Търсене в текстове за 'Цикли'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 48 резултата в 37 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Нашето западно изкуство е преминало крайния предел на един от своите цикли.
– Той е символът. А в символа на изтока е положена една математична мисъл. Реализмът обаче не е само един отпечатък от разните дипли на хармоничното цяло - природата. Не. Незнайните никому копнежи на гения са напоени с нещо много по-непознато, неуловимо, недосегаемо, отколкото обикновената наслада - резултат на външно чувстваното. Западът за това говори: „В безпристрастният култ на красотата се намира крайно и пълно завършване духовното аз на човека, което в художествените преживявания, познава най-възвишените наслади - сливане с мировата душа". Нашето западно изкуство е преминало крайния предел на един от своите цикли. И сега то се намира пред входа на един нов свят. IV Трябва да гледаме с внимание всички сегашни форми, през които минава западното изкуство. След едно отклонение, тъй необходимо и тъй благодатно, сега то е видяло в зазоряващия се ден, своя идеал. С копнеж на влюбен момък, то се е запътило с големи стъпки към него. Всички форми, в които се затваря съвременното изкуство, са път, те са необходими при неговия възврат.
към текста >>

2. АКВАРЕЛ - Ире Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всички тия цикли се придружават със съответни промени в метеорологията и в историята на народите.
От него произлизат известни напрежения и контракции, известни изпразвания, които се менят под влияние на земното движение като упражняват реципрочни въздействия, та по такъв начин непрекъснато менят собствената си интензивност. Брук отбелязва дневни, седмични, месечни, годишни, четиригодишни, шестнадесетгодишни и петвековни колебания. Дневните осцилации зависят от земния магнетизъм; седмичните флуктуации са свързани главно със сизигиите на луната; месечните колебания менят своите скорости, а годишните промени видоизменят пълнежите. Четиригодишният период се дължи на връщането на слънцето към същото положение в един и същи час; шестнадесетгодишният произтича от съчетанието на предходния с деветнадесетгодишния лунен цикъл (цикъл на поврата на. новолунията в същите дати) Петвековният период обхваща точно 516 години и се мести прекъснато на 11градуса всеки 19 години. Всички тия цикли се придружават със съответни промени в метеорологията и в историята на народите. Брук, като ги сравнява с хода на историчните събития, установява, че те отговарят на големите периоди на подем и извежда следните няколко общи закона: „Апогеят в периода на познатите цивилизации е бил достиган все в същата периодична вековна епоха, а именно епохата на преминаването на вековния полюс през столицата или по-скоро през центъра на владенията на ръководния народ; тия апогеи продължавали колкото е времето на това преминаване. „Един ръководен народ управлява и напътва човечеството само в течение на един петвековен период". Без да познава съчиненията на Брук, Сулейр подзема аналогична идея. (Сулейр: Дейността на слънчевата корона). Той смята, че слънцето и земята, които са и двете наелектрилизирани, трябва да се влияят взаимно.
към текста >>

Това се дължи на обстоятелството, че наблюденията, които е необходимо да се направят в течение на много планетни цикли, за да се синтезуват и проверят, изискват значителен период от време, поради бавността на някои от тия цикли.
Този метод налага значителни изчисления и прилагане на най-последните данни на модерната физика. Изследванията, до които той е стигнал са в състояние на развой и могат днес за днес да се разглеждат само като отправни елементи на една физична астрология. Вместо да се изчисляват влиянията на трептенията на планетите, може да се опита тяхното експериментално определяне с приспособени за целта инструменти от рода на биометрите, сир. уреди, чувствителни за нервното въздействие във връзка със звездното влияние. И тук проучванията са още в своето начало. Това се дължи на обстоятелството, че наблюденията, които е необходимо да се направят в течение на много планетни цикли, за да се синтезуват и проверят, изискват значителен период от време, поради бавността на някои от тия цикли. Все пак може да се каже, че първите резултати са интересни и представят едно отлично обещание за в бъдеще. [1]Монография на автора на настоящата статия: издание на Дюрвил, Париж.
към текста >>

3. Основите на духовната музика - Ами-Саж Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Това бъдеще знахарите на древността са предрекли в науката за циклите.
Ако най-после, духовните наистина се грижеха за своите пасоми, както овчарят за своето стадо, нямаше да има тая странна безпътица, нямаше да има страх от „ереси", защото най-страшната ерес е там, където липсва любовта. Религията тогава не би била тъй чужда, така непотребна както днес, а щеше да бъде една жива сила в практиката на всекидневния живот. Забелязват се обаче във всичките тия области нови дейци. Те работят за обновата на човечеството, защото са призвани за това. И в личния, и в обществения, и в духовния живот са направени стъпки, които откриват хоризонти за по-светло бъдеще. Това бъдеще знахарите на древността са предрекли в науката за циклите. Това е новата раса, която бавно настъпва като нов изгряващ ден.
към текста >>

4. Екзотеризъм и езотеризъм – Ж. Г. Буржа Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Луната също така внесе куп данни: установиха се някои факти за нейното влияние върху метеорологията на земята, откриха се съотношения между нейните цикли и циклите на известни органически процеси у човека и животните (предимно морски).
Но да не спорим за имената на нещата и да се спрем само на факта „Научна Астрология". За съвременните учени тя се ражда из числата на Астрофизиката. Пелените, с които е обвита, почти всички са оцапани със „слънчеви петна". Говори се, все по-смело и по-обосновано, за връзката на слънчевите петна с цялата икономика на земния живот: 11 годишният цикъл на Швабе за максимума и минимума на слънчевите петна и свързания с него цикъл на метеорологичните явления, пулсациите на земния магнетизъм и електричество, както и полярните сияния. Явиха се странни наблюдения и съпоставки: слънчевите петна и катастрофите, земетръсите, минните избухвания, слънчевите петна и епидемиите, както и внезапните смъртни случаи, слънчевите петна и плодородието и т.н. Луната също така внесе куп данни: установиха се някои факти за нейното влияние върху метеорологията на земята, откриха се съотношения между нейните цикли и циклите на известни органически процеси у човека и животните (предимно морски). Прибавиха нещо към данните и така наречените звездни радиации - излъчванията на звездите и т.н... Не ще изнасяме данни - има ги преизобилно в научната литература на запад - поменавам само отде изхождат, за да се види из коя морска пяна, възкипяла от броженията на творческия дух на „Ужаса", се ражда тая нова Афродита. Интересът към Астрологията днес е много по-голям, отколкото обикновено се мисли. Най-видният английски астролог Сефариал привежда само един числен факт, за да даде представа за тоя интерес: именно фактът, че годишно се харчат около 450,000 екземпляри от Ефемеридите на Рафаел (астроном. таблици, приспособени за астрологични изчисления), без да включва милионите читатели на популярните астрономични алманаси, нито ония, които на Изток се занимават с Астрология, защото те сами си съставят ефемериди. Не по-малък е интересът днес и към Физиогномията, Хиромантията, Френологията, Графологията - защото дават ключове за разгадаване на най-интересната загадка: човекът и неговата съдба.
към текста >>

5. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Андреас каза: – Преди стотина цикли, ако говорим с езика на китайските астрономи, нашите европейски народи са знаели, че съществуват богове, богини, гении, флуиди.
Някога, когато аз ходих на гости у този княз, всички негови хора бяха на крак. Ти не си в течение на техните формули на учтивост. Трябва да уважаваме навиците на старците. Разговорът на гостенина беше за много неща: за наводнението и пр. Той говореше добре френски. Андреас каза: – Преди стотина цикли, ако говорим с езика на китайските астрономи, нашите европейски народи са знаели, че съществуват богове, богини, гении, флуиди. Те практикуваха култ към тях и нарушаваха закона на Върховния, както правят днес в страната на нашия високоуважаем приятел. Тъй върви светът от крайно лявото към крайно дясното. И ако някога Конг-Це търсил неизменното в средата, те го търсят в хаоса на петтях елемента, вместо – в духовното равновесие на Пътя. Гостът се обърна към мене и каза: – Какво знае нашият брат ученик за духовните сили, които причиняват наводненията? – Аз знам само това, което е писано в печатаните книги.
към текста >>

6. СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И трябваше да употребят какви не изкуствени способи, като запример системата на епициклите, за да я приближат донякъде до физическата действителност.
Бих казал – за да се изразя на езика на съвременната геометрия – те търсят „метрични" свойства и съотношения (исторически лица, факти, дати, географски места) там, където имаме само „проективни, графични, изобразителни" свойства. По отношение на духовните въпроси, съвременните хора още не са преодолели аристотеловата логическа метрика и евклидовата метрична геометрия. Те все още са пленници на плоския ум на гръцкия философ. Гърците като взеха почти всичкото си богатство от древния Египет, Асирия и Вавилон, извършиха туй екстериоризиране на оня свят, който не се вижда с физически очи, в сферата на достъпния за физичните сетива свят. Така, астрологичната схема на „десетте небеса", която изразяваше известни процеси от астралната динамика, що се извършват в аурата на земята, те я превърнаха в астрономическа планетна система, позната под името „Птоломеева". И трябваше да употребят какви не изкуствени способи, като запример системата на епициклите, за да я приближат донякъде до физическата действителност. В днешната епоха трябва умовете да се освободят от това „византийско иго" не само в областта на физиката и геометрията, а и в областта на психологията. По този път на мъртвата буква ще се дойде до комични положения като онова, за което иронично подмята някъде Елифас Леви, като казва, че при тоя буквален начин на разбиране някога и християнската Троица ще се сматря (разглежда) като съставена от три члена: един старец, един. разпнат млад мъж и един гълъб. В евангелията, като във всички езотерични книги, се движи една спирала на аналогии. Отнесем ли Евангелието въз основа на херметичния закон на аналогиите към човека, към неговата анатомия, физиология, биология, ще получим редица съответствия; отнесем ли го към психологията и социологията, ще получим други съответствия.
към текста >>

7. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

владее цикличния ход, периодичността на времето, посреща в един определен момент две привидно независими „причинни редици”, както се изразяват в статистичната терминология.
Но туй пресичане вече обуславя по-нататък съдбата на единия от тия двама души. После те могат да си тръгнат пак всеки по своя път, независимо един от друг, но в един момент поне техните пътища са се пресекли. За първия – това е очевидно един съдбоносен момент, макар и да си мисли, че се дължи на щастлива „случайност”. Дълбоко погледнато, както почти при всички подобни „случайности”, тук имаме намеса на един трети фактор, който западняците наричат „съдба”, а източните народи зоват „карма” и т.н. Съдбата, която владее всички тънкости на „простата и сложна лихва”, на „падежите”, сир. владее цикличния ход, периодичността на времето, посреща в един определен момент две привидно независими „причинни редици”, както се изразяват в статистичната терминология. Това лежи в нейната – непонятна за нас – власт. Тук се разкрива широк простор за теоретизиране за всички ония, които ги занимават животрептящите въпроси за „съдбата”, „кармата” и пр. Каквото и да се теоретизира обаче, фактите за тия „съдбоносни случайности” съществуват и често представят важни възли в оная тънка мрежа от събития, която човешката съдба изплита. Накрая ще спомена пътем за един друг вид „изключения”, за чието съществувание ние надали щяхме да имаме и понятие дори, ако не ни се кажеше нещичко за тях от ония, които знаят, но за чието действие ние все пак се досещаме от ред „личби”. В някои от своите беседи, Учителят загатва, че днешната епоха затова именно е особено важна, защото в нея се съвпадат две изключения: едно изключение, което настъпва на земята и едно изключение, което се случва на слънцето.
към текста >>

8. СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА НАРОДИТЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Човечеството, в общи черти, е минало циклически през три вида култури - култури, в които то е развивало своята сила и здраве, своята мускулна и динамическа мощ.
Любовта не е за невежи хора. Тя е за най-умните, най-мъдрите хора в света. Защото само умният, мъдрият човек, може да обича. Невежият - никога! Ето защо хора, които не са минали през вярата, която е само подтик към знание и не са придобили знание, което е подтик към любовта, не са подготвени да влязат в условията на новата култура. Човечеството, в общи черти, е минало циклически през три вида култури - култури, в които то е развивало своята сила и здраве, своята мускулна и динамическа мощ. Остатък от тези култури е милитаризмът. Култури, в които то е развило своето сърце, своите чувства, своята вяра. От тия епохи са остатъци обредните религии, във всичките им степени и форми. Най-сетне култури - като западно-европейската - в които човечеството е развивало своя интелект, своя природен и технически ум. И тия култури оставят своите излишъци във вид на теории, научно-философски направления и гр.
към текста >>

9. НЕСЪИЗМЕРИМА МУЗИКА-К.ИК. Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Nordmann ЕДНА СТРАНИЧКА ОТ ДРЕВНАТА СИМВОЛИКА Науката за цикличната промяна на световната физиономия, ведно и в зависимост с някои космични промени, е известна на мнозина и към нея не се отнасят вече с това класично недоверие, което бе характерно за началото на материалистичната епоха.
Nordmann ЕДНА СТРАНИЧКА ОТ ДРЕВНАТА СИМВОЛИКА Науката за цикличната промяна на световната физиономия, ведно и в зависимост с някои космични промени, е известна на мнозина и към нея не се отнасят вече с това класично недоверие, което бе характерно за началото на материалистичната епоха. Някога мислещите хора са вярвали, че животът на цялото човечество се дирижира от една мирова воля и от едно предначертание. Светът е преминавал от фаза във фаза, така както преминава едно дело, замислено с разум и цел. Животът на целокупното човечество е бил схващан като такова огромно дело, подхванато от великите и направляващи сили на космоса. Тоя особен възглед за живота си има своите големи концепции и своите адепти. В просветеното съзнание на тия адепти, нашата земя е преминавала през различни фази на своя развой, защото е попадала под различни космични влияния.
към текста >>

10. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

От друга страна, той посочва паралелизма между слънчевите петна и наблюдаваните цикли в атмосферните и обществено-исторически процеси върху нашата земя.
Значи, строго взето, имаме не геоцентрична, а локоцентрична, или, както я нарича един американски автор, антропоцентрична ориентация. Едва ли ще отрече някой, че една хелиоцентрична астрология е мислима. Но, също така, не е трудно да се допусне, че една такава астрология дохожда под съображение на първо место за своя център - слънцето, а само по косвен път „по отражение", и за нашата земя. Изследванията на астронома д-р Крицингер идват да потвърдят това теоретическо допускане. В своята книга „Пулсът на света" той установява от една страна връзката между обиколките на планетите около слънцето, респективно техните съвпади спрямо него и появата на слънчевите петна. От друга страна, той посочва паралелизма между слънчевите петна и наблюдаваните цикли в атмосферните и обществено-исторически процеси върху нашата земя. Повикът срещу „геоцентричната ориентация" на астрологията изхожда от погрешната предпоставка, че астрологията е рожба на геоцентричния мироглед и, следователно, трябва да бъде погребана с него. Недоразумението се дължи на обстоятелството, че се смесват две съвършено различни неща - устройството на слънчевата система със силовите отношения между небесните тела. Няма нужда от силно въображение, за да се разбере, че каквото и да е устройството на нашата планетна система, всеки неин член, значи и Земята, е център на влияния съгласно закона на гравитацията. Понятно е също, че конкретно за нашата земя дохождат под съображение главно геоцентрично ориентираните радиации на тая грандиозна космична симфония, а да се отрича, че планетите упражняват пряко влияние върху земята, би значило да дойдем до абсурдното заключение, че .хелиоцентричността на слънчевата система е подровила почвата и на гравитацията между нашата планета и останалите небесни тела като ориентирана геоцентрично". Впрочем, при разрешаването и на тоя въпрос последна дума има опитът, а неговите показания не остават никакво съмнение в тоя пункт.
към текста >>

11. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Може би, не ще е безинтересно да приведа тук някои изчисления във връзка с циклите на Луната и Сатурн, които съм правил по друг повод - изчисления, които разкриват ония тънки връзки, що съществуват между спътника на земята и стария бог на времето и съдбата - тайнствения Хронос.
и пр. непрестанно изменя на астрономите, които се мъчат да фиксират движенията ù в точни числа! Въртейки се около земята по своята тъй променлива орбита, луната описва около еклиптиката, сир. орбитата на земята около слънцето, същинска змия. Това са приблизително 13 пълни вълни, които отговарят на около тринадесетте синодични обиколки на Луната около земята в течение на една година. Може би, не ще е безинтересно да приведа тук някои изчисления във връзка с циклите на Луната и Сатурн, които съм правил по друг повод - изчисления, които разкриват ония тънки връзки, що съществуват между спътника на земята и стария бог на времето и съдбата - тайнствения Хронос. Известно е, че има няколко лунни месеци, сир. обиколки на Луната около земята: звезден (сидеричен) месец, който трае 27 д. 7 ч. 43 м. 11·55 с., тропичен (от едно преминаване през пролетната равноденствена точка до следно преминаване) с дължина 27 д.
към текста >>

Без да се впущам в подробностите на разните изчисления, които са свързани с този или другите месечни цикли на луната, ще пристъпя направо към ония резултати, които ни дават пресмятанията, засягащи синодичния лунен месец и звездната обиколка на Сатурн около Слънцето.
Той е, по тази тъкмо причина, и най-дълъг - 29 д. 12 ч. 44 м. 2·68 с. от едно новолуние до следно новолуние протичат тъкмо толкова дни и те представят, както е знайно, продължителността на оня лунен месец, който лежи в основата на лунния календар. Без да се впущам в подробностите на разните изчисления, които са свързани с този или другите месечни цикли на луната, ще пристъпя направо към ония резултати, които ни дават пресмятанията, засягащи синодичния лунен месец и звездната обиколка на Сатурн около Слънцето. Знайно е, че последната брои 29 год. 166·95 дни, т.е. 29·46 год. Оказва се, именно, че в течение на едно пълно звездно завъртане на Сатурн около Слънцето, т.е. на 29·46 год.
към текста >>

един синодичен месец, разгледан циклически по отношение годината на Сатурн ( = 29·46 земни години) представя същото, каквото представя един ден по отношение на земната година.
Оказва се, именно, че в течение на едно пълно звездно завъртане на Сатурн около Слънцето, т.е. на 29·46 год. Луната прави 365·3 синодични обиколки. А 365·3 ни дава с приближаване до няколко стотни броя на дните, които се съдържат в една земна година. От горното е ясно, че една синодична обиколка на Луната, сир. един синодичен месец, разгледан циклически по отношение годината на Сатурн ( = 29·46 земни години) представя същото, каквото представя един ден по отношение на земната година. С други думи, един синодичен лунен месец представя един ден от „Сатурновата година". Триста шестдесет и пет синодични месеца, които се съдържат в Сатурновата „година" са неговите 365 „дни". Разбира се, тия отношения трябва да се разбират циклически - по закона на аналогичните или съответствуващи цикли. Нека дадем сега една по-точна формулировка изразяваща горните съотношения: Звездната обиколка на земята около слънцето се отнася към денонощното завъртване на земята около нейната ос така, както се отнася звездната обиколка на Сатурн около слънцето към синодичната обиколка на Луната около земята. Ако означим зв. об.
към текста >>

