НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
177
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Поглежда
часовника
си - вече е два и нещо.
Но сега задачата си е задача. Тук бе оставен сам да варди багажа, а сега трябваше сам да се качи на Мусала. Така му се е паднало - сам да върви на връх Мусала. През нощта усеща, че някой го буди. Оглежда се - няма никой.
Поглежда
часовника
си - вече е два и нещо.
Облича се в тъмното. Какво ще се облича - та той е спал така с дрехите си. Решава да вземе фенер, но не знае къде са го сложили. А сега е тъмница, къде ще го търси - всички спят. Решава да тръгне без фенер, нали има пътека, по нея, по нея - та горе.
към текста >>
2.
3_56 Богомилското учение и Дървото на живота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Сънувам, че Учителят стои пред мен и държи едно двегодишно Негово дете и ми казва: "Това дете беше съвършено във всяко едно отношение и работеше така точно като
часовник
." Учителят ми показва и аз виждам на самата глава на детето един
часовник
-будилник.
Представянето мина успешно и рефератът беше отбелязан от професора за интересните идеи и самата постановка на исторически паралели, която беше може би първа по рода си в България. А това беше 1923-24 година и в Университета се изучаваха чужди Школи,' чужди философски системи и се смяташе, че ние, българите, излизаме сега от праха на забвението и на духовната нищета, предизвикана от петстотин години турско иго. Получих похвала от професора. Аз също бях доволна от положения труд. Непосредствено след реферата сънувам сън.
Сънувам, че Учителят стои пред мен и държи едно двегодишно Негово дете и ми казва: "Това дете беше съвършено във всяко едно отношение и работеше така точно като
часовник
." Учителят ми показва и аз виждам на самата глава на детето един
часовник
-будилник.
И Учителят в съня ми продължава да говори: "Но имаше само един "мъничък малък" дефект в едното око и поради това не можа да живее." Като ми каза това аз виждам, че върху главата на детето се показва онзи часовник и ми се изписват някакви цифри върху часовника. Накрая сънят свърши и след като се събудих, записах всички цифри на лист хартия. Същия ден отивам при Учителя и Му разказвам целия си сън, като Му подавам и листа хартия, на която бях написала цифрите. Учителят взе листа, взе молив и започна да събира цифрите по онзи ред, по който ги бях записала. След това се яви едно окончателно число.
към текста >>
И Учителят в съня ми продължава да говори: "Но имаше само един "мъничък малък" дефект в едното око и поради това не можа да живее." Като ми каза това аз виждам, че върху главата на детето се показва онзи
часовник
и ми се изписват някакви цифри върху
часовника
.
А това беше 1923-24 година и в Университета се изучаваха чужди Школи,' чужди философски системи и се смяташе, че ние, българите, излизаме сега от праха на забвението и на духовната нищета, предизвикана от петстотин години турско иго. Получих похвала от професора. Аз също бях доволна от положения труд. Непосредствено след реферата сънувам сън. Сънувам, че Учителят стои пред мен и държи едно двегодишно Негово дете и ми казва: "Това дете беше съвършено във всяко едно отношение и работеше така точно като часовник." Учителят ми показва и аз виждам на самата глава на детето един часовник-будилник.
И Учителят в съня ми продължава да говори: "Но имаше само един "мъничък малък" дефект в едното око и поради това не можа да живее." Като ми каза това аз виждам, че върху главата на детето се показва онзи
часовник
и ми се изписват някакви цифри върху
часовника
.
Накрая сънят свърши и след като се събудих, записах всички цифри на лист хартия. Същия ден отивам при Учителя и Му разказвам целия си сън, като Му подавам и листа хартия, на която бях написала цифрите. Учителят взе листа, взе молив и започна да събира цифрите по онзи ред, по който ги бях записала. След това се яви едно окончателно число. Учителят ми посочи с молив и каза: "Тази е годината на раждането на богомилското учение." После ми подаде листа, като ми даде да разбера, че сънят ми е верен и точен и че е направил връзка между съня ми и онази епоха, посредством цифрата и обозначаваща годината на началото на богомилското учение.
към текста >>
3.
4_04 На Рила с песните на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Това зависеше от Космическия календар и
часовник
на Всемирното Велико Бяло Братство, което управляваше Вселената и от Всемировия Учител, Който лагеруваше на Рила с нас.
С притаен дъх слушахме песните "Скитах се по гори и планини" - каква мистика, каква красота и сливане с планината, с Небето над нея и с Вечността. В девет вечерта ставахме на крака за молитва и след това всички се прибирахме в палатките за почивка и сън. Но докато стигнехме до палатките и ако нощта бе светла и лунна - ако луната бе обляла цялата планина, то неминуемо се обръщахме да видим сребърната пътека долу, обсипана със звезди от Небето, отразяващи се в сребърните води на Второто езеро. Най-тържествени бяха съборните дни на Рила. Датата за съборните дни предварително се определяше от Учителя - понякога бе 17 август, друг път - 19 август, според началото на новолунието.
Това зависеше от Космическия календар и
часовник
на Всемирното Велико Бяло Братство, което управляваше Вселената и от Всемировия Учител, Който лагеруваше на Рила с нас.
Радостта и песните не стихваха през съборните дни. Те бяха тържествени празници за душите и сърцата ни. В тъмни зори се чуваха цигулките на ранобудни братя, което показваше, че часът за ставане е дошъл. Всички бързо ставаха, подготвяха се и тръгваха към Молитвения връх. Но когато стигахме там, виждахме, че най-ревностните ученици, дошли от най-далечните предели на страната ни и, насядали по скалите, бяха вече заели първите места.
към текста >>
4.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
По-късно ние разбрахме от думите на Учителя, изказани непосредствено след побоя пред Симеон Арнаудов - Дякона, че първоначалният замисъл на Цанков е бил да сложат адска машина в салона, да я възпламенят с
часовников
механизъм и така да избият всички ни по време на беседа.
Но това е тема на друга моя изповед. Лулчев имаше слабост да казва такива тайни неща на много хора и с това се хвалеше. Тази негова хвалба докара голяма беля върху Учителя. Тези негови думи бяха дошли до ушите на Цанков. И той изпрати този човек да нанесе побой срещу Учителя.
По-късно ние разбрахме от думите на Учителя, изказани непосредствено след побоя пред Симеон Арнаудов - Дякона, че първоначалният замисъл на Цанков е бил да сложат адска машина в салона, да я възпламенят с
часовников
механизъм и така да избият всички ни по време на беседа.
Но Учителят успял да отклони този техен замисъл по неведомите Негови пътища и приел да се извърши побоят върху Него. Затова в този ден и час целият "Изгрев" бе замрял, целият "Изгрев" като че ли бе пометен и нямаше жива душа и човек, който да Го защити. А онези, които бяха около Него, трябваше да бъдат само неми и живи свидетели на побоя. Само свидетели и нищо повече. Александър Цанков много мразеше Учителя.
към текста >>
5.
9_05 Кой бе Учителят?
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Той имаше златен джобен
часовник
, закачен на сребърен ланец, който висеше на врата Му.
В Учителя не можеше да се забележи нищо излишно, нищо фалшиво. В Негово присъствие, ние се чувствувахме като души, които са застанали под крилото на Всевишнаго. Той повдигаше духа ни и внасяше радост в душите ни. Той беше духовен алхимик, като превръщаше нашата скръб в радост. Веднъж, в общия клас, който се провеждаше в сряда, в 5 часа сутринта, след като говори върху алхимията, Учителят застана прав на катедрата и каза: "Вижте сега какво ще направя".
Той имаше златен джобен
часовник
, закачен на сребърен ланец, който висеше на врата Му.
Имаше и една брошка, която пристягаше ризата под брадата Му. Както бе застанал прав, вдигна си ръцете, хвана ланеца отзад на врата си и почна да го опипва. Пръстите на двете Си ръце ги движеше полека надолу към часовника. И отгдето минаваха ръцете Му, ланецът от сребърен се превръщаше в златен. Целият пожълтя.
към текста >>
Пръстите на двете Си ръце ги движеше полека надолу към
часовника
.
Той беше духовен алхимик, като превръщаше нашата скръб в радост. Веднъж, в общия клас, който се провеждаше в сряда, в 5 часа сутринта, след като говори върху алхимията, Учителят застана прав на катедрата и каза: "Вижте сега какво ще направя". Той имаше златен джобен часовник, закачен на сребърен ланец, който висеше на врата Му. Имаше и една брошка, която пристягаше ризата под брадата Му. Както бе застанал прав, вдигна си ръцете, хвана ланеца отзад на врата си и почна да го опипва.
Пръстите на двете Си ръце ги движеше полека надолу към
часовника
.
И отгдето минаваха ръцете Му, ланецът от сребърен се превръщаше в златен. Целият пожълтя. И до края на живота Му, той си остана златен. Това бе нагледен урок за възможностите на алхимията и за превръщането на минералите от един в друг. И урок от Учителя.
към текста >>
6.
16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
На някои Учителят даде упражнения, как да развият качеството на своят вътрешен биологичен
часовник
, който да ги събужда в строго определено време.
Той ни постави задача да идваме на Класовете с точност до една минута. И всички ученици бяха много точни, макар че някои пътуваха по един-два часа през нощта от града, за да пристигнат на Изгрева в 5 часа сутринта. Всички бяха много точни, а който закъснееше, не го пускаха в салона. Оставаше навън. Някои си купиха будилници и се събуждаха с тях.
На някои Учителят даде упражнения, как да развият качеството на своят вътрешен биологичен
часовник
, който да ги събужда в строго определено време.
Такива упражнения има и са описани. На някои препоръча да си купят петел и при втори петли да тръгват за Изгрева. Знаете че има първи, че има втори петли и че има трети петли, при които с точност до пет минути биологичният часовник у петлите ги кара да кукуригат. Определи се ден и час за екскурзиите. Всички идваха точно на време.
към текста >>
Знаете че има първи, че има втори петли и че има трети петли, при които с точност до пет минути биологичният
часовник
у петлите ги кара да кукуригат.
Оставаше навън. Някои си купиха будилници и се събуждаха с тях. На някои Учителят даде упражнения, как да развият качеството на своят вътрешен биологичен часовник, който да ги събужда в строго определено време. Такива упражнения има и са описани. На някои препоръча да си купят петел и при втори петли да тръгват за Изгрева.
Знаете че има първи, че има втори петли и че има трети петли, при които с точност до пет минути биологичният
часовник
у петлите ги кара да кукуригат.
Определи се ден и час за екскурзиите. Всички идваха точно на време. Тогава работата в Класа става особено приятна, стегната и учениците изработиха отношение към самата работа. Уважение и почитание. Учителят създаде на учениците едно свещено чувство към работата.
към текста >>
7.
58. МЕТЕОРОЛОГИЧНАТА КЛЕТКА НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Беше направен и слънчев
часовник
.
Това е една невероятна слънчева енергия, която тръгва от слънцето като един голям прожекторен сноп, имащ своя посока и предназначение, която ние не знаем. Понякога Учителят открехваше завесата и ние получавахме толкова от това знание колкото можем да носим. Вероятно Жорж да знаеше много повече за тези слънчеви петна, защото той е докладвал за тях и непременно е чул и други думи на Учителя за тях. Но това трябваше да си го напише Жорж. А дали го е написал, това е друг въпрос.
Беше направен и слънчев
часовник
.
Бе поставена една бакърена плоча, имаше един триъгълник и нянката му определяше часа. Това беше слънчевия часовник до самата клетка. Има запазени записи от пишещия барометър и термометър. Но жалко че Георги Радев, който беше физик, математик и беше лично натоварен от Учителя не написа нищо. Но има запазени снимки от метеорологичната клетка, дори някои приятели се бяха заснели с нея за спомен.
към текста >>
Това беше слънчевия
часовник
до самата клетка.
Вероятно Жорж да знаеше много повече за тези слънчеви петна, защото той е докладвал за тях и непременно е чул и други думи на Учителя за тях. Но това трябваше да си го напише Жорж. А дали го е написал, това е друг въпрос. Беше направен и слънчев часовник. Бе поставена една бакърена плоча, имаше един триъгълник и нянката му определяше часа.
Това беше слънчевия
часовник
до самата клетка.
Има запазени записи от пишещия барометър и термометър. Но жалко че Георги Радев, който беше физик, математик и беше лично натоварен от Учителя не написа нищо. Но има запазени снимки от метеорологичната клетка, дори някои приятели се бяха заснели с нея за спомен. Пред мен на масата стои една скица на слънцето и отбелязаните от милия Жорж слънчеви петна. Ето тук са отбелязани кога възникват, колко са големи и в каква посока се движат.
към текста >>
8.
73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
На врата си слагаше една златна верижка, на която долу бе закачен хубав златен
часовник
Омега.
Учителят не даваше всекиму да Му взема мярка като шивач. Беше позволил само на един да Му вземе мярка и тази мярка бе запазена и по нея останалите шивачи разкрояваха плата, за костюми на Учителя. Учителят вратовръзка не ползваше. Обикновено Той си слагаше бяло шалче на врата като го забождаше с една златна карфичка с диамант. Може би два или три карата, хубав диамант.
На врата си слагаше една златна верижка, на която долу бе закачен хубав златен
часовник
Омега.
Учителят беше точен и винаги се съобразяваше с времето и с часовника. Като определи среща навън в града отиваше на часа. Часовникът му беше винаги в ръката. Пръстени не носеше. Тези неща ги пазехме, но милицията при обиска ги взе и те изчезнаха.
към текста >>
Учителят беше точен и винаги се съобразяваше с времето и с
часовника
.
Беше позволил само на един да Му вземе мярка и тази мярка бе запазена и по нея останалите шивачи разкрояваха плата, за костюми на Учителя. Учителят вратовръзка не ползваше. Обикновено Той си слагаше бяло шалче на врата като го забождаше с една златна карфичка с диамант. Може би два или три карата, хубав диамант. На врата си слагаше една златна верижка, на която долу бе закачен хубав златен часовник Омега.
Учителят беше точен и винаги се съобразяваше с времето и с
часовника
.
Като определи среща навън в града отиваше на часа. Часовникът му беше винаги в ръката. Пръстени не носеше. Тези неща ги пазехме, но милицията при обиска ги взе и те изчезнаха. За нас бяха реликви, а за тях скъпоценности, които се обръщат в пари.
към текста >>
Часовникът
му беше винаги в ръката.
Обикновено Той си слагаше бяло шалче на врата като го забождаше с една златна карфичка с диамант. Може би два или три карата, хубав диамант. На врата си слагаше една златна верижка, на която долу бе закачен хубав златен часовник Омега. Учителят беше точен и винаги се съобразяваше с времето и с часовника. Като определи среща навън в града отиваше на часа.
Часовникът
му беше винаги в ръката.
Пръстени не носеше. Тези неща ги пазехме, но милицията при обиска ги взе и те изчезнаха. За нас бяха реликви, а за тях скъпоценности, които се обръщат в пари. Обущата Му бяха направени от наши братя обущари по мярка. Тогава нямаше още фабрично производство на обувки, а обущарите сами правеха обувки.
към текста >>
9.
125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Един брат се сеща и поглежда
часовника
би - било е към 22 часа вечерта.
Вечерно време се палят големи огньове, около него са насядали всички-наметнати повечето с пелерини, да ги пазят от студения вятър и всички без изключения пеят братски песни и песни от Учителя. Понякога Учителят говори, стенографите записват. Един път при такъв огън Учителят е седнал между двама братя и се грее на огъня, а всички наоколо пеят. Из един път Учителят наклонява главата си на една страна към единия от братята, като че заспива с притворени очи. Всички забелязват това и остават учудени.
Един брат се сеща и поглежда
часовника
би - било е към 22 часа вечерта.
След две-три минути Учителят изправил главата си и всички с облекчение въздъхват, че не се е случило нищо лошо на Учителя и пак запяват песните и Учителят продължил да говори, като че ли нищо не се е случило. Това направило силно впечатление на всички, но никой не можал да си го обясни. На другия ден към десет и половина часа преди обяд пристига група от 16 души братя и сестри, които тръгнали предната вечер от гр. Дупница и за по-напряко някой им показал нов път за към езерата. В първите години на лагеруването на Рила се е излизало през Дупница, като от София са тръгвали с влака.
към текста >>
10.
172. РЕПЕТИЦИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Хем вярва на Учителя, хем вярва и на
часовника
си, който показвал два часа закъснение за нея.
Но интересно защо Учителят не бързал и все нещо намирал да я задържи като казвал, че има време. Когато било достатъчно късно според нея, за да отиде в операта, то тя се обръща към Учителя и казва: „Учителю, няма смисъл да ходя на репетиция в операта, защото закъснях и всички не само ще ми се карат, но ще ми се смеят, че пристигам по никое време". Но Учителят повдигнал учудено поглед и казал: „Сестрата защо мисли така? Не си закъсняла, върви, има време! " И тя си тръгва надолу към града със смесени чувства.
Хем вярва на Учителя, хем вярва и на
часовника
си, който показвал два часа закъснение за нея.
Няма как, ще върви и толкоз. Пристига в операта и какво да види. По необясними причини репетицията на хора била закъсняла точно с два часа. Тя влиза в стаята, а след нея влиза и ръководителя на хора. Всички ахнали.
към текста >>
11.
198. ПОСЛЕДНИ ЕКСКУРЗИИ ОТ МЪРЧАЕВО КЪМ ВИТОША ,ХИЖА ОСТРЕЦ И ХИЖА ЕДЕЛВАЙС
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Той си извади
часовника
и ми даде часа, с минутите дори и със секундите.
А Учителят седи и ме чака да довърша пейката, а аз я доработвам. Свърших си работата, прибрах инструментите в хижата, турих си раницата на гърба и тръгвам. Учителят ме спря: „Чакай! Върни се, легни под пейката и напиши отдолу на гредичките следното: „България- пълен неутралитет! Пиши датата, пиши часа, пиши минутата".
Той си извади
часовника
и ми даде часа, с минутите дори и със секундите.
Аз легнах под пейката и с мастилен молив написах каквото ми каза Учителя: „България - пълен неутралитет! " След туй с Учителя си тръгнахме вече двамата. Приятелите бяха отишли напред. Минахме през хижа „Брокс" т. е. хижа Острица и слязохме по пътеката за Мърчаево.
към текста >>
12.
20. БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883,гр. Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Боян Боев имаше един джобен
часовник
, който винаги носеше.
Без да гледа седна на главата й. Тя извика и всички се засмяха. Мария стана, а Боян седна на стола й. Боян Боев я погледна невъзмутимо и продължи да записва също невъзмутим говора на Учителя. Беше верен и предан на Словото на Учителя.
Боян Боев имаше един джобен
часовник
, който винаги носеше.
Този часовник дойде в мене и аз го нося сега. Работи точно. Изваждам го и като го поглеждам си спомням за него. Служи ми добре както е служил на времето на брат Боян. Сега младите ми поглеждат часовника и ми се усмихват понеже е старомоден.
към текста >>
Този
часовник
дойде в мене и аз го нося сега.
Тя извика и всички се засмяха. Мария стана, а Боян седна на стола й. Боян Боев я погледна невъзмутимо и продължи да записва също невъзмутим говора на Учителя. Беше верен и предан на Словото на Учителя. Боян Боев имаше един джобен часовник, който винаги носеше.
Този
часовник
дойде в мене и аз го нося сега.
Работи точно. Изваждам го и като го поглеждам си спомням за него. Служи ми добре както е служил на времето на брат Боян. Сега младите ми поглеждат часовника и ми се усмихват понеже е старомоден. Но те не знаят какво може да говори един часовник в спомените ми с брат Боян.
към текста >>
Сега младите ми поглеждат
часовника
и ми се усмихват понеже е старомоден.
Боян Боев имаше един джобен часовник, който винаги носеше. Този часовник дойде в мене и аз го нося сега. Работи точно. Изваждам го и като го поглеждам си спомням за него. Служи ми добре както е служил на времето на брат Боян.
Сега младите ми поглеждат
часовника
и ми се усмихват понеже е старомоден.
Но те не знаят какво може да говори един часовник в спомените ми с брат Боян. Учителят разказваше случай за един учител по време на Балканската война, който попада в една пещера. Не могъл да излезне, понеже се криел от неприятеля. До тогава този учител би атеист. Престоял няколко дни и много изгладнял.
към текста >>
Но те не знаят какво може да говори един
часовник
в спомените ми с брат Боян.
Този часовник дойде в мене и аз го нося сега. Работи точно. Изваждам го и като го поглеждам си спомням за него. Служи ми добре както е служил на времето на брат Боян. Сега младите ми поглеждат часовника и ми се усмихват понеже е старомоден.
Но те не знаят какво може да говори един
часовник
в спомените ми с брат Боян.
Учителят разказваше случай за един учител по време на Балканската война, който попада в една пещера. Не могъл да излезне, понеже се криел от неприятеля. До тогава този учител би атеист. Престоял няколко дни и много изгладнял. Накрая казал: „Ако има Бог, то Той трябва да знае, че аз съм гладен и че трябва да ме нахрани и ако това стане, ще повярвам, че има Бог".
към текста >>
13.
43. НЕОБИКНОВЕНА ПОЧЕРПУШКА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Там беше неговият
часовник
.
Там имаше сестри, които ги посрещаха и ги настаняваха или в трапезарията, а при хубаво време отвън на пейките и те чакаха кога ще бъдат приети от Учителя. Можеше някои да чакат с часове и да не бъде приет от Учителя. Понякога може да чака и няколко дни. А кога ще бъде приет, това го решаваше Учителят. За всеки имаше определено време и то се определяше вътре в човека.
Там беше неговият
часовник
.
Учителят не може да те приеме, ако твоят вътрешен часовник и твоите стрелки на умът и сърцето не са застанали точно на онзи час и минута когато е твоето време. Някои биваха приемани веднага. Затова тази върволица от хора беше необикновена. А да се посрещнат толкова много хора трябваше и домашни помощници. Освен леля Гина там беше и сестра Янакиева, която се грижеше за кухнята и неизменната Василка Иванова.
към текста >>
Учителят не може да те приеме, ако твоят вътрешен
часовник
и твоите стрелки на умът и сърцето не са застанали точно на онзи час и минута когато е твоето време.
Можеше някои да чакат с часове и да не бъде приет от Учителя. Понякога може да чака и няколко дни. А кога ще бъде приет, това го решаваше Учителят. За всеки имаше определено време и то се определяше вътре в човека. Там беше неговият часовник.
Учителят не може да те приеме, ако твоят вътрешен
часовник
и твоите стрелки на умът и сърцето не са застанали точно на онзи час и минута когато е твоето време.
Някои биваха приемани веднага. Затова тази върволица от хора беше необикновена. А да се посрещнат толкова много хора трябваше и домашни помощници. Освен леля Гина там беше и сестра Янакиева, която се грижеше за кухнята и неизменната Василка Иванова. Понякога идваха и гости от провинцията и те приспиваха в приземния етаж при Василка.
към текста >>
14.
60. ПЕТЪР КАМБУРОВ И ВЛАКЪТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Петър изважда
часовника
си и от три метра го показва на Учителя.
Брат Петър се притеснява отстрани, но Елена говори с Учителя и не допуска никого до себе си. Накрая той не издържа и извиква: „Учителю, влакът ще тръгне! " Учителят се обръща за секунда: „Почакай малко! " А брат Петър се притеснява трябва навреме да си стигне у дома, защото има спешна работа, но сестра Елена задържа Учителя. Тя не се съобразява с нищо.
Петър изважда
часовника
си и от три метра го показва на Учителя.
Но Той му кимва: „Почакай малко." Какво да прави. Принуден е да чака. А не може да не се сбогува с Учителя. Предпочита да закъснее, но да се сбогува. Най-после идва и неговия ред.
