Търсене в текстове за 'Усилие'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 135 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

От всички опити, които човек може да направи, най-добре ще бъде награден оня, при който усилието е насочено навътре в него, оня, при който погрешките в живота се подирят(търсят) в самите нас.
Историята, авторитета, ето едно робство. Да си принуден да повтаряш грешките на миналите векове, да си принуден да тънеш във влажната и сурова тъмница на човешкия егоизъм, заради създадената традиция на миналите дни, това не е новото в живота, а това са новите затвори за човешката душа. Свободата, тя е още далече от нас, защото онова, което ние наричаме свобода, е робство за другия. Свободата, тя е за всички. Няма благо днес на света, няма добруване, няма свобода, в основата на която да не лежи измъченият стон на оногова, от когото тя е отнета, защото днес само силата, само ударът създават свободата. От всички опити, които човек може да направи, най-добре ще бъде награден оня, при който усилието е насочено навътре в него, оня, при който погрешките в живота се подирят(търсят) в самите нас. Няма по-красив, по-тържествен момент за човешката душа от тоя мъничък незабелязан миг, когато човек реши да каже на себе си: „Ти няма да вършиш вече насилие, защото искаш да познаеш свободата.” Кой познава великолепието на това не външно, а дълбоко вътрешно преустройство? Кой знае тихата пламтяща радост, заради малкото добро, което можем да направим? А този миг. това е един желан мъничък момент, който преобръща резултантната на целия ни живот. Тогава оня мрачен кораб, който плава запокитен в бурните вълни на океана, ще почувствува крепката ръка на един кормчия, която ще го напътва сигурно и смело, а над висинето на неговия дълъг път, не ще се вият облаците на тъмна буря, а кротко ще трептят милионите звездици на ведро небе.
към текста >>

Няма опит, който да не е възнаграден, няма усилие, което да не вкуси плода, когато то е насочено вътре в самите нас, защото първата крачка към свободата е себевъзпитанието и всички, които вървят по този път, предвкусват за себе си нейното приближаване.
А този миг. това е един желан мъничък момент, който преобръща резултантната на целия ни живот. Тогава оня мрачен кораб, който плава запокитен в бурните вълни на океана, ще почувствува крепката ръка на един кормчия, която ще го напътва сигурно и смело, а над висинето на неговия дълъг път, не ще се вият облаците на тъмна буря, а кротко ще трептят милионите звездици на ведро небе. Да хванеш кормилото на твоя собствен кораб, да запреш разюзданите свои страсти, които в своя бесен рев са способни да потъпчат най-нежните цветчета в житейската градина, да възправиш високо челото си и да кажеш в своята душа: „Аз съм човек, защото усещам вярната ръка на Оногова, който живее в мене и който ме води сред вълните на широкото море". Тогава ще се зазори едва в твоя живот, тогава ще се покаже светлината и на желаната свобода. Няма опит, който да не е възнаграден, няма усилие, което да не вкуси плода, когато то е насочено вътре в самите нас, защото първата крачка към свободата е себевъзпитанието и всички, които вървят по този път, предвкусват за себе си нейното приближаване. Оня, който е разбрал свободата, който е разбрал величието и силата на доброто в живота, когато срещне окаян друмник да се лута в мрачината на своето незнание, натоварен с тежкото тегло на лъжливото великолепие, не ще го отмине или с удар отстрани, а ще го хване кротко за ръка и ще му каже: Кому са потребни златото и накитите на миналото време? Защо се луташ с този товар да търсиш загасващото бледо светило на изминалите дни, когато на изток ще възлезе ново слънце, което залива вече с предвестно сияние света. Хвърли одеждата на твоето лъжливо величие, извезана с окраски, що мамят чуждия взор. Облечи чистата, бяла риза на честен труженик и иди та се приближи при своите. Кому са потребни песните на дълго робство когато тихия напев на свободата започва да се чува!
към текста >>

2. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те бдят и подкрепят всяко искрено усилие към съвършенство.
Правилният външен и правилният вътрешен опит се взаимно допълват, защото е вярна истината, че човекът и вселената, безкрайно малкото и безкрайно голямото, микрокосмоса и макрокосмоса са по същество тъждествени. За изучаването на окултната наука не се изискват особени външни условия и удобства, както мнозина са склонни да мислят. Живата природа никога не лишава от необходимото своите съработници. Защото, не е човекът единственото разумно същество в света, както днес се мисли. Има и по-висши същества, които ръководят съдбата на човечеството. Те бдят и подкрепят всяко искрено усилие към съвършенство. И знаещите твърдят, че както в миналото, така и днес, в началото на една нова култура, те слизат вече твърде близо до страдащото човечество, да разрешат създадените противоречия, да напомнят вечните истини на живота и да възвестят градящия нов ден...
към текста >>

3. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Та мигар трепетните предчувствия на сума днешни поети, техните копнежи по една нова действителност, тяхното болно усилие да скъсат веригите, в които бездушния материализъм бе оковал душите, оня мистичен трепет, който се долавя в песните на някои от тях, все по-често и по-често звучащата и добиваща все по-дълбок и по-дълбок смисъл дума „любов" не са откровения за оня, който има око за дълбоките движения на човешката душа?
Днес и тълпите вече знаят! От години насам в България се проповядва учението на любовта. И не само в България – по цял свят. Но сега са още ранните зори на това учение. И само най-ранобудните са приели първите трепети на зората, макар, че душите на всички хора сънно предусещат, че иде нещо ново в света. Та мигар трепетните предчувствия на сума днешни поети, техните копнежи по една нова действителност, тяхното болно усилие да скъсат веригите, в които бездушния материализъм бе оковал душите, оня мистичен трепет, който се долавя в песните на някои от тях, все по-често и по-често звучащата и добиваща все по-дълбок и по-дълбок смисъл дума „любов" не са откровения за оня, който има око за дълбоките движения на човешката душа? Нима крепкият напън на масите да съберат своята пръсната душа и да изкажат ропотно своята роля за свобода не говори, че нещо ново се заражда в човешката душа? И малко ли още личби на времето? Който има будно сърце и буден ум – вижда. От години насам Новото Учение се проповядва у нас. Учение – а не религия, не религиозна секта.
към текста >>

4. Новото време - В. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В гъстата инертна среда на земния живот има много противодействия, но в усилието да се превъзмогнат е закрит залогът за бъдната му красота.
Новото, това велико ново, което ни очаква след дългата нощ. Какъв красив ще бъде неговият ден. * Животът на човека е изпълнен със страдания. Има тежки дни за душата, но нали знаем защо сме дошли на тая земя? Училище е човешкия живот, голяма, трудна школа, но велик замисъл има Оня, който ни е пратил. В гъстата инертна среда на земния живот има много противодействия, но в усилието да се превъзмогнат е закрит залогът за бъдната му красота. Страдания прекосяват нашия път. Едните – породени за самите нас, другите – за оногова, който изнемогва, но няма нещо, над което да не бди окото на Вечния. Ние това може би сами не знаем, чудим се на неправдата, що ни окръжава, но как душата инак щеше да познае Неговата вечна правда? Омраза има между хората. Но знае ли оня,който не обича каква е велика сила любовта?
към текста >>

5. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

А то е: ненасилена готовност за жертва, изразена във физическо и друго някое усилие за уредбата на бр. сдружение.
И тъй, нашият приятел имал някакво отрицателно качество. Добре! Кой човек няма такова? И ний ще потърсим поне едно от онези добри негови качества, които са привързали нашето сърце към него, за да му станем приятели. Има и други методи за борба против тези вътрешни противоречия, но те са в по-голяма или по малка степен субективни достижения, които действуват с успех само при някои специални условия. Разрешим ли този голям въпрос в себе си, нам става по-лесно да отговорим на второто противоречие, което трябва да ликвидираме, след това по един най-естествен начин. А то е: ненасилена готовност за жертва, изразена във физическо и друго някое усилие за уредбата на бр. сдружение. Казахме, че по лесно ще се справим с този въпрос, защото когато обичаме своите приятели, жертвата за тях е един винаги търсен случай, придружен с голяма радост. Казваме, че в бр. сдружение ще има като необходимост физ. работа, между другото и от чисто хигиенични съображения. Пасивната природа на тялото обаче ще ни създаде едно малка, но доста опасна съпротива, която с усилие на волята, разбира се, трябва да бъде надделяна.
към текста >>

Пасивната природа на тялото обаче ще ни създаде едно малка, но доста опасна съпротива, която с усилие на волята, разбира се, трябва да бъде надделяна.
А то е: ненасилена готовност за жертва, изразена във физическо и друго някое усилие за уредбата на бр. сдружение. Казахме, че по лесно ще се справим с този въпрос, защото когато обичаме своите приятели, жертвата за тях е един винаги търсен случай, придружен с голяма радост. Казваме, че в бр. сдружение ще има като необходимост физ. работа, между другото и от чисто хигиенични съображения. Пасивната природа на тялото обаче ще ни създаде едно малка, но доста опасна съпротива, която с усилие на волята, разбира се, трябва да бъде надделяна. Тук, при трениране на тялото към новите условия на живот, ние можем не без вътрешна радост да наблюдаваме иззиждането на ценни качества – бъдещите устои на един диамантен характер. За това пак се иска духовна сила и „високо съзнание", защото механическата воля в случая е недостатъчно силна: за да се бори против инерцията и хилядите противодействащи сили на винаги мърморещия противник на трудните и усилени моменти – обективният ум. По въпросите за живота, реда и дисциплината в бр. сдружение, според нас, оставù в пълна свобода да ги разреши всеки брат в себе си. Ще изнесем някои изживени психологически факти по въпроса; за дисциплината в сдружението, защото няма ли такова, животът му става съмнителен.
към текста >>

6. Списанието PDF Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Списанието е малко, обаче спретнато и съдържа няколко хубави статийки, в които се изтъква необходимостта за по-разумен и природосъобразен живот, възможен при днешните условия Поменатото списание, с п-вече постоянство и усилие, ще може да допринесе доста за поставената ни обща задача.
1 и 2. 8. в. Устрем, год. I, бр. 19-22. Отзиви „Еделвайс", списание издавано в гр. Казанлък. Списанието е малко, обаче спретнато и съдържа няколко хубави статийки, в които се изтъква необходимостта за по-разумен и природосъобразен живот, възможен при днешните условия Поменатото списание, с п-вече постоянство и усилие, ще може да допринесе доста за поставената ни обща задача. * „Ново Звено", младежко художествено списание за изкуство, литература и критика, издавано от ученици на I м. гимназия в София. От поместените стихотворения, литературни и критически статии се вижда, че ако и ученическо, списанието е достигнало до голяма степен някои от най-хубавите наши литературни и худож. списания. Напр. „Трагедията на съвременността" – статия, поместена в кн.
към текста >>

7. ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ако имаше други пътища, освен тоя тесен, но красив път на себеиздигането и личното усилие, то сигурно на земята досега щяха да настъпят очакваните дни на щастие, защото всички те се извървяха.
Е, кой ще турне край на лошите условия ? – Сигурно някои други условия. А другите условия знаят ли се? Не, защото при днешните „условия" не могат да се знаят другите и т.н. Лъжата става ултра. Ако имаше други пътища, освен тоя тесен, но красив път на себеиздигането и личното усилие, то сигурно на земята досега щяха да настъпят очакваните дни на щастие, защото всички те се извървяха. Остава единствения верен път, а защото е малко стръмен и трънлив понякога, затова е неверен. И ония даже, които никога не са помисляли за причините, които ни въведоха в тоя затворен, тъмен път, се сещат при даден случай веднага да възразят, че себеиздигането, личната контрола и съвършенство е нещо бавно, скучно. „Кога ще дойде добруването на земята, ако ние чакаме човеците един по един да се издигнат? " – казват някои. Кога ще дойде това добруване – питаме ние, ако никой не работи над себе си, а само пита кога ще дойде?
към текста >>

Личното съвършенство, усилието което човек ще направи върху себе си е най-реалното и то е принос към общото човешко подобрение.
Коя чешма? От водата на днешния живот ли ще налеем? Нашата стомна не ще ли се напълни с отровата, която ще вмирише цялата вода. И оня който пие такава вода, ще помни дълго нейния вкус! Днес народите пият все от бързо налети стомни и няма лек вече за страшния упадък... Днес всеки стопанин трябва да помете пътя пред своя собствен дом, тогава цялата улица ще бъде пометена. Личното съвършенство, усилието което човек ще направи върху себе си е най-реалното и то е принос към общото човешко подобрение. И днес, макар привидно да цари най-големият провал в човешката душа, е изработен усета за малкото добро и няма случай, когато на доброто да се не отзове друго някое добро. Каквото е квасът за тестото на целия хляб, такова е усилието на личността за околните, когато, разбира се оня що го върши, не демонстрира това нито с проповед, нито с морални правила, нито с тягостно и скучно напомняне и изобличение, а само с дело. Светостта днес ще трябва да се изрази само в пример за светост. Не е свещеническата тога, която ще те направи праведник и свят, както и дрипите, дето ще нахлузиш не са скромността, защото и Сократ веднъж е забелязал на един от своите ученици така: „И през скъсаните ти гащи се показва твоята гордост". Днес трябват дела, трябва пример, дела на братство, пример на човеци... Век на бързина живеем.
към текста >>

Каквото е квасът за тестото на целия хляб, такова е усилието на личността за околните, когато, разбира се оня що го върши, не демонстрира това нито с проповед, нито с морални правила, нито с тягостно и скучно напомняне и изобличение, а само с дело.
Нашата стомна не ще ли се напълни с отровата, която ще вмирише цялата вода. И оня който пие такава вода, ще помни дълго нейния вкус! Днес народите пият все от бързо налети стомни и няма лек вече за страшния упадък... Днес всеки стопанин трябва да помете пътя пред своя собствен дом, тогава цялата улица ще бъде пометена. Личното съвършенство, усилието което човек ще направи върху себе си е най-реалното и то е принос към общото човешко подобрение. И днес, макар привидно да цари най-големият провал в човешката душа, е изработен усета за малкото добро и няма случай, когато на доброто да се не отзове друго някое добро. Каквото е квасът за тестото на целия хляб, такова е усилието на личността за околните, когато, разбира се оня що го върши, не демонстрира това нито с проповед, нито с морални правила, нито с тягостно и скучно напомняне и изобличение, а само с дело. Светостта днес ще трябва да се изрази само в пример за светост. Не е свещеническата тога, която ще те направи праведник и свят, както и дрипите, дето ще нахлузиш не са скромността, защото и Сократ веднъж е забелязал на един от своите ученици така: „И през скъсаните ти гащи се показва твоята гордост". Днес трябват дела, трябва пример, дела на братство, пример на човеци... Век на бързина живеем. Обективният ум е стигнал неимоверни висоти. Напредъкът в съобщения, в движение е отишъл далече от очакването даже.
към текста >>

8. ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това симпатично усилие ни позволява да се присъединим към действителността и да почувствуваме дълбокото туптене на нейния пулс, да проникнем в нейното скрито богатство.
но спомага и за облагородяването на инстинкта. С развитието на езика се усъвършенствува и интелекта, но с това се създават условия за интуицията. Най-сетне, при крайния предел в развитието на интелекта индивидът минава в линията на интуицията. Тогава той се явява творец, гений. Тоя просветен инстинкт представлява вече една „угасваща симпатия", auscultation, предугаждане я нарича понякога Бергсон, която ни позволява да предугаждаме това, което остава извън нашите понятия; това, което е неуловимо и дори незасегнато от нашия разсъдък. Това симпатично усилие ни позволява да се присъединим към действителността и да почувствуваме дълбокото туптене на нейния пулс, да проникнем в нейното скрито богатство. Това познание, което ни дава интуицията е много по-пълно. У нас е слаб този начин, защото е развит другия – дискурсивният начин на познание. Тая способност е плод на дълга еволюция, а ние не сме още на тая линия на развитие. При интуицията духът трябва да насили себе си, да обърне направлението на обикновения ход на мисълта, да превръща или по-право, постоянно да пресъздава своите категории. Но за това той трябва да се добере до текущи понятия, способни да следват реалността във всички нейни безкрайни извивки и да възприемат движението на вътрешния живот на нещата.
към текста >>

9. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Мъдрецът тогава повдигна глава и каза: "Кое е онова, което кара посятото житно зърно в земята да прояви толкова много упорито усилие, толкова много постоянство?
Ръката му инстинктивно като че ли досегна вратичката на кафеза и я отвори. След няколко кратки мига на изумление, птичето като малка лека стрела, опъвана дълго на жилав лък, се стрелна и сигурно в някаква небивала, лудешка радост се загуби във висината. Вечерта, преди да зададе третият въпрос на мъдрият Абар, странникът му върна празния кафез и каза му: — Разбрах, че свободата е най-желаното в света. Абар леко се усмихна и добави : – Но знай, че няма по-голямо робство от онова, което сам човекът си поставя и няма по-тържествен час от тоя, когато сам разтрошиш веригите на своята душа, сам разтвориш дверите на собствения си затвор. Кое е най-потребното, мъдри Абар, запита за трети път странникът. Мъдрецът тогава повдигна глава и каза: "Кое е онова, което кара посятото житно зърно в земята да прояви толкова много упорито усилие, толкова много постоянство? Към какво се стреми всяка жива твар и кое ни храни във всеки миг на нашия живот ? Кой сътворява плодовете, кой движи земята по нейния път и я дарява с толкова блага? Странникът очакваше да чуе нещо съвсем друго, нещо което той може би искаше да окачи по стените в своите богати зали, но в ума му стана ясно и проумя простата истина, че най-потребно е слънцето. Кажи ми, кое е най-чудното, онова което крие най-голяма загадка в себе си, мъдри Абар, попита чужденецът. Абар нищо не отговори.
към текста >>

Tе ce раждат в болката, която изпитва наранената душа и са ценни, защо са плод на човешкото усилие, човешкото страдание, човешката опитност!
Често пъти това, което е най-потребно, потребно колкото хляба за живота ни, се шепне като проста приказчица от беловлас старец на малко внуче в късна доба край огнището и никой я не чува, никой не може да разбере колко важни, колко потребни са тия скромни, приказни слова, зад които се крие истината. Животът е както морето. По него плуват хиляди плувци към далечната невиждана страна, където се крие щастието – най-голямото богатство за човека. Корабите като бели лебеди бродят по зелената, пенеста повърхност и морето със своята ярост, с несгодите, що се срещат там, създава много страдания, много мъчнотии, много поука за странствуващите. Така се създават и приказките. Tе ce раждат в болката, която изпитва наранената душа и са ценни, защо са плод на човешкото усилие, човешкото страдание, човешката опитност! В пенливото море-живот човек, откъснат привидно от великия си Творец, е оставен сам на собствените си нозе и плодът, що придобива изтерзаната му душа в тая борба за надмощие на неговия дух, се предава в малки, пъстри приказчици с прости, хубави слова от уста на уста между нас. Ако днес хората живеят така, както повеляват мъдрите слова на приказките, ако хората се вслушваха в тях по-внимателно, – продължи Абар – тогава сигурно на земята щеше да има повече радост, повече обич! Кажи ми Абар, кое е най-примамливо в света? – Това е туй, – отвърна му мъдрецът, което е накарало и тебе да дойдеш от далечната страна до тук. Най-примамливо е туй, което не познаваме – тайната, каза направо Абар.
към текста >>

10. На пир (стихове) - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Високият идеал на любовта, хармонията и правдата е даден, остава всяка отделна личност да направи усилие да се подчини и хармонизира с тоя идеал.
Отделният, личният живот е смърт, когато не е посветен в служене на другите, на слабите и малките, на нуждаещите се. Има робство морално и материално и неизбежно зло – освобождението е възможно само с познанието на истината, на живия Бог на Любовта. Когато работим и помагаме на другите, ние работим и помагаме на себе си, за своето спасение и освобождение, защото животът е неразделен, той е един. Нужно е правилно становище, което трябва да заеме всеки отделен човек към общия живот, от които той е един малък член. Нужен е висок идеал на който да се подчинят всичките отделни човешки стремежи и нарушената хармония ще се въдвори – царството на любовта ще дойде на земята. Високият идеал на любовта, хармонията и правдата е даден, остава всяка отделна личност да направи усилие да се подчини и хармонизира с тоя идеал. За това подчинение и хармонизиране отделният човек е длъжен съзнателно да направи всички жертви, даже да даде и живота си, щом това е нужно, само да не отстъпи от идеала, който му дава живот, радост и вдъхновение. Такъв идеалист може да бъде не само учителя, свещеника и стражаря, но и работника, занаятчията и земеделеца. Човек може да бъде богат земеделец с имоти, къщи и пълни хамбари и да е готов всякога с радост да пожертвува всичко за общото благо, когато е нужно. Ако обущарски работник, който прави обуща на учителя и свещеника съзнава, че с това и той участвува и служи за просвещението на народа, то той ще добие повече сила, издръжливост и ще прави всичко с радост и стремежа за печалба ще се подчини на общото служене. Ако учителите, свещениците и чиновниците се проникнат повече от съзнанието за общо служене, те не биха мислили за увеличение на заплатите и биха купували всичко на по-евтина цена.
към текста >>

11. Вести Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Рабиндранат Тагор РЕЛИГИЯТА НА ПОЕТА ВЪВЕДЕНИЕ Да чувствувам, че съществувам, не ми струва никакво усилие: това ме представя за мене едно бреме.
Рабиндранат Тагор РЕЛИГИЯТА НА ПОЕТА ВЪВЕДЕНИЕ Да чувствувам, че съществувам, не ми струва никакво усилие: това ме представя за мене едно бреме. И при все това, ако можеше да се отделят разните елементи от умствен, физичен, химичен и др. порядък по отношение на всички клонове на знанието, които са свързани в мен, техният континуитет би се доказал сам по себе си. В мене е заключена една скрита мистерия за единството, което има простотата на Безкрая и която свежда обширната маса на множеството в една проста точка. Това Единство, което е в мен познава вселената на множеството. Тази мистерия разбира единството под различни аспекти.
към текста >>

12. Пред прага на Вечността - Цв. Стайков Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Той е придобит от усилието и опита на народната душа в дългото свое съществувание.
Единият има ястребово око, с което чака бялото облаче на виещата буря, а другият има нещо и в гласа и в походката си, което ни спомня за урвите и дебрите на планината. Така е и с отделните народи. Така се сътворява това, което дава отликата на едни племена от други, или както го наричат, психология на племето или обществото. Разбира се, има още редица фактори, които изписват чертите на отделната личност и народ и които в едни отношения са и решаващи, но тук привеждаме само въздействието на природата, като най-общо и най-неоспорвано. Езикът, на който приказват отделните народи, също не е нещо случайно, измислено. Той е придобит от усилието и опита на народната душа в дългото свое съществувание. Езикът е особен за всяко племе, и в него е вплетена духовната му същина. Той е един кабалистичен показалец за духовната мощ на целия народ и по него се прочита душата му. Както различните семейства имат по нещо свое, характерно, което им дава отлика от другите семейства, така и всеки народ има нещо свое, което го оформява като едно цяло, споено със силата на общата преживелица. Това е естествено. Това е необходимо за нашата стадия, за еволюцията, за световния план.
към текста >>

