Търсене в текстове за 'Ученичество'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 118 резултата в 90 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ - Боян Боев (1883 – 1963)

По-късно, когато среща Учителя, познава в Него онзи неръкотворен образ и се определя в пътя на ученичеството.
Сестра Георгиева сънувала, че трябва да отиде на улица „Опълченска“ 66. Тя се почудила защо я пращат там и отишла със смущение. Посрещнала я сестра Гина Гумнерова и я представила на Учителя, който я приел. Така тя почнала да посещава лекциите. А писателката Мара Белчева била в будно състояние, когато видяла в салона на своята квартира образа на един мъдрец да се движи в пространството отляво надясно и постепенно да се изгубва. По-късно, когато среща Учителя, познава в Него онзи неръкотворен образ и се определя в пътя на ученичеството. *** Веднъж Учителя казал на духовната група, която беше съставена от няколко братя и сестри от Младежкия окултен клас: „Направете събрание и аз ще ви посетя.“ Във време на събранието една сестра почувствала извънредно голяма любов към всички присъстващи. Тя се изненадала какво става с нея и разбрала, че Учителя се е проявил и че е направила в този момент контакт със съзнанието му. И като се минало известно време, тя пак дошла в своето обикновено състояние. „Ако аз проявя Любовта си напълно, вие не ще можете да издържите, ще се стопите“ – това са думи на Учителя.
към текста >>

2. 44) Митологията от окултно гледище - Боян Боев (1883 – 1963)

Препятствията и мъчнотиите, които Язон среща по пътя си за Колхида, са изпитанията на човешката душа в пътя на своето ученичество.
Но царският престол му е отнет, т.е. човекът така е потънал в гъстата материя, че не разполага с Божествените си сили. Златното руно е притегателно – то представлява висшето естество на човека и е условие за възвръщане на престола. Освен това символизира победата над това, което разумът смята за невъзможно. Ценните съвети, които Язон получава от додонския говорещ дъб и после от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са илюстрация на подкрепата, която човек получава от Невидимия свят и от разумните сили на Природата в еволюционния си път. Препятствията и мъчнотиите, които Язон среща по пътя си за Колхида, са изпитанията на човешката душа в пътя на своето ученичество. Всяко изпитание е задача, която човек трябва да разреши, а чрез нейното преодоляване той пробужда нови сили в себе си и се приближава до желаната цел. Змеят, или нисшата природа, героично победен, се превръща в символ на действително отърсване. Така човек може да достигне до златното руно, което обединява два символа – този на невинността, изобразен от руното на овена, и този на славата, изобразен от златото. Интересни са и многобройните легенди за Херкулес48 (Херакъл) – най-храбрият герой от гръцката митология, идеал за мъжка доблест. Богинята Хера подлага Херкулес на унижение, като го праща на служба при Евристей, цар на Микена, под чиято заповед той извършва прочутите дванадесет подвига и така получава свободата си.
към текста >>

3. 05. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако иска идеални условия, за да почне своето ученичество тук, на земята, при тия условия, в тази епоха, не може да бъде.
Ученикът, разбира се, трябва да се развива всестранно, но специално внимание трябва да обърне на тези пет качества. Те са условие за добиване на другите качества. Някой не иска да работи върху себе си, върху своето повдигане и при първите пречки в живота може да каже така: „То се видя, че сега няма условия, но в другото прераждане." Който казва така, стои на много несигурна почва. Първо, отде знае той, че в следващото прераждане ще има подобри условия? От друга страна, понеже в него има един навик за отлагане, то и в другото прераждане пак ще има някои мъчнотии и той пак ще каже така. Ако иска идеални условия, за да почне своето ученичество тук, на земята, при тия условия, в тази епоха, не може да бъде. Ученикът винаги ще има известни мъчнотии и препятствия, и при тях ученикът трябва да почне да работи. Но, казва той, време има много, цялата вечност е на наше разположение. Да, в това разсъждение той е прав. Действително, време има много, но това време е разпределено и това той не знае. Запример ученикът от първо отделение идущата година трябва да бъде във второ и т.н.
към текста >>

Когато човек се откаже от ученичеството, тогава и мъчнотиите изчезват, обаче заедно с това и благоприятните условия за неговото развитие ще изчезнат.
Причината е тази: духовният ученик ускорява своето развитие и това, което обикновеният човек учи бавно, в продължение на стотина прераждания, той може да го вземе за няколко такива. Той наближава по-бързо до онзи момент, когато ще влезе в съвсем друг живот, нови условия, нова светлина. Но, за да може да придобие тази светлина, този простор на душата, трябва да стане едно нещо, което на окултен език се казва „ускорено ликвидиране на кармата". Тази карма трябва да се ликвидира, за да можеш да станеш по-скоро една свободна душа. Затова идва тази буря в живота на човека и той трябва да се радва за това. Когато човек се откаже от ученичеството, тогава и мъчнотиите изчезват, обаче заедно с това и благоприятните условия за неговото развитие ще изчезнат. Невидимият свят се оттегля от него. Когато един човек стане ученик на Божествената школа, тогава той има подкрепата на духовния свят и възвишените същества му оказват известно внимание и му дават своята благодат. Как ученикът може да се справи с изпитанията си? - Тайната е човек да има връзка с Бога. Тогава той лесно ще може да преодолява мъчнотиите.
към текста >>

4. 16. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

Ученичество без свещен час е невъзможно!
Защо Учителят набляга на свещения час? Защото при свещения час, като мислиш за Бога, образува се връзка между Бога и тебе и силите на Бога се преливат в тебе. Свещеният час е могъщо средство за постижение. Свещеният час е задача на ученика. Със свещения час могат да се пробудят скритите сили и дарби на човешката душа - ученикът незабелязано ще се преобрази, ще стане друг; проявите му от низш характер ще изчезнат и висшето му естество ще вземе надмощие. Ученичество без свещен час е невъзможно! В окултната наука няма морализиране. Тук се изтъкват законите на разумната природа и се оставя човек свободен, да се съобразява с тях или не. Ако не се съобразява, ще носи последствията. Интересен е начинът, по който са дошли учениците в Школата. Тук виждаме чудните пътища, по които работи Божественият Промисъл.
към текста >>

А именно ученичеството има за цел да ускори неговата еволюция.
От тия думи на Учителя се вижда, че тия две качества са необходими за ученика. Безстрашието значи ученикът да не губи присъствието на духа си при страдания, неприятности, пречки и противоречия, те да не сломят духа му, да не свържат волята му. При всички опитности и мъчнотии той да запази спокойствие и мир, да напрегне всички усилия да ги преодолее и да има увереност в крайния успех. Това качество е необходимо за ученика, защото минава през множество изпити от разен характер. Чрез тях той ускорява своята еволюция. А именно ученичеството има за цел да ускори неговата еволюция. Това ускоряване е нужно, за да се подготвят учениците за работници и през бъдещите векове. Защото е предстоящо събуждането съзнанието на човечеството. Учителят казва: „Възвишените същества, които са завършили своята човешка еволюция, търсят съработници на новата култура, хора с чисти сърца и светли умове." Понеже еволюцията на човека е ускорена, затова в неговия път изпитите са много сгъстени. Той живее крайно интензивен живот. Без това качество, за което говори Учителят - безстрашието, ученикът още при първите стъпки ще пропадне, ще мисли, че всичко е изгубено и ще се откаже от понататъшни усилия.
към текста >>

5. 17. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

Целта на ученичеството е да подготви една група хора, които да бъдат носители на новата, мировата любов, която идва в света.
Трето правило: „Който не изпълни зададената работа в класа, се отстранява от клас." Например не изпълни зададената тема, задача и пр. Пак никой не му казва нищо, защото тук няма съдии. Четвърто правило: „Ако двама ученика взаимно се нагрубяват, и двамата се отстраняват от класа." Но пак никой няма да им каже нищо. Горе, в невидимия свят, те се отписват от Школата, а долу могат да продължават да идват. Целта на ученичеството е да подготви една група хора, които да бъдат носители на новата, мировата любов, която идва в света. Да се подготвят хора модели, образи на новата раса - шестата, която идва на земята. От ученика се иска много повече, отколкото от един обикновен човек. В Школата трябва да има една велика взаимна любов, всички да се обичат помежду си като най-близки, като братя и сестри, за да може да се създаде новият човек и новият тип общество. Новото общество на шестата раса, което иде на земята, ще бъде общество на Любовта. Новият обществен строй ще бъде на Любовта и Братството.
към текста >>

6. 18. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Ученичеството се състои в съзнателното проявление на душата.
Първи стъпки на ученика - III Основната идея на ученика е следната: Бог е вложил идеи, богатства в душата в самото начало. Значи преди милиарди години всички богатства са вложени в душата. Ученичеството се състои в съзнателното проявление на душата. Тогава каква е разликата между ученичеството и развитието на другите хора? У другите хора развитието става несъзнателно, а у ученика - съзнателно. Два стремежа трябва да има ученикът. Първият - непоколебима любов към Бога. Това значи любов към цялото, надрастване на личното.
към текста >>

Тогава каква е разликата между ученичеството и развитието на другите хора?
Първи стъпки на ученика - III Основната идея на ученика е следната: Бог е вложил идеи, богатства в душата в самото начало. Значи преди милиарди години всички богатства са вложени в душата. Ученичеството се състои в съзнателното проявление на душата. Тогава каква е разликата между ученичеството и развитието на другите хора? У другите хора развитието става несъзнателно, а у ученика - съзнателно. Два стремежа трябва да има ученикът. Първият - непоколебима любов към Бога. Това значи любов към цялото, надрастване на личното. Всяко нещо, което не е за Славата Божия, е личен живот.
към текста >>

Каква е крайната цел на ученичеството?
Ти апелираш към доброто, Бога в този човек и тогава Божествените сили в него се събуждат. По този начин ти ще подтикнеш неговата еволюция напред. Други формули, които постоянно могат да се прилагат, са следните: „Господи, огради ни с благия Си дух, за да изпълняваме Твоята свята воля. Господи, огради ни с благия Си дух, за да осветим Твоето име на земята." Тази формула е за ограждане, когато се намираме в много тъмна среда. „Господи, огради ни с благия Си дух, за да работим за идването на Твоето царство на земята." „Господи, помогни ни да се проявим така, както Ти искаш и всичко да бъде за Твоята слава и за доброто на всички." Каква е крайната цел на ученичеството? Хубаво е ученикът да знае тази крайна цел, за да работи съзнателно. Тази крайна цел надраства тези условия и възможности, които има сега ученикът. Тя има връзка с вековете, не само с това прераждане. Учителят веднъж каза така: „Всички вие, които сега сте тук, се приготовлявате за бъдещи проповедници на идеите на новата култура." Някой сега може да няма тези възможности, но сега той се приготовлява и за в бъдеще ще му се дадат тези условия, за да работи като проповедник на новия живот. Новата култура няма да дойде изведнъж - по-напред трябва да се подготвят работници.
към текста >>

7. 21. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз трябваше да донеса Пентаграмата, за да видите кога човек почва своето ученичество.
Ученик Аз трябваше да донеса Пентаграмата, за да видите кога човек почва своето ученичество. Кого наричаме ученик на една Божествена школа? Всъщност, ако погледнем подълбоко на въпроса, целият живот е училище. Всеки човек е ученик. Това е в широк смисъл на думата. Земята е едно училище.
към текста >>

Но всичко това още не е ученичество.
Един просяк развива смирение. Значи и той учи. С други думи, всеки човек, в каквото и положение да се намира, учи нещо. През един живот човек може да изучава само една добродетел, например търпение, кротост, нежност и пр. Не само добродетелите, но и дарбите трябва да развива човек, например музикалните дарби, поетическите и пр. Но всичко това още не е ученичество. Ученик в истинския смисъл на думата е този, който учи и работи съзнателно върху себе си. Основата на ученика е отношението му към Бога. Канарата, върху която стои ученикът, е съществото, което го обича - това същество е Бог. Ученикът знае това и това е здравата опора в неговия живот. Дори когато някой човек прояви любов към него, той знае, че този човек е проводник, чрез него пак Бог го обича.
към текста >>

Пътят на ученичеството е най-приятният, най-красивият път.
Какво значи това? Всеки ден той трябва да расте в любовта, да придобива ново откровение за любовта, нови идеи, нови познания за Бога, нови методи за служене на Бога. Всеки ден в него идат нови мисли, той става друг, от сутрин до вечер той расте и се променя. Това значи ново раждане всеки ден. Това е възможно, защото Бог посещава човека всеки ден. Пътят на ученичеството е най-приятният, най-красивият път. Питайте някой възрастен човек кои години са били най-щастливите в неговия живот. Той ще каже, че това са били детските му години. Най-щастливото състояние е да съзнаваш, че ти си ученик. Хората остаряват, защото казват, че няма какво да учат. Стремежът към знанието подмладява човека.
към текста >>

8. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз трябваше да донеса Пентаграмата, за да видите кога човек почва своето ученичество.
Ученик Аз трябваше да донеса Пентаграмата, за да видите кога човек почва своето ученичество. Кого наричаме ученик на една Божествена школа? Всъщност, ако погледнем подълбоко на въпроса, целият живот е училище. Всеки човек е ученик. Това е в широк смисъл на думата. Земята е едно училище.
към текста >>

Но всичко това още не е ученичество.
Един просяк развива смирение. Значи и той учи. С други думи, всеки човек, в каквото и положение да се намира, учи нещо. През един живот човек може да изучава само една добродетел, например търпение, кротост, нежност и пр. Не само добродетелите, но и дарбите трябва да развива човек, например музикалните дарби, поетическите и пр. Но всичко това още не е ученичество. Ученик в истинския смисъл на думата е този, който учи и работи съзнателно върху себе си. Основата на ученика е отношението му към Бога. Канарата, върху която стои ученикът, е съществото, което го обича - това същество е Бог. Ученикът знае това и това е здравата опора в неговия живот. Дори когато някой човек прояви любов към него, той знае, че този човек е проводник, чрез него пак Бог го обича.
към текста >>

Пътят на ученичеството е най-приятният, най-красивият път.
Какво значи това? Всеки ден той трябва да расте в любовта, да придобива ново откровение за любовта, нови идеи, нови познания за Бога, нови методи за служене на Бога. Всеки ден в него идат нови мисли, той става друг, от сутрин до вечер той расте и се променя. Това значи ново раждане всеки ден. Това е възможно, защото Бог посещава човека всеки ден. Пътят на ученичеството е най-приятният, най-красивият път. Питайте някой възрастен човек кои години са били най-щастливите в неговия живот. Той ще каже, че това са били детските му години. Най-щастливото състояние е да съзнаваш, че ти си ученик. Хората остаряват, защото казват, че няма какво да учат. Стремежът към знанието подмладява човека.
към текста >>

9. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Ученичеството се състои в съзнателното проявление на душата.
Първи стъпки на ученика - III Основната идея на ученика е следната: Бог е вложил идеи, богатства в душата в самото начало. Значи преди милиарди години всички богатства са вложени в душата. Ученичеството се състои в съзнателното проявление на душата. Тогава каква е разликата между ученичеството и развитието на другите хора? У другите хора развитието става несъзнателно, а у ученика - съзнателно. Два стремежа трябва да има ученикът. Първият - непоколебима любов към Бога. Това значи любов към цялото, надрастване на личното.
към текста >>

Тогава каква е разликата между ученичеството и развитието на другите хора?
Първи стъпки на ученика - III Основната идея на ученика е следната: Бог е вложил идеи, богатства в душата в самото начало. Значи преди милиарди години всички богатства са вложени в душата. Ученичеството се състои в съзнателното проявление на душата. Тогава каква е разликата между ученичеството и развитието на другите хора? У другите хора развитието става несъзнателно, а у ученика - съзнателно. Два стремежа трябва да има ученикът. Първият - непоколебима любов към Бога. Това значи любов към цялото, надрастване на личното. Всяко нещо, което не е за Славата Божия, е личен живот.
към текста >>

Каква е крайната цел на ученичеството?
Ти апелираш към доброто, Бога в този човек и тогава Божествените сили в него се събуждат. По този начин ти ще подтикнеш неговата еволюция напред. Други формули, които постоянно могат да се прилагат, са следните: „Господи, огради ни с благия Си дух, за да изпълняваме Твоята свята воля. Господи, огради ни с благия Си дух, за да осветим Твоето име на земята.” Тази формула е за ограждане, когато се намираме в много тъмна среда. „Господи, огради ни с благия Си дух, за да работим за идването на Твоето царство на земята.” „Господи, помогни ни да се проявим така, както Ти искаш и всичко да бъде за Твоята слава и за доброто на всички.” Каква е крайната цел на ученичеството? Хубаво е ученикът да знае тази крайна цел, за да работи съзнателно. Тази крайна цел надраства тези условия и възможности, които има сега ученикът. Тя има връзка с вековете, не само с това прераждане. Учителят веднъж каза така: „Всички вие, които сега сте тук, се приготовлявате за бъдещи проповедници на идеите на новата култура.” Някой сега може да няма тези възможности, но сега той се приготовлява и за в бъдеще ще му се дадат тези условия, за да работи като проповедник на новия живот. Новата култура няма да дойде изведнъж - по-напред трябва да се подготвят работници.
към текста >>

10. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

Целта на ученичеството е да подготви една група хора, които да бъдат носители на новата, мировата любов, която идва в света.
Ученикът трябва да смята, че най-важната му задача е да бъде ученик. Трето правило: „Който не изпълни зададената работа в класа, се отстранява от клас.” Например не изпълни зададената тема, задача и пр. Пак никой не му казва нищо, защото тук няма съдии. Четвърто правило: „Ако двама ученика взаимно се нагрубяват, и двамата се отстраняват от класа.” Но пак никой няма да им каже нищо. Горе, в невидимия свят, те се отписват от Школата, а долу могат да продължават да идват. Целта на ученичеството е да подготви една група хора, които да бъдат носители на новата, мировата любов, която идва в света. Да се подготвят хора модели, образи на новата раса - шестата, която идва на земята. От ученика се иска много повече, отколкото от един обикновен човек. В Школата трябва да има една велика взаимна любов, всички да се обичат помежду си като най-близки, като братя и сестри, за да може да се създаде новият човек и новият тип общество. Новото общество на шестата раса, което иде на земята, ще бъде общество на Любовта. Новият обществен строй ще бъде на Любовта и Братството.
към текста >>

11. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

Ученичество без свещен час е невъзможно!
Защо Учителят набляга на свещения час? Защото при свещения час, като мислиш за Бога, образува се връзка между Бога и тебе и силите на Бога се преливат в тебе. Свещеният час е могъщо средство за постижение. Свещеният час е задача на ученика. Със свещения час могат да се пробудят скритите сили и дарби на човешката душа - ученикът незабелязано ще се преобрази, ще стане друг; проявите му от низш характер ще изчезнат и висшето му естество ще вземе надмощие. Ученичество без свещен час е невъзможно! В окултната наука няма морализиране. Тук се изтъкват законите на разумната природа и се оставя човек свободен, да се съобразява с тях или не. Ако не се съобразява, ще носи последствията. Интересен е начинът, по който са дошли учениците в Школата. Тук виждаме чудните пътища, по които работи Божественият Промисъл.
към текста >>

А именно ученичеството има за цел да ускори неговата еволюция.
От тия думи на Учителя се вижда, че тия две качества са необходими за ученика. Безстрашието значи ученикът да не губи присъствието на духа си при страдания, неприятности, пречки и противоречия, те да не сломят духа му, да не свържат волята му. При всички опитности и мъчнотии той да запази спокойствие и мир, да напрегне всички усилия да ги преодолее и да има увереност в крайния успex. Това качество е необходимо за ученика, защото минавa през множество изпити от разен характер. Чрез тях той ускорява своята еволюция. А именно ученичеството има за цел да ускори неговата еволюция. Това ускоряване е нужно, за да се подготвят учениците за работници и през бъдещите векове. Защото е предстоящо събуждането съзнанието на човечеството. Учителят казва: „Възвишените същества, които са завършили своята човешка еволюция, търсят съработници на новата култура, хора с чисти сърца и светли умове.” Понеже еволюцията на човека е ускорена, затова в неговия път изпитите са много сгъстени. Той живее крайно интензивен живот. Без това качество, за което говори Учителят - безстрашието, ученикът още при първите стъпки ще пропадне, ще мисли, че всичко е изгубено и ще се откаже от по-нататъшни усилия.
към текста >>

12. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако иска идеални условия, за да почне своето ученичество тук, на земята, при тия условия, в тази епоха, не може да бъде.
Ученикът, разбира се, трябва да се развива всестранно, но специално внимание трябва да обърне на тези пет качества. Те са условие за добиване на другите качества. Някой не иска да работи върху себе си, върху своето повдигане и при първите пречки в живота може да каже така: „То се видя, че сега няма условия, но в другото прераждане.” Който казва така, стои на много несигурна почва. Първо, отде знае той, че в следващото прераждане ще има по-добри условия? От друга страна, понеже в него има един навик за отлагане, то и в другото прераждане пак ще има някои мъчнотии и той пак ще каже така. Ако иска идеални условия, за да почне своето ученичество тук, на земята, при тия условия, в тази епоха, не може да бъде. Ученикът винаги ще има известни мъчнотии и препятствия, и при тях ученикът трябва да почне да работи. Но, казва той, време има много, цялата вечност е на наше разположение. Да, в това разсъждение той е прав. Действително, време има много, но това време е разпределено и това той не знае. Запример ученикът от първо отделение идущата година трябва да бъде във второ и т.н.
към текста >>

Когато човек се откаже от ученичеството, тогава и мъчнотиите изчезват, обаче заедно с това и благоприятните условия за неговото развитие ще изчезнат.
Причината е тази: духовният ученик ускорява своето развитие и това, което обикновеният човек учи бавно, в продължение на стотина прераждания, той може да го вземе за няколко такива. Той наближава по-бързо до онзи момент, когато ще влезе в съвсем друг живот, нови условия, нова светлина. Но, за да може да придобие тази светлина, този простор на душата, трябва да стане едно нещо, което на окултен език се казва „ускорено ликвидиране на кармата”. Тази карма трябва да се ликвидира, за да можеш да станеш по-скоро една свободна душа. Затова идва тази буря в живота на човека и той трябва да се радва за това. Когато човек се откаже от ученичеството, тогава и мъчнотиите изчезват, обаче заедно с това и благоприятните условия за неговото развитие ще изчезнат. Невидимият свят се оттегля от него. Когато един човек стане ученик на Божествената школа, тогава той има подкрепата на духовния свят и възвишените същества му оказват известно внимание и му дават своята благодат. Как ученикът може да се справи с изпитанията си? - Тайната е човек да има връзка с Бога. Тогава той лесно ще може да преодолява мъчнотиите.
към текста >>

13. 024 КАЧЕСТВАТА НА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Говоря на онези от вас, които са готови за ученици, които сте пред вратата на ученичеството.
Той трябва да е готов на всички страдания. Трябва да разработва в себе си възвишени мисли и чувства и да устоява на всички изпитания, без колебание. Ако вървите по пътя на света, нищо няма да придобиете, макар и хиляди години да вървите. Бог дава на смирените благодат, т.е. дава им правилно разбиране на Живота. Говоря на онези от вас, които са готови за ученици, които сте пред вратата на ученичеството. Вие казвате: "Ние сме ученици." Разбира се, че сте ученици. Важно е, в кой клас сте. Има ученици в отделенията, в прогимназията и гимназията. При това, от един ученик до друг има разлика. Работете, без да се смущавате от външната обстановка.
към текста >>

14. 02 ПЕТТЕ СТЪПКИ ЗА ПОВДИГАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Николай Дойнов (1904 - 1997)

За да стъпи в духовния път на ученичеството, или на Стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине Тясната врата, за която говори Свещеното Писание.
Там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че онзи, който държи Сабята на узурпатора, учения или на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той сам ще се увери в това, когато му отнемат Сабята и го поставят на мястото на онези, които е управлявал със Сабята. Само тогава той ще разбере, че още е на първото стъпало на пътя - на широкия светски път, а не на духовния, както може би си е мислил. С този момент, когато човекът запалва светлината на своя собствен ум и добива Скиптъра на знанието, се завършва първия светски цикъл на неговото развитие, той влиза във втория кръг - вече духовен. За да стъпи в духовния път на ученичеството, или на Стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине Тясната врата, за която говори Свещеното Писание. Преминал през нея, той среща Великия Учител Христос - лице с лице, физически, както е посочено в Пентаграма. Оттук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа. И пътят на ученика има вече връзка с петте върха, за които споменах в началото. Но само онзи може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море.
към текста >>

15. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

За екскурзиите Учителя казва: „Ученичество без екскурзии по планината е невъзможно.” За този красавец великан Мусала имаме дадена от Учителя и чудна песен.
Два дена прекарахме там във вилата на сестра Стоянова. Направихме обиколка из околните места. Ходихме на красивата, тъй наречена Широка поляна, и на Шумнатица. Тези две места са най-живописните около Чам-Кория. В неделя, на 9 октомври, се завърнахме на Изгрева." За екскурзиите Учителя казва: „Ученичество без екскурзии по планината е невъзможно.” За този красавец великан Мусала имаме дадена от Учителя и чудна песен. Освен на Витоша и Рила, Учителя е ходил с приятели и прекарвал известно време и на Родопите, и в Стара Планина, най-вече на Сините камъни, край град Сливен. Изобщо Учителя събуди и възпита у нас любовта към планините и подтика към високите върхове. Имах случая да разведа из Витоша някои запознати с нашите идеи чужденци. С каква жажда и доволство дишаха чистия и напоен с боров аромат планински въздух! Гледаха със захлас чистите пенливи рекички, някакво чудо за тях, ново състояние изживяваха те, пълно с доволство и възвишено благоговение пред тази носеща живота чиста вода.
към текста >>

16. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Научи това чрез ученичество, чрез изследване и чрез служене.
Във Вечния наистина ще отиде този, който в своите дела медитира върху Вечния. В следващите стихове след като изброява различните видове жертви, Кришна казва: Много и разнообразни са жертвите, така принесени пред Вечния. Знай, че всички те са породени от дейност и това като знаеш, ти ще бъдеш свободен. Жертвата на Мъдростта е по-добра от всяка друга жертва на предмети. Всички дела в своята съвокупност се завършват в Мъдростта. Научи това чрез ученичество, чрез изследване и чрез служене. Мъдрите, които виждат Светлината на нещата, те просветват в Мъдростта. Като научиш това, ти вече няма да паднеш в тази заблуда. Защото чрез това знание ти ще видиш всички същества без изключение, в себе си, т.е. в Мен. Дори и най-големият грешник да си измежду всички грешници, ти пак ще преплуваш над греха върху лодката на Мъдростта.
към текста >>

17. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Втората степен на ученичество е наречена пречистване.
Езотеричната традиция учи, че добрите духове предпочитат да се приближават до Земята при Светлината на слънчевите лъчи, докато злите духове предпочитат тъмнината и се разпръсват из атмосферата при настъпването на нощта. Скромният обяд се състоял от хляб, мед и маслини, защото питагорейците били вегетарианци. Следобедното време било посветено на гимнастически упражнения, после на учене, на размишляване и на умствена работа върху сутрешния урок. След залязването на Слънцето се правело обща молитва, изпявали се химни в чест на боговете, на Провидението. Денят се завършвал с вечерното ядене, след което най-младият ученик четял нещо, което се коментирало от най-възрастния. Втората степен на ученичество е наречена пречистване. След като ученикът премине подготвителните стадии и издържи ред изпитания, и се пречисти в душевно и физическо отношение, Питагор го приемал в жилището си между своите приближени ученици. Там той прекарвал в продължителен разговор и общение с Питагор. По такъв начин той прониквал във вътрешния двор, в жилището на Питагор, предназначен за избраните и верни ученици. Оттам произхожда и названието езотерии (вътрешен), противоположен на екзотерии - външно. От този момент започва истинското Посвещение в тайните.
към текста >>

18. Учителят за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Разбере ли Битието, ще дойде онази абсолютна вяра, с помощта на която ще може да съгради своя живот." Учителят разглежда повече мистичната и окултната страна на Битието и го отнася повече към развитието на човечеството и по-специално към развитието на човека, влязъл в пътя на ученичеството.
Учителят за „Битието" Учителят на различни места в беседите и лекциите повдига още повече завесата, която скрива тайните в Битието на Мойсей. За първата глава на Битието Учителят казва: „Много трябва да учи човек, за да разбере вътрешния смисъл на тази глава. Разбере ли Битието, ще дойде онази абсолютна вяра, с помощта на която ще може да съгради своя живот." Учителят разглежда повече мистичната и окултната страна на Битието и го отнася повече към развитието на човечеството и по-специално към развитието на човека, влязъл в пътя на ученичеството. В първия стих на Битието се казва, че Бог създал небето и земята. Този стих според Учителя показва онзи момент от световното развитие, когато светът преминава от безграничното съзнание към граничното, от непроявеното към проявеното, от Небитието към Битието. Под небе, казва Учителят, се разбира Висшият Божествен свят, а под земя се разбира проявеният свят, а не само физическата земя. Това е по-ясно показано в превода на Фабр д'Оливие, отколкото в обикновения превод. Във втория стих се казва, че земята била неустроена и пуста и Духът Божи се носил над нея.
към текста >>

19. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Учениците, които се посвещавали в малките мистерии само след три години от тяхното ученичество, ако те не принасяли плодове в течение на тези три годишни изпитания, изключвали ги от общината и те били обречени на духовно изсъхване.
Кроткият Исус никога не бил осъдил дървото затова, че не е дало плод в определеното време. Той не може да бъде обвинен в такова безразсъдство и не би злоупотребил със своите свръхчовешки сили, за да излее гнева си там, където не намира физическа храна. Ние видяхме по- горе, че смоковницата е символ на малките Мистерии и когато Христос проклина, че не дава плодове, се подразбира, че онези, които следват пътя на малките Мистерии, ако не дават духовни плодове, се изключвали от школата. Също така и членовете на есейските общини, които не давали достатъчно плодове, за които говори Филон, се отсичали, за да изсъхнат. В притчата за безплодната смоковница също е казано, че градинарят е търсил три години плодове по нея и такива не е намирал. Учениците, които се посвещавали в малките мистерии само след три години от тяхното ученичество, ако те не принасяли плодове в течение на тези три годишни изпитания, изключвали ги от общината и те били обречени на духовно изсъхване. Това е смисълът на притчата за смоковницата. В друга притча Христос говори, че Царството Божие ще настъпи, когато се разлисти смоковницата. Това е една Велика Истина, която се отнася до раждането на Христа в нашите сърца. Тогава човешките души ще станат отново девствени, ще прорастне смоковницата и в нас ще се прояви Божествената майка. Конибир съобщава в своя научен труд, както и Филон, че първият християнски историк Евсевий отъждествявал общината на есеите с първата християнска църква в Александрия, основана от св. Марко.
към текста >>

20. 9. ПРИЗОВАВАНЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ И НАЧАЛОТО НА БЛАГОВЕСТИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е на петата степен по стълбата на ученичеството, за което говоря на друго място, главата за езотеричния характер на Християнството.
Когато Исус намери Филип от Галилея и му казва: Дойди след Мене, и той тръгва, и в това има загатване за нещо, което не е казано. Това показва, че Филип е бил в Окултната Школа и е бил готов, и е знаел за пристигането на Христа и когато последният го повиква, той тръгва веднага след Него. Също така срещата с Натанаил е интересна. Исус, като го вижда, казва: Ето един истински Израилтянин, в когото лукавщина няма. Това е един чисто окултен израз, с който се определя степента на Натанаиловото окултно развитие. Той е на петата степен по стълбата на ученичеството, за което говоря на друго място, главата за езотеричния характер на Християнството. Също така изразът "Видях те под смоковницата" е също окултен израз. Смоковницата е символ на Школата на Малките Мистерии. И когато Натанаил вижда, че един, който за пръв път го вижда, знае, че е в Школата на Малките Мистерии, той разбира, че пред него стои един, Който е от Големите Мистерии и знае всичко. Затова той казва: Учителю, Ти си Син Божий, ти си Цар Израилев. Това е също окултно изречение.
към текста >>

21. 3.4. ЧЕТВЪРТОТО ЗНАМЕНИЕ - НАХРАНВАНЕТО НА ПЕТТЕ ХИЛЯДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Съществените, качествените значения на отделните числа, са играли особено голяма роля във философията на Питагор и преди него в Египет и Халдея, където той премина своето ученичество.
Да се вижда само външното, това е материализъм; да се вижда само духовното, това е отвлечен символизъм. Във времето, когато са писани Евангелията и в цялата древност, на числата се е гледало с по-друго разбиране. Те не са били разглеждани само като количества, но и като качества. Всяко число е било едно индивидуално същество. Разликата в големината и количеството, които две числа изразяват, не е така важна, докато хората са чувствали различието на същностите. Съществените, качествените значения на отделните числа, са играли особено голяма роля във философията на Питагор и преди него в Египет и Халдея, където той премина своето ученичество. Според това схващане числата са имена на същества, а не само формални обозначения за количества. Библията, както и всички други древни религиозни документи, почиват на едно такова схващане за числата. Така например и числата пет хиляди и четири хиляди не трябва да се разбират непременно в количествено отношение. За да разберем какво се крие зад тези числа, трябва да направим една малка екскурзия из историята на света, в историята на културното развитие на човечеството. Знаем, че според Библията светът е създаден в 7 дни.
към текста >>

22. 3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото, ученичеството се състои в това, да може човек да организира астралното си тяло, за да стане съзнателен в духовния свят и да влезе във връзка с духовните същества и с Христа.
И тези размишления събуждат, така да се каже, скритите сили на астралното тяло, които го организират. Както физическата светлина е създала окото и звукът е създал ухото, така духовната Светлина, която се развива при размишлението и медитацията, ще създаде духовните очи на човека, а духовното Слово и звук ще създадат духовните уши. Затова Учителят много настоятелно е препоръчвал на онези, които искат да бъдат ученици, да си определят един свещен час през деня, в течение на който да прекарват в размишление върху определени духовни текстове. За тази цел, както посочих по-рано, препоръчва Евангелието на Йоана. Без този свещен час, казва Учителят, не можете да бъдете ученици. Защото, ученичеството се състои в това, да може човек да организира астралното си тяло, за да стане съзнателен в духовния свят и да влезе във връзка с духовните същества и с Христа. С Възкресението на Лазар и после със Своето Възкресение, Христос за последен път произведе този начин на Посвещение, който е бил практикуван в древността. Оттогава насетне Той въведе нов начин на Посвещение, при който ученикът вече не трябва да бъде поставян в летаргичен сън. А това, което е изработено в астралното тяло като възприемателни органи, може да се отпечата в етерното тяло в будно съзнание, като ученикът поддържа съзнателна връзка с Христа. И затова Учителят препоръчва ученикът да съсредоточава мисълта си по време на размишление върху образа на Христа, който постепенно ще се отпечатва върху самия човек. А образът на Христа е свързан с мощните сили на творческото космическо Слово.
към текста >>

