НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
127
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
14. КАК СЕ ДОЙДЕ ДО ПРОЦЕСА СРЕЩУ БРАТСТВОТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ако се беше насочил срещу други щеше да се получи
хаос
.
Аз приех всичката отговорност върху себе си пред инспектори и следователи. Казах им: „По всички братски въпроси мен ще питате. Аз съм специалист, аз съм причина за всичко. Другите по братските работи не са в течение." Аз поех върху себе си всичко. Процесът се насочи срещу мене, което беше много благоприятно.
Ако се беше насочил срещу други щеше да се получи
хаос
.
Аз поех всичко. И следствието фактически аз го водех. На всички обвинения срещу Братството и Учителя аз отговарях. Аз бях обмислил всички отговори. И не можеха да ме преклонят колкото и да се мъчеха и да се опитваха да призная работи, които не са.
към текста >>
2.
ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА НОВАТА ЕПОХА летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
В миналото е говорил на малцина, сега говори на всички." 2.
Хаосът
.
ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА ПОВЕСТВОВАНИЕ - ШЕСТО-летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ 1. Бог и Учителят. „Никога Бог не е говорил толкова много, колкото сега.
В миналото е говорил на малцина, сега говори на всички." 2.
Хаосът
.
Веднъж Паша Теодорова чете на Учителя беседа за корекция. Учителят слуша. Изведнъж Той я прекъсва и казва: „Виждаш ли този хаос в света? Моята мисъл го създаде. Тя ще го оправи.
към текста >>
Изведнъж Той я прекъсва и казва: „Виждаш ли този
хаос
в света?
Бог и Учителят. „Никога Бог не е говорил толкова много, колкото сега. В миналото е говорил на малцина, сега говори на всички." 2. Хаосът. Веднъж Паша Теодорова чете на Учителя беседа за корекция. Учителят слуша.
Изведнъж Той я прекъсва и казва: „Виждаш ли този
хаос
в света?
Моята мисъл го създаде. Тя ще го оправи. Няма да остане съзнание да се не оправи и няма да остане ум или сърце, които да се не изправят". 3. Търпение. „Вие може да игнорирате някои хора и да не ги приемате.
към текста >>
3.
6.20. Международната обстановка и България
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Хаос
цареше не само в стопанските международни отношения, но се разгръщаше и една духовна безпътица, човечеството трябваше да се лекува от страшната разруха, която причини Първата световна война.
20. Международната обстановка и България Веригата от събития, които описваме в психическата лаборатория на Учителя, се извършваха при една крайно критична международна обстановка, която даваше колосално отражение във вътрешния стопански и политически живот на България. Тези следвоенни години се намираха под знака на една всеобща криза.
Хаос
цареше не само в стопанските международни отношения, но се разгръщаше и една духовна безпътица, човечеството трябваше да се лекува от страшната разруха, която причини Първата световна война.
Докато западните страни, специално Съединените щати, се намираха пред едно голямо свръх производство, на север великият руски народ извършваше едно голямо обществено преобразуване, един труден социален опит, да разреши трудните стопански проблеми, които го разпънаха на кръст, между антагонизма на двата стопански фактора - капитала и труда. При тази неопределена и еруптивна международна обстановка, България се гърчеше от тежки стопански несгоди, вследствие на репарациите след войните, а също така от неправилните ориентации в нейната висша политика. Силите на реакцията и прогресивните сили бяха изправени едни срещу други. Опитите на земеделското съсловие и тяхното правителство на Александър Стамболийски през 1920-1923 г. да се справи с тази тежка обстановка, останаха напразни.
към текста >>
4.
6.27. Тесният път на ученика
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Всичко това вършех поради големия копнеж, новите идеали, които Учителят даваше на човечеството, новият мироглед, който изграждаше Учителят в своята школа, да може постепенно да открие един нов път и да могат индивидите, обществата, народите и човечеството да излязат от духовната безпътица и от
хаоса
на стопанската, политическата и културна криза.
С голяма настойчивост и постоянство посещавах лекциите и много леко си вземах всички изпити в университета. За мен университетът представляваше една врата, която ме въвеждаше в обществото. Аз влязох във връзка с много академични среди. Моят устрем, както към духовните проблеми, със същата сила се насочи и към социалните въпроси. В скоро време влязох във връзка с академичната младеж, започнах да посещавам различни семинари, реферати, в които взимах активно участие и винаги гледах непринудено, незабелязано да прокарвам нишките на моите идейни схващания.
Всичко това вършех поради големия копнеж, новите идеали, които Учителят даваше на човечеството, новият мироглед, който изграждаше Учителят в своята школа, да може постепенно да открие един нов път и да могат индивидите, обществата, народите и човечеството да излязат от духовната безпътица и от
хаоса
на стопанската, политическата и културна криза.
Много често, когато съм изнасял реферати, и при разискванията, моите разсъждения се тълкуваха като ексцентричност, или някаква идейна екзалтираност; това положение никак не ме смущаваше, напротив, духовният потенциал на това велико съкровище, което дълбоко беше скрито в моята душа, ми даваше все по-големи импулси и твърдо постоянство да мина по пътя на съвременното знание, да го проникна и по този начин да бъда още по-добре подготвен за тясната пътека на ученичеството.
към текста >>
5.
6.38. Следването ми в чужбина
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
След като ми направи един дълбок анализ на целия
хаос
, който цареше в българската действителност, Той много фигуративно, в края, заключи със следната фраза: „Всичко, което става в България, слага малко кимион върху българското ястие." Кимион беше подправка, която се слагаше към гозбите.
Силните удари, нанесени срещу синдикалните организации, които дотогава имаха дълбоки корени в обществото, не оказаха никакво социално преобразование чрез казионните професионални организации. Изобщо борбите, които се водеха, от една страна - от обществено - политическите сили, а от друга - армията, в лицето на Военния съюз, имаха повече личен характер, в който голяма роля играеше и короната, без да има някакви дълбоки устреми за социални преобразования в страната. При тази обстановка на нещата, която проверих на самото място, особено с безрезултатните опити на Дирекцията на обновата, най-вече от дребнавите лични и кариеристични амбиции на нейните главни функционери, аз получих едно пълно разочарование. Тук давам тези няколко бележки, за да изтъкна дълбокия и реалистичен поглед на Учителя по отношение на тези безрезултатни социални опити, извършени от хора, на които не само липсва онзи дълбок и искрен интерес и дълг към народа, но и хора, които вършеха своите лични сделки върху гърба на народа и го използваха най-користно. По този повод отидох при Учителя и настоявах да ми каже Своето мнение по всичко, което става в българската действителност.
След като ми направи един дълбок анализ на целия
хаос
, който цареше в българската действителност, Той много фигуративно, в края, заключи със следната фраза: „Всичко, което става в България, слага малко кимион върху българското ястие." Кимион беше подправка, която се слагаше към гозбите.
А извършителят на преврата се казваше Кимион Георгиев. И от тук Учителят дава своето заключение. Тази кратка, но съдържателна фраза ми отвори очите, да видя с погледа на Мъдреца едно положение, което нищо не обещаваше. Убедих се, че всички обществени деятели, в лицето и на короната, не притежаваха нито едно от качествата, които Учителят смяташе като най-голяма необходимост за един държавен мъж - честност, справедливост, крайна интелигентност и благородство. Тези качества не се отнасяха само към българските общественици, но и към обществениците на всички държави.
към текста >>
6.
6.67. КАК БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ?
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Голяма реакция, голям шум, големи критики и страхотен
хаос
.
На едно събрание се повдига въпроса, че е необходимо да се отпечата книга на Учителя. Борис вдига големите си ръце и казва: „Такава книга едва ли може да излезе след хиляда години." На следващия път, когато се събира просветният съвет, Боян и Борис поднасят на всеки член от съвета по една книга. Подаряват я и като им ги подариха книгите, то направиха от тях най-големите си врагове. Всички изпадат в ужас. Как е възможно, преди една седмица Борис да говори едно, че такава книга ще излезе след хиляда години, а тя излиза само след седем дни.
Голяма реакция, голям шум, големи критики и страхотен
хаос
.
Като видях това, казах на Борис: „Борисе, аз не съм в Братския съвет, но понеже аз движих тази работа, на следващия ви съвет ще им изнеса един доклад и ще изясня всичко." Аз отидох с твърди крачки и със смело слово можах да обясня нещата, всички слушаха, но скърцаха със зъби. Всеки мисли, че е пръв над останалите. Главната агитаторка на този смут беше жената на Славянски - Люба. Всички интелектуалци смятаха, че са пренебрегнати, излъгани и измамени. След като взех разрешение за печат, след една година излезе книгата.
към текста >>
7.
12. ЕДНА СТАРА ВЕКОВНА КАРМА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
като снаха беше разнолико, пъстро и цареше пълен
хаос
.
А тогава се правеха хубави сватби, траещи по три дни и три нощи и булката бе заведена в дома на младоженеца. Започнаха медените месеци. Така трябваше да бъде. Но стана обратно. Семейството, в което влезнах като булка, т.е.
като снаха беше разнолико, пъстро и цареше пълен
хаос
.
Пресметнете сега няколко неща. Майката на моят съпруг Юрдан бе починала, когато той бил малък, останал сираче. Баща му се оженва повторно, но втората жена довежда двама сина. А по-късно тя ражда още няколко деца. Така аз заварих втора свекърва, братя заварени, доведени, преродени и на всичко отгоре зълвин син, т.е.
към текста >>
Хаос
и напрежение в дома.
Майката на моят съпруг Юрдан бе починала, когато той бил малък, останал сираче. Баща му се оженва повторно, но втората жена довежда двама сина. А по-късно тя ражда още няколко деца. Така аз заварих втора свекърва, братя заварени, доведени, преродени и на всичко отгоре зълвин син, т.е. на сестра му син.
Хаос
и напрежение в дома.
За тези хора това нещо беше нормално и това не им пречеше, защото ако им пречеше нямаше да съжителствуват. Аз попаднах в този организиран хаос. Защо ли? Защото тук се бяха събрали във фокус на едно място и под един покрив всички духове от ордата на Чингиз хан от далечния изток, от далечното минало. Да, моят съпруг бе по прераждане самият Чингиз хан.
към текста >>
Аз попаднах в този организиран
хаос
.
А по-късно тя ражда още няколко деца. Така аз заварих втора свекърва, братя заварени, доведени, преродени и на всичко отгоре зълвин син, т.е. на сестра му син. Хаос и напрежение в дома. За тези хора това нещо беше нормално и това не им пречеше, защото ако им пречеше нямаше да съжителствуват.
Аз попаднах в този организиран
хаос
.
Защо ли? Защото тук се бяха събрали във фокус на едно място и под един покрив всички духове от ордата на Чингиз хан от далечния изток, от далечното минало. Да, моят съпруг бе по прераждане самият Чингиз хан. Грешка няма. Аз това го проверих чрез живота си с него пък питах и Учителя.
към текста >>
8.
13. НЕОБИКНОВЕНА ЗАЩИТА ОТ НЕБЕТО
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
13. НЕОБИКНОВЕНА ЗАЩИТА ОТ НЕБЕТО Семейството, в което влязох бе с организираният
хаос
на червената орда на Чингиз хан.
13. НЕОБИКНОВЕНА ЗАЩИТА ОТ НЕБЕТО Семейството, в което влязох бе с организираният
хаос
на червената орда на Чингиз хан.
Но аз тогава не знаех това. Когато Учителят ме спаси и ми обърна внимание на моята стара вековна карма, разбрах че щях да си замина и щях да изгоря на този огън. Това беше сигурно. Но изведнъж дойде помощ съвсем ненадейно и неочаквано. Дойде помощ от Невидимия свят.
към текста >>
9.
33. ДВАТА БРЯГА
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
В мен течеше поезия: Спри в
хаоса
безспирен, своята мисъл ти горе на вселенията Духът ти твори.
Това беше необикновено преживяване, защото смятаха, че някой друг духа свещите. Тогава, когато споделих с Учителя, усмихна се: „Чети Евангелието да видиш каква роля си изпълнявал при Христа! " Животът ми премина разпънат на кръст между тези два бряга. Единият бряг, на който стоях бяха всички тези учени, които ме мъчеха - тези на църквата и три поколения свещеници, родени преди мене. А когато ми се изчистваше съзнанието аз летях, движех се в безпределни вътрешни простори.
В мен течеше поезия: Спри в
хаоса
безспирен, своята мисъл ти горе на вселенията Духът ти твори.
Обичай ме, както другите обичаш с горис, мъка и тегота. Обичай, както слънцето ме люби, свободно, чисто, в красота. Аз имах високи извисявания и големи падения в живота. Всичко имах. Аз едновременно се раздвоявах, разстроявах и изпусках времето и накрая губех всичко.
към текста >>
10.
34. НА РАЗГОВОР ПРИ УЧИТЕЛЯ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Днес е
хаос
и мрак.
Понякога съм дошъл с расо, облечен като дякон. Веднъж ми каза: „Тя църквата е вече свършила и още 10 - 15 години ще трае и ще прикючи. Тя е станала материална! Тя си изживя своя път. Сега ще дойде езотеричното Учение на Христа като вътрешна светлина в умовете на хората.
Днес е
хаос
и мрак.
Трябва да стане нещо. Тези форми на църквата задържат развитието на Живота, затова те ще отпаднат. Ще остане само чистия дух на Истината, защото Бог е Дух и тия, които Му се кланят в Дух и Истина да Му се кланят". При друга среща Той отново ме хване под ръка, разхождаме се по поляната и ми говори как ще дойдат новите хора, ще променят света, защото ще бъдат апостоли на Новото Човечество, което иде. Веднъж ми каза, че една необикновена промяна е станала в Космоса.
към текста >>
11.
24. Самолетнатат бомба и втората плоча
,
Лиляна Младенова
,
ТОМ 7
Всички там наоколо пищяха, че са затрупани, беше
хаос
.
Аз се помолих на Учителя. Бомбата проби първата горна плоча на сградата и избухна на втората плоча. Всичко се тресеше. Военният каза: „Издържа зданието. Сложете си кърпа на устата, за да не дишате праха".
Всички там наоколо пищяха, че са затрупани, беше
хаос
.
Аз останах спокойна, защото Учителят каза да остана в София. Знаех, че всички могат да умрат, но мен ще ме извадят жива. Изминаха десет минути, но за секунда не се усъмних. Бях с вяра в Учителя. Полека се показа една дупка, един отвор и през него всички излезнаха.
към текста >>
12.
44. Трудовите навици и методи на Учителя
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
От един
хаос
, от едни бодили, камъни, пущинак, Учителят с нашите хора го направиха като един рай, като оазис.
Нали Братството я построява, нали вие построявате тази чешмичка на Диана бад. Отивате със стомните, правите опити за носене на вода. Впоследствие взе я Ловния парк. Г.Д.: Ловният парк закупи мястото там и го огради и го ликвидира. Преди това мястото бе неустроено и пусто.
От един
хаос
, от едни бодили, камъни, пущинак, Учителят с нашите хора го направиха като един рай, като оазис.
И там отиваме със стомнички, с дамаджанки от Изгрева, сестрите с белите рокли, забрадки - так-тик, так-тик до извора. Там преди беше пущинак, нямаше живот никакъв, пусто беше. Отиваш в този оазис и Учителят направи така, че изкара вода от един бряг. Излезе една хубава вода, чешмичка се направи. Там излизаха на излет, посаждаха се от братя, а това беше 1927-1928 г.
към текста >>
13.
7. Машинописка, учителка и поетеса
,
Любка Хаджиева
,
ТОМ 7
Със Словото му на живот ме въздигна от низините, от онова, което беше в мене
хаос
и незнание, за да ме въведе в Учението си и в Царството на Духа - а това е Словото на Господа Моего.
Аз му я платих и като си заминах почнах да му пиша. В резултат имам 9 писма, които ще ви ги предоставя. Учителят ме прие с голяма любов в Школата Си. И ми даде Слово на живот. До днес работя с това Слово и за в бъдеще ще работя.
Със Словото му на живот ме въздигна от низините, от онова, което беше в мене
хаос
и незнание, за да ме въведе в Учението си и в Царството на Духа - а това е Словото на Господа Моего.
Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев на 4.05.1992 г. ДЕКЛАРАЦИЯ Долуподписаната Любка (Калиопа) Хаджиева, живуща в ж.к. „Дървеница“, бл. 44, вх. Б, ет.
към текста >>
14.
15. НАША ФАНА
,
,
ТОМ 8
След като ни изведе из
хаоса
на неразбраното и неориентирано положение, Той каза шеговито: 1.
Горе на стълбата. И разбирах, че Учителят говори не на мене, а на моят брат. Но Учителят обича да възнаграждава всеки, който Му служи. В случая аз услужвах - от една страна на Учителя, за да може да влезе във връзка със заминалия, от друга страна на заминалия, да получи осветление и утеха от Учителя. И както каза при друг случай: Който пита, той взема питата, така и сега аз трябваше да получа наградата.
След като ни изведе из
хаоса
на неразбраното и неориентирано положение, Той каза шеговито: 1.
Наша Фана 2. То поникна каквото фана, и се фана. всичко стана. А тук Учителят употреби изразът "наша Фана", защото този израз е специфичен за моя брат. Той, като дете, играеше с една наша братовчедка, която наричаха също Фана и за разлика от нея, казваше за мене наша Фана.
към текста >>
15.
13. ПОДУХ МУЗИКАНТ
,
,
ТОМ 8
Намерих България и специално София в
хаос
.
Бях откупен трудовак, т.е. не бях служил даже и в трудовата повинност. Не бях хващал пушка в ръцете си. Един ден на фронта ординарецът ми ми даде един път една пушка и гръмнах с нея един път във въздуха, та чак се стреснах от гърма. Върнах се жив и здрав в София.
Намерих България и специално София в
хаос
.
Партията на комунистите беше хванала здраво властта. Бях загубил връзка с Консерваторията. Успях да извадя един документ за това, че имам напълно завършени две години в Консерваторията. Останах по професия зъболекар, по душа музикант. Започнах да хармонизирам и аранжирам песните на Учителя.
към текста >>
16.
56. БИБЛИЯТА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Неразумността е тъмнина, мрак,
хаос
, отсъствие на хармония, там Бог не се проявява.
„Всяка разумност се следва от радост, а всяка неразумност от - нерадост. Семето на радостта е обвито, се съдържа в разумността; неразумността е червив плод, в него новият живот е изяден от червея. Разумност значи свободен вход за светлината, пълно осветление, вкоето слънцето е в зенита. Неразумност значи ограничение, значи отсъствие на светлина поради ограничението на стените и капаците по прозорците и вратите, мрак, в който пътят не се вижда освен когато блесне неочаквано някоя светкавица и човек разбере, че е объркал пътя. Разумността носи, със светлина изобилно, разумността, светлината е нещо организирано, хармонично, в него присъствува Бог, или в него Бог се проявява.
Неразумността е тъмнина, мрак,
хаос
, отсъствие на хармония, там Бог не се проявява.
В разумността се проявяват възвишени високо интелигентни същества, които напътствуват човека в неговото усъвършенствуване, защото го обичат, а обича само Бог. Значи, ако човек в живота си намери пътя на разумността и тръгне по него, много същества от невидимия свят ще му помагат. В разумността няма противоречия у човека, те просто не съществуват, доволството е негов постоянен спътник и трудностите и мъчнотиите се преодоляват и превъзмогват с лекота и песен, а пътищата на скръбта и на съмнението заобикалят надалеч из чужди места, където птичките не правят гнездата си и не пеят, където цветята не цъвтят на пролет и снеговете не се стопяват. Там, в тия места царува неразумността почвата е мочурлива и всяко семе, което в нея попадне, изгнива, изчезва без да прорасте, да пусне корени и стъбло. А има и пустинни места, към които води и минава пътеката на неразумността, там всичкото е голо, сухо, няма ни капка вода и никаква растителност не се вижда.
към текста >>
17.
104. ВЪТРЕШНИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Той казваше, ако иска човек да се освободи от всичкия тоя
хаос
, в който живее, от всичките тези каши, в които е потънал, той трябва да отправи съзнанието си към Бога.
В това отношение чувствата са много опасен свят. Така разгледани като възможности, които човек има. И вярно е, че и силите на ума, и силите на сърцето, това са сили в човека, това са енергии в човека и завладяването на този свят е наистина много сериозна, и много трудна задача. Но за да може човек това нещо да го постигне, Учителят постави един висък връх. Този връх е ЛЮБОВ КЪМ БОГА.
Той казваше, ако иска човек да се освободи от всичкия тоя
хаос
, в който живее, от всичките тези каши, в които е потънал, той трябва да отправи съзнанието си към Бога.
Но така цялостно, със цялото си същество, за да може най-малката връзка макар да направи, но тази връзка ще му даде сили, за да може малко по малко да организира тоя свой вътрешен свят. За тази организация Учителят казва нещо много важно: „Духът в човека трябва да работи много дълго време върху умът и сърцето, и върху тялото, за да може да изработи инсталация, да потекат енергиите на Любовта в него". Значи Божественото в човека само може да извърши тая организация на тия сили и затуй Учителят като първа задача, като най-висока цел постави: ЛЮБОВ КЪМ БОГА. То е нещо, което човек трябва да го има всякога в съзнанието си и ако го има или, ако всякога може да подържа, да дойде до него, той няма да има трудност, няма да има мъчнотия, която да не преодолее, защото оттам ще потекат сили, силите на Любовта. А Любовта всичко пречиства.
към текста >>
18.
113. КАТАЛОГЪТ НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Решения бяха взети и настъпи
хаоса
, който обхваща и днешното време.
/Виж Изгревът, том. Ill, стр. 201-203/. 6. Разрушаването на 4-те екземпляра оригинали - беседи се дължи на грубата грешка на майстор Борис, който разхвърли копията при различни хора, които нямаха отношение към Словото на Учителя. Те бяха верни на Борис, но неуки; прости и безотговорни, които смятаха, че като държат оригиналите, то Небето ги е избрало да вземат самоволно решения.
Решения бяха взети и настъпи
хаоса
, който обхваща и днешното време.
Това е описано подробно в „Изгревът", том IX. 7. Днес издаването на оригиналното Слово на Учителя се издава под мое ръководство, в което участвуват към 15 екипа от цялата страна, като всеки един екип е съставен от 3-4 човека, напълно свободни да работят за Словото на Учителя Дънов и Господа. Те се подчиняват единствено на моята програма и пред никой друг. 8. При подготовката на отделните годишнини за печат се сверяват от мен по оригиналния каталог. Има дати, на които Учителят Дънов не се е явявал в салона и те липсват в каталога.
