизирано в Пентаграма с Разтворената книга. Човек е прочел от Великата книга на живота един урок, който никога вече няма да забрави. И започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но по съвсем друг начин.
към текста >>

42. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

За тях беше нужно, първо отмора на закрито, пък и някоя чаша чай или гореща вода.
Този брат - един гигант, висок, два метра и нещо, с големи ръце и крака, каквито никой друг нямаше, беше станал между другото причина за създаването на много комични истории, които на друго място ще опиша. Милият и симпатичен брат Гради, с едно присъщо само на големите майстори темпо, пристъпяше към своите задължения като строител за нуждите на Рилския бивак. Особено много допринесе и добре се прояви той, при строежа на нашия заслон кухня, който беше крайно необходим. В дъжд, мъгла, вятър, пек, трябваше някъде на закрито да се приготви храната за тия няколкостотин души, които вече бяха в лагера. Пък и много пъти пристигаха братя и сестри при дъждовно, ветровито и мъгливо време. За тях беше нужно, първо отмора на закрито, пък и някоя чаша чай или гореща вода. Случваше се и конете с багажите и продуктите да пристигнат в такова време. Проектът за заслона беше готов и работата по него започна. С камъни, каквито имаше наоколо в изобилие, под ръководството на Гради и други опитни в строителството братя, зидовете само за няколко дни бяха готови. Всички останали братя и сестри помагаха във второстепенните работи. Учителя, както навсякъде, където се правеше нещо за подобряване живота ни на Рила, така и тук неотлъчно присъстваше и умело, някак негласно, даваше напътствия в изпълнение на поставената задача.
към текста >>

43. 67 ТРАПЕЗАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

„Даже вие, които сте слушали толкова беседи, вземете една чаша вода от 150, 200.
Всяка дисхармония в организма прави човека сприхав, груб, остър. Изкуство е да се знае как да се отправят енергиите от стомаха в сърцето и от сърцето в мозъка. В съвременната хигиена на първо място човек трябва да се научи как при хранене от малкото да извлича много хранителни вещества. Човек трябва да знае и кога да пие вода и как да я пие. Много нездравословни състояния произтичат от лошото пиене на водата. „Даже вие, които сте слушали толкова беседи, вземете една чаша вода от 150, 200. 300 грама, изпивате я изведнъж и казвате - Много хубаво ми стана на гърлото. Но това охлаждане се отразява на хармонията на капилярните съдове в храносмилателната система и храносмилането става мъчно. Имайте като правило - винаги пийте водата на глътки. Най-добре пие вода кокошката. Тя като вземе една глътка, вдига си главата нагоре.
към текста >>

44. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Има едно поверие, в което трябва да има Истина, че кръвта, която капела от Христа на кръста, била събрана в една чаша от Йосиф Ариматейски или от Йоан и съхранявана от учениците на Йоан, и после предадена на бъдещите поколения.
За Йоан се казва, че е бил любимият ученик на Христа. Това показва, че той е имал най-високо Посвещение и най-дълбоко е проникнал както в древните мистерии, така и в импулса на учението, което Христос носеше. Затова се казва, че той е ученикът, когото Исус обичаше най-много. И той отрази най-пълно и най-дълбоко в своето Евангелие и Откровението вътрешната страна на учението. Те послужиха като основа на бъдещите езотерични школи, които носеха и продължаваха да развиват импулса, даден от Христа. Има едно поверие, в което трябва да има Истина, че кръвта, която капела от Христа на кръста, била събрана в една чаша от Йосиф Ариматейски или от Йоан и съхранявана от учениците на Йоан, и после предадена на бъдещите поколения. По тази линия се явява Братството на Светия Граал, от средата на което пък изхождат розенкройцерите, както ще видим по-късно. Когато Христос каза на Петра за Йоана: Тебе що ти е, ако той остане, докато Аз дойда втори път. Това подразбира, че езотеричната традиция, представител на която е Йоан, ще продължи съществуването си до второто идване на Христа и ще се обновява постоянно от все нови и нови импулси, които идват от Христа. Един от тези импулси се изрази чрез манихейството, което, както казах, остана неразбрано. След манихеите дойдоха богомилите в България, които също се развиха под влиянието на третия импулс на Бялото Братство, което идваше да подсили отслабналия първоначален христов импулс.
към текста >>

Също така като проява на източната традиция е една книга, която на руски носи заглавието Чаша востока.
В една от книгите на това учение, които носят подписа на Мория, самият Мория казва като говори, че той се разхождал с Христа под ръка по Хималаите. А от друго място в същата книга се разбира, че този Христос, за когото говори той, е някакъв Посветен от нашата човешка раса, който е минал през ред превъплощения и сега се явява като Майтрея Буда, за когото Мория казва, че е Христос. Това са неговите думи. А за западната традиция Христос е Бог, въплотен в тялото на Исуса от Назарет, който е ръководил, ръководи и ще ръководи целия развой на човека и човечеството. Разликата между двете схващания ясно изпъква без коментарии. Също така като проява на източната традиция е една книга, която на руски носи заглавието Чаша востока. Тя се състои от писма на някакви си махатми до някой европеец. Между другото в нея се казва: Ние сме будисти, ние сме материалисти. Спиритуализмът е най- голямото зло и най-голямото заблуждение в света. Вечен Дух не съществува. Всичко е превръщане на материята.
към текста >>

45. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Като дойде до най-големите страдания, Исус се обърна към Бога с думите: Отче, ако е възможно тази чаша да ме отмине.
Сега вие се намирате в тази епоха, когато Бог доказва на света, че това, което Той е казал, ще стане. И първият човек, който искаше да стане като Бога, умря. Тогава Бог го взе при себе си и му каза: Ела да ти кажа как ще станеш като Мене. Бог взе този човек при Себе Си и го нарече Исус. След това Той го прати на Земята. Като дойде до най-големите страдания, Исус се обърна към Бога с думите: Отче, ако е възможно тази чаша да ме отмине. Защо Бог не изпълни и не чу молитвата? - Защото и Адам, който беше Исус не изпълни Волята Божия. Когато беше в рая, Бог му каза да не яде от забраненото дърво. Той не послуша и яде. И като се молеше Исус да се отмени тази чаша, Бог му отговори: Понеже ти яде от забраненото дърво и не ме послуша, сега ще видиш, че и твоята молитва няма да бъде чута.
към текста >>

И като се молеше Исус да се отмени тази чаша, Бог му отговори: Понеже ти яде от забраненото дърво и не ме послуша, сега ще видиш, че и твоята молитва няма да бъде чута.
Като дойде до най-големите страдания, Исус се обърна към Бога с думите: Отче, ако е възможно тази чаша да ме отмине. Защо Бог не изпълни и не чу молитвата? - Защото и Адам, който беше Исус не изпълни Волята Божия. Когато беше в рая, Бог му каза да не яде от забраненото дърво. Той не послуша и яде. И като се молеше Исус да се отмени тази чаша, Бог му отговори: Понеже ти яде от забраненото дърво и не ме послуша, сега ще видиш, че и твоята молитва няма да бъде чута. Аз ти казах да не ядеш от забранения плод, ти не послуша, а сега, понеже пиеш от горчивата чаша, каквато никой не е пил и каза: „Господи, да бъде Твоята Воля" и понеже сега изпълни Волята Божия, затова Бог го послуша, възкреси го. Всички мъже бяха с Адам в рая и всички жени бяха заедно с Ева в рая. Окултистите поддържат, че четирите реки, които ограждат рая, са в самия човек. Това са четирите системи в човека: венозната, артериалната, симпатичната и главномозъчната. Тези реки, които днес функционират в човешкия организъм, представят рая на миналото.
към текста >>

Аз ти казах да не ядеш от забранения плод, ти не послуша, а сега, понеже пиеш от горчивата чаша, каквато никой не е пил и каза: „Господи, да бъде Твоята Воля" и понеже сега изпълни Волята Божия, затова Бог го послуша, възкреси го.
Защо Бог не изпълни и не чу молитвата? - Защото и Адам, който беше Исус не изпълни Волята Божия. Когато беше в рая, Бог му каза да не яде от забраненото дърво. Той не послуша и яде. И като се молеше Исус да се отмени тази чаша, Бог му отговори: Понеже ти яде от забраненото дърво и не ме послуша, сега ще видиш, че и твоята молитва няма да бъде чута. Аз ти казах да не ядеш от забранения плод, ти не послуша, а сега, понеже пиеш от горчивата чаша, каквато никой не е пил и каза: „Господи, да бъде Твоята Воля" и понеже сега изпълни Волята Божия, затова Бог го послуша, възкреси го. Всички мъже бяха с Адам в рая и всички жени бяха заедно с Ева в рая. Окултистите поддържат, че четирите реки, които ограждат рая, са в самия човек. Това са четирите системи в човека: венозната, артериалната, симпатичната и главномозъчната. Тези реки, които днес функционират в човешкия организъм, представят рая на миналото. В една от тези реки има злато, това е слънчевото течение, което тече в нервната система, защото емблемата на Слънцето е златото в света.
към текста >>

46. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото твоят дух ще се вмъкне в пламтящата област, където Великият Творец размесва душата на света в чашата на живота.
Гледай с духовните си очи и ще видиш опънатата й назад глава, протегнатите й ръце и полека ще повдигнеш нейното осеяно със звезди було. Юпитер е Божествен съпруг и Божествена съпруга. Ето първата тайна. Но сега, дете на Делфи, приготви се за второто Посвещение в тайните. Трепери, плачи, наслаждавай се, обожавай. Защото твоят дух ще се вмъкне в пламтящата област, където Великият Творец размесва душата на света в чашата на живота. Като пият от тази упоителна чаша, всички същества забравят Божественото жилище и слизат в печалната и мрачна пропаст на преражданията. Зевс е Великият Творец. Дионисиус е Неговият Син, Неговото проявено Слово. Дионисиус, дух лъчезарен, жив разум, сияещ в жилището на Баща си, в двореца на неизменния етер. Един прекрасен ден, когато надвесен той съзерцава небесните простори през съзвездията, видял отразена в сияйната глъбина собствения си образ, който му протягал ръце.
към текста >>

Като пият от тази упоителна чаша, всички същества забравят Божественото жилище и слизат в печалната и мрачна пропаст на преражданията.
Юпитер е Божествен съпруг и Божествена съпруга. Ето първата тайна. Но сега, дете на Делфи, приготви се за второто Посвещение в тайните. Трепери, плачи, наслаждавай се, обожавай. Защото твоят дух ще се вмъкне в пламтящата област, където Великият Творец размесва душата на света в чашата на живота. Като пият от тази упоителна чаша, всички същества забравят Божественото жилище и слизат в печалната и мрачна пропаст на преражданията. Зевс е Великият Творец. Дионисиус е Неговият Син, Неговото проявено Слово. Дионисиус, дух лъчезарен, жив разум, сияещ в жилището на Баща си, в двореца на неизменния етер. Един прекрасен ден, когато надвесен той съзерцава небесните простори през съзвездията, видял отразена в сияйната глъбина собствения си образ, който му протягал ръце. Влюбен в този хубав призрак, влюбен в своя двойник, той се спуснал, за да го улови.
към текста >>

47. Сефер Йецира - Влад Пашов (1902- 1974)

Тяхната основна черта - чашата на правдата и чашата на виновността, и законът, установяващ между тях равновесие.
Посредством тях Йах, Предвечният Саваот, Бог израилев, Бог вечно жив, Господар на всичко живущо, Велик и Чист, Пребиваващ във вечността, Името на Когото е Свято, е създал света." Четвъртата глава е посветена на подробното развитие на аналогичните съотношения между трите букви-майки и триединството. Тя завършва с разглеждането на техните комбинации. Тази глава започва със следната мисъл: „Три майки - алеф, мем и шин. Тяхната основна черта - чашата на правдата и чашата на виновността, и законът, установяващ между тях равновесие. Трите майки - алеф, мем и шин - велика тайна, чудна, съкровена и запечатана с шест печата и от тях са произлезли въздухът, водата и огънят, разделящи се на начала мъжки и женски. Трите майки - алеф, мем и шин и с тях трите бащи - те заедно са създали всичко. Трите майки - алеф, мем и шин в света: въздухът, огънят и водата. Небето е създадено от огъня, земята от водата, а въздухът - от духа, намиращ се между тях. Трите майки в годината - топлата, студената и умерената температура.
към текста >>

48. Божествените имена и седемдесет и двамата гении - Влад Пашов (1902- 1974)

Употребява се за откриване на изгубено или откраднато и изобличаване на похитителя, като се произнасят Божествените Имена и пса- лом 16, 5 стих: „Господ е делът на наследството ми и на чашата ми.
Шестдесет и осмият гений е наречен Хабяиах, което съответства на Божественото Име Депос, което значи Бог даващ щедро. Управлява от 336-ти до 340-ти градус на зодиака. Употребява се за запазване на здравето и излекуване от болести, като се произнасят Божествените Имена и псалом 106, 1 стих: „Славете Господа, затова защото Той е благ, затова защото Неговата милост е вечна." Шестдесет и деветият гений е наречен Рохел, което съответства на Божественото Име Деос, което значи Бог всевидещ. Управлява от 341 -ви до 345-ти градус на зодиака. Употребява се за откриване на изгубено или откраднато и изобличаване на похитителя, като се произнасят Божествените Имена и пса- лом 16, 5 стих: „Господ е делът на наследството ми и на чашата ми. Ти поддържаш това, което ми се е паднало." Седемдесетият гений е наречен Йабамиах, съответстващ на Божественото Име Арис, което значи Словото, произвеждащо всички неща. Управлява от 346-ти до 350-ти градус на зодиака. Употребява се за благоприятно израстване на растенията и въобще явленията в природата, като се произнасят Божествените Имена и се прочете първия стих на Библията: „В началото Бог създаде небето и земята." Седемдесет и първият гений е наречен Хамаиел, което съответства на Божественото Име Зеут, което значи Бог, Владетел на вселената.
към текста >>

49. Пророк Авакум - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото земята ще е пълна с познаването на Славата Господня, както водите покриват морето... Чашата на десницата Господня ще се върне към тебе.
И Ти, крепкий, турил си ги за наказание нам." Във втора глава описва друго видение, за което Господ му казва: „Пиши видението и изложи го на таблички, щото да тича, който го чете. Защото видението е още за определено време, но бърза към свършека и няма да излъже, ако и да се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее." След това описва халдейците и тяхното състояние, „които събират при себе си всички народи, изкупват при себе си всички люде... Не ще ли станат внезапно онези, които те хапят, и да се повдигнат онези, които те правят окаяни, и ти да си им в разграбване. Понеже ти обра много народи, всичкият остатък на людете ще те оберат, заради кръвта на человеците и заради неправдата ти на земята, на града и на всички живущи в него... Ето, не е ли това от Господа на силите, да се турят людете за огъня и народите да се мъчат за суетата? Защото земята ще е пълна с познаването на Славата Господня, както водите покриват морето... Чашата на десницата Господня ще се върне към тебе. От приведените пасажи се вижда, че пророкът вижда бъдещето и изтъква идеята, че това, което става на световната историческа сцена не е случайно и произволно, но е обусловено от закона за причини и последствия. И че двигател, фактор на историческите събития е Господ, разумният духовен свят. великите разумни същества, които управляват и ръководят както цялата вселена, така и историческия живот на народите и човечеството. Третата глава е озаглавена: Молитвата на пророка Авакум. В нея се прави опит да се даде идея и представа за величието и могъществото на Бога, за Неговата сила и Неговия гняв.
към текста >>

50. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

И достига до Посвещението на душата, която казва: „Помазал си с елей главата ми, чашата ми се прелива.
А същите думи, които той отправя към Господ, ги отправя и Христос, когато беше на кръста. Двадесет и трети псалом е благодарствена молитва на пробудената душа, която познава Господа като пастир и ръководител на душите в пътя на тяхното развитие. Във втори и трети стих се казва: „На зелени пасища ме успокоява, при тихи води ме води. Възвръща душата ми. води ме в пътеки на правда заради Името Си." Тези няколко стиха посочват ръководството на душата от Бога в трите свята - физическия, духовния и Божествения в пътя на нейното развитие и след това се казва, че и в дола на смъртна сянка ако ходя, пак няма да се уплаша от злото. И достига до Посвещението на душата, която казва: „Помазал си с елей главата ми, чашата ми се прелива. Наистина благодат и милост ще следват през всичките дни на живота ми и живея в дома Господен на дълги дни." Целият този псалом описва пътя на ученика, който постепенно преминава през трите свята и получава Посвещение. И завършва, че ще живее в дома Господен на дълги дни. Това е състоянието на Посветения ученик. Двадесет и четвърти псалом описва състоянието на ученика, след като е преминал Посвещението и добил вътрешното просветление, може да проникне в тайните на земята и вселената, които са проникнати от Божието присъствие. След това казва: „Кой ще възлезе на гората Господня?
към текста >>

51. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато Петър съветва Христа да избегне изпиването на тази чаша, Той му казва: Махни се от мен, Сатана, защото Аз за този час дойдох.
И още се казва в Писанието, че когато Христос издъхнал на кръста, настанала тъмнина по цялата земя, т.е. цялата земя била обхваната от Първия Принцип, който предаде Христа на разпятието. Случайно ли беше това явление? Не, това не беше случайно, това не беше и победа на тъмнината, защото, както казах по-горе, Писанието казва: Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. В живота, както и в развитието и организирането на света няма нищо случайно. И когато Петър съветва Христа да избегне изпиването на тази чаша, Той му казва: Махни се от мен, Сатана, защото Аз за този час дойдох. Учителят казва: "Хората, каквото и да приказват за страданията на Христа, Неговото разпятие и позорната смърт, те си остават едни от най-големите загадки". Учителят пита: "Защо Христос, най-великата душа, която е посещавала някога земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, учен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва само, че така е било писано и нищо повече. Други казват, че това е трябвало да стане, за да се спаси света. А сам Христос казва, че е дошъл да свидетелства за Истината.
към текста >>

Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията, онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото.
Учителят пита: "Защо Христос, най-великата душа, която е посещавала някога земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, учен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва само, че така е било писано и нищо повече. Други казват, че това е трябвало да стане, за да се спаси света. А сам Христос казва, че е дошъл да свидетелства за Истината. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания, най-дълбоките и интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията, онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото. Ала в тези интензивни кондензирани страдания Нему се разкриха всички Тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: "За този час Аз дойдох". Чрез могъщата алхимия на Любовта Христос претвори отровите, събрани в тази чаша от миналото и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. Ако Христос се беше уплашил от страданията на кръста, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигането на човешките души. На кръста, въоръжен с Любовта, Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество.
към текста >>

Чрез могъщата алхимия на Любовта Христос претвори отровите, събрани в тази чаша от миналото и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието.
А сам Христос казва, че е дошъл да свидетелства за Истината. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания, най-дълбоките и интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията, онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото. Ала в тези интензивни кондензирани страдания Нему се разкриха всички Тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: "За този час Аз дойдох". Чрез могъщата алхимия на Любовта Христос претвори отровите, събрани в тази чаша от миналото и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. Ако Христос се беше уплашил от страданията на кръста, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигането на човешките души. На кръста, въоръжен с Любовта, Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество. Така Той откри Пътя за спасението на онези страдащи души, за които беше дошъл. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение - възкресението. Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта.
към текста >>

Учителят казва: "Христос изпи чашата, в която бяха събрани всички утайки на отровите в миналото".
Защото Божието Сърце не може да умре. И Той се възвърна там, откъдето беше дошъл. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота се вля нова кръв, нови сили в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота". В горните мисли Учителят повдига малко завесата, която скрива Тайната на Голгота. Това събитие не беше случайно и имаше, и има свой дълбок смисъл. Учителят казва: "Христос изпи чашата, в която бяха събрани всички утайки на отровите в миналото". Това е един символичен език, който много говори. Учителят продължава: "Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество". Чашата с отровите, това е цялата карма на човечеството, събрана от милиони години, която се беше надвесила като един страхотен тъмен облак на хоризонта на човешкото развитие и пречеше на човешкия прогрес. Тя задушаваше всеки благороден подтик. Човеците не можеха да повдигнат главите си над този тъмен облак, в който беше събрано цялото минало и никакъв слънчев лъч от ефирните простори не можеше да проникне през него до човешките души.
към текста >>

Чашата с отровите, това е цялата карма на човечеството, събрана от милиони години, която се беше надвесила като един страхотен тъмен облак на хоризонта на човешкото развитие и пречеше на човешкия прогрес.
В горните мисли Учителят повдига малко завесата, която скрива Тайната на Голгота. Това събитие не беше случайно и имаше, и има свой дълбок смисъл. Учителят казва: "Христос изпи чашата, в която бяха събрани всички утайки на отровите в миналото". Това е един символичен език, който много говори. Учителят продължава: "Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество". Чашата с отровите, това е цялата карма на човечеството, събрана от милиони години, която се беше надвесила като един страхотен тъмен облак на хоризонта на човешкото развитие и пречеше на човешкия прогрес. Тя задушаваше всеки благороден подтик. Човеците не можеха да повдигнат главите си над този тъмен облак, в който беше събрано цялото минало и никакъв слънчев лъч от ефирните простори не можеше да проникне през него до човешките души. Той беше като една задушлива и отровна атмосфера, която убиваше човешкия живот и човечеството рискуваше да се заличи от космоса. Тази карма се беше изпречила на пътя на човечеството като една непроходима планина, която прегражда пътя към Възвишените светове. Хората със своя лош живот, със своите ниски страсти, желания и инстинкти, със своите престъпни дела бяха изпълнили пространството с отровни мисъл-форми, на които бяха дали живот.
към текста >>

Със слизането си на земята и с Голготската Мистерия, с изпиването на горчивата чаша с отровите, Христос абсорбира този облак в себе си и по такъв начин очисти космичното пространство от всички онези мисъл-форми, които образуваха този тъмен облак и откри Пътя на човешките души към Възвишените светове, към Бога.
Хората със своя лош живот, със своите ниски страсти, желания и инстинкти, със своите престъпни дела бяха изпълнили пространството с отровни мисъл-форми, на които бяха дали живот. И те, натрупани в течение на милиони години образуваха този страхотен облак, тази непроходима планина, която преграждаше пътя на човешките души към Възвишените светове. Казано по-конкретно, кармата в своето проявление оставя следи както в Природата, така и в самия човек. Резултатите на кармата, изявена в Природата под формата на мисъл-форми, образува този тъмен облак, който образува една задушлива атмосфера, която убива всеки благороден подтик. Но кармата оставя своя резултат и в самия човек, защото всичкия този живот на миналото, който създава тази лоша карма, предизвиква в човека известни енергии, които са предимно от разрушителен характер и човек трябва да ги трансформира, за да им даде път да се прояват, иначе те ще го разрушат. Със слизането си на земята и с Голготската Мистерия, с изпиването на горчивата чаша с отровите, Христос абсорбира този облак в себе си и по такъв начин очисти космичното пространство от всички онези мисъл-форми, които образуваха този тъмен облак и откри Пътя на човешките души към Възвишените светове, към Бога. По такъв начин Христос погълна в себе си, в своята аура цялото минало на човечеството. Затова Учителят казва: "С изпиването на чашата на страданията, в която беше съб-рана цялата минала карма на човечеството, на Христа се разкриха всички Тайни на миналото". Защото Той го погълна и преживя в Себе Си. Затова след Христа ясновидец, който иска да проникне в миналото на човечеството, трябваше да е свързан с Христос, за да може да прозре в миналото. Затова се казва, че Христос държи в ръцете си ключовете на ада.
към текста >>

Затова Учителят казва: "С изпиването на чашата на страданията, в която беше съб-рана цялата минала карма на човечеството, на Христа се разкриха всички Тайни на миналото".
Казано по-конкретно, кармата в своето проявление оставя следи както в Природата, така и в самия човек. Резултатите на кармата, изявена в Природата под формата на мисъл-форми, образува този тъмен облак, който образува една задушлива атмосфера, която убива всеки благороден подтик. Но кармата оставя своя резултат и в самия човек, защото всичкия този живот на миналото, който създава тази лоша карма, предизвиква в човека известни енергии, които са предимно от разрушителен характер и човек трябва да ги трансформира, за да им даде път да се прояват, иначе те ще го разрушат. Със слизането си на земята и с Голготската Мистерия, с изпиването на горчивата чаша с отровите, Христос абсорбира този облак в себе си и по такъв начин очисти космичното пространство от всички онези мисъл-форми, които образуваха този тъмен облак и откри Пътя на човешките души към Възвишените светове, към Бога. По такъв начин Христос погълна в себе си, в своята аура цялото минало на човечеството. Затова Учителят казва: "С изпиването на чашата на страданията, в която беше съб-рана цялата минала карма на човечеството, на Христа се разкриха всички Тайни на миналото". Защото Той го погълна и преживя в Себе Си. Затова след Христа ясновидец, който иска да проникне в миналото на човечеството, трябваше да е свързан с Христос, за да може да прозре в миналото. Затова се казва, че Христос държи в ръцете си ключовете на ада. Адът, в този смисъл, е пътят на слизането, пътят на миналото, който Христос абсорбира в себе си. Със Своето слизане на земята и с Голготската Мистерия Христос спря по-нататъшното слизане в гъстата материя и даде обратен импулс, импулса на възхода, на възлизането към Бога.
към текста >>

52. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато човек направи от своя аз съсъд, чаша за Божественото, отваряйки се за Христовия висш Аз, той реално приема Евангелието в себе си.
За човечеството Ангелите действат по два начина в човешкото битие. Първата форма наблюдаваме у децата. У тях азът още не е пробуден и Ангелите витаят над тях и ги изпълват със светли мисли и видения. Когато човек стане напълно човек-аз, човек с напълно пробудено самосъзнание, той не може вече да се върне в детското си състояние. Въпреки това с думите "станете като децата" Христос призовава хората да отворят своя живот за действието на Ангелите. Когато човек направи от своя аз съсъд, чаша за Божественото, отваряйки се за Христовия висш Аз, той реално приема Евангелието в себе си. Тогава Христовият Аз слиза над него под формата на Ангелско същество. При своето слизане във вътрешността на човека, Христос изпраща пред себе си своя Ангел. Това е "Евангелието на Царството". Царството е нещо вътрешно. Вътрешният владетел и Цар на това Царство е висшият Аз, Христос.
към текста >>

53. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Йоан е ученикът, когото Исус любеше, ученикът, в когото се излива чашата на Божията Любов.
Ако отговорът би бил даден с думи, които могат да се чуят външно, тогава сам Петър би могъл да зададе въпроса. Йоан чува Христос да говори от една друга област, различна от тази, където се движат устните. Той може това благодарение на интуицията, която притежава. Но тази сцена на Тайната вечеря не се намира в последните глави на интуицията, а се намира в средната част, в раздела на инспирацията. Но както елементът на Словото се проявява още в първия образен раздел, така и интуицията се изявява още във втория раздел, в центъра на инспиративния елемент на Словото. Йоан е ученикът, когото Исус любеше, ученикът, в когото се излива чашата на Божията Любов. Спрямо Христа той се намира в положение на интуиция. Затова неговото Евангелие може накрая да се издигне действително в третия висш кръг на Орела. Така от цялата композиция на Евангелието на Йоана можем да разберем, че то произлиза он едно познание, което обгръща имагинацията, инспирацията и интуицията. Всяка една от тези форми на познанието намира своето всеобхватно развитие: имагинацията обгръща главите от 10-ва до 11_та, където се извършват седемте чудеса. Инспирацията се простира от 12-та до 17-та глава в прощалните слова.
към текста >>

В страданията, смъртта и Възкресението седемте чаши на Гнева, за които говори Откровението, са превърнати от Христа в голямата чаша на Жертвата на Любовта, която се излива за спасението на света.
Инспирацията се простира от 12-та до 17-та глава в прощалните слова. Интуицията обгръща главите от 18-та до 21-ва, където се говори за страданието и Възкресението на Христа. Така, че завършвайки троякото описание на композицията на Евангелието на Йоана, можем да резюмираме по следния начин: Седемте чудеса, описани от Йоана, са седемте печата на Откровението - това са делата на Христа. В прощалните слова звучат тръбите на Откровението с Христовия Глас. В страданията, смъртта и Възкресението седемте чаши на Гнева, за които говори Откровението, са превърнати от Христа в голямата чаша на Жертвата на Любовта, която се излива за спасението на света.
към текста >>

54. 2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Това се изразява в един символ: Светата Чаша, от която е ял и пил Христос с учениците Си, наречена "Чашата на св.
Що се отнася до тези, които до нашата епоха са съхранили вечната първична Мъдрост, тяхната цел е била да покажат как висшето Аз, Божественият Дух, се е проявил в Исус от Назарет по време на събитията в Палестина. Той е останал същият и се е запазил във всички онези, които са имали за това едно правилно разбиране. Евангелистите са описали Бога, Който се е проявил в човека до събитията в Палестина, как този Бог се е проявил и как Той се е родил отново и т.н. Но тези, които трябваше да се покажат като продължители на евангелистите, са имали присърце да покажат, че моментът на Новораждането на висшето Аз в човечеството е този момент, в който ние се намираме единствено пред духовната Чистота, чийто блясък надминава всичко останало. Тези, които се наричат християни-Йоанисти и имали за символ розата- кръст, казват: "Този, Който е наново роден в човечеството, Мистерията на Върховното Аз, е бил запазен в едно малко общество, произлязло от розенкройцерите. Това се изразява в един символ: Светата Чаша, от която е ял и пил Христос с учениците Си, наречена "Чашата на св. Граал" и в която Чаша е била събрана от Йосиф от Ариматея кръвта, която е текла от раните на Христа. Тази Чаша е била, както казва преданието, донесена в Европа от ангелите. За нея е бил изграден един специален храм и розенкройцерите станали пазители на съдържанието на тази Чаша, т.е. това, което съставя Есенцията на Бога, Който се ражда отново и възкръсва. Мистерията на родения наново, на възкръсналия Бог, цари в човечеството.
към текста >>

Граал" и в която Чаша е била събрана от Йосиф от Ариматея кръвта, която е текла от раните на Христа.
Той е останал същият и се е запазил във всички онези, които са имали за това едно правилно разбиране. Евангелистите са описали Бога, Който се е проявил в човека до събитията в Палестина, как този Бог се е проявил и как Той се е родил отново и т.н. Но тези, които трябваше да се покажат като продължители на евангелистите, са имали присърце да покажат, че моментът на Новораждането на висшето Аз в човечеството е този момент, в който ние се намираме единствено пред духовната Чистота, чийто блясък надминава всичко останало. Тези, които се наричат християни-Йоанисти и имали за символ розата- кръст, казват: "Този, Който е наново роден в човечеството, Мистерията на Върховното Аз, е бил запазен в едно малко общество, произлязло от розенкройцерите. Това се изразява в един символ: Светата Чаша, от която е ял и пил Христос с учениците Си, наречена "Чашата на св. Граал" и в която Чаша е била събрана от Йосиф от Ариматея кръвта, която е текла от раните на Христа. Тази Чаша е била, както казва преданието, донесена в Европа от ангелите. За нея е бил изграден един специален храм и розенкройцерите станали пазители на съдържанието на тази Чаша, т.е. това, което съставя Есенцията на Бога, Който се ражда отново и възкръсва. Мистерията на родения наново, на възкръсналия Бог, цари в човечеството. Това е, което представя Мистерията на светия Граал.
към текста >>

Тази Чаша е била, както казва преданието, донесена в Европа от ангелите.
Евангелистите са описали Бога, Който се е проявил в човека до събитията в Палестина, как този Бог се е проявил и как Той се е родил отново и т.н. Но тези, които трябваше да се покажат като продължители на евангелистите, са имали присърце да покажат, че моментът на Новораждането на висшето Аз в човечеството е този момент, в който ние се намираме единствено пред духовната Чистота, чийто блясък надминава всичко останало. Тези, които се наричат християни-Йоанисти и имали за символ розата- кръст, казват: "Този, Който е наново роден в човечеството, Мистерията на Върховното Аз, е бил запазен в едно малко общество, произлязло от розенкройцерите. Това се изразява в един символ: Светата Чаша, от която е ял и пил Христос с учениците Си, наречена "Чашата на св. Граал" и в която Чаша е била събрана от Йосиф от Ариматея кръвта, която е текла от раните на Христа. Тази Чаша е била, както казва преданието, донесена в Европа от ангелите. За нея е бил изграден един специален храм и розенкройцерите станали пазители на съдържанието на тази Чаша, т.е. това, което съставя Есенцията на Бога, Който се ражда отново и възкръсва. Мистерията на родения наново, на възкръсналия Бог, цари в човечеството. Това е, което представя Мистерията на светия Граал. Това е Мистерията, представена пред нас като едно ново Евангелие.
към текста >>

За нея е бил изграден един специален храм и розенкройцерите станали пазители на съдържанието на тази Чаша, т.е.
Но тези, които трябваше да се покажат като продължители на евангелистите, са имали присърце да покажат, че моментът на Новораждането на висшето Аз в човечеството е този момент, в който ние се намираме единствено пред духовната Чистота, чийто блясък надминава всичко останало. Тези, които се наричат християни-Йоанисти и имали за символ розата- кръст, казват: "Този, Който е наново роден в човечеството, Мистерията на Върховното Аз, е бил запазен в едно малко общество, произлязло от розенкройцерите. Това се изразява в един символ: Светата Чаша, от която е ял и пил Христос с учениците Си, наречена "Чашата на св. Граал" и в която Чаша е била събрана от Йосиф от Ариматея кръвта, която е текла от раните на Христа. Тази Чаша е била, както казва преданието, донесена в Европа от ангелите. За нея е бил изграден един специален храм и розенкройцерите станали пазители на съдържанието на тази Чаша, т.е. това, което съставя Есенцията на Бога, Който се ражда отново и възкръсва. Мистерията на родения наново, на възкръсналия Бог, цари в човечеството. Това е, което представя Мистерията на светия Граал. Това е Мистерията, представена пред нас като едно ново Евангелие. Евангелист Йоан е могъл да каже: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог".
към текста >>

55. 6. ПРЕДАВАНЕ И СЪДЕНЕ НА ХРИСТА - СМЪРТ И ВЪЗКРЕСЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Петър изважда ножа да защитава Исуса, но Исус му казва: "Тури ножа в ножницата, чашата, която ми даде Отец, да я не пия ли?
В 4 стих е казано: "Исус, като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого търсите? - Отговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им казва: Аз съм... И като каза "Аз съм", те се дръпнаха настрана и паднаха на земята". След това пак ги пита: Кого търсите, и пак им казва "Аз съм. Прочее, ако Мене търсите, оставете тези да си отидат, за да се изпълнят думите на Писанието: "Тези, които си Ми дал, нито един не изгубих". Петър изважда ножа да защитава Исуса, но Исус му казва: "Тури ножа в ножницата, чашата, която ми даде Отец, да я не пия ли? - След това Го хващат и Го завеждат при Анна, тъст на Каяфа, който е първосвещеник. "А подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик. И този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника". След това той нарежда и Петър да влезе. И тук Петър три пъти се отрече от Христа.
към текста >>

