Търсене в текстове за 'Хищник'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 18 резултата в 12 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ

Те ни разглеждаха като видра, едно хищно животно, което живее във вировете и се храни само с риба, унищожава много риба и се приема като хищник.
За мен беше ясно от къде идва, защото аз бях присъствувала на сън на този театър, бях седнала до Учителя в ложата. А след като взеха литературата, конфискуваха я и я претопиха на хартиена каша в хартиената фабрика на гара Искър разбрах, че също съня ми се сбъдна и че гардеробът на зрителите на театъра е разграбен. Така стана, че всичко се разграби. Нищо не можа да се спаси, взеха всичко. Когато отидох отново при моят прокурор-братовчед, но този път за литературата, която ни я взеха чрез обиск, той каза: „Има нареждане от горе главата на видрата да бъде унищожена". Те ни разглеждаха като видра, едно хищно животно, което живее във вировете и се храни само с риба, унищожава много риба и се приема като хищник. Та ни бяха вместили з графата „хищници". Разбрах окончателно, че наистина гардеробът от съня бе разграбен и ошушкан до шушка. Втори сън. Сънувам, че се разиграва български театър, който започна по български сценарий, на български език и който започна и не се свършва. А аз бях около сцената.
към текста >>

2. 134. ХИЩНИЦИ

И знаете ли какво прави човек когато го освободиш вътрешно от една заблуда, от един хищник, който го е награбил и от една акула; която го е захапала.
Аз огледах всичко, после хванах пеперудата и стиснах между пръстите мравката и тя освободи крака на пеперудата и тя хвръкна. Освободих пеперудата, а мравката се премяташе долу на земята. След това разказах на Учителя и той каза: „Много хубаво си направила". По-късно в живота ми все ми се случваше да правя същото, но не с пеперуди и с мравки, но с хищници облечени във формата на хора, и с онези, които бяха попаднали в зъбите на акули. Освобождавах ги. И знаете ли какво прави човек когато го освободиш вътрешно от една заблуда, от един хищник, който го е награбил и от една акула; която го е захапала. Също като пеперудата - освобождава се, хвръква, отлита и после не се вижда. Е, при хората се виждаме, срещаме се, но се гледаме някакси от страни. Онзи, освободеният, не го е срам, че е бил жертва някому, срам го е да си признае или пък другите да не разберат и затова стои настрани от мен. И още нещо - стои настрана, дори не идва да каже поне едно благодаря, за да не покаже, че аз съм го освободила, а че се е освободил сам самичък от зъбите и ноктите на хищника. А на мен би беше така смешно и така тъжно, че не разбраха ли нищо тези хора от това Учение: че благодари па си замини, прав ти път, ходи където си искаш.
към текста >>

И още нещо - стои настрана, дори не идва да каже поне едно благодаря, за да не покаже, че аз съм го освободила, а че се е освободил сам самичък от зъбите и ноктите на хищника.
Освобождавах ги. И знаете ли какво прави човек когато го освободиш вътрешно от една заблуда, от един хищник, който го е награбил и от една акула; която го е захапала. Също като пеперудата - освобождава се, хвръква, отлита и после не се вижда. Е, при хората се виждаме, срещаме се, но се гледаме някакси от страни. Онзи, освободеният, не го е срам, че е бил жертва някому, срам го е да си признае или пък другите да не разберат и затова стои настрани от мен. И още нещо - стои настрана, дори не идва да каже поне едно благодаря, за да не покаже, че аз съм го освободила, а че се е освободил сам самичък от зъбите и ноктите на хищника. А на мен би беше така смешно и така тъжно, че не разбраха ли нищо тези хора от това Учение: че благодари па си замини, прав ти път, ходи където си искаш. Но благодари чрез мен на Бога. А в такива случаи в ушите ми звучаха думите на Учителя: "Много хубаво си направила". За мен това беше вече наградата и оценката, а онази пеперуда вече си летеше от цвят на цвят по нейният си житейски път. Разказваше една сестра, че когато била учителка, била млада и младоженка, но имала много неприятности в семейството си, в което отишла като булка.
към текста >>