към текста >>
Пълен
хаос
.
също много беседи липсваха. Имаше случаи, когато от една годишнина липсваха беседи /извадени и после не сложени на място. Имаше случаи, когато липсваха по 1 -2 страници, или избледнели до бяло листа, или проядени от мишки, измокрени, мухлясали и прогнили, някои не можеха да се докоснат с пръст -разпадаха се, трети проядени по средата, неспасяеми, съсипани изцяло. Не може да се разбере нищо от текста, коя е лекцията или беседата, липсваха първите или последните страници, не се разбира кое е заглавието, датата, годината на държането на беседата. Имаше и такива без заглавие или пък по 2-3 беседи с едно заглавие в една годишнина.
Пълен
хаос
.
Може да съществуват някъде и по-запазени екземпляри /преписвани са от Елена Андреева в 4 екземпляра и от Катя Зяпкова в 4 екземпляра/. Но както и да е, за няколко години почти всичко беше издирено и сложено в ред. Изпратих каталога, за да го има някъде по света, ако тук се унищожи /обиски се правеха постоянно/ - в библиотеката в Бостън и в Университетската библиотека в Масачузетс; дадох на Анина Бертоли един екземпляр, на Георги Николов от Габрово и на Димитър Добрев от Бургас. Но този каталог не беше пълен. Допълнително прииждаха беседи и трябваше да се вписват на съответното им място.
към текста >>
19.
10.Учителят ни води по нов път
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
В природата няма
хаос
, но има ред и порядък, има закони, които регулират отношенията на съществата в природата.
В природата ние не можем да правим опити, но ние можем да я наблюдаваме и да правим изводи. Голямата зависимост и въздействие на природните явления ни подсказва разумността. Като изучаваме и наблюдаваме природните явления, виждаме зависимост, взаимодействие, които говорят за разумност. Най-добре това може да се види в тази област на природата, където човек не е упражнил своето въздействие. Човек като природно явление не всякога е упражнил правилно въздействие на околната среда, проявил е и разрушително въздействие.
В природата няма
хаос
, но има ред и порядък, има закони, които регулират отношенията на съществата в природата.
Човек е упражнил голямо въздействие върху явленията на земята, като е направил големи пакости. Той мисли и дори иска да стане неин господар. Това показва, че той е надценил своите възможности и не е намерил своето място в целокупния живот на природата. Човек е разумно същество, но не всякога действува разумно, защото не познава напълно своето естество, своите възможности. В природата няма случайности, а има зависимости.
към текста >>
20.
03 - 04. ПОЗДРАВЛЕНИЯТА
,
АЙТОС - БРАТСКАТА ГРАДИНА 12 ЮЛИ, ПЕТРОВДЕН, 1968 г.
,
ТОМ 10
За човечеството, което днес все още е потънало в
хаоса
на ужасяващи противоречия, кризи, конфликти, има само един път за изход: Това е Божествената Светлина на великото Знание.
Ти си във всичко, и всичко е в теб! Велик е Символът, велико е съдържанието, велика е Божествената реалност, съдържаща се в живата движеща се верига на взаимнопоздравляващите се братя и сестри. Ето, туй е нашият идеал, туй е, към което се стремим, туй е, което Бог изисква от нас, от всички хора: връзка с всички, любов към всички, единство на всички. Силата на скачените батерии, на скачените, свързани помежду си източници на живот, нараства стократно, хилядократно. Кои земни задачи могат да бъдат неразрешими, да останат неразрешени за тази върховна Божествена Сила?
За човечеството, което днес все още е потънало в
хаоса
на ужасяващи противоречия, кризи, конфликти, има само един път за изход: Това е Божествената Светлина на великото Знание.
Това е Божествената Любов, която обгръща и стопля всичко. Това е Божественото Единение, което хармонира всичко. Учителят ни донесе тази Божествена Светлина, тази Божествена Любов, това Божествено Единение! Всички да тръгнем по Неговите стъпки, като забравим, отхвърлим, изоставим всичко дребнаво, всичко ограничено, човешко, всичко несъвършено, лично, което ни отделя един от друг, което е спънка за действието на великия Закон за Единството, което ни отделя от Учителя, от Христа, от Бога! Ако София е градът на мъдростта - на Божествената Мъдрост, то Айтос е свещеният град на Любовта - на Божествената Любов!
към текста >>
21.
23 - 18. ЦИКЛИ НА ЖИВОТА
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
Народите възставали едни срещу други, това довело до
хаос
, в който загинали древните цивилизации.
Виждали са, че колкото по-голяма нива е засята, толкова повече жито ще вземат, повече ще се облагодетелстват. Това ги е накарало да търсят помощници - такива са станали по-слабите, неуките, непредприемчивите. Но жаждата за повече блага събудило егоистичното чувство в човека, да чувствува себе си отделен, да облагодетелства повече себе си. Със засилване на това себично чувство, на този егоизъм, човек започнал да забравя за интересите на другите, почувствувал се господар. Свещен егоизъм завладял народите и се образували класите.
Народите възставали едни срещу други, това довело до
хаос
, в който загинали древните цивилизации.
Хората са се отчуждили един от друг, станали са жестоки, отмъстителни. Това е най-тъмната епоха, когато разгромът и човещината са се отдалечили. В този ред са се явили нови цивилизации - еврейската, гръко-римската. Това е тъмната печална есен на човешкия живот. За да се ограничи самоизтреблението на хората, се явяват гражданските закони, но се узакони робството.
към текста >>
22.
Наряди за 1946 г.
,
,
ТОМ 12
Обаче, който е следил историята знае, че винаги на границата между две култури, между две велики епохи, през преходния период се минава през
хаос
и големи крушения.
Изгрев-София 5) ЛЮБЕЗНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Отправяме към вас нашите сърдечни поздрави и братски ви подаваме ръка в името на Великото дело на Любовта, Мъдростта и Истината, което дело е вече посято в душите на народите от цялата планета и което чака да израстне и стане начало на новото, освободено и любящо човечество. Днес големи промени стават в живота на човечеството. Днешната епоха е епоха на противоречия, на големи страдания. Издъно се рушат основите на многовековни култури. Като че ли човечеството отива към израждане, като че е в опасност бъдещият културен възход на човечеството.
Обаче, който е следил историята знае, че винаги на границата между две култури, между две велики епохи, през преходния период се минава през
хаос
и големи крушения.
Това да не стряска, защото старите форми на живота се рушат, преди да се изградят новите форми. И кой е онзи принцип, който ще легне в основите на новото човечество, обновено, пречистено и възродено чрез днешните големи сътресения? Това е общността, единението, взаимопомощта. Това е сближението на индивиди, народи и раси. Това е обединението на всички в едно велико общочовешко семейство.
към текста >>
23.
17. ОТКРОВЕНИЕ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
17. ОТКРОВЕНИЕ София, 15 декември 1967 година „Виждаш ли този
хаос
в света?
17. ОТКРОВЕНИЕ София, 15 декември 1967 година „Виждаш ли този
хаос
в света?
Аз го създадох! Моята мисъл е силна. Моята мисъл е мощна. Същата тази мисъл ще преобрази света. Същата тази мисъл ще го организира.
към текста >>
Не чух никаква корекция, обаче чух първия въпрос, на който не се очакваше никакъв отговор и след въпроса: „Виждаш ли този
хаос
?
И няма да остане човек в света с крива мисъл. Няма да остане човек в света да греши! " Горните мисли ми каза Учителят още в 1943 година, един ранен пролетен ден през месец март, когато бях отишла при него в неговата горна малка стаичка да прочета няколко шпалти от една беседа, която се печаташе по това време. Както четях, Учителят ме прекъсна. Помислих, че той иска да коригира някоя мисъл, затова веднага спрях, вдигнах главата си и го погледнах.
Не чух никаква корекция, обаче чух първия въпрос, на който не се очакваше никакъв отговор и след въпроса: „Виждаш ли този
хаос
?
" - веднага бързо последваха останалите няколко мисли, които аз приех като откровение - така прозвучаха вътре в мене. Седя срещу Учителя, гледам го и слушам. Бог ми проговори. Възможно ли е? Възможно е.
към текста >>
24.
18. РАЗМИШЛЕНИЕ ВЪРХУ ОСЕМТЕ СВЕТЛИ МИСЛИ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
- „Виждаш ли този
хаос
в света?
18. РАЗМИШЛЕНИЕ ВЪРХУ ОСЕМТЕ СВЕТЛИ МИСЛИ На въпроса, който ми се зададе, не се очакваше моя отговор, но и да се очакваше, нищо не бих могла да отговоря.
- „Виждаш ли този
хаос
в света?
" Нищо не мога да отговоря, освен да свия рамене. Необятен е светът, а моят поглед е крайно ограничен, за да може да обхване този обширен свят и да имам мнение за него. Още повече по онова време, 1943 година, когато в близкия до мене свят не виждах никакъв хаос. Тогава ние бяхме потънали в хармонията на живота. Около нас, дори отчасти и в нас цареше хармония.
към текста >>
Още повече по онова време, 1943 година, когато в близкия до мене свят не виждах никакъв
хаос
.
18. РАЗМИШЛЕНИЕ ВЪРХУ ОСЕМТЕ СВЕТЛИ МИСЛИ На въпроса, който ми се зададе, не се очакваше моя отговор, но и да се очакваше, нищо не бих могла да отговоря. - „Виждаш ли този хаос в света? " Нищо не мога да отговоря, освен да свия рамене. Необятен е светът, а моят поглед е крайно ограничен, за да може да обхване този обширен свят и да имам мнение за него.
Още повече по онова време, 1943 година, когато в близкия до мене свят не виждах никакъв
хаос
.
Тогава ние бяхме потънали в хармонията на живота. Около нас, дори отчасти и в нас цареше хармония. Да, но това беше хармонията на Учителя, неговата собствена хармония и аура, в която и ние плувахме. Ако днес ми се зададе въпроса виждам ли хаоса в света, бих отговорила положително: Да, виждам този хаос, и то отчасти. И днес още нямам широкия кръгозор на окото да виждам и разбирам какво става в необятния свят.
към текста >>
Ако днес ми се зададе въпроса виждам ли
хаоса
в света, бих отговорила положително: Да, виждам този
хаос
, и то отчасти.
Необятен е светът, а моят поглед е крайно ограничен, за да може да обхване този обширен свят и да имам мнение за него. Още повече по онова време, 1943 година, когато в близкия до мене свят не виждах никакъв хаос. Тогава ние бяхме потънали в хармонията на живота. Около нас, дори отчасти и в нас цареше хармония. Да, но това беше хармонията на Учителя, неговата собствена хармония и аура, в която и ние плувахме.
Ако днес ми се зададе въпроса виждам ли
хаоса
в света, бих отговорила положително: Да, виждам този
хаос
, и то отчасти.
И днес още нямам широкия кръгозор на окото да виждам и разбирам какво става в необятния свят. Дохождам да отговоря на този въпрос: „Аз го създадох". Да, Господи, Ти го създаде, защото казал си на едно място: Ще създам ново небе и нова земя. Така е, всеки, който създава, твори и работи, не може да не създаде хаос около себе си. Следователно, хаосът като процес в живота, в природата, в цялата Вселена и в космоса, е неизбежен процес.
към текста >>
Така е, всеки, който създава, твори и работи, не може да не създаде
хаос
около себе си.
Да, но това беше хармонията на Учителя, неговата собствена хармония и аура, в която и ние плувахме. Ако днес ми се зададе въпроса виждам ли хаоса в света, бих отговорила положително: Да, виждам този хаос, и то отчасти. И днес още нямам широкия кръгозор на окото да виждам и разбирам какво става в необятния свят. Дохождам да отговоря на този въпрос: „Аз го създадох". Да, Господи, Ти го създаде, защото казал си на едно място: Ще създам ново небе и нова земя.
Така е, всеки, който създава, твори и работи, не може да не създаде
хаос
около себе си.
Следователно, хаосът като процес в живота, в природата, в цялата Вселена и в космоса, е неизбежен процес. Бог не създаде ли света от хаоса? Преди създаването на света всичко беше мъглявина, всичко беше хаос. Като слушах Бог да ми говори, като бях още на високото място, приех всичко, всяка дума и всяка мисъл в нейния абсолютен смисъл и като абсолютна истина. Обаче като обикновен човек, който живее в долината на живота, могла бих да запитам: Щом можа да създадеш този хаос, защо не го предотврати?
към текста >>
Следователно,
хаосът
като процес в живота, в природата, в цялата Вселена и в космоса, е неизбежен процес.
Ако днес ми се зададе въпроса виждам ли хаоса в света, бих отговорила положително: Да, виждам този хаос, и то отчасти. И днес още нямам широкия кръгозор на окото да виждам и разбирам какво става в необятния свят. Дохождам да отговоря на този въпрос: „Аз го създадох". Да, Господи, Ти го създаде, защото казал си на едно място: Ще създам ново небе и нова земя. Така е, всеки, който създава, твори и работи, не може да не създаде хаос около себе си.
Следователно,
хаосът
като процес в живота, в природата, в цялата Вселена и в космоса, е неизбежен процес.
Бог не създаде ли света от хаоса? Преди създаването на света всичко беше мъглявина, всичко беше хаос. Като слушах Бог да ми говори, като бях още на високото място, приех всичко, всяка дума и всяка мисъл в нейния абсолютен смисъл и като абсолютна истина. Обаче като обикновен човек, който живее в долината на живота, могла бих да запитам: Щом можа да създадеш този хаос, защо не го предотврати? Не, дето и да съм, на каквото място и да стоя, такъв въпрос не мога да си задам.
към текста >>
Бог не създаде ли света от
хаоса
?
И днес още нямам широкия кръгозор на окото да виждам и разбирам какво става в необятния свят. Дохождам да отговоря на този въпрос: „Аз го създадох". Да, Господи, Ти го създаде, защото казал си на едно място: Ще създам ново небе и нова земя. Така е, всеки, който създава, твори и работи, не може да не създаде хаос около себе си. Следователно, хаосът като процес в живота, в природата, в цялата Вселена и в космоса, е неизбежен процес.
Бог не създаде ли света от
хаоса
?
Преди създаването на света всичко беше мъглявина, всичко беше хаос. Като слушах Бог да ми говори, като бях още на високото място, приех всичко, всяка дума и всяка мисъл в нейния абсолютен смисъл и като абсолютна истина. Обаче като обикновен човек, който живее в долината на живота, могла бих да запитам: Щом можа да създадеш този хаос, защо не го предотврати? Не, дето и да съм, на каквото място и да стоя, такъв въпрос не мога да си задам. Ако речеш само една стая да пренаредиш, неизбежно ще се натъкнеш, макар и на най-малък хаос.
към текста >>
Преди създаването на света всичко беше мъглявина, всичко беше
хаос
.
Дохождам да отговоря на този въпрос: „Аз го създадох". Да, Господи, Ти го създаде, защото казал си на едно място: Ще създам ново небе и нова земя. Така е, всеки, който създава, твори и работи, не може да не създаде хаос около себе си. Следователно, хаосът като процес в живота, в природата, в цялата Вселена и в космоса, е неизбежен процес. Бог не създаде ли света от хаоса?
Преди създаването на света всичко беше мъглявина, всичко беше
хаос
.
Като слушах Бог да ми говори, като бях още на високото място, приех всичко, всяка дума и всяка мисъл в нейния абсолютен смисъл и като абсолютна истина. Обаче като обикновен човек, който живее в долината на живота, могла бих да запитам: Щом можа да създадеш този хаос, защо не го предотврати? Не, дето и да съм, на каквото място и да стоя, такъв въпрос не мога да си задам. Ако речеш само една стая да пренаредиш, неизбежно ще се натъкнеш, макар и на най-малък хаос. А тук става въпрос за работа в размер на Великото голямо... Тук става дума за друг един въпрос: Как, посредством какви сили и закони се създава този хаос?
към текста >>
Обаче като обикновен човек, който живее в долината на живота, могла бих да запитам: Щом можа да създадеш този
хаос
, защо не го предотврати?
Така е, всеки, който създава, твори и работи, не може да не създаде хаос около себе си. Следователно, хаосът като процес в живота, в природата, в цялата Вселена и в космоса, е неизбежен процес. Бог не създаде ли света от хаоса? Преди създаването на света всичко беше мъглявина, всичко беше хаос. Като слушах Бог да ми говори, като бях още на високото място, приех всичко, всяка дума и всяка мисъл в нейния абсолютен смисъл и като абсолютна истина.
Обаче като обикновен човек, който живее в долината на живота, могла бих да запитам: Щом можа да създадеш този
хаос
, защо не го предотврати?
Не, дето и да съм, на каквото място и да стоя, такъв въпрос не мога да си задам. Ако речеш само една стая да пренаредиш, неизбежно ще се натъкнеш, макар и на най-малък хаос. А тук става въпрос за работа в размер на Великото голямо... Тук става дума за друг един въпрос: Как, посредством какви сили и закони се създава този хаос? Ето един важен за мене въпрос: Как се създаде този хаос? - Разбира се, че пак чрез Словото, за което е казано: Нищо без него не стана.
към текста >>
Ако речеш само една стая да пренаредиш, неизбежно ще се натъкнеш, макар и на най-малък
хаос
.
Бог не създаде ли света от хаоса? Преди създаването на света всичко беше мъглявина, всичко беше хаос. Като слушах Бог да ми говори, като бях още на високото място, приех всичко, всяка дума и всяка мисъл в нейния абсолютен смисъл и като абсолютна истина. Обаче като обикновен човек, който живее в долината на живота, могла бих да запитам: Щом можа да създадеш този хаос, защо не го предотврати? Не, дето и да съм, на каквото място и да стоя, такъв въпрос не мога да си задам.
Ако речеш само една стая да пренаредиш, неизбежно ще се натъкнеш, макар и на най-малък
хаос
.
А тук става въпрос за работа в размер на Великото голямо... Тук става дума за друг един въпрос: Как, посредством какви сили и закони се създава този хаос? Ето един важен за мене въпрос: Как се създаде този хаос? - Разбира се, че пак чрез Словото, за което е казано: Нищо без него не стана. Словото, като мощна силна вълна, като силна мощна мисъл се разнесе из пространството, проникна в него и се възприе от ония организирани човешки умове, готови да възприемат всичко ново, всичко възвишено, и красиво. Веднъж възприели те идеята за новото в света, тази идея се предава от един човешки ум на друг, както електричеството се предава по жици, докато обхване и най-долните слоеве на човешкия живот.
към текста >>
А тук става въпрос за работа в размер на Великото голямо... Тук става дума за друг един въпрос: Как, посредством какви сили и закони се създава този
хаос
?
Преди създаването на света всичко беше мъглявина, всичко беше хаос. Като слушах Бог да ми говори, като бях още на високото място, приех всичко, всяка дума и всяка мисъл в нейния абсолютен смисъл и като абсолютна истина. Обаче като обикновен човек, който живее в долината на живота, могла бих да запитам: Щом можа да създадеш този хаос, защо не го предотврати? Не, дето и да съм, на каквото място и да стоя, такъв въпрос не мога да си задам. Ако речеш само една стая да пренаредиш, неизбежно ще се натъкнеш, макар и на най-малък хаос.
А тук става въпрос за работа в размер на Великото голямо... Тук става дума за друг един въпрос: Как, посредством какви сили и закони се създава този
хаос
?
Ето един важен за мене въпрос: Как се създаде този хаос? - Разбира се, че пак чрез Словото, за което е казано: Нищо без него не стана. Словото, като мощна силна вълна, като силна мощна мисъл се разнесе из пространството, проникна в него и се възприе от ония организирани човешки умове, готови да възприемат всичко ново, всичко възвишено, и красиво. Веднъж възприели те идеята за новото в света, тази идея се предава от един човешки ум на друг, както електричеството се предава по жици, докато обхване и най-долните слоеве на човешкия живот. Всички умове просветени и непросветени, възприеха идеята за новото и днес всички говорят за новото.
към текста >>
Ето един важен за мене въпрос: Как се създаде този
хаос
?
Като слушах Бог да ми говори, като бях още на високото място, приех всичко, всяка дума и всяка мисъл в нейния абсолютен смисъл и като абсолютна истина. Обаче като обикновен човек, който живее в долината на живота, могла бих да запитам: Щом можа да създадеш този хаос, защо не го предотврати? Не, дето и да съм, на каквото място и да стоя, такъв въпрос не мога да си задам. Ако речеш само една стая да пренаредиш, неизбежно ще се натъкнеш, макар и на най-малък хаос. А тук става въпрос за работа в размер на Великото голямо... Тук става дума за друг един въпрос: Как, посредством какви сили и закони се създава този хаос?
Ето един важен за мене въпрос: Как се създаде този
хаос
?
- Разбира се, че пак чрез Словото, за което е казано: Нищо без него не стана. Словото, като мощна силна вълна, като силна мощна мисъл се разнесе из пространството, проникна в него и се възприе от ония организирани човешки умове, готови да възприемат всичко ново, всичко възвишено, и красиво. Веднъж възприели те идеята за новото в света, тази идея се предава от един човешки ум на друг, както електричеството се предава по жици, докато обхване и най-долните слоеве на човешкия живот. Всички умове просветени и непросветени, възприеха идеята за новото и днес всички говорят за новото. Всеки се стреми към него, всеки го прилага кой колкото може, кой колкото е готов.
към текста >>
25.
4. СТЕНОГРАФ КАТА НА УЧИТЕЛЯ - ПАША ТЕОДОРОВА
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
И това става вън от Неговата стая на Изгрева, съвсем изненадващо за Паша, Той рекъл така: „Ти виждаш този
хаос
.
Абе какви са тези лъжи, бе? В.К.: Лъжи. Значи тя фактически е направила, обаче... Г.П.: Направи. Обаче той каза, че Паша по-добре ги работи. И един ден тя така му чете нещо.
И това става вън от Неговата стая на Изгрева, съвсем изненадващо за Паша, Той рекъл така: „Ти виждаш този
хаос
.
Аз го създадох и аз ще го оправя! " Съвсем неочаквано, прекъсна. В.К.: То е много силно. То аз съм го чел това нещо. Много силно.
към текста >>
26.
ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1861-1880
,
Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова
,
ТОМ 14
Най-напред беше
хаос
, но после Господ каза: „Да бъде светлина." Служене на Бога.