23. 3.6. Призоваването на учениците - Влад Пашов (1902- 1974)

По-рано в една глава, когато говорех за степените на ученичеството, казах, че когато ученикът дойде в петата степен, тогава той може вече да заповядва на лошите духове, да ги изгонва, защото се е справил с всички слабости в себе си, които са проводници на тези духове.
В 13-ти стих се казва: "След това се възкачи на хълма и повика при Себе Си онези, които си искаше; и те отидоха при Него. И определи дванадесет души, за да бъдат с Него, и за да ги изпраща да проповядват. И даде им власт да изгонват бесове. Определи Симона, на когото даде името Петър, Якова Заведеев, и Яковия брат Йоан, на които даде името Воанергес, сиреч Синове на Гърма; и Андрея и Филипа, Вартоломея и Матея; Тома и Якова Алфеев - Тадея и Симона Зилот, и Юда Искариотски, който Го и предаде." Тук е изтъкнато, че Той е избрал дванадесетте от множеството ученици, които са били събрани около Него и им дава власт да изгонват бесове. По-рано в една глава, когато говорех за степените на ученичеството, казах, че когато ученикът дойде в петата степен, тогава той може вече да заповядва на лошите духове, да ги изгонва, защото се е справил с всички слабости в себе си, които са проводници на тези духове. Значи учениците, които Христос избира, са били най-малко на петата степен и затова Той им дава власт да изгонват бесовете. И като се казва избра, това не подразбира избиране по симпатия, а според степента на тяхното развитие. Друго важно тука е, че Той дава на някои от учениците, които по-нататък се очертават като най-тесният кръг ученици, специални имена. На Симон дава името Петър, което значи Канара, Камък. А на Яков и Йоан дава името Синове на Гърма.
към текста >>

Това е новата фаза на ученичеството, които методи и Учителят прилага в наше време.
Както виждаме от гореказаното, след като Исус събрал около Себе Си много хора чрез знаменията, които извършвал пред тях, и се изявил като Божествен пратеник, като Велик Учител, Христос пристъпва по-нататък в провеждането на Своята работа. От множеството Свои слушатели Той избира онези, които са готови за окултно обучение и образува един езотеричен кръг, на който Той разкрива Тайните на Царството Божие, т.е. посочва им пътищата и методите, с които като работят, ще укрепят Божественото в себе си и ще влязат във връзка с духовния и Божествения свят. С други думи, Той открива Окултната школа, която не е скрита вече някъде в усамотено място, а е всред кипежа на живота. Учениците сега ще учат и работят в света, та да се подготвят за апостоли, които да предадат учението на света. Това е новата фаза на ученичеството, които методи и Учителят прилага в наше време. Школата, която в миналото е била уединена в планините, се пренася в света, в живота и чрез това, което става в света и живота, учениците се учат, като същевременно отделно им се дават специални методи и наставления за вътрешна работа.
към текста >>

24. 4. ТАЙНАТА НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕТЕ ПОКОЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато достигне до четиридесет и втората степен, той е изминал вече пътя на ученичеството и става посветен.
Като резултат, като плод на цялото развитие е тялото на Исус от Назарет, което носи в себе си есенцията, най-хубавото, което е текло през кръвта на този народ, предадена от Авраам. Но понеже всичко преходно е символ на една духовна реалност, то и тази история на еврейския народ е символ на един духовен процес, през който минава както цялото човешко развитие, така и развитието на всеки отделен човек, когато влезе в пътя на окултното развитие. Във втория том на тази книга, в главата за Братството на есеите подробно разгледах Тайната на четиридесетте и две степени, през които минава ученикът на есеите в пътя на своето духовно развитие. Там също споменах, че Матей е бил ученик в школата на есеите и в тази история за четиридесет и двете поколения той ни описва 42-те степени, през които минава развитието на един ученик от тази школа. На всяка една степен ученикът има специфични изживявания и опитности и развива специална страна на своята духовна природа. Когато достигне до четиридесет и втората степен, той е изминал вече пътя на ученичеството и става посветен. Също така, когато едно възвишено Божествено Същество, каквото беше Христос, трябва да слезе на Земята, то също трябва да мине през 42 степени, но вече отгоре надолу, докато слезе до физическия свят. Ще предам накратко това, което съм казал там по този въпрос. Според окултната наука, действието на закона за наследствеността престава да действа, когато човек се издигне през четиридесет и две степени в редиците на прадедите. Есеите са познавали този закон. Едва тогава човек е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколения.
към текста >>

25. 9. УЧЕНИЕТО ЗА ТЯСНАТА ВРАТА И ЗА ТЕСНИЯ ПЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук много ясно се говори за Пътя на окултното ученичество, за Вратата на Окултната Школа.
Това са методи, по които трябва да работят умът, сърцето и волята на онзи, който иска да влезе в Тесния Път. След като обяснява тази мисъл, Христос казва: "И тъй, всяко нещо, което искате да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците". Непосредствено след това, в 13-ти стих говори за Тесния Път и неговия характер. "Влезте през Тясната Врата, защото просторни са вратата и широк е пътят, който води към погибел, мнозина са които през него минават. Понеже тесни са Вратата и стеснен е Пътят, който води в Живот, и малцина са, които ги намират". Тук много ясно се говори за Пътя на окултното ученичество, за Вратата на Окултната Школа. Тясната Врата е вратата на Школата и Тесният Път е Пътят на ученика, който малцина намират и малцина вървят в тях. Този Път води към Живот. А широкият път е пътят на света, който води към погибел. В Тесния Път човек трябва да премине през ред изпитания, които трябва да победи и трябва да превъзмогне много неща в себе си, за което е необходимо да има чистота в сърцето, концентрация на ума и диамантена воля. А за да постигне човек това, от него се иска много и усилна работа.
към текста >>

26. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Като казва Исус: " На вас е дадено да познавате тайните на Царството Небесно, а на тях не е дадено", Той подразбира учениците, които са тръгнали в Тесния Път, в Пътя на окултното ученичество.
Затова им говоря с притчи, защото гледат и не виждат, чуват и не слушат, нито разбират. А вашите очи са блажени, защото виждат и ушите ви, защото чуват. Защото, Истина ви казвам: Мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха и да чуят това, което вие чувате, но не чуха". Това са ред окултни истини, които са ясни сами по себе си. И те ни показват окултния характер на притчите и на цялото Евангелие. Като казва Исус: " На вас е дадено да познавате тайните на Царството Небесно, а на тях не е дадено", Той подразбира учениците, които са тръгнали в Тесния Път, в Пътя на окултното ученичество. И затова техните очи и уши са отворени и те виждат това, което и пророците на миналото не се виждали. Пророците от миналото виждаха духовния свят, но те не виждаха Царството Божие вътре в човека. Това е разбирал Исус с горната мисъл. По-нататък на няколко места Той повтаря думите: " който има уши да слуша, нека слуша". Така че, Евангелието трябва да се чете като окултно съчинение, а не като обикновена книга, за да бъде разбрано, защото то е написано на един окултен език.
към текста >>

27. 9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук пак ще подчертая, че Павел имал два вида слушатели — ученици от Школата и слушатели вън от Школата, които се стремят към ученичество, но още не са съвършени, не са духовни, затова ги храни с мляко, т.е.
"." /2;15-16/. "И аз, братя, не можах да говоря на вас като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа. С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да го приемете, а и сега още не можете. Понеже и досега сте плътски и не постъпвате ли по човешки? " /3;1-3/. Тук пак ще подчертая, че Павел имал два вида слушатели — ученици от Школата и слушатели вън от Школата, които се стремят към ученичество, но още не са съвършени, не са духовни, затова ги храни с мляко, т.е. облича Истината в такава форма, която да бъде разбираема за тях, да могат да асимилират и да не ги постави в противоречие и да ги спъне в Пътя на тяхното развитие. А на съвършените, т.е. на учениците, той говори Истината, както е разкрита на Него от Божия Дух, т.е. както съществува в духовния свят. Това е твърдата храна.
към текста >>

28. Общи Бележки за богомилската школа - Влад Пашов (1902- 1974)

И Учителя казва, че има три степени на окултно ученичество, които той нарича също слушатели, вярващи и ученици.
В Катарския требник се казва, че според учението на богомилите имало три степени последователи, наречени: слушатели /оглашени/, верующи и съвършени. Същото твърдят и техните противници. Слушателите са най-външният кръг, след това идват верующите и най-после съвършените. За тези степени говорих в главата Богомилски степени. Това разпределение на последователите също показва, че Богомилството е окултна школа, защото такова разпределение на последователите е съществувало във всички окултни школи. И Учителя казва, че има три степени на окултно ученичество, които той нарича също слушатели, вярващи и ученици. Това в различни форми се подчертава във всички окултни школи. Така средновековните розенкройцери и Щайнер са разделяли процеса на обучението на три степени, които са наричали съответно: подготовка, озарение и посвещение, които отговарят на богомилските оглашени, вярващи и съвършени. Същото деление е имало както в школите на Хермес в Древен Египет, така и в школите на Питагор, и на есеите, и в християнските окултни школи и въобще във всички окултни школи. И Христос е имал три категории слушатели: външният народ, на когото е говорил с притчи — това са слушателите. Седемдесетте и двама ученици, които отговарят на вярващите и дванадесетте ученици, които са съвършените, посветените.
към текста >>

29. Изказвания на византийските критици за богомилската школа - Влад Пашов (1902- 1974)

От мисълта на Зигавин се вижда, че богомилите са прекарвали своите ученици и последователи през всички степени на ученичеството, подготовка, в която ученикът придобива морална чистота, след това озарение от Светия Дух, което иде отвътре, а не отвън и най-после посвещение.
И като засвидетелствал това, мъже, както и жени, го отвеждали на прословуто посвещение. И тогава, като го поставят с лице към изток, пак полагат Евангелието на Йоана на главата му, а присъстващите мъже и жени полагат на него ръцете си, като пеят благодарствен химн задето посветеният е съхранил предаденото му." От тази мисъл на Зигавин, враг на богомилите, се вижда, че в тяхното учение и практика няма нищо дуалистично, нито еретично, а чисто християнска практика, както е практикувано от апостолите и първите християни. И в такъв случай сектанти и еретици са тези, които са отстъпили от първоначалното учение и практикуват друго, свое, измислено от тях. Също и в думите на Козма не проличава нищо, което да ги обвинява в дуализъм или еретичество, а напротив, изкарва ги такива, каквито са били първите християни. От мисълта на Зигавин се вижда, че богомилите са прекарвали своите ученици и последователи през всички степени на ученичеството, подготовка, в която ученикът придобива морална чистота, след това озарение от Светия Дух, което иде отвътре, а не отвън и най-после посвещение. Това обяснение е предадено и в Катарския требник. Патриарх Теофилат говори също за три вида богомили. На първо място била една група от най-активни богомили, които били проповедници на учението. На второ място са такива, които не са могли да разберат напълно учението, но все пак са го приели. След това следва една трета група, които са само слушатели.
към текста >>

30. ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е именно предмет на окултното ученичество, което ни дава методите и начините за преми-наване през човека, за да влезем в необятния свят.
В различните му области живеят същества на различна степен на развитие, едни от които са добре разположени към човека, а други са враждебно настроени към него. Затова, когато говорим за връзка с Невидимия свят, трябва да имаме предвид с кои области от този свят искаме да влезем във връзка. Човек е врата за Невидимия свят. Трябва да минем през човека, за да влезем в разумния необятен свят, в който живеем и се движим. Но как може да стане това? Това е именно предмет на окултното ученичество, което ни дава методите и начините за преми-наване през човека, за да влезем в необятния свят. Няма да излагам сега пътя на ученика, но само ще се спра на онзи момент от този път, който ни поставя във връзка с Невидимия свят. Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Много Учители са идвали в света, дали са различни методи и начини за влизане в Пътя, но Христос казва: "Аз съм Пътят." А Христос е изявената Божия Любов. Но когато говорим за Любовта в духа на Учителя, ние не разбираме нашите човешки чувствания, но разбираме онази сила, която прави човека безсмъртен и внася чистотата в него и го обединява като едно цяло, т.е. хармонизира всичките сили в него. А единственият път, по който Любовта се проявява в човека и Космоса, това е Мъдростта.
към текста >>

31. По-високото съзнание - Влад Пашов (1902- 1974)

Същото нещо е и в Пътя на Живота, в Пътя на ученичеството.
• 146 • По-високото съзнание. Докато не дойде едно високо съзнание да ви ръководи, вие нищо не може да направите. Например когато свирите на цигулка или на пиано, ако нямате учител, който да ви ръководи, нищо не можете да научите. Най-напред той ще ви запознае с имената и местата на тоновете по клавишите или по струните на цигулката. В случая учителят или професорът е по-високото съзнание, което ви учи и води в пътя на музиката. Същото нещо е и в Пътя на Живота, в Пътя на ученичеството.
към текста >>

32. 10-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Ученикът като оглашен има право да се съмнява, но като мине този период и влезе във фазата на истинското ученичество, той няма какво да се съмнява, защото знае истината.
Тогава неговият дух владее законите на живата материя, защото ние сега сме в мъртвата материя, а трябва да я одухотворим. Това е една от задачите на Школата - да ни научи как да одухотворим материята, как да повишим нейните вибрации. Тогава човек ще дойде до туй, което в Християнството се нарича новораждане и човек ще стане господар, а не роб, какъвто е сега. Тогава ще дойдете под ръководството на съществата от висшите йерархии, но затова вие трябва да намерите своя Учител и да нямате абсолютно никакво съмнение в него. В небето, в този висш живот, съмнението е изключено. Ученикът като оглашен има право да се съмнява, но като мине този период и влезе във фазата на истинското ученичество, той няма какво да се съмнява, защото знае истината. Съмнява се само онзи, който няма истинското знание. Който има знание няма какво да се съмнява. Като ученици на Школата трябва да знаете, че от невидимия свят, от тези висши йерархии, има определени течения за всеки едного, и една от задачите на Школата е да научи учениците - всеки да намери своето течение и по такъв начин ще се свърже с тези възвишени същества и ще добие едно разположение и светлина. Ще може да учи и да придобива знания. При такова положение съмнението е изключено.
към текста >>

33. 23I-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Това не е ученик, това не е ученичество.
Учителят не е нищо друго, освен Висшето, Божественото начало в ученика. Вие можете да наречете това Начало и с друго име, може да го наречете Бог, Природа, Свъръхсъзнание, Висше Аз и т.н. Каквото име и да дадете на това Начало, вие не трябва да се съмнявате в Него. Щом се усъмните, всичко изгубвате: и Бог, и Учител и Съзнание. Тогава Учителят става за вас някакъв външен субект без смисъл, без значение. Това не е ученик, това не е ученичество. То е все едно да нарисувате като малко дете една карикатура на дъската и да мислите, че сте нарисували някакъв паун. 15. Учителят и природните стихии. Един Велик Учител може да измени теченията в Природата, които предизвикват промените на времето. Той може да спре студеното течение за 6-7 часа, когато е дал някаква задача на учениците си да отидат до Черни връх през зимата в бурно време, и после, когато учениците се върнат, пак да го пусне. Той може да спре бурята, виелицата, но същевременно може да направи и друго нещо, а именно: ще вложи в учениците повече влага, повече вода.
към текста >>

34. 25-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

47. Когато идва в света, Учителя се проявява чрез някой велик посветен, който е минал през всички фази на окултното ученичество и е издържал всички изпити, решил е всички задачи, които Учителя му дава.
По това се познава знанието на Учителя на Бялото братство, че е жива вода и жив хляб, което носи живот, светлина, свобода и сила. Всяко знание, което не носи тези неща, не идва от Бялото Братство, не идва от Учителя на Бялото Братство. 46, Учителя се явява периодически в света за да даде нов импулс на човешкото развитие, да даде нова, по-изобилна светлина, да даде нови методи за работа. Защото във всяка културна епоха Учителя дава нови методи, както за духовен и природосъобразен живот, така и за окултно обучение и развитие. Защото във всяка епоха се развиват специфични страни от сложното човешко естество, които изискват специфични методи. 47. Когато идва в света, Учителя се проявява чрез някой велик посветен, който е минал през всички фази на окултното ученичество и е издържал всички изпити, решил е всички задачи, които Учителя му дава. Затова Учителя казва: Не си правете илюзии да мислите, че Христос, Великият Учител на Бялото Братство, може да се прояви чрез когото и да е. Това е тъй невъзможно, както е невъзможно един гениален цигулар да свири на една дъска, на която са опънати четири струни, и да изпълни нещо велико, и то да го изпълни хубаво. За да се прояви Учителя чрез известен човек, той трябва да е постигнал високо просвещение, да се е издигнал много високо в своето духовно развитие, да е придобил морална чистота и святост. Само чрез такъв човек може да се прояви Христос - Великият Учител на Бялото Братство. Такъв човек е организирал своето духовно тяло и го е направил безсмъртно и е префинил своето физическо тяло, за да може да стане добър проводник на най-висшия живот.
към текста >>

