НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
111
резултата в
66
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И наистина кой от нас, като види един навит
часовник
, чиито стрелки с такава планомерна точност ни показват времето, не знае, че нечия разумна ръка го е навила?
Това, което обикновено се нарича земен магнетизъм, всъщност една още твърде малко позната съвкупност от енергии, подлежи на непрекъснати промени, които се отразяват върху целокупния живот на земята и на съществата, що я обитават. Но астрологията не спира до тук. Тя не се задоволява само с проучване на небесната механика, с анатомията на небето. Тя изучава вътрешната динамика на небето, физиологията му и ония духовни влияния, които светилата упражняват. Тя учи, че зад тези светила и техните хармонични движения, стоят разумни същества, които регулират и канализират планетите течения, обладаващи няколко степени на проява: не само физична (степен).
И наистина кой от нас, като види един навит
часовник
, чиито стрелки с такава планомерна точност ни показват времето, не знае, че нечия разумна ръка го е навила?
Слънцето, луната и планетите – това са големите показалци на времената, в астрологичния смисъл на думата. Ето защо всички мъдреци твърдят, че има време за всяко нещо, сир., че всяко нещо трябва да се извърши при онези естествени, благоприятни за него условия. Така астрологията наистина се явява ключ на всички окултни науки. И истинските окултисти от всички времена не вършат нещата, когато им скимне, както върши днешния човек. Днес се лекува кога да е, операции се правят кога да е, всичко се започва все наслуки.
към текста >>
2.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Слушали ли сте нощем при пълна тишина ритъма на
часовника
?
Когато сърцето на човека престане да бие правилно, ритмично, дните на такъв човек са преброени. Има още много примери, които говорят, че ритмусът лежи в основата на природата и на всяко живо същество. И така си обясняваме онова силно влечение и подсъзнателно подражание на такта от страна на животните, дори човека, по отношение на музиката. Почти всеки може да забележи как човек подсъзнателно почва да чука с крак, когато слуша особено някоя хороводна песен или марш, повтаряйки с това такта на музиката. Има красиви описания за ония ритмични движения на игрите на пражките соколи или нашите юнаци, дори простият ход на добре обучени войници, които възбуждат в нас естетична наслада.
Слушали ли сте нощем при пълна тишина ритъма на
часовника
?
Има моменти, когато тоя красив монотонен ритъм се отразява в човешката душа като един красиво изживян момент. Поетите често се вслушват в тоя тик так, който понякога дава тъй хубави настроения. Ритъмът от окултна гледна точка играе грамадна роля. Той до известна степен представлява основата, на която можем да стъпим, за да обясним влиянието на музиката по-нататък. Понякога ритъмът бива широк, бавен, мек.
към текста >>
3.
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Различието във време от една минута между спирането и тръгването водата според протокола на комисията се оказва разлика между официалния хронометър и
часовника
на комисията.
На другия ден анкетата е била подновена с опити върху течаща вода. Без да знаят предварително, водопроводните указанията са се схождали точно с плановете в действителността. Поканени при един кладенец, който е копан 9 метра, без да има вода, когато друг недалеч е дал само 5½ м. вода, всички поотделно заведени са показали, че водата се намира на северозапад от копаното място, като са означили и приблизителната дълбочина. Повикан един от тях отделно, посочва къде минава главният водопровод, указва кога тече и кога спира водата в него и количеството на самата вода.
Различието във време от една минута между спирането и тръгването водата според протокола на комисията се оказва разлика между официалния хронометър и
часовника
на комисията.
Тия резултати съобщени разбира се веднага от пресата са учудили публиката. Журито при това е получило предложение от практиците да се направят следните опити: 1.Да се познае какъв метал е скрит в дървена или картонена кутия.2.Да познаят две монети турени една върху друга, какви са и коя е отдолу, коя – отгоре. 3.Същото, ако тези монети се турят на края на една сто метра дълга тел, когато монетите са на единия край, а изследвача – на другия. 4.Същият опит, когато монетите са далеч 30 см. от края на тая тел.
към текста >>
4.
Преображение
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Например, стрелката на
часовника
, която определя точно движението на земята, не съзнава това нещо.
Нормалните съотношения и правилните течения на тия токове и енергии обуславят и хармоничното състояние или естествен живот на индивида. Всяка една болест сочи преди всичко едно съществено отклонение от разумните закони, отклонение на тия именно енергии, както оголването на две електрически жици, близо една до друга, може да даде едно късо съединение със значителни разрушения и повреди и лоши последици. * * * Сегашният свят, в Своята целокупност, е създаден върху едно Велико Начало, което показва, че между всички области на живота, или между всички негови проявления, далечни или близки нам, има ясна връзка. Когато се говори за връзка, трябва да се знае, че връзка се прави между разумни явления Всяко явление има своя причина и последствие. * * * Ние можем да разделим явленията на три категории - материални явления, в проявлението на които съзнанието не взима участие, но има малко съприкосновение с тях; духовни явления, в проявлението на които съзнанието действува отвън.
Например, стрелката на
часовника
, която определя точно движението на земята, не съзнава това нещо.
Тук съзнанието действува отвън. Часовникът върши работата си правилно без да съзнава какво върши, но неговата работа се оценява от други същества извън него, с високо съзнание. Третата категория явления са Божествени, при които съзнанието участвува отвън и отвътре. Те представляват същинските явления. Този род явления обединява и материалните и духовните явления в себе си.
към текста >>
Часовникът
върши работата си правилно без да съзнава какво върши, но неговата работа се оценява от други същества извън него, с високо съзнание.
* * * Сегашният свят, в Своята целокупност, е създаден върху едно Велико Начало, което показва, че между всички области на живота, или между всички негови проявления, далечни или близки нам, има ясна връзка. Когато се говори за връзка, трябва да се знае, че връзка се прави между разумни явления Всяко явление има своя причина и последствие. * * * Ние можем да разделим явленията на три категории - материални явления, в проявлението на които съзнанието не взима участие, но има малко съприкосновение с тях; духовни явления, в проявлението на които съзнанието действува отвън. Например, стрелката на часовника, която определя точно движението на земята, не съзнава това нещо. Тук съзнанието действува отвън.
Часовникът
върши работата си правилно без да съзнава какво върши, но неговата работа се оценява от други същества извън него, с високо съзнание.
Третата категория явления са Божествени, при които съзнанието участвува отвън и отвътре. Те представляват същинските явления. Този род явления обединява и материалните и духовните явления в себе си. * * * Причината на землетресенията, в коя и да е част на земното кълбо, са всички живи същества. Те създават землетресенията.
към текста >>
5.
ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Само
часовникът
на една кула и свирката на един бърз влак нарушаваха нощната тишина.
Ние се упътихме към къщата, която ни беше посочил на-шият спътник. Наближихме кулата. Едно куче залая от двора, но после почна да се умилква около нас. Андреас се изкачи на кулата. После всичко потъна в мълчание.
Само
часовникът
на една кула и свирката на един бърз влак нарушаваха нощната тишина.
От време на време ме налягаше сън, но аз се раздвижвах, за да не спя. Половин час мина тъй. По едно време не виждах вече къщата, нито курника, нито сайванта. Стари каменни зидове изпъкнаха пред мен. Имаше факли на вратите.
към текста >>
6.
ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ - Д. М. ЗУЕВ-ИНСАРОВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Към 9 април се появява на същото място на слънчевия диск ново петно (място, отговарящо на цифрата 8 в циферблата), а в туй време старото петно, което е пропътувало през целия видим диск на слънцето, се намира към горния край на диска, отговарящ на цифрата 2 в
часовника
(наблюдение на 10 април, 11 часа сутринта).
до 1. май 1931 година. Описание на петната през месец април 1930 год.: Този месец се характеризира още от самото начало с появата на едно двойно петно (1-и апр.), от което едното, по-голямото, заема горния край от видния диск на слънцето (наблюдение на същата дата 1 април, 8 часа сутринта: то има положение, където на циферблата се намира цифрата 8). В центъра на видимия диск в същото време се намира едно петно, състоящо се от три части, от които най-западното е и най-голямо. И трите имат форма неправилна (сравни приложените рисунки) Появата на първото петно съвпада със земетресението в Гърция.
Към 9 април се появява на същото място на слънчевия диск ново петно (място, отговарящо на цифрата 8 в циферблата), а в туй време старото петно, което е пропътувало през целия видим диск на слънцето, се намира към горния край на диска, отговарящ на цифрата 2 в
часовника
(наблюдение на 10 април, 11 часа сутринта).
Като общо правило трябва да се отбележи, че петната обикновено следват една ивица близо около екватора на слънцето и почти все на едно и също място се появяват и минават през видимия диск за 11-13 дена. Във време на тяхната поява, както и на тяхното изчезване за даден меридиан, те действат най-силно върху силовите полета и предизвикват обикновено всичките по-силни прояви: урагани, циклони, земетръси и пр. Така изчезването на едно от петната (11 и 12 април) съвпада с катастрофалното земетресение в Нова-Зеландия. В същото време в Загреб минава ураган. Скоро последва изчезването и на друга част от петното, което пак съвпадна с циклон в Кюстендилско (14 април, 15 часа: земетръс в Букурещ и Русе).
към текста >>
7.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Романите на Майринк – „Голям”, „Белият доминиканец”, „Зеленото лице”, „Валпургиевата нощ”, „Ангелът от западния прозорец”, „Сол” и др., пиесите му „Санитарен съветник”, „
Часовникът
”, безчетното число разкази, една малка сбирка от които е преведена и на български – „Кардиналът Напелус”, „Албиносът” (печатан преди 4 год.
Тази Истина първом се прозира с душата, а после тя става плът и кръв. Човек чрез страданията и развитието си идва до тази велика Истина в живота – тя му отваря очите и той вижда, че светът на физичното е само едно поле, където се кръстосват силите на много светове, невиждани дотогава за него. И тези, на които очите са затворени, всичко си обясняват с фантазията на човека. Густав Майринк беше от тези, които бяха прозрели с душата си величието на онзи свят, чиято низходяща проекция е светът на физичното. Със своето майсторско слово той изнасяше онези страни от земния живот, които пряко или косвено повдигат една част от булото към невидимото, необяснимото, неразбраното, тайното.
Романите на Майринк – „Голям”, „Белият доминиканец”, „Зеленото лице”, „Валпургиевата нощ”, „Ангелът от западния прозорец”, „Сол” и др., пиесите му „Санитарен съветник”, „
Часовникът
”, безчетното число разкази, една малка сбирка от които е преведена и на български – „Кардиналът Напелус”, „Албиносът” (печатан преди 4 год.
като подлистник на в. „Търговски глас”), всичкото това творчество оставя неизгладими следи зад себе си. С издаването на немските „Вълшебни приказки”, Майринк възкреси онова велико немско народно творчество, на което никой почти от днешните негови съвременници не е обръщал внимание и върху което почива цялата немска култура. За да не се спираме върху самия живот на Густав Майринк, който е много разностранен, ще приведем това, което той казва за себе си: Живее в Щарнберг при Мюнхен, роден в Виена на 19 януари 1868 г.; поданство – баварско; религия – първоначално протестант, сега – будист от северната школа. Образование – гимназия в Мюнхен, Хамбург, Прага, после Търговска академия в Прага.
към текста >>
8.
ЗА ВЕЖДИТЕ-ЕМИЛ ПЕТЕРС-ОТ НЕМСКИ Д-Р К.
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Той мери пространството с метър, времето с
часовник
.
Другият – артистичния безпорядък, красивите дреболии, изящната, естетична обстановка. Това, което първият счита за „безполезно”, вторият счита едва ли не за най-потребно. Първият се стреми към точност и симетрия, защото те задоволяват чувството му за статична установеност и мярка, вторият се стреми към изящество и ритъм, към художествена асиметрия, защото тя задоволява чувството му за жизнен устрем, за движение, за влечение към известен обект, за постоянна промяна и разнообразие. Единият се стреми към статично равновесие, сковано в правило, закон, другият към динамично равновесие, подчинено на един жизнен ритъм. Първият е точен.
Той мери пространството с метър, времето с
часовник
.
Сам иска да стане в работата си измерен, сир. редовен, тежък, сир. авторитетен, прецизен, сиреч точен като часовник. Най-високото, на което се подчинява, е чувството за отговорност и дълг. „Вярното и честно изпълнение на дълга” – ето неговия идеал.
към текста >>
авторитетен, прецизен, сиреч точен като
часовник
.
Единият се стреми към статично равновесие, сковано в правило, закон, другият към динамично равновесие, подчинено на един жизнен ритъм. Първият е точен. Той мери пространството с метър, времето с часовник. Сам иска да стане в работата си измерен, сир. редовен, тежък, сир.
авторитетен, прецизен, сиреч точен като
часовник
.
Най-високото, на което се подчинява, е чувството за отговорност и дълг. „Вярното и честно изпълнение на дълга” – ето неговия идеал. Моралният източник, от който този тип хора черпят енергия, за да поддържат тази линия на поведение, е съвестта. Затова са честни, дисциплинирани, добросъвестни изпълнители на своя дълг. Водят се по предписанията на един установен кодекс: морален, обществен, правен, служебен.
към текста >>
Схеми, таблици, графи, параграфи,
часовник
, телефон, преписки, разписки, квитанции, окръжни, циркуляри, заповеди, наредби, протичащи все по „канален ред” в сложния административно-стопански апарат, на който този тип хора са създатели и двигатели – така се идва най-подир до бюрократизма и рутината – истинска артериосклероза на един биологичен или държавно-стопански организъм.
Върховен регулатор на всичките им действия и постъпки практически се явява общественото мнение. Авторитетите им внушават уважение. Самите те, където мястото го позволява, упражняват с достойнство своя авторитет. Държавни учреждения, банки, дружества, кантори, бюра – ето най-подходящите полета за тяхната дейност. Ако обаче, както често се случва, коректността им отиде до педантизъм, тежко ви и горко да се явите пред тях, без да сте се движили „по канален ред”, с „редовни документи”.
Схеми, таблици, графи, параграфи,
часовник
, телефон, преписки, разписки, квитанции, окръжни, циркуляри, заповеди, наредби, протичащи все по „канален ред” в сложния административно-стопански апарат, на който този тип хора са създатели и двигатели – така се идва най-подир до бюрократизма и рутината – истинска артериосклероза на един биологичен или държавно-стопански организъм.
Това е то „прозата на живота”, която неумолимият часовник със своите монотонни удари отмерва на часове, дни, респективно надници, месеци, респ. заплати, години – ненавършени и навършени, респ. пенсии. Пенсионерът – ето крайния резултат на този неумолим и безпощаден апарат, ето продукта на неговата механична елиминация. Жизнената енергия на един човек е погълната от една безпощадна машина, за да даде фиктивната печалба – „пенсията”, спестените във формата на рента късове от „заплатата”. Това е то „прозата на живота”.
към текста >>
Това е то „прозата на живота”, която неумолимият
часовник
със своите монотонни удари отмерва на часове, дни, респективно надници, месеци, респ.
Авторитетите им внушават уважение. Самите те, където мястото го позволява, упражняват с достойнство своя авторитет. Държавни учреждения, банки, дружества, кантори, бюра – ето най-подходящите полета за тяхната дейност. Ако обаче, както често се случва, коректността им отиде до педантизъм, тежко ви и горко да се явите пред тях, без да сте се движили „по канален ред”, с „редовни документи”. Схеми, таблици, графи, параграфи, часовник, телефон, преписки, разписки, квитанции, окръжни, циркуляри, заповеди, наредби, протичащи все по „канален ред” в сложния административно-стопански апарат, на който този тип хора са създатели и двигатели – така се идва най-подир до бюрократизма и рутината – истинска артериосклероза на един биологичен или държавно-стопански организъм.
Това е то „прозата на живота”, която неумолимият
часовник
със своите монотонни удари отмерва на часове, дни, респективно надници, месеци, респ.
заплати, години – ненавършени и навършени, респ. пенсии. Пенсионерът – ето крайния резултат на този неумолим и безпощаден апарат, ето продукта на неговата механична елиминация. Жизнената енергия на един човек е погълната от една безпощадна машина, за да даде фиктивната печалба – „пенсията”, спестените във формата на рента късове от „заплатата”. Това е то „прозата на живота”. А де му е поезията?
към текста >>
И когато
часовникът
, който отмерва движението на монотонния апарат на труда, удари 6 и квадратните пръсти престанат да тракат, започва ритмичната игра на коничните пръсти.
А де му е поезията? Тя изтича и се въплъщава в живота през заострените пръсти на „коничния тип”. През тях се излива поезията и движи перото на поета, писателя, композитора. Те се движат ритмично по грифа на цигулката, те стискат лъка и му дават размах, те кадансират плавния и ритмичен танц на балерината, те слагат линии и багри по платното на художника, те украсяват домовете, те създават разнообразието на модите и изпипват с художествена вещина дрехи, шапки, накити, мебели, украса. Те милват, те прегръщат, те излъчват магията на пленителния жест.
И когато
часовникът
, който отмерва движението на монотонния апарат на труда, удари 6 и квадратните пръсти престанат да тракат, започва ритмичната игра на коничните пръсти.
Взрете се в човешката вълна, която се движи по булеварда с блестящите витрини – изложби на коничните пръсти. Като пъстра мрежа минават хората на коничните пръсти и улавят очарованите погледи. Те бродират еднообразната канава на коректно облечените квадратопръстци със свилените нишки на своята фина елегантност. Те именно са кривнали „асиметрично” леката баретка, те са метнали пак „асиметрично” флуидния ешарп, те са изписали стреловити вежди или са ги балансирали като везни. Пазете се от тия везни!
към текста >>
9.
