Търсене в текстове за 'Чаша'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

А той ме изгледа с превъзходство и каза: "Не разбирам какво лошо има в това и защо е тази буря в чаша вода!
Така стана и с неговата "китка от народни песни". Учителят ме извика горе в стаята Си. Когато влезнах при Учителя, за пръв Го видях така ядосан, че фучеше като буря, разхождаше се насам-натам в малката стая и ми каза: "Отиди и кажи на Вапурджиев, че от моите песни росни китки не стават! " Аз излязох тичешком и на бегом намерих Асен Вапурджиев, който се учуди, че се втурвам при него задъхана, уплашена и разстроена. Разказах му какво ми е казал Учителят и какво ми е наредил, като споменах, че е бил много ядосан. А той ме изгледа с превъзходство и каза: "Не разбирам какво лошо има в това и защо е тази буря в чаша вода! " Аз стоях разтреперана, защото познавах цялата обстановка около тези случаи на своеволие за промяна в песните на Учителя и знаех, че тази реакция на Учителя ще доведе до големи последици върху много хора. А той се смее и показва, че това не можело да го разтревожи и че щял да проучи този въпрос! Аз го оставих да си го проучва и отидох, и съобщих на Учителя, че Асен се прави на важен. Учителят ме изгледа и каза: "Той ще проучи колко струва неговата важност! " Не след дълго време животът на Асен Вапурджиев изведнъж се обърка.
към текста >>

2. 3_71 Последните дни на Учителя

Веднъж, като млада девойка, видях как беше хванал един бръмбар - беше го захлупил с една чаша и го наблюдаваше най-внимателно.
Беше неделя, 24 декември 1944 година и приятелите непрекъснато се сменяваха около Него и се стараеха да Му бъдат в услуга кой с каквото може. Всички бяхме замаяни от нещо, което витаеше във въздуха. Още не можехме да разберем, че Учителят си заминава. Нито го допускахме, нито можехме да се ориентираме за онова, което ставаше около нас, в нас и в света. А усещахме, че целият въздух над нас е замрял в едно затишие и като че ли сме под един невидим похлупак. Веднъж, като млада девойка, видях как беше хванал един бръмбар - беше го захлупил с една чаша и го наблюдаваше най-внимателно. Попитах Го какво прави този бръмбар под чашата, а Той ми отговори: "Проучваме се взаимно." Та ние бяхме в тежко положение под невидим стъклен похлупак и някой ни проучваше отгоре. А ние какво можехме да проучваме с нашето човешко съзнание за неща и събития, които трябваше да се случат именно сега и то от Космически порядък. В неделя Учителят поиска да остана около Него. Каза: "Марийке, ти остани." Но приятелите бяха дошли около Него, видяха, че Той не може да стане и да държи беседа. Беше вече зле, но решиха да не се прекъсва животът на Школата и вместо беседата на Учителя, някой от приятелите да прочете някоя беседа на глас, а ние, другите, да слушаме напечатаното вече Слово.
към текста >>

Попитах Го какво прави този бръмбар под чашата, а Той ми отговори: "Проучваме се взаимно." Та ние бяхме в тежко положение под невидим стъклен похлупак и някой ни проучваше отгоре.
Всички бяхме замаяни от нещо, което витаеше във въздуха. Още не можехме да разберем, че Учителят си заминава. Нито го допускахме, нито можехме да се ориентираме за онова, което ставаше около нас, в нас и в света. А усещахме, че целият въздух над нас е замрял в едно затишие и като че ли сме под един невидим похлупак. Веднъж, като млада девойка, видях как беше хванал един бръмбар - беше го захлупил с една чаша и го наблюдаваше най-внимателно. Попитах Го какво прави този бръмбар под чашата, а Той ми отговори: "Проучваме се взаимно." Та ние бяхме в тежко положение под невидим стъклен похлупак и някой ни проучваше отгоре. А ние какво можехме да проучваме с нашето човешко съзнание за неща и събития, които трябваше да се случат именно сега и то от Космически порядък. В неделя Учителят поиска да остана около Него. Каза: "Марийке, ти остани." Но приятелите бяха дошли около Него, видяха, че Той не може да стане и да държи беседа. Беше вече зле, но решиха да не се прекъсва животът на Школата и вместо беседата на Учителя, някой от приятелите да прочете някоя беседа на глас, а ние, другите, да слушаме напечатаното вече Слово. До тогава не беше ни се случвало - Учителят да е жив, а ние да четем напечатано Слово от томче.
към текста >>

3. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Тогава, в присъствието на сестра Донка Проданова, която беше домашна прислужничка на семейството на генерал Стоянова и имаше безпрепятствен достъп в двореца, каза следното за болестта на Борис: "Ако има някой, който да даде на цар Борис да изпие само една чаша гореща вода, той ще оздравее!
Тази група бе наречена "Упанишадите". Учителят не одобряваше дейността на групата, ръководена от Лулчев. По всяка вероятност при отиване и връщане от срещите си с царя, но не всякога, Лулчев отиваше при Учителя, навярно за да се посъветва и да сподели впечатленията си от царя. Пишещият тези редове по-късно чу един път в клас по тоя повод Учителят да казва: "Тези, които предаваха моите думи, не ги предаваха както трябва и тези, които ги слушаха, не ги изпълняваха точно." Това означаваше много и за това отклонение бе платено. След завръщането на царя от последната му среща с Хитлер, той слязъл от самолета и след няколко дни се разболял. Тогава, в присъствието на сестра Донка Проданова, която беше домашна прислужничка на семейството на генерал Стоянова и имаше безпрепятствен достъп в двореца, каза следното за болестта на Борис: "Ако има някой, който да даде на цар Борис да изпие само една чаша гореща вода, той ще оздравее! " Но се случи така, че тя не можа да се добере до цар Борис и да му поднесе тази гореща вода и той си замина. Освен че това бе истина, но бе и една символика, която трябваше да стигне до онези, които управляваха България. Всяка една човешка душа, която е зажадняла за Божествената Правда, може да се напои само с чашата, която е вместила в себе си истината за Словото на Всемировия Учител. Така че, никой не се намери и не му поднесе тази чаша топла вода и той си замина от този свят. На България й предстоеше съвсем друга политическа развръзка.
към текста >>

Всяка една човешка душа, която е зажадняла за Божествената Правда, може да се напои само с чашата, която е вместила в себе си истината за Словото на Всемировия Учител.
Пишещият тези редове по-късно чу един път в клас по тоя повод Учителят да казва: "Тези, които предаваха моите думи, не ги предаваха както трябва и тези, които ги слушаха, не ги изпълняваха точно." Това означаваше много и за това отклонение бе платено. След завръщането на царя от последната му среща с Хитлер, той слязъл от самолета и след няколко дни се разболял. Тогава, в присъствието на сестра Донка Проданова, която беше домашна прислужничка на семейството на генерал Стоянова и имаше безпрепятствен достъп в двореца, каза следното за болестта на Борис: "Ако има някой, който да даде на цар Борис да изпие само една чаша гореща вода, той ще оздравее! " Но се случи така, че тя не можа да се добере до цар Борис и да му поднесе тази гореща вода и той си замина. Освен че това бе истина, но бе и една символика, която трябваше да стигне до онези, които управляваха България. Всяка една човешка душа, която е зажадняла за Божествената Правда, може да се напои само с чашата, която е вместила в себе си истината за Словото на Всемировия Учител. Така че, никой не се намери и не му поднесе тази чаша топла вода и той си замина от този свят. На България й предстоеше съвсем друга политическа развръзка. Горното описание и действуващите лица в него имат една непосредствена връзка с историята за направения опит за въвеждане на Паневритмията в българските училища. Тази история, е много интересна и поучителна. За да бъде разказана от мен, аз трябваше да се срещна по настояване на един млад брат с някои действуващи лица от "Изгрева".
към текста >>

Така че, никой не се намери и не му поднесе тази чаша топла вода и той си замина от този свят.
След завръщането на царя от последната му среща с Хитлер, той слязъл от самолета и след няколко дни се разболял. Тогава, в присъствието на сестра Донка Проданова, която беше домашна прислужничка на семейството на генерал Стоянова и имаше безпрепятствен достъп в двореца, каза следното за болестта на Борис: "Ако има някой, който да даде на цар Борис да изпие само една чаша гореща вода, той ще оздравее! " Но се случи така, че тя не можа да се добере до цар Борис и да му поднесе тази гореща вода и той си замина. Освен че това бе истина, но бе и една символика, която трябваше да стигне до онези, които управляваха България. Всяка една човешка душа, която е зажадняла за Божествената Правда, може да се напои само с чашата, която е вместила в себе си истината за Словото на Всемировия Учител. Така че, никой не се намери и не му поднесе тази чаша топла вода и той си замина от този свят. На България й предстоеше съвсем друга политическа развръзка. Горното описание и действуващите лица в него имат една непосредствена връзка с историята за направения опит за въвеждане на Паневритмията в българските училища. Тази история, е много интересна и поучителна. За да бъде разказана от мен, аз трябваше да се срещна по настояване на един млад брат с някои действуващи лица от "Изгрева". Тогава аз посетих дома на Милка Периклиева и се срещнах с нея.
към текста >>

А българският народ трябваше да изпие чашата на горчивата си съдба, която последва четиридесет и пет години след това.
Затова написа своите спомени за Школата с Учителя. Тя ги прие като частица от онзи неизпълнен дълг, който трябваше да изпълни пред Учителя. Днес ние приемаме нейните опитности като откровение на една душа пред Учителя и към Бога. А това не е малко както за нея, така и за нас, така и за следващите поколения, защото урокът от Учителя е предаден, а ученикът трябва да издържи изпита си. Независимо кога и при какви условия. А българският народ трябваше да изпие чашата на горчивата си съдба, която последва четиридесет и пет години след това. Другото действуващо лице в тази история е Весела Несторова. Тя завършва Американски колеж в България, след това бива изпратена за четири години на специализация в САЩ и завършва висше образование. Завърнала се в България, тя е една от малкото високо интелигентни и образовани сестри. Тя е отличен музикант, певица с неподражаем глас, композитор и притежава изключителна дарба за поетично творчество. Тя посещава редовно "Изгрева" и взема дейно участие в братския живот.
към текста >>

4. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

В тях се вкарва клечка с памук, предварително натопен в спирт, който е запален, за да може пламъкът в чашата да затопли въздуха и да направи вакуум.
Когато човек напуска земята също трябва да крие мига, когато чрез смъртта напуска земята и тялото си, за да не го открият враговете му, които се намират в Невидимия свят и да го ограбят от онова, което е успял да събере в себе си през този живот на земята. Ето, това бяха мистични тайни, които ние трябваше да разрешаваме покрай заминаването на Учителя. Чувах, че Учителят е неразположен и са Му слагали вендузи. Вендузите са чаши с дебели стени. Те се намазват отвътре със спирт, като се внимава ръбовете да са сухи, за да не се получат изгаряния. В тях се вкарва клечка с памук, предварително натопен в спирт, който е запален, за да може пламъкът в чашата да затопли въздуха и да направи вакуум. След това чашата бързо се захлупва върху гърба и от вакуума, който съществува в чашата, се получава дразнене върху рецепторите на кожата и по този начин се отвлича част от възпалителната течност в белия дроб към останалата част на тялото. Това бе тогава една често прилагана практика. Тогава в България нямаше антибиотици и други средства за лечение на инфекции. Аз виждах, че стават промени в тялото на Учителя. Имаше някакво понижение на физическите Му сили.
към текста >>

След това чашата бързо се захлупва върху гърба и от вакуума, който съществува в чашата, се получава дразнене върху рецепторите на кожата и по този начин се отвлича част от възпалителната течност в белия дроб към останалата част на тялото.
Ето, това бяха мистични тайни, които ние трябваше да разрешаваме покрай заминаването на Учителя. Чувах, че Учителят е неразположен и са Му слагали вендузи. Вендузите са чаши с дебели стени. Те се намазват отвътре със спирт, като се внимава ръбовете да са сухи, за да не се получат изгаряния. В тях се вкарва клечка с памук, предварително натопен в спирт, който е запален, за да може пламъкът в чашата да затопли въздуха и да направи вакуум. След това чашата бързо се захлупва върху гърба и от вакуума, който съществува в чашата, се получава дразнене върху рецепторите на кожата и по този начин се отвлича част от възпалителната течност в белия дроб към останалата част на тялото. Това бе тогава една често прилагана практика. Тогава в България нямаше антибиотици и други средства за лечение на инфекции. Аз виждах, че стават промени в тялото на Учителя. Имаше някакво понижение на физическите Му сили. Виждах Го, като че ли се беше смалил.
към текста >>

5. СЪДЪРЖАНИЕ

Чашата вино 136.
Колко бе висок Учителят? 131. Учениците на пътя 132. Палто за бедния студент 133. Сестра за пример 134. Трите желания 135. Чашата вино 136. Безсолната диета 137. Суровоядството 138. Четвъртото измерение 139. Рицарят 140. Скици от Словото 141.
към текста >>

6. СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА С ДУХА ГОСПОДЕН. Разговор Първий. Упътвание

Но Любовта изисква търпение, до когато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се посещават.
Нашата радост е в изпълнението на своята длъжност. И каква радост чувствуваме ние, когато сме призвани даже да извършим най-малкото и нищожно дело, което вази много пъти възмущава. Нам не ни е трудно, нито да усещаме наскърбение, когато минаваме да изпълняваме както най-високите служби, тъй и най-малките. Единственото нещо, което огорчава духът ни понякога, то е когато ви видим да сте взели път, противоположен на Любовта Божия. И ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се справили с грешните и техните постъпки. Но Любовта изисква търпение, до когато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се посещават. Помнете, че Небето не може да търпи ни най-малкия грях, нито да го потуля. Всякой грях трябва да се накаже и поправи. Онзи, който го е извършил, трябва да съзнае и се покае и познае, че грехът е нещо противоестествено на духовната природа на синовете Божии. Грехът е плод не на невежеството, както някои мислят, но плод на пъкала на непокорните сили на ада. Грехът всякой може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита неговата Воля в себе си, в своето сърце.
към текста >>

7. Трите неща. Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 год.

Приеми чашата на спасениетио Господне и не роптай за своята участ.
Помни, целта е съвършенството; Любовта е блаженството, а добрата мисъл небесната красота. Стой близо при вечния извор на Божия Дух. Той е правия път за постигането и придобиването на всите небесни добродетели. Той е тайната връзка на всичко. Неговите дела винаги ще разказват Неговата Слава и ще възвещава правдата Му и милостта Му в род и род. Приеми чашата на спасениетио Господне и не роптай за своята участ. Каквото ти е отредено, каквото ти се случва, пренасяй го с търпение и кротост. С тие оръжия ще победиш. Размишлявай добре и върши Волята Му. Неговата благост ще те води, Неговата ръка ще те крепи. В Неговата виделина ще ти се открие пътят Господен.
към текста >>

8. 18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ

Имаше една стъклена пръчица и с нея бръкнем в шишето и после с нея потопим в чашата, разбъркаме чая и така го подслаждахме.
Пиехме го със захарин. Един от младежите имаше вуйчо, който беше сладкарин в Ст. Загора и правеше сладките със захарин. Изпращаше ни пликчета със захарин. Едно прахче като го разтвориш в едно шише изкарвахме с него един месец. Имаше една стъклена пръчица и с нея бръкнем в шишето и после с нея потопим в чашата, разбъркаме чая и така го подслаждахме. Черпехме с чай и захарин щедро всички приятели. Имаше много гладни хора по онова време. Рядко имаше в София семейства, които да бъдат добре. Ние от провинцията, които бяхме тук карахме много тъничко. Купим 50-100 грама маслини, а това са 10-15 маслини за трима човека.
към текста >>

9. 55. ЧЕШМАТА И ИЗВОРЪТ НА ДИАНА БАД

Като мине малко време, той може да пие още някоя чаша.
От водата в стомничките ще направи гореща вода и ще пие. Няма чай, защото Учителят препоръчваше чиста, гореща вода. Тогава брата ще изпие две-три чаши вряла, топла вода, толкова колкото може да търпи. От тези две-три, четири чаши и колкото по-усърден е брата, толкова пот тръгне от него, че намокри дрехите му. Хайде преобличай се със сухи дрехи. Като мине малко време, той може да пие още някоя чаша. Учителят препоръчваше: „Пий колкото можеш! " Някои не можеха да изпиват повече от две чаши, а някои пиеха по 5-6 чаши гореща вода. От тях върви пот, вир вода стават. И все се преобличат. Мокрите ризи изнасят вън на двора да съхнат.
към текста >>

10. 57. ЗАДАЧИ С ВОДАТА

Всеки си взимаше от тази вода най-малко по една чаша, защото знаеше задачата от Учителя.
Пето: Всяка вечер краката се поставяха в топла вода, независимо как си прекарал деня. Навеждаш се и с едната ръка масажираш пръстите си ту на единия, ту на другия крак. Шесто: Учителят препоръча на нас младите да носим вода в две големи стомни по 15 литра. Обикновено ги носехме на ръце, а понякога на кобилица. Занасяхме ги на Изгрева и след това минавахме от барака на барака и предлагахме вода на всекиго. Всеки си взимаше от тази вода най-малко по една чаша, защото знаеше задачата от Учителя. Идеята бе, че един отива при извора на живота, пълни и налива с блага своите съдове и след това занася и раздава тези блага на своите братя и сестри. Така се приучавахме към идеята за Братство и Единство. Учителят изнесе цяла беседа върху горещата вода още в първите години. Той даде тези задачи с водите и дълги години всички, които живееха на Изгрева ги правеха. Много братя и сестри чрез туй водолечение се излекуваха и имаха много добри резултати от тези упражнения.
към текста >>

11. 135. ЧАШАТА ВИНО

135. ЧАШАТА ВИНО Учителят даваше правила за Школата, които трябваше да се спазват.
135. ЧАШАТА ВИНО Учителят даваше правила за Школата, които трябваше да се спазват. Той държеше за тях, но останалите ученици са свободни да се проявят както искат. Това трябва да става по свобода отвътре, а не чрез налагане отвън. Когато е по свобода участва вътрешния человек, пробужда се съзнанието му и чак тогава има смисъл. За механичното приложение няма място. Така в една беседа Учителят след като разглежда въпроса, че и апостол Павел е съветвал ученика си да слага капка вино в храната си за слабия си стомах то изведнъж Учителят каза, че може да се пие по една чаша вино на ден, за да се оправи храносмилането.
към текста >>

Така в една беседа Учителят след като разглежда въпроса, че и апостол Павел е съветвал ученика си да слага капка вино в храната си за слабия си стомах то изведнъж Учителят каза, че може да се пие по една чаша вино на ден, за да се оправи храносмилането.
135. ЧАШАТА ВИНО Учителят даваше правила за Школата, които трябваше да се спазват. Той държеше за тях, но останалите ученици са свободни да се проявят както искат. Това трябва да става по свобода отвътре, а не чрез налагане отвън. Когато е по свобода участва вътрешния человек, пробужда се съзнанието му и чак тогава има смисъл. За механичното приложение няма място. Така в една беседа Учителят след като разглежда въпроса, че и апостол Павел е съветвал ученика си да слага капка вино в храната си за слабия си стомах то изведнъж Учителят каза, че може да се пие по една чаша вино на ден, за да се оправи храносмилането. А до тогава Учителят държи за пълно вегетарианство, въздържание от алкохол и пушене на цигари. Това изказване на Учителя впечатлява много брат Давидов и след беседа той се приближава до Учителя и пита дали това е верно, което е чул с ушите си или погрешно е разбрал. „Учителю, ами дали може по една чашка вино на ден? " Учителят го поглежда, става строг и отсича: „Не, не може! " Давидов е бил обзет от желание да пие.
към текста >>

12. 157. ОТКУПВАНЕ

Докладваха на Учителя и тогава Учителят му препоръча да пие сок от черна ряпа настъргана с ренде по една чаша на ден.
Тръшна го и ще го завлече. Той беше във връзка с Братството. Казваше се Коста Русев от Русе и къщата му беше в София. Отидоха при Учителя и Го замолиха за помощ. Каза им: „Нека направи някаква по-голяма материална жертва и да раздаде част от богатството си на бедните." Той послуша и понеже имаше връзка с протестанти, отдели голяма сума , закупи дрехи, облекла и ги подари на бедни, нуждаещи се. Докладваха на Учителя и тогава Учителят му препоръча да пие сок от черна ряпа настъргана с ренде по една чаша на ден. И той за няколко дена оздравя. Отива една друга сестра и пита Учителя: „Учителю, каква му беше болестта, че да знам и аз ряпата за какво е лек". „И цяла кола с ряпа да изядеш, няма да оздравееш. Неговата болест бе поради подпушване. Беше награбил чужди блага и трябваше да жертва от тях, за да се отпуши.
към текста >>

13. 187. ТОР ЗА НИВАТА

Учителят трепва, оставя лъжичката и чашата, замисля се и не след дълго проронва: „Ще видим кой на кого ще стане тор и на чия нива ще се оре." Учителят повече не продумал нищо, дори не пил от чая си, станал и си излезнал.
Обикновено се сервираше картофена супа, вегетариански ястия, сладкиши и плодове. Тази вечер Учителя е в дома на Симеон Симеонов. Той е пожелал да му се приготви само чай. Учителят отпива от чая си и в този момент в стаята влиза Методи Константинов и поднася някаква книга на Учителя. „Вижте, Учителю, какво пише в тази книга сам Хитлер: „Славяните ще станат тор на германската нива". Учителят трепва, оставя лъжичката и чашата, замисля се и не след дълго проронва: „Ще видим кой на кого ще стане тор и на чия нива ще се оре." Учителят повече не продумал нищо, дори не пил от чая си, станал и си излезнал. На 9 май 1944 г. Германия подписа безусловна капитулация и загуби войната. Съветска Русия заби знамето над Райхстага в Берлин, столицата на Германия, като Хитлер преди това се самоуби. Ето вече 30 години след войната Германия е окупирана на изток от Съветска Русия, а западната половина е под контрола на съюзниците на Русия, победителки във войната: САЩ, Англия и Франция. Ето така се развиха нещата за онази „нива", която трябваше да се изоре и да се натори.
към текста >>

14. 190. СЕЛО МЪРЧАЕВО

Наливат вода на Учителя в една стъклена чаша.
Но интересното бе, че най-напред ни заведе на минералния извор в село Рударци. Водата му не е много гореща - към 18-20 градуса, но е много вкусна за пиене. Като отидохме с Учителя там, на 5 км от Мърчаево, застанахме над извора на полянката до горичката. Седнахме за почивка. Някои братя слезнаха, че донесоха вода от извора, а той бе разположен по-ниско. Наливат вода на Учителя в една стъклена чаша. Водата е кристално чиста. Учителят погледна чашата, погледна нас, после изля чашата с водата на земята. Подаде чашата, наляха му втори път. Пак погледна чашата, погледна нас и отново втори път я изля на земята. Наляха трети път в чашата.
към текста >>

Учителят погледна чашата, погледна нас, после изля чашата с водата на земята.
Като отидохме с Учителя там, на 5 км от Мърчаево, застанахме над извора на полянката до горичката. Седнахме за почивка. Някои братя слезнаха, че донесоха вода от извора, а той бе разположен по-ниско. Наливат вода на Учителя в една стъклена чаша. Водата е кристално чиста. Учителят погледна чашата, погледна нас, после изля чашата с водата на земята. Подаде чашата, наляха му втори път. Пак погледна чашата, погледна нас и отново втори път я изля на земята. Наляха трети път в чашата. Учителят я погледна и пи от водата. Пи бавно, спокойно, погледна всички и каза: „От сега нататък, който пие от тази вода, от каквато болест да боледува ще се излекува".
към текста >>

Подаде чашата, наляха му втори път.
Седнахме за почивка. Някои братя слезнаха, че донесоха вода от извора, а той бе разположен по-ниско. Наливат вода на Учителя в една стъклена чаша. Водата е кристално чиста. Учителят погледна чашата, погледна нас, после изля чашата с водата на земята. Подаде чашата, наляха му втори път. Пак погледна чашата, погледна нас и отново втори път я изля на земята. Наляха трети път в чашата. Учителят я погледна и пи от водата. Пи бавно, спокойно, погледна всички и каза: „От сега нататък, който пие от тази вода, от каквато болест да боледува ще се излекува". За приятелите това беше вече поличба.
към текста >>

Пак погледна чашата, погледна нас и отново втори път я изля на земята.
Някои братя слезнаха, че донесоха вода от извора, а той бе разположен по-ниско. Наливат вода на Учителя в една стъклена чаша. Водата е кристално чиста. Учителят погледна чашата, погледна нас, после изля чашата с водата на земята. Подаде чашата, наляха му втори път. Пак погледна чашата, погледна нас и отново втори път я изля на земята. Наляха трети път в чашата. Учителят я погледна и пи от водата. Пи бавно, спокойно, погледна всички и каза: „От сега нататък, който пие от тази вода, от каквато болест да боледува ще се излекува". За приятелите това беше вече поличба. Тази вода е хубава.
към текста >>

Наляха трети път в чашата.
Наливат вода на Учителя в една стъклена чаша. Водата е кристално чиста. Учителят погледна чашата, погледна нас, после изля чашата с водата на земята. Подаде чашата, наляха му втори път. Пак погледна чашата, погледна нас и отново втори път я изля на земята. Наляха трети път в чашата. Учителят я погледна и пи от водата. Пи бавно, спокойно, погледна всички и каза: „От сега нататък, който пие от тази вода, от каквато болест да боледува ще се излекува". За приятелите това беше вече поличба. Тази вода е хубава. Учителят пиеше само от нея.
към текста >>

15. 193. ЛЕКОВИТАТА ВОДА ОТ СЕЛО РУДАРЦИ

Напълниха Му една чаша.
Ами от Княжево до Мърчаево? Не беше малко това разстояние по онези години. Аз бях по това време мобилизиран, облечен с военни дрехи и бях в гражданската отбрана. Когато ме пускаха в отпуск за един-два дена аз веднага заминавах за село Мърчаево. Там веднъж на Учителя Му донесоха в стомна вода от минералният извор в съседство на Мърчаево от местността Рударци. Напълниха Му една чаша. Учителят я погледна, разгледа я и я изсипа на земята. Наляха Му втора чаша вода. И нея изсипа на земята след като я разгледа внимателно. Но третата чаша, която Му наляха, Той я погледна и я изпи. „От сега нататък тази вода ще лекува всички болести".
към текста >>

Наляха Му втора чаша вода.
Аз бях по това време мобилизиран, облечен с военни дрехи и бях в гражданската отбрана. Когато ме пускаха в отпуск за един-два дена аз веднага заминавах за село Мърчаево. Там веднъж на Учителя Му донесоха в стомна вода от минералният извор в съседство на Мърчаево от местността Рударци. Напълниха Му една чаша. Учителят я погледна, разгледа я и я изсипа на земята. Наляха Му втора чаша вода. И нея изсипа на земята след като я разгледа внимателно. Но третата чаша, която Му наляха, Той я погледна и я изпи. „От сега нататък тази вода ще лекува всички болести". В последствие, когато Учителят се завърна на Изгрева и беше вече болен Му донасяха от тази вода. Смятахме, че щом водата е лековита и щом Учителят я пие, то трябва да оздравее.
към текста >>

Но третата чаша, която Му наляха, Той я погледна и я изпи.
Там веднъж на Учителя Му донесоха в стомна вода от минералният извор в съседство на Мърчаево от местността Рударци. Напълниха Му една чаша. Учителят я погледна, разгледа я и я изсипа на земята. Наляха Му втора чаша вода. И нея изсипа на земята след като я разгледа внимателно. Но третата чаша, която Му наляха, Той я погледна и я изпи. „От сега нататък тази вода ще лекува всички болести". В последствие, когато Учителят се завърна на Изгрева и беше вече болен Му донасяха от тази вода. Смятахме, че щом водата е лековита и щом Учителят я пие, то трябва да оздравее. Ние още не можехме да проумеем, че Той си заминава. Ние бяхме 22 години с Него.
към текста >>

16. 197. ОБЯВЯВАНЕ НА ВОЙНАТА

Пият вино, пеят песни и един от селяните вдига чаша и казва: „Да пием за дъновистите, дени ни докараха тока".
Кметът се сменява, но попът остава. И даскалите в едно село се сменяват, но попа остава. Значи всичко, което трябва да се случи в едно село без попа не може да стане. И така в кръчмата са се събрали всички. На масите са разгънати ястия и голямо пиене. Пият вино, пеят песни и един от селяните вдига чаша и казва: „Да пием за дъновистите, дени ни докараха тока". Попът чува и леко пийнал скача от мястото си и извиква: „Аз от днес обявявам война на г-н Дънов.До три дни ще Му отрежа брадата и ще Го изгоня от селото! " Макар и пийнали всички млъкват. Тази закана не е малка. Преди две години правителството на България обяви война на Англия и Америка без да има фронт с тях и сега американските и английски самолети с бомбите разрушиха София и прогониха гражданите по селата. Това го знаят всички.
към текста >>

17. 94. ЛЕКУВАНЕ ПО НОВИЯ НАЧИН

Напълнете една чаша с най-хубавата планинска вода, намерете един добър човек, може да бъде и от света.
94. ЛЕКУВАНЕ ПО НОВИЯ НАЧИН Един метод даден от Учителя при една екскурзия на Витоша: „Допуснете, че имате болест, която никой лекар не може да излекува. Напълнете една чаша с най-хубавата планинска вода, намерете един добър човек, може да бъде и от света. Нека да потопи пръстите си три пъти във водата. Изпийте тази вода. Ще се излекувате." Ако човек не може сам да се закачи към Първоизточника на живота, трябва да потърси чист посредник, чрез който да потече към него Божествения извор. Това вече е благословение
към текста >>

18. 16. НЕ КОРИГИРАЙ БОЖЕСТВЕНОТО!

