Търсене в текстове за 'Ученичество'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 70 резултата в 47 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА - В. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Пътят към окултното ученичество поема всеки сам доброволно.
Окултизмът има и своя езотерична и мистична страна. Тия две страни изпъкват особено ясно, когато човек премине от теоретичното изучаване на окултните истини към тяхното практично приложение в живота. Първото е по-лесно, второто – по-трудно. Заживяването с окултните истини днес не е още свойствено на всеки човек. Затова се изискват вътрешни предразположения добити от миналото. Пътят към окултното ученичество поема всеки сам доброволно. Това е вътрешен път, към вътрешно съвършенство. Път неутъпкан и трънлив. Път, в който всеки сам твори съдбата си. Път, в който у тръгналия по него възникват въпроси често непонятни и странни за околните, които може да разреши само с помощта на своя Учител, ако го е намерил. Вътрешният живот на окултния ученик, който определя външното му държане не може да се изрази с думи.
към текста >>

В пътя на окултното ученичество има и други начини за взаимно разбиране.
Това е вътрешен път, към вътрешно съвършенство. Път неутъпкан и трънлив. Път, в който всеки сам твори съдбата си. Път, в който у тръгналия по него възникват въпроси често непонятни и странни за околните, които може да разреши само с помощта на своя Учител, ако го е намерил. Вътрешният живот на окултния ученик, който определя външното му държане не може да се изрази с думи. В пътя на окултното ученичество има и други начини за взаимно разбиране. Мистичната страна на окултизма може би прилича на религия. Самият окултизъм обаче не е религия. Той е дълбока наука за човека и вселената. Окултизмът признава опростената до максимум религия, само като едно стъпало към по-висш духовен живот. Нашето списание ще се стреми да допринесе онова, което може за по-пълното изяснение на въпросите, от разрешението на които зависи обновата и духовното единение между хората.
към текста >>

2. Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Окултното ученичество не ограничава разбиранията на никого, доколкото те не излизат из границите на природосъобразното духовно разбиране.
Подобно схващане не е вярно. Истинският окултен ученик еднакво го интересуват всички въпроси на живота със следното естествено ограничение. Всеки човек като личност, освен с общите предразположения, свойствени на всички хора, се ражда и с известни наклонности и качества, свойствени само нему, които го отличават от всички други хора. В кръга на тия индивидуални качества спада и областта, в която той се движи и на която посвещава живота си (наука, религия, изкуство, занятие и т.н.) с други думи, всеки човек има свой определен жизнен път, по който ще мине само той, макар, че насоката в която се движат всички хора е една. И това, което обединява окултните ученици (и което е естественото положение), не е еднаквостта в темпераментите, характерите, интересите, разбиранията, а общия стремеж към безкористна творческа работа. Окултното ученичество не ограничава разбиранията на никого, доколкото те не излизат из границите на природосъобразното духовно разбиране. Ученият нека си бъде учен, музикантът – музикант, общественикът – общественик. Всеки е и може да бъде полезен най-много в своята естествена среда. Това, което отличава при днешните условия истински духовния човек от обикновения, е първо – безкористието в работата и второ – стремежът към всестранно телесно и душевно усъвършенствуване, защото големите духовни въпроси на своя живот той разрешава не само с ума, а с цялото свое същество. Истинският окултен ученик е свободен от всякакъв догматизъм. Като запазва своите естествени индивидуални особености и съблюдава природните закони, той придобива истинска вътрешна свобода, към която днес мнозина се стремят, но често забравят, че пълната свобода предполага и пълна искреност, творческа работа и съвършенство в трите основни прояви на човешкия живот – умът, волята и сърцето.
към текста >>

3. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Религиозният – не отрича силата и значението на своите религиозни преживявания, но той знае, че времето на буквално разбиране на свещените писания и едностранчиви мистични блянове е вече минало, че религията има нужда от една рационална обосновка (на официалната и окултна наука) и най-сетне, че религията води само до прага на ученичеството.
Но то може да даде подтик на нашия вътрешен живот и косвено да съдействува за нашето развитие не само като хора, но и като специалисти (учени и професионалисти). От гледището на това разбиране, новото в разните области на живота може да се изрази занапред в следното: Ученият – продължава да държи за опита и последователността в изследването, но той признава вече ограничеността на своето знание, замества постепенно опитите, съпроводени с насилие и жестокост над живи същества и най-главно, работи с всичка сила, щото научните открития да се използват безкористно – само за доброто на цялото човечество. Това, което днешната наука е установила и установява като безспорно трябва да се знае, че окултната е просто нейно естествено продължение. Общественикът – не скъсва рязко с хората и условията, при които новото му разбиране го е заварило. Той е достатъчно толерантен да изслушва и търпи най-противоречиви разбирания, проучва кои работи спъват и какви закони регулират колективния живот на хората при днешните условия, размисля върху това, как би могла да се опрости до максимум обществената организация и се стреми да скъса връзките си с институти, които по своите цели са в противоречие с неговото основно разбиране. Религиозният – не отрича силата и значението на своите религиозни преживявания, но той знае, че времето на буквално разбиране на свещените писания и едностранчиви мистични блянове е вече минало, че религията има нужда от една рационална обосновка (на официалната и окултна наука) и най-сетне, че религията води само до прага на ученичеството. Новата форма на религията, това е съзнателно или подсъзнателно търсене на разумното в света, което днешните хора бяха престанали да виждат. Новите хора на изкуството, артистите (музиканти, поети, художници) в противовес на днешните, ще водят един по-многостранен и по-интензивен вътрешен живот. Те ще се стремят към едно – чрез тонове бои, думи и всички технически средства на днешното изкуство, да изразяват обективната красота и хармония в света Защото наистина има мнозина, които само през красотата виждат величието на Бога и тръгват по пътя към Него. Накратко – от казаното до тук. Новото по своето естество не се подава на точно определение.
към текста >>

4. Нестинарските игри - Добран Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Обикновено и окултно ученичество (Скица) „Бъдете като децата.
Обикновено и окултно ученичество (Скица) „Бъдете като децата. . ." Думата ученик в обикновения говор означава млад човек, дете или юноша, който следва някакво учебно заведение. Според общо разпространените днес схващания, детинството и ученичеството са признаци на несъвършенство и слабост. И родители и възпитатели се стремят да съкратят този период от живота на своите деца, като често дори им внушават, че те трябва час по-скоро да заприличат на възрастните. И много от децата действително заприличват преждевременно на по-възрастните, но затова пък се спъва тяхното естествено развитие и се ограничава проявлението на множество вродени добри качества и заложби. И интересното е, че много и много са случаите, когато възрастни хора с материално и обществено положение, (което някога за тях е било идеал) искрено признават, че въпреки всичко, най-хубавите дни и години на техния живот си остават през тяхното детинство и ученичество.
към текста >>

Според общо разпространените днес схващания, детинството и ученичеството са признаци на несъвършенство и слабост.
Обикновено и окултно ученичество (Скица) „Бъдете като децата. . ." Думата ученик в обикновения говор означава млад човек, дете или юноша, който следва някакво учебно заведение. Според общо разпространените днес схващания, детинството и ученичеството са признаци на несъвършенство и слабост. И родители и възпитатели се стремят да съкратят този период от живота на своите деца, като често дори им внушават, че те трябва час по-скоро да заприличат на възрастните. И много от децата действително заприличват преждевременно на по-възрастните, но затова пък се спъва тяхното естествено развитие и се ограничава проявлението на множество вродени добри качества и заложби. И интересното е, че много и много са случаите, когато възрастни хора с материално и обществено положение, (което някога за тях е било идеал) искрено признават, че въпреки всичко, най-хубавите дни и години на техния живот си остават през тяхното детинство и ученичество. Животът на всички хора днес, външно поне, протича приблизително по един и същи начин. Детинство с неговите радости и буйност, възмъжаване, отричане, детинската наивност, житейски борби, малки или големи успехи и разочарования и най-сетне неизбежния за всички край.
към текста >>

И интересното е, че много и много са случаите, когато възрастни хора с материално и обществено положение, (което някога за тях е било идеал) искрено признават, че въпреки всичко, най-хубавите дни и години на техния живот си остават през тяхното детинство и ученичество.
Обикновено и окултно ученичество (Скица) „Бъдете като децата. . ." Думата ученик в обикновения говор означава млад човек, дете или юноша, който следва някакво учебно заведение. Според общо разпространените днес схващания, детинството и ученичеството са признаци на несъвършенство и слабост. И родители и възпитатели се стремят да съкратят този период от живота на своите деца, като често дори им внушават, че те трябва час по-скоро да заприличат на възрастните. И много от децата действително заприличват преждевременно на по-възрастните, но затова пък се спъва тяхното естествено развитие и се ограничава проявлението на множество вродени добри качества и заложби. И интересното е, че много и много са случаите, когато възрастни хора с материално и обществено положение, (което някога за тях е било идеал) искрено признават, че въпреки всичко, най-хубавите дни и години на техния живот си остават през тяхното детинство и ученичество. Животът на всички хора днес, външно поне, протича приблизително по един и същи начин. Детинство с неговите радости и буйност, възмъжаване, отричане, детинската наивност, житейски борби, малки или големи успехи и разочарования и най-сетне неизбежния за всички край. Всички се раждат, работят и умират и малцина са ония, които с доволство и жизнерадост изпълняват своето призвание и дълг до край. Мнозина, след дълги вътрешни борби, се примиряват с безликата ежедневна действителност. И остава една от малкото чисти радости на техния живот, светлия спомен за някогашното детинство Кое прави детинството, ученичеството един от най-красивите периоди в живота на човека?
към текста >>

И остава една от малкото чисти радости на техния живот, светлия спомен за някогашното детинство Кое прави детинството, ученичеството един от най-красивите периоди в живота на човека?
И интересното е, че много и много са случаите, когато възрастни хора с материално и обществено положение, (което някога за тях е било идеал) искрено признават, че въпреки всичко, най-хубавите дни и години на техния живот си остават през тяхното детинство и ученичество. Животът на всички хора днес, външно поне, протича приблизително по един и същи начин. Детинство с неговите радости и буйност, възмъжаване, отричане, детинската наивност, житейски борби, малки или големи успехи и разочарования и най-сетне неизбежния за всички край. Всички се раждат, работят и умират и малцина са ония, които с доволство и жизнерадост изпълняват своето призвание и дълг до край. Мнозина, след дълги вътрешни борби, се примиряват с безликата ежедневна действителност. И остава една от малкото чисти радости на техния живот, светлия спомен за някогашното детинство Кое прави детинството, ученичеството един от най-красивите периоди в живота на човека? На този въпрос отговарят различно. Той е послужил и като сюжет на много художествени произведения, защото живо отеква в отзивчивите души на художници и поети. Ние мислим, че интимното, задушевното, това което ни затрогва от детинството, е непринуденото проявление на съзнанието за собственото несъвършенство — нещо, което ние като възрастни сме заглушили у себе си, но което дълбоко в нашето естество си съществува. Възрастният човек е самостоятелен, съвършен по отношение на външния и практичен живот, но по отношение на по-общите въпроси на живота и на възможното съвършенство, той си остава едно голямо дете. Днес за мерило на силата и съвършенството се вземат възрастта и общественото положение.
към текста >>

