Търсене в текстове за 'Фанатизъм'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 38 резултата в 32 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ритмус и мелодия - К.Ик. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Днес почти всеки има свои възгледи по тоя въпрос и бидейки уверен в тяхната правота, често е готов да ги защитава дори до фанатизъм.
Новото време От многото въпроси, които днес занимават мислещото човечество, най-належащ и при това най-сложен и най-труден се смята големия социален въпрос – въпросът за доволството и благоденствието на всички. Докато едни мислят, че този въпрос ще остане още за дълго неразрешен, други са обхванати от вярата, че нашето време е епоха, в която по силата на досегашното историческо развитие с необходимост ще настъпи общ мирен трудов живот на земята. Днес почти всеки има свои възгледи по тоя въпрос и бидейки уверен в тяхната правота, често е готов да ги защитава дори до фанатизъм. А теоретичните различия във възгледите причиняват понякога подозрения и вражди между хората и изкуствено ги отдалечават един от друг. Сложността на въпроса е безспорно и ние знаем, че неговото разрешение е дело на колективни усилия и време. Ще оставим тук на страна всички теории, учения и авторитети и изхождайки от обективното наблюдение на живота, ще отбележим някои положения, които пречат за вярната постановка на въпроса и ще посочим някои нови и правдиви, според нас, идеи по него. Днес всички са съгласни с мисълта на Аристотел, че „човек е социално животно", че той не може да живее сам, че обществото е за него една необходимост, че отделният човек следователно трябва всеки миг да бъде готов на жертва за обществото. И наглед тоя дух на „общественост", „социалност", „колективност" е проникнал навсякъде.
към текста >>

2. Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И в тия отделни общества – духовни средоточия и огнища понякога е имало фанатизъм и самооблащение, но в своята цялост те са изразявали и изразяват постоянно повтарящия се опит и неспирен стремеж към едно единно и живо разбиране на живота.
Самият живот, обаче, е нещо различно от тях и иска и търси своето. Народът, който непосредствено се сблъсква с всички най-разнообразни въпроси на живота, загубил вяра в искреността и силата на своите официални водители, винаги съзнателно или подсъзнателно се е стремил към едно единно и цялостно схващане на живота. И тоя стремеж е естествен и прав, защото за единия живот може да има само едно право и цялостно схващане, което еднакво може задоволи материалните и духовни нужди. И в средата на народа винаги, наред с борците за материални, правдини е имало и такива, които с едно искрено вътрешно увлечение и безкористие са се стремили към изяснение на духовните въпроси за нуждите на самия народ, на самия живот. Така са възникнали всички знайни и незнайни групи, общества и ордени, които по самостойни пътища са творили духовни ценности – ценни затова, защото са извлечени от самия живот и привнесени отново пак в него. И в тия отделни общества – духовни средоточия и огнища понякога е имало фанатизъм и самооблащение, но в своята цялост те са изразявали и изразяват постоянно повтарящия се опит и неспирен стремеж към едно единно и живо разбиране на живота. Тоя ритъм в развитието на човечеството и живота работи и днес. И днес въпреки привидното задоволително разрешение на многото въпроси, се констатира един нов духовен подем, който повдига незасегнати досега въпроси или пък разглежда повдигнатите в съвсем нова светлина. Днес мнозина, след дълъг вековен сън, се пробуждат за един по-възвишен и по-светъл живот. У мнозина се заражда нещо ново, което ще трябва да мине през ред изпитания докато завършено излезе навън от границите на личните преживявания и се превърне в жив плод и жертва за другите. Един нов духовен мироглед явно е ще има да преодолява много стари схващания и предубеждения.
към текста >>

3. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Дервишите (азиатски калугери), под влияние на своите странни песни и религиозен фанатизъм, изпадат в лудешки танец, който ги довежда до истинско изстъпление.
Европейската музика до такова изстъпление или екстаз не може да доведе слушателя. Тя възбужда нашето удивление, тя ни доставя висше удоволствие, но екстаз – никога. Ориенталската мелодия е монотонна, бавна, елегична и за европейското ухо не доставя удоволствие, но затова пък, нейните вибрации носят една непонятна сила, която завладява човека въпреки волята му. А за ориенталеца това е висше удоволствие, това е изкачване в нирвана, това е рая. Те слушат тая музика с премрежени очи, в ням захлас и бленуват неземни сънища. Дервишите (азиатски калугери), под влияние на своите странни песни и религиозен фанатизъм, изпадат в лудешки танец, който ги довежда до истинско изстъпление. Те играят, въртят се, скачат, викат докато се омаломощят и пяна се появи на устните им. Това се протака с часове, с дни. И вярват, че след това те ще стигнат при нозете на Аллах и на трапезата на Мохамед. Онова което е било удивително, то е безкрайната издръжливост която тия дервиши проявяват в своите лудешки танци. Те, под влияние на своите ориенталски песни, могат да се въртят до стотици пъти в една посока, докато паднат и изгубят съзнание.
към текста >>

4. Из „Приказки и песни - Георги Северов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Там, дето не участвува разумът, има сектантство и фанатизъм.
В хармония със законите на живата природа БОЯН БОЕВ Уводни думи Окултизмът е наука подобна на естествознанието. Той изследва действителността и знае, че няма граници в растежа на познанието. Да кажем, че окултистът изследва естеството на растенията, животните, кристалите, слънцето, човека и пр.; той ще е всякога готов да разшири своите познания заедно с напредъка на изучаването. Там, дето не участвува разумът, има сектантство и фанатизъм. Ако има нещо чуждо на окултизма, това е сектантството, закостеняването, отказът от растеж в познанието, слепият фанатизъм. Окултизмът не е за сляпо приемане на истините, а за пътя на опита. Изворът на окултното познание са опитът и наблюдението. Окултните истини са плод не на философски спекулации, а на опитното изследване. Те могат да се проверят чрез опит.
към текста >>

Ако има нещо чуждо на окултизма, това е сектантството, закостеняването, отказът от растеж в познанието, слепият фанатизъм.
В хармония със законите на живата природа БОЯН БОЕВ Уводни думи Окултизмът е наука подобна на естествознанието. Той изследва действителността и знае, че няма граници в растежа на познанието. Да кажем, че окултистът изследва естеството на растенията, животните, кристалите, слънцето, човека и пр.; той ще е всякога готов да разшири своите познания заедно с напредъка на изучаването. Там, дето не участвува разумът, има сектантство и фанатизъм. Ако има нещо чуждо на окултизма, това е сектантството, закостеняването, отказът от растеж в познанието, слепият фанатизъм. Окултизмът не е за сляпо приемане на истините, а за пътя на опита. Изворът на окултното познание са опитът и наблюдението. Окултните истини са плод не на философски спекулации, а на опитното изследване. Те могат да се проверят чрез опит. Ще дам няколко примера, за да се види, как науката със своите последни изследвания потвърждава известни окултни истини и как, от друга страна, тя в своя последен развой се приближава до границата на окултното изследване.
към текста >>