И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, та да вървят в Учението както трябва, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше нито да го погледне, нито да му занесе една чаша вода.
Лазар Котев, който бе финансирал пътуването на делегацията следващата година фалира и от богатството му не остава никакъв помен. Тодор Бъчваров си заминава същата година и двамата от делегацията присъствуваха на погребението му. А Иван Радославов дочака дълбоки старини. След като онзи предприемач го излъга и му бе ипотекирана къщата и местото, той загуби всичко и трябваше да дойде на Изгрева да живее в една барака. Дъщеря му Люба се помина, а след нея и жена му и той остана сам самичък. И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, та да вървят в Учението както трябва, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше нито да го погледне, нито да му занесе една чаша вода. Той бе забравен от всички, макар че беше на Изгрева. Като че ли някой бе изтрил от паметта на всички, че този човек го има и той съществува. Накрая ако случайно някой отиваше при него, посочваше себе си казваше: „Ето един, който се опита да коригира Божественото! " Беше покъртителна сцена и поука за следващото поколение. Ние сме свидетели как думите на Учителя се изпълниха точно.
към текста >>

19. 57. СТЕФАН КАМБУРОВ.

Когато въодушевлението преливаше чашата, той скачаше - играеше, пееше и свиреше с цигулката едновременно.
Още във вагона той начупва много хлябове на комати и ги раздава на децата. След това се оттегля в самотно място, нагоре в гората, отправя благодарствена молитва към Бога и казва: „Учителю, Ти ме спаси, Ти ми помогна да изпълня тази трудна задача." Брат Стефан се връща от войната невредим и отглежда дечицата си,-През много опасности, през много изпитания преминава. Той имаше „Вяра, Жива". Беше винаги усмихнат, весел, любезен с всички, даваше кураж на войниците, веселеше ги с цигулката си, от която не се разделяше. Той беше добър изпълнител на народните песни, особено на народните хора. Когато въодушевлението преливаше чашата, той скачаше - играеше, пееше и свиреше с цигулката едновременно. Репертоарът му беше неизчерпаем. На вид слабичък, даликатен, тих - никой не знаеше, откъде черпеше той тази сила и това веселие на душата си, което беше за всички като животворен извор. Брат Стефан беше любимец на ротата - винаги готов на всички да услужи. Там той доби уверение, че един велик свят ни обгръща и пази и че всякога е готов да ни помогне. Той имаше „Вяра, Жива".
към текста >>

20. 68. БАБА КОЦА

Майка му ни посрещаше нас, младежите по следния начин: баба Коца слагаше на печката пет калайдисани медени гюмчета с вода, които вряха и ние седнали около масата попеем - пък изпием по една чаша гореща вода.
68. БАБА КОЦА Имаше брат, казваше се Георги Томалевски, с него бяхме в младежкия клас на Изгрева. Той живееше с майка си, баба Коца на ул. „Веслец", до гарата. Майка му ни посрещаше нас, младежите по следния начин: баба Коца слагаше на печката пет калайдисани медени гюмчета с вода, които вряха и ние седнали около масата попеем - пък изпием по една чаша гореща вода. Гласът ни се отвори и пак продължим да пеем. А на вън е студ, мраз и сняг. Пеехме на четири гласа и то от ноти. Всички бяхме започнали да учим пеене и можехме да четем нотите. Що песни изпяхме при баба Коца и що вряла вода изпихме при нея не може да се опише.
към текста >>

21. 86. ИСПАНСКАТА БОЛЕСТ

Тя сяда на леглото, изпива една чаша мляко и заспива.
Вижда себе си като малко момиченце с усмихнато лице, което се люлее на Гергьовска люлка. Тогава българите на Геор-гьовден завързваха големи люлки под вековните дървета, момите се люлеят на тях, а момците ги бутат. Това е поличба за здраве и дълголетие. Сега това момиченце слиза от Гергьовската люлка и заедно с люлката се приближава към Олга и се слива с нея. Магическата операция е извършена. Тя сяда на леглото, изпива една чаша мляко и заспива. На следващия ден пощата донася писмо. Тя го отваря и вижда, че това е писмо от Учителя. „Любезна Олга Славчева, Употребявайте, т. е. пийте гореща вода, за ядене топли, варени картофи. Сутрин и вечер по една лъжица вземайте центрофужен мед.
към текста >>

22. II. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ

Напълниш чашата с вода.
По-скоро той ще се разруши, отколкото той да развали това Божие Дело." 4. Инволюционно и еволюционно знание. „Има инволюционно знание, когато човек слиза в материалния свят и когато човек се отдалечава от Бога. Има и еволюционно знание когато човек се връща към Бога. Каква е разликата? Напълниш чашата с вода. Чашата е инволюционно знание. То е закон за формата. Водата е еволюционно знание. То е закон за съдържанието. Важно е съдържанието." 5.
към текста >>

Чашата е инволюционно знание.
Инволюционно и еволюционно знание. „Има инволюционно знание, когато човек слиза в материалния свят и когато човек се отдалечава от Бога. Има и еволюционно знание когато човек се връща към Бога. Каква е разликата? Напълниш чашата с вода. Чашата е инволюционно знание. То е закон за формата. Водата е еволюционно знание. То е закон за съдържанието. Важно е съдържанието." 5. Къде е богатството?
към текста >>

23. І.3. МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ

Галилей Величков

Затропа по капачето на чайника и напомня, че е време за приятен разговор на „чаша чай"!
Без притеснение ние безшумно разпалвахме димящите съчки. Като че ли и самият огън желаеше да бъде в хармония с духът на мълчанието, който бе господар на днешния ден. Но ето че дойде монетът - чайника кипна и Савка посегна към малката раница с вещите и приборите на УЧИТЕЛЯ, безшумно се приближи до бора, застла бялата кърпа пред УЧИТЕЛЯ и занарежда закуска с маслини, сирене и няколко филии от закупения с купоните хляб от близката до Изгрева фурна. Кипналата вода вече е неспокойна. Станала е бъбрива. Затропа по капачето на чайника и напомня, че е време за приятен разговор на „чаша чай"! УЧИТЕЛЯТ, усмихнат от закачливата покана на кипналата вода, шеговито сподели: - Ще трябва да уважим любезната покана на бъбривката и да й позволим и тя да вземе участие в нашата среща! Така и стана. Благодарителната молитва бе преходния момент от мълчанието към приятен разговор, най-напред с хляба и водата, а по-сетне и с нас. Скромната, но питателна закуска в планината разполага. Много от разговорите с УЧИТЕЛЯ винаги са започвали след чашка чай, на бивака - Ел Ша-дай, по Рилските висини, или на трапезата в малкия салон на Изгрева, след топла картофена супица.
към текста >>

24. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Галилей Величков

Те са сплели легендата за Чудотворната чаша на Граля.
Така миналото се осмисля и става ценност, стъпало към настоящето. Такива разкази обикновено УЧИТЕЛЯТ изнасяше, след като даден ученик напусне физическото поле. Ето, Йосиф Ариматейски, виден израилтянин, снел тялото на Христа, за да го положи в собствената си гробница, е ПЕНЮ КИРОВ - един от първите трима, верни и предани ученици на УЧИТЕЛЯ. За Йосиф Ариматейски малко е писано в евангелията. Повече са писали поетичните и фанатични християни от средните векове. Те са сплели легендата за Чудотворната чаша на Граля. Митологизиран е моментът, когато Йосиф Ариматейски е подложил съд, за да събира кръвта Христова. Капещата кръв, според легендата, изкристализирала във вълшебна чаша. Главно кръстоносците спекулират с тази легенда. УЧИТЕЛЯТ не се спира на поетичните разкази. За Йосиф Ариматейски Той прави допълнение към изписаното в евангелията.
към текста >>

Капещата кръв, според легендата, изкристализирала във вълшебна чаша.
Ето, Йосиф Ариматейски, виден израилтянин, снел тялото на Христа, за да го положи в собствената си гробница, е ПЕНЮ КИРОВ - един от първите трима, верни и предани ученици на УЧИТЕЛЯ. За Йосиф Ариматейски малко е писано в евангелията. Повече са писали поетичните и фанатични християни от средните векове. Те са сплели легендата за Чудотворната чаша на Граля. Митологизиран е моментът, когато Йосиф Ариматейски е подложил съд, за да събира кръвта Христова. Капещата кръв, според легендата, изкристализирала във вълшебна чаша. Главно кръстоносците спекулират с тази легенда. УЧИТЕЛЯТ не се спира на поетичните разкази. За Йосиф Ариматейски Той прави допълнение към изписаното в евангелията. Той добави, че след като Христовия Дух се отделя от безжизненото тяло, вселяла се в Йосиф Ариматейски, сам снема тялото си от кръста, повива го в плащеница и го полага в каменния гроб. Една страница - скрита за обикновеното око, открита за окото на Онзи, Който разчита проявите на висшите духовни светове.
към текста >>

25. 3.17. Д-р Стефан Кадиев

НЕСТОР ИЛИЕВ

Учителят не отговаря с думи, обаче взема захарницата, лъжичката и чашата, и взема една лъжичка, две лъжички, три лъжички и половина захар.
17. Д-р Стефан Кадиев Нашият приятел, сега покойник - д-р Стефан Кадиев, разказваше две неща във връзка с Учителя. Първият случай е: „Аз бях студент по медицина и бяхме на една братска вечеря на Изгрева. И аз седя на масата и казвам на Учителя: „Учителю, вредна е захарта! " Понеже сервираха чай. Учителят не отговаря с думи, обаче взема захарницата, лъжичката и чашата, и взема една лъжичка, две лъжички, три лъжички и половина захар. Това беше неговият отговор. Аз гледам и се притеснявам. Вторият случай: към края на II-та Световна война, той беше военен лекар, полковник по чин и решил да посети Учителя. Като отива при Учителя, Учителят го приема и го пита: „Кое е най-важното на лекаря, когато отиде при пациента? " И той му казва: „Да провери температурата". „Не".
към текста >>

26. 5.06. Чудесата

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Ще я повдигнете на възглавница, ще й дадете гореща вода и с лъжичка да изпие една чаша." Ние се впуснахме и двете да целуваме ръцете на Учителя, но от бързината, вместо да целунем ръцете Му, със зъбите си Му ударихме ръката.
„Е, защо толкова треперите? Защо сте толкова ядосани? Майка ви е добре! " „Но, Учителю, ние сме уплашени." „Майка ви е добре. Тичайте при нея, та да кажете на лекаря да не слага инжекция. Ще я повдигнете на възглавница, ще й дадете гореща вода и с лъжичка да изпие една чаша." Ние се впуснахме и двете да целуваме ръцете на Учителя, но от бързината, вместо да целунем ръцете Му, със зъбите си Му ударихме ръката. Учителят се усмихна. У дома лекарят го виждаме, че е готов да слага инжекцията на майка ми. Брат ми, като вижда какво е положението с май-ка ми, извиква двама лекари. Казали му, че трябва да се сложи инжекция. Брат ми не се съгласил.
към текста >>

27. 5.13. Бурята и мътната вода

ДРАГА МИХАЙЛОВА

А ще дочака ли някой от нашето поколение, което бе целувало ръка на Учителя, да види, че червената мътилка от реката е преминала и се е превърнала в бистра водица, от която да пожелае да изпие една чаша вода.
И още не е изтекла мътната вода. Колко време в човешки години трябва да измине, за да изтече тази червена мътилка? А Учителят каза: „Лека, полека! " Хайде, измери сега и изчисли, колко човешки години се съдържат и се намират в тези две думички? Който може - да изчисли. А ще дочака ли някой от нашето поколение, което бе целувало ръка на Учителя, да види, че червената мътилка от реката е преминала и се е превърнала в бистра водица, от която да пожелае да изпие една чаша вода. Мнозина от нас пиха от горчивата чаша на червената мътилка. И аз пих. Не исках, но дадоха ми да пия насила. И аз пих. Горчива чаша и жестока бе съдбата ми.
към текста >>

Мнозина от нас пиха от горчивата чаша на червената мътилка.
Колко време в човешки години трябва да измине, за да изтече тази червена мътилка? А Учителят каза: „Лека, полека! " Хайде, измери сега и изчисли, колко човешки години се съдържат и се намират в тези две думички? Който може - да изчисли. А ще дочака ли някой от нашето поколение, което бе целувало ръка на Учителя, да види, че червената мътилка от реката е преминала и се е превърнала в бистра водица, от която да пожелае да изпие една чаша вода. Мнозина от нас пиха от горчивата чаша на червената мътилка. И аз пих. Не исках, но дадоха ми да пия насила. И аз пих. Горчива чаша и жестока бе съдбата ми. Ето как Учителят отговори на моя въпрос.
към текста >>

Горчива чаша и жестока бе съдбата ми.
А ще дочака ли някой от нашето поколение, което бе целувало ръка на Учителя, да види, че червената мътилка от реката е преминала и се е превърнала в бистра водица, от която да пожелае да изпие една чаша вода. Мнозина от нас пиха от горчивата чаша на червената мътилка. И аз пих. Не исках, но дадоха ми да пия насила. И аз пих. Горчива чаша и жестока бе съдбата ми. Ето как Учителят отговори на моя въпрос. Значи комунистите дойдоха чрез бурята, която трябваше да дойде да измете всичко старо. Те имаха една мисия, която трябваше да изпълнят. Те дойдоха чрез бурята, тя помете всичко, помете и нас, и целия Изгрев, и сега чакаме времето, когато реката ще се изчисти и когато ще се превърне на бистър ручей с досущ планинска вода. Ще чакаме.
към текста >>

Но онзи, който дочака това време, освен за себе си, ще изпие и една чаша за мен.
Значи комунистите дойдоха чрез бурята, която трябваше да дойде да измете всичко старо. Те имаха една мисия, която трябваше да изпълнят. Те дойдоха чрез бурята, тя помете всичко, помете и нас, и целия Изгрев, и сега чакаме времето, когато реката ще се изчисти и когато ще се превърне на бистър ручей с досущ планинска вода. Ще чакаме. Ако не е по мое време, то ще бъде по ваше време. Но онзи, който дочака това време, освен за себе си, ще изпие и една чаша за мен. Ще изпие в името на Учителя и в свидетелство на това, че пророчеството на Учителя се сбъдна. Защото Той задвижи бурята и я насочи да премине през времената и годините, когато живеехме в този народ. Та Бог е и в бурята, и в тихия глас, идващ от мълчанието на Вселената, защото Бог управлява тази Вселена. А Словото на Учителя бе Живият Бог между человеците на земята българска.
към текста >>

28. 5.44. ВРЕМЕНА И ШКОЛА ЗА МЪЛЧАНИЕ

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Но председателят на Школата не му говори, а взима една чаша с вода, която била пълна до горе.
" Седнаха си на чиновете. И аз им заразказвах една лекция за мълчанието. В Тибет имало една Школа на мълчанието. Там живеят адепти, които мислят, работят, но не говорят помежду си, защото това е Школа на мълчанието. Един европеец като се научава, че има такава школа, отива, намира я и влиза вътре и заявява, че иска да влезе в школата. Но председателят на Школата не му говори, а взима една чаша с вода, която била пълна до горе. Взима и слага една капка вода и чашата се препълва и започва да тече. Искал е да каже, че школата е запълнена и няма място за него. Оглежда се европеецът и вижда, че в двора има една дюля, която точно в момента е била цъфнала. Нали цветовете на венчето на дюлята са като лодчици. Той взима едно листче от цвета, слага го върху водата на чашата и отгоре слага една капка върху цвета.
към текста >>

Взима и слага една капка вода и чашата се препълва и започва да тече.
И аз им заразказвах една лекция за мълчанието. В Тибет имало една Школа на мълчанието. Там живеят адепти, които мислят, работят, но не говорят помежду си, защото това е Школа на мълчанието. Един европеец като се научава, че има такава школа, отива, намира я и влиза вътре и заявява, че иска да влезе в школата. Но председателят на Школата не му говори, а взима една чаша с вода, която била пълна до горе. Взима и слага една капка вода и чашата се препълва и започва да тече. Искал е да каже, че школата е запълнена и няма място за него. Оглежда се европеецът и вижда, че в двора има една дюля, която точно в момента е била цъфнала. Нали цветовете на венчето на дюлята са като лодчици. Той взима едно листче от цвета, слага го върху водата на чашата и отгоре слага една капка върху цвета. Чашата не прелива.
към текста >>

Той взима едно листче от цвета, слага го върху водата на чашата и отгоре слага една капка върху цвета.
Но председателят на Школата не му говори, а взима една чаша с вода, която била пълна до горе. Взима и слага една капка вода и чашата се препълва и започва да тече. Искал е да каже, че школата е запълнена и няма място за него. Оглежда се европеецът и вижда, че в двора има една дюля, която точно в момента е била цъфнала. Нали цветовете на венчето на дюлята са като лодчици. Той взима едно листче от цвета, слага го върху водата на чашата и отгоре слага една капка върху цвета. Чашата не прелива. Лодчицата пътува с капката отгоре в чашата. Тогава председателят става, покланя му се и го поканва да седне до него. Показва му, че той също е умен и има право да бъде приет в Школата на мълчанието. Учениците бяха във възторг от тази легенда.
към текста >>

Чашата не прелива.
Взима и слага една капка вода и чашата се препълва и започва да тече. Искал е да каже, че школата е запълнена и няма място за него. Оглежда се европеецът и вижда, че в двора има една дюля, която точно в момента е била цъфнала. Нали цветовете на венчето на дюлята са като лодчици. Той взима едно листче от цвета, слага го върху водата на чашата и отгоре слага една капка върху цвета. Чашата не прелива. Лодчицата пътува с капката отгоре в чашата. Тогава председателят става, покланя му се и го поканва да седне до него. Показва му, че той също е умен и има право да бъде приет в Школата на мълчанието. Учениците бяха във възторг от тази легенда. Не им казах, че трябва да мълчат.
към текста >>

Лодчицата пътува с капката отгоре в чашата.
Искал е да каже, че школата е запълнена и няма място за него. Оглежда се европеецът и вижда, че в двора има една дюля, която точно в момента е била цъфнала. Нали цветовете на венчето на дюлята са като лодчици. Той взима едно листче от цвета, слага го върху водата на чашата и отгоре слага една капка върху цвета. Чашата не прелива. Лодчицата пътува с капката отгоре в чашата. Тогава председателят става, покланя му се и го поканва да седне до него. Показва му, че той също е умен и има право да бъде приет в Школата на мълчанието. Учениците бяха във възторг от тази легенда. Не им казах, че трябва да мълчат. Но те разбраха легендата.
към текста >>

29. 6.19. Край на първото действие

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Лековерните и полуинтелигентните братя и сестри действително им указваха едно голямо внимание, докато най-после чашата преля и Учителят трябваше в една съборна беседа през 1922 г.
по един странен начин. Една вечер той се приближи към мен и със своя тайнствен глас се опита да ми направи следното внушение: „Брат мой, виждал ли луната как свети -не чувстваш ли, че тя ни нашепва за едно наше съвместно прераждане някога в Египет, когато бяхме братя..." За мен този разговор прозвуча много странно и запитах Учителя, какво значат тези думи. Учителят, с една тънка ирония, ми каза следните думи: „Има много фантазии в света". Този кратък отговор ми даде критерий за отношението ми не само към Михаил, но и с Кръстю. Тези двама приятели, облечени винаги с черни дрехи, с един тъмен цвят на лицата, с големи орлови носове, с мътни очи, дълго години смущаваха духовната аура на братството. Лековерните и полуинтелигентните братя и сестри действително им указваха едно голямо внимание, докато най-после чашата преля и Учителят трябваше в една съборна беседа през 1922 г. да ги разобличи и да демаскира тяхната фалшива духовна осанка. Разнасяха се легенди в Бялото Братство, че те уж са преродените Кирил и Методий. Учителят, понеже не можеше да търпи лъжата, то в беседите през 1922 г. Той каза за тях, че навремето Кирил и Методий са били два гиганта, а тези тук са два бръмбара и не могат да се сравняват с тях. Туй нещо беше публично изнесено.
към текста >>

30. 6.49. ГОДИНИ НА ИЗПИТАНИЕ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Но в този момент чашата вече преля и човекът Лулчев изгуби своята роля, неговата интервенция стана безпредметна.
И след това българите там направиха много престъпления и си навлякоха карма. Това нещо Учителят го изнесе и ги изобличи в Словото Си. Учителят изобщо гледаше на политиката и на политическите схващания като дрехи, които се слагаха върху тялото на народите и след като се износят, се заменят с други. До този момент авторитетът на Учителя се засенчваше чрез човека, който направи елипсата около котвата. А това бе Любомир Лулчев, който много често правеше лични грешки и засечки на техните правителствени намерения. Но в този момент чашата вече преля и човекът Лулчев изгуби своята роля, неговата интервенция стана безпредметна. В тези политически моменти Учителят ме извика: „Кажи на Лулчев да не се бърка в политиката, а да си пише мемоарите и романите". Действително неговият дневник, който той написа, изигра голяма роля по време на Народния съд, есента на 1944 г. и заради него той бе осъден на смърт. Години по-късно, въз основа на този дневник, излезе една книга „Възмездието" от Иван Пауновски през 1971г. и чрез Лулчев се атакуваше Учението на Учителя.
към текста >>

31. 1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)

МАРИЯ ТОДОРОВА

А аз свирех добре на пиано, с добро възпитание, а аз го имах и добра подготовка по всички въпроси, за което би могло да се говори в тези среди като наука, религия, философия, а задължително бе умението да се бродира, защото младите дами се събираха при подходяща обстановка в дадени семейства сутрин на чаша чай и за разтуха бродираха.
И така остава за следващите векове това общо понятие по време на моето пребиваване на земята, докато реша всички задачи като ученик. Част от тези година -1916 както и още три години след това аз работих с Учителя като негова частна ученичка. Бях 18-годишна, завършила гимназиалното си образование, когато по онези години то се равняваше на висше образование, дори няколко десетилетия след това. Гимназиалното образование беше максималния ценз, което отваряше вратите за работа навсякъде, където човек пожелаеше. Семейството ми тогава беше заможно и можеше да си позволи единствената им дъщеря да бъде подготвена добре, изучена, за да премине във висшето общество, при което бе задължително познание по музика. А аз свирех добре на пиано, с добро възпитание, а аз го имах и добра подготовка по всички въпроси, за което би могло да се говори в тези среди като наука, религия, философия, а задължително бе умението да се бродира, защото младите дами се събираха при подходяща обстановка в дадени семейства сутрин на чаша чай и за разтуха бродираха. А бродериите не бяха обикновени бродерии, а бяха изписвани от Австрия и Германия. Как така се случи, но аз пожелах да посещавам Учителя и да го запитвам по дадени въпроси, на които Той трябваше да ми отговаря. Постепенно на получените отговори аз трябваше да работя като ги осмислям с особено подробно тълкувание. Така че от обикновено любопитно младо момиче, задаващо въпроси, аз се превърнах в ученичка, която трябваше да работи върху отговорите на Учителя дълго и продължително. После усетих, че бях влезнала в друго училище, програмата ми беше съвсем различна, а темите, които ми се даваха за домашна работа бяха необичайни, и толкова необичайни, че нямаше от къде да прочета и да получа познания за тях, за да се подготвя за следващия урок.
към текста >>

32. 6. БИТКА ЗА ЖИВОТ И ЗА ШКОЛА

МАРИЯ ТОДОРОВА

Той ме посрещна, сложи ме да седна на стол, подаде ми чаша чай, аз сърбах, изпих чая, а Той през това време мълчи и ме наблюдава.
6. БИТКА ЗА ЖИВОТ И ЗА ШКОЛА След една поредна караница у дома и разправия за това, че не трябва да ходя при Дънов, която завърши с няколко шамара от майка ми, които ми зашлеви, аз разплакана излезнах и тръгнах по пътя към „Опълченска" 66. Докато стигнах при него аз се успокоих и малко що-годе се оправих, сресах се, оправих се външно и отидох да Му разправя всичко. Той ме посрещна, сложи ме да седна на стол, подаде ми чаша чай, аз сърбах, изпих чая, а Той през това време мълчи и ме наблюдава. След като оставих чашата Той ме запита преди аз да почна да му се оплаквам и да Му разправям за какво съм дошла и каква ми е болката: „Галила ли те е майка ти? " „Не, Учителю". „Затова съм те взел при себе си", беше отговорът Му. „В мене има едно чувство, което е по-силно от мен. Аз винаги съм на страна на слабите." Когато отивах при Учителя всякога съм била самотна, нямаше никъде нещо, което да ме е забавлявало.
към текста >>

След като оставих чашата Той ме запита преди аз да почна да му се оплаквам и да Му разправям за какво съм дошла и каква ми е болката: „Галила ли те е майка ти?
6. БИТКА ЗА ЖИВОТ И ЗА ШКОЛА След една поредна караница у дома и разправия за това, че не трябва да ходя при Дънов, която завърши с няколко шамара от майка ми, които ми зашлеви, аз разплакана излезнах и тръгнах по пътя към „Опълченска" 66. Докато стигнах при него аз се успокоих и малко що-годе се оправих, сресах се, оправих се външно и отидох да Му разправя всичко. Той ме посрещна, сложи ме да седна на стол, подаде ми чаша чай, аз сърбах, изпих чая, а Той през това време мълчи и ме наблюдава. След като оставих чашата Той ме запита преди аз да почна да му се оплаквам и да Му разправям за какво съм дошла и каква ми е болката: „Галила ли те е майка ти? " „Не, Учителю". „Затова съм те взел при себе си", беше отговорът Му. „В мене има едно чувство, което е по-силно от мен. Аз винаги съм на страна на слабите." Когато отивах при Учителя всякога съм била самотна, нямаше никъде нещо, което да ме е забавлявало. Отидох сама самичка със себе си.
към текста >>

33. 26. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА

А най-умното е да не кажа да почакате, а да взема чашата и да пия.
В това време дойде някой други и ми предложи вода, аз приема понеже вече се е изминало малко време. Вие дойдете и като видите това, какво ще си кажете? Че аз не искам да пия от вас вода. То е привидно съвпадение на нещата. Ако искаш да избегна противоречията може да почакам, но ако и вторият настоява ще се роди противоречие, което не произтича от мен. А най-умното е да не кажа да почакате, а да взема чашата и да пия. Но сега други неща съществуват, в които може да се заблудите. Представете си, че аз виждам какво става по земята. Едно същество прави добро, вие седите пред мене и аз ви гледам и се усмихвам. Вие си мислите, че на вас се усмихвам, а то е на онова същество, което прави добро. Сериозен съм и ви гледам.
към текста >>

34. 27. ПОСУДАТА

Като изпи чая той ми подаде чашката си и каза: „На иди измий чашата ми да не я мие Станка".
Аз също минавах през различни етапи и аз не бях идеална както другите. Така се точеха дните един след друг, завързани като синджир. Тази сутрин се запътих с приготвени неща за Учителя, които носех в ръцете си и както с онези, които носех в главата си като въпроси. Заварих го току-що привършваше закуската си. Аз стоях права до врата и чаках. Като изпи чая той ми подаде чашката си и каза: „На иди измий чашата ми да не я мие Станка". Взех чашата, отидох и я измих безброй пъти. Тогава разбрах, че Той се гнусеше от нея и услугите й му бяха неприятни и трябваше да ги търпи, така както търпеше толкова много други неща от нас. А какви неща? Безброй много неща, които в нашето незнание и невежество поднасяхме на Учителя като постъпки, като деяния, а да не говорим за нашият мисловен и чувствен свят, където беше тъма от една страна, а от друга страна вреха и кипеха страсти. Той търпеше много неща.
към текста >>

Взех чашата, отидох и я измих безброй пъти.
Така се точеха дните един след друг, завързани като синджир. Тази сутрин се запътих с приготвени неща за Учителя, които носех в ръцете си и както с онези, които носех в главата си като въпроси. Заварих го току-що привършваше закуската си. Аз стоях права до врата и чаках. Като изпи чая той ми подаде чашката си и каза: „На иди измий чашата ми да не я мие Станка". Взех чашата, отидох и я измих безброй пъти. Тогава разбрах, че Той се гнусеше от нея и услугите й му бяха неприятни и трябваше да ги търпи, така както търпеше толкова много други неща от нас. А какви неща? Безброй много неща, които в нашето незнание и невежество поднасяхме на Учителя като постъпки, като деяния, а да не говорим за нашият мисловен и чувствен свят, където беше тъма от една страна, а от друга страна вреха и кипеха страсти. Той търпеше много неща. Беше жив мъченик с нас.
към текста >>

Ето Учителят ми поднесе една обикновена чаша, която трябваше да измия и по този начин ми показа как трябва да се разреши този въпрос.
Ще се промени и света около вас. Тогава ще настъпи Царството Божие за вас. Друг път няма. Този път съм го опитал. Той е единственият път за цялата Вселена". Ето Учителят ми поднесе една обикновена чаша, която трябваше да измия и по този начин ми показа как трябва да се разреши този въпрос. Същият ден аз отидох при възрастните приятели и разказах за случката с чашата. Това ги накара да се огледат и да преосмислят цялото си поведение. И така те решиха, че този въпрос трябва да го разрешат по най-безболезнен начин. Учителят ми каза следното: „Хората като не разбират Волята Божия едни други се измъчват. Трябва възпитание на сърцето и у мъже, и у жени.
към текста >>

Същият ден аз отидох при възрастните приятели и разказах за случката с чашата.
Тогава ще настъпи Царството Божие за вас. Друг път няма. Този път съм го опитал. Той е единственият път за цялата Вселена". Ето Учителят ми поднесе една обикновена чаша, която трябваше да измия и по този начин ми показа как трябва да се разреши този въпрос. Същият ден аз отидох при възрастните приятели и разказах за случката с чашата. Това ги накара да се огледат и да преосмислят цялото си поведение. И така те решиха, че този въпрос трябва да го разрешат по най-безболезнен начин. Учителят ми каза следното: „Хората като не разбират Волята Божия едни други се измъчват. Трябва възпитание на сърцето и у мъже, и у жени. Всички вие за любов говорите и от любов умирате.
към текста >>

