НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
11
резултата в
7
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
НОВИТЕ ВРЕМЕНА
,
,
ТОМ 20
И когато вълните на прокламираните във Френската революция общочовешки и обществени права заливаха всички европейски господарства и влязоха в открит конфликт с всички норми и обичаи - тъй също и в областта на мисълта, развиващите се положителни науки вдигнаха въстание срещу всемогъщата дотогава философия, която в лицето на
Хегеля
беше се тясно свързала с политическата автокрация.
Горещо вярващ в собствените си сили, човешкият ум, отърван от грубите суеверия и потисничеството на официалната църква - борба, която изнесоха всецяло тайните братства на плещите си, - се почувства достатъчно мощен, за да отрече всеки друг авторитет, освен себе си. Лъган много пъти досега, той вече не се доверяваше никому. Материализмът се явяваше естествена необходимост, за да запълни изгладнелите души на жадуващите по нещо точно, ясно и свързано с всекидневния живот. Тъй наречените точни науки, а всъщност бихме рекли по-скоро приложни изкуства, намериха също така своя разцвет, убедиха человека с постиженията си, които имаха в късо време, дотам, че той се почувствува като господар на много знания и същевременно значително по-силен. Облягал се достатъчно на свръхестественото в миналото, человек щеше да изпадне в другата крайност - да откаже силата на всичко друго, освен своя ум - горд цар, комуто - мислеше той - е достъпно всичко!
И когато вълните на прокламираните във Френската революция общочовешки и обществени права заливаха всички европейски господарства и влязоха в открит конфликт с всички норми и обичаи - тъй също и в областта на мисълта, развиващите се положителни науки вдигнаха въстание срещу всемогъщата дотогава философия, която в лицето на
Хегеля
беше се тясно свързала с политическата автокрация.
Наследниците на Канта, неможещи да обхванат мисълта му изцяло, със своите в сравнение с него посредствени умове, се разделиха на толкова течения, колкото и глави, и изгубиха всяко решително значение за живота, който като че ли изтичаше между пръстите им, въпреки волята им. Здраво стъпилите на собствените си крака Естествени науки започнаха открито сражение по два фронта - и срещу религията, и срещу философията, като отхвърлиха опекунството и на двете. Нещо повече - те създадоха собствена философия - материализма, който даде физиономия почти на цялото наше столетие. Духовната криза се изрази преди всичко в духовното и религиозното падение - когато католичеството прогласи един обикновен человек за безгрешно същество - и по тоя начин смъкна на хората божеството от небето на земята - нещо, което улесни оскъделите души да разберат по-простичко и по-лесно нещата, но от друга страна понижи изцяло нравствения уровен на епохата и европейците. На Изток православната, божем, църква по това време тоже претърпя сътресения, понеже се намеси активно в политическия живот и стана страна при разрешението на националните въпроси, вместо да бъде само справедлив арбитър - почти едновременно с непогрешимостта на папата иде и Българската схизма... Преди това още реалистичното течение, така да го наречем, е вече формулирано като философското учение за материализъм от Бюхнера, Молешота, Фейербах - последни и върл враг на религията.
към текста >>
2.
5. България през XIX век. Културно и духовно съживяване на българския народ.
,
,
ТОМ 24
Тогава са работили множество велики умове и бележити личности, като философи, богослови, ратници за нов живот и социални реформи - Имануел Кант, Иохан Песталоци, Георг
Хегел
, Лев Толстой, Фьодор Достоевски, Абрахам Линкълн, Джузепе Гарибалди, Шандор Петьофи, Йохан Гьоте и стотици други хора на науката, изкуството и техниката.
5. България през XIX век. Културно и духовно съживяване на българския народ. Деветнадесети век, това е било столетие, когато в света, и специално за Европа, процесите на протичащия Ренесанс са раздвижили всички области на човешкото знание.
Тогава са работили множество велики умове и бележити личности, като философи, богослови, ратници за нов живот и социални реформи - Имануел Кант, Иохан Песталоци, Георг
Хегел
, Лев Толстой, Фьодор Достоевски, Абрахам Линкълн, Джузепе Гарибалди, Шандор Петьофи, Йохан Гьоте и стотици други хора на науката, изкуството и техниката.
За нашия страдащ и подтиснат български народ деветнадесетото столетие е показателно. След 500 годишното турско подтисничество и духовен гнет от гръцкото духовенство, народът намира сила и смелост да се надигне и противопостави на религиозните предразсъдъци и суеверия и започне борба за своята духовна политическа свобода. Това е било време, когато неграмотни гърци закупили митрополитски престоли, свещенически места и енории, движели въпросите на православната църква у нас, а политически работили за реализация нат. нар. "мегали идея" - да се погърчи цялото население на Балканския полуостров и в един момент да бъде обединено в една голяма гръцка държава, наследница на древна Елада и стара Византия. Гръцкото духовенство грабело от народа всичко ценно, но и унищожавало паметниците на българската култура.
към текста >>
3.
