Търсене в текстове за 'Фанатизъм'

Не се поколебаха да отминат религиозния фанатизъм и да застанат пред изворите на учението за посвещение, даряващо свобода и мир на душата и духът.
Изворите им са в глъбините на битието, недостижимо за човека. В реалността на битието умуването е чуждо. То не храни душата, не поддържа духът. Учителите успяха да съзрат в учението животворните истини, плод на безпределната мъдрост - копнеж през миналите векове на обикновени и просветени люде. Учителите не платиха данък на псевдо-окултизма, пропит със самоизмами и суеверия. Не се поколебаха да отминат религиозния фанатизъм и да застанат пред изворите на учението за посвещение, даряващо свобода и мир на душата и духът. Учителите доказаха със своя живот зряло отношение и просветено разбиране за пробуждане на съзнателния живот - нова и непозната страница за голямата душевност. Техните разговори и размисъл за бъднините на учението бяха пропити с увереност и сигурност, така както бяха сигурни в успеха на прилежните ученици, че ще завършат образованието и ще стъпят в живота със значително самочувствие. От опит те знаеха, че уплахата е спънка, а увереността - стъпка към възход. Увереността е онзи чудодеен фактор, който открива съдържанието на живота и вложените в него добрини, дарове за настоящето и бъдещето, прелитащо бъднините на настъпващото време. Подобни светли перспективи бяха незримата виделина в живота на учителите, насядали със смирение около катедрата на УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

2. І.18. БЪЛГАРИЯ

Настъпило е времето, човечеството да се освободи от химери и заблуждения, от суеверия и предразсъдъци, от религиозни увлечения и фанатизъм и да поеме пътя на живота успокоен и уверен.
А това още значи - да погледне много отговорно към своята съдба. Благословението от „горе" трябва да бъде оправдано. Българин - в космически смисъл на думата е -човекът на ДУХА Оттук, съвсем не случайно България е средище на духовен подем - извор на идеи, люлка на новото учение. Ако богомилите успяха да раздвижат европейските народи и да внесат необходимото просветление, то сегашните българи имат не по-малката задача да поднесат на човечеството най-високият идеал - ЛЮБОВ към БОГА. БОГОПОЗНАНИЕТО е основата на новата култура, която иде. Настъпило е времето, човечеството да се освободи от химери и заблуждения, от суеверия и предразсъдъци, от религиозни увлечения и фанатизъм и да поеме пътя на живота успокоен и уверен. Това е Божествената привилегия на Българския народ, между който работя. Така ние от „горе" познаваме българинът, това е представата ни за неговата аура, такава е златната нишка на неговата съдба...
към текста >>

3. 6.06. ОБЩЕСТВОТО ОКОЛО УЧИТЕЛЯ

Първите ми впечатления от обществото около Учителя, в непосредствените ми наблюдения, се изразиха в следното: Направи ми силно впечатление крайностите, откъдето са дошли последователите на Учителя - като започнем от центъра на крайния атеизъм, и свършим с полюса на религиозния фанатизъм.
То представляваше миниатюра на цялото човечество. Тези индивидуалности бяха на различни възрасти, различно социално положение, образователен уровен, изобщо съвкупност от индивиди с различни психични нюанси, изобщо това общество представляваше по своята структура нещо оригинално, неповторимо. Наистина, обществото около Учителя, за моята крайно любознателна природа, представляваше една дебела книга, за която трябваше да посветя редица години, за да разчета нейното дълбоко и интересно съдържание. Също така и Учителят представляваше за мене една голяма тайна. В моето подсъзнание и свръхсъзнание се зароди един свещен копнеж, да разбера тези две велики книги - Учителят и обществото... Дни и нощи непрекъснато мислех, четях и съзерцавах с устрем и жажда към сферите на Незнайното и Непостижимото. Първите ми впечатления от обществото около Учителя, в непосредствените ми наблюдения, се изразиха в следното: Направи ми силно впечатление крайностите, откъдето са дошли последователите на Учителя - като започнем от центъра на крайния атеизъм, и свършим с полюса на религиозния фанатизъм. Паралелно с разучаване на обществото, аз се заех сериозно да проуча беседите на Учителя, които представляваха неизчерпаем източник на знание, опитности и методи за работа. Същевременно започнах да посещавам трите вида беседи: лекциите на Младежкия клас, на Общия окултен клас и Неделните беседи. В Младежкия окултен клас участваха в по-голямата си част студенти и висшисти. В Общия окултен клас влизаха, извън учениците на младежкия, част и голяма част от обществото. В Неделните беседи вземаха участие тези, които симпатизираха на идеите на Учителя.
към текста >>

4. 6.18. Едностранно действие

Понеже братството, в по-голямата си част, живееше в мрежите на религиозния фанатизъм, в света на съзнанието да вижда Божествеността в известна личност, или на научен език казано - в света на съзнанието.
Един неделен ден Учителят нямаше да дойде на беседа. В къщата на ул. „Опълченска" 66 бяхме само трима души - Учителят, брат Тодор Стоименов, който беше един от най-старите ученици на Учителя, който държеше касата на братството и придружаваше непрекъснато Учителя. Третото лице бях аз. Учителят, което разбрах впоследствие, искаше да предаде на братството една трудна задача, един труден изпит. Понеже братството, в по-голямата си част, живееше в мрежите на религиозния фанатизъм, в света на съзнанието да вижда Божествеността в известна личност, или на научен език казано - в света на съзнанието. На много места подчертахме, че сестра Магдалена Попова играеше ролята именно на това религиозно съзнание. То трябваше на всяка цена да бъде огряно от светлите струи на мистичното подсъзнание, което събаряше всякакъв религиозен култ и непосредствено търсеше пряката връзка с космичния център, който дълбоко се криеше във всяка душа. Всичко това сега ще ни стане ясно от инцидентът, който стана на ул. „Оборище"14. Учителят ме повика и тихо ми пришепна: „Иди в салона и кажи на братята и сестрите, че днес не ще присъствам на беседата". Аз като стрела се спуснах към салона, но в този момент брат Стоименов, като разбрал, че аз отивам да съобщя това, веднага и той тръгна към салона да съобщи същото.
към текста >>

Когато казах тези мисли, че идеите слизат и се качват, исках точно това да подчертая - мисълта, че религиозното съзнание, изпълнено с религиозен фанатизъм, ревност и култ към личността, трябва да отстъпи мястото си на светлото подсъзнание, което не признава никакви посредници между Божественото и човешката душа.
Видът ми беше крайно странен, с износеното палто на Учителя, с дългите коси, обаче в погледа ми се четеше една решителност. Преди да кажа, че Учителят няма да дойде, направих едно малко встъпление със следните думи: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват..." Още недоизказал мисълта си, пристига брат Стоименов и прошепна на брат Симеонов да ме отстрани от катедрата. Виждайки това некрасиво движение от страна на брат Стоименов - аз се качих още едно стъпало по-високо - на третото стъпало. Това мое движение, свързано с недоизказаните ми думи, създаде впечатлението, че аз искам да седна на самия стол на катедрата на Учителя, въпреки че аз нямах това намерение. В този момент видях как върху лицата на присъстващите се изписа тъмния облак на ревността. Когато казах тези мисли, че идеите слизат и се качват, исках точно това да подчертая - мисълта, че религиозното съзнание, изпълнено с религиозен фанатизъм, ревност и култ към личността, трябва да отстъпи мястото си на светлото подсъзнание, което не признава никакви посредници между Божественото и човешката душа. Това беше именно един от най-важните стимули в новия мироглед, който Учителят идеше да донесе в духовната безпътица на човечеството. В събранието настъпи суматоха, Симеон Симеонов се нахвърли върху мен и ми скъса бялата риза. Аз, разбира се, стоях с едно високо самообладание, въпреки че притежавах голяма физическа сила, не се противопоставих, но дълбоко в душата си почувствах една велика скръб от неразбирането на най-важния стимул в мирогледа на Учителя. Едничкият, който ми се притече на помощ в тази вавилонска атмосфера на събранието, беше братът, който направи елипсата на Котвата. Това бе Любомир Лулчев.
към текста >>

Като че ли целият старозаветен свят на ритуала, на църковната йерархическа зависимост, на крайния религиозен фанатизъм, беше се надигнал.
Едничкият, който ми се притече на помощ в тази вавилонска атмосфера на събранието, беше братът, който направи елипсата на Котвата. Това бе Любомир Лулчев. Цялото събрание - млади и стари, се вдигнаха и отидоха на ул. „Опълченска" 66. Също и ние с въпросния брат отидохме там - при Учителя. Като че ли целият старозаветен свят на ритуала, на църковната йерархическа зависимост, на крайния религиозен фанатизъм, беше се надигнал. Учителят, изправен, могъщ, мълчалив, търпеливо изслуша възмущението на най-невъздържаните от братството, които непрестанно изтъкваха, че аз съм искал да заема Неговото място и че това положение ще се отрази много зле върху мнението на външния свят. Този двоен изпит, от една страна - към вътрешния живот на школата - и към външното обществено мнение, даде своите отражения. Наистина на другия ден вестниците дадоха комюнике „Заместникът на Учителя Дънов бе свален от катедрата му". След тази реплика всички се разотидоха, аз се качих в стаята на Учителя, Той ме погледна с кроткия си поглед и ми даде няколко хубави зрели круши. Това беше Неговият мълчалив отговор.
към текста >>

5. 6.79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ

Тази религиозна ярост на един тесен и ограничен фанатизъм идваше да постави своите противници в пламъците на кладите.
Тази борба се явява като резултат на тези две течения за надмощие. Така е било и след заминаването на Христа от тялото на Исуса. Лютите борби, които са се явили между апостолите, които са резултат на тези две космични сили, специално са се разразили между последователите на гностицизма и агностицизма. Апостол Павел се явява като представител на вярата, изобщо на религиозния свят; Йоан - любимият ученик на Христа, представител на дълбокия мистицизъм и двамата се обявиха срещу апостол Павел, който се явяваше като представител на езическия свят на гностицизма. Тези борби, тези същите борби се разразиха и по-сетне между отците в непрестанните събори, които ставаха особено в първите векове. Тази религиозна ярост на един тесен и ограничен фанатизъм идваше да постави своите противници в пламъците на кладите. Христос чрез Своето Слово даде основният тон на учението, което трябваше да бъде предадено на човечеството. Този тон беше подчертан от срещата, която е описана в Писанието между Него и сатаната. Христос се обърна към сатаната и му каза: „Сатана, махни се от мен! " Епохата беше такава, Христос отвори вратата на мистичността, обаче вратата на знанието остана заключена. Този тон, който даде Христос, беше запазен в първите християни и то на Изтока.
към текста >>

