НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
62
резултата в
21
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Новите възгледи върху материята
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той е директор на физиологически
факултет
.
А ако издигаме спиралата, това същество ще види, че тая точка се върти по същия кръг, само че в обратна посока. То ще схваща разните положения на тая точка до плоскостта като зависещи едно от друго и за него би било непознато, че положенията на точката в плоскостта не са зависими едно от друго, но са в зависимост от движението на една спирала. Успенски привежда следния пример: Ако поставим в една плоскост петте си пръста, то двуизмерното същество - което живее на тая плоскост и съзнава двете й измерения, но не възприема и не съзнава нищо, което е извън двуизмерната плоскост, ще смята всеки пръст като отделно явление, а всъщност това са краища на ръката на едно разумно същество - човекът. Електрическа пулсация у растенията В това отношение са важни опитите на Жагадис Боз.
Той е директор на физиологически
факултет
.
Правил е опити с растението Desmodium. Доказал е, че електрическите пулсации у растенията са един от важните фактори за изкачването на соковете. Тия пулсации той е констатирал чрез електричен апарат за изследване електрическите пулсации на тъканите. Днес на електричните явления в организма се дава голяма важност и е доказано, че много физиологически процеси в организма са израз на електричните явления в него. По този въпрос Кирил Кръстев казва: „Днес с леснота се показват например, електричните явления, които съпътстват мисловната дейност на мозъка.
към текста >>
2.
ЩРИХИ ОТ БИОГРАФИЯТА НА АВТОРА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
След конфликт с комунистическия си преподавател Сава Гановски заминава за Полша, където в продължение на 17 години завършва 4
факултета
на издръжка на Учителя: философия, социология,международно право и консулство.
"Озовах се на обратния полюс на революцията - примирението". Но той не е съгласен с догмата и суеверието, в което е превърнато Христовото учение. Преди да го покалугерят, в манастирската килия се явява лъчезарният образ на Учителя, който го призовава: "Време е ...! " По негов съвет Методи записва философия в Софийския университет.
След конфликт с комунистическия си преподавател Сава Гановски заминава за Полша, където в продължение на 17 години завършва 4
факултета
на издръжка на Учителя: философия, социология,международно право и консулство.
Към края на 30-те год. защитава Докторат по Международно право в Познан при проф. д-р Богдан Винярски, който в продължение на 18 г. след Втората световна война председателства Международния съд в Хага. Това дипломиране е извършено при официален вековен церемониал, регистриран в албум (който Методи ми е показвал).
към текста >>
После докторът с 4-те
факултета
изкарваше прехраната си с тежка физическа работа в бригада за мозайки.
Седмица по-късно си отива Учителят, като в последния момент му предава заветната формула: "Злото ще стане служител на Доброто! " През 1947г. Методи изпълнява част от Поръчението, като успява да организира издаването на голямата книга "Учителят". При излизането й в комунистическото правителство настъпва паника; Георги Димитров вика министъра на културата на рапорт; Министерският съвет се ангажира на заседание... Методи се приготвил за концлагера в Белене, но, за негова изненада, се отървал само с уволнение.
После докторът с 4-те
факултета
изкарваше прехраната си с тежка физическа работа в бригада за мозайки.
Балтонът и Благословията го пазят още дълги години, за да изпълни мисията си. Подобен сценарий се разиграва и при издаването на „Разговори при 7-те Рилски езера" (1948г.). Явно, че му е помагала и бялата френска връзка, която Учителят му подарява: отваря се пътят на неговите книги към Франция. Те предизвикват такъв интерес, че пристигаха гости от чужбина, за да се срещнат с него, а някои писма бяха адресирани:„София, д-р Методи Константинов". И го намираха!
към текста >>
3.
УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
По-късно е следвал богословие в университета Дрю (Медисън) и Теологическия
факултет
при Бостънския университет в Съединените щати.
Божи пратеник. * Петър Константинов Дънов е по плът син на варненския свещеник Константин Дъновски. С изключение на седемте години на пребиваването му като студент в Америка (от 1888 до 1895 г.), духовната си мисия той изпълнява, като остава до края на земния си път в България. Учил е във варненските училища, където завършва основното си образование (1879 г.) и реална гимназия (1882 г.), и в Свищов - в Американското научно-богословско училище.
По-късно е следвал богословие в университета Дрю (Медисън) и Теологическия
факултет
при Бостънския университет в Съединените щати.
В Америка Учителя продължил и самообразованието си във великия Университет на живота. В него той учи и преподава до ден-днешен на няколко десетки хиляди жени, мъже и деца, но вече като професор с небесна диплома. Каквото и да кажем, никой никъде не е имал по-прилежни и по-предани ученици. Аз, обаче, няма да пиша биография на Учителя. Неговият биограф още не е роден.
към текста >>
4.
ЗА АВТОРА И ЗА КНИГАТА
 
- Теофана Савова
Следва в Юридическия
факултет
на Софийския университет и през 1928 и 1929 година взема с успех университетските изпити за висше образование.
ЗА АВТОРА И ЗА КНИГАТА Теофана Савова е родена на 7 януари 1894 година. През 1914 година завършва с добър успех Народната девическа гимназия в гр. Бургас. През 1913 - 1914 година учителства в Карнобатска околия. За кратко време (1917 - 1918 г.) работи като книговодител към Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост.
Следва в Юридическия
факултет
на Софийския университет и през 1928 и 1929 година взема с успех университетските изпити за висше образование.
През 1919 година от сестра си Мара научава за Учителя, а през 1922 година цялото семейство се преселва в София, за да живее на „Изгрева". Интелигентна и деликатна, надарена с чувствително съзнание, Теофана възприема с ентусиазъм идеите на Учителя и става негова ревностна последователка. Неговото слово, духовността и обаянието му я подтикват да пише поезия. Богатството от знания, които приема ежедневно от Учителя, са източник на вдъхновение. Творческото наследство, което ни е оставила, нейната вяра и всеотдайност, са затрогващи.
към текста >>
5.
Истината за спасяването на евреите в България - текст
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Оженва се за сръбската католичка Милена Марич, с която се запознава в математическия
факултет
, където тя проявява изключителни математически способности.
Проявява големи и проницателни умствени способности и за-почва да се занимава с алгебра. Всичко, което не знае, го обозначава с буквата X и след време, чрез размишления, го намира. Според ясновидско изследване Айнщайн е прероденият апостол Павел, който идва в тази физическа форма, за да изнесе Христовото учение на един ангелски, на един математически език, който е много мъчно разбираем за хората. Понеже по времето на Христа работи като апостол главно с езичниците, в този живот е евреин и е свързан с еврейската карма. Той е изключително сензитивен, обича самотата, при която прави връзка със същества от математическия свят и постоянно записва в тетрадки знанието, което му се диктува в интегрални и диференциални уравнения.
Оженва се за сръбската католичка Милена Марич, с която се запознава в математическия
факултет
, където тя проявява изключителни математически способности.
Тя ражда двама сина, които отглежда с любов. Неговите постоянни излизания в полето и гората, където често и остава по цяла нощ, каля се, мокри се от дъжда и се завръща много изпоцапан, предизвикват нейното справедливо недоволство. Освен това Алберт е много разсеян. Всичко това става причина тя да го напусне. Айнщайн се оженва за втори път за еврейката Елза, която го обича изключително много и го гледа като малко дете.
към текста >>
6.
3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г.
 
- Светозар Няголов ( -2013)
той пристига в Америка и постъпва в семинар по теология във
факултета
в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски и основите на теологията.
Светлата следа, която Петър оставя в съзнанието на преподавателите от училището в Свищов, му отваря път да замине и учи богословие в Америка. В свищовското училище от Американското протестантско общество предлагат няколко интелигентни българи да отидат и учат на техни разноски в Америка. Първият, които преподавателското тяло избира, е Петър Дънов. Предлагат му стипендия, с която да завърши богословие, да се върне в България и да проповядва евангелизма и протестантското учение. През август 1888 г.
той пристига в Америка и постъпва в семинар по теология във
факултета
в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски и основите на теологията.
Той научава отлично английския език. В университета Петър често изнася концерти на своите състуденти с цигулката си и не се срамува от никаква трудна работа, за да изкарва и прехраната си. Понякога му се налага да носи товари по складовете, да мие чинии в гостилници и дори да чисти комини. Това е неговият външен живот, коренно различен от богатия му духовен живот, в който е постоянно потопен. Често посещава околните планини и сред природата медитира.
към текста >>
При завършване на
факултета
в Бостон той защитава дисертация на тема: „Наука и възпитание", която прави силно впечатление на професорите и студентите със своята задълбоченост и всеобхватност.
Често посещава околните планини и сред природата медитира. Има отлични взаимоотношения със състудентите си и е любимец на курса. На 15 октомври 1890 г. завършва подготвителния теологичен семинар и от 1891 г. е студент в Бостонския университет, в който се дипломира на 7 юни 1893 г.
При завършване на
факултета
в Бостон той защитава дисертация на тема: „Наука и възпитание", която прави силно впечатление на професорите и студентите със своята задълбоченост и всеобхватност.
Неговият професор го поздравява и му казва: „Този човек ще стане велик проповедник." През учебната 1893/94 г. завършва едногодишен курс по практична медицина. По време на своето следване Петър често излиза някъде и отсъства по няколко дни. На запитванията на своите колеги къде ходи, отговаря, че ходи на работа при свои познати.
към текста >>
7.
7.7 Борис Николов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Борис не си взема изпитите, но когато Учителя поставя задача на всички млади да учат и завършат, той се записва във
Факултета
по естествени науки и го завършва отлично.
Със своя опит и знания тя е жизнено необходима да помага в работата на Борис. Благодарение на неговата будна мисъл и интуиция духовната работа му върви винаги отлично, но в живота си той не е много практичен - някои използват неговата наивност и го лъжат в сметките и отношенията. На моменти той е с широка ръка и харчи много, а в друг случай проявява голяма пестеливост. Викат го да отбие военната си повинност. За да се отърве от казармата, се записва студент в Свободния университет - за голяма радост на майка си.
Борис не си взема изпитите, но когато Учителя поставя задача на всички млади да учат и завършат, той се записва във
Факултета
по естествени науки и го завършва отлично.
Професорът му предлага да стане асистент в университета. Той отказва и даже не си взема дипломата. Учителя е крайно недоволен и му казва, че той е определен да разнася новото учение между учените в университета и невидимият свят ще го държи отговорен за неговото неразумно поведение. В една своя лекция Учителя казва, че всеки ученик, за да е свободен, трябва да има един занаят. Борис Николов става мозайкаджия при Алфиери Бертоли.
към текста >>
8.
7.49 Райна Калпакчиева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Райна присъства на съборите, завършва средното си образование в Търново и когато Учителя препоръчва на младите ученици да следват, тя се записва в Математическия
факултет
в София и го завършва.
През 1919 г. Райна вижда за пръв път Учителя, научава от баща си, че той не яде месо и риба, и тя, и брат й Петър стават вегетарианци. Тогава семейството им се премества да живее в долния етаж на братската колиба, заедно с баба им Мариола. Две години по-късно двете сестри Недялка и Мария застават до голямото дърво пред колибата, където Учителя държи своите беседи, обръщат се на изток и се заклеват, че няма да ядат повече месо. Всичките им роднини вдигат голям шум, но баща им Райко ги поддържа и казва на роднините си да оставят децата свободни.
Райна присъства на съборите, завършва средното си образование в Търново и когато Учителя препоръчва на младите ученици да следват, тя се записва в Математическия
факултет
в София и го завършва.
Семейството им идва да живее на Изгрева. Там тя се запознава и се сприятелява с Найден Найденов, роден на 24 септември 1904 г. (нов стил). Той завършва Морското училище и става капитан за далечно плаване. При всичките негови пътувания Райна се моли за него и с нетърпение очаква писмата му, на които отговаря.
към текста >>
9.
Заминаване и следване в Америка
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Дали онова вълшебно изкуство да лекува по-късно болните и при това с най-прости средства, той научи от лекциите на медицинския
факултет
?
