Търсене в текстове за 'Усилие'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 115 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_21 ) Промисъл - Боян Боев (1883 – 1963)

Дават ни се малки условия, за да правим усилие.
Мислите, които идат в теб, други са ги създали. Днешният ден е устроен от нашите приятели. Ти имаш огромно богатство – отличен ум, отлично сърце, отлично тяло. Употреби това богатство. В Природата всичко не ни се дава наведнъж. Дават ни се малки условия, за да правим усилие. Като задоволиш човека с всичко, ще остане чужд на хората; за да не става това, трябва да му липсва нещо. Вие искате да не ви липсва нищо, но тогава ще бъдете нещастни хора. Братът попита: „Учителят смята ли се за условие за ученика или Той е възможност? “ Учителят не е условие, а възможност за човека.
към текста >>

2. 4_06 ) Бъдещият строй – строй на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

За сегашния свят се изисква едно малко усилие, с което той може да се поправи – всички да имат желание за изпълнение Волята Божия.
Да, има закони, но има и насилие. Хората са много добри, понеже има закони, но ако оставим държавата за 24 часа без закони, ще проверим какви ще са хората. Един държавник, като стане сутрин, нека да мисли за Бога, да служи на Бога и да управлява в съгласие с Божията Воля. А сега, като дойдат на власт, се забравят и мислят, че те са главните фактори и правят каквото си искат. За оправянето на света не се изискват много работи. За сегашния свят се изисква едно малко усилие, с което той може да се поправи – всички да имат желание за изпълнение Волята Божия. Изобилието разрешава въпросите. Ако отидеш при една чешма, ще има ли спор за вода? Не. Но за едно малко шише с вода ще има спор. Значи при Великото няма спор, има изобилие, а при малкото има спор. Лъжата, завистта, убийството, грешният живот показват, че няма изобилие.
към текста >>

Усилието на Невидимия свят е да се приложи в човешкото общество това, което е вече опитано.
Искат да създадат нов ред, а той вече съществува; остава само да го възприемем. Въпросът за новия ред е разрешен, защото на Небето има Общества, които живеят така, и техният ред трябва да се свали долу, а не да измислят нови строеве. Истинският ред съществува и трябва да се преведе долу, също както скинията на Мойсей бе видяна горе и бе свалена долу по горния образец. На Слънцето, на планетите този идеален порядък е въведен, а на Земята не е въведен все още в материално отношение. Всички правила ги има горе, а тук искат да правят експерименти. Усилието на Невидимия свят е да се приложи в човешкото общество това, което е вече опитано. Нали е казано: „Да бъде Волята ти както на Небето, така и на Земята.“ Нали е казано: „Да дойде Царството ти както на Небето, така и на Земята.“ А пък те искат да измислят тук някои неща, а то така не може. Сега по целия свят се приготвя Новия живот. Рибите станаха модел за параходите, а птиците – за аеропланите. А моделът за новия строй трябва да се вземе от Висшите същества, защото днешният ред на нещата е детински и трябва да се измени. Даже вече формите трябва да се изменят, тъй като днешните са неподходящи.
към текста >>

3. 5_20 ) Беззаветно служене - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек трябва да прави усилие, за да влезе вътре в това течение и да развие своето вътрешно чувство – интуиция; когато попадне в течението, тогава нещата вече вървят и стават ясни.
За тези, които слизат, идеал е Земята, а за онези, които се качват, идеал е да се качат горе. Който не слезе, не може да се качи, и който се качи, не може да слезе. А за съвършения да се качи и да слезе е най-лесното нещо. Разбирането, което ще дойде отвътре, е от Бога. Прогресът на човека зависи от онова, което Бог е намислил. Човек трябва да прави усилие, за да влезе вътре в това течение и да развие своето вътрешно чувство – интуиция; когато попадне в течението, тогава нещата вече вървят и стават ясни. Тъмният дух идва при човека да му каже, че всичко е в материалните работи. Казано е от Христа: „Иде князът на този свят и той няма нищо общо с Мене.“ Силата на човека не е външна, нито в богатството, нито в знанието, тя стои вътре. Сега човек мисли, че е останал самичък, няма какво да се тревожи, един ден той ще види дълбочината на Бога и Неговата неизменяемост. Ние искаме да ни помогнат отвън. Отвън са условията, а помощта иде главно отвътре.
към текста >>

4. 5_24 ) Абсолютно възможно за силния - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато само желаеш някои неща, то Невидимият свят не се притичва да ти помогне, но ако направиш известно усилие, ако почнеш да работиш в тая посока, той идва да помогне.
И най-възвишените същества слизат долу в материята, защото само при тези условия могат да се развият известни качества. Трябва нов начин на размишление. Целият днешен ред трябва да се измени. Сега има кармически неизбежни страдания, които трябва да се премахнат или поне да се облекчат. Има толкова благотворителни дружества, но те помагат временно и въпросът остава неразрешен. Когато само желаеш някои неща, то Невидимият свят не се притичва да ти помогне, но ако направиш известно усилие, ако почнеш да работиш в тая посока, той идва да помогне. Например искаш да напреднеш в музиката, като се опретнеш да работиш, ще привлечеш помощта на Невидимия свят, ако се обленяваш, тогава Той се оттегля. Някой е меланхоличен, паднал е духом. Ще направя един опит, за целта ще избера десетима. Първият като срещне нещастния човек, ще му каже: „Какво е светнало лицето ти! “ И вторият ще му каже: „Днес е важен ден, последният ден на твоите изпитания.“ Третият ще каже: „Ще станеш отличен поет“ и той ще стане.
към текста >>

5. 6_08 ) Царството Божие със сила се взема - Боян Боев (1883 – 1963)

В следващите десет дни размишлявайте върху 3-ти стих, 3-та глава от Евангелието от Йоана: „Истина, истина ви казвам, ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие.“ Ще размишлявате без да правите усилие.
За да се научи човек да се концентрира, трябва да бъде по-близо до хора, които се концентрират, и да дружи с тях. Едни от други хората се ползват. Направете за десет дни следното упражнение: вземете 96 Псалом и 103 Псалом и размишлявайте върху тях, като направите и едно сравнение между двата псалма. Вземете 15-та глава и 21-ва глава от Притчите, размишлявайте върху тях и ги сравнете. После, направете сравнение между псалмите и притчите. В следващите десет дни размишлявайте върху 3-ти стих, 3-та глава от Евангелието от Йоана: „Истина, истина ви казвам, ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие.“ Ще размишлявате без да правите усилие. Тази светла мисъл ще държите в ума си десет дни и ще видите какви мисли ще дойдат в ума ви, които ще записвате. Тази мисъл ще стои като една семка – ще я посеете и ще видите какво ще изникне. След тези десет дни прочетете за два месеца Книгата на пророк Исайя, по една глава на ден. Те са 66 глави. Извадете най-забележителните стихове, може по един, два или три стиха от глава.
към текста >>

6. 7_06 ) Развитие на добродетелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Четете, проучвайте това, което вече е казано, и направете усилие да прилагате.
За да се стопи захарта, трябва вода. Ако водата е вледенена, трябва огън. Нека се изучат законите на приложението. Всяко нещо, което учиш, трябва да се прилага. Много работи съм дал в беседите и лекциите, които не сте приложили. Четете, проучвайте това, което вече е казано, и направете усилие да прилагате. Малките правила са важни. Човек като се стреми малкото да приложи, след това ще дойде и голямото. Като се прокопае едно място, то отначало реката ще почне да тече с малко вода, но после ще дойде и голямата вода. Силата е в приложението на една Божествена мисъл. Трябва да се посее едно семе и не само да се посее, но трябва да знаем и кога да го посеем.
към текста >>

Няма нищо постигнато без усилие.
Тогава помисли с какво можем да помогнем на този брат? “ Той харесва това Учение, а не е готов да направи най-малкото приложение на идеите. Трябва да се работи разнообразно. Да се приложи Разумността в яденето, в дишането, в гледането. Всичко се дължи на труд, на работа. Няма нищо постигнато без усилие. Да не мислите, че ей така, без работа, ще постигнете нещо. Всички, които са имали постижения, много са работили. Още днес може да влезете в Царството Божие с приложение на методите, които ви давам. Най-хубавите работи са много трудни. Там са скрити много скъпоценности, но понеже не ги виждаш, не ги и оценяваш.
към текста >>

7. 27) Жилище, облекло, красота - Боян Боев (1883 – 1963)

Красотата е вече колективна и не е усилие само на една личност, но на цялото общество, на целия народ.
В новия човек няма да има нито помен от сегашния организъм; това е практичната страна, защото всяка една философия трябва да има и една практична страна. Има един красив, разумен свят, към който се приближаваме. Красотата не е нещо физическо, тя спада към Духовния свят. И когато се съберат хората, да не изнасят дефектите си един на друг, защото с това стават грозни; забравете за това. Рисувайте красиви форми: цветя, камъни и хоризонти. Красотата е вече колективна и не е усилие само на една личност, но на цялото общество, на целия народ. Колективното усилие дава Красота, като че ли това е едно здание, което съграждат. Една раса ще създаде един красив тип. Човек не трябва да се занемарява, трябва да държи лицето и очите си в изправност. Тялото изобщо е едно наследство, което човек трябва да запази. Човек трябва да работи и в трите свята – физически, Духовен и Божествен, за да има резултат.
към текста >>

Колективното усилие дава Красота, като че ли това е едно здание, което съграждат.
Има един красив, разумен свят, към който се приближаваме. Красотата не е нещо физическо, тя спада към Духовния свят. И когато се съберат хората, да не изнасят дефектите си един на друг, защото с това стават грозни; забравете за това. Рисувайте красиви форми: цветя, камъни и хоризонти. Красотата е вече колективна и не е усилие само на една личност, но на цялото общество, на целия народ. Колективното усилие дава Красота, като че ли това е едно здание, което съграждат. Една раса ще създаде един красив тип. Човек не трябва да се занемарява, трябва да държи лицето и очите си в изправност. Тялото изобщо е едно наследство, което човек трябва да запази. Човек трябва да работи и в трите свята – физически, Духовен и Божествен, за да има резултат. В Божествения свят всичко е величествено; той е толкова красив и величествен.
към текста >>

8. 41) На фокуса на музиката - Боян Боев (1883 – 1963)

Пианото е по-механичен инструмент и да дадеш израз при него е по-мъчно и се изисква по-голямо усилие, за да се дойде до хармония с публиката.
Някой път нямаш никаква причина да си скръбен, а скърбиш: това е някое ненапреднало същество, чиято скръб приемаш. Музикантът е чувствителен и когато слезе от сцената, възприема мислите на тези, които са доволни, и на другите, които не са: тогава изпитва чувството, като че го режат. На младата музикантка Учителя каза: Вие трябва да свирите според трептенията на своя организъм. Професорът също трябва да се съобразява с ритъма на ученика. Пианото е по-механичен инструмент и да дадеш израз при него е по-мъчно и се изисква по-голямо усилие, за да се дойде до хармония с публиката. Един цигулар свири добре на цигулка, когато неговият двойник излезе из него и влезе в цигулката, но когато свърши, трябва да го извади оттам и пак да го тури в себе си. Затова именно не трябва да дава цигулката си на друг да я пипа и ако тя нещо пострада, видният цигулар чувства страдание, понеже двойникът му е бил в нея. Същото е, когато някой е привързан към някоя вещ и тази вещ пострада. Учителя пак се обърна към младата музикантка: Вие свирете така, както разбирате, както ви учат гениите отвътре.
към текста >>

9. 73) Спирайте се върху общите принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Това усилие всякога произвежда едно недоволство в човека.
Слизането надолу вие го наричате падане и страдание. Та опитността, мъчнотиите, страданията, които сега изпитвате, това са страданията на растенията. Вие изпитвате вашия растителен живот на миналите векове; сега изпитвате тези страдания. Страданието не е нищо друго, освен слизане от някое планинско място. И казваш: „Защо ми трябваше да слизам, че сега пак да се качвам нагоре“. Това усилие всякога произвежда едно недоволство в човека. Желателно е да намерите аналогията между физическите и духовните прояви. Те си приличат, но същевременно и се различават. Нали казват, че плодовете винаги се явяват по клонките. Обаче има плодове и долу, в почвата, например фъстъците. Когато се заражда голямо страдание в човека, както при Йов, че ти идва до гуша, тогава плодовете са долу, затрупани с пръст.
към текста >>

10. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Гениалността е колективно усилие на всички същества, които са завършили земното си развитие.
Ето защо отношенията ни към другите ще бъдат правилни, когато изработим правилни отношения към Великото, Разумното, а то живее и работи във всички същества. Даже привързването на едно пречупено стъбълце е израз на нашите отношения към Първата Причина в света. Новото разбиране за труда не е нещо друго, освен израз на нашето отношение към Бога. Всъщност по този начин трудът се превръща в служене на Първото Начало. 13. Най-важният фактор в еволюцията Гениалността е колективно усилие на всички същества, които са завършили земното си развитие. И доброто не е усилие единствено на вашата душа, а е резултат на цялото Небе. И с мисълта си ние даваме ход на Мъдростта на Цялото. За да може да се разбере Природата, тя трябва да се изследва по форма, съдържание и смисъл. За този, който изучава нещата по форма, един къс метал е само това, което вижда с физическите си очи, но за този, който изучава и съдържанието, този къс метал е нещо много повече – той е център на едно динамично вибрационно поле на сили, които се разпространяват наоколо; те са строителни сили и са във връзка с всички съзидателни Космични сили. Например сензитивният човек вижда всички органи на живите форми, че са проникнати и окръжени от одичната светлина, която представлява строителните им сили.
към текста >>

И доброто не е усилие единствено на вашата душа, а е резултат на цялото Небе.
Даже привързването на едно пречупено стъбълце е израз на нашите отношения към Първата Причина в света. Новото разбиране за труда не е нещо друго, освен израз на нашето отношение към Бога. Всъщност по този начин трудът се превръща в служене на Първото Начало. 13. Най-важният фактор в еволюцията Гениалността е колективно усилие на всички същества, които са завършили земното си развитие. И доброто не е усилие единствено на вашата душа, а е резултат на цялото Небе. И с мисълта си ние даваме ход на Мъдростта на Цялото. За да може да се разбере Природата, тя трябва да се изследва по форма, съдържание и смисъл. За този, който изучава нещата по форма, един къс метал е само това, което вижда с физическите си очи, но за този, който изучава и съдържанието, този къс метал е нещо много повече – той е център на едно динамично вибрационно поле на сили, които се разпространяват наоколо; те са строителни сили и са във връзка с всички съзидателни Космични сили. Например сензитивният човек вижда всички органи на живите форми, че са проникнати и окръжени от одичната светлина, която представлява строителните им сили. Окултизмът отива по-далеч и изучава смисъла, т.е.
към текста >>

11. 10.ХI.1950 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Този наш брат бил доста як физически и с едно ловко усилие качил бъчвата на колата.
Изворите били малко под селото. Когато той точел вода един от съседната кръчма започнал да говори против Бялото Братство. Той говорел високо нарочно поради този наш брат. Скоро обаче и този човек дошъл да си напълни една бъчва с вода, но се случило така, че бъчвата се подхлъзнала и паднала от колата. Той се опитал да качи бъчвата но не можал. Този наш брат бил доста як физически и с едно ловко усилие качил бъчвата на колата. Онова лице останало изненадано и от тогава нататък престанало да говори против братството. Ще ви разкажа един интересен случай с Учителя. Около вилата на едно дърво имало гнездо с оси. Учителя отстранил питата и застанал на известно разстояние да гледа какво ще правят осите. Осите бръмчали около дървото, после отишли към него и пак към дървото, и пак към него.
към текста >>

12. Природосъобразен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Той почти без усилие чупи дърветата и разхвърля клоните като клечици.
Някой мисли, че месото е необходимо, за да образува човек мускулна енергия. Д-р Кингсфорд казва: „Най-износливите, полезни, работни животни се хранят не с месна храна и даже не я търпят. Всички работи на земното кълбо се извършват от тревопасни животни - кон, вол, камила, слон. Те орат полетата, те ни дават възможност да пътуваме; благодарение на тях се е създала нашата култура и благосъстояние. Ни едно месоядно животно не може да се сравни по сила с тревопасния носорог. Той почти без усилие чупи дърветата и разхвърля клоните като клечици. Една горила, която се храни само с плодове и орехи, пред очите на Дюшалю счупила на две половини пушката, изтървана от ръцете на един ловец. При състезанията вегетарианците са имали надмощие. Д-р Хейг казва: „При състезанието за една обиколка около Берлин, което съставлява 15 английски мили, първите шест победители се оказаха вегетарианци. Най-добрият любител пешеходец на дълги и къси разстояния - Г. У. Оули - се храни с растителна храна.
към текста >>

13. 13. Смирение - Боян Боев (1883 – 1963)

