НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
33
резултата в
18
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
47) На границата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Подсъзнанието действа във всички клетки и това може да се нарече клетъчни души, за които говори и
Хегел
.
Днес е установено, че душевните изживявания оказват влияние върху химическите процеси в организма. Да вземем за пример психичната секреция: ако се покаже на едно куче храна, според това какъв по-точно вид е, тя ще повлияе върху качеството на съответния сок, годен за нейното смилане. Ако вземем за пример и петнистия дъждовник, ако той преживява продължително време в блато с жълто глинесто дъно, жълтите петна по тялото му се увеличават по размер и брой, а ако дъното е черно, то те стават почти черни. Подобно нашарване е описано и в Библията: „Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките. Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и като зачеваха, когато дохождаха да пият, то стадата зачеваха пред пръчките и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.“ (Битие 30:37-39) Тези примери показват, че играе роля подсъзнателната област на съзнанието.
Подсъзнанието действа във всички клетки и това може да се нарече клетъчни души, за които говори и
Хегел
.
И Фогт заявява, че има два вида ум: ум на личността и ум на тялото. Умът на тялото наричаме подсъзнание, всъщност това е една от областите на подсъзнанието. Херман Мюлер твърди, че основата на еволюционната теория са реакциите на клетъчните души. А Пфлюгер изтъква, че още Аристотел58 признава психичните фактори при дейността на органите. Тук трябва да се има предвид, че учението на Аристотел е във връзка с Питагорейската окултна школа чрез Платон56.
към текста >>
2.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Смятането у децата не е чисто мисловен процес, както това твърдят
Хегелиянците
.
Затова обучението по математика трябва да става до 14-та година по такъв начин, че да не се придружава с изкуствено напрягане на детските умствени сила. В противен случай ще получим един недозрял плод, преждевременно откъснат и затова безполезен. Обучението по математика с отвлечени разсъждения трябва да почне след 14-та година. Професор Петерсен казва: „Работата с предметите трябва да бъде основата на обучението по смятане. Защото нагледността е необходимост за децата като изходна точка за броене и смятане.
Смятането у децата не е чисто мисловен процес, както това твърдят
Хегелиянците
.
То е свързано с осезаемата действителност и вътрешно съединено с движенията и пространството.”[1] Учителят казва: „Най-напред при заниманието на децата с математика не ги занимавайте с отвлечените принципи, а си служете с живите форми. Например, детето има работа с дини, круши и ябълки. У него да се яви подтик да преброи, колко семена има в тях, какви са семките и пр. Да се яви у него интерес да види, колко семена има във всеки плод, да изучи тяхната форма, цвят и пр.
към текста >>
3.
001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
"Учителят по мислене" на Европа
Хегел
ни убеждаваше, че само немският език е съхранил феноменологичната същност на понятието "истина"; в по-ново време Йосиф Бродски обявява руснаците за жертва на хилиастката чувствителност в езика си.
Разговорите в "Изворът на доброто" носят всички характеристики на говорната реч: директни образни внушения, живи народни думи, внезапни обрати на мисълта, изобилие от условни и повелителни наклонения; не липсват турцизми и привидни архаизми. Иначе бихме определили мърчаевските разговори като "стил на евангелската проповед", в който основни структури са евангелската притча и метафора. По наше дълбоко убеждение те и до днес остават най-съвършена форма на словесност, при която образът чрез изящно вертикално самодвижение през всички светове се провъзгласява за еднакъв със същността. Няма да се изненадаме, ако някои читатели открият и елементи на философския фрагмент. Така или иначе, това са конструкции от българския език, на който за първи път в хилядолетната му история се налага да въплъщава една толкова трансцедентна идейна система.
"Учителят по мислене" на Европа
Хегел
ни убеждаваше, че само немският език е съхранил феноменологичната същност на понятието "истина"; в по-ново време Йосиф Бродски обявява руснаците за жертва на хилиастката чувствителност в езика си.
У нас трябваше Учителят Петър Дънов да изрече Словото си, за да уловим в етимологичната същност на българския език една неподозирана до сега "телеологичност". Това вече ни приближава до представата за езика като "психична вибрация". И докато за нея все още нямаме ясна перцепция, не бива да виним езика на Словото в немодерност и архаичност. ЗА СЛОВОТО КАТО ФИЛОСОФСКА СИСТЕМА. Такова едно възприемане би било твърде едностранчиво, но съвсем обичайно като интелектуален разрез.
към текста >>
Ако си послужим с
хегелови
перифрази, Любовта е трансцедентно тъждество - непомрачена еднаквост на субекта в себе си и ставането му като потенция.
ЗА СЛОВОТО КАТО ФИЛОСОФСКА СИСТЕМА. Такова едно възприемане би било твърде едностранчиво, но съвсем обичайно като интелектуален разрез. В този смисъл може да дефинираме Словото като трансцедентна система, която чрез идейно разгръщане и методологично приложение възвръща първичната чистота на християнството. В тази философия се изповядва субстанциалната същност на Любовта, която съживява абстрактната отвъдност на Абсолюта, на Бога, привнася им екзистенциални измерения. Любовта е, която придава на Абсолюта непосредственост, противно на неговата спекулативна опосредственост като резултат.
