Търсене в текстове за 'Чаша'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 91 резултата в 70 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът

И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!...И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. O!...
Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден. Евангелието на литургията било на свършване и в часа се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като слънце. Зачудений свещеник си останал на мястото като вцепенен, без да се помръдне. Девойката го наближила, отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита (Духа) за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както Те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!... ". И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!...И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. O!... Праведен си, Господи, и прави судби Твои! Но Всеблагий Бог во век не враждует. От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене), благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттях и три риби [Й, 21:11], писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати и дните на турското царство и докрай ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд. А [за] да бъде това в действителност, милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по необходимост и християните да се обърнат с молитва и покаяние към Него.
към текста >>

По единично в своите килии и отшелия, и в определено време, в общи срещи те са отправяли молебствия към Бога, да освободи Бог от агарянско иго поробените християнски народи, защото чашата преля.
Не е известно, кога това молебствие е вземало организиран характер, но е естествено да бъде така. На тази духовна организация не е бил чужд и Паисий. Монасите почват да се събират тайно, на обща молитва за освобождението от игото агарянско. Тази акция се заражда в Атон. Тук се образува малко, но здраво ядро от изпитани, верни, силни във вярата и молитвата монаси. По единично в своите килии и отшелия, и в определено време, в общи срещи те са отправяли молебствия към Бога, да освободи Бог от агарянско иго поробените християнски народи, защото чашата преля. И тяхното тегло, там в Атон, не е било малко. Колко пъти са бивали монастирите им опожарявани и ограбвани от турците. Може би Френската революция да е оказала влияние. Тук са идвали поклонници от всички краища на света и всичко каквото е ставало на запад се е следяло с жив интерес. Не може да бъде идеята за свободата, да не е намерила отзвук и тук.
към текста >>

2. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор първи - УПЪТВАНЕ

Но Любовта изисква търпение, до когато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се посещават.
Нашата Радост е в изпълнението на своята длъжност. И каква Радост чувстваме ние, когато сме призвани да извършим даже най-малкото и нищожно дело, което вази много пъти възмущава. Нам не ни е трудно нито да усещаме наскърбение, когато минаваме да изпълняваме както най-високите служби, тъй и най-малките. Единственото нещо, което огорчава духа ни понякога, то е когато ви видим да сте взели път, противоположен на Любовта Божия. И ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се разправили с грешните и техните постъпки. Но Любовта изисква търпение, до когато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се посещават. Помнете, че Небето не може да търпи ни най-малкия грях, нито да го потуля. Всякой грях трябва да се накаже и поправи. Онзи, който го е извършил, трябва да съзнае и се покае, и познае, че грехът е нещо противоестествено на духовната природа на Синовете Божий. Грехът е плод не на невежеството, както някои мислят, но плод на пъкала на непокорните сили на ада. Грехът всякой може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита Неговата Воля в себе си, в своето сърце.
към текста >>

3. Разговор на Учителя с Духа Господен, записан на 1 октомври 1900 г. - ТРИТЕ НЕЩА

Приеми чашата на Спасението Господне и не роптай за своята участ.
Помни, целта е съвършенството, Любовта е блаженството, а добрата мисъл – небесната красота. Стой близо при вечния извор на Божия Дух. Той е правият път за постигането и придобиването на всите небесни Добродетели. Той е тайната връзка на всичко. Неговите дела винаги ще разказват Неговата Слава и ще възвещават правдата Му и милостта Му в род и род. Приеми чашата на Спасението Господне и не роптай за своята участ. Каквото ти е отредено, каквото ти се случва, пренасяй го с търпение и кротост. С тия оръжия ще победиш. Размишлявай добре и върши Волята Му. Неговата благост ще те води, Неговата ръка ще те крепи. В Неговата Виделина ще ти се открие пътят Господен.
към текста >>

4. Учителя получава от Духа „Трите неща”

Приеми чашата на спасениетио Господне и не роптай за своята участ.
Помни, целта е съвършенството; Любовта е блаженството, а добрата мисъл небесната красота. Стой близо при вечния извор на Божия Дух. Той е правия път за постигането и придобиването на всите небесни добродетели. Той е тайната връзка на всичко. Неговите дела винаги ще разказват Неговата Слава и ще възвещава правдата Му и милостта Му в род и род. Приеми чашата на спасениетио Господне и не роптай за своята участ. Каквото ти е отредено, каквото ти се случва, пренасяй го с търпение и кротост. С тие оръжия ще победиш. Размишлявай добре и върши Волята Му. Неговата благост ще те води, Неговата ръка ще те крепи. В Неговата виделина ще ти се открие пътят Господен.
към текста >>

5. Учителя е във Варна - Слово, 22 август 1904 г.

Псалом 75:8."Защото в ръката на Господа има чаша руйно вино, пълно със смешение И от нея ще налее, даже дрождието му ще прецедят и ще пият всички нечестиви на земята." Следователно внимавайте във всичките си постъпки и не се отклонявайте от пътя си, понеже мъздевъздаянието ми не може да се отложи.
Учителя е във Варна - Слово, 22 август 1904 г. Слово 1904, Варна Псалом 75:8."Защото в ръката на Господа има чаша руйно вино, пълно със смешение И от нея ще налее, даже дрождието му ще прецедят и ще пият всички нечестиви на земята." Следователно внимавайте във всичките си постъпки и не се отклонявайте от пътя си, понеже мъздевъздаянието ми не може да се отложи. Рано или късно всеки ще приеме заслуженото. Ако дълго търпя, то е за вашето добро, за да дойдете всички в познанието на истината. Не злоупотребявайте с тая моя добродетел, понеже за всяко злоупотребление ще понесете заслуженото. Не се старайте с вашата свобода да изнасилите моята. Вашите желания ще бъдат винаги задоволени, но вашите прищевки – винаги наказвани.
към текста >>

6. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна

Но чашата, която нашият Небесен Баща ни дава да пием, трябва да я приемем с всяко търпение и послушание.
Рече ми: „Тези, облечените в белите дрехи, те кои са и откъде са дошли? ". [Откр. 7:13] И рече ми: „Те са, които идат от голямата скръб; и опраха дрехите си". [Откр. 7:14] Дерзай. Зная, вътрешните мъчнотии и страдания са по- тежки. Но чашата, която нашият Небесен Баща ни дава да пием, трябва да я приемем с всяко търпение и послушание. В тази чаша стои спасението на хиляди други, които чакат. Отвори широко душата си за Господа и дай място да вечеря с теб183 . Животът носи много блага след себе си. В този свят ти си пратен на лозето. Ти си насаден на лозата.
към текста >>

В тази чаша стои спасението на хиляди други, които чакат.
". [Откр. 7:13] И рече ми: „Те са, които идат от голямата скръб; и опраха дрехите си". [Откр. 7:14] Дерзай. Зная, вътрешните мъчнотии и страдания са по- тежки. Но чашата, която нашият Небесен Баща ни дава да пием, трябва да я приемем с всяко търпение и послушание. В тази чаша стои спасението на хиляди други, които чакат. Отвори широко душата си за Господа и дай място да вечеря с теб183 . Животът носи много блага след себе си. В този свят ти си пратен на лозето. Ти си насаден на лозата. И Господ иска ти да принасяш плод.
към текста >>

7. Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд

Наляхме една чаша и той подаде с една лъжичка на Костадина да пие.
Тогава Бог ми каза: „Иди, помогни на тия хора”. С голямо учудване го запитахме как ни е чул, като е толкова далеч от нас. „За тия, които чуват и виждат, няма разстояние”. И многото случки, които той ни каза, ни убедиха, че всичко е открито пред него. После прати войника да ни донесе прясна вода от чешмата. Наляхме една чаша и той подаде с една лъжичка на Костадина да пие. След половин час той сам го подкрепи да седне в леглото. После слезе, поразходи се из стаята. Пречисти се стомахът му и се почувствува добре, но доста слаб. „Сега може да отидете в казармата” — му каза Учителя. Като на приятен гостенин, аз му приготвих разкошна вечеря от месна храна.
към текста >>

8. Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд

Наляхме една чаша и той подаде с една лъжичка на Костадина да пие.
Тогава Бог ми каза: „Иди, помогни на тия хора”. С голямо учудване го запитахме как ни е чул, като е толкова далеч от нас. „За тия, които чуват и виждат, няма разстояние”. И многото случки, които той ни каза, ни убедиха, че всичко е открито пред него. После прати войника да ни донесе прясна вода от чешмата. Наляхме една чаша и той подаде с една лъжичка на Костадина да пие. След половин час той сам го подкрепи да седне в леглото. После слезе, поразходи се из стаята. Пречисти се стомахът му и се почувствува добре, но доста слаб. „Сега може да отидете в казармата” — му каза Учителя. Като на приятен гостенин, аз му приготвих разкошна вечеря от месна храна.
към текста >>

9. Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 15 август - четвъртък. Господн...

Този ред, според както ни се обясни от г-на Дънова, се продиктувал свише.Подир изпълнението на гореспоменатите наредби събрахме се наново в салона, отгдето всички заедно по горния ред, начело с г-н Дънов, се изкачихме наново горе, гдето застанахме пред масата и стана преломяване на хляба и подаване чашата, подир което г-н Дънов раздаде всекиму чашата, определена му Отгоре, с надписана буква, означающа името му, пълна с вино.
Трето, молихме се на Светия Дух – Адонай да даде просвета и изпълни с всяка Мъдрост, като при изпълнението на този пункт изказвахме и стъпката, която сме избрали: който от нас е избрал Любовта, ще каже, че е избрал Любовта; който е избрал Мъдростта, ще каже Мъдростта; а който е избрал Добродетелта – Добродетелта. Четвърто, правихме по три поклона и най-после, пето, прочитахме лентата в Библията, поставена на масата. Шесто, оставяхме пликовете с волните пожертвувания и се връщахме.Обръщанията ни при изпълнението на горните шест стъпки ставаше по приложения образец. Редът, по който отивахме, бе следният: Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Михалаки Георгиев, Петко Гумнеров, Пеню Киров, Константин Иларионов21, Анастасия Железкова, Мария Казакова, Анастас Бойнов22, Елена Иларионова23, Илия Стойчев, Тодор Стоянов (Стоименов) и Гина Гумнерова. Всеки един, след като изпълняваше шестте пункта, означени в образеца, слизаше и отиваше друг. Този ред, според както ни се обясни от г-на Дънова, се продиктувал свише.Подир изпълнението на гореспоменатите наредби събрахме се наново в салона, отгдето всички заедно по горния ред, начело с г-н Дънов, се изкачихме наново горе, гдето застанахме пред масата и стана преломяване на хляба и подаване чашата, подир което г-н Дънов раздаде всекиму чашата, определена му Отгоре, с надписана буква, означающа името му, пълна с вино. И понеже предназначеното ястие за Пасхата беше на масата, то заедно с подадените ни пълни чаши, като взе всякой по нещо, под същия ред влязохме и насядахме на масата в салона, така, както е означено. След свършването на Господнята вечеря г-н Дънов ни покани за събрание утре в 4 ч. сутринта, когато имаме молитва. Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.15 август, четвъртък от книгата "Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)"
към текста >>

10. Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 16 август - петък.

