Търсене в текстове за 'Хегел'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 43 резултата в 12 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Така например Кант, Хегел, Хербарт и др.
Тия тържества са напомняли много за миналите векове, вековете на гръцките олимпиади. И днес, както тогава, пътешествията на великите музиканти представляват тържествени шествия и международни празненства. Макар да се види парадоксално, факт е, че на някои хора не само, че музиката не прави никакво впечатление, но напротив дразни ги, и те не могат да я търпят. Такива личности се срещат доста из обикновените хора. Но най-чудното е, когато можем да цитираме и имена на големи хора, хора с известност и култура, които също не обичат музиката. Така например Кант, Хегел, Хербарт и др. са намирали, че музиката е празна работа Бомарше е бил истински мелефоб (човбк, който мрази музиката). Веднъж той се изразил така за музиката: „Това, което не заслужава да се говори, се пее". Теофил Готие нарича музиката „най-приятния шум". Фонтенел заявил веднъж, че той не можел да разбере три неща: игрите, жените и музиката. Наполеон твърдял, че музиката разстройва нервите, но все пак признавал, че тя може да увеличи бодростта.
към текста >>

2. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Във философията, като започнете с Шопенхауеровите проучвания на будизма, минете през учението за „абсолютния дух" на Хегел и свършите в наше време с немския философ-естет Кайзерлинг, който е един от големите сторонници на общото сближение на изтока със запада.
В наше време това става все по-ясно. В какво се изразяват завоевателните стремежи на изтока върху запада, знаят ония, които следят общата и по-специално колониалната западноевропейска политика. Духовното влияние на изтока върху запада е било по-слабо или по добре, не тъй очебийно. А изтокът е влиял и върху изкуството и върху литературата и философията на запада. - Ориенталски и изобщо източни мотиви се срещат ярко очертани в произведенията на много от големите западни музиканти... В литературата, като започнете от любимите на много автори чисто библейски сюжети, минете през „Тъй рече Заратустра" на Ницше (книга може би толкова литературна колкото и философска) и свършите с обикновените малки лирически ориенталски подражания. Във философията, като започнете с Шопенхауеровите проучвания на будизма, минете през учението за „абсолютния дух" на Хегел и свършите в наше време с немския философ-естет Кайзерлинг, който е един от големите сторонници на общото сближение на изтока със запада. Ние, разбира се нямаме намерение да излагаме подробно пътищата, по които изтокът е влиял върху запада. Само констатираме това влияние. И трябва веднага да прибавим. - Влиянието на изтока върху запада до неотдавна е било повече откъслечно, частично... Западът се е обособявал в отделна култура, индивидуализирал се и не се поддавал на систематично въздействие отвън... А и изтокът не е бил натрапничав. Напротив, с голямото спокойствие на стар и беловлас мъдрец е наблюдавал възрастващия запад.
към текста >>

Нашето намерение тук не е да излагаме тази философия, която е една от най-мъчните и от която много работи са научили и Вели и Спиноза, и Хегел, и Шопехауер, и Хартман.
И днес това преодоляване може би става, само че то е въпрос на години и дори на столетия, в които нашите обикновени мерки, лични настроения и разбирания, нямат стойност. Авторитетът и оптимизмът на историята, почиват на разумната закономерност във вселената. ...И наистина, ако човечеството обитаващо земята, беше само един сляп, случаен продукт, когото очаква едно сляпо бъдеще - то би било едно нещастно човечество... Но тая разумност, която в обикновения говор за нас е само една теоретическа абстракция, изглежда има и по-конкретни и по-реални проявления, които по един или други начин напътстват и ръководят човечеството - и от запад и изток. Само че на запад вследствие големите материалистически и култови наслойки, хората за известно време бяха престанали да ги виждат. Днес хората на запада откриват по конкретните проявления на върховната разумност в етико-религиозните школи и културното величие на далечния изток, където има по-малко материализъм и култ - за да се върнат един ден и ги открият у себе си... И нашата основна мисъл от начало докрай е - не че изтокът ще спаси запада направо, та да се обърнем всички в пасивно очакване от изток, а че днес само изтокът може да обясни противоречията на запада... Ние споменахме по-горе за езотеричната философия,на изтока, в която мнозина виждат основата на голямото синтетично знание, което ще се притежава от бъдещата култура на вътрешно обединените изток и запад. Нашето намерение тук не е да излагаме тази философия, която е една от най-мъчните и от която много работи са научили и Вели и Спиноза, и Хегел, и Шопехауер, и Хартман. Още повече, че във всички свои пунктове тя не е призната от официалната западна наука. А ние не искаме да се отклоняваме от обикновеното научно изследване. Ще поменем само някои от аналогиите и доводите, привеждани от ония, които имат голяма вяра в нейното бъдеще. Ние, обикновените хора, от най-простия до най-учения, колкото и да се самооблащаваме, знаем твърде малко за същината на нашето и световно битие. За нас в света има много загадки, а най-често и самите ние оставаме загадка за себе си.
към текста >>

3. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ключът на разбиране философията на историята е в Хегеловото схващане, че световната история е развой на човешкия дух – това е най-дълбока основа, последният принцип.
Той е посветил целия си живот на философията и религията; неговото главно съчинение „Отче наш" е бисер на полската проза и представлява синтез на религиозно вдъхновение и философско размишление. Той е полският Толстой, вестителят на третата епоха на Духа, когато Любовта като върховен закон на живота ще се приложи във всички области на живота. Неговите идеи представляват изключителен интерес за всички нас особено затуй, че последните събития напълно потвърждават историческия метод на изследване, който е приложил и предвижданията на бъдещето, които е направил. Ние ще се опитаме да изложим накратко философските и религиозни идеи на този оригинален и най-типичен славянски философ, който е един от най-ярките изразители на славянския дух. „Световната история е абсолютно развитие на човешкия Дух". Ключът на разбиране философията на историята е в Хегеловото схващане, че световната история е развой на човешкия дух – това е най-дълбока основа, последният принцип. Развитието се схваща като цялостен процес и то обхваща миналото, настоящето и бъдещето. Хегел е открил закона на историческото развитие на човечеството, който е от жизнено значение и е първа задача на философа; той е законът на диалектиката: теза, антитеза, синтеза. Обаче той не е успял да приложи този закон към историята, защото се е занимавал главно с миналото и настоящето, а бъдещето съвсем не е взел пред вид. Август Цйешковски идва до схващането за органическата цялост на историята и той дошъл до заключение, че като познаваме тезата и антитезата, можем да предвидим с положителност синтезата, т.е. бъдещето на човечеството.
към текста >>

Хегел е открил закона на историческото развитие на човечеството, който е от жизнено значение и е първа задача на философа; той е законът на диалектиката: теза, антитеза, синтеза.
Неговите идеи представляват изключителен интерес за всички нас особено затуй, че последните събития напълно потвърждават историческия метод на изследване, който е приложил и предвижданията на бъдещето, които е направил. Ние ще се опитаме да изложим накратко философските и религиозни идеи на този оригинален и най-типичен славянски философ, който е един от най-ярките изразители на славянския дух. „Световната история е абсолютно развитие на човешкия Дух". Ключът на разбиране философията на историята е в Хегеловото схващане, че световната история е развой на човешкия дух – това е най-дълбока основа, последният принцип. Развитието се схваща като цялостен процес и то обхваща миналото, настоящето и бъдещето. Хегел е открил закона на историческото развитие на човечеството, който е от жизнено значение и е първа задача на философа; той е законът на диалектиката: теза, антитеза, синтеза. Обаче той не е успял да приложи този закон към историята, защото се е занимавал главно с миналото и настоящето, а бъдещето съвсем не е взел пред вид. Август Цйешковски идва до схващането за органическата цялост на историята и той дошъл до заключение, че като познаваме тезата и антитезата, можем да предвидим с положителност синтезата, т.е. бъдещето на човечеството. Древният свят до Христа е тезата в историята, даденото, обективното, с една дума битието, светът на непосредственото битие. Това е слизането на човешкия дух в материята.
към текста >>