Ние отговаряме: както в миналите исторически епохи, подобни на нашата — само в една окултна школа, която е същевременно школа и на самия живот... Тук ние стигаме до въпроса за окултното ученичество, с което ще направим една малка аналогия.
В тоя общ и величав възторжен стремеж едни искат да възвърнат хубавото от идиличното минало, други виждат само светлото бъдеще, а малцина са още ония, които вършат необходимата реална и обновителна творческа работа на настоящето. Защото, трябва да признаем, за това се изискват всестранни познания, методи, култура, живот. Но откъде могат да се научат и придобият? От тая или оная книга или от този и онзи автор? Не! Ние отговаряме: както в миналите исторически епохи, подобни на нашата — само в една окултна школа, която е същевременно школа и на самия живот... Тук ние стигаме до въпроса за окултното ученичество, с което ще направим една малка аналогия. Окултното ученичество е тясно свързано с окултните традиции на миналото, прекъснати по историческа необходимост от материалистическата вълна на нашето време и които традиции тепърва ще има да се възобновяват. На тоя въпрос тук ние няма да се спираме, но ще припомним само някои общи положения. Според окултния мироглед, вселената е съставена от цяла йерархия същества, стоящи по съвършенство под и над човека. Световният процес е едно непрекъснато усъвършенствуване, при което днешното човечество се намира под пряката зависимост (признавана или не, то е друг въпрос) на съществата, които стоят над него. Тия напреднали същества, които някога са били в състоянието на днешните хора и които обитават сега по-вътрешните сфери на битието, помагат на нас по-несъвършените по хиляди невидими начини, а във важни исторически моменти се обличат в плът, слизат и живеят като обикновени хора, за да научат хората как да живеят и следват правилно пътя на тяхното развитие.
към текста >>

Окултното ученичество е тясно свързано с окултните традиции на миналото, прекъснати по историческа необходимост от материалистическата вълна на нашето време и които традиции тепърва ще има да се възобновяват.
Защото, трябва да признаем, за това се изискват всестранни познания, методи, култура, живот. Но откъде могат да се научат и придобият? От тая или оная книга или от този и онзи автор? Не! Ние отговаряме: както в миналите исторически епохи, подобни на нашата — само в една окултна школа, която е същевременно школа и на самия живот... Тук ние стигаме до въпроса за окултното ученичество, с което ще направим една малка аналогия. Окултното ученичество е тясно свързано с окултните традиции на миналото, прекъснати по историческа необходимост от материалистическата вълна на нашето време и които традиции тепърва ще има да се възобновяват. На тоя въпрос тук ние няма да се спираме, но ще припомним само някои общи положения. Според окултния мироглед, вселената е съставена от цяла йерархия същества, стоящи по съвършенство под и над човека. Световният процес е едно непрекъснато усъвършенствуване, при което днешното човечество се намира под пряката зависимост (признавана или не, то е друг въпрос) на съществата, които стоят над него. Тия напреднали същества, които някога са били в състоянието на днешните хора и които обитават сега по-вътрешните сфери на битието, помагат на нас по-несъвършените по хиляди невидими начини, а във важни исторически моменти се обличат в плът, слизат и живеят като обикновени хора, за да научат хората как да живеят и следват правилно пътя на тяхното развитие. Те са известни в историята като велики учители, основатели на религии, адепти, апостоли и др.
към текста >>

И една от най-красивите и величави страни на приложеното в обикновения живот окултно ученичество е тая, че то възвръща доволството и жизнерадостта на детинството, като дава нови импулси, разкрива нови хоризонти — неща невъзвратими за обикновения суетен човек и възможни за окултния ученик...
За своя духовен Учител, обикновения и съвършен, според нашите разбирания човек (от неукия до професора), е само дете и ученик. И един истински окултен ученик, каквото и обществено положение да заема между обикновените хора, знаейки дългия път, който предстои нему и другите, никога не би се смутил от прозвището ученик, па дори и дете. За него животът е едно училище, а страданията и несгодите - поука. Той има в своите схващания широтата и непринудената толерантност, свойствени в обикновения живот само на децата. Защото, както децата имат безкрайно упование и вяpa в своите родители (и благодарение на това успяват), така и окултният ученик, освободен от обикновените суетни тревоги и съмнения, има безгранична вяра и упование в Бога, който е съвършена любов, съвършена мъдрост и съвършена истина и въплъщение на които е неговият Учител. И една от най-красивите и величави страни на приложеното в обикновения живот окултно ученичество е тая, че то възвръща доволството и жизнерадостта на детинството, като дава нови импулси, разкрива нови хоризонти — неща невъзвратими за обикновения суетен човек и възможни за окултния ученик...
към текста >>

5. СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г) Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Едва след като умът и сърцето на човека бъдат открити за духовната светлина, настъпва за него стадия на езотеричното възпитание, с други думи той стъпва съзнателно в пътя на ученичеството.
Една малка книжка; в която авторът е нахвърлил – ясно и конкретно – някои общи идеи. Той показва, че човек е продукт на едно двойно минало: индивидуално и колективно, и че се развива върху почвата на една двойна наследственост. За да насочи правилно своето растене, човек трябва да се подложи на едно разумно възпитание. Авторът дели това възпитание на екзотерично (външно) и езотерично (скрито, вътрешно). Днешното възпитание е екзотерично. Едва след като умът и сърцето на човека бъдат открити за духовната светлина, настъпва за него стадия на езотеричното възпитание, с други думи той стъпва съзнателно в пътя на ученичеството. Vers la Sagesse от същия автор. След като хвърля един бегъл поглед върху древните окултни предания: индуско, египетско, питагорейско, които представят различни пътеки към Храма на мъдростта, авторът дава едно очертание на Пътя към посвещение, както той се разкрива пред окото на съвременния психист. Compe rendu des trvaux du 3-e congrès international de Psychologie experimentale par H. Durville. Това е една обемиста книга, която резюмира работата на международния конгрес на психистите, открит през юни 1923 год. в Париж.
към текста >>

6. ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Както и да се назове тая фаза в развитието на човешкото съзнание, но оттук започва фактически окултното ученичество, встъпването на ученика в Пътя.
Той трябва с буден ум да прегледа цялото си наследство – всичко онова, което се е вмъкнало така неусетно в него, да прецеди през ситото на своя личен опит всичко придобито, да отдели зърното от къклицата, да отдели във всички неща онова първично, реално ядро, в което пулсира Божествения живот, от ония дебели люспи, с които ги е обвил човешкият живот. Човек трябва да остане само с онова, което има не временна, човешка стойност, а реална цена в живота. Може в кесията да му останат само една-две златни монети от цялото му наследство, но да бъдат от чисто злато! Това някои наричат преценка на ценностите – сиреч, онова вътрешно приемане и отхвърляне, но не по пътя на сухо умозрение, а по пътя на живия опит... Това е един важен миг в живота на човека, мигът на неговото вътрешно пробуждане, когато човек „сам на себе си става въпрос", за да стане „сам на себе си ответ", както казва един посветен. На мистичен език това го наричат още „ставане сам на себе си път, преминаване през себе си". Както и да се назове тая фаза в развитието на човешкото съзнание, но оттук започва фактически окултното ученичество, встъпването на ученика в Пътя. За тоя път е говорил Христос, когато някога е изказал думите: „Аз съм Пътят, Истината и Живота". Встъпил в Пътя, човек решава сам да придобие своето богатство, да добие своето божествено наследие във вселената като разумна душа. Той се отказва доброволно от сума неща, които хората така желаят, но които той без болка напуща, защото знае, че са нереални. Тук започва онова негово вътрешно отдръпване от света, но не и от живота. Отдръпване само от оня преходен свет на човешките вярвания, на ограничените човешки схващания и разбирания за живота, за да встъпи във великия ритъм на целокупния живот, в който трепти сърцето на Бога.
към текста >>

7. Природосъобразни методи - Г. Изворов Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ставайки дума за окултно ученичество, не трябва да се разбира, че детето се готви изключително за някакво духовно звание или живот. Не.
При това, понеже настоящето изложение е бегло и популярно, няма да спазваме винаги точния и логичен смисъл на научните педагогически термини. III. Една от характерните черти на новия окултен мироглед е неговата интернационалност и, даже бихме казали, неговия космополитизъм. Той не пренебрегва, разбира се, съществуващите национални и расови различия между хората, но търси една по-широка и по-дълбока основа за сближението на последните. Схващайки, че развитието на човека и неговата душа не се заключава само в един живот от 50-60 години, окултната педагогика подготвя младия ученик 1) за даден живот, съобразно неговите вродени наклонности и условия, при които е поставен да работи и 2) създава атмосфера за виеш духовен живот, за какъвто малко или много възможности (според индивидуалните особености) има у всяко дете. Детето отрано трябва да разбере, че човек е ученик не само докато е в училището, а остава такъв за през целия си живот. Ставайки дума за окултно ученичество, не трябва да се разбира, че детето се готви изключително за някакво духовно звание или живот. Не. То се подготвя, както споменахме вече, за трезво познаване и работа в околния външен свят, като не се изпуща от предвид и вътрешния разумен духовен живот, който по един или други начин осмисля външния. Целта на възпитанието се обуславя от конкретните условия, при които е поставено всяко дете и от стремежа към безкористна творческа работа за цялото човечество. Новото, което нашият мироглед внася в целта на възпитанието, е категоричното изискване на безгранична любов към всичко живо от най-малката мушица – до Бога. Всичката възпитателна работа се поставя в услуга на тая цел. Горната цел по форма не е нова.
към текста >>

8. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Бяха разгледани въпроси от живота, по-специално въпросът за окултното ученичество, върху който въпрос бяха прочетени три реферата.
В Е С Т И На 5, 6 и 7 Юли т.г. се състоя в София младежката среща на учениците от Бялото Братство в България. Бяха разгледани въпроси от живота, по-специално въпросът за окултното ученичество, върху който въпрос бяха прочетени три реферата. Срещата завърши с излет до Мусала. Даваме следните извадки от научната хроника на физико-математическото списание бр. 6 и 7, което препоръчваме на всички наши четци като едно от най-сериозните научни списания. Адрес: Списание на физико-математическото Д-во, в София – ул „Ст. Козаров”, II.
към текста >>

9. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

От този източник е черпил и Исус в периода на ученичеството си, затова в учението на Исуса, в неговите основи, се прозират принципите на Заратустра.
Учение за силите Електричество и Магнетизъм. 6. Учение за очистване тялото и червата. 7. Учение за животворните сокове – половите сокове. Маздазнан признава Исуса от Назарет като най-велик от всичките учители на човечеството и възприема в основата си закона на любовта така, както Исус го поставя и потвърждава със своя живот. Учението на Заратустра той смята като изходна точка, от която са произлезли всичките религии на арийската раса. От този източник е черпил и Исус в периода на ученичеството си, затова в учението на Исуса, в неговите основи, се прозират принципите на Заратустра. Маздазнан хвърля светлина върху тия учения, разкривайки много тайни, достъпни за съвременното общество, като запазва и скрива още много за бъдещите генерации. Последното учение цели подмладяването, прераждането на човека, което може да се постигне само чрез всмукване в кръвта на половите сокове и оплодяване, стимулиране по такъв начин клетките на цялото тяло. Подмладяването е резултат, плод на самооплодяване. Половите сокове се икономисват чрез въздържание и се отправят към собственото тяло. С помощта на съзнателното дишане се улеснява и поддържа всмукването на соковете.
към текста >>

10. Светлина върху пътя Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Никой не отрича, че възрастта на ученичеството е най-приятна.
И народната поговорка гласи, че „човек се учи докато е жив". А училищата, които обществото е направило за невръстните, са само подготвителни места; в тях ние се подготвяме за великото училище на живота. Голямото болшинство от хората обаче, увлечени от вихъра на ежедневните грижи, съвсем несъзнателно влиза в това училище и, естествено, използва много малко от поуката на живота. А ловец трябва да бъде човек, ловец на познания. Както рибарят с трепет следи пътя на рибата, за да хвърли мрежата, така и ученикът на живата природа дебне и лови житейската мъдрост. Никой не отрича, че възрастта на ученичеството е най-приятна. Кой не си припомня с радост дните, преживяни на ученическата скамейка? И не може ли да се удължи този период на ученичество, когато младежът се чувствува вдъхновен и пълен с енергия? Училището трябва да се напусне, обаче човек може и трябва да си остане ученик. Той трябва да наложи в съзнанието си мисълта, че е ученик до края на своя живот, ученик на велик учител, ученик на живота и тогава той ще има обект, който ще го привлича, който ще го въоръжава със сила да превъзмогне всички пръчки, всички, мъчнотии. Единственото желание на ученика е да свърши с успех училището, а всяка мъчнотия в живота е една задача, която, решена правилно, му доставя радост.
към текста >>