5. Градина – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Обаче със сполучливо подбраните средства, при наличността на техния фанатизъм, стремежът към крайно опростяване живота, отказване значението на научните и културни придобивки и удобства, свеждане разбиранията и цялата дейност до еднообразна работа, едностранчивост – тия средства остават безплодни.
Ежедневното увеличаване редовете на пазителите на свободата с хора, чужди ней, сочат колко тя е оскъдна и не вдъхват никаква надежда за установяването ù. По-различни биха били, обаче, резултатите на свободните постижения ако държавата се съобразяваше с принципа: свободата за свободата. Факт е, че от насилията изхождат върволица насилия. И това е един продължителен процес, който може да преустанови и измени едничък законът на не отвръщане на злото със зло. Има и други обществени групи, стремежите на които също имат отношение към свободата. Обаче със сполучливо подбраните средства, при наличността на техния фанатизъм, стремежът към крайно опростяване живота, отказване значението на научните и културни придобивки и удобства, свеждане разбиранията и цялата дейност до еднообразна работа, едностранчивост – тия средства остават безплодни. Това са неща, които преди всичко ограничават и отдалечават от едно по точно схващане и приближение към свободата. За свободата са писали видни теоретици, учителите на човечеството са казали по нещо, обаче, както вече казахме, поради голямото различие на хората тя се схваща и търси нееднакво. Но все пак радостно явление и възродително движение в личността е, когато нуждата от свобода разрасне и се очертае като насъщна потребност. Копнеещият, освободен от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях смисъл и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи поглед най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода. С помощта на своето научно, културно и духовно съвършенство, той формира своите понятия за свободата и спонтанно със своите разбирания и стремежи той се приближава към нея.
към текста >>

6. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Но цяла грамада от сили течеше под този спокоен тон: властна сигурност, мъдрост, най-широки схващания се долавяха в тези думи; инстинктивният ентусиазъм, който говори за фанатизъм, липсваше в тях.
Из горещото сърце свежият дъжд на добрия Бог пада върху почвата, изсушена чрез ада. Пред нашия Цар нищо не е детинско, нищо не е непоправимо. И нека всяко нещо да представлява за теб семенце от вечността. Молитва и работа! Тези думи бяха казани от Андреас с един приятелски тон. Но цяла грамада от сили течеше под този спокоен тон: властна сигурност, мъдрост, най-широки схващания се долавяха в тези думи; инстинктивният ентусиазъм, който говори за фанатизъм, липсваше в тях. Моята воля се изкачваше до нови върхове, светлина изгряваше в мен. Чувствувах, че съм станал съвсем друг. Още чувах вътрешното ехо на последните му думи, когато Анцреас продължи: – Актът на милосърдието е най-добрият за всекиго. И ако човек не иска да избягва от усилия, нека се въздържа от злословие и то не само на хора, но даже и на животни, даже и на някой предмет, даже и на времето. Да, прибави Андреас, като ме видя, че съм изненадан, животното има ум.
към текста >>

7. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВОБОДАТА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Такова същество върви към душевно втвърдяване, към фанатизъм и тъпост.
Гладки пръсти се срещат у хора отличаващи се със своята не много голяма загриженост. Те са повече спонтанни, по природа впечатлителни, вдъхновението често ги посещава. Повече действуват по инстинкт, отколкото чрез размишление. Срещат се повече у жените, поетите, артистите и музикантите. Твърди, не гъвкави пръсти издават лоша циркулация на кръвта От морална страна, това е признак на егоизъм, бруталност, деспотизъм, липса на душевна и физическа гъвкавост. Такова същество върви към душевно втвърдяване, към фанатизъм и тъпост. Гъвкави пръсти означават способност за приспособяване, за лесно възприемане, изразителност в мислите, чудесна способност за разказване, но малко кураж и храброст. Много гъвкавите пръсти означават безличие. Остри пръсти. Това са пръстите на хора с голямо въображение, интуиция, мечтателност и мистика. Чувството за хубавото, доброто и истинното е силно застъпено у тях.
към текста >>

8. НЕЩО ИЗ ИСТОРИЯТА НА ХИРОМАНТИЯТА-Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Материализмът, който се засили от 17 век насам, дойде по две причини: от една страна като реакция против религиозния фанатизъм и обскурантизъм, против религиозния консерватизъм и реакционерство, и от друга страна той се яви като последствие от големия успех на естествените науки, чийто разцвет през последните няколко века се дължи предимно на изследването на материалния свят.
И наистина, когато земята е вече покрита с меланхоличните пожълтели листа, вечно бликащият извор на живота работи: още същата есен не се ли явяват пъпките за бъдната пролет? Днес виждаме известни признаци на упадък в културата, такъв упадък, какъвто се е забелязвал в всички минали култури в периода на техния залез. Днес имаме характерното за всеки упадък понижение на всички ценности. Това може да се проследи в всички области на западноевропейската култура. упадъкът на западноевропейската култура се придружава с настъпване на една материалистична епоха. Материализмът, който се засили от 17 век насам, дойде по две причини: от една страна като реакция против религиозния фанатизъм и обскурантизъм, против религиозния консерватизъм и реакционерство, и от друга страна той се яви като последствие от големия успех на естествените науки, чийто разцвет през последните няколко века се дължи предимно на изследването на материалния свят. Обаче днес по всичко се долавя, че иде епоха на един духовен подем, че се намираме в началото на един духовен възход. Онзи човек, който умее да долавя посоката на историчния ход и изгледите на бъдещето по известни малки симптоми, които се явяват тук-там в разните области на живота, той ясно ще долови много симптоми, които говорят, че днес се издига все по-смело и по-смело една спиритуалистична вълна, на която принадлежи бъдещето. Днес всеки е очевидец, че една духовна вълна се издига в съвременната култура. Тя засяга от една страна науката, от друга - всички видове изкуства: поезия, музика, живопис, архитектура, после философията, религията, морала и всички други страни на живота. Тая вълна можем да я наречем „пробуждане на Душата".
към текста >>

