Търсене в текстове за 'Ученичество'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 131 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_08 На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Ученичеството е състояние на свръхсъзнанието на ученика - тогава, когато е намерил своя Учител.
" "Да, ние тук всички сме такива, с различни глави и умове, но за Учителя мислим по един и същ начин! " И си тръгнах, всеки разговор бе безсмислен. Този приятел бе от слушателите и любознателните - щеше да получи само това, което го интересува в момента. Ние, останалите, бяхме от вярващите, ние вярвахме в тази опитност. А само ученикът може да се добере до вътрешната страна на окултния закон. Ученичеството е състояние на свръхсъзнанието на ученика - тогава, когато е намерил своя Учител. Такова нещо не се случваше често - Учителят да отиде на най-важния концерт, с най-хубавия впряг от коне, с най-луксозния файтон и... с най- гърбавия от всички гърбави, с най-отхвърления, с най-ниския по ръст брат, с най-нещастния и невзрачен човечец на "Изгрева", и да присъствуват на Божествен концерт. Всички клатехме глави от учудване и никой не му завиждаше на него, на най-малкия човечец на "Изгрева", но всички се учудваха от величието на Учителя и проявлението на Бога към отхвърлените и страдащи души. Ето, в това бе значението и силата на този Божествен концерт. Страданието на човеците и техните души - това е Божественият концерт на земята, а пробуждането на душите е Божествен концерт за Небето. Божественият Дух е цигуларят, защото само душата има пряко общение с Духа и само Духът може да живее с човешката душа.
към текста >>

2. 3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Ученичеството е състояние, при което неговото съзнание се добира до свръхсъзнанието и прави връзка и общение с Божествения Дух и Божествената Душа.
Е, питам ви, може ли Учителят да има свой заместник? Може ли идването на Всемировия Учител на земята и Словото, което Той свали, да има нещо общо с такива методи на действие? Ами къде е Словото на Учителя? Ами къде е Словото на Бога? Къде е Високият Идеал на ученика и на неговата душа? Ученичеството е състояние, при което неговото съзнание се добира до свръхсъзнанието и прави връзка и общение с Божествения Дух и Божествената Душа. След като направи ученикът такова общение с Бога, има ли той нужда от ръководство, от ръководител, от заместник на някого? Има ли нужда някой да му нарежда да прави това или онова, защото в някакъв устав е записано и отбелязано по точки неговото бъдещо поведение? Това са човешки измислици и Школата на Учителя няма нищо общо с това. Защото Школата на Великия Учител бе Божествена Школа и Бог говори чрез Словото Си!
към текста >>

3. 3_19 Религиозно и духовно съзнание

ТОМ 1

Учителят я поглежда строго и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух.
Аз стоя, слушам и наблюдавам Учителя. Учителят ги погледна съвсем по обикновеному и каза: "Тези души са с религиозно съзнание! ". "Ами как така, Учителю? Те са толкова предани, толкова сърдечни, толкова усърдни в делото! "- казва една сестра. Учителят я поглежда строго и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух. Това означава пробуждане на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството. Ученикът борави и живее с Космическото Съзнание. Всички ония души в Айтос са с религиозно съзнание. Трябва да преминат от него в Духовното Съзнание и чак тогава да преминат в свръхсъзнанието или Космическото състояние на съзнанието, което е пътят на ученика. Дотогава има дълъг път да се извърви от тези души.
към текста >>

Това означава пробуждане на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството.
Учителят ги погледна съвсем по обикновеному и каза: "Тези души са с религиозно съзнание! ". "Ами как така, Учителю? Те са толкова предани, толкова сърдечни, толкова усърдни в делото! "- казва една сестра. Учителят я поглежда строго и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух. Това означава пробуждане на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството. Ученикът борави и живее с Космическото Съзнание. Всички ония души в Айтос са с религиозно съзнание. Трябва да преминат от него в Духовното Съзнание и чак тогава да преминат в свръхсъзнанието или Космическото състояние на съзнанието, което е пътят на ученика. Дотогава има дълъг път да се извърви от тези души. А всяка душа е лъч от светлината на Бога.
към текста >>

4. 3_20 Души в почивка

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Настоящите приведени примери са за това, да покажат, че Пътят на ученичеството е дълъг - път, представляващ цели епохи на човешката цивилизация.
Накрая тя изнесе своя реферат за Патриарх Евтимий и получи бляскава оценка от професора си и от научния съвет на катедрата по българска филология. Така аз проумях какво означава "души в почивка". И завинаги си запазих у мен това изказване на Учителя за Братството в Айтос като едно откровение на Духа за смисъла на човешкия живот на земята. Затова посвещавам разказаните опитности за Айтоското Братство на онези братя с белите ризи, червените пояси и черните потури, които построиха салона на "Изгрева". И които бяха "души в почивка", но откликнаха на призива на Духа и на Словото на Учителя. Настоящите приведени примери са за това, да покажат, че Пътят на ученичеството е дълъг - път, представляващ цели епохи на човешката цивилизация. А животът на Братството в Айтос показва как българското съзнание в един отрязък от време и пространство се е проектирало чрез онези души, които слязоха на земята, въплътиха се, родиха се като българи, бяха онези братя и сестри от Айтос и околностите, които съставляваха живата верига и живите членове на това Братство. Те бяха живата аудитория на Учителя, защото чрез тези души се даде Словото на Учителя, което бе изява и проявление на Божествения Дух. А опитностите им бяха живо проявление на това Слово и реализация на Божието Слово в тях, което стана плът и кръв чрез техния живот на земята. Затова Учителят казва: "Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа". Пътят на един ученик от Школата е стъпало, през което трябва да премине всеки един от нас.
към текста >>

5. 3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Този ключ бе ключът на ученичеството!
А те бяха школувани музиканти и изпълняваха безупречно написаното на нотния лист, но стигаха дотук. Не можеха да прескочат бариерата на петолинието и да влезнат в Духа на песните. Тогава тези градски музиканти виждаха, че това са обикновени неща и то толкова обикновени, че не си заслужава да се прави опит. А когато решаваха да направят опит - те го правеха и искаха да се доближат до онова звучене на песента в присъствието на Учителя и в салона, където и те са били. Но не се получаваше, защото Духът на песните бе на друго място и те не познаваха онзи вътрешен ключ сол, с който да отключат и да потече от нотите Духът на песните на Учителя. Този ключ бе ключът на ученичеството! А ученичеството бе цяло посвещение. Ученичеството не беше само жертва, не беше само саможертва, то не беше само посвещение, а беше нещо повече от всичко това. Защото посвещение има само тогава, когато те осени Божественият Дух и дойдеш в досег с Него. А тук трябваше, освен посвещението, и нещо по-голямо. Това бе служението.
към текста >>

А ученичеството бе цяло посвещение.
Не можеха да прескочат бариерата на петолинието и да влезнат в Духа на песните. Тогава тези градски музиканти виждаха, че това са обикновени неща и то толкова обикновени, че не си заслужава да се прави опит. А когато решаваха да направят опит - те го правеха и искаха да се доближат до онова звучене на песента в присъствието на Учителя и в салона, където и те са били. Но не се получаваше, защото Духът на песните бе на друго място и те не познаваха онзи вътрешен ключ сол, с който да отключат и да потече от нотите Духът на песните на Учителя. Този ключ бе ключът на ученичеството! А ученичеството бе цяло посвещение. Ученичеството не беше само жертва, не беше само саможертва, то не беше само посвещение, а беше нещо повече от всичко това. Защото посвещение има само тогава, когато те осени Божественият Дух и дойдеш в досег с Него. А тук трябваше, освен посвещението, и нещо по-голямо. Това бе служението. Да служиш на Божествения Дух - ето това бе ключът сол на вътрешния ключ сол, който можеше да отвори у музиканта онази врата, през която се влиза в света на песните на Учителя.
към текста >>

Ученичеството не беше само жертва, не беше само саможертва, то не беше само посвещение, а беше нещо повече от всичко това.
Тогава тези градски музиканти виждаха, че това са обикновени неща и то толкова обикновени, че не си заслужава да се прави опит. А когато решаваха да направят опит - те го правеха и искаха да се доближат до онова звучене на песента в присъствието на Учителя и в салона, където и те са били. Но не се получаваше, защото Духът на песните бе на друго място и те не познаваха онзи вътрешен ключ сол, с който да отключат и да потече от нотите Духът на песните на Учителя. Този ключ бе ключът на ученичеството! А ученичеството бе цяло посвещение. Ученичеството не беше само жертва, не беше само саможертва, то не беше само посвещение, а беше нещо повече от всичко това. Защото посвещение има само тогава, когато те осени Божественият Дух и дойдеш в досег с Него. А тук трябваше, освен посвещението, и нещо по-голямо. Това бе служението. Да служиш на Божествения Дух - ето това бе ключът сол на вътрешния ключ сол, който можеше да отвори у музиканта онази врата, през която се влиза в света на песните на Учителя. Ех, колко пъти сме търсили този ключ у себе си, колко пъти сме го губили с годините и не сме могли да го намерим.
към текста >>

6. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Защото Словото на Учителя създава Школата и вътрешния живот на ученичеството.
Не се вижда. Преди четири месеца той си е заминал от този свят и много приятели бяха на погребението му. Но бе още жив и присъствуваше в Школата. Ние всички сме живи - и онези, които са тук на земята в плът, и онези, които са в Невидимия свят. Ние сме живи, когато сме в Школата на Учителя. Защото Словото на Учителя създава Школата и вътрешния живот на ученичеството. Ученичеството е състояние на свръхсъзнанието на ученика, при което човешката душа се стреми да изпълни Волята на Бога, а човешкият дух - да я приложи. След малко Катя Грива "оживява". "Дядо Благо" бе послушал Учителя и я бе пуснал, бе свалил невидимите си ръце от врата на Катя. След като оживя, след бурни събития и случки, най-накрая Катя отиде в провинцията и стана учителка. С учителската си професия тя се пенсионира и преживяваше с пенсията от нея, като непрекъснато ежемесечно благодареше на Учителя с молитви за стореното Му голямо Добро за нея.
към текста >>

Ученичеството е състояние на свръхсъзнанието на ученика, при което човешката душа се стреми да изпълни Волята на Бога, а човешкият дух - да я приложи.
Преди четири месеца той си е заминал от този свят и много приятели бяха на погребението му. Но бе още жив и присъствуваше в Школата. Ние всички сме живи - и онези, които са тук на земята в плът, и онези, които са в Невидимия свят. Ние сме живи, когато сме в Школата на Учителя. Защото Словото на Учителя създава Школата и вътрешния живот на ученичеството. Ученичеството е състояние на свръхсъзнанието на ученика, при което човешката душа се стреми да изпълни Волята на Бога, а човешкият дух - да я приложи. След малко Катя Грива "оживява". "Дядо Благо" бе послушал Учителя и я бе пуснал, бе свалил невидимите си ръце от врата на Катя. След като оживя, след бурни събития и случки, най-накрая Катя отиде в провинцията и стана учителка. С учителската си професия тя се пенсионира и преживяваше с пенсията от нея, като непрекъснато ежемесечно благодареше на Учителя с молитви за стореното Му голямо Добро за нея. Катя бе ученик в Школата на Учителя!
към текста >>

7. 3_62 Завързаното Братство на Изгрева

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

А се наричаха ученици и се смятаха за такива, смятаха, че правят всичко в името на ученичеството и на Братството.
" Но така строго го каза и ме изгледа, че не посмях да мръдна от мястото си. Дълго мислих върху този въпрос. Но строгият тон и тези думи не само ме опряха, но бяха като вътрешна възбрана. Много по-късно разбрах тези думи на Учителя, особено след като започнаха борбите за ръководство и особено след 1957-58 година, около съдебния процес. Та се дойде дотам, че не можех да разбера ученици на Учителя ли бяха тези, които ни предаваха на милицията, които ни искаха дори смъртта - искаха да бъдем обесени. А се наричаха ученици и се смятаха за такива, смятаха, че правят всичко в името на ученичеството и на Братството. Тогава разбрах какво означават думите на Учителя, че е вързал много хора тук на "Изгрева", за да не правят бели. Но някой ги беше отвързал и тези поразии те ги направиха. А тогава разбрах и думите Му: "На кое Братство? " Тогава разбрах, че "Изгревът" не е тук, а е горе и се отнася за изгряването на човешката душа, за да се огрее от слънцето на Божествения Дух. А Братството е общение на души с Бога и означава единение на човешката душа и човешкия дух в духовна верига от чистота и съвършенство!
към текста >>

8. 3_70 Учителят и последните Му дни на земята. Сватбата

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Сега разбрах, че те се отнасят за епохата на ученичеството - епоха на труд и учение в Школата.
Аз не можех да разбера какво искаше да каже, но Го записах. Аз също владеех стенография. След няколко дни Той си замина. Дълги години възприемах че това изказване се отнася за самия ни живот, за нашето поколение и до края на живота си очаквах да дойдат тези светли дни. След процеса през 1957 година и последващите гонения, аз никога не се поколебах в тези думи на Учителя. Сега разбрах, че те се отнасят за епохата на ученичеството - епоха на труд и учение в Школата. Този период е дълъг низ от прераждания тук на земята. Това е работа и тук, на земята, и горе. А това, че Учителят каза за Себе Си: "но за Мен..." и замълча, сега го разбирам така: че Той трябваше да се справи с един въпрос, въпроса за Своето заминаване от земята. Учителят преди заминаването Си каза: "Гледай каквото можеш да направиш за Мен. Постарай се!
към текста >>

9. 4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

ТОМ 1

Послушанието на ученика към Учителя е първото условие за ученичеството, което е състояние на свръхсъзнанието, където любовта на Учителя пребивава и се изявява към ученика със светли мисли и чистота в сърцето му и с праведни дела.
Каза го, но никой не го направи. Братски пари имаше, но ги нямаше онези, които да изпълнят думата на Учителя, която е Воля на Бога. Ако това беше направено, нещата на "Изгрева" по друг начин щяха да се развият. Това се разбира от само себе си. Защото, когато ученикът не изпълни думата на Учителя, Той го оставя да се движи сам в пътя, без Неговата подкрепа. Послушанието на ученика към Учителя е първото условие за ученичеството, което е състояние на свръхсъзнанието, където любовта на Учителя пребивава и се изявява към ученика със светли мисли и чистота в сърцето му и с праведни дела. Много по-късно бяхме на вечеря у сестра Балтова. Беше дошъл на вечерята големия цигулар Чомпи. Беше дошъл и директорът на Държавната печатница Пенков. Там бяха Неделчо Попов, Долапчиев и много други. Съвършено естествено се поде разговор за окултните школи на запад.
към текста >>

Това беше нашата привилегия в нашия Път на ученичество.
Школата на Учителя бе условие за Него, за да свали Словото. Ние бяхме предметно обучение на учениците в Духовния свят, където бе истинската, Вътрешната Школа на Всемирното Велико Бяло Братство и на Учителя. Ученици в Школата на Учителя бяхме ние, долу на земята, на "Изгрева, в Школата, където се сваляше Словото на Бога. Ученици в Школата на Учителя бяха и онези светли същества в Духовната Школа на Учителя, която бе в Невидимия свят и чрез която се творяха законите на Школата горе. А ние на земята проверявахме тези закони с живота си. Това беше нашата привилегия в нашия Път на ученичество. Вашата привилегия ще бъде да се ползувате от нашите опитности, които са реализирани закони на учениците от Духовната Школа на Учителя. Но това може да направите само, ако имате Светлината на Словото във вашето съзнание.
към текста >>

10. 4_11 Последният концерт пред Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

ТОМ 1

Послушанието на ученика е първото условие на ученичеството.
Когато Му донесоха вода от изворчето, Той каза, че тя минава през минерални пластове и е леко лаксативна, тоест разхлабва онези черва, които са лениви и склонни към запек. Друг път каза: "За в бъдеще, дотук да идвате, ще ви е достатъчно." След като Учителят се завърна от Мърчаево, аз се въртях край салона. Често, седнали на пейките до масите пред салона, се събирахме около Учителя и водехме разговори. Веднъж Той каза: "За ръководител пред властта трябва да се намери такъв брат, който да е запознат с комунистическите идеи, за да бъде мост между нас и тях. Подходящи за това са брат Антов и брат Пелю Ганев." При друга група Учителят бе казал същото: "Ще намерите един от вас, който добре разбира комунизма и той ще бъде връзка между вас и властта." Много хора го чуха и много го запомниха - но това не се изпълни. Послушанието на ученика е първото условие на ученичеството. Ние проверявахме на гърба си цената на непослушанието цели четиридесет и пет години. Думите на Учителя към ученика са свещени. Ученикът има право да избира и да прояви свободата си в това как най- добре да изпълни Волята на Учителя. Но няма право да използва свободата си, за да реализира своето непослушание към Учителя. Ако направи това, той вече не е ученик.
към текста >>

11. 96. ПЕНТАГРАМАТА

Борис Николов

ТОМ 2

Тя е основната идея на ученика, на ученичеството и на пътя.
Но милицията. която дойде, за да вземе златото провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях. Въпросът за Пентаграма е много сложен, сериозен и много опасен за онези, които не са запознати с него. Това е една идеална хармонична форма с фигури. Тази мисъл, която там е вмъкната в този кръг „В ИЗПЪЛНЕНИЕТО ВОЛЯТА НА БОГА Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША" - това е основната формула на Бялото Братство. Тя е основната идея на ученика, на ученичеството и на пътя. Сега там, както са дадени и петте лъча на добродетелите - това е пътят на ученика. Пентаграмата представлява един синтез на пътя на ученика. В него са синтезирани сили, които действуват всякога и навсякъде. Който има Пентаграма, трябва да спазва няколко условия: 1.Да бъде чист човек. 2.Където го сложи в стаята си там трябва да има хармоничен живот.
към текста >>

12. 68. РЪКОВОДИТЕЛИТЕ

Борис Николов

ТОМ 2

А ние младите тогава бяхме деца на Школата, ние дойдохме с нея и по нейното време възраснахме, станахме големи и поехме своя път на ученичеството.
Те са необходим елемент, а братята искаха да ги отстранят." Екскурзията завършва добре. Всички се върнаха освежени, бодри, радостни. Учителят обичаше нещата да стават естествено, просто. Ръководителите по време на Школата бяха все мъже, братя дошли при Учителя при отварянето на Школата. Братя с тежест, с авторитет, които идваха от една друга епоха. А ние младите тогава бяхме деца на Школата, ние дойдохме с нея и по нейното време възраснахме, станахме големи и поехме своя път на ученичеството.
към текста >>

13. І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

Галилей Величков

ТОМ 4

Самото ученичество е дълъг и непреривен процес.
Няма лесен път. Всякога обаче ученикът придобива опитности, знание и мъдрост, без които не може да се разбере Истината. Ученикът Аверуни е познат в школата, като един от четиримата стенографи. Те бяха непосредствени сътрудници на УЧИТЕЛЯ. Близостта, съдействието и общуването с Него бяха великолепни условия - съкровена мечта на всеки ученик. Самото ученичество е дълъг и непреривен процес. Не всякога може да има на физическото поле такова съвпадение - УЧИТЕЛ и ученик да бъдат едновременно в една страна. Съкратеното физическо разстояние - близостта е много ценно условие. Стенографите знаеха това и се радваха на привилегията да бъдат заедно почти по всяко време, да обменят мисли, да се вглеждат в поведението Му и да се учат. В най-добрият смисъл на думата, казано на евангелския език - те бяха работници на нивата. За тях образът на УЧИТЕЛЯ бе осмислено разбран.
към текста >>

14. І.8. ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС

Галилей Величков

ТОМ 4

Примерна дисциплина, одухотворена от идеята за добро ученичество.
В клас трябва да бъдем навреме. Всеки от нас спазваше правилото - безшумно да се движим, углъбени в себе си - да се освободим от разновидните противоречия и с благоговение да пристъпим към прага на школата. Бяхме размерили силите си, така че преди да е влязъл УЧИТЕЛЯТ да заемем своите места. Приятелите достатъчно добре се бяха опознали и сядаха между тези, с които си хармонираха. Малки правила с добри последствия. Примерна дисциплина, одухотворена от идеята за добро ученичество. Твърде често, наблизо до Изгрева застигахме бележитата двойка - възрастното семейство Белеви. Единствени те не спазваха правилото за мълчанието и на висок глас разговаряха помежду си. Такива бяха темпераментите им - динамични за възрастта им. УЧИТЕЛЯТ благоволяваше в тяхното семейство, утвърдено от богата взаимна кореспонденция. Това не бе тайна, а факт, повдигащ авторитета им всред братството.
към текста >>

15. ІІ.В НЕГОВАТА АУРА 22. СПИТЕ ЛИ... СЪНУВАТЕ ЛИ?

