Търсене в текстове за 'Факултет'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 37 резултата в 34 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Опити върху научна астрология Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Кир Тор Кал, записан като доктор в медицинския факултет в Цариград под името Тара бей, ме прие в своя скромен хотел, където неговото положение на „факир" му налагаше да слезе.
Според туй, което пише доктор Франшети, Тара бей не представлява някакъв феномен, съвсем непознат на науката Въпреки това, той е едно удивително съчетание на толкова различни способности. Сеансите които ще направи в Париж, ще почнат на 17 юли, в салона на теософското общество Tе ще бъдат посрещнати с голям интерес от страна на всички физиолози и физици, които вълнува мистерията на човешката машина, където има толкова много необяснимости. * * * ФАКИРЪТ ТАРА БЕЙ НИ ИЗЛАГА СМИСЪЛА И ЦЕЛТА НА СВОИТЕ СТРАННИ ЕКСПЕРИМЕНТИ „Ще ви приема, утре след 6, в хотела си”. Думата „факир" в индийския речник означава „беден човек”. С течение обаче на времето, тя е приела по-друго значение: аскет, чудотворец, обикновено стар, сух, изтощен. Кир Тор Кал, записан като доктор в медицинския факултет в Цариград под името Тара бей, ме прие в своя скромен хотел, където неговото положение на „факир" му налагаше да слезе. Тара бей не е индус, а е египтянин. Той не е мюсюлманин, както всички почти индийски факири; той е копт - християнин. Двама секретари, млади като него го придружават. Разговора се води леко на френски. След като ме наблюдава известно време, казва ми, че винаги журналистите са го представлявали твърде зле на публиката - третирали го като един обикновен фокусник, който се старае само да изненадва и учудва тълпата.
към текста >>

2. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Такива и ред други подобни опити са правени в болницата „Салпетриер" в Париж, в Нантския медицински факултет и пр.. Аналогично явление е и стигматизацията.
От първите гъсеници се развили зелени какавиди без петна и от вторите - тъмни, нито една зелена. Този опит пак показва, че цветното приспособление на гъсениците става чрез очите. * Известно е, че когато се залепи на ръката на хипнотизирания [9] лепкава хартия и му се внуши, че това е пластир везикатор, то след някое време на мястото ще се появи мехур, пълен с течност. Ако се напише на ръката му някоя дума с молив и му се внуши, че на мястото на написаното ще се появи кръв, след известно време, то на уреченото време действително се появява кръв на това място. Буквите стават червени. Такива и ред други подобни опити са правени в болницата „Салпетриер" в Париж, в Нантския медицински факултет и пр.. Аналогично явление е и стигматизацията. ВЪЗРАЖЕНИЕТО НА ВАЙСМАН ЗА ПАСИВНО ДЕЙСТВУЮЩИТЕ ОРГАНИ Има някои части, като напр. хитиненият скелет на насекомите и другите членестоноги, които се втвърдяват и след това стават полезни. Но тогаз те са пасивни, т.е. не са изменчиви чрез своята функция. Как тогаз ще обясним тяхното образуване чрез ламарковия принцип, чрез пряко приспособление?
към текста >>

3. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Днес, ако би се явил самият Исус да говори своите Божествени Истини, нашият, па навярно и чуждите университети биха му отрекли правото на философ, понеже не е свършил техния факултет... А колко повече е Той от философ, ако може да вдъхновява 500,000,000 человеци и да ги очовечи поне от време на време, когато си спомнят за Него, та макар и веднъж в годината!
Л. Лулчев ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ (Продължение) Причините на землетресенията Нашите почитания към знанията на нашит учени, но нека те позволят да смятаме границите на тяхното знание не и като граница изобщо на знанието. Това, което още не се знае, е милиони пъти повече от това, което е известно; и следователно, то е широко поле, към което водят различни и разнообразни пътища. Самооблъщение е да се мисли, че „изпитаните" пътища са единствените. А има и пътеки, по които се катерят само тия, които могат - и често те стигат до по-големи височини, макар и не винаги да говорят публично за това. Смелостта, с която квалифицираните учени се нахвърлят върху такива „самозванци", бихме рекли, родени учени хора, които не за титли и пари изучават природата, (като „столара” директор на обсерватория Бенданщи) е само едно лишно доказателство за упадъка на съвременната наука. Днес, ако би се явил самият Исус да говори своите Божествени Истини, нашият, па навярно и чуждите университети биха му отрекли правото на философ, понеже не е свършил техния факултет... А колко повече е Той от философ, ако може да вдъхновява 500,000,000 человеци и да ги очовечи поне от време на време, когато си спомнят за Него, та макар и веднъж в годината! Широтата на възгледа, толерантността, вниманието км чуждите мнения, даже когато са на „простосмъртни", всичко това характеризира ония велики учени, които са давали ръководните идеи на света - а обратно - преследване чуждите мнения, нетолерантност, мисъл, че само тям е достъпна природата и знанието, както вече поменах е признак на идеен упадък, на формализиране, на закъсняване, спиране прогреса. С това не искаме да кажем, че ученият трябва да си губи времето с дреболиите на обикновения живот, но и критиката на явленията, недостатъчно проучени [1], невиждане гората от дърветата, това е явление, което не би трябвало да намира място между жреците на съвременната наука. Колкото по често то се проявява в която и да е държава, толкова по-сигурно сочи, че тия жреци са отишли в тия храмове не по вътрешно призвание, а по външни подбуди. Разумният човек във всичко схваща причината и когато противодействува, се стреми винаги към по-далечната причина, която се крие зад близките факти, не се бори със следствията, (последиците) когато му е достъпна и може да бъде атакувана самата първопричинна сила. В описание явленията на землетресенията, естествено е, да са били посочвани като причина най-близките и очевидните - събаряне на земните пластове, вулкани и пр., потъвания на младите планини, вследствие дислокация на пластовете, предизвикани от губене земната топлина и пр.
към текста >>

4. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЛЮБОВТА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