По този начин изходната точка на философията на делото е чужда, даже противна на Хегеловата философия, която изследва даденото такова, каквотое, докато Цйешковски изследва това, което трябва да бъде.
Те са съкровища на културата, които практиката ще оползотвори, социалният живот ще развие. Религията е цялата абсолютна сфера на Духа, в която изкуство, философия, наука са само специални степени. Социалното творчество е висшето в живота на духа, висшият израз на религията. Доброто превъзхожда красотата и истината, защото абсолютното Добро е същевременно и абсолютна Красота и абсолютна Истина, докато красивото не е всякога истинско и добро; а истинското не се нуждае да бъде добро, нито красиво. Не чистото знание, не познанието на истината е най-висшата задача в философията, а Доброто, понеже не разумът, а волята е висшата сила на Духа. По този начин изходната точка на философията на делото е чужда, даже противна на Хегеловата философия, която изследва даденото такова, каквотое, докато Цйешковски изследва това, което трябва да бъде. Не е достатъчно да се каже: Това, което е, е разумно, а трябва да се каже: Това, което е разумно трябва да бъде. Центърът на тежестта се изменя от познанието във волята. Философията вместо чисто теоретическа – става практическа. Пътят към доброто, пътят към Истината, която освобождава, а не всяка Истина, – това е задача на философията на делото. „Истината ще ви направи свободни" А истината е в Духа, в постъпване съобразно законите на Духа, а не съобразно външни закони.
към текста >>

4. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 37 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Духът на ведантската философия на Индия се възобновява в творенията на Хегел, Фихте и Кант, докато пък Шопенхауер е запазил безсъмнено спомени от будистката философия, познавана в един предишен живот.
Тук имаме същата сила на въображението, същата любов към красотата, същото обожаване на формата и израза, същата интелектуална изтънченост, същата подвижност. Естествено, и у англичаните има понякога нещо от гръцкия темперамент, също и у французите — нещо от темперамента на римляните, но общо взето, картината която очертахме по-горе си остава вярна. Защо? Не е ли затова че душите обитаващи някога древна Гърция са се поселили предимно във Франция и че душите на римляните са в Англия? Това възобновяване на характера на една минала раса е още по-очебийно у отделните индивиди. Китс би трябвало да бъде въплъщение на някой поет от древна Гърция, докато пък големият талант на старите римски историци се проявява в Маколей, Хюм и Ги-бои. Духът на ведантската философия на Индия се възобновява в творенията на Хегел, Фихте и Кант, докато пък Шопенхауер е запазил безсъмнено спомени от будистката философия, познавана в един предишен живот. С право е казано че „винаги, когато едно човешко същество дава на света това, което е най-ценно и най-дълбоко в него, под формата на едно философско, литературно, художествено или научно произведение, винаги в такива случаи корена на това произхожда от минали животи“. Прераждането обяснява защо великите хора идват на групи. Когато изучаваме от хронологична гледна точка появата на хората, които са помогнали за напредъка на науките и изкуствата, на философията и религията, интересно е да се отбележи, че те като че ли идат на групи и че тези групи имат поотделно един общ характер. Особено ясно изпъква това при хората на изкуството. Ботичели, Микел Анджело, Тициан, Рафаел и Холбайн съставляват една хронологична група.
към текста >>

5. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В това време умира Хегел (ноемв.
Неговият баща е бил енергичен и разумен стопанин, интересувал се е от наука и изкуство, бил е покровител на изкуството. Италианският художник Монти му е гостувал, а и той също е гостувал у него в Италия. Оставил на сина си блестящо материално състояние и наклонност към наука. Първото си образование младият Август получил в Варшава, където е бил през ноемврийското въстание 1830 год. После заминава за Краков (1831) и за Берлин — да учи философия. В това време умира Хегел (ноемв. 1831 г.) тъкмо когато неговата философия е била в своя разцвет. Естествено е, че Хегелевата философия е указала голямо влияние върху Тйежковски. Както ще видим — тя е станала изходна точка на неговата философия на делото. Обаче, използвайки диалектическия метод на историята, Тйежковски създава своя философска система, в която той разглежда човечеството като организъм, а историята на човечеството, като органическо развитие на една цялост, проявление на Мировия Дух. Неговата философия носи всички характерни белези на славянския гений и открива светли перспективи на бъдещето.
към текста >>

Естествено е, че Хегелевата философия е указала голямо влияние върху Тйежковски.
Оставил на сина си блестящо материално състояние и наклонност към наука. Първото си образование младият Август получил в Варшава, където е бил през ноемврийското въстание 1830 год. После заминава за Краков (1831) и за Берлин — да учи философия. В това време умира Хегел (ноемв. 1831 г.) тъкмо когато неговата философия е била в своя разцвет. Естествено е, че Хегелевата философия е указала голямо влияние върху Тйежковски. Както ще видим — тя е станала изходна точка на неговата философия на делото. Обаче, използвайки диалектическия метод на историята, Тйежковски създава своя философска система, в която той разглежда човечеството като организъм, а историята на човечеството, като органическо развитие на една цялост, проявление на Мировия Дух. Неговата философия носи всички характерни белези на славянския гений и открива светли перспективи на бъдещето. Тйежковски завършва университета в Хайделберг в 1838 г. с докторска титла.
към текста >>

Главното му дело, венецът на неговия живот е четиритомното съчинение „Отче наш“ първият том от което излиза в 1848 г., а останалите три едва след неговата смърт (в 1899 и 1903 г.) Докато в първите си съчинения — Тйежковски, като ученик на Хегел, макар че скъсва с някои негови схващания, обосновава своята философска система, в „Отче наш.“ Тйежковски излиза пред нас като вдъхновен философ-пророк и на жив образен, сочен език ни разкрива цялата история на човечеството, заедно с бъдещата, третата епоха на Духа, на царството Божие, на хармонията.
Както ще видим — тя е станала изходна точка на неговата философия на делото. Обаче, използвайки диалектическия метод на историята, Тйежковски създава своя философска система, в която той разглежда човечеството като организъм, а историята на човечеството, като органическо развитие на една цялост, проявление на Мировия Дух. Неговата философия носи всички характерни белези на славянския гений и открива светли перспективи на бъдещето. Тйежковски завършва университета в Хайделберг в 1838 г. с докторска титла. Главното му дело, венецът на неговия живот е четиритомното съчинение „Отче наш“ първият том от което излиза в 1848 г., а останалите три едва след неговата смърт (в 1899 и 1903 г.) Докато в първите си съчинения — Тйежковски, като ученик на Хегел, макар че скъсва с някои негови схващания, обосновава своята философска система, в „Отче наш.“ Тйежковски излиза пред нас като вдъхновен философ-пророк и на жив образен, сочен език ни разкрива цялата история на човечеството, заедно с бъдещата, третата епоха на Духа, на царството Божие, на хармонията. Тйежковски се е занимавал не само с философски и религиозни проблеми. Той живо се е интересувал от обществения и икономически живот, написал е редица съчинения по тях. В Берлин в 1843 основава философско д-во с Karl Mochelet — хегелианец. По късно купува земя в околностите на Познан и като член на пруския Landtag — проявява жива дейност; участва в комисията по основаване университета в Познан. В 1861 г.
към текста >>

