Търсене в текстове за 'Хаос'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 89 резултата в 54 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

Днешната епоха е преходна; направен е завоят между две култури, който се отличава с хаос и с големи противоречия.
ПАНЕВРИТМИЯ3 Днешната епоха е преходна; направен е завоят между две култури, който се отличава с хаос и с големи противоречия. А това е признак, че се намираме на границата между старото, вече залязващо, и новото, което изгрява. Забелязано е, че при зазоряването на всяка нова култура се отстояват велики духовни идеи – едно ново съзнание се ражда в човечеството. Всъщност самото развитие е въпрос на разширение на съзнанието. Например, ако проследим природните царства, ще видим, че в пътя на еволюцията съзнанието постепенно се разширява. Всяка следваща култура е едно ново откровение на човешкия Дух.
към текста >>

2. 030 ПОСЕЩЕНИЕ НА БОГА - Боян Боев (1883 – 1963)

Мислите ли, че Великият ще дойде да живее във вашето сърце, ако в него има безпорядък и хаос, ако се карате с този или онзи?
–'' По кой начин се изявява Бог в човека? '' Учителят каза: – Бог, като се изяви на човека, праща го на работа. Ако човек иска да живее правилно, Бог трябва да бъде идеал на живота му. Мислите ли, че Великият ще дойде да живее във вашето сърце, ако в него има безпорядък и хаос, ако се карате с този или онзи? В такъв случай, Той, като влезе в сърцето ви, веднага ще се оттегли. Посещението на Бога, това е най-великият момент в живота на вашата душа. Колкото и кратко да трае то, ще има значение през цялата вечност. Има един начин, по който Бог се изявява на своите избрани. Великият музикант се изявява само на своите способни ученици.
към текста >>

3. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Хермес бил потопен във влажен хаос, пълен с дим и със зловещ рев.
Хермес отговорил: Желая да съзерцавам Източника на съществата, о Божествени Озирисе, и да позная Бога. - Ще бъдеш задоволен, му отговорил Озирис и започва видението. Веднага Хермес се почувствал облян с приятна Светлина. През нейните прозрачни вълни минавали пленителните форми на всички същества. Но внезапно страшна тъмнина със зловещи форми налетяла върху него. Хермес бил потопен във влажен хаос, пълен с дим и със зловещ рев. Тогава един глас се провикнал от пропастта. Това бил викът на Светлината. Веднага тънки огнени езици излезли от влажните глъбини и се издигнали до ефирните висини. Хермес се издигнал заедно с тях и отново се видял всред пространството. Хаосът се плъзгал в пропастта.
към текста >>

Хаосът се плъзгал в пропастта.
Хермес бил потопен във влажен хаос, пълен с дим и със зловещ рев. Тогава един глас се провикнал от пропастта. Това бил викът на Светлината. Веднага тънки огнени езици излезли от влажните глъбини и се издигнали до ефирните висини. Хермес се издигнал заедно с тях и отново се видял всред пространството. Хаосът се плъзгал в пропастта. Звездните хорове екнали над главата му и гласът на Светлината пълнел Безкрайността. Разбра ли онова, що видя? - попитал Озирис обхванатия от мечти и унесен между небето и земята Хермес. Не, казал Хермес. - Е, добре, ти ще го узнаеш и разбереш.
към текста >>

4. САНХОНИАТОН - Влад Пашов (1902- 1974)

В началото на вселената е имало само тъмнина и ветровит въздух и хаос, приличен на Ереба (най-тъмната част от ада).
Но от тези негови книги са запазени само отделни откъслеци и не ни дават пълна представа за начина, по който той е изложил езотеричното учение. Но споменавам за него за да се види, че и във Финикия е блестяла Светлината на Хермес. Попадна ми един космогоничен откъс, който приписват на Санхониатон. Ще предам част от него. Космогоничен откъс В началото на вселената е имало само тъмнина и ветровит въздух и хаос, приличен на Ереба (най-тъмната част от ада). Те били безкрайни и от безпределната редица от векове не съществувало нищо друго. Този вятър престанал благодарение на собствен почин и от това произлязло известно съединение, което било наречено Потос, желание. Такова е началото на пораждането на нещата. Този дух не знаел какво е произвол и от това съединение се родил Мот. Едни казват, че той бил кал и тиня, а други твърдят, че бил гнилост от някаква водниста смес.
към текста >>

5. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Но думата „ереп", която се превежда с вечер, подразбира хаоса, а под думата „бокер" се разбира това, което е организирано.
Те изпълняват плана, който в общи линии е начертан от елохимите. След като елохи- мите създават светлината, те поставят на своето място първия дух на времето, първата група духове на времето. Това именно се крие под маската на наименованието ден първи. Но ние не можем да разберем какво означава ден първи, докато не разберем какво означава израза: „беше вечер, беше утро, и това бе ден първи". В еврейския език за думите, които се превеждат с вечер и утро са употребени думите „ереп" и „бокер". Но думата „ереп", която се превежда с вечер, подразбира хаоса, а под думата „бокер" се разбира това, което е организирано. И тогава можем да кажем: И царуваше състояние на хаос, последван от ред и хармония, в която действуваха първите духове на времето. Така че зад всички процеси, които се описват в Битието ние не трябва да виждаме абстракции, но дейността на реални същности, както видяхме с понятието ден. Така например, казано е в Битието: „И тъмнината беше върху бездната." Стоейки на принципа, че зад всичко трябва да виждаме определени същества, и тук трябва да допуснем същото. Основен закон в окултната наука е, че не всички същества, които еволюират в даден цикъл, постигат целта си. Една част винаги остава назад и когато се влезе в нов цикъл на развитие, те вече са останали назад.
към текста >>

И тогава можем да кажем: И царуваше състояние на хаос, последван от ред и хармония, в която действуваха първите духове на времето.
След като елохи- мите създават светлината, те поставят на своето място първия дух на времето, първата група духове на времето. Това именно се крие под маската на наименованието ден първи. Но ние не можем да разберем какво означава ден първи, докато не разберем какво означава израза: „беше вечер, беше утро, и това бе ден първи". В еврейския език за думите, които се превеждат с вечер и утро са употребени думите „ереп" и „бокер". Но думата „ереп", която се превежда с вечер, подразбира хаоса, а под думата „бокер" се разбира това, което е организирано. И тогава можем да кажем: И царуваше състояние на хаос, последван от ред и хармония, в която действуваха първите духове на времето. Така че зад всички процеси, които се описват в Битието ние не трябва да виждаме абстракции, но дейността на реални същности, както видяхме с понятието ден. Така например, казано е в Битието: „И тъмнината беше върху бездната." Стоейки на принципа, че зад всичко трябва да виждаме определени същества, и тук трябва да допуснем същото. Основен закон в окултната наука е, че не всички същества, които еволюират в даден цикъл, постигат целта си. Една част винаги остава назад и когато се влезе в нов цикъл на развитие, те вече са останали назад. Такъв е случаят със съществата, които преминаха своята човешка еволюция на древния Сатурн.
към текста >>

6. Петдесетте врати на разума - Влад Пашов (1902- 1974)

В първия клас се започва с изследване на първичното състояние на проявения свят, първоначалното вещество, хилус, хаос.
Във втория клас, наречен десет смешения, влизат десет врати. В третия клас наречен декада на човешката природа, влизат десет врати. В четвъртия клас, наречен порядък на небето, света на сефиротите, влизат десет врати. В петия клас, наречен деветте ангелски чина, влиза ангелския свят. В шестия клас се говори за Ен-Соф - Безконечният Бог, Висшият свят или Архетипът. В първия клас се започва с изследване на първичното състояние на проявения свят, първоначалното вещество, хилус, хаос. Това е първата врата. Втората врата - пустото и безжизненото, това, което няма никаква форма. Третата врата - естественото притегляне, бездната. Четвъртата врата - разделение и зачатък на елементите. 5 - стихията земя, несъдържаща още в себе си никакви семена.
към текста >>

7. XI. СИЛАТА НА ХРИСТОВОТО СЛОВО - Влад Пашов (1902- 1974)

След като Земята достигне до края на своето съществуване, между нея и следващото й въплъщение, което в Окултната наука се нарича Юпитер, ще настъпи състояние на почивка, когато всичко преминава в хаос.
Едва след това, чрез това, което Той произведе, можа да възникне от самия Него разбирането на всичко, което бе станало. Тогава чрез това, което Той беше, можа да се запали Словото, което е същевременно израз на Неговата истинска Същност. И така, чрез това, което беше Христос, се запалва първичното Слово, Словото, което ни е предадено и което отново може да бъде познато чрез ясновидско изследване; Словото, което възвестява истинската същност на Тайната на Голгота. За това същото Слово трябва да мислим ние, когато говорим за собствените думи на Христа, за онези Слова, които Той не само изговори, но и които запали в душите на онези, които можаха да Го разберат, така щото те можаха да покажат и опишат Неговата Същност [на] човешките души. Хората ще приемат импулса на Тайната на Голгота докато съществува Земята. След като Земята достигне до края на своето съществуване, между нея и следващото й въплъщение, което в Окултната наука се нарича Юпитер, ще настъпи състояние на почивка, когато всичко преминава в хаос. През този период не само Земята ще се изменя, но и принадлежащото към Земята небе. Но това, което бе дадено чрез Словото, което Христос произнесе, което Той запали в онези, които Го познаха, и което ще продължава да живее в онези, които Го познават, това е истинската есенция на Земното съществуване. И сам Христос казва: Небето и Земята ще преминат, ще се изменят, но Моите думи ще останат. Това значи, че в периода на почивката, Словата, които Христос е изрекъл, ще продължат да действат като сили, да организират и подготвят човешките души и самата планета за новото въплъщение. Така че, когато чувстваме най-вътрешния импулс на Евангелията, ние чувстваме не само Истината, но и силата на Словото, което ни се предава като сила и ни кара да стоим твърдо на Земята и да обгърнем с поглед Земята с нейната околност, като приемем с пълно разбиране думите: Небето и Земята ще преминат, но Моите думи не ще преминат.
към текста >>

8. СЪДЪРЖАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

18. Осемнадесети Аркан: ЗДРАЧ - ВЕЧЕРНА ДРЕЗГАВИНА - хаос, страст. 139
13. Тринадесети Аркан: СКЕЛЕТЪТ, КОСАЧЪТ или СМЪРТТА. 126 14. Четиринадесети Аркан: ДВЕТЕ УРНИ или ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ. 128 15. Петнадесети Аркан: ФАТАЛНOCT, ТИФОН или още КОЗЕЛЪТ МЕНДЕС. 130 16. Шестнадесети Аркан: СВЕТИЛИЩЕ или още РАЗРУШЕНАТА КУЛА, или ГРЪМНАТАТА КУЛА от огън от небето. 133 17. Седемнадесети Аркан: ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ или надежда, съединение. 136 18. Осемнадесети Аркан: ЗДРАЧ - ВЕЧЕРНА ДРЕЗГАВИНА - хаос, страст. 139 19. Деветнадесети Аркан: СИЯЕЩАТА СВЕТЛИНА, цялостен живот, СЛЪНЦЕТО НА ОЗИРИС. 143 20. Двадесети Аркан: СЪБУЖДАНЕ ОТ МЪРТВИТЕ или БЕЗСМЪРТИЕ. 146 21. Двадесет и първи Аркан: КОРОНАТА НА МАГОВЕТЕ или ПОСВЕЩЕНИЕ - БОГ Е BCИЧКО ВЪВ ВСИЧКО. 149 22. Двадесет и втори Аркан: КРОКОДИЛЪТ, ГЛУПЕЦ или ГРЕШКА. 160 МАЛКИТЕ АРКАНИ 163
към текста >>

9. ПРИНЦИП НА ПРИЧИНА И ПОСЛЕДСТВИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Да се допусне, че нещо съществува извън законите на Вселената и Живота, значи да се допусне, че във Вселената царува хаос и безредие, а не законност и целесъобразност.
Съществуват много полета на причинност, но нищо не избягва от закона, всичко става но определени закони. В този Принцип е изнесена истината, че всичко във Вселената и Живота е подчинено на закони и че нищо не става случайно, че случайността е само една дума, която показва съществуването на известна причина, която още не е открита. Принципът на причина и следствие е основа на всяка научна мисъл и е бил оповестен от Хремес от най-ранните времена на нашата култура, в зората, в зараждането на нашата култура. Този Принцип изключва всякаква случайност от света и живота. Всичко в света и живота е подчинено на закони, но те от своя страна са проекция на Божествения Ум, на Божествената Мисъл. Да се допусне, че нещо съществува извън законите на Вселената и Живота, значи да се допусне, че във Вселената царува хаос и безредие, а не законност и целесъобразност. Случайността е само един израз, отнасящ се до непознати причини, които засега не познаваме и не разбираме. Когато говорим за Принципа за причина и последствие, подразбираме верига от случки и събития, зависими едно от друго. Под случка и събитие се подразбира това, което настъпва или се случва като резултат или последствие на една предшестваща случка или събитие, а не че една случка или събитие създава или твори друго събитие. Тя е само една предшестваща брънка в дългата строго последователна верига от събития, произтичащи от творческата енергия на Абсолютното. Съществува непрекъсната последователност между всички събития и случки - предшестващи, следващи и последващи.
към текста >>

10. 2. Втори Аркан: ИЗИДА - Врата на окултното Светилище - Влад Пашов (1902- 1974)

Колоната в ляво е черна, този цвят символизира нещата на хаоса, пленничеството на ума в покоите на материята.
2. Втори Аркан: ИЗИДА - Врата на окултното Светилище Картината представлява Изида - символ на Женския принцип, седнала пред вратата на храма на Изида, между двете колони - Жакин и Бохас. Колоната отдясно е червена, този цвят символизира ума и неговото издигане над материята. Колоната в ляво е черна, този цвят символизира нещата на хаоса, пленничеството на ума в покоите на материята. Жената е увенчана с една корона, над която има нарастващ полумесец и е обвита в прозрачен воал, чиито дипли падат върху лицето й. Тя носи върху гърдите си слънчев кръст и върху коленете си една отворена книга, която покрива наполовина със своето наметало. Това е образът на Окултната наука, която очаква посветения на Прага на Светилището, за да му предаде Тайните на Природата. Слънчевият кръст означава оплодяването на материята от Ума. Той също така изразява, че Науката произлиза от Бога и че тя е без граници, както и Бог е безграничен.
към текста >>

11. 18. Осемнадесети Аркан:ЗДРАЧ - ВЕЧЕРНА ДРЕЗГАВИНА - хаос, страст - Влад Пашов (1902- 1974)

18. Осемнадесети Аркан:ЗДРАЧ - ВЕЧЕРНА ДРЕЗГАВИНА - хаос, страст
18. Осемнадесети Аркан:ЗДРАЧ - ВЕЧЕРНА ДРЕЗГАВИНА - хаос, страст Този Аркан има числото 90 и буквите Т и С. Картината представлява едно поле, слабо осветено от забулена в облаците Луна. На края на една пътека се издига кула, която се губи в празния хоризонт. Пред тази кула се намират един седнал на задните си крака вълк и едно куче, лаещо срещу Луната, а между двете животни пълзи един рак. Тази кула символизира лъжливата сигурност и безопасност, която не вижда, че е обсадена от мрачни невидими опасности, по-опасни от видимите опасности.
към текста >>

Този Аркан, наречен Хаос или Страст, има отношение към петнадесети Аркан, наречен Лъжата от Пътя на Хорус, което значи, че лъжата и несправедливостта произлизат само от хаос и безредие.
Пред тази кула се намират един седнал на задните си крака вълк и едно куче, лаещо срещу Луната, а между двете животни пълзи един рак. Тази кула символизира лъжливата сигурност и безопасност, която не вижда, че е обсадена от мрачни невидими опасности, по-опасни от видимите опасности. Друга редакция предава картината по следния начин: При светлината на намаляващата Луна се вижда една планина с две кули на върха. Пътят към кулите се извива през блатиста местност, където от блатата излиза един рак. Едно куче и един вълк вият срещу Луната. Този Аркан, наречен Хаос или Страст, има отношение към петнадесети Аркан, наречен Лъжата от Пътя на Хорус, което значи, че лъжата и несправедливостта произлизат само от хаос и безредие. Тежко на онзи, който чрез лъжливи обещания развързва страстите на тълпите, създава безредие и хаос и събужда разрушителните инстинкти. От друга страна този Аркан е свързан с Аркан пети, с Разума, с авторитета. Разумът е авторитет, противник на страстите и на хаоса. В Аркан пети е показано как Великият Учител поучава своите стремящи се към знание и Мъдрост ученици. А в настоящия осемнадесети Аркан са показани неразумните животни - кучето и вълкът, че вият към Луната, подтикнати от неопределено чувство към небесното светило.
към текста >>