35. 28-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Влизането в самия Пентаграм, това е началото на ученичеството.
Човек при тая фаза на своето развитие се учи вече да манипулира с известни природни сили и закони, да си служи с тях. С това се завършва външният кръг в развитието на човека. Външният кръг, това е животът и пътят на светския човек. Както виждаме в Пентаграма - първите пет картини: сабята, чашата, книгата, светилникът и жезълът са вън от петолъчната звезда на Пентаграма. Това показва, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек. Влизането в самия Пентаграм, това е началото на ученичеството. ВЪТРЕШНАТА ЧАСТ НА ПЕНТАГРАМА След изминаването на външния кръг, човек минава във вътрешната част на Пентаграма. Човек почва вече съзнателно да работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенствуване. С влизането в тази част на Пентаграма, почва Пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в своите ръце.
към текста >>

Това, което е говорел Учителя в в Школните лекции за ученичеството, тук е дадено по друг начин.
Ако се обърне с върха надолу, той има отрицателно действие: това може да има нежелателни последствия. Ще дадем един пример: В един провинциален град едно лице построило в своята външна стълба каменен парапет от ред пентаграми обърнати с върха надолу. Това семейство съвсем пропадна, завърши катастрофално и трябваше да се изсели от града. Учителя е дал Пентаграма на учениците по две причини: 1. В Пентаграма нагледно и картинно е изложен Пътят на ученика. Това, което е говорел Учителя в в Школните лекции за ученичеството, тук е дадено по друг начин. Ето защо можем да кажем, че ученикът чрез Пентаграма има пред себе си изложен Пътя на ученичеството. По този начин Пътят на ученичеството става за него по-ясен и по-жив. 2. Понеже Пентаграмът е извор на светлина, която се излъчва във всички посоки, той има благотворно влияние върху ученика. Значи Пентаграмът може да съдействува на ученика, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действуват в него.
към текста >>

Ето защо можем да кажем, че ученикът чрез Пентаграма има пред себе си изложен Пътя на ученичеството.
Ще дадем един пример: В един провинциален град едно лице построило в своята външна стълба каменен парапет от ред пентаграми обърнати с върха надолу. Това семейство съвсем пропадна, завърши катастрофално и трябваше да се изсели от града. Учителя е дал Пентаграма на учениците по две причини: 1. В Пентаграма нагледно и картинно е изложен Пътят на ученика. Това, което е говорел Учителя в в Школните лекции за ученичеството, тук е дадено по друг начин. Ето защо можем да кажем, че ученикът чрез Пентаграма има пред себе си изложен Пътя на ученичеството. По този начин Пътят на ученичеството става за него по-ясен и по-жив. 2. Понеже Пентаграмът е извор на светлина, която се излъчва във всички посоки, той има благотворно влияние върху ученика. Значи Пентаграмът може да съдействува на ученика, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действуват в него.
към текста >>

По този начин Пътят на ученичеството става за него по-ясен и по-жив.
Това семейство съвсем пропадна, завърши катастрофално и трябваше да се изсели от града. Учителя е дал Пентаграма на учениците по две причини: 1. В Пентаграма нагледно и картинно е изложен Пътят на ученика. Това, което е говорел Учителя в в Школните лекции за ученичеството, тук е дадено по друг начин. Ето защо можем да кажем, че ученикът чрез Пентаграма има пред себе си изложен Пътя на ученичеството. По този начин Пътят на ученичеството става за него по-ясен и по-жив. 2. Понеже Пентаграмът е извор на светлина, която се излъчва във всички посоки, той има благотворно влияние върху ученика. Значи Пентаграмът може да съдействува на ученика, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действуват в него.
към текста >>

36. 29–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

18. Които искат да влязат в Пътя на Ученичеството, трябва да имат висок идеал.
Той се учи да помага на другите. А като дойдете на земята като Ученик, ще изучавате първо правилата, чрез които Любовта може да се приложи в живота. При Любовта, Ученикът определя себе си, своите постъпки, отношенията си към хората и към съвършените същества. Като Ученик, вие ще говорите на другите, както говорите на себе си. Ще бъдете тъй снизходителни към другите, както към себе си. 18. Които искат да влязат в Пътя на Ученичеството, трябва да имат висок идеал. Те трябва да изучават вътрешното ограничение. При всяко страдание, вие сте заровени в земята. При всяка тъмнина и скръб, вие искате да умрете, но това не е ваше желание. Това са внушения, които идват от вън. Това са ваши другари от миналото които ви дават тези съвети.
към текста >>

37. 39-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

IX. УСЛОВИЯ ЗА УЧЕНИЧЕСТВОТО
39 - то писмо IX. УСЛОВИЯ ЗА УЧЕНИЧЕСТВОТО 1. Необходими условия за Ученика. За Ученика на Окултната Школа са необходими най-първо две неща: Първо - абсолютна чистота на сърцето и второ - пълно самообладание на ума и сърцето. Чистотата трябва да бъде жива, тъй както е жива чистотата на един извор, който постоянно блика и сам се чисти. Туй разбираме чист живот. Не поставяйте в ума си въпроса: Мога ли или не мога да бъда чист.
към текста >>

38. 41-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

За да станете истински Ученици, трябва да минете през Ученичествоте на духовния свят и от там - през Ученичеството на Божествения свят.
Тези енергии ще повдигнат човека и ще му дадат тласък нагоре. Това се определя и от благоприятните съчетания на планетите. 6. Няма по-велико нещо от това да бъдеш "Ученик”. Сега и вие сте Ученици, не само на физическия свят. Значи, вие сте само една трета Ученици. За да станете истински Ученици, трябва да минете през Ученичествоте на духовния свят и от там - през Ученичеството на Божествения свят. Щом минете през Ученичеството на трите свята, вие сте Ученик в абсолютен смисъл на думата. Значи, вие трябва да минете от видимото, от физическия свят, към невидимото, към Безграничния свят, към Бога. Вие не можете да разберете Божествения свят докато не разберете физическия и духовния. 7. В настоящата епоха ние сме дошли до положение да приложим правилата на Окултната наука в действителния живот. Туй приложение ще определи нашия бъдещ живот.
към текста >>

Щом минете през Ученичеството на трите свята, вие сте Ученик в абсолютен смисъл на думата.
Това се определя и от благоприятните съчетания на планетите. 6. Няма по-велико нещо от това да бъдеш "Ученик”. Сега и вие сте Ученици, не само на физическия свят. Значи, вие сте само една трета Ученици. За да станете истински Ученици, трябва да минете през Ученичествоте на духовния свят и от там - през Ученичеството на Божествения свят. Щом минете през Ученичеството на трите свята, вие сте Ученик в абсолютен смисъл на думата. Значи, вие трябва да минете от видимото, от физическия свят, към невидимото, към Безграничния свят, към Бога. Вие не можете да разберете Божествения свят докато не разберете физическия и духовния. 7. В настоящата епоха ние сме дошли до положение да приложим правилата на Окултната наука в действителния живот. Туй приложение ще определи нашия бъдещ живот. Сега се определя какво ще бъде бъдещото състояние.
към текста >>

39. 48-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз имам всички фотографии за вашите постъпки от първия ден на Ученичеството ви до днес.
Те често запитват Учителя: Как вървят твоите Ученици на земята? Ако Учителят отговори: Мъчат се, трудят се, горе-долу вървят, такъв отговор не се приема. Езикът на Учителя трябва да бъде определен. Той трябва да отговори точно определено, положително. Ако и мен запитат за вас като Ученици, ще отговоря с такъв определен език, какъвто вие до сега не сте чували: Нито ще ви хваля, нито ще ви коря, но ще кажа истината, каквато е в същност. Аз имам всички фотографии за вашите постъпки от първия ден на Ученичеството ви до днес. Ще представя тези фотографии на разумните същества от невидимия свят и ще кажа: Ето какво са правили моите Ученици през времето на своето Ученичество. Ако ме питат за вас, аз не мога да премълча, но ще извадя тези фотографии, ще ги наредя по ред и ще кажа: Ето гледайте и сами съдете. Повече нищо не ме питайте. Ако нищо не ме питат за вас, няма да вадя тези фотографии, нито пък ще говоря нещо. 164. Ученикът и Учението.
към текста >>

Ще представя тези фотографии на разумните същества от невидимия свят и ще кажа: Ето какво са правили моите Ученици през времето на своето Ученичество.
Ако Учителят отговори: Мъчат се, трудят се, горе-долу вървят, такъв отговор не се приема. Езикът на Учителя трябва да бъде определен. Той трябва да отговори точно определено, положително. Ако и мен запитат за вас като Ученици, ще отговоря с такъв определен език, какъвто вие до сега не сте чували: Нито ще ви хваля, нито ще ви коря, но ще кажа истината, каквато е в същност. Аз имам всички фотографии за вашите постъпки от първия ден на Ученичеството ви до днес. Ще представя тези фотографии на разумните същества от невидимия свят и ще кажа: Ето какво са правили моите Ученици през времето на своето Ученичество. Ако ме питат за вас, аз не мога да премълча, но ще извадя тези фотографии, ще ги наредя по ред и ще кажа: Ето гледайте и сами съдете. Повече нищо не ме питайте. Ако нищо не ме питат за вас, няма да вадя тези фотографии, нито пък ще говоря нещо. 164. Ученикът и Учението. Всички трябва да бъдете истинолюбиви, да бъдете запалени свещи, защото сте проповедници на Божественото Учение.
към текста >>

40. 53-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

271. Ученичеството е закон на подмладяване.
269. Правило. Едно от правилата в Окултната Школа е, че като направиш една погрешка, не се смущавай, но тури в ума си мисълта, че ще я поправиш. 270. Правило. Първото нещо за Окултния Ученик е, че той трябва да бъде внимателен във всичките си действия. Трябва да се самовладаме да не губим своята енергия в света. 271. Ученичеството е закон на подмладяване. Няма да мислите, че сте стари или възрастни. 272. Целта на Школата. Окултната Школа има за цел да научи Ученика да има будно съзнание. При това положение Ученикът няма да идва пак да се превъплотява отново. Това е един тежък кармически закон.
към текста >>

278. Условие за Ученичество.
А ученето е процес на Мъдростта, на главата. Двата процеса вървят едновременно, паралелно. 276. Първото качество, което трябва да имате, то е че трябва да имате много голямо търпение, но не без деятелност, но на работа. 277. Основен принцип. Има един Бог на Любовта, един Учител на Мъдростта, и един Дух на Истината. 278. Условие за Ученичество. Самопожертвуването е условие за влизане в Пътя на Мъдростта. След като Ученикът е разрешил въпроса за самопожертвуването, той може да влезе в Пътя на Мъдростта и може да преодолее всички мъчнотии, но не е ли научил Божествения закон на самопожертвуването, той в Пътя на Мъдростта не може да ходи и Любовта не може да прояви. 279. Ученикът и Истината. Ученикът трябва да бъде смел и при всички случаи де се застъпва за Истината.
към текста >>

41. 56-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега не е важно учителството и ученичеството, важни са отношенията между хората.
Аз виждам много ваши минали съществувания, през които сте казвали: Като дойда втори път на земята, ще работя, ще се уча. Е, хубаво, сега дойдохте. Вие сте дошли вече, но пак казвате тъй, както и в миналото. Тогава е имало благоприятни условия за Ученика, но сте казвали: сега да си поживеем малко, че идущия път ще работим. 355. Учител и Ученик. Сега не е важно учителството и ученичеството, важни са отношенията между хората. Трябва да имате уважение и почитание помежду си. После и към себе си ще спазвате същия закон. Туй, че утре може да станете вие учители, това е едно заблуждение. Човек в света сам Учител не може да стане. И Ученик сам не може да стане.
към текста >>

42. 61-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Това става, защото в Ученичеството те се срещат с разни електрични и магнетични течения.
Тъй щото лошото и доброто всякога се допират. 482. Ученикът и теченията в Природата. Вие може да живеете с един лош човек стига вие да сте добър. Вие ще бъдете едно допълнение за него. Много от Учениците са дошли до една фаза, където стълкновят ли се с този закон, те се спъват. Това става, защото в Ученичеството те се срещат с разни електрични и магнетични течения. Много течения се прекръстосват в Природата. И за да излезете благополучно от тези течения, затова си изисква една велика наука. Щом слизаш надолу, трябва да намериш едно подходящо течение. Като говорим за Любовта, подразбираме едно велико течение. Когато говорим за Мъдростта, подразбираме пак едно такова течение.
към текста >>

43. ПЪРВАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Това беше моята първа стъпка по пътя на ученичеството.
Едва тогава разбрах, че той беше казал точно онова, което трябваше - казал ми беше метода. Всяка дума повече би намалила силата на метода: Истината ще ви направи свободни! След време прочетох в една от неговите беседи: „Преди всичко ученикът трябва да говори истината. Никаква лъжа не се позволява на ученика! " Това беше моята първа стъпка по пътя на ученичеството.
към текста >>

44. АКО НЕБЕТО ПОЖЕААЕ ДА ТИ ДАДЕ НЕЩО - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Стъпка по стъпка вървях по стръмния път на ученичеството.
Богатството е да бъдеш здрава, да имаш чиста кръв, чисти мисли, чисто сърце. Материалните неща са временни. Учителя изрече това, като огледа всички събрани наоколо му. Минаха години. Многократно падах и пак ставах. Стъпка по стъпка вървях по стръмния път на ученичеството. И веднъж отново, горе, в неговата стая, Учителя ме попита: - Ако Небето пожелае да ти даде нещо, ти какво ще поискаш? Със сърце, обгорено от много преживявания, и с душа, уморена от много лутания, аз твърдо отговорих: - Аз бих поискала, Учителю, ...
към текста >>

45. Ученик - Георги Радев (1900–1940)

заспиването си вечер неговото съзнателно ученичество се прекъсва.
тесен смисъл на думата, под ученик се подразбира онзи, който учи тук на Земята, в този ограничен кръг на Живота. Той се учи тук и ще постигне толкова, колкото условията на земния живот позволяват. Той няма още съзнателна връзка с Невидимия свят – със заспиването си вечер неговото съзнателно ученичество се прекъсва. Ето защо под ученик в истински смисъл на думата се подразбира онзи, който има вече реален опит в Духовния свят, който има съзнателна връзка с него. Животът на ученика след пробуждане на неговото съзнание е живот на творчество, на работа – не живот на благодат.
към текста >>

46. Христос - Георги Радев (1900–1940)

Той ще проповядва пътя на ученичеството, братството и служението.
Ето защо Той им говореше с притчи. Христос не искаше да даде оръжието Си в ръцете на невежите, за да го обърнат против Него. Мислите ли, че ако днес дойде Христос, Той ще говори тъй, както е говорил преди две хиляди години? Другояче ще говори днес Христос. Той ще проповядва преди всичко великата наука на Любовта и методите за нейното прилагане. Той ще проповядва пътя на ученичеството, братството и служението. Защото законът на еволюцията изисква днес това. И сега Великият Учител се обръща към всички пробудени души, възвестявайки им основите на новото благовестие: “Да бъдат всички прилежни ученици, добри братя, верни и истинни служители! ” Защото само онези, които са прилежни ученици, добри братя и истински служители, могат да бъдат творци на Новата култура, в която Христос ще живее във всеки човек и между всички хора. Не обикновени вярващи иска днес Христос, не хора, които воюват един против друг, не господари и жреци, а истински човеци – творци на новото, ученици, братя и служители. Не хора, които постоянно Го разпъват вътре в себе си, иска днес Христос, а човеци, които Го приемат да живее с тях и между тях, които да бъдат едно с Него.
към текста >>

47. МЪЛЧАЛИВИЯТ ОБЯД - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

А това е вече път на ученичеството в Школата на Бялото Братство.
На Изгрева, в Школата на Учителя нямаше насилие. Имаше закон на свободата. Ще живееш и ще се проявиш такъв, какъвто си. После ще се учиш и ще работиш над себе си, да отстраниш недостатъците си, които носиш от миналото и да поправяш грешките, които правиш днес поради незнание и поради твоето несъвършенство. А знанието за това се намира в Словото на Великият Учител Беинса Дуно. А това е вече път на ученичеството в Школата на Бялото Братство. Записала: Марийка Марашлиева, 1987 г.
към текста >>

48. 1923 г., ИЗГРЕВ - Теофана Савова

Любовта се прояви още с встъпването ми в ученичеството.
През 1923 г. съборът не се проведе в Търново, а в София. И то младежки събор, първият младежки събор! Аз отидох за първи път на събор и имах своя палатка. Беше толкова чудно! Любовта се прояви още с встъпването ми в ученичеството. Братята бяха много внимателни към нас. Брат Тулешков намери палатка и се погрижи за нашите удобства. Повече се грижеше за мен, понеже бях крайно стеснителна и неспособна да се справям в непозната обстановка, особено при нови хора. Но имах палатка и бях заобиколена от грижи.
към текста >>

49. МЛАДЕЖКИ СЪБОР (2, 3, 4 и 5 юли 1923 г.) - Теофана Савова

Изпяхме хубавата песен „Сине мой" и след около 15 минути започна рефератът на брат Гарвалов - „Ученичество".
На младите, на непокварените, на тези, които нито вляво са отишли, нито вдясно." И след като разказва Учителя един мит, с който показва какво благородство се иска от ученика, особено силно набляга на мисълта, че човек е жива душа и че само ако вложи в съзнанието си: „ние сме живи и разумни души", ще внесе нещо ново в живота си и ще му дадат една нова насока. Много хубави и ценни думи изказа на този събор Учителя, като пожелава на всички да се считат като ученици на Великото Всемирно Бяло Братство, за което се приготовляват, и да бъдат герои. „Без страх и без тъмнина или с Любов и светлина - туй наричам аз герои." Изпяхме хубавата песен „Сине мой" и след около 15 минути започна рефератът на брат Гарвалов - „Ученичество". Братът изказа ценни мисли за работата, която предстои на ученика - разсъждения и анализи върху ценни мисли на Учителя, които сведе до следните точки: 1. Освобождаване от старите схващания и възрения. 2. Ускоряване ликвидацията на кармата. 3. Урегулиране на чувствата и енергиите. 4. Събуждане на спящите вътрешни сили.
към текста >>