Според тази легенда, той стоял под кръста заедно с Йоан и държал в ръцете си чашата, с която Христос на Тайната Вечеря пил с учениците Си.
И второто нещо - майката Исусова - това е Дева София - Божествената Мъдрост, Светият Дух, Който става майка на ученика, когото Исус обичаше. Забележително е, че нито Йоан, който беше под кръста до издъхването на Исуса, нито някой друг ученик, свалиха тялото от кръст, а един, за когото за пръв път се споменава, че бил таен ученик на Христа - Йосиф от Ариматея. Също дохожда и Никодим - друг таен ученик на Христа, с когото Исус говори за Новораждането, когато беше дошъл при Него през нощта. Тези неща не са случайни, защото в Евангелието всичко е пълно със смисъл и значение, но затова сега няма да се спирам. Ще кажа няколко думи за една първохристиянска легенда, свързана с Йосиф Ариматейски. Според тази легенда, той стоял под кръста заедно с Йоан и държал в ръцете си чашата, с която Христос на Тайната Вечеря пил с учениците Си. И когато римските войници проболи Христа с копие, той събрал в чашата кръвта, която изтекла от раната. А кръвта е носител на Живота. По-късно тази чаша била пренесена от ангелите в Европа и предадена на учениците на Йоана, които образували още от времето след възкресението една езотерична група, която е предавала чашата от поколение на поколение. В Европа бил съграден специален храм, където се пази тази чаша с кръвта на Христа. Това е така наречената Чаша на Граала.
към текста >>

И когато римските войници проболи Христа с копие, той събрал в чашата кръвта, която изтекла от раната.
Забележително е, че нито Йоан, който беше под кръста до издъхването на Исуса, нито някой друг ученик, свалиха тялото от кръст, а един, за когото за пръв път се споменава, че бил таен ученик на Христа - Йосиф от Ариматея. Също дохожда и Никодим - друг таен ученик на Христа, с когото Исус говори за Новораждането, когато беше дошъл при Него през нощта. Тези неща не са случайни, защото в Евангелието всичко е пълно със смисъл и значение, но затова сега няма да се спирам. Ще кажа няколко думи за една първохристиянска легенда, свързана с Йосиф Ариматейски. Според тази легенда, той стоял под кръста заедно с Йоан и държал в ръцете си чашата, с която Христос на Тайната Вечеря пил с учениците Си. И когато римските войници проболи Христа с копие, той събрал в чашата кръвта, която изтекла от раната. А кръвта е носител на Живота. По-късно тази чаша била пренесена от ангелите в Европа и предадена на учениците на Йоана, които образували още от времето след възкресението една езотерична група, която е предавала чашата от поколение на поколение. В Европа бил съграден специален храм, където се пази тази чаша с кръвта на Христа. Това е така наречената Чаша на Граала.
към текста >>

По-късно тази чаша била пренесена от ангелите в Европа и предадена на учениците на Йоана, които образували още от времето след възкресението една езотерична група, която е предавала чашата от поколение на поколение.
Тези неща не са случайни, защото в Евангелието всичко е пълно със смисъл и значение, но затова сега няма да се спирам. Ще кажа няколко думи за една първохристиянска легенда, свързана с Йосиф Ариматейски. Според тази легенда, той стоял под кръста заедно с Йоан и държал в ръцете си чашата, с която Христос на Тайната Вечеря пил с учениците Си. И когато римските войници проболи Христа с копие, той събрал в чашата кръвта, която изтекла от раната. А кръвта е носител на Живота. По-късно тази чаша била пренесена от ангелите в Европа и предадена на учениците на Йоана, които образували още от времето след възкресението една езотерична група, която е предавала чашата от поколение на поколение. В Европа бил съграден специален храм, където се пази тази чаша с кръвта на Христа. Това е така наречената Чаша на Граала.
към текста >>

В Европа бил съграден специален храм, където се пази тази чаша с кръвта на Христа.
Ще кажа няколко думи за една първохристиянска легенда, свързана с Йосиф Ариматейски. Според тази легенда, той стоял под кръста заедно с Йоан и държал в ръцете си чашата, с която Христос на Тайната Вечеря пил с учениците Си. И когато римските войници проболи Христа с копие, той събрал в чашата кръвта, която изтекла от раната. А кръвта е носител на Живота. По-късно тази чаша била пренесена от ангелите в Европа и предадена на учениците на Йоана, които образували още от времето след възкресението една езотерична група, която е предавала чашата от поколение на поколение. В Европа бил съграден специален храм, където се пази тази чаша с кръвта на Христа. Това е така наречената Чаша на Граала.
към текста >>

Това е така наречената Чаша на Граала.
Според тази легенда, той стоял под кръста заедно с Йоан и държал в ръцете си чашата, с която Христос на Тайната Вечеря пил с учениците Си. И когато римските войници проболи Христа с копие, той събрал в чашата кръвта, която изтекла от раната. А кръвта е носител на Живота. По-късно тази чаша била пренесена от ангелите в Европа и предадена на учениците на Йоана, които образували още от времето след възкресението една езотерична група, която е предавала чашата от поколение на поколение. В Европа бил съграден специален храм, където се пази тази чаша с кръвта на Христа. Това е така наречената Чаша на Граала.
към текста >>

56. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

И Той се отдели от тях, като на един хвърлей камък и като коленичи, молеше се, думайки: Отче, ако щеш, отмени Ме с тази чаша, обаче не Моята воля, а Твоята да бъде.
Защото писанието за Мене наближава към своето изпълнение. А те рекоха: Господи, ето тука има два ножа. А Той рече: Доволно е. И излезе, та отиде по обичая си на Елеонския хълм, подир Него отидоха и учениците. И като се намери на мястото, рече им: Молете се, да не паднете в изкушение. И Той се отдели от тях, като на един хвърлей камък и като коленичи, молеше се, думайки: Отче, ако щеш, отмени Ме с тази чаша, обаче не Моята воля, а Твоята да бъде. Яви Му се ангел от небето и Го укрепваше. Като беше на мъка, молеше се по-усърдно. И потта Му стана като големи капки кръв, които капеха по земята. И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб.
към текста >>

57. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

"И Господ му каза: Сега вие фарисеите чистите външното на чашата и паницата, а вашата вътрешност е пълна с грабеж и нечестие. Несмислени!
"Никой, като запали светило, не го туря в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината онези, които влизат и светилото на тялото ти е твоето око. Когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветено, а когато е болно, то и тялото ти е в мрак. Затова внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина. Ако, прочее, цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цялото ще бъде осветено, както когато светилото се осветява от сиянието си." (11;33-36) След като Исус е поканен на гости у един фарисей на обяд, фарисеите се почудили, че Той не си умил ръцете преди ядене. "И Господ му каза: Сега вие фарисеите чистите външното на чашата и паницата, а вашата вътрешност е пълна с грабеж и нечестие. Несмислени! Този, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното? По- добре чистете вътрешното и ето всичко ще ви бъде чисто. Но горко на вас, фарисеите, защото давате десятък от гьозума, от седефчето и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тези трябваше да правите и онези да не пренебрегвате. Горко вам, фарисеи, защото обичате първите столове в синагогите и поздравите в пазарите.
към текста >>

58. 18. ВТОРОТО ИДВАНЕ НА ХРИСТОС - Влад Пашов (1902- 1974)

И като прие чашата, благослови и рече: Вземете това и разделете го помежду си.
Но бдете всякога и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане и да стоите пред Човешкия Син. И всеки ден Той поучаваше в храма, и всяка нощ излизаше и нощуваше на хълма, наречен Елеонски." (21;20-36) В 22 глава се описва Тайната Вечеря и нейното приготовление. "И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас, преди да пострадам. Защото ви казвам, че няма вече да ям, докле се не изпълни в Царството Божие. И като прие чашата, благослови и рече: Вземете това и разделете го помежду си. Защото ви казвам, че няма да пия от плода на лозата, докато не дойде Царството Божие. И взема хляба и като благодари, разчупи го, даде им и рече: Това е моето тяло, което за вас се дава. Това правете за Мое възпоменание. Така взе и чашата подир вечерята и рече: Тази е чашата на Новия Завет с Моята кръв, която за вас се пролива. Но ето ръката на този, който ме предава е с Мене на трапезата.
към текста >>

Така взе и чашата подир вечерята и рече: Тази е чашата на Новия Завет с Моята кръв, която за вас се пролива.
Защото ви казвам, че няма вече да ям, докле се не изпълни в Царството Божие. И като прие чашата, благослови и рече: Вземете това и разделете го помежду си. Защото ви казвам, че няма да пия от плода на лозата, докато не дойде Царството Божие. И взема хляба и като благодари, разчупи го, даде им и рече: Това е моето тяло, което за вас се дава. Това правете за Мое възпоменание. Така взе и чашата подир вечерята и рече: Тази е чашата на Новия Завет с Моята кръв, която за вас се пролива. Но ето ръката на този, който ме предава е с Мене на трапезата. Защото Човешкият Син наистина отива, както е било определено. Но горко на този човек, чрез когото се предава". Те почнали да се питат кой е този и след това почнали да се препират, кой от тях е по-голям. "А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели.
към текста >>

59. 8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Можете ли да пиете Чашата, която Аз пия и да се кръстите с Кръщението, с което Аз ще бъда кръстен?
Познават ли те Исус Христос като космически Дух? Познаха ли те, че между тях има Един, Който не беше само това, което техният външен поглед виждаше като човек, но Който беше в една аура, чрез която на Земята се вливаха космически сили и космически закони? " "Че Христос изискваше от тях това разбиране, това ясно е изразено в Евангелието. Защото, когато дойдоха двамата ученици, синовете Заведееви и поискаха единият да стои от дясната Му страна, а другият отляво, Той каза: "Не знаете, Що искате. Можете ли да пиете Чашата, която Аз пия и да се кръстите с Кръщението, с което Аз ще бъда кръстен? " (11,38). Първо учениците обещават това. Че Христос изисква от тях това, ясно се показва на това място. Но какво би могло да се случи сега? - Биха могли да се случат две неща: Едното би било, че избраните ученици действително биха могли да преминат през това, което бе извършено като Голготска Тайна, че връзката между учениците и Христа би се запазила до Голготската Мистерия.
към текста >>

Тази е Чашата, която се приближава към Него.
Това би значело да нямаме никаква представа за Тайната на Голгота, за характера и разбирането на Христа, Който знаеше, че трябва да мине през Голгота. Това е богословско разбиране, но то е безсмислено. Тогава защо се натъжава Христос? Той трепери първо пред това: ще издържат ли тези, които взех със Себе Си в този момент, когато трябваше да се реши дали в душите си те искат да дойдат с Мене; дали ще искат, дали ще могат да изживеят заедно с Мене всичко до кръста? Сега трябваше да се реши дали тяхното състояние на съзнанието ще може да остане така будно, че да могат да изживеят всичко заедно с Него до кръста. Тази е Чашата, която се приближава към Него. И Той ги оставя сами да бдят, да останат будни, т.е. да останат в това състояние на съзнанието, при което да могат да изживеят заедно с Него това, което Той ще изживее. Той ги остави и отиде да се моли, като казва: "Отче, ако е възможно, нека тази чаша Ме отмине, но не Моята, а Твоята Воля да бъде". Това значи: "Не Ме оставяй да изпитам, че съм останал съвършено сам като Син Человечески, но нека и другите Ме последват. И Той се връща и ги намира да спят.
към текста >>

Той ги остави и отиде да се моли, като казва: "Отче, ако е възможно, нека тази чаша Ме отмине, но не Моята, а Твоята Воля да бъде".
Той трепери първо пред това: ще издържат ли тези, които взех със Себе Си в този момент, когато трябваше да се реши дали в душите си те искат да дойдат с Мене; дали ще искат, дали ще могат да изживеят заедно с Мене всичко до кръста? Сега трябваше да се реши дали тяхното състояние на съзнанието ще може да остане така будно, че да могат да изживеят всичко заедно с Него до кръста. Тази е Чашата, която се приближава към Него. И Той ги оставя сами да бдят, да останат будни, т.е. да останат в това състояние на съзнанието, при което да могат да изживеят заедно с Него това, което Той ще изживее. Той ги остави и отиде да се моли, като казва: "Отче, ако е възможно, нека тази чаша Ме отмине, но не Моята, а Твоята Воля да бъде". Това значи: "Не Ме оставяй да изпитам, че съм останал съвършено сам като Син Человечески, но нека и другите Ме последват. И Той се връща и ги намира да спят. Те не можаха да запазят онова състояние на съзнанието. И Той отново прави опит, и отново учениците не издържаха; и трети път учениците пак не издържаха. Тогава за Него стана ясно, че е останал сам, че те не могат да изпитат заедно с Него това, което води до Кръста.
към текста >>

Чашата не отмина.
Това значи: "Не Ме оставяй да изпитам, че съм останал съвършено сам като Син Человечески, но нека и другите Ме последват. И Той се връща и ги намира да спят. Те не можаха да запазят онова състояние на съзнанието. И Той отново прави опит, и отново учениците не издържаха; и трети път учениците пак не издържаха. Тогава за Него стана ясно, че е останал сам, че те не могат да изпитат заедно с Него това, което води до Кръста. Чашата не отмина. Той беше предопределен да извърши и в душевно отношение сам великото дело. По такъв начин светът имаше Тайната на Голгота, но по времето, когато тя стана, нямаше още разбиране за това събитие. И най-избраните не можаха да издържат докрай и да останат достатъчно будни. Това е относно първото разбиране". "А сега да разгледаме вторият вид разбиране и да се запитаме, как ръководителите на юдеите разбраха Онзи, Който трябваше да се яви от Давидовия род като цвят на древното еврейско развитие.
към текста >>

Взе и чашата, благослови я и даде им.
А Той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото. Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него. Но горко на този човек, чрез когото Човешкия Син се предава. Добре би било за този човек, ако не бе се родил. И като ядяха, Исус взе хляба и като благослови, разчупи го и като им даде, рече: Вземете, това е Моето тяло. Взе и чашата, благослови я и даде им. И те всички пиха от нея. И рече им: Това е моята кръв на Новия Завет, която се раздава за мнозина. Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато го пия наново в Божието Царство. И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните в Мене тази нощ, защото е писано: Ще поразя Пастира и овцете ще се разпръснат.
към текста >>

И като отиде малко напред, падна на земята и се молеше: Ако е възможно да Го отмине тази чаша, казвайки: Авва Отче, за Тебе всичко е възможно, отмени Ме с тази чаша, не обаче както Аз искам, но както Ти искаш.
А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казваха и другите". Идват до едно място, наречено Гетсимания и Той казва на учениците Си: "Седете тук, докато се помоля. И взе със себе си Петър, Яков и Йоан и захвана да се ужасява, да тъгува. И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете. И като отиде малко напред, падна на земята и се молеше: Ако е възможно да Го отмине тази чаша, казвайки: Авва Отче, за Тебе всичко е възможно, отмени Ме с тази чаша, не обаче както Аз искам, но както Ти искаш. И идва, намира ги заспали. И казва на Петра: Симоне, спиш ли? Не можа ли поне един час да постоиш буден? Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но тялото е немощно.
към текста >>

И когато се моли и иска тази Чаша да го отмине, Той се моли за учениците да бъдат будни, за да бъдат съпричастни с Великото дело, което Той извършва.
Ето Човешкият Син се предава в ръцете на грешните. Станете да вървим, ето приближава се онзи, който Ме предава". Цялата тази глава е изпълнена с голям драматизъм и цялата е основана върху окултни факти. Достатъчно е да се чете внимателно и в светлината на окултната наука, за да бъде разбрана в истинския й вид. Фактът, че три пъти отива при учениците и ги намира заспали, говори сам по себе си много. И когато се моли и иска тази Чаша да го отмине, Той се моли за учениците да бъдат будни, за да бъдат съпричастни с Великото дело, което Той извършва. Но те спят, тяхното съзнание не е будно и даже след залавянето Му се разбягват. "И веднага, докато говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте и с него едно множество с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници, книжниците и старей-шините. А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е, хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво". След това от 53-ти до 72ри стих се описва съденето от първосвещениците и книжниците, и отричането на Петър, докато пропее петелът, след което се опомня. Състоянието на Петър е много важно явление, което е един важен факт за това, което става около събитието на Голгота.
към текста >>

От казаното по-рано и от текста на самото Евангелие се вижда, че Христос се моли да Го отмине тази Чаша.
През време на разпита от свещениците, много важни са думите на Христа. Първосвещеникът Го пита: "Ти ли си Христос, Син на Благословения? А Исус рече: Аз съм. И ще видите Човешкият Син, седящ отдясно на силата и идещ от небесните облаци". Сега ще продължа да цитирам обясненията на Щайнер оттам, откъдето ги прекъснах, за да дам текста от Евангелието за Тайната Вечеря и Гетсимания, които са предмет на обясненията. От казаното по-рано и от текста на самото Евангелие се вижда, че Христос се моли да Го отмине тази Чаша. Но както вече изтъкнах, Той се моли не да бъде отменена Голгота, но учениците да бъдат будни, за да вземат участие във Великото дело, което Той извършва. И Щайнер продължава: "Чашата не отмина. Избраните ученици не проявиха никакво разбиране. Тогава аурата постепенно се оттегли от човека Исус от Назарет и все по-отчуждени останаха Христос и Син Человечески, Исус от Назарет. Все по-самотен остана Исус от Назарет към края на своя живот и все по-слабо беше свързан с него Христос.
към текста >>