И не може ли да се удължи този период на ученичество, когато младежът се чувствува вдъхновен и пълен с енергия?
Голямото болшинство от хората обаче, увлечени от вихъра на ежедневните грижи, съвсем несъзнателно влиза в това училище и, естествено, използва много малко от поуката на живота. А ловец трябва да бъде човек, ловец на познания. Както рибарят с трепет следи пътя на рибата, за да хвърли мрежата, така и ученикът на живата природа дебне и лови житейската мъдрост. Никой не отрича, че възрастта на ученичеството е най-приятна. Кой не си припомня с радост дните, преживяни на ученическата скамейка? И не може ли да се удължи този период на ученичество, когато младежът се чувствува вдъхновен и пълен с енергия? Училището трябва да се напусне, обаче човек може и трябва да си остане ученик. Той трябва да наложи в съзнанието си мисълта, че е ученик до края на своя живот, ученик на велик учител, ученик на живота и тогава той ще има обект, който ще го привлича, който ще го въоръжава със сила да превъзмогне всички пръчки, всички, мъчнотии. Единственото желание на ученика е да свърши с успех училището, а всяка мъчнотия в живота е една задача, която, решена правилно, му доставя радост. Радостта е най-същественото благо в живота и без преувеличение може да се каже, че който най-много се радва, той най-много живее. Но не радостта на онзи, който се радва на хорските беди; не радостта, която се продава по арените; не и радостта на пияния, който се смее, защото мозъкът му е размекнат.
към текста >>

11. Списанието PDF Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Обикновено и окултно ученичество (скица). Добран.
януари 1926 Г. ТЪЙ КАТО СПИСАНИЕТО ПРЕЗ ПРЕДСТОЯЩАТА ТРЕТА ГОДИШНИНА ЩЕ СЕ РЕДАКТИРА ОТ НОВ РЕДАКЦИОНЕН КОМИТЕТ, ТО СТАРИЯТ ТАКЪВ МОЛИ ВСИЧКИ НЕИЗДЪЛЖИЛИ СЕ АБОНАТИ ЗА ИЗТЕКЛАТА ГОДИШНИНА ДА СТОРЯТ ТОВА В НАЙ-СКОРО ВРEМЕ, ЗА ДА НЕ СЕ ЗАБАВИ ОТЧИТАНЕТО МУ ПРЕД НОВИЯ РЕД. КОМИТЕТ, А С ТОВА И ИЗДАВАНЕТО НА I КНИГА ОТ ТРЕТАТА ГОДИНА. СУМИТЕ ЗА ИЗТЕКЛАТА ГОДИНА ЩЕ СЕ ПРАЩАТ НА СТАРИЯ АДРЕС „ВЕСЛЕЦ" 47, А ВСИЧКО ПО ТРЕТАТА ГОДИШНИНА НА СПИСАНИЕТО НА НОВИЯ ТАКЪВ: „ОБОРИЩЕ" 14 СОФИЯ. Съдържание на II годишнина СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЪРВА КНИЖКА Вел. Вл. Обикновено и окултно ученичество (скица). Добран. Нестинарските игри. Г. Научна астрология. Б. Боев. В хармония със законите на живата природа. Георги Северов.
към текста >>

12. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ЗА УЧЕНИЧЕСТВОТО Животът е велико училище.
ЗА УЧЕНИЧЕСТВОТО Животът е велико училище. И съзнаваме ли или не съзнаваме това, ние все се учим. Но има разлика между двата вида ученици. В първия случай, когато човек съзнава, че е ученик, той има едно отношение км живота; а когато не съзнава, че е ученик, а се учи по силата на необходимостта, той има друго отношение км живота. Съзнателният ученик използува разумно живота и има на разположение методи за живеене и знание за използуване на силите, които функционират в човека и природата. За него разумност прониква цялата природа и животът има велик смисъл.
към текста >>

Когато за несъзнателно учащия се, животът е една случайност, и той даже не си задава въпроса - какъв е смисълът на живота, а още по-малко си задава въпроса за ученичеството.
И съзнаваме ли или не съзнаваме това, ние все се учим. Но има разлика между двата вида ученици. В първия случай, когато човек съзнава, че е ученик, той има едно отношение км живота; а когато не съзнава, че е ученик, а се учи по силата на необходимостта, той има друго отношение км живота. Съзнателният ученик използува разумно живота и има на разположение методи за живеене и знание за използуване на силите, които функционират в човека и природата. За него разумност прониква цялата природа и животът има велик смисъл. Когато за несъзнателно учащия се, животът е една случайност, и той даже не си задава въпроса - какъв е смисълът на живота, а още по-малко си задава въпроса за ученичеството. И в свята често са се явявали Учители, които са се стремили да пробудят съзнанието на хората и да ги въведат в пътя на съзнателното ученичество, като им дадат методи и знания, които еж заложени в живата природа и в човешката душа. И сега има такива Учители, които създават условия всред днешния мрак за съзнателно обучение. Тук ще дадем някои извадки от беседите на Учителя върху условията на съзнателното ученичество. „Сега при мене идат някои и казват: „Как може да стана ученик, как може да узная тайните на природата, как може да ми се отворят очите? " Но аз го гледам, гледам и казвам: „Има време още за тебе, по-сетне ела".
към текста >>

И в свята често са се явявали Учители, които са се стремили да пробудят съзнанието на хората и да ги въведат в пътя на съзнателното ученичество, като им дадат методи и знания, които еж заложени в живата природа и в човешката душа.
Но има разлика между двата вида ученици. В първия случай, когато човек съзнава, че е ученик, той има едно отношение км живота; а когато не съзнава, че е ученик, а се учи по силата на необходимостта, той има друго отношение км живота. Съзнателният ученик използува разумно живота и има на разположение методи за живеене и знание за използуване на силите, които функционират в човека и природата. За него разумност прониква цялата природа и животът има велик смисъл. Когато за несъзнателно учащия се, животът е една случайност, и той даже не си задава въпроса - какъв е смисълът на живота, а още по-малко си задава въпроса за ученичеството. И в свята често са се явявали Учители, които са се стремили да пробудят съзнанието на хората и да ги въведат в пътя на съзнателното ученичество, като им дадат методи и знания, които еж заложени в живата природа и в човешката душа. И сега има такива Учители, които създават условия всред днешния мрак за съзнателно обучение. Тук ще дадем някои извадки от беседите на Учителя върху условията на съзнателното ученичество. „Сега при мене идат някои и казват: „Как може да стана ученик, как може да узная тайните на природата, как може да ми се отворят очите? " Но аз го гледам, гледам и казвам: „Има време още за тебе, по-сетне ела". Ами, че ако аз му кажа „всичките пари, които имаш, ги дай'', той ще вдигне ръката си, ще се почеше по главата и ще каже: „Чакай да си помисля малко." Той не е готов.
към текста >>

Тук ще дадем някои извадки от беседите на Учителя върху условията на съзнателното ученичество.
Съзнателният ученик използува разумно живота и има на разположение методи за живеене и знание за използуване на силите, които функционират в човека и природата. За него разумност прониква цялата природа и животът има велик смисъл. Когато за несъзнателно учащия се, животът е една случайност, и той даже не си задава въпроса - какъв е смисълът на живота, а още по-малко си задава въпроса за ученичеството. И в свята често са се явявали Учители, които са се стремили да пробудят съзнанието на хората и да ги въведат в пътя на съзнателното ученичество, като им дадат методи и знания, които еж заложени в живата природа и в човешката душа. И сега има такива Учители, които създават условия всред днешния мрак за съзнателно обучение. Тук ще дадем някои извадки от беседите на Учителя върху условията на съзнателното ученичество. „Сега при мене идат някои и казват: „Как може да стана ученик, как може да узная тайните на природата, как може да ми се отворят очите? " Но аз го гледам, гледам и казвам: „Има време още за тебе, по-сетне ела". Ами, че ако аз му кажа „всичките пари, които имаш, ги дай'', той ще вдигне ръката си, ще се почеше по главата и ще каже: „Чакай да си помисля малко." Той не е готов. И аз пестя време и пространство и казвам: ,,Не е за тебе”. Ако го попитам: „Може ли да станеш ученик?
към текста >>

13. БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Освободен от предразсъдъците на личността, от съмненията и от суеверията - ето качествата на този, който по пътя на познанието е дошъл до ученичество.
Тогава собственият живот на личността в момента на духовното познание остава само за това, за да бъде съзнателен символ на Вечното. Съмненията по отношение на Духа, които по-рано можеха да се явят в него изчезват, защото само онзи може да се съмнява, когото нещата могат да заблуждават относително Духа, който владее в тях. А тъй като ученикът на Мъдростта може да се съобщава със самия Дух, то всеки лъжлив образ, под който той си е представлявал Духа, ще изчезне. Лъжливият образ, под който той си е представлявал Духа, е суеверие. Посветеният е над всяко суеверие, защото той познава образа на Духа. Освободен от предразсъдъците на личността, от съмненията и от суеверията - ето качествата на този, който по пътя на познанието е дошъл до ученичество. Това единение на личността с всеобемащия живот не трябва да се смесва с изчезването на личността в „Всеобщия Дух". Такова изчезване няма место при истинското развитие на личността. И в духовния свят тя си остава личност и се получава не преобладаване на личността, а нейното най-високо проявление. Ако искаме да дадем сравнение за това сливане на единичния дух с Всеобщия Дух, не трябва да се взимат различни кръгове, които се съединяват в един кръг и в него изчезват, а да се вземат много кръгове, от които всеки си има свой определен цвят. Тези разноцветни кръгове съвпадат един с друг, но всеки отделен цвят си запазва напълно своята същност; никой не губи пълнотата на своите собствени сили.
към текста >>

14. Учителят – Мара Белчева Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Андреас изтъкна, колко е важно при ученичеството сърцето (любовта) и колко е важно да познаем винаги живущия Христос.
Живял съм в глухи жилища в дъното на горите. Ако човек има желание да се свърже с всички видове сили, с това той показва, че има техния зародиш в себе си. Но ако е много нетърпелив и иска да ги вземе по изкуствен начин, той взима само бледни растения, които загиват при първите стъпки на урагана. Аз дойдох до тези заключения. - Аз съм изненадан, колко вашето положение прилича на моето. Андреас изтъкна, колко е важно при ученичеството сърцето (любовта) и колко е важно да познаем винаги живущия Христос. Аз тогаз обмислих, какви необикновени последствия ще има за мен приемането на това твърдение. Думите на Андреас ми направиха впечатление със своята категоричност. Той се изразяваше по най-прост начин, но в неговите фамилиарни думи, без да бъдат подчертани от поглед или жест, аз схващах силата им, сила, която идеше от истинското прозрение в свръхфизичните истини. Веднъж един индус Нажендра Нат беше посетил Андреас. В течение на разговора върху разните методи на окултното ученичество, Андреас, между другото, каза: - Един от вашите съотечественици, който вървеше, подпирайки се на бамбукова тръстика, ми даде музикален инструмент, чийто звуци очароваха даже усойниците.
към текста >>

В течение на разговора върху разните методи на окултното ученичество, Андреас, между другото, каза: - Един от вашите съотечественици, който вървеше, подпирайки се на бамбукова тръстика, ми даде музикален инструмент, чийто звуци очароваха даже усойниците.
Андреас изтъкна, колко е важно при ученичеството сърцето (любовта) и колко е важно да познаем винаги живущия Христос. Аз тогаз обмислих, какви необикновени последствия ще има за мен приемането на това твърдение. Думите на Андреас ми направиха впечатление със своята категоричност. Той се изразяваше по най-прост начин, но в неговите фамилиарни думи, без да бъдат подчертани от поглед или жест, аз схващах силата им, сила, която идеше от истинското прозрение в свръхфизичните истини. Веднъж един индус Нажендра Нат беше посетил Андреас. В течение на разговора върху разните методи на окултното ученичество, Андреас, между другото, каза: - Един от вашите съотечественици, който вървеше, подпирайки се на бамбукова тръстика, ми даде музикален инструмент, чийто звуци очароваха даже усойниците. Това беше, доколкото си спомням, в царството на Уд близо до Рудрапура. Нажендра изгуби своята невъзмутимост. Той стана и поздрави. Последните думи на Андреас бяха фраза, чрез която скитащите членове на Агарта се изявяват на своите по-долни. Веднъж бяха посетили Андреас спиритуалисти от разни течения.
към текста >>

15. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Седир СЕДЕМТЕ МИСТИЧНИ ГРАДИНИ Мисля, че е полезно да предложа на читателите на тоя малък труд някои упътвания за пътя на човека към Бога и по-специално за по-тения път на съвършеното ученичество Считам за тъй необходимо точното познаване на евангелския дух, че бих желал да изложа една след друга всички известни системи за вътрешния живот, техните оттенъци техните илюзии.
Седир СЕДЕМТЕ МИСТИЧНИ ГРАДИНИ Мисля, че е полезно да предложа на читателите на тоя малък труд някои упътвания за пътя на човека към Бога и по-специално за по-тения път на съвършеното ученичество Считам за тъй необходимо точното познаване на евангелския дух, че бих желал да изложа една след друга всички известни системи за вътрешния живот, техните оттенъци техните илюзии. Но за целта ще са нужни томове. И вън от това, и да разполагах с всички библиотеки, би ли могъл да разбера всички тези теории. Защото, когато целокупната природа се издига към съвършенство, няма две същества, които да вървят точно по същия път. Мисълта се колебае без почивка от конкретното към абстрактното, от частното към общото, от индивидуалното към всемирното; и тя търпи непрестанно влиянието на средата, на атавизма, на наследствеността, на възпитанието, на примера, на по-тъмните течения И тихият зов на живото Провидение се сменява в душата с нощ. И после, понеже трябва да живеем на земята и най-възвишените ни движения се завършват с действия; по какво трябва да оценяваме една система, ако не по плодовете й.
към текста >>

16. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Той няма още съзнателна връзка с невидимия свят - със заспиването си вечер неговото съзнателно ученичество се прекъсва.
И след време, кога го земята, както и цялата слънчева система завърши своето развитие, той ще мине като ученик в една друга, по-велика школа. Тогава той ще носи друго име. Думата „ученик" е слаба да изрази дълбоката идея, която е скрита в туй понятие. В по-тесен смисъл на думата, под ученик се подразбира онзи, който учи тук на земята, в този ограничен кръг на живота. Той се учи тук и ще постигне толкова, колкото условията на земния живот позволяват. Той няма още съзнателна връзка с невидимия свят - със заспиването си вечер неговото съзнателно ученичество се прекъсва. Ето защо, под ученик в по строга смисъл на думата, се подразбира онзи, който има вече реален опит в духовния свят, който има съзнателна връзка с този свят. Животът на ученика, след пробуждане на неговото съзнание, е живот на творчество, на работа - не живот на благодат. Благодатта се отнася само до пособията на ученика. От него, обаче, се изисква труд, усилия, работа. Дълго време ще изпитват и претеглят ученика, докато го пуснат в Царство Божие.
към текста >>

17. В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Препятствията и мъчнотиите, които Язон среща по пътя си за Колхида, са изпитанията на човешката душа в пътя на своето ученичество, в пътя на своето пробуждане.
Той е царски син - значи има божествен произход, в него има възвишено естество. Царският престол му е отнет; т.е. човек тъй е потънал още в гъстата ма¬терия, че не съзнава своя божествен произход, не разполага с тия божествени сили, и затова е като лишен от престола. Обаче той трябва да вземе златното руно, което представлява висшето му естество, и това е условие за възвръщане на престола. Ценните съвети, които получава от Додонския говорещ дъб и от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са загатване за подкрепата на човека във възходящия му път от разумните сили на природата, от невидимия свят. Препятствията и мъчнотиите, които Язон среща по пътя си за Колхида, са изпитанията на човешката душа в пътя на своето ученичество, в пътя на своето пробуждане. Всяко такова изпитание е задача, която той трябва да разреши и чрез туй пробужда нови сили в себе си и се приближава до желаемата цел. Змеят означава нисшата природа. Чрез нейното побеждаване можеш да се добереш до златното руно. Интересни са и многобройните легенди за Херкулес. Аprocкият цар му възложил 12 поръчки, за чието изпълнение се изискват голяма смелост и сила.
към текста >>

18. DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Само така, по пътя на едно усърдно ученичество, той ще стане истински нов човек.
Има много окултни школи, но школата на В. В. Братство се отличава по своето възпитателно влияние. В нея хората се напътват преди всичко с добри примери. Някои от братята, с които имах щастието да поговоря по тия въпроси, ми обясниха, че повечето от учениците, които следват школата, са хора, които са търсили истината, които са минали през много организации и общества, докато станат ученици на Учителя. За да стане човек такъв, необходимо е да има силно желание и дълбок вътрешен стремеж. Само така, по пътя на едно усърдно ученичество, той ще стане истински нов човек. Една нова духовна вълна залива човечеството и подтиква хората напред. Могъща е силата на тази вълна. В програмата на школата влизат и така наречените паневритмични упражнения. Те се правят сутрин, след изгрев слънце, всред природата, и оставят дълбоки следи както у тия които участвуват, така и у ония, които ги наблюдават. Всяка сутрин преди изгрев слънце, братята и сестрите от Изгрева и от София се събират на една широка поляна, окръжена от борове, с хубав изглед към Витоша, където правят паневритмичните упражнения, придружени със специална музика.
към текста >>

19. ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Този живот, ученичеството на Новото те вдъхновяваха безпределно.
Който е учил при тебе, не може да забрави знанията ти и твоя похват да преподаваш. Ти упъти мнозина, които с перо са искали да кажат нещо на човечеството. Ти им поправяше писанията, и те добиваха друг облик. Тези всички твои ученици ще те помнят винаги. Голямо бе твоето участие в живота на Братството. Този живот, ученичеството на Новото те вдъхновяваха безпределно. Дейно бе твоето участие в съборите, в класа на младите, където бяхме те избрали за дълго да бъдеш наш представител. Ти участва през 1922 год. в Ачларския, а през 1923 год. в Русенския опит за братско общежитие. Това бяха опити с голям импулс за нов колективен живот.
към текста >>

20. ПЪРВАТА СТЪПКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

А това може да се постигне само по пътя на ученичеството.
Науката в неделните беседи, това е знанието, дадено в готови дефиниции, а на възпитанието са посветени всички съвети, правила и упътвания за чист живот. Като цяло moвa достига go умовете и сърцата на слушателите по един пряк еднопосочен път. На дали това е задоволило Учителя? За един обикновен проповедник този резултат би бил добър, но за един Пратеник на Светлината, призван да свърже отново душите с Великия Първоизточник на Живота, това е недостатъчно. Неговата свята цел е да пробуди душите 3а нов живот, да предизвика в тях един духовен растеж. А това може да се постигне само по пътя на ученичеството. Дошъл е един много важен момент, в който душите на истински чакащите най-сетне ще получат от Духа на Истината онова велико Знание, което преди 2000 години те не можеха да схванат Сега тези души са вече подготвени 3а него, и през 1922г. пред тях отново се отварят вратите на великата окултна Школа на Живота. Тук знанието се преподава на всички, но то ползува само онези, които са готови да го изучават и да го прилагат. Ученичеството е едно състояние на ума, което изисква интензивна духовна работа 3а разширение на съзнанието и 3а са-моусъвършенствуване. При него душата и духът навлизат в нови области на съзнанието и човек осъзнава своята принадлежност към Цялото.
към текста >>

Ученичеството е едно състояние на ума, което изисква интензивна духовна работа 3а разширение на съзнанието и 3а са-моусъвършенствуване.
Неговата свята цел е да пробуди душите 3а нов живот, да предизвика в тях един духовен растеж. А това може да се постигне само по пътя на ученичеството. Дошъл е един много важен момент, в който душите на истински чакащите най-сетне ще получат от Духа на Истината онова велико Знание, което преди 2000 години те не можеха да схванат Сега тези души са вече подготвени 3а него, и през 1922г. пред тях отново се отварят вратите на великата окултна Школа на Живота. Тук знанието се преподава на всички, но то ползува само онези, които са готови да го изучават и да го прилагат. Ученичеството е едно състояние на ума, което изисква интензивна духовна работа 3а разширение на съзнанието и 3а са-моусъвършенствуване. При него душата и духът навлизат в нови области на съзнанието и човек осъзнава своята принадлежност към Цялото. Или, чрез ученичеството се развива космичното съзнание в човека и той започва да живее в Големия Живот, принадлежащ на Бога, и включващ в себе си всичко и всички. В окултната Школа, Учителят дава Словото в два вида лекции. Едните той изнася пред специалния, т.е. младежкия окултен клас, а другите - в общия окултен клас.
към текста >>

Или, чрез ученичеството се развива космичното съзнание в човека и той започва да живее в Големия Живот, принадлежащ на Бога, и включващ в себе си всичко и всички.
Дошъл е един много важен момент, в който душите на истински чакащите най-сетне ще получат от Духа на Истината онова велико Знание, което преди 2000 години те не можеха да схванат Сега тези души са вече подготвени 3а него, и през 1922г. пред тях отново се отварят вратите на великата окултна Школа на Живота. Тук знанието се преподава на всички, но то ползува само онези, които са готови да го изучават и да го прилагат. Ученичеството е едно състояние на ума, което изисква интензивна духовна работа 3а разширение на съзнанието и 3а са-моусъвършенствуване. При него душата и духът навлизат в нови области на съзнанието и човек осъзнава своята принадлежност към Цялото. Или, чрез ученичеството се развива космичното съзнание в човека и той започва да живее в Големия Живот, принадлежащ на Бога, и включващ в себе си всичко и всички. В окултната Школа, Учителят дава Словото в два вида лекции. Едните той изнася пред специалния, т.е. младежкия окултен клас, а другите - в общия окултен клас. Към младите Учителят адресира едно ново знание, поясняващо от окултно гледище постиженията на съвременната наука. Същевременно той им дава и много методи за индивидуална духовна работа и разнообразни упражнения 3а развиване на една вътрешна сетивност 3а явленията в природата.
към текста >>

21. Рилски беседи Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА София, 19 - 24 август 1927 Онези от вас, които искат да влезат в пътя на ученичеството, трябва да имат възвишен идеал.
НАРЯД И УПЪТВАНИЯ Търново, 23 август - 6 септември 1925 Щом се убедите в този път ще го проверите на опит. Щом постъпите в съгласие с Духа, Който ви учи отвътре, ще дойде мир, ще дойде светлина, ще бъдете свежи, бодри и весели, и каквато работа започнете, все на добре ще излезе.*** 7. СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН София, 22 - 29 август 1926 Всички вие дойдохте не само да ме видите, не само да се срещнете, но и за да ви се открие Господ. И ако Той ви се открие, това е красивото. Да ни се открие Бог, в това седи смисълът на живота.*** 8. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА София, 19 - 24 август 1927 Онези от вас, които искат да влезат в пътя на ученичеството, трябва да имат възвишен идеал. Знанието, силата, красотата, това са само условия, които вашата душа може да използува, за да разреши задачата на своя живот. Aз ви давам упътвания, какъв трябва да бъде пътят на ученика. Пътят на ученика трябва да бъде път на Любовта, път на Светлината, път на Мира и път на Радостта. Можете ли да влезете в този път, не за в бъдеще, а още сега, още този момент? *** 9.
към текста >>

22. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Учителят посочва и новия път на окултното ученичество, който е път на служене чрез любовта за благото на цялото човечество.
Всичко това е плод на първите зари на изгряващото слънце на четвъртия импулс, който Бялото Братство изпраща в света. Така първите зари на този импулс, заливат целия свят, но се чувстват най-осезателно между славянството и българите, където е неговия център в лицето на Учителя. Импулсът, който даде Учителя, е в началото си и в бъдеще предстои да се разрастне, да обхване цялото човечество, да проникне във всички души и да ги подготви за новия живот, за живота на шестата култура, която ще бъде култура на братството, равенството и свободата. Учителят казва, че в този четвърти клон се включват трите други клона и се внася нещо ново, което не го е имало в другите. Новото, което Учителят внася, това е учението на Любовта, като основа за живота. Учителят посочва и новия път на окултното ученичество, който е път на служене чрез любовта за благото на цялото човечество. В миналото школите са били тайни и малцина са имали достъп до тях. Учителят изнася школата в живота и казва, че целият живот е школа, в която човек се учи. Човекът с пробудено съзнание е съзнателен ученик и всички противоречия и спънки, които среща, са за него задачи, които той трябва да разреши, за да провери практически своето знание. Ученикът на Учителя няма да бъде поставен на специални изпитания, както това се правеше в древността, но неговите изпитания са във всекидневния живот и го дебнат на всяка крачка, затова той трябва да има винаги будно съзнание, за да издържи изпита си. Задачата на този импулс, който дава Учителят, е да подготви човечеството за идването на шестата култура и оттам за шестата раса, която вече иде.
към текста >>

23. Георги Куртев (1870-1961) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Неговото ученичество е било непреривен процес на обогатяване със знание и опитности.
Венчаването, кръщаването е от попа, а животът е от нас. Човек трябва да се освободи от закона на догмата.” В живота си Минчо Сотиров е претърпял тежки удари: неочаквано бързо жена му се споминала през 1924 год. от скоротечна туберкулоза на 44 годишна възраст, а е загубил рано и две от децата си: първият син Стефан е живял само две години, а последният, Матей - 17 години! Въпросите за женитбата и кармическите връзки, които тя идва да разреши са го вълнували цял живот. Стремял се е да разбере смисъла на тези връзки и да ги разреши правилно. Неговото ученичество е било непреривен процес на обогатяване със знание и опитности. През 1923 г. Минчо Сотиров написал “На война с войника", записки за впечатленията му от трите войни: Балканската война, Междусъюзническата и Първата световна, в които е бил пряк участник и от които излиза с много духовни опитности. Връзката на ученика с Учителя е постоянна. Всякога, когато е възможно той е ходил в София и е слушал беседите и лекциите, които са били за него като учебни часове. Често е бил в планината заедно с Учителя, като в такива случаи не забравял да носи със себе си тетрадка и молив, за да записва ценни мисли за местата през които минават.
към текста >>

24. Брой 3-4 -1995г. Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той показа пример за ученичество на най-високо духовно ниво.
Той не знаеше що е критика, одумване и морализиране. Застанал в умствения свят на по-високо стъпало от мнозина, той приемаше всеки свой брат без никаква критика. Знаеше и тази максима, че днес си паднал и си се окалял, утре ще станеш, ще се очистиш и ще светнеш. Верен на максимите, правилата и законите, дадени от Учителя, пред нас се изправя втората линия, успоредна на първата, които очертаха път чист, възходящ, без начало и край, достоен за подражание. Боян Боев си замина от този свят на 23.07.1963 г. Той показа пример за ученичество на най-високо духовно ниво. Връзката му с Учителя се разбираше най-вече от делата му, които всякога светеха с онзи чист пламък на съзнателното духовно служение. От цялото му същество се излъчваше фразата: “Ето ме, Господи! Готов съм да Ти служа! ” --------------------------------------------- * Тук П. Теодорова пише за книгите: “Учителят за образованието”, “За дишането" и “Мисията на богомилството”.
към текста >>

25. Стоянка Илиева (1899-1981) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Всичко, което вършел от сега нататък придобило нов израз и той съзнателно поел пътя на ученичеството.
На едно от тези събрания случайно се запознал с Никола Нанков. Последният в разговор го попитал: “вие чували ли сте нещо за Учителя Петър Дънов? " От последвалия разговор Петър Димков усетил, че именно с такава личност, като описаната от Н.Нанков, той има нужда да се срещне. Казал тутакси: “Искам да се запозная с него...” Срещата на Петър Димков с Учителя останала паметна в живота му и той се свързал с него завинаги. Тази среща е символичното му изкачване на едно ново, по-високо стъпало по стълбата на духовното себеусъвършенстване. Всичко, което вършел от сега нататък придобило нов израз и той съзнателно поел пътя на ученичеството. Окончателно решил да посвети себе си в служба на Цялото, Петър Димков навлязъл в своите най-плодотворни години. В живота си въдворил един нов ред, един ритъм, в който се включвало само най-необходимото за човека: умствено обогатяване, при което мисълта се развива и разширява, и служение, при което благородството, човеколюбието, милосърдието се практикуват в името на най-ценното - Живота! От разговорите с Учителя у Петър Димков се събудили нови импулси. Един от тях: да се стреми да излекува не само тялото, а и душата. Учителят го поощрявал всякога за това.
към текста >>

26. Георги Томалевски (1897-1988) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Нейното примерно ученичество е причина, сега и ние да научим отговорите на част от тези въпроси: Въпроси на ученика към Учителя: - Учителю, хората могат ли да достигнат изкуството на ангелското пеене?
Учителят наистина е имал намерение да изпълни тази музика на братята и сестрите. За съжаление това не се осъществило до неговото заминаване през 1944 година. За първи път Лиляна Табакова изпълнила Новото Битие в Салона на Изгреба на 27 декември 1947 година, на концерта по повод годишнината от заминаването на Учителя. По време на работата над Новото Битие Лиляна Табакова често е задавала въпроси на Учителя за музиката. Неговите отговори тя е записвала старателно в тетрадката си. Нейното примерно ученичество е причина, сега и ние да научим отговорите на част от тези въпроси: Въпроси на ученика към Учителя: - Учителю, хората могат ли да достигнат изкуството на ангелското пеене? - Ангелската школа за пеене не е достъпна още за хората от света, защото не са чисти. Само чистите души ще видят Бога, само чистите души могат да достигнат ангелското пеене. - Учителю, какви качества трябва да притежава ученикът, за да се посвети на Новото пеене? - Той трябва да носи богатството си от миналото. Да има хубав глас.
към текста >>

27. Д-р Методи Константинов (1902-1979) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тези разговори също са едно доказателство за неговото дейно ученичество.
Последователно работи като учител в провинцията и като гимназиален директор в София. Среща се с идеите на Учителя през студентските си години. От 1921 година е в постоянна близост с Учителя, като част от онзи кръг, търсещи Истината млади хора, който е предизвикал появата на лекциите пред Младежкия окултен клас. Записва с рядко постоянство разговорите, които е водил през годините с Учителя. Тези разговори ни дават представа за търсещата му природа, за въпросите, които са възниквали в съзнанието му, и за авторитета на Учителя. Тези разговори също са едно доказателство за неговото дейно ученичество. - Какво следва да правим, когато не сме в състояние да се справим с упоритата и недоброжелателна воля на тези, които ни заобикалят? Нали нашето време не е време на отшелничество ? - Ученикът, влязъл в Божествената школа, често преживява големи бури, тъй като той е заобиколен с хора, които имат най-често противоположни възгледи на неговите. Между тези хора се срещат такива, у които възниква желание да задушат и убият светлите стремежи на душата му. “Ти си глупав, странен и ненужен за обществото с твоите възгледи” - ще му кажат те.
към текста >>

28. Влад Пашов (1902-1974) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ученичеството е особен път; той изисква от личността да се смалява, а от индивидуалността да се разширява.
За лекторки са определени в. Несторова и М. Периклиева. Курсът започва на 25 юни 1943 г. с благословията на Учителя: Бъдете две свещи, чийто пламък ще се слива и осветява всичко.” Но резултатът от него е незадоволителен. Опитът се оказва неуспешен. Ученичеството е особен път; той изисква от личността да се смалява, а от индивидуалността да се разширява. Урокът за това тепърва ще се учи... Весела Несторова често ходи на Изгрева, нуждата да се зарежда с енергията на Новото постоянно я влече към Поляната зад боровата гора. Там е Изворът. За един такъв ден тя си спомня в своята книга: “Имах непреодолимо желание да се срещна с Учителя. Но за голямо съжаление, казаха ми че Той е тръгнал рано за хижа “Алеко” на Витоша. Веднага се върнах, приготвих се и тръгнах сама за хижата.
към текста >>

29. Мария Тодорова (1898-1976) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тази връзка осмислила всички негови импулси, канализирала неговите енергии, създала условия за развитие по най-изпитани методи, въвела го в пътя на ученичеството.
За Влад Пашов анархизма е бил само епизод в живота. Веднъж събуден стремежът му към свобода на мисълта, той не се спирал в търсенето си. Случило се така, че негов учител в гимназията бил Боян Боев. Разговорите с него, животът му, довели гимназиста Влад до Учителя. Срещата си с Учителя Влад Пашов усетил като едно ново раждане. Тази връзка осмислила всички негови импулси, канализирала неговите енергии, създала условия за развитие по най-изпитани методи, въвела го в пътя на ученичеството. Замествайки в съзнанието си идеите на Кропоткин, с тези на Учителя, Влад Пашов влязъл в едно ново състояние, на едновременно развитие в трите свята - на ума, на сърцето и на волята. Идеалист до крайност, пропит от стремеж да изучава и изследва издълбоко езотеричната наука, Влад Пашов заживява един пълноценен живот, в който доброто на другите, е и негово добро, нуждата на другите е и негова нужда, товарът на другите е и негов товар. За него бе трудно да се определи точно в каква област имаше най-големи познания, защото много бяха областите, в които той се изяви. Най-вече всичко, което вършеше беше свързано със знанието, с книгите. Участваше в много от издателските инициативи на Братството.
към текста >>

30. Борис Николов (1900-1991) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ученичеството на Мария Тодорова започва с малки духовни задачи, които Учителят й задава - първо работа с Библията, а после из областта на психологията.
След този разговор Мария Тодорова често отива при Учителя за разговор в дома на “Опълченска” 66. Разказва му своя живот, разказва за всички трудности, които нейните родители и близки й създават, възпрепятствайки я в пътя на Новото. Учителят изслушва всичко с търпение и любов. Той знае, че и тя е един от героите в Мировата драма. При срещата си с него тя получава своята роля и през целия си живот ще я играе с преданост и постоянство. Ученичеството на Мария Тодорова започва с малки духовни задачи, които Учителят й задава - първо работа с Библията, а после из областта на психологията. Тя усеща неговото присъствие, чувства как той следи всяка нейна мисъл, чувство и действие, и я направлява в нейната вътрешна работа. М. Тодорова си е отбелязала в своя дневник от това време: “Аз, която не бях видяла майчина любов, веднъж в двора на 66*, като гледах как Учителят работеше, като една грижлива майка, почувствах към Него любовта на детето към майката и така ми беше на устата да му кажа “мамо”, едвам се задържах. ... Ние за Учителя бяхме като малки деца. Той отделяше от времето си за да ни пренесе в съществения живот, в един голям, обширен живот, който ние не знаехме и не познавахме.” Учителят е познавал способностите на своите ученици и ги е поощрявал да разработват талантите си. Музикалността на Мария Тодорова е била качество, което е търпяло развитие през годините, прекарани край Учителя.
към текста >>