6. 6.80. СЪТРУДНИЦИТЕ

То е едно същество, което бе така предано към Учението на Учителя, че стигаше до фанатизъм.
Тя, от една работничка, завърши музикална академия и стана след това гимназиална учителка по пеене. Разбира се аз бях онзи благодетел, който я издържаше. Но дойде време тя да се отблагодари. Тя се научи да пише на пишеща машина и аз й диктувах на „прима виста" моите трудове. Всичките мои трудове излезнаха под нейните пръсти. То е едно същество, което бе така предано към Учението на Учителя, че стигаше до фанатизъм. В нея имаше чистота, въздържателност и преданост. Тя е играла роля не само за моето творчество, но и спираше всички околни домогвания към мене. Тя ме ревнуваше и пазеше. Втората сътрудничка е Цанка Екимова. Един закръглен характер.
към текста >>

7. 7.20. МНИМИЯТ АРЕСТАНТ ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Оказа се помак, но фесът му показваше, че е фанатик в своите помашки разбирания и този фанатизъм - счита се повече турчин, отколкото да признае, че у него и у помаците има нещо българско!
Бях сам! Мина някой и друг час, ето, довеждат при мен друг арестант, на глед турчин, има фес на главата, доста възрастен, ама изплашен, отчаян - толкова бива. Значи, това ще е новото ми съжителство - казах си - поне като е турчин, ще си упражнявам малките познания на турския език! Човекът край мен, явно е в по-голяма от моята беда, макар че и моето безпокойство не бе малко, като го гледам да плаче, разпитвам го това - онова, за да го поуспокоя. Опитвам се да говоря турски, той разбира, слуша, но ето че ми заговори на български. Оказа се помак, но фесът му показваше, че е фанатик в своите помашки разбирания и този фанатизъм - счита се повече турчин, отколкото да признае, че у него и у помаците има нещо българско! Така и замръкнахме, всеки със своите тежки мисли. Той плаче, нарежда: „Ах, дечините (дечицата) ми, ах овчините ми! Кой сега ще се грижи за тях! " Скърбеше за децата и за внуците, а бил е и овчар - имал хубави овце, напет овен - кой ще му се радва сега и да го гледа? В следващите дни много разговаряхме с него, разправи ми за патилата си в този арест, както и подробности за онова, което го е докарало като политически обвиняем.
към текста >>

8. 20. МНИМИЯТ АРЕСТАНТ ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Оказа се помак, но фесът му показваше, че е фанатик в своите помашки разбирания и този фанатизъм - счита се повече турчин, отколкото да признае, че у него и у помаците има нещо българско!
Бях сам! Мина някой и друг час, ето, довеждат при мен друг арестант, на глед турчин, има фес на главата, доста възрастен, ама изплашен, отчаян - толкова бива. Значи, това ще е новото ми съжителство - казах си - поне като е турчин, ще си упражнявам малките познания на турския език! Човекът край мен, явно е в по-голяма от моята беда, макар че и моето безпокойство не бе малко, като го гледам да плаче, разпитвам го това - онова, за да го поуспокоя. Опитвам се да говоря турски, той разбира, слуша, но ето че ми заговори на български. Оказа се помак, но фесът му показваше, че е фанатик в своите помашки разбирания и този фанатизъм - счита се повече турчин, отколкото да признае, че у него и у помаците има нещо българско! Така и замръкнахме, всеки със своите тежки мисли. Той плаче, нарежда: „Ах, дечините (дечицата) ми, ах овчините ми! Кой сега ще се грижи за тях! " Скърбеше за децата и за внуците, а бил е и овчар - имал хубави овце, напет овен - кой ще му се радва сега и да го гледа? В следващите дни много разговаряхме с него, разправи ми за патилата си в този арест, както и подробности за онова, което го е докарало като политически обвиняем.
към текста >>

9. 1. СВЕЩЕНИЦИ И ЗАКОН НА КАРМАТА!

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

Беше типичен йезуит с вроден фанатизъм и затова Небето го прибра.
Неговото съзнание усещаше, хващаше, че съм имал нещо с богомилството и затова провокира онзи скандал, който не стана. А какво се случи с него. След три-четири месеца отива за Горна баня, случи му се премеждие и умря. Взе си го Небето. Както беше свършил семинарията и беше станал църковен служител той щеше да трепе и гори на клада и окото му нямаше да мигне. Беше типичен йезуит с вроден фанатизъм и затова Небето го прибра. След като напуснах семинарията баща ми беше много ядосан и смяташе, че под влиянието на беседите на Учителя аз съм напуснал семинарията. Затова отиде и се срещна с Учителя, за да го пита каква е причината и какво да прави с мене. Учителят му бе казал: „Рекох, не се сърдете на сина си. С вашите камъни по вашата глава. Това е резултат на вашето богословско учение".
към текста >>

10. 38. МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 8

Д: Вижте какво, Методи Константинов беше един много предан човек на Учителя, до фанатизъм.
38. МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ В: Искам да ми разкажете интересни неща за Методи Константинов. Някакви интересни. Д: Вижте какво, Методи Константинов беше един много предан човек на Учителя, до фанатизъм. Аз се сприятелих с него. В ония времена нямаше хора. Плюс това той написа някои книги, които се издадоха в чужбина и някакси имаше едно несправедливо и недобро име в братските среди останали от някога си и аз исках просто да го реабилитирам някакси и даже го сприятелих с Томалевски. После видях Томалевски, казвам: "Сега не можем да вдигнем паметници на грешките на хора, но това е един предан и интересен човек". А на същите тези срещи, които направихме, да се върна към това нещо, когато се реши Георги да напише книгата, тогава вземахме решение пък аз да отида във Франция и да запиша Паневритмията за голям оркестър.
към текста >>

11. БЕИНСА ДУНО УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

ТОМ 8

Той бе пратеник с мисия, да изведе приобщилите се души в разни човешки религиозни среди, основани от религиозен фанатизъм, от форми, догми и ритуали и ги поведе по пътя на Любовта, Мъдростта и като дойдат до Истината, тя да ги направи свободни, да ги освободи от човешки окови и заблуждения.
74: "Това, което можем да кажем до тук и което имаме основание са считаме за сигурно, то е, че Учителят се приобщил за известно време към методистките среди." Никола Нанков: Ако познаваме Учителя и Неговата мисия, ако сме негови ученици никога не можем да мислим, а не да говорим и пишем за Него подобни неща. Учителят никога не се е приобщавал към каквито и да било религиозни "среди", дори и към тая на баща си. Той може да е бил за известно време сред някоя такава "среда", но това не означава, че Той се е приобщил към нея среда (че макар и за известно време е останал в нея). Нима Исус Христос дванадесет годишен, когато отиде в храма при първосвещениците се "приобщи" към тях, стана като тях? Нима Учителят, Който бе в света сред хората на земята, се "приобщи" към тях - стана като тях? Той бе пратеник с мисия, да изведе приобщилите се души в разни човешки религиозни среди, основани от религиозен фанатизъм, от форми, догми и ритуали и ги поведе по пътя на Любовта, Мъдростта и като дойдат до Истината, тя да ги направи свободни, да ги освободи от човешки окови и заблуждения. Учителят живя в света, но светът остана извън Него, не го допусна да влезе в Него. Да говорим и пишем такива неща за Учителя, не е нищо друго, освен наливане вода във водениците на евангелистите, че Учителя бил "излязъл" от техните среди - методистките. Учителят излезе от Бога. Авторът, стр. 44; от отпечатаната книга стр.
към текста >>

12. 120. РОДОВАТА КАРМА

ТОМ 9

Това е фанатизъм, нищо друго.
Той имаше силна връзка с децата си. Не остави ден да не отиде на гробищата. От тъмно до тъмно. Даже някога по тъмно, ако съм се случила там съм отивала с нея да не е сама на гробищата. До такава степен една такава привързаност. Това е фанатизъм, нищо друго. Баща й беше онзи, който разтури един от съборите на Бялото Братство в Търново. И Гела си търси ключа, Малина как е решила, какво е направила, мисля, че една събота вечер отива с теслата, както Гела се навела да търси ключа, почва да я удря с теслата и Гела викала: „Мила, защо ме убиваш! " Тя е викала. Не знам кой ми го беше казал това, но всеки случай я уби. На другия ден имала глупостта да отиде пак там и по този случай я хванаха нея и тя в първото разследване си призна.
към текста >>

13. 22 - 9. ЯСНОВИДКАТА КОРТЕЗА

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.

ТОМ 10

И нейният фанатизъм не можа да бъде пречупен дори и от един авторитет, какъвто беше Учителят.
Ех, и тя ще се научи." Кортеза живя дълго, но нейното ясновидство постепенно намаляваше, а заедно с това се стеснязаше и кръгът на нейната дейност. Накрая тя остана само една обикновена и проста старица и умря потънала в мизерия, изоставена и забравена от всички, включително и от нейните попове. Пиша всичко това с дълбоко огорчение в душата, за да подчертая дебело твърдението на Учителя, че любов без мъдрост и мъдрост без любов са не само невалидни, но често пъти и гибелни. Кортеза беше чиста и смирена девица, отдадена на пост и молитва и на служене на народа. Но нейното невежество и постоянното й общуване с фанатичните попове я направиха фанатичка, по-голяма и от тях самите. И нейният фанатизъм не можа да бъде пречупен дори и от един авторитет, какъвто беше Учителят. А този фанатизъм е бил най-големият враг на човечеството през всичките времена на неговото съществуване и му е донесъл най-големите злини. Редно е да се зададе въпросът, как става човек фанатик. Когато човек търси разрешението на житейските въпроси или спасението - свое и на другите само чрез своето сърце, т.е. само чрез вярата, като изоставя своя разум, или обратното - ако търси същото само чрез доводите на своя ум, чрез знанието, изоставяйки сърцето си да стане на камък, той става фанатик. Мъдрост и любов или разум и сърце трябва да вървят паралелно в човешкото развитие.
към текста >>

А този фанатизъм е бил най-големият враг на човечеството през всичките времена на неговото съществуване и му е донесъл най-големите злини.
Накрая тя остана само една обикновена и проста старица и умря потънала в мизерия, изоставена и забравена от всички, включително и от нейните попове. Пиша всичко това с дълбоко огорчение в душата, за да подчертая дебело твърдението на Учителя, че любов без мъдрост и мъдрост без любов са не само невалидни, но често пъти и гибелни. Кортеза беше чиста и смирена девица, отдадена на пост и молитва и на служене на народа. Но нейното невежество и постоянното й общуване с фанатичните попове я направиха фанатичка, по-голяма и от тях самите. И нейният фанатизъм не можа да бъде пречупен дори и от един авторитет, какъвто беше Учителят. А този фанатизъм е бил най-големият враг на човечеството през всичките времена на неговото съществуване и му е донесъл най-големите злини. Редно е да се зададе въпросът, как става човек фанатик. Когато човек търси разрешението на житейските въпроси или спасението - свое и на другите само чрез своето сърце, т.е. само чрез вярата, като изоставя своя разум, или обратното - ако търси същото само чрез доводите на своя ум, чрез знанието, изоставяйки сърцето си да стане на камък, той става фанатик. Мъдрост и любов или разум и сърце трябва да вървят паралелно в човешкото развитие. Това са „мъжът" и „жената" на човека, защото поотделно мъжът и жената не са още човекът.
към текста >>

14. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

ТОМ 14

Не бива фанатизъм.
Някой си брат вегетира, но скрито си похапва месце. Осъждат го. Оставете го, той не яде скритом. За Бога няма нищо скрито. Той от по-рано още му се ядяло. Не бива фанатизъм. Злото не седи в ядението на месото, но онзи, който е заклал животното е вложил най-голямата отрова в месото и ти го ядеш. В пустинята си, имаш само сух хлебец, а има си овчар с мляко и той ти дава от него. Защо да не вземеш и си надробиш сухия хлебец? Млякото е добра храна, но от здрав човек го вземете. Може един престъпник да ти издои мляко, не пий това мляко.
към текста >>

15. 65. МНИМИЯТ АРЕСТАНТ

Жечо Панайотов

Оказа се помак, но феса му показваше, че е фанатик в своите помашки разбирания и този фанатизъм - счита се повече турчин, отколкото да признае, че у него и у помаците има нещо българско.
Бях сам! Мина някой и други час, ето довеждат при мен друг арестантин, на глед турчин, има фес на главата, доста възрастен, ама изплашен, отчаян - толкова бива. Значи, това ще е новото ми съжителство - казах си поне като е турчин, ще си упражнявам малките познания на турския език. Човекът край мен, явно е в по-голяма от моята беда, макар, че и моето безпокойство не бе малко, като го гледам да плаче, разпитвам го това онова, за да го поуспокоя. Опитвам се да говоря турски, той разбира, слуша, но ето, че ми заговори на български. Оказа се помак, но феса му показваше, че е фанатик в своите помашки разбирания и този фанатизъм - счита се повече турчин, отколкото да признае, че у него и у помаците има нещо българско. Така и замръкнахме, всеки със своите тежки мисли. Той плаче, нарежда: „Ах дечините ми, ах овчините ми! Кой сега ще се грижи за тях! " Скърбеше за децата и за внуците, а бил е и овчар имал хубави овце, напет овен - кой ще му се радва сега и да го гледа? В следващите дни, много разговаряхме с него, разправи ми за патилата си в този арест, както и подробности за онова, което го е докарало като политически обвиняем.
към текста >>

16. 18. СТРАНИЦА ОТ ВЕЛИКАТА КНИГА НА ЖИВОТА НА ИЗГРЕВА

Николай Дойнов

При неорганизираният - създава крайно отрицателни прояви на консерватизъм, фанатизъм, създава извънредно трудното проникване на всяка нова идея до съзнанието на човека.
Покрай истината има и много заблуди. Това те разбират, затова са крайно придирчиви, взискателни, прецизни. Пътят до истината не е лек. Тя се постига с големи усилия. .Дебелият слой атмосфера на тази планета, при организираният двойник ще се отрази като прецизност, точност, внимателен и добре обмислен подход към всяка стъпка. При неорганизираният - създава крайно отрицателни прояви на консерватизъм, фанатизъм, създава извънредно трудното проникване на всяка нова идея до съзнанието на човека. А трите пръстена около нея създават условията за злобна, заядлива критика, която е в състояние да отрови и най-доброто. Добрите отношения между хората се разсипват чрез отрицателната критика. „Не одумвайте, не съдете" - казват Великите Учители. Възприемането е първата стъпка към общуване, първата стъпка към по-доброто организиране на двойника ни, за правилното възприемане вибрациите на Сатурн. В това направление Учителят ни даде веднъж един хубав урок.
към текста >>

17. 9. КЪМ ВЕЛИКАТА ЦЕЛ

Иван Толев

На тях бърка националния фанатизъм и не толкоз на народа, колкото на управляващите.
Сега, ако дойдем до новообразувалата се държава Полша, ще забележим, че наместо да се организира вътрешно, морално и тя върви по пътя на туй славянско разбиране, на вътрешни раздори, преследване и воюване. Ако дойдем до Чехословашко и тая държава върви по същия път, в нея се развива милитаризмът, с помощта на който иска да брани своята свобода - чрез сила. Ако дойдем до Югославия и тя върви по пътя на Русия: иска да стане една от най-големите държави - империя на Балканския полуостров, и да тури всички народи на Балкана под своя знаменател. А България - тя се показва сега смирена, защото ръцете й са свързани, но която ръка й се развърже и тя бие. На славяните липсва трезвен ум. На тях бърка националния фанатизъм и не толкоз на народа, колкото на управляващите. Следователно, на славяните ще препоръчаме следните четири неща: Великият закон на битието е произвел четири лъчи от себе си и ги е проектирал в света. Тия лъчи са: светлината, живота, лкзбовта и свободата. Всеки народ за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си; всеки народ, за да може да постигне целите си, трябва да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце - трябва да разбира метода на любовта, която е една от най- могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за опознаване вътрешния смисъл на живота и накрая - свободата, която трябва да внесе хармонията в човешкия дух, да примири всичките противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел - Божественото в света. Само чрез тия четири лъчи ще влезе новия живот и новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи - към великата цел на обединението им.
към текста >>

18. 5. ЖИЗНЕНИЯТ ВЪПРОС

Иван Толев

Но и обратното, ако народът стане извънмерно духовен, без оглед, което може да се изроди във фанатизъм, ограничение на идеите и егоизъм, то непременно той ще се спъне в духовното си развитие.
Той е великият разумен принцип, който прониква във всичко. Трябва, прочее, да се разбере добре, че между всички области на живота има обща връзка и всичките му явления са съединени с последователни причини, които произтичат от насоката му. Следователно, ако един народ стане материалистичен, т.е. в него стомахът е взел надмощие, то непременно ще се появи известна дисхармония в духовния бит на самия народ. Ако народът стане чувствен изключително за себе си, което съответствува на функцията на човешките дробове и на кръвообращението, то самите условия на живота ще бъдат разрушени от тая чувственост. Но и обратното, ако народът стане извънмерно духовен, без оглед, което може да се изроди във фанатизъм, ограничение на идеите и егоизъм, то непременно той ще се спъне в духовното си развитие. От това гледище обществото и неговите дейци трябва да разбират своето призвание: земеделецът да разбира длъжността си, както стомахът - своята функция, управляващият да изпълнява дълга си, както белите дробове, които пречистват кръвта, и духовенството с учителите - всички трябва да разбират своето предназначение. Те трябва да не живеят за себе си, а за другите. Когато тия три категории разберат и хармонизират отношенията си едни към други, може да се създадат условия за новата култура на човечеството, в която всяко насилие, аномалия и анахронизъм ще изчезнат. И тогава ще имаме оная пълна проява и израз на обществения, политическия, културния и духовния живот, които са желателни, защото всички хора ще могат да участвуват в използуването на общите блага, както всички организми се ползуват от слънчевата светлина и топлина. Сега нека всеки си зададе питането: съществуват ли такива условия за духовна култура у нас?
към текста >>

19. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите.
3 от Иван Грозев Подпредседател на теософското общество в България Помолени сме от страна на Теософското общество в България да дадем място на следните редове, с които Обществото желае да се защити срещу някои криви схващания за неговото учение: Мото: „Малко наука и човек става безбожник; повече наука, и човек става изново религиозен." Франциск Бекон Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи. Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично. Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия. Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия. Различните хора се намират на различни становища в своето развитие и техните схващания за Истината са различни; всеки си живее със своята относителна истина и отрича правото на другия да мисли и вярва свободно, с което се спира всяко духовно развитие и се упражнява морален гнет върху душите. Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите. Само мъдреците стигат до общата истина, която обединява и любовно свързва, която освобождава от всякакви предразсъдъци и превратни мисли и те никога не спорят върху нея, нито говорят; защото истината е неизповедима, тя не може да се изкаже с думи, а се изразява с подвиг и живот. И теософията разкрива единния издревен евангелски път за постигане истината - пътя на екстаза и на пророческото откровение, пътя на интуицията, където пада всяко съмнение пред непосредното проживяване. През себе трябва да мине всеки човек, за да стигне до истината, която е Бог, да се слее с истината, и сам да се обожестви, да стане свръхчовек или богочеловек. Всички ние сме синове Божи, казва Исус, и трябва да станем съвършени като нашия Отец небесен. Как? - в един само кратък живот?
към текста >>

20. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

ТОМ 16

" И добави, че това било фанатизъм до прекаленост, да се излагаме на слънцето.
Насядали са деца, хора, като че ли аз съм учителят, който в тая хубава природна обстановка ще предавам някакво си на моите ученици или пък други щеше да говори, а ние да слушаме, не помня добре. Хубава, ясно прозрачна слънчева светлина на ранното, около 9 - 10 ч, утринно слънце, правеше картината невиждана до тоя момент. Лазурно небе, чист, свеж въздух и приятна прохлада. Дойде някоя си ученичка гимназиална, но не знам от кой клас е, и ми заговори, че на много хубаво място съм предавал уроците си и че правилно използувам слънцето и въздуха. А до нея някой студент се намеси и той и ме пита: „Не щели изложите децата на слънчев удар? " И добави, че това било фанатизъм до прекаленост, да се излагаме на слънцето. Отговорих му, даже още аз да продумам, ученичката му заговори, че най-необходимите неща за добрия живот и нашето здраве, това са водата, храната, въздухът и слънцето и че г-н Ганев е избрал именно най-необходимото и най-потребното. Те водиха дълга полемика, като тая госпожица ме защищаваше срещу нападките на тоя студент, който визираше, че окултистите в България все слънце, въздух, храна и вода чиста препоръчвали до прекаленост. Надойдоха в тоя момент много други и някои ми заговориха, защо това лято не съм на екскурзия с братството. Отговорих им, че след като си свърша тук работата, аз ще ги намеря и то въпросът се касаел, че Учителят с братя и сестри отишли в планината и не го знаяли къде е заминал. Аз им отговорих, че като тръгна, аз ще го намеря лесно, понеже по вътрешен път Той ще ми каже посоката накъде е и в коя планина.
към текста >>

21. III. Вестник „Балканска трибуна, Черната джамия и освиркването на княз Фердинанд

ТОМ 17

Георгиев пише в своите спомени: „Сам безкористен, прям, честен до фанатизъм, той не можеше да допусне, че ще бъде изигран от хора, уж негови съдружници.
Съчинения, том III, „Български писател ", 1961 г. Под редакцията на Симеон Султанов, Иван Сестримски, Б. М. Георгиев 1. Големият всекидневен вестник „Балканска трибуна" е дело на Михалаки Георгиев. Синът на писателя д-р Борис М. Георгиев пише в своите спомени: „Сам безкористен, прям, честен до фанатизъм, той не можеше да допусне, че ще бъде изигран от хора, уж негови съдружници. Той се бе нагърбил не само с директорството на вестника „Балканска трибуна", но и с издаването на същия. А известно е, че издаването на ежедневник, особено в такъв голям формат като въпросния вестник, е напълно стопанско предприятие. За такава търговска дейност баща ми не подхождаше нито по дух, нито по темперамент. Доверчив по природа, той не подозираше, че някои от кредиторите на предприятието, както и някои от самите съдружници, не бяха почтени, а се стремяха зад гърба му да поправят своето лично материално положение. Когато ги разбра, бе вече много късно.
към текста >>

22. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

ТОМ 17

Един заптия турски, който идеше насреща, пободнат, види се, от своя фанатизъм, а може би побъркан и от некое и друго шише ракия, налита върху бае Митра и го бутна така силно, че едвам се задържа човекът да не падне.
— Бае Митар сръбна малко винце, понамести си левото колено, което му беше изтръпнало, и пак настави: — … На младите момичета и на ергените любовта намигва с око, на младите жени прети с пръст, а на старците се смее в очите… Любовта е харна, ако е дълга и трайна. Почне ли да се настава и превързва с възли, тя ще заприлича като въжето на пазарския кладенец: по три пъти на ден го връзват и все кофата откъсната! При погребението на дедо Цветко папукчията бае Митар носеше кръста пред носилото и вървеше напред, както това правеше при всеко погребение. Носенето на кръста беше негово спечелено право. До бае Митар вървеше и Трайчо Сербезина. Един заптия турски, който идеше насреща, пободнат, види се, от своя фанатизъм, а може би побъркан и от некое и друго шише ракия, налита върху бае Митра и го бутна така силно, че едвам се задържа човекът да не падне. Сербезина като всеки сербезин ни две, ни три извръща се и удря едно текме с крак на заптията, та плесна на калдъръма и му тресна кратуната, като че топ му пукна за байрама. Бае Митар погледна Сербезина, завърте глава и му продума: — Той беше говедо, та връхлете да боде като всеко добиче, а ти що ставаш магаре да го риташ? На втория ден приклопиха Сербезина в затвора, стоя три дни, даде една лира джеза и пет лири рушвет и го пуснаха. Щом срещна бае Митра, той почна да изказва своя сербезлък по адреса на кадията, гдето го затваряли и глобили „за права бога“. Бае Митар му каза утешително: — Некои съдии съдят криво хората, а пък некои хора кривят за право съдиите.
към текста >>

23. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА II.

Влад Пашов

ТОМ 18

По-нисшите типове, увлечени в своите сърдечни импулси, изгубват самообладание и се захласват и могат да изпаднат в краен фанатизъм.
По-нисшите типове се явяват като тирани и насилници. Те обичат да бъдат глава - да застават начело на движения, начело на всякаква работа. Вторият знак на огъня е както казах Лъв - Той вече има отношение до сърцето - свързан е повече със сърдечния живот на човека. И при него човек има в себе си качествата на огъня - активност, деятелност, импулсивност и пр., но те се отнасят не вече до мисълта, но до чувствата. Те повече изживяват нещата вътрешно, и се импулсират от сърцето. По-нисшите типове, увлечени в своите сърдечни импулси, изгубват самообладание и се захласват и могат да изпаднат в краен фанатизъм. Те стават отлични носители и разпространители на идеи, но самите те не са извори на идеи; и затова им е потребен човек със силна творческа мисъл, който да ги възпламенява и ентусиазира. Лъв - това е вечния огън на живота. У типовете на Лъва има голямо самосъзнание, мъжественост и смелост. Третият знак на огъня е Стрелец - , който се явява като резултат от взаимодействието на другите два знака - от взаимодействието между ума и сърцето - той е външен израз на двете. Тези хора са също така импулсивни и деятелни, но у тях няма онези крайности в импулсивността на ума, както при Овена, и екзалтациите на сърцето, както при Лъва.
към текста >>

24. 17. СВЕТИЛАТА И ТЯХНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА И ЧОВЕКА

Иван Антонов

ТОМ 18

Когато влиянието на виолетовия цвят е чрезмерно, това предразполага човека към диктаторство, насилие, към загуби на обществени влечения, към ограниченост, фанатизъм, студенина, безсърдечност, тираничност, омраза.
Умереното хармонично влияние на тъмносиния цвят дава на човека стремеж към добротворство, прави го тих, кротък, нежен, любезен, миролюбив, сговорчив, приспособяващ се, с добра обхода, с любов към реда, чистотата, почтеността, нравствеността, хармонията, красотата, прави го дружелюбен, общителен, любвеобилен, състрадателен, милосърден. Когато силите на тъмносиния цвят преобладават, тогава се получава чрезмерна дейност на чувствата, разточителност в чувствените изживявания, разпуснатост, лекомислие, повърхностност, липса на съзнание за отговорност и дълг, пресита, отегчение, преумора, изобщо неразграничаване на доброто от злото. Недостатъчното влияние на тъмно-синия цвят прави човека нечист, безпорядъчен, лишен от естетичност, миловидност и любезност, недружелюбен, неотзивчив, несъстрадателен. Виолетовият цвят е свързан с Правдата. Когато неговото влияние е умерено и хармонично, човек е смел, решителен, безстрашен, справедлив, има любов към обществения ред, към обществената дейност, към спазването на законите, прави го много оригинален, предприемчив, предвидлив, интуитивен, прозрителен в полето на истината, гениален, прометеевски благодетелен. Когато влиянието на виолетовия цвят е чрезмерно, това предразполага човека към диктаторство, насилие, към загуби на обществени влечения, към ограниченост, фанатизъм, студенина, безсърдечност, тираничност, омраза. Слабото влияние на виолетовия цвят у човека го прави малодушен, безидеен, неопределен, непредприемчив, страхлив, нерешителен, безразличен към живота на околната среда. Влиянието на черния цвят се проявява у човека тогава, когато отслабне у него влиянието на червения цвят, жълтия и ясносиният цвят, т. е., когато човек направи редица нарушения спрямо принципите на Любовта (червения цвят), Мъдростта (жълтия цвят) и Истината (синия цвят). В такъв случай човек се лишава от жизнедателните сили на червения цвят, от светлината на жълтия цвят и от благословението на ясно-синия цвят. Черният цвят е резултат на стремежа у човека да скрие своите погрешки.
към текста >>

25. 8. ЛУНАТА

Иван Антонов

ТОМ 18

Такива люде са всякога склонни да преувеличават отрицателните неща, да предвиждат надвисващи нещастия, да вярват неоснователно в неизменност на съдбата, изобщо проявяват фантастично зловещателство и фанатизъм.
да продължи работата си като окултен ученик. ЛУНАТА в опозиция, квадрат и полуквадрат с УРАН Според силата на дисхармонията между Луната и Уран човек бива повече или пo-малко нетърпелив, прибързан, сприхав, рязък, избухлив, припрян, своеволен, непокорен, несклоним, презиращ всякакви наредби, всичко критикуващ, мнителен, подозрителен, поддаващ се на съмнения, недоверчив, отегчаващ се, непостоянен в мисли, чувства, намерения, стремежи, поддаващ се на отрицателни чужди влияния. Такъв човек в миналите си животи е бивал окултен ученик, но е пропуснал да приложи много от придобитото знание, отлагал е приложението на задачите, не е използвал благоприятните условия и възможности за прилагане на окултните знания. Според силата на дисхармонията между Луната и Уран, въображението на такъв човек е повече или по-малко дисхармонично, неточно, несигурно, преувеличаващо, затъмнено, изопачено, безпокойно и изпълнено с отрицателни смутни образи. Впечатлителността е също болезнена, неестествена, примесена с неприятни усещания. Такива люде са всякога склонни да преувеличават отрицателните неща, да предвиждат надвисващи нещастия, да вярват неоснователно в неизменност на съдбата, изобщо проявяват фантастично зловещателство и фанатизъм. Те също обичат окултните идеи, но обикновено чрез тях търсят лесен начин за придобиване на щастие. Пламенни и предприемчиви, те лесно угасват и се разочароват при първите затруднения, губят бързо вярата и надеждата си и изоставят толкова бързо начинанията ей, колкото бързо са ги захванали. Дисхармонията между Луната и Уран е най-неблагоприятна и съдбоносна главно в мъжки хороскоп. В този случай тя означава недоразумение, противоречия, неразбирателство в брачния живот или невъзможност за семеен живот, при твърде голяма дисхармония. Дисхармонията между Луната и Уран се проявява най-силно до тридесетгодишна възраст, през което време човек се проявява като ексцентричен, особен, неразбран характер, неприятен за околните, внасящ навсякъде раздор и смут.
към текста >>

26. 4. ТРИТЕ ДЕКАНАТА НА ЗНАКА РИБИ

Мистичната вълна постепенно изгубва своята първична чистота и религиозния фанатизъм отравя общата духовно- културна атмосфера.
Този мистичен огън се е разгорял нашироко, пречупвайки се през призмата на културния уровен на съответните географски области. През второто столетие_на Християнската ера се появява философското течение на гностиците. Това течение, като компилация от философските схващания на стария свят, се е стремило да даде една космогония. След това на сцената излиза нова сила - черквата. Съборите, които имат място през мистичния деканат, учредяват догмата, канона на деспотичната Йерархия. Мистичната вълна постепенно изгубва своята първична чистота и религиозния фанатизъм отравя общата духовно- културна атмосфера. Започват борби срещу чистотата на първите християнски общини, а така също, от страна на черквата се обявява война срещу гностиците. Това са страници на историята, върху която не можем повече да се спираме; ние изтъкнахме горните мисли само за указание на общия тон на мистичния деканат на знака Риби. При втория деканат на Риби – научният - се разгръщат страниците на Средновековието. Към основните влияния на планетата Нептун, които доминират за целия знак Риби, се прибавят вторичните влияния на Луната, която управлява Ракът, който от своя страна има отношение към втория деканат на Риби. Както е известно, в астросоциологията Луната символизира личното съзнание.
към текста >>

Ислямът, със своя жесток религиозен фанатизъм, се разпространява в Персия, Азия, Индия и Африка.
Подтисничеството на господарите влиза в своя апогей. Черквата, като институция, става всевластна. Тя е главният фактор, който добива контрол и дирижировка във всички области: религиозни, културни, обществени и държавни. По това време в Европа настъпва общ упадък. Тя бива заплашена от Исляма. Ислямът, със своя жесток религиозен фанатизъм, се разпространява в Персия, Азия, Индия и Африка. Цариград, след превземането му от Отоманската империя, става столица на същата. Папата се явява като главен противник на азиатската опасност. В средните векове духът на аскетизма, в лицето на различните монашески ордени, издига идеята за освобождение на гроба Господен. Византия почти изчезва през военното могъщество на Исляма. Монахът Петър Амиенски отправя апел към християнския Запад за поход срещу Исляма за освобождаване на светата земя.
към текста >>