Всичко, което ти постигаш в живота със своя труд, старание, усилие, можеш да кажеш, че е лично твоя заслуга, но това не е вярно.
Теменугата се гуши в храсталаците, едва ще я забележите. Тя е скромна, смирена, но има и голямо достойнство. Има хубави краски и силно благоухание. Смирението бива два вида: първо - смирение в отношенията ни към Бога и второ - в отношенията ни към ближните. Какво значи смирение в отношение с Бога? Всичко, което ти постигаш в живота със своя труд, старание, усилие, можеш да кажеш, че е лично твоя заслуга, но това не е вярно. Например ти си земеделец, изореш нивите, засееш ги и казваш, че житото е твое производство. А всъщност не е така. Това, което ти си направил, е много малко в сравнение с това, което е направила разумната природа. Ти трябва да имаш смирение пред разумната природа, в която работи Бог. Тези житни зърна, които ти си посял в земята, имат живот, той не е твой, той е даден от Бога.
към текста >>

14. 14. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Славяните сега правят усилие да разрешат музикалните проблеми.
Всеки неин тон ще има такова действие: ако двама се карат и един свири, те могат да млъкнат веднага; ако се свири на болен, той може да оздравее. Новата музика, която иде, ще бъде такава: Едно музикално парче да събуди у вас вяра. Друго музикално парче да събуди у вас любов. Трето да събуди у нас милосърдие и пр. Новото учение ще влезе в света чрез музиката. Славяните сега правят усилие да разрешат музикалните проблеми. Ако славяните се отворят, ще имат голяма музикална култура. Музиката ще достигне голям подем в славянството. Тогаз ще се изяви музиката на Любовта! сп. „Житно зърно”, бр. 11, кн. 6
към текста >>

15. Смирение - Боян Боев (1883 – 1963)

Всичко, което ти постигаш в живота със своя труд, старание, усилие, можеш да кажеш, че е лично твоя заслуга, но това не е вярно.
Теменугата се гуши в храсталаците, едва ще я забележите. Тя е скромна, смирена, но има и голямо достойнство. Има хубави краски и силно благоухание. Смирението бива два вида: първо - смирение в отношенията ни към Бога и второ - в отношенията ни към ближните. Какво значи смирение в отношение с Бога? Всичко, което ти постигаш в живота със своя труд, старание, усилие, можеш да кажеш, че е лично твоя заслуга, но това не е вярно. Например ти си земеделец, изореш нивите, засееш ги и казваш, че житото е твое производство. А всъщност не е така. Това, което ти си направил, е много малко в сравнение с това, което е направила разумната природа. Ти трябва да имаш смирение пред разумната природа, в която работи Бог. Тези житни зърна, които ти си посял в земята, имат живот, той не е твой, той е даден от Бога.
към текста >>

16. 034 ОБЩЕНИЕ С ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Усилие се иска за това.
Днешния хубав ден е израз на техните добри мисли и желания. Дръжте всички растения и животни като Божии създания в своето съзнание. Правите ли това, всичките ви работи ще вървят добре. Човек трябва да дойде до положение, когато едновременно ще вижда и ще съзнава нещата. Това е привилегия, но мъчно постижима. Усилие се иска за това. Тогава ще се доберете до Реалността на нещата. Човек, който се е добрал до Реалността, отива да помага на другите. Да влезе човек в досег с Реалността, това значи, да вижда Живота отвън и да съзнава Живота отвътре. Тогава той е истинско общение с Природата. Излизайте вечер, обръщайте внимание на звездите.
към текста >>

17. 130 ДОБРОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Като ученици от вас се иска малкото, микроскопическо усилие да направите едно малко добро.
Защо е скръбта? За да се роди доброто. Всеки ден трябва да правите по едно малко добро. Има програма, която определя колко добро трябва да правите на ден и на колко души да помогнете. Ако не изпълните тази програма, в живота ви ще се явят празнини. Като ученици от вас се иска малкото, микроскопическо усилие да направите едно малко добро. Може да ви отнеме една минута или една секунда, но от него ще зависи вашето бъдеще. Ако не употребите поне една минута през деня за едно добро, направено от Любов, това показва, че не можете да приложите закона на Любовта. Правете опити в областта на Любовта, като започнете от най-малкото, от микроскопическото добро. При това, опитайте се да го направите първо на онзи, когото не обичате. Да спасите мравка, която се дави, това е геройство. Защо?
към текста >>

18. Съборите на Бялото братство - Боян Боев (1883 – 1963)

Този наш брат бил доста як физически и с едно леко усилие качил бъчвата на колата.
Изворите били малко под селото. Докато той точел вода, един човек от съседната кръчма почнал да говори против Бялото братство. Той нарочно говорел високо поради този наш брат. Скоро обаче и този човек дошъл да си напълни една бъчва с вода, но случило се така, че бъчвата се подхлъзнала и паднала от колата. Той се опитал да качи бъчвата, но не можал. Този наш брат бил доста як физически и с едно леко усилие качил бъчвата на колата. Човекът останал изненадан и оттогава престанал да говори против Братството. Ще разкажа един интересен случай с Учителя. Около вилата на едно дърво имало гнездо с оси. Учителя отстранил питата и застанал на известно разстояние да види какво ще правят осите. Те бръмчали около дървото, после отишли към него и пак към дървото, и пак към него.
към текста >>

19. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Така обикаляше по своя неравен, негладък път сам, от никого не подпомогнат, с безкористно усилие и труд.
На същото място и със същите букви е написан един от великите методи, с които Учителя си служеше за постигането на ценни неща, а именно: С любов и със светлина към мир, прогрес и свобода! От тази дата 1864 г. до 1954 г. са изминали деветдесет години една епоха, която може да се раздели на три неравни периода, на три големи дълги дни: вчера, днес и утре. Вчерашният ден е денят на вчерашното и недалечно минало, когато виждаме Учителя още млад човек, тогава познат с фамилното си име господин Петър Дънов, с факела на истината в едната ръка и с куфарче в другата, да обикаля България от град на град, от село на село, проникнат от великата идея да посочи на човечеството един от пътищата за себепознанието, а именно изучаването на човешката глава, да знае човек с какъв капитал разполага и в какви предприятия да се хвърли. Така обикаляше по своя неравен, негладък път сам, от никого не подпомогнат, с безкористно усилие и труд. Този период, вчерашният ден, може да се нарече“период на подготовка и труд“. Един от учителите в Сливенската гимназия разказваше: “Един пролетен ден дойде директорът в учителската стая с един млад господин, препоръча ни го като господин Петър Дънов, голям френолог, който изучава и проверява своите знания върху черепите, иска да направи няколко измервания със своите инструменти върху главите на някои ученици. Ние погледнахме с недоверие каза нашият брат. Извикахме някои ученици, способни и посредствени. Господин Дънов седна на стола и без да вади своите инструменти, започна да казва:“Този ученик има математически способности.“ веднага ние побързахме да извадим тефтерчетата си да видим вярно ли е.
към текста >>

20. 06 САЛОНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

С усилието на всички в предната част откъм улицата се построява салон, а в задната, зад къщата - дъсчена постройка, където група братя, по професия печатари, да могат да набират беседите на Учителя, а оттам набраните страници да се отнасят на някоя печатарска машина за отпечатване.
Ще се строи салон на улица "Оборище" №14. На улица "Оборище" №14 брат Иван Радославов има къща с доста голямо дворно място. Той преподава история в Първа мъжка гимназия, човек с широка ръка и крайно доверчив, та стига до дългове. Братството му предлага да му ги плати, като срещу това, той да отстъпи празното място около къщата. Споразумението е постигнато. С усилието на всички в предната част откъм улицата се построява салон, а в задната, зад къщата - дъсчена постройка, където група братя, по професия печатари, да могат да набират беседите на Учителя, а оттам набраните страници да се отнасят на някоя печатарска машина за отпечатване. През 1923 година салонът е построен и завършен. В него Учителя провежда в сряда вечер Общия окултен клас, в петък, пак вечер, Младежкия окултен клас, а от десет часа преди обяд в неделя - Неделните беседи за нас и всички граждани. След завършването на салона братята, отговорни за средствата, употребени за строежа, дават отчет. Най-живо участие в организацията и провеждането на строежа, взима брат Симеон Симеонов. Той беше висок и строен, с амбиция и енергия човек, рядко предан на делото.
към текста >>

21. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Но въпреки усилието, напрежението и съсредоточаването, този път духовете не дойдоха и медиумите нищо не написаха.
Решихме да поканим Учителя на наше събрание, за да види и Той големите "чудеса", които се пишат от духовете. Учителя прие и в уречения ден и час Дончо го довежда на събранието. Учителя седна на стола, определен за Него, малко по-настрана. Направи ми впечатление, че Той седи някак напрегнато. Събранието почна по установения ред - песни, много, много молитви, за да има сигурно присъствие на духовете и за да се създаде възможно най-благоприятна атмосфера. Но въпреки усилието, напрежението и съсредоточаването, този път духовете не дойдоха и медиумите нищо не написаха. Настъпи едно тягостно мълчание - състояние на безизходица. Тогава Учителя се обади: "Изглежда, че духовете си имат работа, заети са, няма да дойдат." След това ни обясни, че сме подведени от тези духове по един неправилен път. Учителя видял след това и обстановката, запитал и за начина, по който провеждаме общото хранене. Продуктите се купуваха само от Дончо и мен, а другарката ми вършеше цялата домакинска работа. Тогава Учителя каза: "Така комуна не се прави.
към текста >>

По отношение на придобиването на знания и истини, Учителя се изказва всякога в този смисъл - знанието, истината се добиват с голямо усилие, търсене, напън на мисълта и наготово не се дават.
Продуктите се купуваха само от Дончо и мен, а другарката ми вършеше цялата домакинска работа. Тогава Учителя каза: "Така комуна не се прави. В една комуна трябва всички да вземат участие, както с разноските, така и с работата." След тази среща един по един се откъснахме и почнахме да посещаваме само беседите на Учителя, разбирайки добре голямата заблуда, в която бяхме тласнати. Не след много бай Дончо почина и групата се разпадна." От изказванията на Учителя по-късно по този случай се разбра, че тези духове са искали да спъват приятелите в техния път и да ги задигнат от този свят, както вече станало с трима от тях - брат и сестра Сапунджиеви и Дончо и с това да загубят благоприятните условия, които биха имали при Учителя. По отношение на придобиването на знания и истини, Учителя се изказва всякога в този смисъл - знанието, истината се добиват с голямо усилие, търсене, напън на мисълта и наготово не се дават. По този случай имам една малка опитност. Един ден отивам при Учителя и Го запитвам за значението на някои линии по ръката, въпроси от хиромантията, която със старание изучавах, а и върху тази наука Той често спираше вниманието ни. Погледна ме и ми каза: "Наблюдавай, ще проучваш и ще разбереш." Явно беше, даде ми да разбера, че така наготово не може. При такава обстановка Учителя отвори Школата. Тези, които влязоха в нея, предимно младите, в по-голямата си част преди това бяха минали именно през някое от тези течения.
към текста >>

22. 27 СПЕСТЯВАЙ ПО НЯКОЙ ЛЕВ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Още на другия ден почнах с най-голямо усилие да търся каквато и да е работа, но беше зима, мъртъв сезон.
Това направи лошо впечатление на моя работодател. Той го познаваше, сега вече мой роднина, но виждаше в него един не дотам благонадежден човек, способен да ми повлияе, за да се почне една злоупотреба с имуществото в магазина, който ми беше поверил. Виждах, как безпокойството и подозрението постоянно нарастваха, но не намерих начин да ги отстраня. Изненадващо за мен, моят работодател изчака активния период на търговия със стоки от този род около Коледните празници, Нова година и на първи януари 1938 година, като новогодишен подарък, аз бях освободен от работа. Посред зима, младоженец, без работа и пари. Още на другия ден почнах с най-голямо усилие да търся каквато и да е работа, но беше зима, мъртъв сезон. Тогава, още с почването на зимата, строежите се преустановяваха, а друга работа не можех да намеря. Два месеца подред бях в мъчително напрежение, немотия и оскъдица, непрекъснато от сутрин до вечер ходех да хлопам, да търся работа, за да мога за изкарам някой лев за най-насъщни нужди. Тогава се сетих и разбрах това, което Учителя ми беше казал: "Спестявай по някой лев." Ако бях Го послушал, нямаше да преживея така тежко този мъчителен за мен период. На първи март, същата година аз бях отново на редовна работа, благодарение на един много мил и прекрасен наш брат. Но вече с една мъдрост повече в себе си.
към текста >>

23. 86 ТОМЧЕТО 'ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА' - Николай Дойнов (1904 - 1997)

През тези екскурзии, както отбелязва Борис Николов, който всякога Го е придружавал, Учителя често се е спирал, стоял по няколко минути и с усилие на волята продължавал пътя Си.
създадоха се обвинения за съдене на виновниците от миналия режим. Арестуван беше и Любомир Лулчев, обвинен като съветник на цар Борис. През това време Учителя говори беседите, отпечатани в третия том „Заветът на Любовта“. Но явно се забелязваше Неговото телесно отслабване. Въпреки това състояние, Той направи няколко екскурзии до онези любими места, свързани с Делото Му. През тези екскурзии, както отбелязва Борис Николов, който всякога Го е придружавал, Учителя често се е спирал, стоял по няколко минути и с усилие на волята продължавал пътя Си. Понякога слагал ръка на сърцето Си. Явни бяха признаците на отпадналост и все пак намери сили да посети онези любими за Него и за нас места, навярно, за да си вземе сбогом с тях. „Около това време - разказваше брат Борис - бяхме останали за малко с моята другарка в провинцията. Като се върнахме, Учителя беше наредил да отидем при Него. Когато се явих, беше вече доста отпаднал, но ме пита дали можем да отидем на Мусала.
към текста >>

24. ВУЛКАНОВ ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Не са стиснати, което е израз на усилие и твърдост, и ъгълчетата им не са извити надолу, което е израз на песимистичен, мрачен и подозрителен възглед към всичко.
Погледът е магнетичен, приятен, с подтик за справедливо отношение към онова, което гледа. Носът на тези типове добре хармонира с изпъкналото чело. Той е дълъг, леко извит навън, на върха нормално широк. Устата е красива, със среден размер. Устните са с изящни извивки, като горната е по-добре изразена; едва се допират. Не са стиснати, което е израз на усилие и твърдост, и ъгълчетата им не са извити надолу, което е израз на песимистичен, мрачен и подозрителен възглед към всичко. Усмивката е трезва и приятна. Брадата е добре оформена, без да е издадена напред като белег на твърдост и инат, нито пък е къса и хлътнала като белег на променливост и безволие. От цялото лице на Вулкановите типове се излъчва равновесие, хармония, спокойствие и приятност. В морално отношение Вулкановите типове стоят твърде високо. Те са хора, които успяват, защото винаги стоят твърде високо, защото винаги долавят правилните идеи и методи за разрешаване на всяка поставена задача.
към текста >>

25. АСПЕКТИ НА ЮПИТЕР - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Такива хора се залавят за много работи наведнъж, но трудно постигат най-важното, защото разпиляват вниманието и усилието си в много задачи.
Със Сатурн. При съвпад дава на личността голямо умение добре да подрежда своите лични работи, правилна оценка на материалните ценности, склонност да прави подаръци и жестове, но със скрито желание да бъде похвален и поласкан от околните. При благоприятни аспекти дава на родените добър организаторски талант, голямо умение да подрежда, организира и извежда на добър край всяка поставена задача. Такива личности са незаменими като ръководители във всяка работа. При неблагоприятни аспекти липсва ред, последователност и методи за постигане на поставената цел, липсва устой в осъществяването й. Такива хора се залавят за много работи наведнъж, но трудно постигат най-важното, защото разпиляват вниманието и усилието си в много задачи. С Уран. При съвпад имаме човек, който при всяка поставена задача търси нови и оригинални методи за реализирането й. При благоприятни аспекти е налице човек, който усърдно се привързва към всяка своя работа, с устрем се залавя за нея и винаги му идват на ум нови и оригинални методи за нейното реализиране. Такива хора, получат ли подтик да направят добро някому, веднага правят това; реализирането на този подтик създава условия за по-бърза еволюция и облагородяване на Звездните им тела. Личности с такива аспекти разбират как трябва да постигнат всяка цел по нов и по-съвършен начин, не обичат да копират и взаимстват вече употребявани методи, а при резки и изненадващи събития умеят да вземат правилни решения и да постъпват добре.
към текста >>

26. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато доброто прави усилие да преодолее злото, то развива още по- голяма сила.
Всичко, което остана писано за манихеите, е от техните противници (защото тяхната литература е била напълно унищожена) и не отговаря на техните идеи, не отговаря на Истината. Те бяха едно езотерично Християнско Братство, което имаше за задача да работи за смекчаването на злото в света и превръщането му в добро. Те и сега работят в това направление. Според тях, злото съществува по силата на законите в Битието. И то се явява като противодействие на доброто, за да усили още повече силата на доброто. Когато доброто прави усилие да преодолее злото, то развива още по- голяма сила. Силата на злото тогава минава в доброто, защото те са полюси. Така мислеха и работеха манихеите, но те не бяха разбрани и бяха жестоко преследвани и унищожавани. От манихеите има запазена една легенда, в която е предадено най-същественото от тяхното учение. Според тази легенда в света съществуват две царства, царството на светлите Елфи и царството на тъмните или нощните Елфи. Тъмните Елфи нападат светлите Елфи, но са победени и трябва да бъдат наказани.
към текста >>

27. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Доволен от всичко, който придобива без усилие, свободен от двойките противоположности, без завист, уравновесен в успех и загуба, макар и да действува, той не е свързан.
Така че, Вечният, що всичко прониква, Вечно пребивава в жертва." Четвърти разговор: Йога чрез Мъдрост. Чиито дела са свободни от желания, чиито дела изгарят в огъня на Мъдростта, този Мъдрите наричат Мъдрец. Отхвърли всяка привързаност към плода от дейността, винаги доволен, не търсещ никъде опора, той не върши нищо, макар и да действува. Който не се надява на нищо, с ум и себе обуздани, захвърлил всякакви надежди, като действува само с тялото, такъв не прави грях. Доволен от всичко, който придобива без усилие, свободен от двойките противоположности, без завист, уравновесен в успех и загуба, макар и да действува, той не е свързан. Чиято привързаност е умряла, хармонизирана с мисли утвърдени в Мъдростта, и чиито дела са жертви, на такива делата се разтапят изведнъж. Вечният жертвува. Във Вечния наистина ще отиде този, който в своите дела медитира върху Вечния. В следващите стихове след като изброява различните видове жертви, Кришна казва: Много и разнообразни са жертвите, така принесени пред Вечния. Знай, че всички те са породени от дейност и това като знаеш, ти ще бъдеш свободен.
към текста >>

28. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

За тях трябва продължителната близост с предмета на познанието и едно прилежно усилие, за да проникнем докрай.
Чувството, което то изразява излиза от същината на платоновата философия. Ето една извадка от това писмо: „Мнозина са писали и може би ще пишат върху крайната цел на моята философия, но не трябва никак да се вярва на такива думи, било когато казват, че творенията ми са уж мои или на трети лица, било когато твърдят, че са ги измислили сами. По този предмет аз не съм писал нищо, а и не би ми било позволено да обнародвам нещо подобно. Такива работи не могат да се изразят с думи, както другите учения. За тях трябва продължителната близост с предмета на познанието и едно прилежно усилие, за да проникнем докрай. Тогава като че искра блесва и запалва в душата една Светлина, която после сама се поддържа." Щайнер заключава: „Тези думи биха означавали личното безсилие на писача да изкаже мисълта си с думи, ако в тях не намираме смисъла на мистериите. Предметът, върху който Платон не е писал и не е желал да пише, трябва да бъде предмет, по който всяко писане би било напразно. То трябва да бъде едно чувство, едно усещане, едно преживяване, което не може да се придобие с непосредствено съобщение, но само с едно продължително потапяне на душата и на волята в сърцето на живота. Тук става въпрос за тайното обучение, което Платон е знаел да дава на своите избраници.
към текста >>

29. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

В 39-ти псалом се описва състоянието на човек, който има съзнание, че трябва да върви по Божествен път и прави усилие в това направление.
Да ме не оставиш. Господи Боже мой. да се не отдалечиш от мене. побързай да ми помогнеш. Господи, спасение мое." В 39-ти псалом се описва състоянието на човек, който има съзнание, че трябва да върви по Божествен път и прави усилие в това направление. Псаломът започва с думите: „Рекох, ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. ще имам уза на устата си, когато е нечестивият пред мене." След това говори за скръбта си, че се е увеличила и идва до идеята, че човешкият живот е кратък и мимолетен, и казва: „Ето, направил си дните ми като педя, и времето на живота ми е нищо пред Тебе." И след това говори за суетата на обикновения човешки живот и казва: „Наистина, всеки человек е суета." И се моли на Бога да послуша молитвата му и казва: „Остави ме на отряда, за да се съвзема преди да отида и да ме няма вече." Целият псалом е композиран така, че показва празнотата и суетата на обикновения живот на човек без идея и идеал. 40-ти псалом започва с думите: „Очаквах с нетърпение Господа. И Той се приклони към мене и чу вика ми. И възведе ме из рова на погибелта, из тинята и калта, и постави на камък нозете ми, утвърди стъпките ми и тури в устата ми песен нова, пение Богу нашему... " Който възлага надеждата си на Бога, Бог винаги ще го изведе на спасителния бряг.
към текста >>

30. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

В нас има нещо неподвижно, спящо, спрямо което трябва да бъде употребено енергично усилие, за да го раздвижим.
Към притчите, отправени към учениците, е необходимо да бъде приложено едно тълкуване близко до алегоричното, за да не бъдат разбрани в материален смисъл, защото те говорят за духовни процеси в процеса на развитието на душата, в процеса Пътя на Ученика. Така че, смисълът на притчите към учениците не трябва да търсим на физическото поле, а на духовното поле. Душата трябва да прояви вътрешна активност, за да развие вътрешните си сили, които ще я свържат с духа. Такава е идеята например, на притчата за молещия се приятел. Защото във всеки от нас има един, който спи и един, който се стреми да събуди спящия. В нас има нещо неподвижно, спящо, спрямо което трябва да бъде употребено енергично усилие, за да го раздвижим. А това става по пътя на молитвата и медитацията. При втората притча към учениците, притчата за будния слуга, се загатва за второто идване на Христос. Тук самото Евангелие ни показва много ясно разликата между притчите към народа и тези към учениците. Петър запитва: Господи, тази притча казваш само на нас, или към всички човеци? Обаче Христос не му отговаря а просто продължава с разгръщането образа на будния слуга.
към текста >>

31. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

А всеки, който направи усилие, ще намери сили в себе си, за да преодолява противодействието на материята, за да израстне.
Някои ще кажат, че търсенето на Пътя към Бога е била целта и на древните Мистерии в Храмовете на Посвещение. Това е вярно. Но тогава този Път беше достъпен за малцина избраници, а Христос искал да покаже един Път, достъпен за всички. Защото Христос искал всички хора да бъдат спасени, а не само единици. И затова това, което става в Храмовете на Посвещение в древните Мистерии, Той го изнесе открито пред целия свят и всеки, който намери сили в себе си, да Го следва доколкото може. А всеки, който направи усилие, ще намери сили в себе си, за да преодолява противодействието на материята, за да израстне. Защото човешките души са посадени в гъстата материя, както житното зърно в земята. И както житното зърно под влияние на светлината и топлината на слънцето намира сили в себе си, за да излезе над земята и да израсте, да даде плод, така и всяка душа, под влиянието на топлината на Любовта и Светлината на Мъдростта може да преодолее противодействието на гъстата материя и да израстне за нов живот, да се пробуди ново съзнание в нея. Тези сили на Любовта и Мъдростта внесе Христос в света, за да създаде условия за пробуждане на човешките души и за излизането им от лабиринта на материята. Но затова трябва да се направи известно усилие. Затова Христос казва: Отсега Царството Божие насила се взема.
към текста >>

Но затова трябва да се направи известно усилие.
И затова това, което става в Храмовете на Посвещение в древните Мистерии, Той го изнесе открито пред целия свят и всеки, който намери сили в себе си, да Го следва доколкото може. А всеки, който направи усилие, ще намери сили в себе си, за да преодолява противодействието на материята, за да израстне. Защото човешките души са посадени в гъстата материя, както житното зърно в земята. И както житното зърно под влияние на светлината и топлината на слънцето намира сили в себе си, за да излезе над земята и да израсте, да даде плод, така и всяка душа, под влиянието на топлината на Любовта и Светлината на Мъдростта може да преодолее противодействието на гъстата материя и да израстне за нов живот, да се пробуди ново съзнание в нея. Тези сили на Любовта и Мъдростта внесе Христос в света, за да създаде условия за пробуждане на човешките души и за излизането им от лабиринта на материята. Но затова трябва да се направи известно усилие. Затова Христос казва: Отсега Царството Божие насила се взема. Който се насили, той ще го вземе. Значи, от човека се иска да направи усилие над себе си, за да преодолее противодействието на гъстата материя, за да може да намери Царството Божие. Защото Христос казва още: Царството Божие е вътре във вас. А Царството Божие, това е Божественото Начало, което трябва да се пробуди във всяка душа.
към текста >>

Значи, от човека се иска да направи усилие над себе си, за да преодолее противодействието на гъстата материя, за да може да намери Царството Божие.
И както житното зърно под влияние на светлината и топлината на слънцето намира сили в себе си, за да излезе над земята и да израсте, да даде плод, така и всяка душа, под влиянието на топлината на Любовта и Светлината на Мъдростта може да преодолее противодействието на гъстата материя и да израстне за нов живот, да се пробуди ново съзнание в нея. Тези сили на Любовта и Мъдростта внесе Христос в света, за да създаде условия за пробуждане на човешките души и за излизането им от лабиринта на материята. Но затова трябва да се направи известно усилие. Затова Христос казва: Отсега Царството Божие насила се взема. Който се насили, той ще го вземе. Значи, от човека се иска да направи усилие над себе си, за да преодолее противодействието на гъстата материя, за да може да намери Царството Божие. Защото Христос казва още: Царството Божие е вътре във вас. А Царството Божие, това е Божественото Начало, което трябва да се пробуди във всяка душа. И тогава това пробудено Божествено Начало ще го въведе в своето Царство - безграничния Божествен свят. За да разберем мисията на християнството, трябва да познаваме състоянието на епохата, в която то се яви. Тази епоха се характеризира с пълен упадък - морален, духовен, а също и политически, и стопански.
към текста >>

32. 3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

От друга страна Буда, Който е завършил своето човешко развитие и е станал едно равноангелско същество, присъединява своето усилие чрез вливане на своето преобразено астрално тяло в тялото на Исус от Назарет.
Те, така да се каже, създават условията, в които Христос да се прояви. Защото, за да се изяви на Земята едно Божествено Същество, трябва да се създадат подходящи условия. Затова, именно, тези велики водители от миналото на човечеството, сега, когато Христос слиза на земята, за да даде мощния импулс на възхода, подготвят условията за Неговото слизане на Земята. Както вече споменах, когато говорих за Исус от Назарет, според Окултната Наука в тялото на Исус се въплъщава духът на Заратустра, за да подготви това тяло, за да може да приеме Христа в себе си. Защото Той беше един от първите Синове на човечеството, който е бил в съзнателна връзка с Христос, преди Той да слезе на Земята. От друга страна Буда, Който е завършил своето човешко развитие и е станал едно равноангелско същество, присъединява своето усилие чрез вливане на своето преобразено астрално тяло в тялото на Исус от Назарет. По такъв начин Той подготвя астралното тяло, в което Христос ще се всели. Също така Заратустра, заедно с физическото тяло подготвя и етерното тяло. По такъв начин става сливане на течението на Заратустра с течението на Буда, които се вливат в импулса, който Христос носи. Така всички духовни течения в миналото се сливат като в един център в Палестина с идването на Христа. Буда даде на света религията на състраданието и Любовта, което учение той разви в така наречения осмо- членен път.
към текста >>

33. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

В най-трагичния момент, когато капки кръв капят от челото на Исуса, това е резултат от напрежението, че Духът иска да напусне тялото и Исус прави усилие да го задържи.
А Исус проговори, казвайки: Остави до тук! И допре се до ухото и го изцели... Христос, обръщайки се към гонителите, казва им: когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръцете си върху Мен. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината". Това показва, че тук се намираме пред една война на Светлината с тъмнината. И сега, когато предават Христа, е властта и часът на тъмнината, на черното братство. В най-трагичния момент, когато капки кръв капят от челото на Исуса, това е резултат от напрежението, че Духът иска да напусне тялото и Исус прави усилие да го задържи. Това е вече моментът, когато Христовото Същество постепенно се освобождава от обвивките на Исус. В този момент идва ангелът, за да подкрепи Исуса, който трябва да мине през кръстна смърт, защото, както казах, в него е душата на Адам, която не изпълни Волята Божия в рая и сега трябва да изкупи това си непослушание. 17. Следва Голгота, където Исус е разпънат между двама разбойници. От кръста Исус казва: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях" (23;34) С тези думи от кръста е подчертано за сетен път, че тенденцията на Евангелието на Лука е да покаже силата на Любовта.
към текста >>

34. ПРИНЦИП НА ВИБРАЦИИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И чрез известно усилие на волята на дадено лице тези умствени състояния могат да се възпроизведат така.
Защото това, което е енергия на едно поле, се проявява като материя на по-ниското поле и обратно. Когато се разложи субстанцията на духовното поле, ще се стигне до енергиите на умственото поле и така нататък до безкрайност, до космичния Ум, който поражда всички енергии и всички вибрации. И тогава стигаме до идеята, че всички прояви на мисълта, на чувстването, на разума, на волята или желанието, или което и да е друго умствено състояние, са придружени с вибрации, една част от които се изхвърлят навън и са предназначени да повлияят умствено на други лица чрез индукция (подбуда по влияние). Това е Принцип, който произвежда явлението, наречено телепатия. Всяка мисъл, чувство или каквото и да е умствено състояние има своята съответна скорост или начин на вибрация. И чрез известно усилие на волята на дадено лице тези умствени състояния могат да се възпроизведат така. както един музикален тон може да бъде възпроизведен, като накараме даден инструмент да вибрира в известна скорост, също както и даден цвят може да се възпроизведе по подобен начин. Като се знае Принципа на вибрацията и като се прилага при умствените явления, човек може да поляризира, да нагласи своя ум на всякаква степен на вибрация, каквато пожелае. По този начин той добива един съвършен контрол върху своите умствени състояния, склонности, чувства и други. По същият начин той може да повлияе на умовете на други, произвеждайки желаното умствено състояние у тях. Той може да възпроизведе на умствено поле това, което науката възпроизвежда на физическо поле и се нарича вибрация по воля.
към текста >>

35. ПРИНЦИП НА ПОЛА.ПРИНЦИП НА ДВОЙНСТВЕНОСТТА, НА АКТИВНОТО И ПАСИВНОТО НАЧАЛО ИЛИ ПРИНЦИП НА ЕДИНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек може да промени умствените си вибрации с едно усилие на волята, по направление или посока на едно желано състояние, върху което свободно да насочи цялото си внимание.
Сега ще предам някои херметични аксиоми, както са предадени в Кибалион: 1. Владеенето на знанието само, ако то не е придружено е практическа проява и дейност в живота, е подобно на събирането и трупането на скъпоценни метали без всякакво използване; това е едно безполезно, тщеславно и глупаво нещо. Знанието, както и богатството, е предназначено за употреба. Законът за употреба е всемирен и онзи, който го пренебрегва и не го изпълнява, ще страда вследствие на пренебрегването на природните закони. 2. За да промениш настроението си, както и умственото си състояние, трябва да промениш вибрациите си. Човек може да промени умствените си вибрации с едно усилие на волята, по направление или посока на едно желано състояние, върху което свободно да насочи цялото си внимание. Волята отправя вниманието, а вниманието пък променя вибрациите. Обработвай, практикувай изкуството за приковаване вниманието последством волята и тогава ти ще си разрешил и усвоил Тайната да господстваш както над настроението си, така и над умствените си състояния. 3. За да премахнеш или да разрушиш една нежелана умствена вибрация, постави в действие Принципа на полярността и се съсредоточи върху противоположния полюс на това, което желаеш да премахнеш, да отстраниш. Убивай нежеланото, като промениш неговата полярност. Това е една от най-важните херметически формули.
към текста >>

36. 11. Единадесети Аркан: ОБУЗДАНИЯТ, УКРОТЕНИЯТ ЛЪВ, лъвът с намордник - смелост, магически сили - Влад Пашов (1902- 1974)

Картината представя едно младо момиче, което затваря без усилие с ръцете си устата на един лъв.
11. Единадесети Аркан: ОБУЗДАНИЯТ, УКРОТЕНИЯТ ЛЪВ, лъвът с намордник - смелост, магически сили Картината представя едно младо момиче, което затваря без усилие с ръцете си устата на един лъв. Това е емблема на силата, която дава вярата в самия себе си. Тази картина я наричат различно. Някои я наричат смелост, други магически сили, трети - укротеният лъв, но всички тези определения имат предвид истинската сила, която идва от вярата в себе си и във висшите сили. Щом ученикът в своето развитие стигне до фазата, обозначена от този Аркан, това значи, че определени, непознати по-рано сили, които обикновено се наричат магически сили, са се развили в него. Тези сили той трябва да ги опознае в бъдеще, да ги овладее и да си служи с тях.
към текста >>

