НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
111
резултата в
72
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_07 ) Общение с Разумното начало
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
На богатия минутите за удоволствие са дълги, а за молитва – къси, вади си
часовника
при молитва.
Защо той изглеждаше силен? Да не би да е поради неговите дрехи? “ Тагор всяка сутрин прекарва по два часа в размишление и съзерцание и в това стои силата му. Та всеки вярващ, като размишлява върху Христа по два часа, ще има голям подем.
На богатия минутите за удоволствие са дълги, а за молитва – къси, вади си
часовника
при молитва.
А на бедния, когато дойде страдание, минутите му за молитва са много дълги. Бог казва в Писанието: „Преди да поискате, Аз ще ви дам.“ Ние се молим и казваме: „Толкова време се молим и пак нищо.“ Но когато живеем съобразно законите, преди да ни дойде наум да поискаме нещо, то ще дойде. Ако сто души братя и сестри или поне десет се съберат на едно място и концентрират мисълта си, ще могат да постигнат това, което искат. Молитвата е един метод за постижение. Ако се помолите на Бога за един болен, той ще оздравее.
към текста >>
2.
5_15 ) Като седнеш да разсъждаваш
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един ден спря
часовника
ми; навих пружината му, тръгна за малко, но вървеше лениво и пак спря.
Каквато и да е мисълта, тя ще излезе на пазар. По някой път в човека има едно същество, което мъчно се огъва – човек усеща, че не може да се огъне, не може да смени състоянието си. Човек трябва винаги да работи, защо да се излежава! Каквото и да е, трябва да работи; ако се спре, ще дойде това, което не желае. Глупавият, щом поправя своите погрешки, става умен, а умният, щом не ги поправя, става глупав.
Един ден спря
часовника
ми; навих пружината му, тръгна за малко, но вървеше лениво и пак спря.
Отново го бутнах, вървя петнадесет минути и спря. На сутринта гледам, че един малък косъм се показва; щом го извадих и навих часовника, той почна да върви добре. Казвам: в нашите пружини се оплита някакъв косъм и тогава механизмът не върви – някой път работата е за един косъм. Косъмът, означава една малка погрешка. Един брат запита: „Кой е най-добрият начин за поправяне на погрешките?
към текста >>
На сутринта гледам, че един малък косъм се показва; щом го извадих и навих
часовника
, той почна да върви добре.
Човек трябва винаги да работи, защо да се излежава! Каквото и да е, трябва да работи; ако се спре, ще дойде това, което не желае. Глупавият, щом поправя своите погрешки, става умен, а умният, щом не ги поправя, става глупав. Един ден спря часовника ми; навих пружината му, тръгна за малко, но вървеше лениво и пак спря. Отново го бутнах, вървя петнадесет минути и спря.
На сутринта гледам, че един малък косъм се показва; щом го извадих и навих
часовника
, той почна да върви добре.
Казвам: в нашите пружини се оплита някакъв косъм и тогава механизмът не върви – някой път работата е за един косъм. Косъмът, означава една малка погрешка. Един брат запита: „Кой е най-добрият начин за поправяне на погрешките? “ Всичките ви погрешки ще ги турят на мен и затова грешете по-малко.
към текста >>
3.
6_05 ) Седем групи по трима
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато човек почне да става рано, това постепенно ще стане навик, ще става и без
часовник
.
Обърнете внимание какво влияние имат понеделник, вторник и т.н. Това е мистична работа. Има нужда от мистична работа! Ще се молите Божествените блага да станат достояние на всички. Като работите така с Божествено размишление и съзерцание, може да отблъснете общото зло.
Когато човек почне да става рано, това постепенно ще стане навик, ще става и без
часовник
.
Царството Божие не може да дойде по външен начин, а чрез промяна на съзнанието. В групите да се молят за вътрешно оправяне на света. Има хора, които са религиозни, но не могат да бъдат мистици. На тях не може да се възложи работа. Давид се спъна в онази жена – жената на Урия.
към текста >>
4.
22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако човек иска да знае колко е силата му, нека да проследи по
часовник
продължителността на задържането на въздуха – от това зависи и успехът на неговите начинания.
Добрият човек диша по специфичен начин, различно от дишането на лошия. Вие трябва да знаете различните начини, по които хората дишат, и ако искате да бъдете добри, трябва да дишате като такива. Дишането е мярка за определяне степента на развитието. Правилното дишане зависи от количеството на приетия въздух и от времето на задържането му. Колкото повече човек задържа въздуха в дробовете си, толкова е по-силен.
Ако човек иска да знае колко е силата му, нека да проследи по
часовник
продължителността на задържането на въздуха – от това зависи и успехът на неговите начинания.
Знаете ли какви постижения има човек, когато в дробовете му прониква съвършено чист въздух? И още повече ще се усъвършенства, ако задържа въздуха в дробовете си възможно повече време. Някои адепти могат да задържат въздуха до половин час. В това направление и някои други хора имат постижение – те задържат въздуха до 3 мин. Всякога се тръгва от малкото и чрез редовни упражнения може да се достигне до известен успех.
към текста >>
5.
47) На границата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Професорът изключва всяка възможност за телепатична халюцинация; той изважда
часовника
си в тъмнината и насочва към него пръстите си, за да го освети, тогава сензитивът произнася точния час.
Лъчите, които изпущат човекът и другите организми, се установиха и от опитите на Херинг, професор по математика и физика в Гота; също така и от Харсс, от Шазарен, Декл и др. Интересно е изследването на римските професори върху Анна Монаро, наречена „светещата жена от гр. Пирано.“ А и чрез подобни опити е констатирано, че се забелязват черни петна в аурата на парализирани хора. Нека споменем и опита на Барет, виден физик от Лондонското общество за психични изследвания. Той поставя на изследване един сензитивен човек, който в съвсем тъмна стая вижда излизащата от тялото светлина.
Професорът изключва всяка възможност за телепатична халюцинация; той изважда
часовника
си в тъмнината и насочва към него пръстите си, за да го освети, тогава сензитивът произнася точния час.
След което Барет премества стрелките, за да не знае сам колко показват те, и като осветява пак часовника с пръстите си, сензитивът дава отговор, съответстващ на промяната. Жорж дьо Мисини привежда един човек в магнетичен сън в такава дълбока фаза, при която се проявява сензитивност. В това състояние човекът познава колко показват часовниците в джобовете на присъстващите и факта, че на един от тях часовникът е спрял. Той отговаря безпогрешно, когато неочаквано влиза в стаята един младеж и го пита какво се намира в десния му джоб. А когато дванадесетимата присъстващи се нареждат около въведения в магнетичен сън и всеки от тях си намисля по едно цвете, тогава, без да допуска грешка, той изброява имената на цветята.
към текста >>
След което Барет премества стрелките, за да не знае сам колко показват те, и като осветява пак
часовника
с пръстите си, сензитивът дава отговор, съответстващ на промяната.
Интересно е изследването на римските професори върху Анна Монаро, наречена „светещата жена от гр. Пирано.“ А и чрез подобни опити е констатирано, че се забелязват черни петна в аурата на парализирани хора. Нека споменем и опита на Барет, виден физик от Лондонското общество за психични изследвания. Той поставя на изследване един сензитивен човек, който в съвсем тъмна стая вижда излизащата от тялото светлина. Професорът изключва всяка възможност за телепатична халюцинация; той изважда часовника си в тъмнината и насочва към него пръстите си, за да го освети, тогава сензитивът произнася точния час.
След което Барет премества стрелките, за да не знае сам колко показват те, и като осветява пак
часовника
с пръстите си, сензитивът дава отговор, съответстващ на промяната.
Жорж дьо Мисини привежда един човек в магнетичен сън в такава дълбока фаза, при която се проявява сензитивност. В това състояние човекът познава колко показват часовниците в джобовете на присъстващите и факта, че на един от тях часовникът е спрял. Той отговаря безпогрешно, когато неочаквано влиза в стаята един младеж и го пита какво се намира в десния му джоб. А когато дванадесетимата присъстващи се нареждат около въведения в магнетичен сън и всеки от тях си намисля по едно цвете, тогава, без да допуска грешка, той изброява имената на цветята. Д-р Котик също прави опити с вече споменатата флуоресцираща плоча.
към текста >>
В това състояние човекът познава колко показват часовниците в джобовете на присъстващите и факта, че на един от тях
часовникът
е спрял.
Нека споменем и опита на Барет, виден физик от Лондонското общество за психични изследвания. Той поставя на изследване един сензитивен човек, който в съвсем тъмна стая вижда излизащата от тялото светлина. Професорът изключва всяка възможност за телепатична халюцинация; той изважда часовника си в тъмнината и насочва към него пръстите си, за да го освети, тогава сензитивът произнася точния час. След което Барет премества стрелките, за да не знае сам колко показват те, и като осветява пак часовника с пръстите си, сензитивът дава отговор, съответстващ на промяната. Жорж дьо Мисини привежда един човек в магнетичен сън в такава дълбока фаза, при която се проявява сензитивност.
В това състояние човекът познава колко показват часовниците в джобовете на присъстващите и факта, че на един от тях
часовникът
е спрял.
Той отговаря безпогрешно, когато неочаквано влиза в стаята един младеж и го пита какво се намира в десния му джоб. А когато дванадесетимата присъстващи се нареждат около въведения в магнетичен сън и всеки от тях си намисля по едно цвете, тогава, без да допуска грешка, той изброява имената на цветята. Д-р Котик също прави опити с вече споменатата флуоресцираща плоча. Намирайки се в тъмна стая, той изисква усилено мислене у изследвания – тогава плочата светва и когато силната концентрирана мисъл бива преустановена, плочата изгубва светлината си. За да контролира опита, той изисква от изследвания да не съобщава в кои моменти съсредоточава мисълта си и в кои я отпуща – така установява синхрон между концентрирането и светлинния ефект.
към текста >>
6.
01. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако човек иска да знае колко е силата му, нека да проследи по
часовника
продължителността на задържането на въздуха.
Дишането е мярка за определяне степента на развитието. Който диша правилно, той може да измени състоянието на своята храносмилателна система и да бъде господар на низшите сили в себе си. За да има здрав стомах, човек трябва да диша правилно. Правилното дишане, между другото, зависи от количеството на приетия въздух и от времето на задържането му. Колкото повече човек задържа въздуха в дробовете си, толкова е по-силен.
Ако човек иска да знае колко е силата му, нека да проследи по
часовника
продължителността на задържането на въздуха.
От това зависи и успеха на неговите предприятия. Знаете ли какви постижения има човек, когато в дробовете му прониква съвършено чист въздух! А още по- големи ще бъдат постиженията му, ако той може да задържа въздуха в дробовете си възможно повече време. Някои адепти могат да задържат въздуха до половин час. Някои хора имат постижения в това направление.
към текста >>
7.
Силата на молитвата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Изважда си
часовника
при молитва.
Един брат попита: “Защо Тагоре изглеждаше силен? Да не би да е поради неговите дрехи.“ Учителя каза: Тагоре всяка сутрин прекарва по два часа в размишление и съзерцание и в това стои силата му. Та всеки вярващ, като размишлява върху Христа по един-два часа, ще видите какъв подем ще имате. На богатия минутите за удоволствие са дълги, а за молитва са къси.
Изважда си
часовника
при молитва.
А на бедния, когато дойде страдание, минутите му за молитва са много дълги, а иначе са много къси. Ако сто души братя и сестри или поне десет души се съберат на едно място и концентрират мисълта си, ще могат да постигнат това, което искат. Молитвата е един метод за постижение. Ако се помолите на Бога за един болен, той ще оздравее, ако молитвата ви е както трябва. Бог в нас и ние в Бога, всичко можем да направим.
към текста >>
8.
Методи за самовъзпитание
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един ден
часовникът
ми спря.
Така не може. Свят човек е онзи, който не прави погрешки. И на най- малката погрешка обръща внимание и иска да я поправи. Много навици има, от които трябва да се освободим. Човек, който греши и не се поправя, не 'може да има Божието благословение.
Един ден
часовникът
ми спря.
Навих му пружината и тръгна за малко време, но вървеше лениво и пак спря. Щом го бутнах, повървя 15 минути и спря. Сутринта, гледам, че един малък косъм се показва. Като го извадих и навих, почна да върви добре. Казвам: в нашите пружини се оплита някой косъм и тогава не върви.
към текста >>
9.
37 ДОМАШНАТА ПОМОЩНИЦА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Като се съвзех, разбрах, че домашната помощничка задигнала само един дамски
часовник
и някои дреболии.
Застанах и аз да послушам. По едно време Учителя почна да ме гледа някак тревожно, поседях още малко, мислейки, че е просто така, но когато тези тревожни погледи не престанаха, оставих домашните, с които бях, и се затичах към къщи. Момичето го нямаше, избягало, като ме видяло, че идвам. Пот ме изби, докато отида до мястото, където бях оставил чантата с парите. Слава Богу, тя беше там.
Като се съвзех, разбрах, че домашната помощничка задигнала само един дамски
часовник
и някои дреболии.
Какво щях да правя, ако беше задигнала чантата, в която имаше значителна сума! Нямах мои пари, за да ги възстановя и как щях да се оправдавам? И този път Учителя ме спаси от голяма беда.
към текста >>
10.
52 ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ПРОТОКОЛИ ЗА РАЗПИТ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
На 16 април 1925 година, в три часа след пладне, чудовищен трясък от поставена бомба с
часовников
механизъм, разтърсва из основи църквата и събаря върху главите на хората цялото централно кубе.
Виждайки поголовното избиване и затваряне на най-активните членове на партията, пленумът на Коминтерна в Москва, който заседава през януари и февруари 1925 година, решава да препоръча настотелно на ЦК на партията да отмени курса към въоръжено въстание. За тази цел от Коминтерна се изпращат в България изтъкнати комунисти емигранти, които да занесат решението. Но докато преминат по околните пътища на дългите и бавни нелегални канали до България, пратениците закъсняват. Те не успяват да спрат тръгналия по неудържим наклон военен център, който вече е решил на терора да отговаря с терор. Така се стига до атентата в църквата Света Неделя.
На 16 април 1925 година, в три часа след пладне, чудовищен трясък от поставена бомба с
часовников
механизъм, разтърсва из основи църквата и събаря върху главите на хората цялото централно кубе.
В момента се извършва погребалното опело на запасния генерал Константин Георгиев, бивш началник-щаб на армията и градоначалник на София. Присъстват много официални лица. Под развалините намират смъртта си стотина души и двойно повече са ранените. След този атентат властта пристъпва с възможно най-голяма суровост към преследване на комунистите. Бесилки, избивания, мъчителни съдебни процеси, тежки присъди, затвори.
към текста >>
11.
53 СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год.
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
А Той погледна
часовника
си, зае присъщата си красива стойка и заговори: "Най-важното в този свят, това е животът.
Салонът беше препълнен от публика. Владиците заемаха първите места. Имаше и официални лица. Всички извадиха бележници. Личеше, че са дошли с намерение да развият битка, диспут, да нанесат унищожителен удар на Учителя.
А Той погледна
часовника
си, зае присъщата си красива стойка и заговори: "Най-важното в този свят, това е животът.
Моето учение не е теория. То е основано на строг научен опит." В тази си беседа Учителя каза много неща. Добре е всеки брат и сестра да прочетат беседата "Новият живот". През време на беседата, на всички ни направи впечатление, че владиците заспаха. Един от тях, който седеше на първия ред срещу Учителя, изтърва молива си, както го държеше и с това произведе смях.
към текста >>
12.
56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ)
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
При склада за провизии и хляб: "Търсете живия хляб." Край една пътека: "Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля." Край друга пътека: "Мисли, право мисли." При слънчевия
часовник
: "Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще я намериш."
Тези повече от хиляда души, от всички възрасти и класи, бяха живели денонощно тук близо седмица, а никъде нямаше ни мирис на смет, ни хвърлена помия, ни люспа или кора от плод, никъде късче хартия! Който е видял български лагер или дружина по екскурзия, само за един ден, мъчно ще повярва възможността на това, което в лагера на дъновистите е хубав факт. Тоя ред и чистота свидетелстваха, както ми каза брат Б., за присъствието не само на дисциплина, но и че у тия хора имаше високо съзнание. Съзнание тъй желано и тъй рядко у нас! На разни места из лагера видях следните няколко надписа, назначени за умствена дисциплина.
При склада за провизии и хляб: "Търсете живия хляб." Край една пътека: "Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля." Край друга пътека: "Мисли, право мисли." При слънчевия
часовник
: "Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще я намериш."
Мръкваше се и аз тръгнах със своя другар да си отида. Но приятелите дъновисти ме поканиха да нощувам с тях, за да видя, на другия ден, упражненията им при изгрев слънце. Още по-лесно ме склониха като узнах, че щяло да има беседа от Учителя им, когото аз никога не бях слушал в публична реч. А Петър Дънов, създател, водител и душата на това оригинално и грандиозно движение, струваше си да бъде слушан и ако е възможно, преценен. Според "Църковен вестник", в България има 15 000 дъновисти.
към текста >>
Всеки загубен предмет, от игла до
часовник
, се подирваше и намираше там.
За Дънов този хиляден свят, както и хиляди други из България, които не са могли да дойдат на събора, са пластични души, гъвкава глина в ръцете на грънчар Учител, да прави от нея изящни съдове; и Той не е злоупотребил със своя Небесен мандат. Създал е от тях честни лица. И като пример? Ето го. В лагера Изгрев имаше до едно дърво поставен сандък или долап, наречен поща.
Всеки загубен предмет, от игла до
часовник
, се подирваше и намираше там.
Защото, който намери нещо чуждо, там, на пощата го оставяше. И нищо, казаха ми, че през всичкото време на събора, не се е изгубило. Е, четецо мой, така ли е на вашия събор, пазар, панаир? Така ли е по вашето село? Там вероятно е като у нас, а именно, близо половината от плодовете на моето стопанство, аз деля с нощни ортаци.
към текста >>
13.
58 РИЛА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Беше техник във всяко направление: строителство, водопровод, електричество, фина механика,
часовникарство
, груба тежка механика, правене на музикални инструменти.
Много важен въпрос беше също и банята. Водата в езерото беше студена, пък и, както разбрах, Учителя не искаше да се използва тя за къпане. Студената вода Той не препоръчваше да се употребява нито за пиене, нито за миене, а още по-малко за къпане. Нашият брат Димитрий се зае с тази задача. Той беше човек не само с изключителни и всестранни способности, но и с богати идеи и находчивост.
Беше техник във всяко направление: строителство, водопровод, електричество, фина механика,
часовникарство
, груба тежка механика, правене на музикални инструменти.
Беше си направил с похвално майсторство цитра, на която свиреше и изнасяше номера, когато имахме концерти в салона. Повредили се нещо из тъй разнообразните приспособления, задоволяващи нуждите на човека - тичайте при брат Димитрий. Той беше всякога готов с радост и разположение да направи услугата, и то с най-голяма вещина. На Изгрева се беше преместил от нашето първо общежитие и си имаше отделна самостоятелна дъсчена къщичка, където живееше. В отделно помещение си беше устроил работилница.
към текста >>
В нея човек можеше да намери всички видове инструменти, за всички занаяти, като се почне с
часовникарството
и се свърши с тези за правене на клинци и подкови.
Беше си направил с похвално майсторство цитра, на която свиреше и изнасяше номера, когато имахме концерти в салона. Повредили се нещо из тъй разнообразните приспособления, задоволяващи нуждите на човека - тичайте при брат Димитрий. Той беше всякога готов с радост и разположение да направи услугата, и то с най-голяма вещина. На Изгрева се беше преместил от нашето първо общежитие и си имаше отделна самостоятелна дъсчена къщичка, където живееше. В отделно помещение си беше устроил работилница.
В нея човек можеше да намери всички видове инструменти, за всички занаяти, като се почне с
часовникарството
и се свърши с тези за правене на клинци и подкови.
Този именно наш брат направи под езерото баня за чудо и показ на всички. Там, където се изтичаше водата от нашето езеро, той отдели с тръби част от водата, като я откара далеч от изтичащата се рекичка. В едно помещение, изградено от плътни импрегнирани платна, той направи някакъв самовар, по съвършено нова система, негова идея, основана все пак на принципа на бойлерите, където само с много малко дръвца за кратко време се получаваше гореща вода; в специална камера, тя се разстудяваше по желание и чрез един душ се получаваше непрекъснато необходимата струя. Всички приспособления, необходими за банята бяха така умело направени, че ти беше приятно да се изкъпеш в нея. Така нашият скромен, тих и мил брат Димитрий беше дал своя голям принос за общия братски живот на Рила.
към текста >>
14.
59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
До нея, опитният в мозайкаджийството брат Борис Николов беше изработил, с голямо умение, един слънчев
часовник
.
Той идваше често тук да си прави разходките. В един разговор, който имах с него, той ми каза: "Не знам защо, когато идвам тук, изпитвам едно особено успокоение, задоволство, лекота и приятност! " На поляната пред беседката двама братя бяха направили от чимове една котва, като символ, както те казваха, че Великите Бели Братя са хвърлили котва на своя, носещ се из мировото пространство, кораб. До котвата имаше метеорологична клетка, с всички необходими уреди за пълни метеорологични наблюдения – термометър, барометър, уред за измерване на влагата; а вън от нея и специален уред за измерване на валежите.
До нея, опитният в мозайкаджийството брат Борис Николов беше изработил, с голямо умение, един слънчев
часовник
.
Грижите около поддържането на този малък метеорологичен пункт и наблюденията, които се правеха и за които се водеше дневник, бяха поверени на брат Георги Радев, който беше най-подходящ като студент по математика, където се изучаваха също физика, астрономия и метеорология. Построихме също барака за дърва и въглища и складове за издадените беседи. Учителя особено много държеше да се придаде един облагороден външен вид на нарасналия вече Изгрев. Това създаваше една много сериозна грижа за нас преди всичко, заселниците тук. Братята и сестрите от София свикнаха редовно да идват на Изгрева и по възможност, помагаха.
към текста >>
15.
ВРЕМЕ И ДОМОВЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Териториите, включени в един часови пояс, имат едно и също време по
часовник
, наречено гражданско време.
С помощта на последните се определя източната или западната дължина на дадена географска точка. Допълнително земното кълбо се разделя и на паралели, които са окръжности, получени от пресичането на земната повърхност от плоскости, успоредни на екватора. Тези плоскости се подреждат в две групи по деветдесет на север и на юг от екватора, определяйки по този начин (също в ъглови градуси) съответно северната или южната ширина на дадена географска точка. Понеже градусите обхващат малки области от Земята, една държава би включвала повече от един градус, а оттам би имала различни граждански времена. За избягване на подобно неудобство, учените са разделили меридианно земната повърхност на сектори от по 15 градуса, наречени часови пояси (резени).
Териториите, включени в един часови пояс, имат едно и също време по
часовник
, наречено гражданско време.
Всяка една държава приема за свое гражданско време това, което съответства на часовия пояс, обхващащ територията й. Големите държави, които обхващат по няколко часови пояси, имат различни граждански времена на територията си. За построяване на хороскоп е съществено не гражданското време, което часовниците показват, а времето за мястото, където е станало раждането - т. нар. местно време. Известно е, че Земята се завъртва около своята ос в посока от запад към изток за 24 часа; следователно всяка точка от нейната повърхност изминава всичките 360 градуса на окръжността за 24 часа.
към текста >>
16.
8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА 'ОТЧЕ НАШ'
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Развитието на етерното и астралното тяло можем да уподобим на часовата и на минутната стрелка на
часовника
.
Така че Името, Царството и Волята съставят тези елементи от Божеството, които са проникнали в човешкото същество като негова вечна, Божествена Същност. Така ние познаваме висшата троичност на човека като част от Божественото Битие. Нисшите членове на човешкото същество ги разглеждаме като членове на преходния свят. Физическото тяло е изградено от същите елементи, както и окръжаващия го физически свят. При изграждане на етерното или астралното тяло, също и в тях трябва да виждаме част от това, което ни заобикаля.
Развитието на етерното и астралното тяло можем да уподобим на часовата и на минутната стрелка на
часовника
.