Всемирното братство - Б. Боев
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Например, по
часовника
можете да познаете майстора, който го е направил.
В материалния живот всички неща са временни. Животът има своя вътрешна страна, която хората не разбират, вследствие на което те имате повърхностни понятия за физическия, за духовния и за Божествения живот. Тe казвате, че човек трябва да бъде здрав, но как, по какъв начин ще постигне това, не знаят. Здравето е резултат на човешките мисли и чувства. Забелязано е, че колкото хората са по-умни, толкова и произведенията им са по-устойчиви.
Например, по
часовника
можете да познаете майстора, който го е направил.
Като разглеждате тялото на човека, ще разберете пък, какви сили са работили в него. Днес всеки човек разполага с едно тяло, т.е. с една къща за живеене, но малцина познават законите и силите, които работят в тази къща, в този дом. Въпреки това, всеки има такъв замах, като че е господар на живота и се запитва, защо е създаден светът. Това е дълбок, философски въпрос, на който мъчно може да се отговори.
към текста >>
10.
Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В.
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Голяма длан: аналитик, способност към занятия, които се занимават с малки неща (много
часовникари
имат голяма длан) търпение, широта на сърцето.
извити (нагоре) Всички тия особености на ръката, изброени по-горе, съставляват основата, почвата и най-същественото и трайното в човека, върху което са изградени неговия темперамент, склонности, характер, живот и произлизащата от всичко това щастлива или нещастна съдба - (в обикновения смисъл на тая дума). Всяка от тия особености ще ни даде сведения за отделни области на човешкия живот. Температурата ще ни говори за едни процеси, за една област и сили, влагата или сухотата за друга област и преобладаване на известни системи, коравината и мекотата за преобладаване на трети вид системи и т.н. Всичко това са резюмета на природата, зад които са скрити сложни апарати, двигатели, системи и функции, зад които работят разумни сили. Тука накратко ще дадем обяснение за всяка особеност на дланта и пръстите, за да преминем към линиите и знаците.
Голяма длан: аналитик, способност към занятия, които се занимават с малки неща (много
часовникари
имат голяма длан) търпение, широта на сърцето.
Малка: Синтетик, способност към отвлеченост, развито честолюбие, подчертаваща се личност. Средна: Синоптик. Еднакво работи и с анализа и със синтеза. Широка повече, отколкото тясна и дълга: Тя показва по-голяма широта, откровеност, памет, но и повече бруталност и грубост. Широката длан показва движение в една посока - развитие на мъжкия принцип, положителния и грубия.
към текста >>
11.
LE MAITRE PARLE. DIEU
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Времето на дишането би трябвало да се контролира с
часовник
в ръката.
Аз каня пациентите си да дишат дълбоко и правилно през носа. При това дишането да извършват с посредничеството на корема и слабините по начин, като че искат да разкъсат чрез дълбокото дишане някакъв пояс около корема. По този начин диафрагмата спада колкото е възможно по-надолу, и всички области на белите дробове се изпълват съвършено добре с въздух. Последната фаза на вдишването завършва с разширението на гръдния кош. След това настъпва издишането, което пациентите трябва да извършват чрез леко, но чувствително духане през устата, която, почти затворена, се свива и издава напред.
Времето на дишането би трябвало да се контролира с
часовник
в ръката.
При това свиването на мускулите, които повдигат гръдния кош, бавно отслабва, коремната област се подава леко напред и чак в последната фаза на издишането се свива пак напълно. Това е един точен оборот на движенията в коремната област: при вдишването - най-напред движение напред и най-после свиване на корема; при издишането - най-напред леко подаване напред и после свиване на корема". От горното се вижда, как все повече и повече се идва до окултните схващания. Окултната наука отдавна е разгледала дишането от едно по-дълбоко гледище в свръзка със силите, които проникват във въздуха и дихателните упражнения е считала като важен метод за физически и духовен подем. Фотографиране на човешките мисли.
към текста >>
12.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА ЕВАНГЕЛИЕТО. ДЕВА МАРИЯ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
То е все едно да се мисли, че и един
часовник
, да речем, или една каква да е машина са се сглобили от само себе си, че са дошли в движение от само себе си.
Не е и само една съкровищница на несметни богатства, които човек може безогледно да използува и пилее както си ще. Природата, в истински смисъл на думата, е сбор от разумни същества, от разни степени на развитие, от разни градации, които действуват във велико единение и хармония. Работата на тия същества е разумно разпределена в различните царства на космоса. И когато се говори за работа на природата, подразбира се, именно, работата на тия високо интелигентни същества, които стоят зад всичко, що става не само на земята, а и в целия свят, видим и невидим за човека. Днешните хора, обаче, които виждат само резултатите от тяхната работа преди всичко на земята - в минералното, растителното, животинско и човешко царства - остават с убеждението, че светът не е нищо друго, освен един механизъм, който действува автоматично, от само себе си, направляван от някакви отвлечени закони.
То е все едно да се мисли, че и един
часовник
, да речем, или една каква да е машина са се сглобили от само себе си, че са дошли в движение от само себе си.
Що се отнася впрочем за човешките машини, хората знаят, че те са творби на човека, на неговия разум, че той седи зад тях. Не е ли допустимо тогава, и то в по-голяма степен, че и зад онова, което хората наричат живи машини - организмите на живите същества: растения, животни, човеци - седят разумни същества? Не е ли допустимо туй и за небесните тела, които се движат с такава правилност в пространството? Понеже в някои процеси на природата, където хората могат да наблюдават само действието на физико-химични сили, разумността е отвън, както тя е отвън и при часовника - в ръката, която го е построила и постоянно го навива - те са изпаднали в заблудата, че изобщо в природата липсва разумност. А този неверен възглед им пречи да направят една съзнателна връзка с ония високо интелигентни същества, пак от човешката раса, но завършили своето развитие, които направляват живота не само на земята, а и на цялата слънчева система - за да останем само в нейните предали.
към текста >>
Понеже в някои процеси на природата, където хората могат да наблюдават само действието на физико-химични сили, разумността е отвън, както тя е отвън и при
часовника
- в ръката, която го е построила и постоянно го навива - те са изпаднали в заблудата, че изобщо в природата липсва разумност.
Днешните хора, обаче, които виждат само резултатите от тяхната работа преди всичко на земята - в минералното, растителното, животинско и човешко царства - остават с убеждението, че светът не е нищо друго, освен един механизъм, който действува автоматично, от само себе си, направляван от някакви отвлечени закони. То е все едно да се мисли, че и един часовник, да речем, или една каква да е машина са се сглобили от само себе си, че са дошли в движение от само себе си. Що се отнася впрочем за човешките машини, хората знаят, че те са творби на човека, на неговия разум, че той седи зад тях. Не е ли допустимо тогава, и то в по-голяма степен, че и зад онова, което хората наричат живи машини - организмите на живите същества: растения, животни, човеци - седят разумни същества? Не е ли допустимо туй и за небесните тела, които се движат с такава правилност в пространството?
Понеже в някои процеси на природата, където хората могат да наблюдават само действието на физико-химични сили, разумността е отвън, както тя е отвън и при
часовника
- в ръката, която го е построила и постоянно го навива - те са изпаднали в заблудата, че изобщо в природата липсва разумност.
А този неверен възглед им пречи да направят една съзнателна връзка с ония високо интелигентни същества, пак от човешката раса, но завършили своето развитие, които направляват живота не само на земята, а и на цялата слънчева система - за да останем само в нейните предали. Тъкмо тази връзка имахме пред вид, когато говорехме в началото за наблюдаване на света, за наблюдаване работата на природата. Защото само при тази връзка може да се разкрият ония велики знания, които живата природа е придобила откакто свят светува - резултат на безчислени опити, правени от милиони разумни същества - творци. Само при тази връзка човек може да има достъп в училището на природата, в нейните лаборатории, в нейните библиотеки, дето е вписано с нетленни писмена нейното знание. Само при тази връзка човек може да има достъп до нейните несметни богатства, събирани от милиони векове.
към текста >>
13.
НЕРАВЕНСТВО - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
За да изключи възможността на телепатична ха¬люцинация, Барет е направил следния опит: Извадил
часовника
си и насочил към него пръстите си, за да го освети.
да я привежда в магнетичен сън през двойна врата, през стена и пр. Лъчите, които изпущат човек и други организми, се устано¬виха и от опитите на Херинг, професор по математика и физика в Гота, от Харес, от Шазарен, Декл и пр. Техните изследвания и тия на много други учени се потвърдиха и от наблюденията върху тъй наречената „светеща жена" Анна Монаро от град Пирона в Италия, изследвана от професори в Рим. Чрез подобни опити е констатирано, че се забелязват черни петна в аурата на парализираните. Интересен е опитът на Барет, виден физик, от Лон¬донското общество за психични изследвания: сензитив в съвсем тъмна стая, както при Райхенбаховите опити, виждал светлина да излиза от тялото.
За да изключи възможността на телепатична ха¬люцинация, Барет е направил следния опит: Извадил
часовника
си и насочил към него пръстите си, за да го освети.
И тогаз сензитивът казал, колко показвал часовникът. След това Барет в тъмнината премества стрелките, за да не знае сам, колко показват те. И като осветил пак часовника с пръстите си, сензитивът ка¬зал, не колко е истинският час, но колко показват стрелките. След проверка се видяло, че показанията на сензитива са верни. Аналогични опити са правени от Жорж дьо Мисини.
към текста >>
И тогаз сензитивът казал, колко показвал
часовникът
.
Лъчите, които изпущат човек и други организми, се устано¬виха и от опитите на Херинг, професор по математика и физика в Гота, от Харес, от Шазарен, Декл и пр. Техните изследвания и тия на много други учени се потвърдиха и от наблюденията върху тъй наречената „светеща жена" Анна Монаро от град Пирона в Италия, изследвана от професори в Рим. Чрез подобни опити е констатирано, че се забелязват черни петна в аурата на парализираните. Интересен е опитът на Барет, виден физик, от Лон¬донското общество за психични изследвания: сензитив в съвсем тъмна стая, както при Райхенбаховите опити, виждал светлина да излиза от тялото. За да изключи възможността на телепатична ха¬люцинация, Барет е направил следния опит: Извадил часовника си и насочил към него пръстите си, за да го освети.
И тогаз сензитивът казал, колко показвал
часовникът
.
След това Барет в тъмнината премества стрелките, за да не знае сам, колко показват те. И като осветил пак часовника с пръстите си, сензитивът ка¬зал, не колко е истинският час, но колко показват стрелките. След проверка се видяло, че показанията на сензитива са верни. Аналогични опити са правени от Жорж дьо Мисини. Той привежда едно лице в магнетичен сън в такава дълбока фаза, при която у него се проявява сензитивност.
към текста >>
И като осветил пак
часовника
с пръстите си, сензитивът ка¬зал, не колко е истинският час, но колко показват стрелките.
Чрез подобни опити е констатирано, че се забелязват черни петна в аурата на парализираните. Интересен е опитът на Барет, виден физик, от Лон¬донското общество за психични изследвания: сензитив в съвсем тъмна стая, както при Райхенбаховите опити, виждал светлина да излиза от тялото. За да изключи възможността на телепатична ха¬люцинация, Барет е направил следния опит: Извадил часовника си и насочил към него пръстите си, за да го освети. И тогаз сензитивът казал, колко показвал часовникът. След това Барет в тъмнината премества стрелките, за да не знае сам, колко показват те.
И като осветил пак
часовника
с пръстите си, сензитивът ка¬зал, не колко е истинският час, но колко показват стрелките.
След проверка се видяло, че показанията на сензитива са верни. Аналогични опити са правени от Жорж дьо Мисини. Той привежда едно лице в магнетичен сън в такава дълбока фаза, при която у него се проявява сензитивност. (А при опитите на Ба¬рет лицето е имало сензитивност в будно състояние и опитите са били правени при будно негово състояние). Приспаният познава, колко показват часовниците в джобовете на присъствуващите.
към текста >>
Вярно познал, че
часовникът
на едного от присъствуващите бил спрял.
След проверка се видяло, че показанията на сензитива са верни. Аналогични опити са правени от Жорж дьо Мисини. Той привежда едно лице в магнетичен сън в такава дълбока фаза, при която у него се проявява сензитивност. (А при опитите на Ба¬рет лицето е имало сензитивност в будно състояние и опитите са били правени при будно негово състояние). Приспаният познава, колко показват часовниците в джобовете на присъствуващите.
Вярно познал, че
часовникът
на едного от присъствуващите бил спрял.
Той познавал разните предмети, скрити в джобовете на присъствуващите. Когато в стаята влязъл един младеж, присъствуващите попитали, що се намира в десния му джоб. Той по¬знал. 12-те присъствуващи се наредили около приспания и всеки си намислил по едно цвете. Приспаният казал безпогрешно име¬ната на тия цветя.
към текста >>
14.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Затова е бил награден от Косцюшко със златен
часовник
.
в Познан. Баща му е бил чех, а майка му полякиня. Отпосле баща му е добил титлата благородник и затова неговият син Йосиф е могъл да свърши кадетската школа във Варшава, където са имали достъп само синовете на благородниците (шляхтата). В 1794 год, младият Вронски като поручик в артилерията - 16 год. - взема участие в сраженията против прусите при обсадата на Варшава и със своята точна стрелба заставил неприятеля да отстъпи.
Затова е бил награден от Косцюшко със златен
часовник
.
Отпосле той постъпил в руската армия, където на 17 год. при щаба на ген. Суворов имал вече чин майор. Всичко това показва, че бил високо ценен за неговите големи способности, особено в математиката, която той отлично усвоил още в кадетската школа. В 1797 г.
към текста >>
15.
ПОЕМИ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Неспирната стрелка на вечния
часовник
севщ ритъм ще звучи, земята – друмник неуморен по пътя слънчев ще върви.
Д. Антонова КНИГАТА Ти виждаш триста шестдесет и пет листа на книгата — година, и всеки ден в там един неписан лист. С езика си, делата, мисълта, перото ще пишеш ти по тоя чуден лист.
Неспирната стрелка на вечния
часовник
севщ ритъм ще звучи, земята – друмник неуморен по пътя слънчев ще върви.
И всеки миг от тоз живот ще бъде един изписан ред, и всеки ден – една страница чудна, един изречен твой завет. Звездите шепнат свойто слово, отгоре гледа вечността, очи невидими, красиви следят ти, братко, повестта. Чети разтворената книга – над тебе светнало небе, пиши, звездите както пишат, пиши безсмъртни редове. РАЗДАЙ Раздай ти доброто в сърце си на всички, Тъй както раздавам живот аз навред, Тъй шепнат лъчите на мощното слънце. Раздай си сърцето на всички по малко, Тъй както раздавам аз чисти води, Тъй пее от века планинския извор.
към текста >>
16.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ. -П. М-В
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
по обяд, при дванадесеттях удара на
часовника
, аз дойдох на света във Франкфурт на Майн.
Хайман, озаглавена "Астрологията в огледалото на Гьотевото стихотворно творчество". Тая книга буди голям интерес още повече и поради факта, че Гьоте е бил никога противник на астрологията. По-късно, обаче, когато той навлязъл по-дълбоко в диплите на човешката мистерия, когато на зенита на неговото творческо досягане се очертава идеята за безсмъртния Фауст – тая велика книга за човека – той е видял истината по-зряло и това, което се нарича съдба и предопределеност, се среща вече на всяка стъпка в неговото творчество. Тъкмо тия места от стиховете на Гьоте разглежда и ни дава Хайман. Своя възглед за астрологията, Гьоте е изказал много открито: "На 28 август, 1749 г.
по обяд, при дванадесеттях удара на
часовника
, аз дойдох на света във Франкфурт на Майн.
Констелацията бе щастлива: слънцето беше в знака Дева и кулминираше на пладне. Юпитер и Венера се поглеждаха любезно. Меркурий не бе в ретрограден ход. Сатурн и Марс бяха равнодушни, а Луната, която бе пълна, упражняваше своята сила със сиянието си, толкова повече, че бе настъпил нейния час и се противопоставяше на моето раждане, което не можеше да стане по-рано от уречения миг." Идеята за предопредлеността и за предначертания път в живота, по-право, за дадените възможности, които се откриват на човка, защото , звездите предразполагат, но не принуждават", или както казва Птоломей "звездите управляват съдбата, но мъдростта управлява звездите", Гьоте изразя в следните стихове: "Защото Бог самин Всекиму е пътя начертал, По който бързо стига Радостната цел щастливият. Ако, обаче, някому Нещастие сърцето оковава, Той всуе бори се, стоманените върви да разкъса Които все пак, сал веднъж Горчиво острие ще раздвои.
към текста >>
17.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Слънцето, луната и планетите, в случая, представят стрелките на един идеално работещ небесен
часовник
, който всеки момент показва състоянието и взаимодействието на силите, които функционират в организма на земята.
Ако погледнем, именно, този астрологичен зодиак, установяващ преди всичко връзката между знакове и планети, ще видим, че на слънцето, което се третира привидно като планета, е отреден само един знак за жилище - знака Лъв . Но тъкмо до Лъва - жилище на слънцето, се намира знака Рак - жилище на луната. Ясно е, че от астрологично гледище, като се вземе предвид окултния строеж на зодиака, слънцето и луната се явяват два полюса на оная първична енергия, която се развива в цяла система от сили, проявяващи се полярно. Тия именно сили са свързани, по закона на съответствията, с планетите от нашата слънчева система. Движението на планетите, погледнато геоцентрически, не показва нищо друго, освен движението на тия мирови сили в аурата на земята.
Слънцето, луната и планетите, в случая, представят стрелките на един идеално работещ небесен
часовник
, който всеки момент показва състоянието и взаимодействието на силите, които функционират в организма на земята.
