Търсене в текстове за 'Утешител'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 23 резултата в 18 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Той обаче се задоволи да му каже само няколко утешителни думи и си отиде.
Утехата сама по себе си е хубаво нещо. Тя е необходима за една каеща се душа, но не е достатъчна. Тук са необходими едни правилни методи, които биха могли да се приложат в дадения случай и да дадат необходимите резултати. Тия методи, обаче днес липсват. За изяснение на мисълта си ще приведа следния конкретен пример: представете си, че един лекар отиде при някой болен, прегледа го и констатира напр., че е тежко заболял от пневмония, която застрашава живота му. Той обаче се задоволи да му каже само няколко утешителни думи и си отиде. Питам: какво е направил тоя лекар? Почти нищо. Това може да направи всеки, който дори няма никакво понятие от медицина. За една пневмония утехата е хубаво нещо. Тя поддържа духа на болния, буди в него надежди, но не е достатъчна.
към текста >>

2. Учителят – Мара Белчева Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ако човек при някой разговор се въздържи от лични чувства, освободи се от предубеждения и поиска помощ от Небето, то Небето ще го вдъхнови с думи добри, утешителни и прави.
Затова трябва да прибегнем до един друг орган на познание, който е по-централен и по-висок. Това е сърцето; никакъв обект не можеш да познаеш, преди да го обикнеш изпърво . - Следователно, евангелието съдържа една логична система? - Да, покрай много други работи. Ако искаме по-горните от нас да дойдат да ни видят, трябва ние да слезем по-рано при по-долните. Ако човек при някой разговор се въздържи от лични чувства, освободи се от предубеждения и поиска помощ от Небето, то Небето ще го вдъхнови с думи добри, утешителни и прави. В едно друго посещение Андреас каза: - И аз минах през много съмнения. Аз така се отчаях по едно време, че даже изгубих способността да проливам сълзи. И всичко това, въпреки, че имах основание да се гордея с туй, че бях успял да постигна това, което от векове не беше постигано от европеец. Без съмнение, аз не дължах този си успех само на собствените си усилия. Но в онова време аз не вярвах, освен на самия себе си.
към текста >>

3. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Андреас ми каза: Човешкият дух е познат само на тези, които живеят в атмосферата на Утешителя.
Любезността му като че ли бликаше спонтанно из него, като от един извор Вътрешна красота, очарование проникваше услугите му. Той обичаше посетителите си. И тези, на които правеше услуги, го виждаха, как се смущаваше тогаз. като че ли беше задължен: разбрах че той е човек в истинския смисъл на думата скромен. Използувах пътя, за да му изложа опитите си за концентрация на мисълта и старанията си да дойда до по-осезателни резултати. Андреас ми каза: Човешкият дух е познат само на тези, които живеят в атмосферата на Утешителя. Обаче всяко изпитание тонира дробовете ни и довършва модела на статуята на Словото, който модел всички носим в нас. Но сами, със собствените си усилия не можем да оживим тая статуя. Само Словото може да ù вдъхне живот, своя живот мнозина хора, заслепени, мислят статуята за жива. Те се привързват към нея и така тъмнината се увеличава. И мислейки, че отиват при Бога, те отиват към пустота.
към текста >>

4. НА ПЪТ ЗА МУСАЛА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Утеха ще ни донесе чаканият ден, защото Утешителят на света е жив.
Georg Nordmann ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ (Продължение от кн. 10, год. IV) Псалом деветнадесети: УТЕХА. Утеха ще ни донесе чаканият ден, защото Утешителят на света е жив. Той е при всяка наша стъпка, но чака да го позовем с Неговото име. С кротко око ни следи, когато сядаме на трапезата да преломим хляба, когато работим с длето и чук и когато сме на път в широкото море. Той чака денят, когато ще се научим да казваме: „В Твое име вземаме хляба, в Твое име творим дела, в Твое име опъваме платна за дълъг път." Утеха ни е обещал Всемогъщият. Утешителят е жив и тихо броди по земята! Благословен и кротък, Той ни чака като друмник пред портата, за да Го поканим в своя дом... Не ме отминавай, Утешителю!
към текста >>