Ако си послужим с
хегелови
перифрази, Любовта е трансцедентно тъждество - непомрачена еднаквост на субекта в себе си и ставането му като потенция.
Субстанцията е любещ субект или с други думи, тя е Христос, който може да се опита. Между Абсолюта в себе си и крайния резултат от неговото ставане стои Христос като методологично основание на това ставане. Христос е посредникът, който примирява човешкото и Божественото. Той е човешкото познание за Бога, следователно Любовта е гносеологичен метод. С друг, по-рационален прочит на Словото могат да се намерят евристични аналогии със съвременната астрофизика, психология и биология.
към текста >>
4.
ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ето какво казва германският философ
Хегел
в своята история на философията за Питагор:
Както магнитът привлича желязото, също така и ние привличаме Божественото вдъхновение с мислите си, с молитвите си, с делата си. От вас зависи да предадете на Гърция Словото на Аполон и Гърция да блесне с Безсмъртна Светлина. Така говорил Питагор пред Жреците от Делфи, за да осъзнаят голямата си мисия и задача както за Гърция, така и за целия свят. Питагор престоял в храма на Делфи цяла година. И когато научил и просветил Жреците във всичките тайни на своята наука, и като подготвил Теоклея за службата й, напуснал храма и заминал за велика Гърция - южна Италия.
Ето какво казва германският философ
Хегел
в своята история на философията за Питагор:
„За Питагор се разказва, че бил твърде красив човек, с величествена външност, която веднага колкото привличала, толкова и внушавала страхопочитание. С това природно достойнство, с благородния си нрав и разумното благоприличие на своето поведение, той съединява и външни особености, благодарение на които изглеждал като едно своеобразно и тайнствено същество. Той носил бяла ленена дреха и се въздържал от употреба на известни ястия и питиета. Към тази външна страна на личността му се присъединява още и голямото му красноречие и дълбоките му познания, които той започнал да споделя не само с отделни свои приятели. Напротив, Питагор се стремял да окаже всеобщо въздействие върху културата на обществото и то както по отношение на възгледите, така и по отношение на целия начин на живот и на нравствеността.
към текста >>
5.
ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Философията на Платон е изразена в неговите многобройни съчинения, „един от най-хубавите подаръци, които съдбата ни е запазила от древността", казва
Хегел
.
При третото си пребиваване в Сицилия отношенията толкова се обтегнали, че Дионисий искал да задържи Платон насила, но се намесили питагорейците от Тарент и Платон успял да се върне в Гърция. Той, както казах, отишъл при Дионисий с цел да може, като владетел, да приложи в управлението неговата философия, да създаде една държава, основана върху неговата философия, начело на която да стоят учените и философите, но надеждите му се провалили. По-късно той отказал и на други държави, които се обърнали към него да им стане законодател. Той не се съгласил с тези предложения, понеже те не приели първото условие, което той поставил - премахването на всяка частна собственост. Платон умрял през 348 година преди Христа на рождения си ден, на 81 годишна възраст.
Философията на Платон е изразена в неговите многобройни съчинения, „един от най-хубавите подаръци, които съдбата ни е запазила от древността", казва
Хегел
.
Платон имал едно съчинение, озаглавено За философията или за идеите, което е изгубено. В него той излагал ясно и конкретно своята философия за идеите като първична реалност. До нас са достигнали неговите диалози, в които той също излага своята философия в разговорна форма. Някои историци на философията приемат, че неговата философия има две страни - екзотерична и езотерична, а други отричат това. Който е запознат с езотеричната доктрина лесно ще види, че Платон именно нея излага във формата на философия.
към текста >>
Хегел
казва: „Истинското велико на Платон е онова, с което той направи епоха в историята на философията, а с това и в световната история изобщо, е точното определение на идеята като основна реалност.
Платон прилага диалектиката към Абсолютната Същност, която е общото, основната Реалност. Той е прозрял, че идеалното е единствената реалност. А общото, Абсолютната Същност е идеалното. Истината е общото, мисълта, определена в противоположност на сетивното. Той нарича общото идеал, мисълта - това е реалното и неизменното, а сетивното не е нещо истинно, тъй като то се променя, определя се от нещо друго, а не от самото себе си, защото реалното е това, което се определя от само себе си.
Хегел
казва: „Истинското велико на Платон е онова, с което той направи епоха в историята на философията, а с това и в световната история изобщо, е точното определение на идеята като основна реалност.
Изследването на Платон протича изцяло в чистата мисъл. Разглеждането на чистата мисъл сама по себе си и за себе си се нарича диалектика." Платон схваща Абсолютното като Вечно съществуващо само по себе си битие. В своите идеи той отразява числата на питагорейците. Той схваща Абсолютното като единство на битие и небитие, на едното в многото.
към текста >>
Хегел
казва още: „Това съчетаване на различните неща, на битие и небитие, на едното и многото и т.н., при което се преминава от едното към другото - това е най-вътрешното, истинското във философията на Платон.