Галилей Величков

ТОМ 4

Такива бяха основните координати на нашето ученичество.
Верен на богатия педагогичен опит, Той често поставяше пред нас много от неразрешимите въпроси. Той искаше да пребродим световната литература, да се запознаем с творческото изследване на човешкия дух. След това подемаше въпроса и откриваше Истината. В клас, при разговори, из планините, когато имахме допир с Него, винаги живеехме с малките и големи въпроси и очаквахме тяхното изясняване. Такъв бе духът на взаимната ни връзка. Такива бяха основните координати на нашето ученичество. Вълнуваше ме въпросът - спи ли УЧИТЕЛЯТ... сънува ли? Той никога не е споделял сънища, така както ние често ги разказвахме. А в много лекции въпроса за съня, за сънуването, за хигиената на спящия Той внимателно разглеждаше от всички познати и непознати аспекти. Така, към опита на човечеството, описан в народните умотворения, сказания и легенди, към постиженията на древната и съвременна наука, медицина и психиатрия, към констатациите на малки и големи окултисти, УЧИТЕЛЯТ прибави резултата от личните си наблюдения и опити, изнесе закономерности, непознати досега на човечеството. За нас сънят е твърде важно явление.
към текста >>

16. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Галилей Величков

ТОМ 4

Вдъхновен от идеите на необикновеното духовно възраждане, Пеню Киров посвещава целия си живот на вярно и предано ученичество.
Пеню Киров не е изненадан от зарящата аура на УЧИТЕЛЯ. Душата му ликува. Духът му тържествува. В младежа, д-р Петър К. Дънов, Който му подава ръка, той познава УЧИТЕЛЯ, съзира Божествен Дух и разбира, че България е определена да бъде люлка на една школа, която ще трасира пътя на Славянството към шестата раса - заветна бъднина на човечеството. Вдъхновен от идеите на необикновеното духовно възраждане, Пеню Киров посвещава целия си живот на вярно и предано ученичество. Богати и съдържателни са дните на срещи, работа и общуване с УЧИТЕЛЯ. Езикът им е общ и разбран. Идеите - идеи на души, жадуващи да чуят наново Словото Господне, неподправено, ненагласено. Общото дело събужда, претворява, възражда, обновява Пеню Киров. Той търси УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

Дядо Благо съзира успеха на творчеството си и разбира, че този път трябва да посвети живота си на ученичество и да служи на децата тогава, когато душата му ще бъде обширна като вселената и духът му - мощен като Бога и едно с Бога.
На тях предава своята мъдрост и знание, умело вплетени в разбираема реч. Децата може би му напомнят подсъзнателно онези души, жадни за просвета, от Кирило-Методиевото време. Ето че детският писател Дядо Благо се среща с УЧИТЕЛЯ. Проблясва пред съзнанието му една мъдрост необхватна, несъизмерима, но изказана ясно и разбрано. Обиква Словото на УЧИТЕЛЯ, претворява го през перото си и детските разкази, приказки, поговорки добиват ново и по-богато съдържание. Дядо Благо съзира успеха на творчеството си и разбира, че този път трябва да посвети живота си на ученичество и да служи на децата тогава, когато душата му ще бъде обширна като вселената и духът му - мощен като Бога и едно с Бога. УЧИТЕЛЯТ позна в Дядо Благо верният работник от времето на Кирил и Методий. В деня, когато погребваха тялото на Дядо Благо, УЧИТЕЛЯТ изнесе две бележити беседи, които Сам Той нарече - "Двете запалени свещи в светлия път на Дядо Благо." В редиците на учениците на УЧИТЕЛЯ, намери своето място и Патриарх Евтимий - другото голямо светило на Българското православие, най-големият църковен идеалист, примерен исихаст, любимец на цариградската патриаршия и византийските православни водители, това е градинарят на Изгрева -Ради Танчев, наричан от всички Бати Ради. Той бе заел скромно работно място. Умореният от умствени напрежения, дълги преводи на църковни книги, динамичен борец за църковни и граждански свободи - Патриарх Евтимий, е в „почивка". Бати Ради е необразован.
към текста >>

17. ІІІ.93. ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Дни на синовно отношение, дни на ученичество и дни на единството между Голямото и Малкото.
93. ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА Незабравими дни с непосредствена връзка с Учителя. Дни на синовно отношение, дни на ученичество и дни на единството между Голямото и Малкото. Съдбовни дни. Това бяха дни, в които по пътеките или по безлюдното шосе за Симеоново се движехме двама или трима с Учителя. Всяка утрин към 7-8 часа, след клас Той слизаше от Горницата, облечен в лоден, готов за път. Тези 40 дни на месец ноември и декември 1943 година бяха ту приветливи, ту строги. За отбелязване бе, че през това време духаха много често топли южни ветрове, които насищаха въздуха с приятна влага и мекота.
към текста >>

18. ІІІ.105. УЧИТЕЛЯТ И МУЗИКАТА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Характерно за песните в първата част е, че те носят белезите на първите стъпки на ученичеството, когато човешката душа търси утеха в смирението и всеотдайното отношение към Небесната Милост.
Ние твърдо вярваме, че тези песнички, а особено ония, които Учителят нарече "окултни упражнения", един ден ще станат извор на вдъхновения на бъдещи музиканти, за да се създаде нова окултна музика. Създаването на Учителевите песни ние считаме като явление, при което по непознати нам пътища на духовен алхимизъм, една идея се превръща в музика. Това е причината, че всяка отделна песен упражнява строго определено въздействие върху слушателите. В един специално издаден сборник са дадени много песни, които могат да се отделят в два отдела. В първия отдел има песни от Учителя, но има и такива, сътворени от ученици по негови мотиви. Характерно за песните в първата част е, че те носят белезите на първите стъпки на ученичеството, когато човешката душа търси утеха в смирението и всеотдайното отношение към Небесната Милост. Упражненията във втората част, наречени „окултни музикални упражнения" имат вградено в себе си нещо ново, неизвестно на сегашната музика - един строеж в мелодията и музикалната архитектура, които беле-жат вътрешната сила и дълбочина. Това не са обикновени песни, а мелодии, които ни свързват със словото, тъй като между словото и музиката има връзка и е възможно да се постигне една еднозначност. В окултните школи на миналото музиката не е вземала най-предно място. На земята още нямаме напълно окултна музика. Тя сега се заражда.
към текста >>

19. ІІІ.123. Биографични бележки

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Жертва към Бога, саможертва към ближния и съдба человеческа на земята, по пътя на ученичеството в школата на Бялото Братство, отворена от Учителя в София, България, 1922 г.
По този принцип бе осъществена идеята за написването на този труд. Един даде идеята, друг я осъществи, трети я довърши в своята максимална изява, а останалите, от тази духовна верига ще я реализират и представят на онези, които я очакват. Затова процесът на познание е вечен и непреривен за човешките души, а человеците се подвизават в Бога само чрез жертвата към идеята за Бога, в саможертва за приложението и на земята, и чрез собствената си съдба отстояват в житейските си ежедневни изпити, онова, което са усвоили и са го направили в плът и кръв, за да разрешат главната задача на живота си и на слизането си на земята, като човеци, и като ученици на окултна Школа. По този начин се осъществява идеята за онази жертва, угодна Богу, саможертва, угодна на ближния, и жертва и съдба, угодна на човешкия дух, слезнал на земята, за да се срещне и съедини с човешката душа, за да опознае Истината за живота на земята, дадено в Словото на Учителя Беинса Дуно, Мировия Учител на земята и Всемировия Учител на Вселената. Една жертва, една саможертва и една съдба - това бе животът на Гавраил Величков, Галилей Величков - брат Галилей. Жертва към Бога, саможертва към ближния и съдба человеческа на земята, по пътя на ученичеството в школата на Бялото Братство, отворена от Учителя в София, България, 1922 г. до 1944 г. Роди се на 21.XI.1909 г. и си замина на З.ХII.1985 г. Това бе пътят на една от душите, слезнали в епохата на Школата, да се срещне с Учителя и да поеме вечния път на ученичеството до завършването на човешката еволюция на земята, и да се подготви за следващата епоха -епохата на синовете Божии, където Божият Дух ще бъде изявен и проявен в живота им. Такава бе идеята на автора за този труд.
към текста >>

Това бе пътят на една от душите, слезнали в епохата на Школата, да се срещне с Учителя и да поеме вечния път на ученичеството до завършването на човешката еволюция на земята, и да се подготви за следващата епоха -епохата на синовете Божии, където Божият Дух ще бъде изявен и проявен в живота им.
Една жертва, една саможертва и една съдба - това бе животът на Гавраил Величков, Галилей Величков - брат Галилей. Жертва към Бога, саможертва към ближния и съдба человеческа на земята, по пътя на ученичеството в школата на Бялото Братство, отворена от Учителя в София, България, 1922 г. до 1944 г. Роди се на 21.XI.1909 г. и си замина на З.ХII.1985 г. Това бе пътят на една от душите, слезнали в епохата на Школата, да се срещне с Учителя и да поеме вечния път на ученичеството до завършването на човешката еволюция на земята, и да се подготви за следващата епоха -епохата на синовете Божии, където Божият Дух ще бъде изявен и проявен в живота им. Такава бе идеята на автора за този труд. Настоящите биографични бележки бяха съставени по данни на рождената му сестра Веска и брат му - Апостол, а направени от негов съвременник, сподвижник и съидейник. Съидейник на високия идеал д-р Вергилий Кръстев
към текста >>

20. 6.07. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Така започнаха първите ми крачки по тясната пътека на ученичеството.
По природа бях надарен със здраво, силно, енергично тяло, което беше изпълнено със сурови, необуздани енергии. Това се дължеше на моята младежка възраст. При тази обстановка исках да бъда победител, да хвана звяра в себе си, да го подчиня, та по този начин да вървя смело по тясната пътека, която Учителят ми очертаваше. След този интимен разговор с Учителя, такъв Свещен трепет овладя моя дух, такива свещени пориви се събудиха в душата ми - аз имах вече един очертан идеал и път. Учителят ми отвори вратите към необятните духовни простори, които тайнствено се очертаваха пред мен като някакъв магичен ребус, който трябваше с героични усилия да разбуля. Така започнаха първите ми крачки по тясната пътека на ученичеството.
към текста >>

21. 6.14. Трите мистерии в битието

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

След това настъпва третият момент - спасението и човешкото съзнание встъпва в пътя на ученичеството.
Първата вълна произтича от принципа на Любовта. Тази Космична вълна на любовта, според Него, ще внесе новия живот. Това е една от вратите на посвещението. В това посвещение има три важни момента: първият момент е обръщането към Великото космично начало; след обръщането идва вторият момент -покаянието. В този втори период човекът ликвидира със своята индивидуална, семейна, обществена и национална карма. След това настъпва третият момент - спасението и човешкото съзнание встъпва в пътя на ученичеството. След като Любовта внесе живота, тя отново се качва в своите висини - в света на принципите, или есенциалният свят. Втората вълна, която настъпва след вълната на Любовта, е Великото космично течение на Мъдростта. Мъдростта, която ни разкрива големите мистерии в битието, ще донесе онова велико знание, което ще се изрази в два важни периода. Първият период от тази космична вълна Учителят го нарича "възраждане", а втория период - "ново раждане". При "ново раждането" човек ликвидира своята расова карма, скъсва всички окови, които го свързват със света на личността.
към текста >>

22. 6.17. Духовната група около Учителя

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

За нея нищо друго не съществуваше, освен тесният път на ученичеството.
Тази девойка беше една от най-интересните същества, които заобикаляха Учителя. По баща българка, по майка немкиня, тя следваше философия. Спирам вниманието си върху нея, понеже не само че беше една от важните съработнички и постоянна сподвижничка на Учителя, но и затова, че представляваше като сестра една странна индивидуалност. Висока по ръст, с голямо широко чело, с меки сини очи, се отличаваше с такава преданост, с такава всеотдайна привързаност, с такава готовност за идейна работа, подобно на християнките в първото столетие, когато духовният блясък на могъщите идеи на Исус от Назарет искряха в душите на Неговите последователи. За Савка външният свят не съществуваше, тя като че ли беше забравила своята личност, тя се беше сляла напълно с делото на Учителя. За нея нищо друго не съществуваше, освен тесният път на ученичеството. За да се обхване тази странна индивидуалност на преданост, духовен възторг и подвиг, трябва да се разлистят страниците на книгата „Свещени думи на Учителя." Тази ценна творба беше родена от непосредствения досег на Савка Керемидчиева с Учителя. Учителят наистина отделяше колосално време за това същество, което до последния момент на Неговото физическо заминаване, стоеше при Неговите нозе. И първото същество, което си замина за отвъдния свят, след заминаването на Учителя - беше Савка. Това стана през май 1945 г. Тук само ще спомена, че главните актьори, които взимаха участие в Школата на Учителя, си заминаха твърде млади, може би те бяха вече ненужни на земята, след като са изиграли своята роля.
към текста >>

23. 6.19. Край на първото действие

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

„Оборище" 14, на тема „Ученичество".
Появи се друг образ. След като Борис раздаде на учениците в Младежкия окултен клас онези пликчета да се преброят, то на Добран Гарвалов се падна най-дебелия плик. И както споменах, той преброи към 20 000 косъма. Чудех се, защо на него му се паднаха толкова много. Спомням си, че той бе първият, който изнесе реферат на Първия Младежки събор на ул. „Оборище" 14, на тема „Ученичество". Той бе интересен тип за наблюдение. Беше масивен, имаше една голяма глава. Следваше медицина и беше крайно критичен. Той завърши медицина и отиде в Пловдив да работи. Но защо и как стана така, че той, който беше крайно критичен към погрешките на другите, изведнъж се разочарова, напусна Учението и започна да пише статии срещу Учителя.
към текста >>

24. 6.27. Тесният път на ученика

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Много често, когато съм изнасял реферати, и при разискванията, моите разсъждения се тълкуваха като ексцентричност, или някаква идейна екзалтираност; това положение никак не ме смущаваше, напротив, духовният потенциал на това велико съкровище, което дълбоко беше скрито в моята душа, ми даваше все по-големи импулси и твърдо постоянство да мина по пътя на съвременното знание, да го проникна и по този начин да бъда още по-добре подготвен за тясната пътека на ученичеството.
За мен университетът представляваше една врата, която ме въвеждаше в обществото. Аз влязох във връзка с много академични среди. Моят устрем, както към духовните проблеми, със същата сила се насочи и към социалните въпроси. В скоро време влязох във връзка с академичната младеж, започнах да посещавам различни семинари, реферати, в които взимах активно участие и винаги гледах непринудено, незабелязано да прокарвам нишките на моите идейни схващания. Всичко това вършех поради големия копнеж, новите идеали, които Учителят даваше на човечеството, новият мироглед, който изграждаше Учителят в своята школа, да може постепенно да открие един нов път и да могат индивидите, обществата, народите и човечеството да излязат от духовната безпътица и от хаоса на стопанската, политическата и културна криза. Много често, когато съм изнасял реферати, и при разискванията, моите разсъждения се тълкуваха като ексцентричност, или някаква идейна екзалтираност; това положение никак не ме смущаваше, напротив, духовният потенциал на това велико съкровище, което дълбоко беше скрито в моята душа, ми даваше все по-големи импулси и твърдо постоянство да мина по пътя на съвременното знание, да го проникна и по този начин да бъда още по-добре подготвен за тясната пътека на ученичеството.
към текста >>

25. 6.34. Астрокосмична синтеза

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Тази нова култура ще бъде културата на синовете Божии, които ще тръгнат по тесните пътеки на ученичеството.
Творческата идейна сила, която Учителят разпалваше в тази малка опитна лаборатория, постепенно се разливаше в обществото чрез неговото Слово, и от обществото в народа, и в цялото човечество. Учителят постепенно слизаше със Своята пълнота върху земята. Неговият блестящ равностранен триъгълник упражняваше своето велико въздействие върху равностранните триъгълници - малкия и големия. Неговото мощно Слово чрез беседите се разнасяше по етера, обхващаше аурата на земята и действаше мощно върху умовете, сърцата и волята на всички хора по земята. Но този начин, в този малък миниатюр Неговото общество, което съдържаше всички обществени, духовни и културни сили на човечеството, изразени в тези живи екрани, върху които той действаше магически, даваше новия потенциал на новата епоха, потенциал, който ще бъде разработен от гениалните, талантливите и обикновените хора на земята. Тази нова култура ще бъде културата на синовете Божии, които ще тръгнат по тесните пътеки на ученичеството. Така действаха скромно и тихо великите посветени, когато слизаха на земята, да дадат едно ново откровение и тласнат живота към по-големи духовни висоти, към по-голям творчески процес. Интересно, Кузман Кузманов, колкото повече идваше до едно вътрешно прозрение, толкова повече неговото физическо тяло се одухотворяваше. В интимните си разговори с него той често споделяше с мен следната мисъл: „Аз искам да се разбия в пространството на моите първоначални атоми и клетки и всяка клетка да стане едно Слънце". Като че ли неговото свръхсъзнание му разкриваше тайната на неговата първоначална родина. И действително, Учителят в един разговор ни каза, че учените, ако успеят да разбият атомните ядра на една човешка клетка, такава голяма сила би се образувало, чрез която може да се измести с 1 метър земната ос.
към текста >>

26. 6.35. Mладежките събори

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Той изнесе реферат на тема „Ученичество".
в салона на ул. „Оборище" 14. Учителят изнесе беседата „Разцъфтяването на човешката душа". След това ученици от Младежкия окултен клас изнесоха своите реферати. Добран Гарвалов. Той изнесе реферат на тема „Ученичество". За него говорихме. Георги Радев. Първото впечатление, които ми направи за него, е морфологичната му структура на главата. Неговият обективен ум бе така силно изразен, както възприятията и представите. Причинният център и философският център не бяха заети и представени, но тези бяха в един мащаб универсален.
към текста >>

Когато той влезе в съзнанието на ученичеството, започва да се движи в кръг около един център, който е неговият Учител".
Блестеше, но по природа бе романтик и краен идеалист. Ще цитираме неговото изказване, което е отпечатано на стр. 27 на Първия Младежки събор: „Човек в развитието на своето съзнание минава през три състояния: 1. През кометното, което представлява една скитаща звезда и се движи от система в система. 2. Когато съзнанието се движи по елипса, в която има два фокуса, единият представя неговата личност, другият представя Бога. З. Когато той влезе в съзнанието на ученичеството, започва да се движи в кръг около един център, който е неговият Учител". Ето, през тези три етапа мина Георги Марков и си замина от тоя свят, като се отправи към космичния център. Петър Пампоров. Аз живях с Петър Пампоров и Георги Марков в една и съща квартира. Тогаз турихме начало на списанието „Новият живот" и което се замени по-късно със списание „Житно зърно". Пампоров е един ентусиаст, който е роден просто за проповедник.
към текста >>

„Основни въпроси на ученичеството".
После същата фирма увеличава 5-6 пъти възнаграждението му и той се съгласява. Значи е бил честен до една сума, а оттам нагоре той има вече нови съображения. Тогава за старите приятели Учителят казва: „Честността на българите е границата до един милион. Над тази граница те забравят честността и се продават." Ето, това означава цената на чуждия капитал, което е резултат на чужд труд и на друго поколение. Кирил Паскалев. „Основни въпроси на ученичеството". (III Млад. събор, стр. 58) Той изнесе реферат като каза, че в съзнанието на всекиго от нас лежи по един образ на идеалния ученик. Ученикът се учи от Словото на Учителя и мястото, където той прилага своите познания, е неговият собствен живот. Там е неговата вътрешна Школа.
към текста >>

27. 6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Под тази винетка, чрез следната епитафия, изразих може би един от най-тържествените моменти на моето ученичество в сегашното ми прераждане.
Аз виждах контурите на един нов свят, който се раждаше в зората на изгряващото слънце на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Моята личност в тези моменти изчезваше, като че излизах от безкрайните предели от периферията на Битието и влизах в центъра, където звучи много ясно ритмичният пулс на това Безкрайно Начало, независимо с каква дума ще се нарече - душа, или дух. Разговорът продължи 3 часа. Когато се обърнах на запад и отново влязох в малката черупка на моята личност, аз видях, че Слънцето залязваше. Тази картина така силно се вряза в моето съзнание, като че ли беше изрязано с някакво огнено длето, затова когато издадохме книгата „Учителят", между дял първи - „Животопис и творчество" и дял втори - „Идеи", поставихме една винетка, представляваща един връх, зад който залязва едно слънце. Под тази винетка, чрез следната епитафия, изразих може би един от най-тържествените моменти на моето ученичество в сегашното ми прераждане. Тя гласеше така: „Както едно величествено Слънце залязва, след като е раздало на всички Своето изобилие като любовен дар, тъй и Учителят залезе на 27.ХII.1944 г. за физическия свят, за да изгрее в душите на цялото човечество. Неговото Слово е живо, носи се във въздуха и сега, и хлопа на всички умове и сърца, и им съобщава радостната вест, новата вест за красотата на изгряващата култура, която иде с ясни стъпки към нас! " Под тази епитафия ръката на художника беше изобразила едно лаврово клонче - символ на безсмъртие. Наистина този разговор носеше елементите на безсмъртието.
към текста >>

