Търсене в текстове за 'Факултет'

Галилей Величков (1911-1985)

Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школата 49.
Думите на Паневритмията – на Олга Славчева от “Изгрева” и на Асавита от Божествения свят 0 44. Задачата на Ярмила от Учителя за Паневритмията и разрешението й от трите сестри 45. Бялото Братство и неговото ято бели птици през вековете 46. Новата комисия със старите си възпоминания 47. Бурята на Катя Грива и нейната вяра 48. Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школата 49. Десятъкът на Господа и десятъкът за Школата на Учителя 50. Съзнанието на религиозния и на духовния човек 51. Спиритизмът и Школата на Учителя 52. Рудолф Щайнер и Всемировият Учител 53. На път за Америка – в търсене на Христа при розенкройцерите 54.
към текста >>

2. 2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа

Лошото дойде после - някои от тях напуснаха факултетите си, а други, които ги завършиха, захвърлиха дипломите си и така се оформи една младежка група, която се изхранваше от тежък физически труд, като упражняваха един занаят - този на мозайката.
"Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа" В онези години, когато аз влязох в младежкия окултен клас на Школата, имаше много младежи, които следваха в Университета, а през свободното си време работеха тежка физическа работа, за да се издържат. Бяха наети при Бертоли и чукаха камъни за мозайка. В това нямаше нищо лошо. Работеха, полагаха труд и получаваха по някой лев за прехраната си. Лошото дойде после - някои от тях напуснаха факултетите си, а други, които ги завършиха, захвърлиха дипломите си и така се оформи една младежка група, която се изхранваше от тежък физически труд, като упражняваха един занаят - този на мозайката. Тогава в София се строеше много, този занаят се търсеше и бе добре платен. Стигна се дотам, да се смята, че онзи, който не е в тази група на мозайкаджиите, не е духовен човек. Останалите младежи от класа, а те бяха 50-60 човека, работеха в града по разни учреждения и канцеларии. Но ги смятаха, че са от света, че са светски хора, а те, работещите с мозайката, са истинските духовни ученици. Започнаха да ме изолират и да не говорят с мен.
към текста >>

3. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

През това време следвах във философския факултет.
Но когато се откри Школата и когато дойде и музиката на Учителя, когато почнахме да я разучаваме и изпълняваме, и да вникваме в нея, трябваше да минат още много години, за да разбера какво значи окултна музика и какво значат дълбочини, широти и висоти в окултната музика на Учителя. Благодаря на Бога и за това. Друго не мога да кажа. Когато постъпих в Музикалната академия, аз бях малко по-възрастна от съвипускниците си. Затова имах спънка при влизането си. През това време следвах във философския факултет. Ние имахме познат в Министерството на народното просвещение, който беше говорил с директора на академията, като беше казал "една много интелигентна госпожица". Но случи се така, че същия ден, на концерт в "Дома на офицера", свирих две пиеси от Шуман. Офицерството и офицершите тогава бяха цветът на висшето общество. Когато ги изсвирих, цялата зала ми ръкопляскаше с небивал ентусиазъм. А защо ли?
към текста >>

4. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

А беше викан нееднократно за асистент в ботаническия факултет, но беше подведен, заедно с другите младежи, от сили, които ги накараха да напуснат университетите и да станат мозайкаджии.
Накрая се стигна дотам, че Георги Радев преведе на български три книги и напечата най-големия враг на Учителя и на Бялото Братство. Този автор беше Бо Ин Ра. За него Учителят бе казал, че е окултист, обърнат с главата надолу и представител на Черната ложа. Пред мен лично Учителят бе казал за Георги Радев, че една от грешките му е, че си е скъсал дипломата и че не е отишъл да работи там, където е трябвало с тази диплома. И Борис Николов хвърли дипломата и стана майстор-мозайкаджия. А беше викан нееднократно за асистент в ботаническия факултет, но беше подведен, заедно с другите младежи, от сили, които ги накараха да напуснат университетите и да станат мозайкаджии. През времето на Учителя тази група не влияеше върху Братството, понеже старите приятели движеха цялата организация. Но след 1945 година, след заминаването на Учителя, мозайкаджийската бригада, като най-компактна, превзе ръководството на Братството. Изведнъж се оказа, че не бе подготвена, защото беше сама се изолирала от обществения живот на страната. И когато трябваше да се вземат решения за Братството, те се оказаха неподготвени и издигнаха един лозунг, че важно е Божественото, а всичко, което е в света е от лукаваго. Или по-точно, законите на обществото и на държавата не се отнасяли за нас.
към текста >>

5. 3_46 Новата комисия със старите си възпоминания

Изведнъж се изсипаха при нас младежи, които следваха в различни факултети.
Аз казах защо - заради отклонението и корекцията на Божествените Начала, създали Школата на Бялото Братство. Онези, които трябваше да устоят - устояха. Трябваше някой да запази и съхрани Словото на Учителя и да Го прехвърли за следващото поколение. Изминаха двадесет и пет години от заминаването на Учителя. Беше 1970 година. Изведнъж се изсипаха при нас младежи, които следваха в различни факултети. Но те дойдоха, минаха покрай нас и преминаха - те се разочароваха от телените мрежи, останали оттогава, които ограждаха парцелите на "Изгрева", от схлупените бараки и от това, че нямаше образци за тях в тази Школа. Дойдоха, престояха няколко години и си заминаха натам, откъдето бяха дошли. Ние не бяхме тогава готови да ги приемем. Ние още горяхме, изгаряхме, тлеехме от борбите и разправиите след съдебния процес от 1957/58 година. Те дойдоха при нас, а ние не бяхме готови и се разминахме.
към текста >>

6. 3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а

"Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школата" Словото на Учителя, на Великия Учител - Беинса Дуно, е Слово на Бога и Слово за Школата на Бялото Братство.
"Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школата" Словото на Учителя, на Великия Учител - Беинса Дуно, е Слово на Бога и Слово за Школата на Бялото Братство. Това Слово е за онези ученици от Школата, на които очите са отворени и ушите са отпушени за Словото Му. Само за тези, за другите то е безпредметно. Затова учениците на Школата трябва да бъдат високо образовани и интелигентни человеци. По този повод Учителят казва: "Новото учение изисква крайно интелигентни хора, с гениален, светийски ум." (томче "Условия за растене", София, 1949 год., стр. 52.) Тази беседа завършва така: "И тъй, просете със светлия си ум; търсете с изобилното си сърце, хлопайте със силата на вашата разумна воля.
към текста >>

За това ученикът трябва да бъде образован и да има най-малко четири завършени факултета." А сега ще ви разкажа един случай от времето на Школата, за да се чудите и дълго да проумявате какво означават невежеството, нахалството и онази "свещена простотия", която пътешествува по света и която дойде при нас.
Само за тези, за другите то е безпредметно. Затова учениците на Школата трябва да бъдат високо образовани и интелигентни человеци. По този повод Учителят казва: "Новото учение изисква крайно интелигентни хора, с гениален, светийски ум." (томче "Условия за растене", София, 1949 год., стр. 52.) Тази беседа завършва така: "И тъй, просете със светлия си ум; търсете с изобилното си сърце, хлопайте със силата на вашата разумна воля. Там е изпълнението и постижението, които очакваме сега в света." Има и друго изказване на Учителя по този въпрос: "За да бъдеш ученик, трябва да приложиш Словото в живота си, а да го приложиш, трябва да го проумееш и разбереш. За това ученикът трябва да бъде образован и да има най-малко четири завършени факултета." А сега ще ви разкажа един случай от времето на Школата, за да се чудите и дълго да проумявате какво означават невежеството, нахалството и онази "свещена простотия", която пътешествува по света и която дойде при нас. На "Изгрева", по времето на Учителя и Школата, живееше една сестра, по професия шивачка. В това няма нищо лошо, защото всеки трябва да изкара прехраната си с честен труд. Но сестрата по нрав бе много голям командир и раздаваше нареждания и команди наляво и надясно. И което бе най-важното, тя беше със силен характер и много волева. Затова много от сестрите й се подчиняваха, само и само да не стават скандали пред лицето на Учителя и пред лицето на Бога.
към текста >>

След четири години, като я завършиш, ще запишеш Юридическия факултет и след пет години, като го завършиш, ще дойдеш тук.
Аз разбрах всичко, веднага излязох от стаята Му и се запътих към "парахода". Намирам всички заедно, като виждам, че шивачката маха с ръце и се разпорежда, а онези сестри слушат ли, слушат наставленията й. Аз влезнах много ядосана, защото знаех вече мнението на Учителя по този въпрос, обръщам се към нея и казвам: "Сестра, ти нямаш право да разговаряш с тези сестри, а още по-малко да ги командваш, защото нямаш образование за това. Първо ще довършиш основното си образование. След две години ще започнеш да учиш прогимназия, а след три години, като завършиш, ще се запишеш в гимназия. След четири години, като я завършиш, ще запишеш Юридическия факултет и след пет години, като го завършиш, ще дойдеш тук. Тогава ще видим какво знаеш и дали можеш да се мериш със сестрите-учителки." Тези мои думи падат като гръм от ясно небе. Сестрите-учителки се окопитиха, като направо й заявиха, че може да дойде да разговаря с тях след четиринадесет години, като изучи всички науки - така, както аз й направих програмата за обучение. Тя напусна бараката с трясък и с хули по мой адрес и отиде да се оплаква на Учителя от мене. А трите сестри- стенографки ме поздравяват и искат да ме разцелуват за това. Ние помежду си бяхме в непрекъснато съперничество и не помня друг път да сме се целували.
към текста >>

" Шивачката мълчи, а Учителят продължава: "Това означава, да се запишете в училище и след две години да завършите основното си образование, след три години да завършите прогимназията, а след четири години - гимназия и накрая, като запишете Юридическия факултет и завършите за адвокат, тогава ще видим какво сте научили." Така Учителят повтаря същите думи, които съм изрекла в "парахода" и заради което тя я е отишла да се оплаква при Него от мен.
Но аз им разказах, че след като съм видяла тази срамна сцена, съм отишла при Учителя и всичко съм Му разказала. Предадох им каквото ми бе казал Учителят. Шивачката отиде при Учителя да се оплаква от мен, като взе една от сестрите за свидетелка, да докаже това, че съм я обидила и съм се държала грубо с нея, когато ученикът трябва да бъде вежлив и учтив с другите. След като Учителят я изслушал, казал: "Сестра, за да разговаряте със сестрите- учителки, трябва да имате техния ценз. А знаете ли, сестра, какво означава ценз? " Шивачката мълчи, а Учителят продължава: "Това означава, да се запишете в училище и след две години да завършите основното си образование, след три години да завършите прогимназията, а след четири години - гимназия и накрая, като запишете Юридическия факултет и завършите за адвокат, тогава ще видим какво сте научили." Така Учителят повтаря същите думи, които съм изрекла в "парахода" и заради което тя я е отишла да се оплаква при Него от мен. Това бе един метод на Учителя - когато някой отиде при Него, Той му предава същите думи, които се приказват от приятелите на "Изгрева" за него. И след това идваше голямата задача за разрешение. Зависи как ще отговориш и как ще постъпиш, а това определяше дали ще разрешиш задачата си. Но шивачката не знае и не познава метода, затова не се предава и не отстъпва, а казва: "Но Учителю, нали всички хора са еднакви пред Бога? " Учителят се усмихва и казва: "Всички хора са еднакви пред Бога, но не всички са еднакви пред закона: така, едни са излезли по-рано от Бога, а други са излезли милиони и милиарди години по-късно от Него.
към текста >>

Една група студенти напуснаха факултетите, а други хвърлиха дипломите си и станаха занаятчии, като обясняваха, че не искат да се подчиняват на обществените наредби и изисквания.
След това стана фотограф, с което изкарваше прехраната си. Това бяха уволнените от властта през време на Школата, главно поради непослушание на учениците към Учителя. И всички дойдоха на "Изгрева" и увиснаха на издръжка от Учителя. Да не забравяме, че на трите стенографки Учителят всеки месец предаваше по едни плик с пари за месечната им издръжка - една много скромна сума. Накрая стана най-фаталното. Една група студенти напуснаха факултетите, а други хвърлиха дипломите си и станаха занаятчии, като обясняваха, че не искат да се подчиняват на обществените наредби и изисквания. Учителят бе крайно недоволен от тази група младежи. И защо ли? Тази група направи най-големите поразии на Братството. И сега ги прави. Аз също бях потърпевша.
към текста >>

7. 3_56 Богомилското учение и Дървото на живота

"Богомилското учение и Дървото на живота" Като млада се бях записала във факултета и следвах философия и педагогика няколко години.
"Богомилското учение и Дървото на живота" Като млада се бях записала във факултета и следвах философия и педагогика няколко години. Не се дипломирах, защото се прехвърлих в консерваторията да следвам музика, в класа по пиано. По време на заниманията ми във факултета бях усърдна и изпълнявах точно заданията, които имахме. На мен ми допадаше този предмет. Изучавах началата на философските системи, през които беше минало човечеството. Бях вече се запознала с Учителя и Учението Му и можех да сравнявам едното познание със знанията от Учителя - това ме обогатяваше, разширяваше погледа ми нашироко и ме препращаше надалеч в миналото.
към текста >>

По време на заниманията ми във факултета бях усърдна и изпълнявах точно заданията, които имахме.
"Богомилското учение и Дървото на живота" Като млада се бях записала във факултета и следвах философия и педагогика няколко години. Не се дипломирах, защото се прехвърлих в консерваторията да следвам музика, в класа по пиано. По време на заниманията ми във факултета бях усърдна и изпълнявах точно заданията, които имахме. На мен ми допадаше този предмет. Изучавах началата на философските системи, през които беше минало човечеството. Бях вече се запознала с Учителя и Учението Му и можех да сравнявам едното познание със знанията от Учителя - това ме обогатяваше, разширяваше погледа ми нашироко и ме препращаше надалеч в миналото. Съжалявам, че не изкарах факултета докрая, за да се дипломирам, а остана само студентската ми книжка оттогава. Учителят ми направи забележка, че съм направила груба грешка, но тогава аз бях млада и смятах, че това е мой личен въпрос и че аз трябва да го решавам.
към текста >>

Съжалявам, че не изкарах факултета докрая, за да се дипломирам, а остана само студентската ми книжка оттогава.
Не се дипломирах, защото се прехвърлих в консерваторията да следвам музика, в класа по пиано. По време на заниманията ми във факултета бях усърдна и изпълнявах точно заданията, които имахме. На мен ми допадаше този предмет. Изучавах началата на философските системи, през които беше минало човечеството. Бях вече се запознала с Учителя и Учението Му и можех да сравнявам едното познание със знанията от Учителя - това ме обогатяваше, разширяваше погледа ми нашироко и ме препращаше надалеч в миналото. Съжалявам, че не изкарах факултета докрая, за да се дипломирам, а остана само студентската ми книжка оттогава. Учителят ми направи забележка, че съм направила груба грешка, но тогава аз бях млада и смятах, че това е мой личен въпрос и че аз трябва да го решавам. Във факултета ми бе дадена тема и аз направих реферат за богомилското учение: " Влияние на богомилското учение върху образованието на българският народ". За тази тема се готвих усилено, прочетох всичко, което бе написано от историците до този момент. Имах предвид и някои изказвания на Учителя за богомилите и бях вмъкнала умело тези Негови идеи, бях ги разработила с историческите материали, с които разполагахме. Представянето мина успешно и рефератът беше отбелязан от професора за интересните идеи и самата постановка на исторически паралели, която беше може би първа по рода си в България.
към текста >>

Във факултета ми бе дадена тема и аз направих реферат за богомилското учение: " Влияние на богомилското учение върху образованието на българският народ".
На мен ми допадаше този предмет. Изучавах началата на философските системи, през които беше минало човечеството. Бях вече се запознала с Учителя и Учението Му и можех да сравнявам едното познание със знанията от Учителя - това ме обогатяваше, разширяваше погледа ми нашироко и ме препращаше надалеч в миналото. Съжалявам, че не изкарах факултета докрая, за да се дипломирам, а остана само студентската ми книжка оттогава. Учителят ми направи забележка, че съм направила груба грешка, но тогава аз бях млада и смятах, че това е мой личен въпрос и че аз трябва да го решавам. Във факултета ми бе дадена тема и аз направих реферат за богомилското учение: " Влияние на богомилското учение върху образованието на българският народ". За тази тема се готвих усилено, прочетох всичко, което бе написано от историците до този момент. Имах предвид и някои изказвания на Учителя за богомилите и бях вмъкнала умело тези Негови идеи, бях ги разработила с историческите материали, с които разполагахме. Представянето мина успешно и рефератът беше отбелязан от професора за интересните идеи и самата постановка на исторически паралели, която беше може би първа по рода си в България. А това беше 1923-24 година и в Университета се изучаваха чужди Школи,' чужди философски системи и се смяташе, че ние, българите, излизаме сега от праха на забвението и на духовната нищета, предизвикана от петстотин години турско иго. Получих похвала от професора.
към текста >>

8. 10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите

Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма.
Той, Петър, учи се на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска, а през 1872 година постъпва в основното българско училище, което е открито на 11 май 1860 година и което е закрито през време на Руско-Турската Освободителна война за България 1877/78 год. След Освобождението, във Варна е имало петокласна мъжка гимназия, където Петър завършва гимназиалното си образование по онези времена. След това постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 година в гр. Свищов. Отива в село Хотанца, Русенско и учителствува в местното училище две години. Заминава през месец август 1888 година за САЩ да следва богословие. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма. На 15 октомври 1890 година завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Бостонския университет, в богословския факултет през годините 1891-1893. На 7 юни 1893 година се дипломира. А през учебната 1893-1894 година се записва да следва едногодишен курс по медицина и го завършва на 3 февруари 1984 година. Завръща се в България на тридесет и една години, през 1885 година, след седемгодишно отсъствие. Прекарва в гр.
към текста >>