в годишника на филоложкия факултет в Лион.
Въпросът е засегнат всестранно и изглежда доста правдив. Стреми се да бъде крайно позитивистичен. В своите дирения Рюто попада на забравеното съчинение на някогашния професор в Лионския университет Е. Ф. Берлиу, озаглавено: Атлантите – История на Атлантида и на първоначалния Атлас, или въведение в историята на Европа. Тази работа е печатана през 1883 г. в годишника на филоложкия факултет в Лион. Рюто в пълно съгласие с Берлиу първо коментира мнението на Платон, че Атлантида се е намирала пред Херкулесовите стълбове (Гибралтар), следователно тя не ще е била остров в Атлантическия океан, а някъде на изток, в лицето на Гибралтар. От това гледище и излизайки от схващането, че островът Атлантида е имал на своята северна страна високи планини, споменатите автори приемат областта Мароко-Алжир-Тунис, която по цялата си дължина е завзета от Атласките планини, за Атлантида. От юг тази област се ограничава от две големи реки, които доста ясно я разграничават от Африканския континент. Рюто дава една реконструирана карта на тази област, от която става ясно, че тези реки и вътрешните езера между тях са образували една цяла водна област от океана до Средиземно море. Така се отделя един голям остров.
към текста >>

5. Списанието PDF Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

„Ветеринарна клиника", год.І, книга 10, издавано от професори в нашия ветеринарен медицински факултет, се говори за новия труд на Фридрих Вагнер: „Студии върху цвета на ириса и възможността за една очна диагноза при кучето," Мюнхен, 1932.
ВЕСТИ И КНИГОПИС Ирисова диагноза при животните В спис. „Ветеринарна клиника", год.І, книга 10, издавано от професори в нашия ветеринарен медицински факултет, се говори за новия труд на Фридрих Вагнер: „Студии върху цвета на ириса и възможността за една очна диагноза при кучето," Мюнхен, 1932. След капиталния труд на Мадаус върху ирисовата диагноза , оставаше открит въпросът за ирисовата диагноза у животните, т.е. дали е възможно да се установяват болестите и на животните по техния ирис. Вагнер с горния си труд, който представлява негова дисертация, отговаря положително на този въпрос. Той констатирал, че болезнените промени в тялото на животното се изразяват в ириса във вид на различно оцветени точици, малки или по-големи, петна с различна форма, линии или гънки, различно разположени, изменения в форма на кукички, изчезване на нормалната лъчева структура на ириса и пр. Това изследване на Вагнер е важно от една страна, защото потвърждава за излишен път правата насока на ирисовата диагноза при човека, и от друга - отваря нови хоризонти и на ветеринарната медицина при диагноза на болестите и за тяхното лекуване.
към текста >>

6. ИСТИНСКИЯТ ПЪТ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА СВЕТОВНИ ВЪПРОСИ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Както пък други мислят, че като свършат някакъв факултет и напишат няколко съчинения по известен въпрос, могат вече да минат за знаменити учени.
Истински учен е оня, който работи идейно, без да очаква никакво възнаграждение. Такъв учен е роден от гениална майка и гениален баща, зад които седят цяла редица поколения от гениални хора. Не две, не три или дори четири поколения - зад гърба на истинския гениален човек трябва да седят десетки поколения, стотици и хиляди прародители, които са вървели в божествения път, в пътя към великото и красивото. Не идва ли един човек по такава линия, той не може да бъде нито учен, нито гениален, нито светия в истинския смисъл на думата. А мнозина съвременни хора мислят, че достатъчно е да се покаят, за да станат чисти, свети хора. Както пък други мислят, че като свършат някакъв факултет и напишат няколко съчинения по известен въпрос, могат вече да минат за знаменити учени. Разбира се, ние ни най-малко не искаме да засягаме схващанията на съвременните хора за наука, изкуство, философия. Сегашната наука, изкуство, философия, музика, погледнати от едно по-високо становище, са само забавления за децата, ала те са ония наченки, от които ще се развият бъдещите наука, изкуство, философия. И това е естествено! Може ли малкото дете да стане изведнъж като своите по-възрастни братя и сестри? То дълго време ще бъде носено от майка си на ръце и ще бъде подкрепяно от своите по-големи братя.
към текста >>

7. ЕДИНСТВО В ПРИРОДАТА - Д-Р ИЛ. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

По случай оттеглянето си, поради напреднала възраст, от катедрата по физиология, която е заемал при медицинския факултет в Париж, именитият физиолог Шарл Рише е държал прощална лекция за една нова наука, която той пръв е наименувал Метапсихика.
Професор Д. Роман ВЪРХУ МЕТАПСИХИКАТА Човешката интелигентност има тайнствени, непознати сили, с които без помощта на известните сетива може да опознае една частица от действителността. В човека се крият непознати още сили, които тепърва ще се проучват от физиологията. По случай оттеглянето си, поради напреднала възраст, от катедрата по физиология, която е заемал при медицинския факултет в Париж, именитият физиолог Шарл Рише е държал прощална лекция за една нова наука, която той пръв е наименувал Метапсихика. В лекцията, която ще резюмираме по-долу, Шарл Рише казва всичко, което се знае досега за новата наука. Наименованието й е дадено от Ш. Рише, но самата наука е била създадена от прочутия английски физик Вилям Крукс, когото Рише смята като един от най-великите учени на нашето време. Метапсихиката обхваща групата науки, именувани по-рано окултни. Ако окултните науки са били по-рано възприети и практикувани по некомпетентен начин от част несведующа публика, когато хората на науката гледаха на тях с недоверие, днес, когато истинските хора на науката се заеха да проучват тия проблеми, намират се още учени, които гледат на тях със същото по-раншно недоверие.
към текста >>

8. DU MAITRE-LES QUATRE REGLES DEL AMOUR Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Кнап в своя реферат, държан в Хайделбергския медицински факултет на 8.II.1943.
Светогледът на хората на истинската наука, за които животът не се изчерпва със силата и материята, ги кара да гледат на материалното в живота само като на материална негова страна, а най-ценното търсят другаде: в красотата, в мистиката, във възвишеното, в любовта, в понятието за добро, в обичта към другите в сподавянето на личния егоизъм. Такива са те и в обществения живот. С такъв светоглед човек се издига над животинското в себе си, устремил поглед нагоре към безкрая на неизвестното в Битието". Опитът на Е. Кнап върху наследствеността Е. Кнап в своя реферат, държан в Хайделбергския медицински факултет на 8.II.1943. година, развива следните мисли: „След откритите от Мендел закони на наследствеността се стигна до убеждението, че наследствеността зависи от определени наследими вещества. Клетъчното изследване доказа, че тия вещества се намират в хромозомите (особени нишки в клетъчната ядка). На истинското унаследяване, причинено от предаването на наследимите вещества, което унаследяване продължава през ред поколения, трябва да противопоставим лъжливата наследственост, която се състои в предаване на разни влияния от родителите, но които качества и влияния бързо изчезват. Холандският ботаник Хюге де Фриз въведе в биологията понятието „мутация", т.е. еволюция чрез скокове.
към текста >>

