Търсене в текстове за 'Усилие'

Такива хора трябва да работят с усилие на волята.
"Изгрява слънцето на нашите ангели... Да се въдвори царството на Отца нашего на светлините". Значи въдворяването, изявяването на Царството Божие ще стане само в колективния живот! " Някой път човек учи музика заради самата музика, а някой път - за развлечение. Онези хора, за които музиката е развлечение, проявяват музикалност само когато имат настроение. Щом почнат да мислят - няма у тях музикалност. Такива хора трябва да работят с усилие на волята. Музиката трябва да бъде вътрешен стимул в човека. Тогава той всякога е музикален и всякога е готов за музикална работа. Учителят не става световен музикант, защото своя дар принесе в служба на Божието Дело, както беше направил с всичко друго, което притежаваше. Онова, което Учителя създаде, беше дадено за учениците от Школата. Учителят създаде една част от своите окултни мелодии по строго определен план, като образци.
към текста >>

2. 4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Разбрах, че порядъкът у човека е вътрешно качество, то се изработва с много труд и усилие и не се предава отвън дори и със съпружески връзки.
Учителят харесваше народната музика, защото има много хубав ритъм, но беше казал, че трябва да се променят думите на тези народни песни, за да събуждат те хубави картини в българското съзнание. Бях се омъжила, бях млада булка и отидох за съвет при Учителя. "Учителю, имам желание да се уча и превъзпитавам." Учителят ме погледна, усмихна се и каза: "Е, той - Митко - ще те научи! " Той започна да се смее, извади кърпичката от джоба на сакото Си, приближи я до устата Си и прихна да се смее в захлас. Аз също започнах да се смея. Разбрах, че порядъкът у човека е вътрешно качество, то се изработва с много труд и усилие и не се предава отвън дори и със съпружески връзки. Но това бяха моите най-хубави години и пеехме с него, и свирехме с него, и всичко това бе предназначено за Учителя, за братята и сестрите. Спечелихме Неговото благословение и, макар че се разведохме, и двамата доживяхме до дълбока старост и със запазени ум и сили. Отношенията ни се запазиха дружески и досега. През време на Школата въпросите за човешката любов, човешката обич и брака, бяха теми, които изискваха много знание, което ние получавахме от Словото на Учителя. При един разговор Учителят ми каза: "Момците трябва да бъдат честни и да не лъжат момите.
към текста >>

3. 5_02 Теориятя на музиката и Учителят

Затова е необходимо знание, усилие за работа, за да се добере всеки един до Духа на тази музика.
Защото този, който е бил в Школата и познава Учителя, и познава Духа, Който се е излял в песен и мелодия, той знае Истината на това проявление на Духа чрез музика. Този ученик познава Духа и чрез Него различава кой как изпълнява песните. И точно оценява. И казва: "Тази песен не се пее в Духа на песните на Учителя. Тази песен не е изпята по Учителя." Това е казано точно и категорично. Затова е необходимо знание, усилие за работа, за да се добере всеки един до Духа на тази музика. За това трябва да се доближиш до Духа, Който се е излял в Словото на Учителя. Първото условие е да се познава Словото на Учителя. Второто условие е да се усвои и приложи това Слово в живота на всеки един. Трето условие е да влезнеш във Вътрешната Школа, която е съградена и се движи от Духа на Всемировия Учител. Четвърто условие е да бъдеш добър музикант, за да можеш чрез музиката на Учителя да се добереш до Духа на тази музика, а чрез нея - до Словото Му.
към текста >>

4. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

И други певици е имало, като Кичка Вълчанова, мецосопран, която имаше хубав, сладък, нежен глас, глас, който беше като сребърна струйка, като поточе, което се лееше без никакво усилие.
Катя най-добре познаваше Паневритмията и най-добре изпълняваше движенията, защото ги бе научила лично от Учителя и имаше такава пластичност, която учудваше. Спомням си как Учителят накара музикантите да изнесат концерт в Пловдив. Там Катя Грива пя като сопран, а Ирина Кисьова - като алт. Това беше официален концерт. Бяха дошли нейните родители, близки и познати и чуха как пее песните на Учителя. И други певици е имало, като Кичка Вълчанова, мецосопран, която имаше хубав, сладък, нежен глас, глас, който беше като сребърна струйка, като поточе, което се лееше без никакво усилие. Но тази Кичка, след като се ожени, зароби се с несполучлив брак, престана да пее и загуби своя талант, който Учителят бе оценил по достойнство. Друга сестра бе Любка Стефанова, която имаше хубав алт, но тя пееше повече след като си замина Учителят. В същото време имаше една певица, Надя Костова, дъщеря на наша сестра. Но после тя се омъжи за италианец, замина за Италия и там пееше в Скалата. Тя беше сопран.
към текста >>

5. 43. МИСЛИ НА БРАТ БОРИС ЗА КОМУНИТЕ

Борис Николов

Ново усилие на човешкия дух - още една крачка напред. 4.
Но това нещо може да направим и с нашия личен живот сред обществото, в което се движим и живеем. 2. Общият живот е хубав. Но там с колко и много ограничения имаш да се справяш. За временно може да се допусне, но за постоянно - не! 3. При всяка грешка, при всеки неуспех, при всяко несъвършенство кажи: „Начало". Ново усилие на човешкия дух - още една крачка напред. 4. Човек трябва да прави усилие, да държи съзнанието си по-високо от околната среда, за да не го смъкне тя до своето ниво. Човек трябва да държи връзка с Бога, тогаз всички условия ще може да използва. 5. Три неща за комуните: Когато срещнеш душа, която страда, изпрати й една хубава мисъл. Когато се молиш, отправи една свещена мисъл към Бога право нагоре. В живота трябва да има една основна работа.
към текста >>

Човек трябва да прави усилие, да държи съзнанието си по-високо от околната среда, за да не го смъкне тя до своето ниво.
Общият живот е хубав. Но там с колко и много ограничения имаш да се справяш. За временно може да се допусне, но за постоянно - не! 3. При всяка грешка, при всеки неуспех, при всяко несъвършенство кажи: „Начало". Ново усилие на човешкия дух - още една крачка напред. 4. Човек трябва да прави усилие, да държи съзнанието си по-високо от околната среда, за да не го смъкне тя до своето ниво. Човек трябва да държи връзка с Бога, тогаз всички условия ще може да използва. 5. Три неща за комуните: Когато срещнеш душа, която страда, изпрати й една хубава мисъл. Когато се молиш, отправи една свещена мисъл към Бога право нагоре. В живота трябва да има една основна работа. Когато се приближаваш към някоя душа, вживявай се в онова, което тя прави и преживявай това с нея. 6.
към текста >>

6. 71. ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА

Борис Николов

Школата на Учителя не е само теоретична, но може да се приложи в живота и всеки според усилието, което е направил и според усърдието си като ученик може да се ползва от това знание.
Него съм определил и за това съботния ден не приемам." В Школата на Учителя, човек като влезе в нея почва да работи върху себе си, върху своят характер и своя мироглед, върху своето минало и наследство от минали поколения. Всичко това е една много сложна работа. Тук се иска знание, методи за работа, упражнения. Всичко това е дадено в Школата на Учителя в един разнообразен материал, който е записан и отпечатан и е на разположение на учениците. Това е единия път. Школата на Учителя не е само теоретична, но може да се приложи в живота и всеки според усилието, което е направил и според усърдието си като ученик може да се ползва от това знание. Учителят всякога даваше съвети, когато се обръщахме към Него. Особено обичаше да Го запитват по идейни въпроси по ориентиране за духовния свят. Тогава бе доволен. Не обичаше да Го занимават с лични интереси, макар че и тук даваше съвети, за да може ученикът по-бърже да разреши въпросите си, за да му остане време да се занимава с духовна работа. Той даваше обикновено простички природни средства за лекуване и Неговите съвети винаги даваха резултат.
към текста >>

7. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

При дълго пътуване се движеше също леко, без усилие и спорно.
Тогава нямаше още фабрично производство на обувки, а обущарите сами правеха обувки. Ние имаме и сега запазена мярка на стъпалото на Учителя. Един бял лист и очертано с молив ходилото Му за обущарска мярка. Обикновено обущата Му бяха много грижливо и хубаво направени. Походката: Движеше се леко. При дълго пътуване се движеше също леко, без усилие и спорно. Тези, които вървяха с Него, доста усилие трябваше да правят, за да не изостанат. Тогава Той беше на 60 години, а ние на 20-25 години. А Той не се спира да чака никого. Около Него имаше по няколко братя, които успяваха да вървят така както Той вървеше. Обаче Учителят никога не спортуваше и не обичаше да има спортни надбягвания.
към текста >>

Тези, които вървяха с Него, доста усилие трябваше да правят, за да не изостанат.
Ние имаме и сега запазена мярка на стъпалото на Учителя. Един бял лист и очертано с молив ходилото Му за обущарска мярка. Обикновено обущата Му бяха много грижливо и хубаво направени. Походката: Движеше се леко. При дълго пътуване се движеше също леко, без усилие и спорно. Тези, които вървяха с Него, доста усилие трябваше да правят, за да не изостанат. Тогава Той беше на 60 години, а ние на 20-25 години. А Той не се спира да чака никого. Около Него имаше по няколко братя, които успяваха да вървят така както Той вървеше. Обаче Учителят никога не спортуваше и не обичаше да има спортни надбягвания. Ходеше леко.
към текста >>

8. 104. УЧЕНИЦИТЕ В КЛАСА

В това усилие то ще укрепне, ще призове силите си.
Когато ние оповестихме, че поставяме доброто за основа на живота си и разумността, първото нещо бе, че противодействието ще дойде. Без него не може. Той е като чернозема. Той ще притисне зрънцето и ще го задуши и когато слънцето грее и призове житното зърно към живот, да покълне, то ще срещне противодействието на почвата - злото. Но то трябва да преодолее и това съпротивление. В това усилие то ще укрепне, ще призове силите си. Значи натиска на злото е полезен и необходим. Като превъзмогне това и излезе на повърхността, то младия кълн като го огрее слънцето, тогава той ще почне да използва соковете на злото, соковете на почвата. Но житното зърно трябва да има сила да превъзмогне съпротивлението на почвата, на злото. Ако то попадне много дълбоко може да загине. Затова молете се и издържайте, за да излезете на слънце.
към текста >>

9. 20. ЕКСКУРЗИЯ ДО 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1942 г.

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Виждаше се, че Учителят с усилие се движи.
Учителят пожела да се качим на 7-те езера. Като отидохме там използвахме влака от София до гр. Дупница, а от там взехме рейс до Сапарева баня. От там до горе пешком през хижа Скакавица и до 2-рото езеро. Учителят трудно ходеше и често даваше почивки, но излязохме сравнително добре. Виждаше се, че Учителят с усилие се движи. Като дойдохме на езерата, бяхме 7 човека. Кои бяха тези 7 човека? Боян Боев, Савка Керемидчиева, Борис Николов, Мария Тодорова, Илия Узунов, Стоянка Илиева, Пенка Кънева. Учителят посочи кои да дойдат на тази екскурзия. Не искаше голяма група.
към текста >>

10. 25. ИЗЛИЗАНЕ ПРЕЗ СЕЛО ГОВЕДАРЦИ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Така възхитени от красотите на природата ние вървяхме леко почти без усилие и достигахме до първото езеро.
Тук най-ясно е илюстриран ледниковия период, който е завършил у нас преди двадесет хиляди години. Така постепенно излизаме над клековете. Пред нас се откриват безкрайни простори. Върхове със снегове и преспи още по тях. Далечини с чудни нюанси и една голямо небе над цялата природа. Така възхитени от красотите на природата ние вървяхме леко почти без усилие и достигахме до първото езеро.
към текста >>

11. І.11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ...

Галилей Величков

Будни и умни, те без усилие следваха мисълта на УЧИТЕЛЯ.
Методите на възпитанието и самовъзпитанието бе път, през който ден след ден, децата добиват добродетели, етични отношения, оформен мироглед, познания за живота, за да бъдат полезни на себе си и на обществото. Идеите не са нещо материално, а душевните процеси не са измерими с обикновени мерки, а пробуждане на съзнанието е много труден и стръмен път. Когато за първи път учителите бяха чули УЧИТЕЛЯ да разглежда проблема за пътя и развитието на душата и човешкия дух, те се убедиха, че подобни теми им са разбрани и близки. Към заученото в учебните заведения те трябваше да прибавят знанието и мъдростта на УЧИТЕЛЯ, а за приложение на Неговите методи те бяха готови. Професията на педагога е сигурно стъпало за усвояване на новото учение. Будни и умни, те без усилие следваха мисълта на УЧИТЕЛЯ. Добри и чисти по душа, от основните идеи и принципи на учението те изградиха мироглед, станал съдба в живота им. Верни и предани, те бяха видимото и постоянно присъствие там, където бе УЧИТЕЛЯ. В професията на педагога има обич към знанието и любов към душата. Без обич и любов е немислим успех в познанието, а още по-малко може да се очаква придобиване на добродетели, така необходими за оформяване на новия човек. С беззаветна преданост учителите приеха да бъдат носители на новите идеи и готови да дадат делови израз.
към текста >>

12. ІІІ.52. КОЛКО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВИСОК НА РЪСТ МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ?

Когато Учителят се движеше, походката Му бе плавна, стъпваше на пръсти и след това на стъпалото, нямаше никакво усилие.
Когато се движехме около Учителя, а Той стоеше прав, имахме усещане, че ние се движим, подети на някаква вълна, която ни правеше по-леки, движенията ни бяха по-плавни, по-безтегловни, с голяма мекота. Това усещане отговаряше на онова състояние на душите ни, в което се бяхме озовали - правеше ни волни като птици. Като че ли не бяхме в себе си, а извън себе си и се движехме във въздуха. Това бе усещане на душите ни. Това преживяване не беше наше, но на вътрешното ни духовно естество. Когато Учителят се движеше, походката Му бе плавна, стъпваше на пръсти и след това на стъпалото, нямаше никакво усилие. В една от беседите Той подробно обяснява как трябва да се стъпва и как трябва да се ходи, защото съвременният човек стъпва първо на петите си, че после на стъпалото, като по този начин се получава сътресение на гръбначния мозък. Аз много пъти съм се движил редом с Него и винаги съм се питал, как така Той можеше леко да се движи, без да употребява усилие. А Той беше на възраст, гонеше осемдесет човешки години. Веднъж се движих редом с Него на един метър разстояние и изведнъж усетих, как някаква вълна ме поде отдолу, леко ме повдигна, после ме сложи на земята и аз вече се движех леко, леко. Защото усетих, че тялото ми олекна най-малко с една трета от моето тегло.
към текста >>

Аз много пъти съм се движил редом с Него и винаги съм се питал, как така Той можеше леко да се движи, без да употребява усилие.
Като че ли не бяхме в себе си, а извън себе си и се движехме във въздуха. Това бе усещане на душите ни. Това преживяване не беше наше, но на вътрешното ни духовно естество. Когато Учителят се движеше, походката Му бе плавна, стъпваше на пръсти и след това на стъпалото, нямаше никакво усилие. В една от беседите Той подробно обяснява как трябва да се стъпва и как трябва да се ходи, защото съвременният човек стъпва първо на петите си, че после на стъпалото, като по този начин се получава сътресение на гръбначния мозък. Аз много пъти съм се движил редом с Него и винаги съм се питал, как така Той можеше леко да се движи, без да употребява усилие. А Той беше на възраст, гонеше осемдесет човешки години. Веднъж се движих редом с Него на един метър разстояние и изведнъж усетих, как някаква вълна ме поде отдолу, леко ме повдигна, после ме сложи на земята и аз вече се движех леко, леко. Защото усетих, че тялото ми олекна най-малко с една трета от моето тегло. Можех да се движа леко, плавно, с удоволствие. Това състояние трая към 20 крачки и отново изчезна.
към текста >>