1873 Помогни на един човек в беда, защото и ти можеш да изпаднеш в неговото положение. Служене на себе си. 1874 Когато дойде някой и ти проси нещо, а ти си зает с друго и му дадеш само, за да се отървеш от него, това е служене на себе си. Духовният човек. 1875 Духовният човек има религията в себе си, но религиозният човек трябва да учи духовното.
Най-напред беше
хаос
, но после Господ каза: „Да бъде светлина." Служене на Бога.
1876 Кацне мушица на ръката; ти, ако не служиш на Бога, ще я удариш, но ако кажеш: „Нека си живее", служиш на Бога. Служение на Бога - ти всякога се радваш. Служене. 1877 Когато си кажеш: „За Господа искам да ходя", тогава и у хората има желание да ти услужват. Почнеш ли да се колебаеш, няма да ти услужват. Рече ли човек да служи на Бога, всичките му работи лесно се уреждат.
към текста >>
27.
11. „ЕЛ - ЕЗИКА НА МАЙТЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
В един разговор със сестра Паша Теодорова, към края на своето земно съществувание, когато събитията бяха взели един по-напрегнат характер, Учителят казал: „Виждате ли всичкият този
хаос
, аз го създадох и аз ще го оправя".
Фактически Учителят изпраща някой от неведимия свят и той влиза в кучето и то пази, съществото което е в кучето. Н.Д. Да, да. Събитията, които станаха през тия сто години и които има да стават показват изключителната важност на времето. Учителят трябваше да дойде да провери позициите на решителната битка. Събитията, които стават между нас са само една малка проекция от онази гигантска борба, която става между злото и доброто.
В един разговор със сестра Паша Теодорова, към края на своето земно съществувание, когато събитията бяха взели един по-напрегнат характер, Учителят казал: „Виждате ли всичкият този
хаос
, аз го създадох и аз ще го оправя".
Каква е сега нашата задача? Ще приведа още една случка. Един горещ летен ден се прибирам вкъщи. Гледам, в един леген с вода, една оса се дави. Вземам една клечица и й подавам да излезе по нея.
към текста >>
28.
39. НИКОЛАЙ И ЦАНКА ЗА РОДА ДОЙНОВИ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Семейството, в което влязох, втора свекърва, братя заварени, заведени и преродени, зълви, син,
хаос
.
Какви противоречия имаше между тях? Н.Д. Противоречия някакви особени не знам, но преместиха машините в една сграда, която наеха под наем. След туй построиха сграда и може би в тези разправии, местене на машини натам- нататък да са станали някакви разправии по-сериозни. Това е. В.К. Сега, Цанка пише по-нататък: „Семейството, в което влязох". Н.Д.
Семейството, в което влязох, втора свекърва, братя заварени, заведени и преродени, зълви, син,
хаос
.
Вярно, че беше объркано. Втора свекърва, тя беше една слабичка, истинска майка ли беше на мъжът на Цанка, не си спомням, но зная, че имаше доведени, заварени деца, един хаос беше. Заварени от друга майка, Йордан беше от друга майка, но точно какви, не мога да ти кажа. В.К. Тука пише: „Братовата жена на Йордан имаше роднини в Търново и ме покани да я придружа". Братовата жена - как се казваше?
към текста >>
Втора свекърва, тя беше една слабичка, истинска майка ли беше на мъжът на Цанка, не си спомням, но зная, че имаше доведени, заварени деца, един
хаос
беше.
След туй построиха сграда и може би в тези разправии, местене на машини натам- нататък да са станали някакви разправии по-сериозни. Това е. В.К. Сега, Цанка пише по-нататък: „Семейството, в което влязох". Н.Д. Семейството, в което влязох, втора свекърва, братя заварени, заведени и преродени, зълви, син, хаос. Вярно, че беше объркано.
Втора свекърва, тя беше една слабичка, истинска майка ли беше на мъжът на Цанка, не си спомням, но зная, че имаше доведени, заварени деца, един
хаос
беше.
Заварени от друга майка, Йордан беше от друга майка, но точно какви, не мога да ти кажа. В.К. Тука пише: „Братовата жена на Йордан имаше роднини в Търново и ме покани да я придружа". Братовата жена - как се казваше? Н.Д. Значи, той имаше един брат Христо, с когото бяха ортаци в този магазин. Той беше оженен за софиянка ли беше, не мога да ти кажа.
към текста >>
29.
42. ЕТЪРА В ГАБРОВО
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Сега, всеки малко, много, ще разбере
хаоса
на цялата тази работа.
Като отидох един ден в музея на Етъра, гледам Делката там. „О, Николай, какво правиш? " „Делка как си ти? " „Николай от април месец до сега съм направил само едно чукче", а беше вече юни. И знаеш ли какво Николай, ние седим тука, приказваме, като видим, че се задават хора, ние обуваме потурите и почваме да чукаме.
Сега, всеки малко, много, ще разбере
хаоса
на цялата тази работа.
Но, ако наистина му бяха дали на Делката, ето ти помещение, работи тука ковач. Делката нямаше така да седи и да чака да обуе потурите, като идват хора, а от тъмно до тъмно щеше да чука там. И ти като отидеш да видиш, ще видиш как клокочи този занаят. Същото е с кожухарите, същото е с точиларите, същото е с тези, които правеха гаванките. Аз съм работил и съм търгувал с гаванки и съм ходил при самите производители на гаванки.
към текста >>
30.
21. КРИЗАТА В ДУШАТА НА СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
По този начин ще се премахне
хаоса
, който цари в душата на съвременния човек.
Ледът на разединението, самотата обвива човешкото сърце. Защо отделността, разединението води към песимизъм? Защото при любовта, при единението човешкият живот е в съгласие с великата истина за всеединството. Ето защо в любовта, в единението на човешките души е щастието. Днес само окултизмът може да изведе човечеството от тази двойна духовна криза, защото излиза от дълбокото познание на действителността.
По този начин ще се премахне
хаоса
, който цари в душата на съвременния човек.
Окултизмът има за главна мисия да работи за идването на новат акултура на земята. Днешната култура е фалшива във всяко отношение; тя е в прямо противоречие с Божественото животоразбиране. Чрез дълбокото познание, което дава окултизмът, чрез светлината, която носи за човешката душа, и топлината, която запалва в човешкото сърце, той е в състояние да роди мощни импулси, които могат да преобразят както отделния човек, така и цялото човечество. В новата култура човек ще запази своята развита индивидуалност, но едновременно ще бъде свързан чрез любовта с околните. Ние сме едновременно индивидуалисти и колективисти.
към текста >>
31.
24. ПОЛИТИЧЕСКО ПРЕУСТРОЙСТВО
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Един политически деец, който има благородната амбиция да отстрани социалния и политически
хаос
в страната чрез нейното преустройство и оздравяване, еднакво обича и приятелите си, и неприятелите си.
Това не е оня „личен режим", за който у нас обичат да се изразяват при други случаи, защото такъв водач не си служи със своеволия за лични цели, а е едно разумно ръководство, в пълно съзнание за общата полза от всяка мисъл, желание и действие и за своята отговорност, при пълна свобода на отделните партийни членове. В една политическа групировка, основана на идейни начала, шефът не е тиранин, който си служи с принудителни средства, във вид на заплашвания или други ограничения на своите последователи, и дисциплината между съмишлениците не е рабско подчинение на водача. Такива широки разбирания може да има само един окултист. Но той се отличава и с едно друго още по-ценно или най-ценно качество: любовта към другите, били те негови приятели или врагове. Тя е ключа на тайната за преуспяването на всяко политическо преустройство.
Един политически деец, който има благородната амбиция да отстрани социалния и политически
хаос
в страната чрез нейното преустройство и оздравяване, еднакво обича и приятелите си, и неприятелите си.
Ако към своите приятели той е разположен да ги обсипе с всичките блага, които дава властта, то към своите врагове същият никога не трябва да си служи с насилнически мерки, за да ги принуди да му се подчинят. Не е голямо изкуство да печелиш врагове, а изкуство е да знаеш и да можеш да печелиш приятели. Само с любовта можеш да ги спечелиш, защото само любовта отваря сърцата и донася мир. Вместо да заплашваш със „сеч" и със „смазване" другите, вместо да ги преследваш, арестуваш, убиваш или прогонваш зад граница, далеч от родното място и от близките им, любовта налага да ги оставиш на свобода, да гарантираш живота им, да отвориш вратите на родината за всички нейни синове и да ги спечелиш със своята морална сила и с безкористната си служба на народа. Тъй и само тъй искрените, чистосърдечните и благонамерените умиротворяват страната си.
към текста >>
32.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
И в днешната критическа епоха - според завета на Христа и според Теософията - се очаква такъв свръхчовек, който да обедини всички религии - клонове на едната религия - и да побратими народите, като положи начало на нова цивилизация и изведе человечеството из днешния
хаос
.
- в един само кратък живот? Но тоова е невъзможно. За постигането на тоя божествен идеал са нужни много животи, през които безсмъртната човешка душа се усъвършенствува и проявява своята божествена същина. Всички вероучители говорят за прераждане, и самите те са стигнали по тоя път до свръхчовечество.[5] Свръхчовекът не е само блян на поет, и богочеловеци е имало в историята - те не са нито легенда, нито мит; те са цветът и плодът на обещанието - първенците на човешкия род, завършили своята земна еволюция и стигнали върха - свръхбитие, Нирвана. И наистина, самите те са върхове, които съединяват небето и земята, откъдето се вижда вечното незалязващо слънце на истината: Кришна, Буда, Зороастър, Хермес, Орфей, Исус, АполонийТиански.
И в днешната критическа епоха - според завета на Христа и според Теософията - се очаква такъв свръхчовек, който да обедини всички религии - клонове на едната религия - и да побратими народите, като положи начало на нова цивилизация и изведе человечеството из днешния
хаос
.
От всичко казано става ясно, че теософията се явява в света не да разединява и да опълчва едно срещу друго различните течения, не да сгъстява спластения фанатичен мрак от векове в душите, а да разведри хоризонти и да хвърля светлина по всички пътища на тъмното човешко битие, и да води към мир и братство, тъй че в света да има един Пастир и едно стадо. Ето защо теософията не е против никоя религия, защото всички религии имат еднакъв божествен произход; те всички са основани от Мировия Учител, направо или чрез Негови ученици, те са дело на великата Бяла Ложа, от името на която великият учител Христос действува и чертае различните пътища, които водят към една цел. Една от задачите на теософията е да съживи отделните религии върху една обща основа, и който се опълчва против теософията, той се опълчва против делото на Христа, който е един за всички - дихание на цялото человечество, което е плът от неговата плът. Теософията не се обявява и срещу опитната наука на днешния век, нито се чужди от нейните методи, когато прави своите изследвания; тя твърди, обаче, какво днешната наука е една малка част от истинското знание (Гносиса), което обгръща проявеното и непроявеното, света на феномените и невидимия мир от скрити причини - физика и метафизика. И теософията не е склонна да тури някакъв предел между обективна наука и религиозно изследване, което води към богопознание - към вечната същина на нещата.
към текста >>
33.
1929 година
,
,
ТОМ 16
Разговарях се с учителите - нечистота и
хаос
в училището им.
Отидох у сестрата Неда и към 1 ч следобед си потеглих за село. 16.II.1929 год., събота Ставам къде 6 1/2 ч сутринта у Водица у дома. Сънувал съм, че мама извадила змии пепелянки из вехти парцали, уж сега е зима, а те, понеже били в парцали, останали живи, незамръзнали. После един вълк, който стана срещу мене, но главният инспектор Чучу Лаин го предотврати. * Отидох в основното училище.
Разговарях се с учителите - нечистота и
хаос
в училището им.
Рачо Узунов е главен, но не е чисто. Отидох в прогимназията. Разговарях се с прогимназиалните нови, с Рали Арнаудов. Следобед ходих на реферат с учениците, не успяли за „Иван Агемака", а след това - за „Видни дейци, за българските дейци за освобождаване". Държи се от дете, ученик на Григор Радославов.
към текста >>
34.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год
,
1935 г
,
ТОМ 16
Децата толкова бързат, че е цял
хаос
.
Следобед, след занятията, отидох у Венко Стоичков на гости по случай сватбата. Имахме репетиция до 11 ч за вечеринката. Сън: Сънувах, че обучавам деца, но те са много непослушни. Държах ги до късно на обед, чак към 1 ч, но ги не пущам. Започнахме да четем молитва.
Децата толкова бързат, че е цял
хаос
.
Аз се ядосах и ги накарах наново да седнат. Но учениците ми не са тия, а големи, прогимназиални. В това време Б. Манов дойде и ми заговори, че не правя добре, задето ги задържам толкова. Имаше и много други хора наоколо.
към текста >>
35.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
Преди нас влезлите германски войски разхвърляли архивата във всички стаи,
хаос
и разнебитеност.
Скатахме багажа и ни въведоха в града на квартири. За конете и коневодите бе определено дворът и зданието на тютюневите монополи, които са непосредствено до главната улица в центъра на града. Две грамадни здания, 5-етажни, едното съвсем разрушено през 1941 год. от бомбардировки със самолети, а второто из[чис]тено и поремонтирано, покрито, но без прозорци, едната му половина ще бъде за конюшня. Войниците влязохме в сградата на канцеларията.
Преди нас влезлите германски войски разхвърляли архивата във всички стаи,
хаос
и разнебитеност.
Нашите войници изхвърлиха всичката архива из прозорците и се настаниха във всичките стаи, на брой 8. Германците се мъчили да разбият касата, обаче не успели. От изхвърлената архива всеки си навзе листа, книги, канцеларски принадлежности, писци, перодръжки, мастилници. Някои от крадливите войници бяха донесли вещи из ограбените магазини. Видях два триона за бичкиджийници.
към текста >>
36.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 3
,
,
ТОМ 16
Чудя се как бих излязъл от тоя
хаос
.
Рожанство Снощи, тъкмо заспах, ме събудиха в 7.30 ч вечерта заради заболяла кобила в I рота. Имаше случай на колика и непикаене. Помогнах на заболялата кобила и в 10 ч си легнах. Сън: Сънувах, че ме нападнали хаотични мисли. Душевно съм измъчен.
Чудя се как бих излязъл от тоя
хаос
.
Толкова ми дотегнало на дутата, че заплаках и в плача си се обърнах към Бога с молба Той да ми помогне. Човек сам не може да се изчисти от паразитни мисли. Само Бог може да ми помогне. След събуждането ми наново сънувах други 2 съня, които, ставайки от сън, ясно помнех, но не можах веднага да запиша и до вечерта ги забравих. * Тази сутрин и през целия ден е мъгляво.
към текста >>
37.
5. Писмо на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова от 15.II.1937 год.
,
VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Скука ме обхванала, тъга и светски
хаос
.
Спах в събота срещу неделя у Васил Станков и госпожата му (бившата Вънева). Поканиха мен и учителя от с. Ропот да спим у тях. Те си създали две легла за гости в една стая. В неделя в 12 ч бях в Равна.
Скука ме обхванала, тъга и светски
хаос
.
Уволнили Б. Манов от директорство и назначили Каралеев. Гонитба от страна на неутралисти към бившите съюзисти. В Министерството на просветата турили пак за главен секретар ф. Манолов-тоя, който ни изруга с тебе и изпъди вън от канцеларията през либералско време.
към текста >>
38.
5. Наука и метафизика
,
V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'
,
ТОМ 17
Ако този разум не беше определил с математическа точност законите, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен
хаос
, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват.
Материята се поддава на обикновено изследване само до електрона и след това се губи от окото на наблюдателя. Метафизиката пък, или, по-право, науката, разширена и извън материалната област, пак по същия пъть на опита и наблюдението, разширена обаче с нови средства на изследване, дохажда до една напълно реална основа - духа, който мени само своята степен на съвършенство, но не и своята същина. Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна частица от онзи разум, който прониква всичко и от който човекът черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука. Да се отрича този разум и този дух само защото не се виждат като един физичен предмет-това може да стори само един отрицател на науката, здравата философия и логиката. Преди да отрече всемирния безсмъртен разум, човекът трябва да отрече своя разум, защото в този последния не е влязла нито една истина, без да е взета от всемирния разум.
Ако този разум не беше определил с математическа точност законите, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен
хаос
, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват.
Ако този разум не беше поставил в движение електроните и йоните и не беше вложил в тях способността да се съединяват в атоми, а тези последните - в молекули и ако тази способност на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само че не щяхме да имаме никакви елементи, сложни тела (съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя! Ако този разум не беше дал притегателната сила на телата и не беше определил законите на нейното действие, то предметите, които сега се намират върху Земята, биха литнали в пространството, океаните биха се разлели и самата Земя би се разпаднала. Същото би станало и с другите небесни тела и хаосът, който би произлязъл от всичко това, никой не би бил в състояние да си представи. Ако всемирният разум суспендираше своите закони, то би ли имало база за човешкия разум, човешката наука и човешкото същестувание? Ако например този разум не беше създал точно определения закон, че квадратите от времената на въртенето на планетите около Слънцето се отнасят помежду си, както кубовете на разстоянията, как астрономите биха се справили със своята задача?
към текста >>
Същото би станало и с другите небесни тела и
хаосът
, който би произлязъл от всичко това, никой не би бил в състояние да си представи.
Да се отрича този разум и този дух само защото не се виждат като един физичен предмет-това може да стори само един отрицател на науката, здравата философия и логиката. Преди да отрече всемирния безсмъртен разум, човекът трябва да отрече своя разум, защото в този последния не е влязла нито една истина, без да е взета от всемирния разум. Ако този разум не беше определил с математическа точност законите, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен хаос, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват. Ако този разум не беше поставил в движение електроните и йоните и не беше вложил в тях способността да се съединяват в атоми, а тези последните - в молекули и ако тази способност на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само че не щяхме да имаме никакви елементи, сложни тела (съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя! Ако този разум не беше дал притегателната сила на телата и не беше определил законите на нейното действие, то предметите, които сега се намират върху Земята, биха литнали в пространството, океаните биха се разлели и самата Земя би се разпаднала.
Същото би станало и с другите небесни тела и
хаосът
, който би произлязъл от всичко това, никой не би бил в състояние да си представи.
Ако всемирният разум суспендираше своите закони, то би ли имало база за човешкия разум, човешката наука и човешкото същестувание? Ако например този разум не беше създал точно определения закон, че квадратите от времената на въртенето на планетите около Слънцето се отнасят помежду си, както кубовете на разстоянията, как астрономите биха се справили със своята задача? А може ли човекът да нарича разум това, което си присвоява от природата, а да отрича разумността на източника, от който черпи? - Но душата не се вижда. Е, добре.
към текста >>
39.
20. Сферата на Марс
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Иначе, ще дойде
хаоса
на разрушението, в който ще рухнат ценностите на цялата съвременна култура.
Съзерцателната, спокойна, тиха и нежна Мария - това е Венера. Двете планети, между които минава орбитата на земята! Не мога да се спирам повече в този бегъл очерк върху Марсовата сфера. Но едно ще подчертая; съвременното човечество, след кризата, която преживя в Юпитеровата сфера, сиреч сферата на правовия държавен ред, на демократичния и парламентарен строй, на гражданската и политическа свобода - с допущането на европейската война допусна и един пробив на Юпитеровата сфера, вследствие на което се получи един поврат назад към Марсовата сфера - диктатури, агресивен национализъм и всепоглъщащ милитаризъм, в който се проявява волята за власт на тъмния Марс, чиито крепости са в оръжейните заводи. Нека Слънцето - основният закон, установеният държавен строй, с или без физически център и Юпитер - политическата воля на народа, изразена в неговите държавници - промислители, не оставят Марс да вилнее необуздано.
Иначе, ще дойде
хаоса
на разрушението, в който ще рухнат ценностите на цялата съвременна култура.
към текста >>
40.
30. Сфера на Нептун
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински
хаос
, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист.
Ако преведем терминологията на индуската езотерична философия на езика на астрологичните символи, ще трябва да свържем Нептун с будическия свят, светът на „Нирвана”. Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас. Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък симболизува Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен „инстинкт за свобода”.
Ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински
хаос
, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист.
И ако проявите на Урана в човешкия свят се движат между двата полюса - свободния човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептуна се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя „грешен”, респективно „несправедлив” свят. В този долен полюс на Нептуна, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на „далечното”, „безбрежното”, в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства. Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлера, които търсят „странното”, „чудноватото”, „примамното”, „екзотичното”, и които си създават чрез упояване на алкохол или наркотични средства свои „paradis artificiels” - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените „лоши аспекти” на един „зле поставен” в хороскопа Нептун. Поради това някои астролози наричат Нептуна вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации.
към текста >>
В този долен полюс на Нептуна, който лежи в
хаоса
, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на „далечното”, „безбрежното”, в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства.
Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък симболизува Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен „инстинкт за свобода”. Ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Урана в човешкия свят се движат между двата полюса - свободния човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептуна се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя „грешен”, респективно „несправедлив” свят.
В този долен полюс на Нептуна, който лежи в
хаоса
, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на „далечното”, „безбрежното”, в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства.
Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлера, които търсят „странното”, „чудноватото”, „примамното”, „екзотичното”, и които си създават чрез упояване на алкохол или наркотични средства свои „paradis artificiels” - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените „лоши аспекти” на един „зле поставен” в хороскопа Нептун. Поради това някои астролози наричат Нептуна вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации. И докато тия нещастници си мислят, че са се издигнали в някакви „висши сфери” на духовния свят, те всъщност са попаднали в ония слоеве на подсъзнанието, в които плават разпокъсани архаични образи, остатъци от едно праисторично минало. На такива патологични прояви най-вече се натъкват психиатрите в своите клиники и затова считат за патологични всички душевни преживявания без изключение, които попадат в „нептуновата сфера”.
към текста >>
41.
(Продължение)
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Хермес бил потопен във влажен
хаос
, пълен с дим и зловещ рев.
Какво искаш ти да видиш? - Аз желая да съзерцавам източника на всичко съществуващо, аз желая да позная Бога. И незабавно Хермес се почувствувал облян от чудна светлина. През нейните прозрачни вълни минавали пленителните форми на всички същества. Но внезапно страшна тъмнина, изпълнена с пълзящи сенки, се спуснала върху него.
Хермес бил потопен във влажен
хаос
, пълен с дим и зловещ рев.
И тогава се повдигнал един глас из дълбините на бездните. Това бил Призивът на светлината. И след това бърз огън се устремил из влажните дълбини, в неизмеримите ефирни висоти. Хермес се издигнал с огъня в светлите пространства. Хаоса се погълнал от бездните.