Въпреки безкрайно многото, на което се учи човек в течение на своя живот, неговият темперамент, характер и наклонности си остават същите, както и в детинството. Тези основни, неизменни свойства на характера и темперамента имат своите корени в етерното тяло. Всичко, което бързо се изменя, като минутната стрелка на часовника, има своята основа в астралното тяло. Чрез своя характер, темперамент и наклонности човек е свързан със семейството, с народа и с епохата, в която живее. Така че основните, постоянните качества на човека ние ще намерим не само в него, но и в неговото семейство, в народа и в епохата.
към текста >>
Всичко, което бързо се изменя, като минутната стрелка на
часовника
, има своята основа в астралното тяло.
Физическото тяло е изградено от същите елементи, както и окръжаващия го физически свят. При изграждане на етерното или астралното тяло, също и в тях трябва да виждаме част от това, което ни заобикаля. Развитието на етерното и астралното тяло можем да уподобим на часовата и на минутната стрелка на часовника. Въпреки безкрайно многото, на което се учи човек в течение на своя живот, неговият темперамент, характер и наклонности си остават същите, както и в детинството. Тези основни, неизменни свойства на характера и темперамента имат своите корени в етерното тяло.
Всичко, което бързо се изменя, като минутната стрелка на
часовника
, има своята основа в астралното тяло.
Чрез своя характер, темперамент и наклонности човек е свързан със семейството, с народа и с епохата, в която живее. Така че основните, постоянните качества на човека ние ще намерим не само в него, но и в неговото семейство, в народа и в епохата. Съвкупността от преработените и претворени наклонности, привички и прочие на човека, е именно това, което съставя неговото Висше същество. За такъв човек се казва, че той е бездомен, понеже той е претворил своето етерно тяло, чрез което е бил свързан със своя народ, с расата и епохата. Хората се разбират помежду си, благодарение на общите качества на това етерно тяло.
към текста >>
17.
14. Трите свята, 5 март 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като образ на физическия свят може да ни послужи
часовникът
, в който няма мисъл и чувство, но той точно и правилно определя времето.
Най-първо човек трябва да си изясни, за какво е създаден светът и естеството на космичното творчество - механичен процес ли е творчеството или органически. Само като си отговори правилно на този въпрос, ще си изясни идеята за живота и пътищата на неговото проявление, ще си изясни и проблема за духовния и физическия свят. От наше гледище, физическият свят е свят на завършените, механически процеси. Това са само резултати - физическият свят е свят само на простите движения. В него няма никакво чувство и мисъл.
Като образ на физическия свят може да ни послужи
часовникът
, в който няма мисъл и чувство, но той точно и правилно определя времето.
В него има само прости движения. Но той е построен и нагласен от една разумност извън него. Във втория свят, душевния, света на чувствата имаме не само движение, но в това движение има вече и чувство, но още няма мисъл. Тук спада животинското царство - тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят. Имаме след това и трети свят, умствения или Божествения, в който имаме движение, чувство и мисъл.
към текста >>
18.
5. Трите фази в развитието на човека, 1 април 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато умът направи една картина,
часовник
и пр.
Сегашните хора говорят, че имат ум, сърце и воля, но къде са умът, сърцето и волята, не знаят; говорят за дух, душа, сили и способности, но нито един не е видял своя ум. Може да кажете, че умът е в мозъка. Така е, но силата, която работи в мозъка е още непонятна за нас. За умът съдим от онова, което работи. Но какво е той сам по себе си, не знаем.
Когато умът направи една картина,
часовник
и пр.
ние казваме, че е отличен. Или човек може да има един религиозно настроен ум. В какво седи религиозността на човека? Религиозността е специфично чувство. Религиозният човек е влюбен човек.
към текста >>
19.
ИЗЦЕЛЕНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
часовника
разбрал, че са минали около 10 минути.
Там Учителят направил няколко паси на очите му и казал: „Ще видим сега дали законът е верен." След това заръчал на брата: „Иди на полянката, постой малко под заслона и си почини." Братът отишъл и като седнал - заспал. Събудил се и по
часовника
разбрал, че са минали около 10 минути.
Сънят му бил толкова дълбок, че на разбуждане се чудел къде се намира, сякаш идвал от много далечно място. Извадил огледалцето си и видял, че болното око е отворено, отокът бил изчезнал, червенината и синините - също. Окото му било съвършено здраво. Той
към текста >>
20.
ЧУДОТВОРСТВО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
погледнал
часовника
и запомнил, че е 10 часа.
след молитвата съзрели, че сред мрака блясва светлина и ясно видели Учителя, който с пръст им посочил къде трябва да вървят. Те поели натам и намерили пътя, по които стигнали до лагера. Още когато блеснала светлината, някой
погледнал
часовника
и запомнил, че е 10 часа.
Било точно времето, когато Учителят заспал край огъня на бивака. Един брат, машинист, заспал докато карал влака. Изведнъж се събудил от рева на локомотивната свирка и видял, че Учителят натиска нейния лост, а
към текста >>
21.
ПРОРИЦАТЕЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
тръгне, затова, разговаряйки с Учителя, той често поглеждал
часовника
си.
Оттогава животът ù се променил, почнала да се интересува от учението и станала последователка на Учителя. Брат бил в София по работа и отишъл при Учителя да го види, преди да си замине за провинцията. Срещнали се малко време преди влакът на брата да
тръгне, затова, разговаряйки с Учителя, той често поглеждал
часовника
си.
Учителят го успокоил: „Не бързай, има време." Но братът виждал, че няма минутка повече, иначе ще изпусне влака. Учителят повторил: „Не бързай, има време." Братът се забавил около два часа и вече знаел, че е изтървал влака. Но въпреки това след сбогуването с Учителя отишъл на гарата.
към текста >>
невнимание си счупих
часовника
.
спряхме за малко, другарите ми оставиха раниците си да ги пазя и отидоха в града. Но аз бях много изморен и съм заспал. Дошло едно куче и отмъкнало раниците. Хората се върнаха, а багажът им го няма. Качих се на влака, но по
невнимание си счупих
часовника
.
Пристигнах в София, отидох при Учителя и му разказах за своите преживелици по пътя и за неосъзнатите си страхове. Попитах го: „Учителю, какво ще се случи с мене? " Той застана сериозен, погледна косо нагоре, по едно време трепна и аз си помислих: „С мене е свършено!
към текста >>
22.
СМЪРТТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
часовник
." Миркович извадил
часовника
си, погледнал го от двете страни и му го
" Той отговорил: „В никакъв случай няма да се уплаша." Тогава Учителят му казал: „Щом е така - приготви се, след три дни ще си отидеш." Тримата останали като гръмнати. След това обаче Пеню Киров се обърнал към Миркович и го помолил: „Докторе, ти така и така си отиваш скоро, остави ми за спомен поне златния си
часовник
." Миркович извадил
часовника
си, погледнал го от двете страни и му го
подал. И Стоименов му предложил: „Докторе, ако искаш остави на мене пък пръстена си за спомен." Миркович измъкнал пръстена си и го дал на Стоименов. И наистина точно след три дни доктор Миркович си заминал, както предрекъл Учителят. Случая ми разправи дядо Благо, който беше близък с Тодор Стоименов.
към текста >>
23.
Опит за концентриране
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ще гледате по
часовник
само десет минути да трае упражнението.
Най-малкото почесване показва, че нямате воля. Ще седнете тихи и спокойни, като че нищо не ви безпокои. Тези щипания представят т. нар. щипещи мисли, но вие няма да им обръщате внимание – ще бъдете спокойни, ще изтраете докрай. Който ви види в това положение, ще помисли, че някаква велика идея ви занимава.
Ще гледате по
часовник
само десет минути да трае упражнението.
По този начин ще усилите волята си. Ако не можете десет минути да концентрирате мисълта си, как ще издържите на по-големите противодействия в живота си. Щипанията по тялото се дължат на временното спиране на нервната енергия. Те представят малки електрически експлозии, които стават в нервната система. Понякога тези бодвания са много силни, ще ви предизвикват да подскочите, но и при това положение трябва да се въздържате.
към текста >>
24.
8. УЧЕНИЕТО ЗА АСПЕКТИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За да можем да изчисляваме правилно аспектите, трябва да знаем, че знаците се движат по посока на
часовниковата
стрелка, тоест от запад на изток.
Орбисът му е до 6 градуса. Две планети се намират в секстил, когато са в симпатични знаци, а видяхме по-рано, че симпатични или принадлежащи към един и същи род са мъжките (огнените и въздушните) или женските (земните и водните) знаци. Следователно, когато от две планети едната се намира в огнен знак, а другата - във въздушен, те могат да бъдат в аспект секстил. Също така, когато едната се намира в земен знак, може да бъде в секстил с друга, която с намира в някой от водните знаци вляво или вдясно от земния знак. Например, ако Сатурн се намира на 10° от Козирог, ще бъде в секстил с Юпитер, който, да кажем, се намира на 15° от Риби, и с Марс, да кажем, на 5° от Скорпион.
За да можем да изчисляваме правилно аспектите, трябва да знаем, че знаците се движат по посока на
часовниковата
стрелка, тоест от запад на изток.
Планетите заедно със знаците и цялата небесна сфера се движат привидно от изток на запад, но ако наблюдавате по-бързите от тях, които се виждат, например Луната и Венера, ще забележите, че по отношение на някоя неподвижна звезда те са се придвижили на изток. Най-ясно се вижда при Луната, която, както видяхме, се движи с 13-14 градуса за 24 часа. В нашия случай Сатурн се намира на 10° от Козирог и се движи към Юпитер, който се намира на 15° от Риби. Разстоянието по еклиптиката между тях се изчислява по следния начин: Сатурн е на 10° от Козирог. Значи от Козирог остават още 20°.
към текста >>
25.
Точката на щастието
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тя се намира, като вземем разстоянието между Слънцето и Луната и го нанесем от точката на Асцендента в посоката, в която се движат планетите, тоест в посока, обратна на
часовниковата
стрелка, в посока, противоположна на движението на знаците, което е по
часовниковата
стрелка.
Точката на щастието Както лунните възли и другите силови центрове, със значение за хороскопа е и така наречената точка на щастието.
Тя се намира, като вземем разстоянието между Слънцето и Луната и го нанесем от точката на Асцендента в посоката, в която се движат планетите, тоест в посока, обратна на
часовниковата
стрелка, в посока, противоположна на движението на знаците, което е по
часовниковата
стрелка.
Както самото име показва, това е една точка, която носи щастие и успех в този дом и знак, в който се намира. Тя действа като благотворните планети Юпитер и Венера. Тя също се разглежда като планета в проявленията и в зависимост от аспектите, които хвърля и получава.
към текста >>
26.
Изчисление на времето
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това са официално установените видове времена, но по-точно казано, всяко място си има свое местно време, което се определя по слънчевия
часовник
на мястото.
Изчисление на времето Казахме, че за да можем да съставим хороскопа на дадено лице, ни е необходима датата на раждането, включително часа, даже и минутата. Но именно по въпроса за часа трябва да знаем, че в Европа има главно три вида времена - западноевропейско, което се определя по Гринуичкия меридиан, средноевропейско - нарича се още гринуичко време, и източноевропейско време.
Това са официално установените видове времена, но по-точно казано, всяко място си има свое местно време, което се определя по слънчевия
часовник
на мястото.
Това различие на времената в различните места се дължи на факта, че Земята е кълбо и Слънцето не изгрява навсякъде в един и същи час. Знаем, че Земята се завърта около оста си за 24 часа - това движение го проектираме на Слънцето и казваме, че за 24 часа Слънцето изминава 360° по еклиптиката или - както се казва - видимо обикаля Земята. Като разделим 360° на 24 часа, получаваме, че за 1 час Земята изминава 15° по еклиптиката. Върху тази основа земният глобус е разделен по посока на полюсите на 90 меридиана, като разстоянието от един меридиан до друг се измерва с 4 минути време или, с други думи, всеки дъгов градус отговаря на 4 минути време. Като 0° е приет меридианът, който минава през Гринуич и се нарича Гринуички меридиан.
към текста >>
Значи нашето местно време, времето, което показва слънчевия
часовник
, когато огрее Слънцето, е по-напред с 1 ч.
Понеже София се намира приблизително на 24°, като знаем, че всеки дъгови градус се изминава за четири минути, то като умножим 24 по 4, получаваме 96 мин., което е равно на 1 ч. и 36 минути от Гринуич. А изчислението за Москва - на 38° от Гринуич, изразено във време ще сочи, че градът се намира на 2 ч. и 32 м. от Гринуич.
Значи нашето местно време, времето, което показва слънчевия
часовник
, когато огрее Слънцето, е по-напред с 1 ч.
36 минути от Гринуич, което значи, че ако нашият слънчев часовник показва 1 ч. и 36 м. след обяд, то гринуичкият слънчев часовник в същия космичен момент ще показва 12 ч. на обяд. В Берлин ще бъде 1 ч.
към текста >>
36 минути от Гринуич, което значи, че ако нашият слънчев
часовник
показва 1 ч.
и 36 минути от Гринуич. А изчислението за Москва - на 38° от Гринуич, изразено във време ще сочи, че градът се намира на 2 ч. и 32 м. от Гринуич. Значи нашето местно време, времето, което показва слънчевия часовник, когато огрее Слънцето, е по-напред с 1 ч.
36 минути от Гринуич, което значи, че ако нашият слънчев
часовник
показва 1 ч.
и 36 м. след обяд, то гринуичкият слънчев часовник в същия космичен момент ще показва 12 ч. на обяд. В Берлин ще бъде 1 ч. след обяд, а в Цариброд - 2 ч.
към текста >>
след обяд, то гринуичкият слънчев
часовник
в същия космичен момент ще показва 12 ч.
и 32 м. от Гринуич. Значи нашето местно време, времето, което показва слънчевия часовник, когато огрее Слънцето, е по-напред с 1 ч. 36 минути от Гринуич, което значи, че ако нашият слънчев часовник показва 1 ч. и 36 м.
след обяд, то гринуичкият слънчев
часовник
в същия космичен момент ще показва 12 ч.
на обяд. В Берлин ще бъде 1 ч. след обяд, а в Цариброд - 2 ч. след обяд, в Москва ще бъде 3 ч. и 30 м.
към текста >>
Значи, ако в Истанбул
часовникът
показва 9 ч.
1 ч. 36 мин. разлика във времето между Гринуич и София - получаваме 7 ч. и 30 мин.
Значи, ако в Истанбул
часовникът
показва 9 ч.
и 30 мин., софийското местно време ще бъде 9 ч. и 6 мин., а в Гринуич часовникът ще показва 7 ч. и 30 мин. Това е един и същи космически момент, но понеже Земята е кълбо, което се движи около оста си, от запад на изток, затова ние виждаме, че Слънцето изгрява от изток и отива към запад. И понеже Земята е кълбо, Слънцето не може от един път да я огрее цялата.
към текста >>
и 6 мин., а в Гринуич
часовникът
ще показва 7 ч.
разлика във времето между Гринуич и София - получаваме 7 ч. и 30 мин. Значи, ако в Истанбул часовникът показва 9 ч. и 30 мин., софийското местно време ще бъде 9 ч.
и 6 мин., а в Гринуич
часовникът
ще показва 7 ч.
и 30 мин. Това е един и същи космически момент, но понеже Земята е кълбо, което се движи около оста си, от запад на изток, затова ние виждаме, че Слънцето изгрява от изток и отива към запад. И понеже Земята е кълбо, Слънцето не може от един път да я огрее цялата. От горното следва, че Слънцето в Гринуич изгрява с 2 часа по-късно, отколкото в Истанбул, а в София - 24 мин. по-късно от Истанбул.
към текста >>
27.
16-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ако един такъв маг иска да погледне колко е часът, той ще обърне светлината към
часовника
си и вижда колко е часът, само той го вижда.
Аз ще ви представя две качества толкова съществени, че да имате ясна представа. Сега на всички онези ученици, които ме слушат тук, казвам, ето по какво се отличават двете Ложи, Бялата и Черната. И бялата, и Черната Ложи употребяват светлината като средство. И едните, и другите си служат със светлината, но как? Един маг от Черната Ложа със светлината си служи само за себе си.
Ако един такъв маг иска да погледне колко е часът, той ще обърне светлината към
часовника
си и вижда колко е часът, само той го вижда.
Когато иска да изследва нещо, той отвори, светне и знае кое как е, но бързо след това скрива тази светлина. Тази светлина той я държи специално само за себе си, а за другите е скрита. В Бялата Ложа е обратно. Един Бял Маг си запалва лампата и чете, но той навсякъде върти светлината. Като извади своята лампа почва да я движи, а като я движи в кръг наоколо, осветява цялото пространство, служи на всички.
към текста >>
28.
Биографични бележки за сестра Милка Периклиева
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Баща и е бил известен
часовникар
и златар в града.
Биографични бележки за сестра Милка Периклиева Сестра Милка Периклиеба Георгиева (1908-1978) е родена на 4 януари в град Варна, в семейството на Перикли и Виктория Георгиеви.
Баща и е бил известен
часовникар
и златар в града.
Още съвсем млада, на около 15 години, Милка започва да чете беседите на Учителя и да посещава братските събирания във Варна, и остава верна ученичка до заминаването си в другия свят през 1978 г. Родителите на Милка са били свързани с църковната управа на града. Като почитан варненец и добър християнин, бащата е избран за цивилен църковен настоятел на град Варна. Поради силното противодействие на Православната църква срещу Учителя, родителите на Милка и забраняват да посещава беседите му, които Братството организирало в града всяка неделя сутрин. Милка, все още малолетна, за да ходи на беседите без разрешение на родителите си, често е трявало да послъгва, че отива при приятелка на гости.
към текста >>
29.
УРЕДИ ЛИ СЕ ВЪПРОСЪТ?
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Неделя", пред
часовника
.
- Падежът на полицата е днес. - Тогава къде да се срещнем в 5 ч. след обяд? Къде е заложната къща? - Можем да се срещнем на площад „Св.
Неделя", пред
часовника
.
Там наблизо е и заложната къща. Вървяхме през гората. Върховете на дърветата се преплитаха и образуваха зелен свод над пътеката. За момент се огледах. Стори ми се, че вървим по друг път - изведнаж така ми бе просветнало, такъв товар падна от раменете ми!
към текста >>
30.
ТОЙ РАБОТЕШЕ И ПРЕЗ НОЩТА
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Когато стрелките на
часовника
показваха 2 ч.
ТОЙ РАБОТЕШЕ И ПРЕЗ НОЩТА Зимна нощ. Студът свободно нахлуваше през процепите в дървените стени на стаичката. Печката не гореше. От студ не заспивах.
Когато стрелките на
часовника
показваха 2 ч.
след полунощ, реших да отида в салона на топло. Това правех често, когато преспивах на Изгрева срещу беседа. За няколко минути се приготвих и тръгнах. На пръсти преминах преметената пред салона площадка и влязох вътре. Разпалената печка ме посрещна радушно и аз седнах съвсем близо до нея.
към текста >>
31.
МОЕТО ПИАНО
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
- Откъм петела - слънчевия
часовник
, като с огромен нож е отрязана наполовина - обясняваше мъжът.
Развълнувана, обърнах се към говорещия: - Кое училище - гимназията ли? - Не, не гимназията, а детската градина. Почувствах, че побледнявам и с последна надежда отново запитах: - Коя част от сградата е разрушена?
- Откъм петела - слънчевия
часовник
, като с огромен нож е отрязана наполовина - обясняваше мъжът.
- И четирима мъже от противовъздушната отбрана намериха там смъртта си. Изслушах всичко това и се обърнах към семейството си. Всички ме гледаха и очакваха да видят как ще понеса новината. Брат ми и сестра ми вечерта ходили до училището и видели всичко това, но нямали кураж да ми го съобщят. В този момент влакът спря на гара Мездра.
към текста >>
32.
ПОСЛЕДНАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Учителя погледна
часовника
си.
Нямам думи да изразя мекотата и виделината на тази атмосфера - неговата аура. Времето отрони няколко минути в мълчание. Чувствах, че нещо ставаше... без думи... без сълзи... на Земята се разделяха Учител и ученик. Той гледаше, виждаше и знаеше! Аз гледах... не виждах... и не знаех...
Учителя погледна
часовника
си.
Станах да си вървя. В последната минута, прави пред вратата, Учителя ме поглади по косите и прошепна: - Ако искаш да бъдеш щастлива на Земята, винаги се стреми към най-малкото, задържай най-малкото за себе си и бъди доволна от най-малкото. Целунах му ръката. Но този път, без да знам защо, задържах ръката му с двете си ръце и я целунах три пъти.
към текста >>
33.
Михаил Иванов
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Те донесоха един златен
часовник
на Боян Боев.
Бертоли е успял да заинтересова най-напред онези привърженици на Михаил, които му дават условията той да се прояви. Явява се една еврейка на име Стела, която го подпомага. Когато отива Михаил в Париж, той пише едно писмо до Боян Боев, да пита Учителя дали да следва там. Учителят отговаря чрез Боев, ако има възможност и средства, да следва. След заминаването на Учителя дойде в София Стела и поиска да признаем Михаил за заместник на Учителя.
Те донесоха един златен
часовник
на Боян Боев.
Аз тогава бях в Пловдив. Борис се разправяше с този проблем. Казах му да бъде дипломат и да не влиза в противоречие. Посъветвах го да стои настрана, а не да излиза на сцената и да се бори с известни сили, които съществуват в природата, защото накрая всеки сам бере своите плодове. Борис държа едно много хубаво поведение.
към текста >>
34.
21. Петте часовника
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
ПЕТТЕ
ЧАСОВНИКА
ПЕТТЕ
ЧАСОВНИКА
В стаята на Учителя в Мърчаево имаше пет часовника, които той курдисваше всеки ден и наблюдаваше. Ние ги виждахме, че отмерват времето, и смятахме, че Учителя ги е събрал, за да види кой от тях най-точно ще върви, защото някои от тях изоставаха с по няколко минути. Като се върна Учителя с Братството в София, на мене ми каза следното: „Йорданке, тебе те оставям при часовниците, да ги курдисваш всеки ден, докато не дойдат да донесат багажа." Те бяха пет на брой, но различни по големина. Аз останах, стоях два дена, но никой не идва. Домът на Темелко се беше изпразнил и изведнъж ми се видя, че тук е пусто и празно без Учителя.
към текста >>
В стаята на Учителя в Мърчаево имаше пет
часовника
, които той курдисваше всеки ден и наблюдаваше.
ПЕТТЕ ЧАСОВНИКА
В стаята на Учителя в Мърчаево имаше пет
часовника
, които той курдисваше всеки ден и наблюдаваше.
Ние ги виждахме, че отмерват времето, и смятахме, че Учителя ги е събрал, за да види кой от тях най-точно ще върви, защото някои от тях изоставаха с по няколко минути. Като се върна Учителя с Братството в София, на мене ми каза следното: „Йорданке, тебе те оставям при часовниците, да ги курдисваш всеки ден, докато не дойдат да донесат багажа." Те бяха пет на брой, но различни по големина. Аз останах, стоях два дена, но никой не идва. Домът на Темелко се беше изпразнил и изведнъж ми се видя, че тук е пусто и празно без Учителя. Реших, че тука няма повече живот за мене и няма какво да правя.
към текста >>
По едно време Учителя се обърна към мен: „Йорданке, тези пет
часовника
представляват петте континента и чрез тях аз наблюдавам как се движи животът в тях и какво става по света." Тогава разбрах, че той бе превърнал тези обикновени часовници в нещо друго - чрез тях ръководеше живота навсякъде по света.
". После се обърна към брат Гради с думите: „Дай й кашкавал, да се наяде, и веднага да се върне в Мърчаево." Наядох се, дадоха ми и едно голямо парче кашкавал за Мърчаево и тръгнах веднага обратно. По пътя плаках много за това, което направих, че ядосах Учителя и бях толкова непослушна. След няколко дена дойдоха с кола и прибраха багажа и мен - и заедно с часовниците се прибрахме на Изгрева. Занесох му часовниците и ги сложих на масата, той ги подреди и започна да ги наблюдава как работят. Аз гледам, че това са часовници като часовници и нищо повече.
По едно време Учителя се обърна към мен: „Йорданке, тези пет
часовника
представляват петте континента и чрез тях аз наблюдавам как се движи животът в тях и какво става по света." Тогава разбрах, че той бе превърнал тези обикновени часовници в нещо друго - чрез тях ръководеше живота навсякъде по света.
Как ставаше това, можехме само да гадаем...
към текста >>
35.
74. Срещата ми с Николай Дойнов
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
До Благи седеше издателят на книгите на Бялото Братство, той каза: „Аз пък искам да ми се разрасне печатницата и да мога да издавам всичките книги, които излизат за печат." - „Ще имаш това, което искаш, и друга печатница ще имаш, но ще дойде ден, когато всичко ще отлети и накрая ще си продадеш и
часовника
, който носиш на ръката, за да задоволиш глада си."
И макар че аз си знаех моята съдба, защото съм астролог, не се вглеждах в ръцете си, а слушах само желанията си. Ето какво стана. Бяхме на екскурзия с Учителя и няколко братя и както сега вие сте седнали до раниците си около мене, така ние бяхме насядали около него. Той каза: „Нека всеки от вас каже какво желание има и аз ще ви отговоря." Учителя се обърна първо към брат Благи: „Кажи, какво искаш." - „Учителю, искам да съм духовен, много духовен! " (Казвайки тези думи, издигна ръце над главата си, като за молитва.) - „Ти за мене си духовен, но щом искаш, още по-духовен ще станеш" - отвърна Учителя.
До Благи седеше издателят на книгите на Бялото Братство, той каза: „Аз пък искам да ми се разрасне печатницата и да мога да издавам всичките книги, които излизат за печат." - „Ще имаш това, което искаш, и друга печатница ще имаш, но ще дойде ден, когато всичко ще отлети и накрая ще си продадеш и
часовника
, който носиш на ръката, за да задоволиш глада си."
Третият брат бил Николай, Учителя го попитал: „Ти, Николай, какво е желанието ти? ". - „Искам, Учителю, пари, пари, много пари! " ( Като казвал това, издигнал ръце високо над главата си.) Аз казах: „И Крез да станете." Николай ми отговори: „И това ли ви казаха?
към текста >>
36.
СЪБОР В СОФИЯ
 