Разбира се, тия отношения трябва да се разбират циклически - по закона на аналогичните или съответствуващи цикли.
А 365·3 ни дава с приближаване до няколко стотни броя на дните, които се съдържат в една земна година. От горното е ясно, че една синодична обиколка на Луната, сир. един синодичен месец, разгледан циклически по отношение годината на Сатурн ( = 29·46 земни години) представя същото, каквото представя един ден по отношение на земната година. С други думи, един синодичен лунен месец представя един ден от „Сатурновата година". Триста шестдесет и пет синодични месеца, които се съдържат в Сатурновата „година" са неговите 365 „дни". Разбира се, тия отношения трябва да се разбират циклически - по закона на аналогичните или съответствуващи цикли. Нека дадем сега една по-точна формулировка изразяваща горните съотношения: Звездната обиколка на земята около слънцето се отнася към денонощното завъртване на земята около нейната ос така, както се отнася звездната обиколка на Сатурн около слънцето към синодичната обиколка на Луната около земята. Ако означим зв. об. на земята с Тз, зв. об. на Сатурн с Тс, едно земно денонощие с д, а един синодичен месец със сМ, ще имаме формулата: Тз/д = Тс /сМ Изразено в цифри, това отношение е приблизително равно на 365. За ония, които са запознати с астрологията, това съотношение между един типичен лунен цикъл и сатурновия звезден цикъл, само още веднъж подчертава познатата интимна връзка, що съществува между Луната и Сатурн.
към текста >>

Защото за всеки, който се занимава с астрология, става тогава ясно, че един какъв да е аспект между Луната и Сатурн в радикалния хороскоп, да речем един тригон, или една квадратура, продължава да съществува и при движение на тия два астрологични фактора - „прогресивно" на Луната и сидерично на Сатурн - тъкмо затова защото то става в еднакви по време цикли.
на Сатурн с Тс, едно земно денонощие с д, а един синодичен месец със сМ, ще имаме формулата: Тз/д = Тс /сМ Изразено в цифри, това отношение е приблизително равно на 365. За ония, които са запознати с астрологията, това съотношение между един типичен лунен цикъл и сатурновия звезден цикъл, само още веднъж подчертава познатата интимна връзка, що съществува между Луната и Сатурн. Не само защото тя се подсказва от очевидното съвпадение на числата 29·5 (син. мес.) и 29·46 (зв. об. на Сатурн) - съвпадение, чиито последици изпъкват с особена сила, при изчисляване на така наречените „прогресии" в хороскопа. Защото за всеки, който се занимава с астрология, става тогава ясно, че един какъв да е аспект между Луната и Сатурн в радикалния хороскоп, да речем един тригон, или една квадратура, продължава да съществува и при движение на тия два астрологични фактора - „прогресивно" на Луната и сидерично на Сатурн - тъкмо затова защото то става в еднакви по време цикли. Разбира се, приведената по-горе формула ни навежда на по-други изводи из областта на езотеричната астрология, на което ние за сега няма да се спираме. Приведохме я, обаче, за да подчертаем още веднъж връзката между Луната и Сатурн, която ни е дадена в геометричната формула на зодиака. В зодиака, както е знайно, Луната, която „владее" в знака Рак, е полярно спрегната със Сатурн, владеещ в знака Козирог. Тия две „планети", тия две течения в аурата на земята, се явяват полярни и допълнителни. Луна-Сатурн, това е човешката личност, ограничена от своята съдба.
към текста >>

12. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Астрологията, в която времето се схваща като една сложна система от цикли, най-простите от които са планетните обиколки, е една наука за събитията par excellence.
Ясно е, че от астрологично гледище, като се вземе предвид окултния строеж на зодиака, слънцето и луната се явяват два полюса на оная първична енергия, която се развива в цяла система от сили, проявяващи се полярно. Тия именно сили са свързани, по закона на съответствията, с планетите от нашата слънчева система. Движението на планетите, погледнато геоцентрически, не показва нищо друго, освен движението на тия мирови сили в аурата на земята. Слънцето, луната и планетите, в случая, представят стрелките на един идеално работещ небесен часовник, който всеки момент показва състоянието и взаимодействието на силите, които функционират в организма на земята. За да се изразим с един термин от модерната теоретична физика, астрологичното пространство представя един четириизмерен време-пространствен континуум, един свят на събития. Астрологията, в която времето се схваща като една сложна система от цикли, най-простите от които са планетните обиколки, е една наука за събитията par excellence. Необходими бяха тия малки надзъртания в областта на Астрологията, за да се разбере, защо слънцето и луната се смятат за двата полюса на астралната светлина. Това ни обяснява, защо Аполон, бог на слънцето, е така тяхно свързан в гръцката митология с Артемида, богиня на луната, която му е "сестра". Това ни обяснява, защо и в книгата Битие, слънцето и луната, наречени съответно "голямото светило, което да владее на деня" и "малкото светило, което да владее над нощта", са създадени в един и същи ден - четвърти, заедно с другите светила на твърдта небесна, "които да различат деня от нощта, и да са знамения за времена и за дни и години". Ясно е, че "светилото на деня" представя светлия, положителния, лъчезарния полюс на първичната светлина - полюсът, който дава. Той символизира духа.
към текста >>

13. КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Това ще рече, че той не е свързан с никой от еволюционните цикли на адамичното човечество.
" Този нов свещеник по чина Мелхиседеков, за когото Павел говори, е Исус. Тезата на Павел е ясна: не може да дойде новото в света, нито да се подтикне напред развитието на човечеството, ако останем в границите на закона и създадената от него обредна религия с нейния обикновен свещенически институт – най-обикновени смъртни люде, служители на един мъртъв култ. Великият тласък към един нов цикъл на развой, към едно истинско повдигане и разширяване съзнанието на човека, може да дойде само от великите Учители на човечеството, какъвто е бил Христос – „цар и свещеник по чина Мелхиседеков". А Мелхиседек – това е един от безсмъртните. Предци на човечеството, „без начало на дни, нито край на живот", „без родословие". Това ще рече, че той не е свързан с никой от еволюционните цикли на адамичното човечество. Него го няма в никоя от дългите родословни линии, като се почне от Адам и се свърши с неговите по-далечни потомци. (следва) Г.
към текста >>

14. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Науката на древните върху световните цикли, която намира днес прием и адмирация от страна на видни представители на съвременната философска мисъл, определя мястото на всеки народ в световната еволюция така, както един анатом или физиолог би намерил мястото и функциите на всеки един орган.
Могат да бъдат завладявани и владени само полудиви, получовешки племена, които нямат дори и зачатък на култура. Но това продължава дотогава, докато в тоя народ се появи искрата на осъзнаване, докато в душата на някой от тия мълчаливи роби, избрани и белязани от съдбата, се пробуди споменът за нещо далечно и той извика „Хайде! ". За да има егоизъм между хората и отделните народи, най-голям фактор е грубият материализъм на епохата. Вярно е, че се забелязват, и то на много места, наченките и на нова мисъл, но все пак, животът на народите се дирижира от грубия материален егоизъм. Той отрича смисъла на еволюцията, а издига в култ сляпата случайност и грубата сила. Науката на древните върху световните цикли, която намира днес прием и адмирация от страна на видни представители на съвременната философска мисъл, определя мястото на всеки народ в световната еволюция така, както един анатом или физиолог би намерил мястото и функциите на всеки един орган. Забравена в своето опиянение и увлечена в мощта на желязото, европейската цивилизация отдавна е изпуснала оная нишка, която свързва човек и народите с висшето. Една грамадна част от хората, които населяват териториите от европейския континент, са машинизирали своето съзнание за сметка на благородните състрадателни чувства, които живеят в човешкото сърце, и затова те се отнасят с такова спокойствие и безразличие към страданията на толкова милиони други човешки същества. За благосъстоянието на едно семейство трябва отделните съставящи го единици, догонвайки своите намерения по различни пътища, да не изпускат из очи общите интереси на семейството. Ако отделната личност се възпитава втачене и зачитане интересите на своите близки, тогава ще имаме едно възпитано общество, един издигнат народ, едно благоденстващо човечество. И ако чувството на национализъм не е подкрепено с това висше самосъзнание, то се превръща в една несимпатична страст, безразсъдна, и необуздана.
към текста >>

15. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Този процес на поляризация в Божеството е траял дълги цикли.
Неговото истинско „Аз" е част от това Цяло, което ние наричаме Божество. То е вечното в нас, това е нашият дух и нашата душа. Ето тука е великата тайна. — Бог се е проявил и ограничил в себе си, без да загуби своята вечност и безграничност. Така е дал начало на човешките души. Този процес на поляризация в Божеството е траял дълги цикли. Това е дългото време на развитие на органическите форми, докато се създаде форма, пригодна за човешката душа. И тази форма е тази на.разумния" човек. Тука е същината на този стих: „И рече Бог, да направим човека по образ и подобие наше". Ние виждаме в тези думи именно процеса на създаване човешката душо. Тя е образ и подобие, тя е същност и проява на Божеството.
към текста >>

