НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
30
резултата в
21
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Божествените имена и седемдесет и двамата гении
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Шестдесет и седмият гений е наречен Екаел, съответстващ на Божественото Име Богу, което значи Бог
утешител
на човешките деца.
Употребява се против магия, също за достигане на Мъдрост и предприемане на полезни начинания, като се произнасят Божествените Имена и псалом 90, 13 стих: „Върни се, Господи, докога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите си." Шестдесет и шестият гений е наречен Манакел, съответстващ на Божественото Име Пора, което значи Бог помагащ и поддържащ всичко. Управлява от 326-ти до 330-ти градус на зодиака. Употребява се за укротяване на Божия гняв и излекуване на болестите, като се произнасят Божествените Имена и псалом 381, 22 стих: „Не ме оставяй, Господи, Боже мой, не се отдалечавай от мене."
Шестдесет и седмият гений е наречен Екаел, съответстващ на Божественото Име Богу, което значи Бог
утешител
на човешките деца.
Управлява от 331-ви до 335-ти градус на зодиака. Употребява се за утешение от бедствия и достигане на Мъдрост, като се произнасят Божествените Имена и пса- лом 37, стих 4: „Весели се в Господа и Той ще ти даде просеното от сърцето ти." Шестдесет и осмият гений е наречен Хабяиах, което съответства на Божественото Име Депос, което значи Бог даващ щедро. Управлява от 336-ти до 340-ти градус на зодиака. Употребява се за запазване на здравето и излекуване от болести, като се произнасят Божествените Имена и псалом 106, 1 стих: „Славете Господа, затова защото Той е благ, затова защото Неговата милост е вечна."
към текста >>
2.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Защото в Евангелието на Лука толкова много се говори за Великия
Утешител
, за Великия благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и потиснатите.
То е било настолна книга на богомилите и на техните приемници розенкройцерите, и на всички мистици от западния свят. По друг начин се отнасяло християнското човечество през различните столетия спрямо Евангелието на Лука. Ако в известно отношение Евангелието на Йоан е било едно Писание за малцина, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството, за онези, които можеха да се потопят в сферата на християнското чувстване на нещата, изхождайки от наивността, от простотата на своето сърце. Като една назидателна книга преминава Евангелието на Лука през вековете. То е било винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които са били обременени със страдания и болка.
Защото в Евангелието на Лука толкова много се говори за Великия
Утешител
, за Великия благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и потиснатите.
Евангелието на Лука е било една книга, към която са обръщали своето чувство особено онези, които са искали да се проникнат от християнската Любов. Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече от който и да е друг християнски документ. И онези, които осъзнават по някакъв начин, че са обременили сърцето си с някои грехове, винаги са намирали назидание и утеха на обременените си души, когато са обръщали поглед към Евангелието на Лука, към това, което то благославя и са могли да си кажат: Христос не е дошъл за праведните, но и за грешните. Той е седял на трапезата с грешниците и митарите. Ако за да се почувства въздействието на Евангелието на Йоан е била необходима една висока подготовка, за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя човешка душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства пълното въздействие на топлината, която се струи от Евангелието на Лука.
към текста >>
3.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За бъдещото действие се говори особено в прощалните слова, където Христос говори, че ще изпрати
Утешителя
, който ще напомни на учениците всичко, каквото Той им е казал.
Така Евангелието се развива между миналото, където говори Бог и бъдещото проявление на Бога. С това добива радиуса на кръговете на Вечността, които Орелът на Духа очертава в него. В цялото Евангелие се втъкава след това темата на Вечността на Христос отпреди съществуването на света, а също и тонът на бъдещото действие на Христос. Например, за предсъществуването на Христос в Евангелието се говори с думите: "Преди Авраам да бъде, Аз съм". И още: "Прослави Ме, Отче, у Тебе е Славата, която имах при Тебе, преди създанието на света".
За бъдещото действие се говори особено в прощалните слова, където Христос говори, че ще изпрати
Утешителя
, който ще напомни на учениците всичко, каквото Той им е казал.
От тези най-външни рамки ние можем след това така да навлезем в Евангелието, че полярността между началото и края ни разкрива все по-широки и по-дълбоки отношения. Една от най-чудесните и пълни със значение симетрии ни позволява да вникнем по-дълбоко в същността на инспиративния характер на Евангелието. Там, където Евангелието се готви да навлезе в широките кръгове на съвършенството, се казва, че ученикът, когото Исус любеше, се опираше на гърдите Му. Тук е употребен същият израз, както в края на пролога, където се казва, че Синът почиваше в лоното на Мировия Отец.
към текста >>
4.
5. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг
Утешител
, за да пребъде с вас във века, Духът на Истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава.
Тук Христос говори за живата вяра, защото всички съвременни християни вярват механически в Христа, но никой не може да върши това, което Христос е вършил. Това значи, че те нямат тази вяра, за която Той говори. В окултен смисъл вярата е духовният център на сърцето, който, когато се събуди, човек придобива тази вяра, за която Христос говори. И по-нататък казва: "И каквото и да попросите в Мое Име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина. Ако Ме любите, ще упазите Моите заповеди.
И Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг
Утешител
, за да пребъде с вас във века, Духът на Истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава.