- Теофана Савова
Всеки изгубен предмет, от игла до
часовник
, се подирваше и намираше там.
И той изглежда, че не е злоупотребил със своя небесен мандат. Създал е от тях честни люде. Искате пример? - Ето го. В лагера „Изгрев" имаше до едно дърво долап, наречен „пощата".
Всеки изгубен предмет, от игла до
часовник
, се подирваше и намираше там.
Защото, който намери нещо чуждо, там, на пощата, го оставя. И нищо - казаха ми - през всичкото време на събора не се загуби. Е, четецо мой, така ли е на вашия събор, пазар, панаир? Така ли е по вашето село? А тези хора, невероятни българи, не само не крадат, а си дават труд да търсят стопанина на каквото намерят чуждо.
към текста >>
37.
20 април 1928 г., петък
 
- Теофана Савова
И мисъл даже не й минава да скрие
часовника
си или току-що получената заплата.
Каква обхода! Да се чуди човек Изгрева в България ли се намира или в най-културната страна на света. Някоя сестра живее на палатка, няма си още къщичка. И отива на работа в града. Ше завърже връзките на палатката си и толкова.
И мисъл даже не й минава да скрие
часовника
си или току-що получената заплата.
Тя знае - на Изгрева нищо не се губи. Друга сестра пък няма палатка. Дошла да прекара няколко дена на Изгрева. Носи само някои от най-необходимите неща. Преди да си замине, като не желае да обременява никого, тя прибира вещите си под един бор.
към текста >>
38.
24 часа
 