Платон схваща Абсолютното като Вечно съществуващо само по себе си битие. В своите идеи той отразява числата на питагорейците. Той схваща Абсолютното като единство на битие и небитие, на едното в многото. По такъв начин според него Абсолютното обединява противоположностите в едно единство. И затова той казва: Истината, която е Абсолютното, е единството на едното и многото, на битието и небитието.
Хегел
казва още: „Това съчетаване на различните неща, на битие и небитие, на едното и многото и т.н., при което се преминава от едното към другото - това е най-вътрешното, истинското във философията на Платон.
Смята се, че това е езотеричното в неговата философия, а другото е екзотеричното." Според Платон Безкрайното е неопределимо, без форма, абсолютно, съществуващо само по себе си. А крайното, напротив, е гранично, определено, в него има пропорция и мярка. Мъдростта е истинската причина, от която възниква превъзходното - тя е това, което поставя мярката и целта, и е целта в себе си и за себе си, то е целеопределящото. Това е общото, идеалното, Абсолютното.
към текста >>
6.
ПОРФИРИЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Хегел
казва: „Заниманията на Порфирий с логиката показват, че определеното мислене проникнало повече у неопла- тониците.
Други негови съчинения са Пещерата на нимфите, Биография на Плотин и Биографията на Питагор. Също е написал един Коментар върху категориите на Аристотел, който е като увод в аристотеловата логика, относно родовете, видовете, съжденията, в които се излага логиката на Аристотел в нейните главни положения. Това съчинение го направило знаменит в Средните векове, когато Аристотел е бил на голяма почит. Това съчинение през всички времена е било учебник, по който са предавали аристотеловата логика и източник, от който са черпили формата на тази логика. Нашите обикновени учебници по логика съдържат малко повече от онова, което се намира в този увод.
Хегел
казва: „Заниманията на Порфирий с логиката показват, че определеното мислене проникнало повече у неопла- тониците.
Това е нещо твърде разсъдъчно, формално, а своеобразно е, че по този начин у неоплатониците логиката на разсъдъка и съвсем разсъдъчно емпиричната трактовка на науката се намира съединена със съвсем спекулативната идея, а по отношение на практиката - с вярата в теургията, в чудноватото и странното." Порфирий се е занимавал и с астрология и другите области на херметичната наука. Ще предам няколко мисли от книгата му За въздържанието: „Първичният Бог е безтелесен, неподвижен и неделим. Той не е ограничен в никое място.
към текста >>
7.
3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Хегел
казва, че историята е разкриване на Мировия Дух.
3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
Хегел
казва, че историята е разкриване на Мировия Дух.
Когато посадим в земята едно каквото и да е семе, то първо се поляризира и пуска коренчета надолу и стъбло нагоре, постепенно израства, цъфва и завързва плод. Целият този процес представя историята на това семе. Подобно нещо представя и човечеството. То, като един зародиш на Мировия Дух, е посадено в материята и минава през процеса на "развитието, като преминава през много фази и степени на развитие на съзнанието. Крайната цел на човешкото развитие е да даде плод, в който да се изявят възможностите на зародиша.
към текста >>
8.
II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така
Хегел
приключва своето главно произведение „Феноменология на Духа" с класическите думи, които трябва да изразят, че Абсолютният Дух на света се проявява външно в историята, а вътрешно в подреденото знание на историята.
Христос умря върху земната Голгота. Върху човешкото лобно място умря човешкия дух, когато той става интелектуална мисъл. Но също, както смъртта на Христа върху кръста беше една мирова необходимост, така е необходима и смъртта на духа в мисълта. Само чрез тази смърт може да бъде осъществено едно Божествено бъдеще на Земята и на човека. Тази връзка между двете Голготи е била винаги чувствана и изразена.
Така
Хегел
приключва своето главно произведение „Феноменология на Духа" с класическите думи, които трябва да изразят, че Абсолютният Дух на света се проявява външно в историята, а вътрешно в подреденото знание на историята.
„Двете заедно образуват спомена и Лобното място на Абсолютния Дух, действителността, истинността и сигурността на Неговия Престол, без който Той би бил безжизнена самотност. От Чашата на това Царство на Духа прелива Неговата безграничност.'' Човешкият организъм е проникнат най-силно в главата. Там най-много царува минералното вещество на костите. Така черепът, черепът на мъртвите, стана отличителният символ на Смъртта.
към текста >>
9.
2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Казано на езика на
Хегел
и диалектиката манихеите са първите след Хермес, които са изтъкнали, че светът и животът е във вечно дзвижение и се движи и развива под знака на противоположностите, на борбата и противоречието.
Злото влиза в света на Творението, за да се превърне един ден в по-голямо добро. Манес е една велика индивидуалност, която се преражда многократно на Земята, за да бъде дух-водач на тези, които имат мисията да превърнат злото на добро. И когато не мислим за великите учители на човечеството, не трябва да забравяме Манес и неговата Мисия. Макар че принципът на Манес е трябвало да отстъпи на втори план в течение на нашата епоха, понеже духовността е тъй малко разбрана понастоящем, но този превъзходен принцип на манихеите ще печели все повече привърженици паралелно с напредването ни към една епоха, в която духовният живот ще намерим все повече и повече привърженици и все повече и певече разбиране". Така че, когато говорим за манихейството, не трябва да разбираме едно грубо дуалистично учение, което говори за два равностойни Бога, които са в борба, а разбираме едно светло учение, което има за задача да работи за крайната победа над злото.