Утешителят е жив и тихо броди по земята!
IV) Псалом деветнадесети: УТЕХА. Утеха ще ни донесе чаканият ден, защото Утешителят на света е жив. Той е при всяка наша стъпка, но чака да го позовем с Неговото име. С кротко око ни следи, когато сядаме на трапезата да преломим хляба, когато работим с длето и чук и когато сме на път в широкото море. Той чака денят, когато ще се научим да казваме: „В Твое име вземаме хляба, в Твое име творим дела, в Твое име опъваме платна за дълъг път." Утеха ни е обещал Всемогъщият. Утешителят е жив и тихо броди по земята! Благословен и кротък, Той ни чака като друмник пред портата, за да Го поканим в своя дом... Не ме отминавай, Утешителю! Похлопай и на моята порта; аз ще позная Твоя глас и ще Ти отворя. Доста е изтерзана душата ми. Внеси в нея мирт, що носиш от царството на Тогова, който те е пратил. Ще изсъхна като есенен лист без Тебе, ще се срутя като дом без стопанин без Твоята милост, ще се загубя като пътник-тугинец в тъмна нощ!
към текста >>

Благословен и кротък, Той ни чака като друмник пред портата, за да Го поканим в своя дом... Не ме отминавай, Утешителю!
Утеха ще ни донесе чаканият ден, защото Утешителят на света е жив. Той е при всяка наша стъпка, но чака да го позовем с Неговото име. С кротко око ни следи, когато сядаме на трапезата да преломим хляба, когато работим с длето и чук и когато сме на път в широкото море. Той чака денят, когато ще се научим да казваме: „В Твое име вземаме хляба, в Твое име творим дела, в Твое име опъваме платна за дълъг път." Утеха ни е обещал Всемогъщият. Утешителят е жив и тихо броди по земята! Благословен и кротък, Той ни чака като друмник пред портата, за да Го поканим в своя дом... Не ме отминавай, Утешителю! Похлопай и на моята порта; аз ще позная Твоя глас и ще Ти отворя. Доста е изтерзана душата ми. Внеси в нея мирт, що носиш от царството на Тогова, който те е пратил. Ще изсъхна като есенен лист без Тебе, ще се срутя като дом без стопанин без Твоята милост, ще се загубя като пътник-тугинец в тъмна нощ! Аз Те чакам.
към текста >>

5. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ще преживеете реалността на божествения свят; ще гледате нещата лице в лице, и Утешителят ще ви представи образа на Абсолютното - образ, приготвен специално за вас.
Те са готови винаги да дадат своите заслуги на други; Небето им помага Те постоянно се стремят към Царството Божие и поради чистотата на намеренията им, делата им принасят плодове, както в настоящето, тъй и в бъдещето. За да работи човек в петата градина, трябва да пребивава в непрестанна молитва, да проявява неизменно търпение, да иска нова работа, когато завърши старата и да е получил от Него вътрешния мир. Този мир представлява първото облъхване на Духа. Постепенно Той ще се прояви във вас и ще пречисти храма. Вие ще влезете в свръхфизичното виждане, ще имате небесни преживявания. Ще преживеете реалността на божествения свят; ще гледате нещата лице в лице, и Утешителят ще ви представи образа на Абсолютното - образ, приготвен специално за вас. * * * За да влезе в шестата градина, човек трябва да преживее едно трето слизане в ада, една трета вътрешна смърт, една трета нощ; след преживяването на тези неща иде великолепен изгрев. Ангелите често посещават душите, които са на този изпит. Те отварят очите им за свръхземното и изпълняват молитвите им. При тези изпитания смирението се задълбочава и любовта се пречиства. Но при тая степен, както и при всички други, може да не се случи нищо необикновено и затова единствените белези за степента са чистотата на желанието и усърдието в дейността.
към текста >>