На 15 октомври 1890 година завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Бостонския университет, в богословския факултет през годините 1891-1893.
След Освобождението, във Варна е имало петокласна мъжка гимназия, където Петър завършва гимназиалното си образование по онези времена. След това постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 година в гр. Свищов. Отива в село Хотанца, Русенско и учителствува в местното училище две години. Заминава през месец август 1888 година за САЩ да следва богословие. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма. На 15 октомври 1890 година завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Бостонския университет, в богословския факултет през годините 1891-1893. На 7 юни 1893 година се дипломира. А през учебната 1893-1894 година се записва да следва едногодишен курс по медицина и го завършва на 3 февруари 1984 година. Завръща се в България на тридесет и една години, през 1885 година, след седемгодишно отсъствие. Прекарва в гр. Варна при рождената си сестра Мария на ул."Дунав" до 1899 година.
към текста >>

9. I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА

ПРЕДИСЛОВИЯ

Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню-Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма.
в гр. Свищов. Учителствува две години в с. Хотанца, Русенско, в местното начално училище. Заминава през месец август 1878 год. за Съединените Щати да следва богословие. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню-Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма. На 15 октомври 1890 год. завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Богословския факултет на Бостонския университет през годините 1891-1893 год. На 7 юни 1893 г. се дипломира. А през учебната 1893-94 год.
към текста >>

завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Богословския факултет на Бостонския университет през годините 1891-1893 год.
Хотанца, Русенско, в местното начално училище. Заминава през месец август 1878 год. за Съединените Щати да следва богословие. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню-Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма. На 15 октомври 1890 год. завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Богословския факултет на Бостонския университет през годините 1891-1893 год. На 7 юни 1893 г. се дипломира. А през учебната 1893-94 год. се записва да следва едногодишен курс по медицина и го завършва на 3.11.1894 год. Завръща се в България на 31 години през 1895 год.
към текста >>

10. 3. ОПАСНАТА ИГРА

Минаха години, аз завърших факултет по естествени науки, но не си взех дипломата, нито пък взех онова асистентско място, което ми предлагаха, а се захванах с чука, с камъните и с правене на мозайки.
3. ОПАСНАТА ИГРА Като малък обичах да си играя с чукове. Където намеря чук взимам го и започвам да чукам. Като ме видеше майка ми идваше и разтуряше играта ми и се караше: „Няма да играеш на тази игра." Тя предчувстваше какво щеше да стане е тези чукове и вътрешно се възпротивяваше. Минаха години, аз завърших факултет по естествени науки, но не си взех дипломата, нито пък взех онова асистентско място, което ми предлагаха, а се захванах с чука, с камъните и с правене на мозайки. И така цял живот. Предчувстваше тогава майчинското сърце, но не можа нищо да направи повече от това, да ми се скара. Имаше такъв аспект в хороскопа ми, че ще се занимавам с чук и с камъни. Аз съм зодия Козирог и затова цял живот съм работил с камъни. Дори като се движа по пътеката ако видя камък винаги с ръка отмествам камъка настрани, но никога не го подритвам с крак, нито пък да го захвърля с ръка.
към текста >>

11. 12. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА

Всички факултети са препълнени.
Питаме в кой университет има място. Отговориха: „В град Грац, но в Австрия". Връщам се отново във Виена и от там в Грац и пак пред университета. Опашка голяма и местата са заети. Връщам се отново във Виена, а там не може и дума да става за следване. Всички факултети са препълнени. А те не взимат повече студенти отколкото места има. Имат двеста места и взимат точно двеста човека. Стриктни хора, не е като у нас. Но тук ни подсказаха къде да отидем. „Тук има град Щаермарк в Алпите, там има минна академия." А мен ме интересува точно това.
към текста >>

12. 13. ВОЙНИК ИЛИ СТУДЕНТ

Само в юридическия факултет.
Но не можах да остана много време в Габрово, защото искаха да ме вземат войник. А аз мразех войниклъка. А за да се откача от него трябваше да се запиша да следвам, защото студентите ги освобождаваха. И ща не ща трябваше да се запиша като редовен студент. Къде имаше свободни места тогава? Само в юридическия факултет. Записах се в него и се върнах в Габрово. Лекции не посещавах. Тогава не се държеше много на посещенията, защото нямаше места за студентите в аудиториите. Заверяваха семестрите без да търсят дали си посещавал лекции и упражнения. И така аз тръгвам за София да си заверявам книжката и съм във влака с още 3-4 човека мои приятели от Габрово.
към текста >>

Първата година ми бе зачетена и заверена като студент в юридическия факултет за радост на майка ми.
Осигурявахме реда на скривалищата срещу бомбардировките в София. И накрая ме произведоха в чин ефрейтор понеже само аз като трудовак можех да вдигна тежест до 120 кг на ръце. Можех едновременно да нося два чувала под двете си мишници, като всеки тежеше 60 кг. Затова ме произведоха ефрейтор и аз си сложих нашивка най-тържествено. Та войниклъка ме накара да се запиша като студент. Първата година ми бе зачетена и заверена като студент в юридическия факултет за радост на майка ми.
към текста >>

13. 14. ДУХОВНАТА МЛАДЕЖКА ГРУПА

И като видях, че няма отърваване от него, дойдох отново в София и се записах във физико-математическия факултет, специалността естествени науки, която обичах от край време.
14. ДУХОВНАТА МЛАДЕЖКА ГРУПА Така отървах войниклъка първата година. Но за всяка година трябваше да давам удостоверение, че съм студент. А войниклъка аз го мразех най-вече от всичко. И като видях, че няма отърваване от него, дойдох отново в София и се записах във физико-математическия факултет, специалността естествени науки, която обичах от край време. И започнах да посещавам редовно лекции. Тука трябва да кажа, че аз имах свои навици, от които не съм се отказвал никога до сега. Сутрин ставам много рано. Ако има условия излизам в природата да се разходя един-два часа според времето. Тъй направих и в София.
към текста >>

14. 16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА

Това беше Школа, а не факултет, където сам, по своя воля младежът завършил гимназия може да се запише за студент.
А да влезнеш в Младежкия Окултен Клас през време на Школата не беше така лесно и просто. Учителят беше този, който разрешаваше лично молбата, която бе устна на всеки един младеж дошъл на Изгрева. Но този младеж трябваше да бъде представен от някой от възрастните братя и сестри и трябваше да бъде негов гарант. Обикновено Учителят запитваше: „Ти познаваш ли този младеж, ще можеш ли да станеш негов гарант и негов застъпник пред Бога? " А да отговори положително възрастния брат, то младият човек най-малко една-две години трябваше да посещава Общия Окултен Клас, който бе открит за всички, както и неделните беседи и постепенно да влезе в общия братски живот. Това беше Школа, а не факултет, където сам, по своя воля младежът завършил гимназия може да се запише за студент. Записването в Школата ставаше чрез Божията Воля. Условието в Младежкия Клас да влизат само младежи, бе възникнало от искането на някои млади възпитани по пуритански начин сестри. Учителят спази тяхното искане. Но по-късно Учителят сам наруши това правило, така че някои оженени останаха в Младежкия Клас, а други оженени отидоха в Общия Клас. Спомням си, последните години на Школата, Учителят среща Мария Тодорова, която бе моя съпруга от 1934 г.
към текста >>

15. 18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ

Хем да учим във факултета и да го завършим и хем да учим един занаят и по този начин ни даде метод как да разрешим задачата си при нашия опит, да се издържаме сами, а да не уповаваме на издръжка от родителите си.
Посещавахме често Учителя и разговаряхме с Него по всички въпроси. Не мога да забравя един разговор, когато между другото Учителят каза: „Учете в университета, но учете и един занаят, за да бъдете свободни." Ние и без това търсехме работа. Нали искахме да се издържаме сами и да учим. За нас свободата имаше обаяние и тя беше за нас най-висок стремеж. Учителят така разреши въпроса. Хем да учим във факултета и да го завършим и хем да учим един занаят и по този начин ни даде метод как да разрешим задачата си при нашия опит, да се издържаме сами, а да не уповаваме на издръжка от родителите си. И тогава ние започнахме да търсим какъв занаят да научим. Отначало опитахме с обущарството. Ние си наехме един обущар-майстор, той да ни учи, а ние 5-6 младежи да учим занаята от него като чираци. Един от възрастните братя, който имаше по-голяма квартира отпусна ни я, а имаше двор и подходящо място за работа. Взехме обущарска машина за шиене и отворихме работилница.
към текста >>

16. 44. ЧЕРНИЯТ ГАРВАН И СТУДЕНТСКАТА ШАПКА

Тогава студентите носеха шапки, фуражки като за всеки факултет цвета на плата на фуражката бе различен.
44. ЧЕРНИЯТ ГАРВАН И СТУДЕНТСКАТА ШАПКА Бях студент и отивах на изпит по ботаника. А това бе най-трудният изпит. Изпитът беше в 1-ва Мъжка гимназия, понеже тогава нямаше като сега нови, големи, построени сгради. Вървя аз по алеята за града и изведнъж долетя над мене голям черен гарван и като литна над мене, спусна се и с крилата ми удари шапката и тя падна. Тогава студентите носеха шапки, фуражки като за всеки факултет цвета на плата на фуражката бе различен. По това се различаваха студентите кой къде следва. Аз се стреснах и се чудех какво ли значи това. Сметнах, че ще ме скъсат заради този гарван. Но дойде професора г-н Стефан Петков и каза: „Г-да има ли кой да излезе пръв? " Отговорих: „Аз." Изпита почна и мина много добре.
към текста >>

Учителят още в първата година на Общия Окултен Клас бе говорил, че ученикът трябва да завърши гимназия, факултет, че дори и три факултета, да усвои светското знание и да отиде да работи с тази професия като в нея приложи идеите на Учителя.
Но тогава бяхме всички под влияние на това, че не искаме да сме ангажирани.от светските порядки и да се подчиняваме на обществени правила и закони. И аз не си взех дипломата както направи и Георги Радев и някои други. Но ние не попитахме Учителя. Учителят не беше съгласен с това и беше много недоволен. Но ние направихме опит, който не бе сполучлив за нас. Учителят още в първата година на Общия Окултен Клас бе говорил, че ученикът трябва да завърши гимназия, факултет, че дори и три факултета, да усвои светското знание и да отиде да работи с тази професия като в нея приложи идеите на Учителя. Но кой да слуша тогава тези неща. Ние бяхме млади и живеехме в друг свят. Така че гарванът бутна шапката ми и тя падна на земята. Символът бе абсолютно точен. Аз не работих по тази професия нито станах асистент.
към текста >>

Мария Тодорова винаги ме упрекваше за това, че съм напуснал кариерата си във факултета.
Но кой да слуша тогава тези неща. Ние бяхме млади и живеехме в друг свят. Така че гарванът бутна шапката ми и тя падна на земята. Символът бе абсолютно точен. Аз не работих по тази професия нито станах асистент. Мария Тодорова винаги ме упрекваше за това, че съм напуснал кариерата си във факултета. Аз обикновено отговарях, че вината не е в мене, но в черния гарван. Тя отиде тогава при Учителя и сподели с Него всичко. Отговора му бе: „Борис и Жорж направиха груба грешка, че не отидоха да работят с дипломите си там, където ги викат и ще отговарят затова! " Минаха години и аз трябваше да призная, че с обществения порядък на света съм скаран от край време. Гарванът ли ме скара с обществените порядки или той дойде да ми покаже и посочи задачата, която имам да разрешавам и изпита, който трябва да държа.
към текста >>

Отказах научното поприще във факултета.
Тя отиде тогава при Учителя и сподели с Него всичко. Отговора му бе: „Борис и Жорж направиха груба грешка, че не отидоха да работят с дипломите си там, където ги викат и ще отговарят затова! " Минаха години и аз трябваше да призная, че с обществения порядък на света съм скаран от край време. Гарванът ли ме скара с обществените порядки или той дойде да ми покаже и посочи задачата, която имам да разрешавам и изпита, който трябва да държа. Онзи изпит по ботаника взех, но не си взех готовата диплома. Отказах научното поприще във факултета. Така бях устроен, пък и да не забравяме, че имаше прокоба на черен гарван. Освен нас с Жорж и други си захвърлиха дипломите. Ние бяхме едновременно студенти във факултета и ученици в Школата на Учителя. Учителят не искаше да отделяме всичкото си време за Школата. Каза ни: „Достатъчно е да работите съзнателно един час на ден за Школата, а другото време използвайте както намерите за добре." После той ни насърчаваше да учим и особено се радваше на нашите успехи в университета.
към текста >>

Ние бяхме едновременно студенти във факултета и ученици в Школата на Учителя.
Гарванът ли ме скара с обществените порядки или той дойде да ми покаже и посочи задачата, която имам да разрешавам и изпита, който трябва да държа. Онзи изпит по ботаника взех, но не си взех готовата диплома. Отказах научното поприще във факултета. Така бях устроен, пък и да не забравяме, че имаше прокоба на черен гарван. Освен нас с Жорж и други си захвърлиха дипломите. Ние бяхме едновременно студенти във факултета и ученици в Школата на Учителя. Учителят не искаше да отделяме всичкото си време за Школата. Каза ни: „Достатъчно е да работите съзнателно един час на ден за Школата, а другото време използвайте както намерите за добре." После той ни насърчаваше да учим и особено се радваше на нашите успехи в университета. А ние бяхме добри студенти. Когато завършихме и трябваше да си вземем дипломите беше 1925 г. и тогава управляваше Александър Цанков, който бе направил преврат на 9Л/1.1923 г., бе свалил Стамболийски, след което последва кървава разправа както с него така и със земеделците.
към текста >>

17. 94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО

Той беше студент във физико-математическия факултет.
94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО" Идеята за издаване на братско списание дойде от умовете на редица млади хора след откриването на Школата през 1922 г. Отначало една идея се възприема от едного, после се предава на другиго и може да се реализира от трети. По онова време имахме един брат Георги Марков от гр. Ловеч. Този брат беше много добър, отличник в университета, оригинален, представителен, хубав с дълги коси до раменете. Беше човек с голям стремеж за един духовен живот, за едно съвършенство. Той беше студент във физико-математическия факултет. Беше приятел с Методи Константинов и двамата решиха да издават едно списание „Нов живот", което излезна през 1923 г. три-четири броя. Георги Марков имаше богати родители и това му даваше възможност със средствата, които отделяше да издава това списание. Около тях се образува една група младежи, които възприеха идеята за издаване на братско списание. Обикновено Георги Марков и Методи Константинов сами си вписваха, сами редактираха и сами го разпространяваха.
към текста >>

18. 101. ПО ЧИЯ ИДЕЯ ЗАМИНАВА УЧИТЕЛЯТ ЗА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ

Преподавателите му са видели, че е способен ученик, свири добре на цигулка, изпълнява много добре богословски-евангелски песни, което много се ценяло едно време и след това му предлагат да отиде да следва в САЩ, във факултета Ню Джърси, щата Медисън, теология и след това се прехвърля в богословския факултет в Бостонски университет през годините 1891-1893 г.
101. ПО ЧИЯ ИДЕЯ ЗАМИНАВА УЧИТЕЛЯТ ЗА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ Петър Дънов след завършването на гимназиалното си образование завършва протестантско училище в гр. Свищов през 1886 г. Това е богословско училище, което е на протестанти-евангелисти. След това отива в с. Хотанца като основен учител. Преподавателите му са видели, че е способен ученик, свири добре на цигулка, изпълнява много добре богословски-евангелски песни, което много се ценяло едно време и след това му предлагат да отиде да следва в САЩ, във факултета Ню Джърси, щата Медисън, теология и след това се прехвърля в богословския факултет в Бостонски университет през годините 1891-1893 г. След това през 1893-94 г. се записва да следва едногодишен курс по медицина и се завръща в България през 1895 г. на 31 години след 7-годишно отсъствие. Петър Дънов отива да се учи в САЩ като степендиант на протестантите. Семейството на майка му Юграшеви, чорбаджй Юграшев са били евангелисти.
към текста >>

19. 205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ

на I Районно управление, София, завършила Медицинския факултет в София, позволително за медицинска правоспособност, издадено от М-во на народното здраве под N 24150 от 4.11.1931 г., работила като медицински лекар в здравни служби в страната, удостоверявам с настоящото: 1.
За нас Словото Му е живот и път. За нас Словото Му е Слово на Бога. ДЕКЛАРАЦИЯ Подписаната д-р мед. РАДА БОНЕВА БОРОВА, родом от гр. Казанлък, личен паспорт серия ШГ N 871988 от 24.10.1975 г. на I Районно управление, София, завършила Медицинския факултет в София, позволително за медицинска правоспособност, издадено от М-во на народното здраве под N 24150 от 4.11.1931 г., работила като медицински лекар в здравни служби в страната, удостоверявам с настоящото: 1. Познавам лично лицето ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ от 1937 г„ а от 1941 г. живях в квартал „Изгрев", София, където живееше и Петър К. Дънов. 2. На 24 декември 1944 г., неделя след обед получих от д-р Дафина Петрова Сает, медицински лекар на държавна служба, бележка, с която ме молеше да отида при Петър К. Дънов, който беше заболял от няколко дни.
към текста >>

съм завършил медицинския факултет в София и постъпих като военен лекар в гр.
Декларатор: Д-р Борова (подпис) София Заверено от нотариус Василева 23.09.1977 г. с N14647 ДЕКЛАРАЦИЯ Долуподписаният д-р СТЕФАН СТАНЧЕВ КАДИЕВ, 80-годишен от гр. София, бул. „Патриарх Евтимий" 16,паспорт N 877057 от I Районно управление София издаден на 17-03-76 с настоящото декларирам следното: 1. През 1924 г. съм завършил медицинския факултет в София и постъпих като военен лекар в гр. Хасково, който е мой роден град. След това служих като лекар в артилерийско отделение, пехотен полк, ординатор в болница, началник на болница и дивизионен лекар на 10 пехотна дивизия. Като такъв бях натоварен заедно с дивизията върху влак, отправен за Отечествената война през 1944-е. Уа 25 декември 1944 г. влакът чакаше тръгване на гара Надежда-София.
към текста >>