16. СТИХОВЕ - S. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Той казва, че астрономическите наблюдения показват, че небесните явления, с които са свързани всички най-важни промени на човешкия живот, стават с математическа точност и в строго определени цикли.
Затова ги наричали каноници, за разлика от хармониците, последователите на Аристоксен. Канониците продължили учението на Питагор за отношението между число и тон. Така, питагореецът Архит, приятел на Платон, говорил за тоновете като резултат от трептения, които се разпространяват чрез въздуха. Лас и Хипас, както и Платон, приемали, че законите на музиката и математическите отношения са отражения на световния ред. Аристотел подчертава голямата сила на тона. Той казва, че астрономическите наблюдения показват, че небесните явления, с които са свързани всички най-важни промени на човешкия живот, стават с математическа точност и в строго определени цикли. Откърмени с тия мисли, пише Аристотел, питагорейците признават математическите норми за начало на всичко съществуващо. В числата има аналогия на всичко духовно и материално. Числата имат отношение и към музиката, тъй като цялото небе, според питагорейците, е „хармония и числа". Плутарх доуяснява това с думите: „Питагор, Архит, Платон и други древни философи твърдели, че движението на вселената, и частично на небесните тела, е устроено и става с участието на музиката, тъй като всичко, по техните думи, е наредено от боговете според изискванията на хармонията". В заключение ще кажем думите на Питагор: „Музиката на небесните сфери е най-дивната музика.
към текста >>

17. РИТЪМЪТ В ЖИВОТА -ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Само, когато човек мъничко прозре в неизмеримите ви дълбини, вижда и разбира, как великата ръка на Твореца, Който създава плана на развитието и космическите цикли, пише по лицето на земята като художник дълговечната история на непресекващия живот.
И ще протекат нови хилядолетия и в 10,234 година след Христа, ще почне новата космическа есен. Ще пламне земята в багрите на тоя тъжен космичен сезон и сред огромните неизчерпаеми богатства, цъфнали през пролетта и узрели в лятото, ще се промъкне печалният повей на идещата нова зима. И ето пак ледниковата епоха, пак вечният мраз и както се изразява един от интерпретаторите на тая теория за космичната година, Европа със своя Лондон и Париж в 18,137 година, ще се превърне в ледена пустиня, където северният елен ще хрупти оскъдната растителност на тия места. Астрономът Брадлей е изчислил отклонението на северния и еклиптичния полюс за епохата на космичните равноденствия и намерил, че това отклонение е 29°58'53", В годината на великата космична есен и пролет, хората живущи в тая географска ширина на земята, ще видят слънцето да кулминира в зенита, точно над центъра на Хеопсовата пирамида, тъй като тя, както споменахме вече, лежи на паралела 29°58'51": Не е ли това едно прекрасно, дори смайващо обстоятелство за неизмеримите висини на познанието, с което разполагали просветените в древния Египет? Велики тайни! Само, когато човек мъничко прозре в неизмеримите ви дълбини, вижда и разбира, как великата ръка на Твореца, Който създава плана на развитието и космическите цикли, пише по лицето на земята като художник дълговечната история на непресекващия живот. Всичко тече, всичко се мени! В космичния живот има едно дихание, при което животът лумва преизобилно, а после се оттегля. Една велика ритмичност, в мрежата на която премъдростта на Бога провежда своя велик и необхватен план на развитието. И над всичкото това удивително мироздание стои и чака една велика обич, в атмосферата на която ние живеем, учим се, за да пребъдем и след тоя мълчалив великан, в който безсмъртни са вплели символи и знания. Тая любов ни чака, защото е най-дълготърпелива, да излезем от мрака и да тръгнем в пътя, достоен за целта на нашето битие.
към текста >>

18. БОЖЕСТВЕН И ЧОВЕШКИ ПОРЯДЪК - ИЗВОРСКИ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Крафт ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЯВЛЕНИЯ И ПЛАНЕТНИТЕ ЦИКЛИ[1] Предговор.
К Е. Крафт ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЯВЛЕНИЯ И ПЛАНЕТНИТЕ ЦИКЛИ[1] Предговор. — Според една теза, която постоянно се потвърждава наново от практическите наблюдения, борсата „предхожда икономическото развитие на една страна с 6 до 18 месеца", т.е. покачването на курса на ценните книжа обикновено започва, когато икономическото положение изглежда, че най-малко го оправдава. Напротив, най-високата точка е достигната и спадането взима връх по едно време, когато икономическите новини (обявяване най-високи дивиденти, число на сделки в увеличение и пр.) биха желали да ни накарат да предвиждаме най-блестящи перспективи. Така, една стара поговорка, казва, че трябва да се „купува при шума на топовете" и „да се продава при звука на тръбите". Това предхождане не означава по необходимост, че „професионалистите" или членовете на картелите са ясновидци.
към текста >>

Бевъридж е дошъл до хипотезата, че „някои физически, електрически и други фактори в слънцето или земята повлиявали пряко растенето на житото, без да причиняват затова важни промени върху това, което ние наричаме обикновено метеорологични условия" и той заключава, че: Признаването на една периодичност, така изразена и така постоянна, би трябвало да промени нашето отношение спрямо целия проблем за метеорологичните цикли.
е изразена твърде ясно една периодичност от около единадесет години, но впоследствие изчезва почти напълно. 4. Два периода от 378 и 437 г., съвпадащи ясно с периодичността, установена от Achuster в дейността на слънцето. 5. Един период от тридесет и пет години се явява с очевидност, докато съществуването на два други периода от 48 и 74 до 75 години респективно изглежда твърде вероятно. 6. Един голям цикъл може да се очертае до началото на 12. век; неговата дължина е 271 година, която „случайно" е първото общо цяло кратно на главните четири периода, установени между 2*74 и 5"11 години. Бевъридж е дошъл до хипотезата, че „някои физически, електрически и други фактори в слънцето или земята повлиявали пряко растенето на житото, без да причиняват затова важни промени върху това, което ние наричаме обикновено метеорологични условия" и той заключава, че: Признаването на една периодичност, така изразена и така постоянна, би трябвало да промени нашето отношение спрямо целия проблем за метеорологичните цикли. Най-после, синтезирайки своите криви, Бевъридж бе дошъл до заключение да предскаже, че годината 1923, при известни резерви, ще види по всяка вероятност едно повторение на опита на 1315 г. — годината на най-големия глад, познат в европейската история — с резултат едно необикновено покачване на цената на житото. От това предсказание не излезе нищо — привидно!. Но, ако държим сметка за цените на житото в Германия през тая епоха, когато таксата на едно писмо възлизаше на много милиарди марки (!), дори за цяла Европа числото-показател на тая година би достигнало фантастични размери. Това, във всеки случай, без да е имало там лоша реколта!
към текста >>

19. Вестник Братство – 1928-1944 Вестник 'Братство' – 1928-1944 - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Стратев Икономическите явления и планетните цикли – К. Е.
СЪДЪРЖАНИЕ 18 годишнина брой 1-2 Новия човек Посвещение на Христа – E. Калта и диханието – G. Пионерите на новите научни схващания – Б. Боев Природните сили и организмът – д-р мед. И. Стратев Икономическите явления и планетните цикли – К. Е. Крафт Божествен и човешки порядък – Изворски Един музикант на бъдещето – Андрей Андреев Чистота Размишления - Инж. Р. Николов Из нашия живот. Разговор с Учителя на Витоша – Б. Боев Из Поезията На Индия - Превод Никола Джерев Той Вижда – Ек. М-Ва Поеми – Ек.
към текста >>

20. ПЕСЕНТА НА ТВОРЕНИЕТО Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

СЪДЪРЖАНИЕ: ПЕСЕНТА НА ТВОРЕНИЕТО Милка Кралева НОВАТА МУЗИКА НЕЙНАТА ФОРМА Мелодии Музикални упражнения Песни Цикли НЕЙНОТО СЪДЪРЖАНИЕ Песни за живота Песни за слънцето Песни за децата Песни за природата Песни за българите Песни за посветените Песни за молитва НЕЙНИЯ СМИСЪЛ Влиянието на музиката - Учителят Два разговора с Учителя за музиката
СЪДЪРЖАНИЕ: ПЕСЕНТА НА ТВОРЕНИЕТО Милка Кралева НОВАТА МУЗИКА НЕЙНАТА ФОРМА Мелодии Музикални упражнения Песни Цикли НЕЙНОТО СЪДЪРЖАНИЕ Песни за живота Песни за слънцето Песни за децата Песни за природата Песни за българите Песни за посветените Песни за молитва НЕЙНИЯ СМИСЪЛ Влиянието на музиката - Учителят Два разговора с Учителя за музиката
към текста >>

21. Песни за живота Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

НЕЙНАТА ФОРМА ЦИКЛИ Същественото в музиката на Учителя не е формата, но съдържанието и смисъла, които той съзнателно е вложил в нея.
НЕЙНАТА ФОРМА ЦИКЛИ Същественото в музиката на Учителя не е формата, но съдържанието и смисъла, които той съзнателно е вложил в нея. Понякога съдържанието е било по-обширно, и е изисквало по-разширен изказ, затова в неговата музика се е появил цикълът. В поредица от няколко отделни части обединени от общо заглавие, Учителят е разкривал по-пълно идеите, вложени в музиката, задържал е вниманието на учениците върху съществени, дълбоки духовни истини и е развивал в тях специфични качества. Такива цикли в музикалното наследство на Учителя са: Песента на блудния син, Новото битие и Паневритмията. Всеки един от тях носи в себе си богат вътрешен потенциал, който едно бъдещо поколение, развито хармонично в духовно отношение, ще изследва, изучава и ползува. * 14 декември 1932 Някога иде ви изсвиря арията на блудния син.
към текста >>