към текста >>
Хаоса
се погълнал от бездните.
Хермес бил потопен във влажен хаос, пълен с дим и зловещ рев. И тогава се повдигнал един глас из дълбините на бездните. Това бил Призивът на светлината. И след това бърз огън се устремил из влажните дълбини, в неизмеримите ефирни висоти. Хермес се издигнал с огъня в светлите пространства.
Хаоса
се погълнал от бездните.
Звездни хорове блестели над неговата глава, и гласът на светлината изпълнил Безконечността. - Разбра ли видяното от тебе, попитал Озирис Хермеса, унесен в своите мечти. - Не, отговорил Хермес. - Узнай прочие, какво е видяла твоята душа. Ти видя пребиваващето във вечността.
към текста >>
42.
(Продължение)
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
А всеки творчески процес е в началото си хаотичен, страхотен, бурен - стихии бушуват и се борят и всичко се превръща в
хаос
.
Бялата светлина, както ни е известно, се разлага на седем цвята, като се пречупи през призмата. Това показва, че тя е един сложен принцип, в който вземат участие седем първични творчески принципа. Същото се отнася и до черната светлина. И тя има спектър, само че е невидим. От това, което ни учи окултната наука, се знае, че именно черната светлина е израз на творческия принцип, на принципа, който създава нещата, а бялата светлина е израз на принципа, който устройва, оформява нещата и внася в тях живот.
А всеки творчески процес е в началото си хаотичен, страхотен, бурен - стихии бушуват и се борят и всичко се превръща в
хаос
.
Такова е началото на всеки творчески процес. Творчеството е съпроводено с борба на силите и в процеса на тази борба се създават формите. Един път създадени формите, влиза в действие втория принцип, мекия принцип, принципа на бялата светлина, който организира формите и внася живот в тях. Тези два принципа действат почти едновременно в големия творчески процес на Битието. Зад двата принципа стои Великата Разумност, Първата Причина, която ги направлява за реализирането на един велик предначертан план.
към текста >>
43.
2. ЗНАЧЕНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ В АСТРОСОЦИОЛОГИЯТА
,
,
ТОМ 19
Той създава условия за
хаос
, за сензации, за усложнения в обществения живот, за дезорганизация.
От друга страна Уран влияе върху диктатурите и олигархиите. В метеорологията, Уран предизвиква бурите, земетресенията, студа, гръмотевиците, градушката, накратко - резките промени във времето. Нептун Нептун символизира най-възвишената религиозност, псцхометрията и тайните науки. От друга страна, той символизира социализма във всичките му форми. Нептун управлява моретата, корабоплаването и компаниите за морски и речен транспорт.
Той създава условия за
хаос
, за сензации, за усложнения в обществения живот, за дезорганизация.
Под негово влияние са заговорите, шпионството, проституцията. Когато се използва по положителен начин, енергията на Нептун създава гениите, а използвана по отрицателен начин, тя предизвиква духовно падение и безотговорност. Нептун влияе върху производството на всички синтетични вещества и на наркотиците: опиум, никотин и т. н. Под негово влияние са също и болниците и религиозните благотворителни дружества. В метеорологията, Нептун носи студено, мъгливо и влажно време.
към текста >>
44.
5. ПЛАНЕТНИ ЦИКЛИ
,
,
ТОМ 19
Отрицателен полюс:
Хаос
в политиката; посоката на държавните дела е несигурна, засегнати са нравите, религиозни мании, дилетантство в науките.
Отрицателен полюс: Революционна атмосфера, финансови затруднения, опасност от международни конфликти, спорове и липса на единодушие в научните среди, неочаквани опасности в международната политика и във външните работи. Юпитер - Нептун Този цикъл трае 36 години, с орбис 1 година Положителен полюс: Това е период с историческо значение, най-вече в областта на политиката. Политиците се вдъхновяват от мистичния плам на Нептун. Те предприемат ползотворни инициативи, благоприятстващи земеделието и мините; политиката е умерена и се води под знака на търпението и грижата за благоденствието на народа. Развиват се метапсихичните изследвания, както и проучването на телепатията и на висшите прояви на мистичното.
Отрицателен полюс:
Хаос
в политиката; посоката на държавните дела е несигурна, засегнати са нравите, религиозни мании, дилетантство в науките.
Юпитер - Плутон Този цикъл трае 13 години, с орбис 2 години. Положителен полюс: Висшите законодателни власти стават много активни в международната политика и по отношение на вътрешната си политика. Някои философски учения добиват гражданственост, макар че са били отречени. В същото време настъпва заздравяване на правителствените финанси. Отрицателен полюс: Период на тежко финансово състояние и то в световен мащаб; тежко положение и в областите на философията, нравите и съдебната власт.
към текста >>
45.
ЧАСТ II. ВЪВЕДЕНИЕ АСТРОКОСМИЧЕСКА СИНТЕЗА
,
,
ТОМ 19
Без тази точност, най-характерен атрибут на разумността, в небесните пространства би настъпил невъобразим
хаос
.
Точността е един от върховните закони, налагани от Космичния център. Тя е абсолютно необходима при числата и при ритмичността, засягащи приложението на плановете във Всемирната еволюция. Точността е една от най- характерните черти при проявлението на разумните сили, действащи в областта на Живата разумна природа. Идеята за великата Точност, като важна предпоставка в Битието, ние намираме най-ярко изразена в законите на небесната механика, ембриологията, микробиологията, генетиката, както и в съвременните отрасли на кибернетиката, боравеща с принципите на висшата математика. Човешкото въображение не е в състояние да обхване великата точност, заложена в цикличността на Живата разумна природа.
Без тази точност, най-характерен атрибут на разумността, в небесните пространства би настъпил невъобразим
хаос
.
Други важни качества, които са абсолютно необходими и чрез които оперират ложите, са търпението, мълчанието и постоянството. Космичната ложа, както казва Учителя, работи с принципите на есенциалния свят. Бялата ложа оперира със законите в Живата разумна природа, а тъмната ложа борави с фактите, или с материалния свят. Ние считаме за уместно да дадем няколко цитата от Учителя, които най-ясно и най-недвусмислено характеризират естеството на работата на Бялата и на Тъмната ложи. "Доброто и злото са две велики сили, които действат в света.
към текста >>
46.
1.5 ЦИКЪЛ НА ПЛАНЕТИТЕ УРАН - ПЛУТОН*
,
,
ТОМ 19
Доброто, това мощно оръжие на Бялата ложа, чрез Любовта ще преобрази и постави в порядък царящия понастоящем международен
хаос
.
Сатурн, това древно божество, трябва да предаде своята власт на Уран, който носи освобождение за човечеството. Франция, която винаги е заемала едно от първите места в зората на миналите културни периоди, ще бъде пречистена и обновена от радиациите на планетите Уран и Плутон. По този път Франция първа ще открие в Европа началото за духовното, културно, политическо и икономическо сътрудничество между европейските народи. Тя ще съдейства за образуването на едно европейско звено в международната общност. По този път на всестранно сътрудничество между народите, силата на злото ще бъде намалена и неутрализирана от силата на доброто.
Доброто, това мощно оръжие на Бялата ложа, чрез Любовта ще преобрази и постави в порядък царящия понастоящем международен
хаос
.
Ще се Стр. 62/943 изградят нови социално-икономически форми в един световен мащаб и ще се установят нови политически отношения на световна почва. Тези отношения няма да почиват на международни диктати опиращи се на грубата сила, а ще се опират на едно тясно и искрено международно сътрудничество, вдъхновявано от доверие и добра воля. Това ще означава включване, в една реална творческа дейност най-добрите и най-надарени люде, боравещи в управителната дейност и в духовно-културното творчество на човечеството: една дейност, която ще стопи напластената омраза и недоверие между народите, за да възтържествува в полето на социалните, национални и расови отношения любовта и братството - единствено годни да дадат творчески тласък в общочовешкия прогрес. Християнството като религия, в своето историческо развитие, е подготвило, до известна степен, условията за идването на новата култура на Водолея.
към текста >>
47.
3. ЗНАЧЕНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ В АСТРОСОЦИОЛОГИЯТА
,
,
ТОМ 19
Той създава условия за неописуемия
хаос
, сензационните произшествия, обществените компликации, дезорганизацията, комплотите, шпионажа, подмолните действия и проституцията.
Уран предизвиква бурите, земетръсите, ураганите, ниския студ, гръмотевиците, градушките и изобщо - бързите и внезапни метеорологични промени. Нептун представлява най-висшата религиозност. мистицизма, психо-метризма и тайните науки. Другият му полюс представлява социализма във всичките му форми. Нептун управлява моретата, навигацията и водните компании.
Той създава условия за неописуемия
хаос
, сензационните произшествия, обществените компликации, дезорганизацията, комплотите, шпионажа, подмолните действия и проституцията.
Неговата енергия, употребена в положително направление дава гениалността, докато отрицателното направление дава падение и безнравствена безотговорност. Всички синтетични химически произведения и заместители, както и наркотиците - опиум, тютюн и пр., са под негово влияние. Също болниците, благотворителните дружества с религиозен характер. От метеорологично гледище Нептун представлява мъгливо, влажно и студено време. Неговата обиколка около Слънцето се извършва за около 165 години, докато тази на Уран е 84 години.
към текста >>
48.
6. ПЛАНЕТНИ ЦИКЛИ
,
,
ТОМ 19
Отрицателен полюс: В политиката настъпва
хаос
, несигурно ръководство, слаб морал, фалшификации, религиозна маниакалност, дилетантство в научната дейност, несигурни хипотези и неиздържани политически схващания. Стр.
Опасности и изненади, както във вътрешната, така и във външната политика. Юпитер - Нептун Трайност на цикъла 36 години, Орбис - 1 година Положителен полюс: Период от историческа важност, особено в областта на политиката. Политическите мъже са вдъхновени от мистичния огън на Нептун. Те предприемат плодоносни инициативи, които донасят блага от минното дело, земеделието, рудниците, кариерите; политиката е под знака на трезвеност, търпение, морална загриженост за народното благоденствие. Голям тласък към психометричните изследвания, метапсихичните науки, телепатични изследвания, свързани с висши мистични проявления.
Отрицателен полюс: В политиката настъпва
хаос
, несигурно ръководство, слаб морал, фалшификации, религиозна маниакалност, дилетантство в научната дейност, несигурни хипотези и неиздържани политически схващания. Стр.
133/943 Юпитер - Плутон Трайност на цикъла [13] години. Орбис – [2] години. Положителен полюс: Настъпва голяма активност във висшите законодателни тела, както в самите народи, така и на международна почва. Установяване на известни философски доктрини, които са били отричани. Същевременно балансиране и заздравяване на финансовия живот на държавата.
към текста >>
Опасност от срутвания в мините, опасност от експлозии в държавни здания; изобщо, период на всеобщ
хаос
и на политическа несигурност.
През този период стават научни открития, рационализации и техниката чрез помощта на електричеството, различните видове лъчи и радиации. Периодът е свързан със стремеж към изучаване на планетното и космичното пространство (чрез сонди и ракети) като източници на енергия. Обществото достига до големи завоевания чрез постижения на синдикалното и кооперативното движения. Отрицателен полюс: Период опасен, на изненади, смущения, бунтове и революции срещу правителството и по отношение на висшите държавни институти. Всичко се тресе; финанси, политически порядък, държавен апарат, управляващи фактори.
Опасност от срутвания в мините, опасност от експлозии в държавни здания; изобщо, период на всеобщ
хаос
и на политическа несигурност.
Сатурн - Нептун Трайност на цикъла 36 години. Орбис - 1 година. Положителен полюс: Период от голяма историческа важност, особено в областта на политиката. Политическите мъже са вдъхновени от мистичния огън на Нептун. Те предвижват благородни инициативи, които донасят блага, особено от минното дело, земеделието кариерите и рудниците.
към текста >>
134/943 Отрицателен полюс: В политиката настъпва
хаос
, несигурно ръководство, слаб морал, измами, фалшификации, особено всред финансовите кръгове; религиозно маниачество и научно дилетантство.
Те предвижват благородни инициативи, които донасят блага, особено от минното дело, земеделието кариерите и рудниците. Политиката се развива под знака трезвеност, търпение, постоянство и морална загриженост за народното благо. Голям тласък към психическите изследвания. Метапсихичните науки са във възход. Следват прояви на мистични и телепатични изследвания. Стр.
134/943 Отрицателен полюс: В политиката настъпва
хаос
, несигурно ръководство, слаб морал, измами, фалшификации, особено всред финансовите кръгове; религиозно маниачество и научно дилетантство.
Светът се намира под знака на нетрайни хипотези и неиздържани политически схващания. Сатурн - Плутон Трайност на цикъла 33 години. Орбис – 4 ÷ 5 години. Положителен полюс Необичайно обновление. Настъпват преобразувание в политическата и социалната области на държавния живот.
към текста >>
Повеждат се борби срещу неправдите и
хаоса
на политическите и социалните несъответствия.
Създават се условия за сътрудничество между мистичния и рационалния дух в областта на научните, обществените и духовните сфери. Отрицателен полюс Социални борби. Революции и международни конфликти. Разрушаване на старите социални отношения и отживелите нравствени връзки. Отричат се религиозните суеверия.
Повеждат се борби срещу неправдите и
хаоса
на политическите и социалните несъответствия.
Уран - Плутон Трайност на цикъла 120 години. Орбис - 4 ÷ 5 години. Положителен полюс: Връщане на човечеството към законите на космичната мъдрост. Това обновление ще даде своите дълбоки отражения във всички области на живота. Ще настъпят небивали открития в областта на ядрената физика.
към текста >>
49.
Б. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА Б.1. ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ (ИЗВАДКИ)
,
,
ТОМ 19
Доброто, Бялата Ложа чрез Любовта ще преобрази настоящия международен
хаос
, като се изградят нови социално-икономически форми и искрени политически отношения.
За момента Франция и романския клон на бялата раса и най-вече културата на Западна Европа взема мястото на старата елинска култура. Според Учителя една голяма верига души от стария елински свят са се преродили във Франция. Франция, която заемаше винаги първото място в зората на миналите култури ще бъде пречистена от планетата Уран, и възраждащата мощ на планетата Плутон. Франция първа ще открие в Европа пътя за духовно, културно, политическо, икономическо сътрудничество между народите. С малко думи, силите на злото ще бъдат укротени от силите на доброто.
Доброто, Бялата Ложа чрез Любовта ще преобрази настоящия международен
хаос
, като се изградят нови социално-икономически форми и искрени политически отношения.
Тези отношения няма да се основават на насилието и на неразумната сила, а на едно тясно, разумно сътрудничество, основано на добрата воля и взаимното доверие Това ще рече, че всички управляващи фактори, всички културни творци, всички синове на човечеството, духовно просветени трябва да се впрегнат здраво в една реална, творческа работа, която ще направи да се стопи омразата и недоверието между народите и вместо тях ще дойдат братството и Любовта, които да водят общия прогрес на човечеството.” „Християнството в течение на своето историческо развитие е приготвило условията за учениците на Учителя.” „Човечеството ще познае, че в целия свят има само един Учител, Който е на най-мощното изявление на Първата Причина, която живее дълбоко в съзнанието на човека: в пътя на Любовта. Мъдростта и Истината.” "Учителят казва: „Кармичният закон, които свързва всички хора е ужасен, тъй като вие сте вързани с този закон. Вие не можете да платите вашито дългове. Подобен закон съществува и в съвременните държави. Когато някой е извършил злоупотребление и не може да върне съответната сума, с която е злоупотребил, поставят го в затвора, където той трябва да остане необходимия брой години, да излежи присъдата за дълга.
към текста >>
50.
II. Описание на хороскоп
,
ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
ТОМ 19
Нептун - означава
хаос
, смут, разочарование.
Това показва, че този човек ще има увеличение на парите и имота. Примерно Марс при лошо влияние означава свада. Да кажем, че Марс е в VII дом, а видяхме, че VII дом означава съдружие. Следователно такъв човек ще има свада със съдружниците си. 5. Нека изложим изобщо значението на планетите за външния живот на човека.
Нептун - означава
хаос
, смут, разочарование.
Уран - ексцентричност, оригиналност, отчуждаване. Сатурн - лишение, пречки, отричане. Юпитер - прилив, плодотворност, прираст. Слънце - достойнство, почести. Марс - излишество, импулсивност, свади.
към текста >>
51.
2. Планети, домове, аспекти
,
ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
ТОМ 19
Ако е зле аспектиран, той разразява смущенията, идещи от неустойчивостта, колебливостта, при един
хаос
за нещата и голямо изменение, понякой път измяна, измама и лъжа, понякога още безгрижие, леност, отсъствие на енергия и воля, сластолюбие, голяма снизходителност към самия себе си, пиянство и пр.
Мненията на астролозите се твърдо разделят относно добрите и лошите качества. Като доказано е, че той повечето причинява зло с лошите си аспекти. Дава понякога разумна мисъл, която облагоприятства парите и наследствата, когато той владее II и VIII домове при добри аспекти. НЕПТУН В 12-ТЕ ДОМОВЕ Когато е на възхода (в I дом), той е тясно свързан с ясновидството, прозорливостта, яснослушането, медиумизма, хипнотизма, гледане в кристал, сънища, интуиция. И той ще играе роля в гениите на естетиката, музиката, поезията, изкуството и пр., в които чувствата и емоциите са активни и важни.
Ако е зле аспектиран, той разразява смущенията, идещи от неустойчивостта, колебливостта, при един
хаос
за нещата и голямо изменение, понякой път измяна, измама и лъжа, понякога още безгрижие, леност, отсъствие на енергия и воля, сластолюбие, голяма снизходителност към самия себе си, пиянство и пр.
той изглежда, че има връзка с морето, водата и течностите въобще. Това, което следва по-долу, е получено по експериментален път. Нептун във II дом - Вероятност да покровителства парите, ако не бъда зле аспектиран. Нептун в Ш дом - Въображение. Стреми се към спиритуализъм и мистерия – от уроци или писма.
към текста >>
52.
9. ПЕТЪР МАНЕВ
,
A. Астролозите на Изгрева
,
ТОМ 19
Ретроградните планети показват, че той закъснява с освобождаването си от анархистичните си идеи -
хаосът
в ума му, което става след отиването му при Учителя.
Уран в XІ дом е в своя дом и е много силен. Роденият прави странни и ексцентрични познанства с изобретателни и оригинални хора (с братята и сестрите в Братството). Те ще му помагат неоценимо, като му дават пълна свобода, каквато той дълго е търсил. Посредством тези му приятели желанията, надеждите и тежненията му ще бъдат подпомогнати ефективно и той ще има успех в тях, особено в астрологията. Имал е много неприятности с по-възрастни от него хора, които не са го разбирали и са му пречели в духовния му път (Уран ретрограден съвпад Сатурн).
Ретроградните планети показват, че той закъснява с освобождаването си от анархистичните си идеи -
хаосът
в ума му, което става след отиването му при Учителя.
Уран ретрограден в Стрелец му придава силна интуитивна способност, насочена към блянове, видения и будното му въображение. Навсякъде той е търсел приятели - другари и намира такива в братството в голямо количество, които го подтикват да изучава и практикува окултните науки. Уран ретрограден паралел Нептун дава на родения склонност към окултизма и мистицизма и богати вътрешни условия за изучаване окултните науки, в частност астрологията. Той става лидер с тази наука в Братството. Притежава пряка връзка с духовния свят, откъдето получава богата информация за човека, с чийто хороскоп се занимава.
към текста >>
53.
1926 г. Из беседи, лекции и други
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Та сега, този голям
хаос
, които чувствувате, е, защото временно се съединявате с някои други светове, които ни въздействуват.
Всеки трябва да излезе извън земята. Някои от вас, като излязат от земята, ще се спрат на Венера, други в Юпитер, трети - в Сатурн, четвърти - в Меркурий, лети - в Уран и т. н. Някой от вас пък ще отидат в друга някоя Слънчева система и там ще се установят. Питам ви сега: ако вие влезете в някоя Слънчева система, за която вие не сте готови, какво ще спечелите? Ако не сте готови, ще се намерите в още по-големи пертурбации от тия, които тук преживявате.
Та сега, този голям
хаос
, които чувствувате, е, защото временно се съединявате с някои други светове, които ни въздействуват.
Някои ще кажат: как е възможно да ни въздействуват тия светове? Ако месечината може да повдигне водата в моретата на височина около 20 метра, това не е ли въздействие на Луната? Такова въздействие тя оказва и върху някои хора, наречени лунатици, и по този начин изменя състоянието им. Не само месечината, но и други небесни светила и планети произвеждат известно влияние върху някои хора. За в бъдеще, онези, които искат да възпитават младото поколение, трябва да основат възпитанието му върху тия научни данни.
към текста >>
54.
Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения
,
ЗАЗОРЯВАНЕ КОГАТО НИЙ, ЖИВИТЕ, СТАНЕМ ТОЙ И А3
,
ТОМ 20
» * И отново ме отнасят огнени вихрове, които се размесват с чудни светлини,
хаос
разноцветен, от който изникват много дъги, които се нареждат една до друга в сребърно-бляскава тишина.
И те се превръщаха в нови слънца, в нови потоци от слънца и бягат в безкрая. Това са огнени водопади, които разнасят в мигновението на окото до бездните на далечината сила и светлина, живот и радост. Милиарди същества прелитат пред погледа ми - живи слънца. Те вдигат ръце, като да благославят целия свят, и мълвят: «Ти Си - и ние сме! Ние сме и Ти си!
» * И отново ме отнасят огнени вихрове, които се размесват с чудни светлини,
хаос
разноцветен, от който изникват много дъги, които се нареждат една до друга в сребърно-бляскава тишина.
И тогава бавно започва някаква дивна музика, нежна и тиха, но която минава през всяка моя частица. * Сещам се, че и аз пея и че съм звук, малък тон от жива песен, хармония на дивно съчетани цветове и същини ... Когато отварям очи, Той ме гледа усмихнат. - Какъв блажен миг изживях! - шепна аз. А той само се усмихва, когато уплашен оттеглям ръката си от лицето - то беше младежко, а сега дълга брада го покриваше... Колко ли бе траял този «миг»!
към текста >>
55.
Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя
,
I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)
,
ТОМ 20
И ето, към тоя поглед се коснахме и изведнъж се наредиха пред него вериги от настъпващи войници, които гинеха един след друг...