- Теофана Савова
- казва стенният
часовник
.
24 часа Честита Нова година!
- казва стенният
часовник
.
Честита Нова година! - казват топовните гърмежи отвън. Честита Нова година! - казваме всички с целуване ръка на Учителя ни благ. С най-голяма радост се поздравяваме и си пожелаваме да се реализира пожеланието на Учителя.
към текста >>
39.
ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
Учителя извади
часовника
си и се усмихна: - Слънцето ще ни почака - каза той шеговито.
- Днес ще имаме хубав изгрев! - Учителю, наистина е много хубаво, ясно и гоило, възкликна сестрата до него. Всички тук се зовяха един друг „сестра" и „брат", а към благородния възрастен човек се обръщаха с много уважение, наричайки го „Учителю". - Да не закъснеем? - обезпокои се един брат от групата.
Учителя извади
часовника
си и се усмихна: - Слънцето ще ни почака - каза той шеговито.
Радост озари лицата. Усмивката на Учителя стопли сърцата на учениците. Отиваха на среща с вечността, и която секундата е равна на един човешки живот, и трябваше да бъдат абсолютно точни. Защото Слънцето не чака, а върви неизменно по своя път. Групата излезе от гората и се отби вдясно, където се откри изглед към поляната.
към текста >>
40.
ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА
 
- Теофана Савова
До библиотеката има малко шкафче, върху което са поставени
часовник
, някакъв особен уред и малко кръгло огледало.
Оттук той правеше директна връзка с историята на човечеството и виждаше смисъла на страданията му през погледа на Универсалната Любов. Пред тази маса има стол, на който приятелска ръка бе поставила красива възглавничка. На втората маса има повече книги, документи, току що получени писма, нож за разрязване на книги, моливи, пера и др. Пространството под нея е запазено за цигулката. При южната стена на стаята е поставена библиотека с книги от прочути автори.
До библиотеката има малко шкафче, върху което са поставени
часовник
, някакъв особен уред и малко кръгло огледало.
До шкафчето изправен стои бастонът. До северната стена е леглото на Учителя, покрито с бяла покривка. Върху него са поставени две бели възглавници с малки бродерии, а на стената - килимче, прикрепено с метални халки. В стаята на Учителя има и една обикновена закачалка за дрехите му. Той препоръчва горните дрехи да не се съхраняват в гардероб, а на открито, за да се проветряват.
към текста >>
Часовникът
показва два часа сутринта.
В стаята на Учителя има и една обикновена закачалка за дрехите му. Той препоръчва горните дрехи да не се съхраняват в гардероб, а на открито, за да се проветряват. Подът е застлан с домашен килим, подарен от една сестра. Върху него на специално място стоят само чифт стайни обувки. *
Часовникът
показва два часа сутринта.
Учителя повдигна завивките и изгаси лампата. В стаята настана необикновена тишина. Високо горе на небосклона звездите следваха своя дълговечен път, планетите и слънцата летяха в пространството, а долу големият град спеше под завивката на нощта. В три часа, когато градът все още спеше, един прозорец светна и се очерта върху тъмносинята завеса на сумрака. Една жена го отвори и отправи поглед към звездното небе.
към текста >>
41.
ДЕНЯТ НА ВОЛЯТА
 
- Теофана Савова
- Да видим - каза Учителя и извади
часовника
си - В колко часа тръгнахме?
- Учителю, това отнася ли се и за светлината, която идва до нас от звездите? - Същото се отнася и до светлината на звездите. Ние възприемаме светлината на някоя звезда, но преди колко хиляди години е излязла тя от нея, какви промени е претърпяла, какви пречупвания, докато достигне Земята, не ни е известно. - А ние колко бавно пъплим по този път! - пошегува се една сестра.
- Да видим - каза Учителя и извади
часовника
си - В колко часа тръгнахме?
- В четири часа и пет минути. - Сега е пет часа и тридесет и пет минути. Можем да пресметнем с каква бързина сме се движили. * - Три минути почивка - каза Учителя, когато изкачихме първата стръмнина и поехме по един по-равен участък на горската пътека.
към текста >>
42.
5.3 Заселване на Изгрева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Те купуват от близката Виларова фабрика тухли, греди, вар, дъски и работата върви като по
часовник
.
Когато групата строители идват на Изгрева, за да строят салона, се оказва, че няма достатъчно събрани средства. Тогава двама от братята си свалят сламените шапки и обикалят всички присъстващи — кой колкото може да даде от сърце за строежа. Шапките се напълват с пари, събира се една сума и строежът започва. Един съобразителен брат закачва един широк нов чорап на едно дърво, в който всеки, който желае, може да слага пари за салона. Чорапът се напълва с пари.
Те купуват от близката Виларова фабрика тухли, греди, вар, дъски и работата върви като по
часовник
.
Братята и сестрите работят с голяма любов и за събора на 19 август 1927 г., петък, салонът е готов. Макар че дограмата не е сложена, Учителя изнася в новия, постлан с дюшеме салон, едни от най-важните си беседи, отпечатани в томчето „Пътят на ученика". Братята и сестрите от провинцията влизат боси в салона, Учителя сяда на стол пред приготвената му катедра, а приятелите от Изгрева слушат отвън, наредени покрай прозорците. Учителя предлага на строителите да направят и кухня до салона, в която да се готвят общи братски обеди. Тя е направена и изпълнява своята функция, като просъществува на Изгрева до 1970 г., когато заедно със салона е съборена.
към текста >>
43.
5.15 Мърчаевският период от живота на Учителя
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Учителя остава последен с Борис Николов до една пейка на Марина поляна, изважда джобния си
часовник
, поглежда го и кара брат Борис да напише под пейката: „Първо — Мир по цялата Земя.
Всичката философия на Земята е такава... Това е старото учение на света." (58, с. 127) Учителя изнася 4 беседи. Съборът завършва на 28 август 1944 г. — Голяма Богородица, понеделник, с последната му беседа „Сянка и реалност", която държи на Марина поляна, край хижа „Еделвайс". Там прекарват деня, обядват и следобед си тръгват за Мърчаево.
Учителя остава последен с Борис Николов до една пейка на Марина поляна, изважда джобния си
часовник
, поглежда го и кара брат Борис да напише под пейката: „Първо — Мир по цялата Земя.
Второ — България неутрална. Трето — Ако евреите не приемат християнството, ще престанат да се прераждат. Четвърто — В Русия ще стане революция, по-страшна от 1917 г." След това го кара да напише датата, деня и часа и двамата тръгват за Мърчаево. На обяд в двора на Темелко Учителя хваща петела на Надежда Велинова за врата, който се разхожда около масите, и го натиска надолу с главата. Петелът се бори и маха с криле да се освободи.
към текста >>
44.
6.5 Лекуване на хора
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Речи само реч и дъщеря ми ще оздравее." Учителя се усмихна и каза: „Идете си, всичко е наред." Аз поглеждам
часовника
и като си отивам вкъщи, заварвам дъщеря си, здрава, да свири на пианото.
Той мълчи и стоически търпи техните подигравки. Един ден идва един от началниците им, бивш полковник, и като чува подигравките, отправени към брата, казва: „Не се закачайте с тези хора. Те са много силни и имат големи знания." Той им разправя следния случай: „Единствената ми дъщеря се разболя тежко. Залежа се дълго време на легло и лекарите накрая се отказаха да я лекуват. Тогава аз отидох при Учителя Петър Дънов и му казах: „Учителю, помогни да оздравее дъщеря ми.
Речи само реч и дъщеря ми ще оздравее." Учителя се усмихна и каза: „Идете си, всичко е наред." Аз поглеждам
часовника
и като си отивам вкъщи, заварвам дъщеря си, здрава, да свири на пианото.
Питам я в колко часа й е станало добре и се е почувствала здрава и разбирам, че времето съвпада с момента, когато аз си тръгнах от приемната на Учителя. Брат се разболява от туберкулоза. Учителя го посещава и го пита: „Ще прекъснеш ли връзката си с онази жена? " Болният отговаря, че по-късно ще му даде отговор. След известно време той отива при Учителя и казва, че не може да скъса връзката си с тази жена.
към текста >>
45.
7.59 Цеко Етугов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Понеже няма малък
часовник
, постоянно носи в пазвата си будилник с две камбани.
Постепенно Цеко започва да пее добре песните и да пише хубави стихотворения. При един разговор Учителя го пита: „Цеко, ти какъв искаш да станеш в другия живот? " Цеко веднага отговаря с рима: „Учителю, искам да стана поет и да измета от света всичката смет." След малко, като се позамисля, казва: „Учителю, ученик искам да стана." Учителя отговаря: „Тя се свърши вече. Ще станеш това, което първо пожела." Цеко живее в барака на Изгрева.
Понеже няма малък
часовник
, постоянно носи в пазвата си будилник с две камбани.
Когато някой го попита колко е часът, той изважда будилника и дава точно време. За да се събуди сутрин навреме за беседа, слага будилника в голяма тенджера, курдисва го, захлупва тенджерата с капака и сутринта, когато започва да дрънка, се събужда цялата махала. Когато Учителя дава задачата всеки да се нахрани с 10 хапки хляб, Цеко решава задачата по своему. Взима един топъл самун от 1 кг, разчупва го на 10 части и започва да се мъчи да вкара всяка една в устата си, за да изпълни задачата. Учителя казва, че трябва да вечеряме преди залез слънце.
към текста >>
46.
7.67 Николай Дойнов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
След 9 септември, при идването на комунистическата власт, един ден Учителя го извиква и му подава своя златен джобен
часовник
, като му казва: „Николай, вземи
часовника
ми и го занеси на някой
часовникар
за поправка." Николай мушва машинално
часовника
в джоба си и слиза бързо в София да гони своите търговски работи.
Николай има доста противници в околията, които се радват, че ще се отърват от него. Няколко дена преди започване на процеса, главният прокурор, който движи всичко и иска смъртното му наказание, си заминава от този свят. Тогава делото е прехвърлено в Сливенския съд, където е подведен под съвсем друг параграф. Накрая не го осъждат, а го карат да плати една малка глоба и го освобождават. Така Учителя го спасява от явна смърт.
След 9 септември, при идването на комунистическата власт, един ден Учителя го извиква и му подава своя златен джобен
часовник
, като му казва: „Николай, вземи
часовника
ми и го занеси на някой
часовникар
за поправка." Николай мушва машинално
часовника
в джоба си и слиза бързо в София да гони своите търговски работи.
Полицията го среща, арестува го и го затваря сам в една килия. При направения обиск не взимат златния часовник, за да не изчезне, а го оставят да стои в него. Три денонощия Николай прекарва в килията и тогава се сеща за задачата, поставена му от Учителя. Изважда от джоба си часовника на Учителя, поглежда го и вижда, че той работи нормално. Часовникът е напълно здрав.
към текста >>
При направения обиск не взимат златния
часовник
, за да не изчезне, а го оставят да стои в него.
Тогава делото е прехвърлено в Сливенския съд, където е подведен под съвсем друг параграф. Накрая не го осъждат, а го карат да плати една малка глоба и го освобождават. Така Учителя го спасява от явна смърт. След 9 септември, при идването на комунистическата власт, един ден Учителя го извиква и му подава своя златен джобен часовник, като му казва: „Николай, вземи часовника ми и го занеси на някой часовникар за поправка." Николай мушва машинално часовника в джоба си и слиза бързо в София да гони своите търговски работи. Полицията го среща, арестува го и го затваря сам в една килия.
При направения обиск не взимат златния
часовник
, за да не изчезне, а го оставят да стои в него.
Три денонощия Николай прекарва в килията и тогава се сеща за задачата, поставена му от Учителя. Изважда от джоба си часовника на Учителя, поглежда го и вижда, че той работи нормално. Часовникът е напълно здрав. Малко след това дежурният милиционер отваря вратата на килията и го пуска на свобода. След заминаването на Учителя Борис и Николай влизат в Братския съвет й Николай се занимава с финансовите въпроси на Братството.
към текста >>
Изважда от джоба си
часовника
на Учителя, поглежда го и вижда, че той работи нормално.
Така Учителя го спасява от явна смърт. След 9 септември, при идването на комунистическата власт, един ден Учителя го извиква и му подава своя златен джобен часовник, като му казва: „Николай, вземи часовника ми и го занеси на някой часовникар за поправка." Николай мушва машинално часовника в джоба си и слиза бързо в София да гони своите търговски работи. Полицията го среща, арестува го и го затваря сам в една килия. При направения обиск не взимат златния часовник, за да не изчезне, а го оставят да стои в него. Три денонощия Николай прекарва в килията и тогава се сеща за задачата, поставена му от Учителя.
Изважда от джоба си
часовника
на Учителя, поглежда го и вижда, че той работи нормално.
Часовникът е напълно здрав. Малко след това дежурният милиционер отваря вратата на килията и го пуска на свобода. След заминаването на Учителя Борис и Николай влизат в Братския съвет й Николай се занимава с финансовите въпроси на Братството. По предложение на Боян Боев домакин на братството става Гради Колев. За да може да получава купони за хляб, се налага да го назначат като домакин със заплата от 9000 лева месечно.
към текста >>
Часовникът
е напълно здрав.
След 9 септември, при идването на комунистическата власт, един ден Учителя го извиква и му подава своя златен джобен часовник, като му казва: „Николай, вземи часовника ми и го занеси на някой часовникар за поправка." Николай мушва машинално часовника в джоба си и слиза бързо в София да гони своите търговски работи. Полицията го среща, арестува го и го затваря сам в една килия. При направения обиск не взимат златния часовник, за да не изчезне, а го оставят да стои в него. Три денонощия Николай прекарва в килията и тогава се сеща за задачата, поставена му от Учителя. Изважда от джоба си часовника на Учителя, поглежда го и вижда, че той работи нормално.
Часовникът
е напълно здрав.
Малко след това дежурният милиционер отваря вратата на килията и го пуска на свобода. След заминаването на Учителя Борис и Николай влизат в Братския съвет й Николай се занимава с финансовите въпроси на Братството. По предложение на Боян Боев домакин на братството става Гради Колев. За да може да получава купони за хляб, се налага да го назначат като домакин със заплата от 9000 лева месечно. Тогава най-малката заплата е 8000 лева.
към текста >>
47.
7.71 Петър Киров
 