Защото, който е тръгнал в пътя на ученичеството, той не може да бъде пръв и в света, и в духовното.
Той отделяше от времето си за да ни пренесе в съществения живот, в един голям, обширен живот, който ние не знаехме и не познавахме.” Учителят е познавал способностите на своите ученици и ги е поощрявал да разработват талантите си. Музикалността на Мария Тодорова е била качество, което е търпяло развитие през годините, прекарани край Учителя. Това качество е било обект на много разговори с Учителя, за изясняване на истинския смисъл на таланта. Преди да постъпи в Музикалната академия М.Тодорова поискала мнението на Учителя. Между другото той я посъветвал да помага на своите състуденти, да се радва на успехите им, и да не очаква да бъде оценена според възможностите й от всички. Защото, който е тръгнал в пътя на ученичеството, той не може да бъде пръв и в света, и в духовното. Не може едновременно да служиш и на човешкото и на Божественото. Слабата е за човеците, а в духовния път ученикът развива своите вътрешни качества и работи върху своето усъвършенстване. В годините около началото на Школата, група братя и сестри направили опит за комунален начин на живот в Русе. Учителят ги посетил. Мария Тодорова си спомня за една среща с Учителя там.
към текста >>

Мария Тодорова знаела това и връзката й с Борис Николов станала сцена на постоянно ученичество - тя се възхищава от съвършенството, с което той извършва всичко**, а той - от нейното достойнство, прямота и честност!
А любовта на Учителя е акт на свободна воля. До нея не може да се домогва никой, който е нечист и непроменен отвътре. Учителят може да е обичан от всеки, но любовта на Учителя е непознаваема за обикновените човешки сърца. Той казва на Мария Тодорова: “Никой не знае кого аз обичам. Каквото правя отвън, то са все методи на възпитание.” И “изпращането г.ри Б.” е един от тези методи. Мария Тодорова знаела това и връзката й с Борис Николов станала сцена на постоянно ученичество - тя се възхищава от съвършенството, с което той извършва всичко**, а той - от нейното достойнство, прямота и честност! Животът им действително е бил пример за ученичество на дело. Всеки е решавал своите задачи според вътрешното ръководство, на Автора, в чиято Мирова драма и двамата са участвали. Често, заедно с група братя и сестри Учителят е излизал на екскурзии до Ел Шадай на Витоша. Отношенията, които той е имал с всеки един от своите ученици е като нагледен урок по правилни обноски. За един такъв случай Мария Тодорова е писала в своя дневник.
към текста >>

Животът им действително е бил пример за ученичество на дело.
До нея не може да се домогва никой, който е нечист и непроменен отвътре. Учителят може да е обичан от всеки, но любовта на Учителя е непознаваема за обикновените човешки сърца. Той казва на Мария Тодорова: “Никой не знае кого аз обичам. Каквото правя отвън, то са все методи на възпитание.” И “изпращането г.ри Б.” е един от тези методи. Мария Тодорова знаела това и връзката й с Борис Николов станала сцена на постоянно ученичество - тя се възхищава от съвършенството, с което той извършва всичко**, а той - от нейното достойнство, прямота и честност! Животът им действително е бил пример за ученичество на дело. Всеки е решавал своите задачи според вътрешното ръководство, на Автора, в чиято Мирова драма и двамата са участвали. Често, заедно с група братя и сестри Учителят е излизал на екскурзии до Ел Шадай на Витоша. Отношенията, които той е имал с всеки един от своите ученици е като нагледен урок по правилни обноски. За един такъв случай Мария Тодорова е писала в своя дневник. Ел Шадай “Веднъж на Витоша, на Бивака, Учителя ме покани да пия чай с него.
към текста >>

31. Брой 1-2 -1996г. Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Има различни степени на ученичество.
Ще се задоволим да кажем само това: в тях е дадена основата, в тях са дадени идеите, с които ще се изгради Царството Божие на земята.” От общуването си със средата около Учителя, Сава Калименов си създава впечатления за истинския образ на ученика. Той вижда идеите на Учителя, приложени на дело от мнозина, запалени от светлината на Новото учение. Редове и за образа на ученика, четем в същата негова книга: Писано е: "Искайте, и ще ви се даде, хлопайте и ще ви се отвори..." Тази душа, която е познала суетата на обикновения, егоистичен живот, която е недоволна и отвратена от нисшите прояви на живота, издига своето съзнание към по-висши състояния и се устремява към висините на Духа да търси смисъла и ценността на живота. По такъв начин тя намира пътя към Бялото Братство, както в невидимия мир, така и във видимия, при неговите представители тук, на земята. От този момент за нея започва нов живот, който е изпълнен с един основен стремеж: изпълнение на волята Божия. Има различни степени на ученичество. Едни се намират в подготвителните стадии, други са вече близко до прага на истинското ученичество. Истинските окултни ученици, обаче, са твърде малко. Те са напреднали в своята еволюция души, преживели и издържали много изпитания, победили своята нисша природа и отдали се под ръководството на Божествения дух. Ученикът посвещава своя живот в служене на Бога. В него умира неговото нисше "аз", което го е карало да живее само за себе си и той гледа на своя живот, на своите сили и способности, като на средства, които са му дадени за да служи с тях за издигането и освобождаването на своите братя.
към текста >>

Едни се намират в подготвителните стадии, други са вече близко до прага на истинското ученичество.
Той вижда идеите на Учителя, приложени на дело от мнозина, запалени от светлината на Новото учение. Редове и за образа на ученика, четем в същата негова книга: Писано е: "Искайте, и ще ви се даде, хлопайте и ще ви се отвори..." Тази душа, която е познала суетата на обикновения, егоистичен живот, която е недоволна и отвратена от нисшите прояви на живота, издига своето съзнание към по-висши състояния и се устремява към висините на Духа да търси смисъла и ценността на живота. По такъв начин тя намира пътя към Бялото Братство, както в невидимия мир, така и във видимия, при неговите представители тук, на земята. От този момент за нея започва нов живот, който е изпълнен с един основен стремеж: изпълнение на волята Божия. Има различни степени на ученичество. Едни се намират в подготвителните стадии, други са вече близко до прага на истинското ученичество. Истинските окултни ученици, обаче, са твърде малко. Те са напреднали в своята еволюция души, преживели и издържали много изпитания, победили своята нисша природа и отдали се под ръководството на Божествения дух. Ученикът посвещава своя живот в служене на Бога. В него умира неговото нисше "аз", което го е карало да живее само за себе си и той гледа на своя живот, на своите сили и способности, като на средства, които са му дадени за да служи с тях за издигането и освобождаването на своите братя. Не ще съмнение, за да може да прави това, той трябва да се грижи преди всичко за своето собствено усъвършенстване и подготовка, защото колкото пo-съвършен и по-подготвен е той, толкова по-плодотворна ще бъде неговата дейност.” През 20-те години Сава Калименов се установява в София, близо до Учителя.
към текста >>

32. Моята голяма радост е да работя безспирно... Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Чрез моите творби аз мога да си дам сметка за моята собствена еволюция, също мога да си спомня каква техника съм приложил, какви инструменти, и всичко това ми служи да се предпазя от минали грешки, които ме следваха през дългото ми ученичество.
Колкото човек е по-близо до успеха, толкова повече енергия, толкова повече вяра и постоянство са необходими. Тази е тайната която съм разкрил, работейки в моята работилница и я препоръчвам на онези, които искат да ме следват. Моята работилница е една лаборатория за опити. Там научих преди всичко да изучавам себе си и да видя докъде съм достигнал с моята техника. По този начин мога да позная моите възможности за реализиране и избиране на нова форма за служене на другите чрез моята работа. Чрез моите творби аз мога да си дам сметка за моята собствена еволюция, също мога да си спомня каква техника съм приложил, какви инструменти, и всичко това ми служи да се предпазя от минали грешки, които ме следваха през дългото ми ученичество. Това ученичество, което ще продължава вечно. Поради големия брой на тези 150 творби, които днес излагам, не ми е възможно да се спирам на всяка една. Най-кратко казано, те представляват лично творчество, в което съм се постарал да хармонизирам идеята, творчеството и формата. Още по- точно, постарах се да изразя това по три начина: по форма, по съдържание и по смисъл. Друго няма какво повече да кажа.
към текста >>

Това ученичество, което ще продължава вечно.
Тази е тайната която съм разкрил, работейки в моята работилница и я препоръчвам на онези, които искат да ме следват. Моята работилница е една лаборатория за опити. Там научих преди всичко да изучавам себе си и да видя докъде съм достигнал с моята техника. По този начин мога да позная моите възможности за реализиране и избиране на нова форма за служене на другите чрез моята работа. Чрез моите творби аз мога да си дам сметка за моята собствена еволюция, също мога да си спомня каква техника съм приложил, какви инструменти, и всичко това ми служи да се предпазя от минали грешки, които ме следваха през дългото ми ученичество. Това ученичество, което ще продължава вечно. Поради големия брой на тези 150 творби, които днес излагам, не ми е възможно да се спирам на всяка една. Най-кратко казано, те представляват лично творчество, в което съм се постарал да хармонизирам идеята, творчеството и формата. Още по- точно, постарах се да изразя това по три начина: по форма, по съдържание и по смисъл. Друго няма какво повече да кажа. Откривам изложбата.
към текста >>

33. Списание Житно зърно 1999- 2010г. Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г. - Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г.

Изнесеното в този брой е една много малка част от техния Голям Подвиг по Пътя на вечното Ученичество!
Не чакай никаква признателност от никого! Ние Учителите страдахме 1000 пъти повече от тебе! " На 1 юний навършвам 80 години. Работата по Словото на Учителя продължава, както и досега. И аз ще кажа както брат Димков казваше: "За да живея, трябва да работя." Ваш брат Георги Изказваме сърдечна благодарност на Георги и Аида Куртеви, за искрената им братска обич, за чистотата и за добротата, за усещането, че сме части от една обща Невидима верига, веригата на Работещите за Светлото Дело на Учителя. Изнесеното в този брой е една много малка част от техния Голям Подвиг по Пътя на вечното Ученичество! ИХРИШ БЕН РУТ!
към текста >>

34. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тоя решителен прелом — който не всякога е рязък, нито е някакъв външен обред, а чисто вътрешно преживяване — се нарича в Евангелието „новорождение“, а в окултизма „прекрачване прага на ученичеството“.
Чрез тая част от своята умствена дейност човек подчинява природните елементи и ги прави удобни за неговото съществуване; другата му връзка няма пряко отношение с физическия живот. Тя е философската, обобщителната, моралната му страна. Двете части на съзнанието, макар и да са елементи на една и съща реалност, не винаги се разбират. Човешката история и еволюция не е нищо друго, освен покоряване на материалната природа, намаление на задължителния труд заради насъщния и увеличение на свободното време на човечеството да се занимава със своята духовна природа. При вечно борещите се половини на човешкото съзнание — материя и дух, страст и дълг, престъпно желание и съвест — дохожда момент, когато човек съзнателно и безвъзвратно решава да постави на втори план своята низша половина и да посвети всичките си сили, цялото си съзнание, на своята възвишена, духовна природа. Тоя решителен прелом — който не всякога е рязък, нито е някакъв външен обред, а чисто вътрешно преживяване — се нарича в Евангелието „новорождение“, а в окултизма „прекрачване прага на ученичеството“. Това, което става с единичната личност, с индивида, се повтаря и с големия духовен организъм, на цялото човечество. Днес то се намира, в лицето на своите напреднали в духовно отношение индивиди пред прага на Ученичеството. С болката, която всякога придружава жертвата на материалното заради възвишеното, то ще има да влезе в друга фаза на своята еволюция, където с още по-решителни крачки ще закрачи към свърхчовека. За разлика от геоцентричната култура на хората до сега, на земята предстои да се разцъфти хелиоцентричната, т. е. слънчевата култура.
към текста >>