2.2. Великият и вечен природен закон - добро и зло (1972 г.).
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Такава е Великата Диалектика на живота, за която говори още древната индийска философия, която по-късно обоснова Платон, която
Хегел
оповести в по-ново време, за която и днес се говори, която и днес се изучава и разглежда в ограничена, тясна форма.
Злото е само временно. Злото има ролята си в несъвършения свят. В нашия човешки свят, в който всичко е относително, в света на земната реалност, зло и добро, плюс и минус, еднакво работят за Доброто: - за движението напред, за прогреса. В края на краищата - ВСИЧКО Е ЗА ДОБРО! Такъв е Великият Закон на Бога!
Такава е Великата Диалектика на живота, за която говори още древната индийска философия, която по-късно обоснова Платон, която
Хегел
оповести в по-ново време, за която и днес се говори, която и днес се изучава и разглежда в ограничена, тясна форма.
Добро и Зло - хаос от понятия в ограниченото съзнание на човека. Понятия, които непрестанно се менят. Това, което вчера бе зло, днес е добро и обратно. Това, което днес е добро, утре може да бъде считано за зло. Зло и Добро, обусловени от фалшиви разбирания човешки, от временни, ограничени интереси на човека: да убиеш човека, да ограбиш имуществото му, дори да се нахраниш с трупа му, се е считало някога за добро от нашите кръвожадни предшественици.
към текста >>
4.
57. Човек е свързан с природата в едно цяло
,
III. В Кабинета на Учителя
,
ТОМ 33
57. ЧОВЕК Е СВЪРЗАН С ПРИРОДАТА В ЕДНО ЦЯЛО - Прави ми впечатление, че четете Мах, Хобс, Лок,
Хегел
, Кант, а говорите нелогично, несвързано и религиозно, което много ме дразни!
57. ЧОВЕК Е СВЪРЗАН С ПРИРОДАТА В ЕДНО ЦЯЛО - Прави ми впечатление, че четете Мах, Хобс, Лок,
Хегел
, Кант, а говорите нелогично, несвързано и религиозно, което много ме дразни!
Без религиозните Ви приказки, ние ще можем да се разберем донякъде. - Има различни логики. И му показа току що получената от странство книга „Терциум органум” от Успенски, в която също се пледира за някакъв нов вид логика: логика на четвъртата координата. Но има още по-висша логика, тя е на природата. За днешния човек е достатъчно да се приближи и възприеме тази логика.
към текста >>
5.
77. Евреинът - историк и философ
,
III. В Кабинета на Учителя
,
ТОМ 33
Не е чел нито Кант, нито
Хегел
, нито класиците в оригинал!...” Същите мисли прекосиха и съзнанието на офицера.
Нови тръпки на страх и яд прекосиха снагата на офицера! Той вместо да вземе книгата, процеди през зъби: - Прочетете 58 и 59 глава. Всички знаеха, че той не знае немски! Евреинът и момичето си размениха уж дискретни усмивки: „Иска да диспутира върху Ницше, а не знае немски!... Какво е Ницше, освен в оригинал!...
Не е чел нито Кант, нито
Хегел
, нито класиците в оригинал!...” Същите мисли прекосиха и съзнанието на офицера.
И в душата му те се отразиха с размерите на възпламенен взрив, почувствува го като плесница на публично място. Под лъжичката му нещо затрепери, запърха като ранена птичка... Христов помисли или видя пред очите си картината, представляваща срещата на Хектор и Ахил пред стените на Троя. Учителят бързо се намеси: - Сестра, рекох - вземете, четете и превеждайте „Антихриста”, 58 и 59 глава така както казва господин офицерът. После се обърна към блажено усмихнатия евреин, който още не беше седнал.
към текста >>
6.
109. Учителят Дънов не може да Се премери с мерките, с които мерим останалите хора
,
III. В Кабинета на Учителя
,
ТОМ 33
- Тогава къде е местото на великите философски системи на Кант,
Хегел
?...
- апострофира Христов. - Ако тя не правеше, и ние не можехме да правим, ако природата не мисли, и ние не можем да мислим. Впрочем в света Един е, Който мисли - това е Бог. Цялата природа с нейните безброй форми, съдържания, закони, идеи... са само израз на великата Божия мисъл, която ние по различни пътища възприемаме и се заблуждаваме като мислим, че ние сме измислили. Всичко в нашия живот: и култура и философия, и всичко, всичко е само едно лошо копие на Божията мисъл и творчество.
- Тогава къде е местото на великите философски системи на Кант,
Хегел
?...
- загрижено запита Христов. - Велики? - избухна евреинът. Млъкна и погледна Учителя, Който като го видя, че не може да мълчи, даде му да разбере, че може да говори. Тъкмо това чакаше и той.
към текста >>
Колосът на философията -
Хегел
, също е стопроцентов християнин.