37. 3. ТРИУМФЪТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Силата на волята да възраства до такава степен, както и атрибутите на душата се развиват, че затова съвършено безполезно става това усилие да се проповядва култивиране на волята.
6. Интоиция 6. Способност за получаване истинско вдъхновение. 7. Предаване 7. Способност по своя воля да влиза в общение на мисли с духовните същества. Когато човешката душа достигне тези седем състояния, то нейното Божествено право на управление става естествено. Силата на волята да възраства до такава степен, както и атрибутите на душата се развиват, че затова съвършено безполезно става това усилие да се проповядва култивиране на волята. Волята сама по себе си възраства в сила в течение на всичкото време на развитие на душевните сетива. Магическото могъщество на адепта, което го прави способен отчасти да управлява елементите и по своя воля да произвежда физически явления, не е резултат на тази страшна сила на волята, за която тъй много говорят салонните окултисти, но е спокойно упражнение на силната и кротка душа. То се е изработило през това време, когато са се развивали формите и картинните образи на идеите в духовното въображение на мисълта. В това няма нищо ужасно или интензивно страшно, понеже и най-малката вибрация на чистата душа, когато тя е съзнателно поставена във връзка с астралната светлина, произвежда изумителни резултати. И колкото по-висш е светът, в който адептът проектира желанието си, толкова по-широки и по-мощни са следствията от явленията в подлунния свят.
към текста >>

38. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Някой си мъдрец казал на своето дете: "О, сине мой, направи усилие да освободиш душата си през едно само стоене в тялото си, а не през времето на едно второ обитаване в едно ново тяло."
"Знай, о мой братко, че неверующите души не престават да бъдат подлагани на колелото на раждане и умиране, на растене и остаряване, докато не достигнат да научат от теологичната наука да познаят имамина (пророка) на епохата и времето." ...Прочее, докато душата не е познала още имамина на епохата и времето, тя ще се връща в света на раждане и умиране, в света на тялото и долината на скърбите, докато познае имамина на своята епоха и му се подчини. Щом го познае и му се подчини, тя ще се повдигне. Но ако не го познае тя няма да престане да идва и отива, докато най-после след дълги страдания не го познае. Някой си мъдрец казал на своето дете: "О, сине мой, направи усилие да освободиш душата си през едно само стоене в тялото си, а не през времето на едно второ обитаване в едно ново тяло." И много от философите на исляма са приемали учението за прераждането. Сега ще се спра накратко на философията на исляма, по-специално на някои представители, ученията на които са проникнати от окултните идеи и истини. Метафизичният ум на арабите е откривал най-чудни философски истини, отнасящи се към чистото знание. Имената на Ибу-Сина и на Ибу-Руста стоят над всички други. Арабските философи могат да се разделят на рациона-листи и мистици.
към текста >>

39. 5. Пътят към щастието, 25 септември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

А затова е необходимо усилие на волята, тя да стане господар на всички сили и елементи в целокупния организъм и да е едно с космичната воля.
По-нисшите същества от човека, човек ги прави нещастни, като ги преследва и им отнема правото на живот, но и той е подчинен на същия закон. Той не е независим, както си мисли. Фактът, че съществува смъртта, ни показва това. В повечето случаи, неговата смърт е причинена от някое по-силно, но враждебно същество, с някаква цел и интерес. При това положение човек не може да бъде щастлив, трябва да бъде извън всяка опасност, а това ще постигне, когато научи закона на безсмъртния живот. А затова е необходимо усилие на волята, тя да стане господар на всички сили и елементи в целокупния организъм и да е едно с космичната воля. Тъй че, щастието се придобива с усилието на човека, на човешката воля. И щастлив човек може да бъде само онзи, който е свободен от всички свои желания, или който е господар на всички свои желания. Всички външни условия, смъртта и раждането, болестите и пр. не трябва да имат власт над него. Щастието е извън злото, омразата, сиромашията и пр., но щастието не е и 6 доброто, защото доброто е само едно условие за щастието.
към текста >>

Тъй че, щастието се придобива с усилието на човека, на човешката воля.
Той не е независим, както си мисли. Фактът, че съществува смъртта, ни показва това. В повечето случаи, неговата смърт е причинена от някое по-силно, но враждебно същество, с някаква цел и интерес. При това положение човек не може да бъде щастлив, трябва да бъде извън всяка опасност, а това ще постигне, когато научи закона на безсмъртния живот. А затова е необходимо усилие на волята, тя да стане господар на всички сили и елементи в целокупния организъм и да е едно с космичната воля. Тъй че, щастието се придобива с усилието на човека, на човешката воля. И щастлив човек може да бъде само онзи, който е свободен от всички свои желания, или който е господар на всички свои желания. Всички външни условия, смъртта и раждането, болестите и пр. не трябва да имат власт над него. Щастието е извън злото, омразата, сиромашията и пр., но щастието не е и 6 доброто, защото доброто е само едно условие за щастието. Когато дойде щастието, то ще впрегне всички положителни и отрицателни сили и състояния в човека, ще ги подведе в една стройна система и ще ги примирява.
към текста >>

40. 6. Кога ще се оправи светът, 14 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Но всеки още сега, в този момент, трябва да направи усилие да изправи отношенията си към Бога и окръжаващите го.
А други искат по пътя на кървавите революции да оправят света. И двата възгледа са еднакво погрешни. Ако чакаме еволюцията, разбрана в този обикновен смисъл, тогава има много още да чакаме. Не трябва да чакаме еволюцията да ни направи съвършени, че тогаз да изправим нашите отношения към Бога и окръжаващите ни. Нито по пътя на кървавите революции ще се постигне нещо съществено. Но всеки още сега, в този момент, трябва да направи усилие да изправи отношенията си към Бога и окръжаващите го. И когато всеки направи това усилие, светът ще се оправи. Но затова най-първо е необходимо да се намери онзи път и онези методи, чрез които ще може да се създаде равновесие на силите в човека, и тогаз ще имаме като резултат външните хармонични отношения между хората. Еволюцията разбрана по механически, това е любовта, която се проявява в света. Когато говорим за еволюцията, ние винаги разбираме любовта, онова начало, което дава подтик, което тласка душата на човека все напред и напред, докато дойде до състояние да обича всичко в природата, каквото Бог е създал. Като дойдем до Любовта, да изпитваме един свещен трепет, защото любовта е най-великото и най-мощното в света.
към текста >>

И когато всеки направи това усилие, светът ще се оправи.
И двата възгледа са еднакво погрешни. Ако чакаме еволюцията, разбрана в този обикновен смисъл, тогава има много още да чакаме. Не трябва да чакаме еволюцията да ни направи съвършени, че тогаз да изправим нашите отношения към Бога и окръжаващите ни. Нито по пътя на кървавите революции ще се постигне нещо съществено. Но всеки още сега, в този момент, трябва да направи усилие да изправи отношенията си към Бога и окръжаващите го. И когато всеки направи това усилие, светът ще се оправи. Но затова най-първо е необходимо да се намери онзи път и онези методи, чрез които ще може да се създаде равновесие на силите в човека, и тогаз ще имаме като резултат външните хармонични отношения между хората. Еволюцията разбрана по механически, това е любовта, която се проявява в света. Когато говорим за еволюцията, ние винаги разбираме любовта, онова начало, което дава подтик, което тласка душата на човека все напред и напред, докато дойде до състояние да обича всичко в природата, каквото Бог е създал. Като дойдем до Любовта, да изпитваме един свещен трепет, защото любовта е най-великото и най-мощното в света. Никога човек не трябва да злоупотребява с великата любов, която трепти в Божието сърце и душа.
към текста >>

41. 11. Качествата на реалността, 28 юни 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако можете с половин милиметър да продължите носа си, това е огромно усилие на вашата мисъл.
Всички песимисти са все със закривени носове. Ако носът стане чрезмерно широк, тогава човек изпада в друга крайност. Така че, има съответствие между състоянието на носа и психическия живот на човека. Вие не знаете колко дълъг трябва да бъде носът. Щом има някаква анормалност в чувствата, тя ще се отрази и върху носа и ще са ви потребни 10 години сериозна работа, за да ги поправите. Ако можете с половин милиметър да продължите носа си, това е огромно усилие на вашата мисъл. Така че, усилието на човешката мисъл в дадено направление е в състояние да измени нашия живот. Идеите и мислите, с които живее човек, са главният фактор на неговия живот, защото мисълта строи формите, в които животът се проявява. Например, ако четете Библията, вие ще се проникнете от идеите и характерите, които са описани в нея. Защото Библията не е само една мъртва книга, но има един жив дух в нея. Във всяка книга има една динамическа сила, която въздейства на тези, които я четат.
към текста >>

Така че, усилието на човешката мисъл в дадено направление е в състояние да измени нашия живот.
Ако носът стане чрезмерно широк, тогава човек изпада в друга крайност. Така че, има съответствие между състоянието на носа и психическия живот на човека. Вие не знаете колко дълъг трябва да бъде носът. Щом има някаква анормалност в чувствата, тя ще се отрази и върху носа и ще са ви потребни 10 години сериозна работа, за да ги поправите. Ако можете с половин милиметър да продължите носа си, това е огромно усилие на вашата мисъл. Така че, усилието на човешката мисъл в дадено направление е в състояние да измени нашия живот. Идеите и мислите, с които живее човек, са главният фактор на неговия живот, защото мисълта строи формите, в които животът се проявява. Например, ако четете Библията, вие ще се проникнете от идеите и характерите, които са описани в нея. Защото Библията не е само една мъртва книга, но има един жив дух в нея. Във всяка книга има една динамическа сила, която въздейства на тези, които я четат. Всеки от вас може да направи опит да провери истинността на моите думи.
към текста >>

42. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

усилие, Костадине, да станеш.
помогнат, а всъщност бяха решили, че ще мре. При това положение аз не знаех към кого да се обърна, от кого да поискам помощ. Пристигна ни багажът, нагласих на болния леглото, с войника го преместихме и му заговорих: „Направи усилие, Костадине, да станеш. Сега никой не може да ни помогне, освен Бог! " През нощта сънувах, че трябва да се отнеса за съвет към Учителя. Тогава знаех само, че живее в София, не го познавах, нямах адреса му.
към текста >>

каза на болния: „Направи усилие да станеш, сега освен Бог няма кой да ни
ви помогна." Написахме, че сме съгласни и вместо отговор пристигна сам Учителят. Може да си представите радостта и изненадата. „Господ ме прати - каза той - да ви помогна. Когато размествахте и нагласявахте леглото, госпожата каза на болния: „Направи усилие да станеш, сега освен Бог няма кой да ни помогне." Тогава Бог ми нареди: „Иди помогни на тези хора." С голямо удивление го запитахме как е чул разговора ни, като е бил толкова далече от нас. Учителят каза: „За тия, които чуват и виждат, няма разстояния и прегради." После той прати войника да донесе прясна вода от чешмата. Налях от нея една чаша и той
към текста >>

43. Мястото на волята в човека. Спиралното движение в мозъка - Влад Пашов (1902- 1974)

Значи за всяко нещо се иска усилие, работа, а не леснина.
• 385 • Мястото на волята в човека. Спиралното движение в мозъка. Това, което днес поддържа тялото право, което го подтиква към движение, към дейност, това е човешката воля. Значи за всяко нещо се иска усилие, работа, а не леснина. В мозъка на човека има едно спирално, едно кръгообразно движение. И когато това движение се извършва правилно, човек мисли добре и върви добре, без да залита. Например вървите по улицата и помислите нещо лошо; няма да мине много време и ще паднете. Това е защото с вашата лоша мисъл сте нарушили правилността на това кръгово спирално движение, прекъснали сте това движение във вашия мозък. Това течение може да се прекъсне и по други причини: от страх, нерешителност, подозрение и ред други причини.
към текста >>

44. Опит за мисленна екскурзия - Влад Пашов (1902- 1974)

Това усилие на вашия ум веднага ще тонира мозъка ви.
– Да до-пуснем, че някой път изпаднете в някое меланхолично настроение; приложете тогава вашето въображение: представете си една хубава картина, една хубава перспектива в живота. Направете следния малък опит: болен сте, отпаднали сте духом, но е зимно време, не можете да излезете вън да се поразходите. Представете си мислено, че се изкачвате на един планински връх, който познавате, ходили сте друг път и преживейте цялата екскурзия в себе си живо, като че в този момент пътувате. Изкачете се на върха и пак се върнете. Всеки ден можете да правите по една такава разходка. Това усилие на вашия ум веднага ще тонира мозъка ви. Това е също един добър метод за концентриране.
към текста >>

45. Самообладанието на ученика - Влад Пашов (1902- 1974)

То се придобива чрез работа, чрез усилие.
Придобие ли самообладание, човек е придобил много нещо. За да дойде до самообладанието, човек ще мине през много кризи и несполуки. В Природата съществува следният закон: когато човек прекара няколко големи кризи в живота си, най-после той придобива голяма Светлина, чрез която издържа на големите изпитания и мъчнотии. Който не се е калил, той не може да издържи на големите изпитания и мъчнотии и става тяхна жертва. Самообладанието е потребно за ученика. То се придобива чрез работа, чрез усилие. Днес страданията на хората идват точно навреме и на място. Чрез тях те придобиват самообладание. В бъдеще, когато страданията няма да представят метод за развиване на човека, човек ще дава милиони, за да се удостои с едно страдание. Тогава всяко страдание ще бъде благо за човека. Когато разумно понася страданията и изпитанията си, човек се повдига в съзнанието си.
към текста >>

46. МЕТОДИ ЗА РАБОТА С ВОЛЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Чрез усилието на
подчинява на човешката воля. За тази цел трябва да знаете законите, които управляват волята. Материята се подчинява на човешката мисъл. Следователно приложете енергията на волята и мисълта си на работа. Само по този начин ща имате резултат. Чрез усилието на волята и на мисълта си човек може да изкара навън от организма си чуждите вещества. Докато тези вещества са в него, той се чувства неразположен физически и духовно. Щом приложи мисълта си и започне съзнателно да работи, в скоро време той може да застави чуждата материя в организма да излезе навън във вид на циреи.
към текста >>

47. МЕТОД ЗА САМОВЪЗПИТАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Без да правите усилие, вие казвате, че не можете да пеете и
законите на природната музика, той може да спре разрушителното действие на паразитите в своя организъм, да подобри състоянието си. Започне ли да пее, те престават да правят пакост. Човек трябва така да свири и пее, че да укротява зверовете в себе си. Без да правите усилие, вие казвате, че не можете да пеете и да свирите и по този начин сами поставяте преграда. Всеки може да пее. Достатъчно е човек да попадне в една от гамите на Природата, за да започне да пее. Истинското пеене подразбира мисъл. Като
към текста >>

48. ПРОТИВОРЕЧИЯТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Влад Пашов (1902- 1974)

усилие да ги реализирате, но нещо вън от вас ви противодейства.
Това, което става в Природата, става и във вас. Тази е причината, поради която някои ваши добри мисли и желания не могат да се реализират. Вие правите усилие да ги реализирате, но нещо вън от вас ви противодейства. Има начин, по който можете да ги реализирате, но трябва да се домогнете до него. Затова се иска работа и учене. Като учите, ще дойдете до разбиране характера на своите мисли и желания. Щом
към текста >>

49. Хармонизиране на мислите, чувствата и постъпките - Влад Пашов (1902- 1974)

Свърже ли се човек с тези закони, мислите и чувствата му ще потекат така правилно, както той приема естествено и спокойно без усилие въздуха и светлината.
• 726 • Хармонизиране на мислите, чувствата и постъпките. За да хармонизира мислите, чувствата и постъпките си, човек трябва да се свърже със законите на Природата. Има закони, които регулират мислите; има закони, които регулират чувствата и постъпките. Свърже ли се човек с тези закони, мислите и чувствата му ще потекат така правилно, както той приема естествено и спокойно без усилие въздуха и светлината. Дайте ход на чувствата и на мислите свободно да се проявяват, да не се спъват. Хората сами се спъват в чувствата си и си причиняват страдания. За пример някой се оплаква, че няма кой да го обича. Човек трябва да обича, да не очаква другите да го обичат. Както стомахът има нужда от храна, така и сърцето има нужда от чувства.
към текста >>

50. 2. ЧЕТИРИТЕ ЕЛЕМЕНТА И ДВАНАДЕСЕТТЕ ЗНАКА НА ЗОДИАКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тригонът на водата - казва същият философ, означава постоянно усилие на природата да хармонизира противоположностите и да произведе обмяна и химическо сродство.
Във втория знак на въздуха - Везните, имаме равновесие на вътрешните и външните сили на духа и материята, тук е дадено повече място на интуицията, отколкото при Близнаците. В третия знак на въздуха - Водолея, имаме едно по-вътрешно, по-задълбочено знание - мистичното. Тригонът на водата символизира Юга и е противоположен на студения Север. Той е, който разтопява ледовете - това е силата, която от твърдото прави течно. „Това е обновлението на кристала под друга форма и възкресения от смърт в живот” - както казва един от херметичните философи. Тригонът на водата - казва същият философ, означава постоянно усилие на природата да хармонизира противоположностите и да произведе обмяна и химическо сродство. Водата постоянно се стреми към равновесие. Водата е влажна и студена и в човека създава флегматичния темперамент. Тя е негативна, пасивна и възприемаща. Първият знак на водния тригон е Рак и символизира привързаността към живота, а оттам и желание за безсмъртие, „което, комбинирано със знанието, тайната на пола - раждането и възраждането - извежда безсмъртната душа към края на нейните земни странствания и материални въплъщения чрез съединението със своята половина” - казва същият херметичен философ. Вторият знак на водата - Скорпион, може да се уподоби на парен котел, който се нагрява от силен огън и водата постепенно се превръща в пара.
към текста >>