Успя да се освободи от ноктите на хищника с помощта на Учителя и на онази сестра, която й „гаси" въглена.
До вечерта тя се съвзе. После отиде при Учителя и му разказа всичко за живота си и за разправиите, които имаше в този дом. Учителят извика една от сестрите, нареди й да вземе въглен от кухнята и после да „гаси" въглен на сестрата. По онези години много хора се занимаваха с черна магия и свекървата си бе послужила с нея, за да премахне снахата от дома си, а пък тази сестра изпълни нареждането на Учителя, отиде в кухнята, взе въглен и два пъти сутрин и вечер с формули от Учителя и с една манипулация, която едвам ли ще я знаете, тя „гаси въглен" на сестрата сутрин и вечер и по-лека-полека сестрата се оправи и се освободи от магията. После се разведе с мъжа си и по този начин се освободи напълно. Успя да се освободи от ноктите на хищника с помощта на Учителя и на онази сестра, която й „гаси" въглена. Та с тази манипулация се развали магията и тя бе освободена. Една нощ у нас както си бях легнала у дома и не бях загасила лампата виждам как някакси се отвори стената на стаята ми и от един отвор на стаята се показа ръка и се хвърли една дрипа на кревата ми. Било е около 1925 г. После се показа един черен дух и си простре едно крило върху ми, което изведнъж ме покри и започна да ме стяга като железни клещи и искаше да ме удуши. Но аз бях здрав дух и се молех непрекъснато на Учителя и на Бога.
към текста >>

Беше замазал отчупеният ръб на стената, поправи ръба, а с това оправи и самата мен - онова, което се беше счупило в мен и през което можа да ме нападне онзи хищник през нощта.
Той взе мистрията и лека-полека замаза ръба на стената. После ми каза: „Ето замазахме очупеното на стената и сега всичко се оправи". Аз си тръгнах. Този дух изобщо вече не ме смущаваше. Учителят беше използвал един метод когато нещо разрешаваше в духовния свят на човека то обикновено го свързваше с едно градивно действие на физическия свят и по този начин го запечатваше с някое действие и така то се зациментираше. Беше замазал отчупеният ръб на стената, поправи ръба, а с това оправи и самата мен - онова, което се беше счупило в мен и през което можа да ме нападне онзи хищник през нощта. Бях млада и по онова време бях направила екскурзия с влака до няколко съседни града. Когато се върнах у дома имах страшно главоболие и повръщах. Едвам се движех и едвам се дотътрих нагоре докато стигна при Учителя. Той ме прие, изслуша моите оплаквания и моите съмнения да не би да съм се простудила по пътя. Учителят ми каза: „Не е изстинка, а си урочасана".
към текста >>

3. 148. КОМАНДИРЪТ И СЛУГАТА

Приемаха ме за хищник и звяр.
Реших да отстоявам и да съм крайно внимателна с тях. И се убедих, че още от самото начало та чак цели 50 години след това винаги искаха да ме отстранят от Борис. Смятаха това за една най-важна тяхна работа, т.е. спасението на Борис от моите лапи. Да, такъв им беше израза - не само от лапите ми, но и от ноктите ми. Приемаха ме за хищник и звяр. А те горките не знаеха, че аз пазя Борис и от тях и от другите заради самия него. Но това ще го разкажа накрая. Непременно ще бъде разказано. Иначе не може да се разбере нищо. Ще дойдем и до финала и тогава сами ще определите как стояха нещата: кой беше звяра, чии бяха ноктите на хищника и кой беше спасителят на Борис.
към текста >>

Ще дойдем и до финала и тогава сами ще определите как стояха нещата: кой беше звяра, чии бяха ноктите на хищника и кой беше спасителят на Борис.
Приемаха ме за хищник и звяр. А те горките не знаеха, че аз пазя Борис и от тях и от другите заради самия него. Но това ще го разкажа накрая. Непременно ще бъде разказано. Иначе не може да се разбере нищо. Ще дойдем и до финала и тогава сами ще определите как стояха нещата: кой беше звяра, чии бяха ноктите на хищника и кой беше спасителят на Борис. Родът на Борис беше настръхнал срещу мен още от самото начало. По-късно разбрах, че това се дължеше на едно изказване на Учителя за мен. В това изказване аз не виждах никакво противоречие, но те се бяха вкопчили в него и чрез него искаха да ме отделят от Борис, за да го използват след това за лични и користолюбиви цели. Та те представяха всичко така, че всичкия му род като че ли държеше много за него и искаха да го измъкнат от тресавището, в което бе попаднал. А тресавището бях аз.
към текста >>

