Търсене в текстове за 'Ученик'

79. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ученикът трябва да я намери сред гората, да я разпознае между многото видове в широколистния лес, между многото едновидови да подбере най-хубавия екземпляр по стебло и коренна система, което заключава по терена, дето расте, клончетата и разположението им и тяхното развитие /на всяко клонче съответства коренче/.

Каква възможност за наблюдение, за опознаване на един природен обект, който оживява в съзнанието на ученика.

” И едно междучасие в присъствието на цялото училище, ученикът, който я улови, я освобождава.

80. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Герасков казва: „При приложението на трудовия принцип трябва да бъдем внимателни, защото, увлечени от неговото значение, можем да изпаднем в прекаленост, и училището може да се превърне в работилница, която стеснява духа на ученика и преждевременно го превръща в живо производително оръжие.”* Например, Мюнхенските училища на Кершенщайнер са по-скоро професионални, отколкото общообразователни, макар и той да се стреми да запази донякъде общообразователния им характер.

Между едно обикновено професионално земеделско училище и това ново училище, за което се говори тук, има основна разлика.Тук не е главната цел да се изкара един ученик, подготвен към тази професия - земеделието, но тук полската работа е само изходна точка за общообразователна дейност, която трябва да засегне всички области на физическия и духовния живот на човека.

81. Втори образователен период Основно училище ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Разбира се, умът ще се развива през този период, не може да не се развива, но той трябва да се развива от само себе си, под действието на другите способности на ученика, без нарочно да се упражнява логичното отвлечено мислене.

82. Свобода - Боян Боев (1883 – 1963)

Само при такова свободно възпитание ученикът проявява творчество.

Някой би могъл да направи следното възражение против свободното възпитание: „Ако не упражняваме ни най-малко насилие върху ученика, ни най-малко наказание, заплашване, ако не събудим у него страх, няма ли опасност да се развие той в крива посока, да го изпуснем?

Ако се премахне принуждението от училището, тогава няма ли да бъде учителят безсилен, когато ученикът почва да се развива в крива посока?

Ако се премахне наказанието и насилието в училището, няма ли да се даде свободен ход да се развие у ученика низшето, няма ли опасност да се проявят неговите долни навици и склонности?

Между учител и ученик не трябва да има стена, учителят трябва да е близък на ученика.

За да се спазва свободното възпитание, изисква се възпитателят да има специфично отношение към всеки ученик, според неговия характер, темперамент, степен на развитие и пр.

83. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

1. Най-важният метод си остава любовта на учителя към ученика.

Тая любов ще събуди любовта на ученика към учителя.

Например, веднъж един ученик излезе на черната дъска и не си знаеше урока.

Вътрешна връзка между учител и ученик.

От този закон става ясно, колко важна е хармонията между душите на учител и ученик.

84. Любовта като образователен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

При образователният процес има преливане на живот между учителя и ученика.

За да стане това, трябва да има досег между душата на учителя и душата на ученика.

Учителят казва: „Първа стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика.” Доверието тук се разбира в по-широк смисъл - доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си.

Това доверие към ученика ще роди любовта към него.

Ще ценим свободата на ученика.

Ако учителят няма това доверие към ученика, той още при първата несполука ще се обезсърчи, но ако устои, радостта му ще бъде безгранична.

Веднъж получил писмо от свой бивш ученик в първото село.

Учителят казва: „Когато учителят люби ученика, последният винаги ще учи неговият предмет.

Ако учителят не обича, ученикът не учи толкова неговия предмет.

разказва от своята практика: В моето отделение насърчавам палавия, тежкия, слабия ученик, като му казвам, че е способен, добър, послушен и същевременно му поверявам да извършва някои работи с които да ми помага и които показват, че имам любов и доверие към него.

И такъв ученик коренно се преобразява.

Това е така, понеже любовта на учителя е една реална сила, която храни ума, сърцето и волята на ученика.

85. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Димо бил суров, див, крайно подозрителен и твърде слаб ученик.

Когато на някой ученик пукнат главата, кой е направил това?

Постепенно станал най-добрият ученик и децата за всичко се отнасяли до него.”

разказва нещо аналогично из своята педагогична практика: „В моето отделение имаше един ученик Стоянчо, много упорит, своенравен, буен и слаб по успех.

Дигна се и успехът му, стана силен ученик.”

Един аналогичен пример привежда и Георги Иванов в статията си: „Моето свободно възпитание” - разказ за ученика Костадин.

Един негов ученик Николай идва без желание в училище и всичко му омръзва.

86. Училище - Живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето защо, училището, за да бъде училище-живот, трябва да бъде място за творчество на ученика.

87. 01. Доброто разположение - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва по този въпрос: „Истински ученик е този, който не одумва никого.

88. 05. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Пет първоначални качества на ученика

Ще изложа що говори Учителят върху петте първоначални качества на ученика.

Ученикът, разбира се, трябва да се развива всестранно, но специално внимание трябва да обърне на тези пет качества.

Ученикът винаги ще има известни мъчнотии и препятствия, и при тях ученикът трябва да почне да работи.

Запример ученикът от първо отделение идущата година трябва да бъде във второ и т.н.

Същото се отнася и за духовния ученик.

Един ученик, когато влезе в една Божествена школа и почне да работи върху себе си, може да помисли, че работите му трябва да се оправят, че той е в хармония с цялата природа, с Бога, следователно всички мъчнотии трябва да се премахнат и да дойдат най- благоприятните условия.

Напротив, когато човек стане ученик, мъчнотиите се увеличават.

Това показва, че от този момент той е приет за ученик.

Причината е тази: духовният ученик ускорява своето развитие и това, което обикновеният човек учи бавно, в продължение на стотина прераждания, той може да го вземе за няколко такива.

Когато един човек стане ученик на Божествената школа, тогава той има подкрепата на духовния свят и възвишените същества му оказват известно внимание и му дават своята благодат.

Как ученикът може да се справи с изпитанията си?

Учителят казва така: Първото качество, с което ученикът трябва да почне и което е предвидено в Школата на Всемирното Братство, е смирението. Защо?

Тези думи на Христа показват, че смирението е много важно качество за ученика.

Изобщо, един ученик не може да има никакви постижения, докато не придобие това качество - смирението.

Останалите четири качества показват дали ученикът има смирение или не.

" Такъв човек не е съзнателен ученик.

Това е за един по-съзнателен ученик.

Един ученик, който е усвоил тези пет качества, може да гради по-нататък.

По какво се познава, че един човек е придобил вече съзнанието на ученика?

Когато ученикът напредне в своя духовен живот, непременно ще влезе във зръзка с Белите Братя, с ангелите.

Значи в бъдеще ученикът ще влиза в съзнателно общение с ангелите.

Велики неща очакват човека, когато напредне като ученик.

Следователно, в края на краищата, задачата на ученика е да стане съработник на Бога.

Ученикът трябва всякога да бъде в едно мистично, Божествено състояние и това става цел на ученика.

Тогава ученикът е ученик, когато се намира в едно такова състояние.

89. 10. Беседи – разговор при хижа „Еделвайс' на 27.08.1944 - Боян Боев (1883 – 1963)

А в еволюционната окултна школа ученикът с любов привлича към себе си всички висши същества от невидимия свят без заклинания и те му помагат.

90. 12. Любовта освобождава - Боян Боев (1883 – 1963)

Този е пътят на ученика.

91. 14. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Без концентрирана мисъл ученикът не може да работи, не може да напредне.

92. 15. За красотата - Боян Боев (1883 – 1963)

Преди това си прераждане той е бил ученик на Питагоровата школа.

93. 16. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

Няколко думи за първите стъпки на ученика – I

Първите стъпки на ученика са много поетични, възторжени, пълни с красота.

За да няма опасност в това отношение, има едно средство - ученикът да практикува следното правило, дадено от Учителя:

Ако ученикът не практикува свещения час, ще стане жертва на света, светът ще го погълне.

Свещеният час е задача на ученика.

Със свещения час могат да се пробудят скритите сили и дарби на човешката душа - ученикът незабелязано ще се преобрази, ще стане друг; проявите му от низш характер ще изчезнат и висшето му естество ще вземе надмощие.

Няма нещо случайно в живота на ученика.

Една от първите стъпки на ученика е прощаването.

Друга от първите стъпки на ученика е следната: да търси добрите черти в хората и да ги държи в ума си.

Отучването от одумването е един от признаците, че ученикът съзнателно работи върху себе си.

От тия думи на Учителя се вижда, че тия две качества са необходими за ученика.

Безстрашието значи ученикът да не губи присъствието на духа си при страдания, неприятности, пречки и противоречия, те да не сломят духа му, да не свържат волята му.

Това качество е необходимо за ученика, защото минава през множество изпити от разен характер.

Без това качество, за което говори Учителят - безстрашието, ученикът още при първите стъпки ще пропадне, ще мисли, че всичко е изгубено и ще се откаже от понататъшни усилия.