28. 7.17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Тя пише духовна поезия за живота на Изгрева, за ученичеството и Учителя.
тя завършва окончателно Славянска филология. Поезия започва да пише още като ученичка. Тя има изключителна поезия и неповторими стихове за деца. Стихът при нея е класически римуван, но не е подреден изкуствено, а се усеща и вижда, че Жива вода тече от нейните стихове и Жива сила се влива в онези, които четат или слушат поезията й. Тя пристига в Школата на Учителя и нейната поезия се добира до други измерения. Тя пише духовна поезия за живота на Изгрева, за ученичеството и Учителя. Веднъж пред приятели Учителят заявил: „Поезията на Димитринка е Божествена. Тя направо изтича от Божествения извор на поезията." Тя помества своите си стихове във в-к „Братство" и в „Житно зърно". Голяма част от нейните стихове са свързани с духовната поезия, но те не са издадени. Нейният архив също не е намерен, понеже нито един от последователите на Школата на Учителя не се е позаинтересувал да го приеме. Вероятно тя има и спомени с Учителя, а може би и други материали, които ние не познаваме.
към текста >>

29. 17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА

ТОМ 4

Тя пише духовна поезия за живота на Изгрева, за ученичеството и Учителя.
тя завършва окончателно Славянска филология. Поезия започва да пише още като ученичка. Тя има изключителна поезия и неповторими стихове за деца. Стихът при нея е класически римуван, но не е подреден изкуствено, а се усеща и вижда, че Жива вода тече от нейните стихове и Жива сила се влива в онези, които четат или слушат поезията й. Тя пристига в Школата на Учителя и нейната поезия се добира до други измерения. Тя пише духовна поезия за живота на Изгрева, за ученичеството и Учителя. Веднъж пред приятели Учителят заявил: „Поезията на Димитринка е Божествена. Тя направо изтича от Божествения извор на поезията." Тя помества своите си стихове във в-к „Братство" и в „Житно зърно". Голяма част от нейните стихове са свързани с духовната поезия, но те не са издадени. Нейният архив също не е намерен, понеже нито един от последователите на Школата на Учителя не се е позаинтересувал да го приеме. Вероятно тя има и спомени с Учителя, а може би и други материали, които ние не познаваме.
към текста >>

30. 23. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ

ТОМ 5

Реферат „Ученичество" бр. Д.
След обед. Начало 2 часа. 1. Песен. 2. Молитва 3. Откриване на събора 4. Реферат „Ученичество" бр. Д. Гарвалов (2 1/2-3 1/2 часа) 5. Реферат „Комуналния братски живот, бр. Г. Радев (3 1/2 - 41/2 часа) 6. Почивка 7. Разисквания върху прочетените два реферата (от 5 до 7 часа) Ден втори - понеделник - 2 юли 1923 г.
към текста >>

31. 44. ЧРЕЗ ДУХ И ИСТИНА

ТОМ 5

Той спря, а аз възкликнах: „Ами така ли е ученичеството?
Онзи Божествен Дух задвижваше всичко чрез Истина и ме водеше в своят път. Усмихнах се, но защо ми каза отново „така". Реших да отида още веднъж при него, за да разгадая какво означава думата „така". Посрещна ме приветливо и каза: „Учителят няма да държи ученикът само на физическото поле. Той ще го вземе със себе си и в другите светове, ще му показва и ще го учи". Той спря, а аз възкликнах: „Ами така ли е ученичеството? " Той отговори: „Да, така". Той се засмя. А бях също употребила тази дума. За смях се просълзих, сълзите обливаха лицето ми. Отидох си и през целият път плачех, заради незнанието си, плачех пред онова величествено смирение, което бе в Учителя и бе облечено в плът, пред милостта Божия, пред милостта на Словото Му, облечено в Дух и Истина.
към текста >>

32. 50. ПЪЛНОТО ШИШЕ И МАЛКОТО СЪРЦЕ

ТОМ 5

А тук аз ви давам опитност след опитност - това са стъпките от пътя на моето ученичество.
50. ПЪЛНОТО ШИШЕ И МАЛКОТО СЪРЦЕ Ето ме отново при Учителя. Вие да не мислите, че аз непрекъснато седя там и всеки ден се отбивам при него. Тези опитности, които разказвам са от 25-годишното ми пребиваване при Учителя. Хората написват цели романи от една единствена опитност, която имат и я разработват, и я разкрасяват, че вмъкват купища герои, докато накрая дойдат до някакъв финал на развръзка и до едно поучение, разбира се ако има такова. А тук аз ви давам опитност след опитност - това са стъпките от пътя на моето ученичество. Ето тук си спомням едно изказване на Учителя за Шекспир: „Цялото творчество на Шекспир иде да покаже, че има Божие провидение, което бди и въздава възмездие". Ето тук има три неща - Божие провидение, Божието око, което не спи и всичко вижда и записва и накрая Божието възмездие. Ето ви три принципа, залегнали в цялото творчество на Шекспир. А знаете ли колко е голямо неговото творчество, че на един човек не му стига един живот, за да го прочете и изучи. А тук в Школата всяка опитност на ученика бе един реализиран окултен закон от Словото на Учителя.
към текста >>

Разбрах цялата си безпомощност и си казах: „Марийке, язък ти за ученичеството при Учителя, язък ти за всичко и ти си грешна и в грех те зачна майка ти и ти си такава, че ме е срам да те гледам, че стоиш пред Учителя с такива грехове" и заплаках.
Ама нищо. А дали смеех да го направя това беше друго нещо. Понякога съм пожелавала това или онова, но съм могла да направя и някоя грешка. Но този път след голямо умуване не можах да открия къде е вината. Разбрах, че аз нося някаква вина, защото не може така без вина Учителят да не ми обърне внимание. Разбрах цялата си безпомощност и си казах: „Марийке, язък ти за ученичеството при Учителя, язък ти за всичко и ти си грешна и в грех те зачна майка ти и ти си такава, че ме е срам да те гледам, че стоиш пред Учителя с такива грехове" и заплаках. Сълзите ми се стичаха надолу една след друга, така че щяха да направят ва-дичка под мен. Плаче нещо в мен, плаче отвън и плаче отвътре. Но стоя и не си тръгвам. По едно време Учителят излиза минава покрай мене, обръща глава към мене и казва: „Марийке, Марийке". Сълзите премрежват погледа ми, аз правя опит да ги избърша с двете си ръце и виждам образа на Учителя да ми се прояснява през насълзените очи.
към текста >>

33. 99. НАСИЛА В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ

ТОМ 5

Ученичеството е най-доброто време за човека.
Всичко това трябва да различаваш. Затова трябва да се молиш Духът Божий да те обладае. Той ще поседи у тебе, ще поработи, ще те задоволи и пак ще си отиде на Небето. А могат да те обладаят и нисши духове, тогава ще изпаднеш в противоречие и няма да можеш да се справиш. Да изпадне човек в противоречие то е ужасно състояние. Ученичеството е най-доброто време за човека. После когато човек влезне в живота почват страданията. Когато се ожени човек, че като му се народят деца - пък едно се разболяло, друго плаче, трето тропа с крака и иска нови чепици, майката няма време да се среши косата и да се погледне в огледало. Но тези състояния са необходими. Те си идват както и времето. На него можеш ли да се сърдиш?
към текста >>

34. 113. УЧИТЕЛЯТ. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП В ДЕЙСТВИЕ

ТОМ 5

И от тук започва ученичеството - път на служение на Бога.
влизането на нова светлина и пробуждането на съзнанието ти. След това учениците трябва да слезнат на земята и да се изправят с цял ръст пред огледалото на своят личен човешки живот. Да преценят от къде идват, на къде отиват, с какво разполагат за работа след като са дошли на земята. От там насетне започва Школата, т.е. работа върху себе си и съграждане на един истински характер, Този характер означава, че човек може да разполага със силите и възможностите си, които са вложени в него, за да изпълни волята на Учителя, за което е дошъл на земята. И от тук започва ученичеството - път на служение на Бога. Веднъж Учителят ми каза по един повод: „Направи доброто и го забрави". А после след миг продължи: „В мене има една черта, която е по-силна от мен - аз съм винаги на страната на слабите". Да, това означаваше, че Божественият Дух в света, в своята изява бе множество и като множество се доближаваше до всички големи и малки и понеже Учителят работеше с малките величини на земята затова бе винаги на страната на малките и слабите, отхвърлените, унижените и оскърбените и чак там в тази немощ на слабите се виждаше величието на Духът Божий. Има една такава формула „Бог не е в Слово, а в Сила Божия". Един пример с една сестра - Василка от Варна.
към текста >>

35. 115. НЕЗАДОВОЛЕНОТО ЖЕЛАНИЕ

ТОМ 5

Но да се доближим до ученичеството това бе живот посветен на Бога и служение за Бога.
Не се справяхме винаги и затова той каза: „Вие не сте още в истинската Школа, а сте оглашени и вярващи. Ученикът няма съблазни и слабости, Единствената ревност, която изпитва ученика е ревността му да служи на Бога". Ето това изказване променяше много неща, защото ние се смятахме за ученици, а то се оказа, че сме оглашени, т.е. хора, които само слушат или четат Словото му когато имат настроение. Е, понякога може и да сме вярващи, защото все пак вярваме в това Слово и от него черпим сили и с него разрешаваме задачите си. Но да се доближим до ученичеството това бе живот посветен на Бога и служение за Бога. Това изключваше всякакви съблазни и слабости, а ние трябваше да ги прескочим, но не можехме, защото ние притежавахме всичко в себе си: съблазните, слабостите, ревността и какви ли не още неща. Имаше интересни положения - ти имаш някаква малка слабост, която не се проявява на друго място, но тук в Школата на Учителя ще върти, ще суче тази невидима, малка слабост, но ще излезе на бял свят и то пред всички и пред Учителя. А после иди, че се оправяй със себе си и гледай как ще я оправиш когато има безброй свидетели и си се изложил пред Учителя. При тия случаи човек изпитваше вътрешен срам не от несъвършенството си, но от това, че не можеше още да владеем тези малки, съвсем малки слабости. Тези слабости бяха заровени далеч в миналото и ние ги носехме с отминалите си пререждания, но тук в Школата на Учителя те се разрастваха от неговото присъствие, защото то бе благодатно и под него възрастваха както житото, така и бурените, плевелите и тръните в нас.
към текста >>

Те вървяха и се движеха около нас и искаха да ни служат за пример и за поучение - ето та нали те са получили помощ от Учителя и той се е отзовал и е зачел тяхното прилежно ученичество.
Той я издигаше горе високо, работеше със своите методи и ние усещахме, че нашите души възрастваха и политаха като свободни същества към Невидимия свят. Когато при него идваше някоя сестра със специални изисквания той оглеждаше нещата много точно и преценяваше какво да се направи с тази сестра, с нейните проблеми и с тази човешка душа. Ако тя беше слаба по дух и по характер, той я задоволяваше и изпълняваше желанията й понеже беше слаба да се справи със себе си, ако не би я задоволил то тогава за нея щеше да бъде пречка, ще се спъне, ще падне и ще остане нещастна за цял живот и накрая можеше да се отклони от Школата като заяви, че Учителят не й е помогнал със съвети или с него друго. Много случаи имахме такива - отиват при него и той изпълняваше веднага и точно онова, което са изисквали от него. Те излизаха доволни от там, че Учителят ги е зачел, че ги е уважил, доволни са, че той се е отзовал на тяхната молба за помощ. Те вървяха и се движеха около нас и искаха да ни служат за пример и за поучение - ето та нали те са получили помощ от Учителя и той се е отзовал и е зачел тяхното прилежно ученичество. А всъщност нещата бяха съвсем обратни, но това го знаеха онези, които познаваха нещата от вътре и които бяха от вътрешната Школа на Учителя. Но ако дойде някоя сестра силна по дух и по характер той я изслушваше, даваше такива отговори, че не само не задоволяваше желанията й, но ще им постави съвсем друго условие за решаване на тяхната задача и тя ще бъде от трудна по-трудна и ще я остави сама да я разрешава. Тази сестра от вътре изригваше като вулкан и бълваше недоволството си от това, че не е зачетена в момента, а други дето не можеха да й се хванат за малкото кутре - пръстче, бяха уважавани от Учителя. Това вътрешно противо-оечие изкарваше от равновесие сестрата и после тя, за да докаже на себе си и на онези, дето бяха под нея, но които Учителят ги зачиташе залягаше над задачата и я изпълняваше и я преизпълняваше. И след това не отиваше при Учителя, а стоеше настрана и наблюдаваше какво ще каже Учителя по нейния въпрос.
към текста >>

36. 117. КЛЮЧЪТ НА ЖИВОТА

ТОМ 5

Само онзи, който го приложи в живота си може да разреши задачата на своят път и да свърши работата си, за която е дошъл и по този начин да отключи вратата и да мине в пътя на ученичеството.
Ние бяхме слушатели, а той се грижеше за всичко. Та дори ние много трудно се грижехме за прехраната си и пак благодарение на него имахме насъщния си хляб като всеки един от нас работеше според силите си и умението си, чрез някаква избрана от него професия. Тази работа на всеки един от нас дето никой не знаеше каква е тя, защото тя беше вътре у нас, неопределена и трудно човек се определяше в пътя. И тази работа бе един много голям камък за препъване. А що се отнася до ключа, който Учителят ни остави това бе Словото. Само онзи, който го приложи в живота си може да разреши задачата на своят път и да свърши работата си, за която е дошъл и по този начин да отключи вратата и да мине в пътя на ученичеството. Ето това е важното - да тръгнеш по пътя на ученика. Аз съм пред Учителя на разговор. „Представи си един голям кюнец с вода, който се излива в много други по-малки кюнци. Водата, която минава през първия кюнец, за да отиде да се излее в другите кюнци изменя ли се. Не, тя остава все същата.
към текста >>

37. 124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН

ТОМ 5

Но онези, които слушаха бяха там и изживяха безпределността на пространството и изживяха вечността на времето и имаха съвсем друго становище и разбиране за ученичеството и тези упреци вече не се отнасяха за нас.
Излезнахме от тази опитност не обезсърчени, а напротив, с един подтик. После това изказване на Учителя се преразказваше и препредаваше, но онези, които го преразказваха искаха да покажат, че онези, които смятаха, че са нещо на Изгрева, че изобщо не са ученици в никакъв случай. И това имаше повече като упрек и ирония както и една категоричност, че тук на Изгрева няма ученици. Има Учител, но няма ученици. Да, може би беше така. Но онези, които слушаха бяха там и изживяха безпределността на пространството и изживяха вечността на времето и имаха съвсем друго становище и разбиране за ученичеството и тези упреци вече не се отнасяха за нас. Но че нямаше ученици на Изгрева в това също съм сигурна и строго определена. Имаше малцина, които желаеха да учат, а това не беше малко, защото Учителят го приемаше като голямо постижение за нас. Един интересен случай от живота ни на Рила на седемте рилски езера. Братството се е разположило по склоновете на второто езеро, палатките са опънати и братския живот тече по начина, по който години наред е текъл. Учителят седи на стол пред палатката си и около него няколко сестри.
към текста >>

38. 126. ЗАВЕТЪТ ГОСПОДЕН

ТОМ 5

Това е акт на ученичеството и път на Завета Господен.
„В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа." Сега разбирате ли от къде тръгнахме и къде стигнахме - до изпълнението Волята на Бога. Това е завета на ученика от Учителя и го получава чрез Словото му! И за всеки ученик е строго и специфичен този завет. Той трябва при всички положения да изпълни Волята на Бога, т.е. програмата на човешкия си живот залегнала в програмата на Божия Дух когато го е изпращала на земята като душа да се въплъти в човешко тяло. Това е акт на ученичеството и път на Завета Господен. Да продължа разговора си с Учителя. Той ми каза, че за мен е сигурен, че ще издържа. „Но за Савка", продължи Учителят „е съмнително дали ще го издържи". И наистина тя почина, замина си от този свят пет-шест месеца след заминаването на Учителя. Той си я прибра да не направи по-големи грешки.
към текста >>

39. 132. УЧЕНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ НА БОГА

ТОМ 5

" Той отговори: „Ученичеството започва с послушание към Бога.
А тези, които бяха закупили книгите не го бяха питали. А аз го попитах: „Ами, Учителю, щом са от Черната ложа какво дирят тук, а не ги изхвърлите тези книги? " Учителят ме погледна и каза: „Те стоят тук, за да служат за урок и поучение на учениците". „Ами тук и Злото и Доброто съжител ству ват, как да ги различаваме? Няма ли да паднем надолу ако опитаме Злото? " Той отговори: „Ученичеството започва с послушание към Бога. Послушанието към Бога е връзката между ученика и Бога. Има ли я тази връзка има различаване за Доброто в света и служение на Доброто. Няма ли я няма послушание, няма връзка с Бога и няма живот в Бога". Аз стоя и слушам. Пред мен стояха изкушенията на света от една страна, а от друга стоеше Учителя с неговото Слово.
към текста >>

40. 242. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ. ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

ТОМ 5

За ученичеството ние още не сме говорили като епоха, през която трябва да мине ученика при изучаване Словото на Учителя.
Особено ако тези приятели бяха дълги години в Братството. Но Учителя парираше всички тези опити по свой специален начин и показваше всекиму мястото. А мястото на всеки в тази Школа бе да бъде ученик. И нищо повече. А това не беше малко нещо. За ученичеството ние още не сме говорили като епоха, през която трябва да мине ученика при изучаване Словото на Учителя. Един път Тереза Керемидчиева се опита да направи нещо подобно. Тя беше майката на Савка Керемидчиева. Беше немкиня по произход, един амбициозен немски дух, който чрез своята амбиция се опитваше да прокара различни лични инициативи, които бяха в разрез с братския живот. Целта бе да се прокара и да се проектира амбицията на немският национален дух в Школата на Учителя. Учителят беше категоричен и я парираше винаги.
към текста >>

41. 243. БЪДЕЩАТА ДОБРА КАРМА И БОЖИЯТ ДАР

ТОМ 5

Това бе етап на ученичеството.
И все смятах, че аз съм пренебрегнатата и затова отивам при него и направо го питам: „Вие, Учителю, сте много внимателен към Савка и Паша? " Отговаря ми: „Лъжеш се, защото с теб съм много по-внимателен". Тогава бях станала много чувствителна и преминавах един период на прекомерна чувствителност. А това беше един етап на моето развитие. С тази моя чувствителност откликвах на всичко, страдах за всичко и товара ми се беше увеличил стократно. Това бе етап на ученичеството. „И онези от вас, които влязат като ученици, трябва най-първо да развият голяма чувствителност. А човек, който е много чувствителен страда повече. С големите страдания се добиват повече опитности и знания. Мнозина от учениците не искат тези страдания" (Събори, Търново, 1922 г., стр. 96). „При сегашните условия е невъзможно.
към текста >>

42. 256. ЙЕРАРХИЯТА НА ТРИТЕ УЧЕНИЧКИ

ТОМ 5

Трябваше нашите недъзи и недостатъци чрез методите на Учителя да ги превърнем в предметно обучение на ученика в Школата, за да може да се въздигне ученичеството на една висота, което означава ученик в Школата.
Защото човек е съвсем различен всеки момент, това е трансформация на състоянията на съзнанието. В даден момент когато се спънеш и паднеш, да извикаш Божественото, за да се справиш със задачата си като ученик". Та това съперничество на сестрите бе съперничество на личностите. Това съперничество бе допуснато, за да се видят нашите недъзи и нашите недостатъци. Именно в това съперничество те се открояваха още повече, защото се отразяваха като в огледало пред лицето на Учителя, ние се оглеждахме в неговата чистота, външна и вътрешна, сравнявахме се със знанията, които ни даваше в Словото си и тогава се смирявахме, защото се чувству-вахме като прашинки сред Вселената създадена от Словото на Учителя. Трябваше нашите недъзи и недостатъци чрез методите на Учителя да ги превърнем в предметно обучение на ученика в Школата, за да може да се въздигне ученичеството на една висота, което означава ученик в Школата. Сега разбрахте ли защо аз изнасям тези неща? Те ще бъдат предметно обучение за следващите поколения ученици в Школата на Учителя. Чак тогава ще разберете истинската цена на нашия път. Отново съм пред Учителя. Усмихва се и ме запитва: „Знаеш ли си името?
към текста >>