към текста >>
15.
107. ПЕТЪР МАНЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Изважда си джобния
часовник
и ми го показва.
Когато в моят хороскоп има някой зловещ аспект, ще дойде при мен, ще ми подаде листчето и ще каже няколко думи във връзка с аспекта. И най-интересното е, че той беше изключително точен. Пример: един път на езерата с един дълъг нож режа една дъска, за да направя от нея една дълга лъжица за бъркане казаните за храна, за да не загори храната в казана. Изведнъж ножа ми изхвръква от дланите ми и се заби в ръката ми. С едната ръка аз държа раната, от която тече кръв, а той ми тика листчето пред очите, на което е написано, че днес в еди колко си часа имам някаква квадратура и че има днес условия и опасност да се порежа.
Изважда си джобния
часовник
и ми го показва.
Аспекта бе точен до пет минути. Аз гледам и не вярвам на очите си. „Абе, Петре, защо не ми каза една минута преди да се порежа? " Той мълчи. Но беше много кротък и бяха първи приятели с Георги Радев.
към текста >>
16.
15. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Имаше и златен
часовник
, който носеше в джоба на сакото или в жилетката Си.
Труден е пътят на Великия Учител. Имаше няколко сестри, които Учителят беше допуснал да се грижат за бита Му -неща, без които не може човешкия живот на земята. Учителят имаше брошка, която Му служеше вместо връзка и нея може да видите на някоя от снимките Му. Имаше още един златен ланец около врата, който го носеше. Това беше средно по големина златно синджирче, което висеше на врата Му.
Имаше и златен
часовник
, който носеше в джоба на сакото или в жилетката Си.
Това бяха Неговите лични вещи, които ние виждахме на Учителя и които Той ги носеше около 30-40 години. Когато Си замина братята изкъпаха тялото Му, такова бе правилото, облякоха Го с нови дрехи, които бяха лични Негови. Стенографката Савка Керемидчиева бе взела брошката, златния ланец и часовника и ги беше прибрала при себе си както му беше редът, защото тя бе най-близко до Учителя. Той я беше допуснал до себе Си за онази работа, която трябваше да извършва. По-късно братята се разпитаха кой прибра тези неща.
към текста >>
Стенографката Савка Керемидчиева бе взела брошката, златния ланец и
часовника
и ги беше прибрала при себе си както му беше редът, защото тя бе най-близко до Учителя.
Имаше още един златен ланец около врата, който го носеше. Това беше средно по големина златно синджирче, което висеше на врата Му. Имаше и златен часовник, който носеше в джоба на сакото или в жилетката Си. Това бяха Неговите лични вещи, които ние виждахме на Учителя и които Той ги носеше около 30-40 години. Когато Си замина братята изкъпаха тялото Му, такова бе правилото, облякоха Го с нови дрехи, които бяха лични Негови.
Стенографката Савка Керемидчиева бе взела брошката, златния ланец и
часовника
и ги беше прибрала при себе си както му беше редът, защото тя бе най-близко до Учителя.
Той я беше допуснал до себе Си за онази работа, която трябваше да извършва. По-късно братята се разпитаха кой прибра тези неща. Разбра се, че са у Савка и всички се успокоиха. После ми ги предадоха лично на мен и аз ги прибрах. И понеже нямаше къде да ги държа аз ги предадох на Петър Филипов, който ги пази доста години.
към текста >>
Ето какво имаше в тази кутия с опис: един златен и един сребърен
часовник
, един златен ланец, една брошка златна.
Имената им ще ги намерите в протоколите на следствието и в протоколите по време на съда. Но имената на платените доносници, на тайните внедрени агенти между нас няма да откриете. Те са запазени в архивите на Държавна сигурност и там се работи с псевдоними. Но истинските имена ги знае Небето. И те ще отговорят пред Него.
Ето какво имаше в тази кутия с опис: един златен и един сребърен
часовник
, един златен ланец, една брошка златна.
Имаше още: 2 златни напо-леона, 6 златни турски лири, един сребърен ланец. Всичко беше с опис и с подписите на Петър Филипов и на мен самия Борис.
към текста >>
17.
18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
с образа на Франц Йосиф 4 броя златни емерлика и 1 малка махмудия 2 броя златни махмудии 3 броя златни минцове 7 броя златни емерлика и 1 рубе 7 броя златни малки рубека с дупки 7 броя малки рубета, 2 емерлика, 1 златно украшение на големина колкото пендара 1 брой златно медальонче, вътре образа на дете 1 брой златен пръстен с бял скъпоценен камък 2 броя златни пендари с украшения - кръщението на Христа 1 брой златно рубе и 2 парченца от счупен кръст 1 брой английска лира /върната на Мария Андреева, която я бе оставилата съхранение при Учителя/ 1 златен ланец с розетка 1 брой златна брошка с елипсовиден диамант около половин карат 1 златен
часовник
с двойни капаци марка „Зенит" 1 джобен
часовник
на вид жълт, марка „Гаванес" с ланец 1 джобен
часовник
повреден с 3 капака 1 сребърен джобен
часовник
- повреден /с ланец/ Забележка: Освен това имало е някои украшения, които са върнати на трите сестри Калпакчиеви, понеже са представили писмо, че са оставени на пазене от баща им Райко Калпакчиев.
1 719 478. След това прочете се от брат Борис Николов списъка на златните монети и украшения, указали се на лице в стаите на Учителя. Тези ценности са били пазени от Манол Иванов до 1948 г., а след това той ги е предал за пазене на брат Борис Николов. От последния милицията ги изисква за проверка на 9 юни 1957 г., за което му е предаден протокол, че временно се задържат в милицията. Тези ценности са следните: 79 1/2 златни наполеона 78 1/2 златни турски лири 5 броя златни рубли, всяка от по 5 рубли 3 броя златни рубли всяка от по 15 рубли 1 златна монета от 20 щатски долара /на гърба релеф - образа на статуята на свободата/ 1 златен медал с лика на Николай втори 1 австрийска пендара златна от 1888 г.
с образа на Франц Йосиф 4 броя златни емерлика и 1 малка махмудия 2 броя златни махмудии 3 броя златни минцове 7 броя златни емерлика и 1 рубе 7 броя златни малки рубека с дупки 7 броя малки рубета, 2 емерлика, 1 златно украшение на големина колкото пендара 1 брой златно медальонче, вътре образа на дете 1 брой златен пръстен с бял скъпоценен камък 2 броя златни пендари с украшения - кръщението на Христа 1 брой златно рубе и 2 парченца от счупен кръст 1 брой английска лира /върната на Мария Андреева, която я бе оставилата съхранение при Учителя/ 1 златен ланец с розетка 1 брой златна брошка с елипсовиден диамант около половин карат 1 златен
часовник
с двойни капаци марка „Зенит" 1 джобен
часовник
на вид жълт, марка „Гаванес" с ланец 1 джобен
часовник
повреден с 3 капака 1 сребърен джобен
часовник
- повреден /с ланец/ Забележка: Освен това имало е някои украшения, които са върнати на трите сестри Калпакчиеви, понеже са представили писмо, че са оставени на пазене от баща им Райко Калпакчиев.
Също един дамски часовник с кордон на Мария Граблашева - върнат й. На Мария Андреева е върнато: 1 английска лира и 1 наполеон. На Пенка Думанова - 7 турски рубета, 2 златни пръстена и 3 златни халки. На Мария Мечева - Ст. Загора: 1 златна гривна, 3 пръстена, 1 златна халка и 1 златна брошка.
към текста >>
Също един дамски
часовник
с кордон на Мария Граблашева - върнат й.
След това прочете се от брат Борис Николов списъка на златните монети и украшения, указали се на лице в стаите на Учителя. Тези ценности са били пазени от Манол Иванов до 1948 г., а след това той ги е предал за пазене на брат Борис Николов. От последния милицията ги изисква за проверка на 9 юни 1957 г., за което му е предаден протокол, че временно се задържат в милицията. Тези ценности са следните: 79 1/2 златни наполеона 78 1/2 златни турски лири 5 броя златни рубли, всяка от по 5 рубли 3 броя златни рубли всяка от по 15 рубли 1 златна монета от 20 щатски долара /на гърба релеф - образа на статуята на свободата/ 1 златен медал с лика на Николай втори 1 австрийска пендара златна от 1888 г. с образа на Франц Йосиф 4 броя златни емерлика и 1 малка махмудия 2 броя златни махмудии 3 броя златни минцове 7 броя златни емерлика и 1 рубе 7 броя златни малки рубека с дупки 7 броя малки рубета, 2 емерлика, 1 златно украшение на големина колкото пендара 1 брой златно медальонче, вътре образа на дете 1 брой златен пръстен с бял скъпоценен камък 2 броя златни пендари с украшения - кръщението на Христа 1 брой златно рубе и 2 парченца от счупен кръст 1 брой английска лира /върната на Мария Андреева, която я бе оставилата съхранение при Учителя/ 1 златен ланец с розетка 1 брой златна брошка с елипсовиден диамант около половин карат 1 златен часовник с двойни капаци марка „Зенит" 1 джобен часовник на вид жълт, марка „Гаванес" с ланец 1 джобен часовник повреден с 3 капака 1 сребърен джобен часовник - повреден /с ланец/ Забележка: Освен това имало е някои украшения, които са върнати на трите сестри Калпакчиеви, понеже са представили писмо, че са оставени на пазене от баща им Райко Калпакчиев.
Също един дамски
часовник
с кордон на Мария Граблашева - върнат й.
На Мария Андреева е върнато: 1 английска лира и 1 наполеон. На Пенка Думанова - 7 турски рубета, 2 златни пръстена и 3 златни халки. На Мария Мечева - Ст. Загора: 1 златна гривна, 3 пръстена, 1 златна халка и 1 златна брошка. Даде се и следното обяснение за изложените по-горе извънредни братски средства.
към текста >>
18.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Когато ме осъдиха сънувам, че отивам в планината, падна ми
часовника
и се строши.
Ние работим за колектива - за Братството. Защо трябва да ни гонят комунистите? Книжните доктрини са временни. Животът пак ще се наложи със своите закони и водите пак ще потекат в своите естествени корита. 3. Сънувам сън.
Когато ме осъдиха сънувам, че отивам в планината, падна ми
часовника
и се строши.
Стрелките изхвръкнаха, спря времето за мене. Сега сънувах, че имам нов часовник - малък, златен и върви добре. Попитах за часа, за да го наглася. Една жена, която се казваше Анастасия - Възкресение, ми даде време: 6 часа без пет минути. Ние принадлежим на Великия живот и няма от какво да се боим.
към текста >>
Сега сънувах, че имам нов
часовник
- малък, златен и върви добре.
Книжните доктрини са временни. Животът пак ще се наложи със своите закони и водите пак ще потекат в своите естествени корита. 3. Сънувам сън. Когато ме осъдиха сънувам, че отивам в планината, падна ми часовника и се строши. Стрелките изхвръкнаха, спря времето за мене.
Сега сънувах, че имам нов
часовник
- малък, златен и върви добре.
Попитах за часа, за да го наглася. Една жена, която се казваше Анастасия - Възкресение, ми даде време: 6 часа без пет минути. Ние принадлежим на Великия живот и няма от какво да се боим. Ние търсим Божественото през всички времена и днес, и утре. 4. Като ученици на Божествената Школа ние сме пратени тук на работа.
към текста >>
19.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 4
Часовникът
, който не бе курдисан 52.
Политическа криза 47. Заспалите часовои и запазените глави 48. Хиромантия и човешката съдба 49. Послание към Тита 50. Нямаш карма – свободен си 51.
Часовникът
, който не бе курдисан 52.
Колко трябва да бъде висок на ръст Мировият Учител? 53. Длъжност – куриер 54. Одеалото на Гръблашева 55. Михалаки Георгиев и Иван Вазов 56. Чувал брашно за комуната 57.
към текста >>
20.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
" Неделчо проверява своя
часовник
и Му нашепва: „Часът е 1, спрял е Вашият
часовник
"!
Обаче, погледът на будните долови безпокойството на УЧИТЕЛЯ. Той често припалваше електрическото фенерче, за да провери хода на часовите стрелки. Нощта навън бе тиха и спокойна. Но ето, че към 1 часа Той запали фенерчето и запита в полуглас будния до Него Неделчо: „Колко е часът? Преди бе 12, а сега пак 12?!
" Неделчо проверява своя
часовник
и Му нашепва: „Часът е 1, спрял е Вашият
часовник
"!
Успокоен от отговорът, Неделчо наново заспива, а УЧИТЕЛЯ се изправи и погледна звездната нощ, направи едно движение за поздрав и проговори шепнешком на непознат и неизвестен език. Дочувах отделни фрази с интересно звукосъчетание на гласни и съгласни - за мен неразбираеми, но вероятно разбираеми за Този, с Когото УЧИТЕЛЯТ разговаряше. Подобно на неверния Тома от Христовите дни, вгледах се в стаята за нечие посещение, обаче нямаше никой. Всички спяха, а разговорът продължаваше не повече от 15-20 минути, след което само вдигнатата ръка за поздрав бе неоспоримо доказателство, че „срещата" е приключена. УЧИТЕЛЯТ след това посегна към одеалото и се загърна за почивка.
към текста >>
21.
І.3. МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
УЧИТЕЛЯТ погледна
часовника
и продума: - Времето е напреднало!
УЧИТЕЛЯТ, усмихнат от закачливата покана на кипналата вода, шеговито сподели: - Ще трябва да уважим любезната покана на бъбривката и да й позволим и тя да вземе участие в нашата среща! Така и стана. Благодарителната молитва бе преходния момент от мълчанието към приятен разговор, най-напред с хляба и водата, а по-сетне и с нас. Скромната, но питателна закуска в планината разполага. Много от разговорите с УЧИТЕЛЯ винаги са започвали след чашка чай, на бивака - Ел Ша-дай, по Рилските висини, или на трапезата в малкия салон на Изгрева, след топла картофена супица.
УЧИТЕЛЯТ погледна
часовника
и продума: - Времето е напреднало!
Слънцето скоро ще превали Витоша и ние трябва да се прибираме. Днес планината бе гостоприемна. Позволи ни да се порадваме на нейния мир и спокойствие. Слънцето и то ни поглеждаше през облачните пролуки, пихме от лаксативната вода на изворчето и сега трябва да слезнем долу, и да бъдем полезни на онези, които изживяват смутни дни в големия град. На тях ще отнесем от разположението и търпението на планината.
към текста >>
УЧИТЕЛЯТ пак погледна
часовника
и попита: - Какво знаете вие за миналото, настоящето и бъдещето?
А най-вече трябва да благодарим на онези същества от невидимото присъствие на планината, които донесоха Божието благословение -Неговият Мир. Всякога връзката с Ангелските ликове е благословение за всички. Ще дойде денят, когато по лицето на земята сълзи на мъки и горест не ще се леят, правдата ще се възцари, душите ще се радват на мир и не ще има сила, която да го помрачи! Ще дойде такъв ден! Именно за подобен ден е нашата песен - „До ще ден"!
УЧИТЕЛЯТ пак погледна
часовника
и попита: - Какво знаете вие за миналото, настоящето и бъдещето?
Какво е писано в световната литература? На тази тема има много философски размисли, а ще се обсъжда проблема и занапред. Трите фази на времето: минало, настояще и бъдеще, засягат процесите в материалната природа, но има отношение и към процесите на съзнанието, което е потопено в материята. А знаете ли, че хората най-много се интересуват от миналото, ангелите - от бъдещето, а Божиите синове - от настоящето! За Великата разумна природа, в която обитават хората, ангелите и Божиите синове, миналото, настоящето и бъдещето са вплетени в едно!
към текста >>
УЧИТЕЛЯТ пак погледна
часовника
си. Тръгнахме.
А защо това е така? Защото много често настоящето е, което се изплъзва от реалната оценка, защото е близко и може да се отбегне - настоящето е резултат на много сплетени влияния на миналото. Само Божиите синове са, които могат да помогнат на човека да организира своята воля и измине пътя на настоящето, при будно съзнание и съгласие с Волята на Бога! Този е смисълът на формулата: „В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа! " Ето защо, изучавайте миналото, за да изправите своите по-гершки, стремете се към доброто бъдеще!
УЧИТЕЛЯТ пак погледна
часовника
си. Тръгнахме.
Наново се потопихме в размисъл и мълчание.
към текста >>
22.
І.5. БАНЯТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Разглоби
часовник
, запаметява мястото на всеки винт, улавя последователността на всяка част, ако липсва някоя, търси подходяща, слага я на място и
часовника
заработва.
В едно от барачните помещения на Изгрева той инсталира подобна баня за УЧИТЕЛЯ. Разбира се, тя се ползваше от работниците на Изгрева - стенографите, дежурните по кухня, градинарите и някои други. И в своята малка къщичка, в едно миниатюрно помещение имаше също такава баня. Димитър бе много сръчен човек. Имаше великолепна техническа памет.
Разглоби
часовник
, запаметява мястото на всеки винт, улавя последователността на всяка част, ако липсва някоя, търси подходяща, слага я на място и
часовника
заработва.
Обичаше техническите инструменти. Когато нейде забележи майсторски изделия, проучваше как са изработени, набавяше подходящи инструменти и най-търпеливо след време показваше това, което е направил. На Изгрева той беше домолюбеца. Врати, прозорци, осветление, отопление той поддържаше в изправност. Беше се снабдил с помпа и четки за боядисване.
към текста >>
23.
ІІ.В НЕГОВАТА АУРА 22. СПИТЕ ЛИ... СЪНУВАТЕ ЛИ?
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Когато стрелката на
часовника
отбеляза 12 полунощ, Той произнесе новогодишното слово.
Така въпроса за съня на УЧИТЕЛЯ зае своето място в моето съзнание и търсех изяснението му в онези основни линии, които са ми понятни. Но кога и как да запитам УЧИТЕЛЯ? Не исках да навляза в непозволена близост и затова години наред търпеливо изчаквах подходящ момент, за да поставя този вълнуващ въпрос. Очакваният ден наближи. Случи се така, че новата година посрещнахме заедно с Него в салона.
Когато стрелката на
часовника
отбеляза 12 полунощ, Той произнесе новогодишното слово.
След няколко часа трябваше да присъстваме на утринното неделно слово и после и на беседата в 10 часа. Неделният ден е известен на Изгрева. Общият обед също така ни привлече. Следобед УЧИТЕЛЯТ приемаше до късно гостите - за разговори, съвети и медицинска помощ. Късно през деня - привечер, бяхме поканени на вечеря от сестра Савка Керемедчиева, където бе и УЧИТЕЛЯ.
към текста >>
При раздяла Той погледна
часовника
си, когато малката стрелка отбелязва първия час на новия ден и казва: - Побързайте да се приберете и да поспите, че ви чака работа през настъпващия ден.
Следобед УЧИТЕЛЯТ приемаше до късно гостите - за разговори, съвети и медицинска помощ. Късно през деня - привечер, бяхме поканени на вечеря от сестра Савка Керемедчиева, където бе и УЧИТЕЛЯ. Разговорите продължиха до полунощ. Клепките ни едвам издържаха напрежението. УЧИТЕЛЯТ с неизтощима енергия продължаваше разговора и прелистваше невидимите страници на живата природа, и ни запознаваше с мъдростта на вековете.
При раздяла Той погледна
часовника
си, когато малката стрелка отбелязва първия час на новия ден и казва: - Побързайте да се приберете и да поспите, че ви чака работа през настъпващия ден.
Тогава, целувайки Му ръка, се осмелих да поставя вълнуващия въпрос: - Бихте ли ми казали, Вие спите ли и сънувате ли? Усмихнат, Той отговори: - Нито спя, нито сънувам! Аз напущам тялото си и работя!... Бог работи и аз работя!... ... Странна и непозната закономерност, която е една от възможностите на свръхсъзнателния живот.
към текста >>
24.
ІІ.23. ПРАТЕНИЦИ ОТ АНГЕЛСКИТЕ СВЕТОВЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Погледна
часовника
си.
Сънят някак си ме отбягна. Защо?! Бях отпочинал! Не бях дежурен! Нямаше основание да бодърствам! Към полунощ УЧИТЕЛЯТ светна с батерийката.
Погледна
часовника
си.
Направих същото. Моят часовник сочеше 12 часа полунощ. Той отвали завивките и седна на кревата. Вдигна ръка за поздрав. Вгледах се с внимание!
към текста >>
Моят
часовник
сочеше 12 часа полунощ.
Не бях дежурен! Нямаше основание да бодърствам! Към полунощ УЧИТЕЛЯТ светна с батерийката. Погледна часовника си. Направих същото.
Моят
часовник
сочеше 12 часа полунощ.
Той отвали завивките и седна на кревата. Вдигна ръка за поздрав. Вгледах се с внимание! Наоколо всички спяха. Дежурната сестра спеше.
към текста >>
25.
ІІІ.51. ЧАСОВНИКЪТ, КОЙТО НЕ БЕ КУРДИСАН
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
51.
ЧАСОВНИКЪТ
, КОЙТО НЕ БЕ КУРДИСАН Имахме един брат, казваше се Николай Дойнов.
51.
ЧАСОВНИКЪТ
, КОЙТО НЕ БЕ КУРДИСАН Имахме един брат, казваше се Николай Дойнов.
По едно време започна да се занимава с търговия, успя и преуспя, че се замогна, стана дори милионер с много милиони. Около него се бяха задвижили много хора - търговията вървеше добре, даваше големи доходи. Но тогава излезе закона срещу спекулата. Властите бяха решили да направят един показен процес, като осъдят един - двама спекуланта. Понеже Николай беше забогатял много бързо, като беше развил голяма търговия, имаше опасност да бъде подведен и изваден на съд и да отиде в затвора.
към текста >>
След като Николай бе станал богат и пребогат, веднъж Учителят извиква Николай, изважда
часовника
си, който бе златен и му казва: „Николай, можеш ли да го занесеш на поправка при
часовникар
, че не работи от известно време." Николай туря
часовника
в джоба си и си тръгва.
Човек не може да прескочи родовата си карма така лесно и да скочи направо в шестата раса. Многократно наблюдавахме различни случаи с децата на нашите приятели. Какви ли не случаи имахме, за които Учителят бе дал своето становище. Тези случаи трябваше да се съберат и подредят. Те трябваше да станат обект на едно изследване на следващото поколение, за да се знае, че в Школата ученика идва по дух, а не се ражда плътски, за да бъде потомствен участник в тази Школа.
След като Николай бе станал богат и пребогат, веднъж Учителят извиква Николай, изважда
часовника
си, който бе златен и му казва: „Николай, можеш ли да го занесеш на поправка при
часовникар
, че не работи от известно време." Николай туря
часовника
в джоба си и си тръгва.
Залисва се по своята търговия и забравя да го занесе на часовникар. Точно по това време го арестуват и го обвиняват в спекула. Престоява към един месец в затвора. Накрая го изваждат пред съд, но го оправдават, поради липса на доказателства. Като излиза от затвора, връща се в София и тогава се сеща, че трябва да занесе часовника на поправка.
към текста >>
Залисва се по своята търговия и забравя да го занесе на
часовникар
.
Многократно наблюдавахме различни случаи с децата на нашите приятели. Какви ли не случаи имахме, за които Учителят бе дал своето становище. Тези случаи трябваше да се съберат и подредят. Те трябваше да станат обект на едно изследване на следващото поколение, за да се знае, че в Школата ученика идва по дух, а не се ражда плътски, за да бъде потомствен участник в тази Школа. След като Николай бе станал богат и пребогат, веднъж Учителят извиква Николай, изважда часовника си, който бе златен и му казва: „Николай, можеш ли да го занесеш на поправка при часовникар, че не работи от известно време." Николай туря часовника в джоба си и си тръгва.