Защо на ученика е необходимо второто качество - смирението?

По-долу ще дадем някои упътвания, които Учителят дава на ученика.

Отлагането е спънка за духовния напредък на ученика.

Всеки ученик да напише на един елипсовиден картон следните думи наоколо:

Тия думи да бъдат поставени на видно място в стаята на ученика, за да ги гледа често и да ги държи в съзнанието си постоянно.

Защо Учителят набляга на необходимостта ученикът да прави опити със законите и методите, които дава в Школата?

Ученикът може да направи следния опит, даден от Учителя, за да се справи с нея.

Например сутрин, обед и вечер ученикът да употребява само череши и хляб в продължение на една седмица и да види какви идеи и чувства ще има, какво ще бъде разположението на духа му.

От сутрин до вечер, в последните минути на всеки час ученикът да прави молитва, незабелязано от другите.

Целта на този опит е ученикът да проучи какво действие ще има това върху него.

Така ученикът проверява закона, който излага Учителят: Чрез молитвата човек снема висши енергии от Божествения свят.

Обаче има още много други закони и методи, дадени от Учителя, които трябва да се опитат от ученика.

И ученикът трябва да счита противоречията, мъчнотиите, страданията, през които минава, като задачи за разрешаване.

Ученикът трябва да има правилно отношение към страданието.

Чрез правилното разрешаване на тази задача, каквито са страданията, противоречията в живота, ученикът развива своите спящи духовни сили.

Любовта на ученика трябва да се издигне дотам, че да издържи всички недостатъци на хората в света.

Учителят препоръчва следното правило за ученика.

Когато срещне някого, да се обърне към Бога със следните думи: „Господи, този човек да се прояви така, както Ти се проявяваш." Ако ученикът прави това постоянно, ще стане голяма промяна в него.

За да се създаде новият човек, новият тип общество на шестата раса, ученикът трябва да живее в атмосфера на взаимна любов.

Учителят казва: „Ако двама ученика взаимно се нагрубяват постоянно, отстраняват се от Школата.

Има закон: Когато ученикът има непреодолимо желание да работи за делото Божие, ще му дадат отгоре условия за работа и широко поле за дейност.

94. 17. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

Първи стъпки на ученика – II

Едно правило за ученика е, че той трябва да изучава законите и методите на природата и да ги използува, като ги прилага в своя живот.

Едно важно нещо в първите стъпки на ученика е да знае как да се учи и когато спи.

„Ако ученикът веднъж само се опита да коригира Абсалютното, Божественото, той се отстранява от класа." Това правило подразбира да имаш едно пълно доверие в Бога, в Неговата любов, мъдрост, справедливост, никога да се не усъмниш в Него.

Ученикът трябва да смята, че най-важната му задача е да бъде ученик.

Четвърто правило: „Ако двама ученика взаимно се нагрубяват, и двамата се отстраняват от класа." Но пак никой няма да им каже нищо.

От ученика се иска много повече, отколкото от един обикновен човек.

95. 18. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Първи стъпки на ученика - III

Основната идея на ученика е следната: Бог е вложил идеи, богатства в душата в самото начало.

У другите хора развитието става несъзнателно, а у ученика - съзнателно.

Два стремежа трябва да има ученикът.

Вторият стремеж е: абсолютно всяка лъжа - черна и бяла - да бъде изключена от сърцето и ума на ученика.

Ученикът трябва да бъде смел и да признава своите недостатъци пред себе си.

Друго правило за ученика: Бъди твърд като земята; бъди мек като водата; бъди бърз като въздуха; бъди лъчезарен като светлината.

Учителят слага на първо място стремежа на ученика към Бога.

Ученикът трябва винаги да се отнася съзнателно към страданията.

Ученикът трябва да изучава законите и методите на любовта.

Ученикът трябва да почне с любовта, после отива към мъдростта и истината.

Във връзка с първите стъпки на ученика ще ви кажа съветите на Учителя към една млада сестра.

Тя е във връзка с живота на ученика.

Ще ви кажа и няколко формули, нужни на ученика в живота.

Хубаво е ученикът да знае тази крайна цел, за да работи съзнателно.

Тази крайна цел надраства тези условия и възможности, които има сега ученикът.

Всеки един истински ученик, който иска да работи, ще му се дадат добри условия.

Но за да може това да стане, ученикът трябва още отсега да се въоръжи със знание.

Ученикът трябва да изучи това богатство в беседите, за да може после да бъде полезен и на другите хора.

Ще четете беседите и ще правите извадки, 1-ви отдел - за любовта; 2-ри - за мъдростта; 3-ти - за истината; 4-ти - за Бога; 5-ти - ангелска йерархия; 6-ти - душа; 7-ми - невидимия свят; 8-ми - карма; 9-ти - страдание; 10-ти - ученик; 11-ти - учител; 12-ти - Христос; 13-ти - молитва; 14-ти - дишане; 15-ти - хранене; 16-ти - слънчевата светлина; 17-ти - добродетели: кротост, смирение, търпение, мекота, нежност и пр.; 18-ти - музика; 19-ти - чистота; 20-ти - медицина, здравни, хигиенни правила; 21-ви - формули; 22-ри - педагогика; 23-ти - екскурзии и значението на планината; 24-ти - за българския народ - характер и мисия на българите; 25-ти - славянството; 26-ти - шестата раса; 27-ми - прераждане; 28-ми - влиянието на цветовете, краските; 29-ти - спане; 30-ти - служене; З1-ви - изпълнение Волята Божия; З2-ри - мъчение, труд и работа и още много други всеки може да намери за себе си.

96. 20. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Пеню Киров е първият ученик на Учителя.

Той беше и най-напредналият ученик.

97. 21. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Ученик

Кого наричаме ученик на една Божествена школа?

Всеки човек е ученик.

Ученик в истинския смисъл на думата е този, който учи и работи съзнателно върху себе си.

Основата на ученика е отношението му към Бога.

Канарата, върху която стои ученикът, е съществото, което го обича - това същество е Бог.

Ученикът знае това и това е здравата опора в неговия живот.

Друга опора в живота на ученика е неговата любов към Бога. Пример.

Понеже ученикът се свързва с висшите членове на Бялото Братство, той има тяхното съдействие.

Когато минава през беди и страдания, той изговаря следната формула: „Всички тези страдания са нищо в сравнение с тази привилегия, която имам, да съм ученик на тази Божествена школа." Специално внимание се обръща на ученика от тези светли духове, защото той се приготовлява да стане работник.

Понеже ученикът работи съзнателно върху себе си, той ускорява своето възлизане.

У един съзнателен ученик преди всичко се проявява великата жажда към възвишеното, любовта, знанието, жажда за истина, той гладува за любовта и за висшата мъдрост.

Казано е от Христа: „Блажени, които гладуват и жадуват за истината, защото ще се наситят." Учителят допълня и казва така: „Блажени, които гладуват и жадуват за любовта, защото ще се наситят; блажени, които гладуват и жадуват за мъдростта и висшето знание, защото ще ги имат." В един истински ученик има незлобие, невинност, искреност, в него има нещо детско.

Ученикът на Божествената школа по сърце ще бъде дете, а по ум ще бъде възрастен.

Друго качество, което отличава един ученик, е неговото доволство.

Животът на ученика е интензивен.

Най- интензивният живот в света е животът на ученика.

Когато ученикът минава през разните изпитания, той трябва да съзнава, че това са изпити.

През един ден ученикът може да минава през върхове и долини.

Ученикът цял ден мисли за вечния, възвишения живот, необикновения живот.

Много фалшиво разбира нещата онзи ученик, който външно парадира и заявява, че живее необикновено.

Ученикът трябва всеки ден да се ражда отново.

Най-щастливото състояние е да съзнаваш, че ти си ученик.

Лицето на ученика и на дълбока старост ще има нещо младенческо.

Животът на ученика в една Божествена школа, това е живот в радост, това е най-щастливият живот на човека.

Ученикът винаги се намира в класа, това той трябва винаги да съзнава.

През целия ден, където и да отиде - на улицата, в магазина, той съзнава, че е ученик.

Ученикът трябва да бъде силен, винаги с будно съзнание, да съзнава, че е в клас.

Друго важно нещо е ученикът да разбира какво значи духовна алхимия.

Ученикът на една духовна школа превръща елементите в своя живот.

Ученикът превръща гнева в спокойствие и любов.

Това е една от задачите на ученика.

Понякога в ученика има апатия, не иска да учи, не иска да се стреми към нищо.

Ученикът съзнателно работи върху себе си и никога не отлага работата си за „утре."

98. 22. Ученик (Продължение) - Боян Боев (1883 – 1963)

Ученик

Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика.

Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете.

Сега обаче се ражда нов тип човек, типът на ученика.

Ученикът се отличава със следното: не се стреми към богатство, не се озлобява, при страдание не се обезсърчава и съблазнява.