в медицинския факултет на гр.
София, ул. „Раковски" N 120,паспорт серия ШГ 344536,издаден от центр. р-но упр. на МВР на 7.ХИ. 1964 г., София, с настоящото декларирам следното: Завършила съм медицина през 1920 г. в медицинския факултет на гр. Петроград - Ленинград. Работила съм като лекар в ИСУЛ и Диспансери. В края на декември 1944 г. научих, че господин Петър К. Дънов е болен.
към текста >>

20. 70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Аз тогава бях студент и факултета ми беше на ул. „Оборище".
70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА Аз имам една способност, дарба е тя, вродена ми е. Човек с когото ще бъда приятел и ще имаме връзка, без да се познаваме още, когато го срещна за първи път изпитвам една топлинка, тук в слънчевия възел. И знам, че с този човек ще бъда приятел. Същото се случи и с Жорж. Аз тогава бях студент и факултета ми беше на ул. „Оборище". Гледам един младеж се движи по тротоара и щом го зърнах туй чувство премина в мен. Казах си, с този човек ще бъда приятел. Не се познавахме още. След няколко месеца се срещнахме на Изгрева, веднага се сприятелихме, станахме близки и започнахме да общуваме. Той се носеше винаги много изрядно в облекло и в обхода.
към текста >>

Облечен бе много добре и бе най-добрият математик във факултета.
Гледам един младеж се движи по тротоара и щом го зърнах туй чувство премина в мен. Казах си, с този човек ще бъда приятел. Не се познавахме още. След няколко месеца се срещнахме на Изгрева, веднага се сприятелихме, станахме близки и започнахме да общуваме. Той се носеше винаги много изрядно в облекло и в обхода. Облечен бе много добре и бе най-добрият математик във факултета. Завърши математика с отличен и не си взе дипломата от факултета. Защо ли? Защото професор Цанков тогава и Министър председателят издадоха наредба: „Хора от Бялото Братство не могат да бъдат назначавани на държавна служба ако не дадат декларация, че се отказват от идеите си." Вижте сега каква диващина. И ние, завършилите факултета се отказахме от всякаква държавна служба. Мен ме канеха във факултета като асистент, но отказах.
към текста >>

Завърши математика с отличен и не си взе дипломата от факултета.
Казах си, с този човек ще бъда приятел. Не се познавахме още. След няколко месеца се срещнахме на Изгрева, веднага се сприятелихме, станахме близки и започнахме да общуваме. Той се носеше винаги много изрядно в облекло и в обхода. Облечен бе много добре и бе най-добрият математик във факултета. Завърши математика с отличен и не си взе дипломата от факултета. Защо ли? Защото професор Цанков тогава и Министър председателят издадоха наредба: „Хора от Бялото Братство не могат да бъдат назначавани на държавна служба ако не дадат декларация, че се отказват от идеите си." Вижте сега каква диващина. И ние, завършилите факултета се отказахме от всякаква държавна служба. Мен ме канеха във факултета като асистент, но отказах. Жорж можеше да заеме каквато си служба иска.
към текста >>

И ние, завършилите факултета се отказахме от всякаква държавна служба.
Той се носеше винаги много изрядно в облекло и в обхода. Облечен бе много добре и бе най-добрият математик във факултета. Завърши математика с отличен и не си взе дипломата от факултета. Защо ли? Защото професор Цанков тогава и Министър председателят издадоха наредба: „Хора от Бялото Братство не могат да бъдат назначавани на държавна служба ако не дадат декларация, че се отказват от идеите си." Вижте сега каква диващина. И ние, завършилите факултета се отказахме от всякаква държавна служба. Мен ме канеха във факултета като асистент, но отказах. Жорж можеше да заеме каквато си служба иска. Професорите го обичаха и ценяха много. Той не си взема дипломата и им обърна гръб. Аз също не си взех дипломата и отидох да работя в своя занаят, а Жорж стана преводач.
към текста >>

Мен ме канеха във факултета като асистент, но отказах.
Облечен бе много добре и бе най-добрият математик във факултета. Завърши математика с отличен и не си взе дипломата от факултета. Защо ли? Защото професор Цанков тогава и Министър председателят издадоха наредба: „Хора от Бялото Братство не могат да бъдат назначавани на държавна служба ако не дадат декларация, че се отказват от идеите си." Вижте сега каква диващина. И ние, завършилите факултета се отказахме от всякаква държавна служба. Мен ме канеха във факултета като асистент, но отказах. Жорж можеше да заеме каквато си служба иска. Професорите го обичаха и ценяха много. Той не си взема дипломата и им обърна гръб. Аз също не си взех дипломата и отидох да работя в своя занаят, а Жорж стана преводач. Знаеше много езици.
към текста >>

Бяхме студенти във факултета и ученици в Школата.
Стефан Бончев по геология също ме канеше за асистент. Значи от двете асистентски места аз се отказах и станах занаятчия. След това платихме двамата скъпа цена за захвърлените дипломи. Младежката група беше доста внушителна в началото на Школата. Бяхме и студенти и ученици. Бяхме студенти във факултета и ученици в Школата. Учителят не искаше да отделяме всичкото си време за Школата. Каза ни: „Достатъчно е да работите по един час на ден съзнателно за Школата, другото време използвайте както намерите за добре". Той ни насърчаваше да учим и особено се радваше на нашите успехи, защото бяхме добри студенти. Когато завършихме през 1925 г., управляваше Александър Цанков. Под влияние на духовенството и под настроение на някои военни, той издаде горната наредба.
към текста >>

21. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

По това време Георги Томалевски, който е писател-есеист, завършил факултет, учител по физика в една от софийските гимназии, е назначен за инспектор по училищното образование в Министерството на просветата.
До това време в София има Свободен университет и Софийски университет със своя структура, организация, със асистенти, доценти и професори към всяка катедра. Ето тази идея се прок радва и някои сили искат да я наложат. А защо? Нали на Изгрева има Школа, която е основана от Учителя от 1922-1944 г.? Защо се загърбва Школата и се дава път на Академията? По това време Георги Томалевски, който е писател-есеист, завършил факултет, учител по физика в една от софийските гимназии, е назначен за инспектор по училищното образование в Министерството на просветата. Той се занимава с организацията и преструктурирането на гимназиите в София. Като е запознат с организацията в Министерството на просветата, споделя с други приятели и решават да се приложи тази форма и на Изгрева. Да се създаде Академия, в която да се представят лектори по предварително разработен план за изнасяне на лекции по различни теми. А за да има лектори трябва да има ученици, на които да се четат лекции. Учениците на Учителя по време на Школата от 1922-1944 г.
към текста >>

22. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Галилей Величков

Записах се в Юридическият факултет с цел да окръгля висшето си образование.
А пред съзнанието си заложих стремежа към знание и любов към музиката. Започнах да работя. Първоначално бях оркестрант в кино-оркестър (тогава киното бе без говор, а музиката към филма се програмираше от диригента и изпълняваше от малки оркестри). Не бе по характера на психиката ми подобна работа и отказах да се препитавам чрез нощния труд на тези оркестри. Залових се на работа в математично отделение за изчисляване на лични сметки и то бе добра основа на препитаване. Записах се в Юридическият факултет с цел да окръгля висшето си образование. Не успях да завърша. Трудно ми бе да нося две дини под една мишница. Но на ангажимента към родовите духове устоях. Те бяха спокойни и уверени в бъднините си. А когато малката ми сестричка донесе диплома за завършено висше образование, те въздъхнаха с облекчение за изминатия път.
към текста >>

23. 6.04. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА

След дългата ми изповед Учителят отправи своя поглед нагоре със следните думи: „Пишете на вашите родители, че сте жив и здрав, да ви изпратят документите и се запишете във факултета по философия." За мен всичко това беше чудно и странно... Животът в столицата за мен беше непознат.
Вратата се отвори, Светлият образ отново се появи със своите бели къдрици. С тих глас Той ме покани - както бащата вика своя блуден син. Настъпи една велика тишина... В това мълчание се раждаше в душата ми нещо странно, непознато, недоловимо до този момент в моя живот. Кроткият поглед на Учителя ме подканяше да разтворя сърцето си - да излея своята мъка. Започнах да прелиствам страниците на своя живот още от онзи момент, от онази среща, когато Учителят ми каза: „Вашата глава ще узрее след десет години." Дълго, дълго говорих за своите идеали, за своите копнежи по онова велико бъдеще, когато човекът ще бъде истински свободен, творец на своята съдба, на един свят на справедливост и на красота. След дългата ми изповед Учителят отправи своя поглед нагоре със следните думи: „Пишете на вашите родители, че сте жив и здрав, да ви изпратят документите и се запишете във факултета по философия." За мен всичко това беше чудно и странно... Животът в столицата за мен беше непознат. Бях израсъл в един тих провинциален град, в една среда -проста, но пълна с копнежи за един нов живот, за един нов свят... С голяма радост преспах в малката бяла къща и на сутринта, в ранни зори, с Учителя тръгнахме към боровата гора. За първи път минавах през хубавите алеи на младата борова гора, където славеите разнасяха своята чудна песен. Въздухът беше така чист - гърдите дишаха свободно, мисълта се извисяваше високо над прозаичното всекидневие. Учителят бавно пристъпяше, мълчалив и сериозен. Най-сетне пристигнахме на една росна поляна.
към текста >>

24. 6.06. ОБЩЕСТВОТО ОКОЛО УЧИТЕЛЯ

Главният състав се състоеше от студенти от различни факултети.
В Младежкия клас можеха да присъстват само неженени. Той беше подбран така, че само Учителят там имаше думата за избора на учениците. Имаше случаи, когато Учителят не разрешаваше на някои хора да влезнат в класа. Да, имаше такива случаи. За други хора отваряше вратите. Главният състав се състоеше от студенти от различни факултети. Той беше към 70 човека. Отначало бяха два класа. Имаше един подготвителен клас и имаше друг клас, чийто членове сам Учителят бе посочил. После те се сляха, понеже някои напуснаха. Обикновено събранията бяха в петък, вечерно време.
към текста >>

25. 6.15. Космичната вълна на любовта

За мен окултните науки, например хиромантия и хирогномия - представляваха нещо неясно, неточно, смътно, и за да се убедя в тяхната истинност, като студент по философия, трябваше да обикалям всички факултети, да разглеждам стотици и хиляди ръце - докато най-сетне се убедих в някои техни твърдения.
За мен това беше от голямо значение, защото по природа бях голям реалист и докато аз сам лично не дойдох в контакт с тези мощни окултни сили, все се отнасях скептично към цялата литература, която третираше тези въпроси. Понеже по природа нямах това религиозно съзнание, нито пък това свещено отношение към преживяванията на апостолите, пророците и различните мистици и окултисти, за мен най-голямата космична реалност на тези окултно - мистични сили представляваше Учителят. За мен Той представляваше най-големият авторитет на земята. Неговата чистота ме обгръщаше все повече и повече. До каква голяма степен се отнасях критично към окултните науки се вижда от следното обстоятелство. За мен окултните науки, например хиромантия и хирогномия - представляваха нещо неясно, неточно, смътно, и за да се убедя в тяхната истинност, като студент по философия, трябваше да обикалям всички факултети, да разглеждам стотици и хиляди ръце - докато най-сетне се убедих в някои техни твърдения. За тази наука най-силно ми повлия Учителят. По цели часове ми предоставяше своите ръце да разглеждам линиите, на които той лично ми изразяваше тяхната история на създаване през различните култури и раси, и когато в Неговата ръка видях линията на шестата раса, която ще се появи впоследствие в ръцете на хората, изпитах наистина грандиозното величие на живата разумна природа, която непрестанно пише върху нашия организъм. Тогава ми стана ясно и чрез другите окултни науки - как човешкото тяло е израз и синтеза на историята на човечеството. Тогава разбрах, че всичко в природата е живо, разумно, подчинено на едни велики закони, които създават и творят хармонията в Битието. Разбира се тези окултни сили могат да се развият в човека само по пътя на любовта, която изпитваме в мощната аура на това космично същество, което е призвано да завърти колелото на историята на човечеството.
към текста >>

26. 6.42. Години на възрастване и възмъжаване

Той замина да специализира в Колумбийския факултет в САЩ.
По-късно разбрах, че това е било за книгата „Учителят", която трябваше да излезе на бял свят през 1947 г. Благодарение на този пост, който имах и познанствата ми с министър Касабов, получих разрешение за издаване на книгата. Кариера в университета. Веднъж ми предложиха да взема една катедра в университета. Имах един приятел, с когото следвахме заедно. Той замина да специализира в Колумбийския факултет в САЩ. Казваше се Генчо Пиров. Много го обичаше професора по психология. Той имаше повече толстоистки разбирания и един живот рационален, но нямаше тази мистичност и се задоволяваше с това, което имаше в себе си. Един път го заведох при Учителя и той разговаря с Него. Какво са се разговаряли не зная.
към текста >>

27. 6.58. БУРНИ АСПЕКТИ

Тези именно бяха проблемите, които ме вълнуваха, на които четирите факултета, които следвах, не ми даваха никакъв отговор.
В Неговия поглед не виждах някакво страдание, а напротив - как Той поемаше своя път на велико освобождение, за да може по този начин с още по-голяма мощ да направлява съдбините на народите и ги привлече към себе си. За мен Неговото тяло беше израз в миниатюр на цялото човечество. В неговите органи и системи аз виждах народите. За мен Той не представляваше нищо друго, освен онази велика жертва, когато човек се слива с идеалите не на едно общество, не на един народ, не на една раса, а с идеалите на цялото човечество. Тези идеали носят в основата си онази Космичност, която поставя човечеството като един Уд в този организъм на нашия Космос. Тези именно бяха проблемите, които ме вълнуваха, на които четирите факултета, които следвах, не ми даваха никакъв отговор. Съвременната наука беше слаба, философията - безсилна, само по пътя на мистиката и на онова окултно прозрение долавях отчасти отговорите на тези проблеми. Едничкият, който можеше да ми даде разрешение на тези проблеми, това беше Великият Посветен -Учителят. Тази е причината, поради която почувствах ужаса от думите Му, че ще напусне физическия свят. За мен беше още скрита идеята, че с Неговото заминаване точно по един вътрешен път, чрез едно непосредствено виждане ще имам разрешение на тези проблеми. Този път е достояние на всяка душа, може би това е най-висшата привилегия, която е предоставил Вечният, Незнайният - да има всяко живо същество тази точка на допир с Него.
към текста >>

28. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

Завършил физико - математическия факултет и по професия бе гимназиален учител.
По това време най-вече в по-интелигентните среди на братството - в средите на творческите натури, изникна една идея за създаване на един просветен съвет. Тази идея беше внушена от брат Георги Томалевски. Той е един от доста надарените братя. Притежава перото на един талантлив писател. Външният му вид е твърде симпатичен - рус, синеок, с добре оформена глава и високо чело. Завършил физико - математическия факултет и по професия бе гимназиален учител. Брат Томалевски имаше амбицията от този просветен съвет, чрез различни секции, да образува една Духовна академия. Георги Томалевски бе направил една подробна програма за духовна академия с три факултета: Общ, Младежки и Неделен факултет. Трябваше да бъдат призовани бившите ученици на Учителя за лектори. Но това не стана, да се създаде институция, че да се раздават дипломи за завършен факултет и лекторите да се явяват с бели дрехи и с бели тоги. В миналото, всички секти, които са се създавали, са имали за обект в дадени среди дадени съзнания и така са могли да се образуват кръжоци и академии на щайнеристи, теософи и т.н.
към текста >>

Георги Томалевски бе направил една подробна програма за духовна академия с три факултета: Общ, Младежки и Неделен факултет.
Той е един от доста надарените братя. Притежава перото на един талантлив писател. Външният му вид е твърде симпатичен - рус, синеок, с добре оформена глава и високо чело. Завършил физико - математическия факултет и по професия бе гимназиален учител. Брат Томалевски имаше амбицията от този просветен съвет, чрез различни секции, да образува една Духовна академия. Георги Томалевски бе направил една подробна програма за духовна академия с три факултета: Общ, Младежки и Неделен факултет. Трябваше да бъдат призовани бившите ученици на Учителя за лектори. Но това не стана, да се създаде институция, че да се раздават дипломи за завършен факултет и лекторите да се явяват с бели дрехи и с бели тоги. В миналото, всички секти, които са се създавали, са имали за обект в дадени среди дадени съзнания и така са могли да се образуват кръжоци и академии на щайнеристи, теософи и т.н. Когато се говори за Учението на Учителя тези рамки не само са вредни и излишни, но са и пагубни. Християнството създаде йерархии и църква.
към текста >>

Но това не стана, да се създаде институция, че да се раздават дипломи за завършен факултет и лекторите да се явяват с бели дрехи и с бели тоги.
Външният му вид е твърде симпатичен - рус, синеок, с добре оформена глава и високо чело. Завършил физико - математическия факултет и по професия бе гимназиален учител. Брат Томалевски имаше амбицията от този просветен съвет, чрез различни секции, да образува една Духовна академия. Георги Томалевски бе направил една подробна програма за духовна академия с три факултета: Общ, Младежки и Неделен факултет. Трябваше да бъдат призовани бившите ученици на Учителя за лектори. Но това не стана, да се създаде институция, че да се раздават дипломи за завършен факултет и лекторите да се явяват с бели дрехи и с бели тоги. В миналото, всички секти, които са се създавали, са имали за обект в дадени среди дадени съзнания и така са могли да се образуват кръжоци и академии на щайнеристи, теософи и т.н. Когато се говори за Учението на Учителя тези рамки не само са вредни и излишни, но са и пагубни. Християнството създаде йерархии и църква. Учителят по този случай каза: „Когато дойде Божественото, човек ще си бъде на мястото". Тогава петелът ще изпее най-хубавата си песен.
към текста >>