За да се изразим с един термин от модерната теоретична физика, астрологичното пространство представя един четириизмерен време-пространствен континуум, един свят на събития. Астрологията, в която времето се схваща като една сложна система от цикли, най-простите от които са планетните обиколки, е една наука за събитията par excellence. Необходими бяха тия малки надзъртания в областта на Астрологията, за да се разбере, защо слънцето и луната се смятат за двата полюса на астралната светлина. Това ни обяснява, защо Аполон, бог на слънцето, е така тяхно свързан в гръцката митология с Артемида, богиня на луната, която му е "сестра". Това ни обяснява, защо и в книгата Битие, слънцето и луната, наречени съответно "голямото светило, което да владее на деня" и "малкото светило, което да владее над нощта", са създадени в един и същи ден - четвърти, заедно с другите светила на твърдта небесна, "които да различат деня от нощта, и да са знамения за времена и за дни и години".
към текста >>
18.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
По едно време, когато домакинята правела кафе, г-жа Д., без да гледа
часовника
, казала : – Да прескоча у дома за малко да видя децата.
никой не бил болен в момента. Този въпрос така си и останал. Вечерта сем. Д. били поканени на гости в сем. X., - същото семейство, дето било дадено по телефона съобщението.
По едно време, когато домакинята правела кафе, г-жа Д., без да гледа
часовника
, казала : – Да прескоча у дома за малко да видя децата.
Децата ù, като никога, били оставени самички в къщи. Нещо я подтикнало да отиде да ги види. Като отишла в къщи, за нейна голяма почуда намерила децата в силна температура - 40 градуса. Тогава грабва телефона и съобщава на сем. X., че децата са много зле, имат висока температура и нека г-жа X.
към текста >>
погледнала
часовника
, часът бил точно 8 и половина, значи точно часът, посочен по телефона сутринта, когато децата нямали никакви болезнени признаци.
Като отишла в къщи, за нейна голяма почуда намерила децата в силна температура - 40 градуса. Тогава грабва телефона и съобщава на сем. X., че децата са много зле, имат висока температура и нека г-жа X. по телефона да повика въпросния лекар. Когато г-жа Д.
погледнала
часовника
, часът бил точно 8 и половина, значи точно часът, посочен по телефона сутринта, когато децата нямали никакви болезнени признаци.
110 дни Г-н У. е чиновник в едно държавно учреждение. Миналата година по едно частно донесение го обвиняват, че издал документ на едно лице с неверни данни. Прокурорът го дава под съд и временно го отстраняват от длъжност, додето се разгледа далото. Отстраняването от длъжност става на 18 ноември миналата година.
към текста >>
19.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
В него всичко е изчислено, всичко става, тъй да се каже, като по
часовник
.
Едва ли има друг свят на по-големи ограничения, зависимости и гигантски усилия, както това е в природата. Човек всред нея наистина чувствува по-голяма свобода, но то е защото той живее в друг свят пълен с ограничения, които сам си е създал. Всред природата няма външна свобода. Един бегъл поглед ще ни убеди в това. Звездното небе, символ на безкрайността, на простора, е свят с най-големите ограничения и зависимости.
В него всичко е изчислено, всичко става, тъй да се каже, като по
часовник
.
Аслъ, часовникът е копие, снето от небесното пространство. Произволности в небесното пространство няма. Всяко отклонение от предначертания път на небесните тела - тия блажени чада на битието - създава космичен катаклизъм. При това, те са поставени на "достатъчни" разстояния едни от други за да не си пречат и спъват. Милионите и милиардите километри не са, на всеки случай, пръчка членовете на небесните семейства - звездите, да си влияят едни други, да са зависими едни от други.
към текста >>
Аслъ,
часовникът
е копие, снето от небесното пространство.
Човек всред нея наистина чувствува по-голяма свобода, но то е защото той живее в друг свят пълен с ограничения, които сам си е създал. Всред природата няма външна свобода. Един бегъл поглед ще ни убеди в това. Звездното небе, символ на безкрайността, на простора, е свят с най-големите ограничения и зависимости. В него всичко е изчислено, всичко става, тъй да се каже, като по часовник.
Аслъ,
часовникът
е копие, снето от небесното пространство.
Произволности в небесното пространство няма. Всяко отклонение от предначертания път на небесните тела - тия блажени чада на битието - създава космичен катаклизъм. При това, те са поставени на "достатъчни" разстояния едни от други за да не си пречат и спъват. Милионите и милиардите километри не са, на всеки случай, пръчка членовете на небесните семейства - звездите, да си влияят едни други, да са зависими едни от други. Без да се впущаме в подробности, нека си спомним, какво би останало от планетите на слънчевата система, ако не би била благотворната зависимост от слънцето.
към текста >>
20.
ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Разбиранията ми за човека и за мястото му във всемира се сведоха до следното: Както
часовникът
върви и работи точно, само когато разумният човек го нагласи и навие, така и редът и точността във вселената не могат да бъдат дело на случайността.
„Човешкият дух действува със същата хармония, както електроните и протоните в атома, като планетите в слънчевата система и звездите в Млечния път". „През тия дни намерих вътрешен мир, чийто отзвук дълго изпълваше живота ми. Вселената беше поезия — поезия, която човек си припомня в дни на пълен покой." В течение на дните по нататък, Бърд ни разкрива своите знаменателни изживявания: „Откривам, че животът ми тук е главно духовен. Размишленията станаха мой неразделен другар, самотата по пълна, преценката ми за ценностите — друга. Друго стана и понятието ми за успех.
Разбиранията ми за човека и за мястото му във всемира се сведоха до следното: Както
часовникът
върви и работи точно, само когато разумният човек го нагласи и навие, така и редът и точността във вселената не могат да бъдат дело на случайността.
Стига човек да потърси, навред ще открие доказателства за един свръхразум. Човечеството е също част от всемирния ред, част от вселената. И както телесния, така и духовния живот така и съвестта на човека се управляват от законите на всемира, от законите на този свръхразум. Справедливостта на човека допринася за хармонията, напредъка и мира всред човечеството. Фалшивото забавя напредъка и създава разединение.
към текста >>
21.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Един ден преди изпита сънувам, че се разхождам по булевард Цар Освободител и гледам
часовника
на чиновническото дружество.
Аз съм студент юрист. През октомври 1940 г. трябваше да се явя на изпит. Изпитът по един предмет продължаваше близо една седмица, поради многото кандидати. От голямо значение беше за мен да зная, кога ще ми дойдат денят и часът за изпита.
Един ден преди изпита сънувам, че се разхождам по булевард Цар Освободител и гледам
часовника
на чиновническото дружество.
Той показва точно 12 часа без две минути. После тръгнах по улица Бенковска, обърнах се още веднъж и часовникът още показваше 12 ч. без 2 мин. На другия ден отивам в университета в 9 часа сутринта. След известно чакане ме повикват.
към текста >>
После тръгнах по улица Бенковска, обърнах се още веднъж и
часовникът
още показваше 12 ч.
трябваше да се явя на изпит. Изпитът по един предмет продължаваше близо една седмица, поради многото кандидати. От голямо значение беше за мен да зная, кога ще ми дойдат денят и часът за изпита. Един ден преди изпита сънувам, че се разхождам по булевард Цар Освободител и гледам часовника на чиновническото дружество. Той показва точно 12 часа без две минути.
После тръгнах по улица Бенковска, обърнах се още веднъж и
часовникът
още показваше 12 ч.
без 2 мин. На другия ден отивам в университета в 9 часа сутринта. След известно чакане ме повикват. Влизам в аудиторията и поглеждам часовника. Той показваше точно 12 часа без 2 минути.
към текста >>
Влизам в аудиторията и поглеждам
часовника
.
Той показва точно 12 часа без две минути. После тръгнах по улица Бенковска, обърнах се още веднъж и часовникът още показваше 12 ч. без 2 мин. На другия ден отивам в университета в 9 часа сутринта. След известно чакане ме повикват.
Влизам в аудиторията и поглеждам
часовника
.
Той показваше точно 12 часа без 2 минути. Необикновен начин на осведомяване Това беше в Рига в 1929 г. Записах се в едно дружество, в което влизаше като член и един художник, който боледуваше от туберкулоза. Веднъж отидох при него. Той знаеше, че съм ревностно привързан към това дружество.
към текста >>
22.
ОТ КЛЕТКАТА КЪМ ОРГАНИЗМА - Д-Р ИЛ. СТР.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Ако човек иска да знае, колко е силата му, нека да проследи по
часовника
продължителността на задържането на въздуха От това зависи и успаха на неговите предприятия.
Б. Боев НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО[1] Правилното дишане, между другото, зависи от количеството на приетия въздух и от времето на задържането му. Колкото повече човек задържа въздуха в дробовете си, толкова е по-силен.
Ако човек иска да знае, колко е силата му, нека да проследи по
часовника
продължителността на задържането на въздуха От това зависи и успаха на неговите предприятия.
Знаете ли, какви постижения има човек, когато в дробовете му прониква съвършено чист въздух! А още по-големи ще бъдат постиженията му, ако той може да задържа въздуха в дробовете си възможно повече време. Някои адепти могат да задържат въздуха до половин час. Някои хора имат постижения в това направление. Те задържат въздуха до три минути.
към текста >>
23.
DU MAITRE- LA VISITE DE LAMOUR
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Звездите на нашата собствена звездна система са включени в едно пространство, което има формата на един съвършено плосък
часовник
.
Но с телескоп могат да се изброят не по-малко от 100,000 звезди. с помощта на съвременната фотография е възможно да се направят снимки на звездния свят. Звездната картина се хвърля в лещата на грамаден телескоп върху рефлектора и така се фотографира целия небосклон. По този начин могат да се установят поне 3 милиарда звезди (слънца). Нашето слънце е много по-малко в сравнение с другите и излъчва много по-малко светлина.
Звездите на нашата собствена звездна система са включени в едно пространство, което има формата на един съвършено плосък
часовник
.
Светлината според Шаплей се нуждае от 200,000 светлинни години, за да изходи нашата звездна система от единия до другия край. Вън от нашата звездна система спиралните мъглявости "Месиер 31" и "Месиер 33" са отдалечени една от друга около 900,000 светлинни години. Диаметърът на спиралната мъглявост "Месиер 31" е около 46,000 светлинни години, а на "Месиер 33" – на 150,000. Поддържа се, че всяка една от тия мъглявости съдържа милиони звезди, които, средно взето, са по-големи от нашето слънце. Може да се приеме с доста голяма положителност, че всяка една от хилядите големи спирални мъглявости образуват, всяка за себе си, огромни звездни системи, които се намират на грамадни, неизмерими разстояния от нас.
към текста >>
24.
ПРИРОДНИТЕ СИЛИ И ОРГАНИЗМЪТ - Д-Р МЕД. И. СТРАТЕВ
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Например, то, когато е будно, не може да чува тракането на джобния
часовник
от разстояние 3 стъпки, а във фазата на хиперстезията го чува от 35 стъпки и може без колебание да се упъти право към източника на звука.
При анестезията цялото тяло става безчувствено и като го бодем с игла, човек не чувствува никаква болка. При каталепсията тялото се вкочанява, вцепенява. Ако се продължава действието с пасите и се дойде до по-дълбоките хипнотични фази, ще се дойде до състояние, наречено хиперстезия (хипер — премного, стезия — чувство), която означава усилване на чувствителността. Постепенно се засилват всички сетива, паметта, умствената способност, философската, музикалната и пр. В началото на хиперстезията се усилва сетивната възприемчивост: лицето става по-възприемчиво, отколкото в нормално състояние.
Например, то, когато е будно, не може да чува тракането на джобния
часовник
от разстояние 3 стъпки, а във фазата на хиперстезията го чува от 35 стъпки и може без колебание да се упъти право към източника на звука.
Обонянието е извънредно изострено и една госпожа в тая фаза със завързани очи могла да се доближи до роза, която е била 46 стъпки далече от нея. Паметта се усилва необикновено. Например, ако се кажат на приспания 40-50 думи без никакъв ред, той ще ги повтори в прав и обратен ред безпогрешно. Усилва се и телепатичната способност. Например, ако едно лице види номера на една банкнота и насочи мисълта си към приспания, последният от голямо разстояние ще изговори същия номер.
към текста >>
25.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА УЧЕНИКА
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
За предпочитане е да се водите от слънчевия
часовник
Онези, които са чувствителни, могат да правят упражнението в момента, когато на хоризонта се яви първия слънчев лъч.
От него надолу, до върха на палеца. По този начин десният показалец щe обиколи всички планети, ще засегне и Марс - на войната, и Луната - на въображението. Пръстите на ръката трябва да бъдат разтворени. Добре е като правите упражнението, да отбелязвате точно часа, минутите и секундите, когато сте го започнали. Това упражнение изисква голяма точност, понеже е свързано с времето и пространството.
За предпочитане е да се водите от слънчевия
часовник
Онези, които са чувствителни, могат да правят упражнението в момента, когато на хоризонта се яви първия слънчев лъч.
При това положение ще имате отлични резултати. Който е чувствителен, той може да се обърне с гърба си към изток и да почувствува, кога се явява първия слънчев лъч. В този момент, именно, той ще почувствува на слънчевия възел слаба, приятна топлинка. Понеже гръбнакът е свързан със симпатичната нервна система, той е в състояние да възприеме топлината на първите слънчеви лъчи. Някога можем да направим следния опит: сутрин, преди изгряването на слънцето, целият клас ще излезете на открито.
към текста >>
26.
Общение с Бога - Учителят
 
Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Колко време трая молитвата, не зная, светлите моменти с
часовник
не могат да се измерват.
Учителят отваря врата на Горницата и се скриват от погледа ми - влязоха да се помолят. Свидетелка на всичко видяно и чуто, аз не знаех де се намирам - на земята или на небето, обхваната от умиление към великото и красивото, пълна с благодарност, че в този момент, когато става нещо необикновено на земята и на небето аз съм зад дървото, което ми беше близко, по-близко от брат и сестра, и то ням свидетел на нещо велико. Струваше ми се, че ако бих могла да го прегърна, то би се стопило в ръцете ми. Казах си: горе се молят. Нищо друго не ми остава освен аз да се моля, да отправя своята малка, слаба молитва към Великият.
Колко време трая молитвата, не зная, светлите моменти с
часовник
не могат да се измерват.
Вратата тихо се отвори. Аз изтръпнах, не знаех какво ще видя. Двамата слизаха по стълбата Братът е изправен, с вдигната глава, спокоен, леко усмихнат, като че нищо не е било. А Учителят? Светлина ли бе или слънце?
към текста >>
27.
За Пентаграма
 
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Когато казвам 3 минути, аз не разбирам буквално да гледаме
часовника
.
Ами ако сгрешите? Много сложен ключ е той. Ще дойдем всички до тия ключове. Всички няма да умрем, но всички трябва да се измените. Да направим едно упражнение - пътуване до Слънцето за три минути.
Когато казвам 3 минути, аз не разбирам буквално да гледаме
часовника
.
Три минути, то е закон на равновесието. Времето може да се увеличава и да се смалява. Една минута ще идем до Слънцето, една минута там ще седим, и една минута връщане назад. От вас се иска интензивна мисъл. Ще кажеш: “Със своето съзнание искам да бъда до слънцето”.
към текста >>
28.
Няколко съвета от Учителя
 
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Ако искаш да знаеш колко можеш да постигнеш, вдигни ръцете си нагоре и то е твоето достижение, после гледай по
часовник
колко дълго време може да ги държиш нагоре, това е духовната ти сила.
Ако се развиват човешките чувства главата расте назад, ако се развива мисълта, главата расте отпред, ако се развива моралната стабилност, любов към Бога, главата расте най-горе - темето и понеже най-много обича земята, човек расте надолу. Енергиите на вътрешния свят трябва да се пренасят. Той е дотам, докъдето се вдигат ръцете. Това е царството на Божествения свят. Дотам, докъдето стигат краката, то е царството на животинския свят.
Ако искаш да знаеш колко можеш да постигнеш, вдигни ръцете си нагоре и то е твоето достижение, после гледай по
часовник
колко дълго време може да ги държиш нагоре, това е духовната ти сила.
Много е мъчно. Ако мисълта е силна, дълго време може да стоят, понеже кръвта отива нагоре да храни ръцете. Ако мисълта е слаба, кръвта не може да функционира нагоре. Ако човек при сегашното положение би си държал ръцете нагоре, те биха изсъхнали, затова стоят надолу спуснати, понеже и без мисъл могат да се хранят. Движенията на ръцете на светията са пластични, него нищо не го смущава, тих и спокоен е при всички условия.
към текста >>
29.
БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
” При слънчевия
часовник
: “Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш ще я намериш.” Макар не всички оригинални, обаче, всички те са чисти, възвишени и творчески мисли.
Който е виждал български лагер или група на екскурзия само един ден, мъчно ще повярва възможността на това, което в лагера на дъновистите е хубав факт. Тоя ред и чистота свидетелстваха, както ми казваше брат Б., за присъствието не само на дисциплина, но и в тия хора имаше и високо съзнание. Съзнание тъй желано и тъй рядко у нас. На разни места из лагера видях следните няколко надписа, назначени за умствена дисциплина. При склада за провизии и хляб: “Търсете и живия хляб.” Край една пътека: “Чисто сърце, Светъл ум, Диамантена воля.” Край друга пътека: “Мисли, право мисли!
” При слънчевия
часовник
: “Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш ще я намериш.” Макар не всички оригинални, обаче, всички те са чисти, възвишени и творчески мисли.