Не търси уважение от хората, защото ученикът е човек на самоотричането.

Ученикът никога не критикува и не мисли за погрешките на хората.

Дотук казахме какво ученикът няма.

Ученикът започва с Божествената любов.

Радостта на ученика не може да се засенчи от нищо.

Ако ученикът търси формата в любовта, той ще пропадне.

Ученикът трябва да търси в човека възвишеното, Божественото.

Ученикът, който почва с любовта, непременно идва до познаването на Бога.

Ученикът се отличава още и с други качества.

Когато Учителят забележи в ученика стремеж към Бога, той получава отплата за положените грижи над този ученик.

Понеже ученикът се отличава главно с любовта си, той може лесно изпитите си да издържи в живота.

Друго качество на ученика е мирът, който е следствие на любовта.

Мирът на ученика произтича от съзнанието, че във всеки момент той е в съгласие с Бога.

Ученикът има много интензивни и силни преживявания.

Затова ученикът трябва винаги да насочва енергиите си към Божественото.

Друго качество на ученика е безстрашие и решителност.

Ученикът не трябва да трепне пред никаква опасност.

Ученикът ще мине през много изпити.

По-рано, в древните окултни школи, ученикът е бил подлаган на изкуствени изпити.

Ако е безстрашен и мине, ученикът ще види, че няма никакъв огън, а това са само отражения от огледала.

Сега ученикът се подлага на изпити от самия живот.

Затова ученикът трябва да знае, че през целия си живот той е подложен на изпити от невидимия свят, който бди над него.

Когато ученикът се разболее, той е благодарен, защото знае, че болестта ще му даде нови знания, нови опитности и нови идеи.

Важни качества на ученика са кротост, търпение и милосърдие.

Защо е смирен ученикът?

Той не е слабоволев, а напротив - ученикът служи на една висша сила.

Ученикът се отличава още по чистотата - чистота в мисли, чувства и постъпки.

Изгуби ли чистотата си, ученикът изгубва и любовта си.

Ученикът трябва да изпълни три задачи: да просвети и укрепи ума си, да огради и очисти сърцето си и да уякчи волята си.

Душата на ученика е изпълнена само с една идея - какво да направи за делото Божие, какво да направи за цялото, за другите.

Ученикът се ползува не само от своите опитности, но и от тези на другите хора.

Какво нещо е милосърдието, което е качество на ученика?

Ученикът трябва да спазва следното правило: Преди да си легне да спи, да прегледа преживяното през деня и да види къде е постъпил добре и къде - зле.

Сутрин, когато се събуди, първата мисъл на ученика трябва да бъде за Бога.

99. 23. Работа върху Евангелието на Йоана - Боян Боев (1883 – 1963)

От голямо значение е да знае ученикът това, за да разбере важността на събитията в живота на Христа.

Защо в това Евангелие Иоан е наречен "ученикът, когото обичаше Исус"?

От тия думи се разбира, че Иоан е бил ученик, който най-добре е разбирал Христа, в най- голяма степен е приел Христовия дух в себе си; идеите на Христа са били най-живи в него.

Чрез такава работа, чрез силната връзка, която ще направим по този начин с Христа, силите Христови ще почнат да работят в ученика.

От частни разговори, които имах с Учителя, разбрах, че Той счита работата върху Евангелието на Иоана от първостепенна важност за напредъка на ученика, работа, която носи изобилни плодове.

Чрез такова размишление ученикът ще вникне във вътрешния смисъл на думите, те ще станат живи за него, ще действуват дълбоко върху неговия ум, сърце, душа и дух.

За да бъде по-живо свързването с Христа, хубаво е да си представи ученикът няколко сцени от живота на Христа: например разговора Му с Натанаила, сватбата в Кана Галилейска, разговора Му със самарянката при кладенеца, излекуването на болния при Овчата къпалня, нахранването на 5000 мъже с 5 хляба и 2 риби, излекуването на слепородения, възкресението на Лазаря, измиването нозете на учениците, Словото на Христа на Тайната вечеря, явяването на Христа на Мария след възкресението, разговора Му с Петра след възкресението и пр.

Много други сцени от живота на Христа ще си избере ученикът.

Тия сцени ще минават пред мисловния поглед на ученика като живи картини и ще въздействуват върху душата на ученика.

За да се образува по-силна връзка с Христа, ученикът съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение, готовност да върши волята Божия, готовност за жертва и самоотричане, безстрашие и пр.

Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него.

Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на ученика.

Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: "Не живея аз, но Христос живее в мене." Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите.

Има закон: "Човек каквото мисли, такъв става." При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон.

Ученикът като мисли върху Христа, качествата на Христа ще преминават в ученика.

Постепенно, чрез такава работа върху Евангелието, ученикът ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта.

Любовта на Христа ще почне да се прелива в ученика.

Любовта на ученика ще става все по- възвишена, по-широка, по-чиста.

Така ученикът ще се издигне до висшата проява на любовта.

Въздействието на Христа е не само върху ума, сърцето, душата и духа на ученика, но достига и до физическото му тяло и действува като лечебна сила.

При размишление върху тия думи ученикът ще схване, че Великото Разумно Начало е в основата на цялото Битие.

Подобно размишление ще роди у ученика ново отношение към природата.

При размишление върху тия думи ученикът живо ще почувствува какво значение има Христос за човешката душа.

Христа. От тия думи ученикът разбира от каква голяма важност е връзката на човешката душа с Христа.

При размишление върху тия думи ученикът идва до прозрение, че Христос е изявление на Великото Разумно Начало, което е в основата на света, почва да разбира естеството на Христа, почва да разбира кой е Христос.

При размишление върху тия думи ученикът почва да разбира какво носи Христос на човека, почва да оценява великото значение на идването Му на земята, почва да разбира важността на Неговата мисия.

Тия стихове имат силата да събуждат мистичната природа на ученика.

И колкото повече ученикът размишлява върху тях, толкоз е по-силно тяхното действие.

Величието на Христа се вижда от думите, казани от Него на кръста: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще се опита да вникне в съзнанието на Христа.

В пета глава от Евангелието на Иоана е казано: "Не искам моята воля, но волята на Отца, Който ме е пратил." Като размишлява върху тия думи на Христа, пред ученика се отварят обширни хоризонти.

Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството.

От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика.

Само тогава ученикът ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна.

Христос казва (10-та глава от Иоана): "Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира.

После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: "Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина.

Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите.

Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: "И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни", много нови идеи ще се родят в съзнанието му.

От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на ученика.

Обаче ученикът, като работи върху Евангелието на Иоана, ще намери във всеки стих голям материал за размишление.

Това е необходимо за ученика.

100. ВЪВЕДЕНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Щастие е човек да бъде ученик, да изучава Законите на Живота, да влезе съзнателно в Царството на Живата Природа.

101. Екскурзия на 1 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти си ученик.

В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се Въвежда в истинския Път, за да стане достоен за изкупление.

102. Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

В душата на ученика винаги трябва да говори Бог.

103. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Като дойде моментът, ученикът трябва да намери как да постъпи по Божественому - във време на изпитание да знае как да постъпи.

104. П л а н и н а т а - Боян Боев (1883 – 1963)

Вземете един ученик, чийто ум е схватлив и прозорлив.

Обаче като види един способен ученик, той му обръща внимание.

Този ученик със своите трептения привлича вниманието на професора.

105. Екскурзия на Витоша на 3 ноември 1942 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Вашата човешка любов, която сега имате, не се позволява в окултната Школа, на ученика тя не се позволява.

Така ученикът се разсейва и не учи.

106. 13. РАЗГОВОР С учителя НА ИЗГРЕВ 5.1.1933 г. (написано) - Боян Боев (1883 – 1963)

Ученикът трябва да излезе от света на страданията и колебанията чрез размишления, като види кои качества са му необходими и да види до къде едно желание е Божествено (да знае), да наблюдава, да размишлява и да се концентрира.

При изкушенията и изпитите на ученика, необходима е будност на съзнанието.

Йов беше праведен и като мина излита — стана ученик.

107. 14. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ученик (окултен) е само този, който върши само Божията воля, т.е.

Ученикът периодически минава през вълната на Любовта, Мъдростта и Истината, после пак ги повтаря и т.н.

Не забравяйте никога, че сте ученик и трябва да работите.

Ученикът не трябва да греши нито в една запетая.

108. 19. ОБЩ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Молитвата е единственото нещо за ученика, където той получава резултати.

109. 20. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ученик е само онзи, който върши само волята Божия и не живее само за себе си.

110. 22. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША през 1929 г. - 24 юни - Боян Боев (1883 – 1963)

Ученикът трябва да бъде образец на търпение, Който много говори за себе си, той губи.

111. 24. ЧАСТЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Само Любовта може да отвори на ученика портите на Мъдростта и знанието и ученикът учи тогава.

112. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Хубаво условие е за вас, че при София има Витоша и в това отношение за окултния ученик, тя е незаменима.