Въздадох Слава на Бога, че днес бях при нозете на Великия Учител, който ме въведе във второто посвещение на ученичеството от Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
Чак тогава ще разберете истинската цена на нашия път. Отново съм пред Учителя. Усмихва се и ме запитва: „Знаеш ли си името? Името, което носиш сега е псевдоним". „Аз чувствувам това, Учителю, аз още не познавам себе си." „Тогава твоето име е Амриха." Аз се поклоних, целунах десницата му и тихичко се оттеглих. Въздадох Слава на Бога, че днес бях при нозете на Великия Учител, който ме въведе във второто посвещение на ученичеството от Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Първото посвещение е Аверуни, което значи Верния Ученик. Второто посвещение е Амриха, което означава Духовния Ученик. Третото посвещение е Ил Рах, което означава Космическия Ученик, съединил се с Божествената Душа и Божествения Дух е над него. Ученичеството в Школата на Учителя е състояние на човешкото съзнание, което се схваща като душа, търсеща да се съедини с Божия Дух. Запомнете това определение.
към текста >>

Ученичеството в Школата на Учителя е състояние на човешкото съзнание, което се схваща като душа, търсеща да се съедини с Божия Дух.
„Аз чувствувам това, Учителю, аз още не познавам себе си." „Тогава твоето име е Амриха." Аз се поклоних, целунах десницата му и тихичко се оттеглих. Въздадох Слава на Бога, че днес бях при нозете на Великия Учител, който ме въведе във второто посвещение на ученичеството от Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Първото посвещение е Аверуни, което значи Верния Ученик. Второто посвещение е Амриха, което означава Духовния Ученик. Третото посвещение е Ил Рах, което означава Космическия Ученик, съединил се с Божествената Душа и Божествения Дух е над него. Ученичеството в Школата на Учителя е състояние на човешкото съзнание, което се схваща като душа, търсеща да се съедини с Божия Дух. Запомнете това определение. Друго определение няма. Това е единственото и истинското определение, защото показва пътят на ученика, пътят от външната и от вътрешната Школа на Учителя. В едната Школа ще вземеш едно място, а в другата Школа ще имаш друго място. Но пътят е един.
към текста >>

43. 275. НЕДОСТАТЪЦИТЕ

ТОМ 5

Така той влиза в пътя на ученичеството." През време на цялата Школа аз трябваше да се справям със своите слаби черти и със своите недостатъци.
За една селска учителка отговаряш напълно. Ти сега учи, трябва да учиш. Ако най-елементарните неща не можеш да направиш, тогава как ще издържиш когато дойдат по-големи страдания? Човек трябва да е готов за вярата си умре. Така се изпитва ученика. Така той влиза в пътя на ученичеството." През време на цялата Школа аз трябваше да се справям със своите слаби черти и със своите недостатъци. Дали се справих с тях - не мога да кажа, но доживях почтена възраст и сега трябва да направя равносметката на моя живот. А тя най-добре се вижда от думите на Учителя, които цитирах дословно.
към текста >>

44. 3. СЕЛСКАТА УЧИТЕЛКА

ТОМ 6

Разбира се, в детството и в ученичеството ми, понякога когато съм била изправена пред някаква трудност, а такива е имало доста, аз скришом подтиквана не от вън, а от вътре, от душата си някъде, съм си казвала някаква молитвичка, без обаче да проверя, дали е чута и да си извадя някакво съждение, заключение.
Като че от немай къде. Никъде и в нищо не проличаваше разбиране и убеждение. Като че ли трябваше да се изпълни нещо по задължение, което като че ли тежеше и на учители, и на ученици. И като се свършеше церемонията или урока, нито дума не се отваряше за Бога. И в мене, в моята душа, в моето съзнание беше останало само това, че има нещо, човек ли, сила ли някаква, което се нарича Бог, което стои някъде кой знае къде високо и далече от хората, че заради него трябва да се отива от време на време в църква, да се палят свещи и да се причестява... Но, какво е то всъщност, къде е и взима ли участие в нашия живот и какво, за това никой не беше ми говорил и аз нищо-не знаех. Разбира се, в детството и в ученичеството ми, понякога когато съм била изправена пред някаква трудност, а такива е имало доста, аз скришом подтиквана не от вън, а от вътре, от душата си някъде, съм си казвала някаква молитвичка, без обаче да проверя, дали е чута и да си извадя някакво съждение, заключение. И сега като завърших гимназия мъчнотиите и безизходностите, които съм срещала в ученичеството, не само че не се свършиха, но застанаха още по-остро пред мене и аз се намерих като птиченце в клетка, което се удря с крилцата си в нея и пита: Защо? Защо? Защо? Защо не мога да полетя свободно накъдето си искам? На къде?
към текста >>

И сега като завърших гимназия мъчнотиите и безизходностите, които съм срещала в ученичеството, не само че не се свършиха, но застанаха още по-остро пред мене и аз се намерих като птиченце в клетка, което се удря с крилцата си в нея и пита: Защо?
Никъде и в нищо не проличаваше разбиране и убеждение. Като че ли трябваше да се изпълни нещо по задължение, което като че ли тежеше и на учители, и на ученици. И като се свършеше церемонията или урока, нито дума не се отваряше за Бога. И в мене, в моята душа, в моето съзнание беше останало само това, че има нещо, човек ли, сила ли някаква, което се нарича Бог, което стои някъде кой знае къде високо и далече от хората, че заради него трябва да се отива от време на време в църква, да се палят свещи и да се причестява... Но, какво е то всъщност, къде е и взима ли участие в нашия живот и какво, за това никой не беше ми говорил и аз нищо-не знаех. Разбира се, в детството и в ученичеството ми, понякога когато съм била изправена пред някаква трудност, а такива е имало доста, аз скришом подтиквана не от вън, а от вътре, от душата си някъде, съм си казвала някаква молитвичка, без обаче да проверя, дали е чута и да си извадя някакво съждение, заключение. И сега като завърших гимназия мъчнотиите и безизходностите, които съм срещала в ученичеството, не само че не се свършиха, но застанаха още по-остро пред мене и аз се намерих като птиченце в клетка, което се удря с крилцата си в нея и пита: Защо? Защо? Защо? Защо не мога да полетя свободно накъдето си искам? На къде? На свобода, на простор, на слънце!
към текста >>

45. 9. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

ТОМ 6

Още отдалеч сърцето ми затрептя, затрептя както в детинството и в ученичеството трептеше, когато приближавах къщата на някой от любимите ми учители, които отивах да посетя.
Та Той за нас е дошъл, за малките, не за големите. Големите нямам нужда от Него. Ти не знаеш колко хора от различни слоеве на обществото се тълпят край Него за съвет, за помощ. И Той всички приема с Любов и разположение, изслушва с търпение и ги изпраща доволни и радостни." Направихме както каза Милка. Преди обед отидохме в болницата да проучим условията, а след обед - на улица „Опълченска" 66, където живееше Учителят. Още отдалеч сърцето ми затрептя, затрептя както в детинството и в ученичеството трептеше, когато приближавах къщата на някой от любимите ми учители, които отивах да посетя. „Аз съм същото дете, същата ученичка, каква госпожица съм, каква учителка съм? ", се упреквах мислено сама. Но колкото и да се съдех и да исках да се овладея и да си придам вид на сериозна учителка, вълнението ми растеше, вълнение не само от смут, но и от радост и надежда: „Ще видя най-големия Човек на света, ще видя най-големия Учител! " Не зная от къде беше се оформило отдавна това мнение за Него у мен. И докато стигнахме къщата аз загубих и ума, и дума.
към текста >>

46. 32. ЕДНО ПЪТУВАНЕ ДО СЕЛО

ТОМ 6

ЖИВОТЪТ НА СЕЛО Целият ми живот в това малко отдалечено от културен център село е една школа, едно ученичество с всичките му трудности, изпитания, задачи, но и опитности, радости, възторзи и вдъхновения.
Ти скоро не си ходила." И аз набързо свих бохчичката и тръгнахме с дъщерята." Аз знаех, че бяха добре цялото семейство на брат й, когато тръгвах за София и й казах това. Но зная ли за 10,12 дни какво може да се случи? Когато пристигнахме в село и минахме край нейния брат първо да оставим тях излязоха всички да ни посрещнат здрави и читави. Те много се зарадваха на милите гостенки, а аз скришом се зарадвах на Великия Промисъл, разбрах,че тези жени бяха изпратени зарад мене - малката и незначителна Учителю от Каменна река и още по-малката и страхлива окултна ученичка, която си отива със свито сърце и мисли как ще пътува сама. Благодарих, благодарих със сълзи на очи за голямата грижа и най-вече за това, че ми показаха очевидно ето как се е нареждало и досега, как Учителят е бил винаги буден и е бдял над нас и ни се е притичвал на помощ по неизвестни нам начини и пътища. Благословен! ЖИВОТЪТ НА СЕЛО Целият ми живот в това малко отдалечено от културен център село е една школа, едно ученичество с всичките му трудности, изпитания, задачи, но и опитности, радости, възторзи и вдъхновения. Тук аз при най-оскъдни, най-сурови външни условия за живот се научих да обичам живота и хората. Но аз не живеех при тези условия, аз едвам стъпвах на земята. Аз се носех чрез някакъв друг вътрешен живот над условията, над всичко и над всички благодарение на светлината, импулсите и вдъхновението, които получавах от беседите и Учителя. Аз станах за селото и лекар, и шивач, и плетач, и темописец, и художник, и акушер, и какво ли не, и какво ли не. Най-после, когато почина едно от децата на хазайката, а нямаше свещеник в селото да го опее станах и поп.
към текста >>

47. ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/

ТОМ 6

А поотделно това са закони, които са етапи на ученичеството.
Той води до един принцип в Школата на Бялото Братство: „Отношенията на Учителя към ученика зависи от ученика. Връзката между ученика и Учителя е духовна. Ученикът ще познае своя Учител само тогава, когато издигне съзнанието си в Духовния свят и от там ще проникне в Божествения свят. Когато ученикът намери своя Учител -той е близо до Бога". Това се осъществява чрез Словото Му. А поотделно това са закони, които са етапи на ученичеството. Всеки трябва да премине през този етап. Докато ученикът не почука, Учителят не отваря вратата на знанието, защото ученикът върви по своя път и търси Учителя си. А срещата на ученик с Учител е вътрешен процес, процес на пробуждане на човешкото съзнание, разцъфтяване на човешката душа, което трябва да се схване като жива душа, която люби Бога. Затова след заминаването на Учителя и след сменяването на епохата, те разбраха и видяха и се убедиха във всичко онова, което Учителят им бе казал и което те лично успяха да проверят чрез живота си. Те останаха верни на идеите на Словото и на Делото на Учителя.
към текста >>

48. 1. ПОСЛЕДНОТО МЯСТО

Иванка Петрова

ТОМ 6

Човек тръгва по пътя на ученичеството с труд и учение.
Развълнувана из основи, питам на сутринта този-онзи от Изгрева да ми обяснят, да ми изтълкуват съня - никой нищо не може да ми каже. А аз исках на всяка цена да узная какво значи всичко това и продължавах усилено да мисля и най-после сама си го отгатнах и съм убедена, че е вярно! „Ще четеш беседите ми и вътре ще видиш какво искам да ти кажа! ", чух гласа му. Това значи прелистването на голямата книга от началото до края. Човек тръгва по пътя на ученичеството с труд и учение.
към текста >>

49. ПЕНКА КРАЕВА

ТОМ 6

От едното ученичество преминах в другото, истинското ученичество - изучаване Словото на Учителя Дънов.
Георги Димитров, Лина, Сийка Сиракова, Мара Лулчева, братя Филипови, Ною, Илия, Цветанка Малджиева, Ружа Малджиева, Надя Михайлова, Кунка Ковачева, Босилка и Боян Ковачеви, Тошко и Владко Ковачеви, Генка и Стоян Мьнгови, Иванка Тодорова, Марийка Костадинова. Магда, Веска и Иван Петрови. Аз не можах да се срещна с Учителя Дънов, но изпратих по мои близки да питат за мене какво да правя и да предприема. Той им бе казал: „Да учи, рекох". Не оставих и себе си и започнах като истински ученик да разучавам Словото на Учителя. От едното ученичество преминах в другото, истинското ученичество - изучаване Словото на Учителя Дънов. Записала Марийка Марашлиева УЧИТЕЛЮ! Учителю, от звездний мир, Ти слезе между нас, с препълнено с Любов сърце, С мъдрост и небесна власт. Дойде да светнеш на човека, в сърцето му любов да разгориш, да му покажеш пътя към Небето, от грях и зло да го спасиш. Но малко бяха будните, със свещи, да срещнат светлия жених, дара небесен да приемат: „Любов и Мъдрост и Добро". Аз спях тогаз, не те дочаках, но после в полудрямка чух, че, в който час и да начене, работникът си взема своя дял.
към текста >>

50. 11. МЪЛЧАЛИВИЯТ ОБЯД

Геновева Жекова

ТОМ 6

А това е вече път на ученичеството в Школата на Бялото Братство.
На Изгрева, в Школата на Учителя нямаше насилие. Имаше закон на свободата. Ще живееш и ще се проявиш такъв, какъвто си. После ще се учиш и ще работиш над себе си, да отстраниш недостатъците си, които носиш от миналото и да поправяш грешките, които правиш днес поради незнание и поради твоето несъвършенство. А знанието за това се намира в Словото на Великият Учител Беинса Дуно. А това е вече път на ученичеството в Школата на Бялото Братство. Записала: Марийка Марашлиева, 1987 г.
към текста >>

51. 22. Величка Стойчева и Стефка Няголова

Стефка Няголова (от Величка Няголова)

ТОМ 7

“ Така, че днес брат ми Светозар избра пътя на ученичеството, докато другия ми брат Костадин предпочете света.
Спомням си, след заминаването на Учителя, когато се слагаха братски трапези по време на братските празници, то нас винаги слагаха накрая на масата. По средата седяха заслужили братя и сестри и масите пред тях бяха отрупани с плодове, с баници, сирене, кашкавал, маслини, което ние като многодетно семейство, тези лакомства за нас като деца не ги виждахме в скромния ни дом в онези бедни години. Е, разбира се за онези, които седяха накрая на масата също достигаше по нещо, но в нашите детски очи остана запечатано, че лакомствата и изобилието се слагат само пред заслужилите братя и сестри. Независимо от това от нашата бедна къщичка успяха да излезнат трима инженери от четирите деца на майка ми. Спомням си, че майка ми разказваше, че веднъж брат ми Светозар, като деца си играели в двора и Учителят се доближил до него и казал: „Как се излъга да дойдеш тук на земята? “ Така, че днес брат ми Светозар избра пътя на ученичеството, докато другия ми брат Костадин предпочете света. А ние с брат ми Любомир оставаме верни на Учителя през всички времена. В младите си години моят баща Крум Няголов получил предложение от католическото общество в София да бъде изпратен на техни разноски да се обучава в Италия като свещеник от католическата църква. Баща ни отива и пита Учителя и търси Неговия съвет. Учителят казал: „Не ти трябва. Остани си тук“.
към текста >>

52. 7. ПЪРВИТЕ СТЪПКИ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

Започна моето ученичество.
И с какво увлечение и радост се посрещаше всяка нова песен. Аз живеех интензивен, напрегнат вътрешен живот, бях богато възнаградена за всичкото страдание, което бях преживяла по време на боледуването ми. Учителят беше особено внимателен към мен, питал сестрата, при която спях, добре ли ме е настанила, поръчвал да ме завива, да не се простудя, а сестрата ми разказваше това с някаква детинска простота. Но дните бяха броени, отпуската ми изтече и аз с нескри-вана тъга напуснах това ново за мен семейство, за да се върна в село на работа. Бяха изминали три месеца от учебната година. Започна моето ученичество. Интензивния вътрешен живот продължи, не смогвах да чета, да задоволявам възникналите нови интереси, в стаята ми се лееха бързо заучените нови песни. А най-важното - изживявах голяма радост от това, че се бе сбъднала една моя близка мечта. Когато разбрах, че няма да ме огрее следване в университет и че навярно ще остана с полувисше образование, аз замечтах да следвам някакъв общообразователен курс задочно, да получавам по пощата лекции, които да ми дават познания и от наука и философия, и от изкуство. Излезе, че аз просто съм предчувствувала, отколкото мечтала. Всъщност, тоя "курс" е бил Школата на Учителя, от която започнах да получавам лекции.
към текста >>

53. 23. ДУХОВНОТО СЛЪНЦЕ

ТОМ 8

Той не трая дълго, но беше връхната точка в живота ми, в ученичеството ми, когато съм имала най-сюб-лимни преживявания.
23. ДУХОВНОТО СЛЪНЦЕ Тъй като на Учителя аз гледах като на едно духовно слънце, ще си послужа с астрономичното понятие "перихелий", в който аз попаднах съвсем неочаквано за мен през лятото на 1930 г. на Рила. Той не трая дълго, но беше връхната точка в живота ми, в ученичеството ми, когато съм имала най-сюб-лимни преживявания. Тогава съм вникнала по-дълбоко в отношението Му и доверието, което ми е гласувал като на душа. Тогава съм имала съкровени разговори, записани в душата, не на книга. Той ме викаше сам по-често в палатката Му и на открито край нея на разговор, даваше ми някои формули, упражнения, по някое зрънце познание за самата мен, за родителите ми, за развитието ми, обръщаше ми внимание на какво специално да се спра в работата над себе си. И това продължи и след като се завърнахме от Рила и с прекъсвания, когато заминах на село - почти цяла година. Моето отношение към Него растеше, растеше и аз знаех вече в себе си, че не мога да живея без Учителя.
към текста >>

54. ТЕОФАНА САВОВА (7.I.1894-5.V.1990 г.)