И Щайнер продължава: "Чашата не отмина.
А Исус рече: Аз съм. И ще видите Човешкият Син, седящ отдясно на силата и идещ от небесните облаци". Сега ще продължа да цитирам обясненията на Щайнер оттам, откъдето ги прекъснах, за да дам текста от Евангелието за Тайната Вечеря и Гетсимания, които са предмет на обясненията. От казаното по-рано и от текста на самото Евангелие се вижда, че Христос се моли да Го отмине тази Чаша. Но както вече изтъкнах, Той се моли не да бъде отменена Голгота, но учениците да бъдат будни, за да вземат участие във Великото дело, което Той извършва. И Щайнер продължава: "Чашата не отмина. Избраните ученици не проявиха никакво разбиране. Тогава аурата постепенно се оттегли от човека Исус от Назарет и все по-отчуждени останаха Христос и Син Человечески, Исус от Назарет. Все по-самотен остана Исус от Назарет към края на своя живот и все по-слабо беше свързан с него Христос. Докато в момента, описан в Евангелието като "избиване на кървава пот" в Гетсимания, Христос, Космическият елемент, беше напълно свързан с Исус от Назарет, сега чрез неразбирането, проявено от страна на хората, тази връзка се разслабва. И докато по-рано космическият Христос действаше в храма и изгони оттам търговците, и изрече най-мощните учения, и не стана нищо, сега преследвачите можаха да се доближат, когато Исус от Назарет се намираше вече в една разслабена връзка с Христа.
към текста >>

60. 9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Освен описаното в Евангелието за Йосиф от Ариматея, преданието ни разказва следното: Йосиф от Ариматея стои под кръста със Свещената чаша в ръка, от която е пил Христос с учениците на последната Вечеря.
Тук отново изпъква мисълта на апостол Павел, изразена в неговите послания за умирането заедно с Христа и за възкресението заедно с Христа. С тази мисъл Павел показва на хората Пътя, как да се издигнат над свързаното с тялото съзнание, как да се издигнат над себе си и как да проникнат в духовния свят, в Космоса. В носенето на кръста са обхванати заедно първите три от седемте степени - микрокосмическите степени на личното изпитание и пречистването. В снемането от кръста се намират като в зародиш последните три степени, когато човек се съединява с Космоса, с Великото в света. Снемането от Кръста и образът на Йосиф от Ариматея са велик символ. Освен описаното в Евангелието за Йосиф от Ариматея, преданието ни разказва следното: Йосиф от Ариматея стои под кръста със Свещената чаша в ръка, от която е пил Христос с учениците на последната Вечеря. Римският войник пробожда с копие ребрата на разпънатия Исус и Йосиф от Ариматея събира в чашата от Тайната Вечеря Христовата кръв, която бликва, примесена с вода от раната, причинена от копието. С това започва историята на Светия Граал. Копие и Чаша - знаци на Граала - са едно до друго. Йосиф от Ариматея стои там, на мировия Олтар, като цар на Граала, с жест на жертвоприношение, държейки горе Чашата като в литургия.
към текста >>

Римският войник пробожда с копие ребрата на разпънатия Исус и Йосиф от Ариматея събира в чашата от Тайната
С тази мисъл Павел показва на хората Пътя, как да се издигнат над свързаното с тялото съзнание, как да се издигнат над себе си и как да проникнат в духовния свят, в Космоса. В носенето на кръста са обхванати заедно първите три от седемте степени - микрокосмическите степени на личното изпитание и пречистването. В снемането от кръста се намират като в зародиш последните три степени, когато човек се съединява с Космоса, с Великото в света. Снемането от Кръста и образът на Йосиф от Ариматея са велик символ. Освен описаното в Евангелието за Йосиф от Ариматея, преданието ни разказва следното: Йосиф от Ариматея стои под кръста със Свещената чаша в ръка, от която е пил Христос с учениците на последната Вечеря. Римският войник пробожда с копие ребрата на разпънатия Исус и Йосиф от Ариматея събира в чашата от Тайната Вечеря Христовата кръв, която бликва, примесена с вода от раната, причинена от копието. С това започва историята на Светия Граал. Копие и Чаша - знаци на Граала - са едно до друго. Йосиф от Ариматея стои там, на мировия Олтар, като цар на Граала, с жест на жертвоприношение, държейки горе Чашата като в литургия. Ако можем да опишем снемането от кръста с думите Човекът получава тялото Христово, приема тялото Христово, то сцената с Граала ни показва приемането на кръвта Христова от човека.
към текста >>

Копие и Чаша - знаци на Граала - са едно до друго.
Снемането от Кръста и образът на Йосиф от Ариматея са велик символ. Освен описаното в Евангелието за Йосиф от Ариматея, преданието ни разказва следното: Йосиф от Ариматея стои под кръста със Свещената чаша в ръка, от която е пил Христос с учениците на последната Вечеря. Римският войник пробожда с копие ребрата на разпънатия Исус и Йосиф от Ариматея събира в чашата от Тайната Вечеря Христовата кръв, която бликва, примесена с вода от раната, причинена от копието. С това започва историята на Светия Граал. Копие и Чаша - знаци на Граала - са едно до друго. Йосиф от Ариматея стои там, на мировия Олтар, като цар на Граала, с жест на жертвоприношение, държейки горе Чашата като в литургия. Ако можем да опишем снемането от кръста с думите Човекът получава тялото Христово, приема тялото Христово, то сцената с Граала ни показва приемането на кръвта Христова от човека. И двата пъти Йосиф от Ариматея е този, който е определен от съдбата да действа като първообраз на приемане на причастието в хода на историята. Йосиф от Ариматея е човекът от Тайната Вечеря, той приема тялото и кръвта Христови. Чрез този Космичен дар той прониква в Царството отвъд Смъртта, в Царството отвъд трите макрокосмически степени: полагането в гроба, Възкресението и Възнесението.
към текста >>

Йосиф от Ариматея стои там, на мировия Олтар, като цар на Граала, с жест на жертвоприношение, държейки горе Чашата като в литургия.
Освен описаното в Евангелието за Йосиф от Ариматея, преданието ни разказва следното: Йосиф от Ариматея стои под кръста със Свещената чаша в ръка, от която е пил Христос с учениците на последната Вечеря. Римският войник пробожда с копие ребрата на разпънатия Исус и Йосиф от Ариматея събира в чашата от Тайната Вечеря Христовата кръв, която бликва, примесена с вода от раната, причинена от копието. С това започва историята на Светия Граал. Копие и Чаша - знаци на Граала - са едно до друго. Йосиф от Ариматея стои там, на мировия Олтар, като цар на Граала, с жест на жертвоприношение, държейки горе Чашата като в литургия. Ако можем да опишем снемането от кръста с думите Човекът получава тялото Христово, приема тялото Христово, то сцената с Граала ни показва приемането на кръвта Христова от човека. И двата пъти Йосиф от Ариматея е този, който е определен от съдбата да действа като първообраз на приемане на причастието в хода на историята. Йосиф от Ариматея е човекът от Тайната Вечеря, той приема тялото и кръвта Христови. Чрез този Космичен дар той прониква в Царството отвъд Смъртта, в Царството отвъд трите макрокосмически степени: полагането в гроба, Възкресението и Възнесението. Но това е Царството на освободените от тялото живот и съзнание, когато човек става господар на своето тяло, където той не е вече слуга, а заедно с Христа е господар на съдбата, господар на наследствеността.
към текста >>

Когато в нас се събуди Йосиф от Ариматея и заедно с него Тайната на донесената от ангела Чаша на Граала, той ни снема от кръста и ние се научаваме, освободени от тялото, как да пристъпим в Царството на Духа.
И двата пъти Йосиф от Ариматея е този, който е определен от съдбата да действа като първообраз на приемане на причастието в хода на историята. Йосиф от Ариматея е човекът от Тайната Вечеря, той приема тялото и кръвта Христови. Чрез този Космичен дар той прониква в Царството отвъд Смъртта, в Царството отвъд трите макрокосмически степени: полагането в гроба, Възкресението и Възнесението. Но това е Царството на освободените от тялото живот и съзнание, когато човек става господар на своето тяло, където той не е вече слуга, а заедно с Христа е господар на съдбата, господар на наследствеността. Когато чрез приемането на тялото Христово нашето тяло приема нещо от същността на Христовото тяло, то също е снето от Кръста. Когато в нас се събуди Йосиф от Ариматея и заедно с него Тайната на донесената от ангела Чаша на Граала, той ни снема от кръста и ние се научаваме, освободени от тялото, как да пристъпим в Царството на Духа. Всеки може да се запита: защо на мястото, където стоят Симон от Киринея и Йосиф от Ариматея не стоят две фигури от кръга на дванадесетте ученици? Те през цялото време са с Христа, а сега няма никой от тях. Йоан стои под кръста с майката Исусова, според неговото Евангелие, но той не взема никакво участие. От това се вижда, че Голготската Тайна е заобиколена от кръгове на Неизвестни, които, чрез тяхната принадлежност към Мистериите, могат да бъдат по-напред от учениците в изживяване на духовните степени. Един кръг от Великите Неизвестни изпращат тук двама от своите членове на предната част на сцената, в един пълен със значение момент.
към текста >>

Той би трябвало да събере кръвта Христова в чашата и да снеме тялото Му от кръста.
Другите не присъстват там, когато пред двореца на Пилат бяха произнесени думите: " Ето Човекът! " Те съвсем не присъстваха при носенето на кръста и при Разпятието. Симон от Киринея замества Симон Петър, който беше готов да умре за Христа и той трябваше да носи кръста от Ерусалим до Голгота. Йосиф от Ариматея идва да заеме мястото на оказалия се безсилен трети ученик в Гетсимания - Яков. Наистина Яков бе имал задачата да осъществи Граала. Той би трябвало да събере кръвта Христова в чашата и да снеме тялото Му от кръста. По-късно, чрез своята съдба Яков продължава тази неизпълнена от него задача. Пръв между апостолите той умира от мъченическа смърт, след като беше занесъл Евангелието на запад до Испания, страната на града на Граала. И четирите Евангелия говорят за Йосиф от Ариматея, а за Симон от Киринея говорят само първите три Евангелия. Йоан не говори за него. Вместо за него, той говори за Никодим, който помага на Йосиф в погребението.
към текста >>

61. 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

Фарисеи, о слепи, очисти първо чашата и блюдото отвътре, за да бъде чиста и външността."
А онзи, който не е приел Христовата сила в себе си, със своя интелект той се придържа само към формалната страна на Закона. И тогава между човек и човек не царува милосърдие, а формална любезност и етикеция, която почива на безброй правила на общественото поведение. Това са книжниците и фарисеите, за които се отнася петото горко, които се придържат към буквата на закона. Шесто блаженство: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Шесто горко: "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото очиствате блюдото отвън, а вътре е пълно с неправда и грабеж. Фарисеи, о слепи, очисти първо чашата и блюдото отвътре, за да бъде чиста и външността." Това блаженство се отнася до това, което наричаме Съзнателна душа или просто съзнание на човека. То е това, което Учителят нарича Разумно сърце. В настоящата епоха азът се проявява с всичката си сила в човешкото съзнание. Онзи, който приеме в себе си Христовата сила, вливайки своя аз в Разумното сърце и изживявайки за пръв път своя дух в неговата чиста форма, той ще стигне по този начин до Бога, Който живее дълбоко в него. Когато изживява в себе си Христа в своето Разумно сърце, човек ще види Бога.
към текста >>

62. 9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Чашата, която биде благословена, и която ние благославяме, не е ли това да имаме общение в Христовата кръв?
И поради твоето знание, слабият погива, братът, за когото е умрял Христос." /8;8-11/. "Защото, братя, желая да знаете, че, макар да са били бащите ни всички под облака и всички да са минали през морето, и в облака, и в морето, всички да са били кръстени от Мойсея, и всички да са яли от същата духовна храна, и всички да са пили от същото духовно питие, защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос." /10;1-4/. Тук Павел повдига булото, което покрива Тайните на Стария Завет. "Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне."/10;12/. "Никакво изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите." /10;13/. "Чашата, която биде благословена, и която ние благославяме, не е ли това да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло? Тъй и ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в Единия Хляб участваме... Но казвам, че онова, което жертват езичниците, жертват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете. Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвате в Господната трапеза и в бесовската трапеза." /10;20-21/. "Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно. Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго." /10;23-24/.
към текста >>

Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвате в Господната трапеза и в бесовската трапеза." /10;20-21/.
"Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне."/10;12/. "Никакво изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите." /10;13/. "Чашата, която биде благословена, и която ние благославяме, не е ли това да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло? Тъй и ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в Единия Хляб участваме... Но казвам, че онова, което жертват езичниците, жертват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете. Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвате в Господната трапеза и в бесовската трапеза." /10;20-21/. "Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно. Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго." /10;23-24/. "И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава. Не ставайте съблазън..." /10;31-32/. "Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог... Обаче, нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа." /11;3,11/.
към текста >>

Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е Новият Завет в Моята кръв; това правете, всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание." /11;23-25/.
"И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава. Не ставайте съблазън..." /10;31-32/. "Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог... Обаче, нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа." /11;3,11/. Това има свой мистичен и езотеричен смисъл, макар че може да се вземе и буквално. "Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб, и, като благодари, разчупи го, и рече: Това е Моето тяло, което е за вас; туй правете за Мое възпоменание. Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е Новият Завет в Моята кръв; това правете, всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание." /11;23-25/. "Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата; защото, който яде и пие, без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си. По тая причина мнозина между вас са слаби и болни, а доста и са починали. Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени... Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг." /11;28-31,33/. "При това, братя, желая да разбирате и за духовните дарби... Затова ви уведомявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! И никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух.
към текста >>

"Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата; защото, който яде и пие, без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.
Не ставайте съблазън..." /10;31-32/. "Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог... Обаче, нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа." /11;3,11/. Това има свой мистичен и езотеричен смисъл, макар че може да се вземе и буквално. "Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб, и, като благодари, разчупи го, и рече: Това е Моето тяло, което е за вас; туй правете за Мое възпоменание. Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е Новият Завет в Моята кръв; това правете, всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание." /11;23-25/. "Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата; защото, който яде и пие, без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си. По тая причина мнозина между вас са слаби и болни, а доста и са починали. Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени... Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг." /11;28-31,33/. "При това, братя, желая да разбирате и за духовните дарби... Затова ви уведомявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! И никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух. Дарбите са различни, но Духът е истият.
към текста >>

63. XV. ВЕЛИКИЯТ ВАВИЛОН - ЧЕРНАТА МАГИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

От 8-ми до 10-ти стих на 14-та глава на Апокалипсиса се казва: „Падна, падна Великият Вавилон, който напои всички народи с виното на своето разпалено блудстване... Ако някой се поклони на Звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще и да пие от виното на Божия Гняв, което е приготвено чисто в Чашата на Гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите Ангели и пред Агнето."
Тези, които са употребявали духовните сили за своето издигане и за издигането на човечеството, които са прилагали Бялата Магия, все повече ще се одухотворя ват, докато тези, които прилагат духовните сили за зло, за егоистични цели, ще изпитат злотворното влияние на Звяра с двата рога. Те са тези, които ще се отдадат на Черната Магия. Така Мистерията на числото 666 или Сорадт съдържа Тайната на Черната Магия, най-ужасния от греховете в течение на Земната еволюция, с който не би могло да се сравни никое друго престъпление. Цялата тази Черна Магия, всичко това, което ще бъде резултат на страшното обвързване със закоравялата материя, това изпъква пред ясновидския поглед на Св. Йоан под формата на Великия Вавилон, с който черните магьосници проституират, това е ужасното бракосъчетание на човека с природните сили на материята. От 8-ми до 10-ти стих на 14-та глава на Апокалипсиса се казва: „Падна, падна Великият Вавилон, който напои всички народи с виното на своето разпалено блудстване... Ако някой се поклони на Звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще и да пие от виното на Божия Гняв, което е приготвено чисто в Чашата на Гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите Ангели и пред Агнето." Тази мисъл може да бъде скицирана по следния начин: Онези, които приемат белег на челото или на ръката си, ще пият от Чашата на Божия Гняв и ще бъдат мъчени с огън и жупел, те са тези, които са блудствали с Великия Вавилон. Това са тези, които са се занимавали с Черната Магия, които са злоупотребявали с духовните сили, като са ги използвали за егоистични цели и за зло. Тези, които са приели белега на Звяра на челото, са тези, които под влияние на Злото, са извратили своя ум, допуснали са Злото в своя ум, дали са крива насока на своята мисъл и по този начин не са могли да приемат духовния импулс на Христа и духовните идеи, а продължават да живеят със стария живот под влияние на материята. Те ще бъдат мъчени с огън и жупел. Когато Земята се трансформира в астрално небесно тяло и физическата материя изчезне, те ще образуват онова отпаднало, изродено човечество, което все повече ще изгубва човешкия си образ и ще приеме животински образ - образа на Звяра със 7-те глави и 10-те рога, който излиза от морето, т.е.
към текста >>