Тежко на онзи, който чрез лъжливи обещания развързва страстите на тълпите, създава безредие и хаос и събужда разрушителните инстинкти.
Тази кула символизира лъжливата сигурност и безопасност, която не вижда, че е обсадена от мрачни невидими опасности, по-опасни от видимите опасности. Друга редакция предава картината по следния начин: При светлината на намаляващата Луна се вижда една планина с две кули на върха. Пътят към кулите се извива през блатиста местност, където от блатата излиза един рак. Едно куче и един вълк вият срещу Луната. Този Аркан, наречен Хаос или Страст, има отношение към петнадесети Аркан, наречен Лъжата от Пътя на Хорус, което значи, че лъжата и несправедливостта произлизат само от хаос и безредие. Тежко на онзи, който чрез лъжливи обещания развързва страстите на тълпите, създава безредие и хаос и събужда разрушителните инстинкти. От друга страна този Аркан е свързан с Аркан пети, с Разума, с авторитета. Разумът е авторитет, противник на страстите и на хаоса. В Аркан пети е показано как Великият Учител поучава своите стремящи се към знание и Мъдрост ученици. А в настоящия осемнадесети Аркан са показани неразумните животни - кучето и вълкът, че вият към Луната, подтикнати от неопределено чувство към небесното светило. Вървящият назад рак символизира липсата на прогрес чрез своите обратни движения.
към текста >>

Разумът е авторитет, противник на страстите и на хаоса.
Пътят към кулите се извива през блатиста местност, където от блатата излиза един рак. Едно куче и един вълк вият срещу Луната. Този Аркан, наречен Хаос или Страст, има отношение към петнадесети Аркан, наречен Лъжата от Пътя на Хорус, което значи, че лъжата и несправедливостта произлизат само от хаос и безредие. Тежко на онзи, който чрез лъжливи обещания развързва страстите на тълпите, създава безредие и хаос и събужда разрушителните инстинкти. От друга страна този Аркан е свързан с Аркан пети, с Разума, с авторитета. Разумът е авторитет, противник на страстите и на хаоса. В Аркан пети е показано как Великият Учител поучава своите стремящи се към знание и Мъдрост ученици. А в настоящия осемнадесети Аркан са показани неразумните животни - кучето и вълкът, че вият към Луната, подтикнати от неопределено чувство към небесното светило. Вървящият назад рак символизира липсата на прогрес чрез своите обратни движения. А в шести Аркан - двата пътя - се вижда, че от избора, който ученикът ще направи, зависи неговият по-нататъшен прогрес. Ако избере Мъдростта, той става Пилигрим, което е посочено от девети Аркан.
към текста >>

След това минава през изпитания, показани от дванадесети Аркан, после ще стане жертва на несправедливостта, показана от петнадесети Аркан, ще мине през хаоса на страстите, показано от осемнадесети Аркан и ще стигне до върховното издигане, показано от двадесет и първи Аркан.
В Аркан пети е показано как Великият Учител поучава своите стремящи се към знание и Мъдрост ученици. А в настоящия осемнадесети Аркан са показани неразумните животни - кучето и вълкът, че вият към Луната, подтикнати от неопределено чувство към небесното светило. Вървящият назад рак символизира липсата на прогрес чрез своите обратни движения. А в шести Аркан - двата пътя - се вижда, че от избора, който ученикът ще направи, зависи неговият по-нататъшен прогрес. Ако избере Мъдростта, той става Пилигрим, което е посочено от девети Аркан. След това минава през изпитания, показани от дванадесети Аркан, после ще стане жертва на несправедливостта, показана от петнадесети Аркан, ще мине през хаоса на страстите, показано от осемнадесети Аркан и ще стигне до върховното издигане, показано от двадесет и първи Аркан. Ученикът трябва да владее чувствата си, а не да бъде владян от тях, защото чувствата са добри слуги, но глупави господари. Когато ученикът достигне до фазата, показана от осемнадесети Аркан, когато трябва да сложи вътрешния си живот в пълен ред и порядък, да стане пълен господар на своите мисли и чувства, тогава пред него се откриват нови хоризонти и духовни светове. В тази фаза на своето развитие, под ръководството на своя водач, ученикът се запознава опитно, конкретно с характера на сънищата и с Книгата на Живота. Ръководителят му го завежда при неговото спящо тяло и той вижда как мозъкът продължава да работи механически, по навик произвежда мисли и представи, но понеже направляващият разум отсъства, картините са непоследователни, а ходът на мислите е без връзка. Мозъкът работи с представите и понятията, с които се е занимавал през деня или в предишните дни.
към текста >>

Резултатът е хаос от разбъркани чувства и преживявания.
Ученикът трябва да владее чувствата си, а не да бъде владян от тях, защото чувствата са добри слуги, но глупави господари. Когато ученикът достигне до фазата, показана от осемнадесети Аркан, когато трябва да сложи вътрешния си живот в пълен ред и порядък, да стане пълен господар на своите мисли и чувства, тогава пред него се откриват нови хоризонти и духовни светове. В тази фаза на своето развитие, под ръководството на своя водач, ученикът се запознава опитно, конкретно с характера на сънищата и с Книгата на Живота. Ръководителят му го завежда при неговото спящо тяло и той вижда как мозъкът продължава да работи механически, по навик произвежда мисли и представи, но понеже направляващият разум отсъства, картините са непоследователни, а ходът на мислите е без връзка. Мозъкът работи с представите и понятията, с които се е занимавал през деня или в предишните дни. Резултатът е хаос от разбъркани чувства и преживявания. През време на съня си човек води два живота: Духът живее действително, а мозъкът произвежда хаотични картини под влияние на минали преживявания или случайни впечатления през време на сън. Но тук ученикът научава, че има два вида сънища: тези, които са резултат на впечатления през време на съня и които са резултат на мисли и идеи през деня; те не означават нищо. Но има друг род сънища, които са резултат на известни преживявания и опитности на духа в духовния свят. Посветените знаят, че на прага между видимия и невидимите светове има Завеса. Всеки път, когато човек прекрачва прага при заспиване или при пробуждане, това Було на безсъзнание се спуска върху нашата памет и ние забравяме това, което до преди малко е било.
към текста >>

12. 21. Двадесет и първи Аркан:КОРОНАТА НА МАГОВЕТЕ или ПОСВЕЩЕНИЕ - БОГ Е ВСИЧКО ВЪВ ВСИЧКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Осемнадесета картина ни показва, че ученикът трябва да мине също през хаоса на страстите чист и непокътнат, владетел на своите чувства.
Шеста картина ни представя човека, поставен пред избора на доброто и злото. Ако той избере правилно пътя си, той става Странник, Пилигрим, което е показано на картина девета. Странникът-пилигрим се е отрекъл от света и е тръгнал по стръмния път през Пустинята на живота. Дванадесета картина ни показва, че самотността се повишава до ужасни изпитания, където всичко изглежда обърнато наопаки и безнадеждно. Петнадесета картина ни показва, че странникът, ученикът трябва да се бори и да превъзмогне лъжата и несправедливостта. Осемнадесета картина ни показва, че ученикът трябва да мине също през хаоса на страстите чист и непокътнат, владетел на своите чувства. Двадесет и първа картина ни показва момента преди ученикът да постигне пълното спокойствие и яснота, преди да се слее с Божественото и да стане едно с Него. Числата на картините в Пътя на Хорус са също в чудна връзка помежду си, което се вижда от свещения сбор на цифрите. Така имаме: Сборът на числата от тройката е равен на 6, а вътрешната същност е 21, равно на 3. Тук имаме един чуден кръг, който значи: Духът е Любов, а Любовта е Бог.
към текста >>

минаване през хаоса на страстите, след това Пътят минава през Пустинята и ученикът трябва да мине през всички изпитания.
Девет е производно на три, което показва, че Духът, в своето проявление, се стреми към съвършенство. Свещеният сбор на цифрите от дванадесета картина, от едно до дванадесет е 78, сборът на които е 15, а 5 и 1 е равно на 6, вътрешната стойност на числото 6 е 21, което е равно на 3. Тук е показано, че пътят на Духа през материята е сложен: най-напред в картина 6 той се намира пред дилемата да избира кой път да хване, след това минава през изкушението на страстите, показано в картина 15, докато дойде до съвършенството, до сливането с Бога, показано от картина 21. Сборът от числата на петнадесета картина, от 1 до 15 е 120, а 1+2=3, което е символ на Духа. Сборът на числата в картина осемнадесет, от 1 до 18 е 171, чийто сбор е равен на 9, т.е. минаване през хаоса на страстите, след това Пътят минава през Пустинята и ученикът трябва да мине през всички изпитания. Но тук трябва да се помни, че предшестващата картина 17 е Надеждата, което показва, че трудният път на Пилигрима ще мине към благополучен край. При картина двадесет и едно вътрешният сбор на числата от 1 до 21 е 231, което е равно на 6, което е равно на 21, което е равно на 3. Или казано с други думи: връщането на всички неща към Божеството е работа на Духа и това става само с Любовта - вечно пасивното, което се е образувало из вечно активното и се връща пак към него, пак става едно с него. Вечно активното и вечно пасивното раждат третото начало и образуват троицата, което се превежда пак към едно. Когато ученикът достигне тази фаза в своето развитие, показано от двадесет и първи Аркан, той е вече Посветен от висока степен, той е напълно господар на своя живот, напълно владее своите мисли и чувства и е господар на своето тяло.
към текста >>

18. Дрезгавина - хаос.
3. Изис - Урания или Хорус. 6. Двата пътя. 9. Забулената лампа - Пилигримът. 12. Обесеният - изпитания. 15. Козелът Мендес - фаталност. 18. Дрезгавина - хаос. 21. Короната на Маговете. Това са само едни от отношенията, които съществуват между Арканите, отношения, които очертават трите Пътя. Има и други отношения между Арканите, които ни разкриват много от Тайните на Битието и Живота. Всяка картина има връзка със следващата, т.е. първата с втората, втората с третата, третата с четвъртата и т.н., защото всички са елементи на един велик творчески и познавателен процес.
към текста >>

13. 5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега тя се отдалечава бавно, но сигурно и макар сянката й още да не се е вдигнала и макар че жестоката борба на перихелия да е минала, обаче смущението и хаоса изглежда да са разпространени по-силно и заблужденията са вкоренени по-дълбоко отколкото когато и да било по-рано.
Този Мрачен сателит - магнетичната сфера на планетата — съставя великият център или огнище на животинските сили на Земята. С други думи това е областта на доброто в Природата но още неразвито, страшният девиз на което е - за себе си (егоизъм). В продължение на златния и сребърния периоди от еволюцията на нашия свят, този мрачен сателит се е намерил в афелия на своята орбита и влиянието му е било почти нечувствително, или иначе казано влиянието му е било видимо и познаваемо в истинското му значение като животинска сила и неразвито добро. Влиянието му като фактор на злото не се е чувствало. Но в течение на вековете меден и железен периоди, мрачната орбита постепенно се приближавала към Земята и нейната мрачна сянка ставала все по-гъста и могъществена и по-заплашителна до 1881 година, когато тя е преминала своя перихелий. Сега тя се отдалечава бавно, но сигурно и макар сянката й още да не се е вдигнала и макар че жестоката борба на перихелия да е минала, обаче смущението и хаоса изглежда да са разпространени по-силно и заблужденията са вкоренени по-дълбоко отколкото когато и да било по-рано. Все пак кулминационната точка, най-мрачната сянка е вече преминала. Но както често се случва, че непосредствено преди разсъмване става най-тъмно, така и сега на зазоряването на световния ден над нас са надвиснали най-гъстите облаци. Но верният и решителен търсител на Истината сам за себе си ще бъде способен да реши този страшен проблем за Доброто и Злото, за светлината и сянката. Но понеже сме уверени в окончателната победа на реда и равновесието над хаоса и злите сили, ние твърдо ще издържим борбата и окръжаващите ни легиони, със злите влияния, и ще се постараем да съсредоточим всичкото си внимание на самата орбита и да разгледаме относителната и отговорност, налагана на всяка душа, търсеща светлината и безсмъртието. Най-първо тази орбита притежава съвършена организация, свойствена само ней.
към текста >>

Но понеже сме уверени в окончателната победа на реда и равновесието над хаоса и злите сили, ние твърдо ще издържим борбата и окръжаващите ни легиони, със злите влияния, и ще се постараем да съсредоточим всичкото си внимание на самата орбита и да разгледаме относителната и отговорност, налагана на всяка душа, търсеща светлината и безсмъртието.
Но в течение на вековете меден и железен периоди, мрачната орбита постепенно се приближавала към Земята и нейната мрачна сянка ставала все по-гъста и могъществена и по-заплашителна до 1881 година, когато тя е преминала своя перихелий. Сега тя се отдалечава бавно, но сигурно и макар сянката й още да не се е вдигнала и макар че жестоката борба на перихелия да е минала, обаче смущението и хаоса изглежда да са разпространени по-силно и заблужденията са вкоренени по-дълбоко отколкото когато и да било по-рано. Все пак кулминационната точка, най-мрачната сянка е вече преминала. Но както често се случва, че непосредствено преди разсъмване става най-тъмно, така и сега на зазоряването на световния ден над нас са надвиснали най-гъстите облаци. Но верният и решителен търсител на Истината сам за себе си ще бъде способен да реши този страшен проблем за Доброто и Злото, за светлината и сянката. Но понеже сме уверени в окончателната победа на реда и равновесието над хаоса и злите сили, ние твърдо ще издържим борбата и окръжаващите ни легиони, със злите влияния, и ще се постараем да съсредоточим всичкото си внимание на самата орбита и да разгледаме относителната и отговорност, налагана на всяка душа, търсеща светлината и безсмъртието. Най-първо тази орбита притежава съвършена организация, свойствена само ней. Управлява се от строго определени закони, природата на които лесно може да се узнае, като се наблюдават безсмислените инстинкти на животинската природа. както те се проявяват в човека, в когото нравственото съзнание съвършено отсъства. В тази сфера живея многочис-лени раси духовни същества. Много от тях притежават най-висша форма на ум и хитрост, каквито само животинският свят е способен да има.
към текста >>

14. 2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ - Влад Пашов (1902- 1974)

В царството на светлината владее ред и хармония, а в царството на тъмнината безредие, хаос и постоянна борба между неговите обитатели.
Според окултната наука манихейството, както и богомилството са окултни учения и имат в основата си единното окултно знание, което в различни времена и епохи е предавано под различни форми, но принципите са едни и същи и са вечни. Всяко окултно движение, всяко окултно Братство, което идва в света има специална мисия и задача. Окултните школи и Братства се различават по целите и задачите, които им са поставени, а от там и по методите, с които работят, а ученията. Защото в окултизма тъмнината е символ на материята. Царството на тъмнината се състои от пет чисти елемента, а царството на тъмнината от пет нечисти стихии. В царството на светлината владее ред и хармония, а в царството на тъмнината безредие, хаос и постоянна борба между неговите обитатели. Тези две царства съществуват едновременно едно до друго. Като център на царството на светлината се явява Слънцето, като център на тъмнината се явява центърът на Земята. В определена степен на световното развитие силите на злото се опитвали да превземат Слънцето като център на царството на светлината. За да защити своето царство Благият Бог произвел от себе си еона, майката на живота, а този еон от своя страна произвел нов еон - първочовека. Христос. Въоръжен с петте чисти стихии първочовекът се спуска в царството на тъмнината и започва борба с демоните.
към текста >>

15. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

В своята радост, че единството в природата било възстановено, нейните 30 еона произвели еона Исус или Спасител на множество ангели - негови слуги, като му възложили да спаси блуждаещата в хаоса Ахамот.
Ще рече, първоначалният грях е бил извършен в духовния свят. Еонът Мъдрост родил недоносчето - нисшата мъдрост или Ахамот по еврейски. Нарушеното от Мъдростта единство в Мирома било възстановено от новата двойка еони, Христос и Руах (еврейско име на св. Дух). Мъдростта отново била съединена със своя предишен съпруг еона Воля. Обаче нейната рожба Ахамот била изхвърлена от Плиром. В своята радост, че единството в природата било възстановено, нейните 30 еона произвели еона Исус или Спасител на множество ангели - негови слуги, като му възложили да спаси блуждаещата в хаоса Ахамот. От своя страна Ахамот вдъхнал живот в хаоса и се съединил с него, като родил два сина - Десен, който седял от дясно на нея и Ляв, който стоял от ляво на нея. Десният син е психичният Демиург, който е вседържител. Той образувал видимия свят, владетел на който е левият син, който е тъждествен със Сатаната. Еонът Исус се съединил с Месия, когото Демиург изпратил на своя народ, евреите, за да ги избави от владичеството. Той открил истинският гносис (знание) на духовните люде (плевматиците), т.е.
към текста >>