- Светозар Няголов ( -2013)
" Петър отговаря: „Да, Учителю." Докато Школата е на улица „Опълченска" № 66 и на улица „Оборище" N° 14, той е много редовен, но когато Школата се премества на Изгрева и започва сутрин рано, Петър тръгва през нощта, но понеже няма
часовник
, често подранява или закъснява.
Редовно посещава беседите на улица „Опълченска" N°66 и там се запознава с Владо Сергеевич — руснака, с когото стават добри приятели. Веднъж той отива на беседа в петък, когато има занимание на специалния клас. Владо, който е от този клас, му казва, че трябва да пита Учителя може ли да посещава младежкия клас. Петър отива при Учителя и иска неговото разрешение. Учителя го пита: „Ще можеш ли да идваш редовно в клас?
" Петър отговаря: „Да, Учителю." Докато Школата е на улица „Опълченска" № 66 и на улица „Оборище" N° 14, той е много редовен, но когато Школата се премества на Изгрева и започва сутрин рано, Петър тръгва през нощта, но понеже няма
часовник
, често подранява или закъснява.
Една сутрин влиза в една хлебарница, от която го изгонва един полицай, но той пак отива на беседа. Друг път, като отива на беседа, вижда на моста на улица „Граф Игнатиев" няколко полицаи, събрани на куп. Той завива надясно и минава през гората. Там попада на друга изненада. В гората го заобикалят няколко ловджийски кучета и ловци, които си казват помежду си: „Сигурно е направил някакво престъпление и иска да се беси в гората." Петър продължава през гората, сутринта рано пристига на Изгрева и застава на полянката при кошерите.
към текста >>
48.
Ill ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТАГРАМА
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Понеже се движи обратно на околоосното движение на Земята, по
часовниковата
стрелка, този човек среща много спънки и често се увлича от посторонния живот на чувствата и желанията си - от външните красиви форми на физическия свят.
Ако символът е квадрат, този човек има големи мъчнотии в семейството си и трябва да направи усилия да се хармонира с жена си, сина си и дъщеря си . Ако иска домът му да се свърже с Бялото Братство, той трябва върху квадрата да постави един равностранен триъгълник - символ на хармонията. Получената фигура е геометричното определение за Бялото Братство - къща с покрив, неуязвима за външните отрицателни влияния. Над главата на семейството са Любовта, Мъдростта и Истината, или числото 123. Ако вид и числата 4, 2,1, 3,5, това показва, че този човек извървява пътя на външния кръг на Пентаграма.
Понеже се движи обратно на околоосното движение на Земята, по
часовниковата
стрелка, този човек среща много спънки и често се увлича от посторонния живот на чувствата и желанията си - от външните красиви форми на физическия свят.
Той започва пътя си с ъгъла на Добродетелта и го завършва с ъгъла на Правдата. Ако види числата 1,5,2, 3, 4, този човек изминава вътрешния кръг на Пентаграма, като започва от Истината, на- чертава го в душата си и го завършва с Добродетелта - става ученик в Школата на Учителя - на Бялото Братство. Ако символът е кръг - това е Божественият свят, или животът в центъра на Пентаграма - Божественият център, където при преминаването на изпитанията цялото съзнание на ученика се отправя към Бога и с Неговата помощ постига съвършенство, възкресение, безсмъртие и вечен живот и става едно с Бога - крайната цел на човешкото развитие. София 5 май 1991 г.
към текста >>
49.
Случка на фронта - разказ на брат Г. Р.
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Освен това и навалицата във влака била толкова голяма, че от притискането с другите пътуващи войници се счупил и
часовникът
му.
Пак същият брат Г. Р. разказва за един разговор с Учителя, който предаваме по-долу. Към края на пролетта на 1918 г. той е бил пак в отпуск. Тръгвайки от родния си град към София, откъдето е щял да продължи за фронта, той бил в доста потиснато настроение, защото си мислел, че войната ще продължи още много време.
Освен това и навалицата във влака била толкова голяма, че от притискането с другите пътуващи войници се счупил и
часовникът
му.
Това нещо го натъжило още повече, тъй като той го взел за белег, че няма вече да се върне жив в своя дом. В София братът се отбил при Учителя и в разговора си с него го помолил да му каже съвсем открито, дали наистина този път ще дойде неговият край на земята. Учителят помълчал и погледнал напред и доста нависоко над хоризонта. По едно време трепнал, а брат Г. Р. се смутил, защото очаквал, че след това трепване Учителят ще потвърди неговото опасение.
към текста >>
50.
Разговори с Учителя. Разговор втори
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Тях бихме могли да изразим, ако приемем, че пентаграмата се върти в посока на часовата стрелка - посоката, в която по
часовника
се мери времето.
Когато върхът на пентаграмата е нагоре, това показва, че тези, които са го поставили така, трябва да зачитат Божественото начало у човека и света, а най-главно човека, тъй като пентаграмата е знак за него. Опитали ли сте се някога да поразсъждавате върху значението на този свещен знак и символ? Ученикът: Позволете ми да изкажа тук едни мои разсъждения върху пентаграмата. Вероятно е в моите изводи да има неточности, макар че при изводите си аз се съобразявах с някои твърдения на астрологията, както и със статистически наблюдения. Вие казвате в една Ваша беседа, че в живота на човека настъпват промени.
Тях бихме могли да изразим, ако приемем, че пентаграмата се върти в посока на часовата стрелка - посоката, в която по
часовника
се мери времето.
При това въртене всеки връх на пентаграмата изминава 72°, докато дойде на мястото на предидущия връх (1, 2, 3, 4, 5). От това следва, че на всеки 72º, които съответствуват на 1/5 от денонощието, равна на 4 часа и 48 минути, се променя и състоянието на човека през едно денонощие. Началото на това въртене е точка I, където се пресичат две линии на пентаграмата и която точка е момента на изгряване на слънцето. Ако разделим годината (365 дена) на 5 части, ще получим за всяка част по 73 дни. Това значи, че на всеки 73 дни състоянието се мени, като за начало на тази промяна се взема рождения ден.
към текста >>
51.
Разговори с Учителя. Разговор единадесети
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Каква полза от това, ако някой успее да разглоби един
часовник
и ако след това не може да го сглоби.
Друго нещо представлява човекът, който има вяра. Той отива при обилния извор със здраво шише, налива го и от него нищо не изтича. За осъществяването на една идея, е потребен обилния извор на вярата. Съмнението е като облак, който затуля светлината, която идва отгоре. Известна доза съмнение е породил анализът в науката, но след този анализ е необходим синтез.
Каква полза от това, ако някой успее да разглоби един
часовник
и ако след това не може да го сглоби.
Науката се изгражда и с едното, и с другото, но онова, което остава в съзнанието като неизменна истина, то с резултат от синтеза на отделните части от едно явление. Разговорът привърши с тези обяснения.
към текста >>
52.
Трите съня
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Освен това Учителят му дал три златни джобни
часовника
, да ги занесе при един арменец – майстор.
Когато се ръкувахме, той ме помоли да го извиня за закъснението. Напоследък забелязах, че крие нещо от мен, но не му казвах нищо. От своя страна, аз бях заробена с репетиции в операта около новата премиера и не можех да отида на Изгрева. Брат Христо, вървейки с мен, ми обясни, че Учителят го помолил да му купи един уред, който много трудно се намирал (иригатор за клизма). Досега той тичал, ходил и в Подуяне, и най-после го намерил и го занесъл на Учителя.
Освен това Учителят му дал три златни джобни
часовника
, да ги занесе при един арменец – майстор.
Показа ми ги и аз му предложих, да ги скрие в стаята ми. "Не – каза той – след репетицията ние заедно ще ги занесем на майстора." След репетицията пак се срещнахме и ги занесохме. Часовникарят с прискърбие ни каза, че утре постъпва в болница. Щели да му правят операция, имал е апендицит. Брат Христо му каза да не се оперира.
към текста >>
Часовникарят
с прискърбие ни каза, че утре постъпва в болница.
Брат Христо, вървейки с мен, ми обясни, че Учителят го помолил да му купи един уред, който много трудно се намирал (иригатор за клизма). Досега той тичал, ходил и в Подуяне, и най-после го намерил и го занесъл на Учителя. Освен това Учителят му дал три златни джобни часовника, да ги занесе при един арменец – майстор. Показа ми ги и аз му предложих, да ги скрие в стаята ми. "Не – каза той – след репетицията ние заедно ще ги занесем на майстора." След репетицията пак се срещнахме и ги занесохме.
Часовникарят
с прискърбие ни каза, че утре постъпва в болница.
Щели да му правят операция, имал е апендицит. Брат Христо му каза да не се оперира. Той доста се разколеба, казваше, че не иска и да чуе за операция, но така му казвали лекарите. Днес е 17, неделя. Отидох сама на Изгрева.
към текста >>
53.
III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО
 
- Константин Златев
Дънов не се притеснява да свери
часовника
на днешното научно познание с постиженията на езотериката.
Дънов хоризонталната ос, свързваща съзнанието и самосъзнанието, има отношение към инертните сили, които кристализират духовната енергия у човека. А вертикалната ос, свързваща свръхсъзнанието и подсъзнанието, има отношение към света на идеите, който е свят на Духа. С пределна краткост и яснота Учителят на ББ в нашата страна характеризира връзката между различните степени на съзнанието и техните носители, отчитайки стъпалото на индивидуалната еволюция на човешкото същество: "Подсъзнание, съзнание и самосъзнание има детето, което учи на училище. Свръхсъзнание има онзи, който служи на Цялото." Учителят П.
Дънов не се притеснява да свери
часовника
на днешното научно познание с постиженията на езотериката.
Откривайки и признавайки положителното в рационалната по своята природа наука, той допълва изнесеното от нея по въпроса с тезите в учението на ББ: "Съвременната наука започва да говори вече за съзнанието на човека, което тя разделя на три вида: обикновено съзнание, което съществува у животните; самосъзнание, което съществува у хората; и Космическо или Божествено съзнание, което се явява у високо напредналите в духовно отношение хора. Ние разделяме съзнанието по следния начин: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват двата полюса на духовния и Божествения свят; съзнанието и самосъзнанието пък представляват двата полюса на животинския и човешкия свят. Като казваме, че самосъзнанието трябва да се замести, това не значи, че трябва да изчезне, но трябва да отстъпи своето място на Космическото, на Божественото съзнание, т. е. трябва да премине в по-висока фаза.
към текста >>
54.
Мусаленският лагер
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
На екскурзия до Олтарите По обратна на
часовниковата
стрелка посока: Георги Петков (Жоро), Щефен и Сисел от Норвегия, Барнаби и Антони Браун от Англия, Павел Желязков, Сузи Холбич от Англия, Мария Митовска и Веселина Маркова
Сузи спеше в моята палатка, тя беше излязла до тоалетната и видяла огъня. Аз веднага скочих и го загасих. В нашия лагер беше закон вечер да загасяме много добре огъня. После попитах всички наши приятели, но никой не беше палил огън. За нас това остана загадка.
На екскурзия до Олтарите По обратна на
часовниковата
стрелка посока: Георги Петков (Жоро), Щефен и Сисел от Норвегия, Барнаби и Антони Браун от Англия, Павел Желязков, Сузи Холбич от Англия, Мария Митовска и Веселина Маркова
Когато бях в Лондон през 1989 г., в къщата на Даниел и Филип Кар- Гом видях една малка книжка „Скъпоценни камъни на Любовта и Мъдростта“ - мисли и молитви от Учителя. Преводът на Словото на Учителя на английски много ме впечатли - запазен беше Духът, което е най- важното. Помолих да ме срещнат с автора на книжката - Дейвид Лоримър. Сузи Холбич се познаваше добре с него и уговорихме среща на мястото, където Дейвид водеше конференция „Опитности, близки до смъртта“. Разговорът беше много силен и аз поканих Дейвид на нашия Мусаленски лагер.
към текста >>
55.
Двадесет и едно упражнения
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
по посока на
часовниковата
стрелка, и 3 Пъти от ляво на дясно по посока, обратна на
часовниковата
стрелка.
При издигане нагоре на ръцете да се чувства устрем. 6. Упражнение за кръста И. П.: тялото е изправено, ръцете на кръста, краката леко разкрачени. Ход на движенията: - кръгообразно въртене на тялото от кръста нагоре—3 пъти от дясно на ляво, т.е.
по посока на
часовниковата
стрелка, и 3 Пъти от ляво на дясно по посока, обратна на
часовниковата
стрелка.
- 7. Обтягане И. П.: тялото е изправено, краката и ръцете прибрани. Ход на движенията: Първи цикъл.
към текста >>
- правят се кръгообразни движения на тялото от кръста нагоре три кръга по посока, обратна на
часовниковата
стрелка, и три кръга по посока на
часовниковата
стрелка.
- ръцете се връщат напред и се свалят надолу - издишва се. Упражнението се прави 3 пъти. 17. Упражнение за долната част на симпатичната нервна система И. П.: тялото е изправено, краката леко разкрачени, ръцете са вдигнати нагоре с длани една срещу друга, така че лактите леко да са долепени до главата. Ход на движенията:
- правят се кръгообразни движения на тялото от кръста нагоре три кръга по посока, обратна на
часовниковата
стрелка, и три кръга по посока на
часовниковата
стрелка.
- 18. Упражнение за горната част на симпатичната нервна система И. П.: тялото е изправено, ръцете прибрани, краката леко разкрачени. Ход на движенията: - ръцете, е длани надолу, се изнасят встрани до хоризонтално положение, обръщат се с длани нагоре, като едновременно се вдишва дълбоко;
към текста >>
56.
Елементи на астрологията
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Затова учените са определили сектори от по 15 градуса, така че областите, които тези сектори обхващат, да имат едно време по
часовник
- т.нар.
За улеснение и за да има единство на времето в дадена област и държава, учените са разделили Земното кълбо на 360 сектора с плоскости, минаващи през двата полюса - Северния и Южния. Окръжностите, които се получават от пресичането на тези плоскости със земната повърхност, наричат меридиани, а самите частици, които те отделят помежду си - градуси. Паралелите пък са окръжностите, получени от пресичането на плоскости, успоредни на екватора и започващи от него. Тези плоскости секат повърхността на Земята на север и на юг от екватора на 90 успоредни кръга, като тези на север определят северната ширина на даденото място, а на юг - южната ширина. Понеже градусите обхващат малки области от Земята, една държава би включвала по няколко градуса, а оттам и различни граждански времена, което би създало неудобства.
Затова учените са определили сектори от по 15 градуса, така че областите, които тези сектори обхващат, да имат едно време по
часовник
- т.нар.
гражданско време. Всяка една държава приема часовниково време по този именно сектор, който обхваща територията й. Големите държави, които заемат по няколко сектора от по 15 градуса, имат различни граждански времена. За съставянето на хороскоп е важно не гражданското време, не времето, което часовниците показват, а точното време. Как се изчислява то?
към текста >>
Всяка една държава приема
часовниково
време по този именно сектор, който обхваща територията й.
Паралелите пък са окръжностите, получени от пресичането на плоскости, успоредни на екватора и започващи от него. Тези плоскости секат повърхността на Земята на север и на юг от екватора на 90 успоредни кръга, като тези на север определят северната ширина на даденото място, а на юг - южната ширина. Понеже градусите обхващат малки области от Земята, една държава би включвала по няколко градуса, а оттам и различни граждански времена, което би създало неудобства. Затова учените са определили сектори от по 15 градуса, така че областите, които тези сектори обхващат, да имат едно време по часовник - т.нар. гражданско време.
Всяка една държава приема
часовниково
време по този именно сектор, който обхваща територията й.
Големите държави, които заемат по няколко сектора от по 15 градуса, имат различни граждански времена. За съставянето на хороскоп е важно не гражданското време, не времето, което часовниците показват, а точното време. Как се изчислява то? Известно е, че Земята се завърта около своята ос за 24 часа, следователно всяка точка от нейната повърхност изминава 360-те градуса на тази окръжност за тези 24 часа. За да можем точно да определим местното време за дадена точка, трябва да пресметнем времето, за което тази точка ще измине един градус.
към текста >>
Ако мястото се намира на изток от меридиана, по който е определено гражданското време (времето на
часовника
), то изчисленията, които се правят за броя на меридианите до
часовниковия
, се прибавят към гражданското време, за да получим местното време.
Местното време ще получим, като извадим от гражданското 7 по 4 равно на 28 минути. За София местното време се изчислява с 27 минути по-рано. За да определим местното време на всяко селище, търсим меридиана, на който се намира, и пресмятаме по указания метод. В България всички градове и селища се намират на запад от 30-ия меридиан. Затова винаги от гражданското време вадим времето, пресметнато за меридианите, които отстоят от 30-ия.
Ако мястото се намира на изток от меридиана, по който е определено гражданското време (времето на
часовника
), то изчисленията, които се правят за броя на меридианите до
часовниковия
, се прибавят към гражданското време, за да получим местното време.
Освен гражданското и местното време съществува и т.нар. звездно или сидерално време. Понеже Слънцето също се движи и следователно не може да съществува едно постоянно време, затова астрономите приемат времето, определено от пролетната или есенната равноденствена точка. Времето, което определят тези точки, дава т.нар. звездно или сидерално време.
към текста >>
57.
Ръката в детайли
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Всички добри златари и
часовникари
и изобщо хората на прецизната работа имат големи ръце.
Вените се виждат, сухожилията отгоре са ясно изразени. Върховете на пръстите са закръглени, палецът е силен. Тогава имаме човек не само деятелен в изпълнението на физически задачи, но и в интелектуалната област. Малките ръце, като общо правило, говорят за занимание с големи планове и идеи, за умение да се обобщават всички задачи. Хората с големи ръце са склонни изобщо към анализ, към дребни и точни работи.
Всички добри златари и
часовникари
и изобщо хората на прецизната работа имат големи ръце.
Изпълнението на всяка тяхна работа се отличава със своята точност и в най-малките детайли, с възможно най-добро изпълнение; това е особено добре изразено, когато ръцете са по-твърди и по-сухи (кокалести). Когато ръката се опъне, имаме едно извиване на самата длан и пръстите нагоре. Това показва човек, който се приспособява, оптимистичен е, любопитен и много любознателен, когато интелектуалното му ниво е по-високо. Такива хора са симпатични в обществото. Меките ръце са израз на голяма емоционалност при хора с развити чувства, влечение към изкуствата и поезията; те имат по-голяма впечатлителност, проявяват в по-голяма или в по-малка степен лакомия.
към текста >>
58.
Ноктите
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Когато ноктите са кръгли, издути, с форма на
часовниково
стъкло, циркулацията на кръвта не е добра, а също е налице и предразположение към заболяване на белите дробове.
Ако не са извити, показват и артистичност. Орлово закривени нокти показват себичност, скържавост, нетърпеливост, амбиция, хитрост, преструване, склонност към преувеличаване, но също и артистичност. Късите нокти, когато са розови,еластични, гладки, добре оформени и без каквито и да било белези, показват активен, деятелен човек с инициатива и прямота. Той е приказлив и склонен към критика, с бърза схватливост Когато късите нокти нямат описаните качества, а са твърди, негладки, неправилно оформени, нямат розов цвят, нямат необходимата еластичност, тогава имаме един раздразнителен, докачлив, критичен, дребнав, склонен към кавгаджийство човек. Кръглите нокти дават указание за сърдечна слабост и нервни смущения, а също и за възможни страдания в гръбнака.
Когато ноктите са кръгли, издути, с форма на
часовниково
стъкло, циркулацията на кръвта не е добра, а също е налице и предразположение към заболяване на белите дробове.
Това наблюдение е било направено още от Хипократ - най-великия медик на древността, живял между 460 и 350 преди Христа. Затова нокти с такава форма се наричат хипократови. Такива нокти показват и предразположение към повишено ниво на захар в кръвта. Хора с такива нокти са крайно чувствителни, милосърдни, щедри, префинени, великодушни. Такива хора в Астрологията се отбелязва, че са под силното влияние на планетата Нептун.
към текста >>
59.
14. Първият ден след великденската ваканция
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
—
Часовникът
казва: всички деца да отидат в къщи на обяд.
От всичките годишни времена месец май е най-весел. През май цялата земя става красива като земен рай, а раят е най-красивото място. Най-много цветя цъфтят през май, най-много птичките пеят през май и тревичките, и реките, и нивята, всички пеят най-весели песни за месец май, който е празник и на труда. Ето текстът на песничката „Май", който неусетно разказах. Беше доста късно и последната остана да я вземем с мелодия за след обяд.
—
Часовникът
казва: всички деца да отидат в къщи на обяд.
След обяд, като цветни феички, всички ще правим цветя и ще си украсим стаята. „Мили другари". Седнете! Ще ви повикам по цвета на престилчиците като цветенца. Да станат сините незабравки! Децата със сините престилчици стават, вземат си сбогом и си отиват — Сега да дойдат жълтите иглики — децата с кремави престилчици ! Сега розовите розички, тревичките и т. н. След обяд На средната маса бяха наредени необходимите материали за цветарство: телчета, листенца, конци, памучета и пр.
към текста >>
60.
Чудните камбани.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Тичало, тичало, тичало и точно когато дошло до вратата на черквата, градският
часовник
започнал да бие дванадесет.
. . хайде, ще ти помогна. Къде живееш, аз ще избързам, кажи ми къде живееш ? Грабнало момченцето вързопа с дървата и хукнало надолу към града. Намерило къщата на бабата, стоварило дървата и бързо се запътило към черквата.
Тичало, тичало, тичало и точно когато дошло до вратата на черквата, градският
часовник
започнал да бие дванадесет.
Отчаяни, хората вече излизали от черквата и задръстили вратата. — Моля ви се, добри хора, моля ви се, направете ми път да мина! Пуснете ме да оставя и аз своя подарък има още две секунди време — викало момченцето. — Ах, — усмихнали се хората — какво ли от това, че ще оставиш подаръка си на време? Какво може едно дете да даде? Тази година такива скъпи подаръци се оставиха, 'дори царят короната си остави, и пак не забиха камбаните, че подаръкът на това дете ли ще ги разклати ?
към текста >>
Но момченцето не искало да слуша ; то с всичка сила си пробило път между народа и точно когато
часовникът
удрял последния си удар на 12, момченцето сложило 10-те стотинки пред олтара на църквата.
Отчаяни, хората вече излизали от черквата и задръстили вратата. — Моля ви се, добри хора, моля ви се, направете ми път да мина! Пуснете ме да оставя и аз своя подарък има още две секунди време — викало момченцето. — Ах, — усмихнали се хората — какво ли от това, че ще оставиш подаръка си на време? Какво може едно дете да даде? Тази година такива скъпи подаръци се оставиха, 'дори царят короната си остави, и пак не забиха камбаните, че подаръкът на това дете ли ще ги разклати ?
Но момченцето не искало да слуша ; то с всичка сила си пробило път между народа и точно когато
часовникът
удрял последния си удар на 12, момченцето сложило 10-те стотинки пред олтара на църквата.
— Бим-бам-бум, бим-бам-бум, бим-бам-бум 1 — се разнесла по целия свят сладката песен на чудните камбани. Всички хора замръзнали на местата си от радост, че чуват най- после песента на камбаните. Заплакали. Заплакала и болната майка на малкото момченце; заплакала и старата жена, на която момченцето занесло дървата в къщи. — Кой, кой остави най-после подарък, какъвто трябва, че забиха камбаните? — запитал царят.
към текста >>
61.
Подражателни игри.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Много често самите деца заиграват на зайченца, птички, пчели, косене, сеитба, дървари,
часовник
, миньори, плувци, цветя и пр.
ПОДРАЖАТЕЛНИ ИГРИ Цялата природа и окръжаващият ,ни живот ни предлагат богато изобилие от идеи за подражателни игри.
Много често самите деца заиграват на зайченца, птички, пчели, косене, сеитба, дървари,
часовник
, миньори, плувци, цветя и пр.
Редица подръжателни игри можем да ги организираме в ритмични и да ги прилагаме в всекидневната си работа за гимнастика и окършване на тялото. От голяма полза би било за децата ако имаме навика да отделяме всеки ден по 10—15 минути за гимнастика. Детската игра изобщо, отключва най-широко детските възможности и е естествен възпитателен път, по който ще създаваме характери.
към текста >>
62.
Гатанки.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
—-
часовник
Костен зъблю гора броди, път оправя, в път не ходи.
— колела на кола Железен му е езика, железна му устата, започне ли да вика, събират се децата заемат си местата, нареждат си нещата. — звънец Златна, златна пшеница, в синя, синя паница, паницата не купена, над земята захлупена. — небето Воденичка на стената, денем нощем не спира, работа си намира. Чука, трака, отпява, дига глъчка и врява. Сто години вървяла, нито зрънце не смляла.
—-
часовник
Костен зъблю гора броди, път оправя, в път не ходи.
— гребен Бодлива крава през плет минава, опашката й отвън остава. — игла и конец Не се впряга моят бивол в ярема, по послано ходи, огън му в корема. — ютия Бубулеста невяста, от цветята в полята ясте прави за здраве по цял свят се тя слави. — пчелица Два юнака, два близнака път пътуват, другаруват, всъде всичко разузнават, а сами се не познават. — очите Есен се Тодор с плюнка заключва, пролет се Тодор с плюнка отключва.
към текста >>
63.
Какъ се влиза въ училището на Природата
 