В Берлин в 1843 основава философско д-во с Karl Mochelet — хегелианец.
Тйежковски завършва университета в Хайделберг в 1838 г. с докторска титла. Главното му дело, венецът на неговия живот е четиритомното съчинение „Отче наш“ първият том от което излиза в 1848 г., а останалите три едва след неговата смърт (в 1899 и 1903 г.) Докато в първите си съчинения — Тйежковски, като ученик на Хегел, макар че скъсва с някои негови схващания, обосновава своята философска система, в „Отче наш.“ Тйежковски излиза пред нас като вдъхновен философ-пророк и на жив образен, сочен език ни разкрива цялата история на човечеството, заедно с бъдещата, третата епоха на Духа, на царството Божие, на хармонията. Тйежковски се е занимавал не само с философски и религиозни проблеми. Той живо се е интересувал от обществения и икономически живот, написал е редица съчинения по тях. В Берлин в 1843 основава философско д-во с Karl Mochelet — хегелианец. По късно купува земя в околностите на Познан и като член на пруския Landtag — проявява жива дейност; участва в комисията по основаване университета в Познан. В 1861 г. умира жена му и той се оттегля от обществена дейност. Заминава за Венеция, където изучава полската история — в италианските архиви. В 1870 г.
към текста >>

Световната история е абсолютно развитие на човешкия Дух — това е ключ за разбиране философията на Тйежковски — това Хегелево схващане световната история като процес на развитие на човешкия дух.
Най-добър познавач на философията на Тйежковски е проф. Д р Адам Жолтовски — Познан, който е написал докторска дисертация: Философия на делото. По плана на неговата работа ще изложим накратко философията на Тйежковски. ч. I. Философия на историята Делото (приложението) като същност на историческото бъдеще. 1. Световната история е абсолютно развитие на човешкия Дух — това е ключ за разбиране философията на Тйежковски — това Хегелево схващане световната история като процес на развитие на човешкия дух. Само че Тйежковски схваща световната история като цялостен процес на развитието, като цялост и организъм и в това е разликата от Хегеловото схващане. Геометрическото място за всичко човешко е световната история. Всички сили, елементи на духа, идеи трябва да се изпитат в течение на историята. Тя е пробния камък на всяка умствена спекулация. И затова, законът на диалектическото развитие на човечеството е абсолютен закон на развитието на духа изобщо, основете на човешкото съществуване, цялата истина на нашето битие, словото на нашето призвание и назначение.
към текста >>

Само че Тйежковски схваща световната история като цялостен процес на развитието, като цялост и организъм и в това е разликата от Хегеловото схващане.
Д р Адам Жолтовски — Познан, който е написал докторска дисертация: Философия на делото. По плана на неговата работа ще изложим накратко философията на Тйежковски. ч. I. Философия на историята Делото (приложението) като същност на историческото бъдеще. 1. Световната история е абсолютно развитие на човешкия Дух — това е ключ за разбиране философията на Тйежковски — това Хегелево схващане световната история като процес на развитие на човешкия дух. Само че Тйежковски схваща световната история като цялостен процес на развитието, като цялост и организъм и в това е разликата от Хегеловото схващане. Геометрическото място за всичко човешко е световната история. Всички сили, елементи на духа, идеи трябва да се изпитат в течение на историята. Тя е пробния камък на всяка умствена спекулация. И затова, законът на диалектическото развитие на човечеството е абсолютен закон на развитието на духа изобщо, основете на човешкото съществуване, цялата истина на нашето битие, словото на нашето призвание и назначение. Този въпрос е жизнен за човечеството и първа задача на философа; философията на историята става историчен мироглед. 2.
към текста >>

Хегел е открил абсолютния метод на познанието и на развитието на Духа — теза, антитеза, синтеза, което съставлява ядката на философията.
Всички сили, елементи на духа, идеи трябва да се изпитат в течение на историята. Тя е пробния камък на всяка умствена спекулация. И затова, законът на диалектическото развитие на човечеството е абсолютен закон на развитието на духа изобщо, основете на човешкото съществуване, цялата истина на нашето битие, словото на нашето призвание и назначение. Този въпрос е жизнен за човечеството и първа задача на философа; философията на историята става историчен мироглед. 2. Историята като диалектичен процес. Хегел е открил абсолютния метод на познанието и на развитието на Духа — теза, антитеза, синтеза, което съставлява ядката на философията. Същият метод важи и за историята, защото абсолютния закон на развитието е диалектически процес — важи и за историята както и за всека друга област на Духа. Заслугата на Тйежковски е именно в това, че той е приложил диалектич. метода — по отношение на историята, което сам Хегел не е направил — и е дошъл до изводи, потвърждаващи молитвата Отче наш и идеята за Царството Божие на земята. 3. Познаваемост на бъдещето. Хегел не разгледа историческото развитие на човечеството в цялост и в органично единство, понеже той се занимаваше само с миналото на човечеството — и не взе под внимание бъдещето.
към текста >>

метода — по отношение на историята, което сам Хегел не е направил — и е дошъл до изводи, потвърждаващи молитвата Отче наш и идеята за Царството Божие на земята. 3.
Този въпрос е жизнен за човечеството и първа задача на философа; философията на историята става историчен мироглед. 2. Историята като диалектичен процес. Хегел е открил абсолютния метод на познанието и на развитието на Духа — теза, антитеза, синтеза, което съставлява ядката на философията. Същият метод важи и за историята, защото абсолютния закон на развитието е диалектически процес — важи и за историята както и за всека друга област на Духа. Заслугата на Тйежковски е именно в това, че той е приложил диалектич. метода — по отношение на историята, което сам Хегел не е направил — и е дошъл до изводи, потвърждаващи молитвата Отче наш и идеята за Царството Божие на земята. 3. Познаваемост на бъдещето. Хегел не разгледа историческото развитие на човечеството в цялост и в органично единство, понеже той се занимаваше само с миналото на човечеството — и не взе под внимание бъдещето. Тйежковски разработи историческото развитие на човечеството в неговата цялост и единство, взе под внимание бъдещето и дойде до съвсем други резултати. „В древния свят преобладава чувственото, в християнския — свърхчувственото. Пълното примирение на тези две култури е тенденция на модерната култура.
към текста >>

Хегел не разгледа историческото развитие на човечеството в цялост и в органично единство, понеже той се занимаваше само с миналото на човечеството — и не взе под внимание бъдещето.
Хегел е открил абсолютния метод на познанието и на развитието на Духа — теза, антитеза, синтеза, което съставлява ядката на философията. Същият метод важи и за историята, защото абсолютния закон на развитието е диалектически процес — важи и за историята както и за всека друга област на Духа. Заслугата на Тйежковски е именно в това, че той е приложил диалектич. метода — по отношение на историята, което сам Хегел не е направил — и е дошъл до изводи, потвърждаващи молитвата Отче наш и идеята за Царството Божие на земята. 3. Познаваемост на бъдещето. Хегел не разгледа историческото развитие на човечеството в цялост и в органично единство, понеже той се занимаваше само с миналото на човечеството — и не взе под внимание бъдещето. Тйежковски разработи историческото развитие на човечеството в неговата цялост и единство, взе под внимание бъдещето и дойде до съвсем други резултати. „В древния свят преобладава чувственото, в християнския — свърхчувственото. Пълното примирение на тези две култури е тенденция на модерната култура. Това е и основната идея на Тйежковски — бъдещето на човечеството е синтеза на пред-християнския и християнския свят (теза и антитеза), примирение, хармония, творчество — осъществяване царството Божие на земята. То е познаваемо само в своята същина — не в своите подробности, като неизбежен резултат на дадени причини, като отгатване на бъдещето въз основа законите на развитието, като магическо следствие на миналото.
към текста >>

6. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тйежковски и Хегел.
Религията е цялата абсолютна сфера на Духа, в която изкуство, наука, философия и т. н. са само специални степени, страни. Социалното творчество (практика) е висшето в живота на духа, висшия израз на религията, висшия синтез на живота. 2. Не мисленето, а приложението, делото е най-висшето. Превъзходство на доброто. Тйежковски и Хегел. Тйежковски скъсва с гледната точка на хегелианството, че философията е мислене — преди всичко. Чисто знание, логическото съзнание не е най-висшето във философията. Най-висшето е далото. Така Тйежковски преминава от философията на чистия разум, на абсолютния идеализъм, на чистата теория, към философията на делото, на пълния живот, на творчеството и хармонията. За Хегел и за философията на разума, най висшето е съзнанието.
към текста >>