Вие Го познавате, защото Той пребъдва във вас и във вас ще бъде". Значи, в учениците е събудено нещо, което светът не познава, но учениците Го познават - това е Духът на Истината, Който е един от членовете на висшата човешка природа. "Вие Го познавате, защото пребъдва във вас и във вас ще бъде" Със следващата мисъл Христос ясно показва, че Той е връзка между макрокосмоса и микрокосмоса: "В онзи ден ще познаете, че Аз съм в Отца Си и вие в Мене, и Аз във вас. Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби. А който Ме люби, ще бъде възлюбен от Отца Ми и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си нему".
към текста >>
По-нататък допълва тази мисъл, като казва: "Ако Ме люби някой, ще опази учението Ми и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище в него"... "А
Утешителят
, Светият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм казал".
Вие Го познавате, защото Той пребъдва във вас и във вас ще бъде". Значи, в учениците е събудено нещо, което светът не познава, но учениците Го познават - това е Духът на Истината, Който е един от членовете на висшата човешка природа. "Вие Го познавате, защото пребъдва във вас и във вас ще бъде" Със следващата мисъл Христос ясно показва, че Той е връзка между макрокосмоса и микрокосмоса: "В онзи ден ще познаете, че Аз съм в Отца Си и вие в Мене, и Аз във вас. Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби. А който Ме люби, ще бъде възлюбен от Отца Ми и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си нему".
По-нататък допълва тази мисъл, като казва: "Ако Ме люби някой, ще опази учението Ми и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище в него"... "А
Утешителят
, Светият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм казал".
Значи, Божественото, Което се събужда в ученика, То ще напомни на ученика всичко, каквото Учителят му е казал. Този вътрешен Дух е напомнял на учениците всичко, каквото им е казал Христос и те са го записали. В началото на 15 глава Христос казва: "Аз съм Истинската Лоза и Отец Ми е Земеделецът. Аз съм Лозата, вие сте пръчките. Който пребъдва в Мене и Аз в него, той дава много плод, защото отделени от Мене не можете нищо да сторите".
към текста >>
В края на главата казва: "А когато дойде
Утешителят
, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене.
Отец е, Който обработва тази Лоза. Това са велики Тайни, които са запечатани със седем печата и по- хубаво е да не се разпечатват. Тези печати се разпечатват при Посвещението на всеки един човек. Важното за нас е, че без Христа, без пробуждане на Божественото в нас, ние нищо не можем да постигнем. По-нататък Христос говори за Любовта и че тя се състои в изпълнение на заповедите, на учението на Христа.
В края на главата казва: "А когато дойде
Утешителят
, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене.
Но и вие свидетелствайте, защото сте били с Мене от началото". В този стих е отразена Тайната на висшата човешка и космична троичност. С този разговор, който Исус води с учениците преди Своята смърт, Той ги води към Посвещение, което се извършва с Неговата сила, която е силата на Бога. В началото на 16 глава Исус казва: "Това ви казах, за да не се съблазните". И по-нататък нарежда, че неговите ученици ще бъдат гонени, преследвани, като мислят, че с това служба принасят Богу.
към текста >>
И никой от вас не Ме пита къде отиваш... Обаче Аз ви казвам истината, че за вас е по-добре да отида Аз, защото ако не отида Аз,
Утешителят
няма да дойде на вас.
С този разговор, който Исус води с учениците преди Своята смърт, Той ги води към Посвещение, което се извършва с Неговата сила, която е силата на Бога. В началото на 16 глава Исус казва: "Това ви казах, за да не се съблазните". И по-нататък нарежда, че неговите ученици ще бъдат гонени, преследвани, като мислят, че с това служба принасят Богу. "И това ще сторят, защото не познаха нито Отца, нито Мене. Аз сега отивам при Отца, Който Ме е пратил.
И никой от вас не Ме пита къде отиваш... Обаче Аз ви казвам истината, че за вас е по-добре да отида Аз, защото ако не отида Аз,
Утешителят
няма да дойде на вас.
Но ако отида, ще ви го изпратя. И Той като дойде, ще обвини света в грях, за правда и за съдба. За грях, защото не вярват в Мене. За правда, защото отивам при Отца и няма да Ме виждат. А за съдба, защото князът на този свят е осъден.
към текста >>
В този последен пасаж, както и в целия разговор след Тайната Вечеря, Исус изяснява на учениците отношението на трите члена на висшата Божествена Троица в човека, която е означена с думите: Отец, Син и Дух Святи или Дух
Утешител
.
А за съдба, защото князът на този свят е осъден. Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде онзи, Духът на Истината, ще ви упъти на всяка истина, защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори и ще ви извести за идните неща. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви известява. Всичко, що има Отец, е Мое, затова казах, че от Моето ще вземе и ще ви извести".
В този последен пасаж, както и в целия разговор след Тайната Вечеря, Исус изяснява на учениците отношението на трите члена на висшата Божествена Троица в човека, която е означена с думите: Отец, Син и Дух Святи или Дух
Утешител
.
Понеже тази Божествена природа постепенно се събужда в учениците, затова Той им говори за Тайните и отношенията, които съществуват между тези три части на Божествената природа на човека. "И вие, прочее, сега сте на скърб. Но Аз пак ще ви видя и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да отнеме. И в онзи ден няма да Ме питате за нищо. Истина, истина ви казвам, ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име.
към текста >>
5.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Защото в това Евангелие най-много се говори за великия
Утешител
, за великия Благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и подтиснатите.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА Докато Евангелието на Йоан е една книга за мистиците, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството. Така е било считано то през всичките времена на християнството. То е било винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които са обременени от страданията и болките в живота.