Казано на езика на
Хегел
и диалектиката манихеите са първите след Хермес, които са изтъкнали, че светът и животът е във вечно дзвижение и се движи и развива под знака на противоположностите, на борбата и противоречието.
Борбата и противоречието според тях са стимул и причина за развиване на вътрешните латентни сили както на човешката душа, така и на всяко същество в Космоса. Затова злото съществува като една необходимост, за да се прояви и изяви доброто, което е основа на Битието и живота. Ето това са учили манихеите, като са изхождали от великия закон на Хермес за полярността, според който в света съществуват два принципа, два полюса - положителен и отрицателен. който е принцип на творчество и прогрес. Ще завърша това кратко изложение на манихейството с две мисли, едната от проф.
към текста >>
10.
НЕОПЛАТОНИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Елементи на неоплатонизма се намират във философията па Декарт, още повече у Малбранш, а също така и в немските идеалистични философи като Шелинг,
Хегел
, Фихте и други.
И по околни пътища тяхното влияние достига до Лютср, Цвингли и други подобни. В епохата на Възраждането ред натурфилософи с мистична тенденция се намирали под влиянието на неоплатонизма. Такива са Парацелзий, Гданус, Телезио Кампанела, Джардано Бруно и други. Не гледайки на тяхното пристрастие и занимание с астрологията и магията, те станали видни деятели на емпирическото и даже математическото естествознание. По-нататък основоположниците на съвременното математич-но естествознание като Кеплер, Галилей, Лайбниц, Нютон и други се намирали под влиянието на неоплатонизма.
Елементи на неоплатонизма се намират във философията па Декарт, още повече у Малбранш, а също така и в немските идеалистични философи като Шелинг,
Хегел
, Фихте и други.
Под същото влияние е и Беркли в Англия. В Русия под влиянието на неоплатонизма са работили Владимир Салавьов, Вулгаков и други. Такова е огромното влияние на неоплатонизма върху развитието на западноевропейската мисъл".
към текста >>
11.
ОРДЕНЪТ НА 'ЧИСТИТЕ БРАТЯ'
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Хегел
казва: "В основата на арабската, както и nа схоластическата философия и на всичко, което е създадено в християнската епоха, лежи като същност Александрийската или неоплатоническа идея.
Така до времето на Авероес арабската философия следва неоплатониците. Тя се стреми да съгласува в хармонична система платоновата мисъл и аристотелевата мисъл с догмите, които ислямът беше възприел от юдейството и християнството. Четири имена ни представят този арабски неоплатонизъм: Ал-Кинди, Ал-Фараби, Авицена и Ал-Газали." (П. Дюжем "Системата на света" - Париж, 1954 година) Друг автор пише: "Платонизацията и аристотилизмът и връзката между философията и религията представят двете насоки, които са били изследвани от арабската философия."
Хегел
казва: "В основата на арабската, както и nа схоластическата философия и на всичко, което е създадено в християнската епоха, лежи като същност Александрийската или неоплатоническа идея.
Върху тази идея се извършват и движат определенията на понятията." А. Риво смята за мистици всички арабски философи с изключение на Авероес, който пък спорд мен е криворазбран. В източно-европейската философия се обособяват две основни течения: рационализмът и мистизмът на суфизма. Първият е представен главно от Ал-Кинди и Ал-Фараби, а вторият от Ал-Газали. Първото течение бележи началото на арабската философия.
към текста >>
12.
ЕДИНСТВО НА ПОЗНАНИЕТО
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Идеалистите като Кант и
Хегел
допускат, че духът е вечен и безкраен.
ЕДИНСТВО НА ПОЗНАНИЕТО Материалистите признават на материята атрибут на вечност.
Идеалистите като Кант и
Хегел
допускат, че духът е вечен и безкраен.
Действително, познанието за света е резултат на нашите възприятия, които добиваме от външния, материалния свят. Преработени чрез човешкия мисловен апарат, тези възприятия преминават в представи и понятия. Емпиризмът, представен от Джон Лок, смята, че сетивността е решаващ източник на познанието. От друга страна, рационалистите Спиноза, Лайбниц и др. вземат разума като единствен източник на познанието.
към текста >>
13.
ФИЛОСОФСКА ДИСКУСИЯ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Хегел
, който критикува Кант, е също един от големите мислители на Обективния Идеализъм.
Най-видният представител на тази доктрина - Платон - разглежда всичко, което ни заобикаля, като сянка или отражение на идеите. Всички теолози на Християнството са под влияние на Обективния Идеализъм. Лайбииц е също негов представител. И Кант принадлежи към тази школа, макар че се е опитвал да намери компромис (без успех) между материализма и идеализма. Той считал, че може да помири науката и религията.