35. 28. СТРАЖАТА

Той лично ми даде чашата си да я измия, за да не я мие Станка.
Аз подскочих като ужилена. Той ме огледа и се озадачи, защо ли съм подскочила. „Какво на Станка ли? Че нея ли избрахте, нея ли намерихте да прислужва на Учителя? Та вие знаете ли, че Учителят се гнуси от нея? Той лично ми даде чашата си да я измия, за да не я мие Станка. Мога да ти предам маслините само ако вие лично му ги занесете заедно с тоягата". Брат Райчев ме изгледа много внимателно и сериозно, после огледа тоягата и огледа себе си. Взе мълчешката маслините и тръгна към вратата на стаята на Учителя. Аз стоях отвън, а цялата се тресях отвътре от възмущение и наблюдавах какво ще стане. Брат Райчев стигна до вратата, остави тоягата, обърна се към мен, за да видя, че влиза при Учителя без тояга и му занесе маслините.
към текста >>

36. 84. БЛАГОСЛОВЕНИЯТА И ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА

И аз взех чашата с чай, отпивах всяка глътка и благодарях на Бога мислено, че ме е поставил толкова близо до Учителя, т.е.
Така аз разбирах нещата. Но се пазех в общите групи да стоя на страна и да не предизвиквам останалите. Ето сега Учителят ме покани да седна до него и да пия чай. Аз се стеснявам, оглеждам се страхливо насам-натам дали няма да предизвикам нечия друга ревност, че Учителят ме е поканил да седна до него. Като видя това Учителят рече: „Когато Бог ти дава, ще вземаш". И аз взех чашата с чай, отпивах всяка глътка и благодарях на Бога мислено, че ме е поставил толкова близо до Учителя, т.е. до себе си. По-късно след години забелязах, че ученикът има години на изпитание и години на благословение при Учителя. Затова той изтъкваше някого си на преден план, но точно на определено време и точно на определено място до себе си и Небето му даваше чрез Учителя своето благословение. Минаваше време и същият този ученик биваше след това поставян на изпитание чрез различни методи и задачи и тогава Учителят го оставяше на заден план на някое затулено място, но закътано и запазено, за да се съхрани ученикът, когато е по време на своето изпитание. Така че Учителят понякога ни даваше и ни изтъкваше пред всички, а в други случаи ни поставяше някъде назад, но под будното му зорко око.
към текста >>

37. 91. КОГАТО СЕ РАЗПОРЕЖДАШЕ ПРОСТОТИЯТА

А той веднъж ми каза в София: Измий тази чаша, за да не я мие Станка".
Сега ще го зазкажа накратко, за да видите един друг финал достоен за учудване на всички и едно потвърждение на онова, което бе споменато по-горе. Имаше една сестра, казваше се Станка, която направо казано бе пов-лекана и от която Учителят го беше гнус. Но тя беше много волева, движейки се направо без задръжка, много пробивна и като тръгнеше в някоя посока пробиваше за общо учудване на всички. Така проби за мое учудване и започна да се върти около Учителя, за да му прислужва в неговия бит. От къде дойде този подтик в нея не можах да разбера. А той веднъж ми каза в София: Измий тази чаша, за да не я мие Станка". Аз разбрах много добре всичко. Но тя стоеше при него и избута и отстрани всички ония, които се грижеха за Учителя, за неговия бит - да се поднася храната му, да се готви, да се мие, да се чисти, да се пере и т.н. Аз наблюдавах това и изчаквах как ще се развият събитията, защото трябваше да дойде особено подходящ момент. Аз го чаках, знаех, че ще дойде. А по това време възрастните приятели отново бяха взели мерки, за да не позволят да влизат при Учителя младежите и бяха направили дежурства да пазят Учителя от посетители.
към текста >>

38. 116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА

Пиеме чай, поднесени са сладкиши, разговаряме с Учителя и така както Учителя си държи чашата с чай и сърба изведнъж той си затвори очите, облегна се на стола, замълча и все едно, че заспа без да изпусне чашата с чая.
Само след секунди Учителят отново спира беседата си, поглежда го, но този път не го посочва с пръст и казва: „Някой тук ще каже, че в говоренето ми няма логика и че аз говоря врели-некипели. Напротив, онзи, който говори врели-некипели той е онзи, който ви изпрати тук, за да получите доказателството на своето твърдение, а сега вие като отидете долу в града ще му занесете своето доказателство". След свършването на беседата този приятел дойде и ни разказа, че бил направил облог с един друг, който му казал, че ако отиде горе на Изгрева и чуе Дънов тогава веднага ще се убеди, че това са шменти и капели, че това са бръщолевици и глупости. Ето сега той ще отиде в града и трябва да занесе своето доказателство за беседата на Учителя и истината за нея. Ние сме заобиколили Учителя и се намираме в една от бараките, където една сестра ни бе поканила на гости. Пиеме чай, поднесени са сладкиши, разговаряме с Учителя и така както Учителя си държи чашата с чай и сърба изведнъж той си затвори очите, облегна се на стола, замълча и все едно, че заспа без да изпусне чашата с чая. Изминаха няколко минути, ние стоим, оглеждаме се, никой не смее да шавне или да продума дума. Чакаме Учителя. Ние знаем, че той се е извлякъл от тялото и е заминал някъде спешно по работа. След малко Учителят си отваря очите, оглежда ни, усмихва се и казва: „В океана имаше един кораб, който бе взел погрешна посока и уредите за ориентиране му се бяха развалили от бурята. Трябваше да покажа пътя на онзи, който държеше кормилото, за да поеме истинския път.
към текста >>

39. 117. КЛЮЧЪТ НА ЖИВОТА

Точно по това време Учителят изведнъж спря да говори, загледа се в една точка високо над аудиторията, спря, даде знак, че трябва да излезе и бързо напусна салона, Някой веднага тръгнаха след него, а той по стъпалата се качи в Горницата, взе една чаша и почти тичешком се отправи към бараката на болния.
Това означава, че трябва да го подложат на операция, а тогава тези коремни операции не бяха безобидни, особено когато се пукне гноен апендицит. Тогава нямаше лекарства срещу инфекцията както сега са антибиотиците. Накрая болният приятел казал: „Не, няма да се оперирам, Учителят ще ме излекува". Ето ние сме в клас, в петък и точно по това време братът в бараката от силните болки припаднал и целият посинял. Това е между 5 и 6 часа сутринта, когато всички сме в клас. Точно по това време Учителят изведнъж спря да говори, загледа се в една точка високо над аудиторията, спря, даде знак, че трябва да излезе и бързо напусна салона, Някой веднага тръгнаха след него, а той по стъпалата се качи в Горницата, взе една чаша и почти тичешком се отправи към бараката на болния. Когато той влезна вътре беше придружен от няколко приятели, то Учителят му отвори устата, наля в нея нещо, което е носел в чашата и го оставал. Придружаващите Учителя бяха Борис Николов и Георги Радев и той ги остави да дежурят при него. След малко болният след като изпил течността почувствал, че е изпил нещо много горещо, което го е парело и след това заспал. Непрекъснато дежурните са сменявали дрехите му понеже той непрекъснато се потял през време на сън и на сутринта отворил очи и се събудил. Болките в корема изчезнали.
към текста >>

Когато той влезна вътре беше придружен от няколко приятели, то Учителят му отвори устата, наля в нея нещо, което е носел в чашата и го оставал.
Тогава нямаше лекарства срещу инфекцията както сега са антибиотиците. Накрая болният приятел казал: „Не, няма да се оперирам, Учителят ще ме излекува". Ето ние сме в клас, в петък и точно по това време братът в бараката от силните болки припаднал и целият посинял. Това е между 5 и 6 часа сутринта, когато всички сме в клас. Точно по това време Учителят изведнъж спря да говори, загледа се в една точка високо над аудиторията, спря, даде знак, че трябва да излезе и бързо напусна салона, Някой веднага тръгнаха след него, а той по стъпалата се качи в Горницата, взе една чаша и почти тичешком се отправи към бараката на болния. Когато той влезна вътре беше придружен от няколко приятели, то Учителят му отвори устата, наля в нея нещо, което е носел в чашата и го оставал. Придружаващите Учителя бяха Борис Николов и Георги Радев и той ги остави да дежурят при него. След малко болният след като изпил течността почувствал, че е изпил нещо много горещо, което го е парело и след това заспал. Непрекъснато дежурните са сменявали дрехите му понеже той непрекъснато се потял през време на сън и на сутринта отворил очи и се събудил. Болките в корема изчезнали. На следващият ден той е вече почти здрав, но още слаб, отива при Учителя, за да благодари.
към текста >>

40. 122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ

А той по този повод каза: „Не е грешно да хванеш една чаша, но важно е с какво чувство ще я хващаш".
Ами ако влезнеше „мършата" под тях тогава какво ли щеше да стане? Тогава това бе една форма на обществено порицание. Та съм минавала много пъти покрай сестрите, наредили се в редица с приповдигнати поли докато мине покрай тях „мършата". Но аз не отстъпвах, защото те още не бяха се освободили от всичко порочно, което имаше в света и се стараеха да ни учат и дават поучения. А това можеше да го направи само чист човек от вътре и от вън, а този чист човек беше Учителят. А той по този повод каза: „Не е грешно да хванеш една чаша, но важно е с какво чувство ще я хващаш". Та в случая кое беше същественото - външното действие или онова, което човек влага вътре в него. Учителят ми каза: „Ти ако искаш още в този живот можеш да постигнеш абсолютна чистота". Аз бях схванала и разбрах пътя и кой е този път на вътрешно обновление и вътрешно чистене. Но какво съм постигнала през живота си това е друго нещо. Та вътрешната чистота между двама - мъж и жена бе най-съществено за тяхната връзка, защото през чистотата може да мине онова, което трябва да ги обедини.
към текста >>

41. 123. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА Е СТРЪМЕН И СДАВЕН

Учителят наредил да донесат в една чаша вода и една чиста кърпа.
Като отишъл там бащата се обърнал и му казал: „Аз зная, че вие сте онзи, който може да ми помогне и да спаси детето. Вие сте Учителя и Бог едновременно на едно и също място". Учителят му казал: „Да бъде по вярата ти". След това той им казал, че онова, което те видят от него не трябва да разказват на никого и помолил близките да излезнат от стаята, където лежало полумъртвото дете. При детето застанал само Учителя със сестра Цочева. Учителят наредил да донесат в една чаша вода и една чиста кърпа. След това започнал да намокря кърпата и да я поставя на лицето на детето, след което помолил и сестра Елена да излезе от стаята и той останал сам с детето. Какво е правил там Учителя с детето, никой не знае. След минути Учителят излиза от стаята и казал на родителите, че то вече полека-полека ще се оправи. Той дал наставления с какво да го хранят и след една седмица то оздравяло. Така че се осъществило онова чудо, за което понякога ни се иска да стане винаги и по всяко време, но за да се осъществи трябва човек да се доближи и да се добере до закона, който управлява чудесата, а това е законът на вярата.
към текста >>

42. 167. НА ЕКСКУРЗИЯ С РЪКОВОДИТЕЛИТЕ ОТ ПРОВИНЦИЯТА

" Аз се споглеждам със сестрата, отварям раницата, изваждам термоса, който стои на специално място, отварям го и подавам топла вода на Учителя в една чаша, от която той пие винаги.
по едно време Учителят спира за почивка, обръща се към братята и пита: „Рекох, да има някой топла вода? " Всички се оглеждат и вдигат немощно рамене. От къде ще имат? Те нямат термоси и никой не им е казал, че трябва да носят топла вода в термос за Учителя. Учителят се обръща към на нас и ни запитва: „Случайно сестрите да носят топла вода? " Аз се споглеждам със сестрата, отварям раницата, изваждам термоса, който стои на специално място, отварям го и подавам топла вода на Учителя в една чаша, от която той пие винаги. Учителят е седнал, а около него в кръг са братята. Сестрата изважда от раницата си едно леко одеало, постила го и Учителят сяда на него. Онези наблюдават и виждат, че около Учителя има обхода и грижи, неща за които те нямат понятие и представа. А той е прехвърлил вече 70 години. Те мълчат, наблюдават как ние се завъртяхме изведнъж около Учителя и започнахме да го обслужваме, а те ни гледат строени в кръг.
към текста >>

43. 168. НА ЕКСКУРЗИЯ С БРАТСТВОТО

Всичко е готово и Савка налива чай в чаша и бавно, бавно пристъпва към Учителя, за да не разлее чашата, която е напълнила до горе.
Съгласна ли си? " Аз се съгласих. Той започва да разказва така сладко и увлекателно, че аз прихвах да се смея след всяка случка. Ето едни от тях. На една от редовните екскурзии на Витоша приятелите седнали около Учителя, почиват и чакат да заврят чайниците, за да пият чай. Всичко е готово и Савка налива чай в чаша и бавно, бавно пристъпва към Учителя, за да не разлее чашата, която е напълнила до горе. А защо до горе? За да покаже, че при Учителя е важен принципа на изобилието. Да, но това важи за Учителя, който е извор и дава, а ние сме ученици, жадуваме за Словото му и се храним от него. Затова тя не трябва да поднася препълнена чаша на Учителя. Но тя иска да се представи малко по-иначе.
към текста >>

Затова тя не трябва да поднася препълнена чаша на Учителя.
На една от редовните екскурзии на Витоша приятелите седнали около Учителя, почиват и чакат да заврят чайниците, за да пият чай. Всичко е готово и Савка налива чай в чаша и бавно, бавно пристъпва към Учителя, за да не разлее чашата, която е напълнила до горе. А защо до горе? За да покаже, че при Учителя е важен принципа на изобилието. Да, но това важи за Учителя, който е извор и дава, а ние сме ученици, жадуваме за Словото му и се храним от него. Затова тя не трябва да поднася препълнена чаша на Учителя. Но тя иска да се представи малко по-иначе. Изведнъж Савка се спъва и пада, чашата с чай отхвръква към камъните и се счупва. Не само, че не се развива капка от чашата, но тя е долу на парчета, а Савка стои смутена. Поглежда виновно Учителя, а той прихва да се смее. За този случай Учителят разказваше, че било много смешно понеже Савка се е мъчила да пренесе препълнената чаша без да капне капка от нея, но духовете я препънали, за да покажат, че и те съществуват и че тази капка, която трябвало да падне е била предназначена за тях, защото и те искали да пият от чашата, която се поднася на Учителя.
към текста >>

Изведнъж Савка се спъва и пада, чашата с чай отхвръква към камъните и се счупва.
А защо до горе? За да покаже, че при Учителя е важен принципа на изобилието. Да, но това важи за Учителя, който е извор и дава, а ние сме ученици, жадуваме за Словото му и се храним от него. Затова тя не трябва да поднася препълнена чаша на Учителя. Но тя иска да се представи малко по-иначе. Изведнъж Савка се спъва и пада, чашата с чай отхвръква към камъните и се счупва. Не само, че не се развива капка от чашата, но тя е долу на парчета, а Савка стои смутена. Поглежда виновно Учителя, а той прихва да се смее. За този случай Учителят разказваше, че било много смешно понеже Савка се е мъчила да пренесе препълнената чаша без да капне капка от нея, но духовете я препънали, за да покажат, че и те съществуват и че тази капка, която трябвало да падне е била предназначена за тях, защото и те искали да пият от чашата, която се поднася на Учителя. А друг начин нямало. Или трябвало да падне капка от чашата или трябвало да я спънат, за да се счупи чашата.
към текста >>

Не само, че не се развива капка от чашата, но тя е долу на парчета, а Савка стои смутена.
За да покаже, че при Учителя е важен принципа на изобилието. Да, но това важи за Учителя, който е извор и дава, а ние сме ученици, жадуваме за Словото му и се храним от него. Затова тя не трябва да поднася препълнена чаша на Учителя. Но тя иска да се представи малко по-иначе. Изведнъж Савка се спъва и пада, чашата с чай отхвръква към камъните и се счупва. Не само, че не се развива капка от чашата, но тя е долу на парчета, а Савка стои смутена. Поглежда виновно Учителя, а той прихва да се смее. За този случай Учителят разказваше, че било много смешно понеже Савка се е мъчила да пренесе препълнената чаша без да капне капка от нея, но духовете я препънали, за да покажат, че и те съществуват и че тази капка, която трябвало да падне е била предназначена за тях, защото и те искали да пият от чашата, която се поднася на Учителя. А друг начин нямало. Или трябвало да падне капка от чашата или трябвало да я спънат, за да се счупи чашата. Та духовете понякога си правеха забавление, но Учителят ги допускаше до определена граница, защото чрез тези случки ние практически се обучавахме в Школата.
към текста >>

За този случай Учителят разказваше, че било много смешно понеже Савка се е мъчила да пренесе препълнената чаша без да капне капка от нея, но духовете я препънали, за да покажат, че и те съществуват и че тази капка, която трябвало да падне е била предназначена за тях, защото и те искали да пият от чашата, която се поднася на Учителя.
Затова тя не трябва да поднася препълнена чаша на Учителя. Но тя иска да се представи малко по-иначе. Изведнъж Савка се спъва и пада, чашата с чай отхвръква към камъните и се счупва. Не само, че не се развива капка от чашата, но тя е долу на парчета, а Савка стои смутена. Поглежда виновно Учителя, а той прихва да се смее. За този случай Учителят разказваше, че било много смешно понеже Савка се е мъчила да пренесе препълнената чаша без да капне капка от нея, но духовете я препънали, за да покажат, че и те съществуват и че тази капка, която трябвало да падне е била предназначена за тях, защото и те искали да пият от чашата, която се поднася на Учителя. А друг начин нямало. Или трябвало да падне капка от чашата или трябвало да я спънат, за да се счупи чашата. Та духовете понякога си правеха забавление, но Учителят ги допускаше до определена граница, защото чрез тези случки ние практически се обучавахме в Школата. Освен ние и други същества живееха около нас и те имаха право да бъдат зачетени. Затова на времето старите българи преди да пият от чашата отливаха от нея малко на земята, на място, за да могат да полеят за онези, които са жадни както на земята, така и на небето.
към текста >>

Или трябвало да падне капка от чашата или трябвало да я спънат, за да се счупи чашата.
Изведнъж Савка се спъва и пада, чашата с чай отхвръква към камъните и се счупва. Не само, че не се развива капка от чашата, но тя е долу на парчета, а Савка стои смутена. Поглежда виновно Учителя, а той прихва да се смее. За този случай Учителят разказваше, че било много смешно понеже Савка се е мъчила да пренесе препълнената чаша без да капне капка от нея, но духовете я препънали, за да покажат, че и те съществуват и че тази капка, която трябвало да падне е била предназначена за тях, защото и те искали да пият от чашата, която се поднася на Учителя. А друг начин нямало. Или трябвало да падне капка от чашата или трябвало да я спънат, за да се счупи чашата. Та духовете понякога си правеха забавление, но Учителят ги допускаше до определена граница, защото чрез тези случки ние практически се обучавахме в Школата. Освен ние и други същества живееха около нас и те имаха право да бъдат зачетени. Затова на времето старите българи преди да пият от чашата отливаха от нея малко на земята, на място, за да могат да полеят за онези, които са жадни както на земята, така и на небето. Това е символика, ще я намерите в Словото на Учителя. На същата екскурзия се случва също по-странен случай.
към текста >>

Затова на времето старите българи преди да пият от чашата отливаха от нея малко на земята, на място, за да могат да полеят за онези, които са жадни както на земята, така и на небето.
За този случай Учителят разказваше, че било много смешно понеже Савка се е мъчила да пренесе препълнената чаша без да капне капка от нея, но духовете я препънали, за да покажат, че и те съществуват и че тази капка, която трябвало да падне е била предназначена за тях, защото и те искали да пият от чашата, която се поднася на Учителя. А друг начин нямало. Или трябвало да падне капка от чашата или трябвало да я спънат, за да се счупи чашата. Та духовете понякога си правеха забавление, но Учителят ги допускаше до определена граница, защото чрез тези случки ние практически се обучавахме в Школата. Освен ние и други същества живееха около нас и те имаха право да бъдат зачетени. Затова на времето старите българи преди да пият от чашата отливаха от нея малко на земята, на място, за да могат да полеят за онези, които са жадни както на земята, така и на небето. Това е символика, ще я намерите в Словото на Учителя. На същата екскурзия се случва също по-странен случай. Савка не се отказа, намира друга чаша, постила бяла кърпа пред Учителя и подрежда каквото трябва за закуска. Приятелите са се разположели в кръг. И ето сега се приближава една сестра към Учителя.
към текста >>

Савка не се отказа, намира друга чаша, постила бяла кърпа пред Учителя и подрежда каквото трябва за закуска.
Та духовете понякога си правеха забавление, но Учителят ги допускаше до определена граница, защото чрез тези случки ние практически се обучавахме в Школата. Освен ние и други същества живееха около нас и те имаха право да бъдат зачетени. Затова на времето старите българи преди да пият от чашата отливаха от нея малко на земята, на място, за да могат да полеят за онези, които са жадни както на земята, така и на небето. Това е символика, ще я намерите в Словото на Учителя. На същата екскурзия се случва също по-странен случай. Савка не се отказа, намира друга чаша, постила бяла кърпа пред Учителя и подрежда каквото трябва за закуска. Приятелите са се разположели в кръг. И ето сега се приближава една сестра към Учителя. Казваше се Ценка Стефанова, която обличаше фусти и ги надяваше една върху друга по 5-6 броя и все дълги до земята. Така на времето ходеха циганките. А още преди това по селата селянките ги носеха тези фусти една върху друга.
към текста >>

44. 209. БОЯН БОЕВ

Онзи глътва бележката, Боян му дава чаша вода и си тръгва доволен и си говори: „Да, вече аз нямам оправдание".
Разделиха се и онзи брат си тръгна. След пет минути брата се връща цял разтреперан и проплаква: „Брат Боян, аз забравих къде трябва да се преродя". Брат Боян взима лист хартия, написва му върху него следното: „Русия и Карпатите", написва го на български и написва го на стенограма и му го подава. Онзи брат се спира и пита: „Ами ако загубя бележката? " „Няма да я загубиш." По едно време брат Боян се сеща за нещо, взима писалката, взима едно друго листче хартия, написва отново същото, сгъва я несръчно, прави я на малка топка, отива при онзи брат и му казва: „Отвори си устата и глътни това - тук пише къде ще се родиш и не може да се загубиш, вече нямаш оправдание". Онзи глътва бележката, Боян му дава чаша вода и си тръгва доволен и си говори: „Да, вече аз нямам оправдание". Боян е в възторг от разумното разрешение, смее се и говори: „Ще ми разправя този, че ще забрави. Сега ще го питам дали ще може да забрави и да му мисли ако забрави." Аз вече не плачех, а ридаех. Часове след тази случка не можех да се успокоя. Веднъж приятелите завеждат Боев на оперета в Музикалния театър, за да видят и слушат голямата певица Мими Балканска. Седи на стола брат Боян, а от двете му страни са седнали приятели от Изгрева, слушат и гледат.
към текста >>

45. 225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР

Имаше едно такова режисьорско хрумване в пиесата където главният герой дегизиран като Учителя приема под масата едно шише с ракия и скришом си сипва в чашата.
Държавата чрез тази постановка, включвайки образа на Любомир Лулчев в тази пиеса даде ход на представителите на Черната Ложа, които съществуваха на Изгрева в лицето на Лулчев, дадоха ход на тези сили в следващите 45 години и те ще бъдат онези, които ще движат българското общество и държава. Това е равносметката и постановката на тази пиеса. Още преди 20 години около 1970 г. тази пиеса бе представена на живо по Българската телевизия като в главната роля бе дегизиран актьора Любомир Кабакчиев в лика на Учителя. Режисьор бе Кръстьо Мирски. Имаше едно такова режисьорско хрумване в пиесата където главният герой дегизиран като Учителя приема под масата едно шише с ракия и скришом си сипва в чашата. После връща шишето под масата, оставя го на земята и със същата свободна ръка опипва някакъв женски крак. След тази пиеса имаше още живи съвременници на Учителя Дънов, които протестираха и Александър Периклиев написа една защита и я изпрати до директора на Българска телевизия, но я изпрати без да я подпише, понеже в онези години държавата ежегодно правеше обиски срещу привърженици на Учителя Дънов. Какво се случи по-нататък? Главният актьор си замина от този свят чрез адски мъки. А артистът Георги Парцалев създал също със своят безспорен талант комеди-ен образ от пиесата през есента на 1989 г.
към текста >>

46. 227. САВОВ - ОБРАЗ НА ИМИТАТОРЪТ

Няколко дни Савов стенеше в гората и никой не пожела да отиде да му занесе дори и една чаша вода.
Благодарим ви, че го утрепахте". Офицерът пита: „Кой е този? " Отговарят му: „Това е самозванецът на Учителят Дънов". Офицерът отива, вдига го от земята и му зашлевява две плесници: „Лъжец и измамник". Нарежда на войниците да го вземат и да го изхвърлят в гората. Няколко дни Савов стенеше в гората и никой не пожела да отиде да му занесе дори и една чаша вода. След това имахме възможност да разсъждаваме. Та може ли човек облечен в своето несъвършенство, облечен в плът и в своите недъзи човешки да се дегизира и да тръгне и да се представя под чужд образ. И да вземе образа на Великия Учител. Та нали хората, виждайки недъзите му ще могат да направят и погрешка преценка за Учението, което той уж проповядва. Ами тази имитация кому ползваше?
към текста >>

47. 253. БОЖИЯТА ТЪРПИМОСТ

Чашата на търпението преля.
Но Учителят ни търпеше, защото Бог бе му поставил тези ученици и аз разплакана си тръгнах и вървя и плача, че сме толкова нищожни пред величието на Учителя. Не нищожни, а цели нищожества. А Савка продължаваше да гони онези ученици, които искаха да отидат при Учителя. Беше изгонила и Катя Грива. Срещам Катя и тя плаче от Савка, че я изпъдила от пред вратата на Учителя. Чашата на търпението преля. Отивам при Учителя. Преминавам покрай Савка, но тя не смее да ме спре, защото вижда, че съм бясна. Влизам при Учителя и го питам: „Учителю, до кога ще ни търпите както Савка, така и останалите? " А вратата е отворена и Савка отвън слуша. Виждам измъченото му лице.
към текста >>

48. 280. ПОСТ

После се прави супа спанак и се пие сока на спанака и се изпива първия ден само една чаша.
Осми месец - 8 дни. Девети месец - 9 дни. Десети месец -10 дни. Почваше се всеки месец при разсип на луната. Когато се излиза от поста се пие само вода на лъжички, често, по-малко. После се прави супа спанак и се пие сока на спанака и се изпива първия ден само една чаша. На втория ден се пие картофена супа, но само водичката. Третия ден се пие също водичка, но от супа от моркови или картофи. Така бяхме постили десет дни и на другия ден изпих само вода и тръгнах на екскурзия на Витоша с още една сестра, с която карахме заедно поста, но с разрешение на Учителя. А това беше Мария Радева - сестрата на Георги Радев. Тръгнахме, но краката ни треперят.
към текста >>

49. 281. РАЗПЛАЩАНЕ НА РОДОВАТА КАРМА

Ще му даваш малко храна - мляко половин чаша и половин чаша вода.
Човек когато го поемеше след известно време урината му се оцветяваше оранжево, но лекарството имаше голям ефект. Тогава една кутийка се продаваше за една жълтица. Така немските войници продаваха в България това скъпо и ценно лекарство. Та брат ми лекуваше баща ми с лекарства и силна храна, но още го нямаше „Пронтозил"-а и той ставаше все по-зле. Отидох при Учителя, обясних му всичко и той ми каза: „Направи млечен компрес и ако яде силна храна организма му докато се пригоди на многото храна, то той ще си замине. Ще му даваш малко храна - мляко половин чаша и половин чаша вода. На четиринайсетия ден температурата ще спадне от 38.5 на 37 градуса". Това ми каза Учителя, аз отидох у дома и разказах на баща ми какво е казано за него, той повярва и остави аз да го лекувам. Брат ми като разбра -нали беше лекар, дойде и ми удари един шамар, че лекувам без да имам право за това. Така се възприемаше от лекарското съсловие - лекува само онзи, който има диплома. Но баща ми нали беше посетил веднъж една беседа на Учителя и бе го видял и беше се докоснала душата му до Божественото и повярва и ми позволи да го лекувам.
към текста >>

50. 284. ЛЕЧИТЕЛИ И ЛЕКАРСТВА

После отиде, че взе няколко зърна черен пипер, лично ги счука в саханчето, а праха го изсипа в една чаша и отгоре наля червено вино.
Баща ми беше дългогодишен учител по литература и разбра много добре какво бе казал Учителя. Веднъж Учителят сподели с мен: „Когато си ядосана и изморена нахрани се и така голямата храна у теб приема отровата и чрез храната се изхвърля навън". Това е един метод, който ежедневно човек без да знае прилага, но по интуиция го прилага, а друг е лечителя в него. Бях болна, бях изстинала, с висока температура, тресеше ме цялата и не бях добре. Едвам се дотътрих до Учителя и той ме остави да седна на стола. После отиде, че взе няколко зърна черен пипер, лично ги счука в саханчето, а праха го изсипа в една чаша и отгоре наля червено вино. После ми подаде чашата и рече: „Пий на глътки бавно и спокойно". Полека-лека я изпих чашата. Цялата ме загря и отвън, и отвътре. Полекичка се прибрах у дома, легнах си и след това съм задрямала. Когато се събудих бях цялата мокра от горе до долу и чаршафа и завивките всичко беше мокро.
към текста >>