- Георги Радев (1900–1940)
То е все едно ла се мисли, че и единъ
часовникъ
, да речемъ, или една каква да е машина сѫ се сглобили отъ самосебе си.
Не е и само една съкровищница на несмѣтни богатства, които човѣкъ може безогледно да използува и пилѣе както си ще. Природата, въ истински смисълъ на думата, е сборъ отъ разумни сѫщества, отъ разни степени на развитие, отъ разни градации, които действуватъ въ велико единение и хармония. Работата на тия сѫщества е разумно разпредѣлена въ различнитѣ царства на космоса. И когато се говори за работа на природата, подразбира се, именно, работата на тия високо интелигентни сѫщества, които стоятъ задъ всичко, що става не само на земята, а и въ цѣлия свѣтъ, видимъ и невидимъ за човѣка. Днешнитѣ хора, обаче, които виждатъ само резултатитѣ отъ тѣхната работа преди всичко на земата — въ минералното, растителното, животинското и човѣшкото царства — оставатъ съ убеждението, че свѣтътъ не е нищо друго, освенъ единъ механизъмъ, който действува автоматично, отъ само себе си, направляванъ отъ нѣкакви отвлечени закони.
То е все едно ла се мисли, че и единъ
часовникъ
, да речемъ, или една каква да е машина сѫ се сглобили отъ самосебе си.
Що се отнася впрочемъ за човѣшкитѣ машини, хората знаятъ, че тѣ сѫ творби на човѣка, на неговия разумъ, че той седи задъ тѣхъ. Не е ли допустимо тогава, и то въ по голѣма степенъ, че и задъ онова, което хората наричатъ живи машини — организмитѣ на живитѣ сѫщества: растения, животни, човѣци — седатъ разумни сѫщества? Не е ли допустимо туй и за небеснитѣ тѣла, които се движатъ съ такава правилностъ въ пространството? Понеже въ нѣкои процеси на природата, кѫдето хората могатъ да наблюдаватъ само действието на физикохимични сили, разумностъта е отвънъ, както тя е отвънъ и при часовника — въ ръката, която го е построила и постоянно го навива — тѣ съ изпаднали въ заблудата, че изобщо въ природата липсва разумностъ. А този невѣренъ възгледъ имъ прѣчи да направятъ една съзнателна връзка съ ония високо интелигентни сѫщества, пакъ отъ човѣшката раса, но завършили своето развитие, които направляватъ живота не само на земята, а и на цѣлата слънчева система — за да останемъ само въ нейнитѣ предѣли.
към текста >>
Понеже въ нѣкои процеси на природата, кѫдето хората могатъ да наблюдаватъ само действието на физикохимични сили, разумностъта е отвънъ, както тя е отвънъ и при
часовника
— въ ръката, която го е построила и постоянно го навива — тѣ съ изпаднали въ заблудата, че изобщо въ природата липсва разумностъ.
Днешнитѣ хора, обаче, които виждатъ само резултатитѣ отъ тѣхната работа преди всичко на земата — въ минералното, растителното, животинското и човѣшкото царства — оставатъ съ убеждението, че свѣтътъ не е нищо друго, освенъ единъ механизъмъ, който действува автоматично, отъ само себе си, направляванъ отъ нѣкакви отвлечени закони. То е все едно ла се мисли, че и единъ часовникъ, да речемъ, или една каква да е машина сѫ се сглобили отъ самосебе си. Що се отнася впрочемъ за човѣшкитѣ машини, хората знаятъ, че тѣ сѫ творби на човѣка, на неговия разумъ, че той седи задъ тѣхъ. Не е ли допустимо тогава, и то въ по голѣма степенъ, че и задъ онова, което хората наричатъ живи машини — организмитѣ на живитѣ сѫщества: растения, животни, човѣци — седатъ разумни сѫщества? Не е ли допустимо туй и за небеснитѣ тѣла, които се движатъ съ такава правилностъ въ пространството?
Понеже въ нѣкои процеси на природата, кѫдето хората могатъ да наблюдаватъ само действието на физикохимични сили, разумностъта е отвънъ, както тя е отвънъ и при
часовника
— въ ръката, която го е построила и постоянно го навива — тѣ съ изпаднали въ заблудата, че изобщо въ природата липсва разумностъ.
А този невѣренъ възгледъ имъ прѣчи да направятъ една съзнателна връзка съ ония високо интелигентни сѫщества, пакъ отъ човѣшката раса, но завършили своето развитие, които направляватъ живота не само на земята, а и на цѣлата слънчева система — за да останемъ само въ нейнитѣ предѣли. Тъкмо тази връзка имахме предъ видъ, когато говорѣхме въ началото за наблюдаване на свѣта, за наблюдаване работата на природата. Защото само при тази връзка може да се разкриятъ ония велики знания, които живата Природа е придобила откакъ свѣтъ свѣтува — резултатъ на безчислени опити, правени отъ милиони разумни същества—творци. Само при тази връзка човѣкъ може да има достѫпъ въ училището на природата, въ нейнитѣ лаборатории, въ нейнитѣ библиотеки, дето е вписано съ нетленни писмена нейното знание. Само при тази връзка човѣкъ може да има достѫпъ до нейнитѣ несмѣтни богатства, събрани отъ милиони вѣкове.
към текста >>
64.
Пръсти
 
- Георги Радев (1900–1940)
Той мери пространството с метър, времето с
часовник
.
Другият — артистични; безпорядък, красивите дреболии, изящната, естетична обстановка. Това, което първият счита за безполезно, вторият счита едва ли не за най-потребно. Първият се стреми към точност и симетрия, защото те задоволяват чувството му за статични установеност и мярка, вторият се стреми към изящество и ритъм, към художествена асиметрия, защото те задоволяват чувството му за жизнен устрем, за движение, за влечение към известен обект, за постоянна промяна и разнообразие. Единият се стреми към статично равновесие, сковано в правило, закон, другият към динамично равновесие, подчинено на един жизнен ритъм. Първият е точен.
Той мери пространството с метър, времето с
часовник
.
Сам иска да стане в работата си измерен, сиреч редовен, тежък, сиреч авторитетен, прецизен, сиреч точен като часовник. Най-високото, на което се подчинява, е чувството за отговорност и дълг. „Вярното и честно изпълнение на дълга“ — ето неговият идеал. Моралният източник, от който този тип хора черпят енергия, за да поддържат тази линия на поведение, е съвестта. Затова са честни, дисциплинирани, добросъвестни изпълнители на своя дълг.
към текста >>
Сам иска да стане в работата си измерен, сиреч редовен, тежък, сиреч авторитетен, прецизен, сиреч точен като
часовник
.
Това, което първият счита за безполезно, вторият счита едва ли не за най-потребно. Първият се стреми към точност и симетрия, защото те задоволяват чувството му за статични установеност и мярка, вторият се стреми към изящество и ритъм, към художествена асиметрия, защото те задоволяват чувството му за жизнен устрем, за движение, за влечение към известен обект, за постоянна промяна и разнообразие. Единият се стреми към статично равновесие, сковано в правило, закон, другият към динамично равновесие, подчинено на един жизнен ритъм. Първият е точен. Той мери пространството с метър, времето с часовник.
Сам иска да стане в работата си измерен, сиреч редовен, тежък, сиреч авторитетен, прецизен, сиреч точен като
часовник
.
Най-високото, на което се подчинява, е чувството за отговорност и дълг. „Вярното и честно изпълнение на дълга“ — ето неговият идеал. Моралният източник, от който този тип хора черпят енергия, за да поддържат тази линия на поведение, е съвестта. Затова са честни, дисциплинирани, добросъвестни изпълнители на своя дълг. Водят се по предписанията на един установен кодекс: морален, обществен, правен, служебен.
към текста >>
Ако обаче, както често се случва, коректността им отиде до педантизъм, тежко ви и горко да се явите пред тях, без да сте се движили „по канален ред“, с „редовни документи.“ Схеми, таблици, графи, параграфи,
часовник
, телефон, преписки, разписки, квитанции, окръжни, циркуляри, заповеди, наредби, протичащи все по „канален ред“ в сложния административно-стопански апарат, на който този тип хора са създатели и двигатели — така се идва най-подир до бюрократизма и рутината — истинска артериосклероза на един държавно-стопански организъм.
Мисълта им и работата им се движат по „пунктове“, „параграфи“ и „алинеи“. Върховен регулатор на всичките им действия и постъпки практически се явява общественото мнение. Авторитетите им внушават уважение. Самите те, където мястото го позволява, упражняват с достойнство своя авторитет. Държавни учредения, банки, дружества, кантори, бюра — ето най-подходящите полета за тяхната дейност.
Ако обаче, както често се случва, коректността им отиде до педантизъм, тежко ви и горко да се явите пред тях, без да сте се движили „по канален ред“, с „редовни документи.“ Схеми, таблици, графи, параграфи,
часовник
, телефон, преписки, разписки, квитанции, окръжни, циркуляри, заповеди, наредби, протичащи все по „канален ред“ в сложния административно-стопански апарат, на който този тип хора са създатели и двигатели — така се идва най-подир до бюрократизма и рутината — истинска артериосклероза на един държавно-стопански организъм.
Това е то „прозата на живота“, която неумолимият часовник със своите монотонни удари отмерва в часове, дни, респективно надници, в месеци, респективно заплати, в години — ненавършени и навършени, респективно пенсии. Пенсионерът — ето крайният резултат на този неумолим и безпощаден апарат, ето продуктът на неговата механична елиминация. Жизнената енергия на един човек е погълната от една безпощадна машина, за да даде фиктивната печалба — „пенсията“, спестените във форма на рента късове от заплата. Това е то „прозата на живота“. А де му е поезията?
към текста >>
Това е то „прозата на живота“, която неумолимият
часовник
със своите монотонни удари отмерва в часове, дни, респективно надници, в месеци, респективно заплати, в години — ненавършени и навършени, респективно пенсии.
Върховен регулатор на всичките им действия и постъпки практически се явява общественото мнение. Авторитетите им внушават уважение. Самите те, където мястото го позволява, упражняват с достойнство своя авторитет. Държавни учредения, банки, дружества, кантори, бюра — ето най-подходящите полета за тяхната дейност. Ако обаче, както често се случва, коректността им отиде до педантизъм, тежко ви и горко да се явите пред тях, без да сте се движили „по канален ред“, с „редовни документи.“ Схеми, таблици, графи, параграфи, часовник, телефон, преписки, разписки, квитанции, окръжни, циркуляри, заповеди, наредби, протичащи все по „канален ред“ в сложния административно-стопански апарат, на който този тип хора са създатели и двигатели — така се идва най-подир до бюрократизма и рутината — истинска артериосклероза на един държавно-стопански организъм.
Това е то „прозата на живота“, която неумолимият
часовник
със своите монотонни удари отмерва в часове, дни, респективно надници, в месеци, респективно заплати, в години — ненавършени и навършени, респективно пенсии.
Пенсионерът — ето крайният резултат на този неумолим и безпощаден апарат, ето продуктът на неговата механична елиминация. Жизнената енергия на един човек е погълната от една безпощадна машина, за да даде фиктивната печалба — „пенсията“, спестените във форма на рента късове от заплата. Това е то „прозата на живота“. А де му е поезията? Тя изтича и се въплъщава в живота през заострените пръсти на „коничния тип“.
към текста >>
И когато
часовникът
, който отмерва движението на монотонния апарат на труда удари 6, и квадратните пръсти престанат да тракат, започва, ритмичната игра на коничните пръсти.
А де му е поезията? Тя изтича и се въплъщава в живота през заострените пръсти на „коничния тип“. През тях се излива поезията и движи перото на поета, писателя, композитора. Те се движат ритмично по грифа на цигулката, те стискат лъка и му дават размах, те кадансират плавния и ритмичен танц на балерината, те слагат линии и багри по платното на художника, те украсяват домовете, те създават разнообразието на модите и изпипват с художествена вещина дрехи, шапки, накити, мебели, украса. Те милват, те прегръщат, те излъчват магията на пленителния жест.
И когато
часовникът
, който отмерва движението на монотонния апарат на труда удари 6, и квадратните пръсти престанат да тракат, започва, ритмичната игра на коничните пръсти.
Взрете се в човешката вълна, която се движи по булеварда с блестящите витрини—изложби на коничните пръсти. Като пъстра мрежа минават хората на коничните пръсти и улавят очарованите погледи. Те бродират еднообразната канава на коректно облечените квадратопръстци със свилените нишки на своята финна елегантност. Tе, именно, са кривнали „асиметрично“ леката баретка, те са метнали пак „асиметрично“ флуидния ешарп, те са изписали стреловити вежди или са ги балансирали като везни. Пазете се от тия везни! В техните блюда — очите — се тегли с драмовете на изяществото и естетиката всеки образ, всяко впечатление от обноска, жест.
към текста >>
65.
Глава пета: Баучеровото
 
