НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
139
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ничие око не се стреми да се издигне над
хаоса
на собствените си заблуди, да подири образец от хармоничния живот на природата и да построи своя живот, съгласно ритъма на общото мирово сърце.
Това са само желания на нашата нисша природа, това е проява на нашия егоизъм. Такава свобода никога не е давана на човека и неговата душа не я познава, не вкусва от плодовете ù, защото тя е отнета. Свободата, изградена със средствата на силата, е тъкмо противоположна на онова, което е истинската свобода. Затова днес, когато доброто, благото се изграждат върху основата на чуждите страдания, смело може да се каже, че няма свободни хора, че на земята живеят само роби. Насилието, егоизма, страхът са двигателите на голямата световна машина.
Ничие око не се стреми да се издигне над
хаоса
на собствените си заблуди, да подири образец от хармоничния живот на природата и да построи своя живот, съгласно ритъма на общото мирово сърце.
Ничия ръка не се отказва от насилието върху своя брат, а после всички в глас роптаем от живота и светът ни се вижда твърде зле устроен, когато това насилие се върне върху самите нас. Ние днес познаваме само собствените си мъки и чуждото насилие, а чуждите страдания и нашето насилие ние не познаваме. Така е днес в нашето време. Така е във всичките слоеве на нашето общество, във всички нации е така. Със средствата на грубата сила човекът днес премахва злото, със същата тая сила той изгражда своето благо и с това не усеща как поставя основанието на едно бъдно зло, което чака да се разрази, защото никога плодовете на насилието не са били повече, от едно ново насилие.
към текста >>
2.
ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ако този разум не беше определил с математическа точност законите, които, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен
хаос
, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват.
Материята се поддава на обикновено изследване само до електрона и след това се губи от окото на наблюдателя. Метафизиката пък, или, по-право, науката, разширена и извън материалната област, пак по същия път на опита и наблюдението, разширена, обаче, с нови средства на изследване, дохожда до една напълно реална основа – духа, който мени само своята степен на съвършенство, но не и своята същина. Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна частица от онзи разум , който прониква всичко и от който човека черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука. Да се отрича този разум и този дух, само защото не се виждат като един физичен предмет – това може да стори само един отрицател на науката, здравата философия и логиката. Преди да отрече всемирния безсмъртен разум, човекът трябва да отрече своя разум, защото в този последния не е влязла нито една истина, без да е взета от всемирния разум.
Ако този разум не беше определил с математическа точност законите, които, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен
хаос
, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват.
Ако този разум не беше поставил в движение електроните и йоните и не беше вложил в тях способността да се съединяват в атоми, а тези последните – в молекули и ако тази способност на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само, че не щяхме да имаме някакви елементи, сложни тела (съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя! Ако този разум не беше дал притегателната сила на телата и не беше определил законите на нейното действие, то предметите, които сега се намират върху земята, биха литнали в пространството, океаните биха се разлели и самата земя би се разпаднала. Същото би станало и с другите небесни тела и хаоса, който би произлязъл от всичко това, никой не би бил в състояние да си представи. Ако всемирният разум суспендираше своите закони, то би ли имало база за човешкия разум, човешката наука и човешкото съществувание? Ако например, този разум не беше създал точно определения закон, че квадратите от времената на въртенето на планетите около слънцето се отнасят помежду си, както кубовете на разстоянията, как астрономите биха се справили със своята задача?
към текста >>
Същото би станало и с другите небесни тела и
хаоса
, който би произлязъл от всичко това, никой не би бил в състояние да си представи.
Да се отрича този разум и този дух, само защото не се виждат като един физичен предмет – това може да стори само един отрицател на науката, здравата философия и логиката. Преди да отрече всемирния безсмъртен разум, човекът трябва да отрече своя разум, защото в този последния не е влязла нито една истина, без да е взета от всемирния разум. Ако този разум не беше определил с математическа точност законите, които, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен хаос, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват. Ако този разум не беше поставил в движение електроните и йоните и не беше вложил в тях способността да се съединяват в атоми, а тези последните – в молекули и ако тази способност на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само, че не щяхме да имаме някакви елементи, сложни тела (съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя! Ако този разум не беше дал притегателната сила на телата и не беше определил законите на нейното действие, то предметите, които сега се намират върху земята, биха литнали в пространството, океаните биха се разлели и самата земя би се разпаднала.
Същото би станало и с другите небесни тела и
хаоса
, който би произлязъл от всичко това, никой не би бил в състояние да си представи.
Ако всемирният разум суспендираше своите закони, то би ли имало база за човешкия разум, човешката наука и човешкото съществувание? Ако например, този разум не беше създал точно определения закон, че квадратите от времената на въртенето на планетите около слънцето се отнасят помежду си, както кубовете на разстоянията, как астрономите биха се справили със своята задача? А може ли човекът да нарича разум това, което си присвоява от природата, а да отрича разумността на източника, от който черпи? – Но душата не се вижда. Е, добре.
към текста >>
3.
ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В.
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Оня, който вярва в силата на разрушението и не припознава връзката на своите деяния с общото, има за задача в своя живот да получи най-големи и най-бързи ефекти за кратко време, като при това се старае да опази себе си невредим в създадения
хаос
, защото се смята потребен за бъдните си задачи.
В очите на ония, които „градят" по първия метод всичко изглежда мъртво, бездейно, защото те не виждат оня непреодолим порив за живот, скрит в малкото семенце, което с постоянство и търпение, излиза из ограничението на земята и пораства към слънцето, призовано от неговата светлина. Наистина, в случая може да стане едно смесване в нашето съзнание на истинските духовни хора с „духовните". Право е и това, че мързелът, под форма на различни добродетели, се е промъкнал официално в мнозина духовно настроени, но ние сега не ще приказваме за тия аномалии, а ще имаме предвид действителните образци. Ще вземем по един последователен на себе си и своите разбирания от едната и другата страна и ще ги разгледаме най-обективно. Животът, разбран в светлината на окултната наука, налага на ученика една сериозна ориентация в всички направления, защото едно ново, върховно съзнание осветява неговия път и му показва нещата в един нов порядък, чужд дотогава за него.
Оня, който вярва в силата на разрушението и не припознава връзката на своите деяния с общото, има за задача в своя живот да получи най-големи и най-бързи ефекти за кратко време, като при това се старае да опази себе си невредим в създадения
хаос
, защото се смята потребен за бъдните си задачи.
В очите на другия пък, картината на живота има друг вид Борбата се пренася вътре в него и онова, което пречи да върви успешно световната машина, той гледа да го премахне в себе си. Усилията на съвременните хора са насочени главно към злото, което цари отвън, а изворът на това зло, което е в нас, оставят да вирее. Кой е хванал сега меча на абсолютната правда, който е изкован от нашата съвест и е повел борба с чудовището на личния егоизъм? Това е една страшна борба, която знаят ония, които познават тоя звяр; ония, които не крещят против неправдата, докато не престанат да вършат неправда. По този въпрос тук е ставало дума и други път.
към текста >>
4.
ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
в областта на философията се забелязва един
хаос
, който цари не само във философските системи, но и в целокупния духовен живот, изразен в моралния упадък на религия, изкуство, социология, икономика, политика.
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН От ІІ-та половина на 19 ст.
в областта на философията се забелязва един
хаос
, който цари не само във философските системи, но и в целокупния духовен живот, изразен в моралния упадък на религия, изкуство, социология, икономика, политика.
Къде се корени тоя хаос и декаданс? Това е въпросът, който трябва да залегне в главите на днешните мислители, духовници, писатели, социолози и политици. От всички се чувствува, че трябва нещо ново да се внесе във философия, наука, религия, изкуство. Нови методи, нова насока е нужна по пътя на човешкото развитие. Такива новатори се явяват вече във всички области.
към текста >>
Къде се корени тоя
хаос
и декаданс?
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН От ІІ-та половина на 19 ст. в областта на философията се забелязва един хаос, който цари не само във философските системи, но и в целокупния духовен живот, изразен в моралния упадък на религия, изкуство, социология, икономика, политика.
Къде се корени тоя
хаос
и декаданс?
Това е въпросът, който трябва да залегне в главите на днешните мислители, духовници, писатели, социолози и политици. От всички се чувствува, че трябва нещо ново да се внесе във философия, наука, религия, изкуство. Нови методи, нова насока е нужна по пътя на човешкото развитие. Такива новатори се явяват вече във всички области. Този философски хаос, създаден от интелектуализма на 19-то столетие, който продължава и днес, е вече към своя край и се заменя с нова философска система.
към текста >>
Този философски
хаос
, създаден от интелектуализма на 19-то столетие, който продължава и днес, е вече към своя край и се заменя с нова философска система.
Къде се корени тоя хаос и декаданс? Това е въпросът, който трябва да залегне в главите на днешните мислители, духовници, писатели, социолози и политици. От всички се чувствува, че трябва нещо ново да се внесе във философия, наука, религия, изкуство. Нови методи, нова насока е нужна по пътя на човешкото развитие. Такива новатори се явяват вече във всички области.
Този философски
хаос
, създаден от интелектуализма на 19-то столетие, който продължава и днес, е вече към своя край и се заменя с нова философска система.
През разните епохи са господствували различна системи, които са застъпвали ту една страна на целокупния душевен живот, ту друга. Едни са давали предимство на интелекта и него са признавали като метод на познание, други волята, чувството, усещанията и пр. Оттук и различните философски системи. Но всички тия системи идваха до едностранчивост, която и ги довежда до тяхното израждане. Човек не е само разум, но той е и чувство и воля.
към текста >>
В това време на зараждащото се ново движение в духовния живот на човечеството се явява на философския хоризонт слънцето на Бергсон, което огрява философския
хаос
, създаден от „школския" интелектуализъм на 19-то столетие.
Човек не е само разум, но той е и чувство и воля. Затова е нужна такава философска система, която да обхване целокупния наш живот. Към края на миналия век се забелязва в кръга на учените едно недоверие към интелекта. Той не ги доведе до желаните резултати, ignoramius et iguorabimus се провиква Дюбоа Раймонд. Назад към чувството, което е по близо до интимния наш живот, което ще внесе мекота в живота.
В това време на зараждащото се ново движение в духовния живот на човечеството се явява на философския хоризонт слънцето на Бергсон, което огрява философския
хаос
, създаден от „школския" интелектуализъм на 19-то столетие.
Със своята философска система достига до една друга способност на познанието и изгражда интуицията. В какво се състои тая философия на интуицията в Анри Берсон, аз няма надълго да се разпростирам, а само ще изложа в общи характерни черти интуитивния метод и новото, което внася той във философията и духовния живот на човечеството. Сам Бергсон не е завършил своята философска система, за да ни даде един напълно изчерпателен метод на познание. Той слага едно ново начало, което тепърва трябва да се разработи и разшири от бъдещите мислители в един колективен и прогресиращ труд. Затова той се явява и като един новатор, който открива нови земи, нови стремежи в областта на философия, изкуство, поезия, метафизика, теология, педагогика, естетика.
към текста >>
5.
ЗА СВОБОДАТА - К-в
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА Литературните произведения и особено религиозно-философските възгледи на Толстой започнаха да се проучват с по-голям интерес едва след европейската война, когато във всички области на живота настъпи
хаос
.
РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА Литературните произведения и особено религиозно-философските възгледи на Толстой започнаха да се проучват с по-голям интерес едва след европейската война, когато във всички области на живота настъпи
хаос
.
Търсейки нови ценности, искрените работници за обнова на живота откриха Толстой, който бе успял – в книги, в писма и в разговори – да се изкаже върху основните въпроси, които винаги са занимавали мислещото човечество. Толстой може би не е проучен още напълно и оценен правилно. Той и до сега остава известен предимно като писател-художник и религиозно-философските му идеи се разглеждат само като допълнение на чисто литературната му деятелност. За малцината обаче, които са го проучили по-отблизо и споделят неговите възгледи, не е така. За тях Толстой е ценен повече с втората половина на своята деятелност и на своя живот.
към текста >>
Днес имаме
хаос
от мнения стари и нови, повече или по-малко авторитетни.
Тия въпроси представляват наистина една област, в която е временният, несвикнал и по-повърхностен изследовател трудно се ориентира – но за тях има литература, опитни ръководители и окултни школи. Толстоевият живот и учение бяха един протест срещу материалистичната и егоистична култура на запада. И мотивирайки своя протест, ръководен от своята дълбока интуиция, Толстой си послужи и с крайните изводи на окултната мъдрост, без да има време и възможност да влезе в непосредствен контакт с по-висшите и не винаги въплътени ръководители на човечеството. – И затова протестът и разбиранията на Толстой не съвпадат изцяло с насоката и развитието на живота, който иска едно по-спокойно и по-всестранно проучване. Духовна криза днес преживяват мнозина, даже цялото човечество, но дали ще минат всички през пътя на Толстой и дали логическите изводи на Толстоевото учение съвпадат изцяло със законите на живота – е още въпрос... Ние не искаме да критикуваме никого, нито да водим полемика, а само да укажем някои пренебрегвани страни на новите духовни проблеми.
Днес имаме
хаос
от мнения стари и нови, повече или по-малко авторитетни.
Нашето време е преходно. Какъв ще бъде точният изход от него в подробности не можем да кажем. Но сигурно по историческа необходимост, както и в минали епохи, така и сега от хаоса ще излезе едно ново и светло учение, което ще синтезира всички теоретични въпроси и ще дава същевременно всички указания за практическия живот на днешния човек. А това може да донесе и извърши само въплътения нравствен гений, както се изразяват етиците или някой от най-великите окултни ръководители и учители на човечеството, който ще притежава не само екзотеричната и езотеричиа мъдрост на изтока и запада, а и нещо повече. В очакване реализирането на голямото дело на новата култура и новата човешка раса, окултистите, които разполагат с данни и широки познания, отнасяйки се с уважение към Толстой и неговото религиозно учение, го считат като един от първите предвестници на новото духовно и впоследствие окултно обосновано животоразбиране, което ще даде най-правилните методи за пълно реализиране царството на любовта и правдата.
към текста >>
Но сигурно по историческа необходимост, както и в минали епохи, така и сега от
хаоса
ще излезе едно ново и светло учение, което ще синтезира всички теоретични въпроси и ще дава същевременно всички указания за практическия живот на днешния човек.
– И затова протестът и разбиранията на Толстой не съвпадат изцяло с насоката и развитието на живота, който иска едно по-спокойно и по-всестранно проучване. Духовна криза днес преживяват мнозина, даже цялото човечество, но дали ще минат всички през пътя на Толстой и дали логическите изводи на Толстоевото учение съвпадат изцяло със законите на живота – е още въпрос... Ние не искаме да критикуваме никого, нито да водим полемика, а само да укажем някои пренебрегвани страни на новите духовни проблеми. Днес имаме хаос от мнения стари и нови, повече или по-малко авторитетни. Нашето време е преходно. Какъв ще бъде точният изход от него в подробности не можем да кажем.
Но сигурно по историческа необходимост, както и в минали епохи, така и сега от
хаоса
ще излезе едно ново и светло учение, което ще синтезира всички теоретични въпроси и ще дава същевременно всички указания за практическия живот на днешния човек.
А това може да донесе и извърши само въплътения нравствен гений, както се изразяват етиците или някой от най-великите окултни ръководители и учители на човечеството, който ще притежава не само екзотеричната и езотеричиа мъдрост на изтока и запада, а и нещо повече. В очакване реализирането на голямото дело на новата култура и новата човешка раса, окултистите, които разполагат с данни и широки познания, отнасяйки се с уважение към Толстой и неговото религиозно учение, го считат като един от първите предвестници на новото духовно и впоследствие окултно обосновано животоразбиране, което ще даде най-правилните методи за пълно реализиране царството на любовта и правдата. [1]На ония, които се интересуват повече от въпроса, препоръчваме книгата „Потайната религиозна философия на Индия, от брамана Чатерджи, преведена на български.
към текста >>
6.
Духът на свободата – Робиндранат Тагор
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Имаме два вида признаци – от една страна разлагането на старата култура с всичките и противоречия и
хаос
, които царуват както в главите на хората, така и в техните отношения, в техния външен живот; и хората, оставени сами на себе си не могат да намерят изход от това положение.
Така са родени и комунизмът, и анархизмът, и всички други хуманни идеи, които впоследствие претърпяват дълга еволюция във възходяща или низходяща степен. И в това време, когато посятата мисъл работи в обществото; братята вътре в школата също интензивно работят, както върху себе си, така и публично, за да будят народното съзнание. Докато посятата от тях мисъл работи в обществото и, когато хората вън се стремят към една идея, която е неясна в съзнанието им и която не могат да конкретизират, учениците в школите, заедно с Учителите си, са вече реализирали тази мечта на света, В школата в миниатюра те създават образеца на бъдещата обществена форма, с която целят да дадат модел, конкретен израз на посятата от тях мисъл. Новото общество е вече пред прага, то е много близко; още една крачка и формата, ограничена в едно малко общество, ще се наложи по силата на необходимостта в цялото общество. Но кои са признаците за раждането на новата култура, на новото общество?
Имаме два вида признаци – от една страна разлагането на старата култура с всичките и противоречия и
хаос
, които царуват както в главите на хората, така и в техните отношения, в техния външен живот; и хората, оставени сами на себе си не могат да намерят изход от това положение.
От друга страна имаме израснали и първите цветя на пролетта – първите пионери на новата култура се обаждат от всичките краища на земята и вещаят за човечеството нов живот и нов свят. Това са онези будни души, които предчувствуват раждането на новото и се предават всецяло на него. Техните души са пробудени и те схващат новата енергия, която иде от слънцето за обновление живота на земята. Забелязва се също едно търсене от страна на всички хора, търсене на нещо по-реално, по-устойчиво, на което да могат да се опрат. Забелязва се повсеместно недоволство от старото, разбиранията на хората започват малко по малко да се освобождават от традиционните заблуждения и свободното разбиране на живота си пробива път все повече и повече.
към текста >>
7.
Една стъпка навътре – Г. Драганов
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Защото, ако системна логика липсваше, тоя извънредно сложен апарат не би могъл да функционира, ако човек можеше да върши това което си ще, без да има един критерий, който да показва, кога един начин на живеене е в унисон с природните норми и принципи, щеше да се яви такъв
хаос
, който е далеч от нашите понятия.
Затова, защото макар и късче от вселената, земното кълбо носи всички особености на своите събратя, то притежава вселенските токове и по такъв начин се явява ценна обстановка за култивиране добродетели, за развиване на сили. Защото земята не е мъртва формация, която няма свой живот. Тя е дете на всемира, родила се е, живее и ще умре, разбита или изстинала, за да даде почва за нови светове. И ние, живущите през нейната зряла възраст, трябва да бъдем действителни рационалисти, за да не пропиляваме времето на нашия възход, за да не оставаме назад . Стара истина е, че във вселената властвуват велики неизменни закони и, че който дръзне да върви против тях, бива неминуемо наказан.
Защото, ако системна логика липсваше, тоя извънредно сложен апарат не би могъл да функционира, ако човек можеше да върши това което си ще, без да има един критерий, който да показва, кога един начин на живеене е в унисон с природните норми и принципи, щеше да се яви такъв
хаос
, който е далеч от нашите понятия.
И, когато спор по въпроса за живеене в хармония с природата като субстанция не може да става, защото знаем неумолимостта на причинния закон, изразен в народната мъдрост „каквото си постелеш, на такова ще легнеш”, е неразумно да проиграваме безогледно добрите зарове на своя живот и да мислим, че все пак, може би лошите причини не ще струпат върху нас породените съответни последствия. Даже допусната тая мисъл дава натрупване на нова карма — да желаеш да отбегнеш съдбата си за сметка на другите е не само егоизъм, но и нечовечност. Вярно е, че въпреки това човек, макар и дете на всемира, малко се грижи да се хармонира с него; той предпочита да вироглавствува, да мисли че може да дирижира земята и да ù господствува, без да държи сметка, че той е само продукт на великите закони, че той зависи от тях. Но все пак, се явяват изключения, които схващат желязната необходимост от една дружба с природата, чувствуват себе си такива, каквито действително са. Защото да господствуваш над природата не значи да я подчиниш, а да познаеш каналите на нейните сили и да почерпиш полза от тях.
към текста >>
8.
Живи барометри – Добран
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
„Всичко ще се обърне на
хаос
както всичко е произлязло от
хаоса
", говореха онези, които носеха духа на отрицанието и техните мисли не бяха нищо друго, освен
хаос
.
Стани и върви след мене! Аз ще ти покажа посоката и пътя на бъдещето, за да го показваш на онези, които идат слъд тебе". Аз вървях по стъпките на онзи, който ме водеше и гледах живота на всички онези, които нямаха нито посока, нито път и сърцата им не познаваха любовта. „Удряйте, блъскайте, убивайте тази сган, която ни пречи да намерим щастието", викаха силните и безмилостно тъпчеха своите подобни. ,,Ах, това е жестокост, това е неправда, зверове са това", викаха слабите.
„Всичко ще се обърне на
хаос
както всичко е произлязло от
хаоса
", говореха онези, които носеха духа на отрицанието и техните мисли не бяха нищо друго, освен
хаос
.
Те се наричаха учени и макар, че се ползват с уважение и от силни и от слаби, вършат най-голямата пакост, защото говорят: „Идеал, нравственост, милосърдие честност, всичко това са предразсъдъци, защото всичко изчезва след смъртта". Една сутрин при зори стоях на брега на морето и гледах пределите на водите му. Леко се вълнуваше морето, подобно гърдите на млада девойка, когато има в сърцето си пролетни мечти. ,,Сине мой, рече този, който ме водеше, ето, скръбта, потопи сърцето ти в разтопено желязо и ти вече виждаш в дълбочините на царството ù. Кажи какво има в дълбочините на морето?
към текста >>
9.
Списанието PDF
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Във време на затъмнението в разтворите царува безредие,
хаос
.
Или как реагират те на едно слънчево затъмнение? Г-жа д-р Колиско се е постарала да покаже експериментално действията на слънчевото затъмнение на 27 юни 1927 година върху земните метали. Тя е приготвила разтвор от злато и сребро, разтвор от злато и калай. Тези разтвори били направени по метод от самата нея намерен. И тя е констатирала анормалности в тези разтвори поради затъмнението.
Във време на затъмнението в разтворите царува безредие,
хаос
.
Чак на 5 юли, т.е. една седмица след затъмнението разтворите стават отново нормални. Нейният труд върху тези опити е издаден от книгоиздателството Orient – Occident – Verlag в Щтутгард и е снабден с рисунки, от които три цветни. Тези опити не пораждат ли у астронома следните въпроси: Що действува между Слънцето и Луната, между Слънцето и Юпитер във време на затъмнението, преди и след него за да предизвика то безредие, слабост и особени реакции в земните вещества, (Г-жа Колиско е правила опити със злато, сребро и калай, те окултно съответствуват на Слънцето, Луната и Юпитер). ОКУЛТНОТО ДВИЖЕНИЕ В БЕЛГИЯ.
към текста >>
10.
КНИГОПИС
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Прозрачното му тяло се разсипа на хиляди атоми, които разграбиха стихиите на първоначалния
хаос
и ги завлякоха в огнения ураган, който ги изгаряше като убиваше в него паметта и отнемаше от него знанието и могъществото.
„Изида, где е обещаното правосъдие? Осъди моите угнетители, а мен награди за труда и далата ми". Дълбоко мълчание беше отговорът. Той за втори път се хвърли напред към светещата ограда, като изсипваше проклятия, но в същия миг звездите, които увенчаваха неговата глава, се разпаднаха с гръмоподобен шум. Атмосферата се изпълни с дисхармонични звуци и из-зад оградата блесна ярка мълния и прониза сърцето на Вайдхава.
Прозрачното му тяло се разсипа на хиляди атоми, които разграбиха стихиите на първоначалния
хаос
и ги завлякоха в огнения ураган, който ги изгаряше като убиваше в него паметта и отнемаше от него знанието и могъществото.
................................... Както вихри, които носят отбрулен лист, летеше той от бездна в бездна назад, без да може да се спре някъде поне за миг. Разбит, изтерзан, със страшна болка, Вайдхава с труд осъзна, че беше заключен в един голям камък. От неговото лъчезарно сияние беше останало едно само мъждиво, червено пламъче. .................................. С бавни крачки и с нестройно пеене вървеше голяма тълпа голи и едва прикрити със зверски кожи хора, които се приближаваха, носейки клонки и плодове. Всичко това те сложиха на камъка, а след това коленичиха и запяха песен, с която славеха справедливостта на Брама.
към текста >>
11.
Идеен преглед
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И всред всичкия тоя
хаос
от противоречия и мрак, човек е останал без светлина, защото е отвикнал да се вглежда в себе си и да се ръководи от вътрешната светлина, която всеки човек има.
което е опитано и приложено, знание, което има пряко отношение към живота на човека — не само към външния живот, изразен в стопанските и културни изисквания на времето - но и към индивидуалния живот на човека, към вътрешния психичен живот, където противоречията са по-големи, катастрофите по-страшни и раните по-опасни. Тук именно е потребно знание на човека - потребно му е знанието за човека и силите, които работят в него. Знание за законите, по които се развиват силите и оформят формите. С една реч, потребно е себепознание - или дълбокото живо знание на Природата. Явяват се и ред природни и обществени явления, които с своята грандиозност и стихийност довеждат човека в страх и трепет пред неизвестността.
И всред всичкия тоя
хаос
от противоречия и мрак, човек е останал без светлина, защото е отвикнал да се вглежда в себе си и да се ръководи от вътрешната светлина, която всеки човек има.