13. ІІІ.92. КАК ЩЕ СЕ РАЗРЕШИ СВЕТОВНАТА КАРМА

Изкачването до поляната предизвика повече усилие и лицето на Учителя бе оросено с потни капчици.
92. КАК ЩЕ СЕ РАЗРЕШИ СВЕТОВНАТА КАРМА Беше месец ноември 1943 година. Към 7 часа Учителят вече ме чакаше, облечен със сивия си лоден и бялата панамена шапка. Савка бе приготвила раницата с необходимото бельо и закуска, със зареден термус с топъл чай. Мълчаливо поехме пътя през гората и стъпихме с бързи крачки на почти безшумното шосе за село Симеоново. Необезпокоявани от никого, ние преминахме селото и поехме пътечката към младата борова гора. Изкачването до поляната предизвика повече усилие и лицето на Учителя бе оросено с потни капчици. Той бе доволен от доброто изпотяване и с особено задоволство се преоблече със сухо бельо, грижливо подредено от Савка в малката раница. Закусихме с топъл чай, малко хляб, с няколко маслини и сиренце. Облегнат и приседнал до един бор, Учителят внимателно поглеждаше към небето, което бавно се изясняваше. Погледна часовника и продума: „Време е за воя на сирените, но днес няма да има нападение над София от самолети." Това бяха единствените думи, споделени през тези часове, преминали в мълчание. Учителят бе вглъбен в себе си.
към текста >>

14. ІІІ.97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА

Почивка и след това последваха минута на свръх усилие.
Трябваше да избира при всяка стъпка удобно място, където да постави десният си неустойчив крак. Той правеше чести почивки от минута-две, но отказа каквато и да е помощ от наша страна. Часове наред Учителят се катереше бавно и мъчително по изровените от пороите и от копитата на конете тясна пътека. А години наред Той възлизаше по тази пътека с лекота, когато ние, младежите, едва Го догонвахме. Учителят премина през боровата гора и стъпи на малката терасовидна полянка пред вековния клек. Почивка и след това последваха минута на свръх усилие. Трябваше да се задвижи измъченият десен крак. Походката е бавна и мудна. Изровената и тясна на места и още повече стеснена от клекове пътека не ни позволява да се движим около Учителя и да Му помогнем. Именно поради това, единствената възможна опора остана Неговият бастун. Така, съвсем без ничия помощ, Той изкачи стръмния склон.
към текста >>

15. 24. МЛАДЕЖКАТА ЛЮБОВ

ТОМ 5

А туй усилие на твоята воля образува дисхармония.
Не е ли решено, тия души трябва да се учат. Та сега вашите отношения трябва да бъдат чисти. Искам в школата като влезете, да бъдете образец, да бъдете свободни, да бъдете сериозни, да бъдете скромни по сърце, да бъдете светли по ум, да бъдете свободни във всичките чувства, деца на тази свобода, всичко да бъде непресилено, всички искам да бъдете свободни. И когато Аз влезна при вас и когато ви влезнете при Мен, искам да не усещате никакво стеснение. Защото, ако вие идете при мен и сте нечист, сам ще усещате стеснение и ще криеш твоите грехове. А туй усилие на твоята воля образува дисхармония. И тия дисхармонични вибрации се фотографират в моя апарат. Вие като ученик целунете някоя сестра идете при мен и искате да скриете, обаче в моя апарат е фотографирана тази картичка, как е станало. Вие искате да ме лъжете - не може да ме лъжете. То е фотографирано. После на някой твой брат ти си пипнал кесията му, това е пак фотографирано, ти искаш да го скриеш, мълчиш.
към текста >>

16. 75. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ НА УЧЕНИКА И НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 5

Дишането му беше тежко, трудно, мъчително и това дишане съответстваше на някакво усилие, което правеше като че ли се изкачваше някъде нависоко с физическото си тяло.
Никой не се съмняваше в тези гърнета, в тяхното съдържание, защото и гърнетата не бяха на случайни хора, а всичко бе Истина за една епоха, през която мина цялата Школа. Бяхме на една екскурзия зимата на Витоша, на 8 януари 1942 г. с група приятели от Братството в София. Отседнахме в една хижа, дойде време да си легнем и да заспим през нощта. Изведнъж ми се отварят ушите, вътрешните уши и чувам как Учителят диша, като че ли не спеше. Дишането му беше тежко, трудно, мъчително и това дишане съответстваше на някакво усилие, което правеше като че ли се изкачваше някъде нависоко с физическото си тяло. Това изкачване продължи доста дълго и колко повече се доближаваше до края на изкачването, толкова Учителят дишаше по-често и по-дълбоко. Накрая като че ли Учителят стъпи там където трябваше и каза на глас: „Най-после се изкачихме на върха". Аз бях седнала и наблюдавам Учителя, а той бе също седнал като че ли се беше отърсил от нещо много мъчително. Какъв връх беше изкачил аз не го попитах, но чух и видях, че той изкачи много трудно, тежко и мъчително нещо с добър успех за всички. Дотогава аз смятах, че е достатъчно Учителят да махне със своята невидима пръчица, да изкаже една дума и всичко се разрешава.
към текста >>

17. 146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ

ТОМ 5

А усилието беше от ученика.
Учителят слизаше до неговият уровен и от това място започваше да внася подтик постепенно без да се усети онзи, комуто трябваше да се помогне и който бе дошъл при нозете на Учителя с примирение и вече с послушание. Тук го беше довела неговата опитност и неговото падение надолу в бездната. Учителят оставяше всеки да почне от там където е стигнал и всеки да се развива без скокове, и всеки да върви и да расте естествено. Той се намесваше в случаите, за да култивира у него онзи подтик около който се развиваха кълновете на някоя добродетел. Наблюдавала съм множество случаи, когато той се приближаваше и се снишаваше до онова стъпало на ученика, на което той бе застанал, подаваше му ръка и го подпомагаше да направи първата стъпка. А усилието беше от ученика. Може спокойно да се каже, че всички опитности, които ви разказвах се отнасят именно до този момент. Божественото не може да слезе с единицата, с голямото, а слиза с малките величини, с множеството от дребни, мънички величини и от там тръгва. За теб, който си паднал в бездната е важно да се хванеш за онова малкото, което може да те възкачи по стъпалата на спасението. Онова, което долу в човешкия живот на земята е сбор от добродетели, горе в духовния свят и в Божествения свят е единица и една Добродетел. Това е духовен закон, който ние не схващахме и не разбирахме, макар че Учителят още в първите години ни го каза.
към текста >>

18. 59. ИЗГОРЕНИЯТ КРАК

Един ден рекох: Чакай да направя усилие да отида до обеда, да видя Учителя.
Мъчно ми е, много ми е мъчно, но няма що. Ще трябва да карам лятото на Изгрева сама. Всички ще отидат. Ще отиде и Учителят. Ще останат само малцина да пазят Изгрева. Един ден рекох: Чакай да направя усилие да отида до обеда, да видя Учителя. От няколко дена от как си бях изгорила крака не бях Го виждала, а скоро ще заминават за Присоите. И накуцвайки едвам, едвам отивам към малкия салон - трапезарията. Обедът щеше да бъде там, а не навън, понеже беше облачно времето и предвещаваше, че ще вали дъжд. Ето Го и Учителят иде бързо, бързо след мене. Поздравих Го, поздрави ме и отмина.
към текста >>

19. 73. НА МУСАЛА

Още малко усилие.
Никой, обаче, не се простуди, не се разболя. Щом спря дъждът ние се изсушихме на огньовете и тръгнахме за Мусала. Едрите звезди пак блестяха и такава светлина издаваха, че осветяваха пътеката ни. На места си служехме и с фенери. Изтокът започна да светлее... Върхът се открои в ранната утринна дрезгавина. Още малко усилие. Пътечката е тясна, стръмна и опасна. Ние сме заловени по нея на верига. Още малко усилие и ще бъде увенчан подвига ни с невъобразими красоти и радост. Да, за мене - човека от меката, топла и безопасна равнина, това беше подвиг. Най-после върхът е превзет!
към текста >>

Още малко усилие и ще бъде увенчан подвига ни с невъобразими красоти и радост.
На места си служехме и с фенери. Изтокът започна да светлее... Върхът се открои в ранната утринна дрезгавина. Още малко усилие. Пътечката е тясна, стръмна и опасна. Ние сме заловени по нея на верига. Още малко усилие и ще бъде увенчан подвига ни с невъобразими красоти и радост. Да, за мене - човека от меката, топла и безопасна равнина, това беше подвиг. Най-после върхът е превзет! Първите стъпки стъпиха на Мусала. Поде се песента „Един си ти, мой Мусала". Но някак не провървя.
към текста >>

20. 7. ПАДАНЕТО МИ ОТ СТОЛА

Най-после с голямо усилие успях да вкарам малко въздух в дробовете си и малко по малко пак започнах да дишам.
7. ПАДАНЕТО МИ ОТ СТОЛА Веднъж, пак през същата тази година, когато живеех при родителите си като момиче, паднах от един стол, на който се бях изправила и се ударих 162 силно в облегалката му под лявото най-долно ребро. Паднах на земята и не можех да дишам. Гърчех се без да мога да поема дъха си. Колко време трая това положение не знам, но то ми се стори вечност. Мислех, че ще се удуша и ще умра. Най-после с голямо усилие успях да вкарам малко въздух в дробовете си и малко по малко пак започнах да дишам. На удареното място остана една болка, която беше особено силна при покашляне или кихане. Болката започна да се увеличава от ден на ден. След два дена стана силна и при смях, а след още други два - и при говор, а на шестия ден - и при дишане. Не бях казала нищо на родителите си за падането, защото щяха да повикат лекар, а аз от малка не обичах да бъда лекувана от лекари, пък и по някакво вътрешно убеждение нямах достатъчно доверие в лекуването им. В началото си мислех, че болката ще мине от само себе си.
към текста >>

21. 12. С ПЕСЕНТА НА УЧИТЕЛЯ

Идеше ми да полудея, но през това време направих крайно усилие на волята си да пея.
Срещу Новата 1971 г. премина през София един циклон. Аз бях в провинцията далеч от семейство, роднини и близки. Съобщиха по радиото за пречупени тополи, изпочупени витрини и съборени постройки. Не знаех през кои часове на деня е минал циклона, за да съобразя поне дали са били в къщите си моите хора, дали са оцелели и те и жилищата им.-Прекарах цели шест дена в страшна неизвестност за съдбата им, докато на-шестия ден получих вест от тях. Идеше ми да полудея, но през това време направих крайно усилие на волята си да пея. Пях песните на Учителя през всичкото това време и се спасих за трети път чрез пеенето. Успях да трансформирам състоянието си иначе щях да се пръсна от вътре и от вън.
към текста >>

22. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

То е нещо толкоз дълбоко, че трябва едно вътрешно усилие, за да се добере човек до тази крачка.
Християнството не проповядва бягане от физическия живот, а да прославим чрез своя живот Бога на земята. Всички други религии преди християнството са само подготовка на човешкото съзнание за разбиране на християнството. Учителят каза, че в бъдеще езотеричното (мистичното) християнство ще бъде всемирна религия на всички народи. Тук ще ви изложа мисли от един частен разговор с Учителя: „Всички окултни движения на изток и на запад ще се сближат. Във всички окултни движения днес липсва нещо: приложение. То е нещо толкоз дълбоко, че трябва едно вътрешно усилие, за да се добере човек до тази крачка. Не че Христос не можеше да употреби други методи от тия, които употреби, но Той изучаваше и знаеш, че тия методи на ненасилие са по-силни, по-ефикасни, отколкото метода на насилието. Българите си приличат с евреите по едно: както българите, така и евреите са твърдоглави. Само, че у евреина има досетливост, той цени времето, той туря всяко нещо на мястото си и на времето си, а българинът все отлага. И всичките му нещастия идват от там, че той все отлага, казва че има време. Има една мисъл на Бялото Братство, която направлява света.
към текста >>

23. ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО - От Учителя - мисли

Цанка Екимова

Сега едно усилие ще направите в бъдеще.
При такъв резултат при съвременното възпитание казват: „Животът е такъв". Ти учиш, но за да има полза от него трябва да има връзка между обикновеното и Божественото съзнание. Инак, каквото учиш, всичко изчезва от ума ти. Ако има тая връзка, всичко каквото учиш, остава в ума ти, макар и да минават години. Има неща, които през целия живот остават в ума ти. Сега едно усилие ще направите в бъдеще. Трябва да изработите нови възгледи; да направите връзка с вашето Божествено съзнание. Ти се колебаеш, казваш: „От мене нищо няма да излезе". Ти си стар човек, то е обикновеното съзнание. Когато казваш: „Има възможност; от мене много работи могат да станат" - вече Божественото съзнание почва да функционира. Следователно никога не внасяй една отрицателна мисъл; тя не съществува в Божественото съзнание.
към текста >>

24. 15. НОВОТО ИМЕ

Станка Иванова Тотева

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Учителят направо каза: „Сестра, ти се казваш Станка, но това „К", което има е едно малко препятствие, което ти с усилие би могла да преодолееш.
Там имаше една маса, точно срещу тоалетната на Учителя. Аз се облегнах на масата. В това време пристига Учителят чак от Горницата и дойде при мене. Като дойде Учителят веднага пристигна брат Боев и започнаха да идват една по една стенографките и други сестри и се събраха около 30 души, може би. И Учителят, все едно, че няма никой, а брат Боев записваше. Учителят направо каза: „Сестра, ти се казваш Станка, но това „К", което има е едно малко препятствие, което ти с усилие би могла да преодолееш. Ако ти казват „Станче", не е хубаво. „Ч"-то представлява висока кристална чаша с отвесни стени, вътре пълна с нектар ли беше, не помня точно думата. Но стените са толкова отвесни и толкова високи, че човешкият дух не може да достигне до съдържанието. Затова не е хубаво да ти викат Станче. „Ч"-то е само за Великите Учители, за Великите Духове, защото техния дух може да стигне до тая висота.
към текста >>

25. 40. Последната екскурзия

ТОМ 7

дойде и бай Иван пак споменава и тогава реших: чакай да направя нещо, да направя усилие, за да отидем с бай Иван на Маричинете езера.
40. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ Идваме до 1964 г. От бай Иван знам, че Учителят е препоръчал на нашите приятели всяка година поне по десетина дена да изкарват на Маричините езера, защото там енергиите, които протичат са такива, че те ще имат някаква духовна полза от това. Дълги години бай Иван това все ми го разправя, все ми го разправя, но п|зез мен как ли минава, преминава и заминава просто. 1964 г. дойде и бай Иван пак споменава и тогава реших: чакай да направя нещо, да направя усилие, за да отидем с бай Иван на Маричинете езера. А до тогава с бай Иван лятно време правехме екскурзии по Рила, но правехме преходи от Мусала и стигахме до езерата, така едно време от 10-15 дена прекарвахме по тоя начин на Рила като правехме преходи и няколко дена се задържахме на езерата. Бай Иван тогава беше възрастен, но държелив и успявахме да правим тия преходи, някой път с Христо, някой път с Благи, някой път с друг, някой наш приятел като Николай, но сме правили тези екскурзии и тия посещения на Рила през лятото. А тая година решихме да направим усилие, да отидем на Маричините езера и да прекараме 10-15 дена както той казваше, че е препоръчвал Учителят. И за да направя обаче това с бай Иван трябваше ни помощник. Тогава се случи, че Благовест Жеков, който сега е председател на Братския съвет имаше възможност да ми укаже съдействие.
към текста >>

А тая година решихме да направим усилие, да отидем на Маричините езера и да прекараме 10-15 дена както той казваше, че е препоръчвал Учителят.
Дълги години бай Иван това все ми го разправя, все ми го разправя, но п|зез мен как ли минава, преминава и заминава просто. 1964 г. дойде и бай Иван пак споменава и тогава реших: чакай да направя нещо, да направя усилие, за да отидем с бай Иван на Маричинете езера. А до тогава с бай Иван лятно време правехме екскурзии по Рила, но правехме преходи от Мусала и стигахме до езерата, така едно време от 10-15 дена прекарвахме по тоя начин на Рила като правехме преходи и няколко дена се задържахме на езерата. Бай Иван тогава беше възрастен, но държелив и успявахме да правим тия преходи, някой път с Христо, някой път с Благи, някой път с друг, някой наш приятел като Николай, но сме правили тези екскурзии и тия посещения на Рила през лятото. А тая година решихме да направим усилие, да отидем на Маричините езера и да прекараме 10-15 дена както той казваше, че е препоръчвал Учителят. И за да направя обаче това с бай Иван трябваше ни помощник. Тогава се случи, че Благовест Жеков, който сега е председател на Братския съвет имаше възможност да ми укаже съдействие. И наистина, осъществихме това като един ден напред ние с Благи заминахме за Мусала, за да изкачим основния багаж. Качихме се на автобуса, отидохме на Боровец, оттам горе се изкачихме на Мусала. В това време беше построена на Мусала така наречената космическа станция, която дълги години беше там, вършеше някаква работа на физици, които се занимаваха с тия космически лъчения, имаше някакви апаратури.
към текста >>