13. Перспективи за едно ново знание Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Всички поетични сърца, които са изживели живата поезия на един изгрев, всички учени, които с търпеливо усилие разкриват неизследваните още сили на слънчевата енергия, ще заговорят високо в света и тогава нощните птици ще преглътнат своя хриплив крясък.
Всеки от нас може да се постави в по-естествени условия и така да помогне на природата да извърши своята обновителна работа, която се започва през пролетта. И, ако условията не му позволят да стори друго, поне може да прави своята ранна разходка в ведрите утрини на пролетта, бликащи от изобилие на живот и сила, за да поеме своя пай. И когато ние, учениците на Билото Братство, излизаме на изгрев слънце — не да му се кланяме, че то няма нужда от поклонство! – а да почерпим от неговото щедро обилие, онези, на които им отърва да държат хората в мрак и робство, повдигат врява за някакво си идолопоклонство. Не заслужва и да се коментират такива плитки измислици, защото днес в света има достатъчно светлина, за да извади истината на яве. Всички поетични сърца, които са изживели живата поезия на един изгрев, всички учени, които с търпеливо усилие разкриват неизследваните още сили на слънчевата енергия, ще заговорят високо в света и тогава нощните птици ще преглътнат своя хриплив крясък. Ако той още има сила над хората, то е защото се намираме в ранните зори на една велика пробуда на човешкото съзнание, защото още нейните птици мълчат, не са запели и защото още мнозина спят... Безплодни са думите неоживени от опит. Човек трябва сам да опита нещата. Той трябва сам например да изживее ония мънички вътрешни освобождения от страшната хипноза на града, които носят слънчевите изгреви, ранните пролетни разходки, за да разбере колко малко знаем ние за слънцето – толкова малко, че и да се сбереше всичкото ни знание ведно, не би могло да образува един мъничък слънчев лъч, който пада върху неразцъфналата пъпка на един цветец и извършва тихото чудо на неговото разпукване... Върху психичното действие на слънчевата светлина вече се правят изследвания и има писано по него. По е явно и достъпно за изследване, поне за днес, физиологичното ù действие, което напоследък се изследва и под влияние на което започва да се оформя особен дял в терапията – така наречената хелиотерапия. Макар че – би могло да се каже – изследванията се намират още в рудиментарно състояние.
към текста >>

14. Съдържание на бр. 3 Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В този случай завъртването от 135 до 0 градуса е голямо; значи изисква се доста голямо усилие.
Може да се направи анализ и по въпроса: кога има удвояване? Ще се види, че удвояване има в тези случаи, когато положението, в което е присаден крайника, е неудобно и със сравнително по-големи усилия той би могъл да се възвърне в нормалното си положение, т.е. с изхарчване на голямо количество енергия. Ето защо тогаз се явява тенденция, вместо да се измени положението на присадения крайник, да се образува в нормално положение съвсем нов крайник и той да замести присадката. Така е при положение 135 градуса. В този случай завъртването от 135 до 0 градуса е голямо; значи изисква се доста голямо усилие. Ето защо организмът се колебае, дали да направи такова усилие (да завърти крайника) или да образува съвсем нов крайник в нормално положение. Същото колебание се забелязва и при положение на присадката 225 гр.: вярно е, че завъртването е само 45 градуса, значи не е голямо, но след това ще трябва организмът да прави нови усилия за да се видоизмени гръбната страна в коремна. Ето защо и тук има тенденция към удвояване. Друг въпрос. Защо при хетеротопичното присаждане имаме по-чести случаи на раздвояване?
към текста >>

Ето защо организмът се колебае, дали да направи такова усилие (да завърти крайника) или да образува съвсем нов крайник в нормално положение.
Ще се види, че удвояване има в тези случаи, когато положението, в което е присаден крайника, е неудобно и със сравнително по-големи усилия той би могъл да се възвърне в нормалното си положение, т.е. с изхарчване на голямо количество енергия. Ето защо тогаз се явява тенденция, вместо да се измени положението на присадения крайник, да се образува в нормално положение съвсем нов крайник и той да замести присадката. Така е при положение 135 градуса. В този случай завъртването от 135 до 0 градуса е голямо; значи изисква се доста голямо усилие. Ето защо организмът се колебае, дали да направи такова усилие (да завърти крайника) или да образува съвсем нов крайник в нормално положение. Същото колебание се забелязва и при положение на присадката 225 гр.: вярно е, че завъртването е само 45 градуса, значи не е голямо, но след това ще трябва организмът да прави нови усилия за да се видоизмени гръбната страна в коремна. Ето защо и тук има тенденция към удвояване. Друг въпрос. Защо при хетеротопичното присаждане имаме по-чести случаи на раздвояване? Много лесно обяснимо, ако се поставим на гледището на целесъобразността.
към текста >>

15. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Условието за яснотата на вярата и нейната чистота се заключава не във външните наслоения от знания, не в богатствата на разнообразни сведения, но в характера на вътрешния духовен живот и силата на вярата е в особеното усилие на самостоятелния психичен акт.
Забележете, тя е опит и то най-конкретно-индивидуално-психичен опит. Затова ù приписват самобитност и първичност. Възразяват, че на вярата липсват ясност, обоснования, свидетелства. Или, доколкото ги има, те не са достояние на другите, а са само на вярващия (субективни). Човек като субект има нещо по-друго, отколкото човек като обект. Условието за яснотата на вярата и нейната чистота се заключава не във външните наслоения от знания, не в богатствата на разнообразни сведения, но в характера на вътрешния духовен живот и силата на вярата е в особеното усилие на самостоятелния психичен акт. Обективната вяра представлява вяра в църковния религиозен авторитет, вяра в традицията – опита на другите: вярата тогава е догма. Повтаряме, чистата вяра няма нужда от доказателства, защото е чиста преживелица. Тя е светла, ясна, абсолютна. Развитието ù се състои в това, не да я докажеш, изясниш, но да я запазиш чиста в своята реакция с външния опит. Днес хората имат странно разбиране за понятието опитност, върху която почива вярата.
към текста >>

16. Нощта на изпитанието – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Не, за орача от работните дни на нивата, остана скромното усилие, което направи волята упорита, а сърцето благородно.
Настава вечер. Лежи строшено ралото, което браздеше черните пазви на земята. Чукът, що правеше червеното желязо да тръпне, не кънти връх наковалнята, а колесницата, с която като вихър летеше човекът – разпрегната стои в покой и по бляскавата шина се вижда ръждата на забрава. Какво остана от житейският изминат път? Безсмислен ли бе той? Не, за орача от работните дни на нивата, остана скромното усилие, което направи волята упорита, а сърцето благородно. Останаха му миговете от ранните утрини, когато той със сведена глава очакваше слънцето зад планините. От труда над коравия метал остана вярата за силата, що имаме в ръката. От пустата разпрегната кола остана вярата, че няма място, гдето да не стъпи ногата на вечно дирещия дух... Всичко друго изостава, стопява се като сетното парче лед на пролетното слънце. Материята потъва в земята, залязват сенките на великата измама, а духът свободен поема друм по стъпките на вечността. Това и аз запазих за тебе.
към текста >>

17. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Казахме, че процесите на истинското хранене се вършат в самата клетка и то автоматично, без съзнателно усилие от страна на индивида, а това е от съществена изгода за последния, понеже го освобождава от грижа върху една деятелност твърде сложна и почти непосилна за него.
Слънчевата терапия недвусмислено подчертава това. Слънцето - баща на живота - ни праща много енергия и явна и скрита, която така благодатно влияе върху организма, особено за укрепване на нервната система. В наш интерес е да използваме максимум от нейния приток като се излагаме често на слънце, защото тя гради жива материя, тя е храна. Ние и непосредно се храним със слънчеви лъчи, само че понякога. поради невежество, твърде оскъдно. Казахме, че процесите на истинското хранене се вършат в самата клетка и то автоматично, без съзнателно усилие от страна на индивида, а това е от съществена изгода за последния, понеже го освобождава от грижа върху една деятелност твърде сложна и почти непосилна за него. Тя се върши с такава удивителна разумност и целесъобразност при помощта на ензимите! И така грижата на индивида се ограничава само в набавянето, изготвянето и приемането на храната. Първото е въпрос икономически, Колкото и болен да е той, тук не ще се спираме на него. Ние ще се занимаем накъсо с хигиената на храненето, а тя се отнася до изготвянето и приемането на храната. В интереса на здравето, съзнанието винаги требва да е буден страж за всичко, що навлиза в територията на организма, защото от туй зависи и щастието и гибелта му.
към текста >>

18. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Други правят усилие да се изкачат на най-високия пункт на земята.
Истинският идеал на човека Едно много ценно качество има скрито у човека; качество, което играе ролята на един мощен двигател, който неуморно го тласка все по-напред и по-напред в неговото съзнателно или несъзнателно развитие. В това качество, именно, се крие гаранцията, че когато и да е, човек ще проникне и ще дойде до разрешението и на най-трудните проблеми. Туй качество е оня вечен стремеж да се проникне в тайните, които самият живот крие в себе си; да се изследва и проучи основно онова скритото, далечното, което колкото по-далеч стои, толкова по-примамливо се рисува във въображението на човека и неговото желание да го постигне се усилва, даже и у човека с най-ниско съзнание, макар в най-слаба форма, може да се види, че туй качество се проявява. Ние виждаме множество смели изследователи и цели експедиции, които напущат един удобен живот и отиват да се излагат и на трудности, и на опасности, за да изследват някои непознати области на земята и обитаващите там непознати племена. Други правят усилие да се изкачат на най-високия пункт на земята. Трети се стремят да достигнат полюсите ù и пр.. Друго едно ценно качество има скрито у човека, а то е, че той никога не се задоволява от това, което е постигнал. Като че ли онова вълшебно действие, което упражнява върху него непостигнатия идеал, набързо изчезва, щом като той бъде постигнат. И започват се нови замисли, нови проекти, лутания, падания, ставния, постижения, разочарования, нови проекти и така без край. И самият живот е подпомогнал човека в това отношение - в него има безкрайно много неизследвани области и чудни тайни, в които човек трябва да прониква в бъдеще. Колкото и да е напреднал, той все има нещо нищожно научено, а нещо безкрайно за изучаване.
към текста >>

19. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Чрез нейния труд, усилие и пожертвуване се създаде и задържа и до днес фабриката за хемеопатически лекарства, която е от голяма важност и значение за медицината.
Накрая ще споменем и една сътрудничка и издирвачка в тази област, госпожа Д-р Magdalene Madaus, която напълно заслужава да бъде наречена „Майсторка" в тази област. Много години е дала тази гениална жена от живота си за изследване, издирване и проучване на тази наука и за разпространението ù между човечеството. верността и сигурността на науката за ирисовата диагноза е блясвала навсякъде. От неуморния труд и жертва от страна на д-р М. Madaus тече днес само благословение и лек за болното човечество. Чрез нейния труд, усилие и пожертвуване се създаде и задържа и до днес фабриката за хемеопатически лекарства, която е от голяма важност и значение за медицината. Г-жа д-р М. Madaus първа написа и създаде най-ценното и за препоръчване на всички съчинение „учебник за ирисовата диагноза". Много е писано вече за ирисовата диагноза, от различни автори, важно и неважно, с различни пояснения и открития в окото. В една точка, обаче, всички са единни, всички изтъкват едно и също: за да се види живота на човека в окото, изисква се не само наука, но и изкуство. Изкуство е да говориш за човека по неговото око!
към текста >>

За постигането на това е необходима усилена работа над себе си, неуморен труд и постоянство, наблюдение и опитности, усилие на волята и обич към знанието и работата".
Такъв човек смятат за гениален. Такива примри има много в живота. Придобивките на времето са сигурни. Каквото е постигнато бавно, то е не само сигурно, но и вярно. „У човека има заложени скрити сили, с които той може да разгърне страниците на своите способности и таланти във всяко отношение и да ги разработи. За постигането на това е необходима усилена работа над себе си, неуморен труд и постоянство, наблюдение и опитности, усилие на волята и обич към знанието и работата".
към текста >>

20. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Много малко й трябва, за да бъде щастлива Тя е добродетелна по природа и прави добро без никакво усилие.
Злото няма място в сърцето ù. Нейната душа никога не се омрачава от лоши мисли Набожна от сърце, нейната вяра не знае съмнения, а молитвата ù е смирена и пълна с вяра. Това е една откровена и искрена душа, която не знае нито хитрости, нито лъжа. Много търпелива и кротка, тя се отличава със състрадание, милосърдие, чувствителност и благородство. Чувствата ù пълни с благородство и достойнство; тя умее да внушава уважение към нейната личност. Много малко й трябва, за да бъде щастлива Тя е добродетелна по природа и прави добро без никакво усилие. Има живо и богато въображение, остър и наблюдателен ум По природа е поетеса, артистка и музикантка по вдъхновение. Притежава силно предчувствие и тайна интуиция, даже в висша степен ясновидство. Също така е предразположена към екстаз и видения. Най-после има щастливо и благотворно влияние на другите В нея няма нищо земно. Тя преминава по тази долина на сълзите, злобата и поквареността, без да се оскверни от нищо земно и без да опита вредните наслаждения и горчиви разочарования.
към текста >>

21. НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Както е истина това, че способността на ясновидството ще направи здраво и правилно мислещия човек още по-здрав, още по-приспособен към живота, така е вярно и онова, че всяко желание за развитие при страх от усилие на мисълта, всяка мечтателност в тази област съдействува на фантазьорството, също така и на неправилното отношение към живота.
Това именно много биха желали. Но тука е нужна вътрешна твърдост, душевна увереност, към които може да доведе само мисленето. Иначе се явява само безцелно мяркане и пламване на образи, заплетена душевна игра, която макар и да може някому да достави наслаждения, но няма никакво отношение км истинското проникване в висшите светове. Видещият трябва да притежава в душевния живот абсолютно здраве, което се постига чрез правилно мислене. Това здраве може сериозно да пострада, ако упражненията за висшето развитие не бъдат построени на мисленето. Както е истина това, че способността на ясновидството ще направи здраво и правилно мислещия човек още по-здрав, още по-приспособен към живота, така е вярно и онова, че всяко желание за развитие при страх от усилие на мисълта, всяка мечтателност в тази област съдействува на фантазьорството, също така и на неправилното отношение към живота. Който ще се стреми към висшето познание, като съблюдава казаното тук, той няма от какво да се бои; но то е допустимо само при това условие. Това условие има работа с душата и с духа на човека; да се говори при това условие за вредно влияние на телесното здраве, в каквото и да е отношение, е абсурд. Необоснованото неверие във всеки случай е вредно, защото то действува на възприемащия отблъскващо. То му пречи да възприема плодотворните мисли. За разкриване на висшите чувства не се изисква сляпа вяра, но това е приемане на духопознавателния мисловен свят.
към текста >>

Да се опиташ с усилие да победиш това отвращение и да се оставиш без предубеждение да ти влияе това, което те правят.
Този, който иска да влезе в пътя на висшето познание, трябва да се упражнява в това, щото в всеки момент да умее да унищожи всичките си предубеждения. И докато се справя със себе си, в него се влива новото. Само високата степен на такова самоотвержено даване прави способен човека към възприятие на висшите духовни факти, които навсякъде го обикалят. Тази способност може съзнателно да се възпитава Например, старанието да се въздържаш от всякакво съждение за хората, които те окръжават, да унищожиш в себе си мярката за привлекателното и отвратителното, за глупавото и умното, което си привикнал да прилагаш и да се опиташ да разбираш хората без този мащаб, само от самите тях. Хубави упражнения могат да се правят с хора, към които чувствуваш отвращение. Да се опиташ с усилие да победиш това отвращение и да се оставиш без предубеждение да ти влияе това, което те правят. Или пък, когато се намираш в обстановка, която извиква това или друго съждение, да надвиеш това съждение и без предубеждение да се отдадеш на впечатлението. Трябва да се остави на нещата и събитията повече да говорят сами за себе си, отколкото ти да говориш за тях. Същото нещо се отнася и към мисловния мир. Да надвиеш в себе си това, което образува тази или онази мисъл и да се предостави да извика мисъл само това, което е отвън. Само когато подобни упражнения се извършват със свещена сериозност и настойчивост, те водят към висшата цел на познанието.
към текста >>

22. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Погледнете на светещите си дрехи, оценете и вашето досегашно търпение и придобитото знание, вашите победени инстинкти и облагородени желания, всичко това вие получихте от милосърдието на Брама, който ви поддържаше във вашия път, като награждаваше всяко ваше усилие с едно във висша степен съвършенство.
И светещата ограда оставаше затворена. Макар, че те повтаряха много пъти своята молба, на устните на Гения лежеше още печата на тайната, на която той беше страж. Изненадани и обезпокоени, праведниците не разбираха това мълчание, но в същото време из оградата се раздаде глас, могъщ като гръм и в същото време хармоничен, като звуковете на арфа. „Вървете и работете, тъй като вашите думи доказват, че не сте още готови да се явите пред трона на Брама. Вие само искате правосъдието на Брама и неговата награда, не разбирайки, че сте получили и едното и другото. Погледнете на светещите си дрехи, оценете и вашето досегашно търпение и придобитото знание, вашите победени инстинкти и облагородени желания, всичко това вие получихте от милосърдието на Брама, който ви поддържаше във вашия път, като награждаваше всяко ваше усилие с едно във висша степен съвършенство. Тези, които ви оскърбяваха вървят след вас, обвинявайки други в несправедливости и жестокост, не разбирайки, както и вие самите, че от материята се излиза само чрез страдание. Самият свят, в който вие някога живеехте заедно с своите врагове, не съществува вече, тъй като от тогава има петдесет милиона години. От тогава правосъдието и могъществото на Брама не ви е напускало. Вие искате покой, наслада, не разбирайки, че покой не съществува. Най-висшето блаженство се заключава в безпределната деятелност за Доброто, Красотата и Истината.
към текста >>

23. Окото и науката Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Човекът ни се струва, че е само въплътено усилие да се изрази, да се изяви този истински Човек и развитието му произхожда вън от пределите на вечния, единен Дух.
Свами Вивекананда БОГ И ЧОВЕК (Продължение) Да се говори за безсмъртието на малките, постоянно изменящите се същества, е смешно. Един древен индуски мъдрец казва: само индивидуалният дух е неделим, защото той е безкраен; безкрайността не може да бъде делена, разбита на части; това е всякога едно и също неразделно единство, и това е индивидуалният, истински Човек. Човекът ни се струва, че е само въплътено усилие да се изрази, да се изяви този истински Човек и развитието му произхожда вън от пределите на вечния, единен Дух. Във всички произхождащи промени - злият човек става добър, животното става човек и т.н. - Духът не се изменя. Светът се развива, Духът се проявява. Предположете, че ето тук има завеса, която ви скрива от мен, а в завесата малка дупчица, през която мога да виждам само малко от вас. Тази дупчица все повече и повече се разширява и в зависимост от това, в каква степен тя се разширява, аз ще виждам все повече и повече лица, а когато тя стане толкова голяма, колкото самата завеса, аз ще застана лице с лице срещу вас Вие не сте се изменили в течение на това време, вие сте били през всичкото време там, гдето сте сега - увеличавала се е, развивала се е само дупката, а вие сте се само открили, проявили.
към текста >>

24. Из моите спомени – Седир Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Само тези, които радостно се отдават на работа и всяко тяхно усилие ги прави по-способни работници, ще станат членове на Моята нова раса.
Вие трябва да работите върху тях без Учителевата помощ! Аз чакам да издържите изпитите си! Защото, който се опази в тая раса, ще бъде приет в моята - в тая Светеща раса, в която всички могат да се родят. Но няма вече да чакам. Не мога да чакам ленивите, които си играят, вместо да решават задачите и които се мъчат да избягват планомерните усилия и си мислят, че целта на задачите е само да вгорчи живота им. Само тези, които радостно се отдават на работа и всяко тяхно усилие ги прави по-способни работници, ще станат членове на Моята нова раса. Аз съм дошъл да им помогна - да ускоря тяхното встъпване в нея. Мога да дам тук само едно загатване - повече не мога да дам. Но то съдържа ключа за разрешението на всички мъчнотии. Слушайте вие, които сериозно се борите със своите мъчнотии и желаете да ги премахнете: Любовта е ключът, който отваря тайната стая - стаята на човешкото сърце, дето ще намерите разрешението на всички мъчнотии в живота си. Вземете този ключ.
към текста >>

25. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Хорив, Тавор са места, отдето със свръхестествено усилие се издига молитвата на Учителите на Посвещението.
Какъв мир чувствувах там! В този безкраен мир, неподвижен и богат с гледки, величието на видимата природа издига сърцето към „Невидимия". Изкуственото и безполезното падат като сухи кори. Тогаз най-слабата молитва, която извира от сърцето, може да отиде до Небето и Любовта да слезе в душите. Не е случайно, дето най-важните епизоди в историята са ставали на планините: Меру, Небо. Хорив, Тавор са места, отдето със свръхестествено усилие се издига молитвата на Учителите на Посвещението. Планинският въздух е по-чист; горският аромат развива гърдите. Обширните хоризонти изострят погледа. Прескачането на стръмните пропасти усилва мускулите; непредвидените катастрофи от снежните преспи подчиняват нервите на контрола на бързодействуващата воля. Самотата и тишината разширяват душата и я правят жадна да почувствува лъха от мистичните върхове. При туй свое пътуване минах праз разни вътрешни и външни изпити.
към текста >>

вярвай ми, изпитите, за които говори Ямблих, после Рагуилския кладенец, олимпийските пещери, мистериите на Самотраки, подземията на Брамачария, драконите, които пречат на жълтия да се изкачи на колата на Неизменния, - пребиваването на някои от тези места или присъствието на някое от тези същества не изисква по-голяма енергия, отколкото непрекъснатото и просто всекидневно усилие към Светлината на Светлините.
Тези, които са хранили същото чувство през целия си живот, ще ме разберат. Андреас ме остави за малко време и четвърт час вървя сам по пътя. Когато отново се присъедини към мене, аз пазех мълчание, не знаейки, как да подкача разговора. Той заговори пръв. – Да, докторе. вярвай ми, изпитите, за които говори Ямблих, после Рагуилския кладенец, олимпийските пещери, мистериите на Самотраки, подземията на Брамачария, драконите, които пречат на жълтия да се изкачи на колата на Неизменния, - пребиваването на някои от тези места или присъствието на някое от тези същества не изисква по-голяма енергия, отколкото непрекъснатото и просто всекидневно усилие към Светлината на Светлините. В това изкачване има моменти, дето никой - слушате ли, никой - не би имал достатъчно сила да си отвори очите, ако един ангел не е изпратен... Докторе, това ви говори за молитвата! Заровеният в земята камък не се ли стреми към светлината? Растението не пробива ли почвата, за да намери светлината? И зверовете се спират пред слънцето поне веднъж на ден. Океанът се повдига редовно при срещата на небесните течения, които го оживяват.
към текста >>