9. ЦЕННОСТИ - ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

То ще бъде достояние и на ония бъдни човеци, които по думите на Галилеянина, няма да се кланят Богу ни в Иерусалим (догматичните религиозни системи с техния фанатизъм и верска нетърпимост), ни в Самария (традиционализма, култа на праддите, авторитета на човешката наука, морал, обществен и държавен строй), а ще служат Богу в Дух и Истина.
Исус в отговор ù каза: Всеки който пие от тая вода ще ожаднее, а който пие от водата, която аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. Казва му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път до тука да изваждам". Ако си спомним, че на езотеричния език на Писанието, Яков с дванадесетте му сина означава продълговатия мозък с дванадесетгв чифта нерви, които излизат от него; че "Якововият кладенец" означава в случая гръбначния стълб, който играе такава важна роля в душевния и телесен живот на човека и животните, ("сам Яков е пил от него, и чадата му, и добитъка му"1), ясно е на какви дълбоки проблеми за развитието на съзнанието у човека и всички живи същества, както и за изворите на познанието по пътя на виталните усещания и сетивата, ни навежда приведеният откъслек от разговора. Той същевременно ни загатва за един друг извор на познание – познанието на живата, вечно течуща вода, чийто източник е вътре в човека. Носител на това познание, именно, се явява Исус. То ще бъде достояние и на ония бъдни човеци, които по думите на Галилеянина, няма да се кланят Богу ни в Иерусалим (догматичните религиозни системи с техния фанатизъм и верска нетърпимост), ни в Самария (традиционализма, култа на праддите, авторитета на човешката наука, морал, обществен и държавен строй), а ще служат Богу в Дух и Истина. (Един друг, величествен по перспективите, които разкрива момент от разговора на Исуса със самарянката). Без съмнение, тази жена далеч не е била в състояние да схване всички тия проблеми, които се крият в разговора ù с Исуса. Потомка на Якова, и тя "пие като него, като чадата му и добитъка му" от Якововия кладенец на сетивното познание, и тя, като другите самаряни, се кланя на оня "хълм", на който нейните деди и прадеди са се кланяли. Заразена от оня тесногръд национализъм или по-скоро шовинизъм, както и от нетърпимостта на оная фанатична верска вражда, която е съществувала между юдеи и самаряни – нещо което е характерно за всички, които "се кланят Богу" в "Йерусалим*, или .Самария" – тя се учудва, как така Исус, в чието лице тя вижда един юдеин, благоволява да иска вода от нея, една самарянка. И когато Исус ù заговорва на своя символичен език за живата вода, тя недоумява, откъде ще може да я почерпи той, като е тъй дълбок кладенецът, а няма "почерпало".
към текста >>

10. БЪДЕТЕ СЪВЪРШЕНИ - Д-Р Е. К. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Не може да не се промени лицето на един човек, който дебне света зад преграда, който има двойствен живот, протекъл не през възторг към света, а през един религиозен фанатизъм, който не величае живота, а смъртта.
Като мислим така, трябва да приемем, че върху лицето на земята не живеят различни биологично-морфологични прототипове, а различни психологии и различни качествени варианти на духа. Погледнете лицето на един китаец или японец. Почти нищо не можете да доловите от тая неподвижна маска, от тия студени безответни очи. Ще каже някой, че тоя образ е създател на азиатската психология. Не, азиатската психология, азиатската затвореност и безответност е създала тая маска на прикритие. Не може да не се промени лицето на един човек, който дебне света зад преграда, който има двойствен живот, протекъл не през възторг към света, а през един религиозен фанатизъм, който не величае живота, а смъртта. От това гледище е безсмислено, когато казваме за един народ, че е такъв и инакъв и че няма други индивиди, които му приличат. Напротив, с французите си приличат всички хора по земята, които носят техните качества, техните отношения към живота, макар да нямат тая историческа и народностна съдба, която има човекът, роден във франция. На българина приличат всички хора, които имат качествата на нашия народ. Друг е въпросът, как един народ чрез взаимодействие, чрез някаква странна психологическа индукция създава общи качества. По такъв начин се обяснява необяснимата на пръв поглед симпатия, която имаме към един или друг народ.
към текста >>

11. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Tе бяxa и а, които ръка за ръка с духовенството, инспирират гонения и преследвания, раздухват дремещото в тълпите чувство на сляп фанатизъм, настояват, изискват от властта да разтури и преследва Бялото Братство.
Те първи измислиха и хвърлиха срещу Бялото Братство и неговия водител обвиненията за „рушене на обществения морал", за „подкопаване устоите на държавата", за „идолопоклонство“, „сектантство" и т. н. Те първи чрез своите писания и речи, във вестници и брошури, през устата на 2500 български свещеници, от амвоните на 2500 български църкви, по нареждане „от горе" дадоха мощния тласък на клеветата, която от ден на ден все продължаваше да расте и расте, да изпълня и най-затънтените кътчета па страната ни, за удоволствие и радост на съчинителите й. Пусната по такъв начин всред обществото клеветата, тя скоро намери своите волни и неволни, заинтересувани и незаинтересувани, платени и безплатни проводници, разпространители и крепители. И трябва да подчертаем, че най-ревностните, най-ожесточените от тях, най-верните съюзници на православното духовенство в задачата му да очерни колкото се може повече едно неприятно нему учение, това бяxa и са жълтата преса, — помийната яма на нашия обществен живот и всички патентовани лъжеродолюбци, за които светлината е като трън в очите. — Те бяxa и са, които най-охотно разпространяват всички плитко скроени измислици, всички обвинения и хули. Tе бяxa и а, които ръка за ръка с духовенството, инспирират гонения и преследвания, раздухват дремещото в тълпите чувство на сляп фанатизъм, настояват, изискват от властта да разтури и преследва Бялото Братство. За голямо съжаление, — за срам, бихме казали ние, на българското общество, последното, в по-голямата си част, се подаде на козните на духовенството, то прие с отворени обятия и безкритичен ум клеветите, стана им проводник и носител. Изобщо, черта на българина е, а донякъде и на всеки човек, да не подлага на преценка достоверността на клеветата, на злото, което чуе за другите. На клеветниците не се искат доказателства. „Еди кой си чул", „еди кой си видял", „вестниците писали" — това са всичките им доказателства. Това, което клеветниците кажат, се приема за чиста монета, надува се до неузнаваемост и се предава по-нататък!
към текста >>

12. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 42 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дънов към своя Учител е оная непристъпна твърд, в която ще се разбият всички опити на фарисейското духовенство и на подклажданите от него религиозен фанатизъм и просташки шовинизъм — да унищожат едно обновително движение, да загасят един фар на истината и любовта, да очернят този, чиято светлина е трън в очите им.
Той никога няма да си построи техните палати, да се заобиколи с всевъзможни скъпо платени лакеи, с разкош и светски блясък, както те правят това на гърба на народа. Това, в което той ги превъзхожда, не е материалното, а духовното. Той не получава милионни субсидии от държавата. Но това, което той има като възнаграждение за своите непрестанни безкористни усилия, то са неговите предани последователи, които са готови да живеят и умрат за него. Беззаветната любов и привързаност на последователите на г. Дънов към своя Учител е оная непристъпна твърд, в която ще се разбият всички опити на фарисейското духовенство и на подклажданите от него религиозен фанатизъм и просташки шовинизъм — да унищожат едно обновително движение, да загасят един фар на истината и любовта, да очернят този, чиято светлина е трън в очите им. И не напразно последователите на г. Дънов се отличават с такава привързаност към своя Учител и неговото учение. Мнозина от тях са били духовно мъртви и той ги е възкресил. Мнозина от тях са се лутали навсякъде в живота, търсили са неговия смисъл, търсили са истината навсякъде, увличали са се, но само при него, само в неговото слово са могли да намерят истинския хляб на живота. Как ще могат те след това да го забравят?
към текста >>

13. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

- Олга Славчева) Религия и Фанатизъм Словото на Учителя.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 109 - год. VII. Севлиево, 19 декември, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Съдба и щастие (Влад Пашов) Творец (стих. - Олга Славчева) Религия и Фанатизъм Словото на Учителя. Закона за причинността в човешкия живот (Из беседата, държана от Учителя на 21. X. 1934 г.) Космично сътрудничество (Нина Рудникова) Новото (Л. Лулчев) Отзив на чужденци за беседите Хиромантия. Линия на съдбата Заповедта (стих. – Auroro) Усилията (Г.
към текста >>