26. 23. Писма на Учителя до Величка и Костадин Стойчеви

Стефка Няголова

ТОМ 7

Всяко дело изисква усилие и жертви.
Любезна В.Стойчева, Получих писмото ви. Г-н Боев ако може да ми изпрати материала. Материала да го прегледам от горе и тогава може да преписвате. Само да го прати препоръчано да се не изгуби. Господ ще изведе всичко на добър край само вяра непоколебима в Него. Всяко дело изисква усилие и жертви. Засега без това не може, за човека всякога е било мъчно да се жертвува за доброто. Когато дойде пълнотата на Божественото съзнание, тогава работите ще се изменят. Бъдещето носи за всички, които се подвизават добро. Поздрав на всички. Ваш верен П.К.Дънов София, 23.III.1912 г. Ч.В.Х.
към текста >>

Всяко добро усилие в каквото и направление и да се извърши все принася своите добри плодове.
Мир на Небето и радост на земята. Г.С.Ц. (Господ Саваот цар) Н.Ц.С.В. (Небесният цар Саваот Великият) П.К.Дънов София, 11.V.1913 г. Любезни К.П.Стойчев, Получих вашето писмо. Върху ребуса ще говорим, когато се дадат всичките отговори. Всяко добро усилие в каквото и направление и да се извърши все принася своите добри плодове. В живота има много задачи да се решават, много цели да се постигат, много работи да се завършват. Човек е като плодно дърво, при всяко лято трябва да цъфти, върже и дава плод. Господ е всичко добре наредил, и който разбира пътищата Му, ползува се от Неговите блага, а който не страда, който ги следи въздига се, а който ги изоставя спъва се. Ходете във виделината, която имате и всичко ще се преобърне като на зазоряване. Моя поздрав на Величка и вам, а така и на Стефка.
към текста >>

27. 86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Той живееше едновременно в два свята: когато се качваше в духовния свят, правеше усилие да повдигне поне донякъде и нас.
Само от това можем да съдим каква неповторима, неизтощима духовна мощ имаше, носеше Той. За връзката си с Учителя ние знаем от самия Него: на няколко места в Словото си бе казал, че ни познава и ръководи от 8000 години, а в една беседа бе изрекъл единствените думи: "Никой не обича душите ви като мене". В съзнанието ни тия паметни думи изградиха диамантена стена, сигурна опора при всяка беда, мъчнотия или душевно униние. Никой от нас не може да каже колко рани, душевни и физически, бе превързал, колко сълзи бе изтрил от очите ни. Учителят ни научи да гледаме не само напред и да работим за бъдещето, но да гледаме и навътре в нас, навътре в другите, колкото и да е трудно това. Той живееше едновременно в два свята: когато се качваше в духовния свят, правеше усилие да повдигне поне донякъде и нас. Седиш понякога пак на беседа и слушаш: Учителят говори някъде отвисоко, ти не разбираш, става ти тъжно, усещаш, че си нещо малко, дребно и може неусетно да попаднеш в един водовъртеж от противоречия. Зорките очи виждат това, но Словото тече спокойно, медлено, а ти след време разбираш, че съвсем не е фатално едно подобно преживяване. Някъде в Словото си бе казал: "Някои мисли, които съм изказал, ще ги разберете след 100-200 години. Тогава ще ви бъдат като подарени". Двете граници на живота - скръбта и радостта Той многократно описва, обрисува така, че да приемем, да преминем през скритото между тях страдание.
към текста >>

28. 3. ПЛАХИ СТЪПКИ

Той знаеше, че моето вълнение ще заличи до голяма степен чутото и когато дойде до положението да цитира стиха от Евангелието: "И който устои до край, той ще се облече в бели дрехи", Той изговори първите две думи, позапре, като че ли прави усилие да си спомни следващите, после, по същият начин изговори и тях, и аз, досетила се за кой стих се говори, изговорих, като че ли да Му подскажа няколко.
Учителят заговори. Аз гледах. Виждах и не виждах. Чувах и не чувах. Но Учителят всичко виждаше, чуваше и разбираше. Той знаеше, че моето вълнение ще заличи до голяма степен чутото и когато дойде до положението да цитира стиха от Евангелието: "И който устои до край, той ще се облече в бели дрехи", Той изговори първите две думи, позапре, като че ли прави усилие да си спомни следващите, после, по същият начин изговори и тях, и аз, досетила се за кой стих се говори, изговорих, като че ли да Му подскажа няколко. Милият, Великият Учител повтори, оформи целия стих и продължи разговора. Когато излязох от стаята, първата ми работа беше да отбележа в малкото тефтерче, получено наскоро като скъп подарък, датата 16.! Х.1927 г., на този още по-скъп разговор и стиха: "И който устои до край, той ще се облече в бели дрехи".
към текста >>

29. 23. ОТГОВОР

Забелязах, че една от патиците излезе от към края на редицата, направи усилие и като отмина напред, влезе между първите.
С лице към изток и гледах. Не търсех нещо определено, но просто гледах. Едно ято патици ми привлече погледа. Крилатите същества се бяха наредили в права линия, едно след друго и се движеха от юг към север. Само в началото те бяха две и приличаше ятото досущ на движеща се единица. Забелязах, че една от патиците излезе от към края на редицата, направи усилие и като отмина напред, влезе между първите. Това явление само констатирах и толкова. Но на следния ден, когато бях пак пред стаята на Учителя, Той отвори вратата и ме покани вътре. Аз се изненадах, но влязох, седнах на посочен ми стол и разговора започна, но веднага забелязах, че аз съм поставена в ролята да говоря, а Учителят да слуша. Изненадата ми се увеличава, но аз не мога да променям нещата, започнах да говоря. Първо говорих върху всичко, което ми беше направило впечатление от беседата, после върху всичко, което се беше случило из Изгрева, мои преживявания.
към текста >>

Докато дойда до положението да разбера, че едно от крилатите братчета излезе от края на редицата, направи усилие, и влезе между първите.
Застоях се там наблизо и се замислих. И тогава разбрах целта на тази покана. - Да разкажа за ятото. Да разбера какво е станало от работата върху този брат. Трябваше Учителят благ да изчака и изслуша всичко, което Му говорех, докато дойда до разказа за ятото. Докато дойда до положението да разбера, че едно от крилатите братчета излезе от края на редицата, направи усилие, и влезе между първите. Да получа отговор на моя въпрос. Бъди благословен, Учителю, за великото си Знание и възможности.
към текста >>

30. 45. ЗА МОЛИТВАТА

Молитвата и съзерцанието са усилие на духа да се изкачи на високо място.
Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността. След това дали ще учите, обърнете се към невидимия свят за помощ. А вие сутринта веднага почвате работа, забравяте за Великата Реалност, за разумните сили в природата. Един закон гласи: Когато човек отправи съзнанието си към Реалността, тя пребъдва в него. А когато отправи съзнанието си към сенките, живее в сенките. Молитвата и съзерцанието са усилие на духа да се изкачи на високо място. Така се добива прилив на умствена енергия и с това се улеснява работата на съзнателния човешки живот. Да се молиш и съзерцаваш, това значи да отправиш своя доклад към Онзи Велик Център, от който си излязъл. А за какво ще дадем доклад? За работата, която си свършил. И в отговор на това ще стане правилна обмяна между твоите мисли и чувства и тия на Съществата от възвишения свят.
към текста >>

31. 54. КАК И КОГА СЕ ПОВДИГА ЕДИН ЧОВЕК

Т: Да, както се пише едно, така и една птичка, до нея втора и после от третата птичка от края, направи едно усилие, излезе от тази лента и с това усилие отиде отпред, настигна главата на лентата, не влезе в главата, но пак другите птички бяха по-назад.
Птиците се връщаха обратно. Връщат се не направо, а в тази сцена. Значи от юг отиваше, тръгваше и една лента на север, такова беше положението. И видях една лента, като права линия, в началото две птички значи бяха като единицата, стоят на нея. В: Като единица. Т: Да, както се пише едно, така и една птичка, до нея втора и после от третата птичка от края, направи едно усилие, излезе от тази лента и с това усилие отиде отпред, настигна главата на лентата, не влезе в главата, но пак другите птички бяха по-назад. Това беше картината, която видях и аз толкова мислих. Значи, това същество, върху което работихме с Учителя, разбира се, върху това същество, по съзнание беше в края. Но като работихме една-две години върху него, то отиде напред по лентата, в главата почти. Значи аз се питах какво става като работим така невидимо с някого, така че това беше специално за този брат. В: Как се казваше този брат?
към текста >>

32. 79. ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1959 ГОДИНА

- Тогава с голямо усилие аз измъкнах единия крак и стъпих с коляното, с голямо усилие измъкнах и другия и с него направих също-то.И по колена преминах пряспата и когато се изправих, аз се засмях.
" "Няма защо. Тя там е добре." И ми подаде братът ръка - беше брат Николай Дойнов - да премина пряспата. Невъзможно. Пряспата беше голяма. Потъна единия ми крак, потъна другият. И аз останах неподвижна, въпреки усилията на брат Николай да ме преведе. Тогава? - Тогава с голямо усилие аз измъкнах единия крак и стъпих с коляното, с голямо усилие измъкнах и другия и с него направих също-то.И по колена преминах пряспата и когато се изправих, аз се засмях. Толкова чудно беше всичко това! - Изведнъж сняг, буря, изведнъж -непроходимо! Сестрите и братята, които бяха дошли преди мене в кухнята, а то бе останало само малък заслон, се молеха. Та ние отстояхме от селище на около пет-шест часа път. Не можеше нито ние да слезем там, нито някой от там можеше да помогне.
към текста >>

33. 8. СЪБЛАЗНЕНИЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Аз разбирам да направиш къща, да хвърлиш едно усилие, но да похабиш цяло едно съзнание.
От едната страна беше Борис, от другата беше той, Георги Радев, аз в ляво, а до мене върви точно зад Учителя Славчо Томалевски. Учителят изведнъж се обръща и му казва, ама точно се качваме на върха: "Когато дяволът иска да излъже някого, най-напред му казва, направи си къща! " А тази къща обсеби съзнанието на Славчо. Години наред той чертаеше, мечтаеше, въртеше, проекти правеше. София я бомбардираха, гореше, а той в една плевня живееше в Мърчаево и правеше в плановете си неговата си къща. Аз разбирам да направиш къща, да хвърлиш едно усилие, но да похабиш цяло едно съзнание. Само, за да изпълниш някакъв си свой план. В мене е имало едно такова съзнание, че казаните неща въобще не са ставали. Вече не разчитам на записаното. Така се държи може би по-свежо. Особено това са съдбоносни неща свързани с живота ми, т.е.
към текста >>

34. 82. БРАТЯ И СЕСТРИ В ЕДИНОМИСЛИЕ

Без усилие, без да се напъва, тя не беше обучавана, не беше завършила школа някаква, но тя като се ожени и се зароби направо, и много несполучлив брак имаше.
Повече след Учителя. С Учителя Катето най-много е пяла и Кисьова също. А-а имахме и други певици. Тази Кичка Вълчанова. Тя имаше много сладък и хубав глас мецо-сопран, ама вижте, глас беше като сребърна струйка, като поточе така се лееше гласът й. Без усилие, без да се напъва, тя не беше обучавана, не беше завършила школа някаква, но тя като се ожени и се зароби направо, и много несполучлив брак имаше. То беше някакво влюбване, което я доведе до брак и после тя загуби, престана да пее и така загуби това нещо. Направо загуби един талант. Тя можеше да стане с този си глас, убедена съм и оперна певица. Щото в същото време ние имахме и друга една сестра, Надя Костова. Тя имаше пак сопран, но нейния глас беше по-металичен.
към текста >>

35. 115. РАБОТА С ЕДНО ОКО

Изглежда, че това тя е трябвало да направи усилие да го преодолее, защото след това, когато всякога питала Учителя за очите си, Той нищо не й е казал.
И тя го загуби чак когато си отиде Учителят. В.К.: Учителят е знаел. Той давал ли е някакви съвети? Е.А.: Виж, Учителят беше й дал някакви правила, но Паша по някакво вътрешно такова чувство не е могла да го изпълни това. Някакво вътрешно противодействие е имала. Изглежда, че това тя е трябвало да направи усилие да го преодолее, защото след това, когато всякога питала Учителя за очите си, Той нищо не й е казал. Е тя не е изпълнила първото, не може да иска друго. Тя даже ми е казвала много пъти затова, че Учителят не отговорил, но аз не знаех, че тя не е изпълнила. Тука даже бяхме се събрали един път и тя пред една цяла група разказа това и каза, че не е могла, имала някакво противодействие. Паша имаше и такива случаи. Някога тя носеше някакво вътрешно противодействие.
към текста >>

36. 181. ЛАГЕРЪТ НА ВАДА 1970- 1975 ГОДИНА

След това с лагера на Вада, където правех усилие, за да не вляза в конфликт с никого.
181. ЛАГЕРЪТ НА ВАДА 1970- 1975 ГОДИНА В.К.: Какви противоречия сте срещали по пътя си? Е.А.: Друг случай. Най-големи трудности съм срещала, когато бях в стола, където сестрите от София бяха капризни. След това с лагера на Вада, където правех усилие, за да не вляза в конфликт с никого. В.К.: За кой стол става въпрос? За София ли? Е.А.: Те са две неща. Първото какво беше? В.К.: Най-големи трудности съм срещала, когато бях в стола.
към текста >>

37. ПИСМА НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО ЕЛЕНА АДРЕЕВА

Аз отличен опит видях, че усилието не разстройва човека, а настройва.
След един час Учителят ще бъде на чай в „Парахода", по случай предстоящия Савкин ден, понеже утре, неделя, това е невъзможно почти. И ти ще опиташ малко от този празник. Четох писмото ти до Аня. Чети Еленуце, чети! После ще смъкнеш един товар на гърба си и приятно ще се чувствуваш, като да бе на фронт ходила. Аз отличен опит видях, че усилието не разстройва човека, а настройва. Латинският ми настрои нервната система. И тъй, напред! В сряда Учителят държа много хубава лекция за Йова и за Христа. Той съпостави страданията на единия и на другия и каза: „ Йов мина през първото посвещение. Той обаче, запази живота си.
към текста >>

38. ПИСМА НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Това става за първи път с мене, досега съм го правила винаги с вътрешно усилие: трябваше да надделявам вътрешно съпротивление.
Невенка сега философствува, че големите палатки сега падали, а малките успявали и всяко нещо си имало преимуществото. Сега мълчи и пише писмо и тя. Вън от вятъра всичко върви добре. Старая се най-съвестно и акуратно да изпълня задачата си. Правя туй, което ти би го направил и странното е това, същевременно и твърде радостно, че всичко го правя без вътрешно съпротивление, а с разположение. Това става за първи път с мене, досега съм го правила винаги с вътрешно усилие: трябваше да надделявам вътрешно съпротивление. Сега има вътрешна свобода и разположение. Като се видим ще говорим повече и подробно. Причините, по които остана не ми се известни, но те моля направи всичко възможно да дойдеш. И не те викам защото на мене това ще ми бъде радостно, ако и това да е вярно. Но те викам да дойдеш, заради хубостите, които са тук планини, върхове, езера, въздух, вода.
към текста >>