29. 9. РОКЛИТЕ НА ГРАДСКАТА ГОСПОЖИЦА

Ставах рано, четях, после учех уроците си, ходех на факултета и се заминавах с музика.
Накрая донесе някакъв плат и ми го хвърли в очите: „И да си ушиеш рокля от този плат, че не мога да те гледам такава дрипла". Аз станах, прибрах си дрехите, огледах се и нищо повече не разговарях с тях. Каквото ми наредяха - вършех. Направих си строг план и режим и го спазвах. Затворих се в себе си, отговарях само на зададени въпроси. Ставах рано, четях, после учех уроците си, ходех на факултета и се заминавах с музика. Целият ми ден бе изпълнен от сутрин до вечерта. Нашите се чудеха каква ли е тази промяна у мен. Когато излизах от вкъщи им казвах къде отивам и че ще се върна еди кога си. Изпълнявах точно всичко без някой да ме ограничава отвън, защото се ограничавах отвътре. Отивам отново при Учителя, той ме поглежда и се смее: „Е, видя ли как Бог работи", а след това продължи „на онези, които всичко им върви и нямат мъчнотии на земята в живота си, са забравени деца от Небето.
към текста >>

30. 19. И НИЙ ЩЕ СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ТЯХ

Другата възможност бе да стана учителка в София, но аз не можах да завърша факултета по философия и педагогика, беше ми останала още една година, но се случиха някои неща, които ще обясня по-късно и се отказах, а за сметка на това се прехвърлих в музикалната консерватория, в отдела по пиано, която я завърших.
19. И НИЙ ЩЕ СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ТЯХ Дойде време и се преместих окончателно на Изгрева и се отделих от родителите си, след като доброволно се отказах и лиших от тяхната издръжка и помощ аз трябваше сама да се грижа за прехраната си. А това не беше лесно за една млада жена. Какво можех да работя тогава? Или да стана учителка и да отивам да преподавам със завършеното си гимназиално образование на учениците от някое основно училище, но пък с това щях да се отделя от Изгрева, което не желаех. Другата възможност бе да стана учителка в София, но аз не можах да завърша факултета по философия и педагогика, беше ми останала още една година, но се случиха някои неща, които ще обясня по-късно и се отказах, а за сметка на това се прехвърлих в музикалната консерватория, в отдела по пиано, която я завърших. Сега разбирам, че тогава бях направила грешка, оставаше ми една година и ако бях завършила факултета можех да си намеря работа и в София. Малцина бяха тогава онези, които бяха завършили гимназия, а за висше образование се броеха на пръсти и то особено жените. Тогава младите жени чакаха да се омъжат, те се занимаваха с домакинство, готвеха се да станат добри партии за женитба и след време да имат умения да въртят къщата и да отглеждат деца. Мъжете работеха и тяхната заплата стигаше да се издържа едно семейство. Накрая остана последната възможност да стана учителка по музика и да преподавам уроци по пиано.
към текста >>

Сега разбирам, че тогава бях направила грешка, оставаше ми една година и ако бях завършила факултета можех да си намеря работа и в София.
19. И НИЙ ЩЕ СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ТЯХ Дойде време и се преместих окончателно на Изгрева и се отделих от родителите си, след като доброволно се отказах и лиших от тяхната издръжка и помощ аз трябваше сама да се грижа за прехраната си. А това не беше лесно за една млада жена. Какво можех да работя тогава? Или да стана учителка и да отивам да преподавам със завършеното си гимназиално образование на учениците от някое основно училище, но пък с това щях да се отделя от Изгрева, което не желаех. Другата възможност бе да стана учителка в София, но аз не можах да завърша факултета по философия и педагогика, беше ми останала още една година, но се случиха някои неща, които ще обясня по-късно и се отказах, а за сметка на това се прехвърлих в музикалната консерватория, в отдела по пиано, която я завърших. Сега разбирам, че тогава бях направила грешка, оставаше ми една година и ако бях завършила факултета можех да си намеря работа и в София. Малцина бяха тогава онези, които бяха завършили гимназия, а за висше образование се броеха на пръсти и то особено жените. Тогава младите жени чакаха да се омъжат, те се занимаваха с домакинство, готвеха се да станат добри партии за женитба и след време да имат умения да въртят къщата и да отглеждат деца. Мъжете работеха и тяхната заплата стигаше да се издържа едно семейство. Накрая остана последната възможност да стана учителка по музика и да преподавам уроци по пиано. Препоръчаха ме като интелигентна госпожица за учителка по пиано на едно богато семейство на дъщерите им.
към текста >>

31. 34. ВЕЧНАТА ВРЪЗКА

За тях Учителят казва: „Човек може да е завършил четири факултета, но като дойде до Божественото трябва да бъде като бял ненаписан лист, трябва да започне от А и от Б на буквара".
Независимо с какви знания и познания човек идва от миналото си и какво носи от миналите си прераждания, всичко онова, което е усвоил в миналото сега трябва да направи преоценка като изостави излишното и достави най-същественото от себе си. А това е връзката с Бога, Това знание за пръв път се изнася във Вселената и това Учителят го каза още през 1922 г. на съборите в Търново. За онези, които вчера, днес или утре преминават през обучението на всички училища, университети и усвояват общественото знание на света, завършвайки и получавайки дипломи то те се подготвят за работа в света. Но това не е достатъчно за онези, които са решили да се доберат до знанието на Школата на Учителя. За тях Учителят казва: „Човек може да е завършил четири факултета, но като дойде до Божественото трябва да бъде като бял ненаписан лист, трябва да започне от А и от Б на буквара". „Бог е една необходимост", казва Учителят. „Човек може да обича другите хора и другите същества само като обича Бога. Без любовта към Бога любовта към другите същества е невъзможна и законът на жертвата е невъзможна." В опитностите си, които имах с Учителя и в Школата за нас това бе един труден за разрешаване въпрос. Ние се опитвахме да обичаме нашите ближни, да създаваме отношения с тях без да схващаме, че първо трябва да направим връзката си с Бога. Смятахме, че отношенията по между си бяха главното, което трябва да разрешим.
към текста >>

32. 63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ

Но след като Учителят застъпи в Школата особено музиката разбрах, че моята подготовка не бе достатъчна и се прехвърлих недовърши-ла единия факултет в Музикалната консерватория в отдел по пиано.
Майка ми искаше да даде подходящо възпитание на единствената си дъщеря, отговарящо на общественото положение на семейството и затова бе много амбициозна към мен. Намери ми учител по пиано и аз започнах да се занимавам с музика. За учудване на всички оказа се, че аз имам талант и съм родена музикантка и всичко тръгна така лесно за мен и за радост на майка ми, че аз жънех успехи след успехи в сравнение с моите връстници. Майка ми ме подготвяше за светска дама, включително и за концертираща пианистка, но след срещата си с Учителя нещата у мен се обърнаха и на първо място застана Учението на Учителя. Слушайки, учейки като частна ученичка на Учителя разбирах, че е необходима голяма подготовка и е необходимо висше светско образование. Но след като Учителят застъпи в Школата особено музиката разбрах, че моята подготовка не бе достатъчна и се прехвърлих недовърши-ла единия факултет в Музикалната консерватория в отдел по пиано. Впоследствие разбрах, че съм допуснала грешка и че е трябвало да завърша висшето си образование. През тези години бях в едно възвишено блаженство и повдигнато състояние на духа и често изпадах след това в низходящи течения и подтиснати състояния. Една от причините бе голямата съпротива на родителите ми срещу учението на Учителя, особено майка ми беше непримирима. Отначало тя смяташе, че съм се заплеснала по някой мъж, който посещава също беседите на Учителя и смяташе, че това увлечение може да доведе до брак, след което сама ще си налегна на парцалите и ще мирясам. По този начин майка ми градеше въздушни кули, които се сгромолясаха, след като разбра, че нямам никакво увлечение с някакъв мъж, тогава прие че съм се заблудила окончателно и поведе война с всички възможни средства срещу мене.
към текста >>

33. 64. ВЪТРЕШНАТА ВЕРИГА НА УЧЕНИЦИТЕ

И точно на следващия ден на беседа Учителя спомена за този случай и накрая вдигна пръст заплашително към нас и каза „От вас искам да имате по три факултета.
Ние останахме изненадани и се чудехме и се питахме: „Та толкова ли е загубен този народ и какво правим ние между този народ и как ще го повдигнем като той не разбира „нито от дума", „нито от ума". Има такъв израз, който означава, че не разбира нито от обяснение, нито от проумяване. Учителят като видя, че тя започна отново да си повтаря старите приказки само вдигна рамене безпомощно и я остави да си говори, а той влезна в стаята си. Ние всички се отдръпнахме от нея и тя като видя, че няма пред кого да повтори същото, махна с ръка и си отиде. Ние с облекчение въздъхнахме. И точно на следващия ден на беседа Учителя спомена за този случай и накрая вдигна пръст заплашително към нас и каза „От вас искам да имате по три факултета. Окултният ученик трябва да има три факултета и да бъде образован". Това изказване той го бе повторил нееднократно и ще го намерите в неговите беседи. Необходимо е образование. Важно е съзнанието на човека да бъде възвишено, да бъде обработено, да има светлина в него и да оперира с някакъв периметър и обхват - това е едно от изискванията в Школата на Учителя. Без него е невъзможно да се приеме неговото Слово.
към текста >>

Окултният ученик трябва да има три факултета и да бъде образован".
Има такъв израз, който означава, че не разбира нито от обяснение, нито от проумяване. Учителят като видя, че тя започна отново да си повтаря старите приказки само вдигна рамене безпомощно и я остави да си говори, а той влезна в стаята си. Ние всички се отдръпнахме от нея и тя като видя, че няма пред кого да повтори същото, махна с ръка и си отиде. Ние с облекчение въздъхнахме. И точно на следващия ден на беседа Учителя спомена за този случай и накрая вдигна пръст заплашително към нас и каза „От вас искам да имате по три факултета. Окултният ученик трябва да има три факултета и да бъде образован". Това изказване той го бе повторил нееднократно и ще го намерите в неговите беседи. Необходимо е образование. Важно е съзнанието на човека да бъде възвишено, да бъде обработено, да има светлина в него и да оперира с някакъв периметър и обхват - това е едно от изискванията в Школата на Учителя. Без него е невъзможно да се приеме неговото Слово. Защото ученикът трябва да повдигне съзнанието си и да навлезе в свръхсъзнанието, защото само там той може да се срещне с Божественото, което се изявява чрез Словото на Учителя.
към текста >>

34. 86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА

Бях завършила трета година семестриално във факултета по философия и се прехвърлих и завърших Консерваторията, за да бъда по-подготве-на за музиката на Учителя.
Затова тя се ожесточи срещу мен, че съм станала дъновистка, защото усети от къде дойде съвета да не ходя в чужбина. А наистина таланта ми се загуби и аз станах една обикновена девойка със средно добро изпълнение на пианото от музикалната класика. Вече не бях виртуоз, не бях талант, а обикновена музикантка. Когато влезнах в Школата и отначало през 1916 г. се пееха само братски песни, но когато Школата се откри, то Учителят започна да дава песните на Школата и тогава разбрах защо не е било необходимо да отивам в Австрия. Бях завършила трета година семестриално във факултета по философия и се прехвърлих и завърших Консерваторията, за да бъда по-подготве-на за музиката на Учителя. Благодаря на Бога, че ме върнаха от онзи път на концентрираща пианистка и влезнах в Школата на Учителя. А когато бях поставена на кръстопът да избирам, Учителят ми каза: „Ти в миналото си се движила изключително в аристократични среди и си давала концерти, била си музикант". А това аз по-късно го видях във видение и разбрах много неща от онзи мой аристократичен живот. Спомних, че Учителят бе споменал също, че в миналото съм се издигнала много в духовния път, стигнала съм до средата на пътя и понеже светът около мене ми е обръщал много внимание и е имало възможност да се увлека в света и да загубя онова, което съм придобивала със столетия и затова са ме прибирали и са ме взимали много рано от земята в предишните си прераждания, за да не се отклоня от пътя. И сега тук в България щях да си замина също много рано от този свят ако не бях тръгнала по духовния път и не се определих в Школата на Учителя, но бях оставена и да избирам.
към текста >>

35. 92. КОГАТО СИ МУЛЕ И ТЕ Е ЯХНАЛА ПРОСТОТИЯТА

В факултета ни четяха лекции и след това имахме теми за разработване, правехме реферати и след това ги четяхме в присъствието на всички и то пред професорите.
92. КОГАТО СИ МУЛЕ И ТЕ Е ЯХНАЛА ПРОСТОТИЯТА След като завърших гимназията аз се записах студентка по философия и педагогика и следвах три години, оставаше ми още една година, но не завърших понеже се прехвърлих в музикалната академия. Бях споменала Изгревът... , т. 5 вече, че направих грешка, че не завърших университета, но тогава реших, че трябва да работя върху музиката на Учителя. В факултета ни четяха лекции и след това имахме теми за разработване, правехме реферати и след това ги четяхме в присъствието на всички и то пред професорите. Тогава студентите бяха малко, брояхме се на пръсти и се познавахме. Аз вложих доста усилия и старание при разработката на темите. Преди това имах опит с Учителя когато той ми задаваше теми от Библията и ме караше да търся причините и следствията, законите на всяко едно явление описано там. Та по същия начин постъпвах и при рефератите, за което професорите бяха доволни от мен и ме смятаха една от редките интелигентни госпожици. А баща ми по онова време беше учител по литература в гимназията, а майка ми беше светска жена, образована и се движеше в подходящо общество.
към текста >>

Някои от сестрите записаха във факултета по педагогика и литература и станаха учителки.
Така веднъж чух лично от устата на професор Михалчев да се възхищава от моята интелигентност. Аз бях скрита по форма и по дух, но след като дойдох на Изгрева в тази груба среда около мен тя ми повлия много лошо и едвам се справях с нейните груби влияния върху мен Това бяха влияния от жителите на Изгрева дошли от цялата страна при Учителя, а това беше разнороден състав, селяни, селянки, необразовани, неуки, но устати и всезнаещи по всички въпроси. А това е най-важното, което може да опропасти всяко едно общество. А за духовното общество важи стократно. Затова Учителят на младите даде подтик да учат, да завършат гимназия, след това да следват университета, а на онези, които бяха учили и недоучили нареди да взимат частни уроци при Паша Теодорова или при други сестри учителки и след години те завършиха гимназиалното си образование като частни ученички. Някои от сестрите записаха във факултета по педагогика и литература и станаха учителки. След като дойдох на Изгрева всички имаха точно обратното мнение за мене и те си го запазиха до края на живота ми. В света бях интелигентна и добре приета от моите връстници, а тук на Изгрева направо ме обявиха, че съм проста. Да не ти дава Господ неук и прост човек да те оценява, че си по-прост от него. Та тук това ми се случи и не само се случи, но се случваше дс края на живота ми. Съдба на обречените да бъдеш между интелигентните интелигент, а между простите да бъдеш от прост по-прост.
към текста >>

36. 102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО

Явих се пред класа на учениците и беше станало доста интересно за тях, но това го казвам не да се изтъквам, а за това, че аз в изводите бях сложила идеи от Учителя и когато тези неща ги казах, то учениците ги възприеха много добре така както и учителят на класа, така както и нашият асистент от факултета.
Потрудих се достатъчно у дома, направих всичко, което бе необходимо, систематизирах материала, сама прегледах целият материал и дори се опитах да се упражня пред няколко празни стола в моята стая. А да се систематизира даден обем трябваше да се обобщи целият материал. Аз направих това обобщение на всеки отдел с идеи и мисли от Словото на Учителя, но без да споменавам името му и без никой да знае и да се досети от къде съм взела този материал. Как ми хрумна да го направя не можах да си обясня. Но го направих. Явих се пред класа на учениците и беше станало доста интересно за тях, но това го казвам не да се изтъквам, а за това, че аз в изводите бях сложила идеи от Учителя и когато тези неща ги казах, то учениците ги възприеха много добре така както и учителят на класа, така както и нашият асистент от факултета. След свършването на часът учениците минаха покрай мен на групи от четири-пет човека и ми си усмихваха приятелски. Непосредствено след това имаше разбор на моят урок, на който присъстваха както и другите студенти от моята група, асистента и учителят, който преподаваше този предмет в гимназията. Той стана и каза: „Студентката има педагогически талант". Е, на всеки ще му бъде приятно едно такова изявление и такава оценка. Тук споменавам случая за съвсем друго, че в обобщенията аз за пръв път включих мисли от Словото на Учителя.
към текста >>

А онези, които бяха изпратени от Небето да бъдат ученици на Учителя останаха в света, напълниха факултетите и тръгнаха всеки да създава кариера и всеки да твори нова съдба, защото техните съдби бяха предопределени да бъдат при Учителя.
И веднъж се учудих, че в университета имаше преизобилно интелект и ако към него се беше прибавила амбицията от Изгрева то големи неща биха се сътворили там, където се събере амбиция и интелект. Но се случи обратното - интелекта в университета остана без амбиция, а пък амбицията и българския инат дойде и се прикачи към тъпотията и накрая дойде тук на Изгрева. Много по-късно разбрах, че Учителят е писал писма и е канел лично някои от тези интелектуални личности да дойдат при него, защото те като души бяха се родили и бяха слезнали в този народ само и само, за да бъдат аудиторията на Учителя. Но те не дойдоха, защото ги посрещна на нож общественото мнение, което бе настроено срещу Учителя. Спря ги срамът и те не посмяха да дойдат, а на тяхно място дойдоха онези, които бяха недоучени и прости и те взеха техните места на Изгрева. А онези, които бяха изпратени от Небето да бъдат ученици на Учителя останаха в света, напълниха факултетите и тръгнаха всеки да създава кариера и всеки да твори нова съдба, защото техните съдби бяха предопределени да бъдат при Учителя. Но всичко се обърка и местата бяха разменени и онези, които трябваше да дойдат при Учителя не дойдоха, онези Останаха в света. Страх ги беше от общественото мнение, срам ги беше от самата среда, която се събра около Учителя. А какво да каже Учителя и как ни изтърпя нас през тези години, аз не зная. Та тук около Учителя ме обградиха хора с невероятна амбиция и от къде я бяха събрали не знаех, но имаха усещането от вътре, че те трябваше да бъдат тук и с такава настървеност пазеха местата, които бяха заели около Учителя, че друг не можеше да пристъпи към него и да получи онова, за което трябваше да дойде при него. Та нали слънцето бе за всички, нали Божественият Дух беше за всички и Учителят бе дошъл за всички, а не за малцина избрани личности, пълни с амбиция.
към текста >>