А отвън е мрак и всред този мрак намират се хора, които са открили светлината в себе си и са способни да посочат и на другите пътя към тази вътрешна светлина на живота, която единствено може да ги изведе на спасителния бряг и да ги въведе в нов живот. Това е светлината, която вечно гори и не изгасва при никакви условия и която не хвърля сянка. От друга страна днес се забелязва голям интерес км окултното, тайнственото. Но онези, които сериозно копнеят към окултното познание, трябва да бъдат внимателни и да знаят, че много от това, което в наше време се счита за окултизъм, не е нищо друго, освен празни умувания на празни хора. На онези, които искат да не попаднат в заблуждение в това отношение, а да имат реална основа, върху която да могат да градят.
към текста >>
12.
Физиогномия
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
У келтите кръгът на странствуванията Цикл Абред има една вътрешна страна, наречена Ануферд сиреч, бездна на тъмнината; това е
Хаосът
, който съдържа в себе си всички семена на живота; това е началната точка на странствуванията - Менталния план на Теософите на Изтока. 13.
Три са първичните причини на живите същества: Божествената Любов, съгласуване с висшата интелигентност, висшата Мъдрост в познаване на всички възможности и Божественото могъщество в съгласие с Божествената Воля, Любов и Мъдрост. Трите кръга 12. Има три кръга на съществуването: Сенжан или кръгът на областта на пустотата, в която освен Бог сам в себе си, няма нищо друго ни живо, ни мъртво и никое същество, освен Бог не може да го прониква. Абред - кръгът на преходностите или странствуванията, в който всяко живо същество оперира с смъртта и който е постигнат и завладян от човека; и трети кръг: Гвинфид - кръгът на блаженството, в който всяко живо същество завладява блаженството, в който всяко живо същество завладява живота и който ще бъде постигнат и преминат от човека в небесата. Кръгът в областта на пустотата или на келтски цикъл Сенжан, наречен още кръг на Безконечното, има някакво подобие на Индуския Парабрахман и върховния Шин у Китайците.
У келтите кръгът на странствуванията Цикл Абред има една вътрешна страна, наречена Ануферд сиреч, бездна на тъмнината; това е
Хаосът
, който съдържа в себе си всички семена на живота; това е началната точка на странствуванията - Менталния план на Теософите на Изтока. 13.
И както има три кръга на съществуване, така също има и три необходимости. 14. Три са необходимите фази на всяко съществуване по отношение на живота: начало в Ануферв, странствуванията в Абред и пълнотата в Гвинфид и без тези три неща никой, освен Бога, не може да живее. 15. Има три причини на необходимостта в кръга Абред: развитието на материалната субстанция в всяко оживено същество. развитието на всяко нещо, развитието на енергията и без тази преходност на всеки стадий на живота не би могло да има разцвет за никое същество; това е индуската Еволюция. 16. Развитието на моралната сила има за цел да освободи човека от злото, що го държи в кръга Абред. 17.
към текста >>
Падането на съществата може да ги доведе до крайно понижение и пълното им потопяване в бездната на
хаоса
, където те загубват душите си, защото тук, именно, се превръщат в прашинки, в семена, откъдето започва пътят на монадите, за да навлязат в първичните стадии на съществуване.
Последните две злини, като неизменими закони на живота, позволяват на човека изново да започва нови и нови животи, сиреч борби, без да бъде спъван или възпрепятствуван в своите средства на действие от угризенията на съвестта, омразите или оскърбленията от миналото. Измежду Друидическите Триади е отбелязана една крайно очебиеща със своята краткост и конкретност и тя е следната: „Три неща са родени едновременно: човекът, светлината и свободата! " Но оттук на повърхностния мислител би се видяло, че макар и свободата да е толкова стара, колкото и светът, все пак и до днес човек е далеч от това да упражнява пълнотата на този блян (свободата), вечно бълнуван и никога не осъществяван! Като продължим изследванията си върху Езотеризма и Окултизма на Келтите, ние виждаме, че човекът пада под неизбежността на Абред и то поради липсата на достатъчни усилия за разширяване на знанията, което от своя страна го поставя в Агностицизм чрез непривързаност към доброто и чрез разрастващата се привързаност към злото. Именно чрез тези три погрешки човек попада в мрака на Абред до пълното му отъждествяване с последния и оттук той начева да странствува изново с недостатъците на своето племе, към търсене на нови съдбини, както и попреди, съдбини, обаче, които все пак ще му позволят да се разплати, да се поправи и да се усъвършенствува.
Падането на съществата може да ги доведе до крайно понижение и пълното им потопяване в бездната на
хаоса
, където те загубват душите си, защото тук, именно, се превръщат в прашинки, в семена, откъдето започва пътят на монадите, за да навлязат в първичните стадии на съществуване.
Това ще рече, че душата, която е слязла до този стадий на понижение, е загубила всички способности и ще требва съвсем изново да започне, като че тя абсолютно никога не е съществувала по-рано. Прочее, според Келтския окултизъм регресията, сир. деградацията на монадата е абсолютна действителност; но щом като душата и особено индивидуалността е изложена на погиване, то тя също така може по обратен път да се въздигне и с триумф да излезе из бездната на Абред. И три са победите, които спомагат на душата, за да излезе и се спаси от този кръг на гибелта. Тези три сили са изразени в триадата „знание (мъдрост), любов и морална енергия".
към текста >>
13.
Книжнина
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Мисли по повод посещението на Агнеса Хофман Ако хвърлим поглед върху миналото на човечеството от едно по-дълбоко гледище, ще видим не вече един
хаос
, не един калейдоскоп на събития, несвързани с нищо помежду си, но едно закономерно развитие на силите, заложени в човешката душа.
– Дай ми колкото искаш, аз искам от тази скръб! – Не, твоето време не е дошло още; ти видя, че още половината от твоята чаша е неизпита; ти видя Луцифер и Учителя-Христос. Те ще ти бъдат сила, подкрепа в света. Имай кураж да бъдеш герой." Тъй, нека всеки човек носи любов в сърцето, светлина в ума и свобода в душата! Нека всеки човек бъде носител на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина!
Мисли по повод посещението на Агнеса Хофман Ако хвърлим поглед върху миналото на човечеството от едно по-дълбоко гледище, ще видим не вече един
хаос
, не един калейдоскоп на събития, несвързани с нищо помежду си, но едно закономерно развитие на силите, заложени в човешката душа.
И всички външни прояви на дадена култура са отражение, израз на тая степен на съзнание, в което се намира тогаз човечеството. Духовната вълна, която залива днес цялото земно кълбо, според някои може да е нещо случайно, но тя си има дълбоки причини в законите на развитието на човешката душа. Тая духовна вълна показва събуждане на по дълбоките сили на душата. Трябва да имаме вяра в човешката душа, вяра в Разумното, което живее в нас. Даже и когато човек е най-много потънал в материята, никой не може да спре копнежа на човешката душа към светлина, към мир, към хармония, към братство.
към текста >>
14.
Връзките между макрокосмоса и микрокосмоса
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
В образа царува
хаос
, борят се различни сили една с друга за господство.
Сега нека кажем няколко думи за образите, получени преди затъмнението, във време на затъмнението и след него. Кой да ги разглежда, ще констатира, че фактите говорят сами за себе си. На 29 юни сребърните образи съвсем се различават от образите, получени през другите дни на юни. Всеки образ говори ясно сам за себе си. На 29 юни човек получава впечатлението: „Настанало е едно безредие".
В образа царува
хаос
, борят се различни сили една с друга за господство.
Но впечатлението е още по-силно, ако се сравнят не само образите два дена преди и след затъмнението, но ако човек е наблюдавал дълга серия от образи на сребърния нитрат, напр. 30 дена наред преди затъмнението и 30 деня наред след него. Тогаз още по-ясно ще изпъква впечатлението от този своеобразен образ на сребърния нитрат на 29 юни. Всички тези t0 образи аз съм ги получила и съм в състояние във всяко време да ги обнародвам. Опити със злато и сребро Наблюдавах злато и сребро в нормално време и във време на затъмнение.
към текста >>
15.
Стихове – Мара Белчева
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И ако някога Конг-Це търсил неизменното в средата, те го търсят в
хаоса
на петтях елемента, вместо – в духовното равновесие на Пътя.
Разговорът на гостенина беше за много неща: за наводнението и пр. Той говореше добре френски. Андреас каза: – Преди стотина цикли, ако говорим с езика на китайските астрономи, нашите европейски народи са знаели, че съществуват богове, богини, гении, флуиди. Те практикуваха култ към тях и нарушаваха закона на Върховния, както правят днес в страната на нашия високоуважаем приятел. Тъй върви светът от крайно лявото към крайно дясното.
И ако някога Конг-Це търсил неизменното в средата, те го търсят в
хаоса
на петтях елемента, вместо – в духовното равновесие на Пътя.
Гостът се обърна към мене и каза: – Какво знае нашият брат ученик за духовните сили, които причиняват наводненията? – Аз знам само това, което е писано в печатаните книги. Какво бих могъл да кажа аз, което вие да не знаете, вие двама мъдреци. Аз съм чел доста древни книги. Всички народи в естествено състояние знаят, че тези духовни сили съществуват, има ред същества, които физичните ни очи не могат да възприемат.
към текста >>
16.
ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ако можехте само да видите, какъв
хаос
предизвикват вашето одобрение, вашите възклицания, вашите викове и празни шумове!
Какво вълнение..., когато обяда ви позакъснее ако супата е задимена, кафето студено! Вие се владеете, но с мрачно лице излъчвате тъмни бури, които затъмняват целия дом. Какви ужасни резки и петна, като пръски кал са във вашата аура..., когато се наслаждавате от долна музика, или от страстна опера - която ви се ще да назовете „изкуство". Или кога четете неприлични приказки или предавате по-нататък груби шеги. Такова убиване на времето е за вашите чувства като солени гевречета за гърлото ви: изкуствено предизвикват те- жажда и едно неестествено желание за удовлетворение.
Ако можехте само да видите, какъв
хаос
предизвикват вашето одобрение, вашите възклицания, вашите викове и празни шумове!
Те са на място при борбата с бикове, при индийски боеви танци, празненства на ливади при оргиите на животни. В тия времена не би трябвало да ги има вече - а в идещата раса не може да ги има. Защо позволявате това на вашите деца; и го поощрявате в средните и висшите училища? Защо вие сами правите това? Защото обичате вълненията.
към текста >>
17.
НОВИ ВЛИЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
От целия тоя
хаос
на съзнателни подправки и фалшифициране на официални документи[1] и то днес, когато това е сложено на критиката на общественото мнение и официални научни институти на цяла Европа, от това изопачаване на фактите можем да си представим, каква достоверност е съществувала в ония хроники и др.
от съвременни историци. Дойдем ли до самото отбелязване на фактите, обяснението, свързването и разкриване причинната връзка, ние попадаме на още по-голямо разнообразие, дълбочина и мирогледи, защото тъкмо там, волно или неволно, се отразява субективното в историята, или тъй наречената „школа", към която принадлежи историка. Затова ние можем да четем за едно историческо събитие, напр. френската революция толкова много и различни съчинения, в най-категорична форма – и често с противоречиви становища; и за събитие, на което сме съвременници, като например голямата Европейска война, търсят и петнадесет години след свършването ù да изнасят във всевъзможни дипломатически сини, червени, зелени и пр. книги началните причини или документи за отговорност, които все за вярност претендират, най-разнообразни са, но всичките по едно си приличат, все едно констатират: вината е на съседа, а не тяхна!
От целия тоя
хаос
на съзнателни подправки и фалшифициране на официални документи[1] и то днес, когато това е сложено на критиката на общественото мнение и официални научни институти на цяла Европа, от това изопачаване на фактите можем да си представим, каква достоверност е съществувала в ония хроники и др.
документи и исторически книги, които са се писали за угодата и по заповедта на разни велможи, царе и др. и от които съвременните историци „черпят материали" – сиреч от разнородно тесто си правят всевъзможни фигури – разбира се, напълно възможни и донякъде достоверни при дадените исторически и битови условия, но дали тъкмо така е била действителността – това никой историк няма смелостта да твърди категорично дори за събития, които са станали, в една епоха, много по-близка до нас и за които вдигането на завесата, която ги прикрива да е тъкмо от много по-съществено значение и да е относително по-лесно. Много естествено е, че това реставриране на историческата истина е още по-трудно за обикновения историк на далечното минало, за което само тук-там се мяркат някои документи, като изостанали километрически камъни да сочат изгубения път на някои нации, от съществуването на които е останало само ехото на делата им в света, като Асирия, Вавилон, Рим дори. Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот..., да почерпи от хаоса, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно светлина, която да прониква през вековете и вековните наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа – и оттам крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало – една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!... Така например, ние сме свидетели на една подобна преценка на близко познато нам духовно течение.
към текста >>
Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот..., да почерпи от
хаоса
, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно светлина, която да прониква през вековете и вековните наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа – и оттам крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало – една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!...
книги началните причини или документи за отговорност, които все за вярност претендират, най-разнообразни са, но всичките по едно си приличат, все едно констатират: вината е на съседа, а не тяхна! От целия тоя хаос на съзнателни подправки и фалшифициране на официални документи[1] и то днес, когато това е сложено на критиката на общественото мнение и официални научни институти на цяла Европа, от това изопачаване на фактите можем да си представим, каква достоверност е съществувала в ония хроники и др. документи и исторически книги, които са се писали за угодата и по заповедта на разни велможи, царе и др. и от които съвременните историци „черпят материали" – сиреч от разнородно тесто си правят всевъзможни фигури – разбира се, напълно възможни и донякъде достоверни при дадените исторически и битови условия, но дали тъкмо така е била действителността – това никой историк няма смелостта да твърди категорично дори за събития, които са станали, в една епоха, много по-близка до нас и за които вдигането на завесата, която ги прикрива да е тъкмо от много по-съществено значение и да е относително по-лесно. Много естествено е, че това реставриране на историческата истина е още по-трудно за обикновения историк на далечното минало, за което само тук-там се мяркат някои документи, като изостанали километрически камъни да сочат изгубения път на някои нации, от съществуването на които е останало само ехото на делата им в света, като Асирия, Вавилон, Рим дори.
Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот..., да почерпи от
хаоса
, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно светлина, която да прониква през вековете и вековните наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа – и оттам крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало – една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!...
Така например, ние сме свидетели на една подобна преценка на близко познато нам духовно течение. И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора – и то с име в света и в официалната наука – се приближават и „проучват" историческите факти! Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващани ето на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, който беше пътя, истината и живота в душните ни; ако нашият път стане неговият и нашата истина – неговата, и нашият живот – неговият, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки и то все пак не така – почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса! И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери до колко църквите са се отместили в страни, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си! В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на велико духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чийто крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма – и свършим с Реформацията и Великата Френска революция.
към текста >>
18.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРЕВОД СТЕЛА
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И от тогаз настава този
хаос
в личния и обществения живот.
И една наука, едно знание е ценно дотолкова, доколкото има отношение към живота и служи за повдигането на цялото човечество. В света същества една велика божествена наука, която има приложение, както в индивидуалния, така и в обществения живот. И в далечното минало, човечество е прилагало тази наука в живота си. И социалните форми и отношения са били съградени върху нея. Но когато хората се отклонили от правия път на своето развитие, носителите на тази наука се оттеглят и оставят човечеството по своите теории и умозрения да реди живота си.
И от тогаз настава този
хаос
в личния и обществения живот.
И окултистите казват, че и сега на земята има организации, устроени по методите на тази велика наука. Такава е организацията на Агарта например, която наброява повече от 20 милиона души население, които са съвсем непознати за съвременните хора. Има и други подобни организации. Но иде една епоха, в която човечеството ще влезе отново в пътя на своето естествено развитие и великата наука ще се приложи и ще даде своя плод – новото общество, в което ще царува свобода, братство и равенство, ще бъдат възстановени божествените права на човека. И когато Христос казваше на Пилата: „Моето царство не е от този свят," Той разбираше: Моето царство не е царство на насилие и робство, а е царство на братство, любов и свобода.
към текста >>
19.
ВЕСТИ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
През тебе трябваше да мина, за да достигна до Тебе – Ти даваше полет на моите крила, ти сковаваше моите нозе – Ти и ти, безкрайна радост и безкрайно разочарование – Ти и ти, безкрайна красота и безкраен
хаос
.
СТЪПКИ Жадувах за Тебе.
През тебе трябваше да мина, за да достигна до Тебе – Ти даваше полет на моите крила, ти сковаваше моите нозе – Ти и ти, безкрайна радост и безкрайно разочарование – Ти и ти, безкрайна красота и безкраен
хаос
.
През тебе трябваше да мина, за да достигна до Тебе, – ти и Ти, Любов, си само Една. * * * Търсех свободата. Железни окови звънтяха на нозете ми. – Призовах небето, призовах звездите, призовах всички, които се наричаха свободни, да снемат оковите от моите нозе. – Оковите се вплитаха по-здраво, по-зловещо звънтеше тяхната песен.
към текста >>
20.
ПЪТ НА ЗВЕЗДАТА - Г.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Светът живее в един
хаос
от убеждения и не всички жертви за всякакъв род мисъл дават ценни резултати.
Този втори род убеждение крие в себе си всичките възможности на претворбата, новото, сир. на усъвършенствуваното. Убеждението не е рожба на единиците, на хората. То е съзнателното домогване на човешкия разум до източника на истините и безусловното предаване на служене тям. И тъкмо тук е разгадката на най-силните убеждения.
Светът живее в един
хаос
от убеждения и не всички жертви за всякакъв род мисъл дават ценни резултати.
На всеки случай, необходимо е убеждение, каквото и да било то – необходима е мисъл. Убежденията от разен род са стъпки към великото единно убеждение за живота – отглас на реализираната истина. Не са за предпочитане хората без мисъл, без установено, макар и погрешно в момента, схващане – по-право, убеждение. Защото убеждението обхваща целия живот на човека, той живее в реализирането на мисълта. Този, който живее и умира за едно убеждение, е на права страна, защото може да се живее и умира само за напредъка, за новото по-велико и по-възвишено.
към текста >>
21.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Никаква външна реформа не може да премахне застрашаващия
хаос
!
СЪЮЗЪТ „НЕОБХОДИМА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ" Непрекъснато се издига приливът на всесветовната нужда. Всички насипи застрашават да се разрушат; всички външни средства се явяват безполезни. Откажете се от всеки опит да се противопоставите на урагана! Никаква техническа помощ не може да помогне тук! Никакво постановление не може да запре нарастващата нужда, която обхваща целия свят!
Никаква външна реформа не може да премахне застрашаващия
хаос
!
Никакъв стопански владетел не може да посочи изходния път от нощта на тази обърканост! Външно животът не може вече да се владее! – това е горчивият урок на това време на обрат... И при все това една пътека може да ни изведе из нуждата, все още съществува помощ за всички: Помощ отвътре! Само Духът може да ни спаси! Само отвътре може да се преодолее нуждата на това време!
към текста >>
22.
СИМПАТИЯ И КОРЕЛАЦИЯ - ЕЛИ
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Тая техника - тоя стремеж да се опаше земята с железни пътища, да се завладее океана на водата и тоя на въздуха, тоя
хаос
от литнали електрични вълни, не е нищо друго, освен белег, предвестник на това идващо синтетично време.
- Разум, който ще обединява и ще сглобява в едно разпокъсаното. Ще се яви геният, който ще състави цялостна завършена картина за света и ще посочи общия, великия център, средището на всичко, за да се възцари великия монизъм - единството, което е най-високият идеал както на философията, така и на всяка наука. В строежа на това единство ще се протегнат невидимите златни нишки, които държат в едно стройно цяло разпокъсаните на вид сега неща. Такива нишки ще се метнат между умовете и сърцата на хората. Ние понякога негодуваме срещу тоя стремглав подем и напредък на техниката, която в нашата епоха има за най-върховна задача съобщенията.
Тая техника - тоя стремеж да се опаше земята с железни пътища, да се завладее океана на водата и тоя на въздуха, тоя
хаос
от литнали електрични вълни, не е нищо друго, освен белег, предвестник на това идващо синтетично време.
Едното ще победи над многото, защото множеството ще стане едно. Ще се срутят изкуствените прегради между отделните явления, ще се види общата зависимост на нещата и ще се почувствува общия ритъм на едното сърце, което разпраща навсякъде своята жива, освежителна кръв. Утрешният ден е денят на синтетичната цивилизация.
към текста >>
23.
ВЕСТИ
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Ти слезе в
хаос
:
хаос
не откри, Смъртта видя – цареше там любов, В нощта надникна – грееха зари, И свят звучеше хармоничен нов.
Ти смел четеше в книгата – живот, Де други сричаха от твоя век. Ти беше нявга звездният рибар, Що в лунна мрежа ловеше звезди, И за провидство имаше ти дар, – Ти лунатик се под луна роди... Ти 6tme Божи син – Емануил, И тъй сега чрез тебе с нас е Бог! Бездетен, ти любов не бе вкусил, Евгений – дал обет за девство строг. Отключил в раковината море, Четеше ти небесното везмо – Дъгата хор на ангелите бе, В дърво и камък виждаше писмо. Дълбаеше ти в ледни самоти На златното мълчание руда, И в естеството и в душите ти На Степените пътя разгада.
Ти слезе в
хаос
:
хаос
не откри, Смъртта видя – цареше там любов, В нощта надникна – грееха зари, И свят звучеше хармоничен нов.
Дочу ти Логос – слово да звъни: Там нямаше забрава, нито смърт, И Съответствия като струни Там свързваха в едно: дух, мисъл, плът. Видя ти първообраза живот В кристала многогранен да блести, В растението, в животински род – По стълба творчеството да цъфти. В човека, в ангелски небесен хор – Хармония в единство да сияй, А там сред тях – гори божествен взор И дивни сфери, атоми без край. На Космоса ти осите откри, (Те бяха оси на Духа незрим!) Вселена нова – в лунните зари, И в слънчев блясък – Нов Йерусалим. И ти предсказа бедния живот, Видя земята нова като храм, И там от тъмния човешки род, От стари свет, роди се нов Адам... 8.V.1932 г.
към текста >>
24.
Молитвата По Учителя - Д. Атанасова
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
И ако погледнем историята на човечеството от по-дълбоко гледище, там дето по-рано сме виждали
хаос
, случайност и пр., ще видим съзнателна планомерна дейност на тези същества.
И всички окултисти и истински просветлени хора от миналото и настоящето знаят за тяхната дейност. Апостол Павел, който беше един от Посветените, загатва до известна степен за дейността на Всемирното Братство: „И пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, Небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествующи ангели, при сбора на Първородните, които са записани в Небесата, при Бога, Съдията на всички, при Духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредника на новия завет и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото Авеловата." (Послание към евреите, гл. 11, стихове 22—24). Ако погледнем в по-тесните сфери на развитието на човечеството, ще кажем, че всички велики подтици в миналите културни епохи идат от тях ! Чрез тяхната дейност са се разцъфвали културите на Индия, Египет, Персия, Асирия, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Западна Европа и пр.
И ако погледнем историята на човечеството от по-дълбоко гледище, там дето по-рано сме виждали
хаос
, случайност и пр., ще видим съзнателна планомерна дейност на тези същества.
Всемирното Братство е пазител на Висшето Знание. То носи факела на Светлината, чрез който осветлява вековете. Културите са се сменяли една с друга, Всека култура е имала за мисия да развие известни способности, известни сили на човешката природа! Винаги, когато една култура е достигала своята кулминационна точка, давала е това, което е можела да даде и е почвала вече да се изражда, това Братство е давало начало на нов тласък, на нова култура, която представлявала изявление на нови страни, на нови кътове на човешкото съзнание. Всемирното Братство създаде Херметизма в Египет, Брахманизма в Индия, Маздеизма в Персия, Орфеизма в Гърция, Есеизма в Палестина и пр.
към текста >>
25.
НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Велико преселение на народите,
хаос
навсякъде!
Те бяха приели най-хубавото от всички по-древни култури: египетска, гръцко-римска и пр.. Когато те дойдоха в Испания, там се разцъфтя арабска култура, и от там те я предадоха на западна Европа. Бие на очи, че винаги епохата, която е преходна между две култури, се отличава с големи пертурбации, бъркотии, големи разновидни кризи. И от тия кризи излиза нещо ново и красиво. Тия пертурбации и кризи можем да наречем родилни мъки на една нова култура. И наистина, какво стана след разцвета на гръцко-римската култура?
Велико преселение на народите,
хаос
навсякъде!
И съвременникът на тоя хаос би казал: „Всичко е вече загубено. Свърши се с човечеството! " И новата култура, която сега предстои, ще изяви съвсем нови страни на човешкия дух. И има много симптоми, които говорят, че славянството има важна мисия в това отношение. И наистина, ако проследим напр.
към текста >>
И съвременникът на тоя
хаос
би казал: „Всичко е вече загубено.
Бие на очи, че винаги епохата, която е преходна между две култури, се отличава с големи пертурбации, бъркотии, големи разновидни кризи. И от тия кризи излиза нещо ново и красиво. Тия пертурбации и кризи можем да наречем родилни мъки на една нова култура. И наистина, какво стана след разцвета на гръцко-римската култура? Велико преселение на народите, хаос навсякъде!
И съвременникът на тоя
хаос
би казал: „Всичко е вече загубено.
Свърши се с човечеството! " И новата култура, която сега предстои, ще изяви съвсем нови страни на човешкия дух. И има много симптоми, които говорят, че славянството има важна мисия в това отношение. И наистина, ако проследим напр. руската философия, изкуство и пр., ще видим в гюс известни симптоми, известни характерни черти: общочовешко братство, човещина, пътят на жертвата, дълбок религиозно - мистичен дух.