После ми подаде чашата и рече: „Пий на глътки бавно и спокойно".
Веднъж Учителят сподели с мен: „Когато си ядосана и изморена нахрани се и така голямата храна у теб приема отровата и чрез храната се изхвърля навън". Това е един метод, който ежедневно човек без да знае прилага, но по интуиция го прилага, а друг е лечителя в него. Бях болна, бях изстинала, с висока температура, тресеше ме цялата и не бях добре. Едвам се дотътрих до Учителя и той ме остави да седна на стола. После отиде, че взе няколко зърна черен пипер, лично ги счука в саханчето, а праха го изсипа в една чаша и отгоре наля червено вино. После ми подаде чашата и рече: „Пий на глътки бавно и спокойно". Полека-лека я изпих чашата. Цялата ме загря и отвън, и отвътре. Полекичка се прибрах у дома, легнах си и след това съм задрямала. Когато се събудих бях цялата мокра от горе до долу и чаршафа и завивките всичко беше мокро. Станах посред нощ и се преоблякох и отново заспах.
към текста >>

Полека-лека я изпих чашата.
Това е един метод, който ежедневно човек без да знае прилага, но по интуиция го прилага, а друг е лечителя в него. Бях болна, бях изстинала, с висока температура, тресеше ме цялата и не бях добре. Едвам се дотътрих до Учителя и той ме остави да седна на стола. После отиде, че взе няколко зърна черен пипер, лично ги счука в саханчето, а праха го изсипа в една чаша и отгоре наля червено вино. После ми подаде чашата и рече: „Пий на глътки бавно и спокойно". Полека-лека я изпих чашата. Цялата ме загря и отвън, и отвътре. Полекичка се прибрах у дома, легнах си и след това съм задрямала. Когато се събудих бях цялата мокра от горе до долу и чаршафа и завивките всичко беше мокро. Станах посред нощ и се преоблякох и отново заспах. Сутринта се събудих късно, огледах завивките, а те като че ли бяха полети с дъждовна вода.
към текста >>

51. 43. УЧИТЕЛЯТ ПИЕ СЪС ЗЛАТНА ЧАША

43. УЧИТЕЛЯТ ПИЕ СЪС ЗЛАТНА ЧАША Една сестра от провинцията разказва: „В ранната ми младост бях запалена Толстоистка.
43. УЧИТЕЛЯТ ПИЕ СЪС ЗЛАТНА ЧАША Една сестра от провинцията разказва: „В ранната ми младост бях запалена Толстоистка. При образуване на комуната в Мечкюр - Прослав-Пловдивско, аз бях една от основателите, най-младата. Един ден ме викат в управата и по-големите и важни братя ми възлагат една задача: Да отида в София при г-н Дънов и да Му разкажа за нашия почин да основем комуна и да искам известна сума - помощ.-„Той има пари и вярваме, че ще даде". Аз тръгнах веднага. За Учителя нищо не бях чувала до тогава и те нищо повече не ми казаха от това. Пристигнах на Изгрева.
към текста >>

" И започна да говори разни нелепости по адрес на Учителя, една от които беше, че Той пиел вода само със златна чаша.
" И му подадох плика. „Той е нещо като Толстой." Но в душата и на езика ми остана: „И много, много повече от него." Тогава този брат, благовиден до сега, като чу да говоря така възторжено за Учителя и като видя беседите изпадна в някакво изстъпление и почна така безобразно и цинично да ругае Учителя, че аз си помислих, че този човек е полудял. Впоследствие, след известни години той наистина полудя. Тогава аз се разплаках и отидох да се оплача на друг един от големите братя и му разказах всичко. Той не държа толкова циничен език, но извика: „Той да не иска да те прави дъновистка? " И започна да говори разни нелепости по адрес на Учителя, една от които беше, че Той пиел вода само със златна чаша. 62 Аз бях дълбоко оскърбена и разочарована от тях. Цяла нощ не спах. На сутринта си събрах багажа и без да се обадя някому напуснах Мечкюр. .Нямам работа при тези хора." Отидох там, където ме водеше моята душа. Отидох в София, записах се студентка и почнах да посещавам Изгрева и беседите.
към текста >>

" „Учителю", засуетих се аз, „но нямам чаша.
Аз се разхождах край градинките и забелязах, че от силното слънце някои цветя бяха посърнали. Нямах никакъв съд да ги полея. Намерих на чешмата една консервена кутия и почнах да ги поливам с нея. По едно време Учителят слезе, приближи се до мене и ме заговори. После рече: „Можете ли да ми донесете да пия малко вода? " „Учителю", засуетих се аз, „но нямам чаша. Да отида някъде, от стенографките да поискам чаша? " „Не, не, рекох. В кутията ми дайте." Тогава аз Му донесох в консервената кутия вода. Той я взе и пи пред мене. Като светкавица прорязаха съзнанието ми тези думи, чути преди няколко години и забравени: „Той пие вода само със златна чаша".
към текста >>

Да отида някъде, от стенографките да поискам чаша?
Нямах никакъв съд да ги полея. Намерих на чешмата една консервена кутия и почнах да ги поливам с нея. По едно време Учителят слезе, приближи се до мене и ме заговори. После рече: „Можете ли да ми донесете да пия малко вода? " „Учителю", засуетих се аз, „но нямам чаша. Да отида някъде, от стенографките да поискам чаша? " „Не, не, рекох. В кутията ми дайте." Тогава аз Му донесох в консервената кутия вода. Той я взе и пи пред мене. Като светкавица прорязаха съзнанието ми тези думи, чути преди няколко години и забравени: „Той пие вода само със златна чаша". Просълзих се, но нищо не казах.
към текста >>

Като светкавица прорязаха съзнанието ми тези думи, чути преди няколко години и забравени: „Той пие вода само със златна чаша".
" „Учителю", засуетих се аз, „но нямам чаша. Да отида някъде, от стенографките да поискам чаша? " „Не, не, рекох. В кутията ми дайте." Тогава аз Му донесох в консервената кутия вода. Той я взе и пи пред мене. Като светкавица прорязаха съзнанието ми тези думи, чути преди няколко години и забравени: „Той пие вода само със златна чаша". Просълзих се, но нищо не казах. Разбрах, че Учителят всичко знае".
към текста >>

52. 54. СЛЪНЦЕ, ВЪЗДУХ И ВРЯЛА ВОДА

Наталия Чакова

Сутрин преди ядене една чаша вряла вода, на обяд преди ядене вряла вода и вечер преди ядене една чаша вряла вода." На друго' място казва: „Простудил си се или имаш треска, изпий 4-5 чаши вряла вода, да се изпотиш и преоблечеш и ще ти мине." Ние, нашите хора така се лекувахме от много болести.
Но Той не позволяваше да се излагаме по кожа на слънцето, а да се печем през някаква лека бяла фланелка. Друго едно лечебно средство, което препоръчваше почти за всички болести и състояния на човешкия организъм е топлата, врялата вода. Каквото и да те боли - корем, глава, крака и т.н., каквото и състояние да имаш - уморен си, нямаш апетит, разтревожен, раздразнен си, не можеш да спиш, изпий една, две, три, четири, пет до шест чаши вряла вода според болестта и нуждата, бавно с лъжичка, на глътки и ще ти мине или поне ще те облекчи. И за нея има на много места в беседите казани много неща при различни случаи как да се употребява. Например: „Аз препоръчвам инжекциите с вряла вода. Сутрин преди ядене една чаша вряла вода, на обяд преди ядене вряла вода и вечер преди ядене една чаша вряла вода." На друго' място казва: „Простудил си се или имаш треска, изпий 4-5 чаши вряла вода, да се изпотиш и преоблечеш и ще ти мине." Ние, нашите хора така се лекувахме от много болести. „Врялата вода", казва Той, „разрежда серума в кръвта, от който се хранят бацилите и те умират." „Така могат да се лекуват даже и холерата, чума- 72 та и туберкулозата." „Заболял някой от туберкулоза, нека вземе чайник, фланели за преобличане и тръгне из планините. Да пие вряла вода, да се изпотява и преоблича, да диша дълбоко." Сама аз имам опит с врялата вода. Заболяла съм,без да зная и подозирам от начална туберкулоза. Селото ми беше много туберкулозно и училището и квартирата ми нехигиенични. Тресеше ме всеки ден.
към текста >>

53. 15. НОВОТО ИМЕ

Станка Иванова Тотева

„Ч"-то представлява висока кристална чаша с отвесни стени, вътре пълна с нектар ли беше, не помня точно думата.
В това време пристига Учителят чак от Горницата и дойде при мене. Като дойде Учителят веднага пристигна брат Боев и започнаха да идват една по една стенографките и други сестри и се събраха около 30 души, може би. И Учителят, все едно, че няма никой, а брат Боев записваше. Учителят направо каза: „Сестра, ти се казваш Станка, но това „К", което има е едно малко препятствие, което ти с усилие би могла да преодолееш. Ако ти казват „Станче", не е хубаво. „Ч"-то представлява висока кристална чаша с отвесни стени, вътре пълна с нектар ли беше, не помня точно думата. Но стените са толкова отвесни и толкова високи, че човешкият дух не може да достигне до съдържанието. Затова не е хубаво да ти викат Станче. „Ч"-то е само за Великите Учители, за Великите Духове, защото техния дух може да стигне до тая висота. Не е хубаво да ти казват умалително име, не е хубаво да ти казват и съкратено име, защото се намаляват годините на живота. Най-хубаво е да ти казват Стана, защото при Стана всичко става".
към текста >>

54. 20. БЕЗДЕТНАТА ЖЕНА

Станка Иванова Тотева

Надежда Георгиева Кьосева

Първо, през време на жетва, да пие преварена гореща вода по една чаша, сутрин, обед и вечер, с кафена лъжичка по малко, бавно и ще се измива отдолу с гореща вода.
Там, вика, на Рила я оставих. Като повърнах тая кръв, излезе от мене тоя дявол и се оправих". След един месец тя получава писмо, което е написал саморъчно брат Боев. Учителят го е диктувал и брат Боев го е написал, как да си лекува нервите и какво да прави, за да има деца. Писмото е при мене. Първо, през време на жетва, да пие преварена гореща вода по една чаша, сутрин, обед и вечер, с кафена лъжичка по малко, бавно и ще се измива отдолу с гореща вода. Тъй, ще плиска, плиска, плиска. Ще диша дълбоко като брои до шест, шест пъти, задръжки до 12 и до шест издишки. Задръжки до 12, шест пъти. Аз имам писмото от брат Боев до братовчедка ми. Това нещо като прави три месеца, пи вода и се измива и прилага дишането, то след три месеца тя забременя.
към текста >>

55. 10. СЕАНСИ

Доста време живяхме в тази къща на Бачеви, но тук Линчето ни гонеше с чаша черна бира за закуска, защото бях слабичка и трябвало да се оправя.
Един подобен случай се случи със Славчо, който спеше на верандата. той после ни го разказа. Било вечер. Прозорецът бил отворен над лозята и както той си седял на леглото, изведнъж нещо като пара навлязло през прозореца, застанало пред него, постепенно започнало да се оформя като фигура и да се сгъстява и продължава да се оформя. Но Славчо така се разтреперил и уплашил, че като замахал с ръце напред и казал: „Не искам, не искам, не искам, махни се" и образувалото се се разпръснало, формата постепенно изчезнала. Доста време живяхме в тази къща на Бачеви, но тук Линчето ни гонеше с чаша черна бира за закуска, защото бях слабичка и трябвало да се оправя. Но аз скачах от прозореца втория навънка, за да не пия това нещо горчиво. Земята на двора беше издигната висока и аз можех да скачам от втория етаж без опасност.
към текста >>

56. 7. ПРИПАДЪЦИ

Донка Георгиева Кънева

Учителят му каза: „Вземи сестрата и детето и ги заведи у вас и донеси чаша да ти дам рицин".
Той ме посъветва да му дам рицин. Като се върнах, братът лекар беше при детето и каза, че в сестринските стаи няма никакви условия за даване на рициново масло на малкия. До обед температурата и силната кашлица не спираха, Към 12 часа аз отново отидох за вода и видях Учителя, разхождащ се пред салона. Отидох при Него и Му казах, че детето е все още зле. В това време дойде при нас Желю Ганев. Учителят му каза: „Вземи сестрата и детето и ги заведи у вас и донеси чаша да ти дам рицин". Взех детето и отидох у брат Желю Ганев. Той и другарката му Цвета ни приеха много добре. Изобщо бяха много добри хора. Той веднага взе чаша, отиде при Учителя и донесе рицин. Учителят му казал, че щом детето подобрее, веднага да го заведе при Него.
към текста >>

Той веднага взе чаша, отиде при Учителя и донесе рицин.
В това време дойде при нас Желю Ганев. Учителят му каза: „Вземи сестрата и детето и ги заведи у вас и донеси чаша да ти дам рицин". Взех детето и отидох у брат Желю Ганев. Той и другарката му Цвета ни приеха много добре. Изобщо бяха много добри хора. Той веднага взе чаша, отиде при Учителя и донесе рицин. Учителят му казал, че щом детето подобрее, веднага да го заведе при Него. Ако някой ми беше казал, че от вземането на едно рициново масло ще оздравее детето, не бих повярвала. Но така стана. Един час след като дадох на детето рицина, детето беше вече здраво, кашлицата и температурата съвсем изчезнаха. Тогава веднага заведох малкия при Учителя.
към текста >>

57. РАЙНА КАМЕНОВА

Марийка Великова Марашлиева

През 1946 г, Изгрева, София 30.04.1989 г., Великден РАЗПЪНАХА ИСУСА Живите мъртъвци, бездушните, неразумните, духовно слепите лицемери, безумните, тези външно красиви, варосани гробници, за Истината и Любовта родени покойници, с продажната тълпа и фарисейската мъст осъдиха Исуса да бъде разпънат на кръст... Разпънаха Богочовека, носителя на любовта, Носителя на Истината и на Мъдростта... С велико смирение до сетното си дихание Исус изпи горчивата чаша на огнено страдание... Помръкнаха с мъка на слънцето лъчите, скръбно в небето проблеснаха звездите - поемаха съпричастно скръбта на земята, гневно разтърсили снага в тъмнината... Вековно „Горко!
Защото туй е Духът на Вечността! Зове ни Тя... Зове ни Сам Христа!... О, летен ден! За мен си ти блажен!... Поклон пред призива свещен!... През 1946 г, Изгрева, София 30.04.1989 г., Великден РАЗПЪНАХА ИСУСА Живите мъртъвци, бездушните, неразумните, духовно слепите лицемери, безумните, тези външно красиви, варосани гробници, за Истината и Любовта родени покойници, с продажната тълпа и фарисейската мъст осъдиха Исуса да бъде разпънат на кръст... Разпънаха Богочовека, носителя на любовта, Носителя на Истината и на Мъдростта... С велико смирение до сетното си дихание Исус изпи горчивата чаша на огнено страдание... Помръкнаха с мъка на слънцето лъчите, скръбно в небето проблеснаха звездите - поемаха съпричастно скръбта на земята, гневно разтърсили снага в тъмнината... Вековно „Горко! " проехтя в небесния свод за безумното дело на еврейския народ, поел съдбата кармично да страда и с векове да скита без дом и пощада... А призракът на тежкия кръст Голготен ще стърчи през вековете свидетел самотен и да припомня на живите през вековете на еврейския народ за греховете... По заповед сервилна на „умния" Пилат сложиха на кръста надписа познат: „Исус Назарянин, цар иудейски", сложиха го за подбив, с насмешки злодейски „о, словци безумни! Те никак и не подозират и свещения смисъл те не прозират, че в надписа се крие предвечна окултна Тайна, властна като вечността безкрайна: „В огъня природен пламти Божията Любов", в която царува възвишен, живот нов... И дори разпъната от слепите за огнени страдания Тя Любовта възкръсва в мощни сияния, възкръсва властна, силна безконечна. Защото Христовата Любов е безсмъртна, вечна! На Огъня като Божествен феникс Тя оживява, отново готова да възхвалява Божията Слава. Райна Каменова, гр.
към текста >>

58. 2. ЛЕТУВАНЕ НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1931 ГОДИНА

Та тя сипа в чинийката сладко, сложи и една чаша вода в една по-голяма чиния и ме изпрати да ги поднеса на Учителя.
Има снимки на Учителя с лодката. Тъй като бях малко дете много братя и сестри ми обръщаха внимание, шегуваха се с мене и ме галеха. Веднъж Учителят беше край огнището, пък нали и нашата палатка беше наблизо, та и аз се завъртях край Него. Искаше ми се да ме запита нещо. А майка ми беше донесла едно бурканче сладка и специална чинийка за целта. Та тя сипа в чинийката сладко, сложи и една чаша вода в една по-голяма чиния и ме изпрати да ги поднеса на Учителя. Последният прие сладкото, а после говори с майка ми и запитал как съм дошла до бивака, дали на кон или съм вървяла. Майка ми казала, че съм вървяла, а Той обърнал внимание, че е добре всяка година да ме водят на Рила. После майка ми казваше, че преди да отидем на Рила съм била черна и жълта, а след това вече съм имала розови страни. Помня, че играехме с децата, от които най-добре си спомням Станка Тотева, дъщерята на бай Иван-каруцаря, с която бяхме връстници. Веднъж се бях подхлъзнаха на един камък в езерото, намокриха ми се гуменките и после трябваше да пазя палатката докато изсъхнат последните или да ходя боса, защото през деня ставаше много топло, необикновено горещо.
към текста >>

59. 42. Двата свята - два морала

Георги Йорданов Добрев

Майката е в паника, жалост, плаче и една вечер решила, разтворила отрова и решила да се отрови и таман вдига чашата да изпие отровата една ръка взима чашата и я хвърля.
42. ДВАТА СВЯТА - ДВА МОРАЛА Една майка с единствен син, който по някаква случайност като войник го убиват. Майката е в паника, жалост, плаче и една вечер решила, разтворила отрова и решила да се отрови и таман вдига чашата да изпие отровата една ръка взима чашата и я хвърля. Погледа, вижда да стои пред нея един белобрад стар човек с бяла брада, гдето хвърлил чашата. И оттам тя започва да се интересува, разправя на съседките, на тези, на онези, разправя за случая. Втори път се явява стареца, казал на жената: „Чуй, като тъжиш толкова много за своя син, то довечера в 12 часа пред къщата гдето е това голямо дърво, застани пред дървото, ще дойде твоят син ще се разговориш с него и ще го видиш. Ще видиш, че е жив и да престанеш да плачеш“. И на другата вечер тя излязла в 12 часа и сънят й дошъл, разговаряла се с него и казал: „Майко, защо плачеш?
към текста >>

Погледа, вижда да стои пред нея един белобрад стар човек с бяла брада, гдето хвърлил чашата.
42. ДВАТА СВЯТА - ДВА МОРАЛА Една майка с единствен син, който по някаква случайност като войник го убиват. Майката е в паника, жалост, плаче и една вечер решила, разтворила отрова и решила да се отрови и таман вдига чашата да изпие отровата една ръка взима чашата и я хвърля. Погледа, вижда да стои пред нея един белобрад стар човек с бяла брада, гдето хвърлил чашата. И оттам тя започва да се интересува, разправя на съседките, на тези, на онези, разправя за случая. Втори път се явява стареца, казал на жената: „Чуй, като тъжиш толкова много за своя син, то довечера в 12 часа пред къщата гдето е това голямо дърво, застани пред дървото, ще дойде твоят син ще се разговориш с него и ще го видиш. Ще видиш, че е жив и да престанеш да плачеш“. И на другата вечер тя излязла в 12 часа и сънят й дошъл, разговаряла се с него и казал: „Майко, защо плачеш? Аз съм жив.
към текста >>

И туй като видение го взима, а нали чашата била разбита и туй чува този глас.
И на другата вечер тя излязла в 12 часа и сънят й дошъл, разговаряла се с него и казал: „Майко, защо плачеш? Аз съм жив. Аз съм горе, по-добре е.“ Значи горе е по-интересно. Всичко е хубаво и тъй успокоил я. И тя като разказва на близки и познати. И туй като видение го взима, а нали чашата била разбита и туй чува този глас. Интересува се, разправя, търси каква е истината. Показали й някаква снимка, та се случили наши хора, показали й снимката, казали: „Този да не е? “ „Същият беше.“ Била е снимка с образа на Учителя. И тя помолила да отиде при Учителя да Го види. Срещат се.
към текста >>

60. 6. Юрданка Жекова

Драган Петков

Тя поднасяше чай на Учителя, като освен чашата е поднасяла и захарница.
6. ЮРДАНКА ЖЕКОВА Юрданка Жекова бе една от сестрите, които се движеха около Учителя и помагаха в ежедневните проблеми свързани с домакинството. Юрданка Жекова при посрещане на гости винаги беше усмихната и с разположение. Разказа ми, че Учителят й казал следното: „Аз искам като идват хората при нас на Изгрева, нашите да ги посрещат с усмивка и с любов“. Това тя бе разбрала много добре и го прилагаше. Тя поднасяше чай на Учителя, като освен чашата е поднасяла и захарница. Учителят си е сипвал повечко захар с лъжичката като е подслаждал добре чая си. Някои приятели са виждали това и са мислили, че захарта много не е полезна. Но Учителят понякога или от време на време е взимал по една-две лъжички захар и си ги е слагал в устата. Но това е било от време на време. Обикновено сестрите зорко са следели да притежават нещо от Учителя.
към текста >>

61. 1. Вдовицата и сираците от войната

Атанас Минчев

Сложили му чашата на дядо Минчо.
Това е фронт, да ги благословиш“. „Да се чуят, но да се не видят“, пак повторил той, дядо Минчо. Обаче чичо Драган сложил в 5 чаши вино - за него и за братята си. Станал и казал: „Това нещо, което каза баща ни ние можем да го променим, зависи от нас“. И казва, ние си пихме виното, дядото не пи. Сложили му чашата на дядо Минчо. Не зная какви качества е имал, но той не пи. Чичо ми казва, че тръгнали през Лонгоза за Варна. Лонгоза пълен с вълци и чакали. Тъй наречения Хаин Боаз. Баща ми с манерка ракия и цветя.
към текста >>

62. 3. Как се записах чрез другиго в музикалното училище

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Мама ми наливаше вода в чашата и ми я подаваше да пия, а аз я пиех от нейната ръка и през това време свирех, беше ми дал Хан-Сит - концерт, а това бяха ноти, които научих през нощта на алтов ключ.
Ще направим царски оркестър. Ще има конкурсен изпит и за това се подготви. Ако успееш да го вземеш, ще влезеш да свириш там“. Аз вземах виолата, който бе чехски инструмент, с хубав лак, с хубав тон, с хубав тембър на човешки глас. Просто се влюбих в тази виола и съм свирил толкова много, че нямах време да пия вода. Мама ми наливаше вода в чашата и ми я подаваше да пия, а аз я пиех от нейната ръка и през това време свирех, беше ми дал Хан-Сит - концерт, а това бяха ноти, които научих през нощта на алтов ключ. Веднага се справих с материала, явявам се на изпит, приемат ме и започвам да свиря в царският оркестър на виола. А тогава имаше само двама виолисти в това училище. Аз бях третия, а учител по виола ми беше Коста Киров през 1935/36 г. И така започнах да свиря в Царския симфоничен оркестър, а това за времето беше нещо много голямо. И голям успех за всеки музикант.
към текста >>

63. 40. Последната екскурзия

Стигна до там, че не можеше да пие с чашата вода, а трябваше с лъжичка да му давам от време на време по малко вода и така той изкара трите дена и вече идва четвъртъка на 29.Х.1964 г.
Вече не можеше нищо да каже. Аз бях останал вече съвсем сам, занимавах се с бай Иван. Отивах сутрин, запаля печката, сварявам чайника с вода, сипвам му топла вода и му давам да пие. Той лежи, не може да става. Пие гореща вода и така като пие малко се облекчава положението му. Стигна до там, че не можеше да пие с чашата вода, а трябваше с лъжичка да му давам от време на време по малко вода и така той изкара трите дена и вече идва четвъртъка на 29.Х.1964 г. Четвъртък е, сутринта времето е хубаво, есента беше въобще много хубава, топла, приятна, вечерите хладни, а дните хубави и топли. Четвъртъка в тоя ден на месеца беше също хубав, слънцето си изгря така хубаво и аз си отивам. Понеже вечер заключвам бай Иван и вземам ключа със себе си, отивам си вкъщи. Стоя там до 10-11 часа, заключвам и ще отивам вкъщи. Сутринта ставам и най-късно в шест часа съм пак при него.
към текста >>

След като стоплих гореща вода и му сложих в чашата, той имаше една хубава, дебела порцеланова чаша голяма и му поднасям към устата да пие, той като че ли се стресна.
Вдигнах го бай Иван на ръце, обърнах го напречно на леглото и му спуснахме краката и ги сложихме в гореща вода, топла нали, да може да я понася. Но бай Иван нищо, продължава тъй тежко да си диша. По едно време дишането му се успокои и се нормализира и аз си мисля: „А, добре е това“. Но преди това изпуснах, че сутринта като влизам и го виждам, че той продължава да диша, аз го питам: „Как си? “ Той обаче не ми отговори. След като стоплих гореща вода и му сложих в чашата, той имаше една хубава, дебела порцеланова чаша голяма и му поднасям към устата да пие, той като че ли се стресна. Стресна се, като че ли нищо не е очаквал. Тия моменти нали ги добавям. И сега като му сложихме краката в топла вода след няколко минути дишането му се успокои и аз си мисля, ех това ще му помогне да се подобри. И вече след известно време аз взех и го сложих отново на леглото както се ляга. Вече не напречно, а на длъж на леглото.
към текста >>

64. 3. Змията

Стефка Няголова

Подават ми една чаша топла вода и аз я изпих.
Казах: „Круме, Учителят идва“. И действително скоро Учителят дойде и се тръшна до мене от лявата ми страна на другия камък. Братята Го питаха: „Учителю, искате ли вода от термоса? “ А Учителят тогава им каза:“ Дайте на нея, рекох! “ Учителят ми посочва с пръсти: „Идете нататък и се опитай да повърнеш“. Подават ми една чаша топла вода и аз я изпих. И веднага ставам и отивам настрана отсреща и повръщам всичко, и отровата. Връщам се отново при Учителя, а Той ми казва: „Идете, рекох, още веднъж и повърнете! “ Отивам пак и каквото е останало го повърнах и се връщам. Облекчена се почувствах. Тогава Учителят с групата тръгнаха да вървят към Вада като оставиха един брат да ми помага.
към текста >>

65. 16. Необикновеното лекарство

Йотка Василева Младенова

Гледа и мълчи и по едно време казал: „Рекох, сутрин, обед и вечер по една чаша гореща вода и там сок от черната репа както се взима“.
Аз имам днеска определено време да водя майка си при Него, нещо да я лекува. Ако искаш да те заведа.“ „Ами добре.“ И тръгват: майката на нашата сестра, майка й и леля Донка. И идва тук на Изгрева и туп, туп, туп по стълбите, качват се горе в малката стая. Там имаше едно такова нещо квадратничко, като площадка. Учителят на площадката е вече и Той я гледа, извиква я по име, но не я гледа в лицето така, а некъде над нея гледа. Гледа и мълчи и по едно време казал: „Рекох, сутрин, обед и вечер по една чаша гореща вода и там сок от черната репа както се взима“. Аз слушам, но аз чакам да чуя лекарство. Повторил го Учителят и потретил го. И все така гледа над мене. А сестрата, която била определена за среща, майката на сестрата, хич я не погледнал. И Учителят дал да се разбере, че вече аудиенцията е приключила.
към текста >>

Сутрин, обед и вечер по една чаша жежка вода и там сок репа и това.
Тя рекла: „А, сутрин, обед и вечер по чашка жежка вода! “ Та аз го повтарям сега. И оназ я чула и рекла: „Ама ти какво говориш? “ Ами това е вода, какво? какво е лекарството? Сутрин, обед и вечер по една чаша жежка вода и там сок репа и това. И това ти е лекарство. И с това лекарство тя оздравява.
към текста >>

66. 32. ЛЕКАРСТВОТО КОЕТО, ДА БЪДЕ ХРАНА

Препоръча ми сутрин да изпивам на гладно една топла чаша вода и като се минат 10-15 минути да изпия една-две супени лъжици зехтин.
Не можех да се храня, храната ми засядаше на гърлото и падаше като топки камъни в стомаха ми, не можеше да се смели храната и да премине нататък. Понякога повръщах упорито. Бях обезпокоена за здравето си. В една от предстоящите учителски ваканции аз отидох при Учителя и Му обясних всичко. Той ми даде съвет. Препоръча ми сутрин да изпивам на гладно една топла чаша вода и като се минат 10-15 минути да изпия една-две супени лъжици зехтин. Записах си указанията. Накрая Той завърши с думите: "Храна, която не лекува и лекарство, което не храни, не е за препоръчване". Отидох си на село. Започнах да изпълнявам съветите. Стомахът ми се отпусна и можех да поемам течности и по малко храна.
към текста >>