Изобщо, през научния деканат на знака Риби, тъмнината и жестокостите на религиозния фанатизъм на черквата е в страшна битка със светлината на Реформацията и Ренесанса.
Първа стъпка срещу могъществото на Йезуитите се предприема в Португалия През 1759 г. португалският йезуитски орден бива закрит. Във Франция по същото време се предприемат сериозни мерки срещу ордена. Папа Климент на 21 юли 1773 г. издава грамота срещу ордена, но папата, страхувайки се от революционния дух на времето, отново възстановява ордена. Изобщо, през научния деканат на знака Риби, тъмнината и жестокостите на религиозния фанатизъм на черквата е в страшна битка със светлината на Реформацията и Ренесанса. Върху мрачния небосклон на Средновековието се появяват нови звезди, особено в областта на науката Това са първите научни пионери на Реформацията: Коперник, Кеплер и Галилей. В течение на втория деканат, се утвърждават нови научни истини. Земята се замества като световен център от Слънцето, Символически разтълкувано физическото, земното, трябваше да се върти около духовното, чийто символ е Слънцето. Едно от големите събития през средните векове е било откриването на новия континент – Америка. Този континент, който през XX столетие е предназначен да играе особена роля, ще оформи особено ролята си през третия деканат на Рибите.
към текста >>

27. 1.2 СВЕТЪТ НА СЛЪНЧЕВИТЕ ДЕВИ

Духовният свят лежи извън тесните граници на материализма и на религиозния фанатизъм, където царуват формите, догмите и ритуалите.
Първото стъпало, това е светът на материализма, феноменалния свят, светът на фактите, на вечните промени. Това е старозаветният свят, в който царува озлоблението, омразата и отмъщението. Второто стъпало - религиите, светът на новозаветните. В този свят човекът търси пътищата да се справи със съблазните, с изкушенията на плътта. Третото стъпало - духовният свят, пътят на праведния, който търси правото и справедливостта. Духовният свят лежи извън тесните граници на материализма и на религиозния фанатизъм, където царуват формите, догмите и ритуалите. Слънчевите деви ще разкрият пред народите и пред човечеството огромните вътрешни съкровища на духовния свят. Слънчевите деви няма да живеят в тишината на примирението, при пасивното усамотение на бледия монах, на аскета, нито пък ще имат облика на тихата и скромна домакиня, мъченица на семейното огнище. Душите на тия деви ще бъдат изпълнени с поезия, лирика, музика и красота. Сърцата им ще пулсират в ритъма на единния живот, те ще бликат като чисти планински извори, които ще утоляват жаждата на незнайните странници по друмищата на живота. Те ще бъдат вдъхновените жрици и музи, весталки не в олтарите на студените каменни езически храмове, а богини, вдъхновителки в необятното творчество на човешкия гений, на разумния живот, на душите, които търсят изцеление на раните си от суетните желания.
към текста >>

28. 1.3 ДРЕВНОСТТА И ХРИСТИЯНСТВОТО

Инволюционният път се е намирал под знака на насилието; действал е безпощадно строгият закон на насилието, диктуван от религиозния фанатизъм и от грубата материална заинтересованост.
В древността тези, които са бивали посвещавани в тайните на жреците, са се излагали като клетвопрестъпници, на острието на ножа или на отровата. В наши дни, в епохата на християнството, при наличието на едно по-високо морално ниво на народите и на човечеството, острието на ножа е заменено с отлъчването. В предходните епохи, преди християнството, човечеството е следвало пътя на инволюцията, на слизането в материята. Инволюционният път е бил път колективен и механически; висшето свръх съзнание на човека е било скрито и безучастно. Човешкото съзнание е нямало напълно изявена индивидуалност. Инволюционният път се е намирал под знака на насилието; действал е безпощадно строгият закон на насилието, диктуван от религиозния фанатизъм и от грубата материална заинтересованост. Религиозните и политически ръководители са се налагали с тежестта на някакви небесни идоли, обществени деспоти и политически узурпатори. Днес човечеството, през епохата на Водолея, прави първите си стъпки в посока противоположна, в посоката на еволюцията на човешката душа. Човешката душа прави усилия да излезе от тъмните бездни на животинските желания и от кръга на жестоките закони на насилието, за да поеме пьтя си към духовния свят. В съвременната епоха човекът ще излезе извън тези граници на тясното лично съзнание, което е еднократно дадено във времето и пространството, за да се издигне до висотата на индивидуалността, която е вечна и безсмъртна. Докато в древността, духовното знание е било ревниво пазено само за избраници, в новата епоха истините относно невидимия свят ще станат достъпни и ще могат да бъдат възприемани от всички люде, в които е събудено Космичното съзнание.
към текста >>

29. 6. ПЛАНЕТНИ ЦИКЛИ

Отрицателен полюс Създава хаотичност, смущение и фанатизъм в религиозните вярвания на народа; въображението бива афектирано до болезненост и като последствие това донася неориентираност, помрачаване в разумните инициативи и колебливост.
Луна - Нептун Трайност на цикьла около 28 дни. Орбис - 24 часа. Положителен полюс: Създава условия за проявяване на тънък психизъм, имащ отношение повече към жените. Засяга и активизира също висшите мистични чувства у народа, които върху физическия свят се изразяват в религиозни манифестации или в походи за поклонение. Благоприятства за пътувания по море и за медиумични и психични изследвания. Отрицателен полюс Създава хаотичност, смущение и фанатизъм в религиозните вярвания на народа; въображението бива афектирано до болезненост и като последствие това донася неориентираност, помрачаване в разумните инициативи и колебливост. Луна - Плутон Трайност на цикъла 28 дни. Орбис - 24 часа. Положителен полюс: Активизира у народа героични и патриотични дела и такива на себеотрицание. Отрицателен полюс: Събужда низшите и разрушителните сили у народа и активизира действията на тъмните и подсъзнателни такива. Стр. 132/943 ЮПИТЕР Юпитер - Сатурн Този цикъл, както и тия на следващите бавни планети, са от огромно значение както за материалната, така и за културната революция на човечеството.
към текста >>

30. 20.8. УРАН

При по-примитивните и с лоши аспекти - прибързано и необмислена привързаност към някои идеи - фанатизъм.
В Скорпион - При по-издигнатите и с добри аспекти, стремежа към големи, оригинални, величави задачи, изискващи могъщи сили и енергия, прилив на сила за тяхното осъществяване. При по-примитивните и с лоши аспекти, поради липса на условия за осъществяването на ясно изразена задача, надигнатите могъщи сили се сгромолясват върху главата на индивида и му причиняват големи страдания. В Стрелец - При по-издигнатите и с добри аспекти - силен и ясно изразен стремеж към оригинално творчество, съпроводено с голямо старание и изпълнителност. При по-примитивните и с лоши аспекти имаме отчасти същото, но от по-принизено естество, но и голяма подостреност на честолюбието. В Козирог - При по-издигнатите и с добри аспекти имаме по-задълбочено приемане и обмисляне на нови и оригинални идеи. При по-примитивните и с лоши аспекти - прибързано и необмислена привързаност към някои идеи - фанатизъм. Във Водолей - Уран е в своя зодиакален знак. При по-издигнатите и с добри аспекти имаме всестранното и пълното влияние на Уран в неговата добра форма. В по-примитивните и с лоши аспекти имаме уклон към всички лоши негови влияния. В Риби - При по-издигнатите и с добри аспекти имаме подчертани морални качества, стремеж към чувства на уважение и внимание към по-възрастните и издигнати, пък и към всички хора. Едно изразено възпитание.
към текста >>

31. 2. ВЕЛИКИТЕ УЧИТЕЛИ ПРЕДИ ПОТОПА

Той взема много от учението на Саабей, името на Бога - Аллах, прибавя своя фанатизъм и сьздава Ислямската религия.
Така например, черният камък, който се намира в джамията Кааба в град Мека, древните халдейски учени са казали на народите там, че камък дошъл от небесните простори. Народите са го приели като дошло божество на Земята. Там се построява сграда и става свещено място за поклонение и отдаване почит на този камък като на Божество, дошло на Земята, Всички, които са идвали на поклонение, са поднасяли и дарове. По този начин Мека става свещен град. Много по-късно, когато идва Мохамед, който е бил човек с много практичен ум, използва очакванията и надеждите на еврейския народ за идването на Месия и на Християните за повторното идване на Христа, и се обявява за Месия, за втори Христос, обявява се за пророк. Той взема много от учението на Саабей, името на Бога - Аллах, прибавя своя фанатизъм и сьздава Ислямската религия. Ислям - което ще рече покорство, религия на покорството, каквото той е искал от своите последователи във войната, която Мохамед създава в 600 година след Христа между народа на град Медина и Мека. Миролюбивите народи, под влиянието на учението на Саабей, не са искали война и тя бързо приключва с компромисния мир, при които народът на Мека ще приеме исляма и Мохамеда като пророк, а народът на Медина ще приемат град Мека като свещен град, като последователите на Мохамеда ще отиват там поне един път през живота си на поклонение в джамията Кааба и отдаване на дарове. Така великият посветен И-Саабей Бен Аадес остави светлата си диря в историята на човешкия род. Вторият от великите учители преди потопа е бил Азман Бера. Той е бил някъде из Хималаите и е посвещавал народите там.
към текста >>

32. 7. ВЛЪХВИТЕ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА

И Илия донесе своите закони, като стана причина да се избият 400 пророци, заслепен от фанатизъм.
- Вие дойдохте да ми се поклоните, да ме поздравите с идването ми, благодаря Ви. Радвам се на големите постижения, които вие имате в науката, но науката, която нося и ще ви дам, е по- велика от всички науки и пред нея всички те ще трябва да се поклонят. Донесохте ми дарове. Най- напред кодекса на Хамурапи. В продължение на 1750 години, откакто той даде тези закони, оправиха ли света те, спряха ли войните и страданията на хората? И Илия донесе своите закони, като стана причина да се избият 400 пророци, заслепен от фанатизъм. И Мойсей донесе своите закони: законът „зъб за зъб”. С такива закони света не може да се оправи и разбирате много добре, че няма да се оправи. Аз идвам да донеса само един закон: законът на Любовта, законът на жертвата и да покажа на хората, че само този закон, който е законът на Великото Бяло братство, жителите на Слънцето, е единственият, който може да спаси Земята и донесе царството Божие. Усърдието, с което вие търсите знанието и Божията мъдрост, е похвално. Тях и знанията, които ще ви дам сега, трябва да запазите за идващите поколения, за душите, които ще търсят светлината.
към текста >>

33. 14. СТРАНИЦА ОТ ВЕЛИКАТА КНИГА

При неорганизираният - създава крайно отрицателни прояви на консерватизъм, фанатизъм, създава извънредно трудното проникване на всяка нова идея до съзнанието на човека.
Покрай истината има и много заблуди. Това те разбират, затова са крайно придирчиви, взискателни, прецизни. Пътят до истината не е лек. Тя се постига с големи усилия. Дебелият слой атмосфера на тази планета, при организираният двойник ще се отрази като прецизност, точност, внимателен и добре обмислен подход към всяка стъпка. При неорганизираният - създава крайно отрицателни прояви на консерватизъм, фанатизъм, създава извънредно трудното проникване на всяка нова идея до съзнанието на човека. А трите пръстена около нея създават условията за злобна, заядлива критика, която е в състояние да отрови и най- доброто. Добрите отношения между хората се разсипват чрез отрицателната критика. „Не одумвайте, не съдете - казват великите учители”. Възприемането е първата стъпка към общуване, първата стъпка към по-доброто организиране на двойника ни, за правилното възприемане вибрациите на Сатурн. В това направление Учителят ни даде веднъж един хубав урок.
към текста >>