Залисва се по своята търговия и забравя да го занесе на
часовникар
.
Точно по това време го арестуват и го обвиняват в спекула. Престоява към един месец в затвора. Накрая го изваждат пред съд, но го оправдават, поради липса на доказателства. Като излиза от затвора, връща се в София и тогава се сеща, че трябва да занесе часовника на поправка. През цялото това време на затвора и в съда часовника е бил в джоба му.
към текста >>
Като излиза от затвора, връща се в София и тогава се сеща, че трябва да занесе
часовника
на поправка.
След като Николай бе станал богат и пребогат, веднъж Учителят извиква Николай, изважда часовника си, който бе златен и му казва: „Николай, можеш ли да го занесеш на поправка при часовникар, че не работи от известно време." Николай туря часовника в джоба си и си тръгва. Залисва се по своята търговия и забравя да го занесе на часовникар. Точно по това време го арестуват и го обвиняват в спекула. Престоява към един месец в затвора. Накрая го изваждат пред съд, но го оправдават, поради липса на доказателства.
Като излиза от затвора, връща се в София и тогава се сеща, че трябва да занесе
часовника
на поправка.
През цялото това време на затвора и в съда часовника е бил в джоба му. Когато се влиза в затвор, обикновено всички лични вещи се прибират на съхранение. Но като видели, че часовникът е златен, му го оставили, за да не го открадне някой от служителите, макар че всяка вещ се описва. Николай занася часовника, часовникарят го преглежда и му казва: „Часовника му няма нищо. Не работи, защото не сте го курдисали.
към текста >>
През цялото това време на затвора и в съда
часовника
е бил в джоба му.
Залисва се по своята търговия и забравя да го занесе на часовникар. Точно по това време го арестуват и го обвиняват в спекула. Престоява към един месец в затвора. Накрая го изваждат пред съд, но го оправдават, поради липса на доказателства. Като излиза от затвора, връща се в София и тогава се сеща, че трябва да занесе часовника на поправка.
През цялото това време на затвора и в съда
часовника
е бил в джоба му.
Когато се влиза в затвор, обикновено всички лични вещи се прибират на съхранение. Но като видели, че часовникът е златен, му го оставили, за да не го открадне някой от служителите, макар че всяка вещ се описва. Николай занася часовника, часовникарят го преглежда и му казва: „Часовника му няма нищо. Не работи, защото не сте го курдисали. Ето сега аз го навих и той работи." Николай го взима и го занася на Учителя, предава го и добавя, че часовникът е здрав и читав, само че не е бил курдисан, затова не е работил.
към текста >>
Но като видели, че
часовникът
е златен, му го оставили, за да не го открадне някой от служителите, макар че всяка вещ се описва.
Престоява към един месец в затвора. Накрая го изваждат пред съд, но го оправдават, поради липса на доказателства. Като излиза от затвора, връща се в София и тогава се сеща, че трябва да занесе часовника на поправка. През цялото това време на затвора и в съда часовника е бил в джоба му. Когато се влиза в затвор, обикновено всички лични вещи се прибират на съхранение.
Но като видели, че
часовникът
е златен, му го оставили, за да не го открадне някой от служителите, макар че всяка вещ се описва.
Николай занася часовника, часовникарят го преглежда и му казва: „Часовника му няма нищо. Не работи, защото не сте го курдисали. Ето сега аз го навих и той работи." Николай го взима и го занася на Учителя, предава го и добавя, че часовникът е здрав и читав, само че не е бил курдисан, затова не е работил. Учителят се усмихва: „Знам, че е здрав и читав, и че не е навит, но ти го дадох нарочно, за да държиш връзка с мен. Иначе беше загубен и щяха да те осъдят на затвор, че дори искаха и живота, и смъртта ти." Тогава Николай си спомня, че при обиска са му взели всичко, но му оставили часовника, само защото полицаят не е искал да отговаря за златен часовник, за да не го открадне някой.
към текста >>
Николай занася
часовника
,
часовникарят
го преглежда и му казва: „
Часовника
му няма нищо.
Накрая го изваждат пред съд, но го оправдават, поради липса на доказателства. Като излиза от затвора, връща се в София и тогава се сеща, че трябва да занесе часовника на поправка. През цялото това време на затвора и в съда часовника е бил в джоба му. Когато се влиза в затвор, обикновено всички лични вещи се прибират на съхранение. Но като видели, че часовникът е златен, му го оставили, за да не го открадне някой от служителите, макар че всяка вещ се описва.
Николай занася
часовника
,
часовникарят
го преглежда и му казва: „
Часовника
му няма нищо.
Не работи, защото не сте го курдисали. Ето сега аз го навих и той работи." Николай го взима и го занася на Учителя, предава го и добавя, че часовникът е здрав и читав, само че не е бил курдисан, затова не е работил. Учителят се усмихва: „Знам, че е здрав и читав, и че не е навит, но ти го дадох нарочно, за да държиш връзка с мен. Иначе беше загубен и щяха да те осъдят на затвор, че дори искаха и живота, и смъртта ти." Тогава Николай си спомня, че при обиска са му взели всичко, но му оставили часовника, само защото полицаят не е искал да отговаря за златен часовник, за да не го открадне някой. Така през цялото време часовникът, който е бил здрав и читав, но не е бил курдисан, е стоял в джоба на палтото му.
към текста >>
Ето сега аз го навих и той работи." Николай го взима и го занася на Учителя, предава го и добавя, че
часовникът
е здрав и читав, само че не е бил курдисан, затова не е работил.
През цялото това време на затвора и в съда часовника е бил в джоба му. Когато се влиза в затвор, обикновено всички лични вещи се прибират на съхранение. Но като видели, че часовникът е златен, му го оставили, за да не го открадне някой от служителите, макар че всяка вещ се описва. Николай занася часовника, часовникарят го преглежда и му казва: „Часовника му няма нищо. Не работи, защото не сте го курдисали.
Ето сега аз го навих и той работи." Николай го взима и го занася на Учителя, предава го и добавя, че
часовникът
е здрав и читав, само че не е бил курдисан, затова не е работил.
Учителят се усмихва: „Знам, че е здрав и читав, и че не е навит, но ти го дадох нарочно, за да държиш връзка с мен. Иначе беше загубен и щяха да те осъдят на затвор, че дори искаха и живота, и смъртта ти." Тогава Николай си спомня, че при обиска са му взели всичко, но му оставили часовника, само защото полицаят не е искал да отговаря за златен часовник, за да не го открадне някой. Така през цялото време часовникът, който е бил здрав и читав, но не е бил курдисан, е стоял в джоба на палтото му. Връзката между Учителя и него е била осъществена и така той бе спасен. Как, по какъв начин стана това, ние можем само да гадаем.
към текста >>
Иначе беше загубен и щяха да те осъдят на затвор, че дори искаха и живота, и смъртта ти." Тогава Николай си спомня, че при обиска са му взели всичко, но му оставили
часовника
, само защото полицаят не е искал да отговаря за златен
часовник
, за да не го открадне някой.
Но като видели, че часовникът е златен, му го оставили, за да не го открадне някой от служителите, макар че всяка вещ се описва. Николай занася часовника, часовникарят го преглежда и му казва: „Часовника му няма нищо. Не работи, защото не сте го курдисали. Ето сега аз го навих и той работи." Николай го взима и го занася на Учителя, предава го и добавя, че часовникът е здрав и читав, само че не е бил курдисан, затова не е работил. Учителят се усмихва: „Знам, че е здрав и читав, и че не е навит, но ти го дадох нарочно, за да държиш връзка с мен.
Иначе беше загубен и щяха да те осъдят на затвор, че дори искаха и живота, и смъртта ти." Тогава Николай си спомня, че при обиска са му взели всичко, но му оставили
часовника
, само защото полицаят не е искал да отговаря за златен
часовник
, за да не го открадне някой.
Така през цялото време часовникът, който е бил здрав и читав, но не е бил курдисан, е стоял в джоба на палтото му. Връзката между Учителя и него е била осъществена и така той бе спасен. Как, по какъв начин стана това, ние можем само да гадаем. А как става това, вие ще го намерите в Словото на Учителя. Защото човешките съдби се управляват от духовни закони, които са рожба на живота в нас и извън нас.
към текста >>
Така през цялото време
часовникът
, който е бил здрав и читав, но не е бил курдисан, е стоял в джоба на палтото му.
Николай занася часовника, часовникарят го преглежда и му казва: „Часовника му няма нищо. Не работи, защото не сте го курдисали. Ето сега аз го навих и той работи." Николай го взима и го занася на Учителя, предава го и добавя, че часовникът е здрав и читав, само че не е бил курдисан, затова не е работил. Учителят се усмихва: „Знам, че е здрав и читав, и че не е навит, но ти го дадох нарочно, за да държиш връзка с мен. Иначе беше загубен и щяха да те осъдят на затвор, че дори искаха и живота, и смъртта ти." Тогава Николай си спомня, че при обиска са му взели всичко, но му оставили часовника, само защото полицаят не е искал да отговаря за златен часовник, за да не го открадне някой.
Така през цялото време
часовникът
, който е бил здрав и читав, но не е бил курдисан, е стоял в джоба на палтото му.
Връзката между Учителя и него е била осъществена и така той бе спасен. Как, по какъв начин стана това, ние можем само да гадаем. А как става това, вие ще го намерите в Словото на Учителя. Защото човешките съдби се управляват от духовни закони, които са рожба на живота в нас и извън нас.
към текста >>
26.
ІІІ.92. КАК ЩЕ СЕ РАЗРЕШИ СВЕТОВНАТА КАРМА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Погледна
часовника
и продума: „Време е за воя на сирените, но днес няма да има нападение над София от самолети." Това бяха единствените думи, споделени през тези часове, преминали в мълчание.
Необезпокоявани от никого, ние преминахме селото и поехме пътечката към младата борова гора. Изкачването до поляната предизвика повече усилие и лицето на Учителя бе оросено с потни капчици. Той бе доволен от доброто изпотяване и с особено задоволство се преоблече със сухо бельо, грижливо подредено от Савка в малката раница. Закусихме с топъл чай, малко хляб, с няколко маслини и сиренце. Облегнат и приседнал до един бор, Учителят внимателно поглеждаше към небето, което бавно се изясняваше.
Погледна
часовника
и продума: „Време е за воя на сирените, но днес няма да има нападение над София от самолети." Това бяха единствените думи, споделени през тези часове, преминали в мълчание.
Учителят бе вглъбен в себе си. След обяд ние се приготвихме, за да тръгнем за София. Учителят отново проговори: „Как ще се разреши кармата на народите? Много просто. Невидимият свят има начини да разреши този въпрос.
към текста >>
27.
ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Забележка от Вергилий Кръстев Лично пред мен многократно Галилей Величков е твърдял, че темпата на Паневритмията са дадени от Учителя на Кирил Икономов, като последният е стоял при Учителя и с
часовник
и секундомер са отбелязали в секунди и чрез метронома дълготраенето на всяко едно упражнение от Паневритмията.
с точка 56 2/ ПЕНТАГРАМ М.М. четвъртина 70-72 Забележка: Предлаганите метрономни нотни стойности се отнасят за изпълнение предимно при магнетофонни записи. При изпълнение на „ЖИВО", поради неудобството да се постави за ползване метроном, стойностите могат да претърпят минимални отклонения (плюс или минус), съобразно вътрешното чувство и подготовката на музикалните изпълнители. А тази мяка е достижение за онези, които са работили по-дълго с паневритмичната музика. Допустимо е упражнението - АУМ и по-свободно, и по-одухотворено!
Забележка от Вергилий Кръстев Лично пред мен многократно Галилей Величков е твърдял, че темпата на Паневритмията са дадени от Учителя на Кирил Икономов, като последният е стоял при Учителя и с
часовник
и секундомер са отбелязали в секунди и чрез метронома дълготраенето на всяко едно упражнение от Паневритмията.
Така че, това е заслуга на Кирил Икономов, който от своя страна предава същите на Галилей Величков, който споменава в тази студия този въпрос и го разглежда, като го предава за следващите поколения. 27.01.1991 г. С уважение: Вергилий
към текста >>
28.
5.Mигът НА ВЕЧНОСТТА 1. Kак хванахме мигът на вечността
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Искал да учи занаят за
часовникар
, но не е станало.
Баща ми е от град Прилеп. Като момче на десет години, заедно с други връстници, се били с турчетата от турската махала. Турците се заканили, че ще убият децата. Уплашва се и идва в Кюстендил. После отива в София, Бургас, обикаля навсякъде.
Искал да учи занаят за
часовникар
, но не е станало.
Бил е и в Гърция. Тогава идва в Кюстендил и тук се омъжва за майка ми. Бяхме шест деца: Йорданка, Иван, Цвета, Надя, Люба и Драга. Бяхме се уплашили от македонците, които убиваха и затова цялото семейство дойде в София след Балканската война. Баща ми имаше хотел, който бе на ул.
към текста >>
29.
5.03. Слънцето на Цялата Вселена
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Учителят казал: „Виждаш ли как дава сигнал, страх го е, да не би да си избягал." Погледнал
часовника
си и казал: „Сега е два часа през нощта." Значи, от 9 часа вечерта до два часа през нощта - всичко пет часа се разхожда по поляната и Учителят му говори за звездите.
А брат ми се видял в чудо и си казал: „Язък за загубеното време! Какво ще стане с баща ми? Аз помислих, че Учителят ще ми даде съвет, а то какво излезе. Говори ми за звездите и ми показва как звездите падат." Шофьорът на таксито, който го е чакал с колата, започва да дава знак с клаксона. А на Изгрева всичко спи.
Учителят казал: „Виждаш ли как дава сигнал, страх го е, да не би да си избягал." Погледнал
часовника
си и казал: „Сега е два часа през нощта." Значи, от 9 часа вечерта до два часа през нощта - всичко пет часа се разхожда по поляната и Учителят му говори за звездите.
Едва ли има друг човек от Братството, на когото Учителят да е говорил толкова много за звездите, около пет часа. Учителят прибира часовника в джоба си и казва: „В два часа през нощта не се тръгва, нито се почва работа. Да мине два часа." Учителят продължава да се движи с него под ръка. Станало два часа и тридесет минути и тогава му казал: „Време е да си тръгнеш. Ще отидеш и ще кажеш много здраве на баща си." -"Но, Учителю, той е в агония!
към текста >>
Учителят прибира
часовника
в джоба си и казва: „В два часа през нощта не се тръгва, нито се почва работа.
Аз помислих, че Учителят ще ми даде съвет, а то какво излезе. Говори ми за звездите и ми показва как звездите падат." Шофьорът на таксито, който го е чакал с колата, започва да дава знак с клаксона. А на Изгрева всичко спи. Учителят казал: „Виждаш ли как дава сигнал, страх го е, да не би да си избягал." Погледнал часовника си и казал: „Сега е два часа през нощта." Значи, от 9 часа вечерта до два часа през нощта - всичко пет часа се разхожда по поляната и Учителят му говори за звездите. Едва ли има друг човек от Братството, на когото Учителят да е говорил толкова много за звездите, около пет часа.
Учителят прибира
часовника
в джоба си и казва: „В два часа през нощта не се тръгва, нито се почва работа.
Да мине два часа." Учителят продължава да се движи с него под ръка. Станало два часа и тридесет минути и тогава му казал: „Време е да си тръгнеш. Ще отидеш и ще кажеш много здраве на баща си." -"Но, Учителю, той е в агония! " „Той сега те чака на вратата и се ядосва, че още те няма." Брат ми си тръгва и с таксито пристига у дома. По това време баща ми бе в агония.
към текста >>
30.
5.10. Ябълка от Учителя
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Поглеждам към
часовника
на гарата, да видя колко е часът.
Цяла нощ сме били на косъм от смъртта. Партизаните вдигаха релсите във въздуха с бомби. Обстрелваха влака. Войниците слизаха и оправяха релсите, а партизаните ги обстрелваха. Ето така пристигнахме в Скопие.
Поглеждам към
часовника
на гарата, да видя колко е часът.
Точно под часовника гледам братя и сестри, които ни чакат. В Скопие имаше братска група от Бялото Братство. Там беше Ганчо Генчев, който беше комендант на града, с униформа и пагон на раменете. Там беше сестра ми Надежда, която ме чакаше; и други братя и сестри. Като ме видяха, всички извикаха в един глас: „Ето кой е докарал влака невредим от София." „Аз само пях и се молих, а друг го докара невредим.
към текста >>
Точно под
часовника
гледам братя и сестри, които ни чакат.
Партизаните вдигаха релсите във въздуха с бомби. Обстрелваха влака. Войниците слизаха и оправяха релсите, а партизаните ги обстрелваха. Ето така пристигнахме в Скопие. Поглеждам към часовника на гарата, да видя колко е часът.
Точно под
часовника
гледам братя и сестри, които ни чакат.
В Скопие имаше братска група от Бялото Братство. Там беше Ганчо Генчев, който беше комендант на града, с униформа и пагон на раменете. Там беше сестра ми Надежда, която ме чакаше; и други братя и сестри. Като ме видяха, всички извикаха в един глас: „Ето кой е докарал влака невредим от София." „Аз само пях и се молих, а друг го докара невредим. А този, който го докара невредим, от Него имате много здраве." Тогава бъркам в джоба си и изваждам една ябълка.
към текста >>
31.
6.08. КОТВАТА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тези мои научни подтици не след дълго време се изразиха чрез построяването на един красив слънчев
часовник
, също и с една метеорологическа клетка, в която се поставиха всевъзможни научни уреди.
Тази емблема бе дадена още когато се правеше самата чешма. По-късно я сложихме на книгата „Учителят". В духа на тези разсъждения Котвата се очерта в центъра на зелената поляна с хубавите ухаещи цветя. В този период на моите занимания, една от науките, която силно ме вдъхновяваше, беше астрономията, звездният свят със своята мълчалива тайнственост, със своята неизказана красота, с милионите разнобагрени Слънца. Тази наука ме привличаше както цветето, когато обръща своя цвят към слънцето.
Тези мои научни подтици не след дълго време се изразиха чрез построяването на един красив слънчев
часовник
, също и с една метеорологическа клетка, в която се поставиха всевъзможни научни уреди.
Тези моменти бяха едни от най-красивите в моя живот. Не след дълго време между моята палатка, близо до Котвата се построи една голяма кръгла палатка, в която се настаниха предимно да живеят учениците от специалния окултен клас от средите на академичната младеж. Това бяха студенти по философия и по други науки, чийто най-ярък представител беше Кузман. Кузман беше висок, сух, синеок момък - един от най-преданите ученици на Учителя, за който по-нататък ще има да говорим много пъти. Георги Марков - студент по математика и физика, масивен и мастит по природа, с дълги руси коси, овално голямо чело, на което центърът на интуицията блестеше, романтик по природа и краен идеалист.
към текста >>
32.
6.15. Космичната вълна на любовта
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
След разговора, излизайки от приемната стая на Учителя, Георги ми подари своя
часовник
, като ми каза, че неговият земен път е вече към своя край.
Спомням си, че през тази година бяхме на летуване на Рила. Георги беше останал в София като болен. Учителят ме подсети да се върна при него. С моя добър приятел Борис Николов употребихме големи старания да облекчим болестта на Георги Марков. Учителят се завърна от Рила и прие Георги Марков на дълъг разговор.
След разговора, излизайки от приемната стая на Учителя, Георги ми подари своя
часовник
, като ми каза, че неговият земен път е вече към своя край.
Учителят му казал да остави физическото си тяло при родителите си - в своя роден град - Лом. Раздялата ми с Георги беше наистина твърде трагична. Той беше един от най-преданите ученици на Учителя, пълен с идеи и с младенчески възторг за осъществяване на един нов живот на земята. Георги Марков беше много популярен в братството. Същото бе и в университетските среди.
към текста >>
Само туй можа да ми каже, когато ми даде
часовника
си за спомен: „Учителят ми каза да отида в Лом.
Аз стоях вън. Той влезна при Учителя много натъжен, угрижен и потиснат. Той беше болен от туберкулоза и болестта беше напреднала. Той продължи да разговаря с Учителя няколко часа, а през това време аз го чаках. Когато излезна от стаята на Учителя, лицето му сияеше.
Само туй можа да ми каже, когато ми даде
часовника
си за спомен: „Учителят ми каза да отида в Лом.
Моят живот вече е в своят край. Затуй аз си заминавам." Тръгна си внезапно. Дори аз не можах да го изпратя. Беше толкова екзалтиран и вдъхновен. Учителят го беше закачил за един друг свят, за онзи Космически живот, за който мечтаеше.
към текста >>
33.
6.70. МИХАИЛ ИВАНОВ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Те донесоха един златен
часовник
на Боян Боев.
Бертоли е успял да заинтересова най-напред онези привърженици на Михаил, които му дават условията той да се прояви. Явява се една еврейка на име Стела, която го подпомага. Когато отива Михаил в Париж, той пише едно писмо до Боян Боев, да пита Учителя дали да следва там. Учителят отговаря чрез Боев, ако има възможност и средства, да следва. След заминаването на Учителя дойде в София Стела и поиска да признаем Михаил за заместник на Учителя.
Те донесоха един златен
часовник
на Боян Боев.
Аз тогава бях в Пловдив. Борис се разправяше с този проблем. Казах му да бъде дипломат и да не влиза в противоречие. Посъветвах го да стои настрана, а не да излиза на сцената и да се бори с известни сили, които съществуват в природата, защото накрая всеки сам бере своите плодове. Борис държа едно много хубаво поведение.
към текста >>
34.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV
,
,
ТОМ 4
Часовникът
, който не бе курдисан -152 52.
Политическа криза -147 47. Заспалите часовои и запазените глави -148 48. Хиромантия и човешката съдба -149 49. Послание към Тита -150 50. Нямаш карма - свободен си -151 51.
Часовникът
, който не бе курдисан -152 52.
Колко трябва да бъде висок на ръст Мировия Учител? -153 53. Длъжност - куриер -154 54. Одеалото на Гръблашева -155 55. Михалаки Георгиев и Иван Вазов -156 56.
към текста >>
35.
73. БОЖЕСТВЕНИ СЪСТОЯНИЯ
,
,
ТОМ 5
Тогава Учителят протегна ръка към будилника, взе го и премести стрелките на
часовника
един час напред и ми каза: „Марийке, виж колко е сега часа".
Целта бе да се пробуди това свръхсъзнание в онези, които минават по този тесен път. Когато човек отиваше при Учителя и биваше приеман на разговор обстановката бе такава, онази вътрешна духовна обстановка бе такава, че независимо в какво състояние да се намира човек тутакси намираше едно вътрешно облекчение, разтоварваше си товара на грижите и те отпадаха пред нозете на Учителя. Това бе първият етап, а вторият започваше от едно преливане от присъствието на Духа в Учителя към самият теб, което те въздигаше до онзи момент, където ще се почувствуваш като душа. А третият етап започва след това, който се заключаваше в това, че на човек не му се става и не му се отива, искаше му се да престои колкото се може по-дълго при Учителя. Така и аз след едно мое посещение се задържах много, а Учителят имаше работа.
Тогава Учителят протегна ръка към будилника, взе го и премести стрелките на
часовника
един час напред и ми каза: „Марийке, виж колко е сега часа".