От своя страна Ахамот вдъхнал живот в хаоса и се съединил с него, като родил два сина - Десен, който седял от дясно на нея и Ляв, който стоял от ляво на нея.
Еонът Мъдрост родил недоносчето - нисшата мъдрост или Ахамот по еврейски. Нарушеното от Мъдростта единство в Мирома било възстановено от новата двойка еони, Христос и Руах (еврейско име на св. Дух). Мъдростта отново била съединена със своя предишен съпруг еона Воля. Обаче нейната рожба Ахамот била изхвърлена от Плиром. В своята радост, че единството в природата било възстановено, нейните 30 еона произвели еона Исус или Спасител на множество ангели - негови слуги, като му възложили да спаси блуждаещата в хаоса Ахамот. От своя страна Ахамот вдъхнал живот в хаоса и се съединил с него, като родил два сина - Десен, който седял от дясно на нея и Ляв, който стоял от ляво на нея. Десният син е психичният Демиург, който е вседържител. Той образувал видимия свят, владетел на който е левият син, който е тъждествен със Сатаната. Еонът Исус се съединил с Месия, когото Демиург изпратил на своя народ, евреите, за да ги избави от владичеството. Той открил истинският гносис (знание) на духовните люде (плевматиците), т.е. довел ги до съзнание на своя висш произход.
към текста >>

16. ТАЙНАТА ДОКТРИНА НА БОГОМИЛИТЕ ~ БОГОМИЛСКАТА КОСМОГОНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

От Нея произтича периодично енергията, която се отразява в Бездната или Хаоса, лоното на бъдещите светове, която, веднъж събудена, действа и оплодява заспалите форми, които съставят, вечните потенциални присъствия.
Според всички космогонични схващания вечно съществуващ е Абсолютният Дух, Когото са кръщавали с различни имена. Той е една Абсолютна Разумност с Воля за дейност. Когато реши да Се прояви по законите на Неговото вътрешно Битие, Той се проявява чрез Логоса, Словото, което излъчва от Себе Си и този Логос създава Вселената. Преди да изложа богомилското космогонично схващане, ще кажа по няколко думи за различните космогонични схващания, да се види, че има едно единство по този важен въпрос. 1. В халдейската Книга на числата се казва: „Едничката вселенска Светлина, която за човека е Тъмнина, съществува вечно. От Нея произтича периодично енергията, която се отразява в Бездната или Хаоса, лоното на бъдещите светове, която, веднъж събудена, действа и оплодява заспалите форми, които съставят, вечните потенциални присъствия. Тогава се пробужда Логосът и съответните разумни сили и новата вселена започва своето съществуване." Според друг халдейски разказ Ану е скритото Божество, Едничкото, и от Него произлиза Бел — Духът на Бога и Творец на всичко, който се движи над лицето на водите. 2. Според Браминското учение „В края на Великата нощ /Прелая/ Брама, Който спял, се събужда и чрез самата енергия на движението излъчва вън от Себе Си Духа или Ума, що всъщност Е, и при все това Не Е. И този Божествен Дух създава Вселената." Според Индуската философия има две сътворения, които минават през седем етапа или фази, които се предшестват от Безусловния Дух.
към текста >>

Арийските, Херметичните, Орфеичните, Питагорейските и Платоновите космогонии, както и тези на Синханиатон, финикийски учител, и Бероес, хаддейски учител, се основават на неопровержимата формула, че 'Етерът и Хаосът, или на езика на платонизма Духът и веществото, са двете първични Вселенски начала, напълно независими, от всяко друго нещо.
Етерът прониква цялото пространство и е външната страна, външен израз на Божеството, Дух на Божеството. Древните са смятали, че щом дейните разумни направляващи богове се оттеглят от някоя част на етера в пространството, тази част се освобождава за Злото, наречено така поради липса на Добро. Според космогонията на Мойсей Бог, Върховното Същество съзвава света в седем деня, като в седмия ден си почива. Тези седем дни са седем космически периода или седем етапа на сътворяване. Според Кабалистите в етера елементите преставят само веществото, слепите космични природни сили, докато Духът е Умът, който ги движи. Арийските, Херметичните, Орфеичните, Питагорейските и Платоновите космогонии, както и тези на Синханиатон, финикийски учител, и Бероес, хаддейски учител, се основават на неопровержимата формула, че 'Етерът и Хаосът, или на езика на платонизма Духът и веществото, са двете първични Вселенски начала, напълно независими, от всяко друго нещо. Те са двете страни на...*, условното Начало. Това са двата Принципа, чрез които Вечното Начало се проявява. Първично е Разумното Начало, което оживява всичко, докато Хаосът, веществото, е пасивно начало без форма и усет. От тяхното съчетание се ражда Вселената. Хаотичното вещество става нейно тяло, а Етерът — нейна Душа.
към текста >>

Първично е Разумното Начало, което оживява всичко, докато Хаосът, веществото, е пасивно начало без форма и усет.
Тези седем дни са седем космически периода или седем етапа на сътворяване. Според Кабалистите в етера елементите преставят само веществото, слепите космични природни сили, докато Духът е Умът, който ги движи. Арийските, Херметичните, Орфеичните, Питагорейските и Платоновите космогонии, както и тези на Синханиатон, финикийски учител, и Бероес, хаддейски учител, се основават на неопровержимата формула, че 'Етерът и Хаосът, или на езика на платонизма Духът и веществото, са двете първични Вселенски начала, напълно независими, от всяко друго нещо. Те са двете страни на...*, условното Начало. Това са двата Принципа, чрез които Вечното Начало се проявява. Първично е Разумното Начало, което оживява всичко, докато Хаосът, веществото, е пасивно начало без форма и усет. От тяхното съчетание се ражда Вселената. Хаотичното вещество става нейно тяло, а Етерът — нейна Душа. В херметичен откъс се казва: „Хаосът, чрез съчетанието си с Духа, като доби усет, заблестя от удоволствие и така бяха създадени Протогносът, Светлината, Първородният." Според Платон най-висшето Божество само сътворява Вселената, нейната геометрия и дванадесетостенна форма и нейният Първороден е роден от Хаоса и Първичната светлина. Този Първороден бил сборът войнствата-строители, първите съзидателни сили, наречени в старите космогонии Старородените от Бездната или Хаоса и от Първата Точка.
към текста >>

В херметичен откъс се казва: „Хаосът, чрез съчетанието си с Духа, като доби усет, заблестя от удоволствие и така бяха създадени Протогносът, Светлината, Първородният."
Те са двете страни на...*, условното Начало. Това са двата Принципа, чрез които Вечното Начало се проявява. Първично е Разумното Начало, което оживява всичко, докато Хаосът, веществото, е пасивно начало без форма и усет. От тяхното съчетание се ражда Вселената. Хаотичното вещество става нейно тяло, а Етерът — нейна Душа. В херметичен откъс се казва: „Хаосът, чрез съчетанието си с Духа, като доби усет, заблестя от удоволствие и така бяха създадени Протогносът, Светлината, Първородният." Според Платон най-висшето Божество само сътворява Вселената, нейната геометрия и дванадесетостенна форма и нейният Първороден е роден от Хаоса и Първичната светлина. Този Първороден бил сборът войнствата-строители, първите съзидателни сили, наречени в старите космогонии Старородените от Бездната или Хаоса и от Първата Точка. Това е, така да се каже, това, което обикновено се нарича Тетраграматон, която се намира начело на седемте нисши Сефироти. Такова е било вярването и на халдейците. Логосът е творческото Божествено Начало, за което се говори под различни форми във всички религии и космогонии.
към текста >>

Според Платон най-висшето Божество само сътворява Вселената, нейната геометрия и дванадесетостенна форма и нейният Първороден е роден от Хаоса и Първичната светлина.
Това са двата Принципа, чрез които Вечното Начало се проявява. Първично е Разумното Начало, което оживява всичко, докато Хаосът, веществото, е пасивно начало без форма и усет. От тяхното съчетание се ражда Вселената. Хаотичното вещество става нейно тяло, а Етерът — нейна Душа. В херметичен откъс се казва: „Хаосът, чрез съчетанието си с Духа, като доби усет, заблестя от удоволствие и така бяха създадени Протогносът, Светлината, Първородният." Според Платон най-висшето Божество само сътворява Вселената, нейната геометрия и дванадесетостенна форма и нейният Първороден е роден от Хаоса и Първичната светлина. Този Първороден бил сборът войнствата-строители, първите съзидателни сили, наречени в старите космогонии Старородените от Бездната или Хаоса и от Първата Точка. Това е, така да се каже, това, което обикновено се нарича Тетраграматон, която се намира начело на седемте нисши Сефироти. Такова е било вярването и на халдейците. Логосът е творческото Божествено Начало, за което се говори под различни форми във всички религии и космогонии. Той създава Вселената и чрез него се изявява Абсолютният Дух.
към текста >>

Този Първороден бил сборът войнствата-строители, първите съзидателни сили, наречени в старите космогонии Старородените от Бездната или Хаоса и от Първата Точка.
Първично е Разумното Начало, което оживява всичко, докато Хаосът, веществото, е пасивно начало без форма и усет. От тяхното съчетание се ражда Вселената. Хаотичното вещество става нейно тяло, а Етерът — нейна Душа. В херметичен откъс се казва: „Хаосът, чрез съчетанието си с Духа, като доби усет, заблестя от удоволствие и така бяха създадени Протогносът, Светлината, Първородният." Според Платон най-висшето Божество само сътворява Вселената, нейната геометрия и дванадесетостенна форма и нейният Първороден е роден от Хаоса и Първичната светлина. Този Първороден бил сборът войнствата-строители, първите съзидателни сили, наречени в старите космогонии Старородените от Бездната или Хаоса и от Първата Точка. Това е, така да се каже, това, което обикновено се нарича Тетраграматон, която се намира начело на седемте нисши Сефироти. Такова е било вярването и на халдейците. Логосът е творческото Божествено Начало, за което се говори под различни форми във всички религии и космогонии. Той създава Вселената и чрез него се изявява Абсолютният Дух. Всяка космогония започва с кръга, точката, триъгълника, квадрата и стига до цифрата 9 и тогава започва синтезирането на правата линия с кръга — мистичната десятка на Питагора — сбор от всички съдържащи се и изявяващи се Тайни на цялата Вселена.
към текста >>

Външен израз и проява на тази Вечносъществуваща Същност е това, което някои от древните наричат Хаос, а вътрешен израз и проява на Безусловното е Божественият Дух или Логосът.
Логосът е творческото Божествено Начало, за което се говори под различни форми във всички религии и космогонии. Той създава Вселената и чрез него се изявява Абсолютният Дух. Всяка космогония започва с кръга, точката, триъгълника, квадрата и стига до цифрата 9 и тогава започва синтезирането на правата линия с кръга — мистичната десятка на Питагора — сбор от всички съдържащи се и изявяващи се Тайни на цялата Вселена. Цифрите 3 и 4, които в комбинация дават 7, и цифрите 5, 6, 9 и 10 са крайъгълният камък на Окултната космогония. Във всички космогонии най-първо съществува Безусловното Същество, вечно съществуващо. Външен израз и проява на тази Вечносъществуваща Същност е това, което някои от древните наричат Хаос, а вътрешен израз и проява на Безусловното е Божественият Дух или Логосът. След като Хаосът е одухотворен от Духа, който се носи над първичната Вода или Хаоса, се превръща в Душа на света, както я наричат Платон и Питагорейците. Духът, като се отразил в първичните води, създава разумността на видимата и проявена Вселена. Етерът, който прониква пространството и всички неща, това е невидимият неуловим дух на нещата. Хаосът на древните, Свещеният Огън на Заратустра, Огънят на Хермес, Светкавиците на сибилите, Неугасимият Огън на Аполоний и този на Веста, Огънят върху жертвеника на Пан, бляскавите искри от шлема на Палас и посоха на Меркурий, египетският Па-Ра, гръцкият Зевс, Огнените езици на Петдесетница, горящата къпина на Мойсей, огненият стълб в пустинята пред евреите, горящата светлина на Авраама, Вечният Огън на Бездната без дъно, ...* на Делфийския Оракул, Звездната светлина на Розенкройцерите, Акаша на индусите, астралната светлина на Елифас Деви, флуида на магнезиторите,.. * на Райхенбах, атмосферния магнетизъм на някои натуралисти, и най-сетне галванизмът в електричеството — това са различни наименования на различните прояви или последици на една и съща тайнствена и всепроникваща Причина— Безусловният Дух, Първата Причина. 10. Според Египетската космогония, Неразкритият Бог е представен с емблемата на Вечната Змия, завита около водна ваза, движеща главата си над водата, която оплодява с диханието си.
към текста >>

След като Хаосът е одухотворен от Духа, който се носи над първичната Вода или Хаоса, се превръща в Душа на света, както я наричат Платон и Питагорейците.
Той създава Вселената и чрез него се изявява Абсолютният Дух. Всяка космогония започва с кръга, точката, триъгълника, квадрата и стига до цифрата 9 и тогава започва синтезирането на правата линия с кръга — мистичната десятка на Питагора — сбор от всички съдържащи се и изявяващи се Тайни на цялата Вселена. Цифрите 3 и 4, които в комбинация дават 7, и цифрите 5, 6, 9 и 10 са крайъгълният камък на Окултната космогония. Във всички космогонии най-първо съществува Безусловното Същество, вечно съществуващо. Външен израз и проява на тази Вечносъществуваща Същност е това, което някои от древните наричат Хаос, а вътрешен израз и проява на Безусловното е Божественият Дух или Логосът. След като Хаосът е одухотворен от Духа, който се носи над първичната Вода или Хаоса, се превръща в Душа на света, както я наричат Платон и Питагорейците. Духът, като се отразил в първичните води, създава разумността на видимата и проявена Вселена. Етерът, който прониква пространството и всички неща, това е невидимият неуловим дух на нещата. Хаосът на древните, Свещеният Огън на Заратустра, Огънят на Хермес, Светкавиците на сибилите, Неугасимият Огън на Аполоний и този на Веста, Огънят върху жертвеника на Пан, бляскавите искри от шлема на Палас и посоха на Меркурий, египетският Па-Ра, гръцкият Зевс, Огнените езици на Петдесетница, горящата къпина на Мойсей, огненият стълб в пустинята пред евреите, горящата светлина на Авраама, Вечният Огън на Бездната без дъно, ...* на Делфийския Оракул, Звездната светлина на Розенкройцерите, Акаша на индусите, астралната светлина на Елифас Деви, флуида на магнезиторите,.. * на Райхенбах, атмосферния магнетизъм на някои натуралисти, и най-сетне галванизмът в електричеството — това са различни наименования на различните прояви или последици на една и съща тайнствена и всепроникваща Причина— Безусловният Дух, Първата Причина. 10. Според Египетската космогония, Неразкритият Бог е представен с емблемата на Вечната Змия, завита около водна ваза, движеща главата си над водата, която оплодява с диханието си. Той е наречен Амон-Ра, като Амон е Скритият Бог, Неизявеният, а Ра е Проявеният Бог, Лотосът, чрез когото Вечният се изявява и създава Вселената
към текста >>

Хаосът на древните, Свещеният Огън на Заратустра, Огънят на Хермес, Светкавиците на сибилите, Неугасимият Огън на Аполоний и този на Веста, Огънят върху жертвеника на Пан, бляскавите искри от шлема на Палас и посоха на Меркурий, египетският Па-Ра, гръцкият Зевс, Огнените езици на Петдесетница, горящата къпина на Мойсей, огненият стълб в пустинята пред евреите, горящата светлина на Авраама, Вечният Огън на Бездната без дъно, ...* на Делфийския Оракул, Звездната светлина на Розенкройцерите, Акаша на индусите, астралната светлина на Елифас Деви, флуида на магнезиторите,.. * на Райхенбах, атмосферния магнетизъм на някои натуралисти, и най-сетне галванизмът в електричеството — това са различни наименования на различните прояви или последици на една и съща тайнствена и всепроникваща Причина— Безусловният Дух, Първата Причина.
Във всички космогонии най-първо съществува Безусловното Същество, вечно съществуващо. Външен израз и проява на тази Вечносъществуваща Същност е това, което някои от древните наричат Хаос, а вътрешен израз и проява на Безусловното е Божественият Дух или Логосът. След като Хаосът е одухотворен от Духа, който се носи над първичната Вода или Хаоса, се превръща в Душа на света, както я наричат Платон и Питагорейците. Духът, като се отразил в първичните води, създава разумността на видимата и проявена Вселена. Етерът, който прониква пространството и всички неща, това е невидимият неуловим дух на нещата. Хаосът на древните, Свещеният Огън на Заратустра, Огънят на Хермес, Светкавиците на сибилите, Неугасимият Огън на Аполоний и този на Веста, Огънят върху жертвеника на Пан, бляскавите искри от шлема на Палас и посоха на Меркурий, египетският Па-Ра, гръцкият Зевс, Огнените езици на Петдесетница, горящата къпина на Мойсей, огненият стълб в пустинята пред евреите, горящата светлина на Авраама, Вечният Огън на Бездната без дъно, ...* на Делфийския Оракул, Звездната светлина на Розенкройцерите, Акаша на индусите, астралната светлина на Елифас Деви, флуида на магнезиторите,.. * на Райхенбах, атмосферния магнетизъм на някои натуралисти, и най-сетне галванизмът в електричеството — това са различни наименования на различните прояви или последици на една и съща тайнствена и всепроникваща Причина— Безусловният Дух, Първата Причина. 10. Според Египетската космогония, Неразкритият Бог е представен с емблемата на Вечната Змия, завита около водна ваза, движеща главата си над водата, която оплодява с диханието си. Той е наречен Амон-Ра, като Амон е Скритият Бог, Неизявеният, а Ра е Проявеният Бог, Лотосът, чрез когото Вечният се изявява и създава Вселената В Книга на мъртвите Ра е представен като блестящ в яйцето си, слънцето и звездите произлизат от него, щом Бог Щу — слънчевата енергия се пробуди и му даде тласък. Слънчевият Бог възкликва: Аз съм Творческата Душа на Небесната Бездна. Никой не вижда гнездото ми, никой не може да разчупи яйцето ми.
към текста >>