1. ПЛАНЪТ

ТОМ 8

Много по-късно, от това как Учителят посреща своите нови ученици, на мен ми стана ясно, че в това "пътешествие" - така го наричам, ми е бил откриван плана на моето ученичество и моята служба при Него.
Тук та-ме се виждаха файтони, които откарваха пътници към гарата, или пък, които очакваха такива. Братът повика един от тях, от чакащите и Учителя, след като ми подаде ръка, се качи. Братът се качи също, колата тръгна (сбогувахме се) и аз се отправих към своя дом. Имаше гости когато пристигнах и аз, радостна, разказах за моето пътешествие. Учудиха се тези, които познаваха от по-рано Учителя, но както аз, така и те, нищо друго не разбрахме. Много по-късно, от това как Учителят посреща своите нови ученици, на мен ми стана ясно, че в това "пътешествие" - така го наричам, ми е бил откриван плана на моето ученичество и моята служба при Него. Аз значи, поемах пътя на моето ученичество - качване и слизане по стръмния път, при голямата привилегия - красота и светлина на Учителя, на Когото вървях от лявата страна. И това беше моят път при Великия ми Учител, моето ученичество и служене, състоящо се от 25, а с думи - двадесет и пет епохални години. Бъдете благословен, Учителю! Благодаря.
към текста >>

Аз значи, поемах пътя на моето ученичество - качване и слизане по стръмния път, при голямата привилегия - красота и светлина на Учителя, на Когото вървях от лявата страна.
Братът повика един от тях, от чакащите и Учителя, след като ми подаде ръка, се качи. Братът се качи също, колата тръгна (сбогувахме се) и аз се отправих към своя дом. Имаше гости когато пристигнах и аз, радостна, разказах за моето пътешествие. Учудиха се тези, които познаваха от по-рано Учителя, но както аз, така и те, нищо друго не разбрахме. Много по-късно, от това как Учителят посреща своите нови ученици, на мен ми стана ясно, че в това "пътешествие" - така го наричам, ми е бил откриван плана на моето ученичество и моята служба при Него. Аз значи, поемах пътя на моето ученичество - качване и слизане по стръмния път, при голямата привилегия - красота и светлина на Учителя, на Когото вървях от лявата страна. И това беше моят път при Великия ми Учител, моето ученичество и служене, състоящо се от 25, а с думи - двадесет и пет епохални години. Бъдете благословен, Учителю! Благодаря.
към текста >>

И това беше моят път при Великия ми Учител, моето ученичество и служене, състоящо се от 25, а с думи - двадесет и пет епохални години.
Братът се качи също, колата тръгна (сбогувахме се) и аз се отправих към своя дом. Имаше гости когато пристигнах и аз, радостна, разказах за моето пътешествие. Учудиха се тези, които познаваха от по-рано Учителя, но както аз, така и те, нищо друго не разбрахме. Много по-късно, от това как Учителят посреща своите нови ученици, на мен ми стана ясно, че в това "пътешествие" - така го наричам, ми е бил откриван плана на моето ученичество и моята служба при Него. Аз значи, поемах пътя на моето ученичество - качване и слизане по стръмния път, при голямата привилегия - красота и светлина на Учителя, на Когото вървях от лявата страна. И това беше моят път при Великия ми Учител, моето ученичество и служене, състоящо се от 25, а с думи - двадесет и пет епохални години. Бъдете благословен, Учителю! Благодаря.
към текста >>

55. 15. НАША ФАНА

ТОМ 8

15. НАША ФАНА След като изгубихме нашият по-малък брат, ние бяхме много умъчнени, още повече, че нашето ученичество беше почти в началото и нямахме още тази светлина, необходима да осветли събитието и да го направи по-леко.
15. НАША ФАНА След като изгубихме нашият по-малък брат, ние бяхме много умъчнени, още повече, че нашето ученичество беше почти в началото и нямахме още тази светлина, необходима да осветли събитието и да го направи по-леко. Може би и неговата младост и неподготвеност му причиняваха страдания, и Учителят правеше всичко възможно да успокоява както нас, така и него. И често, това се случваше обикновено в съботен ден, имах привилегията да бъда поканвана на разговор с Учителя. Горе на стълбата. И разбирах, че Учителят говори не на мене, а на моят брат. Но Учителят обича да възнаграждава всеки, който Му служи.
към текста >>

56. 69. ЗНАЧЕНИЕТО НА ПЛАНИНАТА ЗА УЧЕНИКА

Мисли от Учителя

ТОМ 8

69. ЗНАЧЕНИЕТО НА ПЛАНИНАТА ЗА УЧЕНИКА (Мисли от Учителя) „Окултното ученичество е немислимо без екскурзии на планината.
69. ЗНАЧЕНИЕТО НА ПЛАНИНАТА ЗА УЧЕНИКА (Мисли от Учителя) „Окултното ученичество е немислимо без екскурзии на планината. Първото нещо е, да свалим раницата. Като че всичко е уредено. Без тази раница нашата душа ще прилича на това езеро. Да се уединим или заедно всички да благодарим, че сме дошли в тия свещени места. Закон: когато се изкачваме на всяка крачка да се молим.
към текста >>

57. 38. НАЧАЛОТО НА СТЕНОГРАФИТЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

По-рано пак говореше за ученичество, но след като отвори школата, тогава Той заговори определено какъв трябва да бъде ученика и каква работа му предстои на него.
То е така по-интимно, защото там са се подбрали само хора от веригата, както са ги наричали. Всичко тези приятели, които са били свързани с вътрешен стремеж еднакъв, те са били от веригата. На много места до 1920 год. Учителят говореше за тая верига. Впоследствие, когато дойде Школата, вече не говореше за духовната синархическа верига, а говореше за ученици. По-рано пак говореше за ученичество, но след като отвори школата, тогава Той заговори определено какъв трябва да бъде ученика и каква работа му предстои на него. А онова другото е било може би подготовка за школата. В.К.: Как са записвали първоначално и къде? Е.А.: Той е говорил на ул. „Опълченска" 66, но може да е било и в салона на радикалите, нали известно време са били в някакъв друг салон на някоя сестра-учителка, не знам как се казваше и там са записвали, но не е казано къде са записвани, обикновено впоследствие пишехме кое къде е говорено, но за салони не сме казвали. Само за град сме писали.
към текста >>

58. 39. ПАША ТЕОДОРОВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

За нея идеята, ученичество беше основен принцип в живота й.
В.К.: А, така ли? Е.А.: Да, първо майката. Даже първият път, когато тя поканила Учителя, нали гощавала Го с една печена гъска, без да знае че Учителят не яде месо, щото Той хапнал само от ориза, никак не хапнал от месото и тя като запитала защо, казали й „Той е вегатрианец". „Ами защо не ми казахте, аз сготвих гъска". Впоследствие Савка така беше привързана, а Савка желаеше да бъде ученик. За нея идеята, ученичество беше основен принцип в живота й. Тя много желаеше това и затова тя постоянно ходеше при Учителя интересуваше се, това беше нещо което биеше на очи. Много ревностна е била в това отношение. Много така преданна и в целия си живот не е правила уклони насам и натам. Верно, че Учителят много е бдял над нея. Например, ако има нещо, тя ми разказваше всичко в живота си, и като направи нещо, което да речем не е правилно, Учителят ще й каже и ще я сгълчи.
към текста >>

59. 40. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Аз така си го обяснявам, но тя доста така бурни неща преживяваше в тези периоди на първото й ученичество при Учителя.
Следващият час пак „Добрата молитва". Непрекъснато. Да навива през нощта часовника и да стане, да речем във всеки час да става и да казва тази молитва и по този начин се е излекувала. Ослепяването искам да кажа. Значи то е било по психически причини. Тя не е имала органически повреди, нали нещо функционално е станало, да. Аз така си го обяснявам, но тя доста така бурни неща преживяваше в тези периоди на първото й ученичество при Учителя. Даже Василка ми е разправяла, тя много често е ходела при Учителя, всеки ден, че Учителя много я гълчал, много й се карал. Даже, сега вярно ли е не знам, че даже й плесвал и шамар. Така съм чувала - плескал я. Да, това никога не съм питала и не съм намирала че това трябва да го знам. Даже когато следваше тя като студентка и аз бях студентка.
към текста >>

60. 127. ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ИЗГРЕВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Аз не се отказах от службата си като стенографка и когато бях във ваканциите все съм взимала участие, щото когато, аз си преоцених живота, за мене остана едничката цел, това е ученичеството и затова нямаше нищо какво друго да търся в живота.
Аз не исках да говоря лошо и за него и затуй така премълчавах, но когато Той ми се кара доста строго, аз само мислено съм Му възразявала тогава, а не гласно. И накрая Учителят с много мекота ме изпрати, с много кротост, даже и обич почувствах. И когато идвах, аз много често идвах от Макоцево, понякога всяка седмица. Много рядко, само един-два пъти през тези четири години може би съм останала един месец, а на две недели най-много си идвах. И пак си сядах на моето место, пишех си, взимах и беседи даже, и там съм дешифрирала. Аз не се отказах от службата си като стенографка и когато бях във ваканциите все съм взимала участие, щото когато, аз си преоцених живота, за мене остана едничката цел, това е ученичеството и затова нямаше нищо какво друго да търся в живота. Исках само да си реша моята задача правилно и ех, какво друго да искам? В.К.: Как издържахте там? Е.А.: Там виж, там имах дълг, дълг към децата. Съзнанието, като влизах в клас съществуваха само децата и моята длъжност към тях. А всичко, което трябва да направя за тях нали, да си изпълня дълга като учителка.
към текста >>

61. 21. Учителят е бдял над нас

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Тези преживявания в ученичеството са светли моменти в живота му, върхови преживявания, повдигане и вътрешно обогатяване на красив и възвишен живот.
При такива вътрешни проблясъци, при такова озаряване на съзнанието от духовна вътрешна светлина човек разбира защо живее и намира толкова хубав живота. Всички трудности, през които е минал са осветени, оправдани, те са били необходими, всички усилия, които е правил човек са дали своя плод. Човек заживява с един вътрешен подем от светлината, която е придобил. Казва си: Колко красиво може да се живее на земята. Светлината, която е получил дава отблясък в целия негов вътрешен живот и той навсякъде вижда красота. Тези преживявания в ученичеството са светли моменти в живота му, върхови преживявания, повдигане и вътрешно обогатяване на красив и възвишен живот. Когато за пръв път преживях такова озаряване на съзнанието ми, от това духовно преживяване и просветление си казах: Заслужава човек да мине и през най-големите страдания, за да опита радостта от Божественото озарение, което го е посетило. Радостта, вътрешният подем, който преживява след такова озарение и човек разбира колко е хубаво да пострада, да се помъчи малко, за да може да преживее такова вътрешно разширение и обогатяване. Човек получава сила, подем, някаква вътрешна сигурност го изпълва и се радва и благодари. Може това да е посещение на висши същества, които преливат от своята сила в нас да ни дадат светлина, за да укрепнем в духовния път. Но както и да е, човек може тогава да каже само: Благодаря, благодаря!
към текста >>

62. 22.Учителят отвори Школата

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Всеки сам трябва да се самоопредели по свобода и вътрешно разбиране, готов ли е да следва пътя на ученичеството.
Учителят отвори Школата за тези, които искат да следват пътя на вътрешното развитие. Всеки сам трябва да се самоопредели по свобода и вътрешно разбиране, готов ли е да следва пътя на ученичеството. Това той ще направи към себе си, пред своето самосъзнаие, пред своето висше съзнание без никаква външна намеса. Той сам пожелава да работи за своето духовно повдигане от любов и съзнание. Правилото е дадено от Учителя: „Без страх и без тъмнина, с любов и със светлина", така ще вървим в новия път. На мястото на страха ще поставим вярата, под разумното ръководство на светлите сили на белите братя. Тъмнината ще прогоним чрез светлината, която получаваме от Словото на Учителя и светлите братя.
към текста >>

63. 10.Поради работата която имах

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Мислех, че вече ще мога да преодолея привързаността, която имам, че понеже исках да следвам духовния път на ученичеството, това пълнеше душата ми с подем.
Аз го усещах в мене. Това ме вдъхнови и аз помислих, че ще мога да разреша въпроса. Това присъствие на Учителя в мене го усещах дълго и след като се разделих с него. Чувствах го и когато отидох в града. И това ме доведе до едно високо повдигане на духа. Мислех, че вече ще мога да преодолея привързаността, която имам, че понеже исках да следвам духовния път на ученичеството, това пълнеше душата ми с подем. Но като минаха няколко дни пак се появи желанието ми да го видя и да се срещам с Любомир. При мисълта да се отделя от него сърцето ми се късаше от болка, всичко в мене се противопоставяше и помрачаваше, светът потъмняваше. Аз помнех съвета на Учителя да се разделя, имах желание да го изпълня, но при мисълта цялото ми естество се бунтуваше. Усещах, като че трябваше да се изтръгне сърцето ми. Аз не можах да издържа и пак потърсих среща с Любомир.
към текста >>

64. 15.Ще разкажа един случай с моя баща

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Аз вярвах на Любомир, не ми беше безразлично това, за което говореше, защото то се отнасяше до Учителя, когото аз бях приела с цялата си душа в пътя на ученичеството, с абсолютно доверие и любов.
Всичко, което Любомир говореше против Учителя, аз го слушах, мислех върху него, но не можех да го приема. На мен то ми действаше като отрова. Учителят за мен беше едно светло същество, източник на светлина и радост, извор на мъдрост и доброта. Сега Любомир ме хвърляше в противоречие с всичко, което ми говореше. Аз се борех, много неща не приемах и все пак у мене настана една борба и едно противоречие. Аз вярвах на Любомир, не ми беше безразлично това, за което говореше, защото то се отнасяше до Учителя, когото аз бях приела с цялата си душа в пътя на ученичеството, с абсолютно доверие и любов. Аз не бих се усъмнила в нищо по отношение на Учителя, не бях видяла никаква лоша проява у него. Но ето, че Любомир ми говореше отрицателни неща за Учителя, дори искаше да ме убеди, че това, което говори е истина. Аз вярвах и на него и това ме хвърли в противоречие.
към текста >>

65. 17.В 1931 година

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Отговорът беше да следвам пътя на ученичеството.
Искаш ли да учителстваш цял живот? - Понеже трябва да работя, все ми едно какво ще работя, си отговорих. Имаш ли някакво друго желание за постигане? Отговорих си: Имам само едно желание, искам да бъда ученик. Така аз си дадох сметка какво искам в живота си. Отговорът беше да следвам пътя на ученичеството. Така кристализираха в съзнанието ми какво аз желая в живота си. От този момент у мене започна едно вътрешно изясняване и едно успокояване. След като прекарах един месец в Макоцево, една събота отидох на Изгрева. Срещнах се с Учителя. Той ме прие много внимателно.
към текста >>

Зарадвах се и напълно разбрах, че единственото нещо, което искам е ученичеството.
Вътрешното ми състояние много бавно се избистряше. Настъпваше спокойствие в мен. През февруари аз бях изпаднала в едно много мъчително състояние. Изведнъж реших да се обърна вътрешно към Учителя с молитва. Като направих това изведнъж състоянието ми се промени съвършено. Зарадвах се и напълно разбрах, че единственото нещо, което искам е ученичеството. Изтече мътилката, която дойде отвън, казах си: Кой каквото и да говори, то си е негова работа, а моята работа е да следвам пътя на ученика. Когато аз направих тази вътрешна проверка, какво искам в живота си и си отговорих, че искам да следвам пътя на ученичеството, у мене постепенно настана пълно успокоение. Не мислех вече за отрицателните неща, за които ми беше говорено. Такива мисли почти не ми посещаваха. Те бяха като мъгла, в която бях потънала и тя се вдигна и всичко стана по-светло.
към текста >>

Когато аз направих тази вътрешна проверка, какво искам в живота си и си отговорих, че искам да следвам пътя на ученичеството, у мене постепенно настана пълно успокоение.
През февруари аз бях изпаднала в едно много мъчително състояние. Изведнъж реших да се обърна вътрешно към Учителя с молитва. Като направих това изведнъж състоянието ми се промени съвършено. Зарадвах се и напълно разбрах, че единственото нещо, което искам е ученичеството. Изтече мътилката, която дойде отвън, казах си: Кой каквото и да говори, то си е негова работа, а моята работа е да следвам пътя на ученика. Когато аз направих тази вътрешна проверка, какво искам в живота си и си отговорих, че искам да следвам пътя на ученичеството, у мене постепенно настана пълно успокоение. Не мислех вече за отрицателните неща, за които ми беше говорено. Такива мисли почти не ми посещаваха. Те бяха като мъгла, в която бях потънала и тя се вдигна и всичко стана по-светло. Уважението и обичта, която имах към Учителя се възстанови. Избистри се и образът на Учителя, стана по-ясен и по-чист.
към текста >>

66. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР II

ТОМ 9

Това е ученичество - един вътрешен процес, който съществува, който не се вижда.
162 в томчето) „Значи, за да се избягнат тези недоразумения вътрешни, най-първо човек трябва да бъде свободен! Аз искам да ви наведа на мисълта: ако вашият ум не е свободен и вашето сърце не е свободно, и вашата воля не е свободна, това са същите отношения, вие не можете да учите." (Стр. 5 в оригинала и стр. 162 в томчето) „Но има известни вътрешни отношения, които могат да се образуват между ума на Учителя и ума на ученика. Това е едно вътрешно постижение, то не е видимо. Това е ученичество - един вътрешен процес, който съществува, който не се вижда. Питам, ако ученикът не може да възприеме това, което Учителят може да му предаде, той ученик ли е? Не е ученик! Но, ако и Учителят, и той не може да предаде? Ако ученикът е готов, а Учителят не може да предаде, той не е Учител. Ученикът трябва да възприема, да е готов да възприема; и Учителят трябва да може да предаде това знание, което е необходимо.
към текста >>

67. 01 - 81. РЕЛИГИОЗНО И ДУХОВНО СЪЗНАНИЕ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

ТОМ 10

Учителят я поглежда строго и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух.
Аз стоя и слушам и наблюдавам Учителя. Учителят ги погледна съвсем по обикновеному и каза: „Тези души са с религиозно съзнание. " - „Ами как така, Учителю? Те са толкова предани, толкова сърдечни, толкова усърдни в делото! " - казва една сестра. Учителят я поглежда строго и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух. А това означава пробуждането на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството. Ученикът борави и живее с космическото съзнание. А всички ония души в Айтос са с религиозно съзнание. Трябва да преминат от него в Духовното Съзнание и чак тогава да преминат в свръхсъзнанието или космическото състояние на съзнанието, което е пътят на ученика. А дотогава има дълъг път да се извърви от тези души.
към текста >>

А това означава пробуждането на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството.
Учителят ги погледна съвсем по обикновеному и каза: „Тези души са с религиозно съзнание. " - „Ами как така, Учителю? Те са толкова предани, толкова сърдечни, толкова усърдни в делото! " - казва една сестра. Учителят я поглежда строго и продължава: "Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните си, към враговете си и към Божествения Дух. А това означава пробуждането на човешкото съзнание, навлизане в свръхсъзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството. Ученикът борави и живее с космическото съзнание. А всички ония души в Айтос са с религиозно съзнание. Трябва да преминат от него в Духовното Съзнание и чак тогава да преминат в свръхсъзнанието или космическото състояние на съзнанието, което е пътят на ученика. А дотогава има дълъг път да се извърви от тези души. А всяка душа е лъч от светлината на Бога.
към текста >>

68. 01 - 82. ДУШИ В ПОЧИВКА

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

ТОМ 10

Настоящите приведени примери са за това, да покажат, че пътят на ученичеството е дълъг, път, представляващ цели човешки епохи на човешката цивилизация.
Накрая тя изнесе своя реферат за Патриарх Евтимий и получи бляскава оценка от професора си и от научния съвет на катедрата по българска филология. Така аз проумях какво означава и какво значи „души в почивка". И винаги си запазих у мен това изказване на Учителя за братството в Айтос, като едно откровение на Духа за смисъла на човешкия живот на земята. Затова посвещавам разказаните опитности за Айтоското братство на онези братя с белите ризи, червените пояси и черните потури, които построиха салона на Изгрева. И които бяха „души в почивка", и които откликнаха на призива на Духа и на Словото на Учителя. Настоящите приведени примери са за това, да покажат, че пътят на ученичеството е дълъг, път, представляващ цели човешки епохи на човешката цивилизация. А животът на братството в Айтос показва как българското съзнание в един отрязък от време и пространство се е проектирало чрез онези души, които слезнаха на земята, въплътиха се в плът, родиха се като българи, бяха онези братя и сестри от Айтос и околностите, които съставляваха живата верига и живите членове на това братство. Те бяха живата аудитория на Учителя, защото чрез тези души се даде Словото на Учителя, което Слово бе изява и проявление на Божествения дух. А опитностите им бяха живо проявление на това Слово и реализация на Божието Слово в тях, което стана кръв и плът чрез техния живот на земята. Затова Учителят казва: „Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа. " Пътят на един ученик от Школата е стъпало, през което трябва да премине всеки един от нас.
към текста >>

69. 09 - 13. ПРОБУЖДАНЕ ОТ ЛЕТАРГИЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

13. ПРОБУЖДАНЕ ОТ ЛЕТАРГИЯ Моето запознаване с Божието дело и с Учителя датира от края на ученичеството ми в Стара Загора.
13. ПРОБУЖДАНЕ ОТ ЛЕТАРГИЯ Моето запознаване с Божието дело и с Учителя датира от края на ученичеството ми в Стара Загора. През времето на моето студентство аз посещавах редовно беседите и поддържах жива връзка с Учението, но след като се омъжих, промених начина на живота си, като се оставих на течението на житейското море да ме тласка натук и натам за един твърде дълъг период от време, над двадесет години. Този мой застой, това откъсване от Божието дело не може да се окачестви другояче, освен като дълъг духовен сън, духовна летаргия. След завършване на висшето си образование бях назначена за гимназиална учителка в град Троян, града, в който се установих да живея и се задомих. Повлече ме течението на живота и аз загубих воля да се съпротивлявам. По-късно ме преместиха по мое желание в град Б.
към текста >>

70. 12 - 10. ЗАМИНАВАНЕТО

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

ТОМ 10

Имам представа и имам вътрешно усещане какво представлява онзи свят, Божествен свят, но при Георги Куртев вече изпитвах усещането на една духовно ученичество." Надка: Ама той всяка вечер в 12 часа, болен като беше, сестра ми Дора беше там известно време, то аз всякога не можех да ходя с Румито, защото тя беше ученичка.
Казваше: „Аз често посещавах Надка и Добри по онова време. Срещнах се веднъж с брат Георги Куртев. Борис беше в затвора, аз бях много умъчнена и той каза: „Отиди и помоли се в моята стаичка." Аз отидох и се помолих. Аз съм влизала в стаята на горницата в Търново. Влизала съм в стаята на Учителя, нали? Имам представа и имам вътрешно усещане какво представлява онзи свят, Божествен свят, но при Георги Куртев вече изпитвах усещането на една духовно ученичество." Надка: Ама той всяка вечер в 12 часа, болен като беше, сестра ми Дора беше там известно време, то аз всякога не можех да ходя с Румито, защото тя беше ученичка. Добри работи. Тати в 12 часа, имаше си бял костюм, ще стане, ще си хвърли дрехите, с които е бил, чисти долни дрехи ще облече, белия костюм. Ще го хване Дора, вече не може сам, няма тези сили, полека-лека ще го придружи до вратата и казва: „Отиди и си легни. " Влиза в стаичката и по два, три часа се моли. И една вечер Иринка в градината излиза през нощта нещо по работа, вижда, в стаичката свети и баща ми - тя знае, че всяка вечер в 12 часа той се моли и казва: „Чувам един хор горе, ама чудно пеят.
към текста >>