Тйежковски скъсва с гледната точка на хегелианството, че философията е мислене — преди всичко.
са само специални степени, страни. Социалното творчество (практика) е висшето в живота на духа, висшия израз на религията, висшия синтез на живота. 2. Не мисленето, а приложението, делото е най-висшето. Превъзходство на доброто. Тйежковски и Хегел. Тйежковски скъсва с гледната точка на хегелианството, че философията е мислене — преди всичко. Чисто знание, логическото съзнание не е най-висшето във философията. Най-висшето е далото. Така Тйежковски преминава от философията на чистия разум, на абсолютния идеализъм, на чистата теория, към философията на делото, на пълния живот, на творчеството и хармонията. За Хегел и за философията на разума, най висшето е съзнанието. За Тйежковски и за философията на живота, най висшето е волята, делото.
към текста >>

За Хегел и за философията на разума, най висшето е съзнанието.
Тйежковски и Хегел. Тйежковски скъсва с гледната точка на хегелианството, че философията е мислене — преди всичко. Чисто знание, логическото съзнание не е най-висшето във философията. Най-висшето е далото. Така Тйежковски преминава от философията на чистия разум, на абсолютния идеализъм, на чистата теория, към философията на делото, на пълния живот, на творчеството и хармонията. За Хегел и за философията на разума, най висшето е съзнанието. За Тйежковски и за философията на живота, най висшето е волята, делото. Доброто превъзхожда красивото и истинното, понеже абсолютно-то Добро включва в себе си красотата и Истината едновременно. Доброто е висшето единство, цел и причина на красотата и Истината. Висшата цел на мисленето, на философията, не е висшата цел изобщо или абсолютното самоцел. Висшата цел е реалното добро.
към текста >>

Не е достатъчно да се каже, че това, което е, разумно (Хегел), с трябва да се каже: това, което е разумно, трябва да бъде. (Тйежковски).
За Тйежковски и за философията на живота, най висшето е волята, делото. Доброто превъзхожда красивото и истинното, понеже абсолютно-то Добро включва в себе си красотата и Истината едновременно. Доброто е висшето единство, цел и причина на красотата и Истината. Висшата цел на мисленето, на философията, не е висшата цел изобщо или абсолютното самоцел. Висшата цел е реалното добро. Не е достатъчно да се каже, че това, което е, разумно (Хегел), с трябва да се каже: това, което е разумно, трябва да бъде. (Тйежковски). Господството на етичния принцип във философията на Доброто, изместя центъра на тежестта Пътят към доброто, към истината, която освобождава, а не всека истина, това е задача на философията на делото. Следователно, гледната точка на Тйежковски е чужда и даже противна но Хегелевата философия, която разглежда даденото, докато Тйежковски изследва това, което трябва да бъде търсено. Разликата е същата, както между мисленето и постъпването, между познанието и доброто. Изхождайки от органичното единство не историята. Тйежковски в същност не допълня Хегел, а внася нова гледна точка във философията.
към текста >>

Следователно, гледната точка на Тйежковски е чужда и даже противна но Хегелевата философия, която разглежда даденото, докато Тйежковски изследва това, което трябва да бъде търсено.
Доброто е висшето единство, цел и причина на красотата и Истината. Висшата цел на мисленето, на философията, не е висшата цел изобщо или абсолютното самоцел. Висшата цел е реалното добро. Не е достатъчно да се каже, че това, което е, разумно (Хегел), с трябва да се каже: това, което е разумно, трябва да бъде. (Тйежковски). Господството на етичния принцип във философията на Доброто, изместя центъра на тежестта Пътят към доброто, към истината, която освобождава, а не всека истина, това е задача на философията на делото. Следователно, гледната точка на Тйежковски е чужда и даже противна но Хегелевата философия, която разглежда даденото, докато Тйежковски изследва това, което трябва да бъде търсено. Разликата е същата, както между мисленето и постъпването, между познанието и доброто. Изхождайки от органичното единство не историята. Тйежковски в същност не допълня Хегел, а внася нова гледна точка във философията. Той е прилагал само диалектичната метода — разглеждане историята на човечеството. Неговата философия не е нито подражание, нито еклектизъм, е превъзмогване Хегел.
към текста >>

Тйежковски в същност не допълня Хегел, а внася нова гледна точка във философията.
Не е достатъчно да се каже, че това, което е, разумно (Хегел), с трябва да се каже: това, което е разумно, трябва да бъде. (Тйежковски). Господството на етичния принцип във философията на Доброто, изместя центъра на тежестта Пътят към доброто, към истината, която освобождава, а не всека истина, това е задача на философията на делото. Следователно, гледната точка на Тйежковски е чужда и даже противна но Хегелевата философия, която разглежда даденото, докато Тйежковски изследва това, което трябва да бъде търсено. Разликата е същата, както между мисленето и постъпването, между познанието и доброто. Изхождайки от органичното единство не историята. Тйежковски в същност не допълня Хегел, а внася нова гледна точка във философията. Той е прилагал само диалектичната метода — разглеждане историята на човечеството. Неговата философия не е нито подражание, нито еклектизъм, е превъзмогване Хегел. (следва) П. Г. Пампоров ПРИКАЗКИ И БАСНИ Правосъдие (стара приказка) Лисицата и котката имали да делят парче сирене. — Слушай, рекла котката, аз нямам доверие в тебе, ти сигурно ще ме излъжеш.
към текста >>

Неговата философия не е нито подражание, нито еклектизъм, е превъзмогване Хегел.
Следователно, гледната точка на Тйежковски е чужда и даже противна но Хегелевата философия, която разглежда даденото, докато Тйежковски изследва това, което трябва да бъде търсено. Разликата е същата, както между мисленето и постъпването, между познанието и доброто. Изхождайки от органичното единство не историята. Тйежковски в същност не допълня Хегел, а внася нова гледна точка във философията. Той е прилагал само диалектичната метода — разглеждане историята на човечеството. Неговата философия не е нито подражание, нито еклектизъм, е превъзмогване Хегел. (следва) П. Г. Пампоров ПРИКАЗКИ И БАСНИ Правосъдие (стара приказка) Лисицата и котката имали да делят парче сирене. — Слушай, рекла котката, аз нямам доверие в тебе, ти сигурно ще ме излъжеш. Ако обичаш, нека да го дадем да го раздали Лъвът — най силният. Той разбира тия работи.
към текста >>

7. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Световната история е напредък в съзнаване на свободата, напредък, който ние познаваме в неговата необходимост“— казва Хегел —и така определя свободата непълно, а като съзнаване.
Зрелост на съзнанието значи — човек да знае какво трябва да иска и какво да прави. Бъдещето ще бъде съзнателно и следователно свободно творчество. Човечеството ще достигне действително своята свобода, когато съзнанието е адекватно с волята и волята съобразна със съзнанието. Тогава човек ще победи фатализма. Имаме три вида свобода: случайна свобода имаме в изкуството, в красотата; необходима свобода — във философията, в познанието законите на мисленето и на развитието: истинска свобода — при съзнателно, целесъобразно и доброволно творчество в живота. „Световната история е напредък в съзнаване на свободата, напредък, който ние познаваме в неговата необходимост“— казва Хегел —и така определя свободата непълно, а като съзнаване. „Световната истерия е процес на развитие на духа на човечеството в чувство, съзнание и приложение на красивото, истинното и доброто, процес който ние познаваме в неговата необходимост, случайност и свобода.“ (Prologomena 137 стр.) Тйежковски дава пълно и всестранно определение на развитието на духа и свободата, „Понеже свободата изобщо е синтетична, затова свободната воля по никой начин не е неин принцип изобщо, а е само един от нейните принципи.“ (Prol. 151 стр.) Свободата не означава липса на закон — тогава щеше да бъде беззаконие. Можеш да бъдеш свободен само въз основа на закон. „Истината ще ви направи свободни“ — казва Христос. А истината е в духа.
към текста >>