67. 86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Възможно ли е, чашата вода, която ти държиш в ръката си, да ти даде представа за всичката вода, която изтича от извора, но ти държиш чашата и търсиш постоянно извора, за да утоляваш жаждата си.
Искам да кажа, кое беше най-важното, най-яркото нещо, което срещнах на тоя път още в началото, в дните на младостта си. Мога да кажа, че бях от малкото щастливи хора в нашето време, щастливи само в един миг, който стана съдба и определи по-нататък посоката на живота ми. И сега аз се учудвам на куража си, че заговорвам за туй, голямото, необикновеното, възвишеното, което срещнах, което ме заплени и се отрази з малкия екран на моето съзнание. Затова и казаното от мен ще бъде относително, далеч неизчерпателно, като отражение в малък екран. Пък и всички ония, а те не бяха малко, не бяха и много, които дойдоха в досег с това Велико Съзнание, получило в нашия човешки език знанието Учител, не биха могли да кажат всичко за Него. Възможно ли е, чашата вода, която ти държиш в ръката си, да ти даде представа за всичката вода, която изтича от извора, но ти държиш чашата и търсиш постоянно извора, за да утоляваш жаждата си. Ти, малкият, неопитният човек, залутан в прашния друм на живота да дириш верен път, изведнъж заставаш стъписан, омаян, очарован и казваш негласно в себе си: "Ето, това търсех". Очите се разтварят по-широко, като да приемат повече светлина, сърцето се вълнува от голяма, чиста радост и силите на ума вече чертаят перспективи за близки и далечни възможности и постижения. Това стана с мен в съдбовния и предопределен миг, който сгъстява времето, миг, в който душата се засреща с Великото, дало една проекция в лицето на един обикновен човек. Да, обикновен като всички нас и тъй различен и тъй далечен и близък, привличащ като духовен магнит. Няма нищо случайно в живота на всеки човек, всичко що става е предопределено.
към текста >>

68. 58. КВАРТАЛЪТ ИЗГРЕВ - 1921-1972

Но тук не липсваше една чаша с топла вода, която се изпиваше бавно, на глътки сутрин с чаена лъжичка и едно легенче за измиване на краката всяка вечер.
58. КВАРТАЛЪТ "ИЗГРЕВ" (1921-1972) Учителят създаде кварталът Изгрев в Софийското поле, в полите на Витоша, синя като небето, със сребърна украса в косите, които всяка сутрин поруменяваха, преди хората да се посрещнали първия лъч. Северът на това селище беше запазен от студения вятър от млада борова гора, която служеше като един красив парк на новите съжители тук. А те прииждаха. Като гъбки изникваха малки къщички, приютяваха млади хора, жадни за знание, за нов живот, тук слязъл от мечтите, в които нямаше освен една маса, с много тетрадки и моливи върху нея, един стол и едно легло. Но тук не липсваше една чаша с топла вода, която се изпиваше бавно, на глътки сутрин с чаена лъжичка и едно легенче за измиване на краката всяка вечер. Пред салона за беседи, който се изгради също много бързо, имаше двор с лятна трапезария, а зимната такава - скромна и услужлива - не оставаше никого гладен. Учителят, бързи и подвижен, лек, планиращ, предвиждащ и присъству-ваш едновременно във всичко, очакваше утрото, когато и Словото ще заструи, знанието ще протече и навлезе в чакащите, искащите, търсещите. И салона ги приюти. В първо време насядаха хората върху одеяла, понеже столовете не бяха дошли още, върху възглавници, или оставаха прави, заглеждаха се във великия, светъл и скромен образ и се заслушваха в думите, полетяваха в мислите, обхождаха с новата мисъл земята и небето, слънца и планети, галактики и небули. И наново стъпваха на земята, когато Учителят станеше от стола и с една невидима благодарност, голяма и сърдечна, изговаряше: "Отче наш", за да подемат Господнята молитва и слушателите, които започваха да се учат да благодарят.
към текста >>

69. 78. ПО ВСЯКО ВРЕМЕ: ПО ВСЯКО ВРЕМЕ

И всички пристигат със хлебец в ръка, с чиния, лъжица, със чаша, салфетка -във миг колело се прекрасно изви. 2.
78. ПО ВСЯКО ВРЕМЕ: ПО ВСЯКО ВРЕМЕ 1. Обед! - Викне някой. Върхът го повтаря. И всички пристигат със хлебец в ръка, с чиния, лъжица, със чаша, салфетка -във миг колело се прекрасно изви. 2. Учителят сяда на малкото столче пред малката маса, почаква и Той, дежурните сръчни, обедът започва с "Само Божията Любов е Любов". 3. Масивът прекрасен от Слънце огрян е, над него повява прохладен ветрец, на Ел Бур водите се тихо поклащат, над тях върховете пазители. Бдят. 4. Чинии, лъжици излеко потракват -обедът е вкусен, планински и лек, приготвен от сестри с Любов и със песен. Донесоха братя вода отдалеч. 5.
към текста >>

70. 23. ПОСЛЕДНА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

Къщата щеше да се запали и пак Учителят с чаша вода изгаси пожара.
На 15, 16, 17.Х11.1944 г. аз бях при Учителя. През всичкото време почти плачех от вътрешно едно чувство, което имах, като умиление и като скръб. Беше сряда и Учителят отиде в дома на Мария Тодорова, за да се окъпе у тях. Аз Го придружих. Къщата щеше да се запали и пак Учителят с чаша вода изгаси пожара. Искали всичко да изчистят, но Той не им позволи. Милият Учител, така фин както беше, сам се изкъпа, макар че банята беше тясна и пълна с пара. Водата се топлеше на един бойлер с печка и имаше отгоре душ. След като се окъпа и се облече сам, ние със Сийка Динова влезнахме при Него. Предложихме Му да си изсуши косите с електрическа печка, като я поставихме далеч от Него.
към текста >>

71. 8. ЛЕК

Като си отишла вкъщи, не след дълго идва при нея една сестра и носи чаша топло червено вино с черен пипер от Учителя, който казал да го изпие, за да оздравее.
8. ЛЕК Един път сестра Стоянка Илиева е била болна от простуда и кашляла. Била при Учителя и му казала за това. Като си отишла вкъщи, не след дълго идва при нея една сестра и носи чаша топло червено вино с черен пипер от Учителя, който казал да го изпие, за да оздравее. Тя изпила виното и оздравяла. Този лек го приложиха много ученици.
към текста >>

72. 6. УЧИТЕЛКА В АМЕРИКАНСКИЯ КОЛЕЖ СОФИЯ

Американците предлагат винаги много богата закуска: чаша мляко, яйце пържено, яйце варено, такава топка масло, сирене, отделна чинийка с овесени ядки с мляко.
Имах хубава заплата. Разбира се моето вегетарианство се уважи по един много особен начин. Аз казах, че съм вегетарианка и готвача ми готвеше само запържен лук и плащах 400 лв. специално. Той не знаеше да готви вегетарианска храна. Но закуската беше толкова богата. Американците предлагат винаги много богата закуска: чаша мляко, яйце пържено, яйце варено, такава топка масло, сирене, отделна чинийка с овесени ядки с мляко. Значи аз половината закуска я давах на колегите и тая закуска ми стигаше. На обед имаше закуска и друго и така бях много щастлива с моето вегетарианство. И Гали идваше да ме посещава така, защото беше много строго. Самия колеж имаше огромно землище, имаха зеленчукови градини, овощни градини, имаха си свое производство, всичко свое. Кухнята се ползваше от продукцията на тяхното землище.
към текста >>

73. 13. БОЛНОТО ГЪРЛО

Но за мое учудване Учителят веднага се качи в стаята си и ми донесе една бяла порцеланова чаена чаша пълна с един специален маджун, който Учителят приготовляваше за такива неразположения на гърлата.
получих назначение във И.мъжка гимназия в София. Веднъж след пристигането ми за ваканция от Казанлък, посетих Учителя, за да Му предам поздрави от приятелското семейство Камбурови, които пожелаха да донеса на Учителя един буркан с мармалад от сливи. Когато връчих на Учителя изпратеното заедно с поздравите от брат Камбуров, Той ме запита как съм. Отговорих Му с веселост, че съм добре, но малко ми е раздразнено гърлото. Разбира се това съвсем леко раздразнение на гърлото ми далеч не ме безпокоеше. Но за мое учудване Учителят веднага се качи в стаята си и ми донесе една бяла порцеланова чаена чаша пълна с един специален маджун, който Учителят приготовляваше за такива неразположения на гърлата. Той ми подаде чашата, като много внимателно ми обясни, че трябва от този маджун да взимам на върха на лъжичка или ножче и да го поставя в устната си кухина и да го държа там докато се стопи. Направи ми особено силно впечатление Неговата деликатна и предана грижа в този случай. И сега не веднъж си спомням тази изключително нежна изява на Учителя и размишлявам за онази необикновена чуткост към най-малките страдания, която е присъща на великата Любов на Бога към нас, малките, невръстните и невежите деца в пътя на живота. В: И беше сладък маджуна? Веска: Много приятен и тогава отидох при Райна Калпакчиева и им казах: "Вземете си и вие от него, защото може да ви потрябва".
към текста >>

Той ми подаде чашата, като много внимателно ми обясни, че трябва от този маджун да взимам на върха на лъжичка или ножче и да го поставя в устната си кухина и да го държа там докато се стопи.
Веднъж след пристигането ми за ваканция от Казанлък, посетих Учителя, за да Му предам поздрави от приятелското семейство Камбурови, които пожелаха да донеса на Учителя един буркан с мармалад от сливи. Когато връчих на Учителя изпратеното заедно с поздравите от брат Камбуров, Той ме запита как съм. Отговорих Му с веселост, че съм добре, но малко ми е раздразнено гърлото. Разбира се това съвсем леко раздразнение на гърлото ми далеч не ме безпокоеше. Но за мое учудване Учителят веднага се качи в стаята си и ми донесе една бяла порцеланова чаена чаша пълна с един специален маджун, който Учителят приготовляваше за такива неразположения на гърлата. Той ми подаде чашата, като много внимателно ми обясни, че трябва от този маджун да взимам на върха на лъжичка или ножче и да го поставя в устната си кухина и да го държа там докато се стопи. Направи ми особено силно впечатление Неговата деликатна и предана грижа в този случай. И сега не веднъж си спомням тази изключително нежна изява на Учителя и размишлявам за онази необикновена чуткост към най-малките страдания, която е присъща на великата Любов на Бога към нас, малките, невръстните и невежите деца в пътя на живота. В: И беше сладък маджуна? Веска: Много приятен и тогава отидох при Райна Калпакчиева и им казах: "Вземете си и вие от него, защото може да ви потрябва". Аз и сега си страдам от фарингит.
към текста >>

74. 13. КАРМИЧНАТА ВРЪЗКА

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Нямаше мебели освен два стола и една малка масичка с едно шише с някаква тъмна течност и една чаша до нея.
След близо една седмица гостуване в къщата на Михаил, той ми каза, че наблизо има една негова последователка, която дава стая под наем. Аз там отидох да живея. Докато бях гостенка на Михаил, аз никога не видях Стела там, нито по-късно, или на неговите сказки. Аз нея не я познавам. Обаче преди да напусна къщата на Михаил, веднага след нашия обяд, Михаил ми каза да го почакам в една стаичка в която никога не бях влизала. Нямаше мебели освен два стола и една малка масичка с едно шише с някаква тъмна течност и една чаша до нея. След известно време Михаил влезе. Подробности не помня само знам, че аз се намерих на пода и той легна върху мене. Аз бях в едно състояние на идиот, без никаква воля - не се съпротивих, нито имах някакви емоции. Помня, че той ми каза веднага да се измия с една студена водя. Бях в състояние на един автомат.
към текста >>

75. 25. ЗАДАЧИТЕ В КЛАСОВЕТЕ

ТОМ 9

Вижте как прилагахме тази задача: възвирахме един чайник вода, наливаш в една чаша и пиеш лъжичка по лъжичка.
После каза, много е всеки ден. Той разбра, че ние няма да можем да го направим и ни го даде два пъти в седмицата 40 дена. Да Ви кажа, аз тогава изпълних тази задача, но такова хубаво нещо съм почувствувала накрая на режима, накрая на изпълнението на задачата. Едно, че много лесно се изпотявах. Изпивала съм много вода. Вижте как прилагахме тази задача: възвирахме един чайник вода, наливаш в една чаша и пиеш лъжичка по лъжичка. Една чашка, две, три, четири, пет, докато се изпотиш. Един път изпих даже осем чаши едно след друго. И знаете ли, че оттука, от носа ми излизаше пот, капчици, капчици. Така ми се отвориха порите. Първоначално само някакви части от тялото, а после вече и лицето така.
към текста >>

А след като си изпие водата човек, сипва си вода в един леген, не студена, а марна и една кърпа си обтрива цялото тяло с мокро, за да поеме потта и да се изчисти тялото, и след това се обличаш, и след това изпиваш още една чаша вода, в която капваш малко лимон.
Така ми се отвориха порите. Първоначално само някакви части от тялото, а после вече и лицето така. А после цялото тяло ми се оросяваше с потенето. Това беше в разстояние на 40 дни. Задачата изпълнявах за около час и половина - два часа. А след като си изпие водата човек, сипва си вода в един леген, не студена, а марна и една кърпа си обтрива цялото тяло с мокро, за да поеме потта и да се изчисти тялото, и след това се обличаш, и след това изпиваш още една чаша вода, в която капваш малко лимон. В обяснението малко грешно е предадено. Казва се, че във всяка чаша да се слага лимон, а лимонът беше само накрая. В.К.: Той дава и други опити с пост. Е.А.: В първите години изкарахме, нещо беше като мода, като увлечение, всички постеха. Едни постеха три дни.
към текста >>

Казва се, че във всяка чаша да се слага лимон, а лимонът беше само накрая.
А после цялото тяло ми се оросяваше с потенето. Това беше в разстояние на 40 дни. Задачата изпълнявах за около час и половина - два часа. А след като си изпие водата човек, сипва си вода в един леген, не студена, а марна и една кърпа си обтрива цялото тяло с мокро, за да поеме потта и да се изчисти тялото, и след това се обличаш, и след това изпиваш още една чаша вода, в която капваш малко лимон. В обяснението малко грешно е предадено. Казва се, че във всяка чаша да се слага лимон, а лимонът беше само накрая. В.К.: Той дава и други опити с пост. Е.А.: В първите години изкарахме, нещо беше като мода, като увлечение, всички постеха. Едни постеха три дни. А Учителят беше дал вече в наряда постът от 24 часа. От четвъртък вечер до петък вечер.
към текста >>

И тогава Учителят казва какво да направят и тогава вече разбрахме, че като се отпоства се отпоства с топла вода, а пък когато е пост повече от дни, тогава се започваше: ще изпиеш една чаша гореща вода на глътки.
И аз по такъв начин разбрах нали, че лятото не трябва да се пости. Даже Паша е изкарала един пост три дни през лятото. През юни или юли било, но никак не знае как да отпости. И пуснала чешмата силно, изстудила водата, не с топла, но със студена вода се е напила. Че като получава едни ужасни болки в корема и праща сестрите си при Учителя да пита какво да прави. И тогава Учителят казва какво да направят и тогава вече разбрахме, че като се отпоства се отпоства с топла вода, а пък когато е пост повече от дни, тогава се започваше: ще изпиеш една чаша гореща вода на глътки. И Той много държеше водата на глътки да я пием, защото тя действува успокояващо на нервната система и това било много хубаво, на глътки да се пие водата. Сега като Ви казвам изведнъж се сетих, а ти Елено си казах, не я пиеш на глътки. Ха, ха, ха-се сетих и веднага. Даже и сега трябва да я пия на глътки, още повече. В.К.: Но без прекъсване?
към текста >>

76. 129. РЕЗЮМЕ НА ЕДИН ЖИВОТ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Когато имаш една чаша, тази чаша трябва да е здрава, за да можеш да туриш и съдържанието, което Бог е определил за тебе.
Всеки човек трябва да почне най-първо да пее в мисълта си, а после ида пее и отвън. Най-първо във всяка една мисъл, която имате, тонът трябва да е верен. Тази мисъл трябва да бъде вярна като тон, който е верен, тогава може и от вън да расте вярно. Когато се пее, тонът трябва да е верен. За да се облагороди твоето сърце и да мислиш правилно, непременно трябва да се освободиш от всички материални средства, които те спъват. Когато имаш една чаша, тази чаша трябва да е здрава, за да можеш да туриш и съдържанието, което Бог е определил за тебе. Сега, чашата какво е? Най-първо ти ще бъдеш празен, и ще идеш при Божествената чешма, тогава ще повишиш ума си и сърцето си, а волята си ще понижиш, да може Бог да ти тури нещо от своята воля. Ако ти повишиш своята воля, тогава няма място да се тури Божествената Воля. Значи, ти ще огънеш своята воля, и като се огъне твоята воля, тогава Господ ще ти тури нещо в тази паница, която ти си направил, и ще имаш какво да ядеш. Сега, законът на красотата и на музиката седи в това: ще понижиш своята воля, за да можеш да изпълниш Волята Божия.
към текста >>

Сега, чашата какво е?
Най-първо във всяка една мисъл, която имате, тонът трябва да е верен. Тази мисъл трябва да бъде вярна като тон, който е верен, тогава може и от вън да расте вярно. Когато се пее, тонът трябва да е верен. За да се облагороди твоето сърце и да мислиш правилно, непременно трябва да се освободиш от всички материални средства, които те спъват. Когато имаш една чаша, тази чаша трябва да е здрава, за да можеш да туриш и съдържанието, което Бог е определил за тебе. Сега, чашата какво е? Най-първо ти ще бъдеш празен, и ще идеш при Божествената чешма, тогава ще повишиш ума си и сърцето си, а волята си ще понижиш, да може Бог да ти тури нещо от своята воля. Ако ти повишиш своята воля, тогава няма място да се тури Божествената Воля. Значи, ти ще огънеш своята воля, и като се огъне твоята воля, тогава Господ ще ти тури нещо в тази паница, която ти си направил, и ще имаш какво да ядеш. Сега, законът на красотата и на музиката седи в това: ще понижиш своята воля, за да можеш да изпълниш Волята Божия. И тогава туй музикално парче ще бъде изсвирено или изпято по всичките правила на музиката и хармонията.
към текста >>

Ако ние не пазим това гърне, чашата, която имаме, значи, не държим Волята Божия в нея, а искаме своето, своята воля; тогава тази чаша я очаква явна катастрофа.
И тогава туй музикално парче ще бъде изсвирено или изпято по всичките правила на музиката и хармонията. Най-първо трябва да се приготвят условията, за да дойде Божията Воля ида се прояви в тебе. И когато понижиш своята воля, тогава Божественото ще проговори у тебе и Волята Божия ще се изяви чрез тебе. Сега, волята, която ни е създала е извънка нас, тогава ние трябва да слушаме, какво Бог ни говори и е определил да стане за нас. В нашето създаване нашата воля не е взела участие, Бог е сътворил света, и трябва да приемем Неговата Воля, тя да действува в нас, а с ума и сърцето си, ние ще държим тази Воля Божия да присъствува винаги в нас. Ако ние не пазим това гърне, чашата, която имаме, значи, не държим Волята Божия в нея, а искаме своето, своята воля; тогава тази чаша я очаква явна катастрофа. Сега, де се крие злото, лошото у хората? То иде, когато вопишим своята воля нагоре. Злото е в твоята воля, а не във Волята Божия. Имаш едно лошо състояние, то зависи, че имаш едно неестествено състояние на ума си и на сърцето си, и на състоянието, че си повишил волята си. Законът е, винаги умът си и сърцето си ще повишиш нагоре, а волята си ще понижиш с половин тон.
към текста >>

Сега ще помните едно: щом понижите ума си и сърцето си, вие няма да носите чашата си пред Господа.
Законът е, винаги умът си и сърцето си ще повишиш нагоре, а волята си ще понижиш с половин тон. Когато ще повишите ума си и сърцето си, а волята си ще понижите, тогава вие сте добър човек! Когато понижа ума си и сърцето си, а повиша волята си, аз съм лош човек. А когато повиша ума си и сърцето си, а волята си понижа, тогава аз съм добър човек. Който понижава волята си, той е добър. Сега ще помните едно: щом понижите ума си и сърцето си, вие няма да носите чашата си пред Господа. В това се крие силата на тази /мистична/ чаша. Когато отивате при Бога, тази чаша трябва да бъде празна, за да може Той да сипе нещо в нея. И тогава като се върнеш при хората, ти ще можеш от нея да даваш на всички хора. - Да покажеш, че си бил при Бога и Той ти е сипал нещо в нея. Защото чашата ти е била приготвена и празна, да може да тури Той нещо в нея!
към текста >>

В това се крие силата на тази /мистична/ чаша.
Когато ще повишите ума си и сърцето си, а волята си ще понижите, тогава вие сте добър човек! Когато понижа ума си и сърцето си, а повиша волята си, аз съм лош човек. А когато повиша ума си и сърцето си, а волята си понижа, тогава аз съм добър човек. Който понижава волята си, той е добър. Сега ще помните едно: щом понижите ума си и сърцето си, вие няма да носите чашата си пред Господа. В това се крие силата на тази /мистична/ чаша. Когато отивате при Бога, тази чаша трябва да бъде празна, за да може Той да сипе нещо в нея. И тогава като се върнеш при хората, ти ще можеш от нея да даваш на всички хора. - Да покажеш, че си бил при Бога и Той ти е сипал нещо в нея. Защото чашата ти е била приготвена и празна, да може да тури Той нещо в нея! Това е сега хигиената на душата.
към текста >>

Когато отивате при Бога, тази чаша трябва да бъде празна, за да може Той да сипе нещо в нея.
Когато понижа ума си и сърцето си, а повиша волята си, аз съм лош човек. А когато повиша ума си и сърцето си, а волята си понижа, тогава аз съм добър човек. Който понижава волята си, той е добър. Сега ще помните едно: щом понижите ума си и сърцето си, вие няма да носите чашата си пред Господа. В това се крие силата на тази /мистична/ чаша. Когато отивате при Бога, тази чаша трябва да бъде празна, за да може Той да сипе нещо в нея. И тогава като се върнеш при хората, ти ще можеш от нея да даваш на всички хора. - Да покажеш, че си бил при Бога и Той ти е сипал нещо в нея. Защото чашата ти е била приготвена и празна, да може да тури Той нещо в нея! Това е сега хигиената на душата. - Всички да носите чашите си пред Господа празни!
към текста >>

Защото чашата ти е била приготвена и празна, да може да тури Той нещо в нея!
Сега ще помните едно: щом понижите ума си и сърцето си, вие няма да носите чашата си пред Господа. В това се крие силата на тази /мистична/ чаша. Когато отивате при Бога, тази чаша трябва да бъде празна, за да може Той да сипе нещо в нея. И тогава като се върнеш при хората, ти ще можеш от нея да даваш на всички хора. - Да покажеш, че си бил при Бога и Той ти е сипал нещо в нея. Защото чашата ти е била приготвена и празна, да може да тури Той нещо в нея! Това е сега хигиената на душата. - Всички да носите чашите си пред Господа празни! - Ще понижите волята си половин тон". Отче наш. На поляната гимнастическите упражнения.
към текста >>

Като дигаме ръцете си нагоре, значи, подигаме ума и сърцето си към Бога, и като клякаме надолу и сваляме ръцете си, то значи, понижаваме нашата воля, за да бъде чашата ни празна, да тури нещо в нея Бог.
Това е сега хигиената на душата. - Всички да носите чашите си пред Господа празни! - Ще понижите волята си половин тон". Отче наш. На поляната гимнастическите упражнения. Като дигаме ръцете си нагоре, значи, подигаме ума и сърцето си към Бога, и като клякаме надолу и сваляме ръцете си, то значи, понижаваме нашата воля, за да бъде чашата ни празна, да тури нещо в нея Бог. Да турим волята си в естествено положение, то значи, да я понижиш, за да бъде Волята Божия. Направихме отлични гимнастики. Има вече доста приятели дошли от провинцията за празника на 22 март. Отлично слънце грее! Еленке, това е последното ново, чети и препрочитай и нареждай живота си според това правило, за да бъде всяка твоя работа успешна в живота.
към текста >>

мистичната чаша - човек
Отлично слънце грее! Еленке, това е последното ново, чети и препрочитай и нареждай живота си според това правило, за да бъде всяка твоя работа успешна в живота. Сега, до скоро виждане! Привет от Изгрева! ум сърце волята Савка, 31.III.1934 год. мистичната чаша - човек
към текста >>

77. XII. МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ

от тефтерчето на Елена Андреева

ТОМ 9

Вие сте жаден, минава един човек с пълна стомна с вода, сипва ви една чаша, то е любов.
Той ви е обикнал тъй, че кой друг би ви дал това, което Той ви е дал. Кой би ви дал такова тяло, такова сърце. Бог каквото е казал, ще го направи. Онзи, Който ни е обикнал и ние трябва да го обикнем, за да стане животът ни осмислен. Понеже този, Който ни е обикнал живее във всичките хора и ние трябва да се научим да Го обичаме навсякъде. Вие сте жаден, минава един човек с пълна стомна с вода, сипва ви една чаша, то е любов. То е Бог, Който се изявява в този човек. Във всички хора има един, който ни обича. Когато Той е там, любовта действува, когато Го няма, хората имат особено отношение към нас. Когато Бог е в тях, те ни посрещат, когато Го няма, казват: Няма Го, когато дойде тогава. Когато Господ е в нас ние сме разположени, когато Бог не е в нас, не сме разположени.
към текста >>

78. СЪДЪРЖАНИЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Силното желание216.Мъката на една сестра 217.Двете стотинки 218.Половин лев в заем на бедния човек 219.Няма да остане камък върху камък 220.Лекуване на слабо зрение 221.Излекуван от простуда 222.Метод за усилване на зрението 223.Първата в ятото 224.Чаша с отрова 225.Тримата професори и Учителят 226.Господ мед не яде 227.Златната чаша 228.В тъмна нощ сред реката 229.Лошите кучета 230.Да се помоли за сетен път 231.Аз съм Учителят 232.Как Иларионов бил спасен?
Спасен от гладна смърт 211. Ти нали знаеш пътя, защо търсиш другар? 212. Сладко за Учителя от сестра Радева 213. Поука от страданието 214. Пазач на лагера 215. Силното желание216.Мъката на една сестра 217.Двете стотинки 218.Половин лев в заем на бедния човек 219.Няма да остане камък върху камък 220.Лекуване на слабо зрение 221.Излекуван от простуда 222.Метод за усилване на зрението 223.Първата в ятото 224.Чаша с отрова 225.Тримата професори и Учителят 226.Господ мед не яде 227.Златната чаша 228.В тъмна нощ сред реката 229.Лошите кучета 230.Да се помоли за сетен път 231.Аз съм Учителят 232.Как Иларионов бил спасен? 233.Мълчалив разговор 234.Той вече няма да пие 235.С царския влак 236.Чутата молитва 237.Паднала бомба 238.Куче пазач 239.Лекуване на лумбаго 240.Молитва за болното дете 241.Поискали доказателство 242.Купете си цигулка 243.Спасен от самоубийство 244.За благодарността 245.На една жетварска бригада 246.Първата ми среща с Учителя 247.Задача за безстрашие 248.Как си се оставила 249.Утре за обяд овнешко 250.Поръчението на Учителя 251.На път за Мусала 252.Когато се хули Словото 253.Как майка ми намери Учителя? 254.Синът на Норка – 255.Кой е Учителят? 256.Поети – медиуми 257.Как намерих Учителя 258.Изцеряването дете на Апостолидис 259.Бертоли при Учителя 260.Спомени за Д-р Миркович 261.Как доброто отваря път 262.Да чакаме влака – 263.Събудила се вдървена 264.Сънят на ловеца 265.На екскурзия без пет пари 266.Сънят на дядо Никола 267.Една душа се ражда 268.Кой е извършил волята Божия? 269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате гости 289.Учениците на Учителя 290.Молитвата на Керчо 291.Непознатият с магаренцето 292.Трите овни (как съдбата отплаща) 293.Кирил Старейшински 294.Три дни сън 295.Брат Крумпри Учителя 296.Тримата братя при Учителя 297.Димитър Добрев на изпит 298.Двата връшника 299.Да се убиват пленници 300.Торба с пари 301.Излъгал себе си 302.Срутила се кариерата 303.Видение – една ученичка 304.Среща с Учителя 305.Къща за бедния 306.Чувал с картофи 307.Последният лев 308.Жертва за Бога 309.Арестувал брат си 310.Хляб за лагера на Седемте Рилски езера 311.Спасявайте картините 312.Възмездие 313.Една среща с Учителя 314.Друг случай 315.Хей братко, ти ли си бил 316.Лекуване на ухо 317.Внукът на един праведник 318.Досетливост 319.На лагер в Сините камъни 320.Учете руски 321.Скъпа опитност 322.Платил чужд дълг 323.Няма да им стигне времето 324.Куриерът 325.Моето духовно пробуждане 326.Военният при Учителя 327.Новата власт 328.Бургаският опит 329.Заветът на Учителя 330.Съседът на бай Киро 331.Небесна валута 332.Да бих могъл 9 333.Мълчалива проповед 334.Невъзможното стана възможно 335.Живот за живот 336.Изключителни времена 337.И Господ да слезе 338.Живият Христос 339.Бъди като тях 340.Великият Учител 341.Преди диспута в Търново 342.Тумор на главата 343.Заявление до Господа 344.Поглеждай небето 345.Земното кълбо на гърба на Учителя 346.Благодарил за обидата 347.Гласът на провидението 348.Думата на провидението 349.Последният ден на един касапин 350.За благодарността 351.Една малка опитност 352.Бедната жена и олиото 353.Глобата 354.Ти ще промениш убежденията си 355.Хляб за три дни 356.Опитност на певицата 357.Как да се молим 358.Първото пролетно цвете 359.При многото злато 360.За силното желание 361.Паневритмията лекува 362.Светлина в стаята му ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ / Георги Събев СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ ВЕРКА КУРТЕВА - (1908 – 1998 г.) / ЖИВИЯТ ГОСПОД Магнетофонен запис през 1982 г. от Вергилий Кръстев 1.Началото 2.Музикално обучение1 3.На градината в Айтос 4.Идване в София 5.От векове в Школата 6.Георги Радев си заминава 7.Творчеството на Георги Радев 8.Животът ми с Георги Радев 9.Възпоменание за Георги Радев 10.Дух на воин, душа на девойка 11.Учениците се изпитват чрез живота си 12.Ученикът по дух познава Учителя 13.Духът, който ръководи 14.Живият Господ НАДКА КУРТЕВА - (1908 – 1996г.).
към текста >>