Разбрах, че Учителят ми показа, че вече е късно и че времето ми е изтекло отдавна за неговото гостоприемство и че трябва да си тръгвам. Направи го така, че хем да ми каже, че трябва да си тръгвам, че той има работа и хем да не ме обиди, реши да ми посочи, че за всяко нещо си има определено време, както и за всеки човек е строго определено времето му за работа с Учителя. Аз си тръгнах развеселена от този случай. Ние за Учителя бяхме като малки деца и той отделяше много време за нас, за нашето възпитание и обучение. Как ли ни издържа и изтърпя до края на Школата?
към текста >>
36.
138. ДИСПУТЪТ, КОЙТО НЕ СЕ СЪСТОЯ
,
,
ТОМ 5
След това ние обядвахме на масите и Учителят погледна
часовника
, беше към два часа без петнадесет минути.
Някои от приятелите останаха в салона, за да изчакат няколко часа, за да видят какво ще се случи точно в два часа, защото бяха убедени в правотата на думите на Учителя, че точно в този час диспут не може да има. Първата битка с духовенството бе спечелена. Оставаше втората битка. Ние вече приближихме до лозето и Учителят нареди на приятелите всички да окопаят веднага палатките си и да направят ровове около тях, за да може да се оттича водата покрай палатките и да не се наводним. Братята се разтичаха и много вещи и предмети, които бяха навън по най-бързия начин бяха прибрани.
След това ние обядвахме на масите и Учителят погледна
часовника
, беше към два часа без петнадесет минути.
По едно време небето се заоблачи, започна да духа вятър, надойдоха облаци, започна да треска, да гърми, че пробляскваха светкавици, изведнъж дойде буря и се изля дъжд из ведро, който започна точно в два часа. Този дъжд валя повече от час, никой не можеше да излезе от палатките и нито един гражданин от Търново не можеше да напусне къщата си, за да отиде в салона, за да чуе обявеният диспут от свещениците. Реки от вода се изливаха по улиците на Търново, градът се беше умълчал, сгушил и уплашил. Нашите приятели в града, която бяха отишли по домовете си ликуваха и пееха песни и хвалеха Бога, че ги отърва от противниците им. Онези, които бяха останали в салона не можеха да повярват на чудото, което ги сполетя.
към текста >>
37.
231. МЕТОДИ ШИВАЧЕВ
,
,
ТОМ 5
то баща му е скривал
часовника
, за да не знае часът и да може да се успи.
Методи подскочил от изненада понеже не е бил познат никому. Когато влизал си казвал, ако не го приемат той ще се откаже изобщо да се занимава с духовни науки. По онова време Методи е живял в София, баща му е бил чиновник и не са го пускали да отива на беседи при Учителя, а пък майка му съчувствала и му отваряла малкото прозорче, за да може да се прехвърли през него. Понеже е трябвало да се събужда рано в 3 ч. през нощта, за да тръгва и да пристигне на Изгрева в 5 ч.
то баща му е скривал
часовника
, за да не знае часът и да може да се успи.
Но точно тогава Учителят минавал покрай тях и той внезапно се събуждал, скачал и още сънен, облечен недооблечен тръгвал с Учителя като го догонвал. По пътя Учителят му давал пари да отиде да вземе сутрешни гевреци, слагал ги на ръката си и после ги качвал на Изгрева и ги е раздавал на приятелите след утринните гимнастики. През цялото това време Методи е придружавал Учителя до Изгрева,- В първите години Учителят е наредил да се направи една екскурзия до Витоша, така че да се тръгне сутринта в 3 ч. през нощта. Методи е трябвало да носи един чайник с вода, а той по това време е бил на 19 години и го е било страх.
към текста >>
38.
254. БАСТУНЪТ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
И всичко разчетено по
часовник
.
Ама не тази българска воля, която не е никаква воля, а един обикновен инат, понеже българите са волеви само когато искат да се наинатят като магаре. Спират и не вървят. Понякога българинът е волеви, но на моменти, когато иска да се прояви на пук на всички. Волевият елемент у българина го нямаше по онова време в Школата. Но при Савка волята бе целеустремена, разчетена като по график, определена като по стъпки на широк фронт с предни линии, с дълбочина и с тил, с пехота, кавалерия, артилерия и самолети.
И всичко разчетено по
часовник
.
Ето тук се проявяваше едно качество на немския дух - определена цел и насоченост към целта без съображение за методите, а важна бе целта. Савка бе половин германка, половин македонка. А това означаваше много. Ето това бе неприемливо за мен и за останалите. Но другите отстъпваха понеже смятаха, че това е решение на Учителя, Но аз знаех как стоят нещата и се противопоставях най-енергично.
към текста >>
39.
2. ПРОИЗШЕСТВИЕТО С ЛУДИЯ, НЕОБЯЗДЕН КОН
,
,
ТОМ 6
Погледнах си
часовника
, видях, че има още време до занятия -цели 30 минути и рекох да прибягам до тях да видя какви новини носи от София.
- Нали аз 15 години се занимавам с коне. Интересно е как е могъл да завие под прав ъгъл! " Дадох коня на двама войника да го закарат в нестроевата и бях забра вил за това произшествие. На другия ден, отивайки за казармата, срещнах брат Костакев. Той ми каза, че заранта пристигнала от София сестра Иларионова.
Погледнах си
часовника
, видях, че има още време до занятия -цели 30 минути и рекох да прибягам до тях да видя какви новини носи от София.
Те живееха на склона към „Картала" дето вместо улици има стълби нагоре. С бързи крачки тръгнах по стълбището и когато наближавах тяхната къща, сестра Иларионова излезе на площадката и втренчено гледаше към мен. „Какво щяло да стане с тебе вчера, бе? ", ме запита тя, щом отворих вратата. „Нищо", казах аз, без да отдавам голямо значение на вчерашното произшествие.
към текста >>
40.
7. ХОДЖИТЕ МОЛЯТ ЗА ДЪЖД
,
,
ТОМ 6
Скочих и погледнах
часовника
си - беше 10 ч. сутринта.
А пък фелдфебела - не мога да го погледна, ще рече капитанът е луд. Изпаднах в едно такова униние, че даже от смущение не можах да вечерям... Заранта станах към 3 часа сутринта, приготвих се и излязох близко до щаба в едно чисто място, в една млада гора до границата, където хора не ходят. Коленичих и почнах да се моля. Четох Добрата молитва, 91 псалм, Отче наш, казах формули и едновременно се обръщах'към Бога и Учителя: „Господи, Учителю, аз не го казах за моя слава и не за някакви материални облаги, защото сега ако съм тук, утре ме няма, ще се махна от тук и т.н..." Така се разправях, като че ли са при мен. Дълго се молех коленичил, докато почувствувах една радост, което значи, че молбата ми е приета.
Скочих и погледнах
часовника
си - беше 10 ч. сутринта.
Изминали бяха 6 часа! Под влиянието на радостното чувство започнах да пея, да скачам, търкалях се по тревата като чалнат, ако ме наблюдаваше някой, щеше да помисли, че съм се побъркал. Като си отивах гледам едно облаче също като аероплан - дълго с две крила. Това беше в сряда и вече съм уверен, че дъждът е сигурен. Щом дойде тази вътрешна радост у мен, аз бях вече уверен, че молбата ми е чута и приета.
към текста >>
41.
11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 6
Чуваше се как градския
часовник
със своите удари отмерва времето и уплашени чайките със своите писъци нарушаваха нощната тишина.
Това ни известяваше малкото конспиративно кокалче със скритата в него бележчица. Това бе за нас единствената отрада. Пълна тишина и спокойствие цареше тогава. Само морето неспокойно разбиваше вълните си в брега. През малката дупка-прозорче се виждаше полюлява-нето на високите мачти на гемиите, закотвени недалеч от брега.
Чуваше се как градския
часовник
със своите удари отмерва времето и уплашени чайките със своите писъци нарушаваха нощната тишина.
Обаче, не винаги ни носеше добри вести нашето малко конспиративно кокалче. 16 април 1925 година. Паметна дата. Чувствуваше се нещо зловещо. Атмосферата натегната.
към текста >>
Градският
часовник
бие един, а ние все наблюдаваме.
" Пред страха от грозящата ги опасност, палачите отстъпиха, но не си отидоха, а спряха в страни от караулното помещение. Само един потегли към града, навярно изпратен да търси дежурния по караулите офицер - капитан Гръблев. Караулът също остана в оръжие. Колко ясно се виждаше от малките вагонни прозорчета всичко това!... Могат ли да се намерят думи, за да се опише трагедията, изживяна от нас?
Градският
часовник
бие един, а ние все наблюдаваме.
Палачите са все на същото място, войниците са също с пушки в ръце. Търпението се изчерпа, зъбите тракат от студ, а те все там. Навярно кроят нещо адско. Чуват се два удара. Часът е едва два, на нас ни се струва, че е изминала цяла вечност.
към текста >>
Часовникът
бие три, мрачината се усилва, уличните лампи губят сякаш от своята светлина.
Търпението се изчерпа, зъбите тракат от студ, а те все там. Навярно кроят нещо адско. Чуват се два удара. Часът е едва два, на нас ни се струва, че е изминала цяла вечност. Градът е потънал в тишина, а ние чакаме, чакаме притаили дъх.
Часовникът
бие три, мрачината се усилва, уличните лампи губят сякаш от своята светлина.
Близко някъде в квартала изкукурига петел, последва го втори, трети, а ние все чакаме, чакаме развръзката на тая нощна драма. А те - палачите са все на същото място, издавайки своето присъствие с малките светлинки на цигарите си. Най-после към четири часа, от към града се чуват тихи стъпки. Стъпките все повече се приближават, все по-близо и по-близо и, о чудо! Пред караулното помещение се показва капитан Гръблев.
към текста >>
42.
1. ПЕТЪР КАМБУРОВ (1899-1969)
,
МОЯТ ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ
,
ТОМ 6
" В това време Учителят, както седеше до масата на един стол, погледна ме в очите, после извади
часовника
си, погледна го, пак погледна мене, стана и започна сказката.
Тук ще отбележа първата ми опитност, преживяна на тази сказка. Тогава бях на 11 години. Чувал бях от тати и от брат Ковачев, че Учителят можел да чете мислите на човека и ако мислено се обърнеш към него, той ще ти отговори наяве. Като видях, че салонът е вече препълнен, а от друга страна, че е вече време сказката да започне, аз, който бях един от правостоящите в десния фланг на салона, дето също бяха родителите ми, Ковачев и много други братя и сестри, реших да проверя дали действително Учителят може да чете мислите на хората. Отправих му следната мисъл: „Учителю, салонът е препълнен, не е ли вече време да започнеш сказката?
" В това време Учителят, както седеше до масата на един стол, погледна ме в очите, после извади
часовника
си, погледна го, пак погледна мене, стана и започна сказката.
След тази първа опитност имах още много други знаменателни опитности и преживявания с Учителя, които последователно (по годините на преживяванията) ще опиша.
към текста >>
43.
8. ПОСЛУШАНИЕ
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
Направи кръгове обратно на
часовниковата
стрелка или както се играе Паневритмията.
Какво да правим? Повикахме сестрата. Тя ме разтри най-напред със зехтин, каза някаква молитва, после с една глава лук, впрочем с брадичката на лука, завъртя го на пъпа ми силно и го стегна с една кърпа, която завърза отзад на кръста ми. Като направи това нещо и аз се оправих. Всичко ми мина.
Направи кръгове обратно на
часовниковата
стрелка или както се играе Паневритмията.
Мария Златева дружала с Митко Сотиров. Двамата се събирали, пеели, свирели и т. н., изобщо имали хубава дружба. Майката на Мария Златева, когато отивала при Учителя Му казвала: „Учителю, нека да се съберат децата! " Учителят казвал: „Те, нека си дружат, но да не се женят!
към текста >>
44.
3. МАЛАРИЯТА
,
Велик Георгиев Константинов
,
ТОМ 6
Учителят казал: „От този момент той е здрав" и баща ми си изважда джобния
часовник
и засича времето, че е точно 10 часа.
Получава се пресичане на болестта". Баща ми отива при Учителя. Като се връща пита какво става с Велик? И майка ми казва. Баща ми като се явил при Учителя и Му казал какво ми е тежко положението и колко години съм боледувал така и особено през есента много ми тежеше, защото през време на гроздето не мога да вкуся грозде.
Учителят казал: „От този момент той е здрав" и баща ми си изважда джобния
часовник
и засича времето, че е точно 10 часа.
И пита майка ми за това и тя вика: „Точно преди десет оздравя". И му разправя как е, що е и с това се ликвидира болестта.
към текста >>
45.
6. НЕОЧАКВАНО ПРЕМЕЖДИЕ
,
Велик Георгиев Константинов
,
ТОМ 6
Имаше един теч, който тече така по скалата и издълбава тук- там където е по-слаба почвата и скалата и остават така само малки издатинки, по които аз с голяма бавност и с опитване, дали ще ме удържат, така изпробвах ги, натисках ги и слязох може би, не мога да кажа, нямах
часовник
още, не мога да кажа колко часа съм бил, но ми се стори цяла вечност, тъй като беше много опасно и много уморително за нервната система.
По пътеката, по която се движехме на отиване и на връщане се вървеше много удобно, но аз не знам по какви хрумвания хлапашки, реших тя Анина да се върне по установената пътека, а аз щях да съкратя пътя, авантюристично хрумване, разбира се. И аз направих това нещо като стигнах на някои полянки, скачах на долната полянка, но широчка така, скачах 3 - 4 метра така и след туй по-надолу, скочих 4 -5 полянки и накрая стигнах на едно място гдето вече гледам надолу полянки няма. Като погледнах нагоре 4 метра стръмно, почти отвесно, не мога да се изкача и целия ми живот, най-хубавите случки от детинството ми минаха като на филм пред очите ми. Това е за да ме привържат към живота. Разбира се аз си направих заключението, че трябва много внимателно да постъпя, първо да се успокоя, да получа така голямо спокойствие на нервната система и да обсъдя как да стане слизането ми от този връх и реших.
Имаше един теч, който тече така по скалата и издълбава тук- там където е по-слаба почвата и скалата и остават така само малки издатинки, по които аз с голяма бавност и с опитване, дали ще ме удържат, така изпробвах ги, натисках ги и слязох може би, не мога да кажа, нямах
часовник
още, не мога да кажа колко часа съм бил, но ми се стори цяла вечност, тъй като беше много опасно и много уморително за нервната система.
Получих после преумора. Но като стигнах по едно време до някаква площадка, може би около 15 - 20 см широчина и там успях да се обърна и видях, че съм в близост с IV езеро с един от близнаците на IV езеро и от вътрешна страна на скалата - Вътрешния Близнак, защото единствено там имаше една голяма преспа, която, за да се запази чак през август, може само в дълбока сянка. Аз поседях малко, за да си почина и реших, че ще скоча на преспата, защото имаше така междина между преспата и скалата и като реших да скоча просто се свлякох надолу и паднах по този начин с лицето върху преспата, така, като се ударих назад, пък паднах напред и съм обрал калта по лицето си от падналите преди това дъждове. След това вече не беше проблем от там да се насоча вече към II езеро, където беше лагерът на Бялото Братство. Пристигайки заварих пред майка ми, заварих двама по-големи братя единия Славчо Печеников, другия Крум Въжаров, и двамата сега покойници, които майка ми беше убедила, тъй като успяла вече да забележи, че Анина, с която бяхме се е върнала, а мен още ме няма, за да отидат да ме търсят, тъй като тя им казала, че съм тръгнал между скалите там да се подвизавам.
към текста >>
46.
9. ЗАЩИТАТА
,
Йорданка Димитрова Колева
,
ТОМ 6
" Той само погледнал
часовника
, благодарил на Учителя и си тръгнал да си отива.
И като отишъл при Учителя, паднал в краката на Учителя, така коленичил пред Учителя и: „Учителю, моля ти се, една единствена дъщеря имам, помогни ми. Моля ти се помогни ми, Учителю. Една единствена дъщеря имам, която е на смъртно легло, чакаме я всеки ден да си замине". Учителят го хванал за ръката и рекъл: „Стани! Иди си, дъщеря ти е жива и здрава!
" Той само погледнал
часовника
, благодарил на Учителя и си тръгнал да си отива.
И когато си отишъл, най-напред влязъл в стаята на дъщеря си и гледа тя с ръкоделие в ръцете, „Какво правиш, моето момиче? " „Ами, татко, аз вече съм добре." „Ами къде е майка ти? " „Много съм гладна и тя отиде да ми опържи филии, да ям." И той отива при жена си и пита: „Кога й стана добре? " И жена му казва. А това е точно часа, когато Учителят му казал, че дъщеря му е жива и здрава.
към текста >>
47.
2. Денят на мобилизацията
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Илия, събуден, поглежда
часовника
и веднага се сеща и пита войника: „Мобилизация ли има?
в полунощ". И наистина не се обяви мобилизация през лятото, както всички мислеха и чакаха. На 10 септември вечерта Илия от нас си отиде в неговата квартира. Точно в 12 ч. и 10 минути полунощ пристига неговият ординарец и чука на вратата му.
Илия, събуден, поглежда
часовника
и веднага се сеща и пита войника: „Мобилизация ли има?
" Той беше дълбоко убеден в задгробния живот на човека. Не само, че беше чел окултни книги, но имаше и големи опитности в живота си, защото бе преминал две войни като офицер между живота и смъртта.
към текста >>
48.
13. Никола Антов и Дантон
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Щото Учителят тъй го каза веднъж: „Един ден рекох, тука, няма да знаете къде какво е било, тъй такова изменение ще стане, тъй нищо няма да има от това, което е сега, което виждаме... Салон, трапезария, пейки, тези неща там поляната, слънчев
часовник
, на Жорж Радев там метеорологията всичко, от всичко - нищо няма да остане“.
И какво се случи накрая? Г.Д.: Чудел се как така да стане, че да може всичко да се прехвърли на държавата както Учителя държал. В.К.: А Учителят. Г.Д.: И като тъй, даже Учителят може би е наредил тъй, че да остане мястото на държавата и целия Изгрев. Да го вземе нали държавата и да построи тези работи.
Щото Учителят тъй го каза веднъж: „Един ден рекох, тука, няма да знаете къде какво е било, тъй такова изменение ще стане, тъй нищо няма да има от това, което е сега, което виждаме... Салон, трапезария, пейки, тези неща там поляната, слънчев
часовник
, на Жорж Радев там метеорологията всичко, от всичко - нищо няма да остане“.
Значи каквото каза Учителят туй стана. Но Той е доволен, че го даде на държавата. Учителят каза: „Ако остане вие да се разправяте, ще се избиете, ще си изскубете косите“. Ако остане ние да се оправяме. Добре, че се намеси държавата.
към текста >>
49.
15. Мобилизираният войник се освобождава
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Разговарят се тъй и по едно време аз все тъй го поглеждам, имах един джобен хубав
часовник
, откраднаха ми го на работата шопите, един хубав
часовник
швейцарски и поглеждам тъй има време, поглеждам пак, поглеждам има време.
Г.Д.: Думите на Учителя, че на разходка отивам. И отивам при Учителя, целувам Му ръка и смее се и канят Учителя вече да влизаме в хижата - голяма маса сложена и ще обядваме. И тъй стана, че аз седнах, масата както е, Учителя тука, аз до Него. Аз тука седя, Учителя и другите така наредени. А масата тъй беше сложена, тъй беше сложена в хижата, тъй както си я представях и обядваме.
Разговарят се тъй и по едно време аз все тъй го поглеждам, имах един джобен хубав
часовник
, откраднаха ми го на работата шопите, един хубав
часовник
швейцарски и поглеждам тъй има време, поглеждам пак, поглеждам има време.
Учителят се смее. И „Хайде, рекох“. Образът на Учителя като изпъкне в каквото и да е положение да съм, аз заставам мирно. Разбираш? и „хайде, казва сега“, целунах Му ръка и сбогувах се с всички и тръгнах. Като че ли хвърчах, не усетих кога стигнах на Изгрева.
към текста >>
50.
4. Лечители, ясновидци и фокусници
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
А пък нямахме
часовник
.
Един път срещу 22.март мама ме събужда и вика: „Хайде ставай, че лелини ти светят“. Лелини бяха през два-три двора. Прозорците светеха. Викам: „Абе, мамо, още е много рано, мене ми се спи“. „Не е рано“, казва тя.
А пък нямахме
часовник
.
Станах, облякох ямурлука и тръгнахме. Отидохме там, където посрещахме обикновено 22.март. Там имаше поляна където играехме упражненията. Гледаме нещо светло, свети в хоризонта. А то какво било.
към текста >>
51.
5. Гуменки и часовник за Гради; 6. Чифликът и Братството
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
5. ГУМЕНКИ И
ЧАСОВНИК
ЗА ГРАДИ През едно лято почнах да уча дърводелство в едно село наречено тогава Ходжамар, сега мина „Черно море“.
5. ГУМЕНКИ И
ЧАСОВНИК
ЗА ГРАДИ През едно лято почнах да уча дърводелство в едно село наречено тогава Ходжамар, сега мина „Черно море“.
Бях при един старик-дърводелец. Казваше се дядо Атанас. Той, Бог да го прости, беше много добър човек. Викаха му дядо Атанас-сърцето. Каквото припечелеше, като отиде в кръчмата и си пийне малко, даваше всичко.
към текста >>
Аз си бях спечелил 150 лева и като отидох веднъж в Бургас му казах, че искам да си купя
часовник
.
После отишъл в София и бил пощенец на Изгрева. След това бил в Айтос на градината. Вуйчо Янко, както и леля Комня и свако Слави отидоха по-късно в Айтос на градината и там починаха. После като малки с другарчетата сме излизали из баира и някои почват да пушат цигари и аз да не кажем на родителите им, те ни хващат, слагат ни на земята и ни пъхват цигарата в устата. Един от тях - Иван Баячев, той работеше в митницата като полицай в Бургас.
Аз си бях спечелил 150 лева и като отидох веднъж в Бургас му казах, че искам да си купя
часовник
.
Той ми каза, че има един часовник, който може да ми го продаде за 150 лева. Той ми го даде и аз си тръгнах за село. През целият път вадя, поглеждам часовника и не мога да му се нарадвам. Но като стигнах до село и той спря. Тогава намерих причина, че търся работа и отидох в Бургас.
към текста >>
Той ми каза, че има един
часовник
, който може да ми го продаде за 150 лева.
След това бил в Айтос на градината. Вуйчо Янко, както и леля Комня и свако Слави отидоха по-късно в Айтос на градината и там починаха. После като малки с другарчетата сме излизали из баира и някои почват да пушат цигари и аз да не кажем на родителите им, те ни хващат, слагат ни на земята и ни пъхват цигарата в устата. Един от тях - Иван Баячев, той работеше в митницата като полицай в Бургас. Аз си бях спечелил 150 лева и като отидох веднъж в Бургас му казах, че искам да си купя часовник.
Той ми каза, че има един
часовник
, който може да ми го продаде за 150 лева.
Той ми го даде и аз си тръгнах за село. През целият път вадя, поглеждам часовника и не мога да му се нарадвам. Но като стигнах до село и той спря. Тогава намерих причина, че търся работа и отидох в Бургас. Там го показах на един часовникар да го види и да го поправи.
към текста >>
През целият път вадя, поглеждам
часовника
и не мога да му се нарадвам.
После като малки с другарчетата сме излизали из баира и някои почват да пушат цигари и аз да не кажем на родителите им, те ни хващат, слагат ни на земята и ни пъхват цигарата в устата. Един от тях - Иван Баячев, той работеше в митницата като полицай в Бургас. Аз си бях спечелил 150 лева и като отидох веднъж в Бургас му казах, че искам да си купя часовник. Той ми каза, че има един часовник, който може да ми го продаде за 150 лева. Той ми го даде и аз си тръгнах за село.
През целият път вадя, поглеждам
часовника
и не мога да му се нарадвам.