4. 4. ИДЕЙНО ВЕГЕТАРИАНСТВО

Геновева Жекова

А друго нещо имам - във Варна имаше един голям комунист, на когото викаха „хищника".
Но ако не отидеш, значи не ги уважаваш. И като влизам значи, капитана седи с жена си и сина си и политическия седи с жена си и сина си и на мен на една маса до тях, на която да се храня. И когато влизам аз, започва сервирането. И се сменя темата на разговора, почват да приказват за вегетарианството. Много мога да кажа по това. А друго нещо имам - във Варна имаше един голям комунист, на когото викаха „хищника". Освен, че беше едър, но беше и груб, не зная колко милиона му струвало да си направи не знам какви стълби от пътя до вилата - там, където е санаториумът. И казваха, че бил голям звяр. А имахме една красива колежка. А бяхме изнесли концерт на един руски кораб. Та ние бяхме седнали с нея една до друга и пристига в тоя момент един съветски войник, дава чест и казва: „По нареждане на главен директор на Параходството на БМФ сте поканени да отидете с мене горе в помещението".
към текста >>

Той започна да разправя на „хищника".
„Не, казва, без тебе никъде не отивам". И отиваме ние горе, а там на масата са всички шефове-големци, там на кораба и ръкопляскат: Да живеят красивите български жени! " И аз викам на Димитрина: „Това вече не е за мене". След малко главния директор ми вика: „Хайде, Геновево, да видим като не ядеш месо какво ще ядеш сега? " те започват всички да ме гледат и аз казвам: „Който ме е поканил, той ще има грижата за тази работа" и взех да се смея. Той започна да разправя на „хищника". А защо му викали „хищник", защото бил много проклет, „Представете си, казва, от дете не била яла месо, как може такова нещо? " Сменят темата на разговора. Ти гдето си едно нищо пред тях в йерархията на администрацията, така да те посрещат. Ама колко работи бих могла да разкажа, които не съм заслужила в този живот, тия доказателства, които Небето ми манифестира така и ми показа, няма да ги забравя през вечността. И много е прав Учителят като казва, че двете Школи и бялата и черната еднакво служат на Бога. Защо?
към текста >>

А защо му викали „хищник", защото бил много проклет, „Представете си, казва, от дете не била яла месо, как може такова нещо?
И отиваме ние горе, а там на масата са всички шефове-големци, там на кораба и ръкопляскат: Да живеят красивите български жени! " И аз викам на Димитрина: „Това вече не е за мене". След малко главния директор ми вика: „Хайде, Геновево, да видим като не ядеш месо какво ще ядеш сега? " те започват всички да ме гледат и аз казвам: „Който ме е поканил, той ще има грижата за тази работа" и взех да се смея. Той започна да разправя на „хищника". А защо му викали „хищник", защото бил много проклет, „Представете си, казва, от дете не била яла месо, как може такова нещо? " Сменят темата на разговора. Ти гдето си едно нищо пред тях в йерархията на администрацията, така да те посрещат. Ама колко работи бих могла да разкажа, които не съм заслужила в този живот, тия доказателства, които Небето ми манифестира така и ми показа, няма да ги забравя през вечността. И много е прав Учителят като казва, че двете Школи и бялата и черната еднакво служат на Бога. Защо? Едната ще те изкуси, а другата ще ти даде път.
към текста >>

5. 01 - 57. ПОМАГАЙ НА ПО-СЛАБИЯ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Още миг и гущерчето щяло да изчезне в устата на хищника — смок.
Лозето нас чака." Така се разговаряли те, увлечени в работа. Не забелязали как минали часове и наближавало обяд. Вниманието и на двамата било привлечено от жален писък, но от какво, не можали да отгатнат. Баща ми оставил работата и бързо отишъл в посоката, от която се чувал жалния писък. Когато отишъл при бадема на високия синор наново чува жален писък, разгръща тревата при основата на бадема и вижда смок, налапал задните крака на гущерче. Още миг и гущерчето щяло да изчезне в устата на хищника — смок. Нямало време за бавене. Един удар с чука на мотиката и смокът пуснал гущерчето, което бързо полазило по тялото на спасителя си чак до гърдите, където той можал да види как силно биели хълбоците на гущерчето. То го погледнало с благодарност. Ударът за смока бил смъртоносен. Баща ми се върнал на работа при майка ми и и разказал за случката, като се радвал, че бил спасил гущерчето, а смока бил убит.
към текста >>