39. XIII. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО?

Ще работиме искренно и неуморно и Бог ще ни помага, когато нашето усилие изхожда от Любовта.
Ще трябва да се сплотим, защото самото време ни определя обща работа и знаем, че сподавяния глас за братство и мир изхождат от едно сплотено мнозинство, по лесно се отеква в народната изстрадала душа. Ще изключим от нас оня разделящ елемент, който се изразява в спор, одумване и пр. Времето, през което живеем най-малко изисква това. Няма защо да си поднасяме само правотата на нашите разбирания, ада си поднасяме завършени плодове на нашия опит. Ние пак ще си работим отделно даже по-усилено, а навън ще изнасяме само готовите, годни плодове. Ще работиме искренно и неуморно и Бог ще ни помага, когато нашето усилие изхожда от Любовта. Ако под знамето на войните и кървавите революции се е нареждало мнозинството жертви на незнанието великия световен принцип на взаимопомощта, то ще дойде ден, когато едно още по-голямо мнозинство от свободни хора ще се нареди под знамето на братството и мира. По повод на всичко това в София заедно с пристигнали от Русия секретар на Л. Н. Толстоя се състоя първото учредително събрание на СВОБОДНОТО СДРУЖЕНИЕ НА ДУХОВНИТЕ ТЕЧЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ. Подробности по това ще намерите в позива, който ви изпращаме, който позив е подписан от всички представители и на когото ще трябва да дадете широко разпространение в духовните среди. Подобни събрания за опознаване и обмяна на мисли ще трябва да се направят и във вашия град и околия.
към текста >>

40. III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА

Следователно всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „Грабва го", или както е казано: „Царството Божие на сила се взема, и които се усилят, го грабват." В тия думи се съдържа велика истина.
Часът наближава и не е далеч от вас, когато ще бъдите призовани да се обедините с Него в едно тяло, един дух, един ум, едно сърдце и душа. Тогава ще се изпълни обещанието: заедно с Господа и ведно с Господа. Радвай се, земя, и весели се, небе за твоите избранни. За това изпитването на всяко добро нещо е необходимо за успехът на духовния живот, а знанието на съвършенното вечно добро е самия път за въздигане на душата и нашия ум, сърдце и дух към небето. Понеже знанието за истините на този ваш живот са светилници, водящи звезди за мястото на онзи живот, в когото пълнота царува. Следователно всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „Грабва го", или както е казано: „Царството Божие на сила се взема, и които се усилят, го грабват." В тия думи се съдържа велика истина. За да придобием завещанието, треба да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление; т.е. както Израил, който робува в Египет и след 400 години получи обещанията, дадени Авраму за Ханаан. Той требаше тогава да излезе от Фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието. И не само това, Израил, който не беше още доволно силен духовно, требаше да чака още четиридесет години след преминуването в пустинята, до като стане силен да грабне наследието чрез сила.
към текста >>

41. IV.11 август, четвъртък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

(Действително, за забелязване е, че всички дремехме, с усилие и напрежение слушахме важните истини, които се изтъкваха в настоящата реч.
" Всички вие трябва да слушате и то с осторожно внимание да слушате, защото има случаи в живота, дето за една лоша постъпка Господ поне най-малко 3 пъти да не ни предупреди. Той предупреждава всекиго 3 пъти за лошата му постьпка. И който се съобрази с това предупреждение, работите му тръгват на по-добре и се оправят. Аз искам тук, на физическото поле, да бодърствувате. И аз много добре зная защо ceга, в този момент, вие спите. (Действително, за забелязване е, че всички дремехме, с усилие и напрежение слушахме важните истини, които се изтъкваха в настоящата реч. Причината на това се обяснява едно от непоносимата тазвечерна топлина - беше много задушно, и друго, от ■ обстоятелството, че мнозина от нас не бяха спали през миналата нощ, когато • им беше редът да участвуват в уреденото бдение. Но сигурно най-вярната -причина е скрита, психическа.) Спите, защото искате да се оправдавате. Но за вас е по-добре да бъдете будни. Прочее, размислете и вижте дали вие всички пребъдвате в Господа, с Когото аз искам да ви свържа чрез това пребъдване. Отивайте при Него тъкмо такива, каквито всъщност сте, нито се увеличавайте, нито се намалявайте.
към текста >>

42. IV.19 август, неделя

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Всички братя са насочили своята енергия към света и като разберем дълбокия смисъл на това, нека правим усилие за нашето подигане.
Хлябът представлява Добродетелта, а виното представлява Правдата. Умиването на нозете е пак стар обичай. Нозете, както знаете вече, представляват също Добродетелта, а ръцете - Правдата. Значи от същото това Братство искат, щото добродетелта и правдата да бъдат в порядък. В хляба виждаме зелената краска, но този хляб за да узрее, трябват и другите 6 краски, чийто принцип обезателно трябва да работи, та да може хлебното зърно да узрее и стане годно за хляб за ядене. Всички братя са насочили своята енергия към света и като разберем дълбокия смисъл на това, нека правим усилие за нашето подигане. Хлябът още показва, че ние трябва да се притичаме към всяка страдаща душа и с това ние ще изпълним Христовия закон. При това ние имаме почти всичките плодове, които земята може да даде, а всичко това е символ, доказателство, че Господ ни люби. И тази вечер, като действуваме в тази любов, нека Му благодарим за неизсладимата благост. След тия кратки бележки последва отиването ни един по един в Бостанджиевата колиба, като взехме всеки един по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, ястия, разни овощия, които отнесохме и насложихме на трапезата. Вечеряхме всички единодушно и към 11 часа вечерта се разотидохме по квартирите си при много хубаво време, лунна нощ, ясно небе и приятно.
към текста >>

43. IV.5 август, сряда 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

„Ху"-то показва усилието на човешката воля, участието на тази последната, която взема тя в нашите идеи.
Имате известен проект и мислите, като го приложите, че ще се обогатите, но освен че не успявате, но и парите загубвате. Приличаме на онзи турчин, който се молил на пътя. Виждате, че мисълта, която искам да прокарам, е смътна, че не казвам това, което трябва да кажа. Аз съм давам пример за онзи грънчар за „ху"-то, дето трябвало в опечените грънци да духа, за да не се пукат. Има и друга една беседа, четете я. „Ху"-то показва усилието на човешката воля, участието на тази последната, която взема тя в нашите идеи. Не може да оцелее вашата форма, когато не вложите в нея диханието на вашата душа. И във всяка мисъл и във всяко желание трябва да се вложи тази форма. В духовния свят то е един закон. Най-простият начин, за да се създаде една добра форма, е: като ви дойде една мисъл, спрете се за един, два, три деня, не бързайте, не мислете, че някой ви гони в света, че ще остареете. Имайте предвид само едно нещо: да намерите красивата форма, без да мислите колко време ще ви вземе - 10, 20,100 години може би.
към текста >>

44. V.Скрижалите на Духа Беинса Дуно I. Мисли за молитвата Молитвите на Всемирното Велико Бяло Братство III. Мота IV. формули

Цанка Екимова

Молитвата и съзерцанието са усилие на душата, да се изкачи на високо място.
Такава молитва е мощна. Тя върши чудеса, Молитвата е най-красивата работа. Тя е разговор с Бога. Няма по-важен момент от този, човек да зърне лицето на Бога. Колко е красиво сутрин щом станеш, да се разговаряш с Вечния. Молитвата и съзерцанието са усилие на душата, да се изкачи на високо място. Така идва прилив на умствена енергия и с това се улеснява работата на съзнателния човешки живот. Да се молите и да съзерцавате, това значи, да отправите своя доклад към онзи Велик Център, от който сте излезли. За какво ще дадете доклад? - За работата, която сте свършили. В отговор на това ще стане правилна обмяна между вашите мисли и чувства и тези на съществата на възвишения свят.
към текста >>

45. Наряди за 1945 г.

Всяко усилие, макар и най-малкото, в това направление не отива безследно.
Това е изпращане на един молитвен зов за любов, за братство, за топлота, за разумност, за чистота и служене. И всяка красива молитва, всяка такава мисъл към човешките души ще допринесе за великото дело! Най-великата работа, която може да свърши един съзнателен ученик на Божествения път, е да излъчва любов. И човек, който излъчва любов, той навсякъде работи, даже и когато не говори, даже и когато не проповядва - със самото си присъствие, защото любовта, която минава през него, действува благотворно на околните, съдействува за тяхното разцъфтяване, както цветята сутринта се разцъфтяват, когато бъдат помилвани от нежните и топли слънчеви лъчи. От друга страна всеки брат и сестра може да бъде полезен чрез някоя книжка, дадена на някоя по-готова душа или чрез няколко думи, които ще й каже. Всяко усилие, макар и най-малкото, в това направление не отива безследно. В днешната епоха една вълна слиза към земята. Това е вълната на космичната любов. Всяка душа, която възприема тая вълна, влиза в новия живот; тя е вече подготвена за влизане в шестата раса. Нещо повече. Една такава душа отсега е вече представителка на шестата раса на земята.
към текста >>

46. Наряди за 1947 г.

Ще се надяваме, че ще се прояви усилие от всички за записване на нови абонати.
Но колко да се повиши, това се оставя да реши всеки брат и сестра, по свобода. Молим, занимайте братята и сестрите в събранието и със следния въпрос: Броят на лицата, които правят задачата и са абонирани за беседите, сравнително не е голям. Нека всички братя и сестри да се постараят и потърсят нови абонати за беседите. Отсега до септември и октомври събирайте нови абонати за идната учебна година. И в началото на идната учебна година, а може и през октомври, пратете пълен списък на абонатите. Ще се надяваме, че ще се прояви усилие от всички за записване на нови абонати. Защото трябва да се направи всичко за проникване Словото на Учителя в по-широк кръг хора. Учебната година се завършва на 20 юли. Лятната ваканция трае до 14 септември. На 14 септември почва новата учебна година. Тук ще ви изложим с кои беседи и лекции ще почне новата учебна година.На 14септември, в неделя, в 5 ч. с.
към текста >>

47. Наряди за 1948 г.

Докато пък в онова вътрешно усилие да бъдем във връзка с Учителя и с Бога, да знаем всеки момент каква е Неговата воля за нас и как да я вършим.
Като ученици и съзнателни работници за Божието дело, ние трябва да се стремим да имаме жива връзка с Великия Разумен Център. От Него да черпим вдъхновение, светлина, ръководство, знание, сила. Това е вътрешната ни връзка с Учителя и с Бога. Това е свещеното предназначение на нашия ум, сърце, воля, душа и дух. Ако ние разчитаме на външно ръководство и уповаваме на него, силите на нашата душа ще останат спящи, неразвити. Докато пък в онова вътрешно усилие да бъдем във връзка с Учителя и с Бога, да знаем всеки момент каква е Неговата воля за нас и как да я вършим. В този непреривен вътрешен стремеж силите на душата се развиват, като при това в нас се ражда съзнанието да носим сами отговорност за постъпките си. Това поддържа духа бодър, запазва достойнството и свободата на ученика. Казано е: „Не огорчавайте Божия Дух." Поддържайте добри мисли, добри чувства и постъпвайте добре и разумно с всички хора, при всяко положение в живота. Това е вътрешната работа, за която Учителят в школата ни е подготвял. Само тъй, ние ще опазим Неговото Слово, ще бъдем съработници в Неговото дело, проводници на новия Божествен живот.
към текста >>

В този път, при това вътрешно усилие да се справи с ограничението, човек развива своите сили и способности - човек се индивидуализира.
Има положения в живота, до които се стига по силата на друг вътрешен закон, който се нарича „ благодат"ипи „милост". Това става, когато човек върви в съгласие със законите на Разумната Природа. Това са двата пътя. Единият е път на слизане, а другият - път на възлизане. В първия път човек навлиза в гъста среда, среща все по-голямо съпротивление, ограничение, губи светлината, мира и свободата си. В този път, при това вътрешно усилие да се справи с ограничението, човек развива своите сили и способности - човек се индивидуализира. В другия път, в пътя на възлизането, човек се приобщава към Великия Разумен Живот с всичко, каквото е придобил първия път. Свързва се с всички разумни души, които работят за Царството Божие. В първия път се постига индивидуалното развитие на човека. Във втория път се постига Единството. Досега човечеството е слизало.
към текста >>

48. 20. ВЛИЯНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА В ЖИВОТА

Трябва да се намери някой друг, да каже: „Чакай, аз ще взема правилни тонове и всички с едно усилие ще се нагласим.“ Не е философията там, че еди-кой си пее фалшиво, философията е да се нагласим всички правилно.
Ако сами не можете да пеете, идете в градината, седнете под някое дърво и ако има вятър, в това огъване на листата ще има такава музика, че ще започнете полека-лека да утихвате, да се унасяте в това шумоление, което аз наричам музика. Тези вибрации, които идват от шумолението на листата, въздействуват върху ума ви. Та, музиката ще имате като един фактор в живота си, за да се махнат тези недоразумения, които сега съществуват между вас. Често вие се спирате и казвате: „Еди-кой си там не пее хубаво, фалши.“ Да, но и ти не пееш хубаво. И аз не пея хубаво, но и той не пее. Трябва да се намери някой друг, да каже: „Чакай, аз ще взема правилни тонове и всички с едно усилие ще се нагласим.“ Не е философията там, че еди-кой си пее фалшиво, философията е да се нагласим всички правилно. Като има камертон, ще започнем всички да пеем правилно. Сега разбира се, аз нямам време да коригирам ключовете на всинца ви, но говоря общо за погрешките ви. Като се върнете дома си, ще видите къде е ключът „сол“ и ще си поправите погрешките. Някой път учителят поправя грешките на черната дъска и учениците оттам поправят своите. Тъй е по-добре и вие да се коригирате.
към текста >>

49. 26. СГЪВАНЕ И ПРЕЧУПВАНЕ

Когато се казва „мъка“, може да се замести с „усилие“, преодоляване на условията.
При мъчението нови неща се създават, а при скърбите добродетелите се развиват. Тъй седи истината. Душата скърби, а духът се мъчи. Когато духът,иска да създаде нещо ново, той се мъчи, но не защото е слаб. Но хората са дали едно криво понятие за думата „мъчение“. Когато се казва „мъка“, може да се замести с „усилие“, преодоляване на условията. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Беседа, държана от Учителя за сестрите на 18 февруари 1926 г., четвъртък, 4 часа след пладне София
към текста >>

50. 28. ПРИНУЖДАВА НИ

Като влезе някой светъл брат, той гледа усилието ви и дотолкоз се интересува от вас, доколкото имате усилие.
При някои повествователни предмети, като са зазубрени, може да се тури бележка 6, но тези повествователни предмети в живота не помагат. Запример, като копаеш на лозето, някоя поезия ли ще четеш? Трябва да се дига и слага мотиката, да знаеш да копаеш. Когато дойде да съградиш къща, той трябва да разбира изкуството, или трябва да разбираш тъкачество, или противоположното. Тези неща като ги навеждам, те трябва да бъдат за вас един стимул, защото от Невидимия свят вашите напреднали братя, които са завършили своето развитие, те ви преценяват според усилията, които правите. Като влезе някой светъл брат, той гледа усилието ви и дотолкоз се интересува от вас, доколкото имате усилие. Ако имате желание, ще ви научи, а ако сте заспали и чакате наготово, той ще мине и ще си замине, тогава нямате зор да разбирате. Понеже сте се събудили, щом човек се събуди в живота, той тепърва в живота ще среща препятствия. Защото живите хора страдат, а не мъртвите. Камъните страдат малко, а растенията - повече, животните - още повече, а човек, понеже съзнанието му е най-развито, страда най-много. А пък вярващите, тези, които имат любовта, у тях страданието е по-голямо.
към текста >>

51. 30. ЕСТЕСТВЕНИ ПРАВИЛА

Когато изворът извира, той не мисли, че той трябва да извира, понеже има вътрешен напор, той не прави усилие - водата, която иде, дава напор.
В един плик роднината турил 8000 рубли. Дават му ги. Като идва жената, той казва: „Това е, което Господ даде, повика княза, а той оставил това.“ Тя, като отворила плика, уплашила се, казва: „Братко, погрешка си направил, мене не ми трябват толкова пари.“ - „Но това Господ изпрати чрез мене, вземи го, послужи си.“ Като дойде да извършим волята Божия, ще я извършим както трябва. Като дойде да работим по закона на свободата, каквото намериш, изпълни волята Божия. Да не мислиш по човешки, да не дойде мисълта на тщеславието да благослови Господ. Когато изворът извира, той не мисли, че той трябва да извира, понеже има вътрешен напор, той не прави усилие - водата, която иде, дава напор. Първо ще поемете вашия занемарен път. Ще знаете, не че сте лоши, но да знаете отде сте напуснали доброто, да намерите вътрешната връзка, там, додето сте напуснали доброто, там веднага да направиш връзка и да започнеш работа. Не какво си бил в миналото. Някой дойде и казва: „Какво съм бил в миналото? “ Аз му казвам: „Еди-коя си работа си напуснал, започни, да я свършиш.“ Някой станал на 45 години, иска да следва.
към текста >>

52. 33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА

Беседа държана на 09.02.1923 г.