71. 15 - 00. АВРАМОВИЯТ ДОМ НА ДОБРИ ГАНЕВ И НАДЕЖДА КУРТЕВА

Румяна Добрева Ганева /по мъж Серафимова/

ТОМ 10

Царящата хармония и проникването в идейния свят на Високия Идеал създаваха атмосферата на един истински живот в пътя на ученичеството и изработване на характерите в духа на Учението.
Пееше я тихо и с проникновение. Дори до последните си дни, тежко болен, помолваше моя съпруг, Александър Серафимов, да му я изсвири на цигулка пак и пак, както преди и да усети отново святостта и красотата от музиката на Учителя. Татко си замина на 1 май 1978 година. Беше изпратен от целия Айтос и околия, от братя, приятели, колеги и всеки един, който е бил в допир с неговия светъл дух. В житейския си път моят баща и моята майка особено се допълваха. Царящата хармония и проникването в идейния свят на Високия Идеал създаваха атмосферата на един истински живот в пътя на ученичеството и изработване на характерите в духа на Учението. Те бяха един пример на братство и единство. Навсякъде заедно, дружно те работеха за Делото скромно и упорито и тази вдъхновена дейност се усещаше винаги като музика в нашия дом. Винаги с песен, с молитва, с ентусиазъм - те бяха пробудени и повдигнати хора. Моята майка, Надежда Куртева, е родена на 16 юли 1908 година в град Айтос в семейството на Георги и Бела Куртеви. Бих искала да кажа няколко думи за баба ми Бела.
към текста >>

72. 17 - 1. ОБЗОРЕН ПЛАН

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

ТОМ 10

При друг разговор, свързан отново с посещения на софиянци на братските тържества в Айтос и завърнали се изказват най-искрени похвали за преживяното, като подчертават, че това са най-прилежните ученици в провинцията, което е било вярно, според всички очевидци и съвременници, Учителят ги погледнал строго и казал: „Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните, към враговете си и към Божествения Дух.
Цялостен синтез на етнографския синтез от траки, славяни и българи в една сплав за подготовка за идването на Учителя. К. Становище на Учителя за душите, слезнали и въплътени в плът в Айтос и околностите, създали човешкия потенциал на Братството. При един разговор на една сестра, току-що се завърнала от една братска среща в Айтос, която със своето въодушевление от преживяното и с искрените си похвали за Братството в Айтос, Учителят я изслушва внимателно и когато изрича всичко онова, което е преживяла я запитва: „Ами тези приятели изпитани ли са? Това изказване ме свали на земята и аз бях свидетел, когато всички бяха изпитани през годините на няколко десетилетия и всеки получи своята оценка от Учителя чрез живота си, който бе най-точната оценка за положения изпит. А изпитите бяха многобройни, разнообразни, а развръзките най-неочаквани и драматични. При друг разговор, свързан отново с посещения на софиянци на братските тържества в Айтос и завърнали се изказват най-искрени похвали за преживяното, като подчертават, че това са най-прилежните ученици в провинцията, което е било вярно, според всички очевидци и съвременници, Учителят ги погледнал строго и казал: „Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните, към враговете си и към Божествения Дух. А това означава пробуждането на човешкото съзнание, навлизането в свръх съзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството. А всички онези души в Айтос са с религиозно съзнание. Трябва да преминат от него в духовното съзнание и чак тогава в свръхсъзнанието, което е пътят на ученика. А дотогава има дълъг път да се извърви от тези души. А всяка душа е лъч от светлината на Бога и всяка душа е ценна за Бога." Настоящите приведени примери са затова - да покажат, че пътят на ученичеството е дълъг път, представляващ цели човешки епохи на човешката цивилизация.
към текста >>

А това означава пробуждането на човешкото съзнание, навлизането в свръх съзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството.
Становище на Учителя за душите, слезнали и въплътени в плът в Айтос и околностите, създали човешкия потенциал на Братството. При един разговор на една сестра, току-що се завърнала от една братска среща в Айтос, която със своето въодушевление от преживяното и с искрените си похвали за Братството в Айтос, Учителят я изслушва внимателно и когато изрича всичко онова, което е преживяла я запитва: „Ами тези приятели изпитани ли са? Това изказване ме свали на земята и аз бях свидетел, когато всички бяха изпитани през годините на няколко десетилетия и всеки получи своята оценка от Учителя чрез живота си, който бе най-точната оценка за положения изпит. А изпитите бяха многобройни, разнообразни, а развръзките най-неочаквани и драматични. При друг разговор, свързан отново с посещения на софиянци на братските тържества в Айтос и завърнали се изказват най-искрени похвали за преживяното, като подчертават, че това са най-прилежните ученици в провинцията, което е било вярно, според всички очевидци и съвременници, Учителят ги погледнал строго и казал: „Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните, към враговете си и към Божествения Дух. А това означава пробуждането на човешкото съзнание, навлизането в свръх съзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството. А всички онези души в Айтос са с религиозно съзнание. Трябва да преминат от него в духовното съзнание и чак тогава в свръхсъзнанието, което е пътят на ученика. А дотогава има дълъг път да се извърви от тези души. А всяка душа е лъч от светлината на Бога и всяка душа е ценна за Бога." Настоящите приведени примери са затова - да покажат, че пътят на ученичеството е дълъг път, представляващ цели човешки епохи на човешката цивилизация. А животът на Братството в Айтос показва как българското съзнание в един отрязък от време и пространство се е проектирал чрез онези души, които слезнаха на земята, въплътиха се в плът, родиха са като българи, бяха онези лица от Айтос и околностите, които съставляваха живите членове на това братство и бяха живата аудитория на Учителя, защото чрез тези души се даде Словото на Учителя, което Слово бе изява и проявление на Божествения Дух.
към текста >>

А всяка душа е лъч от светлината на Бога и всяка душа е ценна за Бога." Настоящите приведени примери са затова - да покажат, че пътят на ученичеството е дълъг път, представляващ цели човешки епохи на човешката цивилизация.
При друг разговор, свързан отново с посещения на софиянци на братските тържества в Айтос и завърнали се изказват най-искрени похвали за преживяното, като подчертават, че това са най-прилежните ученици в провинцията, което е било вярно, според всички очевидци и съвременници, Учителят ги погледнал строго и казал: „Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните, към враговете си и към Божествения Дух. А това означава пробуждането на човешкото съзнание, навлизането в свръх съзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството. А всички онези души в Айтос са с религиозно съзнание. Трябва да преминат от него в духовното съзнание и чак тогава в свръхсъзнанието, което е пътят на ученика. А дотогава има дълъг път да се извърви от тези души. А всяка душа е лъч от светлината на Бога и всяка душа е ценна за Бога." Настоящите приведени примери са затова - да покажат, че пътят на ученичеството е дълъг път, представляващ цели човешки епохи на човешката цивилизация. А животът на Братството в Айтос показва как българското съзнание в един отрязък от време и пространство се е проектирал чрез онези души, които слезнаха на земята, въплътиха се в плът, родиха са като българи, бяха онези лица от Айтос и околностите, които съставляваха живите членове на това братство и бяха живата аудитория на Учителя, защото чрез тези души се даде Словото на Учителя, което Слово бе изява и проявление на Божествения Дух.
към текста >>

73. Наряди за 1923 г.

ТОМ 12

Начало 2 ч.Песен.Молитва.Откривание на сбора.Реферат „Ученичество" - бр. Д.
поздрав: В. В. П. Епитропов 4) ПРОГРАМА - ПОКАНА за Първия младежки окултен събор, състоял се в гр. София 1 юлий 1923 год. Ден първий, неделя, 1 юлий 1923 год. Следобед. Начало 2 ч.Песен.Молитва.Откривание на сбора.Реферат „Ученичество" - бр. Д. Гарвалов (2.30-3.30 ч.).Реферат „Комуналния братски живот"-бр. Г. Радев (3.30-4.30 ч.).Почивка.Разисквания върху прочетените два реферата (5-7 ч.) Ден вторий, понеделник, 2 юлий 1923 год. Преди обед. Начало 7ч. сутринтаПесен.Молитва.Реферат „Толстой и теософията - предтеча на Новото учение" - Пампоров (7.308.30 ч.).Реферат „Новото учение и анархизма" - М.
към текста >>

74. Наряди за 1939 г.

ТОМ 12

Периодът на ученичеството е най- дълъг; това е Царството Божие на земята.
Една сестра казва, че в някои моменти всички хора са за нея мили. Учителят каза: Това е един проблясък на Божията Любов. Страданията предшествуват Любовта. В Писанието е казано: „Блажен е, който стигне до това време." А това се отнася за сегашното време. Това, което е Божествено, е всякога ново. Периодът на ученичеството е най- дълъг; това е Царството Божие на земята. Шестата раса е период на ученичеството. Тя е епохата, за която е казано: „Всички ще бъдат научени от Господа." Ангелите са като хора. Те са много интелигентни същества; имат свой вътрешен живот и дълбочина. Те си имат училища, забавления, музика. В Невидимия свят ония, които ви обичат и които вие обичате - това е интересното; онзи, който ви обича, той не трябва да иска да ви причини страдания.
към текста >>

Шестата раса е период на ученичеството.
Учителят каза: Това е един проблясък на Божията Любов. Страданията предшествуват Любовта. В Писанието е казано: „Блажен е, който стигне до това време." А това се отнася за сегашното време. Това, което е Божествено, е всякога ново. Периодът на ученичеството е най- дълъг; това е Царството Божие на земята. Шестата раса е период на ученичеството. Тя е епохата, за която е казано: „Всички ще бъдат научени от Господа." Ангелите са като хора. Те са много интелигентни същества; имат свой вътрешен живот и дълбочина. Те си имат училища, забавления, музика. В Невидимия свят ония, които ви обичат и които вие обичате - това е интересното; онзи, който ви обича, той не трябва да иска да ви причини страдания. Всяко нещо, което той прави, трябва да бъде за твое добро.
към текста >>

75. Наряди за 1947 г.

ТОМ 12

Ученичеството не се определя от външното присъствие в школата, но от вътрешната връзка на човека с Любовта и готовността му да й служи." Има един закон на духовния живот, който гласи: Ако искаш да ти помагат висшите, напреднали същества, трябва да имаш техните добродетели.
Това знание Учителят дава в своите беседи и лекции. Той посочва и методите за работа, защото новото учение е приложение и живот. Това е Божествената трапеза, която днес се слага. Всеки, който е призован, ще яде от хляба, ще пие от виното и ще има живот в себе си. „Ученикът на Божествената школа има известни качества, по които се отличава. Ученичеството не се определя от външното присъствие в школата, но от вътрешната връзка на човека с Любовта и готовността му да й служи." Има един закон на духовния живот, който гласи: Ако искаш да ти помагат висшите, напреднали същества, трябва да имаш техните добродетели. Ако искаш да не ти пакостят нисшите същества, не трябва да имаш техните слабости. Това е един метод за работа. Новото, което иде, това са разумни, напреднали души, които идат сега да помагат на своите братя на земята. Те внасят нов живот в тях. Старото, това са изостанали души, които гледат да спънат човека, да го отклонят от неговия път, за да го оберат.
към текста >>

76. 1. ПЕНТОГРАМЪТ ПО УЧИТЕЛЯ

Боян Боев

ТОМ 12

Влизането в самия Пентограм, това е началото на ученичеството. II.
Човек, при тая фаза на своето развитие, се учи вече да манипулира с известни природни сили и закони, да си служи с тях. С това се извършва външният кръг в развитието на човека. Човекът на външния кръг, това е живота и пътя на светския човек. Както виждаме в Пен- тограма, първите пет картини, сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла са вън от петолъчната звезда на Пентограма. Това показва, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек. Влизането в самия Пентограм, това е началото на ученичеството. II. ВЪТРЕШНАТА ЧАСТ НА ПЕНТОГРАМА След изминаването на външния кръг, човек минава във вътрешната част на Пентограма. Човек вече съзнателно работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенствуване. С влизането в тая част на Пентограма почва пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в своите ръ- це.Това значи вече влизане в Божествената школа. Той почва съзнателно да работи за изработване на Божествени добродетели, които характеризират съвършения човек.
към текста >>

Това, което е говорил Учителят в школата за ученика, чрез Пентограма има пред себе си изложен пътя на ученичеството.
Пентограмът да е обърнат винаги с върха нагоре, дето са буквите „В" и „У". Ако се обърне с върха надолу, той има отрицателно действие, това може да има нежелателни последствия. Ще дадем един пример: В един провинциален град едно лице построило в своята външна стълба каменен парапет от ред Пентограми, обърнати с върха надолу. Това семейство съвсем пропадна, завърши катастрофално и трябваше да се изсели от града. Учителят е дал Пентограма на учениците си по две причини:В Пентограма нагледно и картинно е изложен пътят на ученика. Това, което е говорил Учителят в школата за ученика, чрез Пентограма има пред себе си изложен пътя на ученичеството. По този начин пътят на ученичеството става за него по-лесен и по-жив.Понеже Пентограмът е извор на Светлина, която се излъчва във всички посоки, той има благотворно влияние върху ученика. Значи Пентограмът може да съдействува на ученика, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действуват в него.
към текста >>

По този начин пътят на ученичеството става за него по-лесен и по-жив.Понеже Пентограмът е извор на Светлина, която се излъчва във всички посоки, той има благотворно влияние върху ученика.
Ако се обърне с върха надолу, той има отрицателно действие, това може да има нежелателни последствия. Ще дадем един пример: В един провинциален град едно лице построило в своята външна стълба каменен парапет от ред Пентограми, обърнати с върха надолу. Това семейство съвсем пропадна, завърши катастрофално и трябваше да се изсели от града. Учителят е дал Пентограма на учениците си по две причини:В Пентограма нагледно и картинно е изложен пътят на ученика. Това, което е говорил Учителят в школата за ученика, чрез Пентограма има пред себе си изложен пътя на ученичеството. По този начин пътят на ученичеството става за него по-лесен и по-жив.Понеже Пентограмът е извор на Светлина, която се излъчва във всички посоки, той има благотворно влияние върху ученика. Значи Пентограмът може да съдействува на ученика, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действуват в него.
към текста >>

77. 6. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА ОТРАЗЕН В ПЕНТОГРАМА

Разговори и мисли от Учителя

ТОМ 12

За да стъпи вече на духовната стръмна пътека на ученичеството, той трябва предварително да мине през тясната врата, за която говори свещеното Писание.
Те се взаимно изключват - там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че онзи, който държи сабята на капиталиста, на учения и на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той сам ще се увери в това, когато му отнемат сабята и го поставят на местото на онези, които е угнетявал със сабята. Само тогаз той ще разбере, че е още на първата стъпка на Пътя и то по широкия светски път, а не на последното стъпало, както той си е мислил. От този момент, когато човек е запалил вече светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на знанието се завършва първият, светският цикъл на неговото развитие и той влиза във втория кръг, в Пътя на ученика. За да стъпи вече на духовната стръмна пътека на ученичеството, той трябва предварително да мине през тясната врата, за която говори свещеното Писание. Преминал през нея, той среща великия Учител Христос, лице с лице физически, както е посочено и в Пентограма. Оттук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа и неговият път има вече връзка с петте върха, за които споменах в началото. Но само онзи може да стане ученик и да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината Арарат, на която се е спрял Ноевият ковчег.
към текста >>

78. 7. ПИСМА ОТ ГЕОРГИ РАДЕВ

Стефан Тошев

ТОМ 13

11.Какво разбирате под окултно ученичество?
Мислите ли за значението на книжнината на Братството? - Какво знаете за нейното развитие, какво сте направили лично за нея и какво мислите, че трябва да се направи, за да даде тя най-големи резултати. Обичате ли да четете освен словото на Учителя и друга книжнина - каква и какви връзки намирате с разбиранията, прокарвани от Братството. 10.Какво е значението, според вас, на братските общежития и как трябва да се нареди живота за в бъдеще на базата на личния живот или на общежития; какви хора трябва да влизат в тях и може ли и трябва ли с разни външни норми да се нареди живота там. Наред с вашето разумно мнение - израз на опитност и права мисъл, посочете мисли на Учителя по този въпрос. 11.Какво разбирате под окултно ученичество? Опишете развитието на собственото си схващане по този въпрос. Докажете накрай с данни из лекциите на Учителя. Молим всеки да бъде внимателен и искрен, да не примесва онова, до което идва сам, с онуй, което Учителят дава. 12.Опишете най-силните моменти на вашия личен живот, свързан с идеите на Братството. От този ред на даване сведения става ясно, че всеки брат или сестра трябва да бъдат крайно искрени, защото всеки един е отговорен пред историята.
към текста >>

79. Един духовен опит - Писма на Боян Боев

Стефан Тошев

ТОМ 13

А планините са необходими при окултното ученичество.
Според мен хубаво ще бъде да прескочите към София при първа възможност, например през време на празниците. Хубаво ще бъде освен това да дойдете и на езерата това лято (Седемтях Рилски езера). Там климатът е доста мек. Има удобства в съобщения, в пътуване и в продоволствие. Там има чудесна красива обстановка, която обновява човека физически и духовно. А планините са необходими при окултното ученичество. Там има благоприятни условия за събуждането на висшите заложби на душата, за свързване с Реалния свят. Вие как прекарвате, с какво се занимавате? Вашите картини са поставени в салона в обща рамка. Тук всичко върви добре. Учителят каза, че вулканските изригвания в Аржентина се дължат на вътрешните земни промени по случай постепенното издигане на дъното на Великия океан, защото там ще бъде новия континент на шестата раса.
към текста >>

Напоследък Учителят много набляга за значението на музиката при окултното ученичество.
Омразата е смразена любов. Разтопи я и ще стане на любов. Кога Бог може да те слуша? Всякога Бог може да те слуша, когато ти си носител на Неговото слово. Всички хора живеят в Бога, но Бог във всички хора не живее и само в тези, в които има любов, защото Бог е любов. Напоследък Учителят много набляга за значението на музиката при окултното ученичество. Много души тук са почнали да учат музика, да вземат уроци по пение, цигулка, пиано и пр. Вие свирите ли на някой инструмент? Ако не свирите, снабдете се с някоя цигулка и почнете да вземате уроци. Не е късно. Всеки стремеж към учене подмладява човека.
към текста >>

80. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

ТОМ 14

Както виждаш - дълъг е нашият път и нашето ученичество!
В нея има мир, който превъзхожда всяко знание и радост, която светът не е вкусил и не познава! Изисква се всякога будно съзнание. Там е великият стремеж, великото благо, което всичко дава. Блажен е онзи, който сега гладува и жадува за тая Любов, в нея Бог живее! Обичен Галчо, животът представлява още нещо - вечно започване - едно привършване, а друго започване, отново в ново, от сила в сила, от обич към Любов, велика нежна любов и най-после, до обич към всичко и всички, и Любов към всички и всичко живо по лицето на земята! Както виждаш - дълъг е нашият път и нашето ученичество! Нали?! Твоя сестра в Господа и във вечността - додето трае ученичеството на живота и все още малката Амриха /душата на сърцето/ * * * 21.11.1941 г.,петък сутринта Изгрева С.Б.Л. Добрий ми брат в Бога Гавраил, Честит рожден и имен ден. Нека се весели Бог в твоята душа, а ти се радвай на Неговите дела. Днес ти празнуваш 32-та си годишнина от идването ти на земята и знай, че по-нататък годините не могат да растат, но ти ще растеш и крепнеш в дух и Мъдрост.
към текста >>

Твоя сестра в Господа и във вечността - додето трае ученичеството на живота и все още малката Амриха /душата на сърцето/ * * * 21.11.1941 г.,петък сутринта Изгрева С.Б.Л.
Там е великият стремеж, великото благо, което всичко дава. Блажен е онзи, който сега гладува и жадува за тая Любов, в нея Бог живее! Обичен Галчо, животът представлява още нещо - вечно започване - едно привършване, а друго започване, отново в ново, от сила в сила, от обич към Любов, велика нежна любов и най-после, до обич към всичко и всички, и Любов към всички и всичко живо по лицето на земята! Както виждаш - дълъг е нашият път и нашето ученичество! Нали?! Твоя сестра в Господа и във вечността - додето трае ученичеството на живота и все още малката Амриха /душата на сърцето/ * * * 21.11.1941 г.,петък сутринта Изгрева С.Б.Л. Добрий ми брат в Бога Гавраил, Честит рожден и имен ден. Нека се весели Бог в твоята душа, а ти се радвай на Неговите дела. Днес ти празнуваш 32-та си годишнина от идването ти на земята и знай, че по-нататък годините не могат да растат, но ти ще растеш и крепнеш в дух и Мъдрост. Най-силната година е 32-та. Веднъж е тя в живота и има голямо духовно значение.
към текста >>