8. -

„Философията на материализма“, тъй наречената за залъгване на наивните и безкритични люде „научна философия“, не е нищо друго, освен едно обръщане с главата надолу, едно ненаучно и нелогично извращаване на гениалната Хегелева философия на Духа.
Мир! С Калименов КРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛИЗМА (4) ФИЛОСОФИЯТА НА МАТЕРИАЛИЗМА (продължение от брой 268) След като изтъкнахме безосновността на материалистическите твърдения, след като установихме, че материализмът, по своята същина, не е нищо друго, освен едно вярване, а именно: вярване, че не могат да съществуват неща, които не са познати или признати (не от съвременната наука в нейната цялост, а от известна група материалистически ориентирани учени) — вярване, което не почива на никакви основи, в настоящата статия ще се постараем да разгледаме философията на материализма, която някои материалисти увенчават с голямото име: „научна философия“. Преди всичко, има ли материализмът, а именно т. н. диалектически материализъм, някаква, своя собствена философия? He! „Философията на материализма“, тъй наречената за залъгване на наивните и безкритични люде „научна философия“, не е нищо друго, освен едно обръщане с главата надолу, едно ненаучно и нелогично извращаване на гениалната Хегелева философия на Духа. Пръв Карл Маркс беше този, който извърши това чудовищно плагиатство, като обърна наопаки и изврати, нагаждайки съобразно своите собствени материалистически разбирания, стройната система на Хегелевата философия, която оперира с вечните и неизменни принципи на битието — мощните сили на Духа, творец на всички форми на живота — социални и индивидуални, при всички условия и възможности и във всички царства на природата. Какво нещо представлява от себе си прословутата „материалистическа диалектика“ на Маркса и Енгелса? — Тя е, по думите на самите материалисти „наука за общите закони на движението и развитието на природата, човешкото общество и мисленето“. Основният закон, главната ос, около която се върти цялата тая материалистическа „наука“ е максимата, свещената догма на материалистите — „Битието определя духа“ — или, с други думи, външните материални условия определят духовния живот на човека и човешките общества, и изобщо целият развой на човечеството и на цялата природа. Изхождайки от тази именно максима, че „Битието определя духа“, че външните условия определят душевния живот, че те са основният, творчески фактор, от когото зависи развитието на целокупния живот, материалистите развиха и изградиха безкрайни редици от изводи, постараха се да натрупат хиляди доводи, из влечени от историята на развитието на обществото и на живота въобще, с които искаха да докажат както истинност на своето изходно, основно положение, също така и неговата всеобща приложимост за всички случаи, за всички условия и за всички периоди на световната история и на целокупния живот.
към текста >>

Пръв Карл Маркс беше този, който извърши това чудовищно плагиатство, като обърна наопаки и изврати, нагаждайки съобразно своите собствени материалистически разбирания, стройната система на Хегелевата философия, която оперира с вечните и неизменни принципи на битието — мощните сили на Духа, творец на всички форми на живота — социални и индивидуални, при всички условия и възможности и във всички царства на природата.
С Калименов КРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛИЗМА (4) ФИЛОСОФИЯТА НА МАТЕРИАЛИЗМА (продължение от брой 268) След като изтъкнахме безосновността на материалистическите твърдения, след като установихме, че материализмът, по своята същина, не е нищо друго, освен едно вярване, а именно: вярване, че не могат да съществуват неща, които не са познати или признати (не от съвременната наука в нейната цялост, а от известна група материалистически ориентирани учени) — вярване, което не почива на никакви основи, в настоящата статия ще се постараем да разгледаме философията на материализма, която някои материалисти увенчават с голямото име: „научна философия“. Преди всичко, има ли материализмът, а именно т. н. диалектически материализъм, някаква, своя собствена философия? He! „Философията на материализма“, тъй наречената за залъгване на наивните и безкритични люде „научна философия“, не е нищо друго, освен едно обръщане с главата надолу, едно ненаучно и нелогично извращаване на гениалната Хегелева философия на Духа. Пръв Карл Маркс беше този, който извърши това чудовищно плагиатство, като обърна наопаки и изврати, нагаждайки съобразно своите собствени материалистически разбирания, стройната система на Хегелевата философия, която оперира с вечните и неизменни принципи на битието — мощните сили на Духа, творец на всички форми на живота — социални и индивидуални, при всички условия и възможности и във всички царства на природата. Какво нещо представлява от себе си прословутата „материалистическа диалектика“ на Маркса и Енгелса? — Тя е, по думите на самите материалисти „наука за общите закони на движението и развитието на природата, човешкото общество и мисленето“. Основният закон, главната ос, около която се върти цялата тая материалистическа „наука“ е максимата, свещената догма на материалистите — „Битието определя духа“ — или, с други думи, външните материални условия определят духовния живот на човека и човешките общества, и изобщо целият развой на човечеството и на цялата природа. Изхождайки от тази именно максима, че „Битието определя духа“, че външните условия определят душевния живот, че те са основният, творчески фактор, от когото зависи развитието на целокупния живот, материалистите развиха и изградиха безкрайни редици от изводи, постараха се да натрупат хиляди доводи, из влечени от историята на развитието на обществото и на живота въобще, с които искаха да докажат както истинност на своето изходно, основно положение, също така и неговата всеобща приложимост за всички случаи, за всички условия и за всички периоди на световната история и на целокупния живот. „Битието определя духа“ — свещената догма на марксизма, а и изобщо на материализма, трябваше да бъде валидна на всякъде, тя трябваше да бъде разковничето, ключа, кой то обяснява всички заплетени положения в историческия развой на човечеството, тя трябваше да бъде приложима и да даде пълно и ясно обяснение на всички въпроси на живота.
към текста >>

че тази последната, обръщайки наопаки хегеловата философия с нейния основен закон че „Духът определя битието, т. е.
Ние се спряхме на този случай, защото той е особено характерен и общопознат. Но - и навсякъде в живота, проницателният поглед ще открие зад всички външни форми и прояви силата, и действието на духа. След като, самият живот опроверга най-важното, основното положение на материалистическата диалектика, а именно, неговата максима че „битието определя духа“, какво тогава остава от цялата материалистическа философия? - Нищо. Явно е. че тази последната, обръщайки наопаки хегеловата философия с нейния основен закон че „Духът определя битието, т. е. външните форми и прояви на живота,“ тя едновременно обърна наопаки и целия здрав смисъл и естествената и здрава основа на хегеловата диалектика, която единствено може да се нарече диалектика на природата, и, вследствие на това, доведе до такива противоречия със здравия смисъл и с живота. Но може би. най-после, съвременните материалисти, намирайки се пред това явно противоречие между живота и техните теории, за да оправдаят своята .научна философия“, ще се осмелят да твърдят, че не техните теории са фалшиви, а самият живот е сбъркал, като е тръгнал не по набелязаните от тях пътища, а по други, неочаквани за тях. И това е възможно! Като заключение, ние ще кажем: Материализмът и специално т. н.
към текста >>

