Търсене в текстове за 'Хищник'

Един такъв черен хищник преди няколко милиона години се вмъкнал в нашата Слънчева система и се насочил към лъчезарната планета Фаетон.

англичаните изстреляха изкуствен спътник, снабден е апаратура, улавяща не само светлинните вълни, но и други. Така бяха доловени вибрациите на тяло, което не свети, не се вижда, но притежава огромни притегателни сили. Това бе потвърдено и на конгреса по астрономия в Мексико през 1975 г. На него един от изтъкнатите учени в областта на астрономията изнесе доклад за черните слънца, в който подчерта, че там съществуват огромни, непонятни за нас сили. Това са истински космически хищници, които се зареждат е енергия, разрушавайки други планети. Един такъв черен хищник преди няколко милиона години се вмъкнал в нашата Слънчева система и се насочил към лъчезарната планета Фаетон. Според закона на Рош, когато се приближил до нея на разстояние 2,4 пъти собствения си радиус, възникнали приливно-отливни разтегателни сили и Фаетон се разрушила. В резултат на това пострадали повече или по-малко всички планети в системата, включително и Земята. Отломките от Фаетон паднали върху други планети или станали техни спътници - спомнете си астероидния пръстен между Марс и Юпитер, Фобос и Деймос - двата спътника на Марс, са останки от Лъчезарната, спътниците на Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун - също. В древни индуски летописи е отбелязано, че нашата Земя е имала два спътника - Луната и един астероид, отломка от Фаетон. И двата светели.
към текста >>

„година на разяреното Слънце“ - тогава онзи хищник - Черното Слънце, отново се мъчеше да проникне в нашата система.

вулканът Кракатау помете наведнъж над 40 хил. души. А на Земята има около 500 действащи вулкани. Освен това има земетресения, наводнения, войни, глад, пандемии. Но Вселенска катастрофа, при която да загине цялата Земя, в близките хилядолетия няма на има. Ако си спомняте, учените нарекоха 1981 г. „година на разяреното Слънце“ - тогава онзи хищник - Черното Слънце, отново се мъчеше да проникне в нашата система. Но нашето Слънце го сиря - изпрати ракети с дължина 1 млн. км. По фотосферата му имаше огромни петна, от които се излъчваше чудовищна, непонятна за нас енергия. Това не бе втвърдяване на огнетечната маса на нашето светило, както твърдяха някои. Тези черни петна по повърхността на Слънцето (всъщност те не са черни, а просто по-тъмни и имат температура 4500°С, докато температурата на останалата повърхност е около 6000°) изпращат в Космоса огромни сили, които Земята не може да погълне и отразява под формата на полярни сияния. Освен това по слънчевата повърхност се явяват образувания, подобни на оризови зърна, дълги по няколко стотин километра, които всяка секунда се пукат и от тях също изтичат чудовищни, непонятни за нас сили.
към текста >>

Ще чуете да се проповядва почти с пророчески патос (Gottfried Benn, Spengler), поврат към тъмното царство на инстинкта — животинската стихия, в която се чувствува живото туптене, глухия звън на прадедната, свежа кръв; към култа на „силния“ (Fuhrer’a), на човека-хищник (Raubtier’a на Шпенглера) и ред други лозунги.

Ще чуете да се проповядва почти с пророчески патос (Gottfried Benn, Spengler), поврат към тъмното царство на инстинкта — животинската стихия, в която се чувствува живото туптене, глухия звън на прадедната, свежа кръв; към култа на „силния“ (Fuhrer’a), на човека-хищник (Raubtier’a на Шпенглера) и ред други лозунги.
Но логически, „научно" мислещите люде сматрят думите им за глосолалия на психопати, за бълнуване на фантасти. Защото не са изречени и не могат да бъдат изречени на техния научен жаргон. Ала в края на краищата, кой повече знае за любовта — младата ли девойка, в чието сърце се пуква пъпката на любовта и цъфва в дивен цвят под лъчите на великото слънце на живота, или привърженикът на „етиката на любовта“, който я изучавал по книги и знае много и логически да каже за нея? В наши дни — край на една епоха — хората бягат от мъртвителния свят на интелекта, господствуващ, от една страна, в материалистичната наука, а от друга — в съвременния рационализиран строй, по две „ирационални“ посоки — по посока на интуицията и по посока на тъмния инстинкт. И затова ще чуете да звучат в съвременна Германия, да речем, из устата на интелектуалните творители на „третия Райх“ формули като тази: от „Логоса“ към „Биосa“, (Ludwig Кlаges). Ще чуете да се проповядва почти с пророчески патос (Gottfried Benn, Spengler), поврат към тъмното царство на инстинкта — животинската стихия, в която се чувствува живото туптене, глухия звън на прадедната, свежа кръв; към култа на „силния“ (Fuhrer’a), на човека-хищник (Raubtier’a на Шпенглера) и ред други лозунги. Така хората, морни от цивилизацията, искат да се потопят отново във волната стихия на инстинктите, в която се чувствува поне елементарния жизнен трепет, първичния жизнен устрем на звяра. Искат да се повърнат към епичните времена с техния жизнен синкретизъм, към стихията на хероите. Но напразно! Ония, които някога вихрено са препускали по дивите степи с кръв кипнала в изпънатите жили и с мишци изопнати като тетива на лък, няма да се върнат жизнено в същата форма. Те се връщат в своите потомци само интелектуално — като желани образи, като копнеж и жажда към биологичния си първоизвор. И затова всичките тия движения на запад имат характер по-скоро на атавистични поврати.
към текста >>

Страстните й желания се разпалват и лудо разтваря горещите си обятия, и се готви да се хвърли като хищник върху своята невинна жертва.