Защото в това Евангелие най-много се говори за великия
Утешител
, за великия Благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и подтиснатите.
Евангелието на Лука е било винаги една книга, към която са обръщали своето чувство онези, които са искали да се проникнат от Христовата Любов. Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече, от който и да е друг християнски документ. Затова казваме, че Евангелието на Лука е книга на Любовта. И всички обременени във всички времена са намирали назидание и утеха в Евангелието на Лука. И тези, които по някакъв начин са изпаднали в робството на греха и се борят с него, са могли на основание на Евангелието на Лука да си кажат: Христос е дошъл не само за праведните, но и за грешните.
към текста >>
6.
9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И затова Евангелието на Лука действа така целебно и
утешително
на всички измъчени и страдащи, на всички, които търсят цяр за болките си и утеха за скърбите и страданията си.
Трябва да намерим в какво съотношение седят притчите една към друга. Те са все символи, които трябва да се наредят по определен начин и тогава ще ги разберете". Евангелието на Лука навсякъде, било чрез притчите, било чрез отделните мисли и поучения ни разкрива Любовта като една мощна сила, която Христос внася в живота на човечеството. С извършените изцеления на всякакъв род болести и възкресението на мъртвите, ни е показано как силата на Любовта блика навсякъде от Евангелието на Лука. Лука е проповедник, евангелист на Любовта и затова в цялото си Евангелие, по най-различни начини ни говори за Любовта, която като мощна сила навлиза в живота на човека.
И затова Евангелието на Лука действа така целебно и
утешително
на всички измъчени и страдащи, на всички, които търсят цяр за болките си и утеха за скърбите и страданията си.
Защото той ни представя Христос като велик Церител, велик Утешител.
към текста >>
Защото той ни представя Христос като велик Церител, велик
Утешител
.
Те са все символи, които трябва да се наредят по определен начин и тогава ще ги разберете". Евангелието на Лука навсякъде, било чрез притчите, било чрез отделните мисли и поучения ни разкрива Любовта като една мощна сила, която Христос внася в живота на човечеството. С извършените изцеления на всякакъв род болести и възкресението на мъртвите, ни е показано как силата на Любовта блика навсякъде от Евангелието на Лука. Лука е проповедник, евангелист на Любовта и затова в цялото си Евангелие, по най-различни начини ни говори за Любовта, която като мощна сила навлиза в живота на човека. И затова Евангелието на Лука действа така целебно и утешително на всички измъчени и страдащи, на всички, които търсят цяр за болките си и утеха за скърбите и страданията си.
Защото той ни представя Христос като велик Церител, велик
Утешител
.
към текста >>
7.
2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като предвиждал това Христос обещал да изпрати след себе си в света Параклита - Духа
утешител
- за да възвърне чистотата на неговото учение и да довърши делото Му.
С размножаването на човешкия род разумната душа на човека, като се раздробява в отделни личности, става по-дребна и по-слаба и все по-силно се обвързва във веригите на материята. Всяка новородена личност става нова тъмница за духовното начало. Съзнанието на разумната душа било толкова заглушено в човешкия род, щото Сатаната станал негов пълен владетел. За да освободи Духа и светлината от оковите на матери-ята и мрака, Исус слиза от Слънцето на Земята. Според учението на манихеите учението на Христа не е било разбрано и след неговото напускане на света, то било съвсем изопачено.
Като предвиждал това Христос обещал да изпрати след себе си в света Параклита - Духа
утешител
- за да възвърне чистотата на неговото учение и да довърши делото Му.
Такъв Дух утешител се явил в лицето на Манес. След неговото явяване световната душа узнала за своя божествен произход и постепенно се освобождавала от оковите на материята. Това освобождаване на Духа става у животните и растенията несъзнателно, у човека - съзнателно. Средствата за освобождаване на Духа са следните: Забранява се брака, забранява се употребата на вино, на месо и въобще се препоръчва грижливо отдалечаване от всяко влияние на материята, въздържане от всяко докосване с нея. Според манихейската система ловът, убиването на животните и късането на цветята било забранено.
към текста >>
Такъв Дух
утешител
се явил в лицето на Манес.
Всяка новородена личност става нова тъмница за духовното начало. Съзнанието на разумната душа било толкова заглушено в човешкия род, щото Сатаната станал негов пълен владетел. За да освободи Духа и светлината от оковите на матери-ята и мрака, Исус слиза от Слънцето на Земята. Според учението на манихеите учението на Христа не е било разбрано и след неговото напускане на света, то било съвсем изопачено. Като предвиждал това Христос обещал да изпрати след себе си в света Параклита - Духа утешител - за да възвърне чистотата на неговото учение и да довърши делото Му.
Такъв Дух
утешител
се явил в лицето на Манес.
След неговото явяване световната душа узнала за своя божествен произход и постепенно се освобождавала от оковите на материята. Това освобождаване на Духа става у животните и растенията несъзнателно, у човека - съзнателно. Средствата за освобождаване на Духа са следните: Забранява се брака, забранява се употребата на вино, на месо и въобще се препоръчва грижливо отдалечаване от всяко влияние на материята, въздържане от всяко докосване с нея. Според манихейската система ловът, убиването на животните и късането на цветята било забранено. За душите, неуспели да се очистят в продължение на един живот, отново се почва процес на очистване в нови тела чрез прераждане.
към текста >>
8.