9. ФРАНЦИЯ. Дъх от Всемирната хармония - Я. Менцлова Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ако на един учен човек, който е свършил четири факултета кажете, че трябва да се упражнява, той казва: Това е играчка работа - тя е за деца.
Не е въпрос само до външните упражнения, но ако ти не знаеш как да движиш мозъка, сърцето и волята си, ти нищо не можеш да постигнеш. Навсякъде по света сега правят гимнастически упражнения, обаче, те нямат една научна основа - което намалява тях- ната стойност. Има упражнения, които събират, акумулират енергията, а има движения, които разпръсват енергията. Има движения, които са здравословни; има движения, които са болезнени. Виждали сте, как болният се упражнява. Ако на един учен човек, който е свършил четири факултета кажете, че трябва да се упражнява, той казва: Това е играчка работа - тя е за деца. Но утре като заболее, ще го видите този учен как се упражнява. На кревата се учи как да играе гимнастика. Съвременнитe хора като не разбират дълбокия смисъл на живота, те се стремят към седящ живот. Седящият живот много се практикува на Изток между факирите на Индия. Но по този начин, някои органи се атрофират.
към текста >>

10. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Завършил семинария в Цариград и философския факултет при Държавния Университет в София.Запознал се с идеите на Толстой и силно се увлякъл от чистотата им.
В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам. Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост. ПЕТЪР ПАМПОРОВ 1894 -1983 Роден на 6 февруари 1894 г. В град Смолян. Завършил семинария в Цариград и философския факултет при Държавния Университет в София.Запознал се с идеите на Толстой и силно се увлякъл от чистотата им. Приел вегетарианството като по-висш морален начин на живот. През 1914 година П. Пампоров се запознал с Новото учение на Учителя, а след 1920 година станал ревностен ученик на Учителя. Владеел френски език и есперанто. В разстояние на 9 години е обиколил почти цяла Европа /с изключение на Испания и Португалия/ с апостолския стремеж да проповядва идеите на Новото учение.
към текста >>

11. Д-р Методи Константинов (1902-1979) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Завършва висше образование във Физико-математическия факултет на Софийския университет “Климент Охридски”.
Своята казън и своята радост нося в себе си. Моята надежда са звездите, и моят път се губи във вечността.” Г. Томалевски, Автобиография Из “Зодиак” Роден на 16 септември 1897 г в гр. Крушово. През 1903 г. след разгрома на Илинденското въстание семейството му се преселва в София. Завършва висше образование във Физико-математическия факултет на Софийския университет “Климент Охридски”. Последователно работи като учител в провинцията и като гимназиален директор в София. Среща се с идеите на Учителя през студентските си години. От 1921 година е в постоянна близост с Учителя, като част от онзи кръг, търсещи Истината млади хора, който е предизвикал появата на лекциите пред Младежкия окултен клас. Записва с рядко постоянство разговорите, които е водил през годините с Учителя. Тези разговори ни дават представа за търсещата му природа, за въпросите, които са възниквали в съзнанието му, и за авторитета на Учителя.
към текста >>

12. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Борис Николов завършил два факултета в Софийския университет - естествени науки и философия.
Лютиерството било познат занаят в неговия род - дядовците му са изработвали гъдулики в планината и са знаели големи тънкости на този занаят. Но истинският занаят, който допаднал на Б. Николов не бил свързан с дървото, а с камъка. По това време италианецът Бертоли - един отличен майстор на мозайки, който практикувал успешно този занаят - изкуство, бил възприел идеите на Учителя и Борис Николов започнал да работи при него през ваканциите. Започнал от най-несъщественото, за да стигне скоро, със свойствените му във всяка работа постоянство и усърдие, до съвършенствата на този занаят. Борис Николов завършил два факултета в Софийския университет - естествени науки и философия. При връчването на дипломата му за естественик, той бил поканен от свой професор за асистент в катедрата му. Имало, обаче, едно условие: да се откаже от идеите на Петър Дънов. Борис Николов мълчаливо и с достойнство се обърнал и излязъл от университета. Не взел дори и дипломата си. Отишъл там, където душата му ще е свободна - избрал практикуването на свободното занаячийство, за да не се съобразява с условията на висшестоящи хора, робуващи на интересите си, за да служи на висшето в себе си.
към текста >>

13. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Професори от два факултета на един и същи университет взаимно се опровергават.
Против войната сме, защото при разрушителните и смъртоносни средства с които разполага военната техника, тя е еднакво страшна за всички участници в нея. И затова свикваме конференция след конференция, а в същото време усилено се въоръжавеме по последната дума на военната наука и техника. Надаваме вик за спасяване морала, защото вследствие на неговото изгубване са пропадали държави и цивилизации, изграждани дълги векове. Но какво постигаме, когато същите ние, които бием тревога, нямаме морал и не знаем що е морал? Днес една наука поддържа, че има Бог, а друга — че няма. Професори от два факултета на един и същи университет взаимно се опровергават. Днес една наука доказва че алкохолът е полезна и необходима храна, а друга наука доказва че той е страшна отрова. И ние в нашата малка страна, верни на тая наука с две лица, сме уредили и седмица на виното и седмица ма въздържанието. Е добре. Пред младежта, която ще гради бъдещето, стоят открити два пътя. Кой от тях ще улови тя?
към текста >>

14. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Преди няколко години той завърши медицинския факултет при Софийския университет и напоследък бе лекар в Габрово.
Помен за Д-р Кирил Паскалев Наскоро се навърши годишнина от смъртта на нашия добър приятел Д-р Кирил Паскалев, който притежаваше ценни заложби, големи познания и забележителен литературен талант, с помощта на които той направи първите стъпки към свързването на днешната официална наука с окултизма. Заслугата в това отношение на Д-р Паскалев е голяма и жалко е, че той не можа да довърши широко набелязаната от него работа. Във връзка с това даваме по-долу отзива ма сп. „Философски преглед“ по случай неговата смърт: Д-р Кирил Паскалев „Това лято отвлече една интересна фигура Във философския живот не нашата малка страна. Кирил Паскалев, който е починал 34 годишен, бе роден в Бургас в средата на едно бедно и скромно семейство. Преди няколко години той завърши медицинския факултет при Софийския университет и напоследък бе лекар в Габрово. Обаче медицината съвсем не бе главното в неговата работа. Още като студент, пък и след това, той се е интересувал живо от философските проблеми, чел е много и е слушал редовно лекции по философия в университета. Д-р К. Паскалев се ползваше добре, от няколко чужди езици. Преди две години той обнародва едно твърде интересно съчинение „Въведение в асоционизма“, което е една от най-хубавите книги, написани на български върху религиозната проблема и естеството на мистиката, (ср.
към текста >>

15. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Истина е, че школата, прекарана в медицинския факултет се отразява дълбоко върху мислителната способност на лекаря.
В България също въздържателното, кооперативното и есперантското движения са сравнително доста силни и ние имаме нужда от по-тесни и оживени културни връзки с Швеция, от която можем да се поучим твърде много! П. ЛЕКАР И ОКУЛТИЗЪМ Някой питат: как е възможно един лекар, човек на опита, на строгата наука, на наблюдението, който е проучвал човешкото тяло, познава физиологията, физиологичната химия, биологията, може да нагази в такава абстрактна, недоказана, ненаучна област, каквато е окултизмът? Как може да се основава човек на психичното и да го поставя като основа на своето медицинско мировъзрение и даже — още по-рисковано — на своята медицинска практика, когато знае се че психическото е проява на физиологията, секреция, или ако щете еманация на нервната тъкан? Не е ли медицината достатъчно точна, прецизна в своите методи на изследване и категорична в своето заключение? Как е възможно? Истина е, че школата, прекарана в медицинския факултет се отразява дълбоко върху мислителната способност на лекаря. Той свиква да търси при своите разсъждения биологическа логика. Той не се увлича лесно в революционни, новаторски отклонения, защото е проучил бавната еволюция на медицинската мисъл и всичката нетрайност на множеството хипотези. които временно завладяват представителите на медицината, подобно на модерен шлагер, за да бъдат наскоро отхвърлени като негодни. Така се обяснява голямата, и за мнозина странна, консервативност на лекаря. Но и истина е, че науката непрестанно еволюира, че все по-нови опитности се трупат на научното поле, че би било опасна закостенялост точно за човека на науката да остава сляп и глух към всичко, което е ново: така будната, логична, системна мисъл на лекаря би могла да върви в крак с еволюцията на общочовешката мисъл и да я предпазва от опасни увлечения.
към текста >>

16. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На този сеанс взеха участие мнозина от моите известни колеги от Медицинския Факултет п Париж.
Естествено, листовете бяха държани в ръцете на присъстващите и понеже те бяха сгънати и размесени, никой не можеше да знае какво съдържа листа, които той държи. При първия опит Кан се допре с ръка само до една от хартиите. При втория той не докосна никоя. Всички листове бяха прочетени напълно от него. След този опит, който има извънреден успех, се състоя друг. На този сеанс взеха участие мнозина от моите известни колеги от Медицинския Факултет п Париж. Професорите Кунео, Госе, Ленел-Лавастен, Ларденоа, и освен тях, проф. Санто-Ликидо и Д р Хуберт, представляващи Швейцария в Съюза на Червения Кръст. Опитът, направен пред тези прочути лекари, всички твърде скептично разположени, има пълен успех. Кан. след като хартиите баха размесени и взети от нас, не се докосна до тях. Ний ги държахме, стиснати в ръката си.
към текста >>

17. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При това то не е завършило никакъв факултет, не е изучавало никакви науки, докато хората може да са завършили по четири факултета и взе пак да не могат да сторят същото.
И поради това, много работи които ни се виждат невъзможни, са възможни за Бога. Невъзможното за нас е възможно за Бога. Напр. срешат се хоро, които могат да предвиждат какво може да се случи някому в бъдеще. По какъв начин постигат те това? Че как едно куче само чрез своето силно развито обоняние може да открие стъпките на своя господар измежду хилядите други? При това то не е завършило никакъв факултет, не е изучавало никакви науки, докато хората може да са завършили по четири факултета и взе пак да не могат да сторят същото. Но казахме, че има хора, които имат събудено чувство да предвиждат нещата с десетки години напред. За тях прегради не съществуват. Това са малцина обаче и то високо организирани хора. И тъй, животът не е такъв, какъвто си го представяме. Понастоящем живеем в един ограничен свят, поради което си създаваме излишни страдания.
към текста >>

18. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако на един учен човек, който е свършил 4 факултета кажете, че трябва да се упражнява, той казва: това е играчка работа — тя е за деца.
Не е въпрос само до външните упражнения, но ако ти не знаеш как да движиш мозъка, сърце го и волята си, ти нищо не можеш да постигнеш. Навсякъде по света сега правят гимнастически упражнения, обаче, те нямат една научна основа, — което намалява тяхната стойност. Има упражнения, които събират, акумулират енергията, а има движения, които разпръсват енергията. Има движения, които са здравословни; има движения, които са болезнени. Виждали сте, как болният се упражнява. Ако на един учен човек, който е свършил 4 факултета кажете, че трябва да се упражнява, той казва: това е играчка работа — тя е за деца. Но утре като заболее, ще го видите този учен как се упражнява. На кревата се учи как да играе гимнастика. Съвременните хора, като не разбират дълбокия смисъл на живота, те се стремят към седящ живот. Седящият живот много се практикува но изток, между факирите на Индия. Но по този начин, някой органи се атрофират.
към текста >>

19. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Някой ученици са свършили няколко факултети и владеят много езици.
О, скъпи души! Ако вие бихте знаели голямата разлика, която рядко отличава истинските ученици на Учителя от светските люде! В очите на учениците свети такава мекост, кротост, смирение и доброта. Най голяма радост те изпитват, когато им се дава случай да помогнат някому в нещо. Истинските ученици на Учителя се отличават със светъл ум, добро, благородно сърце, интелигентност и обширно знание. Някой ученици са свършили няколко факултети и владеят много езици. Те всички са любознателни и във висша степен благородни. Колонията „Изгрев“ се намира близо до София в красива, живописна местност. Далеко се вижда планината Витоша понякога обвита в лека бела мъгла. С своя мистически образ тя напомня човеку за възхода и стремежа да се издигне с цялото си същество високо към светлината, към слънцето. Далеко от светския шум и световна суета, колонията „Изгрев“ - представя от себе си царство на мира и радостта.
към текста >>

20. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В бъдеще, за да бъде някой слуга, той трябва да е свършил четири факултета.
което Отец ме е научил. Отец пък е емблема на разумната любов, на разумната мъдрост. „Аз дойдох да покажа на света, че само чрез любовта, която може да се приспособи към всички духове, светът може да се спаси. Това се разбира под думите.Син на Бога живаго“. Христос казваше: Според старите учения, слабите слугуват на силните, а според учението което Аз нося, силните трябва да слугуват на слабите. В бъдеще, за да бъде някой слуга, той трябва да е свършил четири факултета. В царството Божие не се приемат невежи хора. Там има зачитане достойнството на човека. Там има вътрешно равенство. Там има един вътрешен. духовен процес, съзнаване правото на човека, не по закон, а по любов.
към текста >>

21. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Според твърде интересните изследвания на доцента при медицинския ни факултет, д-р Л.
Не може да се счита полезна една храна, когато отравя организма, макар и да съдържа всички химически вещества, полезни за нашите тъкани. Една от лошите страни на месната храна с нейната податливост на отровно трупно гниене. То не свършва с вкарването на храната в стомаха на човека, а напротив, тогава започва. Месото престоява в червата на човека средно двадесет и четири часа — време, през което микробите намират достатъчно възможност да вкарат в жизнените сокове на тялото своята отрова. Това се благоприятства още повече от високата температура — 37° и от липсата на противомикробни (бактерицидни) свойства на самото месо. Според твърде интересните изследвания на доцента при медицинския ни факултет, д-р Л. Цветков, печатани в „Известия на Дирекцията на Народното здраве“, кн. 161—164, ние намираме едно особено осветление върху хранителните продукти, по-голямата част от които съставляват неделима част от вегетарианското меню. То се отнася до свойството на тия продукти, сами за себе си, чрез находящите се в самите тях бактерицидни елементи, не само да не позволят на болестотворните микроби, каквито са тия на тифуса, дезинтерията и чревния бацил, да се развиват като в благоприятна среда, а напротив, за по-късо или по-дълго време напълно да ги унищожат. Така, когато човек поеме заедно с доматите, например, няколко тифозни микроби, той не им вкарва същевременно благоприятна за развитието среда в която те да продължават своето бързо размножение и да засилват своята напаст за организма. Напротив. Самите домати, за няколко часа, се справят окончателно с болестотворните микроби.
към текста >>

22. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той трябва час по-скоро да се разясни и да се даде един последен, компетентен отговор в медицинския факултет и санитарната власт.
То действа успокоително на болните. Същото нещо с рафинираното слънчогледово масло изглежда, че не става. Когато се сготви една гозба със зехтин, сусамов или орехов шарлаган или се направи салата с тях, храносмилането става много добре и кисели не се появяват у хора, който иначе страдат, когато ядат олио, оливия, или друго подобно рафинирано слънчогледово масло. Въпросът е много важен, всенароден, държавен! Стига мълчание по него! Той трябва час по-скоро да се разясни и да се даде един последен, компетентен отговор в медицинския факултет и санитарната власт. Д-р Н. Станчев
към текста >>

23. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В СЪВЕТСКА РУСИЯ ПРОМЕНЯТ МНЕНИЕТО СИ ЗА ХРИСТИЯНСТВОТО Списанието „Безбожник“ публикува част от лекцията на Д-р Ранович, професор при Историческия факултет на Академията на науките.
Заобиколен е от една свита от 10 спътници. __________________________ * В известни моменти те ще бъдат отдясно, в други отляво на Слънцето - ще имат, както се казва, източна или западна елонгация. Другите планети, чиито орбити са по-големи от тия на Земята, ако си представим Земята като център, около когото се движат планетите, ще ни се сторят, че се движат около нея, вариращи непрекъснато, както по отстояние, така и по скорост. В известни точки на орбитите им ще изглежда, че те спират, че остават, както се казва, стационерни, в една и съща част на зодиака; а друг път ще ни се стори като че се връщат назад, в такива случаи се казва, че планетата е ретроградна, т. е. движи се в обратна посока на обикновеното си движение, което се нарича право. В СЪВЕТСКА РУСИЯ ПРОМЕНЯТ МНЕНИЕТО СИ ЗА ХРИСТИЯНСТВОТО Списанието „Безбожник“ публикува част от лекцията на Д-р Ранович, професор при Историческия факултет на Академията на науките. Тази лекция била одобрена от Централния комитет на Съюза на безбожниците. В нея се казва следното: „Идеята. че християнството е религия натрапена от господстващите класи върху народа е погрешна. Също така не е вярна теорията, че християнството било поддържано от пролетариата на римската империя. Римският пролетариат, напротив, беше една паразитна класа, която живееше върху гърба на езичниците и те първи бяха, които се опълчиха против християнството.
към текста >>

24. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Алфр. Ломоние професор в историко-филологическия факултет на университета в Тулуза ПРИ ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА Учителю, От както сме дошли в България, първо на Изгрева, и сега тук на планината Рила, при вас и при всички наши братя българи, Ние чувстваме около нас такива добри мисли, благи думи и духовна радост, та имаме впечатлението, че сме станали вече жители на Небето.
Като изпълняваме това, ние съзнаваме, че работим за бъдещето, което ще бъде дело на живота любов, на живата наука, на живото изкуство, на живата религия, Орфей се завърна на земята, не само да опитоми зверовете със звуковете на своята лира, а да слее и обедини людете с песните, паневритмията и примера на евангелската любов. Следващите години ще стегнат и ще умножат тия връзки на топлота и светлина, ще обединяват занапред Франция и България. Нашата радост е безгранична, загдето ние имаме предимството да бъдем между първите звена от тая верига на любовта. Тая верига от чисто злато ще се разпростре надлъж и нашир, напук на вси общи страдания, които ни чакат. Тя ще стане един ден мрежа, здрава тъкан, която ще покрие вси народи и най после ще им донесе мир и щастие! Алфр. Ломоние професор в историко-филологическия факултет на университета в Тулуза ПРИ ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА Учителю, От както сме дошли в България, първо на Изгрева, и сега тук на планината Рила, при вас и при всички наши братя българи, Ние чувстваме около нас такива добри мисли, благи думи и духовна радост, та имаме впечатлението, че сме станали вече жители на Небето. И ние си спомняме за нашето детинство, когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учене всред природата. Ние можехме да обичаме природата и да прекарваме всред нея от сутрин до вечер, да вдишваме нейните благоухания и нейния живот — без ограничения и без страх. С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас. Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот — чистата радост на истинската младост. После, когато пораснахме, ние трябваше да напуснем нежната природа и да се приспособим към онова, което хората бяха организирали в модерните градове.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Д-р Дингицли, ученик на медицинския факултета в Монпелие, а сега лекар в Тунис, представил недавна в парижката академия на науките една извънредно интересна студия, в която се доказва, че старите не само са познавали диабета, но и са го лекували успешно.
Тази случка показва, каква грамадна е силата и надмощието на душата спрямо тялото. В едно интензивно желание се крие повече магия, отколкото ние днес вярваме. Да може човек правилно да насочва желанието, искането и мисленето, това е един вълшебен ключ, с който малцина умеят да си служат. Как са лекували захарната болест в старо време. Един млад учен мюсюлманин. Д-р Дингицли, ученик на медицинския факултета в Монпелие, а сега лекар в Тунис, представил недавна в парижката академия на науките една извънредно интересна студия, в която се доказва, че старите не само са познавали диабета, но и са го лекували успешно. Благодарение на знанието на арабския език, той можал да открие в съчиненията на прочутия в 10-ия век арабски лекар Авицен едно точно описание на познатата вече в онова време в Африка захарна болест и, което е още по-интересно, да намери същевременно рецептата за лекарството, което тогава е употребявано против болестта. Според преведените от него лекарски наставления, лекарството се състояло главно от семена от червеи, рошкови ( Lupine ) и разни семена, дозите на които са точно посочени в съчинението на Динцигли. Това средство било опитано в ново време в Тунис както при страдащите от захарна болест, така и в клиниката на професор Робин и резултатите били добри. Академията предала съчинението па д-р Дингицли на един комитета за основно проучване. Както се вижда, този случай ни доказва още веднъж, че в съчиненията на лекарите от миналите векове се крият още доста съкровища.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Също така е и с почитаемите вивисекционисти и хипнотизатори, дипломирани от медицинските факултети, с тая разлика само, че Voodoos и Dugpas са съзнателни магьосници, а вивисекционистите и хипнотизаторите са несъзнателни.
Всякой може да се заеме с изучаването на едни или други От споменатите окултни изкуства без особено приготовление или ограничение в живота. Не е необходимо даже да се има един много възвишен морален идеал. В последният случай вероятността е девет десети, ученикът да се развие в едно направление на честно магьосничество и безразсъдно да падне в черната магия. Но има ли някакво значение това? Черните магьосници Voodoos и Dugpas ядат, пият и са щастливи върху хекатомбите От жертвите на адските им изкуства. Също така е и с почитаемите вивисекционисти и хипнотизатори, дипломирани от медицинските факултети, с тая разлика само, че Voodoos и Dugpas са съзнателни магьосници, а вивисекционистите и хипнотизаторите са несъзнателни. При все че всички ще имат дел в събирането плодовете от делата им в областта на черната магия, западните ще имат една по-малка отговорност. Защото, повтаряме го, практикуваните в училищата хипнотизъм и вивисекция са чисто и просто магьосничество, само без познанията, които магьосниците на Изток притежават, познания, които нито един хипнотизатор не би могъл да придобие с петдесет годишен труд. Прочее, тия които са нагазили в магията, безразлично дали разбират или не природата й, и които намират, че наложените ни правила са много строги и оставят настрана Atma Vidya, нека продължават да действуват без тях. Нека да станат във всичко магьосници даже, ако би трябвало в продължение на десет прераждания да станат едни Voodoos или Dugpas. Вниманието на читателите ни ще се спре навярно върху тия, които стремително са привличани от окултизма, без да са още достатъчно разрушили в себе си егоизма и без да са разбрали още истинската природа на това, към което се стремят.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Една сутрин във физико-математическия факултет моят другар Стефан Илиев (убиха го през балканската война) ми каза, че сънувал много лош сън.
— „Сигурно, това бе духът на жена ми, рекъл си той, понеже същата вечер, когато се скърцаше в стаята ми, се е поминала в София . . .“ Съобщава: Хр. Харизанов. (София) Писмо, прочетено предварително на сън. Г-н Д, класен учител, ни разправи следното: „Това беше през 1901 или 1902 г. Тогаз бях студент в София. Една сутрин във физико-математическия факултет моят другар Стефан Илиев (убиха го през балканската война) ми каза, че сънувал много лош сън. Беше много разтревожен. Той ми разправи подробно съня си: получил от сестра си писмо, в което тя му съобщава, че по-големият му брат бил тежко болен. В писмото се съобщаваше и самата болест, но сега не си я спомням. Сред свършването на занятията, отидохме в студентския клуб. Сред като обядвахме, излязохме в градската градина и поседнахме.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

(Студия, представена на конкурса за катедрата по фармакология и терапевтика при Софийския медицински факултет).
3 лв. 2. Д-р Ив. Джейков, болничен лекар в Орхание. Терапевтическия ефект на растителния режим в епилепсията. Физиопатология, биохимия, диететика, терапевтика. (Студия, представена на конкурса за катедрата по фармакология и терапевтика при Софийския медицински факултет). (Следва). Поправка. Пропуснати печатни грешки : Кн. III, стр. 22, колона I, цялото начално стихотворение на „Пред свръхчовешка вис“ да се счита с един и същ шрифт. А на стр.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всичко това са признаци на процеса на разрушението, които медицинският факултет не може да обясни от научна гледна точка.
Слюнните жлези се втвърдяват и намаляват величината си. В стомаха, гастрическият сок се отделя в разредена форма и няма достатъчно пепсин. Черният дроб изгубва жлъчкообразуващите си качества. Зъбите изгниват и не могат да се заместят, след като са биле веднъж заместени. Косата изгубва цвета си. Всичко това са признаци на процеса на разрушението, които медицинският факултет не може да обясни от научна гледна точка. Той даже не може да ни каже, защо побелява косата. Казано е, наистина, че побеляването на косата се причинява от бактериите, които унищожават цветния флуид и конто, с оста реването на тялото, стават по-многобройни. Но кое ли не е било отдавано на бактериите в сегашния век? При наличността на факта, че на някои косата е побелявала от удар само в една нощ, туй обяснение е доста сметно. Трябва ли да предполагаме, че в такива случаи всичките бактерии се събират на Гаргантюански гуляй в ущърб на индивида, чието тяло те окупират?
към текста >>