Но като стигнах до село и той спря. Тогава намерих причина, че търся работа и отидох в Бургас. Там го показах на един часовникар да го види и да го поправи. Той ми каза ,че няма време. Тогава отидох при втори часовникар, който го прегледа и каза, че тоя часовник не може да се поправи.
към текста >>
Там го показах на един
часовникар
да го види и да го поправи.
Той ми каза, че има един часовник, който може да ми го продаде за 150 лева. Той ми го даде и аз си тръгнах за село. През целият път вадя, поглеждам часовника и не мога да му се нарадвам. Но като стигнах до село и той спря. Тогава намерих причина, че търся работа и отидох в Бургас.
Там го показах на един
часовникар
да го види и да го поправи.
Той ми каза ,че няма време. Тогава отидох при втори часовникар, който го прегледа и каза, че тоя часовник не може да се поправи. Тия часовници ги работели в Русе и ги наричали „Роскоп“. Като нови стрували 80-90 лева, но имали живот около 2-3 години. И аз реших, понеже Иван Баячев беше зет на сестра Радка Бойчева (водеше сестра й) и за да не се разправям по-нататък, отидох до морето и там го хвърлих.
към текста >>
Тогава отидох при втори
часовникар
, който го прегледа и каза, че тоя
часовник
не може да се поправи.
През целият път вадя, поглеждам часовника и не мога да му се нарадвам. Но като стигнах до село и той спря. Тогава намерих причина, че търся работа и отидох в Бургас. Там го показах на един часовникар да го види и да го поправи. Той ми каза ,че няма време.
Тогава отидох при втори
часовникар
, който го прегледа и каза, че тоя
часовник
не може да се поправи.
Тия часовници ги работели в Русе и ги наричали „Роскоп“. Като нови стрували 80-90 лева, но имали живот около 2-3 години. И аз реших, понеже Иван Баячев беше зет на сестра Радка Бойчева (водеше сестра й) и за да не се разправям по-нататък, отидох до морето и там го хвърлих. Но когато се евакуирахме на село казах на дъщеря му как е постъпил баща й с с мене. Радка Бойчева бе съпруга на ръководителя на братството в Бургас.
към текста >>
52.
35. Мобилизацията
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
В това време минават 50 минути, аз гледам на
часовника
и казвам на войниците, че са свободни.
Като забих колчетата изкопахме един трап към седем и половина метра дълбок, защото целият клозет беше към осем метра дълъг на два метра ширина. Като дойдоха войниците отначало започнаха да се сърдят. Казвам им: „Вие ще работите по 50 минути и ще си отидете, а пък аз докато не стане клозета няма да мръдна от тука. Какво да правя. Това е заповед и аз най-малко съм виновен за това“.
В това време минават 50 минути, аз гледам на
часовника
и казвам на войниците, че са свободни.
Офицерът казва: „Как ще са свободни, няма ги още другите войници“. Аз му отговорих: „Не отговарям за това. Аз отговарям пред тия, на които казах, че ще работят 50 минути“. И офицера като видя, че няма лабаво нареди така, че още едните войници не са свършили и идва смяната. До вечерта всичката груба работа беше направена.
към текста >>
53.
6. Задачата с боровите дъски
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Трябва да кажа, че и
часовника
си беше ми завещал.
Можеше да свири на цигулка. Имаше цигулка. И тия материални ценности, които останаха в него, освен интелектуалните, които аз можах да взема, като материални ценности, взех цигулката и таблиците му. Други материални неща аз не съм взел. А той и нямаше.
Трябва да кажа, че и
часовника
си беше ми завещал.
Имаше джобен часовник, от времето когато са били построявани железниците в България. Как фирмата се е наричала не знам, но тя е снабдила всичките си служители от най-ниското стъпало до министъра с поръчка от фирма „Мовадо“ в Швейцария, снабдила ги е с джобни часовници. Изискванията на фирмата са били, на тая транспортна фирма са били да могат да ги ползват железничарите при всички условия, които има един транспортен работник. Кой му беше дал или продал тоя часовник не знам, но той вървеше много точно и досега продължава да върви. Аз дълги години след като брат Иван почина го носех тоя часовник, после го оставих.
към текста >>
Имаше джобен
часовник
, от времето когато са били построявани железниците в България.
Имаше цигулка. И тия материални ценности, които останаха в него, освен интелектуалните, които аз можах да взема, като материални ценности, взех цигулката и таблиците му. Други материални неща аз не съм взел. А той и нямаше. Трябва да кажа, че и часовника си беше ми завещал.
Имаше джобен
часовник
, от времето когато са били построявани железниците в България.
Как фирмата се е наричала не знам, но тя е снабдила всичките си служители от най-ниското стъпало до министъра с поръчка от фирма „Мовадо“ в Швейцария, снабдила ги е с джобни часовници. Изискванията на фирмата са били, на тая транспортна фирма са били да могат да ги ползват железничарите при всички условия, които има един транспортен работник. Кой му беше дал или продал тоя часовник не знам, но той вървеше много точно и досега продължава да върви. Аз дълги години след като брат Иван почина го носех тоя часовник, после го оставих. Веднъж не знам как го повредих, дадох да го поправят в Трявна.
към текста >>
Кой му беше дал или продал тоя
часовник
не знам, но той вървеше много точно и досега продължава да върви.
А той и нямаше. Трябва да кажа, че и часовника си беше ми завещал. Имаше джобен часовник, от времето когато са били построявани железниците в България. Как фирмата се е наричала не знам, но тя е снабдила всичките си служители от най-ниското стъпало до министъра с поръчка от фирма „Мовадо“ в Швейцария, снабдила ги е с джобни часовници. Изискванията на фирмата са били, на тая транспортна фирма са били да могат да ги ползват железничарите при всички условия, които има един транспортен работник.
Кой му беше дал или продал тоя
часовник
не знам, но той вървеше много точно и досега продължава да върви.
Аз дълги години след като брат Иван почина го носех тоя часовник, после го оставих. Веднъж не знам как го повредих, дадох да го поправят в Трявна. В Трявна той имаше двама приятели - Цаню и Славко, за които по-нататък ще говоря. Те имаха там един близък часовникар, който можа да намери такава част и я сложи. Аз след като поправих часовника вече не го носех, а го оставих така да го имам за спомен.
към текста >>
Аз дълги години след като брат Иван почина го носех тоя
часовник
, после го оставих.
Трябва да кажа, че и часовника си беше ми завещал. Имаше джобен часовник, от времето когато са били построявани железниците в България. Как фирмата се е наричала не знам, но тя е снабдила всичките си служители от най-ниското стъпало до министъра с поръчка от фирма „Мовадо“ в Швейцария, снабдила ги е с джобни часовници. Изискванията на фирмата са били, на тая транспортна фирма са били да могат да ги ползват железничарите при всички условия, които има един транспортен работник. Кой му беше дал или продал тоя часовник не знам, но той вървеше много точно и досега продължава да върви.
Аз дълги години след като брат Иван почина го носех тоя
часовник
, после го оставих.
Веднъж не знам как го повредих, дадох да го поправят в Трявна. В Трявна той имаше двама приятели - Цаню и Славко, за които по-нататък ще говоря. Те имаха там един близък часовникар, който можа да намери такава част и я сложи. Аз след като поправих часовника вече не го носех, а го оставих така да го имам за спомен. Та материални богатства брат Иван нямаше.
към текста >>
Те имаха там един близък
часовникар
, който можа да намери такава част и я сложи.
Изискванията на фирмата са били, на тая транспортна фирма са били да могат да ги ползват железничарите при всички условия, които има един транспортен работник. Кой му беше дал или продал тоя часовник не знам, но той вървеше много точно и досега продължава да върви. Аз дълги години след като брат Иван почина го носех тоя часовник, после го оставих. Веднъж не знам как го повредих, дадох да го поправят в Трявна. В Трявна той имаше двама приятели - Цаню и Славко, за които по-нататък ще говоря.
Те имаха там един близък
часовникар
, който можа да намери такава част и я сложи.
Аз след като поправих часовника вече не го носех, а го оставих така да го имам за спомен. Та материални богатства брат Иван нямаше. Той имаше само интелектуални. Значи той работи като журналист във вестник „Зора“. По тоя начин си изкарвал прехраната, понеже както Учителят му е казал: „Момче, ти да се стегнеш за големи страдания“, това наистина се е сбъднало и целия му живот е низ от много, много препятствия, които той е трябвало да преодолява.
към текста >>
Аз след като поправих
часовника
вече не го носех, а го оставих така да го имам за спомен.
Кой му беше дал или продал тоя часовник не знам, но той вървеше много точно и досега продължава да върви. Аз дълги години след като брат Иван почина го носех тоя часовник, после го оставих. Веднъж не знам как го повредих, дадох да го поправят в Трявна. В Трявна той имаше двама приятели - Цаню и Славко, за които по-нататък ще говоря. Те имаха там един близък часовникар, който можа да намери такава част и я сложи.
Аз след като поправих
часовника
вече не го носех, а го оставих така да го имам за спомен.
Та материални богатства брат Иван нямаше. Той имаше само интелектуални. Значи той работи като журналист във вестник „Зора“. По тоя начин си изкарвал прехраната, понеже както Учителят му е казал: „Момче, ти да се стегнеш за големи страдания“, това наистина се е сбъднало и целия му живот е низ от много, много препятствия, които той е трябвало да преодолява. Бил е журналист, бил е мозайкаджия, чукал е камъни, какви ли не начини от трудни, по-трудни.
към текста >>
54.
7. Гуляйджии и войници
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
А той беше така една внушителна фигура с едно голямо излъчване на енергия от него, застава и като смръщил тия вежди, извадил
часовника
от джоба си и казал: „Хей, вие там слушайте какво ще ви кажа, в разстояние на половин час всички да се изметете от тука, защото след половин час не знам какво ще стане с вас!
Как да се справя? Така мисли той целия ден, за да открие метод такъв, който да бъде в рамките на Словото на Учителя. Но не можейки да измисли такъв, той решава да подбира най-меки- те думи и си нагласява една реч, която той имайки това образование подготвя и познавайки словото на много световни, големи автори ще отиде при тях и ще им я изкаже, като е смятал, че ще окаже въздействие. Така след един ден и една нощ се решава с всичкото си смирение, с които призовавал силите си да изрази външно, за да може да изпълни препоръките на Учителя както Той е казвал в беседите си, се запътва към чешмичката и заварва тия приятели, които отново били наклали огън и печели едно агне, а във вадата където тече водата били сложили шишета алкохол да се изстудяват, за да си изкарат още един хубав ден в ядене и пиене. Стига той там, застава на една скала над тях и като че ли някой му завързал езика и това, което бил намислил предния ден и през нощта бил заучил най-благо да може да подходи, но не може да го каже, като че ли някой му взел езика.
А той беше така една внушителна фигура с едно голямо излъчване на енергия от него, застава и като смръщил тия вежди, извадил
часовника
от джоба си и казал: „Хей, вие там слушайте какво ще ви кажа, в разстояние на половин час всички да се изметете от тука, защото след половин час не знам какво ще стане с вас!
“ И както бил на скалата седнал и си държал часовника и чакал да мине половин час. Чака и се чуди какво ще стане след тоя половин час, защото казва: „Аз мислех едно, а то излезе съвсем друго. Мислех да кажа едно, а казах съвсем друго, което изобщо не съм мислил да казвам“. И се ядосвал на себе си, защо е направил така и сега ще има неприятности, от една страна с тях, а от друга, че не е спазил порядките, които изисква Учителят, да ги осъществи на практика. „Стоя и чакам, а ония отдолу ми се подиграват: „Е, хубаво де, ами като мине половин час какво ще направиш?
към текста >>
“ И както бил на скалата седнал и си държал
часовника
и чакал да мине половин час.
Така мисли той целия ден, за да открие метод такъв, който да бъде в рамките на Словото на Учителя. Но не можейки да измисли такъв, той решава да подбира най-меки- те думи и си нагласява една реч, която той имайки това образование подготвя и познавайки словото на много световни, големи автори ще отиде при тях и ще им я изкаже, като е смятал, че ще окаже въздействие. Така след един ден и една нощ се решава с всичкото си смирение, с които призовавал силите си да изрази външно, за да може да изпълни препоръките на Учителя както Той е казвал в беседите си, се запътва към чешмичката и заварва тия приятели, които отново били наклали огън и печели едно агне, а във вадата където тече водата били сложили шишета алкохол да се изстудяват, за да си изкарат още един хубав ден в ядене и пиене. Стига той там, застава на една скала над тях и като че ли някой му завързал езика и това, което бил намислил предния ден и през нощта бил заучил най-благо да може да подходи, но не може да го каже, като че ли някой му взел езика. А той беше така една внушителна фигура с едно голямо излъчване на енергия от него, застава и като смръщил тия вежди, извадил часовника от джоба си и казал: „Хей, вие там слушайте какво ще ви кажа, в разстояние на половин час всички да се изметете от тука, защото след половин час не знам какво ще стане с вас!
“ И както бил на скалата седнал и си държал
часовника
и чакал да мине половин час.
Чака и се чуди какво ще стане след тоя половин час, защото казва: „Аз мислех едно, а то излезе съвсем друго. Мислех да кажа едно, а казах съвсем друго, което изобщо не съм мислил да казвам“. И се ядосвал на себе си, защо е направил така и сега ще има неприятности, от една страна с тях, а от друга, че не е спазил порядките, които изисква Учителят, да ги осъществи на практика. „Стоя и чакам, а ония отдолу ми се подиграват: „Е, хубаво де, ами като мине половин час какво ще направиш? Хайде“, казват „да видим“.
към текста >>
Той обаче стои, все едно, че невъзмутимо чака някого и нито ги вижда, нито ги чува и си гледа
часовника
.
Мислех да кажа едно, а казах съвсем друго, което изобщо не съм мислил да казвам“. И се ядосвал на себе си, защо е направил така и сега ще има неприятности, от една страна с тях, а от друга, че не е спазил порядките, които изисква Учителят, да ги осъществи на практика. „Стоя и чакам, а ония отдолу ми се подиграват: „Е, хубаво де, ами като мине половин час какво ще направиш? Хайде“, казват „да видим“. Подиграват му се, смеят се.
Той обаче стои, все едно, че невъзмутимо чака някого и нито ги вижда, нито ги чува и си гледа
часовника
.
И вече наближава половин час и тъкмо да мине след една-две минути половиния час поглежда към петото езеро нагоре и вижда отгоре двама войника. А същата година е имало една геоложка проучвателна група, която правела своите геоложки проучвания. Към тая проучвателна геоложка група имало придадени от Министерството на войната десет войника, които да я обслужват. Брат Иван, който е имал такъв характер подобен на военните, макар и да не е могъл да стане военен, се бил сприятелил с геолозите и с войниците. Услужил им с някои работи, с които разполагали в братството и други някакви услуги им бил направил и бил в близък контакт с тях.
към текста >>
55.
Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
Т.: Що гледаш
часовнико
.
Тука е на земята изплащането, тука човек се разплаща от минали векове. А сега нещо правим за в бъдеще. В.: Да, то всеки човек греши, минава през свой път. Трудно се оправят някои неща. Трудно се оправят.
Т.: Що гледаш
часовнико
.
В.: Не, аз гледам часовника, не че аз бързам, аз нямам работа за бързане, но гледам, защото тука на магнетофона трябва да знам колко има за запис минути. Аз нямам друга работа, аз съм определил днеска деня с тебе в приказки. Но така малко съм възбуден, да не би нещо да пропусна, да не ми разкажеш. Т.: Това което знам, разказвам всеки ден. В.: Сега, а тази снимка сега горе малката, тука?
към текста >>
В.: Не, аз гледам
часовника
, не че аз бързам, аз нямам работа за бързане, но гледам, защото тука на магнетофона трябва да знам колко има за запис минути.
А сега нещо правим за в бъдеще. В.: Да, то всеки човек греши, минава през свой път. Трудно се оправят някои неща. Трудно се оправят. Т.: Що гледаш часовнико.
В.: Не, аз гледам
часовника
, не че аз бързам, аз нямам работа за бързане, но гледам, защото тука на магнетофона трябва да знам колко има за запис минути.
Аз нямам друга работа, аз съм определил днеска деня с тебе в приказки. Но така малко съм възбуден, да не би нещо да пропусна, да не ми разкажеш. Т.: Това което знам, разказвам всеки ден. В.: Сега, а тази снимка сега горе малката, тука? Т.: Малката е на връх Острец.
към текста >>
56.
2. Необузданият кон
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
“ И Савка пък веднага си поглежда
часовника
, засича времето, да види в кой миг Учителят казал това нещо.
Значи това е описанието където тя е живяла. А тя е в София при Учителя и ще си тръгва, но преди да си тръгне за Търново отива да целуне ръка на Учителя. А в това време Учителят със Савка в Горницата е работил. Тя на едно малко столче седнала, а Учителят работи върху дадена беседа. Но както работели, Учителят се спрел, замислен и само казал: „Брат Гръблев в голема опасност!
“ И Савка пък веднага си поглежда
часовника
, засича времето, да види в кой миг Учителят казал това нещо.
И след малка пауза Учителят си взел обикновеното Негово положение и продължават работата върху беседата. А сега сестра Иларионова като отива да си вземе довиждане с Учителя, да Му целуне ръка, първите думи на Савка били към сестрата: „Сестра, в този и този ден, в толкова часа, казала точно както го била засякла, вижте какво е щяло да стане с брат Гръблев! “ И нищо повече. И Елена Иларионова си заминава вече за Търново. А чичо Колю чува, че тя е дошла вече от София и е в Търново и той пък тича да чуе новини от Изгрева.
към текста >>
57.
23. Алхимията
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
На жилетката Той имаше златен
часовник
и сребърен ланец, който Му беше около врата, минаваше отпред през една брошка на ризата и отиваше в джоба на жилетката Му, където беше
часовника
Му.
На Изгрева ние също коментирахме тези легенди от миналия век и веднъж на поляната запитах Учителя: „Учителю, какво ще ни кажете за алхимията? Съществува ли тя или е само легенда? “ „Когато дойде време да говорим за алхимията ще ти кажа моето мнение по този въпрос.“ Мина известно време и ето ние сме събрани в Общия клас в сряда в 5 ч. сутринта. Учителят говори върху алхимията, на какви принципи се основава. След като завърши беседата застана прав на амвона.
На жилетката Той имаше златен
часовник
и сребърен ланец, който Му беше около врата, минаваше отпред през една брошка на ризата и отиваше в джоба на жилетката Му, където беше
часовника
Му.
Имаше една брошка, която пристягаше ризата под брадата Му. Той застана пра и каза: „Гледайте сега какво аз ще направя“. Както е застанал прав, вдигна ръцете си, тури ги отзад на врата и почна да опипва сребърният ланец. Пръстите се движеха постепенно надолу по ланеца. Там където минаваха пръстите Му ланеца от сребърен се превръщаше на златен.
към текста >>
Пръстите се движеха надолу до
часовника
.
Имаше една брошка, която пристягаше ризата под брадата Му. Той застана пра и каза: „Гледайте сега какво аз ще направя“. Както е застанал прав, вдигна ръцете си, тури ги отзад на врата и почна да опипва сребърният ланец. Пръстите се движеха постепенно надолу по ланеца. Там където минаваха пръстите Му ланеца от сребърен се превръщаше на златен.
Пръстите се движеха надолу до
часовника
.
Видяхме как този сребърен ланец, който с години висеше на врата на Учителя за броени секунди и по-малко от една минута се превърна от сребърен в златен. И до края на живота Му си остана златен. След като си замина Учителят приятелите го прибраха като реликва от Учителя, но след процеса 1957/58 г. след един донос на един жител на Изгрева властите направиха обиск и прибраха часовника на Учителя със златния ланец. Изчезна и не се видя вече.
към текста >>
след един донос на един жител на Изгрева властите направиха обиск и прибраха
часовника
на Учителя със златния ланец.
Там където минаваха пръстите Му ланеца от сребърен се превръщаше на златен. Пръстите се движеха надолу до часовника. Видяхме как този сребърен ланец, който с години висеше на врата на Учителя за броени секунди и по-малко от една минута се превърна от сребърен в златен. И до края на живота Му си остана златен. След като си замина Учителят приятелите го прибраха като реликва от Учителя, но след процеса 1957/58 г.
след един донос на един жител на Изгрева властите направиха обиск и прибраха
часовника
на Учителя със златния ланец.
Изчезна и не се видя вече. А ние видяхме какво значи алхимията в ръцете на Великия Учител.
към текста >>
58.
2. Белите и черните братя
,
Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)
,
ТОМ 7
След това Той погледна
часовника
, който държеше в ръката си и каза: „Дадоха ми отпуска и ще заминем заедно с първия бърз влак и на никого няма да казваш“.
Учителят ми каза: „Кой ти каза да си тръгваш? “ Като чух това аз си развързах багажа и останах. След два дни аз пак съм при Учителя и тогава Той си затвори очите в дълбоко съзерцание и два часа не продума, нито пък си отвори очите. Той мълчи и аз мълчах. И двамата сме в мълчание.
След това Той погледна
часовника
, който държеше в ръката си и каза: „Дадоха ми отпуска и ще заминем заедно с първия бърз влак и на никого няма да казваш“.
Аз от радост станах, прегърнах Го и Му целунах ръка. И тогава Учителят ме погали с ръката Си. „Сега ще телеграфираш на Иван Жеков: Пристига Юрданка и Петър“. На гарата във Варна ни посрещна д-р Иван Жеков с файтон. У нас по това време живееха осем души братя, които чакаха да ме посрещнат и като видяха, че идвам с Учителя се зарадваха много.
към текста >>
59.
18. Бели и черни братя
,
Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)
,
ТОМ 7
Отива тя при Учителя и той я задържал няколко часа в стаичката си като нищо не й говорел, но се излъчил и Го нямало в тялото Му и от време на време само поглеждал
часовника
си.
Тя помислила, че я вика Учителя за няколко дни. В София Учителят бил много внимателен с нея, устройвал често екскурзии. След някой и друг ден, Юрданка си стегнала куфара и отишла да се сбогува с Учителя. Но за нейна изненада Той й казал, че тя няма път и да си извади отново багажа от куфара. Минали три месеца, а тя не знае защо Учителят я задържа.
Отива тя при Учителя и той я задържал няколко часа в стаичката си като нищо не й говорел, но се излъчил и Го нямало в тялото Му и от време на време само поглеждал
часовника
си.
След това се върнал от висините и казал: „Вземи два билета за първия бърз влак за Варна и изпрати телеграма до доктора: „Юрданка и Петър пристигат“. Тя се зарадвала от това решение и веднага изпълнила поръчението и сутринта заминали. На гарата във Варна доктора ги посрещнал с файтон. Когато отишли вкъщи приятелите, които живеели у тях помислили, че Юрданка пътува с брат Савов, който имал брада оформена както при Учителя. А той, Савов се опитваше да имитира Учителя и в провинцията минаваше за онези, които не го познават, че е Дънов.
към текста >>
60.
46. Петте часовника
,
Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)
,
ТОМ 7
46. ПЕТТЕ
ЧАСОВНИКА
В стаята на Учителя в Мърчаево имаше пет
часовника
, които Учителят ги курдисваше всеки ден и ги наблюдаваше.
46. ПЕТТЕ
ЧАСОВНИКА
В стаята на Учителя в Мърчаево имаше пет
часовника
, които Учителят ги курдисваше всеки ден и ги наблюдаваше.