Днес то се намира, в лицето на своите напреднали в духовно отношение индивиди пред прага на Ученичеството.
Двете части на съзнанието, макар и да са елементи на една и съща реалност, не винаги се разбират. Човешката история и еволюция не е нищо друго, освен покоряване на материалната природа, намаление на задължителния труд заради насъщния и увеличение на свободното време на човечеството да се занимава със своята духовна природа. При вечно борещите се половини на човешкото съзнание — материя и дух, страст и дълг, престъпно желание и съвест — дохожда момент, когато човек съзнателно и безвъзвратно решава да постави на втори план своята низша половина и да посвети всичките си сили, цялото си съзнание, на своята възвишена, духовна природа. Тоя решителен прелом — който не всякога е рязък, нито е някакъв външен обред, а чисто вътрешно преживяване — се нарича в Евангелието „новорождение“, а в окултизма „прекрачване прага на ученичеството“. Това, което става с единичната личност, с индивида, се повтаря и с големия духовен организъм, на цялото човечество. Днес то се намира, в лицето на своите напреднали в духовно отношение индивиди пред прага на Ученичеството. С болката, която всякога придружава жертвата на материалното заради възвишеното, то ще има да влезе в друга фаза на своята еволюция, където с още по-решителни крачки ще закрачи към свърхчовека. За разлика от геоцентричната култура на хората до сега, на земята предстои да се разцъфти хелиоцентричната, т. е. слънчевата култура. Тя ще се ознаменува и с ново отношение към слънцето — другия фактор за човешкото съществуване на земята. Някои го наричат „култ на слънцето“.
към текста >>

35. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Неговото съзнание все повече се пробужда, за да разбере вътрешния смисъл на живота и да дойде до съзнателното самовъзпитание, когато влиза вече във втория път, който е пътя на окултното ученичество.
Линия но живота (продължение от брой 107) Въпроси и отговори Лисица и кокошка (басня) Съзнателно самовъзпитание Има два пътя, по които вървят хората в своето развитие. Единият е пътя на общото развитие, така наречения широк път, по който бавно върви развитието на човечество. В този път човек се учи и възпитава, без сам да съзнава това. В живота си човек е поставен при известни условия, и живота му налага известни задължения, поставя му известни проблеми и задачи, които той трябва да разреши. В процеса на изпълнение на този дълг, в разрешението на тези задачи, и в преодоляването на препятствията, които среща на пътя си, човек постепенно развива своите сили и способности; постепенно, без да съзнава, се развива и възпитава. Неговото съзнание все повече се пробужда, за да разбере вътрешния смисъл на живота и да дойде до съзнателното самовъзпитание, когато влиза вече във втория път, който е пътя на окултното ученичество. Когато влезе в пътя на съзнателното самовъзпитание, човек е дошъл до едно състояние на съзнанието, в което съзнава, че живота има цел и смисъл и се стреми да проникне в този вътрешен смисъл на живота. При съзнателното самовъзпитание човек вече съзнателно се стреми да развие всичките си сили и способности, които са вложени в неговата душа. Съзнателното самовъзпитание е една школа, едно училище, в което човек постъпва. В тази школа той се среша с един велик Учител, — същество, което е завършило своето човешко развитие минало е по пътя, по който човек сега върви, знае всички потънкости и детайлности на пътя, и може да бъде полезен със своето живо знание — опитност — на тези, които се стремят да влязат в този път на светлината. В окултната школа на ученика се дават всички методи и правила, по които като работи, ще развие последователно всичките си сили, чувства и способности, заложени в неговата душа.
към текста >>

36. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

за нейната съвременност и необходимост за тези, които са решили да вървят по тесния нагорен път на живота — по пътя на окултното ученичество.
И това трябва да се повтаря. Наближават все по-съдбоносни срокове. Нима търгуващите не забелязват това? „Докато тънките енергии не бъдат осъзнати, те не ще бъдат полезни на хората. Трябва да се разбере, че невъзприетата енергия може да се прояви даже като разрушителна.“ * * * Дадохме извънредно много цитати, за да може читателя да добие поне малка представа за съкровищата, които тази книга съдържа. за нейната съвременност и необходимост за тези, които са решили да вървят по тесния нагорен път на живота — по пътя на окултното ученичество. Агни Йога е откровение на новото време, тя е път, който води през стихиите и бурите на настоящето и който ще ни изведе невредими на брега на лъчезарното Утро на човечеството. Агни Йога ни дава знанията, методите и силите, с помощта на които ще добием достатъчно приспособеност и мощ да издържим бързо приближаващото се огнено кръщение, през което ще мине човечеството преди да престъпи прага на Новата Ера. Агни Йога ни носи сияйните възможности на Космичното, всеобгръщащо съзнание, тя ни разкрива безграничните простори на всепроникващата Светлина, тя ни свързва с красотата, величието и съвършенството на безбройните далечни светове, огнища на неописуемо красив и възвишен живот, които ни пращат своя привет с очите на звездната нощ. С. Калименов Словото на Учителя Пътят на човешкия възход (продължение от брой 20) Формата трябва да се измени, но тя е в зависимост от степента на съзнанието и разбирането на законите, които функционират вътре в живота. Не е въпрос да отричаме нещата, нито да ги твърдим.
към текста >>

37. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Где са училищата на ученичеството?
Знаят ли те нещо за мистериите, или те са скрити за тях зад установени от хора правила? Защото целта на Христос е да възстанови Мистериите и да направи да прогледат слепите, следва прочие, че Неговото учение, ако то се съдържа в неговото слово, е пазач на Мистериите. Неговите служители би трябвало да бъдат винаги готови наставници и разпространители на светлината към всички, които се стараят да напредват в Мистериите, готвещи се да станат благочестиви съдове, годни за Великото. Като говори за деянията, които Отец е направил чрез Него, Христос каза: Който вярва в мене, той ще прави същите дела които Аз правя; и Той ще преви по-големи от тези, понеже аз отивам при Отец си. Где са носителите на светлина в днешните религиозни системи? Где са училищата на ученичеството? „Който има моите заповеди и ги съблюдава, той е Възлюбен от Отец ми, и аз ще го обличам и ще му се изявя. Ако някой Ме обича, той ще съблюдава словото Ми и Отец ми ще го обича. И Ние ще дойдем и ще направим жилище в него.“ Човекът, в който живее Бог Отец и синът Христос, е буден дух. Той има знание за Истината. Той е ново създание.
към текста >>

38. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако искате да разберете що значи „ ученичество“ , що значи „ ученик“ , не на тази или онази школа, каквито е имало безброй на „ Изток“ и на „ Запад“ , а на „ Живата Природа“ прочетете тези беседи.
В тази серия се говори за приливите и отливите на човешкото съзнание и какво трябва да бъде нашето отношение към тях; разглеждат се и следните въпроси: на какви основи трябва да почива новият живот, говори се за онова възкресение, което предстои на всяка човешка душа. Вие сте солта (трета серия беседи) Съдържа 16 беседи. Трябва човек да прочете беседите на трета серия, за да разбере какви велики реалности се крият зад образния език на Евангелието, да разбере що значи език на живата природа, с който Христос си е служил. Братя и сестри на Христа (Четвърта серия беседи). Съдържа 14 беседи. Ако искате да разберете що значи „ ученичество“ , що значи „ ученик“ , не на тази или онази школа, каквито е имало безброй на „ Изток“ и на „ Запад“ , а на „ Живата Природа“ прочетете тези беседи. Защо твоите ученици ядат и пият? (Пета серия беседи) Съдържа 25 беседи . 40 Които търсят в беседите готови „ логически“ схеми, с които да мебелират своя ум, да не ги четат. Тези беседи приличат на природата: както нещата в природата се подчиняват на вътрешната живата логика на живота, който ги обединява, така е и в тези беседи. Тук ни се дават плодове на опита.
към текста >>

„Децата на Нил“ описва пътя на една човешка душа, достигнала до висините на посвещение и окултно ученичество, падението на тази душа в измамните прегръдки на Майа, и повторното издигане във висините на чисто духовния живот.
Пред очите на читателя се разкрива връзката между настоящето и миналото — Кармата, която свързва две души в течение на многобройните земни превъплътявания. Сидарта, от Херман Хесе. Трудно е да се повярва, че човек може да напише роман като „Сидарта“ без да има някакви спомени от миналото или без да се свърже по некакъв тайнствен, ясновидски начин, съзнателно или подсъзнателно, с една действителност на миналото. Децата на Нил — Хармахис и Клеопатра, от Р. Хагард. Това, което казахме по-горе за „Сидарта“ се отнася, без изключение и за „Децата на Нил.“ Просто изумителна е „силата на въображението“, — в същност ясновидската способност — с която авторът възкресява пред очите ни картините и перипетиите на една отминала действителност. „Децата на Нил“ описва пътя на една човешка душа, достигнала до висините на посвещение и окултно ученичество, падението на тази душа в измамните прегръдки на Майа, и повторното издигане във висините на чисто духовния живот. При Адептите, (едно приключение между Розенкройцери) от Д-р Франц Хартман. Зверове, човеци, богове, от Ферд. Осендовски. Съдържание: Тайнствената Монголия. В града на живите богове. В градината на щастието и радостта.
към текста >>