Хегел
, който критикува Кант, е също един от големите мислители на Обективния Идеализъм.
Според него материята не съществува. Абсолютният Дух създава всичко; той е негова основа. Хегел поставя фундамента на диалектичния метод върху базата на идеализма. Той разглежда материалния процес като логично развитие на Абсолютния Дух. Обективният Идеализъм в своите философски изводи използва законите на логиката по пътя на знанието.
към текста >>
Хегел
поставя фундамента на диалектичния метод върху базата на идеализма.
И Кант принадлежи към тази школа, макар че се е опитвал да намери компромис (без успех) между материализма и идеализма. Той считал, че може да помири науката и религията. Хегел, който критикува Кант, е също един от големите мислители на Обективния Идеализъм. Според него материята не съществува. Абсолютният Дух създава всичко; той е негова основа.
Хегел
поставя фундамента на диалектичния метод върху базата на идеализма.
Той разглежда материалния процес като логично развитие на Абсолютния Дух. Обективният Идеализъм в своите философски изводи използва законите на логиката по пътя на знанието. В противоположност, Субективният Идеализъм отрича причинната връзка между обектите и явленията. Тази философска система се базира на индетерминизма (неопределеността). Главните й представители са Беркли и Хюм.
към текста >>
Няма да се спираме върху теориите на неокантизма, нито на
неохегелианството
.
Единствено тя е в състояние да хвърли мост между Обективния и Субективния Идеализъм. Двете доктрини са се развивали през вековете под влияние на Геоцентризма. Това е един затворен свят, който търси причинността на земята, в ограничения и малък свят на сетивността. Съзнанието е като сателит, поставен на орбита. Той е в състояние да надхвърли границите на геоцентризма, да възвиси духа си по спирала към хелиоцентричното разбиране и дори да напусне Слънчевата система, за да търси причинността в Космоса чрез Космичния мироглед.
Няма да се спираме върху теориите на неокантизма, нито на
неохегелианството
.
Но се налага да повторим, че опитът на Кант да примири материализма, признаващ обективния свят, е идеализма, отричащ обективната причинност и закономерност, излиза несполучлив. Грешката на Кант е, че тук не става въпрос да бъдат помирени материализмът и идеализмът, понеже, както отбелязахме, това са полюсите на една и съща реалност. Става дума преди всичко за тяхното истинско самоопределяне, да се намери мястото им в света на Живата Разумна Природа. Тези две концепции, също както емпиризма и рационализма, използват различни методи, имат различни гносеологични основи. Емпиризмът, който има за обект света на формите и явленията, на всичко онова, което е крайно и осезаемо; и рационализмът, опериращ с психичното, което е абстрактно и нематериално, разглеждат Реалността в тези нейни два аспекта.
към текста >>
Във философията на идеализма
Хегел
се явява като идеолог в своя апогей.
Тези две концепции, също както емпиризма и рационализма, използват различни методи, имат различни гносеологични основи. Емпиризмът, който има за обект света на формите и явленията, на всичко онова, което е крайно и осезаемо; и рационализмът, опериращ с психичното, което е абстрактно и нематериално, разглеждат Реалността в тези нейни два аспекта. Тяхната противоположност може да се изясни само чрез Първата Космична Причина. Тя се изявява чрез Самодвижението на тези две противоположности - Материята и Духа, свързани в Космичното Единство. Материализмът дава форма па нещата и явленията, рационализмът - съдържанието им, а Космичното Начало - техния смисъл.
Във философията на идеализма
Хегел
се явява като идеолог в своя апогей.
Той разглежда света като органично и психично цяло, което се развива по пътя на промените чрез единство на противоположностите и чрез преминаването на количествените натрупвания в качествени изменения. Хегел извърши една революция във философията, като постави философски основи на диалектичния метод. Преди него идеалистичните доктрини говореха, че в природата „скокове" не съществуват и че всичко се движи и развива, следвайки една бавна еволюционна линия, съгласно природните закони. В противовес на това Хегел смята, че без „скокове" развитието в природата и живота е немислимо. Това преобразование той смята като логическо развитие на Абсолютния Дух, който се проявява чрез борбата на противоположностите.
към текста >>
Хегел
извърши една революция във философията, като постави философски основи на диалектичния метод.
Тяхната противоположност може да се изясни само чрез Първата Космична Причина. Тя се изявява чрез Самодвижението на тези две противоположности - Материята и Духа, свързани в Космичното Единство. Материализмът дава форма па нещата и явленията, рационализмът - съдържанието им, а Космичното Начало - техния смисъл. Във философията на идеализма Хегел се явява като идеолог в своя апогей. Той разглежда света като органично и психично цяло, което се развива по пътя на промените чрез единство на противоположностите и чрез преминаването на количествените натрупвания в качествени изменения.
Хегел
извърши една революция във философията, като постави философски основи на диалектичния метод.
Преди него идеалистичните доктрини говореха, че в природата „скокове" не съществуват и че всичко се движи и развива, следвайки една бавна еволюционна линия, съгласно природните закони. В противовес на това Хегел смята, че без „скокове" развитието в природата и живота е немислимо. Това преобразование той смята като логическо развитие на Абсолютния Дух, който се проявява чрез борбата на противоположностите. Според Хегел, животът носи в себе си елементите на своята собствена смърт. Нещата изчезват в своята противоположност, следователно те имат някакъв край.
