Търсене в текстове за 'Цикли'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 49 резултата в 36 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

Свързана е с учението на Орфей, което се основава на вярата в безсмъртието и в прераждането, изповядва култ към Слънцето и идеята за цикличното възпроизвеждане на Космоса.
41. Херметизъм – древноегипетска религия, свързана с идеите на Хермес Трисмегист – жрец и посветен, който синтезира същността на гръцкия бог Хермес и на египетския бог Тот. Херметизмът се основава на идеите за силата на познанието, на борбата за усъвършенстване, изповядва култа към Всемогъщия ум. С Хермес се свързва възникването на много от окултните науки като алхимия, астрология и др. 42. Орфизъм – религия на древните траки и гърци, възникнала около 6 в. пр. Хр. Свързана е с учението на Орфей, което се основава на вярата в безсмъртието и в прераждането, изповядва култ към Слънцето и идеята за цикличното възпроизвеждане на Космоса. Орфизмът е свързан с много мистериални обреди, които целят въвеждане на Бога в себе си чрез екстаз. 43. Мозаизъм – религия на древните юдеи, свързана с Мойсей, основана на Мойсеевото законодателство, изложено в първите пет книги на Библията. 44. Будизъм – учението на Буда, възникнало през 5 в. пр. Хр., насочено към освобождаване от страданието чрез постигане на пробуждане, наречено просветление или нирвана. В основата му е разбирането за прераждането и за кармата и учението за Средния път, за Четирите благородни истини и за Благородния осмократен път.
към текста >>

2. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

геоцентрична система, според която Земята е център на Вселената, а за правите и обратни движения на Планетите въвежда понятията "епицикли" и "диференти".
Първия път, била подпалена през 313 година от тълпи, насъсквани от християнски епископи заради неудобни за тях научни трудове, отричащи както централното положение на Земята във Вселената, така и положението на епископите като първи наместници на Бога. Втори път била опожарена през 690 година от арабските орди, последователи на Мохамед, които водени от своите халифи, завладели Египет. И най после окончателно била опожарена от турските орди на султан Селим I през 1517 година. Главният труд на Птоломей, в който той изнася математическите и астрономическите си знания, бил озаглавен "Математическо построение", но повече е известен с арабското име "Алмагеста". В него той излага т. нар. геоцентрична система, според която Земята е център на Вселената, а за правите и обратни движения на Планетите въвежда понятията "епицикли" и "диференти". Птоломей написал и труд по астрология, известен под името "Тетрабиблос", който е оказал извънредно голямо влияние върху изучаването на астрологията както всред европейските, така и всред средноазиатските народи. Изложените в този учебник принципи, са послужили за основа на почти всички по-късно издавани трудове по астрология, но понеже не почиват на истински астрономически знания (каквито Птоломей и не притежавал), днес не могат де се приемат за нещо сериозно. В Римската империя, според настроението на цезарите, астрономията, астрологията и самите астролозите, ту са били на голяма почит, ту са се отнасяли към тях с пренебрежение. Повечето от учените в Средна Азия се занимавали както с астрономия, така и с астрология, допринасяйки много за тяхното признаване и утвърждаване. Най-изтъкнат арабски астролог е Абу-Машар, живял между 790 и 886 година след Христа.
към текста >>

3. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При неблагоприятни аспекти се наблюдават същите качества, но проявявани циклично, на етапи: личността обича хубавото, но предпочита някой друг да го създаде.
При липса на аспекти имаме човек, който вяло и без интерес се отнася към всичко, забравя и не изпълнява своите обещания и задължения. С Венера. При съвпад и тригон имаме човек, който обича да създава и поддържа хубава обстановка и наредба в дома си, загрижен децата му да са добре облечени и подредени. Много често при тези аспекти съществува ясно изразени способности към изкуството, най-вече изобразителното. При останалите благоприятни аспекти имаме същото, но в по-слаба форма. При неблагоприятни аспекти се наблюдават същите качества, но проявявани циклично, на етапи: личността обича хубавото, но предпочита някой друг да го създаде. Такъв човек се чувствува обиден, ако трябва да изпълни обикновени домашни задължения, счита ги за слугинска работа, необходима, за да се създаде добра обстановка и порядък. Нехаен е към децата си, към външния им вид и облекло. При липса на аспекти, човек няма отношение към всичко онова, което Луната и Венера са способни да дадат. С Марс. При съвпад и неблагоприятни аспекти, особено ако са точни, имаме човек, който ще има страдания или операции в половите органи, конфликтни връзки с брачния си партньор и често развод.
към текста >>

4. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук спада учението за циклите, за цикличното развитие на света и живота, учението за прераждането, за трансмигрирането и странствуването на душите.
Тук започва разделянето на съществата - едни поемат левия път, пътят на първия принцип, а други поемат десния път - пътят на втория принцип. Едни стават положителни, други - отрицателни и почва голямата космическа борба, която е процес на създаване и която е описана под различни форми и различни религии и митологии. Четвъртият принцип е принципът на вибрациите, според който всички енергии, които излизат от космичния ум, се предават чрез специфични вибрации и трептения, чрез специфични дължини на вълните по цялата вселена. Всичко в природата трепти, всичко е в движение. Петият принцип е принцип на ритъма, според който навсякъде в природата и живота има прилив и отлив, втичане и изтичане. Тук спада учението за циклите, за цикличното развитие на света и живота, учението за прераждането, за трансмигрирането и странствуването на душите. Шестият принцип е принципът на причинността, според който всичко в природата и живота си има своята причина. Първата Причина в света, това е Бог. Затова Учителят го нарича Първата Причина. Тук спада учението за кармата. Седмият принцип е принципът на двойствеността, или принципът на рода, където космичните енергии претърпяват втора поляризация и стават възходящи и низходящи.
към текста >>

5. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Всяка движеща се планета повлича в етерната си сфера цели отряди от полубогове или сияещи души, които някога са били хора, и които след като са слезли по стълбата на царствата със слава, и отново са се изкачили през циклите на развитието, за да излязат най-сетне от кръга на земните поколения.
Но полубоговете са безбройни и различни. Защото Божествеността е Вечна и Безкрайна. Най-велики са душите на звездите. Слънцето, звездите, Земята и Луната, всяко тяло има своя душа и всички са произлезли от Свещения Огън на Зевс, от Първоначалната Светлина. Тези велики души управляват великото творение с правилните му движения. Всяка движеща се планета повлича в етерната си сфера цели отряди от полубогове или сияещи души, които някога са били хора, и които след като са слезли по стълбата на царствата със слава, и отново са се изкачили през циклите на развитието, за да излязат най-сетне от кръга на земните поколения. Чрез тези Божествени духове Бог диша, движи се, проявява се. Те са дъхът на Неговата жива душа, лъчи на Вечния Разум. Те командват армията по-долни духове, които движат стихиите. Те управляват световете. Отдалеко и отблизо те ни заобикалят, и макар да са безсмъртни по същество, те се обличат в постоянно изменяващи се форми според народите, времената и страните.
към текста >>

6. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Той преминал през всички фази на изпитанията и Посвещенията, които давали възможност да се реализира не като празна теория, но като нещо преживяно доктрината на Словото-Светлина, или на Всемирното Слово и онази на човешката еволюция през седемте планетни цикли.
С препоръчително писмо от Поликрат, тиранина на Самос, до египетския фараон, Питагор заминал за Египет и се представил пред фараона Амазис, който го представил на Жреците в Мемфис. Последните го приели много студено и след много затруднения, защото те не се доверявали на гърците, които считали за лекомислени и непостоянни. Те направили всичко, за да обезсърчат Питагор. Но той издържал всички изпити, на които го подложили. Той прекарал в египетските храмове цели 22 години. Той преминал през всички фази на изпитанията и Посвещенията, които давали възможност да се реализира не като празна теория, но като нещо преживяно доктрината на Словото-Светлина, или на Всемирното Слово и онази на човешката еволюция през седемте планетни цикли. При всяка крачка на посвещаването в тайните изпитанията се удвоявали и ставали по-страшни. Той много пъти рискувал живота си, особено когато искал да си служи с тайните сили на природата, с опасното практикуване на магията. Но Питагор вярвал в звездата си и нищо не могло да го отклони от намеренията му да придобие Великото знание. Когато Жреците разбрали, че той притежава необикновена душевна сила и непреодолим стремеж към Мъдростта, те отворили пред него съкровищата на своите опитности. При тях той имал възможност да научи напълно Свещената математика, науката на числата или на всемирните принципи, които той направи център на своята философия.
към текста >>