към текста >>
26.
ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Ако се взрем в историческия развой на човечеството, най-първо ще видим голям
хаос
: расите и културите са се сменявали една след друга по видимому като че ли без никакъв план.
Боян Боев СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА НАРОДИТЕ За да имаме едно правилно отношение към живота и за да работим целесъобразно и съзнателно в него, трябва да разбираме епохата, в която живеем, трябва да знаем точката, до която е стигнало човечеството в своето развитие, трябва да знаем, кое от това, което днес човечеството притежава, принадлежи на умиращото минало и кое на раждащото се бъдеше и трябва да подкрепим последното. А това става чрез хвърляне по-дълбок поглед върху законите на развитието.
Ако се взрем в историческия развой на човечеството, най-първо ще видим голям
хаос
: расите и културите са се сменявали една след друга по видимому като че ли без никакъв план.
Още в дълбока древност е съществувала знаменитата атлантска култура на местото на сегашния Атлантически океан. Къде остана тя? Макар и да има вече събрани много данни за нейното съществуване, но центърът на дейността й е изчезнал под вълните на океана. В сегашна Северна и Южна Америка живеят полукултурни туземни племена червенокожи, обаче разкопките в Перу, Мексико и другаде доказват, че там е имало в дълбокото минало велики цивилизации, които са построили големи храмове, паметници и пр., чиито развалини виждаме днес. По същия закон са угаснали културите на древния Китай, Индия, Персия, Египет, Асирия, Вавилон, Гърция и Рим.
към текста >>
27.
КОСАТА И ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО Й ЗНАЧЕНИЕ - Д-Р НОВОТНИ
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Иначе, ще дойде
хаосът
на разрушението, в който ще рухнат ценностите на цялата съвременна култура. Г.
Съзерцателната, спокойна, тиха и нежна Мария - това е Венера. Двете планети, между които минава орбитата на земята! Не мога да се спирам повече в този бегъл очерк върху Марсовата сфера. Но едно ще подчертая: съвременното човечество, след кризата, която преживя в Юпитеровата сфера, сиреч сферата на правовия държавен ред, на демократичния и парламентарен строй, на гражданската и политическа свобода - с допускането на европейската война допусна и един пробив на Юпитеровата сфера, вследствие на което се получи един поврат назад към Марсовата сфера - диктатури, агресивен национализъм и всепоглъщащ милитаризъм, в който се проявява волята за власт на тъмния Марс, чиито крепости са в оръжейните заводи. Нека Слънцето - основният закон, установеният държавен строй, с или без физически център и Юпитер - политическата воля на народа, изразена в неговите държавници-промислители, не оставят Марс да вилнее необуздано.
Иначе, ще дойде
хаосът
на разрушението, в който ще рухнат ценностите на цялата съвременна култура. Г.
към текста >>
28.
НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ - Д-Р ЕЛ. КОЕН
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Винаги завоят между две култури се отличава с
хаос
, с големи противоречия.
Боян Боев ПАНЕВРИТМИЯТА[*] Днешната епоха е преходна между две култури.
Винаги завоят между две култури се отличава с
хаос
, с големи противоречия.
Това е признак, че се намираме на границата между старото залязващо и новото изгряващо. Забелязано е, че винаги в зазоряването на всяка нова култура стоят велики духовни идеи. Днес по много признаци се вижда, че едно ново съзнание се ражда в човечеството. В същност самото развитие е въпрос за разширение на съзнанието. Например, ако проследим природните царства, ще видим, че колкото отиваме към по-горните царства, постепенно съзнанието се разширява.
към текста >>
29.
УВОДНИ ДУМИ КЪМ ДИШАНЕТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
В този живот, който се заражда всред
хаоса
на една суетност и на крайна механизация, основната, червената нишка се провежда от любовта към всичко живо от разумността, която движи всичко, от истината, която огрява и освобождава всичко.
Ето една от най-интересните моди през всичките времена – да убеждаваш другите, че работиш за мира, когато се въоръжаваш до гуша. В цялото това брожение, в цялата тази безпътица, в която ръководна нишка се явява модата като проява на духа на времето, все пак се долавят нотки на едно друго вение, в което струи духът на вечното, на всечовешкото Наред със суетата на съвременния живот, чувството, което се събужда у всички към природата, е един признак на намиране на пътя за истинска обнова. От друга страна, стремежът към грандиозното е един символ, че човечеството пораства за един нов живот с голям замах. Наистина да достигнеш до там, че да сграждаш за цялото човечество истински дом на земята, дом, в който всеки човек да се почувствува свободен да направи и да даде най-хубавото, което крие в своята душа, това е грандиозно дело на човешкия дух. Наред с големите технически възможности на нашето време, които са в състояние да дадат на човечеството големи материални облаги, то пораства вече до там да чувствува нуждата от реализирането на друг всеобщ живот.
В този живот, който се заражда всред
хаоса
на една суетност и на крайна механизация, основната, червената нишка се провежда от любовта към всичко живо от разумността, която движи всичко, от истината, която огрява и освобождава всичко.
И ако погледнем с очите на проникващия в глъбините на живота, ще видим и разберем. че целият съвременен хаос представя мъките на майка, що ражда. Какво ще се роди – смърт за планетата или нов живот? Мислещият човек вярва в духа на новото, което е истински живот и освобождение от гнета, празнотата и суетата на днешното време, векът на модата.
към текста >>
че целият съвременен
хаос
представя мъките на майка, що ражда.
От друга страна, стремежът към грандиозното е един символ, че човечеството пораства за един нов живот с голям замах. Наистина да достигнеш до там, че да сграждаш за цялото човечество истински дом на земята, дом, в който всеки човек да се почувствува свободен да направи и да даде най-хубавото, което крие в своята душа, това е грандиозно дело на човешкия дух. Наред с големите технически възможности на нашето време, които са в състояние да дадат на човечеството големи материални облаги, то пораства вече до там да чувствува нуждата от реализирането на друг всеобщ живот. В този живот, който се заражда всред хаоса на една суетност и на крайна механизация, основната, червената нишка се провежда от любовта към всичко живо от разумността, която движи всичко, от истината, която огрява и освобождава всичко. И ако погледнем с очите на проникващия в глъбините на живота, ще видим и разберем.
че целият съвременен
хаос
представя мъките на майка, що ражда.
Какво ще се роди – смърт за планетата или нов живот? Мислещият човек вярва в духа на новото, което е истински живот и освобождение от гнета, празнотата и суетата на днешното време, векът на модата.
към текста >>
30.
В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Там, където няма периодичност и смяна, липсва животът, там настъпва
хаосът
, а след него небитието.
За да извърши тая грамадна работа, то трябва да притежава съответно грамадна енергия, следователно, то трябва да бъде в връзка с някоя космическа пулсация, която подържа и дирижира неговия ритъм. Енергията, която получаваме от слънцето – нашият мощен склад на живота, също пулсира в максимуми и минимуми, които според научната статистика се сменят всеки единадесет и половина години. Тогава слънцето насища електромагнитното поле на земята, дава най-много северни сияния, най-пъпно плодородие, а после се отдръпва, за да поеме пак нов ритмичен тласък. Положителната и отрицателна електризация на две тела е ритмична смяна на полярността вследствие на туй, че част от електроните на тялото преминават към съседното тяло или поради при ток на електрони от второто към първото тяло. Тия промени в изолатора създават електричните вълни и явленията свързани с тях.
Там, където няма периодичност и смяна, липсва животът, там настъпва
хаосът
, а след него небитието.
Ние си представляваме възникването на живота като организация и ритмика на онова, което е било хаотично и нестройно. За това ни говорят всички символи в свещените книги. Лъчистата енергия от 0∙76 микрона до 0∙4 микрона, както и зад тия граници, се излива в една ритмична последователност, от честотата на която зависи и произвеждането на съответното явление. Немският учен М. Planck през 1900 г.
към текста >>
31.
Сеячът – Д-р Ел. Р. Коен
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
И тогава вместо
хаос
, в историческия процес ще виждаме строга закономерност.
ПЕРСПЕКТИВИ ЗА УТРЕШНИЯ ДЕН. РОДИЛНИТE МЪКИ НА НОВАТА КУЛТУРА. Б. Боев Окултната наука хвърля нова светлина върху историята на човечеството и изгражда една нова философия на историята, която ще бъде на съвсем други основи в сравнение със сегашната. В нея се разглеждат от по-дълбоко гледище законите, причините за възлизането и слизането на народите, на културите, близките и далечни причини за тия или ония исторически събития, мисията и задачата на всяка култура във великия процес на възхода на човечеството и пр.
И тогава вместо
хаос
, в историческия процес ще виждаме строга закономерност.
Шпенглер с едно гениално прозрение е доловил паралелизма между раждането, разцвета и слизането на разните култури. Той вижда във всички култури в периода на тяхното раждане аналогични признаци. Такъв паралелизъм той вижда между тях и в епохите на техния разцвет, също и в техния упадък. И в това отношение той прокарва паралелизъм между китайската култура, индуската, персийската, арабската, египетската, семитската, гръцката, римската, западноевропейската и пр. Но светлината, която хвърля Шпенглер върху историческите закони, не е достатъчна, за да осветли всички проблеми, които изпъкват.
към текста >>
32.
Вечният закон на развитието – G. Nordmann
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински
хаос
, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист.
Ако преведем терминологията на индуската езотерична философия на езика на астрологичните символи, ще трябва да свържем Нептун с будическия свят, светът на "Нирвана". Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас. Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък символизира Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен "инстинкт за свобода".
ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински
хаос
, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист.
И ако проявите на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ. "несправедлив" свят. В този долен полюс на Нептун, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на "далечното", "безбрежното", в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства. Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлер, които търсят "странното", "чудноватото", "примамливото", "екзотичното", и които си създават чрез упояване с алкохол или наркотични средства свои "paradis artificiels" - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените "лоши аспекти" на един "зле поставен" в хороскопа Нептун.
към текста >>
В този долен полюс на Нептун, който лежи в
хаоса
, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на "далечното", "безбрежното", в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства.
Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък символизира Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен "инстинкт за свобода". ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ. "несправедлив" свят.
В този долен полюс на Нептун, който лежи в
хаоса
, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на "далечното", "безбрежното", в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства.
Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлер, които търсят "странното", "чудноватото", "примамливото", "екзотичното", и които си създават чрез упояване с алкохол или наркотични средства свои "paradis artificiels" - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените "лоши аспекти" на един "зле поставен" в хороскопа Нептун. Поради това някои астролози наричат Нептун вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации. И докато тия нещастници си мислят, че са се издигнали в никакви „висши сфери" на духовния свет, те всъщност са попаднали в ония слоеве на подсъзнанието, в които плават разпокъсани архаични образи, остатъци от едно праисторично минало. На такива патологични прояви най-вече се натъкват психиатрите в своите клиники и затова считат за патологични всички душевни преживявания без изключение, които попадат в "Нептуновата сфера".
към текста >>
33.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Хаос
наоколо нас, буря в света!
ФИЛОСОФИЯ НА ДЕЛОТО Идеите на Август Цйешковски П. Г. Пампоров „Стоим пред прага на нова епоха.
Хаос
наоколо нас, буря в света!
Човечеството трябва да изрече словото: Да бъде светлина! и да сътвори своя собствен свят, тъй както Бог е изрекъл това слово при сътворение на вселената. Дивно и страшно време преживяваме, което може да се сравни само със зората на християнството. Чудеса на цивилизацията и поквара; израждане и възраждане; честност и безчестие; отчаяние и надежда. Трябва да бъде човек сляп, за да не види, какво става по света и какво се приготовлява.
към текста >>
34.
НАЦИОНАЛИЗМЪТ В НАШАТА СЪВРЕМЕННОСТ - N
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
да се претвори международният
хаос
, който е продукт на едно неорганизирано минало, чрез мирна международна конференция, на която световната съвест и висшата политическа справедливост, която има божествен произход, да диктуват пресъздаването на новия международен ред, който ще открие по-светли хоризонти за стопанското освобождение на народите и ще даде път на онези духовни и културни заложби, скрити дълбоко в общочовешкия гений.
Също така, много други средства се препоръчваха от висшите политически среди, като метода за разоръжаването, колективните пактове за сигурност и др., обаче, не дадоха никакви реални резултати, напротив, доведоха до още по-голям международен конфликт, който се изрази в последно време във войната между демокрациите и авторитарните държави. Всички тези опити, които се правеха на международна почва, пропаднаха, защото беше пренебрегнато най-важното начало, което е душата на мира, именно свободата. Свободата, като мистично философско понятие, е много широко, но конкретно, от гледището на международното право, се изразява в националното самоопределение на народите, които трябва да станат съзнателни органи по пътя на сътрудничеството в общочовешкия организъм. Както казва Учителят – народите трябва в края на краищата да осъзнаят, че са органически и неразривно свързани, а не само механически и по силата на постоянно променливи политически и стопански интереси... Последните международни събития, които стават почти по всички континенти и специално в Европа, идат да подчертаят, че, ако не се вземе за база принципът на свободата, който е най-важният стимул за стопанско, духовно и културно творчество, мирът, който е желан от всички държави, ще остане едно празно понятие, формула без всякакво реално съдържание. Световното мнение трябва да каже своята разумна дума, т.е.
да се претвори международният
хаос
, който е продукт на едно неорганизирано минало, чрез мирна международна конференция, на която световната съвест и висшата политическа справедливост, която има божествен произход, да диктуват пресъздаването на новия международен ред, който ще открие по-светли хоризонти за стопанското освобождение на народите и ще даде път на онези духовни и културни заложби, скрити дълбоко в общочовешкия гений.
към текста >>
35.
ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Вселената е мир, а не
хаос
и човек е нейна частица, като денят и нощта".
След едно дълбоко изживяване и поетично описание на небето, на звездите, на полярното сияние, на снежната белота по време, когато полярната нощ постепенно настъпва, Бърд установява с възторг, „че цялата картина издаваше ръката на велик творец". И в хармонията и безкрайната тишина той долови „дълбокия ритъм и съвършеното съзвучие, музиката на двете полукълба." „Аз долавях тоя ритъм, казва той, бях частица от него. В тоя миг почувствувах ясно, че човек е наистина част от вселената. Уверен бях, че този толкова правилен, хармоничен, съвършен ритъм не може да бъде дело на случайността, че той е предопределен, че в това предопределяне влиза и човекът, който не е проста случайност в битието. Това чувство възвисяваше духа, проникваше в сърцето и доказваше безполезността на отчаянието.
Вселената е мир, а не
хаос
и човек е нейна частица, като денят и нощта".
„Узнах на дело това, което философите предъвкват, именно, че човек може да живее с много малко. Въпреки безверието си, започнах да съзнавам ясно единството си с външния мир, който е отчасти мистика, отчасти действителност. — Освободени от материалните грижи, чувствата ми се изостряха и се насочваха към нови интереси. Особеностите на небето, на земята, на духа, които в обикновено време не бих забелязал или бих отминал небрежно, сега ме привличаха и ми се струваха вълшебни." При една вътрешна борба, при влошаване на болестното състояние, Бърд установява, „че духът е за мене истинското мое аз..." Из дневника му на 11 май, като е слушал на своя грамофон една плоча от петата симфония на Бетховен, четем следните знаменити редове: „Прав в тъмнината, аз наблюдавах някои от любимите ми съзвездия, които бяха по-светли от друг път. Изведнъж ми се стори, че това, което виждам и това, което чувам е едно и също — дотолкова музиката се сливаше с гледката на небето.
към текста >>
36.
ПОДРАЖАНИЕТО - Г. С. Г.
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Човечеството заживя в един
хаос
, защото всяка днешна наука или частично знание му предлага един отделен светоглед.
Рафинираната техника създаде в науката специалистите. Като резултат от това, универсалното човешко знание се разпадна в отделни науки, някои от които нямат никаква връзка помежду си. На стария романтично и идеалистичен период в живота и науката на човека се противопостави един нов дух, който има желанието да подражава и владее природата. Тогава се премина към статичната, триизмерна мисъл. Времето като фактор в развитието биде отхвърлено, а техниката стана своего рода производител на специални науки, които помогнаха за разпадане на цялостния мироглед.
Човечеството заживя в един
хаос
, защото всяка днешна наука или частично знание му предлага един отделен светоглед.
В противовес на това разкъсано схващане, на този светоглед на частите израства и се развива сега един нов мироглед, който се стреми да обедини раздробеното в едно единно цяло. Трябва да се забележи, че едно такова единство във възгледите на човека е възможно само тогава, когато триизмерната статична мисъл се замени с динамичната, четириизмерна мисъл, — мисъл, която схваща формите и във времето. Една четириизмерна мисъл схваща вече формата не като статично явление, а като един непреривен процес. В музиката и мелодията е форма. Нейните свойства и качества обаче надвишават тези на тоновете, които я съставят.
към текста >>
37.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Ще звънне тя и в
хаоса
световен ще зацари жадуваният мир.
Някой знай ли, как звездите срещат се по своя път? Светлина си те изпращат отдалече и мълчат * * * Н. ЩЕ ЗВЪННЕ Ще звънне пак отново колесница, обсипана с венци. И приказната пролетна царица при нас ще се яви. По бранните полета ще пристъпи и с ласката на слънчеви лъчи ще ни пришепне всекиму в душата за обич, радост, песни и мечти.
Ще звънне тя и в
хаоса
световен ще зацари жадуваният мир.
На тътена гръмовен иде края и иде край на кървавия пир.
към текста >>
38.
СТИХОВЕ-S., Д. А-ВА
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Там, всред
хаоса
на скалите, стои едно същество с дръзки мисли за битието: Кога се появиха тук тези скали?
Ето и мъглата, лека и прозрачна, бавно, бавно идва из дола. Спира над езерото и проточва нагоре ръце като за молитва. А там зад върховете надничат високи, бели облаци и гледат чудната картина. Денят си отива. Планината потъва бавно в мрака.
Там, всред
хаоса
на скалите, стои едно същество с дръзки мисли за битието: Кога се появиха тук тези скали?
Коя бе тази сила, що ги издигна тъй високо и чудно? По чия повеля избликнаха водите и кой очерта пътя им ? Звездите се отразяват в езерото и трептят къдрави пътечки. Всичко тук на планината е тихо и потайно. Мнозина ме питаха: Сам ли беше горе?
към текста >>
Там долу, в
хаоса
на суровата борба, Бог лесно се забравя, но тук..., тук всичко ти спомня за Великия Творец.
Звездите се отразяват в езерото и трептят къдрави пътечки. Всичко тук на планината е тихо и потайно. Мнозина ме питаха: Сам ли беше горе? – Не, никога не съм бил сам! Да бъдеш сам е все едно да си далеч от Бога, далеч от най-насъщната нужда в живота.
Там долу, в
хаоса
на суровата борба, Бог лесно се забравя, но тук..., тук всичко ти спомня за Великия Творец.
Той е в лекия повей на вятъра, в буйния грохот на водопадите, в тихия блясък на звездите, в монотонния напев на кристалните води. Той е във всичко и навсякъде. Аз не Го виждах, но радостта на душата ми, подсказваше Неговото присъствие.
към текста >>
39.
В МРЕЖАТА НА ИЗМАМИТЕ - G.N.
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Тя се ражда в мъгла, в дим, в
хаоса
на човешките неориентирани стремежи и страсти.
Това постигна съвременният човек в своя луд набег към култура. Той изгради една чудесна материална култура. В нея са предвидени всички най-дребни колелца, не са забравени и най-ситните винтчета. В мирно време тази материална култура, някак си, върви, ала в дни на всенародни сътресения спира всичко, рухват всичките ù устои, спира да диша тя – кумирът, Богът на днешния човек, неговата материална култура. Тогава се вижда, що е тя и от що е създадена тя.
Тя се ражда в мъгла, в дим, в
хаоса
на човешките неориентирани стремежи и страсти.
Тя изчезва също така, както се е родила – изчезва като дим в хаоса на собствените разрушения. Има един стар закон. Той гласи: когато нещо се зачене без любов, животът му е страдания и мъки, а краят му – смърт и разрушения. Такава е ориста на човешката култура. Тя е рожба на ума, насочил всичките си сили само навън.
към текста >>
Тя изчезва също така, както се е родила – изчезва като дим в
хаоса
на собствените разрушения.
Той изгради една чудесна материална култура. В нея са предвидени всички най-дребни колелца, не са забравени и най-ситните винтчета. В мирно време тази материална култура, някак си, върви, ала в дни на всенародни сътресения спира всичко, рухват всичките ù устои, спира да диша тя – кумирът, Богът на днешния човек, неговата материална култура. Тогава се вижда, що е тя и от що е създадена тя. Тя се ражда в мъгла, в дим, в хаоса на човешките неориентирани стремежи и страсти.
Тя изчезва също така, както се е родила – изчезва като дим в
хаоса
на собствените разрушения.
Има един стар закон. Той гласи: когато нещо се зачене без любов, животът му е страдания и мъки, а краят му – смърт и разрушения. Такава е ориста на човешката култура. Тя е рожба на ума, насочил всичките си сили само навън. В това дело няма живот и красота, защото не е оплодено от духа на вечния живот, защото е родено без любов.
към текста >>
40.
НОВИ НАСОКИ В ПОЗНАНИЕТО НА СВЕТА - ИНЖ. ХИМ. Д. КОЧЕВ
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Една дума, едно понятие за даден народ е такова, защото се е родило и изникнало от звуковия
хаос
във връзка с множество психологически, географски и духовни причини.
N. МАГИЯТА НА КНИГАТА Човешкият говор е магия. Възникването на говора е мистерия на вековете.
Една дума, едно понятие за даден народ е такова, защото се е родило и изникнало от звуковия
хаос
във връзка с множество психологически, географски и духовни причини.
Всяка дума има свое битие. Тя крие в себе си дълговечната история на своето раждане и утвърждаване в езика на даден народ. Някога, преди да е имало литературна история, древните народи са разбирали под литература ония белези на човешката словесност, които е трябвало да подсетят читателя на някое събитие или идея. Богатството на писмеността се разрасна много по-късно, за да се превърне днес в най-могъщото средство за духовно общение, крайният, най-последният плод на човешкия дух — книгата. Може би поради множеството на написаните книги и поради склонността на съвременния човек да търси другаде разтуха както ценности за своя живот, малцина са между четците тия, които знаят, отваряйки една книга, да видят затворени в мълчаливите й страници трепетите на един дух, постиженията на един разум, огъня на едно сърце.
към текста >>
41.
ПРОФЛ ШЛ РИШЕ ВЪРХУ ШЕСТОТО СЕТИВО-П. М-В
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
В архитектурата се родиха бягащите към висините линии, единствените спасителни пътища от
хаоса
на земята, но пространствено и барелефно дадените скулпторни форми, които ги декорираха обедняха, загубиха живота и се приближиха до страданието и противоречието.
То се затвори в кулите, в крепостите, във феодалните форми на времето, погуби се в ритуала. Смеси се с жестокостта и загуби първия си облик. Кралете направиха от християнството мрачна причина за своите жестокости, а рицарите своеобразен подтик за своите химери. Резиденциите на тия крале и графове, където се раждаха и извършваха най тъмните жестокости, имаха формата на църква, с разпятието на Исуса от Назарет. Лъчезарната сила на Божия Син започна да се замества с някакво съмнително светейшество, паразитизъм и непросветено монашество.
В архитектурата се родиха бягащите към висините линии, единствените спасителни пътища от
хаоса
на земята, но пространствено и барелефно дадените скулпторни форми, които ги декорираха обедняха, загубиха живота и се приближиха до страданието и противоречието.
Наред с божията майка, светците и ангелите, се облещваха химери и зли духове Божественият живот стана непостижим блян, но все пак блян, безпокойство и копнеж, намерил израз в смелия набег на линиите, в замаха на сводовете, във вертикалното удължаване на конструкциите, напомнящи тела, закопнели да достигнат небесната висина. Докато стилът, масата и фасадите на древно-елинските храмове бяха яко страснали със земята, архитектурната структура на готическите катедрали напомнят призрачни кораби с високи мачти, заплували по широкото море към някакъв остров на спасението. те са такива, защото съзнателно се освобождават от властта на земната гравитация и се стремят да се разтопят във въздуха, да се дематериализират и да изчезнат във висината. Вгледайте се в това време, отразено в своето изкуство и ще откриете жестокото противоречие, което е било в същност неговата истинска атмосфера. Това противоречие е между жестокостта и голямата набожност.
към текста >>
42.
МАЙКИТЕ И БАЩИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ ЛЮДЕ - И. А. ИЗВОРСКИ
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Часовете отбелязват новата епоха на еволюцията и в кърви и
хаос
гине старият свят.
Ония, които не са очистили и усъвършенствували своята душа, не са в състояние да разберат това. Те живеят в старите разбирания, във времето на разединението, когато човешкият интелект разделяше, анализираше всичко и така създаде разединение, сектантство, съперничество и омраза. Всичко това бе потребно на своето място никога, и на своето време, но сега животът вече излезе от тези форми на мислене и за тях не остава вече място и следователно не ги очаква никакво бъдеще и напредък. Невидимият свят даде на хората доста време да поразмислят и да се учат. Сега почти няма вече време.
Часовете отбелязват новата епоха на еволюцията и в кърви и
хаос
гине старият свят.
Остава само малко време още. Трябва сериозно да помислим и да тръгнем по новия път. Прев. П. М.
към текста >>
43.
ЖИВОТЪТ Е СВЕЩЕН - Е.
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Само така ще стигнете до живота на Истината и Красотата и ще се освободите от
хаоса
на днешния ден.