Успоредно с това той изучава теология - такава, каквато се преподава във висшия теологически институт на методистката евангелска църква. Защо прави той това? За лекар ли се готви или за евангелски пастор? Какво научава той от медицината? Какво от методистката теология?
Дали онова вълшебно изкуство да лекува по-късно болните и при това с най-прости средства, той научи от лекциите на медицинския
факултет
?
Или пък словото, с което той пробуждаше, лекуваше и посаждаше свещената духовна жажда в душите на хората, той научи от моделите за пасторски слова в теологическата школа? Не, той там видя хората, опозна методите и прецени ръста на тогавашното изкуство да се лекува. Той се опозна с хората от целия свят, защото в теологическия институт следваха евангелисти от целия свят включително и от Япония и други някои азиатски страни. Ние вярваме, че лечебната сила, която той прояви по-късно в България над много хора, които, смазани от безсилие, ставаха на крак не от някакви сложни лекарства, а от една чаша топла вода, която той им даваше със собствената си ръка, той научи не от медицинския институт, както не от теологическия институт научи изкуството да върне на отчаяни хора кураж и нова воля за живот. Тези божествени качества той не донесе от Америка.
към текста >>
10.
Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Поради по-ниска степен на духовно развитие, макар и понякога учени с дипломи и
факултети
, те не притежават „антена и приемник“ за духовните истини.
И за аромата на цветята човешките думи не са в състояние да кажат нищо. Необходимо е да усетим със собствените си възприятия този аромат, за да „знаем“ нещо за него. И хората на този свят не могат да получат „знания“ за същината на дадено учение, дори и за учението на Христа, ако в дълбочината на душите им не се е родил Христос в сиянието и величието на своята мисия. Споменахме по-горе, че хората в нашия свят са на различна духовна възраст. Не всички са устроени така, че да могат да възприемат еднакво Божествените идеи.
Поради по-ниска степен на духовно развитие, макар и понякога учени с дипломи и
факултети
, те не притежават „антена и приемник“ за духовните истини.
Те приличат на дървета, които раждат твърди плодове, узряването на които става късно, когато вече зимата хлопа на вратата на живота. Учителят държеше своите беседи по такъв начин, който позволяваше най-лесно да се внесе светлина в съзнанието на неговите слушатели. Той поучаваше, а не правеше, както вече поменахме, ораторско изкуство. Това е причината, че някои хора от нашето съвремие, свикнали да слушат шаблонните форми на площадните речи, трудно се справят със Словото му. Те приличат на хората, които се връщат от изобилно и пикантно угощение с натежали и разстроени стомаси, които за дълго време са негодни дори да приемат частица от полезната и оздравяваща храна.
към текста >>
11.
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ
 
- Константин Златев
Тук той завършва последователно четиригодишен курс в Теологиче ската семинария на университета Дрю, Медисън, и двугодишен курс в Богословския
факултет
към Бостънския университет (диплом за висше богословско образование от 04.06.1894 г.).
Към дипломата си от Американското научно-бо- гословско училище в Свищов той притежава и свидетелство на пра- воимащ протестантски проповедник. Би могъл да остане в България и да започне служение на евангелски духовен пастир. Ала нещо отвътре му подсказва, че трябва да извърви още дълъг път, усвоявайки познанието на своята епоха, за да го съедини с онзи небесен пламък, който вече се разгаря в душата му и обещава богати плодове в бъдещето. И през август 1888 г. Петър заминава за САЩ.
Тук той завършва последователно четиригодишен курс в Теологиче ската семинария на университета Дрю, Медисън, и двугодишен курс в Богословския
факултет
към Бостънския университет (диплом за висше богословско образование от 04.06.1894 г.).
През учебната 189394 г. завършва и кратък курс по обща медицина в Медицинския факултет към Бостънския университет (удостоверение от 03.02.1894 г.). Престоят на П. Дънов в САЩ приключва през 1895 г. - общо седем години.
към текста >>
завършва и кратък курс по обща медицина в Медицинския
факултет
към Бостънския университет (удостоверение от 03.02.1894 г.).
Ала нещо отвътре му подсказва, че трябва да извърви още дълъг път, усвоявайки познанието на своята епоха, за да го съедини с онзи небесен пламък, който вече се разгаря в душата му и обещава богати плодове в бъдещето. И през август 1888 г. Петър заминава за САЩ. Тук той завършва последователно четиригодишен курс в Теологиче ската семинария на университета Дрю, Медисън, и двугодишен курс в Богословския факултет към Бостънския университет (диплом за висше богословско образование от 04.06.1894 г.). През учебната 189394 г.
завършва и кратък курс по обща медицина в Медицинския
факултет
към Бостънския университет (удостоверение от 03.02.1894 г.).
Престоят на П. Дънов в САЩ приключва през 1895 г. - общо седем години. Какво му носят те извън документите за завършено образование, извън защитената от него теза (дипломна работа) в Бостънския университет, посветена на миграцията и покръстването на германските племена в християнството? Втората половина на Х1Х век се характеризира с мощна приливна вълна в извечния човешки стремеж да проникне в истината за света и за себе си.
към текста >>
12.
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН
 
- Константин Златев
Димитър Дюлгеров и Илия Цоневски - професори в Богословския
факултет
към СУ "Св. Кл.
Даниил Ласков - завеждащ културно-просветния отдел към Св. Синод и редактор на "Църковен вестник". Неговите писания намират място в официозите на БПЦ - сп. "Духовна култура" и "Църковен вестник" (ср. сп. "Духовна култура", 1922, кн. XI-XII).
Димитър Дюлгеров и Илия Цоневски - професори в Богословския
факултет
към СУ "Св. Кл.
Охридски", едни от най-видните богослови на своето поколение, ерудирани, компетентни, амбициозни. Те съвместно подготвят учебни пособия за студентите-богослови, в които отделят място и за ученията, чужди на православното християнство (преди всичко - "Учебник по мисионерство", София, 1937). Върху основата на богословска аргументация те правят опит да дефинират ББ като "секта" и разглеждат в критичен план някои от най-важните постановки в учението на Учителя П. Дънов. БПЦ проявява завидна инициативност в своята кампания срещу ББ и дори привлича подкрепления от чужбина. Спешно е призован от Русия специалистът в идеологическата борба срещу толстоизма и духоборството Михаил Калнев.
към текста >>
Дънов духовна общност извън християнството ("Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" - Годишник на Софийския университет, Богословски
факултет
, 1938-39).
Дънов и ББ илюзията за масов, обществен характер. Между тях следва да споменем: Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П. Дънов за предателство спрямо Църквата и българския народ ("Към напредък или пропаст" - 1922). Проф. протопрезвитер Стефан Цанков, развил темата за ББ като секта и поставил основаната от Учителя П.
Дънов духовна общност извън християнството ("Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" - Годишник на Софийския университет, Богословски
факултет
, 1938-39).
Свещеник Н. Тулешков, твърдящ, че учението на П. Дънов не е християнство и че то отрича народната вяра и традиции ("Сектите в България" - 1935). Дякон Иван Войнов, представящ учението на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнската вероизповед ("Критика на Дъновото окултно- теософско учение" - Варна, 1925). Н. Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа учението на П.
към текста >>
В своето вече цитирано съчинение "Учебник по мисионерство", на страница 344, православните богослови, професори в Богословския
факултет
към СУ "Св. Кл.
Популярността на ББ обаче представлява един естествен резонанс на потребности у определени хора и социални прослойки - потребности, които БПЦ не е удовлетворила. Основно значение и въздействие има личността на Учителя Петър Дънов, който - за разлика от някои православни духовници - доказва със собствения си начин на живот стойността на онова, което прокламира във възгледите си. Т. е. неговото учение е извървяло най-дългия път - от теорията до практиката, и непосредственото му прилагане в действителността определя и степента на правото му на съществуване. 2. Защо духовно общество "Бяло братство" не е и не може да бъде секта
В своето вече цитирано съчинение "Учебник по мисионерство", на страница 344, православните богослови, професори в Богословския
факултет
към СУ "Св. Кл.
Охридски", Д. Дюлгеров и Ил. Цо- невски дават следното определение на духовното общество "Всемирно Бяло братство", основано от Учителя П. Дънов в България: "Дънов е организирал противоцърковно сектантско общество." Поражда се въпросът: наистина ли тази духовна общност е "противо- църковна" и следва ли да я третираме като секта, като "сектантско общество"? Нека се опитаме да отговорим на този двусъставен въпрос, като започнем от втората му част.
към текста >>
13.
Спомени за бате Крум от Галина Левина
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Там се запознали с българския студент Леон Москона, който учел във
Факултета
по композиция, и се сприятелили.
Спомени за бате Крум от Галина Левина С бате Крум се запознахме през лятото на 1975 г., когато той за пръв и единствен път дойде в Русия. А това незабравимо запознанство бе предшествано от определени събития през 1973-1974 г. По това време нашите приятели музиканти Миша Папуш и Роза Пронина учеха в Музикалния институт „Гнесини“.
Там се запознали с българския студент Леон Москона, който учел във
Факултета
по композиция, и се сприятелили.
Времето на съвместното им обучение в Музикалния институт било време на интензивни духовни и творчески търсения. Високообразовани и в музикално, и във философско отношение, те се стремели да постигнат и един друг вид музика, която да прониква живота им и ду- ховно, и много по-дълбоко философски. И усилията им не се оказали напразни. Миша Папуш завел приятеля си Леон Москона в лабораторията по биоенергетика. В тази лаборатория се провеждали занятия по автотренинг и по някои други практики.
към текста >>
14.
Търпението — първо стѫпало на Любовьта
 
- Георги Радев (1900–1940)
Както пъкъ други мислятъ, че като свършатъ нѣкакъвъ
факултетъ
и напишатъ нѣколко съчинения по известенъ въпросъ, могатъ вече да минатъ за знаменити учени.
Истински ученъ е оня, който работи идейно, безъ да очаква нѣкакво възнаграждение. Такъвъ ученъ е роденъ отъ гениална майка и гениаленъ баща, задъ които седи цѣла редица поколѣния отъ гениални хора. Не две, не три или дори четири поколѣния — задъ гърба на истински гениалния човѣкъ трѣбва да седатъ десятки поколѣния, стотици и хиляди прародители, които съ вървѣли въ божествения пътъ, въ пътя къмъ великото и красивото. Не идва ли единъ човѣкъ по такава линия, той не може да бъде нито ученъ, нито гениаленъ, нито светия въ истински смисълъ на думата. А мнозина съвременни хора мислятъ, че достатъчно е да се покаятъ, за да станатъ чисти, свети хора.
Както пъкъ други мислятъ, че като свършатъ нѣкакъвъ
факултетъ
и напишатъ нѣколко съчинения по известенъ въпросъ, могатъ вече да минатъ за знаменити учени.
Разбира се, ние ни най-малко не искаме да засѣгаме схващанията на съвременвитѣ хора за наука, изкуство, философия. Сегашната наука, изкуство, философия, музика, погледнати отъ едно по-високо становище, съ само забавления за деца, ала тѣ съ ония наченки, отъ които ще се развиятъ бъдещитѣ наука, изкуство, философия. И това е естествено! Може ли малкото дете да стане изведнъжъ като своитѣ по- възрастни братя и сестри? То дълго време ще бѫде носено отъ майка си на ръце и ще бѫде подкрепяно отъ своитѣ по-голѣми братя. Така и съвременнитѣ хора биватъ носени на рѫце и подкрепяни отъ по-голѣмитѣ братя на човѣчеството — отъ ония велики, гениални души, които рѫководятъ сѫдбинитѣ му съ непоколебимо търпение.
към текста >>
15.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
1876 в Бостънския университет деканатът на Теологическия
факултет
се възглавява от проф.
Бил Хнкок, прочутият защитник на закона в Дивия запад, убива в пистолетен двубой последния си престъпник. 1873 в Медисън, Ню Джърси, постъпва в специалния клас на семинарията Дрю българинът Боянов. 1873 започва финансовата паника в Ню Йорк. 1876 (16 март) в Медисън, Ню Джърси, се записва в семинарията на Дрю вече завършилият Робърт колеж в Истанбул Стефан Томов. 1876 в Ню Йорк фалира благотворителят на семинарията в Медисън г-н Дрю.