После, вие обичате да имате дрехи притиснати, да има усилие.
Такава е била дрехата, с която е бил някога облечен човек. А сега турят дрехи, които никак не са хигиенични и следствие на това се явяват много болести. Сегашната мода какво е направила? Ако платът е много прост, той не е здравословен. В плата трябва да прониква въздух. После, вие обичате да имате дрехи притиснати, да има усилие. Арабските коне ги стягаха с каиши отдолу, с каиши, да имат усилие. Дрехата трябва да бъде свободна, здравословна, за да циркулира правилно кръвта. После, по-рано носеха обуща с високи токове, стиснати пръсти. И Е това стискане на пръстите се зараждат много болести, мазоли и пр. После, едно време мъжете носеха високи яки, впрегнати като волове.
към текста >>

Арабските коне ги стягаха с каиши отдолу, с каиши, да имат усилие.
А сега турят дрехи, които никак не са хигиенични и следствие на това се явяват много болести. Сегашната мода какво е направила? Ако платът е много прост, той не е здравословен. В плата трябва да прониква въздух. После, вие обичате да имате дрехи притиснати, да има усилие. Арабските коне ги стягаха с каиши отдолу, с каиши, да имат усилие. Дрехата трябва да бъде свободна, здравословна, за да циркулира правилно кръвта. После, по-рано носеха обуща с високи токове, стиснати пръсти. И Е това стискане на пръстите се зараждат много болести, мазоли и пр. После, едно време мъжете носеха високи яки, впрегнати като волове. Задната част на врата не трябва да се стяга много, тя трябва да бъде еластична, да бъде мека.
към текста >>

53. СВЕЩЕННОТО ПРАВИЛО

Беседа държана на 25 април 1923 г. сряда от 3.30 до 10.30 часа сутринта

Някой път отрицателните черти са поучителни: Пияният човек, с какво усилие, гледа да се домогне до някоя чаша вино.
Има неща, които аз съм готов да извиня 101 %, но има неща, които 101 % не извинявам. Представете си, че аз ви казвам: Тук има един камък от 1 кг. Казвам някому: „Дигнете този камък и го турете на това кюше.“ Един път, два, три пъти вие не го тургате. Това не е нехайство, а това се казва своенравие. И ако е един ангел, за такава една постъпка биха го изгонили. Някой път отрицателните черти са поучителни: Пияният човек, с какво усилие, гледа да се домогне до някоя чаша вино. Тъй и добродетелният човек трябва да гледа да се домогне до чашата на добродетелта. Най-първото нещо, от вас аз искам следното: Няма какво да ми пишете за вашите преживявания. Аз искам от вас послушание и да имате една определена цел, която да постигнете, и да не се извинявате, че слабости имате, понеже всичко това, което ви се дава, това е в границите на вашата възможност. Разберете следующата обстановка: Посадили едно кокиче едно време в пролетта, пък то се разсърдило на своето братче, защо не го турило на това място, където то поискало, на най-високо място и не искало да израсне. Към края на есента то казало: „Хайде, сега съм решило да израсна.“ Израства и опада.
към текста >>

54. МЕТОДИ И НАСЪРЧЕНИЯ ЗА ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ХАРМОНИЗИРАНЕ МЕЖДУ 10-ТЕ И ВСЯКА ЗА СЕБЕ СИ

Който се стреми с усилие да люби, тсй губи любовта.
Вземеш огледалото, виждаш го. И другия, като се огледа, казва: „А, дай и аз да се очистя.“ И двамата, които се мразят, те са едно огледало. Затуй най-първо ще се постараете да примирите двама души. Не се старайте да обичате хората, не си правете усилия. Със старания, със усилия любовта не идва. Който се стреми с усилие да люби, тсй губи любовта. Като забравиш любовта, тя идва сама. Щом се силиш да любиш, ти губиш любовта, защото Бог е Любов. И като се силим да любим, ние искаме да заставим Бога да ни люби. Ще си кажеш: „Любовта ще дойде сама по себе си. Любовта сама е закон.
към текста >>

55. ПЪРВИ МЕСЕЦ

Русе I 3 Истината Да казвам Истината у мен обикновено не идва от само себе си, винаги ми минаваше през ума и лъжата, която би могла да я замести и трябваше със съзнателно усилие на волята да заставям себе си да кажа самата истина.
Правда като чели никъде не виждах, далечна и странна ми се виждаше тя. За Правда може да се говори само там, където има дълбоко съзнание. Правда може да съществува само при едно хармонично развитие на всички Добродетели. Пенка 22. VII. 1923 г. Русе I 3 Истината Да казвам Истината у мен обикновено не идва от само себе си, винаги ми минаваше през ума и лъжата, която би могла да я замести и трябваше със съзнателно усилие на волята да заставям себе си да кажа самата истина. Но не винаги моето съзнание е бдяло - често лъжех. Освен това, след дълго наблюдаване себе си и другите, виждам, че лъжата се вмъква във всичко, не само в думите на човека, но дори във всяко негово движение. (Във всичко, което е неестествено) и в края заключих, че всяка излишна дума, всяко излишно действие, всеки ненужен жест са лъжливи. Ако човек би изхвърлил всичко излишно от себе си в своя живот - то би изхвърлил и лъжата. Цветка 22. VII.
към текста >>

Тук още се опитвах да се лъжа, много неща скривах пред себе си и трябваше с голямо усилие и силни преживявания да си призная някои неща.
Благоразумието при свободата е да се запази моралната мярка на свободата. Свободата да бъде нещо свещенно, а не разпуснатост. Всяко свещено чувство трябва да живее и расте в свободата. В последната си работа през този месец намерих още доста голямо затруднение. Чистосърдечие: Чисторъдечието го разбирам като искреност, спрямо себе си, спрямо душата си. Тук още се опитвах да се лъжа, много неща скривах пред себе си и трябваше с голямо усилие и силни преживявания да си призная някои неща. Винаги показвах нещата пред себе си по-меки и по-добри отколкото са те. Но след големи борби в себе си, аз правех изповед пред душата си. Когато забелязвах някое особено състояние на скърб у себе си, аз си казвах, че не зная коя е причината или я търсех от вънка, но не и вътре от страх да не се провиня в нещо. Борех се и накрай намирах погрешката отвътре и смело я изнасях пред себе си. Тогава бях доволна.
към текста >>

56. 39. ТЕСНИЙ ПЪТ

Стефан Тошев

С усилие се взема Царството Божие: които се насилят, те го грабнуват. 4.
Два пътя има пред нас: „Тесен" и „широк"; но с различен резултат, кой ще избереш? Припев: Смел подвиг към Духа е „Тесният път". Чудна радост внася той в наш'те души. 2. Не е лесен „Тесний път", но той е велик. От Небето ни канят В него да вървим. 3. С усилие се взема Царството Божие: които се насилят, те го грабнуват. 4. Този „Път" е Божествен, в Правда се расте. Той ни носи щастие, дава вход в Небе. 5. Който влезе в този „Път" става „ученик". Той се бори и расте с кредит от Небе. 6. Да следваме в този „Път" Небето прати Любезния Учител - Той ни просвети. 7.
към текста >>

57. 12. ПИСМА НА СОФРОНИЙ НИКОВ

Стефан Тошев

Те са хора като нас, и те са били някога като нас несъвършени и слаби, но днес те са силни и святи, тъй както и ние подир много животи усилие над себе си, ще достигнем същото.
„Аз ви казвам, че сте богове и синове на Всевишния." Наистина Господ се е молил на Бога Отца вън от себе си; тъй трябва да се молят всички хора. докато достигнат едно по-възвишено състояние; тъй трябва да се молят, защото по думите на мистер Ледбитер, ние сме толкова още ограничени, божеството в нас толкова е още слабо, че наистина Бог е вън от нас по-скоро, отколкото вътре в нас... Понеже въпросът е обширен и ние едва ли бихме го третирали тъй умело както учителката, нека отложим по-нататъшното разглеждане на тоя въпрос след прочитането на казаната глава. Старшите братя, към които трябва да се обръщаме, това са първите хора из между нашето человечество, светиите, синовете Божии. Като се вземе пред вид че хората са безсмъртни и се прераждат, не е трудно да се схване че великите мъдреци и светии на света все още са живи сега - сега и даже че още повече са се развили. Те, или част от тях, тъй високо са се развили, че със своите божествени сили всичко виждат и за всичко се грижат. Те са хора като нас, и те са били някога като нас несъвършени и слаби, но днес те са силни и святи, тъй както и ние подир много животи усилие над себе си, ще достигнем същото. Това са тези, за които се говори в посланието към евреите, за които светът „не е достоен" и пр. За Йоана Кръстителя. Илия бил в образа на Йоана. Йоановото тяло умира и Илия си е пак Илия. По време на преображението на Тавор, Йоан е бил вече убит... Дух Божий... Това е едно понятие твърде неясно употребявано в Евангелието.
към текста >>

58. 3. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ

Паша Теодорова

Така обикаляше по своя неравен, негладък път сам, от никого не подпомогнат с безкористно усилие и труд.
Обаче тази дата е неразривно свързана с друга една велика дата -12 юли 1864 година - раждането на Учителя - изгряването на звездата на великото дело - „делото за освобождаването на човечеството от материалния и от духовния гнет, от материалното и духовното робство". Тази дата е написана със слънчеви букви на необятния небосвод, отдето човешка ръка не може да я заличи, нито тъмнината може да я обземе. На същото място, със същите букви е написан един от великите методи, с който Учителят си служеше за постигането на ценни неща, а именно: „С любов и със светлина към мир, прогрес и свобода." От тази дата 1864 година до сегашната 1954 година са изминали 90 години - цяла епоха, която може да се раздели на три неравни периода, на три големи дълги дни: вчера, днес и утре. Вчерашният ден е денят на вчерашното недалечно минало, когато виждахме Учителя още млад човек, тогава познат с фамилното си име - г-н Петър Дънов, с факела на истината в едната ръка и с куфарче в другата, да обикаля България от град на град, от село на село. Проникнат от великата идея да посочи на човечеството пътя на себепознаване, той правеше измервания на човешката глава, да знае човек с какъв капитал разполага и в какви предприятия да се хвърля. Така обикаляше по своя неравен, негладък път сам, от никого не подпомогнат с безкористно усилие и труд. Този период - вчерашният ден - може да се нарече „период на подготовка и труд" Бивш учител от Сливенската гимназия разказваше: Един пролетен ден дойде директорът в учителската стая с един млад господин, препоръча ни го - г-н Петър Дънов, голям френолог, който изучава и проверява своите знания върху черепите и иска да направи няколко измервания със своите инструменти върху главите на някои ученици. Ние погледнахме с недоверие, казваше нашият брат. Извикахме няколко ученици, способни и няколко посредствени. Г-н Дънов седна на стола и без да вади своите инструменти, започна да говори: „Този ученик има математически способности." Ние веднага побързахме да извадим своите тефтерчета, да видим верно ли е това. Да, наистина, той има шесторка.
към текста >>

59. 12. ПЪРВАТА ПРОЛЕТНА ПТИЧКА

Паша Теодорова

Нищо не е скрито от човека, но от него се иска усилие,труд и работа.
Те ни откриват по един или няколко реда, или най-много по един лист от книгата на живота, в която се крие някакъв ценен урок. Каква по-велика книга можем да търсим от книгата на разумната природа, от необятния космос? Днес множество учени посвещават целия си живот да изучават тази книга, да проникнат в гънките й, да намерят там онази светлина, която посочва пътя на малки и големи. Днес държавите изразходват милиони и милиони средства, създават ракети, кораби, спътници, които отправят към необятната вселена, към космоса, да разберат неговите тайни, да стане познат за нас свят. Та когато бе създаден човека, не му ли се даде право да изучава необятния свят около себе си? Нищо не е скрито от човека, но от него се иска усилие,труд и работа. Ето пролетта, която очакваме. Колкото и да е кратка, тя ни говори за вечната пролет, дето слънцето вечно свети за човешкия ум и осветява пътя му към света на Истината; дето слънцето вечно грее и стопява онзи мраз от човешкото сърце, който пречи на неговото добро разположение към всичко живо на земята, към творенията на Великия разум. Това слънце вечно свети и грее, за да укрепява човешката воля към постоянен труд и работа. Нека човешките ръце не отслабват, но да укрепват заедно с неговата воля да твори и създава, да учи и прилага. Позволявам си да Ви поздравя за пролетта с думите на Учителя: ИДЕ ПРОЛЕТТА!
към текста >>

60. 5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ

Цветана Щилянова

П.С.: Молбата на Павлина е любезна, но и много настойчива - правя усилие да си спомня всичко за скъпата ми майка - това ще бъде и един малък паметник за нея в любимия й роден град.
Добре сте решили да не й отговаряте. Към нея ми предстои още доста дълга кореспонденция. Простете мила Марийке, че отказвам да се видим съвсем наскоро. С най-сърдечни привети и добри пожелания към Вас и Дина, Цветка. Чакам писмо от Вас. П.С.: Молбата на Павлина е любезна, но и много настойчива - правя усилие да си спомня всичко за скъпата ми майка - това ще бъде и един малък паметник за нея в любимия й роден град. Пето писмо -18.07.1988 г. Мила Марийка, Искам да поправя една моя грешка - отнася се до писмото, което Ви написах на 14 юлий. Веднага горчиво съжалих, но то беше вече залепено - не успях после да Ви пиша. Изказах се сурово, жестоко по адрес на Павлина, която си служи към мен с учтиви, избрани, деликатни думи, въпреки погрешните си разбирания по въпроса за биографията на мама. Към вас също бях сурова, нелюбезна, не избрах по-деликатни думи, за да кажа което е необходимо.
към текста >>

На нея няма да пиша, защото разбрах, че писмото, над което употребих толкова дълго усилие, вълнувах се, ставала съм нощем, щом си припомня нещо, се е изгубило!
Долу също да не звъни - домофонът ни е повреден и не отключва вратата! Правя това предложение, защото зная, че тя не жали труда си. Ако реши да изпрати писмото по пощата, пликът да бъде добре залепен. Неотдавна получих писмо от София, но така изтърсено, че едвам се крепеше - пликът почти съвсем се разлепил. Боя се, че колкото повече времето минава, дори най-скъпите спомени се заличават в паметта ми, особено на моята възраст. На нея няма да пиша, защото разбрах, че писмото, над което употребих толкова дълго усилие, вълнувах се, ставала съм нощем, щом си припомня нещо, се е изгубило! Надявам се, когато тръгне нашият трамвай, ще успея да Ви видя. Разбира се, преди това ще Ви запитам по телефона кога Ви е удобно да дойда. Вярвам, че сте здрава и добре. Вас и Марийка целувам сърдечно. Цветка. Адресът ми е: Цветка Щилянова 1504 - София бул.
към текста >>