34. 34. 3. По личната молба на подписания, редакцията ни дава място на следната:

(В. «Братство», бр. 172, 8.XI.1936 г., стр. 3-4)

Мили братя и сестри, Ние сме пред прага на нова епоха, епоха, в която ние ще трябва да се отърсим от старите предразсъдъци, да се освободим от мухлясалите окови на тъмнината, незнанието, заблудата, грубия фанатизъм и стремежа само към зло, а да разбудим преди всичко нашите души, за да посрещнем най-трезво зарите на Великата светлина на Новият живот, живот на Божествената Любов, Мъдрост и Истина.
Аз мисля, че е престъпление да се отрека (а това не съм и мислил) от великото учение на Всемирното Бяло Братство - Окултната наука, защото виждам, че тя е истинското учение на Великия ни учител Христос, защото чувствувам и виждам, че тя ще ни даде Това, което търсим, тя ще осмисли нашия живот, тя ще ни освободи от всичко нечисто, в което ние, ако не всецяло, то поне отчасти, тънем, и така ще се въдвори между нас Новият живот. Никакви приятели не са ме увличали в това учение, но аз сам го приех, защото чувствувах, че в него ще намеря Истината и Велик морал. Препоръчвам най-горещо на своите другари Михаил Иванов, защото той заслужава напълно нашето внимание и абсолютно доверие. Най-после аз ще помоля всички съзнателни хора да се заинтересуват от окултната литература и от тъй хубавите беседи на нашият Учител, за да видите що заслужават тия предразсъдъци и убеждения, които таите в себе си, или които са напластени от неотговарящи на истината или авторизирани епизоди, изникващи твърде често, а особено напоследък в колоните на ежедневната преса или списания. Това учение ще внесе във вашите души една жива, освежителна струя от Божествената светлина, ще ви открие и обясни много неща... и ще създаде от вас истинско дете на Живия и Всеблаг Бог. Мили братя и сестри, Ние сме пред прага на нова епоха, епоха, в която ние ще трябва да се отърсим от старите предразсъдъци, да се освободим от мухлясалите окови на тъмнината, незнанието, заблудата, грубия фанатизъм и стремежа само към зло, а да разбудим преди всичко нашите души, за да посрещнем най-трезво зарите на Великата светлина на Новият живот, живот на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. Елате и вижте! Варна Ан. Андреев
към текста >>

35. 14. Изучаване на човешкия характер (продължение)

Ако такъв нос минава направо във връзка с челото без голямо понижение в основата и представлява като че ли продължение на самото чело такива хора са склонни към едностранчиво мислене, но са справедливи и понякога до фанатизъм отстояват своята мисъл или мнение.
В първия случай (фиг. 1,1.) ний имаме сили, които се уравновесяват хармонично. С други думи, ний сме пред един ум, който разумно постъпва. Като етична основа има правдата, желание да постъпва справедливо, разположен е да дава път повече на своя ум, като вярва твърдо, че идеалите или идеите и законите, свързани с правдата, може да разрешат правилно всичките трудности в живота. В повечето случаи хора с така прави носове (зависи и от тяхната по-голяма или по-малка острота и дебелина) са доста упорити. Ако такъв нос минава направо във връзка с челото без голямо понижение в основата и представлява като че ли продължение на самото чело такива хора са склонни към едностранчиво мислене, но са справедливи и понякога до фанатизъм отстояват своята мисъл или мнение. Когато тази линия е в дисхармония с останалото лице (напр. лицето има меки, закръглени линии, а носът отгоре е прав и без вдлъбнатина в основата), това показва човек, склонен към противоположни заключения едновременно (без да ги забележи), но страдащ от липса на мир в душата си. Склонен към противоположни и непоследователни решения. Ако гърбът на носа е дебел (широк), това показва, че такъв човек работи с много възможности и няма принципни решения, а се ръководи от многобройни причини и правила и се надява на инстинктите и миналото си. Когато носът е остър отгоре (не върхът на носа, а гърбът му случаят «б», фиг.
към текста >>

36. ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ

Преди двадесет столетия, в една бедна страна, разядана от религиозен фанатизъм, над която тегнеше сянката на римския орел, се роди един скромен труженик всред работническо семейство, на когото съдбата бе предопределила незавидната роля: да донесе Божествената Любов на хората - и те, в името на тая Любов, да го убият - и се избиват векове цели помежду си след това - за да си докажат кой по-правилно го е разбрал!
Болестта е обхванала славянството, но тя няма да се спре при изкуствените гранични линии - тя ще прескочи всички прагове и препятствия и ще помете всички построения. И колкото формите са по-яки, по-закаменели, по-монументални - толкова землетресението по-силно ще се почувствува и разрухата ще бъде по-голяма. Плодът е само следствие от ред условия, които са извикали на бял свят дървото и са му дали възможност да расте. Желал бих да имаме малко повечко време, за да направим една екскурзия през всички векове и народи - но това е невъзможно. Но смятам, че и това, което ще кажа за формите на нашия християнски духовен живот, тая борба между формата и духа, която само повърхностно ще очертая през вековете, докато стигна до нашите дни, ще бъде достатъчно да поясним значението на далечните факти, на тия предпоставки, които решават днешното положение на нещата, които са именно почвата, в която всяко днешно дърво - събитие или нация - е забило свойте корени и черпи сок-живот, за да завърже плодовете си - тъй често кървави и страшни! Преди двадесет столетия, в една бедна страна, разядана от религиозен фанатизъм, над която тегнеше сянката на римския орел, се роди един скромен труженик всред работническо семейство, на когото съдбата бе предопределила незавидната роля: да донесе Божествената Любов на хората - и те, в името на тая Любов, да го убият - и се избиват векове цели помежду си след това - за да си докажат кой по-правилно го е разбрал! Наистина, историята на човешкия живот ни дава такива невероятни абсурди, каквито човешкият съвременен ум се отказва да приеме - но търпи, разбира се, други, които след векове ще бъдат навярно все тъй невероятно неприемливи за здравия разум... Христа Исуса* осъдиха, че искал да разруши старото предание, закона, т.е. - тъкмо това, което фактически не съществуваше и следователно нямаше какво да разрушава! Мойсей им донесе от планината Божествения закон: «Не убий! », а те бяха убивали толкова много, без да престанат да мислят, че изпълват закона - разбира се, че всеки, който им напомняше за миналото или събуждаше гласа на съвестта, те бяха готови да го накарат да замълчи. Божественото бе заменено с обредите, моралът - с политиката - загубили ключовете към небето, те яко се държаха в последните късове земя, без никаква сигурна надежда да я изтръгнат от яките нокти на римския орел... И на това малко късче земя, почти пътека, на която се кръстосваха източните балади на Индия и вълшебните приказки на Арабия с тайнствените легенди на царствения Египет - се роди онова малко отроче, на което небето отбеляза появяването със звезда, а културното човечество започна да брои дните на своя нов етап на развитие.
към текста >>

37. (2) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 6.I.1938 г.

Петър Кръстев, о.з. полковник

Нека си спомним империята на Константин в Мала Азия, която трая от ден до пладне, фанатизъм, преследване и реакцията не могат даде нищо добро на българския народ.
6.I.1938 Ваше Величество, Изпращам «положението и разрешението». По изпълнението на този план, ако намерите за добре, можете да си послужите със следния метод: допитайте се по околен път до английския представител3, като му съобщите което миелите да правите, да не се изненада и допусне, че някаква подозрителна политика се прокарва. Те имат връзки с народняци, демократи, земледелии и работници и биха могли да внушат поотделно, по на един човек от тях, да се групират заедно и да дойдат до едно съглашение (по десетина по-видни човека от всяка бивша партия) и в едно изложение, признавайки погрешките на партизанството, тържествено да се откажат от грешките на миналото и да направят една обществена декларация4, подписана от хора на бившата Народняшка, бившата Демократическа, бившата Земледелска и бившата Работническа партия, с която [да] декларират, че ще работят в името на тези и тези принципи (те могат да им се посочат допълнително или те самите да си ги изберат), като обещаят свещено да ги пазят. Всички други «движения» са механически, безпринципни и ще се движат докато имат «бензин». Временните успехи на техните образци не трябва да ни заблуждават. Нека си спомним империята на Константин в Мала Азия, която трая от ден до пладне, фанатизъм, преследване и реакцията не могат даде нищо добро на българския народ. Каква смисъл има да се отварят войни, предварително осъдени на неуспех? Запасното офицерство е крайно безидейно и е готово да тръгне подир първия срещнат, без да мисли къде ще го изведе пътят, който му се сочи. Те не могат да схванат, че днешният и утрешният момент може коренно да се различават и да се попадне в задънена улица. Така очертана, демократо-народняшката група и работническо-земледелската ще послужат за основа на бъдещия обществен живот. С посоката на «безпартийност» трябва да се приключи, защото ще доведе до нежелани последици.
към текста >>

38. XX.Хороскоп на Величка Крумова Няголова

ТОМ 21

Това съчетание дава фанатизъм на религиозна или антирелигиозна почва.
Родената не е религиозна, но схващанията й са универсални. Много от хората ги считат за мечтатели, понеже не ги разбират. (Марс опозиция и паралел Нептун). Този аспект дава груб, чувствен характер, импулсивна, сприхава и войнствена на думи и дела. Тя е невъздържана и се води по своите чувства и желания. Това съчетание дава фанатизъм на религиозна или антирелигиозна почва. Това е голяма борба между грубите животински енергии на Марс и Божествената любов, която е поставена на върха на 7 дом, в която борба надделява Нептун, а марсовите сили Величка ги връзва и се омъжва втори път за един представител на Божествената любов (Нептун): Истиан, с когото живеят един платонически, приятелски живот. Поради непослушанието си, Величка мина през стръгата на воинстващия Марс и научи много уроци и разбра най-важното: всичко в живота се постига с Божията любов, представител на която в астрологията е планетата Нептун, а с война и борба още повече се разширяват противоречията между душите и кармата остава неразрешена и ще трябва да се разрешава в бъдещите инкарнации. Щом Величка даде ход на Божията любов (Нептун), всичко ще се уреди идеално. (Марс точен квадрат МС). Говори за големите вътрешни противоречия в нейната душа и постоянната борба между духа и плътта, ума и сърцето.
към текста >>