Гледайте да запазите това, което ви е дадено, защото ако си излеете чашата, никой не ви е крив.Довечера ще имаме събрание в 8 ч.В 8,30 ч.
Защото вземете например две дървета: щом много се сближат, изсъхват; когато, за да виреят, трябва да съществува известна дистанция помежду тях. Спрямо човеците всякога трябва да даваш толкова, колкото вземаш.Няма желание, няма мисъл у вас, която да не се осъществи – всичките ще се осъществят на своето си време. Няма желание или нещо, което вашата душа е пожелала, та да ви се не даде. Само че не бива да бързате, да изваждате вложеното в банката предварително в аванс. Не се насилвайте, защото с насилие и мъчене работата не се върши. Гледайте да запазите това, което ви е дадено, защото ако си излеете чашата, никой не ви е крив.Довечера ще имаме събрание в 8 ч.В 8,30 ч. вечерта събранието се продължи. Между другото и сега г-н Дънов каза:Вие се чудите как ще виждате и как ще слушате. Но вие имате физическо зрение и физически слух; една стъпка напред – и ще се яви астралното зрение и слух. Вие се спъвате от това, че Астралният свят е различен от този, обаче вие ще го намерите, че е подобен на този свят, с тая разлика, че е само по-хубав. Астралният свят е далече стотина километри над Земята.Вашите духове, когато се явяват, си оставят телата в небесните съкровища.
към текста >>

11. Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 19 август - понеделник

Георгиев донесе голямата чаша, Илия Стойчев - табличката, светилника (канделабъра) - Иларионов, трите стола - Голов, Бъчваров и Пеню Киров, чаршафа - Гина Гумнерова, Казакова и Ел.
По-малко лутане, повечко работа. Благодарим ви за добрите чувства, които храните към мен! " Приятелите си отидоха (10,50 ч.). При заминаването си Приятелите ни казват: „Да пребъде благословението Ми през цялата година към вас."След горното всички съсъди, които предстояваха горе пред Господа, се снеха долу в салона по следния ред: Мих. Георгиев донесе голямата чаша, Илия Стойчев - табличката, светилника (канделабъра) - Иларионов, трите стола - Голов, Бъчваров и Пеню Киров, чаршафа - Гина Гумнерова, Казакова и Ел. Иларионова, а всичките малки чашки отгоре снеха Петко, Гина, Железкова, Войнов и Ел. Иларионова. Най-подир г-н Дънов каза към всички ни:Поздравлявам ви със събора и благополучно да си отидете по домовете. 19 август, понеделник Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г. от книгата "Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)"
към текста >>

12. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август

Като ни се обясни това, по трима в група, както беше вчерашният ред, се изкачихме горе, всеки със своята чаша пред престола, помолвахме се и се връщахме.
Протоколите се записват от Димитър Голев. 15 август, петък, Св. Богородица Събрахме се в 6 часа заранта. При подкачането на събранието г-н Дънов ни раздаде пликообразни отворени писма с различни цветове, в които каза да си препишем 52 места от Библията, които места щели да се покажат. Тия места от Библията са петдесет и двата петъка, за през цялата година ще ги прочитаме и размишляваме. Като ни се обясни това, по трима в група, както беше вчерашният ред, се изкачихме горе, всеки със своята чаша пред престола, помолвахме се и се връщахме. - Петко тази година се оплаква от изпита, но всички вие още не знаете и не сте преминали важните изпити. Тези изпити, които миналата година прекарахте, са само предисловие. Всички сте интересни в това отношение, че вас ви е страх от Небето. Ами че в Небето вие имате повече приятели, с хиляди, които се радват за вашия успех и напредък. Там е вашето отечество.
към текста >>

13. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 16 август

Така искам и вие да пребъдете във вашия живот за вашите братя.А като взе чашата, каза:
Уповавайте се на Мене и ще проверите Моята вярност. Няма да се лишите от Моите благословения – ще ви упътвам и ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на Живота. Бъдете носители на Светлината57 и с живота си, и с делата си, щото като ги видят хората, да прославят Неговото име. Бъдете благословени от Отца Моего! Този хляб е символ на Моята Любов. Така искам и вие да пребъдете във вашия живот за вашите братя.А като взе чашата, каза: Тази е чашата на Спасението, Вечната Любов и Моя Дух, който работи във вас, който ви повдига, просвещава вашите умове и освещава вашите сърца. Пийте от нея и бъдете благословени! Всички пиха по малко вино от голямата чаша. Най-подир пийна от виното и г-н Дънов и каза: Благословен Господ Бог сега и всякога, и във век века!
към текста >>

Тази е чашата на Спасението, Вечната Любов и Моя Дух, който работи във вас, който ви повдига, просвещава вашите умове и освещава вашите сърца.
Няма да се лишите от Моите благословения – ще ви упътвам и ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на Живота. Бъдете носители на Светлината57 и с живота си, и с делата си, щото като ги видят хората, да прославят Неговото име. Бъдете благословени от Отца Моего! Този хляб е символ на Моята Любов. Така искам и вие да пребъдете във вашия живот за вашите братя.А като взе чашата, каза: Тази е чашата на Спасението, Вечната Любов и Моя Дух, който работи във вас, който ви повдига, просвещава вашите умове и освещава вашите сърца. Пийте от нея и бъдете благословени! Всички пиха по малко вино от голямата чаша. Най-подир пийна от виното и г-н Дънов и каза: Благословен Господ Бог сега и всякога, и във век века! Хляба си подавахме един на друг, докато се изредихме, като при подаването си казвахме: „Това е Божествената Любов за вашето спасение.“ Най-после г-н Дънов каза:
към текста >>

Всички пиха по малко вино от голямата чаша.
Бъдете благословени от Отца Моего! Този хляб е символ на Моята Любов. Така искам и вие да пребъдете във вашия живот за вашите братя.А като взе чашата, каза: Тази е чашата на Спасението, Вечната Любов и Моя Дух, който работи във вас, който ви повдига, просвещава вашите умове и освещава вашите сърца. Пийте от нея и бъдете благословени! Всички пиха по малко вино от голямата чаша. Най-подир пийна от виното и г-н Дънов и каза: Благословен Господ Бог сега и всякога, и във век века! Хляба си подавахме един на друг, докато се изредихме, като при подаването си казвахме: „Това е Божествената Любов за вашето спасение.“ Най-после г-н Дънов каза: Да благослови Господ всичките страдущи, които имат нужда от този хляб.На всички г-н Дънов раздаде по едно самунче хляб, а ония, които се падаха на г-жа Казакова и д-р Миркович, останаха да се дадат на бедни деца.Преди да започнем да ядем, всички подир г-на Дънова изказахме следната молитва58: Благодарим Ти, Баща наш, за великата Любов, с която Си ни възлюбил.
към текста >>

14. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 17 август

Този хляб е символ на Моята любов и така искам да пребъде вашият живот за вашите братя."При подаването на чашата каза следното:- Тази чаша е на спасението, тази чаша е вечната любов и Моят Дух, Който работи във вас и Който ви повдига и Който просвещава вашите умове и вашите сърца.
Уповайте на Мене и ще проверите Моята вярност. Няма да се лишите от Моето благоволение. Ще ви упътвам, ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на живота. Бъдете носители на светлина в живота си и с делата си и с живота си да прославите Неговото име. Бъдете благословени от Отца Моего. Този хляб е символ на Моята любов и така искам да пребъде вашият живот за вашите братя."При подаването на чашата каза следното:- Тази чаша е на спасението, тази чаша е вечната любов и Моят Дух, Който работи във вас и Който ви повдига и Който просвещава вашите умове и вашите сърца. Пийте от нея и бъдете благословени.И като се раздаде хлябът, каза се:- Това е Божествената любов за вашето спасение. Да благослови Бог всички страдащи, които имат нужда от този хляб.Молитва, преди да почне вечерята;Благодарим Ти, Господи, за всичката любов, с която си ни възлюбил; благодарим Ти за живота, който си ни дал; благодарим Ти за ума, който си вложил в нас; благодарим Ти за добродетелта, която си турил като основа на нашия живот; благодарим Ти за правдата, с която си ни заобиколил; благодарим Ти за любовта, с която си ни изпълнил; благодарим Ти за великата Ти мъдрост и Те славим за Твоята истина, с която си ни озарил, и се радваме за живота, който си ни дал. Изпълняваме Твоята Воля заради Духа, Който си ни дал да ни ръководи. Бъди благословен от всинца сега и всякога! Амин.
към текста >>

15. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август

Следователно приеми чашата на спасението Господне и не роптай за твоята участ, каквото ти се случва, понасяй го с търпение и кротост.
Всичко един ден в тоя свят ще изчезне, но душата ти заедно с Господа ще остане. Баща, братя, сестри, приятели, роднини, познайници, Той ще остане.Сега, ако разбираш смисъла на тия думи, няма повече да говоря, затова помни: съвършенството е целта, блаженството е любовта, хубостта е мисълта, а пълнотата на всичко е Бог. Без Него нито съвършенство се постига, нито любовта, нито мъдростта. Той е тайната връзка на всичко. Неговите мисли винаги ще работят и небесата винаги ще разказват Неговата слава и Небето винаги ще възвещава правдата Му, милостта Му в род и род. Следователно приеми чашата на спасението Господне и не роптай за твоята участ, каквото ти се случва, понасяй го с търпение и кротост. С тия оръжия ще победиш.Размишлявай добре и върши волята Му. Все-таки един ден Неговата благодат ще те намери и Неговата ръка ще те укрепи. Тогава ще ти се открие пътят Господен. Сега е тъмно, тогава ще стане видело. Помни: В Бога няма измяна.
към текста >>

Следователно приеми чашата на Спасението Господне и не роптай за своята участ.
Сега, ако разбираш смисъла на тия думи, няма що повече да ти говоря. Затова помни: съвършенството е целта, блаженството е Любовта, хубостта е мисълта, а Пълнотата на всичко е Бог. Без Него нито съвършенството се постига, нито Любовта, нито мисълта. Той е тайната връзка на всичко. Неговите мисли винаги ще пребъдат и Небесата винаги ще разказват Неговата Слава, и Небето винаги ще възвещава Правдата Му и милостта Му в род и род. Следователно приеми чашата на Спасението Господне и не роптай за своята участ. Каквото ти е отредено, каквото ти се случва, понасяй го с търпение и кротост. С тия оръжия ще победиш. Размишлявай добре и върши Волята Му. Все-таки един ден Неговата Благодат ще те намери и Неговата ръка ще те укроти89. Тогава ще ти се открие Пътят Господен.
към текста >>

16. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 20 август

След това г-н Дънов си наля вода в голямата чаша и разчупи хляб, като каза: „Това означава Християнската Любов, която старите християни са имали.“ При раздаването на водата каза: „Това е водата на Живота.“ Подир това и г-н Дънов хапна хляб и пийна вода и каза: „Да бъде благословен Господ!
20 август, четвъртък 4 ч. сутринта. Всички сме на масата, в средата на която е г-н Дънов. Пред него са прострени розовата, синята и жълтата лента.Влязохме в стаята за молитва, гдето най-напред започнахме с Добрата молитва, после четохме Хвалата (хвалението) и молитвата, която ни се даде в неделя, 16-того. Най-после всякой в себе си се моли за управляващите в България. След това г-н Дънов си наля вода в голямата чаша и разчупи хляб, като каза: „Това означава Християнската Любов, която старите християни са имали.“ При раздаването на водата каза: „Това е водата на Живота.“ Подир това и г-н Дънов хапна хляб и пийна вода и каза: „Да бъде благословен Господ! “ Всички едновременно подехме: „Амин.“Като се оттеглихме в занимателната стая, г-н Дънов ни обясни как да употребим заповяданите дванадесет петъка в годината и каза дословно следното: Първият петък от дванайсетте петъци ще бъде посветен изключително за уякчаване на Веригата – ще се молите за всичките членове на Веригата. Ще се молите за всичките членове на същата, на които ще се пожелае всяко добро, каквото можете, като се споменуват имената им. Втория петък ще посветите за всичките онези наши братя из цяла България, които сега се повдигат, които знаете и не знаете – да ги благослови Господ и да ги докара на работа. Третият петък ще се посвети в молитва за българското духовенство и за Православната църква.
към текста >>

17. Учителя води разговор с група ученици, София, 20 септември

Тук може да се каже и за Исуса Христа, Когото биха лоши хора, затова Той, колкото да е кротък Дух, каза: „Отче, ако е възможно, да премине тази чаша."Много тънката пръчица много добре действува при възпитанието на децата, и то когато се бият по задниците, защото в същото време и ги магнетизират.Вам е необходимо знание, за да можете да се борите.
Да любим врага си, значи да не запазим лоша форма в душата си за него. Любовта към Бога, към ближния и към враговете, може да се подраздели, както следва. Така Бога ще турим в светая светих у нас, ближните - в средата с нас, а враговете - навън от нас. Още навън от тях - дяволите. Когато един добър човек бие някого, то е доброто за тогова, когото бият, защото в същото време го магнетизира, но когато един лош човек бие добрия, лошо е, защото добрият човек се демагнетизира. Тук може да се каже и за Исуса Христа, Когото биха лоши хора, затова Той, колкото да е кротък Дух, каза: „Отче, ако е възможно, да премине тази чаша."Много тънката пръчица много добре действува при възпитанието на децата, и то когато се бият по задниците, защото в същото време и ги магнетизират.Вам е необходимо знание, за да можете да се борите. Трябва ви добро оръжие - с чакмаклии пушки не можете да се борите. Не бива да предизвиквате вие войната. Невидимият свят иде да ви помогне и вие не пропущайте да се възползувате от помощта. Силата не е във вас. Дотогава, докато държите Бога като светъл образ у вас, дотогава ще напредвате.
към текста >>

18. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

Когато дойде някое страдание във вас, аз мога да го лекувам, но когато дойде върху мен страданието, то аз трябва да изпия чашата до дъно, защото „на когото е много дадено, много се и иска“, а на вас щом като по-малко е дадено, по-малко ще се иска.
А вие не сте достатъчно чисти и вследствие на това имате си и мъчнотии. Дяволът е много хитър и иска да ви препятствува, но когато го изгоните измежду вас и от вас, всичките ви работи ще се оправят. И когато ви говоря аз, в мен не бива да разбирате един човек, който е със слабости и има своите дребнавости, а трябва да имате предвид, че Господ е, Който ви говори и иска вашето подигане. Знайте, че Господ е нашата слава и величие. И ако разберем така живота, ще ни настане светлина и виделина. Когато дойде някое страдание във вас, аз мога да го лекувам, но когато дойде върху мен страданието, то аз трябва да изпия чашата до дъно, защото „на когото е много дадено, много се и иска“, а на вас щом като по-малко е дадено, по-малко ще се иска. Прочее, ние имаме работа с един свят организиран, който държи сметка за желанията ви, та изпитът е много строг. И понеже вие сте, които се готвите за небето и за духовния свят, то членовете от духовната Верига имат предвид да ви приготвят място, та животът ви няма да бъде изоставен, а ще имате тяхната протекция; но вие трябва да докажете, че заслужавате това. Ще работите в света всякой в своето място. Някои от вас, зная това, пъшкат от дълговете си, но тия дългове ги имат знаете ли защо? Причините на всичко това ви са известни.
към текста >>

19. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Разтворът ще го правите по следующия начин: в една обикновена чаша за вода ще налеете до половината малко топла вода и в нея ще капнете от карболовата вода от 10-20 капки.
Л. К. И. Получих вашето писмо. Наставленията, които мога да ви дам аз сега, са следните: ще вземете едно шишенце от аптеката около 50 г карболова вода. От тази карболова вода ще правите разтвор в топла вода, с която Е. да си промива устата по два-три пъти на ден, когато усеща болка. Разтворът ще го правите по следующия начин: в една обикновена чаша за вода ще налеете до половината малко топла вода и в нея ще капнете от карболовата вода от 10-20 капки. Гледайте разтворът да не е много силен, но да е винаги умерен. Е. да си прави полуизмивки на корема и слабините през ден. Да се стреми да бъде вътрешно спокойна и да се не тревожи за неща, които нищо не могат да й принесат добро. Види се, тя е вземала живо участие в твоите работи и се е тревожила и за техния изход. Мир трябва на душата и спокойствие на ума.
към текста >>

20. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 11 август

А при подвига ще трябва да се започне с ножа, който представлява силата, след който иде чашата, която символизира страданията и оттам — към правдата.
Така и тръните и бодилите в човешката душа Бог може да преобръща в добро. И така, вие не бива да се спирате в себе си, че в миналото на живота вие сте били грешни. А от тия ваши грехове вие трябва да извлечете поука, като се ползувате в живота, без ни най-малко да се повръщате назад. Дяволът може да се подчини само когато го държите гладен — не го нахранвайте добре, а му давайте по малко хлебец, както старите българи са хранили мечките си с по малко брашанце. Виждате от картината (сочи Пентаграма), че главата на дявола мистически е вътре в нас. А при подвига ще трябва да се започне с ножа, който представлява силата, след който иде чашата, която символизира страданията и оттам — към правдата. Като се завърши този кръг, слиза се вече в ъгъла на добродетелта — чисто Божествения кръг, гдето става подигането. Жезълът означава закона за правдата. Книгата е разумът, а светилникът представлява човека, който разсъждава. Но в истината като влезете, ще ви срещне Христос; ще минете тогава през втората врата — Божественото око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. Подир мъдростта вие ще дойдете до дървото на живота и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник.
към текста >>

21. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

При подаването на хляба г-н Дънов изговаряше: „Това е Живият хляб на Живота, който е слязъл от небето за спасението на твоята душа.“ А при подаването на чашата с виното казваше: „Това е чашата Господня, Духът Господен, Който се дава за твоето спасение.“ Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали.
И когато възприемем Господ в нашите сърца, тогава ще се появят у нас и плодовете на Духа. Искам да приемете у вас това, което Господ ще ви даде. Само когато се обедините с Христа, вие ще Го познаете, както Той ви е познал. Искам Духът във вас да действува, за да ви се открие според начина и нуждата, щото всяко колебание, съмнение, страдание да го преобърне в радост и веселие. На всекиму се раздаде хляб и вино от г-н Дънов, при когото един по един прихождахме. При подаването на хляба г-н Дънов изговаряше: „Това е Живият хляб на Живота, който е слязъл от небето за спасението на твоята душа.“ А при подаването на чашата с виното казваше: „Това е чашата Господня, Духът Господен, Който се дава за твоето спасение.“ Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали. Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от находящите се в заседателния салон при отслужването на Господнята вечеря плодове — сухо и тазгодишно грозде, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др. — закусихме, а като престана дъждът към 9-10 часа, всички се отправихме в другата къща на вечеря, при все че като нощно време, па и кално, доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи. Тъкмо що започнахме да вечеряме, нов дъжд почна. Към 11-12 часа през нощта на групи се разотидохме, кой пеша, кой с кола. А времето следваше да бъде начумерено — да е облачно и да превалява.
към текста >>

22. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

А тия страдания са чашата, която, понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва, че страданията чрез търпението, т.е.
Външният кръг в картината представлява светът, опитност, земното училище с всичките негови занятия. Ножът, обаче, показва силата. Значи, силата ви трябва да бъде или във вашите мускули или във вашия ум, или в сърцето. Без тази сила нищо не можете да направите. След като имате тази сила, като живеете и работите с хората, то ще правите погрешки, за които погрешки ще ви сполетят нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията. А тия страдания са чашата, която, понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва, че страданията чрез търпението, т.е. чрез претърпяването на страданията животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод. От книгата пък, която виждаме разтворена по-нататък, ще научим защо страдаме. Тогава ще отидем при светилника, то чрез неговата светлина да можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората, а тогава вече ще отидем при закона за правдата, при скиптъра, когато не бива да отстъпваме. Минем ли скиптъра, връщаме се пак при ножа, т.е., при своята сила, която сега ще влезе в твоето сърце и ще отидеш при добродетелта.
към текста >>

А тия страдания са чашата, която, понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва, че страданията чрез търпението, т.е.
Външният кръг в картината представлява светът, опитност, земното училище с всичките негови занятия. Ножът, обаче, показва силата. Значи, силата ви трябва да бъде или във вашите мускули или във вашия ум, или в сърцето. Без тази сила нищо не можете да направите. След като имате тази сила, като живеете и работите с хората, то ще правите погрешки, за които погрешки ще ви сполетят нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията. А тия страдания са чашата, която, понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва, че страданията чрез търпението, т.е. чрез претърпяването на страданията животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод. От книгата пък, която виждаме разтворена по-нататък, ще научим защо страдаме. Тогава ще отидем при светилника, то чрез неговата светлина да можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората, а тогава вече ще отидем при закона за правдата, при скиптъра, когато не бива да отстъпваме. Минем ли скиптъра, връщаме се пак при ножа, т.е., при своята сила, която сега ще влезе в твоето сърце и ще отидеш при добродетелта.
към текста >>

23. Учителя раздава на участниците в събора изображения на Пентаграма

А тия страдания са чашата, която, понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва, че страданията чрез търпението, т.е.
Външният кръг в картината представлява светът, опитност, земното училище с всичките негови занятия. Ножът, обаче, показва силата. Значи, силата ви трябва да бъде или във вашите мускули или във вашия ум, или в сърцето. Без тази сила нищо не можете да направите. След като имате тази сила, като живеете и работите с хората, то ще правите погрешки, за които погрешки ще ви сполетят нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията. А тия страдания са чашата, която, понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва, че страданията чрез търпението, т.е. чрез претърпяването на страданията животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод. От книгата пък, която виждаме разтворена по-нататък, ще научим защо страдаме. Тогава ще отидем при светилника, то чрез неговата светлина да можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората, а тогава вече ще отидем при закона за правдата, при скиптъра, когато не бива да отстъпваме. Минем ли скиптъра, връщаме се пак при ножа, т.е., при своята сила, която сега ще влезе в твоето сърце и ще отидеш при добродетелта.
към текста >>

А тия страдания са чашата, която, понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва, че страданията чрез търпението, т.е.
Външният кръг в картината представлява светът, опитност, земното училище с всичките негови занятия. Ножът, обаче, показва силата. Значи, силата ви трябва да бъде или във вашите мускули или във вашия ум, или в сърцето. Без тази сила нищо не можете да направите. След като имате тази сила, като живеете и работите с хората, то ще правите погрешки, за които погрешки ще ви сполетят нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията. А тия страдания са чашата, която, понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва, че страданията чрез търпението, т.е. чрез претърпяването на страданията животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод. От книгата пък, която виждаме разтворена по-нататък, ще научим защо страдаме. Тогава ще отидем при светилника, то чрез неговата светлина да можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората, а тогава вече ще отидем при закона за правдата, при скиптъра, когато не бива да отстъпваме. Минем ли скиптъра, връщаме се пак при ножа, т.е., при своята сила, която сега ще влезе в твоето сърце и ще отидеш при добродетелта.
към текста >>

24. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 19 август

А когато вие пиете с една чаша, то е, защото трябва да принесете плод.
Едно важно условие е чистотата и ако сме чисти във всяко отношение, ние ще се ползуваме и тогава именно ще знаем, че сме турили истинската основа на нашия живот. За да имаме добро знание, ние трябва да бъдем добри. А нашият ум — това е един инструмент, който можем всякъде да го турим, докато, ако той не съществува, тялото не може да се удовлетвори. Всичките сили се групират около ума ни и всичките зародиши около сърцето започват да растат. Сърцето, то е Божествената градина, а чашите, които виждате, са цветове. А когато вие пиете с една чаша, то е, защото трябва да принесете плод. Нашата душа, то е Божественият храм, то е вселената — и единична, и колективна — цялата вселена е една жива душа. Сърцето, това е основата, върху която всичките зародиши виреят. Духът, това е настойникът, който Господ е положил да управлява — управител. Така просто като разбираме нещата, ще вървим по един естествен път и развитие, но сега на всички ни трябва да сме смирени, защото смирението е, което подига. Някои приятели искат да присъствуват на нашите събрания.
към текста >>

25. Учителя - Слово за 1913 година, София

Той не й отговорил нищо, а взел, че излял една чаша нектар, след което й казал да го събере, ако може.
Оженил се. Но и жена му го намразила заради неговата особеност. Неговата постоянна мълчаливост и начумереност не й се понравили и работата дошла дотам, че те трябвало да се разделят, защото тя търсила и искала живот с разположение, с веселост. Той най-сетне й позволил да се омъжи за другиго и тя вземала един търговец, с когото заживяла.Обаче по едно време Китай се вижда в тясно и китайските първенци потърсили Леоянка за съвет, чрез който той се подигнал много и станал всеизвестен. Бившата негова жена отива при него и го помолила да забрави миналото и да приеме да заживеят заедно. Той не й отговорил нищо, а взел, че излял една чаша нектар, след което й казал да го събере, ако може. Разбира се, че тя не могла да стори това.Така и Христос, като дойде, ще ви каже да съберете този изсипан нектар, но не ще можете да го съберете.И аз трябваше да ви оставя сами да разрешите този ребус. Но разясних ви го, защото желая доброто на вашите души и защото виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са към света, също както на бивола окото е все в просото. Внимавайте, прочее, за да опазите вашите души и да ви помогне Христос. Изгревът - Том 11 Слово на УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ за 1913 година
към текста >>

26. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

Ще вземате по една винена чаша сутрин, по обед и вечер на гладно сърдце.
Ще вземате на гладно сърдце. Ако водата изври много, ще доливате, тъй щото да остане до половин кило. Кат се свърши, ще си сварите пак по същия начин. Цветът, който се получи, ще бие на портокален. При другото ще си наберете копривени корени, ще ги измиете добре и от тях по същия начин ще си варите. Ще вземате по една винена чаша сутрин, по обед и вечер на гладно сърдце. Това ще правите през ден. Когато употребявате първата течност, втората нема да вземате. Трето, трябва да дишате дълбоко и да задържате въздуха в дробовете си по-длъжко. След като поемете въздуха, започнете да четете мислено до 32 и тогава го изпущайте навън. От 32 увеличете четението до 64, и даже до 100.
към текста >>

27. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

А вие гледайте водата, която ви се дава, а не се взирайте в чашата.
Това е закон, който ви говоря. Тия думи не са мои, но са Христови. И ако слушате Христа, вие ще имате бъдеще.Аз ви проповядвам един Христос, Който е между вас, слушате гласа Му, но не Го виждате. И аз искам както желязото да се познаете, че сте били с Христа. Все-таки Божествената вода трябва да премине през една чешма и безразлично е дали тя е голяма или малка. А вие гледайте водата, която ви се дава, а не се взирайте в чашата. Нека излезе някой да каже, че съм покварил неговото сърце и неговия ум, и аз съм готов десетократно да заплатя разноските. Това е учението Христово. Времената са толкова назрели, щото Христос ще ви се яви, но вас как ще намери? Между вас не може да има противоречие, каквото и да говорят свещениците и владиците, стига те да говорят истината. Една планина може да гледаш от различни страни и може да имаш разни възгледи за нея.
към текста >>

28. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август

Имате още и други 10 емблеми: чаша, книга, светилник и пр., и 3 букви, обърнати с ъглите нагоре, нещо, което е признак, че действително сте в 13-а сфера, а то значи, че сме в ада.
Ако не грешите, в тия зърна е складирана известна сила и енергия, която може да влезе във вас. Ще ги пазите добре: гледайте да не пропаднат някъде, да ги изядат мишки или друго.Тук г-н Дънов веднага мина да разяснява Пентаграма и между друготоказа:- Забележете Пентаграма. Има ключове и змии - там са лошите духове, адът. Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате; също както ако се прекъсне коренът на дървото, за да няма съобщения за храна. Така са нашите мисли и желания. Имате още и други 10 емблеми: чаша, книга, светилник и пр., и 3 букви, обърнати с ъглите нагоре, нещо, което е признак, че действително сте в 13-а сфера, а то значи, че сме в ада. Появяването на тази емблема, пентаграма, ни показва, че времената са дошли; и най-първо Този (сочи образа на Христа), Когото зидарите отхвърлиха, застава на ъгъла.По-нататък се дадоха разяснения по всички почти пунктове на Пентаграма, но аз не успях удачно да ги схвана, понеже минаха набърже.-Тази емблема изобщо се състои от вибрации, които, ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имат желания ефект, когато, напротив, ако вибрациите се възприемат както следва, словото тогава е мощно и силно и ще дойдете в съприкосновение с всичките висши светове, та да можете да работите във външния свят. Особено буквата „Ж" в пентаграма с живота си трябва да се измени, понеже тъй както е сега, показва, че настоящото положение на църквата трябва да се измени - в смисъл тази буква „Ж" да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа. И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможност да ги възприемате, та да ви даде по-висши знания за Божествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят.Ако вие не усвоите тази материя, която ви се даде тази година, всичко друго, което ви се каже, то ще бъде ([те]ма инкогнита). Трябва да знаете, че вие имате първата стъпка, защото тази година е първата година от настъпващата нова епоха от развитието на човечеството.
към текста >>

29. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Ние сме в света да понамалим горчивината на тая чаша, но не и да я отменим.
Цялата Църква по света ще мине под огън. С огън ще се очисти всичко. Христос иде да съди света и е започнал вече своята призивна работа. Който мисли отсега нататък да живее по старому, много се лъже. Това поколение ще види страшни работи. Ние сме в света да понамалим горчивината на тая чаша, но не и да я отменим. Да дадем утеха на страдующите, които могат да възприемат учението на Божествената Любов. Какво мисли светът, ние знаем много добре. И няма оръжие, което да успее против Царството Божие. Мъртвите почват вече да се събуждат и ще се събудят едни в Новия живот, като пеперудите, други в стария, като гъсениците да си лазят, не ги смущавайте. Тям предстои дълъг път още да извървят.
към текста >>

30. Димитър Голов завършва земния си път.

Тогава изведнъж се хваща за сърцето и се обърнал към дъщеря си с думите: „Миче, дай ми чаша вода, за да взема лекарството си.“ И след тези думи издъхва.
Вечерята приключва добре с вегетарианско меню, тъй като Голов е вегетарианец и въздържател от алкохол. Изпраща и последните си гости и при входа на дома си се обръща към жена си: „Сузано, виж колко много ни обича Господ, колко много гости имахме и колко бяхме щастливи всички събрани заедно с децата ни! Пък и Богомил го пуснаха от Военното училище, за да е при нас тази вечер. Аглика и Марийка и те са при нас.“ След това дава на сина си няколко банкноти с думите :“Пиши, да не се тревожи майка ти! “ Става от масата, взел си библията и се отправя към спалнята си, тъй като винаги четял от нея. Тогава изведнъж се хваща за сърцето и се обърнал към дъщеря си с думите: „Миче, дай ми чаша вода, за да взема лекарството си.“ И след тези думи издъхва. Той боледувал от ангина пекторис (стенокардия). Свещениците не искали да го опеят заради това, че го смятат за сектант, но владиците ги заставят. Голов е обичан, уважаван и ценен от много хора. Така голяма погребална процесия преминава по ул. „Витошка“ за опелото в църквата „Св. Седмочисленици“.
към текста >>

31. Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'

Христос казва първо ако може да отмине чашата, но към края казва: Сега познах, че всичко от тебе ми е дадено.
Тогава ми казват тъй: Ако ти не ги научиш на истинския метод, ще бъдеш хремав. Съединих се с вашите вибрации и те са низки и затуй имам хрема. За 5 минути аз мога да я премахна, като скъсам връзките си с вас. Но време е за нас, можем да минем вече към вечното – да познаем Бога. Някои ще кажат: Не го ли познаваме. Христос казва първо ако може да отмине чашата, но към края казва: Сега познах, че всичко от тебе ми е дадено. Но към края го казва. Като опитаме нещата, ще познаем и тази опитност. Трябва да познаем, че всичко от Бога ни е дадено. Сега избирате ли петък? Четвъртък да остане.
към текста >>

32. Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение

Поднасяше всекиму по чаша гореща вода с по 2 бучки захар за два лева, като ласкаво напомняше на притежателите на по-големите чашки, че трябва да платят по 4 лв.
Чуди ни се той, пък и селяните дошли да видят това чудо: сватбари не са, а пеят, вино не пият и месо не ядат, а весели, весели! Чудят се и се маят на децата припнали с нас, губят ум и свяст и по тия беззъби бабички и дядовци юрнали се по планината.Кръчмарят, види се, чакаше по-други гости. Хе, там, върху ракиения тезгях е опечено вече благовещенско прасенце. А до него нарязани на дребно търкалца туршиени краставички. Но волю-неволю услужи и нам. Поднасяше всекиму по чаша гореща вода с по 2 бучки захар за два лева, като ласкаво напомняше на притежателите на по-големите чашки, че трябва да платят по 4 лв. Усмивката не слизаше от широкото му червендалесто лице, като често изказваше идеалистичен лозунг: „Ех, то само за пари не се живее.” Често ни подканяше да му пеем, че много обичал такива песни (за слънцето, за теменужката, за горските славейчета, за бистрата водица, за Братство Единство).Кънти кръчмата от дружните ни песни, крият се в миши дупки пиянските зли духове.Поемаме нагоре. Лицето на планината се поразведрило малко. През раздигнатите мъгли и облаци се мярна далечна приветствена небесна усмивка. Като че ли се извиняваше: „Ах, вие ли сте, песнопойци, елате, елате...! ”Небето преби дъжда в снежец, падащ на големи пухкави валма.
към текста >>

33. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Той не е чувал още и не знае за зак кармата. (17)ЧАША
Значи, силата ви трябва да бъде или във вашите мускули, или във вашия ум, или в сърцето. Без тази сила нищо не можете да направите. След ката имате тази сила, като живеете и работите с хората, тоще правите погрешки, за които погрешки ще ви сполетяват нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията. (2, 198) Човек е още млада и неопитна душа и си служи с насилието, с неправдата, без да мисли за последствията. Той не е чувал още и не знае за зак кармата. (17)ЧАША В света, обаче, съществува закон, наречен Законът на кармата, който връща на всеки това, което той е сторил на другите — било добро или зло. И когато някой забогатее с пари, знание или власт и започне да угнетява другите за своя полза, т. е. когато е взел сабята в ръцете си и сече с нея наляво и надясно, след известно време той ще се намери на мястото на угнетените и ще изпита на себе си онова, което той е сторил на другите. Той ще пати за стореното не един, а три пъти повече. Това второ състояние, втората криза, която трябва да изживее, е изразена в Пентаграма със символа на чашата.
към текста >>

Това второ състояние, втората криза, която трябва да изживее, е изразена в Пентаграма със символа на чашата.
Той не е чувал още и не знае за зак кармата. (17)ЧАША В света, обаче, съществува закон, наречен Законът на кармата, който връща на всеки това, което той е сторил на другите — било добро или зло. И когато някой забогатее с пари, знание или власт и започне да угнетява другите за своя полза, т. е. когато е взел сабята в ръцете си и сече с нея наляво и надясно, след известно време той ще се намери на мястото на угнетените и ще изпита на себе си онова, което той е сторил на другите. Той ще пати за стореното не един, а три пъти повече. Това второ състояние, втората криза, която трябва да изживее, е изразена в Пентаграма със символа на чашата. Той изпива до дъно горчивата чаша, в която са събрани всичките страдания, причинени от него на другите и то в четворен размер. (1) Страданията показват, че човек е сгрешил, че се е отклонил от Божествения път, че трябва да ги понесе както трябва и да си плати. (13, 297) Страданието е метод за пробуждане на човешката душа. Чрез страданието човек започва да разбира, че насилието, неправдата не е метод, с който трябва да служи.
към текста >>

Той изпива до дъно горчивата чаша, в която са събрани всичките страдания, причинени от него на другите и то в четворен размер. (1)
В света, обаче, съществува закон, наречен Законът на кармата, който връща на всеки това, което той е сторил на другите — било добро или зло. И когато някой забогатее с пари, знание или власт и започне да угнетява другите за своя полза, т. е. когато е взел сабята в ръцете си и сече с нея наляво и надясно, след известно време той ще се намери на мястото на угнетените и ще изпита на себе си онова, което той е сторил на другите. Той ще пати за стореното не един, а три пъти повече. Това второ състояние, втората криза, която трябва да изживее, е изразена в Пентаграма със символа на чашата. Той изпива до дъно горчивата чаша, в която са събрани всичките страдания, причинени от него на другите и то в четворен размер. (1) Страданията показват, че човек е сгрешил, че се е отклонил от Божествения път, че трябва да ги понесе както трябва и да си плати. (13, 297) Страданието е метод за пробуждане на човешката душа. Чрез страданието човек започва да разбира, че насилието, неправдата не е метод, с който трябва да служи. Страданието има и второ значение: има окултен закон, че страданието се преврьща в любов.
към текста >>

А тия страдания са чашата, която понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва че [със] страданията чрез търпението, т. е.
А това става чрез страданията. Затова има закон: винаги раждането на една нова идея в човека се предшества от страдания. Значи, третото значение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждане на новите идеи в човека. Обаче, в бъдеще той ще възприема новите идеи, без да преминава през страданието, понеже ще има префинен организъм. Затова Учителя нарича страданието: „Бич в повдигнатата ръка на Бога". (17) А тия страдания са чашата, която понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва че [със] страданията чрез търпението, т. е. чрез претърпяването на страданията, животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод. (2, 198)КНИГА От книгата пък, която виждаме разтворена по-нататък ще научим защо страдаме. (2, 198) [У човека], подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва една промяна, едно подобрение.
към текста >>

34. Учителя е поканен от Архимандрит Евтимий на диспут в салона на читалище 'Надежда', Търново

Но не се мина много време и този владика, проповедник на „евангелската любов", с чаша шампанско вино в ръка си замина за другия свят.
Сега приказките нямат стойност, а делата. Г-н Дънов ви каза, че неговото учение не е учение на диспути, а на опита. Той ви попита: „Защо 2000 години досега това учение не е приложено? " А вие отговорихте на 27т.м., че не можело изведнъж, а постепенно. Търновският владика Йосиф, възползван от положението си на началник на военното духовенство при Главната квартира през Първата световна война, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство. Но не се мина много време и този владика, проповедник на „евангелската любов", с чаша шампанско вино в ръка си замина за другия свят. Неотдавна той беше последван и от един друг гонител – синодалния чиновник Ласков, който тоже се беше запретнал със синодалните фондове да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледствуваше около Събора на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания. Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) 1922_10 Имало ли е диспут в читалище „Надежда" СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год. Ето една постъпка на духовенството, в лицето на своите владици и попове, през време на събора на Бялото Братство в град Търново — 1922 година, описан от Георги Попов, наш брат от град Пловдив:
към текста >>