61. 2) Второ тефтерче

Цветана Щилянова

Разбирам живота в усилието да се създадат органи, чрез които да функционирате с вашето съзнание.
Онзи, който иска да възстанови своето духовно радио, трябва най-първо да извади съмнението из душата си. Землетресението е един закон на природата, да уравновеси противодействующите сили - закон на хармония. Няма по-страшно от това да знаеш, че Божественото, красивото, което вложено в тебе - ти си го затрупал. Няма по-добро от туй, да знаеш, че си изпълнил всичко, за което си изпратен. * * * Сряда вечер, 6.VI.1928 г. Разбирам живота в усилието да се създадат органи, чрез които да функционирате с вашето съзнание. Любовта към Бога е един творчески акт. Когато обичаш някого, желаеш да бъде той красив. Очите показват състоянието на човешкото развитие. Когато обичам - това са моите отношения. Ако външните условия изменят нашата любов, значи ние сме слаби.
към текста >>

62. Приложение Второ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Много труд и усилие употребих да го накарам да седне и да ги напише.
А защо ли? Защото моето изложение дотук доказва защо. 17. През 1972 г. с много мъки и усилия успях да измъкна Николай Дойнов от едно трудово подделение, където работеше като майстор с трудоваци. През зимата си взе годишен отпуск, който не бе ползвал 2-3 години и започна да си пише спомените. Много труд и усилие употребих да го накарам да седне и да ги напише. Написа ги и ми ги предаде с пълномощно за издаване. Обаче Цанка ги пусна да ги четат по Братството и се надигна вой срещу него. Не атакуваха спомените, а атакуваха него, че бил такъв или онакъв. Какви ли не истории научих. След няколко години работихме подробно и от моите записки, които имах с него, се направи ново издание, подробно подкрепено с документи.
към текста >>

63. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1201-1220

Савка Керемидчиева

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

1208 Като правите добро, не да правите усилие, а да става спонтанно.
Един добър проводник на умствения свят. Един добър проводник на духовния свят - чувствата. Тялото ви трябва да бъде добър проводник на физическите сили, сърцето - на духовните и умът - на Божествените сили. Тогава вий сте на местото си и ще почнете да се развивате. Спонтанното добро. 1208 Като правите добро, не да правите усилие, а да става спонтанно. Тогава чувствувате една радост. Туй спонтанно добро значи ти си един добър проводник. Аз турям думата „съзнателен проводник". Здравето. 1209 Искате ли да бъдете здрав, дръжте в ума си здравите хора, желайте здраве на всички хора. Като станеш сутрин кажи си: Желая да бъда проводник на Божественото.
към текста >>

64. И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1741-1760

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

1759 Има важни неща в живота, за постижението на които се иска труд, усилие.
Някой път човек трябва да напусне всичкото си величие, за да даде място на един най-малък подтик. Спасението. 1758 Ако търсите спасението отвън, вие сте на крив път. Спасението ще дойде отвътре. Онзи, Който спасява, действува в нашите умове, сърца и воля. Важни неща. 1759 Има важни неща в живота, за постижението на които се иска труд, усилие. Това усилие един ден ще се оправдае. Истинското богатство. 1760 Истинското богатство на човек е това, кое- то върви с него, което никой не може да му вземе. Това е неговото добро, неговото знание, неговата любов, истина, сила. Навсякъде търсете и виждайте Бога.
към текста >>

Това усилие един ден ще се оправдае.
1758 Ако търсите спасението отвън, вие сте на крив път. Спасението ще дойде отвътре. Онзи, Който спасява, действува в нашите умове, сърца и воля. Важни неща. 1759 Има важни неща в живота, за постижението на които се иска труд, усилие. Това усилие един ден ще се оправдае. Истинското богатство. 1760 Истинското богатство на човек е това, кое- то върви с него, което никой не може да му вземе. Това е неговото добро, неговото знание, неговата любов, истина, сила. Навсякъде търсете и виждайте Бога. Както постъпвате с хората, така ще постъпват и с вас.
към текста >>

65. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1901-1920

Всяко положено усилие за постигането им е напразно харчене на сили.
1906 Ако търсите спасението отвън, вие сте на крив път. Спасението ще дойде отвътре, не отвън. Онзи, който спасява, действува във вашите умове, сърца и воля. Важните неща. 1907 Има неща в живота, които не са важни. Всяко положено усилие за постигането им е напразно харчене на сили. Има важни неща в живота, за постигането на които се изисква труд, учение. Това усилие един ден ще се оправдае. Обичта 1908 Искате ли някой да ви обича, непременно трябва да дадете нещо. Всякога умният обича. Разумният обича.
към текста >>

Това усилие един ден ще се оправдае.
Онзи, който спасява, действува във вашите умове, сърца и воля. Важните неща. 1907 Има неща в живота, които не са важни. Всяко положено усилие за постигането им е напразно харчене на сили. Има важни неща в живота, за постигането на които се изисква труд, учение. Това усилие един ден ще се оправдае. Обичта 1908 Искате ли някой да ви обича, непременно трябва да дадете нещо. Всякога умният обича. Разумният обича. Какво остава за глупавия. Глупавият не може да обича.
към текста >>

66. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

Всяка стъпка да се вземе нагоре изисква усилие, труд и постоянство!
Много приятели и много добри души все ученици на Учителя - много, много! Гале, получи ли ми първото писмо? Ами второто? А? И тъй, пътят на живота е продължителен и при това труден за възкачване. Всяка стъпка да се вземе нагоре изисква усилие, труд и постоянство! Висшите блага не се придобиват лесно. Казва се: Който победи, нему ще се даде венеца на живота! И това е вярно и право. Не могат всички да наследят Царството Божие, защото у мнозина няма желание за доброто, да станат печат достоен на покаяние. И това вътрешно предразположение, Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертвуват всичко най-драгоценно само да се сподобят с драгоценния бисер на Царството Божие.
към текста >>

67. IV. РАБОТА С ТРИЪГЪЛНИКА ОТ ТРИ СЕСТРИ В ДУХОВНАТА ГРУПА.РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ ОТ ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

Затова трябва усилие и вътрешна работа.
Любовта, посята дава живота; Това е растенето - проявяването на Любовта. Бог е Любов. 22.01.-22.02. Мъдростта: Знанието, светлината, това е плодът на Мъдростта. Приложената Мъдрост седи в ученето. Трябва да се намери методът, с който да се добие Знанието. Затова трябва усилие и вътрешна работа. 22.02 - 22.03. Истината: Плодът на Истината е Свободата. Истината приложена е Свобода. Свободата трябва да се приложи в живота, за да се разбере Истината. Приложената свобода, това е работата на Истината.
към текста >>

68. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

Тук трябва труд и усилие, но ще изгорите дървата.
Ще ви кажа по какво се отличава Божествената Любов от любовта към ближния. Любовта към ближния се уподобява на следующето: Един човек седи до огнището, дърва няма. Ще трябва да впрегне колата, ще трябва да отиде в гората, ще насече дърва, ще натовари колата Ще впрегне отново колата, ще донесе дървата и ще запали огъня. Ще каже- Много се уморих". Като запали огъня ще пече гърба си, ръцете си и т. н. Тук трябва труд и усилие, но ще изгорите дървата. Той пак ще иде в гората. - Това е любовта към ближния. А що е Божествената Любов? - Слънцето изгрява. Досега сте били затворени в замък, не ви трябва кола; ще обръщаш гърба си, краката си към Слънцето.
към текста >>

69. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

Това усилие, опнати ръце е гимнастика и дава сила на дробовете.
Гърдоболните хора най-лесно се лекуват като работят в горите, в лозята. Тя е психична болест, която мъчно се лекува - трябва урегулирвание на чувствата. Иска се режим спартански. То е инертно състояние, търсят сянка, лениви са, мнителни са. Метод за лекувание: Всяка сутрин да ходи с две стомни вода на един километър разстояние. Това усилие, опнати ръце е гимнастика и дава сила на дробовете. Водата е добър проводник на електричеството и слънчевата енергия, и дава сила на организма. Ще се омият на извора, чешмата и ще си носи самичък вода. Втори метод: Болният от туберкулоза трябва да прави топли промивки - топла вода сутрин 5-6 чаши да изпие и измие вътрешностите си, да разшири дробовете си и получи свободно дишание, да се изпоти и да прави разходки. Вечер също 5-6 чаши топла вода. А те пият студена вода.
към текста >>

Закона е там: Всяко усилие, което човек направи за едно упражнение, все принася известни резултати, а в начало и да има грешка, все ще се научи да го прави правилно.
След банята ще изпиете гореща вода 2-3 чаши. Вън от банята, която така ще правите, ще пиете 2-3 или повече чаши чиста топла вода, сутрин и вечер, сряда и петък, да се предизвика изкуствено изпотявание. Ще вземете чиста вода. След изпотяванието пак хубаво изтриване със суха кърпа и преобличание. След изтриванието пак една чаша топла вода с 10-на капки лимонов сок, той действува за стомаха добре. Закона е там: Всяко усилие, което човек направи за едно упражнение, все принася известни резултати, а в начало и да има грешка, все ще се научи да го прави правилно. При тия бани не ви са потребни публични бани, освен в някои и то крайни случаи. Ако отидете в минерални бани, трябва да сте пръв от влезлите за къпание - много рано трябва да отидете. Ако може да намерите някъде из гората чист топъл извор, гдето никой не отива, използувайте го. Англичаните и американците са разрешили тоя въпрос много хубаво - имат си своя баня. Може всеки от вас да си направи ограда, параван с бяло платно и там да си направи банята.
към текста >>

70. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

Всяка добра мисъл, която човек има представлява едно усилие и един ден, онези, които искат да ви помогнат в онова, което вие сте започнали, те ще го доизкарат.
Да не се роди у вас Дух на нехайство, да не кажете: „Тази работа не мога да направя". Вие ще направите 52 опита. Можеш да скъсаш 52 конци - по-добре разкъсай конците и нищо да не направиш, отколкото да се откажеш от работа. По- добре е да тръгнеш по пътя и да вървиш донякъде, макар и че не си достигнал, отколкото да седиш в къщи. По-добре на път отколкото в застой. Всяка добра мисъл, която човек има представлява едно усилие и един ден, онези, които искат да ви помогнат в онова, което вие сте започнали, те ще го доизкарат. Онези приятели, които ви обичат, те ще дойдат и ще досвършат работата, която сте започнали. Много пъти раницата, която сте взели е тежка. Приятелят ти взема раницата на гърба си, има кола, качи ви и се свърши работата. И така 10 мин. приготовление, 10 мин.
към текста >>

Та с постоянното усилие, което човек може да прави, с разумна дейност ще протече вода.
И праведният, като желае да стане праведен, с мисълта си става праведен. Невежият като ляга и става мисли за знанието, знанието ще дойде. Та мисълта, която постоянно работи ще се реализира и тая мисъл трябва да работи до тогаз, докато се реализира. Прокопавате вада, но остават още 4 пръста земя. Като я прокопаете и нея, щом махнете това малко препятствие, водата ще протече. Та с постоянното усилие, което човек може да прави, с разумна дейност ще протече вода. Тази работа е в една нова насока. В старите работи ние сме вече вещи. Например ако ви дадат 10 торби с английски лири, не един час, но шест часа мисълта ви ще бъде интензивна. На някои от вас, ако дам 10 торби да броите, никой няма да заспи. Мисълта ви ще бъде будна, няма да проявите индеферентност, съзнанието ви ще вземе участие.
към текста >>

С постоянно усилие, с разумна дейност, каквито человек може да прояви, ще потече вода.
Помолете се на Господа да ви даде силна воля, светла мисъл, чисто и благородно сърце. Ще ви пратиме някои приятели да ви помагат и за да се реализират вашите мисли. Бедният като работи с мисълта ще стане богат. Невежият - ще стане учен. Болният - ще стане здрав и т.н. С постоянно усилие, с разумна дейност, каквито человек може да прояви, ще потече вода. Това е работа в една нова насока. Като ви дам десет торби със злато, вашата мисъл ще бъде интензивна, няма да заспите, но като дойде Царството Божие, няма торба със злато, няма привидни придобивки. Като че ли от Небето не капе. Ами че дъжда капе от небето, въздухът оттам слиза и всичко оттам капе. Най-после ще капне и във вашите умове - мисъл, здраве и всичко, което ви е потребно, и живота ви ще се уреди.
към текста >>

71. 50. ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Жечо Панайотов

/Размишления -1965/1970 г. от Жечо Панайотов/

Явно правеше усилие, чувствуваше се, че е затруднено дишането Му.
След като е дошъл на Изгрева и прегледал обстойно Учителя, е казал: „Оставям свободно моите колеги лекари, които са определили болестта, но моето заключение е, че г-н Дънов не е болен от пневмония, а е болен от сърцето си". Какви са наблюденията и на брат Борис Николов: „От 2-3 месеца, забелязвам, че Учителят при екскурзии, често се спира за да поеме дъх. Спре се, подпре се на бастуна и почине малко. Това особено ми направи впечатление, когато няколко братя, отидохме на екскурзия до Мусала, след завръщането от Мърчаево. Учителят, който всякога вървеше бодро и бързо през нашите екскурзии, сега при тази екскурзия до Мусала, често се спираше, даже малко залитваше, но се подпираше на бастуна. Явно правеше усилие, чувствуваше се, че е затруднено дишането Му. Това говори, че още тогава Той е имал смущения в дейността на сърцето. Така щото, единствено диагнозата на професор Тодоров е правилна и остават верни неговите думи: „Господин Дънов е болен от сърцето си! ". Подробности по този период от живота на Учителя, ще опишат братя и сестри, които бяха тогава около Него. Той беше в съзнание до последния си ден и често е изказвал пред тях интересни мисли. Дал е и някои формули, които ползуваме и до днес.
към текста >>

72. 83. ДОБРАТА МОЛИТВА

Тази малка жертва може да бъде загуба на време, средства или да изисква някакво усилие.
мисълта ни е чиста и е посветена да работи за изграждане на онова духовно тяло, тъй потребно за правилното ни развитие в по-нататъшният наш живот. Духът ни казва: „Запазих те от отрицателните сили, ела сега, ти ученико и се подготви да работиш с Добродетелта и Правдата - две важни качества в твоят характер. Сега е време за това, защото те имат приложение предимно на физическия свят." Възприели чрез Божественото присъствие чисти мисли, идваме до състоянието „Да служим на Господа с радост", както предвижда Добрата молитва. Може да поразгледаме, какво значи човек да служи на Бога с радост. Преди всичко, служенето е проявление на малките жертви, които човек следва да направи към някое Божие създание - човек, животно или растение. Тази малка жертва може да бъде загуба на време, средства или да изисква някакво усилие. В такъв случаи, човек е разположен да се подвоуми за извършването на такава жертва. Именно от това подвоумяване трябва да преминем към радост. Тогава сме изпълнили смисъла на този ключ - да служим на Бога с радост. ШЕСТИ КЛЮЧ: „ЖИВОТА СИ, КОЙТО ПОСВЕЩАВАМЕ НА ТЕБЕ, ЗА ДОБРОТО НА НАШИТЕ БРАТЯ И БЛИЖНИ, ТИ БЛАГОСЛАВЯЙ" Истинският ученик непременно е посветил живота си на Бога. Това значи изоставяне на много от своите навици на обикновения живот, постигнал е свободата.
към текста >>

73. 13. ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

Николай Дойнов

Но въпреки усилието и напрежението, съсредоточването, този път те не дошли и медиумите нищо не могли да напишат.
Дончо се съгласява и поканват Учителя. Учителят приема поканата и в уречения ден и час, Дончо го довежда на събранието. Учителят седнал на един стол определен за Него, малко по-настрана. На Михаил, който гледал постоянно Учителя му направило впечатление, че Той седи някак напрегнат. Събранието почнало по установения ред, песни, молитви, много, много молитви за да има сигурно присъствие на духовете и за да се създаде възможно най- благоприятна атмосфера за тяхното идване. Но въпреки усилието и напрежението, съсредоточването, този път те не дошли и медиумите нищо не могли да напишат. Бавно, но сигурно, настъпило едно тягостно мълчание, състояние на безизходица. Тогава Учителят се обажда и казва: „Изглежда, че те /духовете/ си имат работа, заети са, няма да дойдат". След това продължил, от което се разбирало, че сме подведени от тези духове, по един неправилен път. Учителят видял след това и обстановката, приготвянето на житото и тиквите. Проявил интерес и към този дял, от живота на групата, като запитал и за начина, по който се провежда общото хранене тук.
към текста >>