37. 118. ПЛЕВЕЛИТЕ И АНГЕЛСКАТА ТРЪБА

А за нашият Елиезер Коен казал, че той не само ще завърши с отличие училище, но ще завърши факултет, ще защити докторат, уо най-главният докторат, който трябва да защити иде след това и трябва да внимава как ще го защити.
Те се сепнали изненадани от това, че Учителят вече знае за техния план. Тогава Учителят се обърнал към всеки- 305 20. Изгревът..., т. 5 го един от тримата и поотделно започнал да им говори за техните дарби. На двамата от тях казал, че те не са училище, че си губят само времето, защото накрая ще ги скъсат, защото са слаби в Учението и ще напуснат училището и затова по-добре да се насочат към някой занаят. А за нашият Елиезер Коен казал, че той не само ще завърши с отличие училище, но ще завърши факултет, ще защити докторат, уо най-главният докторат, който трябва да защити иде след това и трябва да внимава как ще го защити. Така и станало -онези били скъсани, напуснали училище, усвоили занаяти и така си изкарвали хляба, а нашият Елиезер Коен завърши факултет, защити дисертация и дойде време да защитава присъствието си в Школата и той накрая се обяви срещу Учителя, срещу Учението му и срещу Школата. След няколко месеца той почина от рак на черния дроб. Ето ви пример за бурените и за плевелите в Божията нива. Имаше една секта, наричаха се „Ангелската тръба". Хубаво название, нали.
към текста >>

Така и станало -онези били скъсани, напуснали училище, усвоили занаяти и така си изкарвали хляба, а нашият Елиезер Коен завърши факултет, защити дисертация и дойде време да защитава присъствието си в Школата и той накрая се обяви срещу Учителя, срещу Учението му и срещу Школата.
Тогава Учителят се обърнал към всеки- 305 20. Изгревът..., т. 5 го един от тримата и поотделно започнал да им говори за техните дарби. На двамата от тях казал, че те не са училище, че си губят само времето, защото накрая ще ги скъсат, защото са слаби в Учението и ще напуснат училището и затова по-добре да се насочат към някой занаят. А за нашият Елиезер Коен казал, че той не само ще завърши с отличие училище, но ще завърши факултет, ще защити докторат, уо най-главният докторат, който трябва да защити иде след това и трябва да внимава как ще го защити. Така и станало -онези били скъсани, напуснали училище, усвоили занаяти и така си изкарвали хляба, а нашият Елиезер Коен завърши факултет, защити дисертация и дойде време да защитава присъствието си в Школата и той накрая се обяви срещу Учителя, срещу Учението му и срещу Школата. След няколко месеца той почина от рак на черния дроб. Ето ви пример за бурените и за плевелите в Божията нива. Имаше една секта, наричаха се „Ангелската тръба". Хубаво название, нали. Но какво излезе от тази „Ангелска тръба".
към текста >>

38. 146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ

Борис бе напуснал факултета и стана мозайкаджия.
Ще намерите разрешение на въпросите, които ви интересуват само в Словото на Учителя и там е решението на онези задачи от личния ви живот. Там е ключът на знанието, което ще ви отключи вратите на вътрешното прозрение у вас. Бяхме женени, но родителите на Борис и роднините му бяха срещу този брак. Смятаха ме за натрапница на Борис. А майка ми също не искаше да се оженя за Борис - не го желаеше, не го искаше и не позволяваше да се оженя за занаятчия. Борис бе напуснал факултета и стана мозайкаджия. Моят брак с Борис майка ми го смяташе за свой личен провал в живота си. А пък родителите на Борис смятаха брака на сина си за мен като най-голямото нещастие, което можеше да сполети човек на земята. А пък Цанка - рождената му сестра, раздухваше някои изказвания на Учителя за мен, че Небето е било против този брак и че на един принц не му е позволено да взима жена от народа. Значи принцът е Борис, а пък аз съм Пепеляшката. Как го е казал Учителя това аз не зная и не съм била там.
към текста >>

39. 154. КОМУНИТЕ

Всички захвърлиха учението си във факултетите и тръгнаха да правят комуни по селата и чрез селскостопанския поминък да правят трудови общества, да създават комунален живот.
Учителят изнасяше чрез Словото си началата на Новото Учение, което предполагаше общност на идеи, общност на трудови начала, общност и взаимопомощ на съжителство между хората. Той категорично обърна внимание на няколко принципни положения, но нямаше кой да го слуша. В нашите среди имаше представители на различни течения: социалисти, комунисти, анархисти и не знам какви си още. Всички тези течения правеха опити за комунален живот. Беше настъпила една масова хипноза между младежите. Всички захвърлиха учението си във факултетите и тръгнаха да правят комуни по селата и чрез селскостопанския поминък да правят трудови общества, да създават комунален живот. Те искаха направо по външен начин да променят живота на няколко поколения. В нашите среди също бяха направени няколко опита, но всички излязоха несполучливи. Не бяха малко онези от младежите, които се разболяха и си заминаха от този свят. Всяка една комуна даде жертви и бе заплатена скъпо и прескъпо всяка волност и непослушание. Тогава, в онези времена се появи идеята да се комунизира капитала, да се комунизира всичко - движими и недвижими имущества и по този начин да се промени живота на хората.
към текста >>

40. 158. КОМУНАРИ ИЧИФЛИКЧИЯ

Те бяха напуснали факултетите си и отидоха да правят комуни.
Беше най-официално обявил, че е подарил имота си на комуната, а през цялото време третираше младежите не като наемни работници или слуги, защото на тях се плаща, а като чисти роби или пленници при господар. Той беше алчен човек за имот и печалби, беше наел много ниви, които трябваше да се изорат, да се насадят и после цялата реколта да се обере. Комунарите се хранеха повече от оскъдно дори и плачевно. А това бяха студенти, изнежени, несвикнали на тежък полски труд. Та този Жечо, уж беше подарил имота си на комуната, но към тях се държеше като чифликчия към своите ратаи. Те бяха напуснали факултетите си и отидоха да правят комуни. Но точно по това време имаше конфликт между университетските власти и правителството на Александър Цанков и той затвори факултетите. Докато нашите младежи-студенти правеха комуни, то и други студенти не учеха. Но се намери някой от младежите, който написа писмо от Ачларе и беше го изпратил до някаква сестра на Изгрева. В него бе описал тежкия живот, непосилните условия за труд, гладът, който бе настанал и алчността на чифликчията, който като брат уж бе подарил имота си на комуната. Сестрата занесе писмото на Учителя и той го прочете.
към текста >>

Но точно по това време имаше конфликт между университетските власти и правителството на Александър Цанков и той затвори факултетите.
Той беше алчен човек за имот и печалби, беше наел много ниви, които трябваше да се изорат, да се насадят и после цялата реколта да се обере. Комунарите се хранеха повече от оскъдно дори и плачевно. А това бяха студенти, изнежени, несвикнали на тежък полски труд. Та този Жечо, уж беше подарил имота си на комуната, но към тях се държеше като чифликчия към своите ратаи. Те бяха напуснали факултетите си и отидоха да правят комуни. Но точно по това време имаше конфликт между университетските власти и правителството на Александър Цанков и той затвори факултетите. Докато нашите младежи-студенти правеха комуни, то и други студенти не учеха. Но се намери някой от младежите, който написа писмо от Ачларе и беше го изпратил до някаква сестра на Изгрева. В него бе описал тежкия живот, непосилните условия за труд, гладът, който бе настанал и алчността на чифликчията, който като брат уж бе подарил имота си на комуната. Сестрата занесе писмото на Учителя и той го прочете. Не бях виждала Учителят така да се ядоса, разфуча се, започна да се кара някому, който стоеше пред него и когото ние не виждахме.
към текста >>

41. 178. ЧУЖДЕНЦИ НА ИЗГРЕВА

Изискваше от нас да имаме по три завършени факултета, да си изкарваме хляба с професиите си, да знаем езици, за да може светът около нас да бъде отворен за нас и ние да бъдем отворени за света.
Наистина това беше една предпазна мярка, това беше една маска, която предпазваше Изгрева от любопитни. За останалите граждани ние бяхме несретници, заблудени и загубени хора. Но главно по наша вина и немарливост цялата тази обстановка донасяше на Учителя много неприятности. Учителят държеше много за външната ни обхода. Да сме чисти, да сме облечени спретнато, да сме изгладени и изпрани, да живеем в чисти и хигиенични жилища. Изискваше от нас да имаме по три завършени факултета, да си изкарваме хляба с професиите си, да знаем езици, за да може светът около нас да бъде отворен за нас и ние да бъдем отворени за света. Това не можахме да сторим. Това ще го направи едно друго поколение. Да бъдете отворени за света чрез езици и тогава светът ще бъде отворен за вас, за да може чрез вас Словото на Учителя да премине към тях. Тогава Словото ще стане плът и кръв и чрез Дух ще се предаде на човечеството. В бъдеще чужденците трябва да се научат да говорят и четат на български език.
към текста >>

42. 178. ЧУЖДЕНЦИ НА ИЗГРЕВА

Изискваше от нас да имаме по три завършени факултета, да си изкарваме хляба с професиите си, да знаем езици, за да може светът около нас да бъде отворен за нас и ние да бъдем отворени за света.
Наистина това беше една предпазна мярка, това беше една маска, която предпазваше Изгрева от любопитни. За останалите граждани ние бяхме несретници, заблудени и загубени хора. Но главно по наша вина и немарливост цялата тази обстановка донасяше на Учителя много неприятности. Учителят държеше много за външната ни обхода. Да сме чисти, да сме облечени спретнато, да сме изгладени и изпрани, да живеем в чисти и хигиенични жилища. Изискваше от нас да имаме по три завършени факултета, да си изкарваме хляба с професиите си, да знаем езици, за да може светът около нас да бъде отворен за нас и ние да бъдем отворени за света. Това не можахме да сторим. Това ще го направи едно друго поколение. Да бъдете отворени за света чрез езици и тогава светът ще бъде отворен за вас, за да може чрез вас Словото на Учителя да премине към тях. Тогава Словото ще стане плът и кръв и чрез Дух ще се предаде на човечеството. В бъдеще чужденците трябва да се научат да говорят и четат на български език.
към текста >>

43. 218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НЕГОВАТА ГОСТЕНКА - ОХТИКАТА

А той най-демонстративно не отиде дори да си я прибере и тя остана там във факултета.
Според мен ученикът работи навсякъде, но само ако е ученик. Ако е човек, не на всякъде работи. Този случай доказва това". Когато Жорж се разболя аз питах Учителя какво ще-стане с него. Учителят вдигна глава от масата си и строго ми каза: „Жорж трябваше да вземе дипломата си и да работи с нея". А той най-демонстративно не отиде дори да си я прибере и тя остана там във факултета. Не пожела да си я вземе. Второ, не пожела да работи с тази диплома, която му осигуряваше професия. Това беше груба грешка и този, който му я внуши тази идея още от самото начало го поведе по кривите пътища на непослушанието към Учителя. След като го погребаха, Учителят каза: „Жорж можеше и да не си замине, но се излъчи и не можа да се върне в тялото си, защото в последните дни все се е излъчвал. Много хора така си заминават без да им е дошло времето за това".
към текста >>

44. 219. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДИПЛОМАТА

Завършиха своите факултети и както бе редно навсякъде по света младия човек взима дипломата си, слага я в джоба и с нея тръгва да работи и да изкарва прехраната си.
При мен вреше, кипеше и всичко чрез огън се изпитваше. Непотребното, излишното изгаряше и оставаше онова, което се превръщаше в стомана. Те бяха добри приятели с Борис Николов, идваше ни често на гости и това запознанство продължи към 20 години. В първите години на Школата мнозинството от Младежкия Окултен клас бяха студенти. Те работеха тежка физическа работа по строежите, за да се издържат и заплащат следването си. Завършиха своите факултети и както бе редно навсякъде по света младия човек взима дипломата си, слага я в джоба и с нея тръгва да работи и да изкарва прехраната си. Но тогава се случи точно обратното. Захвърлиха си дипломите. Жорж не пожела да отиде и да си я получи. А беше завършил с отличие. С този успех му предлагаха да отиде да работи в Университета като асистент, но той не пожела да отиде да работи от гордост.
към текста >>

Борис Николов също завърши факултета, предложиха му да остане като асистент по ботаника, но отказа, Не желаеше да се подчинява на професори и администрация.
С този успех му предлагаха да отиде да работи в Университета като асистент, но той не пожела да отиде да работи от гордост. Смяташе това знание, което бе получил в университета като ненужно и вредно. Ами защо тогава следваше и завърши? Ето това бяха въпроси без отговори. Той подведе и други. Борис Николов също завърши факултета, предложиха му да остане като асистент по ботаника, но отказа, Не желаеше да се подчинява на професори и администрация. Отиде да работи физическа работа, стана мозайкаджия и цял живот работи с камъни. Не пожела да навремето да работи в Университета, защото трябвало да се подчинява на професори и академици. Но като започна да работи като мозайкаджия бе принуден да се подчинява на предприемачи и простаци. Но искали да бъдат свободни. На времето Учителят бе дал едно правило: „Всеки един от вас трябва да има по един занаят, че ако утре бъдете подгонени заради идеите си и уволнени от вашите служби, то с вашия занаят да може да си изкарвате хляба за препитание".
към текста >>

45. 248 ИДЕИ И ПРЕДМЕТНО УЧЕНИЕ

Веднага ръководството на курса и на факултета я порица за това.
248 ИДЕИ И ПРЕДМЕТНО УЧЕНИЕ Със Савка бяхме стажант-студентки, когато следвахме философия и то в един и същи курс. Тогава бяха ни дали различни теми за разработка. Нейната тема бе за характера на народните празници в бита на българина. След като разви темата то тя критикуваше една наредба на Министерството, че не може и не трябва да се свързват празниците с ядене и пиене и ритуали. Тя се обяви срещу правилника на Министерството, срещу реда и порядъка им. Веднага ръководството на курса и на факултета я порица за това. Тогава аз станах да защитавам Савка, че празниците са религиозни, че в тях се влага друга идея, друг смисъл и за доказателство започнах да цитирам по памет стихове от Библията за идейната и духовна страна на тези празници. Всички останаха изненадани, че една госпожица, висока, стройна, хубава и добре, елегантно облечена по последната мода може да цитира Библията. А тя бе обект само на възрастни хора решили да се отдадат на старини на размишления в последните дни на живота си. И тогава споменах, че никъде нито в Евангелието, нито в в някой от пророците не се говори за такива лакомства и че трапезата отрупана с ядене и пиене създава празника. Една такава връзка между Библията и празниците малко омекоти атмосферата, защото тогава Библията се приемаше като настолна книга за всяка нравственост и за лоялността на гражданина към държавата.
към текста >>

46. 275. НЕДОСТАТЪЦИТЕ

" След няколко дни отивам при Учителя и му се оплаквам, че не мога да уча и че не мога да си изкарам целият изпит във факултета.
Ти на какво си се обърнала? Станала си играчка на духовете. Това са нисши духове, които те настройват и ти им се поддаваш. Та ти нисшите духове ли ще слушаш? Та ти нямаш ли връзка с Бога да слушаш Словото на Бога, което тече ежедневно чрез Великия Учител, който е пред тебе? " След няколко дни отивам при Учителя и му се оплаквам, че не мога да уча и че не мога да си изкарам целият изпит във факултета. „Ако си издържиш изпита то е за тебе, не е за мене." „Учителю, аз зная, че е за мене." „Ако си издържиш изпита аз ще се радвам, това е. Условия имаш стига да имаш желание да учиш, ти можеш да учиш. Дават ти един товар да пренесеш и ако не можеш наведнъж да го пренесеш то по-малко, по-малко можеш да го пренесеш." „Учителю, аз искам да си изкарвам самостоятелно прехраната и съм решила да стана селска учителка." „Можеш. За една селска учителка отговаряш напълно. Ти сега учи, трябва да учиш.
към текста >>

47. 24. КАРУЦАР ВСОФИЯ ЗА МНОГО ПАРИ

Петър Камбуров

Превозвах баластра на строящия се агрономически факултет и др.
Така направихме един глупав и рискован опит. Тогава бях на 25 години. Най-сетне катърът оздравя. Можеше вече да се впряга. Обърнах пак каруцата за чифт и започнах работа. Превозвах баластра на строящия се агрономически факултет и др. За една седмица спечелих 13 хиляди лева, изплатих на Бертоли дълга си от 10 хиляди и с хиляда лева реших да се върна в Търново. Беше вече средата на септември. Пътувах пак 6 дни и най-сетне благополучно пристигнах в Търново на Колибата. Каква беше изненадата ми, когато видях, че съборът още продължаваше! Може би повече от сто души по-свободни (пенсионери и др.) бяха останали начело с Учителя като на курорт.
към текста >>

48. 31. НЕСПОЛУКИ

Петър Камбуров

През зимата случайно се запознах с една студентка от Физикоматематическия факултет при Софийския университет - Йорданка Неделчева.
31. НЕСПОЛУКИ През есента на същата година (1928) почина шефът на Захарната фабрика и ние вече нямахме достъп за работа там. Заместникът му Никифоров не ме обичаше, тъй като шефът винаги предпочиташе моите хора за работа и в повечето случаи - моето мнение за меродавно, а отхвърляше неговото. Сега той вече не ни приемаше на работа. Затова Марин остана с конетe да гледа полската работа в Арбанаси, а ние с тати отидохме да работим в печатницата на чичо Слави в Нова Загора. През зимата случайно се запознах с една студентка от Физикоматематическия факултет при Софийския университет - Йорданка Неделчева. Тя ползуваше своята зимна ваканция. Била есперантистка. От нея за първи път чух за международния език есперанто и я помолих, докато трая ваканцията да проведе един кратък курс по есперанто, колкото да ни запознае отчасти с този език. Аз напечатах големи афиши. Разлепихме ги и в резултат се записаха около 50 души.
към текста >>