79. 09 - 12. ЛЕКАРСТВО, ДАДЕНО ЧРЕЗ СЪН

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Лекарството е следното: Ще вземеш клей от бадем и ечемик, ще ги опечеш, ще ги счукаш, пресяваш със сито, смесваш ги с една водна чаша пчелен мед.
Постоянно търся лекар, който да ме лекува, но ефикасно лечение не намерих. Една нощ сънувах следния сън: Идва при мен един старец със свежо, хубаво лице и с бяла брада, който ми каза така: Ти постоянно търсиш лек за твоето сърце и не си намерила досега. Престани да търсиш! Не ти трябва! Аз ще ти кажа лекарство, с което ще се лекуваш. Лекарството е следното: Ще вземеш клей от бадем и ечемик, ще ги опечеш, ще ги счукаш, пресяваш със сито, смесваш ги с една водна чаша пчелен мед. Употребява се три пъти на ден по една супена лъжица, преди ядене. Разказала: Мала Желева С. Горица, Поморийско.
към текста >>

80. 09 - 28. АДВОКАТЪТ ОТ ТЪРНОВО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

В това долапче има една чаша с две отделения.
28. АДВОКАТЪТ ОТ ТЪРНОВО Един адвокат от Търново заболял от лека болест - хълцавица, която му пречела да работи. Обърнал се той към лекарите за помощ, но безуспешно. Тогава се сетил той за Учителя, че бил помагал на много хора и му писал писмо с молба да му помогне, на което Учителят отговорил: „В горния етаж на къщата ви, в една от стаите има едно долапче. В това долапче има една чаша с две отделения. В едното поставете сода за пиене, а в другото лимонов сок и ги изпийте." Адвокатът получил писмото, намерил долапчето и чашата с две отделения и постъпил съобразно даденото упътване и веднага оздравял. Тогава адвокатът отива да каже на лекарите как г-н Дънов го излекувал, а те като нямало какво да кажат, казали: „Да, и така може." „Аз живея от тридесет години в тая къща и не знаех, че сме имали такава чаша, а Учителят чак от София знае какво има в нашата къща", думал си адвокатът и се чудел на Учителя и на Учението му. Разказал: В. П.
към текста >>

В едното поставете сода за пиене, а в другото лимонов сок и ги изпийте." Адвокатът получил писмото, намерил долапчето и чашата с две отделения и постъпил съобразно даденото упътване и веднага оздравял.
28. АДВОКАТЪТ ОТ ТЪРНОВО Един адвокат от Търново заболял от лека болест - хълцавица, която му пречела да работи. Обърнал се той към лекарите за помощ, но безуспешно. Тогава се сетил той за Учителя, че бил помагал на много хора и му писал писмо с молба да му помогне, на което Учителят отговорил: „В горния етаж на къщата ви, в една от стаите има едно долапче. В това долапче има една чаша с две отделения. В едното поставете сода за пиене, а в другото лимонов сок и ги изпийте." Адвокатът получил писмото, намерил долапчето и чашата с две отделения и постъпил съобразно даденото упътване и веднага оздравял. Тогава адвокатът отива да каже на лекарите как г-н Дънов го излекувал, а те като нямало какво да кажат, казали: „Да, и така може." „Аз живея от тридесет години в тая къща и не знаех, че сме имали такава чаша, а Учителят чак от София знае какво има в нашата къща", думал си адвокатът и се чудел на Учителя и на Учението му. Разказал: В. П.
към текста >>

Тогава адвокатът отива да каже на лекарите как г-н Дънов го излекувал, а те като нямало какво да кажат, казали: „Да, и така може." „Аз живея от тридесет години в тая къща и не знаех, че сме имали такава чаша, а Учителят чак от София знае какво има в нашата къща", думал си адвокатът и се чудел на Учителя и на Учението му.
28. АДВОКАТЪТ ОТ ТЪРНОВО Един адвокат от Търново заболял от лека болест - хълцавица, която му пречела да работи. Обърнал се той към лекарите за помощ, но безуспешно. Тогава се сетил той за Учителя, че бил помагал на много хора и му писал писмо с молба да му помогне, на което Учителят отговорил: „В горния етаж на къщата ви, в една от стаите има едно долапче. В това долапче има една чаша с две отделения. В едното поставете сода за пиене, а в другото лимонов сок и ги изпийте." Адвокатът получил писмото, намерил долапчето и чашата с две отделения и постъпил съобразно даденото упътване и веднага оздравял. Тогава адвокатът отива да каже на лекарите как г-н Дънов го излекувал, а те като нямало какво да кажат, казали: „Да, и така може." „Аз живея от тридесет години в тая къща и не знаех, че сме имали такава чаша, а Учителят чак от София знае какво има в нашата къща", думал си адвокатът и се чудел на Учителя и на Учението му. Разказал: В. П.
към текста >>

81. 09 - 160. ВИЖДАНЕТО НА ЛЕДБИТЕР И НА УЧИТЕЛЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

160. ВИЖДАНЕТО НА ЛЕДБИТЕР И НА УЧИТЕЛЯ Веднъж, пак през 1922 година, попитах Учителя: „Ледбитер твърди, че когато осветява даровете, вижда как Христос излиза от чашата с причастието." (Нека поясним, че Ледбитер беше теософ, а освен това беше епископ на Свободната англиканска църква.) Учителят, след като помълча малко, каза със сериозен, но все пак благ тон: „Да, верно е, че понякога Христос излиза от чашата с причастието, но аз виждам същият този Христос да излиза всяка пролет от всяка чашка на цветята и дърветата.
160. ВИЖДАНЕТО НА ЛЕДБИТЕР И НА УЧИТЕЛЯ Веднъж, пак през 1922 година, попитах Учителя: „Ледбитер твърди, че когато осветява даровете, вижда как Христос излиза от чашата с причастието." (Нека поясним, че Ледбитер беше теософ, а освен това беше епископ на Свободната англиканска църква.) Учителят, след като помълча малко, каза със сериозен, но все пак благ тон: „Да, верно е, че понякога Христос излиза от чашата с причастието, но аз виждам същият този Христос да излиза всяка пролет от всяка чашка на цветята и дърветата. И ако Ледбитер вижда Христа само в неговата чаша, той не вижда много нещо."
към текста >>

И ако Ледбитер вижда Христа само в неговата чаша, той не вижда много нещо."
160. ВИЖДАНЕТО НА ЛЕДБИТЕР И НА УЧИТЕЛЯ Веднъж, пак през 1922 година, попитах Учителя: „Ледбитер твърди, че когато осветява даровете, вижда как Христос излиза от чашата с причастието." (Нека поясним, че Ледбитер беше теософ, а освен това беше епископ на Свободната англиканска църква.) Учителят, след като помълча малко, каза със сериозен, но все пак благ тон: „Да, верно е, че понякога Христос излиза от чашата с причастието, но аз виждам същият този Христос да излиза всяка пролет от всяка чашка на цветята и дърветата. И ако Ледбитер вижда Христа само в неговата чаша, той не вижда много нещо."
към текста >>

82. 09 - 224. ЧАША С ОТРОВА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

224. ЧАША С ОТРОВА Една бедна жена, вдовица, останала без работа и търпяла глад и мизерия.
224. ЧАША С ОТРОВА Една бедна жена, вдовица, останала без работа и търпяла глад и мизерия. Но тъй като повече тя не можела да понася, намислила да тури край на живота си. Не можела да гледа повече как децата й се превиват от глад. Купила си тя отрова и вече я била приготвила във водната чаша, готова да я изпие, но в този момент влиза при нея старец, който й казал: „Ти знаеш ли, че след два дни ще получиш заповед за назначение? " Като казал това, взел чашата с отровата и я плиснал през прозореца, след което си отишъл. След два дни тя наистина получава заповед и почнала работа.
към текста >>

Купила си тя отрова и вече я била приготвила във водната чаша, готова да я изпие, но в този момент влиза при нея старец, който й казал: „Ти знаеш ли, че след два дни ще получиш заповед за назначение?
224. ЧАША С ОТРОВА Една бедна жена, вдовица, останала без работа и търпяла глад и мизерия. Но тъй като повече тя не можела да понася, намислила да тури край на живота си. Не можела да гледа повече как децата й се превиват от глад. Купила си тя отрова и вече я била приготвила във водната чаша, готова да я изпие, но в този момент влиза при нея старец, който й казал: „Ти знаеш ли, че след два дни ще получиш заповед за назначение? " Като казал това, взел чашата с отровата и я плиснал през прозореца, след което си отишъл. След два дни тя наистина получава заповед и почнала работа. Не на скоро след това тя разказала, на свои близки тази своя опитност. Те я изслушали и един неделен ден я поканили на разходка. Минали те през боровата гора и стигнали на Изгрева.
към текста >>

" Като казал това, взел чашата с отровата и я плиснал през прозореца, след което си отишъл.
224. ЧАША С ОТРОВА Една бедна жена, вдовица, останала без работа и търпяла глад и мизерия. Но тъй като повече тя не можела да понася, намислила да тури край на живота си. Не можела да гледа повече как децата й се превиват от глад. Купила си тя отрова и вече я била приготвила във водната чаша, готова да я изпие, но в този момент влиза при нея старец, който й казал: „Ти знаеш ли, че след два дни ще получиш заповед за назначение? " Като казал това, взел чашата с отровата и я плиснал през прозореца, след което си отишъл. След два дни тя наистина получава заповед и почнала работа. Не на скоро след това тя разказала, на свои близки тази своя опитност. Те я изслушали и един неделен ден я поканили на разходка. Минали те през боровата гора и стигнали на Изгрева. Учителят бил на поляната.
към текста >>

83. 09 - 227. ЗЛАТНАТА ЧАША

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

227. ЗЛАТНАТА ЧАША Още като студентка се познавах с приятелите от комуната от с. Прослав[1].
227. ЗЛАТНАТА ЧАША Още като студентка се познавах с приятелите от комуната от с. Прослав[1]. сега квартал Прослав. Един ден те ме натовариха с една трудна за мен задача-да отида в София на Изгрева при Учителя Дънов, да му поискам пари, за да си купят земя, нужна за бъдещата комуна, приятелите от Прослав бяха с убеждение, че Учителят Дънов е много богат, а освен това, като се има предвид благородната цел, той ще даде. А защо приятелите от Прослав се бяха насочили към мен - че именно аз трябва да отида да искам пари, не знам. Отидох при Учителя, когото за първи път виждах и му казах защо ме пращат приятелите от Прослав при него. Тогава той ми каза да отида да си взема куфара и да отида при него.
към текста >>

Той със златна чаша вода пие." Аз само ги слушах, но не знаех истината и си мълчах.
Приятелите от Прослав не бяха очаровани от този дар на Учителя. „Ние те пратихме за пари, а ти ни носиш беседи от Дънова." - „Какво да правя? Това ми даде Учителят Дънов", казах аз. По тая причина отношенията им към мен се охладиха и аз почнах да чета беседите и преминах към Бялото Братство. Когато приятелите от Прослав ме пращаха при Учителя, ми думаха: „Той е богат. Той със златна чаша вода пие." Аз само ги слушах, но не знаех истината и си мълчах. Когато след време отидох на Изгрева, а след това и на изворчето „Дианабат", разглеждах го и му се радвах. Правеше ми впечатление неговото устройство, с открити циментирани вадички, където водата се загрява от преките слънчеви лъчи, преди обяд. Като стоях при изворчето и му се любувах, неусетно при мене се изправи Учителят, който ме погледна благо и ми каза: „Искам да пия малко вода." Нямаше чаша, с която да се пие вода, освен една консервна кутия, и тя с ръжда по дъното и отстрани. „Няма с какво", казах аз. „Тук има само тази ръждива кутия." - „Дай ми да пия", повтори той.
към текста >>

Като стоях при изворчето и му се любувах, неусетно при мене се изправи Учителят, който ме погледна благо и ми каза: „Искам да пия малко вода." Нямаше чаша, с която да се пие вода, освен една консервна кутия, и тя с ръжда по дъното и отстрани.
По тая причина отношенията им към мен се охладиха и аз почнах да чета беседите и преминах към Бялото Братство. Когато приятелите от Прослав ме пращаха при Учителя, ми думаха: „Той е богат. Той със златна чаша вода пие." Аз само ги слушах, но не знаех истината и си мълчах. Когато след време отидох на Изгрева, а след това и на изворчето „Дианабат", разглеждах го и му се радвах. Правеше ми впечатление неговото устройство, с открити циментирани вадички, където водата се загрява от преките слънчеви лъчи, преди обяд. Като стоях при изворчето и му се любувах, неусетно при мене се изправи Учителят, който ме погледна благо и ми каза: „Искам да пия малко вода." Нямаше чаша, с която да се пие вода, освен една консервна кутия, и тя с ръжда по дъното и отстрани. „Няма с какво", казах аз. „Тук има само тази ръждива кутия." - „Дай ми да пия", повтори той. Учителят пи и утоли жаждата си. Кога си отиде, не го видях. Както внезапно се яви, така и изчезна, докато аз бях улисана в изворчето.
към текста >>

Тогава веднага си спомних думите на приятелите от Прослав: „Той пие вода със златна чаша." Аз се усмихнах на хорската мълва от една страна, а от друга се удивих на скромността на благия Учител.
„Няма с какво", казах аз. „Тук има само тази ръждива кутия." - „Дай ми да пия", повтори той. Учителят пи и утоли жаждата си. Кога си отиде, не го видях. Както внезапно се яви, така и изчезна, докато аз бях улисана в изворчето. Тогава веднага си спомних думите на приятелите от Прослав: „Той пие вода със златна чаша." Аз се усмихнах на хорската мълва от една страна, а от друга се удивих на скромността на благия Учител. Разказала: Донка Кошева. [1] Вегетарианци толстоисти.
към текста >>

84. 09 - 312. ВЪЗМЕЗДИЕ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Той изпи горчивата чаша до дъно и разбра може би, че щастието на човека не е в парите, нито в богатството.
Второто бе момиче, порастна, изучи се и стана учителка. След няколко години и тя заболя от ТБС и се помина. След още няколко години се помина и майката от същата болест. Евстати остана сам в голямата къща, без нито един близък. Той смяташе, като има много имот, че ще живее добре. Той изпи горчивата чаша до дъно и разбра може би, че щастието на човека не е в парите, нито в богатството. Разказала: Деспина Александрова. Гр. Ахтопол, Бургаско, 1977 година.
към текста >>

85. 11 - 6. ГЕОРГИ РАДЕВ СИ ЗАМИНАВА

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Даде на Методий, Учителят в чашата си сложи, даде и на мен в една чашка, даде и на Методий, а на другите не.
Като се върнах от вънка, като бяхме там, влязохме в наблюдателницата и Катя Зяпкова беше, и много други, те взеха да се чувстват като у дома си, а тези, едни много фини хора, домакините на наблюдателницата на Мусала, тя взе да ги командва. Учителят отначало мълчи. Пък Учителят имаше един термус с топла вода, даде на себе си. До мен, до Учителя седеше Методий. И Методий много хубаво се държа. Даде на Методий, Учителят в чашата си сложи, даде и на мен в една чашка, даде и на Методий, а на другите не. И казва: „Понеже се държат недобре." Учителят искаше много строга дисциплина. Казва: „Всички навън." Аз ставам, но той каза: „Не се отнася за теб." Защото приказват, правят така, глупаво се държат. Неудобно беше на Учителя, не стига, че ни приютиха вътре. Казва: „Всички навън." И по тоя начин той ги изгони, като по-строго каза. А Учителят, като баща, седна кротко.
към текста >>

86. 11 - 8. ЖИВОТЪТ МИ С ГЕОРГИ РАДЕВ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Когато да тръгна, той ми нареди раницата - кашкавал, захар там, чаша Сам я подреди и от неговата стая тръгнах, и той си легна.
Аз помня преди това, като беше веднъж малко болен, беше доста години преди това, бях на Витоша. Сама аз даже нямах желание да отида на Витоша с групата на Учителя. Но седях до Учителя. В един момент аз изживях нещо, като че ли втоз момент почувствах, че Жорж може би ще си отива. Аз го изживях и Учителят ме погледна, но после веднага ми се промени състоянието. Когато да тръгна, той ми нареди раницата - кашкавал, захар там, чаша Сам я подреди и от неговата стая тръгнах, и той си легна. Тръгнахме обратно, вече към 4 часа се прибрах при Жорж, беше така, като мен се беше излегнал малко и погледнал през прозореца, той стана и се усмихна. Аз нещо заговорих, свързано с Учителя, той каза: „Верке, имаше един момент, който изживях и нямаше да ме завариш." Това нещо аз там съм го изживяла, а той ми го каза. Значи Учителят продължи живота му. Десет години Учителят му продължи живота. Той е страдал от бронхо-пневмония като ученик и беше небрежен към тез работи.
към текста >>

87. 11 - 13. ДУХЪТ, КОЙТО РЪКОВОДИ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Казал му да слага в една чаша по седем капки йод, а баща ми го увеличил на 16 капки йод, защото нямало резултат.
В.К.: Маска. Верка: Не такива, гдето лекарите ги носят, но качулка, гдето очите му и устата му, всичко друго е покрито, да не се зарази, и с файтон се движи, не смее да стъпва, с кон се движи. В самата болница, вътре всички избягали, скрили се, тогава баща ми взема 11 души, между които имало един Димитър, бил болен, учител от Видин и слязъл, че пролазил и му дал бинта да върже на този човек раната. И почва по тоя начин, изчистват и почва да ги лекува. Имало един евреин, лекар. Казал му да слага в една чаша по седем капки йод, а баща ми го увеличил на 16 капки йод, защото нямало резултат. И искат сега да го осъдят - военен съд. Как си е позволил! И понеже има резултат. Явява се на военен съд и той обяснил работата и толкова. Но - това беше холерата.
към текста >>

88. 12 - 16. НА РИЛА ПРЕЗ 1929 ГОДИНА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Първи път наливам водата, втори път както отида вече една чаша гореща вода изпивам, трети път, четвърти път, и така 10 чаши вода изпивам.
Надка; Чист зехтин да пия и топли картофи да ям. Отивах на Дианабад, две стомнички ми даде, също дебело палто през юли месец, да мога да се изпотявам. Като се върна - една тенджера с вода, излея там стомничките, пак се върна. Туй юли месец и Учителят ми даде едно дебело вехто палто, негово, обличам го и отивам. Десет пъти ще отида и ще се върна. Първи път наливам водата, втори път както отида вече една чаша гореща вода изпивам, трети път, четвърти път, и така 10 чаши вода изпивам. Един ден четоха в салона, че на еди-коя дата Учителят ще изведе учениците на Рила, на лагер. Аз там бях в Салона, че е хубаво. Говорят, че такъв екип трябва, това трябва и за първи път тогава ни води, аз си мълчах. Въобще не помислих даже че аз може да отида. И брат Бертоли, правят чешмата тогава, Борис Николов е в Тополица и правят чешмата и Учителят праща Бертоли да види как върви постройката и казва: „Ще кажеш на брат Куртев да прати това, това, това на Надежда.
към текста >>

89. 12 - 47. НА КАФЕ ПРИ ВЕРКА КУРТЕВА

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.

Тя ги каза точно „мот а мот", както е в чашата, каквото видя.
Тя гледа. На Рая каза неща, които аз ги знаех предварително. Никои друг не ги знаеше. Само аз. Рая ги беше споделила. Тя ги каза точно „мот а мот", както е в чашата, каквото видя. Точно туй, което аз знаех. Но аз си мълча. Гледа на Верчето, гледа на Стоянка, гледа на Койнито и Рая вика: „Ами на леля Надя тука чака чашката." - „Аз - каза - на свои хора много не обичам, ха дайте чашката." В.К.: Ха-ха-ха. Надка: Погледна и каза: Само едно ще ти кажа, като си отидеш, една жена, казва, ще ти каже нещо, ще ти съобщат нещо за една жена, което, каза, много ще те заболи. Само толкова.
към текста >>

Румито взема телефона: „Руми" -„Кажи бе, лельо Весе." - „Нека мама ти да ми се обади." И аз: „Кажи бе, Весе." - „Ами да ти кажа, малко ще те поразтревожа." - „Я, защо бе, кажи какво има." - „Ами Дора, каза, сестра ми в Бургас почина." А Вера ми го каза предварително от чашата - гледа ми на кафе.
Надка: Кирил Игнатов. В.К.: Да. Надка: С него те са работили като студенти и като комунисти, лепили са афиши, това-онова, мъжът и партиец и той полковник и тя е тука, моя първа братоведка, и тука женена, и тя се обажда. Знае ме, нали първи братовчедки, майките ни са сестри с нея, а нейната сестра почива в Бургас и тя на кого, на мен ще се обади. И звъни телефонът и ние сме в друга стая. Румито взема телефона: „Руми" -„Кажи бе, лельо Весе." - „Нека мама ти да ми се обади." И аз: „Кажи бе, Весе." - „Ами да ти кажа, малко ще те поразтревожа." - „Я, защо бе, кажи какво има." - „Ами Дора, каза, сестра ми в Бургас почина." А Вера ми го каза предварително от чашата - гледа ми на кафе. Пред всичките го каза. Те го знаят отгоре и веднага го казаха. Аз, като им казах: „Боже, каза, таз кака Верка, значи и на нас каквото каже, ще се сбъдне." Рекох: Не знам. Моето - веднага. В.К.: Вие мисля че веднъж бяхте ми казали, че Учителят е казал за нея да не я безпокоят много, че не може да издържи, в такъв смисъл.
към текста >>

90. 25 - 2. ЗНАМЕНИЯ НА ВРЕМЕТО (писмо)

Най-после чашата се препълва и катастрофите почват - след Италия може би е ред на България!
2. ЗНАМЕНИЯ НА ВРЕМЕТО (писмо) Историята се повтаря. О, Ниневия, Ниневия, покай се за греховете си! Викаше пророк Йона, но няма кой да го слуша; така и днес Бог по разни начини подсеща човечеството към покаяние: като дава глад, суша, наводнение и пр. Ала човечеството спи своя златен сън! Най-после чашата се препълва и катастрофите почват - след Италия може би е ред на България! Вчера и завчерашните трусове ни заставиха да устроим извънреден сеанс, с особена цел: да ни се каже нещо по последните катастрофи. На 4-и вечерта се събрахме. Както се разбра, медиумът се боял да седне във веригата, защото във време на съня си може да стане трус и той да се стресне, но това ние не знаехме. Когато се изправи за молитва, преди началото на сеанса вижда пред себе си Св. Богородица, която я изобличава в маловерие и я кани без страх да седне на веригата, което тя стори.
към текста >>

91. І.01.01. АНТИМИНСЪТ И БЯЛОТО БРАТСТВОI ЧАСТ ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, ИЗКУПЛЕНИЕ, ВЪЗКРЕСЕНИЕ, ЧРЕЗ СВЯТИЯТ ДУХ В ДУХЪТ ХРИСТОВ1. ЖЕРТВОПРИНОШЕН

Преломи хляба и го предаде на Аврама, наля чаша с вино и му даде да пие.
А той беше свещеник на Бога Всевишнаго. Благослови го и рече: „Благословен Аврам от Бога Вишнаго, Владетеля на Небето и на земята. И благословен Бог Всевишния, който предаде враговете в ръцете ти." (Битие, гл. 14, ст. 19, 20). Преломи хляба и го предаде на Аврама, наля чаша с вино и му даде да пие. Това бе безкръвната жертва на Мелхиседек, защото бе цар на Правда и цар на Мира. А Аврам му даде десятък от всичко като дар, приношение Богу. И Аврам стана свещеник по чин Мелхиседеков, чрез безкръвна жертва и чрез десятъка, който даде Богу, по силата на Божието Благословение. И Бог се яви Авраму във видение и му каза: „Не бой се, Авраме. Аз съм щит твой, мъздата (наградата) ти ще бъде твърде голяма." (Битие, гл.
към текста >>

Защото Господ е в благословението и в наследството, и в чашата вино на безкръвната жертва и обещание.
А Аврам му даде десятък от всичко като дар, приношение Богу. И Аврам стана свещеник по чин Мелхиседеков, чрез безкръвна жертва и чрез десятъка, който даде Богу, по силата на Божието Благословение. И Бог се яви Авраму във видение и му каза: „Не бой се, Авраме. Аз съм щит твой, мъздата (наградата) ти ще бъде твърде голяма." (Битие, гл. 15, ст. 1). Защото Господ е в благословението и в наследството, и в чашата вино на безкръвната жертва и обещание. Защото има плод за праведния и който е правдив и правда ще пожъне, истинска заплата, и семето му ще наследи земята. И повярва Аврам в Господа Йехова и това му се вмени в правда (Битие, гл. 15, ст. 6). И принесе Аврам според думите Господни, принесе жертва с тригодишна телица (юница), козел и овен, гургулица и гълъбче, като ги разсече по средата и ги принесе Господу Тогава изпадна в изстъпление и чу, и видя думите Господни, които му предрекоха, че 400 години ще бъдат в робство в Египет и след това ще излезнат с голям имот. А когато слънцето залезе и падна непрогледен мрак, яви му се пещ димяща и огнен пламък, и падна и премина върху жертвата, и беше приета от Господа Йехова и тя се изпепели.
към текста >>

92. І.01.05. ЮДЕЙСКАТА ПАСХА

Домакинът, главата на семейството, взимаше една чаша с вино, първата чаша, и благославяше Бога за плодът на лозата и произнасяше молитва; „Благословен си ти, Господи, Боже наш, Царю на вселената, Който си ни избрал от всички народи и си ни възвисил над всички племена, и си ни осветил чрез Твоите заповеди." След това предава на всички от семейството си да пийнат от чашата.
То трябваше да се заколи, да се опече цяло и да се изяде същата нощ с безквасен хляб и горчиви треви и нито една кост негова не трябваше да се строши и всичко, което останеше неизядено, трябваше да се изгори (Изход, гл. 12). А ще вземат от кръвта и ще помажат къщните външни врата, на къщите, гдето ще го ядат. След това следват 7 безквасни дни, дните на безквасните хлябове, за да се помни как са излезли набързо и ядоха хляб на оскърбление. Пасхалното угощение се падало винаги на 14 ден след първото пролетно новолуние. Пасхалното тържество се учредява в памет на излизането на юдеите от Египет и освобождаването им чрез Ангела Господен. Домакинът, главата на семейството, взимаше една чаша с вино, първата чаша, и благославяше Бога за плодът на лозата и произнасяше молитва; „Благословен си ти, Господи, Боже наш, Царю на вселената, Който си ни избрал от всички народи и си ни възвисил над всички племена, и си ни осветил чрез Твоите заповеди." След това предава на всички от семейството си да пийнат от чашата. Това е примирителна жертва и образ на чашата с вино е кръвта на жертвения агнец. След това си омива ръцете. След това домакинът взимал безквасна пита, преломявал я с ръцете на две половини. Едната половина оставял до свършека на вечерта, тя е за Ангела Господен, а другата половина я раздробявал, въздигал я на блюдо, и казвал: „Това е хлябът на страданието, който са яли нашите бащи в египетската страна." След това се наливала втората чаша. Тогава най-малкият от членовете на дома запитвал: „Що значи у вас тази служба?
към текста >>

Това е примирителна жертва и образ на чашата с вино е кръвта на жертвения агнец.
А ще вземат от кръвта и ще помажат къщните външни врата, на къщите, гдето ще го ядат. След това следват 7 безквасни дни, дните на безквасните хлябове, за да се помни как са излезли набързо и ядоха хляб на оскърбление. Пасхалното угощение се падало винаги на 14 ден след първото пролетно новолуние. Пасхалното тържество се учредява в памет на излизането на юдеите от Египет и освобождаването им чрез Ангела Господен. Домакинът, главата на семейството, взимаше една чаша с вино, първата чаша, и благославяше Бога за плодът на лозата и произнасяше молитва; „Благословен си ти, Господи, Боже наш, Царю на вселената, Който си ни избрал от всички народи и си ни възвисил над всички племена, и си ни осветил чрез Твоите заповеди." След това предава на всички от семейството си да пийнат от чашата. Това е примирителна жертва и образ на чашата с вино е кръвта на жертвения агнец. След това си омива ръцете. След това домакинът взимал безквасна пита, преломявал я с ръцете на две половини. Едната половина оставял до свършека на вечерта, тя е за Ангела Господен, а другата половина я раздробявал, въздигал я на блюдо, и казвал: „Това е хлябът на страданието, който са яли нашите бащи в египетската страна." След това се наливала втората чаша. Тогава най-малкият от членовете на дома запитвал: „Що значи у вас тази служба? " Тогаз домакинът казва: „Това е жертва на Пасхата за Господа, защото премина къщите на израилевите синове в Египет, когато Той порази египтяните, а нашите къщи избави." (Изход, гл.
към текста >>