Служете на Господа с любов, служете Му с мъдрост, служете му с истина, и ще имате живот, светлина и свобода. Красотата на любовта, чистотата на мъдростта и светлината на истината да пребъдват във вас. Пребъдете в тях, за да пребъдат и те във вас. Те са новият живот, който Бог изпраща в света. Духът Божи иска милост, а не жертва.
Само така ще стигнете до живота на Истината и Красотата и ще се освободите от
хаоса
на днешния ден.
към текста >>
44.
ВЕЛИКАТА КОСМИЧНА ГОДИНА - G.
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Така се създава само
хаос
и „вавилонско стълпотворение".
А всяка религиозна мисъл е безсмислица. Нима трябва и може да се вярва в нещо свръхестествено, в някакъв Бог, когато животът не е нищо друго, освен вечна борба на егоцентрични стремежи и сили! Ето духовният облик на днешните хора, на днешния свят. И поради това те нямат никакъв устой и светоглед. Защото да теглиш само към себе си не е светогледане и добро не може да се очаква от това за никого.
Така се създава само
хаос
и „вавилонско стълпотворение".
Има, без съмнение, нещо, което е право на всяко същество, право дадено от Природата. То е, преди всичко, правото на живот, с всичко, което е неразделно от него. Неразделни неща от живота са светлината, въздухът, храната, водата и свободата. Животът и тези неща — дарове от Природата — са право на всеки един човек и на всяко живо същество. Те са дадени в изобилие, за да няма нужда човек да проявява своя егоцентризъм, да ги трупа само за себе си.
към текста >>
45.
Брой 1-2 -1996г.
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Ний бяхме в тъмнина... и всичко около нас и в нас бе
хаос
.
Слуша редовно лекциите и беседите...” За времето прекарано в близост с Учителя Сава Калименов запазва светъл спомен. След време той описва духовния му образ в книгата си “Човек и Бог“: “Той дойде да донесе много, много светлина на света! И не само светлина - Знание и Мъдрост, но и топлина - Любов! Божествената Мъдрост и Божествената Любов дойде да ни донесе той тук, на земята. Какво дължим ний, неговите ученици, нему?
Ний бяхме в тъмнина... и всичко около нас и в нас бе
хаос
.
Ний бяхме в безпътица - бяхме съвършено загубили пътя в лабиринта на човешките умувания и философствания и бяхме, може би, само на крачка от бездната!... И той ни спаси!... Той пръсна светлина в тъмнината на нощта, която ни бе обгърнала и хаосът в нас и вън от нас се превърна в нечувана хармония... Той ни изведе из бездната, в която бяхме затънали и ни показа правия и светъл път към Истината!... Той стопли сърцата ни и ни даде да познаем трепета на великата Божествена Любов... Ний бяхме мъртви - и той ни възкреси! Ние умирахме - и той ни съживи!
към текста >>
Той пръсна светлина в тъмнината на нощта, която ни бе обгърнала и
хаосът
в нас и вън от нас се превърна в нечувана хармония... Той ни изведе из бездната, в която бяхме затънали и ни показа правия и светъл път към Истината!...
Божествената Мъдрост и Божествената Любов дойде да ни донесе той тук, на земята. Какво дължим ний, неговите ученици, нему? Ний бяхме в тъмнина... и всичко около нас и в нас бе хаос. Ний бяхме в безпътица - бяхме съвършено загубили пътя в лабиринта на човешките умувания и философствания и бяхме, може би, само на крачка от бездната!... И той ни спаси!...
Той пръсна светлина в тъмнината на нощта, която ни бе обгърнала и
хаосът
в нас и вън от нас се превърна в нечувана хармония... Той ни изведе из бездната, в която бяхме затънали и ни показа правия и светъл път към Истината!...
Той стопли сърцата ни и ни даде да познаем трепета на великата Божествена Любов... Ний бяхме мъртви - и той ни възкреси! Ние умирахме - и той ни съживи! От тоя ден - и завинаги - ние сме с него! От тоя ден ние предадохме сърцата си нему и посветихме живота си в служене на Бога! - в служене на нашите братя!
към текста >>
46.
Моята голяма радост е да работя безспирно...
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Днешният човек не се нуждае от изкуство, което отразява
хаоса
и безредието, които ни тровят всеки ден в живота ни.
Аз съм сигурен, че изкуството е от съществено значение за целокупния живот. Не е ли този безкраен живот, изразен в множеството форми, един висш израз на изкуството? Творбите, изложени тук, имат целта да предадат известна обновител- на сила, нещо което въодушевява, което радва и създава надеждата за едно обновление, чиято възможност се крие в сърцето на всеки човек. Погрижих се да създам образи, които произвеждат само положителни впечатления, възвишени и конструктивни. Мисля, че тази е най-възвишената мисия на изкуството: да предаде сила в ума и радост в сърцето.
Днешният човек не се нуждае от изкуство, което отразява
хаоса
и безредието, които ни тровят всеки ден в живота ни.
Необходимо е душата да се храни с изкуство, което носи послание за Новото, което се приближава винаги когато желаем. Да реализираме този идеален живот. Аз обичам изкуството, което облагородява, което импулсира и насочва към доброто и красивото в живота, защото точно духът на Доброто, на красотата и на истината, е който води тайно процеса на еволюцията. Вътрешната ми необходимост да изразя навън моята мисъл ме импулсираше през петдесет и двете години. Мисля, че способностите и талантите, които притежава всеки човек като семена в себе си, ще поникнат когато се работи подчинявайки се на целта да се достигне разширение и постоянно съвършенство.
към текста >>
47.
Споделено като с братя
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
С други думи, домакините от Демократичния съюз на жените първоначално предоставили стая от своя обществен имот за излагане на паната, но в последния момент се отказали, подплашени вероятно от нечий доброжелателен съвет да внимават, можело да е работа на секта... За отговор нека послужат мислите на самия автор: "Днешният човек не се нуждае от изкуство, отразяващо
хаоса
и безредието, които тровят всеки ден живота ни.
се среща със словото на Учителя Петър Дънов и оттогава започва духовното му пробуждане. Целият му творчески път е посветен на идеите за разширяване на човешкото съзнание и за достигане на космическите измерения на любовта между хората. Символиката на художествените пана наследява окултния език на Учителя, придавайки универсалност на всеки сюжетен детайл. А защо изложбата беше аранжирана в частен дом? Това е въпрос, на който отговорът следва да се търси не толкова на физическо ниво, както би се изразил ученик на окултна школа, колкото на ниво по-високо - на мислене, обаче не разумно и свободно, а предразсъдъчно и обеременено от всякакви идеологеми.
С други думи, домакините от Демократичния съюз на жените първоначално предоставили стая от своя обществен имот за излагане на паната, но в последния момент се отказали, подплашени вероятно от нечий доброжелателен съвет да внимават, можело да е работа на секта... За отговор нека послужат мислите на самия автор: "Днешният човек не се нуждае от изкуство, отразяващо
хаоса
и безредието, които тровят всеки ден живота ни.
Необходимо е душата да се храни с изкуство, което носи послание за Новото." А какво има предвид говорейки за Новото, авторът го е разкрил в своите творби. Стоянка Гоудова вестник ЧЕРНО МОРЕ - ЮГ" бр. 9. 27.10.1993 г. Г.Куртев "Даването, това е новото, написано в книгата на великия, живот. То е основа на Любовта."
към текста >>
48.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Поради това, че целта не е установена, че пътя към нея не е намерен, царува безредие и
хаос
и в душата се зараждат въпроси и съмнения.
Когато в ума и в сърцето дойде Истината, тя завинаги ще остане там. Веднъж, в Бенарес, аз пътувах с лодка по свещения Ганг; аз наблюдавах на бреговете му хората, които в поклонението на Бога търсеха щастието, търсеха целта и пътищата към достигането й. Един бе потънал в дълбока медитация, забравяйки всичко наоколо и съсредоточавайки се само на една мисъл: — да намери целта и да я достигне; други извършваше обреди, изисквани от неговата система йога; трети повтаряше свещени мелодии, забравяйки и себе си, и света. Всички те търсеха същото, което търсите и вий, което жадува всеки, в минутите на дълбоко размишление и трепетно очакване на нещо велико. Както лодката бива отнасяна от силата на течението, така и човека не намерил и не утвърдил своята цел, бива отнисан от силата на своите желания, страсти и стремежи.
Поради това, че целта не е установена, че пътя към нея не е намерен, царува безредие и
хаос
и в душата се зараждат въпроси и съмнения.
Докато душата е в властта на съмнението, няма мир в нея, няма във нея увереност, няма възторга на устрема. Това положение на нещата съществува в целия свят; навсякъде ще намерите туптящи сърца и способни за размишление умове. Навсякъде човек несъзнателно търси пътя за освобождение от своето тесногледство и дребновост. Края на това търсене е: свободата и вечното щастие. Той се опитва да върви по много пътища, но всеки от тях води към усложнения.
към текста >>
49.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
То е само един духовен фактор, една духовна причина и, колко чудно изглежда на пръв поглед, че една толкова дребна на глед причина, поради това че не е и обърнато нужното внимание, влияе, разбърква и превръща в
хаос
дейността на всичките икономически фактори.
Как бихме могли най-добре да наречем това „нещо“? — То има много имена ... Едни ще го нарекат „социална справедливост“, други — „колективно съзнание“, трети — „мисъл за другите“, „съзнание за неразривната връзка между всички части на Цялото — Живот“, „алтруизъм“, „идеализъм", „човещина" и т. н. и т. н. Както и да го наречем, все едно е, важното е че то липсва! И, погледнете, — това нещо, взето само по себе си, не е никакъв икономически фактор, — нито капитал, нито производителна сила, нито способност за потребление или пък липса на пазари за пласиране на производството.
То е само един духовен фактор, една духовна причина и, колко чудно изглежда на пръв поглед, че една толкова дребна на глед причина, поради това че не е и обърнато нужното внимание, влияе, разбърква и превръща в
хаос
дейността на всичките икономически фактори.
Погледнете само: капиталите и всички производителни сили, способността за потребление и пазарите за пласирана на производството — всички тия фактори са подчинени на нея, ръководят се от нея, могат да бъдат идеално хармонизирани или пък превърнати в хаос от нея ... * Страданията на хората са следствие на техния егоизъм. На техния късоглед, на техния сляп егоизъм. Те са разделили, обезобразили и осквернили лицето на Божията земя с всевъзможни граници. Те са разделили целокупния живот на безброй враждуващи помежду си частици. Унищожили са хармонията, която би трябвало да царува в него и са го превърнали в хаос.
към текста >>
Погледнете само: капиталите и всички производителни сили, способността за потребление и пазарите за пласирана на производството — всички тия фактори са подчинени на нея, ръководят се от нея, могат да бъдат идеално хармонизирани или пък превърнати в
хаос
от нея ... * Страданията на хората са следствие на техния егоизъм.
— То има много имена ... Едни ще го нарекат „социална справедливост“, други — „колективно съзнание“, трети — „мисъл за другите“, „съзнание за неразривната връзка между всички части на Цялото — Живот“, „алтруизъм“, „идеализъм", „човещина" и т. н. и т. н. Както и да го наречем, все едно е, важното е че то липсва! И, погледнете, — това нещо, взето само по себе си, не е никакъв икономически фактор, — нито капитал, нито производителна сила, нито способност за потребление или пък липса на пазари за пласиране на производството. То е само един духовен фактор, една духовна причина и, колко чудно изглежда на пръв поглед, че една толкова дребна на глед причина, поради това че не е и обърнато нужното внимание, влияе, разбърква и превръща в хаос дейността на всичките икономически фактори.
Погледнете само: капиталите и всички производителни сили, способността за потребление и пазарите за пласирана на производството — всички тия фактори са подчинени на нея, ръководят се от нея, могат да бъдат идеално хармонизирани или пък превърнати в
хаос
от нея ... * Страданията на хората са следствие на техния егоизъм.
На техния късоглед, на техния сляп егоизъм. Те са разделили, обезобразили и осквернили лицето на Божията земя с всевъзможни граници. Те са разделили целокупния живот на безброй враждуващи помежду си частици. Унищожили са хармонията, която би трябвало да царува в него и са го превърнали в хаос. Чудно ли е тогава, че истинското щастие отдавна е избягало от тая осквернена, окъпана в кръв и сълзи, нещастна земя?
към текста >>
Унищожили са хармонията, която би трябвало да царува в него и са го превърнали в
хаос
.
То е само един духовен фактор, една духовна причина и, колко чудно изглежда на пръв поглед, че една толкова дребна на глед причина, поради това че не е и обърнато нужното внимание, влияе, разбърква и превръща в хаос дейността на всичките икономически фактори. Погледнете само: капиталите и всички производителни сили, способността за потребление и пазарите за пласирана на производството — всички тия фактори са подчинени на нея, ръководят се от нея, могат да бъдат идеално хармонизирани или пък превърнати в хаос от нея ... * Страданията на хората са следствие на техния егоизъм. На техния късоглед, на техния сляп егоизъм. Те са разделили, обезобразили и осквернили лицето на Божията земя с всевъзможни граници. Те са разделили целокупния живот на безброй враждуващи помежду си частици.
Унищожили са хармонията, която би трябвало да царува в него и са го превърнали в
хаос
.
Чудно ли е тогава, че истинското щастие отдавна е избягало от тая осквернена, окъпана в кръв и сълзи, нещастна земя? Чудно ли е че кризите идват и ще продължават да идват периодически, когато нито стопанската, нито която и да било дейност не се хармонира с интересите на всички, а винаги застъпва само частни, групови и класови интереси? Чудно ли е че неизбежното сблъскване на тия егоистични интереси дава и ще дава в резултат само кризи? Но кой е виновен? Кой е виновен за оная всестранна, всеобгръщаща духовна криза, малко, незначително следствие от която е и днешната стопанска криза, във връзка с която толкова шум се вдига?
към текста >>
50.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
с превърнали живота в
хаос
и земята в ад.
От погледа на Учителите не избягва нищо, нищо не става без тяхно знание и намеса. Те управляват целия ход на историческите събития като винаги се стремят техния краен резултат да подпомага еволюцията и благоденствието на човечеството. Тяхната работа в своята същност е една и съща: изграждане основите на всемирното братство, освобождаването на човека от робството на материята и подготвянето по такъв начин условията за идването на Царството Божие на земята. До днес развитието на човечеството се е движило под знака на разединението — индивидуализиране, егоизъм, безпощадни взаимни борби. Човек против човек, народ против народ, религия против религия, борейки се, обладани от тъмните сили.
с превърнали живота в
хаос
и земята в ад.
Днес обаче ние сме в първите утринни зари на една Нова Ера в историята на човечеството, която ще се развие под знака на Единението — колективизъм, обединение, хармония, Любов. Бавно но сигурно ние се движим към Новата Бре, когато ще имаме: един Бог, една Религии, едно обединено човечество и една единствена държава върху цялото земно кълбо. В този велик и съдбоносен за цялото човечество момент, като пратеник на Великото Всемирно Бяло Братство, е дошъл тук, на земята Учителя Петър Дънов, комуто е възложена великата Божествена мисия да даде окончателния и най-важен тласък за обединението във всяко отношение на човечеството, да възпламени новата, единствена за всички хора Религия на Любовта, да разкрие на бродещото в мрак човечество светлината на Божествената Мъдрост и с това да положи основите на Царството Божие на земята. Учителя Дънов Той дойде да донесе много, много светлина в света! И не само светлина — Знание и Мъдрост, но и топлина — Любов!
към текста >>
Ний бяхме в тъмнина ... и всичко около нас и в нас бе
хаос
.
В този велик и съдбоносен за цялото човечество момент, като пратеник на Великото Всемирно Бяло Братство, е дошъл тук, на земята Учителя Петър Дънов, комуто е възложена великата Божествена мисия да даде окончателния и най-важен тласък за обединението във всяко отношение на човечеството, да възпламени новата, единствена за всички хора Религия на Любовта, да разкрие на бродещото в мрак човечество светлината на Божествената Мъдрост и с това да положи основите на Царството Божие на земята. Учителя Дънов Той дойде да донесе много, много светлина в света! И не само светлина — Знание и Мъдрост, но и топлина — Любов! Божествената Мъдрост и Божествената Любов дойде да ни донесе той тук, на земята. Какво дължим ний, неговите ученици, нему?
Ний бяхме в тъмнина ... и всичко около нас и в нас бе
хаос
.
Ний бяхме в безпътица, — бяхме съвършено загубили пътя в лабиринта на човешките умувания и философствувания и бяхме, може би, само на крачка от бездната! ... И той ни спаси! ... Той пръсна светлина в тъмнината на нощта, която ни бе обгърнала и хаосът в нас и вън от нас се превърна в нечувана хармония ... Той ни изведе из бездната, в която бяхме затънали и ни показа правия и светъл път към Истината! ... Той стопли сърцата ни и ни даде да познаем трепета на великата Божествена Любов ... Ний бяхме мъртви — и той ни възкреси! Ние умирахме, — и той ни съживи!
към текста >>
... Той пръсна светлина в тъмнината на нощта, която ни бе обгърнала и
хаосът
в нас и вън от нас се превърна в нечувана хармония ... Той ни изведе из бездната, в която бяхме затънали и ни показа правия и светъл път към Истината!
Божествената Мъдрост и Божествената Любов дойде да ни донесе той тук, на земята. Какво дължим ний, неговите ученици, нему? Ний бяхме в тъмнина ... и всичко около нас и в нас бе хаос. Ний бяхме в безпътица, — бяхме съвършено загубили пътя в лабиринта на човешките умувания и философствувания и бяхме, може би, само на крачка от бездната! ... И той ни спаси!
... Той пръсна светлина в тъмнината на нощта, която ни бе обгърнала и
хаосът
в нас и вън от нас се превърна в нечувана хармония ... Той ни изведе из бездната, в която бяхме затънали и ни показа правия и светъл път към Истината!
... Той стопли сърцата ни и ни даде да познаем трепета на великата Божествена Любов ... Ний бяхме мъртви — и той ни възкреси! Ние умирахме, — и той ни съживи! От тоя ден, — и завинаги — ние сме със него! От тоя ден, ние предадохме сърцата си нему и посветихме живота си в служене на Бога! — в служене на нашите братя.
към текста >>
51.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Пълен
хаос
царува днес е света.
Зовът на Бялото Братство към българския народ и към цялото човечество. Към учениците на Розенкройцерството (от един ученик) Из Беседите Свобода. (Т. Ч.) Страстта. (Т. Ч.) Към жената. (Т. Ч.) Книжнина Един е изходът!
Пълен
хаос
царува днес е света.
Хаос икономически, политически и духовен. Човечеството се намира в задънена улица: Милиони безработни. Липса на най-необходимото. Мизерия, глад, израждане. Това от една страна.
към текста >>
Хаос
икономически, политически и духовен.
Към учениците на Розенкройцерството (от един ученик) Из Беседите Свобода. (Т. Ч.) Страстта. (Т. Ч.) Към жената. (Т. Ч.) Книжнина Един е изходът! Пълен хаос царува днес е света.
Хаос
икономически, политически и духовен.
Човечеството се намира в задънена улица: Милиони безработни. Липса на най-необходимото. Мизерия, глад, израждане. Това от една страна. А от друга: свръхпечалби, прекомерно високи заплати, излишества, разкош, безумно прахосничество.
към текста >>
Нужно е да се види ясно изхода, който ще ни спаси от днешния
хаос
, и който е само един: ОБЕДИНЕНИЕ!
Той трябва сам да поеме в ръцете си своите съдбини. Той трябва да се наложи и да диктува на своите управници, като на свои покорни слуги, новите пътища, по които ще се спаси от загиване. Народът не трябва да чака, не трябва да се уповава на никого и на нищо. Със своето вярно чутие той трябва сам да намери изходния път и да тръгне смело и непоколебимо по него. А затова е нужно съзнание.
Нужно е да се види ясно изхода, който ще ни спаси от днешния
хаос
, и който е само един: ОБЕДИНЕНИЕ!
Пълно икономическо, политическо и духовно обединение. Обединение и хармониране на всички сили в целокупния живот. Изграждане на един идеал, една вяpa, едно отечество за всички хора на земята. Изграждане на едно единно стопанство в световен мащаб, при което ще бъде отстранена убийствената конкуренция, митническата войни, свърхпроизводството, безработицата. Обединението трябва да започне от долу, от народа и да се наложи на върховете.
към текста >>
52.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той чака само да бъда пръсната поне малко светлина в страшния
хаос
, дето се намира днес, за да може да съзре изхода.
И той. ща започне. - Ний имаме пълно основание да вкарваме в неговия здрав разум, в неговата интуиция, в неговата възприемчивост и правилна оценка на новото. Народа ще започне сам! — Той чака само да му бъде посочен пътя, — истинския, варния път към спасение.
Той чака само да бъда пръсната поне малко светлина в страшния
хаос
, дето се намира днес, за да може да съзре изхода.
Народа е обезверен, той много пъти е бил лъган, много пъти е бил заблуждаван, много пъти е бил тласкан по гибелни пътища. Днес той очаква своите верни синове да отидат при него, да се приобщят към неговото дело и да го поведат по пътя на новото и спасителното. Ето защо, дошло е вече време за възвръщане. Дошло е вече време блудните синове на нашия измъчен народ да напуснат удобствата на блестящите градове, да напуснат нашата шумна и суетна столица, да напуснат тия гнезда на съблазънта и разтлението, които изсмукват и убиват техните духовни сили, и да отидат при своя народ, който ги очаква с отворени обятия. През трудности и изпитания, през свръхусилия и духовен героизъм, те ще го поведат към победи и творчество, към духовен и икономически разцвет, към щастливо бъдеще.
към текста >>
53.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Може би те още веднъж ще успеят да я застелят с милиони гробове, да разплачат милиона вдовици и сираци, да разрушат всичко, което с грамадни усилия е изградено, да превърнат света в
хаос
, в огромна човешка касапница.
— Дори над Божествената справедливост, над истината, над светлината, над доброто; над всякакви идеали за Братство, за Мир и Любов между хората, дори над Бога, над всичко стои нашия личен и национален егоизъм! " Тия тъмни сили съществуват навсякъде, във всички народи, и в победители и в победени; те са единствените неприятели, те са най-големите врагове на своите народи и с всички сили те се стремят да спрат новото, да осуетят идването на Новия Свят, защото в това те виждат своя личен интерес. Напразни усилия! Може би силите на злото още веднъж ще успеят да впрегнат света в сатанинската колесница на разрушението. Може би още веднъж те ще залеят земята с човешка кръв!
Може би те още веднъж ще успеят да я застелят с милиони гробове, да разплачат милиона вдовици и сираци, да разрушат всичко, което с грамадни усилия е изградено, да превърнат света в
хаос
, в огромна човешка касапница.
Може би! Към това именно сочат безумните въоръжения; към това именно сочи надигащия се безумен национализъм-шовинизъм, но, за нас е напълно ясно, че това ще бъде техния последен, триумф, това ще бъде разраняването на тяxната последна ярост, което ще бъде неминуемо последвано от тяxната смърт — от окончателното сразяване на силите на злото. Хора на любовта, хора на братството, на истината и доброто! — Готви се нещо страшно, готви се нещо ужасно, нещо небивало по своята жестокост — готви се библейския Армагедон, готви се последната всесветска война, която ще превърне цялата земя в огромна касапница. Будни бъдете, хора на Любовта!
към текста >>
54.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Последните снаряди на тъмнината с първите лъчи на тъмнината се смесват в страшен
хаос
, из който се раждат първите акорди на дивна музика, разнасяща се навред: Новото иде!
Като слънчев лъч, да згрее след студената нощ! Новото иде! — Багрящата се зора го казва. Новото иде! — Отстъпващия в панически бяг мрак потвърждава.
Последните снаряди на тъмнината с първите лъчи на тъмнината се смесват в страшен
хаос
, из който се раждат първите акорди на дивна музика, разнасяща се навред: Новото иде!
Птиченцата трепнаха крилца, приготвиха се за новото. Камъчето почисти своята дрешка. Тревицата надигна усмихнато челце. Последен излезе човекът. — Що за шум?
към текста >>
55.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тази непрестанна и безпощадна война е, която изсмуква жизнените сокове от организма на човечеството, тя превръща свата в
хаос
и отнема щастието на хората.
Той е подкопал основите, проял е корените на този живот затова той е причина за всички съвременни нещастия. Човешкият егоизъм има две главни прояви: първо, личен егоизъм (тук можем да смятаме не само чисто индивидуалния, но и т. н. класов, съсловен, професионален и семеен егоизъм) и второ — национален егоизъм. Вземете тия два вида егоизъм заедно с всичките им второстепенни форми и оттенъци, проследете техните прояви, тяхната непрестанна дейност, вижте как те дават насока на всички човешки постъпки, и, най-после, потърсете следствията на всичко това, и вие ще откриете, че в корена на всички човешки нещастия лежи егоизма във всичките му безбройни прояви. Под влиянието на егоизма, човечеството постоянно се готви и постоянно води една безпощадна война, която приема безброй форми.
Тази непрестанна и безпощадна война е, която изсмуква жизнените сокове от организма на човечеството, тя превръща свата в
хаос
и отнема щастието на хората.
Тази война е едновременно и политическа и икономическа, и класова, и лична, и партийна и между отделните народи (дипломатическа, митническа и с оръжие). Да видим резултатите: хората, класите, народите са се превърнали в зверове, които непрестанно се дебнат и разкъсват едни други. Милиарди богатства са хвърлени за да се разрушат с тях други милиарди. Милиони гробове, милиони инвалиди, реки от човешка кръв. Милиони безработни, общо обедняване, свръхпроизводство и глад, мизерия, израждане едновременно.