6. ПРИРОДНИТЕ СИЛИ И ОРГАНИЗМЪТ - Д-Р МЕД. И. СТРАТЕВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Ако проследим развоя на науките от няколко десетилетия насам, забелязваме едно радостно и утешително явление: все повече се натрупват научните факти, които надрастват материалистичното, механистичното гледище и говорят за духовно разбиране на живота, за духовен светоглед.
Б. Боев ПИОНЕРИТЕ НА НОВИТЕ НАУЧНИ СХВАЩАНИЯ Днес имаме безпътица в живота, една морална криза, която се дължи на изгубване онова правилно ориентиране върху дълбоките основи и закони на живота. На хората липсва днес светоглед, който да хвърля своята мощна светлина върху живота. Днешната култура страда от духовно безсилие. Днешният човек има нужда от нов подтик, от висши духовни ценности. Нужно е да се влее една духовна струя в съвременната култура, за да се насочат енергиите на човешкия дух във възходящо направление. Ако проследим развоя на науките от няколко десетилетия насам, забелязваме едно радостно и утешително явление: все повече се натрупват научните факти, които надрастват материалистичното, механистичното гледище и говорят за духовно разбиране на живота, за духовен светоглед. Това е много естествено. Материалистичната вълна се засили от няколко века насам заедно с подема в естествознанието. Обаче при по-нататъшния развой на последното, при по-дълбокото изследване на природата, не можеше човек да не дойде до ново, по-голямо прозрение на природните сили и закони. Ето защо с право е казал Паскал: „Науката е чаша, която като допреш до устата си, се отдалечаваш от Бога, но ако я пиеш на големи глътки, пак идваш до Него! " Интересно е, че най-новите научни схващания върху човека и природата се покриват със схващанията на мъдреците и посветените от древността.
към текста >>

7. Стоянка Илиева (1899-1981) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Бил преизпълнен с желание да каже нещо утешително в тази минута и го търсел.
Заварили тъжна картина - единственото дете на тези хора умирало от дифтерит. Лекарите го лекували два-три дни и накрая си отишли с безнадеждно вдигнати рамене. - Мога ли да го видя и аз? - попитал Лечителя. /Тогава той бил майор./ Разгледал зениците на детето. Бил преизпълнен с желание да каже нещо утешително в тази минута и го търсел. - Но то ще оздравее! - възкликнал Лечителя. - То оздравява! - повторил в отговор на слисването, с което посрещнали спасителната диагноза. В ириса на детето той “уловил” завяхващото червено петънце, което било и спасителния знак на оздравяването.
към текста >>

8. Влад Пашов (1902-1974) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Какви слова чуха ушите ми там в тихия кът - в стаичката изпълнена с аромат на зрели плодове и с дълбокия звучен глас на благия Учител - Утешител.
Тъй като нищо не разбирах от астрология, майка ми ме изпрати при Учителя на Изгрева да ми го обясни. Така отново се озовах 6 присъствието на Учителя, Когото бях слушала като дете, но не Го бях опознала. В стремежа си да намеря Истината бях проучила какви ли не учения, включително и марксизма, но душата ми бе останала гладна и аз все още търсех тази вечна Истина, която всъщност носим дълбоко заробена в душите си, но очакваме деня, когато тя ще се изяви в нас. ...” “Седнах срещу него в малката приемна стая и душата ми се изпълни с нов трепет. Колко трепетни часове прекарах в тази стаичка. Какви слова чуха ушите ми там в тихия кът - в стаичката изпълнена с аромат на зрели плодове и с дълбокия звучен глас на благия Учител - Утешител. Започна Той да поучава малкия си ученик на сън и на яве. Животът ми се превърна в непрекъсната школа...” От този разговор в ума й остава Неговата мисъл: "Дай на Бога възможност да се прояви като съчетаеш добрата мисъл, с доброто чувство и готовността да действаш. Тогава Той ще работи чрез теб.” Този процес тя ще усеща в себе си като един Божествен Поток през всички години на духовна близост с Учителя. Нейната готовност да действа по висшите закони на Доброто и Любовта, става причина да се появят много стихотворения, песни, цели кантати и оратории. У нея става истинско новораждане, раждане от Духа.
към текста >>

9. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И досети се той да влезе в разговор с нея, дано му каже нещо умно, нещо утешително, облекчително, за неговия товар.
Всеки ще се научи, но колкото по-рано, по-добре, защото по-малко ще страда. Г. С. Г. Кон и риба (Б а с н я) Слаб кон теглеше през брода натоварена кола. Сред реката спря да си пийне водица. Но като се наведе, съгледа една голяма мряна, която весело се къпеше в бързея. И досети се той да влезе в разговор с нея, дано му каже нещо умно, нещо утешително, облекчително, за неговия товар. — Мренко рибке чародейна, неизгледна, виждам. че весело живееш, царска щерка ли си, или некоя богата рентиерка? Учените хора казват, че са рибите безгласни, глухонеми. Други пък твърдят, че те разумно изучавали мълчанието. Все едното ще е вярно, но на мене туй не ми е в дума.
към текста >>

10. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всякога жадните дирят извора, всякога болните дирят лекаря, всякога скръбните, страждущите дирят утешителя, а незнаещите — мъдреца.
Моралният ръст на човека не се определя по неговото обществено положение, нито по неговото материално състояние. Точно неговото спокойно или разтревожено отнасяне към колебанията на околната среда, определят неговата вътрешна дълбочина и стабилност. И точно по тоя път на мисли ние дохождаме съвсем неочаквано до думите на Разпнатия на кръста, който не се обиди от глупостта и жестокосърдечието на своите мъчители, а можа да изрече през своите изкривени от страдание устни: „Прости им, защото те не знаят какво правят! “ Стефан Сърдечната молитва В едно благословено кътче на земята живееше мъдрец — светия. И людете сочеха мястото, гдето нозете му оставяха следи от стъпки, като оазис в пустиня. Всякога жадните дирят извора, всякога болните дирят лекаря, всякога скръбните, страждущите дирят утешителя, а незнаещите — мъдреца. И затова той никога не оставаше сам, освен за няколко часа от денонощието. Всеки който отиваше при него, получаваше нещо и диреше начин да изрази благодарността си. Уви, светията понякога посещаваше и домовете на някои люде и само той знаеше защо прави това. Посещаваше еднакво и бедни и богати и болни и нещастни. И биваше небивал слънчев изгрев и биваше велик празник в оня дом, чийто праг той е прекрачил.
към текста >>

11. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

То праща вълните си към неговите нозе като вълшебна утешителна ласка, като нежно прошепната сладка пума.
Когато седнеш на неговия бряг при плискащите в крайбрежните камъни вълни, ти чувстваш стихията и красотата на седемте езера. Ти чувстваш сякаш удара на това голямо сърце. То е попило в тъмносините си дълбочини небето, въздуха, лазура и копнежа на цялата планина. То е живо. То чувства ласката на ветреца, тревогата на отразения в него тъмно-зелен връх, дълбоката размисъл на издадената към средината му скала, бръчката по лицето на небето и неговата усмивка, копнежа за щастие на приседналия до брега му турист. То праща вълните си към неговите нозе като вълшебна утешителна ласка, като нежно прошепната сладка пума. — Векове кацаха на моя бряг. Кацаха и минаваха като пеперуди, за да дойдат други. Много бури изживях и много урагани замряха на моите брегове. И много слънце погълнах. Живях живота в неговата пълнота: любовта и тъмнината, ласката и страхотната буря, слънчевата радост и дълбоката скръб.
към текста >>

12. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христос каза: „Аз не мога да открия всичко на хората, защото те не могат да разбират, но ще дойде Утешителят, Духът на Истината, Той ще открие всичко и ще научи човечеството.
Тази борба е съществувала винаги, но сега тя взема особен, интензивен характер, защото старият свят умира, а на негово място се ражда новият свят. Преди 2000 год. на земята дойде Христос и даде на хората новия Закон на Любовта. До Христа, човечеството не познаваше любовта. Но и днес, въпреки, че учението на Христа победи езичеството, любовта, като същност на живота е неизвестна на хората, и светът живее по закона на егоизма, по закона на материализма и служенето на своето собствено „аз“. Христос каза: „Аз не мога да открия всичко на хората, защото те не могат да разбират, но ще дойде Утешителят, Духът на Истината, Той ще открие всичко и ще научи човечеството. Светът, в който живя Син Божи, беше много примитивен, много несъвършен. Човешкият разум не беше способен да разбере вечните тайни на Божия живот, тайните на Космоса и затова Христос говореше с думи, достъпни за ума на тези хора. Но всичко в света се усъвършенства, и човешкият разум става все по-способен да приеме това, което по-рано е било недостъпно за него, и материята се усъвършенства, става по изтънчена и указва по-малко съпротивление на Духа. Тази именно еволюция на материята от грубия материализъм към духовността представлява раждането на новия свят, борбата на духовното начало с примитивността и грубото варварство. Но това не става лесно.
към текста >>

13. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Редактор: Атанас Николов Съдържание: Любовта на слънцето – Пламен Духът- Утешител (стих.) – В. Недев.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 244 - год. XI. Севлиево, 25 юни 1939 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Любовта на слънцето – Пламен Духът- Утешител (стих.) – В. Недев. Слънчеви бани Словото на Учителя. Божественото право. (из неделната беседа – 7 май 1939 г.) Слънчеви дарове – Из здравна читанка „Зелен здравец“ Символичният език на цветните лъчи – Из книгата „Лекуване чрез цветните лъчи“ Астрология. (продължение от бр. 243) – Влад Пашов Книжнина ЛЮБОВТА НА СЛЪНЦЕТО Колко сме малки, нищожни, и неспособни ние, хората, да разберем, да обхванем в нейната пълнота, оная безгранична любов, която създава, прониква и крепи живота!
към текста >>

Духът - Утешител Аз — бродник вечен във вековете, докосвам всяка жива твар.
Велик и пълен със смисъл и с неописуемо красиви възможности е животът, изпълващ безграничната вселена. Той няма начало, няма и край! Нито във времето, нито в пространството. И този вечен, велик и безграничен живот, който носи със себе си неоценими съкровища — е наше достояние. Днес, утре и за винаги — никой не може да ни го отнеме. Духът - Утешител Аз — бродник вечен във вековете, докосвам всяка жива твар. О, Аз — Солата на световете, раздавам най-прекрасен дар! * Най-свиден дар дарявам — Свободата на всички, що приеха любовта. Души любящи, вредом по земята, бъдете волни птички—лъчи на радостта! * О, вижте в Мен Духа — желаний Утешител! Понесъл лампа — Слънце, Аз вървя пред вас.
към текста >>

* О, вижте в Мен Духа — желаний Утешител!
Днес, утре и за винаги — никой не може да ни го отнеме. Духът - Утешител Аз — бродник вечен във вековете, докосвам всяка жива твар. О, Аз — Солата на световете, раздавам най-прекрасен дар! * Най-свиден дар дарявам — Свободата на всички, що приеха любовта. Души любящи, вредом по земята, бъдете волни птички—лъчи на радостта! * О, вижте в Мен Духа — желаний Утешител! Понесъл лампа — Слънце, Аз вървя пред вас. Следете Мойте стъпки! Към слънчева обител отвеждат те, где дивни химни пее Моя кратък глас. * Велико беше вашето страдание, но Аз не ви оставях! В минути на подем аз бях, който пращах вам послание: лъчи-стрели и в мрака палех ден!
към текста >>

14. -

Сега аз чета във вашите погледи думите: Кажи нещо утешително ?
Новият свят ще посрещнем пак по същия начин. Тъй да го знаете, когато изгревът иде, някой път има буря. Тази буря е освежителна. Когато слънцето залязва, пак има буря. То е изпращане. Сега аз чета във вашите погледи думите: Кажи нещо утешително ? Да ви кажа: скръбта ви ще се превърне в радост, но след като пострадате. Сиромашията ви ще се обърне в богатство, но след като осиромашеете. Болестта ви ще се обърне в здраве, но след като боледувате. Болестта трябва да мине през вас и да си замине. Ще се спогодите с нея.
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