Тази мисъл може да бъде скицирана по следния начин: Онези, които приемат белег на челото или на ръката си, ще пият от Чашата на Божия Гняв и ще бъдат мъчени с огън и жупел, те са тези, които са блудствали с Великия Вавилон.
Те са тези, които ще се отдадат на Черната Магия. Така Мистерията на числото 666 или Сорадт съдържа Тайната на Черната Магия, най-ужасния от греховете в течение на Земната еволюция, с който не би могло да се сравни никое друго престъпление. Цялата тази Черна Магия, всичко това, което ще бъде резултат на страшното обвързване със закоравялата материя, това изпъква пред ясновидския поглед на Св. Йоан под формата на Великия Вавилон, с който черните магьосници проституират, това е ужасното бракосъчетание на човека с природните сили на материята. От 8-ми до 10-ти стих на 14-та глава на Апокалипсиса се казва: „Падна, падна Великият Вавилон, който напои всички народи с виното на своето разпалено блудстване... Ако някой се поклони на Звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще и да пие от виното на Божия Гняв, което е приготвено чисто в Чашата на Гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите Ангели и пред Агнето." Тази мисъл може да бъде скицирана по следния начин: Онези, които приемат белег на челото или на ръката си, ще пият от Чашата на Божия Гняв и ще бъдат мъчени с огън и жупел, те са тези, които са блудствали с Великия Вавилон. Това са тези, които са се занимавали с Черната Магия, които са злоупотребявали с духовните сили, като са ги използвали за егоистични цели и за зло. Тези, които са приели белега на Звяра на челото, са тези, които под влияние на Злото, са извратили своя ум, допуснали са Злото в своя ум, дали са крива насока на своята мисъл и по този начин не са могли да приемат духовния импулс на Христа и духовните идеи, а продължават да живеят със стария живот под влияние на материята. Те ще бъдат мъчени с огън и жупел. Когато Земята се трансформира в астрално небесно тяло и физическата материя изчезне, те ще образуват онова отпаднало, изродено човечество, което все повече ще изгубва човешкия си образ и ще приеме животински образ - образа на Звяра със 7-те глави и 10-те рога, който излиза от морето, т.е. от живота.
към текста >>

64. II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

От Чашата на това Царство на Духа прелива Неговата безграничност.''
Но също, както смъртта на Христа върху кръста беше една мирова необходимост, така е необходима и смъртта на духа в мисълта. Само чрез тази смърт може да бъде осъществено едно Божествено бъдеще на Земята и на човека. Тази връзка между двете Голготи е била винаги чувствана и изразена. Така Хегел приключва своето главно произведение „Феноменология на Духа" с класическите думи, които трябва да изразят, че Абсолютният Дух на света се проявява външно в историята, а вътрешно в подреденото знание на историята. „Двете заедно образуват спомена и Лобното място на Абсолютния Дух, действителността, истинността и сигурността на Неговия Престол, без който Той би бил безжизнена самотност. От Чашата на това Царство на Духа прелива Неговата безграничност.'' Човешкият организъм е проникнат най-силно в главата. Там най-много царува минералното вещество на костите. Така черепът, черепът на мъртвите, стана отличителният символ на Смъртта. Човешкият дух умря на своето лобно място, когато се настани там със своето съзнание. Съзнанието на човечеството не е било винаги такова, каквото е днес.
към текста >>

Човекоставането на Христа става като издигането на виното в една чаша, когато то се налива в нея.
Животът на Христа на Земята е като едно драматично резюме на развитие на съзнанието на човечеството. В течение на хилядолетия съзнанието на човека е извършило изкачване към Лобното място. В течение на три години Христос, завърши Пътя нагоре към Ерусалим, към Голгота. Земният път на Христа е затворен от две спирки, първата, когато Той стъпва с краката Си във водата на Йордан, за да приеме кръщението на Йоана, и когато на Лобното място наклонява увенчаната с трънен венец глава и умира. Между двете стои човекоставането, Неговото въплътяване в човешко тяло, като едно степенно изграждане на човешката форма, от нозете до главата, докато целият човек е изпълнен и благословен от Христовата съдба. Човекоставането на Христа става като издигането на виното в една чаша, когато то се налива в нея. На Голгота чашата е пълна до върха, чашата на човешкото същество е напълнена до Лобното място. И извършващата се в нашата епоха Голгота на човечеството означава, че завършва човекоставането на човека. Духовно-душевното естество на човека е потопено днес изцяло в тялото, Лобното място е фактически горната граница на човека - главата. Човек не е вече по-голям от своето тяло, както е бил по-рано. Твърдата обвивка на черепа е запечатването на напълно затворения в земното човек.
към текста >>

На Голгота чашата е пълна до върха, чашата на човешкото същество е напълнена до Лобното място.
В течение на хилядолетия съзнанието на човека е извършило изкачване към Лобното място. В течение на три години Христос, завърши Пътя нагоре към Ерусалим, към Голгота. Земният път на Христа е затворен от две спирки, първата, когато Той стъпва с краката Си във водата на Йордан, за да приеме кръщението на Йоана, и когато на Лобното място наклонява увенчаната с трънен венец глава и умира. Между двете стои човекоставането, Неговото въплътяване в човешко тяло, като едно степенно изграждане на човешката форма, от нозете до главата, докато целият човек е изпълнен и благословен от Христовата съдба. Човекоставането на Христа става като издигането на виното в една чаша, когато то се налива в нея. На Голгота чашата е пълна до върха, чашата на човешкото същество е напълнена до Лобното място. И извършващата се в нашата епоха Голгота на човечеството означава, че завършва човекоставането на човека. Духовно-душевното естество на човека е потопено днес изцяло в тялото, Лобното място е фактически горната граница на човека - главата. Човек не е вече по-голям от своето тяло, както е бил по-рано. Твърдата обвивка на черепа е запечатването на напълно затворения в земното човек. Ето защо е така трудно на днешния човек да бъде религиозен, да чувства горния свят, било че го разбира като Бог или като свят на идеалното.
към текста >>

65. ЗА КАКВО НАПИСАХ ТАЗИ КНИГА - Влад Пашов (1902- 1974)

А легендата предава, че чашата, в която е била съхранена кръвта на Христа от Йосиф Ариматейски, се пренася от Ангели в Европа.
Езотеричната мисъл е твърда храна, която не е за младенци, каквито са плътските хора, както Павел ги нарича. Тази езотерична мисъл се е предавала от поколение на поколение и не е преставала да съществува до наши дни и ще продължава да съществува, докато човечеството съществува. Същата езоте-рична мисъл ни предава и апостол Йоан, както в Евангелието си, така и в Апокалипсиса, за който казва, че е Откровение, получено от Бога. А Откровението не се дава на младенци в Христа, на плътски хора, а на високо напреднали хора, които могат да приемат твърда храна. По-късно, във втори век, тази езотерична мисъл се подема от Климент Александрийски и Ориген и техните ученици и продължава да се предава по-нататък. А легендата предава, че чашата, в която е била съхранена кръвта на Христа от Йосиф Ариматейски, се пренася от Ангели в Европа. Това е Чашата на Новия Завет, това е Чашата, в която се пренася езотеричната мисъл от Изток на Запад. Тази езотерична мисъл минава през Манихеите, Гностиците и чрез Богомилите и Розенкройцерите се пренася в Европа, където основават ред езотерични общества и Братства, в които се съхранява и развива тази езотерична мисъл. Такива общества са, както казах, Богомилите, от които се ражда на Запад Розенкройцерството, което от своя страна се развива в ред езотерически Братства, като Темплиери, Илюминати, Братя на Свети Йоан, Рицарите на Кръглата маса, Братята на Златното Руно и пр. А по линията на Богомилите се развиват Албигойците, Катарите, Патарените и пр. Под влияние на тези Братства в Европа се създават различни духовни и прогресивни движения, които стимулират прогреса на човечеството напред, като събуждат мисълта на европейския човек и докарват Ренесанса.
към текста >>

Това е Чашата на Новия Завет, това е Чашата, в която се пренася езотеричната мисъл от Изток на Запад.
Тази езотерична мисъл се е предавала от поколение на поколение и не е преставала да съществува до наши дни и ще продължава да съществува, докато човечеството съществува. Същата езоте-рична мисъл ни предава и апостол Йоан, както в Евангелието си, така и в Апокалипсиса, за който казва, че е Откровение, получено от Бога. А Откровението не се дава на младенци в Христа, на плътски хора, а на високо напреднали хора, които могат да приемат твърда храна. По-късно, във втори век, тази езотерична мисъл се подема от Климент Александрийски и Ориген и техните ученици и продължава да се предава по-нататък. А легендата предава, че чашата, в която е била съхранена кръвта на Христа от Йосиф Ариматейски, се пренася от Ангели в Европа. Това е Чашата на Новия Завет, това е Чашата, в която се пренася езотеричната мисъл от Изток на Запад. Тази езотерична мисъл минава през Манихеите, Гностиците и чрез Богомилите и Розенкройцерите се пренася в Европа, където основават ред езотерични общества и Братства, в които се съхранява и развива тази езотерична мисъл. Такива общества са, както казах, Богомилите, от които се ражда на Запад Розенкройцерството, което от своя страна се развива в ред езотерически Братства, като Темплиери, Илюминати, Братя на Свети Йоан, Рицарите на Кръглата маса, Братята на Златното Руно и пр. А по линията на Богомилите се развиват Албигойците, Катарите, Патарените и пр. Под влияние на тези Братства в Европа се създават различни духовни и прогресивни движения, които стимулират прогреса на човечеството напред, като събуждат мисълта на европейския човек и докарват Ренесанса. Във всички тези Братства се е съхранявала и развивала езотеричната мисъл, която не е била достояние на широк кръг, а па един тесен кръг, който е служил като квас, който заквасва цялото общество.
към текста >>

66. 1.Първи Аркан: ОЗИРИС - МАГЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Пред Него, върху един кубичен камък, има четири предмета, които са четири символа: един жезъл, една чаша, един меч и една монета.
Този двоен жест още изразява, че човешката воля трябва да отразява тук долу на земята Божествената Воля, за да произвежда доброто и да пречи на злото. Този жест на ръцете показва още, че Той заповядва на Небето и осъществява на Земята. Така Той е олицетворение на великото първоначално Божество - Създателят на всичко, от Когото всичко е произлязло и към Когото всичко пак ще се върне, Чиято ръка достига навсякъде, Чието око вижда всичко, Чието ухо чува всичко, Който е Всемогъщ и Вездесъщ. Той е също великият Законодател: в своята Мъдрост Той е установил законите, които владеят и запазват сътвореното. Духове, хора, елементи, природни сили, всичко живеещо и всичко умряло Му е подвластно. Пред Него, върху един кубичен камък, има четири предмета, които са четири символа: един жезъл, една чаша, един меч и една монета. Те символизират много неща. Кубическият камък символизира триизмерното пространство, което Магът владее и заповядва с нещата, поставени върху кубическия камък. Тези четири символа са четири части на човешкото тяло, които Магът владее до съвършенство. Жезълът символизира главата, в която се създават мислите. Чашата представя ритмичната система, получаващите и даващите гърди, където е човешкото сърце.
към текста >>

Чашата представя ритмичната система, получаващите и даващите гърди, където е човешкото сърце.
Пред Него, върху един кубичен камък, има четири предмета, които са четири символа: един жезъл, една чаша, един меч и една монета. Те символизират много неща. Кубическият камък символизира триизмерното пространство, което Магът владее и заповядва с нещата, поставени върху кубическия камък. Тези четири символа са четири части на човешкото тяло, които Магът владее до съвършенство. Жезълът символизира главата, в която се създават мислите. Чашата представя ритмичната система, получаващите и даващите гърди, където е човешкото сърце. Мечът, който променя съдбите на държавите сочи стомаха, който преработва приетата храна. А монетата сочи половите органи, които създават новото поколение. В държавния организъм пък те съответно представят: жезълът - умствените творци, учени, поети, художници, откриватели и пр. Чашата представя стопановедите, претворителите на благата, ножът представя военните, чрез които животът на народите получава други форми. Монетата представя създаващите, раждащите, простия народ, който има много деца и чрез който другите съсловия се допълват.
към текста >>

Чашата представя стопановедите, претворителите на благата, ножът представя военните, чрез които животът на народите получава други форми.
Жезълът символизира главата, в която се създават мислите. Чашата представя ритмичната система, получаващите и даващите гърди, където е човешкото сърце. Мечът, който променя съдбите на държавите сочи стомаха, който преработва приетата храна. А монетата сочи половите органи, които създават новото поколение. В държавния организъм пък те съответно представят: жезълът - умствените творци, учени, поети, художници, откриватели и пр. Чашата представя стопановедите, претворителите на благата, ножът представя военните, чрез които животът на народите получава други форми. Монетата представя създаващите, раждащите, простия народ, който има много деца и чрез който другите съсловия се допълват. Жезълът, който Магът държи в ръката си е символ на творческия Ум. на Мисълта и се издига към Небето в знак на стремеж към науката, към Мъдростта, към силата. Чашата е символ на сърцето, на желанията, на любовните страсти, които носят щастие или нещастие в зависимост от това, дали ние сме техни господари или роби. Мечът е символ на труда, който произвежда различните произведения, борбите срещу пречките и изпитанията, които трябва да преодолеем и преминем.
към текста >>

Чашата е символ на сърцето, на желанията, на любовните страсти, които носят щастие или нещастие в зависимост от това, дали ние сме техни господари или роби.
В държавния организъм пък те съответно представят: жезълът - умствените творци, учени, поети, художници, откриватели и пр. Чашата представя стопановедите, претворителите на благата, ножът представя военните, чрез които животът на народите получава други форми. Монетата представя създаващите, раждащите, простия народ, който има много деца и чрез който другите съсловия се допълват. Жезълът, който Магът държи в ръката си е символ на творческия Ум. на Мисълта и се издига към Небето в знак на стремеж към науката, към Мъдростта, към силата. Чашата е символ на сърцето, на желанията, на любовните страсти, които носят щастие или нещастие в зависимост от това, дали ние сме техни господари или роби. Мечът е символ на труда, който произвежда различните произведения, борбите срещу пречките и изпитанията, които трябва да преодолеем и преминем. Монетата, която е кръгла и златна, е символ на осъществените стремежи, на изпълненото дело, на силата, мощта, завоювана със силата на волята. Този Аркан представя в Божествения свят Абсолютното Битие, което съдържа и откъдето се излъчват безкрайните възможности. Това е Озирис на египетските Мистерии, който е Великото Едно, от Което са произлезли безкрайните редици числа. Той Сам обаче не произлиза от никого, а е вечно съществуващ.
към текста >>

67. МАЛКИТЕ АРКАНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

40-ти Аркан: Робът на Купата, който носи покрита чаша.
39-ти Аркан: Боецът за Купата. Число 9, букви Т и X. В хороскопа този Аркан предсказва съперничество в любовта, дуели, рискове и пр. заради жена. Късен или затруднен брак, опасност от прелъстяване. 40-ти Аркан: Робът на Купата, който носи покрита чаша. Това е символ на нещастна любовна страст, предателство от страна на тези, които лицето счита за свои приятели, както от страна на чужденци. Но човек не трябва да се плаши от тях. 41-ви Аркан: Една купа, число 20. букви Ц и К. Големи сърдечни мъки и страдания; нещастен брак.
към текста >>

68. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Другата му книга е озаглавена Енигми за Чашата.
Толкова загадки трябва да разреши душата, толкова подвизи трябва да извърши човешкия дух. Друг работник в полето на Богомилството е Камерун Дубровнишки, родом от Александрия, учен, дълбоко просветен човек. Той е бил ръководител в Дубровник и е написал няколко ценни книги. Характерна за неговото книжно дело е онази черта, която го доближава до диалектиката на Платона и първите неоплатоници. Първата от книгите му е наречена За Тайната вечеря и в нея говори за две неща — за Тайната вечеря на човека и за Тайната вечеря на Вселената. Другата му книга е озаглавена Енигми за Чашата. В нея разглежда Тайните на първия момент от Великото Дело и разглежда Тайната на Светия Граал. Друга негова работа е Книга за домовете. В нея разглежда дванадесетте зодиакални знаци и техните митични и алхимични образи. Описва в образи пътя на Слънцето и планетите през дванадесетте знака, като почва от пролетната равноденствена точка, което е начало на знака Овен. 1. Овен е символ на жертвата, Агнецът заклан върху равноденствения кръст.
към текста >>

9. Повест за Чашата
4. Слизането на Иисус в ада 5. Ходенето на Богородица по мъките 6. Митарственик 7. Соломоновият храм 8. Виденията на Йоана Кръстителя 9. Повест за Чашата 10. Деянията на Йосиф Ариматейски 11. Въпросът на Пилат 12. Образът на Абгар 13. Повест за Ева 14. Слизането на Бога на Земята
към текста >>

69. БОГОМИЛСКИТЕ СТЕПЕНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Събранията свършвали с обща братска вечеря, наречена вечеря на Любовта, дето ръководителят чупел хляба и всички пиели от една чаша по една глътка вино.
Силно израсналите в духовно отношение верни били приемани в първата степен на съвършените, в така наречените избрани. Избраните се наричали още презвитери и давали особено строго обещание и носили печат върху лявата си ръка с името на Христа, проповядвали в събранията, извършвали богослужения. Те са ръкополагани от напредналите съвършени като избраните произнасят молитви, за да се свържат със Светия Дух и да приемат Неговата Светлина. Също така са слагали на главата им Евангелието на Йоана, чели от него известни места и всички казвали Амин. Богослужението се състояло в четене на Писанието, на книгите на Богомилството, проповеди и молитва. Събранията свършвали с обща братска вечеря, наречена вечеря на Любовта, дето ръководителят чупел хляба и всички пиели от една чаша по една глътка вино. Чашата се пазила в олтаря и с нея се извършвала в тържествени дни литургия. На литургията се преосвещават хляба и виното с магически молитви и жестове и се раздава на верните, избраните и съвършените. Съвършените били ръководители и апостоли на Богомилството. Те носили черни раса с качулка, малка пентаграма на гърдите и пръстен от злато на левия показалец. Те били уединени, малко общували с външните и се явявали в събранията с покривало от черен плат.
към текста >>