Ние ги виждахме, че те вървят и отмерват времето и смятахме, че Учителят ги е събрал, за да види кой най- точно ще върви, защото някой от тях изоставаха, други вървяха напред с по няколко минути. Като се завърна Учителят с Братството в София, на мен ми каза следното: „Юрданке, тебе те оставям при часовниците, да ги курдисваш всеки ден докато дойдат да приберат багажа“. Те бяха пет на брой, но различни по големина. Аз останах, стоях два дена, но никой не идва. Домът Темелков се беше изпразнил и изведнъж ми се видя, че тук е пусто и празно без Учителя.
към текста >>
По едно време Учителят се обръща към мене: „Юрданке, тези пет
часовника
представляват петте континента и чрез тях аз наблюдавам как се движи живота в тях и какво става по света.“ Тогава разбрах, че тези обикновени часовници Той ги бе превърнал в нещо друго.
Из пътя плаках много за това, което направих, че ядосах Учителя и бях толкова непослушна. След няколко дни дойдоха с кола, прибраха багажа и мен и заедно с часовниците се прибрахме на Изгрева. Там му занесох часовниците и Му ги сложих на масата. Той ги подреди и започна да ги наблюдава как работят. Аз гледам, че това са часовници като часовници и нищо повече.
По едно време Учителят се обръща към мене: „Юрданке, тези пет
часовника
представляват петте континента и чрез тях аз наблюдавам как се движи живота в тях и какво става по света.“ Тогава разбрах, че тези обикновени часовници Той ги бе превърнал в нещо друго.
Чрез тях ръководеше живота навсякъде по света. Как ставаше това можехме само да гадаем.
към текста >>
61.
62. ЧОВЕШКОТО ВРЕМЕ НА ЗЕМЯТА
,
,
ТОМ 8
"Учителю, на земята има ли друго време освен земното, измервано с
часовника
и с календара?
Изпи няколко глътки вода и ми каза: "Ако си на планетата Юпитер с днешния ти рожден ден ще бъдеш на две години. Ако си на Меркурий - еди колко си години, ако си на Сатурн - еди колко си години.А тук на земята си на толкова колкото си в момента". Усмихна се. Разбрах, че има различни времена в звездният мир и на земята. То зависеше от скоростта на въртене на тези планети.
"Учителю, на земята има ли друго време освен земното, измервано с
часовника
и с календара?
" Отговори ми: "На земята има и друго време. Зависи от светлината на съзнанието ти и от скоростта, с което това съзнание се движи. Със светлината на мисълта си можеш да отидеш на слънцето за 10 минути, също за толкова минути до различните планети, но за човешкото тяло важат земните закони. Ще се придвижваш с кола, влак и параход. Но за духовното тяло важат духовните закони, които управляват духовния свят.
към текста >>
62.
50. ТИШИНАТА НА НОЩА
,
,
ТОМ 8
И
часовникът
е особен.
Какво е то? Искам да го намеря. Нощта е живо същество. Ще изляза и ще разговарям с нея. От Учителя в София още чух: "От великия източник на живота, оттам трябва да черпя вдъхновение." Тук всичко е особено.
И
часовникът
е особен.
Да, като че ми говори, говори. Много нещо има да ми каже. Какво чудно нещо е самотата! Какво хубаво било, да се отдалечи човек! Да съм знаела, да съм дошла още по-рано.
към текста >>
63.
27. ТЕРЕЗА КЕРЕМЕДЧИЕВА
,
,
ТОМ 8
Учителят си извадил
часовника
и погледнал да види в коя страна слънцето в това време изгрява, когато ние се събираме да четем.
В: Сутринта? Веска: Не, след обед. Вече само неделен ден. Аз съм в пансион и не мога да провеждам своя програма. И Гали споделя това нещо с Учителя.
Учителят си извадил
часовника
и погледнал да види в коя страна слънцето в това време изгрява, когато ние се събираме да четем.
В: В Коя страна? Веска: Ама не, просто се е пошегувал Учителя. В: А може би зависи от времето на часовника? Веска: Да. Това само така пише за този разговор.
към текста >>
В: А може би зависи от времето на
часовника
?
Аз съм в пансион и не мога да провеждам своя програма. И Гали споделя това нещо с Учителя. Учителят си извадил часовника и погледнал да види в коя страна слънцето в това време изгрява, когато ние се събираме да четем. В: В Коя страна? Веска: Ама не, просто се е пошегувал Учителя.
В: А може би зависи от времето на
часовника
?
Веска: Да. Това само така пише за този разговор. Но ще намеря писмото, може в някоя беседа да съм го сложила. В: В коя страна изгрява в 4 часа след обед слънцето? Веска: Когато се събираме ние да четем.
към текста >>
64.
7. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
,
ТОМ 8
Когато ги изправили пред разстрела-,той извадил
часовника
си и го подал на войника, който бил насреща и казал: "Ето, заповядай този подарък, но добре да свършиш работата си, да не трепери ръката ти, гледай да ме улучиш добре".
В затвора, доколкото аз съм чувала, затова има също други примери, които ще покажат точно как стои въпроса, но от това, което аз съм чувала, в последната вечер преди да ги изведат на разстрела, Учителят се явява пред брат Лулчев и му казва да се подготвя, защото тази нощ ще ги изведат на разстрела. И тогава брат Лулчев подготвя цялата група преди всичко да не се страхуват от смъртта. Когато ги извеждат, в коридорите някой го дръпва него, той е имал много големи връзки, пък е бил и невинен в цялата тази история на правителството. И някой го дърпа в един коридори и са искали един вид да го спасят от тази насилствена смърт, но той казал: "А не, не, не, аз съм с групата! " И друго, което съм чула, надявам се да е вярно, това си го спомням от много разкази, които съм чувала за брат Любомир Лулчев.
Когато ги изправили пред разстрела-,той извадил
часовника
си и го подал на войника, който бил насреща и казал: "Ето, заповядай този подарък, но добре да свършиш работата си, да не трепери ръката ти, гледай да ме улучиш добре".
И след това казал на цялата група преди смъртта: "Не бойте се, братя, ето сега сме тук и само след един миг аз ще ви водя горе! " Това е било, той, с неговия велик дух, да помогне на всички, които си заминават в тази нощ от насилствена смърт. И сега ние всички трябва да разберем, че в Невидимия свят брат Лулчев сега е един от прекрасните, истински ученици на Учителя Велик. Нашето семейство е било много близко с този брат. Били сме и съседи, комшии с него.
към текста >>
65.
9. ЗАБОЛЯВАНЕТО МИ
,
,
ТОМ 8
Когато съветските войски дойдоха в България, подарил на един офицер ръчния си
часовник
.
Изпотявахме се, преобличахме се, къпехме се, носех вода от братската чешма до салона. Не исках да играя на Паневритмия, не исках да свиря, макар че цигулката беше с мен. Иван Антонов беше много музикален човек. Обичаше особено Чайковски. Той обичаше руския народ.
Когато съветските войски дойдоха в България, подарил на един офицер ръчния си
часовник
.
Ако беше поживял по-дълго щеше да разбере какво представляват комунистите. Как ни взеха салона и целия Изгрев. Как поискаха да арестуват Учителя. Цялата кампания против Учителя беше движена от духовенството на Православната църква. Учителят привличаше към себе си истински верующите и интелигентни хора.
към текста >>
66.
6. ПОЛИТИЧЕСКА СЦЕНА ЗА НАРОДИТЕ И ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА СВЕТА
,
АСЕН ЧИЛИНГИРОВ
,
ТОМ 8
При правенето на снимките, те обаче не забелязват една дребна подробност, поради която снимката за малко не била отхвърлена - на ръката на храбрия войник, с която той държи знамето, се виждат два
часовника
!
Въз основа на този разказ, събитията се развиват малко по-различно. На служба като военен фоторепортер при един от централните московски вестници, той получава в първите дни след победата командировка до Берлин за снимки във връзка с победата. Преди да излети, той отива при домакина на вестника и го замолва да му даде една от червените покривки, с които се покривала масата на деловия президиум при тържествените събрания на партийната организация. Пристигнал в Берлин, той вожда един войник, мародерстващ около Райхстага, и му казва: "Ела с мен да свършим една работа! " Двамата се качват на покрива на Райхстага и правят цяла серия снимки в различни пози - негативите на тези снимки са запазени и фотографът показа разни снимки със същия сюжет, но от различни места на покрива.
При правенето на снимките, те обаче не забелязват една дребна подробност, поради която снимката за малко не била отхвърлена - на ръката на храбрия войник, с която той държи знамето, се виждат два
часовника
!
След умел ретуш - какъвто междувпрочем съветските фо-тографи-документалисти владееха с голямо съвършенство, позволяващо им да махат или поставят на снимките известни хора и дори цели групи - снимката бива одобрена, публикувана, и доставя на автора си заслужената популярност, позволяваща му да преживее дори гоненията на евреи в Съветския съюз от 50-те години, както и кризата в жанра при разпадането на Съюза - със задоволство той разказваше пред телевизията, как неотдавна някаква английска енциклопедия му превела 200 долара за поредна публикация на тази фотография с висока документална и художествена стойност. След второто действие обаче следващо и трето - но не последно! За известно време репутацията на символ придоби на 13.VIII.1961 г. Бранденбургската порта, когато стана център на стената, опасваща Западен Берлин. (Междувпрочем на същата дата се запознах с бъдещата си съпруга, което запознанство и последвалия го брак ме доведоха в Берлин.) От западната страна на Бранденбургската порта беше проведен през 1988 г.
към текста >>
67.
40. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Да навива през нощта
часовника
и да стане, да речем във всеки час да става и да казва тази молитва и по този начин се е излекувала.
И Василка я е водила, защото сама не можеше даже да се движи. Но това трая кратко време и ще кажа тогава нещо, което Паша ми го е казала. Савка не си спомням да ми го е казала, може и тя да ми го е казала, но знам че коментирахме с Паша този въпрос. Тогава Учителят й е казал: „Да се моли всеки час, всеки час да се изправи на молитва и да каже „Добрата молитва". Следващият час пак „Добрата молитва". Непрекъснато.
Да навива през нощта
часовника
и да стане, да речем във всеки час да става и да казва тази молитва и по този начин се е излекувала.
Ослепяването искам да кажа. Значи то е било по психически причини. Тя не е имала органически повреди, нали нещо функционално е станало, да. Аз така си го обяснявам, но тя доста така бурни неща преживяваше в тези периоди на първото й ученичество при Учителя. Даже Василка ми е разправяла, тя много често е ходела при Учителя, всеки ден, че Учителя много я гълчал, много й се карал.
към текста >>
68.
107. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Учителят имаше
часовник
, който беше хронометър.
Когато на един Петровден получи само пет ризи горни подарък. Или съвет му е бил даден, или бил е излекуван и всеки се чувстваше да даде нещо на Учителя. И всички, които са били по-състоятелни носеха Му, даваха Му. Имаха хората, даваха. То беше хубаво.
Учителят имаше
часовник
, който беше хронометър.
Той обичаше точен часовник, мисля че един брат Русев Му го беше купил този златен часовник и имаше златен ланец. Нали знаете какво е ланец, верижка такава. Той беше плосък и тука на него се движеше, за да съединява двете, за да не се изхлузи ланецът от главата при навеждане. Нали така, и на него имаше един диамант. След това носеше, Той не носеше връзка, а носеше тука вместо връзка една брошка продълговата, която имаше пак също един брилянт.
към текста >>
Той обичаше точен
часовник
, мисля че един брат Русев Му го беше купил този златен
часовник
и имаше златен ланец.
Или съвет му е бил даден, или бил е излекуван и всеки се чувстваше да даде нещо на Учителя. И всички, които са били по-състоятелни носеха Му, даваха Му. Имаха хората, даваха. То беше хубаво. Учителят имаше часовник, който беше хронометър.
Той обичаше точен
часовник
, мисля че един брат Русев Му го беше купил този златен
часовник
и имаше златен ланец.
Нали знаете какво е ланец, верижка такава. Той беше плосък и тука на него се движеше, за да съединява двете, за да не се изхлузи ланецът от главата при навеждане. Нали така, и на него имаше един диамант. След това носеше, Той не носеше връзка, а носеше тука вместо връзка една брошка продълговата, която имаше пак също един брилянт. Тези неща ги носеше и след когато Той си замина, взеха ни ги.
към текста >>
Петър Филипов казваше за
часовника
на Учителя, мисля, че и брошката с диаманта Борис Николов ги е бил дал у Петър в кутийка и когато влезъл в затвора бил дошъл с придружители от милицията и поискал Петър да ги предаде.
След това носеше, Той не носеше връзка, а носеше тука вместо връзка една брошка продълговата, която имаше пак също един брилянт. Тези неща ги носеше и след когато Той си замина, взеха ни ги. Ревизорите ли ги взеха, взеха ни ги. Не помня кога ни взеха, когато взеха братското имущество. Взеха ни ги.
Петър Филипов казваше за
часовника
на Учителя, мисля, че и брошката с диаманта Борис Николов ги е бил дал у Петър в кутийка и когато влезъл в затвора бил дошъл с придружители от милицията и поискал Петър да ги предаде.
За часовника съм сигурна, но навярно и другите неща са били предадени в милицията тогава. Пазехме ги като вещи, които е носил, като брилянти и като ценности от Учителя. Взеха ги. В.К.: Разправяха ми, че тая верижка е била желязна, но Той я направил златна и т.н. Верно ли е това или не е верно?
към текста >>
За
часовника
съм сигурна, но навярно и другите неща са били предадени в милицията тогава.
Тези неща ги носеше и след когато Той си замина, взеха ни ги. Ревизорите ли ги взеха, взеха ни ги. Не помня кога ни взеха, когато взеха братското имущество. Взеха ни ги. Петър Филипов казваше за часовника на Учителя, мисля, че и брошката с диаманта Борис Николов ги е бил дал у Петър в кутийка и когато влезъл в затвора бил дошъл с придружители от милицията и поискал Петър да ги предаде.
За
часовника
съм сигурна, но навярно и другите неща са били предадени в милицията тогава.
Пазехме ги като вещи, които е носил, като брилянти и като ценности от Учителя. Взеха ги. В.К.: Разправяха ми, че тая верижка е била желязна, но Той я направил златна и т.н. Верно ли е това или не е верно? Е.А.: Не вярвам брат.
към текста >>
69.
109. „ЗА ДРЕХИТЕ МУ ХВЪРЛИХА ЖРЕБИЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Да навива
часовника
, да стане, да каже молитвата и да си легне.
И затова сме я придружавали за сигурност нали, да не бъде сама. И после Паша ми каза, че Учителят й е дал задача на всеки кръгъл час, на всеки кръгъл час да казва „Добрата молитва". Значи като стане сутрин 5 часа, 6 часа, 7 часа и т.н. Всеки кръгъл час да казва „Добрата молитва". И така да продължава и през нощта.
Да навива
часовника
, да стане, да каже молитвата и да си легне.
И мисля, че след една седмица си оправи зрението. Това е един метод, който Учителят й е дал за лечението. Веднъж бях при Учителя и пречистях, аз, влизала съм в стаята при чистене и видях в една малка кутийка видях един млечно бял камък. Хванах го, държах го в ръката си, гледах го, но много силно впечатление ми направи. Аз не знаех какъв е, от какво е, нищо не знам за него, но преживяването, което имах ми обърна внимание във връзка с този камък.
към текста >>
70.
110. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Единият беше на ланеца на
часовника
, другият беше на брошката.
Никак, това нещо ми беше непонятно като проява. Един духовен брат ще облече дрехите на Учителя, за да го заровят в гроба. Хайде-де. Намирам за нередно, несъответно и глупаво. В.К.: На снимка съм виждал, че Учителя има ланец, брошка и игла. Е.А.: Учителят имаше два, два скъпоценни камъка.
Единият беше на ланеца на
часовника
, другият беше на брошката.
Брошката беше златна с брилянт светъл и на ланеца беше пак златен ланец на златото имаше така пак нещо, в което да държи ланеца да не се разтваря, и там пак имаше скъпоценен камък. Диамант ли беше, но беше пак нещо хубаво, скъпоценен камък беше. Когато Учителят си замина братята така нали направиха го както са обичаите, облякоха Го, ние двете със Савка избрахме, дадохме дрехите, с които да Го облекат, но тези неща останаха. Савка ги беше прибрала и когато дойдоха ревизорите през 1957 год. те питат къде са тези неща, щото бяха описани навремето.
към текста >>
Учителят винаги носеше: ланецът, брошката и
часовника
.
Когато Учителят си замина братята така нали направиха го както са обичаите, облякоха Го, ние двете със Савка избрахме, дадохме дрехите, с които да Го облекат, но тези неща останаха. Савка ги беше прибрала и когато дойдоха ревизорите през 1957 год. те питат къде са тези неща, щото бяха описани навремето. Савка ги предала на приятелите, а те благополучно ги взеха и пазеха, после ги взе държавата. Сега къде са не знам, дали в банката се съхраняват или някой ги харесал не знам, но не вярвам някой да ги е взел.
Учителят винаги носеше: ланецът, брошката и
часовника
.
Винаги ги носеше. Аз не съм Го видяла да излезе без да си е с ланеца, с часовника и с брошката така, винаги беше с тях.
към текста >>
Аз не съм Го видяла да излезе без да си е с ланеца, с
часовника
и с брошката така, винаги беше с тях.
те питат къде са тези неща, щото бяха описани навремето. Савка ги предала на приятелите, а те благополучно ги взеха и пазеха, после ги взе държавата. Сега къде са не знам, дали в банката се съхраняват или някой ги харесал не знам, но не вярвам някой да ги е взел. Учителят винаги носеше: ланецът, брошката и часовника. Винаги ги носеше.
Аз не съм Го видяла да излезе без да си е с ланеца, с
часовника
и с брошката така, винаги беше с тях.
към текста >>
71.
149. ЕДИН ДЕН НА РИЛА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Учителят по
часовник
си идваше на определения час.
И ставахме рано. Всеки ставаше, измива се, нали свършва си всички задължения към тялото и се стяга, и се качва на върха. В.К.: Това сутринта още преди изгрев? Е.А.: Преди изгрев. И там чака слънцето.
Учителят по
часовник
си идваше на определения час.
В.К.: Как? Чака слънцето? Е.А.: Всички чакаме изгрева. Щом слънцето се покаже, скачаме всички прави и посрещаме прави слънцето. В мълчание.
към текста >>
72.
178. ПЪРВАТА ЕКСКУРЗИЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Викам, чакай ние да тръгваме, че пък нямахме и
часовник
с нас.
В.К.: Някоя жилетка, наметало. Е.А.: Да, по една по-топла дреха носехме за всеки случай. И като сме си легнали, като сме си заспали. Ами уморени. По едно време нещо провидява ми се.
Викам, чакай ние да тръгваме, че пък нямахме и
часовник
с нас.
И изкачихме се на платото. Ехе, къде ли е слънцето. В.К.: Излезло. Е.А.: Не е излезло, не слънцето не беше излезло, то излезе чак когато отидохме на бивака. Щото ние по-рано тръгнахме.
към текста >>
73.
180. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Учителят имаше брошка, която Му служеше вместо връзка, ланец около врата и златен
часовник
.
Е.А.: Ами как може да каже такова нещо? Как може да каже, като умра, значи дрехите, които Учителят е носил ще ги носи за гроба. Е защо ще ги носи? Виж аз ти казвам, аз си взех и още си я имам тази блузичка, една жилетка си оплетох. В.К.: Чета.
Учителят имаше брошка, която Му служеше вместо връзка, ланец около врата и златен
часовник
.
Това бяха Неговите лични вещи, които ги виждахме 30-40 години. Когато си замина братята Го изкъпаха, облякоха Го с нови дрехи и Савка беше взела брошката, ланеца и часовника и ги беше прибрала. По-късно братята питаха мен къде са. Казах им, че не са у мен. Питаха и Савка, тя им ги предаде допълнително.
към текста >>
Когато си замина братята Го изкъпаха, облякоха Го с нови дрехи и Савка беше взела брошката, ланеца и
часовника
и ги беше прибрала.
Е защо ще ги носи? Виж аз ти казвам, аз си взех и още си я имам тази блузичка, една жилетка си оплетох. В.К.: Чета. Учителят имаше брошка, която Му служеше вместо връзка, ланец около врата и златен часовник. Това бяха Неговите лични вещи, които ги виждахме 30-40 години.
Когато си замина братята Го изкъпаха, облякоха Го с нови дрехи и Савка беше взела брошката, ланеца и
часовника
и ги беше прибрала.
По-късно братята питаха мен къде са. Казах им, че не са у мен. Питаха и Савка, тя им ги предаде допълнително. Е.А.: Да. В.К.: Какво представляваше тази брошка?
към текста >>
На шията го слагаше тука и въз
часовника
.
Поне така аз ги виждах. Защото, щом винаги ги носеше. Ланецът беше златен. В.К.: Той голям ли беше? Е.А.: Да, дълъг.
На шията го слагаше тука и въз
часовника
.
В.К.: А-а, това е ланец, пък това е часовникът. Е.А.: Да. В.К.: И накрая часовника е вътре. Е.А.: Вътре, да. В.К.: И по този начин не се губи и часовника.
към текста >>
В.К.: А-а, това е ланец, пък това е
часовникът
.
Защото, щом винаги ги носеше. Ланецът беше златен. В.К.: Той голям ли беше? Е.А.: Да, дълъг. На шията го слагаше тука и въз часовника.
В.К.: А-а, това е ланец, пък това е
часовникът
.
Е.А.: Да. В.К.: И накрая часовника е вътре. Е.А.: Вътре, да. В.К.: И по този начин не се губи и часовника. Е.А.: Да, не се губи часовника.
към текста >>
В.К.: И накрая
часовника
е вътре.
В.К.: Той голям ли беше? Е.А.: Да, дълъг. На шията го слагаше тука и въз часовника. В.К.: А-а, това е ланец, пък това е часовникът. Е.А.: Да.
В.К.: И накрая
часовника
е вътре.
Е.А.: Вътре, да. В.К.: И по този начин не се губи и часовника. Е.А.: Да, не се губи часовника. И сега Той имаше две златни брошки значи. Едната брошка беше така продълговатичка.
към текста >>
В.К.: И по този начин не се губи и
часовника
.
На шията го слагаше тука и въз часовника. В.К.: А-а, това е ланец, пък това е часовникът. Е.А.: Да. В.К.: И накрая часовника е вътре. Е.А.: Вътре, да.
В.К.: И по този начин не се губи и
часовника
.
Е.А.: Да, не се губи часовника. И сега Той имаше две златни брошки значи. Едната брошка беше така продълговатичка. В.К.: Като пеперуда нещо така? Е.А.: Не, като пеперуда мисля.
към текста >>
Е.А.: Да, не се губи
часовника
.
В.К.: А-а, това е ланец, пък това е часовникът. Е.А.: Да. В.К.: И накрая часовника е вътре. Е.А.: Вътре, да. В.К.: И по този начин не се губи и часовника.
Е.А.: Да, не се губи
часовника
.
И сега Той имаше две златни брошки значи. Едната брошка беше така продълговатичка. В.К.: Като пеперуда нещо така? Е.А.: Не, като пеперуда мисля. В.К.: Правоъгълна.
към текста >>
74.
МОЯТ РОМАН
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Така ми каза майка ми, защото тя не е имала
часовник
.
МОЯТ РОМАН Учителят при един разговор ми каза: „Ще опишеш романа си, но нито ще отнемеш нещо, нито ще прибавиш". Ще се опитам да го направя, за да послушам. Като описвам романа си, все трябва да кажа нещо и за себе си. Аз съм родена в село Свиница, Кичевско - Македония на 21 юли - или 3 август 1899 год. в сряда вечер срещу четвъртък, един ден след Илинден.
Така ми каза майка ми, защото тя не е имала
часовник
.