Питагор учил, че светът е извлечен от Хаоса чрез Звука или Хармонията и изграден според началата на музикалния ритъм.
Аз съм Господарят. В Книга на мъртвите се казва още, че Ра остава в яйцето, докато трае битката между Децата на тъмнината и Щу — слънчевата енергия и Драконът на тъмнината. 11. Питагор учил, че Единицата е неделима, не е число. Той изисквал от ученика, кандидат за приемане в школата му, да е предварително учил аритметика, астрономия, геометрия и музика, които се смятали като четири подразделения на математиката. Това изяснява също, защо Питагорейците твърдели, че Учението за Числата, най-важното в езотеризма, е било открито на хората от Небесните божества. Питагор учил, че светът е извлечен от Хаоса чрез Звука или Хармонията и изграден според началата на музикалния ритъм. Той учил също, че седемте планети, които направляват съдбините на смъртните, имат хармонични движения и, както казва Цензуринус: Интервалите, които отговарят на музикалните интервали, произвеждат известни звукове, толкова съзвусни, че създават най-нежни мелодии, които не бихме могли да чуем, ако не * в оригинала не се чете дусите го наричат Парабрахман, от когото произлиза Брама, който създава Вселената. 16. Според Кабалата Абсолютният Дух, е наречен Ен Соф, което се превежда приблизително Неизследимият, Непознаваемият и Ненаименуваемият, поради което го изразяват като безкраен кръг, който човешкият ум не може да схване. В недрата на този Абсолютен Дух почива Логосът през космичната нощ и когато започне да се проявява Ен Соф, той се изявява в Логоса, който е едно с него.
към текста >>

Защото Фанес, Ерос и Хаосът съдържат вселенското сурово необособено вещество и Кронос, времето, в когото са съчетани трите начала, излъчва скритата и неподвижна точка, Логосът, който извършва делото на сътворението.
Второто е на физическата природа. Първото сътворяване е проявата на Божествения Ум, Съзерцателният Разум или Духът на Вселенската Душа. Според индусите Върховната Душа, всепроникващата същина на света, като влезе в естеството /Пракрити/ и в Духа /Пулуша/ раздвижва изменчивите и неизменчивите начала, защото времето на сътворяването е дошло. Същото имаме и във финикийската космогония, където се казва, че Духът, като се смесва със собствените си начала, поражда Творението. Орфичната традиция поддържа същото учение. Защото Фанес, Ерос и Хаосът съдържат вселенското сурово необособено вещество и Кронос, времето, в когото са съчетани трите начала, излъчва скритата и неподвижна точка, Логосът, който извършва делото на сътворението. Санханиатон, финикийски учител, в своята космогония казва, че когато Вятърът / Духът/ се обхване от обич към собствените си начала /Хаосът/, извършва се Тяхното съединение, което е наречено Потос, и от това произлиза семето на всичко. И Хаосът не познава плода си, защото е лишен от усет, но от прегръдката на Вятъра /Духа/ бил роден Мот или тинята. От това произлизат семената на творението и раждането на Вселената. Според Кабала пространството не се съдържа, но то съдържа всичко, то е първичната безтелесност на простата същина, разпространеност без граници. В скандинавските Едди медната роса, която пада през нощта, работливите пчели-съзидателки я събират и от нея изграждат света.
към текста >>

Санханиатон, финикийски учител, в своята космогония казва, че когато Вятърът / Духът/ се обхване от обич към собствените си начала /Хаосът/, извършва се Тяхното съединение, което е наречено Потос, и от това произлиза семето на всичко.
Първото сътворяване е проявата на Божествения Ум, Съзерцателният Разум или Духът на Вселенската Душа. Според индусите Върховната Душа, всепроникващата същина на света, като влезе в естеството /Пракрити/ и в Духа /Пулуша/ раздвижва изменчивите и неизменчивите начала, защото времето на сътворяването е дошло. Същото имаме и във финикийската космогония, където се казва, че Духът, като се смесва със собствените си начала, поражда Творението. Орфичната традиция поддържа същото учение. Защото Фанес, Ерос и Хаосът съдържат вселенското сурово необособено вещество и Кронос, времето, в когото са съчетани трите начала, излъчва скритата и неподвижна точка, Логосът, който извършва делото на сътворението. Санханиатон, финикийски учител, в своята космогония казва, че когато Вятърът / Духът/ се обхване от обич към собствените си начала /Хаосът/, извършва се Тяхното съединение, което е наречено Потос, и от това произлиза семето на всичко. И Хаосът не познава плода си, защото е лишен от усет, но от прегръдката на Вятъра /Духа/ бил роден Мот или тинята. От това произлизат семената на творението и раждането на Вселената. Според Кабала пространството не се съдържа, но то съдържа всичко, то е първичната безтелесност на простата същина, разпространеност без граници. В скандинавските Едди медната роса, която пада през нощта, работливите пчели-съзидателки я събират и от нея изграждат света. Росата представя пасивното Начало на творението, а пчелите — това са активните Божествени същества, които от тази роса, която е астралната светлина, създават Вселената.
към текста >>

И Хаосът не познава плода си, защото е лишен от усет, но от прегръдката на Вятъра /Духа/ бил роден Мот или тинята.
Според индусите Върховната Душа, всепроникващата същина на света, като влезе в естеството /Пракрити/ и в Духа /Пулуша/ раздвижва изменчивите и неизменчивите начала, защото времето на сътворяването е дошло. Същото имаме и във финикийската космогония, където се казва, че Духът, като се смесва със собствените си начала, поражда Творението. Орфичната традиция поддържа същото учение. Защото Фанес, Ерос и Хаосът съдържат вселенското сурово необособено вещество и Кронос, времето, в когото са съчетани трите начала, излъчва скритата и неподвижна точка, Логосът, който извършва делото на сътворението. Санханиатон, финикийски учител, в своята космогония казва, че когато Вятърът / Духът/ се обхване от обич към собствените си начала /Хаосът/, извършва се Тяхното съединение, което е наречено Потос, и от това произлиза семето на всичко. И Хаосът не познава плода си, защото е лишен от усет, но от прегръдката на Вятъра /Духа/ бил роден Мот или тинята. От това произлизат семената на творението и раждането на Вселената. Според Кабала пространството не се съдържа, но то съдържа всичко, то е първичната безтелесност на простата същина, разпространеност без граници. В скандинавските Едди медната роса, която пада през нощта, работливите пчели-съзидателки я събират и от нея изграждат света. Росата представя пасивното Начало на творението, а пчелите — това са активните Божествени същества, които от тази роса, която е астралната светлина, създават Вселената. В халдейските легенди на Бероес, Ованес или Дагон, човекът-риба, като наставлява народа, показва им новородения свят, когато излиза от водата и всичко съществуващо, излизащо от това първо вещество.
към текста >>

Според скандинавската космогония в начало е съществувала Велика Бездна /Хаосът/ и нямало нито ден, нито нощ.
Според Кабала пространството не се съдържа, но то съдържа всичко, то е първичната безтелесност на простата същина, разпространеност без граници. В скандинавските Едди медната роса, която пада през нощта, работливите пчели-съзидателки я събират и от нея изграждат света. Росата представя пасивното Начало на творението, а пчелите — това са активните Божествени същества, които от тази роса, която е астралната светлина, създават Вселената. В халдейските легенди на Бероес, Ованес или Дагон, човекът-риба, като наставлява народа, показва им новородения свят, когато излиза от водата и всичко съществуващо, излизащо от това първо вещество. И Мойсей учи, че само земята и водата могат да извикат към живот живата Душа. Според скандинавската космогония в начало е съществувала Велика Бездна /Хаосът/ и нямало нито ден, нито нощ. Бездната била гигантска зинала пропаст, без начало и без край. Бащата на всичко, Несъздаденото и Невидимото, пребъдващ в дълбините на Бездната /пространството/ изявява Волята Си и всичко, каквото поиска, се роди. У гностиците числото 318 представя стойността на думата Христос, както и числото на изпитание и обрязани слуги на Авраама. Догато числото 318 при тях се разглежда като отвлечено и вселенско число, изразяващо величината на окръжността, чийто диаметър е единица, то употребата му в гражданския календар на египтяните става явно. Това число се среща в един от размерите на една от пирамидите.
към текста >>

17. 8. Умът и сърцето, 27 ноември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато дойде човешкият ум да работи, слуги и господари ще изчезнат, управници и управлявани ще изчезнат - и хората ще бъдат свободни и всеки ще знае своето място и функция; всеки ще бъде господар на себе си и ще управлява себе си; а днешният социален хаос е резултат на човешките чувства, при които всеки иска да подчини и управлява другите.
България е една богата страна и аз съжалявам, че вие при големите богатства страдате. България е една страна с големи възможности за култура, но тези сили, които са вложени за култура се спъват. Тук дойдоха преди векове богомилите, за да могат да канализират тези сили и да създадат култура, която ще бъде авангард на човешкия прогрес, но българите, понеже не работят с ума си, а със сърцето си, не ги разбраха и ги изгониха и те занесоха тази светлина и знанието си на запад, където положиха основите на ред идейни и прогресивни движения и подготвиха условията за изграждането на Западноевропейската култура; днес европейските учени с факти и документи доказват, че богомилите посяха семето на културата и светлината, която озари Запада; Българите, които са роби на своите чувства, по такъв начин в миналото проиграха съдбата си, но сега българите се намират пак на същото място и трябва да бъдат по-умни, за да не проиграят и сега съдбата си; ние желаем доброто на българите, затова апелираме към тяхната мисъл, защото само мисълта, само умът може да канализира енергиите в човека и да ги използва за творческа цел, затова тези, които искат да служат на Бога и на човечеството, потребно им е ум и знание. Светът се намира пред прага на една промяна, която ще стане внезапно; хората една вечер ще заспят и на другата сутрин, като се събудят ще се намерят, че не са такива, каквито са били; ще намерят, че всичко, що ги е мъчило е изчезнало, страданията ще изчезнат. Това ще е царството на човешкия ум; тогава във всеки човек ще видим брата и всички ще имат възможност и условия да реализират копнежите си и да се проявят; тогава и мъже и жени ще бъдат истински свободни, а не като днес - роби. Когато дойде човешкият ум да работи, слуги и господари ще изчезнат, управници и управлявани ще изчезнат - и хората ще бъдат свободни и всеки ще знае своето място и функция; всеки ще бъде господар на себе си и ще управлява себе си; а днешният социален хаос е резултат на човешките чувства, при които всеки иска да подчини и управлява другите. Спасението на човечеството е в човешкия ум - великото Божествено Начало в човека, което може да го направи свободен и щастлив. По беседа от Учителя, държана на 27 ноември 1932 г.
към текста >>

18. 9. Творческият процес на живота, 11 декември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Сегашните хора, които са се отклонили от ритмуса на творческия процес на Битието и са създали един свят на хаос и противоречия, не могат да излязат сами от това положение, понеже им липсва знание.
Началото на всяко движение, където и да е, се дължи на светлината, която действа в света. Светлината носи онзи импулс и ритмус, който движи нашата кръв. В нашата кръв има постоянно един приток на електричество от Космоса; електричеството е една от формите на светлината, а светлината е един импулс на Първичната Причина в света. И за да бъде здрав човек трябва да има постоянно прилив на електричество в неговата кръв и движението на кръвта да става под ритмуса на светлината, под първичния ритмус на творческия процес на Битието. Затова е необходимо човек да държи в ума си светли мисли, които привличат и са носители на това космично електричество и на този ритмус. Сегашните хора, които са се отклонили от ритмуса на творческия процес на Битието и са създали един свят на хаос и противоречия, не могат да излязат сами от това положение, понеже им липсва знание. И затова трябва да се въплътят тук на земята, хора от един по-възвишен свят, с широка душа и светли мисли, които да пожертват целия си живот за благото на човечеството. Това учение сега трябва да се подеме от всички и да се приложи в индивидуалния и обществения живот, за да се оправи светът. По беседа от Учителя, държана на 11 декември 1932 г.
към текста >>

19. 18. Двата порядъка в света, 23 август 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогаз хората ще видят в какъв хаос живеят - и точно затова техните очи са затворени за всичко това, защото ще се спънат в своето развитие.
Но сегашните хора, които са под влияние на негативните сили в природата, противодействат на Любовта и светлината и следствие на това живеят в едно голямо противоречие. Целият съвременен свят е потопен в едно голямо противоречие. И вие живеете сред това голямо противоречие - външно и вътрешно. И ако биха ви се отворили очите, за да видите това голямо противоречие, вие бихте си изгубили ума. Ако видите какво мислят вашите приятели за вас, то не зная колко приятели биха останали да се обичат. Тогаз хората ще видят в какъв хаос живеят - и точно затова техните очи са затворени за всичко това, защото ще се спънат в своето развитие. Какъв е изходът от всичко това? Сега искат със закони да уредят големите противоречия в живота. Но никакви външни закони не могат да уредят живота на хората. Никакъв външен ред не може да уреди живота им. Даже и Любовта, Мъдростта и Истината не са в състояние да ни извадят от голямото противоречие, което съществува в света. Защо?
към текста >>

20. 24. Пътят на доброто, 22 октомври 1933г. - Влад Пашов (1902- 1974)

да служи, а управляваният трябва да взема; а сега е обратното и затова е този хаос в обществения живот.
И когато се научим да служим, тогава ще бъдем от щастливите хора. Всички трябва да бъдат щастливи, а щастливи могат да бъдат само свободните хора, които са избрали пътя на доброто. И светът днес има нужда от хора, които да служат от любов на своите братя ида облекчават техния живот, като ги научат на разумния живот, а не от управници. Управлението трябва да бъде един вътрешен закон. Който иска да управлява, той трябва да дава от себе си, т.е. да служи, а управляваният трябва да взема; а сега е обратното и затова е този хаос в обществения живот. И когато на единия дотегне да взема, ще заеме мястото на управляващия, а управляващия - мястото на управлявания, разменят се; това е тъй както се сменят ден и нощ. Този е пътят на доброто и служенето, който ще изведе човечеството към по-светли хоризонти и към по-щастлив живот, където единствения закон ще бъде любовта и хората ще живеят като братя. По беседа от Учителя, държана на 22 октомври 1933г.
към текста >>

21. 26. Светилникът на живота, 19 ноември 1933г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Но всичките тези теории и планове трябва да се проверят на опит, за да се види ще могат ли да изведат човечеството от този хаос, в който се намира, или ще го увеличат още повече.
вследствие на което се раждат всички индивидуални и обществени противоречия. А това помрачаване на ума иде от безлюбието. Безлюбието е причина за всички противоречия, които съществуват в света и живота. За мен Любовта е най-мощната сила, която действа в света и която може да употребите за своето въздигане и повдигане и полза на вашите близки. Сегашните хора са заняти с разрешението на социалния въпрос, и предлагат всевъзможни теории и планове за неговото разрешение. Но всичките тези теории и планове трябва да се проверят на опит, за да се види ще могат ли да изведат човечеството от този хаос, в който се намира, или ще го увеличат още повече. Въпросът трябва да се разгледа научно и обективно. За да може да се разреши този проблем, необходими са две неща r Любов и Мъдрост, или казано на съвременен език, живот, светлина и знание, за да се организираш и поставят на място всички елементи, които обуславят човешкото битие. Това организиране и хармониране трябва да започне от ума и сърцето на човека; защото всеки човек трябва да е носител на една идея за общо благо и трябва да бъде готов да се жертва за нея и да живее с нея. А затова е необходимо да бъде господар на тялото си и умът му да не е помрачен, а да е господар на мислите, желанията и постъпките му. Понеже съвременните хора не са господари на всички сили у себе си, всичко каквото те придобиват, скоро го изгубват, затова светът е пълен с нещастия и противоречия.
към текста >>

22. 3. Условията на разумния живот, 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И с тези си криви разбирания те са си създали един свят на хаос и дисхармония, в който природата не се меси.
За тях това е еретично и глупост. Но аз съжалявам всички учени и религиозни, които не са съществували по-рано. И аз говоря само на тези, които са съществували. Един път се ражда човек от Бога, а много пъти се преражда, докато се усъвършенства. Съвременните хора са се отклонили от правилния начин на мислене и затова не могат да схванат тази истина. И с тези си криви разбирания те са си създали един свят на хаос и дисхармония, в който природата не се меси. Това е светът на човешката фантазия и мечти, на човешкото тщеславие, гордост и безумие. И в този свят всеки сам си приема заплатата - защото всеки носи последствията на живота си като един неизбежен отзвук на самия него. Защото всеки, според мисълта си, си създава и съответните форми на проява. В света на хората съществуват две раси, които са диаметрално противоположни по стремежи и разбирания и от това се раждат всички конфликти. Едната раса, това са потомците на библейския Каин, а другите са потомци на Авел и Сит.
към текста >>

