Търсене в текстове за 'Фанатизъм'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 36 резултата в 30 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 7) В хармония със законите на Живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Там, където не участва разумът, се сформира сектантство и фанатизъм.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА61 1. Уводни думи Окултизмът е наука, подобна на естествознанието, и той проучва действителността с убеждението, че няма граници в растежа на познанието. Окултистът изследва естеството на кристалите, растенията, животните, човека, Слънцето, цялата Природа с нейните видими и невидими знаци; той всякога е готов да разшири своите познания заедно с напредъка на науката. Там, където не участва разумът, се сформира сектантство и фанатизъм. А ако има нещо чуждо на окултизма, това е сектантството – закостенялостта и отказът от еволюционния растеж в областта на познанието; да не говорим, че той не се обвързва със слепия фанатизъм, на който е присъща упорита привързаност към някое учение и нетърпимост към противоположни възгледи. Окултизмът не е за сляпо приемане на истините, напротив – той извървява пътя на опита. Именно опитът и наблюдението са извор на окултно познание. Окултните истини всякога могат да се проверят чрез опит. Нека се спрем на няколко примера, за да се види как науката със своите последни изследвания потвърждава известни окултни истини и как, от друга страна, в своя последен развой тя се приближава до границата на окултното изследване.
към текста >>

А ако има нещо чуждо на окултизма, това е сектантството – закостенялостта и отказът от еволюционния растеж в областта на познанието; да не говорим, че той не се обвързва със слепия фанатизъм, на който е присъща упорита привързаност към някое учение и нетърпимост към противоположни възгледи.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА61 1. Уводни думи Окултизмът е наука, подобна на естествознанието, и той проучва действителността с убеждението, че няма граници в растежа на познанието. Окултистът изследва естеството на кристалите, растенията, животните, човека, Слънцето, цялата Природа с нейните видими и невидими знаци; той всякога е готов да разшири своите познания заедно с напредъка на науката. Там, където не участва разумът, се сформира сектантство и фанатизъм. А ако има нещо чуждо на окултизма, това е сектантството – закостенялостта и отказът от еволюционния растеж в областта на познанието; да не говорим, че той не се обвързва със слепия фанатизъм, на който е присъща упорита привързаност към някое учение и нетърпимост към противоположни възгледи. Окултизмът не е за сляпо приемане на истините, напротив – той извървява пътя на опита. Именно опитът и наблюдението са извор на окултно познание. Окултните истини всякога могат да се проверят чрез опит. Нека се спрем на няколко примера, за да се види как науката със своите последни изследвания потвърждава известни окултни истини и как, от друга страна, в своя последен развой тя се приближава до границата на окултното изследване. Например според регенерационната теория на Арениус за произхода и развоя на слънчевите системи първичната мъглявина, от която е произлязла нашата Слънчева система, е резултат от разрушението на друга слънчева система.
към текста >>

2. УРАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се наблюдава прибързана и необмислена привързаност към някои идеи, стигаща до фанатизъм.
В Стрелец. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти съществува силен и ясно изразен стремеж към оригинално творчество, съпроводено с голямо старание и изпълнителност. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти е налице същото, но в по-принизено естество и с голямо честолюбие. В Козирог. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция създава по-задълбочено приемане и обмисляне на нови и оригинални идеи. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти се наблюдава прибързана и необмислена привързаност към някои идеи, стигаща до фанатизъм. Във Водолей. Тук Уран е в собствения си зодиакален знак. При по-издигнати типове с благоприятни аспекти, тази позиция всестранно и пълно изявява Урановите влияния в добрата им форма. При по-примитивни типове с неблагоприятни аспекти е налице уклон към всички негови отрицателни влияния. В Риби.
към текста >>

3. ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Християнството се роди и получи първото си развитие сред еврейския народ, който се отличаваше с един консерватизъм и фанатизъм както в религиозно, така и в национално отношение.
ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО Както се вижда от изложението на Деянията на апостолите, в развитието на първичното Християнство се очертават три центъра, от които се развиват три течения на първичното Християнство. Християнството се роди и получи първото си развитие сред еврейския народ, който се отличаваше с един консерватизъм и фанатизъм както в религиозно, така и в национално отношение. Те не приемаха нищо ново, откъдето и да идеше то. Защото те вярваха, че са избран народ и са най-правоверните, и притежават най- висше откровение, към което не може да се допълни нищо. Това се отнася за юдеите, а не за целия Израел. На второ място еврейският народ влиза в състава на грамадната Римска империя, която в религиозно отношение бе възприела култа на цезарите и в практическо отношение се е стремяла към световно господство. В Римската империя е съществувало узаконено робство и всички покорени народи се ползували с много малка свобода.
към текста >>

4. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

В първата школа работят християните несториянци, които намират убежище тука от преследванията на християнския фанатизъм.
Арабската философия, както вече казах, възниква и се обособява под влиянието на гръцката философия. В Сирия намират убежище редица западни мислители, които са били преселвани в Европа от католическата църква. В няколко сирийски града се основават школи, които запазват древногръцката философия и я предават на арабите. И голяма роля в това отношение има гръцката школа в град Едеса, основан в 365 година от някой си Ефрем. Известно значение има и философската школа на Кенседа в VII век. В първата школа работят християните несториянци, които намират убежище тука от преследванията на християнския фанатизъм. Тя е последно убежище на елинската философия. Господстващо влияние в нея има монофизитизмът, който обяснява единната природа на Христа. Те превеждат от гръцки на сирийски, редица антични автори - Платон, Аристотел, Хипократ, Евклит, Аполоний Тиянски, Гален, Прокъл, Плутарх и др. По-късно сирийските преводи се превеждат на арабски. След създаването на арабската държава се създава специален преводачески институт, където се превеждат на арабски език, гръцки, еврейски, сирийски, персийски и индуски мислители.
към текста >>

5. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА И ИЗВЪН НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Надъхани с религиозен фанатизъм и раздразнени от враждебното отношение на местните жители, които се бранели от грабежите им, немските рицари се нахвърлили върху споменатото селище, завзели го и го подпалили, но населението се защитавало упорито, макар и да не успяло да отбие ударите на нападателите.
В Бориловия синодик има една анатема срещу трима богомили — Тодор, Стефан и Добри, които са поставени между прекия ученик на поп Богомил — Михаил, който след смъртта на Богомил поел ръководството на богомилското движение, и известният богомилски проповедник Василий, загинал на кладата в Цариград през 1111 година. Богомиловия ученик Михаил е действал приблизително между 970 и 1010 година, докато за Василий се знае, че е започнал своята проповедническа дейност приблизително към 1070 година. От това се вижда, че посочените в Бориловия синодик трима богомилски водачи — Тодор, Стефан и Добри, са живели и проповядвали вероятно между 1010 и 1070 година, т.е. в края на Първата Българска държава и началните години на византийското робство. През 11 век богомилите в югозападните български земи страдали не само от преследването на византийските църковни власти, но на тях било съдено да изпитат ударите и на кръстоносците, които към края на 11 век на път за Ерусалим минали през Югозападна България и попаднали на едно укрепено селище, близо до Битоля и Прилеп, което било населено с еретици. Надъхани с религиозен фанатизъм и раздразнени от враждебното отношение на местните жители, които се бранели от грабежите им, немските рицари се нахвърлили върху споменатото селище, завзели го и го подпалили, но населението се защитавало упорито, макар и да не успяло да отбие ударите на нападателите. Освен в Македония през 11 век Богомилството продължавало да бъде силно разпространено и в Тракия. От съчинението на Михаил Псел За действието на демоните се вижда, че богомилски братства съществували към 1050 година в найюжните краища на Тракия, а именно — в Херсонес /Галиполски полуостров/. Като един от главните проповедници там действал някой си Марко. Най-значителен център на Богомилството в Тракия през 11 век бил Пловдив и неговата околност. Това личи от съчинението на византийската писателка Ана Комнина.
към текста >>

6. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

С тази си умствена толерантност те се издигнали твърде високо над всяко сектантство, фанатизъм и буквоядство.
Те поставили свободата за единствено условие на интелектуалната и морална култура и с това отрекли правото на опекунство както на държавата, така и на църквата върху мисълта и съвестта на човека. За тези си убеждения те отивали с радост на кладата. Богомилите първи в Европа провъзгласили идеята за всеобщо свещеничество — правото на всички мъже и жени да бъдат свещеници на Живия Бог. С това дело те разрушили пакостния и вреден догмат на църквата, че само клерикалите са служители на Бога, че само те са Врата за отиване при Него — догмат, който подкопавал от основа естествения морал и убивал у човека всичко идейно и Божествено. С признаването на всяко Писание, което назидава, за боговдъхновено, богомилите признали за ценни творенията на мъдреците от всички векове, народи и религии. С тази си умствена толерантност те се издигнали твърде високо над всяко сектантство, фанатизъм и буквоядство. Със свободното тълкуване на Евангелието богомилите премахнали опасния догмат, който донесъл толкова пакости на християнската религия и на науката. С отричането на убийството на хора и животни, защото те са били против смъртното наказание, те се издигат високо над съвременното културно човечество, което и до днес си устройва „пиршества" не само с животинска, но и с човешка кръв и месо. Храната, около която става толкова много спорове, богомилите са разрешили много просто — хранели се с растителна храна и за питие им е служела чистата вода. Защото храната оказва влияние върху темперамента и характера на човека, затова и противниците им не могли да не кажат, че това са добри хора, но лицемери. С протеста против убийството и крепостничеството те следвали Христа и първите християни и стоят в реда на първите борци против робството и тиранията и провъзгласили истинската демокрация, която признава правото на всеки човек да разполага със себе си, както разбира, да има свободата да мисли, както го учи неговият ум и да действа според мисълта и убеждението си.
към текста >>

7. Два вида енергии през мозъка - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава се явява религиозният фанатизъм и човек се придържа към формите и обредите.
Природата не обича дисхармониите. Всички сили, които минават през мозъка, имат свое предназначение. Но центровете, през които минават енергиите, могат да станат положителни и отрицателни. Когато един център стане положителен, той възприема белите лъчи на Светлината, положителната страна на Истината и тогава имате едно възходящо настроение, стремеж към Бога и умът ви се събужда. Когато религиозното чувство е негативно, вие имате един вътрешен стремеж, без да си давате отчет защо трябва да служите на Бога. Тогава се явява религиозният фанатизъм и човек се придържа към формите и обредите. И такъв човек счита, че като извърши известни обреди, той служи на Бога, а че е откраднал, че лъже, това не го интересува. Окултната наука не приема този морал.
към текста >>

8. 2. ЧЕТИРИТЕ ЕЛЕМЕНТА И ДВАНАДЕСЕТТЕ ЗНАКА НА ЗОДИАКА - Влад Пашов (1902- 1974)

По-низшите типове, увлечени в своите сърдечни импулси, изгубват самообладание и се захласват и могат да изпаднат в краен фанатизъм.
Обичат да бъдат глава - да застават начело на движения, начело на всякаква работа. Вторият знак на огъня е, както казах, Лъв. Той вече има отношение към сърцето - свързан е повече със сърдечния живот на хората. И при него човек има качествата на огъня - активност, деятелност, импулсивност и пр., но те се отнасят не вече до мисълта, а и до чувствата. Те повече изживяват нещата вътрешно и се импулсират от сърцето. По-низшите типове, увлечени в своите сърдечни импулси, изгубват самообладание и се захласват и могат да изпаднат в краен фанатизъм. Стават отлични носители и разпространители на идеи, но самите те не са извори на идеи и за това им е нужен човек със силна творческа мисъл, който да ги възпламенява и ентусиазира. Лъв - това е вечният огън на живота. У типовете на Лъва има голямо самосъзнание, мъжественост и смелост. Третият знак на огъня е Стрелец, който се явява като резултат от преплитането на другите два знака - взаимодействието между ума и сърцето - той е външен израз на двете. Тези хора са също така импулсивни и деятелни, но у тях няма онези крайности в импулсивността на ума като при Овена и екзалтациите на сърцето като при Лъва.
към текста >>

9. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Един заптия турски, който идеше насреща, пободнат, види се, от своя фанатизъм, а може би побъркан и от некое и друго шише ракия, налита върху бае Митра и го бутна така силно, че едвам се задържа човекът да не падне.
— … На младите момичета и на ергените любовта намигва с око, на младите жени прети с пръст, а на старците се смее в очите… Любовта е харна, ако е дълга и трайна. Почне ли да се настава и превързва с възли, тя ще заприлича като въжето на пазарския кладенец: по три пъти на ден го връзват и все кофата откъсната! При погребението на дедо Цветко папукчията бае Митар носеше кръста пред носилото и вървеше напред, както това правеше при всеко погребение. Носенето на кръста беше негово спечелено право. До бае Митар вървеше и Трайчо Сербезина. Един заптия турски, който идеше насреща, пободнат, види се, от своя фанатизъм, а може би побъркан и от некое и друго шише ракия, налита върху бае Митра и го бутна така силно, че едвам се задържа човекът да не падне. Сербезина като всеки сербезин ни две, ни три извръща се и удря едно текме с крак на заптията, та плесна на калдъръма и му тресна кратуната, като че топ му пукна за байрама. Бае Митар погледна Сербезина, завърте глава и му продума: — Той беше говедо, та връхлете да боде като всеко добиче, а ти що ставаш магаре да го риташ? На втория ден приклопиха Сербезина в затвора, стоя три дни, даде една лира джеза и пет лири рушвет и го пуснаха. Щом срещна бае Митра, той почна да изказва своя сербезлък по адреса на кадията, гдето го затваряли и глобили „за права бога“.
към текста >>

10. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО - Методи Константинов (1902-1979)

Те считат всички тези твърдения за „последната дума" за фанатизъм и заблуждение.
сме свидетели на преодоляване схизмата, която съществува между Католическата и Източноправославната Църкви. Премахването на тази анатема е белег за силата на Новото, което открива пред човешката душа пътя към Живота за Цялото. Що се отнася до науката, тя се занимава само със задвижване на машината, и е преминаване към друга скорост. А същността на енергията е все още забулена със загадъчност. Какво остава за окултните ученици? Те считат всички тези твърдения за „последната дума" за фанатизъм и заблуждение. Така имаме необходимите условия да навлезем в света на новия Космичен мироглед, който, по пътя на свободата, ни разкрива колосални възможности. В епохата на Шестата раса ще господства тази висша свобода, за която говори Учителят. Този велик свят на свободата ще се реализира под знака на Космичното единение. Какво означава това? Фигуративно казано, в съвременния свят има две категории хора: надничари и щатни.
към текста >>

11. ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО - Теофана Савова

То не е религия, в него няма нито фанатизъм, нито суеверия.
- запита младият мъж, който проявяваше философска задълбоченост в своите разсъждения. - А защо да не искаме знания - възможен ли е напредъкът без наука? - запита най-младата между гостите. Георги Радев, мъж с деликатна физика, високо чело и чувствително изразен нос, за когото казваха, че е най-силният интелект на „Изгрева", отговори вместо младежа: - Напротив, Учителя не само че не отрича знанието и науката, но твърди, че учението му е наука. То не е религия, в него няма нито фанатизъм, нито суеверия. Той дава на учениците си само многократно проверени знания и ги насърчава да учат. Векове наред хората са развивали повече ума си, придобивали са знания, за да печелят войни и богатства. А и днес все още не сме развили достатъчно любовта си към Бога, която включва любовта към ближния. - Да - съгласи се девойката - сега ми стана по-ясно. Но защо заедно с ума, с натрупването на знанията, не се развива и сърцето?
към текста >>

12. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

Като се прибавят големият фанатизъм на фарисеите и садукеите и техният критичен ум - всичко това довежда нещата дотам, че те не познават Божия пратеник, дошъл да ги повдигне, и го осъждат на разпъване.
Мойсей извежда еврейския народ в пустинята и го спасява от египетското робство. По нареждане на Бога той се качва на върха Хорив на Синайската планина, където Бог му дава Десетте Божии заповеди, написани на каменни плочи, и Мойсей ги занася на евреите. От Божието присъствие той свети целият като слънце и се налага да си сложи маска на лицето, за да могат евреите да го гледат и слушат. Това е третият връх за човешката душа, през който тя минава, за да възприеме и започне да прилага Божиите закони в живота. При идването на Сина Божий - Христос, на Земята преди 2000 години човечеството е вече на 10 духовни години, с много силни чувства и започва своя пубертет. Като се прибавят големият фанатизъм на фарисеите и садукеите и техният критичен ум - всичко това довежда нещата дотам, че те не познават Божия пратеник, дошъл да ги повдигне, и го осъждат на разпъване. Един ден Христос взема със себе си Петър, Йоан и брат му Яков и ги извежда на връх Тавор, висок 561 м., на 10 километра от Назарет, и се преобразява пред тях. Той става светъл като Слънцето - такъв, какъвто учениците Му никога не са го виждали. Един облак го засенва : „И ето глас из облака, който казваше: Този е Син мой възлюблений,
към текста >>

13. Времето около първия събор на Братството - Георги Томалевски (1897-1988)

Те всички са запознати с Учителя, който бавно ги извежда от неясната, малко мъглява и смайваща, а понякога и опасно илюзорна атмосфера на спиритизма, за да ги поведе по пътя на ученичеството, където има яснота, наука, закони и благородно усилие за изграждане на добродетелен живот, в който няма сектантство, суеверие и фанатизъм.
Така се стичат обстоятелствата, че младежът, влизайки в осемнадесетата си година, постъпва като писар в Пазарджиклийската община. Това е работа, която му приляга повече и той я върши с по-голямо удоволствие от това, което е вършил в кожарската работилница. Така изминават три години и когато юношата става двадесет и една годишен, заминава за Бургас, където успява да постъпи като секретар в Бургаския окръжен съд. Град Бургас е вече център на духовен живот, тъй като там се подвизават просветени люде, които с жажда търсят отговор на вечните въпроси за невидимия свят, за смъртта и безсмъртието на душата. Образувано е общество, в което влизат доктор Миркович, Пеню Киров, Сотир Щерев, Цанев, Паскалев, Стойчев, Илия Зурков, Велчев, Гарвалов, Апостолидис, Димитър Македонски и хаджи Стоянка Галчева. Те всички са запознати с Учителя, който бавно ги извежда от неясната, малко мъглява и смайваща, а понякога и опасно илюзорна атмосфера на спиритизма, за да ги поведе по пътя на ученичеството, където има яснота, наука, закони и благородно усилие за изграждане на добродетелен живот, в който няма сектантство, суеверие и фанатизъм. Тодор Стоименов влиза в този духовен кръг и се запознава с Учителя, тръгва по начертания вече път и не се отделя от него до края на живота си. * До дните на първия събор е изминат значителен път. На тримата най-предани ученици - Доктор Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов се пада радостта да бъдат свидетели и участници на този забележителен по своята оригиналност събор, който влезе завинаги в ненаписаната и свята история на Бялото Братство в България. Между тримата братя протичат дни на сърдечно общуване.
към текста >>

14. За живата природа - Георги Томалевски (1897-1988)