външните форми и прояви на живота,“ тя едновременно обърна наопаки и целия здрав смисъл и естествената и здрава основа на хегеловата диалектика, която единствено може да се нарече диалектика на природата, и, вследствие на това, доведе до такива противоречия със здравия смисъл и с живота.
Но - и навсякъде в живота, проницателният поглед ще открие зад всички външни форми и прояви силата, и действието на духа. След като, самият живот опроверга най-важното, основното положение на материалистическата диалектика, а именно, неговата максима че „битието определя духа“, какво тогава остава от цялата материалистическа философия? - Нищо. Явно е. че тази последната, обръщайки наопаки хегеловата философия с нейния основен закон че „Духът определя битието, т. е. външните форми и прояви на живота,“ тя едновременно обърна наопаки и целия здрав смисъл и естествената и здрава основа на хегеловата диалектика, която единствено може да се нарече диалектика на природата, и, вследствие на това, доведе до такива противоречия със здравия смисъл и с живота. Но може би. най-после, съвременните материалисти, намирайки се пред това явно противоречие между живота и техните теории, за да оправдаят своята .научна философия“, ще се осмелят да твърдят, че не техните теории са фалшиви, а самият живот е сбъркал, като е тръгнал не по набелязаните от тях пътища, а по други, неочаквани за тях. И това е възможно! Като заключение, ние ще кажем: Материализмът и специално т. н. диалектическият материализъм, не притежава никаква своя собствена философия.
към текста >>

Той е само обърнал наопаки философията на Хегеля, и като следствие от това обръщане, идва до явни противоречия с живота и със самия себе си, нещо, което доказва, че това обръщане е една стопроцентова грешка, противонаучна и противоестествена.
Но може би. най-после, съвременните материалисти, намирайки се пред това явно противоречие между живота и техните теории, за да оправдаят своята .научна философия“, ще се осмелят да твърдят, че не техните теории са фалшиви, а самият живот е сбъркал, като е тръгнал не по набелязаните от тях пътища, а по други, неочаквани за тях. И това е възможно! Като заключение, ние ще кажем: Материализмът и специално т. н. диалектическият материализъм, не притежава никаква своя собствена философия. Той е само обърнал наопаки философията на Хегеля, и като следствие от това обръщане, идва до явни противоречия с живота и със самия себе си, нещо, което доказва, че това обръщане е една стопроцентова грешка, противонаучна и противоестествена. (следва) НА ПЪТ КЪМ МЪДРЕЦА Там със трептящите звезди на небето залени в ранна утринна нега, се слива радостният ритъм на сърцето и душата, на път за духовни блага! * Още е пълна тишината. В чуден мир белее пътя всред гората! Лунни капризни сенки обливат го с тих чар, тръпне в недоловим екстаз душата, към извора целебен отлита тя със жар! * Струи вода пречиста, на изток лей се там!
към текста >>

9. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Други трудове на Д-р Щайнер от областта на литературната критика и философията са: „Фридрих Нитче, един борец против своето време“, „Хегел и неговите противници“, „Съвременната лирика“ и пр.
След завършването на университета се залавя за писателство в областта на литературната критика и философията. Ценили го като добър познавач на Гьоте и затова през 80-те години на миналия век му било поверено издаването на пълното събрание на Гьотевите съчинения, към които той е написал, като предговор, една ценна литературно-философска студия върху Гьоте. През първия период на своята дейност, за Гьоте е писал още следните съчинения: „Теорията на познанието в Гьотевия мироглед,“ „Гьоте като баща на нова естетика“ (1889 година), „Гьотевият ми роглед“ (1897 година). Писал е и за Шилер книгата: „Шилер и днешното време“. В тая книга той изтъква голямото значение за днешното време на Шилеровите „Писма върху естетичното възпитание на човека“. Други трудове на Д-р Щайнер от областта на литературната критика и философията са: „Фридрих Нитче, един борец против своето време“, „Хегел и неговите противници“, „Съвременната лирика“ и пр. Най-важни негови философски съчинения си остават „Истина и наука“. „Философия на свободата“ и „Мирогледите през 19 век“. В първите две той излага своето становище по философските въпроси, а в последното съчинение разглежда развоя на идеите в Европа от Кант до Хегел. В началото той работи във Виена, но после се премества окончателно в Берлин, дето работи и до сега. Към 1901 година той застава на чело на духовното движение в Германия и скоро почва да издава списанието Луцифер-Гнозис, което излиза няколко години с ценни статии по окултизма.
към текста >>

В първите две той излага своето становище по философските въпроси, а в последното съчинение разглежда развоя на идеите в Европа от Кант до Хегел.
Писал е и за Шилер книгата: „Шилер и днешното време“. В тая книга той изтъква голямото значение за днешното време на Шилеровите „Писма върху естетичното възпитание на човека“. Други трудове на Д-р Щайнер от областта на литературната критика и философията са: „Фридрих Нитче, един борец против своето време“, „Хегел и неговите противници“, „Съвременната лирика“ и пр. Най-важни негови философски съчинения си остават „Истина и наука“. „Философия на свободата“ и „Мирогледите през 19 век“. В първите две той излага своето становище по философските въпроси, а в последното съчинение разглежда развоя на идеите в Европа от Кант до Хегел. В началото той работи във Виена, но после се премества окончателно в Берлин, дето работи и до сега. Към 1901 година той застава на чело на духовното движение в Германия и скоро почва да издава списанието Луцифер-Гнозис, което излиза няколко години с ценни статии по окултизма. Дълги години е бил главен секретар на германската секция на Теософското общество, а от 1913 година е ръководител на Антропософското общество. По-капитални негови съчинения от областта на окултизма са: „Мистиката в началото на новите времена“, „Християнството като мистичен факт“, „Теософия“, „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“1) „Из акашовата хроника“, „Тайната наука“ (най-важното му съчинение по окултизма), „Духовното ръководство на човека и човечеството“, „Прагът на духовния свят“, „Степените на висшето познание“ и пр. В „Акашовата хроника“ той описва миналото на човечеството, като почва от първата вселенска епоха, която се нарича в окултизма първа манвантара, и проследява развитието му до днес, В „Тайната наука“ той излага същото с нови и по-големи подробности във връзка с дейността на съществата, които стоят по-горе от човека, понеже са минали през човешката стадия на развитие през минали вселенски епохи, а именно: ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на епохите), власти (духове на формите), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта).
към текста >>

В книгата си „Хегел, световните загадки и теософията“ той описва пътя, по който вървят модерната теософия и окултизмът.
Това е един важен момент в историята на окултизма в света, понеже чрез това окултните истини намират своето приложение в изкуството. Изкуството ще получи голям тласък, когато се постави в допиране с окултните истини. По въпроса за изкуството Д-р Щайнер се е изказал в книжката си „Същност на изкуството“3). В малката си книжка „Философия и Теософия“ Д-р Шайнер показва колко плодотворен се явява окултизмът при разрешението и на гносеологическите проблеми във философията. В тази книга той дава едно разрешение на тези проблеми. В книгата си „Хегел, световните загадки и теософията“ той описва пътя, по който вървят модерната теософия и окултизмът. Между естествознанието и окултизма няма разлика в методите на изследването, понеже за окултизма единственият извор на познание е опитът. Само че окултизмът разширява границите на опита. Няма никакво противоречие между естествознанието и окултизмът. Напротив, който изучи добре днешните естествени науки, той е много добре подготвен за разбиране на окултизма. Ето защо Д-р Щайнер счита, че четенето на Хегела е добра подготовка за изучаването на окултизма.
към текста >>