Всичко, каквото има окултният ученик, да го посвети на Бога, тайно в душата си.

Божественото учение се явява винаги, когато има нужда от него и като дойде моментът, ученикът трябва да знае при изпитанията как да постъпи, за да еволюира.

113. 01. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето осветленията на Учителя по това (5): "Първата работа на ученика е да отвори порите на тялото си.

114. 44. ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато правех своите изучвания в провинцията, казах на един народен учител: „Доведете ми един ученик, и аз ще ви кажа, какви способности има." Направих това и Учителят ми каза: „Отгде знаете това?

115. 56. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато учителят люби ученика, последният винаги учи.

Когато учителят не обича, ученикът не учи толкова неговия предмет.

116. Любовта освобождава - Боян Боев (1883 – 1963)

Този е пътят на ученика.

117. Работа върху Евангелието на Иоана - Боян Боев (1883 – 1963)

От голямо значение е да знае ученикът това, за да разбере важността на събитията в живота на Христа.

Защо в това Евангелие Иоан е наречен “ученикът, когото обичаше Исус”?

От тия думи се разбира, че Иоан е бил ученик, който най-добре е разбирал Христа, в най-голяма степен е приел Христовия дух в себе си; идеите на Христа са били най-живи в него.

Чрез такава работа, чрез силната връзка, която ще направим по този начин с Христа, силите Христови ще почнат да работят в ученика.

От частни разговори, които имах с Учителя, разбрах, че Той счита работата върху Евангелието на Иоана от първостепенна важност за напредъка на ученика, работа, която носи изобилни плодове.

Чрез такова размишление ученикът ще вникне във вътрешния смисъл на думите, те ще станат живи за него, ще действуват дълбоко върху неговия ум, сърце, душа и дух.

За да бъде по-живо свързването с Христа, хубаво е да си представи ученикът няколко сцени от живота на Христа: например разговора Му с Натанаила, сватбата в Кана Галилейска, разговора Му със самарянката при кладенеца, излекуването на болния при Овчата къпалня, нахранването на 5000 мъже с 5 хляба и 2 риби, излекуването на слепородения, възкресението на Лазаря, измиването нозете на учениците, Словото на Христа на Тайната вечеря, явяването на Христа на Мария след възкресението, разговора Му с Петра след възкресението и пр.

Много други сцени от живота на Христа ще си избере ученикът.

Тия сцени ще минават пред мисловния поглед на ученика като живи картини и ще въздействуват върху душата на ученика.

За да се образува по-силна връзка с Христа, ученикът съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение, готовност да върши волята Божия, готовност за жертва и самоотричане, безстрашие и пр.

Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него.

Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на ученика.

Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: “Не живея аз, но Христос живее в мене.” Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите.

Има закон: “Човек каквото мисли, такъв става.” При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон.

Ученикът като мисли върху Христа, качествата на Христа ще преминават в ученика.

Постепенно, чрез такава работа върху Евангелието, ученикът ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта.

Любовта на Христа ще почне да се прелива в ученика.

Любовта на ученика ще става все по-възвишена, по-широка, по-чиста.

Така ученикът ще се издигне до висшата проява на любовта.

Въздействието на Христа е не само върху ума, сърцето, душата и духа на ученика, но достига и до физическото му тяло и действува като лечебна сила.

При размишление върху тия думи ученикът ще схване, че Великото Разумно Начало е в основата на цялото Битие.

Подобно размишление ще роди у ученика ново отношение към природата.

При размишление върху тия думи ученикът живо ще почувствува какво значение има Христос за човешката душа.

От тия думи ученикът разбира от каква голяма важност е връзката на човешката душа с Христа.

При размишление върху тия думи ученикът идва до прозрение, че Христос е изявление на Великото Разумно Начало, което е в основата на света, почва да разбира естеството на Христа, почва да разбира кой е Христос.

При размишление върху тия думи ученикът почва да разбира какво носи Христос на човека, почва да оценява великото значение на идването Му на земята, почва да разбира важността на Неговата мисия.

Тия стихове имат силата да събуждат мистичната природа на ученика.

И колкото повече ученикът размишлява върху тях, толкоз е по-силно тяхното действие.

Величието на Христа се вижда от думите, казани от Него на кръста: “Отче, прости им, защото не знаят какво правят.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще се опита да вникне в съзнанието на Христа.

В пета глава от Евангелието на Иоана е казано: “Не искам моята воля, но волята на Отца, Който ме е пратил.” Като размишлява върху тия думи на Христа, пред ученика се отварят обширни хоризонти.

Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството.

От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика.

Само тогава ученикът ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна.

Христос казва (10-та глава от Иоана): “Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира.

После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: “Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина.

Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите.

Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: “И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни”, много нови идеи ще се родят в съзнанието му.

От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на ученика.

Обаче ученикът, като работи върху Евангелието на Иоана, ще намери във всеки стих голям материал за размишление.

Това е необходимо за ученика.

118. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Ученик

Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика.

Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете.

Сега обаче се ражда нов тип човек, типът на ученика.

Ученикът се отличава със следното: не се стреми към богатство, не се озлобява, при страдание не се обезсърчава и съблазнява.

Не търси уважение от хората, защото ученикът е човек на самоотричането.

Ученикът никога не критикува и не мисли за погрешките на хората.

Дотук казахме какво ученикът няма.

Ученикът започва с Божествената любов.

Радостта на ученика не може да се засенчи от нищо.

Ако ученикът търси формата в любовта, той ще пропадне.

Ученикът трябва да търси в човека възвишеното, Божественото.

Ученикът, който почва с любовта, непременно идва до познаването на Бога.

Ученикът се отличава още и с други качества.

Когато Учителят забележи в ученика стремеж към Бога, той получава отплата за положените грижи над този ученик.

Понеже ученикът се отличава главно с любовта си, той може лесно изпитите си да издържи в живота.

Друго качество на ученика е мирът, който е следствие на любовта.

Мирът на ученика произтича от съзнанието, че във всеки момент той е в съгласие с Бога.

Ученикът има много интензивни и силни преживявания.

Затова ученикът трябва винаги да насочва енергиите си към Божественото.

Друго качество на ученика е безстрашие и решителност.

Ученикът не трябва да трепне пред никаква опасност.

Ученикът ще мине през много изпити.

По-рано, в древните окултни школи, ученикът е бил подлаган на изкуствени изпити.

Ако е безстрашен и мине, ученикът ще види, че няма никакъв огън, а това са само отражения от огледала.

Сега ученикът се подлага на изпити от самия живот.

Затова ученикът трябва да знае, че през целия си живот той е подложен на изпити от невидимия свят, който бди над него.

Когато ученикът се разболее, той е благодарен, защото знае, че болестта ще му даде нови знания, нови опитности и нови идеи.

Важни качества на ученика са кротост, търпение и милосърдие.

Защо е смирен ученикът?

Той не е слабоволев, а напротив - ученикът служи на една висша сила.

Ученикът се отличава още по чистотата - чистота в мисли, чувства и постъпки.

Изгуби ли чистотата си, ученикът изгубва и любовта си.

Ученикът трябва да изпълни три задачи: да просвети и укрепи ума си, да огради и очисти сърцето си и да уякчи волята си.

Душата на ученика е изпълнена само с една идея - какво да направи за делото Божие, какво да направи за цялото, за другите.

Ученикът се ползува не само от своите опитности, но и от тези на другите хора.

Какво нещо е милосърдието, което е качество на ученика?

Ученикът трябва да спазва следното правило: Преди да си легне да спи, да прегледа преживяното през деня и да види къде е постъпил добре и къде - зле.

Сутрин, когато се събуди, първата мисъл на ученика трябва да бъде за Бога.

119. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Ученик

Кого наричаме ученик на една Божествена школа?

Всеки човек е ученик.

Ученик в истинския смисъл на думата е този, който учи и работи съзнателно върху себе си.

Основата на ученика е отношението му към Бога.

Канарата, върху която стои ученикът, е съществото, което го обича - това същество е Бог.

Ученикът знае това и това е здравата опора в неговия живот.

Друга опора в живота на ученика е неговата любов към Бога. Пример.

Понеже ученикът се свързва с висшите членове на Бялото Братство, той има тяхното съдействие.

Когато минава през беди и страдания, той изговаря следната формула: „Всички тези страдания са нищо в сравнение с тази привилегия, която имам, да съм ученик на тази Божествена школа.” Специално внимание се обръща на ученика от тези светли духове, защото той се приготовлява да стане работник.

Понеже ученикът работи съзнателно върху себе си, той ускорява своето възлизане.

У един съзнателен ученик преди всичко се проявява великата жажда към възвишеното, любовта, знанието, жажда за истина, той гладува за любовта и за висшата мъдрост.

Казано е от Христа: „Блажени, които гладуват и жадуват за истината, защото ще се наситят.” Учителят допълня и казва така: „Блажени, които гладуват и жадуват за любовта, защото ще се наситят; блажени, които гладуват и жадуват за мъдростта и висшето знание, защото ще ги имат.” В един истински ученик има незлобие, невинност, искреност, в него има нещо детско.