Ние го наричаме единство в целокупния Божествен живот, а някои по-напреднали учени, освободени от материалистическия фанатизъм, го наричат психофизически монизъм.
Сам по себе си този процес е физико-химичен. физическото е това, че белите дробове и входовете към тях действуват като помпа. Но влезе ли въздухът в тях, започва обмяна на химическите вещества - приемането на кислорода и изхвърлянето на въгледвуокиса. Дотук свършва физическото проникване в процеса на дишането, но по-нататък оня процес, при който става освобождаване на нашите чувства и мисли, не е проучен и, макар че е факт в живота, не се приема като установено научно знание. За семплата материалистическа философия, създадена да улеснява човека, всичко спира дотук - до физико-химическите процеси, но за очите, които могат да виждат по-надълбоко и за един по-висш разум с по-голяма проницателност, физическите процеси и химическите реакции, които са явления на веществото, както и процесите на мисловния и емоционалния духовен живот, се намират в единство. Ние го наричаме единство в целокупния Божествен живот, а някои по-напреднали учени, освободени от материалистическия фанатизъм, го наричат психофизически монизъм. В недостатъчната подготовка на днешния свят, в ограничените рамки на съвременното знание наблюдаваните явления в природата се тълкуват едностранно и неправилно. Ще настъпи обаче ден, когато тези явления ще се обединят в едно цяло. Изследователите ще бъдат принудени да признаят много факти, които днес се отричат поради недовиждане и предубеждение. Същите тези факти тогава ще придобият съвсем друг облик. В това време науката и истините за живота ще бъдат едно и също нещо.
към текста >>

15. Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство - Георги Томалевски (1897-1988)

То изключва всякакъв фанатизъм, от което следва, че не е секта, нито „ерес“, както църквата обикновено обича да нарича всяко свободно изповедание на Христовото учение.
Те не са непременно от една нация или територия. Учението на Бялото Братство в България не е нито църква, нито секта. То е школа, която освен своята философска страна има и практическо значение за живота. То не признава догми и ритуали, установени във вселенски събори, затова не е църква, макар че Братството никога не е било против някаква църква. Напротив, църквата се е опитвала да воюва срещу Учителя и Братството. То изключва всякакъв фанатизъм, от което следва, че не е секта, нито „ерес“, както църквата обикновено обича да нарича всяко свободно изповедание на Христовото учение. Еретик, според Учителя, е всеки, който няма любов към Бога и ближния си. Съществуват три клона на Христовата църква: католицизъм, православие и евангелизъм. Към коя от тия три църкви Христос би имал предпочитание? Той би приел всеки вярващ в любовта, от която и да е църква, ако има любов към Бога и ближния и у когото не е останало никакво лукавство и фанатизъм. Ако днес католическата църква продължава да счита другите църкви и свободни духовни общества за „отклонили се братя“, тя все още е в отровната атмосфера на средновековието.
към текста >>

Той би приел всеки вярващ в любовта, от която и да е църква, ако има любов към Бога и ближния и у когото не е останало никакво лукавство и фанатизъм.
Напротив, църквата се е опитвала да воюва срещу Учителя и Братството. То изключва всякакъв фанатизъм, от което следва, че не е секта, нито „ерес“, както църквата обикновено обича да нарича всяко свободно изповедание на Христовото учение. Еретик, според Учителя, е всеки, който няма любов към Бога и ближния си. Съществуват три клона на Христовата църква: католицизъм, православие и евангелизъм. Към коя от тия три църкви Христос би имал предпочитание? Той би приел всеки вярващ в любовта, от която и да е църква, ако има любов към Бога и ближния и у когото не е останало никакво лукавство и фанатизъм. Ако днес католическата църква продължава да счита другите църкви и свободни духовни общества за „отклонили се братя“, тя все още е в отровната атмосфера на средновековието. Ние трудно бихме могли да дадем едно съвсем изчерпателно изложение на учението, което донесе Учителят в школата на Бялото Братство. Човек може да получи известна представа от някакъв плод само ако е вкусил от него. И за аромата на цветята човешките думи не са в състояние да кажат нищо. Необходимо е да усетим със собствените си възприятия този аромат, за да „знаем“ нещо за него.
към текста >>

Това учение се е стремяло всякога, а и сега има тоя основен стремеж да освободи човешката душа от веригите на всякакво робство и фанатизъм.
Съвременният материализъм обаче започва да става недостатъчен за по-високите изисквания на напредналите хора. Парапсихологията, телепатията, установената дарба за ясновидство у много индивиди разкрехват врати към много светове, към други измерения и към една нова геометрия, където нашите триизмерни координати са недостатъчни да изяснят редица феномени. Налага се едно разширение на диапазона на всички възприятия, за да се покаже една нова, неподозирана красота на един свят, който нито започва тук, нито свършва тук. Учението на Бялото Братство, което е една от формите на Великата наука за човека, природата и Бога, е поставено, както се казва, на вечните неотминаващи и най-върховни принципи на Христовото учение. То датира още преди времето на Хермеса в Египет, преминало е през Ведите на индуизма, през еднобожието на Мойсей, за да достигне най-високите върхове у Христа Исуса от Назарет. Това учение се е стремяло всякога, а и сега има тоя основен стремеж да освободи човешката душа от веригите на всякакво робство и фанатизъм. То дава полет на мисълта към безкрайния път на развитието, което е вечно. Като отклик от редица други източници и западни учения, учението на Бялото Братство, бидейки в духа на Христовото Слово, приема любовта, милостта и най-после страданието като метод за издигането, избистрянето и задълбочаването на човешката душа. В света са съществували и съществуват различни „маги“, които проповядват силата, могъществото, победата като атрибути на човешкия дух. Учителят, който знае в какви неуловими деликатни форми се крие човешката гордост, успешно прикрита в някое псевдомогъщество, казва: „Онзи, който е научил великото изкуство на страданията, е като виртуозът, който е научил изкуството на свиренето. До безсмъртието не може да се стигне без изкуството на Божествената цигулка - без изкуството да се страда.“
към текста >>

16. Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец - Георги Томалевски (1897-1988)