Чашата се пазила в олтаря и с нея се извършвала в тържествени дни литургия.
Избраните се наричали още презвитери и давали особено строго обещание и носили печат върху лявата си ръка с името на Христа, проповядвали в събранията, извършвали богослужения. Те са ръкополагани от напредналите съвършени като избраните произнасят молитви, за да се свържат със Светия Дух и да приемат Неговата Светлина. Също така са слагали на главата им Евангелието на Йоана, чели от него известни места и всички казвали Амин. Богослужението се състояло в четене на Писанието, на книгите на Богомилството, проповеди и молитва. Събранията свършвали с обща братска вечеря, наречена вечеря на Любовта, дето ръководителят чупел хляба и всички пиели от една чаша по една глътка вино. Чашата се пазила в олтаря и с нея се извършвала в тържествени дни литургия. На литургията се преосвещават хляба и виното с магически молитви и жестове и се раздава на верните, избраните и съвършените. Съвършените били ръководители и апостоли на Богомилството. Те носили черни раса с качулка, малка пентаграма на гърдите и пръстен от злато на левия показалец. Те били уединени, малко общували с външните и се явявали в събранията с покривало от черен плат. При откриването на събранията верните и избраните искали благословението им и те го давали с молитва, нечуто произнесена.
към текста >>

70. 9. Изявяването на Христа в човешката душа, 5 май 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези двама души бяха и в Христа и първият Адам, който послуша жена си, като се страхуваше от страданията, казваше: „Ако е възможно тази чаша да отмине.“ Но вторият казваше: „Нека бъде Твоята воля, а не моята.“ А дървото, което стана причина да се съблазни Ева, от него направиха кръста, на който разпънаха Христа.
Този, който каза на Ева да яде от дървото, прободе Христа с копие и от него излезе кръв и вода. Сега, аз няма да ви казвам коя е Ева, вие сами ще си я намерите. С това аз направих един паралел. С това разпятие се изяви не Божието наказание, а се изяви Божията Любов. Това, че първият човек се показа непослушен на Божия закон, показва, че у Адама имаше двама души. Тези двама души бяха и в Христа и първият Адам, който послуша жена си, като се страхуваше от страданията, казваше: „Ако е възможно тази чаша да отмине.“ Но вторият казваше: „Нека бъде Твоята воля, а не моята.“ А дървото, което стана причина да се съблазни Ева, от него направиха кръста, на който разпънаха Христа. По този начин и дървото пострада. Така че, жената беше отвън и гледаше, дървото беше кръста, а Адам беше прикован на кръста. И той научи урока си, разбра какви ще бъдат последствията, ако слуша жена си, която пристъпва Божия закон. В това се изяви Божията Любов, изяви се Христос. С този акт Бог прости прегрешенията на света, като ги пое върху себе си.
към текста >>

71. БРАТСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

когато се освещава причастието, дали да се вдигне чашата; но ония, които
Секта всеки може да образува - вземи брадва, нацепи дървото - ще направиш секта; или вземи чук и начукай камъка - ще направиш секта; влез между хората, скарай ги - ще образуваш секта. Секти лесно се правят. В една американска секта се скарали по един въпрос - когато се освещава причастието, дали да се вдигне чашата; но ония, които викали, че трябва да се вдигне, забравили да я вдигнат. Често и ние забравяме това, което проповядваме и оня принцип, който ни съединява. Нашата задача е да въдворяваме Царството Божие на Земята. Искам да
към текста >>

72. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

сока. Количеството да е около една чаена чаша.
Ако реши да стори това - да го направи и да съобщи на Учителя. Братът отделил доста пари и купил много неща за бедните. Тогава Учителят заръчал да му предадат: „Нека сега вземе черна ряпа, да я настърже на ренде и да изстиска сока. Количеството да е около една чаена чаша. Този сок от ряпата да се затопли добре и болният да го изпие." Всичко било направено както предписал Учителят. Болният изпил сока и на другия ден се почувствал по-добре, а след седмица окончателно оздравял. Тогава сестра Милева предложила на Учителя: „Щом
към текста >>

Налях от нея една чаша и той
каза на болния: „Направи усилие да станеш, сега освен Бог няма кой да ни помогне." Тогава Бог ми нареди: „Иди помогни на тези хора." С голямо удивление го запитахме как е чул разговора ни, като е бил толкова далече от нас. Учителят каза: „За тия, които чуват и виждат, няма разстояния и прегради." После той прати войника да донесе прясна вода от чешмата. Налях от нея една чаша и той с малка лъжичка подаде на Костадин да пие. След половин час му помогна да стане от леглото, а малко по-късно болният се поразходи из стаята. Костадин се почувства здрав, но беше още много слаб.
към текста >>

твоята къща има едно шкафче, в което има една двойна чаша, останала от дядо
да излиза в съда да пледира. Събрали се на консулт търновските лекари- специалисти, но не могли да помогнат. Братът писал на Учителя и му обяснил случая. Учителят му отговорил телеграфически следното: „В еди-коя стая в твоята къща има едно шкафче, в което има една двойна чаша, останала от дядо ти. Ще вземеш тази чаша и в едната преградка ще сложиш вода за пиене, а в другата - лимонов сок, или ако нямаш лимон - лимонтозу. Ще ги пиеш така, че да се смесват в гърлото ти." Братът не знаел, че имало такава чаша и още по-малко - че била от дядо му, но я намерил.
към текста >>

ти. Ще вземеш тази чаша и в едната преградка ще сложиш вода за пиене, а в
Събрали се на консулт търновските лекари- специалисти, но не могли да помогнат. Братът писал на Учителя и му обяснил случая. Учителят му отговорил телеграфически следното: „В еди-коя стая в твоята къща има едно шкафче, в което има една двойна чаша, останала от дядо ти. Ще вземеш тази чаша и в едната преградка ще сложиш вода за пиене, а в другата - лимонов сок, или ако нямаш лимон - лимонтозу. Ще ги пиеш така, че да се смесват в гърлото ти." Братът не знаел, че имало такава чаша и още по-малко - че била от дядо му, но я намерил. Направил всичко по предписанието и
към текста >>

се смесват в гърлото ти." Братът не знаел, че имало такава чаша и още по-малко
случая. Учителят му отговорил телеграфически следното: „В еди-коя стая в твоята къща има едно шкафче, в което има една двойна чаша, останала от дядо ти. Ще вземеш тази чаша и в едната преградка ще сложиш вода за пиене, а в другата - лимонов сок, или ако нямаш лимон - лимонтозу. Ще ги пиеш така, че да се смесват в гърлото ти." Братът не знаел, че имало такава чаша и още по-малко - че била от дядо му, но я намерил. Направил всичко по предписанието и хълцането веднага му минало. Отишъл след това при лекарите да видят, че е вече здрав, а те се учудили и попитали как е станало това.
към текста >>

Изкачил се в горната си стая, взел нещо в една чаша и
„Не, Учителят ще ме спаси! " Един петъчен ден, когато Учителят бил в клас, братът припаднал и посинял в къщата си: В един момент по време на беседата Учителят се загледал съсредоточено в пространството, прекъснал сказката и бързо излязъл от салона. Изкачил се в горната си стая, взел нещо в една чаша и почти тичешком се отправил към къщата на болния брат. Учителят му отворил устата, налял в нея някаква течност и си отишъл. Подир него дошли и двамата братя от класа - Борис Николов и Георги Радев.
към текста >>

73. МОЩ - Влад Пашов (1902- 1974)

Друга сестра ми разказва веднъж на чаша чай, че един ден тръгнали с
Сестра Елена си припомня, че когато излизали в планината, тя и мъжът ù много се плашели от големите овчарски кучета, защото се спускали с отворени уста срещу тях. Но Учителят вървял спокойно и като стигали на метър от него, кучетата спирали, изскимтявали само и бързо се връщали назад. Друга сестра ми разказва веднъж на чаша чай, че един ден тръгнали с Братството и Учителя към Витоша. Когато излезли от Изгрева, времето било дъждовно и мъгливо. До Бивака то никак не се променило: Един брат носел цигулка и като пристигнали, Учителят я взел и засвирил някаква особена
към текста >>

74. ЧУДОТВОРСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Както разговаряли и си пиел чая из един път Учителят, без да пуска чашата от
използва енергията на атома. Тогава братът си припомнил онзи случай и си казал: „Ето защо Учителят тогава ми рече, че днес е най-великият ден! " С група братя и сестри Учителят бил на гости у една сестра на Изгрева. Както разговаряли и си пиел чая из един път Учителят, без да пуска чашата от ръката си, затворил очи за минута-две, сякаш заспал. След като ги отворил, рекъл: „Показах пътя на един заблуден кораб в океана." В Казанлък Учителят бил на гости у д-р Дуков. Домакинът предложил да
към текста >>

75. Метод на празнене и пълнене на чашата - Влад Пашов (1902- 1974)

• 450 • Метод на празнене и пълнене на чашата.
• 450 • Метод на празнене и пълнене на чашата. Щом изпаднете в лошо разположение на Духа и се почувствате изоставени, без приятели в света, приложете към себе си метода на празнене и пълнене на чашата. Измийте добре чашата, напълнете я с вода и пийте от нея. Като черпите вода от извора, размишлявайте върху изворите в Природата. Има два вида извори: едни от тях текат постоянно, а други – само когато валят дъждове. Бъдете от първите извори, които постоянно текат.
към текста >>

Щом изпаднете в лошо разположение на Духа и се почувствате изоставени, без приятели в света, приложете към себе си метода на празнене и пълнене на чашата.
• 450 • Метод на празнене и пълнене на чашата. Щом изпаднете в лошо разположение на Духа и се почувствате изоставени, без приятели в света, приложете към себе си метода на празнене и пълнене на чашата. Измийте добре чашата, напълнете я с вода и пийте от нея. Като черпите вода от извора, размишлявайте върху изворите в Природата. Има два вида извори: едни от тях текат постоянно, а други – само когато валят дъждове. Бъдете от първите извори, които постоянно текат. Ако сте извор, който постоянно тече, хората ще ви посещават.
към текста >>

Измийте добре чашата, напълнете я с вода и пийте от нея.
• 450 • Метод на празнене и пълнене на чашата. Щом изпаднете в лошо разположение на Духа и се почувствате изоставени, без приятели в света, приложете към себе си метода на празнене и пълнене на чашата. Измийте добре чашата, напълнете я с вода и пийте от нея. Като черпите вода от извора, размишлявайте върху изворите в Природата. Има два вида извори: едни от тях текат постоянно, а други – само когато валят дъждове. Бъдете от първите извори, които постоянно текат. Ако сте извор, който постоянно тече, хората ще ви посещават. Не само хората, но всички живи същества ще ви посещават, около вас ще се чуват песни, викове, никога няма да бъдете изоставени.
към текста >>

76. Символите на Природата като методи за работа на ученика - Влад Пашов (1902- 1974)

Символите, които ви дадох – копие, чук, чаша за пиене на вода, светилник със свещ, чешма с каменна курна, плодно дърво и книга, както и всички останали символи, с които Природата си служи, са методи за работа.
• 451 • Символите на Природата като методи за работа на ученика. Символите, които ви дадох – копие, чук, чаша за пиене на вода, светилник със свещ, чешма с каменна курна, плодно дърво и книга, както и всички останали символи, с които Природата си служи, са методи за работа. Разумният човек може правилно да използва символите на Природата. Например, когато разумният човек вземе копието в ръката си, това показва, че има неприятели, с които трябва да воюва. Символите са израз на живите сили на Природата и са носители на различни енергии. Така копието е символ на марсовите енергии; чукът – на сатурновите енергии; чашата – на лунните енергии; светилника – на слънчевите енергии; чешмата – на юпитеровите енергии; плодното дърво е израз на енергиите на Венера; а книгата – на енергиите на Меркурий.
към текста >>

Така копието е символ на марсовите енергии; чукът – на сатурновите енергии; чашата – на лунните енергии; светилника – на слънчевите енергии; чешмата – на юпитеровите енергии; плодното дърво е израз на енергиите на Венера; а книгата – на енергиите на Меркурий.
• 451 • Символите на Природата като методи за работа на ученика. Символите, които ви дадох – копие, чук, чаша за пиене на вода, светилник със свещ, чешма с каменна курна, плодно дърво и книга, както и всички останали символи, с които Природата си служи, са методи за работа. Разумният човек може правилно да използва символите на Природата. Например, когато разумният човек вземе копието в ръката си, това показва, че има неприятели, с които трябва да воюва. Символите са израз на живите сили на Природата и са носители на различни енергии. Така копието е символ на марсовите енергии; чукът – на сатурновите енергии; чашата – на лунните енергии; светилника – на слънчевите енергии; чешмата – на юпитеровите енергии; плодното дърво е израз на енергиите на Венера; а книгата – на енергиите на Меркурий.
към текста >>

77. ПРЕВРЪЩАНЕ НА КОРИСТОЛЮБИЕТО В МИЛОСЪРДИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато чашата на користолюбието
• 619 • Превръщане на користолюбието в милосърдие. Користолюбието само взема. Когато чашата на користолюбието се напълни, след време тя започва да се празни, вследствие на което се превръща в чаша на милосърдието. В този смисъл мъчнотиите и страданията не са нищо друго, освен условия за превръщането на користолюбието в милосърдие, т. е.
към текста >>

се превръща в чаша на милосърдието.
• 619 • Превръщане на користолюбието в милосърдие. Користолюбието само взема. Когато чашата на користолюбието се напълни, след време тя започва да се празни, вследствие на което се превръща в чаша на милосърдието. В този смисъл мъчнотиите и страданията не са нищо друго, освен условия за превръщането на користолюбието в милосърдие, т. е. превръщането на отрицателните сили в положителни.
към текста >>

78. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

докато не минем през всички изпитания и противоречия, докато не изпием до дъно горчивата чаша, не можем да минем зад орбитата на Сатурн, не можем да влезем във висшия живот.
Но ако човек иска да стане личност, той трябва да мине през териториите на Сатурн, за да се научи на търпение, да придобие твърдост и издръжливост, да се научи да мисли и да се вслушва в своя вътрешен глас. Това не може да се постигне без Сатурн. В окултната наука Сатурн символизира „пазача на прага”, който не пропуска никой да влезе във висшите светове, докато не е подготвен. Докато човек не се е подчинил на висшето, Божественото в себе си, на всички планетни сили, които действат вътре в орбитата на Сатурн и които обуславят развитието на личностга, човек не може да мине нагоре. Докато не надмогнем своята личност, т.е. докато не минем през всички изпитания и противоречия, докато не изпием до дъно горчивата чаша, не можем да минем зад орбитата на Сатурн, не можем да влезем във висшия живот. Сатурн е последната от седемте планети, в които са локализирани седемте творчески течения. Зад него вече се намират Уран, Нептун и Плутон, които имат отношение към висшия живот. Но за да дойде човек до този висш живот, живот на свобода, той трябва да мине през „пазача на прага”, през Сатурн, който държи цялата му карма в ръката си - да изплати всичките си дългове и тогава - като свободна душа - да влезе в новия живот, който любовта и мъдростта разкриват пред него. Сатурн е онази енергия в природата, която стои зад виолетовия лъч и отговаря на тона си в гамата. Виолетовият цвят в чист вид произвежда сила, а в нечист вид - малодушие.
към текста >>

79. 28-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

2. Чашата
Външният кръг започва със сабята. Какво означава сабята в случая? - Това е пътят на насилието. Значи, в началото на своето развитие, когато е още млада, неопитна душа, човек си служи с насилие. Той мисли, че всичко му е позволено, че може да прави насилие, неправди, всичко каквото си иска, без да му мисли за последствията. 2. Чашата Обаче, който върши насилие, ще си научи урока рано или късно. Законът е: Насилието ражда насилие. За онзи, който върши насилие, ще дойдат последствията - страданията. Това именно представя чашата. Чашата е символ на страданието.
към текста >>

Това именно представя чашата.
Той мисли, че всичко му е позволено, че може да прави насилие, неправди, всичко каквото си иска, без да му мисли за последствията. 2. Чашата Обаче, който върши насилие, ще си научи урока рано или късно. Законът е: Насилието ражда насилие. За онзи, който върши насилие, ще дойдат последствията - страданията. Това именно представя чашата. Чашата е символ на страданието. Страданието е метод на пробуждане на човешката душа. Чрез страданието човек почва да разбира, че насилието, неправдата не е метод, с който трябва да си служи. Значи, чрез страданието човек добива един урок. Може би той не всякога вижда връзката между насилието, което е вършил, и страданието, което иде след него.
към текста >>

Чашата е символ на страданието.
2. Чашата Обаче, който върши насилие, ще си научи урока рано или късно. Законът е: Насилието ражда насилие. За онзи, който върши насилие, ще дойдат последствията - страданията. Това именно представя чашата. Чашата е символ на страданието. Страданието е метод на пробуждане на човешката душа. Чрез страданието човек почва да разбира, че насилието, неправдата не е метод, с който трябва да си служи. Значи, чрез страданието човек добива един урок. Може би той не всякога вижда връзката между насилието, което е вършил, и страданието, което иде след него. Но когато след смъртта отиде горе, ясно вижда тази връзка и взема решение, като дойде следния път на земята, да води друг живот, за да не минава през страдание.
към текста >>