49. 16. БЕЗПЛАТНИЯТ РОБ И БЯЛАТА РОБИНЯ

Цанка Екимова

Можех да следвам в кой и да е факултет с какви ли не специалности.
16. БЕЗПЛАТНИЯТ РОБ И БЯЛАТА РОБИНЯ Докато бях в бащиния си дом аз следвах своята програма на ученичка в гимназията. Минавах класовете с отличие, взимах уроци по цигулка, участвувах в оркестъра на гимназията като първа цигулка, излизах на сцената да свиря и бях освободена в училище от цялата матура като отличничка. Можех да следвам в кой и да е факултет с какви ли не специалности. Бях силна по математика, химия, литература, естествени науки и физика, значи по тези предмети можех да следвам. Свирех добре на цигулка и можех да бъда студентка в консерваторията. Можех да следвам всичко, но съдбата ми имаше друга специална програма за мен и на този мой възход до 18 години, тя ми наложи противоположен скок в тези непознати за мен условия и неприлична среда. Омъжих се, излязох от бащиния си дом и влезнах в новото ми семейство, моите идеали и стремежи потънаха в мъчителни противоречия и в сложен конгломерат от души. Там заварих мащеха, доведени, заварени деца и отгоре на това и преродени: трима братя заварени, един доведен син и още един прероден син.
към текста >>

50. 3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН

Симеон Арнаудов

е поискало в ултимативна форма от Министъра на просветата Омарчевски да бъдат възстановени уволнените доценти в Юридическия факултет, да не се закриват професорски катедри и да не се намесват в автономията на Университета.
Блокът издава позив към българския народ „Долу диктатурата". Поводът за този позии е даден от решенията на 17 конгрес на БЗНС през май 1922 г. където е приета резолюция за обявяване на селска диктатура от земеделското правителство. По повод въвеждането на новата правописна реформа и премахването на „е двойно" академичното представителство протестира. Освен това академичният съвет през май 1922 г. е поискало в ултимативна форма от Министъра на просветата Омарчевски да бъдат възстановени уволнените доценти в Юридическия факултет, да не се закриват професорски катедри и да не се намесват в автономията на Университета. На 3 март 1922 г. на деня на Освобождението на България се прекъсват лекциите в университета и студентите се разпускат до есента на 1922 г. Разгорещяват се политическите страсти водещи до ожесточение. Правителството накърнява и засяга интересите на богатите, на офицерството и идва в конфликт с академичната интелигенция. След завършване на събора на Бялото Братство на 25.VIII.1922 г.
към текста >>

51. 14. ПРИРОДОЛЕЧИТЕЛИ

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

Аз мислех да уча медицина, като едновременно да запиша духовна семинария и да посещавам медицински факултет.
Беше започнал да пише Димков една книга как да вървим отначало в окултния път? Но той се раздвои и се отдалечи. Та ако имаш знания и не ги приложиш е безпредметно твоето знание. А Учителят казваше, че за всичко, което Той ни говори чрез Словото си, го е приложил на дело. Учителят беше Велик Посветен. Аз мислех да уча медицина, като едновременно да запиша духовна семинария и да посещавам медицински факултет. При една среща Учителят ми каза: „Симеоне, в този живот ти имаш да разработваш три мини: религия, медицина и музика". Най-голямата ми любов беше природата. Още на 18 г. се запознах с една книга на Йог-Рама-Чарака „Наука на дишането". С нея съм почнал и с нея завършвам живота си, защото вече съм над 80 години.
към текста >>

52. 5. ЖЕНИТБИ НА ИЗГРЕВА

Тя беше агроном с висше образование, работеше в агрономическия факултет, много умна жена беше.
Баба Данка и Димитрий отидоха по-долу при с. Анка Каназирева в една къщичка отделно. Аз останах при Славчо, дойде и Люба и той почна да разширява къщичката - хол, кухня, баня. Аз останах там Още ходех на училище. Ожениха се те с Люба. Тя беше агроном с висше образование, работеше в агрономическия факултет, много умна жена беше. Аз останах вкъщи като същевременно домакинствувах и ходех на училище. Идваха те вечерно време, приказваха си и през 1934 г. се роди (Бубка) Людмила, първата дъщеря на Славчо. Аз я отгледах. Те бяха на работа.
към текста >>

53. БЪДЕТЕ УМНИ КАТО ЗМИИТЕ И НЕЗЛОБЛИВИ КАТО ГЪЛЪБИТЕ

Йордан Георгиев Бобев

Имаше един лаборант по същото време при Методий Попов във факултета му.
А когато се отвори вратата на колата отиваше прозореца горе в кубето. Методий Попов беше женен за германка. Като семеен шофьор аз я возех с колата на Витоша до там, докъдето имаше път. Возех я да пазарува с колата и после я връщах у дома. Така че аз знаех за живота на Методий Попов както и за живота на неговия приятел Александър Цанков, наречен още главореза. Имаше един лаборант по същото време при Методий Попов във факултета му. Казваше се Цочо Диков. Кой знае защо, но веднъж яко се скарахме с него. Аз бях подочул и знаех, че той е дъновист. В караницата му казах: „Абе защо заблуждавате хората, защо заблуждавате човечеството с тая дъновистка религия. Хората не могат да се отърват от такива като вас".
към текста >>

54. 4. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ПАСТИР

Райна Каназирева

Маргарита Рангелова Стратева

След седем годишно следване в Америка (Учителят заминал за Америка в 1888 година, а се върнал в 1895 г.), дето завършил два факултета - богословие и медицина Петър Дънов се върна в България и отседна във Варна при сестра си Мария, семейна.
4. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ПАСТИР Друг спомен: Същият дядо Петър ми разправи следното. След седем годишно следване в Америка (Учителят заминал за Америка в 1888 година, а се върнал в 1895 г.), дето завършил два факултета - богословие и медицина Петър Дънов се върна в България и отседна във Варна при сестра си Мария, семейна. Евангелистите от града оповестиха, че е пристигнал от Америка даровития богослов Петър Дънов и ще бъде назначен пастир в църквата им в града. Същевременно Го поканили да държи проповед в църквата им в неделя. Той обаче не се явил и отклонил това платено назначение. Мина така известно време в очакване, евангелистите се ядосваха и почнаха да говорят против Него, че Го мързи да се назначи на работа и пр. Подведен от тия слухове и аз писах на сестра Му: „Мария, още ли Петър ще стои без работа, още ли ще Го храните наготово?
към текста >>

55. 3. ЕСПЕРАНТИСТИ НА ИЗГРЕВА

Нашият випуск ходехме да полагаме изпитите си в Сливен, факултета по немска филология беше там евакуиран.
Когато Лили и Атанас бяха на Изгрева и Лили беше зле аз ходих при Учителя да го питам дали да остана да гледам Лили или да се запиша да следвам. Аз бях започнала да следвам, но бях прекъснала и не знаех какво да правя и как да постъпя. Учителят постоя малко, погледна ме и каза: „Рекох, да следвате". И наистина, аз продължих да следвам и завърших, а Лили почина 1947 г. Аз завърших в годината когато ставаха бомбардировките над София - началото на 1944 г. Нашият випуск ходехме да полагаме изпитите си в Сливен, факултета по немска филология беше там евакуиран. Ще се върна назад през времето около 1935 г. Емил се познаваше с Атанас Николов, Сава Калименов, Георги Радев, както и с други приятели. Той превеждаше беседи, отиваше на Изгрева във връзка с преводите, водеше и Гита, но той отиваше при Георги Радев и не ходеше на беседи, докато Гита отиваше заради беседите. Докато беше Лили на Изгрева за нас беше добре, че заради Лили посещавахме Изгрева. Пък и преведените от Емил беседи биваха помествани в есперантския в-к „Фратецо".
към текста >>

56. 10. Заровеният един талант

Анка Тодорова Петрова

ТОМ 7

Като си мисля, че има хора с по два факултета, а след това като ги хване склероза изгубват и това, което знаят.
Аз не обичам наред да чета. Нямам търпение. Чета значи: „Чудни са хората. Имат много желания пък искат да ги реализират изведнъж. Ще загубят и това, което са придобили“. Като си мисля, че има хора с по два факултета, а след това като ги хване склероза изгубват и това, което знаят. Та аз съм доволна от това, което зная, че мога да свиря на Паневритмия. Повече не ми трябва. Не е хубаво човек да ламти. То си е дадено колко можеш да научиш. И като чета за онази притчи на Христа за талантите си спомням за моя син, че не е само да си талантлив, но трябва и да работиш.
към текста >>

Ти може да си с два факултета и да не те пуснат, а пък Стойчо или бай Ради например, да го пуснат в Божествения свят.
“ Само, че аз не го казвам както пише. Та като не си я използвал тази дарба, хайде отново на земята. Та човек трябва да е доволен. А пък ако работиш, ти се свързваш с ангелския свят. Ние, хората сме на степени, но от нас зависят тия степени от работата и постоянството ни. Ти може да си с два факултета и да не те пуснат, а пък Стойчо или бай Ради например, да го пуснат в Божествения свят. Там зависи какви дела имаш, какви ти са постъпките. Да кажа за Иван-каруцаря. Много добър човек беше, много хубав, пълничък, сериозен, работлив. Той умря от зъб, от пломба, някаква инфекция се получи. Учителят казва, че някои неща могат да се предотвратят, но не всички.
към текста >>

57. 46. ГОЛЕМИЯТ ПАРАВАН

Защото виж какво сега, в крайна сметка ний трябва да сме наясно, дали е по-интересно в една духовна Школа, която се явява на хиляди години или да завърши някакъв швейцарски или американски факултет, нали така.
Това, това беше едно особено изпитание, разбира се. Ако има условия да работи в Швейцария, би станал професор. Веднъж той го каза на Учителя, оплакваше се, че иска да стане професор. А Той му каза: "Професор ли? " И то подигравателно. Защото виж какво сега, в крайна сметка ний трябва да сме наясно, дали е по-интересно в една духовна Школа, която се явява на хиляди години или да завърши някакъв швейцарски или американски факултет, нали така. Все пак трябваше да имаме ний туй разбиране, да не се съблазняваме, защото и владика и професори по света много, също и в областта на културата, но духовната Школа е нещо, едно изключение. В: Разказвали сте ми, че може би най-големия фурор е бил, когато от "Опълченска" 66 цялата група пътува за Витоша? Д: А да, Учителят си уреждаше, ходеха нашите хора тогава, аз не съм присъствал на тези неща, още бях в Пловдив ученик. В това време имаше такива екипи туристически. Всякой смъква от тавана най-старите дрехи, навлича ги и тръгва.
към текста >>

58. 2. ПРОТЕСТАНСКАТА ИДИЛИЯ

Като идваме в София той се записа в юридическия факултет, а аз постъпих в кдевическа гимназия и така стана, че Гали след една, две години не можа да вземе изпитите си, понеже трябваше да започне и да работи.
Витоша насреща, изобщо хареса ми много и си останахме там да живеем. Но баща ми вече някакси нямаше сили тука на нова сметка да почне да упражнява своята професия. Намери едно малко помещение, което си го устрои при Руския паметник, като обущарничка. Но нямаше вече толкова сили. Гали беше завършил вече гимназия. Като идваме в София той се записа в юридическия факултет, а аз постъпих в кдевическа гимназия и така стана, че Гали след една, две години не можа да вземе изпитите си, понеже трябваше да започне и да работи. И той пише как е работил. Отначало даже свиреше в някакви оркестри, вечерно време в кина, филмите се съпровождаха от музика, но това беше за него много мъчително, понеже нощно време трябва да свири, да се лишава от сънят си и постепенно така му се откри една много хубава работа в Застрахователно дружество "България", на което директорите бяха големи финансисти и той като влезе там, понеже беше много трудолюбив, много интелигентен, ориентира се веднага в задачите си като чиновник в Застрахователното дружество и в това време не зная как и чрез кого попада на Изгрева. Той отива на работа, вкъщи редовно се поддържа всичко, плаща моята такса за училището, купува ми учебници, изобщо издържа семейството. Баща ми работеше, но неговия приход беше много слаб, но все пак баща ми не остана така със скръстени ръце, но той слабо печелеше. Трябваше да плащаме скъп наем на леля ми, макар че бяхме роднини.
към текста >>

59. 10. ПРОТЕСТАНСКИТЕ ДЕЦА УТИВАТ ПРИ УЧИТЕЛЯ

Тук аз получих моето образование в I.Софийска девическа гимназия, а брат ми Гавраил започна своето следване в Университета в юридическия факултет като същевременно работеше като чиновник в Застрахователното дружество "България", което след 9. Ж.
10. ПРОТЕСТАНТСКИТЕ ДЕЦА ОТИВАТ ПРИ УЧИТЕЛЯ София. През есента на 1929 г. се преселихме да живеем в София. Тук аз получих моето образование в I.Софийска девическа гимназия, а брат ми Гавраил започна своето следване в Университета в юридическия факултет като същевременно работеше като чиновник в Застрахователното дружество "България", което след 9. Ж. 1944 г. се нарича Държавен застрахователен институт. Желая да споделя една малка подробност, която за мене е от значение относно интуицията, мой верен ориентир в много случаи на живота ми. Когато в края на учебната 1928-1929 г. срещнах в училищния коридор една моя съученичка, аз й казах, без разбира се да е ставало дума за подобно нещо у дома: "Знаеш ли, че догодина ние ще живеем в София?
към текста >>

60. 2. ЮРДАН ХАРАЛАМПИЕВ СИМЕОНОВ - ДАНКО

Симеон завършил юридическия факултет в София.
Той е работил като чиновник в банка "Гирдап" в Русе и в народната библиотека в Русе. Майка му - Евангелия е била учителка в Кубрат. Данко е роден в София на 6.111.1895 г. Завършил е гимназия в Русе. Баща му, както и най-големия му брат Симеон са свирили на цигулка, Данко на кларинет, след него, по-малкия - Величко, на фагот и най-малкия -Иванчо, на флейта. Симеон завършил юридическия факултет в София. Данко следвал музикална академия в Париж и там е специализирал. През времето когато е специализирал взел Цветка Щилянова в Париж. Сестрата на Цветка -Роза е била негова съпруга. Роза е починала през 1951 г. Цветка свирела на чело и пиано и пеела много хубаво.
към текста >>

61. 39. ПАША ТЕОДОРОВА

Тя Паша, още на 20 годишна възраст, късогледа от дете е била, но на 20 годишна възраст не знам какво нещо е имала на очите, отишли при д-р Гергинов в София, имаше двама лекари, д-р Пашев, който после стана професор след като се отвори факултета и Гергинов.
Не мога да не кажа че, нали, ако всеки който Му каже за постъпката си и за туй се казваше нали, за да Му се каже права ли е постъпката, или не е права. Правилно ли е постъпил човек или трябва нещо да коригира, но Савка беше много ревностна. Но и Учителя имаше специална грижа над нея. И за Паша се е грижил така. От нас стенографките Паша пък недовиждаше. Тя Паша, още на 20 годишна възраст, късогледа от дете е била, но на 20 годишна възраст не знам какво нещо е имала на очите, отишли при д-р Гергинов в София, имаше двама лекари, д-р Пашев, който после стана професор след като се отвори факултета и Гергинов. Двамата бяха очни лекари в София най-известни. Отишли при Пашев и Пашев й казал, че тя ще ослепее. Представете си на едно 20 годишно, младо момиче, да му кажат че ще ослепее, може да си представите каква трагедия е преживяла тя. Брат й по-големият „федя", както го наричаха те, за да я облекчи от това състояние отива при д-р Гергинов, разказва случая как е и казва: „Моля Ви се, ще я доведа, но кажете й, и така да е, кажете й, че това не е верно, да не живее така с отчаяние". „Аз казва Ви съветвам идете да станете селянка в полето да работите, иначе казва ще ослепеете".
към текста >>

62. 103. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Аз отивах за изгрев слънце и минавах покрай Академията на земеделието, Агрономическия факултет.
Но все пак казвам, аз съм била при Учителя, знаела съм учението на Учителя и щом съм поддавала, значи съм била по-слаба. Иначе трябваше аз да не се съглася с него, аз да повлияя на него. Разбирате ли? И затуй, засега почти за нищо не го обвинявам. Помня първият път когато го видях. Аз отивах за изгрев слънце и минавах покрай Академията на земеделието, Агрономическия факултет. Тогава не беше построен Агрономическия факултет, а беше гора. Цялото това място до гората, там до широкия път беше гора. Такава храсти, ниско. Имаше ограда и аз минавах ту отдясно, ту отляво. Но понеже малко се боех сутрин, защото още тъмничко беше, за да можем да заварим изгрева, там имаше тел и за минавах покрай тела, щото от тела никой не може да изскочи.
към текста >>

Тогава не беше построен Агрономическия факултет, а беше гора.
Иначе трябваше аз да не се съглася с него, аз да повлияя на него. Разбирате ли? И затуй, засега почти за нищо не го обвинявам. Помня първият път когато го видях. Аз отивах за изгрев слънце и минавах покрай Академията на земеделието, Агрономическия факултет. Тогава не беше построен Агрономическия факултет, а беше гора. Цялото това място до гората, там до широкия път беше гора. Такава храсти, ниско. Имаше ограда и аз минавах ту отдясно, ту отляво. Но понеже малко се боех сутрин, защото още тъмничко беше, за да можем да заварим изгрева, там имаше тел и за минавах покрай тела, щото от тела никой не може да изскочи. А там нямаше тел и викам може някой да изскочи, боях се.
към текста >>

63. 159. НА БУЙНИЯТ КОН МУ СЛОЖИХА БУКАИ

Защото мисля, че по-късно откриха факултета за медицина.
„Отидете да работите в градина с мотика, защото ще ослепеете" й е казал. Брат й отива при Германов и помоли да й се даде кураж. Тя след Учителя си загуби зрението. В.К.: Значи Пашев, той е най-добрият, Пашев е бил най-добрият офталмолог, най-добрият очен лекар, той е професор. Е.А.: Д-р Пашев още не беше професор, когато й е казал това. Защото мисля, че по-късно откриха факултета за медицина. В.К.: Какво й има на очите, интересно. Имала е нещо тя. Имала е нещо на зрението. Е.А.: Нещо е имала, ами да не вижда. В.К.: Точно какво е било не се знае.
към текста >>