Такива цикли в музикалното наследство на Учителя са: Песента на блудния син, Новото битие и Паневритмията.
НЕЙНАТА ФОРМА ЦИКЛИ Същественото в музиката на Учителя не е формата, но съдържанието и смисъла, които той съзнателно е вложил в нея. Понякога съдържанието е било по-обширно, и е изисквало по-разширен изказ, затова в неговата музика се е появил цикълът. В поредица от няколко отделни части обединени от общо заглавие, Учителят е разкривал по-пълно идеите, вложени в музиката, задържал е вниманието на учениците върху съществени, дълбоки духовни истини и е развивал в тях специфични качества. Такива цикли в музикалното наследство на Учителя са: Песента на блудния син, Новото битие и Паневритмията. Всеки един от тях носи в себе си богат вътрешен потенциал, който едно бъдещо поколение, развито хармонично в духовно отношение, ще изследва, изучава и ползува. * 14 декември 1932 Някога иде ви изсвиря арията на блудния син. Тя е съставена от няколко части: напущането на бащиния дом и заминаването му за чужбина. Животът му в чужбина с приятели живот на веселие, ядене и пиене. Обедняването му, след което става свинар.
към текста >>

* В настоящия брой не е възможно да се изясни истинската същност на всеки един от тези цикли, затова за тях се дават само основни сведения.
Като играете музикалните упражнения, избирайте си за другар този, с когото си хармонирате. Ако не си хармонирате или се смущавате, не трябва да играете заедно. Тъй както са дадени упражненията, гимнастиките, в тях е вложен дълбок смисъл.*** Паневритмия в планината 1944 За да се изпълни добре Паневритмията, необходима е концентрация на съзнанието. Първо трябва да се учат основните движения, и после по-сложните. Минало, настояще и бъдеще се събират в едно настояще в кръга на Паневритмията.*** *** С този знак в настоящето и всички следващи издания са отбелязани текстовете на Учителя. * В настоящия брой не е възможно да се изясни истинската същност на всеки един от тези цикли, затова за тях се дават само основни сведения. В бъдеще те ще бъдат осветлени много по-подробно, поради особено дълбокото им духовно значение.
към текста >>

22. АНГЛИЯ. Велик дар за човечеството - Питър Докинс Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Този закон на универсалния ритъм можем да срещнем навсякъде - от сърдечния ритъм на живите същества, до най-големите цикли на галактиките.
Свидетели сме, как в наше време тя действително помага да се установят красивите отношения на хармония и братство между хората. Приятели, където и да сте, по цялото земно кълбо, ние с вас сме едно цяло, защото очертахме Живия кръг на Паневритмията. С вас ние изпитахме Братството като една Реалност, в която душите могат да Живеят и да се разбират с езика на Паневритмията. ФРАНЦИЯ ДЪХ ОТ ВСЕМИРНАТА ХАРМОНИЯ Животът произлиза от великият център на Божествения Разум - върховното Козмично Начало. Той се изразява в една ритмична пулсация с променлива честота наподобяваща качваща се и слизаща вълна. Този закон на универсалния ритъм можем да срещнем навсякъде - от сърдечния ритъм на живите същества, до най-големите цикли на галактиките. Всяка издигаща се вълна от еволюцията на човечеството представлява една епоха, и всяка епоха притежава своя духовна, културна и материална концепция, раждащи от себе си нова култура. Всяка нова култура е свързана с дадена географска местност, и с определена историческа ситуация, имащи много общо с научните и философски разбирания, които тя носи. Трябва да признаем, че не може да се достигне до духовните истини със средствата, които ни служат за опознаване на обективния свят. Само същество, надарено с висша сила и дълбоко вътрешно виждане може да ги изнесе, защото знае за тях повече от обикновените простосмъртни. Всяка нова култура носи на хората Божествен дар - един велик Учител.
към текста >>

23. Лиляна Табакова (1913-1995) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В циклите “Песни за Мъдреца”, “Слънце за душата” и “ Светлият гост” тя излива в стих своите най-съкровени спомени от преживяни срещи с него.
В този дом никога не се приказват празни приказки и клюки. Никога не се изтъкват слабостите на този или онзи. Всеки, който идва с измъчено сърце, с някакъв тежък кръст, бива утешен, получава светлина от бодрите слова на домакините, от Словото на Учителя.” Повече от 700 стихотворения е създала Стоянка Илиева. Този творчески импулс е породен от невидимата, но силна връзка с Новата светлина, струяща от Учителя и от неговото Живо Слово. Тя създава пет цикъла стихотворения, посветени на Учителя и атмосферата край него. В циклите “Песни за Мъдреца”, “Слънце за душата” и “ Светлият гост” тя излива в стих своите най-съкровени спомени от преживяни срещи с него. Впоследствие тя вижда присъствието му във всичко, което той е докоснал с вниманието си. От този “допир” се ражда отново поезия. В творчеството на Стоянка Илиева присъства като жанр и есето. То по особен начин отразява нейните размисли в самота върху великите загадки на живота. Множеството малки поеми в немерена реч очакват своя ред да се явят на белия свят... В тях поетесата споделя своите разсъждения за страданието, за скръбта и радостта, за възпитанието и самовъзпитанието, за истинските стойности в човешките отношения, и много други.
към текста >>

24. Моята голяма радост е да работя безспирно... Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

След като се реализира планът, законът на привличането или любовта се оттегля и влиза в действие законът за отхвърляне и дезинтеграция на формите, който разпръсва атомите отново докато дойде един нов импулс, в съгласие със закона за цикличното обновяване, който ще разреши в една по-висша степен създаването на една нова галактика.
Да си представим, че излизаме от този салон със скоростта на светлината приближавайки се до безкрая, за да видим какво става там. Дължащо се на един непознат импулс, който идва от Този, за Когото не можем да кажем нищо, и в съгласие със закона за привличане и любов, всички разпръснати атоми в пространството, започват да се събират, развивайки все повече топлина, вземайки сферична форма по причина на тази разбита топлина. Те започват да се въртят, формирайки нови светове. Появяват се първите форми в минералния свят, след това - растения, животни и след това бавно се подобряват условията, които ще спомогнат за изявяването на други форми по-висши, появява се човекът! Георги Куртев Детайл от "Крилатото сърце" Така, в съгласие с един невероятен план, се реализира това, което е приготвено като архетип за тази галактика. След като се реализира планът, законът на привличането или любовта се оттегля и влиза в действие законът за отхвърляне и дезинтеграция на формите, който разпръсва атомите отново докато дойде един нов импулс, в съгласие със закона за цикличното обновяване, който ще разреши в една по-висша степен създаването на една нова галактика. Тя ще започне с опитностите събрани от предишната галактика. Това се повтаря безкрайно. Да се върнем сега в този салон със същата скорост, защото нашата работа е тука. Това, което казах, е представено специално чрез две творби: „Фоат или електрически огън навлиза в света“. Другата творба: „Един светъл пояс обикаля земята.“ виждаме как този пояс от светлина се проектира в концентрични кръгове в пространството.
към текста >>

25. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Този закон е универсален — най-малките атоми както и слънчевия системи се движат ритмично, в по-малки или по-големи цикли; събитията в живота на народите и расите се подчиняват на същия закон за цикла; посяването и жетвата на една нива, също както и посяването (слагането в действие) и жетвата (прибирането плода на дейността) на великите космични сили, са също такива цикли, различаващи се по времетраенето си.
Тия три думи съдържат един основен закон във вселената, който принадлежи не само на метафизиката, но който може да бъде проверен и доказан научно чрез проучвания и експерименти и тогава да бъде приложен в практическата дейност на всекидневния живот. Нека разгледаме тоя закон отблизо, преди да търсим неговите доказателства и аналогии. Едно колело или кръг е тяло, което може да се върти така, че в определени интервали време дадена част от него е в контакт с повърхността, върху която кръгът се върти, и макар че може да има засилване в бързината на обръщанията (чрез даване на допълнителни тласъци) все пак редът във въртенето не се променя, т. е. една точка от въртящото се тяло, след като се е допряла до дадена точка от околовръстната повърхност, ще трябва да измине най-голямото разстояние преди да дойде втори път до същата точка. По такъв начин съществува една урегулирана смяна на издигане и слизане. Този закон е универсален — най-малките атоми както и слънчевия системи се движат ритмично, в по-малки или по-големи цикли; събитията в живота на народите и расите се подчиняват на същия закон за цикла; посяването и жетвата на една нива, също както и посяването (слагането в действие) и жетвата (прибирането плода на дейността) на великите космични сили, са също такива цикли, различаващи се по времетраенето си. Сега нека започнем от познатото, което ние можем да наблюдаваме и доказваме, за да дойдем до непознатото, което трябва да се приеме чрез вяра или по аналогия; защото, колкото нашите проучвания напредват, толкова границата на непознатото се оттегля все назад и назад и ние ходим вече в светлина там, дето по-рано е било тъмно. „Докато земята трае, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ не ще престанат да се сменят.“ Тези цикли се приемат от всички без никакво противоречие и човек трябва да бъде луд, за да се осмели да се бори против закона на тези сменящи се приливи и отливи. В областта на медицината е вече един приет факт, че при всяка болест има едно периодично засилване и отслабване, не само при отделните индивиди, когато обикновено седмия и четиринадесетия ден са критични повтарящи се точки, но и в редовните появявания на епидемиите. Общо разпространено е знанието, че живота на човека си има своите цикли. Седмата година на живота е критична за едно дете; четиринадесетата година ознаменува периода на юношеството; двадесети и първата е възприета навсякъде като „пълнолетие", а седемдесетте години като уречен предел на човешкия живот.
към текста >>