26. Практически окултизъм – А. Бертоли Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но това е реализирано в Разумния свят." „Гениалността е колективно усилие на всички същества, които са завършили земното си развитие.
Б. Боев НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА (Продължение от кн. 4) Най важният фактор в еволюцията. „Материята е формата, силите са с държанието, Бог е смисълът." „При новото съзнание силните ще отидат да служат на по-слабите. И този, който слугува, ще се смята по-развит, по-високостоящ. Но това е реализирано в Разумния свят." „Гениалността е колективно усилие на всички същества, които са завършили земното си развитие. И доброто не е усилие на вашата душа само. То е резултат на цялото Небе. И с мисълта си даваш ход на мъдростта на Цsлото." Учителят За да може да се разбере природата, тя трябва да се изследва по форма, съдържание и смисъл. Външното изследване е изследване само по форма, По-дълбоко е изследването на силите, които организират формите. Напр. къс метал за онзи, който изучава нещата по форма, е само това, което виждаме с физическите очи, но за онзи, който изучава и съдържанието, този метал е нещо много повече: той е център на едно динамично поле.
към текста >>

И доброто не е усилие на вашата душа само.
Б. Боев НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА (Продължение от кн. 4) Най важният фактор в еволюцията. „Материята е формата, силите са с държанието, Бог е смисълът." „При новото съзнание силните ще отидат да служат на по-слабите. И този, който слугува, ще се смята по-развит, по-високостоящ. Но това е реализирано в Разумния свят." „Гениалността е колективно усилие на всички същества, които са завършили земното си развитие. И доброто не е усилие на вашата душа само. То е резултат на цялото Небе. И с мисълта си даваш ход на мъдростта на Цsлото." Учителят За да може да се разбере природата, тя трябва да се изследва по форма, съдържание и смисъл. Външното изследване е изследване само по форма, По-дълбоко е изследването на силите, които организират формите. Напр. къс метал за онзи, който изучава нещата по форма, е само това, което виждаме с физическите очи, но за онзи, който изучава и съдържанието, този метал е нещо много повече: той е център на едно динамично поле. вибрационно поле на сили, които се разпространяват наоколо.
към текста >>

27. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Мистичният живот има две страни: от една страна усилието, а от друга страна - дарът.
Разказите на напредналите същества остават за мнозина неразбираеми. Голямо разстояние има между най-голямата човешка чувствителност и чувствителността на ученика, у когото Бог работи непосредствено. Това не е само разлика по размер, но и по качество. Трябва да прибавя, че от тези, които се подвизават в съвършения живот, твърде малцина влизат в истинската мистична област; повечето от тях остават на границата. Евангелието посочва съвършенството за всяко състояние, в което човек може да се намира: като управител, гражданин, слуга, съпруг, родител, дете, работник, артист, учен и пр.. Този съвършен живот е мистичният живот. Мистичният живот има две страни: от една страна усилието, а от друга страна - дарът. Първата страна е борбата, втората - съзерцателният живот, прозрението; тая втората страна е винаги дар, защото въпреки героизма на доброволно упражняваните добродетели, заслугите, които те ни допринасят, си остават нула в сравнение с най-малката благодат, пратена от Бога. При другите методи царува правдата; там царуват психичните закони, аналогични на физическите. Това е царството на кармата. Но мистикът работи чрез любовта и по този начин той изниза над закона за кармата. Поради дълбокото си разбиране на Христа, той излиза над този закон.
към текста >>

Щом видите и най малкото им усилие и желание, научете ги на разумните усилия; всяка вечер да правят преглед на живота си през деня и да видят направените грешки; да сравняват дните, седмиците, месеците.
Те трябва да излязат от тази инертност, без да ги принуждаваме. Бог приема само сърцата, които идат доброволно. Трябва да се говори на тези хора с търпелива благосклонност. Трябва да им помогнем да видят, че доброволното лишение от едно удоволствие в полза на един скърбящ струва повече, отколкото външното почитание на Бога. Трябва да им дадем преди всичко добър пример и то с весел и засмян вид. Щом видите и най малкото им усилие и желание, научете ги на разумните усилия; всяка вечер да правят преглед на живота си през деня и да видят направените грешки; да сравняват дните, седмиците, месеците. * * * Работниците от втората градина чувствуват нужда да се молят. Това им е по вкуса. Но молитвата им е често набожна мечтателност и често пренебрегват дейността. Те не обръщат достатъчно внимание на малките грешки. А пък онзи, който не е верен в малките неща, няма да е верен и в големите.
към текста >>

28. НОВОТО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

С едно по-голямо усилие всичките ваши страдания сега могат да се свършат, ако вие съзрете Неговата светлина и се обърнете към Него, ако познаете Любовта Му - тогава те ще престанат.
Скоро ще бъде превъзмогната вашата епоха. Там, дето е царувала тъмнина - ще блесне светлината. Вечната радост нетърпеливо очаква своето разпространение в света; тъги и скърби скоро ще потънат в сянката на миналото. О, великолепие и блаженство, които са готови за хората! Последните трябва само да могат да ги схванат. С едно по-голямо усилие всичките ваши страдания сега могат да се свършат, ако вие съзрете Неговата светлина и се обърнете към Него, ако познаете Любовта Му - тогава те ще престанат. Мир ще господствува на земята в епохата, която Той ще донесе на хората с идването си. Мирът, основан на Любовта. Мир, който ще разкъса всички граници и предели между раси и народи, между класи и съсловия. Когато Той дойде, Божествената Истина ще освети света. Но човечеството трябва да се събуди и да се окаже достойно за Неговата и Нашата помощ.
към текста >>

29. СВЕЩЕННИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. ВИСШАТА КРАСОТА - А.Т. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Направете едно голямо усилие - и ще видите: старите мисли, старите навици ще паднат от само себе си, както тъмнината избягва от слънцето.
Развийте тая сила у вас; знайте, че вие сами сте както воля, така и мъдрост. Няма нищо, което Бог във вас да не може да постигне. няма невъзможно, когато волята, съединена с разумност и постоянството, са насочени към една цел. Волята е всемогъща. Тя е във вас; обработете я. Направете едно голямо усилие - и ще видите: старите мисли, старите навици ще паднат от само себе си, както тъмнината избягва от слънцето. Разкъсайте обвивките на по-раншните причини и ще станете от тогава творец на нещата. Всичко ще ви се отдава, щом познаете собствената си мощ. Защото: достатъчни са вашата воля и решение за доброто и чистотата, за да ни привлечете към себе си. И така, във вашата воля лежи вашата съдба. Имайте силна воля и нежни чувства.
към текста >>

За да изявите нашата любов на другите, никое усилие не може да бъде твърде голямо.
Всеки ден намерете случай да помогнете на ближните си да носят товара си, и търсете случай да направите живота им лек и по-щастлив, Правете това, доколкото можете и доколкото ви се струва, че е добре. Работете и помагайте винаги, когато мислите, че можете да го направите, но и почивайте достатъчно, за да можете по-късно повече да работите. Силата ни за работа винаги ще бъде на лице, ако делото Ни се нуждае от нея. Живейте за работата, която можете да направите за нас. Работете винаги и непреривно, за да станете едно с нашата любов, така че ние чрез вас да можем да помогнем на всички. За да изявите нашата любов на другите, никое усилие не може да бъде твърде голямо. Действувайте чрез любовта ни; носете я далеч до всички същества. Нека любовта бъде мотивите на всяка ваша дума и дело. Работете, работете непрестанно, в кое да е направление. Има хиляди пътища, за да Му помагаме. Всяка минута може да бъде използувана.
към текста >>

Тъкмо сега можем да се възползуваме от всяко усилие за доброто.
Нужно е голямо напрежение. Нека вашите възможности да не минат неизползувани. Ние помагаме само на тия, които искат да работят за Нашето дело. Същността е в смиреното служене: Всичко давай, нищо за себе си не пожелавай, работи без да обръщаш внимание, дали укор или похвала ще ти бъде наградата. Времето е късо веч. Тъкмо сега можем да се възползуваме от всяко усилие за доброто. Сега е времето за вас да работите. И така, идете, дето можете и помогнете на делото Му. Научете света да съзнае Неговата близост. Крачете винаги напред и служете за идването Му. * * * Най-богатите хора в свята са тези, които са любвеобилни, които обичат. Учителят
към текста >>

30. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Седир ЕДИН НЕПОЗНАТ Имах щастието в продължение на един дълъг период да виждам живота на един човек, който без видимо усилие осъществяваше евангелското съвършенство.
Седир ЕДИН НЕПОЗНАТ Имах щастието в продължение на един дълъг период да виждам живота на един човек, който без видимо усилие осъществяваше евангелското съвършенство. Едно смело предприятие е да се описва една тъй рядка и тъй сложна личност. Разбира се, това ще бъде извън силите ми. Обаче надявам се, че нашето желание да постигнем духовната красота, ми налага една пълна откровеност и ще запълни празнините и несръчностите на моя разказ. Избягвайки любопитните, отказвайки полемиките, оставайки глух спрямо клеветите, налагайки мълчание на ентусиазма на своите ученици, възхитителното същество, чиято чудна светлина искам да ви направя да почувствувате, вземаше всякога всички видове мерки, за да остава незнайно. Аз вярвам, че бих попречил на неговите цели, ако бих разкрил неговото име.
към текста >>

31. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

По тоя начин въпросът за господството на тая или оная социална форма се слага все по-практически и конкретно: кой ще издържи в голямата икономическа и политическа борба, кой ще осигури на народните маси повече култура и просвета, кой ще ги ентусиазира повече и извика към свръхусилие и плодовита творческа работа; кой ще даде по-евтин хляб, по-евтини средства за съществуване и блага, като осигури чрез това и по-широка икономическа и политическа свобода на тия маси; кой ще създаде в своите граници по-пълна хармония, по-съвършено братство, по-мощен подем за всестранно развитие.
Зеленият плод тепърва има още да зрее. Бързото индустриално развитие на Съюза на Светските държави, което в скоро време ще ги издигне на първо место по техника, стопанска мощ, трудова и социална организация, - това развитие вече се чувствува на международните пазари. Евтините руски стоки внасят тревога и смущение всред страните на стария свят. Един неочакван и много опасен конкурент се явява на стеснения твърде много международен пазар, и при това не само като обикновен конкурент, а като представител на една нова система на трудова и социална организация, с която старият свят трябва вече и на почвата на международната обмена да си премери силите. Това е само едно разширение на гигантската борба, повсеместна, международна, между силите на стария и силите на новия свят. По тоя начин въпросът за господството на тая или оная социална форма се слага все по-практически и конкретно: кой ще издържи в голямата икономическа и политическа борба, кой ще осигури на народните маси повече култура и просвета, кой ще ги ентусиазира повече и извика към свръхусилие и плодовита творческа работа; кой ще даде по-евтин хляб, по-евтини средства за съществуване и блага, като осигури чрез това и по-широка икономическа и политическа свобода на тия маси; кой ще създаде в своите граници по-пълна хармония, по-съвършено братство, по-мощен подем за всестранно развитие. Явно е, че заздравяването на съветския режим и изпъкването на съветските републики в ролята на опасен конкурент, иде значително да влоши международната криза, да засили желанието на враговете на съветския строй и съветските републики да се справят решително и веднъж за винаги с тях; то иде да създаде една още по-обтегната и несигурна международна и социална атмосфера. * * * Друго едно събитие от първостепенна важност за по-нататъшното развитие и задълбочаване на всеобщата социална криза представлява борбата за икономическа и политическа независимост на Индия. Тая борба се явява и в формата на бойкот на чуждестранните и главно английски стоки. А Индия, със своето 300-милионно население и примитивно производство, е най-широкият пазар за английските стоки и най-богатият източник на сурови продукти и държавни приходи. Борбите в Индия упражняват вече голямо влияние върху икономическото положение в Англия, като преди всичко увелича-ват все повече числото на безработните.
към текста >>

32. ПРОСТАТА, НО ВЕЛИКА ИСТИНА - GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Никакво волево усилие, което служи да доведе еволюцията по-близо до светлината на истината, не е напразно.
Изявете вашия живот. Ето, знаете, що е нужно: пренесете в опитността на живота това, що ви научихме. Правете винаги най-великото, на което сте способни. Не забравяйте, че жънете кармата на всичките си дела и че ако сте небрежни в едно такова учение, ще трябва да понесете последствията. Всички ваши усилия трябва да бъдат направлявани към това, да служите на еволюцията и да изявите светлина и любов. Никакво волево усилие, което служи да доведе еволюцията по-близо до светлината на истината, не е напразно. Бъдете готови за наша служба. Чрез служене вие дохождате все по-близо до мъдростта и любовта ни. Стремете се към разбиране закона, действайте и живейте в съзвучие с него и го използувайте за вашия растеж. Вникнете в могъществото на живота – в красотата на любовта. Слушайте сърцето си и не правете сметка за последствията.
към текста >>

Нека никое усилие да не е твърде голямо за вас за постигане на целта ви.
И колкото повече се отваряте за нашето влияние, толкова по-ясно ще разпознаете, ще разберете и съзнаете, че вие сте едно с нас. Ние сме вие и вие сте ние тъкмо толкова, доколкото оставяте нашата сила да действа върху другите чрез нея. Търсете ни, станете едно с нас, живейте нашия живот. Размишлявайте върху единството си с нас. И колкото повече правите това, толкова по-добре можем да действаме чрез вас, а така също и да ви помагаме. Нека никое усилие да не е твърде голямо за вас за постигане на целта ви. Неуморимото стремление ще създаде силно желаните резултати. Не се колебайте, бъдете силни. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК Мисли за мен като за твой учител, който ти помага и при това също тъй като твое висше аз, каквото в същност съм. Осъществявай все по-вече това единство. Цял тръгва да влезнеш ти в мен, както аз в Него.
към текста >>

33. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ - ЛУЛЧЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

не е плод от усилието на човешкия ум, но е плод от усилието на същества, които стоят по-горе от човека в своята еволюция и са минали по неговия път.
И който иска да проучва окултизма като наука и да се ползува от него, преди всичко да води чист и природосъобразен живот. Ученикът на окултизма живее така, че да икономисва енергиите на живота, които му са дар от природата. Окултизмът е онази наука, която е съществувала още от самото начало на човечеството и е била един фар в неговия житейски път. Била е и е мощен фактор в пътя на човешкото развитие. И тя не е от човешки произход, т.е. не е плод от усилието на човешкия ум, но е плод от усилието на същества, които стоят по-горе от човека в своята еволюция и са минали по неговия път. Тя е плод от дейността на целия космос. Представителите на окултната наука във всички времена и народи са имали за цел и задача с нея да служат за културното издигане на човечеството, искали са с нея да бъдат полезни на своите братя човеци. Но за да бъде тяхната полза реална, те са се съобразявали със степента на съзнанието и обективните услови, при които е трябвало да работят и съобразно с това са определяли и формата, в която да изнасят знанието. По такъв начин са се явили всички религии, всички истински философи и творци в науката и изкуствата. Предадена в известна епоха в известна форма, с течение на времето, когато живота създаде нови отношения и положения, тя трябвало да се яви в нова форма, с нови методи и задачи.
към текста >>

34. ТРИ МИРОГЛЕДА - ВЛАД ПАШОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Посвещението е увенчаването на личното усилие.
Приближавайте се до онова осъществяване на Единството, което трябва да чувствате, преди да стане посвещението. Ще се отвори някога вратата и веднъж светлината съзряна, всичко ще бъде по-лесно. И така, работете с всички ваши сили да скъсите пътя, който още ви отделя от момента, да можете да изговорите думата, пред която всички други трябва да отстъпят. Съзнавайте всичката важност за това, що трябва да завладеете и достигнете, преди да отворим портата през вас, преди да влезете в нашите редове като член на Бялата Ложа. Вие похлопахте, сега работете; ако работите достатъчно ревностно, Братството ще ви приеме. Посвещението е увенчаването на личното усилие. Удвоете го. Вземете твърдото решение да достигнете и ще ви се удаде. Ето, сега знаете какво се очаква от вас – направете го! ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА Изпълнете мисията си, о вие, деца на светлината! Не се бавете да разкъсате оковите, що ви свързват с миналото.
към текста >>

35. ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Л. Лулчев ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ (Продължение) ІІ Колкото една идея е по-шаблонна, толкова тя се разбира от по-широк кръг хора; смята се за „съвременна", не учудва никого, класира се като „добра", „полезна" или „допустима", „в реда на нещата", „прогресивна", „научна", „разумна"... Малкото усилие, с което се достигат днес „научните" становища, знанието в популярна форма, понякога минава за големия плюс на съвременността, без да се вземе във внимание, че тъкмо тая леснота на придобивката обезценява неговата същност: че то се носи като никаква модна дреха, която може да бъде захвърлена всеки момент, щом дойде някоя по-нова мода.
Л. Лулчев ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ (Продължение) ІІ Колкото една идея е по-шаблонна, толкова тя се разбира от по-широк кръг хора; смята се за „съвременна", не учудва никого, класира се като „добра", „полезна" или „допустима", „в реда на нещата", „прогресивна", „научна", „разумна"... Малкото усилие, с което се достигат днес „научните" становища, знанието в популярна форма, понякога минава за големия плюс на съвременността, без да се вземе във внимание, че тъкмо тая леснота на придобивката обезценява неговата същност: че то се носи като никаква модна дреха, която може да бъде захвърлена всеки момент, щом дойде някоя по-нова мода. Всичките са като дървета без никакви корени в съзнанието на хората: при първия порив на вятъра, те се събарят и изчезват. Днес мнозина се кичат с паунови пера: знанието за тях се състои от постоянното повторение на чуждите мнения. В такава умствена среда, много естествено, колкото една идея е по-дълбока, толкова тя се струва, че е изпреварила времето си, толкова по-малко хора я разбират, толкова тя е по-„чудновата", „еретична"! Носителите на такива идеи са наричани дори луди (Христос, Галилей), били са разпъвани, затваряни, горени... Средата още не е била дорасла да ги разбере. Това са го опитвали всички ония, които са поискали да внесат принципиално новото в живота – винаги те са срещали голям отпор в ръководещите кръгове, които, неспособни да носят новото, а понякога и да го разберат – са държали с голямо упорство старото, което им е гарантирало привилегированото в обществото место.
към текста >>

36. ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ - Д. М. ЗУЕВ-ИНСАРОВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ако бихме искали да преместим частиците на един голям резервоар, пълен с вода, които се намират в равновесие (спокойствие), би трябвало да се употреби грамадно усилие.
Всяка от тях си има своето миниатюрно северно и южно полярно сияние – техните силови полета. Тези магнетически напрежения в живите частици на растенията, животните и човека са основата и една от първопричините за проявата на живота, творческите насоки и първични структурни линии, по които става строежа в зародиша, а по после и в по-сложната проява на ежедневния растеж. Грамадният океан от електричество и магнетизъм, в който сме потопени, пулсира всекиминутно, подхранван от непрекъснатия поток на светлината от Великото Сърце – слънце. Понижената по интензивност светлина на петната играе ролята на низкия волтаж на служебните токове, които правят възможен и достъпен за употребление тока с високо напрежение. Тези именно различни напрежения осигуряват постоянното течение на слънчевата енергия в пространството. Ако бихме искали да преместим частиците на един голям резервоар, пълен с вода, които се намират в равновесие (спокойствие), би трябвало да се употреби грамадно усилие. Но ако някъде на дъното направим и най-малкото отвърстие и пуснем само една и най-малката частица да капне, тогава течението, което ще започне, няма да се прекрати, до като не размести всичките частици, които имат по-горно ниво. В газовете това разместване става по всички посоки едновременно; в светлината, която е електромагнитно явление, това изменение на статичния интензивитет става източник на енергия, която пък от своя страна служи да даде тласък на живота на всичко в слънчевата система. Едно специално учреждение: Слънчев Институт, построен да наблюдава и следи промените в живота на слънцето, би ни дало ключа на разгадката за ония преплетени обществени и исторически събития, които регулират от своя страна общия живот на земята, както, да речем, съдържанието на централния резервоар в една водопроводна система се отразява върху всички чешми, а оттам и върху общия живот на града; или състоянието на сърцето върху общото самочувствие на организма. Ще дойде време, когато милионите на народите ще се употребяват по-смислено, отколкото да се прахосват за направата на стоманени чудовища, които ще изхвърлят смърт или отровни газове; тогава подобни институти ще бъдат необходимост и гордост на държавите! Там най-мъдрите хора на човечеството ще напрягат своите умове да доловят разгадката на далечното минало и на неизвестното бъдеще в светлите лъчи на слънцето.
към текста >>

37. ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

За да може да Го прояви, трябва стремеж и усилие.
Крайната цел на еволюцията е единството. И на тая цел човечеството трябва да съдейства активно и съзнателно. Крайната цел не е само единство, но хармония и единство. Единството на всички същества не трябва да бъде механическо, а вътрешно, а това става чрез любовта. Човек притежава Бога само потенциално, в зачатък. За да може да Го прояви, трябва стремеж и усилие. В изпълнението на Божествената воля ние добиваме своята свобода. Този, който не направи това, изгубва своята самостоятелност. Когато силата владее в едно общество, тогаз слабите служат на силните. При истинския начин на живот силният служи на слабия доброволно, като жертва. Истинският живот е една дейност, чрез която се проявява Бог.
към текста >>

38. Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Чрез постоянното усилие да сподели това, което му е дадено, с тези, които нямат нищо, у илюмината се засилват вдъхновението и неговите способности!
Те са били 20 души и при първите изпити 19 души напуснаха пътя и Гихтел остана сам и достигна целта. Този път се започва с физично пречистване чрез разумно хранене (вегетарианство) и чрез умствена тренировка. Ако човек, който е в пътя, напусне сърдечния път на любовта и милосърдието и го замести с умствения път на гордостта, отива на мястото, дето змията Пантея го оплита в илюзиите. За да победи илюзиите на астралната змия, човек се подкрепя и от съществата от висшите мирове, носители на светлината. При развитието на висшите способности у човека вземат участие пинеалната жлеза в мозъка и слънчевият плексус; всички тези способности са непознати на нашите физиолози. Чрез постоянното усилие да сподели това, което му е дадено, с тези, които нямат нищо, у илюмината се засилват вдъхновението и неговите способности! Тогаз общението с невидимия свят става по-лесно. Илюминатът не може да разправи всички свои опитности, понеже светът ще го посрещне с неразбиране. Нали се вижда как мнозина не разбират Сведенборг и Бьоме, как се отнасят пренебрежително към Лафатер, граф де Сен-Жермен и пр. Човек, който се опира на висшето познание, е спокоен, понеже времето работи за него; то ще тури всекиго на своето място. Сен-Мартен беше видял най-великите неща, които можеше да види човек Той мина през големи изпити и изпълни важни задачи.
към текста >>