Олга Славчева Религия и Фанатизъм Две неща взаимно изключващи се.
Не зная Твойто име, не виждам Ти лицето. Не зная где живееш, в коя си Ти държава, Но Ти си в целий мир, дори и мен в сърцето Тържествен химн разказва неземната Ти слава. Не зная Твойто име и как се то нврича. И в колко си лица дори и туй не зная. Но моята душа безкрайно Те обича Аз любя Те, приятел аз сал’ Тебе зная. Олга Славчева Религия и Фанатизъм Две неща взаимно изключващи се. Две неща напълно противоположни и, все пак, тъй често срещащи се в неразделим съюзи. Религията, истинската религия, е нещо велико, възвишено. Първото нейно свойство, основната и най-съществена нейна проява е в това, че тя обединява хората помежду им и ги свързва (religare — свързвам) с Великия Първоизточник на живота. Бог е един за всички. За всички нации, за всички раси, за всички религии.
към текста >>

Днешният религиозен фанатизъм не е по-малко жесток и брутален, отколкото тоя в миналото.
Няма Бог на белите, както няма такъв и на жълтите или на чернитй. Всички тия отделни „богове“ не са нищо друго освен идоли, които хората са си създали и им се кланят. Кланят им се и днес, в средата на двадесетия век, също тъй, както са правили това и преди хиляди години. Но това не е никаква религия а — идолопоклонство ... В името на Бога, в името на Любовта, Братството и Единството са извършени безброй най-ужасни престъпления. В негово име избиваха пророците, в негово име разпънаха Христа, в негово име инквизицията гореше еретиците, в негово име избиваха богомилите и пак в негово име, днес гонят „сектантите“ и воюват едни против други всички религии. Днешният религиозен фанатизъм не е по-малко жесток и брутален, отколкото тоя в миналото. Ако той имаше всичката земна власт в ръцете си, той и днес би горил, разрушавал и убивал … все в името на Бога. Истинската религия обаче, стои неизмеримо по-високо от всяко. каквото и да било то, земно нещо. Тя не може да бъде подчинена на земните преходни неща, като националност, обществен строй, държавни съображения и т. н. Иначе тя не би била религия, а средство за постигане на земни цели.
към текста >>

Без тях, последната се превръща във фанатизъм, който често пъти има в основата си най-низки материални подбуди.
Тя не може да бъде подчинена на земните преходни неща, като националност, обществен строй, държавни съображения и т. н. Иначе тя не би била религия, а средство за постигане на земни цели. Бог е един за всички, но пътищата към Него са много и никой няма патент за единствен негов представител на земята. Не бива да се примижават божествените неща до човешките. От това гледище, религиозната свобода и търпимост са едни от основните качества на истинската религиозност. Без тях, последната се превръща във фанатизъм, който често пъти има в основата си най-низки материални подбуди. Словото на Учителя Закона за причинността в човешкия живот В Природата има близки и далечни причини. Има причини, които сега действат, и причини, които са действали преди хиляди години и сега носим последствията им. За да се изяснят нещата, изисква се едно по-научно разсъждаване. Децата разсъждават с конкретния си ум, който не може да проникне в дълбините на нещата, и да открие връзката, която съществува между причините и последствията, и не могат да си обяснят противоречията в живота. Човечеството до сега е живяло в своето детство, затова и неговите разсъждения и обяснения на явленията в живота и природата имат детски характер — имат повърхностно-описателен характер, но не проникват в дълбината на нещата, не проникват до причините на нещата и явленията.
към текста >>

14. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото едно такова схващане и отношение би значило само да повторим фаталната грешка на религиозния фанатизъм, който единствен претендира за изключителност, отхвърляйки всичко друго и затваряйки се по такъв начин в мъртвата черупка на сектантството.
За нас, последователите на Всемирното Братство в България, факта че още един велик Учител е натоварен от Божествената Йерархия да се грижи за правилното провеждане в живота мисията на славянството, да вдъхновява и изгражда, да помага и напътва обикновените работници в гигантската дейност за новото, не може да бъде освен извор за гореща, искрена радост. За нас това не са две различни неща. За нас това не са две различни движения. За нас това не са и не могат да бъдат два различни, противопоставящи се един на друг Източници, взаимно оспорващи си своето първенство и предимство. Не. по никой начин. Защото едно такова схващане и отношение би значило само да повторим фаталната грешка на религиозния фанатизъм, който единствен претендира за изключителност, отхвърляйки всичко друго и затваряйки се по такъв начин в мъртвата черупка на сектантството. За нас тия две движения са едно и също нещо. За нас това е едно и също единно движение. За нас Извора, великия-първоначален извор е един и същ, действията са хармонирани, допълващи се и целесъобразни и затова не може и дума да става за каквото и да било противопоставяне, съперничество и прикципално различие. Нека очистим съзнанието си от тия нисши, земни човешки представи и стремежи. Божественото е едно и също навсякъде.
към текста >>

15. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Индийската бяга от живота, а средновековната е напоена с фанатизъм и суеверие, тя не е съградена върху окултни познания.
Окултизма не е гола теория, а практика. Той трябва да проникне във всички области на живота — в изкуство, музика, строеж, медицина и др. Най-важното е да се разбере, че окултизма не пренебрегва резултатите на днешните науки; той ги взема предвид и гради по нататък. Окултистите са хора практици; истинския окултист е винаги практик в този смисъл на думата, че се стреми да измени физическото чрез духовното познание. И ние искаме духовна култура, но не като индийската или средновековната. Индийската бяга от живота, а средновековната е напоена с фанатизъм и суеверие, тя не е съградена върху окултни познания. Окултизма разрешава правилно не само въпросите за храненето, спането, обличането и пр., но и по-важни въпроси: социалния, международни и всички др., които днес са сложени на разрешение и вълнуват човечеството. Ние не намираме нищо добро в днешния строй на фалш, експлоатация, робство, егоизъм, лицемерие, насилие. Той трябва да рухне под напора на новото. Ние не можем да се примирим с нищо днес съществуващо. Обновление коренно трябва на всякъде!
към текста >>

16. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако такъв нос минава направо във връзка с челото без голямо понижение в основете и представлява като че ли продължение на самото чело —такива хора са склонни към едностранчиво мислене, но са справедливи и понякога до фанатизъм отстоява своята мисъл или мнение.
В I. първият случай ний имаме сили, които се уравновесяват хармонично. С други думи, ний сме пред един ум, който разумно постъпва. Като етична основа има правдата, желание да постъпва справедливо, разположен е да дава път повече на своят ум, като вярва твърдо, че идеалите или идеите и законите свързани с правдата може да разрешат правилно всичките трудности в живота. В повечето случаи хора с така прави носове (зависи и от тяхната по-голяма или по-малка острота и дебелина) са доста упорити. Ако такъв нос минава направо във връзка с челото без голямо понижение в основете и представлява като че ли продължение на самото чело —такива хора са склонни към едностранчиво мислене, но са справедливи и понякога до фанатизъм отстоява своята мисъл или мнение. Когато тази линия е в дисхармония с останалото лице (напр. лицето има меки закръглени линии, а носът отгоре е прав и без вдлъбнатина в основата, това показва човек склонен към противоположни заключения едновременно (без да ги забележи), но страдащ от липса на мир в душата си. Склонен към противоположни и непоследователни решения. Ако гърбът на носът е дебел (широк) това показва че такъв човек работи с много възможности и няма принципни решения, а се ръководи от многобройни причини и правила и се надява на инстинктите и миналото си. Когато носът е остър отгоре (не върхът на носът, а гърбът му случая „б“) тогава тия натури са склонни към финни преживявания, но надменни, склонни към надценявания на своите сили, към неуравновесени желания, в които любопитството играе важна роля.
към текста >>

17. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

трябва да знаете как да урегулирате този фанатизъм — фанатикът мисли, че като неговите възгледи няма други в света.
И тогава човешкият ум трябва да се тури като метод. Трябва да знаем, какво да се развива в човека. Когато възпитавате човека, вие трябва де знаете как да регулирате в него страха. Ако е много горделив, трябва да знаете как да урегулирате неговата гордост. Ако е фанатик. трябва да знаете как да урегулирате този фанатизъм — фанатикът мисли, че като неговите възгледи няма други в света. Който се наеме с възпитанието на човека, той трябва да знае как да урегулира неговите възгледи. Ако срещнете човек, у когото вярата е слабо развита, трябва да знаете как да постъпвате с него,за да развиете вярата му. Ако чувството на приятелство у някой човек не е развито. трябва да му съдействате да го развие. Майката трябва да създаде това нещо у своето дете.
към текста >>

18. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Някога, преди хиляда години, когато средновековния мрак потискаше и задушаваше цяла Европа, когато вкостенялата религиозна догма беше превърнала великото учение на Христа от учение на любов и светлина в такова на фанатизъм, жестокости, ограничение и тъмнина; когато всека проява на свободна мисъл беше унищожавана от представителите на религията с помощта на кладата и инквизицията и когато народните маси бяха пълни, безправни роби.
Здравото учение (из неделната беседа „Здравото учение“ – 4.04.1937 г.) Новораждане – В. С. Недев Владей себе си – Д. Кьосеиванов Огненият танц в село Н, Паничарево Кадънка и сврака (басня) – Дядо Благо НЯКОГА И СЕГА (по случай хиляда годишнината на богомилството) Ако има нещо в българската история, което заслужава преклонението и възхищението на всеки разумен човек, безразлично от каква народност е той, това е богомилството. Ако има период, в който духът на българския народ се е из-дигнал до най-високата точка на постижения и творчество, това е периода на богомилството. Ако има случай, при който България да е застанала на чело на общочовешкото развитие, на чело на цялото човечество, то това е случая с богомилите. Някога, преди хиляда години, когато средновековния мрак потискаше и задушаваше цяла Европа, когато вкостенялата религиозна догма беше превърнала великото учение на Христа от учение на любов и светлина в такова на фанатизъм, жестокости, ограничение и тъмнина; когато всека проява на свободна мисъл беше унищожавана от представителите на религията с помощта на кладата и инквизицията и когато народните маси бяха пълни, безправни роби. длъжни цел живот да работят за боляри, царе и духовници, — тъкмо във тази тъмна епоха, от България лумна ослепителна светлина, която озари целия тогавашен свят, раздвижи умовете, сърцата и волите, сепна заспалите народи от робския им сън и даде началото на всички ония по-сетнешни освободителни движения, които доведоха до признаване свободата на човешката личност. Някога, не много отдавна, само преди хиляда години, от България излезе пламъкът, който, макар и най-жестоко потъпкан и загасен с насилия и кърви, се прояви по-сетне във възраждането, реформацията, хуманизма и Великата френска революция, които направиха от човечеството това, което е то днес. Някога, духът на българския народ се издигна до всечовечност и направи щото погледите на цяла Европа да се обърнат към България. За нещастие, българите не оцениха както трябва мисията, която им бе дадена. Те отхвърлиха благодатта, която Небето им даде — и от тогава се заредиха техните нещастия.
към текста >>

19. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Например, забелязва се при кучетата неимоверен консерватизъм и фанатизъм.
И когато се говори за някой човек с предразсъдък, чиито живот и професия го заставят да остане в своя тесен кръг и сряда, тогава вредата, която може да нанесе един такъв човешки порок, е обикновено ограничена. Но когато такава лоша склонност притежават хора, като например публицисти, които с публикуването на своите пълни с предразсъдък идеи, си позволяват да ги направят известни на публиката, тогава, вместо да услужат на четците, каквато длъжност имат, напротив те ги отклоняват от пътя със своите публикувани статии, пълни с измама и неизвиним фалш“. Към този човешки вид ни се струва, че принадлежат всички противници на окултизма и вегетарианството. По нататък Д-р Спатарис продължава: „Обаче, вместо да коментираме фалшивите твърдения на хората с предразсъдъци, ние предпочитаме да се ограничим днес с кратко обяснение на думата „Мезонеизъм“, „Мезо-неизма“*) е ужасно отвращение, което изпитват някои хора и животни поради силна антипатия към всяко ново нещо и смяна. Той ги сюрпризира и уплашва, и го считат за обида за нещо насочено против тях. Например, забелязва се при кучетата неимоверен консерватизъм и фанатизъм. Те лаят и упорито беснеят против минаващия влак, автомобил, велосипед, даже и музика, когато ги срещат за пръв път. Някои коне, които са свикнали да имат за ездач офицер с униформа, се изправят на задните си крака и хвърлят ездача си, ако той не сложи на главата си поне войнишка шапка. От всичко това следва, че упорития предразсъдък, както и мезонеизма, представляват патологически симптом на болезнено умствено състояние, което трябва да се лекува. И по нататък същия Д-р дава примери и доказва, че предразсъдъка се отлично лекува с писмени протести. И който срещне подобна статия, нека не мине мълком, а отправи според силите си енергичен протест, за да видят тия г.
към текста >>

По нисшите типове, увлечени в своите сърдечни импулси изгубват само обладание и се захласват и могат да изпаднат във в краен фанатизъм.
Вторият знак на огъня е както казах Лъв . Той вече има отношение до сърцето — свързан е повече със сърдечния живот на човека. И при него човек има в себе си качествата на огъня — активност, деятелност, импулсивност и пр. но те се отнасят не вече до мисълта, но до чувствата. Те повече изживяват нещата вътрешно, и се импулсират от сърцето. По нисшите типове, увлечени в своите сърдечни импулси изгубват само обладание и се захласват и могат да изпаднат във в краен фанатизъм. Те стават отлични носи. тели и разпространители на идеи, но самите те, не са извори на идеи; и затова им е потребен човек със силна творческа мисъл, който да ги възпламенява и ентусиазира. Лъв — това е вечния огън на живота. У типовете на лъва има голямо самосъзнание, мъжественост и смелост. Третия знак на огъня е Стрелец , който се явява като резултат от взаимодействието на другите два знака — от взаимодействието между ума и сърцето — той е външен израз на двете.
към текста >>