Ученикът на Божествената школа по сърце ще бъде дете, а по ум ще бъде възрастен.

Друго качество, което отличава един ученик, е неговото доволство.

Животът на ученика е интензивен.

Най-интензивният живот в света е животът на ученика.

Когато ученикът минава през разните изпитания, той трябва да съзнава, че това са изпити.

През един ден ученикът може да минава през върхове и долини.

Ученикът цял ден мисли за вечния, възвишения живот, необикновения живот.

Много фалшиво разбира нещата онзи ученик, който външно парадира и заявява, че живее необикновено.

Ученикът трябва всеки ден да се ражда отново.

Най-щастливото състояние е да съзнаваш, че ти си ученик.

Лицето на ученика и на дълбока старост ще има нещо младенческо.

Животът на ученика в една Божествена школа, това е живот в радост, това е най-щастливият живот на човека.

Ученикът винаги се намира в класа, това той трябва винаги да съзнава.

През целия ден, където и да отиде - на улицата, в магазина, той съзнава, че е ученик.

Ученикът трябва да бъде силен, винаги с будно съзнание, да съзнава, че е в клас.

Друго важно нещо е ученикът да разбира какво значи духовна алхимия.

Ученикът на една духовна школа превръща елементите в своя живот.

Ученикът превръща гнева в спокойствие и любов.

Това е една от задачите на ученика.

Понякога в ученика има апатия, не иска да учи, не иска да се стреми към нищо.

Ученикът съзнателно работи върху себе си и никога не отлага работата си за „утре.”

120. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Пеню Киров е първият ученик на Учителя.

Той беше и най-напредналият ученик.

121. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Първи стъпки на ученика - III

Основната идея на ученика е следната: Бог е вложил идеи, богатства в душата в самото начало.

У другите хора развитието става несъзнателно, а у ученика - съзнателно.

Два стремежа трябва да има ученикът.

Вторият стремеж е: абсолютно всяка лъжа - черна и бяла - да бъде изключена от сърцето и ума на ученика.

Ученикът трябва да бъде смел и да признава своите недостатъци пред себе си.

Друго правило за ученика: Бъди твърд като земята; бъди мек като водата; бъди бърз като въздуха; бъди лъчезарен като светлината.

Учителят слага на първо място стремежа на ученика към Бога.

Ученикът трябва винаги да се отнася съзнателно към страданията.

Ученикът трябва да изучава законите и методите на любовта.

Ученикът трябва да почне с любовта, после отива към мъдростта и истината.

Във връзка с първите стъпки на ученика ще ви кажа съветите на Учителя към една млада сестра.

Тя е във връзка с живота на ученика.

Ще ви кажа и няколко формули, нужни на ученика в живота.

Хубаво е ученикът да знае тази крайна цел, за да работи съзнателно.

Тази крайна цел надраства тези условия и възможности, които има сега ученикът.

Всеки един истински ученик, който иска да работи, ще му се дадат добри условия.

Но за да може това да стане, ученикът трябва още отсега да се въоръжи със знание.

Ученикът трябва да изучи това богатство в беседите, за да може после да бъде полезен и на другите хора.

Ще четете беседите и ще правите извадки, 1-ви отдел - за любовта; 2-ри - за мъдростта; 3-ти - за истината; 4-ти - за Бога; 5-ти - ангелска йерархия; 6-ти - душа; 7-ми - невидимия свят; 8-ми - карма; 9-ти - страдание; 10-ти - ученик; 11-ти - учител; 12-ти - Христос; 13-ти - молитва; 14-ти - дишане; 15-ти - хранене; 16-ти - слънчевата светлина; 17-ти - добродетели: кротост, смирение, търпение, мекота, нежност и пр.; 18-ти - музика; 19-ти - чистота; 20-ти - медицина, здравни, хигиенни правила; 21-ви - формули; 22-ри - педагогика; 23-ти - екскурзии и значението на планината; 24-ти - за българския народ - характер и мисия на българите; 25-ти - славянството; 26-ти - шестата раса; 27-ми - прераждане; 28-ми - влиянието на цветовете, краските; 29-ти - спане; 30-ти - служене; З1-ви - изпълнение Волята Божия; З2-ри - мъчение, труд и работа и още много други всеки може да намери за себе си.

122. Първи стъпки на ученика – II - Боян Боев (1883 – 1963)

Първи стъпки на ученика – II

Едно правило за ученика е, че той трябва да изучава законите и методите на природата и да ги използува, като ги прилага в своя живот.

Едно важно нещо в първите стъпки на ученика е да знае как да се учи и когато спи.

„Ако ученикът веднъж само се опита да коригира Абсалютното, Божественото, той се отстранява от класа.” Това правило подразбира да имаш едно пълно доверие в Бога, в Неговата любов, мъдрост, справедливост, никога да се не усъмниш в Него.

Ученикът трябва да смята, че най-важната му задача е да бъде ученик.

Четвърто правило: „Ако двама ученика взаимно се нагрубяват, и двамата се отстраняват от класа.” Но пак никой няма да им каже нищо.

От ученика се иска много повече, отколкото от един обикновен човек.

123. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

Няколко думи за първите стъпки на ученика – I

Първите стъпки на ученика са много поетични, възторжени, пълни с красота.

За да няма опасност в това отношение, има едно средство - ученикът да практикува следното правило, дадено от Учителя:

Ако ученикът не практикува свещения час, ще стане жертва на света, светът ще го погълне.

Свещеният час е задача на ученика.

Със свещения час могат да се пробудят скритите сили и дарби на човешката душа - ученикът незабелязано ще се преобрази, ще стане друг; проявите му от низш характер ще изчезнат и висшето му естество ще вземе надмощие.

Няма нещо случайно в живота на ученика.

Една от първите стъпки на ученика е прощаването.

Друга от първите стъпки на ученика е следната: да търси добрите черти в хората и да ги държи в ума си.

Отучването от одумването е един от признаците, че ученикът съзнателно работи върху себе си.

От тия думи на Учителя се вижда, че тия две качества са необходими за ученика.

Безстрашието значи ученикът да не губи присъствието на духа си при страдания, неприятности, пречки и противоречия, те да не сломят духа му, да не свържат волята му.

Това качество е необходимо за ученика, защото минавa през множество изпити от разен характер.

Без това качество, за което говори Учителят - безстрашието, ученикът още при първите стъпки ще пропадне, ще мисли, че всичко е изгубено и ще се откаже от по-нататъшни усилия.

Защо на ученика е необходимо второто качество - смирението?

По-долу ще дадем някои упътвания, които Учителят дава на ученика.

Отлагането е спънка за духовния напредък на ученика.

Всеки ученик да напише на един елипсовиден картон следните думи наоколо:

Тия думи да бъдат поставени на видно място в стаята на ученика, за да ги гледа често и да ги държи в съзнанието си постоянно.

Защо Учителят набляга на необходимостта ученикът да прави опити със законите и методите, които дава в Школата?

Ученикът може да направи следния опит, даден от Учителя, за да се справи с нея.

Например сутрин, обед и вечер ученикът да употребява само череши и хляб в продължение на една седмица и да види какви идеи и чувства ще има, какво ще бъде разположението на духа му.

От сутрин до вечep, в последните минути на всеки час ученикът да прави молитва, незабелязано от другите.

Целта на този опит е ученикът дa проучи какво действие ще има това върху него.

Така ученикът проверява закона, който излага Учителят: Чрез молитвата човек снема висши енергии от Божествения свят.

Обаче има още много други закони и методи, дадени от Учителя, които трябва да се опитат от ученика.

И ученикът трябва да счита противоречията, мъчнотиите, страданията, през които минава, като задачи за разрешаване.

Ученикът трябва да има правилно отношение към страданието.

Чрез правилното разрешаване на тази задача, каквито са страданията, противоречията в живота, ученикът развива своите спящи духовни сили.

Любовта на ученика трябва да се издигне дотам, че да издържи всички недостатъци на хората в света.

Учителят препоръчва следното правило за ученика.

Когато срещне някого, да се обърне към Бога със следните думи: „Господи, този човек да се прояви така, както Ти се проявяваш.” Ако ученикът прави това постоянно, ще стане голяма промяна в него.

За да се създаде новият човек, новият тип общество на шестата раса, ученикът трябва да живее в атмосфера на взаимна любов.

Учителят казва: „Ако двама ученика взаимно се нагрубяват постоянно, отстраняват се от Школата.

Има закон: Когато ученикът има непреодолимо желание да работи за делото Божие, ще му дадат отгоре условия за работа и широко поле за дейност.

124. За красотата - Боян Боев (1883 – 1963)

Преди това си прераждане той е бил ученик на Питагоровата школа.

125. Значение на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Без концентрирана мисъл ученикът не може да работи, не може да напредне.