39. БО ИН РА -КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ И КНИГА ЗА ЧОВЕКА - ЕЛИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Някой, не помня кой, ми каза една дума и когато я изговорех, разпервах ръце и политвах без усилие.
Те са моите слънчеви утрини. Те ще ми светят и в дните и в нощите, в радостните часове и в тия, когато край мене ще прибягват тъмни, неспокойни сенки. Аз сега ще ставам на ранина, ще те чакам, мое слънце, и тихо ще ти благодаря за това, че при докосване с моите пръсти зърната по поляната се стопяваха, за да се родят и греят в душата ми, откъдето никой не може да ми ги отнеме. Сън Майко, защо ме събуди? Аз тъкмо сънувах, че мога да хвърча. Някой, не помня кой, ми каза една дума и когато я изговорех, разпервах ръце и политвах без усилие. Така преминах над реката, зад рида и слязох на една поляна сред гъста гора. Там имаше и други деца, които си играеха с една сърничка. Аз се срамувах от тях, но те ме извикаха и ме заведоха в една пещера. – Ето, гледай – каза ми едно – тука живеят всички приказки. Тука е Мара Пепеляшка, царският син, тука е златокосата царкиня с лебедите, а също и майката със златното сърце.
към текста >>

40. ТАКА ГОВОРИ ПЛАНИНАТА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И като водни кончета подир В посоки разни пърхат разпилени, Изгубват се в надзвезден синкав мир, Като от вятър облаци развени... Ту като ято лебеди в ефира Там пръхкав сняг от ангели вали, И лира звънне тихо подир лира, Й ето златни ангели-пчели С нектар пренасят амфори в ефира Видях и ангели – идеи сили, Първооснова крепка на света, В усилие надземно дъх стаили, Те движеха предвечните неща И колела въртяха огнекрили... Оттук възземаха се стъпала: По тях седяха ангели блажени С разперени и пърхащи крила, Или от висша милост озарени, Вървяха в светла вис по стъпала.
На арфа струни опнати – звучат Душите в дивна пътен – поотделно, Но да говорят или да мълчат – Пак слети в химна общи безпределно Те като струни арфови звучат. В блаженство вечно пролет тук цари: Годините тук носят само младост, Любов сърца ли нежни озари, Опиянени те блестят от радост, В блаженство вечно пролет тук цари. Душите тук се хранят с вечни мисли, Тъй както долу тялото с храна. На твари мимолетни, многочисли, Тук зреят в лоното им семена – Зърна всевечни на неща и мисли... А като символи горят без дим На творчество съзвездия нетленни, В поля на жътва, в труд неуморим, Тук свеждат стан в житата разлюлени Жетвари: херувим до херувим... III В миг като бели гълъби от клетка Изхвръкна роят ангелски крилат, На синия лазур пред дивна гледка Те спущаха се в буен водопад – На небесата в златозвездна клетка. И ето ги един до друг стълпени! И като водни кончета подир В посоки разни пърхат разпилени, Изгубват се в надзвезден синкав мир, Като от вятър облаци развени... Ту като ято лебеди в ефира Там пръхкав сняг от ангели вали, И лира звънне тихо подир лира, Й ето златни ангели-пчели С нектар пренасят амфори в ефира Видях и ангели – идеи сили, Първооснова крепка на света, В усилие надземно дъх стаили, Те движеха предвечните неща И колела въртяха огнекрили... Оттук възземаха се стъпала: По тях седяха ангели блажени С разперени и пърхащи крила, Или от висша милост озарени, Вървяха в светла вис по стъпала. А най-горе стояха шестокрили: Пламтеше слънце в техните ръце, – То бяха ангели – идеи сили; Като елмаз вселенското сърце Държаха херувими шестокрили... . ,
към текста >>

41. I'influence de I'energie solaire Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Като гледа човек тяхната жива вяpa, отново възпламенена от словото на Учителя, като гледа тяхната борба с тъмнината, тяхното свещено усилие да се повдигнат над земята, да израстат, човек получава впечатлението, че гледа обширно поле, дето житото расте и зрее под слънчевите лъчи".
Ето някои пасажи от статията: „Георги Радев от София, един от учениците на Учителя Дънов, ми писа така: „Аз имах щастливия случай да направя едно дълго пътуване в източния Балкан, дето има множество общества от Всем. Б. Братство. Предприех дълга екскурзия по цялата балканска верига с един наш брат. Ние имахме рядкото щастие да пътуваме през най-хубавото годишно време, за да посрещнем, тъй да се каже, пролетта по върховете. Аз ще споделя с вас някои от моите впечатления, добити между селяните, защото съм уверен, че ви са близки и мили непокварените души на българските селяни. Като гледа човек тяхната жива вяpa, отново възпламенена от словото на Учителя, като гледа тяхната борба с тъмнината, тяхното свещено усилие да се повдигнат над земята, да израстат, човек получава впечатлението, че гледа обширно поле, дето житото расте и зрее под слънчевите лъчи". Аз дадох някои сведения за Учителя Дънов в спис. „Mercure universel” (излиза в Лил – Франция) с заглавие: „Българска алхимия. ” Неговите идеи се излагат в списание „Житно зърно" в София и са развити в редица български, френски, английски и есперантски издания. Учителят Дънов е почнал своето делo в 1899 г. Той пътувал тогаз из България като френолог и психолог, държал сказки, изучавал обективно българския народ, без да печели нищо.
към текста >>

42. ЖИВОТ И УСЛОВИЯ ЗА ЗДРАВЕ - АМРИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Движенията са резки и с усилие; хора, неспособни към физическа работа – целият организъм трепти и е в раздразнение, той се влияе твърде много и от атмосферните промени.
Нервен темперамент. Сухо и слабо, стройно, тяло, изразително и подвижно лице. Цвят на кожата бял до жълтеникав, суха и мека кожа; коса – светла, рядко тъмна или черна. Мускулатура – тънка, но добре изразена. Пулс – твърде неправилен, ту бърз и силен – до задушаване, ту бавен. Движенията са резки и с усилие; хора, неспособни към физическа работа – целият организъм трепти и е в раздразнение, той се влияе твърде много и от атмосферните промени. Стомашната система не добра, апетитът – среден и нередовен. Сън – неспокоен, прошарен с телесни движения. Нервният темперамент има силно променчиви душевни качества, много от тях са присъщи на другите темпераменти. Тези хора могат да бъдат в един и същи момент и щастливи и нещастни. Чувствителността им е силно развита; хора с такт, деликатност и забележителна способност към заучаване; съобразителни, с възвишени идеи, вдъхновение, въображение, жив и рядък ум.
към текста >>

43. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Усилие има там, дето няма любов.
При първия опит ще види той, как слънчевият лъч се показва на хоризонта. Човек да има само едно мнение за любовта. Той трябва да пази името на любовта свещено в душата си. Като говорят за любовта, всички трябва да имат свещен трепет. Една работа, която не може да се извърши с любов, тя е пресилена работа. Усилие има там, дето няма любов. Това, което трябва да внесе човек в себе си, това е любовта която трябва да почувствува към Безграничния! В любовта всеки човек е отражение на божественото. В духането на вятъра, в течението на водите, в движението на светлината, в проявите на живота се крие езикът на Безграничния. Човек трябва да изучава езика на живота. Тогаз и в духането на вятъра, и в течението на реките, и в бликането на изворите той ще почувствува гласа, говора на всички, които го обичат.
към текста >>

44. СУЕВЕРИЕ И ПРАВА МИСЪЛ - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Понеже ние не правим почти никакво усилие когато приказваме, не ценим прекрасния дар да говорим - дарът на членоразделната реч, от която са лишени и животни и растения.
Кой се замисля например, колко сложни процеси са ходенето, гледането, слушането? Или още по-комплицираните процеси като говорът, четенето? Само физиолозите знаят, що се крие, да речем, зад простия гласен прочит на една дума. Ако поискате от тях да набележат поне в едри черти отделните моменти, от които е съчетан тоя процес, те ще ви кажат, че тук трябва да вземе участие преди всичко центъра на словесното зрение, после на словесната памет, някои специални двигателни центрове, след туй центровете, които направляват произнасянето на гласни и съгласни, на отделни срички, на цепи думи. Хората произнасят за няколко секунди куп думи, често пъти съвсем нелепи, без и да помислят дори, колко клетки са взели участие при техния изговор, колко много нервна енергия е била изхарчена за тяхното произнасяне. Понеже ние не правим почти никакво усилие когато приказваме, не ценим прекрасния дар да говорим - дарът на членоразделната реч, от която са лишени и животни и растения. Като вършим това без видимо усилие, без особено напрежение, ние не съзнаваме и енергията, която харчим при говора, не държим ни най-малко сметка за нея. Ала кой знае дали и Живата Природа, от чиито източници бива почерпена тази енергия, не държи сметка за нея? Спомнете си думите на евангелието: "За всяка празна дума ще дадете ответ". Ясно е тогава, защо във всички окултни школи на древността учениците са се учили първом да мълчат, а после да говорят. В мълчанието те отново са постигали ценността на словото, която е била загубена за тяхното съзнание, защото речта е ставала и за тях, както и за всички останали хора, нещо автоматично.
към текста >>

Като вършим това без видимо усилие, без особено напрежение, ние не съзнаваме и енергията, която харчим при говора, не държим ни най-малко сметка за нея.
Или още по-комплицираните процеси като говорът, четенето? Само физиолозите знаят, що се крие, да речем, зад простия гласен прочит на една дума. Ако поискате от тях да набележат поне в едри черти отделните моменти, от които е съчетан тоя процес, те ще ви кажат, че тук трябва да вземе участие преди всичко центъра на словесното зрение, после на словесната памет, някои специални двигателни центрове, след туй центровете, които направляват произнасянето на гласни и съгласни, на отделни срички, на цепи думи. Хората произнасят за няколко секунди куп думи, често пъти съвсем нелепи, без и да помислят дори, колко клетки са взели участие при техния изговор, колко много нервна енергия е била изхарчена за тяхното произнасяне. Понеже ние не правим почти никакво усилие когато приказваме, не ценим прекрасния дар да говорим - дарът на членоразделната реч, от която са лишени и животни и растения. Като вършим това без видимо усилие, без особено напрежение, ние не съзнаваме и енергията, която харчим при говора, не държим ни най-малко сметка за нея. Ала кой знае дали и Живата Природа, от чиито източници бива почерпена тази енергия, не държи сметка за нея? Спомнете си думите на евангелието: "За всяка празна дума ще дадете ответ". Ясно е тогава, защо във всички окултни школи на древността учениците са се учили първом да мълчат, а после да говорят. В мълчанието те отново са постигали ценността на словото, която е била загубена за тяхното съзнание, защото речта е ставала и за тях, както и за всички останали хора, нещо автоматично. В недрата на мълчанието, както в земните недра, словото се ражда подобно скъпоценен камък - и затова то носи магична стойност.
към текста >>

За това не се изисква кой знае какво усилие и опит.
Станало е за нас пошло и обикновено. Станало е малоценно. Ползувайки се от нещата с машинална автоматичност, виждайки ги само в плоскостта на навика, ние сме ги лишили от тяхната дълбочина, дето се крие тяхната история и дето се таят магичните им първоизвори. Органически и психологически, ние приличаме на хора, в чиито домове има електрическа инсталация. Ние можем да направим лампите да светнат с едно просто врътване на ключа. За това не се изисква кой знае какво усилие и опит. Едно просто движение, което и децата могат да направят. Но за самата юзина, където се произвежда тока, за нейната уредба и устройство, за самата електрическа енергия и нейното превръщане в светлина - проблеми, над които са си бъхтали умовете цели поколения от учени - обикновените хора или нищо не знаят или имат смътни представи, почерпени от популярни съчинения. В ползуването от електрическата енергия те са ограничени - тя им се праща наготово, при това с определен волтаж. Ако настъпи никаква повреда в общата мрежа, спира и техният ток, светлината им угасва. А колко пъти токът спира и от повредите в собствената им мрежа.
към текста >>

45. НАЙ ВАЖНИЯТ ВЪПРОС- ИЗ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Най-добрите, най-далновидните, най-трезви умове на човечеството правят усилие да спрат ръката на Каин, която пак започва да се свива в юмрук.
И ако проследим живота на земята, ще видим, че от ума на мъжа произлизат всички престъпления - насилия, войни, убийства, разрушения. Умът на мъжа все още върви по прокълнатия път на Каин. Дори и европейските народи, въпреки че изповядват християнството, на дело все още вървят по този старозаветен път. Не по пътя на Каин ли вървяха европейските народи през световната война? И днес те пак се намират пред изкушението на Каин. Най-добрите, най-далновидните, най-трезви умове на човечеството правят усилие да спрат ръката на Каин, която пак започва да се свива в юмрук. Те ясно виждат резултатите от войната. И говорят на хората с трезвия и безпристрастен език на цифрите - обективните статистични данни за загубите от войната. В тия данни поне няма ни „психологичен субективизъм", какъвто би могъл да се търси у писатели като Ремарк, ни морализаторски тенденции на пацифисти „утописти." В тях звучи обективният език на цифрите, едничко меродавен за хората на „практичната действителност”. Като че ли тази „действителност", в която хората живеят и страдат и се мъчат, не е създадена от самите тях? Разбира се, в края на краищата, едничък меродавен възглед за този род дейност на хората си остава възгледът на Живата Природа.
към текста >>

46. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО И НОВАТА КУЛТУРА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Но мислите ли, че без усилие може да се разреши въпросът за Живота и Любовта ?
Казват за някоя мома: да оженим тази мома. Защо? Не, женитбата която днес съществува в света, това е продажба. Не се минат и 4-5 години, виждаме ги да бягат един от друг. Това не е разрешение на въпроса. Труден е този въпрос за разрешаване. Но мислите ли, че без усилие може да се разреши въпросът за Живота и Любовта ? Из беседите на Учителя.
към текста >>

47. НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Когато видим в живота нещо възвишено, ще знаем, че това е усилието на народния гений да прояви истинския тип на българина.
Това е духът на Христа! Само така можем да познаем бъдещите перспективи за българската душа! Когато изучим тия случаи, дето се проявява божественото, вечното, тогаз можем да разберем гения на тоя народ т.е. възвишените сили, които съществуват вече в българската душа и правят усилия да се проявят в живота. Така ще разберем възможностите за българина! Когато видим в живота нещо възвишено, ще знаем, че това е усилието на народния гений да прояви истинския тип на българина. Животът на Димитър Жечков - това е наглед един малък симптом, но той показва, какви сили, какви елементи крие българската душа! Истинският познавач на епохата е онзи, който по малки наглед симптоми може да долови дълбоките скрити вътрешни процеси и сили, които работят в едно общество, в един народ. Още преди повече от един век руският писател Киреевски дойде до идеята за месиянизма на Русия и на славянството в общочовешката култура . Въз основа на множество факти из културната история Владимир Соловьов идва до същата идея в своя труд „Три сили", В тая книга той развива с дълбочина и прозрение идеята за мисията на славянството . Но има и обективни данни, от друг вид, които говорят, че славянството се намира в периода на своя взход.
към текста >>

48. АЙНЩАЙН ЗА СВЕТА И СЕБЕ СИ - ЕЛИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

" – Тя ми отговори: „Всяко твое усилие се отразяваше върху мен.
Аз едвам я познах. Тя ме заведе в една райска градина с благоуханни цветя и зреещи плодове. Там пееха водите на вечно бликащ извор и чудно хубава къщичка се белееше през дървесата. Тогава тя ми каза: „Ти ще живееш с мене вече, тук е най-хубаво отвсякъде". Но аз я попитах: „Как се ти преобрази? " – Тя ми отговори: „Всяко твое усилие се отразяваше върху мен. Когато ти заработи под лъчите на твоя светилник - аз се събудих. Когато ти поемаше страшната пътека на възлизането - аз оздравях; от твоята мъка, труд и работа аз придобивах своята първична оживеност. Ти позна истината и моите вериги паднаха, проказата ми се очисти. Ти заплака от непосилни страдания, а аз запях от несдържан възторг Лирата ми звънна с ярка сила. Когато ти раздаваше плодовете на своя труд аз се обогатявах.
към текста >>

49. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Не резултатите от изучаванията и издирванията са тия, които облагородяват хората, но усилието за правилно разбиране и продуктивния умствен труд.
казва за свободата на образованието, заслужава особено внимание неговата искрена констатация: „Много са катедрите за образование, ала малцина и рядко са мъдрите и благородните учители. Учебните зали са пространни и много, но малцина и много редки са младите хора, които имат искрено жажда за истината и правдата. Природата създава изобилно своите обикновени творби, но тя е много взискателна в създаване на своите нежни творби". „Всеки требва да работи, със своя малък дял, да допринесе за пресъздаване на този дух на нашия век." Във връзка с въпроса за доброто и злото четем тези най-ценни мисли: „Аз вярвам много искрено, че няма по-добра служба на човечеството от тази, да занимаваш хората с благородни неща и по този начин косвено да ги облагородиш. Това трябва да извършат най-напред учените и хората на изкуството. Не резултатите от изучаванията и издирванията са тия, които облагородяват хората, но усилието за правилно разбиране и продуктивния умствен труд. „Истинската стойност на човека се определя изследвайки в какъв размер и в кой смисъл той е достигнал да се освободи от Себето". Този израз на Айнщайн го сближава твърде много с основното схващане на Кришнамурти за живота и човека. По отношение обществото и личността А. изказва между другото следните мнения: „Без творчески личности, мислещи и съдещи независимо, развитието на обществото в смисъла на прогреса е така невъобразимо, както и развитието на личността без хранителното тяло на обществото. Едно здраво общество, следователно, държи също така добре за независимостта на личностите, както и на тяхната взаимна интимна обществена връзка.
към текста >>

50. ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Вътрешният свят дава сила на нашата мисъл, чистота и топлота - широта на нашити чувства и смисъл на нашите постъпки, на нашето волево усилие, на нашата волева проява.
Коен ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШЕН СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА Има два свята, които постоянно въздействуват върху човека в неговото развитие. Това е външният свят, който упражнява най-голямо влияние дотогава, докато човек стигне до голяма зрелост в ума, сърцето и волята си. До тогава вътрешният свят в човека, въздействува дотолкова, доколкото в самия човек се проявява силното чувство към живота и дълбокият разумен усет, направляващ подсъзнателно всестранните жизнени прояви, отнасящи се до един природен ум, до едно вярно чувство за преценка на нещата. Вътрешният свят завзема най-голям дял в живота на човека едва след неговата зрялост, което ще рече, че светът извън него му е придал толкова много и способствувал да развие в него всички ония способности, необходими за правилните отношения с всички и с всичко извън нас. Бихме могли да кажем - външният свят трасира в нас нашата права мисъл, разграничава нашите чувства и определя посоката на нашата воля. Вътрешният свят дава сила на нашата мисъл, чистота и топлота - широта на нашити чувства и смисъл на нашите постъпки, на нашето волево усилие, на нашата волева проява. И така, в пътя човек трябва да схване правилно значението на външния свят, за да може да сгради правилно своите отношения към него и да даде място на онова, което може да бъде лично, вътрешно и което би доизградило човека такъв, какъвто трябва да бъде. Вътрешният живот без правилно ориентиране във външния свят, който е резултат на грамадно колективно творчество през вековете, е абсолютно немислим. Думата е за творчески вътрешен живот, който придава на човека и на самата среда. А и самото „оправяне" във външния свят е едно вътрешно себеизграждане. И тогава от това гледище става ясно, че в човека съществува едно друго естество, което след вътрешното изграждане от действието на външния свят, почва то да гради и доизгражда целокупния човек.
към текста >>

51. РЪЦЕТЕ НА АДМИРАЛ БЪРТ И НА АБАТ ЕЛ КРИМ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Практичният човек е борческа натура, защото на земята, този свят на гъстите среди, нещата се постигат с по-голямо или по-малко усилие, да не употребим думата борба, защото тя събужда в съзнанието чувство за противник.
Наистина, днес се също смесва американизацията на живота с практичността, ала американизацията е една хипертрофия, едно болезнено развитие на практичността. В американизацията взимат участие до голяма степен крайно егоистичните чувства на човека, докато практичността поставя човека в правилни отношения със себе си и с всичко, което го обкръжава. В туй отношение практичността е един сбор от качества. Наред с тънкия ум, практичният човек притежава и голяма прозорливост, досетливост, схватливост, чувство за момента, чувство и сила за привеждане в изпълнение на нещата, а също и чувство за изход от затруднителни положения. Така погледнато практичният човек е крайно интелектуализиран тип, силно засегнат, обаче, от сферата на Марс. Практичният човек е борческа натура, защото на земята, този свят на гъстите среди, нещата се постигат с по-голямо или по-малко усилие, да не употребим думата борба, защото тя събужда в съзнанието чувство за противник. А в пътя на практичността няма противници. Има трудни обстоятелства, има спънки, има неспособност, има схващане на моментите, има най-после прозорливост и способност да проведеш работата. Трябва да разграничим практичността на два главни типа - има една практичност, която е ръководна. Тя не се губи в дребнавостите, тя нахвърля големите линии на това, което трябва да се направи. Далеч не трябва да се мисли, че практичният човек от този тип не може да изпълни детайла на нахвърлената работа.
към текста >>

52. РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тогава твърдостта им дава издръжливост, упоритост устойчивост в напрежения и тренировки, личните чувства поддържат честолюбието в напрегнато състояние, наблюдателният ум работи зорко, развитите челюсти, които говорят за една изпълнителна, яка воля, която действува с инстинктивен автоматизъм, издават коравина и упорно усилие.
Бъдете уверени, че той добре ще отмери удара - не напразно долната част на челото му, дето са локализирани способностите на предметния ум, е силно издадена. При това, за последиците много-много няма да му мисли - задържащите импулси, които биха произтекли от трезвия разсъдък, липсват, защото горната част на челото му е изобщо слабо развита. За милост и прошка и дума не може да става, защото милосърдието също така не е развито. Едничкото.което може да въздействува на този човек е или грубата сила, която му се противопоставя, или облечения с власт представител на външния закон, или оня авторитет на сила и власт, комуто той е длъжен безпрекословно да се подчинява. Да допуснем, обаче, че поменатата ос дойде в напрежение не от накърнено честолюбие, а от амбицията да се постигне нещо както е запример у състезателите, всред които този тип често се среща. Тогава твърдостта им дава издръжливост, упоритост устойчивост в напрежения и тренировки, личните чувства поддържат честолюбието в напрегнато състояние, наблюдателният ум работи зорко, развитите челюсти, които говорят за една изпълнителна, яка воля, която действува с инстинктивен автоматизъм, издават коравина и упорно усилие. Цялата фигура говори за съсредоточеност в една определена посока, към една определена цел за един поривист устрем напред, за твърдото решение да с преодолее съпротивата, да се проправи път, да се достигне целта. Наблюдавайте състезателите при спортни състезания и вие ще видите характерните външни прояви на онова силово напрежение което настъпва у тия люде по посока на тази, основна за тях, структурна ос. Няма да се спирам върху разновидностите на този тип, които зависят от развитието на други мозъчни фактори, но не мога да отмина мълком един странен вариетет, който се среща понякога в религиозни среди, именно типа на религиозния фанатик. У него, покрай развитието на онези мозъчни центрове и лицеви части, които виждаме на фигура 2, се явява силно развит и центъра на благоговението, любовта към Бога. Непросветен, тесногръд и едностранчив ум, който схваща само външните, материални форми, фанатикът е сляпо привързан към външните знаци и обреди на един култ.
към текста >>