хаос
на война, войната, която поглъща с хиляди... Вървят редици след редици - и потъват в огъня на ада, който се е отворил пред очите му... Гинат чужди синове с хиляди... а тук е само един... неговият син, наследник на империя... И той се мята, мъчи се да отрие очите си и да махне тая страшна картина.
То лежи, а от тялото му, като от някакъв спукан съд, изтичат по всички страни тънички светливи вадулици и се губят, попити в пространството. Детето става все по-бледо и потъмнява. Животът изтича от него... Майката се молеше в недалечна до него стая. Бащата бе изгубен от скръб. Той се бе тръшнал до леглото на сина си и гледаше със стъклен поглед, който нищо не виждаше.
И ето, към тоя поглед се коснахме и изведнъж се наредиха пред него вериги от настъпващи войници, които гинеха един след друг...
хаос
на война, войната, която поглъща с хиляди... Вървят редици след редици - и потъват в огъня на ада, който се е отворил пред очите му... Гинат чужди синове с хиляди... а тук е само един... неговият син, наследник на империя... И той се мята, мъчи се да отрие очите си и да махне тая страшна картина.
Но тя прониква и през клепачите му, защото по-други са тия картини... Но ето, те се сменят... Бурни снежни веявици. Жени и мъже, конвоирани, отиват нанякъде... Някои от тях падат в изнемощение... Войниците ги ритат грубо, а след това оставят всред снега... Гинат чужди синове... Той търка челото си и се мята, като да е на огън. И те са имали бащи и майки... Протягаме към него ръце. Лъчи се пръскат около му, но той нищо не може да хване. Неговото тяло е негодно да схване каква да е помощ.
към текста >>
56.
Любомир Лулчев IV. Творчество: С Христа (трилогия) II. Бунт
,
I. АРХАНГЕЛЬ1 НА СИЛАТА, ЗНАНИЕТО И МЪДРОСТТА6
,
ТОМ 20
И вместо ред и щастие, настанало
хаос
и борба, на която краят не се виждал.
И то расло с очи чисти, големи, които гледали в сърцата на хората и виждали всичко, което те искали. И когато пораснало, то станало най-ученият человек. Измислял машини, отварял училища и учел хората на всичко, което те пожелаели. Но едни се радвали на машините, а други скърбели. Една машина работела за хиляди хора, но тия хиляди хора, които оставали без работа и хляб, станали роби още по-нещастни.
И вместо ред и щастие, настанало
хаос
и борба, на която краят не се виждал.
И неговите знания се обърнали срещу самия него. Той търсил храни и елексир за живот и безсмъртие - учениците му направили отрови така силни, че и който помиришел даже само веднъж, ставал труп... Земята заприличала на лудница, в която едни бягали, за да се спасят, а други - да отнемат и тази малка искра разум и живот, който им оставал... И веднъж, на един залез слънце, с много други души и Архангелът напуснал земята. Хвъркал той нагоре и виждал още по-ясно, че от такива знания, които той беше дал, земята беше станала още по-нещастна. И помислил той: «Не сила и знание им трябваше на тия хора... Преди да бяха запознати със силата, мощта, със знанието - тям трябваше Мъдростта, да проумеят доброто и злото, да бъдат здрави телом и духом, за да могат да бъдат и добри, и силни, защото знанието без доброто ражда злото; силата без Любовта става насилие... » III. Не довършил той - и пак сетил, че отново се носи към земята като една огнена звезда, която летяла все по-бързо и по-бързо, докато се промъкнала през свода на една пещера и огряла на челото на едно току-що родено дете.
към текста >>
А без Тебе всичко това роди
хаоса
... А ето тук, при краката ми, Господи, скромната ябълка ми показа истинския път, Твоя път, който Ти си определил и срещу който аз безумно възроптах, защото го намирах бавен!
- И тя прибрала вейките си и заспала тихо на земята... Архангелът се понавел над нея и я гледал, гледал... И тя, пред неговите очи, навикнали да гледат хиляди години като дни и вековете - като часове, се стопила, превърнала в пръст и влязла наново в младите ябълкови дървета, които, китни като засмени деца, обиколили цялото му подножие. Гледал и мислил. И най-после разбрал и започнал да се моли: - Прости ми, Господи Боже Вишний, прости ми! Аз помислих, че тоя ред, който Ти си наредил, не е добър. И в забравата си допущах, че аз ще мога да дам нещо по-хубаво... Аз не станах проводник на Твоето Добро, което Ти изпращаше на тия, които Ти знаеше какви и защо си ги създал и какво им е необходимо, а исках да ги направя по-силни, по-мъдри, по-добри!
А без Тебе всичко това роди
хаоса
... А ето тук, при краката ми, Господи, скромната ябълка ми показа истинския път, Твоя път, който Ти си определил и срещу който аз безумно възроптах, защото го намирах бавен!
И заплакал и ужасил се от това Архангелът, и потресъл се цял. И без да сети, се пукнал от върха до долу. От сърцето му потекли сълзите. И от тях пият и птици, и животни, и хора с векове и хиляди години. И едни търсят силата, други - мъдростта, трети са доволни от това, което имат... А ябълките са още по-доволни, защото техните корени пият от тия сълзи на помирения, разбралия смисъла на всичко - и плодовете им са още по-червени и по-сладки... Генко млъкна.
към текста >>
57.
VII. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
НА СЛЕДНИЯ ДЕН
,
ТОМ 20
Сега човеците искат всичко по своему да нареждат и стигат до тоя
хаос
, в който се сблъскват интересите им, желанията им, постъпките им.
Аз чаках да мй кажете как, какво ще правя, къде ще ида, при кого ще хлопам, а то всичко излезе тъй естествено, тъй неочаквано скоро, че още ми се струва, като че насън е станало. - Божествените работи винаги се нареждат тъй естествено - каза Учителят. - Достатъчно е само, ако сме будни и следваме ръката, която ни е подадена за помощ. А както виждате, той тогава Ви помогна - сега Вие - нему. Защото той има много хора около себе си, но малцина или почти никой не говори истината, а пък и не я търсят.
Сега човеците искат всичко по своему да нареждат и стигат до тоя
хаос
, в който се сблъскват интересите им, желанията им, постъпките им.
И поради това животът на земята е тъй труден и самата тя няма кътче почти, което да не е окървавено и в което да не гният някои кости... Той как Ви се видя? - Учителю, аз малко умея да наблюдавам, или, по-право - напоследък само нещо паметта ми изменя, но инак имам едно вътрешно чувство, което ми дава някаква вътрешна картина, бих рекъл, която изведнъж ми рисува положението. Ето сега, с него, елегантен, внимателен - тъй внимателен човек в живота си не съм виждал, тъй хубаво слуша. Веднага влезе, такова държание, като че беше равен на мен и аз можех съвсем свободно да си говоря това, което искам. И все пак, като се върнах вкъщи, налегна ме една голяма мъка по него, защото ми се стори, че той се движи в едно много мъчно място, всред някаква пихтия.
към текста >>
58.
40. СТАРОТО И НОВОТО
,
,
ТОМ 20
Карпентер и др.), на изгубилите пътя европейски народи, които не знаят какво да правят в тоя
хаос
.
Истината за любовта между всички хора като върховен закон бе замъглена - трябваше хиляди години да минат, за да може посятото семе в душите на хора да поникне и да израсне, за да даде плод. Човечеството още 2000 години след Христа трябваше да опитва учението на насилието и убийството, Мойсее-вия закон: «око за око, зъб за зъб»; трябваше да изпие до дъно горчивата чаша на страданията, да изходи цялото поле на всички възможности за насилническо устройство, за да се убеди, че по тоя път няма изход, няма благо, няма живот. И ето - сега - след 2000 години, отново се подема гласът на Божиите пратеници131 да се възприеме и приложи учението на Божествената любов, Божествената мъдрост и Божествената истина, да оставим всяко насилие, всяка вражда и неправда, да се откажем от всяка лъжа и всяка глупост, да заживеем като братя - хората от всички народи; защото цялото човечество е едно семейство. Тоя зов се разнася из обширната руска земя от пророка на новото време Лев Толстой; тоя зов иде от тайнствената многомилионна Индия, която в лицето на Ганди иска да даде един велик урок на европейците, чрез своята любов и ненасилие. Тоя зов иде и от запад - от всички най-велики и будни синове (Ромен Ролан, Ед.
Карпентер и др.), на изгубилите пътя европейски народи, които не знаят какво да правят в тоя
хаос
.
Тоя зов за любов и братство между всички хора и народи се повдига и в България, която преди 1000 години даде богомилското учение, даде най-възвишените Христови идеи на тогавашния свят и сега също тъй е призвана да даде на света синтеза за западната наука и източната религиозна мъдрост, хармонията на славянското сърце и западноевропейския ум - единството на Божията мъдрост. И ето - отново крепителите на старото, защитниците на съществуващия несъвършен строй, от който всички хора са недоволни и всички искат да го изменят - тези крепители отново въстават против Божественото учение и искат да го спрат, да го задушат. Кои са те? Представителите на християнската черква - съвременните фарисеи, които комаря прецеждат, а камилата поглъщат, които любовта забравиха, а обрядите точно спазват, които войните, клетвите, насилията благославят, а носителите на новите идеи проклинат, отново те се опитват да се борят с лъжи, преследвания, гонения. Всички свободно-религиозни общества - духовната сила на България, най-честните, най-умните, най-добрите нейни синове - са прогласени за опасни еретици, сектанти, бацили за държавата и църквата.
към текста >>
59.
11.Реално и нереално
,
(В. «Братство», бр. 11 (292), 10.V.1942 г., стр. 3)
,
ТОМ 20
Ученият вижда закономерност там, където невежият се угнетява от
хаос
и безсмислие.
Често повтаряните състояния турят отпечатък или израз на лицето: скръбно, весело, мрачно и пр. Но преди да дойдем до тия живи форми, нека се спрем на някои елементарни истини, които биха ни подпомогнали в това. Естествено е, че досегашните ни знания биха били полезни, но трябва и нещо ново. Това ново може да ни се строи странно на пръв поглед, но личният опит ще ни покаже доколко то е вярно. Светът, в който живеем, е същият и за учения, и за невежия, но еднакво не го схващат.
Ученият вижда закономерност там, където невежият се угнетява от
хаос
и безсмислие.
Колкото по-широко е съзнанието на човека, толкова нещата изглеждат зависими и свързани едно с друго. Колкото е по-тесногръд и невежа, толкова и светът му се ограничава с неговите непосредствени интереси и желания. Силите в света ние познаваме по техните резултати, формите са един от тия резултати. Человек е също проява на силите, които носи в себе си. Неговата форма, тялото му, е във връзка с това как проявява своите сили - в кои светове - физическия, органическия и чувствения или във волевия и умствения.
към текста >>
60.
12. Изучаване на човешкия характер
,
(В. «Братство», бр. 170, 25.Х.1936 г., стр. 3-4)
,
ТОМ 20
Ученият вижда закономерност там, където невежият се угнетява от
хаос
и безсмислие.
Често повтаряните състояния турят отпечатък или израз на лицето: скръбно, весело, мрачно и пр. Но преди да дойдем до тия живи форми, нека се спрем на някои елементарни истини, които биха ни подпомогнали в това. Естествено е, че досегашните ни знания биха били полезни, но трябва и нещо ново. Това ново може да ни се строи странно на пръв поглед, но личният опит ще ни покаже доколко то е вярно. Светът, в който живеем, е същият и за учения, и за невежия, но еднакво не го схващат.
Ученият вижда закономерност там, където невежият се угнетява от
хаос
и безсмислие.
Колкото по-широко е съзнанието на човека, толкова нещата изглеждат зависими и свързани едно с друго. Колкото е по-тесногръд и невежа, толкова и светът му се ограничава с неговите непосредствени интереси и желания. Силите в света ние познаваме по техните резултати, формите са един от тия резултати. Человек е също проява на силите, които носи в себе си. Неговата форма, тялото му, е във връзка с това как проявява своите сили в кои светове физическия, органическия и чувствения или във волевия и умствения.
към текста >>
61.
21. Човещина
,
(В. «Братство», бр. 66, 15.VIII.1933 г., стр. 2)
,
ТОМ 20
2) Всред вълните на голямото човешко море, обезсърчени, люшкани от бури между надеждата и безизходността, обеднели от идеали, с потъмняло съзнание, което смята и брата за чужденец и сочи еднакво охотно оръжие насреща му с ярост и омраза в душата, с идейни знамена, които са понесли поражение и безславие днес се скитат народите в пустините на живота между надеждата и смъртта... - с философия, която не стопля никое сърце и не пламва с никаква светлина... - с религия, която кади тамян, но не дава утеха и простор и тъпче стадата в по-тесни и димни кошари.., - с наука, която чопли живота, за да изкара от него не винаги най-потребното... - и човек, който се залъгва с всекидневното, за да не види зиналата пропаст на
хаоса
, към която волно или неволно се приближава... Водачи негодни четат сребърниците на продаденото; други си дават вид, че са видели простори и поле за работа, за наука... А това са само миражи!
21. ЧОВЕЩИНА (В. «Братство», бр. 66, 15.VIII.1933 г., стр.
2) Всред вълните на голямото човешко море, обезсърчени, люшкани от бури между надеждата и безизходността, обеднели от идеали, с потъмняло съзнание, което смята и брата за чужденец и сочи еднакво охотно оръжие насреща му с ярост и омраза в душата, с идейни знамена, които са понесли поражение и безславие днес се скитат народите в пустините на живота между надеждата и смъртта... - с философия, която не стопля никое сърце и не пламва с никаква светлина... - с религия, която кади тамян, но не дава утеха и простор и тъпче стадата в по-тесни и димни кошари.., - с наука, която чопли живота, за да изкара от него не винаги най-потребното... - и човек, който се залъгва с всекидневното, за да не види зиналата пропаст на
хаоса
, към която волно или неволно се приближава... Водачи негодни четат сребърниците на продаденото; други си дават вид, че са видели простори и поле за работа, за наука... А това са само миражи!
Пред буря е. Небето е закрито с облаци. На север гърмят машини на нови роби. В Европа са вдигнати знамена, които не вдъхват никакво доверие, а в Америка финансови земетръси, в Япония истински! Като обвиняем светът е изправен да отговаря пред един върховен съд.
към текста >>
62.
23. Днешното време
,
(В. «Братство», бр. 273 (9), 22.III.1943 г., стр. 4)
,
ТОМ 20
Днес всички сме свидетели на стълкновенията на различни идеи, на един привиден
хаос
, в който, като в една голяма лаборатория, се работи бъдещето на човечеството.
А за тия, които го нямат-доверие в тия, които ги водят. При това не трябва да се забравя и естественият ход на нещата, в който инстинктите играят значителна роля на консервиращ елемент, който събира и възраства индивида (единичен или колективен), след което иде «жертвата»„«употребата», «службата» на частното пред цялото. Българинът е изправен на историческата сцена днес с капитала на своето минало: патриархално-трудови задруги, универсалните идеи на Богомилството, колективното трудово начало, приложено в трудовата повинност, ненаситната жажда за знание и мощната реакция срещу всяко насилие или заплашване на националната цялост. Това трябва да се има предвид от всичките тия,които по един или други причини биха искали да насаждат новото в нас. Ако някога, при освобождението ни, бе ни даден не препис от белгийската конституция, а друга, която да узакони съществуващите домашно-патриархални задруги и ги беше подкрепила, днес щяхме да имаме най-съвършения образец от държавен строй и нямаше да има нужда от кооперации, задруги и пр.
Днес всички сме свидетели на стълкновенията на различни идеи, на един привиден
хаос
, в който, като в една голяма лаборатория, се работи бъдещето на човечеството.
Проверяват се идеи в големи мащаби, излизат неочаквани ръководни фактори, изтикани на историческата сцена от Провидението. Новото иде с хората, които го носят: с децата, които се раждат в тая бурна епоха. Значението и стойността на идеите ще дойде от живота на тия, които ще бъдат готови да пожертвуват всичко, но да ги приложат. От целия тоя кипеж ще излезе нещо подобно на онова, което преди столетие и половина в Америка от холандци, датчани, англичани, поляци, френци, испанци, в борби и воюване се роди Американецът. Сега изживяваме родилните мъки, при които ще се яви Европеецът.
към текста >>
63.
10. От миналото на българите
,
(Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 1, стр. 16-19)
,
ТОМ 20
От целия тоя
хаос
на съзнателни подправки и фалшифициране на официални документи, и то днес, когато това е сложено на критиката на общественото мнение и официални научни институти на цяла Европа, от това изопачаване на фактите можем да си представим каква достоверност е съществувала в ония хроники и други документи и исторически книги, които са се писали за угодата и по заповедта на разни велможи, царе и др., и от които съвременните историци «черпят материали» - сиреч от разнородно тесто си правят всевъзможни фигури - разбира се, напълно възможни и донякъде достоверни при дадените исторически и битови условия, но дали тъкмо така е била действителността - това никой историк няма смелостта да твърди категорично дори за събития, които са станали в една епоха, много по-близка до нас, и за които вдигането на завесата, която ги прикрива, да е тъкмо от много по-съществено значение и да е относително по-лесно.
По този начин се реабилитираха «исторически» Боржиите, сега - Нерон и пр. от съвременни историци. Дойдем ли до самото отбелязвание на фактите, обяснението, свързването и разкриване причинната връзка, ние попадаме на още по-голямо разнообразие, дълбочина и мирогледи, защото тъкмо там, волно или неволно, се отразява субективното в историята, или тъй наречената «школа», към която принадлежи историкът. Затова ние можем да четем за едно историческо събитие, например френската революция, толкова много и различни съчинения, в най-категорична форма - и често с противоречиви становища; и за събитие, на което сме съвременници, като например голямата Европейска война, търсят и петнадесет години след свършването й да изнасят във всевъзможни дипломатически сини, червени, зелени и пр. книги началните причини или документи за отговорност, които все за вярност претендират, най-разнообразни са, но всичките по едно си приличат, все едно констатират: вината е на съседа, а не тяхна!
От целия тоя
хаос
на съзнателни подправки и фалшифициране на официални документи, и то днес, когато това е сложено на критиката на общественото мнение и официални научни институти на цяла Европа, от това изопачаване на фактите можем да си представим каква достоверност е съществувала в ония хроники и други документи и исторически книги, които са се писали за угодата и по заповедта на разни велможи, царе и др., и от които съвременните историци «черпят материали» - сиреч от разнородно тесто си правят всевъзможни фигури - разбира се, напълно възможни и донякъде достоверни при дадените исторически и битови условия, но дали тъкмо така е била действителността - това никой историк няма смелостта да твърди категорично дори за събития, които са станали в една епоха, много по-близка до нас, и за които вдигането на завесата, която ги прикрива, да е тъкмо от много по-съществено значение и да е относително по-лесно.
Много естествено е, че това реставриране на историческата истина е още по-трудно за обикновения историк на далечното минало, за което само тук-там се мяркат някои документи, като изостанали километрически камъни да сочат изгубения път на някои нации, от съществуването на които е останало само ехото на делата им в света, като Асирия, Вавилон, Рим дори. Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот... да почерпи от хаоса, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно светлина, която да прониква през вековете и вековни наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа - и оттам - крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало - една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!... Така например ние сме свидетели на една подобна преценка на близко, познато нам духовно течение. И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора - и то с име в света и официалната наука - се приближават и «проучават» историческите факти! Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващанието на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, Който беше Пътят, Истината и Животът в душите ни; ако нашият път стане Неговият; и нашата истина - Неговата; и нашият живот - Неговия, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки, и то все пак не така - почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса!
към текста >>
Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот... да почерпи от
хаоса
, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно светлина, която да прониква през вековете и вековни наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа - и оттам - крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало - една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!...
Дойдем ли до самото отбелязвание на фактите, обяснението, свързването и разкриване причинната връзка, ние попадаме на още по-голямо разнообразие, дълбочина и мирогледи, защото тъкмо там, волно или неволно, се отразява субективното в историята, или тъй наречената «школа», към която принадлежи историкът. Затова ние можем да четем за едно историческо събитие, например френската революция, толкова много и различни съчинения, в най-категорична форма - и често с противоречиви становища; и за събитие, на което сме съвременници, като например голямата Европейска война, търсят и петнадесет години след свършването й да изнасят във всевъзможни дипломатически сини, червени, зелени и пр. книги началните причини или документи за отговорност, които все за вярност претендират, най-разнообразни са, но всичките по едно си приличат, все едно констатират: вината е на съседа, а не тяхна! От целия тоя хаос на съзнателни подправки и фалшифициране на официални документи, и то днес, когато това е сложено на критиката на общественото мнение и официални научни институти на цяла Европа, от това изопачаване на фактите можем да си представим каква достоверност е съществувала в ония хроники и други документи и исторически книги, които са се писали за угодата и по заповедта на разни велможи, царе и др., и от които съвременните историци «черпят материали» - сиреч от разнородно тесто си правят всевъзможни фигури - разбира се, напълно възможни и донякъде достоверни при дадените исторически и битови условия, но дали тъкмо така е била действителността - това никой историк няма смелостта да твърди категорично дори за събития, които са станали в една епоха, много по-близка до нас, и за които вдигането на завесата, която ги прикрива, да е тъкмо от много по-съществено значение и да е относително по-лесно. Много естествено е, че това реставриране на историческата истина е още по-трудно за обикновения историк на далечното минало, за което само тук-там се мяркат някои документи, като изостанали километрически камъни да сочат изгубения път на някои нации, от съществуването на които е останало само ехото на делата им в света, като Асирия, Вавилон, Рим дори.
Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот... да почерпи от
хаоса
, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно светлина, която да прониква през вековете и вековни наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа - и оттам - крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало - една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!...
Така например ние сме свидетели на една подобна преценка на близко, познато нам духовно течение. И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора - и то с име в света и официалната наука - се приближават и «проучават» историческите факти! Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващанието на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, Който беше Пътят, Истината и Животът в душите ни; ако нашият път стане Неговият; и нашата истина - Неговата; и нашият живот - Неговия, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки, и то все пак не така - почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса! И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери доколко църквите са се отместили встрани, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си! В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на великото духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чиито крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма - и свършим с реформацията и великата френска революция.
към текста >>
64.
Любомир Лулчев IX. Реактивните идеи на Тайните общества на новите хора
,
I. А. ПСИХИЧНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ
,
ТОМ 20
Идейният
хаос
в позитивните науки.
Човешката дейност и природните закони. Нещастието на днешния свят. Новото възпитание. Вечно преодолеюще начало. Съществени реформи.
Идейният
хаос
в позитивните науки.