126. Основната идея в човешкия живот - Боян Боев (1883 – 1963)

А в еволюционната окултна школа ученикът с любов привлича към себе си всички висши същества от невидимия свят без заклинания и те му помагат.

127. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Пет първоначални качества на ученика

Ще изложа що говори Учителят върху петте първоначални качества на ученика.

Ученикът, разбира се, трябва да се развива всестранно, но специално внимание трябва да обърне на тези пет качества.

Ученикът винаги ще има известни мъчнотии и препятствия, и при тях ученикът трябва да почне да работи.

Запример ученикът от първо отделение идущата година трябва да бъде във второ и т.н.

Същото се отнася и за духовния ученик.

Един ученик, когато влезе в една Божествена школа и почне да работи върху себе си, може да помисли, че работите му трябва да се оправят, че той е в хармония с цялата природа, с Бога, следователно всички мъчнотии трябва да се премахнат и да дойдат най-благоприятните условия.

Напротив, когато човек стане ученик, мъчнотиите се увеличават.

Това показва, че от този момент той е приет за ученик.

Причината е тази: духовният ученик ускорява своето развитие и това, което обикновеният човек учи бавно, в продължение на стотина прераждания, той може да го вземе за няколко такива.

Когато един човек стане ученик на Божествената школа, тогава той има подкрепата на духовния свят и възвишените същества му оказват известно внимание и му дават своята благодат.

Как ученикът може да се справи с изпитанията си?

Учителят казва така: Първото качество, с което ученикът трябва да почне и което е предвидено в Школата на Всемирното Братство, е смирението. Защо?

Тези думи на Христа показват, че смирението е много важно качество за ученика.

Изобщо, един ученик не може да има никакви постижения, докато не придобие това качество - смирението.

Останалите четири качества показват дали ученикът има смирение или не.

" Такъв човек не е съзнателен ученик.

Това е за един по-съзнателен ученик.

Един ученик, който е усвоил тези пет качества, може да гради по-нататък.

По какво се познава, че един човек е придобил вече съзнанието на ученика?

Когато ученикът напредне в своя духовен живот, непременно ще влезе във зръзка с Белите Братя, с ангелите.

Значи в бъдеще ученикът ще влиза в съзнателно общение с ангелите.

Велики неща очакват човека, когато напредне като ученик.

Следователно, в края на краищата, задачата на ученика е да стане съработник на Бога.

Ученикът трябва всякога да бъде в едно мистично, Божествено състояние и това става цел на ученика.

Тогава ученикът е ученик, когато се намира в едно такова състояние.

128. БОЯН БОЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва по този въпрос: „Истински ученик е този, който не одумва никого.

129. 000 СЪДЪРЖАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

20. Кого изпитват в Живота - Ученика

24. Качествата на ученика

25. Пътят на ученика

26. Ученикът

33. Вътрешната работа на ученика

38. Ученикът

95. Правила за ученика

130. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Място на разговорите е домът на Темелко Темелков (ученик-последовател на Учителя Петър Дънов) и околностите на Мърчаево.

131. 004 ВЕЛИКОТО РАЗУМНО НАЧАЛО - Боян Боев (1883 – 1963)

''Молитвата на ученика''

132. 013 МУЗИКАТА – ПЪТ НА ПОСТИЖЕНИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

За да станеш ученик на такъв адепт, трябва да се запознаеш първо със съвременната музика.

Който не знае да пее, не може да бъде ученик.

За ученика от Божествената Школа музиката е един от важните елементи, които му служат като броня, да го предпазват от външни и вътрешни неблагоприятни условия.

Ученикът трябва да отделя всеки ден по 10, 15, 20 минути за пеене и след това да започне да работи.

133. 020 КОГО ИЗПИТВАТ В ЖИВОТА? - УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

- УЧЕНИКА

134. 023 ПЕДАГОГИЧЕСКИ ВЪПРОСИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако някои ученик е нервен, нека си остане нервен.

- Понеже не мога да зная кой ученик от коя група е, а трябва да работя в класа с всичките, аз в моите уроци ще давам храна и за трите вида ученици: на фактите, законите

И тогава всеки ученик ще схване и ще разбере това, което му трябва.

Една учителка ми разправи, че когато казала на един ученик да стане да разкаже урока, той не поискал да стане.

А пък аз, ако съм на нейно място, ще оставя този ученик, щом не иска да стане; ще кажа на съседния ученик да стане.

Ако той не иска, ще попитам друг ученик да стане и да разправи.

Друг път ще попитам онзи ученик, който сега не иска да стане.

Ако някой ученик не мирува и нарушава реда, какво трябва да правя?

Ако възпитателят иска да изправи своя ученик и апелира само към неговия ум или сърце, няма да има резултат.

135. 024 КАЧЕСТВАТА НА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

КАЧЕСТВАТА НА УЧЕНИКА

Трето, ученикът трябва да бъде интелигентен.

Четвърто, ученикът трябва да бъде благороден.

Честност, доброта, интелигентност и благородство - това са четири качества, присъщи на ученика.

Ученикът трябва да има висок идеал и да го следва неотклонно.

Ученикът трябва да има една основна идея.

Ученикът трябва да разработва вярата и надеждата.

При това, от един ученик до друг има разлика.

Ученикът трябва да излезе от областта на настроенията и да влезе в областта на положителните мисли, които носят вдъхновение.

Какво е положението на ученика, който разбира законите?

Ще ви приведа пример: един ученик отишъл при Учителя си.

Последният му казал: "Първата най-голяма задача е – да обичаш Бога, втората - да обичаш ближния си." Ученикът си казал: "Сега има върху какво да работя." Отишъл си и няколко години учил тези заповеди.

136. 025 ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

Преди това, разговорът беше за пътя на ученика.

– Ученикът на Всемирното Бяло Братство върви едновременно в Пътя на Любовта, Мъдростта и Истината.

Ако ученикът няма Любов в сърцето си, не се приема в Школата.

Всичко можете да бъдете, но никога ученик на Братята адепти, никога Синове на Царството Божие.

Едно е важно за ученика - да има правилни отношения към Бога.

Любовта в нейната целокупност - това е задачата на ученика.

Ученикът трябва да опита и да познае Бога.

137. 026 УЧЕНИКЪТ - Боян Боев (1883 – 1963)

УЧЕНИКЪТ

''При други случаи, Учителят каза за ученика:''

– Да живееш като душа - това е задачата, която всеки ученик трябва да разреши.

В човека ученикът гледа душата, а не недостатъците му, понеже знае, че душата няма недостатъци.

Който може да примири скръбта и радостта в себе си, той е ученик.

Ученикът носи новото в себе си.

Напролет животът на ученика прилича на градина с красиви цветя, на които кацат пеперуди - човешките души.

А наесен душата на ученика е градина, пълна със зрели плодове.

138. 027 ЗДРАВЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Първата работа на ученика е да отвори порите на тялото си.

139. 029 БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРОМИСЪЛ - Боян Боев (1883 – 1963)

Природата употребява разни методи за всеки ученик, но целта е една и съща: да кали човека, за да издържа на всички условия и да се развива.

140. 033 ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА

И после в настаналата тишина някой повдигна въпрос за вътрешната работа на ученика.

Дайте една тема на един неспособен ученик, той ще каже: "Отде се намери тази тема!

141. 037 ПСИХИЧНИТЕ ПРИЧИНИ НА БОЛЕСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ученикът трябва да знае произхода на своята болест, дали тя има физически, духовен или умствен характер.

142. 038 УЧЕНИКЪТ - Боян Боев (1883 – 1963)

УЧЕНИКЪТ

''При други случаи, Учителят каза за ученика:''

– Да живееш като душа - това е задачата, която всеки ученик трябва да разреши.

В човека ученикът гледа душата, а не недостатъците му, понеже знае, че душата няма недостатъци.

Който може да примири скръбта и радостта в себе си, той е ученик.

Ученикът носи новото в себе си.

Напролет животът на ученика прилича на градина с красиви цветя, на които кацат пеперуди - човешките души.

А наесен душата на ученика е градина, пълна със зрели плодове.

143. 045 КАЧЕСТВАТА НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато ученикът иска да добие знанието, което Любовта носи, той трябва да хвърли старите дрехи, т.е.

144. 058 СМИРЕНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Смирението е първото качество, което се иска от ученика.

145. 066 БОЖЕСТВЕНАТА НАУКА - Боян Боев (1883 – 1963)

А ученикът обръща внимание на това, какво е написано в нея.

И сегашното знание е добро, но трябва да бъдете в положението на ученик, който минава от едно отделение в друго, от един клас в друг, от настоящето в бъдещето.

146. 070 ПЪТ КЪМ ЛЮБОВТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Един ученик отишъл при своя Учител и му казал, че иска да разбере какво нещо е Любовта.

147. 090 УЧИТЕЛЯТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Без Учител ученикът не може нищо да постигне.