1876 в Бостънския университет деканатът на Теологическия
факултет
се възглавява от проф.
Бордън Паркър Боун. 1876 на Запад оглалският вожд Крейзи Хорс спечелва две големи битки срещу американски военни части. 1876 на двата противоположни океански бряга на САЩ излизат две влиятелни мистични списания: „Изкуството на магията“ на Ема Бритър в Ню Йорк и „Братството на светлината“ на някогашния секач X. Бътлър в Лос Анжелис. 1876 в Нортфилд, Минесота, Джеси Джеймс, който дотогава е ограбил 7 банки, 50 влака и два панаира и е убил 52 души, ограбва последната си банка, при което загива цялата му банда с изключение на брат му и самия него.
към текста >>
Нито в Бостън във
Факултета
по теология.
Но Тесличков? Тази емигрантска анонимност всичко може да ти сервира. По-късно търся и преравям стари регистри, сборници с имена, азбучници. Никъде няма Тесличков. В методистките архиви в Медисън, Ню Джърси, също няма сведения там да е учил някой си Тесличков.
Нито в Бостън във
Факултета
по теология.
Както и да е. Едва след девет месеца в България открих, че такъв връстник на Томов и Икономов има и той е учил първо в друга семинария в Америка и едва после е бил в Дрю. Каква златна есен за един дъб с опадали листа, ей тъй, щръкнал мълчаливо насред гората си! Седя ден след ден в библиотеката ту на университета, ту на методисткия архив и гледам навън жълторъждивата шума, студентите, просто облечените професори и професорки с техните меки сандвичи с меко сирене и мек салам в книжните торби и чета, и-прелиствам. Благодаря ти, Боже, че си такъв сладък, такъв обикновен понякога! Благодаря за тези право гледащи български очи от снимките. За имената им тук сред японеца Хонда, японеца Фуджи, немеца Гьоринг (и мисля, че не знаете каква личност е и оня, дето уж го знаете от Втората световна война, и братовчед му в Америка), - защото какво ли се знае изобщо сред тоя вой на джуджета, политици, клакьори и ехидници, които така шумно подскачат, драскат, мацат или варакосват със златна боя водачите на модерния свят за добро или лошо?
към текста >>
16.
Глава трета: Колежанинът
 
- Атанас Славов
Боун, който става редовен преподавател в Теологическия
факултет
на Бостънския университет.
Глава трета КОЛЕЖАНИНЪТ Автоматична фотокамера 1880 в Медисън идва като президент на университета Дрю д-р Хенри Бъц, тъй като проф. Макклинтък става методистки епископ. 1880 в Лонгууд, Бостън, се пренася да живее проф.
Боун, който става редовен преподавател в Теологическия
факултет
на Бостънския университет.
1881 между Манхатън и Бруклин бива построен висящият Бруклински мост. 1881 в Самоков възпитаникът на Робърт колеж и преводач на Новия завет на български Сечанов бива смлян от бой по време на изборите за Свищовското народно събрание, а във Враца бива заточен Драган Цанков. 1881 в България под руски натиск бива суспендирана конституцията и се въвежда режимът на пълномощията на княз Александър Батенберг. 1882 (януари) в Кемдън, Ню Джърси, Оскар Уайлд посещава Уолт Уитман, като му казва: „Дойдох като поет да видя един поет“, на което Унтман отговаря „Давай!“ и го почерпва с домашното бъзаково вино на сестра си. „И оцет да беше, щях да го изпия - казва Уайлд по-късно, - такава адмирация имам към него.“ Уайлд е с дълго до глезените палто от зелено кадифе с кожена яка и букли, а Уитман с бяла разгърдена риза със запретнати ръкави и домашен панталон с торби на колената.
към текста >>
17.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
Растъм следното свидетелство: Дрю - Теологическата семинария Канцеларията на
факултета
Медисън, Ню Джърси, октомври 15, 1890.
Изтекъл е двугодишният му срок за специализация, и то успешно. Ключовете на Петър Дънов от университета Дрю от 1892 г. Трябва да се връща, макар че дълго се бави, пътува, работи по малко тук и там. Идва си в Дрю, след като годината е започнала. На шестия ден след официалното откриване на новата 1890-1891 учебна година - сряда 15 октомври - президентът на семинарията д-р Бъц подписва пред нотариуса на щата Ню Джърси А. Г.
Растъм следното свидетелство: Дрю - Теологическата семинария Канцеларията на
факултета
Медисън, Ню Джърси, октомври 15, 1890.
Това е да удостовери, че господин Петър К Дънов е добър и редовен студент на Теологическата семинария на Дрю. Той имаше отличен характер по време на престоя си при нас, трудолюбив е и е съзнателен. Това е да удостовери официално неговата връзка с нашия институт и отличните му качества като студент. Хенри А. Бъц Президент на Теологическата семинария на Дрю.
към текста >>
1891 (юли) във Филаделфия, Пенсилвания, пристига Георги Чакалов от Саут Джърси инститют с диплома по гръцки и латински и постъпва в медицинския
факултет
на Филаделфийския университет.
Every time I... Feel the spirit... Moving through my heart... I cryyyyyy. ... Настръхва ти не косата, а кожата на душата! Всеки път... Щом усетя Духа... Да се размърдва в сърцето ми... Аз плача... „И всичките дървета в Твоите поля, Господи, пляскат ръце“ - както каза Исая - в черния железен ритъм на негърския химн. Автоматнчна камера 1891 (15 април) в Сливен д-р Миркович започва да издава окулрюто списание „Нова светлина“. 1891 (от юли нататък) в. „Ню Йорк Таймс“ започва разпалена дискусия по строителството и цялостната подготовка на Световното изложение в Чикаго (посветено на 400-годишнината от откриването на Америка-1892), на което ще има и български павилион.
1891 (юли) във Филаделфия, Пенсилвания, пристига Георги Чакалов от Саут Джърси инститют с диплома по гръцки и латински и постъпва в медицинския
факултет
на Филаделфийския университет.
1891 в Камден, Ню Джърси, Уолт Уитман публикува Goodbye my Fancy! („Довиждане, Душице моя!“). 1891 в Бостън, в библиотеката на Теологическия факултет се получава броят на сп. „Атлантик Мънтли“ с прочутото есе на Емерсън „Бостън“, което при идването си тук Дънов ще щудира. 1891 (16 ноември) в Медисън, семинарията Дрю, Петър Дънов надписва снимката си, която изпраща в България на сестра си: „На моята любезна сестра Мария П. Стамова от П.
към текста >>
1891 в Бостън, в библиотеката на Теологическия
факултет
се получава броят на сп.
Автоматнчна камера 1891 (15 април) в Сливен д-р Миркович започва да издава окулрюто списание „Нова светлина“. 1891 (от юли нататък) в. „Ню Йорк Таймс“ започва разпалена дискусия по строителството и цялостната подготовка на Световното изложение в Чикаго (посветено на 400-годишнината от откриването на Америка-1892), на което ще има и български павилион. 1891 (юли) във Филаделфия, Пенсилвания, пристига Георги Чакалов от Саут Джърси инститют с диплома по гръцки и латински и постъпва в медицинския факултет на Филаделфийския университет. 1891 в Камден, Ню Джърси, Уолт Уитман публикува Goodbye my Fancy! („Довиждане, Душице моя!“).
1891 в Бостън, в библиотеката на Теологическия
факултет
се получава броят на сп.
„Атлантик Мънтли“ с прочутото есе на Емерсън „Бостън“, което при идването си тук Дънов ще щудира. 1891 (16 ноември) в Медисън, семинарията Дрю, Петър Дънов надписва снимката си, която изпраща в България на сестра си: „На моята любезна сестра Мария П. Стамова от П. К. Дънов“. 1892 на о-в Елис Айлънд, Ню Йорк (на мястото на изоставен форт) се открива емиграционната служба, през която до 1920 г.
към текста >>
1892 (12 октомври) в Бостън Петър Дънов се записва в Теологичес- кия
факултет
на Бостънския университет.
1892 в. „Ню Йорк Таймс“ започва нова дискусия по дипломатическия конфликт с Турция за правата на американските протестантски мисии в тази страна. 1892 в Бостън сп. „Методист Ривю“ публикува специално изпратената от България статия на учителя на Дънов от Свищов Стефан Т.омов за панславизма. 1892 в Полша руските власти започват масовото изселване на евреите от страната.
1892 (12 октомври) в Бостън Петър Дънов се записва в Теологичес- кия
факултет
на Бостънския университет.
1892 (ноември) в Ню Йорк започва битката по защитата на телефонния патент на фирмата „Бел и Ко“. * Със започването на следващите две години от пребиваването на Петър Дънов в семинарията Дрю настъпва известна промяна. Уикендите му, които първите две години преминават в работа или в семинарията, или в проповядване като стажант в околните църкви в Ню Джърси, сега все по-често се свързват с Ню Йорк. Онова, което беше място за рядко и вълнуващо гостуване - постепенно все повече става негова втора работна среда. Докато учи в Медисън, стажът му като методистки мисионер частично протича в Манхатън и той за пръв път опознава града отблизо, вниква в неговата грандиозна сила, неговото великолепие и неговите противоречия.
към текста >>
Въпреки че трябваше да пести за медицинския
факултет
, където искаше да влезе, можеше да походва.
Първо километър и половина през Кемдън, докато стигне до ферибота на река Делауер, след това прекосяване за два цента, и още километър и половина пеша до печатницата. Когато обаче успя да се прехвърли в престижния сутрешен ежедневник „Филаделфия Инкуайърър“, ходенето вече нямаше значение, защото си струваше. Вярно, че се работеше от седем вечер до два среднощ, но изкарваше по десет долара на ден - два пъти повече от семинаристите на Дрю. Сравнението не беше случайно, защото той ги знаеше - знаеше българските студенти из района. Бяха всичко някъде към петдесет души от България и Македония по него време и той - с това удачно преместване и със словослагателския занаят, придобит от американското училище в Самоков - изглежда, бе най-добре от всички.
Въпреки че трябваше да пести за медицинския
факултет
, където искаше да влезе, можеше да походва.
Не беше важното само да се изфука, че е успял, разбира се. Какъвто бе контактен в свободните си дни, вече нямаше пречка да се раздвижи наоколо и това бе огромно щастие! До Вашингтон, до Ню Йорк, до Бостън, даже чак до Чикаго след година - на изложението. В Ню Йорк бе срещнал Дънов, който също сега през лятото, като нямаше лекции, бе малко по-свободен и в края на седмицата щяха да се видят. Бъдещият пастор щеше да направи първото си посещение на великолепна Филаделфия. Дънов също се виждаше с българи, защото чужденецът в Дрю все пак е чужденец - по-любезни са с него, отколкото помежду си.
към текста >>
С всички сили, с всичко, което има! При гърмящите имена на Теологическия
факултет
на Бостънския университет! И колкото повече мислеше, толкова повече му се струваше, че май така трябваше да бъде: ако отидеше в България, трябваше да отиде с всичко, на което е способен.
После - пак Уитман! Какво бе това, толкова много да имаш дадено, толкова много да имаш като съгражданина на Георги, и нищо да не сториш, само да гледаш как геният ти изтича от тебе и да го оставиш да тече, докато нищо не остане... Сила и мъжественост! Но и арогантно пренебрежение към това, което ти е дадено... Като че ли е дадено на тебе само и с тебе трябва да умре - това послание на върха на стрелата, пратена от ръката на Провидението в бялото небе над Америка. Още, още, още е трябвало да направи той освен да вика срещу небостъргачите на Америка, толкова много му е било дадено! И сърцето му се свиваше. Нямаше да може да овладее този свят. * Освен - си каза той, когато се прибираше на другия ден в Дрю, - освен вместо да диша душата на дъбовете, да се хване с две ръце, да изтръгне всяка дарба, спусната отгоре и спяща в душата му, и да се хвърли, да се гмурне в първоизточника, в науката на Америка, в духовните водачи и словото им. В Бостън.
С всички сили, с всичко, което има! При гърмящите имена на Теологическия
факултет
на Бостънския университет! И колкото повече мислеше, толкова повече му се струваше, че май така трябваше да бъде: ако отидеше в България, трябваше да отиде с всичко, на което е способен.