Науки - търговска стока. Академическа каша в главите на студентите. Необходимият синтез. Творци на живота. БИБЛИОГРАФИЯ При написването съм се ползвала с извадки от трудовете на: W.James.
към текста >>
НЯКОЛКО НЕОБХОДИМИ ДУМИ Проблемът за идейното въздействие, в тясна смисъл засягащ възпитанието; основните елементи на това въздействие, новите методи и насоки, ненормалните условия, при които е поставена днес учащата се младеж поради царствуващия идеен
хаос
, неминуемите тежки последици от това положение и необходимите усилия, които будните души трябва да предприемат - всичко това е обект на бързия преглед, който правим в следващите страници.
Lebensformen, 1922. H. Bergson. L'Energie spirituelle, 1920. O. Spengler. Unterganz des Abendlandes II, 1922.
НЯКОЛКО НЕОБХОДИМИ ДУМИ Проблемът за идейното въздействие, в тясна смисъл засягащ възпитанието; основните елементи на това въздействие, новите методи и насоки, ненормалните условия, при които е поставена днес учащата се младеж поради царствуващия идеен
хаос
, неминуемите тежки последици от това положение и необходимите усилия, които будните души трябва да предприемат - всичко това е обект на бързия преглед, който правим в следващите страници.
Огромният материал, който тук се само повърхностно зачеква, е предмет на много по-обширен труд, който поради ред причини не може да види белия свят засега. Но ние вярваме, че повдигнатите въпроси заслужават сериозно внимание и грижи на всички ония, за които бъдещето на България - идейното формирание на нейните синове и дъщери - не е само празен звук или казионна тема, с която според плащането й ще се занимават... Ний мислим, че чакахме достатъчно дълго да чуем глас, издигнат в защита на истинската наука и възпитание, за да бъдем обвинени от коя да е страна в прибързване. Всяко безпристрастно мнение ще се съгласи напълно с нас, че днес повечето от жреците на науката са изменили на своето призвание. И самата наука в много случаи е станала търговска стока!... Това констатираме със скръб на душата, без да искаме да обидим когото и да е.
към текста >>
65.
ЗНАЧЕНИЕ НА СЪЗДАДЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
,
,
ТОМ 20
Тия събития, фактори и влияния влизат във взаимоотношения - от външни стават вътрешни условия, деформират, усилват, пречупват, разкъсват - или подпомагат сложната картина на психическия живот, като из някакъв
хаос
въздигат и събарят временни царе - доминиращи идеи.
Напрежението, което се чувствува при това, и което съществено варира в разни степени и нюанси, в дадени случаи ражда онова разнообразие на отношения, което характеризира «личните» взаимоотношения между тоя, който въздействува, и единичната или колективната среда. Опитният педагог или сензитивният, надарен с верен усет индивид, винаги може да предугажда известни възможни съпротиви или вероятни посоки в душевното развитие на даден субект или колективитет и да действува почти безпогрешно, като опитен моряк, който по малките белези предусеща бурята и взима овреме своите мерки. В бързо подвижния психически живот на съвременните личности, крайно неустойчив и капризен, ежеминутно повлияван от хиляди външни и вътрешни фактори; океан, който има своите приливи и отливи в неопределени времена и трайност, от извънредно голямо значение е ако тоя, който иска да въздействува, има онова прозрение, което може в даден момент да постави душата му в синхронни и синтонни трептения със средата и следователно, положително ориентиран, с по-малко грешки или усилия да постигне поставената цел. При тия усилия, много естествено е, че общите похвати, методи на миналото, педагогически изводи, добили гражданственост от дълголетията, в които са били прилагани и давали своите резултати - да имат свойто значение и донякъде приложение. Но, във всеки случай, те представляват известна отживялост, прилични на стари рицарски ризници, които имат това преимущество, че на всички могат да се навличат, и тоя недостатък, че на всички тегнат еднакво безполезно, понеже от нищо не запазват - копието и стрелата са останали вече само в музеите... Съвременният человек има сложен психически живот дори от своето най-ранно детство; хиляди условия и фактори се кръстосват в нежните съзнания на нашите деца и юноши и понякога за един ден те му натрапват повече впечатления, отколкото по-рано скритият в недрата на Балкана овчар можеше да получи в петдесетгодишен живот.
Тия събития, фактори и влияния влизат във взаимоотношения - от външни стават вътрешни условия, деформират, усилват, пречупват, разкъсват - или подпомагат сложната картина на психическия живот, като из някакъв
хаос
въздигат и събарят временни царе - доминиращи идеи.
А в туй време человекът-кораб, като в някое развълнувано море, с постоянно сменящ се кормчия, се люшка по великата стихия на живота, често дезориентиран, а понякога и съвършено изгубен всред подводните канари, отдето наднича смъртта. Привидни отношения вземат изгледи на вечности и временни съчетания, поради ограничените съзнания на водачите, добиват вид на ръководни ненарушими закони, които като че ли ще траят завинаги - а тъй често свършват с мираж и страдания...
към текста >>
66.
НЕЩАСТИЕТО НА ДНЕШНИЯ СВЯТ
,
,
ТОМ 20
И това не е случаен факт - напротив, това е основният характер на носителите на съвременната култура и наука - оттам и оня пълен със страх възглас за нейното проваляние от хора, които разбират по-дълбоко резултатите на човешката дейност и силата на природните закони.* Основна дисхармония, нравственият
хаос
, идейната безпътица и издребняване, смешно малки идеали, накичени с големи думи и пусти фрази, под които са само скрити лични интереси и сметки -всичко това е смъкнало съвременното човечество в значителна степен и сочи на една възможност, далечна или по-близка, която утре ще бъде горчив факт за нашите потомци - разрушението на една култура, станала безплодна - и смяната й с друга.
НЕЩАСТИЕТО НА ДНЕШНИЯ СВЯТ Това тъкмо е нещастието на днешния свят - липса на единство!
И това не е случаен факт - напротив, това е основният характер на носителите на съвременната култура и наука - оттам и оня пълен със страх възглас за нейното проваляние от хора, които разбират по-дълбоко резултатите на човешката дейност и силата на природните закони.* Основна дисхармония, нравственият
хаос
, идейната безпътица и издребняване, смешно малки идеали, накичени с големи думи и пусти фрази, под които са само скрити лични интереси и сметки -всичко това е смъкнало съвременното човечество в значителна степен и сочи на една възможност, далечна или по-близка, която утре ще бъде горчив факт за нашите потомци - разрушението на една култура, станала безплодна - и смяната й с друга.
Именно сега, всред настъпващия мрак, под едно претрупано от облаците на алчните стремежи на дребния интерес небе, когато всичко се измерва не по свещените идеи, които се провъзгласяват, а по дохода, който може да бъде получен от продаванието им; когато школската наука се е обърнала на начин да поставя хората в пътища за изкарвание прехраната си по разни хитросплетени методи и условия; когато свещеният огън на знанието, на онова голямо, велико Знание, което никога не е заглъхвало, въпреки всичките бури на вековете и кървавите гонения - едва тук-там се мярка достъпно само за малцина избраници - ние мислим, тъкмо за тия трагични моменти са от значение новите методи за възпитание, за въздействие върху човешките души - поне върху тия, които са още способни да се събудят за нов живот и с това избегнат от голямото рухвание заедно с гнилото. ___________________ * Гледай Шпенглер, «Залез на Европейската цивилизация» («Залез на Запада»). (бел. а.)
към текста >>
67.
ВЕЧНО ПРЕОДОЛЯВАЩЕТО НАЧАЛО
,
,
ТОМ 20
В тая основна смисъл трябва да се проникнем от съзнанието, че съграждающата сила е по-голяма, по-велика, надвиваща и преодолеюща в творческата еволюция на живота; че без това Земята би била развалини и
хаос
.
ВЕЧНО ПРЕОДОЛЯВАЩЕТО НАЧАЛО Всяко навлизание в етическата област е свързано със спорове и неясности, но мисля, че доброто все пак има несъмнени белези в дадени рамки. Абсолютно погледнато, добро и зло - това са два образа на една и съща «реалност» - това е изпъкналата сфера, гледана отвън - и вдлъбнатата, гледана отвътре; светлина с по-голяма или по-малка интензивност, отколкото нашата собствена: по-силната е светла - а по-слабата - тъмна; перспектива на взаимоотношение, начален пункт на схващание контрастите на физическия живот като две естествени прояви на единното Битие.
В тая основна смисъл трябва да се проникнем от съзнанието, че съграждающата сила е по-голяма, по-велика, надвиваща и преодолеюща в творческата еволюция на живота; че без това Земята би била развалини и
хаос
.
Всеки порядък е резултат от регулиращи разумни сили, които творят - и в своето вечно непрекъснато творчество използуват всеки остатък и развалина, създаващи това, което е. Нашият живот е само частичен израз на тая творческа сила и процес - и нашите боледувания или скърби сочат само за нарушените закони на творческата сила. Отношението спрямо това начало е от решително значение. Хората на бъдещето ново възпитание не могат да бъдат безразлични към този основен въпрос, защото в единия случай те ще бъдат подобни на електрически лампи, които само ще висят по своите места, красиви - но тъмни, защото не са свързани с източника на светлината. Без това идейно свързвание с Първичната причина, человек винаги, независимо от неговия манталитет, ще се чувствува откъснат, дезориентиран кораб, който се движи, но няма пункт, относително който би могъл да отмери своето движение по посока или бързина.
към текста >>
68.
СЪЩЕСТВЕНИ РЕФОРМИ
,
,
ТОМ 20
Тук вече трябва да кажем горчивата истина за идейния
хаос
в съвременните позитивни науки, ония основни направляющи величини, които характеризират съвременния «напредък», и които следователно са бреговете, между които, ще - не ще, нашата школна младеж ще протече и преживее няколко от най-хубавите години на своя живот.
Но вярно е и друго - че условията - това сме ний самите. Положението на един балон е в зависимост от външните условия, но също така не по-малко и от неговото вътрешно съдържание - количеството и подигателната способност на газа, с който е напълнен. Неговото положение е всекимоментният резултат от тия два фактора. Положението на человека в обществото е същото. Неговото идейно състояние е, което му гарантира общественото положение.
Тук вече трябва да кажем горчивата истина за идейния
хаос
в съвременните позитивни науки, ония основни направляющи величини, които характеризират съвременния «напредък», и които следователно са бреговете, между които, ще - не ще, нашата школна младеж ще протече и преживее няколко от най-хубавите години на своя живот.
към текста >>
69.
ИДЕЙНИЯТ ХАОС В ПОЗИТИВНИТЕ НАУКИ
,
,
ТОМ 20
ИДЕЙНИЯТ
ХАОС
В ПОЗИТИВНИТЕ НАУКИ Колкото и да е странно, все пак е напълно вярно, че днешнйте «положителни» науки и дисциплини нямат единство на основната доктрина, изхождат от разни гледища и ни най-малко не се смущават, че техният изходен пункт или основна идея може да се намират в пълно противоречие с тоя на някоя друга също тъй «положителна» наука!
ИДЕЙНИЯТ
ХАОС
В ПОЗИТИВНИТЕ НАУКИ Колкото и да е странно, все пак е напълно вярно, че днешнйте «положителни» науки и дисциплини нямат единство на основната доктрина, изхождат от разни гледища и ни най-малко не се смущават, че техният изходен пункт или основна идея може да се намират в пълно противоречие с тоя на някоя друга също тъй «положителна» наука!
Като резултат от това е, че в ума на студента или ученика се трупат факти, които той отначало, по личен почин, се труди да съпостави в логически свързани групи, от които неговият крехък ум да почерпи сила и знание, а по-късно той вижда невъзможността на това и се превръща в машина, заучаваща... наука!... Професорите, запознати добре със своите позитивни научни направления и методи, твърдо следват своите пътища - едни отиващи на север; други - на юг. А в туй време бедните студенти тичат от една аудитория в друга, ту с единия професор на юг, ту с другия - на север... Последните са логични и «прави» - за своите науки, но никой от тях и не помисля за оная умствена ли да го наречем, или психична, каша, която се образува в ума и душата на бедните учащи. Много често е даже явлението двама професори за едни и същи факти в различни факултети да приемат и искат на изпитите си различни «научни» обяснения... И не е ли тогава едничкият метод да се почувства студентът свободен - да стовари всичкото това «знание» още при вратата на училището и университета веднага след изпитите и да си «търси хала» за новия живот, който го чака, и който няма нищо почти общо с това, за което си е губил годините? Знания, несвързани с неговия собствен живот, необосновани с логика, достъпна нему, необлечени във форми, които не правят частица от него самия... Ето, с такъв хаос в душите от години студентите тичат след своите професори в различните техни умствени градини, в някои от които грее тропическо слънце, а в други духат северни ветрове и се грамадят ледени планини.
към текста >>
Знания, несвързани с неговия собствен живот, необосновани с логика, достъпна нему, необлечени във форми, които не правят частица от него самия... Ето, с такъв
хаос
в душите от години студентите тичат след своите професори в различните техни умствени градини, в някои от които грее тропическо слънце, а в други духат северни ветрове и се грамадят ледени планини.
ИДЕЙНИЯТ ХАОС В ПОЗИТИВНИТЕ НАУКИ Колкото и да е странно, все пак е напълно вярно, че днешнйте «положителни» науки и дисциплини нямат единство на основната доктрина, изхождат от разни гледища и ни най-малко не се смущават, че техният изходен пункт или основна идея може да се намират в пълно противоречие с тоя на някоя друга също тъй «положителна» наука! Като резултат от това е, че в ума на студента или ученика се трупат факти, които той отначало, по личен почин, се труди да съпостави в логически свързани групи, от които неговият крехък ум да почерпи сила и знание, а по-късно той вижда невъзможността на това и се превръща в машина, заучаваща... наука!... Професорите, запознати добре със своите позитивни научни направления и методи, твърдо следват своите пътища - едни отиващи на север; други - на юг. А в туй време бедните студенти тичат от една аудитория в друга, ту с единия професор на юг, ту с другия - на север... Последните са логични и «прави» - за своите науки, но никой от тях и не помисля за оная умствена ли да го наречем, или психична, каша, която се образува в ума и душата на бедните учащи. Много често е даже явлението двама професори за едни и същи факти в различни факултети да приемат и искат на изпитите си различни «научни» обяснения... И не е ли тогава едничкият метод да се почувства студентът свободен - да стовари всичкото това «знание» още при вратата на училището и университета веднага след изпитите и да си «търси хала» за новия живот, който го чака, и който няма нищо почти общо с това, за което си е губил годините?
Знания, несвързани с неговия собствен живот, необосновани с логика, достъпна нему, необлечени във форми, които не правят частица от него самия... Ето, с такъв
хаос
в душите от години студентите тичат след своите професори в различните техни умствени градини, в някои от които грее тропическо слънце, а в други духат северни ветрове и се грамадят ледени планини.
За неволния синтез, за тая «научна» каша - да ни извинят за израза, - която ставаше и става понастоящем в душата на студента и ученика - никой и не помисля... А самите учащи чакат да «минат моста» - и да изхвърлят всичко ненужно още на отсрещния бряг! Прибавете при това и външните условия на политическия и обществен живот, краха на националните идеали и моралната покруса, която даде път и преднина на всичко отрицателно да се добере даже до върховете на обществената стълба - и вие ще имате донякъде картината за душевната немощ, ученото невежество и непригодност на учащия да се слее с живота и бъде активен негов член, носящ здрав усет и положителни творчески идеи.
към текста >>
70.
ПОСЛЕСЛОВИЕ
,
,
ТОМ 20
От една страна - тия, които «клаха своите братя, както турчин не ги е клал»; от друга страна - пострадалите от това, които утре, при първа възможност, биха върнали със същото; а посредата - един
хаос
от алчни, безидейни хора; псевдоителигенция, която или използва всичко за себе си, или са играчка на хитри, безскрупулни водачи; идейни течения, които се лутат в рамките на своите устави и частни цели - благородни и високи, но твърде тесни за дадения момент, твърде бавни по своя път, твърде далечни спрямо нещастията, които са сполетели всички... И изглежда бъдащите облаци, които неминуемо ще дойдат, ще ни заварят неприготвени, като винаги... Защото фактически революцията в духовете на българите е станала и остава само външно да се оформи... 174 Затова именно съдбата на България не може повече да бъде играчка в ръцете на разни категории пехливани.
ПОСЛЕСЛОВИЕ Чрез мъдростта хората се спасяват, чрез Любовта хората добиват живот, а чрез Истината се освобождават. Какво представлява днес България? Настръхнали едни срещу други групи, смутени в безпътица хора.
От една страна - тия, които «клаха своите братя, както турчин не ги е клал»; от друга страна - пострадалите от това, които утре, при първа възможност, биха върнали със същото; а посредата - един
хаос
от алчни, безидейни хора; псевдоителигенция, която или използва всичко за себе си, или са играчка на хитри, безскрупулни водачи; идейни течения, които се лутат в рамките на своите устави и частни цели - благородни и високи, но твърде тесни за дадения момент, твърде бавни по своя път, твърде далечни спрямо нещастията, които са сполетели всички... И изглежда бъдащите облаци, които неминуемо ще дойдат, ще ни заварят неприготвени, като винаги... Защото фактически революцията в духовете на българите е станала и остава само външно да се оформи... 174 Затова именно съдбата на България не може повече да бъде играчка в ръцете на разни категории пехливани.
Време е вече годното, здравото, идейното, новото, всички ония, В съзнанието на които приложението на идеалите им стои над материалните изгоди от тях- да излезе на обществената сцена, да вложат реално силите си в планомерна работа. С послушание и смирение, с жертване на своите лични изгоди и съзнание на своята отговорност пред съдбата на цялото племе; в името на висшите идеали, които ни въодушевяват за добруването на цялото човечество, нека сторим всичко възможно това добрувание преди всичко да дойде в дома ни. Политическите партии, това са бойни фронтове, в които постоянно се воюва по един или друг начин; изнасят се, и донякъде чрез властване прилагат практически възприетите идеи. Хората на новото няма защо да слизат до уро-вена на политическите партии, нито до тия техни похвати и разбирания, които често турят идеалите на партията над самата истина. Не, организирани като едно голямо централно ядро от хора с високи морални схващания, които далече надминават тия на политическата ни, за съжаление съвършено лишена от морал действителност; въодушевени от постоянния устрем да постигнат лично и групово повече положителни качества, отколкото имат; правещи затова постоянни усилия и жертви; будни към страданието на цялото човечество, а още повече - към тия на своите близки; отдадени доброволно и безкористно на желанието да му помогнат - тия хора ще станат онзи необходим тампон между враждующите братя, онзи отдушник, чрез който ще протекат и се канализират буйните енергии, необузданите страсти, облагородят жестоките нрави и даде възможност да се намерят по-нови пътища и проявят други методи и похвати чрез вкарване на идейни хора в нашия парламентарен и обществен живот, за да добие страната ни правилен тласък, насочване и развитие.
към текста >>
71.
III. НОВИ ХОРА
,
I. КАРНАВАЛЪТ НА СМЪРТТА В КАЗИНОТО175
,
ТОМ 20
И тогава, всред тоя
хаос
, ще си спомнят за мен!
- Маня - каза той - всичко иде към своята развръзка! Аз вече намерих ръце, достатъчно силни. Ще разтърся всичко издъно. И когато земята потрепери под краката им, там в двореца, ще се сетят, че има един, който знае да държи в шепата си цялата държава и да повелява на стихиите! Гладът ще похлопа на вратите им, а смъртта ще пее над техните смаяни глави.
И тогава, всред тоя
хаос
, ще си спомнят за мен!
И ако не си спомнят, аз сам ще им припомня това. Тук има още сили, Маня, още... Чуваш ли ти? Защо мълчиш? - Ох, аз съм тъй уморена, тъй уморена... - каза тя бавно и тихо с полузатворени очи. Той я изгледа продължително.
към текста >>
72.
II. Възможни ли са предсказанията. 1. ВЪЗМОЖНИ ЛИ СА ПРЕДСКАЗАНИЯТА
,
(В. «Живот», бр. 1-4)
,
ТОМ 20
Всяка свръхестественост е синоним на
хаос
.
Неговото тяло и съзнание се движи с бързина 50-60 км/ч и така се и откриват гарите една след друга. Но ако изберете аероплана, значи, който се движи не като трена - в една плоскост, а може да взима още един елемент от вселената - височината, тогава времето за него се намалява значително - и се прибавя вижданието едновременно на точките Бургас и София, които една за друга са невидими от земята. И ако някой от този аероплан гледа и вижда, че в Бургас нещо гори и го съобщава по свой безжичен телефон на свой приятел в София - последният може да се яви като ясновидец и без да им обясни как и по кой начин знае това - и даже да им опише къде и какъв е пожарът. Тъй че предсказанията имат своя логическа и естествена основа. В света чудеса няма, няма и свръхестествени работи.
Всяка свръхестественост е синоним на
хаос
.
Ако в една железопътна мрежа не можете да пуснете един трен да се движи случайно, а трябва да му предвидите тарифа - толкова повече в събитията на живота няма случайности, значи всичко става по закони - и като се знаят тия закони, ще знаете и кога и как ще стане събитието. Та нали на същото основание лекарите предсказват хода на болестта - и колкото са поучени, толкова техните предсказания са по-верни, т.е. се потвърждават от действителността. По същия начин учените астрономи предсказват слънчевите затъмнения; метеоролозите се мъчат да налучкат времето; геолозите - по парчетата камъчета и нагънати пластове да очертаят миналото на земята; а палеонтологът - по едно парченце кост да нарисува и възстанови цялото животно. И след това отричат, че ясновидство нямало или предсказанията били невъзможни.
към текста >>
73.
2. ЕССЕ HOMO
,
,
ТОМ 20
Раздвоението в душата на религиозните водители - едно да проповядват и друго да живеят, е тласнало вървящите след тях тълпи към тоя
хаос
, в който нещастията, кървите и сълзите са повече от всичко.
Ако ли пък е важна, и дори нещо повече - по- важна от всичко друго в живота, то логично е да погледнем на целия съвременен живот с всичките му нещастия като неин резултат - неин плод. Не е важно какво е говорено, а що е направено. Ако народите се сблъскват днес, то е от лошото насочване - те си кръстосват пътищата, вместо да вървят успоредно към Абсолютния. Очевидно е, че нещо съществено трябва да липсва, преди всичко - направлението. При тия условия целият сегашен живот е лесно обясним.