Петър Дънов, създател, водител и душа на това оригинално и грандиозно движение, си струваше да бъде слушан, и ако е възможно, преценен. Аз ще се опитам да предам впечатленията си за него по-после. А сега ще кажа само следното: Аз най- първо го съгледах пред една от трапезите, около пет метра откъдето аз седях. Дънов заемаше тихо, не демонстративно своя авторитетен трон. Той седеше върху бяла възглавница на бяло столче, а ние всички седяхме на трева или на постлани черджета.
към текста >>
Всеки изгубен предмет, от игла до
часовник
, се търсеше и откриваше там.
И той изглежда, че не е злоупотребил със своя небесен мандат. Създал е от тях честни люде. Искате пример? Ето го. В лагера “Изгрев” имаше до едно дърво поставен съндък или долап, наричан “пощата".
Всеки изгубен предмет, от игла до
часовник
, се търсеше и откриваше там.
Защото, който намери нещо чуждо, там, на “пощата” го оставя. И “нищо”, казаха ми, “през всичкото време на събора не се загуби”. Е, читателю, така ли е на вашия събор, пазар, панаир? Така ли е по вашето село? Там вероятно е както у нас, а именно.- близо половина от плодовете на моето стопанство аз неволно деля с “нощни ортаци”.
към текста >>
30.
Минчо Сотиров (1875-1954)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Елегантен и с маниери - у него всичко бе фино: скъпи пръстени кичеха пръстите му, връзката на врата му разкошна, ланеца на
часовника
му златен - особена изработка, дрехите му от най-скъпа материя, в цвят подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори шити, портфейлът му от крокодилска кожа.
Голов беседите на Учителя започват да се отпечатват в Придворната печатница. Негова много съществена инициатива е и отпечатването на Антиминса, и на Пентаграма. И пак под негово ръководство става отпечатването на “Завет на цветните лъчи на светлината”. Ето как е описал личността на Голов писателят Васил Узунов: “Голов беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, бе още млад и хубав.
Елегантен и с маниери - у него всичко бе фино: скъпи пръстени кичеха пръстите му, връзката на врата му разкошна, ланеца на
часовника
му златен - особена изработка, дрехите му от най-скъпа материя, в цвят подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори шити, портфейлът му от крокодилска кожа.
Голов бе добил своето образование в Италия. На младини скитал много. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор - той беше много интересен.
към текста >>
31.
Марин Камбуров (1902-1990)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
- в това време Учителят както седеше до масата на един стол, погледна ме в очите, после извади
часовника
си, погледна го, пак погледна мене, стана и започна сказката.” Музикалната дарба, която по-късно прави известни двамата братя Петър и Марин Камбурови, те наследяват от баща си, който свирил много добре на цигулка.
Баща ми, като печатар отпечата два вида афиши, голям формат за разлепване на съответни места в града, и малки, които ние - момчетата от братските семейства разнасяхме на ръка по учреждения, сладкарници, кафенета и раздавахме на случайно срещнати лица. ... Тогава бях на 11 години. Чувал бях, че Учителят можел да чете мислите на човека и ако мислено се обърнеш към него за нещо, той ще ти отговори наяве. Като видях, че салонът е вече препълнен, а от друга страна, че е вече време за сказката да започне, аз, който бях един от правостоящите в десния фланг на салона, дето бяха и родителите ми, Ковачев и много други братя и сестри, реших да проверя дали наистина Учителят може да чете мислите на хората. Отправих му следната мисъл: Учителю, салонът е препълнен, не е ли време да започнеш сказката?
- в това време Учителят както седеше до масата на един стол, погледна ме в очите, после извади
часовника
си, погледна го, пак погледна мене, стана и започна сказката.” Музикалната дарба, която по-късно прави известни двамата братя Петър и Марин Камбурови, те наследяват от баща си, който свирил много добре на цигулка.
Един ден, той повикал 16 годишния Петър, дал му цигулката, и му предал първия урок - една лека хороводна песничка. В скоро време мелодията била усвоена, а след проявеното старание и воля, Петър наистина научил добре да свири доста хора и ръченици. Той дълги години продължил да свири по слух, без ноти. Усвоил народната музика, така както я изпълнявал баща му. През 1919 година Петър отишъл в София за да следва право в Софийския университет.
към текста >>
32.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 4
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Отнемете идеала на живота във вселената и стрелката от
часовника
на вечността ще покаже — смърт!
За да нахрани и облаче тялото си? За да си съгради и живее в хубаво и удобно жилище? — С една дума, да потвърди факта че живее, че се е родил, като продължи съществуването си и рода си? Няма човек без идеал. Човек не може да живее без идеал!
Отнемете идеала на живота във вселената и стрелката от
часовника
на вечността ще покаже — смърт!
Отнемете идеала на човека, и той ще умре, ще се самоубие! Нито един миг не може да живее той без идеал. Единствената причина, поради която той надживява разрушението на своя идеали е тази, че една невидима, по незнайни пътища работеща ръка, заменя моментално стария, погиващия идеал с нов, извиквайки към живот в съзнанието му една нова, светла идея, която, колкото и малка да е, е истинската му опора в живота. Без идеал живота е невъзможен — безсмислено е да се спори по това — но въпроса е: къде и в какво именно човек да намери и закрепи своя идеал! Към коя цел да отправи стремежа си!
към текста >>
33.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато, на земята, аз давах пари под лихва, последната растеше еднакво, както когато спях, така и когато работех, давайки ми по десет хиляди лева банкноти за всеки тик-так на
часовника
, също като че ли ротативна печатарска машина изкарва вестници.
Тук, в духовния свят, вероятно всичко е наредено другояче, защото той си има свои собствени закони, също тъй, както и земния свят си има своите. Идвайки тук, аз не съм направил добро, но същевременно не cъм имал време да направя и зло. Аз заслужавам само съжаление, когато тука тъй безмилостно ме укоряват за делата, които аз съм вече извършил в другия свят. Сега аз чувствам че нещо силно ме притегля нанякъде. Стоейки тъй, в едно такова място, аз губя преди всичко скъпо време.
Когато, на земята, аз давах пари под лихва, последната растеше еднакво, както когато спях, така и когато работех, давайки ми по десет хиляди лева банкноти за всеки тик-так на
часовника
, също като че ли ротативна печатарска машина изкарва вестници.
Но тук аз съм вече без пари. Да, отсега аз ще почна да обработвам земята на духовния свят, да работя още по-енергично от по-рано, за да мога да завърша моя тукашен живот като голям собственик! Казвайки това, Авар се опитва насила да премине тръгвайки енергично напред. При тоя шум бога съдия разтваря прозореца на дома и поглежда навън. Поразен от духовната светлина, която излиза от него.
към текста >>
34.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 50
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Звездите са небесния
часовник
, който отмерва годините; луната ни посочва месеците, които благоприятстват за сеене и жътва.
И в тая многоцветна светлина ние живеем, движим се и съществуваме. Лъчите които идат направо от слънцето са източник на духовно просветление; отразените от другите планети лъчи спомагат за развитие на съзнанието и за нравственото усъвършенстване; а лъчите, които отразява луната, определят физическия растеж. Но както всяка планета може да възприеме определено количество от един или няколко цвята, съобразно степента на развитие, която живота е достигнал на нея, също така и всяко отделно същество на земята, било то минерал, растение, животно или човек, може да погълне и усвои само известно количество от различните лъчи, които падат върху земята. Остатъка няма да може да действува върху тях или произвежда действие, подобно на това, което светлината и цветовете произвеждат върху слепите. Следователно, когато, човек се връща на земята за да пожъне това, което е сеял в предишните си животи и да сее отново семената, които ще дадат неговата бъдеща опитност, звездните лъчи въздействат по различен начин върху всеки отделен индивид.
Звездите са небесния
часовник
, който отмерва годините; луната ни посочва месеците, които благоприятстват за сеене и жътва.
Така науката Астрология е една основна истина в природата, с грамадно значение за духовния растеж на човека. Детето представлява една тайна за всички: ний можем да узнаем неговите склонности само когато те бавно започват да се оформяват като черти на характера, обаче обикновено тяхното обуздаване е вече трудно, щом лошите навици са се сформирали и младежа е стъпил на наклонената плоскост. Хороскопът, съставен за момента на раждането, по един научен начин показва наклонностите на детето към добро или зло, и ако родителите пожертват нужните за изучаване езика на звездите, време и грижи, те ще могат да принесат неоценима полза на детето, поверено тям, поощрявайки добрите стремежи и парализирайки наклонностите към злото, преди те да са се оформили в навици. Не трябва да се мисли, че човек трябва непременно да познава висшата математика, за да може да състави един хороскоп. Мнозина съставят хороскопа по един толкова забъркан начин, той бива „тъй страшно и чудно направен", че става неразбираем както за другите, така и за самия му автор; докато пък един прост чертеж, удобен за по-лесно разбиране, може да бъде построен от всеки, който може да събира и изважда.
към текста >>
35.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Като образ на физическия свят може да ни послужи
часовникът
, в който няма мисъл и чувство, но той точно и правилно определя времето.
Най-първо човек трябва да си изясни, за какво е създаден светът и естеството на космичното творчество - механичен процес ли е творчеството или органически. Само като си отговори правилно на този въпрос, ще си изясни идеята за живота и пътищата на неговото проявление, ще си изясни и проблема за духовния и физическия свят. От наше гледище, физическият свят е свят на завършените, механически процеси. Това са само резултати – физическият свят е свят само на простите движения. В него няма никакво чувство и мисъл.
Като образ на физическия свят може да ни послужи
часовникът
, в който няма мисъл и чувство, но той точно и правилно определя времето.
В него има само прости движения. Но той е построен и нагласен от една разумност извън него. Във втория свят, душевния, света на чувствата имаме не само движение, но в това движение има вече и чувство, но още няма мисъл. Тук спада животинското царство – тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят. Имаме след това и трети свят, умствения или Божествения, в който имаме движение, чувство и мисъл.
към текста >>
Няма да говоря за метеорологичната станция, слънчевия
часовник
, обсерваторията и пр.
Тук се учат и малки и големи. Стаите, салоните, кабинетите, библиотеките и пр. ..., всичко е подредено по най последната дума на педагогиката Всеки ден се правят открития и се прилагат. Работилниците. градините и въобще цялото общежитие е на разположение на нуждите на училището. Духът е дух на истинска светлина, любов и радост!
Няма да говоря за метеорологичната станция, слънчевия
часовник
, обсерваторията и пр.
и пр. защото трябва да посетя и другите общежития. Те си приличат в основата на наредбата си и в принципите които владеят: любов, истина, правда, мъдрост и красота. Различията са външни, дребни, рожба на вкус, нови опити и нововъведения. Всяко нововъведение обаче, ако заслужава по-голямо внимание се въвежда и по другите.
към текста >>
36.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 82
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Плиска и къпе с великий си ритъм Живот сонма вселенни, извили в Безкрай хоровод, Бий неуморно всемирен
часовник
, В песни и багри безбройни облен.
Но щом разстели нощ модра криле си, и във вис звездите запалят лъчи, стихва душата и вдига очи. Мигом разкъсват се черни завеси, свиснали тежко от свода над жизнений път; двери разкриват се светли към Вечност— отвъд. Къпан на горний мир дивен в лъха, сепнат се спирам. В покой на нощта — дребен и блед аз, прашец връх праха — в звездната книга поеми чета: Вихром летят и гърмят в мощно песен мирове дивни — безбройни слънца. Ярки комети възвиват лица все по-нагоре в Бездъна небесен.
Плиска и къпе с великий си ритъм Живот сонма вселенни, извили в Безкрай хоровод, Бий неуморно всемирен
часовник
, В песни и багри безбройни облен.
Творче, кръз земний прах в него взрен, в трепет чета ти предвечни закони: Вредом лъчи на живот си разпръснал, Благ, Ти! Дор и в атома любов ти грижовна пламти. Но тъй със слабички памят, взор земни; бързо в умора се свеждат чела, блъскани често от ледна мъгла. Затуй звезди си пални и в час дневни! — Негли ще секнат в потрес братски борби!
към текста >>
37.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато умът направи една картина,
часовник
и пр.
Сегашните хора говорят, че имат ум, сърце и воля, но къде са умът, сърцето и волята, не знаят; говорят за дух, душа, сили и способности, но нито един не е видял своя ум. Може да кажете, че умът е в мозъка. Така е, но силата, която работи в мозъка е още непонятна за нас. За умът съдим от онова, което работи. Но какво е той сам по себе си, не знаем.
Когато умът направи една картина,
часовник
и пр.
ние казваме, че е отличен. Или човек може да има един религиозно настроен ум. В какво седи религиозността на човека? Религиозността е специфично чувство. Религиозният човек е влюбен човек.
към текста >>
38.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
че са необходими упражнения, за да се научим да свирим на пияно и че никой не може да стане например
часовникар
, ако не желае да чиракува по този занаят.
Нужни са настойчиви усилия, за да се събудят те и това изглежда за мнозина много отегчителна работа. Ако тези способности, събудени и действащи, би могло да бмдат купени с пари, дори и на много скъпа цена, мнозина биха платили, за да получат това грамадно предимство над другите хора, но малцина са тези, които наистина биха се съгласили да живеят живота, който се изисква, за да бъдат събудени те. Тяхното събуждане идва само чрез търпеливи, настойчиви усилия. То не се продава; няма царски път към него. Всички знаят.
че са необходими упражнения, за да се научим да свирим на пияно и че никой не може да стане например
часовникар
, ако не желае да чиракува по този занаят.
А когато въпросът е за душата, за смъртта и Отвъд, за великата причина на живота, мнозина мислят, че знаят толкова, колкото и всички други и че имат еднакво право да изкажат своето мнение, макар че не са посветили до тогава нито един час от живота си за изучаване на този предмет. Фактически, ничие мнение не се счита достатъчно основателно, преди автора му да е проучил материята, която засяга. В съдебната практика, когато експертите, идват да се произнесат по един въпрос, те предварително са доказали своята компетентност. Тежестта на техните свидетелства щеше да се равнява на нула, ако преди това те не биха проучили грижливо бранша, към който се отнася въпроса. Ако, обаче, чрез изучаване и практика, те са достигнали до положеното да дадат едно авторитетно мнение, последното бива прието с най-голямо внимание и интерес; а ако свидетелството на един експерт бъде подкрепено от други, също компетентни хора, свидетелството на всеки един от тях увеличава извънредно много доказаността на първото свидетелство.
към текста >>
39.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
(следва) Нина Рудникова АСТРОЛОГИЯ Да се допуска, че планетите определят нашия живот, е все едно да се твърди, че времето се определя и води от стрелките на нашия
часовник
.
Някои казват, че за развиването на тия способности са нужни грамадни усилия на волята и много работа. Трябва, обаче, да се започва с малкото. Може да се започне с развиването на слънчевия възел и резултатите бързо ще се появят. Разбира се, паралелно с напредването на работата нужно е да се простим с много наши стари навици, дребнави интереси, лични капризи и страсти, но съзнателния човек с усмивка ще пожертва всичко това, знаейки, че вместо него ще получи неизмеримо повече. Даровете на Слънцето принадлежат на всички и затова начините на тяхното използване и резултатите, постиженията по тоя път не бива да бъдат скривани от никого.
(следва) Нина Рудникова АСТРОЛОГИЯ Да се допуска, че планетите определят нашия живот, е все едно да се твърди, че времето се определя и води от стрелките на нашия
часовник
.
Едните и другите са само указатели на влияния, но не и самите те да влияят. Последните се подчиняват на правилния ход на времето, което ни носи; първите — на всемирния космичен живот, на който ние сме само блед израз. Във всеки момент на вечността, определен от механичния пръст на часовника, позицията на непрекъснато променящите се звезди описва на небето условията, вдъхнати от Универсалната воля за всички същества, които живеят в нея и за нея. Ето азбуката на тези условия: Също както всеки жив организъм върху нашата земя е един сбор, едно единство от клетки, от които всека си има собствен живот и своя специална функция в организма, така и нашата слънчева система е направена от много по-големи сферични клетки, които ний виждаме да обикалят около слънцето. Също както всека клетка на нашия организъм се състои от едно ядро.
към текста >>
Във всеки момент на вечността, определен от механичния пръст на
часовника
, позицията на непрекъснато променящите се звезди описва на небето условията, вдъхнати от Универсалната воля за всички същества, които живеят в нея и за нея.
Разбира се, паралелно с напредването на работата нужно е да се простим с много наши стари навици, дребнави интереси, лични капризи и страсти, но съзнателния човек с усмивка ще пожертва всичко това, знаейки, че вместо него ще получи неизмеримо повече. Даровете на Слънцето принадлежат на всички и затова начините на тяхното използване и резултатите, постиженията по тоя път не бива да бъдат скривани от никого. (следва) Нина Рудникова АСТРОЛОГИЯ Да се допуска, че планетите определят нашия живот, е все едно да се твърди, че времето се определя и води от стрелките на нашия часовник. Едните и другите са само указатели на влияния, но не и самите те да влияят. Последните се подчиняват на правилния ход на времето, което ни носи; първите — на всемирния космичен живот, на който ние сме само блед израз.
Във всеки момент на вечността, определен от механичния пръст на
часовника
, позицията на непрекъснато променящите се звезди описва на небето условията, вдъхнати от Универсалната воля за всички същества, които живеят в нея и за нея.