Ако останеше в Америка, нямаше да остане като надарен втора ръка пастор, а един от тях, от първите... Не можеше да седне на стола и това тука в него, дето го усещаше и не знаеше какво е, да остане неразвито, неоплодено, ненасадено да поникне. * ______________________________________ * Основи на всеобщата теория на относителността 2 В някои издания на Библията е Псалом 90. (б.ред.) 3 Редакцията е на автора. 4 Имам един лимон.
към текста >>
18.
Глава пета: Ученият
 
- Атанас Славов
Това, заедно с лиценза му за правоимащ пастор от Русе от 1887 г., както и фактът, че вече бе официално регистриран член на методисткото църковно паство (или както се казва, „конференция“) на град Медисън, щата Ню Джърси, му даде възможност да постъпи без приемен изпит във
Факултета
по теология в Бостънския университет още същата година.
„Бойлстън“, за да се скрие в тунела под Градската градина. До среднощ се качиха сто хиляди души. До края на годината бяха извозени петдесет милиона пътници.“ (Джейн Холц Кейн) „Повече от пет хиляди души на час се тъпчеха като сардини... и крещяха като диви животни...“ (в. „Бостън Тлоуб“) * В четвъртък на 19 май 1892 г., в единадесет часа сутринта в семинарията Дрю в Медисън се проведе последното публично мероприятие за учебната година 1891/1892. Това бе раздаването на дипломите, на което Петър Дънов получи своето свидетелство за завършване на пълния курс на семинарията Дрю с изключение на подготовка по старогръцки език.
Това, заедно с лиценза му за правоимащ пастор от Русе от 1887 г., както и фактът, че вече бе официално регистриран член на методисткото църковно паство (или както се казва, „конференция“) на град Медисън, щата Ню Джърси, му даде възможност да постъпи без приемен изпит във
Факултета
по теология в Бостънския университет още същата година.
12 октомври, сряда, 1892 г. той бе записан на страница 28 в матри- кулационната книга на теологическия факултет на Бостънския университет като специален студент. „Номер - 1615. Пълно име - Дънов, Петър К. Местожителство - България.
към текста >>
той бе записан на страница 28 в матри- кулационната книга на теологическия
факултет
на Бостънския университет като специален студент.
До края на годината бяха извозени петдесет милиона пътници.“ (Джейн Холц Кейн) „Повече от пет хиляди души на час се тъпчеха като сардини... и крещяха като диви животни...“ (в. „Бостън Тлоуб“) * В четвъртък на 19 май 1892 г., в единадесет часа сутринта в семинарията Дрю в Медисън се проведе последното публично мероприятие за учебната година 1891/1892. Това бе раздаването на дипломите, на което Петър Дънов получи своето свидетелство за завършване на пълния курс на семинарията Дрю с изключение на подготовка по старогръцки език. Това, заедно с лиценза му за правоимащ пастор от Русе от 1887 г., както и фактът, че вече бе официално регистриран член на методисткото църковно паство (или както се казва, „конференция“) на град Медисън, щата Ню Джърси, му даде възможност да постъпи без приемен изпит във Факултета по теология в Бостънския университет още същата година. 12 октомври, сряда, 1892 г.
той бе записан на страница 28 в матри- кулационната книга на теологическия
факултет
на Бостънския университет като специален студент.
„Номер - 1615. Пълно име - Дънов, Петър К. Местожителство - България. Място и дата на раждане - Варна, България, 1864. Пасторски лиценз - Русе 1887.
към текста >>
Самият Бийкън Хил, възвишението на север от „Бостън Камън“, където е теологическият
факултет
и където живее Петър, е резиденция до резиденция на богатите стари бостънци и строежите на църкви и местни паркове и градинки продължават.
Спокойствието и удобството на четящите тук се поддържа от скрити от окото последни постижения на жилищната техника; както ги изрежда един съвременник: „отопление, осветление, вентилация и електродобивна станция с три бойлера с по сто конски сили с две синхронизирани турбини от по сто и петдесет конски сили; с тях - две динама с капацитет от три хиляди и шестстотин сто и десет волтови двадесетватови електрически крушки.“ Скрити настрана пуфкат деветте помпи на вентилационните ветрила, девет електромотора за два пътнически асансьора, десет лифта за книги от хранилища до читални, прахосмукачки за почистване праха на всички книги на всеки етаж. Добавете към това пневматичните тръби за всмукване на листчетата с читателските поръчки до библиотекарите и нейните половин милион книги по полиците още при откриването й - и ще имате представа какво поразява бостънци и къде се е озовал Петър след семинарията Дрю с нейната - ще бъде ли светотатствено да кажем - колкото научна, толкова и „училищна“ библиотека, която го беше изумила преди четири години. Точно през площада едва преди две години са завършени кулите и преддверието на катедралата „Света Троица“ - шедьовърът на Хенри Ричардсън. Гранитна кръстна църква в гръцки стил, висока над петдесет метра, тя е истинска симфония от гранит, разноцветни каменни облицовки, тухли и керамични плочки. Вътре - цветни стъкла, орехова ламперия и масивни мебели от дъб и ясен.
Самият Бийкън Хил, възвишението на север от „Бостън Камън“, където е теологическият
факултет
и където живее Петър, е резиденция до резиденция на богатите стари бостънци и строежите на църкви и местни паркове и градинки продължават.
Улица „Маунт Върнън“, на която е факултетната сграда от бял пясъчник, днес през сграда-две е маркирана с охранявани паметници на историята на града, гордеещи се с медни покривни обшивки, издадени еркери, които и до ден днешен се перчат със зеленикавите си тежки прозорци с оловен примес, внесени от Англия; след това външни дървени орнаменти от сандалово дърво от Хавай и от Карибско море, мрамор, лято и ковано желязо, бронз, пиринч, - какво ли не! Качествено, тежко, чисто - без да е натруфено. И до днес важи описанието на Дикенс от гостуването му тук в „Американски бележки“: „Въздухът бе толкова чист, къщите толкова светли и весели... тухлите бяха така невероятно червени, камъкът така невероятно бял, капаците и парапетите така невероятно зелени, дръжките на вратите и табелките на входовете толкова поразително ярки и искрящи... Градът е красив град и няма начин - както ми се струва - да не впечатли всеки външен човек по най-положителния възможен начин.“ Тази сдържана и строга красота господства и в студентско-преподавателските отношения на факултета. Пуританският дух на самоконтрол и дисциплина е сложил своя отпечатък и наистина го няма чичовското добродушие на Ню Джърси. На лекциите на доктор Бордън Паркър Боун по теизъм и философия на етиката Петър Дънов се среща най-ясно с тази липса на пърхащо бащинско отношение, което е така характерно за Дрю и до днес е така типично за американските преподаватели. Но - странно - това едва ли поражда чувството на загуба.
към текста >>
Улица „Маунт Върнън“, на която е
факултетната
сграда от бял пясъчник, днес през сграда-две е маркирана с охранявани паметници на историята на града, гордеещи се с медни покривни обшивки, издадени еркери, които и до ден днешен се перчат със зеленикавите си тежки прозорци с оловен примес, внесени от Англия; след това външни дървени орнаменти от сандалово дърво от Хавай и от Карибско море, мрамор, лято и ковано желязо, бронз, пиринч, - какво ли не! Качествено, тежко, чисто - без да е натруфено.
Добавете към това пневматичните тръби за всмукване на листчетата с читателските поръчки до библиотекарите и нейните половин милион книги по полиците още при откриването й - и ще имате представа какво поразява бостънци и къде се е озовал Петър след семинарията Дрю с нейната - ще бъде ли светотатствено да кажем - колкото научна, толкова и „училищна“ библиотека, която го беше изумила преди четири години. Точно през площада едва преди две години са завършени кулите и преддверието на катедралата „Света Троица“ - шедьовърът на Хенри Ричардсън. Гранитна кръстна църква в гръцки стил, висока над петдесет метра, тя е истинска симфония от гранит, разноцветни каменни облицовки, тухли и керамични плочки. Вътре - цветни стъкла, орехова ламперия и масивни мебели от дъб и ясен. Самият Бийкън Хил, възвишението на север от „Бостън Камън“, където е теологическият факултет и където живее Петър, е резиденция до резиденция на богатите стари бостънци и строежите на църкви и местни паркове и градинки продължават.
Улица „Маунт Върнън“, на която е
факултетната
сграда от бял пясъчник, днес през сграда-две е маркирана с охранявани паметници на историята на града, гордеещи се с медни покривни обшивки, издадени еркери, които и до ден днешен се перчат със зеленикавите си тежки прозорци с оловен примес, внесени от Англия; след това външни дървени орнаменти от сандалово дърво от Хавай и от Карибско море, мрамор, лято и ковано желязо, бронз, пиринч, - какво ли не! Качествено, тежко, чисто - без да е натруфено.
И до днес важи описанието на Дикенс от гостуването му тук в „Американски бележки“: „Въздухът бе толкова чист, къщите толкова светли и весели... тухлите бяха така невероятно червени, камъкът така невероятно бял, капаците и парапетите така невероятно зелени, дръжките на вратите и табелките на входовете толкова поразително ярки и искрящи... Градът е красив град и няма начин - както ми се струва - да не впечатли всеки външен човек по най-положителния възможен начин.“ Тази сдържана и строга красота господства и в студентско-преподавателските отношения на факултета. Пуританският дух на самоконтрол и дисциплина е сложил своя отпечатък и наистина го няма чичовското добродушие на Ню Джърси. На лекциите на доктор Бордън Паркър Боун по теизъм и философия на етиката Петър Дънов се среща най-ясно с тази липса на пърхащо бащинско отношение, което е така характерно за Дрю и до днес е така типично за американските преподаватели. Но - странно - това едва ли поражда чувството на загуба. По-скоро допринася нещо, което сам той ще прилага много по-късно към своите ученици; нещо, което Петър забелязва съвсем ясно в първата (и може би единствена) обща среща между новопостъпили студенти и семействата на преподавателите.
към текста >>
И до днес важи описанието на Дикенс от гостуването му тук в „Американски бележки“: „Въздухът бе толкова чист, къщите толкова светли и весели... тухлите бяха така невероятно червени, камъкът така невероятно бял, капаците и парапетите така невероятно зелени, дръжките на вратите и табелките на входовете толкова поразително ярки и искрящи... Градът е красив град и няма начин - както ми се струва - да не впечатли всеки външен човек по най-положителния възможен начин.“ Тази сдържана и строга красота господства и в студентско-преподавателските отношения на
факултета
.
Точно през площада едва преди две години са завършени кулите и преддверието на катедралата „Света Троица“ - шедьовърът на Хенри Ричардсън. Гранитна кръстна църква в гръцки стил, висока над петдесет метра, тя е истинска симфония от гранит, разноцветни каменни облицовки, тухли и керамични плочки. Вътре - цветни стъкла, орехова ламперия и масивни мебели от дъб и ясен. Самият Бийкън Хил, възвишението на север от „Бостън Камън“, където е теологическият факултет и където живее Петър, е резиденция до резиденция на богатите стари бостънци и строежите на църкви и местни паркове и градинки продължават. Улица „Маунт Върнън“, на която е факултетната сграда от бял пясъчник, днес през сграда-две е маркирана с охранявани паметници на историята на града, гордеещи се с медни покривни обшивки, издадени еркери, които и до ден днешен се перчат със зеленикавите си тежки прозорци с оловен примес, внесени от Англия; след това външни дървени орнаменти от сандалово дърво от Хавай и от Карибско море, мрамор, лято и ковано желязо, бронз, пиринч, - какво ли не! Качествено, тежко, чисто - без да е натруфено.
И до днес важи описанието на Дикенс от гостуването му тук в „Американски бележки“: „Въздухът бе толкова чист, къщите толкова светли и весели... тухлите бяха така невероятно червени, камъкът така невероятно бял, капаците и парапетите така невероятно зелени, дръжките на вратите и табелките на входовете толкова поразително ярки и искрящи... Градът е красив град и няма начин - както ми се струва - да не впечатли всеки външен човек по най-положителния възможен начин.“ Тази сдържана и строга красота господства и в студентско-преподавателските отношения на
факултета
.