Раздвоението в душата на религиозните водители - едно да проповядват и друго да живеят, е тласнало вървящите след тях тълпи към тоя
хаос
, в който нещастията, кървите и сълзите са повече от всичко.
Когато главата се колебае - опашката се люшка. Тежко на слепите, които от слепци очакват да им, бъде показан пътят! А действително днес, почти без изключение, в държавите водят слепци. Где е законът на Божествената любов, която християнинът трябва да живее? Дори самите проповедници и свещеници на различните вери и секти, които уж всички общуват непосредствено с Бога, не се чувстват като братя помежду си.
към текста >>
74.
(69) Срещи с Учителя. Разговори с Де Кореи, французин сенатор, Меменджиоглу и важен съвет
,
,
ТОМ 20
Ще настане
хаос
и всички държави ще пропаднат.
И сега няма да ги нападнем, но от аспирациите си не можем да се откажем. Аз не съм излизал много време навън, Вий сте по-правилно ориентиран - може ли да ми кажете: дали ще се свърши войната скоро? - Няма тия изгледи засега. - Е, виждате, ние трябва да се готвим, за да може да издържим. Но аз ви казвам, че ако се не вземат мерки да се спре войната, преди да се е проляла кръв, ще загине европейската цивилизация.
Ще настане
хаос
и всички държави ще пропаднат.
Народите няма да изтраят.- Де Кореи: - Ами ако Русия дойде да вземе Бесарабия, вие какво ще правите? - Какво можем да правим? Това ще зависи от времето, но ние искаме да си останем неутрални и да получим по мирен начин това, което ни се пада. - Вие трябва да бъдете строго неутрални, инак ще бъде много лошо за вас. - Изобщо - казва царят, - беше страх от Русия, желание да ме склони за блок и заплашване с Божие наказание, ако не послушаме Англия... Казах му, че политиката, която следваме, се одобрява от целия народ.
към текста >>
75.
(76) Срещи с Учителя и с царя на 25.IV.1940 г.
,
,
ТОМ 20
Това е организираният свят - в
хаоса
другояче седят работите.515 Те сега се чудят и мислят, че ние всичко сме минирали, а то е Божественото, което им препятства.
(76) Срещи с Учителя и с царя на 25.IV.1940 г. С Учителя - В 7 и 30 сутринта «Ще му кажете на царя, че той трябва да бъде най-умният в Европа сега, ако иска да успее, инак ще закъса. Да спазва природните закони, принципи и факти.
Това е организираният свят - в
хаоса
другояче седят работите.515 Те сега се чудят и мислят, че ние всичко сме минирали, а то е Божественото, което им препятства.
Хората не са фактори на живота, те са като прашинки. Не е мантията, която прави царя - мантията е последно нещо - парадната форма. Трябва да действа с вяра, за да не се поддаде. Всички сега в Европа са напечени и Англия също [е] на ръжен. Русите водят хубава политика.
към текста >>
76.
(127) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 14.I.1942 г.
,
,
ТОМ 20
(Лично ще го донеса.) Прилагам едно резюме от същия, в което се показват необходими мерки за избягване на стопанския
хаос
.
(127) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 14.1.1942 г. Ваше Величество, Изпращам Ви един опит да се хвърли поглед върху днешното стопанско положение. Ако имате време, прегледайте го.
(Лично ще го донеса.) Прилагам едно резюме от същия, в което се показват необходими мерки за избягване на стопанския
хаос
.
Моля, прочетете много внимателно изявленията на министър Габровски*, публикувани във вестник «Зора» от 28 декември 1941 година. Вярвам, че от обиколката си в село имате хубави непосредствени впечатления от народа. Пожелавам от сърце всичко най-хубаво Вам и на домочадието Ви. С почит: [подпис] Любомир Лулчев 14.I.1942 г., Изгрева _______________________ * Подчертано от Любомир Лулчев. (бел. М.И.)
към текста >>
77.
_ 3. ЗАКОНЪТ ЗА ЗАЩИТА НА ДЪРЖАВАТА (бр. 1, 19.І.1924 г.)
,
,
ТОМ 21
И ако има реални причини, по-силни от всички фактори, които превърнаха абсолютна Русия в съветска република, Турция - в република, конституционна Италия и Испания -в диктатури, Германската империя - в
Хаос
, и пратиха гръцкия крал по неволя на коледна ваканция - няма един набързо вотиран закон да спре течението на живота и в нас, както и никой закон досега не е запазил обществото от какви да е други престъпници.
Тогава и техните вътрешни мотиви ще ни станат ясни и постъпките им - най-логични. Тогава всичките томове закони, с хиляди параграфи, биха се сменили само с един-единствен - не прави другиму това, което не искаш тебе да правят. И съдиите биха били излишни, и адвокати, и стражари. Тия, които правят закони, трябва да мислят, те може да се приложат един ден върху им, както стана и със закона на самите земеделци. „Държава” и „строй”, това са неща променливи - всекидневният живот ни казва това.
И ако има реални причини, по-силни от всички фактори, които превърнаха абсолютна Русия в съветска република, Турция - в република, конституционна Италия и Испания -в диктатури, Германската империя - в
Хаос
, и пратиха гръцкия крал по неволя на коледна ваканция - няма един набързо вотиран закон да спре течението на живота и в нас, както и никой закон досега не е запазил обществото от какви да е други престъпници.
Умното е да не постъпваме като децата,които, падащи, удрят с ръка стола, в който са се чукнали, а да търсим коренните дълбоки причини. Когато ги премахнем, и без закони ще обичаме майките и почитаме бащите си - но да се помни - истинските майки и истинските бащи - които по делата си спрямо своите деца са добили право да носят това свещено име. Бивш Воин МОТА „Всички хора са Едно, и следователно само онова, което То – Едното - иска, може наистина да бъде благо на всички.” „Предостави на всичките същата тая пълна свобода, каквато ти искаш за себе си.” _ 4. АМНИСТИЯТА (бр. 1, 19.І.1924 г.) (В.
към текста >>
78.
16. ЗАКОНЪТ ЗА ЗАЩИТА НА ДЪРЖАВАТА (бр. 5, 1.ІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
И ако има реални причини, по-силни от всички фактори, които превърнаха абсолютна Русия в съветска република, Турция - в република, конституционна Италия и Испания - в диктатури; Германската империя - в
Хаос
и пратиха гръцкия крал по неволя на коледна ваканция - няма един набързо вотиран закон да спре течението на живота и в нас, както и никой закон досега не е запазил обществото от какви да е други престъпници.
Тогава и техните вътрешни мотиви ще ни станат ясни, и постъпките им - най-логични. Тогава всичките томове закони с хиляди параграфи биха се сменили само с един-единствен - не прави другиму това, което не искаш тебе да правят. И съдиите биха били излишни, и адвокати, и стражари! Тия, които правят закони, трябва да мислят, че те може да се приложат един ден върху им, както стана и със закона на самите земледелци. „Държава” и „строй”, това са също неща променливи - всекидневният живот ни казва това.
И ако има реални причини, по-силни от всички фактори, които превърнаха абсолютна Русия в съветска република, Турция - в република, конституционна Италия и Испания - в диктатури; Германската империя - в
Хаос
и пратиха гръцкия крал по неволя на коледна ваканция - няма един набързо вотиран закон да спре течението на живота и в нас, както и никой закон досега не е запазил обществото от какви да е други престъпници.
Умното е да не постъпваме като децата, които, падащи, удрят с ръка стола, в който са се чукнали, а да търсим коренните дълбоки причини. Когато ги премахнем, и без закони ще обичаме майките и почитаме бащите си - но да се помни: истинските майки и истинските бащи - които по делата си спрямо своите деца са добили право да носят това свещено име.* * По желание на читателите тая статия се препечатва от брой от първата година, (бел. а.) Стр. 138/1036
към текста >>
79.
32. ДОЙДЕТЕ ПРИ МЕНЕ (бр. 9, 3.ІІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Те ни сочат истинския път, по който трябва да вървим, ако искаме и родината ни да бъде изтръгната от ноктите на
хаоса
, в който се намира днес!
Но колцина са онез щастливци, които, схванали истинската смисъл на зова, нарамиха своя тежък, в случая, товар, и последваха Оногоз, Който за нас и за нашите грехове увисна на кръста? В сравнение с броя на человечеството, те са едно нищожно малцинство. Стр. 154/1036 Малцина разбраха зова и го последваха с всичката си душа, за да намерят спасение и наследят Царството Божие. И ако оттогаз и до днес всички, които последваха този свещен зов, намериха и намират благодат пред Отца посредством ходатайството на Сина, днес - след двадесет века, след няколко катастрофални потреси нашият народ се вика - както тогаз человеческият род - на спасение - днес в нас се явяват сеячи на ново семе, на нов живот. Те ни викат, те ни подсказват какви трябва да бъдем, за да вървим по стъпките на Оногова, Който преди две хиляди години зовеше человечествотода се приближи към Него.
Те ни сочат истинския път, по който трябва да вървим, ако искаме и родината ни да бъде изтръгната от ноктите на
хаоса
, в който се намира днес!
Те ни казват: „Стига лъжа, стига измама, стига самоизтребление, стига самоунищожение! Свестете се, братя, докато не е ударил дванадесетият час! ” От освобождението ни до днес ний, като народ, преминахме през различни форми. Нас ни лъгаха, нас ни влачиха едни на една, други - на друга страна, докато стигнахме до това плачевно положение, в което се намираме днес и то не по чужда, а по наша вина! И днес, когато сме на кръстопът и се чудим към коя страна да вървим, днес се явява Ратник на свободата и ни сочи правия, истинския път, който само може и ще ни изведе към Спасението.
към текста >>
80.
5. СЛЕД РОЖДЕНИЕТО (г. III, бр. 2, 21.І.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
Първенците и свещениците скубеха народа само и като не вярваха в нищо, държаха се много точно в буквата на правилата, когато това им бе угодно...
Хаос
и подкуп царуваше навсякъде.
Преди 2000 години в малък град, непознато на никого, се роди дете. Расло непризнато, но със смели идеи. То виждаше преди другите, че старото си отива и нещо ново се приближава - ново царство, нов ред, нещо по-смислено иде...! Около него - всеки правеше каквото му бе угодно. Законите на Мойсея бяха станали празна буква.
Първенците и свещениците скубеха народа само и като не вярваха в нищо, държаха се много точно в буквата на правилата, когато това им бе угодно...
Хаос
и подкуп царуваше навсякъде.
Мъчеха се и Бога да подкупят с разни курбани... Христос възвести нов ред, царството на любовта и братството! Народът поиска да го грабне и направи цар, но първенците и свещениците му показаха какво могат - разпънаха го! И оттогава досега те се гордеят с това - сочат кръста, на който го разпнаха и мълчаливо възвеличават вековното си престъпление. Но и Исус - Идеята-вечност, показа своята сила - Той възкръсна! Но за жалост това се спомня на хората само три дена в година (а сега само един) - Възкресение Христово!
към текста >>
81.
XI. Писма от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова, живуща във Франция
,
,
ТОМ 21
Човешкият живот може само този
хаос
да направи.
Косю не съм го виждал скоро. Ти имаше голяма нужда от почивка на чист въздух. Благодари на Бога, че ти дава всичко, което е необходимо. Ти работи вътрешно за Бога и остави Той да уреди материалните ти работи. Каквато и работа да ти даде, приеми я с разположение.
Човешкият живот може само този
хаос
да направи.
Спасението ни е само в Словото на Учителя, в Бога. Благи и всичките противници на Делото Божие ще си платят. Учителят казва, че България ще съществува още 3000 години. Важно е ние да свършим работата, която Бог ни е определил. Ти не си ме разбрала за брат Петър Филипов.
към текста >>
82.
XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели
,
,
ТОМ 21
И ми се иска всеки да го осъзнае и да се засрами, че с едно или друго, дребно или по-голямо, допринася за
хаоса
, а не за реда.
Нека бъдем признателни на тези братя и сестри, които с месеци и години почти денонощно творят не за слава и пари, а за нашето обединение в Любовта. Нека не критикарстваме, ада сме признателни. Хубаво е да не приемаме всичко, но да отхвърлим позитивното, градивното - това е вече стар модел на поведение. Чета Словото на Учителя и съзнавам колко сме важни всички ние, които се докосваме до Истината. Колко са важни мислите, чувствата, делата ни, свързани в Цялото.
И ми се иска всеки да го осъзнае и да се засрами, че с едно или друго, дребно или по-голямо, допринася за
хаоса
, а не за реда.
Нека не се оправдаваме с века. Векът си е на място. И ние да бъдем по местата си, когато Учителят ни заговори. Вече съм физически далеч от България. В Германия ме доведе Учителят.
към текста >>
83.
XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева
,
Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА-ПРОДЪЛЖЕНИЕ 2
,
ТОМ 21
Ръкописът съдържа следните подзаглавия***: 1) Няколко необходими думи 2) Обширността на въпроса 3) Значение на вътрешния мир при въздействието 4) Динамически взаимоотношения 5) Среди и индекси на пречупване 6) Реактивни идеи 7) Доминиращи идеи 8) Значение на създадените отношения 9) Съвпад на човешката дейност с природните закони 10) Нещастието на днешния свят 11) Новото възпитание и въздействие 12) Вечно преодоляващето начало 13) Съществени реформи 14) Идейният
хаос
в позитивните науки 15) Необходим синтез.
Знай, че старите хора са изпитали много разочарования в материалното и заради това за малко почит и внимание те би се радвали като за придобити милиони - тъй че имай това предвид. Ако го пък и ти, извинявай за излишното напомняние. Много приети. Р.S. Ако искаш пък, може да ти пратя ръкописа да го прочетеш и препишеш, та от него да го печатаме. Пиши ми как искаш, и ще направя.
Ръкописът съдържа следните подзаглавия***: 1) Няколко необходими думи 2) Обширността на въпроса 3) Значение на вътрешния мир при въздействието 4) Динамически взаимоотношения 5) Среди и индекси на пречупване 6) Реактивни идеи 7) Доминиращи идеи 8) Значение на създадените отношения 9) Съвпад на човешката дейност с природните закони 10) Нещастието на днешния свят 11) Новото възпитание и въздействие 12) Вечно преодоляващето начало 13) Съществени реформи 14) Идейният
хаос
в позитивните науки 15) Необходим синтез.
Р. S. Моля да ти ангажирам 500 м кв. място х 25 лв. Пиши. _____________________________________________ * Тази книга на Любомир Лулчев е публикувана в „Изгревът”, том XX, стр. 577 ÷ 626.
към текста >>
84.
XXIII. Хороскоп на Стевка Крумова Няголова
,
,
ТОМ 21
Учителят казва: „Виждате ли този
хаос
в света?
Родената притежава силно развита интуиция, която достигаше до умствено четене. Има голяма любов към пътуванията и проучването на физическия и останалите светове. Майка ми притежава голяма деловитост, силна воля и способност да ръководи всяка работа. Винаги може да се издигне до ръководител на каквато работа или професия да упражнява. Това е една велика връзка между Божията любов и Божията мъдрост, с която може да се разрешат всички противоречия и недостатъци на този подлунен объркан свят.
Учителят казва: „Виждате ли този
хаос
в света?
Аз го създадох и аз ще го оправя.” (Нептун ретрограден тригон Слънце, опозиция Марс, тритон Юпитер, паралел Уран, латитюд Луна и Венера). Нептун е в 8. дом, предвещава богатство след брак. Наранен - ще има загуби вследствие на измама. Също финансови неприятности по повод на имоти.
към текста >>
85.
2. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЛШЕВИКИТЕ - БИРНИЦИ НА БОГА
,
,
ТОМ 22
Това е
хаосът
в света, който ще създаде бъдещето.
След това то се пропуква и започва да гние. В земята семето минава през процес на анархия, т.е. разрушаване. И светът, който Бог е създал, е минал през процеса на анархията. В тоя процес се крият Божествени закони. Ще кажете, че цяла Европа днес минава през тая анархия.
Това е
хаосът
в света, който ще създаде бъдещето.
Казвате, че има много болшевики , не знаете, какво ще стане с вас. Не се безпокойте. Вие се плашите, че реката е придошла, че водата се е вдигнала на височина четири-пет метра и причинява пакости: вдига къщи, огради, отнася животни, хора Вие се страхувате, че тя ще отнесе целия свят. Не се страхувайте. Това ще трае, докато се стопят снеговете.
към текста >>
86.
11. Обяснителна бележка
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
И действително, при този
хаос
в живота, да се не чудим, че сме дошли до днешното положение - избиване на човешки същества, унищожаване на ценности и лишаване от блага за живота.
Той не само ги задържа и използува за себе си, но ги предава и на други, във вид на разумни съвети и опити. Пак по същия закон, разумният човек използува не само науката, но и висшата музика, поезията и художеството за своето усъвършенствуване. Така, той използува науката за разширение на съзнанието и придобиване светлина на ума; използува музиката за пробуждане на висшите трептения на душата; поезията - за пробуждане въображението и творчеството в живота, а художеството - за преценка и радост на външните форми на човека и природата. Така също, разумният човек използува и духовната наука, която в основава си, особено християнската, има за цел възпитанието и облагородяването на сърцето. Обаче, щом всичко хубаво се примеси с низши човешки разбирания, страданията идват.
И действително, при този
хаос
в живота, да се не чудим, че сме дошли до днешното положение - избиване на човешки същества, унищожаване на ценности и лишаване от блага за живота.
И затова, ценейки навсякъде тия сказки от народа, една учителка, кому- нистка, с идеални разбирания, като чу всичко от сказката, ето що каза: «Приятели, това учение, за което чухме, е най-великото в света, за живота. То е истинското Христово учение с новите и хубави идеи, които сега се прокарват. И щом го разберем и приложим, ще бъдем всички добри люде.» Един кмет, партизанин, в едно голямо село, след като изслуша всичко, въодушевен стана и каза: «Драги селяни, този човек е дошъл между нас да ни подаде ръка и ни извади из тинята на живота, той ни упътва към един истински живот. Щом ние разберем и приложим всичко, ще бъдем отлични граждани. Тогава ние ще бъдем образци в живота и ще вземат пример от нас.» И действително, при тези недъзи и отклонения в живота, не е лесно днес един обикновен човек да прегърне съзнателно въздържанието от алкохол и тютюн, като първа стъпка към един по-чист и разумен живот.
към текста >>
87.
5. КОГА И КАК УЧИТЕЛЯТ ПРИСТИГНА В С. МЪРЧАЕВО
,
Сава Симеонов
,
ТОМ 23
В този
хаос
през нощта аз избягах.
Във Военната болница, в Александровската болница паднаха бомби. В нашия район падна бомба върху един хангар през деня и обърна нагоре релсите на ж.-п. линията. През нощта на 10 срещу 11 януари 1944 г. дадоха тревога, падат бомби, гърмят гърмежи, прожектори разкрояват небето, като търсят самолети, за да ги обстрелват от противовъздушната отбрана, която бе около тухларните фабрики. Аз като телефонист дадох тревога, предадох тревогата и избягах.
В този
хаос
през нощта аз избягах.
В школата имаше хиляди хора и когато обядваха, дойдоха самолетите и хвърляха бомби. А през нощта нищо не се вижда. Аз избягах, но на следващия ден към 9 часа се връщам, фелдфебелът ми казва: «Ще те съдят, понеже си избягал.» Но беше голям хаос, 10 000 войници тичат насам-натам, няма роти, всичко е разрушено. НМърчаевоа 13 януари 1044 г. три школни роти ни евакуираха в гр.
към текста >>
Аз избягах, но на следващия ден към 9 часа се връщам, фелдфебелът ми казва: «Ще те съдят, понеже си избягал.» Но беше голям
хаос
, 10 000 войници тичат насам-натам, няма роти, всичко е разрушено.
дадоха тревога, падат бомби, гърмят гърмежи, прожектори разкрояват небето, като търсят самолети, за да ги обстрелват от противовъздушната отбрана, която бе около тухларните фабрики. Аз като телефонист дадох тревога, предадох тревогата и избягах. В този хаос през нощта аз избягах. В школата имаше хиляди хора и когато обядваха, дойдоха самолетите и хвърляха бомби. А през нощта нищо не се вижда.
Аз избягах, но на следващия ден към 9 часа се връщам, фелдфебелът ми казва: «Ще те съдят, понеже си избягал.» Но беше голям
хаос
, 10 000 войници тичат насам-натам, няма роти, всичко е разрушено.
НМърчаевоа 13 януари 1044 г. три школни роти ни евакуираха в гр. Радомир и мен ме взеха за «свръзка», нали бях телефонист. И оттам можех да ходя до Мърчаево и да се виждам с Учителя.
към текста >>
88.
76. НЕ Е ВАЖНО КОЙ ТИ ОДИРА КОЖАТА. ВАЖНО Е, ЧЕ ТЕ ДЕРАТ
,
Сава Симеонов
,
ТОМ 23
Но в тая бригада беше
хаос
.
ВАЖНО Е, ЧЕ ТЕ ДЕРАТ По това време аз работя в бригадата на Борис Николов. Той бе излязъл от затвора през януари 1962 г. Събраха се хора, направиха бригада. Но понеже Борис беше осъден от Народен съд, нямаше право да заема ръководни постове. Та, аз се водех официално пред властите за бригадир на бригадата, а командваше Борис.
Но в тая бригада беше
хаос
.
Имаше хора, които Борис бе взел, те не можеха да работят и все ни пречеха. А това е тежка физическа работа. Та, се откачих от село, от тази робия, та се закачих в бригадата на Борис, на още по-голяма робия. Голяма хамалогия - а те не се натоварваха. И накрая дойде 1964 г.
към текста >>
89.
V. ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ОБИЧТА - 1. Идол
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
Безредие,
хаос
и развалини настъпиха изведнъж.
Приятелки мои, разплетете косите си в знак на безкрайна печал и махнете венците от главите си, за да не увехнат цветята от това, което ще ви разкажа сега. Чуйте ме. Един ден Слънцето угасна и денят потъмня. Звездите изгубиха блясъка си и Луната - вълшебството си. Моята земя се разтърси и рухна всичко, градено на нея.
Безредие,
хаос
и развалини настъпиха изведнъж.