148. 095 ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА

149. 106 ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Друг път, като вземаше повод от състоянието на някой'' ''ученик, в отговор създаваше малка мелодия, която имаше магическата сила да'' ''трансформира това състояние.''

150. 114 МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Не е позволено на ученика да стои без работа.

151. 128 МЕРКИ В ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Поисках от учителите да доведат 10, 15, 20 ученика.

Казвам им: „Ще ви кажа какво може да стане от всеки един от тях, какви дарби имат; вие изберете учениците.” Казвам за един ученик: „Този ученик е слаб по математика, има двойка.” За друг ученик казах, че има тройка, а за другия - четворка.

152. 134 ЗАКОНИТЕ НА ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Като те пратят като ученик, да учиш, да се усъвършенстваш, малко си по-свободен.

153. СЪДЪРЖАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Изпити и изкушения на ученика

Духовната практика на ученика

Работата на ученика върху себе си

Езотеричната практика на ученика

154. Съборите на Бялото братство - Боян Боев (1883 – 1963)

Какво ще постигне ученикът, ако обича само десет букви от азбуката на своя език, а останалите двадесет не обича?

155. В село Мърчаево - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато ученикът обича Учителя си, последният е готов да отвори душата си за него, да му даде от своето богатство, от своето знание.

156. Разговор със семинаристите - Боян Боев (1883 – 1963)

Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота?

Един ученик зададе въпрос: „Какво е вашето мнение за смъртта и за безсмъртието?

Един ученик запита: „Кое ще остане от нас след смъртта?

Един ученик запита: „Как ще го постигнем това?

Един ученик каза: „Аз бих желал повече да ни говорите за Любовта “

Един ученик каза нещо по повод думите на Учителя и Учителя му каза:

Един ученик запита: „Защо не стане това веднага, без да се губи време?

Един ученик запита: „Има ли някоя книга, в която да е описана вашата биография?

157. Изпити и изкушения на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

ИЗПИТИ И ИЗКУШЕНИЯ НА УЧЕНИКА

Този път желая да ви изложа един интересен разговор с Учителя върху изпитите и изкушенията на ученика и върху необходимостта от будност на съзнанието.

Йов беше праведен и като мина изпита, стана ученик.

Следващия път ще изложа друг разговор с Учителя върху изпитите и изкушенията на ученика, за трансформиране на състоянията, за поправяне на грешките и пр.

158. Духовната практика на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

ДУХОВНАТА ПРАКТИКА НА УЧЕНИКА

Кой е ученик?

Ученик е всеки, който върши само волята Божия, т. е.

Ученик е всеки, който служи на Бога беззаветно.

Ученикът периодически минава през вълната на Любовта, Мъдростта и Истината, после пак ги повтаря и т. н.

Когато има способен ученик, учителят го обича и заради него разправя и на другите.

Ученикът всякога трябва да помни, че е ученик.

Никога не трябва да забравя, че е ученик, и да работи.

Един ученик, който учи, той не трябва да греши нито в една запетая.

159. Силата на молитвата - Боян Боев (1883 – 1963)

Единственото нещо, при което ученикът има резултат, това е молитвата.

160. Работата на ученика върху себе си - Боян Боев (1883 – 1963)

РАБОТАТА НА УЧЕНИКА ВЪРХУ СЕБЕ СИ

Във връзка с идеите в лекцията стана въпрос за работата на ученика върху себе си.

Кой е ученик?

Ученик е всеки, който върши само волята Божия, т. е.

161. За чистотата - Боян Боев (1883 – 1963)

Един ученик минал, видял, че една жена минава от лявата му страна и се пазил да не хвърли тя сянка върху него, но не видял, че друга жена върви от дясната му страна.

162. Пратеник на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят приема от Бога любовта, тя минава през него и идва при ученика.

Учителят трябва да има любов към ученика, за да може да му преподава.

Любовта, която Учителят има към ученика, е важен фактор за повдигането на ученика.

Само любовта може да отвори за ученика портите на мъдростта, на знанието.

И ученикът учи, за да поддържа любовта на Учителя си.

163. Напътствия и методи - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя веднъж каза: “Мнозина идват при мене за материални работи, а по-малко идват за идейни въпроси.“ Учителя е доволен, когато ученикът идва при него с идеен въпрос.

За пример тук ще дам разговора на Учителя с един ученик, който идва при него с идеен въпрос.

164. Свещените истини - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят дава методите и законите, а ученикът трябва да ги приложи.

Първото е работа на Учителя, а второто на ученика.

Когато му дойде времето, когато ученикът е приготвен, тогава Учителят ще го научи на по-дълбокото познание.

Това става само когато ученикът дойде до определена степен на развитие.

165. За смирението - Боян Боев (1883 – 1963)

Успехът, вдъхновението на ученика зависи от силата на съществата, които го ръководят.

На ученика е нужно смирение.

Всяка сутрин ученикът трябва да декларира, че е ученик.

Всяка сутрин той отново трябва да се запише за ученик.

Секретарят разбрал, че този е единственият записан ученик.

От четиритех хиляди студенти само този е ученик, това значи да решиш да не се блъскаш и никога да не изпращаш отрицателна мисъл към някого.

166. Мистични разговори - Боян Боев (1883 – 1963)

Стана въпрос за вътрешната работа на ученика.

167. Езотеричната практика на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

ЕЗОТЕРИЧНАТА ПРАКТИКА НА УЧЕНИКА

Всеки ден размишлявайте върху изречение от “Свещени думи на Учителя“, за да се види кои качества са необходими на ученика.

Ученикът трябва да види докъде едно Желание е Божествено и къде не е Божествено.

За ученика това е трудно.

168. Божественият свят - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие не правете грешката на онази учителка от Свищов: Един учител в Свищов се влюбил в една учителка и пратил свой ученик да й говори за него.

Ученикът й говорил, но тя му казала:“Защо не ми говориш за себе си, а говориш все за онзи?

“ И в края на краищата учителката се оженила за този ученик.

Като се учи ученикът на земята и взема диплома, то отиването му на онзи свят е благословеше.

169. Най-високият връх - Боян Боев (1883 – 1963)

Ученикът трябва да има връзка и да не се смущава от нищо, което става наоколо.

170. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Господин Дънов седна на стола и без да вади своите инструменти, започна да казва:“Този ученик има математически способности.“ веднага ние побързахме да извадим тефтерчетата си да видим вярно ли е.

После посочи друг ученик:“Този пък има исторически способности, добра и силна памет.“ Пак поглеждаме тефтерчетата.

171. Културата на ангелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Нали учителят някой път се тревожи за ученика, когато последният не може да разреши задачата?

172. Последните времена - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти си ученик.

В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се въвежда в истинския път, за да стане достоен за изкупление.

173. СЪДЪРЖАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Езотеричният път на ученика

174. Новият свят - Боян Боев (1883 – 1963)

Като дойде моментът, ученикът да намери как трябва да постъпи по Божественому.

175. Странникът и красотата на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

На ученика не се позволява.

Така ученикът се разсейва и не учи.

176. В Божествената светлина - Боян Боев (1883 – 1963)

В разговора Учителя говори за изпитите, през които минава ученикът.

Йов беше праведен и след изпита стана ученик.

177. Методи за самовъзпитание - Боян Боев (1883 – 1963)

След това стана въпрос за работата на ученика върху себе си.

Един ученик, който учи, не трябва да греши дори с една запетая.

178. Смяна на състоянията - Боян Боев (1883 – 1963)

Задачата на ученика е да превърне своето неразположение в разположение.

Ученикът да остави въпроса защо се случва това и онова, а да учи.

Сигурността на ученика стои в учението.

179. Будността на съзнанието - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук ще ви изложа един разговор с Учителя за будността на съзнанието на ученика.

За ученика не е така.

Ученикът трябва да е над- раснал това пързаляне надолу.

Ученикът всякога трябва да помни, че е ученик.

Каквото и да работи, в каквато и среда да се намира, никога не трябва да забравя, че е ученик.

180. Пратеник на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Най-първо се образува връзка между Учителя и ученика.

Учителят трябва да има любов към ученика, за да може да му преподава.

Любовта, която има Учителят към ученика, е важен фактор за повдигането на ученика.

181. Учение за свободните - Боян Боев (1883 – 1963)

Чрез послушание ученикът ще възприеме любовта на Учителя.

Учителят люби ученика.

Ученикът трябва да бъде послушен.

Чрез учение ученикът полива нещата и те растат в него.

Ученикът е послушен, за да се посади любовта на Учителя в него.

Учителят със своята любов повиква ученика.

Ученикът от признателност към Учителя учи, за да поддържа любовта на Учителя си.

От какво зависи благоволението на Учителя към ученика?

1. От добрата обхода на ученика към Учителя.

2. Ученикът да учи.

Ако ученикът не се учи, капиталът остава неразработен.