64. 162. РАЗПЛАЩАНЕ НА КАРМАТА

Виж, мога ли да ти кажа, аз минавам покрай това, покрай сградата, дето е сега Агрономическия факултет.
В.К.: Чета по-нататък. Веднъж мина Любомир, една сутрин покрай мене и си казах, само този човек мога да обичам. Е.А.: Да, хайде де. В.К.: Мина доста време докато се случи това. Е.А.: Много странно нещо беше. Виж, мога ли да ти кажа, аз минавам покрай това, покрай сградата, дето е сега Агрономическия факултет. Него още го нямаше и аз минавам покрай тая ограда и минавам отдясно, защото от лявата страна имаше така повече места затулени, за да вървя на открито. Той ме настигна и ме замина. Да. По-бързо вървеше. Аз, когато съм вървяла с него и аз съм бързала така защото можех. Да, по-бързо вървеше.
към текста >>

65. 171. КАфЕДЖИЙСТВО И ЯСНОВИДСТВО

Захвърлят си факултетите, някои завършват висше образование, не искат да ходят да работят, стават общи работници и т.н.
В.К.: Аурата на Учителя опиянява, аурата на Учителя. Всичко което хвърчи се гълта и след това полита. Е.А.: Да. Сега Учителят беше друго същество. В.К.: Сега друго искам да питам, за едно увлечение на младежите в ония години. Захвърлят си факултетите, някои завършват висше образование, не искат да ходят да работят, стават общи работници и т.н. Какво беше мнението на Учителя по тоя въпрос? Е.А.: А не, не одобряваше. В.К.: Не одобряваше. Ето Методи Константинов, че Борис Николов, че Георги Радев и някои други. Завършват, а отиват да работят съвсем друга работа, физическа работа.
към текста >>

66. 185. ХОРОСКОПЪТ НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА

Диплома на Софийския университет от историко-философския факултет по философия с № 6528, София 19 октомври 1924 год. 4.
в село Свинеща, околия Кичевска, Дебърска епархия от баща СТЕРИО АНДРЕЕВ и майка ФАПИЯ МИЛАДИНОВА издадено на 24 януари 1909 год. в с. Кичево. 2. Свидетелство от I девическа прогимназия в София за завършен курс на основно училище от 24 юни 1914 год. с № 1 на Андреева Селена. 3. Диплома на Софийския университет от историко-философския факултет по философия с № 6528, София 19 октомври 1924 год. 4. Министерство на народното просвещение - свидетелство за учителска правоспособност № 18606 на Елена Щерева Андреева получила средно образование в I Софийска девическа гимназия и висше в Софийския университет по философия се явява на държавен изпит през 1933 год. и издържа изпита по философия и педагогия като главен, и по история като второстепенен. Добива право на редовна учителка в средно училище на 1.III.1933 год., съгласно Указ № 63 от 12.111.1933 год, София, 12 юни 1933 год. 5. Лична карта на IV Софийски полицейски участък N 5673 издадена като стенографка в Народното събрание на 11 ноември 1921 год. Живуща на ул.
към текста >>

Карта от историко - философския факултет от 1 март 1924 год.
и издържа изпита по философия и педагогия като главен, и по история като второстепенен. Добива право на редовна учителка в средно училище на 1.III.1933 год., съгласно Указ № 63 от 12.111.1933 год, София, 12 юни 1933 год. 5. Лична карта на IV Софийски полицейски участък N 5673 издадена като стенографка в Народното събрание на 11 ноември 1921 год. Живуща на ул. „Витошка" № 59 от 1910 год. 6. Карта от историко - философския факултет от 1 март 1924 год. до 1 октомври 1924 год. и номер на факултетската книга № 3663 и албум 13760. 7. Заповед-писмо № 8928 от 23.III.1933 год. от Министерството на просвещението за средни и висши училища, че е издържала изпита за учителска правоспособност по философия и педагогия като главен предмет, и история като второстепенен. 8. Заповед за уволнение завинаги от учителски права с писмо № 4068 от 10.V.1935 год.
към текста >>

и номер на факултетската книга № 3663 и албум 13760. 7.
Лична карта на IV Софийски полицейски участък N 5673 издадена като стенографка в Народното събрание на 11 ноември 1921 год. Живуща на ул. „Витошка" № 59 от 1910 год. 6. Карта от историко - философския факултет от 1 март 1924 год. до 1 октомври 1924 год. и номер на факултетската книга № 3663 и албум 13760. 7. Заповед-писмо № 8928 от 23.III.1933 год. от Министерството на просвещението за средни и висши училища, че е издържала изпита за учителска правоспособност по философия и педагогия като главен предмет, и история като второстепенен. 8. Заповед за уволнение завинаги от учителски права с писмо № 4068 от 10.V.1935 год. на Софийска областна инспекция съгласно заповед № 866 от 3.V.1935 год. на Министерството на народното просвещение.
към текста >>

67. 05.Отивах да посрещна изгрева

Бях минала моста на игрище „Юнак" и се движех край горичката отдясно, където сега е Агрономическият факултет.
Една сутрин отивах да посрещна изгрева. Бях минала моста на игрище „Юнак" и се движех край горичката отдясно, където сега е Агрономическият факултет. От реката до разклона на шосето за Семинарията отдясно имаше млада гора, оградена с тел и аз вървях покрай тая ограда, защото не се страхувах, че може някой да излезе и да ме уплаши. От лявата страна на шосето беше боровата гора на градината и нямаше ограда, и аз се страхувах да минавам от тази страна, за да не излезе някой да ме уплаши. Така вървях спокойно, но стегнато, исках да видя самия изгрев. Както вървях, покрай мен мина един брат, когото бях виждала на беседите. Той се движеше по-бързо пред мене и замина напред.
към текста >>

68. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-4

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

ВТОРИЯТ МУ КРАК В ПРОВИНЦИЯТА СВИНАРНИКЪТ В СТАРА ЗАГОРА

Програма, факултет еди какъв си, катедри и т.н. Е.А.: Не, имаше приказки само, но нищо не стана, да.
В.К.: Слушай, аз например за мен, това нещо е смешно. Е.А.: Желаеха да се проявят. В.К.: Като заминава Учителя и те сега искат да заемат Неговото място и отварят Школата, правят Младежкия клас, почват да четат лекции, реферати и т.н. Той ми казваше - Георги Томалевски, че били са направили програма. Нали той тогава работи в Министерството. Програма, факултет еди какъв си, катедри и т.н. Е.А.: Не, имаше приказки само, но нищо не стана, да. В.К.:То беше хубаво, че беше една проява да се изявят приятелите, които им е било време да се изявят. Е.А.: Да се задоволят. В.К.: Обаче условията бяха такива, че не им се дадоха условия. Е.А.: Не, не. В.К.: И аз, които ги заварих всички бяха огорчени, че не са могли да се изявят след заминаването на Учителя.
към текста >>

69. ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДВА КРАКА

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Мога да кажа следното, че той е завършил естествени науки в Биологическия факултет в София, но не си взима дипломата и цял живот, около 70 години работи като работник, прави мозайки.
199-201,201-204, стр. 391-392; „Изгревът", том III, стр. 248-249; „Изгревът", том IV, стр. 595-600/. Работата на Лиляна Табакова бе свършена от мен, а не от тях. Чувам, че се говори, че Борис Николов е пеел „Битието". Мога да кажа следното, че той е завършил естествени науки в Биологическия факултет в София, но не си взима дипломата и цял живот, около 70 години работи като работник, прави мозайки. Аз бях 10 години в неговия дом, но нито веднъж не го чух да пее, да свири на пиано или на цигулка, или флейта. Музикантът там бе Мария Тодорова. А че е пял „Битието" - то всеки може да си го пее. И по-рано, и сега, и утре. И ето сега на концертния подиум на 27.IX.1998 год в 17.45 минути Симеон Симеонов пее „Битието".
към текста >>

70. 08 - 05. СЪБОРИТЕ НА ИЗГРЕВА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Оттам трябваше да минавам нанагоре, край ветеринарния факултет, по едни кални улици, по които имаше копани ями и нощно време често съм се спъвал и уморен съм стигал, но аз вървя нанагоре, защото Учителят казваше, ако пропуснеш една лекция без уважителна причина, ти си изключен от школата, не си повече ученик или по-ясно казано, ти се самоизключваш.
Само това, че ми беше дала една книжка с нейни стихове. Но като че нейните стихове не се харесваха и не се търсеха твърде, защото имаше оставени сто и няколко книжки и нито една не се продаде, докато тя минава да проверява. Това някак като че я умъчняваше, но нали не са длъжни хората да харесват всичко и толкова. Преди да отида да живея на Изгрева, аз живеех на ул. „Мърфи", до военното училище. Оттам трябваше да минавам нанагоре, край ветеринарния факултет, по едни кални улици, по които имаше копани ями и нощно време често съм се спъвал и уморен съм стигал, но аз вървя нанагоре, защото Учителят казваше, ако пропуснеш една лекция без уважителна причина, ти си изключен от школата, не си повече ученик или по-ясно казано, ти се самоизключваш. И ние много държахме на това да не пропуснем лекция. Каквото и да е времето - и дъжд, и град дори, ние отивахме най-редовно. Ако се измокрим, дрехите изсъхват и тъй никои не пострада от тая работа. Така една нощ имах много трудно пътуване нагоре - падам, ставам, падам, ставам, а дъждът си вали, докато най-после изляза на алеята и поема нанагоре към Изгрева, така отивахме. През 1926 година, на събора в София бяхме направили на Учителя една катедричка - малка бяха направили, защото имаше много силно слънце.
към текста >>

71. 08 - 35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Там постъпил в медицинския факултет на Монпелийския университет.
Там го сварила новината за смъртта на баща му, връща се в България, получава си наследството от 10000 гроша, пак се връща в Цариград и постъпва да учи в прочутата тогава гръцка гимназия Кору - Чешме. Но и там не му харесало - скоро напуска и довършил средното си образование в католическото френско училище на БЕБЕК, пак в Цариград. От последното училище останал много доволен. Оттам той възприел спиритическите убеждения и им останал верен до края на живота си. От Цариград /Истамбул/ заминал за Франция, където да продължи образованието си. Там постъпил в медицинския факултет на Монпелийския университет. Малко по-късно той се премества да следва пак медицина в гр. Пиза, което е направено вероятно по настояването на д-р Селемински, но скоро се връща пак в Монпелие, където довършва науките си с теза върху хигиената. Миркович още като студент бил награден от император Наполеон III за това, че заедно с други свои колеги взел участие в борбата с върлуващата тогава епидемия холера във Франция. Това било през Кримската война, 1853 -1856 година. Епидемията била победена.
към текста >>

72. 11 - 9. ВЪЗПОМЕНАНИЕ ЗА ГЕОРГИ РАДЕВ

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

Верка: Така, не държи на нея, просто го изкара факултета.
Всецяло се отдава в служба на Братството. В.К.: Сега той е пишел разни неща. Верка: Предаваше частни уроци по френски, по латински, много го търсеха и имаше частни уроци, работеше, но не беше обвързан с това. Можеше това, да си вземе дипломата и да работи чрез нея. В.К.: А защо се отказа от дипломата? Верка: Така, не държи на нея, просто го изкара факултета. За него е важно знанието да получи, нали. естествено, дават му диплома. Още не я е взел. Това го знам. В.К.: В коя година е завършил?
към текста >>

73. 17 - 2. ФОНД „ДАРОВИТИ МЛАДЕЖИ

По следите на архива на Анина Бертоли - Вергилий Кръстев

Даровит в науката и сега следва медицина при Софийския медицински факултет.
До Господина Председателя на Братския Съвет от Учениците на Всемирното Бяло Братство в София Молба От брат Г. Куртев от град Айтос Г-н Председателю, Съгласно пунт 5 от правилника, фонд „Даровите младежи" при братството, имам чест да ви представя за кандидат на този фонд за стипендия младежа Христо Костов Карабаджаков, около 24-годишен, от с. Ветрен, Бургаско, мой внук, който от две-годишната му възраст е отгледан и възпитан в Духът и Учението на Любимия ни Учител, от моето семейство. /Понеже майка му почина и той остана на 2 години./ Качествата му са: честен, справедлив, умен и добър. Той е смирен, послушен, тих, вежлив, милосърден и снизходителен. Даровит в науката и сега следва медицина при Софийския медицински факултет. Моля докладвайте тази моя молба на уважаемия ми и почитан братски съвет и ако намери за добре да приеме неговата кандидатура, да ми се съобщи взетото решение. С почитание: Георги Куртев * * * София/Изгрев, 4 май 1946 година Любезни брат Георге, Получих в неделя затвореното ти писмо от 26 април т.г. Получиха се от брат Стоименов и от брат Боян писмата ти до тях, а така също и заявлението по представяне кандидат за стипендиант на фонда - братът Христо Костов Карабажаков. Понеже разглеждането на последния въпрос в пълно събрание на съвета може би ще стане сега в понеделник - 6-ти того, или една седмица по-късно, използвам случая да ти се обадя предварително. Относно изоставянето на тържественото представяне на кандидата, бъди спокоен и сигурен, че сме се отказали от тази частна правилника: чисто и просто ще пощадиме честолюбието на нашите кандидати и въобще случаят с Христо ще остане в тайна.
към текста >>

74. 28 - 8. ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО И ДУХЪТ НА ОПОРОЧЕНИЕТО В ДЕЯНИЯТА НА ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ

Друга част напускат факултетите, в които следват, някои завършват, но не си взимат дипломите и отказват да работят с тях, а стават мозайкаджии в бригадата на майстор Бертоли и майстор Борис. 3.
8. ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО И ДУХЪТ НА ОПОРОЧЕНИЕТО В ДЕЯНИЯТА НА ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ I. Деянията на мозайкаджийската бригада на майстор Бертоли и майстор Борис. 1. Отклоняване на младежите, влезнали в Младежкия окултен клас и напускане на класа, за да правят комуни, като част от тях се разболяват и си заминават от този свят. 2. Друга част напускат факултетите, в които следват, някои завършват, но не си взимат дипломите и отказват да работят с тях, а стават мозайкаджии в бригадата на майстор Бертоли и майстор Борис. 3. През 1945 година, след заминаването на Учителя Дънов, на майстор Бертоли се осигуряват средства във Франция да издаде книгата „Учителят", но това не го прави. През това време тук на семейството му се осигурява седмична издръжка от мозайкаджийската бригада на Борис, на брой 100 човека. 4. Майстор Борис предава на майстор Бертоли едно цяло течение на машинописен текст неиздадени беседи и лекции на Учителя Дънов, да ги изнесат в Италия, с цел да се отпечати Словото му на френски и италиански езици. 5. По-късно този материал се прехвърля във Франция при Анина Бертоли, дъщеря на Бертоли и по професия шивачка. И пак с цел да се издават и превеждат на френски език.
към текста >>

75. VII.3. МЕЧЪТ НА ДУХЪТ Е СЛОВОТО. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО Е СЛОВО НА БОГА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Тогава Гена Папазова, асистент, после доцент в Агрономическия факултет и сестра от Школата, предлага една стая на Елена в своя апартамент, намиращ се на реката между Орловия мост и Военното училище.
С малки изключения, приятелите, които бяха останали на този свят, ги разселиха по различните квартали на София. На стенографките Елена Аьдреева и Паша Теодорова не им дадоха жилище. Паша си имаше своя лична къща и имаше възможност да си реши проблема по-лесно. Елена обаче нямаше нищо. Къде да отиде? Тогава Гена Папазова, асистент, после доцент в Агрономическия факултет и сестра от Школата, предлага една стая на Елена в своя апартамент, намиращ се на реката между Орловия мост и Военното училище. Условието да ползва квартирата беше само едно: да не се забиват никакви гвоздеи по стените, тавана и пода. Всички аксесоари, необходими за една жилищна стая, трябваше да се закрепят без гвоздеи. Е, трябва да кажа, че успях, защото на мен бе възложено това. Трудно, но се справих. Така сестра Елена Андреева заживя там.
към текста >>

76. АРХИВЪТ НА БОЯН БОЕВ

ТОМ 12

Те започват да създават окултен факултет и въвеждат младежки клас, правят разписание за две години, график кой каква лекция ще изнесе пред сформиралия се младежки клас след Учителя.
в погрешна посока. Тя си отива, но остава Боян Боев и той прави това, което Савка не успява да направи. Отклонява братството в друга посока и то погрешна. Посока на устави, организация, юридическа регистрация. 13. Започва се от Боян Боев и другите около него, все проповедници. Те започват да създават окултен факултет и въвеждат младежки клас, правят разписание за две години, график кой каква лекция ще изнесе пред сформиралия се младежки клас след Учителя. Братството се разделя на лектори, проповедници и слушатели. Но Учителят натиска своя небесен бутон и държавата спира тази им дейност. Забранява я. И то чрез комунистическата власт! 14. От този период са останали десетки развити теми на Боян Боев, като ползува своите стенографски тетрадки.
към текста >>

77. 9. НЕБЕСНА БЛАГОДАТ КЪМ МЕН В ТЪРНОВО

Деканът на факултета ми призна семестъра, който бях записал на 1 октомври 1915 г.
По заповед на полковник Джаков вашият другар Тошев бе уволнен, без да го преглежда комисията." А всички знаехме, че д-р Джаков беше много строг човек. От него трепереха и всички лекари, и другите му подведомствени. Но в случая, Бог се прояви чрез него. Няколко дни преди да отида при ясновидката Параскева Енчева и й заговоря за моето желание да бъда уволнен, аз изпитвах голяма мъка: какво ще стане с мене и семейството ми, ако войната продължи дълго, както и стана. Веднага след уволнението ми аз заминах за София. Деканът на факултета ми призна семестъра, който бях записал на 1 октомври 1915 г. Макар че не бях се записал и за текущия следващ семестър, той ме прие за редовен студент и за през този семестър. И през юни 1917 г. аз завърших добре университета, а войната се свърши в края на 1918 г. Дотогава аз трябваше да стоя мобилизиран...
към текста >>