Ето азбуката на тези условия: Също както всеки жив организъм върху нашата земя е един сбор, едно единство от клетки, от които всека си има собствен живот и своя специална функция в организма, така и нашата слънчева система е направена от много по-големи сферични клетки, които ний виждаме да обикалят около слънцето. Също както всека клетка на нашия организъм се състои от едно ядро. което се обвива от една пластична течност, където проявява своята жива сила, така и всека от тези големи небесни клетки е обгърната с едни материя, характерна със своята проницаемост и пластичност; планетата предава със своето ритмично движение върху орбитата си и носи същевременно своя живот и своето собствено влияние, за да обнови периодически любовта и топлината на Божията воля. Тези небесни съсъди (graal celeste), живи венци (calice immence) творчески възприематели на Божествената мисъл, имат само една разлика с нашите микроскопични организми; че вместо да бъдат устроени като тях, те са концентрично сложени и техния одухотворител пулсира в общия център. Да се спрем за един момент в безкрайния ход на времето, например в един наш земен хоризонт, в един даден ден, в един даден час; живата космична среда, където този хоризонт се намира потопен, има една конструкция, една виталност, едно вибриране напълно специални, дължими на относителното положение на тези клетъчни ядки, които са планетите на нашето небе.
към текста >>
40.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ч.)
Часовник
и Косъмче (басня – Дядо Благо) Книжнина Пред важна задача „Тия, у които съзнанието се е пробудило, разрешават една велика задача“.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 136 - год. VIII. Севлиево, 20 октомври, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Пред важна задача (N.) Бог (Олга Славчева) Победа (К.) Словото на Учителя. Пред прага на Новото (По беседа от Учителя – неизвестна дата) Христос и развитието на човечеството (Влад Пашов) Белият лотос (Мейбъл Колинз) Идеите на Всемирното Братство в света (N.) На човека (Т.
Ч.)
Часовник
и Косъмче (басня – Дядо Благо) Книжнина Пред важна задача „Тия, у които съзнанието се е пробудило, разрешават една велика задача“.
Учителя Различни задачи за разрешение стоят пред всеки човек, пред цялото човечество. И какви разрешения ще се дадат на тия индивидуални и обществени проблеми ще зависи от степента на човешкото развитие. Ако в тоя, пред когото стои важна задача за разрешение, се е пробудило Божественото, космичното съзнание, той ще даде вярно разрешение, което няма да внесе дисхармония и горчиво чувство в отношенията към другите, нито пък ще стане причина да избухне никакъв обществен конфликт, който би коствал живота на мнозина себеподобни. Но ако в него не е пробудено още висшето съзнание, ако в неговия живот още доминират грубите животински инстинкти, чиито алчност и свирепост не се спират пред нищо и поради сметките и съображенията на грубия материалистичен ум, който изключва изпредвид благото не другите, създава хаос и борби — сее бури, но после, както става винаги, без изключение, жъне тръни. Но вън от тоя груб инстинктивен ум, съществува друго съзнание, друга област, стояща по-високо от първата и в която като влезем не можем да действаме другояче, освен според нейните закони.
към текста >>
Часовник
и Косъмче (б а с н я) Един момък имал хубав и точен
Часовник
.
Бъди истински богат. бъди най богатият! Бъди човек! И тогава ще бъдеш щастлив и доволен на земята. Т. Ч.
Часовник
и Косъмче (б а с н я) Един момък имал хубав и точен
Часовник
.
Имал го вече цяла година, а той денонощно цъкал равномерно и не погрешил нито секунда. Момъкът се радвал и често хвалил фирмата, която му го продала. Един ден, все така доволен от часовника си, момъкът отворил вътрешния му капак, да го погледа как върви, и да преброи хубавите му камъни, които го сглобявали и правили да върви толкова точно. Лек вятър носил като вълшебно аеропланче едно тънко косъмче. И, щом момъкът отворил часовника, косъмчето кацнало в него.
към текста >>
Един ден, все така доволен от
часовника
си, момъкът отворил вътрешния му капак, да го погледа как върви, и да преброи хубавите му камъни, които го сглобявали и правили да върви толкова точно.
И тогава ще бъдеш щастлив и доволен на земята. Т. Ч. Часовник и Косъмче (б а с н я) Един момък имал хубав и точен Часовник. Имал го вече цяла година, а той денонощно цъкал равномерно и не погрешил нито секунда. Момъкът се радвал и често хвалил фирмата, която му го продала.
Един ден, все така доволен от
часовника
си, момъкът отворил вътрешния му капак, да го погледа как върви, и да преброи хубавите му камъни, които го сглобявали и правили да върви толкова точно.
Лек вятър носил като вълшебно аеропланче едно тънко косъмче. И, щом момъкът отворил часовника, косъмчето кацнало в него. Това станало тъй на време, като да е бил часовникът аероспирка, която се отворила, за да влезе аеропланчето. Момъкът съвсем не забелязал това. Той погледнал движението на колелцата, преброил камъните и, като го затворил внимателно, турил го пак в джеба си.
към текста >>
И, щом момъкът отворил
часовника
, косъмчето кацнало в него.
Часовник и Косъмче (б а с н я) Един момък имал хубав и точен Часовник. Имал го вече цяла година, а той денонощно цъкал равномерно и не погрешил нито секунда. Момъкът се радвал и често хвалил фирмата, която му го продала. Един ден, все така доволен от часовника си, момъкът отворил вътрешния му капак, да го погледа как върви, и да преброи хубавите му камъни, които го сглобявали и правили да върви толкова точно. Лек вятър носил като вълшебно аеропланче едно тънко косъмче.
И, щом момъкът отворил
часовника
, косъмчето кацнало в него.
Това станало тъй на време, като да е бил часовникът аероспирка, която се отворила, за да влезе аеропланчето. Момъкът съвсем не забелязал това. Той погледнал движението на колелцата, преброил камъните и, като го затворил внимателно, турил го пак в джеба си. Едно колелце закачило косъмчето, дръпнало го навътре и се оплело в него. След една минута часовникът спрял.
към текста >>
Това станало тъй на време, като да е бил
часовникът
аероспирка, която се отворила, за да влезе аеропланчето.
Имал го вече цяла година, а той денонощно цъкал равномерно и не погрешил нито секунда. Момъкът се радвал и често хвалил фирмата, която му го продала. Един ден, все така доволен от часовника си, момъкът отворил вътрешния му капак, да го погледа как върви, и да преброи хубавите му камъни, които го сглобявали и правили да върви толкова точно. Лек вятър носил като вълшебно аеропланче едно тънко косъмче. И, щом момъкът отворил часовника, косъмчето кацнало в него.
Това станало тъй на време, като да е бил
часовникът
аероспирка, която се отворила, за да влезе аеропланчето.
Момъкът съвсем не забелязал това. Той погледнал движението на колелцата, преброил камъните и, като го затворил внимателно, турил го пак в джеба си. Едно колелце закачило косъмчето, дръпнало го навътре и се оплело в него. След една минута часовникът спрял. — Скитнико, разбойнико!
към текста >>
След една минута
часовникът
спрял.
И, щом момъкът отворил часовника, косъмчето кацнало в него. Това станало тъй на време, като да е бил часовникът аероспирка, която се отворила, за да влезе аеропланчето. Момъкът съвсем не забелязал това. Той погледнал движението на колелцата, преброил камъните и, като го затворил внимателно, турил го пак в джеба си. Едно колелце закачило косъмчето, дръпнало го навътре и се оплело в него.
След една минута
часовникът
спрял.
— Скитнико, разбойнико! — развикал се часовникът на косъмчето,—защо се завря тука? Ето че ме спря от работа. Какво ще каже сега господаря ми! — Че защо пък да съм виновно аз?
към текста >>
— развикал се
часовникът
на косъмчето,—защо се завря тука?
Момъкът съвсем не забелязал това. Той погледнал движението на колелцата, преброил камъните и, като го затворил внимателно, турил го пак в джеба си. Едно колелце закачило косъмчето, дръпнало го навътре и се оплело в него. След една минута часовникът спрял. — Скитнико, разбойнико!
— развикал се
часовникът
на косъмчето,—защо се завря тука?
Ето че ме спря от работа. Какво ще каже сега господаря ми! — Че защо пък да съм виновно аз? — оправдало се Косъмчето. — Аз си правех приятна въздушна разходка, а ти ми пресече пътя и ме спря.
към текста >>
Но колкото и да се продължавала препирнята, Косъмчето не можело да излезе, пък и
часовникът
не можал да тръгне.
— Аз си правех приятна въздушна разходка, а ти ми пресече пътя и ме спря. Немирните пък твои колелета ме грабнаха да ме разкъсат. He трябваше ли да се опра. да ги спра!? Пуснете ме да си литна, нищо повече.
Но колкото и да се продължавала препирнята, Косъмчето не можело да излезе, пък и
часовникът
не можал да тръгне.
* * * Отстранете злото, без да му се гневите. То не е виновно, причините са го довели. Дядо Благо. Книжнина „Великото учение“ от В. Т. Благодумов, 160 страници, 15 лв.
към текста >>
41.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Оказа се, че аз съм сам в празната стая Разгледах с любопитство кабинета си, но не забелязах нищо необикновено; чуваше се само тракането на
часовника
.
То приличаше на подвижна картина. Отпърво аз се вкамених, а после почнах да чета. Тя пишеше, че желае да ме види и питаше, не мега ли я посети в манастира. Аз четях н препрочитах в учудване цялото писмо дума по дума, докато се запечати в паметта ми. Най-подир посегнах до него, но в тая минута то изчезна.
Оказа се, че аз съм сам в празната стая Разгледах с любопитство кабинета си, но не забелязах нищо необикновено; чуваше се само тракането на
часовника
.
Аз владеех всичките си способности. Съзнанието ми беше бодро, както и през време на по-раншното ми преживяване. На връщане към миндера аз чух във въздуха слаб трясък. След това отново се възцари мълчание. Разбрах, че съм имал видение.
към текста >>
42.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
По едно време погледнах
часовникът
, беше 12 без 15 м.
Заплатата твърде малка за да поддържа семейството ни. И затова, аз често бивах принудена, покрай домакинската работа, да вземам и шия чужди неща до късно през нощта. Една вечер, работейки, си мислех и казвах на себе си: — Ще шия до 12 часа и ще си легна. Чувствам се уморена, необходим ми е сън, пък и утре пак трябва да се става рано заради децата, да ги приготвя за училище. Мъжът ми бе се завърнал от работа много уморен и легна да си почине, а аз продължавах да шия.
По едно време погледнах
часовникът
, беше 12 без 15 м.
и неусетно погледа ми се пренесе към прозореца, от където забелязах да излиза някакъв прозрачен бял облак, гледах и не можех да разбера от къде идваше този облак. Взрях се по-добре и останах като вкаменена. Всред облака се очертаваше все по-ясно и по-ясно една фигура, от която не можех да снема поглед. въпреки голямата ми уплаха. Най-после аз ясно видях един старец до гърдите, другото се гушеше в облака.
към текста >>
43.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Онзи, който е разбрал цялото, лесно ще разбере функциите на частите, но онзи, който не знае за какво служи един
часовник
като идея, напразно ще изучава колелетата му — те никога няма да му кажат това.
И за знаещия, който може да си създаде една бързина наравно с видимата слънчева (около 1200 км. в час на паралела на Берлин) за него слънцето няма да залезе никога. Също не би залязло и за очите, които биха били чувствителни за тия лъчи на слънцето, които премижават през цялата маса на земята. За истинския вечен непрекъснат живот, в който няма предмети, закони, явления, а има нещо непрекъснат и общо, както самата вода, която образува извори, реки, заливи, морета — в този живот няма никакви противоречия. Когато един ученик добие възможност да се домогне до тоя живот — тогава той има само една идея, само един Учител, когото следва с радост, защото като търси първом тоя живот, Големия, висшия — всичкото останало се съдържа в него, като съставни части.
Онзи, който е разбрал цялото, лесно ще разбере функциите на частите, но онзи, който не знае за какво служи един
часовник
като идея, напразно ще изучава колелетата му — те никога няма да му кажат това.
До като човек не счупи черупката и излезе вън от индивидуалното, той не може да има новия живот. Черупката е личното. То е необходимо да съхранява благата, които имаме до като сме в неблагоприятна среда. Но щом семето попадне в земята, яйцето под квачката, семето ще изгние, яйцето ще се счупи и ще даде по тоя начин начало на нов живот. Едни от хората днес разбират, че тоя живот има своя извор в едно Вечно Начало — други смятат и себе си за еднодневки и живота в тях за нещо временно, което се явява от нищо и става нищо.
към текста >>
44.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Градския
часовник
отмерваше последните удари на 12 часа.
Малките му крака, прилични по-скоро на маймунски ръце, се впиваха в пръстите ни. Не можех и да го съборя, чудна способност имаше да пази равновесие. Най-после, след продължителна борба, успях да го хвана за двата крака и с всички сили го хвърлих на пода. Тогава стана нещо чудно: през цялото време на борбата не можах да си спомня думите на никоя молитва, сега почти автоматично казах „В името на Отца, и Сина, и Св. Дух...“ Изведнъж бухалът изчезна и светлината малко по малко заля цялата стая.
Градския
часовник
отмерваше последните удари на 12 часа.
Сън или действителност, не зная. Не усетих нито да заспя, нито да се събудя. Важното е че от 12 часа нея нощ, до днес, ето вече една година и половина, кракът ми, върху който се хвърли „бухалът“ ме боли и не съм стъпвал на него. С. С. В. Пашов (15) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I.
към текста >>
45.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Разбира се, че господарят си има
часовник
, вярно.
За петела, който щеше да пострада и за господаря си, който е добър човек, а иска такива работи. — Че да си помисли само господаря и ще види. че е така. Нали петела е негов приятел? Нали петела го буди и тогава той става рано и отива на работа?
Разбира се, че господарят си има
часовник
, вярно.
Но чаровникът често запира, а петелът не лъже. Той пее тъкмо на време. И дали господарят знае приказката за оня човек, който петел го е спасил от разбойниците? Петелът изкукуригал, господарят се събудил, запалил лампата и разбойниците избягали. И до като момчето си мислеше така, с господарят му ставаше нещо особено.
към текста >>
46.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Един
часовникар
, който разбира от своето изкуство, ще свърши работата си за десетина минути.
Ако искаш от Бога хубаво тяло, ти трябва да бъдеш готов да работиш с това тяло. Ако искаш да имаш отличен ум, ще го впрегнеш на най-хубава работа. Ако искаш да имаш отлично сърце, пак същия закон — ще го впрегнеш на най-благородната работа. Тъй щото искате ли отлично тяло, отличен ум и отлично сърце, вие трябва да бъдете готови за най-красивата и голяма работа. Аз не говоря за неразумната работа Ще работиш, но със съзнание.
Един
часовникар
, който разбира от своето изкуство, ще свърши работата си за десетина минути.
Който не разбира от занаята си ще употреби цял ден и нищо няма да свърши. Ние сме призовани на земята да носим великото, Божественото. В това седи бъдещата култура. Всеки човек ще глада не да прави добро, но да изяви любовта, която ще бъде динамическа. Великото благо на живота ще тече през, нас, както сега реките текат през градините и ги напояват.
към текста >>
47.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Над главата: кръгово движение обратно на стрелката на
часовник
. 2.
След това махалото се поставя приблизително един сантиметър над снимката над очите държейки конецът с палеца и показалеца на дясната ръка. Дължината на конеца между махалото и пръстите трябва да е приблизително между 4 — 12 см. Самия опит показва, каква трябва да бъде дължината на конеца. След известно време махалото почва да се клати от ляво на дясно. Ето обикновено (понеже има някой изключения) движенията на махалото. 1.
Над главата: кръгово движение обратно на стрелката на
часовник
. 2.
Над очите: клатене от ляво на дясно. 3. От очите до кръста: клатене отвесно на първото. 4. Над детеродните органи: кръгово движение по направление на стрелката на часовник или обратно, според възрастта, пола и разните физиологични състояния. 5. Върху краката и ръцете: кръгово движение обратно на стрелката. 6. Накрая, махалото се клати върху бедрата и ръцете надлъж, според тяхното положение.
към текста >>
Над детеродните органи: кръгово движение по направление на стрелката на
часовник
или обратно, според възрастта, пола и разните физиологични състояния. 5.
След известно време махалото почва да се клати от ляво на дясно. Ето обикновено (понеже има някой изключения) движенията на махалото. 1. Над главата: кръгово движение обратно на стрелката на часовник. 2. Над очите: клатене от ляво на дясно. 3. От очите до кръста: клатене отвесно на първото. 4.
Над детеродните органи: кръгово движение по направление на стрелката на
часовник
или обратно, според възрастта, пола и разните физиологични състояния. 5.
Върху краката и ръцете: кръгово движение обратно на стрелката. 6. Накрая, махалото се клати върху бедрата и ръцете надлъж, според тяхното положение. Същите движения се забелязват когато се прави опита и върху живо тяло. Интересно е да се наблюдава движението на махалото при различното положение на ръката. Обикновените фото-снимки, правени по най-модерен начин — телефотография и пр.
към текста >>
48.
 
-
Организмите, въобще, човекът в частност, влизат в тази машина, както колелца в механизъма на
часовник
; всичко, което става, се определя от това, което предшества и може да бъде математически пресметнато предварително.
Науката, в своя напредък, ще разширява все повече познанието ни за законите на природата. Но същността на нещата, същността на живота, същността на душата ще остане завинаги скрита от нас. Устройството на човешкия разум, формите, с които той мисли и познава, не позволяват да се достигне до пряко и пълно познание на битието. Философията не само утвърждаваше нашето неизмеримо невежество относително същността не нещата, тя утвърждаваше освен това, и по тази точка тя намираше подкрепата на науката, че ние не сме свободни, че човешките действия са подчинени на строги закони, че свободата е илюзия. Светът се схващаше като образуващ една огромна машина, подчинена на математически закони.
Организмите, въобще, човекът в частност, влизат в тази машина, както колелца в механизъма на
часовник
; всичко, което става, се определя от това, което предшества и може да бъде математически пресметнато предварително.