50. ДНЕВНИК НА ИЗВЪНРЕДНИ ДУХОВНИ СЪБИТИЯ - Теофана Савова

От сведенията, които събрах, се убедих, че там има най-благоприятни условия за ученичество.
Нейната сила е в сричките. Тема: Ученическо заявление до бай Шишко гостилничаря.- Уважаеми бай Шишко, Сърдечно се радвам, че ще постъпя ученичка в гимназията във Вашия град. От сведенията, които събрах, се убедих, че там има най-благоприятни условия за ученичество. Най-добрата гимназия и най-добрата гостилница. Действително и най-добрата гимназия би останала без ученици и най-добрата гостилница - без клиенти, ако учениците от гимназията не бяха клиенти на гостилницата, и ако клиентите на гостилницата не бяха ученици в гимназията. Половината от нашата работа е намалена. При тези благоприятни условия, които ни се дават, на нас остава само другата половина - да учим. Благодаря. Друго нищо не мога да кажа, освен да благодаря.
към текста >>

51. ЗАГАДЪЧНИ СЛУЧКИ - Теофана Савова

Ученичеството си ще върна!
В този момент Учителя бил на катедрата и говорел. Салонът бил пълен със слушатели. Обстановката, всичко онова, което толкова много обичал и ценял и за което жадувал през изминалите години, било в тази зала и между тези хора. Сълзи напирали да избликнат от очите му и в силното си вълнение той си казал: „Ще се разведа! Ще си върна свободата! Ученичеството си ще върна! " Много силни слова казал в този ден Учителя, думи сякаш отправени лично към него, за да го насърчи и му даде вяра и упование в доброто. Но един пример останал завинаги в съзнанието му и непрекъснато го карал да се замисля. Той вярваше, че Учителя не случайно бе дал този пример, че е знаел мъката му и е искал да му помогне. Между другото Учителя бе казал:
към текста >>

52. I. ВЪНШЕН КРЪГ - Светозар Няголов ( -2013)

Влизането във вътрешния кръг на Пентаграма е началото на ученичеството.
В ръцете на посветения жезълът става магическа пръчица, с която може да се извикват и направляват известни природни и психични сили за благото на човечеството. С тази картина на жезъла - властта, се завършва външното учение в живота на човека. Това е пътят на светския човек, който е почти несъзнателен. И затова виждаме, че картините на сабята, чашата, книгата, светилника и жезъла са извън Пентаграма. Изминаването на този път е приготовление за влизане в пътя на ученика. Влизането във вътрешния кръг на Пентаграма е началото на ученичеството.
към текста >>

53. Времето около първия събор на Братството - Георги Томалевски (1897-1988)

Те всички са запознати с Учителя, който бавно ги извежда от неясната, малко мъглява и смайваща, а понякога и опасно илюзорна атмосфера на спиритизма, за да ги поведе по пътя на ученичеството, където има яснота, наука, закони и благородно усилие за изграждане на добродетелен живот, в който няма сектантство, суеверие и фанатизъм.
Така се стичат обстоятелствата, че младежът, влизайки в осемнадесетата си година, постъпва като писар в Пазарджиклийската община. Това е работа, която му приляга повече и той я върши с по-голямо удоволствие от това, което е вършил в кожарската работилница. Така изминават три години и когато юношата става двадесет и една годишен, заминава за Бургас, където успява да постъпи като секретар в Бургаския окръжен съд. Град Бургас е вече център на духовен живот, тъй като там се подвизават просветени люде, които с жажда търсят отговор на вечните въпроси за невидимия свят, за смъртта и безсмъртието на душата. Образувано е общество, в което влизат доктор Миркович, Пеню Киров, Сотир Щерев, Цанев, Паскалев, Стойчев, Илия Зурков, Велчев, Гарвалов, Апостолидис, Димитър Македонски и хаджи Стоянка Галчева. Те всички са запознати с Учителя, който бавно ги извежда от неясната, малко мъглява и смайваща, а понякога и опасно илюзорна атмосфера на спиритизма, за да ги поведе по пътя на ученичеството, където има яснота, наука, закони и благородно усилие за изграждане на добродетелен живот, в който няма сектантство, суеверие и фанатизъм. Тодор Стоименов влиза в този духовен кръг и се запознава с Учителя, тръгва по начертания вече път и не се отделя от него до края на живота си. * До дните на първия събор е изминат значителен път. На тримата най-предани ученици - Доктор Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов се пада радостта да бъдат свидетели и участници на този забележителен по своята оригиналност събор, който влезе завинаги в ненаписаната и свята история на Бялото Братство в България. Между тримата братя протичат дни на сърдечно общуване.
към текста >>

54. Пътят до Варна. Съборът. Изненадата. - Георги Томалевски (1897-1988)

„Пътят на ученичеството, който е път на развитие, има слизане и възлизане.
1908 година. Първият събор, за който знаем повече е проведен през 1909 година. В протоколите освен имената на присъствуващите се срещат оригинални и ценни мисли. Ето някои от тях: „Пътят на ученичеството, който е път на развитие, има слизане и възлизане. Целта на този път е да се постигне истината, а истината - това е всичката мъдрост, всичкото знание, което човек получава чрез страданията в живота. Ученикът трябва да знае, че ако няма слизане и страдание, няма да има възлизане. Който не може да слиза, не може да се усъвършенствува и да расте. Когато човек страда, същевременно страда и Бог. Това трябва да се разбира така: Щом една душа страда, тези страдания се отразяват и у Бога, поради което Бог се заема да помогне на тази душа.
към текста >>

55. За живата природа - Георги Томалевски (1897-1988)

Ученичеството се състои в непрестанна размисъл, в прилагане на наученото както към себе си, така и в безкористното подпомагане на своите ближни.
Всяка друга свобода вън от истината е едно ново робство. Ако в един град има обща инсталация за отопление или за осветление и ако някой неразумен гражданин от лошо чувство към своя съсед развали проводника за топлината или за електрическия ток, тогава и в неговия дом не ще има нито топлина, нито светлина. Както за невежия гражданин не е ясна тази връзка, така и за невежия в духовния живот не е ясна връзката между отделните люде и съдби. Учете се от живата природа - казва Учителят. Усвоявайте нейните закони, велики и неотменими, и знайте, че те са аналогични със законите, които владеят в духовния живот на човека. Ученичеството се състои в непрестанна размисъл, в прилагане на наученото както към себе си, така и в безкористното подпомагане на своите ближни. Истинското знание е само приложеното знание.
към текста >>

56. Някои основни истини - Георги Томалевски (1897-1988)

Много от учениците на Бялото Братство имат съвсем реална опитност, получена от наблюдение и от анализиране на случаи в живота, когато хора, неизвървели подготвителния, а в същност истинския и най-съществен път на ученичеството, в смирение, чистота и безкористна любов са упражнявали различни, можем да ги наречем, принудителни спрямо своето естество методи и са придобивали някои свръхестествени ефекти, които те са считали за небесни откровения.
Ето защо учението на Бялото Братство може да се нарече преведено, разпространено в един по-широк регистър и осъвременено учение на Христа. Тези от учениците на Бялото Братство, които се заловиха със съставянето на настоящата книга, си позволиха да подчертаят едно важно обстоятелство и да го препоръчат горещо на всички, тръгнали в духовния път. За него е ставало дума и на друго място в настоящата книга за Учителя Беинса Дуно, но тук отново то се подчертава като основно начало в учението. Става дума за опасността, която дебне всеки един от учениците или духовните хора, които чрез упражнения и настойчивост работят за придобиване на психични сили, преди да са им „измити краката“, т. е. преди да са затвърдени добродетелите и духовно-нравствения гръбнак на характера и преди да са направили смирението като своя защитна крепост. Много от учениците на Бялото Братство имат съвсем реална опитност, получена от наблюдение и от анализиране на случаи в живота, когато хора, неизвървели подготвителния, а в същност истинския и най-съществен път на ученичеството, в смирение, чистота и безкористна любов са упражнявали различни, можем да ги наречем, принудителни спрямо своето естество методи и са придобивали някои свръхестествени ефекти, които те са считали за небесни откровения. Това е ставало не само тук, целият свят е изпълнен с такива „чародейци“, които минават за посветени, но бързо са показали тривиални, алчни, нечисти прояви, дори прояви, с които са внасяли горчиво разочарование както в добронамереността на духовните хора, така и в духовния живот. Такива самозвани и тайнствени „маги“ са ставали причина да върнат някои пробудени души в мрачната сянка на неверието и грубия атеизъм. Разбира се, голяма вина за „отглеждането“ на тия съмнителни величия имат самите лековерни хора, които търсят доказателства за съществуването на Бога и невидимия свят не в безмерната и мъдра наредба на природните и нравстве ни закони, а в някои „смайващи“ явления. Такива хора приличат на ония посетители на цирка, които в ловкостта на един илюзионист виждат осъществено невъзможното. „Няма по-хубаво нещо в света от това да срещнеш своя учител"
към текста >>

57. Един ден от летуването на рилските езера - Георги Томалевски (1897-1988)

Ние казваме летуване, но времето, прекарано там, най-често през месец август, не е обикновен курорт, а време, през което заедно с почивката от катадневния труд, учениците, общувайки с планината, продължават своето ученичество и в някои моменти дори по-интензивно отколкото в града.
Един ден от летуването на рилските езера Като едно от съществените и забележителни изяви в живота на Бялото Братство е летуването на Рила при Седемте езера. Ние казваме летуване, но времето, прекарано там, най-често през месец август, не е обикновен курорт, а време, през което заедно с почивката от катадневния труд, учениците, общувайки с планината, продължават своето ученичество и в някои моменти дори по-интензивно отколкото в града. Един от учениците на школата дава следното описание под горното заглавие, което тук предаваме почти без изменение. „Изумруденосини са Седемте рилски езера. За тях разказват с възторг тези, които са прекрачили последното каменно стъпало на дългата и стръмна планинска пътека. Това е един малък каменен площад, огладен в далечни времена от буйните води и ледените отломъци. Където и да погледнеш от това стъпало, окото ще се зарадва на неописуемата красота, каквато може да предложи само една висока планина.
към текста >>

58. Музиката - Георги Томалевски (1897-1988)

Характерно за песните в първата част е, че те носят белезите на началните стъпки на ученичеството, когато човешката душа търси утеха във всеотдайното упование на небесната милост.
Ние твърдо вярвахме, че тези песнички, а особено ония, които Учителят нарече окултни упражнения, един ден ще станат извор на вдъхновение на бъдещи музиканти, за да се създаде новата окултна музика. Създаването на Учителевите песни ние считахме като явление, при което по непознати нам пътища на духовен алхимизъм идеите се превръщат в музика. Това е причината, че всяка отделна песен упражнява строго определено въздействие върху слушателите. В един специално издаден сборник са дадени много песни, които могат да се отделят в две части. В първата част има песни от Учителя, но има и такива, сътворени от ученици по негови мотиви. Характерно за песните в първата част е, че те носят белезите на началните стъпки на ученичеството, когато човешката душа търси утеха във всеотдайното упование на небесната милост. Упражненията във втората част, наречена „Окултни упражнения“, имат вградено в себе си нещо ново, неизвестно на сегашната музика - един строеж в мелодията и музикалната архитектоника, които бележат нов вид вътрешна сила и дълбочина. Това не са обикновени песни, а мелодии, които не свършват със словото, тъй като между словото и музиката има връзка и е възможно да се стигне до еднозначност. В окултната школа на миналото музиката не е заемала най-предно място. На земята още нямаме напълно окултна музика. Тя сега се появява.
към текста >>

59. Защо Учителят отказа амвона в Ямбол и участието си в Теософската ложа? - Георги Томалевски (1897-1988)

Те са обикновени хора, които следват един установен път, учат се, мъчат се да преодоляват препятствията, които самият процес на ученичество поставя пред тях и както всички хора понякога имат и погрешни стъпки.
Първият път във времето на Орфей в древността, вторият път преди около хиляда години, когато се развило богомилството, и сега, когато Учителят Беинса Дуно донесе учението на Бялото Братство. „Ако българите приложат това учение в живота си - каза Учителят, - ще идват хора от всички страни на света и ще се възхищават на духовната култура на българския народ.“ Появяването на Учителя стана в едно време, когато предстои пробуждане на човешката душа. Има много признаци за това не само тук, но и по целия свят. С това“ ние не твърдим, че учениците на Бялото Братство са някакъв показателен пример за постигнато съвършенство. Те са обикновени хора, които следват един установен път, учат се, мъчат се да преодоляват препятствията, които самият процес на ученичество поставя пред тях и както всички хора понякога имат и погрешни стъпки. Христовото и Учителевото Слово изискват смирение, за да не се получи неправилният извод за учението и за Учителя по ръста, до който са стигнали неговите ученици. За непрекъснатата дейност на Учителя, за неговото забележително трудолюбие, като не поменаваме за ред неща, родени като негова инициатива, ще кажем, че в едно полустолетие - в непълни петдесет години, Учителят е изнесъл около седем хиляди беседи. Като прибавим и броя на специалните разговори с групи ученици, които разговори са бивали често доста продължителни, можем да заключим, че в това половин столетие той е държал на всеки два дни по една беседа.
към текста >>

60. Из дневника на сестра Е. И. - Георги Томалевски (1897-1988)

Така, живеейки със своята неразрешена енигма, тя завършила гимназията през 1896 г., простила се с другарките си, с хубавите незабравими дни на ученичеството и след няколко години станала начална учителка в Габрово.
Тя не могла да отговори на този въпрос, а и служителите в храма не били в състояние да утвърдят в душата й една несъмнена вяра. Един ден сестра Е. И., чийто дневник сега прелистваме, запитала учителката си по психология госпожа Благоева, дали човешката душа е безсмъртна. Учителката я потупала по рамото, усмихнала се учудено и рекла: „Дете, никой философ досега не е могъл да каже какво нещо е душата.“ По-нататък младата девойка престанала да задава въпроси. Така, живеейки със своята неразрешена енигма, тя завършила гимназията през 1896 г., простила се с другарките си, с хубавите незабравими дни на ученичеството и след няколко години станала начална учителка в Габрово. Две години след това тя се и задомила. През 1905 г. в Търново дошъл Учителят. Там той изнесъл няколко сказки по френология. При препълнен училищен салон Учителят с помощта на карти е доказвал правотата на окултната наука и давал убедителни доказателства за това, че строежът на човешкото тяло, формата на черепа, не са нещо произволно, но зависимо както от миналото на родовете, на които е потомък изследваният човек, така и от неговия психически строеж - от неговите мисли и наклонности, и обратното морфологията на физическото тяло - предимно главата и израза на лицето, който е предмет на друга част от окултната наука, дава указания за основните черти и склонностите на индивида.
към текста >>

61. Закони - Георги Томалевски (1897-1988)

Любовта, за която дадохме по-горе някои избрани от Учителя мисли и сентенции, е път към постижение на великата цел на ученичеството.
Закони В света съществуват закони, които ученикът на Божествената наука трябва да познава и съблюдава. Любовта, за която дадохме по-горе някои избрани от Учителя мисли и сентенции, е път към постижение на великата цел на ученичеството. Но в настоящия свят, както и в цялото битие има закони, които мъдрият трябва да познава, защото тези закони са стълбовете, върху които са положени основите и хармонията на света. Между многото закони, които Учителят е дал, тук цитираме тези, които подбрахме пак из неговото слово. Към всички закони си позволихме да дадем и някои пояснения. Тези пояснения ще послужат за по-правилното разбиране на законите. Защото и те са съставени пак от идеи и мисли, взети от неговото слово.
към текста >>

62. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

Тъй като по-голямата част от тях са освободени от необходимостта да се въплъщават в материални тела (те правят това единствено доброволно и в особено важни случаи, свързани с повратни точки от развитието на дадена разумна общност), за целите на великия План на еволюцията ББ използва пробудени души, вървящи по пътеката на изпитанията или на окултното ученичество (сиреч все още кармично обременени същества).
Тази хронологическа приемственост с център българските земи определено не е случайна и представлява важен елемент от Божия план за човечеството. (Към тази проблематика ще се връщаме отново при разглеждането и на други теми от този лекционен курс.) Тук е мястото да направим едно важно пояснение. По-горе изяснихме същността и структурата на ББ като духовна институция от всемирен, космически мащаб. Както бе подчертано, нейни членове са същества от много високи степени на духовната еволюция. Тъй като по-голямата част от тях са освободени от необходимостта да се въплъщават в материални тела (те правят това единствено доброволно и в особено важни случаи, свързани с повратни точки от развитието на дадена разумна общност), за целите на великия План на еволюцията ББ използва пробудени души, вървящи по пътеката на изпитанията или на окултното ученичество (сиреч все още кармично обременени същества). (В своята дейност в тази насока ББ използва главно два метода - въплъщаване и вселяване.) От тази гледна точка следва да правим качествена разлика между ББ като космическа институция, от една страна, и неговите планетарни проекции - школи, изградени в материалния свят, от друга страна. В първия случай ББ е една съвършена общност от велики духовни Учители, а във втория случай земната проекция на ББ се явява повече или по-малко разнородна симбиоза от по-ниско еволюирали индивидуалности, на различни стъпала по безкрайната стълба на духовното развитие и усъвършенстване. Така че когато говорим за духовното общество "Бяло братство" в България, например, имаме пред вид общност от втория вид. Тя е без съмнение идеен наследник и представител на духовната институция ББ. Но същевременно е носител и на всички несъвършенства, характеризиращи колективния облик на земните хора, намиращи се все още в материалния стадий от еволюцията на духа.
към текста >>

63. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

Огромният процент от съвременното човечество са хора, които (в езотеричен смисъл) все още вървят в своя живот по пътеката на изпитанията, която предхожда окултното ученичество - като два стадия от духовната еволюция на живото същество.
В тази връзка Учителят П. Дънов споделя: "Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цвете съставят азбуката. Аз постоянно превеждам от тази велика Книга. Като взема един лист от някое дърво, започвам да го разглеждам и чета по него къде и при какви условия се е образувал този лист, къде е расло това дърво и защо е остаряло, какви са били тогава хората, в какво време е живяло, какво е било състоянието на Слънчевата система и пр. Аз проверявам всичко това по отпечатъците на всеки лист и клонче." Огромният процент от съвременното човечество са хора, които (в езотеричен смисъл) все още вървят в своя живот по пътеката на изпитанията, която предхожда окултното ученичество - като два стадия от духовната еволюция на живото същество. Периодът на преминаване през стадия на изпитанията обикновено е твърде продължителен и като правило е съпътстван с множество кармични обременености. Последните не липсват и при ученичеството, поне до придобиването на третото велико посвещение/посвета (по теософ- ската скала). Окончателното отърсване от кармичните обвързаности става, както е известно, след завоюването на петото велико посвещение (то е трето от гледна точка на земната Йерархия), което се явява в същност границата между степените на ученика и духовния Учител. Именно Учителят по Пътя на Духа може вече да бъде дефиниран като свободен дух, т. е. разчупил завинаги колелото на самсара (цикъла на раждане и смърт), приключил с всички кар- мични ангажименти, с право на избор за по-нататъшното си развитие: дали да остане в планетарната орбита на Земята, за да подпомага еволюцията на своите по-малки братя и сестри (ролята на т.нар.
към текста >>

Последните не липсват и при ученичеството, поне до придобиването на третото велико посвещение/посвета (по теософ- ската скала).
Аз постоянно превеждам от тази велика Книга. Като взема един лист от някое дърво, започвам да го разглеждам и чета по него къде и при какви условия се е образувал този лист, къде е расло това дърво и защо е остаряло, какви са били тогава хората, в какво време е живяло, какво е било състоянието на Слънчевата система и пр. Аз проверявам всичко това по отпечатъците на всеки лист и клонче." Огромният процент от съвременното човечество са хора, които (в езотеричен смисъл) все още вървят в своя живот по пътеката на изпитанията, която предхожда окултното ученичество - като два стадия от духовната еволюция на живото същество. Периодът на преминаване през стадия на изпитанията обикновено е твърде продължителен и като правило е съпътстван с множество кармични обременености. Последните не липсват и при ученичеството, поне до придобиването на третото велико посвещение/посвета (по теософ- ската скала). Окончателното отърсване от кармичните обвързаности става, както е известно, след завоюването на петото велико посвещение (то е трето от гледна точка на земната Йерархия), което се явява в същност границата между степените на ученика и духовния Учител. Именно Учителят по Пътя на Духа може вече да бъде дефиниран като свободен дух, т. е. разчупил завинаги колелото на самсара (цикъла на раждане и смърт), приключил с всички кар- мични ангажименти, с право на избор за по-нататъшното си развитие: дали да остане в планетарната орбита на Земята, за да подпомага еволюцията на своите по-малки братя и сестри (ролята на т.нар. бодхисатва в езотеричния будизъм), или да премине невъзвратимо в други, по-високи области на Всемирния Живот. И в единия, и в другия случай той разполага с възможността да се въплъщава в материално тяло изцяло по собствено усмотрение.
към текста >>

64. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

5) без оглед на личния интерес - това изискване, изглежда, е най-трудно за разбиране и прилагане от човека - от средния човек, а нерядко и от желаещия да поеме пътя на окултното ученичество.
Неразположението е нещо, което засяга плътта. То не засяга духа на човека." 4) без да търсим награда - това изискване е водещо във философията и мъдростта на Изтока, особено подчертано в духовни учения като Йога и кришнаизма. Според Учителя П. Дънов можем да постигнем желаното по пътя на анонимността в извършването на Доброто: "Не забравяйте при това, че човек трябва да остане неизвестен в доброто, както се стреми да остане неизвестен в злото." 5) без оглед на личния интерес - това изискване, изглежда, е най-трудно за разбиране и прилагане от човека - от средния човек, а нерядко и от желаещия да поеме пътя на окултното ученичество. Затова нека отново се вслушаме в мъдростта на великия Учител - тя казва всичко само с няколко думи: "Не мислете, че като правите добро, туй ще ви лиши от някакво благо (курсивът мой - К. З.). Напротив, доброто ще ви повдигне в очите на хората. Затова не отстъпвайте пред никакви мъчнотии, когато трябва да направите едно добро. Бъдете смели, решителни, направете доброто и това добро да носи живот, светлина и свобода за вашите ближни." 7. Универсален характер на Доброто
към текста >>

65. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

Напротив, тя е динамична сила, в нея има толкова много предизвикателства към посветилия се на окултното ученичество!
Обаче ние се приготовляваме за един по-висш свят, отиваме към реалното. Това е път на свободата." Свободата в този ред на мисли може да се определи като крайна цел на един дълъг път на духовно-нравственото издигане, извисяване и усъвършенстване на човешкото същество, съпроводен от цялостно разгръщане на неговия Божествен потенциал. Логично е, когато говорим за път, да разбираме продължителен процес, а не еднократен акт. В същност става дума за вечен, непрекъснат процес. Затова не би било правилно да разглеждаме свободата като статична даденост. Напротив, тя е динамична сила, в нея има толкова много предизвикателства към посветилия се на окултното ученичество! За постигането на свободата в нейната пълнота е необходимо и достатъчно само едно условие - пълноценна връзка с Бога. Звучи завладяващо просто, но всички знаем, че не е така. За да извоюваме това единствено условие, трябва да преодолеем хиляди други препятствия по духовния Път - кое от кое по-високи и по-трудни. И венецът на всичките ни усилия е именно тя - сияйната красавица свобода. Прегърнем ли я веднъж в обятията си, всички пътища напред и нагоре стават открити за нас.
към текста >>

66. I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС - Константин Златев

Той ще проповядва пътя на ученичеството, братството и служението.
Репликата му за това, че не всичко, което Христос е изрекъл, е било записано и обнародвано в евангелията, е свързана косвено с текста в Йоан 21:25. Един от важните моменти в учението на П. Дънов за Христос е концентриран в изявлението му: "Мислите ли, че ако днес дойде Христос, Той ще говори така, както е говорил преди две хиляди години? Другояче ще говори днес Христос. Той ще проповядва преди всичко великата наука на Любовта и методите за нейното прилагане. Той ще проповядва пътя на ученичеството, братството и служението. Защото законът на еволюцията изисква днес това. " Изводът, който можем да направим от това твърдение на Учителя на ББ в България, е, че непреходността на Христовото благовестие, неговата непресъхваща, вечна актуалност се изразява във всяка епоха от човешката история по специфичен начин, съответстваща на тенденциите и социалните акценти на това време. И, от друга страна, невидимото присъствие на Христос между нас след възнесението Му дава възможност Той да се изявява и чрез други проводници - освен онези, които познаваме от страниците на Библията. Разбира се, в този случай от решаващо значение е обективността и точността на преценката относно реалността на Неговата изява. Понеже лъжехристосовци и всякакви самозванци е имало и има в изобилие, за което Той самият ни предупреждава (ср. Мат.
към текста >>

67. VII. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Човек не е в състояние да стъпи върху пътеката на окултното ученичество, ако не си е изработил определено отношение към музиката, ако не я чувства и изпълнява от дълбините на съществото си.
Музиката и формирането на музикална култура играят огромна роля в учението на ББ в неговата редакция от първата половина на ХХ век. На множество места в своите беседи и при свободни разговори Учителят П. Дънов е споделял своите виждания за значението на музиката в пътя на окултния ученик, както и за издигането на човешкото съзнание въобще. Според него не може да има музика там, където няма разумност. Влиянието на всеки тон трябва да се изучи из основи - така както се изследва въздействието на седемте основни цвята в изобразителното изкуство. Човек не е в състояние да стъпи върху пътеката на окултното ученичество, ако не си е изработил определено отношение към музиката, ако не я чувства и изпълнява от дълбините на съществото си. Според Учителя на ББ в България: "Музиката принадлежи на умствения свят. В твоите разумни чувства също има музика, и в постъпките, и във волята ти. Във всичко, което направиш, има музика. Вие не можете да бъдете музикални, ако не мислите, не чувствате и не постъпвате добре. Ако не мислите, ако не чувствате и ако не постъпвате добре, учете музика.
към текста >>

68. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Истинският човек начева да се проявява, едва когато влезе в стъпката Посвещение, в пътя на окултното ученичество - стъпка, която е свързана именно с Пентаграма.
Движейки се по лъча на Добродетелта, ученикът се свързва със силите на третия период (декада) от епохата на Водолея, със синовете на волята, които ще дойдат от планетата Плутон и ще помогнат на човека да уравновеси в пълна степен силите на ума и сърцето. Когато говорим за степента Посвещение, която съответства на преминаването по лъчите на Любовта, Мъдростта и Добродетелта, както и на трите декади от епохата на Водолея, нямаме пред вид върховните прояви на тези Божествени принципи, а проекцията им в човешкото съзнание, свързването по време на изпълнението на Паневритмията с техните сили, които следва да изградят новата енергийна структура на човека, за да може той да сформира тялото, което ще му е необходимо за живота през времето на VI раса. Нужно е всеки ученик да преминава съзнателно по петте лъча на Пентаграма, за да може в момента на игра да усети единството на минало, настояще и бъдеще във всемирния Живот. Двойките във всеки лъч на Пентаграма са пет. Петицата е число на човека. Истинският човек начева да се проявява, едва когато влезе в стъпката Посвещение, в пътя на окултното ученичество - стъпка, която е свързана именно с Пентаграма. Само пред очите на ученика може постепенно да се разкрие великата Мъдрост на Твореца. Този истински човек вече е развил петте основни добродетели (в широкия смисъл на понятието): Истина, Правда, Любов, Мъдрост, Добродетел. Мъжът, който в лъча заема предна позиция спрямо своята партньорка, е носителят на тези пет принципа, а жената - на тяхната трансформация, като проява в световете на гъстата материя. Пентаграмът се състои от 12 лъча. Броят на участниците в кръга е 120.
към текста >>

69. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Съединяваш земното и небесното в собствената си духовна природа, пречистваш и извисяваш първото чрез второто и ставаш достоен да поемеш по пътеката на окултното ученичество.
Намери ли човек един от моментите на Неговата проява, едновременно с това ще намери и себе си“ (курсивът мой – К.З.). От тези думи на Учителя П. Дънов следва, че да разпознаеш в лицето на една земна личност истинен Пратеник на Бога, означава същевременно да познаеш в дълбочина своята собствена същност. Казано на езотеричен език: познавайки Божествената изява в един въплътен на Земята Учител, ти познаваш и Божественото у самия себе си. Тогава именно изграждаш антахкарана – моста между висшия и нисшия ум. Съединяваш земното и небесното в собствената си духовна природа, пречистваш и извисяваш първото чрез второто и ставаш достоен да поемеш по пътеката на окултното ученичество. А тя е пътека на посвещенията. Великите духовни Учители на човешкия род вече са оставили зад гърба си тази пътека. Те вече не говорят от свое име, а от името на Онзи, Който ги е пратил сред по-малките им братя и сестри: „Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единия Учител (курсивът мой – К.З.). Затова Христос казва: „Аз не дойдох в света да сторя Моята воля, а волята на Оногова, Който Ме е проводил“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Пътят на ученичеството не е единствен.
Един от техните най-достойни Събратя рисува образа им така: „Не мислете, че Учителите не са се учили. Те са минали школите на физическия, духовен и Божествен свят и са имали откровението на целия Космос. Те познават вътрешните закони на Природата, познават устройството на света, познават устройството на човека, неговия път на развитие и великото му предназначение. Те познават ония строго определени отношения между неговия дух и душа, между неговия ум и сърце. И затова само те еднички могат истински да го ръководят по пътя на неговото развитие“ (Учителят П. Дънов). Пътят на ученичеството не е единствен. И Учителите също продължават да се учат. Но при други условия, в други области на Битието. Тъй както развитието е безкрайно, така и процесът на усвояване на нови знания няма край. Българският духовен Учител отбелязва любопитни езотерични факти за този процес: „Великите Учители не се учат на Земята. Някои от тях ходят може би само за пет-шест години на Слънцето да се учат и после идват на Земята.
към текста >>

Малцината, които са прогледнали за истината, крачат по пътеката на окултното ученичество.
(Учителят Петър Дънов) В някое от многобройните си материални въплъщения човешкото същество достига такава степен на духовното си развитие, при която става възможен контактът между него и духовен Учител. Това несъмнено е велик момент от пътя на душата в Космоса. Въплътената индивидуалност се превръща в осъзнат ученик в земното училище. Именно „осъзнат“, защото всички ние сме ученици в тази планетарна Школа, ала огромният процент от нас не го знаят. Малцината, които са прогледнали за истината, крачат по пътеката на окултното ученичество. Техният ход, ритъмът на придвижването и уроците, предавани за усвояване и прилагане, са обект на наблюдение и контрол от страна на извисен духовен Наставник, който отдавна е минал по същия маршрут и познава отлично всичките му особености. Прочутата езотерична максима гласи: „Когато ученикът е готов, Учителят го призовава към работа и служение.“ Българският Учител на Новата Култура – Беинса Дуно, рисува тази ситуация със свои думи: „Учителят сам извиква своите ученици. И учениците познават гласа му.“ Да, няма съмнение, че учениците разпознават гласа на своя Учител, понеже те са свързани с него от миналото, от предишни въплъщения. Отношенията помежду им далеч надхвърлят тесните рамки на един земен живот. Ала е нужно в конкретната инкарнация пилигримът по духовния Път с цялото си сърце да възжадува Истината, да пламне в него пожарът на новорождението и той да се изпълни до последната фибра на съществото си с устрема и порива към съвършенство.
към текста >>

Пратеникът на Божественото прекрасно знае, че не може да налага своите възгледи за света и живота – колкото и напредничави да са те – на кандидатите за ученичество.
Необходим е Учител за ученика. Той е, който ще му даде едно право направление в живота тук, на земята, и горе, в невидимия мир. Само този може да ти разкрие Пътя, който е минал по него и го познава във всичките му подробности.“ В отношенията между Учителя и ученика царуват строги правила, които не търпят изключения. Но законът за свободната воля е в сила и тук, в тази толкова деликатна област на духовната комуникация. Пратеникът на Божественото прекрасно знае, че не може да налага своите възгледи за света и живота – колкото и напредничави да са те – на кандидатите за ученичество. Той само им предлага да пият от извора на безсмъртната Истина, а всеки според равнището на собственото си духовно развитие решава дали да отпие. И ако да – колко. „Ако още от първата ми дума не се запали този, който слуша, той не е ученик. Аз да говоря Истината, а той да я разбира. Онзи, който слуша, и онзи, който говори, и двамата трябва да придобиват.
към текста >>

70. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Дънов към неговите последователи и, в частност, към онези, които са поели по пътеката на окултното ученичество, не оставя никакви съмнения в необходимостта от еднозначно обусловена принадлежност към царството на светлината: „Ученикът живее в Светлината.
Последната представлява основната движеща сила, привеждаща в действие както менталните, така и чисто биологическите и биохимическите процеси в съзнанието и тялото на индивида. За този род обусловеност на личностните структури от светлината Учителят П. Дънов отбелязва: „... Никаква умствена дейност не може да се прояви, никакъв органически процес не може да се извърши без присъствие на светлина.“ 6. Светлината и ученикът по духовния Път: Напътствието на Учителя П. Дънов към неговите последователи и, в частност, към онези, които са поели по пътеката на окултното ученичество, не оставя никакви съмнения в необходимостта от еднозначно обусловена принадлежност към царството на светлината: „Ученикът живее в Светлината. Това е единственият реален свят. Сянката не е реална. Търси Светлината, която няма сенки. Избягвай всяка мисъл и чувство, които внасят тъмнина в твоето съзнание.“ Ученикът по духовния Път е разумно същество, което е достигнало такава степен на личната си еволюция, която му позволява да възприема пълноценно светлината, да я усвоява и раздава на всички и на всичко наоколо с щедростта на позналия Божествената Истина. Именно него има пред вид Учителят на ББ в нашата страна, когато заявява: „Светлината се привлича от тела или от съзнания, които са високо организирани.“ Вътрешната светлина на окултния ученик е достатъчно силна, за да надмогне всички външни изпитания, съблазни и изкушения.
към текста >>