След чашата иде книгата.
Човек не може да ги възприеме, ако не е префинен неговия организъм, затова има закон: Винаги раждането на една нова идея в човека се предшествува от страдания. Значи, третото значение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждането на новите идеи в човека. Обаче, в бъдеще човек ще възприема новите идеи без да минава през страдания, понеже ще има префинен организъм. Затова Учителя нарича страданията "Бич в повдигнатата ръка на Бога." 3. Книгата След чашата иде книгата. Чрез страданията, които минава човек, почва да изучава книгата на живота, изучава законите на живота и гледа да опазва тия закони. Обаче, в тая фаза е още в началото на своето пробуждане. Той чете в книгата на живота още първите уроци. 4. Светилника Човек като чете в книгата на живота и на цялата природа, добива просветление.
към текста >>

Както виждаме в Пентаграма - първите пет картини: сабята, чашата, книгата, светилникът и жезълът са вън от петолъчната звезда на Пентаграма.
Това е жезълът. Жезълът има и друго значение. Човек при тая фаза на своето развитие се учи вече да манипулира с известни природни сили и закони, да си служи с тях. С това се завършва външният кръг в развитието на човека. Външният кръг, това е животът и пътят на светския човек. Както виждаме в Пентаграма - първите пет картини: сабята, чашата, книгата, светилникът и жезълът са вън от петолъчната звезда на Пентаграма. Това показва, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек. Влизането в самия Пентаграм, това е началото на ученичеството. ВЪТРЕШНАТА ЧАСТ НА ПЕНТАГРАМА След изминаването на външния кръг, човек минава във вътрешната част на Пентаграма. Човек почва вече съзнателно да работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенствуване.
към текста >>

80. 30–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

36. Единственото нещо, което се позволява на Ученика, е да разбие чашата с отровата.
Бог е Първоизточникът на всички блага. Нему ще благодарите и към Него ще отправите ума и сърцето си. Ще благодарите за хубавото време, за хубавия живот, за добрите условия на живота. Ще благодарите, че ви е пратил на земята между този народ. Ще благодарите, че сте член на човечеството, че сте свързан с ангелите, а понякога и Той сам благоволява да говори с вас. 36. Единственото нещо, което се позволява на Ученика, е да разбие чашата с отровата. Това е един метод, практикуван от най-стари времена. Чашата, това са човешките удоволствия, които държат хората в робство. Всички знаете какво нещо са удоволствията. Аз вземам думата удоволствие в широк смисъл. Те са такова робство, за което се плаща с хиляди години.
към текста >>

Чашата, това са човешките удоволствия, които държат хората в робство.
Ще благодарите за хубавото време, за хубавия живот, за добрите условия на живота. Ще благодарите, че ви е пратил на земята между този народ. Ще благодарите, че сте член на човечеството, че сте свързан с ангелите, а понякога и Той сам благоволява да говори с вас. 36. Единственото нещо, което се позволява на Ученика, е да разбие чашата с отровата. Това е един метод, практикуван от най-стари времена. Чашата, това са човешките удоволствия, които държат хората в робство. Всички знаете какво нещо са удоволствията. Аз вземам думата удоволствие в широк смисъл. Те са такова робство, за което се плаща с хиляди години. Затова чашата, която заробва човека, трябва да се разпръсне, да се счупи. Казвам ви: Отхвърлете чашата, която трови вашия живот.
към текста >>

Затова чашата, която заробва човека, трябва да се разпръсне, да се счупи.
Това е един метод, практикуван от най-стари времена. Чашата, това са човешките удоволствия, които държат хората в робство. Всички знаете какво нещо са удоволствията. Аз вземам думата удоволствие в широк смисъл. Те са такова робство, за което се плаща с хиляди години. Затова чашата, която заробва човека, трябва да се разпръсне, да се счупи. Казвам ви: Отхвърлете чашата, която трови вашия живот. Помогнете на вашата душа, помогнете на вашия ум, помогнете на вашето сърце. Вие може да си помогнете чрез правата мисъл и чрез молитвата. Ние разглеждаме молитвата като разговор с невидимия свят, като разговор с Бога. Да се молиш, значи да се учиш да говориш.
към текста >>

Казвам ви: Отхвърлете чашата, която трови вашия живот.
Чашата, това са човешките удоволствия, които държат хората в робство. Всички знаете какво нещо са удоволствията. Аз вземам думата удоволствие в широк смисъл. Те са такова робство, за което се плаща с хиляди години. Затова чашата, която заробва човека, трябва да се разпръсне, да се счупи. Казвам ви: Отхвърлете чашата, която трови вашия живот. Помогнете на вашата душа, помогнете на вашия ум, помогнете на вашето сърце. Вие може да си помогнете чрез правата мисъл и чрез молитвата. Ние разглеждаме молитвата като разговор с невидимия свят, като разговор с Бога. Да се молиш, значи да се учиш да говориш. Днес ние страдаме, понеже не сме научили небесния език, Божествения език.
към текста >>

81. 33–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Бог казва: Ако някой човек даде само една чаша вода, комуто и да е, с Любов, Аз ще го благословя.
33 – то писмо VIII. УЧЕНИКЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО (продължение) 71. Всички ваши усилия дават своя резултат. И колкото малко и да направите, Бог ще го благослови. Бог казва: Ако някой човек даде само една чаша вода, комуто и да е, с Любов, Аз ще го благословя. Тъй щото, всяко нещо, което направите с Любов, то е заради вас. Ако вие мислите, действате и чувствате право, то е благо най-първо за самите вас и после за окръжаващите. Само така можете да бъдете носители на Божествения Живот. 72. Вие сте в последната фаза на духовното раждане, затова ви е нужен мир и спокойствие. Човек може да роди една велика идея само при спокойно състояние на духа.
към текста >>

82. УЧИТЕЛЯ ЛЕКУВАШЕ ПО ЧУДЕН НАЧИН - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Учителя, като научил това, му изпратил чаша вода и той, след като я изпил на малки глътки, оздравял.
УЧИТЕЛЯ ЛЕКУВАШЕ ПО ЧУДЕН НАЧИН Разказваха за множество случаи, при които Учителя бе излекувал разни лица. Един брат, Сл.П., бил болен от тропическа малария. Учителя, като научил това, му изпратил чаша вода и той, след като я изпил на малки глътки, оздравял. Една сестра ми разправи следния случай. Нейната приятелка, също ученичка на Учителя, сериозно се разболяла. Изпратила я на Изгрева да попита Учителя какво да стори, за да оздравее. „Кажи и да вярва в доброто." Тя почакала още малко, да чуе нещо по-реално. Тогава Учителя добавил: „Реални са само фактите", и влязъл в градината.
към текста >>

83. МОЕТО ПИАНО - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Един мъж се изправи с табла в ръка пред нашия товарен вагон и когато аз почти щях да се разплача за разрушеното пиано, чу се детски плач зад мен и една женска ръка се пресегна зад мен към таблата и взе хляб и чаша мляко.
Изслушах всичко това и се обърнах към семейството си. Всички ме гледаха и очакваха да видят как ще понеса новината. Брат ми и сестра ми вечерта ходили до училището и видели всичко това, но нямали кураж да ми го съобщят. В този момент влакът спря на гара Мездра. Местните жители ни посрещнаха с храна. Един мъж се изправи с табла в ръка пред нашия товарен вагон и когато аз почти щях да се разплача за разрушеното пиано, чу се детски плач зад мен и една женска ръка се пресегна зад мен към таблата и взе хляб и чаша мляко. - Не сме яли два дни, затова плаче - обясняваше майката. Вляво от мене много възрастна, слаба жена с трепереща ръка поднасяше чаша вода към изсъхналите си и попукани устни. А аз щях да плача за загубата на едно пиано! „Занапред ще стана образцова учителка на село, без пиано", мина ми през ума.
към текста >>

поднасяше чаша вода към изсъхналите си и попукани устни.
В този момент влакът спря на гара Мездра. Местните жители ни посрещнаха с храна. Един мъж се изправи с табла в ръка пред нашия товарен вагон и когато аз почти щях да се разплача за разрушеното пиано, чу се детски плач зад мен и една женска ръка се пресегна зад мен към таблата и взе хляб и чаша мляко. - Не сме яли два дни, затова плаче - обясняваше майката. Вляво от мене много възрастна, слаба жена с трепереща ръка поднасяше чаша вода към изсъхналите си и попукани устни. А аз щях да плача за загубата на едно пиано! „Занапред ще стана образцова учителка на село, без пиано", мина ми през ума. „Не условията правят човека, а човекът - условията! " Със спокоен глас, смело попитах брат си, защо не ми е казал всичко това още вчера.
към текста >>

84. 1. Видове материали за работа с децата и от где могат да се набавят те - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Лико. — Естествено , или боядисано с памучна и вълнена боя, от него могат да се изплетат и ушият различни предмети, напр., изплетено на коса, може да се нашие в кръг за поставка на чаша, табличка или саксия.
Ще имаме пред вид, че при чукането се дига доста шум, с който децата лесно свикват, и страда общата дисциплина в класа. За да избегнем това неудобство, ще работим дърводелство само при отделно помещение. Освен дърводелство, интересно е за малките и резбарството. То изисква по-малко удобства: няколко лъкчета, триончета, трикатна дъска, няколко стеги, маткап и модели — прекопирани или направо залепени картинки (всичко набавено от книжарница). Дърводелството и резбата привикват децата към творчески труд внимание и сръчност. Лико. — Естествено , или боядисано с памучна и вълнена боя, от него могат да се изплетат и ушият различни предмети, напр., изплетено на коса, може да се нашие в кръг за поставка на чаша, табличка или саксия. В края завършваме всяка салфетка с изплетени дупчици от лико или конци. От лико още може да се изплетат кошнички, чантички, коланчета, юздички, терлички, тъкане на станче или също да увиваме кутии, рамки и др. (Подобен вид работа привиква децата към сръчност и търпение). Обвивна, тънка крепирана, пергаментова хартия и целофан. — Това са видове материали, с които можем да разнообразим богато ръчните си занимания с децата.
към текста >>

85. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

“ Той изгледал запитвача, взел една чаша с вода и го запитал:
Зная какво ще ме питате, зная, не бързайте, аз и сам ще ви кажа. Искате да знаете нещо за бае Митар пророка, нали? Ех, та това тъкмо и аз искам да ви разкажа. Бае Митра всеки познаваше, но никой го не знаеше откъде е, чий е. Един път го попитали на една софра на помана: „Откъде си, бае Митре? “ Той изгледал запитвача, взел една чаша с вода и го запитал: — Откъде е тая вода? — От Дунава — отговорили му. — А откъде е дошла там, от коя планина, от кой извор, през кой поток, през коя бара, през колко яза, под колко воденични колела е минала? Запитвачът раззинал уста и казал: — Не знам!
към текста >>

— Митре — каже мама, — какво така, та не сме те видели, когато си дошел, да сме те почерпили с некоя чаша ракия, та досега се трудиш да работиш, без да се подсилиш с нещо.
Бае Митар беше много мераклия да сади цветя и овощия, да ги ашладисва, да ги кастри и въобще да остави по себе си добър спомен, та да не го забравят некога. Ха си посадил — думаше — некоя вошка, ха си направил един парастас, все едно чини там горе. От вошката ще яде некога сит, па ще дойде и да яде гладен човек и не е кабил да не рече: „Бог да прости, кой насадил“. Понеже немаше сам нито една педя своя земя, той се задоволяваше да прави своя „себап“ по чужди къщи. Един път — помня го като сега — дошел сам в градината ни, на едни Младенци, порезал асмата, що беше въз стената на бабини Тацини, изчегарил петровката ни ябълка до кладенеца, почистил лиляка и чак тогава го видела мама, бог да я прости. — Митре — каже мама, — какво така, та не сме те видели, когато си дошел, да сме те почерпили с некоя чаша ракия, та досега се трудиш да работиш, без да се подсилиш с нещо. А гледам, каже, изрезал си вече асмата, па и дърветата си почистил… гле, гле, не се умаряш, все си работлив. — Ех, какво да се прави, како Цвето… всеки човек работи, всеки прави по нещо и който нищо не прави, и той прави — зло. Почерпиха бае Митра, дадоха му да позахапне, па и той каза на мама да не си прави сама кантариона това лето, че той щел да ни направи с мерак едно шише. — Ще ти направя — каже — кантарион, па не само от порезано и изгорено, ама баш да е и от змия рана, па пак ще зацелее у двайсет и четири сахата, като че да не е била. Откъм тия работи, за лекуването санким, бае Митар беше пръв — прочут беше чак и у Влашко.
към текста >>

86. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

А когато нито имам да му давам, нито да вземам - подавам му една чиста чаша и му посочвам чушмата, сам да си гребне и пие.
- Ти кой си и какво правиш? А той отговори така: - Кой съм, ще ме видите, а какво правя за себе си и със себе си - правя го и с другите хора. Когато дойде някой при мене и иска да пие, и има да ми дава - изпращам слугата си да го посрещне, почерпи и вземе каквото носи. Когато аз имам да му давам, аз сам излизам и го почерпвам с най-хуба- вата вода. А когато нито имам да му давам, нито да вземам - подавам му една чиста чаша и му посочвам чушмата, сам да си гребне и пие. Пък и вие, ако имате да вземате нещо, пратете слугите си; ако има нещо да давате - сами идете! И ако пращате слугите си някъде, имате да вземате; ако излизате сам - има да давате; а ако не мърдате никъде - свободни сте. Това са трите пътища, по които светът може да се оправи. - Тъй ли? Че ний отдавна искаме това.
към текста >>

87. Христос - Георги Радев (1900–1940)

Той трябваше да изпие да дъно чашата на страданията – онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото.
А там, където Любовта не вземе участие, се явяват най- големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не Любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде Светлина, Мир и Радост. Както и да е, но ние виждаме, че беше допуснато Христос да бъде разпънат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания – най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие да дъно чашата на страданията – онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото. Ала в тези кондензирани, интензивни страдания, Нему се разкриха всички тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: “За този час Аз дойдох.” Чрез могъщата алхимия на Любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. И наистина, не можеше ли Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел Своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не можеше ли Той да предотврати страданията, които са Го чакали? Пред Него е стояла алтернативата – или да призове Ангелските легиони, с помощта на които да унищожи и еврейския народ, и Римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско- Илиевския метод на силата и меча, с методите на древните магове и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра второто и това беше един пръв по рода си опит на Земята.
към текста >>

И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: “За този час Аз дойдох.” Чрез могъщата алхимия на Любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието.
Любовта сама по себе си носи навсякъде Светлина, Мир и Радост. Както и да е, но ние виждаме, че беше допуснато Христос да бъде разпънат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания – най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие да дъно чашата на страданията – онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото. Ала в тези кондензирани, интензивни страдания, Нему се разкриха всички тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: “За този час Аз дойдох.” Чрез могъщата алхимия на Любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. И наистина, не можеше ли Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел Своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не можеше ли Той да предотврати страданията, които са Го чакали? Пред Него е стояла алтернативата – или да призове Ангелските легиони, с помощта на които да унищожи и еврейския народ, и Римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско- Илиевския метод на силата и меча, с методите на древните магове и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра второто и това беше един пръв по рода си опит на Земята. И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако се бе уплашил от кръста, на който отпосле Го разпънаха, от гвоздеите, с които Го приковаха, от копието, с което Го пронизаха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигане на човешката душа. Той разтопи и поругания, и удари на бич, и кръст, и гвоздеи, и копия с огъня на Любовта – едничкият Огън, който може да разтопи оръжията на насилието.
към текста >>

Пред Него е стояла алтернативата – или да призове Ангелските легиони, с помощта на които да унищожи и еврейския народ, и Римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско- Илиевския метод на силата и меча, с методите на древните магове и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта.
На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания – най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие да дъно чашата на страданията – онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото. Ала в тези кондензирани, интензивни страдания, Нему се разкриха всички тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: “За този час Аз дойдох.” Чрез могъщата алхимия на Любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. И наистина, не можеше ли Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел Своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не можеше ли Той да предотврати страданията, които са Го чакали? Пред Него е стояла алтернативата – или да призове Ангелските легиони, с помощта на които да унищожи и еврейския народ, и Римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско- Илиевския метод на силата и меча, с методите на древните магове и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра второто и това беше един пръв по рода си опит на Земята. И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако се бе уплашил от кръста, на който отпосле Го разпънаха, от гвоздеите, с които Го приковаха, от копието, с което Го пронизаха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигане на човешката душа. Той разтопи и поругания, и удари на бич, и кръст, и гвоздеи, и копия с огъня на Любовта – едничкият Огън, който може да разтопи оръжията на насилието. И опитът Му излезе сполучлив. Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество.
към текста >>