детето, напр., което се е ударило на ръба на масата, скоро се успокоява, ако майка му поглади удареното място и му каже една утешителна дума.
Така напр., когато у един истеричен внезапно се яви парализа на едната ръка или крак, и лекарят не може да намери никакво органическо заболяване, то в тоя случай той трябва да постави въпроса, дали причината на парализата не е в централната нервна система, дали не липсва централният им- пулс за движението на ръката или крака. Вероятно е, че у даденият пациент несъзнателно започва да доминира представата, че кракът resp. ръката е парализирана. Задачата на лекаря тогава ще бъде да замести тази представа с противоположната. Това става чрез внушение в будно състояние или във време на сън — според възприемчивостта на пациента. детето, напр., което се е ударило на ръба на масата, скоро се успокоява, ако майка му поглади удареното място и му каже една утешителна дума. Болката изчезва, защото детето вярва в уверенията на своята майка. Не е така, обаче, у възрастните, у които критическата способност е по-силно развита. Те не тъй лесно вярват в уверенията, които им се правят. Затова те трябва предварително да бъдат приведени в едно състояние на по-голяма вяра, на „повишена сюгжестивност“. В такова състояние се намира човек през време на сън.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но най-утешителното, което научаваме от книгата на г.: Ланслен, е, че ние чувстваме да изчезват преградите между видимия свет и оня който очите ни не виждат.
Тя е материализация на онова божие слово, което иска, всякой да получи според делата си. Тя е справедлива още и за това, че толкоз мъчителните социални различия не трябва да бъдат един прост каприз на съдбата но точна сметка на човешкото същество, което е пожелало да изгори ’ етапите на пътя си към Абсолютното- Богатството не е вече едно безподобно благодеяние, една великолепна награда, незаслужена, ако трябваше да живеем само един път. То е, напротив, едно изпитание, и то от най-опасните, защото ни налага огромната отговорност да можем да правим онова добро, което всякога не правим. Сиромахът изкупва старите си грешки, а богатият натегнува с вкуса си към материални удоволствия и постигнати блага, към грижи, които не могат да бъдат нито удовлетворени, ни облекчени. Болестите ни са също един вид приета мъка, която ни помага, ако ги понасяме с търпение, да направим още една крачка към Бога. Но най-утешителното, което научаваме от книгата на г.: Ланслен, е, че ние чувстваме да изчезват преградите между видимия свет и оня който очите ни не виждат. Г-н Ланслен не се задоволява само да ни даде научни и философски достоверности, а ни доказва напълно, че можем, при известни обстоятелства, годни за реализиране, да се намерим отново още през тоя живот с ония, от които смъртта ни е разделила. И те не искат нищо по-вече, освен да ни служат за ръководители и да ни останат приятели. Мъчно е да получим такива съобщения, особено без принуждение. Книгата „Посмъртният живот“ дава голямо количество от тия способи и изтъква тяхната ефикасност. Всякога, и за всички посветени, смъртта не е нищо друго, освен една функция на живота, но това убеждение излиза сега от молитвените домове и от лабораторията, за да се смеси с фактите на всекидневния живот.
към текста >>