Оставете душата на Девора да опита жаркото вино и насити душата си с разнообразно удоволствие. Но къде е 3емон, царят на ненаситните желания? 3емон, слава моя, ела да пием; виното е тъй сладко и аз се чувствувам тъй щастлив! Явление седмо. В този момент идва Арияна. Блудните й очи играят дяволито. Страстните й желания се разпалват и лудо разтваря горещите си обятия, и се готви да се хвърли като хищник върху своята невинна жертва. Тя разбра, че 3емон е вече смогнал да порази светлите сили на този слънчев син с упоителните напитки. Тя се надвесва върху нежното, но хипнотизирано тяло на Д е в о р и метва черния си воал върху образа му; впива страстните си устни, върху неговите и жадно изсмуква жизнените му сокове. Тя се увива около нежното създание и го пречупва като млада пролетна вейка. Страстният огън все повече згрява отслабналите от алкохола удове на Девор. За пръв път той почувствува нови сили, които го заставиха да усети страстните пламъци, които ще откърмят в него ластителната змия на ненаситната блудна страст! А р и я н a.
към текста >>

Освен пет-шестте загубени души из мъртвите улици на този мъртъв град в пет и половина сутринта: една недоспала жена с тринайсетгодишната си дъщеря, която нощеска за пръв път е продала тялото си; кафеджията на кафене „Хищника“, който отваря и - жалко! - но няма работа за тях - няма клиенти; двама полицаи, дето чакат за първата фурна банички на спирката на „Розова градина”; един писател, който не може да пише в родаата си къща, защото нощем е препълнена с духчета, които имат само очи и го гледат, гледат... Махленската кучка в първия си тур по дневния си маршрут.

Освен пет-шестте загубени души из мъртвите улици на този мъртъв град в пет и половина сутринта: една недоспала жена с тринайсетгодишната си дъщеря, която нощеска за пръв път е продала тялото си; кафеджията на кафене „Хищника“, който отваря и - жалко! - но няма работа за тях - няма клиенти; двама полицаи, дето чакат за първата фурна банички на спирката на „Розова градина”; един писател, който не може да пише в родаата си къща, защото нощем е препълнена с духчета, които имат само очи и го гледат, гледат... Махленската кучка в първия си тур по дневния си маршрут.
Телескопичен блик 1979 проф. А. Периклиев пише В „Повествование за Българските възрожденци свещеник Константин Дъновски и Атанас Геор- гиев чорбаджи“: „...картината... върху поробения български народ се усложнява и от „доброжелателните“ грижи на някои англичани и французи, които под прикритието на християнски покровители се мъчат едни да привлекат православния български народ в руслото на католицизма, а други - в протестантството. “ * Ооооооо! Приказки, приказки, приказки... * Добро утро, Зорнице! Добро утро, бяло небе! Ти се издигаш сега над този край, над този народ, над пътя му - с любов, която не може да се събере в думата любов. Ти се издигаш - немигащ брилянт на челото на божествената Венера, Всесливането, Всепроникването, Всехармонирането; от пяната на морето, нагоре с въздуха под крилата на птиците, над Сините камъни, в които изсичаме ежедневието си, и сияеш като немигащото око на орел - чиста, бездънен лъч енергия над утрото на този ни ден. Но никой не те вижда. Освен пет-шестте загубени души из мъртвите улици на този мъртъв град в пет и половина сутринта: една недоспала жена с тринайсетгодишната си дъщеря, която нощеска за пръв път е продала тялото си; кафеджията на кафене „Хищника“, който отваря и - жалко! - но няма работа за тях - няма клиенти; двама полицаи, дето чакат за първата фурна банички на спирката на „Розова градина”; един писател, който не може да пише в родаата си къща, защото нощем е препълнена с духчета, които имат само очи и го гледат, гледат... Махленската кучка в първия си тур по дневния си маршрут. Гълъбите, „кур-кур! гур-гур!...” дето помпат първото черво курешки за медните покриви на запустелите градски паметници на културата, за разкикерчените тротоари и за метачките от долната махала с техните прави забрадки и криви метли от клечки. Бялото засинява. Хоризонтът порозовява и от това ти, Зорнице, тази сутрин ставаш още по-ярка; сега вече съвсем ясно - дупка в твърдта на небето, през която жужи лазерен лъч бяла божествена енергия над безпътието на този тук народ, дето сега никакъв го няма из пустите улици на пустия си град. Но ти си и Вечерница. Ти си, която си го сложила да спи, ти си и която си го събудила, за да го сложиш пак да спи.
към текста >>