6. 23 - 18. ЦИКЛИ НА ЖИВОТА

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Той, като хищник, живее своята зима.
Тази нова светла мисъл се разнесе като мълния по всички посоки в тъмния хоризонт на човешкия род и събуди светли надежди и хората започнали да се събират на групи, общества, братства и комуни. Но страшното минало и настояще на човечеството и омразата са изпълнили атмосферата. И сега, като леден вятър тази омраза затрупва семената на тора всемирно живо Слово, посято през есента. Снежната пустиня се разпростира навсякъде. Човек живее със своето минало. Той, като хищник, живее своята зима. Но семената на живото Слово са пуснали дълбоко корени и под влиянието на страданията, които сам е създал, се учи да създаде нов идеал, Той вижда, че в производството на един елементарен продукт е синтезиран живот, усилията на цялото човечество. Този процес е започнал още от създаването на слънчевата система и зараждането на елементите. Ето защо този комплекс от процеси са дело на човешкия дух през вековете. Но и самият човек не принадлежи на себе си, той е продукт на цялото битие, рожба на мировия Дух. Неговият разум е път, изминат и огряван от законите на мировия разум.
към текста >>

7. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

продължение 2

Не говори за греха, [за] лъжата, защото той, като му споменеш за лъжата, тя е като месото, което подбужда инстинкта и апетита на хищника.
Половината са с пълни коли, а другите - празни. Да се говори за ново, да няма къде да се хване. Всичко да е гладко. В гимназията ще говорите за храна, която дава сила, за калории и пр. На месоядното, ако няма месо да буди апетита му, а само растения, плодове, той ще забрави. Не говори за греха, [за] лъжата, защото той, като му споменеш за лъжата, тя е като месото, което подбужда инстинкта и апетита на хищника. Юнак ще стане, юнак от чистата и хубава храна. Като влезе учителят, по 5 минути най-малко - в дишане [да се упражнява с децата], и ще дойдат децата до душа [до състояние да са души]. Колкото тялото е по-пластично, толкова и душата е по-пластична. Душата е по-материална, отколкото тялото. Сутрин, преди занятия, както в класа аз правя, така и вие правете.
към текста >>

8. 2.1.40. 24 май 1930 г., св. св. Кирил и Методий, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Нека да е дори хищник.
Дали ще мога да го отгледам? Щом пристигам у дома, веднага го слагам в кошничка, пълна с памук. Понякога писука, но тъй жално, тъй болезнено сякаш... То ще спи при мене, завързано над леглото ми. Дано порасне. Ще го пусна веднага. Нека да е дори хищник. О, само да ми е живичко! Спи, мое горко пиленце! Аз не съм ти майка, но в сърцето ми има голяма жал за тебе. Нека Бог ми прости, че те прибрах от пътя, гдето може би, клетата ти майчица те е оставила, за да си отдъхне, или се е отдалечила към новото гнездо. От милост направих този грях, прости ми, птичко, и ти натъжена майко, що сега вредом го дириш.
към текста >>

9. 2.1.44. Димитровден, 8 ноември 1930 г., събота, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Подобно свиреп хищник всред небето се яви тъмен облак.
Върховете на планините му кимат с розов воал. Цялата природа сякаш на пръсти се надига, за да го посрещне. Росата му пее в дивни обертонове. Потоците се надпреварят да го приветствуват с „добре дошел”. Дори и оголелите клонки на дърветата му се радват, застанали срамежливо над купища пъстри листа. Подобно свиреп хищник всред небето се яви тъмен облак. Небето изчезна от внезапен дъжд. Огньовете се борят с него, съскат с пламенни езици, възправят се с огнени стълбове. Дъждът продължава. Дрехите ни тежат от вода. Чаят ни спасява от замръзване.
към текста >>