23. 12. Егоизмът като причина за усилените времена, 18 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Но понеже сега светът го оправят всички онези, които даваха ум на Господа, как да се поправи, затова е този хаос и тия противоречия в живота, затова са тези усилни времена.
Следствие на индивидуалния, семейния и националния егоизъм, в хората се създават усилни времена и животът става тежък. С никакви правила, методи и начини, измисляни от хората, не може да се оправи светът, докато съществува егоизмът в тях. В един митологичен разказ се разправя, че всички категории хора се изредили при Бога да представят проектите си, как може да се оправи светът; и Бог ги пратил всичките на земята да приложат плановете си, но никой не успявал. Най-после се явило пред Бога детето, което не носело никакъв проект за оправяне на света, но казало: аз съм без работа - каквато работа намериш за мене, дай ми я. Това дете е човекът, който не дава ум на Бога, а е готов да изпълнява волята Му. Но понеже сега светът го оправят всички онези, които даваха ум на Господа, как да се поправи, затова е този хаос и тия противоречия в живота, затова са тези усилни времена. Утрешният ден е на децата, т.е. на тези, които няма да оправят света по своему, а според Божествените закони. Но днес ние живеем в епохата на усилните времена, понеже личният егоизъм е закона, който движи цялото човечество. Няма днес същество, което не е под влияние на личния егоизъм. И всяко същество разглежда нещата само от своето лично гледище.
към текста >>

За да излезе от този хаос на егоизма, трябва ръководно място в живота на човека да вземе разумността на Природата, която има предвид общочовешкото, но не лично благо на единици.
Светът е един и целокупен, а „този“ и „онзи“ свят са само две страни на целокупния свят, който е многостранен. Вследствие на това механическо схващане на хората за света и живота, което схващане изключва разумността в Природата, като същина на живота и света, се даде предимство и простор на егоизма, който завладя света и стана причина за създаване усилните времена, в които живеем сега. Следователно, основната причина за днешните усилни времена е отсъствието на природната разумност в живота на хората. Егоизмът и разумността са несъвместими; егоизмът е лишен от светлина, а разумността е светлина сама по себе си. Предоставен на егоизма, човек не може да създаде в живота по-добро положение от настоящото. За да излезе от този хаос на егоизма, трябва ръководно място в живота на човека да вземе разумността на Природата, която има предвид общочовешкото, но не лично благо на единици. Това значи на религиозен език да изпълним Волята Божия. Всеки да я изпълни тъй, както е вложена в него. Всеки знае, как да изпълни Волята Божия. Отвънка може да се дадат само известни пояснения. Ако ви попитат, как трябва да постъпят другите с вас, вие знаете какво да отговорите.
към текста >>

24. 2. При какви условия е възможно всичко в живота, 4 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И ще изчезне този хаос, който сега съществува в живота.
И в науката се доказва какви ще бъдат резултатите, ако известни хора, които не са за женене, се женят. Мъже и жени, които не могат да дадат здраво поколение, в интереса на общочовешкото благо, не трябва да се женят. Аз отивам по-далеч и казвам: Мъжът, на когото ума не е светъл и чист, да не се жени; и жена, на която сърцето не е изправено, да не се жени. Да не се женят дотогава, докато не се изправят нейното сърце и неговия ум. Тогава поколенията ще се подобрят и цялото общество, и цялото човечество ще се повдигнат. И ще изчезне този хаос, който сега съществува в живота. Ако се съберат мъж и жена с лоши наклонности, какво ще родят? Преди раждане на децата, даже при тяхното зачатие и през време на техния утробен живот трябва да се тури основа на тяхното възпитание. При днешното състояние на ума и сърцето на мъжа и жената правилни отношения са невъзможни. Само когато се възцари Любовта и Мъдростта в живота на мъжа и жената, тогава може да се постигне истинското разбирателство между мъжа и жената. Само тогаз семейството и възпитанието на децата ще бъдат поставени на правилна и здрава основа, само тогаз ще се създадат и условията за правилно развитие на обществения и духовен живот на човечеството.
към текста >>

25. МИСИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

прекъснал четенето ù, като се обърнал към нея: „Виждаш ли този хаос в света,
Аз дълго стоях на двора и наблюдавах прозореца му. Той не приличаше на човек, дрехите му блестяха като злато и светлината, която излизаше от него, осветяваше цялата стая." Веднъж една сестра била по работа при Учителя и четяла нещо. Той прекъснал четенето ù, като се обърнал към нея: „Виждаш ли този хаос в света, този хаос аз го създадох. Моята мисъл е мощна, моята мисъл е силна, тя ще преобрази света. Тя ще го преобрази и няма да остане човек в света да мисли криво, няма да остане човек в света да греши.
към текста >>

този хаос аз го създадох.
и наблюдавах прозореца му. Той не приличаше на човек, дрехите му блестяха като злато и светлината, която излизаше от него, осветяваше цялата стая." Веднъж една сестра била по работа при Учителя и четяла нещо. Той прекъснал четенето ù, като се обърнал към нея: „Виждаш ли този хаос в света, този хаос аз го създадох. Моята мисъл е мощна, моята мисъл е силна, тя ще преобрази света. Тя ще го преобрази и няма да остане човек в света да мисли криво, няма да остане човек в света да греши. Продължавайте четенето."
към текста >>

26. Закон за хармонизиране на хората и енергиите - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако всичко, което става в Природата, е произволно, ние щяхме да живеем в абсолютен хаос или дисхармония.
• 244 • Закон за хармонизиране на хората и енергиите. Изучавайте законите на Природата, за да ги използвате при самовъзпитанието си. В Природата нищо не е произволно. Ако всичко, което става в Природата, е произволно, ние щяхме да живеем в абсолютен хаос или дисхармония. Според законите на Природата два положителни принципа се отблъскват и два отрицателни принципа също се отблъскват. Обаче един положителен и един отрицателен принцип се взаимно привличат. В привличането има известни тънкости. Как става привличането? – От една страна положителното зло и отрицателното зло се привличат и образуват едно съединение.
към текста >>

27. Каталог съставен от Лалка Кръстева - Лалка Кръстева (1927-1998)

Пълен хаос.
също много беседи липсваха. Имаше случаи, когато от една годишнина липсваха беседи (извадени и после не сложени на място). Имаше случаи, когато липсваха по 1-2 страници, или избледнели до бяло листа, или проядени от мишки, измокрени, мухлясали и прогнили, някои не можеха да се докоснат с пръст - разпадаха се, трети проядени по средата, неспасяеми, съсипани изцяло. Не може да се разбере нищо от текста, коя е лекцията или беседата, липсваха първите или последните страници, не се разбира кое е заглавието, датата, годината на държането на беседата. Имаше и такива без заглавие или пък по 2-3 беседи с едно заглавие в една годишнина. Пълен хаос. Може да съществуват някъде и по-запазени екземпляри (преписвани са от Елена Андреева в 4 екземпляра и от Катя Зяпкова в 4 екземпляра). Но както и да е, за няколко години почти всичко беше издирено и сложено в ред. Изпратих каталога, за да го има някъде по света, ако тук се унищожи (обиски се правеха постоянно) - в библиотеката в Бостън и в Университетската библиотека в Масачузетс; дадох на Анина Бертоли един екземпляр; на Георги Николов от Габрово и на Димитър Добрев от Бургас. Но този каталог не беше пълен. Допълнително прииждаха беседи и трябваше да се вписват на съответното им място.
към текста >>

28. Увод към френското издание - Методи Константинов (1902-1979)

Да си представим следната картина: воинът в голяма битка има впечатлението, че се намира в страшен хаос - снаряди и куршуми свистят и избухва!
Ако социалните и религиозните условности принудиха хората в нашия християнски Запад да отричат това вярване, то Учението за прераждането (за последователни земни съществувания) изглежда съвсем естествено. Далеч от това да бъде една доктрина, не се ли опира то на безброй факти и конкретни случаи? Пословицата „Един път се живее" не е ли изцяло погрешна? В превъзходното съчинение, което ви представяме тук, ще намерите съвсем ясни обяснения върху начина, по който Учителят показва на своите ученици, че Законът за прераждането единствен обяснява всички етапи, които е необходимо да се изживеят върху земен план, преди съзнанието да се освободи от материалното тяло, за да може да действа в лъчистите пространства. Дали е непреодолима абсурдността на света, в който живеем? Да си представим следната картина: воинът в голяма битка има впечатлението, че се намира в страшен хаос - снаряди и куршуми свистят и избухва! около него без синхрон и видим смисъл. Но генералът, наблюдавайки битката от хълма, вижда общото движение на воюващите и към кого клони победата. Аналогично: общата история на света изглежда хаотична, мъчителна, дори абсурдна за участниците в нея, но за този, който вижда от високо отделните групи в цялостен ансамбъл, тя става разбираема. От този поглед става ясно, че периодът, в който живеем сега, с всички мъки, терзания и ужаси, ще бъде разбран в неговата истинска светлина едва в бъдеще. Така днешният негативен кипеж има своето право на съществуване.
към текста >>

29. Разговори с Учителя. Разговор девети - Георги Томалевски (1897-1988)

Принудителният им „нов ред“ не внася в тоя дом никакъв нов живот, а само объркване и хаос.
Тъй като нетърпеливият е винаги повърхностен, той се изказва по всички въпроси, без да е вникнал в нито един от тях. Преценява литературата, изобразителното изкуство, музиката и науките. Нетърпеливите тълкуват по свой начин законите на природата, кастрят клоните от дървото на познанието, докато това дърво стане удобна гола върлина, удобна за тяхната размисъл. Лишените от търпение приличат на онези жени, които нищо не вършат, а само преустройват наредбата на своя дом. Те прехвърлят спалнята във всекидневната, всекидневната обявяват за хол, а за всекидневна определят кухнята, защото била удобна. Принудителният им „нов ред“ не внася в тоя дом никакъв нов живот, а само объркване и хаос. Търпеливият организира себе си, а нетърпеливият - обществото. Всички тирани, които историята е отбелязала в страниците си, се явяват като носители на идеи за „ново човечество“, за някакъв „нов ред“ и за „окончателно оправяне на света“. Срещнете ли човек, който никога не е признал, че е сгрешил, човек, който не се е вгледал в нито една черта на своя характер, а непрекъснато коригира човешкото общество, бягайте от него. Мрачният дух, когото Творецът изгони от небето, сега е приел формата на организатор и спасител на света. Той търси последователи, за да извърши своето мрачно дело, а истинският спасител на човешката душа никога не говори за обществото, никога не създаде организация, а каза: „Дойдох да прибера своите“, а на друго място казва: „Не вие Мене, но аз вас избрах“.
към текста >>

30. 27. СТРЕМЕЖЪТ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Ако само за миг Творецът би заспал и изпуснал вселената от съзнанието си, всичко би изчезнало или би се разпаднало в първичен хаос, в небитие.
Огненият ти стремеж към истината ти е сложил вече печата пред висшите същества като Син на Истината. От силата на стремежа ти зависи по-ранното или по- късното негово реализиране. Интензивността съкращава времето. Ако гориш с бял пламък и вложиш всичките си сили за постигането на някой висок идеал, ти ще го постигнеш много по-бързо, отколкото ако мъждееш с червеникавия пламък на догарящ огън. Стремежът е подобие на интензивната мисъл, с която Творецът държи творението в съзнанието си. Ако само за миг Творецът би заспал и изпуснал вселената от съзнанието си, всичко би изчезнало или би се разпаднало в първичен хаос, в небитие. Така и човекът, който се стреми към нещо, не трябва да се разсейва, а е нужна пълната му концентрация в целта, за да я реализира. Всичко може да допуснеш да угасне или да отпадне в теб, но стремежът ти към Великото Начало не трябва да отпада никога! Той трябва да гори и се усилва с всеки изминат ден, като стане смисъл на живота ти, защото той ще те отведе към целта със сигурността, с която слънцето всяка сутрин изгрява от изток и крепи земята.
към текста >>

31. 59. ОТДЕЛНОТО И ОБЩОТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Така се е организирал физическият свят от хаоса, мъглявините, в които е живяла Земята преди това обособяване на всичко, което съществува и живее на нея.
ОТДЕЛНОТО И ОБЩОТО В нашия физически свят всяко живо същество и всяка вещ са отделни. Това е Закон на материята. Така стоят нещата и в нашето съзнание за живота на Земята. Милиони години всичко се е обособявало, усъвършенствало, докато придобие днешния си облик. Така се е организирал физическият свят от хаоса, мъглявините, в които е живяла Земята преди това обособяване на всичко, което съществува и живее на нея. Бавно и трудно човек е развил индивидуалното си съзнание и се е обособявал като индивид. Знаейки високата цена на постижението на своята индивидуалност, той съкровено я пази и развива в себе си защитен механизъм на това високо постижение, до което е стигнал след несметни борби и страдания. Да си високосъзнателен, индивидуализиран човек, е голямо постижение. В индивидуализирания човек има високо съзнание за стойността и отговорността му. Но Творецът не оставя човека на едно и също ниво на съзнание през вековете.
към текста >>

32. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

За броени десетилетия превръщат Съединените щати в люлка на прогреса, в държава - мечта, прицелна точка за въжделенията на съвременниците, образец за тържеството на разума и целесъобразността над хаоса.
Естествено - Новият свят е в центъра на събитията. В САЩ току-що е завършила Гражданската война. Американската цивилизация набира огромно ускорение във всички области на обществения живот. Към страната се отправят потоци емигранти - свежа кръв, свеж интелектуален заряд, подкрепяни от неустоимото стремление да докажат себе си и да построят нещо действително ново. И те успяват. За броени десетилетия превръщат Съединените щати в люлка на прогреса, в държава - мечта, прицелна точка за въжделенията на съвременниците, образец за тържеството на разума и целесъобразността над хаоса. През тези седем години на американска земя П. Дънов се докосва до всичко това. Запознава се на място с новите учения, които разтърсват основите на познанието и започват да изграждат мирогледа на епохата: спиритизъм, теософия, интуитивизъм, феноменология, различни форми на идеализма. Положено е грандиозното начало на изграждане на нова научно-философска картина на света - процес, който продължава и до днес и на чието могъщо разгръщане самите ние сме свидетели. А някои от нас - и участници.
към текста >>

33. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

Сиреч - страданието няма да съпътства вечно индивидуалната и колективна еволюция на хората, но понастоящем то е наложително като присъствие и въздействие заради победата на разума над хаоса в човешките взаимоотношения и в отношението към природата.
"Страданието - това е език на природата. Чрез страданията природата учи човека на Мъдрост. Чрез страданията природата иска да ни направи разумни." (Учителят П. Дънов) Страданието в качеството си на път към Мъдростта е една от водещите характеристики на съвременната епоха, съответстваща на настоящия етап от духовната еволюция на земното човечество. След изчерпването на заряда в тази негова (на страданието) роля и най-вече - след духовното съзряване на човека, то няма да бъде необходимо като присъствие в следващите фази от духовното развитие на хомо сапиенс. Сиреч - страданието няма да съпътства вечно индивидуалната и колективна еволюция на хората, но понастоящем то е наложително като присъствие и въздействие заради победата на разума над хаоса в човешките взаимоотношения и в отношението към природата. Значи днес без него не може! Когато страдаме, автоматично бива активирано мисловното начало у нас. Потребността да намерим изход от създадената кризисна ситуация е прекрасна възможност да усъвършенстваме механизмите на нашето мислене. А оттам - и на поведението. Тази взаимообусловеност е дефинирана по особено сполучлив начин от Учителя П.
към текста >>

34. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

Истината упражнява мощно дисциплиниращо въздействие в хаоса на материалния живот.
б) Истината като ядро на същността на всичко съществуващо Вече изтъкнахме, че Истината е иманентна (вътрешно присъща) на Създателя Бог. И тъй като Той присъства навсякъде и във всичко (понеже Бог е вездесъщ, което означава именно всеприсъстващ) посредством Своя Дух, следователно и Истината представлява жизнено важен компонент от същността на всичко съществуващо. По този повод Учителят на ББ в България отбелязва: "Квасът, същината на всички неща е Истината. Тя е най-високото нещо в човешкия разумен живот." Истината упражнява мощно дисциплиниращо въздействие в хаоса на материалния живот. Нейните проявления пораждат непреодолими ограничения за онези, които все още не са проникнали в същността й. Тази закономерност има и своята положителна роля за невежите и заблудените - тя ги предпазва да изгорят в огъня на Истината, който е безпощадно унищожителен спрямо неподготвените да възприемат извънредно високите му вибрации. Затова пък към зрящите Истината проявява невиждана щедрост - дарява ги навеки със свобода. Пътуването към Истината - като Цел на разумния живот - притежава своето основно направление. Колкото и да се лутаме, да спираме, да падаме, да се връщаме и отново да продължаваме напред по този Път, някъде там, на духовния хоризонт, неизменно проблясва фарът на Истината.
към текста >>

