Търсене в текстове за 'Хищник'

Ще чуете да се проповядва почти с пророчески патос (Gottfried Benn, Spengler), поврат към тъмното царство на инстинкта - животинската стихия, в която се чувствува живото туптене, глухия звън на прадядовата, дива кръв, към култа на „силния" (Fuhrer`a), на човека-хищник (Raubtier на Шпенглер) и ред други лозунги - защото в днешните времена на уличен, площаден живот, това са само лозунги, а не биологически реалности.

Ще чуете да се проповядва почти с пророчески патос (Gottfried Benn, Spengler), поврат към тъмното царство на инстинкта - животинската стихия, в която се чувствува живото туптене, глухия звън на прадядовата, дива кръв, към култа на „силния" (Fuhrer`a), на човека-хищник (Raubtier на Шпенглер) и ред други лозунги - защото в днешните времена на уличен, площаден живот, това са само лозунги, а не биологически реалности.
Защото не са изречени - и не могат да бъдат изречени - на техния научен жаргон. Ала в края на краищата, кой повече знае за любовта - младата ли девойка, в чието сърце се пуква пъпката на любовта и цъфва в дивен цвят под лъчите на великото Слънце на Живота - или привърженикът на „етиката на любовта", който я изучавал по книги и знае много и логически да каже за нея? В наши дни - край на една епоха - хората бягат от мъртвителния свят на интелекта, господствуващ от една страна в материалистичната наука, от друга - в съвременния рационализиран строй по две „ирационални" посоки - по посока на интуицията и по посока на тъмния инстинкт. И затова ще чуете да звучат в съвременна Германия, да речем, из устата на интелектуалните творители на „третия Райх" формули като тази: от „Логоса" към „Биоса". (Ludwig Klages). Ще чуете да се проповядва почти с пророчески патос (Gottfried Benn, Spengler), поврат към тъмното царство на инстинкта - животинската стихия, в която се чувствува живото туптене, глухия звън на прадядовата, дива кръв, към култа на „силния" (Fuhrer`a), на човека-хищник (Raubtier на Шпенглер) и ред други лозунги - защото в днешните времена на уличен, площаден живот, това са само лозунги, а не биологически реалности. Така хората, морни от цивилизацията, искат да се потопят отново във волната стихия на инстинктите, в която се чувствува поне елементарния жизнен трепет, първичния жизнен устрем на звяра. Искат да се върнат към епичните времена с техния жизнен синкретизъм, към стихията на хероите. Но напразно! Ония, които някога вихрено са препускали по дивите степи с кръв, кипнала в изпънатите жили и с мишци, изопнати като тетива на лък, няма да се върнат жизнено в същата форма. Те се връщат в своите потомци само интелектуално - като желани образи, като копнеж и жажда към биологичния си произход.
към текста >>

Един случаен пътник, като видял и разбрал нещастието на красивата топола от бръшляна хищник.

Към третата година вече той до върха й достигнал, хубавичко я прегърнал, плътно се до нея залепил. Изсмуквал и мъзгата и само той поглъщал тлъстината. Горката топола! Почнала от ден на ден да съхне, но й било вече невъзможно да се отърве. Бръшляна в този случай бил за нея като някой приказен вампир. Един случаен пътник, като видял и разбрал нещастието на красивата топола от бръшляна хищник. грабнал брадвата, та и двамата отсякъл. — Само тъй се прекратява туй нещастие голямо! — Корените на тополата ще пуснат нова хубава фиданка, ще се подмлади. А хищника бръшлян ще засадя на празната поляна, сам насъщния си да изкарва. Този им съюз бе незаконен, * * * Сестро моя, недей взема мъж кат тоя бръшлян, ще оплакваш живота си дордето си жива.
към текста >>

А хищника бръшлян ще засадя на празната поляна, сам насъщния си да изкарва.

Бръшляна в този случай бил за нея като някой приказен вампир. Един случаен пътник, като видял и разбрал нещастието на красивата топола от бръшляна хищник. грабнал брадвата, та и двамата отсякъл. — Само тъй се прекратява туй нещастие голямо! — Корените на тополата ще пуснат нова хубава фиданка, ще се подмлади. А хищника бръшлян ще засадя на празната поляна, сам насъщния си да изкарва. Този им съюз бе незаконен, * * * Сестро моя, недей взема мъж кат тоя бръшлян, ще оплакваш живота си дордето си жива. Дядо Благо Хиромантия Слънчева или Аполонова линия Тази линия означава: слава, знаменитост, любов към изкуството, а също богатство и щастие. Слънчевата линия започва или от животната линия или от хълма на луната или от долната част на дланта и отива към безименния, Аполоновия пръст. Колкото по-дълга, права и ясно очертана е слънчевата линия, толкова по-големи дарования има човек в областта на изкуствата и толкова по-големи успехи ще постигне. Великите хора на изкуството имат линията на Аполон извънредно дълга и добре очертана.
към текста >>

Недавам хищник зъл в кошарата да влазя Повалям го веднага, щом Слово изрека.