към текста >>
В противовес на това
Хегел
смята, че без „скокове" развитието в природата и живота е немислимо.
Материализмът дава форма па нещата и явленията, рационализмът - съдържанието им, а Космичното Начало - техния смисъл. Във философията на идеализма Хегел се явява като идеолог в своя апогей. Той разглежда света като органично и психично цяло, което се развива по пътя на промените чрез единство на противоположностите и чрез преминаването на количествените натрупвания в качествени изменения. Хегел извърши една революция във философията, като постави философски основи на диалектичния метод. Преди него идеалистичните доктрини говореха, че в природата „скокове" не съществуват и че всичко се движи и развива, следвайки една бавна еволюционна линия, съгласно природните закони.
В противовес на това
Хегел
смята, че без „скокове" развитието в природата и живота е немислимо.
Това преобразование той смята като логическо развитие на Абсолютния Дух, който се проявява чрез борбата на противоположностите. Според Хегел, животът носи в себе си елементите на своята собствена смърт. Нещата изчезват в своята противоположност, следователно те имат някакъв край. Ние се спираме по-подробно върху постановките на този философ, защото той стои на границата между идеализма и материализма. Неговите разсъждения са основателни единствено по отношение на материалния свят - светът на формите и явленията.
към текста >>
Според
Хегел
, животът носи в себе си елементите на своята собствена смърт.
Той разглежда света като органично и психично цяло, което се развива по пътя на промените чрез единство на противоположностите и чрез преминаването на количествените натрупвания в качествени изменения. Хегел извърши една революция във философията, като постави философски основи на диалектичния метод. Преди него идеалистичните доктрини говореха, че в природата „скокове" не съществуват и че всичко се движи и развива, следвайки една бавна еволюционна линия, съгласно природните закони. В противовес на това Хегел смята, че без „скокове" развитието в природата и живота е немислимо. Това преобразование той смята като логическо развитие на Абсолютния Дух, който се проявява чрез борбата на противоположностите.
Според
Хегел
, животът носи в себе си елементите на своята собствена смърт.
Нещата изчезват в своята противоположност, следователно те имат някакъв край. Ние се спираме по-подробно върху постановките на този философ, защото той стои на границата между идеализма и материализма. Неговите разсъждения са основателни единствено по отношение на материалния свят - светът на формите и явленията. Що се отнася до съзнанието, то не изчезва, а се трансформира подобно на звуковите вълни, които преминават в електромагнитни, когато се фиксират на магнетофонната лента. Както знаем, тези електромагнитни вълни могат отново да се декодират в звукови.
към текста >>
Що се отнася до диалектиката, тя не е откритие на
Хегел
, тъй като е била позната и в античния свят.
Що се отнася до съзнанието, то не изчезва, а се трансформира подобно на звуковите вълни, които преминават в електромагнитни, когато се фиксират на магнетофонната лента. Както знаем, тези електромагнитни вълни могат отново да се декодират в звукови. В последните няколко десетилетия науката отбеляза колосални открития, не само в света на емпиризма - посредством ядрената физика, модерната химия, радиоастрономията..., но също и в областта на метапсихичните изследвания. Със своите остарели схващания, философията изостава. Тя трябва да се трансформира и да отговори на изискванията на новата епоха с един ултрамодерен стил.
Що се отнася до диалектиката, тя не е откритие на
Хегел
, тъй като е била позната и в античния свят.
Но Хегел представи диалектичния метод в нова светлина. Според него този метод не търси една абсолютна и затворена философска система, а обратно: философските системи от всички времена са само етапи от непрекъснатото развитие на Абсолютния Дух. По този именно начин, той отстрани архаичните и консервативни ограничения на старите философски доктрини. Той аргументира еволюцията на явленията, които преминават от едно състояние в друго чрез отрицание на отрицанието. Хегел разглежда всички социални, научни и художествени течения като идеологични форми, т.е.
към текста >>
Но
Хегел
представи диалектичния метод в нова светлина.
Както знаем, тези електромагнитни вълни могат отново да се декодират в звукови. В последните няколко десетилетия науката отбеляза колосални открития, не само в света на емпиризма - посредством ядрената физика, модерната химия, радиоастрономията..., но също и в областта на метапсихичните изследвания. Със своите остарели схващания, философията изостава. Тя трябва да се трансформира и да отговори на изискванията на новата епоха с един ултрамодерен стил. Що се отнася до диалектиката, тя не е откритие на Хегел, тъй като е била позната и в античния свят.
Но
Хегел
представи диалектичния метод в нова светлина.
Според него този метод не търси една абсолютна и затворена философска система, а обратно: философските системи от всички времена са само етапи от непрекъснатото развитие на Абсолютния Дух. По този именно начин, той отстрани архаичните и консервативни ограничения на старите философски доктрини. Той аргументира еволюцията на явленията, които преминават от едно състояние в друго чрез отрицание на отрицанието. Хегел разглежда всички социални, научни и художествени течения като идеологични форми, т.е. като етапи от развитието на разума.