35. V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА - Константин Златев

Той е Творец на Битието от хаоса (ср.
Едно знаем ние положително: че Природата е проявеното, а Бог е непроявеното, безграничното, което вечно се проявява и все непроявено остава" (курсивът мой - К. З.). Очевидно е, че с това си заявление Учителят на ББ в България категорично се разграничава от класическата форма на пантеизма. Като цяло следва да изтъкнем, че фундаменталното основание в космологията на Учителя П. Дънов, пречупено през призмата на нейния онтологичен аспект, е Бог - като понятие, същност и проявление. Неговата същност е недостъпна за всяко същество, стоящо по-ниско от Него - сиреч за цялото творение. Той е Творец на Битието от хаоса (ср. Бит. 1:1-2). В качеството Си на Демиург Той се изявява като Разумно Начало, Велика Разумност, Вечен Източник на живота, Вечно Начало, Триединство на Любов, Мъдрост и Истина. Светът или Космосът са проявление на Бога. Във Вселената действат определени принципи, закони, сили и енергии. Светът е доказателство за съществуването на Бога, тъй като Той присъства навсякъде в него.
към текста >>

36. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Изворът на неговата Мъдрост е достатъчно дълбок и широк, за да има място за всички жадни, без хаос, конкуренция и излишна надпревара.
И тогава ще се озове в един друг свят на Светлина, Мир и Радост. Там ще чуе гласа на Учителя си“ (Учителят П. Дънов). Пречистеното и извисено съзнание на ученика – дори и в мигове на върховни изпитания – му позволява неизменно да разчита на подкрепата на своя Учител: „Когато си обременен в пустинята на живота, Учителят чува твоя зов. Повдигни съзнанието си и ще чуеш гласа му. И ще бъдеш утешен.“ Подходът на Учителя към всеки от учениците му е специфичен, неповторим, съобразен с индивидуалността на подопечния му. Изворът на неговата Мъдрост е достатъчно дълбок и широк, за да има място за всички жадни, без хаос, конкуренция и излишна надпревара. Българският Пратеник на Бялото братство описва този контур от общуването помежду им с кратки и точни думи: „Учителят има за всеки ученик особен говор. Изворът дава вода за всекиго специално. Тъй Учителят е един за всички, а и изворът е един, от който мнозина ще пият, без да си пречат взаимно. Когато мнозина пият от една стомна, там се явяват противоречия, преплитане и спор.“ Съвместната работа между духовния Наставник и търсещия Истината обучаващ се в определен момент довежда втория до онова качествено разширение на съзнанието, което на езотеричен език се нарича „посвещение“. Учителят познава превъзходно този път на духовно израстване и внимателно, с неизчерпаемо търпение, постоянство и Любов, стиснал здраво ръката му, без да я изпуска, повежда ученика по него: „Невъзможно е посвещение без Учител!
към текста >>

37. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Обгръщайки със Своята непобедима и всеобхватна светлина първичния хаос, Създателят извиква за живот всичко съществуващо.
Те ще станат светлина, защото всичко е светлина.“ Какви изводи можем да направим от тези негови думи? Изхождайки от духа на неговото учение и от основните принципи на езотеричното познание като цяло, стигаме до една дълбока и вълнуваща истина. Тя засяга праначалото на съществуването на Космоса, крайната цел на видимата и невидима реалност, както и мисията на разумните същества във Вселената. Според думите на един велик Посветен – апостол Йоан Богослов: „Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“ (I Йоан 1:5). Обгръщайки със Своята непобедима и всеобхватна светлина първичния хаос, Създателят извиква за живот всичко съществуващо. Още през първия ден – или, по-точно, първия период на Своята всемогъща творческа изява – Той изпълва пространството с лъчите на Божествената светлина: „Рече Бог: „Да бъде светлина.“ И биде светлина“ (Бит. 1:3). Светлината не е сътворена от някаква съществуваща преди нея извечна субстанция. Тя бива излъчвана от самата същност на Върховното Божество. И в качеството си на вестителка на Неговата животворяща свещена Воля се разпростира във всички посоки до пределите на сътворения свят. Светлината бележи грандиозното Начало на Битието.
към текста >>

А този неземен дар сред хаоса на земната действителност може да получи всеки.
Не са необходими никакви формалности от рода на онези, измислени от съвременната цивилизационна форма на брачно съжителство. Нужно е само родството в Духа. Тогава двойката излъчва непрекъснато отвътре навън животворна виделина. И в нейните лъчи могат да се къпят мнозина, цялото човечество дори. Ако са подготвени да приемат дара. А този неземен дар сред хаоса на земната действителност може да получи всеки. На точното място, в точния час, в хармония с определения от Бога партньор. Изискването е минимално – да Му отдадем изцяло сърцето си. 3. Вътрешната светлина и Христовата светлина: Духовното познание разглежда човека като същество от светлина, която в различните свои проявления изгражда неговите тела. В своята най-сгъстена, кондензирана форма светлината е строителният материал и на физическото му тяло – най-низшия носител на съзнанието.
към текста >>

38. СТАРИ И НОВИ ПОХВАТИ - Павел Желязков

Агресивните ударни инструменти, ламаринените гласове на електрическите китари, на синтезаторите на хаос в мисли и чувства всички съвременни средства са сложени в действие и хиляди млади хора са превърнати в тълпа.
Той признава, че е дете на майката природа, подчинява се на нейните закони, черпи сили от нейната гръд и в своята любов, преданост и безкрайна благодарност за всичко, което тя му е дала, е готов да й служи. Първобитният магьосник си служи с традиционните практики, които събуждат либидото и приспиват умствената активност. Там-тамът заглушава гласа на независимата мисъл, опиянението на плътта от ритмично повтарящите се движения екзалтира чувствата, ярките бои по лицето и тялото отклоняват погледа от великолепието на слънчевите лъчи в ефира. Вибрациите на душевността са замъглени от трепета на инстинктивните желания и човекът е сведен до състоянието на животно, подгонено в гората от суеверен страх. Съвременният техношаман е изменил и модернизирал реквизитите на първичния магьосник, превърнал ги е в технопарад с много блясък, шум, викове на възторг до припадък, ритмично подскачане под прожекторите и после търкаляне по отъпканата земя. Агресивните ударни инструменти, ламаринените гласове на електрическите китари, на синтезаторите на хаос в мисли и чувства всички съвременни средства са сложени в действие и хиляди млади хора са превърнати в тълпа. Това са забележителни, изумяващи постижения на съвременната наука и техника. Когато тълпата мисли като един, какво мисли някой сред нея, пък бил той потенциален или проявен гений, за множеството няма никакво значение. Защото сега масовото внушение е взело връх и със силата на инерцията е тласнало тълпата по наклона. В този момент изглежда, че вече никой не е в състояние да я спре и отрезви. Някой беше казал, че истината не може да се крещи едновременно от много гърла, че здравият естетичен вкус е личният вкус, че оригиналното най-често е самата истина, докато модата е внушена от създателите й и не принадлежи никому, защото е безличностна.
към текста >>

39. Защитните сили на човека - Павел Желязков

Така, като се предпазваме от механическите неосъзнати движения, при които се пилеят много сили и средства на природата, ще излезем от хаоса на мисли, чувства и действия, за да влезем в разумния живот.
Голямото изкуство на разумния живот е немислимо без знанието и умението да се живее в хармония и единство с органическите процеси в природата. От казаното по-горе произтича едно съществено правило, което, ако се спазва, позволява да се намали силата на вредните външни влияния. Това правило се заключава в умението ни да имаме осъзнати движения на всяко ниво умствено, емоционално и волево, т. е. да бъдем в единство и хармония с органическите процеси, чрез които се проявява животът. Спазването на това правило зависи от възможността ни да се концентрираме и от постоянството ни в реализацията на един висок идеал, който осигурява едно безгранично движение напред във възходящата спирала на развитието. Така, като се предпазваме от механическите неосъзнати движения, при които се пилеят много сили и средства на природата, ще излезем от хаоса на мисли, чувства и действия, за да влезем в разумния живот. Ако се озове в сферата на влияние на разумните същества, в реалния живот, който е живот на непрекъснатите явления и процеси, човек ще осъзнае единството и хармонията на живота. В този свят има органическа връзка между всички движения, поради която измамата и илюзията са изключени. Механически, прекъснати и неосъзнати движения са възможни в материалния свят на формите. Този свят е подвластен на по-висшите светове, поради което механичните процеси могат да бъдат трансформирани в органични. Вместо да търсим извинение за слабостите си в противоречивия и вечно променящ се външен свят, по-добре е да се обърнем към себе си и да се опитаме да засилим онези качества, които представляват естествена защита, екран спрямо опасните влияния.
към текста >>

40. И тръгна Словото по света... - Крум Въжаров (1908- 1991)

След съмненията, отчаянията, конфликтите и хаоса на нашето време човек бива изпълнен с голяма радост и благодарност, че е имал привилегията да бъде свидетел или дори само да знае, че в България е посято едно семе, което има възможност да се развие и да разцъфти в съвършено нова цивилизация.
Моят петгодишен договор с това училище привърши през 1933 г., но през месец май дойде телеграма, че всякакви отпуски се анулират поради липса на средства, дължаща се на депресията. Вътрешно знаех, че ще бъде добре да остана и тая, шеста година. Имах възможност да отида отново на Рила през лятото и да посетя още няколко пъти Изгрева, което улесни моето преминаване от екзотеричното християнство към езотеричното, което отведе моя живот по съвсем ново направление. И аз ще остана завинаги благодарна за всичко, което научих там. А бях отишла аз да уча другите. След съмненията, отчаянията, конфликтите и хаоса на нашето време човек бива изпълнен с голяма радост и благодарност, че е имал привилегията да бъде свидетел или дори само да знае, че в България е посято едно семе, което има възможност да се развие и да разцъфти в съвършено нова цивилизация. Окуражително е да знаеш, че сърцата са били събудени и възпламенени от един нов импулс, показан в посланието на един от учениците: „Нов ден наближава и човек ще приеме своето Божествено наследство като син Божий, ще стане хармонично същество, движещо се съзнателно около своя духовен център Слънце, както всяка планета се движи около физическото слънце:“ „През това преходно време много стари, изтъркани системи на живота се разпадат и разрушават, докато нови се създават и зараждат в духовния свят, където най-напред започва възобновяването на всички неща. Ще престане егоистичното отделяне и ще се реализира Братството между цялото човечество, а Любовта ще стане двигател за мисълта и действията на всички същества; Любовта като начало и край на всеки живот; Любовта не като статична теория, но като динамична сила, безкрайно движеща се все нагоре, самата душа на културата и на цивилизацията, както и на индивидуалната еволюция, Любовта като всеобхващащ, всеобединяваш жизнен принцип при възраждането на човешкия живот.“ „През новия век учението на Христа ще се прилага и човек ще осъзнава Духа, който обгръща всичко и дава живот на всичко.
към текста >>

41. Цар на Мрака - Николай Райнов

И когато привърши създаването на Едема, взе Сатанаил от ръката на Авадона Огън, Вятър, Вода и Пръст, па ги закле със заклинанието на Пръвния Хаос — и създаде от тях Човека.
Водите му бяха като разтопена сяра и даваха змиевидни блясъци по вълните В този поток се чуваха странни гласове. И в него можеше да се види отразено всичко, що става по Небето, по Земята и в Седемте Бездни. И погледна Сатанаил делото на ръката си. И всичко бе хубаво. И усмихна се Сатанаил. И когато привърши създаването на Едема, взе Сатанаил от ръката на Авадона Огън, Вятър, Вода и Пръст, па ги закле със заклинанието на Пръвния Хаос — и създаде от тях Човека. Но Човекът бе недвижим и нямаше дух в него. И напразни бяха усилията на Сатанаиля да съживи Човека. Стоеше Човекът — хубав като бронзов истукан, и някак тъжно гледаха очите му. Но погледът му бе празен и не извираше душа от него. И проводи Сатанаил Авадона да иска от Саваота дух.
към текста >>

42. Бялото Братство - Сава Калименов (1901 - 1990)

Човек против човек, народ против народ, религия против религия, изгубили здравия си смисъл и правия си път в живота, борейки се помежду си, са превърнали живота в хаос и земята в ад.
Всички религии са основани от тях според времето условията и средата — винаги на хората е било давано тъкмо това, за което те са били дорасли, което степента на тяхното развитие е изисквала. От тук и голямата разлика в религиозните представи, схващания и методи. От погледа на Учителите не избягва нищо, нищо не става без тяхно знание Те управляват целия ход на историческите събития като винаги гледат техния краен резултат да подпомага еволюцията на човечеството. Тяхната работа в своята същност е една и съща: изграждане основите на Всемирното Братство, освобождаването на човека от робството на материята и подготвянето по такъв на- чин условията за идването на Царството Божие на земята. До днес развитието на човечеството се е движило под знака на разединението — индивидуализиране, егоизъм, безпощадни взаимни борби. Човек против човек, народ против народ, религия против религия, изгубили здравия си смисъл и правия си път в живота, борейки се помежду си, са превърнали живота в хаос и земята в ад. Днес обаче ние сме вече в първите утринни зари на една Нова Ера в историята на човечеството, която ще се развие под знака на Единението — колективизъм, обединение, хармония, Любов. С бързи крачки ние днес се движим към Новата Ера, когато ще имаме: един Бог, една Религия, едно обединено човечество и една единствена държава — едно единствено Царство Божие на земята. В този велик и съдбоносен за цялото човечество момент, като пратеник на Великото Всемирно Бело Братство, е дошъл тук на земята Учителя Петър Дънов, комуто е възложена великата Божествена мисия да даде окончателния и най важен тласък за обединението във всяко отношение на човечеството, да възпламени новата, единствена за всички хора Религия на Любовта, да разкрие на бродящето в мрак човечество светлината на Божествената Мъдрост и с това да положи основите на Царството Божие на земята.
към текста >>

43. Учителя - Сава Калименов (1901 - 1990)

Ний бяхме в тъмнина ... и всичко около нас и в нас бе хаос.
Учителя Той дойде да донесе много, много светлина в света! И не само светлина — Знание и Мъдрост, но и топлина — Любов! Божествената Мъдрост и Божествената Любов дойде да ни донесе той тук, на земята. Какво дължим ний, неговите ученици, нему? Ний бяхме в тъмнина ... и всичко около нас и в нас бе хаос. Ний бяхме в безпътица, — бяхме съвършено загубили пътя в лабиринта на човешките умувания и философствувания и бяхме, може би, само на крачка от бездната! .. . И той ни спаси!. .. Той пръсна светлина в тъмнината на нощта, която ни бе обгърнала и хаосът в нас и вън от нас се превърна в нечувана хармония .. . Той ни изведе из бездната, в която бяхме затънали и ни показа правия и светъл път към Истината! . . .
към текста >>

.. Той пръсна светлина в тъмнината на нощта, която ни бе обгърнала и хаосът в нас и вън от нас се превърна в нечувана хармония .. .
Учителя Той дойде да донесе много, много светлина в света! И не само светлина — Знание и Мъдрост, но и топлина — Любов! Божествената Мъдрост и Божествената Любов дойде да ни донесе той тук, на земята. Какво дължим ний, неговите ученици, нему? Ний бяхме в тъмнина ... и всичко около нас и в нас бе хаос. Ний бяхме в безпътица, — бяхме съвършено загубили пътя в лабиринта на човешките умувания и философствувания и бяхме, може би, само на крачка от бездната! .. . И той ни спаси!. .. Той пръсна светлина в тъмнината на нощта, която ни бе обгърнала и хаосът в нас и вън от нас се превърна в нечувана хармония .. . Той ни изведе из бездната, в която бяхме затънали и ни показа правия и светъл път към Истината! . . . Той стопли сърцата ни и ни даде да познаем трепета на великата Божествена Любов. . . Ний бяхме мъртви — и той ни възкреси! Ние умирахме — и той ни съживи! От тоя ден — и завинаги — ние сме с него! От тоя ден ние предадохме сърцата си нему и посветихме живота си в служене на Бога! — в служене на нашите братя! Минават от тогава дните, месеците, годините, — и нашият път е все тъй прав и тъй светъл.
към текста >>

44. Предговор - Велко Петрушев

Предговор. В нашата драматична литература, където се изнасят сцени изключително из хаоса на социалните отношения и порядки; където нито една наша драма не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяващ се в моменти на стихиен устрем към велики постижения, драмата „Девор “ се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна, мрачна нощ.
Предговор. В нашата драматична литература, където се изнасят сцени изключително из хаоса на социалните отношения и порядки; където нито една наша драма не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяващ се в моменти на стихиен устрем към велики постижения, драмата „Девор “ се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна, мрачна нощ. Във всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са напр. драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсена, Метерлинка и пр. с тенденция да се налучка пътя, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар — свободата на духа, брутално пихитена и до днес скована в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито в една драма не прозира тенденция на посочвание дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: — от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга — Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма автора изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: — Разрушението и Творчеството — в лицата на 3емон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан — на втория.
към текста >>