Аз съм родена от вторият брак на моите родители. Баща ми се оженил за една мома от селото, но след три години тя заболява от дифтерит и се поминала. Съпругът на майка ми бил на гурбет и се е поминал в София. Някои, които познавали майка ми и баща ми направили връзка и така са се оженили. Не зная дори дали са се познавали преди да се оженят.
към текста >>
75.
XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
Пример I
,
ТОМ 9
Часовникът
престана да работи от 7 без 20.
Аз не искам никой да взема моята страна. Учителят прекъсна и излезе. Вдигна си ръката, дясната. Ние лявата. Класът остана дълбоко замислен и раздрусан.
Часовникът
престана да работи от 7 без 20.
А времето е 7 и 20." (Стр. 14-15 в оригинала и стр. 155 в томчето)
към текста >>
76.
01 - 26. ТОЗИ ХЛЯБ ТИ ЩЕ ГО РАЗДАВАШ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Погледнал
часовника
си - показвал три часа без двадесет минути.
26. ТОЗИ ХЛЯБ ТИ ЩЕ ГО РАЗДАВАШ Една нощ брат Куртев, когато бил в Скопие, се събудил и в същия миг му се явява във видение брат Пеню Киров, който бил болен на легло у дома си в гр. Бургас. Бил видим до кръста, като в ръце държал панерче с нафора. Погледнал към брат Куртев и му казал: „Този хляб занапред ти ще го раздаваш", след което образът се стопил и изчезнал.
Погледнал
часовника
си - показвал три часа без двадесет минути.
Брат Куртев дълго размишлявал върху значението на видението, но скоро се унесъл и заспал. На утрото получил телеграма, че вечерта в два часа и четиридесет минути брат Пеню се поминал - на 27 януари 1918 г. От изложеното по-горе се разбира, че брат Пеню, щом се отделил от физическото си тяло, веднага се явил на брат Георги с панерче в ръка. Нафората - хлябът - символизира Словото, а това ще рече, че брат Пеню Киров отстъпва духовното ръководство и го определя за негов заместник като духовен ръководител на източния край, на Източния духовен район в България със седалище гр. Айтос.
към текста >>
77.
02 - 04. БОГ НЕ Е В СЛОВО, НО В СИЛА
,
ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)
,
ТОМ 10
Когато
часовникът
показвал 3 без пет след полунощ, брат Куртев, верен на дадената дума, бил вече до стълбите, но не бил се качил още на пруста, когато Учителят отворил вратата и попитал: „Идвате ли?
" - отговорил му братът домакин. А брат Нейчо Паскалев от Бургас бил настанен в съседна къща. Като слушал как плющи дъждът, завил се с юргана през глава и съвсем се отказал от среднощния туризъм. Когато се събудил сутринта, разбрал, че всички са заминали, а времето се било изяснило. Много пъти след това изказвал съжаление за пропуснатия съборен ден.
Когато
часовникът
показвал 3 без пет след полунощ, брат Куртев, верен на дадената дума, бил вече до стълбите, но не бил се качил още на пруста, когато Учителят отворил вратата и попитал: „Идвате ли?
" - „Да, Учителю", бил отговорът на брат Куртев. „Готов съм, Учителю! " А дъждът продължавал да вали, все тъй проливен. „Виж небето на север, Георге! " Георги излиза навън, проверява.
към текста >>
78.
04 - 04. ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТА ПО СТРОЕЖА НА ЧЕШМАТА
,
ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА
,
ТОМ 10
Та ако въпреки всичко се допуснело нещо да липсва или да не достига, тогава някой от най-ревностните и готови за жертва бръквал в джоба си и пак всичко тръгвало като по
часовник
, без засечка, без да се допусне забавяне на работата нито за час.
Всеки от тях бил загрижен за работата на чешмата, която смятал като своя работа, като своя задача, за която всеки мълком бил поел обезателство. Приятелите от Тополица били в мълчаливо съревнование помежду си кой повече надници да даде в труд или кой повече камъни да подари и когато техните резерви свършили, купували от съседите или се задължавали да им ги върнат, когато чешмата бъде привършена. Тогава думата „съревнование" не била популярна както днес, но съревнование пък е имало между нашите приятели. Ако едни превозвали камъни, други носели пясък, трети куфражни материали, а четвърти отивали в Айтос или Бургас за цимент. С една дума винаги навреме е било набавяно всичко необходимо, като се пресмятало какво ще потрябва в близките дни.
Та ако въпреки всичко се допуснело нещо да липсва или да не достига, тогава някой от най-ревностните и готови за жертва бръквал в джоба си и пак всичко тръгвало като по
часовник
, без засечка, без да се допусне забавяне на работата нито за час.
Нямало е отделно лице, което да се грижи за своевременно набавяне на материали, но работата пак вървяла тъй, като трябвало, защото всеки се вслушвал в гласа на по-компетентния. Брат Куртев, въпреки че бил на работа в Айтос, и той отблизо следял хода на работата. Интересувал се от техните нужди и възможности, като и той помагал с каквото е можел. От всичко се виждало, че взаимното допитване и разбирателство са били на безупречна висота. Всяка къща, всеки дом, всяко семейство от нашите приятели се стараели да дадат повече работна ръка или да направят материални жертви, като никой не считал, че много е дал, след като имало нужда още нещо да се направи, още да се даде за общото дело.
към текста >>
79.
БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Между тях бил Данчо Богданов от София -
часовникар
.
Това е за Илия Узунов. Този брат. който бил в Австрия, е Илия. „Няма да замине". През 1943 година група младежи си подготвяли паспорти да заминат за Германия.
Между тях бил Данчо Богданов от София -
часовникар
.
Майка му и леля му са били от братството. Запитали Учителя дали да замине, а Учителят казал: „Няма да замине! " Неговата леля отишла да пита Учителя и Учителят казал да не заминава. Впоследствие научили, че влакът, с който трябвало да замине, бил хвърлен във въздуха от шумците в Сърбия и от групата младежи само той останал жив, защото не заминал. Той в последния момент се отказал да замине.
към текста >>
80.
08 - 06. КАК СЕ РАЗВЪРЗВА КАРМИЧНИЯ ВЪЗЕЛ
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
А там в салона има комисия, която ги пуска точно по
часовника
на всеки пет минути.
Когато говори, се чува на два километра - такава е думата, разбира се. Искам да кажа, че имаше силен глас. Учителят беше дал една задача: да отидем на Витоша, да вземем вода оттам и след това да се връщаме по един. Но тръгваме в 12 часа вечерта. На всеки пет минути тръгва по един човек от салона на Изгрева.
А там в салона има комисия, която ги пуска точно по
часовника
на всеки пет минути.
Казват: "Тръгвай! " Всички тръгват, значи, на дистанция и никой не говори - няма да се събират да говорят. На връщане може да си говорят по един-двама, обаче на отиване никой с никого да не говори. Така беше дадена задачата. На един брат, който чакал от 12 часа през нощта, чак на другия ден към обяд му идва реда, (забравил съм му името).
към текста >>
81.
08 - 11. СЪБОРИТЕ НА ИЗГРЕВА
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Това е слънчевият
часовник
.
Беше голо поле, ниви на селяните от с. Слабино. Изгревът на хоризонта се вижда на тази снимка. Това са първите заселници на Изгрева. Тука ги виждаме с палатки, с бараки. Ето я Верка Куртева, моята балдъза, това е Изгрева в първите години.
Това е слънчевият
часовник
.
Това е Иван Кисьов, на сестра Иринка Кисьова мъжът й. Тука виждаме Борис до клетката. В далечината се вижда. Обаче другите двама не мога да ги позная кои са. Ето я Гръблашева - съпруга на Васил Гръблашев, който живее в Америка.
към текста >>
82.
08 - 13. ЖИВАТА ВОДА НА ИЗГРЕВА
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Това е значи трапезарията, която е с гредите, а тука вече салонът, ето
часовникът
, той е над главата на Учителя.
Беше един едър човек, пълен. Това си спомням засега, че се казваше Ботушев, А за доктора, който превързал Пантелей, когато се наранил, той се е наричал д-р Кирил Паскалев, на Нейчо Паскалев син, Не си спомням на Изгрева коя година се основа безплатен стол по нареждане на Учителя. Скромна храна безплатно всеки един може да получи, а който има възможност и желание, може да пусне в една кутия, като дискус след това. Работата в салона продължи до 1942-1943 година. Там много приятели, които бяха в нелегалност, които бяха без работа и без пари, отиваха там и се хранеха, а след туй забравиха, че са ходили на Изгрева и че са получавали помощ и продължаваха да говорят против братството и против Учителя.
Това е значи трапезарията, която е с гредите, а тука вече салонът, ето
часовникът
, той е над главата на Учителя.
към текста >>
83.
08 - 28. ГЕОРГИ КУРТЕВ - ДУХОВНО ПОДВИЗАВАНЕ
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
Щом взел да чука, взели да се обаждат тука като чукане на
часовник
- този ъгъл, горе придвижване, звукът са задвижва, пък без да видят нещо.
По-късно вече, когато Куртев присъствал на един сеанс, тогава старите приятели, за да се убедят в съществуването на задгробния свят, са правили спиритически сеанси. На един от сеансите, който са направили, Учителят е присъствал, те го поканили да присъства на сеанса. Събират се в стаята, тогава било с кръгла масичка, събират се около нея, слагат си ръцете там и понякога масичката започва да се движи и с разни знаци по тоя начин са влизали във връзка с духовете. Направили всичко, както друг път са го правили, обаче нямало никакво проявление на духовете, а Учителят го били сложили на една отделна масичка, на един стол там. Когато той бръкнал във вътрешния си джоб, извадил едно малко моливче и взел да чука на масата, знаци както морзовата азбука, нещо подобно.
Щом взел да чука, взели да се обаждат тука като чукане на
часовник
- този ъгъл, горе придвижване, звукът са задвижва, пък без да видят нещо.
Обаче предварително той им казал: „Кой каквото види, няма да приказва, когато свърши сеансът, тогава." И всичките мълчали. По едно време, лампата била снишена до минимум, а лампата била газена, Учителят бил казал, кой каквото види, няма да приказва, значи в полумрак са били. В туй време започват да се явяват такива светлинки, така като кичур черешки, така, и се движат по въздуха. От тука в тази посока, в тази насока така и гледат и чик, чик, чик, чик, чик, чик, обаче всички мълчат, щото било поръчано да не се приказва и да не се смущава. Като се свършил сеансът, тогава светват лампата и тогава всеки си казвал своето впечатление, какво е видял.
към текста >>
84.
09 - 135. ПЪРВАТА МИ ОПИТНОСТ С УЧИТЕЛЯ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Ето какво направих: извадих
часовника
си, погледнах го и казах мислено: „Салонът вече е пълен.
Сказката бе обявена в салона на читалището. Салонът беше вече пълен. Обявеното време за почване сказката дойде. Аз реших да направя един опит, за да видя дали Учителя, тогава г-н Дънов, ще долови мисълта ми. Това беше телепатически опит.
Ето какво направих: извадих
часовника
си, погледнах го и казах мислено: „Салонът вече е пълен.
Времето вече дойде. Няма ли да почвате? " И в същия миг г. Дънов си поглежда часовника, беше 10 часа, погледна ме и почна сказката. Той прочете мисълта ми.
към текста >>
Дънов си поглежда
часовника
, беше 10 часа, погледна ме и почна сказката.
Това беше телепатически опит. Ето какво направих: извадих часовника си, погледнах го и казах мислено: „Салонът вече е пълен. Времето вече дойде. Няма ли да почвате? " И в същия миг г.
Дънов си поглежда
часовника
, беше 10 часа, погледна ме и почна сказката.
Той прочете мисълта ми. От този момент моята вяра в него се усили, защото почиваше на опит. Разказал: Петър Камбуров.
към текста >>
85.
09 - 178. СИЛАТА НА ДОБРИЯ ПРИМЕР
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Оказа се, че е дамски
часовник
.
178. СИЛАТА НА ДОБРИЯ ПРИМЕР Брат Крум от Петрич сподели с мене следната своя интересна опитност: Това беше през есента на 1935 година. Един празничен ден, привечер, бях излязъл на разходка по главната улица. Бяхме с моята братовчедка Божана. Може би вече за десети път минавахме по улицата, като отивахме и се връщахме. Свечеряваше се, когато забелязах нещо на земята в краката ми и се наведох, за да видя какво може да бъде.
Оказа се, че е дамски
часовник
.
„Какво намери? " - ме попита с интерес братовчедката ми. - „Дамски часовник", отговорих аз. - „Види се, че сестра ти, Светла, имала късмет да носи дамски часовник", ми каза закачливо тя. - „Да - казах аз - ако друг беше го намерил, можеше сестра му да носи чужд часовник, но щом съм го намерил аз, ще го носи този, който го е загубил." Като казах това, ние веднага се упътихме към радиоредбата, за да съобщим, че е намерен дамски часовник.
към текста >>
- „Дамски
часовник
", отговорих аз.
Може би вече за десети път минавахме по улицата, като отивахме и се връщахме. Свечеряваше се, когато забелязах нещо на земята в краката ми и се наведох, за да видя какво може да бъде. Оказа се, че е дамски часовник. „Какво намери? " - ме попита с интерес братовчедката ми.
- „Дамски
часовник
", отговорих аз.
- „Види се, че сестра ти, Светла, имала късмет да носи дамски часовник", ми каза закачливо тя. - „Да - казах аз - ако друг беше го намерил, можеше сестра му да носи чужд часовник, но щом съм го намерил аз, ще го носи този, който го е загубил." Като казах това, ние веднага се упътихме към радиоредбата, за да съобщим, че е намерен дамски часовник. Но преди да бяхме стигнали до уредбата, ето вече се съобщаваше че е загубен дамски часовник, като се посочваше и прилично възнаграждение за оня, който го е намерил и предаде в службата. В това време виждаме, че едно момиче плаче. Оказа се, че то е загубило часовника си.
към текста >>
- „Види се, че сестра ти, Светла, имала късмет да носи дамски
часовник
", ми каза закачливо тя.
Свечеряваше се, когато забелязах нещо на земята в краката ми и се наведох, за да видя какво може да бъде. Оказа се, че е дамски часовник. „Какво намери? " - ме попита с интерес братовчедката ми. - „Дамски часовник", отговорих аз.
- „Види се, че сестра ти, Светла, имала късмет да носи дамски
часовник
", ми каза закачливо тя.
- „Да - казах аз - ако друг беше го намерил, можеше сестра му да носи чужд часовник, но щом съм го намерил аз, ще го носи този, който го е загубил." Като казах това, ние веднага се упътихме към радиоредбата, за да съобщим, че е намерен дамски часовник. Но преди да бяхме стигнали до уредбата, ето вече се съобщаваше че е загубен дамски часовник, като се посочваше и прилично възнаграждение за оня, който го е намерил и предаде в службата. В това време виждаме, че едно момиче плаче. Оказа се, че то е загубило часовника си. Като го разпитахме какъв е часовникът му, оказа се, че е същият.
към текста >>
- „Да - казах аз - ако друг беше го намерил, можеше сестра му да носи чужд
часовник
, но щом съм го намерил аз, ще го носи този, който го е загубил." Като казах това, ние веднага се упътихме към радиоредбата, за да съобщим, че е намерен дамски
часовник
.
Оказа се, че е дамски часовник. „Какво намери? " - ме попита с интерес братовчедката ми. - „Дамски часовник", отговорих аз. - „Види се, че сестра ти, Светла, имала късмет да носи дамски часовник", ми каза закачливо тя.
- „Да - казах аз - ако друг беше го намерил, можеше сестра му да носи чужд
часовник
, но щом съм го намерил аз, ще го носи този, който го е загубил." Като казах това, ние веднага се упътихме към радиоредбата, за да съобщим, че е намерен дамски
часовник
.
Но преди да бяхме стигнали до уредбата, ето вече се съобщаваше че е загубен дамски часовник, като се посочваше и прилично възнаграждение за оня, който го е намерил и предаде в службата. В това време виждаме, че едно момиче плаче. Оказа се, че то е загубило часовника си. Като го разпитахме какъв е часовникът му, оказа се, че е същият. Дадох му го.
към текста >>
Но преди да бяхме стигнали до уредбата, ето вече се съобщаваше че е загубен дамски
часовник
, като се посочваше и прилично възнаграждение за оня, който го е намерил и предаде в службата.
„Какво намери? " - ме попита с интерес братовчедката ми. - „Дамски часовник", отговорих аз. - „Види се, че сестра ти, Светла, имала късмет да носи дамски часовник", ми каза закачливо тя. - „Да - казах аз - ако друг беше го намерил, можеше сестра му да носи чужд часовник, но щом съм го намерил аз, ще го носи този, който го е загубил." Като казах това, ние веднага се упътихме към радиоредбата, за да съобщим, че е намерен дамски часовник.
Но преди да бяхме стигнали до уредбата, ето вече се съобщаваше че е загубен дамски
часовник
, като се посочваше и прилично възнаграждение за оня, който го е намерил и предаде в службата.
В това време виждаме, че едно момиче плаче. Оказа се, че то е загубило часовника си. Като го разпитахме какъв е часовникът му, оказа се, че е същият. Дадох му го. Тя искаше да ме възнагради, но аз не приех.
към текста >>
Оказа се, че то е загубило
часовника
си.
- „Дамски часовник", отговорих аз. - „Види се, че сестра ти, Светла, имала късмет да носи дамски часовник", ми каза закачливо тя. - „Да - казах аз - ако друг беше го намерил, можеше сестра му да носи чужд часовник, но щом съм го намерил аз, ще го носи този, който го е загубил." Като казах това, ние веднага се упътихме към радиоредбата, за да съобщим, че е намерен дамски часовник. Но преди да бяхме стигнали до уредбата, ето вече се съобщаваше че е загубен дамски часовник, като се посочваше и прилично възнаграждение за оня, който го е намерил и предаде в службата. В това време виждаме, че едно момиче плаче.
Оказа се, че то е загубило
часовника
си.
Като го разпитахме какъв е часовникът му, оказа се, че е същият. Дадох му го. Тя искаше да ме възнагради, но аз не приех. Как ще приема възнаграждение за това, че съм предал намерена от мене вещ? Това е мой дълг.
към текста >>
Като го разпитахме какъв е
часовникът
му, оказа се, че е същият.
- „Види се, че сестра ти, Светла, имала късмет да носи дамски часовник", ми каза закачливо тя. - „Да - казах аз - ако друг беше го намерил, можеше сестра му да носи чужд часовник, но щом съм го намерил аз, ще го носи този, който го е загубил." Като казах това, ние веднага се упътихме към радиоредбата, за да съобщим, че е намерен дамски часовник. Но преди да бяхме стигнали до уредбата, ето вече се съобщаваше че е загубен дамски часовник, като се посочваше и прилично възнаграждение за оня, който го е намерил и предаде в службата. В това време виждаме, че едно момиче плаче. Оказа се, че то е загубило часовника си.
Като го разпитахме какъв е
часовникът
му, оказа се, че е същият.
Дадох му го. Тя искаше да ме възнагради, но аз не приех. Как ще приема възнаграждение за това, че съм предал намерена от мене вещ? Това е мой дълг. Моето чувство за честност ме задължава.
към текста >>
Много хора се бяха насъбрали набързо около нас и разбраха, че аз съм намерил и предал
часовника
, без да приема каквото и да било възнаграждение.
Дадох му го. Тя искаше да ме възнагради, но аз не приех. Как ще приема възнаграждение за това, че съм предал намерена от мене вещ? Това е мой дълг. Моето чувство за честност ме задължава.
Много хора се бяха насъбрали набързо около нас и разбраха, че аз съм намерил и предал
часовника
, без да приема каквото и да било възнаграждение.
От този ден бяха минали три-четири години, когато друг наш съгражданин бе намерил часовник пред входа на ресторанта. Никой не го видял и той прибрал часовника в джоба си. като мислел да го присвои. Седнал да се храни, но хапките му засядали в гърлото. В това време той си бил вече спомнил за мене, когато бях намерил часовник и го предадох на собственика, като си рекъл: „А бе Крум самаржията намери часовник и го върна на собственика му, че аз да не съм победен от него?
към текста >>
От този ден бяха минали три-четири години, когато друг наш съгражданин бе намерил
часовник
пред входа на ресторанта.
Тя искаше да ме възнагради, но аз не приех. Как ще приема възнаграждение за това, че съм предал намерена от мене вещ? Това е мой дълг. Моето чувство за честност ме задължава. Много хора се бяха насъбрали набързо около нас и разбраха, че аз съм намерил и предал часовника, без да приема каквото и да било възнаграждение.
От този ден бяха минали три-четири години, когато друг наш съгражданин бе намерил
часовник
пред входа на ресторанта.
Никой не го видял и той прибрал часовника в джоба си. като мислел да го присвои. Седнал да се храни, но хапките му засядали в гърлото. В това време той си бил вече спомнил за мене, когато бях намерил часовник и го предадох на собственика, като си рекъл: „А бе Крум самаржията намери часовник и го върна на собственика му, че аз да не съм победен от него? Защо да не го предам?
към текста >>
Никой не го видял и той прибрал
часовника
в джоба си.
Как ще приема възнаграждение за това, че съм предал намерена от мене вещ? Това е мой дълг. Моето чувство за честност ме задължава. Много хора се бяха насъбрали набързо около нас и разбраха, че аз съм намерил и предал часовника, без да приема каквото и да било възнаграждение. От този ден бяха минали три-четири години, когато друг наш съгражданин бе намерил часовник пред входа на ресторанта.
Никой не го видял и той прибрал
часовника
в джоба си.
като мислел да го присвои. Седнал да се храни, но хапките му засядали в гърлото. В това време той си бил вече спомнил за мене, когато бях намерил часовник и го предадох на собственика, като си рекъл: „А бе Крум самаржията намери часовник и го върна на собственика му, че аз да не съм победен от него? Защо да не го предам? " Станал и заявил на всеуслушание, че е намерил джобен часовник.
към текста >>
В това време той си бил вече спомнил за мене, когато бях намерил
часовник
и го предадох на собственика, като си рекъл: „А бе Крум самаржията намери
часовник
и го върна на собственика му, че аз да не съм победен от него?
Много хора се бяха насъбрали набързо около нас и разбраха, че аз съм намерил и предал часовника, без да приема каквото и да било възнаграждение. От този ден бяха минали три-четири години, когато друг наш съгражданин бе намерил часовник пред входа на ресторанта. Никой не го видял и той прибрал часовника в джоба си. като мислел да го присвои. Седнал да се храни, но хапките му засядали в гърлото.
В това време той си бил вече спомнил за мене, когато бях намерил
часовник
и го предадох на собственика, като си рекъл: „А бе Крум самаржията намери
часовник
и го върна на собственика му, че аз да не съм победен от него?
Защо да не го предам? " Станал и заявил на всеуслушание, че е намерил джобен часовник. Който го е загубил, да му се обади. В момента никой не се явил, защото потърпевшият го нямало там. След двадесетина дена бил потърсен от непознат човек, който се оказал, че е собственикът на намерения часовник.
към текста >>
" Станал и заявил на всеуслушание, че е намерил джобен
часовник
.
Никой не го видял и той прибрал часовника в джоба си. като мислел да го присвои. Седнал да се храни, но хапките му засядали в гърлото. В това време той си бил вече спомнил за мене, когато бях намерил часовник и го предадох на собственика, като си рекъл: „А бе Крум самаржията намери часовник и го върна на собственика му, че аз да не съм победен от него? Защо да не го предам?
" Станал и заявил на всеуслушание, че е намерил джобен
часовник
.