Учителят Аз вечен Пастир съм и пазя свойто стадо. За него Аз полагам живота си всегда. С него съм кога то радва се и страда; Защитник съм му пръв при всекоя беда. * Душата си полагам и стадото си пазя. Над него Аз простирам спасителна ръка. Недавам хищник зъл в кошарата да влазя Повалям го веднага, щом Слово изрека. * Над мен демони вият, желаят да погина... Напразно се стремят те мен да победят! Ще стъпча злото аз и в ада ще го срина, На прах и дим ще станат и демони и ад! * Във моето сърце Великий Дух живее И Той е победител на злото в света. Благословено Слънце, що над земята грее! Създател на живота — Божествени й Баща.
към текста >>

Ала Котаран, внимателен и предпазлив, като всеки хищник боязлив, бързо видял и разбрал, Караман какво е пожелал.

* Душата ви — това море прелято с много чудеса, след бурята, когато спре, слуша на Бога — тих гласа. * О, този глас, който зове, и, който води тъй могъщо, слушахте ли през векове и ваш водач беше ли също?. * И днес съдбата ви превратна бележи ви по светъл път. Епохата мечтана, златна — дано да видим вече в плът! С. Петков Караман и Котаран (басня) Караман съгледал Котарана, че върви назлън, назлън по двора, та се озлобил, настръхнал и се спуснал де го хване, нещо зло до му направи, или барем да го отъркаля. Ала Котаран, внимателен и предпазлив, като всеки хищник боязлив, бързо видял и разбрал, Караман какво е пожелал. Затуй хитрецът не стоял, не чакал, като врабец пръхнал и в секунда на черницата се отзовал. — Ах, да бях те хванал, Котаране, викнал Караман, нямаше от тебе нищо да остане, но кога-да-е и туй ще стане! Котаран на клон висок и як се настанил и, след като се поуспокоил, заговорил с Карамана: — Нищичко не можеш да ми сториш, но кажи защо ядуваш, мой любезни? — Ще ти кажа аз на тебе, само слезни! А защо из двора ходиш като с чехли стар чокоин, като награден със кръст за храброст воин?
към текста >>

Тя образува с линията на живота и тая на сърцето един ъгъл; ноктите на пръстите са много къси, закривени и често наподобяват ноктите на хищник.

Дремещите наклонности към това най-страшно престъпление заклеймяват човека, който ги притежава, с каинови белези. Кожата на убийцата обикновено е червена или има зеленикав оттенък; тия, които имат червена кожа, убиват в възбудено състояние на гняв или страст, до като ония с зеленикав оттенък на кожата извършват престъплението, подбудени от своите зли инстинкти. Първите убиват под минутното влияние на гнева, а вторите пресмятат и обмислят в подробности намерение то си — те са хладнокръвните убийци. Червенокожите имат блестящи очи, силен поглед втренчен когато говорят, а другите имат матови, сухи очи и страшен поглед. И едните и другите имат некрасиви ръце, закривени пръсти и разширени като топка палци.' Хирософските белези на предразположението към това престъпление се изразяват в следното: На физическата (първата става) на малкия пръст се намират няколко не дълбока линии, линията на живота има в долната част линия паралелна ней, линията на ума е много дълбока, дебела и усеяна с тъмни малки браздички, освен това е придружена с една или две извити като дъга линии. Тя образува с линията на живота и тая на сърцето един ъгъл; ноктите на пръстите са много къси, закривени и често наподобяват ноктите на хищник. Линията на живота между палеца и показалеца е изпъкнала и по нея неравномерно са разпръснати червени точки или петна. Линията на живота у ръката на убийцата е дебела по цялото си протежение, линията на ума дълбока и извита, на марсовата равнина се намират две полуокръжни линии, линията на сърцето е извита на противоположна страна на началната си точка и преминава през линията на ума като полукръг и свършва преди да стигне линията на живота. Ако на марсовото поле има кръст, това показва, че имаме работа с свадлива жена, която лесно избухва и при известни условия тия й качества могат да я направят убийца. Разпуснатост (безпътство). При жени, които са наклонни към разпуснатост в половия си живот, имаме два случая — при единия жената се отдава по влечение, при другия — ти кана от своето жалко користолюбие.
към текста >>

които са създадени за друга по-висша цел, отколкото да бъдат изяждани от хищника-човек.

Не може ли някой да се откаже дори от една малка чаша пиво, не може ли да захвърли „благоуханната“ цигара или чибука, не може ли да заповядва на своето тяло, с това той сам доказва, че е още по-голям роб на Сатаната и че няма власт над него. Висшият духовен свят се отваря само на Човешкия Син, а никак не на животинския син, който човек сам от себе си създава . ., Голям злосторник и отровител на духовните способности е най-после и животинската храна. Храненето с труповете от умъртвени животни погубва не само тялото но и, преди всичко, душ, защото животинските флуиди и кармичните влияния, които човек с такава храна притегля към себе си, унищожават чистотата на духовния му поглед. Човек, който познава в себе си божествените правила и в когото се пробужда Божията Любов, не може чисто и просто да бъде причина за смъртта и страданията на толкова много клети същества. които са създадени за друга по-висша цел, отколкото да бъдат изяждани от хищника-човек. За това, обаче, ще говорим други път. Прев. Ив. Р-в. _______________________________ 1) Който пази устата си и езика си, пази душата си от утеснения. Преводачът. Апостол Павел Като мистик и окултист (Продължение от кн. I) 2.
към текста >>