Пуританският дух на самоконтрол и дисциплина е сложил своя отпечатък и наистина го няма чичовското добродушие на Ню Джърси. На лекциите на доктор Бордън Паркър Боун по теизъм и философия на етиката Петър Дънов се среща най-ясно с тази липса на пърхащо бащинско отношение, което е така характерно за Дрю и до днес е така типично за американските преподаватели. Но - странно - това едва ли поражда чувството на загуба. По-скоро допринася нещо, което сам той ще прилага много по-късно към своите ученици; нещо, което Петър забелязва съвсем ясно в първата (и може би единствена) обща среща между новопостъпили студенти и семействата на преподавателите. Боун има малки деца, които не се отлепят от него - но в това не изпъква на преден план емоционална привързаност, въпреки че тя не липсва.
към текста >>
* Различен, на пръв поглед студен, после все по-увлекателен, все по- стимулиращ,
факултетът
по тукашната бостънска традиция също е не само „машина за живеене“, но и „машина за учене“.
При това някои студенти са започнали официални оплаквания и обвинения в отклонение от установените доктрини на методизма срещу Боун и други преподаватели. Боун обаче е учител и е непоклатим: Ако не ти харесва, отивай си! Ако ти се струва сложно да се вглъбиш във философията на етиката и теизма, то ти е от главата, а не от сложността на материята, както я преподавам аз! На Дънов му харесва, че учителят трябва, обича или не обича ученика, да е строг и да го води напред, да не се огъва от умиление, да не предлага емоционални патерици, когато трябва да го научи бодро и уверено да крачи напред. А че материята е сложна, сложна е, в това няма съмнение. Петър ще се опита да вникне в нея истински, когато избухне спорът по това дали учителите им Боун, Шедцън и Мичел са еретици наистина. Той се запалва от идеите на Боун за анализ на понятието „вяра“ и правомерността на съчетаването на религия и съвременна наука за издигане нивото на правдоподобността на чудото и провидението - идеята на скъпия „чичо“ Джон Милей от Дрю, но изнесена още една крачка напред.
* Различен, на пръв поглед студен, после все по-увлекателен, все по- стимулиращ,
факултетът
по тукашната бостънска традиция също е не само „машина за живеене“, но и „машина за учене“.
Домашната организация на Дрю тук е заменена с гладко работеща, прецизна и ясна образователна операция. Преподавателският метод, който се предпочита, е - както се нарича навремето - сократичният метод. Това ще рече устно преподаване с оптималното непосредствено включване на студентите. Книгите и учебниците са подръка; препоръчват се и се предоставят и частно написани лекции от преподавателите, но зубренето не е на мода. Учителят трябва да завърти мозъка на студента си в ритъма на своя мозък, преди да го пусне да върви нататък.
към текста >>
Редовният курс е тригодишен, но има и допълнителни предмети, с които студентът може да се заеме, при положение обаче, че
факултетният
съвет се убеди, че той ще може да поеме допълнителното натоварване, без това да му пречи на усвояването на редовната програма.
Домашната организация на Дрю тук е заменена с гладко работеща, прецизна и ясна образователна операция. Преподавателският метод, който се предпочита, е - както се нарича навремето - сократичният метод. Това ще рече устно преподаване с оптималното непосредствено включване на студентите. Книгите и учебниците са подръка; препоръчват се и се предоставят и частно написани лекции от преподавателите, но зубренето не е на мода. Учителят трябва да завърти мозъка на студента си в ритъма на своя мозък, преди да го пусне да върви нататък.
Редовният курс е тригодишен, но има и допълнителни предмети, с които студентът може да се заеме, при положение обаче, че
факултетният
съвет се убеди, че той ще може да поеме допълнителното натоварване, без това да му пречи на усвояването на редовната програма.
Ако всичко е наред, може да се впусне в някоя от десетте предлагани дисциплини без допълнително заплащане. Няма да е излишно да споменем, че между тези допълнителни дисциплини са медицината и музиката - две неща, на които особено се набляга в методисткото образование. Има и четиригодишен курс, при който последната година се дава безплатна стая в общежитието на Теоложкия институт. Този курс е за студенти без предварително солидно образование, които имат нужда от подготвителна година. Институтът по теология на ул.
към текста >>
Факултетът
има завидно организиран хинтерланд.
Точно на един от тези концерти той изсвирва импровизираната в момента мелодия „Завръщане на блудния син“, която пожънала огромен успех. Учениците му в България разказват как той я изпълнил по-късно и пред тях на „Изгрева“ няколко пъти, но мелодията била сложна и никой не се наел да я нотира, когато му било времето. Така се и загубила. В която и специалност да е студентът, той бива изложен на работа в това, което тук наричат „агресивната градска църква“. Теорията не може да мине без практическо взимане на участие в църковната работа, като се почне от стажант-проповедничеството, та се стигне до чисто техническа помощ.
Факултетът
има завидно организиран хинтерланд.
Уреден е безплатен достъп до четири библиотеки и две читателски зали. На първо място е библиотеката на самия институт. След това идва рядката теологическа колекция на покойния декан на института пастор Джеймс Латимер. Общата теологична библиотека от двадесет хиляди тома с читалните и периодиката си е разгърната близо до института. На последно място е намиращата се на по-малко от километър през парковете на югозапад Бостънска обществена библиотека, която вече е най-голямата в страната със своите половин милион тома и продължава да расте с над 10 000 тома в година.
към текста >>
Ако тръгнете септември месец за насам, пълни с ентусиазъм, че ще учите теология в Бостънския теологически
факултет
, те ще ви трябват много преди да слезете.
Елегантната четириетажна сграда на улица „Маунт Върнън“ и сега носи номера си - 72. Това е модерно здание в готически стил, облицовано с бял пясъчник, и дори днес изглежда съвременно. На пръв поглед не е особено монументално, но така е само на пръв поглед. Всъщност то е съединено през целия квартал с постройките на големия си парцел отзад и има излаз и на другата улица - „Чеснът стрийт“ номер 27. Адресите трябва да се знаят и да се помнят, не ги споменаваме за лукс.
Ако тръгнете септември месец за насам, пълни с ентусиазъм, че ще учите теология в Бостънския теологически
факултет
, те ще ви трябват много преди да слезете.
Откъдето и да иде влакът, ще запердашите покрай морето, ще навлезете сред складове, рампи, докове, ще започнете да пресичате крайните квартали към първата си гара в града и щом потеглите от нея към последната си станция - била тя Саут Стейшън или Норт Стейшън, която е по-близо до Бийкън Хил, кондукторът ще мине от вагон на вагон да ви подсети да се стягате и с него ще мине и багажният агент, на който трябва да дадете квитанциите и номера на куфарите си в багажния вагон. Трябва да му кажете да ги достави на ваше име на входа на института откъм „Чеснът стрийт“ - номер 27. Вие самият най- добре е да наемете от малките хердикови карети пред гарата със страничните седалки, дето се влиза отзад, защото са само 25 цента, и да дадете адреса, на който да ви закарат откъм главния вход: „Маунт Върнън“ номер 72. Искат ви там, за да може портиерът да ви отведе, където трябва, и да ви ориентират веднага, за да не се лутате излишно. За багажа ви вече са се погрижили.
към текста >>
Това е най- организираният източник на доходи всъщност и
факултетът
е подготвил всичко както трябва и по тази линия.
Искат ви там, за да може портиерът да ви отведе, където трябва, и да ви ориентират веднага, за да не се лутате излишно. За багажа ви вече са се погрижили. Ще ви дадат точни данни какви такси трябва да платите, колко от тях отначалото, колко през втория семестър. Ще проверят на база на дипломите и препоръките ви какви намаления може да получите, кое е безплатно за вас и кое не, какви квартири и стаи имат, къде са и колко струват. Ще ви дадат списъци на местата, където може да работите от хамалска работа на пристанището, където се получават най-много пари, през миенето на чинии и келнерството в кафенетата и ресторантите около Бийкън Хил, където се получава по-малко, но е лесно и подръка.
Това е най- организираният източник на доходи всъщност и
факултетът
е подготвил всичко както трябва и по тази линия.
Учебната програма е така нагласена, че от единадесет и половина до два и половина следобед не се учи, за да могат студентите да работят като келнери по време на обедната почивка, когато кафенетата и ресторантите от квартала са пълни. Много по-пълни от вечерното време, тъй като на обяд никой няма време да се отдалечава от кантората си, за да се храни вкъщи. Изборът на работа нататък се простира до преподаването на частни уроци - за което се иска квалификация и носи реално най-малък приход, ако не се натоварите толкова, че да не ви остава време да учите самият вие. Бостън! Стегнатият, точен, пуритански Бостън, който сега вече има лъснати пиринчени дръжки на външните си врати, вносни стъкла от Лондон и махагон от островите, но на всеки ъгъл стърчи църковна или библиотечна, или друга някаква кула. Дали това е за да си по-близо до небето, или да гледаш големия градски часовник на нея и да не закъсняваш за работа, за началото на учебния час, или за бизнес-срещата си - това вече не се знае.
към текста >>
Двете му години тук и следващата в Медицинския
факултет
бяха едни от най-интересните в интелектуалния живот на стария град, тъй като бяха на границата между стария пуританизъм, консерватизма в теологията и философията, ксенофобията на фамилиите създатели на Бостън и модерните времена.
На добър час! И така Петър пое дълбоко дъх, усмихна се в себе си на малкото духче, което взе по детски радостно да подскача в сърцето му, и тръгна да си нарежда стаята с мисълта за тетрадки, моливчета, гуми, листи за чернова... Оооо! Имаше време и щеше да е чудно. Имаше време и докато изчовъркаше книгите и напишеше тезата, щеше да научи сто още неща, дето ще са за цял живот! Близо две години. Всъщност една година и седем месеца до 15 април другата година. * Писането на тезата в Института по теология бе само част от школуването на Петър в Бостън. Далече не най-важната част.
Двете му години тук и следващата в Медицинския
факултет
бяха едни от най-интересните в интелектуалния живот на стария град, тъй като бяха на границата между стария пуританизъм, консерватизма в теологията и философията, ксенофобията на фамилиите създатели на Бостън и модерните времена.
От Германия философията на персонализма намери убежище сред водещите умове на методистката теология. От добрия стар Конкорд се лисна тихото закъсняло мъртво вълнение на стария добър трансцендентализъм на Торо и Емерсън, а унитарианците отново имаха глас. От юг от Ню Йорк навлизаха новите издания на интелектуалните водачи на Теософското общество, окултна литература, езотерична литература. Започна като гръм от ясно небе дискусия за мястото на Русия и нейната съдба, нейната връзка с Америка и идеите на панславизма. И сред това - в библиотеката на Института и в Бостънската цитадела на знанието, Обществената библиотека на площада „Купли“, Петър Дънов четеше за германски варварски племена, за духа на славяните, за Природата и Бога като две лица на едно и също нещо и за създаването в личностното на собствената реалност като същност, и на собствената ценност като достойнство, върховен образец за което е Исус.
към текста >>
А и той не им се усмихваше ни в клас, ни в коридорите на
факултета
.
Той не бе Го виждал, нищо не бе виждал като баща си, но бе усещал Бог да влиза в него с природата, с елементите, с безшумния грохот на пълното й спокойствие. Не всички студенти бяха съгласни, не всички се радваха колко дълбоко е това, което ги учеше Боун. Беше много сложно и как щяха да си вземат изпитите? Беше много сложно и как щяха да живеят в тази теистическа среда, ако това, което говореше и пишеше Боун, се приемеше като буква на тяхното вероучение? И на новите студенти, и на старите проповедници?
А и той не им се усмихваше ни в клас, ни в коридорите на
факултета
.
Как да го предразположиш тогава, че да изкараш? Професор Мичел също ги объркваше. Не им казваше просто какво да научат, да го кажат на изпита и да свърши с това, а им човъркаше мозъците, теоретизираше, искаше подкрепа и възражения срещу поставените пред тях тези. Накрая петима студенти подадоха оплакване срещу Мичел пред президента на института, че ги обърква и че е еретик. Нещата стигнаха до съвета на настоятелите, които трябваше да вземат отношение, тъй като при първия сигнал за бунт срещу „обърканите глави“ техни стари противници, които им завиждаха, се нахвърлиха срещу тях без каквито и да било задръжки.