51. 5-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Всички трябва да направите едно усилие, да се създаде една хармонична атмосфера вътре в Школата.
И ние в този живот искаме да ви съединим с туй непроявеното. Искам да ви свържа по един естествен начин, както се казва в Писанието: "Да станете сънаследници с Христа". Да станете сънаследници по естествен път, та туй наследство, което ще приемете, да можете добре да го използувате, да ликвидирате правилно с вашата карма. Ако не го използувате правилно, може да си натрупате още една излишна карма. 19. Сега първото нещо, което се иска от вас в Школата, е да се създаде хармония между вас. Всички трябва да направите едно усилие, да се създаде една хармонична атмосфера вътре в Школата. Като дойдете в Школата, всеки един от вас, за един час поне да се почувствува свободен, спокоен, като на почивка. Такова състояние трябва да се образува вътре в Школата! И при това, всички ученици трябва да се стремят към тази хармония. Имайте предвид, че външният свят сипе върху вас много лоши мисли, желания, и всички тия неща, ние трябва по един разумен начин да ги изолираме, а можем да ги изолираме. Ще бъдем точни, ще имаме силна вяра!
към текста >>

52. 40-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

За тази малка работа се изисква малко усилие.
19. Сега първото нещо, което се иска от Учениците, е че не трябва да бъдете предвзети. Знаете ли какво значи да сте предвзети? Запример извършвате една микроскопическа работа, а в същото време мислите, че кой знае каква работа ще излезе от тази идея. С това внасяте такава голяма деятелност в мозъка, че го възбуждате много. За тази микроскопическа работа не трябва да възбуждате много мозъка си. За тази малка работа се изисква малко усилие. Ако имате една малка придобивка, ще я схванете тъй, както си е, както се проявява в природата, ни повече, ни по-малко. Няма да мислите, че сте много талантлив човек или обратно, че нямате никакви способности. Ако помислиш, че си талантлив, в края на живота си ще получиш най-голямо разочарование, излъгал си се. Има хора, които мислят че не са талантливи, а в края на живота си виждат, че са имали таланти, които не са разработили.
към текста >>

53. 41-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

И най-малкото усилие, което можете да направите, е за ваша полза.
Духът към всички има еднакво благоволение. Но онова, което Духът говори, ти не можеш да го възприемеш. Ще кажеш: Духът не благоволява. Не, не, Духът благоволява, но ти ще разкопаеш твоята почва, ще посееш нещо и ще го култивираш и Духът ще благоволи. Та у всички ви има заложени известни истини, които трябва да възрастнат, има благородни мисли и чувства от миналото, които трябва да проявите. И най-малкото усилие, което можете да направите, е за ваша полза. 2. Сега имайте предвид, че в света има две влияния. Ако вие не се подчините доброволно на Божественото влияние, на разумния живот, тогава ще дойдат земните влияния, магнетичното и електрическото влияние на най-нисшите животни. Най-нисшите животни ще почнат да упражняват влияние върху вас. И понеже при влизането в една Окултна Школа се развива чувствителността, то вие ще бъдете в състояние да възприемате мислите на по-нисшите същества от животинското царство. Затова има опасност всеки Ученик да се зарази от своите минали нисши състояния на Битието.
към текста >>

После пак правите усилие да придобиете разположение.
Всеки може да стане един образец ако напълно го желае. Аз ще ви дам един такъв образец - да имате един умрял плод и да можете да кажете: Ето един от Божественото учение. 11. Сега ако у вас развитието не върви правилно, това се дължи на същества от астралния свят, които развалят това, което вие сте изградили. Някога си приятно разположен, гледай туй разположение да го задържиш, да не го изгубиш. Не минат 1-2 часа и ти изгубваш всичко спечелено и пак оставаш бедняк. После пак правите усилие да придобиете разположение. Така върви животът ви сега. 12. За да се предпазим от ограбванията на тези астрални същества, трябва да създадем една любовна атмосфера около себе си. Сега любовта ви е малко плитка, та трябва да се събере и да ѝ се даде наклон. В една беседа аз ще ви говоря върху методите на Любовта, да видите какво нещо е Любовта и как може да се приложи и какви резултати произвежда тя. Защото както сега се описва Любовта, това са само чувства, свързани с живота, известно приятно разположение, а когато дойдем до същинската Любов, тя е нещо велико.
към текста >>

54. 51-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-първо ще направите усилие чрез ред упражнения за усилване на волята, после за усилване на характера, после упражнения за усилване на ума и най-после упражнения за добиване знания за живота.
Всичко трябва да бъде хармонично и да няма такава разпасаност. Трябва да бъдете спретнати. Всеки поглед, всяко движение на Ученика трябва да бъде осмислен. Това е външната страна на Школата. 239. Път на проучаване. Най-първо ще направите усилие чрез ред упражнения за усилване на волята, после за усилване на характера, после упражнения за усилване на ума и най-после упражнения за добиване знания за живота. Това е законът на Любовта.
към текста >>

55. 54-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега в Школата, както и във всички Окултни школи, се проповядва един чист и свят живот, който може да се постигне чрез усилие на човека.
И ако не ги примириш, те ще станат една язва и ще спънат цялото твое развитие. 291. Правилно разсъждение и прилагане. Вие трябва не само да разсъждавате правилно, но и да прилагате. Ако разсъждавате, а не прилагате, във вас ще се яви обратен процес. 292. Животът на Ученика. Сега в Школата, както и във всички Окултни школи, се проповядва един чист и свят живот, който може да се постигне чрез усилие на човека. А какви ли не начини и методи се препоръчват за това. Но главното правило в това отношение е да не нарушаваме Божествения закон. Бог казва: Абсолютно няма да нарушавате моя Закон. 293. Ликвидиране кармата на Ученика. Кармата на човека представя една пирамида, която постепенно сте изградили в течение на хиляди години и не може из един път да я съборите.
към текста >>

56. 61-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

И сега можем да бъдем безсмъртни, само че се иска голямо усилие.
Всеки човек, който не прави добро, става лош човек; всеки човек, който не прави зло, става добър човек. Такъв е законът. Енергията може да се превръща. 478. Пътят към безсмъртие. Само когато възприемаме храната си направо от Слънцето, ще имаме възможност да бъдем безсмъртни. И сега можем да бъдем безсмъртни, само че се иска голямо усилие. Човек след като е приел един обед, трябва да знае методите, чрез които да превърне в тялото си различните енергии, които е получил от храната. И когато Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си, Той разбира Живота, който иде от Слънцето. Ако от Слънцето не възприемете живота, вие не може да имате вечния живот. 479. Закон за приятелството. Ако искате приятел, трябва да изберете човек, на когото силите на сърцето са насочени към центъра на Слънцето.
към текста >>

57. Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Няколко художествени картини със смислено съдържание, подбрани добре, поставени ниско, на височина на детския поглед, са всякога щастливо допълнение за радостно усилие на децата.
Освен това, ще имаме пред вид, че четенето пред голяма група деца разсейва, поради което следва то да бъде кратко. Всички слушатели трябва да са седнали удобно, така че, слушайки, да виждат четеца. Картини. Хубава картина действува непосредствено. Тя успокоява, вдъхновява и възпитава. Обстановката в детската градина или дом трябва да бъде спокойна, приятна и изящна. Няколко художествени картини със смислено съдържание, подбрани добре, поставени ниско, на височина на детския поглед, са всякога щастливо допълнение за радостно усилие на децата. - , Гледайки картините в стаята, детето лесно се вживява с тях и неусетно почва да подражава на „чистото детенце" или на „малката къщовница", която храни пиленцата. А ето от насрещната стена ни гледа борецът за народната свобода, Ботев. И ние искаме да бъдем като него. Той ни вдъхновява, насърчава и ние се стремим да живеем с неговия дух.
към текста >>

58. Живот - Георги Радев (1900–1940)

Животът представлява усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията.
Животът не може да се прояви без Обич. Живот без Обич няма. Първият път, по който Животът тръгва, е Обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на Живота е в това – да обичаш и да те обичат. Животът представлява усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че Животът се изразява в своето елементарно състояние като временен живот. Временният живот обаче е само сянка на Живота или най-малката проекция на Целокупния живот. Вечният Живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно растене. А под Целокупен живот се разбира общата Мирова душа, която се проявява в цялата Жива Природа.
към текста >>

59. ЗА МОРЕТО - Теофана Савова

С усилие се измъкнах, за да попадна в друг водовъртеж.
Понесоха ме. Стори ми се, че паднах на очертан път. Нали мнозина преди мене бяха преплували морето? Но как стана това? Попаднах във водовъртеж. С усилие се измъкнах, за да попадна в друг водовъртеж. И вече нямаше пред мен определен път... Въртопи и ями. Водовъртежи ме люшкаха всеки миг. * Отдавна беше минало времето да бъда на срещния бряг. Но никой не гледаше към мене.
към текста >>

60. 22 март - Теофана Савова

Чистотата е резултат на едно вътрешно усилие на духа.
Човек без чистота в живота си всичко изгубва и каквото пожелае, не може да го постигне. Чисти ли сте обаче в чувства, в мисли и действия, ще бъдете силни, крепки и, каквото пожелаете, ще придобиете. Вие ще проверите тия мои думи в живота си и ще разберете смисъла и цената на чистотата и на светлината. Под „чистота" аз не разбирам само външната, физическата чистота, но и всяка клетка у вас да бъде чиста, външно и вътрешно. Тази обща чистота на клетките е чистота и на цялото тяло. Чистотата е резултат на едно вътрешно усилие на духа. Всяко нещо, което не може да се оцапа, което не може да се опетни, е чистота. Под „светлината" аз не разбирам само външната, физическата светлина, но и всяка клетка у вас да лъчеизпуска навън светлина. Всяко нещо, което може да се изгаси, не е светлина, а всяко нещо, което не може да се изгаси, е светлина." Учителя обгръща с милувка малките си слушатели и продължава пак: „Вие, младите, пазете идеала на великата душа и към него се стремете - чисти и светли! Дойде ли чистотата, човек всякога ще бъде здрав.
към текста >>

61. 26 февруари 1927 г. - Теофана Савова

Слънцето клонеше към залез, а едва бяхме стигнали с усилие до мостчето, което преминава над рекичката.
Тогава братята започнаха да се редуват: върви известно време един брат отпред и прави път, измори се, отстъпи на втори, после вторият се смени с трети и т. н. А ние, сестрите, вървим след тях, една след друга в техните стъпки. И Учителя между нас. Дълго време вървяхме така. После високата борова гора започна да отстъпва на клека. Слънцето клонеше към залез, а едва бяхме стигнали с усилие до мостчето, което преминава над рекичката. По-нагоре пътят се провира между клек. Но снегът покрил всичко и беше невъзможно да се открие пътя. Тогава? Тогава се върнахме малко назад, спряхме при една голяма скала, при която имаше съвсем малък, полуразкрит заслон. Братята веднага поразчистиха снега и запалиха огън. Приготвихме се да прекараме нощта тук, при 3° студ под нулата.
към текста >>

62. ДА ПОЗНАЕШ УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

И дъждът се въздържа, заради вас направи едно усилие.
На неговия жест морето утихва, вятърът спира, завалява дъжд или пък избухва буря." По време на едно летуване в планината някои трябваше да се завърнат в града. - Учителю - тревожехме се ние - дано не завали дъжд! А над нас се бяха надвесили облаци и току да плисне. - Няма да ви навали - каза Учителя и погледна към облака. И дъждът се въздържа, заради вас направи едно усилие. Когато групата се прибра на „Изгрева", едва тогава водите над нас се отприщиха и завяла пороен дъжд. Пазя жив спомен и от една зимна екскурзия. Земята бе покрита със сняг, а небето - натежало от облаци. Чувствахме се подтиснати. За да подобрим настроението си запяхме „Изгрява слънцето".
към текста >>

63. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

Чувствителният наблюдател би открил без усилие едно особено светло излъчване около него, което показваше, че не бе обикновен човек.
Това впечатление от пръв поглед се допълваше от една доста голяма и тежка чанта, каквато обикновено носят онези хора, които изпълняват техническа длъжност. По всичко си личеше, че е инициатор и изпълнител на особено отговорни задачи. Ведрият вид на лицето му издаваше един приятен характер на човек, който върши всичко с весело сърце. Когато тръгна към бялата къща, той запя с тих глас една приятна песен. В този момент на поляната се появи възрастен мъж и също се отправи към къщата. Чувствителният наблюдател би открил без усилие едно особено светло излъчване около него, което показваше, че не бе обикновен човек. Още от пръв поглед се виждаха неговото голямо обаяние и естествената му красота, които прилягаха по особен начин на годините му. Като вървеше, походката и фигурата му внушаваха лекота, пластичност и хармония. Младият мъж почувства неговото присъствие и се спря, за да го почака пред входната врата на белия дом. - Учителю, донесох бравата за вашата врата. Той извади въпросната брава от чантата си и, като я подаде, запита:
към текста >>

64. 8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса - Светозар Няголов ( -2013)

Всяко малко усилие, приложено правилно, с любов, е важно условие за изграждането на новото ни съзнание и включването ни в многобройните школи на Бялото братство в невидимия свят — носители на Божественото знание.
Когато ми се говори за къси срокове, аз затварям ушите си. Когато се говори за големи пространства и далечни времена, имаме предвид Божествените закони. Те работят там." (27, с. 22) Голяма работа и велико бъдеще се отваря за душите на учениците, носители на Словото Божие. Тя започва още от сега, от този живот. Всяко малко усилие, приложено правилно, с любов, е важно условие за изграждането на новото ни съзнание и включването ни в многобройните школи на Бялото братство в невидимия свят — носители на Божественото знание. Всичките школи се ръководят от Учителя — Духа на Истината, Беинса Дуно. Той казва: „Истината говори със слънцата, Мъдростта говори с планетите, а Любовта е толкова снизходителна, че е слязла на земята да говори с хората и с най-дребните същества. Понеже Истината говори със слънцата, далечна и висока е нейната цел." (70, 33) Тя обхваща живота на цялата Вселена. Докато Учителя присъства на Земята във физическото тяло на Петър Дънов, той е един неизчерпаем източник на знания, правила и закони, валидни за този и онзи свят. Той ни обяснява, че всички планети и слънца са населени със същества, с тела пригодени за условията, съществуващи на даденото небесно тяло — планета или Слънце, но коренно различни от нашата тежка земна форма.
към текста >>

65. БЕЛЕЖКИ ЗА ЧИТАТЕЛЯ - Георги Томалевски (1897-1988)

Тяхната пробудена душа ще разбере истината без усилие.
При тях той често отговаряше на въпроси, които са му били задавани от някои ученици или граждани, потърсили от него съвет за свои неразрешени въпроси. Тях той не обясняваше открито, но ги вмъкваше по един особен начин в словото си. Често той хвърляше светлина и върху събития, които вълнуваха обществото, или пък деликатно оправяше пътищата на такива, които, понаучили нещо от Божественото учение, прибързваха да се считат за наставници и учители. Преизобилното богатство, което остави Учителят Беинса Дуно може и трябва да се предава по начин, който ще позволи на хората да го разберат. Ако трябва да се въведат в учението обикновени, малко образовани хора, на тях ще се приказва на езика на всекидневието - простичко и чистосърдечно. Тяхната пробудена душа ще разбере истината без усилие. Ако се говори на учени люде, стига този, който говори, да разбира тяхната наука, той ще облече словото си в друга дреха, независимо от това, че словото е същото, за което приказвахме с неучените лица. Ако говорим на французи, ще говорим на френски език, на немците - на немски, на китайците - на китайски, стига да не променим символа и мъдростта на животворното слово и да не го представим за свое. И евангелистите говориха по различен начин, но и у четиримата се ражда образа на неповторимия Божествен пратеник, роден във Витлеем. Като се осмелявам да поема деликатната отговорност да напиша тази книга, която на места има жанра на белетристика, на строга историческа автентичност, а другаде - неизбежно на философско есе, добавям, че тя не е предназначена само и предимно за учениците на Бялото Братство, които години наред са живели с Учителя, слушали са беседите му, които считам относително най-автентичния извор, а и за външни люде, незапознати с учението, а само дочули за него от уличната мълва или прочели тук-там някоя несериозна и закачлива приумица. Моята цел като автор на настоящата книга е да открия на четеца основните азбучни истини за учението на Бялото Братство в България и да създам в душите на духовно пробудените люде желание да се приближат до една рядко богата духовна съкровищница.
към текста >>

66. УВОДНИ ДУМИ - Георги Томалевски (1897-1988)