7. I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА - Влад Пашов (1902- 1974)

А също така трябва да отбележа, че понеже развитието върви циклически, то известни символи, които се отнасят до известно събитие, което е станало или има да стане, тези символи могат да се отнасят към различни моменти на историческото, мистичното или космичното развитие.
В онова отдалечено време човек е принадлежал на една групова душа, в която е съществувало и цялото животинско царство и цялата животинска природа, която човек е оставил назад. От груповата душа постепенно се развива индивидуалната душа на човека. Човешките групови души в астралния свят се свеждат към четири основни типа: Лъв, Телец, Орел и онази форма, която като групова душа се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек, която се нарича Човек. Тук пак трябва да припомня, че всеки образ или картина, които ни представят Апокалипсисът или Евангелието, или който и да е езотеричен документ, има няколко значения. Има едно мистично значение, което се отнася до индивидуалното развитие на душата; има историческо значение, което се отнася до историческото развитие на човечеството, и най-после, има едно космическо значение, което се отнася до проявлението на Космоса като цяло. А също така трябва да отбележа, че понеже развитието върви циклически, то известни символи, които се отнасят до известно събитие, което е станало или има да стане, тези символи могат да се отнасят към различни моменти на историческото, мистичното или космичното развитие. Защото развитието върви по една спирала и има, така да се каже, едно повторение, но не в буквален смисъл на нещата. Това ще видим в следващото изложение. Апокалипсисът започва с думите: "Откровение на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан, който възвести Божието Слово и свидетелството Исус Христово - и всичко, що е видял." /1;1-2/. Пред духовния поглед на Йоана се разкриват Тайните на Битието, в центъра на които стои Христос или Божественият Дух. Така че, Апокалипсисът ни описва преживяването на един християнски посветен, което се разкрива на посветения в процеса на Посвещението.
към текста >>

8. III. ПОСЛАНИЯТА ДО 7-те ЦЪРКВИ -СЕДЕМТЕ КУЛТУРНИ ЕПОХА - Влад Пашов (1902- 1974)

Този Земен цикъл е предшестван от три други цикли, които в Окултната наука се наричат Лунен, Слънчев и Сатурнов.
Вижда периодите на цивилизация, следващи една след друга и денят, в който и нашата цивилизация също ще трябва да изчезне, за да отстъпи място на един нов Период. Както Атлантида е била погълната от водите, така и нашата епоха ще загине от това, което се нарича Война на всички против всички, от ужасни разрушения, които ще бъдат резултат на моралния упадък, в който ще изпадне човечеството. Големият период, който протича между края на Атлантида или Потопа и Голямата Война на всички против всички, е разделен на седем културни епохи. Общността на тези седем културни епохи образува един голям период, който от своя страна съставя една седма част от един еволюционен цикъл. Ние сега сме в така наречения Земен цикъл. Този Земен цикъл е предшестван от три други цикли, които в Окултната наука се наричат Лунен, Слънчев и Сатурнов. Ние живеем сега в Петия голям период на Земния цикъл, който се разделя на седем културни епохи. В Окултната наука тези периоди носят следните имена: Първият е наречен Полярен период, Вторият - Хиперборейски или Северен период, Третият е наречен Лемурийски период, Четвъртият - Атлантски период. Петият е наречен Следатлантски период, в който сега живеем, който се състои от седем културни епохи и ние сме в Петата културна епоха. За в бъдеще ще дойдат Шестия и Седмия периоди, които също ще имат по седем културни епохи. Седемте културни епохи на нашия Пети период са следните:
към текста >>

В своето слизане от Божествения свят, човешкият дух минава последователно през три големи космични периода или цикли, наречени съответно - Сатурнов период, Слънчев период, Лунен период и сега се намираме в Четвъртия период, наречен Земен период.
Този импулс беше даден от Христа. Ако ние притежаваме днес, въпреки дълбокото слизане в материята, известни духовни сили на възземане, това ние дължим на импулса на Христа. Ако не беше този импулс, човек постепенно би се превърнал в животно. Този импулс в бъдеще все повече ще се усилва и ще издигне човека и човечеството от материята. Преди да дам характеристика на културните епохи, както са дадени в Апокалипсиса и в Окултната наука, ще кажа няколко думи за общата характеристика на развитието на човечеството и на нашата Земя. В своето слизане от Божествения свят, човешкият дух минава последователно през три големи космични периода или цикли, наречени съответно - Сатурнов период, Слънчев период, Лунен период и сега се намираме в Четвъртия период, наречен Земен период. Земният период се разделя на две половини. Първата половина е периодът на слизане в гъстата материя, когато Земята се е намирала под силното влияние на Марс, затова е наречен Марсов период. Той приключва със слизането на Христа на Земята. Оттогава започва вторият полупериод, с който започва възходът, и е наречен Меркуров период. След Земния период следват във възходяща линия още три големи космически периода, наречени Юпитеров период, Венерин период и Вулканов период.
към текста >>

9. V. ВТОРОТО ВИДЕНИЕ НА ЙОАН -ПРЕСТОЛЪТ НА БОГА, ОГРАДЕН ОТ ДЪГАТА, 24те СТАРЦИ И ЧЕТИРИТЕ ЖИВОТНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

24-те Старци, представят 24 епохи на космическото развитие, те представят човечеството на 24 цикли на развитие, които са предшествали нашето настоящо човечество.
И пред Престола имаше като стъклено море, подобно на кристал, а всред Престола и около него четири живи Същества, пълни с очи отпред и отзад. Първото живо Същество приличаше на Лъв, второто приличаше на Телец, третото имаше като Човешко лице и четвъртото Същество приличаше на летящ Орел. И четирите живи Същества, имащи по 6 крила, бяха пълни с очи изоколо и извътре; и те не престават денем и нощем да казват: Свет, Свет, Свет е Господ Бог Всемогъщи, Който бе и Който е, и Който ще бъде." /4;1-8/. Това видение съдържа много от дълбоките Тайни на Окултната наука, свързани с развитието на човечеството и еволюцията на нашата Земя. Ще разгледам накратко този сим-волизъм. 24-те Старци, представят 24 епохи на космическото развитие, те представят човечеството на 24 цикли на развитие, които са предшествали нашето настоящо човечество. Те понастоящем съставят Третата ангелска йерархия, броени отгоре надолу. Тук влизат Ангелите, Архангелите и Началствата. Началствата са човечеството на Сатурновия период. Там са завършили своето човешко развитие 7 класа същества, които са се развили в течение на 7-те подпериода на Сатурн, които днес принадлежат към йерархията на Началствата. Архангелите са човечеството на Слънчевия период, където също 7 класа същества са завършили своето човешко развитие в течение на седемте подпериода.
към текста >>

10. ЗА КАКВО НАПИСАХ ТАЗИ КНИГА - Влад Пашов (1902- 1974)

При написването на книгата използвах обширно циклите от сказки на Рудолф Щайнер върху Евангелията и Апокалипсиса.
Във всички тези общества е имало хора, които са били в съзнателна връзка с духовния свят, с възвишените духовни същества, откъдето са черпели сила да понасят всички гонения и страдания. Всички тези неща, които са съхранявани и изучавани в тези тайни Братства като Християнска Мистерия, се постаpax да изнеса в сбита форма в тази книга, за да се види, каква дълбочина се крие в Християнството и да се разбере, че то е носител на един нов импулс на Битието, а не едно продължение на предишните импулси на Битието, които са породили различните Школи и религии на миналото. Това, което изнасям, не е напълно разкриване на Християнската Мистерия, а е само едно малко повдигане на булото, зад което се разкриват чудни неща, които око не е видяло и ухо не е чуло, които Бог е приготвил за онези, които Го любят. Моята задача беше само да издиря и събера това, което тези, които са във връзка с Духа, тези, които са във връзка с Тайните Братства, с Вътрешната Школа, ни предават. Така че, тези мисли и идеи, които изнасям, не са мои, а аз само ги предавам в една синтезирана и сбита форма, за да се види величието и дълбочината на Християнството. При написването на книгата използвах обширно циклите от сказки на Рудолф Щайнер върху Евангелията и Апокалипсиса. Също така изнесеното от Ернест Бок върху Тайните на Християнството, след това всичко разгледах в светлината на Учителя, като на съответни места цитирах мисли от Учителя, които потвърждават това, което изнасям, които потвърждават единството на езотеричната мисъл. Също използвах и работата на професор Херман Бег: "Космичният ритъм в Евангелието на Йоана" и "Космичният ритъм в Евангелието на Марка". Ще завърша както този кратък послеслов, така и цялата книга, с една мисъл от Учителя, с която се потвърждава и изяснява гореказаното. Мисълта е следната: "Ние не се основаваме само на историческите документи за Словото на Христа.
към текста >>