От единия край до другия, този огромен механизъм с управлявани от най-строг детерминизъм; свободата, която човекът мисли, че притежава, е измама, неотговаряща на нищо действително. Тези твърдения на философията и на науката не можеха до задоволят. Човешкият дух не ще се примири никога с мисълта, че същността на действителността, тази действителност, от която той е част, че същността на живота - този живот, който той чувства и в себе си, ще остане завинаги и изцяло тайна за него. Нито пък може той да бъде задоволен от учения, които изискват от него да се откаже от най-вътрешното си убеждение, от вярата в свободата на личността. Тези утвърждавания бяха почувствани като силно угнетяващи духа.
към текста >>
49.
 
-
Възприетите от тия прибори пулсови вълни, вдишвания, се предават по тръбици на особени барабани, чиито пера чертаят съответни криви по движещата се със специален
часовников
механизъм лента на кимографа.
Два съвсем еднакви почерка няма. Начинът по който пише отделния човек, е неповторяем и абсолютно индивидуален. Всеки почерк, колкото и типичен и ярък да е той, съвсем не е нещо застинало, установено веднъж за винаги, а напротив, може да търпи промени, понякога твърде съществени. Своеобразността на почерка е пропорционална на своеобразността на човешката личност. Общи положения Има специални прибори, които записват графически дишането на пулса.
Възприетите от тия прибори пулсови вълни, вдишвания, се предават по тръбици на особени барабани, чиито пера чертаят съответни криви по движещата се със специален
часовников
механизъм лента на кимографа.
Почеркът, обаче, представя много по-сложно и при това естествено и еднородно графично изображение, явявайки се проекция на нашето съзнание във вид, на определени движения. Почеркът е крайно възприемчив за всички отсечки, които се явяват като резултат от въздействието върху движението на ръката, на мислите и чувствата, що се зараждат в мозъка. Реагирайки всякога еднакво на външните влияния, човешката психика им дава при писане еднакъв израз, подчинен на отделни закони. Има някои общи положения, на които почиват много от графологичните признаци: 1. Степента на геометричната издържаност на почерка (равни редове и полета, еднакви междини между думи и редове, еднаква сила на натиска и пр,) определя степента на волевото развитие на човека, неговия запас от нервно психична енергия, неговата трудоспособност.
към текста >>
50.
 
-
Увесил го той на стената пред къщата си като голям търкалист
часовник
току го гледа, възседа двете му стрелки, потупва го с пръст по стъклото.
Случило се, завеяло . . Противниците млъкваха. Удареше ли дъжд, същите глътваха езиците си; — Дъжд каза — дъжд излезе. Ха, недей му верва, де! Така спокойно щеше да си върви и расте славата на бай Ангел Душката като познавач на времето, ако съседът му даскал Косевият син, отскоро не беше курдисал у тях си някакъв дяволски барометър.
Увесил го той на стената пред къщата си като голям търкалист
часовник
току го гледа, възседа двете му стрелки, потупва го с пръст по стъклото.
Какво го гладеше, какво му баеше — малко люде в селото разбираха на тая работа, ала нали взе синковецът да предсказва времето! Още от сутринта ще рече: „Барометърът, господа, се вдига. Днес ще имаме слънчево време“. Или: „Барометърът, господа, бързо спада. До вечерта ще вали“ .
към текста >>
51.
 
-
Тя бе жизнерадостна, лека и невероятно похватна за всяка работа; тъй подвижна и решителна, че управляваното от нея домакинство вървеше като
часовник
.
— Считам, че ми е длъжност, — каза господарката на къщата, — да предупредя веднага госпожицата, че в Хедеби има вампир. Не е рядко да се срещне по стълбите, или по коридорите, понякога дори по стаите, един едър и силен човек със син шинел и високи ботуши, като старите войници на Карла XII. Той се появява изведнъж пред нас, когато отваряме някоя врата, или когато стигаме на площадката на стълбата, но преди да успеем да се политаме кой е, той изчезва. Той не ни прави нищо, ние мислим дори, че ни желае доброто, и аз моля госпожицата да не се страхува, ако то срещне. Госпожица Шпак бе по онова време на двадесет и една година.
Тя бе жизнерадостна, лека и невероятно похватна за всяка работа; тъй подвижна и решителна, че управляваното от нея домакинство вървеше като
часовник
.
Но се страхуваше страшно от привидения и не би приела никога мястото на Хедеби, ако знаеше предварително онова което й разказа баронесата. Но тя беше вече в къщата, а едно бедно момиче е принудено да не пренебрегва току едно добро място. Тя се поклони, прочее, пред баронесата, поблагодари й за предупреждението и я увери, че не ще се остави де се изплаши от призрака. — Никак не разбираме, защо се скита из замъка. — продължи баронесата.
към текста >>
52.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Стенният
часовник
удари 8 часа и.
Съобщава: Д. Петров, (Белоградчик). * * * Един случай в Прага. През време на австро-турската война, 1866 година, седнахме да вечеряме в дома ни в Прага. Бяхме четирима: баща ми, майка ми, аз и по-малкия ми брат.
Стенният
часовник
удари 8 часа и.
в същия момент скокнахме всички уплашени от софрата: чухме един силен гърмеж като от пушка. Майка ни много се разтревожи, като ни каза, че непременно ще чуем някоя лоша за нас новина. Баща ми, който не бе никак суеверен, като я успокояваше, почна да търси из столовата. Имахме вътре един здрав, дъбов скрин за дрехи и като го разгледа, баща ми намери, че задната част на същия се пукнала и от там произлязла тази детонация. Обаче, майка ми не можа да се успокои.
към текста >>
53.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Много е вярно, ако сравним изменението на астралното тяло с движението на минутната стрелка на
часовника
, а преобразованието на етерното тяло с движението на часовата стрелка.
Но нашето „аз“ е способно на още по-висока работа върху нашето същество: именно, когато не само астралното, но и етерното тяло бъде преработено. Човек много работи научава в живота, ако той в известна точка на своя живот се обърне назад и хвърли поглед на миналото, ще си каже: много съм научил. Обаче, той в много по-малка степен ще говори за изменение на темперамента, характера и за подобрение или влошаване на паметта през живота. Ученето е във връзка с астралното тяло, а изменението на характера, паметта, темперамента и пр. е във връзка с етерното тяло.
Много е вярно, ако сравним изменението на астралното тяло с движението на минутната стрелка на
часовника
, а преобразованието на етерното тяло с движението на часовата стрелка.
Когато човек пристъпи към висшето, тъй наречено окултно, Обучение, най-важната му работа се състои в изменение на етерното тяло чрез съзнателното въздействие на „аза“. Той съвсем съзнателно и самостоятелно работи за изменението на своите навици, характер, памет и пр. С подобно работене върху етерното тяло, последното се превръща в Духовност (по източното наименование „Буди“). Когато човек достигне до още по-висока степен на развитие, той става способен да работи за преобразяване и на физическото си тяло (напр. да изменя кръвообращението, пулса и пр.) По този начин той превръща физическото си тяло в „Атма“ (по източното наименование).
към текста >>
Той поглежда
часовника
си.
Б.. А жена му заедно с детето били в гр. С. Детето било няколко месечно. На 6 юни след обед, като работел в аптеката, той усетил силно безпокойство, без да знае причината на това. След малко вижда сина си във видение пред себе си. Видението траяло малко време.
Той поглежда
часовника
си.
Часът бил 6. Съвсем развълнуван, той разправил на своя лаборант прежиленото. Лаборантът казал, че тъй му се е сторило. В същото време жена му телеграфира на брата си в гр. Б. за смъртта на детето, като го моли да съобщи постепенно на мъжа й.
към текста >>
54.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Пишел книги по астрономия и алгебра, за приливите и отливите, върху магнетите, и в свободното си време успял да „открадне занаятите“, според собствения му израз, като научил
часовникарство
, столарство, да прави математически инструменти и да подвързва книги.
Удостоено от крал Карл XII, семейството му било турено в реда на благородниците от наследницата на Карл, кралица Улрика, след което името Сведборг се изменило на Сведенборг, и Емануел заел место между рицарите от конноездачния орден в тригодишните събрания на държавиците. Той е работил усилено в професията си в продължение на цели единадесет години, написал е книги по минералогия и по други научни предмети изобщо, и се отличил на политическата арена. След това той решил да отиде в странство, за да продължи науките си и да публикува съчиненията си в други страни, които му предлагали по-добро възнаграждение от онова, което е можал да получи в отечеството си. Той имал едно малко състояние и наредил, половината от заплатата, която получавал като асесор, да се дава на помощника му. И у дома си, и в чужбина, той работил непрекъснато.
Пишел книги по астрономия и алгебра, за приливите и отливите, върху магнетите, и в свободното си време успял да „открадне занаятите“, според собствения му израз, като научил
часовникарство
, столарство, да прави математически инструменти и да подвързва книги.
Освен това постигнал известно съвършенство и на музикалния орган. Той бил винаги борец, работил е да намери някой нов резултат, да дойде до някое ново заключение. Неговите подвизи в света на науката са или отминати мълком или отдадени на други, които дойдоха след него, но когато се опитваме да дадем преценка на съчиненията му като едно цяло, не трябва да се забравя, че той е първият, който е предвидил атомическата теория и е турил началото на днешната наука за кристалографията. В чудното си съчинение Principia, в което се опитва да обясни системата на вселената чрез аналогия, разсъждавайки от познатото към непознатото, Сведенборг тури начало на открития, които се усвоиха по-късно от Ла Гранж, Кант, Мишел, Мосот, Ла Плас, Франклин, Ханстин, Кавендш, Уат, Лавуазие и Пристлй. Когато Сведенборг обърна вниманието си към животинското царство, факт е, че той пръв демонстрира употребата на белите дробове, и тури начало на знаменитите открития на Шлихтинг, Мънро и Уилсон.
към текста >>
Когато
часовникът
ударил пет, попитал колко е часа, и когато му отговорили, той просто казал: „Добре, благодаря ви, Бог да ви благослови“.
причастие на смъртното легло, го запитал, дали говорел истината по отношение на виденията си. Тогава умиращият Сведенборг се подпрял сам на леглото си и отговорил тържествено: „Всичко, което съм писал, е такава истина, каквато е истината, че ме гледате; можех да кажа много повече, ако ми бе позволено. След смъртта ще видите всичко, и тогава ще имаме да си кажем един другиму много по този предмет“. Той е бил наглеждан през време на последното си боледуване от жената на перукаря Ширсмит, с когото той живеел, и от нейната прислуга. Тази последната казвала, че той е гледал на смъртта, като на празник или като веселие.
Когато
часовникът
ударил пет, попитал колко е часа, и когато му отговорили, той просто казал: „Добре, благодаря ви, Бог да ви благослови“.
Тези били последните му думи. Ученикът, който изучва философията на Сведенборг, както и да се занимава с предмета, с вярващ или невярващ ум, не може да се не съгласи с Карлайл, че се намира в общение с „висшето и вечното в човешката мисъл“. Преведе от английски: Леона Василева. Песни на смъртния Умрете, умрете, за да живеете, защото вие мрете, като живеете. Буда. ДЕН ПРОБУДЕН Ще дойде ден душите да пробуди Със златокървави лучи, Ще дойде чакан ден и в ранна утрин Божествен глас ще прозвучи .
към текста >>
55.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той се храни винаги в същото време и направлява своите действия, от какъвто и род да са, винаги по стрелката на
часовника
.
Покрай другото, те проявяват и притворство. Хората с ъглести ръце често стават педанти, които винаги изхождат от общи понятия, правила и максими и искат точно да се придържат о тях, в изкуството и в етичните действия. Затова често се държат о формата, о маниера, о израза и думата, които у тях заместват същността на нещата. Те избират приятелите си между такива хора, които са образовани и добре дисциплинирани, които в своите схващания са по възможност по-съвършени. Такъв човек е винаги хубаво облечен, обръснат, счесан и изчеткан.
Той се храни винаги в същото време и направлява своите действия, от какъвто и род да са, винаги по стрелката на
часовника
.
Той е противник на тъй наречената безусловна свобода и предпочита привилегиите пред нея. Той охотно се подчинява на авторитета и на привилегиите по рождение, по чин, по закон и по обичай. В това отношение хората с ъглести ръце приличат на тези с лопатовидните. Обаче, мотивите за подчинението са съвсем различни у двата типа: и двата респектират авторитета, но първият от покорност спрямо традиционната институция, а вторият вследствие вярната си привързаност към личността на владетеля. Докато притежателят на артистическата ръка цени правилността само тогава, когато тя е съставна част от едно достойно за вниманието ни цяло, човекът с полезната ръка цени дори и едно некрасиво цяло, щом то е на всякъде правилно или е продукт на правилността.
към текста >>
56.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
нито се чуваше, освен тракането на
часовника
.
Най-после, протегнах й ръка. за да се докосна до писмото, но в тази минута всичко изчезна. Аз се намерих застанал сам в празната стая. С любопитство разгледах кабинета си. но нищо необикновено пито се виждаше.
нито се чуваше, освен тракането на
часовника
.
Аз владеех всичките свои способности. Бях в съвършено бодро съзнание, както и във време на току що прекараното преживяване. Като се върнах към канапето си, аз чух във въздуха слаб, трясък. След това отново се възцари мълчанието. Разбрах, че съм имал видение.
към текста >>
Когато стенният
часовник
внезапно спре, умира някой в къщата.
Не бива да кърпим дреха, която е облечена на тялото ни. Винаги да слизаме от леглото или да влизаме в къщи с десния крак напред. Намерени пари не бива да се харчат. защото те привличаш, и други нари. Със същата цел се поплюва първата монета, която получим сутрин.
Когато стенният
часовник
внезапно спре, умира някой в къщата.
Никога да не се броят колите на едно погребално шествие. Мъртвите да се погребват винаги с главата към изток. Това нравило било известно още на старите финикийци. Когато кучето лае и постоянно гледа в земята, ще умре някой у съседите. Ако гледа нагоре, тогава ще има пожар.
към текста >>
57.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
светът остана изненадан, с безверие, от оповестената чрез пресата новина за откриване от един вюрцбургски учен на нови лъчи, които минават през всички тела и по този начин е могло да се наблюдава вътрешното им устройство: скелетът на човека и механизмът на
часовника
Ученият мжж беше ВИЛХЕЛМ КОНРАД РЙОНТГЕН.
Важността на тия изследвания изпъква ясно от гледището на прогреса в земеделието. Професор Боз е правил тия опити в прочутия институт в Калкута, осно- ван от него преди 20 години. Съобщенията за неговите открития са били приети с симггатично любопитство от стария учен свят, но трябва да се очаква публикуването на съчинението му, преди да се произнесем върху многото негови идеи, които са от естество да съборят толкова стари био-физиологически схващания. 25-годишнината от откритието на Rontgen. През декемврийските дни на 1895 год.
светът остана изненадан, с безверие, от оповестената чрез пресата новина за откриване от един вюрцбургски учен на нови лъчи, които минават през всички тела и по този начин е могло да се наблюдава вътрешното им устройство: скелетът на човека и механизмът на
часовника
Ученият мжж беше ВИЛХЕЛМ КОНРАД РЙОНТГЕН.
Това име, ако и непознато на профаните, се ползуваше още тогава с известност и авторитет между хората — специалистите — в науката, поради пълнотата и точността на опитите и изследванията, които той и учениците му са правили за разрешаване на най-трудните проблеми в областта на физиката. Някои от тези изследвания и по настоящем са от актуално значение, защото резултатите от тях служат като една от основите на теорията за относителността от Айнщайн. Съмнението в истинността на това откритие на вюрцбюргера, звучеше като вълшебна приказка, трябваше бързо да изчезне. През един период от няколко месеци само, с няколко свои ясни, кратки, но пълни съобщения, Рйонтген даде такъв ценен материал върху тъй наречените Х-лъчи (непознати лъчи),— а по предложението на Kolliker съвременниците са ги нарекли Рйонтгенови лъчи, — че за бъдещето столетие, в физиката, едва ли ще се прибави към това нещо по-съществено. Интересно е да се цитират някои от първите съобщения на Рйонтгена.
към текста >>
58.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
По
часовника
той ви- дел, че каталепсията и кризата траели само .4 минути.
март) тя казала, че нейните каталептични кризи ще продължават още 5 седмици; на 27. април ще бъде последната криза; до тая дата кризите ще стават все по-къси и по-къси, а в последния ден ще трае само 4 минути; а главоболието й (от което тя страдала в продължение на 8 години) ще изчезне на 8. май. Предсказанието се сбъднало, защото всеки ден кризата траяла все по-малко и по-малко. На 27. април Райхенбах точно на време бил при нея.
По
часовника
той ви- дел, че каталепсията и кризата траели само .4 минути.
След това кризите спрели, но главоболието продължило. Райхенбах я посещавал всеки ден, за да проверява. Действително, на 8. май тя за последен път имала главоболие. Не- кой може да помисли — казва Райхенбах — че г-ца Новотни е играла комедия.
към текста >>
“ Един
часовникар
във Виценца пише следното: „ако аз бях музикант или живописец, бих създават цветове за всички тонове или тонове за всички възможни цветове.