Очевидната достоверност, която изпъква от книгата му, прави последната водач на издирваните и утешител на ония, които хлопат на вратите на смъртта и на живота, врати, които дълго време са ни изглеждали затворени, но които могат да станат тъй леки и проницателни, че смъртта да не може да ни изолира вече от нашите заминали близки.
Капиталният труд на г. Ланслен, прочитането на който е улеснено от ясния и жив стил, е истински паметник на съвременната психическа наука. Никога толкова смели опити не са били направени, никога един толкова голям сбор от доказателства не е бил представен, за да се докаже научно и философски прераждането, с което ще се отворят за човечеството източниците, които са били отдавна запечатани с посветителни думи. Това прави сега г. Ланслен, като спиритуалист и учен. Очевидната достоверност, която изпъква от книгата му, прави последната водач на издирваните и утешител на ония, които хлопат на вратите на смъртта и на живота, врати, които дълго време са ни изглеждали затворени, но които могат да станат тъй леки и проницателни, че смъртта да не може да ни изолира вече от нашите заминали близки. Велика надежда, нова гаранция се издига за човешката мисъл и едно зазоряване ни огрява като четем тия авторитетни страници. Това, което бе тайна на храмовете и което е минало твърде мъгляво през описаните пътища от тайните общества, увереността, че ще живеем пак и ще се доближим до божественото, когато станем достойни за него; обяснението на злините и радостите на живота, всичко, което ни засенява, става вече светло Подобни съчинения са нещо по вече от библиотечни книги — те са обещание на новия живот, който се ражда, това са „отворени порти на непознати небеса“, те са светлина, която се събужда, победителка на смъртта“. А. Бернар. -------------- 1) Ние сме съобщили подробностите на тоя случай още в кн. IX год.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но и сънят — този приятел и утешител на бедните и нещастните — не можеше вече да ме успокои и да заглуши тягостната дисхармония между болната душа и вечно здравото тяло.
Всичко видела и всичко изпитала, душата се уморява в това неуморимо тяло. Тя почва да чувства настойчиво потребността от, усамотение, тишина и бива обхваната от болезнена жажда за свобода. Но за да разбере човек това, трябва сам да го изпита. Когато у мене се явяваха такива моменти на отчаяние, горчивина и нравствено - духовна умора, аз избягвах в един от затънтените си замъци или в усамотеното убежище в Хималаите. Там, съвсем сам, с изключение на най-необходимите ми слуги, аз търсех забрава и утешение в работа и спане. Но и сънят — този приятел и утешител на бедните и нещастните — не можеше вече да ме успокои и да заглуши тягостната дисхармония между болната душа и вечно здравото тяло. Трудът още беше най-доброто средство и аз жадно търсех истината под всички форми. Но тя мъчно се намира, въпреки странната и тайнствена сила, с която аз бях пропит. Аз изучвах особено това дяволско вещество, пълно с изкушения, както чашата с упоително вино, горчивината на което чувства само онзи, който я изпил до дъното. И ето, въпреки всички мои изследвания, аз все пак нищо не зная. Аз прерових всичките книги по магията и херметическата наука, но всичко бе напразно.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Утешителното учение на Зо-ар се осветлява с това, че едомските царе, осъдени и свалени, и членовете на микропрозопа и на съпругата му се отдават еднакво на седемте долни сефироти, на седемте божествени свойства на проявеното творение.
Тия шест членове напомнят шестте сефироти на микропрозопа. „И тя излиза от земята, която получи проклятие, от земята, проклета от Господа“. Втората земя се ражда от падналата и разрушената земя; едомските царе, сиреч седемте долни сефироти, след като са претърпели удара и смъртта, отново са притеглени постепенно от нея и злото се променя в добро чрез простото заместване на безредието с хармонията, на несплотения и груб егоизъм с организацията. Втората земя е произлязла от тази проклета земя, наказана от Господа. Както във физическия порядък нито един атом не се губи, нито една смърт не е действителна и окончателна, а всичко влиза, след пречистване и временно изтощение, в течението на безкрайния сок,така и в моралния порядък никоя загуба не е неизлечима, но собствените елементи на съпротивлението и греха пораждат, след изкуплението, светлините, изтъкани от звездите. Утешителното учение на Зо-ар се осветлява с това, че едомските царе, осъдени и свалени, и членовете на микропрозопа и на съпругата му се отдават еднакво на седемте долни сефироти, на седемте божествени свойства на проявеното творение. Тази общност на корена и на есенцията показва, че злото, като не може да се установи като принцип, защото произтича от обезформеното добро, произвежда само повърхностни повреди, поквара на чувствата и енергиите, добри по същина, а зле приложени, и най-после вътрешната доброта на нещата и душите разкъсва външните нечистотии. Дисонансите на акордите не развалят красотата на всяка отделна нота. Затова не трябва да се счупи инструмента, а да се изучи хармонията. „И тя бе празна и пуста, и тъмнината лежеше върху лицето на бездната и Духът Божи се носеше над водите“. Тук тайнствената книга започва описанието на проклетата земя.
към текста >>

0.40376114845276