39. XXIII. Хороскоп на Стевка Крумова Няголова

ТОМ 21

Проявява фанатизъм на антирелигиозна почва срещу съвременната религия и устоява докрай на своите убеждения, свързани с новото учение.
Върви напред във всяко дело, което тя си е определила. Аспектът показва прелъстяване, което е станало в отношенията на майка ми с баща ми. Този съвпад в зодиакалния знак Стрелец я прави голям фанатик против установената религия и попската система, срещу които се е борила. В резултат на това след 2-годишно учителстване е уволнена. (Марс опозиция Нептун) придава на родената груб, чувствен характер, импулсивен и много войнствен. Проявява фанатизъм на антирелигиозна почва срещу съвременната религия и устоява докрай на своите убеждения, свързани с новото учение. (Марс опозиция Плутон) дава силно разрушителни елементи в живота на родената. Положението се спасява от това, че първо Плутон е ретрограден и пасивен в проявите на злите си сили и второ Марс е в зодиакалния знак Стрелец, ръководен от Юпитер и майка ми проявява и трансформира своите големи сили в работа за братството за общото дело. Стевка не се поддава на низшите влияния на Плутон, от които хората с такъв аспект стават пияници и най-големите гастрономи, а тя пиеше гореща вода и чай и се хранеше с обикновена вегетарианска храна, като ядеше малко. Тук е пръстът на Учителя, Който промени хороскопа й в 1936 г. и й направи нов, с положителни аспекти.
към текста >>

40. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА.Въведение

ТОМ 22

Като се прибави към това и големият фанатизъм на фарисеите и садукеите, техният критичен ум довежда нещата до това, че те не познават Божия Пратеник, дошъл да ги повдигне, и го осъждат на разпъване.
Той извежда еврейския народ в пустинята и го спасява от египетското робство. По нареждане на Бога той се качва на върха Хорив на Синайската планина, където Бог му дава Десетте Божии заповеди, написани на каменни плочи, и Мойсей ги занася на евреите. От Божието присъствие той свети целият като слънце и се налага да си сложи маска на лицето, за да могат евреите да го гледат и слушат. Това е третият връх за човешката душа, през който тя минава, за да възприеме и започне да прилага Божиите закони в живота. При идването на Сина Божий на Земята преди 2000 години - Христос , човечеството е вече на 10 духовни години, с много силни чувства, и започва своя пубертет. Като се прибави към това и големият фанатизъм на фарисеите и садукеите, техният критичен ум довежда нещата до това, че те не познават Божия Пратеник, дошъл да ги повдигне, и го осъждат на разпъване. Един ден Христос взема със себе си Петър, Йоан и брат му Яков и ги извежда на връх Тавор, висок 561 метра, на 10 километра от Назарет, и се преобразява пред тях. Той става светъл като Слънцето - такъв, какъвто учениците Му никога не са говиждали. Един облак го засенва : „ И ето глас из облака, който казваше: Този е Син мой възлюблений, в Него благоволих: слушайте Него! " (Матея 17:5). Христос, за да може да живее между хората, да ги лекува и им проповядва, е намалил силата на своите вибрации 78 милиона пъти.
към текста >>

41. ОБЯСНИТЕЛНА БЕЛЕЖКА

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Затова между другото, то започва с въздържанието от алкохол, тютюн и пълно вегетарианство, но не като фанатизъм, а като здравословна предпоставка, като условие за по-нататъшно телесно и духовно усъвършенствуване.
Чрез това учение се цели да се създаде пълна свобода на мисълта и личността, но не изразени в слободия, а в рамките на любовта, мъдростта, истината и правдата. Чрез същото се цели да се постигне: 1. Истинското търпение, чрез което се идва до положение да се обича всяка човешка душа и да се не прави насилие; 2. Истинската кротост, чрез която ще се добие един чист външен и вътрешен живот, с което да се заглуши гневът и яростта у човека. 3. Истинското смирение, като основа за заглушаване на алчността и гордостта - най-главната пречка за пробуждане на човешкото съзнание. Затова между другото, то започва с въздържанието от алкохол, тютюн и пълно вегетарианство, но не като фанатизъм, а като здравословна предпоставка, като условие за по-нататъшно телесно и духовно усъвършенствуване. То поставя като друга основа: Разумното осъзнаване на проблемата на храненето и правилното й прилагане. След това има пред вид пиенето, дишането и използуване на слънчевата енергия. Това са важни фактори за съзиждане на едно здраво тяло и бодър дух. А като цел, това учение поставя чистите мисли, желания и разумни постъпки за един морален живот. И най-после, като лост и ръководител - Христос и Неговото учение.
към текста >>

42. IX. ЗА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Нашите на Изгрева след заминаването на Учителя не изпадат ли същата слепота, тесногърдие и фанатизъм?
Не прилича ли това малко на старите евреи, които разпнаха Христа само защото той посмя да каже, че беше по-голям от Авраама? След Мойсея не можеше да дойде по-голям пророк? Християните не изпаднаха ли в същата грешка, когато не позволиха на мнозина други да правят чудеса? Всичко това не идеше ли от дявола? Навсякъде те виждаха дявола, а Бога - никъде. Нашите на Изгрева след заминаването на Учителя не изпадат ли същата слепота, тесногърдие и фанатизъм? Какво е тогава Духът Божий! Жив съм аз - говори Господ, - аз съм, Който творя всички светове и всички същества. Аз съм Тоя, Който съм ви изпращал Хермеса, Рама, Буда, Орфея, Зороастра, Мойсея, Питагора, Исуса, Учителя. Аз съм, Който ще ви изпратя още други, за да завърша делото, което съм започнал! ПОНЕЖЕ ТО НЕ Е ЗАВЪРШЕНО!
към текста >>

43. 7.2 Молба от д-р Иван Жеков до министър-председателя от декември 1946 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

На тях бърка националният фанатизъм, и не толкоз на народа, колкото на управляващите.
Сега, ако дойдем до новообразувалата се държава Полша, ще забележим, че наместо да се организира вътрешно, морално, и тя върви по пътя на туй славянско разбиране - на вътрешни раздори, преследване и воюване. Ако дойдем до Чехословашко - и тая държава върви по същия път, в нея се развива милитаризмът, с помощта на който иска да брани своята свобода - чрез сила. Ако дойдем до Югославия - и тя върви по пътя на Русия: иска да стане една от най-големите държави - ИМПЕРИЯ на Балканския полуостров, и да тури всички народи на Балкана под своя знаменател. А България - тя се показва сега смирена, защото ръцете й са свързани, но която ръка й се развърже - и тя бие!... На славяните липсва трезвен ум!... На тях бърка националният фанатизъм, и не толкоз на народа, колкото на управляващите. Следователно на славяните ще препоръчаме следните четири неща: Великият закон на битието е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в света. Тия лъчи са: светлината, животът, любовта и свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си; всеки народ, за да може да постигне целите си, трябва да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непок- варено сърце - трябва да разбира методата на любовта, която е една от най- могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота; и накрая - свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всичките противоречия и даде правилна насока на всички сили - умствени, духовни и физически, към една велика цел - Божественото в света. Само чрез тия четири лъча ще изгрее новият живот и новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи - към великата цел на обединението им.»[5] «Така трябва да растат всички българи, всички народи, цялата бяла раса. Не се страхувайте от това, какво ще стане с вас.
към текста >>

44. В) Портрет на Петър Василев Иванов

ТОМ 24

Василев се сблъсква с религиозния фанатизъм насаждан от православната църква.
Василев е приет в 5 годишният курс на класното училище по богословие Дава му се възможност да се издържа чрез работа в самото училище - носене на вода, цепене на дърва, палене на печки и т. н. През лятната ваканция П. Василев тръгвал пеш, с тежка чанта с книги по градове и села. С тази работа, да продава Библии и духовни брошури, той се научил как да воюва за Божието дело. На много места той е посрещан с недоверие и студенина. П. Василев се сблъсква с религиозния фанатизъм насаждан от православната църква. Не веднъж той е бил гонен и хулен. След него са дрънкали с тенекии и звънци. Най-неприятни спомени в него остават посещенията му в гр. Лом. По време на престоя на П. Василев в Свищовското училище, той, заедно със своите съученици и преподаватели, преживява тежки дни на гонение и затваряне на училището за няколко месеца през 1883 г.
към текста >>

45. 3.4. Не се боя от смъртта, защото знам къде ще отида. Паметни слова

ТОМ 24

Нейните религиозни познания бяха лишени от фанатизъм и красяха мисълта й с дълбоки познания и още по- дълбоки лични преживелици и духовни опитности.
. . Както тогава, така и после, тя много любопитствуваше върху проблемата на превъплощението. Паметен ще остане разговорът ни в Самоков под големия кестен в двора на Американското училище. Ние говорихме върху Боговдъхновеността на Библията и другите свещени книги на 7-те велики религии, върху мисията на Христа и мисията на другите основатели на религии, съотношението между тях и пр. Във всички подобни разговори тя проявяваше рядка начетеност, забележително широкосърдечие и търпимост, страстен стремеж към Истината, но и твърдо бранеше здравата основа, върху която здраво бе стъпила. Нейните религиозни познания бяха лишени от фанатизъм и красяха мисълта й с дълбоки познания и още по- дълбоки лични преживелици и духовни опитности. Вярата й не бе суха, а жива; не бе онаследена, а волева, осъзната и припечелено-изработена. Любовта й не бе празнична дреха, а ежедневно приложение; не бе лицеприятно лицемерна, а вихрено чиста, изворно бликаща. И в частният разговор и в публичните си сказки, езикът й бе преизпълнен с красиви форми, мъдри примери из живота и литературата; той се преливаше в музиката на художествени сравнения и класични преводи на речта. Не зная защо, тя често ме наричаше "Божий служител". Така се случи, че първото ми запознанство с нея бе на проповед - тогава аз проповядвах, и последната ни среща бе пак съща - тогава тя проповядваше в катедралната църква на ул.
към текста >>

46. 3. С БДИНЦИ В БОЯ ПРЕЗ 1915-1918 г. 3.1. СОФИЯ ИЛИ СМЪРТ!