Учителят беше крайно толерантен към всички съществуващи учения, школи, общества, но беше категоричен, когато трябваше да разобличи вмъкнатите крадливо лъжи в някоя от техните догми и настанени там или от корист, или от безпросветен фанатизъм.
Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец Учителят беше крайно толерантен към всички съществуващи учения, школи, общества, но беше категоричен, когато трябваше да разобличи вмъкнатите крадливо лъжи в някоя от техните догми и настанени там или от корист, или от безпросветен фанатизъм. Когато веднъж стана дума за теософската литература и доктрина, от която са се ползували почти всички ученици на Бялото Братство, поради еднаквостта на Хермесовите истини (Хермес се счита за баща на окултната наука), Учителят не само не отрече важността на тази литература, но я и препоръчваше, като обаче не пропускаше да отбележи необходимостта всичко в окултизма да се транспонира на базата на най-съвършеното учение на Христа. Основата на това учение е не само знание, за което толкова често се говори в окултизма, но развитие на всички добродетели, като на първо място той поставяше любов към Бога и любов към ближния. При един разговор на тази тема наш брат - Т. П. от Ямбол, говори на Учителя за впечатленията си от книгата „Християнското верую“. Ледбитър, когато осветявал даровете, видял как Христос излиза от чашата с причастието.
към текста >>

Човечеството изглежда преситено от несъстоятелните, изкуствено нагласени обяснения на живота, родени преди повече от едно столетие, когато човешката, напредваща за това време, мисъл трябваше да се бори срещу средновековните суеверия и фанатизъм.
Колкото и консервативни да са хората от онази значителна част от жителите на земята, която се опитва да спре идването на вълни на обновление, усилията им ще останат безплодни. Космическият план е над всички човешки планове и смешни ще изглеждат усилията да се задържи старият порядък. Колкото строги, категорични и застрашаващи да са законите и санкциите на фанатичните поддръжници на режимите, неусетно, кротко, но с вътрешна мощ новото завладява умовете и волята на хората. Във философската мисъл, в науката, в литературата, както във всички останали изкуства се долавят елементи на ново светоразбиране, а това ново идва от вътре като подсещане, че старите схващания са негодни и абсурдни при тия гигантски крачки на науката и при тая нова чувствителност на някои индивиди от младите поколения. Такива истини, които досега се считаха за лековерни и абсурдни, вече приемат облик на реалност, а самото понятие реалност неусетно бързо разширява своите граници. Човечеството изглежда преситено от несъстоятелните, изкуствено нагласени обяснения на живота, родени преди повече от едно столетие, когато човешката, напредваща за това време, мисъл трябваше да се бори срещу средновековните суеверия и фанатизъм. Тъкмо за това време бе създадено материалистическото учение, което изживя вече своето време и което е вече съвсем негодно за новото време. Упоритите крепители на старото - религиозни догматици или атеистически величия, се боят да отстъпят от позициите си, защото знаят, че новото не само ще проветри техните бърлоги, но ще отнесе и тяхната философия. Те приличат на онзи владетел - цар на мразовете, за когото Учителят разказваше в един случайно проведен разговор. Поради богатата образност и правдивост на това сказание намираме, че е подходящо да го разкажем и тук. Живял някога богат, силен, но много капризен владетел.
към текста >>

17. Разговори с Учителя. Разговор седми - Георги Томалевски (1897-1988)

Той сам ще стане причина хората да придобият едно ново съзнание, чрез което ще бъдат изтълкувани правилно фактите и явленията, от които материалистическата наука прави ново суеверие и нов фанатизъм.
“ Когато обаче се опитал да стане, разбрал, че изкълченият крак се изправил. Това, че конят е хвърлил човека, е едно привидно зло, тъй като кракът се оправил. Затова, ако в живота си срещнете някакво препятствие, което ще изправи „изкълчения“ крак, не роптайте. Материализмът, който е окачествен от много хора и философи като едно зло, все пак играе една положителна роля в живота. Той изчиства много от паяжината, оставена от времето на схоластиката и грубото суеверие. Той сам ще стане причина хората да придобият едно ново съзнание, чрез което ще бъдат изтълкувани правилно фактите и явленията, от които материалистическата наука прави ново суеверие и нов фанатизъм. Ето защо истинският духовен човек не бива и не може да бъде сляп и фанатичен последовател на някоя научна теория. Ученикът: Кои желания на ученика заслужават да бъдат реализирани и дали е възможно и полезно всякога това? Учителят: Желанията не са произволни. Те се импулсират от някакъв център. Понякога не от един, а от няколко центрове.
към текста >>

18. Разговори с Учителя. Разговор девети - Георги Томалевски (1897-1988)

При това точно и съвестно наблюдение, ако са отпаднали предубежденията и унаследеният фанатизъм, той ще разбере, че всеки се ражда на определено време физически и на определено време духовно.
В съзнанието на духовния човек трябва да се затвърди аксиомата, че никой друг, а самите ние сме автори на този порядък, който хората наричат съдба. Търпеливият ще узнае времето за всяко нещо и няма да влошава положението си, тъй като търпеливият е мъдър, и мъдрият е търпелив. Ако нетърпеливият направи нови грешки в ходовете на своите постъпки, той ще натрупа нови неприятни последици и положението му, като настъпи момент за някоя стара ликвидация, ще бъде много по-лошо отколкото преди. Така трябва да се разбират думите: „Който има търпение, ще чака и ще придобие нещо, а който няма търпение, ще загуби и това, което има.“ Крайно време е - казва Учителят - хората да променят живота си, да променят своите разбирания, вярвания и целия порядък на своето земно съществувание. Реши ли човек да живее по законите на Божествения порядък, трябва да наблюдава живота и да се учи от него. При това точно и съвестно наблюдение, ако са отпаднали предубежденията и унаследеният фанатизъм, той ще разбере, че всеки се ражда на определено време физически и на определено време духовно. Учителят е казал, че човек се ражда на земята два пъти. За духовното раждане Христос казва: „Ако не се родите изново от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие.“ Търпението е благородното качество на силните. Слабите натури нямат търпение. Затова е казано, че търпеливият е по-силен от този, който превзема градове и крепости.
към текста >>

19. Любовта, която трябва да познаем - Георги Томалевски (1897-1988)

Не познавате ли Бога по този начин, вероятно е да изпаднете в суеверие и фанатизъм.
Любовта, за която приказваме тук, ще бъде потребна на всеки човек да премине от царството на смъртта в царството на безсмъртието. Прекосявайки този океан, корабът, с който ще пътуваме, неминуемо ще се люлее, но любовта ще ни даде сили и устойчивост да разрешим задачата. Хората не подозират, нито пък могат да си представят как ще изглежда земята, ако всички люде биха залюбили Бога. Няма да се намери рай, който би съперничил с една такава земя. За Бога не мога да дам никакво определение, говори Учителят, освен следните слова: Любов без промяна, знание без погрешки, свобода без ограничения. Не познавате ли Бога по този начин, вероятно е да изпаднете в суеверие и фанатизъм. Измежду така наречените духовни хора има такива, леността на които е измислила всевъзможни пътища за бързо отиване към така нареченото „спасение“. Ние обичаме Бога - казват те. - Не е ли това достатъчно, за да се уверим, че сме изпълнили всичко, което е необходимо за нашето спасение? Наистина няма нищо по-лесно от това, да кажеш, че обичаш Бога, но работата е там, че това най-лесно трябва да се предшествува от по-трудното - да обичаш ближния си, а след това от подвига да обичаш и враговете си. И така, най-лесното - да обичаш Бога, е възможно, когато извършиш най-трудното - да обикнеш ближния си и своите врагове.
към текста >>

20. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Дънов, Xристос би приел всеки вярващ в Любовта, от която и да е църква, ако има Любов към Бога и ближния и у когото не е останала и следа от лукавство и фанатизъм.
Дънов, е всеки, който няма Любов към Бога и към ближния си. Съществуват три главни клона на Xристовата църква, три основни нейни изповедания: римо-католицизъм, православие и протестантство (евангелизъм). Към кое от тези три изповедания или към коя църква Xристос би имал предпочитание? Как мислите? Ако отговорим в духа на учението на ББ, в духа на изреченото от Учителя П. Дънов, Xристос би приел всеки вярващ в Любовта, от която и да е църква, ако има Любов към Бога и ближния и у когото не е останала и следа от лукавство и фанатизъм. Това именно е духът на Новото учение! 3. Тематичен обхват на учението на Петър Дънов концепции за Бога, света, живота и човека В своята квинтесенция, в сърцевината на самата доктрина П. Дънов очертава четири основни теми, четири кръга на философско виждане, независимо от словесния изказ, а именно: същността на природата, развитието на живота, значението на знанието, присъствието на Бога. Нюансите на тези въпроси, на тези така обширни тематични кръгове докосват също една широка гама от философски, психологически, етически, медицински и естетически разсъждения, които са подчинени на главната идея пътят на човека, опосредстван от вселенските закони на кармата и прераждането, неотделима част от духовната еволюция на Космоса; път, който го отвежда при Бога.
към текста >>

Това Учение се е стремяло винаги да освободи човешката душа от оковите на всякакво психическо робство и фанатизъм.
Атеизмът им носи измамно, временно успокоение. Ала ние, вярващите в Божието битие, знаем, че Онова, Което се назовава Мирова Правда, частица от която обитава всяка душа, един ден неизбежно ще похлопа по дверите на съвестта. И тогава... Учението на ББ, което е една от формите на великата наука за човека, природата и Бога, е поставено върху непоклатимия фундамент на вечните, ненакърними, всепроникващи принципи на Xристовото Слово. Това Учение датира още от преди времето на Xермес Трисмегист (Триждивеликия) в Египет, преминало е през Ведите на индуизма, през еднобожието на Мойсей, за да достигне своя безспорно най-висок връх у Иисус Xристос от Назарет. Това Учение се е стремяло винаги да освободи човешката душа от оковите на всякакво психическо робство и фанатизъм. То дава полет на мисълта към неизбродимия път на Развитието, което е вечно. По свой собствен, непонятен за обикновения разум начин Развитието е неотменна част дори от глъбинната, непознаваема Същност на Всевишния. Като своеобразен отклик на редица източни и западни религиозно-философски и духовно-мистични концепции учението на ББ, бидейки издържано изцяло в духа на Xристовото Слово, приема Любовта, Милостта и страданието като метод за пречистването, извисяването и усъвършенстването на човешката нетленна природа. Със сигурност може да се твърди, че няма значим проблем на Битието, на Духа и материята, който да не е бил засегнат, осветлен и разтълкуван от Учителя на ББ в нашата страна Петър Дънов. Неизчерпаемото богатство на идеи, които той щедро и съвършено безвъзмездно предлага на своите слушатели от всички възрасти, обуславя грандиозния тематичен обхват на неговото учение.
към текста >>

21. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

При провал тя би могла да деградира до нетърпимост, шовинизъм или фанатизъм с цялата гама разрушителни въздействия, характерни за тях.
Тази нейна изява бележи на свой ред няколко степени. При първата от тях благото, което човек желае за себе си, е готов да го предостави на всички. Тоест той го желае не само за собственото си "аз". В този смисъл правдата и свободата, които са цели в неговия живот, той се стреми да придобие и за всички останали. Усилията на човека да култивира тази степен в проявлението на Любовта невинаги са сполучливи. При провал тя би могла да деградира до нетърпимост, шовинизъм или фанатизъм с цялата гама разрушителни въздействия, характерни за тях. В по-високата си степен Любовта като сила е отправена към цялото човечество. В завършения си вид тя служи като основа за реализацията на идеята за братство между всички хора. Висшата изява на Любовта като сила е дефинирана от Учителя П. Дънов, както следва: "Любовта като сила в своя чист вид, в своя висш стадий се проявява само в светиите, в хората, които са готови да се пожертват за една Божествена идея. Всички онези, които са възприели Истината и искат да защитават Любовта, имат силата на Христа, силата на светиите и запечатват Любовта си в жертва."
към текста >>

22. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

Обратно - ако религиозната вяра надделее значително, тогава възниква именно опасността, за която сигнализира Учителят на ББ у нас: съсухряне и догматизиране на личността, пренебрегване мъдрия глас на разума, склонност дори към фанатизъм с цялата му разрушителна външна проява.
Щом съзнанието ви се интересува само от външни форми, образува се едно вътрешно бълникане - човек става недоволен от себе си." Учителят П. Дънов е също така категоричен в предупреждението си да избягваме всякаква форма на догматизиране на своите верови убеждения. За него вярата и знанието вървят ръка за ръка и ако едното изпреварва другото, то би трябвало да бъде само и единствено за това, излязлото напред да подтикне изостаналото да го настигне. Ако едната от двете везни натежи чувствително, отрицателните последствия не закъсняват. Ако знанието вземе решителен превес, тогава човек въздига в идол интелекта си и сърцето му (в което пониква и израства цветът на вярата) изстива. Обратно - ако религиозната вяра надделее значително, тогава възниква именно опасността, за която сигнализира Учителят на ББ у нас: съсухряне и догматизиране на личността, пренебрегване мъдрия глас на разума, склонност дори към фанатизъм с цялата му разрушителна външна проява. Ето какво ни съветва той: "Ние трябва да изучаваме Христовото учение като една велика наука, а не като догма, защото догмата е буква, която стяга и спира напредъка. Формите и нормите трябва да се изменят съобразно нашата възраст също тъй, както се сменят дрехите на малкото дете според растежа му. Това значи да искаме от Господа дух съобразно нашата възраст. Когато дрехите са тесни, те стягат и затова трябва да бъдат разширени. Същият закон важи и за природата."
към текста >>

23. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Никога не избързва, нищо не пресилва, винаги е антипод на всяка крайност и фанатизъм.
Проповядва истини, които сам е изпитал и преживял; те са част от него и той може без колебание, с цялата си категоричност да ги предложи на онези, които все още не са стигнали до тях, но са способни да ги възприемат, осмислят и приложат. Учителят поставя на пиедестал чистата любов към ближния – братската любов, която в убежденията му далеч надвишава по стойност доброволно преминатите изпитания по Пътя и дори посвещенията. Той е напълно естествен в поведението си, във всичките си външни прояви. Не изисква обещания и клетви от последователите си. Прекланя се пред свещената неприкосновеност на свободната воля. Никога не избързва, нищо не пресилва, винаги е антипод на всяка крайност и фанатизъм. Учителят не се нуждае от одобрението на никого, нито пък от реклама за дейността си. Никога не нарушава обществения ред. Най-адекватната му визитна картичка е собственият му живот. Истинският Учител винаги влиза през вратата, а не прескача през оградата. Той не върви пред следовниците си, а ги придружава по пътя им към съвършенството.
към текста >>

24. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Което означава, че отрича сляпата, неподкрепена от разумни аргументи вяра, която нерядко се изражда в догматизъм или дори фанатизъм.
Вярата не е достояние на обикновените хора. Вярата е достояние на най-разумните хора, на най-силните хора. Само те могат да имат вяра. Вярата, веруюто се отнася до талантливите хора, а суеверието – до обикновените хора. Това е самата истина.“ Той обвързва наличието на вяра с това на здрав разум. Което означава, че отрича сляпата, неподкрепена от разумни аргументи вяра, която нерядко се изражда в догматизъм или дори фанатизъм. А последните, както е известно, не водят към нищо добро. Човешката история свидетелства, че откакто съществува разумната общност на тази планета, най-много кръв е била пролята в религиозни конфликти и войни. Парадоксът между утвърждаването от страна на всички религии на етични и миролюбиви човешки взаимоотношения и този факт граничи с абсурд. Остават суровите поуки от изкуственото разграничаване между вяра и разум и отдаването на предимство на крайности при тълкуването на това, как да отстояваме своите религиозни убеждения. А колкото по-силна и пречистена е вярата, толкова по-развит е и човешкият ум, който ў предоставя подслон и площадка за излитане.
към текста >>

25. ПРИРОДА И АНТИПРИРОДА - Павел Желязков

Можеше ли в началото на двадесетия век някой да допусне, че научният дух може да деградира до такава степен, че да стигне до фанатизъм.
ПРИРОДА И АНТИПРИРОДА Онова, което се извършва пред очите ни днес, е до такава степен противоречащо на здравия разум и дотолкова абсурдно, че дори е трудно да се повярва. Традиционното мислене все още не е излязло от тесните си коловози, не се е възбудило от апокалиптичната картина на нашето време. Та лесно ли е да се повярва, че човекът е способен да тръгне против себе си и да руши всичко онова, което му дава живот. Можеше ли в началото на двадесетия век някой да допусне, че научният дух може да деградира до такава степен, че да стигне до фанатизъм. Вярата, попаднала на примитивна почва, в средните векове, та и днес се изражда във вярвания, а оттам в суеверие и фанатизъм. Науката, загубила универсалния си възглед за природата и за човека, е навлязла в ерата на тесните специалисти и фанатизираните маниакални мегаломани. Както е добре известно, в резултат на дълго взиране в една точка, човек може да загуби зрението си. С навлизането във физическия строеж на материята и обогатяването на знанията относно законите, по силата на които тя е диференцирана в богати според своето естество форми на строеж и на прояви на живота, човек е загубил в голяма степен мистичното си усещане за природата. Нему е вече трудно да схване органическата връзка и взаимозависимост на явленията.
към текста >>

Вярата, попаднала на примитивна почва, в средните векове, та и днес се изражда във вярвания, а оттам в суеверие и фанатизъм.
ПРИРОДА И АНТИПРИРОДА Онова, което се извършва пред очите ни днес, е до такава степен противоречащо на здравия разум и дотолкова абсурдно, че дори е трудно да се повярва. Традиционното мислене все още не е излязло от тесните си коловози, не се е възбудило от апокалиптичната картина на нашето време. Та лесно ли е да се повярва, че човекът е способен да тръгне против себе си и да руши всичко онова, което му дава живот. Можеше ли в началото на двадесетия век някой да допусне, че научният дух може да деградира до такава степен, че да стигне до фанатизъм. Вярата, попаднала на примитивна почва, в средните векове, та и днес се изражда във вярвания, а оттам в суеверие и фанатизъм. Науката, загубила универсалния си възглед за природата и за човека, е навлязла в ерата на тесните специалисти и фанатизираните маниакални мегаломани. Както е добре известно, в резултат на дълго взиране в една точка, човек може да загуби зрението си. С навлизането във физическия строеж на материята и обогатяването на знанията относно законите, по силата на които тя е диференцирана в богати според своето естество форми на строеж и на прояви на живота, човек е загубил в голяма степен мистичното си усещане за природата. Нему е вече трудно да схване органическата връзка и взаимозависимост на явленията. Дори и найизтъкнатите учени не съзнават до каква степен сме зависими от природните сили и закони и са застанали на доста голямо разстояние от тях, третирайки природата като наша длъжница.
към текста >>

26. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Вено отклоняваше разговорите на тази тема; не искаше да стимулира слабости, които водят към фанатизъм.
Някой ще каже, че хлъзгавият път е изненадал присмехулника. Но не е ясно защо при хлъзгането не бе отнесен встрани, а се сгъна и безсилен се свлече намясто. Като разказвам тези случки из живота на Вено, неусетно влизам в противоречие с убежденията си, както и с позицията на свободния човек. Защото, като човек изключително чувствителен към истината и психолог, той избягваше външния ефект от своите паранормални способности. Случваше се някой, като заговори за Учителя, да изтъква неговата магическа сила. Вено отклоняваше разговорите на тази тема; не искаше да стимулира слабости, които водят към фанатизъм. А и Учителя съзнателно бе показал много малко от онова, което знаеше и можеше. По този повод Крум каза: „Не това е същността, то е външната страна, която допада на хора с повърхностни схващания." То е вече внушаване на сила, на власт и страх, изместване на любовта в заден план и отклоняване от същността на проблемите. Подобна е позицията на материалиста, който се осигурява добре отвън, преди да заговори за хуманизъм и мир между човеците. Така или иначе мнозина не харесваха Вено или явно се настройваха срещу него. Навярно, ако прочетат тези редове, те ще се настроят още повече срещу нашия приятел.
към текста >>