- Атанас Славов
При слънчевият
часовник
: „Вложи истината в душата си и свободата, която търсиш, щея намериш“.
Тоя ред и чистота свидетелствуваха, както ми каза брат „Б,“ за присъствието не само на дисциплина, но че в тия хора имаше високо съзнание. Съзнание тъй желано и тъй рядко у нас. На разни места из лагера видях следните няколко надписа, назначени за умствена дисциплинa. При склада за провизии и хляб: „Търсете живия хляб“. Край една пътека: „Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля“.
При слънчевият
часовник
: „Вложи истината в душата си и свободата, която търсиш, щея намериш“.
Мръкваше се, и аз тръгнах със своя другар да си отида. Но приятелите дъновисти ме поканиха да нощувам с тях, за да видя на другия ден упражненията им при изгрев слънце. Още по-лесно ме склониха, като узнах, че щяло да има беседа с Учителя им, когото аз никога не бях слушал в публична реч. А Петър Дънов, създател, водител и душата на това оригинално и грандиозно движение, струваше да бъде слушан, и ако е възможно, преценен. Според „Църковен вестник“ в България има 15 000 дъновисти.
към текста >>
В лагера „Изгрев“ имаше до едно дърво поставен сандък, или долап, наречен „Поща.“ Всеки загубен предмет, от игла до
часовник
, се подирваше и намираше там.
Пластични души, защото са приели братолюбието. За Дънов този хиляден свят, както и хиляди други из България, които не са могли да дойдат на събора, са пластични души, гъвкава глина в ръцете на грънчар Учител, да прави от нея изящни съдове и той не е злоупотребил със своя Небесен мандат. Създал е от тях честни лица. И като пример? Ето го.
В лагера „Изгрев“ имаше до едно дърво поставен сандък, или долап, наречен „Поща.“ Всеки загубен предмет, от игла до
часовник
, се подирваше и намираше там.
Защото който намери нещо чуждо, там на пощата го оставяше. И нищо, казаха ми, през всичкото време на събора не се изгубило. Е, четецо мой, така ли е на вашия събор, пазар, панаир? Така ли е по вашето село? Там вероятно е като у нас, а именно, близо половината от моите плодове на моето стопанство, аз неволно деля с нощни ортаци.
към текста >>
66.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
 
- Атанас Славов
До бараката имаше идеален слънчев
часовник
.
Не за цялата. Един обитател на района си бе построил дървена барака с площ по-малка от нормална палатка, и никой не го закачаше. Бай Ради просто спря да сади около нея. В посока към Витоша бяха насадени десетки божествени борове. Те ограждаха поляната, на която се играеше Паневритмията, и която приютяваше бараките на стенографките, както и една беседка, в която всеки от гостите на Изгрева, или братята и сестрите сядаха на приказка, когато им скимне.
До бараката имаше идеален слънчев
часовник
.
(Вече споменахме астрономическите интереси на Учителя). И като говорим за общуване там, извън времето, когато се играеше паневритмията, трябва да споменем, че в центъра на поляната имаше внушителен стълб с осветление висок волтаж, което се палеше при нужда, по което и да било време. Сладките приказки вечер не бяха забранени. На изхода на Поляната, салона и кухнята имаше дълъг ред от пейки наредени в кръг, където всеки гост на Изгрева можеше да седне да си побъбри преди беседа, или след Паневритмия, или когато и да е. Учителят често сядаше тук между братята, или гостите да побъбри с тях.
към текста >>
Риза с колосана яка, въздълго изпипано сако, жилетка на раета с ланец на джобчето, дето лъщи златната верижка на немския му джобен
часовник
.
Децата бяха луди за книжките му с абсурдните му гатанки. Ами доктор Жеков! Обожаван лекар във Варна. Черноморската ни столица. Градът дето винаги е бил по-шик от Пловдив! Елегантен, строен мъж. Всички го знаят.
Риза с колосана яка, въздълго изпипано сако, жилетка на раета с ланец на джобчето, дето лъщи златната верижка на немския му джобен
часовник
.
Панталон също на раета като жилетката. Стоп! Не питайте за лъскавите му мъжки чепици от онова време, дето като кацне муха на тях да се разкикерчи и да падне на земята заради плъзгавото им лустро! Защото няма обуща! Д-р Жеков по едно време във Варна ходи бос! Вика най-скъпия файтон от пияцата, да го закара до тежкарските му клиенти, качва се на бос крак, и поема като некоронясано божество. Ходенето бос за него, по онова време, беше абсолютно необходимо, защото човек така се зареждал с целебния земен магнетизъм. Питайте някой доктор! А пропо, - както вече казах, - от началото Паневритмията на „Изгрева“ се играеше на бос крак. Това е! Хората викаха д-р Жеков и му плащаха двойно, защото беше най-добрия лекар.
към текста >>
67.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
На самия връх стърчи римската кула с римските развалини и катакомби наоколо, а над зъберите на стените и дванадесетте им ъглови табии (укрепени кули с подземни входове и етажи, настлани с каменни плочи от стари римски и български гробове) се стрелкат към небето минаретата на четиринадесет джамии, една
часовникова
кула и поразителният украсен каменен обелиск на чешмата на султан Махмуд Втори.
Останалите са 1000 арменци, 30 евреи, 150 местни гърци и придошли йонийски търговци и накрая над 6000 православни християни - повечето от които са гагаузи - което ще рече тюркски говорящи православни. Българите? Към петдесет семейства, или 250 души. Варна е оградена с внушителна крепостна стена. Тя се е белнала на височината над пристанището и предава неотразим антично-ориенталски вид на града. Ако приближите откъм морето или дори по трите моста, които се събират пред Ибрахимовата порта „Пипи-капу“, отдето са се прибирали от паша животните, ще имате чувството, че сте някъде около Багдад или Дамаск.
На самия връх стърчи римската кула с римските развалини и катакомби наоколо, а над зъберите на стените и дванадесетте им ъглови табии (укрепени кули с подземни входове и етажи, настлани с каменни плочи от стари римски и български гробове) се стрелкат към небето минаретата на четиринадесет джамии, една
часовникова
кула и поразителният украсен каменен обелиск на чешмата на султан Махмуд Втори.
Името Божие е добре поменавано в града. Освен джамии мюсюлманите имат четири мечети - молитвени домове без минарета, за изграждането на които не се иска султански ферман. Добавете към това куполите на петте внушителни тюрбета - мавзолеи на местни турски светии и герои, на които се закачат подаръци и се палят свещи. Добавете кубетата и камбанариите на седемте православни църкви - едната от които е именно българската „Архангел Михаил“, откъдето Петър започва тупуркането си. И ако тръгнете от „Архангел Михаил“ в която и да е посока, ще ви обгърне космополитната църковна среда на черноморската столица.
към текста >>
Тръгнете ли на запад към Махмудовата чешма и
часовниковата
кула - на триста крачки се пада протестантската църква с острата си евангелистка кула.
Добавете към това куполите на петте внушителни тюрбета - мавзолеи на местни турски светии и герои, на които се закачат подаръци и се палят свещи. Добавете кубетата и камбанариите на седемте православни църкви - едната от които е именно българската „Архангел Михаил“, откъдето Петър започва тупуркането си. И ако тръгнете от „Архангел Михаил“ в която и да е посока, ще ви обгърне космополитната църковна среда на черноморската столица. Освен всички споменати дотук храмове, ако поемете надолу към пристанището, след сто крачки само е слънчевата арменска църква „Св. Саркиз“ с кокетното здание на църковното настоятелство в двора.
Тръгнете ли на запад към Махмудовата чешма и
часовниковата
кула - на триста крачки се пада протестантската църква с острата си евангелистка кула.
Пак на триста крачки на югозапад налитате на нова остра кула и нова сграда на църковното настоятелство в двора - но това тука е тежка работа, това са ти цветни стъкла, това ти е желязна ограда и стъпала към входните дъбови врати на храма. Католическата църква. А има-няма двеста крачки оттам, където е кантората на австрийския консул Тедеско, старата дъсчена еврейска хавра е станала синагога. Махмудовата чешма и градският часовник, Варна Във всички посоки е както ти падне: де неравен калдъръм, де пясъци, де камъни и калища. Тук-там по някое консулство и някоя кантора в австрийски стил, останалото - паянтови къщи от кирпич, стъпили направо на пръста и захлупени с керемидени покриви, с огромни надвиснали сачаци, сякаш са нахлупили на бате си капата.
към текста >>
Махмудовата чешма и градският
часовник
, Варна Във всички посоки е както ти падне: де неравен калдъръм, де пясъци, де камъни и калища.
Саркиз“ с кокетното здание на църковното настоятелство в двора. Тръгнете ли на запад към Махмудовата чешма и часовниковата кула - на триста крачки се пада протестантската църква с острата си евангелистка кула. Пак на триста крачки на югозапад налитате на нова остра кула и нова сграда на църковното настоятелство в двора - но това тука е тежка работа, това са ти цветни стъкла, това ти е желязна ограда и стъпала към входните дъбови врати на храма. Католическата църква. А има-няма двеста крачки оттам, където е кантората на австрийския консул Тедеско, старата дъсчена еврейска хавра е станала синагога.
Махмудовата чешма и градският
часовник
, Варна Във всички посоки е както ти падне: де неравен калдъръм, де пясъци, де камъни и калища.
Тук-там по някое консулство и някоя кантора в австрийски стил, останалото - паянтови къщи от кирпич, стъпили направо на пръста и захлупени с керемидени покриви, с огромни надвиснали сачаци, сякаш са нахлупили на бате си капата. Около тях са оградените с високи дувари дворове, през портите на които - когато са отворени - надничат криви плочници, цветя и декоративни храсти и полутропични дървета, които никога не вървят както трябва, и всичко е накриво и кипи от ярки цветове и веселотия. И пак във всички посоки се срещат чешми от дялан камък; украсени и изписани. Богатите турци обичали да дават пари за такива градски строежи - и не да отписват разноските от данъците си, а да им се запомни и споменава името като на добри варненци. Махалата на малкия Петър - както казахме - се казва Ченгене махлеси, с прочутия някога Ченгене пазар, на който е било училището.
към текста >>
От
часовниковата
кула на върха започват полупусти объркани полета и сред тях е разхвърляно едно нищо и половина.
С изключение на мехури в мозъка, разбира се. И още една работа. Не можеш се разбра тука, ако не знаеш поне три езика. Градът е такъв шарен горе на високото и оттам долу до пристанището, че здраве му кажи! На изток крепостната стена, както я е дигнад Махмуд, огражда още сума ти място, само че там не е баш да го кажеш град. Не е за деца.
От
часовниковата
кула на върха започват полупусти объркани полета и сред тях е разхвърляно едно нищо и половина.
Някоя и друга подковачница, навес на кланица. После пак празно. После казарма, после склад военен, после болница, после основи на училище, уж дето ще се строи голямо. Затворът, турското управление. И най на запад, вътре в крепостната стена е вятърната мелница - стърчи и наднича на запад към загубените села на Добруджа.
към текста >>
Полет като кажеш на нашия литературен български език, значи право нагоре в подножието на престола Господен да стигнеш! А ако е полет от онези, дето си малко с изпъкнали очи и трохи от трахана около устата, и се опулиш и опънеш пети, и вжжжжжжж! - вземеш, че се треснеш баш в центъра на
часовниковата
кула?
Учил в Сегедин, в Унгария, учителствал край Букурещ. С австрийския си паспорт се настанил като агент на Киряк Цанков (от националноосвободителните деятели в румънската столица) в Свищов и му въртял международната куриерска работа. Той бил, който преподава немски на Петър. Каква огромна империя са наследили българите, какви простори са им били отворени, какъв полет; и какви усилия е трябвало да положат да стигнат до това положение след петдесетина години, че който е учил в чужбина другаде освен Русия, ако отърве бесилото, трябва поне да иде в затвора за седем-осем години. Така или иначе - тогава било времето на високия полет и Петър в първите си години се носел със силните въздушни течения над родината си.
Полет като кажеш на нашия литературен български език, значи право нагоре в подножието на престола Господен да стигнеш! А ако е полет от онези, дето си малко с изпъкнали очи и трохи от трахана около устата, и се опулиш и опънеш пети, и вжжжжжжж! - вземеш, че се треснеш баш в центъра на
часовниковата
кула?
Вжжжжжжж-жът! - фронтално така! - баш в кубето на „Св. Богородица“? Защото, като мисля за онези години: за влизането на Петър в реалката, за завършването му с първия випуск и прощаването му с Варна, за да отиде в Американското духовно училище в Свищов, аз виждам много светлина, много шум, много пъстрота, много радост; виждам българите най- радостно от всички по него време да викат „ура!“, но не и най-много да тежат на мястото си. Варна е върхът и Варна е сриването на надеждите на тези, дето виждат нещата ясно и точно, както подиграният Шишков вижда България на българите, защото „на българите“ значи на български първенци, които са я водили към свободата; а сега е дошло време първенците да се готвят да варят клисави домати с ориз полуслепи на тавана на някоя от църквите, които са издигнали сами, и да мигат на парцали под насмешките на учениците си и новоиздигнатите угодници на освободителите. И къде им е бил акълът наистина - две хиляди души на международен град от над 20 хиляди. С пристанище на море, с железница до речно пристанище на най-оживения път до центъра на Европа, строена от англичаните.
към текста >>
68.
Глава трета: Колежанинът
 