39. -

Пътя на една душа, достигнала до висините на посвещението и окултното ученичество, падението но тази душа в измамните прегръдки на Майя и повторното издигане във висините не духовния живот.
Един от най-хубавите окултни романи. Тайната на живота или свързани души. Окултен роман от Изабела Инглез. Сидарта, окултен роман от Херман Хссе . Децата на Нил, окултен роман от Р. Хогард. Пътя на една душа, достигнала до висините на посвещението и окултното ученичество, падението но тази душа в измамните прегръдки на Майя и повторното издигане във висините не духовния живот. Живият огън, от Р. Хагард. Светилник за душата, апокрифи из живота на Исуса и Буда, от Ник. Райнов. Богомилски легенди, от Ник. Райнов. Същата, луксозно издание,заедно с „Книгата на загадките“. Пръстенът на Льовенскьолдови, от Селма Лагерльоф.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Трябва да се разбере, че подобно учение не може да бъде дадено, без да се съблюдават строго известни условия през време на ученичеството.
Но това е черна магии. Защото подбудата, и само подбудата е, която прави известно действие да бъде черна или бела магия. Невъзможно е употребата на духовни сили, ако в лицето е останала и най-слабата окраска на егоизъм, тъй като, ако намерението не бъде напълно чисто, духовната воля се преобръща на психическа, която действува върху астралното поле, в какъвто случай може да даде ужасни резултати. Астралните сили могат да бъдат употребени от хора егоисти и отмъстителни, както и от такива безпристрастни и готови да прощават, докато духовните сили пък водят само към съвършената чистота на сърцето ;— и това е Божествената магия. Кои са, прочее, условията, които се изискван., за да стане някой ученик на Божествената Мъдрост? Трябва да се разбере, че подобно учение не може да бъде дадено, без да се съблюдават строго известни условия през време на ученичеството. Това е едно условие sine qua non. Никой не може да плува, преди да е навлязъл в дълбока вода. Никоя птица не може да хвърчи, преди да са пораснали крилете й, и без да има пред себе си пространство и смелост да се хвърли напред. Който иска да си служи с меч с двойно острие, трябва да владее съвършено оръжието, ако иска да не се нарани или, което е още по-тежко, да нарани другиго. За да дадем една приблизителна представа за условията, чрез които само изучването на Божествената Мъдрост може да бъде следвано със сигурност, т.е.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като говорел на учениците си за сомнамбулизъм, учителят им разказал из собствения си живота долната случка: През време на ученичеството си в Одеса той живеел в една стая с един другар, с когото до късна вечер си учели и пишели уроците.
Интересен случай от ясновидство. При събиране сведения за поета Добри П. Чинтулов натъкнах се на един много интересен случай от ясновидство. Един от учениците на даскал Добри, почтеният сливенски търговец и виден гражданин Киро Д. Чаушов, ми разправи следния факт, който му произвел тогава, като юноша, силно впечатление. Като говорел на учениците си за сомнамбулизъм, учителят им разказал из собствения си живота долната случка: През време на ученичеството си в Одеса той живеел в една стая с един другар, с когото до късна вечер си учели и пишели уроците. От неколко деня другарят му бил много неспокоен, че нямал писмо от своите родители отдавна време. Една вечер той бил Още по-разтревожен за това. Легнали си по-рано, с обещание да станат по-рано за дружно занимание. Какво било учудването на Чинтулова, когато видел другаря си да става след малко, да запалва свещта и да сяда на масата да пише! Чинтулов го наблюдавал скрито, преструвал се, че спи и хърка, и се канел на сутринта да му се кара, задето го е излъгал и сам е станал да се занимава.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Легендата за Тезея описва символически окултното ученичество и посвещението.
Помогнала му жената Ариадна.Тя държала единия край на кълбо с конци, а кълбото дал на Тезея. Той навлязъл в лабиринта и постоянно отвивал от кълбото. Най-сетне стигнал до минотавъра, убил го, а изхода после намерил по Ариаднината нишка! Лабиринтът символизира земния живот, минотавърът са човешките низки качества, а Ариадна е божественото в човека. Човек може да победи своите низки качества само с помощта на божественото в себе си. Легендата за Тезея описва символически окултното ученичество и посвещението. ИЗКУСТВО Д р Р. Щайнер държал три лекции върху „Архитектурата на Гьотеанум“. В тези лекции той изтъкнал връзката между архитектурата и окултизма. В стила на едно здание идеята, истината трябва да се кристализира във форма. Духовен импулс трябва да се влее и в архитектурата.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В учението на Христа има много, което се отнася до „царството небесно“, което изглежда да е едно определено състояние на ученичество — един начин на живот на земята тъй, както, в някои случаи, и едно състояние след смъртта.
от Матея гл. 7, се говори за „тесния път“: „влезте през тесните врата . . . . понеже тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живот и малцина са, които ги намерват“, и пак казва в Лука. гл. 12; 24: „подвизавайте се да влезете през тесните врата, защото мнозина, казвам ви, ще искат да влязат и не ще могат“. В учението на Христа има много, което се отнася до „царството небесно“, което изглежда да е едно определено състояние на ученичество — един начин на живот на земята тъй, както, в някои случаи, и едно състояние след смъртта. „Защото вам е дадено да познаете тайните на царството небесно“ — Матея, 13; 11. Тук „вам“ се отнася за учениците. „Ако се не обърнете и бъдете като децата, няма да влезете в царството небесно“ — Матея, 8; 3. „Тесният път“ и „царството небесно“ са близко сродни, ако не и синонимни термини. Начинът на живота, който трябва да се следва, е показан в „проповедта на планината“, какъвто, обаче, живот мнозина от последователите на Учителя са могли да постигнат през миналите векове.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но, без да се заблуждаваме, вдълбоченото познаване на човека може да се придобие само след едно дълго ученичество, а всяко ученичество е мъчително и трудно.
Защо да не става същото и за човека? И като видят такъв нос, такова чело или такава уста, защо да не се каже основателно: този човек е лош, лицемерен и гневлив? Забележителните черти в характера на човека са също тъй възприемливи за окото на наблюдателя, както слънцето всред пладне. Да се определят всички дълбоки и деликатни нюанси на природата му е по-мъчно, понеже човекът е възхитителна хармония, образувана от безкрайно количество модулации, които се изменят в всека индивидуалност. До това може да се достигне само с изучване и търпение. Но, без да се заблуждаваме, вдълбоченото познаване на човека може да се придобие само след едно дълго ученичество, а всяко ученичество е мъчително и трудно. Когато човек е достигнал да се сдобие с необходимата опитност, той притежава грамадната възможност да може да тълкува тия движения на симпатия и антипатия, на които всеки е по-вече или по-малко предмет в течението на живота си. Хората притежават силата, с помощта на която могат да се предпазват от притегляния или отблъсквания, на които са често жертва. Бащи, които трябва да изберат зет, моми, които трябва да се омъжат, господари, които търсят слуги или работници, повярвайте ме, не правете своя избор слепешката, изучвайте физиономията на ония, които трябва да вземат сериозно участие в интересите ви и в съществуването ви: вашата сигурност и щастие зависят от тях. И вие, военни началници, съдии, професори, директори на разни заведения, институти, всички вие, на които е предоставено да раздавате правда, дайте си труда да изучите хората, които сте се завзели да съдите или водите! Вашата длъжност е да не пренебрегнете нито едно средство, за да ги познаете, преди да ги оцените според наклонностите и заслугата им!
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Джина Раджа-Даса още не е встъпил в пътя на ученичеството.
Ораторът имаше силна дикция и ясно произношение на английски. Преводът бе по смисъл и кратък. Обаче, говорителят избра време за сказката си залез-слънце и при празднолуние. И жестовете му издаваха слабо знание и владение на окултните закони и сили. Нашето убеждение е, че г. Джина Раджа-Даса още не е встъпил в пътя на ученичеството. Той е женен и госпожата му, която го придружава, държа на 4 август т. г., пак в 6 часа сл. пладне, сказка върху женското движение в Индия. В всеки случай, тия индуски деятели работят усърдно в полето на теософията, макар и с елементарни знания.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но хората, които, самоволно или по заповед, се осмеляват да се наричат помежду си „брат“ и „сестра“, знаят ли съдържанието и смисъла на тоя термин: ученичество в школата на Христа?
Напротив, истинските духовни роднини, които са живели на едни и същи или съседни полета в духовния свят, най-често се въплътяват в различни семейства и после, когато целите на тяхната еволюция наложат, се срещат и проявяват като физически същества своите прекъснати и изоставени някога духовни връзки и отношения. От това се заключава, че не плътските братя и сестри са духовни роднини, а ония, както е казал Христос, които са негови ученици и които вършат волята на Отца или, с други думи, които слушат Словото Божие и го изпълняват. И тъй, само плътските връзки не са условие за следване по пътя на Христа. Второто посочване в тоя отговор визира дълга на всекиго да слуша Словото Божие. Я това значи, че всеки трябва да стане ученик в божествената школа, ученик на Христа. Но хората, които, самоволно или по заповед, се осмеляват да се наричат помежду си „брат“ и „сестра“, знаят ли съдържанието и смисъла на тоя термин: ученичество в школата на Христа? Кой може да бъде такъв ученик, да бъде удостоен да влезе в това велико училище? Всеки ли, който има само човешка физиономия, който е облечен в някакво човешко облекло и който, въобще, се различава само по физическата си форма от животните? Всеки ли такъв индивид може да бъде приет безразборно, макар още да носи на гърба си товара на своето светско „имане“, което още не е „разпродал“, на своето минало в тоя или други живот? Всеки ли такъв субект може да бъде призван да постъпи в най-великия университет. когато още не е придобил най-елементарни знания и не е развил най-обикновени способности, за да разбира буквите на духовния език, да срича думите му и да схваща смисъла им?
към текста >>

Ученичеството е невъзможно без мисли, чувства и дела на мъдрост, любов и истина.
Или е похвално да се прилагат там методите на макиавелизма, главният от които е: „divide et impera“? По тоя предмет ние се отказваме по-нататък да аргументираме, защото се потръсваме само като помислим, че такива факти са възможни в действителния живот . . . И така, божествената Любов изключва всички качества и действия като гореизложените, тъй силно и решително порицани от Христа. И нито един, бил той мъж или жена, който притежава едно или няколко от тия качества или върши дела, подбудени от тях, не може да бъде ученик в школата на Христа, макар да употреби в слушане на Словото Божие и целия си живот. Ученичеството е невъзможно без мисли, чувства и дела на мъдрост, любов и истина. А който не е достоен за ученик на Христа, той не може да се назовава брат или сестра. Най-сетне, за да бъде нашето изложение пълно, ще изтъкнем, че ония човешки същества, които имат право да се наричат брат и сестра и са наистина такива, са две души, които произхождат от ангелския свят, дето всичко е само чистота, само любов, само светлина, нега, красота, песен, поезия! Те са два лъча, които вибрират еднакво в пълна хармония на своите тонове и краски! Те постоянно са заедно, те непрестанно копнеят една за друга, те непрекъснато си служат взаимно, работят неуморно в Божия Олтар за общо благо и тяхната радост и веселие нямат край! Брат и сестра — това са най-красивите имена на две светли, любящи, блажени същества!
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

След като прояви и приложи в земното си поприще дадените му от Вечния Извор знания, дарби и способности, той се завърна в божествената школа, за да продължи своето ученичество, прекъснато за кратко време и с мисия да помогне на своите земни братя.
Ние живеем известно време всред нейното възвишено сияние. Влизаме в нея и отминаваме. Откъде идем — никой не знае. От английски Оm. Ив. Белев Д-Р РУДОЛФ ЩАЙНЕР Един светъл дух напусна плътската си дреха и отлетя в достигнатото от него небесно жилище. След като прояви и приложи в земното си поприще дадените му от Вечния Извор знания, дарби и способности, той се завърна в божествената школа, за да продължи своето ученичество, прекъснато за кратко време и с мисия да помогне на своите земни братя. Просветените му приятели и умопомрачените му неприятели търсят, всеки от свое гледище, причините на неговото неочаквано заминаване, което мнозина считат за преждевременно. За Ония, които властно и неотразимо разпореждат със световните съдбини, няма нищо преждевременно; законът се прилага неумолимо, всякога и по отношение на всички, Само свободната човешка воля е, която, с погрешната си намеса, може да промени временно това приложение, Но Божият Промисъл всичко урежда. И в случая с Рудолфа Щайнера ние знаем, че съществуват факти на такава намеса, които не е позволено и не е нужно да се отбелязват тук... Нека пожелаем, с нашите най-добри мисли и чувства, на заминалия брат и работник на Любовта да използва спечеленото от своята земна опитност, за да добие нови, още по-висши знания, методи и упътвания там, дето душата минава своето истинско и пълно ученичество! Редакцията на ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС Д-р Рудолф Щайнер1) Нека кажем няколко думи за идеите и дейността на лицето, което упражни такова голямо влияние в западна Европа. За живота му няма да говорим много, понеже четецът ще намери животописни сведения в една по-раншна статия.2) Роден е на 27.II.1861 г.
към текста >>

И в случая с Рудолфа Щайнера ние знаем, че съществуват факти на такава намеса, които не е позволено и не е нужно да се отбелязват тук... Нека пожелаем, с нашите най-добри мисли и чувства, на заминалия брат и работник на Любовта да използва спечеленото от своята земна опитност, за да добие нови, още по-висши знания, методи и упътвания там, дето душата минава своето истинско и пълно ученичество!
От английски Оm. Ив. Белев Д-Р РУДОЛФ ЩАЙНЕР Един светъл дух напусна плътската си дреха и отлетя в достигнатото от него небесно жилище. След като прояви и приложи в земното си поприще дадените му от Вечния Извор знания, дарби и способности, той се завърна в божествената школа, за да продължи своето ученичество, прекъснато за кратко време и с мисия да помогне на своите земни братя. Просветените му приятели и умопомрачените му неприятели търсят, всеки от свое гледище, причините на неговото неочаквано заминаване, което мнозина считат за преждевременно. За Ония, които властно и неотразимо разпореждат със световните съдбини, няма нищо преждевременно; законът се прилага неумолимо, всякога и по отношение на всички, Само свободната човешка воля е, която, с погрешната си намеса, може да промени временно това приложение, Но Божият Промисъл всичко урежда. И в случая с Рудолфа Щайнера ние знаем, че съществуват факти на такава намеса, които не е позволено и не е нужно да се отбелязват тук... Нека пожелаем, с нашите най-добри мисли и чувства, на заминалия брат и работник на Любовта да използва спечеленото от своята земна опитност, за да добие нови, още по-висши знания, методи и упътвания там, дето душата минава своето истинско и пълно ученичество! Редакцията на ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС Д-р Рудолф Щайнер1) Нека кажем няколко думи за идеите и дейността на лицето, което упражни такова голямо влияние в западна Европа. За живота му няма да говорим много, понеже четецът ще намери животописни сведения в една по-раншна статия.2) Роден е на 27.II.1861 г. в Кралевич (Унгария). Следвал е философия и инженерство, но същевременно изучавал естествознание и математика. Станал частен учител.
към текста >>

НАГОРЕ

0.41186213493347