към текста >>
Войните — както кръвопролитните, така и икономическите, които имат основата си в егоизма; натрупването на капиталите, на средствата за производство и живот в ограничено число ръце, което е един вид икономическа война, неизбежното при тия условия отсъствие на хармония в производството и потреблението, всичко това докара днешния
хаос
в света.
Милиарди богатства са хвърлени за да се разрушат с тях други милиарди. Милиони гробове, милиони инвалиди, реки от човешка кръв. Милиони безработни, общо обедняване, свръхпроизводство и глад, мизерия, израждане едновременно. Постоянна криза във всички области на живота. Няма друга причина: всеобщата война на всички против всички е причината на човешките нещастия.
Войните — както кръвопролитните, така и икономическите, които имат основата си в егоизма; натрупването на капиталите, на средствата за производство и живот в ограничено число ръце, което е един вид икономическа война, неизбежното при тия условия отсъствие на хармония в производството и потреблението, всичко това докара днешния
хаос
в света.
Това е ясно, то се вижда от всички. Хората виждат, че вървейки по тоя път те отиват към обща гибел, но все пак те не искат да се откажат от своя егоизъм, държат се с двете ръце за него, като давещия се, който предпочита да потъне във водата заедно със своите съкровища, отколкото да ги захвърли и да се спаси. Днес положението е такова, че ако хората и народите се откажат от своя егоизъм, те ще се спасят, не ли — ще потънат в бездната на развълнуваното море на живота. Днес държавите са пред банкрут, нямат пари да изплатят заплатите на своите служещи, а погледнете само техния бюджет и вий ще видите, че те продължават да принасят грамадни жертви пред олтаря на Марса. Обикновено около една трета от целия разходен бюджет на съвременните държави отива за военни цели, за военен бюджет.
към текста >>
56.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И изглежда, че днес хармонията е нарушена, затова е и този стопански и нравствен
хаос
.
Кой е виновника за всичко това? — Ние, хората, единиците, обществата, със своя егоистичен живот, със своята противоприродна философия за грубата „борба за съществуване", изкована в главите на някои „учени“. Ние сме актьорите във великата драма на живота. Следователно от нашия живот зависи дали той ще представлява една драма на възход и благоденствие, или драма на страшни противоречия, борби, безправие и мизерия — една трагедия на ужасни падения и взаимоизтребления ... Следователно общественото положение е резултат от нашата творческа дейност. Ние сме които създаваме благоприятни е или не благоприятни условия за съществувание, според това как ще използваме природните блага и дали ще се съобразяваме с всемирните закони в битието: на равновесието, хармонията, любовта и справедливостта.
И изглежда, че днес хармонията е нарушена, затова е и този стопански и нравствен
хаос
.
И днес битието поставя на човечеството дилемата: „Из пътя на насилието и егоизма, или из пътя на социалната справедливост, братството и взаимопомощта? “. И със своя свещен език на страданието природата говори: „Ако изберете пак пътя на насилието и неправдата, знайте, че камък върху камък не ще остане от вашия храм, ако ли изберете пътя на правдата, всеки да може да живее и се развива — то знайте че ще имате моето благоволение! “ Че какво представлява съвременната криза, която души света? — Езикът на природата, чиито висши нравствени и икономични закони сме потъпквали! А кои с тези висши закони, които регулират правото в природата?
към текста >>
57.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За тая светлина искам да ви поговоря, защото тя липсва у болшинството хора днес, и нейното отсъствие е причината за оня духовен мрак, който създава
хаоси
, безумия, взаимноизтребления и кървави вакханалии.
“. Наистина какъв печален би бил животът без светлина. Това само слепите, тези които са имали горчивата участ да изгубят зрението си, знаят. Това е за външната светлина на слънцето. Без нея не би бил възможен физическия живот. Но, братя мои, освен тази външна светлина има и друга — вътрешна, духовна светлина; освен туй физическо слънце, има и друго — духовно слънце, чиято светлина просветлява съзнанието и показва истинския път на духовното развитие, истинските методи и начини за индивидуално и социално благоденствие — предвечния блян на човечеството.
За тая светлина искам да ви поговоря, защото тя липсва у болшинството хора днес, и нейното отсъствие е причината за оня духовен мрак, който създава
хаоси
, безумия, взаимноизтребления и кървави вакханалии.
И онази цел, онзи идеал. който движи всички — щастието — остава само един миражи, един нивга не постижими блян. Тогава мнозина замахват скептично ръка и казват: „Няма смисъл този живот, живот без радости, животи само за мъки и тегла. Земята е една долина на скръб и страдания, гдето правото не съществува, гдето истината е фикция, гдето ситния владее и живее, гдето любовта е заменена с омразата, гдето егоизма е знаме на борба с ближния си, гдето тъмните сили на ада владеят и управляват.“ Да, неистина, днес като че ли е тъй! Погледнете в която щете страна, общество, народ, дори семейство и вие ще видите, че има голяма доза истина в горните песимистични мисли.
към текста >>
58.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А свободната мисъл на човека, която търси нови пътища за изход от днешния обществени
хаос
, трябва да остане незасегната, поне дотолкова, доколкото е биле пощадена от досегашните закони.
Нам не ни е известен още законопроекта и затова ще се задоволим да кажем това, че свободната мисъл на човека по никакъв начин не може да бъде окована във вериги. Не трябва и да се правят опити за това. Нима на министъра на Правосъдието се вижда недостатъчен сговористкия „3. 3. Д“? Може би трябва да се наложат някои ограничителни законоположения, но това трябва да стане по отношение на порнографичното и сензационното в печата.
А свободната мисъл на човека, която търси нови пътища за изход от днешния обществени
хаос
, трябва да остане незасегната, поне дотолкова, доколкото е биле пощадена от досегашните закони.
И днес е трудно и даже невъзможно човек да изкаже свободно всичко, което мисли. И днес думите и изразите трябва старателно да се мерят и теглят, да не би да попаднат под тоя или оня член на закона. А какво се иска още? Да се запушат, устата на всички, които мислят, мечтаят и работят за нещо ново? — Това не трябва да бъде.
към текста >>
59.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 49
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Досегашното съзнание за отделност, извор на егоизма, е обусловило, е изградило днешния живот, приличен на
хаос
, живот на постоянни борби и страдания, живот на разрушение и смърт.
Егоизмът пък се корени в съзнанието ни за отделност, в илюзията че ние сме нещо съвсем отделно от Целокупния живот, от нашите братя и сестри по цялото земно кълбо и от всичките същества във вселената и че следователно, нашите интереси са противоречиви на техните. Туй съзнание, което ни кара да мислим, че като отделни същества, ние имаме отделни, противоречиви на другите интереси, е корена на нашия егоизъм, на нашите егоистични постъпки, които имат в основата си неправдата. Следователно, всичко е в съзнанието. То определя нашите чувства, нашите мисли и нашите постъпки. То определя целия наш живот.
Досегашното съзнание за отделност, извор на егоизма, е обусловило, е изградило днешния живот, приличен на
хаос
, живот на постоянни борби и страдания, живот на разрушение и смърт.
За да дойде новия живот на хармонията, на любовта на взаимопомощта, живот на творчество и градеж, нужно е досегашното съзнание за отделност на индивида да бъде заменено със съзнанието за единството на живота, със съзнанието, че ние сме части на един велик организъм — целокупния живот, и като така, имаме обши интереси, обща съдба и общи задачи с всички останали негови съставни части. Новото съзнание за единството на живота, колективното съзнание, както го наричаме ние, ни дава възможност да познаем истината, че щастието е възможно и осъществимо само тогава, когато то е достояние на всички членове на целокупния организъм на живота. Когато жизнените сили в един организъм се съсредоточават в един орган или система от органи, то тия последните се прекомерно развиват за сметка на другите. Така се явяват дисхармонично, едностранчиво развити индивиди, а това е противоестествено и затова наказанието на природата не закъснява да се яви. За да може организма да функционира правилно, за да бъде здрав и силен, в него трябва да има хармония между отделните органи и системи и техните функции.
към текста >>
Новият строй трябва да се осъществи и ще се осъществи.
Хаосът
.
Веднъж примера даден, той е вече семе, което се разсява близо и далеч, и което изниква всякъде, където намери сгодна почва. Проправи ли се веднъж пътя на новото, то вече започва да тече все по-силно и по- силно, започва да разширява своето корито, започва да играе доминираща роля и да ръководи живота. Щом опита докаже, че е възможно безболезненото, ненасилствено, мирно преминаваме от днешния капиталистически строй на частната собственост. към новия обществен строй на свободните комуни, с комунална, обща собственост, то кой може да спре широките народни маси, търсещи в отчаяние изход от тежкото си положение, да тръгнат по този път и така де си осигурят един поносим човешки живот на земята? Народа днес, по села и градове, не само у нас, но и във всички държави и континенти на света изнемогва от тежката криза и е готов да неправи решителни стъпки и смели действия, за да се освободи от това тежко положение, обаче нему трябва да се даде пример, той трябва да намери достойни водачи.
Новият строй трябва да се осъществи и ще се осъществи.
Хаосът
.
в който се намира днес светът, все повече и повече се забърква и не остава никаква надежда да се оправи. Старото ще загине. Никой и нищо не може де го спаси! То е осъдено на смърт и пред очите ни вече гние и се разсипва. Важното е; по кой път ще тръгнем към новото, към новия свят, към новия строй, защото два пътя има, и нека се запомни добре, тия два пътя водят към два различни резултата: Тръгне ли се по пътя на насилието, по пътя на кървавата революция, съпроводена с ужасни разрушения и взаимоизтребления, ще се продължи чрез установяване на „пролетарска" диктатура, също тъй безпощадна и брутална, както и буржоазната, чрез отнемаме на елементарните права и свободи на отделната личност, чрез налагане не държавното насилие във всяка област на живота и така ще се достигне до въдворяване на държавния, насилствен, казармен комунизъм, при който свободата на личността ще остане далечен, неосъществен блян.
към текста >>
60.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Въпреки своята изостаналост, въпреки това че винаги досега е било оставяно в опашката на обществения политико-икономически и духовен живот, селото, поради редица причини, ще играе първата, ако не и единствената, роля в спасението на човечеството от днешния
хаос
и в изграждането на новия свят.
Но никой не може да ни увери, че този разцвет не ще бъде последван след известно време от ново крушение. Това е неизбежно при днешната политическа и икономическа разпокъсаност и борбата на всички против всички. И затова кризите ще следват една след друга дотогава, докато света не се обедини в едно политическо, икономическо и духовно цяло. Спасение чрез селото! Спасението на селото от днешното мизерно положение, в което е попаднало, спасението на България, та, ако щете, спасението и на целия свят от злото, което го потиска, ще дойде от селото и от никъде другаде.
Въпреки своята изостаналост, въпреки това че винаги досега е било оставяно в опашката на обществения политико-икономически и духовен живот, селото, поради редица причини, ще играе първата, ако не и единствената, роля в спасението на човечеството от днешния
хаос
и в изграждането на новия свят.
Една е основната причина за нещастията на хората: разединението, раздроблението на икономическия, политическия и духовния живот, липсата на хармония, липсата на общ план и обща цел. Един е и пътя, по който всички ний ще достигнем до щастие и благоденствие: това е обединението на цялото човечество в едно икономическо, политическо и духовно цяло, хармонирането на цялата дейност на човека във всички области на живота, изработването на общ план и обща цел за всички. Всеки народ, всяко съсловие и всеки човек трябва да получат своята задача в хармония с общия план на световното стопанско и духовно развитие, а заедно с това — да получат и своята свобода, своите права и необходимите за живота им условия. Егоизма, национален, класов, съсловен и личен трябва да изчезне: трябва да има свобода и правилно, справедливо разпределение на благата на живота за всички. Без това, всичките усилия на световните държавници, икономисти, финансисти и т. н.
към текста >>
61.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 52
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние викаме всички да присъединят усилията си за достигането на този велик идеал, който единствен може да донесе щастие и благоденствие за всички и казваме: Два пътя има, които водят из днешния
хаос
към царството на щастието: единия е за разумните, а другия — за неразумните.
Идолите на днешните старозаветници, изпълнили и завладели цялата земя, ще бъдат веднъж за винаги строшени в страшната междуособица, към която, подтикван от тях, отива целия свят. Човечеството е едно цяло и страданията на всяка негова част неизбежно се пренасят и върху другите му части. Хората, може би след дълги страдания, ще разберат това, ще се смири надменния им ум, ще се стопи егоизма в сърцата им. Тогава ще дойде Любовта, истинската Любов към всички и всичко, и пътят към Всемирното Братство на хората и народите ще бъде отворен. Ние зовем всички в тоя път, водещ към Царството Божие на земята.
Ние викаме всички да присъединят усилията си за достигането на този велик идеал, който единствен може да донесе щастие и благоденствие за всички и казваме: Два пътя има, които водят из днешния
хаос
към царството на щастието: единия е за разумните, а другия — за неразумните.
Тия, които чуят гласа на живота и се подчинят на Божията воля, ще минат невредими, покровителствани от Божественото Провидение към новия свят. А тия, които упорстват, които се съпротивляват на Божията воля. тия, които, държейки на своя национален, класов и личен егоизъм, искат да спрат течението на живота, — ще бъдат пометени от него, ще минат през огън и жупел и така, под напора на страданията, ще бъдат принудени да възприемат новото. Близко е дванадесетия час, но все още има време за избор. Братя от всички страни на земята, чуйте гласа на Правдата, на Истината и Любовта, приложете ги в живота си, и вие ще бъдете винаги щастливи!
към текста >>
62.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 53
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За в бъдеще, когато астрологията ще стане положителна наука и бъде достояние на всички, женитбите и ражданията нека да не стават така безразборно, както в днешно време и светът няма да представлява такъв
хаос
, какъвто е днешният.
Кога ще започне едно затъмнение, в кой момент центровете на слънцето, земята и луната ще лежат върху една права линия, колко време ще продължава затъмнението и кога ще свърши, без да подозират, какви промени в природата, в живота на хората и на народите предвещават тези затъмнения. Но астролозите от най-древни времена, когато при всеки държавен глава на древните империи са стояли винаги по няколко души да предвещават събитията, па и до днес, когато астролозите са непознати на обикновените хора и непризнати от учените с ограничен манталитет, винаги са отдавали най-голямо значение на слънчевите и лунни затъмнения, като са ги свързвали с настъпването на изключителни събития в живота на дадени индивиди, цели общества и народи. Така например едно от твърденията на астрологията, което може да се провери от всички добросъвестни хора на науката, е, че всички деца, които се зачеват или се раждат през време на лунно затъмнение, биват сомнамбули, епилептици, невропати и страдат през целия си живот от много припадъци и нервни разстройства, чиито причини са неизвестни на днешната медицина. Също така забелязано е, че мъжките деца, които се раждат слепи, са заченати или родени през време на слънчево затъмнение, а женските, които се раждат слепи, са родени или заченати през време на лунно затъмнение. Изобщо всички онези, които биват зачевани или се раждат през време на слънчеви и лунни затъмнения, както и при някои други дисхармонични разположения на планетите спрямо земята, биват през целия си живот най-големи нещастници, изроди и непоправими престъпници, които са зло както за обществото, така и за себе си.
За в бъдеще, когато астрологията ще стане положителна наука и бъде достояние на всички, женитбите и ражданията нека да не стават така безразборно, както в днешно време и светът няма да представлява такъв
хаос
, какъвто е днешният.
Както в природата има определено време за посяване на семенцата, за тяхното поникване, растеж, разцъфтяване, завързване на плодовете и узряването им в растенията: както има определено време за зачеването и раждането на животните, така също има точно определено време и за хората — при какви условия, на каква възраст, през кое време на годината трябва да се женят два индивида, които си подхождат за брачна двойка и кога трябва да се зачене тяхното дете, за да се роди точно на време, при хармонично съчетание на планетите, слънцето и луната, та да бъде здраво, даровито, добро и с дълъг живот. Хората, обаче, безогледно нарушават законите на природата в много отношения, водейки се от своите влечения и страсти и по този начин сами си създават нещастия, а след това обвиняват природата, че не била съвършена, та такива ги създала. Хората трябва да разберат веднъж за винаги, че злото, което ги сполетява, е резултат на тяхното невежество. В природата всичко е дадено за добро и благо, но когато хората неразумно употребяват това добро и благо, то им причинява зло. Така например храната е едно благо, от което зависи живота на човека, но когато човек в своята лакомия преяде, то храната, която е благо, ще му причини зло.
към текста >>
63.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но, пита се, кои са причините за съвременния
хаос
в света?
22. IX. 1932 г., Свещен трепет) Книжнина Принципите на новият живот Живота на съвременното човечество претърпява един голям материален и духовен кризис. Днес ние сме свидетели на едно твърде печално явление — именно на нравственото и физическо разложение на целия почти цивилизован свят. Впрочем, не сме само неми зрители, но и актьори в тази грандиозни драма на разложение. Защото всеки индивид представлява една клетка от всеобщия организъм на света и колкото и да се струва някому, че със своето поведение не взима участие и не оказва влияние върху обществения живот, в същност той носи върху себе си дял от отговорноста за целокупния живот, както на обществото, в което се движи и живее, тъй и за живота на цялото човечествo.
Но, пита се, кои са причините за съвременния
хаос
в света?
Икономисти, социолози, политици, философи, учени — всички са в тревога. Търсят начини, средства и пътища, за да облекчат тежкото положение на народите. Събират се непрестанно на конференции, днес в един град, утре в друг, говорят, философстват, разсъждават, кроят, докато се поизморят, па хайде всеки обратно в своето отечество, без да са могли да направят нищо съществено за подобрението на живота. Ето, конференцията за разоръжението заседава вече близо година време но, уви без никакъв резултат. Нещо по-жалко: тъкмо в това време, когато бележитите държавици разискват, пледират уж каузата на разоръжението почти във всички по-големи страни, като Франция, Англия, Германия, Италия, Русия, се правят маневри с ней-новите военно технически изобретения.
към текста >>
64.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 56
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато дойде човешкият ум да работи, слуги и господари ще изчезнат, управници и управлявани ще изчезнат — и хората ще бъдат свободни, и всеки ще знае своето место и функция; всеки ще бъде господар на себе си и ще управлява себе си; а днешния социален
хаос
е резултат на човешките чувства, при които всеки иска да подчини и управлява другите.
България е една богата страна, и аз съжалявам, че вие при големите богатства страдате. България е една страна с големи възможности за култура, но тези сили които са вложени за култура се спъват. Тук дойдоха преди векове богомилите за да могат да канализират тези сили и да създадат култура, която да бъде авангард на общочовешки прогрес; но българите, понеже не работят с ума си, а със сърцето си, не ги разбраха и ги изгониха и те занесоха тази светлина и знанието си на запад, където положиха основите на ред идейни и прогресивни движения, и подготвиха условията за изграждането на западноевропейската култура: днес европейските учени с факти и документи доказват, че богомилите посяха семето на културата и светлината, която озари запада; българите, които са роби на своите чувства, по такъв начин в миналото проиграха съдбата си; но сега българите се намират пак на същото място и трябва да бъдат по-умни за да не проиграят и сега съдбата си; ние желаем доброто на българите, затова апелираме към тяхната мисъл; защото само мисълта само умът може да канализират енергиите в човека и да ги използва за творческа цел; затова тези, които искат да служат на Бога и на човечеството потребно им е ум и знание. Светът се намира пред прага, на една промяна, която ще стане внезапно; хората една вечер ще заспят и на другата сутрин като се събудят, ще се намерят че не са такива каквито са били; ще намерят че всичко що ги е мъчило е изчезнало, страданията ще изчезнат. Това ще е царството на човешкият ум; тогаз във всеки човек ще видим брата, и всички ще имат възможност и условия да реализират копнежите си и де се проявят; тогаз и мъже и жени ще бъдат истински свободни, а не като днес — роби.
Когато дойде човешкият ум да работи, слуги и господари ще изчезнат, управници и управлявани ще изчезнат — и хората ще бъдат свободни, и всеки ще знае своето место и функция; всеки ще бъде господар на себе си и ще управлява себе си; а днешния социален
хаос
е резултат на човешките чувства, при които всеки иска да подчини и управлява другите.
Спасението на човечеството е в човешкият ум — великото божествено начало в човека, което може да го направи свободен и щастлив. XI. 1932
към текста >>
65.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 57
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато затихне шума и
хаоса
на физическата дейност, той влиза в своята стаичка и търси пътя към Царя на Мира.
Поради това, естествено е, че задачата на тези, които желаят да направят една определена стъпка към посвещение, е да влязат в съзнателна връзка с духовното Слънце, особено на първо време. Следователно, учениците, които са били готови за посвещение, са бивали взети от Хиерофантите, и посредством известни церемонии, извършвани в храма, са били въвеждани в едно състояние на екзалтация, при което се намират вън от физическите условия. За техния духовен поглед твърдата земя става прозрачна и те виждат Слънцето в полунощ — „Звездата". Обаче, това, което те виждат със своите духовни очи, не е физическото слънце, а Духът на Слънцето — Христос, техният Духовен Спасител, както физическото Слънце е техния физически Спасител. Тази е Звездата, която е блестяла през онази Свята Нощ, и която още блести за мистика в тъмнината на нощта.
Когато затихне шума и
хаоса
на физическата дейност, той влиза в своята стаичка и търси пътя към Царя на Мира.
Блестящата звезда е винаги там за да го води, и неговата душа слуша пророческите слова: „Мир на земята, благоволение между человеците“. Из „Rosicrucian Cosmo-conception“ Писмо за произхода на есперанто (Продължение от брой 52) Малко по малко аз се убедих, разбира се, че не всичко става тъй лесно, както това се струва на едно дете: едно след друго, аз захвърлих различни детински утопии, но само бляна си за общочовешки език аз никога не можах да изоставя. Нещо неясно ме влечеше към него, но, разбира се, без никакви определени планове. Не си спомням точно кога, но във всеки случай доста рано, в мене се създаде убеждението, че истински международен език може да бъде само един неутрален, не принадлежащ на никоя от днес съществуващите нации, език. Когато преминах от реалното училище в Белосток, (тогава то беше още гимназия), във втората Варшавска класическа гимназия, в продължение на известно време аз бях увлечен от древните езици, и мечтаех.
към текста >>
Сегашните хора, които са се отклонили от ритмуса на творческия процес на Битието и са създали един свят на
хаос
и противоречия, не могат да излязат сами от това положение, понеже им липсва знание.
Началото на всяко движение, където и да е, се дължи на светлината, която действа в света. Светлината носи онзи импулс и ритмус, който движи нашата кръв. В нашата кръв има постоянно един приток на електричество от Космоса; електричеството е една от формите на светлината, а светлината е един импулс на Първичната Причина в света. И за да бъде здрав човек трябва да има постоянно прилив на електричество в неговата кръв и движението на кръвта да става под ритмуса на светлината, под първичния ритмус на творческия процес на Битието. Затова е необходимо човек да държи в ума си светли мисли, които привличат и са носители на това космично електричество и на този ритмус.
Сегашните хора, които са се отклонили от ритмуса на творческия процес на Битието и са създали един свят на
хаос
и противоречия, не могат да излязат сами от това положение, понеже им липсва знание.
И затова трябва да се въплътят тук на земята, хора от един по-възвишен свят, с широка душа и светли мисли, които да пожертват целия си живот за благото на човечеството. Това учение сега трябва да се подеме от всички и да се приложи в индивидуалния и обществения живот, за да се оправи светът. Резюме от беседата, държана от Учителя на 11. Дек. 1932 г. Редакционна хроника Заедно с тоя брой изпращаме безплатната премия „Възпитанието на детето“ на всички платили за V.
към текста >>
66.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 59
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но не са виновни тези, които търсят изходния път от днешния
хаос
в революцията, а виновни са тия, които превърнаха християнството в жалка пародия на Христовото учение, които направиха от него защитник на техните егоистични интереси.
Земята може да нахрани и задоволи всички. Но - откажете се от своята безумна амбиция за национално и лично превъзходство и хегемония. Отклонете се от своя сляп егоизъм, престанете да разрушавате и живота ще влезе в своя естествен път, ще изчезнат днешните противоречия. Днешното християнство, християнството на съвременните църкви, е фалирало, отрекло се е от своята велика задача и призвание за туряне на ред и хармония в света, продало се е за паница леща - станало е слуга и храненик на държавата, и затова днес с разрешението на великия социален проблем са се нагърбили някакви материалистически учения и течения - социализъм, комунизъм и анархизъм, които искат чрез закони, декрети, след нови още по-големи борби, революции и т.н. да докарат това, което би трябвало да дойде като естествен резултат на пробуденото човешко съзнание.
Но не са виновни тези, които търсят изходния път от днешния
хаос
в революцията, а виновни са тия, които превърнаха християнството в жалка пародия на Христовото учение, които направиха от него защитник на техните егоистични интереси.
Божествената Правда е всесилна и тя ще се наложи. И ако не бъде доброволно приета, ако не се въдвори по пътя на съзнанието, доброволните усилия и жертви, то тя ще се наложи насилствено, след революции, кръвопролития и взаимоизтребления. Но кому са нужни тия страдания и каква полза ще донесат те, когато във великата саморазправа между две борещи се класи, всред море от кърви, насилия и адска омраза ще се зачене новия свят, когато знаем, че насилието насилие ражда, омразата омраза ражда, и че злото може да бъде поправено само от доброто? Какъв ще бъде тоя „нов свят”, който ще бъде изграден върху кръвта и костите на милиони паднали от двете борещи се страни? - Той ще бъде построен на пясък, защото в престъпление е заченат и насилието ще остане пак като главно средство за регулиране на човешките отношения.