Най-малко с 20 години съм по-възрастен от Вас, и от дете нищо не съм работил, само с философия съм се занимавал. Но разберете, Учителят е дошъл да събори тези идоли, да въздигне великата Божия мисъл като култ! Разберете, няма наука, няма религия, няма философия, изобщо няма нищо съществено без Бога, без Христа, без Учителя! Всички философски системи, с които запада се гордее и за Вас са кумири, са или разработка на отделни текстове от Евангелието, по-право от Учението на Христа или образуват системи, които се противопоставят на Христовото Учение. Ницше, който познава много добре Канта - най-великия философ на запад, казва за него, че е маскиран християнин.
Колосът на философията -
Хегел
, също е стопроцентов християнин.
А какво е западната философия без Кант и Хегел? - А Маркс? - Хм, Маркс! На запад не го смятат за философ, а само като ученик на Хегел. Диалектиката дали е в краката нагоре или надолу, тя си е на Хегел, на природата.
към текста >>
А какво е западната философия без Кант и
Хегел
?
Но разберете, Учителят е дошъл да събори тези идоли, да въздигне великата Божия мисъл като култ! Разберете, няма наука, няма религия, няма философия, изобщо няма нищо съществено без Бога, без Христа, без Учителя! Всички философски системи, с които запада се гордее и за Вас са кумири, са или разработка на отделни текстове от Евангелието, по-право от Учението на Христа или образуват системи, които се противопоставят на Христовото Учение. Ницше, който познава много добре Канта - най-великия философ на запад, казва за него, че е маскиран християнин. Колосът на философията - Хегел, също е стопроцентов християнин.
А какво е западната философия без Кант и
Хегел
?
- А Маркс? - Хм, Маркс! На запад не го смятат за философ, а само като ученик на Хегел. Диалектиката дали е в краката нагоре или надолу, тя си е на Хегел, на природата. А най-високия връх на комунизма - идеалът му, е взет от Евангелието.
към текста >>
На запад не го смятат за философ, а само като ученик на
Хегел
.
Ницше, който познава много добре Канта - най-великия философ на запад, казва за него, че е маскиран християнин. Колосът на философията - Хегел, също е стопроцентов християнин. А какво е западната философия без Кант и Хегел? - А Маркс? - Хм, Маркс!
На запад не го смятат за философ, а само като ученик на
Хегел
.
Диалектиката дали е в краката нагоре или надолу, тя си е на Хегел, на природата. А най-високия връх на комунизма - идеалът му, е взет от Евангелието. В Деяние на апостолите, гл. 2, ст. 44 и 45 се казва: „Всички вярващи бяха наедно и всичко им беше общо; стоката и имането си продаваха и разделяха ги на всички, на всекиго според нуждите, които имаше.” Както виждате господин подполковник, още преди 2 000 години първите християни са почнали да правят опити за осъществяване на комунизма.
към текста >>
Диалектиката дали е в краката нагоре или надолу, тя си е на
Хегел
, на природата.
Колосът на философията - Хегел, също е стопроцентов християнин. А какво е западната философия без Кант и Хегел? - А Маркс? - Хм, Маркс! На запад не го смятат за философ, а само като ученик на Хегел.
Диалектиката дали е в краката нагоре или надолу, тя си е на
Хегел
, на природата.
А най-високия връх на комунизма - идеалът му, е взет от Евангелието. В Деяние на апостолите, гл. 2, ст. 44 и 45 се казва: „Всички вярващи бяха наедно и всичко им беше общо; стоката и имането си продаваха и разделяха ги на всички, на всекиго според нуждите, които имаше.” Както виждате господин подполковник, още преди 2 000 години първите християни са почнали да правят опити за осъществяване на комунизма. Те още тогава били отишли много, много по-далеч от СССР, защото са постигнали това не чрез реки от кръв, а доброволно — любов си дали имотите.
към текста >>
7.
74. Борислав Георгиев от Париж - десет мисли (фрагменти) за Учителя
,
Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.
,
ТОМ 33
Друго е човек да хване един тежък философ като Кант или
Хегел
и пр.
За пръв път четох беседи през 1950 г., когато ми даде Мария Доспевска в Пазарджик. Аз там бях войник и ми бяха близки със сестра й. И още първия миг, когато четях беседите, за мен те бяха като чиста вода, като ясен пролетен ден. Всичко разбрах, нямаше нищо, което да ме затрудни. Бяха много лесни (в хубавия смисъл на думата лесни), не ме затрудняваха.
Друго е човек да хване един тежък философ като Кант или
Хегел
и пр.
Не, Учителят е много човечен. И чичо от село може да Го разбере, камо ли един човек с моята култура. И много съм щастлив, че цял живот четох Негови беседи и за мен нямаше нищо заключено, нищо неясно, нищо, което да не мога да приема, или, което да ме смути. И в тези 10 мисли аз изразявам моето голямо уважение, моята голяма обич към Учителя! 1 Фрагмент Никога не съм Го виждал на Земята като жив човек, а бях на 22 години, когато за пръв път се докоснах до Неговото Слово.
към текста >>
НАГОРЕ