По отношение придобиването на знания, истини, Учителят се е изказвал в този смисъл: Знанието, Истината се добиват с голямо усилие, търсене, напън на мисълта.
В една комуна, трябва всички да вземат участие, както с разноските, така и с работата". След тази среща настава едно разочарование в членовете на групата от цялата тази дейност и един по един се откъсват и почват да посещават само беседите на Учителя, разбирайки добре голямата заблуда, в която те са били тласнати. Не след много и Бай Дончо почива, и групата се разпада съвсем. От изказванията на Учителя по-късно по този случаи се разбира, че тези духове, са искали да спънат приятелите в техния път и да ги задигнат от този свят, както вече е станало с тримата - Сапунжиеви, брат и сестра и Дончо. И с това да загубят, благоприятните условия, които биха имали при Учителя. По отношение придобиването на знания, истини, Учителят се е изказвал в този смисъл: Знанието, Истината се добиват с голямо усилие, търсене, напън на мисълта. Така някак наготово не се дава. По този случай имам една малка опитност. Един ден отивам при Учителя и Го запитвам за значението на някои линии по ръката. Въпроси от хиромантията, която със старание изучавах. той ме погледна и ми каза: „Наблюдавай, ще проучваш и ще разбереш".
към текста >>

74. 89. ЕДУАРД ОСМИЙ - АНГЛИЙСКИЯТ КРАЛ

Николай Дойнов

Английският крал Едуар Осмий с презрение отхвърлил всички онези най-примамливи съблазни, към които всички обикновени хора на Земята се стремят с най-голямо усилие и настървеност, готови да пожертвуват всички и най-милото и драго в чест и достойнство, и какво ли не за съблазните на този свят: най-високо обществено положение, власт, почести, уважение и внимание от всички, неограничени материални възможности.
Така поне бяха я обрисували, сестрите от Изгрева, които бяха я видяли. Народът посрещна тази мила и симпатична двойка с една рядко изразена непринудена топлота и внимание. По това време, в Англия са на власт консерваторите, с министър председател Балдоин, един стар закоравял консерватор. Това правителство не можеше да се примири, че младият крал наследник на най-богатата и могъща империя по това време в света, е решил да обича и да се ожени за една жена от народа. Правителството му поставя ултиматум или да се откаже от тази жена и желанието си да свърже живота си с нея, или да се откаже от короната на Британската империя. Английският крал Едуар Осмий с презрение отхвърлил всички онези най-примамливи съблазни, към които всички обикновени хора на Земята се стремят с най-голямо усилие и настървеност, готови да пожертвуват всички и най-милото и драго в чест и достойнство, и какво ли не за съблазните на този свят: най-високо обществено положение, власт, почести, уважение и внимание от всички, неограничени материални възможности. Той излиза над всички дребнави човешки слабости: гордост, честолюбие, присмеха на хората и техните одумки, личната изгода. Пожертвува всичко това, заради любовта. Такава велика жертва поднесе той пред олтаря на любовта. С това показа на целият свят, на целият човешки род, какво свято и велико нещо е любовта. Наистина с тази си постъпка, той стана за присмех на обикновените хора, но за Боговете, за онези Разумни Същества, които се грижат за човешкия род - той беше велик, един виден ученик на Бялото Братство, който издържа един изпит с най-голямо отличие, като поднесе на човешкия род един бляскав пример на постъпка.
към текста >>

75. 20. СЪН

Николай Дойнов

Най-честото сънуване, което човек има, е да чувствува, че се движи леко, без усилие, да хвърчи из пространството, което е едно истинско състояние на неговия двойник, отразено в мозъка му.
И аз моля тази, която ме води: „Моля ти се да остана тука". „А не може, не може, ти имаш задача и ще слезеш долу". Не мина малко време и се намерих в тялото си вече, извадена от комшиите си, които са ме видели да падам и аз отворих очи и оживях". През време на съня, двойникът ни влизайки в контакт със съответните общества понякога пуща да се отразят някои явления, събития, които стигат до главния ни мозък. Това нещо ние преживяваме като сънуваме. Най-честото сънуване, което човек има, е да чувствува, че се движи леко, без усилие, да хвърчи из пространството, което е едно истинско състояние на неговия двойник, отразено в мозъка му. Останалите сънища можем да разделим на три категории. Към първата категория се отнасят онези разбъркани, неясни и без каквато и да била връзка помежду си събития, явления които ние сънуваме. Това са откъслечни, само части, не последователно и в повечето случаи нямащи връзка помежду си. Картини, отразени в нашия мозък от преживелиците на нашия двойник на събития, без връзка на място и време. Към вторият дял се отнасят онези сънища, които чисто и последователно нашия двойник отразява в мозъка ни.
към текста >>

76. 6. УМЪТ, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА

Иван Толев

В света всяко същество оказва известно влияние и полага известно усилие, за да прояви по-ползотворно силите, вложени в неговото естество.
Следователно, морската звезда има някаква специалност, каквато човекът не знае. Когато някой виртуоз изпълнява едно музикално творение, то кой всъщност го изпълнява: природата или човекът? Разбира се, човекът. Той се отличава в дадения случай като индивид: не всеки може да изпълнява като него, това изпълнение е негова специалност. А тази негова специалност не е израстнала в един ден или в един месец, или даже в една година - тя се дължи на усилията на ред поколения от индивиди, които са работили в това направление, но един от тях достигнал да изрази тая специалност в един разумен акт и ние казваме, че природата работи в него. В света всяко същество оказва известно влияние и полага известно усилие, за да прояви по-ползотворно силите, вложени в неговото естество. Тия усилия не могат в един ден да станат известни на окръжаващите по- високостоящи същества, а се изискват дълги столетия на усилена дейност, за да се прояви разумният стремеж, който е вложен от самото начало и действува в даден момент. Следователно, по същия закон на аналогията ние съдим, че от устройството на човешкия мозък, на наслояването на клетките му, от разпределението на техните функции, от продължението на нервната система, която се простира по цялото тяло - ние съдим за усилията на тази индивидуална разумна вътрешна сила; която е работила с хиляди години в едно и също направление, за да произведе този орган една от най-главните необходимости за проявяването на човешката мисъл, за създаването на сегашните общества и на сегашната култура във всичките нейни висши и низши прояви. Там, дето мозъкът е развит, т.е. върви по възходяща степен на своето развитие, проявява се висшата култура на човека, а там, дето върви по низходяща степен на развитието си, образуват се тъй наречените низши култури. И тъй, едната, възходящата степен на това природно развитие ние кръщаваме с думата добро, а другата, низходящата степен на развитие ние наричаме зло.
към текста >>

77. 2. ПРЕДСЕДАТЕЛ УДРОУ УИЛСОН

Иван Толев

Освен дето сам г-н Уйлсон е човек със силен и достоподражаем характер, той напълно признава и възприема християнското мерило на живота, и оказва действително съчувствие с всяко усилие на църквата да приведе света при живите извори на човешкия дух.
Според него, правилния развой на живота не може без религията. Той е редовен на богослуженията, без разлика на мястото или времето. В една реч пред богомолци той е казал: „Църквата не представлява устройството на човечеството. Тя представлява оная духовна част, която не търси своя израз в някой вид на управление или даже устройство на обществото, а търси да узнае значението и пояснението на живота и основните извори за човешкия дух. Ние природно търсим да сравняваме себе си с нещата, които са вън от нас, над нашите сили и по-високи от нас, и затова всяка църква има за цел да открие едно мерило". Освен дето сам г-н Уйлсон е човек със силен и достоподражаем характер, той напълно признава и възприема християнското мерило на живота, и оказва действително съчувствие с всяко усилие на църквата да приведе света при живите извори на човешкия дух. В днешния момент председател Уйлсон се труди да прокара: справедливост, премахване всяка самоволна власт, свободно изказване на народите, свещения интерес на най-силния и най-слабия, равни права на всички народи, автономен развой на народите, намаление въоръженията, сигурност и спокойствие от възможното повтаряне на война както днешната, семейството на народите, искрена и публична дипломация, едни и същи принципи в международната политика, взаимно зачитане, международен съд, разрешаване всички оплаквания по мирен начин и наказание на несправедливости. Велик е човекът, който цели това. Дано може да прокара тия точки.
към текста >>

78. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Когато преди две години правителството ни направи усилие да спаси отечеството от кръвопролитна вътрешна революция, която комунистите готвеха, г-н Маркъм тенденциозно и графически описа, как жестоко били избити някои от водачите на тази революция, но той не каза, доколкото аз знаех, че революция почти никога не се предотвратява или прекращава без някои жестокости.
Съзнателно или несъзнателно не знам. Всред многото си изрядни статии, той тук-там сее гибелни семена по разни направления - религиозни, политически и другояче. Ще кажа само по няколко мисли върху онова, което той е писал. Той е краен левичар почти във всяко отношение. Ако и да е похвалявал понякога правителството ни, духът на писането му е бил винаги левичарски и едностранчив. Когато преди две години правителството ни направи усилие да спаси отечеството от кръвопролитна вътрешна революция, която комунистите готвеха, г-н Маркъм тенденциозно и графически описа, как жестоко били избити някои от водачите на тази революция, но той не каза, доколкото аз знаех, че революция почти никога не се предотвратява или прекращава без някои жестокости. В една статия в „Зорница" той високо хвали комунистите, като най-добри хора, а всеки знае, какви са политическите и социални възгледи на тези добри хора и какво те са правили и правят с нещастния руски народ. Маркъм говори за народно единство, а сам посява студенина между гражданите и селяните, между заможните и сиромасите. Той често окайва селяните, задето работели за гражданите, а сами те ходели с цървули и живеели в мизерия. Статията му „Ако бях богат", в брой 14 на „Свят" е цяла безсмислица, защото с „Ако" аз мога да извърша най- великите чудеса на света, даже да освободя българските селяни от всякакъв данък, обаче целта на статията е явна, именно гражданите и заможните не се грижат за доброто на селяните. В други свои статии, пак в „Свят", разправя, какво видял на бал, сетне се простира в нещастието на селяните, как те работили от сутрин до вечер, за да могат гражданите да ходят на бал и да седят на канапета.
към текста >>

79. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

В големи противоречия попада човек и трябва усилие и будност, и бодрост.[/b] [b][b]10.III.1934 год., събота, К.
Изкъпах се хубаво и избръснах, но състоянието ми не се променя. Ходих на Арда да изпера дрехите и като се върнах, пак спах, та едва след като наближи към 5 ч, реших да прочета всички резюмета и писма от Еленка, И като четях хубавите резюмета, които ми изпратила, полека-лека се махна тоя тежък товар от мене и ми светна, почувствувах се добре и си попях и развеселих. Много хубави бележки си държала тя от беседите и лекциите на Учителя, та тия хубави резюмета трябва да се препрочитат и да се мисли върху тях. А трябва да се препишат тия резюмета, които ми е пратила Наталия Чакова, та да ги изпратя на Драгомир Попов - Магдалшина брат. При тия тежки, тъмни състояния, трябва при Бога да се прибягва, защото само при Бога е светлината и при Него е облекчението. В големи противоречия попада човек и трябва усилие и будност, и бодрост.[/b] [b][b]10.III.1934 год., събота, К. Кафтан[/b][/b] [b]До обед учих. На обед седнах да пиша писмо за Еленка. Към 2 ч влезе в стаята ми един колега на име Георги Бойчев, от гр. Кърджали, учител в Халачдере, Егридеренско, с едно момче, Панев от Кърджали. С тях след опознаване и оговарване потеглихме за моста Сусус-борун Кьопрю, нагоре по Арда, на около 1 1/2 ч от К. Кафтан.
към текста >>

80. 1934 година

Мислих също върху значението на молитвата и усилието, което непрекъснато трябва да прави в себе си, за да преодолява вътрешни и външни противоречия.
На много хубави мисли ме наведе Р. Тагор, като се запознах с характерите на героите му. Майката Анандамай, Пареш Бабу, също и Сучерита, са положителните характери в романа, а после вече Бинои Бабу и Лолита. 20.II.1934 год., вторник Станах рано, но се загърнах в леглото и повече от час размишлявах. Мислих върху човешкия дух, работата на човека, състоянията, които преминава в зависимост връзките, които си е създал с външния свят. Мислих също върху значението на молитвата и усилието, което непрекъснато трябва да прави в себе си, за да преодолява вътрешни и външни противоречия. Мислих върху значението на самоовладанието, за самоконтролата и да стане човек истински крепък, установен, да бъде изразител на положителни качества. Необходимо е непоколебимост в идеята и вяра а положителните, в положителния Божествен Промисъл. Слънцето огря на ясно, но след това се заоблачи и почти цял ден бе леко заоблачено, сегиз-тогиз проблясваше. Изобщо, хората лесно се изразяват за нещата - и който знае, и който не знае. Често се говори за добър и за лошав човек.
към текста >>

81. 1934 година Продължение

В големи противоречия попада човек и трябва усилие и будност, и бодрост.
Изкъпах се хубаво и избръснах, но състоянието ми не се променя. Ходих на Арда да изпера дрехите и като се върнах, пак спах, та едва след като наближи към 5 ч, реших да прочета всички резюмета и писма от Еленка, И като четях хубавите резюмета, които ми изпратила, полека-лека се махна тоя тежък товар от мене и ми светна, почувствувах се добре и си попях и развеселих. Много хубави бележки си държала тя от беседите и лекциите на Учителя, та тия хубави резюмета трябва да се препрочитат и да се мисли върху тях. А трябва да се препишат тия резюмета, които ми е пратила Наталия Чакова, та да ги изпратя на Драгомир Попов - Магдалшина брат. При тия тежки, тъмни състояния, трябва при Бога да се прибягва, защото само при Бога е светлината и при Него е облекчението. В големи противоречия попада човек и трябва усилие и будност, и бодрост. 10.III.1934 год., събота, К. Кафтан До обед учих. На обед седнах да пиша писмо за Еленка. Към 2 ч влезе в стаята ми един колега на име Георги Бойчев, от гр. Кърджали, учител в Халачдере, Егридеренско, с едно момче, Панев от Кърджали.
към текста >>

82. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти.
Това се дължи на особните психологически състояния, които преживявам като човек още неурегулирал вътрешните си емоции и енергии и поради това се стълкновяват в мен две състояния: на светлината и тъмнината - на разума и на тялото. Наблюдавам се вътрешно, наблюдавам и проявата на всички, които ме обкръжават, и търся по-висшето, по-разумното, по-чистото. Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам безкористно, тъй както Учителят ни учи и съветва. Мисля си за Еленка. Разгледвам страниците из нашия живот откак съм в запознанство с нея и искам да се подбудят в душата ми други чувства: именно, да я обичам като душа, с по-възвишена любов, а не физически. Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти. Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка. Любов, в която половата страст не се пробужда, тя е ангелска, а в любов, в която - всецяло преливане и никакви промени на нея ни по форма, ни по съдържание, ни по смисъл, тя е Божествена. Трябва да трансформирам моята любов, да мине в по-висша гама - в ангелска и Божествена, И затова и не хроникирам вътрешните си мисли и чувства, защото се въртя в един омагьосан кръг на плътското, на низшото, което искам да пропъдя, да го впрегна да работи за висшото в мен, за Бога в мен. И аз тая есен съм доволен.
към текста >>

83. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

продължение 1

Пеене без усилие, С пеенето трябва да се позанимаете.
Коя е най-музикалната дума на българския език? Човек нищо не може да пее, ако не е близо до сърцето му. При пеенето трябва вдъхновение. Отдолу ако не е отпушено, не може да пееш. От долно „sol" като се почне, много лесно се пее. Пеене без усилие, С пеенето трябва да се позанимаете. Най-малко по половин час на ден да пеете. Като отиваш горе, ще ви накарат да изпеете нещо. Сегашната хармонична музика е еволюционен път. (2.ХII.1943 год., неделя) 116. За себе си да пеете.
към текста >>

С усилие човек може да постигне нещо.
В говора, както и в музиката, има една разрушителна гама, която наричам гама на смъртта. Като свири човек или попадне на някой тон или дума от нея, все ще стане някоя пакост. Затова трябва да сме по-далече от една лоша мисъл или чувство в нас, да сме по-далеч от лошите хора, понеже вълните на звуковете на тази гама са къси и няма да ни засягат. Само у гениалните музиканти всички органи на музиката са добре развити. В музиката човек трябва да е роден. С усилие човек може да постигне нещо. Ако причинността, способността да разсъждава у човека не бъде развита, той не може да направи връзка между причина и последствие. (16.Х.1935 год., сряда) 127.Тоновете "Do" е основен тон на живота. "Rе" е измерението, дава посока, движение. „Мi" е мек тон, дава разширение. "Fa" е съдържанието, условията, при които животът може да се развива.
към текста >>

84. Приложение I. Т. Н. Караваневски Мазаров и творческият дух на българина София, 1940 г.