Както казах, използвал съм мисли и идеи от беседите и лекциите на Учителя, след това се ползвах от циклите сказки на Щайнер върху четирите Евангелия: Цикъл сказки върху Евангелието на Матея, два цикъла върху Евангелието на Йоана, един цикъл върху Евангелието на Марка и друг върху Евангелието на Лука.
които са събудили Божественото в себе си." От тази мисъл на Учителя се вижда, че напредналите окултни Ученици и Посветени черпят сведения за Учението на Христа от Акашовата Хроника, от Хрониката на Природата, където всичко е записано. И мислите, и идеите, които изнесох в книгата, които са се предавали в Тайните Братства в течение на вековете, са почерпени от езотеричното предание, което е подхранвано в течение на вековете от Акашовите Записки, които са открити за Учениците на езотеричните Братства. Понеже в настоящата епоха е настъпил момент, когато част от тези идеи и мисли, с които са живели Учениците в езотеричните Братства, могат да станат достояние на по-широк кръг от хора, затова са публикувани в открития печат. Моята задача беше само да ги събера, да ги поднеса в една сбита форма на онези, които се интересуват от вътрешната страна на Християнството. Както казах, използвал съм мисли и идеи от беседите и лекциите на Учителя, след това се ползвах от циклите сказки на Щайнер върху четирите Евангелия: Цикъл сказки върху Евангелието на Матея, два цикъла върху Евангелието на Йоана, един цикъл върху Евангелието на Марка и друг върху Евангелието на Лука. Също и от цикъла сказки върху Апокалипсиса и други негови изказвания при разни други случаи. Също използвах и "Приноси върху разбиране на Евангелието" от Ернест Бок и книгите на Херман Бег. Ще завърша с още една мисъл от Учителя: "Христос е говорил на един окултен език на Учениците Си, как да разпределят работата си на Земята. Той внася ново гледище и при засягане на този окултен въпрос. Та като дойдем до проучването на Евангелието, ще го проучваме по един окултен начин."
към текста >>

11. 2. ДУШАТА - НЕЙНАТА ПРИРОДА И АТРИБУТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той пребивава там, в пълна ясност и мирно спокойствие, като класифицира и използва всички знания, също тъй, както всеки опит, който душата постоянно придобива в различните си цикли.
Сетивата на тялото и сетивата на душата, това са две половини на един и същ атрибут - вътрешната и външна половини. Ние виждаме, че умът придобива и класифицира впечатленията, донесени му от сетивата от външния свят, но самите сетива не са способни да проникнат в този свят. Умът, макар и зависим абсолютно от сетивата, но е вън от тях и е над тях. В същото такова отношение се намират душата и духът. Всяко знание, което идва отвън или отвътре, което идва отвътре или отвън се получава чрез душата... Но във вътрешната страна на душата пребивава вечносияещият атом на Божеството, същността на Когото е вън от всяко човешко разбиране. Той пребивава там, в пълна ясност и мирно спокойствие, като класифицира и използва всички знания, също тъй, както всеки опит, който душата постоянно придобива в различните си цикли. Това, което е горе, е подобно на това, което е долу. - Никога не трябва да се забравя този закон. Това е универсален, неизменен пътеводител на човека. И всичко което не се съгласува с този закон може да се отхвърли като заблуждение. Седемте нисши сетива съответстват на седемте висши.
към текста >>

12. 3. ТРИУМФЪТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек става Божествен и прониква в неизвестните цикли на Божествения Живот.
От най-нисшето човешко същество до най-висшия чин на съвършения човек съществуват седем състояния. Това същото е и в областта на духовното човечество - от съвършения човек до ангелите са също седем състояния на живота. Големите възможности на тази степен на живота на духовния адепт се установяват така също от това обстоятелство, че на границата на шестото и седмото състояние на този чин двете половини на Божествената душа се съединяват завинаги. Душите близнаци, мъжката и женската, съставят по такъв начин съвършеното цяло - Божественото Аз. Това е мистичното състояние на сватбата на Агнеца, при което човек става ангел. Човек става Божествен и прониква в неизвестните цикли на Божествения Живот. Той става велик ангелски Йерофант на Небесните Мистерии, на когото природата, могъществото и функциите са твърде трасцедентни, за да бъдат разбрани за въплътените смъртни. 2. Природа и функции на адепта И като преминаваме към тази част на нашия предмет, ще разгледаме само първия чин, т.е. адепта на външната степен, понеже преди ученикът да е в състояние да разбере нещо за втория чин, той трябва сам да е достигнал състоянието на първия. И затова, за да се избегне всяка лъжлива идея, трябва да се има предвид, че всичко, което ще бъде казано по-ната-тък принадлежи към това първо състояние на адепта, членовете на което живеят, действат и развиват способностите си на външния план на живота или пряко в сферата на астралния свят, непосредствено вътрешен на физическия свят.
към текста >>

Ние вече обяснихме, че в окултно отношение думата човек е сложно същество, притежаващо седемте циклически прогресивни състояния на еволюцията на физическия свят.
2. Природа и функции на адепта И като преминаваме към тази част на нашия предмет, ще разгледаме само първия чин, т.е. адепта на външната степен, понеже преди ученикът да е в състояние да разбере нещо за втория чин, той трябва сам да е достигнал състоянието на първия. И затова, за да се избегне всяка лъжлива идея, трябва да се има предвид, че всичко, което ще бъде казано по-ната-тък принадлежи към това първо състояние на адепта, членовете на което живеят, действат и развиват способностите си на външния план на живота или пряко в сферата на астралния свят, непосредствено вътрешен на физическия свят. Адептът е съвършен човек и затова необходимо е да се достигне както природата на неговото съвършенство, та и това, в което тя се състои. Ние вече обяснихме, че в окултно отношение думата човек е сложно същество, притежаващо седемте циклически прогресивни състояния на еволюцията на физическия свят. И затова съвършеният човек е този, който е развил до съвършенство своето сложно естество и е достигнал седемте състояния в течение на външното си физическо съществуване. Тогава, когато обикновеният човек е принуден до постигне необходимото за своето съвършенство само след смъртта, когато прекарва съществуването си в очистителните си състояния в света на душите. Невежеството и егоизмът или дисхармонията, произтичаща от тях, блъскат голямо множество хора от средния път, начертан от прогресивната еволюция, а това затруднява нормалното им прогресивно развитие. В сегашното време човечеството е развило само пет физически сетива, съвършенния човек пък е способен да развие в себе си и седем физически и седем психически сетива, които се отнасят помежду си по следния начин: Физически сетива Психически сетива
към текста >>

13. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Следващата книга от дубровнишкия ръководител е Книга за кръговете, където говори за планетните цикли.
12. Риби е Догим — потопът. Представя две риби. Там са стъпълата на Небесния Човек. Коляно на Еврем и Манасия. Неговият камък е хризолит. Следващата книга от дубровнишкия ръководител е Книга за кръговете, където говори за планетните цикли. Ще предам накратко описанието на планетите, които дава. 1. Сапфора — Венера — Любов и Мъдрост. Престол на архангел Анаел, цар на звездната светлина. Държи огледало, арфа и седмоцветна дъга. Управлява утробата.
към текста >>

14. 8. УЧЕНИЕТО ЗА АСПЕКТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ето и циклите на планетите, тоест времето, за което правят една обиколка около Слънцето, пресметната в земни дни:
Юпитер - 0°4’59" Сатурн - 0°3'49" Уран - 0°3' Нептун - 0°1'40" Плутон - 0°1'30" Ето и циклите на планетите, тоест времето, за което правят една обиколка около Слънцето, пресметната в земни дни: 1. Земята - 365 дни. 2. Луната - 28 дни. 3. Меркурий - 88 дни. 4. Венера - 225 дни. 5. Марс - 687 дни.
към текста >>

15. ВРАТА ЗА ФИЛОСОФИ - Методи Константинов (1902-1979)

Последната е недостъпна за живеещите без свободна воля, по чужда програма или в ограниченията на циклите.
Антагонизмът между идеологиите се преодолява само чрез по-висше измерение, което ги съдържа в себе си. Бялото и Черното братства се управляват от всемирното. Така триъгълникът, база на Учението, е решение на проблема за противоположностите. Мненията на хората гравитират около една от страните на този триъгълник според преобладаващата у тях психическа настройка (емоционална, интелектуална, волева), а тя е обусловена от доминиращия център (сърце, ум, воля). в книгата е показано, че поотделно тези пътища водят към сокаци и само хармоничното им съчетание дава възможност за освобождение и за познаване на Истината. Последната е недостъпна за живеещите без свободна воля, по чужда програма или в ограниченията на циклите. Свободната воля е един връх, непринадлежащ към плоската равнинност на нашия детерминиран свят. Човешкото мислене, реакции, оценки и поведение са по шаблонни схеми, изготвени по предварителна програма. Средностатистичният човек е типичен представител на биороботите, поставени на една Програма-минимум с много нисък КПД. Това, че той не го съзнава, само потвърждава тази горчива истина. Човек трябва да се освободи от своята Програма-минимум и да я замени с по-добра.
към текста >>