към текста >>
То ни сочи пътя на изход из днешния световен
хаос
- обединение на човечеството и изграждане на новия обществен строй без насилия, революции и кръвопролития, чрез изграждане на свободните братски трудови задруги.
Чрез насилия, чрез революции, та, ако щете, и чрез гласуване и закони може да се дойде до един казармен, властнически комунизъм, където личността на човека ще бъде смазана и принизена повече и от днес. И само по пътя на съзнанието, по пътя на естествения развой на новите форми на живот, ще се дойде до реализиране на истински свободен, братски и щастлив живот. Ето защо ние издигаме лозунга за Трудовите Братски Задруги, за братските общежития, свободните комуни - както щете ги наречете - в които ще влязат тия хора, в които съзнанието на новия, свободен, трудов, братски живот се е достатъчно пробудило. Те ще запалят със своя пример и ентусиазъм целия свят и така, всред отиващия си и загиващ от своята естествена смърт стар свят, на егоизма и разделението, ще се роди новия свят на братството, единството и любовта. Християнството, истинското християнство е една велика реалност и само то може да даде най-правилното разрешение на всички въпроси на живота, включително и на наболелия днес социален въпрос.
То ни сочи пътя на изход из днешния световен
хаос
- обединение на човечеството и изграждане на новия обществен строй без насилия, революции и кръвопролития, чрез изграждане на свободните братски трудови задруги.
Днес, а не утре. Не след като „вземем властта" с избори или революция, а сега, като доброволно дадем всичко, което имаме, обединявайки се с други, еднакво мислещи с нас хора, за полагане живота си върху основите на истинското християнство. С. Калименов Хляб и свобода за всички Днешният век е век на борба и копнеж за извоюване на по-сносен културен и икономически живот. Днешната епоха може да се характеризира като епоха на борба за хляб и свобода. Големите икономически и социални движения на нашата епоха са израз на стремежите за хляб и свобода, при все че някои от тях не са правилно ориентирани по въпроса.
към текста >>
И, то се знае, без светилник ние никога нямаше и да помислим, че зад
хаоса
на днешния объркан свят има и един светъл бряг, има една светла страна на добрия живот!
Един беден каменар от Еленския балкан се обади вече на два пъти. Ето писмата му: „Поднасяме ви скромната си лепта помощ за Трудовата Братска Задруга (събрани 150 лв. от 4 души)... И тъй с четири тухлички се явяваме в грамадния строеж“. „ ... Ето още малко прашец за изграждане килията на братския кошер — 60 лв. ... До колкото можем ще работим за преуспяването на братските идеи и за реализирането им.
И, то се знае, без светилник ние никога нямаше и да помислим, че зад
хаоса
на днешния объркан свят има и един светъл бряг, има една светла страна на добрия живот!
“ Г. X. * Братя и сестри, не е въпроса в многото. Не е въпроса в парите. Въпроса е за чувството, което расте и крепне. Въпроса е за съзнанието, което се пробужда и избистря.
към текста >>
67.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Съществуващият ред — индустриален, финансов или икономически — със своята сляпа и жестока лакомия, със своята чудовищност и своята нищете, със своя лукс и своята мизерия, със своето разточителство и своя
хаос
, със своите десетки милиони честни работници, принудени да ядат хляба на милостта, когато богатствата на провидението гният из полята; със своите бордеи, каквито никое човешко същество не би пожелало и за животното; със своите народи, които организират изгладняването и чрез войните — взаимни изтребления — тоя съществуващ ред, тая система бе поставена на изпитание и осъдена.
Факт е, обаче, че това е една истина, която се схваща вече от всички по будни и прозорливи души, безразлично какво е тяхното обществено положение и партийна принадлежност. Ето думите на стария английски държавник Лойд Джордж, дългогодишен министър председател на Великобритания, казани по случай 70 годишнината от неговото рождение: „Каквото и да се случи, ще има да настъпят основни промени, никой да не се съмнява, тия промени в тоя момент са в пълен ход. Навсякъде старият ред си отива, или по-скоро той си е отишъл вече. Какво ще дойде на негова смяна? Държавниците мислят ли върху тая проблема?
Съществуващият ред — индустриален, финансов или икономически — със своята сляпа и жестока лакомия, със своята чудовищност и своята нищете, със своя лукс и своята мизерия, със своето разточителство и своя
хаос
, със своите десетки милиони честни работници, принудени да ядат хляба на милостта, когато богатствата на провидението гният из полята; със своите бордеи, каквито никое човешко същество не би пожелало и за животното; със своите народи, които организират изгладняването и чрез войните — взаимни изтребления — тоя съществуващ ред, тая система бе поставена на изпитание и осъдена.
Свидетелствата против тоя ред растат катадневно и доказателствата са вече толкова много, че стигат до небето ... Те са видими за всички очи, и затова старият ред не може да избегне своето всеосъждане. Погледайте — съдникът е пред вратата". За въздържанието От ред години Българското Въздържателно движение зове за опомняне и търсене нови и по-доходни начини за безалкохолното използване на плодовете и гроздето, като сочи конкретни пътища за това. Всичко това се взимаше на смях. Днес фактите го потвърждават: 1.
към текста >>
68.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Този същия шовинизъм, който подготви и докара световната война, който отне живота на 20 милиона души, комуто се дължи днешния нечуван
хаос
в света, — е вирнал наново глава, жаден за нови разрушения.
обществен и на цялото човечество — се движи днес всред бурно развълнувано море, между опасни подводни скали. Опасността е на лице. Катастрофата може да стане при всяка стъпка. И никой не може да каже отнапред кои ще я преживеят, кои ще се избавят от ноктите на разрушението и смъртта. Една вълна на бесен шовинизъм залива света.
Този същия шовинизъм, който подготви и докара световната война, който отне живота на 20 милиона души, комуто се дължи днешния нечуван
хаос
в света, — е вирнал наново глава, жаден за нови разрушения.
На много места в света, силите на злото са взели вече пълно надмощие. Те се стремят да обгърнато целия свят и да го направят наново арена на кървави вакханалии. Ето, и в България те вече свободно парадират със своите „легиони“. Hяма Бог, няма съвест, няма правда, няма любов, няма милосърдие, няма разум за тези, които се кланят единствено на силата на меча, и които само с него „разрешават “ всички проблеми. Защото те издигнаха своите зли богове, своите национални идоли „над всичко“ и не ще закъснеят да направят опит да смачкат всичко добро под острието на меча.
към текста >>
69.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 66
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
н.. със своите непрестанни и нежни грижи за народите си, ги докараха до такова състояние, че днес целият свят прилича на
хаос
.
Редактор: Сава Калименов Съдържание: На къде? Спасителният път (Т. Ч.) Към слънцето (Юлий) Словото на Учителя. Творческият план на живота (По беседа, държана от Учителя на 12 март 1933 г София.) За братската задруга На къде? Много умните и учени управници, политици, дипломати, специалисти, професори и т.
н.. със своите непрестанни и нежни грижи за народите си, ги докараха до такова състояние, че днес целият свят прилича на
хаос
.
Излишно е да привеждаме доводи, защото днес малцина отричат това. Светът е превърнат днес на хаос, и то съвсем не поради някакви неотстраними, непреодолими причини, а поради злата воля, късогледството и егоизма на човека. Не естествения ред на нещата докара тоя хаос, а тъкмо обратното — борбата на човека против този естествен ред, изкуствените прегради, които той поставя пред течението на всемогъщия живот. Обаче животът не търпи граници! Той събаря и ще продължава да събаря всички ония прегради.
към текста >>
Светът е превърнат днес на
хаос
, и то съвсем не поради някакви неотстраними, непреодолими причини, а поради злата воля, късогледството и егоизма на човека.
Ч.) Към слънцето (Юлий) Словото на Учителя. Творческият план на живота (По беседа, държана от Учителя на 12 март 1933 г София.) За братската задруга На къде? Много умните и учени управници, политици, дипломати, специалисти, професори и т. н.. със своите непрестанни и нежни грижи за народите си, ги докараха до такова състояние, че днес целият свят прилича на хаос. Излишно е да привеждаме доводи, защото днес малцина отричат това.
Светът е превърнат днес на
хаос
, и то съвсем не поради някакви неотстраними, непреодолими причини, а поради злата воля, късогледството и егоизма на човека.
Не естествения ред на нещата докара тоя хаос, а тъкмо обратното — борбата на човека против този естествен ред, изкуствените прегради, които той поставя пред течението на всемогъщия живот. Обаче животът не търпи граници! Той събаря и ще продължава да събаря всички ония прегради. които човекът, в своята глупост, в своето маниачество, в своята безумна гордост и заслепеност, поставя пред неговия естествен развой. Течението на живота не може да бъде спряно!
към текста >>
Не естествения ред на нещата докара тоя
хаос
, а тъкмо обратното — борбата на човека против този естествен ред, изкуствените прегради, които той поставя пред течението на всемогъщия живот.
Творческият план на живота (По беседа, държана от Учителя на 12 март 1933 г София.) За братската задруга На къде? Много умните и учени управници, политици, дипломати, специалисти, професори и т. н.. със своите непрестанни и нежни грижи за народите си, ги докараха до такова състояние, че днес целият свят прилича на хаос. Излишно е да привеждаме доводи, защото днес малцина отричат това. Светът е превърнат днес на хаос, и то съвсем не поради някакви неотстраними, непреодолими причини, а поради злата воля, късогледството и егоизма на човека.
Не естествения ред на нещата докара тоя
хаос
, а тъкмо обратното — борбата на човека против този естествен ред, изкуствените прегради, които той поставя пред течението на всемогъщия живот.
Обаче животът не търпи граници! Той събаря и ще продължава да събаря всички ония прегради. които човекът, в своята глупост, в своето маниачество, в своята безумна гордост и заслепеност, поставя пред неговия естествен развой. Течението на живота не може да бъде спряно! Опомнете се, свестете се, чуйте, жалки, обезумели, самозабравили се хора!
към текста >>
“ — който изниква спонтанно при вида на днешния световен
хаос
, има само един правилен отговор: към разрушаване и премахване на всички граници, които отделят човек от човека, народ от народа, брат от брата.
— Не! Съзнанието за единството на живота, за единството на интересите на всички хора и народи, съзнанието че отделянето, вграждането и борбата ни водят към все по-големи и по-големи, безкрайни страдания, съзнанието за опасността, която ни дебне в тоя път, трябва да обгърне и проникне широката народни маси и от там да се наложи в управлението и ръководството на целия живот. Национализма трябва да бъде отречен, защото носи смърт и разрушение за народите, които му се кланят и за цялото човечество. Под каквито форми и да ни се предлага, той е израз на усилията на тъмните сили, които искат да спрат течението на живота, отправено днес неотклонно към обединението на човечеството. Следователно, на въпроса „на къде?
“ — който изниква спонтанно при вида на днешния световен
хаос
, има само един правилен отговор: към разрушаване и премахване на всички граници, които отделят човек от човека, народ от народа, брат от брата.
Към обединение на човйчеството! Там е правия път! Свобода за всички, — но и задължения за всички. Добри условия на живота за всички, — но и труд за всички. Хармониране общите интереси така, че да има щастие и благоденствие за всички.
към текста >>
Ето пътя за изход от днешния световен
хаос
.
Към обединение на човйчеството! Там е правия път! Свобода за всички, — но и задължения за всички. Добри условия на живота за всички, — но и труд за всички. Хармониране общите интереси така, че да има щастие и благоденствие за всички.
Ето пътя за изход от днешния световен
хаос
.
Спасителният път И всред нощната тъмнина, когато бдя усамотен, и всред блясъка на слънчевия ден, аз виждам, ясно виждам пътя, по който човекът гони своето щастие: Път към гибел! ... С всяка крачка, направена по избрания път, той се отдалечава от онова, което гони, и доближава това, от което бяга: Бяга от щастието и догонва нещастието ... Жалък и нещастен човек! Той измамва, насилва, поробва своите братя н желае да бъде над всички в света. Това е идеала на неговото щастие. Но той не знае, че любовта е основния закон на неговия живот и че тя, едничка тя, щом живее с нея, може да подслажда всякога тоя живот, може да обновява и подмладява неговото сърце, може да окриля неговия дух и да го извисява над всички и всичко в света.
към текста >>
70.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Човещина Всред вълните на голямото човешко море, обезсърчени, люшкани от бури между надеждата и безизходността, обеднели от идеали, с потъмняло съзнание, което смята и брата за чужденец и сочи еднакво охотно оръжие на среща му с ярост и омраза в душата, с идейни знамена, които са понесли поражение и безславие — днес се скитат народите в пустините на живота между надеждата и смъртта ... — с философия, която не стопля никое сърце и не пламва с никаква светлина ... — с религия, която кади тамян, но не дава утеxa и простор и тъпчи стадата в по-тесни и димни кошари ... — с наука, която чопли живота за да изкара от него не винаги най-потребното ... — и човек, който се залъгва с всекидневното, за да не види зиналата пропаст на
хаоса
към която, волно и неволно, се приближава ... Водачи негодни четат сребърниците на продаденото; други си дават вид, че са видели простори и поле за работа, за наука ... А това са само миражи!
Той на души, във възхода възродени, пир върховни придружава: прочистени, с венци на подвиг украсени, от Вечност озарени, живот те пият нов — из Звездний злат потир, на ВИСШАТА ЛЮБОВЬ под сребрите звънци ... В. С. Недев Съзерцание Във тиха, ясна нощ бленувах Аз сам, сред пролетни цветя, И мълком, в трепет там дочувах Незнайни трепети в душа. Почива всичко в сън дълбоко, Почива морната земя, Лъчите лунни от високо Искрят вълшебна светлина. Звездици — светъл рой, блещукат В небесни сини далнини, И нежно, сякаш ни подвикват — Нагоре ти лети, лети! Задремах в миг и в небесата Се носех във Божествен мир, — Летях на времето с крилата Аз, вечно във вечността, без спир.
Човещина Всред вълните на голямото човешко море, обезсърчени, люшкани от бури между надеждата и безизходността, обеднели от идеали, с потъмняло съзнание, което смята и брата за чужденец и сочи еднакво охотно оръжие на среща му с ярост и омраза в душата, с идейни знамена, които са понесли поражение и безславие — днес се скитат народите в пустините на живота между надеждата и смъртта ... — с философия, която не стопля никое сърце и не пламва с никаква светлина ... — с религия, която кади тамян, но не дава утеxa и простор и тъпчи стадата в по-тесни и димни кошари ... — с наука, която чопли живота за да изкара от него не винаги най-потребното ... — и човек, който се залъгва с всекидневното, за да не види зиналата пропаст на
хаоса
към която, волно и неволно, се приближава ... Водачи негодни четат сребърниците на продаденото; други си дават вид, че са видели простори и поле за работа, за наука ... А това са само миражи!
Пред буря е. Небето е закрито с облаци. На север гърмят машини — на нови роби. В Европа са вдигнати знамена, които не вдъхват никакво доверие, а в Америка — финансови земетръси, в Япония истински! Като обвиняем светът е изправен да отговаря пред един върховен съд.
към текста >>
71.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 69
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Стотиците и хиляди закони и закончета, правилници, декрети и наредби, нетрайни, неефикасни, постоянно сменящи се едни с други, и засягащи всяка област на човешките прюяви, са превърнали живота в
хаос
.
Двата порядка в света (По беседа от Учителя, държана на 23 август 1933 г.) Със закон или без закон „Никакви външни закони не могат да уредят живота на хората“. „Хората ще се освободят от игото на закона, когато дадат ход на Любовта в живота си." Учителя Хората са привикнали, като едно голямо стадо, да бъдат водени, подтиквани, направлявани от външни сили и фактори. Те са привикнали да вървят в живота като марионетки, движени от ръката на властта и закона, на обичая и предразсъдъка. Те очакват големите въпроси на техния личен и колективен живот да бъдат разрешени по тоя именно външен път — чрез заповеди, наредби, закони. И това е, в същност, една от главните причини за отклонението на човечеството от пътя на неговия естествен развой и за големите противоречия, в които е изпаднало то днес.
Стотиците и хиляди закони и закончета, правилници, декрети и наредби, нетрайни, неефикасни, постоянно сменящи се едни с други, и засягащи всяка област на човешките прюяви, са превърнали живота в
хаос
.
А живота, сам по себе си, е един разумен, целесъобразен процес, който не се нуждае от никакво външно, изкуствено ръководство, защото крие вътре в самия себе си сили. годни да го насочват в естествения му път. Очаквайки на външното ръководство, на закона и на властта, предавайки всецяло съдбата си в техните ръце, днешните хора са изгубили онази мощна вътрешна способност, оная непогрешима интуиция, изхождаща от дълбините на тяхното естество, която единствена може да ги води в правия път на живота. Не отричаме необходимостта от външни закони, при днешното състояние на човешкото съзнание. Но за нас е съвсем ясно, че тази необходимост е наложена от това, че човек е престанал да се вслушва в гласа на вътрешния, неписан закон, който говори в него.
към текста >>
Защото свободата е първична необходимост за човешкия дух, и защото там, дето човешкия дух е окован във веригите на външните закони, и правила, естествения ход на живота се нарушава и хармонията в него се превръща в
хаос
.
годни да го насочват в естествения му път. Очаквайки на външното ръководство, на закона и на властта, предавайки всецяло съдбата си в техните ръце, днешните хора са изгубили онази мощна вътрешна способност, оная непогрешима интуиция, изхождаща от дълбините на тяхното естество, която единствена може да ги води в правия път на живота. Не отричаме необходимостта от външни закони, при днешното състояние на човешкото съзнание. Но за нас е съвсем ясно, че тази необходимост е наложена от това, че човек е престанал да се вслушва в гласа на вътрешния, неписан закон, който говори в него. И че, следователно, силата-насилие на външния закон може да бъде смекчена, намалена, а, след време, съвършено обезсилена и унищожена.
Защото свободата е първична необходимост за човешкия дух, и защото там, дето човешкия дух е окован във веригите на външните закони, и правила, естествения ход на живота се нарушава и хармонията в него се превръща в
хаос
.
Но, да се освободим от веригите на външния закон, това значи да се вслушаме в гласа на вътрешния закон, който говори в нас, да го изпълним на време и точно. Не направим ли това, ние ще останем завинаги роби на външните закони, действащи под заплахата на техните санкции, ние ще бъдем нещастни и недоволни. Изпълним ли, непринудено, вътрешния закон, ние ще бъдем свободни, животът ни ще се развива естествено, ще бъдем доволни и щастливи. И защо да чакаме да бъдем насила заставени да направим онова, което е нужно за нашия живот, за нашето щастие и спокойствие, за нашето усъвършенстване ? Животът е един постоянен процес на развитие, на придвижване напред.
към текста >>
Тогаз хората ще видят в какъв
хаос
живеят - и точно затова техните очи са затворени за всичко това, защото ще се спънат в своето развитие.
Но сегашните хора, които са под влияние на негативните сили в природата, противодействат на Любовта и светлината и следствие на това живеят в едно голямо противоречие. Целият съвременен свят е потопен в едно голямо противоречие. И вие живеете сред това голямо противоречие - външно и вътрешно. И ако биха ви се отворили очите, за да видите това голямо противоречие, вие бихте си изгубили ума. Ако видите какво мислят вашите приятели за вас, то не зная колко приятели биха останали да се обичат.
Тогаз хората ще видят в какъв
хаос
живеят - и точно затова техните очи са затворени за всичко това, защото ще се спънат в своето развитие.
Какъв е изходът от всичко това? Сега искат със закони да уредят големите противоречия в живота. Но никакви външни закони не могат да уредят живота на хората. Никакъв външен ред не може да уреди живота им. Даже и Любовта, Мъдростта и Истината не са в състояние да ни извадят от голямото противоречие, което съществува в света. Защо?
към текста >>
72.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В неговото възприемане и следване е спасението и възкресението на всички, които търсят изход из днешния духовен и материален
хаос
.
За да постигне хармонията в цялото същество на човека, той си служил с данните на всички научни, философски и религиозни познания. Той направил от религията една наука, и от науката — религия. Идеята за Бога доминирала, ръководела и увенчавала цялата му дейност. Той знаел, че деня, в който човечеството стане съзнателно за своя произход и за своята съдба, просветено относно длъжностите си, обуславящи здрав и хармоничен живот, уважаващо законите на живота, то ще върви из пътя на прогреса с по-малко болезнени пречки, с по-малко катастрофи и че тогава ще се установи царството на златния век на земята. (следва) ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ първият том от десета серия Беседи от Учителя под заглавие МНОЗИНА КАЗВАХА Цена 25 лева Доставя: Братското книгоиздателство ул „Опълченска“, 66, София, 3 Словото на Учителя е Божественият извор, който напоява изсъхналия живот на съвременното човечество.
В неговото възприемане и следване е спасението и възкресението на всички, които търсят изход из днешния духовен и материален
хаос
.
Тия, които са жадни, нека дойдат и пият. Беседите на Учителя могат да се доставят и от администрацията на в. „Братство" ПОКАНА За записване абонати на следните книги: Книгоиздателство „Посредник“ е поставило под печат и в най-скоро време ще излизат една след друга: 1. „Таракин“, едноактна пиеса от Марта Щайниц. Превод от оригинала.
към текста >>
73.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 74
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— Това е новото разбиране на живота." Учителя Към много неща се стремят и много неща са постигнали днешните хора, но живота им пак прилича на
хаос
и щастието бяга все по-далече от тях.
Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Истинската нужда Животът на Питагора (Продължение от бр.72 и край), Д-р Пол Картон Словото на Учителя. Тайната на дългият живот (Из беседата, държана от Учителя на 29. окт. 1933 г.) Книжнина Истинската нужда „Сегашните хора се нуждаят от една велика поука, която да внесе новите разбирания за живота.“ „За да бъдете щастливи, носете навсякъде щастие и радост”. „Употребявайте всичко, каквото имате, в служба на вашите братя.
— Това е новото разбиране на живота." Учителя Към много неща се стремят и много неща са постигнали днешните хора, но живота им пак прилича на
хаос
и щастието бяга все по-далече от тях.
Днешната наука донесе много открития и удобства за хората, даде им много знания, но това, което е най-потребно за живота им, тя не можа и не може да им даде. Нужна е нова наука, най-важната, най-необходимата наука, която да научи хората как да живеят, за да бъдат щастливи. Дошло е време, хората да проучат и да приложат най-висшата наука за човешкия живот — науката за хармонията. За да бъдете щастливи, носете навсякъде щастие и радост. Това е първият основен закон на тази велика наука, от която днес животът има нужда.
към текста >>
74.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 75
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
да служи, а управляваният трябва да взема, а сега е обратно, и затова е този
хаос
в обществения живот.
1933 г.) Силният човек „Силните хора, според нас, са болни хора. Те изнасят идеите на своята личност и заявяват, че могат да оправят света. Но това са само моментни афектации на тяхната мъничка личност, която се е самозаблудила и мисли, че е някакъв фактор в света“ „По пътя на силата винаги се достига до ограничаване творческата свобода на човека и тогава вместо да се оправи света, още повече се забърква". „Светът днес има нужда от хора, които да служат от любов на своите братя, като ги научат на разумния живот, а не от управници. Който иска да управлява, той трябва да дава от себе си, т. е.
да служи, а управляваният трябва да взема, а сега е обратно, и затова е този
хаос
в обществения живот.
Учителя Всеобщ е днес повикът, че трябва да дойде някоя силна личност, която да оправи света или даден народ. Много хора считат, че само една „силна ръка“ ще може да извади България от този хаос, стопански и духовен, в който се намира тя днес. На силната личност се възлагат големи надежди, по подобие на някои други европейски страни, където такива силни личности са взели вече всичката власт в ръцете си. Напразни надежди! Жалки илюзии са те, които животът ще разбие в прах и вместо щастие, ще донесат още по-големи разочарования и страдания за хората.
към текста >>
Много хора считат, че само една „силна ръка“ ще може да извади България от този
хаос
, стопански и духовен, в който се намира тя днес.
Но това са само моментни афектации на тяхната мъничка личност, която се е самозаблудила и мисли, че е някакъв фактор в света“ „По пътя на силата винаги се достига до ограничаване творческата свобода на човека и тогава вместо да се оправи света, още повече се забърква". „Светът днес има нужда от хора, които да служат от любов на своите братя, като ги научат на разумния живот, а не от управници. Който иска да управлява, той трябва да дава от себе си, т. е. да служи, а управляваният трябва да взема, а сега е обратно, и затова е този хаос в обществения живот. Учителя Всеобщ е днес повикът, че трябва да дойде някоя силна личност, която да оправи света или даден народ.
Много хора считат, че само една „силна ръка“ ще може да извади България от този
хаос
, стопански и духовен, в който се намира тя днес.
На силната личност се възлагат големи надежди, по подобие на някои други европейски страни, където такива силни личности са взели вече всичката власт в ръцете си. Напразни надежди! Жалки илюзии са те, които животът ще разбие в прах и вместо щастие, ще донесат още по-големи разочарования и страдания за хората. Какви са днешните диктатори или претенденти за такива, хората на силната ръка. които претендират че могат да оправят света или народа си?
към текста >>
да служи, а управляваният трябва да взема; а сега е обратното и затова е този
хаос
в обществения живот.
И когато се научим да служим, тогава ще бъдем от щастливите хора. Всички трябва да бъдат щастливи, а щастливи могат да бъдат само свободните хора, които са избрали пътя на доброто. И светът днес има нужда от хора, които да служат от любов на своите братя ида облекчават техния живот, като ги научат на разумния живот, а не от управници. Управлението трябва да бъде един вътрешен закон. Който иска да управлява, той трябва да дава от себе си, т.е.