Трябва да се забележи, че в тези случаи при получаването на цветовите усещания съзнанието не играе абсолютно никаква роля; произволното получаване на асоциирани цветови усещания е напълно невъзможно. При това, за да се явят цветовите усещания, не стига само едно повърхностно слушане на музиката, но се иска тя да проникне дълбоко в душата на слушателя. Талантливият музикант и психолог Вехофер така описва впечатленията си от слушането на Моцартовата симфония в А-moll: —„Веднага след първите пълни акорди, които ме приведоха в Моцартовско настроение, пред моите очи почна да се развива една игра, която аз следях с учудване и възхищение. Залата като че ли се оживи, образува се сребърно-бяло небе, по което се движеха облаци — розови и сини, понякога златно-червени или смарагдово-зелени. На едно тихо место започнаха да преминават сребърни нишки през облачния венец, после тоновете станаха по-бурни и цветните фигури взеха грамадни размери, пълни с движения и живот — една игра с цветове, която беше несравнено по-красива и по-богата и от най-съвършения калейдоскоп!
“ Един
часовникар
във Виценца пише следното: „ако аз бях музикант или живописец, бих създават цветове за всички тонове или тонове за всички възможни цветове.
Тогава би се признало, че ние, хората, сме надарени със способността да схващаме отношенията между светлината и звука. Последната мисъл е особено важна, защото тя, както и другите подобни наблюдения, показват, че в тази област има таланти и гении, но че това не е една способност вложена в някои избраници, а се намира в зачатък у всекиго — нещо, за което говори съществуването на някои общоупотребими изрази. Ако наистина тонове и мелодии могат да се възприемат, съчетани с цветови усещания, понятно е, че типичният стил на някои гениални компонисти ще се възприема придружен с известна цветова представа. Една дама съобщава, че за нея всеки компонист е свързан с един основен цвят. Напр.: Хайден — приятно зелен, Моцарт — изобщо син, Шопен — приближава се към червения цвят.
към текста >>
59.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Голям брой от тия трептения избягват от нашите чувства, понеже не се обгръщат от възприемателното поле на слабите ни органи: така, твърде бавното движение на стрелката на
часовника
не се схваща повече от човешкото око, отколкото твърде бързото движение на една граната, която минава през пространството.
И наистина, всичко във вселената тегнее и напредва във вечни промени. Нищо не е трайно, нищо не се спира, всичко върви, всичко трепти! Неподвижността е само една привидност, покоят е басня! От безкрайно малкия атом до безкрайно голямата маса, всичко трепти с присъщото му движение. И може да се каже, че в обширната хармония на природата всичките начини на трептение са представени, от най-елементарното клатене до най- сложните и най-разнообразни комбинации на движения.
Голям брой от тия трептения избягват от нашите чувства, понеже не се обгръщат от възприемателното поле на слабите ни органи: така, твърде бавното движение на стрелката на
часовника
не се схваща повече от човешкото око, отколкото твърде бързото движение на една граната, която минава през пространството.
Но от това, че сетивата ни не схващат нещо, може ли да се заключава, че това нещо не съществува? Това би значело да се отрече почти всичко, което съществува. Лъчезарността на нашето чувствено възприемане не е много широка и се ограничава от един твърде тесен кръг. Но ако не е дадено на човека да схваща материално всички окръжаващи го явления, дадено му е поне да притежава едно вътрешно чувство, с помощта на което той може да прониква и узнава великият закон, на който са израз тия явления. С една реч, това, което не може да проникне в мозъка му чрез сетивата, може да проникне в мисълта му чрез съждението, и малкият брой явления, които неговите несъвършени органи долавят, може да му даде ключа на големия брой на ония, които му избягват.
към текста >>
Нека си помислим две места на земята x1 и х2 (Берлин и Кьолн); на всяко от тях по един правилно вървящ
часовник
и по един човек със светлинни сигнали, с заповед „едновременно“, т. е.
Защото това, което чистото логическо обсъждане ни дава само след безкраен труд, математиката, тази мислеща машина, го дава с фрапираща бързина. Да й поставим задачата във форма на математическо уравнение, и тя ще я реши. Понеже не можем да предполагаме у четеца много големи математически познания, ние ще се опитаме да разрешим поне въпроса за абсолютната едновременност чрез едно просто, макар и твърде заобиколно разсъждение, а по-сетне ще преминем, към математическите изследвания. Предпоставка на това, както и на всички по-сетнешни разсъждения, ще бъде извлеченото от опита ММ заключение, че скоростта на светлината у всички равномерно и праволинейно движещи се небесни тела (системи) е еднаква във всички посоки. Или, изразено по-предпазливо, ние твърдим, че опита ММ върху всички такива небесни тела води към същия резултат и вадим следствията от това си твърдение (принцип за постоянството на светлинната скорост, който ще наричаме принцип С.).
Нека си помислим две места на земята x1 и х2 (Берлин и Кьолн); на всяко от тях по един правилно вървящ
часовник
и по един човек със светлинни сигнали, с заповед „едновременно“, т. е.
точно в определено време t0 (да кажем точно в 12 часа) да възпламенят светлинните сигнали. Още тука ние се спираме. Що значи собствено „едновременно“? — „Когато стрелките на двата часовника показват 12,“ ще ни каже четецът. Добре, но откъде знаем, дали часовниците вървят правилно?
към текста >>
— „Когато стрелките на двата
часовника
показват 12,“ ще ни каже четецът.
Или, изразено по-предпазливо, ние твърдим, че опита ММ върху всички такива небесни тела води към същия резултат и вадим следствията от това си твърдение (принцип за постоянството на светлинната скорост, който ще наричаме принцип С.). Нека си помислим две места на земята x1 и х2 (Берлин и Кьолн); на всяко от тях по един правилно вървящ часовник и по един човек със светлинни сигнали, с заповед „едновременно“, т. е. точно в определено време t0 (да кажем точно в 12 часа) да възпламенят светлинните сигнали. Още тука ние се спираме. Що значи собствено „едновременно“?
— „Когато стрелките на двата
часовника
показват 12,“ ще ни каже четецът.
Добре, но откъде знаем, дали часовниците вървят правилно? Разрешението на този предварителен въпрос ни дава принципа С. Ако двата сигнала блеснат едновременно, тогава и излизащите от тях светлинни лъчи трябва също така едновременно да се срещнат по средата между х1, и х2. Там се поставя едно двойно огледало в форма на v, което хвърля лъчите към един наблюдател, който гледа перпендикулярно към линията х1 и х2. Той ще съзре блясканията на двата сигнала едновременно и от това ще заключи, че те са произведени едновременно, а следователно, и че двата часовника са синхронични.
към текста >>
Той ще съзре блясканията на двата сигнала едновременно и от това ще заключи, че те са произведени едновременно, а следователно, и че двата
часовника
са синхронични.
— „Когато стрелките на двата часовника показват 12,“ ще ни каже четецът. Добре, но откъде знаем, дали часовниците вървят правилно? Разрешението на този предварителен въпрос ни дава принципа С. Ако двата сигнала блеснат едновременно, тогава и излизащите от тях светлинни лъчи трябва също така едновременно да се срещнат по средата между х1, и х2. Там се поставя едно двойно огледало в форма на v, което хвърля лъчите към един наблюдател, който гледа перпендикулярно към линията х1 и х2.
Той ще съзре блясканията на двата сигнала едновременно и от това ще заключи, че те са произведени едновременно, а следователно, и че двата
часовника
са синхронични.
Дали часовниците ще останат синхронични, т. е. дали ще запазят същия ход, той ще познае по това, че при повторните опити вижда всякога двата светлинни сигнала да проблясват едновременно. С това ние намерихме търсения строго научен метод за регулиране на часовници, или, другояче казано: ние дефинирахме понятието за едновременност на земята. И действително, ако говорим за едновременност на различни места по земята, трябва да знаем най-първо, какво се разбира под това понятие. След като със задоволство разрешихме тази задача, нека преминем към следния въпрос.
към текста >>
Нека си представим въздушния кораб, снабден със също такова огледало на средата между два
часовника
x1 и х2.
Дали часовниците ще останат синхронични, т. е. дали ще запазят същия ход, той ще познае по това, че при повторните опити вижда всякога двата светлинни сигнала да проблясват едновременно. С това ние намерихме търсения строго научен метод за регулиране на часовници, или, другояче казано: ние дефинирахме понятието за едновременност на земята. И действително, ако говорим за едновременност на различни места по земята, трябва да знаем най-първо, какво се разбира под това понятие. След като със задоволство разрешихме тази задача, нека преминем към следния въпрос.
Нека си представим въздушния кораб, снабден със също такова огледало на средата между два
часовника
x1 и х2.
Нека се движи в посока към х2 със скорост q спрямо земята и успоредно на линията x1 х2. Във времето t0, измерено с земните часовници, нека х'1, огледалото на въздушния кораб, и х'2 се намират тъкмо над х1, земното огледало, и х2. Един наблюдател от въздушния кораб може в такъв случай да каже, че при възпламеняването им двата светлинни сигнала са се намирали тъкмо под неговите часовници, тъй както и земния наблюдател ще твърди, че са се намирали тъкмо над двата земни часовника. Дали, обаче, наблюдателят от въздушния кораб ще може да означи тия две възпламенявания и като едновременни? Очевидно, че не.
към текста >>
Един наблюдател от въздушния кораб може в такъв случай да каже, че при възпламеняването им двата светлинни сигнала са се намирали тъкмо под неговите часовници, тъй както и земния наблюдател ще твърди, че са се намирали тъкмо над двата земни
часовника
.
И действително, ако говорим за едновременност на различни места по земята, трябва да знаем най-първо, какво се разбира под това понятие. След като със задоволство разрешихме тази задача, нека преминем към следния въпрос. Нека си представим въздушния кораб, снабден със също такова огледало на средата между два часовника x1 и х2. Нека се движи в посока към х2 със скорост q спрямо земята и успоредно на линията x1 х2. Във времето t0, измерено с земните часовници, нека х'1, огледалото на въздушния кораб, и х'2 се намират тъкмо над х1, земното огледало, и х2.
Един наблюдател от въздушния кораб може в такъв случай да каже, че при възпламеняването им двата светлинни сигнала са се намирали тъкмо под неговите часовници, тъй както и земния наблюдател ще твърди, че са се намирали тъкмо над двата земни
часовника
.
Дали, обаче, наблюдателят от въздушния кораб ще може да означи тия две възпламенявания и като едновременни? Очевидно, че не. Защото, докато светлинните лъчи се движат един срещу други от х1 и х2 към средата, въздушния кораб пътува насреща идещия от х2 лъч, а се отдалечава от идещия откъм х1. Наблюдаващият в огледалото на въздушния кораб ще възприеме, следователно, първия лъч (х2) по-рано от втория, на основание на което и ще твърди, че сигналите не са били възпламенени едновременно. И това със същото право, с което земният наблюдател ще ги счита като едновременно възпламенени.
към текста >>
Айнщайн Излиза, че двата
часовника
на въздушния кораб, в момента на преминаването им над двата светлинни сигнала, трябва да показват различно време (различно положение на стрелките).
В такъв случай, обаче, ще трябва да докажем погрешността на въпросния принцип, а това, според по-раншните ни изключения, е изключено. По-долу ще се повърнем още веднъж по това. Нека приемем, че двата принципа са верни. Тогава и двамата наблюдатели имат право, единия, като казва: двете събития са едновременни, и другият като казва: не са едновременни. С други думи: те ще трябва да се уверят, че не съществува абсолютна едновременност, следователно, и абсолютно време: че времето напротив е нещо относително: че всяка система си има свое собствено време. Проф.
Айнщайн Излиза, че двата
часовника
на въздушния кораб, в момента на преминаването им над двата светлинни сигнала, трябва да показват различно време (различно положение на стрелките).
Можем да бъдем изкусени да премисляме, както до сега, по един чисто логичен път и с по възможност по-малка пресметливост, тези и други по-нататъшни изводи от нашите предпоставки. Това, обаче, никак не би било за препоръчване. Не само заради спестяването на хартия и мастило, но най- вече заради това, че по този път лесно можем да дойдем до погрешни заключения. Защото изводите от RP в такава степен противоречат на всички досегашни възгледи, че човек бива непрестанно наклонен да открива противоречия там, където такива няма, като не съзира примките лежащи пред краката му. Поради това ние не ще се впущаме повече в този опасен път, а си послужим по-скоро с безпогрешната мислеща машина, и с нейната помощ изведем всички наши досегашни, както и по-нататъшни резултати.
към текста >>
В земното време t0, мерено и по двата земни
часовника
в х1 и х2, преминават тъкмо над тях по един
часовник
от въздушния кораб.
Той, обаче, написва уравнението на сферата x'2 + y'2 + z'2 - с2t1'2= 0, където вместо t имаме t'1 за да означим, че времето на тази система може да бъде друго. Според принципа С двете тия уравнения са верни. Това е възможно само.ако между двете системи съществуват прочутите трансформации на Лоренца:1) Този резултат говори, че уравненията на оптическите (електромагнитни) явления по отношение на тези, а не по отношение на галилеевите трансформации, са неизменни.2) Особено четвъртото уравнение ни посочва, че и времето трябва да бъде трансформирано. Нека отнесем това към по-раншния ни пример. Въздушният кораб се движи с скорост q относително земята.
В земното време t0, мерено и по двата земни
часовника
в х1 и х2, преминават тъкмо над тях по един
часовник
от въздушния кораб.
Тогава единият от тях показва времето: а другия показва: t'1 и t'2 са различни, защото величините х1 и х2 в десните страни на тия две уравнения са различни. И тъй, докато земята твърди, че блясванията на светлината са произведени в същото време t0 въздушният кораб обяснява: те са произведени в различни времена, едното в времето t'1, другото в времето t'2. Следователно, при оптическите, респ. електромагнитните явления няма абсолютна едновременост. Това понятие тогава само добива смисъл, когато посочваме системата, от която става наблюдаването на нейното времетечение.
към текста >>
Това натрупване, тоя мравуняк от звезди, от който ние сме една част, има, грубо казано, форма на една кутия на
часовник
, дебелината на която е приблизително колкото половината от ширината й.
Част от млечния път особено богат със звезди И сега, ако си послужим с нашите очила т. е. далекогледите ни, й ако минем от областта на възможното към оная на реалното, последните астрономически наблюдения ни дават известен брой факт много бележити, които ни довеждат несъпротивимо до следните заключения. Броят на Звездите не е, както дълго време вярваха, ограничен от самата сила на зрителните стъкла. Когато се отдалечавате от слънцето, броят на звездите, съдържащи се в дадения обем, честотата на звездите, гъстотата на звездното население, така да кажа, не остават еднообразни, но се намаляват според наближаването до границите на млечния път. Млечният път е един гигантски архипелаг от звезди и нашето слънце изглежда да е разположено в централната му област.
Това натрупване, тоя мравуняк от звезди, от който ние сме една част, има, грубо казано, форма на една кутия на
часовник
, дебелината на която е приблизително колкото половината от ширината й.
Светлината, която отива в една секунда от земята до луната, в осем минути от земята по слънцето, в три години от земята до най-близката звезда, тая светлина има нужда най-малко от 30,000 години или 300 века. за да премине през млечния път. Последният съдържа от 500 до 1500 милиони звезди. Това е много малък брой, едва равен на човешките същества на земята и много по-малък от оня на железните молекули, които съдържа една иглена топчица. Една област от небето при Зета Орион (съзвездие), дето една мъглявост затуля отвъдните звезди При това, открити са твърде сгъстени купчини от звезди, като Магелановия облак.
към текста >>
60.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Точен
часовник
и точно изчисление начало-трептението на всяка татва е от голямо значение.
24 мин. Ако искаме да осветляваме по продължително, то трябва същото до трае до 12'4; 2'14; 4'14 и т. н. Осветлението не трябва да се прекратява по рано, до дето съответната татва не прекрати своите трептения. Обаче, за препоръчване е да почнем 3 — 4 минути по-късно и да прекратим 3 — 4 мин. по-рано, за да не попаднем под влиянието на друга татва.
Точен
часовник
и точно изчисление начало-трептението на всяка татва е от голямо значение.
Както се каза. това е още една теория; практически обаче се указаха забележителни резултати с достигане на по-бързи изцерявания при вземане под внимание трептенията на татва. По-нататъшните опити ще покажат истинската стойност на моята теория. Особено внимание трябва да се обърне и на съответния планетен час. Съгласуват ли се планетния час и Tattwas, то резултата ще ни задоволи напълно. IV.
към текста >>
Стреснах се, запалих свещта, погледнах си
часовника
, който отбелязваше точно 12 ч.
П., учител в тукашната мъжка гимназия. Още в деня на тържественото му погребение неговия шурей ми разправи, в присъствие на свидетели, следната интересна телепатическа случка: „Бях от няколко дни на минералните бани (12 км. далеч от града). На 18 срещу 19, посред нощ сънувам, че зет ми потропа на прозореца на стаята ми, усмя ми се и ми каза: „сбогом, заминавам! “ Той беше качен на една малка кола с две колелета теглена от черен кон.
Стреснах се, запалих свещта, погледнах си
часовника
, който отбелязваше точно 12 ч.
20 минути. Знаех, че зет ми е безнадеждно болен и си казах на ум: „ще да се е случило нещо с него.“ В същия момент се събуди и майка ми и ме попита: „като че ли някой потрака на прозореца? “ До сутринта не можах да заспя, мъчен от мисълта за съня и за неговото значение. Като се съмна, пристигна файтона ми и ми съобщиха за смъртта на зетя ми. Той се поминал точно в 12 ч.
към текста >>
61.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Д-р Ерих Швебш разправя за един чиновник в пруското просветно министерство, който щял да счита задачата си за постигната, ако в един определени час, когато седи пред масата си и погледне
часовника
си, да знае, ме в този ден и в този час всички деца в Прусия от първо отделение пишат буквата „и“ 2) Ако пожелае учителят да твори, ако прояви самостоятелност, веднага го мъмрят, а и го уволняват.