Не можем да изградим правилни отношения към „близките", към себе си и към Космичния Творец, докато не изучим стъпките, фигурите и циклите на този Космичен Танц.
„Ще дойде време - предсказва хуманистът Толстой, - когато те ще изоставят и този си варварски обичай". Като такъв трябва да бъде изоставен и обичаят да се ядат духовно помежду си, разкъсвайки етерните, астрални и умствените си тела. Такива са матуритетните изпити на бялата раса: да се справи с властта на парите, с чувствеността на плътта и с гнева си, чрез които е манипулирана от низши сили. Ламтежът за „запасяване" е страшен бич за стремящите се към духовен напредък. Телата, с които сме облечени като мъже или жени, са танцови зали, в които се разиграва кадрилът на поляризираната енергия. Не можем да изградим правилни отношения към „близките", към себе си и към Космичния Творец, докато не изучим стъпките, фигурите и циклите на този Космичен Танц. Балансирането и хармонизирането на тази двойна енергия ще бъде напълно осъществено през настъпващата Шеста култура на Бялата раса - Епохата на водолея когато между двата Космични принципа-Любовта и Мъдростта - ще зазвучи акорд на Космична Симфония. Поставяйки основи на тази Епоха, Учителят координира: „Човек, който иска да се освободи от нещастията си, трябва да има Любов: към Бога, към ближния и към себе си. Споровете помежду ви няма да стихнат, докато тези три важни компонента ви липсват..." Без разбиране е невъзможно да се прекрачи в Новата Епоха:
към текста >>

16. Увод към френското издание - Методи Константинов (1902-1979)

След като познаем живота в неговото историческо и циклично развитие, т е.
Според разкритото от Учителя, достигаме до един пълен оптимизъм: злото наистина триумфира (което влиза във временната необходимост на Божествения План), но това е преходно. Учителят остави едно Учение, което, по пътя на безкрайния прогрес, разкрит от Него, ще бъде способно да подкрепя и стимулира човека. Когато видим пълното развитие, перспективите за всичко се сменят изцяло. Тогава: „Смърт, къде ти е победата? " След като познаем живота в неговото историческо и циклично развитие, т е. в надлъжен план, нека се опитаме да го видим и в напречен срез. Вярно ли е, че само материалното е реално? Казано другояче: дали реалността се състои единствено от напипваща се осезаема външност и всичко друго е несъществуващо? Би било невъзможно да се отговори утвърдително. Дори днешната позитивна наука ни показа, че противно на т.н.
към текста >>

17. ПРЕРАЖДАНЕТО - Методи Константинов (1902-1979)

Затова времето и пространството на циклите се съкращават.
В резюме ще кажем, че по време на физическия живот личността се изразява чрез съзнанието и съмосъзнанието. След като е изиграла своята роля, тази обвивка се разлага и изчезва, но индивидуалността продължава своето съществувание чрез подсъзнанието и свръхсъзнанието. Така съзнанието и самосъзнанието се проявяват еднократно в триизмерния свят на времето и пространството, докато подсъзнанието и свръхсъзнанието живеят под знака на вечността. Първите две съзнания се намират в света на относителността, на вечните промени, на непрестанните приливи и отливи, на деня и нощта. Материалната и духовната култура на човечеството еволюира през все по-фини области, където вибрациите са по-високи. Затова времето и пространството на циклите се съкращават. Този прогрес е отражение на ускорените процеси в метапсихичния свят. Така например, в миналото периодът между две последователни прераждания, в който душата стои в отвъдния свят, е бил е много по-голяма продължителност. Понастоящем, както изтъква Учителят, той е съкратен на 45 години. Така че ускоряването на еволюцията скъсява сроковете за превъплътяването. Тези проблеми са предмет на изучаване от Психотрониката.
към текста >>

18. ВЪЗХОДЯЩИЯТ ПЪТ - Методи Константинов (1902-1979)

Човечеството като Цяло, като една крупна космична индивидуалност, е подчинено на големи циклични промени, които водят до дълбоки материални и духовни преобразования.
ВЪЗХОДЯЩИЯТ ПЪТ Цялото човечество, в хода на своето развитие, прогресира по възходящ Път, който следва витките на безкрайна космична спирала. Народите са центрове, в които душите култивират в себе си емоционални качества, интелектуални способности и волеви сили. Така душата, в своя безкраен път на развитие, минава през всички народи. В Живата разумна Природа има периоди, които изглеждат регресивни, но това е само перспективен ефект, който се отнася към формите на нещата и събитията. Човечеството като Цяло, като една крупна космична индивидуалност, е подчинено на големи циклични промени, които водят до дълбоки материални и духовни преобразования. Земята, в качеството си на космично тяло, преминава през различни трансформации. Тя е един вид театрална сцена, върху която се поставят декорите на големи драми, чиито главни герои са различните човешки раси. Тези драми се разиграват под действието на опитни режисьори. По този случай Учителят, Великият Мъдрец, казва: „Земята е била построена от същества,
към текста >>

19. ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА КРИЗАТА - Методи Константинов (1902-1979)

Както подчертахме по-горе, циклите имат две фази: прилив и отлив.
ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА КРИЗАТА След като разгледахме теоретично основните три проблема на човечеството - икономическия, сексуалния и социалния - налага се да очертаем главните линии за правилното им разрешаване. Това трябва да се осъществи чрез организацията на международната общност. Началото на решението на тези проблеми, общи за всички народи, виждаме изразено през XIX и XX столетия. Както подчертахме по-горе, циклите имат две фази: прилив и отлив. Това е аналогично с новолунието и пълнолунието. При прилив действат конструктивните творчески сили на Бялата ложа, а при отлив - деструктивните сили на Тъмната ложа, проявени чрез отрицателните полюси на планетите[1]. В периода на прилив, започнал от началото на XX век, се обогатяват океанографските, стратосферните и космическите изследвания. Изявява се стремеж към справедливост за всестранно обновление в обществения и в международния живот. Това обновление се извършва на синура между две епохи: старата - на Риби и новата - на Водолея.
към текста >>

Както виждаме, през XX-то столетие всички цикли са активизирани, което носи заряд за обновление, за радикални обществени и международни реформи, за решение на най-сложните уравнения в политическия, икономическия и финансовия живот на народите.
Колониализмът изчезна напълно. Цивилизацията се намира в края на периода Кали-Юга, в който трябва правилно да се развържат хилядолетните расови кармични възли. Това може да се осъществи само чрез една реалистична политика на компромисен диалог, която ще помогне за изясняване на отклоненията на народите и за едно всестранно сътрудничество. При преминаването на кризисните периоди, в които дадени фактори разрушават старите форми и на мястото им изграждат нови такива, народите и човечеството трябва да имат като критерий Живота за цялото. Само чрез него, в този преломен преход на цивилизацията, човешкият гений ще направи по-съвършени духовно-културни постижения и ще се устреми към търсене на един Космичен мироглед, обхващащ всичко. Както виждаме, през XX-то столетие всички цикли са активизирани, което носи заряд за обновление, за радикални обществени и международни реформи, за решение на най-сложните уравнения в политическия, икономическия и финансовия живот на народите. Този прилив носи първите творчески тенденции за изграждане на нов мироглед в перспективите за всестранно международно сътрудничество, което от своя страна ще изгради един по-съвършен свят. Тези цикли в нашата съвременност отварят широко вратите на Шестата култура на Бялата раса, Културата на Водолея. Ние ще се опитаме да дадем в най-общи линии пътищата, посочени от Учителя за излизане от общата световна криза, засегнала дълбоко икономическия, социалния и духовно-културиия живот на човечеството, расите и народите. Като социологическа даденост, човечеството съществува от незапомнени времена. Милиони и милиони години, чрез различните си раси и култури, то изгражда своя материален и духовно-културен живот.
към текста >>