Фактът си остава тоя, че процесът на живота в най-дълбоките си форми е една мистерия за медицинския факултет, и вероятно е, че материалистичното гледище на модерната ортодоксална медицина е сериозна пречка за разрешението на този въпрос.
Той даже не може да ни каже, защо побелява косата. Казано е, наистина, че побеляването на косата се причинява от бактериите, които унищожават цветния флуид и конто, с оста реването на тялото, стават по-многобройни. Но кое ли не е било отдавано на бактериите в сегашния век? При наличността на факта, че на някои косата е побелявала от удар само в една нощ, туй обяснение е доста сметно. Трябва ли да предполагаме, че в такива случаи всичките бактерии се събират на Гаргантюански гуляй в ущърб на индивида, чието тяло те окупират? Фактът си остава тоя, че процесът на живота в най-дълбоките си форми е една мистерия за медицинския факултет, и вероятно е, че материалистичното гледище на модерната ортодоксална медицина е сериозна пречка за разрешението на този въпрос. Г-да Carrington и Meader имат отделни теории за причината на смъртта. И аз трябва да кажа, че споделям много повече теорията на първия. Г-н Carrington иска да считаме материалното тяло като един инструмент, приспособен за трансмисия през него на жизнената сила, като отхвърля обикновеното медицинско гледище на живота, като функция и продукт на материята. Колкото повече се задръства и запушва физическия организъм, толкоз по-малко свободно ще могат силите на живота да го употребят като инструмент. Г-н Carrington отдава загубата на жизнеността не на дефективното качество на жизнената сила, а на намаляващото й се количество.
към текста >>

факултет на Брюксел. университет.
беше настрана от нас и не взимаше участие в нашия разговор. По едно време той се намеси. „Чудя се как ви задоволяват такива обяснения на толкова важни въпроси! Тези обяснения не почиват на здрава основа, в тях няма никаква логика...“ И веднага след това започна да хули и Бог, и религия, и... даже почна да псува Той мислеше, че много знае понеже той минаваше за писател: първата му сбирка стихове беше отпечатана и втора беше готова за печатане. А имаше и шест семестъра от юридич. факултет на Брюксел. университет. Аз се обърнах към него с думите: слушай, Б., да не вярваш, да се съмняваш и да критикуваш - разбирам. Но да хулиш, да псуваш - това не разбирам. Как можеш да оправдаеш това свое поведение? Но аз ти заявявам: бъди внимателен, друг път да не повтаряш такива хули и псувни, защото живеем в нови времена, в които законът за възмездието много бърже действа. На такива „хергелета“ като тебе, много скоро им слагат по един кюстек, та да не ритат... — Разделихме се.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако сега, по случай 25 годишния му юбилей, естественият факултет на Франк- фуртския университет му е дал титлата „почетен докторъ“, то той нека я приеме като знак, че сегашната генерация отъ· от изследователи обещава да вложи всичките си сили за продължаване на започнатото от него дело.
Това ще бжде най-големата придобивка. Едва ще се намери по настоящем някой физик, който би псвервал, че тъй скоро ще може да се проникне в тайната на материята, Въпреки трудностите на времето, треба да се храни надежда и да се запази онова доверие, което е нуждно за работа. Самият Рйонтген едва преди неколко месеца е напуснал своята научна дейност, която го беше довела от Вюрцбург в Мюнхен. Но при все това той не е преставал да се интересува и да дава своето живо съдействие за разрешението на физическите проблеми. Равнодушен към външните почести, той нито един пжт не е посетил некое от стотините тържества, които са били устроявани в негова чест и за неговото откритие. Ако сега, по случай 25 годишния му юбилей, естественият факултет на Франк- фуртския университет му е дал титлата „почетен докторъ“, то той нека я приеме като знак, че сегашната генерация отъ· от изследователи обещава да вложи всичките си сили за продължаване на започнатото от него дело. (Из.„Kosmos“ - Heft, 2-1921). Проф. Д-р Dessauer. ___________________________ 1) В мин. кн. обещахме на това място, че ще публикуваме през тази годишнина на списанието статията от руския писател Гр. В. Бостунич: ,.Истината и лъжата на теософията".
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

и пр., хора свършили по няколко факултета по право, философия, медицина, социални и финансови науки, математика, естествени науки и мн.
Сега се заловил за същата работа друг един владика, лично и чрез своя храненик, но скоро ще видим и техния край. Тия безумци трябва най-после да се стреснат и да съзнаят, че не може безнаказано да се хули Името Божие. Лъжата, злобата и лукавството са оръдия на черните братя и, който си служи с тях, рано или късно ще получи заслуженото. Трябва веднъж за винаги да се разбере, че учението на Бялото Братство не е измислено или измъдрувано от никого, а е самото учение на Христа, изразено в законите на живата природа, че то е една абсолютна необходимост за всеки жив човек, за всяка жива душа, за всеки здрав и буден ум, за всяко непокварено човешко сърце! И чудно е, наистина, колко е голямо умопомрачението и твърдоглавието на тия владици, за да не могат да разберат, че това учение, което те са се завзели с всички сили да преследват като „сектантско“ и „еретическо“, трябва да съдържа важни принципи, много жизнени истини, доказани на дело, щом е привлекло досега и все повече привлича, обединява и утвърдява най-разнообразна публика от всички народности, от всички възрасти и от всички съсловия: свещеници, професори, учители, съдии, адвокати, лекари, инженери, офицери (от генерала до подпоручика), студенти, търговци, индустриалци, земеделци, работници, разни чиновници, богати и бедни, православни, католици, евангелисти, българи, евреи,турци, англичани, италианци, немци, чехи и пр. и пр., хора свършили по няколко факултета по право, философия, медицина, социални и финансови науки, математика, естествени науки и мн. др., а и съвършено неграмотни, хора, най-сетне, с положителен, дисциплиниран и критически ум, които не приемат нищо на вяра, а искат безспорни, несъмнени доказателства! „Тоя свят — казвали някога фарисеите, а сега владиците — отиде след него“ (вж. Ев. Йоан. — 12; 19) Какво е, прочее, това учение? То трябва да се проучи обективно, да се провери най-безпристрастно и добросъвестно, а не да се отрича a priori и да се преследва напразно.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

физиология при факултета на науките, завеждана от проф Луи Лапик.
да направи няколко заседания на материализация, сериозно контролирани от най-видни учени. Тая анкета е траяла от 20. март до 23. юни мин. год. в лабораторията по обща . физиология при факултета на науките, завеждана от проф Луи Лапик. Опитите били контролирани тоя път от докторите Луи Лапик, професор по обща физиология в Сорбоната, Жорж Дюма, професор по експериментална и патологическа психология в литературния факултет и в института по психология в парижкия университет, Анри Пиерон, професор по физиологическа психология при същия институт и директор на лабораторията по физиологическа психология в Сорбоната, и Анри Ложйе, ръководител на работите в лабораторията по обща физиология при факултета за науките. Всичките тия учени са рецитирали най-сетне един доклад, който е публикуван в списанието ,,L’Opinion“. Той е доста дълъг, поради което не можем да го публикуваме изцяло. Ще се задоволим да дадем само едно извлечение от заключението му, което съдържа анализа на резултатите. 1. Сънното състояние на медиума.
към текста >>