към текста >>
Хегел
разглежда всички социални, научни и художествени течения като идеологични форми, т.е.
Що се отнася до диалектиката, тя не е откритие на Хегел, тъй като е била позната и в античния свят. Но Хегел представи диалектичния метод в нова светлина. Според него този метод не търси една абсолютна и затворена философска система, а обратно: философските системи от всички времена са само етапи от непрекъснатото развитие на Абсолютния Дух. По този именно начин, той отстрани архаичните и консервативни ограничения на старите философски доктрини. Той аргументира еволюцията на явленията, които преминават от едно състояние в друго чрез отрицание на отрицанието.
Хегел
разглежда всички социални, научни и художествени течения като идеологични форми, т.е.
като етапи от развитието на разума. Той твърди, че това развитие се осъществява чрез „скокове". Ще поставим един важен въпрос, който ще разгледаме в следващото изложение: от къде произлизат прогресивните елементи на съзнанието при тези „скокове"? Както е известно, според Материализма съзнанието е продукт на материалното развитие. От къде този продукт черпи сила, за да пресъздаде заобикалящата действителност?
към текста >>
Хегел
има заслуга, че сля гносеологията - теорията на познанието, на която Кант бе идеологът - е диалектичния метод.
като етапи от развитието на разума. Той твърди, че това развитие се осъществява чрез „скокове". Ще поставим един важен въпрос, който ще разгледаме в следващото изложение: от къде произлизат прогресивните елементи на съзнанието при тези „скокове"? Както е известно, според Материализма съзнанието е продукт на материалното развитие. От къде този продукт черпи сила, за да пресъздаде заобикалящата действителност?
Хегел
има заслуга, че сля гносеологията - теорията на познанието, на която Кант бе идеологът - е диалектичния метод.
Последният се развива под знака на Идеализма. Хегел разглежда природата не само като състояние на покой и неподвижност, на застой и неизменност, а като състояние на движение и на непрекъсната трансформация. Причината за това движение и трансформация се намира не вън, а вътре в самата природа. В природата и в обществото развитието се извършва по силата на вътрешните, присъщи на обектите и явления, противоречия по силата на „самодвижението". Маркс, от своя страна, подхвана тази идея на Хегел, но вече под знака на Материализма.
към текста >>
Хегел
разглежда природата не само като състояние на покой и неподвижност, на застой и неизменност, а като състояние на движение и на непрекъсната трансформация.
Ще поставим един важен въпрос, който ще разгледаме в следващото изложение: от къде произлизат прогресивните елементи на съзнанието при тези „скокове"? Както е известно, според Материализма съзнанието е продукт на материалното развитие. От къде този продукт черпи сила, за да пресъздаде заобикалящата действителност? Хегел има заслуга, че сля гносеологията - теорията на познанието, на която Кант бе идеологът - е диалектичния метод. Последният се развива под знака на Идеализма.
Хегел
разглежда природата не само като състояние на покой и неподвижност, на застой и неизменност, а като състояние на движение и на непрекъсната трансформация.
Причината за това движение и трансформация се намира не вън, а вътре в самата природа. В природата и в обществото развитието се извършва по силата на вътрешните, присъщи на обектите и явления, противоречия по силата на „самодвижението". Маркс, от своя страна, подхвана тази идея на Хегел, но вече под знака на Материализма. Според него нещата и явленията не са абсолютно дадени и безусловни, а се намират в развитие в течението на вечната промяна. Според диалектическия материализъм всички явления и събития се раждат от единството на противоположностите.
към текста >>
Маркс, от своя страна, подхвана тази идея на
Хегел
, но вече под знака на Материализма.
Хегел има заслуга, че сля гносеологията - теорията на познанието, на която Кант бе идеологът - е диалектичния метод. Последният се развива под знака на Идеализма. Хегел разглежда природата не само като състояние на покой и неподвижност, на застой и неизменност, а като състояние на движение и на непрекъсната трансформация. Причината за това движение и трансформация се намира не вън, а вътре в самата природа. В природата и в обществото развитието се извършва по силата на вътрешните, присъщи на обектите и явления, противоречия по силата на „самодвижението".
Маркс, от своя страна, подхвана тази идея на
Хегел
, но вече под знака на Материализма.
Според него нещата и явленията не са абсолютно дадени и безусловни, а се намират в развитие в течението на вечната промяна. Според диалектическия материализъм всички явления и събития се раждат от единството на противоположностите. Тази противоположност е източникът на тяхната вътрешна движеща сила, т.е. „самодвижението". Ние нямаме задача да разглеждаме диалектическия материализъм от гледище на неговите интерпретаторски школи, като тези на механистите или идеалистите меншевики и т. н. За нас е важна философската същност на историческия материализъм.
към текста >>
14.
Божественият Принцип на ЛЮБОВТА
 
- Константин Златев
Хегел
.) Това е ближният!