Ние имаме вече достатъчно опит и смело можем да твърдим, че напразно усилие е да се обръща към светлината такъв, у когото не е пламнала жажда по духовна светлина и по-конкретно към светлината на Христа, у човек, в сърцето на когото Христос още не се е родил.
Това, което знаем със сигурност е, че от най-далечните едва уловими с острия усет на древните летописци епохи, та и до наши дни, човечеството е било посещавано от учители, които са донасяли в една или друга форма знанието за човека, за природата и за Великия Творчески и Универсален Дух - за Бога. Ние знаем за съществуванието на Хермес, Рама, Кришна, Гуатама Буда, Зороастър, Лао Тце, Конфуций, Мойсей и накрая за най-високия и лъчезарен връх на духовното възвисяване, който е и най-великият дар за човека - Исус от Назарет, Който е Христос. В настоящия труд ние нямаме възможност да се спираме на всички главни епохи от тайното знание, протекли до великия ден, когато въплътената Божия любов се появи на земята. Считаме също за съвършено излишно да „опровергаваме", казано по човешки, измислиците, че Той е само митична личност. Оставяме всеки според ръста на своето развитие и според духовната си нагласа да мисли и разбира истините по своему. Ние имаме вече достатъчно опит и смело можем да твърдим, че напразно усилие е да се обръща към светлината такъв, у когото не е пламнала жажда по духовна светлина и по-конкретно към светлината на Христа, у човек, в сърцето на когото Христос още не се е родил. Духът на Христос посети нашата планета тогава, когато бе отбелязана най-последната точка от нисходящия клон от човешкото развитие. От този момент движението тръгна нагоре. Път чрез възхождане се нарича това движение, в който път се крие онова, което някои религиозни люде наричат „благодат". Ще добавим и това, че Христос донесе едно учение, на което в тези преминали близо двадесет века, ние сме научили едва азбуката. Идването на този най-велик между Учителите стана при една външно неблагоприятна констелация на звездния свят за човечеството и за Неговата земна съдба.
към текста >>

67. Времето около първия събор на Братството - Георги Томалевски (1897-1988)

Те всички са запознати с Учителя, който бавно ги извежда от неясната, малко мъглява и смайваща, а понякога и опасно илюзорна атмосфера на спиритизма, за да ги поведе по пътя на ученичеството, където има яснота, наука, закони и благородно усилие за изграждане на добродетелен живот, в който няма сектантство, суеверие и фанатизъм.
Така се стичат обстоятелствата, че младежът, влизайки в осемнадесетата си година, постъпва като писар в Пазарджиклийската община. Това е работа, която му приляга повече и той я върши с по-голямо удоволствие от това, което е вършил в кожарската работилница. Така изминават три години и когато юношата става двадесет и една годишен, заминава за Бургас, където успява да постъпи като секретар в Бургаския окръжен съд. Град Бургас е вече център на духовен живот, тъй като там се подвизават просветени люде, които с жажда търсят отговор на вечните въпроси за невидимия свят, за смъртта и безсмъртието на душата. Образувано е общество, в което влизат доктор Миркович, Пеню Киров, Сотир Щерев, Цанев, Паскалев, Стойчев, Илия Зурков, Велчев, Гарвалов, Апостолидис, Димитър Македонски и хаджи Стоянка Галчева. Те всички са запознати с Учителя, който бавно ги извежда от неясната, малко мъглява и смайваща, а понякога и опасно илюзорна атмосфера на спиритизма, за да ги поведе по пътя на ученичеството, където има яснота, наука, закони и благородно усилие за изграждане на добродетелен живот, в който няма сектантство, суеверие и фанатизъм. Тодор Стоименов влиза в този духовен кръг и се запознава с Учителя, тръгва по начертания вече път и не се отделя от него до края на живота си. * До дните на първия събор е изминат значителен път. На тримата най-предани ученици - Доктор Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов се пада радостта да бъдат свидетели и участници на този забележителен по своята оригиналност събор, който влезе завинаги в ненаписаната и свята история на Бялото Братство в България. Между тримата братя протичат дни на сърдечно общуване.
към текста >>

68. Първият събор на Бялото Братство - Георги Томалевски (1897-1988)

В кутийката похлопват металическите кабърчета, а по добродушното лице на началството се чете усилието му да намери разрешение на това неголямо, но все пак неприятно затруднение.
Решават да преспят тази нощ и срещата с началството да стане на другия ден. Преминава една малко тревожна нощ, но все пак всеки изпитва една вътрешна, безбурна радост. На другия ден и двамата вече са в канцеларията на председателя. Стоят изправени пред бюрото му с виновно усмихнати лица и чакат отговора. - Нямам нищо против - отговаря той бавно и замислено, като с едната си ръка премята една мукавена кутийка с кабърчета. В кутийката похлопват металическите кабърчета, а по добродушното лице на началството се чете усилието му да намери разрешение на това неголямо, но все пак неприятно затруднение. Между причините, които те му казват, че са ги довели до решението да поискат от него тази услуга, стои и важното за тогавашното време обстоятелство, че Тодор Стоименов желае да присъствува на юнашкия събор във Варна, а той е член на Бургаското юнашко дружество. - Оставям на вас да решите въпроса - казва смирено деловодителят Киров, но в думите му трепти съкровеното желание да иде във Варна, което за него е от жизнено значение. - Ето какво - малко проточено проговорва най-сетне началството. - Тъй като моята работа изисква аз също да напусна града за една седмица, ще наредя да се спре за десетина дни разглеждането на насрочените дела. В съда ще работи само деловодството, писарите и архивата.
към текста >>

69. Да звучиш добре - Георги Томалевски (1897-1988)

Ако сте създадени така, че трябва да звучите в тон „ми“, не правете усилие да звучите в друг тон.
Благодарете за всичко, което се случва с вас. Благодарете за страданията, за несгодите, оскръбленията и малките радости, които са ви подарили часовете и минутите на вашия живот. Това показва, че не сте в пликчето, което стои на рафта или на витрината на музикалния магазин, а сте опънати на арфата на Великия Майстор. Ръката му непременно ще ви докосне. Вашата свободна воля, за която толкова често приказват философите - детерминисти или индетерминисти, е да звучите добре. Ако сте създадени така, че трябва да звучите в тон „ми“, не правете усилие да звучите в друг тон. Вие непременно ще останете да звучите в своя тон, но постарайте се да звучите добре и чисто. Това е единственото, което зависи от вас. То е същевременно и най-доброто за развитието ви. И друго нещо трябва да знаете - казваше Учителят. - Върху арфата на Великия Майстор има още много струни.
към текста >>

70. Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели - Георги Томалевски (1897-1988)

Ако тези мои редове успеят да отправят взора на търсещите към един импозантен духовен планински масив, за който говоря тук, тяхното усилие не ще е напразно.
Ортодоксалните християнски дейци заклеймиха богомилството като ерес и разкол, но след едно хилядолетие всички сериозни и обективни историци оцениха това движение като един от най-ранните и мощни тласъци в развитието и тържеството на реформацията в Европа. Разбира се, подобни сложни въпроси из областта на философията и духовната история на народите не могат да се третират нито с прости и евтини аналогии, нито с леки шаблонни прогнози. Ако смелостта на Шпенглер се крие в познанието и оценката, която дава на Достоевската диалектика, нашата увереност е в големия духовен зрителен обсег на Учителя на Бялото Братство както в широчината, така и във философската задълбоченост. Разбира се, косвеното запознаване с каква да е действителност, особено с едно духовно дело, е само щриховане както на делото, така и на образа на този, който го е създал. То е годно да спре вниманието на такъв, който се интересува от него, а не и да даде цялостна представа за съдържанието му и неговата духовна сила. Ако тези мои редове успеят да отправят взора на търсещите към един импозантен духовен планински масив, за който говоря тук, тяхното усилие не ще е напразно. Всяка епоха има свой идеен двигател и всеки идеен лост - своя опорна точка и сфера на приложение. Дали идеите движат живота и битието или обратното, битието и историята определят идеите - това е стар и все пак спорен въпрос за конвенционалната философия. В книгите, които разглеждат систематичната философия, не се споменава името на Гьоте, но Гьоте беше философ. Учителят на Бялото Братство не остави конспектно и конкретно формулирана философска система, но остави едно грамадно идейно богатство. Тук не бих могъл да дам завършена картина на идейните му очертания, а само фрагменти от цялостната му дейност.
към текста >>

Той неведнъж е приказвал за похвалното усилие на учените хора да откриват закономерностите на природата.
Всяко ново явление трябва да бъде измерено с новите мерки на времето. Задачата да го проумеем напълно винаги решаваме с едно скромно приближаване. Ако определим науката като път към знание, основано на обективни данни, доставени от сетивата, а религията като увереност, която почива върху вътрешни данни, и най-после философията като деятелност, отправена към разширение или углъбяване на човешките представи, идеи, концепции посредством усъвършенствуване на човешкия дух, тогава ще имам достатъчно основание да поддържам казаното за учението на Бялото Братство в това мое кратко изказване. Всеки въпрос, разглеждан от Учителя, носи ярко и недвусмислено характера на една философия и паралелно с нея и на научна методика. Отношението на Учителя към науката според това, което говори той, е положително. Той неведнъж е приказвал за похвалното усилие на учените хора да откриват закономерностите на природата. Той обаче говори за една наука, за едно знание, което нарича „Божествена наука“. Тя не е онази наука, която хората на нашата съвременност натрупват в главата си като библиотечен рафт. Тази наука, за която говори той, е такава, че с нея човек може да сменя отрицателните състояния в положителни. Ученикът на Божествената школа - казва Той - не бива да отминава индиферентно явленията в окръжаващата го среда. Той трябва да изучава хората, природата, формите, които тя изгражда, защото в тях тя е включила своята премъдрост.
към текста >>

71. Проблемът за здравето - Георги Томалевски (1897-1988)

Гърдите ми тогава, свити от страдание, се разшириха и усетих, че са пълни с въздуха, който без усилие вдишвах.
Аз успях да се надигна и го погледнах. - Дишай дълбоко - каза той, - като при това протегна към мене дясната си ръка, която сочеше към гърдите ми. Ръката му бе в хоризонтално положение и с обърната надолу длан, а пръстите му прави и събрани. Тогава той бавно се приближи към мене и когато ръката му бе на около десетина сантиметра от гърдите ми, той размърда пръстите си нагоре-надолу. Почувствувах, че през мен минава някакъв ток, който само в няколко секунди премахна едва търпимата болка. Гърдите ми тогава, свити от страдание, се разшириха и усетих, че са пълни с въздуха, който без усилие вдишвах. Стана ми леко и радостно. - Е, имаш ли болки? - запита Учителят. - О, Учителю! Никакви болки, никакви болки!
към текста >>

72. Разговори с Учителя. Разговор първи - Георги Томалевски (1897-1988)

Вдъхновените люде научават всичко без усилие, а ония, които не се вдъхновяват, трябва да употребят голямо усилие, за да научат нещо.
Вдъхновението е Божествен закон. То не идва от човека, а от един висок свят. Ако на внушението може да се въздействува с друго внушение, на вдъхновението не може да се въздействува. То е нещо постоянно. Затова и хората на внушението са непостоянни, а вдъхновените са постоянни и стабилни. Вдъхновените люде научават всичко без усилие, а ония, които не се вдъхновяват, трябва да употребят голямо усилие, за да научат нещо. При вдъхновените всичко става лесно и естествено и човек е в хармония и със себе си и с околната среда. Ученикът: Когато слушам това, което ми разказвате, все повече се убеждавам, че развитието е бавен и труден процес. С колко неща човек трябва да се справи, за да стъпи на пътя, който води към съвършенството! И колко още усвоени или унаследени навици трябва да премахне в себе си, за да се нарече ученик. Учителят: Наистина има нещо вярно в това, което казвате, но вярно от становището на човешката логика.
към текста >>

73. Разговори с Учителя. Разговор втори - Георги Томалевски (1897-1988)

Гледането е процес, който зависи както от устройството на окото, така и от усвоеният спонтанно вътрешнопсихологичен процес, който прави възможно бързото и непридружено с никакво усилие от страна на наблюдателя обръщане в прав падналият в обратна посока образ върху ретината на окото и преценката на разстоянието до окото на наблюдавания предмет.
На следващия ден учениците, които винаги бяха жадни за мъдрото слово на Учителя, отново се бяха събрали в градината, плодните дръвчета на която се бяха обсипали с цветове. Сред малката група беше и онзи ученик, който обичаше да задава въпроси и на когото Учителят винаги отговаряше. Ученикът: Когато гледам този прекрасен свят, казвам си, че един от големите дарове, с които небето е облагодетелствувало човека, е зрението. Аз съм учил, че и други някои живи същества могат да виждат, но дали те виждат света така, както го вижда човек и дали те притежават способността да се радват на красотата му, това не ми е ясно. Учителят: По това как човек гледа и как гледат животните е казано доста и в съвременната наука. Гледането е процес, който зависи както от устройството на окото, така и от усвоеният спонтанно вътрешнопсихологичен процес, който прави възможно бързото и непридружено с никакво усилие от страна на наблюдателя обръщане в прав падналият в обратна посока образ върху ретината на окото и преценката на разстоянието до окото на наблюдавания предмет. Обяснението, което дава оптиката по тези неща, е вярно, но има нещо друго, което не е известно на съвременните хора. То е липсата на знание, че освен физическата светлина съществува една друга светлина от един по-висок от физическия свят източник. Съществуват на земята индивиди, които получават впечатление и от него и виждат формата на етерния двойник. Чрез тази светлина често получаваме впечатление и за вътрешната интимна стойност на вещите. Ще ви кажа, че зад ретината на окото има една друга „ретина“ - една невидима за физическото око мрежица, която възприема образите от астралния свят.
към текста >>

74. Разговори с Учителя. Разговор шести - Георги Томалевски (1897-1988)

Тъкмо затова са дадени тези недъзи, за да бъдат отстранявани със собствено усилие.
Необходимо е да ви изясня и това, че великите учители и адептите знаят същността във всички неща, но не създават теории. Ако питате един от учителите какво има на слънцето, той макар и да знае какво има там, няма да ви разправя, а ще ви каже: Аз ще ви науча как човек може да проникне със своето съзнание там и когато усвоите добре това изкуство, сам ще видите това, което ви интересува. Едно от най-необходимите качества, което трябва да научите при тази работа, е концентрирането. С това могъщо средство помъчете се да отстраните от себе си всички кармични недъзи. Ако успеете да сторите това, волята ви ще заякне. Тъкмо затова са дадени тези недъзи, за да бъдат отстранявани със собствено усилие. Постарайте се да поставите всичко у вас в хармония. Ученикът: Колкото повече истини научаваме от живота, толкова по-сложен ни се вижда той. Понякога идат моменти, когато ученикът не знае кога греши и кога постъпва правилно. Дори идат моменти, когато го обхваща песимизъм. Учителят: За песимизма ще ви дам един пример.
към текста >>

75. Разговори с Учителя. Разговор дванадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

Небето и да е определило нещо, което трябва да получите, вие трябва да направите усилие, за да го извоювате по заслуга.
Ако вие сте в близост с един от тези Божи служители, в съзнанието ви не ще проникне отрицателна мисъл, чувствата ви ще бъдат от много виеш порядък и от душата ви ще изчезне всякакъв страх. И друго нещо трябва да научите. Често в Писанието се споменава думата благодат. Под това понятие трябва да имате правилно разбиране. Благодатта не е за ленивците, които чакат всичко да падне наготово в ръцете им. Небето и да е определило нещо, което трябва да получите, вие трябва да направите усилие, за да го извоювате по заслуга. На ленивия никой не ще турне в ръцете това, което му е потребно. Ако някъде ти откажат да ти дадат това, което си поискал, тогава опитай се още на двадесет и девет места, докато го получиш. Ученикът: Ще рече, че все пак всичко зависи от нас. Благодатта не е подарък, който може да получи както заслужилият, така и незаслужилият. Учителят: Така е.
към текста >>

76. 36. САМОВЪЗПИТАНИЕТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

А колко малко усилие коства вежливостта, внимателната обноска!
У нас не съществуват изсушени от времето традиции, като например у англичанина, който не смее дори да заговори на човек, с когото не е запознат, и всеки притежава значителна порция суха вежливост, но пък не бива да стигаме дотам, че да отричаме добрите традиции. В трамвая е често явление да видиш стари хора правостоящи край много насядали младежи. А да ти се извини някой, че те е блъснал в главата, когато си седнал под апарата за самотаксуване? Забравен е общественият култ на уважение към възрастните, които в повечето случаи носят товара на младите семейства. Накъдето се обърнеш, в тролея, в магазина, на опашка или на улицата, все се сблъскваш с някой намръщен човек, който или те обслужва като автомат, или те отминава с блъскане, особено при качване в превозно средство, и ти разваля настроението. А колко малко усилие коства вежливостта, внимателната обноска! Имаше едно време милиционер на една важна пресечка, който бе артист в службата си. Удоволствие ти правеше да го наблюдаваш как ритмично и грациозно дава път на колите с израз на човек, който извършва най-важната работа в света. Вдъхновен беше този милиционер и е оставил незабравим спомен у всеки, който го е наблюдавал на скромния му пост. Спомням си една лекарка, която само като те погледне, ти вдъхваше сила и надежда. Всеотдайна бе тя в службата си, приемаше всеки, като че ли той представляваше най-важният човек в света.
към текста >>