53. СТИХОВЕ - Д. А-ва, S Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И не рядко това усилие да се премахнат спъващите страдания от пътя, се увенчава с голям успех.
Но човек е лаком, ненаситен... Страданията, които идат в живота от загуба на нещо, от недоимък, са винаги по своя характер по-поносими. Те са тежки често и тогава биват и лош съветник на хората. към колко престъпни мисли, чувства и деяния тикат човека тези страдания, произлизащи от загуба или недоимък! С много злоба, гнет, омраза, пот и кръв се изкупуват те. Ала не рядко, много често тези страдания дават голям импулс за преодоляване на всички спънки в живота. И не рядко това усилие да се премахнат спъващите страдания от пътя, се увенчава с голям успех. По пътя на страданията и недоимъка много хора са вървели към прогрес. Дори бихме могли да кажем, че болшинството от хората, които са постигали нещо, са минали все по пътя на страданията и трудностите. И нерядко, колкото страданията и лишенията са по-големи, толкова и постиженията биват по-големи. В живота страданията са една неизбежна страна в кръговрата на всекидневните събития, където личните интереси се преплитат, където неблагоразумието на човека взима често връх над разума. Както и да се изразят те, все пак човек трябва да вземе голяма поука от страданията и главно, да стане по-дълбок.
към текста >>

54. НА РАЗСЪМВАНЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И появата на толкова пророци, които в дадено време са представяли въплъщение на най-високото народностно съзнание, винаги будно за заветите, оставени от патриарсите на израилския народ, не е нищо друго, освен вътрешното усилие на душата на този народ, да избегне съдбоносните отклонения, да се върне към своята основна линия - директриса, по посока на която лежат заветните му цели.
Тия думи, изказани от духовните водачи на израилския народ, изразяват един акт на висше народностно самосъзнание, едно ясно съзнаване историческото предопределение на този народ, на неговата историческа мисия. Заветът, за който става реч, е онази линия-директриса, която показва главната посока, в която се движи целокупното развитие на народа в изпълнение на неговите исторически задачи. Той определя онази ос, около която се върти целият живот на един народ. И ако отворите страниците на Стария Завет, ще видите, че в него е хроникиран, чрез редица исторически символи, вътрешния ход на развитие на израилския народ в изпълнение на неговата историческа мисия. Там са хроникирани всички блуждаения, всички колебания, всички отстъпления и отклонения от главната линия - директриса, очертана още от самото начало на историческия живот на Израиля. И появата на толкова пророци, които в дадено време са представяли въплъщение на най-високото народностно съзнание, винаги будно за заветите, оставени от патриарсите на израилския народ, не е нищо друго, освен вътрешното усилие на душата на този народ, да избегне съдбоносните отклонения, да се върне към своята основна линия - директриса, по посока на която лежат заветните му цели. Свържете пророците на Израиля като живи точки - от най-първите времена на неговия исторически живот до последните - и вие ще получите основната линия, по която върви развитието му. Ала за да се направи това, изисква се едно по-друго разбиране на тази дълбоко символична, езотерична книга, каквато представя Библията. Разглежда ли се тя като сбор от наивни легенди, митове, откъслечни исторически факти, тя ще си остане, наистина, книга затворена със седем печата. Разбира се, нашата цел тук не е да тълкуваме езотерично библията. Искаме само да покажем възникването на онази най-висока форма на договор, която съществува в света - завет между Бога и човека.
към текста >>

55. РЪЦЕТЕ НА ЖУАНА КРАУФОРД И ГЕНЕРАЛ ДЖОН ПИРШИНГ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Стремежът ни към несъизмеримите величини е усилие да се освободим от ограничението на нашия ум, в неговата по-нисша проява - като интелект - да събудим една друга негова страна, по-висша, която можем да наречем разум, духовен ум, с помощта на който може да се навлезе в областта на несъизмеримите величини.
К. Ик. НЕСЪИЗМЕРИМА МУЗИКА Съизмеримите неща са ограничени; тях можем да включим в рамките на известна мярка. Тая именно мярка ги ограничава по време и пространство. Несъизмеримите неща са вечни и необхватни, защото не можем да ги ограничим с никаква мърка. Когато се стараем да схванем нещата само с помощта на ума, ние ги отделяме, даваме им форма, координираме ги едни спрямо други, а това е вече ограничение. Стремежът ни към несъизмеримите величини е усилие да се освободим от ограничението на нашия ум, в неговата по-нисша проява - като интелект - да събудим една друга негова страна, по-висша, която можем да наречем разум, духовен ум, с помощта на който може да се навлезе в областта на несъизмеримите величини. Музиката, както и всичко останало, което занимава за сега човека, е поставена на основите на съизмеримите величини. Едни от основните ограничения в музиката - мерки, които сковават тоновата проява и я правят да кристализира във форми, достъпни за нашия ум и възприятие - това са ритмиката и метриката. Ритъмът - предметът на ритмиката - е проява на тона във времето, той се определя от смяната на тоновите трайности, докато метриката, опирайки се на ритъма, създава тактовата мярка и чрез нея гради музикалните мотиви и фрази, които можем да сравним с думите и изразите в словесната реч. Докато в речта ние обличаме понятията и представите в думи и изрази, за да ги направим достъпни за нашите събеседници, в музиката ние използуваме ограничението на ритъма и такта, за да изградим форми и изрази, достъпни за нашето съзнание. Едно от основните условия на нашия живот е времето.
към текста >>

Тогава всеки тон ще има свой живот и свое развитие и след като престане неговото произвеждане, и усилието ни да го проследим и изживеем, ще ни отведе в по-възвишени области, а шеметното разнообразие, което ще ни донесат многото тонове, вплетени в своето развитие и усложняване, ще ни разкрие живота в един нов облик - безкрайно разширен и освободен от условностите на време и пространство.
Знае се също, че един Бетховен, например, е имал дарбата да долавя и чува тоновете, без те да са прозвучали в материалния свят чрез никакви инструменти. За такъв човек е нежно още една стъпка навътре към неговата духовна природа, за да чуе музиката, що пораждат чувствата в нашето сърце и мислите в нашия ум. За несъизмеримата музика се искат нови хора - и като изпълнители, и като слушатели. Изпълнителите трябва да вложат нещо ново в тоновете, а слушателите трябва да умеят да проследят и схванат това ново. Така музиката ще се разкрие пред нас като дивна симфония на живот, светлина, красота и радост и ще носи всички положителни качества на един нов свят, в центъра на който ще застане новият човек, с ново съзнание. Тогава всеки тон ще има свой живот и свое развитие и след като престане неговото произвеждане, и усилието ни да го проследим и изживеем, ще ни отведе в по-възвишени области, а шеметното разнообразие, което ще ни донесат многото тонове, вплетени в своето развитие и усложняване, ще ни разкрие живота в един нов облик - безкрайно разширен и освободен от условностите на време и пространство. Така схващана, несъизмеримостта е основния белег на окултната музика.
към текста >>

56. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА, ОЛ. СЛАВЧЕВА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тя вид усилието на гълъба да се изтръгне от хищните нокти на сокола и докато разбере, какво стана, тайно тя пожела в душата си да се спаси невинният гълъб.
Ариман-Дез познаваше света на чистотата. Не беше тайна за него, че великите посветени боравеха с тоя най-могъщ фактор, условие за безсмъртие. И в същия миг той излезе на повърхността на морето и литна по следите на гълъба. Полски работници дигнаха глава и видяха един сокол, който до¬гонваше беззащитния гълъб. Адита следеше. Тя вид усилието на гълъба да се изтръгне от хищните нокти на сокола и докато разбере, какво стана, тайно тя пожела в душата си да се спаси невинният гълъб. Ели-Pa будуваше. Той видя всичко. Той знаеше, какво го очаква, но и добре виждаше, какво му предстоеше да направи. Непознат и недостъпен е светът, в който мислеше да слиза. Мощно качество, което събаря вековни стени, открива пътя към небето.
към текста >>

57. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Славяните сега правят усилие да разрешат музикалните проблеми.
Всеки неин тон ще има такова действие: ако двама се карат и един свири, те могат да млъкнат веднага; ако се свири на болен, той може да оздравее. Новата музика, която иде, ще бъде такава: Едно музикално парче да събуди у вас вяра. Друго музикално парче да събуди у вас любов. Трето да събуди у нас милосърдие и пр. Новото учение ще влезе в света чрез музиката. Славяните сега правят усилие да разрешат музикалните проблеми. Ако славяните се отворят, ще имат голяма музикална култура. Музиката ще достигне голям подем в славянството. Тогаз ще се изяви музиката на Любовта!
към текста >>

58. ЖИВЕЕНЕ ЗА ЦЯЛОТО - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Няма друго време на земята, когато истинското желание и усилие на човека да пресъздаде сам себе си, да е така необходимо, както днес.
Той не е безволен. У него струи активна, но разумна, творческа воля. За него няма спънки, които да не могат да се преодолеят. Важното е едно семе да падне на добра почва. Нещата тогава сами дават плод. Няма друго време на земята, когато истинското желание и усилие на човека да пресъздаде сам себе си, да е така необходимо, както днес. Днес, когато всичко мисли само за едно външно уреждане на живота; днес, когато всички стойности са обезценени, когато не съществува никаква здрава опора за никого, когато вътрешният живот на човека е избледнял, днес най-много от всякога е необходима една жива мярка за пресъздаване на личния живот, а наред с него - и живота на всички. Крайно време е да станем човеци - същества, в които да грее истинска светлина за нещата в живота, в сърцата на които да живее любовта и търпимостта към другите,от волята на които да се лъчат дела и импулси, които могат да обновят света. Необходима е за всеки земен жител една жива мярка за обнова на живота.
към текста >>

59. НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Georg Nordmann ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА (Есе) Има неща, които не биха могли да намерят място и изясняване в нашето съзнание, ако ние не сме подпомогнати от други, които имат по-затвърдена стойност и до които ние отиваме без усилие.
Georg Nordmann ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА (Есе) Има неща, които не биха могли да намерят място и изясняване в нашето съзнание, ако ние не сме подпомогнати от други, които имат по-затвърдена стойност и до които ние отиваме без усилие. Така е с думата измерение. Никой от нас не би могъл да изясни, що е това измерение (дименсия), ако не подиреше опора в понятието движение. При всичката релативност на понятието движение, ние го разбираме по-лесно, защото живеем в непрекъснато движение. Измерението в тоя случай не е нищо друго, освен придвижване в дадено направление. То е в същност едно интуитивно сливане с отделни моменти от движението на една точка, които моменти сами по себе си изчезват, за да се превърнат в един процес.
към текста >>

60. ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Колко е велико и трогателно това, че срещу тия организирани глутници на лъжата, е останала да се бори сама и едничка човешката душа, която с прометеевско усилие пази тоя образ за ония моменти на живота, когато умират всички ценности, когато няма приятели, утеха и път, и когато в решителния час на отчаянието се дочуват със същата неповяхваща сила думите, казани преди двадесет столетия, но чути вътре в нас, в една светая светих, където няма катадневната врява.
Разбира се, че и тия редове не могат да Го покажат в Неговото великолепие, но нашата задача е по-скромна: да приобщим с тях четеца до онова вътрешно очарование и възторг, които живеят скрито в нас и които ни обладават, когато в някои изключителни моменти от живота си поживеем с мисъл за Него. Гаутама Буда е мъдър и тих като вода на стихнало езеро, в което се оглежда една, цяло великолепие, но това е само елемент от всесъвършенството на Иисус. Мойсей е могъщ, и гневът му е буря от въстанали истини, но тя угасва като припламнала лампада пред безграничното сияние, което излъчват очите на вашия Иисус. Трябва да се сберат опитът, любовта, космичната мъка на всички времена, за да се направи от тях зрънце от любовта на Сина, роден в малкото, презряно някога градче Витлеем. Както, към всяко ценно нещо в тоя свят, така и към тоя образ на Иисус, са връхлитали като хищни зверове навикът, традицията, обредността и религиите, за да го убият или най-малко съзнателно да го изопачат и да го сведат до практичен и удобен канон. Колко е велико и трогателно това, че срещу тия организирани глутници на лъжата, е останала да се бори сама и едничка човешката душа, която с прометеевско усилие пази тоя образ за ония моменти на живота, когато умират всички ценности, когато няма приятели, утеха и път, и когато в решителния час на отчаянието се дочуват със същата неповяхваща сила думите, казани преди двадесет столетия, но чути вътре в нас, в една светая светих, където няма катадневната врява. Трябва да се отстранят от съзнанието ни завинаги тия, които оскверняват най-възвишената любов, дошла на земята и които поставят името на Иисус начело на толкова безчовечни и жестоки замисли, като казват, че вършат това или онова в Негово име. Отдавна в света трябваше да млъкнат всички уста, които изобличават, наказват и се заканват с Него, защото те, както и ние, трябва да посипем главите си с пепел и да се замислим дълбоко, защо досега не можахме да проумеем тая велика обич и да сродим живота си според думите на кротостта, изречени преди толкова столетия. Кои са авторите на тая злина, че и до днес има хора, които като чуят за Него, отвръщат глава и си припомнят само хилядите престъпления, извършени в Негово име. Колко по-честно би било християнските народи да си изберат ново знаме, нов идеал и учител, с по-лесни завети, по-близък до онова, което днес става в света и което, кой знае защо, още се нарича християнство. Или поне да признаят, че не могат да Го следват, защото пътят му е труден и неудобен.
към текста >>

61. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Но не самообладание, което произтича от едно усилие и напрежение на волята, а от постигната хармония и равновесие на душевните сили.
Ирисът, полузакрит от клепачите, е осеян със златисти петна. Устата е красиво моделирана - и у нея личи „слънчевата линия". Брадата не е нито квадратна както у Марс, нито прекалено заоблена както у Венера, нито удължена и изтънена като у Меркурий. Тя е типич-ната квадратно-яйцевидна слънчева брада, показваща една уравновесена воля. Господствуваща черта в характера на слънчевия тип е самообладанието. Но не самообладание, което произтича от едно усилие и напрежение на волята, а от постигната хармония и равновесие на душевните сили. Най-добрият израз, с който можем да характеризираме душевното състояние на слънчевия тип, е ведра яснота. Истинският слнчев тип е тих и спокоен - той излъчва своята душевна сила навън така спокойно и тихо, както слънцето. Обладаващ тънка и деликатна чувствителност, възприемчив за чистите идеи, способен да схваща непосредствено „дълбоките съзвучия" в природата, поет и музикант по душа, която е способна да трепти от възторг и вдъхновение, той е роден човек на изкуството. У него действува по-скоро непосредственото вдъхновение, творческото въображение и интуицията, отколкото аналитичния интелект. Умът му е по естество синтетичен.
към текста >>

62. DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Изглежда, че на малките лъвчета им липсва още "мускулен опит" - те не могат да определят разстоянието по онова усилие, което трябва да направят, за да преодолеят това разстояние.
Супле голямо научно значение, защото "ако дивите животни могат да познават своето изображение, това ще покаже, че те имат представа за своето "аз" - факт, който би бил особено ценен за психологията на животните", Представата за материалните предмети се създава у животните не само посредством зрителните впечатления. Голяма роля играят негли и мускулните движения, които животното трябва да направи, за да се добере до един предмет. Любопитно е, че малките лъвчета, в първите седмици след раждането, ходят много тромаво. Походката им съвсем не прилича на гъвкавата походка на възрастните лъвове. Те се блъскат о стените на клетката и о предметите, които се изпречват на пътя им, сякаш са слепи, макар че зрението им по това време е вече напълно развито. Изглежда, че на малките лъвчета им липсва още "мускулен опит" - те не могат да определят разстоянието по онова усилие, което трябва да направят, за да преодолеят това разстояние. Опитите с огледалото позволяват да се изолират чисто зрителните усещания на животното, което не може да се ръководи в случая ни от миризмата, ни от преценка на пространството, а изключително от зрението. Тъкмо това е интересното в опитите на Аше - Супле. Възрастният лъв, в чиято клетка било поставено голямо огледало, в първите дни мислел, че вижда пред себе си друг звяр и страшно ревял. Постепенно, обаче, той съобразил, че изображението в огледалото има отношение към него - той започнал кротко да го разглежда и да прави разни движения, с явното намерение да наблюдава, повтарят ли се те и в огледалото. Лъвицата, над която били извършени редица подобни опити, проявила още по-голяма съобразителност.
към текста >>

63. Зад дима и огъня – G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Тая първа европейска коалиция е представяла едновременно първото логично и целесъобразно усилие да се пробие тая преграда и да се направи източната търговия свободна за Европа, за християнството.
Напротив, отвъд, в другата половина на земното кълбо, канелата, карамфила, мускатовите орехи и пиперовите храсти растат в Тидор, в Амбойна, в Банда и в Малабар, също така буйно и свободно, както у нас бодилите и един квинтал от тях струва в Малайските острови не повече отколкото, в Европа, една грибка с върха на ножа." При това, по дългия си път, скъпоценната стока, ако е смогвала да се отърве от бури, тайфуни и пирати, или от пиратите на пустинята - бедуините, не е могла да се освободи от тежките налози, с които са я товарили владетелите на ония земи, през които е имало да премине. Но макар че стоката е минавала най-малко през дванадесет ръце, които са изстисквали доволно златен сок от нея, търговията с подправки и лековити растения в средновековието е била най-доходна от всички. Понятно е тогава, дето европейците са хвърляли погледи пълни с омраза и гняв към Египет и Сирия, където Ислямът бе поставил непристъпна преграда между Индия и Европа. Понятно е, дето са искали да се освободят от унизителния и съсипателен надзор на Исляма, упражняван над тяхната търговия с Изтока. И с право изтъква Цвайг, че "кръстоносните походи не са били само един мистично-религиозен опит да се изтръгнат светите места и Божия гроб от ръцете на неверниците. Тая първа европейска коалиция е представяла едновременно първото логично и целесъобразно усилие да се пробие тая преграда и да се направи източната търговия свободна за Европа, за християнството. И понеже тоя удар не сполучил, понеже Египет не могъл да бъде изтръгнат от мохамеданите и Ислямът продължавал да държи затворен пътя към Индия, по необходимост се е родило желанието да се намери друг, свободен, независим път към Индия." Спрях се повече върху историята на подправките, за да изтъкна стопанските и политически предпоставки на великите географски открития през 15 и 16 векове. Защото, макар в основата на великите открития да лежи вродения стремеж у човека да познае непознатото и волята за подвиг у героичните натури, макар духовните придобивки за човечеството от тия открития да са неоценими, макар да са разширявали твърде много духовния му кръгозор, те надали биха се осъществили, ако чисто материалният интерес, стремежът към материални придобивки не им дадеше последния тласък. Разбира се, не това е движело волята за подвиг у конквистадорите, не то е възбуждало фантазията на ония дръзки мечтатели, които са. се осмелявали да се противопоставят на твърденията на най-големите космографски авторитети по онова време - Птоломей и неговите тълкуватели. Защото след като бива открит морски път от Португалия за Индия, който заобикаля крайбрежието на Африка, нанася се смъртен удар на авторитета на Птоломей - този "geographus maximus", този непогрешим папа на земезнанието.
към текста >>

64. Елементарни астрологични комбинации – П. М. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

От едно по-специално гледище, от което сме правили усилие да наблюдаваме както личния, така и обществения живот, гледище, за което не веднъж е било загатвано от страниците на това списание, между двама воюващи, защитници на своя груб интерес, права страна няма.
В наши дни, а и по-рано в историческия и културен развой на човечеството, около дадено събитие от по-голям мащаб всякога са. се стълкновявали различните мнения на хората: симпатии и антипатии, за и против, одобрения или хули, както и принадлежност към една или друга групировка. Така е сега и с войната, която пламна по европейските бойни поля, по градовете, селата и в човешките умове и сърца. Около две вражески настроени страни, като около два центъра се групират народите, обществата и отделните личности. Всеки застава там, където го теглят еднаквостта на убеждението, симпатиите му и увереността, че е на правата страна. От едно по-специално гледище, от което сме правили усилие да наблюдаваме както личния, така и обществения живот, гледище, за което не веднъж е било загатвано от страниците на това списание, между двама воюващи, защитници на своя груб интерес, права страна няма. Там правдата е релативна и тя осцилира между двата полюса в съгласие с момента и уверенията, които се дават от двете страни. Върховната правда не се дели като вещ, тя не се вслушва в гръмките фрази, не се омайва от ловките дипломатически ходове, нито се бои от смъртоносния огън на модерната жестокост. Правдата е била и ще си остане при Любовта - при тия, които не творят личното си благополучие, а живеят в непрестанно добротворство и в дело за духовния възход на човечеството. Правдата не обича да се прикриват зад паравана на гиздавите фрази, зад стандартните изрази за хуманност и идеализъм най-грубите прояви на егоизма, на подтисничеството и на ненаситната алчност. Колкото да искат да прикрият това дипломатите зад неизброимите форми на своите изявления, човечеството, по-право трезво-мислещите хора, виждат, че причините и на съвременните конфликти са.
към текста >>

65. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

За да се чувствуваме добре, предпочтително е, да излезем от себе си посредством усилие, което не разсейва вниманието.
Тези болести са почти непознати в общества, където животът е останал по-прост и с по-малко вълнения, където безпокойството е по-рядко. Също така ония, които всред шума на модерния град, умеят да запазят вътрешно спокойствие, остават запазени от нервни и органични смущения. Физиологичните прояви трябва да останат несъзнателни. Те се смущават, когато нашето внимание е насочено върху тях. Също така психонализата, фиксирайки мисълта на болните върху самите тях, понякога още повече ги разстройва. За да се чувствуваме добре, предпочтително е, да излезем от себе си посредством усилие, което не разсейва вниманието. Душевните и органични прояви се хармонизират най-съвършено, когато човек насочи своите способности към определена цел. Обединяването на желанията, насочването на разума към една единствена насока, дават до известна степен вътрешно спокойствие Човек се съсредоточава чрез съзерцание така добре, както и чрез работа. Но за него не е достатъчно да съзерцава красотата на морето, на планините и на облаците, съвършените творения на художниците и на поетите, великите постройки на философската мисъл, математичните формули, които изразяват природните закони. Той трябва също да бъде човек, който се бори за постигането на един морален идеал, който търси светлината всред тъмнината на нещата, който, вървейки по пътищата на мистиката, се отказва от себе си, за да постигне невидимата същина на този свет. Обединяването на проявите на съзнанието създава по-пълна хармония на органите и нервните дейности.
към текста >>

66. СЪВРЕМЕННАТА МЛАДЕЖ И ЗАДАЧИТЕ НА ЕПОХАТА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И за изненада на мнозина, които предричаха мирна и благоразумна 1939 год., избухна една кръвожадна, стихийна война и помете толкова много ценности, създадени с много труд и усилието на полския национален гений.
Има измежду тия пророци някои, които долавят нещо, ала болшинството гадаят нахалос – както казва народът, за този що духа. Всеки ще си спомни, как в началото на миналата година почти всички пророци и астролози по широкия свят предричаха една мирна година, в която светът, в лицето на своите държавници, щяха да проявят по-голяма любов и проблемите на света биха се разгледали с по-голяма хуманност. Какво, обаче, стана? В началото на годината още изчезна от картата Чехословакия – като Чехия и Моравия станаха германски протекторат, а Словакия – „свободна" държава под германско влияние и сфера на интереси. След това бавно, но сигурно взе да се мъти полският въпрос. И за изненада на мнозина, които предричаха мирна и благоразумна 1939 год., избухна една кръвожадна, стихийна война и помете толкова много ценности, създадени с много труд и усилието на полския национален гений. Тази едномесечна война отне живота сигурно на 1-2 милиона хора, хвърли в бедствие 30-35 милиона и няколко милиона тикна в изгнание. А най-важното е, че запали една нова световна война, чийто край не се знае къде ще бъде и кога и как ще дойде. Не свърши, обаче, тази предречена от мнозина мирна година само с това. Преди нейния край, на единадесетия месец изникна една друга война – не по-малко ожесточена – Руско-финландската война. Все в името на справедливостта, в името на мира и с цел да се въдвори ред в страната, срещу която се води войната, се отварят те.
към текста >>