Основавайки се на това познание-откровение, той разкрива завесата пред едно от най-великите постижения по пътя на окултното ученичество: „Когато ученикът се потопи в Бялата Светлина, той познава своя Учител.
Дънов обръща на бялата светлина. Божественото учение свидетелства, че тя е символ на Христос, на Христовото присъствие и Свръхсъзнание. В своето дълбоко мистично съчинение „Заветът на цветните лъчи на светлината“ (написано и публикувано през 1912 г.), събрало върху страниците си най-съкровените стихове от Библията, вдъхновени пряко от Божия Дух, българският Учител на Любовта е отделил раздел на т.нар. от него „Диамантовите бели лъчи“. Те са знакът и връзката с Христовия Дух (с. 40-47). Основавайки се на това познание-откровение, той разкрива завесата пред едно от най-великите постижения по пътя на окултното ученичество: „Когато ученикът се потопи в Бялата Светлина, той познава своя Учител. Учителят му говори от полето на Бялата Светлина.“ Гаранция за проявата на бялата светлина е служението на Доброто от страна на ученика. В този случай тя изпъква пред съзнанието му като жива същност, надарена с разум и Божествена Мъдрост: „Когато ученикът мисли за Доброто, в неговия ум се явява една мека бяла светлина – живо Същество, с което той може да се разговаря и да научи много нещо.“ В разбирането на Учителя П. Дънов светлината – освен всичко останало – е действена връзка между ученика по духовния Път и неговия Учител. Предпоставка за активирането на тази форма на общуване между тях е принадлежността на ученика към определено равнище на еволюционно развитие, както и искрената му привързаност към светлината, т.е.
към текста >>

71. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

В своята блестяща изповед „При нозете на Учителя“ Джиду Кришнамурти, забележителният индийски мъдрец от ХХ век, посочва три недостатъка на човешкия характер, които би трябвало да бъдат преодолени, за да може да стъпим върху пътеката на окултното ученичество: одумване, жестокост и суеверие (според друг превод: интригантство, жестокост и предразсъдъци).
Имаш дух в себе си, имаш воля, имаш сила, това са възможности. Като туриш всичките тия сили в действие, ти ще разработиш нещата отвътре, ще знаеш как да се справиш с механическите процеси на условията.“ Суеверието не е нищо друго (ако изходим от етимологията на понятието) освен суетна вяра, т.е. лъжлива вяра, заблуда. Тя е насочена не към реалностите на съществуващото, а към техните сенки. В своята блестяща изповед „При нозете на Учителя“ Джиду Кришнамурти, забележителният индийски мъдрец от ХХ век, посочва три недостатъка на човешкия характер, които би трябвало да бъдат преодолени, за да може да стъпим върху пътеката на окултното ученичество: одумване, жестокост и суеверие (според друг превод: интригантство, жестокост и предразсъдъци). Присъствието на суеверието – фалшивата, измамна вяра, между тях е достатъчно красноречиво доказателство за ролята му на бариера по духовния Път. Затова и Учителят П. Дънов е толкова категоричен в своето изявление: „Ти можеш да вярваш само в Божественото (курсивът мой – К.З.). Значи да вярваш в нещо, което стои по-високо от тебе. Божественото съзнание те е обградило.
към текста >>

72. XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА - Константин Златев

Затова нека не се учудваме, че придобиването на чистота е едно от първите и най-важни изисквания към онези, които поемат по пътеката на окултното ученичество.
И тук не става дума за някаква прищявка на Твореца, а за обективно и напълно справедливо съответствие между вибрационната честота на извисените селения на Духа и собствената вибрационна честота на кандидата за преминаване в тях. Ако той не е постигнал необходимото хармонично съзвучие, самите закони на Космоса ще издигнат пред него непреодолима преграда, която ще остане възправена пред него до мига на неговото израстване до нужната духовно-нравствена висота. Ако все пак – хипотетично! – той успее да се промъкне през крепостните стени и се озове в жадуваната обител, то нейните вибрации или мигновено ще го унищожат, или, в най-добрия случай, ще го отхвърлят незабавно на дистанцията, съответстваща на различието между степените на чистота на тази небесна сфера и неговата лична. И никакви връзки, и никакви ходатайства не ще му помогнат да постигне желаното, докато той самият не го извоюва със собствени сили! Затова нека не се учудваме, че придобиването на чистота е едно от първите и най-важни изисквания към онези, които поемат по пътеката на окултното ученичество. В тази насока те имат един съвършен и вечен образец – най-великия измежду духовните Учители на човечеството, Христос. Българският Учител на Любовта Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно) свидетелства за този процес на вътрешна трансформация: „Първото нещо – трябва да започнете с чистотата. Както Христос е чист, така и ние можем да бъдем чисти. Чистота(та) – това е един постоянен процес, това е една необходимост в живота ни.“ По духовния Път придобивките не идват изведнъж.
към текста >>

Човекът, стъпил върху пътеката на окултното ученичество, би трябвало постепенно да постигне съвършена чистота на физическо, емоционално, умствено и душевно равнище.
И обратното – който позволи на нечистите мисли и желания да го завладеят, той рискува да плати висока цена: неблагополучия в ежедневието, здравословни проблеми, дори нравствено падение. Елегантно, с неподражаемо словесно изящество Учителят П. Дънов рисува картината на подобен контраст: „Човек, който мисли за небето, не пада. Ако мисли за земята, пада.“ 2. Окултният ученик и чистотата: Човекът, стъпил върху пътеката на окултното ученичество, би трябвало постепенно да постигне съвършена чистота на физическо, емоционално, умствено и душевно равнище. Този процес е дълъг, труден, изпълнен с обрати, на моменти мъчителен. Случва се ученикът да реши, че вече е изработил определено качество или добродетел. Провидението, обаче, му изпраща изпитание за проверка именно на това негово ново завоевание. И той с трясък се проваля. След това е длъжен да започне отначало.
към текста >>

73. XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР - Константин Златев

Онзи, който подлага на решителна преоценка мястото си в живота и пътя си към Истината, рано или късно застава върху пътеката на окултното ученичество.
Сам по себе си той е едновременно постижение по Пътя към съвършенството и основа, върху която да съграждаме все нови и нови качества и добродетели. Вътрешният мир е условие за външния. Вътрешният мир у отделния човек е предпоставка (понякога от решаващо значение) за мира между хората и в света като цяло. Затова и едно от крилатите напътствия на българския духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) е: „При всички условия на живота запазвай своя вътрешен мир! “ Онзи, който подлага на решителна преоценка мястото си в живота и пътя си към Истината, рано или късно застава върху пътеката на окултното ученичество. И този път не е лесен, понеже поставя като изискване система от строги критерии за мислене и поведение. Ала в същото време целите му са ясни, както определени и целенасочени са и средствата за тяхното постигане. В Словото на българския велик Посветен са изложени проникновени разсъждения относно вътрешния мир и неговото култивиране и съхраняване. Завоюването му се явява отправна точка за всички останали придобивки в Духа. Същевременно то изменя съществено облика на овладелия го: „Ученикът трябва да бъде тих всякога.
към текста >>

74. XIII. ЖЕНИТБАТА - Константин Златев

Щом това така ясно изразено ограничение се отнася с пълна сила за него, колко повече би трябвало да засяга духовните Учители – свръхсъществата, приключили етапа на окултно ученичество и отдадени напълно на служение на Бога?!
И все пак – изключенията само подчертават правилото. А то е, че най-напредналите в духовно отношение хора избягват интимното общуване с другия пол. Защо? През 1922 г. на събора на Бялото братство във Велико Търново българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) заявява съвсем категорично: „На окултния ученик не му е позволено и строго му е забранено да се жени! “ Окултният ученик е високо еволюирало същество, което върви по пътеката на посвещенията. Щом това така ясно изразено ограничение се отнася с пълна сила за него, колко повече би трябвало да засяга духовните Учители – свръхсъществата, приключили етапа на окултно ученичество и отдадени напълно на служение на Бога?! Отново се връщаме на въпроса: защо е така? Причините навярно са доста и ние не сме в състояние да осмислим всичките от положението на обикновени земни хора. Но все пак три от тях са достъпни за нашата преценка. Великите духовни Учители на човешкия род не създават семейства и не оставят поколение: 1) За да не допуснат възникването на нови кармични обвързаности (с каквито изобилства контактът между мъжа и жената).
към текста >>

75. XVI. МОЛИТВАТА - Константин Златев

Ако го изпълниш, ще ти бъде приятно.“ Най-напредналите по пътя на окултното ученичество следва да отделят най-много време за молитва, и то такава, която отговаря на изискванията на духовния свят: „Онези от вас, които сте напреднали, молете се непрестанно.
Тогава един крадец ще ти открадне десет пъти повече. Така ще дойде страданието. Когато Бог ти казва нещо, изпълни го. Ако не го изпълниш, то пак ще се изпълни, но както ти не желаеш. Не изпълниш ли това, което Бог ти казва, низшите сили ще вземат надмощие в теб. Ако го изпълниш, ще ти бъде приятно.“ Най-напредналите по пътя на окултното ученичество следва да отделят най-много време за молитва, и то такава, която отговаря на изискванията на духовния свят: „Онези от вас, които сте напреднали, молете се непрестанно. Ако не се молите на Бога, много повече ще се молите на хората“ (курсивът мой – К.З.). Следва и още едно ясно указание за същността на „тайната стаичка“ у човека: „Казано е: „И когато се молиш, влез в скришната си стаичка, в тайно място.“ Тайното място, скришната стаичка – това е мястото на Истината вътре в човека. Има едно свещено място вътре в човека – една област, в която ако човек не иде, молитвата му не може да бъде послушана.“ Предназначението на молитвата изкристализира в словата на българския Божий Наставник: „Защо трябва да се молим? Всеки трябва да се моли, за да може да постигне нещо.
към текста >>

76. XVIII. СЛУЖЕНИЕТО - Константин Златев

Както Учителят хваща здраво за ръка всеки свой ученик и го повежда с безкрайно търпение по пътеката на ученичеството, така и Служителят на Божията нива посажда с обич и жертвоготовност семената на Словото на Истината в съзнанието на хората, полива ги с откровенията на Небето, стопля ги с огъня на пламтящото в безкористна Любов сърце и отглежда реколтата на пробудените души.
Предназначението на живота на окултния ученик, неговата главна задача в света на материята е да се учи. Определяща черта в мисията на всеки истински духовен Учител, неговата главна задача е да служи. Когато ученикът завърши успешно земното училище, той става Учител. Довчера се е учил, а от този момент самият той започва да учи, да обучава своите по-малки в духовно отношение братя и сестри. Да учиш някого, означава да му служиш с всеотдайност и Божествена Любов. Както Учителят хваща здраво за ръка всеки свой ученик и го повежда с безкрайно търпение по пътеката на ученичеството, така и Служителят на Божията нива посажда с обич и жертвоготовност семената на Словото на Истината в съзнанието на хората, полива ги с откровенията на Небето, стопля ги с огъня на пламтящото в безкористна Любов сърце и отглежда реколтата на пробудените души. Плодовете ў, когато узреят и наченат да излъчват благоуханието на духовната зрелост, той поднася смирено в нозете на Бога. Само Той – Властелинът на видимото и невидимото – има последната дума за това, как и къде да бъдат използвани резултатите от безкористната работа и служение на Учителите на космическата Мъдрост. Истинският живот започва от служението на Бога – това е посланието на българския духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно). Това означава, че всичко, което се случва преди това – целият период на преминаване пътеките на изпитанията и посвещенията, е само подготовка за прекрачване прага на великата Реалност, родена от диханието на Всевишния и от безчетните въплътени усилия на Неговите най-верни, най-предани Служители. Единствено те притежават правото да прекрачат този праг и да се прислонят в подножието на олтара на Вседържителя на всичко съществуващо.
към текста >>

Да служиш, означава, че си стъпил здраво на предела между ученичеството и учителството и Небето очаква с трепет твоята следваща вярна стъпка.
По степен на благотворно влияние служението се приравнява с проникновеното четене, осмисляне и прилагане на Словото Божие: „Който служи на душата си, е красив и вече се подмладява. Ако можете да прочетете Стария и Новия Завет 99 пъти и да го приложите, вие ще се подмладявате“ (Учителят П. Дънов). Да служиш, означава да любиш. Да любиш с беззаветна преданост и готовност да пожертваш всичко за Делото на Бога. Да служиш, означава да си достигнал такава степен на духовно развитие, при която превръщаш осмисленото и усвоено познание в реалност. Да служиш, означава, че си стъпил здраво на предела между ученичеството и учителството и Небето очаква с трепет твоята следваща вярна стъпка.
към текста >>

77. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

Избавлението от слепотата в духовната лексика означава пробуждането на човешката душа, новорождението, поемането с пълни сили по пътеката на окултното ученичество.
- На Земята по-щастливо същество от човека няма. Всички същества под човека са нещастни. Щастието в тази негова интерпретация предполага разумно използване на човешката съзнателност, на мисловния, интелектуалния потенциал на човека – за целите на всемирното Добро. - Когато човек е сляп и му се отворят очите, знаете ли каква радост изпитва той? Същият закон е и когато нещо ново се открие на човешкия ум. Избавлението от слепотата в духовната лексика означава пробуждането на човешката душа, новорождението, поемането с пълни сили по пътеката на окултното ученичество. - Човек трябва да има това чувство да оценява храната и всичко, което получава. Вие сте били на небето и не сте го оценявали и затова са ви лишили от това благо. И сега, като се върнете на небето, ще цените всичко, което е там. Казаното тук от Учителя е с извънредно дълбок подтекст. Навярно той има пред вид момента, от който душата, живото същество, е започнала своя инволюционен път в царството на материята.
към текста >>

78. 'Преплетени съдби' - Невена Неделчева

Това се превръща в най-голямо изпитание в духовния път и се оказва мярка за качествата и способностите на стремящия се по Пътя на ученичеството.
"Преплетени съдби" роман от Невена Неделчева книгата за теглене на PDF Романът "Преплетени съдби" помага на читателя да открие едно ново измерение на любовта. Пред героите стои задачата да се научат да обичат с любовта на душите, с Божествената Любов - онази любов, която помага за израстването на ученика. Това се превръща в най-голямо изпитание в духовния път и се оказва мярка за качествата и способностите на стремящия се по Пътя на ученичеството. Всички герои в романа са ученици на любовта. Автор Невена Неделчева Издателство Бяло Братство София 2012 ISBN 978-954-744-166-8
към текста >>

79. ПРОБЛЕМИ И ОПАСНОСТИ В ДУХОВНИЯ ПЪТ - Павел Желязков

По този път на духовна реализация ученичеството, човешката воля трябва да приеме и да изпълнява с любов
Поставят ли се в действие в процеса на приложението им, те променят своята природа и от книжни, механично усвоени знания, те се трансформират в органически знания. Органическите знания са присъщи на разумния свят и в съгласие със законите на свободата, които го управляват, тези знания намират приложение във всеки момент на нашия живот. Разумното приложение на знанията мобилизира интелекта, сърцето и волята, стимулира ги да работят в единство и хармония. Затова именно Учителя казва: „Моите ученици са в живота." Поради значението, което отдава на практическата проверка на духовните знания и умения, Новото Учение, чиято същност е приложението на християнството в съвременния живот, се различава основно от онези духовни школи, които отдалечават своите адепти от външния свят, считайки го за порочен. Ученикът трябва да бъде силен във физическия план на живота, за което са необходими много качества. По този път на духовна реализация ученичеството, човешката воля трябва да приеме и да изпълнява с любов Божията воля. Тогава идеята, вложена в добре известният стих: „Да бъде Волята Твоя както на Небето, така и на земята", ще стане действителност, а животът на човечеството ще се преобрази. Реалните проблеми и трудности, които често ни измъчват като приемат вида на непреодолими препятствия, в действителност са опорни точки или стъпала. Те улесняват възходящото движение и ни помагат да стигнем до по-високи върхове на реализация в духовния растеж. При един интересен разговор през 1927 г.
към текста >>

80. Общуване с природата - Павел Желязков

В една своя статия Боян Боев казва, че окултно ученичество без екскурзии в планината е невъзможно.
Ученикът не трябва да прави нито едно несъзнателно движение, защото те са под влияние на изостаналите духове." Боян Боев, един от най-добрите ученици на Учителя, се отличавал с обширни и задълбочени знания по биология. Вдъхновение за научните си студии и статии той намирал в духовните науки и в природата. След 1922 г. започват редовни екскурзии с Учителя на Витоша и Рила планина. В една своя статия Боян Боев казва, че окултно ученичество без екскурзии в планината е невъзможно. Това твърдение е особено в сила днес, когато в битието ни се преплитат множество механични процеси, радиовълни, телефонни и телевизионни емисии, радарни и спътникови системи, които ни оплитат в своите глобални мрежи, както и замърсяването в градовете и промишлените райони, замърсяването на атмосферата и на океаните и пр. Ако не общуваме с природата и не извършваме правилен обмен със силите й, ние изчерпваме енергиите си и нашите съпротивителни сили срещу болестотворните и чуждите ментални влияния отслабват. Ако този процес, дирижиран от агентите на антиприродата, продължи, броят на неврастениците ще расте прогресивно. Излез в парка или иди на екскурзия във високата планината. Там те очаква един разумен и уравновесен свят, с който можеш да влезеш в общение, да се разтовариш от всичко негативно и да заредиш организма си с енергия.
към текста >>

81. Школата на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Трите категории ученичество представят фази, степени, през които минава човек.
Ученикът трябва да бъде еднакво силен и издръжлив във физическия, духовния и идейния свят. Това той постига, като изучава и прилага основните принципи и методи, дадени в школата на Учителя. „Целта на тази школа е да ви даде методи, правила, да превърнете стария живот в нов.“[21] Учителят на Изгрева В беседата „Три категории ученици“ Учителят казва: „Има три категории ученици: слушатели, вярващи и ученици. Трите категории ученичество представят фази, степени, през които минава човек. Първата стъпка в живота на ученика е слушането, втората - вярата, а третата - ученето.“[22] „На всеки един ученик ще се даде една задача, и в тази задача се решава неговото иницииране, да мине от една степен в друга, да мине от един клас в друг. Будни трябва да бъдете сега, та ще учите. И тия неща ще дойдат, за някои ще дойдат по-рано, за някои по-късно, но все таки ще дойдат в живота ви.[23] „Първото нещо е да се научите да обичате Господа, и тази обич ще ви свърже с Него.“[24]
към текста >>