77. 45. РАСТЕНЕ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Вътрешната свобода се извоюва с усилие, със знание и работа над себе си.
Борбата на личните чувства е дълга и тежка. Човек е окован във веригите на личните си чувства, които непреработени, необлагородени го държат в плен. Колко дълбок само- анализ трябва да направи той, за да разбере на какво е роб! Смисълът е в освобождението, в духовния растеж, за да стане човек птица, да излезе от морето на тежките чувства и мисли, от света на рибите, които се изяждат едни — други. И високо осъзналият се човек-птица ще получи нов подем, нов творчески подем, който ще го изведе от ограниченията и въведе в просторния свят на полет и свобода. Вътрешната свобода се извоюва с усилие, със знание и работа над себе си. Смисълът е в издигането на съзнанието до космически измерения, на сливането на човека с цялото битие, на излитането му от пашкула на личния живот, където е страдал хилядолетия. На земята е така, страданията са път към себеусъвършенстване, път към великото освобождение. Само човекът, освободен от всички заблуждения, е свободен в истинския смисъл на думата. "Истината ще ви направи свободни", е казал Великият Учител Христос. 20.XII.1983 г.
към текста >>

78. 51. ТЕРЦАТА НА ЖИВОТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Той без усилие откликва на всяка външна проява на хора, животни и растения.
Водите са кръвоносната система в човека, скалите — костната му система, растителният свят — неговата вегетативна, клетъчна система. Изумителен е строежът на човека, изумително е съответствието му с всичко в природата. Когато човек достигне състоянието на вътрешна хармония, съзнанието му сякаш просветва да види себе си във всичко обкръжаващо го. Той сякаш се слива с природата и изживява творението по нов начин. Всичко му става родно, близко, част от него. Той без усилие откликва на всяка външна проява на хора, животни и растения. Той ги разбира и всеки техен зов за помощ става негов дълг, да му се отзове и помогне. Той започва да резонира като настроен инструмент на всеки външен звук. Започва да разбира, че вселената не е глуха и безответна на живота му, но резонира на всеки негов звук, тъй като вселената не е само материя, а велика йерархия от живи съзнания, които непрестанно творят, работят, помагат на всичко в пътя му към съвършенството. Жив пример за този закон е отглеждането на малкото, безпомощно дете от майка му. Тя непрестанно бди над него и задоволява всичките му нужди с радост и готовност на всякакви жертви.
към текста >>

79. МОЛИТВАТА - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Ти с усилие се подчиняваш на баща си на майка си и на учителите си.
От любов към нея си готова да застанеш накрая на опашката, но Бог няма да те остави все там да седиш. Коленичих пред нозете му и сложих двете си длани върху коленете му. Той каза като сочеше с показалеца си: — Отлична Сатурнова линия имаш. Ти не обичаш да се подчиняваш на никого. Ти с усилие се подчиняваш на баща си на майка си и на учителите си. Седнах пак на мястото си и започнах да чета някои извадки от беседите. Учителят внимателно слушаше и поглеждаше с усмивка към брат Христо. Прочетох следното: "Сине мой, дай си сърцето! Човешкото сърце е храм Божий, в който храм човешкият дух е жрецът, а човешката душа е весталката; човешкото сърце и човешкия ум са прислужниците в храма, а ти човекът си богомолеца." Искрено изказах възхищението си от красотата, поезията и образността на тези мисли.
към текста >>

80. Чудото - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Тази светкавица силно ме раздруса и ... запях... Гласът ми сам си пееше, без никакво усилие от моя страна.
Завесата се вдигна и миг, преди диригента да ми подаде знак да запея, стана чудо! Изведнъж Учителят се яви пред мен в цял ръст. Цялата му фигура вибрираше и изпускаше светлина. Тази светлина, във вид на светкавица, мина през тялото ми. Видях само десницата му, че ме благослови. Тази светкавица силно ме раздруса и ... запях... Гласът ми сам си пееше, без никакво усилие от моя страна. Между второто и третото действие, дойдоха на сцената директорът Любомир Пипков и секретаря му – композитора Георги Димитров и ме поздравиха, с целуване на двете ми ръце. "Необикновено пяхте тази вечер", чувах да казват хористите и колегите от всички страни. В душата ми беше легнала най-голямата печал и истинско страдание... Учителю благи, светли, свидни Учителю, благодаря Ви! Аз Ви чувствам винаги около себе си.
към текста >>

81. МУЦИНКА - Борис Николов

Особено тежка беше работата на животните в дъждовно време, когато дворът се превръщаше в блато; колата потъваше, биволите се разтреперваха от усилие, от ноздрите им излизаше с фучене горещ, влажен въздух.
Работата беше тежка и напрегната. Пред обекта имаше обширен двор със строителни материали. В двора работеха чифт биволи – големи и силни животни, добре гледани и охранени – косъмът им лъщеше. Стопанинът им се грижеше за тях добре, но и добре ги използваше. Тежката, яка кола беше винаги претоварена; когато ги подкарваше, той като че сам се опиваше от силата им. Особено тежка беше работата на животните в дъждовно време, когато дворът се превръщаше в блато; колата потъваше, биволите се разтреперваха от усилие, от ноздрите им излизаше с фучене горещ, влажен въздух. Но те всякога успяваха да изведат колата и после спираха, тежко задъхани. Приятелството ни започна естествено. Ние с бригадата се хранехме заедно. Аз събирах чистите късчета хляб, които оставаха; ще ги нарежа на филийки, ще ги поръся с малко сол и с ласкави думи ще ги подавам на изморените животни. Биволът обича чистотата и не се докосва до хляб, който мирише на нещо друго.
към текста >>

82. СИВИТЕ ВОЛЧЕТА - Борис Николов

Още едно усилие – краката им се разтрепераха, но преодоляха.
Поглади ги, помилва ги, заговори им и като застана зад тях, опря рамо в колата и подвикна: „Хайде, Сивчо! Хайде, Живко! “ Волчетата опряха крака, гърбовете им се извиха като лъкове. „Хайде, Сивчо! “ Двете волчета се сляха в едно, напрегнаха всички сили – колата мръдна! Още едно усилие – краката им се разтрепераха, но преодоляха. И колата бавно тръгна напред. Волчетата изкараха баира и колата излезе на пътя. Но и тук не беше лесно. Даде се малък отдих. Евтим ги милваше, говореше им, а те гледаха с благодарни, влажни бадемови очи.
към текста >>

Тук трябваше особено усилие, за да се вкара колата вътре.
Хайде, Сивчо! Като крепяха тежкия товар, волчетата вървяха бавно. Народът беше във възторг, насърчаваше ги. Събра се голяма тълпа. Достигнаха двора на Евтима. Тук трябваше особено усилие, за да се вкара колата вътре. Най-после волчетата спряха в двора. Те едва си отдишваха. Евтим ги милваше и им говореше. Търговецът не се оставяше. Той искаше на всяка цена да има волчетата:
към текста >>

83. ГОРИЛАТА - Борис Николов

Но колко трогателно беше усилието му да покаже разположение – тогава в гласа му трепваха свенливо нежни нотки, като че камъкът се готвеше да заплаче.
От време на време Горилата ми правеше малки содени питки – като се научи, че ги обичам; обвие питката с чиста кърпичка и я мушне под мишницата ми, за да не видят другите. Понякога разменяхме по две-три думи. Обръщах му внимание колко страдат хората и колко са нещастни, и все намирах да насоча погледа му към нещо хубаво. Той като че не беше виждал досега слънцето, цветята, облаците – сам той като че се размразяваше. Гласът му беше груб, като че ръмжеше звяр. Но колко трогателно беше усилието му да покаже разположение – тогава в гласа му трепваха свенливо нежни нотки, като че камъкът се готвеше да заплаче. Откак почна нашата дружба, той се смекчи и към другите хора – не беше тъй груб, роди се в него едно съчувствие, като че сега за пръв път ги виждаше. Веднъж той ме покани: – Ела да видиш какво правя. Заведе ме в стаята си. Учуди ме редът и чистотата – въздухът беше чист, миришеше на бор.
към текста >>

84. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Този е най-значимият плод на усилието да остане насаме със себе си и да надникне навътре в душата си, за да разбере кой е той, защо е тук и какво очаква Небето от него.
От този период е и втората книга на Петър Дънов - "Заветът на цветните лъчи" (ок. 1897; първото многотиражно издание е от 1912 г.), изградена върху тълкувания на библейски стихове и съдържаща - според автора - онези пасажи от Свещеното Писание, диктувани пряко от Духа. Ала най-важното събитие е от 07.03.1897 г., малко преди Петър Дънов да навърши 33 години (т.нар. "Христова възраст"). Това е моментът, в който той получава от невидимия свят просветление за мисията си на Земята. Този е най-значимият плод на усилието да остане насаме със себе си и да надникне навътре в душата си, за да разбере кой е той, защо е тук и какво очаква Небето от него. В един вълшебен миг на кристално ясно прозрение П. Дънов постига отговорите на всички тези въпроси. И на много други, не по-малко важни. Скоро след като е получил просветлението, той преживява непосредствен контакт с Божия Дух. Израз на това мистично общение става книжката под заглавие "Хио-Ели-Мели-Месаил".
към текста >>

85. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Ето какво казва Учителят на ББ у нас по повод съотношението вечен - временен - целокупен живот: "Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията.
Любовта носи пълния живот" (Учителят П. Дънов). Всяко живо същество в материалната вселена е носител на частица живот - временен, преходен, ала същевременно проекция и отражение на Вечния Живот. В абсолютния смисъл на понятието негов единствен владетел е Творецът. Но, от друга страна, Той е вложил искра от тази безсмъртна същност във всяко същество. Което означава, че всички ние сме също така безсмъртни - като потенциал, който следва да развием и да използваме максимално разумно. Ето какво казва Учителят на ББ у нас по повод съотношението вечен - временен - целокупен живот: "Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние, като временен живот. Временният живот, обаче, е само сянка на Живота, или най-малката проекция на целокупния Живот. Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно рас- тене. А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива природа.
към текста >>

86. VIII. ТЪРПЕНИЕТО - Константин Златев

А той струва несравнимо повече от усилието да надмогнем себе си и да простим.
Тези думи на Учителя П. Дънов ни връщат две хиляди години назад към един горестен риторичен въпрос на Спасителя Иисус Христос: „Защото каква полза за човека, ако придобие целия свят, а погуби душата си? “ (Марк 8:36). В конкретния случай перифразата би могла да звучи по следния начин: „Каква е ползата, ако не простим на врага си и останем верни на ината си и нараненото си честолюбие? “ Отговорът е, че само искрената прошка може да възстанови вътрешния мир в душата ни. А той струва несравнимо повече от усилието да надмогнем себе си и да простим. Последните думи от тази Рилска беседа на Великия Посветен звучат като финален акорд на симфония, рисуваща с най-фини духовно-музикални щрихи пътя на човешката душа към Бога. Посланието му е: „Пречисти и извиси вътрешното, за да изваеш в лъчезарна красота и външното! “ - Когато човек не проявява Любовта и другите добродетели, известни места на лицето погрозняват. Отсега нататък трябва да ставате красиви.
към текста >>

87. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

Щастието е нещо, което трябва да се добие с усилието на човешката воля“ (Учителят П. Дънов).
За онези, които не се побоят да пожертват от себе си онова, което ти вече окончателно си захвърлил в бездната на хищната, ненаситна сквернота. Учителят П. Дънов ни поучава, че никой извън нас не може да ни направи щастливи. Щом щастието е елемент от собствената ни природа, следователно само от самите нас, от насочената в правилното направление въплътена човешка воля зависи неговото оживотворяване и неотменимо пребиваване в покоите на душата ни: „Щастие по наследство не иде. То не може да се даде. Щастието е нещо, което трябва да се добие с усилието на човешката воля“ (Учителят П. Дънов). Проблемът на повечето от нас, хората (да не кажем, на почти всички), е, че търсим щастието там, където не бихме могли да го открием. Българският Учител на Любовта посочва кои са грешните посоки на търсенето ни и в какво следва да концентрираме усилията си: „Ти търсиш нещо, което го няма. Казвам: щастието е извън злото. Щастието е извън омразата. Щастието не е в богатството, щастието не седи в доброто – защото ти тогава ще се заблудиш, че си добър.
към текста >>

88. РАЗУМНА РАБОТА И ПОЧИВКА - Павел Желязков

Една възвишена идея при извършване на каквато и да е физическа работа ще ни помогне да превърнем физическото усилие в духовно.
на материалния свят всичко се търпи, но дойде ли до духовния свят, там изискванията са други. Там не се позволява никакво плащане. Ако си обърнал някого към Бога, той трябва да ти се отплати с любов, а не с пари. На любовта се отговаря с любов." Каквато и работа да извършваме в живота, за всяка дейност, ние трябва да имаме една духовна идея. Една възвишена идея при извършване на каквато и да е физическа работа ще ни помогне да превърнем физическото усилие в духовно. В статията си „Ново направление на труда"[1] Боян Боев пише: „В основата на цялата природа лежат любовта и жертвата. Някой ще каже, че има борба в света. Това е несъвършенството на децата, които още не са пробудени. Но разумното работи във всички същества, ще преодолее всички противоречия и ще се прояви.
към текста >>

89. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Без особено усилие той разбира, че връзката му с нещо много хубаво, онази свещена връзка, в която вече се оформяло отношението му към Учителя, започва да губи своята сила и красота.
Това събитие, след срещата с Учителя, е могло да бъде с фатални последствия за все още неориентирания младеж. Защото този странен човек владеел окултни тайни, благодарение на които упражнявал силна власт над хората. Самият Крум изпитва влиянието му върху себе си. Когато се завръща в дома си, тъга и силно безпокойствие го обземат. Както самият той ни обясни, състоянието му било деликатно, но усещането от него много скоро се оформило в едно съвсем определено чувство. Без особено усилие той разбира, че връзката му с нещо много хубаво, онази свещена връзка, в която вече се оформяло отношението му към Учителя, започва да губи своята сила и красота. Тогава той решава да прекрати посещенията си при внушителния господин. Резултатът от това решение бил, че състоянието на скръб и безпокойствие много скоро го напущат, а радостта и високият смисъл на живота го осеняват с присъствието си. Навярно още тогава Крум разбира, че критерият за истината е вътрешната радост, която изпитваме. Когато сподели с нас тази мисъл, в резултат от продължителната му духовна работа и силната му връзка с Учителя, която той свято пазеше, тя се бе превърнала в идея и смисъл на неговия живот. Концентрацията в една идея, когато човек я носи продължително в съзнанието си, е в състояние да промени коренно живота му.
към текста >>

90. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В усилието за разгадаване на тези старателно забулени загадки и достигане на тяхното разяснение и ползата, която може да се извлече от тях, се създават условията за развитието на човешкия интелект с всичките негови качества и способности, които той притежава.
КНИГА ПЪРВА НАУКА ЗА ЗВЕЗДНИЯ МИР (НОВА АСТРОЛОГИЯ ИЛИ СААБЕИЗЪМ) ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ „Истината е висок връх, до който се стига по стръмни и каменливи пътеки с големи усилия. ” Истината и всичко онова, което ни заобикаля, е една поредица от загадки. Човек е бил примамван с най-различни средства, за да ги разкрива, за което се е изисквало труд, усилия, напрежения. И затова древните мъдреци са казвали, че човек е мързеливо същество и Природата старателно е търсила и е прилагала най-различни средства, за да го накара да работи, да намира и постига на първо време задоволяването на своите насъщни нужди. За тази дейност са необходими труд, усилия, напрежения. В усилието за разгадаване на тези старателно забулени загадки и достигане на тяхното разяснение и ползата, която може да се извлече от тях, се създават условията за развитието на човешкия интелект с всичките негови качества и способности, които той притежава. А това е довело до разширяване на неговия кръгозор и е внесло по-голяма светлина в познанието на света, в който той живее; а това е улеснило все повече и повече неговия живот. Една от загадките, с която човекът се е сблъскал, е самият човек. Загадката „Ч О В Е К“ в своите прояви е нещо много сложно. Ражда се дете, едно живо същество, което със своето изплакване влиза в един нов свят. За родителите му и за самото общество около него то е една загадка.
към текста >>

91. Вулкан - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Устните са с красиви извивки, като горната е по-добре изразена; те едва се допират - не са стиснати, за да изразяват усилие и твърдост.
В тях се чете непоколебима енергия, свързана с пленителна благост. Гледат право, честно, без закана, без принуда, но не и слабо. Погледът е магнетичен, приятен, с подтик за справедливо отношение към онова, което се разглежда. Носът на Вулкановите типове добре хармонира с изпъкналото чело.Той е дълъг, леко извит и при върха е нормално широк. Устата е хубава, със среден размер. Устните са с красиви извивки, като горната е по-добре изразена; те едва се допират - не са стиснати, за да изразяват усилие и твърдост. В края не са спуснати, което е израз на песимистично, подозрително гледане на всичко, а говорят за достойнство, себевладеене, спокойствие, доброта. Усмивката е трезва и приятна. Брадата е добре оформена и не е издадена напред, за да показва твърдост и инат. Тя подчертава равновесието, което всички части на лицето показват; нито пък е къса и хлътнала, което е израз на променливост, безволие, а хармонира с овалното лице. От цялото лице на Вулкановите типове се излъчва едно равновесие, хармония, спокойна сила и приятност.
към текста >>