20. -

Нима поне един, свободен от предразсъдъци и фанатизъм ум, може да допусне, че е изключена възможността от изненади, че е изключена възможността от разкриване на съвсем нови хоризонти, които мигом да обърнат наопаки и да разкрият безкрайната бездна, която лежи в „основата“ на материалистическите схващания за живота?
Не е ли това именно ВЯРВАНЕТО, тяхното сляпо, фанатично и не почиващо на абсолютно никакви реални доказателства вярване, че в света не съществува нищо по-вече от това, което е видимо и познато на днешната наука в нейното сегашно състояние и че живота на отделния индивид завършва напълно, че неговото съзнание изчезва без никаква следа заедно с разпадането на физическото му тяло? Какво друго е всичко това, ако не само едно вярване, ако не едно голо предположение? Ами ако утре науката, тласкана от мощния, жаден за истинско знание, и непризнаващ никакви изкуствени граници човешки дух се осмели да прекрачи забранения от късогледи учени праг на невидимото ? Ако тя най-сетне намери в себе си достатъчно сили да срути огромната преграда на „Ignoramus et ignore-bimus“, (непознато и непознаваемо), издигната и крепена с векове от вчерашното и днешното научно суеверие? Нима логичните, последователните в съжденията си материалисти ще се осмелят да твърдят, че съвременната наука, по същество, е дошла до своите крайни изводи, че за нея неразкрити тайни относно същината и реалността на живота, и относно многообразието на неговите форми и възможности, не съществуват? Нима поне един, свободен от предразсъдъци и фанатизъм ум, може да допусне, че е изключена възможността от изненади, че е изключена възможността от разкриване на съвсем нови хоризонти, които мигом да обърнат наопаки и да разкрият безкрайната бездна, която лежи в „основата“ на материалистическите схващания за живота? Та коя е основата на материализма ? Материализмът няма основа! Вместо истинска, действителна основа, в него има едно безчислено множество логически разсъждения, т. е. относително, привидно верни, верни само в тесния кръг на ограниченото човешко съзнание, мисловни вериги, състоящи се от доводи и заключения за това, че „човекът произлизал от маймуната“, че „религиозните вярвания и представи произлезли от страха на човека пред ужасните и загадъчни за първобитния ум явления на природата“, че „не Бог е създал светът в седем дена, а последният сее самосъздал въз основа на вечните природни закони,“ че „историческото развитие на обществата и народите е обусловено предимно от развоя на икономическите форми и отношения, а не от намесата на някакви невидими сили,“ че „човек умира и науката досега не е открила никакви действителни следи, които да говорят за запазване неговото съзнание и индивидуалност след разпадането на физическото му тяло“, че „науката е изследвала световните пространства и никъде не е открила съществуването на Бога“ и т. н., и т. н.
към текста >>

21. -

Това безумно твърдение върха на човешката глупост, върха на човешкото заблуждение на човешкия фанатизъм и суеверие Научно?
Дали е наистина научно твърдението, че човешката мисъл и човешкото съзнание си резултат на механичното движение на мозъчните частици? Кажете господа материалисти, какво научно може да има в тази смешна и детски-наивна идея, според която, материята, като се движи по някакъв начин, може да произвежда мисъл и съзнание? Нима една приумица, една фантазия, един жалък, безсмислен и нескопосен опит да се обясни необяснимото може да се счита за научна истина? Нима тези несериозни хрумвания на повърхностно мислещи хора могат да претендират за несъкрушимата логичност и за пълната и всестранна доказаност на истинската наука? „Мисълта е станала от мозък“. Това безумно твърдение върха на човешката глупост, върха на човешкото заблуждение на човешкия фанатизъм и суеверие Научно? — Не само че. не е научно. не само че не е разумно, логично и приемливо за здравия разум, не само че не съществува нито сенчица от доказателство за неговата действителност, но то не може да се счита за твърдение на една нормално насочена мисъл. Какво от това, че мнозина образовани хора го поддържат? Човешката глупост не е патентовано качество само на необразованите люде.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но и обратното, ако народът стане извънмерно духовен, без оглед, което може да се изроди във фанатизъм, ограничение на идеите и егоизъм, то непременно той ще се спъне в духовното си развитие.
Той е великият разумен принцип, който прониква във всичко. Трябва, прочее, да се разбере добре, че между всички области на живота има обща връзка и всичките му явления са съединени с последователни причини, които произтичат от насоката му. Следователно, ако един народ стане материалистичен, т.е. в него стомахът е взел надмощие, то непременно ще се появи известна дисхармония в духовния бит на самия народ. Ако народът стане чувствен изключително за себе си, което съответствува на функцията на човешките дробове и на кръвообращението, то самите условия на живота ще бъдат разрушени от тая чувственост. Но и обратното, ако народът стане извънмерно духовен, без оглед, което може да се изроди във фанатизъм, ограничение на идеите и егоизъм, то непременно той ще се спъне в духовното си развитие. От това гледище обществото и неговите дейци трябва да разбират своето призвание: земеделецът да разбира длъжността си, както стомахът - своята функция, управляващият да изпълнява дълга си, както белите дробове, които пречистват кръвта, и духовенството с учителите - всички трябва да разбират своето предназначение. Те трябва да не живеят за себе си, а за другите. Когато тия три категории разберат и хармонизират отношенията си едни към други, може да се създадат условия за новата култура на човечеството, в която всяко насилие, аномалия и анахронизъм ще изчезнат. И тогава ще имаме оная пълна проява и израз на обществения, политическия, културния и духовния живот, които са желателни, защото всички хора ще могат да участвуват в използуването на общите блага, както всички организми се ползуват от слънчевата светлина и топлина. Сега нека всеки си зададе питането: съществуват ли такива условия за духовна култура у нас?
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От прекалено силната фантазия може да се развие фанатизъм и суеверие.
Също така бразди и бръчки тук означават неспокоен дух, прищевки и своенравие. Нормално развит лунен хълм показва целомъдрие, кротост и чистота на сърцето, а също така живо въображение и силна интуиция, понякога и наклонност към бленуване и сантименталности. В повечето случаи темпераментът е флегматичен. Прекомерно развит хълм на луната показва наклонност към печал и замисленост, меланхолия. Такъв човек проявява често отчаяние и постоянно недоволство, а покрай това и необуздана фантазия, която го кара да гони неизпълними желания. От прекалено силната фантазия може да се развие фанатизъм и суеверие. Такива хора страдат от мигрена и нервни неразположения. Когато лунният хълм, който чрез извънредната си големина и сила изглежда да владее целия характер на ръката, е силно набразден, и ръката при това е твърда, това означава прекомерно развита фантазия, насочена във фалшив път, водещ към най-опасни деяния. Когато хълмът на Луната липсва или е развит негативно, фантазията почти не се проявява и почти винаги липсва всяко чувство за поезия. 8. Особени знакове Има още няколко особени фигури и знакове, които се срещат по хълмовете и имат известно значение, Една звезда (*) на хълма Юпитер означава успешно преодоляване на неочаквано настъпили опасности или спънки. На хълма Сатурн една звезда е лош признак, предвещаващ тежък удар на съдбата или позорна смърт.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той действа бързо и върши своята работа с голямо въодушевление ; това при по-низшия тип по-често се изражда във фанатизъм.
Цветът на кожата е бронзов, погледът остър. Характерът е буен, бърз, импулсивен, холеричен смел. Ариесовият тип не отстъпва пред нищо, готов е всичко да предприеме, върви пред всички пречки и препятствия, като неговото желязно здраве му помага при това. Той не може да бъде подчинен, винаги желае да бъде на върха, независимо от това, дали има способностите затова или не. Под тоя знак се срещат пионерите, водителите, — но същевременно и много празни глави. Той действа бързо и върши своята работа с голямо въодушевление ; това при по-низшия тип по-често се изражда във фанатизъм. При оценката винаги трябва грижливо да се наблюдава, какви аспекти на други планети приема този знак и неговият владетел (). защото тези аспекти силно могат да изменят характера. Разбира се, същото важи и задругите знаци. Горното е особено добре приложимо при първите 10° на , — първият деканат, чийто единствен владетел е, Марс. Вторият деканат като свой съвладетел има слънцето, третият — Юпитер, поради което качествата.на тия два деканата са смесени с тия на знаците, чиито владетели са респ.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Разбира се, за да бъде истинско, а не фалшиво, а също така за да не бъде премесено с фанатизъм, религиозното чувство не трябва да бъде безосновно, а да произтича от знанието на вечните истини.
Когато гледате някой красив пейзаж или слушате някой чуден музикален къс и дохождате във възторг, вие изпитвате едно чувство, което не е религиозно, но може от далеч да се сравни с него. Този възторг, това благоговение, което изпитвате спрямо един човек, който се е пожертвал за една възвишена кауза, напомня от далеч, що е религиозно чувство. Значи, от всички други чувства религиозното може да се сравни с чувството на благоговение пред нещо възвишено, пред нещо велико, прекрасно, пред нещо добро. Когато изпитваме такова благоговение, такъв възторг спрямо висшата сила, която е източник на всичко добро, и която живее и в глъбините на нашата душа и образува нашето истинско естество, ние имаме истинско религиозно чувство. Значи, религиозното чувство е чувстване своите връзки с цялото, с вечното, религиозното чувство е, значи, едно разширение на сърцето, едно издигане на душата към вечното. Разбира се, за да бъде истинско, а не фалшиво, а също така за да не бъде премесено с фанатизъм, религиозното чувство не трябва да бъде безосновно, а да произтича от знанието на вечните истини. Религиозният живот е необходим за всеки човек. Това трябва да бъде въздухът, кой го диша човешката душа. Както тялото има нужда от храна, така и душата постоянно трябва да изпитва дълбоко религиозно чувство.. Но пита се, защо е тая необходимост, от де тази необходимост? Отговорът на този въпрос е следният: човек има нужда да чувства постоянно своите връзки с цялото, понеже той сам е частица от Бога. Човешката душа в своята скрита дълбока същност не е нищо друго, освен един божествен лъч, една божествена искра.
към текста >>