Небето изчезна, земята почерня и аз затворих очи, защото за мен светът се свърши... Когато се пробудих, нежната ми майка милваше челото ми, по което имаше едри капки пот, баща ми стоеше до нозете ми и ме гледаше с неклепващ поглед - той знаеше всичко... О, приятелки мои. Искате ли да ви разкажа всичко? Една нощ, когато Луната протягаше сребристите си пръсти между листите на дърветата и проникваше до поляните и усоите на гората, безумен копнеж ме обхвана по неговите прекрасни очи и рубинови уста. Тихо излязох от стаята си, преминах през обширните ни градини, които благоухаеха с парфюма на хиляди ароматни цветя, и стъпките ми ме отвеждаха към Голямата река... Луната ме обливаше със сребърната си светлина и аз вървях като видение, водено от една мисъл, имащо едничка цел - да го видя! О, спрете се, другарки мои, спрете се, както аз, и вкаменете се като мене... Той - този, при когото отивах, бе преметнал ръка върху рамото на друга и двамата отиваха към брега на реката - аз знаех - към лодката... Притиснете устата си с ръка, другарки мои, за да не извикате, както аз направих... Накарайте сърцето си да притихне, да спре, за да не изхвръкне, както аз го накарах... Луната обливаше обширния пясък и тия, които вървяха прегърнати по него, реката бъблеше в полусън, гората, спряла дишането си, гледаше с очите на хилядите си горски обитатели, магьосниците изничаха из вълшебните си дворци... И изведнъж всичко потъмня и изчезна... изчезнах и аз самата... О, приятелки мои, зная, вие питате: Ами по-нататък?
към текста >>
90.
1.3. Стефан Томов и Учителят
,
,
ТОМ 24
Следователно, никакъв
хаос
и неправда не владеят в живота, а владее само най- пълна законност, която най-накрая ще доведе хората до крайната цел на живота -съвършенството на човека"... И след туй авторът тържествено заявява, че "това учение представлява една такава пълна и всеобемляюща хипотеза, щото може да се противопостави на всички хипотези по разрешението проблемата на живота".
Ников в гореспомената книга на с. 3-а учението за прераждането: "Според учението за прераждането човекът не веднъж е идвал досега на земята, както и не последно е сегашното му раждане. През тази минала редица от въплощения на земята той е събирал опитността, която се показва в настоящето му слизане, като вродени способности и предразположения, като гений, талант, а също така и характер; тогава той е изучавал този клон на науката, който днес се явява тъй леко възприемлив за него в сравнение с другите клонове на знанието, тогава е сложил причините, следствията на които го сполетяват днес, следствия добри или лоши. Всичките условия на живота му днес са просто плодове, израсли от семето, посято от него самия в миналото, те съставляват леглото, което сам той си е постлал, за да легне днес на него. Оттова излиза, че човекът сам е творец на своята настояща съдба, както и в сегашното си поведение при условията, които той сам си е причинил, си приготовлява своето бъдеще.
Следователно, никакъв
хаос
и неправда не владеят в живота, а владее само най- пълна законност, която най-накрая ще доведе хората до крайната цел на живота -съвършенството на човека"... И след туй авторът тържествено заявява, че "това учение представлява една такава пълна и всеобемляюща хипотеза, щото може да се противопостави на всички хипотези по разрешението проблемата на живота".
Да, това само наглед е пълна и всеобемляюща хипотеза-старо индийско предположение. (4) Не е ли странно да се връщаме назад в тъмните векове на староиндийската история и да възстановяваме едно отдавна забравено заблуждение, каквото е учението за прераждането? Не е чудно, че старите хиндуси, копнеещи за сърдечна чистота, са измислили това учение. Необяснимо е, обаче, това дето теософи и дъновисти, които се хвалят, че са по-добри християни от православни и евангелисти, заявяват, че учението за прераждането е начало и край на тяхното верую. Според тях, без прераждането не можело да се постигне съвършенство, което ни предлага сам Господ наш Исус Христос като казва: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни".
към текста >>
91.
18. Образът на лошата съдба, за онези, които изневеряват на любовта
,
,
ТОМ 24
Душа, която се бе превърнала в каменна статуя, поради това, че беше хвърлила поглед назад, както Лот и жена му, към загиващия град - назад към мрака и
хаоса
на човешкото битие, към залеза на доброто, а не към бъдещия изгрев на безсмъртието в живота.
18. Образът на лошата съдба, за онези, които изневеряват на любовта В дома на студента тя намира образа на съдбата - на лошата съдба, която поставя в затвор сърцата на онези, които изневеряват на любовта. Там я чака със студен поглед майката на студента - онази, която бе прелиствала Библията с полуграмотните си очи в протестантската църква, но бе стигнала само до Мойсеевия закон - око за око, зъб за зъб.
Душа, която се бе превърнала в каменна статуя, поради това, че беше хвърлила поглед назад, както Лот и жена му, към загиващия град - назад към мрака и
хаоса
на човешкото битие, към залеза на доброто, а не към бъдещия изгрев на безсмъртието в живота.
И тази вкаменяла душа разедини мъжа и жената, за да не видят ден на мир и щастие и не изградят пухено гнездо за трите малки рожби, които трябваше да създадат на земята. Те не приказваха никога за заминалия. Студентът никога не узна тайната на сърцето й, но хлад обви сърцето му и той замлъкна. В дълбока бездна потънаха буйните води на живота му, които само здравите нишки на любовта можеха да извадят на повърхността, за да утолят вечната му жажда. Заглъхна гласът на тази душа, защото нямаше кой да я разбере.
към текста >>
92.
108. На душата слънце в мрака
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Душа, ти нежен, благ служител, прелитнал тук сред
хаоса
и мрака, на свят прекрасен, о, сияен жител, отколе тука страдуьците чакат!
" На следния ден ми донесе стихотворение, което ми посвети: "На душата слънце в мрака" е заглавието му. Намирам го смислено: Душа с стремеж красив, преливаща с зарите, на мъдрост свръхчовешка, спотаена на твоя тих олтар във глъбините, Душа, за подвизи велики вдъхновена! Ти толкова широка, светла, ти грееш с лъчите на Висшата Божествена любов! Милувки и утеха вливаш във душите със кроткия си лирострунен зов! Зови безспир към висините на свят ефирен, свят на радост, мир и чистота, разкривай в чар лика на бъднините, кога човек щастлив ще е в света!
Душа, ти нежен, благ служител, прелитнал тук сред
хаоса
и мрака, на свят прекрасен, о, сияен жител, отколе тука страдуьците чакат!
Душа на слънчеви възторзи, гори, блести, тъй както волните души блестят, свети, тупти и сей в душите рози, с Божествен нюх да се разцъфтят! с. Поповяне 1 май 1939 г. (Забележка: Този автор се казва Недев.) Той ми каза и следното: "Чувствайте се абсолютно вътрешно свободна! Чувствайте се потопена в една безпределна светлина! Чувствайте се тъй спокойна, че винаги да долавяте великия ритъм на всемира и да сте в хармония с него.
към текста >>
93.
Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)
,
Весела Несторова, Вергилий Кръстев
,
ТОМ 24
Душа, ти нежен, благ служител, прелитнал тук сред
хаоса
и мрака, на свят прекрасен, о, сияен жител, отколе тука страдущите чакат!
" На следния ден ми донесе стихотворение, което ми посвети: "На душата слънце в мрака" е заглавието му. Намирам го смислено: Душа с стремеж красив, преливаща с зарите, на мъдрост свръхчовешка, спотаена на твоя тих олтар във глъбините, Душа, за подвизи велики вдъхновена! Ти толкова широка, светла, ти грееше лъчите на Висшата Божествена любов! Милувки и утеха вливаш във душите със кроткия си лирострунен зов! Зови безспир към висините на свят ефирен, свят на радост, мир и чистота, разкривай в чар лика на бъднините, кога човек щастлив ще е в света!
Душа, ти нежен, благ служител, прелитнал тук сред
хаоса
и мрака, на свят прекрасен, о, сияен жител, отколе тука страдущите чакат!
Душа на слънчеви възторзи, гори, блести, тъй както волните души блестят, свети, тупти и сей в душите рози, с Божествен нюх да се разцъфтят! с. Поповяне 1 май 1939 г. Той ми каза и следното: "Чувствайте се абсолютно вътрешно свободна! Чувствайте се потопена в една безпределна светлина! Чувствайте се тъй спокойна, че винаги да долавяте великия ритъм на всемира и да сте в хармония с него.
към текста >>
94.
1.9. ВИСОТАТА 1248
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Никакъв ред всичко е разбъркано - всичко представляваше един безнадежден
хаос
!
Човек до човек образуват безкрайната змия от хора, която пъпли в тъмнината на нощта през могилки, долчини и оврази. Никакъв подвоз на храна - всичко е ангажирано в боя, а и всичко, което носи храна, е убито. Всички страхопочитно шепнат в устата си някакви смътни молитви и слушат страховитото и адско бучене на тежките неприятелски гранати и мини, които със своето непрекъснато експлодиране произвеждат страшни земетръси. Една твърда и непреодолима преграда от огън, желязо и дим се изпречва пред смъртния наш поглед. Тогава всичко живо там, запъхтяно и охкащо, през гранатни ями и кал, размесена с кръв, през тела, ръце и глави на убитите, които тук лежат от 2-3 дни, подхвърляни от огнения вихър, разкъсвани и раздробявани и няколкократно пъти от ново убивани, запълват гранатните ями на родната земя, която, като че ли уплашена от бесния вой и грозен смъртоносен вихър на войната - отказа да ги приеме в своите недра.
Никакъв ред всичко е разбъркано - всичко представляваше един безнадежден
хаос
!
Един страшен и пронизителен писък: брат намира своя брат мъртъв - разкъсан, с откъсната глава, която гледа безнадеждно и безпомощно към своя изстинал, облян в кърви труп! Сълзи и ридания, ридания и сълзи! Отново бученето и тътнежът се увеличават. Огнени водопади и фонтани се размесват с гейзери от изригващата гореща пръст и се сливат с охканията и с предсмъртните въздишки, но и с честите, макар и отчаяни, команди: "Напред, напред! "... Дррр, дррр - тракат ядовито картечниците, свистят злокобно неприятелските куршуми над нашите глави!...
към текста >>
95.
2.3. ПЪРВО КРЪЩАВАНЕ В ОГЪНЯ
,
,
ТОМ 25
Времето тежко върви: минутите са часове, а часовете - дни... Трескотнята става непоносима; чуват се ясно траканията на картечниците, а грохота на оръдията в мъглата почна да раздрусва земята... Минало бе доста време, когато из мъглата се донесе гръмогласното българско "ура", ехото на което се издигна високо и навлезе в общия
хаос
на адския шум.
Ново село, Видинска околия. Войниците разбраха, че макар и да са в дълбоко дере, но волните движения се наказват и се притиснаха зад предния склон, като усилиха работата по постройката на трасираните там блиндирани окопи. Изложени на опасност, криеща само неизвестности; поставени под неспирния тътнеж на огневия бой, който все повече и повече се засилваше; пред гледката на много носилки с ранени и убити, пренасяни към превързочния пункт, войниците тежко изживяваха тия първи минути от кървавата борба, лишени от възможността непосредствено да вземат участие в нея. Но така е на война! След минута или час съдбата, може би, ще изправи и тях пред подлия враг и тогава с острието на ножа ще се намери отдушника.
Времето тежко върви: минутите са часове, а часовете - дни... Трескотнята става непоносима; чуват се ясно траканията на картечниците, а грохота на оръдията в мъглата почна да раздрусва земята... Минало бе доста време, когато из мъглата се донесе гръмогласното българско "ура", ехото на което се издигна високо и навлезе в общия
хаос
на адския шум.
Трепват всички и се залавят за пушките. Затракаха ножовете, ледени тръпки побиват телата. Остра жажда изгаря гърлата. Блясват кървясали очи, а погледът блуждае в пространството и често спира, с безразличие, върху кървавите носилки. Всички са на крак, чакащи знака на началниците.
към текста >>
96.
2.6. АТАКАТА ПРИ БОЛЕВАЦ (20 и 21.Х.1915 г.)
,
,
ТОМ 25
Настъпи страшния
хаос
, в който моментите не могат да се разграничават, нито долавят поради своята скоротечност и гоненица: викове на обезумели от страх врагове, дрънкане на ножове и снаряжение, пъшкания и стенания на умиращите и ранените, победния вик "ура", клетвите и свойствените цинизми и псувни на деморализираните сърби, сърцераздирателните писъци, молби за пощада, вдигане на бели кърпи за предаване, упорито блъскане от всички страни, забъркване и размесване на много хора, лутащи се и търсещи нещо с очи.
- дружинна поддръжка; 2-а дружина в две линии от взводни колони на бойни разстояния - вървеше стройно зад 4-а и 7-а роти, като почти се равнеше с последната; 3-а дружина зад левия фланг в две линии; 4-а дружина във вериги настъпваше от север към к. 440. Цялата тази маса, добре насочена, здраво свързана - технически и духовно, в стройни редове като на маневри маршируваше бодро и спокойно срещу смъртта с непоколебимото решение да срази смъртно врага. А когато след миг само музиката на полка, вървяща под огъня, с храбрия си фелдфебел Илия Христов за 2-а дружина, изпълни пространството с омайните звуци на "ШУМИ МАРИЦА", след това засвири и "СЪЮЗНИЦИ, РАЗБОЙНИЦИ", масата трепна и се залюля, крачката се усили, краката се понесоха във въздуха и не стъпваха вече на земята; рухна стройността и всичко се обърна в един рояк от хора, безредно натискащи се все напред и все по-близо един до друг, докато най-после, въпреки страшния огън, масата от хора се обърна в едно черно кълбо, носещо се неудържимо, със стихийна стремителност над земята. Още един момент и страшно зарева стихията, като с мощните вълни на победното бдинско "ура" заля вражеските окопи и заглуши трескотията, излизаща оттам, обърнала се сега в едно адско бучене. Моментът е сюблимен и критичен, но и духът е силен, блеснаха къси ножове и стихийното черно кълбо се разля като опустошителна морска вълна из сръбските окопи.
Настъпи страшния
хаос
, в който моментите не могат да се разграничават, нито долавят поради своята скоротечност и гоненица: викове на обезумели от страх врагове, дрънкане на ножове и снаряжение, пъшкания и стенания на умиращите и ранените, победния вик "ура", клетвите и свойствените цинизми и псувни на деморализираните сърби, сърцераздирателните писъци, молби за пощада, вдигане на бели кърпи за предаване, упорито блъскане от всички страни, забъркване и размесване на много хора, лутащи се и търсещи нещо с очи.
Стихията бушуваше над вражеските окопи, изригващи сега гъсти маси от хора - полудели и обезумели от страх, хвърлящи вече оръжие и снаряжение и бягащи с вой и писъци като разбито ято яребици из гъстата гора. Прелетяха последните звуци на народния химн, затишие почна бавно да се въдворява върху бойното поле. Врагът е съкрушително разбит и в паническо бягство, като остави в ръцете на победителите Бдинци 6 полски оръдия, 2 картечници, пълни окопи с пушки и патрони и повече от 700 пленници с 4 офицери и няколко торби с ордени. Това не бе обикновена атака, това бе стихиен удар от шепа Бдинци срещу многоброен и силно укрепен противник. Тук не бяха само две негови дружини, каквито бяха сведенията на бригадния командир, а цели 4 полка: 13, 14, 15 и 8 сръбски полкове.
към текста >>
97.
3.2. БОЕВЕТЕ ЗА КОТА 1248
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
Адско бучене овладя пространството - всичко се сливаше в един
хаос
, в който не можеше да се различи нито грохота на оръдията, нито трясъка на снарядите и мините, нито острото съскане на куршумите и лудото квачене на картечниците...земята се късаше и постилаше с огнено желязо и човешки трупове.
* * * 11 март настъпи, навъсен и мрачен. Гъсти и черни облаци покриваха небето, а студен и дребен дъждец почна да вали. Непрекъсваният през цялата нощ артилерийски огън се обърна на барабанен, стрелян от всички калибри оръдия; прибавиха се и стотици тежки мини, които падаха отвесно върху скривалищата и ги разхвърлиха из въздуха - I, II и III линия окопи, както и всички места на поддръжките се биеха непрекъснато. Земята трепереше и се друсаше - нямаше педя място не поразено. Ужасният трясък оглушаваше защитниците, а на мнозина из ушите струеше кръв.
Адско бучене овладя пространството - всичко се сливаше в един
хаос
, в който не можеше да се различи нито грохота на оръдията, нито трясъка на снарядите и мините, нито острото съскане на куршумите и лудото квачене на картечниците...земята се късаше и постилаше с огнено желязо и човешки трупове.
Ротите бяха в скривалищата, останали още здрави, а наблюдателите от I и II линия, усилвани вече няколко пъти, бодърстваха и наблюдаваха из скритите си скривалища. Към 10 часа пр. пладне противникът настъпи с няколко вериги към II дружина, но бодрите защитници го отблъснаха със загуби назад. В замяна на това барабанния огън се засили още повече и само на здрач поутихна, като се обърна на ураганен, който трая до сутринта, когато се обърна пак в барабанен и посрещна зората на 12 март като трая целия ден. Противникът направи нов опит да настъпи, пак срещу II дружина, като изпрати силни вериги напред, но доблестните защитници ги отхвърлиха обратно в окопите им.
към текста >>
98.
3.3. САРАЙ - В ОГЪН
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
А не след много време в страшното и безспирно бучение силен взрив около "Сарай" друсна земята, а ехото му се разнесе и изчезна в общия
хаос
- експлодираха бомбените батареи, поставени преждевременно под телените му мрежи от наши смелчаци и я разхвърлиха на парчета.
Всички роти са на местата си, предчувствайки, че нещо страшно ще стане, а групата охотници, облечени с бели ризи върху горното облекло, с пушки и бомби, с напрегнати нерви очакваше условния знак. Точно в 1 часа след полунощ адски трясък събуди нощта: оръдието ревна и като стихия почна да залива с куршумите на своите картечи от това близко разстояние "Сарай"! Засвяткаха и други батареи и с бърз огън връхлетяха върху него и го обсипаха със смъртна лава от десетки фугасни гранати и шрапнели от всички страни. Обаждаха се и минохвъргачките из дълбоките си гнезда и след миг само тежки мини, падащи из висините, се забиваха дълбоко в плътната му снага и със страшни експлозии събаряха стените му. Картечници обсипваха с нервен трясък съседните окопи, за да не може никой глава да повдигне.
А не след много време в страшното и безспирно бучение силен взрив около "Сарай" друсна земята, а ехото му се разнесе и изчезна в общия
хаос
- експлодираха бомбените батареи, поставени преждевременно под телените му мрежи от наши смелчаци и я разхвърлиха на парчета.
Пролуката е направена, вратите на "Сарай" се отвориха, а той трепери, трепти и гори в разноцветни огньове, като се откроява в тъмната нощ като плаваща тъмночервена ивица над снега. Решителният момент настъпва. Огънят се пренася по другите пунктове от позицията на противника; нападателната група изхвръква из окопа си, стремително се спуща към "Сарай", обсипва го с бомбите си, а след избухването им, в един скок през пролуките на телената мрежа, се намира на дъното му. Нов блясък осветлява скритите му и тъмни приюти, а ехото на подземното бомбено бучение, разкъсвано от човешки писъци, се издига и разнася над "Сарай", след което гробно затишие отново се настанява там. Чистенето е свършено...Заграбили разни войнишки предмети и един слабо ранен французин в ръката, героите се върнаха здрави и без загуби в окопите си където радостно и с горещи поздрави бяха посрещнати от всички.
към текста >>
99.
3.11. ДВЕ ДЕНОНОЩИЯ ПОД СНЕГОВЕТЕ 27-и и 28-и март 1918 г.
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
Зората на 27 март, смутена от близкия тътнеж на наближаваща стихия, бързо разкъса полупрозрачната си завеса и откри новия ден, роден всред
хаоса
от адския трясък и неземен вой на планинския снежен ураган, връхлетял така неочаквано върху планините и позицията на полка.
Дебел сняг, с ледена покривка покриваше земята, а скалите облечени в гладкото си ледено одеяние, блестяха ослепително от чупенето на слънчевите лъчи в огледалната им повърхност. При това, от време на време преваляваха през този месец и нови снегове, които удебеляваха снежната покривка и заличаваха единствените пътеки за движение към позицията. Това създаваше големи грижи, труд и усилия в снабдителната служба на полка, но всички живееха с надеждата, че и мъките ще се стопят скоро в близкото стопяване на снеговете, защото м. март е в края си, а така близко е пристигнал и топликът. Но законите на природата тук в планините не всякога са в сила да надделеят над капризите на планинските стихии.
Зората на 27 март, смутена от близкия тътнеж на наближаваща стихия, бързо разкъса полупрозрачната си завеса и откри новия ден, роден всред
хаоса
от адския трясък и неземен вой на планинския снежен ураган, връхлетял така неочаквано върху планините и позицията на полка.
С неизмерима сила и отчаян писък той се тръшкаше върху снежната земя, къртеше ледената обвивка на скалите на блокове и парчета, които носеше из въздуха като трески, а из висините почна да изсипва като из чували гъст, на дребни корави прашинки сняг, с който пълнеше всички празнини и дупки. Небето като че падна върху земята и сложи върху нея всичкия си носим товар от сняг, който в скоро време изравни всички неравности по нея и образува безбрежно снежно море, върху което останаха да стърчат като каменист остров само зъбестите върхове на тежките и масивни скали. Всичко живо се скри под земята: дивите зверове - в своите тъмни леговища и пещери, а защитниците на позицията - в подземните си скривалища. Вилнееше ураганът и свирепо гонеше цели облаци от сняг, които изсипваше в окопи, скривалища и телени мрежи, за да не останат и следи от тях. Всичко живо, което би се осмелило да подаде глава над снега, рискуваше да бъде пометено и изхвърлено като с лопата из окопа в планинските дерета и усои.
към текста >>
100.
II. КОМЕНТАР И БЕЛЕЖКИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ЗА ИЗГРЕВЪТ... Т. I
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров,
,
ТОМ 25
Заварих
хаос
.
В: Ясно, да. Д: И вика ме пак Мара Ангелова и каза: "Пращаме те в Оперетата отиваш! " Казвам: "Абе Мара, аз едва тука стъпих." - "В Оперетата отиваш! " И няма как. Отидох в Оперетата.
Заварих
хаос
.
Моя колега, те от 1 .IX. започват да работят, обаче, нямат средства. Аз отидох на 17 октомври. До тогава не получавали заплата - IX, X, и XI заплата. Като отидох, казах им, че аз съм новият началник на Контролното отделение служба, направиха събрание, и казаха, че ръководено от Партийното бюро и искат да им се каже кога ще се уреди въпроса със заплатите.
към текста >>
НАГОРЕ