ТОМ 25

Размесват се между обезумелите от страх, съкрушени духом аскерлий и почват пламенното си въздействие върху тях, за да запалят религиозния им фанатизъм, обещавайки им "блаженството в рая", след като изтребят до крак българите и спасят исляма от тая напаст!
Обаче, получили заповед да отстъпят и се подравнят със съседите си, те смело извършиха това и на 6.XI. макар с тежки кървави загуби завзеха източния край на хълма, върху когото е разположено селото Езетин - вече в развалини и почнаха укрепяването си. По висши съображения нашата офанзива бе спряна и частите по цялата бойна линия продължиха укрепяването и преустройването си. Зад турската линия също кипеше усилена дейност, целяща най-много засилване падналия дух у битите пълчища. За това и по случай "Курбан- байрама" им на 6, 7 и 8.XI, цяла вълна от фанатизирани ходжи заливат малкото пространство от Цариград до Чаталджа. Размесват се между обезумелите от страх, съкрушени духом аскерлий и почват пламенното си въздействие върху тях, за да запалят религиозния им фанатизъм, обещавайки им "блаженството в рая", след като изтребят до крак българите и спасят исляма от тая напаст! Като резултат натази пропагандна дейност сеявява: доброволческият табор от заклети доброволци кюрди, най-закалени войници, събрани от седем полка и други две команди от по около 200 души. Тия специални части от главорези носеха на своите такета отличителния белег, изразен с две думи: "София или смърт"; "Смърт или победа" и "Смърт на аслана" (лъва), даден им като скъп дар при клетвата, която те лично са полагали под свещеното мохамедово знаме "Санджак и Шериф". И ето: на 8.XI в 8 часа вечерта група от тия вещи кръввволоци внезапно нападат първата линия окопи на съседния вдясно от Бдинци 15-и Ломски полк, където посрещнати с ножове от будни Ломци, оставят убити 48 человека и ранени 45 души, а другите се разбягали. На 9-и с. м. към 4.30 часа сутринта подобни две команди, съставена от 10-и п.
към текста >>

47. 52. СТАЛИН

Тодор Божков

ТОМ 25

- Защото толкова разбираше - ограниченост, догматизъм, фанатизъм и други неща пречеха.
За тази война Учителят каза, че Хитлер и Сталин са еднакво виновни, от което се разбира, че тя трябваше да се избегне на всяка цена. Но изглежда, че Хитлер и Сталин не бяха готови да я избегнат, да си подадат ръка, да действуват заедно като приятели, като братя. Аз изказах тази мисъл на един голям комунистически деятел на времето, обаче той с ужас и отвращение погледна на това. Невъзможно нещо? - Защо? - Защото толкова разбираше - ограниченост, догматизъм, фанатизъм и други неща пречеха. Учителят каза на цар Борис да каже на Хитлер, да не отваря война на Русия. Това беше предадено, но той не послуша думите на Небето. Никой не искаше да слуша гласът на Бога. Всички действуваха от свое име. Хората не можеха да разберат, че думите на Учителя са за тяхно добро и че никога Бог не желае злото на своите чада.
към текста >>

48. 3. От непоръчаните

Глава 2. По следите на казаното

ТОМ 28

То е освобождаване от веригите на онова, което се нарича фанатизъм, формализъм.
На физическия свят идеята за четвъртото измерение е почти неразбрана от обикновените хора, които не владеят висша математика. Човекът не е достигнал и по други пътища до елементарното поне схващане относно тази величавост, която като идея лежи в основата на цялото Битие. Трудно човек се справя с тленността на формите и с представите за реалността. Да се намери реалността в живота е голям скок в духовното възмогване на човека. Това е момент на освобождение и постижения в един друг свят, който се разкрива пред вътрешното зрение на човека. То е освобождаване от веригите на онова, което се нарича фанатизъм, формализъм. Когато се спираме на живота на Учителя, пред нас се открива нещо изключително, една сложна задача предстои да разрешим, за да дадем относителен израз поне на онова, което Той е.”Аз съм извън времето и пространството.” Към всичко казано от Него ние се отнасяме с дълбок интерес, за да доловим релефа на нещо цялостно, което ще си остане, за да допълни образа, който се стремим да уловим и предадем, не по наше хрумване, а такъв, какъвто Той отчасти го разкрива пред нас. Пътят е очертан и на места : маркиран. Да се тръгне по този път е най-прекрасната екскурзия, която ще ни остави незаличими следи - всичко е премного живо, светло необикновено. През едно преходно време, когато всичко се слага на преоценка, не можем да се откажем от идеята здраво да хванем тези сигнали и от тях да изплетем чистия образ - величествен символ на една зора, която блести и показва пътя на цялото човечество. Светът винаги е имал нужда от пътеводители.
към текста >>

49. 4. В света на измеренията

Глава 4. Мъдростта

ТОМ 28

Те са още и крайно посредствени до фанатизъм.
Мислите, чувствата, желанията, делата се движат в един крайно стеснен периметър - като правата линия. Казано на философски език, той мисли само за себе си. Всички егоисти живеят в едното измерение. Те гледат само в една посока. За тях понятието широчина не съществува. Те са още и крайно посредствени до фанатизъм. Тесногръдието и фанатизмът са рожба на едното измерение. Човекът не се ражда, за да живее с разбирането и целите на първото измерение. В това измерение живеят и животните. Домогването на човека до второто измерение, подразбира велик момент от развитието, когато понятието широчина влиза в неговото съзнание като идея и той обхваща вече пространството, което лежи отдясно и от ляво и по такъв начин си изработва отношения с другите хора. Това е първия пробив в човека с едното измерение - раждането на моралните чувства и разширяването на мисълта и сърцето.
към текста >>

50. 70.1. Статията „Клевета и истина” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 2, бр. 26, 10.12.1930, с. 1-2

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

Те бяха и са, които ръка за ръка с духовенството, инспирират гонения и преследвания, раздухват дремещото в тълпите чувство на сляп фанатизъм, настояват, изискват от властта да разтури и преследва Бялото Братство.
Първите вдъхновители и подбудители на тази клеветническа кампания, които са също и нейните постоянни и ревностни досегашни крепители, произлизат из средите на българското православно духовенство. Те първи измислиха и хвърлиха срещу Бялото Братство и неговия водител обвиненията за „рушене на обществения морал”, за „подкопаване устоите на държавата", за „идолопокпонство”, „сектанство” и т.н. Те първи чрез своите писания и речи, във вестници и брошури, чрез устата на 2500 български свещеници, от амвоните на 2500 български църкви, по нареждане „отгоре” дадоха мощния тласък на клеветата, която от ден на ден все продължаваше да расте и расте, да изпълня и най-затънтените кътчета на страната ни, за удоволствие и радост на съчинителите й. Пусната по такъв начин всред обществото клеветата, тя скоро намери своите волни и неволни, заинтересувани и незаинтересувани, платени и безплатни проводници, разпространители и крепители. И трябва да подчертаем, че най-ревностните, най-ожесточените от тях, най-верни съюзници на православното духовенство в задачата му да очерни колкото се може повече една неприятно нему учение, това бяха и са: жълтата преса - помийната яма на нашия обществен живот, и всички патентовани лъжеродолюбци, за които светлината е като трън в очите. Те бяха и са, които ръка за ръка с духовенството, инспирират гонения и преследвания, раздухват дремещото в тълпите чувство на сляп фанатизъм, настояват, изискват от властта да разтури и преследва Бялото Братство. За голямо съжаление - за срам, бихме казали ние, на българското общество, последното, в по-голямата си част, се подаде на козните на духовенството, то прие с отворени обятия и безкритичен ум клеветите, стана им проводник и носител. Изобщо, черта на българина е, а донякъде и на всеки човек, да не подлага на преценка достоверността, на клеветата, на злото, което чуе за другите. На клеветниците не се искат доказателства. „Еди-кой си чул", „еди-кой си видял”, „вестниците писали" - това са всичките им доказателства. Това, което клеветниците кажат, се приема за чиста монета, надува се до неузнаваемост и се предава по-нататък!
към текста >>

51. 75.1. Статията „По повод гоненията срещу Бялото Братство” / С. Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 4, бр. 41, 1.12.1931, с.3

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

Дънов към своя Учител е оная непристъпна твърд, в която ще се разбият всички опити на фарисейското духовенство и на подклажданите от него религиозен фанатизъм и просташки шовинизъм - да унищожат едно обновително движение, да загасят един фар на истината и любовта, да очернят този, чиято светлина е трън в очите им.
Той никога няма да си построи техните палати, да се заобиколи с всевъзможни скъпо платени лакеи, с разкош и светски блясък, както те правят това на гърба на народа. Това, в което той ги превъзхожда, не е материалното, а духовното. Той не получава милиони субсидии от държавата. Но това, което той има като възнаграждение за своите непрестанни, безкористни усилия, то са неговите преданни последователи, които са готови да живеят и умрат за него. Беззаветната любов и привързаност на последователите на г. Дънов към своя Учител е оная непристъпна твърд, в която ще се разбият всички опити на фарисейското духовенство и на подклажданите от него религиозен фанатизъм и просташки шовинизъм - да унищожат едно обновително движение, да загасят един фар на истината и любовта, да очернят този, чиято светлина е трън в очите им. И не напразно последователите на г. Дънов, се отличават с такава привързаност към своя Учител и неговото учение. Мнозина от тях са били духовно мъртви и той ги е възкресил. Мнозина от тях са се лутали навсякъде в живота, търсили са неговия смисъл, търсили са истината после, нали чрез същите обвинения някога еврейските първосвещеници настрояваха тълпата против Христа и Го заведоха на кръста? Не прави ли днес същото нашето духовенство?
към текста >>

Дънов към своя Учител е оная непристъпна твърд, в която ще се разбият всички опити на фарисейското духовенство и на подклажданите от него религиозен фанатизъм и просташки шовинизъм - да унищожат едно обновително движение, да загасят един фар на истината и любовта, да очернят този, чиято светлина е трън в очите им.
Той никога няма да си построи техните палати, да се заобиколи с всевъзможни скъпо платени лакеи, с разкош и светски блясък, както те правят това на гърба на народа. Това, в което той ги превъзхожда, не е материалното, а духовното. Той не получава милиони субсидии от държавата. Но това, което той има като възнаграждение за своите непрестанни, безкористни усилия, то са неговите предани последователи, които са готови да живеят и умрат за него. Беззаветната любов и привързаност на последователите на г. Дънов към своя Учител е оная непристъпна твърд, в която ще се разбият всички опити на фарисейското духовенство и на подклажданите от него религиозен фанатизъм и просташки шовинизъм - да унищожат едно обновително движение, да загасят един фар на истината и любовта, да очернят този, чиято светлина е трън в очите им. И не напразно последователите на г. Дънов, се отличават с такава привързаност към своя Учител и неговото учение. Мнозина от тях са били духовно мъртви и той ги е възкресил. Мнозина от тях са се лутали навсякъде в живота, търсили са неговия смисъл, търсили са истината навсякъде, увличали са се, но само при него, само в неговото слово са могли да намерят истинския хляб на живота. Как ще могат те след това да го забравят?
към текста >>

52. 76. Белият комунизъм.

Пък аз Колю, много разчитах на него, щото той пък от друга страна има добри качества, положителни в смисъл много твърд, много държи здраво, непреклонен, принципно гледа на нещата, но в замяна на това пък някои работи не може правилно да ги разбере, отива до крайност, до фанатизъм.
И други някои са идвали временно така и са си отивали. Един толстоист по линията на толстоистите дойде от едно съседно село, който изигра една не много добра роля така, може би не нарочно и съзнателно, а просто като проводник на други сили, които действат чрез тогоз и оногоз да рушат, обаче той е само оръдие, почти несъзнателно, разбираш. Той си мисли, че е прав, обаче изигра една такава роля в смисъл, да подкопае работата отвътре, влезе там под кожата както се изразяват на още един-двама там и Колю Драгнев и той така тръгна с него, де. Колю и той. Колю е малко неуравновесен, той не е напълно на себе си от тогаз, пък и сега съвсем. Пък аз Колю, много разчитах на него, щото той пък от друга страна има добри качества, положителни в смисъл много твърд, много държи здраво, непреклонен, принципно гледа на нещата, но в замяна на това пък някои работи не може правилно да ги разбере, отива до крайност, до фанатизъм. Та туй момче именно, което дойде така временно за една зима само, то им размъти акълите и на пролетта всички напуснаха. Останахме с Атанаса само. В.К.: Задругата. С.К.: Сега за задругата, както казвах аз тука още от 1932 г. или в началото на 1933 г.
към текста >>

53. 5.12 Добре дошли братя!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