34–то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тя е единствената
Утешителка
на човека в тежки и трудни часове на живота му.
Ученикът трябва да каже: В Твоите ръце, Господи, предавам Духа си. Ти ще ме водиш. Това подразбира връщане към Бога, това подразбира знание и приложение на законите. Този процес става сега у всинца ви. И когато говорим за Любовта, ние разбираме единствената сила, която може да ви придружи във вашия труден път и да ви изведе от него благополучно.
Тя е единствената
Утешителка
на човека в тежки и трудни часове на живота му.
Това значи да бъдете носени на ръце. Само Любовта може да ви понесе на ръцете си. Ученикът трябва да работи и каквото изработи на земята, ще го пренесе в другия свят. Ученикът трябва да каже: Като видя лицето на своя Учител, като разбера смисъла на онова знание, което съм придобил от Него, и започна да манипулирам с всички свои сили, аз ще бъде доволен от своя живот. Тогава Ученикът ще ходи да хлопа на вратите на своите ближни да им помага.
към текста >>
9.
Бае Митар пророкът
 
- Михалаки Георгиев (1854 - 1916)
Бае Митар му каза
утешително
:
Сербезина като всеки сербезин ни две, ни три извръща се и удря едно текме с крак на заптията, та плесна на калдъръма и му тресна кратуната, като че топ му пукна за байрама. Бае Митар погледна Сербезина, завърте глава и му продума: — Той беше говедо, та връхлете да боде като всеко добиче, а ти що ставаш магаре да го риташ? На втория ден приклопиха Сербезина в затвора, стоя три дни, даде една лира джеза и пет лири рушвет и го пуснаха. Щом срещна бае Митра, той почна да изказва своя сербезлък по адреса на кадията, гдето го затваряли и глобили „за права бога“.
Бае Митар му каза
утешително
:
— Некои съдии съдят криво хората, а пък некои хора кривят за право съдиите. Сербезина се оправдаваше, че го осъдили толкова сарп само затова, защото в яда си издумал и некои остри речи на кадията, но бае Митар го посъветва с тези думи: — Разумът требва винаги да върви напред, а езикът да му придържа отдире полите… Ако езикът прибърза да изтърчи напред с полите, тогаз разумът се сплита в тех, съпва се и се събаря. Я погледни колкава е главата, що събира мозъка, па виж коничък е при нея езикът. Ако не за друго, поне за икрам требва да се дава преднина на по-големите… Езикът като по-малък може винаги да направи тоя икрам на мозъка…
към текста >>
10.
4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г.
 
- Светозар Няголов ( -2013)
26, се казва: „А когато дойде
Утешителят
, когото аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който от Отца изходи, той ще свидетелствува за мен."
137 — 1914 г.) „Когато ви говоря аз, в мен не трябва да разбирате един човек, който е със слабости и има своите дребнавости, а трябва да имате предвид, че Господ е, Който ви говори и Който иска вашето повдигане... Тия неща, които сега ви се дават, в хиляди години веднъж се дават, и затова трябва да ги пазите." (3, с. 6 — 1910 г.) Господ беше между нас, с нас и смирено работеше за пробуждане на съзнанието ни и приготвяше условията за идването на новия живот на Земята, въздигането на шестата подраса на петата раса в славянството и идването на шестата раса. В Евангелието на Йоана, гл. 15, ст.
26, се казва: „А когато дойде
Утешителят
, когото аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който от Отца изходи, той ще свидетелствува за мен."
От 1900 до 1910 г. участниците от Веригата провеждат редовни срещи всяка година през месец август. На тези срещи всеки получава специална покана лично от Учителя. На тях не се допускат никакви чужди хора. Всичко се върши в пълна тайна, като нищо не се записва в протоколи и не се изнася навън.
към текста >>
11.
Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий'
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
От премногото любов към рода човешки той пак се смили и най-много от застъпничеството на небесната царица и милостивата бранителка на християнския род Пресвета Дева Мария, както и от молитвите на праведните духове, между които на първо място тези трима - измъчените Димитрий и Мина, а на третия, чието име е утаено от мен, е благоволил да яви своя
утешителен
отговор, че до свършването на числото сто петдесет и три риби, писани в Евангелието, Всемогъщият Бог ще съкрати и дните на отоманската империя и ще я съсипе докрай.
В отговор на вашите молитви аз съм проводена с тези трима люде от покровителката на този храм пресвета Дева Мария - майката на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е Волята на Светаго Параклита за нашия окаян християнски народ. Заради натрупаните грехове на християните, Бог, Който е дълготърпелив, биде разгневен. Преди триста години наблизо до град Варна християни извършиха голяма измама, която накара турския султан да вдигне очи и ръце към небето и да извика с голям глас: „О, Исусе, ако наистина си Син Божий, както те изповядват твоите последователи, направи съдбата между мене и тях, дето не спазиха клетвата си, с която се заклеха пред Евангелието." Тогава препълнената чаша на Божия гняв се изляла от небето и силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила. Тогава освен град Варна те превзеха и Константинопол. Но Всеблагият Бог не враждува во век.
От премногото любов към рода човешки той пак се смили и най-много от застъпничеството на небесната царица и милостивата бранителка на християнския род Пресвета Дева Мария, както и от молитвите на праведните духове, между които на първо място тези трима - измъчените Димитрий и Мина, а на третия, чието име е утаено от мен, е благоволил да яви своя
утешителен
отговор, че до свършването на числото сто петдесет и три риби, писани в Евангелието, Всемогъщият Бог ще съкрати и дните на отоманската империя и ще я съсипе докрай.