да служи, а управляваният трябва да взема; а сега е обратното и затова е този
хаос
в обществения живот.
И когато на единия дотегне да взема, ще заеме мястото на управляващия, а управляващия - мястото на управлявания, разменят се; това е тъй както се сменят ден и нощ. Този е пътят на доброто и служенето, който ще изведе човечеството към по-светли хоризонти и към по-щастлив живот, където единствения закон ще бъде любовта и хората ще живеят като братя. Из беседата, държана от Учителя на 22. окт. 1933 г.
към текста >>
75.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 77
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но всичките тези теории и планове трябва да се проверят на опит, за да се види ще могат ли да изведат човечеството от този
хаос
, в който се намира, или ще го увеличат още повече.
вследствие на което се раждат всички индивидуални и обществени противоречия. А това помрачаване на ума иде от безлюбието. Безлюбието е причина за всички противоречия, които съществуват в света и живота. За мен Любовта е най-мощната сила, която действа в света и която може да употребите за своето въздигане и повдигане и полза на вашите близки. Сегашните хора са заняти с разрешението на социалния въпрос, и предлагат всевъзможни теории и планове за неговото разрешение.
Но всичките тези теории и планове трябва да се проверят на опит, за да се види ще могат ли да изведат човечеството от този
хаос
, в който се намира, или ще го увеличат още повече.
Въпросът трябва да се разгледа научно и обективно. За да може да се разреши този проблем, необходими са две неща r Любов и Мъдрост, или казано на съвременен език, живот, светлина и знание, за да се организираш и поставят на място всички елементи, които обуславят човешкото битие. Това организиране и хармониране трябва да започне от ума и сърцето на човека; защото всеки човек трябва да е носител на една идея за общо благо и трябва да бъде готов да се жертва за нея и да живее с нея. А затова е необходимо да бъде господар на тялото си и умът му да не е помрачен, а да е господар на мислите, желанията и постъпките му. Понеже съвременните хора не са господари на всички сили у себе си, всичко каквото те придобиват, скоро го изгубват, затова светът е пълен с нещастия и противоречия.
към текста >>
76.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 78
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Животът днес, въпреки невъобразимия
хаос
от идеи, учения и рецепти за спасение — е застанал в мъртва точка.
Редактор: Сава Калименов Съдържание: Възродена България Питата на дядо Благоя (Радиум) Преглед Словото на Учителя. За частната собственост (Из беседата „Гредата“ III серия неделни беседи) Възродена България Наново идват дните и годините, в които велики апостоли трябва да начертаят с живота си и с кръвта си светлия път към една обновена, към една възродена България. Ново възраждане и ново освобождение са нужни, защото това, което самоотвержените дейци в предосвободителната епоха направиха за България, не е вече в сила да ни движи напред. Това, което е минало, то се не връща. Няма защо да се обръщаме постоянно назад, да живеем с кумирите на миналото, явен признак за безсъдържателността на настоящето.
Животът днес, въпреки невъобразимия
хаос
от идеи, учения и рецепти за спасение — е застанал в мъртва точка.
Никакъв изход из настоящия хаос не се вижда на хоризонта на бъдещето. Процесът на разложението на всички стари системи и вярвания е в пълен ход, който от никого и от нищо не може да бъде спрян. Следователно, няма защо да се обръщаме, да впиваме очи назад. Старото си отива. И глупост е да се опитваме, с каквито и да било средства, да го задържим.
към текста >>
Никакъв изход из настоящия
хаос
не се вижда на хоризонта на бъдещето.
За частната собственост (Из беседата „Гредата“ III серия неделни беседи) Възродена България Наново идват дните и годините, в които велики апостоли трябва да начертаят с живота си и с кръвта си светлия път към една обновена, към една възродена България. Ново възраждане и ново освобождение са нужни, защото това, което самоотвержените дейци в предосвободителната епоха направиха за България, не е вече в сила да ни движи напред. Това, което е минало, то се не връща. Няма защо да се обръщаме постоянно назад, да живеем с кумирите на миналото, явен признак за безсъдържателността на настоящето. Животът днес, въпреки невъобразимия хаос от идеи, учения и рецепти за спасение — е застанал в мъртва точка.
Никакъв изход из настоящия
хаос
не се вижда на хоризонта на бъдещето.
Процесът на разложението на всички стари системи и вярвания е в пълен ход, който от никого и от нищо не може да бъде спрян. Следователно, няма защо да се обръщаме, да впиваме очи назад. Старото си отива. И глупост е да се опитваме, с каквито и да било средства, да го задържим. Всякаква реакция е обречена на неуспех.
към текста >>
77.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 81
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От нас зависи да използваме, като индивиди и като народ, възможностите, благоприятните условия, които тя ни носи, или пък да из-пуснем из ръка кормилото на живота си, за да бъде той повлечен из мътните води на
хаоса
.
Тахчиев) Книжнина С нови сили напред! Измина старата 1933 год. В началото сме на новата 1934 год. Каква ще бъде тя? — Такава, каквато ние я направим.
От нас зависи да използваме, като индивиди и като народ, възможностите, благоприятните условия, които тя ни носи, или пък да из-пуснем из ръка кормилото на живота си, за да бъде той повлечен из мътните води на
хаоса
.
Днес светът е на кръстопът. Предстоят събития от необикновена важност и значение. Предстоят световни конфликти, нечувани и неимоверни по ужаса и разрушенията, които те ще донесат за човечеството. И затова днес става едно деление, едно „отлъчване на овците от козите“, става едно предварително самоопределяне на народите, една ориентировка: — към доброто, или към злото, към мира или към войната, към насилието или към братското разбирателство, към егоизма, национален, класов и личен, или към даване права и условия на всички хора и народи да живеят. Две сили се борят днес в света, като си оспорват неговото владение.
към текста >>
78.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 83
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И с тези си криви разбирания те са си създали един свят на
хаос
и дисхармония, в който природата не се меси.
За тях това е еретично и глупост. Но аз съжалявам всички учени и религиозни, които не са съществували по-рано. И аз говоря само на тези, които са съществували. Един път се ражда човек от Бога, а много пъти се преражда, докато се усъвършенства. Съвременните хора са се отклонили от правилния начин на мислене и затова не могат да схванат тази истина.
И с тези си криви разбирания те са си създали един свят на
хаос
и дисхармония, в който природата не се меси.
Това е светът на човешката фантазия и мечти, на човешкото тщеславие, гордост и безумие. И в този свят всеки сам си приема заплатата - защото всеки носи последствията на живота си като един неизбежен отзвук на самия него. Защото всеки, според мисълта си, си създава и съответните форми на проява. В света на хората съществуват две раси, които са диаметрално противоположни по стремежи и разбирания и от това се раждат всички конфликти. Едната раса, това са потомците на библейския Каин, а другите са потомци на Авел и Сит.
към текста >>
79.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 85
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В братската задруга е изхода и спасението за тия, който дирят път из днешния
хаос
, и които с готови да живеят, да работят и даже да умрат за общото благо, — за братството и единството на всички хора.
по който трудещият се народ от градове и села, ще изгради сам, с ръцете си и с ума си — без да го чака от комунистическа, демократическа или фашистка власт - своето велико и светло бъдеще. Братската задруга е онази истинска революция, онази дълбока, основна, коренна промяна, която преобразява едновременно цялото битие на човека — и духовния и материалния му живот, и съзнанието му, и заобикалящите го условия. Защото тя е краен резултат на един вътрешен копнеж, на един свободно и естествено извършен акт, а не на външни сили и закони. Защото тя е наше собствено дело, осмислено, решено и извършено от самите нас, а не от нашите, каквито и да били те, управници. Защото в нея всичко става естествено и свободно, а не изкуствено, насилствено да се насажда от горе.
В братската задруга е изхода и спасението за тия, който дирят път из днешния
хаос
, и които с готови да живеят, да работят и даже да умрат за общото благо, — за братството и единството на всички хора.
В Братската задруга ще намерят своя идеал, своя път и смисъла на своя живот тези. който искат да вървят напред. към истинско, всестранно съвършенство, които искат да служат. които искат да помагат, които искат да лекуват раните и да посочат пътя на заблуденото човечество. Тия, които с готови за жертва, за себеотрицание, да започнат.
към текста >>
80.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но понеже сега светът го оправят всички онези, които даваха ум на Господа, как да се поправи, затова е този
хаос
и тия противоречия в живота, затова са тези усилни времена.
Следствие на индивидуалния, семейния и националния егоизъм, в хората се създават усилни времена и животът става тежък. С никакви правила, методи и начини, измисляни от хората, не може да се оправи светът, докато съществува егоизмът в тях. В един митологичен разказ се разправя, че всички категории хора се изредили при Бога да представят проектите си, как може да се оправи светът; и Бог ги пратил всичките на земята да приложат плановете си, но никой не успявал. Най-после се явило пред Бога детето, което не носело никакъв проект за оправяне на света, но казало: аз съм без работа - каквато работа намериш за мене, дай ми я. Това дете е човекът, който не дава ум на Бога, а е готов да изпълнява волята Му.
Но понеже сега светът го оправят всички онези, които даваха ум на Господа, как да се поправи, затова е този
хаос
и тия противоречия в живота, затова са тези усилни времена.
Утрешният ден е на децата, т.е. на тези, които няма да оправят света по своему, а според Божествените закони. Но днес ние живеем в епохата на усилните времена, понеже личният егоизъм е закона, който движи цялото човечество. Няма днес същество, което не е под влияние на личния егоизъм. И всяко същество разглежда нещата само от своето лично гледище.
към текста >>
За да излезе от този
хаос
на егоизма, трябва ръководно място в живота на човека да вземе разумността на Природата, която има предвид общочовешкото, но не лично благо на единици.
Светът е един и целокупен, а „този“ и „онзи“ свят са само две страни на целокупния свят, който е многостранен. Вследствие на това механическо схващане на хората за света и живота, което схващане изключва разумността в Природата, като същина на живота и света, се даде предимство и простор на егоизма, който завладя света и стана причина за създаване усилните времена, в които живеем сега. Следователно, основната причина за днешните усилни времена е отсъствието на природната разумност в живота на хората. Егоизмът и разумността са несъвместими; егоизмът е лишен от светлина, а разумността е светлина сама по себе си. Предоставен на егоизма, човек не може да създаде в живота по-добро положение от настоящото.
За да излезе от този
хаос
на егоизма, трябва ръководно място в живота на човека да вземе разумността на Природата, която има предвид общочовешкото, но не лично благо на единици.
Това значи на религиозен език да изпълним Волята Божия. Всеки да я изпълни тъй, както е вложена в него. Всеки знае, как да изпълни Волята Божия. Отвънка може да се дадат само известни пояснения. Ако ви попитат, как трябва да постъпят другите с вас, вие знаете какво да отговорите.
към текста >>
Днес Учителя на Бялото Братство е единствения, не само в България, не само в Европа, но и в целия свят, който, ако бъде чут и следван, може да изведе човечеството из днешния
хаос
, той е единствения, който ни дава най-правилните методи за изграждане на новата, Божествена култура на земята.
Разумно разбиране, беседа от Учителя; държана на 22 март т. год. Цена 4 лева. Само тоя, който вижда пътя, може да води. Само този, който знае причините на нещата, може да ни даде правилна насока в живота. Само този, който е израсъл в сила, мъдрост и любов до степен недостъпна за обикновения човек, може да ни помогне да пресъздадем из основи нашия личен и обществен живот.
Днес Учителя на Бялото Братство е единствения, не само в България, не само в Европа, но и в целия свят, който, ако бъде чут и следван, може да изведе човечеството из днешния
хаос
, той е единствения, който ни дава най-правилните методи за изграждане на новата, Божествена култура на земята.
Беседите на Учителя се доставят от Жечо Панайотов, ул. Опълченска, 66 — София 3. Искайте пълния каталог. Хроника Нашият приятел Пампоров се намира понастоящем в Югославия, където е посрещнат най-радушно от югославянското общество и специално от приятелите на Бялото Братство в Югославия. Същият е държал редица сказки за Есперанто, за Бялото Братство, за българо-югославянското сближение в Белград, Суботица, Ст.
към текста >>
81.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В нашата драматична литература, където се изнасят сцени изключително из
хаоса
на социалните отношения и порядки: където нито една наша драма не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяваш се в моменти на стихнем устрем към велики постижения, драмата „Девор“ се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна.
Такива книги са навремени, необходими и трябва да се разпространяват с повече жар и ентусиазъм, за да могат да стигнат до народа, който да се залива от тяхната духовна сила и чрез тях да облагородява душата си. Ж. У. Цената на книгата е 50 лв. Доставя редакцията на в.„Братство“. Девор, символична драма в 4 действия и епилог от Веселин Петрушев.
В нашата драматична литература, където се изнасят сцени изключително из
хаоса
на социалните отношения и порядки: където нито една наша драма не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяваш се в моменти на стихнем устрем към велики постижения, драмата „Девор“ се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна.
мрачна нощ. Във всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са напр. драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсена, Метерлинка и пр. с тенденция да се налучка пътя, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар — свободата на духа, брутално похитена и до днес сковано в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито а една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изконен двубой между две непримирими сили: — от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга — Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които си определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено.
към текста >>
82.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 94
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Природата обаче, не търпи такива противоречия, и това е една от главните причини за днешния
хаос
в обществения живот на хората.
В това отношение там няма никакво изключение. Всяко нещо е точно на своето място. Всяко нещо изпълнява точно своята функция. Не може например, сърцето да смила храната, мозъка да разпраща кръвта или стомаха да мисли. Това са абсурди, които, за жалост, могат да бъдат допуснати само в управляваните от човека общества.
Природата обаче, не търпи такива противоречия, и това е една от главните причини за днешния
хаос
в обществения живот на хората.
Първата и неотложна задача при реформиране на днешния обществен строй, това е правилното разпределение на функциите в обществения организъм между различните членове на обществото. Всеки да бъде на своето място! Ти не можеш например, да бъдеш учител, ако си роден за друг. Ти не можеш да направляваш правилно съдбините на народа си, ако си роден за нещо друго. Всеки на своето място.
към текста >>
Но, търсейки причините на днешния
хаос
в разпределението на хората, които не са на своето, определено от природата място, ние откриваме нарушението на още един велик закон за устройството и живота на организмите: в съвременния обществен строй е нарушен из основа закона за правилното разпределение на благата, на храната, между всички части на тоя организъм.
Ти не можеш да направляваш правилно съдбините на народа си, ако си роден за нещо друго. Всеки на своето място. Всеки — там, където природата го е предназначила. Наистина, много трудна и сложна е задачата, при днешните ограничени познания на хората, да се определи точно призванието на всеки един човек, за да се разпределят по местата им и да се хармонират всички. Много трудно е да стане това без помощта на окултната наука и специално без помощта на нейните приложни дисциплини: френология, хирология, астрология, физиогномия и т. н.
Но, търсейки причините на днешния
хаос
в разпределението на хората, които не са на своето, определено от природата място, ние откриваме нарушението на още един велик закон за устройството и живота на организмите: в съвременния обществен строй е нарушен из основа закона за правилното разпределение на благата, на храната, между всички части на тоя организъм.
Вижте един добре функциониращ човешки организъм. И най-отдалечената част от него редовно получава в достатъчно количество своята храна. Така ли е в днешното общество? Не, ние тук имаме стремеж към привилегии, имаме стремеж към пренебрегване и онеправдаване на слабите и безпомощните. Имаме една всеобща борба на всички против всички, в която всеки иска да запази за себе си по-голям дял от благата на живота за сметка на другите.
към текста >>
83.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 95
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако бъдем неразумни и продължаваме да се стремим с насилие да събаряме днешния строй или да браним привилегиите си по същия начин, ще продължаваме да се движим в днешния
хаос
и ще дочакаме дни, в които няма да бъде добре за никого.
Ние сочим правия път — пътя на разумните хора: изграждайте новото с ентусиазъм, съсредоточете всичките си енергии в творчество, без да се интересувате от старото. Тогава живителните сокове на живота ще дойдат при вас, а старото ще слабее и чезне, докато самата природа се погрижи за неговото погребение. Новият строй трябва да дойде не чрез насилие, не след предварително разрушаване на досегашното, а да се роди в недрата на стария строй, като малко дете, което есе повече и повече крепне, докато старото чезне и умира. Това е естественото развитие: естествено раждане и естествена смърт на нещата. Ако бъдем разумни, ще направим това, което се изисква от нас за подпомагане естествения развой на новото и ще се радваме на свобода и благоденствие.
Ако бъдем неразумни и продължаваме да се стремим с насилие да събаряме днешния строй или да браним привилегиите си по същия начин, ще продължаваме да се движим в днешния
хаос
и ще дочакаме дни, в които няма да бъде добре за никого.
Ние сочим изхода, към който ще тръгнат разумните, за да изведат себе си и народа си из днешния хаос : — Братската задруга, свръхкооперацията, — доброволното и съзнателно обединение на всички материални и духовни сили и сродства на група хора, които в това обединение намират най-правилното разрешение на наболелия социален въпрос, намират своята сигурност за бъдещето, простор за приложение на своите способности и дарби, и смисъла на живота си. Братската задруга се ражда, мирно и тихо, безболезнено, без кървави сътресения, като малко дете, в недрата на самия днешен строй, без да разрушава нищо, защото нейната задача е само да гради! Вредата от месото Човек според своето устройство е склонен към вегетарианството; това показват неговите храносмилателни органи и зъбите му; усвояването на месоядството води като последица много болести, които у вегетарианците съвсем не съществуват. Много естествено е, че за да подържа своята сила, човек трябва да черпи храната си от външната среда, и трансформирана в храносмилателния канел да може да премине а клетките и там да стане видоизменение на храната. — Живота се състои в постоянна смяна между вътрешната и външна среда.
към текста >>
Ние сочим изхода, към който ще тръгнат разумните, за да изведат себе си и народа си из днешния
хаос
: — Братската задруга, свръхкооперацията, — доброволното и съзнателно обединение на всички материални и духовни сили и сродства на група хора, които в това обединение намират най-правилното разрешение на наболелия социален въпрос, намират своята сигурност за бъдещето, простор за приложение на своите способности и дарби, и смисъла на живота си.
Тогава живителните сокове на живота ще дойдат при вас, а старото ще слабее и чезне, докато самата природа се погрижи за неговото погребение. Новият строй трябва да дойде не чрез насилие, не след предварително разрушаване на досегашното, а да се роди в недрата на стария строй, като малко дете, което есе повече и повече крепне, докато старото чезне и умира. Това е естественото развитие: естествено раждане и естествена смърт на нещата. Ако бъдем разумни, ще направим това, което се изисква от нас за подпомагане естествения развой на новото и ще се радваме на свобода и благоденствие. Ако бъдем неразумни и продължаваме да се стремим с насилие да събаряме днешния строй или да браним привилегиите си по същия начин, ще продължаваме да се движим в днешния хаос и ще дочакаме дни, в които няма да бъде добре за никого.
Ние сочим изхода, към който ще тръгнат разумните, за да изведат себе си и народа си из днешния
хаос
: — Братската задруга, свръхкооперацията, — доброволното и съзнателно обединение на всички материални и духовни сили и сродства на група хора, които в това обединение намират най-правилното разрешение на наболелия социален въпрос, намират своята сигурност за бъдещето, простор за приложение на своите способности и дарби, и смисъла на живота си.
Братската задруга се ражда, мирно и тихо, безболезнено, без кървави сътресения, като малко дете, в недрата на самия днешен строй, без да разрушава нищо, защото нейната задача е само да гради! Вредата от месото Човек според своето устройство е склонен към вегетарианството; това показват неговите храносмилателни органи и зъбите му; усвояването на месоядството води като последица много болести, които у вегетарианците съвсем не съществуват. Много естествено е, че за да подържа своята сила, човек трябва да черпи храната си от външната среда, и трансформирана в храносмилателния канел да може да премине а клетките и там да стане видоизменение на храната. — Живота се състои в постоянна смяна между вътрешната и външна среда. Консумирането на химическите субстанции, което става при функцията на нашия организъм, трябва да се замени с други храни: така напр.
към текста >>
84.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Труко, ни показва практическият път за да се освободим от този гъмжащ
хаос
, който погълна миналите цивилизации и да постигнем на дело чрез любовта към ближният, истинското братство, основа за продължителен мир и възнаградени от едно увеличаващо се благоденствие, наравно с прогреса на науката и изкуството.
Истинските идеали не се стремят към смъртта и разрушението, а към мир и благоденствие, без които не е възможна оная хармония, към която всеки спиритуалист се стреми. Че това е в желанието на много, съм напълно съгласен, но … с добри намерения е послан в ада. Не е достатъчна само вярата; нужни са средства, които не могат да се имат освен чрез едно гениално откритие, което да създаде една по-съвършена база за социално съжителство, давайки възможност да бъде „дадено на Цезар това, което принадлежи на Цезар“. Онези, които искрено желаят благото на ближният си, трябва да разберат голямата истина на тези евангелски думи и нищо да не оставят неопитано за тяхното прилагане, чиято крайна цел е върховното общо благо. Днес по волята на Всевишния, нашият велик А. М.
Труко, ни показва практическият път за да се освободим от този гъмжащ
хаос
, който погълна миналите цивилизации и да постигнем на дело чрез любовта към ближният, истинското братство, основа за продължителен мир и възнаградени от едно увеличаващо се благоденствие, наравно с прогреса на науката и изкуството.
И ще се замени по този начин абстрактният морал с конкретният и човечеството най-после, пробудено от летаргичния сън, ще започне новата ера, осветена от слънцето на вечната любов. Добрите, истинските пионери и предшественици на новата ера, тези. които се отзоват в служене за всеобщо върховно благо, не ще се откажат да дадат своята необходима подкрепа на А. М. Труко. Този, който съумя де прелее отвлеченото, абстрактното в земното, за да ускори великото движение, което подготвя човечеството към победа над самото себе си.
към текста >>
85.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той даде това, което можеше да даде - една висока култура, която, въпреки всичко, си остава култура на малцинствата; една наука, която, въпреки своята точност, прецизност и свръхстарателност в разработката на подробностите, въпреки своите големи резултати в чисто материалната област на живота, все пак, не може да каже нито една свястна дума в отговор на основните проблеми, които вълнуват човешкия дух; едно изкуство, което, въпреки всичките му постижения, не може да възпитава, да претворява душите, да пресъздава характерите, да издига, и в което напротив, имат днес надмощие нисшите, отрицателно действуващи тенденции; една висока техника, огромните достижения на която не може никой да отрече, но която вместо да се яви като източник на всеобщо благоденствие и напредък, вместо да осигури материалната страна на човешкото съществуване за всички, и с това да освободи грамадно количество сили, да създаде условия и да даде огромен тласък за духовен напредък, напротив, явява се като истинско проклятие за грамадната част от човечеството, явява се като източник на глад и мизерия, като спирач на човешкия прогрес, създавайки днешния
хаос
в економическия живот, с милиони безработни и измиращи от глад, докато продуктите на произвоството се унищожават, за да се повиши цената им.
Век след век, както историята ни учи, едни народи се издигат, други са на върха на своята слава и величие, трети почват постепенно да западат, да губят силата и значението си, и най-после, има още една, четвърта категория народи, които още не са дали на света най-ценното, на което те са способни, още не са казали своята последна дума на световната сцена. Към тая четвърта категория народи спадат преди всичко славянските народи. Те са именно днес народите на бъдещето. Над тях Провидението бди непрестанно, водейки ги, през всички опасности и изпитания, през всички превратности на живота, към изпълнението на великата мисия, която им е предназначена, и която естествено им се пада по силата на основните черти и заложби на славянската душа. Западът вече каза своята дума.
Той даде това, което можеше да даде - една висока култура, която, въпреки всичко, си остава култура на малцинствата; една наука, която, въпреки своята точност, прецизност и свръхстарателност в разработката на подробностите, въпреки своите големи резултати в чисто материалната област на живота, все пак, не може да каже нито една свястна дума в отговор на основните проблеми, които вълнуват човешкия дух; едно изкуство, което, въпреки всичките му постижения, не може да възпитава, да претворява душите, да пресъздава характерите, да издига, и в което напротив, имат днес надмощие нисшите, отрицателно действуващи тенденции; една висока техника, огромните достижения на която не може никой да отрече, но която вместо да се яви като източник на всеобщо благоденствие и напредък, вместо да осигури материалната страна на човешкото съществуване за всички, и с това да освободи грамадно количество сили, да създаде условия и да даде огромен тласък за духовен напредък, напротив, явява се като истинско проклятие за грамадната част от човечеството, явява се като източник на глад и мизерия, като спирач на човешкия прогрес, създавайки днешния
хаос
в економическия живот, с милиони безработни и измиращи от глад, докато продуктите на произвоството се унищожават, за да се повиши цената им.
Западът вече се изчерпа. Каквото и да прави, каквито и усилия да се полагат, каквито и системи да се прилагат, той не може да даде нещо повече. По силата на неговите възможности, по силата на основните тенденции, които доминират в неговия дух, по силата на историческата съдба, той вече прекрачи апогея на своята слава и величие и започва бавно, но сигурно, да слиза от световната сцена. Идва вече реда на славянството, взето в неговата цялост, което трябва и което днес едничко може да внесе нещо наистина ново в живота, във всичките му области. Задачите, които живота днес поставя, могат да бъдат разрешени само от славянството.