Тези цикли в нашата съвременност отварят широко вратите на Шестата култура на Бялата раса, Културата на Водолея.
Това може да се осъществи само чрез една реалистична политика на компромисен диалог, която ще помогне за изясняване на отклоненията на народите и за едно всестранно сътрудничество. При преминаването на кризисните периоди, в които дадени фактори разрушават старите форми и на мястото им изграждат нови такива, народите и човечеството трябва да имат като критерий Живота за цялото. Само чрез него, в този преломен преход на цивилизацията, човешкият гений ще направи по-съвършени духовно-културни постижения и ще се устреми към търсене на един Космичен мироглед, обхващащ всичко. Както виждаме, през XX-то столетие всички цикли са активизирани, което носи заряд за обновление, за радикални обществени и международни реформи, за решение на най-сложните уравнения в политическия, икономическия и финансовия живот на народите. Този прилив носи първите творчески тенденции за изграждане на нов мироглед в перспективите за всестранно международно сътрудничество, което от своя страна ще изгради един по-съвършен свят. Тези цикли в нашата съвременност отварят широко вратите на Шестата култура на Бялата раса, Културата на Водолея. Ние ще се опитаме да дадем в най-общи линии пътищата, посочени от Учителя за излизане от общата световна криза, засегнала дълбоко икономическия, социалния и духовно-културиия живот на човечеството, расите и народите. Като социологическа даденост, човечеството съществува от незапомнени времена. Милиони и милиони години, чрез различните си раси и култури, то изгражда своя материален и духовно-културен живот. Народите, преминали през различни икономически, социални и политически системи в своето развитие, разполагат с колосален опит. Тези системи представляват форми и облекла на съответните исторически епохи, чиито материални елементи се амортизират и подменят.
към текста >>

20. Разговори с Учителя. Разговор седми - Георги Томалевски (1897-1988)

Този процес се извършва циклично в така нареченото „Божествено колело“ на реализиране желанията.
Те се импулсират от някакъв център. Понякога не от един, а от няколко центрове. Във всички случаи желанията трябва да бъдат изпращани най-напред в свръхсъзнанието. Висшите разумни същества, които се занимават с живота на човека, чието желание разглеждат, решават дали това желание трябва да се осъществи и ако е редно то да намери осъществяване, пращат го в подсъзнанието, откъдето индивидът черпи сили за реализацията му. След това пътят на това желание е насочен към съзнанието. Този процес се извършва циклично в така нареченото „Божествено колело“ на реализиране желанията. Всеки човек, който е разумен и има търпение, може да реализира желанията си. Ако за пример някой пожелае да стане музикант, той проектира своя копнеж в свръхсъзнанието, откъдето той отива в подсъзнанието. Там са натрупани много опитности и неподозирани възможности. Там, в подсъзнанието може да се появи идея този човек да иде на концерт, в обстановката на който той ще се вдъхнови и ще получи силен подтик за работа в сферата на музиката. Съзнанието след това ще го реализира с разумност и търпение, а самосъзнанието един вид ще санкционира, че това желание да стане музикант е красиво и Божествено желание за развитието му и накрая ще се яви и радостта.
към текста >>

21. Разговори с Учителя. Разговор девети - Георги Томалевски (1897-1988)

И за човека отделно, и за обществото са отредени цикли в развитието, които отделната личност или обществото трябва да изминат, за да стигнат до онова състояние, когато вече можем да ги считаме за културни.
Това е така, защото мъдрият знае, че вън от неговия свят съществува в една или друга форма един друг свят, в който събитията стават преди да са станали при нас. Мъдрият знае, че всяко нещо идва на своето време и каквато и да е промяна на този порядък е вън от възможностите на човека. Редът и последователността на събитията в живота на човека и обществото можем да оприличим на реда и последователността на природните закони. Има определено време, за което дадено небесно тяло извършва една пълна обиколка по своята орбита. И ако земните жители пожелаят да изследват това тяло, трябва да го изчакат да дойде в едно изгодно за нас положение, например в едно „противосъстояние“, когато това е най-удобно поради най-голямата му близост до земята. И за човека отделно, и за обществото са отредени цикли в развитието, които отделната личност или обществото трябва да изминат, за да стигнат до онова състояние, когато вече можем да ги считаме за културни. А имат ли вече духовна култура, те вече са отговорни за всичко, което вършат, тъй като заедно със знанието расте и отговорността. На човека е дадена по начало свобода, дори и ангелите не се намесват, когато ние по свобода вършим всичко в своя живот. Делата ни може да са добри или лоши, но свободата, с която сме напуснали дома на нашия Небесен Баща, си остава. Но извършени вече, нашите дела са подготвили пътеката за бъдните времена. Последиците добри или лоши, са неминуеми.
към текста >>

22. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Дънов не прекъсва различните цикли от беседи, които изнася ежеседмично.
От сферата на религиозно-философските схващания и умозрителната насоченост на движението, характерни почти до края на 20-те години, започва активно преминаване към дейни и конкретни позиции спрямо най-животрептящите проблеми на съвременния живот. За тази нова идейна ориентация съдействат два главни фактора: 1) Изострянето на опасността от нов глобален военен конфликт и непресъх- ващите надежди за неговото избягване, промените в обществено-политическите и икономическите условия в България и света - обективните дадености на действителността; и 2) Състоянието на самото духовно общество "Бяло братство" - вътрешно укрепване, изясняване до голяма степен на фундаменталните теоретични принципи, т. е. излизане от периода на развитие и разгръщане на стремеж към повишаване интензитета на дейността. 9. Последни години от живота на Петър Дънов Втората световна война не прекратява дейността на Братството, но води със себе си неизбежните ограничения. П. Дънов не прекъсва различните цикли от беседи, които изнася ежеседмично. Но все по-често изпитва нужда да се усамоти в скромната си стаичка и в миговете на вглъбяване и полет на духа да потърси решение на надвисналите като мрачна лавина над човечеството проблеми. Става по-затворен в себе си, по-концентриран, по-отдаден на вътрешна работа. Ала нито за момент не забравя и дълга си към учениците. Когато четем Словото му от онези години, откриваме в него импулс към обобщение, необходимостта да се извърши равносметка на стореното. Последната година от живота на П.
към текста >>

23. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

В езо- теричното познание свободен дух се нарича онзи, който завинаги е разкъсал веригите на кармичната обусловеност и е прекратил необходимостта от цикличното редуване на раждане и смърт, т. е.
Да оставите и другите да се проявят свободно." - духовно: "Когато говоря за свободата, разбирам висшето, което има у човека. Свободата седи в това, човек да прояви своята възвишена природа, която е истинската му същина. Човек е свободен, когато тя поеме ръководството" (Учителят П. Дънов). Пълната духовна свобода означава окончателна победа на Духа над материята в човека, на висшата над низшата природа у него. В езо- теричното познание свободен дух се нарича онзи, който завинаги е разкъсал веригите на кармичната обусловеност и е прекратил необходимостта от цикличното редуване на раждане и смърт, т. е. този възвишен дух е надмогнал изискванията на кармичния закон и е преодолял колелото на превъплъщенията (самсара - от санскрит). За да обясни това явление - заветна мечта на всяко живо същество, въплъщаващо се периодично в света на гъстата материалност, Учителят П. Дънов използва понятие, актуално не само за учението на ББ, но и за християнството (със собствени нюанси в тълкуванието) - новорождение: "Истинската свобода иде отвътре. За да се освободят, хората трябва да се новородят. Новораждането е скъсването на онези връзки, които сега ни спъват.
към текста >>

24. V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА - Константин Златев

Вътрешната същност на движението е трептенето или вибрацията, а общият закон на движението е ритмичността или цикличността.
Светът е изграден върху базата на две начала или два полюса: Дух и материя, сила и любов, страдание и възнаграждение и т.н. Тази полярност е проява на Висшия Разум, защото чрез нея протича постоянното движение, което е фундаменталната характеристика на Битието. Това е вторият основен градивен принцип. Всичко в природата спазва в движението си някакъв ритъм или периодичност (цикличност). Този принцип определя посоката на всеобщото движение, без която то би се ограничило само до трептене между два полюса. Вътрешната същност на движението е трептенето или вибрацията, а общият закон на движението е ритмичността или цикличността. В най-широка перспектива този принцип носи идеята за спираловидно развитие на света. Друго важно положение е, че между всичко във Вселената има съответствие (аналогия) - най-общо между духовното и физическото, което означава, че земният материален живот е отражение на живота в останалите невидими светове. Основа на това съответствие е обстоятелството, че целият свят е проявление на Единния Бог. От тази изходна постановка води началото си и последният принцип - за единството на всичко съществуващо, на всички неща, тъй като Бог присъства във всяко едно от тях. Главната мисъл на Учителя П.
към текста >>

25. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

На глобално равнище еволюцията се отличава с цикличен характер.
А еволюцията е възкачване по обратния път, настъпващо след приключването на първия процес. Тези два принципа или направления на глобално развитие на Космоса при своето действие отделят енергията, необходима за създаването на вечно променливите условия на живота. Като такива те са методи за осъществяване на великия План на мирозданието, начертан от Бога. Живите същества са призвани да използват разумно предоставяната им непрекъснато и в изобилие енергия. Всяка злоупотреба в тази насока довежда до негативни за тях последствия, включително забавяне или дори регрес на личното им духовно развитие. На глобално равнище еволюцията се отличава с цикличен характер. "Живата Природа обича разнообразието и изобилието, но не търпи излишъците. Не се ли използват нейните енергии разумно, спъват ли се в техния неспирен ход и превръщения, ограничат ли се в затворения кръг на еднообразието, тя веднага противодейства. Природата не обича застой. В нея има вечно движение (курсивът мой - К. З.), вечно творчество, което се направлява от разумни закони.
към текста >>