Всесилният ще възстанови ново християнско царство с православен вожд. За да бъде това действителност, милостивият Бог по непостижимата своя премъдрост е наредил християните да се обърнат с молитва и покаяние пред него. Затова според числото на рибите, писани в Евангелието, да се направят нови жертвеници, на които да се принася в името на Исуса Христа - Сина Божии и Неговите заслуги - безкръвно жертвоприношение за опрощение на греховете, за мира и съединението вярата на християните и чистосърдечно просене помощ и сила от Светаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: „Едно стадо и един пастир." Началото нека бъде в Светия град Ерусалим от Светаго Сиона по море и по суша и на всяко място, дето се споменува Исус Христос". Накрая девойката се обърнала към своята майка и рекла: „Постигнатите на земята скръбни изпитания са станали по-непостижимите съдби божии и от премногото любов да ни подари вечно блаженство. Женихът на нашите души и тебе скоро ще повика на небето, да се радваме на вечния живот.
към текста >>
12.
За словото на Учителя и за някои принципи на учението
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Единственото, което той препоръчваше за нея, бе да бъде посещавана, да й се помага при всекидневните нужди, и да й се говорят
утешителни
думи, както и да се молят за нея.
Вместо да го наставлява какво да прави, той ставаше от стола и донасяше на посетителя някоя ябълка, круша, мандарина или чепка грозде в зависимост от сезона, когато ставаше този разговор. Какво се криеше в този акт, какво беше въздействието на тези плодове никой не знаеше, но болните оздравяваха. Имаше болести, които той отказваше да лекува. Една премного изстрадала сестра, която изпитваше адски мъки, той не излекува. Макар и с угрижено лице, Учителят каза, че болестта, която има тя, е така неминуема поради натрупала се карма, така необходима за нейното развитие, че никакъв лекар и никакъв маг не ще й помогне.
Единственото, което той препоръчваше за нея, бе да бъде посещавана, да й се помага при всекидневните нужди, и да й се говорят
утешителни
думи, както и да се молят за нея.
Успоредно с това той излекува един тежко схванат, сгърчен на кълбо човек, изпитал всичката съвременна медицина и изгълтал килограми медикаменти. Изцелението настъпило след като Учителят му препоръчал да копае в градината си дори и с една тесла. Схванатият постепенно почнал да се изправя и след три месеца бил напълно здрав. Този случай напомня на скрития символ в Евангелския разказ за болния, който е чакал тридесет и осем години при къпалнята Витезда край Иерусалим. Христос не го излекувал моментално, но го запитал: „Искаш ли да оздравееш?
към текста >>
„Апостолските деяния“ не са пълни с факирски чудеса, а са дневник на едно всеотдайно мъченичество и подвиг да занесат Христовото
утешително
и жизнедайно Слово на всички люде по света, защото те носеха Христа в себе си с неизразима любов.
Защо са необходими учители на малките деца, когато не те, а светите Солунски братя Кирил и Методи са дали азбуката? Всички съществували досега учения и школи, които стоят на становището, че ученикът преди всичко трябва да придобие добродетели и чистота, водят към простите на вид, но велики истини на Евангелието. Но забележете: Христос не създаде чудодейци, но апостоли. Даровете да изцеляват болни и дори да възкресяват мъртви, които някои от тях имаха, не останаха докрай тяхна показателна същност, а само им послужиха неколкократно при изключителни случаи, когато небето допускаше да се изяви Духът. През останалото време те бяха „работници на нивата“ - скромни носители на Неговото благовестие, които в края на краищата не се дематериализираха, както биха очаквали много „окултисти“, но платиха личната си карма.
„Апостолските деяния“ не са пълни с факирски чудеса, а са дневник на едно всеотдайно мъченичество и подвиг да занесат Христовото
утешително
и жизнедайно Слово на всички люде по света, защото те носеха Христа в себе си с неизразима любов.
В апостолството си те не проявиха нито веднъж горда и побеждаваща власт, към която ги насочваше тълпата, както и любителите на „необикновените неща“, защото те искаха да останат верни на своя Учител, който нагледно и по човешки изживя Голготската трагедия. Това е причината да казваме, че учението на Бялото Братство напълно се родее с Христовото учение. То е едно и също учение, пренесено в нашето време и изразено с езика на съвременността. Така си обясняваме и безпримерната скромност и привидната затвореност в себе си на един маг, който не изхаби нито една микроскопическа частица от мировата енергия за празни ефекти, тъй като той носи съзнание, че словото, което изгради и остави, е положено на същата основа, на която бе поставено то преди близо две хиляди години. Учението на Бялото Братство е толкова ново, колкото и старо.
към текста >>
13.
Разговори с Учителя. Разговор дванадесети
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Той ще му изпрати
утешител
.
Тези народи, които са служили на друг Бог, който ги е учил да вършат престъпления, а не на оня Бог, Когото Христос наричаше моя Отец, не може да се нарекат християнски. Христовото учение е още в зародиш в съзнанието на хората. То още не е приложено. Бог, за Когото ни говори Христос, Той никога не е променил Своето отношение към човека. Той винаги се притичва на помощ към оня, който Го е призовал с всичката си душа, сърце и ум.
Той ще му изпрати
утешител
.