Но някои ще кажат: „Нали учителите имат права ? Има учителски съвети, които имат право да решават по-важни въпроси. Това не доказва ли, че учителите имат свобода? “ Да, те имат свобода, имат автономия, съветът решава много работи, но точно в рамките на предписанията отгоре. Затова, първото нещо, което иска окултизмът, е педагогическа автономия, педагогическа свобода на училището.
Д-р Ерих Швебш разправя за един чиновник в пруското просветно министерство, който щял да счита задачата си за постигната, ако в един определени час, когато седи пред масата си и погледне
часовника
си, да знае, ме в този ден и в този час всички деца в Прусия от първо отделение пишат буквата „и“ 2) Ако пожелае учителят да твори, ако прояви самостоятелност, веднага го мъмрят, а и го уволняват.
Или трябва да стои мирно, или пък трябва да чака мъмрене и уволнение. Всеки момент в новото училище учителят ще бъде напълно свободен. Ще му се даде възможност да действа. Методът, който той ще прилага, ще се основава изключително на дълбоките му познания на човешката природа, а не на некакви си предписания. Един от най-ярките защитници на училищната автономля е Д-р Рудолф Щайнер, който със следните силни думи говори против намесата на държавата в дейността на училището“3): „Днешното училище във всички свои степени формира човека такъв, какъвто е нужен за държавата.
към текста >>
Всичко си върви като по
часовник
, като механизъм Ако днес ученикът дохожда до един мироглед, то е благодарение на собствените си старания.
В новото училище ще има такъв идеен кипеж, такъв идеен живот, че детето, за да може да си отговори на много въпроси, които го вълнуват, които се пораждат у него всред идейния кипеж в училището, ще иска да се занимава съвестно с науките. При такъв идеен кипеж всички предмети ще станат интересни, защото ще допринесат нещо за уяснението на мирогледа. Всичко ще се учи, за да допринесе нещо за идейния живот и за практическото приложение живота. В днешното училище ученикът е пасивен. Той не твори.
Всичко си върви като по
часовник
, като механизъм Ако днес ученикът дохожда до един мироглед, то е благодарение на собствените си старания.
Ако остане само училището, той не може да дойде до никакъв мироглед. Там, дето има творчество, самодейност, има интерес. Един пример: един ученик никак не обичаше физика, но когато се запозна с теорията на Айнщайна, той поиска по-добре да я разбере и, между другото, за целта трябваше да има познания по физика. Тогава той обикна физиката; почна да я учи с голям интерес. Друг пример : преди известно време един ученик почна старателно да изучва известни науки, които са вън от предметите, предвидени в педагогическото училище, дето той следваше, — именно аналитическа и дескриптивна геометрия.
към текста >>
Те го набедили, че е крадец на един
часовник
, и то после наистина станало крадец.
А ако мъмренето не е насаме, а пред родители; съвета или класа, тогава е още по-лошо: притуря се унижението на достойнството му пред другите. Такова унижение може да създаде малодушни, подозрителни, лицемерни, робски същества. С такова мъмрене пред класа, съвета или родителите ние убиваме у ученика всека капка самоуважение, което може да е останало у него. Има една приказка за едно дете, което играло край морския брег, когато едни хора се къпели. Дрехите си били сложили на брега.
Те го набедили, че е крадец на един
часовник
, и то после наистина станало крадец.
А то било невинно. Всички го наричали „крадец“, и то най-сетне повярвало, че има наклонност към кражба. Но ние не се ограничаваме само с мъмрене, а си служим и с заплашване. Казваме на провинения : „Ти сега си наказан по тази и тази точка, но ако продължаваш, ще ти наложим по-голямо наказание, може би ще видиш вратата на училището. Ние искаме с заплашвания да събудим висшето, доброто у ученика. Напразно!
към текста >>
62.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Когато се събудих, точно в 71/2 часа (понеже веднага погледнах
часовника
си), аз видях ясно майка ми която идваше към моето легло.
Аз се успокоих малко едва след пристигането си у дома, дето намерих неколцина приятели, с които майка ми играеше на карти. Майка ми страдаше от силно главоболие (мигрена) и на питането ми, как се чувства, тя ми отговори, че главата я боли малко Преди да отида в стаята си, пожелах й лека нощ, както обикновено, и скоро заспах. Къщата ми е голяма и стаята ми се намира доста далеч от оная на майка ми: две каменни стени ги делят. На другия ден (20 април) аз се събудих, цял облян в студена пот и треперещ от ужасния сън, който бе ме обхванал. В същност, то не бе сън, а видение.
Когато се събудих, точно в 71/2 часа (понеже веднага погледнах
часовника
си), аз видях ясно майка ми която идваше към моето легло.
Тя ме целуна по челото и ми каза: „сбогом, аз умирам, умирам! “ Приготвих се да стана, за са отида в стаята на майка ми, но чух внезапно голямо смущение в къщи, като че ли хора тичаха. Слугинята на майка ми се втурна в стаята ми, разплакана и викаше: „господине, госпожата умря! “ Според думите на слугите, майка ми се събудила в тоя ден към 7 часа и отишла в стаята на по-малките си деца, целунала най-малката си дъщеря, върнала се в стаята си и коленичила пред иконите, за да произнесе, по обичая си, утринната си молитва. В момента, когато се преклонила пред светите образи, внезапно умряла.
към текста >>
63.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
по казаната улица може да причини нарушение на тишината, но А е толкоз малко причината за това нарушение, колкото онзи, комуто откраднат
часовника
от джоба, е причинил кражбата с това, че е носил джоба си
часовник
. А.
Че така трябва да бъде, по сега съществуващото право, става явно, щом като се помисли. На А. не може да г.е отнеме правото да се разхожда по улицата High Street, под предлог, че X. заплашвал, че ще го пребие, ако го види, че се разхожда по тая улица. Вярно е, че отиването на А.
по казаната улица може да причини нарушение на тишината, но А е толкоз малко причината за това нарушение, колкото онзи, комуто откраднат
часовника
от джоба, е причинил кражбата с това, че е носил джоба си
часовник
. А.
е жертва, а не автор на закононарушението. Сега както правото на А. да ходи по High Street не зависи от заплашванията на X., така и правото на А., В., С. и Д. да вървят по High Street заедно, не може да се намали от това, че X., У., Z.
към текста >>
А Ти, о Боже, а Ти, Безсмъртни, с венец от блясъци обвит, седиш на своя недостъпен трон между звездите, опрел глава на златен триъгълник, с трирамен кръст във своите нозе, пресипваш звезден прах във пясъчний
часовник
и в нашта юдол не поглеждаш даже!
И от мочурища тръстика, край друмища трънак със жълтите изсъхнали бодили, лилаво бленно-биле, сънливите подбели, широколистий лапад и трънестия глог, привдигат се и тръгват и вървят . . . Със меките си листи зашумоля редицата върби и в тихи и непримирими жалби се влачи подир тях . . . А целите полета със жита откъсват се от майката-земя, като гигантски зидове застават и се възйемат и растат и плават във тоз велик разплакан час!
А Ти, о Боже, а Ти, Безсмъртни, с венец от блясъци обвит, седиш на своя недостъпен трон между звездите, опрел глава на златен триъгълник, с трирамен кръст във своите нозе, пресипваш звезден прах във пясъчний
часовник
и в нашта юдол не поглеждаш даже!
Смили се, Господи, над нас! Нареждаш слънцето да грей и да залязва и месеца гасиш, Зорниците запаляш и зарята и семето на битие плодиш, на тия същества, проядени от скръб, които трябва тука да умират и във самотен гроб да се положат . . . се, Господи, над нас! О Боже!
към текста >>
Те се задоволяват с констатирането на отделни факти, а междините не съзнават, подобно на спящия, който се събужда, само когато
часовника
бие: 1 часа—2 часа — три часа — но в междините нищо не помни.
Математиците бяха първите, които дадоха израз на тия необходими елементи, чрез математиката на безконечно малките величини и техните взаимоотношения, т. е. процеса на самия живот, който е непрекъснат във всеки миг или тъй наречените най-прости функционални зависимости между две величини, при което изменението на едната непременно е в строга зависимост от другата и се отразява и на другата. Това беше най-простото символично изражение само на оня процес, който представляваше хиляди видоизменения и съотношения на взаимодействащи сили, проявени видове на колебанията, в тая струя-живот, която обитава в нас, в която ние живеем и се движим. 8. От разбиране: о, обаче, на тоя процес по същина обикновените хора са. още далеч.
Те се задоволяват с констатирането на отделни факти, а междините не съзнават, подобно на спящия, който се събужда, само когато
часовника
бие: 1 часа—2 часа — три часа — но в междините нищо не помни.
Ударилия 10 часа ни кара само да си спомним, че 9 е минал вече и иде 11. В музиката се чуват двата последователни тона, без междината, изпълнена с ехтежа на междинните полутонове, без те да се различават съзнателно. Така се създават първичните .впечатления“, образуващи съзнателния ни живот. 9. Опитите и всичките ни познания имат в действителност вид на откъслеци, скелети, листове притиснати и изсушени в хербарий: говорим за процеси, а органически мислим за явления, спрени в своя развой до известно място, фиксирани. Тия временни по трайност отношения представляващи един вид „напречен разрез“ на протичащото явление, на взаимоотношенията на намиращите се в него „факти“, ние наричаме „закони“.
към текста >>
Но вчера, когато неколцина мои приятели свиреха в другата стая, отведнъж — аз видях
часовника
си, който показваше 12 ч.
Танжер, 6 юли 1918 г. Драги ми учителю, „Понеже Вие сте проучили много добре“ непознатите естествени сили“, позволете ми да Ви съобщи, без да ги коментирам или да се опитвам да ги обясня, два факта, единият от които стана вчера, а другият — преди една година. Понеже аз съм единственият им автор, гарантирам за тяхната автентичност. Първият факт е: аз притежавам, за наблюденията ми на небето, едно електрическо махало на Лероа, което върви, както знаете, посредством една пружина, четири години и се спира, само след като пружината се изтрие. Това махало върви в работния ми кабинет от три и половина години на- сам и никога от тогава не е спирало.
Но вчера, когато неколцина мои приятели свиреха в другата стая, отведнъж — аз видях
часовника
си, който показваше 12 ч.
без 20 минути — и без да разбера защо, и за първи път откато притежавам това махало, помислих си, че пружината ще утрае още не- колко месеци и ще бъде добре, ако се погрижа да я заменя с друга, понеже е възможно да не изкара цели четири години. След туй, аз никак вече не помислих за същото· Половин час след това, щом си отидоха приятелите ми, аз влезех в работния ми кабинет, и какво бе моето учудване като констатирах, че моето електрическо махало, което, повтарям, се движеше безспирно три години и половина, бе спряло точно в 12 часа без 20 минути. При това пружината не беше изтъркана, и достатъчно бе да бутна балансера, за да тръгне пак махалото“. Порше-Банес. Аз не давам, както и наблюдателят, никакво друго обяснение на тоя странен факт, освен че нашият дух прониква някои неща с непознатите ни още способности. Бихме могли да предположим, че щом махалото действително спряло, ученият инженер е бил несъзнателно докоснат от това спиране и, пак несъзнателно, е погледнал часовника си и е помислил за махалото си, и всичко това случайно!
към текста >>
Бихме могли да предположим, че щом махалото действително спряло, ученият инженер е бил несъзнателно докоснат от това спиране и, пак несъзнателно, е погледнал
часовника
си и е помислил за махалото си, и всичко това случайно!
Но вчера, когато неколцина мои приятели свиреха в другата стая, отведнъж — аз видях часовника си, който показваше 12 ч. без 20 минути — и без да разбера защо, и за първи път откато притежавам това махало, помислих си, че пружината ще утрае още не- колко месеци и ще бъде добре, ако се погрижа да я заменя с друга, понеже е възможно да не изкара цели четири години. След туй, аз никак вече не помислих за същото· Половин час след това, щом си отидоха приятелите ми, аз влезех в работния ми кабинет, и какво бе моето учудване като констатирах, че моето електрическо махало, което, повтарям, се движеше безспирно три години и половина, бе спряло точно в 12 часа без 20 минути. При това пружината не беше изтъркана, и достатъчно бе да бутна балансера, за да тръгне пак махалото“. Порше-Банес. Аз не давам, както и наблюдателят, никакво друго обяснение на тоя странен факт, освен че нашият дух прониква някои неща с непознатите ни още способности.
Бихме могли да предположим, че щом махалото действително спряло, ученият инженер е бил несъзнателно докоснат от това спиране и, пак несъзнателно, е погледнал
часовника
си и е помислил за махалото си, и всичко това случайно!
Не, усещането е било изпитано в друга стая, дето нищо не се е чувало. Но все пак, що е случайността? Едно було пред неизвестни обяснения. Защо е спряло махалото, щом пружината не се е изтъркала някоя прашинка? Сухотата му?
към текста >>
64.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
загадка, та в него няма нито толкова загадъчно, колкото в моя джобен
часовник
, който тъй грижливо ми бие при всяко натискване1).
т. е., право, аз и не зная какво загадъчно има в човека, но понеже ти казваш, Чарли . . . — Човек и загадка! — каза майор Томсон недоволно — що за абсурд! . . .
загадка, та в него няма нито толкова загадъчно, колкото в моя джобен
часовник
, който тъй грижливо ми бие при всяко натискване1).
Човек — това е едно усъвършенствано животно, и то даже не във всяко отношение. Орелът го надминава по зрение, кучето по мириса и кое и да е друго в развитието на своя инстинкт. Загадка . . . Какво загадъчно може да има в човека, Чарли?
към текста >>
— И напразно са ви безпокоили — каза той, като погледна
часовника
.
Пръв път в моята лекарска практика, човек, тъй малко на вид безнадежден, се противопоставяше на всичките ми похвати да оживее. Това ме зачуди и заинтересува. Най-после, той бавно дойде на себе си и, както винаги в такива случаи, неговия мътен поглед не може ще да различи околните. Скоро, обаче, той позна новата си хазяйка и й махна с ръка да излезе извън, а на мен, след като ме изгледа по-внимателно, зададе само на късо въпроса: — Доктор? — Да, доктор Ричардс, имам чест — поклоних му се.
— И напразно са ви безпокоили — каза той, като погледна
часовника
.
— Дълг ми е — отговорих му, не намиращ какво друго да кажа. — Тя не познава още моите навици — каза той, като махна с глава по посока на излязлата навън сестра на хазяйката. — Навици! — учудих се аз. — Да, навици.
към текста >>
Но едната и другата смърт бяха станали едновременно, по оня
часовник
, с който си служи вечността .
. . странна хипотеза, почти безумна. И не се излъгах. В това писмо, писано на бърже, се съобщава ще — аз имам и него тук между писмата си — че неговия приятел е починал внезапно между 4—5 сутринта, Но треновете се бяха сблъскали по обед, мислех си аз ... а после се сетих. Разгърнете алманаха и ще видите, че едновременно на разните места на земното кълбо никога часовниците не сочат един и същи час.
Но едната и другата смърт бяха станали едновременно, по оня
часовник
, с който си служи вечността .
. . — Но, Чарли, нима всичко това . . . е възможно, вероятно? . .·.
към текста >>
65.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Картинно казано, ние постъпваме, както при наблюдение на
часовника
, дето по местенето на стрелките съдим за времето.
Тези наблюдения се извършват в пространството, и ние можем да ги записваме и чертаем. Можем да ги свързваме с ума си. Но по този начин ние не проникваме във времето6). Ние наблюдаваме например белия дроб на детето, на мъжа в средната му възраст, на стареца: наблюдаваме промените на белия дроб от началото до края на живота и вадим от това известни заключения. Това си остава пространствено наблюдение, макар и да си съставяме представа за хода на развитието.
Картинно казано, ние постъпваме, както при наблюдение на
часовника
, дето по местенето на стрелките съдим за времето.
Човешкото развитие би могло да се схване само чрез такова познание, което непосредствено би схващало времето. Естествонаучно-интелектуалистичното познание не е в състояние да излезе извън пространството. Да погледнем, казва Д-р Щайнер, на детето, което е изпълнено с благоговение към възрастния. Това благоговение има основата си в детската природа. Виждаме, как детето намира своя образец, как се ражда у него благоговението, как то постепенно се преживява, и в по-късна възраст изчезва в подсъзнанието.
към текста >>
66.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Баща й тогава погледнал
часовника
си и записан часа и минутата, когато се събудила майка й.
заболя тежко от менингит и бе занесена в болницата на дружеството „Червен Кръст“ в София. Една нощ майка й се събудила от сън, изплашена, и почнала да вика: „Зорка умре, Зорка умре! “ На въпроса на домашните й, тя разправила, че току що сънувала, че болната й дъщеря Зорка се явила при нея превързана с кърпа, а в ушите й имало памук, и й казала: „скоро, мамо, открий леглото да си легна, защото ми е лошо, повръща ми се“. Майка й тогава я запитала: „защо излезе от болницата? “ А дъщеря й отговорила; „изпъдиха ме, мамо, от болницата“.
Баща й тогава погледнал
часовника
си и записан часа и минутата, когато се събудила майка й.
Сутринта, на другия ден, съобщили им по телефона от болницата на „Червен Кръст“, че дъщеря им Зорка се е поминала в същия час и минута, когато майка й се събудила от сън, изплашена, и извикала с плач: „Зорка умря! “ Съобщава: А. Динова. ВЕСТИ Едно тържество на истината и правдата. Нашите четци си спомнят, че главният секретар при Министерството на Народното Просвещение, Александър Радославов, заедно с подчинения си началник на бюрото за културните учреждения, Никола Т. Балабанов, издадоха едно окръжно предписание от името на това Министерство под N 33168 от 26.XII.
към текста >>
НАГОРЕ