Ето защо Д-р Щайнер счита, че четенето на Хегела е добра подготовка за изучаването на окултизма.
В книгата си „Хегел, световните загадки и теософията“ той описва пътя, по който вървят модерната теософия и окултизмът. Между естествознанието и окултизма няма разлика в методите на изследването, понеже за окултизма единственият извор на познание е опитът. Само че окултизмът разширява границите на опита. Няма никакво противоречие между естествознанието и окултизмът. Напротив, който изучи добре днешните естествени науки, той е много добре подготвен за разбиране на окултизма. Ето защо Д-р Щайнер счита, че четенето на Хегела е добра подготовка за изучаването на окултизма. Главно основание на това е фактът, че както окултизмът, така и естествените науки всичко изучват от еволюционна гледна точка. Д-р Щайнер е писал и други още книги и брошури по окултизма, от които ще споменем тези: „Нашите атлантски прадеди“, „Отче наш“, „Как работи кармата“, Прераждане и карма“, „Посвещение и мистериите“, „Жизнени въпроси на теософското движение“, (1909 год.), „Картини на окултните печати и стълбове“, (1907 год.), „За коледата“, „Теософски календар“, „Път за себепознание на човека“, „Теософията и съвременните духовни течения“ (1910 год.), „Гьотевият Фауст като израз на неговия езотеричен мироглед“, „Мисли през време на войната“, „Задачата на духовната наука и постройката в Дорнах“, „Човекът — загадка“ (1916 год.) и пр. Всичката литературна дейност на Д-р Щайнер, макар и огромна сама по себе си, представлява само една малка част в сравнение с дейността му като говорител. Той върши огромна работа в Германия, Австрия, Швейцария, Финландия, Швеция, Норвегия, Дания, Холандия и пр. Преди войната, като изключим 2—3 летни месеци, той през всичкото останало време на годината, с малки прекъсвания, постоянно пътуваше от град на град и държеше публични и по-интимни сказки по окултни въпроси.
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той не е небитието, което произвежда битието, както безсмислено казваше Хегел, а е невидимото, което произвежда видимото.
А това значи, че послдната дума на атома е един сбор, последната дума на разлагането е пак една съставност, съставност от трептения; следователно, има нещо, което трепти, на което виждат трептенията като един спектър, без да се вижда самото нещо, което трепти: както в един звук, сиреч, едно трептение на въздуха, усеща се трептението, но не се вижда въздуха, който трепти, нито силата, която прави въздуха да трепти. Така, спектърът е една реалност и при туй двойна реалност: невидима материя, която трепти, и невидима сила, която прави да трепти тая невидима материя — две невидими, проявени чрез едно видимо явление, или, както е написал ап. Павел на римляните: „невидимите Негови, сиреч, присносъщната Негова сила и божественост, виждат се явно, от създание мира разумеваеми чрез творенията“. И ето най-накрай как нашите физици не вярват това, което виждат. В действителност, от позитивна гледна точка, какво е в същност първият елемент от това, което се проявява чрез последния елемент? Той не е небитието, което произвежда битието, както безсмислено казваше Хегел, а е невидимото, което произвежда видимото. И зад явлението на главоломното движение, което се констатира от техния спектроскоп, нашите физици и химици се довеждат до заключения, наложени от науката от първоначалната й точка, която е видял, още от първия ден на човечеството, разумът на гениалните хора: неделимото съединение на видимото и невидимото, на движението и двигателя, на пасивното и активното. Нашите физици наричат електрон последния елемент на материята, т. е. като разложат тази дума, както са разложили атома: едно същество, о н на гръцки, движено от електричеството. Но какво е именно електричеството? Един флуид, който ние сме видели да се изяви върху жълтия кехлибар и който сме кръстили с гръцко име. Извинете!
към текста >>

11. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Абстрактен идеализъм е, напр,, този на Кант, Фихте, Шелинг, Хегел, Шопенхауер, Хартман и пр.
Там пише, че от сътворението на света до сега имало нещо близо 6000 години, когато науката твърди, че от началото на нашата слънчева система има милиони години. Какво становище взема окултизмът по този въпрос ? Всеки здравомислещ трябваше да предвиди победата над религията, додето в един век на науката тя още иска да се основава на сляпа вяра, а не на научното познание. Окултизмът не може да се основава нито на сляпа вяра, нито на философски спекулации, защото той е конкретно духовно познание. Трябва да правим разлика, казва Д-р Шайнер, между абстрактния идеализъм и идеализма на окултизма, Последният се основава на конкретно изследване на действителността. Абстрактен идеализъм е, напр,, този на Кант, Фихте, Шелинг, Хегел, Шопенхауер, Хартман и пр. Често бъркат спекулативния спиритуализъм с окултизма. И като оборват първия, мислят, че са оборили втория. За да се отговори на дълбоките въпроси, които вълнуват човешкия дух, нужно е такова изследване на тези въпроси, с каквото си служат химията, физиката, биологията, т. е. нужно е изследване чрез опит и наблюдение. И именно с такова изследване си служи окултизмът.
към текста >>

В такъв смисъл говори Хегел6), като дефинира възпитанието като подпомагане за едно второ, духовно, раждане.
Той казва: „Идеалът е вътрешното съединение на човека с Бога, — Богочовечеството. историята е постепенно осъществяване на това. Значи, ние постепенно отиваме към Богочовечество. Бог действа още отвън, не е още напълно проявен отвътре. Храмът ще се издигне в човешкото сърце“. В такъв смисъл говори Хегел6), като дефинира възпитанието като подпомагане за едно второ, духовно, раждане. Така разбира главната цел на възпитанието и Лев Толстой.7) Шарелман се изказва в същия смисъл в „Път към силата“, стр. 221: „Съживяването на всички добри и съвършени дарби (Божии) в нас се казва религия. Всяко възпитание в такъв смисъл е възпитание към религия. Естествено, тук религията не трябва да се схваща като вероизповядване, мировъзрение, наука или догма. Религиозното възпитание трябва да се вземе като развитие на най-високите душевни (божествени) сили.
към текста >>

12. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Философската формула на Хегел: „всичко действително е разумно“, с която филистерската тъпост на буржоазните мислители оправдаваше всеки произвол и насилие, профанирана от същите тези мислители, ред години служи за основа на оня хаос в понятията изобщо, който мирно и безметежно, царува и до ден днешенъ2).
През оня порядъчно продължителен период от време — 1834 — 1905 г. — се засилва материалистическата концепция върху мирозданието. Това обстоятелство крепеше и заякчаваше всяка утопична идея, изникнала както из недрата на губителната обществена действителност, така и из хаоса на забърканите понятия в областта на философията. Тоя „научен“ период бе същинско вавилонско смешение на езиците, чийто краен резултат се явяваше като насъщна храна на безверието, разпростряло се до днес почти по целия образован свят. То се развиваше, стана на мода, а впоследствие се изроди в общ упадък на духа. Философската формула на Хегел: „всичко действително е разумно“, с която филистерската тъпост на буржоазните мислители оправдаваше всеки произвол и насилие, профанирана от същите тези мислители, ред години служи за основа на оня хаос в понятията изобщо, който мирно и безметежно, царува и до ден днешенъ2). Никъде философската мисъл относително нейното приложение в практическия живот не се затруднява и не изпада в грешки както при. определянето естеството на дадена вещ — дали тя е действителна или недействителна. Понятието за действителност, на дадена материална вещ, или право, или отношение се определя от традиции, нрави, обичаи или от специални законоположения. А в областта на метафизиката понятието за действително се напълно отъждествява с понятието за реалното; а това последното — с понятието за съществуващото. В това тъждество на понятията трябва да дирим причината на заблуждението относително истината за това, що е действително.
към текста >>