92. Планетните типове. Вулканов (Слънчев, Аполонов) тип - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Жената Аполонов тип е благородна дама, с развит ум и прави усилие да търси мъж, който да я превъзхожда.
От чувствата силно се влияят и от еротиката лесно се увличат. Тези типове могат да станат учени във всички отрасли на човешкото знание. Между тях се раждат големи организатори, индустриалци, банкери, шефове. Поради своето превъзходство над другите те трудно си намират другар в любовта. Този тип хора страдат от женските дребнавости. Жената Аполонов тип е благородна дама, с развит ум и прави усилие да търси мъж, който да я превъзхожда. Ръцете са малко четвъртити, пръстите - леко възлести. Палецът е среден по големина, силен, хармоничен. Ставата между първата и втората фаланга на палеца им е добре развита. Хълмът под безименния е добре изразен, има ясно изразени линии или линия. Слънцето владее сърцето, гръбначния стълб, очите и краката, а от металите - златото.
към текста >>

93. Ръката в детайли - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Те имат също интерес към лекото знание, за което не се изисква усилие и напрежение.
Меки и не твърде големи ръце, с добре развити хълмове, показват стремеж към себезадоволяване, негодни за механична и физическа работа. Такива ръце имат хора на чувствата, усета, импулса. Те са впечатлителни, романтични, поетични, весели, жизнерадостни, въодушевени. Такива хора държат повече на външното. Обичат разнообразието във всички направления, включително и разнообразието у хората, с които имат и биха искали да имат връзки. Те имат също интерес към лекото знание, за което не се изисква усилие и напрежение. Предпочитат разнообразието и в любовта, не обичат урегулиран и ограничен живот. Изобщо във всяко отношение са повърхностни. Колкото ръката е по-мека, толкова тези качества са по-ясно изразени. От тях не може да се очаква вярна и дълбока любов. Ето защо браковете при тях рядко се задържат и рядко биват щастливи.
към текста >>

94. Мелхиседек - Николай Райнов

С усилие се налучват пътища отвъд душата — но само тъй се постига волност.
Навътре гледай, защото душата е ключ на вселената — и не виждаш ли в себе си, вън от себе си не можеш видя! И събуди ли се в тебе Огнената Змия, която съска и се върти на витло — пази се да те не ухапе! — Улови я за главата и допри езика й до своя език — и гледай я в очите! Ще заспи Змията — и пробуди ли се, покорна ще ти бъде. — Това е шестото. Научете Великото Изкуство: много са неговите пътища! От взирането се ражда образ. С остро взиране се узнават силите: те са сенки, а сенките се не виждат по здрач. Изтръгни от себе си скрити съкровища — и стани път на Вечния! Преди да намериш Пътя, по тебе трябва да минат мнозина. С усилие се налучват пътища отвъд душата — но само тъй се постига волност. Вси ръждиви вериги трябва да се счупят: а кои вериги не са ръждиви? Надрастване на веригите трябва! Само тъй се стига до стъпало на пророк и посветен. Само тъй се влиза в чертозите на Оногова, Който е станал едно с другите. — Правете това, братя мои! — Това е сетното.“ И когато мъжете, които бяха дошли да чуят, чуха — посвети ги Мелхиседек в Седемте Пътя на Тайната. И кръсти ги с Дух Свети.
към текста >>

95. Жрец на Озириса - Николай Райнов

— Бъдете семе на Бъдещето! Напътствие ви давам, братя мои — от буря се не плашете! Ни огнен дъжд, ни буря от сълзи не ще измокри крилата на буревестника! Окови от желязо не могат стегна мишците на твърдия; — венци от цветя не могат обвърза сърцето на твърдия: смелостта е по-твърда от алмаз! И още едно слово завещавам на сърцето ви, братя мои: пазете се от меки думи, които лъжат сърцето — добре се пазете! Не слушайте плъзгавите думи на жената и на винопродавеца, и на търговеца, и на лихваря! Не слушайте думите на ония, които живеят от чуждата кръв и мъка, и усилие! Не падайте често на колене, братя мои! Твърде много богове — то е разпуснатост на сърцето.
Що да ви кажа? Силни бъдете, братя мои: — че силата е мост към Бъдещето! Радвайте се, като разберете, че расте вашата мощ — и веселете се, като видите, че вашата воля цепи планини! Знамение ви давам — и личба ви соча: през трупове ще минете! Беди ви чакат — и войни, и кървави метежи, и мор, и глад, и чума. През трупове ще минете — ви казах. А слабият през трупа на своя баща не ще има сърце да мине. За вас няма бащи и майки, сестри и родни братя. — Бъдете семе на Бъдещето! Напътствие ви давам, братя мои — от буря се не плашете! Ни огнен дъжд, ни буря от сълзи не ще измокри крилата на буревестника! Окови от желязо не могат стегна мишците на твърдия; — венци от цветя не могат обвърза сърцето на твърдия: смелостта е по-твърда от алмаз! И още едно слово завещавам на сърцето ви, братя мои: пазете се от меки думи, които лъжат сърцето — добре се пазете! Не слушайте плъзгавите думи на жената и на винопродавеца, и на търговеца, и на лихваря! Не слушайте думите на ония, които живеят от чуждата кръв и мъка, и усилие! Не падайте често на колене, братя мои! Твърде много богове — то е разпуснатост на сърцето. Твърде малко богове — то е теснота на сърцето. Само един бог — не го знаете кой е. Оня едничък Бог, Когото още не познавате, няма нужда от камили, падащи на колене, нито от чакали, които вият пред Него: «Господи, Господи, дай ми по-тлъста плячка!» Почитайте Незнайното, но с презрение свивайте уста, щом ви се говори за нещо или за някого с очи към земята, а с пръст — към небето! Истина, истина ви казвам: не вярвайте в едрата лъжа, която мами погледи и сочи пръст, откак свят светува! Не оставяйте писани слова! — На злато пише Слънцето, на камък — пророкът, на папирус — жрецът. А силният пише — на огън. Не говорете ясно! — Езикът ви да бъде притча, а словото ви — видение! Не сте родени за учители на стадо, ни за тълмачи на сънища, ни за търговци на евтини скрижали.
към текста >>

96. Книга на загадките - Николай Райнов

И така ще й бъдеш скъп, защото тя не скъпи тебе, а своите разкървавени пръсти и усилието па ноктите си.
Но тъмната бездна не знае: помни това! Затуй в големите песни на ведите за жената се казва малко, а за душата й -нищо. Трето чуй: Когато се сживееш с жена, научи я да се покорява на твоя поглед и на ножа ти! Не й давай да търси по-властен поглед от твоя, нито по-бърз нож от ножа, що виси на твоето бедро! И ако се дори сепне у нея хубавият звяр, който не търпи вериги, та полети към чуждия шатър —да дири роб, за да го зове свой мъж, — не бой се! Не бой се, сине мой: тя сама ще дойде — да я разпориш със своя нож! Четвърто чуй: Обещае ли ти жената звезди, луна й слънце, запази за нея малък светилник! Защото ти цял живот ще живееш на тъмно под нейните звезди, луна и слънце, но поне нея недей оставя в мрачината. Виновна ли е тя, че не знае що обещава? Пето чуй: Ако ти е скъпа жената, сине мой, и ако цениш обичта си към нея — давай й по малко тайна всеки ден! Не може никоя жена без малко тайна, защото твърде много обича всяка жена тъмнината — и скритото, и онова, за което се не говори. Шесто чуй: Искаш ли, сине мой, жената да те разбере кой си — не й говори за себе си нищо! Тя ще кърти всеки ден по малко от скалата, в която е затворена душата ти, и най-подире ще те отбули цял. И така ще й бъдеш скъп, защото тя не скъпи тебе, а своите разкървавени пръсти и усилието па ноктите си. Седмо чуй: Жената обича н тебе пъстрата багреница, славата на името ти, огъня на погледа ти, златния звън на твоята реч или спомена за някой друг, живял преди тебе. Не вярвай, сине мой, когато ти мълви, че обича душата ти, защото лъжа пълзи от устата й тогава! Слепец не може да види слънце... Осмо чуй: По-лесно е да срутиш кула от гранит, отколкото упорство на жена. Но по-лесно е да счупиш воля на жена, отколкото клонче от папирус. Не се чуди, сине мой, че само за жената ти говорих: от нея иде много добро и много зло за мъжа. Още много ще чуеш от други за нея, но недей им яко вярва! Аз исках да ти кажа всичко, що знам; другото, що не ти казах, е лъжа... Тъй мълвеше мъдрият Ухама на сина си.
към текста >>

97. Що е окултизъм - Сава Калименов (1901 - 1990)

Той знае, че никое усилие не е изгубено, че нищо, спечелено в пътя на неговото издигане, не ще пропадне безследно, че утре след т. н.
Дига се тъмната пелена на незнанието от пред очите на изучаващия окултизма: той знае що е той, — от къде иде и къде отива; какъв е истинския лик на света, в който той живее, какви сили дремят неизползувани в него, какво светло бъдеще го чака, колко велик е живота, с каква Божествена мъдрост и любов е той устроен и поддържан. Изучаващият окултизма не е вече безпомощен слепец, обгърнат в тъмнината на своето невежество, който не знае на къде се движи. Той не е роб на отчаянието и безверието, загубил всякакъв смисъл в живота. Той не се ужасява в безсилието си да разгадае „световните загадки“. Напротив, той вижда светлината на живота, която му сочи неговото место в природата и всемира и го отправя напред все по-нагоре и по-нагоре; той намира великия смисъл на живота в единството и в непрестанните усилия към осъвършенствуване. Той знае, че никое усилие не е изгубено, че нищо, спечелено в пътя на неговото издигане, не ще пропадне безследно, че утре след т. н. „смърт“ той ще продължи наново започнатата в този живот работа. Защото той знае, че смърт няма и че в живота царуват вечни, неизменни, съвършени закони на Правда, Разумност и Добро — на Любов, Мъдрост и Истина,, които, въпреки всички видими противоречия, водят живота нагоре и ще изведат всичко на добър край. И затова той е пълен с вяра и упование в живота, не се отчайва от никакви спънки в пътя му към доброто, знаейки, че т съществуват, за да бъдат преодолени. Окултната наука дава светлина на човека. И само в тази светлина можем да намерим правия път на живота.
към текста >>

98. Дълбокото дишане - Сава Калименов (1901 - 1990)

Стъпка след стъпка, усилие след усилие, успех след успех, може би отначало твърде малки, като че ли незабележими, но постепенно все повече увеличаващи се, все по-значителни, все по- очебийни — вие чрез дълбокото дишане можете да постигнете всичко.
Това също зависи от вас и само от вас. То не зависи от никакви други лица, от никакви външни условия, от никакви политически, социални и каквито и да било други промени, то не зависи от някакъв нов строй, от някакъв нов ред, от никакви нови научни открития или от никакви технически постижения. Не, това зависи от вас и само от вас — от нищо друго, от никого другиго. Тази първична сила, тази основна енергия, тази всестранна мощ, която можете да трансформирате във всичко и която е необходима за всичките ваши успешни прояви в живота, вие можете да я почерпите направо от въздуха чрез дълбокото дишане. — Ако досега вие сте получавали едно чрез обикновеното дишане, занапред вие можете да получавате десет чрез дълбокото дишане, можете, също така, да получавате и двадесет, и тридесет, и повече. Стъпка след стъпка, усилие след усилие, успех след успех, може би отначало твърде малки, като че ли незабележими, но постепенно все повече увеличаващи се, все по-значителни, все по- очебийни — вие чрез дълбокото дишане можете да постигнете всичко. И като казваме всичко, — ние сме обмислили тази дума, преценили сме нейното значение и съдържание и не я казваме само за засилване силата на речта си. Като казваме всичко, ний подразбираме същевременно безкрайността на времето и пространството, необходими за постигане на това всичко, а не искаме да кажем, че то може да бъде постигнато моментално или с кратковременни и незначителни усилия. Не, — нищо не може да бъде достигнато, без да се положат необходимите, съответствуващи на неговата големина и значение усилия. Важното в случая, обаче, е това, че вие имате правия път към тия достижения, защото, вярна е също така, че вие можете да правите колкото си щете усилия, но всички те да се разбият напразно, когато не бъдат в хармония с основните закони, движещи вселената и живота, — когато не са отправени в правата насока. А един от най-важните и основни закони на живота е закона за непосредственото черпене, за прякото възприемане на енергия от въздуха посредством правилното, дълбокото дишане.
към текста >>

99. Това, което винаги можем - Сава Калименов (1901 - 1990)

В живота, в природата, дарува закона за еволюцията, за постепенното напредване, стъпка след стъпка, усилие след усилие, ден след ден.
ТОВА, КОЕТО ВИНАГИ МОЖЕМ Много неща, които бихме желали да правим, ние не можем да ги правим. Може да имаме всичките добри желания за това, може да ги желаем с всичките сили на душата си, но да не можем да ги реализираме веднага. По силата на известни вродени в нашата несъвършена човешка природа качества, безразлично дали ще ги наречем наследствени или придобити под влиянието на средата и условията, ние не можем да станем изведнъж, по силата на някакъв магически жест, такива, каквито не сме били досега. Ние можем да станем каквото поискаме, но затова е нужно време. В живота, в природата, дарува закона за еволюцията, за постепенното напредване, стъпка след стъпка, усилие след усилие, ден след ден. Ние можем да се променим, но не изведнъж. Ние може би не винаги можем да намерим тази храна, която е най-необходима и най-ценна за нашето здраве. Ние може би не винаги можем да поддържаме мислите и чувствата си в необходимия порядък. Но ние нямаме никакви пречки за дълбокото дишане. Още повече, като се има пред вид, че ние трябва да привикнем към него също така постепенно, а не отведнъж.
към текста >>

100. Дишането и молитвата - Сава Калименов (1901 - 1990)

Без съответното съсредоточение, без вливането на известно индивидуално съдържание в стереотипните форми на молитвата, без поставянето в действие на известно духовно усилие, молитвата не е молитва, а само декламация.
ДИШАНЕТО И МОЛИТВАТА „Някой се помоли набързо и казва, че молитвата му била приета. Не, молитва, която не е придружена с бавно, спокойно и ритмично дишане и мислене, не се приема. Като се молиш, ще концентрираш мисълта си само към даден предмет и ще поемаш въздух дълбоко и бавно“.. Учителя Молитвата никога не може да бъде равнозначна на изговаряне на думи, каквито и да били те. Без съответното съсредоточение, без вливането на известно индивидуално съдържание в стереотипните форми на молитвата, без поставянето в действие на известно духовно усилие, молитвата не е молитва, а само декламация. За да можем да се съсредоточим, да вложим съдържание и духовно усилие в молитвата, ние си служим с дълбокото дишане. Това обикновено става напълно естествено, почти несъзнателно, от само себе си: истинската молитва го изисква, като едно необходимо, неизбежно условие, Може би то не е толкова очебиеще, може би то е едва забележимо, но то е условие, без което не може, то е един верен, постоянен, неизменен спътник на истинската молитва. Както казахме и в началото на тази книга, именно дълбокото дишане ни помага да съсредоточим мисълта си, да се поставим в хармония с Вселената, да се свържем непосредствено с космичния ток на Божествения живот. А тия условия са характерните признаци и на истинската молитва. Молитвата е свързване с живота на Бога.
към текста >>

За да можем да се съсредоточим, да вложим съдържание и духовно усилие в молитвата, ние си служим с дълбокото дишане.
ДИШАНЕТО И МОЛИТВАТА „Някой се помоли набързо и казва, че молитвата му била приета. Не, молитва, която не е придружена с бавно, спокойно и ритмично дишане и мислене, не се приема. Като се молиш, ще концентрираш мисълта си само към даден предмет и ще поемаш въздух дълбоко и бавно“.. Учителя Молитвата никога не може да бъде равнозначна на изговаряне на думи, каквито и да били те. Без съответното съсредоточение, без вливането на известно индивидуално съдържание в стереотипните форми на молитвата, без поставянето в действие на известно духовно усилие, молитвата не е молитва, а само декламация. За да можем да се съсредоточим, да вложим съдържание и духовно усилие в молитвата, ние си служим с дълбокото дишане. Това обикновено става напълно естествено, почти несъзнателно, от само себе си: истинската молитва го изисква, като едно необходимо, неизбежно условие, Може би то не е толкова очебиеще, може би то е едва забележимо, но то е условие, без което не може, то е един верен, постоянен, неизменен спътник на истинската молитва. Както казахме и в началото на тази книга, именно дълбокото дишане ни помага да съсредоточим мисълта си, да се поставим в хармония с Вселената, да се свържем непосредствено с космичния ток на Божествения живот. А тия условия са характерните признаци и на истинската молитва. Молитвата е свързване с живота на Бога. Не можем ли да направим това свързване, ние нямаме и никаква молитва.
към текста >>

НАГОРЕ

0.41225910186768