67. НЕРВНИЯТ ВЕК ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

В това усилие да обича всичко, той подържа постоянна връзка с Бога.
Но човек не може да разбере тия мощни прояви на Бога, ако не разбере Любовта. Само чрез Любовта човек влиза във връзка с Бога. Каквото и да обича в света – човеци, растения, животни, въздух, вода, светлина – той влиза във връзка с Бога. Щом човек престане да обича, той губи досега си с Бога. Ето защо, той трябва да се стреми да обича всичко, което Бог е създал. В това усилие да обича всичко, той подържа постоянна връзка с Бога. Начинът, по който сега хората обясняват любовта, показва, че те нямат ясна представа за нея. Защо трябва да обичаш една жена, един мъж, едно дете, една девица? Ти ще обичаш една жена, за да добиеш оная мекота, която е свойствена на живота. Ще обичаш един мъж, за да добиеш онази сила, която е присъща на живота. Ще обичаш едно дете, за да научиш, какво е чистота и невинност.
към текста >>

68. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Освобождение от робството и смъртта, което човечеството трябва да извоюва с усилие, защото то не се подарява.
Всяка просба на молитвата е нужда на човечеството, която трябва да се удовлетвори. Христос ни открива в нея това, което трябва да бъде – което е необходимо и неизбежно ще стане. Осъществяването висшия идеал на Христа е задача на човечеството; чрез делото, чрез приложението, идеалът трябва да стане реалност. „Бог е дух" и иска поклонение в дух и истина. Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята Божия, освещаване Името Божие, деятелен живот в Бога, това е великата задача на бъдещата култура. Освобождение от робството и смъртта, което човечеството трябва да извоюва с усилие, защото то не се подарява. Как ще постигнем целта на Духа? Чрез работа, дело, приложение, свойственото на Духа средство, защото Духът е висша активност. Новият рай трябва да бъде дело на Духа. Христос откри пътя към рая („Аз съм пътят") и по него ще вървим към Отца. Всичко, което е съществувало потенциално като идея, чувствано мистично, изразено символистично – сега трябва да стане жива реалност.
към текста >>

69. САМ В СЕБЕ СИ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Не е безинтересно да се занимаем с тия две думи и да проследим в едри черти тия две битиета — хилядолетната мълчалива природа и героичното усилие на мравката с разум, наречена човек, пропъплила по нейната огромна снага.
Стрелец ПРИРОДА И МАШИНА Човек е сътворил свое малко царство в мълчаливите, великодушни обятия на природата и се е нарекъл „господар" и „победител" на света. Не е безинтересно да се занимаем с тия две думи и да проследим в едри черти тия две битиета — хилядолетната мълчалива природа и героичното усилие на мравката с разум, наречена човек, пропъплила по нейната огромна снага. Грандиозността на природата се крие в нейните закони, а величието на човека в това, че той може да ги съзре сред привидното „безредие и случайност", които и до днес за много човеци са. управляващите принципи на целокупния живот. в необхватния и величав замах на творението, ръката, която изгради в „шест дни света", създаде и това микроскопично чудо, което днес се е опълчило срещу нея и пише в своите съчинения, че води борба с природата и скоро ще я „завладее". На това дребно по размери същество, тая творческа ръка даде острието на един разум, с който то дълбае в кората на един свят, от който то се надява да извлече всички тайни, за да сглоби един свой порядък и една философия на таблици, номенклатури, графи и дефиниции. Това същество пъпли както и всички други по лицето на земята, измъчвано от глада на стомаха си, но за щастие и от един друг глад, който го отделя от тая унизителна биологична стълба — гладът на своя пробуден дух, който го кара да повдига глава към звездите, в които търси отразено едно вътрешно великолепие.
към текста >>

Има едно знание, което може би не е много популярно, но което ни приобщава с основната идея, че целият процес на личното колективно и космично битие не е нищо друго, освен усилие да се освободи заробеният човешки дух.
Това същество пъпли както и всички други по лицето на земята, измъчвано от глада на стомаха си, но за щастие и от един друг глад, който го отделя от тая унизителна биологична стълба — гладът на своя пробуден дух, който го кара да повдига глава към звездите, в които търси отразено едно вътрешно великолепие. Знаменателно е това, че първото нещо, което откри човекът в оная отдалечена епоха, когато тялото му беше покрито с косми и челото му беше само с няколко градуса повдигнато от челата на зверовете, е машината. Никой не знае, разбира се, тоя потънал в гъстия мрак на епохите ден, когато човек се кръсти в духа на механиката, създаде машината, обикна я безкрайно и я направи свое божество и свой тиранин. Може би някой огромен камък се бил изпречил пред неговия път и в желанието си да го отмести, той е грабнал намиращото се наблизко дърво и е извършил първата фатална крачка в завладяването на машината. Тоя ден е забележителен и с това, че в него стана първото отлъчване от животинското царство, защото нека се разбере добре това, макар че за някои е много трудно да го проумеят, човекът трябваше да отпочне една велика борба с мрачината и гъстата лепкава кал, в която бе паднал неговият дух, за да достигне своето освобождение. Има едно знание, което може би не е много популярно, но което ни приобщава с основната идея, че целият процес на личното колективно и космично битие не е нищо друго, освен усилие да се освободи заробеният човешки дух. Будните духом нямат нужда да дойдат в допир с изворите на това знание, за да се убедят в изказаната истина, защото те усещат това вътре в себе си като нещо дадено на съзнанието им. Още тогава, в тия мрачни предисторични времена, човекът, макар и много бледо, е осъзнавал борбата между своя дух и инерцията на материята, в която е било затворено неговото съществувание. Философското вглеждане в машината открива успоредно с конвенционалното обяснение, което дава за нея икономическата наука, един символичен образ за превъзходството на душата над всека материална съпротива. Но какво представлява машината? Да отговорим на тоя въпрос, преди да навлезем в по-нататъшното разглеждане.
към текста >>

70. ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

но с усилие, дисциплина, въодушевление и любов т.е.
Справедливостта на човека допринася за хармонията, напредъка и мира всред човечеството. Фалшивото забавя напредъка и създава разединение. Справедливостта, води към разумно поведение — силата се замества с разум и свобода. Фалшивото, води към грубост и робство. Истинският мир се постига не с пасивност. но с усилие, дисциплина, въодушевление и любов т.е. борба с чувствеността и разпуснатостта, които всяват раздори. Когато човек успее да бъде в съгласие със себе си, с ближните си, той е намерил мира. Народ съставен от подобни личности е щастлив народ. Животът на човека е само като проблясък на светкавицата във вечността. Подробностите и сложността на вселената са. безкрайни.
към текста >>

71. ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

От всички отговори, които човеците са си давали в неизбродния низ на вековете, най-щастливо налучканият е оня, на когото резонира нашето сърце, нашият неосъзнат винаги вътрешен копнеж на душата и той е да дадем и нашето малко усилие за сбъдването на световния план, като съдействуваме с нашата малка обич на голямата световна обич, която се струи из великото сърце на космоса.
Ще видите след това една печална гледка: помътнели очи, отпуснати ръце, гъгнещ глас и разнебитена воля. Ако такъв човек живее не само със своето тяло, но и със своя дух, той и тогава ще ни покаже част от вътрешната си сила. Но колцина от тия, които сега ръководят съдбините на света и са взели в ръка камшика на повелята, имат източника на своето вдъхновение в царството на идеите, а не в царството на личния егоизъм? Какво изисква големият план на живота от нас — отделните атоми на цялото? Какъв е смисълът на тоя кръговрат на световната енергия, на тия неописуемо много и разнообразни процеси в природата? От всички отговори, които човеците са си давали в неизбродния низ на вековете, най-щастливо налучканият е оня, на когото резонира нашето сърце, нашият неосъзнат винаги вътрешен копнеж на душата и той е да дадем и нашето малко усилие за сбъдването на световния план, като съдействуваме с нашата малка обич на голямата световна обич, която се струи из великото сърце на космоса. Вън от тоя план, вън от тая обич, ние сме нищо – прашинки, които ще угаснат в безответната тъмнина на „огромната сянка", която се разстила в убийствения мрак на безлюбието. Ние живеем като човешки същества на границата на тия два свята и в наша власт е, както говорят всички писания и символи от най-далечната древност, да поемем към едно от двете царства, като ускорим или забавим нашето собствено растене. Безлюбието е като безответната пустиня на междузвездното пространство, където връзките на отделните части се разпадат в океана на смъртта. Учителят-мъдрец казва на едно място следното: „Ако си една капка вода, не търси почит от хората. Влез в голямата вода и ще получиш почитта, която се пада на голямата вода." В тия думи е скрит отговорът на онова нестихващо питане за щастието и за смисъла на човешкия живот, около който въпрос се суетят с векове и хилядолетия умовете на философи и мислители.
към текста >>

72. В БЕЗДНАТА НА ВРЕМЕТО - А. В. С. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В това вътрешно динамично усилие да се развива духовно, да излезе извън духовната и материална сиромашия, човек ще намери пътя за освобождение от завистта — ще стигне до широтата на чувствата, до музикалността в живота.
Тя не произлиза само от физическа беднота. Завистта е израз и на духовна, сърдечна, умствена беднота. Тя е израз, както Учителят казва, „на липса на музикално чувство", което ще рече — на липса на широта в сърцето и благородни импулси. Наистина, сиромашията е дълбок социален въпрос и тя външно съществува поради несправедливо разпределение на благата, но има една сиромашия, която лежи в психиката на човека. Човек, сиромах по душа, никой не може да го измъкне из духовната сиромашия, в която тъне, освен самият той. В това вътрешно динамично усилие да се развива духовно, да излезе извън духовната и материална сиромашия, човек ще намери пътя за освобождение от завистта — ще стигне до широтата на чувствата, до музикалността в живота. Четвърто качество на Любовта е, че „тя не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло". Това е 5 стих от 13 гл. на ап. Павла. Според Учителя, както ще видим от следващите мисли, това качество бихме могли да го изразим с други думи като качество на Любовта, която дава цена на всичко. В беседата „Езикът на Любовта" във връзка с този стих Учителят казва: „Любовта разрешава всички мъчнотии и противоречия.
към текста >>

Колко разум, колко усилие на волята, какво благородство на чувствата са необходими, за да бъде човек доволен при всички условия на живота, да не роптае!
Качество на Любовта е да премахва тази борба, да премахва всички тия противоречия, защото тя дава истинска „цена на всичко" и смисъл на всяко разумно знание. В останалите мисли, цитирани от Учителя, човек ще намери велики указания, за да се добере, в своя път на развитие, в лутането си между полюсите на живота, до Бога, до Любовта, която разрешава всички противоречия. Една от тия мисли, обаче, прави силно впечатление. Тя е: „За да види и познае Бога, човек трябва да бъде доволен от всички условия в живота си, да не роптае". Това е един велик по своята същина и много практичен метод. Колко разум, колко усилие на волята, какво благородство на чувствата са необходими, за да бъде човек доволен при всички условия на живота, да не роптае! Но това е едно, а може би единствено условие, за да познае и види човек Бога. Във виждането и познанието на Бога се крие върховния момент на всяко развитие, на въжделенията на всяка душа, постигането на всяко съвършенство. А животът в Любовта е самото съвършенство. Останалите мисли на Учителя, изказани във връзка с това четвърто качество на Любовта, оставяме на всеки читател да ги възприеме и обработи съобразно развитието си. От 11 стих от същата глава на апостола Павла: „Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах, но...", Учителят взема последните думи: „Откак станах мъж, напуснах, което е младенческо” и им дава друг израз: „Откак започнах да мисля, напуснах временното".
към текста >>

73. Списанието PDF Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тя се упражнява без усилие и от само себе си.
Ясновидците долавят без посредството на сетивните органи мислите на другите люде. Те схващат също събития, повече или по-малко отдалечени в пространството и времето. Тая способност е изключителна. Тя се развива само у много малък брой хора. Но в зачатъчно състояние тя съществува у много хора. Тя се упражнява без усилие и от само себе си. Тя изглежда много проста на ония, които я притежават. Дава им за някои неща по-сигурно познание, отколкото това, което получаваме чрез сетивата. За тях е така лесно да виждат мислите на даден човек, както да разглеждат израза на неговото лице. Но виждане и чувствуване са думи, които не изразяват точно онова, което става в тяхното съзнание. В много случаи се установява връзката между един индивид и друг в момента на умирането или при голяма опасност.
към текста >>

74. СТИХОВЕ- Д. А-ВА Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

За никаква цена не връщам цифреника на моите минали дни, обичам миналото; в него виждам сетното усилие на моя дух да вървя все напред, обичам сегашното, в него виждам надеждата на бъдещето.
Птиците са отдавна в топлите страни, гората е глуха и тъжна, хората бързат. Зима иде... Майко моя, Аз я чакам. По моите коси няма още сребро, но аз сещам ледения дъх на моята отлитаща младост. Но чуй, майко земя, ти вечно млада и нова, аз ще открия твоята тайна. Аз не съжалявам, че моите дни отлитат, не давам, нито ден от моя преминал живот, нито миг от моя изживян опит. За никаква цена не връщам цифреника на моите минали дни, обичам миналото; в него виждам сетното усилие на моя дух да вървя все напред, обичам сегашното, в него виждам надеждата на бъдещето. Готов съм да пребродя моя друм, какъвто и да е той. Тръгвам пак на път. На гърба си нося старата торба. в нея е моето богатство. То пълни сега моето сърце, моя ум и моята здрава мишца.
към текста >>

75. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Той е чувал музиката направо в себе си и трябвало само малко усилие, за да я увековечи на нотния лист.
Когато някой импресионист-критик на музиката се опита да изрази с думи свето музикално изживяване, той може да каже неща, които коренно се отличават от това, което ще каже друг, но все пак и двамата имат едно преживяване, което е еднакво в своята дълбина и настройва по един и същ начин, по законите на психичния резонанс, душите на всички слушатели. Ако това е толкова ясно за музикални творби, като религиозната музика на Бах, като песните на Шуберт, защо да не е вярно и за всяко друго музикално творение? Дори и когато няма никакъв замисъл или определена идея, чрез музиката, която възниква в душата на композитора, той изразява своята собствена нагласа. Когато човек стане инструмент да отрази или превъплъти в себе си музиката, която долавя от висините на вечната хармония, от напевите на природните сили или от смяната на годишните времена, той постига това с необикновена леснина. Исторически спомени за отделните компонисти ни разказват, че Моцарт е писал своите композиции с голяма леснота. Той е чувал музиката направо в себе си и трябвало само малко усилие, за да я увековечи на нотния лист. Дали по-лесно, или по-трудно, но всеки композитор улавя идеи от музиката на Всемира, за да ги свали на земята в света на материалното осъществяване като дар от един свят, където тая музика звучи непрестанно и в пълна хармония. Тоновото изкуство — композирането, като всяко друго изкуство, е творческа радост. При неговото осъществяване, творецът изпитва висша, необяснима радост и задоволство, защото идва в допир с вечното. Тая радост не могат да разберат грубо материалните човешки същества, за които животът начева и спира тук, на земята. Те са, които окачествяват повишената чувствителност на творците за необикновени прояви и считат хората на изкуството за хора не от тоя свят, към делата и живота на които те се отнасят често с грубо и непросветено недоверие.
към текста >>

76. ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Тя се упражнява без усилие и от само себе си.
Ясновидците долавят без посредството на органите на сетивата мисълта на друго лице. Те схващат също събития, повече или по-малко отдалечени в пространството и времето. Тая способност е изключителна. Тя се развива само у много малък брой хора. Но в зачатъчно състояние тя съществува у много хора. Тя се упражнява без усилие и от само себе си. Тя изглежда много проста на ония, които я притежават. Тя им дава за някои неща по-сигурно познание, отколкото това, което се получава чрез органите на сетивата". („Човекът — тоя неизвестен", стр. 149). Знае се, че има два вида скептици — едни отричат всякакви окултни явления и дисциплини, убедени, че застъпват последната дума на науката; други познават постиженията в областта на парапсихологията, но и те предпочитат да си закриват очите пред фактите, тъй като не могат да ги съгласуват със своя мироглед. Трябва, обаче, да се подчертае, че в случая не се касае за теории.
към текста >>

77. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Човекът в неговата сурова напрегнатост, сред коравата и инертна материя на нашия свят, е представен като борец с вечното й противодействие, в което понякога се разбива неговото усилие, а други път проблясват малки надежди.
G. N. ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА (продължение) Хиляди са видовете, които ни е поднесло изобразителното изкуство, но ние можем да ги класифицираме в три: едни имат отношение към човека, взет в земната му битност, други към природата, чиято красота художникът пресъздава, а трети засягат надземните проблеми и божествения живот. Човекът в неговата сурова напрегнатост, сред коравата и инертна материя на нашия свят, е представен като борец с вечното й противодействие, в което понякога се разбива неговото усилие, а други път проблясват малки надежди. Човекът — кал и мускулна сила, написан с печалните тонове на пръстта — жълтите, охровите и изпечените цветове на земята в нейните претворби, или пък с черните линии на графиката. На второ място е пейзажът, симфонията на багрите, обилието на въздуха и щедро раздаваната светлина. Според някои тоя копнеж към завладяване пространството, осъществен върху рамката на пейзажа, се е родил в епохата, когато хората са пожелали да напуснат близкото и предметното и да отлетят със своята размисъл в чезнещата далечина. Третият път към осъществяване на изобразителното изкуство е пътят, който ни показва стремежа на човека да проникне във висшите сфери на духа. Картините с религиозно мистично съдържание, черковните украси, иконописа и всички случаи, където човекът е представен с полет към висината, са на художници, които дирят начин да представят великия миг на едно съединение между аз-а на лутащия се земен човек с аз-а на Всемира.
към текста >>

78. ЛИЦЕТО НА ЧОВЕКА - Д-Р ИЛ.СТР. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

А до нея се идва, колкото с усилие, работа, постоянство, различаване и разбиране, толкова и по пътя на откровението.
Ние считаме, че религиозните учения, дадени през разни времена на човечеството, като извадим това, което е човешко, с чисти Божествени откровения. Никой не може по свой начин да дойде до идеята за Бога, ако самият Този висш Разум не Му се разкрие по един или по друг начин. Бог, първичният Разум, Духът се проявява на-всякъде, във всяко дихание на живота. Пробуденият човек Го открива; с това прониква в тайните на битието. В тези тайни може да се навлезе само със светлината на Божията Мъдрост. А до нея се идва, колкото с усилие, работа, постоянство, различаване и разбиране, толкова и по пътя на откровението. За всички религиозни учения, взети в тяхната първоначална чистота, съществуването на Бога, на отвъдния свят и на душата е нещо абсолютно реално. По тези въпроси там не се спори. В религиозните учения се работи свободно с понятията за Бога, за душата и духа. И през разни времена тези първични същини и идеи са били обличани в различни дрехи, по-малко или по-много удачни. За истински религиозните хора, които в същност са истински духовни хора, ученията на религиите за Бога, за душата и за отвъдния свят не са само философия, не са само светогледане.
към текста >>

79. ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

На мястото на счупването растението почнало да прави усилие да възобнови нормалното състояние чрез създаване на нови тъкани: чрез химични процеси дебелостенните клетки на дървесната тъкан се освободили от своята дървесина; клетките на първичната и вторична дървесини от дебелостенни станали тънкостенни.
А това е необходимо, за да могат да образуват новите тъкани, нужни при регенерацията. Превръщането на силно диференцираните клетки и тъкани в тънкостенни е явление, което говори за един разумен принцип, който работи в организма. Така се образува нова тъкан, която дава редица нови тъкани: паренхим, ситовидни цеви и пр. Интересен е следният опит на Ф. Шилинг в 1923 година: той счупил клон на едно растение, обаче двете части на счупения клон не отделил една от друга. На мястото на счупването растението почнало да прави усилие да възобнови нормалното състояние чрез създаване на нови тъкани: чрез химични процеси дебелостенните клетки на дървесната тъкан се освободили от своята дървесина; клетките на първичната и вторична дървесини от дебелостенни станали тънкостенни. Както виждаме, при нужда организмът прибягва и до химични процеси, за да постигне желаната цел. Приложената фигура излага схематично целия процес на превръщане дебелостенните клетки в тънкостенни. Този процес се нарича обездървесяване на клетките. Компенсаторна регулация Когато някой части от тялото се отстранят, то други части се развиват по-силно. Това се нарича компенсаторна регулация.
към текста >>

80. Разговор с Учителя - Боян Боев Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И най-малкото усилие, което може да направите е 3а ваша полза.
/ ... / Духът към всички има еднакво благоволение. / ... / Ще кажеш: "Духът не благоволява". Не, не, Духът благоволява, но ти ще разкопаеш твоята почва, ще посееш нещо, ще го култивираш, и Духът ще благоволи. Та у всинца ви има заложени известни истини, които трябва да възрастнат, има благородни мисли и качества от миналото. Тия качества и сега може да се създадат. И най-малкото усилие, което може да направите е 3а ваша полза. ДВЕ ТЕМИ МЕТОД ЗА ПРАВИЛНО МИСЛЕНЕ Тема, зададена на 14. 02 1926 година в младежки окултен клас Трябва да се пробуди в човека чувството 3а вечното. Правилното мислене не е една ограничена цел то подразбира един живот, който разумно се изразява На правилното мислене е враг дребната човешка личност. Трябва да се събуди един дълбок стремеж у човека да търси вечното, всеобхващащото, което е основата на живота. Tози стремеж внася единството, необходимо 3а правилното мислене.
към текста >>

81. Паневритмия - Учителя Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

След туй, с най-малкото чувство, в което няма да иждивите много енергия, и за което се изисква най-малкото усилие на волята.
Какво може да направи човек за себе си? - Той може да възпита своите сетива: зрението си, слуха, обонянието, вкуса, и осезанието. По такъв начин, косвено той може да събере факти или материали, с които да работи. Разбиете ли повече вашите сетива, вие ще бъдете в по-пълен контакт с физическия свят и ще може по-добре да го изучите. Не започвайте с някоя грандиозна идея, с най-малката идея започнете, направете един малък опит, започнете с една малка мисъл. След туй, с най-малкото чувство, в което няма да иждивите много енергия, и за което се изисква най-малкото усилие на волята. Така действа и Бог, това е Божествен път. А когато дойдете до Божествените чувства, там имате вече простор в действията си. Тогава зрението ще ви помогне да разбиете художество. Слухът ще ви помогне да разбиете музика. Езикът ще ви послужи да разбиете говора си.
към текста >>