13) Цикличност
Неизчерпаемо е знанието, което щедро и изобилно ни предлага великата учителка - Живата Разумна Природа! Всичко в нея говори на ясен, логичен език. Познаването на нейните закони и прилагането им в ежедневния живот е дълг на всеки мислещ човек. Неспазването на тези закони - дори и да не ги познаваме - е източник на неизбежно страдание. Според Учителя на ББ няма по-велика учителка и възпитателка от Майката-Природа: "Изучавайте езика на природата, защото в този език ще намерите скрити ония велики закони, които трябва да приложите и в своя живот." 13) Цикличност За Живата Разумна Природа ритъмът, цикличността е универсален, т. е. всеобщ закон. Не е нужно да търсим проявите му твърде далеч. Всяка смяна на деня с нощта, на годишните сезони, на лунните фази, океанските и морски приливи и отливи, сърдечната дейност на човека, неговото дишане и пр. са обусловени от свой собствен ритъм или цикличност.
към текста >>

За Живата Разумна Природа ритъмът, цикличността е универсален, т. е.
Всичко в нея говори на ясен, логичен език. Познаването на нейните закони и прилагането им в ежедневния живот е дълг на всеки мислещ човек. Неспазването на тези закони - дори и да не ги познаваме - е източник на неизбежно страдание. Според Учителя на ББ няма по-велика учителка и възпитателка от Майката-Природа: "Изучавайте езика на природата, защото в този език ще намерите скрити ония велики закони, които трябва да приложите и в своя живот." 13) Цикличност За Живата Разумна Природа ритъмът, цикличността е универсален, т. е. всеобщ закон. Не е нужно да търсим проявите му твърде далеч. Всяка смяна на деня с нощта, на годишните сезони, на лунните фази, океанските и морски приливи и отливи, сърдечната дейност на човека, неговото дишане и пр. са обусловени от свой собствен ритъм или цикличност. И зад всички тях отново стои непостижимата Разумност на творението.
към текста >>

са обусловени от свой собствен ритъм или цикличност.
13) Цикличност За Живата Разумна Природа ритъмът, цикличността е универсален, т. е. всеобщ закон. Не е нужно да търсим проявите му твърде далеч. Всяка смяна на деня с нощта, на годишните сезони, на лунните фази, океанските и морски приливи и отливи, сърдечната дейност на човека, неговото дишане и пр. са обусловени от свой собствен ритъм или цикличност. И зад всички тях отново стои непостижимата Разумност на творението. По-точно - Разумността на Твореца, вложена в творението. Изумителни са мащабите на проявлението на този принцип: от трептенията на елементарните частици с определена честота, през изброените по-горе явления, до гигантските пулсации на космическите образувания - квазарите, пул- сарите и самите галактики. Сякаш усещаме с невидимата си същност туптенето на Божието сърце! 14) Закон за растежа
към текста >>

26. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Те съответстват, макар и условно, на етапите в закона за цикличното развитие - инволюция и еволюция.
Злото е израз на обратния закон - за частите, за крайното, обособеното. Човек е произлязъл от Доброто, а от човека е произлязло Злото. Тези два принципа - като същност и взаимодействие, като единство и борба на противоположности (съгласно I закон на диалектиката, формулиран от Г. В. Ф. Хегел) - са проява на Великата Разумност в света. Те съответстват, макар и условно, на етапите в закона за цикличното развитие - инволюция и еволюция. Но творчески по съдържание е принципът на Доброто, тъй като то е породено от съзидателната отнологическа сила - Любовта. Вървейки по пътя на Доброто, човек достига до "живот, светлина и свобода", плодове на всемирното триединство на Бога - Любов, Мъдрост и Истина. "Любовта носи изобилния и пълен живот, Мъдростта носи знание и светлина, Истината носи свобода! " - казва Учителят на ББ у нас. За да върви в пътя на Доброто, човек трябва да изпълнява трите закона на Любовта - към Бога, към ближния и към себе си.
към текста >>

27. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Този принцип, формулиран още от египетския велик Посветен Хермес Трисмегист, гласи, че всички процеси и явления в Космоса се проявяват въз основа на определена цикличност.
Дънов Новата Култура ще бъде реализирана главно в следните три направления: 1) издигане ролята на жената в обществения живот, постигане на пълното й равноправие с мъжа; 2) решително отстояване на човешките права на лично и групово равнище, включително правата на малките народи и малцинствата; 3) повдигане на социално слабите обществени слоеве. Новата Култура ще донесе свобода без всякакви ограничения. Тя ще се опре върху духовния опит на Изтока, ще използва интелектуалните постижения на Запада и ще роди качествено ново интегрално познание и мироглед, една нова картина на света - универсална и изчерпателна. Навлизането на новата епоха в познатата ни действителност бива направлявано от Разумния Център на Битието, от онази общност Напреднали Същества, които открай време наблюдават човешката еволюция и я насочват планомерно към целта, набелязана за нея във великия Божий план за Вселената. Съзидателният импулс от Божествения свят посещава Земята периодически - в съответствие с космическия принцип на Ритъма. Този принцип, формулиран още от египетския велик Посветен Хермес Трисмегист, гласи, че всички процеси и явления в Космоса се проявяват въз основа на определена цикличност. Действието му в пределите на земното човечество, в настоящата епоха, бива разкрито от Учителя П. Дънов, както следва: "Сега иде една голяма вълна. Бих желал да бъдете готови, като дойде, да засегне не само вашето тяло, но да засегне сърцата ви, умовете ви и душите ви. Тя ще внесе една нова струя, ще внесе обновление. Тази вълна е като слънцето.
към текста >>

28. V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Принципът за ритъма обуславя цикличността на всички явления и процеси в Космоса, включително и на прераждането (превъплъщението) на индивидуалностите, сътворени от Бога.
Гениалните хора и светиите идват рядко на Земята, когато човечеството отбелязва епоха в своя живот. Великите Учители идват на Земята през всеки две хиляди години. Те внасят голямо преобразувание в човешкия живот." (Учителят П. Дънов) Законът на прераждането произтича от петия херметически принцип - този за ритъма, и, както вече бе изтъкнато, действа успоредно и в съчетание със закона на кармата. Принципът за ритъма обуславя цикличността на всички явления и процеси в Космоса, включително и на прераждането (превъплъщението) на индивидуалностите, сътворени от Бога. В съответствие с твърдението на Учителя П. Дънов, приведено по-горе в първия цитат към тази подтема, духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на съществата е немислимо без наличието и функционирането на закона за прераждането. На друго място в Словото му срещаме репликата: "Законът на прераждането е закон на Христос. Прераждането е закон за усъвършенстването на човешката душа." Убеждението, че прераждането е факт, неизменно съпътстващ пътя на човека през измеренията и владенията на Духа, е съществувало от най-дълбока древност.
към текста >>

29. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Освен това в самото им редуване се наблюдава определена цикличност.
В частност, в упражненията на Паневритмията почти всички музикални колена (фрази) са повтаряеми. Това обстоятелство е продиктувано от потребността за съхраняване на равновесието между полярните сили, проявяващи се във Висшия космически танц. Редуването на десен и ляв крак или дясна и лява ръка е израз на същата необходимост. Учителят П. Дънов е установил хармоничен баланс между полюсите във всяко едно паневритмично упражнение. Освен това в самото им редуване се наблюдава определена цикличност. V. Принцип на ритъма Принципът гласи: "Всичко в Природата е ритмично и периодично." Космическият закон за ритъма и периодичността също е универсален, т. е. всеобщо валиден. Всички явления във Вселената, всички процеси са подчинени на проявата на определен ритъм, периодичност или цикличност. Примерите са толкова много и така очевидни, че не се нуждаят от специално осветляване: редуването на деня и нощта, на лунните фази, на океанските и морските приливи и отливи, на годишните времена, на ударите и почивките на сърцето и пр.
към текста >>