„Докато земята трае, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ не ще престанат да се сменят.“ Тези цикли се приемат от всички без никакво противоречие и човек трябва да бъде луд, за да се осмели да се бори против закона на тези сменящи се приливи и отливи.
Едно колело или кръг е тяло, което може да се върти така, че в определени интервали време дадена част от него е в контакт с повърхността, върху която кръгът се върти, и макар че може да има засилване в бързината на обръщанията (чрез даване на допълнителни тласъци) все пак редът във въртенето не се променя, т. е. една точка от въртящото се тяло, след като се е допряла до дадена точка от околовръстната повърхност, ще трябва да измине най-голямото разстояние преди да дойде втори път до същата точка. По такъв начин съществува една урегулирана смяна на издигане и слизане. Този закон е универсален — най-малките атоми както и слънчевия системи се движат ритмично, в по-малки или по-големи цикли; събитията в живота на народите и расите се подчиняват на същия закон за цикла; посяването и жетвата на една нива, също както и посяването (слагането в действие) и жетвата (прибирането плода на дейността) на великите космични сили, са също такива цикли, различаващи се по времетраенето си. Сега нека започнем от познатото, което ние можем да наблюдаваме и доказваме, за да дойдем до непознатото, което трябва да се приеме чрез вяра или по аналогия; защото, колкото нашите проучвания напредват, толкова границата на непознатото се оттегля все назад и назад и ние ходим вече в светлина там, дето по-рано е било тъмно. „Докато земята трае, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ не ще престанат да се сменят.“ Тези цикли се приемат от всички без никакво противоречие и човек трябва да бъде луд, за да се осмели да се бори против закона на тези сменящи се приливи и отливи. В областта на медицината е вече един приет факт, че при всяка болест има едно периодично засилване и отслабване, не само при отделните индивиди, когато обикновено седмия и четиринадесетия ден са критични повтарящи се точки, но и в редовните появявания на епидемиите. Общо разпространено е знанието, че живота на човека си има своите цикли. Седмата година на живота е критична за едно дете; четиринадесетата година ознаменува периода на юношеството; двадесети и първата е възприета навсякъде като „пълнолетие", а седемдесетте години като уречен предел на човешкия живот. Дали това са само случайни периоди? Всички окултни ученици знаят добре, че тези възрасти означават известна степен на развитие — физически, психически, умствено и духовно.
към текста >>

Общо разпространено е знанието, че живота на човека си има своите цикли.
По такъв начин съществува една урегулирана смяна на издигане и слизане. Този закон е универсален — най-малките атоми както и слънчевия системи се движат ритмично, в по-малки или по-големи цикли; събитията в живота на народите и расите се подчиняват на същия закон за цикла; посяването и жетвата на една нива, също както и посяването (слагането в действие) и жетвата (прибирането плода на дейността) на великите космични сили, са също такива цикли, различаващи се по времетраенето си. Сега нека започнем от познатото, което ние можем да наблюдаваме и доказваме, за да дойдем до непознатото, което трябва да се приеме чрез вяра или по аналогия; защото, колкото нашите проучвания напредват, толкова границата на непознатото се оттегля все назад и назад и ние ходим вече в светлина там, дето по-рано е било тъмно. „Докато земята трае, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ не ще престанат да се сменят.“ Тези цикли се приемат от всички без никакво противоречие и човек трябва да бъде луд, за да се осмели да се бори против закона на тези сменящи се приливи и отливи. В областта на медицината е вече един приет факт, че при всяка болест има едно периодично засилване и отслабване, не само при отделните индивиди, когато обикновено седмия и четиринадесетия ден са критични повтарящи се точки, но и в редовните появявания на епидемиите. Общо разпространено е знанието, че живота на човека си има своите цикли. Седмата година на живота е критична за едно дете; четиринадесетата година ознаменува периода на юношеството; двадесети и първата е възприета навсякъде като „пълнолетие", а седемдесетте години като уречен предел на човешкия живот. Дали това са само случайни периоди? Всички окултни ученици знаят добре, че тези възрасти означават известна степен на развитие — физически, психически, умствено и духовно. В биологията е доказано, че раждането, зрелостта и смъртта на много насекоми, риби и влечуги става в определено число седмици. Толкова много примери от тоя род са наблюдавани, че те ни дават достатъчни материал, с помощта на който да се изгради закона, с който биолога да работи.
към текста >>

Понеже „цикличната точка“, която носи със себе си това впечатление се движи, то тягостното настроение постоянно ще се възобновява, обхващайки и завладявайки ума н колкото повече волята му се противопоставя, толкова по-голяма ще бъде борбата.
Всяко впечатление, което ние получаваме, има свойство да се възобновява в определени интервали. Ако чрез преповтаряне ние засилваме едно впечатление, неговите понататъшни възобновявания ще стават все по-силни и по-силни, докато това впечатление се вреже в нашето съзнание и се превърне в една сила, която действа независимо, сама произвеждайки навън подобни впечатления. Това именно е изграждането на характера. В един по-широк цикъл, впечатленията и потиците дават форма па характера и развитието на една раса. Да предположим сега, че едно нежелателно впечатление, което става причина за редовно възобновяване на лошо настроение или зло желание, е влязло в нашето съзнание. Понеже „цикличната точка“, която носи със себе си това впечатление се движи, то тягостното настроение постоянно ще се възобновява, обхващайки и завладявайки ума н колкото повече волята му се противопоставя, толкова по-голяма ще бъде борбата. Но чрез познаване на закона за цикъла, възвръщащото се впечатление може да бъде заместено с чувство на радост или с едно добро желание, така, че в момента на следващото си възвръщане то да има вече при себе си една противоположна, неутрализираш,а сила, която да го унищожава. Следвайте този прост експеримент и много от „греховете" ще изгубят своята сила. В по-широкия цикъл, който се отнася до народите, същото нещо може да бъде приложено. Идеалът на Обществото на народите е една неутрализираща сила, която може силно да се противопостави на периодичното възвръщане на войните. Познанието на малкия цикъл от дни и нощи ни помага да разберем и големия цикъл на космични дни и нощи.
към текста >>

26. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В тоя свят, (понякога го наричам на „циклично“ мислене), всичко се движи в кръгове, в процеси, в спирали.
Когато човек мисли по-дълбоко и по-право, тогава света става съвсем друг. Тогава той гледа растението и „вижда“ и неговите корени, гледа къщата и „вижда“ и нейните основи дълбоко в земята, вижда плода и дървото в плода вътре и плода — в дървото; вижда стареца и младенеца като една река, която тече некъде, губи се под земята и отново се вестява пак като весел извор; вижда водете на океаните вдигната до облаците, да ръси планините във вечен кръгоцвет — и „вижда“ по същия начин народите от които всеки момент се „изпаряват“ человеци за „онзи свят“. В тази природа, много неща са може би не достатъчно земни, но затова всички са живи. Там и скалата заедно с континента пътуват с десетки .... сантиметра за столетия. Но що значи век пред вечността, която носи живота в себе си? В тоя свят, (понякога го наричам на „циклично“ мислене), всичко се движи в кръгове, в процеси, в спирали. Но има още един свят, в който често надничам и понякога живея — това е светът на безотносителното мислене — така го наричам аз за себе си. Това е светът на безформие, в който във всяка секунда може да вземеш форма която поискаш или помислиш. Това е свят в който ти си във всичко и всичко е в тебе. Зная, ако чете това някой учен професор, ще си свие веждите и заклати глава! — шизофренизъм, лудост, халюцинация .
към текста >>

27. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За тия цикли могат да знаят само същества, за които тия големи години са онова, което са за нас земните години.
Защото с нея идва и една нова жизнена вълна, която залива северното полукълбо и буди за живот и развитие цялата органична природа. Тази вълна, носи и храната ни, и облеклото ни, и градивото ни за жилища, и топливото ни — тя носи с една реч всички условия за живот, без който ние отдавна бихме погинали. И тъй, в настъпването на пролетта всички вярват, защото в продължение на един само човешки живот, това събитие настъпва неизменно всяка година. Но ако някой би казал, че в живота на човечеството ще настъпи една нова епоха, една нова култура, която в сравнение със сегашната зимна цивилизация, ще прилича на пролетта; че тя ще разлее една нова вълна на живот, която носи богати условия за развитие на човечеството, мнозина биха се осъмнали. Защото цикълът на тия смени на културите е твърде голям и в сравнение с мимолетния земен живот на човека, толкова голям че дори и днешната история, която обхваща един сравнително кратък период от живота на човечеството, не може да ни даде сигурни данни за съществуването на такъв един цикъл. За тия цикли могат да знаят само същества, за които тия големи години са онова, което са за нас земните години. Само тия същества, които са преживели много такива дълги „години“, могат с увереност да твърдят, че след зимата на съвременната егоистична култура, ще настъпи една култура на пролетта, която сама носи в себе си и живот, и топлина, и храна, и светлина.. Онази космична енергия, която ще се прояви в тази нова култура, е Любовта. Последната ще действа не само като органична сила, както сега действа през пролетта, а и като духовна, психична сила. За оня богат свят от нови възможности, от нови форми, в които ще се прояви енергията на Любовта, ние можем да съдим до нейде по аналогия с онова, което настъпи в нашата епоха, след като електричеството влезе като една деятелна сила в културния живот на съвременното човечество. Както електричеството внесе сума технически улеснения в живота едно от най-удивителните измежду които е радиото, защото направи възможно предаването на човешкия говор от разстояние, както то ускори значително темпа, на живота и съкрати земните разстояния, така ще бъде и когато Любовта се прояви на земята в своите по-високи форми, преди всичко като първична енергия на душевния живот. Ако електричеството, като механична енергия можа да преобрази външния облик на днешната култура, колко повече ще стори това Любовта — онази мирова енергия, която лежи в основата на цялото Битие.
към текста >>

28. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Както горе, така и долу“ и обратно, слънчевите системи се раждат, умират и отново се раждат, като прекарват периоди, цикли на дейност и такива на почивка, също както човекът.
Променливите величини могат да се мерят само с една постоянна величина. Променлива величина и променлива мярка дава заблуда, идеен хаос, а не знание. Имат ли държавите, хората, обществата днес такава мярка? Нека всеки сам си отговори. Любомир В НАЧАЛОТО НА СВЕТОВЕТЕ В хармония с аксиомата на Херметизма. „Както горе, така и долу“ и обратно, слънчевите системи се раждат, умират и отново се раждат, като прекарват периоди, цикли на дейност и такива на почивка, също както човекът. Съществува едно постоянно възпламеняване или загасване на дейността във всички области на природата, съответстващо на смяната между прилива и отлива, деня и нощта, лятото и зимата, живота и смъртта. В началото на един космичен Ден на Проявление, едно Велико Същество, наричано обикновено Бог, се ограничава в известна част от пространството, в която то създава една слънчева система, предназначена за развитието на придадените към него отделни самосъзнания — т. е. същества. Това Велико Същество представлява и включва в себе си цял колектив от мощни творчески Йерархии, с несравнима, по отношение на нас, духовна сила и величие. Тези йерархии са плода от миналите прояви на това Същество.
към текста >>

29. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Четирите годишни времена в природата представляват също така отделни цикли в живота на човешката душа на земята.
Наопаки, представителите на Посветените в лицето на тримата Мъдреци от Изток, са дошли да се поклонят на младенеца — Исус, като му донесли своите дарове. Фактически, християнският празник Рождество Христово е празник на зимното слънцестоене, откогато става поврат в природата към пролетта, раждането, възхода на слънцето. Украсената със запалени свещи елха е символ на радостта че Христос-слънце се е родил. Възкресение Христово пък с празника, ознаменуващ пълния разцвет, апогея, на пролетта, когато Богът на любовта — Христос, е възкръснал из гроба на материята. По такъв начин, животът на природата и великата космична Реалност се явяват единни, взаимно включващи се. Четирите годишни времена в природата представляват също така отделни цикли в живота на човешката душа на земята. Пролетта с раждането на човешката душа на земята, нейното детство и младенчество; лятото е разцвета и пълнота на нейния живот и сили; есента със зрелост и постепенно увяхване, а зимата със старост и смърт. В същност, човешката душа, подобно на природата, подлежи на едно вечно обновление. Деветнадесетият век, потънал в материализма, забрави даровете на слънцето. Но ето че в началото на двадесетия век в България се появи едно велико движение — движението на Всемирното Братство, основано и ръководено от Учителя Петър Дънов. То напомни на целия свят забравената стара истина, стояща в основата не слънчевия култ.
към текста >>

30. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Луната - 12° ÷ 13°30' (средно) Меркурий - 1°20' Венера - 1°15' Слънцето - 0°59'8" Марс - 0°38' Юпитер - 0°4'59" Сатурн - 0°3'49" Уран - 0°3' Нептун - 0°1'40" Плутон - 0°1'30" Ето и циклите на планетите, т. е.
Знаем също така, че различните планети се намират на различни разстояния от Слънцето и орбитите им се различават по дължина, а също така имат и различни скорости на движение. Да си представим 12 концентрични кръга, които да представят планетните орбити и да си представим, че в един определен момент, всички планети се намират на една линия. Но следствие на различната скорост, която имат, в следния момент тази права ще се измени и планетите ще дойдат в друго отношение, ще се разместят. Следствие на различните скорости, с които се движат, те дохождат в различни ъглови отношения, които в астрологията се наричат аспекти, които ни предават „доброто” или „лошото” влияние на планетата в зависимост от естеството на планетата и аспекта. Ето средните скорости на дневното движение на планетите, които обуславят проявлението на аспектите. Луната - 12° ÷ 13°30' (средно) Меркурий - 1°20' Венера - 1°15' Слънцето - 0°59'8" Марс - 0°38' Юпитер - 0°4'59" Сатурн - 0°3'49" Уран - 0°3' Нептун - 0°1'40" Плутон - 0°1'30" Ето и циклите на планетите, т. е. времето, за което правят едно обикаляме около Слънцето, пресметнато в земни дни: 1. Земята - 365 дена 2. Луната - 23 дена 3. Меркурий - 88 дена 4. Венера - 225 дена 5.
към текста >>

31. -

Той казва, че астрономическите наблюдения показват, че небесните явления, с които са свързани всички най-важни промени на човешкия живот, стават с математическа точност и в строго определени цикли.
Лас и Хипаз направил много опити със струни, различни по дължина, с опъваме различни тежести на тях. Платон, последователи на Питагоровото учение за тона, приемал, че законите на музиката и математически! * отношения са отражение на световния ред. Той ратувал за божественото Аполоново изкуство — музиката. Аристотел подчертава, голямата сила на тона. Той казва, че астрономическите наблюдения показват, че небесните явления, с които са свързани всички най-важни промени на човешкия живот, стават с математическа точност и в строго определени цикли. „Откърмени с тия мисли, пише Аристотел, питагорейците признават математическите норми за начало на всичко съществуващо. В числата има аналогия на всичко духовно и материално. Числата имат отношение и към музиката, тъй като цялото небе е хармония и числа. Плутарх доуяснява това с думите: „Питагор, Архит, Платон и др. древни философи твърдели, че движението на вселената, и частично на небесните тела, е устроено н става с участието на музиката, тъй като всичко, по думите им, е наредено от боговете според изискванията на хармонията.“ ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА.
към текста >>