към текста >>
Дали щеше да е разговор по личен въпрос, дали щеше да е академична консултация или просто ей така за компания - случваше се около него да се съберат по двама-трима млади теолози и три-четирите километра от
факултета
до дома му бяха истинска наслада.
Някои от сегашните последователи на Дънов смятат, че е било тайна сбирка на розенкройцерите. Така или иначе, подобни тайни общества, комуни и фуристки сдружения не са били рядкост по онова време. * Ако някой от студентите искаше да говори с професор Боун след края на лекциите, той го поканваше да върви с него от класната стая на Бийкън Хил до дома му на „Лонгууд авеню“ в Бруклийн. Пътят минаваше през „Бостън Камън“ и Градската градина, през сенчестите алеи на „Камън авеню“, през началото на „Емералдовата огърлица“ в парка „Мъди ривър“ и на юг по „Ривъруей“. Градът си беше град, но методистката академична традиция на дългите разходки с професора се спазваше.
Дали щеше да е разговор по личен въпрос, дали щеше да е академична консултация или просто ей така за компания - случваше се около него да се съберат по двама-трима млади теолози и три-четирите километра от
факултета
до дома му бяха истинска наслада.
При една такава разходка, в която участваше и Петър, професор Боун някак без повод и без да поглежда българина, спомена, че в града е звездата на методистките мисионери доктор Лонг, за да надзирава лично отпечатването на Библията на български език, след като преди години с конгрегационалиста доктор Ригс организирали и редактирали превеждането на Евангелието на български. На учудения въпрос на един от студентите това значи ли, че българите не са имали превод на Новия завет, Боун хвърли усмихнато око към Дънов и обясни, че съвсем не значи това и че е точно обратното. Българският е един от най- старите езици след латински и старогръцки, на който е преведена Библията - почти наред с арменски и грузински. Добави, че това за съжаление е било превод на тогавашния славянобългарски език, който обикновените българи днес не разбират и преводът на Лонг е на съвременния говорим български език. Заговориха се за нещата, свързани с подобни преводи, и спътниците на Боун и Дънов попитаха как е могъл Лонг да се справи, на което професорът отговори, че точно там е работата, че не всеки може да го направи и че точно там е призванието на истинския мисионер.
към текста >>
Когато стана дума по какъв случай пишат за него в „Методист“, Боун обясни, че идването му ще бъде свързано с последното събиране на завършилите Теологически
факултет
в Конкорд, който бил отворен там двадесет години преди да се премести в Бостън.
Българският е един от най- старите езици след латински и старогръцки, на който е преведена Библията - почти наред с арменски и грузински. Добави, че това за съжаление е било превод на тогавашния славянобългарски език, който обикновените българи днес не разбират и преводът на Лонг е на съвременния говорим български език. Заговориха се за нещата, свързани с подобни преводи, и спътниците на Боун и Дънов попитаха как е могъл Лонг да се справи, на което професорът отговори, че точно там е работата, че не всеки може да го направи и че точно там е призванието на истинския мисионер. Ригс - между другото - обясни той, е написал за нуждите на преводите си в Цариград научна модерна граматика на българския съвременен език и на арменския съвременен език, докато Лонг е лингвист, какъвто рядко се среща. Научил български и започнал да проповядва на този език е два два месеца след като се захванал с него, а в последния брой на списание „Методист“ пишело как за него се говори, че знаел почти толкова езици, на колкото ще говорят апостолите по време на Страшния съд.
Когато стана дума по какъв случай пишат за него в „Методист“, Боун обясни, че идването му ще бъде свързано с последното събиране на завършилите Теологически
факултет
в Конкорд, който бил отворен там двадесет години преди да се премести в Бостън.
Съобщили, че мисионерът пастор Алберт Лонг от класа на 1857 година, с когото Конкорд най-много се гордеел, щял да държи речта на това последно събиране. След това добави - пак без да поглежда Дънов, - че да бил на мястото на студентите си, щял да вземе влака до Конкорд, да го чуе. За Дънов беше ново, че доктор Лонг е учил в Конкорд, и това го развълнува. Конкорд за него беше стара мечта: градът на Емерсън, на Олкот, на Торо и езерото Уолдън... Сега вече наистина щеше да отиде до там! Когато сподели идеята си с Граблашев, Величко отначало също се запали, въпреки че не беше уверен дали има толкова пари и сигурно щеше да трябва да вземе заем от Петър, само че после нещо се разколеба. Каза, че му се струва, че нещо бъркат.
към текста >>
Петър също му се стори, че наистина има някаква грешка, и веднага се мушнаха в читалнята на
факултета
над една карта на Нова Англия.
След това добави - пак без да поглежда Дънов, - че да бил на мястото на студентите си, щял да вземе влака до Конкорд, да го чуе. За Дънов беше ново, че доктор Лонг е учил в Конкорд, и това го развълнува. Конкорд за него беше стара мечта: градът на Емерсън, на Олкот, на Торо и езерото Уолдън... Сега вече наистина щеше да отиде до там! Когато сподели идеята си с Граблашев, Величко отначало също се запали, въпреки че не беше уверен дали има толкова пари и сигурно щеше да трябва да вземе заем от Петър, само че после нещо се разколеба. Каза, че му се струва, че нещо бъркат. Нещо му се въртеше в главата, че университетът е бил в друг Конкорд, не Конкорда на Емерсън.
Петър също му се стори, че наистина има някаква грешка, и веднага се мушнаха в читалнята на
факултета
над една карта на Нова Англия.
Между Конкорд на Емерсън и Торо в Масачузетс, и Конкорд на Алберт Лонг в Ню Хемпшър имаше осемдесет километра разстояние. Нищо! Толкова по-зле, че още не беше отишъл до Уолдън. Провидението го подсещаше, че не трябва да отлага. file:///C:/Users/SAVOVA/AppData/Local/Temp/msohtmlclip1/01/clip_image006.jpg Езерото Уолдън, видяно от мястото, където е била колибата на Хенри Торо Сърцето на Петър вече беше на път, но Величко се отказа. Щеше да е толкова пари и толкова време, и щеше да трябва да отлага два урока... Не, нямаше да дойде; и не се съгласи да дойде дори когато Петър каза, че ще му купи билета.
към текста >>
Книгите му са прибрани от Елен Емерсън на отделна полица в библиотеката на баща й и специални посетители като студенти от Духовния
факултет
на Бостънския университет при предварително уговаряне могат да видят тази библиотека.
През 1892 година - десет години след смъртта му - за тях се грижи дъщеря му Елен и когато и тя умира, семейната им къща става собственост на Паметната асоциация на Ралф Уалдо Емерсън. Къщата на поборничката за женски права Луиза Мей Олкот и баща й Бронсън Олкот, които са покойници от четири години, е купена от Хариет Лотроп с определеното намерение да стане исторически музей на великите конкордци. Домът на Хоторн също се пази от преките му наследници, за да отиде след време на съхранение от Парковата служба към Министерство на вътрешните работи на Щатите, така че ни една от техните вещи, дрехи или книги не е разграбена от каращи се за наследство роднини, които да ги чакат от години да умрат, защото са си харесали някой чифт ботуши, някоя книга или любима писалка. Само с творческото наследство на Торо нещата не са в цветущ вид поради факта, че никой от трите му дъщери и синът му не се оженва и те умират преди началото на предпоследното десетилетие на миналия век. Самоделната му барака на езерото я няма, но все пак посетителят може да види всичко останало, което има значение.
Книгите му са прибрани от Елен Емерсън на отделна полица в библиотеката на баща й и специални посетители като студенти от Духовния
факултет
на Бостънския университет при предварително уговаряне могат да видят тази библиотека.
Къщата на Р.У.Емерсън в град Конкорд Малцина безпокоят Елен с подобна молба обаче, тъй като има достатъчно да се види в сбирката на Антикварното дружество на Конкорд на втория етаж на старата сграда на съдилището. Къминг Дейвис е събрал по-голямата част от вещите в колекцията, докато - като млад пришълец - работи във вестникарската си будка, към която има и магазинче за най-различни дреболии. За няколко години събира над 1500 предмета - главно неща, свързани с историята и литературния живот на града и две десетилетия преди събитията, които описваме, разполага сбирката си в споменатата сграда на съдилището и я предоставя на любопитството на зяпачите и гостите на града. Две години преди смъртта на Олкотови той вече я подарява на Антикварното дружество, и историческия музей на Конкорд е реалност. Тук именно може да се видят лични вещи на Торо, парчета от дъските на злополучната му барака, които негови обожатели са превърнали в реликви: перодръжки, ножове за разрязване на книги с името му, сувенирни кутии с надписи, че дървото е взето от бараката край Уолдън, някои писма, бележки, дреболии.
към текста >>
На тезите в Теологическия
факултет
не се гледа като на нещо особено важно, не се иска в тях да имат какъвто и да било научен принос.
* Остава написването на тезата му и той сяда над нея. Белият лист е особено нещо. Той е не толкова покана, колкото огледало. Виждаш истинското лице на творческата си амбиция; дотук си имал идея да напишеш нещо, но сега изведнъж виждаш вътре в себе си, искал ли си всъщност да го напишеш, или си се виждал в ролята на автор на съчинение на такава тема; виждаш какви са били мотивите ти, виждаш кого си искал да впечатлиш, виждаш кой ще го чете и какво ще си помисли за цялата работа, виждаш ще даде ли нещо на някого и на кого, и ще даде ли нещо на теб и какво. Виждаш дали ръководителят ти Питър Таунсенд е бил прав, като се е мъчил да те убеди да не се нагърбваш с широкообхватна тема.
На тезите в Теологическия
факултет
не се гледа като на нещо особено важно, не се иска в тях да имат какъвто и да било научен принос.
Цялото обучение по него време е ориентирано преди всичко към бъдещата практическа работа в църквата или мисията и написването на тезата е своего рода форма, под която студентът още да се повърти в своята Алма матер, да се поочука в отношенията си с преподаватели и духовници, да понавлезе сред елита на методизма, да свикне да чете, да може съсредоточено да пише, да знае как да излага системно мислите си. Ако видите тезите от онова време, ще се учудите. Това не са дори дипломни работи в днешния смисъл на думата. По качество всъщност те не са повече от една обикновена семестриална работа, която преподавателят я прочете, я не! През всичкото време, през което Петър Дънов се готви и събира материал, той е имал предостатъчно време да се убеди в това, като сравнява какво правят другите дипломанти и чете приети вече тези. Няма да отстъпи, разбира се, и да не направи оптималното, което може, по темата, но просто му става ясно, че Таунсенд е бил прав: ще положи много усилия и време за доста ограничен резултат.
към текста >>
Така или иначе, тезата е завършена прилично и прецизно; без прозрение, без проблясък, без научен принос, но със затвърдено приемане на новаторското мислене на реформаторите на методизма от времето на учението му в семинарията Дрю и Теологическия
факултет
на Бостънския университет.
Бог се въплъщава в човека, влиза в своя Син Божи на земята. Веднъж това станало, веднъж божественият дух, веднъж „Божественото“ влязло в човека, той от своя страна се устремява към Бога. Това е тезата на Милей; че движението е двупосочно. Чрез въплъщаването си в човека Бог става по-близо до него, а с това и Човекът става по-близо до Бог и божественото. Така че движението е както от Бога към Човека, така и от Човека към Бога; имаме сливане на Всемирното съзнание от двете противоположни посоки чрез тяхната взаимопритегателна сила.
Така или иначе, тезата е завършена прилично и прецизно; без прозрение, без проблясък, без научен принос, но със затвърдено приемане на новаторското мислене на реформаторите на методизма от времето на учението му в семинарията Дрю и Теологическия
факултет
на Бостънския университет.