Ако децата се възпитават в религиозен фанатизъм, с едно раздухване на омраза спрямо тези или онези религии, ако детският ум се вковава само със зачуване на известни догми, тогаз религиозното възпитание е фалшиво.
С това, разбира се, съвсем не искам да кажа, че е достатъчно едно външно зачуване на известни церемонии или обреди, едно запомняне на известни библейски събития. Днес преподаването на Закон Божи се състои в заучаването на някои библейски събития. С това се развива само умът и главно паметта на ученика. Това съвсем не е религиозно възпитание. Сега, за избягване на недоразумения, нека видим случаите на фалшиво религиозно възпитание на децата. Ако децата се възпитават в религиозен фанатизъм, с едно раздухване на омраза спрямо тези или онези религии, ако детският ум се вковава само със зачуване на известни догми, тогаз религиозното възпитание е фалшиво. То е фалшиво и тогаз, когато му се внуши, че то няма защо да се напряга, да се бори, защото всичко се праща на готово от Бога; затова не остава друго, освен да пасуваме и да чакаме отгоре благодат, благоволение. В такъв случай се развиват едни пасивни натури, когато истинското религиозно чувство развива борчески натури. Религиозното възпитание ще бъде фалшиво, когато детето се учи да търпи всичко, да не се бори с неправдите в живота, защото търпението било добродетел, чрез която човек се удостоявал с вечното блаженство в рая. Да, вярно е, че търпението е велика добродетел, но това търпение не ще рече примирение с неправдите в живота. Под търпение в религиозно-морален смисъл на думата се разбира съвсем друго нещо, а не примирение с живота.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