Всички явления във Вселената, всички процеси са подчинени на проявата на определен ритъм, периодичност или цикличност.
Дънов е установил хармоничен баланс между полюсите във всяко едно паневритмично упражнение. Освен това в самото им редуване се наблюдава определена цикличност. V. Принцип на ритъма Принципът гласи: "Всичко в Природата е ритмично и периодично." Космическият закон за ритъма и периодичността също е универсален, т. е. всеобщо валиден. Всички явления във Вселената, всички процеси са подчинени на проявата на определен ритъм, периодичност или цикличност. Примерите са толкова много и така очевидни, че не се нуждаят от специално осветляване: редуването на деня и нощта, на лунните фази, на океанските и морските приливи и отливи, на годишните времена, на ударите и почивките на сърцето и пр. Сравнително наскоро официалната наука разкри съществуването и на три цикъла, характеризиращи изявите на човешката личност: биологически, емоционален и интелектуален. Свързаните с тях т.нар. "биоритми" представляват интересно поле за изследване взаимодействието между човека и околната среда, между неговата вътрешна същност и условията на действителността. Ритъмът е външен израз на всемирния закон за равновесието и хармонията.
към текста >>

Що се отнася конкретно до Паневритмията, неговото действие се изразява в езотеричния факт, че всяко упражнение, при което двата полюса (обуславящи амплитудата на цикличността) са равнопоставени, е изпълнено с невидимото присъствие, със съвършения живот на Духа.
Примерите са толкова много и така очевидни, че не се нуждаят от специално осветляване: редуването на деня и нощта, на лунните фази, на океанските и морските приливи и отливи, на годишните времена, на ударите и почивките на сърцето и пр. Сравнително наскоро официалната наука разкри съществуването и на три цикъла, характеризиращи изявите на човешката личност: биологически, емоционален и интелектуален. Свързаните с тях т.нар. "биоритми" представляват интересно поле за изследване взаимодействието между човека и околната среда, между неговата вътрешна същност и условията на действителността. Ритъмът е външен израз на всемирния закон за равновесието и хармонията. Що се отнася конкретно до Паневритмията, неговото действие се изразява в езотеричния факт, че всяко упражнение, при което двата полюса (обуславящи амплитудата на цикличността) са равнопоставени, е изпълнено с невидимото присъствие, със съвършения живот на Духа. VI. Принцип на причината и последствието Формулировката на принципа е: "Всичко в света има разумна причина." Всички процеси и явления в Космоса, всяка обективна реалност е предизвикана от някаква причина - както на материално, така и на надматериално, духовно равнище - и води до определени последствия. Причината, както е посочено в текстовото съдържание на принципа, неизменно е разумна. Източната мъдрост - и преди всичко индийската - извежда от този принцип универсалния закон за Кармата. Действието на принципа в рамките на Паневритмията е свързано с вътрешното единство на всички нейни упражнения.
към текста >>

Интерес представляват и циклите на планетата Марс, понеже притежават тясна връзка с Паневритмията.
Осъществената последна подобна среща бе през 2000 г. в знака Овен, което свидетелства, че през третото хилядолетие ще бъде дадена зелена улица на новото в света. От своя страна Меркурий в рамките на една земна година очертава на звездното небе чрез съвпадите си със Слънцето шестоъгълник. Ъглите на хексаграма разделят окръжността на шест дъги от по 60 градуса. Ъгълът 60 градуса в астрологията говори за конструктивен, хармоничен аспект. Интерес представляват и циклите на планетата Марс, понеже притежават тясна връзка с Паневритмията. В продължение на период от около 16 години Марс преминава през 8 съвпада и 8 опозиции със Слънцето, които рисуват осмоъгълник върху небесния свод. Осмоъгълникът разделя окръжността на осем дъги от по 45 градуса. Числото осем (23=8) има отношение към системата от три измерения, която свързваме с куба като геометрично тяло. Марс има свойството да структурира материята, да я изгражда в разнообразни форми. Неслучайно първата половина от Земния период в еволюцията на планетата ни преминава именно под знака на Марс.
към текста >>

И в заключение - по няколко думи за конкретизация на смисъла на втория и третия от малките цикли на Паневритмията, съответно "Слънчеви лъчи" и "Пентаграм".
VI раса е и ще бъде на Любовта. Числото шест (поредният номер на расата, която разглеждаме) от номерологическа гледна точка е свързано с Любовта. Силите и идеите, вложени в Паневритмията, ще се превърнат в действителност именно в VI раса. Учителят П. Дънов е загатнал, че има и по-извисени форми на Паневритмията, които ще бъдат дадени на човечеството в следващите етапи от неговото еволюционно израстване. И в заключение - по няколко думи за конкретизация на смисъла на втория и третия от малките цикли на Паневритмията, съответно "Слънчеви лъчи" и "Пентаграм". Учителят П. Дънов казва: "Съществата от Божествения свят имат формата на кръг и живеят в центъра на този кръг." Следователно кръгът е проекция или проява на космическия Разум в определена форма. Всеки кръг - независимо каква степен на разумност отразява - е ориентиран в пространството чрез момента на своето проявление, има четири опорни точки, свързани с четирите посоки на света. Те визират четирите свята на мировата еволюция. Всеки свят от своя страна се разделя на три сектора, свързани с трите Божествени принципа: Истина, Любов, Мъдрост - съответно воля, сърце, ум (триадата на човешката духовност).
към текста >>

30. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

Дънов изтъква, че във ВББ има и велики Същества, които са приключили с материалния (земния) етап от своята индивидуална духовна еволюция и са постигнали съвършенство в предишни цикли на Проявеното Битие (т.е.
Но това не отменя тяхната отговорност! Малко по-долу в текста българският духовен Учител дава още една илюстрация на Бога като Закрилник и Двигател на Промяната: „... вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в този обширен Божествен свят.“ Тук е разкрита творческата природа на Божия Дух – Светия Дух на християнството (Третото Лице на Света Троица). Основният резултат от победата на Новата Култура на VI раса ще бъде радикалното обновление на човешкото физическо, нравствено, умствено и духовно естество: „Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите да влезете в пътя на Виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом.“ Настъпва краят на една епоха и началото на друга в еволюцията на Земята и човечеството: „Тя (благодатта – б.К.З.) е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с който ще се завърши все, що е отредено.“ Следва едно указание с особена важност: „Пътят, в който ида да ви поведа, да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен (курсивът мой – К.З.), път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове Небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край... (курсивът мой – К.З.).“ Тук срещаме два израза с възлово значение за съдържанието на Възванието: 1) „вечен път“ – има се пред вид безкрайният във времето Път на духовната еволюция във Вселената; 2) „вечност, която е без начало и без край“ – Учителят П. Дънов изтъква, че във ВББ има и велики Същества, които са приключили с материалния (земния) етап от своята индивидуална духовна еволюция и са постигнали съвършенство в предишни цикли на Проявеното Битие (т.е. далеч преди сътворяването на света, който познаваме днес). „... и помежду вас и пътя на небесните ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила; и при все това има една невидима връзка (курсивът мой – К.З.), която всичко свързва в едно неразривно Братство. Тази връзка е Любовта на вечния невидим Бог – Извор на живота (курсивът мой – К.З.).“ Любовта е вечната връзка между всичко съществуващо, между всички неизброими йерархии същества в Космоса. Учителят Беинса Дуно е Пратеник на Божията Любов към света и към земните хора: „Непреодолимата Любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика отгоре, да дойда и ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят.“ Авторът на Възванието отправя и едно сериозно предупреж¬дение: „Пред вас стои голяма опасност (курсивът мой – К.З.), която се готви да разруши все, що е свято, посадено от ръката на вашия Небесен Баща.“ Тази опасност има две страни: 1) вътрешна страна – победа на низшето начало у човека над висшето, което се равнява на застой или регрес; 2) външна страна – глобални събития в реалното историческо време: катаклизми от природен и социален характер на регионално и планетарно равнище.
към текста >>

31. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

епицикли и диференти.
Тази съкровищница на древни знания и мъдрост е била опожарявана по-късно още три пъти: първия път от тълпи, насъсквани от християнските епископи през 313 година, поради неудобни за тях текстове в някои библиотечни книги, отричащи мястото на Земята като център на Вселената и мястото на епископите като наместници на Бога; с това фактически се е сложило начало на Инквизицията. За втори път библиотеката била опожарена през 690 година от арабските завоеватели, поточно от водачите - халифи на арабските орди, последователи на Мохамед, които тогава завладели Египет. И най-после пълното опожаряване било извършено от турските орди на султан Селим I през 1517 година. Главен труд на Птоломей е бил „Математическото построение“, известен с арабското име „Алмагеста”, където ученият излага математическите си и астрономическите знания. Той приемал, че Земята е център на Вселената (геоцентрична система), като за правите и обратни движения на Планетите е въвел т.нар. епицикли и диференти. Написал е и труд по Астрология, известен поя името „Т е т р а б и б л о с т“. Този труд е оказал извънредно голямо и трайно влияние върху изучаването на Астрологията както сред еврейските, така и сред арабските народи, предимно от Средна Азия - Бухара, Самарканд. Изнесените в тази книга принципи са послужили за основа на почти всички трудове по Астрология, издадени по-късно. Понеже не почива на истински астрономически знания, всичко, изложено там, не може да се приеме за сериозно. В Римската империя Астрологията и астролозите са били ту почитани, ту пренебрегвани, според настроението на царете.
към текста >>