81. 83. ДОБРАТА МОЛИТВА

/Размишления -1965/1970 г. от Жечо Панайотов/

ТОМ 15

Просвещаването на човешкото сърце и на човешкия ум, са най-важните процеси в ученичеството.
В много места на лекциите и беседите си, Учителят ни насочва към начините за вечното славословене на Бога, включено и в третия „ключ" на Добрата Молитва. ЧЕТВЪРТИ КЛЮЧ: „ОСВЕТЯВАЙ ДУХА НИ, ПРОСВЕЩАВАЙ СЪРЦАТА НИ И УМА НИ ДА ПАЗИМ ТВОИТЕ ЗАПОВЕДИ И ПОВЕЛЕНИЯ" Човешкият дух е оная свещена Божествена искра, която при създаването му е вложена от Бога. Имало е грехопадение, имало е много отклонения през дългата душевна еволюция на човека. Само святостта наДуха е един постоянен процес и към него ни насочва Учителя. Да бъдем в това състояние, Бог винаги да осветява Духа ни. Просвещаването на човешкото сърце и на човешкия ум, са най-важните процеси в ученичеството. Трите тези неща: осветеният човешки дух, просветеното сърце и просветеният ум, ни поставят в положението да пазим Божиите заповеди и повеления. Ако размислим, защо се казва „заповед и повеление", може би ще си кажем, че това е едно и също нещо. Думата „повеление" е употребявана в по-далечното минало, по-близка е до славянския език. З&поведта е предназначена да се изпълнява нещо за по-дълго време, а повелението може да се измени - то само напомня за съществуването на дадена заповед. Това напомняне се изразява често в човека от „Тихият глас", чрез който ни се обажда нашият ръководител при случайните изкушения и противоречия в живота.
към текста >>

Когато разчистим около нас тия чужди натрапници, идваме до втория важен етап на ученичеството, когато произнасяме оня ред от „Добрата молитва", гласящ: „Вдъхвай в нас с присъствието си чистите си мисли..." Щом Господният Дух е около нас, мисълта ни е чиста и е посветена да работи за изграждане на онова духовно тяло, тъй потребно за правилното ни развитие в по-нататъшния наш живот.
Ще се опитам да направя малко определение - какво е злото помишление и какво е лукавото помишление. Злите помисли са ония, в които човек се вижда насочен да спъне ближния си с някаква своя постъпка и да го върне назад в неговата еволюция. Лукавите помишления от своя страна навеждат човека към такива комбинации, които водят към изкористване нещата за лична полза, пак в ущърб на други хора, близки или далечни. Прочее, произхода на злите и на лукавите помишления е един и същ, човешката душа е арена гдето те се стремят да се проявят. Запазването и закрилянето ни от тях може да извърши само Божественият Дух, които с присъствието си разчиства ония тъмни и вредни сили, които налитат към нас. Когато разчистим около нас тия чужди натрапници, идваме до втория важен етап на ученичеството, когато произнасяме оня ред от „Добрата молитва", гласящ: „Вдъхвай в нас с присъствието си чистите си мисли..." Щом Господният Дух е около нас, мисълта ни е чиста и е посветена да работи за изграждане на онова духовно тяло, тъй потребно за правилното ни развитие в по-нататъшния наш живот. Духът ни казва: „Запазих те от отрицателните сили, ела сега, ти ученико и се подготви да работиш с Добродетелта и Правдата - две важни стъпки в твоето развитие. Сега е време за това, защото те имат приложение предимно на физическия свят". Работейки така, идваме до състоянието „Да служим на Господа с радост", както предвижда „Добрата молитва". И така, ученикът запазен от злите и лукави помишления, съградил своето духовно тяло чрез чистите мисли вдъхвани от присъствието Божие, идва до най-важното си предназначение, което намираме в едно от последните изречения на „Добрата молитва": „Ръководи ни във всичко, което мислим и вършим за Твоето име да е за успеха на Царството Ти на земята". Както виждаме и тук се касае за работа в областта на мисълта, но вече в една трета, по-висока гама.
към текста >>

82. 6. ПЕНТОГРАМАТА

Николай Дойнов

ТОМ 15

За да стъпи в духовния път на ученичеството или на стръмната пътека, както още я наричат, той трябва да мине - ТЯСНАТА ВРАТА, за която говори Свещеното писание.
От това следва, че онзи, който държи сабята, на капиталиста, на учения и на държавника и казва, че служи на БОГА, лъже себе си и другите. Той сам ще се увери в това, когато му отнемат САБЯТА и го поставят на мястото на онези, които са били управлявани със САБЯТА. Само тогава той ще разбере, че е на първото стъпало на пътя, на широкия светски път, а не на духовния път, както може би си е мислил. От този момент, когато вече човек е запалил светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на знанието, се завършва първия светски цикъл на неговото развитие. Той влиза във втория кръг - вече духовен. За да стъпи в духовния път на ученичеството или на стръмната пътека, както още я наричат, той трябва да мине - ТЯСНАТА ВРАТА, за която говори Свещеното писание. Преминал през нея, той среща ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ ХРИСТОС лице с лице, физически, както е посочено в Пентограма. Оттук нататък, ученикът е в непрекъснато общение с ХРИСТА. И пътя на ученика има вече връзка с ПЕТТЯХ ВЪРХА за които споменах в началото. Но, само онзи може да стане ученик, да срещне ХРИСТА, които има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море.
към текста >>

83. 76. ЕКСКУРЗИЯ ДО МУСАЛА

Николай Дойнов

ТОМ 15

За екскурзиите Учителят казва: „Ученичество без екскурзии по планината е невъзможно".
Направихме обиколка на околните места. Ходихме на красивата, тъй наречена „Широка поляна" и на „Шумнатица". Тези две места са най- живописните около Чам кория. В неделя на 9 октомври се завърнахме на Изгрева. За този красавец великан Мусала имаме дадена и чудна песен. За екскурзиите Учителят казва: „Ученичество без екскурзии по планината е невъзможно". Освен на Витоша и Рила, Учителят е ходил с приятели и е прекарвал известно време и на Родопите и Стара планина, най-вече на Сините камъни, край град Сливен. Изобщо Учителят събуди и възпита в нас, любовта към планините и подтика към високите върхове. Имах случая да разведа из Витоша, някои запознати с нашите идеи чужденци. С каква жажда и доволство дишаха чистия и напоен с боров аромат планински въздух. Гледаха със захласт чистите пенливи рекички, някакво чудо за тях, ново състояние изживяха те, пълно с доволство и възвишено благоговение пред тази, носеща живота чиста вода.
към текста >>

84. 8. САТУРН

Николай Дойнов

ТОМ 15

Ученичеството е един период на самостоятелно изследване, на търсене на истината.
8. САТУРН Този именно подтик от планетата Сатурн на търсене знания, създава едно напрежение на ума, което способствува за неговото развитие, засилване на мисълта и с това възможността за една все по- дълбока и по-дълбока проникновеност - качество, което е изключително важно за да може човек да влезе в една нова фаза на своето развитие - фаза на изследовател, фаза на учение. Оттук човек става ученик. Ученик на една от двете школи в света: БЯЛАТА ШКОЛА - школата на висши разумни същества носители на живота, любовта и светлината, движението, обмяната и мъдростта. ШКОЛАТА НА ЧЕРНОТО БРАТСТВО - носители на смъртта, омразата, тъмнината, покоя, разпадането и ограниченията. Ученичеството е един период на самостоятелно изследване, на търсене на истината. Ученикът трябва да напряга умът си, за да се докосне, за да стигне до идейния свят, света където се твори и където всичко се създава. Без напрежение на мисълта, човешкия ум не може да стигне до идеите. Той както едно растение не би могло да се развие, ако не се напрегне да пробива почвата, било нагоре за да пусне надземните си части, било надолу в самата почва за да има корени. Учителят казва: „Мозъкът, който не се напряга и не издържа дадено напрежение, не е готов за Божествените идеи". Един ден, отивам при Учителя, показвам му ръката си и го питам да ми каже значението на една линия, която имах и значението, на която не знаех точно какво е.
към текста >>

85. 4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)

Иван Толев

ТОМ 15

И тъй, да мислиш за Бога, това значи да живееш в божествения свет, а да го възлюбиш с всичкото си сърдце и да бъдеш възлюбен от него - това е най-великото благо, за което жадува човешката душа, най-възвишената цел, към която тя се стреми по пътя на ученичеството... Всичко това - и много друго - се съдържа в първия сонет Единица: обективна реалност, идеално достижение, въжделение на съвършенство... НА ПЪРВИЯ ИЗГРЕВ Разля съсъда Той с ефири пъстроцветни и пламна бездната в необозрим пожар: в кипящето море от мълнии безчетни раздра се булото на царския олтар... И гръмна хор велик от химни непознати всред недогледния ефирен океан - в безчислен сонм летят археите крилати и пеят и тръбят в божествения стан... И младенецът свят във златно одеянйе, с корона от слънца със блескаво сиянйе, излезе величав пред царските врата... Тогаз вселената, в почуда и възхита, трепна пред тоя лик, възрадвана, честита: в Витлеем, в яслата, роди се - Любовта!...
- По-подробен анализ се намира в съответните окултни науки, които съдържат само отчасти знанията, вложени във Великата Книга на Живота. Измирна - благовонието на Първородения, балсамът на безсмъртието. Ахея - мистично име. Огъньтъ, въгленът и чашата с елея ("Елей на радост" - Павел)" са етапи на духовния растеж, а в тесен смисъл - предмети на големата магическа операция. "Запален въглен" -живота на посветения... Постигането на висшето посвещение означава осъществяване на вечната младост, вечното щастие, вечния живот - безсмъртието и блаженството, чрез обладание на жизнения еликсир, божествената есенция - Любовта... Защото Бог е любов (I Иоаново - 4, 8 и 16) и ние "в Бога живеем, движим се и съществуваме..." "Който има моите заповеди и ги държи, той е, който ме люби; а който ме люби, възлюбен ще бъде от Отца ми; и аз ще го възлюбя и ще явя себе си нему" (Йоан - 14; 21). И тъй, да мислиш за Бога, това значи да живееш в божествения свет, а да го възлюбиш с всичкото си сърдце и да бъдеш възлюбен от него - това е най-великото благо, за което жадува човешката душа, най-възвишената цел, към която тя се стреми по пътя на ученичеството... Всичко това - и много друго - се съдържа в първия сонет Единица: обективна реалност, идеално достижение, въжделение на съвършенство... НА ПЪРВИЯ ИЗГРЕВ Разля съсъда Той с ефири пъстроцветни и пламна бездната в необозрим пожар: в кипящето море от мълнии безчетни раздра се булото на царския олтар... И гръмна хор велик от химни непознати всред недогледния ефирен океан - в безчислен сонм летят археите крилати и пеят и тръбят в божествения стан... И младенецът свят във златно одеянйе, с корона от слънца със блескаво сиянйе, излезе величав пред царските врата... Тогаз вселената, в почуда и възхита, трепна пред тоя лик, възрадвана, честита: в Витлеем, в яслата, роди се - Любовта!... През бездните и върховете : Сонети. • София, 1942. - с. 6 На първия изгрев - Раждането на световете според Космогонията. - Синът - Любовта проявена.
към текста >>

86. За баща ми

ТОМ 16

Целият му живот беше поставен на релсите на Ученичеството.
Разбираше от овощарство. Умееше дори сам да си поправя обувките. Към края на своя живот усвои и подвързваческия занаят - всичките си книги подвърза сам. Такива бяха времената, че не можеше да се дават беседи за подвързване. Всичко това беше проникнато от неговата невероятна любов към учението на Учителя Беинса Дуно. Целият му живот беше поставен на релсите на Ученичеството. Неговото чистосърдечие, смирение, детска жизнерадост, обичливост и любознателност съдействуват за издигането му като един от истинските ученици на Учителя. През последните години от живота си, въпреки напредналата си възраст, баща ми имаше специална програма за деня. В ранни зори си прочиташе по една беседа от Учителя. Три пъти на ден, преди хранене, правеше упражнения за дишане - 21 пъти задържаше въздуха за по една минута. Така спазваше препоръката на Учителя за дълбоко дишане и се надяваше да продължи живота си.
към текста >>

87. 8. „С ТЕБ Е БОГ! ТИ ЩЕ ПОБЕДИШ - ПЕСЕНТА НА УЧЕНИКА

ТОМ 16

А ученичеството започва от пробуждането на човешката душа и от разширяването на човешкото съзнание чрез Светлината, дошла в ума му като светли мисли, чрез Виделината като светлина за пробуждане на неговата душа и чрез Славата като светлина, дошла от Божествения свят да пробуди неговия дух.
То е необходимо да дойде Божествената Мъдрост," (стр, 38 от 16. школна лекция на Общия окултен клас от 21.1.1923 год.) Необходимо е, според Учителя, да дойде една Божествена Мъдрост, която да изпрати светлина в съзнанието ни и да го направи будно за възприемане на Божиите мисли, идващи чрез Словото на Учителя. И чак тогава ще се научим да контролираме тези малки петна в нашите съзнания, които пречат за възприемане на Светлината, слизаща от духовния свят и наречена Виделина на вътрешния живот на ученика. И тогава тази формула може да заработи у ученика и тази песен да се изпее от неговата душа. Защото тя е предназначена за човешката душа и за пробуденото човешко съзнание. А ученичеството започва от пробуждането на човешката душа и от разширяването на човешкото съзнание чрез Светлината, дошла в ума му като светли мисли, чрез Виделината като светлина за пробуждане на неговата душа и чрез Славата като светлина, дошла от Божествения свят да пробуди неговия дух. И тогава ще може да се каже: „С теб е Бог! Ти ще победиш! Твоята победа е и моя победа! " Амин.
към текста >>

88. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

ТОМ 16

Еленка надълго и широко споделя най-добри мисли по отношение на ученичеството, реалното разбиране, извличане поуката от всичко, което става с човека и частно с нас, отношенията ни: с кои трябва да бъдем в отношения - именно с разумните.
Нушка Атанасова ми се обяснява в любов и признателност, че моите писма й били много приятни и че дано и занапред не съм я забравял. Радва се за хубавите снимки, които съм направил лятос у тях, че те щели да й напомнят за милата и хубава картина и случка. Запитва ме как да помогнем на някой си господин, който иска да се самоубива, че животът бил тежък и непоносим, и че сегашният век не вярват в Бога. Дядо Истатко ми се обажда и моли да им пиша. Анто съобщава, че Никола Арсов - детето на Арсо- се поминал внезапно. Еленка надълго и широко споделя най-добри мисли по отношение на ученичеството, реалното разбиране, извличане поуката от всичко, което става с човека и частно с нас, отношенията ни: с кои трябва да бъдем в отношения - именно с разумните. Що е откровеност и наивност. И в залез слънце аз пристигнах в К.-Кафтан. Писмата разчетох в градската градина в Кърджали. След което се срещнахме с пенсионера Атанасов. Той, макар и да е член на Българския учителски съюз, но не е деятелен член.
към текста >>

89. 1934 година

ТОМ 16

Еленка надълго и широко споделя най-добри мисли по отношение на ученичеството, реалното разбиране, извличане поуката от всичко, което става с човека и частно с нас, отношенията ни: с кои трябва да бъдем в отношения - именно с разумните.
Нушка Атанасова ми се обяснява в любов и признателност, че моите писма й били много приятни и че дано и занапред не съм я забравял. Радва се за хубавите снимки, които съм направил лятос у тях, че те щели да й напомнят за милата и хубава картина и случка. Запитва ме как да помогнем на някой си господин, който иска да се самоубива, че животът бил тежък и непоносим, и че сегашният век не вярват в Бога. Дядо Истатко ми се обажда и моли да им пиша. Анто съобщава, че Никола Арсов - детето на Арсо- се поминал внезапно. Еленка надълго и широко споделя най-добри мисли по отношение на ученичеството, реалното разбиране, извличане поуката от всичко, което става с човека и частно с нас, отношенията ни: с кои трябва да бъдем в отношения - именно с разумните. Що е откровеност и наивност. И в залез слънце аз пристигнах в К.-Кафтан. Писмата разчетох в градската градина в Кърджали. След което се срещнахме с пенсионера Атанасов. Той, макар и да е член на Българския учителски съюз, но не е деятелен член.
към текста >>

90. 9. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 11.IX.1937 год.

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

ТОМ 17

Това е ученичество!
Външният живот е променчив и в него човек така може да се заблуди, че с векове да не може да се опомни. Всичката суета на света е скрита в материалния живот. И там човека най-много го изпитват. Голяма будност и голямо остроумие и разумност се изискват, за да може човек безопасно да преплава океана на живота, този океан, който е изложен на какви ли не опасности, на какви бури и ветрове. Но когато човек повери кормилото на своя кораб в силните и мощни ръце на Духа и когато прицелната му точка е Любовта към Бога, ще излезе на спасителния бряг, каквито бури и урагани да среща в своя път! Това е ученичество! Път без бури, без опасности и мъчнотии няма. Там се изисква силата и знанието на ученика. Тъй че, бъди герой! Въоръжи се със силата на търпението, на въздържанието, препаши през кръста сабята на вярата и тръгни, не бой се! Призови в мощния Дух на Учителя и всички напреднали братя и приятели и напред върви!
към текста >>

91. 13. Задачата на ученика във Всемирната Велика Бяла Школа

IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

Вдъхновен от Божията Милост и Любов, той поема своя път към Бога - път на ученичеството във великото Божие училище.
] ще поддържа и направлява хармонията между последните, защото само тогава неговото същество ще стане източник, по-скоро проводник, на положителната Божествена Воля, за прилагане на великия закон на Божествената] Истина. Със зоркото око на страж ще бди той и контролира всеки черен гост в своето ново жилище и нежно внимателен ще бъде в своите обръщения, защото този е начинът за парализиране всяко отрицателно влияние. Противните отправления на ученика са грешки, които пречат за правилното разрешение на неговите задачи. Изгубил своя дом на Истината и пътя към него от векове, човек се лута из тъмните завои на живота с все по-голямо безверие и безсмислие. И когато е изпита до дъно чашата на суетата, една лъча огрява изминатия път с всичките негови несгоди, тъмни краски, и разкрива пред него една вечност от неизбродима' красота, в която царува вечната слава Божия. Вдъхновен от Божията Милост и Любов, той поема своя път към Бога - път на ученичеството във великото Божие училище. И неговата задача там да посвети живота си всецяло в служба Нему. Да работи в пътя на послушание. Светлите учители и Братя, които ще го напътват за подпомагане страждущето човечество, за реализиране на царството Божие на земята между хората, като въдвори в себе си оная Божествена хармония и Правда и Истина и Любов, които са негова радост и смисъл и цел. Много сложни са задачите на окултния ученик. Той е длъжен да работи и съдействува за идването на Царството Божие на земята, да работи за благото на своите братя, а най-после - за своето лично повдигане и освобождение от закона на кармата и влизане в закона на свободата.
към текста >>

Ученичеството е една от великите степени на развитие по пътя на еволюцията на човешките същества.
Да работи в пътя на послушание. Светлите учители и Братя, които ще го напътват за подпомагане страждущето човечество, за реализиране на царството Божие на земята между хората, като въдвори в себе си оная Божествена хармония и Правда и Истина и Любов, които са негова радост и смисъл и цел. Много сложни са задачите на окултния ученик. Той е длъжен да работи и съдействува за идването на Царството Божие на земята, да работи за благото на своите братя, а най-после - за своето лично повдигане и освобождение от закона на кармата и влизане в закона на свободата. Ученикът на всемирната Бяла школа е този, който има абсолютно будно съзнание, който е намерил своя учител и е готов да се жертвува за него и прилага всички методи, които му преподава; прилага Божественото Добро и Божествената Правда и живее в абсолютна чистота. Ученичеството е една от великите степени на развитие по пътя на еволюцията на човешките същества. Тя предполага една продължителна и упорита съзнателна дейност за хармонично развитие на всички дарби, способности, възможности и във всички области на едно човешко същество. Ученикът има вече един завършен характер, придобил всички положителни качества и добродетелите Божествени. Той е вече готов за една велика работа в духовното поле за повдигане и събуждане на безчетното число спящи души. Ученикът е вече доста голям светилник, който трябва да свети на тия, които ходят още в тъмнината, и да ги избави от потъването в дълбочините на всемирния океан на живота. Един истински ученик трябва да има будно съзнание във всичките си действия, във всичките си дела.
към текста >>