Опитите били контролирани тоя път от докторите Луи Лапик, професор по обща физиология в Сорбоната, Жорж Дюма, професор по експериментална и патологическа психология в литературния факултет и в института по психология в парижкия университет, Анри Пиерон, професор по физиологическа психология при същия институт и директор на лабораторията по физиологическа психология в Сорбоната, и Анри Ложйе, ръководител на работите в лабораторията по обща физиология при факултета за науките.
Тая анкета е траяла от 20. март до 23. юни мин. год. в лабораторията по обща . физиология при факултета на науките, завеждана от проф Луи Лапик. Опитите били контролирани тоя път от докторите Луи Лапик, професор по обща физиология в Сорбоната, Жорж Дюма, професор по експериментална и патологическа психология в литературния факултет и в института по психология в парижкия университет, Анри Пиерон, професор по физиологическа психология при същия институт и директор на лабораторията по физиологическа психология в Сорбоната, и Анри Ложйе, ръководител на работите в лабораторията по обща физиология при факултета за науките. Всичките тия учени са рецитирали най-сетне един доклад, който е публикуван в списанието ,,L’Opinion“. Той е доста дълъг, поради което не можем да го публикуваме изцяло. Ще се задоволим да дадем само едно извлечение от заключението му, което съдържа анализа на резултатите. 1. Сънното състояние на медиума. Научното изследване на ектоплазмическите явления, които се представиха чрез г-жа Бисон, която си послужи за тая цел с медиума Ева К., дадоха резултати от особен интерес, както за сънното състояние на същата Ева, така и за обсебването й и ектоплазмическото явление.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духовна Семинария, една част от което е заета от агрономическия факултет, и изпели дружно, по адрес на професорите и правителството, военният марш „Съюзници-разбойници“,а след него „Шуми-Марица“ (вж.в.
се състоя в столицата свещеническият събор. Като характеристика на духовните идеали, които въодушевяват и ръководят българските свещеници в тяхната дейност, с нищожни изключения предаваме тук само 5 от точките на резолюциите на събора им: 1) Да се дават пенсии на свещениците, както се дават такива на другите държавни служители; 2) Да не се отделя църквата от държавата, защото ползата (?) от тяхното лоялно сътрудничество (?!) е много по-голяма, отколкото от отделянето им; 3) Да се одобри от Нар. Събрание изработения от църковно-народния (?!) събор Екзархийски устав; 4) Свещеникът може да бъде член на политическите партии, 5) Свещениците могат да встъпват във втори брак (вж. в. Сговор, бр. 31). След като са взели тия и други резолюции, свещениците, на чело с председателя на събора им, някойси епископ, отишли в зданието на Соф. Духовна Семинария, една част от което е заета от агрономическия факултет, и изпели дружно, по адрес на професорите и правителството, военният марш „Съюзници-разбойници“,а след него „Шуми-Марица“ (вж.в. Пряпорец, бр. 168). Всичките тия дела са, види се, напълно съобразни с учението на Спасителя Христа и той служеше на Бога срещу пенсия и заплата от римския Кесар; и той използваше „лоялното“ си сътрудничество с държавната власт; и той съчиняваше устави и работеше по техните реакционни наредби; и той беше вулгарен партизанин и политикан; и той се женеше по няколко пъти, и пееше войнствени и злобни песни ! O'sancta simplicitas! Един будист в София. На 3 авг.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И в единия и в другия случай, безспорно е, че когато един професор, от какъвто умствен и морален калибър и да е той, излезе публично и открие дебати по такъв капитален въпрос, с това той ангажира престижа на цялата професура при единствения наш държавен университет, поради което налага се дълг на колегите му от разните други факултети да вземат съответното становище по същия въпрос, за да се разбере и знае не само от студентите и обществото, но и в другите европейски университети, до къде е стигнала научната мисъл на нашата Alma mater .
12. ВЕСТИ. Безсмъртието Наука, атеизъм и разрушение — Вечната истина Измежду многобройните професори в българския държавен университет, напоследък се изстъпи едно слабоумно и неуравновесено момче, на което се поревна да привлече, с празни крясъци вниманието на обществото върху себе си, като с редица фейлетони във вестниците и със сказки в самия университет се сили да докаже, че човек няма безсмъртна душа, защото това, което се нарича „душа“, е, според него, една временна „функция“ на тялото, докато то е живо като видим материален организъм, а след смъртта му, тялото и „душата“ изчезват в гроба. Разбира се тия момчешки празнословия не биха заслужили вниманието на сериозните хора, ако не се проповядваха от висотата на университетската катедра и то пол благосклонната протекция на ръководителите на учебното дело у нас, и ако с тях не се всяваше смут в умовете на студентската младеж. която има нужда от един висок идеал, чрез оформяване и закрепване на духовния си мироглед. Също така и мълчанието на всички други професори по тоя въпрос не може да не прави впечатление и да не бъде предмет на разни тълкувания: някои мислят, че те одобряват по тоя начин безсмислиците на своя млад другар, а други — че те гледат с ирония на тия „научни“ изстъпления, не се солидаризират с тях, но мълчат от „колегиалност“. И в единия и в другия случай, безспорно е, че когато един професор, от какъвто умствен и морален калибър и да е той, излезе публично и открие дебати по такъв капитален въпрос, с това той ангажира престижа на цялата професура при единствения наш държавен университет, поради което налага се дълг на колегите му от разните други факултети да вземат съответното становище по същия въпрос, за да се разбере и знае не само от студентите и обществото, но и в другите европейски университети, до къде е стигнала научната мисъл на нашата Alma mater . . . Ние, обаче, които сме се посветили специално на разяснението на въпросите от областта на психическата наука, не можем да не вземем повод от започнатите разисквания в печата върху съществуването на душата, като „функция“ на тялото или като безсмъртна същност, и да не изкажем, в сбита форма, нашето гледище, при всичко че списанието „Всемирна Летопис“, в четирите си годишнини, е дало изобилен материал, пълен с неоспорими доказателства, по същия въпрос. Самостойното съществувание на душата и преживяването й след смъртта на тялото с Две научни аксиоми, които не се нуждаят от никакво доказване. Само безумните и невежите могат да твърдят противното. Нещо повече: истинската наука — а не оная на поменатия млад професор — е напреднала до толкова, че допуска възможността да се достигне и безсмъртието на плътта1), т.
към текста >>

НАГОРЕ

0.35555195808411