82. Новите възгледи - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Щом иска да купи плат за рокля на жена си, не трябва да се задоволи с първия, който му попадне, само да залъже жена си, но да направи усилие, да намери най-хубавия плат и да го занесе на най-добрата шивачка да го ушие.
Как ще приложите високия идеал в живота си? Ако жената иска да ушие риза на мъжа си и се задоволи с първата материя, която й попадне на ръка, и я ушие, както и да е, тя няма висок идеал. Щом иска да ушие риза на мъжа си, трябва да обиколи целия пазар, докато намери плат, който отговаря на изискванията на високия идеал, и да я ушие по всички правила на изкуството. Това е жена с висок идеал. И мъжът трябва да постъпи по същия начин. Щом иска да купи плат за рокля на жена си, не трябва да се задоволи с първия, който му попадне, само да залъже жена си, но да направи усилие, да намери най-хубавия плат и да го занесе на най-добрата шивачка да го ушие. Ако и жената, и мъжът постъпват по правилата на високия идеал, природата пише и за двамата: Ето хора с характер, които имат висок идеал, и правят най-добър избор! Имаш приятел и желаеш да му подариш една книга за четене. Ще обиколиш всички книжарници, за да избереш най- ценната книга, най-съдържателната, да я чете, да се повдига и да помни цял живот. Твоето приятелство се основава на високия идеал. Искаш да напишеш няколко мисли за спомен на своя приятел.
към текста >>

83. Основни закони - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Следователно, иска ли човек да намери този път, той трябва да направи едно малко усилие.
- Кой е този път? Отговарям: пътят на живота е пътят, в който доброто царува; пътят на живота е път, в който любовта царува; път на живота е път в който правдата царува; пътят на живота е път, в който истината царува; пътят на живота е път, в който мъдростта царува. И тъй, който иска да влезе в Цapcтвoтo Божие, той трябва да върви в този път. Той е пътят, в който върви всяка душа и всеки дух. Щом изгубиш пътя си и искаш да го намериш, спомни си за доброто, за любовта, за правдата, за истината и за мъдростта.. Спомниш ли си за доброто, ти си при вратата на този път; спомниш ли си за любовта, ти си в самия път; спомниш ли си за правдата, ти пътуваш вече с благоговейни крачки, за да извървиш този път; спомниш ли си за истината, ти ще бъдеш свободен в пътя; спомниш ли си за мъдростта, ти ще имаш знанието, което пътят съдържа в себе си. Следователно, иска ли човек да намери този път, той трябва да направи едно малко усилие. Кое е най- малкото усилие? Най-малкото усилие, което човек може да направи, е да драсне една клечка кибрит. От драсването на тази клечка зависи, ще имате ли светлина, или не.От най-малкото усилие ще се яви светлина. Как да драсна клечката? - С най-малкото усилие, с допиране на клечката до кутията, без да я махаш из въздуха.
към текста >>

Кое е най- малкото усилие?
Отговарям: пътят на живота е пътят, в който доброто царува; пътят на живота е път, в който любовта царува; път на живота е път в който правдата царува; пътят на живота е път, в който истината царува; пътят на живота е път, в който мъдростта царува. И тъй, който иска да влезе в Цapcтвoтo Божие, той трябва да върви в този път. Той е пътят, в който върви всяка душа и всеки дух. Щом изгубиш пътя си и искаш да го намериш, спомни си за доброто, за любовта, за правдата, за истината и за мъдростта.. Спомниш ли си за доброто, ти си при вратата на този път; спомниш ли си за любовта, ти си в самия път; спомниш ли си за правдата, ти пътуваш вече с благоговейни крачки, за да извървиш този път; спомниш ли си за истината, ти ще бъдеш свободен в пътя; спомниш ли си за мъдростта, ти ще имаш знанието, което пътят съдържа в себе си. Следователно, иска ли човек да намери този път, той трябва да направи едно малко усилие. Кое е най- малкото усилие? Най-малкото усилие, което човек може да направи, е да драсне една клечка кибрит. От драсването на тази клечка зависи, ще имате ли светлина, или не.От най-малкото усилие ще се яви светлина. Как да драсна клечката? - С най-малкото усилие, с допиране на клечката до кутията, без да я махаш из въздуха. Не си ли в този път, с години наред можеш да махаш клечката из въздуха, тя пак няма да се запали.
към текста >>

Най-малкото усилие, което човек може да направи, е да драсне една клечка кибрит.
И тъй, който иска да влезе в Цapcтвoтo Божие, той трябва да върви в този път. Той е пътят, в който върви всяка душа и всеки дух. Щом изгубиш пътя си и искаш да го намериш, спомни си за доброто, за любовта, за правдата, за истината и за мъдростта.. Спомниш ли си за доброто, ти си при вратата на този път; спомниш ли си за любовта, ти си в самия път; спомниш ли си за правдата, ти пътуваш вече с благоговейни крачки, за да извървиш този път; спомниш ли си за истината, ти ще бъдеш свободен в пътя; спомниш ли си за мъдростта, ти ще имаш знанието, което пътят съдържа в себе си. Следователно, иска ли човек да намери този път, той трябва да направи едно малко усилие. Кое е най- малкото усилие? Най-малкото усилие, което човек може да направи, е да драсне една клечка кибрит. От драсването на тази клечка зависи, ще имате ли светлина, или не.От най-малкото усилие ще се яви светлина. Как да драсна клечката? - С най-малкото усилие, с допиране на клечката до кутията, без да я махаш из въздуха. Не си ли в този път, с години наред можеш да махаш клечката из въздуха, тя пак няма да се запали. Когато в положителния живот се случват страдания, това показва, че някой дух от невидимия свят иска да драсне клечка кибрит.
към текста >>

От драсването на тази клечка зависи, ще имате ли светлина, или не.От най-малкото усилие ще се яви светлина.
Той е пътят, в който върви всяка душа и всеки дух. Щом изгубиш пътя си и искаш да го намериш, спомни си за доброто, за любовта, за правдата, за истината и за мъдростта.. Спомниш ли си за доброто, ти си при вратата на този път; спомниш ли си за любовта, ти си в самия път; спомниш ли си за правдата, ти пътуваш вече с благоговейни крачки, за да извървиш този път; спомниш ли си за истината, ти ще бъдеш свободен в пътя; спомниш ли си за мъдростта, ти ще имаш знанието, което пътят съдържа в себе си. Следователно, иска ли човек да намери този път, той трябва да направи едно малко усилие. Кое е най- малкото усилие? Най-малкото усилие, което човек може да направи, е да драсне една клечка кибрит. От драсването на тази клечка зависи, ще имате ли светлина, или не.От най-малкото усилие ще се яви светлина. Как да драсна клечката? - С най-малкото усилие, с допиране на клечката до кутията, без да я махаш из въздуха. Не си ли в този път, с години наред можеш да махаш клечката из въздуха, тя пак няма да се запали. Когато в положителния живот се случват страдания, това показва, че някой дух от невидимия свят иска да драсне клечка кибрит. Казвате: ние искаме да бъдем чисти, да не страдаме.
към текста >>

- С най-малкото усилие, с допиране на клечката до кутията, без да я махаш из въздуха.
Следователно, иска ли човек да намери този път, той трябва да направи едно малко усилие. Кое е най- малкото усилие? Най-малкото усилие, което човек може да направи, е да драсне една клечка кибрит. От драсването на тази клечка зависи, ще имате ли светлина, или не.От най-малкото усилие ще се яви светлина. Как да драсна клечката? - С най-малкото усилие, с допиране на клечката до кутията, без да я махаш из въздуха. Не си ли в този път, с години наред можеш да махаш клечката из въздуха, тя пак няма да се запали. Когато в положителния живот се случват страдания, това показва, че някой дух от невидимия свят иска да драсне клечка кибрит. Казвате: ние искаме да бъдем чисти, да не страдаме. Представете си че имате една хубава книга, със скъпа, красива подвързия. Вие искате да я четете, но тя казва-, не искам да ме пипа никой.
към текста >>

84. Влад Пашов (1902-1974) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В книгата й четем: “След почистването на изворчето не мина много време и започнах да пиша стихове без усилие.
Дълго и старателно го почиства, докато възвърне истинския му вид, и водата потече отново в красиво, чисто корито. Каква е нейната изненада, когато след няколко дни, веднага след като пристигнал Учителят се отправил към изворчето. Нейната радост е голяма. Той ще го намери почистено. Но от тази нейна постъпка има и друго положително последствие. В книгата й четем: “След почистването на изворчето не мина много време и започнах да пиша стихове без усилие. Те идваха на групи, най- често свързани с някои идеи от беседите, които Учителят държеше сутрин. Това ми подсказа, че каквото правим с любов отвън, има своето отражение вътре в нас. С отпушването на задръстеното изворче, нещо в мен се отпуши.” в своя личен живот В.Несторова няма големи изисквания. Тя не се стреми към външни почести и величие. Иска да бъде полезна.
към текста >>

Величието на ученика е в неговия вътрешен свят, който той с любов, усилие и копнеж е изработил.
Животът й доказва връзката й с Духа на Истината. Всеки, който я посещава чува нейните дълбоки и мъдри, родени спонтанно слова за великата епоха в която е живяла и за безценната стойност на оставеното от Учителя. Тя с вдъхновение говори и за ученика, и за Учителя. Гради техния образ вярно и истинно: “Ученикът е проводник на Божествения дух. Неговата виделина се проявява чрез способностите му. Величието на ученика е в неговия вътрешен свят, който той с любов, усилие и копнеж е изработил. Той го е копнял, възлюбил го е, стремил се е към него и го е създал. Човек е велик творец на Божественото в материалния свят.” “Ученик, който завършва Школата, трябва да стане образец! ” “Наистина сега виждам как Той е работел върху нас при тези частни срещи, както един велик художник върху някоя любима картина. Учителят денонощно работеше върху нас, в това съм била винаги убедена. Той изглаждаше грапавините ни, нанасяше багри, които хармонично действаха върху душевния ни живот, даваше дълбочина на картината - одухотворяваше я непрестанно.
към текста >>

85. Мария Тодорова (1898-1976) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

не е плод от усилието на човешкия ум, но е плод от усилието на същества, които стоят по-горе от човека в своята еволюция и са минали по неговия път.
И затова той трябва да се научи най-първо да се храни - да знае какво да яде и кога и как да яде. И който иска да проучава окултизма като наука и да се ползва от него, преди всичко трябва до води чист и природосъобразен живот. Ученикът на окултизма живее така, че да икономисва енергиите на живота, които му са дар от природата. Окултизмът е онази наука, която е съществувала още от самото начало на човечеството и е била един фар в неговия житейски път, била е и е мощен фактор в пътя на човешкото развитие. И тя не е от човешки произход, т.е. не е плод от усилието на човешкия ум, но е плод от усилието на същества, които стоят по-горе от човека в своята еволюция и са минали по неговия път. Тя е плод от дейността на целия космос. Представителите на окултната наука във всички времена и народи са имали за цел и задача с нея да служат за културното издигане на човечеството, искали са с нея да бъдат полезни на своите братя-човеци. Но за да бъде тяхната полза реална, те са се съобразявали със степента та съзнанието и обективните условия, при които е трябвало да работят и съобразно с това са определяли и формата, в която да изнасят знанието. По такъв начин са се явили всички религии, всички истински философи и творци в науката и изкуствата. Но не само в миналото е имало окултни школи и велики учители; и днес ги има и може би и повече от всякога, ала който иска да ги намери във форма, в каквато са се проявявали в миналото, няма да ги намери.
към текста >>

86. Общуване през пространството Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Правя усилие да издържа изпита си.
Те пристигат точно на момента. И винаги носят отговор на моите въпроси. Благодаря, благодаря за братската любов.“ Тя ме нарича в писмата си „учителю“, но аз никога не съм се мислил, че съм Учител. За нея съм учител. Над всички е Учителя Беинса Дуно, а аз съм негов ученик. Правя усилие да издържа изпита си. Джисела напредва. Купила е книги „Учителят от Изгрева“ и подарява. Също в гр. Морено ръководителите са купили от нашите книги и ги разпространяват. В последното си писмо Джисела пише: „Ако знаеш само колко са необходими за мене твоите писма.
към текста >>

87. Идея за Музей на Новата Ера Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ще се чувствам уморен умствено от усилието, което направих за да конкретизирам идеята и да достигна успешния край бързо.
Също се движи с моторче. Едно обръщане за 3 и половина минути. Четат се 6 текста - кой е пътя, който води към новия живот - по Учителя. От реализирането й се чувствам извънредно доволен. Това е висше удоволствие. Ще се чувствам уморен умствено от усилието, което направих за да конкретизирам идеята и да достигна успешния край бързо. 16 юли 1994 Снобите творби виждаме, че "инжекциите", които прилагам тук, дават известен резултат. Имам една нова идея в главата си. Тема: „Твоята съдба е тежка. Защо? “ въртяща творба с 6 въпроса. 21 юли 1994 Двете последни творби, реализирах само за 450 часа.вижда се, че Словото е предадено.
към текста >>

88. Споделено като с братя Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Вие сте свършили една прекрасна работа, свързана с голямо усилие.
Благодаря ви от сърце. Недко, Пловдив АИДА КУРТЕВА: Обични братя от Бургас, С голямо вълнение и радост видяхме видеото, което ни изпратихте. Беше една красива среща между нашите души. Чувствам, че бях с вас физически близо с една братска прегръдка. Аз не съм научила български език, но въпреки всичко, гласовете ви дойдоха до сърцето ми, заедно със своята скромност и любов, които всяка ваша дума излъчваше. Вие сте свършили една прекрасна работа, свързана с голямо усилие. Това е друг начин за предаване на свещеното учение на нашия обичен Учител - давайки възможност да се познае нашата скромна работа. Много ви благодаря! ПРЕСАТА: ЕЗОТЕРИЧНА ПЛАСТИКА ЗА ПЪРВИ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ БЕШЕ ИЗЛОЖЕНА... В КОРИДОРА НА ЧАСТЕН АПАРТАМЕНТ В БУРГАС Художникът Георги Куртев живее и работи в Аржентина. През 1945 г. се среща със словото на Учителя Петър Дънов и оттогава започва духовното му пробуждане.
към текста >>

89. Аида Куртева за себе си и за своите книги Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

15 декември 1993 Когато човек се приближи безкористно към възвишения свят, енергията идва сама, защото има по-големи Бели Братя, които знаят да ценят усилието на малките братя на земята.
Засега ще сеем. Много ми харесва начина по който Учителя отговаря на въпросите в книгата „Изборът на Доброто“. Така трябва да бъде. Учителите от Индия имат друга система, която прави хората да хвърчат преди да са се научили да вървят по земята. 1 май 1993 Хубаво е да се отворят очите на ученика, но каква сила е необходима да се издържи онова що виждат отворените очи на един идеалист! 15 декември 1993 Когато човек се приближи безкористно към възвишения свят, енергията идва сама, защото има по-големи Бели Братя, които знаят да ценят усилието на малките братя на земята. При всяка творба,когато съм работил 10-15 дена, накрая винаги съм получавал повече енергия, защото идеалът произвежда енергия. 19 декември 1993 Виждам, че законите, за които говори Учителя в книгата „Сила Жива“, респективно пеене и свирене, са универсални и върху тези закони аз съм работил без да ги зная, а сега работя съзнателно. 19 април 1994 Този народ (аржентинския - бел. ред.) няма бъдеще! Ние работим без да държим сметка за средата.
към текста >>

90. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Влез с един жест, влез с едно отчаяно усилие, влез с един вик на радост и на болка едновременно.
Пази се, младежо, от идоли, и не се привързвай към форми — не ставай роб на външното, колкото и красиви да бъдат украшенията му. Има един път по който можеш да намериш едничкия Бог." Този път е в тебе! Не при партия, не при организация, не при църква или секта — влез в себе си! Издигни се над всички тия форми, и ти ще видиш ясно, че те са изкуствени, човешки разграничения на нещо неделимо. Затуй ти ги остави, доколкото те се проявяват като форми, остави и своето низше „аз“, своите дребнави амбиции, желания, страсти, животинското, несъвършеното в тебе и влез в Светая Светих на своята душа. Влез с един жест, влез с едно отчаяно усилие, влез с един вик на радост и на болка едновременно. И тогава, може би само за един миг, ослепителна светлина ще те озари, завесата на земното съзнание ще бъде дигната и ти ще се почувстваш като дух. Ти ще се самосъзнаеш! Ти ще се видиш във всички и всички ще видиш със себе си. Ти ще се усетиш под крилото на Бога, и там ше намериш и „наши“ и „ваши“, и „православни“ и „сектанти“, и „родозащитници" и „антиотечественици“. Там ще намериш и своя довчерашен враг и ще видиш, че той е твой роден брат.
към текста >>

91. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 17 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Единствено с нашето собствено усилие ние по никакъв начин не бихме могли да схванем Бога, понеже Божественият свят е подложен на такива промени, които надминават даже нашите предположения.
Да разсъждаваме за Него и да Го доказваме по чисто математически път, — това е нещо невъзможно. Божественият път. Бог е един, обаче Той се явява пред нас в такова безчислено разнообразие на форми и образи, че за човешкия ум е невъзможно да ги схване и обобщи. Например, в нашия свят едно и едно правят две; обаче в Божествения свят те могат да правят сто, или пък нищо. Даже когато човек няма никакво познание за Бога, той може от време на време да Го съзнава, ако само притежава сърдечна склонност да се стреми към Него и да се уповава на Него, бидейки винаги изпълнен с чувството на благодарност. Единствено с нашето собствено усилие ние по никакъв начин не бихме могли да схванем Бога, понеже Божественият свят е подложен на такива промени, които надминават даже нашите предположения. Ние можем да познаваме Бога само отчасти, малко по малко, но никога не можем схвана Неговата пълнота изведнъж, по същия начин, както ний можем да допълним знанието си за човешкото тяло, изучавайки едно след друго неговите различни органи: глава, ръце, крака и т.н., които заедно образуват тялото. Ето защо, колкото по-силна е нашата склоност да се стремим и да се уповаваме на Бога, толкова повече ние започваме да се свързваме с Него, благодарение на което почваме фактически да Го познаваме и придобиваме голяма сила. Следователно, нужно е в началото и преди всичко да се молим на Бога, па макар и сляпо. Отваряне на сърдечните очи. Да се ентусиазираме е необходимо за всяко нещо.
към текста >>

92. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички поетични сърца, които са изживели живата поезия на един изгрев, всички учени, които с търпеливо усилие разкриват неизследваните още сили на слънчевата енергия ще заговорят и тогава нощните птици ще преглътнат своя хриплив крясък.
Всеки от нас може да се постави в по-естествени условия и така да помогне на природата да извърши своята обновителна работа, която се започва през пролетта. И, ако условията не му позволят да стори друго, поне може да прави своята ранна разходка във ведрите утрини на пролетта, бликащи от изобилие на живот и сила, за да поеме своя пай. И когато ние, учениците на Великото Всемирно Бяло Братство, излизаме на изгревъ-слънце — не да му се кланяме, че то няма нужда от поклонство! — а да почерпим от неговото щедро обилие, онези, на които им отърва да държат хората в мрак и робство, подигат врява за някакво си идолопоклонство. Не заслужва и да се коментират такива плитки измислици, защото днес в света има достатъчно светлина, за да извади истината на яве. Всички поетични сърца, които са изживели живата поезия на един изгрев, всички учени, които с търпеливо усилие разкриват неизследваните още сили на слънчевата енергия ще заговорят и тогава нощните птици ще преглътнат своя хриплив крясък. Ако той още има сила над хората, то е защото се намираме в ранните зори на една велика пробуда на човешкото съзнание, защото още нейните птици мълчат, не са запели и защото още мнозина спят. Безплодни са думите, неоживени от опит. Човек трябва сам да опита нещата. Той трябва сам например да изживее ония мънички вътрешни освобождения от страшната хипноза на града, които носят слънчевите изгреви, ранните пролетни разходки, за да разбере, колко малко знаем ние за слънцето — толкова малко, че да се сбереше всичкото ни знание ведно, не би могло да образува един мъничък слънчев лъч, който пада върху неразцъфналата пъпка на един цветец и извършва тихото чудо на неговото разпукване ... Един важен въпрос, за който само ще помена без да го развивам е, че лекуването и изобщо въздействието на слънчевата светлина е по-ефикасно сутрин, до обед. Изобщо този въпрос е от особена важност и той ще стане в бъдещата наука специален обект на проучване и приложение.
към текста >>

93. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Еволюцията се състои в усилието на човешкото съзнание да организира силите и материалите, с които оперира и да ги впрегне в работа!
И от неразбиране на живота са се явили всички противоречия и всички лоши условия. И ако всички отговорни хора, които ръководят съдбините на човечеството, си подадат ръка, в 10 години отгоре биха пресъздали света! А сега вярват, че еволюцията ще освободи човечеството. Но еволюцията е един процес, който съществува, защото човек съществува. Човек е, който създава еволюцията. Еволюцията се състои в усилието на човешкото съзнание да организира силите и материалите, с които оперира и да ги впрегне в работа! Тъй че, когато говорим за еволюция, разбираме усилието на човешкия дух към известно постижение. И затова сега е нужно да се работи за пробуждане съзнанието на хората и тогаз хората ще се обединят в едно Всемирно Братство. И всеки, който иска да работи за повдигане на човечеството, трябва да работи за реализирането на братството между хората. Духът на нашето време е дух на братство и взаимопомощ, които са израз на великата Любов! В съзнанието на съвременните хора има нещо мощно и силно, което работи и руши преградите — това е Бог, който руши преградите.
към текста >>

Тъй че, когато говорим за еволюция, разбираме усилието на човешкия дух към известно постижение.
И ако всички отговорни хора, които ръководят съдбините на човечеството, си подадат ръка, в 10 години отгоре биха пресъздали света! А сега вярват, че еволюцията ще освободи човечеството. Но еволюцията е един процес, който съществува, защото човек съществува. Човек е, който създава еволюцията. Еволюцията се състои в усилието на човешкото съзнание да организира силите и материалите, с които оперира и да ги впрегне в работа! Тъй че, когато говорим за еволюция, разбираме усилието на човешкия дух към известно постижение. И затова сега е нужно да се работи за пробуждане съзнанието на хората и тогаз хората ще се обединят в едно Всемирно Братство. И всеки, който иска да работи за повдигане на човечеството, трябва да работи за реализирането на братството между хората. Духът на нашето време е дух на братство и взаимопомощ, които са израз на великата Любов! В съзнанието на съвременните хора има нещо мощно и силно, което работи и руши преградите — това е Бог, който руши преградите. Той се проявява в онзи велик стремеж към освобождение на човека, — той е който движи човека в към всичко възвишено и красиво.
към текста >>