Дънов, свързващи предидущата подтема (за любовта като основа на взаимоотношенията между хората) с настоящата: "Ако обичаш Първата Причина - казва той, - ще обичаш и формите, чрез които Тя се проявява. Свещена е формата, чрез която Тя се проявява. ("Формата е съдържателна! " - Г. В. Ф.
Хегел
.) Това е ближният!
Хората са частица от Бога. Както любим Бога, тъй ще любим и всички хора. Ако не любим Бога, всякога ще правим разлика между този и онзи човек." И действително - от любовта към Вечното Начало на Вселената следва и любовта към нашия ближен, понеже това Начало присъства във всяка форма и я изпълва с живот. Щом човек обикне Цялото, непременно той ще обича и частите, съграждащи това Цяло: "Абсолютната Любов включва следното: Човек люби Бога! Това е първото и главно отношение в живота му.
към текста >>
15.
V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА
 
- Константин Златев
Хегел
или Л.
Това е резултат от еволюцията, която има характер на универсален принцип. Външната реалност - природата, Космосът - носи следите на една скрита за човешката сетивност и наука, въобще за човешките възможности, друга реалност, която живее своя живот зад формите и отношенията на нещата, зад събитията и мислите, зад времето и промените. Тя остава непроменима, абсолютна, всевластна, независима от човешкия опит и познание. Тази реалност е Абсолютният Дух, проявен като Божествена мисъл, като Божествена Любов. Разбира се, тук няма никаква аналогия с концепциите на Г.
Хегел
или Л.
Фойербах за абсолютното. Това е една извънредно дълбока, метафизическа и трансцендентал- на картина на природата, чийто смисъл отвежда направо към Библията, към това, че "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16). Учителят П. Дънов дава следния израз на позицията си относно взаимовръзката между Бога и природата: "... Някои наричат Природата тяло на Бога. Това обаче е само един образ.
към текста >>
16.
VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа
 
- Константин Златев
Хегел
) - са проява на Великата Разумност в света.
Доброто е израз на закона за единството, за Цялото и е плод на Любовта. Злото е израз на обратния закон - за частите, за крайното, обособеното. Човек е произлязъл от Доброто, а от човека е произлязло Злото. Тези два принципа - като същност и взаимодействие, като единство и борба на противоположности (съгласно I закон на диалектиката, формулиран от Г. В. Ф.
Хегел
) - са проява на Великата Разумност в света.
Те съответстват, макар и условно, на етапите в закона за цикличното развитие - инволюция и еволюция. Но творчески по съдържание е принципът на Доброто, тъй като то е породено от съзидателната отнологическа сила - Любовта. Вървейки по пътя на Доброто, човек достига до "живот, светлина и свобода", плодове на всемирното триединство на Бога - Любов, Мъдрост и Истина. "Любовта носи изобилния и пълен живот, Мъдростта носи знание и светлина, Истината носи свобода! " - казва Учителят на ББ у нас.
към текста >>
17.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
Хегел
- единство и борба на противоположностите.
Електричеството и магнетизмът, например, биват положителни и отрицателни. Двата велики градивни полюса в Битието - Мъжкият (творчески) и Женският (съхранителен) принцип, са особено ярка илюстрация на разглежданата закономерност. Не на последно място: полюсите на планетата Земя и на всички останали небесни тела, структурата на човешкия организъм, на растенията, на кристалите и т. н. Същността на принципа на полярността е в пряка връзка с първия закон на диалектиката, изведен от Г. В. Ф.
Хегел
- единство и борба на противоположностите.
Природата на обективните реалности, дефинирани като полюси - т. е. като противоположности, - е една и съща; разликата помежду им е само в честотата на вибрациите, с които трептят. Това се отнася за светлината и мрака, доброто и злото, деня и нощта и пр. Следователно полюсите като такива са елемент от мировата илюзия - Майя. Те съществуват само като декор върху сцената на мировата драма.
към текста >>
18.
XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО
 
- Константин Златев
Дънов като "... най-универсалния духовен Учител на двадесети век - това, което
Хегел
нарича световна историческа фигура, чиято значимост ще бъде осъзнавана постепенно през следващите векове".
- се заема да изучава български език, за да може да чете Словото на Учителя П. Дънов в оригинал. Той признава: "Творчеството му ме привлече неустоимо. Имах усещането, че съм открил така търсеното западно езотерично учение, не само коренящо се в платонизма, но и пропито с автентичния дух на християнството." Д. Лоримър дефинира П.
Дънов като "... най-универсалния духовен Учител на двадесети век - това, което
Хегел
нарича световна историческа фигура, чиято значимост ще бъде осъзнавана постепенно през следващите векове".
През юни 1996 г. при първото си посещение в България един от световно утвърдените лидери на модата Пако Рабан се поклони пред гроба на своя духовен Учител П. Дънов. В тази връзка той сподели с журналисти мотивите за този израз на преклонение: "Петър Дънов е един от най-великите философи на епохата на Водолея. Учението на Дънов ще бъде основа на духовната култура на новото столетие." Стана известно, че Пако Рабан се натъкнал на сборник с беседи на Учителя П. Дънов в една парижка книжарница.
към текста >>
НАГОРЕ