182. Служене - Боян Боев (1883 – 1963)

Един ученик, колкото и да иска да напредва, щом не работи за Бога, изражда се, в застой е.

Това трябва да бъде стремежа на ученика.

183. Сеятелят на Божията нива - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето няколко мисли от едно писмо до негов ученик:

В тях той изнесе много методи и правила, закони и принципи за работа на ученика, на човека върху себе си - истински човек да стане.

184. Красотата на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

Който не диша дълбоко, не може да бъде ученик на новото учение.

185. Езотеричният път на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

ЕЗОТЕРИЧНИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА

Сега ще продължим разговора с Учителя за вътрешната, мистичната работа на ученика, почната в предидущото писмо.

После е важен и стремежът на ученика.

186. Разумната реалност - Боян Боев (1883 – 1963)

Най-трудното, но най-ценното на ученика е самообладанието в мисли, чувства и постъпки.

Ще се занимавате със самообладанието на вашите мисли, чувства, желания, това е най-трудното нещо, но за ученика то е първата необходимост.

187. 01 ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Още като ученик, 15-16 годишен, бях слушал и чел за идейни и духовни движения.

Още като бях ученик в горните класове на гимназията, баща ми се залови да реализира една отдавна зародена у него мечта - да става индустриалец.

Там именно трябваше да съм и аз, още като ученик през ваканциите и след завършването на гимназията.

По физика и математика бях силен ученик и не ми беше трудно да изчисля и аз тази сила.

С идеите на Братството бях вече запознат още като ученик в Габровската гимназия.

188. 02 ПЕТТЕ СТЪПКИ ЗА ПОВДИГАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Оттук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа.

И пътят на ученика има вече връзка с петте върха, за които споменах в началото.

Но само онзи може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него.

Значи планината Арарат е онази здрава канара, която символизира непоклатимата вяра на ученика.

Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по пътя на Христа и ръководен от Него.

Всички, които сте чели и постоянно четете окултна литература, знаете за пътя на ученика и посвещенията.

189. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Очите на ученика на Бялото Братство не трябва да бъдат премрежени, а любов, енергия трябва да блика от тях.

Туй се изисква от ученика на Бялото Братство, да притежава абсолютна чистота.

190. 10 КОМУНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Когато виждаше, че в мозъка на ученика няма подготвени условия, за да разбере Неговата мисъл, Неговото предупреждение, едно такова намесване, ставаше безполезно.

Разумният свят, подчертава Учителя, се ръководи от правилото, че всяко нещо, преживяно от ученика, ще му донесе опит и поне малко знания, мъдрост и освобождение от ограниченията.

191. 30 ВСЯКА РАБОТА ПО ВСИЧКИ ПРАВИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

За ученика малките и големите пропуски са еднакво важни.

192. 43 ПОРЯДЪКЪТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

От една случка, която имах с Учителя, разбрах от какво грамадно значение е за ученика, когато ще върши нещо, когато ще разрешава някаква задача, да има пред вид разумни съображения.

193. 52a ПРОТОКОЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ученикът на Божествената Школа, за да може да възприема и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно.

194. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

След завръщането си в България, той става най-усърден ученик - последовател на Учителя.

195. 63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ученикът трябва да познава влиянието на планетите, Слънцето и Луната върху себе си и съзнателно да им се противопостави или подчинява, според лошото или доброто им въздействие.

И преди още те да се затворят, Мардук хвърлил в тях копията на светлината и успял да внесе живот в смъртта и светлина в мрака.“ - „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе“ - казва по-късно ученикът на Христа Йоан.

196. 65 ПОГРЕШКИТЕ НЕ СЕ ПРОЩАВАТ, ТЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОПРАВЯТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ученикът започва своята духовна и вътрешна работа с проучване на себе си, на своите мисли, чувства и прояви.

Чрез правилното долавяне, почувстване и схващане на нещата, ученикът разработва центровете на предната част на мозъка си.

Ученикът трябва да бъде внимателен към своите погрешки, да ги оглежда точно, нито да ги намалява, нито да ги увеличава, без да се съди и критикува.

Затова ученикът трябва да бъде абсолютно искрен към себе си.

Ученикът трябва да живее чист и безкористен живот.

197. 68 ЗА КРИШНАМУРТИ И МИРОВИЯ УЧИТЕЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И изпратил две писма, в които му обръща внимание, че не е Миров Учител, но само един ученик.

198. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те са били предавани от уста на ухо, от Учител на ученик в течение на повече от шест хиляди години и като цяло са образували, заедно с други принципи, които не са публикувани, една система от принципи, носеща общото име Кибалион, което приблизително значи свод или врата на Мъдростта.

199. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Там е работил един негов ученик, Дионисиус Аеропагит, който е написал много книги, най-забележителната от които е Книга за ангелските йерархии от езотерично гледище.

За Йоан се казва, че е бил любимият ученик на Христа.

Затова се казва, че той е ученикът, когото Исус обичаше най-много.

Според Учителя Блаватска беше един окултен ученик, който послужи като посредник на Християн Розенкройц да изнесе част от окултните Истини пред света.

И в онези времена, за да може един Посветен да действува върху астралното тяло на ученика, той го е поставял в магнетичен сън, изваждал е астралното тяло вън от физическото и тогава е действувал върху него с известни методи от окултната наука, за да вложи в него известни импулси, образи и сили, които да го преобразят.

И когато ученикът се събуждал, той бил вече нов човек - притежавал е космичното знание и Мъдрост, предадени му от неговия Учител на неговото астрално тяло и той ставал ясновидец и Посветен.

Тук ученикът трябва в будно състояние на съзнанието да приеме известни импулси, идеи, образи, които се предават на неговото астрално тяло и през нощта, когато то е свободно от физическото тяло, те работят по-мощно за организиране на астралното тяло и за пробуждане на спящите в него сили и добродетели.

Така с течение на времето ученикът организира своето астрално тяло и изработва своите духовни органи, с което постепенно влиза във връзка с духовния свят.

Тук вече волята на ученика не е подчинена на волята на Учителя, а е свободна.

Ако искаме да стигнем до извора на Християнския езотеризъм, трябва да видим неговия първи представител в лицето на апостол Йоан, „ученика, когото Исус обичаше", вдъхновител на най-езотеричното и най- дълбокото от Евангелията.

Първоначално той е бил ученик на персийските маги, но впоследствие станал християнин чрез свои лични размишления и вдъхновения и пряка връзка с Христа.

В храмовете на Индия ученикът е бил поставен от неговия Учител в летаргичен сън в течение обикновено па три и половина дни и нощи.

Бидейки така извлякъл отделно душата на ученика от неговото физическо тяло, Посветителят е предавал със силата на Мъдростта и мисълта си под формата на образи, които оставали в него до края на живота му като неизгладим отпечатък на Учителя.

Когато ученикът се събуждал, той бил смятан като новороден или два пъти роден.

Принципът на западното Посвещение е по-широк и уважава индивидуалната оригиналност и свобода на ученика.

По тук Посветителят се пази да не налага, той се стреми да намери начин да постигне целта с личните усилия на ученика, чийто водач е той, и когото той само подготвя сам да намери пътя си.

На ученика, който би му поискал науката, включена в една формула или в едно внезапно откровение, той би отговорил, както Учителят Янус в Аксел Дьо Вилие от Лил Адем: „Аз не обучавам, аз пробуждам."

Избягва се също абсолютното подчинение на ученика от Учителя.

Такова трябва да бъде поведението на ученика пред неговия Учител при западното Посвещение.

За него е важно не да моделира ученика по своя образ, но да разкрие в него загадката.

200. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Смелост и доблест се иска от ученика, че като направи една погрешка, да се изповяда, че я е направил, а не да казва, че други са виновни за неговата погрешка.

И той отнася това създаване към живота на ученика, когато ученикът започва да създава и организира своя свят.

Учителят казва: „Когато се пробуди съзнанието на ученика, той трябва да работи, както е описано това в първа глава на Битието.

Това е работата на ученика за първия ден, когато той влиза в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание.

Това значи, че в света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като пустиня.

За този час именно е казано в Писанието: „Ще хлопате и няма да ви се отвори." Тогава ученикът ще се намери в положението на Христа, когато беше на кръста и като Него от дълбочината на душата ще извика: „Елои, Елои, Лама Савахтани." - Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?

Като говоря за изоставяне, подразбирам пробуждане на съзнанието на ученика.

Само по този начин ученикът ще разбере Реалността на живота.

Така че, в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието.

Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка микроскопическа Светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания.

Ученикът ще каже: тази виделина, която виждам там далече, да блесне в мене.

Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си.

Под виделина разбираме великия стремеж на ученика да учи.

Това е първият ден на ученика.

Като разпростре виделината в живота, тя ще произведе и топлината и ще стане ден първи в живота на ученика.

Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта небе, а това, което е под твърдта земя.

След като ученикът определи своя живот, ще го събере и ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която трябва да работи.

НАГОРЕ

1.5249240398407