35. „Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък

Но не се мина много време и този владика, проповедник на „евангелската любов", с чаша шампанско вино в ръка си замина за другия свят.
Сега приказките нямат стойност, а делата. Г-н Дънов ви каза, че неговото учение не е учение на диспути, а на опита. Той ви попита: „Защо 2000 години досега това учение не е приложено? " А вие отговорихте на 27т.м., че не можело изведнъж, а постепенно. Търновският владика Йосиф, възползван от положението си на началник на военното духовенство при Главната квартира през Първата световна война, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство. Но не се мина много време и този владика, проповедник на „евангелската любов", с чаша шампанско вино в ръка си замина за другия свят. Неотдавна той беше последван и от един друг гонител – синодалния чиновник Ласков, който тоже се беше запретнал със синодалните фондове да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледствуваше около Събора на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания. Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) 1922_10 Имало ли е диспут в читалище „Надежда"
към текста >>

36. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици (до Резньовете)

После поднасяме чашки под чучура на големия чайник, пущаме захар и резенче лимон в чашата и - почва едно от най-приятното действие на планината.
Как блестят мириадите [мириади - десетки хиляди] брилянти по нея! Въздухът е мек, напоен с топли лъчи. Движим се бодро и леко.Стигаме равна поляна от дето се вижда цялата Софийска долина и отсреща огромния гръбнак на Стара планина.Доброволци момци вече са ни изпреварили и наклали буен огън. Там вече врят големите ни бакърени чайници - готова вода за ароматичен чай.Пристигаме пламнали от топлите слънчеви лъчи. Вадим чисти дрехи за преобличане, тичаме по шубраките - първо потните дрехи да снемем. После поднасяме чашки под чучура на големия чайник, пущаме захар и резенче лимон в чашата и - почва едно от най-приятното действие на планината. След първата чашка следва втора, трета - дордето се изстиска целия лимон в добре подзахарения ароматичен чай.После развързваме раниците; тогава започва истинската закуска. Ето го надутичко бяло самунче, ето ги лъскавите маслинки, бялата ряпа, крехкия праз, орехите, халвата, ябълките, зимовките круши. Колко хубаво! Навярно бяхме много гладни, защото подир един час от тия земни блага не остана ни помен.Заваля дребен скреж и с малки звездички наръси косите ни. За миг небето се помрачи, но после пак бърже се разясни.Тръгваме отново.
към текста >>

37. Бесед 'Здравият ум', изнесена от Учителя на екскурзията до Чернни връх

Той дрънка за една чаша бира и чака десет минути, а за семенцето му трябват пет минути само, а за ядене той намира много повече време, а за семенцето не намира пет минути.
Ще кажете: "Аз не мога", то е най-малкото. Истината иска много малко, но да го направиш много хубаво. Питам: През вашия живот от сто години се изисква всяка година само едно семенце да посадите. Пет минути няма ли да намерите в годината? Ако каже някой, че една година като живее, един човек не намерил пет минути да посади едно семенце, то е една квадратна лъжа. Той дрънка за една чаша бира и чака десет минути, а за семенцето му трябват пет минути само, а за ядене той намира много повече време, а за семенцето не намира пет минути. Сега вие, като не посадите вашето семе, искате да посадите чуждите семена. Не се бъркайте в чуждите семена. Това е истината. Това е една силна мисъл. Няма подобна беседа на "Истината" в цялата литература.
към текста >>

38. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември

При ядене американецът най-напред яде супа, после горещо месо, след това картофи, след това чаша ледено кафе.
Американците на 55 години остаряват. Гърдите им са хлътнали навътре. Те сега се борят против този недъг в училището, в гимназиите. Стараят се да правят дихателни упражнения, физически упражнения, за да обновят своята дихателна система, Американците, които са един културен народ, се хранят много нехигиенично. Няма друг народ, който да се храни по- нехигиенично от тях. При ядене американецът най-напред яде супа, после горещо месо, след това картофи, след това чаша ледено кафе. На пикник, вечеринка ще пият кафе, след това чай, после ледено. При такава диета какво здраве може да има? На всички стомасите са развалени. Аз им казвам: Вие сте много некултурни, вие не знаете да ядете. Българите в това отношение са много по-културни в яденето си.
към текста >>

39. Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка

С три чаши вода: потопих ръката си в първата чаша и казах на ума си: да мисля положително и с чистота във всички отношения, без никакво съмнение и колебание, и изпих водата.
Аз толкоз пъти ви казах да не говорите за другите, че вие така ме обиждате. Това са души на Бога, аз ги обичам, а вие говорите лошо за тях. С. казва на себе си: Дълбоко разбрах, не бива да говорим за никого лошо, това обижда У. 10. III. 1934 Опит с вода. С три чаши вода: потопих ръката си в първата чаша и казах на ума си: да мисля положително и с чистота във всички отношения, без никакво съмнение и колебание, и изпих водата. Опит с втората чаша: потопявам ръката в нея и мисля: да любя всички, да имам свещен трепет към всички, при среща и виждане да имам любов и радост в сърцето си. Третата чаша: Мисля да работя всичко с любов и радост. Любовта да ме въодушевлява при работа. Подвижност и бързо пипане при работа. 18. XII. 1941
към текста >>

Опит с втората чаша: потопявам ръката в нея и мисля: да любя всички, да имам свещен трепет към всички, при среща и виждане да имам любов и радост в сърцето си.
Това са души на Бога, аз ги обичам, а вие говорите лошо за тях. С. казва на себе си: Дълбоко разбрах, не бива да говорим за никого лошо, това обижда У. 10. III. 1934 Опит с вода. С три чаши вода: потопих ръката си в първата чаша и казах на ума си: да мисля положително и с чистота във всички отношения, без никакво съмнение и колебание, и изпих водата. Опит с втората чаша: потопявам ръката в нея и мисля: да любя всички, да имам свещен трепет към всички, при среща и виждане да имам любов и радост в сърцето си. Третата чаша: Мисля да работя всичко с любов и радост. Любовта да ме въодушевлява при работа. Подвижност и бързо пипане при работа. 18. XII. 1941 У. ми каза: Твърда ще бъдеш като земята, подвижна като водата, бърза като въздуха и лъчезарна като светлината.
към текста >>

Третата чаша: Мисля да работя всичко с любов и радост.
С. казва на себе си: Дълбоко разбрах, не бива да говорим за никого лошо, това обижда У. 10. III. 1934 Опит с вода. С три чаши вода: потопих ръката си в първата чаша и казах на ума си: да мисля положително и с чистота във всички отношения, без никакво съмнение и колебание, и изпих водата. Опит с втората чаша: потопявам ръката в нея и мисля: да любя всички, да имам свещен трепет към всички, при среща и виждане да имам любов и радост в сърцето си. Третата чаша: Мисля да работя всичко с любов и радост. Любовта да ме въодушевлява при работа. Подвижност и бързо пипане при работа. 18. XII. 1941 У. ми каза: Твърда ще бъдеш като земята, подвижна като водата, бърза като въздуха и лъчезарна като светлината. Всеки, който обръща поглед навътре към истинското себе наблиза в един мисловен свят, извор на едно дълбоко знание.
към текста >>

40. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък

Щастлива поемам празната чаша.
Навярно - с голямата група.Изведнъж ставам и с пълната си чашка право при Учителя. Той поема моята новичка синя емайлирана чашка с гравираните алени и жълти цветица. Той пие от нея; неговите побелели устни се освежават; какжадно пие! А той е тъй приятен този горещ чай с много лимон и много захар -само, който е морен на планината знае какво значи това. Моята жажда мина; мина и умората ми. Щастлива поемам празната чаша. Учителят става, отива към огнището; там ни посрещат с 5-6 дула димящи чайници, но Учителя каза: „Аз пих! ” Радвам се, радвам се, Той каза: „Аз пих! ”Сега, почивайки си у дома, записвам тази прясна случка от близките дни, а ще запиша още една и тогава чак ще сложа глава на възглавницата.Ето и другото: Из долините на живота, много скърб; ще ти изтекат очите от сълзи, ако речеш да се вайкаш за всичко. Лесно ли се взима гимназиално образование и то с голи работни ръце... Лесно ли? Има сълзи и сълзи.
към текста >>

41. Учителя дава песента 'Давай, давай' - гр.София

1. Пълната чаша15 май 1942 г., Младежки Окултен Клас, София
Когато си болен като изпееш тази песен и хремата и треската, всичко си отива. Песента “Давай, давай" тя дава навън, и всичко дава. Божественият свят е даване. Какво велико даване има в Бога.” За тази песен може да се прочете в: 1. Пълната чаша15 май 1942 г., Младежки Окултен Клас, София 2. Право разбиране5 януари 1927 г., Общ Окултен Клас, София 3. Господи, отвори ми ти устата, да говоря за живота 4. Махар Бену Аба12 декември 1941., Младежки Окултен Клас, София 5. Песента "Фир-Фюр-Фен" е за ума. "Махар-Бену" е за сърцето.
към текста >>

Пълната чаша
"Махар-Бену" е за сърцето. "Давай- давай" е за тялото. Здравето се възстановява чрез човешката мисъл, а се поддържа чрез човешките чувства. (От МУЗИКА Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1) Прикачени миниатюри Пълната чаша Отче наш. „Давай, давай“. Едно обикновено даване. Как бихте изпяли баса? Той е плод.
към текста >>

От Пълната чаша15 май 1942 г., Младежки Окултен Клас, София
Постепенно топлината се намалява и надвечер ще имате хладина. Сутрин имате хладина и вечер чувствувате топлина (Фиг. 1). Тя е излязла от AB и BC. Топлината я чувствувате посред нощ. ______________________ От Пълната чаша15 май 1942 г., Младежки Окултен Клас, София Право разбиране (Общ Окултен Клас, 05.01.1927 Сряда, София) “Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! ” Размишление.
към текста >>

42. Учителя е на екскурзия на Витоша - Ел Шадай. Благовещение

После се отрязва дебело резанче лимон, постисва се с два пръста над чашата и се пуща в нея.
Преобличаме се как да е с по-сухи дрехи и се приближаваме до скъпото огнище, цяло обкичено с чайници, гюмчета, кани, джезвета. Почва щедрата гощавка. Налята е горещата вода в бялото емайлирано канче. Спуща се в него чайната лъжичка, що след малко оцветява водата и я прави ароматична. Слагат се вътре няколко бучки захар, що завчас се стопява. После се отрязва дебело резанче лимон, постисва се с два пръста над чашата и се пуща в нея. След това с малка лъжичка, глътка по глътка утоляваш жаждата си с най-приятното питие на земята. После още една чаша, още една, докато жаждата отмине. След уталожаването на жаждата идва гладът. Изваждаш бялата питичка, ето го сиренцето и крехкия като ябълка праз. Колко е вкусен сега той, придружен с маслинки!
към текста >>

После още една чаша, още една, докато жаждата отмине.
Налята е горещата вода в бялото емайлирано канче. Спуща се в него чайната лъжичка, що след малко оцветява водата и я прави ароматична. Слагат се вътре няколко бучки захар, що завчас се стопява. После се отрязва дебело резанче лимон, постисва се с два пръста над чашата и се пуща в нея. След това с малка лъжичка, глътка по глътка утоляваш жаждата си с най-приятното питие на земята. После още една чаша, още една, докато жаждата отмине. След уталожаването на жаждата идва гладът. Изваждаш бялата питичка, ето го сиренцето и крехкия като ябълка праз. Колко е вкусен сега той, придружен с маслинки! Всичко е сладко тука. Някои са донесли и стегнати сърмички със сухо грозде.
към текста >>

43. Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София

Цанев: Давате ни, Учителю, по лъжичка, повече ни дайте и ще тръгне.Учителят: Който дава по лъжичка ще даде и лъжицата и чашата.
Брат Гарвалов идва една вечер и ми казва: „Два удара има вече майка мй, отворете й път да си замине". Ами, че това е най-лесното. Мерки трябва да се вземат, да не се докарва до болезнено състояние, то да се предотврати. Едно условие е - след слънце да не ядете, но и да не се съблазните. Преди слънце се нахранете малко и леко, та да не се въртите през нощта.Брат Д. Цанев: Давате ни, Учителю, по лъжичка, повече ни дайте и ще тръгне.Учителят: Който дава по лъжичка ще даде и лъжицата и чашата. Всичко ще дойде от Духовния свят, но вътрешното съзнание да дойде - един подтик да дойде. Без учител нищо не може да се направи. Или родител, или водач, все трябва да има подтик. И в света като има една натегнатост по отношение към нас, та като се яви наблягание, вземат от топлината на обществото ни. Пишат вестниците - това не трябва да ни интересува.
към текста >>