32. Божествени и човѣшки идеи - Георги Радев (1900–1940)

Човѣчеството, въ общи черти, е минало циклически презъ три вида култури — култури, въ които то е развивало своята сила и своята воля, своята мускулна и динамическа мощъ.
Тя е за хора, които чувствуватъ правилно. Любовьта не е за невежи хора. Тя е за най-умнитѣ, най-мѫдритѣ хора въ свѣта. Защото само умниятъ, мѫдриятъ човѣкъ може да обича. Невежиятъ — никога! Ето защо хора, които не сѫ минали презъ вѣрата, която е само потикъ къмъ знание, и не сѫ придобили знание, което е потикъ къмъ любовьта, не сѫ подготвени да влѣзатъ въ условията на новата култура. Човѣчеството, въ общи черти, е минало циклически презъ три вида култури — култури, въ които то е развивало своята сила и своята воля, своята мускулна и динамическа мощъ. Остатъкъ отъ тѣзи култури е милитаризъмътъ. Култури, въ които то е развивало своето сърдце, своитѣ чувства, своята вѣра. Отъ тия епохи сѫ остатъци обреднитѣ религии, въ всичкитѣ имъ разновидности и форми. Най-сетне култури — като западноевропейската— въ които човѣчеството е развивало своя интелектъ, своя природенъ и технически умъ. И тия култури оставятъ своитѣ излишъци въ видъ на теории, научнофилософски направления.
към текста >>

33. Двете изключения - Георги Радев (1900–1940)

Съдбата, която владее всички тънкости на „простата и сложна лихва“, на „падежите“, сиреч владее цикличния ход, периодицитета на времето, среща в един определен момент две привидно независими „причинни редици“, както се изразяват в статистичната терминология.
При срещата — в един даден момент — става едно пресичане на двете линии. Но туй пресичане вече обуславя по-нататък съдбата на един от тия двама души. После тe могат да си тръгнат пак всеки по своя път, независимо един от друг, но в един момент поне техните пътища са се пресекли. За първия — това е очевидно един съдбоносен момент, макар и да си мисли, че се дължи на щастлива „случайност“. Дълбоко погледнато, както почти при всички подобни „случайности“, тук имаме намеса на един трети фактор, който западняците наричат „съдба“, а източните народи зоват „карма“. Съдбата, която владее всички тънкости на „простата и сложна лихва“, на „падежите“, сиреч владее цикличния ход, периодицитета на времето, среща в един определен момент две привидно независими „причинни редици“, както се изразяват в статистичната терминология. Това лежи в нейната — непонятна за нас — власт. Тук се разкрива широк простор за теоретизиране пред всички ония, които се интересуват от животрептящите въпроси на „съдбата“, на „кармата“. Каквото и да се теоретизира, обаче, фактите за тия „съдбоносни случайности“ съществуват и често представят важни възли в оная тънка мрежа от събития, която човешката съдба изплита. На край ще спомена пътем за един друг вид „изключения“, за чието съществувание ние надали щяхме да имаме и понятие дори, ако не ни се кажеше нещичко за тях от ония, които знаят, но за чието действие ние все пак се догаждаме по ред „личби“. Днешната епоха затова, именно, е особено важна, защото в нея се съвпадат две изключения: едно изключение, което засега земята и едно изключение, което засега слънцето.
към текста >>

34. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Четирийсет годишна дава рамо на зациклилия Пенчо Славейков и живее с него в Париж.
Когато казва, че учението на Дънов не е секта, тя вече е над петдесетгодишна. По време на Априлското въстание баща й е бил ръководител на севлиевския революционен комитет. Дядо й е издател на религиозна книжнина на псалтири. Белчева учи във Виена музика, европейски езици, литература. Следва филология в Женева. Четирийсет годишна дава рамо на зациклилия Пенчо Славейков и живее с него в Париж. След това отново живее в Женева. Секта и борба за парсата за свещите! Как пък не! Ето какво я вълнува: „Учителят Дънов излиза от същите предпоставки на мирозданието, както и всички окултни писатели, както и будизмът, но никога той не говори специално върху това, защото ученикът трябва сам да провери неговата вяра трябва да бъде знание, а не суеверие. Това негово гледище за мирозданието не е хипотеза или теория, а една опитна реалност. Той гради върху тази висша реалност учението си за живота, оттам и думите му звучат като откровение. ... Природата е жива и разумна.
към текста >>

35. 4. Идеално и осъществимо управление - Георги Христов

Това е образът на вървежа на слънчевата система към съзвездието Херкулес и се характеризира за човешките същества чрез циклите на много съществувания с превъплътяване.
Лично движение, в което индивидът живее според своята воля и упражнява свободата си: това е образът на въртенето на земята около себе си. Туй движение е резултат от едно противопоставяне на човешката воля на общия ход на нещата около него и изисква голямо доброволно напрягане, подкрепено с много изпити; 2. Общо движение, в което човекът се губи като индивидуален фактор: той става просто един социален фактор, чиято работа е повече или по- малко полезна на общността, според това, което е той: цяла машина или само една пружина в машината. Това е образът на годишното движение на земята, което се характеризира за човека чрез съществуването му в едно материално въплътяване; 3. Най-сетне, съществува движение на цялото човечество във всичките полета на въплътяването, дето всяко човешко същество е само един фактор в хода на еволюцията на вселената. Това е образът на вървежа на слънчевата система към съзвездието Херкулес и се характеризира за човешките същества чрез циклите на много съществувания с превъплътяване. От тия три съществувания, много малко човешки същества реализират първото: те не се тревожат за личната си еволюция, те претърпяват пасивно всички външни натиски; това са машини, облечени в човешки форми, но не и освободени същества. Те могат да се нарекат „много мъртви между малцина живи“. Животът, за тия същества, е всецяло съсредоточен в неговите външни форми, хубави дрехи, почитане на околните, украшения за мъжете и скъпоценности за жените, но нищо вътрешно, нищо, което е реално живо; това е гробница, която се съзира от оногова, който знае да гледа, но не е едно истинско човешко общество в свръзка с невидимия свят. В действителност, единственият истински живот е вътрешният; той минава далече от света или по-скоро, светът е само външна опора на това живо и постоянно общение между нашето съществуване и невидимия свят“. По-нататък д-р Анкос, тоя проницателен издирвач на скритите човешки сили, изтъква какво е предназначението на човека в отношенията му към нему подобните, т.е.
към текста >>

36. Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея - Филип Филипов

Учителя Беинса Дуно открива в София Школа на езотеричното християнство с два класа, пред които изнася лекционни цикли в продължение на двадесет и две години.
През 1917 г. правителството интернира Учителя Беинса Дуно във Варна под предлог, че учението му разколебава бойния дух на българските войници по фронтовете на Първата световна война. По-нататък анализът ни се разгръща в следвоенните години и е непосредствено свързан с прииждането на ново поколение от ученици, родени в последната декада на XIX и първите години на XX век. Синархическата верига вече се нарича Всемирно Бяло Братство. Безспорна кулминация на този период е 1922 г. Учителя Беинса Дуно открива в София Школа на езотеричното християнство с два класа, пред които изнася лекционни цикли в продължение на двадесет и две години. Така всички методи, свързани с мистерията на Етерния Христос, придобиват строго научен вид и школска завършеност. През лятото на същата година на събора в Търново Учителя Беинса Дуно изнася ключовата беседа Да слезе Христос да ви обясни: „За мен най-щастливият ден ще бъде, когато видя, че Христос живее във вашето съзнание... Вие правите усилия, но те ще бъдат безполезни, ако Христос не проникне в съзнанието ви и ако след Него не проникне Божествената Любов... Трябва Христос да проникне и тогава ще дойде Възкресението, което подразбира новия Живот в нови форми" (2 юни).19 Няколко дена по-късно Учителя Беинса Дуно дава на учениците си първото школско музикално упражнение, озаглавено Фир-фюр-фен -Благославяй. Композирано е в три, звучащи като мантри, звукови съчетания: Фир-фюр-фен, Тао Би и Аумен. Въвеждането на окултните музикални упражнения като водеща методология в Школата на Бялото Братство като че ли внася ново измерение в мистерията на Етерния Христос и силите, генерирани от Неговото преживяване, се пренасочват към нещо качествено ново - към съзнателно организиране на Тялото на Любовта, което антропософската наука нарича Манас шшДух-Себе. На 29 октомври същата година пред Общия окултен клас се дава музикалното упражнение Сладко, медено.
към текста >>

НАГОРЕ

0.24987816810608