Под утешител ние разбираме светящия човек. Когато ни посети такъв човек, всичко става ясно и разбрано. Противоречията изчезват и ние заживяваме в хармонията на Всемира. Чуете ли някой да казва, че е тъмно в съзнанието му, ще знаете, че светящият човек го е напуснал. Страшна е тъмнината, когато отсъствува човекът, който носи светлина.
към текста >>
Под
утешител
ние разбираме светящия човек.
Христовото учение е още в зародиш в съзнанието на хората. То още не е приложено. Бог, за Когото ни говори Христос, Той никога не е променил Своето отношение към човека. Той винаги се притичва на помощ към оня, който Го е призовал с всичката си душа, сърце и ум. Той ще му изпрати утешител.
Под
утешител
ние разбираме светящия човек.
Когато ни посети такъв човек, всичко става ясно и разбрано. Противоречията изчезват и ние заживяваме в хармонията на Всемира. Чуете ли някой да казва, че е тъмно в съзнанието му, ще знаете, че светящият човек го е напуснал. Страшна е тъмнината, когато отсъствува човекът, който носи светлина. Ако вие сте в близост с един от тези Божи служители, в съзнанието ви не ще проникне отрицателна мисъл, чувствата ви ще бъдат от много виеш порядък и от душата ви ще изчезне всякакъв страх.
към текста >>
14.
2. УЧИТЕЛЯТ НА ХАРМОНИЯТА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Христос го бе нарекъл "
Утешителят
", Който наистина дойде в тялото на Учителя.
Изминаха 2000 години — години на борба, войни, противоречия и кръвопролития. Навлизаме в нова ера, за която говорят всички пророци, мъдреци и духовно пробудени хора. Но най-голямото, най-свещено и славно събитие на двадесети век беше изпълнението на Христовото обещание — Мисията на Учителя, Духът на Истината. Той дойде в началото на този век и ни разкри значението на страданието на земята не като наказание, а като разкритие на причинно-следствения закон за нашите постъпки. Така Учителят Беинса Дуно, Който е Духът на Истината, успокои душите на страдащите хора.
Христос го бе нарекъл "
Утешителят
", Който наистина дойде в тялото на Учителя.
Той нарече страданието "нашия най-голям учител". Изявата на Учителя в човешка форма бе чиста и съвършена, като изява на самия Бог. Учителят прояви истината на Бога и съдържанието и смисъла на всички неща, създадени от Него. Той разкри на хората вселенските принципи и закони и лиши злото от неговата сила на земята. Дойде в една малка страна, чийто народ бе преминал през невъобразими страдания цели пет столетия.
към текста >>
15.
52. ИДЕЯТА ЗА БОГА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Тази светлина работи непрестанно върху всички съзнания, защото Богочовекът, който я донесе в нейната пълнота на земята, обеща да изпрати Духа
Утешител
— Този, Който ще ни осветли съзнанието в страданията, които има да преживеем, и Духа на Истината, който ще ни разкрие Бога, Който е Истина.
Невъзможно е човешкият ум да мисли за нещо, което не съществува. Мисълта е отражение на космичната светлина, която всеки възприема според нивото, до което се е развил умът му и до което се е домогнало съзнанието му. На всички велики мислители са издигнати паметници, но зад всеки мислител стои вечно живата творческа сила, за която досега не е издигнат паметник, защото тя ръководи, владее и живее във всичко. Тя е същината на живота, към която всичко се стреми, тя е началото и краят на всичко, тя е вечното настояще. Светият е човек, който свети, а свети само онзи, който е възприел достатъчно космична светлина, за да може да се изяви.
Тази светлина работи непрестанно върху всички съзнания, защото Богочовекът, който я донесе в нейната пълнота на земята, обеща да изпрати Духа
Утешител
— Този, Който ще ни осветли съзнанието в страданията, които има да преживеем, и Духа на Истината, който ще ни разкрие Бога, Който е Истина.
Чрез разбиране на страданията в материалния свят ще се просветим за Твореца-Отец на светлините, Когото ще познаем и с Когото ще се слеем. XX век, век на ликвидиране на общочовешката карма чрез противоречия и страдания, е векът, в който Христос изяви Истината на света чрез словото на Учителя в България — Беинса Дуно — в страната на безбройните жертви за Истината и свободата, страна, минала пет века на нечувани страдания, страна, където са се родили хората, които ще служат всеотдайно на Доброто. Българинът е благарин, благият, добрият човек, който състрадава на ближния си и споделя залъка дори с врага си. Ето къде изгря новото Слънце на новата 2000-годишна водолейна епоха и това Слънце грее с такава могъща светлина, че цялата планета е озарена от него и всички хора ще го видят и ще станат строители на Новия свят на мир, братство и Любов в името на Великия Баща. 06.03.1984 г.
към текста >>
16.
53. ЕТО КАКВО НИ ПРЕДАДЕ БОЖИЯТ ДУХ ЧРЕЗ МИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСАДУНО ПРЕЗ ДВАДЕСЕТИЯ ВЕК
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Това е епоха на проявения Дух, на Светия Дух, за който Христос обеща, че: "ще ви изпратя Духа
Утешител
, който ще ви разкрие цялата Истина, и който няма да говори от Себе си, а ще ви каже това, което Му се казва, и ще ви покаже това, което има да стане и Той ще Ме прослави, защото от Мен ще получи всичко и ще ви го разкрие."(Йоана 16:13-15)
"Над звездите Бог е буден"- пее Шилер в Деветата Бетовенова симфония и светът ще разбере, че тази вселена се управлява от Върховен Разум и Безсмъртна Любов, че Бог нито липсва, нито гледа безучастно своето несъвършено човешко битие на тази малка планета. Той ще се изяви на света в своята сила и слава и ще излее благословението си над всички свои чада. И ще каже всеки като Христос: "Аз и Отец едно сме." Това е задачата на Новата Епоха, в която влизаме — прослава на Бога чрез всички изкуства и науки. Великата хармония, която е Бог, ще се въплъти в живота на хората чрез музиката и другите изкуства и науки, чрез които ще се прославят и Синовете Божии.