към текста >>
86.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От там идат болестите, нещастията, сушата, неплодородието, земетресенията, войните, революциите и
хаоса
в умовете и във взаимоотношенията — като естествен отговор на нашите противоестествени мисли, чувства и постъпки, като неизбежен резултат от нашето противодействие на силите на доброто, които действат от там.
Там е истината, светлината, свободата, красотата. От там ний можем да ги почерпим, да ги овладеем, за да ги въплътим тук, на земята. Защото там е източника на всичко хубаво, всичко светло, което можем да достигнем. Там е нашата истинска Родина. Но, от там ний получаваме и въздаянието на всичките си лоши, неразумни мисли,чувства и по-стъпки, защото, както това достатъчно ясно е изразено в следващата статия, всичко лошо, всичко отрицателно, което излиза от нас, ни се възвръща от там с удесеторена сила.
От там идат болестите, нещастията, сушата, неплодородието, земетресенията, войните, революциите и
хаоса
в умовете и във взаимоотношенията — като естествен отговор на нашите противоестествени мисли, чувства и постъпки, като неизбежен резултат от нашето противодействие на силите на доброто, които действат от там.
Също тъй, както от там идат всички блага, успехите, радостите, щастието и величието ни, когато се поставим в хармония с тези сили, като възприемаме и оползотворяваме за общо благо условията, които те ни дават … Нощем, когато милиарди златни звезди обсипят небесния свод, излезте навън и взрете се в неподаващото се на описание величие на Безграничното. Вслушайте се в гласа на безчислените светила — огнища на разумен, съзнателен живот. Чрез тях говори сам Бог. Той ни сочи величието, красотата и дълбокия смисъл на нашия живот и ни зове към разумно и съзнателно отношение към всичко съществуващо. Той иска от нас да из-пълним точно задачата, мисията на живота си.
към текста >>
87.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В състояние ли е кооперацията, в днешните й форми и развитие, да задоволи нуждата от коренни реформи, без които световния стопански
хаос
не ще бъде преодолян?
Ще побързаме да предупредим навреме: Не, не е въпроса за промяна на думата, на външната дреха - наименованието. Въпросът тук е до промяна на съдържанието, на същността на кооперацията, или по право, до изграждане на нещо ново, на един нов, по съвършен тип „кооперация” или свръхкооперация. Въпросът тук е: от това място, до което сме достигнали, да се направи една крачка напред. Кооперацията в света, явила се като отговор на една належаща нужда за взаимно сътрудничество и преди всичко, като резултат на едно повишено съзнание за общността на интересите на хората, разрасла се до неимоверни размери, несъмнено, дава резултати. Но са ли тия резултати от естество да отговорят на надвисналите като дамоклев меч искания, нужди на времето?
В състояние ли е кооперацията, в днешните й форми и развитие, да задоволи нуждата от коренни реформи, без които световния стопански
хаос
не ще бъде преодолян?
Може ли кооперацията наистина да разреши болния социален въпрос, като изгради нов, т.н. от някои „кооперативен строй“? Резултатите от кооперацията, във всичките области на нейната дейност, са днес на лице. Като повтаряме, че те са донесли и носят много положително, ние, обаче, не можем да не констатираме, че те не оправдават големите надежди, възлагани на кооперацията, и не дават цяр за днешните болки на живота. Да подкрепим думите си с факти.
към текста >>
88.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако човечеството, при днешния стопански
хаос
в света, може да се надява за някаква съществена помощ от страна на кооперацията, за облекчение на тежкото му положение, то тази помощ може да се очаква именно от производителната кооперация, или още по-добре, от интегралната, всестранна кооперация т.е.
Новите принципи и методи и възпитанието на човека (Продължение от бр. 101, Из беседата от Учителя, държана на 2 септември 1934 г.) Швеция – страната на среднощното слънце (26 Всемирен есперантски конгрес в Стокхолм) Лекар и окултизъм (Д-р Стефан) Практически съвети! (Из беседите) Стопански съвети Овощарство (К.) Реката и притоците й. (басня – Д. Б.) Провидение (Орион) Книжнина КООПЕРАЦИЯ ИЛИ ЗАДРУГА?
Ако човечеството, при днешния стопански
хаос
в света, може да се надява за някаква съществена помощ от страна на кооперацията, за облекчение на тежкото му положение, то тази помощ може да се очаква именно от производителната кооперация, или още по-добре, от интегралната, всестранна кооперация т.е.
тази, която обгръща едновременно производство, потребление и кредит, но в която първото нещо, основата, е пак производството. Лесно е, сравнително, да се търгува, а също така да се раздават заеми, носещи лихви. Кооперацията, обаче, за да бъде истински полезна, трябва да насочи вниманието си и да опита здравата силите си в най-важната област на стопанския живот - производството. Казахме в миналия брой, че производителната кооперация, доколкото тя съществува днес, има един важен недостатък, който е една от съществените причини за нейния неуспех. Този недостатък, според нас, е липсата на достатъчно, на пълно обединение.
към текста >>
Световният стопански
хаос
не може да се премахне от кооперацията, такава, каквато я виждаме днес.
Това е един принцип, който едва ли някой би смеел да отрече. И затова, колкото по-голямо, по-пълно е нашето обединение, толкова по-големи ще бъдат и неговите резултати. Въпроса тука е да се направи една крачка напред. Да се не спираме там, до където сме достигнали, но да продължим напред. Защото, ясно е, при досегашното положение, големи резултати не може да се очакват.
Световният стопански
хаос
не може да се премахне от кооперацията, такава, каквато я виждаме днес.
Задачите и противоречията на днешния стопански живот не могат да бъдат разрешени от тази кооперация. Най-после, чувството за справедливост, стремежите към равенство в използване благата на живота и към създаване добри условия за всички, не могат да бъдат задоволени. Нужна е една по-здрава, по-мощна, по-цялостна и жизнеспособна форма на стопански живот, която да отговори на големите задачи на днешното време, да отстрани противоречията и да хармонира действующите сили. Тази нова форма не може да бъде друга освен трудовата задруга, която се нарича „трудова”, защото основното нещо в нея е производството, но която, по един съвършено естествен начин, ще обгърне едновременно и всички други клонове на живота. Не ще съмнение, говорейки за нуждата от тази по-висока форма на живот, за реализирането на трудовата задруга, ние не можем да не отбележим, че за тая по-висока форма на живот, се изисква и по-високо съзнание.
към текста >>
89.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В всеобщия
хаос
все по-ясно се обрисуват Две противоположни, борещи се едно с друго течения; две противоположно отправени сили, в лицето на свои те отделни и групови представители, с по голямо напрежение от когато и да било, се сражават за бъдещето на човечеството и полето на тяхната борба е — всички прояви на човешкия живот.
Предишните ценности овехтяха, вековните идеи и представи, на които, като на непоклатими стълбове, се издигаха царства и култури, се изчерпаха, техните източници пресъхват и израстъците на нещо ново и непознато до сега, буйно и хаотично си пробиват път, неудържимо разрушавайки старите форми. Невидима буря разтърсва до корен стеблото на старата култура и заплашва да я изхвърли в жадния океан на миналото. Тази буря преживяват народите на Запада, както и тия на Изтока, ако не в еднакви форми, то в еднаква степен. И този факт би трябвало да съедини човечеството в един общ въпрос: а какво иде на смяна? Но в действителност, интересите на отделните народи никога до сега не със се противопоставяли тъй враждебно, и човечеството от година на година се превръща все повече във военен лагер.
В всеобщия
хаос
все по-ясно се обрисуват Две противоположни, борещи се едно с друго течения; две противоположно отправени сили, в лицето на свои те отделни и групови представители, с по голямо напрежение от когато и да било, се сражават за бъдещето на човечеството и полето на тяхната борба е — всички прояви на човешкия живот.
Всеки чувства в себе си растящата напрегнатост на борбата и по силата на необходимостта бива увлечен в единия или другия лагер, в зависимост от неговото основно ориентиране в живота. Две сили с проявени в Космоса — центростремителната сила и центробежната сила и те се отразяват в душевния мир на човека: като творческа еволюция на разширение и развитие на съзнанието, и като разрушителен регрес, стесняващ съзнанието до предела на вкаменената тъпост. Ограничението на ума, ожесточеността на заледеното сърце. обезличаването чрез лъжата на изкуствено създаваната „масовост“, обезценяването на духовното творчество и замайването с техническо строителство, механизиране на мисълта, механизиране на религията, отрицание и присмех над чувството, безверие, невежество и отровата на всеразрушаващото съмнение, проповедта на отчаянието във формата на всякакъв вид скептицизъм, материализъм и агностицизъм, cеенето на завист, вражда, фанатизма на разединението и на всякакви спорове и свади, — и разложение, разложение, разложение, — ето резултатите от работата. Но разрушителите и на техните съзнателни, полусъзнателни и несъзнателни оръдия.
към текста >>
90.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И ще изчезне този
хаос
, който сега съществува в живота.
И в науката се доказва какви ще бъдат резултатите, ако известни хора, които не са за женене, се женят. Мъже и жени, които не могат да дадат здраво поколение, в интереса на общочовешкото благо, не трябва да се женят. Аз отивам по-далеч и казвам: Мъжът, на когото ума не е светъл и чист, да не се жени; и жена, на която сърцето не е изправено, да не се жени. Да не се женят дотогава, докато не се изправят нейното сърце и неговия ум. Тогава поколенията ще се подобрят и цялото общество, и цялото човечество ще се повдигнат.
И ще изчезне този
хаос
, който сега съществува в живота.
Ако се съберат мъж и жена с лоши наклонности, какво ще родят? Преди раждане на децата, даже при тяхното зачатие и през време на техния утробен живот трябва да се тури основа на тяхното възпитание. При днешното състояние на ума и сърцето на мъжа и жената правилни отношения са невъзможни. Само когато се възцари Любовта и Мъдростта в живота на мъжа и жената, тогава може да се постигне истинското разбирателство между мъжа и жената. Само тогаз семейството и възпитанието на децата ще бъдат поставени на правилна и здрава основа, само тогаз ще се създадат и условията за правилно развитие на обществения и духовен живот на човечеството.
към текста >>
91.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А за тези, които не го виждат, — живота е
хаос
, безсмислица, плод на слепи, несъзнателни, механически действащи сили.
Всичко се плаща! Тъй мъдро, съвършено и справедливо е устроен живота и света! ... С такава съвършена точност действат Божиите закони в мирозданието! С такава абсолютна справедливост те ръководят, направляват и движат напред нашия човешки живот! Така е за тези, които го виждат и знаят.
А за тези, които не го виждат, — живота е
хаос
, безсмислица, плод на слепи, несъзнателни, механически действащи сили.
Още на първата страница в Книгата на Живота е писано: Всичко се плаща! Разгърнете я, лист по лист, открай до край. Разгърнете и проследете поне книгата на вашия личен живот, и вие ще се уверите в реалността на тази велика истина : Всичко се плаща! И колко скъпо ние заплащаме за всека едно от нашите неразумни увлечения! И колко страдания ни струва всяко едно сторено от нас зло.
към текста >>
92.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Падане на прогнили тронове и разрушение на могъщи държави, създаване на редица нови държави, на места гръмоносни революционни бури, световна, потискаща всички икономическа криза, наподобяваща пълен банкрут на системата, последвана от почти всеобщ
хаос
на мислите, колебливи псевдоексперименти, движещи се между ляво и дясно, между национализъм и комунизъм, и намиращи най-сетне синтеза си в … диктатурата, — ето богатата реколта на историята на последните следвоенни шестнадесет години.
Расите са само едни стъпала в пътя на еволюцията, по които трябва да се мине, за да се способства за еволюцията на духовете, родени в тях. Но, макар и необходими, те са същевременно и много опасни, и, следователно, причина за големи грижи за Учителите на човечеството. Те са нарекли шестнадесетте раси „шестнадесет пътя на разрушение“ защото чрез тях се проявяват отрицателните сили, водещи към взаимни борби и разрушение. (следва) КЪМ ВЪЗРАЖДАНЕ НА АСТРОЛОГИЯТА Ужасната световна война възвести една съвсем нова епоха. Много дълго продължи жестокото човекоизтребление, много милиони невинни мъже загинаха, напоявайки с кръвта си нашата земя, много горчиви сълзи изтекоха в продължение на четиригодишната кървава „олимпиада“,— та невъзможно е щото преживяното през време на ужасното царуване на четирите „апокалиптични конници“ да остане без сериозни следи и да не отбележи дълбоко необикновен знак върху челата на страдащите народи.
Падане на прогнили тронове и разрушение на могъщи държави, създаване на редица нови държави, на места гръмоносни революционни бури, световна, потискаща всички икономическа криза, наподобяваща пълен банкрут на системата, последвана от почти всеобщ
хаос
на мислите, колебливи псевдоексперименти, движещи се между ляво и дясно, между национализъм и комунизъм, и намиращи най-сетне синтеза си в … диктатурата, — ето богатата реколта на историята на последните следвоенни шестнадесет години.
Обаче не само държавни, социални, политически и икономическо финансови катаклизми преживяхме ний съвременниците. Революционизират се изкуството, науката, а напоследък дори и религията, докато техниката триумфално лети над земното кълбо. Малка става нашата земя за Пикардовци, стремящи се към победоносно завладяване на стратосферата ... Това колосално предвижване на човешката история в течение на последните две десетилетия и страстния стремеж към непознатото, тайнственото като сфинкс „утре“ кара хората да мислят и революционизира спокойните някога, преди войната, умове на хората. Рационалистическия и материалистическия светогледи се оказаха твърде ограничени и едностранчиви, твърде човешки и земни, за да могат винаги успешно да разрешават загадките на историческия еволюционен процес и да проникнат задоволително в тайните на човешката природа. Техните теория и практика често се набираха в противоречия; тяхната логика правеше недопустими от гледището на здравия разум скокове, не беше способна да внесе светлина в загадките на човешкия живот и да отговори на въпросите на човешката съдба.
към текста >>
93.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те дават добро направление за изход от
хаоса
, за солидното и разумно държание.
Обаче свързани с природата вие намирате хармония, мир и сила. Без съмнение, изисква се индивида да е готов да следва твърде съзнателно избрания път ... За съжаление, ние тук на запад сме принудени да се отдалечим от природата. А когато човек пожелае да коригира своя живот — до се приближи повече към естествения живот — тогава обаче положението му се влошава. Вследствие на това, през малкото свободни часове човек почва да размишлява, какво може и трябва до се направи за да се излезе от това положение и да се даде на живота добро, ценно съдържание. В това отношение вашите издания са твърде добре дошли.
Те дават добро направление за изход от
хаоса
, за солидното и разумно държание.
Сега вече разбирам български език, който особено обичам, също и другите славянски наречия като обект на специално внимание и любов. Да не забравим също какви добри приятелски чувства Есперанто може да събуди! Сега ви поздравявам с най-добри пожелания като съидейник. ваш Хелмут Шкайдер Книжнина Основы миропонимания мировой епохи, от А. Клизовский. Рига, 1934 год. стр.
към текста >>
94.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Из нея, из тоя
хаос
, като сянка се отдели една девственица, насочи се и закрачи към източникът, който само ней беше познат, и в който се криеше великата чудотворна сила на пронизаното, но живо и животворящо сърце.
която се бе изкачила, срещна своята сестра Вяра. * * * Всред людското племе владееше нищета и нейна другарка — омразата беше. Ехидство и злоба напълняха сърцето на всеки човек, приближаващ края на своя гибелен опит. Над тая морална разруха висеше и бичът на кървавият призрак — сеятел на безбройни гробове и причинители на потоци невинни сълзи. Човекът, това жалко създание, не намираше в себе си сили, нито да се бори, нито да отбегне страшното зло, безволен, той сам се правеше причинител на своето страдание, на своето тегло ... Над тая хекатомба се носеха непрекъснати вопли, но в ничие сърце не намираха даже ехото на състраданието и те заглъхваха далеч в сивото пространство.
Из нея, из тоя
хаос
, като сянка се отдели една девственица, насочи се и закрачи към източникът, който само ней беше познат, и в който се криеше великата чудотворна сила на пронизаното, но живо и животворящо сърце.
Тя дойде до тоя източник и промълви своето име Любов! Тогава за своя изненада съзря там двете стоящи жени и видя, че сияние се излъчва от тях. Величествено и мило тя се приближи, приближи ги и позна своите исторични сестри. Разгръщайки обятия, те трите се прегърнаха в екстаз и замълвяха: — Вяра! — Надежда!
към текста >>
95.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Днешният
хаос
, днешното икономическо и културно разложение изникна благодарение вкаменяването на човешките сърца, гаснещи в рамките на тесния егоизъм.
Дайте му да възприеме безкористното слънчево творчество, съсредоточавайте се при това на чувството за вашата връзка с всичко живущо, и вий ще видите, че вашето сърце ще забие със съчувствие към другите същества. Развивайте сърцето си, защото не може да бъде поставена граница на неговото развитие?. Чувствайте със сърцето, разбирайте със сърцето, възприемайте със сърцето, включвайте в сърцето си все по широки и по-широки кръгове на живота, засилваме неговите клонове, докато включите в него целия Космос. Не оставяйте вашето сърце да плесенясва в егоизма. Мъртвите сърца са ужасни, те отравят психичната атмосфера на човечеството с миризмата на разложението.
Днешният
хаос
, днешното икономическо и културно разложение изникна благодарение вкаменяването на човешките сърца, гаснещи в рамките на тесния егоизъм.
Културното творчество изхожда из разширеното сърце и ний ще можем да изградим новата култура само ако съумеем да оживим нашите сърца. Пробуденото сърце нашироко разпространява своето влияние, към неговата топлина се стреми всичко окръжаващо, към лъчите на неговата любов идват отдалече. Дивите зверове не ще засегнат човека с любящо сърце, цветята и дърветата по-красиво се разтварят при неговата близост защото психичните потоци на слънчевата енергия на творчеството и съчувствието са грамадна съзиждаща и животоотдаваща сила. Властта на любящето сърце е светла без никаква сянка и е по-мощна от която и да било друга. Пробуденото сърце е мощен магнит, привличащ всичко окръжаващо, и сам той непрестанно е притеглян към Вселенския Магнит, който в религията се нарича Бог.
към текста >>
96.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Аз паднах отново на моето легло и скрих лицето си; светлината, множеството физиономии, ме потискаха и, след като се съвзех от моето учудване, аз се чувствах силно разположен да почна отново да плача, поради пълния
хаос
в моите мисли.
Аз дочух шум около мене и един силен парфюм докосна моите ноздри. След това влязоха двама млади послушници, носейки сребърни лампи, които разляха силна светлина в стаята. Тогава аз видях — и тази гледка ме изненада така, че аз престанах до плача и забравих желанието си да бъда у дома — аз видях, че цялата ми стая бе пълна с жреци с бели тоги, всички стоящи прави, неподвижни. Не беше чудно защо бях обзет от чувството за човешко присъствие в моята стая. Аз бях заобиколен от цяла тълпа мълчащи хора, имащи твърдостта на статуи, чиито погледи бяха отправени към земята, а ръцете им бяха скръстени на гърдите.
Аз паднах отново на моето легло и скрих лицето си; светлината, множеството физиономии, ме потискаха и, след като се съвзех от моето учудване, аз се чувствах силно разположен да почна отново да плача, поради пълния
хаос
в моите мисли.
Ароматът ставаше все по-силен, стаята се изпълваше с дима на тамяна; отваряйки очите си, аз видях, че от всички страни на леглото ми млади жреци държаха съдове, в които той гореше. Стаята, както казах, бе пълна с жреци, но имаше един вътрешен кръг около моето легло. Аз гледах фигурите на тия хора със страх. Помежду тях се намираха Агмад и Камен и другите имаха също като тях онова странно спокойствие в изражението на лицето, което ми бе направило толкова силно впечатление. Аз гледах всяка фигура и отново закрих очите си трепеперейки.
към текста >>
97.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но ако в него не е пробудено още висшето съзнание, ако в неговия живот още доминират грубите животински инстинкти, чиито алчност и свирепост не се спират пред нищо и поради сметките и съображенията на грубия материалистичен ум, който изключва изпредвид благото не другите, създава
хаос
и борби — сее бури, но после, както става винаги, без изключение, жъне тръни.
Пред прага на Новото (По беседа от Учителя – неизвестна дата) Христос и развитието на човечеството (Влад Пашов) Белият лотос (Мейбъл Колинз) Идеите на Всемирното Братство в света (N.) На човека (Т. Ч.) Часовник и Косъмче (басня – Дядо Благо) Книжнина Пред важна задача „Тия, у които съзнанието се е пробудило, разрешават една велика задача“. Учителя Различни задачи за разрешение стоят пред всеки човек, пред цялото човечество. И какви разрешения ще се дадат на тия индивидуални и обществени проблеми ще зависи от степента на човешкото развитие. Ако в тоя, пред когото стои важна задача за разрешение, се е пробудило Божественото, космичното съзнание, той ще даде вярно разрешение, което няма да внесе дисхармония и горчиво чувство в отношенията към другите, нито пък ще стане причина да избухне никакъв обществен конфликт, който би коствал живота на мнозина себеподобни.
Но ако в него не е пробудено още висшето съзнание, ако в неговия живот още доминират грубите животински инстинкти, чиито алчност и свирепост не се спират пред нищо и поради сметките и съображенията на грубия материалистичен ум, който изключва изпредвид благото не другите, създава
хаос
и борби — сее бури, но после, както става винаги, без изключение, жъне тръни.
Но вън от тоя груб инстинктивен ум, съществува друго съзнание, друга област, стояща по-високо от първата и в която като влезем не можем да действаме другояче, освен според нейните закони. Ние можем да направим сравнение с едно низше и с едно висше съзнание. При низше съзнание, при проява на ограниченост и егоизъм, се явява като резултат конфликта, грубото стълкновение, каквото сега имаме между Италия и Абисиния. А при един висш потик и стремеж, при едно пробудено съзнание, ние никога не бихме се изправили пред конфликт, пред подобен труден проблем. Тогава на едно недоразумение не би се дало такова грубо отживяло много отдавна времето си разрешение.
към текста >>
98.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
.. Чрез словото стана всред
хаос
, небитие първичното събитие.
Нека го посрещнем с радост, защото той ще ни отнеме само оковите ни, е ще ни даде безкрайната радост на чистия, светъл, разумен живот, в хармония с божиите закони. Из „Вечната поема“ Със песни хвалебни и звуци вълшебни, Господнята вселена възпей през битва земна. Когато тя мълчи, тогава изречи: — „О, майчице природо, в прекрасното си лоно как щедро ни гостиш, и къпеш, и поиш! Дихание на Бога, трепнало с тия слова — „Да бъде светлина! “ .
.. Чрез словото стана всред
хаос
, небитие първичното събитие.
Живота се роди из светлите води: Роди се в чистота, разцъфна в красота … И аз по твойта гръд, под звездната ти твърд, в обширния дворец, живеех чужденец. Но днес се връщам пак, неверен син — сирак. в нозете ти, смирен, да уча вдъхновен . закона на твоите свръхсили, устоите на царството ти вред.— О, дивен свят и ред! Пред твоя Дух в поклон замлъква звук и стон ... --------------------- Пред новий ден свещен, жреците ни духовни с делата си върховни изграждали в нетлей олтаря на душата невидимо в сърцата за живий Бог блажен.
към текста >>
99.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Разрушителните сили, които биха довели съдбоносно народите до един
хаос
, насочени другаде, биха били от полза за човечеството.
Следните съображения ни се виждат съществени. 1) Изглежда, че съществува известно противоречие между мирните тенденции на всеки индивид и готовността за война на масите; това се дължи на факта, че човек мисли, чувства и действа другояче като отделен индивид, отколкото като е в множество. Дори и в душата на културните човеци от нашата епоха съществуват още упорити остатъци от първобитните разрушителни инстинкти, които стават твърде мощни в момента, когато някоя опасност застрашава общността. Несъзнателното желание да се преживяват безнаказано, дори възнаградени, тези първобитни инстинкти, подбужда в висока степен тази готовност за война. Трябва да се подчертава винаги отново, че умът и волята могат да укротят тези брутални инстинкти.
Разрушителните сили, които биха довели съдбоносно народите до един
хаос
, насочени другаде, биха били от полза за човечеството.
2) Безразличието и фатализма на народите относно войната са ужасяващи. Представите за войната, както се те изразяват във форма на паради и пр. съвсем не приличат на истинската война. Безразличието относно престъпните действия и интриги на международната оръжейна индустрия е твърде обезпокоително. Лудост е да се търпи неколцина да извличат полза от избиването на милиони човешки същества.
към текста >>
100.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А сега народите се управляват повечето от невежи хора, затова е този
хаос
в обществения живот.
Тогава тези светли същества ще ви бъдат всякога в услуга. Тях ще ги срещнете навсякъде — те живеят и на земята, и на небето и в пространството. Тези същества живеят във всичките светове. Те са носители на новото учение. И когато те поемат ръководството на човечеството и управлението на отделните народи — светът ще се оправи.
А сега народите се управляват повечето от невежи хора, затова е този
хаос
в обществения живот.
За да се оправи света, разбирам обществения живот, трябва да имаме един ум ръководен от Любовта, че като срещнете един човек, да видите в него същество, създадено от Бога, което Бог е пратил на земята като вас, да се спогодите да вършите неговата воля. Вярвайте всички в светлите ваши братя, които идат при вас. Един от тях знаете — той е Христос; едни от тях са апостолите, светиите; евреите знаеха Михаил, Гавраил и др. висши същества, които отдавна са завършили своята еволюция. Ако е за знание, едно от тия същества, за които ви говоря, знае по-вече, отколкото цялото човечество.
към текста >>
НАГОРЕ