92. Ана Шишкова - Стихотворения

III. Стихотворения от Ана Шишкова

ТОМ 17

От сърце ние мечтаем ученичество да заслужим!
Стихотворения СНЕГЪТ Чудна, прекрасна бяла премяна облече Ти днес на земята! Душата ми е нежно засмяна, пази ги, о, Боже, тъй семенцата! О, милостивий, преблагий Боже, облечи и нас с такваз премяна - с радост да учим, мислим, работим, с всекиго да сме в правилна обмяна! ВДЪХНОВЕНИЕ (Пред Учителя при разговора Му с учениците полянката, след беседата - Познах Бога в Учител) Велик си Ти, Създателю, с Твоите Творения и свят си, Благодателю, в Своите проявления. Денонощно ний желаем на Тебе с Любов да служим! От сърце ние мечтаем ученичество да заслужим! Помогни ни, Отче Святи, от грях да се освободим, да заживеем, Благатий, кат Тебе ний проявим! В ТЕБЕ О, Святий Боже, Великий Творче, Тебе съзирам всъде, всякога, в Тебе живея, кат младо борче, чийто връх не клюмва никога! И в радост, и в скръб, и изпитание, Ти си с мене, Ти ме тешиш, топлиш сърце ми, бяга страдание, че всичкий товар от мен свалиш. Ти ми говориш с бели облаци, със светлите звезди в тихата нощ, сутрин с Венера, сясно слънчице: „Аз съм със тебе, давам ти мощ! " Отклонението Думи на Учителя: „Сестра, когато имате вдъхновение, то е Божие посещение.
към текста >>

93. 3. Ученичеството на Стефан Кадиев (разказва дъщеря му Елена) Бай Трайко и „синята пъпка

VIII. Биографични бележки. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

3. Ученичеството на Стефан Кадиев (разказва дъщеря му Елена) Бай Трайко и „синята пъпка" Научих тази история от самия бай Трайко, известно време след смъртта на баща ми.
3. Ученичеството на Стефан Кадиев (разказва дъщеря му Елена) Бай Трайко и „синята пъпка" Научих тази история от самия бай Трайко, известно време след смъртта на баща ми. Било е 1948 година. Кирпичената къща на бай Трайко тогава била в началото на нашата малка уличка в Симеоново. В селската къща под един покрив имало помещения за четиричленното семейство на бай Трайко и за овцете му. Водопровод тогава нямало и хората от целия квартал носели вода от една чешма на около 500 метра от къщата на бай Трайко. Един ден, преди да изведе овцете на паша, бай Трайко, както обикновено, се обръснал.
към текста >>

94. 4. Биографични бележки за Иванка Петкова Тетевенска (Кадиева)

VIII. Биографични бележки. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Това може да е било част от лечението и ученичеството й - така или иначе, съумява да се размине с тях безконфликтно.
Но след разговора си с Него, тя се появява на Черни връх. Наблюдателят на станцията на Черни връх е също следовник на Петър Дънов и й дава подслон. Всеки ден тя ходи боса по тежката планинска роса, посреща слънцето. Пие козе мляко. Често се случва по пътеката, по която се движи, да трябва да се движи внимателно между таралежи, гущери или лениво излегнали се пепелянки. Това може да е било част от лечението и ученичеството й - така или иначе, съумява да се размине с тях безконфликтно. Около месец след началото на лечението си, при връщането си от обичайната си вече разходка, тя среща наблюдателя на станцията, придружен от млад мъж, облечен елегантно-туристически - с голф, каскет, туристическо яке и обувки. Това бил цар Борис III. Макар и с възстановено здраве, Иванка повече не може да работи в митницата. Постъпва на работа като учителка в отлично оборудваното професионално училище по градинарство и овощарство в Садово. Интересите й към учението на Петър Дънов продължават.
към текста >>

95. Влад Пашов 6. Учителят, братството и школата

ТОМ 18

В ученичеството на Бялото братство влизат едновременно Любовта, Мъдростта и Истината. 4.
ВЛАД ПАШОВ 6. Учителят, братството и школата 1. „В Божествената школа вие сте влезли, за да се научите да живеете разумно. 2. Аз наричам Пътя на ученика едно строго самоопределение. 3. В ученичеството на Бялото братство влизат едновременно Любовта, Мъдростта и Истината. 4. Христос казва, че човек за човека е брат. Братството е израз на Любовта на новородения. Само той съзнава какво нещо е братството. Като види един човек, в лицето му вижда брат. 5. Братството е израз на Любовта като чувство”.
към текста >>

Братството е средата, лабораторията, в която душите изработват качествата, добродетелите и способностите, необходими за ученичеството.
Основен закон на братството е хармонията и любовта между братята и там няма място за никакво лицемерие. Братството е съвкупност на всички онези души, които са слезли със задача и мисия да помагат на Учителя в неговото дело, да бъдат проводници и носители на неговото Слово, да го разнасят сред народа и човечеството. В процеса на това служене, те извършват своето развитие и постепенно се приближават към съвършенството, което е идеал на всяка душа. Братството, това са всички онези души, които се стремят към светлината на духа и които са привлечени от светлината на Учителя, блеснала в мрака на нощта, в който живее човечеството. А школата, това са всички онези принципи и методи, чрез които душите могат да развият скритите вътрешни сили и възможности и да се приближат към свръхсъзнателния живот. Братството е средата, лабораторията, в която душите изработват качествата, добродетелите и способностите, необходими за ученичеството. А школата е вече онзи момент от развитието, когато душата се пробужда и поставя в съзнателна връзка с възвишените същества, когато тя влиза в контакт с Духа. В този смисъл ние днес сме в подготвителна фаза на школата, която има три фази - слушатели, вярващи и ученици. Братството е средата, в която се провеждат опитите на школата, средата, в която се опитват и прилагат принципите и методите на школата. А школата сама по себе си е средоточие на духовните сили на космоса на Земята, в центъра на която стои Учителят и около него учениците. Школата по начало съществува в духовния свят и се проектира на Земята в известни кардинални епохи, за да даде импулс на новото, което трябва да се внесе в света в даден момент.
към текста >>

От това гледище първата стъпка в пътя на духовния живот, в пътя на ученичеството е ОБРЪЩЕНИЕТО към Бога.
Във всички окултни школи има три етапа или степени, затова Учителят казва, че в школата има три категории ученици, които той нарича оглашени или слушатели, вярващи и ученици. Това са трите фази или степени, през които минава ученикът в процеса на своето окултно развитие. Според християнската езотерична традиция, предадена ни от Учителя, тези три фази се разделят на седем и носят следните имена: 1) обръщане към Бога, 2) покаяние, 3) спасение, 4) възраждане, 5) новораждане, 6) посвещение, 7) възкресение. В източната езотерична традиция те носят други имена, но съдържанието им е същото. В езотеричната християнска традиция са известни под други имена. От това гледище първата стъпка в пътя на духовния живот, в пътя на ученичеството е ОБРЪЩЕНИЕТО към Бога. За него казва Христос: Никой не може да дойде при мене — подразбирайки школата — ако Отца ми не го привлече. С тази първа стъпка става изменение на посоката на нашето движение. До този момент човек се е движил към центъра на Земята, към периферията, към света. С обръщането към Бога той изменя посоката на движението си, отправя се към Бога, към центъра на Битието, поема възходящия път. Това обръщение не е просто само да повярва човек в Бога, но той трябва да почувства дълбоко необходимостта от Бога.
към текста >>

С новораждането ученикът влиза в третата фаза, фазата на истинското ученичество, като е станал вече съзнателен в духовния свят и пренася тази будност във физическото си тяло.
Постигнал това нещо, той е победил вече това, което в окултната наука се нарича първи пазач на прага към висшите светове. Така той достига до състоянието, което наричаме пробуждане на душата, т. е. добиване на будно съзнание във всичките светове, което може да предава на физическия мозък. Това се нарича в християнството Новораждане. Тук човек вече не принадлежи на себе си, но на човечеството. С новораждането ученикът влиза в третата фаза, фазата на истинското ученичество, като е станал вече съзнателен в духовния свят и пренася тази будност във физическото си тяло. Той става едновременно гражданин на два свята - физическия и духовния. С пробуждането на душата той се учи постепенно да живее в областта на свръхсъзнанието, без да изгуби самосъзнанието си. В тази фаза той учи направо от великата книга на природата, ръководен от Учителя, с когото той е във вътрешна връзка. А също така той е в съзнателна връзка с разумните същества на космоса и владее и работи с природните сили за благото и подигането на човечеството. В тази фаза той става маг и се посвещава напълно на служене на Бога, като работи за подигането на човечеството.
към текста >>

96. 8. ЛУНАТА

Иван Антонов

ТОМ 18

Силата на дисхармонията между Луната и Юпитер определя силата и трайността на човешката гордост, на човешкото тщеславие, на суеверието, фанатизма, преувеличаването, самохвалството, лъже вярата в несъществуващи чудеса и явления, вярването, че може да се постигне без разумни усилия, без ученичество и работа познание, сила и съвършенство.
на влиянието на висшите ангелски светове. Когато сам Юпитер има преобладаващи хармонични съчетания с добротворците, тогава при хармоничното му съчетание с Луната се придобиват Юпитеровите дарби и способности и добродетели в най-голямата им пълнота и в най-висшата им степен на проява. Когато, обаче, Юпитер има преобладаващи дисхармонични съчетания със злосторниците, в такъв случай Юпитеровите дарби и способности се придобиват в много по-малка и по-слаба форма. ЛУНАТА в опозиция, квадрат или полуквадрат с ЮПИТЕР Според силата на дисхармонията на Луната и Юпитер въображението е повече или no-малко неправилно развито, неправилно възприема идеите и замислите на висшите светове, поради което човек има неправилна представа за нещата и явленията в природата и живота. Такъв човек си въобразява, че всичко знае и разбира най-добре, че другите трябва да се ръководят от него, че само той може да направи най-хубавите неща. Силата на дисхармонията между Луната и Юпитер определя силата и трайността на човешката гордост, на човешкото тщеславие, на суеверието, фанатизма, преувеличаването, самохвалството, лъже вярата в несъществуващи чудеса и явления, вярването, че може да се постигне без разумни усилия, без ученичество и работа познание, сила и съвършенство. Всички видове религиозни течения и общества, отличаващи се с всевъзможни суеверия, отричащи науката и надяващи се на съвършенство и спасение по чудо, са създадени от люде, в чиито хороскопи Луната и Юпитер са в дисхармония. Всички религиозни учения, отличаващи се с празнодумство и обещаващи чудотворни постижения без работа, са рожба на такива умове. Накъсо казано, всички възможни изопачения, заблуждения и лекомислия в областта на религиозните схващания и разбирания са родени от умовете на люде, в чиито хороскопи има дисхармония между Луната и Юпитер, а и самият Юпитер има преобладаващи дисхармонии от злосторниците. В последният случай отрицателните качества са проявени в най-силна форма. Когато Луната е дисхармонично съчетана с Юпитер, но Юпитер получава преобладаващи хармонични съчетания с добротворците, тогава дисхармоничното влияние на Юпитер върху Луната не е така силно и вредно.
към текста >>

97. 9. МЕРКУРИЙ

Иван Антонов

ТОМ 18

За да има хармония между Меркурий и Уран в хороскопа на един човек, в предишни съществувания той многократно е бил добър, изпълнителен окултен ученик - всяка хармония между Меркурий и Уран е свидетелство за ученичество на човека в окултни школи.
Според силата на хармонията между Меркурий и Уран, човек притежава по-големи или по- малки умствени дарби и способности за изучаването и разбирането на всички окултни науки, особено на АСТРОЛОГИЯТА и ФИЗИОГНОМИЯТА. Такива люде най-добре забелязват и най-правилно разбират символичния език на небето и на природата. При хармония между Меркурий и Уран човешкият ум се отличава с необикновено силна бърза и навременна интуиция, с голяма прозорливост, бърза досетливост, бърза съобразителност, най-сполучлива изразност, с всестранност в мисленето и с най-силни обобщителни способности на ума. Според силата на хармонията между Меркурий и Уран се съди до каква степен човек е бивал възприемател, носител, изявител и служител на ангелската мъдрост със своите мисли и идеи, т. е. с ума си. За да има хармония между Меркурий и Уран в хороскопа на един човек, в предишни съществувания той многократно е бил добър, изпълнителен окултен ученик - всяка хармония между Меркурий и Уран е свидетелство за ученичество на човека в окултни школи. Накъсо казано, по силата на хармонията между Меркурий и Уран се съди за гениалните заложби, дарби и способности, както и за приятелите, които човек има в Урановия свят, за богатствата, благословенията и творческата светлина, които той може да получи от света на мъдростта. Люде с хармонично съчетание между Меркурий и Уран са всякога новатори, преобразователи и носители на всички най-нови идеи и замисли, на всичко най-напредничаво и гениално в областта на науката, изкуството и философията, изобщо във всяка област на човешката дейност. Такива люде във всички области на живота със своите идеи, замисли, стремежи и интелектуални прозрения са прометеевци между човеците. Особено силен и благотворен е хармоничният аспект между Уран и Меркурий, когато самият Уран има хармонично съчетание със Слънцето, в който случай се казва, че Уран е хармонизиран. Ако пък Уран е в дисхармония със Слънцето и получава преобладаващи дисхармонични съчетания със злосторниците, в такъв случай хармоничният аспект между Меркурий и Уран не ще бъде много благотворен.
към текста >>

98. 10. ВЕНЕРА

Иван Антонов

ТОМ 18

Силата на хармонията между Венера и Уран определят неговата любов към окултните науки, успехите му в областта на окултните науки, постоянството му в прилагането на техните методи и в следването на окултното ученичество.
Романите с общочовешко и вечно значение, които разкриват идеали и дават образци на човешко служене, са написани от романисти, които имат силна хармония между Венера и Уран. В хороскопите на художници хармонията между Венера и Уран определя същите гениални творчески заложби и способности, и творчество, което притежава същите качества и стойност, има същата гениалност и общочовешко значение. Хармонията на Венера и Уран в хороскопа на музиканти ще се изрази в най-хубави и романтични музикални творения. Великите романтици и бленувачи на изкуството са имали силно хармонично съчетание на Венера и Уран в хороскопа си (Леонардо да Винчи, Шуберт Менделсон, Шуман, Шатобриян, Ламартин). Колкото по-голяма е хармонията между Венера и Уран, толкова повече, по-силни и по- дълготрайни са артистичните качества и дарования на такъв човек, толкова пo-големи са условията и възможностите, които има той за постижения в областта на изящните изкуства, толкова по- дълбоки и по-правилни са неговите разбирания за изкуството и неговата духовна и социална функция. Силата на хармонията между Венера и Уран определят неговата любов към окултните науки, успехите му в областта на окултните науки, постоянството му в прилагането на техните методи и в следването на окултното ученичество. Тази хармония е свидетелство до каква степен в миналите си животи човек е учил с любов в окултни школи, доколко с любов е прилагал наученото, до каква степен е следвал със сърцето си внушенията на ангелите, доколко е прилагал техните правила и напътствия при явяването на своите желания, изобщо до каква степен правилно е възприемал, разбирал и проявявал любовта чрез сърцето си. Хармонията между Венера и Уран дарява човека изобщо с богати артистични качества, с разнообразни чувства, желания, стремежи и прояви, с любов към красотата и нейното пълно и повсеместно изявяване в живота, с оригинални чувства, схващания, разбирания за любовта, семейния живот, брака и изкуството. Колкото по-богата е хармонията между Венера и Уран, толкова по-богато е сърцето на такъв човек със своеобразни, красиви, приятни и радостни желания, мечти, копнежи, толкова по- съдържателен е животът на човека, толкова по-голяма е вероятността той да има щастие, да изживее най-красиви и романтични моменти на сърдечно щастие и творческо вдъхновение. Колкото по-силна е хармонията между Венера и Уран, толкова по-силни, по-дълготрайни и по-правилни са връзките, отношенията и обмяната на човешкото сърце с ангелския свят, следователно толкова по-силни и повечко ще бъдат неговите радости и щастието му. ВЕНЕРА в опозиция и квадрат с УРАН Дисхармонията между Венера и Уран може да се разглежда като наполовина благоприятна, защото каквато и да е дисхармонията между Венера и Уран, човек ще притежава ведно с някои недостатъци и 80 % музикални дарби, заложби и стремежи.
към текста >>

99. 18 ЗНАЧЕНИЕ НА АСТРОЛОГИЧНИТЕ ДОМОВЕ И ГРАДИНИ

Иван Антонов

ТОМ 18

В разните астрологични домове и градини човешката душа чрез своята работа и ученичество под ръководството на човешкия и Божествен дух придобива реалистични знания, различни сили, качества и свойства, необходими за нейното всестранно развитие и усъвършенстване.
Злосторни светила с дисхармонични съчетания в ХІІ-ят астрологичен дом и градина са свидетелства и указания за противодействията, противоречията и лошите условия, както и за големите изпитания, през които трябва да преминат човешкият дух и човешката душа. ХІІ-ят астрологичен дом и градина с всичките му хармонични данни е свидетелство и указание какви добротворни семена човек е посял с висшия си разум във всички светове и какви благотворни плодове може да очаква и събира. ХІІ-ят астрологичен дом и градина с всичките му нехармонични данни е свидетелство и указание за семената на плевели, които човек е допуснал да бъдат посяти в неговите материални и духовни умове, а също така за всички противоречия, съмнения и заблуждения, които човек ще носи в ума си. Накратко казано, ХІІ-ят астрологичен дом и градина с всичките му благотворни и неблаготворни данни е свидетелство за добрите или лошите условия за развитие, дейност, прояви и постижения на висшия Божествен разум у човека. 18.15. ОБЩО КАЗАНО ЗА ВСИЧКИ ДОМОВЕ И ГРАДИНИ Всички астрологични домове и градини са предназначени за развитието, дейността, проявите и постиженията на човешката душа в разните висши и низши светове. В разните астрологични домове и градини човешката душа чрез своята работа и ученичество под ръководството на човешкия и Божествен дух придобива реалистични знания, различни сили, качества и свойства, необходими за нейното всестранно развитие и усъвършенстване. Защото трябва да се има предвид и всякога знае и помни, че всяка човешка душа е пусната във вселената, подобно на плодна семка, за чието развитие и достигане до пълно усъвършенстване тя трябва да работи и да се учи множество милиарди години. Чрез различните астрологични домове и градини човешката душа образува връзки, отношения и обмяна с различните светове във вселената и придобива силите, качествата и богатствата на тези светове, като същевременно дава от себе си на тези светове, от собствените си сили, богатства и качества. Чрез І-я, ІІ-я и ІІІ-я астрологични домове и градини, човешката душа образува връзки, отношения и обмяна с всички материални светове, като с материалния си човешки ум човешката душа изучава, опознава и усвоява основите (принципите) и законите на висши материални светове, чрез материалното си сърце човешката душа изучава, опознава и усвоява силите, качествата и свойствата на всички материални светове. А чрез волята си човешката душа непрестанно изгражда и усъвършенства формите на материалното си тяло. І-ят, ІІ-ят и ІІІ-ят астрологични домове и градини с всичките им благотворни или неблаготворни данни, са свидетелства и указания до каква степен и в какво отношение всички средства и пособия, с които човешката душа изучава и опознава материалните светове, са правилно устроени и развити и до каква степен е правилна или неправилна тяхната дейност, проявите им и постиженията.
към текста >>

100. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Дух на воин и душа на девойка

ТОМ 18

Този живот, ученичеството на Новото те вдъхновяваха безпределно.
Който е учил при тебе, не може да забрави знанията ти и твоя похват да преподаваш. Ти упъти мнозина, които с перо са искали да кажат нещо на човечеството. Ти им поправяше писанията и ту добиваха друг облик. Тези всички твои ученици ще те помнят винаги. Голямо бе твоето участие в живота на Братството. Този живот, ученичеството на Новото те вдъхновяваха безпределно. Дейно би твоето участие в съборите, в класа на младите, където бяхме те избрали задълго да бъдеш наш представител. Ти участвува през 1922 г в Ачларския, а през 1923 г. - в Русенския опит за братско общежитие. Това бяха опити с голям импулс за нов колективен живот. Ти беше се сродил с всяка по-голяма проява на братствения живот и с вдъхновение се отдаваше на работа за своя идеал, комуто служи с голяма преданост и умение.
към текста >>

НАГОРЕ

0.73375105857849