Това е епоха на проявения Дух, на Светия Дух, за който Христос обеща, че: "ще ви изпратя Духа
Утешител
, който ще ви разкрие цялата Истина, и който няма да говори от Себе си, а ще ви каже това, което Му се казва, и ще ви покаже това, което има да стане и Той ще Ме прослави, защото от Мен ще получи всичко и ще ви го разкрие."(Йоана 16:13-15)
Бог изпрати Духа Си и за половин век ни предаде вечните Истини, за които светът жадува и очаква идването на Христос физически в този век. Но Христос изпрати Духа си и завърши мисията Си за следните 2000 години. Сега нашата задача е да проучим тези Истини, тази Велика Духовна Наука, която Христос ни даде да приложим и разкрием на света. Епохата на Светия Дух е епоха на приложението на Христовото учение. Поради тази причина Учителят Беинса Дуно даде Словото на ясен, прост и разбран език, тъй като целта Му бе да каже на света как да се приложи това Велико Учение, а не да развие идеите на висок ораторски език, който не би спомогнал крайната цел — приложението.
към текста >>
17.
XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА
 
- Константин Златев
За търсещите в Духа, които са склонни към униние, включително и в сферата на пречистването, Учителят на Бялото братство (ББ) в България предлага
утешителни
слова: „Тя (чистотата – б.К.З.) не може да се даде изведнъж.
Чистота(та) – това е един постоянен процес, това е една необходимост в живота ни.“ По духовния Път придобивките не идват изведнъж. Дълбоко се заблуждават онези, които си въобразяват, че радикалните личностни трансформации, трайните изменения на фината душевна тъкан стават за година-две или дори за по-кратко. Нужни са поредица въплъщения в света на материята, за да успее разумното същество да извиси себе си до степента, съответстваща на равнището на абсолютната чистота. Затова и не бива да се отчайваме, ако това, към което се стремим, не се получава на часа.
За търсещите в Духа, които са склонни към униние, включително и в сферата на пречистването, Учителят на Бялото братство (ББ) в България предлага
утешителни
слова: „Тя (чистотата – б.К.З.) не може да се даде изведнъж.
Всеки ден ще се чистите, всяка вечер, всеки час, всякога, когато ви дойде на ум, не се спирайте, никога не се отчайвайте от някоя мисъл, желание или постъпки. Направили сте една погрешка, оцапаното оцапано, погрешките трябва да се поправят, всичко туй трябва да се очисти.“ Върху основата на тези разсъждения логично възниква въпросът: „Можем ли да бъдем чисти като Бога? “ Апостол Йоан Богослов дава положителен отговор на този въпрос в своето Първо послание (3 глава, 3 стих): „И всякой, който има тая надежда на Него (Бога – б.К.З.), очиства себе си, както е Той чист.“ Ала възможно ли е действително да постигнем и да поддържаме подобна абсолютна чистота в материалния свят? И освен това – кой вид чистота: физическа или духовна, има пред вид апостолът с тези си думи?
към текста >>
18.
Юпитеровият тип
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Хубавият им облик, брадата им, добродушието, което лъха от тях, ги определя като арбитри,
утешители
, помирители, предразполагащи хората към широта и отстъпчивост.
Религиозни са. Обичат церемониите в храмовете и познанствата. Те са привлекателни, горди и с чувство за уважение и почит. Макар че са весели и разположени, на моменти са способни на избухване, но не са злопаметни. Тези типове са създадени да председателствуват.
Хубавият им облик, брадата им, добродушието, което лъха от тях, ги определя като арбитри,
утешители
, помирители, предразполагащи хората към широта и отстъпчивост.
В едно общество председателят, фасадата, човекът, който го представлява и седи на лично място, е Юпитеров тип. Почти всички председатели на републиките са Юпитерови типове Те умеят да създават методи за разрешаване навсички задачи, а също ред и честност. В тялото на човек Юпитер има отношение към кръвта и черния дроб, от металите - към калая, от скъпоценните камъни - към смарагда, от цветовете - към зеления.
към текста >>
19.
Каломаин
 
- Николай Райнов
„И — Тебе Те нема!“ *********************** ... И съжали се накрай Христос, та й прати
Утешител
, за да я възнесе нагоре.
„И всека вечер причаквах чудото на своя живот — причаквах мига, когато Твоята сянка ще се мерне, за да пропъди моите мъки — и да пръсне светлик в мъглата на моя сън. „Така антилопата се мъчи от жад — и тръгва от сипей на сипей за вода, а пред самия извор умира от премала. „Кротостта Ти е като меко крило на гълъб — и Твоят облик е сияйно видение. „Но Ти не слизаш при мене — и суетни са моите стъпки. Ръцете ми падат, разтворени, като счупен обръч.
„И — Тебе Те нема!“ *********************** ... И съжали се накрай Христос, та й прати
Утешител
, за да я възнесе нагоре.