Белински се е намирал твърде много под влиянието на Хегел, но, увлечен от своите другари подир тържествуващия на своето време материализъм, той напуска Хегел и даже.
Тя учи, че реалното е само неизменното, а неизменно е само вечното. Всичко, що се мени, е нереално, защото свойството му — да се мени — се определя от основата на неговата същност — да има начало и край. Никаква вещ, никакво понятие не могат да бъдат реални, ако в тях не се съдържа определящият цялото мироздание абсолютен, вечен, вечнотворящ божествен атрибут, чиято същност е непознаваема. Така че само онова съществуващо, което е действително, е разумно, защото то крие в себе си творящия божествен атрибут, с който са в непреривна връзка всички останали атрибути на Бога, а следователно, и атрибутът на разумността. Ако съществуващото е недействително, то не може да бъде разумно, защото няма атрибута на разумността. III. Белински се е намирал твърде много под влиянието на Хегел, но, увлечен от своите другари подир тържествуващия на своето време материализъм, той напуска Хегел и даже. почва да се подиграва с неговата философия. Това отрицателно отнасяне на Белински към философията на деизма твърде допадаше на тогавашната руска интелигенция, предимно на университетската младеж. Като вземем пред вид натурата на Белински, в която преобладава холеричният темперамент, а от друга страна, общото състояние на духа посред страдащия обществен елемент под гнета на руския царизъм, лесно можем да си представим отрицателното отношение на Белински и съвременната нему интелигенция към всичко, що е виреело под егидата на обскурантизма на руското духовенство и самодържавието. Вън от това, наличността на всички условия за помрачаване ума и за угнетяване на духа, преки резултати на лошото положение, а от друга страна, липсата на всяко вярно понятие за Бога и за Неговите отношения към света в свръзка с всичката непоносимост на суровата руска действителност, докараха мислещия обществен елемент до остър атеизъм, за който впоследствие тоя мислещ елемент намери „научно“ обяснение в модното тогава учение на Дарвин. От Дарвиновата теория за произхода на видовете материалистичната философия си създаде основа, макар тая теория да е в пълен разрез с основното схващане на материализма.
към текста >>

А по-долу продължава: „Но в Хегел досущ не всичко съществуващо е действително.“ (к.
2) Като разглежда тая формула, Енгелс твърде уместно се догажда относително лесната възможност да бъде изопачена. В книгата си „Лудвиг Феербах“ той казва: „Очевидно, тя е била (формулата — Б. Н.) . оправдание на всичко съществуващо (к. н.); философско осветяване на деспотизма, на полицейската държава, на тайните съдилища, на цензурата“. А по-долу продължава: „Но в Хегел досущ не всичко съществуващо е действително.“ (к. н.) Тая корекция на погрешката не е изключително дело на Енгелс. И други мислители са обърнали внимание на нея, но, въпреки това, ограничената човешка мисъл не се е подала на сторената корекция. И до днес се срещат случаи на заблуждение. Бившия доцент при Софийския университет, Д-р Н. Алексиев, в своето обемисто съчинение: „Иполит Тен и неговата философия на историята“, на стр.
към текста >>

си служи, за потвърждение на мисълта си, с Хегелевата формула, също така изопачена, както е била схваната от ония умове, които не са разбирали самата философия на Хегел.
И други мислители са обърнали внимание на нея, но, въпреки това, ограничената човешка мисъл не се е подала на сторената корекция. И до днес се срещат случаи на заблуждение. Бившия доцент при Софийския университет, Д-р Н. Алексиев, в своето обемисто съчинение: „Иполит Тен и неговата философия на историята“, на стр. 8, посочвайки разума като фалирал фактор за развитието на социалните събития, изместен от „чувства и страсти, които често подчиняват разума и диктуват неговото дело“. си служи, за потвърждение на мисълта си, с Хегелевата формула, също така изопачена, както е била схваната от ония умове, които не са разбирали самата философия на Хегел. Той буквално казва така: „И новата доктрина гласи : всичко, що съществува, е естествено и разумно“. Това е точно копие от онова схващане, което Енгелс. приписва на Фридрих Вилхелм III и на неговите подданици. За г. Алексиез и нему подобни личности, непознаващи ни детерминизма на материалистите, ни диалектиката на Хегел, е обяснимо и оправдателно неразбирането истинското съдържание на въпросната формула.
към текста >>

Алексиез и нему подобни личности, непознаващи ни детерминизма на материалистите, ни диалектиката на Хегел, е обяснимо и оправдателно неразбирането истинското съдържание на въпросната формула.
си служи, за потвърждение на мисълта си, с Хегелевата формула, също така изопачена, както е била схваната от ония умове, които не са разбирали самата философия на Хегел. Той буквално казва така: „И новата доктрина гласи : всичко, що съществува, е естествено и разумно“. Това е точно копие от онова схващане, което Енгелс. приписва на Фридрих Вилхелм III и на неговите подданици. За г. Алексиез и нему подобни личности, непознаващи ни детерминизма на материалистите, ни диалектиката на Хегел, е обяснимо и оправдателно неразбирането истинското съдържание на въпросната формула. Но за един „материалист“ е непростено да бъде далеч от своевременното изяснение на тая формула, на този основен елемент във философията на такава крупна личност, като Хегел. Д-р А. Златаров — вече софийски професор — през лятото на 1924 г. в гр. Варна, като държа сказка за Жореса, си послужи с философията на Хегеля, но не в смисъла на нейния автор, а точно така, както на времето са я разбирали профаните на философската мисъл, като каза: „всичко съществуващо е разумно“.
към текста >>

Но за един „материалист“ е непростено да бъде далеч от своевременното изяснение на тая формула, на този основен елемент във философията на такава крупна личност, като Хегел.
Той буквално казва така: „И новата доктрина гласи : всичко, що съществува, е естествено и разумно“. Това е точно копие от онова схващане, което Енгелс. приписва на Фридрих Вилхелм III и на неговите подданици. За г. Алексиез и нему подобни личности, непознаващи ни детерминизма на материалистите, ни диалектиката на Хегел, е обяснимо и оправдателно неразбирането истинското съдържание на въпросната формула. Но за един „материалист“ е непростено да бъде далеч от своевременното изяснение на тая формула, на този основен елемент във философията на такава крупна личност, като Хегел. Д-р А. Златаров — вече софийски професор — през лятото на 1924 г. в гр. Варна, като държа сказка за Жореса, си послужи с философията на Хегеля, но не в смисъла на нейния автор, а точно така, както на времето са я разбирали профаните на философската мисъл, като каза: „всичко съществуващо е разумно“. Г-н Златаров много сполучливо нагажда своя мироглед към всеки чужд мироглед, той даже прави алюзия на възприемане теорията на Айнщайн за относителността н за четвъртото измерение, а тук да се спъне и още при наличността на такава авторитетна корекция от страна на едного от учителите на материализма, от автора на „Антидюринг“, — това, надяваме се, на мнозина ще се види чудно, а ние го намираме... некрасиво.
към текста >>

Варна, като държа сказка за Жореса, си послужи с философията на Хегеля, но не в смисъла на нейния автор, а точно така, както на времето са я разбирали профаните на философската мисъл, като каза: „всичко съществуващо е разумно“.
Алексиез и нему подобни личности, непознаващи ни детерминизма на материалистите, ни диалектиката на Хегел, е обяснимо и оправдателно неразбирането истинското съдържание на въпросната формула. Но за един „материалист“ е непростено да бъде далеч от своевременното изяснение на тая формула, на този основен елемент във философията на такава крупна личност, като Хегел. Д-р А. Златаров — вече софийски професор — през лятото на 1924 г. в гр. Варна, като държа сказка за Жореса, си послужи с философията на Хегеля, но не в смисъла на нейния автор, а точно така, както на времето са я разбирали профаните на философската мисъл, като каза: „всичко съществуващо е разумно“. Г-н Златаров много сполучливо нагажда своя мироглед към всеки чужд мироглед, той даже прави алюзия на възприемане теорията на Айнщайн за относителността н за четвъртото измерение, а тук да се спъне и още при наличността на такава авторитетна корекция от страна на едного от учителите на материализма, от автора на „Антидюринг“, — това, надяваме се, на мнозина ще се види чудно, а ние го намираме... некрасиво. В настоящия момент, когато отрицанието с усилен темп бърза към своя връх, когато царува безумие и ожесточен егоизъм, насочени срещу всичко прогресивно, което се стреми да обнови живота в духа на любовта и свободата, всяка подобна услуга, съзнателна или несъзнателна, е непростима. ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Боян Боев Новото свободно училище (Продължение от кн. 4) Възпитанието на детето, както казахме, трябва да почне всред живата природа, и то като работи предимно с извори и растения: цветя, треви и дървета. Защо не и с животни?
към текста >>

НАГОРЕ

0.27212595939636