Едната половина оставял до свършека на вечерта, тя е за Ангела Господен, а другата половина я раздробявал, въздигал я на блюдо, и казвал: „Това е хлябът на страданието, който са яли нашите бащи в египетската страна." След това се наливала втората чаша.
Пасхалното тържество се учредява в памет на излизането на юдеите от Египет и освобождаването им чрез Ангела Господен. Домакинът, главата на семейството, взимаше една чаша с вино, първата чаша, и благославяше Бога за плодът на лозата и произнасяше молитва; „Благословен си ти, Господи, Боже наш, Царю на вселената, Който си ни избрал от всички народи и си ни възвисил над всички племена, и си ни осветил чрез Твоите заповеди." След това предава на всички от семейството си да пийнат от чашата. Това е примирителна жертва и образ на чашата с вино е кръвта на жертвения агнец. След това си омива ръцете. След това домакинът взимал безквасна пита, преломявал я с ръцете на две половини. Едната половина оставял до свършека на вечерта, тя е за Ангела Господен, а другата половина я раздробявал, въздигал я на блюдо, и казвал: „Това е хлябът на страданието, който са яли нашите бащи в египетската страна." След това се наливала втората чаша. Тогава най-малкият от членовете на дома запитвал: „Що значи у вас тази служба? " Тогаз домакинът казва: „Това е жертва на Пасхата за Господа, защото премина къщите на израилевите синове в Египет, когато Той порази египтяните, а нашите къщи избави." (Изход, гл. 12, ст. 27). След това главата на семейството разказвал според Библията цялата история на израилското робство в Египет и изхода му от робството. След това вдигал втората чаша с червено вино и казвал: „Ние трябва да благодарим, хвалим, славословим, възвеличаваме, прославяме, почитаме и пеем песни на Оногова, Който е направил за нас и нашите отци всички тези чудеса и ни е извел от робство е свобода, от подчинение към свобода, от печал - в радост, от скръб - в празненство, от тъмнина - във велика светлина." Пак се вдигала втората чаша.
към текста >>

След това вдигал втората чаша с червено вино и казвал: „Ние трябва да благодарим, хвалим, славословим, възвеличаваме, прославяме, почитаме и пеем песни на Оногова, Който е направил за нас и нашите отци всички тези чудеса и ни е извел от робство е свобода, от подчинение към свобода, от печал - в радост, от скръб - в празненство, от тъмнина - във велика светлина." Пак се вдигала втората чаша.
Едната половина оставял до свършека на вечерта, тя е за Ангела Господен, а другата половина я раздробявал, въздигал я на блюдо, и казвал: „Това е хлябът на страданието, който са яли нашите бащи в египетската страна." След това се наливала втората чаша. Тогава най-малкият от членовете на дома запитвал: „Що значи у вас тази служба? " Тогаз домакинът казва: „Това е жертва на Пасхата за Господа, защото премина къщите на израилевите синове в Египет, когато Той порази египтяните, а нашите къщи избави." (Изход, гл. 12, ст. 27). След това главата на семейството разказвал според Библията цялата история на израилското робство в Египет и изхода му от робството. След това вдигал втората чаша с червено вино и казвал: „Ние трябва да благодарим, хвалим, славословим, възвеличаваме, прославяме, почитаме и пеем песни на Оногова, Който е направил за нас и нашите отци всички тези чудеса и ни е извел от робство е свобода, от подчинение към свобода, от печал - в радост, от скръб - в празненство, от тъмнина - във велика светлина." Пак се вдигала втората чаша. И започва се пеенето на псалом 112: „Алилуя. Блажен онзи человек, който се бои от Господа и благоволи много в заповедите му. Семето му ще бъде силно на земята. Родът на правите ще се благослови. Изобилие и богатство ще има в дома му." После се пее псалом 113: „Алилуя.
към текста >>

Да бъде името Господне благословено от нине и до века." Тогава, след това пеене, втората чаша се изпивала от всички.
Блажен онзи человек, който се бои от Господа и благоволи много в заповедите му. Семето му ще бъде силно на земята. Родът на правите ще се благослови. Изобилие и богатство ще има в дома му." После се пее псалом 113: „Алилуя. Хвалете раби Господни, хвалете името Господне. Да бъде името Господне благословено от нине и до века." Тогава, след това пеене, втората чаша се изпивала от всички. Това е възлияние. Това се прави възлияние за благовонно ухание, жертва Господу, за да може това място да се освещава със Славата Му. Това отговаря на хлебното приношение с хляб и вино, с чисто брашно, месено с елей и вино. Това е възлияние към онзи Господ Бог, Който ги извади от Египетската земя, Това е Йехова, Бог ваш. И когато това място ще се освещава със Славата Господня, тогаз Йехова ще се засели между Израилевите синове и ще им бъде Бог.
към текста >>

След като са изяждали хляба и пасхалното агне, се поднасяла третата чаша с виното.
Това е възлияние към онзи Господ Бог, Който ги извади от Египетската земя, Това е Йехова, Бог ваш. И когато това място ще се освещава със Славата Господня, тогаз Йехова ще се засели между Израилевите синове и ще им бъде Бог. След като се измивали за втори път ръцете, се слагало на трапезата пасхалното опечено агне, над което също се произнасяла благодарност. Поднасяли се горчиви треви, част от безквасния хляб и накрая се раздавала запазената половина от хляба за Ангела Господен, който е трябвало да посети трапезата и да я благослови. През това време външната врата е била отворена, за да дойде Спасителят, Месия. След като са изяждали хляба и пасхалното агне, се поднасяла третата чаша с виното. Преди да бъде изпита, са пеели втората половина от псалом 115: „Израилю, уповавай на Господа. Той ти е помощник и щит. Ще благослови, които се боят от Господа, малките и големите. Господ ще ви възрасти вас и вашите чеда." Пее се псалом 135: „Хвалете Господа, защото е благ Господ. И Господ наш е над всички богове.
към текста >>

Името ти, Господи, пребивава във век." След всеки стих припявали: „Защото е вечна милостта му." След това се изпивала от всички третата чаша.
Преди да бъде изпита, са пеели втората половина от псалом 115: „Израилю, уповавай на Господа. Той ти е помощник и щит. Ще благослови, които се боят от Господа, малките и големите. Господ ще ви възрасти вас и вашите чеда." Пее се псалом 135: „Хвалете Господа, защото е благ Господ. И Господ наш е над всички богове. Името ти, Господи, пребивава във век." След всеки стих припявали: „Защото е вечна милостта му." След това се изпивала от всички третата чаша. Тя е за избавлението от Египет и за даването на закона, благославя се от всички и се изпивала. Това е била чашата на благословението. Трапезата се приключвала с една четвърта чаша вино и с пеене на псалми на славословие, псалом 145: „Ще те превъзнасям, Боже мой, Царю мой, и ще благославям твоето име във век века. Твоето царство е царство на всичките векове."
към текста >>

Това е била чашата на благословението.
Ще благослови, които се боят от Господа, малките и големите. Господ ще ви възрасти вас и вашите чеда." Пее се псалом 135: „Хвалете Господа, защото е благ Господ. И Господ наш е над всички богове. Името ти, Господи, пребивава във век." След всеки стих припявали: „Защото е вечна милостта му." След това се изпивала от всички третата чаша. Тя е за избавлението от Египет и за даването на закона, благославя се от всички и се изпивала. Това е била чашата на благословението. Трапезата се приключвала с една четвърта чаша вино и с пеене на псалми на славословие, псалом 145: „Ще те превъзнасям, Боже мой, Царю мой, и ще благославям твоето име във век века. Твоето царство е царство на всичките векове."
към текста >>

Трапезата се приключвала с една четвърта чаша вино и с пеене на псалми на славословие, псалом 145: „Ще те превъзнасям, Боже мой, Царю мой, и ще благославям твоето име във век века.
Господ ще ви възрасти вас и вашите чеда." Пее се псалом 135: „Хвалете Господа, защото е благ Господ. И Господ наш е над всички богове. Името ти, Господи, пребивава във век." След всеки стих припявали: „Защото е вечна милостта му." След това се изпивала от всички третата чаша. Тя е за избавлението от Египет и за даването на закона, благославя се от всички и се изпивала. Това е била чашата на благословението. Трапезата се приключвала с една четвърта чаша вино и с пеене на псалми на славословие, псалом 145: „Ще те превъзнасям, Боже мой, Царю мой, и ще благославям твоето име във век века. Твоето царство е царство на всичките векове."
към текста >>

93. І.01.06. ПАСХАТА НА НОВИЯ ЗАВЕТ Е ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕТО НА СИНА ЧЕЛОВЕЧЕСКИ

Подава им чашата с червеното вино да пият всички и оприличава виното с неговата кръв, която се пролива за Новия завет.
Исус прави съпоставяне между юдейската пасха с пасхалното агне, което се изяжда, без да се строши нито една кост и пролятата му кръв и поръсена по вратата на юдеите, като белег (знак) пред Ангела Господен и между самия себе си. Като благославя хляба, преломява го и раздавайки го като хлебно приношение, като безкръвна жертва по юдейската пасха, Той им казва да ядат от хляба, защото това е Неговото тяло. (Евангелие от Матея, гл. 26, ст. 1). Той тук се оприличава на жертваното агне, на кръвната жертва и става жив агнец за Новата пасха. Подава им чашата с червеното вино да пият всички и оприличава виното с неговата кръв, която се пролива за Новия завет. Той също тук оприличава себе си на жертвения агнец на Новия завет. Юдейската пасха с жертвения агнец означава, че синовете Израилеви ще бъдат спасени от едно робство от Ангела Господен, който ще погуби египтяните и ще ги изведе на свобода. Кръвта на Исуса, оприличена чрез виното, ще се оприличи на истински агнец на Голгота, прободен с копие и убит, той ще бъде изкупление от робството на греха и на престъпленията человечески. Той дава живота си за откуп на мнозина (Евангелие от Матея, гл. 20, ст. 28).
към текста >>

Исус взе чашата и като благодари, даде им на всички да пият и им каза: „Защото това е Моята кръв на Новия завет, която се заради мнозина излива за прощение на греховете." (Евангелие от Матея, гл.
Той също тук оприличава себе си на жертвения агнец на Новия завет. Юдейската пасха с жертвения агнец означава, че синовете Израилеви ще бъдат спасени от едно робство от Ангела Господен, който ще погуби египтяните и ще ги изведе на свобода. Кръвта на Исуса, оприличена чрез виното, ще се оприличи на истински агнец на Голгота, прободен с копие и убит, той ще бъде изкупление от робството на греха и на престъпленията человечески. Той дава живота си за откуп на мнозина (Евангелие от Матея, гл. 20, ст. 28). Исус взе чашата и като благодари, даде им на всички да пият и им каза: „Защото това е Моята кръв на Новия завет, която се заради мнозина излива за прощение на греховете." (Евангелие от Матея, гл. 28, ст. 28). И Тайната вечеря, Новата пасха е също сключена с кръвта на Исуса и тя е Новият завет. Тук жертвоприношението е посочено. То е свързано с юдейската пасха с пасхалното агне, както и с Голготския агнец Исус, Който оприличава себе си приживе на пасхален агнец чрез символиката на хляба и виното. От една страна на трапезата се преломява хляба и се пие червено вино, което оприличава безкръвната жертва с приношение за грях.
към текста >>

94. І.01.08. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

А чашата с червено вино следва реда, установен от свещениците и закона юдейски.
Започва се с молитвеното призоваване на Светия Дух, за да претвори даровете на трапезата в образ на живот. Това е благодарствена служба на присъствуващите към Духа Господен. Затова по-късно това тайнство се нарича Евхаристия. Тайната вечеря е била Пасхална юдейска вечеря до онзи момент, от където се установява ново чинопочитание. А то е от преломяването на хляба от Исус, раздаването на хляба и благославянето. А чашата с червено вино следва реда, установен от свещениците и закона юдейски. А кога става това? Преломяването на хляба, както и преломяването на безквасния хляб, се свързва с третата пасхална чаша, където се слави Господа Бога. Неслучайно Исус свързва третата пасхална чаша от старата юдйска пасха с Новата Пасха, която тази вечер се учредява, защото се дава нов смисъл, ново съдържание и се открива тайната, която са забулвали писанията на пророците за този час. Има сходство и паралел между юдейската пасха, която е до третата чаша и тя след това изгубва значението си и се прекратява веднъж завинаги. Новата Пасха започва с думите на Исуса, дадени от апостол Матей, който единствено от евангелистите е присъствувал на Тайната вечеря: „И когато ядоха, взе Исус хляба и благослови, и преломи го и даваше на учениците, и рече: Вземете яжте, това е тялото Мое." „И взе чашата, и благодари, и даде им, и казваше: Пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на Новия завет, която се заради мнозина излива за прощение на греховете." „И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов с вас в Царството на Отца Моего." „И когато изпяха песен, излязоха на гората Елеонска." (Евангелие от Матея, гл.
към текста >>

Преломяването на хляба, както и преломяването на безквасния хляб, се свързва с третата пасхална чаша, където се слави Господа Бога.
Затова по-късно това тайнство се нарича Евхаристия. Тайната вечеря е била Пасхална юдейска вечеря до онзи момент, от където се установява ново чинопочитание. А то е от преломяването на хляба от Исус, раздаването на хляба и благославянето. А чашата с червено вино следва реда, установен от свещениците и закона юдейски. А кога става това? Преломяването на хляба, както и преломяването на безквасния хляб, се свързва с третата пасхална чаша, където се слави Господа Бога. Неслучайно Исус свързва третата пасхална чаша от старата юдйска пасха с Новата Пасха, която тази вечер се учредява, защото се дава нов смисъл, ново съдържание и се открива тайната, която са забулвали писанията на пророците за този час. Има сходство и паралел между юдейската пасха, която е до третата чаша и тя след това изгубва значението си и се прекратява веднъж завинаги. Новата Пасха започва с думите на Исуса, дадени от апостол Матей, който единствено от евангелистите е присъствувал на Тайната вечеря: „И когато ядоха, взе Исус хляба и благослови, и преломи го и даваше на учениците, и рече: Вземете яжте, това е тялото Мое." „И взе чашата, и благодари, и даде им, и казваше: Пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на Новия завет, която се заради мнозина излива за прощение на греховете." „И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов с вас в Царството на Отца Моего." „И когато изпяха песен, излязоха на гората Елеонска." (Евангелие от Матея, гл. 26, ст. 26-30). Същата вечер Исус е предаден от Юда, както бе им казал, че това трябва да стане, за да се сбъднат писанията.
към текста >>

Неслучайно Исус свързва третата пасхална чаша от старата юдйска пасха с Новата Пасха, която тази вечер се учредява, защото се дава нов смисъл, ново съдържание и се открива тайната, която са забулвали писанията на пророците за този час.
Тайната вечеря е била Пасхална юдейска вечеря до онзи момент, от където се установява ново чинопочитание. А то е от преломяването на хляба от Исус, раздаването на хляба и благославянето. А чашата с червено вино следва реда, установен от свещениците и закона юдейски. А кога става това? Преломяването на хляба, както и преломяването на безквасния хляб, се свързва с третата пасхална чаша, където се слави Господа Бога. Неслучайно Исус свързва третата пасхална чаша от старата юдйска пасха с Новата Пасха, която тази вечер се учредява, защото се дава нов смисъл, ново съдържание и се открива тайната, която са забулвали писанията на пророците за този час. Има сходство и паралел между юдейската пасха, която е до третата чаша и тя след това изгубва значението си и се прекратява веднъж завинаги. Новата Пасха започва с думите на Исуса, дадени от апостол Матей, който единствено от евангелистите е присъствувал на Тайната вечеря: „И когато ядоха, взе Исус хляба и благослови, и преломи го и даваше на учениците, и рече: Вземете яжте, това е тялото Мое." „И взе чашата, и благодари, и даде им, и казваше: Пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на Новия завет, която се заради мнозина излива за прощение на греховете." „И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов с вас в Царството на Отца Моего." „И когато изпяха песен, излязоха на гората Елеонска." (Евангелие от Матея, гл. 26, ст. 26-30). Същата вечер Исус е предаден от Юда, както бе им казал, че това трябва да стане, за да се сбъднат писанията. А в петък сутринта бе съден от всички първосвещеници и старейшини народни и бе предаден на разпятие." (Евангелие от Матея, гл. 26).
към текста >>

Има сходство и паралел между юдейската пасха, която е до третата чаша и тя след това изгубва значението си и се прекратява веднъж завинаги.
А то е от преломяването на хляба от Исус, раздаването на хляба и благославянето. А чашата с червено вино следва реда, установен от свещениците и закона юдейски. А кога става това? Преломяването на хляба, както и преломяването на безквасния хляб, се свързва с третата пасхална чаша, където се слави Господа Бога. Неслучайно Исус свързва третата пасхална чаша от старата юдйска пасха с Новата Пасха, която тази вечер се учредява, защото се дава нов смисъл, ново съдържание и се открива тайната, която са забулвали писанията на пророците за този час. Има сходство и паралел между юдейската пасха, която е до третата чаша и тя след това изгубва значението си и се прекратява веднъж завинаги. Новата Пасха започва с думите на Исуса, дадени от апостол Матей, който единствено от евангелистите е присъствувал на Тайната вечеря: „И когато ядоха, взе Исус хляба и благослови, и преломи го и даваше на учениците, и рече: Вземете яжте, това е тялото Мое." „И взе чашата, и благодари, и даде им, и казваше: Пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на Новия завет, която се заради мнозина излива за прощение на греховете." „И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов с вас в Царството на Отца Моего." „И когато изпяха песен, излязоха на гората Елеонска." (Евангелие от Матея, гл. 26, ст. 26-30). Същата вечер Исус е предаден от Юда, както бе им казал, че това трябва да стане, за да се сбъднат писанията. А в петък сутринта бе съден от всички първосвещеници и старейшини народни и бе предаден на разпятие." (Евангелие от Матея, гл. 26). На 6 час от деня, настана тъма по всичката земя.
към текста >>

Новата Пасха започва с думите на Исуса, дадени от апостол Матей, който единствено от евангелистите е присъствувал на Тайната вечеря: „И когато ядоха, взе Исус хляба и благослови, и преломи го и даваше на учениците, и рече: Вземете яжте, това е тялото Мое." „И взе чашата, и благодари, и даде им, и казваше: Пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на Новия завет, която се заради мнозина излива за прощение на греховете." „И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов с вас в Царството на Отца Моего." „И когато изпяха песен, излязоха на гората Елеонска." (Евангелие от Матея, гл.
А чашата с червено вино следва реда, установен от свещениците и закона юдейски. А кога става това? Преломяването на хляба, както и преломяването на безквасния хляб, се свързва с третата пасхална чаша, където се слави Господа Бога. Неслучайно Исус свързва третата пасхална чаша от старата юдйска пасха с Новата Пасха, която тази вечер се учредява, защото се дава нов смисъл, ново съдържание и се открива тайната, която са забулвали писанията на пророците за този час. Има сходство и паралел между юдейската пасха, която е до третата чаша и тя след това изгубва значението си и се прекратява веднъж завинаги. Новата Пасха започва с думите на Исуса, дадени от апостол Матей, който единствено от евангелистите е присъствувал на Тайната вечеря: „И когато ядоха, взе Исус хляба и благослови, и преломи го и даваше на учениците, и рече: Вземете яжте, това е тялото Мое." „И взе чашата, и благодари, и даде им, и казваше: Пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на Новия завет, която се заради мнозина излива за прощение на греховете." „И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов с вас в Царството на Отца Моего." „И когато изпяха песен, излязоха на гората Елеонска." (Евангелие от Матея, гл. 26, ст. 26-30). Същата вечер Исус е предаден от Юда, както бе им казал, че това трябва да стане, за да се сбъднат писанията. А в петък сутринта бе съден от всички първосвещеници и старейшини народни и бе предаден на разпятие." (Евангелие от Матея, гл. 26). На 6 час от деня, настана тъма по всичката земя. След три часа Исус издъхва.
към текста >>

95. І.01.09. БОЖЕСТВЕНИЯТ ХЛЯБ И ДУХЪТ НА ИСТИНАТА

Там на трапезата са сложени безквасни хлябове, както и обикновен хляб, жертвения агнец, пасхалното агне и има чаша с вино.
Настава общо недоумение в онези, които са слушали за спомена на Пасхата юдейска. „Ако не ядете плътта на Сина Человеческого и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, има живот вечен и аз ще го възкреся в последния ден." (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 53-54). Синът человечески се учредява като пасхално агне, пасхален Агнец, той трябва да бъде заклан, опечен, да се изяде, без да му се строши кост на Пасхалната юдейска вечеря. Там на трапезата са сложени безквасни хлябове, както и обикновен хляб, жертвения агнец, пасхалното агне и има чаша с вино. Юдеите възспоминават деня на Ангелът Господен, разчупват хляба и пият чашата с червено вино, напоменавайки и напомняйки, че това е кръвта, пролята от пасхалния Агнец, с която са напръскани вратите на домовете им. И че кръвта е белега на помазаните от Ангела Господен, помазани в живот и свобода. И пиейки виното червено, те си припомнят, че над тях и над главите им е сложен невидимия за тях, но видим за Ангела Господен знак и белега на Завета, който Господ направил с бащите им. Напомняйки им Исус, че неговата плът е пасхалното агне от Пасхата Господня, то тя е изкупителната жертва, тя е изкупителния ярец за греховете на людете израилеви. А който пие кръвта Му, който пие чашата с червено вино, иде има възможност да приеме от Силата Господня, която ще му даде живот вечен.
към текста >>

Юдеите възспоминават деня на Ангелът Господен, разчупват хляба и пият чашата с червено вино, напоменавайки и напомняйки, че това е кръвта, пролята от пасхалния Агнец, с която са напръскани вратите на домовете им.
„Ако не ядете плътта на Сина Человеческого и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, има живот вечен и аз ще го възкреся в последния ден." (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 53-54). Синът человечески се учредява като пасхално агне, пасхален Агнец, той трябва да бъде заклан, опечен, да се изяде, без да му се строши кост на Пасхалната юдейска вечеря. Там на трапезата са сложени безквасни хлябове, както и обикновен хляб, жертвения агнец, пасхалното агне и има чаша с вино. Юдеите възспоминават деня на Ангелът Господен, разчупват хляба и пият чашата с червено вино, напоменавайки и напомняйки, че това е кръвта, пролята от пасхалния Агнец, с която са напръскани вратите на домовете им. И че кръвта е белега на помазаните от Ангела Господен, помазани в живот и свобода. И пиейки виното червено, те си припомнят, че над тях и над главите им е сложен невидимия за тях, но видим за Ангела Господен знак и белега на Завета, който Господ направил с бащите им. Напомняйки им Исус, че неговата плът е пасхалното агне от Пасхата Господня, то тя е изкупителната жертва, тя е изкупителния ярец за греховете на людете израилеви. А който пие кръвта Му, който пие чашата с червено вино, иде има възможност да приеме от Силата Господня, която ще му даде живот вечен. И по-нататък Исус ги прехвърля в следващите моменти от празненството и службата при Пасхата юдейска.
към текста >>

А който пие кръвта Му, който пие чашата с червено вино, иде има възможност да приеме от Силата Господня, която ще му даде живот вечен.
Там на трапезата са сложени безквасни хлябове, както и обикновен хляб, жертвения агнец, пасхалното агне и има чаша с вино. Юдеите възспоминават деня на Ангелът Господен, разчупват хляба и пият чашата с червено вино, напоменавайки и напомняйки, че това е кръвта, пролята от пасхалния Агнец, с която са напръскани вратите на домовете им. И че кръвта е белега на помазаните от Ангела Господен, помазани в живот и свобода. И пиейки виното червено, те си припомнят, че над тях и над главите им е сложен невидимия за тях, но видим за Ангела Господен знак и белега на Завета, който Господ направил с бащите им. Напомняйки им Исус, че неговата плът е пасхалното агне от Пасхата Господня, то тя е изкупителната жертва, тя е изкупителния ярец за греховете на людете израилеви. А който пие кръвта Му, който пие чашата с червено вино, иде има възможност да приеме от Силата Господня, която ще му даде живот вечен. И по-нататък Исус ги прехвърля в следващите моменти от празненството и службата при Пасхата юдейска. След като се изяде пасхалния агнец, то се вдигна чаша и се търси благословението от Бога. „Защото плътта Ми е истинна храна и кръвта Ми е истинно питие, Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, в Мене пребъдва и Аз в Него." Хлябът небесен, който слиза от небето чрез Исуса, е Неговото Слово, Словото на Светия Дух. Плътта на Исуса и яденето на неговата плът е възприемането на това Слово и претворяването Му в дела и живот. Кръвта на Исуса и пиенето на кръвта Му, вместо чашата с червеното вино е, че това Слово оживотворява чрез Силата, която е в него.
към текста >>

След като се изяде пасхалния агнец, то се вдигна чаша и се търси благословението от Бога.
И че кръвта е белега на помазаните от Ангела Господен, помазани в живот и свобода. И пиейки виното червено, те си припомнят, че над тях и над главите им е сложен невидимия за тях, но видим за Ангела Господен знак и белега на Завета, който Господ направил с бащите им. Напомняйки им Исус, че неговата плът е пасхалното агне от Пасхата Господня, то тя е изкупителната жертва, тя е изкупителния ярец за греховете на людете израилеви. А който пие кръвта Му, който пие чашата с червено вино, иде има възможност да приеме от Силата Господня, която ще му даде живот вечен. И по-нататък Исус ги прехвърля в следващите моменти от празненството и службата при Пасхата юдейска. След като се изяде пасхалния агнец, то се вдигна чаша и се търси благословението от Бога. „Защото плътта Ми е истинна храна и кръвта Ми е истинно питие, Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, в Мене пребъдва и Аз в Него." Хлябът небесен, който слиза от небето чрез Исуса, е Неговото Слово, Словото на Светия Дух. Плътта на Исуса и яденето на неговата плът е възприемането на това Слово и претворяването Му в дела и живот. Кръвта на Исуса и пиенето на кръвта Му, вместо чашата с червеното вино е, че това Слово оживотворява чрез Силата, която е в него. Пиенето на кръвта означава възприемането на Духа Господен, Който е в Исуса, за да може чрез Него да оживотвори човека. Който слуша Словото Му, който прилага Словото Му в дела и който ги оживотворява чрез Духа Господен, ще пребъдва в Исуса и Исус ще пребъдва в Него.
към текста >>

Кръвта на Исуса и пиенето на кръвта Му, вместо чашата с червеното вино е, че това Слово оживотворява чрез Силата, която е в него.
А който пие кръвта Му, който пие чашата с червено вино, иде има възможност да приеме от Силата Господня, която ще му даде живот вечен. И по-нататък Исус ги прехвърля в следващите моменти от празненството и службата при Пасхата юдейска. След като се изяде пасхалния агнец, то се вдигна чаша и се търси благословението от Бога. „Защото плътта Ми е истинна храна и кръвта Ми е истинно питие, Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, в Мене пребъдва и Аз в Него." Хлябът небесен, който слиза от небето чрез Исуса, е Неговото Слово, Словото на Светия Дух. Плътта на Исуса и яденето на неговата плът е възприемането на това Слово и претворяването Му в дела и живот. Кръвта на Исуса и пиенето на кръвта Му, вместо чашата с червеното вино е, че това Слово оживотворява чрез Силата, която е в него. Пиенето на кръвта означава възприемането на Духа Господен, Който е в Исуса, за да може чрез Него да оживотвори човека. Който слуша Словото Му, който прилага Словото Му в дела и който ги оживотворява чрез Духа Господен, ще пребъдва в Исуса и Исус ще пребъдва в Него. Защото Духът в Исуса изхожда от Отца, от Бога. „Аз и Отец едно сме." (Евангелие от Иоанна, гл. 10, ст. 30).
към текста >>

96. І.01.10. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ДУХА ГОСПОДЕН

Започват да повтарят онова, което е било установено на Тайната вечеря - преломявали са хляба, вдигали са чашата с червено вино, правели са молитви и са извиквали да слезне Святия Дух.
И точно на деня на старозаветната петдесятница слиза Святият Дух върху главите на учениците и донася дарованията на Божия Дух. Те са първите плодове на Духа. Петдесятница е ден, в който Стария Завет премина в Новия Завет, дето хората ще се водят от Божия Дух. При старозаветната Петдесятница се начевал живота на юдеите по закона на синайското законодателство, то при новата Петдесятница се управлява от Святия Дух. Святият Дух ще поднесе своя дар за „Всякой народ под небето." Тогава са се събирали по домовете, преломявали са хляба, правили са молитви и към три часа през нощта идвал Святият Дух. Започват да повтарят онова, което е било установено на Тайната вечеря - преломявали са хляба, вдигали са чашата с червено вино, правели са молитви и са извиквали да слезне Святия Дух. И той е слизал върху главите им, влизал е в тях и това за тях е било небесния хляб, слезнал от небето. Същият Свети Дух, който Исус им бе обещал, че ще го изпрати в свое име. И оттук започва връзката между Тайната вечеря при Исуса на 13 Нисан, и новото Тайнство, където са се събирали на обща братска трапеза, преломявали са хляба, вдигали са чаша вино и са си спомняли за Исуса, защото бе им казал навремето: „Дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях." (Евангелие от Матея, гл. 18, ст. 20). Тогава Светият Дух слизал върху хляба и виното и ги претворявал в тяло Христово и кръв Христова.
към текста >>

И оттук започва връзката между Тайната вечеря при Исуса на 13 Нисан, и новото Тайнство, където са се събирали на обща братска трапеза, преломявали са хляба, вдигали са чаша вино и са си спомняли за Исуса, защото бе им казал навремето: „Дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях." (Евангелие от Матея, гл.
При старозаветната Петдесятница се начевал живота на юдеите по закона на синайското законодателство, то при новата Петдесятница се управлява от Святия Дух. Святият Дух ще поднесе своя дар за „Всякой народ под небето." Тогава са се събирали по домовете, преломявали са хляба, правили са молитви и към три часа през нощта идвал Святият Дух. Започват да повтарят онова, което е било установено на Тайната вечеря - преломявали са хляба, вдигали са чашата с червено вино, правели са молитви и са извиквали да слезне Святия Дух. И той е слизал върху главите им, влизал е в тях и това за тях е било небесния хляб, слезнал от небето. Същият Свети Дух, който Исус им бе обещал, че ще го изпрати в свое име. И оттук започва връзката между Тайната вечеря при Исуса на 13 Нисан, и новото Тайнство, където са се събирали на обща братска трапеза, преломявали са хляба, вдигали са чаша вино и са си спомняли за Исуса, защото бе им казал навремето: „Дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях." (Евангелие от Матея, гл. 18, ст. 20). Тогава Светият Дух слизал върху хляба и виното и ги претворявал в тяло Христово и кръв Христова. И то като символ и предобраз на Небесния хляб и Силата на Духа. Тук е връзката и съединението чрез Светия Дух на тайната вечеря с Новозаветната вечеря. Тайнството с преломяване на хляба, чашата вино червено на благословението, призоваването на Исуса и слизането на Светия Дух е тайнство на благодарствената служба от безкръвното жертвоприношение с хляба и виното, Това тайнство за идването на Светия Дух върху хляба и виното на трапезата е наречено Евхаристия.
към текста >>