10. 9. Добрият пастир

Глава 2. Образи и идеи

Погледите на хищника никога нямаше да се откажат да търсят, да дебнат и да си облизват устните.
А такива той много добре знае, че може да намери само при добрия пастир. Аналогията и езика на притчата тук е вече много ясен, образът, който Христос остави е класически, не е загубил от реалната си стойност до наши дни. Идеята е една и съща. Събитието щеше да се повтори безброй пъти. От тази напаст нямаше да бъдат спасени нито един от ония, които бяха “добри пастири”. Погледите на хищника никога нямаше да се откажат да търсят, да дебнат и да си облизват устните. Зад образа на вълка ясно изпъква образа на човек със същите интереси, със същите навици, със същите методи на действие. Глупостта, егоизма и гордостта са си дали среща в този човек, плюс заплашителната сила, с която тъмнината го въоръжава. Той всичко върши на тъмно и мъгливо време. Всичките образи от най-далечното минало до ден днешен са едни и същи. Изкушенията на Христа през които мина победоносно, носят същия характер.
към текста >>

11. 31. Зад големия хаос на вековете: есе (19.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

От времето на Христа формулираха ясно закона: “Обичай ближния като себе си", до наши дни, когато на егоизма се гледа като на ръждясала брава и ключ, един отпадъчен материал, който за нищо вече не става, една отживяла идея, загубила не само престижа си, но и своята сила - един хищник, чийто зъби и нокти са вече негодни.
Те, тъкмо те ръфаха и разкъсваха световния организъм. Светът бе нещо единно и цялостно - жив организъм със своите системи и органи, изпълняващ своите функции. Как ще бъде здрав, ако отделните системи и органи не функционират правилно - пагубно е положението на организъма, ако частите пренебрегват общото, а последствията - язва, рак, смърт. Колко всичко е ясно и просто и колко великите люде: мъченици са разбирали тая истина и са полагали огромни усилия да възстановят естественото положение и отношение, когато човек ще мисли и ще ратува последен за себе си, освободен и откован от твърдата черупка на егоизма. Една дълга арктична зима, сковала водите на света, тук там ледовете са пропукани, тук там се чувствуваше полъха на новото. От времето на Христа формулираха ясно закона: “Обичай ближния като себе си", до наши дни, когато на егоизма се гледа като на ръждясала брава и ключ, един отпадъчен материал, който за нищо вече не става, една отживяла идея, загубила не само престижа си, но и своята сила - един хищник, чийто зъби и нокти са вече негодни. Ще дойде време и сега е, когато човек ще бяга от егоистичните хора, както се бяга от един разлагащ се труп. В света няма по-студени течения от тия на егоизма, и по-противни хора от егоистите, себичните, от които една голяма част стараеха се да замаскират своя основен недъг, но напразно, при днешният, деловия при тая видимост, която имаме, трудно става това. Те имат специфична воня, която се разнася й усеща, те са ледено студени и от тях лъха мраз. И когато човек отбягва някой, без да знае причината, нека не се мъчи да гадае, това е миризмата и специфичния студ, който лъха от тия хора. “Те нямат отношение към цялото, те не се приобщават към него и неговите интереси, премного са заети със собствените, затова те се явяват като преки нарушители на развитието и на правилния живот на цялотоЛе носят зачатъка на всичките злини в живота и света, те са най-големите реакционери и врагове на цялото човечество, причинители на целия безпорядък в него и на целия хаос.
към текста >>

12. 33. Йоанна 18 глава: есе (22.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

“Нам не ни е позволено да убием.” Зловещата сянка на фашизма застрашително и узаконено се вдигаше, огромна и масивна, за да разпростре острите си нокти и зъби като чудовище - хищник над целия свят.
Оставен е сам на себе си. Чашата не е отменена. Учениците ровеха кабалистиката и първосвещениците крещят: “Варава” по милост на Пилат, предпочел Варава последната възможност. “Любовта, казва Учителя не е била там” - жестокостта като нощ бе сковала сърцата и умовете на тия, от чиято дума зависеше съдбата Му. Любовта не присъствува на разпятието. “Нам не ни е позволено да убием.” Зловещата сянка на фашизма застрашително и узаконено се вдигаше, огромна и масивна, за да разпростре острите си нокти и зъби като чудовище - хищник над целия свят. Тепърва тая сянка щеше да мори хората, най-вече ония, които “свидетелствуваха Истината". Историята е тягостна и кървава, на това човечество, на това най-голямо заблуждение и хиляди хора продължаваха да стават жертва на фашисткия терор в своите многообразни форми. Това е осемнадесета глава, която Той не подмина, която и ние не подминахме, за да се срещнем лице с лице с Неговата драма и трагедия. - Какво ще стане с нас? - питаме - Туй, което стана и с Исуса - отговаря Учителя - А после?
към текста >>

0.69161105155945