27. Планетите и зодиакалните съзвездия - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При по-примитивните и с лоши аспекти - прибързана и необмислена привързаност към някои идеи (фанатизъм).
В Скорпион при по-издигнатите и с добри аспекти дава стремеж към големи, оригинални, величави задачи, изискващи могъщи енергии, прилив на сили за тяхното осъществяване. При по-примитивните и с лоши аспекти, поради липса на условия за осъществяване наясно изразена задача, надигнатите могъщи сили се сгромолясват върху главата на индивида и му причиняват големи страдания. В Стрелец при по-издигнатите и с добри аспекти - силен и ясно изразен стремеж към оригинално творчество, съпроводено с голямо старание и изпълнителност. При по-примитивните и с лоши аспекти имаме отчасти същото, но от по-принизено естество, а също и голямо честолюбие. В Козирог при по-издигнатите и с добри аспекти имаме по-задълбочено приемане и обмисляне на нови оригинални идеи. При по-примитивните и с лоши аспекти - прибързана и необмислена привързаност към някои идеи (фанатизъм). Във Водолей Уран е в собствения си Зодиакален знак. При по-издигнатите и с добри аспекти имаме всестранното и пълно влияние на Уран в неговата добра форма При по-примитивните и с лоши аспекти имаме всички лоши негови влияния върху индивида. В Риби при по-издигнатите и с добри аспекти имаме подчертани морални качества, стремеж към чувства на уважение и внимание към по-възрастните и издигнати хора, пък и към всички, едно изразено възпитание. При по-примитивните и с лоши аспекти имаме незачитане, сурово и хладно отношение към всичко и всички. НЕПТУН В Овен при по-издигнатите и с добри аспекти Нептун подсилва чувствителността, изразена в благородно съчувствие и желание за помощ.
към текста >>

28. Марсовият тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Недоверчиви по природа, те често са материалисти и са склонни да проявят фанатизъм.
Обичат да командуват и много бързо кипват, когато някой не споделя възгледите им, но гневът им е краткотраен и бързо преминава. Ужасни са, когато застанат срещу врага, бият се честно и никога не нападат неприятел без оръжие. Отличават се с рицарска храброст. Верни са на дадената дума и на отечеството, честни са в делата си (висшите типове). Голямата им енергия ги подтиква към плътска любов и те я приемат като дълг и необходимост, която трябва набързо да се задоволи. Недоверчиви по природа, те често са материалисти и са склонни да проявят фанатизъм. Обичат силните напитки, яденето и пиенето, като ядат с удоволствие сурово месо (пастърма). Прекаляват с удоволствията, като имат голямо разположение към игри и оргии. Като оратори са груби, налагащи се. Работят предимно с метали. Ръцете им са силни, твърди.
към текста >>

29. Пръстите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Такива пръсти говорят също и за фанатизъм.
Дългите гладки конични пръсти се увличат в подробности до най-големи дребнавости. Обичат да обясняват и да говорят подробно за всичко и често преувеличено за видяното и преживяното, като понякога като понякога заблуждават и лъжат, особено когато пръстите им са по-заострени. Съществуват пръсти, при които не целият пръст, а само първата (нокътната) фаланга има конична заостреност. Такива пръста са характерни за хора, у които преобладават душевните подтици - религиозност и идеализъм, безразличие към материалното. Това преобладаване на душевните подтици лесно довежда до ефекти, изразени в гласа и жестовете. Такива пръсти говорят също и за фанатизъм. Дълги, гладки, стройни и кръгли пръсти показват артистичност, любов към подробностите и известна духовитост. Квадратните гладки пръсти показват стремеж към порядък, прямота и често изпадане в мания. Хора с такива пръсти спазват приетите задължения, организацията и симетрията, проявяват склонност към нравствените, политическите и социални науки. Обичат реалистичните изкуства, а не тези в които доминира въображението. Лопатовидните върхове на гладките пръсти показват потребност от движение, склонност към положителен живот, интерес към материалното.
към текста >>

30. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

То е и емиграцията, бягството от Православието, на вълна след вълна (от страна на богомили, павликяни, унияти, протестанти), което в пълното развиване на вълната на камшика ще видим, че на друга дължина и час е бягство от протестантските мисии нататък и все нататък към събирането на планетарната енергия на разпиляното всемирно съзнание над раззиващите дълбини на верския фанатизъм и сектантство.
„напред“ във времето върви с „назад“ в мястото. И всичко това е едно, едно общо нещо по време-място, но съвсем разбито и хаотично, ако се наблюдава как протича във времето само или как се разполага в мястото само. Камшикът, вълната, дишането на планетарната кора, както звукът и светлината не могат да се фиксират ясно в нашето плоско еднопосочно мислене, тъй като не заемат определено време и определено място на нашето „тука“ и „сега“, а се реализират в дифузното за невиждащия голямата картина пространство на „време-мястото“. И ако трябва да опишем общото в тях на езика на нашето ежедневие, ще трябва да приемем, че са форма на енергия на отдалечаване, което е и приближаване, на издигане, което е и падане, на минало, което е и бъдеще. На емиграцията, бягството от европейската родина, на вълна подир вълна, което е събиране на планетарното семейство през раззиващите дълбини на Атлантическия щит, описани от Платон в легендата за Атлантида. То е и емиграцията, бягството от Православието, на вълна след вълна (от страна на богомили, павликяни, унияти, протестанти), което в пълното развиване на вълната на камшика ще видим, че на друга дължина и час е бягство от протестантските мисии нататък и все нататък към събирането на планетарната енергия на разпиляното всемирно съзнание над раззиващите дълбини на верския фанатизъм и сектантство. Докато не изплющи върхът. Вълните на емиграцията и разселването, и опразването отзад! Бразилия, Аржентина. И Петър е част на една от тях и го знае, и знае, че това е повече от учене да стане методистки пастор. Методизмът няма свое време, знае той, а е част от вълната, и той го обича като човек, но го и знае що е то. И така е и с България - знае както жалкостта й, така и абсолютното й неизбежно място.
към текста >>

НАГОРЕ

0.24814796447754