Свидетелството на П.Дънов за завършено образование в Теологическия факултет на Бостънския университет На трети февруари 1894 година деканът на Медицинския факултет на Бостънския университет И. Т. Талбот подписва и връчва на Петър Дънов свидетелство, че същият е бил редовен участник в учебната програма на факултета за тази година. Петър има нужда от това свидетелство, тъй като очевидно решава да вземе предлагания извънреден безплатен медицински курс, на който има право като редовен студент в Теоложкия факултет. На четвърти юни 1894 година (след две години престой във факултета по теология на Бостънския университет) президентът на факултета професор Уилям Уорън и професор Хенри Шелдън подписват свидетелството на Петър Дънов, че е завършил задоволително редовния учебен курс в този институт. Сега накъде?
към текста >>
Свидетелството на П.Дънов за завършено образование в Теологическия
факултет
на Бостънския университет На трети февруари 1894 година деканът на Медицинския
факултет
на Бостънския университет И. Т.
Веднъж това станало, веднъж божественият дух, веднъж „Божественото“ влязло в човека, той от своя страна се устремява към Бога. Това е тезата на Милей; че движението е двупосочно. Чрез въплъщаването си в човека Бог става по-близо до него, а с това и Човекът става по-близо до Бог и божественото. Така че движението е както от Бога към Човека, така и от Човека към Бога; имаме сливане на Всемирното съзнание от двете противоположни посоки чрез тяхната взаимопритегателна сила. Така или иначе, тезата е завършена прилично и прецизно; без прозрение, без проблясък, без научен принос, но със затвърдено приемане на новаторското мислене на реформаторите на методизма от времето на учението му в семинарията Дрю и Теологическия факултет на Бостънския университет.
Свидетелството на П.Дънов за завършено образование в Теологическия
факултет
на Бостънския университет На трети февруари 1894 година деканът на Медицинския
факултет
на Бостънския университет И. Т.
Талбот подписва и връчва на Петър Дънов свидетелство, че същият е бил редовен участник в учебната програма на факултета за тази година. Петър има нужда от това свидетелство, тъй като очевидно решава да вземе предлагания извънреден безплатен медицински курс, на който има право като редовен студент в Теоложкия факултет. На четвърти юни 1894 година (след две години престой във факултета по теология на Бостънския университет) президентът на факултета професор Уилям Уорън и професор Хенри Шелдън подписват свидетелството на Петър Дънов, че е завършил задоволително редовния учебен курс в този институт. Сега накъде? По методистката пътека остава да се задоми и да намери пасторско място в Ню Джърси, където все още се числи, или да се върне в България и - пак това! - да стане пастор и да чака с годините вътрешните механизми на методистката йерархия да го направят учител в Свищов или Ловеч, или ръководител на някое паство от стотина души.
към текста >>
Талбот подписва и връчва на Петър Дънов свидетелство, че същият е бил редовен участник в учебната програма на
факултета
за тази година.
Това е тезата на Милей; че движението е двупосочно. Чрез въплъщаването си в човека Бог става по-близо до него, а с това и Човекът става по-близо до Бог и божественото. Така че движението е както от Бога към Човека, така и от Човека към Бога; имаме сливане на Всемирното съзнание от двете противоположни посоки чрез тяхната взаимопритегателна сила. Така или иначе, тезата е завършена прилично и прецизно; без прозрение, без проблясък, без научен принос, но със затвърдено приемане на новаторското мислене на реформаторите на методизма от времето на учението му в семинарията Дрю и Теологическия факултет на Бостънския университет. Свидетелството на П.Дънов за завършено образование в Теологическия факултет на Бостънския университет На трети февруари 1894 година деканът на Медицинския факултет на Бостънския университет И. Т.
Талбот подписва и връчва на Петър Дънов свидетелство, че същият е бил редовен участник в учебната програма на
факултета
за тази година.
Петър има нужда от това свидетелство, тъй като очевидно решава да вземе предлагания извънреден безплатен медицински курс, на който има право като редовен студент в Теоложкия факултет. На четвърти юни 1894 година (след две години престой във факултета по теология на Бостънския университет) президентът на факултета професор Уилям Уорън и професор Хенри Шелдън подписват свидетелството на Петър Дънов, че е завършил задоволително редовния учебен курс в този институт. Сега накъде? По методистката пътека остава да се задоми и да намери пасторско място в Ню Джърси, където все още се числи, или да се върне в България и - пак това! - да стане пастор и да чака с годините вътрешните механизми на методистката йерархия да го направят учител в Свищов или Ловеч, или ръководител на някое паство от стотина души. Скромно и всеотдайно да служиш на поста си?
към текста >>
Петър има нужда от това свидетелство, тъй като очевидно решава да вземе предлагания извънреден безплатен медицински курс, на който има право като редовен студент в Теоложкия
факултет
.
Чрез въплъщаването си в човека Бог става по-близо до него, а с това и Човекът става по-близо до Бог и божественото. Така че движението е както от Бога към Човека, така и от Човека към Бога; имаме сливане на Всемирното съзнание от двете противоположни посоки чрез тяхната взаимопритегателна сила. Така или иначе, тезата е завършена прилично и прецизно; без прозрение, без проблясък, без научен принос, но със затвърдено приемане на новаторското мислене на реформаторите на методизма от времето на учението му в семинарията Дрю и Теологическия факултет на Бостънския университет. Свидетелството на П.Дънов за завършено образование в Теологическия факултет на Бостънския университет На трети февруари 1894 година деканът на Медицинския факултет на Бостънския университет И. Т. Талбот подписва и връчва на Петър Дънов свидетелство, че същият е бил редовен участник в учебната програма на факултета за тази година.
Петър има нужда от това свидетелство, тъй като очевидно решава да вземе предлагания извънреден безплатен медицински курс, на който има право като редовен студент в Теоложкия
факултет
.
На четвърти юни 1894 година (след две години престой във факултета по теология на Бостънския университет) президентът на факултета професор Уилям Уорън и професор Хенри Шелдън подписват свидетелството на Петър Дънов, че е завършил задоволително редовния учебен курс в този институт. Сега накъде? По методистката пътека остава да се задоми и да намери пасторско място в Ню Джърси, където все още се числи, или да се върне в България и - пак това! - да стане пастор и да чака с годините вътрешните механизми на методистката йерархия да го направят учител в Свищов или Ловеч, или ръководител на някое паство от стотина души. Скромно и всеотдайно да служиш на поста си? Разбира се, но този пост кой го определя?
към текста >>
На четвърти юни 1894 година (след две години престой във
факултета
по теология на Бостънския университет) президентът на
факултета
професор Уилям Уорън и професор Хенри Шелдън подписват свидетелството на Петър Дънов, че е завършил задоволително редовния учебен курс в този институт.
Така че движението е както от Бога към Човека, така и от Човека към Бога; имаме сливане на Всемирното съзнание от двете противоположни посоки чрез тяхната взаимопритегателна сила. Така или иначе, тезата е завършена прилично и прецизно; без прозрение, без проблясък, без научен принос, но със затвърдено приемане на новаторското мислене на реформаторите на методизма от времето на учението му в семинарията Дрю и Теологическия факултет на Бостънския университет. Свидетелството на П.Дънов за завършено образование в Теологическия факултет на Бостънския университет На трети февруари 1894 година деканът на Медицинския факултет на Бостънския университет И. Т. Талбот подписва и връчва на Петър Дънов свидетелство, че същият е бил редовен участник в учебната програма на факултета за тази година. Петър има нужда от това свидетелство, тъй като очевидно решава да вземе предлагания извънреден безплатен медицински курс, на който има право като редовен студент в Теоложкия факултет.
На четвърти юни 1894 година (след две години престой във
факултета
по теология на Бостънския университет) президентът на
факултета
професор Уилям Уорън и професор Хенри Шелдън подписват свидетелството на Петър Дънов, че е завършил задоволително редовния учебен курс в този институт.
Сега накъде? По методистката пътека остава да се задоми и да намери пасторско място в Ню Джърси, където все още се числи, или да се върне в България и - пак това! - да стане пастор и да чака с годините вътрешните механизми на методистката йерархия да го направят учител в Свищов или Ловеч, или ръководител на някое паство от стотина души. Скромно и всеотдайно да служиш на поста си? Разбира се, но този пост кой го определя? Гласът вътре в него като личност ли, който, ако го чуеш правилно, е гласът на Божественото, или гласът на старейшините?
към текста >>
Но той, разбира се, щеше да се запише като редовен студент, защото отново, както бе тезата му в Теологическия
факултет
, искаше да стигне до дъното на нещата.
Така или иначе, не можеше да се върне сега, след като тука никога няма да е на своето място, а в България не го чакаше нищо, за което да бърза да се връща. Накрая окончателното решение бе взето. Щеше да запише медицина. Пак в Бостънския университет, което щеше да е лесно. Бъдещи пастори - както вече казахме - имаха известни предимства за минаването през безплатни допълнителни курсове.
Но той, разбира се, щеше да се запише като редовен студент, защото отново, както бе тезата му в Теологическия
факултет
, искаше да стигне до дъното на нещата.
* В каталога и годишната книга на Медицинския факултет на Бостънския факултет от 22 юли 1894 г. Петър Дънов вече е записан като редовен студент първа година: „Дънов, Петър Константин. Завършил теология в Бостънския университет, от Варна, България.“ Между новопостъпилите около четиридесет студенти има само двама чужденци освен него: Чарлз Обер Кеплер от Тиенцин, Китай, и Има Рот от Виена, Австрия. Сега той вече е изцяло между вътрешни хора, мотивирани в кариерата си младежи от семейства с положение, в една от най-авторитетните медицински институции на Съединените щати. Болницата към Медицинския факултет на Бостънския университет Медицинският факултет на Бостънския университет се намира в квартала Саут Енд на юг от центъра.
към текста >>
* В каталога и годишната книга на Медицинския
факултет
на Бостънския
факултет
от 22 юли 1894 г.
Накрая окончателното решение бе взето. Щеше да запише медицина. Пак в Бостънския университет, което щеше да е лесно. Бъдещи пастори - както вече казахме - имаха известни предимства за минаването през безплатни допълнителни курсове. Но той, разбира се, щеше да се запише като редовен студент, защото отново, както бе тезата му в Теологическия факултет, искаше да стигне до дъното на нещата.
* В каталога и годишната книга на Медицинския
факултет
на Бостънския
факултет
от 22 юли 1894 г.
Петър Дънов вече е записан като редовен студент първа година: „Дънов, Петър Константин. Завършил теология в Бостънския университет, от Варна, България.“ Между новопостъпилите около четиридесет студенти има само двама чужденци освен него: Чарлз Обер Кеплер от Тиенцин, Китай, и Има Рот от Виена, Австрия. Сега той вече е изцяло между вътрешни хора, мотивирани в кариерата си младежи от семейства с положение, в една от най-авторитетните медицински институции на Съединените щати. Болницата към Медицинския факултет на Бостънския университет Медицинският факултет на Бостънския университет се намира в квартала Саут Енд на юг от центъра. Някога краен, полуиндустриален квартал в края на века, когато Дънов учи тук, обликът му светкавично се променя: нови строежи, градски и квартални паркове, монументални резиденции, издигнати от първите архитекти на града по последната дума на строителството, поразителни катедрали - Саут Енд цъфти и ще расте във всяко отношение преди новото си западане през последните двадесетина години.
към текста >>
Болницата към Медицинския
факултет
на Бостънския университет Медицинският
факултет
на Бостънския университет се намира в квартала Саут Енд на юг от центъра.
Но той, разбира се, щеше да се запише като редовен студент, защото отново, както бе тезата му в Теологическия факултет, искаше да стигне до дъното на нещата. * В каталога и годишната книга на Медицинския факултет на Бостънския факултет от 22 юли 1894 г. Петър Дънов вече е записан като редовен студент първа година: „Дънов, Петър Константин. Завършил теология в Бостънския университет, от Варна, България.“ Между новопостъпилите около четиридесет студенти има само двама чужденци освен него: Чарлз Обер Кеплер от Тиенцин, Китай, и Има Рот от Виена, Австрия. Сега той вече е изцяло между вътрешни хора, мотивирани в кариерата си младежи от семейства с положение, в една от най-авторитетните медицински институции на Съединените щати.