- Атанас Славов
Сега за сега градският турски
часовник
отмерва часовете и минутите кога точно да се затвори чаршията, за да има справедливост в търговската конкуренция, за да не се закъснява за деловите срещи в кафенетата и канторите, за да вървят колелата на града гладко смазани.
И тая сган - както е ясно - наводнява пресата и бълва ксенофобска отрова срещу всичко, което може да помогне на България да заеме твърдо геополитическото си място в света - от американското училище до уменията на евреите в международната търговия. Но духовният потенциал на града е мощен, стар, благороден, пуснал мрежата на връзките си от Одеса и Москва до Букурещ, Виена, Швейцария, Персия, Лондон и Ню Йорк. И тази вълна, и този хинтерланд на малкия международен град именно яхат учениците от методисткото духовно и българското търговско училище в стремежа си към по-доброто. А какво ще стане накрая, знае само Бог. Ще видим.
Сега за сега градският турски
часовник
отмерва часовете и минутите кога точно да се затвори чаршията, за да има справедливост в търговската конкуренция, за да не се закъснява за деловите срещи в кафенетата и канторите, за да вървят колелата на града гладко смазани.
Центърът е калдъръмен и всяко разсъмване се мете от циганите. Новата църква на Кольо Фичето стърчи величествено на хълма над павираната улица между маазите и складовете и търговските кантори от пристанището и гарата - за чудо и приказ, и е младост, и е живот, и е простор, и оттук нататък е само музика, радост, любов; и Бог дава и дава! * Но, уви! пак трябва да повторим, че не всички евангелисти са толкова късметлии да продължават необезпокоявани образованието си по време на Балканската война. Бъдещият приятел на Петър в Америка и възпитаник на конгрегашката протестантска мисия в Самоков - Чакалов - в това време зобе грозде из „освободено пазарджишко“, докато „освободените“ местни бахчеванджии размахват геги да пъдят братята освободители от имотите си. Той е част от двайсе-трийсетчленната доброволческа чета самоковлии, които опълченецът от Кишинев Спас Джезаджията събира под командата на запасния капитан Куртев да затвърдят съединението на Източна Румелия към Княжество България. Телескопичен блик „На седми сутринта нарамихме кримките с по двайсе патрона и се отправихме за границата, която беше на 12 километра от Самоков.
към текста >>
Часовникът
на мисията тук бе изостанал с половин век! Тези свети хора отваряха нови врати за нас, но след време се оказа, че самите те не знаеха какво значи „ново“.
* Разбира се, далеч нататък в тази история ние ще видим по-добре докъде води тесногръдието и консерватизмът на пуританите от мисионерите като Кларк. Защото, уви!, именно пуританите сред конгрегашите на много места надделяват, вместо съвременни и прогресивни хора като У. Слийпър и У. Маркъм, и този учебник с хубавите картинки на мис Стоун... С люлката и двете момчета, дето отдолу пише: „Now you see it, now you don’t!“* От 1877 година! От него, със същата картина, учех и аз в конгрегашкото училище на мисис Уудръф във София през 1937 г. Само дето тя не ме е дундуркала както мис Стоун дундурка Чакалов.
Часовникът
на мисията тук бе изостанал с половин век! Тези свети хора отваряха нови врати за нас, но след време се оказа, че самите те не знаеха какво значи „ново“.
И какво излезе от това ще видим по-нататък, и какво направи заради това Петър Дънов ще ви разкажа, но всяко нещо по реда си. Сега става дума за това, че Левски се крие в Чакалови, че бащата не пие и не пуши, че сам Георги - още щиглец, дето на бузите си няма място да му лепнеш шамар - се записва доброволец да брани България, че тръгва като въртоглав единствен баща му от Самоков с дебелоглавия пастор да спасява българчета на изклани родители сред мюсюлманските фанатици около Батак с ятаганите, че именно пасторите, а не някой друг в хаоса на двете войни от 1877 и 1885 учат самоковлии как да се въоръжат и да организират местна милиция, която - самовъоръжена - брани домовете им в безцарствието на войната. Подир кланетата в Батак една англичанка, лейди Стратфорд, като че ли вдовица на бившия посланик в Цариград лорд Стратфорд, събрала 15- 20 000 лири и дошла в Пловдив, за да помогне на бедстващото население на с. Батак подир клането. Лейди Стратфорд дала парите на господин Кларк да ги изразходва както той намери за добре.
към текста >>
И е горе на кулата, и обикаля около нея из бъзаците и гледа изгорелите от стар пожар черчевета на прозорците, и отдолу откъм
часовника
и чаршията вече са взели да пият еснафите, защото идва глъчка, надвечер е, едно дете вика: „Тате, тате, върни се, моля ти се, обичам те!“ И мъж гълчи, и жена вика пискливо и плаче, и детето повтаря: „Тате, върни се...“ И е девети юни 1887 - два дни преди да им дадат дипломите - и той чака да ги извикат, да им ги дадат.
Той е двадесет и тригодишен! И отвътре го върти! И както седи и свири на цигулката една сутрин под черницата на как му беше името оня извор, и учениците са около него, и едно синеочко, русоляво юначе от малките му е прегърнало сгънатото нагоре коляно с две ръце и го гледа в очите ни близо, ни далеч,... влага замъглява погледа му, защото разбира веднъж завинаги, ясно и чисто, че няма да остане при тях; няма да е това тука животът му. * Всяка нощ сънува, че е в Свищов и че не е идвал в Хотанца. Там си е. С приятелите, или не - все то. С Точо понякога.
И е горе на кулата, и обикаля около нея из бъзаците и гледа изгорелите от стар пожар черчевета на прозорците, и отдолу откъм
часовника
и чаршията вече са взели да пият еснафите, защото идва глъчка, надвечер е, едно дете вика: „Тате, тате, върни се, моля ти се, обичам те!“ И мъж гълчи, и жена вика пискливо и плаче, и детето повтаря: „Тате, върни се...“ И е девети юни 1887 - два дни преди да им дадат дипломите - и той чака да ги извикат, да им ги дадат.
И не е надвечер, а рано преди разсъмване, и калето и бъзаците тънат в мъгла, но той се качва на стената и гледа - едва се виждат върбите като тънка тъмна ивичка край румънския бряг - другото е сива непрозрима маса - нищо че е ясно къде долу е реката, къде горе-долу е той, къде завива тя и къде е брегът на Преображенската махала, и къде светлее небето. И Точо казва - до него е седнал на камъните, гладко обръснат както винаги, с едрата букла на челото, с широки рибарски гащи - и пак не е ясно кога ходи за риба тоз човек, и дали просто не ходи по цял ден да се шляе и да приказва: - Така е! - казва. - Църквата е борба за сила. Кой да води верското чувство на човека, дето издърпаш ли корена му от душата на човека, няма човек. Дали ще са католици (като нашата тук папищашка църква), или православни, или гърци, ако е православна църквата, или гагаузи, или дали от джамията ще водят хората за носа, за това е борбата.
към текста >>
69.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
Сега накрая - нека погледна за миг назад; това по-бавно, по-тихо цъкане на
часовника
в мен, излизаш, нощ, и скоро тупането на сърцето спира.
И задрямва над белия лист. Буди се и дреме. Спи. И в купа хартия, решен, че ще рови, докато се сети какво търси, се показва някакво стихотворение. Стаята му, „дупката“, както й вика, където работи, има само едно прозорче, тясна е, трябва да извие листа да хване светлината, както е седнал на стола на малката маса: Довиждане, Душице моя!... (Свободен стих ли е; не е дотук, но звучи добре. ...не знам! Я да видим!) Довиждане, Душице моя! ...Сбогом, скъпо другарче, скъпа обич! тръгвам, не зная накъде, или какво ще е, или дали ще те видя пак, така че довиждане, Душице моя.
Сега накрая - нека погледна за миг назад; това по-бавно, по-тихо цъкане на
часовника
в мен, излизаш, нощ, и скоро тупането на сърцето спира.
Дълго живяхме, радвахме се, милвахме се; Прелестно! - сега раздяла - Довиждане, Душще моя! Ти ме остави да не бързам. Дълго наистина живяхме заедно, спахме, процеждахме се, наистина се сляхме в едно; и ако умрем, умираме заедно (да, ще останеме едно). Ако отидем където и да е, ще щем заедно да срещнем каквото стане. Може би ти сега ме насочваш към истинската песен (кой знае?). Може би ти си смъртното копче, дето се развива, дето се отвърта така, че сега накрая, Довиждане - и ура! Душице моя.
към текста >>
70.
Глава пета: Ученият
 
- Атанас Славов
Дали това е за да си по-близо до небето, или да гледаш големия градски
часовник
на нея и да не закъсняваш за работа, за началото на учебния час, или за бизнес-срещата си - това вече не се знае.
Това е най- организираният източник на доходи всъщност и факултетът е подготвил всичко както трябва и по тази линия. Учебната програма е така нагласена, че от единадесет и половина до два и половина следобед не се учи, за да могат студентите да работят като келнери по време на обедната почивка, когато кафенетата и ресторантите от квартала са пълни. Много по-пълни от вечерното време, тъй като на обяд никой няма време да се отдалечава от кантората си, за да се храни вкъщи. Изборът на работа нататък се простира до преподаването на частни уроци - за което се иска квалификация и носи реално най-малък приход, ако не се натоварите толкова, че да не ви остава време да учите самият вие. Бостън! Стегнатият, точен, пуритански Бостън, който сега вече има лъснати пиринчени дръжки на външните си врати, вносни стъкла от Лондон и махагон от островите, но на всеки ъгъл стърчи църковна или библиотечна, или друга някаква кула.
Дали това е за да си по-близо до небето, или да гледаш големия градски
часовник
на нея и да не закъсняваш за работа, за началото на учебния час, или за бизнес-срещата си - това вече не се знае.
* Часовникът на Петър Дънов тук бе настроен също съвсем точно. Той отново идваше като специален студент. Когато двете запланувани години в семинарията Дрю не му стигнаха, за да се почувства сигурен, че ще бъде такъв проповедник на Словото, какъвто сърцето му река, записа още две, но и това не се оказа достатъчно. Той вече се беше вдъхновил не само от близкия на сърцето му Юфам, но и от идеите на професор Милей, че знанието и науката не отдалечават християнина от вярата му, защото знанието и науката са част от божествената промисъл, т.е. те са чистата Божа истина за същността на божественото и затова само разширяват нейния обхват.
към текста >>
*
Часовникът
на Петър Дънов тук бе настроен също съвсем точно.
Учебната програма е така нагласена, че от единадесет и половина до два и половина следобед не се учи, за да могат студентите да работят като келнери по време на обедната почивка, когато кафенетата и ресторантите от квартала са пълни. Много по-пълни от вечерното време, тъй като на обяд никой няма време да се отдалечава от кантората си, за да се храни вкъщи. Изборът на работа нататък се простира до преподаването на частни уроци - за което се иска квалификация и носи реално най-малък приход, ако не се натоварите толкова, че да не ви остава време да учите самият вие. Бостън! Стегнатият, точен, пуритански Бостън, който сега вече има лъснати пиринчени дръжки на външните си врати, вносни стъкла от Лондон и махагон от островите, но на всеки ъгъл стърчи църковна или библиотечна, или друга някаква кула. Дали това е за да си по-близо до небето, или да гледаш големия градски часовник на нея и да не закъсняваш за работа, за началото на учебния час, или за бизнес-срещата си - това вече не се знае.
*
Часовникът
на Петър Дънов тук бе настроен също съвсем точно.
Той отново идваше като специален студент. Когато двете запланувани години в семинарията Дрю не му стигнаха, за да се почувства сигурен, че ще бъде такъв проповедник на Словото, какъвто сърцето му река, записа още две, но и това не се оказа достатъчно. Той вече се беше вдъхновил не само от близкия на сърцето му Юфам, но и от идеите на професор Милей, че знанието и науката не отдалечават християнина от вярата му, защото знанието и науката са част от божествената промисъл, т.е. те са чистата Божа истина за същността на божественото и затова само разширяват нейния обхват. Президентът на Дрю доктор Бъц също бе дал тази насока на работата си, защото и той чувстваше необходимостта да не се изостава от съвременната експлозия на знанието, науката и техниката, което щеше да направи преподавателското тяло старомодно,-ако не влезеше в крак с времето си.
към текста >>
Той трябва да разбира проблемите на модерната цивилизация.“
Часовникът
на Петър Дънов беше сверен с
часовника
на модерните времена.
те са чистата Божа истина за същността на божественото и затова само разширяват нейния обхват. Президентът на Дрю доктор Бъц също бе дал тази насока на работата си, защото и той чувстваше необходимостта да не се изостава от съвременната експлозия на знанието, науката и техниката, което щеше да направи преподавателското тяло старомодно,-ако не влезеше в крак с времето си. Не след дълго той щеше да излезе с прочутата си реч на една от годишнините на семинарията за „Проповедникът и Новата епоха“, която правеше явна концесия на идеите на Емерсън против обръщането на погледа на верующия към уж духовното превъзходство на миналото. Основната теза на тази реч той формулира буквално така: „Проповедникът на новата епоха трябва да бъде човек на собственото си време. Пророците и апостолите бяха запознати с епохата, в която живееха.
Той трябва да разбира проблемите на модерната цивилизация.“
Часовникът
на Петър Дънов беше сверен с
часовника
на модерните времена.
Той трябваше да стане учен - беше убеден в това, - за да може да говори на тези млади техници, на тези образовани хора, на тези интелигентни адвокати, инженери, лекари, педагози, писатели... Как иначе. Със знанията си по обща история той искаше да постави жива плът върху костите на своята теологична подготовка. Какво беше станало всъщност, как бе станало така, че Словото да достигне както до европееца варварин, така и до дивака, който не вижда по-далеч от кравата си, овнешкото си, жена си и паладжосването на нещо, дето може да свърши работа? Как беше насадено вечното, иманентното на християнското учение в главите на тези, които изцяло живееха с ефимерното и преходното, които от дъските на външния клозет на двора ковяха курник, като паднеше клозетът, и после от дъските на курника, като паднеше, цепеха трески за огъня в баджата, в която си опушваха сланината. Точното знание за това! Не общите красиви приказки.
към текста >>
71.
11:00 ч., 22 юни [четвъртък], 1922 г. - София
 
- Георги Христов
Духовното време не впада във физическото (има вътрешен
часовник
).
Но ще ги търпите - за всички ще отворим вратата широко. Те нищо не знаят, а само перифразират. А ние старите ще знаем своето. Много не му мислете, първо ще действате, а после ще мислите. Когато дам някое разпореждане, вие почвате да мислите, то не е Божествено.
Духовното време не впада във физическото (има вътрешен
часовник
).
Отче наш Има две течения: крайно нагорещяване и изстудяване. Всички попове и владици ще заспят. В тях никаква религиозност няма. __________________________________________________________ 17 Тук вероятно става дума за Петър Чорбаджиев от Сливен, един от първите членове на сливенското братство отпреди 1910 г., брат на Мария Райнова - също ревностен член. Той присъства в списъка на членовете на веригата от 1914 г.
към текста >>
72.
Георги Томалевски
 
- Георги Христов
За моя ръчен
часовник
получих сто лева, а Кръстю за неговия сто и петдесет.
Аз оставам да гостувам на Александър, а Кръстю отива в друга къща. Когато си лягам вечерта, разбирам, че съм болен. Усещам съвсем явно признаците на малария. Челото ми пламна, разтърси ме треска с неприятни студени пълзения по гърба и после огън, като че съм в пещ. Когато през деня малко се поокопитвам, но все още сериозно разтърсен от маларията, излизаме с Кръстю за около половин час да продадем часовниците си.
За моя ръчен
часовник
получих сто лева, а Кръстю за неговия сто и петдесет.
Часовникарят дълго разглежда марките на тия часовници и нашите лица. Кой знае какво си е помислил, но плати парите. Това са пътните ни разноски до Търново. Наново лягам в дома на Александър. Замаян съм и изгарям от огъня на болестта.
към текста >>
Часовникарят
дълго разглежда марките на тия часовници и нашите лица.
Когато си лягам вечерта, разбирам, че съм болен. Усещам съвсем явно признаците на малария. Челото ми пламна, разтърси ме треска с неприятни студени пълзения по гърба и после огън, като че съм в пещ. Когато през деня малко се поокопитвам, но все още сериозно разтърсен от маларията, излизаме с Кръстю за около половин час да продадем часовниците си. За моя ръчен часовник получих сто лева, а Кръстю за неговия сто и петдесет.
Часовникарят
дълго разглежда марките на тия часовници и нашите лица.
Кой знае какво си е помислил, но плати парите. Това са пътните ни разноски до Търново. Наново лягам в дома на Александър. Замаян съм и изгарям от огъня на болестта. Като в присъница виждам как минава край мене бабата на Александър - една мила старица в народна дебранска носия.
към текста >>
НАГОРЕ