45. Действие второ. - Велко Петрушев

Знай, аз съм хаос и злоба на деня.
Какво е това, 3емон, да креташ като ранено псе? Кой е наранил така смело твоята несъкрушима воля, та си паднал духом? Има ли некой още по-силен от властта на 3емон? Смърт за такъв и черен пепел да бъде, отвеван от ураганите из пустините. Сега бъди смел защитник на най-силната царица на нощта. Знай, аз съм хаос и злоба на деня. И всеки, който се осмели да наруши очарователната нощ и запали факел на виделина, ще бъде изгарян в пламъците на страстите. Д всеки мой агент, рицар и чародейка, които са се уплашили и паднали духом от факлите на светящите, ще бъдат проклети и ще лазят, като червеи в пръста. 3 е м о н . Тук е дошел странен жрец — слънчев Бог, който търси Девора. Той ме порази със своя огнен поглед и срази устоите на волята ми! А р и я н а.
към текста >>

Монархът на сутринната зора пръска веч светли вълни върху тъмния хаос на света.
Внезапно тя се стресна. Бърже сне черното наметало от лицето си и се вглежда в чудната светлина, блестяща всред лесовете. Ханан, впил поглед в небесната синева, безмълвно шепне светлият му дух молитва. Тя незабавно се изпълва. Зорницата надниква през златистия вече фон на далечния изток. Монархът на сутринната зора пръска веч светли вълни върху тъмния хаос на света. Изплаши се Арияна, но не изгуби присъствие на своя дух. Тя се готви да хвърли черния си воал върху лъчистата глава на жреца, за да огаси светлинните пламъци. А р и я н а. О, Жрецо! Престани да палиш тез факли с пламъка на слънчевата си светлина, която стопява безжалостно моята страстно огъваща се снага! Ела при мен. Яз съм отворила своите обятия за тебе.
към текста >>

46. Епилог. - Велко Петрушев

Молнията разпръсна тъмните облаци на нощта и нейния дълъг, светящ път описва историята на хаоса, що е гнетил безсмъртния Дух и вечната Душа.
Епилог. Кошмарната нощ скрива своите примамливи прегръдки. Чарът на страстите изгоре върху пламтящата клада и срутиха се нейните основи, падна огнището и потъна в дълбоките води на голямото езеро. Молнията разпръсна тъмните облаци на нощта и нейния дълъг, светящ път описва историята на хаоса, що е гнетил безсмъртния Дух и вечната Душа. Затрептя полъхът на светящата зорница, която обсипа с ефирния си блясък, новия ден на победата. Светящата колесница лети из пространството на двубоя! Пламъците на жреца все повече се разпространяват и обхващат целия свет на 3 е м о н а! Гори той! И се топи върху собственото си огнище. Буен ураган на северния вятър. Страшно реве и отнася в бездънен гроб праха му! А царя на смъртта заспа вечен сън и черната катафалка го отнесе по дългия път на забравата!. . .
към текста >>

47. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

Под дърветата в двора на бащината си църква, в провинциалното спокойствие, изчистено от всичката разсейваща суета на дребните илюзии, че може да бъде истински полезен с едно пасторско поприще, той протяга ръце към поразителния елит на предосвобожденска България, който също се лута за твърда почва в хаоса на промяната.
Октомври 1903 юни 1904 - Обиколка из Северна и Южна България: Варна, Разград, Добрич, Силистра, Русе, Търново, Габрово, Казанлък, Стара Загора, Чирпан, Сливен и Варна. Август 1904 - Пета годишна среща на Веригата във Варна. * * * В края на века Петър се приютява при баща си в Нови пазар. Тук наистина е спокойно. Има до рамото си близък човек, в който може да намери всичкия нужен уют и спокойствие, и веднаж завинаги да надскочи досегашните си цели. Под дърветата в двора на бащината си църква, в провинциалното спокойствие, изчистено от всичката разсейваща суета на дребните илюзии, че може да бъде истински полезен с едно пасторско поприще, той протяга ръце към поразителния елит на предосвобожденска България, който също се лута за твърда почва в хаоса на промяната. Това са синовете и дъщерите на тежки асове в стопанския живот на краевековна България покрили терена от петролните извори на север от Дунав, до търговията в северна Африка. Трябва да си на малко, голо място, за да можеш да се протегнеш надалеч, надалеч в пространството без да те препънат, или разсеят натуриите на ежедневието и врявата на скупчването. Но - да вървим нататък стъпка по стъпка. На 14 февруари 1899 година Петър отново има просветление. Това са десет въпроса на Духа, които нарича „Свидетелства.“ Отговорите им са свързани с мотивацията му да изгради духовен кръг от свои последователи, които да приемат с пълно доверие мисията му на духовен месия.
към текста >>

48. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

Учителят не реагира, но присъстващите братя и сестри се опитват да надмогнат виковете на поповете като запяват станалите вече популярни братски песни „Братство, единство ние искаме...“ и „Зора се чудна зазорява.“ Хаосът бавно заглъхва и Учителят произнася словото си, сякаш нищо не е станало.
Облечени са в бяло: бели яки и бели връзки за мъжете и бели рокли с бели копринени забрадки за жените. Стотици души насъбрани от всякъде! Случаят между другото е описан в спомените на много от присъствалите. Учителят започва словото си, и събраните свещеници започват да вдигат врява. Той напразно ги моли тихо и спокойно да имат търпение да го изслушат. Това още повече ги възбужда, и става направо нетърпимо. Учителят не реагира, но присъстващите братя и сестри се опитват да надмогнат виковете на поповете като запяват станалите вече популярни братски песни „Братство, единство ние искаме...“ и „Зора се чудна зазорява.“ Хаосът бавно заглъхва и Учителят произнася словото си, сякаш нищо не е станало. Свещениците дремят по столовете, и не обелват дума повече. До лятото на 1912 година Дънов започва да изнася спорадично неделни проповеди на различни места в София, продължава обиколките си в провинцията с обичайните си сказки, а Нова година посреща в Бургас в дома на семейство Стойчеви. Идва пренатовареното лято на 1912, когато през юни и юли Дънов работи в Арбанаси над „Заветът на цветните лъчи на светлината“. През август 1912 на годишната среща на Веригата в Търново, той раздава на участниците по един екземляр от книгата, за да им помогне, както се изразява, в съзнателната им работа върху себе си. Периодът на живота на Учителя около „Опълченска“ отминава.
към текста >>

49. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Учителят не може да се примири с този хаос, и разтурва комуните.
Разболяват се от остра малария! Връщат се напълно съсипани, когато идва време за реколтата. Свършват задълженията си по земеделската работа на комуната, и неколцина от тях успяват да се доберат до братския събор в Търново, където славата им на комунари се разнася с голяма обич. За съжаление не успяват да се преборят с маларията, и двама от тях умират. На следната година създават комуна в Русе, която върви по-добре. Когато си получават продуктите, а и започва да идва припечеленото от Ачларе, те се приютяват при Гумнерови, но сега пък ревниви възрастни братя и сестри нахълтват да се хранят с тях и Учителя, и ги изтласкват от там. Учителят не може да се примири с този хаос, и разтурва комуните. Никой не беше се съобразил с думите му: „Ако хората така лесно могат да се оправят, то Господ щеше само за 24 часа да оправи света!“ Започват да излизат с по-малък, или по-голям успех нови окултни периодични издания. Разпространява се списание „Нов Живот“ под редакцята на Методи Константинов и Петър Пампоров. На поредния събор се взима решение да се издава списание под заглавието „Житно Зърно“, което да не бъде елитарно, а достъпно за всички братя и сестри. Много голям успех се постига с отварянето на школата на Сава Калименов от Севлиево. Той е високо образован, владее няколко западни езика и е запален пропагандатор на международния език Есперанто.
към текста >>

50. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Но терасата на ресторанта на Галата се оказа увиснала над свлечения нос, градът е хаос от мобифони и магазини „Лакост“, а протестантските църкви са станали детски театри с „орта-будала“ пиеси, колкото да не им падне нацяло пердето.
Един поразителен стремеж за универсално сливане на душите на хората и ние знаем, че този всеотдаен стремеж идва от баща й чорбаджи Атанас, който посвещава целия си живот, всяко свое усилие, всеки свой лев до последния си ден, за да имат това, което е духовно постижение не само първенци или посветени, или избрани, но да се доведат до извора на духовното съвършенство всички - съселяни, българи, който и да е... Той е поразителният приятел от варненския край на всякакви бои и езици: турци, гърци, българи, гагаузи, арменци, руси, православни и католици. Носещият Божието слово на всички. Там са насочени лъкът и тетивата на Петровия полет още преди да се роди - там е мисията, която той поема от баща и дядо - Божието слово на език напълно достъпен и органичен за всекиго, език, който да те доведе толкова близо, че сам да докоснеш твореца; и Божието слово на всички - били те българи или не, били те близки или не. Път, водещ през свирепи стълкновения със себични и надменни парвенюта, които искат да обсебят Божието слово за себе си, и с фанатици, които искат то да се възприема само както те го възприемат. Така че дойдох да започна с музеите на Варна и архивите на Варна и да намеря някое кътче с изглед към вечното във Варна, за да погледам, да помисля, да помедитирам и да напиша какво чувствам за лъка и за тетивата, които изстрелват Петър Дънов. Но терасата на ресторанта на Галата се оказа увиснала над свлечения нос, градът е хаос от мобифони и магазини „Лакост“, а протестантските църкви са станали детски театри с „орта-будала“ пиеси, колкото да не им падне нацяло пердето. Както и да се съсредоточиш, колкото и да надничаш отвъд ефимерния срив и да долавяш вибрациите на вечното, мисля, че градът - макар и прелестен (както винаги!), умира. Умира „Барната“ във Варна. А тази гледаща към миналото книга е книга за бъдещето и така няма да стане. Затова дойдох днес с Диди на ранчото му в Болярци, горе на юг, из варненските стари баири, и ето че сред развалини от държавни и кооперативни стопанства вятърът развява миналогодишни канапи, с които са вързвани пръчките на лозите по теловете, роши окачени за сушене парцали и червени листа по розови храсти. Варненска бахча и варненско лозе.
към текста >>

За Атон, където Константин щеше да се оттегли от тази суета на суетите, от този врясък и трясък на хаоса и да си върне единението с Бога.
Семинария, каквато искаше тридесет и една годишният доктор Стронг, щеше да има! * На същия 22 март, когато излиза със статията-отговор на Стронг (забележете, че първата му статия излиза по време на зимното слънце- стоене, а втората - по време на пролетното равноденствие - защото, както ви казах, родените под знака на Лъва мъже са странни хлапаци!) на същия ден - казвам - във Варна другият загубил слънцето на небосклона си Лъв - двайсет и три годишният Константин, чакаше да мине леката буря, за да тръгне приятелят му - един грък рибар - и с него и те: Белю Пинин, Тодор х. Маврудиев и Петър Атанасов. За Цариград. За Мраморно море. За Бяло море. За Атон, където Константин щеше да се оттегли от тази суета на суетите, от този врясък и трясък на хаоса и да си върне единението с Бога. Историята е описана сто пъти, защото е от малкото истински български морски, ако искате - пиратски приключения. И така, качват се приятелите в платноходката на познатия си и поемат на юг към нос Емине. И разказът за това пътуване, така както го имаме от Константин, е странен разказ. Черното море, толкоз синьо, толкоз слънчево всеки път, като поемеш на юг покрай високия варненски бряг, и толкова прелестно с рибарските колиби тук-там, с голите безкрайни плажове - толкова бели, че изглеждат сиви под слънцето, гръцките полуострови с гръцките градчета, дето видиш ли ги, и запява сърцето ти на гръцки тукашната песен: „Всяко пристанище е мъка...“ - някак го няма всичко това; не го е чувствал Константин, празна е била душата му. Пътуването, както го описва, е сиво, сиво, сиво; вълни, мрачно, мъгла, ръми, буря някаква уж има, но се усеща, че не е било баш буря, а просто вълнение, както всяко вълнение, просто досада.
към текста >>

51. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Не изглежда лошо, но от хаоса на освободителната война мисията излиза деморализирана, и то въпреки че вече има демократична конституция, гарантираща свободата на вероизповеданията и забраняваща спъването на свободната реч и пресата.
* Първата Методистка църква в Свищов, по-късно поща През 1875 Габриел Чалис пристига със съпругата си в България. Четири години по-късно, след вълненията и промените, настъпили след Руско-турската война от 1877-1878 г., той става ръководител на методистката мисия в Княжеството. По него време вече има доста неща, пред които трябва да се застане лице в лице. Чалис заварва мисионерска дейност в девет места: Русе, Свищов, Търново, Ловеч, Орхание, Лом, Плевен, Видин и Тулча. Работят три дневни училища с 43 ученика и пет неделни с 61 ученика. Не изглежда лошо, но от хаоса на освободителната война мисията излиза деморализирана, и то въпреки че вече има демократична конституция, гарантираща свободата на вероизповеданията и забраняваща спъването на свободната реч и пресата. Именно затова, точно по времето, когато Петър Дънов завършва реалката във Варна, Чалис се вижда принуден да свика годишно събрание с всички пастори, членовете на мисиите и помощниците им. При оценка на обстановката събранието стига до извода, че въпреки че пасторската дейност е започнала сериозно и настоятелно да се преследва, перспективите продължават да са добри и има шанс да се разгърнат нови два пункта за работа в Севлиево и Орхание (където първите стъпки между другото са направени). На следващата година идват две нови пасторски двойки - Джонс от Нова Англия и Лед от Ню Йорк. Назначават се нови хора по разните места и най-важното е, че ръководството се премества в Ловеч, където - уви! - старият състав на мисията и паството е почти изтребен до крак при турските кланета. Освен това се взима решение да се отворят две пълни училища с пансиони за ученици, идващи отвън - едното женско, другото мъжко.
към текста >>

Сега става дума за това, че Левски се крие в Чакалови, че бащата не пие и не пуши, че сам Георги - още щиглец, дето на бузите си няма място да му лепнеш шамар - се записва доброволец да брани България, че тръгва като въртоглав единствен баща му от Самоков с дебелоглавия пастор да спасява българчета на изклани родители сред мюсюлманските фанатици около Батак с ятаганите, че именно пасторите, а не някой друг в хаоса на двете войни от 1877 и 1885 учат самоковлии как да се въоръжат и да организират местна милиция, която - самовъоръжена - брани домовете им в безцарствието на войната.
Слийпър и У. Маркъм, и този учебник с хубавите картинки на мис Стоун... С люлката и двете момчета, дето отдолу пише: „Now you see it, now you don’t!“* От 1877 година! От него, със същата картина, учех и аз в конгрегашкото училище на мисис Уудръф във София през 1937 г. Само дето тя не ме е дундуркала както мис Стоун дундурка Чакалов. Часовникът на мисията тук бе изостанал с половин век! Тези свети хора отваряха нови врати за нас, но след време се оказа, че самите те не знаеха какво значи „ново“. И какво излезе от това ще видим по-нататък, и какво направи заради това Петър Дънов ще ви разкажа, но всяко нещо по реда си. Сега става дума за това, че Левски се крие в Чакалови, че бащата не пие и не пуши, че сам Георги - още щиглец, дето на бузите си няма място да му лепнеш шамар - се записва доброволец да брани България, че тръгва като въртоглав единствен баща му от Самоков с дебелоглавия пастор да спасява българчета на изклани родители сред мюсюлманските фанатици около Батак с ятаганите, че именно пасторите, а не някой друг в хаоса на двете войни от 1877 и 1885 учат самоковлии как да се въоръжат и да организират местна милиция, която - самовъоръжена - брани домовете им в безцарствието на войната. Подир кланетата в Батак една англичанка, лейди Стратфорд, като че ли вдовица на бившия посланик в Цариград лорд Стратфорд, събрала 15- 20 000 лири и дошла в Пловдив, за да помогне на бедстващото население на с. Батак подир клането. Лейди Стратфорд дала парите на господин Кларк да ги изразходва както той намери за добре. Дядо Никола си оставил терзийския дюкян на брат си Иванчо и заедно с Кларк отишли в Батак и стояли там до началото на зимата - три месеца. Населението, повече жени и деца, било пръснато в гората.
към текста >>

52. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Едва тръгнали през океана, последваха ги жертвите на хаоса след разгрома на революцията в Германия.
Всеки по някакво си уж свое съображение, но сега вече се бяха превърнали в едно огромно, изгърбено в напрежение чудовище... Украинци, поляци, литванци, евреи. Италианци дори - дошли чак тук, защото корабите в Италия така били претоварени с кандидати за емигриране, че трябвало да се чака с месеци и месеци. И тези, които можели да си го позволят, идваш да поемат оттук. Това бе втората в историята на Америка неудържима вълна през океана! Преди четиридесет години първата бе задвижена от камшика на картофения глад в Ирландия. Гинеха от недояждане в родината си. Едва тръгнали през океана, последваха ги жертвите на хаоса след разгрома на революцията в Германия. Германци и австрийци. Католици, натъпкани в трюмовете на платноходи, още кораби, за да залеят Ню Йорк. Всъщност - мизерните предградия край Ийст Ривър. Когато започна втората" вълна от осемдесетте години (пак от политически терор и глад), ирландците вече бяха една четвърт от всичките жители на Ню Йорк, а забогателите немци се бяха преселили към подобрите квартали на север. Мизерните им жилища на долния Ийст Сайд щяха да се залеят с евреите на втората вълна: един милион и половина души там, където в така наречената Малка Германия бе имало 200 000 германци.
към текста >>

Петър разбра, че тази година имало необичайно голям приток на нови студенти, и хаосът и блъсканицата бяха пълни.
Сега той пак беше до него, хубав, жив и весел - но без тупане по рамото и палешки ухапваници. И вече започваше да му става някак си ясно, че Марин му беше много близък, но и наистина вече беше много напред. Виждаше се, че е на почит. Не само че това му беше последната година в Дрю, но и имаше уважението на всички, защото дори когато беше постъпил, идваше с една година актив от академията „Сейнт Джонсбъри“ зад гърба си. На другия ден, 20 септември, четвъртък, започваше първият учебен ден и беше голяма суетня, докато влезе в крак с най-непосредствените битови и учебни нужди. Петър разбра, че тази година имало необичайно голям приток на нови студенти, и хаосът и блъсканицата бяха пълни. Общежитията се оказаха изцяло заети и стана така, че тях с Марин Делчев - двамата българи, единият последна година редовен семинарист, другият специализант първа година - взеха, че ги настаниха в най-старото общежитие на семинарията - Сикамор Катедж. Това беше дъсчена колиба на два етажа, обшита с хоризонтални дъски за изолация, по който образец след много години Петър Дънов щеше да иска неговите първи ученици на „Изгрева“ да си правят бараките (с променлив успех) и от известно време беше преустроена и се ползваше за административни цели. Някои от стаите обаче можеха да им се дадат, банята на долния етаж работеше чудесно, а в големшкия хол - камината, особено през късната есен, вечер създаваше много уют. Дадоха им двете стаи на североизток от дъсчената веранда - номер 6 на север и ъгловата номер 8 на север и изток. Бяха сравнително големи като всички стаи на общежитието - горе-долу три и половина на три и половина метра.
към текста >>

Градът обаче е поразително благоустроен за такъв привиден хаос.
Всъщност те започват да поемат и градския транспорт и едно след друго се появяват така наречените ел-влакове; железопътните линии, издигнати над платната на авенютата, някъде на нивото на втория етаж, за да оставят улиците за колите, автомобилите и пешеходците. Железните конструкции за релсите минават под носа на квартирантите. Отваряш да си изтърсиш чаршафа или да простреш прането на въжетата на рамките на прозорците и на три метра от теб се друсат вагоните, а зад стъклото мъже с каскети, отиващи на работа, дремят недоспали. „Фшшшшшшшт“ - парата от локомотива скрива гледката и разширената му нагоре тръба пуфка черен пушек, защото работим с въглища, разбира се, и саждите ти „освежават“ прането. Така друса и трака желязната конструкция на ела, че през нощта спиш само теоретически, цялото ти легло подскача и стените се тресат, когато премине влак. Градът обаче е поразително благоустроен за такъв привиден хаос. Всичко принадлежи на частни компании и прииждащите емигранти, перманентната експлозия на броя на консуматорите, им дава огромни възможности да растат. В центъра на Манхатън - някъде към северната част на Сентръл парк - по това време се изгражда първият огромен резервоар за прясна вода, който осигурява целия град. Под земята са прокарани тръбите на първата абонаментна компания за поддържане на парно отопление. Дотогава всяка сграда има собствен котел, както беше в София до след Втората световна война, но сега парната станция до Медисън Скуеър Гардън обслужва целия богаташки район на тази част на Манхатън. Да вмъкна ли тук, че тръбите от него време още са в действие?
към текста >>

53. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Останалото е хаос и всъщност остава извън регистриращата се в съзнанието ни перцепция.
във вътрешното ти изживяване на живота ти се ражда и истинската реалност като реалност. Не в сетивните възприятия и сигнали, идващи от очите и ушите и другите ти сетива, защото, без да се вградят в личностното, те не са нищо, те са „шарена гайда писана, със мъниста низана“, която нищо не значи и не е. С една дума, личността ти отвътре е това, което създава реалността. Личността, която господства над живота ти като реалност (или вечната ти същност, която се проявява в изживените ти опитности) и личността, която господства над чувството ти за достойнство (или морално-етичната ти същност, която се проявява в отзвука ти и оценката ти на твоите опитности). Бостънската обществена библиотека За много мислители, независимо от влияния и традиции, и школи на философията в техните култури, замислянето над проблемите на духовното, божественото, същността на познанието водят в края на краищата до този ключов възел на персоналистката идея: реалността в целия неин ред и хармония или дисхармония се вижда от нас като цялостно мироздание само чрез вътрешната степен на развитие на нашата иманентна същност и нашата морално-етическа оценка на преживяното. Останалото е хаос и всъщност остава извън регистриращата се в съзнанието ни перцепция. И крайният извод - повече или по-малко ясен - е прост: ако реалното иде само отвътре, от нашата личност, тогава реалността е една общност, една взаимозависима среда от завършени личности, като ултимативната личност е Бог. Реалността е едно всемирно съзнание което живее във всяка личност, и всяка личност отразява част от него като взаимопроникване с цялото. У Милей - както споменахме - дори материализирането на Бог в човека, в сина, в Исус, без да се променя персоната на Бога, въплътен в човека, започва да свързва реалността по нов начин, модифицира се от неговото вживяване в Исус като ново виждане. Не много приятна картина за едва добралия се до семинарията простоват бъдещ пастор или за ограничения стар остарял пастор, който иска да го оставят на мира, да знае, че горе на небето на трон, скован от добър дърводелец, от чист махагон стои Бог, англосаксонец със сини очи и бяла брада, сангвиничен по темперамент - т.е. със здрава розова кожа на лицето, умен, справедлив, загрижен за тези, които са добри и са си чели Библията, и техен верен покровител.
към текста >>

Носът в краката му бе сипеи и камъни; някой хвърлял долу в хаоса черупки от миди; тъпоноса скала.
Петър; той имаше повече време да открие къде да заведе приятеля си. * От високия борун на созополския залив Курекя морето беше три различни морета едновременно, и брегът и планините му, и носовете, вклинени във вълните, и заливите и лиманите, и долу Змийският остров, и горите и лозята бяха по три вида брегове и планини, три вида носове и боруни, три вида острови, гори и лозя. Първо долу, дето се решеха канарите, кипеше - море, дето ей сега в този миг, ако те бухне на една страна с лодката ти - няма излизане. Но ето че навътре в залива към каваците беше тихо като в котел вода, оставен под асмата на дядо Господ - с тъмнозелени и още по-тъмни отражения на лозите по стръмното, само тук-там прокъсани от бебешкосините парцали на небето, и сред това божествено спокойствие - върховете на коловете на таляна и една мързелива, заспала лодка, дето обикаляше от кол на кол, кажи го, през час. В огромната дива пустота на залива, която се отваряше и отваряше, и се лисваше през хоризонта, бе съвсем друго - светло, тъмно, сиво-синьо и рошаво, гонеха се морски зайчета и кой знае защо белите им гърбове се появяваха много по-често и нагъсто само на едно-две места, а нататък - цели полета от тъмносини вълни и ни една грива. Носът в краката му бе сипеи и камъни; някой хвърлял долу в хаоса черупки от миди; тъпоноса скала. На север „Св. Спас“ бе на ниска спокойна ливада с пътеки насам-натам. Южният бряг през залива на Каваците беше друго: стъпало скали издраскани надолу във водата с ноктите на титанско чудовище и сега рязко разделени на светло и тъмно от слизащото слънце, което биеше отгоре им. Зад тях - носът, ограждащ залива на Ропотамо от юг без никакъв релеф, плосък, мъгливосин, замазан... Каваците в дъното на залива се виждаха светлозелени - кажи го, с бели корони. Зад тях плоски, тъмносини гори, и по носовете, и нагоре, и надолу по планините мътносини и колкото по-далеч бяха, толкова по- замазани ставаха и по-бледи.
към текста >>

54. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

След всичко, казано за методологията, сме длъжни да изразим искрено следните предварителни положения: (i) разискването на една нова теза няма за цел да внесе още по-голям хаос в духовните търсения по изследваната тема и не представлява атака срещу едно ново проявление на Бодхисатвата през XXI век; (ii) няма никаква „тайна ложа" или „йезуитски орден", който да е „поръчал" настоящите идейни разработки в тази монография; (iii) ако се намерят или вече има съвсем ясни и добре обосновани доказателства, или литературни източници, които оборват новоизложената теза, авторите честно и открито ще я преразгледат и ще я подложат на щателна реконструкция или дори - на ликвидация; защото тази разработка в края на краищата е само духовно-научно търсене на Истината по въпроса за Бодхисатвата на XX век и трябва да се каже, че изследователската група не е обсебена и привързана към собствените си тези; (iv) авторите нямат личностно отношение към хората, които са разработили и предложили някоя от вече показаните седем хипотези, и се стремят към безпристрастен и свободен от фундаментализъм и догматизъм подход; (v) съвсем ясно се съзнава сериозната отговорност, която се поема с едно такова разработване и излагане на настоящите тези, но едновременно с това твърдо се вярва, че духовно-научният стремеж изисква Михаелична смелост; (vi) екипът, разработил тези идеи, не желае да налага фанатично своите разработки и има за идеал свободната, посветена на Архангел Михаел, чиста творческа мисъл и духовно-научен изследователски подход.
Нека бъде Виделина! В името на зората на Учителя, който пряко съзерцава Христовите Сила и Живот, нека се освободим от всички изкушаващи хипотези и да направим решителен скок към истината за Бодхисатвата на XX век. Нова теза за историческата проява на Бодхисатва Майтрея в XX век По-нататък в тази разработка ще се опитаме да реализираме една нова теза за това чрез коя индивидуалност се е проявил Бодхисатвата на XX век и къде може да бъде намерено най-същественото - настоящото Слово на онзи Учител, който един ден ще донесе най-дълбокото разбиране на Христовата мисия. Но преди това сме длъжни да направим някои уточнения. Един от основните мотиви, движещ настоящата разработка, е стремежът към духовно-научна методология. Според авторите на този труд тя е твърде специфичен синтез от характеристиките, присъщи по-скоро на идеала за съвременната научност, от една страна: (i) непривързаност и свобода от всяка догматика, (ii) готовност за вслушване във всеки нов, добре обоснован или новооткрит ракурс на дадена теза, (iii) систематичен стремеж към структурирана обоснованост и доказателствено ст и (iv) интелектуална честност и откритост в цялостния научен процес; а от друга страна, от характерните качества на духовно-изследователската дейност: (i) работа с вътрешни за съзнанието на изследователя процеси и опитности, (ii) насочване на мисълта към възвишена духовна реалност, (iii) навигация през сложната знакова среда от имагинативни прозрения, инспиративни размишления и творческо-интуитивни преживявания, (iv) постоянна будност спрямо изкушаващи и замърсяващи съзнанието процеси и (v) съзнателен и целенасочен стремеж към самоконтрол спрямо новополучените по вътрешен начин данни, основан на добродетелна самопроверка. След всичко, казано за методологията, сме длъжни да изразим искрено следните предварителни положения: (i) разискването на една нова теза няма за цел да внесе още по-голям хаос в духовните търсения по изследваната тема и не представлява атака срещу едно ново проявление на Бодхисатвата през XXI век; (ii) няма никаква „тайна ложа" или „йезуитски орден", който да е „поръчал" настоящите идейни разработки в тази монография; (iii) ако се намерят или вече има съвсем ясни и добре обосновани доказателства, или литературни източници, които оборват новоизложената теза, авторите честно и открито ще я преразгледат и ще я подложат на щателна реконструкция или дори - на ликвидация; защото тази разработка в края на краищата е само духовно-научно търсене на Истината по въпроса за Бодхисатвата на XX век и трябва да се каже, че изследователската група не е обсебена и привързана към собствените си тези; (iv) авторите нямат личностно отношение към хората, които са разработили и предложили някоя от вече показаните седем хипотези, и се стремят към безпристрастен и свободен от фундаментализъм и догматизъм подход; (v) съвсем ясно се съзнава сериозната отговорност, която се поема с едно такова разработване и излагане на настоящите тези, но едновременно с това твърдо се вярва, че духовно-научният стремеж изисква Михаелична смелост; (vi) екипът, разработил тези идеи, не желае да налага фанатично своите разработки и има за идеал свободната, посветена на Архангел Михаел, чиста творческа мисъл и духовно-научен изследователски подход. Преди да започнем същинското излагане на новата теза, сме длъжни да обърнем специално внимание на един важен детайл от последната, седма, хипотеза за конкретното проявление на Бодхисатвата. Както вече споменахме, още Адолф Аренсон излага в лекция, изнесена около 1925 г., една ранна форма на тази хипотеза, а по-късно Сергей Прокофиев подробно разгръща разгледаното вече предположение, че всъщност в XX век е нямало физическо проявление на Бодхисатвата, а само духовно влияние върху Рудолф Щайнер, инспирирано от Бодхисатва Майтрея. Вече показахме как тази идея крие в себе си сериозно логическо противоречие и е белег за концептуална пробойна в разработките на настоящите антропософски лидери. Ние, от една страна, не сме съгласни с тази разпространена в официалните антропософски среди хипотеза и вярваме в духовно-научната пълнота и цялостна логичност на всички идеи, изразени от Рудолф Щайнер. От друга страна, искрено уважаваме и сме благодарни за сериозния принос и прокарания изследователски път от Сергей Прокофиев относно настоящата тема.
към текста >>

С това се цели да се внесе още по-голям хаос и „лесен улов" на неориентирани и незапознати с Духовната наука хора, които лесно биха попаднали под манипулация от такъв порядък.
Тази духовна традиция безусловно няма нищо общо (нито на методологично, нито исторически, нито традиционно-организаторски) с теософията на Блаватска, Безант, Летбитер, с писанията на Алис Бейли, семейство Рьорих и т.нар. Тибетец, както и с каквито и да било западни расистки организации, или проявили се в бившия Съветски съюз (или негови бивши републики) местни религиозно-псевдотеософски организации и секти. Подобни организации, които нямат нищо общо с произлизащото от България езотерико-християнско учение, могат да бъдат директно изследвани от читателя на адреси: украинска апокалиптична секта с теософско еклектични корени, довела до самоубийствени прояви - http:// www.usmalos.com/; пореден случай на самообявил се Месия-Христос, слязъл физически на3emTa-http://visarion.da.ru/; расистка организация, прокламираща надмощие и богоизбраност на Бялата раса - http://churchoftrueisrael.com/. Понятията Бяла Ложа, Бели Братя, Бяло Братово, Братство на Светлината трябва да се разбират само в строг духовно-научен смисъл, използван от Рудолф Щайнер и Учителя Петър Дънов: става въпрос за идея, оригинално и конкретно изнесена от съвременните два клона на езотеричното християнство, която се отнася единствено до всички онези десет чина от Ангелските йерархии, група високо еволюирали Учители и техни най-близки ученици и съработници, които имат за свой духовен център, водач и върховен посветител Христос. Правим тази забележка , защото има редица случаи през втората половина на XX век, когато явно злонамерени адепти и пратеници на източни, нехристиянизирани духовни организации или школи на лявото посвещение, или медиуми, извършващи chaneling, които под същите имена провеждат напълно различни представи и идеи относно изброените понятия - представи, идеи и същества, които не са свързани и нямат нищо общо с Христовия Дух. С това се цели да се внесе още по-голям хаос и „лесен улов" на неориентирани и незапознати с Духовната наука хора, които лесно биха попаднали под манипулация от такъв порядък. Нещо повече, авторите на този труд смятат, че това на практика е поредния удар срещу дейността на Учителите на Бялата Ложа - Учителите на Мъдростта и съзвучието на сетивата, и по-специално - поредната атака срещу дейността на проявяващия се в XX век Бодхисатва Майтрея. 57. Повече информация за живота на Михаил Иванов може да се прочете на официалната френска страница: www.ffau.org. в официалната българска страница, посветена на Словото на Учителя Петър Дънов: www.BeinsaDouno.org или в книгата: Louise-Marie Frenette, „Omraam Miklmil Anvanhov et le chemin de Lumirne", Editions A.L.T.E.S.S., Paris, 1997. 58. BidkG4 130,17.09.1911. 59. Виж GA 130, 21.09.1911. 60.
към текста >>

НАГОРЕ

0.23097491264343