Окултизмът ни учи, че никое усилие не е много мъчително, никоя жертва — непоносима, никоя победа — много скъпо купена, за да има човек правото да се качва по Пътеката, която води към едно състояние все повече и повече съвършено, където любовта на Бога Създателя ще живее в него, там дето той на свой ред ще пожелае да се пожертвува, за да даде възможност на своите братя да живеят.
Окултната наука, чрез устата на ясновидците, ни казва, че всеки живот на земята е един процес на развитие, насочен към достигане на Божествено съвършенство, че всяка победа на вътрешното „аз“ е една опитност, която ще ни ползва най-малко в едно бъдещо съществуване, тя е една придобита печалба, една възможност повече, прибавена към вече придобитите, една по-голяма сила за един нов и по-плодоносен живот. Да се знае, че никое от нашите усилия, дори и най-малкото, не е изгубено за нас, че никое от нашите догонвания към хубавото и истинното, даже и ако обстоятелствата не ни позволяват днес да ги реализираме, не са обречени на загиване, но в едно бъдещо съществуване ще се проявят с една нараснала активност и мощ в нашия свет. Нали това е едно окуражаване да се „живее живота“, така, както са го схващали християните-окултисти? Да бъдеш уверен, че смъртта не е нищо друго, освен едно преминаване от нашия грубо материален свят, в един друг, също така материален свят, с едничката разлика, че състоянието на материята в последния е много по-нежно, по-ефирно, — това би могло да бъде едно утешение за мнозина и една ценна помощ за момента, когато скъпи за нас същества ни напускат за да преминат „отвъд", също и за този момент, когато и за нас удари часа за отпътуване. Окултната наука ни дава сигурността, че във всяко същество има Божествена искра, че във всяко същество са вложени в спящо състояние качествата на нашия Създател: Воля, Ум, Любов; че то има пред себе си едно чудно бъдеще, един безграничен хоризонт, безгранична мощ; че то може да стане съвършено, както неговият небесен Баща е съвършен. Окултизмът ни учи, че никое усилие не е много мъчително, никоя жертва — непоносима, никоя победа — много скъпо купена, за да има човек правото да се качва по Пътеката, която води към едно състояние все повече и повече съвършено, където любовта на Бога Създателя ще живее в него, там дето той на свой ред ще пожелае да се пожертвува, за да даде възможност на своите братя да живеят. От слепци, намиращи се в един свят на случайности, на безсмислица, на несправедливости дисхармония и жестокост, окултната наука ни превръща в съзнателно живеещи същества, ясно виждащи причините и следствията на нещата. Зад видимата л хармония, безсмислица и случайност, тя ни прави да виждаме: хармонията, смисъла, основния план. лежащ в глъбините на жизнения процес. Окултната наука ни прави способни да прозрем ясно смисъла и целта на живота. От тъмнината на невежеството тя ни въвежда в светлината на знанието.
към текста >>

94. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Напразна ще бъде радостта ни от светлия спомен в празника на неговото възкресение, ако ние не правим усилие да махнем надгробната плоча, с която Той е закрит в нашата душа.
Този Дух. изпълва всичко. Той прониква всичко. Той е и в нас и вън от нас и чака да бъде проявен. Христос е в нашите души, но ние сме Го погребали тъй-дълбоко! Напразна ще бъде радостта ни от светлия спомен в празника на неговото възкресение, ако ние не правим усилие да махнем надгробната плоча, с която Той е закрит в нашата душа. Напразни ще са обичайните радостни възклицания, ако ние продължаваме да Го разпъваме всеки ден с постъпките си. Напразно ще повтаряме неговите думи за любов и милосърдие, докато още точим ножа, за да го забием в гърба на брата си при първия удобен момент. Христос възкресе! Тия думи са пълни с живот, с вяра и надежда. В тях ние чувстваме безграничната Любов на Бога.
към текста >>

95. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 53 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А затова е необходимо усилие на волята, тя да стане господар на всички сили и елементи в целокупния организъм и да е едно с космичната воля.
Той не е независим, както си мисли. Факта че съществува смъртта ни показва това. В повече случаи неговата смърт е причинена от някое по-силно, но враждебно същество, с някаква цел и интерес. При това положение, човек не може да бъде щастлив. За да бъде щастлив, трябва да бъде извън всяка опасност, а това ще постигне когато научи закона на безсмъртния живот. А затова е необходимо усилие на волята, тя да стане господар на всички сили и елементи в целокупния организъм и да е едно с космичната воля. Тъй че щастието се придобива с усилието на човека, на човешката воля. И щастлив човек може да бъде само онзи, който е свободен от всички свои желания, или който е господар на всички свои желания. Всички външни условия, смъртта и раждането, болестите и пр., не трябва да имат власт над него. Щастието е извън злото, омразата, сиромашията и пр., но щастието не е и в доброто, защото доброто е само едно условие за щастието. Когато дойде щастието, то ще впрегне всички положителни и отрицателни сили и състояния в човека, ще ги подведе в една стройна система и ще ги примирява.
към текста >>

Тъй че щастието се придобива с усилието на човека, на човешката воля.
Факта че съществува смъртта ни показва това. В повече случаи неговата смърт е причинена от някое по-силно, но враждебно същество, с някаква цел и интерес. При това положение, човек не може да бъде щастлив. За да бъде щастлив, трябва да бъде извън всяка опасност, а това ще постигне когато научи закона на безсмъртния живот. А затова е необходимо усилие на волята, тя да стане господар на всички сили и елементи в целокупния организъм и да е едно с космичната воля. Тъй че щастието се придобива с усилието на човека, на човешката воля. И щастлив човек може да бъде само онзи, който е свободен от всички свои желания, или който е господар на всички свои желания. Всички външни условия, смъртта и раждането, болестите и пр., не трябва да имат власт над него. Щастието е извън злото, омразата, сиромашията и пр., но щастието не е и в доброто, защото доброто е само едно условие за щастието. Когато дойде щастието, то ще впрегне всички положителни и отрицателни сили и състояния в човека, ще ги подведе в една стройна система и ще ги примирява. И тогаз човек ще бъде щастлив като примири и хармонира всички сили на своето битие.
към текста >>

96. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Често ние седим и се оплакваме от лошите условия на живота, като същевременно мечтаем по някакви идеали, без да смеем да вярваме твърдо в тяхното осъществяване и без да правим и най-малкото сериозно усилие към достигането им.
В житейския си път, често човек се озовава в задънена улица, пред големи препятствия, пропасти, които спират неговия път напред. Понякога тия препятствия са напълно реални, обективни, но много често те биват чисто субективни, лични, създадени и търпени от страхливия ум, от безволието и песимистичното въображение. Но и в единия и в другия случай, има нещо, което стои високо над всякакви пречки и препятствия, били те обективни или субективни. — Това е силата на човешкия дух! Това е Божествения дух в човека, който създава и променя външните условия — формите и отношенията на нещата, — както грънчарят върши това със своето парче глина. Често ние седим и се оплакваме от лошите условия на живота, като същевременно мечтаем по някакви идеали, без да смеем да вярваме твърдо в тяхното осъществяване и без да правим и най-малкото сериозно усилие към достигането им. А времето лети и животът става все по несносен, защото тъпчем все на едно място. Такова едно положение не бива и не може да се търпи. Ние трябва да престанем да държим идеалите си, мечтите си, в някакъв далечен, задоблачен свят, съзерцавайки ги в едно безволно молитвено настроение. И няма защо да се молим и да очакваме от когото и да било да ги осъществи, защото Божественият Дух, всемогъщият Творец на всичко видимо и невидимо, на всичко материално и духовно, е вътре в нас, и нашия дълг е само в това да отворим пътя за неговото действие, т. е. да сложим ума и сърцето си в негова услуга.
към текста >>

97. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 81 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Едно от най-добре възнаградените усилия е усилието направено да се свържеш със съзнанието на Бога и в резултат да придобиеш безкористното служене.
Моли се, желай най-трудния час, в който ще настъпи в тебе пълнотата за която жадуваш. Блажен е най-трудния час, в който Бог ни се разкрива. * Ти плачеш за изгубеното богатство, а аз се радвам че си го изгубил. Защото твоята скръжавост разгневи господаря на живота и изпрати крадци да те оберат, да вземат талантите които си заровил. Аз се радвам че са те обрали, защото ако не бe задигнато богатството ти, щеше да изгубиш живота си. * Едно от най-добре възнаградените усилия е усилието направено да се свържеш със съзнанието на Бога и в резултат да придобиеш безкористното служене. Страданията носят радост за разумния, защото той вижда че те са едно условие да попълни знанията си за Божественото проявление и да стане повече мъдър, силен и любящ. Г. Тахчиев Книжнина „Светлоструй“ — год. VI. бр. 4 — месечник за просвета, култура и литература — орган на Щръкл. народно читалище „Възраждане“ редактор: Милан П.
към текста >>

98. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не отлагай, защото хиляди хора преди тебе отложиха да сторят най-малкото усилие за общото добро, и затова живота днес е по-тежък от вчера, по причина все на този лош и безплоден навик „отлагането за после“.
Не се спирай, защото всяко спиране е връщане назад, а всяко връщане е загуба на време. Сгрешиш ли в нещо, не се окайвай, а поправи погрешната си и върви напред, защото този който може да поправи една грешка е пo-умен и по-силен от този, който от страх да не сгреши, нищо не прави. Защото който работи ще се оцапа, но и ще се научи. Не се спирай, не заприщяй пътя. защото хиляди същества чакат да тръгнеш напред, за да тръгнат след теб. Не отлагай, защото хиляди хора преди тебе отложиха да сторят най-малкото усилие за общото добро, и затова живота днес е по-тежък от вчера, по причина все на този лош и безплоден навик „отлагането за после“. „Не отлагай доброто за утре, защото само настоящето е в твоите ръце, в утре (бъдещето) то е в ръцете на съдбата и ти с него не можеш да разполагаш“ — (е казал Сенека още преди 1900 години.) Миналото е за поука. Бъдещето е за поощрение. Само настоящето е единствено за работа, за дело, за творчество. Повтарям: Не изпускай настоящето да се изплъзне из под твоите ръце неоползотворено. По-хубаво е до бъдеш творец макар и в нещо малко, микроскопично, отколкото да бъдеш съдия, който нищо не прави.
към текста >>

Но всеки още сега, в този момент, трябва да направи усилие да изправи отношенията си към Бога и окръжаващите го.
А други искат по пътя на кървавите революции да оправят света. И двата възгледа са еднакво погрешни. Ако чакаме еволюцията, разбрана в този обикновен смисъл, тогава има много още да чакаме. Не трябва да чакаме еволюцията да ни направи съвършени, че тогаз да изправим нашите отношения към Бога и окръжаващите ни. Нито по пътя на кървавите революции ще се постигне нещо съществено. Но всеки още сега, в този момент, трябва да направи усилие да изправи отношенията си към Бога и окръжаващите го. И когато всеки направи това усилие, светът ще се оправи. Но затова най-първо е необходимо да се намери онзи път и онези методи, чрез които ще може да се създаде равновесие на силите в човека, и тогаз ще имаме като резултат външните хармонични отношения между хората. Еволюцията разбрана по механически, това е любовта, която се проявява в света. Когато говорим за еволюцията, ние винаги разбираме любовта, онова начало, което дава подтик, което тласка душата на човека все напред и напред, докато дойде до състояние да обича всичко в природата, каквото Бог е създал. Като дойдем до Любовта, да изпитваме един свещен трепет, защото любовта е най-великото и най-мощното в света.
към текста >>

И когато всеки направи това усилие, светът ще се оправи.
И двата възгледа са еднакво погрешни. Ако чакаме еволюцията, разбрана в този обикновен смисъл, тогава има много още да чакаме. Не трябва да чакаме еволюцията да ни направи съвършени, че тогаз да изправим нашите отношения към Бога и окръжаващите ни. Нито по пътя на кървавите революции ще се постигне нещо съществено. Но всеки още сега, в този момент, трябва да направи усилие да изправи отношенията си към Бога и окръжаващите го. И когато всеки направи това усилие, светът ще се оправи. Но затова най-първо е необходимо да се намери онзи път и онези методи, чрез които ще може да се създаде равновесие на силите в човека, и тогаз ще имаме като резултат външните хармонични отношения между хората. Еволюцията разбрана по механически, това е любовта, която се проявява в света. Когато говорим за еволюцията, ние винаги разбираме любовта, онова начало, което дава подтик, което тласка душата на човека все напред и напред, докато дойде до състояние да обича всичко в природата, каквото Бог е създал. Като дойдем до Любовта, да изпитваме един свещен трепет, защото любовта е най-великото и най-мощното в света. Никога човек не трябва да злоупотребява с великата любов, която трепти в Божието сърце и душа.
към текста >>

99. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вашето малко усилие да запишете един нов абонат, повторено от всички наши досегашни абонати, ще даде в резултат един мощен в.
Тогава ние ще имаме двойно число абонати и ще можем много да подобрим вестника. като дадем по-вече приложения и увеличим страници му, при същия абонамент. Нека този, който може, да направи повече — да запише повече абонати, да подари едно годишно течение на някое читалище или на някой свой познат и т. н. Нека всички направим по нещо и в резултат ще имаме много. „Капка по капка вир става“! Вашето малко усилие да запишете един нов абонат, повторено от всички наши досегашни абонати, ще даде в резултат един мощен в. „Братство“, с широко разпространение, с повече страници, с повече приложения, при същия абонамент! И, кай-малкото, което ний настоятелно искаме от всички наши абонати, то е: да си плати те на време абонамента, а също така — да ни изпратите веднага адресите на 5 или повече лица, които би интересувало съдържанието на в-ка ни, за да им изпратим по един пробен брой. С дружни усилия, на работа за широко разпространение на в. „Братство“. Редакцията Седмичен бюлетин Плевенски областен театър При Плевенската област е учреден Областен Драматичен Театър, със задача да сътрудничи на далото на новата държава в създаването на културната ни и национална обнова и да удовлетворява художествените и театрални нужди на населението от областта. Формирането на областния художествен театър е възложено на известния театрален деец г.
към текста >>

100. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От адски вой разтресен, опитал кървав пир, смирено най подир той твоя лик небесен с целувки ще покрий.“ Auroro Усилията Усилието е начало на всяка съзнателна човешка дейност.
Видех зад тоз предел да трепка златокрила речта на Спаса мил. Опазихте я чиста през бурни векове, вий, будни синове. та бляска тя лъчисто над време, в мрак безспир. — „Ела, любов на Бога, сърце ми, що гори, в кристал го претвори! Гърми света в тревога: Дамоклев меч се вий. От адски вой разтресен, опитал кървав пир, смирено най подир той твоя лик небесен с целувки ще покрий.“ Auroro Усилията Усилието е начало на всяка съзнателна човешка дейност. В него се крие магическа сила за превъзмогване и побеждаване на мъчнотиите, които човек среща на всека стъпка в живота. Без усилия живота и напредъка са немислими, а с тях всичко се постига. Ето защо вероятно, на надгробната плоча на един велик човек намираме написано следното: „Посей усилие, ще пожънеш навик,, „Посей навик, ще пожънеш характер“ „Посей характер, ще пожънеш съдба“. Ако си се борил дълго с вълните на живота, и си претърпял много неуспехи, спри се, потърси причините а след като ги намериш и отстраниш, не бързай, отдъхни си и направи още едно усилие, но сега вече с повече разум и с повече добра воля и ще победиш. Успехът на всеки човек идва само чрез усилието.
към текста >>

Ето защо вероятно, на надгробната плоча на един велик човек намираме написано следното: „Посей усилие, ще пожънеш навик,, „Посей навик, ще пожънеш характер“ „Посей характер, ще пожънеш съдба“.
— „Ела, любов на Бога, сърце ми, що гори, в кристал го претвори! Гърми света в тревога: Дамоклев меч се вий. От адски вой разтресен, опитал кървав пир, смирено най подир той твоя лик небесен с целувки ще покрий.“ Auroro Усилията Усилието е начало на всяка съзнателна човешка дейност. В него се крие магическа сила за превъзмогване и побеждаване на мъчнотиите, които човек среща на всека стъпка в живота. Без усилия живота и напредъка са немислими, а с тях всичко се постига. Ето защо вероятно, на надгробната плоча на един велик човек намираме написано следното: „Посей усилие, ще пожънеш навик,, „Посей навик, ще пожънеш характер“ „Посей характер, ще пожънеш съдба“. Ако си се борил дълго с вълните на живота, и си претърпял много неуспехи, спри се, потърси причините а след като ги намериш и отстраниш, не бързай, отдъхни си и направи още едно усилие, но сега вече с повече разум и с повече добра воля и ще победиш. Успехът на всеки човек идва само чрез усилието. То е път към успеха. Няма придобивка, победа или откритие, които да не са предшествани от безброй усилия. Всичко, което днес ни заобикаля, е плод на вековни и хилядолетни усилия.
към текста >>

Ако си се борил дълго с вълните на живота, и си претърпял много неуспехи, спри се, потърси причините а след като ги намериш и отстраниш, не бързай, отдъхни си и направи още едно усилие, но сега вече с повече разум и с повече добра воля и ще победиш.
Гърми света в тревога: Дамоклев меч се вий. От адски вой разтресен, опитал кървав пир, смирено най подир той твоя лик небесен с целувки ще покрий.“ Auroro Усилията Усилието е начало на всяка съзнателна човешка дейност. В него се крие магическа сила за превъзмогване и побеждаване на мъчнотиите, които човек среща на всека стъпка в живота. Без усилия живота и напредъка са немислими, а с тях всичко се постига. Ето защо вероятно, на надгробната плоча на един велик човек намираме написано следното: „Посей усилие, ще пожънеш навик,, „Посей навик, ще пожънеш характер“ „Посей характер, ще пожънеш съдба“. Ако си се борил дълго с вълните на живота, и си претърпял много неуспехи, спри се, потърси причините а след като ги намериш и отстраниш, не бързай, отдъхни си и направи още едно усилие, но сега вече с повече разум и с повече добра воля и ще победиш. Успехът на всеки човек идва само чрез усилието. То е път към успеха. Няма придобивка, победа или откритие, които да не са предшествани от безброй усилия. Всичко, което днес ни заобикаля, е плод на вековни и хилядолетни усилия. Всичко, в което виждаме участието на човешкия разум и ръка е въплътена мисъл и усилие.
към текста >>

Успехът на всеки човек идва само чрез усилието.
От адски вой разтресен, опитал кървав пир, смирено най подир той твоя лик небесен с целувки ще покрий.“ Auroro Усилията Усилието е начало на всяка съзнателна човешка дейност. В него се крие магическа сила за превъзмогване и побеждаване на мъчнотиите, които човек среща на всека стъпка в живота. Без усилия живота и напредъка са немислими, а с тях всичко се постига. Ето защо вероятно, на надгробната плоча на един велик човек намираме написано следното: „Посей усилие, ще пожънеш навик,, „Посей навик, ще пожънеш характер“ „Посей характер, ще пожънеш съдба“. Ако си се борил дълго с вълните на живота, и си претърпял много неуспехи, спри се, потърси причините а след като ги намериш и отстраниш, не бързай, отдъхни си и направи още едно усилие, но сега вече с повече разум и с повече добра воля и ще победиш. Успехът на всеки човек идва само чрез усилието. То е път към успеха. Няма придобивка, победа или откритие, които да не са предшествани от безброй усилия. Всичко, което днес ни заобикаля, е плод на вековни и хилядолетни усилия. Всичко, в което виждаме участието на човешкия разум и ръка е въплътена мисъл и усилие. Но не само видимите и осезаемите неща са плод на координирани усилия, но и тия които не виждаме.
към текста >>

Всичко, в което виждаме участието на човешкия разум и ръка е въплътена мисъл и усилие.
Ако си се борил дълго с вълните на живота, и си претърпял много неуспехи, спри се, потърси причините а след като ги намериш и отстраниш, не бързай, отдъхни си и направи още едно усилие, но сега вече с повече разум и с повече добра воля и ще победиш. Успехът на всеки човек идва само чрез усилието. То е път към успеха. Няма придобивка, победа или откритие, които да не са предшествани от безброй усилия. Всичко, което днес ни заобикаля, е плод на вековни и хилядолетни усилия. Всичко, в което виждаме участието на човешкия разум и ръка е въплътена мисъл и усилие. Но не само видимите и осезаемите неща са плод на координирани усилия, но и тия които не виждаме. Всичко онова, което можем да видим или схванем в настоящето, трябва да знаем, че то колкото и малко, колкото и микроскопично да е, все пак е резултат, а като такъв той е предшестван от много усилия, били те повече или по-малко съзнателни. Значи, че всичко е усилие, ето защо нужно е да запазим в себе си. будна способността за ново усилие. Г. С ъ б е в Фото-портрет на Учителя Варненския фотограф К. А.
към текста >>

Значи, че всичко е усилие, ето защо нужно е да запазим в себе си.
Няма придобивка, победа или откритие, които да не са предшествани от безброй усилия. Всичко, което днес ни заобикаля, е плод на вековни и хилядолетни усилия. Всичко, в което виждаме участието на човешкия разум и ръка е въплътена мисъл и усилие. Но не само видимите и осезаемите неща са плод на координирани усилия, но и тия които не виждаме. Всичко онова, което можем да видим или схванем в настоящето, трябва да знаем, че то колкото и малко, колкото и микроскопично да е, все пак е резултат, а като такъв той е предшестван от много усилия, били те повече или по-малко съзнателни. Значи, че всичко е усилие, ето защо нужно е да запазим в себе си. будна способността за ново усилие. Г. С ъ б е в Фото-портрет на Учителя Варненския фотограф К. А. Терзистоев е направил една крайно сполучлива снимка на Учителя, която буди в безпристрастния зрител благородни чувства, светли мисли и възвишен идеализъм. В погледа вие виждате човека, който носи всичката скръб на целокупното човечество — всичката световна мъдрост и безгранична любов. Когато съзерцавате тая снимка, вие чувствате че не сте сам, че вашата душа се отразява във великата душа на Учителя и, потапяйки се в нея, разцъфтява в нюанси на почерпена опитност в живота.
към текста >>

будна способността за ново усилие. Г.
Всичко, което днес ни заобикаля, е плод на вековни и хилядолетни усилия. Всичко, в което виждаме участието на човешкия разум и ръка е въплътена мисъл и усилие. Но не само видимите и осезаемите неща са плод на координирани усилия, но и тия които не виждаме. Всичко онова, което можем да видим или схванем в настоящето, трябва да знаем, че то колкото и малко, колкото и микроскопично да е, все пак е резултат, а като такъв той е предшестван от много усилия, били те повече или по-малко съзнателни. Значи, че всичко е усилие, ето защо нужно е да запазим в себе си. будна способността за ново усилие. Г. С ъ б е в Фото-портрет на Учителя Варненския фотограф К. А. Терзистоев е направил една крайно сполучлива снимка на Учителя, която буди в безпристрастния зрител благородни чувства, светли мисли и възвишен идеализъм. В погледа вие виждате човека, който носи всичката скръб на целокупното човечество — всичката световна мъдрост и безгранична любов. Когато съзерцавате тая снимка, вие чувствате че не сте сам, че вашата душа се отразява във великата душа на Учителя и, потапяйки се в нея, разцъфтява в нюанси на почерпена опитност в живота. В скръбта на Учителя съзерцателя на тази снимка ще почувства, че пътя към Любовта минава през скръбта.
към текста >>

НАГОРЕ

0.36581301689148