88. Край на първо действие - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Лековер-ните и полуинтелигентните братя и сестри действително им указваха едно голямо внимание, докато най-после чашата преля и Учителят трябваше в една съборна беседа през 1922 г.
Една вечер той се приближи към мен и със своя тайнствен глас се опита да ми направи следното внушение: „Брат мой, виждал ли луната как свети -не чувствуваш ли, че тя ни нашепва за едно наше съвместно прераждане някога в Египет, когато бяхме братя..." За мен този разговор прозвуча много странно и запитах Учителя какво значат тези думи. Учителят с една тънка ирония ми каза следните думи: „Има много фантазии в света". Този кратък отговор ми даде критерий за отношението ми не само към Михаил, но и с Кръстю. Тези двама приятели, облечени винаги с черни дрехи, с един тъмен цвят на лицата, с големи орлови носове, с мътни очи, дълго години смущаваха духовната аура на братството. Лековер-ните и полуинтелигентните братя и сестри действително им указваха едно голямо внимание, докато най-после чашата преля и Учителят трябваше в една съборна беседа през 1922 г. да ги разобличи и да демаскира тяхната фалшива духовна осанка. Разнасяха се легенди в Бялото Братство, че те уж са преродените Кирил и Методий. Учителят понеже не можеше да търпи лъжата, то в беседите през 1922 г. Той каза за тях, че на времето Кирил и Методий са били два гиганта, а тези тук са два бръмбара и не могат да се сравняват с тях. Туй нещо беше публично изнесено.
към текста >>

89. 21 март 1926 г., неделя, 7, 30 часа вечерта - Теофана Савова

Буквата „и", с която българите пишат истината, представя празна чаша.
Славяните са взели този знак, но са го обърнали с върха нагоре - стремеж към слънцето, към Първата Причина. Оттук виждаме, че буквите, е които си служат, представят символи на нещата. Всеки народ си служи с такива букви и думи, които отговарят донякъде на неговото умствено и духовно развитие. По азбуката на всеки народ се съди още и за неговата култура. В немския език първата буква на думата „истина" е „У", което показва, че за немеца истината е свързана с гъстата материя. Буквата „и", с която българите пишат истината, представя празна чаша. С това българинът казва: „Ако ми сипете нещо в чашата, от своя страна и аз ще ви дам нещо. Ако нищо не ми сипете в чашата, и аз няма да ви дам." Едно нещо трябва да имате предвид. Всяка дума трябва да съдържа поне една положителна сричка, на която да се крепи мисълта ви. За да бъде речта на човека жива, във всяко изречение трябва да има поне една положителна, възходяща дума или във всяка дума - поне по една положителна сричка. Това трябва да знае всеки окултен ученик.
към текста >>

С това българинът казва: „Ако ми сипете нещо в чашата, от своя страна и аз ще ви дам нещо.
Оттук виждаме, че буквите, е които си служат, представят символи на нещата. Всеки народ си служи с такива букви и думи, които отговарят донякъде на неговото умствено и духовно развитие. По азбуката на всеки народ се съди още и за неговата култура. В немския език първата буква на думата „истина" е „У", което показва, че за немеца истината е свързана с гъстата материя. Буквата „и", с която българите пишат истината, представя празна чаша. С това българинът казва: „Ако ми сипете нещо в чашата, от своя страна и аз ще ви дам нещо. Ако нищо не ми сипете в чашата, и аз няма да ви дам." Едно нещо трябва да имате предвид. Всяка дума трябва да съдържа поне една положителна сричка, на която да се крепи мисълта ви. За да бъде речта на човека жива, във всяко изречение трябва да има поне една положителна, възходяща дума или във всяка дума - поне по една положителна сричка. Това трябва да знае всеки окултен ученик. Само така той ще може да се домогне до живата реч, до живото Слово, което повдига и съживява.
към текста >>

Ако нищо не ми сипете в чашата, и аз няма да ви дам." Едно нещо трябва да имате предвид.
Всеки народ си служи с такива букви и думи, които отговарят донякъде на неговото умствено и духовно развитие. По азбуката на всеки народ се съди още и за неговата култура. В немския език първата буква на думата „истина" е „У", което показва, че за немеца истината е свързана с гъстата материя. Буквата „и", с която българите пишат истината, представя празна чаша. С това българинът казва: „Ако ми сипете нещо в чашата, от своя страна и аз ще ви дам нещо. Ако нищо не ми сипете в чашата, и аз няма да ви дам." Едно нещо трябва да имате предвид. Всяка дума трябва да съдържа поне една положителна сричка, на която да се крепи мисълта ви. За да бъде речта на човека жива, във всяко изречение трябва да има поне една положителна, възходяща дума или във всяка дума - поне по една положителна сричка. Това трябва да знае всеки окултен ученик. Само така той ще може да се домогне до живата реч, до живото Слово, което повдига и съживява. За обикновения човек е достатъчна официалната реч - речта на етикеции: високоуважаеми, високоблагородни и т. н.
към текста >>

90. 23 ноември 1927 г., сряда, 7,30 часа вечерта - Теофана Савова

Внимателният, ученият човек, когато даде една чаша вода, тя трябва да бъде чиста като кристал.
Живот да блика от него. Временните неща трябва да минат във вечни. Знанието има за цел да избави човека от страдание. Който и да е дух, даже божество, влезе ли в материята, изпитва скръб. Да слезе Духът в материята е тъй необходимо, както когато се свърши хлябът, трябва да се купи. Внимателният, ученият човек, когато даде една чаша вода, тя трябва да бъде чиста като кристал. И всяка мисъл трябва да бъде чиста. При вас идва един приятел, иска нещо. Не му отказвай, ако можеш, защото и ти искаш от Господа. Плачй и върви напред. Не се спирай!
към текста >>

91. 22 март 1928 г - Теофана Савова

Можете ли да съберете всичката вода от един малък извор в чашата си?
Вие имате и сила, но силата ви трябва да стане още по-голяма. В Писанието се казва: „Трябва да растем от слава в слава, от сила в сила, от Любов в Любов". Това е велик закон за развитието на Божественото у човека. Като ви говоря така, вие казвате: „Тия неща са непостижими." Не, тия работи са постижими, но не със средствата и с възможностите, с които вие разполагате. Например вие не можете да съберете водата на морето в един малък съд. Можете ли да съберете всичката вода от един малък извор в чашата си? - Не можете. Вие вземате само толкова вода, колкото може да събере вашата чаша. Оттук казвам: Нашата задача не е да разберем Любовта, но да опитаме Любовта. Който иска да разбере Любовта, той не е поставил задачата си научно. Ние сме дошли в света само да опитаме Любовта.
към текста >>

Вие вземате само толкова вода, колкото може да събере вашата чаша.
Това е велик закон за развитието на Божественото у човека. Като ви говоря така, вие казвате: „Тия неща са непостижими." Не, тия работи са постижими, но не със средствата и с възможностите, с които вие разполагате. Например вие не можете да съберете водата на морето в един малък съд. Можете ли да съберете всичката вода от един малък извор в чашата си? - Не можете. Вие вземате само толкова вода, колкото може да събере вашата чаша. Оттук казвам: Нашата задача не е да разберем Любовта, но да опитаме Любовта. Който иска да разбере Любовта, той не е поставил задачата си научно. Ние сме дошли в света само да опитаме Любовта. Ще я опитаме и веднъж, и дваж, и сто, и хиляда, и милиони, и безкрайно пъти. Като казвам, че ще опитаме любовта безконечно пъти, вие се плашите.
към текста >>

92. 20 април 1928 г., петък - Теофана Савова

Под едно дърво отдавна стоят стомничка, една чаена чаша, лъжичка и едно чердже.
Преди да си замине, като не желае да обременява никого, тя прибира вещите си под един бор. Окачва дрехите и храните на някой клон и спокойно ги остава за ден-два. Тя знае - дали са ценни или обикновени нещата й, в новото селище нищо не се губи, тук всичко е еднакво ценно. А ако някой случайно изгуби нещо в района на Изгрева, той не го и търси. Който го намери, сам ще потърси стопанина. Под едно дърво отдавна стоят стомничка, една чаена чаша, лъжичка и едно чердже. Техният стопанин рядко се ползва от тях. Къде ли е той? - Той работи в града, но мисли за Изгрева. И притуря след няколко дена чайниче и кошничка за продукти. И той иска да събира дом на Изгрева.
към текста >>

93. ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ НА ВИТОША - Теофана Савова

А сега всеки бърза с чашата в ръка.
За чистотата отвътре не мислете! Тя сама ще дойде! * В трапезарията има оживление. Днес тука бе тихо, рядко се виждаше някой да мине по двора. А сега всеки бърза с чашата в ръка. След хубавата разходка до Витоша, картофената чорбица ни чака. А какво представлява тя? - Човек трябва да я опита. Особено след така хубаво преживян ден. Простичка е тя, но е като еликсир след леката умора.
към текста >>

94. ИЗ РАЗГОВОРИТЕ С УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Учителя каза: „Може ли да се тури нектар в нечиста чаша?
ИЗ РАЗГОВОРИТЕ С УЧИТЕЛЯ Човек, който люби, е свободен и човек, който обича, е свободен. Един брат попита: „Защо не се вложи еднакво любовта във всички хора? " Учителя каза: „Може ли да се тури нектар в нечиста чаша? По-рано ще се мине през огън, за да изгори нечистото, и тогава Любовта ще дойде. Любовта не прави грешки. Единственото нещо, което не прави грешки, е любовта. Един брат запита: „Кое е основното качество на Любовта? "
към текста >>

95. ЕПИЛОГ - Теофана Савова

- Ние сме една чаша, от която който пие, оздравява."
Горе, в стаята, беше брат Абрашев. Аз се порадвах на любимите неща на Учителя, с който са свързани толкова вълнуващи спомени. С каква любов Учителят ни благ се е докосвал до тях. В двадесет и два часа вечерта получих подарък от Учителя - сънувах, че казвам на сестра Паша: „Вие знаете ли какво представляваме? - Ние сме една чаша, от която който пие, оздравява." Аз моля Бога и вас, Учителю, когато се срещнем следния път на земята, да бъда с по-будно съзнание, за да мога по-лесно да ви разбера и по-усърдно да ви служа.
към текста >>

96. 2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ - Светозар Няголов ( -2013)

Иван приема дара на цар Петър - чаша, и му връща златото от нея, понеже не му трябва, и три пъти го нарича „братко" пред изпроводените от царя младежи.
Огорчен и отвратен от разплутия живот на висшето съсловие, той се отказва от престола и започва работа за повдигане съзнанието на народа. Според една легенда и първият син на Симеон, Иван, също завършва Магнаурската школа, отказва се от престола и става отшелник в Светата Рилска обител. Свети Иван Рилски е най-големият български светия и в никакъв случай не може да произхожда от обикновено селско семейство, както нашите учени историци твърдят. Може да е някой друг Иван. По времето на царуването на малкия му брат Петър те имат среща: свети Иван е на Мальовица, а цар Петър на Царев връх. Иван приема дара на цар Петър - чаша, и му връща златото от нея, понеже не му трябва, и три пъти го нарича „братко" пред изпроводените от царя младежи. Това е исторически факт, който учените не могат да отрекат. Третият син на Симеон поема царството, оженва се за внучката на Роман Лакапин — Мария, и попада под силно византийско влияние, в резултат на което България пада под византийско робство. Вина за това има и българският народ, който се разединява на повече от 180 духовни движения и не служи на Бога на любовта. Ръководителите на богомилските групи са одухотворени, във вътрешна връзка са с Духа и изпълняват учението, което им се диктува отвътре. Затова за техния живот и учение в България и Европа има много малко книги и писмени документи.
към текста >>

97. 5.11 Побоят, нанесен на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Предлагат му да пие гореща вода и му наливат в една чаша, а той нарежда да я дадат на майка ми Стефка тя да я изпие.
Майка ми с притворени очи вижда пред себе си как една ярка светлина, бързо се приближава към нея. В светлината тя разпознава образа на Учителя, който върви начело на група братя и сестри, без да си влачи краката. Идва до нея, сяда от лявата й страна и се обляга на камъка. Присъстващите започват да коментират и казват, че сигурно е ухапана от гущер или друго животно. Майка ми казва: „Учителю, видях змията с черна зигзаг линия на гърба." Учителя мълчи и нищо не продумва. Предлагат му да пие гореща вода и му наливат в една чаша, а той нарежда да я дадат на майка ми Стефка тя да я изпие. Майка ми изпива водата и вътре в стомаха й става голямо разбъркване. Учителя й казва: „Стани, иди отсреща и повърни! " Тя става и всичко, което е яла, го повръща. Учителя нарежда да й дадат още две чаши гореща вода и пак да повърне. Майка ми се връща и сяда до Учителя.
към текста >>

98. 5.15 Мърчаевският период от живота на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя се обръща към Петър Киров и му иска чаша вода.
Когато инсталацията е готова и запалват първите електрически лампи, Учителя отбеляза: „Сега вече това село трябва да се нарича Светляево, а не Мърчаево, понеже дойде вече в него светлината." След настаняването си в селото, първата работа на Учителя е да намери извори, откъдето да се взема вода. Близо до къщата на Темелко Учителя заедно с приятелите намира и каптира „Извора на доброто" и „Извора на здравето". В съседното село Рударци има голям топъл извор, от който селяните взимат вода, перат дрехите си и се къпят. При едно посещение Учителя, заедно с братята и сестрите сядат около извора на почивка и разговор. Учителя се обръща към Петър Киров и му иска чаша вода. Той му налива от извора и му подава. Учителя пие и казва: „Хубава е тази вода". След това излива останалата на земята. Иска втори път да пие вода. Отпива малко и казва: „Много хубава е тази вода." И пак я излива.
към текста >>

99. 6.2 Еврейският въпрос - Светозар Няголов ( -2013)

В разговор той казва: „Сега българите имат да изпият една горчива чаша, карма от миналото.
Чърчил предлага на съюзниците си да отворят втория фронт срещу германците на Балканския полуостров. По този начин щеше да се унищожи голяма част от българския народ и да пострада Школата на Учителя. Американците и руснаците категорично отхвърлят неговото предложение. Съюзническите войски влизат в Гърция, изгонват германците и стигат нашата граница на 30 юли 1944 г. Учителя помага в този труден момент на България. В разговор той казва: „Сега българите имат да изпият една горчива чаша, карма от миналото. Понеже те са в своя златен век, цялото небе им помага и ще излязат невредими от това трудно положение, в което са попаднали." (64) В друг разговор продължава: „Господ разполага с всички средства да спре войната. Има ли човек в света, който да не е гласувал за войната?... Всичко живо е гласувало за войната. Хубаво нещо е войната, но да се бият хората едни други, това не е война." (58, с. 181) След завземането на Гърция, американците и англичаните решават да бомбардират и разрушат София с повече от 1000 самолета, докарани от Италия.
към текста >>

100. 6.3 Случки на Учителя с отделни личности по разкази от членове на веригата - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя го съветва: „Ще отидеш в старата си бащина къща и в кухнята на най-високата дъска на етажерката ще намериш една двойна чаша, разделена по средата на две.
Тук се задават мислено въпроси и аз трябва да им отговарям и затова преминавам от един въпрос на друг." След събора през 1922 г. при Учителя идва един от най-известните адвокати в Търново и го моли да му помогне. Гърлото му изстива силно и се схваща — не може да говори, а само фъфли. На следващия ден щял да има важно дело, на което трябва да защитава своя довереник и да произнесе реч. Учителя го съветва: „Ще отидеш в старата си бащина къща и в кухнята на най-високата дъска на етажерката ще намериш една двойна чаша, разделена по средата на две. Ще я вземеш и в едната страна ще изцедиш един лимон, а в другата ще сложиш воден разтвор от сода бикарбонат. Ще изпиеш съдържанието на двете половинки, така че смесването на лимона с разтвора от сода да стане в гърлото ти. Най-много след 2 процедури гърлото ти ще се оправи." Той си мисли: „Кога господин Дънов е ходил в старата къща на баща ми и откъде може да знае, че на най-горната лавица има двойна чаша, за която аз не знам нищо, макар че съм живял толкова години там." Той намира чашата, пие два пъти лимон и содов разтвор и на сутринта гърлото му е напълно здраво, говори нормално и свършва отлично работата си в съда. След това разказва на колегите си за Учителя, което още повече повдига реномето му пред търновското гражданство. Същия ден адвокатът отива при Учителя и му благодари за бързото му и навременно оздравяване.
към текста >>

Най-много след 2 процедури гърлото ти ще се оправи." Той си мисли: „Кога господин Дънов е ходил в старата къща на баща ми и откъде може да знае, че на най-горната лавица има двойна чаша, за която аз не знам нищо, макар че съм живял толкова години там." Той намира чашата, пие два пъти лимон и содов разтвор и на сутринта гърлото му е напълно здраво, говори нормално и свършва отлично работата си в съда.
Гърлото му изстива силно и се схваща — не може да говори, а само фъфли. На следващия ден щял да има важно дело, на което трябва да защитава своя довереник и да произнесе реч. Учителя го съветва: „Ще отидеш в старата си бащина къща и в кухнята на най-високата дъска на етажерката ще намериш една двойна чаша, разделена по средата на две. Ще я вземеш и в едната страна ще изцедиш един лимон, а в другата ще сложиш воден разтвор от сода бикарбонат. Ще изпиеш съдържанието на двете половинки, така че смесването на лимона с разтвора от сода да стане в гърлото ти. Най-много след 2 процедури гърлото ти ще се оправи." Той си мисли: „Кога господин Дънов е ходил в старата къща на баща ми и откъде може да знае, че на най-горната лавица има двойна чаша, за която аз не знам нищо, макар че съм живял толкова години там." Той намира чашата, пие два пъти лимон и содов разтвор и на сутринта гърлото му е напълно здраво, говори нормално и свършва отлично работата си в съда. След това разказва на колегите си за Учителя, което още повече повдига реномето му пред търновското гражданство. Същия ден адвокатът отива при Учителя и му благодари за бързото му и навременно оздравяване. След събора през 1925 г. Учителя тръгва с влака към София. На една гара той слиза за малко и без никаква причина намиращият се там полицай му удря шамар.
към текста >>

НАГОРЕ

0.52183413505554