Болницата към Медицинския
факултет
на Бостънския университет Медицинският
факултет
на Бостънския университет се намира в квартала Саут Енд на юг от центъра.
Някога краен, полуиндустриален квартал в края на века, когато Дънов учи тук, обликът му светкавично се променя: нови строежи, градски и квартални паркове, монументални резиденции, издигнати от първите архитекти на града по последната дума на строителството, поразителни катедрали - Саут Енд цъфти и ще расте във всяко отношение преди новото си западане през последните двадесетина години. Удостоверение на П. Дънов за учението му в Медицинския факултет на Бостънския университет Общежитието на студентите, сградата на канцелариите и училището са от червени тухли. Внушителни здания около вътрешен малък парк, които още стоят почти в съшия си вид. На юг от парка е хомеопатичната болница - последна дума на медицината за онова време.
към текста >>
Дънов за учението му в Медицинския
факултет
на Бостънския университет Общежитието на студентите, сградата на канцелариите и училището са от червени тухли.
Завършил теология в Бостънския университет, от Варна, България.“ Между новопостъпилите около четиридесет студенти има само двама чужденци освен него: Чарлз Обер Кеплер от Тиенцин, Китай, и Има Рот от Виена, Австрия. Сега той вече е изцяло между вътрешни хора, мотивирани в кариерата си младежи от семейства с положение, в една от най-авторитетните медицински институции на Съединените щати. Болницата към Медицинския факултет на Бостънския университет Медицинският факултет на Бостънския университет се намира в квартала Саут Енд на юг от центъра. Някога краен, полуиндустриален квартал в края на века, когато Дънов учи тук, обликът му светкавично се променя: нови строежи, градски и квартални паркове, монументални резиденции, издигнати от първите архитекти на града по последната дума на строителството, поразителни катедрали - Саут Енд цъфти и ще расте във всяко отношение преди новото си западане през последните двадесетина години. Удостоверение на П.
Дънов за учението му в Медицинския
факултет
на Бостънския университет Общежитието на студентите, сградата на канцелариите и училището са от червени тухли.
Внушителни здания около вътрешен малък парк, които още стоят почти в съшия си вид. На юг от парка е хомеопатичната болница - последна дума на медицината за онова време. Кокетна, дори екстравагантна в архитектурно отношение сграда. Тук студентите са добре дошли на стаж. При постъпването на Петър факултетът се гордее с голям медицински музей.
към текста >>
При постъпването на Петър
факултетът
се гордее с голям медицински музей.
Дънов за учението му в Медицинския факултет на Бостънския университет Общежитието на студентите, сградата на канцелариите и училището са от червени тухли. Внушителни здания около вътрешен малък парк, които още стоят почти в съшия си вид. На юг от парка е хомеопатичната болница - последна дума на медицината за онова време. Кокетна, дори екстравагантна в архитектурно отношение сграда. Тук студентите са добре дошли на стаж.
При постъпването на Петър
факултетът
се гордее с голям медицински музей.
Обучението наистина е последна дума на медицинската наука. Има специална физиологична лаборатория, в която студентите правят анестезични упражнения и експерименти. Изучаването на анатомия е автономно - всеки прави дисекции. Освен близката болница, към учебната програма на факултета има диспансер и хирургическа клиника. Преподавателското тяло се състои от четиридесет и трима преподаватели, като повече от половината са с професорска титла - могъщ тим! Всичко е идеално и явно много повече, отколкото може да очаква един студент по медицина - но сърцето е празно.
към текста >>
Освен близката болница, към учебната програма на
факултета
има диспансер и хирургическа клиника.
Тук студентите са добре дошли на стаж. При постъпването на Петър факултетът се гордее с голям медицински музей. Обучението наистина е последна дума на медицинската наука. Има специална физиологична лаборатория, в която студентите правят анестезични упражнения и експерименти. Изучаването на анатомия е автономно - всеки прави дисекции.
Освен близката болница, към учебната програма на
факултета
има диспансер и хирургическа клиника.
Преподавателското тяло се състои от четиридесет и трима преподаватели, като повече от половината са с професорска титла - могъщ тим! Всичко е идеално и явно много повече, отколкото може да очаква един студент по медицина - но сърцето е празно. Как да проникнеш тук в това, което те интересува? Горе, на таванското помещение на четвъртия етаж на огромното здание с големите прозорци за повече светлина, с оберихта над масите за дисекция? Студентите тук чакат първата си среща със скалпела, процес, в който всичко е уточнено до последния детайл, защото колко пъти ще се идва тук, докато се стигне до пълното познаване на човешката анатомия! - разреза на кожата, после отмахването настрана на подкожната мазнина, след това внимателно дисекциране на отделните мускули, кръвоносни съдове, нерви, по-големи жлези! Какъв трепет е да препашеш престилката и да разтвориш на масата близо до себе си страницата на анатомията на професор Грей на тъкмо онази част от ръката или крака, по която ще работиш! Огромно, огромно, огромно море, което трябва да се преплува, докато станеш лекар - тук те подготвят за това! Няма секунда време за друго! Мечтата на Дънов нямаше да се осъществи и сега. Към анатомията на Грей той щеше да се връща отново и отново десетки години по-късно, за да провери това или онова, щеше да използва приятеля си Чакалов в тези си усилия, но сега?
към текста >>
Тези материали биха ни обяснили точно какво е било състоянието му, как и защо е Взимал решенията си да премине в ново учебно заведение и защо е прекъснал следването си в Медицинския
факултет
на Бостънския университет.
Към анатомията на Грей той щеше да се връща отново и отново десетки години по-късно, за да провери това или онова, щеше да използва приятеля си Чакалов в тези си усилия, но сега? И тук? Георги Чакалов вече завършваше, набираше вестника си и учеше, и дисекцираше, и правеше упражненията си по анестезия във Филаделфия, и даже му писа, че е подал документите си за конкурс за стажуване в една болница в Рочестър, щата Ню Йорк, и друга в Провиденс, Родайланд, и сега чакаше и се молеше да му излезе късметът, за да продължи нататък в пътя си на доктор. А той? Авторски блик В публикуваните спомени на някои ученици на Петър Дънов се разказва за запазените му бележници и дневника, който е водил по време на пребиваването си в Америка и веднага след завръщането си в България.
Тези материали биха ни обяснили точно какво е било състоянието му, как и защо е Взимал решенията си да премине в ново учебно заведение и защо е прекъснал следването си в Медицинския
факултет
на Бостънския университет.
За съжаление по време на Втората световна война, когато бил евакуиран при членове на братството в село Мърчаево, Учителят изгорил дневника. Брат Галилей Величков обаче твърди, че дневникът след смъртта на Дънов е останал в братски ръце и че го е виждал. Що се отнася до тефтерчетата, те били запазени от неговите спътници с огромни жертви по време на гоненето на дъновистите след 1950 г. от тогавашния режим. Били скрити в специални хранилища в морените на Витоша, но с годините идва ново поколение дъновисти.
към текста >>
Подписано от декана на
факултета
И.
Много от пазените в тях материали окончателно изчезват, а някои вероятно биват унищожени с мотива, че днешните жители на планетата са недостойни за тайното учение на Учителя и ще го схванат грешно така, както той го е оставил. Накратко - наследниците на наследниците правят недостъпна част от тези по чудо запазени бележки, за да не се създадяло негативно отношение към Бялото братство. Част от това което е останало, се крие по начин, който продължава постепенното му затриване, а това, което се издава, понякога се преиначава, за да се дадяло „смляно“ на „невежите“. Убий словото на Месия, та да спасиш сградата на църквата, в която него вече го няма! Какво ново под слънцето! След месец-два Петър Дънов решава да си вземе удостоверението за завършен кратък курс по обща медицина. И го получава.
Подписано от декана на
факултета
И.
Тисдейл Талбот.
към текста >>
19.
Александър Стрезов
 
- Георги Христов
Александър, когото зная отдавна, който е близък приятел и сътрудник на Борис в естествения
факултет
и който заедно с Борис ходи и през най- лютите зими без балтон, има винаги широко сърце.
Александър Стрезов Александър114. Ето името, с което се кръщават всички големи люде или такива, които трябва да станат големи. В случая ние имаме едно лице, една усмивка, разлята по него като светликът, който се разлива по нивите, когато отмине облачето, препречило слънчевия лик. Двете големи черни очи на Александър всякога са миловидни и усмихнати. Той всякога разлива по образа си тая мечтателна миловидност: и когато жънем, и когато се перем, и когато напластяваме сеното в огромния прашен плевник.
Александър, когото зная отдавна, който е близък приятел и сътрудник на Борис в естествения
факултет
и който заедно с Борис ходи и през най- лютите зими без балтон, има винаги широко сърце.
Той приема с тишина всички неща. В наелектризираните минути, които предвещават малки бури между Жечо и някой комунар, Александър пее на руски, замечтан в своя нежен фалцет, любимата си вечна ария от „Миньон“115 - „Знаеш ли той страни...“ Може би тази ария стана причина без време и без повод да се залепя понякога на задния плет на Жечовия двор щерката на ачларския поп. Има моменти, когато Александър твърдо се заема с разрешаването на някой въпрос. Тогава той придобива твърд вид, сбърчва вежди и привидно се отдалечава от своя лиричен свят. Но при едно леко сърдечно докосване, някоя смешна история, някой инцидент с кравата или прибързаните стъпки на Жечо с босите лапи по двора, веднага се преобразява.
към текста >>
20.
На работа в София като каруцар
 
- Георги Христов
Превозвах баластра на строящия се агрономически
факултет
и др.
Така направихме един глупав и рискован опит. Тогава бях на 25 години. Най-сетне катърът оздравя. Можеше вече да се впряга. Обърнах пак каруцата за чифт и започнах работа.
Превозвах баластра на строящия се агрономически
факултет
и др.
За една седмица спечелих 13 хиляди лева, изплатих на Бертоли дълга си от 10 хиляди и с хиляда лева реших да се върна в Търново. Беше вече средата на септември. Пътувах пак 6 дни и най-сетне благополучно пристигнах в Търново на Колибата. Каква беше изненадата ми, когато видях, че съборът още продължаваше! Може би повече от сто души по-свободни (пенсионери и др.) бяха останали начело с Учителя като на курорт. Минах през портата на Бостанджиевата колиба и, като навлязох в двора на братската колиба, пуснах юздите на конете, извадих цигулката и засвирих „Братство, единство“.
към текста >>
21.
Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944)
 
- Филип Филипов
се записва в Теологическия
факултет
на Бостънския университет, защитава дипломна работа,,Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране" и се дипломира през юни 1893 г.
Хотанца, Русенско. През август 1888 г. заминава за САЩ и се записва студент в Методистката теологическа семинария Дрю, гр. Медисън, щат Ню Джьрси, и я завършва през май 1892 г. През есента на 1892 г.
се записва в Теологическия
факултет
на Бостънския университет, защитава дипломна работа,,Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране" и се дипломира през юни 1893 г.
Една година посещава редовно занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет. През 1895 г. (на 31-годишна възраст) Петър Дънов се завръща в България, установява се във Варна, отказва предлаганите му длъжности на методистки и теософски проповедник. През 1896 г. издава книгата „Науката и възпитанието", в която анализира пътя на човека в световната драма и говори за основите на нова култура, която предстои да настъпи през идващия век.
към текста >>
Една година посещава редовно занятията в Медицинския
факултет
на Бостънския университет.
През август 1888 г. заминава за САЩ и се записва студент в Методистката теологическа семинария Дрю, гр. Медисън, щат Ню Джьрси, и я завършва през май 1892 г. През есента на 1892 г. се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет, защитава дипломна работа,,Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране" и се дипломира през юни 1893 г.
Една година посещава редовно занятията в Медицинския
факултет
на Бостънския университет.
През 1895 г. (на 31-годишна възраст) Петър Дънов се завръща в България, установява се във Варна, отказва предлаганите му длъжности на методистки и теософски проповедник. През 1896 г. издава книгата „Науката и възпитанието", в която анализира пътя на човека в световната драма и говори за основите на нова култура, която предстои да настъпи през идващия век. През 1896 г.
към текста >>
НАГОРЕ