Който го е загубил, да му се обади. В момента никой не се явил, защото потърпевшият го нямало там. След двадесетина дена бил потърсен от непознат човек, който се оказал, че е собственикът на намерения часовник. След една година този съгражданин ме среща и ми разказа за горната случка с него, като ми каза: „Круме, твоята честност ме насърчи и аз реших да постъпя като тебе," Честността възпитава. Добрият пример на нашия обичан брат Крум насърчила и други да вървят по пътя на честността, като с това се допринася да се увеличават добрите качества на нашия народ.
към текста >>
След двадесетина дена бил потърсен от непознат човек, който се оказал, че е собственикът на намерения
часовник
.
В това време той си бил вече спомнил за мене, когато бях намерил часовник и го предадох на собственика, като си рекъл: „А бе Крум самаржията намери часовник и го върна на собственика му, че аз да не съм победен от него? Защо да не го предам? " Станал и заявил на всеуслушание, че е намерил джобен часовник. Който го е загубил, да му се обади. В момента никой не се явил, защото потърпевшият го нямало там.
След двадесетина дена бил потърсен от непознат човек, който се оказал, че е собственикът на намерения
часовник
.
След една година този съгражданин ме среща и ми разказа за горната случка с него, като ми каза: „Круме, твоята честност ме насърчи и аз реших да постъпя като тебе," Честността възпитава. Добрият пример на нашия обичан брат Крум насърчила и други да вървят по пътя на честността, като с това се допринася да се увеличават добрите качества на нашия народ. Българин е оня, който е добър, честен, справедлив и разумен. Това са качествата на новия българин - квасът на славянството. /По Учителя./
към текста >>
86.
09 - 198. ЕДНО ЕДИНСТВЕНО ИЗКЛЮЧЕНИЕ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Но как се случи една заран, той се увлече в четене и не забеляза, че
часовниковата
стрелка, отбелязваща часовете, се бе превъртяла няколко пъти.
През всяко свободно време брат Митре четеше беседи с тетрадка пред себе си и с молив в ръка. Той най-редовно си изваждаше всичко, което му се видеше важно и интересно. Навикът да чете и да изважда най-важните мисли, е един от най-полезните навици, които той упорито следваше. Едно от правилата, които бай Митре педантично следваше, бе: вечер, преди да си легне, да остави стаята си в пълен порядък, че като стане сутрин, да му е приятно, а сутрин никога да не оставя леглото си и стаята неподредени. Ето, вече двадесет години, откак той следва неотклонно това правило, без нито едно нарушение.
Но как се случи една заран, той се увлече в четене и не забеляза, че
часовниковата
стрелка, отбелязваща часовете, се бе превъртяла няколко пъти.
Бе дошло време за тръгване. Взе си чантата и когато да излиза от стаята си, чак тогава видя, че леглото му е неоправено. Ех, малка работа е едно легло, на обед ще го оправи, ще си кажем ние. Но не е така за брат Митре. Той си бе обещал да не допуска изключения, а ето че се налагаше.
към текста >>
87.
09 - 280. МОЯТ ОПИТ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Застанах до лозата с
часовник
, молив, бележник, храна, вода, фенерче и одеало за нощуване.
280. МОЯТ ОПИТ Веднъж при една среща с Учителя той ме попита: „Знаете ли кога растат житото, царевицата, лозята? " - „Не зная, Учителю." - „Рекох, направете наблюдения." - „Добре, Учителю, ще направя." Една заран аз застанах в лозето, забих една летва до една лоза, като отбелязах височината на лозата.
Застанах до лозата с
часовник
, молив, бележник, храна, вода, фенерче и одеало за нощуване.
В продължение на 24 часа аз всеки час правех измерване. Също продължих и през нощта. Чрез този опит констатирах, че лозата расте сутрин призори, когато птичките най-много пеят, когато дава прираст 1-2 см. и спира. Тя през целия ден набира сили за прираста за следната заран.
към текста >>
88.
11 - 10. ДУХ НА ВОИН, ДУША НА ДЕВОЙКА
,
Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.
,
ТОМ 10
Верка: Да, слънчевия
часовник
.
В.К.: И сте карали, да. Тука той вече говори, това е разговор с Учителя. Верка: А-а, знаметит. В.К.: Тука е на Изгрева. Казаха ми, че той е водил астрономическата клетка.
Верка: Да, слънчевия
часовник
.
На това място аз съм чела и съм писала, но тези двама братя не ги зная. Нито този. Този да не е брат Кисьов, не знам. А Жорж седи тука до самия часовник, слънчевия. В.К.: Сега тука пак го виждаме в тези бараки, в които живее.
към текста >>
А Жорж седи тука до самия
часовник
, слънчевия.
Казаха ми, че той е водил астрономическата клетка. Верка: Да, слънчевия часовник. На това място аз съм чела и съм писала, но тези двама братя не ги зная. Нито този. Този да не е брат Кисьов, не знам.
А Жорж седи тука до самия
часовник
, слънчевия.
В.К.: Сега тука пак го виждаме в тези бараки, в които живее. Верка: Тука е в бараката, във вестибюла на Борис Николов. В.К.: Тука го виждам пред бараката. Верка: Пак същата барака, гдето е живял. Тогава тук е живял Борис, Жорж.
към текста >>
89.
23 - 5. КАК ЩЕ СЕ РЪКОВОДИ БРАТСКИЯ КРЪЖОК
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
Когато дойде моят ред, Учителят излезе, погледна
часовника
си и каза; "Часът е 12, идват да ме вземат за обяд.
Абаджиев казваше: „Учителят е наредил аз да ръководя братството. Ако той ми нареди да отстъпя, веднага отстъпвам." Щом се съберем в неделя, започват спорове. По това време Учителят съобщи, че тръгва за Сливен и аз на следващия ден, без да съобщя някому, отидох там. Намерих го, но имаше много хора, които очакваха да бъдат приети. Зачаках и аз.
Когато дойде моят ред, Учителят излезе, погледна
часовника
си и каза; "Часът е 12, идват да ме вземат за обяд.
На твоя въпрос ще отговоря довечера в края на беседата. Като видиш, че привършвам, задай мислено въпроса си, аз ще ти отговоря." В това време дойде едно малко дете и го покани на обяд. Той покани и мен. Там бяха познати наши приятели като Михаил Райнов, музиканта Чорбаджиев, Михаил Кантарджиев, Димитър Добрев. След обяд му зададоха въпроси.
към текста >>
90.
26 - 00. СПОМЕНИ ОТ СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО, СЪСТОЯЛ СЕ НА 19 АВГУСТ 1922 г. В ГРАД ТЪРНОВО
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Атанасов Попов.
,
ТОМ 10
Учителят погледна
часовника
си, взе присъщата си красива стойка и заговори: „Най-важното в този свят, това е животът.
Всичко утихна, зае си мястото на поставеното бюро всред салона и след като ни поизгледа, ни покани да отстъпим местата си на гостите свещеници и владици и много други, които бяха дошли. Ние веднага сторихме това и се качихме по балконите или застанахаме правостоящи, кой където намери място. Салонът се препълни от публика. Владиците заеха първите места, имаше и официални лица и всички извадиха бележници. Личеше, че всички идат в този салон да развият битка, диспут, да нанесат унищожителен удар на Учителя.
Учителят погледна
часовника
си, взе присъщата си красива стойка и заговори: „Най-важното в този свят, това е животът.
Моето Учение не е теория и диспут. То е основано на строг научен опит. Ние сме готови да изправим всичките погрешки." В тази си беседа Учителят каза много неща. Добре е всеки брат и сестра да ги прочетат. През време на беседата на всички ни направи впечатление, че владиците заспаха.
към текста >>
91.
III.07.ДУХОВНИ ЯВЛЕНИЯ В НОВИ ПАЗАР
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Аз седях с
часовник
в ръка и отпред стоеше разтворено Св.
ДУХОВНИ ЯВЛЕНИЯ В НОВИ ПАЗАР Като разговаряхме върху духознанието. г. П. К. Дънов, известен на мнозина от читателите ни, разказа следните случаи: „Преди няколко години живеях в Нови Пазар заедно с баща си, който в туй време запълваше вакантното свещеннишко място в оня малък градец. Къщата, в която живеяхме, се помещава в църковния двор. Срещу нова година беше.
Аз седях с
часовник
в ръка и отпред стоеше разтворено Св.
Писание, от което мислях да чета нещо при посрещане Новата Година. Баща ми спеше тихо на леглото си. Тъкмо когато стрелката на часовника ми дойде до числото 12, един силен удар изтрещя по прозореца. Разбрах, че това бе поздрав за Нова Година от някой вънземник, който е разбрал моето очакване. Баща ми, стреснат, подскочи на леглото и попита уплашен: - Кой блъска?
към текста >>
Тъкмо когато стрелката на
часовника
ми дойде до числото 12, един силен удар изтрещя по прозореца.
Къщата, в която живеяхме, се помещава в църковния двор. Срещу нова година беше. Аз седях с часовник в ръка и отпред стоеше разтворено Св. Писание, от което мислях да чета нещо при посрещане Новата Година. Баща ми спеше тихо на леглото си.
Тъкмо когато стрелката на
часовника
ми дойде до числото 12, един силен удар изтрещя по прозореца.
Разбрах, че това бе поздрав за Нова Година от някой вънземник, който е разбрал моето очакване. Баща ми, стреснат, подскочи на леглото и попита уплашен: - Кой блъска? - Един наш познайник минва от тук и ни поздравява за Новата Година - отговорих аз на баща си, но той, види се, разбра, че говоря за някой жив приятел, та каза: - Той да си не позволява тъй да блъска! " „През 1900 година, преди онова наводнение на р. Ана-дере, която отнесе сума къщи и дюкени в първите дни на август, отишел бях за малко време във Варна.
към текста >>
92.
Наряди за 1919 г.
,
,
ТОМ 12
Ще следите по
часовника
времето, когато е дошла лошата или добрата мисъл или желание и щом изчезне, ще отбележите времето, когато ви е напуснала.
През цялата година ще шарите триъгълниците и ще си давате отчет за всичко помислено, почувствано и сторено. Дадено на 24 август 1919 г., неделя, 7 ч. сутринта. Забележка: Текстът е преписан от „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя", 1919г., стр. 125-128. 7) ЗАДАЧА ЗА РАБОТА Беседа, държана на 19 юлий 1919 год. Ще ви дам за 2-3 месеца следната работа:Ще си държите бележки на една тетрадка за всяка по-важна добра или лоша мисъл, която ще ви дойде.
Ще следите по
часовника
времето, когато е дошла лошата или добрата мисъл или желание и щом изчезне, ще отбележите времето, когато ви е напуснала.
Когато ви дохождат лоши мисли или желания, ще се опитвате да ги превръщате в добри мисли и желания. Затова ще се върнете 2000 години назад, за да си представите сватбата, на която е присъствувал Христос и учениците му. Ще се опитате да си представите къщата, в която е станала сватбата, сватбарите и младоженците. Постарайте се да определите на кое място е стоял Христос, на кое учениците му, но гледайте да не си правите илюзии, а да има поне нещо приблизително вярно с действителността. Тъй че мислено ще фотографирате цялата сватба, като си представите мястото на младоженците, вашето място и др.. Христос ще поставите в сърцето си, а учениците му - в ума си, младоженика - в ума, невестата - в сърцето.
към текста >>
93.
9. КОЙТО НАМИГНУВА
,
,
ТОМ 12
Когато вашият ум си поклати главата като един
часовник
, това показва, че няма да ти върви работата.
Когато утвърждават нещо, поклатват си главата надолу, а когато отричат - нагоре. Ще забележите, че и конят си така поклатва главата. Това движение, това поклатване означава нещо. Когато конят си поклатва главата, то значи: „Господарю, този път, по който вървиш ти, жена ти и децата ти, няма да те изведат на добро.“ На физическото поле конят е емблема на интелигентността. Ако, като минавате покрай някой кон, той поклати главата си, то означава: „Приятелю, докато не изхвърлиш тази мисъл от главата си, няма да ти тръгне работата.“ Поправи поведението си - иди при този кон, ще видиш, че той няма да поклати главата си.
Когато вашият ум си поклати главата като един
часовник
, това показва, че няма да ти върви работата.
Гледай твоят ум да си не клати главата, да стои на едно място и да работи. Това има отношение и до някои психически състояния. Хора, които са много нервни, мигат с очите си. Когато човек започва да губи своето душевно равновесие, той клати главата си, мига с очи и си движи краката. Но това движение е неправилно, то е като една вихрушка, която само прах дига.
към текста >>
94.
13. ПРИЗОВАХА ИСУСА
,
,
ТОМ 12
Ще следите по
часовник
, когато е дошла добрата или лошата мисъл или желание и щом изчезне, ще отбележите времето, по което ви е напуснала. II.
Затова е присъствувал Исус на сватбата с учениците Си. Бих желал всички да започнете добре и тези от вас, които не работят, ще останат назад. Извадете от всички държани досега за вас беседи общия принцип, който тя включва и него разучавайте. За 2-3 месеца ще ви дам следната работа и следните опити. I. На една тетрадка ще си държите бележки за всяка по-важна добра или лоша мисъл, която ще ви дойде.
Ще следите по
часовник
, когато е дошла добрата или лошата мисъл или желание и щом изчезне, ще отбележите времето, по което ви е напуснала. II.
Когато ви дохождат лоши мисли или желания, ще се опитате да ги превръщате в добри мисли или желания. Затова ще се върнете назад 2000 години от времето, в което сте сега, за да си представите сватбата, на която е присъствувал Христос с учениците Си. Ще се опитате да си представите къщата, в която е станала сватбата, сватбарите и младоженците. Постарайте се да определите на кое място е стоял Христос, на кое - учениците Му, но гледайте да не създавате илюзии, а да има нещо поне приблизително в представите ви. Тъй че мислено ще фотографирате цялата сватба, като си представите мястото на.
към текста >>
95.
30. ЕСТЕСТВЕНИ ПРАВИЛА
,
,
ТОМ 12
Ако имате
часовник
, вижте за колко минути изворът ще бъде чист.
Вън от тия правила е глупавият живот. В рамките на тия правила е разумният живот. Първия опит направете: Когато идете в някоя планинска местност, размътете някой планински извор, дайте му ход, спрете се 10-15 минути и вижте какво ще направи. Размътете извора, изчистете го и вижте какво ще направи. Той ще вземе от центъра да се чисти, изхвърля всичката мътилка и най-после се избистри.
Ако имате
часовник
, вижте за колко минути изворът ще бъде чист.
Каквото направи изворът, направете и вие. Дойде някой екскурзиант при вас, във вашата планина, и той ви размъти по същия начин. Туй, което вие ще направите с извора, друго същество дойде от външния свят, като ви види, като някой извор ще бръкне, да ви почисти. Казваш: „Какво да правя? “ Направете туй, което изворът прави.
към текста >>
96.
3. ФИЗИЧЕСКИЯТ И ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК
,
Втори урок от Учителя
,
ТОМ 12
(Отличен слънчев ден.) Аз тази сутрин тръгвам от къщи и мисля, че съм си турил
часовника
в джоба, обаче
часовникът
го няма.
Аз не искам нищо от него, в какво ще ме съблазни? Но ако аз съм сиромах и ми вземат нещо, аз ще мисля много. Но, който дойде при вас, трябва да знаете, че той ще ви вземе нещо. - Как да бъдем богати с тази любов, че да не страдаме като ни вземат нещо? - Е, ще бъдете като днешния ден.
(Отличен слънчев ден.) Аз тази сутрин тръгвам от къщи и мисля, че съм си турил
часовника
в джоба, обаче
часовникът
го няма.
Казвам: С този часовник нямам работа. Днес е равноденствие, в 6 часа изгря Слънцето и точно в 6 часа ще залезе. Сега, ще имате едно доверие не към хората, но се стремете да имате вяра към Бога. И тази вяра да оживее във вас, да я опитате вътре в себе си, че каквото и да ви се случи, да имате вяра, да се не боите. Ето един много добър пример.
към текста >>
Казвам: С този
часовник
нямам работа.
Но ако аз съм сиромах и ми вземат нещо, аз ще мисля много. Но, който дойде при вас, трябва да знаете, че той ще ви вземе нещо. - Как да бъдем богати с тази любов, че да не страдаме като ни вземат нещо? - Е, ще бъдете като днешния ден. (Отличен слънчев ден.) Аз тази сутрин тръгвам от къщи и мисля, че съм си турил часовника в джоба, обаче часовникът го няма.
Казвам: С този
часовник
нямам работа.
Днес е равноденствие, в 6 часа изгря Слънцето и точно в 6 часа ще залезе. Сега, ще имате едно доверие не към хората, но се стремете да имате вяра към Бога. И тази вяра да оживее във вас, да я опитате вътре в себе си, че каквото и да ви се случи, да имате вяра, да се не боите. Ето един много добър пример. (Една сестра си загуби Пентограмата, друга й я намери.) Един губи, друг намира.
към текста >>
97.
22. ПЛОДОВЕТЕ НА ДУХА
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Мина уговореното време, гледам слънцето, гледам и
часовника
си, но турците ги няма.
първокачествена мешова гора на разстояние 1 час от града ни.) Разбира се, от всичко това нищо не ми остана, освен една скромна двуетажна вила и около 1 декар лозе. Един пазарен ден дойдоха в кантората ми двама млади турци от село Крушево, които често ми биваха работници по имотите - трудолюбиви и честни хора, които много ме уважаваха и всякога точно изпълняваха, което ми обещаят. Запитах ги могат ли да дойдат рано, около изгрев слънце следния неделен ден на овощната ми градина от 17 декара на местността „Крушевския баир", за да ми работях (казах им какво и какви инструменти да носят). Отговориха ми, че както всякога и сега ще дойдат и по-рано, отколкото им поръчвам. И аз отидох, с разчет да ги изпреваря.
Мина уговореното време, гледам слънцето, гледам и
часовника
си, но турците ги няма.
Работата ми беше належаща и реших да попитам Духа ще дойдат ли турците. Такива отговори на мои запитвания при важни случаи аз съм получавал всякога от преди повече от 20 години. И всякога отговорът се изпълняваше точно. Заставам на изток, вдигам ръцете си и питам: „Ще дойдат ли турците? " Отговори ми се, че турците непременно ще дойдат.
към текста >>
98.
II. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Гоадски
часовник
7, Русе /Подадено от П.
„Моето благословение и благословението на Господа Бога на всичката пълнота да пребъде с вас и с всички по лицето на земята сега и през всичките времена на Неговото Царуване." Амин тъй да бъде. /Свещеният подпис/Ж. К. В. О. [9] София, 27.02.1919 Ст. Л. Тошев Ул.
Гоадски
часовник
7, Русе /Подадено от П.
Ив. Гумнеров. ул. Опълченска 66/ Л. Ст. Тошев, Писмото ви получих. Сумата да стои у вази, докато се уреди въпросът. Всичко, което по човешки се урежда, по човешки свършва, а което се урежда по Бога, то се добре завършва.
към текста >>
99.
9. НЕОБИКНОВЕНОТО В ОБИКНОВЕНОТО
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Показа ми какви изворчета са изчистили братята в околността, поразходи ме, да видя някои хубави места на планината и като погледна
часовника
си, каза: „Време е за обяд, братята ще чакат." Стигнахме на мястото, дето лагеруваше групата и всички останаха изненадани, че и аз пристигам.
Колкото повече чаках, толкова повече се убеждавах, че братът е забравил, че чакам отговор. По едно време виждам, че Учителят иде срещу мене и ме вика по име. Аз веднага се затичах към Него, целунах му ръка и го запитах: „Братът, който дойде от града, каза ли, че съм дошла и питам дали мога да Ви посетя? " - „Нищо не каза, само се обади и отиде да се види с братята." - Значи той наистина ме е забравил, си помислих аз. Интересно, без да каже братът нещо за мене, Учителят знае, че аз пристигам и чакам отговор, сам дойде да ме посрещне.
Показа ми какви изворчета са изчистили братята в околността, поразходи ме, да видя някои хубави места на планината и като погледна
часовника
си, каза: „Време е за обяд, братята ще чакат." Стигнахме на мястото, дето лагеруваше групата и всички останаха изненадани, че и аз пристигам.
Седнахме да обядваме и един от възрастните братя каза: „Ще дадем един хубав обяд на сестрата и след това ще я изпратим до града." Учителят му отговори: „Не, тя ще ни бъде гостенка." Думите на Учителя смутиха малко брата, но той премълча. Макар и човек с духовен стремеж, но в него се прояви турският дух, наследство от дългогодишното ни робство. Нахранихме се и аз влязох в ролята си на сестра и започнах да работя нещо около лагера. Дойде време за вечеря - чай, и същият брат пак се обади: „Сега е още рано, братът, който ще слиза в града, ще придружи сестрата." Мисля си: Бушува се турчинът в нас, не може да приеме това, че една сестра е дошла на гости при десет братя. Обаче Учителят пак му отговори: „Ето, братът слиза в града по работа за два-три дни и освобождава палатката си.
към текста >>
Колко време трая молитвата, не мога да кажа, никакъв
часовник
не може да измерва великите, светли моменти, които Великата Божия Любов излъчва.
Учителят отвори вратата на Горницата и бързо изчезнаха от погледа ми - влязоха вътре да се помолят, с които думи Учителят се обърна към брата и го покани да се качат горе. Свидетелка на всичко видяно и чуто, аз не знаех де се намирам, на земята или на небето, обхваната от умиление, трепет към красивото и великото, пълна с благодарност, че в този велик момент, когато става нещо необикновено на земята и на небето, аз съм зад дървото, което ми беше близко, по-близко от брат и сестра, и то ням свидетел на един велик момент в Битието. Струваше ми се, че ако бих могла да го прегърна, то щеше да се стопи в ръцете ми. Казах на себе си: Значи горе се молят. Нищо друго не ми остава, освен и аз да се моля, да отправя своята малка, слаба молитва там, дето се твори нещо велико.
Колко време трая молитвата, не мога да кажа, никакъв
часовник
не може да измерва великите, светли моменти, които Великата Божия Любов излъчва.
Отвори се вратата на Горницата... Аз изтръпнах, не знаех какво ще видя. И двамата слизат по стълбата. Наистина чудо! Братът изправен, с вдигната глава, спокоен и леко усмихнат, като че нищо не е било. А Учителят?
към текста >>
100.
14. КАК ЖИВАТА ПРИРОДА И РАЗУМНИЯТ НЕВИДИМ СВЯТ ГОВОРЯТ НА ЧОВЕКА И ГО ПОУЧАВАТ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Вървях известно време, не гледах по
часовник
, но за чудо и за благодарност към цветенцето, аз се озовах на пътеката, която направо водеше към изхода. 2.
Наистина, малкото цветенце като че някаква ръка го хвана, наклони се в една посока и пак се изправи. Чакам да проверя, дали не е случайно. Повече цветенцето не се мръдна. Пак тихо, пак никакъв ветрец. С доверие тръгнах по посоката, показана ми от цветенцето.
Вървях известно време, не гледах по
часовник
, но за чудо и за благодарност към цветенцето, аз се озовах на пътеката, която направо водеше към изхода. 2.
Живеех вече на Изгрева, на Парахода. Един ден ставам рано сутринта и като продължение на няколко предишни дни, нося в себе си една крива мисъл, която съзнавам като крива, но не мога да я изправя, сама не мога да си помогна. Седнах вън от Парахода на едно малко столче и размишлявам, но кривата мисъл си е пак в мене, мъчи ме. След малко над главата ми се завъртя някакъв бръмбар високо над мене с остро, силно бръмчене. Познах го - стършел, от който изпитвам ужас.
към текста >>
НАГОРЕ