И дойде Утешителят при Тимигас. И обеща й с клетва, че в края на вековете тя ще отиде при Христа. И възрадва се Тимисаг с върховна радост — и едра радостна сълза капна от окото й на земята. А мястото, дето капна сълзата, биде назовано Г о л г о т а, което значи: Л о б н о M я с т о.
към текста >>
И дойде
Утешителят
при Тимигас.
„Така антилопата се мъчи от жад — и тръгва от сипей на сипей за вода, а пред самия извор умира от премала. „Кротостта Ти е като меко крило на гълъб — и Твоят облик е сияйно видение. „Но Ти не слизаш при мене — и суетни са моите стъпки. Ръцете ми падат, разтворени, като счупен обръч. „И — Тебе Те нема!“ *********************** ... И съжали се накрай Христос, та й прати Утешител, за да я възнесе нагоре.
И дойде
Утешителят
при Тимигас.
И обеща й с клетва, че в края на вековете тя ще отиде при Христа. И възрадва се Тимисаг с върховна радост — и едра радостна сълза капна от окото й на земята. А мястото, дето капна сълзата, биде назовано Г о л г о т а, което значи: Л о б н о M я с т о.
към текста >>
20.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
 
- Филип Филипов
Дори нещо повече - Христос, като център на човешкия Аз, въвежда и изпраща
Утешителните
лъчи на Духа на Истината в нашия микрокосмос - Учителя, обещан ни от Господ, вече не е само нещо външно, а нещо вътрешно.
Бодхисатва Майтрея, ръководен от Христос, сам избира къде и чрез кого ще се прояви в XX век. Човеци, които говорят: „Бодхисатва Майтрея ще се прояви точно там и именно чрез този човек, защото ние го видяхме и избрахме", явно са изкушени от „ясновидска гордост" и не разбират принципите на Свободата и Окултната хигиена, работещи в съвременните условия. За да се намери Граала е необходимо Смирение! (2) В съвременната културна епоха човечеството прави реални стъпки към азовата си зрялост. След Голготските мистерии Христос промени завинаги методите на посвещение. Той трансформира йерархичното отношение Учител-ученик в братски отношения между приятели.
Дори нещо повече - Христос, като център на човешкия Аз, въвежда и изпраща
Утешителните
лъчи на Духа на Истината в нашия микрокосмос - Учителя, обещан ни от Господ, вече не е само нещо външно, а нещо вътрешно.
Но за да се разбере тази нова мистерийна истина на езотеричното християнство, е необходима духовна зрялост. Ако липсва такава, ще се стига до опасни изкушаващи състояния на човешката мисъл. Например друг, чисто психологичен аспект на фундаменталния проблем при деянията на теософските водачи е неспособността да се различи вътрешната структура на Бялата Ложа: те не познават Ложата на дванадесетте Бодхисатви, която пряко съзерцава Божествената природа на Христовия Дух, като неин център. Те смесват и уеднаквяват в своите представи центъра с периферията на Бялата Ложа. Това най-вероятно става поради чисто методологични причини: в настоящата Михаелична епоха, в която духовната свобода на човешкия Аз е от жизнено значение, медиумизмът е напълно неадекватен и дори крайно опасен подход към Духовния свят.
към текста >>
21.
Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея
 
- Филип Филипов
ако човек се научи постепенно така да възпламенява своя етерен поток, че да се появи в него способност да долавя приближаването на Христос в Етерно тяло - като жив
Утешител
или морален съветник. 7.
Царството на Етерния Христос се представя като всеобемаща етерна сфера, наричана Шамбала (розовото сияние над източния хоризонт преди изгрев), а новото Етерно откровение на Христос, като владетел на Шамбала, е изпълнение на думите Му: „Моето царство не е от този свят" (Лука 18: 36); 4. В микро- и макрокосмоса непрестанно протичат аналогични процеси: от сърцето към мозъка струи поток от светлинни лъчи, които обтичат епифизата (пинеалната жлеза), а от друга страна, етерната сфера на Земята, съдържаща етеризираната кръв на Христос, пролята на Голгота, също поражда в хората потоци, струящи отдолу нагоре. 5. Обединяването на двата етерни потока води до способност за възприемане на Етерното откровение на Христос в астралния план, т.е. човешкият кръвоток се среща с кръвотока на Христос. 6. Обединяването на двата етерни потока се осъществява само ако човек практикува правилно разбиране и отношение към Христовия импулс, т.е.
ако човек се научи постепенно така да възпламенява своя етерен поток, че да се появи в него способност да долавя приближаването на Христос в Етерно тяло - като жив
Утешител
или морален съветник. 7.
Преживяването на Етерния Христос води до съединяване на интелектуалния и моралния полюси в човека и до постепенното одухо-творяване на Земята, т.е. Земята постепенно става труп, а духовната ii същност прехожда към бъдещото космично състояние, наречено Бъдещ Юпитер или Нов Йерусалим. По-нататък е необходимо е да формулираме метода на нашето изследване. Разглежданият проблем съчетава исторически, онтологически и метафизически аспекти, но единствено достъпна гледна точка е преживяването му в съзнанието на съвременния човек и в неговите три сфери - мисловна, емоционална и волева (ум, сърце и воля). Бихме могли условно да обозначим нашия метод с известния цитат от Притчи Соломонови: „Сине мой, дай ми сърцето си" (23:26).
към текста >>
НАГОРЕ