44. Разговор на Учителя с ръководителите - 26 април. София

След изтриванието пак една чаша топла вода с 10-на капки лимонов сок, той действува за стомаха добре.Закона е там: Всяко усилие, което човек направи за едно упражнение, все принася известни резултати, а в начало и да има грешка, все ще се научи да го прави правилно.
Начало четвъртък 28-ми того. След банята ще изпиете гореща вода 2-3 чаши. Вън от банята, която така ще правите, ще пиете 2-3 или повече чаши чиста топла вода, сутрин и вечер, сряда и петък, да се предизвика изкуствено изпотявание. Ще вземете чиста вода. След изпотяванието пак хубаво изтриване със суха кърпа и преобличание. След изтриванието пак една чаша топла вода с 10-на капки лимонов сок, той действува за стомаха добре.Закона е там: Всяко усилие, което човек направи за едно упражнение, все принася известни резултати, а в начало и да има грешка, все ще се научи да го прави правилно. При тия бани не ви са потребни публични бани, освен в някои и то крайни случаи. Ако отидете в минерални бани, трябва да сте пръв от влезлите за къпание - много рано трябва да отидете. Ако може да намерите някъде из гората чист топъл извор, гдето никой не отива, използувайте го. Англичаните и американците са разрешили тоя въпрос много хубаво - имат си своя баня. Може всеки от вас да си направи ограда, параван с бяло платно и там да си направи банята.
към текста >>

45. Разговор на Учителя с ръководителите преди започването на събора. Протокол

Научили сме се да пием водата с чаша, но в гората като попаднеш, употребяваш Божествената чаша - ръката.
Бъдете примирителни или със своята мисъл, или физически, но главно с мисълта си действувайте, за да престанат караниците. Някои казват, че сме ослабнали. Не сме ослабнали. Водата си тече, но макар, че енергията може да бъде по-слаба. Този събор, каквито въпроси се повдигнат, ще се разрешат - трябва ни нов метод за прилагане. Научили сме се да пием водата с чаша, но в гората като попаднеш, употребяваш Божествената чаша - ръката. Но тя събира малко. Господ казва: Много пъти ще вземеш по малко в шепата си, но опасност няма да има от простудяване и задавяне.Трябва да се научим правилно и Божествено да работим.Оставете мъртвите - с тях да се занимават мъртвите. Казано е в Евангелието да посрещаме живите, но не е казано да изпращаме мъртвите, с тях банкерите да се занимават - те погребват мъртвите. Бедните материално са богати духовно - те посрещат живите.Брат Начо Петров - прочете от Евангелието /по жребие/ следните стихове:1. Евангелие от Матея -12:12
към текста >>

46. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

За тях беше нужно, първо отмора на закрито, пък и някоя чаша чай или гореща вода.
Този брат - един гигант, висок, два метра и нещо, с големи ръце и крака, каквито никой друг нямаше, беше станал между другото причина за създаването на много комични истории, които на друго място ще опиша. Милият и симпатичен брат Гради, с едно присъщо само на големите майстори темпо, пристъпяше към своите задължения като строител за нуждите на Рилския бивак. Особено много допринесе и добре се прояви той, при строежа на нашия заслон кухня, който беше крайно необходим. В дъжд, мъгла, вятър, пек, трябваше някъде на закрито да се приготви храната за тия няколкостотин души, които вече бяха в лагера. Пък и много пъти пристигаха братя и сестри при дъждовно, ветровито и мъгливо време. За тях беше нужно, първо отмора на закрито, пък и някоя чаша чай или гореща вода. Случваше се и конете с багажите и продуктите да пристигнат в такова време. Проектът за заслона беше готов и работата по него започна. С камъни, каквито имаше наоколо в изобилие, под ръководството на Гради и други опитни в строителството братя, зидовете само за няколко дни бяха готови. Всички останали братя и сестри помагаха във второстепенните работи. Учителя, както навсякъде, където се правеше нещо за подобряване живота ни на Рила, така и тук неотлъчно присъстваше и умело, някак негласно, даваше напътствия в изпълнение на поставената задача.
към текста >>

Първи път наливам водата, втори път както отида вече една чаша гореща вода изпивам, трети път, четвърти път, и така 10 чаши вода изпивам.
Надка; Чист зехтин да пия и топли картофи да ям. Отивах на Дианабад, две стомнички ми даде, също дебело палто през юли месец, да мога да се изпотявам. Като се върна - една тенджера с вода, излея там стомничките, пак се върна. Туй юли месец и Учителят ми даде едно дебело вехто палто, негово, обличам го и отивам. Десет пъти ще отида и ще се върна. Първи път наливам водата, втори път както отида вече една чаша гореща вода изпивам, трети път, четвърти път, и така 10 чаши вода изпивам. Един ден четоха в салона, че на еди-коя дата Учителят ще изведе учениците на Рила, на лагер. Аз там бях в Салона, че е хубаво. Говорят, че такъв екип трябва, това трябва и за първи път тогава ни води, аз си мълчах. Въобще не помислих даже че аз може да отида. И брат Бертоли, правят чешмата тогава, Борис Николов е в Тополица и правят чешмата и Учителят праща Бертоли да види как върви постройката и казва: „Ще кажеш на брат Куртев да прати това, това, това на Надежда.
към текста >>

47. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари

Току пристигнала, мила ръка ми подава вече голяма чаша руски чай с много захар и лимон.
Едвам се измъквам. По храстите съхнещи дрехи. Около Учителя като бисерен гердан братя и сестри. Бяло, всичко бяло! И земя, и небе, и люде, всичко, сякаш се разтапя в сребро. Току пристигнала, мила ръка ми подава вече голяма чаша руски чай с много захар и лимон. Това е божествена амброзия тук.Едвам отпочинала - гимнастика. Някой ни брои - 145 души. Почваме.1) Лявата ръка на гърдите, десният крак пред левия.2) Дясната ръка на гърдите. Лявата се изправя и левият крак идва пред десния. Така около 10 минути.
към текста >>

48. Група от Братството, без Учителя - екскурзия на Витоша. Свети Дух, 1 юни

С остро ножче си режа голямо търкало лимон, стисвам го с пръсти и го спущам в чашата си.
Вадя из раницата си сухи дрехи и съвсем тънка роклица. Колко е хубаво! Така загърната с пелерината седя на припек и до мене някой остави пълен чайник вряла вода. Пия, пия. Около мене лимон, едра захар, чайна лъжичка, пълна с руски чай, кашкавал, хлебец. С остро ножче си режа голямо търкало лимон, стисвам го с пръсти и го спущам в чашата си. Там се топят захарните квадратчета: 1, 2, 3, 4, 5... Жадна съм, тъй съм жадна! Гърлото ми лепне от сухота. Но, сега почва неговото тържество. Сега, ти, миличко мое, песнопевно гърло, ще разнесеш вредом по тялото ми живителната влага. Какво е амброзията на Олимпийските богове в сравнение с чай на планината.
към текста >>

49. Учителя и част от Братството се качват на Рила (Езерата) - лятна духовна школа (от 27 юни до 12 август).

Та тя сипа в чинийката сладко, сложи и една чаша вода в една по-голяма чиния и ме изпрати да ги поднеса на Учителя.
Има снимки на Учителя с лодката. Тъй като бях малко дете много братя и сестри ми обръщаха внимание, шегуваха се с мене и ме галеха. Веднъж Учителят беше край огнището, пък нали и нашата палатка беше наблизо, та и аз се завъртях край Него. Искаше ми се да ме запита нещо. А майка ми беше донесла едно бурканче сладка и специална чинийка за целта. Та тя сипа в чинийката сладко, сложи и една чаша вода в една по-голяма чиния и ме изпрати да ги поднеса на Учителя. Последният прие сладкото, а после говори с майка ми и запитал как съм дошла до бивака, дали на кон или съм вървяла. Майка ми казала, че съм вървяла, а Той обърнал внимание, че е добре всяка година да ме водят на Рила. После майка ми казваше, че преди да отидем на Рила съм била черна и жълта, а след това вече съм имала розови страни. Помня, че играехме с децата, от които най-добре си спомням Станка Тотева, дъщерята на бай Иван-каруцаря, с която бяхме връстници. Веднъж се бях подхлъзнаха на един камък в езерото, намокриха ми се гуменките и после трябваше да пазя палатката докато изсъхнат последните или да ходя боса, защото през деня ставаше много топло, необикновено горещо.
към текста >>

50. Разговор с Учителя за музиката, записан от Боян Боев. Изгрева - София

Изпивай сутрин, обед и вечер по една чаша вода от троскот.
Ангелите ще се радват, като садите костилките, и ще услужат на този, който им е помогнал. Сей краставици, лук, тикви, жито, ръж, ечемик, просо, дървета. Един брат попита за кашлица. Учителя каза:За кашлицата вземи троскот, вари го 15 минути и пий водата. После си мажи гърлото със зехтин и вътрешно вземай по малко зехтин. Изпивай сутрин, обед и вечер по една чаша вода от троскот. Тя е хранителна, а, от друга страна, и лечебно действува. Ще започнеш с троскота. Много го хокат, обаче той е много добър. Лекар е той. Вкус хубав има.
към текста >>

51. Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)

Предлагат му да пие гореща вода и му наливат в една чаша, а той нарежда да я дадат на майка ми Стефка тя да я изпие.
Майка ми с притворени очи вижда пред себе си как една ярка светлина, бързо се приближава към нея. В светлината тя разпознава Учителя, който върви начело на група от братя и сестри, без да си влачи краката. Идва до нея, сяда от лявата й страна и се обляга на камъка. Присъстващите започват да коментират и казват, че сигурно е ухапана от гущер или друго животно. Майка ми казва: „Учителю, видях змията с черна зигзаг линия на гърба." Учителят мълчи и нищо не продумва. Предлагат му да пие гореща вода и му наливат в една чаша, а той нарежда да я дадат на майка ми Стефка тя да я изпие. Майка ми изпива водата и вътре в стомаха й става голямо разбъркване. Учителят й казва: „Стани, иди отсреща и повърни! " Тя става и всичко, което е яла, го повръща. Учителят нарежда да й дадат още две чаши гореща вода и пак да повърне. Майка ми се връща и сяда до Учителя.
към текста >>

52. Учителя изпраща работна група от ученици за подготовка на лагера на Рила. 1 юли

Предлагат му да пие гореща вода и му наливат в една чаша, а той нарежда да я дадат на майка ми Стефка тя да я изпие.
Майка ми с притворени очи вижда пред себе си как една ярка светлина, бързо се приближава към нея. В светлината тя разпознава Учителя, който върви начело на група от братя и сестри, без да си влачи краката. Идва до нея, сяда от лявата й страна и се обляга на камъка. Присъстващите започват да коментират и казват, че сигурно е ухапана от гущер или друго животно. Майка ми казва: „Учителю, видях змията с черна зигзаг линия на гърба." Учителят мълчи и нищо не продумва. Предлагат му да пие гореща вода и му наливат в една чаша, а той нарежда да я дадат на майка ми Стефка тя да я изпие. Майка ми изпива водата и вътре в стомаха й става голямо разбъркване. Учителят й казва: „Стани, иди отсреща и повърни! " Тя става и всичко, което е яла, го повръща. Учителят нарежда да й дадат още две чаши гореща вода и пак да повърне. Майка ми се връща и сяда до Учителя.
към текста >>

53. Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли

Предлагат му да пие гореща вода и му наливат в една чаша, а той нарежда да я дадат на майка ми Стефка тя да я изпие.
Майка ми с притворени очи вижда пред себе си как една ярка светлина, бързо се приближава към нея. В светлината тя разпознава Учителя, който върви начело на група от братя и сестри, без да си влачи краката. Идва до нея, сяда от лявата й страна и се обляга на камъка. Присъстващите започват да коментират и казват, че сигурно е ухапана от гущер или друго животно. Майка ми казва: „Учителю, видях змията с черна зигзаг линия на гърба." Учителят мълчи и нищо не продумва. Предлагат му да пие гореща вода и му наливат в една чаша, а той нарежда да я дадат на майка ми Стефка тя да я изпие. Майка ми изпива водата и вътре в стомаха й става голямо разбъркване. Учителят й казва: „Стани, иди отсреща и повърни! " Тя става и всичко, което е яла, го повръща. Учителят нарежда да й дадат още две чаши гореща вода и пак да повърне. Майка ми се връща и сяда до Учителя.
към текста >>

54. Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева

Кой с чаша, с термос, или кана, тичаме да ни налеят.
Пет сестри мият и режат зеленчука, а двама братя поддържат огъня, носят вода за миене от езерото и отделно, с лодката - от бялата наша чешмичка - „Даващите ръце”. Бели калайдисани казани за готвене и за чиста гореща вода. Всяка сутрин, след слизане от Молитвения връх, тръбач надува бронзова лъскава тръба, после гърмогласно вика: „Вода за чай! ”. Вечерта, също така. Спускаме се като пилци към навеса кухня, построен от нас на западния край на бивака. Кой с чаша, с термос, или кана, тичаме да ни налеят. За обяд същата тръба ни вика: „Обяд! Обяд! ” Тихо насядаме край огнището върху нови клекови пейки; пред нас и бели масички, току-що издялани от майстор Боянчо -наш брат.Всяка сутрин ранобудни овчари ни носят по 50 - 60 литра овчо мляко - само каймак. Някога ни носят и прясно овчо сирене от стадата горе при „Пазар дере”.Голяма червена палатка е нашата „Кооперация”. Какво ли няма в нея, чудо над чудесата!
към текста >>

55. Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 22 април

Чаша - съответствува на сърцето.
Да сме силни по дух и всичко, каквото желаем, ще постигнем. Човек да развива своите дарби и способности, да избягва паразитните състояния. Те убиват всичко благородно и възвишено у него. Езикът е копие, с него да извоюваме свободата си. Юмрукът е чукът - с него да се организира органическата и неорганическа материя, да образува здрава солидна [...] около себе си. Чаша - съответствува на сърцето. Светилник със свещ отговаря на мозъка. Чешма с каменна курна отговаря на сърцето. Книга - най-важна е, за духовно повдигане. Да е извор, който постоянно тече - и хора, и животни ще го посещават. Да дава от себе си безкористно и животът му ще се изправи.
към текста >>

Чаша - съответствува на сърцето.
Човек да развива своите дарби и способности. Да избягва паразитните състояния. Те убиват всичко благородно и възвишено у него. Езикът е копие - с него да извоюваме свободата си. Юмрукът е чукът, с него да се организира органическата и неорганическата материя и тъй да образува здрава и солидна ограда около себе си. Чаша - съответствува на сърцето. Светилник със свещ отговаря на мозъка. Чешма с каменна курна отговаря на сърцето. Книга - най-важна е за духовното повдигане. Човек да е извор, който постоянно тече. Тогава и хора, и животни ще го посещават.
към текста >>

56. Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Първи ден - 26 август

Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията, онази чаша, в която бяха събрани всички утайки на миналото.
Обични братя, 6.XII.1939 год. - наряд за годината. 1) МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ХРИСТА 6.II.1939 г., Изгрев. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно, мистично страдание - най-дълбоките и най-интензивните страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията, онази чаша, в която бяха събрани всички утайки на миналото. Ала в тия кондензирани интензивни страдания Нему се разкриха всички тайни на миналото и затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: „За тоз час Аз дойдох." Чрез могъщата алхимия на Любовта Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. И наистина, не можеше ли Христос, Който е бил силен, гениален човек, Който е знаял Своя висок произход, Който всичко е предвиждал и е знаял какво ще стане, не е ли могъл да предотврати страданията, които са го чакали? Пред Него е стояла алтернативата: или да призове ангелските пълчища, с помощта на които е могъл да унищожи и еврейския народ, и Римската империя - сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско-Илиевския метод на силата и меча, с метода на древните маги и адепти - или да приеме чашата и кръста, и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра втората и това беше един пръв по рода си опит на земята.
към текста >>

Чрез могъщата алхимия на Любовта Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието.
1) МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ХРИСТА 6.II.1939 г., Изгрев. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно, мистично страдание - най-дълбоките и най-интензивните страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията, онази чаша, в която бяха събрани всички утайки на миналото. Ала в тия кондензирани интензивни страдания Нему се разкриха всички тайни на миналото и затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: „За тоз час Аз дойдох." Чрез могъщата алхимия на Любовта Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. И наистина, не можеше ли Христос, Който е бил силен, гениален човек, Който е знаял Своя висок произход, Който всичко е предвиждал и е знаял какво ще стане, не е ли могъл да предотврати страданията, които са го чакали? Пред Него е стояла алтернативата: или да призове ангелските пълчища, с помощта на които е могъл да унищожи и еврейския народ, и Римската империя - сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско-Илиевския метод на силата и меча, с метода на древните маги и адепти - или да приеме чашата и кръста, и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра втората и това беше един пръв по рода си опит на земята. И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако Той се беше уплашил от кръста, на който Го разпнаха, от гвоздеите, с които Го приковаха, от копието, с което Го промушиха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача - повдигането на човешката душа. Той разтопи и поругания, и удари на бича, и кръст, и гвоздеи, и копия с огъня на Любовта - единствения огън, който може да разтопи оръжията на насилието.
към текста >>

Пред Него е стояла алтернативата: или да призове ангелските пълчища, с помощта на които е могъл да унищожи и еврейския народ, и Римската империя - сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско-Илиевския метод на силата и меча, с метода на древните маги и адепти - или да приеме чашата и кръста, и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта.
На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно, мистично страдание - най-дълбоките и най-интензивните страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията, онази чаша, в която бяха събрани всички утайки на миналото. Ала в тия кондензирани интензивни страдания Нему се разкриха всички тайни на миналото и затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: „За тоз час Аз дойдох." Чрез могъщата алхимия на Любовта Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. И наистина, не можеше ли Христос, Който е бил силен, гениален човек, Който е знаял Своя висок произход, Който всичко е предвиждал и е знаял какво ще стане, не е ли могъл да предотврати страданията, които са го чакали? Пред Него е стояла алтернативата: или да призове ангелските пълчища, с помощта на които е могъл да унищожи и еврейския народ, и Римската империя - сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско-Илиевския метод на силата и меча, с метода на древните маги и адепти - или да приеме чашата и кръста, и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра втората и това беше един пръв по рода си опит на земята. И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако Той се беше уплашил от кръста, на който Го разпнаха, от гвоздеите, с които Го приковаха, от копието, с което Го промушиха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача - повдигането на човешката душа. Той разтопи и поругания, и удари на бича, и кръст, и гвоздеи, и копия с огъня на Любовта - единствения огън, който може да разтопи оръжията на насилието. И опитът Му излезе сполучлив. Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество.
към текста >>

57. Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Втори ден - 27 август

Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията, онази чаша, в която бяха събрани всички утайки на миналото.
Обични братя, 6.XII.1939 год. - наряд за годината. 1) МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ХРИСТА 6.II.1939 г., Изгрев. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно, мистично страдание - най-дълбоките и най-интензивните страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията, онази чаша, в която бяха събрани всички утайки на миналото. Ала в тия кондензирани интензивни страдания Нему се разкриха всички тайни на миналото и затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: „За тоз час Аз дойдох." Чрез могъщата алхимия на Любовта Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. И наистина, не можеше ли Христос, Който е бил силен, гениален човек, Който е знаял Своя висок произход, Който всичко е предвиждал и е знаял какво ще стане, не е ли могъл да предотврати страданията, които са го чакали? Пред Него е стояла алтернативата: или да призове ангелските пълчища, с помощта на които е могъл да унищожи и еврейския народ, и Римската империя - сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско-Илиевския метод на силата и меча, с метода на древните маги и адепти - или да приеме чашата и кръста, и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра втората и това беше един пръв по рода си опит на земята.
към текста >>

Чрез могъщата алхимия на Любовта Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието.
1) МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ХРИСТА 6.II.1939 г., Изгрев. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно, мистично страдание - най-дълбоките и най-интензивните страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията, онази чаша, в която бяха събрани всички утайки на миналото. Ала в тия кондензирани интензивни страдания Нему се разкриха всички тайни на миналото и затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: „За тоз час Аз дойдох." Чрез могъщата алхимия на Любовта Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. И наистина, не можеше ли Христос, Който е бил силен, гениален човек, Който е знаял Своя висок произход, Който всичко е предвиждал и е знаял какво ще стане, не е ли могъл да предотврати страданията, които са го чакали? Пред Него е стояла алтернативата: или да призове ангелските пълчища, с помощта на които е могъл да унищожи и еврейския народ, и Римската империя - сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско-Илиевския метод на силата и меча, с метода на древните маги и адепти - или да приеме чашата и кръста, и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра втората и това беше един пръв по рода си опит на земята. И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако Той се беше уплашил от кръста, на който Го разпнаха, от гвоздеите, с които Го приковаха, от копието, с което Го промушиха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача - повдигането на човешката душа. Той разтопи и поругания, и удари на бича, и кръст, и гвоздеи, и копия с огъня на Любовта - единствения огън, който може да разтопи оръжията на насилието.
към текста >>

Пред Него е стояла алтернативата: или да призове ангелските пълчища, с помощта на които е могъл да унищожи и еврейския народ, и Римската империя - сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско-Илиевския метод на силата и меча, с метода на древните маги и адепти - или да приеме чашата и кръста, и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта.
На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно, мистично страдание - най-дълбоките и най-интензивните страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията, онази чаша, в която бяха събрани всички утайки на миналото. Ала в тия кондензирани интензивни страдания Нему се разкриха всички тайни на миналото и затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: „За тоз час Аз дойдох." Чрез могъщата алхимия на Любовта Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. И наистина, не можеше ли Христос, Който е бил силен, гениален човек, Който е знаял Своя висок произход, Който всичко е предвиждал и е знаял какво ще стане, не е ли могъл да предотврати страданията, които са го чакали? Пред Него е стояла алтернативата: или да призове ангелските пълчища, с помощта на които е могъл да унищожи и еврейския народ, и Римската империя - сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско-Илиевския метод на силата и меча, с метода на древните маги и адепти - или да приеме чашата и кръста, и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра втората и това беше един пръв по рода си опит на земята. И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако Той се беше уплашил от кръста, на който Го разпнаха, от гвоздеите, с които Го приковаха, от копието, с което Го промушиха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача - повдигането на човешката душа. Той разтопи и поругания, и удари на бича, и кръст, и гвоздеи, и копия с огъня на Любовта - единствения огън, който може да разтопи оръжията на насилието. И опитът Му излезе сполучлив. Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество.
към текста >>

58. Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 1 май

Все по една чаша на глътки, не наведнъж.
Домати и чесън отиват. За сън вечер да се яде чесън и да се измиват краката с топла вода, да предизвика реакция, да снеме кръвта надолу, да се изтегли от мозъка, за да спи. Вода - да се пече един ден на Слънце и втория ден да се пие за сън и против запек. Тя по-силно действува от варената. Да се изпива по 1 1/2 литър на ден. Все по една чаша на глътки, не наведнъж. Не пий вода от северен извор, но от южен. Сутрин изпивай по две чаши варена вода, когато нямаш слънчева, и преди обед - две, и преди вечеря половин час - пак две, та всичко 1 1/2 литра. Тя е потребна за тялото. Топлата вода се разнася за 5 минути по тялото, а студената - за половин час, понеже се свиват капилярните съдове и кръвообращението не става правилно. Лятно време става реакция и от студената вода, ако се пие по обяд.
към текста >>

59. Формула

Той ме погледна с тъжни очи и каза: "Докато му дадат чаша вода, бедният човек умрял." Аз се срамувах, че не можахме ние, последователите на Учителя, да му осигурим най-елементарните условия на бит и живот Това бе голям срам, срам за себе си, срам за приятелите и велик срам за българския народ, който не Го оцени тогава, а и 45 години след Неговото заминаване.
Обичайте се един други. Поставете на първо място Божественото! " Учителят чакаше сестра Тодора и брат Ангел да донесат вода от минералния извор в Светляево. Кога бяха изпратени, с какво заминаха за там и как щяха да се върнат, аз не знаех, но това не беше малко разстояние да се мине пешком. Той ме погледна с тъжни очи и каза: "Докато му дадат чаша вода, бедният човек умрял." Аз се срамувах, че не можахме ние, последователите на Учителя, да му осигурим най-елементарните условия на бит и живот Това бе голям срам, срам за себе си, срам за приятелите и велик срам за българския народ, който не Го оцени тогава, а и 45 години след Неговото заминаване. Този срам не може да се измие с нищо! В стаята влезнаха още две сестри: сестра Савка Керемедчиева и сестра Балтова. Учителят гледаше устремено нагоре и по едно време каза: "Неописуема красота! Да посрещнем светлите воини! " Лицето му се озари от онова, което само Той виждаше.
към текста >>

60. Завършва земния си път Михаил Иванов - Омраам

— Ето какво трябва да направиш: всяка сутрин на гладно ще изпиваш чаша вода.
— Ще се освободиш от това много бързо по един необикновен начин. Не знаеш какво приготвя за тебе Небето. В казармата скоро заболява от жълтеница, настанен е в лечебница, после е уволнен от армията и върнат във Варна за възстановяване. — Вярата ти е повредена - казал му Учителя. — Какво трябва да направя, за да оздравея? — Ето какво трябва да направиш: всяка сутрин на гладно ще изпиваш чаша вода. Ще я пиеш бавно, глътка по глътка, като концентрираш цялата си мисъл върху нейното въздействие и сила. Ще и говориш: Скъпа водице, ние двамата с теб ще възстановим това, което не върви добре в моя организъм. От пролетта на 1918 г. Михаил Иванов запазва спомени, описани по-късно в мемоарите му. Д-р Иван Жеков поканил веднъж Учителя в кьошка си сред лозята на Варна, а на сутринта потеглили с голяма група към Ташла-тепе.
към текста >>