Тайнството с преломяване на хляба, чашата вино червено на благословението, призоваването на Исуса и слизането на Светия Дух е тайнство на благодарствената служба от безкръвното жертвоприношение с хляба и виното, Това тайнство за идването на Светия Дух върху хляба и виното на трапезата е наречено Евхаристия.
И оттук започва връзката между Тайната вечеря при Исуса на 13 Нисан, и новото Тайнство, където са се събирали на обща братска трапеза, преломявали са хляба, вдигали са чаша вино и са си спомняли за Исуса, защото бе им казал навремето: „Дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях." (Евангелие от Матея, гл. 18, ст. 20). Тогава Светият Дух слизал върху хляба и виното и ги претворявал в тяло Христово и кръв Христова. И то като символ и предобраз на Небесния хляб и Силата на Духа. Тук е връзката и съединението чрез Светия Дух на тайната вечеря с Новозаветната вечеря. Тайнството с преломяване на хляба, чашата вино червено на благословението, призоваването на Исуса и слизането на Светия Дух е тайнство на благодарствената служба от безкръвното жертвоприношение с хляба и виното, Това тайнство за идването на Светия Дух върху хляба и виното на трапезата е наречено Евхаристия. Евхаристията започнала от този момент - благославянето, преломяването на хляба и раздаването му и при третата чаша с вино, защото тогава е слязъл Светият Дух върху учениците на Исуса. Евхаристията е безкръвната жертва с преломения хляб и чаша с вино. Тя е благодарствената служба на Новия завет, където Светият Дух слиза и принася своите дарове на Духа. Небесният хляб слиза върху душите, Небесна сила се излива върху тях и те влизат в живо общение със Светия Дух. По този начин те влизали в живо реално общение с Господа Исуса Христа.
към текста >>

Евхаристията започнала от този момент - благославянето, преломяването на хляба и раздаването му и при третата чаша с вино, защото тогава е слязъл Светият Дух върху учениците на Исуса.
18, ст. 20). Тогава Светият Дух слизал върху хляба и виното и ги претворявал в тяло Христово и кръв Христова. И то като символ и предобраз на Небесния хляб и Силата на Духа. Тук е връзката и съединението чрез Светия Дух на тайната вечеря с Новозаветната вечеря. Тайнството с преломяване на хляба, чашата вино червено на благословението, призоваването на Исуса и слизането на Светия Дух е тайнство на благодарствената служба от безкръвното жертвоприношение с хляба и виното, Това тайнство за идването на Светия Дух върху хляба и виното на трапезата е наречено Евхаристия. Евхаристията започнала от този момент - благославянето, преломяването на хляба и раздаването му и при третата чаша с вино, защото тогава е слязъл Светият Дух върху учениците на Исуса. Евхаристията е безкръвната жертва с преломения хляб и чаша с вино. Тя е благодарствената служба на Новия завет, където Светият Дух слиза и принася своите дарове на Духа. Небесният хляб слиза върху душите, Небесна сила се излива върху тях и те влизат в живо общение със Светия Дух. По този начин те влизали в живо реално общение с Господа Исуса Христа. Тук тази безкръвна жертва, която се предлага чрез хляба, върху който трябва да слезе Духа, за да го запечати като хляб Небесен, като Божествено слово.
към текста >>

Евхаристията е безкръвната жертва с преломения хляб и чаша с вино.
Тогава Светият Дух слизал върху хляба и виното и ги претворявал в тяло Христово и кръв Христова. И то като символ и предобраз на Небесния хляб и Силата на Духа. Тук е връзката и съединението чрез Светия Дух на тайната вечеря с Новозаветната вечеря. Тайнството с преломяване на хляба, чашата вино червено на благословението, призоваването на Исуса и слизането на Светия Дух е тайнство на благодарствената служба от безкръвното жертвоприношение с хляба и виното, Това тайнство за идването на Светия Дух върху хляба и виното на трапезата е наречено Евхаристия. Евхаристията започнала от този момент - благославянето, преломяването на хляба и раздаването му и при третата чаша с вино, защото тогава е слязъл Светият Дух върху учениците на Исуса. Евхаристията е безкръвната жертва с преломения хляб и чаша с вино. Тя е благодарствената служба на Новия завет, където Светият Дух слиза и принася своите дарове на Духа. Небесният хляб слиза върху душите, Небесна сила се излива върху тях и те влизат в живо общение със Светия Дух. По този начин те влизали в живо реално общение с Господа Исуса Христа. Тук тази безкръвна жертва, която се предлага чрез хляба, върху който трябва да слезе Духа, за да го запечати като хляб Небесен, като Божествено слово. А Духът, който слиза върху чашата с вино трябва да го запечати като Дух, който дава сила и живот.
към текста >>

А Духът, който слиза върху чашата с вино трябва да го запечати като Дух, който дава сила и живот.
Евхаристията е безкръвната жертва с преломения хляб и чаша с вино. Тя е благодарствената служба на Новия завет, където Светият Дух слиза и принася своите дарове на Духа. Небесният хляб слиза върху душите, Небесна сила се излива върху тях и те влизат в живо общение със Светия Дух. По този начин те влизали в живо реално общение с Господа Исуса Христа. Тук тази безкръвна жертва, която се предлага чрез хляба, върху който трябва да слезе Духа, за да го запечати като хляб Небесен, като Божествено слово. А Духът, който слиза върху чашата с вино трябва да го запечати като Дух, който дава сила и живот. По този начин тази безкръвна жертва се приема от Бога и приобщаването им към нея, а се запечатва със слизането на Светия Дух. Евхаристията се свързва чрез Светия Дух с Тайната вечеря, където бе им казано, че Исус ще пострада като пасхален агнец, после ще възкръсне и след това ще се възнесе с възкръсналото си тяло в Царството Божие. На Тайната вечеря Той им бе казал: „Това правете в Мой спомен." И те чрез Тайнството на Евхаристията започваха да го правят. Идва Светият Дух и ги освещава. Само онзи, който се роди от Духа, може да влезе в Царството Божие, защото роденото от Духа е Дух.
към текста >>

Древните християни са измолвали слизането на Светия Дух върху хляба, щото хлябът да стане тяло на Светия Дух, и над чашата с вино, за да стане кръв на Истината.
Идването на Светия Дух създава връзката между учениците и Исуса Христа. Чрез Евхаристията още от самото начало имало за предмет явяването на Светия Дух. Предложените евхаристийни дарове - хляб и вино, се приемали като техен вместообраз, подобия и символи на тялото и връвта на Исуса Христа. Главното нещо е било идването на Духа Святий, общението с Господа. Извикването на Духа се казвало епиклеза. Древните християни са измолвали слизането на Светия Дух върху хляба, щото хлябът да стане тяло на Светия Дух, и над чашата с вино, за да стане кръв на Истината. Така приготвеният хляб да приеме Божието Слово и така Евхаристията да стане тяло Христово. Евхаристията е тайнство, чрез което се възпроизвежда Тайната вечеря, за да може с принадлежащите дарове от хляб и вино да се измоли слизането на Светия дух и приобщаването им към Христа. Същността на тайнството на Евхаристията е общение чрез Светия Дух с Духът Христов. „И никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Святият Дух. (I послание към коринтяните, гл.
към текста >>

97. І.01.11.СВЕТАТА ЕВХАРИСТИЯ Е СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ И ОБЩЕНИЕ С ДУХА ХРИСТОВ

А чашата с вино, бе наподобяваща кръвта на Исуса, дошла чрез Новия завет и вече слизаща чрез Святия Дух, и ги обличаше в Силата на Словото.
2, ст. 46). Те измолват Святия Дух да дойде върху предложените дарове и да ги приеме, и да ги освети. А с идването на Светия Дух върху тях да ги кръсти чрез Духа и да ги запечати в Духът Христов. Те поднасяха тези дарове, принасяха благодарствена молитва, хвалеха Бога, и Святият Дух благоволеше към тях, понеже слизаше върху тях и изливаше своята благодат. Хлябът бе Небесен хляб и Словото, което оживотворяваше всички чрез спомена за плътта на Исуса. А чашата с вино, бе наподобяваща кръвта на Исуса, дошла чрез Новия завет и вече слизаща чрез Святия Дух, и ги обличаше в Силата на Словото. Те имаха и хляба Небесен и Силата Божия и проповядваха, че Исус Христос е Син Божий чрез Словото и чрез знаменията, които правеха, със Словото на Христа и със Силата на Христовия Дух. Те виждаха, че Възкресението на Исуса чрез Христовия Дух е началото на Царството Божие. И чрез Силата, дошла върху апостолите и чрез полагане на ръцете на апостолите върху очакващите, ставали много знамения и чудеса (Деяния, гл. 5, ст. 12). Апостолите пътуваха по двама, така, както навремето Исус ги беше изпратил двама по двама да благовествуват за идването Царството Божие.
към текста >>

И чашата с вино, която благословил, е да имаме общение с Христовата кръв.
4, ст. 20). И с тази Сила апостолите вървят и проповядват благовестието, че Исус е Син Божий и че Исус е Христос, Месията, Който трябваше да дойде. „Но нам е един Бог Отец, от Когото е всичко и ние сме в Него, и един Господ Исус Христос, чрез когото е всичко и ние чрез Него." (I послание към коринтяните, гл. 8, ст. 6). Апостол Павел говори за Тайнството на преломяването на хляба, че чрез него се стремим да имаме общение с Христовото тяло. И чашата с вино, която благословил, е да имаме общение с Христовата кръв. И макар че са мнозина, то всички са един хляб и едно тяло, защото пият от една духовна канара, която е Христос. Общението с Христа става чрез Тайнството на приложените дарове и чрез благодарствената служба Евхаристия чрез Святия дух. А това е пълно, реално и живо общение чрез чашата вино и хляба с Духа Христов. Защото чашата вино е образ на кръвта и хляба е образ на тялото на Исуса, и чрез слизането на Духа Святий те се превръщат в Слово, което слиза от небесата и Сила, която се влива от свише. Апостол Павел говори, когато се събират да ядат Господнята вечеря и трябваше да ядат хляба, който разчупваше за възпоменание на Исуса, да знаят, че това е тялото на Исуса.
към текста >>

А това е пълно, реално и живо общение чрез чашата вино и хляба с Духа Христов.
8, ст. 6). Апостол Павел говори за Тайнството на преломяването на хляба, че чрез него се стремим да имаме общение с Христовото тяло. И чашата с вино, която благословил, е да имаме общение с Христовата кръв. И макар че са мнозина, то всички са един хляб и едно тяло, защото пият от една духовна канара, която е Христос. Общението с Христа става чрез Тайнството на приложените дарове и чрез благодарствената служба Евхаристия чрез Святия дух. А това е пълно, реално и живо общение чрез чашата вино и хляба с Духа Христов. Защото чашата вино е образ на кръвта и хляба е образ на тялото на Исуса, и чрез слизането на Духа Святий те се превръщат в Слово, което слиза от небесата и Сила, която се влива от свише. Апостол Павел говори, когато се събират да ядат Господнята вечеря и трябваше да ядат хляба, който разчупваше за възпоменание на Исуса, да знаят, че това е тялото на Исуса. И когато пият чаша с вино, трябва да знаят, че това е Новия завет чрез Неговата кръв, която узаконява Завета и трябва да го правят за негов спомен. А защо трябва да правят това? Ето го и най-голямото тайнство на Евхаристията.
към текста >>

Защото чашата вино е образ на кръвта и хляба е образ на тялото на Исуса, и чрез слизането на Духа Святий те се превръщат в Слово, което слиза от небесата и Сила, която се влива от свише.
Апостол Павел говори за Тайнството на преломяването на хляба, че чрез него се стремим да имаме общение с Христовото тяло. И чашата с вино, която благословил, е да имаме общение с Христовата кръв. И макар че са мнозина, то всички са един хляб и едно тяло, защото пият от една духовна канара, която е Христос. Общението с Христа става чрез Тайнството на приложените дарове и чрез благодарствената служба Евхаристия чрез Святия дух. А това е пълно, реално и живо общение чрез чашата вино и хляба с Духа Христов. Защото чашата вино е образ на кръвта и хляба е образ на тялото на Исуса, и чрез слизането на Духа Святий те се превръщат в Слово, което слиза от небесата и Сила, която се влива от свише. Апостол Павел говори, когато се събират да ядат Господнята вечеря и трябваше да ядат хляба, който разчупваше за възпоменание на Исуса, да знаят, че това е тялото на Исуса. И когато пият чаша с вино, трябва да знаят, че това е Новия завет чрез Неговата кръв, която узаконява Завета и трябва да го правят за негов спомен. А защо трябва да правят това? Ето го и най-голямото тайнство на Евхаристията. „Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, смъртта Господня възвестявате, докле дойде Той." (I послание коринтяните, гл, 11, ст, 20).
към текста >>

И когато пият чаша с вино, трябва да знаят, че това е Новия завет чрез Неговата кръв, която узаконява Завета и трябва да го правят за негов спомен.
И макар че са мнозина, то всички са един хляб и едно тяло, защото пият от една духовна канара, която е Христос. Общението с Христа става чрез Тайнството на приложените дарове и чрез благодарствената служба Евхаристия чрез Святия дух. А това е пълно, реално и живо общение чрез чашата вино и хляба с Духа Христов. Защото чашата вино е образ на кръвта и хляба е образ на тялото на Исуса, и чрез слизането на Духа Святий те се превръщат в Слово, което слиза от небесата и Сила, която се влива от свише. Апостол Павел говори, когато се събират да ядат Господнята вечеря и трябваше да ядат хляба, който разчупваше за възпоменание на Исуса, да знаят, че това е тялото на Исуса. И когато пият чаша с вино, трябва да знаят, че това е Новия завет чрез Неговата кръв, която узаконява Завета и трябва да го правят за негов спомен. А защо трябва да правят това? Ето го и най-голямото тайнство на Евхаристията. „Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, смъртта Господня възвестявате, докле дойде Той." (I послание коринтяните, гл, 11, ст, 20). Да, чрез тайнството на Благодарствената служба, чрез Евхаристията, се възвестява Тайната вечеря и чрез нея идването на Възкресението, а след това Възвишението на Исуса в небесата и накрая Живота вечен, чрез идването на Светия Дух. Да, трябва да се възвести Исус, докле дойде той чрез Святия Дух.
към текста >>

„Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, смъртта Господня възвестявате, докле дойде Той." (I послание коринтяните, гл, 11, ст, 20).
Защото чашата вино е образ на кръвта и хляба е образ на тялото на Исуса, и чрез слизането на Духа Святий те се превръщат в Слово, което слиза от небесата и Сила, която се влива от свише. Апостол Павел говори, когато се събират да ядат Господнята вечеря и трябваше да ядат хляба, който разчупваше за възпоменание на Исуса, да знаят, че това е тялото на Исуса. И когато пият чаша с вино, трябва да знаят, че това е Новия завет чрез Неговата кръв, която узаконява Завета и трябва да го правят за негов спомен. А защо трябва да правят това? Ето го и най-голямото тайнство на Евхаристията. „Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, смъртта Господня възвестявате, докле дойде Той." (I послание коринтяните, гл, 11, ст, 20). Да, чрез тайнството на Благодарствената служба, чрез Евхаристията, се възвестява Тайната вечеря и чрез нея идването на Възкресението, а след това Възвишението на Исуса в небесата и накрая Живота вечен, чрез идването на Светия Дух. Да, трябва да се възвести Исус, докле дойде той чрез Святия Дух. А след това апостол Павел дава финала на това тайнство. „И никой не може да нарече Исуса Господ, освен чрез Духа Святаго." Значи, самата Евхаристия повтаря онова, което бе направено на Тайната вечеря, това е възвестяване на изкупителната жертва, чрез която Исус стана от пасхален агнец на Голгота, в агнец Божий за изкупление греха на человеците. Това е възвестяване за идването на Святия Дух, на Духа Господен.
към текста >>

Евхаристията, след като е слезнал Светият Дух върху тях, то следва изпиването на последната чаша и благословия към Отца на Висините: „Благодатта на Господа Исуса Христа и любовта Божия, и общението на Святаго Духа да бъде с всички вас." (II послание към коринтяните, гл.
2, ст. 5). Защото Господ е Духът и гдето е Господният Дух, там е свобода. (II послание към коринтяните, гл. 3, ст. 14). И когато приключват Благодарствената служба, т.е. Евхаристията, след като е слезнал Светият Дух върху тях, то следва изпиването на последната чаша и благословия към Отца на Висините: „Благодатта на Господа Исуса Христа и любовта Божия, и общението на Святаго Духа да бъде с всички вас." (II послание към коринтяните, гл. 13, ст. 14). Ето това е Евхаристията, повторение на онова, което Исус е установил на Господнята вечеря, Тайната вечеря и чрез нея се отива към Възкресение на Духа, Възвишение на Духа и Общение със Светия Дух, а чрез него с Духа Христов.
към текста >>

98. І.01.12. ЕВХАРИСТИЯТА КАТО ТАЙНСТВО ЗА ОЖИДАНЕ ЗА СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ

Василий Велики: „Като предлагаме вместо образите на Твоето свято тяло и кръвта на твоя Христос, ти се молим и тебе призоваваме, най-светий, по благоволението на Твоята доброта, да дойде Твоят свят Дух върху нас и върху тия лежащи пред нас дарове, да ги благослови и покаже този хлаб, прочее да бъде самото пречисто тяло на нашия Господ, Бог и Спасител Исуса Христа..." А тая чаша - самата честна кръв на нашия Господ, Бог и Спасител Исус Христос, проляна за живота и спасението на света," Тук, в Евхаристията, първостепенно значение има молитвата.
Остава само споменът за Него и евангелските писания на апостолите, в които е обитавал Христовия Дух. В следапостолско време Евхаристията се изменя по Дух. По същество и по съдържание е същата, но вече не слиза Святият Дух и не освещава даровете и те не стават съпричастни с тялото Христово, и с кръвта Христова, и нямат общение с Духа Христов. Ще предложим два примера за доказателство. Из литургията на Св. Василий Велики: „Като предлагаме вместо образите на Твоето свято тяло и кръвта на твоя Христос, ти се молим и тебе призоваваме, най-светий, по благоволението на Твоята доброта, да дойде Твоят свят Дух върху нас и върху тия лежащи пред нас дарове, да ги благослови и покаже този хлаб, прочее да бъде самото пречисто тяло на нашия Господ, Бог и Спасител Исуса Христа..." А тая чаша - самата честна кръв на нашия Господ, Бог и Спасител Исус Христос, проляна за живота и спасението на света," Тук, в Евхаристията, първостепенно значение има молитвата. Това е възношение на молитвите към Бога, за да изпрати Святия Дух. Но това са молитви, които не се приемат от Бога, защото вече не слиза върху тях Святият Дух. Друга подобна литургия (благодарствена служба) е тази на Свети Иван Златоуст: „Принасяме Ти още тая словесна и безкръвна служба и просим, и молим, и най-предано умоляваме, изпрати Твоя свят Дух върху нас и върху тия дарове, които лежат пред нас. И направи, прочее, щото този хляб да стане честно тяло на Твоя Христос, и това, което е в тази чаша - честна кръв на Твоя Христос." Тези текстове говорят за онзи етап, през който преминава вече християнството, когато Святия Дух не слиза и всичко остава като един спомен. Свети Игнатий Антиохийски пише: „Ние вземаме това (хляба и виното) не като обикновен хляб или обикновено питие, но както сме научени - като плът и кръв на въплътилия се Исус." Тези християни са вече научени чрез апостолските писания, но те нямат реално и живо общение със Святия Дух.
към текста >>

И направи, прочее, щото този хляб да стане честно тяло на Твоя Христос, и това, което е в тази чаша - честна кръв на Твоя Христос." Тези текстове говорят за онзи етап, през който преминава вече християнството, когато Святия Дух не слиза и всичко остава като един спомен.
Из литургията на Св. Василий Велики: „Като предлагаме вместо образите на Твоето свято тяло и кръвта на твоя Христос, ти се молим и тебе призоваваме, най-светий, по благоволението на Твоята доброта, да дойде Твоят свят Дух върху нас и върху тия лежащи пред нас дарове, да ги благослови и покаже този хлаб, прочее да бъде самото пречисто тяло на нашия Господ, Бог и Спасител Исуса Христа..." А тая чаша - самата честна кръв на нашия Господ, Бог и Спасител Исус Христос, проляна за живота и спасението на света," Тук, в Евхаристията, първостепенно значение има молитвата. Това е възношение на молитвите към Бога, за да изпрати Святия Дух. Но това са молитви, които не се приемат от Бога, защото вече не слиза върху тях Святият Дух. Друга подобна литургия (благодарствена служба) е тази на Свети Иван Златоуст: „Принасяме Ти още тая словесна и безкръвна служба и просим, и молим, и най-предано умоляваме, изпрати Твоя свят Дух върху нас и върху тия дарове, които лежат пред нас. И направи, прочее, щото този хляб да стане честно тяло на Твоя Христос, и това, което е в тази чаша - честна кръв на Твоя Христос." Тези текстове говорят за онзи етап, през който преминава вече християнството, когато Святия Дух не слиза и всичко остава като един спомен. Свети Игнатий Антиохийски пише: „Ние вземаме това (хляба и виното) не като обикновен хляб или обикновено питие, но както сме научени - като плът и кръв на въплътилия се Исус." Тези християни са вече научени чрез апостолските писания, но те нямат реално и живо общение със Святия Дух. Свети Ириней Лионски пише: „Както хлябът, взет от земята, след призоваване на Бога върху него, не е вече обикновен хляб, но Евхаристия, която се състои от две неща: едното - земно и другото - небесно, тъй щото и нашите тела, които се причащават в Евхаристията, не са вече тленни, но имат надежда за вечно възкресение." Тук вече тези християни имат надеждата, че чрез Евхаристията да получат възкресение на Духа, което води към вечен живот. Те се надявали чрез надеждата да се сдобият с вечен живот чрез Духа Святий. Свети Атанас Велики пише: „Нека идваме при извършване на тайнствата. Тоя хляб и тая чаша преди да се станали молитвите, са обикновени.
към текста >>

Тоя хляб и тая чаша преди да се станали молитвите, са обикновени.
И направи, прочее, щото този хляб да стане честно тяло на Твоя Христос, и това, което е в тази чаша - честна кръв на Твоя Христос." Тези текстове говорят за онзи етап, през който преминава вече християнството, когато Святия Дух не слиза и всичко остава като един спомен. Свети Игнатий Антиохийски пише: „Ние вземаме това (хляба и виното) не като обикновен хляб или обикновено питие, но както сме научени - като плът и кръв на въплътилия се Исус." Тези християни са вече научени чрез апостолските писания, но те нямат реално и живо общение със Святия Дух. Свети Ириней Лионски пише: „Както хлябът, взет от земята, след призоваване на Бога върху него, не е вече обикновен хляб, но Евхаристия, която се състои от две неща: едното - земно и другото - небесно, тъй щото и нашите тела, които се причащават в Евхаристията, не са вече тленни, но имат надежда за вечно възкресение." Тук вече тези християни имат надеждата, че чрез Евхаристията да получат възкресение на Духа, което води към вечен живот. Те се надявали чрез надеждата да се сдобият с вечен живот чрез Духа Святий. Свети Атанас Велики пише: „Нека идваме при извършване на тайнствата. Тоя хляб и тая чаша преди да се станали молитвите, са обикновени. Но след като се отправят (към Бога) великите молитви и светите моления, Словото слиза върху хляба и чашата, и стават негово тяло." Това е така, но само когато Словото слезне. А Словото се носи от Святия Дух. Свети Кирил Йерусалимски пише: „После, след като се осветихме с тия духовни химни, молим човеколюбивия Бог да прати Святия Дух над предлежащите дарове, за да направи хляба тяло Христово, а виното - кръв Христова. Защото всичко, което Святият Дух е докоснал, е осветено и претворено." Значи следовниците на апостолите изпълняват точно писанията за Евхаристията. Но вече те призовават Святия Дух да слезне върху тях.
към текста >>

Но след като се отправят (към Бога) великите молитви и светите моления, Словото слиза върху хляба и чашата, и стават негово тяло." Това е така, но само когато Словото слезне.
Свети Игнатий Антиохийски пише: „Ние вземаме това (хляба и виното) не като обикновен хляб или обикновено питие, но както сме научени - като плът и кръв на въплътилия се Исус." Тези християни са вече научени чрез апостолските писания, но те нямат реално и живо общение със Святия Дух. Свети Ириней Лионски пише: „Както хлябът, взет от земята, след призоваване на Бога върху него, не е вече обикновен хляб, но Евхаристия, която се състои от две неща: едното - земно и другото - небесно, тъй щото и нашите тела, които се причащават в Евхаристията, не са вече тленни, но имат надежда за вечно възкресение." Тук вече тези християни имат надеждата, че чрез Евхаристията да получат възкресение на Духа, което води към вечен живот. Те се надявали чрез надеждата да се сдобият с вечен живот чрез Духа Святий. Свети Атанас Велики пише: „Нека идваме при извършване на тайнствата. Тоя хляб и тая чаша преди да се станали молитвите, са обикновени. Но след като се отправят (към Бога) великите молитви и светите моления, Словото слиза върху хляба и чашата, и стават негово тяло." Това е така, но само когато Словото слезне. А Словото се носи от Святия Дух. Свети Кирил Йерусалимски пише: „После, след като се осветихме с тия духовни химни, молим човеколюбивия Бог да прати Святия Дух над предлежащите дарове, за да направи хляба тяло Христово, а виното - кръв Христова. Защото всичко, което Святият Дух е докоснал, е осветено и претворено." Значи следовниците на апостолите изпълняват точно писанията за Евхаристията. Но вече те призовават Святия Дух да слезне върху тях. Но той вече не слиза.
към текста >>

Ето защо Вселенският събор приема следното определение: „На Божествената трапеза не трябва да виждаме просто хляб и чаша, а като се издигнем мислено, трябва с вяра да разбираме, че на трапеза лежи Агнецът Божий, който взема греховете на света, който се пренася в жертва от свещениците и като приемат честното му тяло и кръв, трябва да вярваме, че това е знак за нашето възкресение.
Идва първият Вселенски събор и той определя новия етап на възприемане на Евхаристията. Тя не се приема вече чрез Святия Дух. Тя не може да бъде достъпна на ума и разума, защото те свидетелствуват за земните и тленни неща. А за небесните неща, за небесния хляб, за небесното питие от канарата Христова може да свидетелствува само Святият Дух, когато го има. И онзи человек може да свидетелствува чрез Дух и Сила, когато пребивава в него. Ето защо Вселенският събор приема следното определение: „На Божествената трапеза не трябва да виждаме просто хляб и чаша, а като се издигнем мислено, трябва с вяра да разбираме, че на трапеза лежи Агнецът Божий, който взема греховете на света, който се пренася в жертва от свещениците и като приемат честното му тяло и кръв, трябва да вярваме, че това е знак за нашето възкресение. „Ето тук официално се признава, че Евхаристията не е достъпна за разума, а трябва да се усвоява чрез вярата. Още по времето на апостолите Евхаристията се превръщала в обикновена софра, за ядене и пиене, поради простата причина, че апостолите не присъствуват и чрез тях не слиза Святият Дух, за да освети даровете -хляба и виното. Тогава апостол Павел ги насочва, че само чрез вярата в Святия Дух може да се укрепи надеждата, че Евхаристията е жива за онези, които имат Святия Дух. „А Бог на надеждата дано ви изпълни с всяка радост и мир във вярването, тъй щото чрез Силата на Святаго Духа да се преумножава надеждата ви." (Послание към римляните, гл. 15, ст. 13).
към текста >>

99. І.02.04. ИКОНООБРАЗИТЕ НА ЧЕТИРИМАТА ЕВАНГЕЛИСТИ В АНТИМИНСА

Лука описва установяването на Евхаристията като тайнство, където Исус вдигнал чашата и казал: „Тази чаша е Новият завет на Моята кръв, която се за вас пролива." (Евангелие от Лука, гл.
Бил е възлюбленият лекар на Павел и не го е оставял и по времето на оковите му в Рим. В неговото евангелие се упоменава, че Исус е Спасител на света и не само за юдеите, но и за езичниците, не само защото произхожда от Адам, но защото Адам е Син Божий. А само Синът може да проповядва и да благовествува Божието царство. И блажени са онези, които слушат Божието Слово и го пазят. Тогава небесният Отец ще даде Святия Дух на ония, които искат от него. Лука описва установяването на Евхаристията като тайнство, където Исус вдигнал чашата и казал: „Тази чаша е Новият завет на Моята кръв, която се за вас пролива." (Евангелие от Лука, гл. 22, ст. 20). Ето защо тук е нарисуван телец с рога, който трябва да бъде принос като жертвоприношение за изкупление на греховете человечески. Това е според закона на Моисея, който е в книгата на Стария завет. А тази книга лежи отворена върху ковчег, който символизира Ковчега на Завета, където тя се пази. И тук идва разрешаването на загадката, защо Лука държи отворена дебела книга.
към текста >>

100. І.02.07. СТЪЛБЪТ НА ЕЗИЧЕСТВОТО