То го тласка често дори към скептицизъм, пък и към научно и религиозно еретичество, но никога не и към сляп фанатизъм.
И в друго отношение се вижда, че разумът е пътеводната звезда на човека с философски ръце. Разумът, хвърляйки поглед назад и напред, му дава възможност изцяло да види своя живот и вървежа на целия свят, прави го независим от настоящето, кара го да действа обмислено, планомерно и предпазливо. Той всичко върши с пълно съзнание: той знае точно, как неговата воля решава, кое да избере и какъв друг избор би бил възможен, и в това съзнание той познава себе си и се отразява в своите действия. Той никога не оставя да го овладява вярата или любовта и с удоволствие жертва на разума презрените неща, каквито са, според неговото схващане, привичките и обичаите, и това ръководно влияние на разума го изпълни с любов към етичното, към политиката, социологията и т. н. т. То го тласка често дори към скептицизъм, пък и към научно и религиозно еретичество, но никога не и към сляп фанатизъм. Освен това, този тип хора проявяват особена наклонност към философска спекулация, към размишление, към обсъждане на философски проблеми. Те обичат философската поезия, мислената лирика напр. на Шилер. В областта на политиката, религията и социологията те се борят за независимостта, за деизма, за демокрацията. Поради вроденото и повлияно от формата на пръстите чувство за ред и със силата на своята наклонност и способност да познават същността на нещата, те повече класифицират, отколкото?
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Фанатизъм и суеверие — ето стихията на духовните властници.
Представителите на Христа се обличат в златни и пурпурни дрехи, турят на главите си корони, държат в ръцете си жезли (позлатени), символизации на светско, насилническо (кръвнишко) властничество. Представителите на Христа правят съюз със земните властници, продават свободата на църквата, благославят войните, узаконяват робството, признават за нормативно неравенството и т. н. Владици, папи, патриарси, абати, игумени властват, водят войни, имат роби, съдят, пиршествуват, развратничат. Всеки честен, религиозен и политически глас на унижените и оскърбените се потиска от тях. Името на голготския страдалец светотатствено се произнася от недостойните негови представители на земята. Фанатизъм и суеверие — ето стихията на духовните властници. С вярата се търгува. Без пари взели благодатта, а с пари кръщават, венчават, литургии служат, изповядват. * * * Българите приемат християнството в кристализирана византийска форма. Какво е било византийското православие в IX в.? Съвременниците казват, че вярването, определено на вселенските събори, се пазело строго.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Споменатите неща са били плод не на истинска духовност, но на религиозен фанатизъм, невежество и суеверие.
Целта сега е целият живот да се одухотвори. Окултизмът няма за цел да възпита едно нищожно малцинство, отдадено на духовен живот, но той има за цел да преобрази целия живот, да постави целия живот в съгласие с великите божествени закони. Духовната вълна трябва да проникне във всички пори на днешната култура. Но ще попитат някои: „в средните векове хората са били вярващи, религиозни“, но кои векове са били по-тъмни? Не са ли те вековете на инквизицията, аутодафето, индулгенциите и пр.? Споменатите неща са били плод не на истинска духовност, но на религиозен фанатизъм, невежество и суеверие. Тая духовност, която иде, ще бъде нещо съвсем друго, ще бъде нещо, което никога до сега не е било достояние на широките маси, а винаги до сега на едно нищожно малцинство по напреднали души. Един мироглед и една дейност, произтичащи от свързването на религия, наука и изкуство, трябва да станат достояние на широките маси. Днес човечеството трябва да влезе съзнателно в допиране с вечните истини. Който мисли, че само с външни мерки, без един силен духовен импулс, ще може да дойде новата по-висша култура, много се лъже. Той не познава добре силите, които действат в човека и обществото.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Цени, обаче, като човек, който не знае никакъв религиозен фанатизъм, също тъй добре и будизма, както и християнството и само ги сравнява и тук-таме допълва.
Доколкото се отнася до мнението на някои наши списания за Рабиндранат Тагора, длъжни сме да се спрем на една важна особеност. Види се, че у нас досега не е още разбрана разликата между Браминизма, основните свещени книги на който са Ведите и Упанишадите и Будизма, който се е появил много по-късно отколкото браминизма. Много вестници представляват великия индийски мъдрец като че е привърженик на будизма. В това е измамата: Рабиндранат Тагор е брахман — т. е. изповядва учението на браминизма. Цени, обаче, като човек, който не знае никакъв религиозен фанатизъм, също тъй добре и будизма, както и християнството и само ги сравнява и тук-таме допълва. Който е присъствал на неделната му беседа в салона на Lucerna, забелязал е, с каква ненаказана нега и огромна любов звучеше гласа на индийския философ, когато произнасяше името Божие, в каквато и да е форма, преповтаряйки своите стихове, например, от книгата си „Гитанджали“,—Когато произнесе думата „Му Lord“ (Боже мой), гласът му омекна в някаква си недосегаема музикалност. Спомних си при това разказа за друг индийски учител, за Рама Кришна, който е живял преди нас и за когото професор Max Muller пише: „когато изричал името Божие или когато слушал да го произнася друг, тъй се разчувствувала неговата душа, че потъвал в сълзи! “ Надяваме се, че ще чуем още много за този светец и пионер на най-висшата идея и мнозина ще бъдат ония, които ще поведе след себе си, за да преминат великата река на Познанието. Мир да бъде с тях! Из „Okult.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Индийската е бягала от живота, а средновековната е била напоена с много фанатизъм и суеверие; тя не е била съградена върху окултни познания.
Рйомер; „Нови пътища в патологията и терапията чрез антропософията (окултизма)“ от Д-р Евгений Колиско; „От терапевтически нихилизъм към рационална терапия“ от Д-р Пайперс; „Етиология и терапия на туберкулозата“ от същия; „Грипа и неговото лекуване“ от Д-р Кнауер и пр. Най-важното е да се разбере, че окултизмът не пренебрегва резултатите от днешните науки; той ги взема пред вид и гради по-нататък. И така, от горното следва, че окултистите са хора практици, предимно практици. Истинският окултист е винаги практик, практик в този смисъл на думата, че се стреми да видоизмени физичното чрез духовното познание. И ние искаме духовна култура, но не като индийската или средновековната. Индийската е бягала от живота, а средновековната е била напоена с много фанатизъм и суеверие; тя не е била съградена върху окултни познания. Окултизмът е нужен не само за разрешението на въпросите относно храненето, спането, обличането и пр., но и за по-сложни въпроси: социалния и всички други въпроси, които днес са сложени за разрешение и вълнуват човечеството. Ние не намираме нищо добро в днешния строй на фалш, експлоатация, робство, егоизъм, насилие. Той трябва да рухне под напора на новото. Ние не можем да се примирим с нищо днес съществуващо. Религиозното животоразбиране е несъвместимо с каквато и да е форма на насилието.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Един неблагоприятен аспект от Юпитер в този дом води към външен блясък (лицемерие), а от Уран или Марс дава на родения склонност към фанатизъм.
в 8: Добре аспектирано, това положение на слънцето дава жизнена сила и в случай че идват благоприятни аспекти от Уран и Нептун, склонност и дар за окултни изучавания. Всичко, що се намира във връзка със смъртта, пада под този дом, като наследства и др. Зле аспектирано, слънцето носи ранна смърт; начинът на последната бива указан от находящата се в дисхармония планета и от знака. в 9: Дава успех в научни, особено философски и религиозни изучавания и склонност да събира знания чрез дълги пътувания. Особено благоприятно действа тук върху разума един добър аспект от Меркурий, когато пък добър аспект от Уран докарва склонност към окултизъм. Един неблагоприятен аспект от Юпитер в този дом води към външен блясък (лицемерие), а от Уран или Марс дава на родения склонност към фанатизъм. в 10: Всички аспекти, получавани от слънцето в този дом, са от най голямо значение за светското (обществено) положение честта и професията на родения Добре аспектираното в М. С. слънце е благоприятно за майката, донася чест, успех в живота и работите от всякакъв вид. Дава длъжности и служби, с които е свързана голяма отговорност. За Забелязване е, че почти всички царстващи особи имат или слънцето или Юпитер в М. С. или в асцендента.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На тях бърка националния фанатизъм, и не толкоз на народа, колкото на управляващите.
Сега, ако дойдем до новообразувалата се държава Полша, ще забележим, че наместо да се организира вътрешно, морално, и тя върви по пътя на туй славянско разбиране, на вътрешни раздори, преследване и воюване. Ако дойдем до Чехословашко, и тая държава върви по същия път, в нея се развива милитаризмът, с помощта на който иска да брани своя та свобода — чрез сила. Ако дойдем до Югославия, и тя върви по пътя на Русия: иска да стане една от най-големите държави — империя на Балканския полуостров, и да тури всички народи на Бал кана под своя знаменател. А България — тя се показва сега смирена, защото ръцете й са свързани, но която ръка й се развърже, и тя бие. На славяните липсва трезвен ум. На тях бърка националния фанатизъм, и не толкоз на народа, колкото на управляващите. Следователно, на славяните ще препоръчаме следните четири неща: Великият закон на битието е произвел четири лъчи от себе си и ги е проектирал в света. Тия лъчи са: светлината, живота, любовта и свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си; всеки народ, за да може да постигне целите си, трябва да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце — трябва да разбира метода на любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за опознаване вътрешния смисъл на живота — и на края — свободата, която трябва да внесе хармонията в човешкия дух, да примири всичките противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел — божественото в света. Само чрез тия четири лъчи ще влезе новия живот и новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи — към вели ката цел на обединението им. X. X. X.
към текста >>

НАГОРЕ

0.29597997665405