61. Упражнение с пръстите

Вземете една хубава кристална чаша, напълнете я с чиста вода и потопете в нея палеца си.
“ Остане ли да дойде той във вашата махала, ти ще ядеш плесниците. „Съразмерност в Природата“, „Трима господари“, стр. 150-151. Четирите пръста на ръката са свързани с по-ниските светове, със света на ангелите, на серафимите, на херувимите. Палецът обаче е свързан направо с Божествения свят. Като знаете това, занимавайте се от време навреме с вашия палец. Вземете една хубава кристална чаша, напълнете я с чиста вода и потопете в нея палеца си. Измийте го добре и после го попийте с чиста, хубава кърпа. Дигнете след това ръката си нагоре и свържете със силите, които управляват пръстите. Ако дойде някоя лоша мисъл в ума ви, не крийте палеца си. Никога не крийте палеца си между другите пръсти! Само страхливият крие палеца си.
към текста >>

62. Роден Михаил Иванов - Омраам, ученик и последовател на Учителя

— Ето какво трябва да направиш: всяка сутрин на гладно ще изпиваш чаша вода.
— Ще се освободиш от това много бързо по един необикновен начин. Не знаеш какво приготвя за тебе Небето. В казармата скоро заболява от жълтеница, настанен е в лечебница, после е уволнен от армията и върнат във Варна за възстановяване. — Вярата ти е повредена - казал му Учителя. — Какво трябва да направя, за да оздравея? — Ето какво трябва да направиш: всяка сутрин на гладно ще изпиваш чаша вода. Ще я пиеш бавно, глътка по глътка, като концентрираш цялата си мисъл върху нейното въздействие и сила. Ще и говориш: Скъпа водице, ние двамата с теб ще възстановим това, което не върви добре в моя организъм. От пролетта на 1918 г. Михаил Иванов запазва спомени, описани по-късно в мемоарите му. Д-р Иван Жеков поканил веднъж Учителя в кьошка си сред лозята на Варна, а на сутринта потеглили с голяма група към Ташла-тепе.
към текста >>

63. Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.

Затоплих й малко тутманик, който беше донесла Мика и й дадох три залъка с чаша чай.
С. Паша ни напусна на 12 т.м. в 8 часа и 25 минути. Събуди се бодра. Направих й редовния сутрешен тоалет, смених личното й бельо (което ставаше всяка сутрин), смених чаршафите, настаних я на обичайното й място и докато да й предложа закуска, тя сама каза: „Няма ли да закусваме? " Изненада ни това й желание, защото тя през последните дни рядко приемаше храна. Затоплих й малко тутманик, който беше донесла Мика и й дадох три залъка с чаша чай. Пет- шест минути след това, тъй както беше полулегнала на възглавниците, съвършено тихо и безболезнено се отдели. Изпратиxa я над 100души при един хубав ред от молитви и песни проведен от Борис. Тя беше изцяло в бяло, със сериозен израз на лицето. Това е външната страна на раздялата. Другото е по-съществено, но то и по- мъчно се предава.
към текста >>

64. Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя

Затоплих й малко тутманик, който беше донесла Мика и й дадох три залъка с чаша чай.
С. Паша ни напусна на 12 т.м. в 8 часа и 25 минути. Събуди се бодра. Направих й редовния сутрешен тоалет, смених личното й бельо (което ставаше всяка сутрин), смених чаршафите, настаних я на обичайното й място и докато да й предложа закуска, тя сама каза: „Няма ли да закусваме? " Изненада ни това й желание, защото тя през последните дни рядко приемаше храна. Затоплих й малко тутманик, който беше донесла Мика и й дадох три залъка с чаша чай. Пет- шест минути след това, тъй както беше полулегнала на възглавниците, съвършено тихо и безболезнено се отдели. Изпратиxa я над 100души при един хубав ред от молитви и песни проведен от Борис. Тя беше изцяло в бяло, със сериозен израз на лицето. Това е външната страна на раздялата. Другото е по-съществено, но то и по- мъчно се предава.
към текста >>

65. Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя

А аз свирех добре на пиано, с добро възпитание, а аз го имах и добра подготовка по всички въпроси, за което би могло да се говори в тези среди като наука, религия, философия, а задължително бе умението да се бродира, защото младите дами се събираха при подходяща обстановка в дадени семейства сутрин на чаша чай и за разтуха бродираха.
И така остава за следващите векове това общо понятие по време на моето пребиваване на земята, докато реша всички задачи като ученик. Част от тези година -1916 както и още три години след това аз работих с Учителя като негова частна ученичка. Бях 18-годишна, завършила гимназиалното си образование, когато по онези години то се равняваше на висше образование, дори няколко десетилетия след това. Гимназиалното образование беше максималния ценз, което отваряше вратите за работа навсякъде, където човек пожелаеше. Семейството ми тогава беше заможно и можеше да си позволи единствената им дъщеря да бъде подготвена добре, изучена, за да премине във висшето общество, при което бе задължително познание по музика. А аз свирех добре на пиано, с добро възпитание, а аз го имах и добра подготовка по всички въпроси, за което би могло да се говори в тези среди като наука, религия, философия, а задължително бе умението да се бродира, защото младите дами се събираха при подходяща обстановка в дадени семейства сутрин на чаша чай и за разтуха бродираха. А бродериите не бяха обикновени бродерии, а бяха изписвани от Австрия и Германия. Как така се случи, но аз пожелах да посещавам Учителя и да го запитвам по дадени въпроси, на които Той трябваше да ми отговаря. Постепенно на получените отговори аз трябваше да работя като ги осмислям с особено подробно тълкувание. Така че от обикновено любопитно младо момиче, задаващо въпроси, аз се превърнах в ученичка, която трябваше да работи върху отговорите на Учителя дълго и продължително. После усетих, че бях влезнала в друго училище, програмата ми беше съвсем различна, а темите, които ми се даваха за домашна работа бяха необичайни, и толкова необичайни, че нямаше от къде да прочета и да получа познания за тях, за да се подготвя за следващия урок.
към текста >>

66. Роден Влад Пашов, един от най-активните и приближени ученици на Учителя

Спира само за да поиска чаша гореща вода.
Там духовния живот е малко по-свободен. Будни братя го канят да изнася сказки по духовни въпроси в различни градове. В Бургас той се задържа по-дълго време. Там има братски салон, има добри условия. Казва само на своя домакин: “Кральо, купи ми, моля те, пет-шест тетрадки от големия формат.” И деня минава в писане. Спира само за да поиска чаша гореща вода. Понякога изпива по 5- 6 чаши, пък и повече на ден. До края на гостуването му тези тетрадки са изписани, в тях се съдържа философското обяснение на много събития и явления. А вечер братята и сестрите се събират в салона, за да чуят написаното, за да отнесат в съзнанията си новата мисъл, припомнена им от Старшия брат, живял край Учителя. И на следващия ден пак всичко се повтаря. Влад Пашов не робува на лични интереси.
към текста >>

67. Роден Жечо Панайотов, ученик на Учителя

Осветлението там се получаваше от светилника, поставен на масата, където имаше един малък нож, вляво от него – чаша, подобна на чаша за причастие, Свещеното Писание и един жезъл – дървен, с дължина около 40 см.
Постъпил на работа като касиер в Търговско-индустриалната банка в Бургас, Жечо Панайотов редовно участва в сбирките на братския кръжок в града, освен това там има и възможност да общува и с първите ученици на Учителя – Тодор Стоименов и Пеню Киров; по това време в Бургас са също Боян Боев и Минчо Сотиров. През август 1914 г. Жечо Панайотов е поканен от Учителя на годишната среща на Веригата във Велико Търново. За този изключителен момент от своя живот той разказва: “Преди Учителя да започне беседата, се извърши кратка церемония за новоприетите членове на Веригата – символ на това, че влизаме между работниците на Господа. През този ден прекрачих благоговейно и прага на стаята “Светая светих” за молитва. Осветлението там се получаваше от светилника, поставен на масата, където имаше един малък нож, вляво от него – чаша, подобна на чаша за причастие, Свещеното Писание и един жезъл – дървен, с дължина около 40 см. Както бяха наредени, тези предмети образуваха красив кръг… Изминаваха дните на събора и душите на всички бяха наситени със Словото на Учителя”. През 1915 г. става нещо, за което Жечо Панайотов съкровено се е молил: по време на престоя си в Бургас Учителя го извиква за разговор и му поверява с подписа си “Завета на цветните лъчи на Светлината”. През същата година той получава от брат Пеню Киров и Пентаграм, след като дава положителен отговор на въпроса: “Готов ли си да служиш на Господа и Делото Божие и обещаваш ли това? ”.
към текста >>

68. Упражнение - житен режим, дадено от Учителя в беседата 'Изпитите на ученика. Житното зърно'

Ще накиснете от вечерта сто грама чисто жито в една чаша с вода и ще го дъвчете, като го разпределите на три пъти: сутрин, на обед и вечер.
Ще наблюдавате през това време какви резултати ще произведе житото у вас. Този опит нека приложат само тези, които са нервни, неразположени и които искат да се лекуват. Нали и някои от съвременните лекари препоръчват на известни болни да ядат само овесена чорба? Вие ще се уплашите, ако ви се каже да се храните само със сурово жито месец, два, три, дори до шест месеца. Ако ви се вижда много време един месец, направете този опит за една седмица само, като употребявате всеки ден по сто грама жито. Ще накиснете от вечерта сто грама чисто жито в една чаша с вода и ще го дъвчете, като го разпределите на три пъти: сутрин, на обед и вечер. Ако ви се пие вода през деня, може да пиете, колкото искате. Ако бихте се поставили на този режим от по-рано, щяхте да имате по-здрави зъби, а нервната ви система щеше да бъде по-добре урегулирана. Онези от вас, които имат здрави зъби, нека направят опита със сурово жито, а тия, на които зъбите не са здрави, нека малко сварят житото. Нека поне двама-трима ученици направят опита тъй, както ви казах, да видя какви резултати ще имат. Ще дъвчете житото добре и ако почувствате нещо дисхармонично у вас, ще спрете опита.
към текста >>

69. Роден Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя

И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, та да вървят в Учението както трябва, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше нито да го погледне, нито да му занесе една чаша вода.
Лазар Котев, който бе финансирал пътуването на делегацията следващата година фалира и от богатството му не остава никакъв помен. Тодор Бъчваров си заминава същата година и двамата от делегацията присъствуваха на погребението му. А Иван Радославов дочака дълбоки старини. След като онзи предприемач го излъга и му бе ипотекирана къщата и местото, той загуби всичко и трябваше да дойде на Изгрева да живее в една барака. Дъщеря му Люба се помина, а след нея и жена му и той остана сам самичък. И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, та да вървят в Учението както трябва, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше нито да го погледне, нито да му занесе една чаша вода. Той бе забравен от всички, макар че беше на Изгрева. Като че ли някой бе изтрил от паметта на всички, че този човек го има и той съществува. Накрая ако случайно някой отиваше при него, посочваше себе си казваше: „Ето един, който се опита да коригира Божественото! " Беше покъртителна сцена и поука за следващото поколение. Ние сме свидетели как думите на Учителя се изпълниха точно.
към текста >>

70. Заминава си Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя

И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, та да вървят в Учението както трябва, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше нито да го погледне, нито да му занесе една чаша вода.
Лазар Котев, който бе финансирал пътуването на делегацията следващата година фалира и от богатството му не остава никакъв помен. Тодор Бъчваров си заминава същата година и двамата от делегацията присъствуваха на погребението му. А Иван Радославов дочака дълбоки старини. След като онзи предприемач го излъга и му бе ипотекирана къщата и местото, той загуби всичко и трябваше да дойде на Изгрева да живее в една барака. Дъщеря му Люба се помина, а след нея и жена му и той остана сам самичък. И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, та да вървят в Учението както трябва, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше нито да го погледне, нито да му занесе една чаша вода. Той бе забравен от всички, макар че беше на Изгрева. Като че ли някой бе изтрил от паметта на всички, че този човек го има и той съществува. Накрая ако случайно някой отиваше при него, посочваше себе си казваше: „Ето един, който се опита да коригира Божественото! " Беше покъртителна сцена и поука за следващото поколение. Ние сме свидетели как думите на Учителя се изпълниха точно.
към текста >>

НАГОРЕ

0.16138505935669