32. -

Човек през окото но всекидневния живот трудно би прозрял, колко е необходимо многообразието на земната панорама, за да протече правилно животът на планетата, за да се осъществи това разнообразие в климатологично отношение, за да протекат като кервани през тъмните хилядолетия различните цикли на развитието и цивилизациите, настанени върху различни места на земното кълбо.
Един триъгълник е нещо обикновено в погледа на всекидневния ни живот, но един триъгълник е магия, която говори на геометъра с език по-чист от звънтенето на човешкия говор, по-ясен от светлината, която нахлува в зеницата на нашето око. Без тоя символен говор на геометричните величини ние не бихме били нито толкова близо до света, колкото сме сега макар и това, което знаен, да е твърде бледо и недостатъчно, за да ни приближи до истинското великолепие на света. Какъв гигантски, необхватен и за най-развихрената фантазия извор на енергия е слънцето! С какво трепетно благоговейно чувство трябва да си спомняме за тоя огнен пулс във вселенската пустиня, който ни държи в огромната и прекрасна власт на своята любов! Тия, които са си поставили нелепата и с нищо необяснима задача да втълпят бедната мисъл, че вселената е продукт но сляпа случайност, че в природата властва унищожаващият, а не съграждащият принцип, защото на земята имало контрасти, като екваториалните пустини н арктическите вечни снегове и ледове, които всявали смърт и унищожение, не познават законите на живота, нито сложността на оная творческа ръка, която нарежда световния порядък. Човек през окото но всекидневния живот трудно би прозрял, колко е необходимо многообразието на земната панорама, за да протече правилно животът на планетата, за да се осъществи това разнообразие в климатологично отношение, за да протекат като кервани през тъмните хилядолетия различните цикли на развитието и цивилизациите, настанени върху различни места на земното кълбо. Само оня. който е вникнал отчасти в работата на природата, може да долови, защо е толкова разнообразия картината на земята, защо е така неповторимо различна картината на планетарни живот. Да търсим грешки в природата и да се обявяваме срещу един ред, установен от много векове, ред управляван от сили вън от обсега на нашето възможност, а трагична смешна поза на мравката, която иска да отбие от релсите експресен влак. Ще избегнем разглеждането на съществуващите теории за произхода на слънчевата енергия защото, както всички остарели теории те имат нещо скърцащо и нестройно, нещо произволно и не достатъчно убедително. Дали, наистина слънцето претърпява известна контракция, както казва една от тези теории, та от това да се образува топлината, която се излъчва, дали върху него падат метеори, които след изгарянето си нахранват със своята „плът и кръв“ големия енергетичен център, дали разпадането на веществата (радиоактивно разпадане), както ни учи една от по-новите хипотези, освобождава тая енергия, тъй като един грам радий излъчва 120 калории топлина за 1 час, за сега, когато начините за изследвания не с абсолютни и безпогрешни, за нас все едно.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Паралелът се намира на всякъде и има значение както за големите цикли на живота, тъй и за малките.
Не е право да считаме теорията му като неразумна хипотеза, преди да се прочетат възгледите му in-extenso. Вероятно, има нещо да се каже в полза на предположението, че самовнушението влияе за скъсяването на човешкия живот, пряко и непряко. Но факта, че смъртта постига живота и на животните и на растенията по един подобен начин, показва за мене, окончателно, че самовнушителното доказателство е било много надценено. А че естеството на живота е различно в животното и растителното царство, това едва ли е силно доказателство в случая. Това, което цялата природа показва, както вече се спомена, е съществуването на периоди на растене, зрелост и отпадане, даже ако научното оправдание за това състояние на нещата още се търси. Паралелът се намира на всякъде и има значение както за големите цикли на живота, тъй и за малките. Годишните времена ни донасят рождение, растене и смърт и всяко дърво минава през тези фази много пъти през живота си. От това може да се аргументира, че има паралел с живота на човешката душа в последователните й фази на растене и проявление. Има се, обаче, опасност, с такъв аргумент да не се отиде много далеч. От гледището на окултиста. смъртта от старост може да се каже е резултат от постепенното отказване от волята да се живее.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Прочее, тайната на това велико херметическо посвещение, това е еволюцията на света и на човека посред циклите на възобновяването и превъплътяваният, това е великият закон на единството, който свързва микрокосмоса с макрокосмоса, както съставляващия със съставения, както подобния с подобния.
Представените две илюстрации показват, как Аудней проповядва на своите почитатели и как лекува една парализирана жена. АЛХИМИЯ Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията1) Алхимията представлява традиция на древността, като се е прикривала под една тайнствена форма в християнския свят на средните векове и на Възраждането. Тя е доктрината на Хермеса, но не на неоплатоника, който бе написал диалози под този псевдоним, а на Хермеса — Тот, посветеният в египетските мистерии. Тя е традицията на народите при Нил, дошла от четвъртата раса и запазена след потъването на атлантическия континент, а следователно, тя е най-старата мъдрост в света. Това съкровище на атланто-арийската раса, винаги пазено в потайностите, трябвало да се забулва със символи, за да избегне преследванията на онова тясно християнство, което бе насадено у арийските народи от нетолерантния семитски дух. Прочее, тайната на това велико херметическо посвещение, това е еволюцията на света и на човека посред циклите на възобновяването и превъплътяваният, това е великият закон на единството, който свързва микрокосмоса с макрокосмоса, както съставляващия със съставения, както подобния с подобния. Неговата висока морална стойност е в познанието на Кармата и в разбирането на необходимото отричане за великото мистическо причастие. Това учение, разпространено в Индия от Рама, пропагандирано чрез браманските и будистските посветени, биде донесено в Европа в тъмнините на варварските нашествия по разни начини: чрез евреите-кабалисти, чийто посветителен произход е доста мрачен, чрез арабите, чрез тайнствените номади, носители на Таро и Тот, наричани египтяни, ученици на Хермеса Трисмегиста, и най-после чрез кръстоносците, които са събрали останките от есенийските или александрийските учения и са ги обработили в ордена на тамплиерите (храмовниците), предшественици на розенкройцерството и масонството. Наистина, може да се отделят добре, херметическите идеи от християнските текстове, но средновековната църква бе твърде невежествена, за да излезе от буквалното тълкуване и твърде нетолерантна, за да приеме разпространяването, под тяхната цялостна форма, на метафизическите идеи, непризнати от нея. Учениците на Хермес трябваше да се крият. Вместо да формулират своите схващания върху мистичната еволюция на душата, те се ограничаваха да изучват еволюцията на това, което бе най-отдалечено от нея —на минералната материя.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз имам такъв талисман, който ми е донесен от Египет; той представлява бинера на циклите или, казано по-просто, двойката на динариите.
III и край) СЕДМИ УРОК Кабала Курт де-Жебелян е намерил в 22-те ключове на Таро израза на египетските тайни и приписва тяхното изнамерване на. Хермеса или Меркурия Трисмегиста, когото наричали иначе Тот. Известно е, че йероглифите на Таро се намериха изобразени върху старите паметници на Египет. Знаците на тази книга, начертани в синоптическо съединение на металически пластинки, подобни на изидината дъска на Бембо, са били възпроизведени отделно върху камъни или медали, които станали после талисмани. По такъв начин са определяли страниците на книгата, безкрайна по своите различни комбинации, за да ги разпределят и съединяват, постоянно с нов способ, и да получават сигурни предсказания на истината. Аз имам такъв талисман, който ми е донесен от Египет; той представлява бинера на циклите или, казано по-просто, двойката на динариите. Той е изображение на великия закон на поларизацията и равновесието, които произвеждат хармонията, вследствие аналогията на противоположностите. Тая идея, в Таро, който имам аз, е изразена със знака . Такива карти се срещат в продажба. Медалът ми е малко изтъркан, прилича на пет-левова сребърна монета, но малко по-дебела. Има два противоположни кръгове, също както в италианския Таро, а цветчето на лотоса е с ореол или сияние.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но това са предполагали епициклите на Птолемей, и ето защо, като приемаме слънчевата система тъй, както тя ни се представлява в ново време, ние правим това при изричното предположение, че то е един удобен символ.
Ние виждаме, че разстоянията на телата на слънчевата система от техния общ център, техните периодични времена и скорости, показват известно отношение едно към друго, и те всички може да бъдат изразени в числа. Туй, което е известно като закон на Боде, е популярен израз на това откритие от Кеплер, който закон е бил във всеки случай напълно разбран и прилаган от индусите в техните Сурнасиддханта няколко века, преди той да бъде предложен от Кеплер. Астрономията ни подканва да гледаме на слънчевата система, като на такава, която се държи заедно благодарение на привлекателната сила на гравитацията, при което планетите се въртят около слънцето в елиптични орбити, а цялата система се върти с голяма бързина през пространството около някой отдалечен гравитиращ център на привлекателна сила, който досега остава неопределен. Това схващане се посочва като наука, без да се гледа на факта, че ние не можем да опишем елипса около едно движещо се тяло, без да бъдем оставени назад в пространството. При все това, ако изследваме произхода на идеята за елиптичните орбити на планетите, ние ще намерим, че тази идея е била авансирана затуй, защото се е нагаждала към всички видими движения на планетите и е отговаряла на наблюденията от гледището на едно стоеше на едно место слънце. Но това са предполагали епициклите на Птолемей, и ето защо, като приемаме слънчевата система тъй, както тя ни се представлява в ново време, ние правим това при изричното предположение, че то е един удобен символ. Същото може да се каже за символизма на химията или на всяка друга емпирична наука, която изразява известни количествени отношения във формата на числа. Ако, прочее, разглеждаме числото като символ, не би трябвало да има никакво възражение против това, че то се употребява, за да означава характерна, потенциална околност, и пр., в изразите на човешкия живот. А тъкмо това съставя същината на кабализма. Кабалистите са забулвали идеите за Бога, вселената и човека под символи, и тези символи те са ги изразявали в термини, които, преобърнати в числа по правилата на тяхното изкуство, са изразявали техните възгледи в геометрични и числени количества. И действително, неспособността на модерните критици да разберат методите на кабалистите е породила онзи конфликт, който дълго време е върлувал между религията и науката.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това е образа на вървежа на слънчевата система към съзвездието Херкулес и се характеризира за човешките същества чрез циклите на много съществувания с превъплътяване.
Това е движение, в което нашата бедна земя изчезва почти съвършено като фактор и в което слънцето играе, на свой ред, роля на проста халка. Всичките тия закони на Големия Свет, Макрокосмоса или вселената, са открити за нас при изучването на микрокосмоса или човешкото същество. И наистина ние намираме в човека: 1) Лично движение, в което индивидът живее според своята воля и упражнява свободата си: това е образа на въртенето на земята около себе си. Туй движение е резултат от едно противопоставяне на човешката воля на общия ход на нещата около него и изисква голямо доброволно напрягане, подкрепено с много изпити; 2) Общо движение, в което човекът се губи като индивидуален фактор: той става просто един социален фактор, чиято работа е повече или по-малко полезна на общността, според това, което е той: цяла машина или само една пружина в машината. Това е образа на годишното движение на земята, което се характеризира за човека чрез съществуването му в едно материално въплътяване; 3) Най-сетне, съществува движение на цялото човечество във всичките полета на въплътяването, дето всяко човешко същество е само един фактор в хода на еволюцията на вселената. Това е образа на вървежа на слънчевата система към съзвездието Херкулес и се характеризира за човешките същества чрез циклите на много съществувания с превъплътяване. От тия три съществувания, много малко човешки същества реализират първото: те не се тревожат за личната си еволюция; те претърпяват пасивно всички външни натиски; това са машини, облечени в човешки форми, но не и освободени същества. Те могат да се нарекат „много мъртви между малцина живи“. Животът, за тия същества, е всецяло съсредоточен в неговите външни форми: хубави дрехи, почитание на околните, украшения за мъжете и скъпоценности за жените, но нищо вътрешно, нищо, което е реално живо; това е гробница, която се съзира от оногова, който знае да гледа, но не е едно истинско човешко общество в свръзка с невидимия свят. В действителност, единственият истински живот е вътрешният; той минава далече от света или, по-скоро, светът е само ВЪНШНА ОПОРА на това живо и постоянно общение между нашето съществуване и невидимия свят“. По-нататък, Д-р Анкос, тоя проницателен издирвач на скритите човешки сили, изтъква, какво е предназначението на човека в отношенията му към нему подобните, т. е.
към текста >>

НАГОРЕ

0.32823610305786