82. Живата връзка с Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

„Ученичеството не се определя от външното присъствие в школата, но от вътрешната връзка на човека с любовта и готовността му да й служи.“[39]
Това знание, което е необходимо да придобие ученикът за своето ускорено развитие, се преподава в окултните школи. Посещението на неделните беседи беше свободно, докато посещението в окултните класове беше задължително. Веднъж приет в един от тия класове, ученикът е задължен да ги посещава редовно. Учителят казва:„Ако ученикът отсъства от клас без никакъв повод, без важна, неотложна причина, той се отстранява от класа.“[38] Това не значи, че се е държал списък на посещенията, а всеки свободно е влизал и излизал. Изключването не е външен, а вътрешен процес. „Ученичеството не се определя от външното присъствие в школата, но от вътрешната връзка на човека с любовта и готовността му да й служи.“[39] Когато Учителят разрешава на някой да посещава съответния клас, той го приема за свой ученик. Това е дълбоко вътрешен процес, който означава, че Учителят приема ученика в своята аура. Във връзка с това Учителят казва: „Сега, като говоря така, аз имам предвид ония ученици, на които съзнанието е пробудено. Те имат вътрешна връзка с мене. Те са в моето съзнание, и аз —в тяхното.
към текста >>

83. Що е окултизъм - Сава Калименов (1901 - 1990)

Този път, обаче — пътят на окултното ученичество — не е така лесен, както мнозина биха желали.
Нам е дадена посоката на движение към нея, а също така — едно огромно за нас число знания, взети от нея, които представляват малка, незначителна трошица от нейната пълнота, но които пък по отношение на обикновеното човешко знание, на официалната наука, представляват цял океан. От незапомнени времена Великите Учители на човечеството, Посветените в тая Божествена наука, са давали и дават на човечеството това, от което то наистина има нужда, и което то може да оползотвори за своето развитие. От незапомнени времена, от светилищата, в които е било пазено това знание, от древните египетски, индийски и т. н. храмове, се е разнасяла светлината на великите истини и се е сочел Пътят, по който трябва да тръгне жадуващия да подигне крайчеца на завесата на тайните и да утоли жаждата на своя Дух за истинска светлина. От незапомнени времена, а и днес, Пътят е отворен за тези, които желаят да търсят, да проверят и опитат непосредствено силата и величието на тази наука. Този път, обаче — пътят на окултното ученичество — не е така лесен, както мнозина биха желали. Трудно се върви по него, и затова малцина са тия, които го намират и следват. Чисто сърце, постоянен стремеж към истината и силна воля, са трите основни качества, които са необходими на ученика, за да може той да върви успешно в тоя Път на посвещение, на разкриване тайните на живота и на овладяване неговите сили. И който може да върви смело и бодро на- пред по тоя път, единствен той ще е способен да провери лично, да опита сам, да добие абсолютни доказателства за великите истини, които на другите ще бъдат доказвани през втора и трета ръка, посредством странични, извънредни доказателства и доводи. Който може успешно да върви в тоя път, само той ще развие в себе си силите и способностите да проникне зад видимото, външното и да види скритата истинска страна на нещата, само той ще може съзнателно да влезе в оня недостъпен за другите свят, в който нещата нема нужда да се доказват, защото се виждат и знаят. За тия, които чувствуват в себе си достатъчно сили да вървят по тоя път, въпросът е разрешен: те ще опитат сами, колко е велик живота, как необозрими са неговите възможности, те ще се уверят непосредствено и лично в съществуването на невидимия свят, в безсмъртието на човешкия дух, в реалността на по-високо стоящите от човека в стълбата на космичната еволюция същества; те ще познаят законите — скритите пружини, които движат живота, ще овладеят силите, които дремят неизползувани досега в човека и в цялата природа.
към текста >>

Но понеже хората, способни да вървят успешно в Пътя на окултното ученичество са съвсем малко в сравнение с общия брой на човечеството, то ние ще ги оставим на страна, и ще говорим занапред в тази малка книжка за тези и на тези, на които е съдено да вървят по пътя на обикновения човек.
Трудно се върви по него, и затова малцина са тия, които го намират и следват. Чисто сърце, постоянен стремеж към истината и силна воля, са трите основни качества, които са необходими на ученика, за да може той да върви успешно в тоя Път на посвещение, на разкриване тайните на живота и на овладяване неговите сили. И който може да върви смело и бодро на- пред по тоя път, единствен той ще е способен да провери лично, да опита сам, да добие абсолютни доказателства за великите истини, които на другите ще бъдат доказвани през втора и трета ръка, посредством странични, извънредни доказателства и доводи. Който може успешно да върви в тоя път, само той ще развие в себе си силите и способностите да проникне зад видимото, външното и да види скритата истинска страна на нещата, само той ще може съзнателно да влезе в оня недостъпен за другите свят, в който нещата нема нужда да се доказват, защото се виждат и знаят. За тия, които чувствуват в себе си достатъчно сили да вървят по тоя път, въпросът е разрешен: те ще опитат сами, колко е велик живота, как необозрими са неговите възможности, те ще се уверят непосредствено и лично в съществуването на невидимия свят, в безсмъртието на човешкия дух, в реалността на по-високо стоящите от човека в стълбата на космичната еволюция същества; те ще познаят законите — скритите пружини, които движат живота, ще овладеят силите, които дремят неизползувани досега в човека и в цялата природа. Но понеже хората, способни да вървят успешно в Пътя на окултното ученичество са съвсем малко в сравнение с общия брой на човечеството, то ние ще ги оставим на страна, и ще говорим занапред в тази малка книжка за тези и на тези, на които е съдено да вървят по пътя на обикновения човек. Макар че за тях е невъзможно или много трудно да проникнат лично и съзнателно в невидимия свят, в скритата страна на нещата, но те могат да се уверят в тяхното съществуване чрез проучване на безброй доказателства, — факти, изследвани и проверени хилядократно, които ясно говорят за съществуването на тоя невидим свят и на неговите закони. Макар че те не могат тъй лесно да овладеят скритите сили, таещи се в глъбините на човешкия дух, да развият спящите способности, все пак знанието, което те могат да получат от теоретическото изучаване на окултната наука и усилията за издигане и осъвършенствуване, към което това изучаване ще ги подтикне, ще им принесат грамадна полза за тяхното общо развитие. Макар и не напълно стъпили върху Пътя, те все пак, ще бъдат близо до него: в тях ще се подготвят условията, ще се създадат необходимите предпоставки за влизане в този Път, за развиване на спящите дарби, за подтикване напред и поженване успехи във всяка област на живота им. И преди всичко, това, което изучаващите теоретически окултизма придобиват, то е действителното познаване на себе си. Познаване реалността на човешкото същество, като безсмъртен дух, живеещ във вечността, без начало и край, — познаване на „смъртта“ като врата към нов живот.
към текста >>

84. Прераждане - Сава Калименов (1901 - 1990)

Следующето прераждане човек се явява наново на земята да продължи своята работа, своето ученичество на земята от там, където миналото прераждане бе спрял.
А ето що ни говори тая истина: Ние хората, не за пръв път идем на тази земя. Докато достигнем до сегашното състояние на своето развитие, ние много и много пъти сме идвали на земята, дето сме живели и работили в най различни условия, употребявайки дадената ни свобода за изграждане на нашето бъдеще и на нас самите. По такъв начин земята представлява за нас едно училище с много класове, всеки един от които съответствува на един земен живот. Както ученикът от един клас си има определена програма за изучаване през една учебна година, така и човек си има своя програма, която той трябва да изучи за дадено прераждане и която се състои от добиване на известни опитности и развиване на известни способности, т. е. представлява една крачка напред в пътя на неговото усъвършенствуване. Следующето прераждане човек се явява наново на земята да продължи своята работа, своето ученичество на земята от там, където миналото прераждане бе спрял. Разликата между миналото му прераждане и сегашното е тая, че той сега се връща обогатен с нови опитности от миналия си земен живот, които в т. н. задгробен живот са преработени в наклонности и способности. Стъпка след стъпка, урок след урок взема човек в своите последователни превъплощения, поженвайки винаги плодовете на своите дела, учейки се да разпознава доброто и злото, да предпочита първото и и да избягва второто. Така той продължава да се възвръща на земята до тогава, докато почерпи всички опитности, докато изучи всичките уроци, които е определено да изучи там. Когато човек е достигнал такова съвършенство, че няма вече какво да учи на земята, той е завършил своята земна еволюция и тогава или продължава своето усъвършенствуване в други светове и планети, или остава на земята като Учител — видим или невидим за обикновеното човешко око Ръководител на своите по малки братя в пътя на тяхната еволюция.
към текста >>

85. Ученикът - Сава Калименов (1901 - 1990)

Има различни степени на ученичество.
Ученикът Писано е: „Искайте, и ще ви се даде, хлопайте и ще ви се отвори“ . . . Тази душа, която е познала суетата на обикновения, егоистичен живот, която е недоволна и отвратена от нисшитe прояви на живота, издига своето съзнание към по-висши състояния и се устремява към висините на Духа да търси смисъла и ценността на живота. По такъв начин тя намира пътя към Бялото Братство, както в невидимия мир, така и във видимия, при неговите представители тук, на земята. От този момент за нея за почва нов живот, който е изпълнен с един основен стремеж: изпълнение на волята Божия. Има различни степени на ученичество. Едни се намират в подготвителните стадии, други са вече близко до прага на истинското ученичество. Истинските окултни ученици, обаче, са твърде малко. Te са напреднали в своята еволюция души, преживели и издържали много изпитания, победили своята нисша природа и отдали се под ръководството на Божествения дух. Ученикът посвещава своя живот в служене на Бога. В него умира неговото низше „аз“, което го е карало да живеe само за себе си и той гледа на своя живот, на своитеe сили и способности, като на средства, които му са дадени за да служи с тях за издигането и освобождаването на своите братя.
към текста >>

Едни се намират в подготвителните стадии, други са вече близко до прага на истинското ученичество.
. . Тази душа, която е познала суетата на обикновения, егоистичен живот, която е недоволна и отвратена от нисшитe прояви на живота, издига своето съзнание към по-висши състояния и се устремява към висините на Духа да търси смисъла и ценността на живота. По такъв начин тя намира пътя към Бялото Братство, както в невидимия мир, така и във видимия, при неговите представители тук, на земята. От този момент за нея за почва нов живот, който е изпълнен с един основен стремеж: изпълнение на волята Божия. Има различни степени на ученичество. Едни се намират в подготвителните стадии, други са вече близко до прага на истинското ученичество. Истинските окултни ученици, обаче, са твърде малко. Te са напреднали в своята еволюция души, преживели и издържали много изпитания, победили своята нисша природа и отдали се под ръководството на Божествения дух. Ученикът посвещава своя живот в служене на Бога. В него умира неговото низше „аз“, което го е карало да живеe само за себе си и той гледа на своя живот, на своитеe сили и способности, като на средства, които му са дадени за да служи с тях за издигането и освобождаването на своите братя. Не ще съмнение, за да може да прави това, той трябва да се грижи преди всичко за своето собствено усъвършенствуване и подготовка, защото колкото по-съвършен и по-подготвен е той, толкова по-плодотворна ще бъде неговата дейност.
към текста >>

86. Чистота - Сава Калименов (1901 - 1990)

И паралелно със степента на своята истинска, вътрешна чистота, човек може да реализира своите стремежи към истинско служене, към Божествената любов, към учението, взето в неговия дълбок смисъл на окултно ученичество и придобиване на Божествената Мъдрост и към истинска свобода.
Ако пък не знае и да учи, той никога не може да придобие свобода“. Следователно, всички тия възможности са тясно свързани помежду си, и; тяхната основа е чистотата. Ето защо, когато у хората съществува силен стремеж към служенето, към любовта, към учението и към свободата, Te трябва да започнат с чистотата, — нея да сложат в основата на своя стремеж. Има различни схващания за чистотата и различни степени; на нейното осъществяване. Това зависи от степента, до която се е издигнало човешкото съзнание. И паралелно със степента на своята истинска, вътрешна чистота, човек може да реализира своите стремежи към истинско служене, към Божествената любов, към учението, взето в неговия дълбок смисъл на окултно ученичество и придобиване на Божествената Мъдрост и към истинска свобода. Чистотата е велика сила. Тя побеждава тъмнината, тя побеждава страха, тя побеждава и смъртта. Разрешението на загадката за дълговечността и безсмъртието на човешкия живот се намира в чистотата. И обратно — нечистотата е съюзник на смъртта. „Започне ли елементът на нечистотата да влиза в живота, смъртта веднага прави крачка напред: колкото повече се увеличава нечистотата, толкова, повече смъртта навлиза в живота.“ — Учителя.
към текста >>

87. VI. Георги Радев - Братско общежитие (Комуналният братски живот) - Георги Христов

Когато той влезе в съзнанието на ученичеството, започва да се движи в кръг около един център, който е неговият Учител.
За доставяне необходимата духовна храна, трябва да се съставят специални песни и приказки, чрез които да се прокарват известни окултни истини. Г. Марков. Човек в развитието на своето съзнание минава през три състояния: 1. През кометното, когато той представя една скитаща звезда, и се движи от система в система; 2. Когато съзнанието се движи по елипса, в която има два фокуса; единият представя неговата личност, другият представя Бога; 3. Когато той влезе в съзнанието на ученичеството, започва да се движи в кръг около един център, който е неговият Учител. П. Пампоров. Ние сме на парахода в океана, и той гори. Предстоят ни два пътя: или да хвърлим всичкия си товар, да скочим от парахода, и който може да плува, да се спаси, или да останем на парахода и да изгорим. Време е да се спасяваме! Сега Духът иде, и тропа на всяка душа, а най-вече върху душите на младите. Няма време за отлагане.
към текста >>

88. 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Георги Христов

Тя е далече от мен, но аз нося в себе си хубавите, спокойни и чисти дни от моето ученичество при учителя Беинса Дуно.
Сива мъглица лежи върху полето, зад ивицата на Дунава, където се простира влашката земя. Бостаните вече са зрели. Ние често ги посещаваме. На 15 август тръгваме обратно за София.“ * Знае се, че всяка стъпка от мястото, където си живял с любов към едно дело, е скъпа и наситена със спомени. Така е и с Русенската комуна. Тя е далече от мен, но аз нося в себе си хубавите, спокойни и чисти дни от моето ученичество при учителя Беинса Дуно. _____________________________________________ 132 За начало за Русенската комуна се приема учредителното събрание от 09.03.1921 г., основатели на което са 9 души. 133 Мария Тодорова. 134 Цветана Щилянова. 135 Виктория Христова. 136 Пенка Михайлова.
към текста >>

89. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Той ще проповядва Пътя на ученичеството, братството и служенето.
Помнете, Христос е проява на Божията Любов. И Той ще дойде като вътрешна Светлина в умовете и сърцата на хората. Тази Светлина ще привлече всички около Христа като велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре - това ще бъде Повторното идване на Христа на Земята. Той ще проповядва преди всичко великата наука на Любовта и методите на нейното прилагане. Той ще проповядва Пътя на ученичеството, братството и служенето. Защото законът на еволюцията изисква днес това. Пригответе се да посрещнете Христа! Пригответе се всеки на своето време да посрещне Христа. Облечете се в новите дрехи. За едни Христос ще дойде още днес, за други - утре, за трети - след години. Кой когато е готов, тогава ще Го види.
към текста >>

90. Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея - Филип Филипов

Западноевропейската християнска традиция го нарича ученичество, а Учителя Беинса Дуно - Път на ученика.
Явно към него е адресирано едно друго ключово музикално упражнение от 6 юни 1926 г., озаглавено Мисли, право мисли: Мисли, право мисли (2). Свещени мисли за Живота ти крепи (2), крепи, крепи, крепи, свещени мисли за Живота ти крепи (2). С трептенията, вложени в това упражнение, езотеричният ученик първо възпламенява потоците от звуков етер в собственото си Етерно тяло - там, където според езотеричната наука се тъкат нашите мисли; след това овладява и потоците от жизнен етер, т.е. средата, в която функционира непосредствеността на собствения му Живот. Овладяването на двата горни етера, които според антропософската наука са върнати на човечеството чрез Христовата жертва на Голгота, на практика извеждат съвременното съзнание на качествено нов еволюционен етап. Западноевропейската християнска традиция го нарича ученичество, а Учителя Беинса Дуно - Път на ученика. През 1926 г. се появяват първите постройки на селището Изгрев край София, където Учителя Беинса Дуно центрира дейността на езотеричната си школа. На следващата, 1927 г., там прозвучава знаменитият цикъл от съборни беседи, озаглавени Пътят на Ученика. В него с величествен мащаб се описва пътя от Съзнателната душа към Духа-Себе, т.е. към Тялото на Любовта: „Ние разделяме хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици... Старозаветният живот тече във вашите вени и в дебелото черво... Новозаветният живот тече във вашите бели дробове, простира се и във вашата симпатикова нервна система, в слънчевия възел.
към текста >>

НАГОРЕ

0.31397199630737