78. 17. СТЕФАН БЕЛЕВ

Стефан Тошев

Наскоро след това, заминал за Берлин, дето първоначално се записал за студент по философия, а след една година се прехвърлил в юридическия факултет и завършил като „лисансие" по правните и държавни науки.
17. СТЕФАН БЕЛЕВ Стефан Ив. Белев и съпругата му, бяха от Обществото ни Бяло братство и имах с тях близко приятелство. Той е родом от град Охрид. Преди да се пресели в София, е бил учител в Солунската гимназия по чуждите езици. Като дошъл в София, бил назначен за подначалник в Отделението за чуждестранна кореспонденция в централата на Народната банка в София. Наскоро след това, заминал за Берлин, дето първоначално се записал за студент по философия, а след една година се прехвърлил в юридическия факултет и завършил като „лисансие" по правните и държавни науки. И като се завърнал в България, бил назначен за Началник на Отделението за чуждата кореспонденция в централата на Бългаската банка. Той владееше добре немски, английски, френски, руски, гръцки и турски езици. С него се запознахме през месец октомври 1913 г., когато бях студент по правните и държавни науки в Софийския университет. Тогава той наскоро се беше запознал с нашия Учител и редовно посещаваше неделните Му беседи от 10 часа преди обед. Белев и другарката му, която също проявяваше жив интерес към учението на Учителя ни, често ме канеха в празничен ден на обед в дома си и беседвахме с часове.
към текста >>

79. II. АГРОНОМЪТ И РАЗВРЪЗКАТА НА КАРМАТА МУ 13. АГРОНОМЪТ

Гена Папазова

В.К.: От 1923 до 1927 година вие сте в София, посещавате факултета.
В.К.: И завършихте? Г.П.: 1927. Ей това писмо, което имате, то е от 1927 година, когато си готвя последния изпит. В.К.: Да, виждам. Г.П.: Ама как да не следвам, ами аз съм, трябва да вляза вече на самоиздръжка. В.К.: От 1923 до 1927 година вие сте в София, посещавате факултета. През това време посещавате факултета. През това време посещавахте ли Изгрева и Учителя? Г.П.: Че как, всяка неделя, всеки петък, всяка сряда. В.К.: През този период имате ли някои лични опитности, срещи с Учителя, някои наблюдения през това време? Г.П.: А, имах, но вяли.
към текста >>

През това време посещавате факултета.
Г.П.: 1927. Ей това писмо, което имате, то е от 1927 година, когато си готвя последния изпит. В.К.: Да, виждам. Г.П.: Ама как да не следвам, ами аз съм, трябва да вляза вече на самоиздръжка. В.К.: От 1923 до 1927 година вие сте в София, посещавате факултета. През това време посещавате факултета. През това време посещавахте ли Изгрева и Учителя? Г.П.: Че как, всяка неделя, всеки петък, всяка сряда. В.К.: През този период имате ли някои лични опитности, срещи с Учителя, някои наблюдения през това време? Г.П.: А, имах, но вяли. В.К.: Може би не си спомняте.
към текста >>

Г.П.: А, спомням си, когато говорих за Учителя, а то после, когато дойдох вече тука, във факултета като командирован агроном.
През това време посещавахте ли Изгрева и Учителя? Г.П.: Че как, всяка неделя, всеки петък, всяка сряда. В.К.: През този период имате ли някои лични опитности, срещи с Учителя, някои наблюдения през това време? Г.П.: А, имах, но вяли. В.К.: Може би не си спомняте. Г.П.: А, спомням си, когато говорих за Учителя, а то после, когато дойдох вече тука, във факултета като командирован агроном. В.К.: Споделяхте ли нещо с Учителя? Г.П.: Споделях за генетиката, за постиженията на генетиката, за това, което откриваме в хороскопа, в половите клетки на растенията, ние боравехме само с растителен материал, той купи микроскопи, но тъй активно не съм участвувала и такива върхови моменти не съм имала. За мен матурата и отиването при Паша беше посвещение.. Това е образът на Учителя. Той ми стига. В.К.: Вий сега като сте следвали, като сте работили, споделяли ли сте с Учителя някои проблеми ваши по отношение на вашата професия, на личния ви живот включително?
към текста >>

Ами той търси подкрепа за себе си, да се защитава и кани Цветана Киранова, предполагам че е известна за вас Цветана Киранова като комунистка и боец срещу фашизма, нейния мъж какъв беше, Киранов, той стана професор после в агрономическия факултет, добри приятели сме.
И вместо аз да ви дам отговор, те ви дават отговор. Да ви кажат на каква основа се изчислява едва дажба." Ей този мухльо започна да търси подкрепа в Министерството. В.К.:Срещу вас? Г.П.: Не, за себе си. Той срещу мен няма какво, щото аз съм бойка. Ами той търси подкрепа за себе си, да се защитава и кани Цветана Киранова, предполагам че е известна за вас Цветана Киранова като комунистка и боец срещу фашизма, нейния мъж какъв беше, Киранов, той стана професор после в агрономическия факултет, добри приятели сме. Кани, да прати семейството си, Прокопи Киранов, да прати семейството си да летува в това бе, в Орхание, знаеш ли колко е хубаво в Орхание? Ох, Боже, Боже! Пристига Цветана Киранова с трите си дъщери. Става, пак започва, „моята госпожа" и т.н. и т.н.
към текста >>

80. 16. ДИМИТЪР ХРИСТОВ

Гена Папазова

Г.П.: От Агрономическия факултет.
Тя ми каза: „Публикувайте го", но не за докторат, и аз го публикувах. То е постижение, то с две думи може да ... Кой каза. че Айнщайн само с една формула... В.К.: Сега, вие го публикувахте това нещо. Г.П.: То е публикувано. В.К.: От вашия институт или от Академията? Г.П.: От Агрономическия факултет. В.К.: И което е най-важното, тя ви предлага да отидете там. Г.П.: То после стана, когато падна Лисенко. В.К.: Като падна Лисенко. Тя ви вика там, от другата страна Паша, Христов. От другата страна невидимият свят ви освобождава от съпруга ви и трябва този изпит да го издържите.
към текста >>

81. 17. РАЗВРЪЗКАТА НА КАРМАТА

Гена Папазова

Отивам във факултета, идва с мен професор Христов, защото работата е обща и като прегледахме материала и т.н.
А Надя идва от югозапад. Носи една електрична кошница бяла, чиста, сега изплетена, празна и тича стремглаво, качва се на последния вагон, и влакът отлетя. Аз пътувам от юго-изток към върха. От същата посока, от която дойде Надя, дойдоха Аня и Паша. Срещаме се там: „Гена, видя ли някъде, Надя търся." - „А, ама вие как не я видяхте, тя ей сега се качи, викам, на влака, замина." Връщам се от почивката и както всякога първата ми работа е да видя опитните растения. Отивам във факултета, идва с мен професор Христов, защото работата е обща и като прегледахме материала и т.н. той каза: „Знаеш ли, ще ти кажа нещо, ама да не се наскърбиш. Една от госпожиците Теодорови се помина.'"- „Довиждане, тръгвам." Площадът „Йорданка Чанкова", по диагонал на Изгрева. Пристигам при Аня и Паша. Викам: „Аз знаех." - „Откъде? " - „Видях я." В.К.: Значи Надя си беше заминала.
към текста >>

82. 18. НА РАЗСИП ЛУНА

Милка Говедева

„Ще измиеш двата прозореца, ще ми измиеш дъските, ще ми опереш прането." Туй трябваше да го направя до обяд за една чорба, една гола чорба без мазнина, без нищо, с парченце хляб и да тичам през гората, факултета ми се намираше натам, до този Левски - паметника.
Наистина пращяха й краката, когато исках да ги опъна." - „Ет това е, вика, Милке, млечната киселина, която се образува при смъртта на човека" - ми каза тя. Но аз там ходех често при нея, докато обслужвах за някои неща. Аз на Изгрева съм била като слугинче, доброволно, не защото някой не е искал, но защото нямах възможност да се прехранвам. На Аламанчеви съм пране прала, на тоя брат Димитрий Стоянов, дето ме проведе там да не се срещам с руснака. Спомням си, имам по органична химия упражнение, а тя баба Данка казваше така: „Ще ми измажеш стайчето." Така едно малко стайче беше. „Ще измиеш двата прозореца, ще ми измиеш дъските, ще ми опереш прането." Туй трябваше да го направя до обяд за една чорба, една гола чорба без мазнина, без нищо, с парченце хляб и да тичам през гората, факултета ми се намираше натам, до този Левски - паметника. В.К.: На ул. „Дунав". М.Г.: Да, на ул. „Дунав", за да мога да си направя упражнението или за лекции, какво е било.
към текста >>

83. 23. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ НА ИЗГРЕВА

Милка Говедева

И аз, минавайки оттам, тогава имах да вземам един изпит, това е физико- химия проклета, за да се вземе държавния изпит, и той ме прати с една лекарка до тяхната Сорбона ли, факултета там, един прекрасен факултет с една градина, за да се провери какво може.
„Абе там немски се говори." И до ден днешен съжалявам, че не отидох, за там съжалявам и после съжалявам за Италия. Не знам дали съм разправяла този случай. В.К.: Не. М.Г.: Бях. Първият път, когато отидох, имах писмо до д-р Мичев да бъда приета от него, той беше пълномощен министър в Рим. И аз, минавайки оттам, тогава имах да вземам един изпит, това е физико- химия проклета, за да се вземе държавния изпит, и той ме прати с една лекарка до тяхната Сорбона ли, факултета там, един прекрасен факултет с една градина, за да се провери какво може. Тя, те й казват там: „Тя може да изгуби само една година заради езика, ще й възстановим останалите изпити и по-нататък ще продължи." Какво ще продължа? Вземам може би един-два изпита и ще се дипломирам, и ще се върна с докторат - доктор-химик. А Томалевски гдето ме пращаше, там щях да бъда инженер-химик. Гледай - в Бърно, там инженери стават. А и в Букурещ леля ми ме викаше.
към текста >>

84. 2. КРАТКА АВТОБИОГРАФИЯ

Милка Говедева

Тодорка Кръстева Стоянова

Завърших гимназия и се записах да следвам химия във Висшия физико- математически факултет.
Моята благодетелка Паша Теодорова беше и тя напуснала през лятото София, те бяха на Рила планина отишли. Така благодарение на нейното укриване и помощ аз можах да завърша гимназия, чиито последни класове взех след 9.09.1944 година. 9.09.1944 година ме завари в Самоков. Взех участие в акциите и се върнах след това в София. По нареждане на ЦK на Партията ме пратиха да създам и укрепвам партийни групи в столичното комисарство, заедно с Ячо Кабаивански и Аргир Алексиев. Завърших гимназия и се записах да следвам химия във Висшия физико- математически факултет. Все още живеех в квартала на дъновистите по липса на квартира в града, въпреки отчаяните си опити да ми се посочи такава. В Ленинския район, където съм живяла, съм учредявала партийни и ОФ групи. Като студентка членувах в студентската партийна организация и Общия студентски съюз, Българо-съветското дружество и всички масови организации. Била съм избирана в партийни бюра зам. парт. секретар на партийни групи, където съм членувала, а също така съм отговаряла и за бойците против фашизма и капитализма.
към текста >>

85. 1. ИЗПИТЪТ ПО ФИЛОСОФИЯ Тодорка Кръстева Стоянова

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

Аз преминах през немотия, завърших гимназия и факултет - философия през 1938 -1939 година.
Майка ми остана вдовица на 37 години с три деца. Големият ми брат, Владимир, на 14 години, аз, Тодорка, на 9 години и малкият ми брат Кръстан на 5 години. Моят чичо, който бе комунист в общината, назначи майка ми в сиропиталището в Плевен като възпитателка. Но след убийството на Стамболийски на 9 юни 1923 година през есента я уволниха. После я назначиха учителка в едно село. Аз преминах през немотия, завърших гимназия и факултет - философия през 1938 -1939 година. Един ден преди изпита Тодорка Кръстева Стоянова отива при Учителя Дънов на Изгрева за помощ. На следващия ден е изпитът по философия при професор Михалчев. Учителят я приема, а тя не могла нищо да проговори, само очите й се наляли със сълзи. Учителят я гледал, гледал и Тодорка вижда, че Той също се насълзява и тихо казва: „Е, иди! " Тя става, целува Му ръка и излязла от стаята.
към текста >>

86. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 1

ТОМ 14

Студентска книжка от Историческо-филологическия факултет на Университета в София с N във факултетната книга 3471, с N в университетския албум 13713, записана е студентката Севастия Керемидчиева на 27.1Х.1919 г. 2.
2 упражнения за 10 дни: 1-то: 10 минути преди ставане и преди лягане дълбоко размишление, тихо и спокойно да приемем първите лъчи на Истината и вечер да си оставим всичкия товар и леко да се представим пред Господа. 2-то: Сутрин, обед и вечер да си отбележим какво е нашето разположение дълбоко вътре в себе си и какво е времето вънка. 19.ІІ.1926 г. Ученикът трябва да има винаги добро разположение към Учителя си. Документи на Савка Керемидчиева 1. Студентска книжка от Историческо-филологическия факултет на Университета в София с N във факултетната книга 3471, с N в университетския албум 13713, записана е студентката Севастия Керемидчиева на 27.1Х.1919 г. 2. Студентска книжка с : I-во и II-ро полугодие на 1919/1920 г.; III и IV полугодие на 1920/1921 г.; V и VI полугодие на 1921/1922 г; VII и VIII полугодие на 1922/1923 г. на 10.Х.1923 г. 3. Държавният изпит е взет на 12.ХІ.1925 г. в 1 часа на обяд. Същият ден отива при Учителя и благодари.
към текста >>

87. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

ТОМ 14

Идва професор от Агрономическия факултет, с учениците си да гледат пчелите ни, проверяват и как сееме - нови методи намират у нас.
Едното им куче, като го пуснали разпердушини кокошките му.... Знаменателно е, че нищо не ни се изгуби досега на „Изгрева". Само на Лулчев се изгубиха някои работи, но то е от наши хора взето. Някой от видните граждани идва и гледа и се чуди, па пита: „Какво ви плащат? " - „Нищо", му отговарят приятелите. Интересуват се те. Идва професор от Агрономическия факултет, с учениците си да гледат пчелите ни, проверяват и как сееме - нови методи намират у нас. За разрешение на някои въпроси, може и с жребие да се ползувате. Там Господ ръководи. Интересуват се хората за учението ни - като го приемат и го приложат, ще бъдат здрави, щастливи, ще имате и мир. Искат някои конкретизиране на Учението ни, а то е в малкото шишенце на лабораторията. Ама било Христовото учение, а не нещо ново.
към текста >>

88. I. БИОГРАФИЧНИ ДАННИ ЗА СЕСТРА ВЕСКА ЖЕЧО-ПАНАЙОТОВА

Веска Жекова

По-късно изучаваше цигулка и се записа в Музикалния факултет на така наречения Народен университет.
Така те са едни от първите участници в създаването на Изгрева. Учителят два пъти е посещавал този братски дом на вечеря и го е посочил за склад на беседите още от това време. Майка ми притежаваше красив сопранов глас и беше редовен участник в братския хор. Артист по природа, тя вдъхновено изпълняваше и солово песни от Учителя. Любими й бяха: „Песен за житното зърно"', „Там далече", „Запознаване" (от Паневритмията), „Рилска рапсодия" (изпълнявана най-вече на Рилския вечерен огън). По-късно изучаваше цигулка и се записа в Музикалния факултет на така наречения Народен университет. Почина на 17 август 1967 г. като остави един достоен за следване пример на човек от Бялото Братство.
към текста >>

89. 101. ПРОСВЕТНИЯТ СЪВЕТ

Николай Дойнов

Завършил беше физико-математичният факултет и по професия учител в една от софийските гимназии.
101. ПРОСВЕТНИЯТ СЪВЕТ Една от най-похвалните и навременни инициативи на младите братя и сестри, след заминаването на Учителя, беше образуването на Просветен братски съвет. В по-интелигентните среди на Братството, в средите на творческите натури, изниква тази идея за създаването на Просветен съвет. Най-ярък неин изразител беше Георги Томалевски. Той е писател, издал е доста трудове по литература и една Астрономия за народа. Външният му вид е симпатичен, рус, синеок, с добре оформена глава и високо чело. Завършил беше физико-математичният факултет и по професия учител в една от софийските гимназии. Брат Томалевски и другите млади братя, имаха амбицията от този просветен съвет, чрез различни секции, да се образува една духовна академия. В този съвет влизаха елита на младите тогава братя и сестри. Една от главните творчески инициативи на Просветния съвет, беше изнасянето на редица цикли от реферати в нашия салон, издаването на колективни трудове във връзка с делото на Учителя, а също и подновяване издаването на списанието „Житно зърно", което поради войната беше спряло да излиза. Просветният съвет си беше поставил за задача също и да изясни и създаде, една по-тясна връзка, между Братството във Франция и това в България.
към текста >>

90. 20. СЪН

Николай Дойнов

Същата се заема със задачата да изнесе един реферат пред студентите и професорите от същия факултет на тема: „Ролята на богомилството за възпитанието на българския народ".
Те ни помагат да разберем, да получим яснота за проблемите, които са ни вълнували и сме се напрягали да си изясним в будното ни състояние. Това те правят било с понятен за нас език и средства, било чрез символи, като използуват един чуден своеобразен език. Друг един интересен сън имаме даден на сестра Мария Тодорова по времето на Учителя. Този сън е даден с чудни, ясни символи. Сестрата е студентка и следва философия и педагогика. Същата се заема със задачата да изнесе един реферат пред студентите и професорите от същия факултет на тема: „Ролята на богомилството за възпитанието на българския народ". Дни и нощи поред сестрата се рови из библиотеки да търси и чете литература, даващи нещо за богомилите и учението им. Потънала в едно напрежение и устрем да търси истината. Една нощ, много ясно сънува, че Учителят идва към нея и носи на ръцетб си едно детенце. Впечатлението на сестрата било, като че ли това дете е негово. Когато се доближил съвсем близо до нея, той си казва: „Чудно хубаво красиво беше това дете, организмът му работеше като часовник.
към текста >>

91. 14. УЧЕНИЕТО ЗА ЛЮБОВТА И БРАТСТВОТО

Иван Толев