Останалото е дадено от усилието към съвършенство, на дългата му и разумната му школовка... Малко ли е това наследство!
Световноизвестният оперен диригент Бруно Валтер е безумно възхитен от скромния, млад и красив българин, който изскокна сякаш сомнабула от тракийските някогашни светилища, за да напомни безсмъртието на Орфея... Търпението и трудът надвиха всичко! Суетата ни подсказва, че Мазаров е наследил певческите си способности от своята прабаба. Тя била пеяла някога толкоз хубаво и силно, че дори един ден сам Змей-горянин не изтраял повече, а се спуснал през бури и гръмотевици от Голям-Висок край родното й село Турия, за да я полюби. И често се приказвало с трепет за това тайнствено свиждане, началото и краят на което не се знае точно. Онова, което, обаче, се помни добре, то е, че прадядото, дядото, както и самият баща на Мазаров са си предавали силния, ясен и хубав козарски глас. Останалото е дадено от усилието към съвършенство, на дългата му и разумната му школовка... Малко ли е това наследство! - Аз не мога да Ви обясня всичко! Непринудено усмихнат ми рече той след завръщането си в България, като най-голям артист вече от Виенската опера, дето беше изсипано толкоз много злато в краката му, за да го имат само големите меценати на изкуството. Сега вече неговата песен, наистина, беше вълшебна за всички. Всички бързат да го видят, да го чуят, да го имат. Той си идва следващата година.
към текста >>

85. VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Така че, най-разумният метод за работа е: с ясно съзнание, определена цел, с усилие, постоянство и неуклонно вървене все напред и напред!
Всеки човек, в зависимост от външни, друг - от вътрешни условия, трети - в зависимост от умствения сиуровен, ще действува по известни методи за осъществяването на идеала си. Казваме, че много са методите и различни, както са много пътищата за Рим, но за нас е важно сега от тия пътища кой е най-прекият, целесъобразният и през кой именно човек ще може да бъде най-сигурен, точен и с най-малки загуби, каквито и да бъдат те, да постигне целта си. Ако поставим точни рамки и кажем, че движещият се ученик в тях постъпва и действува по най-разумния метод, то ние ще изпаднем в грешка, защото не всеки е в състояние при дадени условия да работи. От окултно гледище най-разумният метод за работа е този, при каквито обстоятелства и условия да се намира ученикът, той трябва да помни всякога целта си. И че тези условия, вътрешни и външни, може да са най-забъркан лабиринт, но ученикът, подкрепен и стимулиран от силната си воля, с истината в душата, мъдростта в ума и любовта в сърцето, въоръжен с шлема на вярата и надеждата, ще преодолява всичко и ще постигне целта. Така че, най-разумният метод за работа е: с ясно съзнание, определена цел, с усилие, постоянство и неуклонно вървене все напред и напред! (с почерка на Пеню Ганев) 2.4 Кой е най-добрият метод за работа? (правила за работа) I. Първото нещо е да създадем необходимите условия за нашата работа. II. Трябва да бъдем сериозни и внимателни в работата си. Отклонението на нашето внимание, липса на сериозност в работата, може да станат причина да не успеем в работата си. III.
към текста >>

86. 24. Из беседата от Учителя на 13.VIII.1932 г., 5 ч сутринта

Най-малкото усилие е драсването на една клечка - за Истината, Любовта и пр.
Пътят на живота е път, в който Истината върви. Пътят на живота е път, в който Мъдростта върви. Този е пътят, в който всяка душа и дух върви. Няма друг път. Щом си изгубил пътя, припомни си за Доброто, за Любовта, Правдата, Истината, Мъдростта и ти ще имаш знанието на Истината! Най-малкото усилие е драсването на една клечка - за Истината, Любовта и пр. Когато имате някое страдание, то е, че някое същество от духовния свят е драснало една клечка във вас, то е за добро - радвайте се! Ако една книга остане чиста, непобутната, не е постигнала целта. ... Ти като се оцапаш от известни противоречия, придобиваш известна цена; цапането да бъде разумно, да не бъде боядисване. Какво нещо е чистотата? То е Божественото начало вътре в тебе, което няма сила, която може да го оцапа.
към текста >>

Тогаз, кое е най-малкото усилие в света?
щом сте изгубили пътя си и искаш да го намериш, припомни си за Доброто - ти си при вратата на този път. Припомни си Любовта - ти си в пътя. Припомни си Правдата - ти вече пътуваш с бързоходни крачки в този път. Припомни си Истината и ти ще бъдеш свободен в пътя. Припомни си Мъдростта и ти ще имаш знанието, което пътят съдържа в себе си. Тогаз, кое е най-малкото усилие в света? То е приблизително следното: то е драсването на една кибритена клечка. И от драсването на тая клечка ще зависи дали ще имате светлина или не. Ще драснеш клечката (най-малкото усилие) и ще се яви светлина. Ти питаш: „Как да позная Истината? " Ще драснеш клечката и веднага ще дойде светлината - с най-малко усилие; но непременно ще допреш клечката до кутията, няма да я махаш във въздуха, инак с години ще чакаш.
към текста >>

Ще драснеш клечката (най-малкото усилие) и ще се яви светлина.
Припомни си Истината и ти ще бъдеш свободен в пътя. Припомни си Мъдростта и ти ще имаш знанието, което пътят съдържа в себе си. Тогаз, кое е най-малкото усилие в света? То е приблизително следното: то е драсването на една кибритена клечка. И от драсването на тая клечка ще зависи дали ще имате светлина или не. Ще драснеш клечката (най-малкото усилие) и ще се яви светлина. Ти питаш: „Как да позная Истината? " Ще драснеш клечката и веднага ще дойде светлината - с най-малко усилие; но непременно ще допреш клечката до кутията, няма да я махаш във въздуха, инак с години ще чакаш. И когато се случват някои страдания в живота ви, това е, когато от невидимия свят искат да ти помогнат и те драснат; нещо те засегне - това е запалената клечка. То е за добро. Ти казваш: „Много пострадах." Не.
към текста >>

" Ще драснеш клечката и веднага ще дойде светлината - с най-малко усилие; но непременно ще допреш клечката до кутията, няма да я махаш във въздуха, инак с години ще чакаш.
Тогаз, кое е най-малкото усилие в света? То е приблизително следното: то е драсването на една кибритена клечка. И от драсването на тая клечка ще зависи дали ще имате светлина или не. Ще драснеш клечката (най-малкото усилие) и ще се яви светлина. Ти питаш: „Как да позная Истината? " Ще драснеш клечката и веднага ще дойде светлината - с най-малко усилие; но непременно ще допреш клечката до кутията, няма да я махаш във въздуха, инак с години ще чакаш. И когато се случват някои страдания в живота ви, това е, когато от невидимия свят искат да ти помогнат и те драснат; нещо те засегне - това е запалената клечка. То е за добро. Ти казваш: „Много пострадах." Не. Малка драскотина се образува по кутията и тогаз имаш ядене и пиене, цял ден ти е приятно. Това малко страдание, това драсване не се ли заплаща с тези блага, които ви идват?
към текста >>

87. 25. Беседа от Учителя на 11 .VIII.1932 г., 5 ч сутринта

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Поддържай слабото усилие на своята воля, колкото и малко да е това усилие!
Минеш през някъде, кажи една добра дума! Виждаш някой паднал човек, кажи му: „Няма нищо, за добро е това"! И т. н. Поддържай малката светлина на своя ум! Поддържай малката топлина на своето сърце! Поддържай слабото усилие на своята воля, колкото и малко да е това усилие! И после, слушай Душата си, слушай Духа си! Дойде ли някоя неприятна мисъл, дигни малко фитила на лампата! Аз обичам онези ламби, които могат да се подигнат. Те имат бурми и с тях можем да подигнем колкото искаме и да направим ламбата да грее колкото слънцето. Приложете това!
към текста >>

88. 11. Писмо на Анна Динова до Елена Хаджи Григорова от 19.XII.1926 г.

IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова

Да, Ленче, колко много сме излезли навън ние и как мъчно ще влезем в това вътрешно царство, усилие трябва.
Много мило същество е, прилича на Учителя. Без да подозират, той помогна на духовното течение в България. Туй, което гонят в лицето на Учителя, посрещнаха го в Тагор. Любете друг друга, им каза и той, на който го разбере. Царството Божие вътре във вас е - казва Христос. Да, Ленче, колко много сме излезли навън ние и как мъчно ще влезем в това вътрешно царство, усилие трябва. Често аз се опитвам да затворя очите си за всичко видимо, да се освободя от всички връзки и да се почувствувам свободна, като че сега съм излязла от Бога и злото не познавам. То е най- блаженото състояние, но мигновено пак излизам, почнат да нахлуват мисли, неканени гостенки, приятни и неприятни. В постоянна борба сме, но в таз борба крепне нашият дух и се изработва нашият характер. Без страх и тъмнина все напред ще вървим. Учителят живее повече на Изгрева, цяло домакинство там се устрои.
към текста >>

89. 13. Задачата на ученика във Всемирната Велика Бяла Школа

XI. Развити теми по задание на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

Задачите на окултния ученик са непреодолимо желание да се учи, трябва да прави усилие да победи всички пороци и страсти, които спъват неговото развитие, да придобие силна воля, с която да победи всички съблазни и изкушения и да устои на всички изпитания; той трябва да бъде учтив към всички човеци; да бъде внимателен, пластичен и мъдър, да бъде целомъдрен; не трябва да лъже, не трябва да убива никакво живо същество; той трябва да живее в чистота и святост; да възлюби своя Учител и да бъде в постоянен контакт с него; да изпълнява Волята на Господа и да Го възлюби с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила.
Ученикът е длъжен да изпълнява нарежданията на своя Учител и след като изучи и приложи всичко в живота си, да достигне степента на своя Учител. Ученикът е длъжен да изучи всички Божествени закони и принципи и да стане достоен носител, изпълнител на същите. Ще влезем в школата с голямо смирение, ще седнем тихо на стола си, ще концентрираме ума си, ще пазим връзката с белите братя и ще чакаме тяхното благослове- ние, което ще приложим в живота си. Окултният ученик трябва да бъде добър във всичките си мисли, чувства и желания и действия и да проявява всякога в живота си Божествената Любов. Ученикът трябва да върви напред без страх и тъмнина, да изпълни волята Божия, да изправи себе си и да покаже светлината на другите. Задачите на окултния ученик са непреодолимо желание да се учи, трябва да прави усилие да победи всички пороци и страсти, които спъват неговото развитие, да придобие силна воля, с която да победи всички съблазни и изкушения и да устои на всички изпитания; той трябва да бъде учтив към всички човеци; да бъде внимателен, пластичен и мъдър, да бъде целомъдрен; не трябва да лъже, не трябва да убива никакво живо същество; той трябва да живее в чистота и святост; да възлюби своя Учител и да бъде в постоянен контакт с него; да изпълнява Волята на Господа и да Го възлюби с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Ученикът е длъжен да се учи на всичко добро, да бъде точен и изпълнителен на всичко, каквото му се преподава в школата. Ученикът трябва да има пълно послушание към Учителя, пълно упование в Него, вяра без всякакво съмнение в думите Му и любов безгранична в учението Му, знаейки, че всичко, което Той учи, е изпитано и проверено от Него. Ученикът трябва да повдигне своя ум, да облагороди своето сърце и да възстанови волята си, след това да се предаде в служба на Любовта. Ученикът трябва да познае своя Учител и да изпълнява точно и вярно Неговите заповеди. Всемирната Бяла школа, това е една велика школа, а ученикът в нея трябва да се свърже, да се домогне до туй Великото, Реалното, което носи живота в себе си, а това е Христос, Който е Любов безгранична, Мъдрост непрестанна и Истина постоянна.
към текста >>

90. 2. Мъдрост

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

С това Христос не иска да каже, че човек трябва да бъде също така съвършен, както Бога, но всеки трябва да прави усилие в съзнанието си, за да се приближава към съвършенството, защото в това именно приближаване се състои истинският негов живот.
2. Мъдрост Мъдростта е велик Божествен извор, от който непрекъснато блика светлина, знание и благоразумие. Тя е безгранична, [тя е] която обгръща всички добродетели и може да я притежава само една велика душа, изпълнена с най- възвишени пориви. Без тази велика добродетел не може да се влезне в царството Божие. Тя осветлява и посочва пътя, който води към Истината и съвършенството. „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни", е казано в Евангелието. С това Христос не иска да каже, че човек трябва да бъде също така съвършен, както Бога, но всеки трябва да прави усилие в съзнанието си, за да се приближава към съвършенството, защото в това именно приближаване се състои истинският негов живот. Мъдростта не е нещо, което може да се добие отвън - разните училища и университети. Тя е такова вътрешно просветление, [на] което човешкият език не е в сила да му даде точно определена изразна форма. Човек става мъдър само тогава, когато, след дълго лутане всред борбите и страданията в живота, дойде до положението да констатира факта, че в природата има само един- единствен живот. Щом разбере това, той се преизпълня с любов към всички същества, защото ги вижда като съставни части от самия него и им посветява живота си. Дълбокият смисъл на живота, тайната на живота се крие в страданието.
към текста >>

91. 40. Връзката

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Когато сме отпаднали духом, да употребим усилие да повдигнем духа си.
40. Връзката 6 февруари 1935 год. Да правим кръгове около болното място с настояване. Да ни е свързано съзнанието с Бога, с разумния свят, да е будно, за да не припадаме. Разумните същества създават около нас живот на пълен ред и порядък. Когато сме отпаднали духом, да употребим усилие да повдигнем духа си. Да търсим светлината, за да растем. Умният човек се разтоварва, а глупавият се натоварва. Да нямаме излишни желания, че камилата умряла. Добрият човек не може да бъде сиромах. Да се не сравняваме с другите, да сме благодарни на своето Възвишеното и благородното в нас е лозата и ние трябва да сме пръчките.
към текста >>

92. 58. Музикалният тон

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Което Бог е вложил във вас, вложете усилие и да развиете своите чувства, мисли и свобода.
Взети със средния пръст, стойност им се дава. Взети с третия пръст, красота им се дава. Взети с малкия пръст, практическо приложение им се дава. Да играе малкият пръст, да имаш приложение на нещата. Показвам ви Хималаите, да ги зърнете. Което Бог е вложил във вас, вложете усилие и да развиете своите чувства, мисли и свобода. Науката помага, науката на самовъзпитанието. Разчитайте най-много на онова, което Бог е вложил във вас. При правилни постъпки времето се оправя. От къщи лесно стават работите, на планината - не. Да разчитате на нещата, вложени във вас.
към текста >>

93. 103. Усилие и благословение

103. Усилие и благословение Друг разговор (пиша все думите на Учителя): Всички имате и дърва, и въглища, само една кибритена клечка ви трябва.
103. Усилие и благословение Друг разговор (пиша все думите на Учителя): Всички имате и дърва, и въглища, само една кибритена клечка ви трябва. Когато обичаш един човек, ти си готов за него всичко да направиш, а когато не го обичаш, ти му взимаш и това, което има, и тежко е на тогова. На училище човек да отива без раница. Земните изпити са нищо. Мадам Кюри е работила. Един селски чорбаджия бил много взискателен, никой не можел да му угоди, но като отишъл на работа, една хубава 19-годишна мома намерила ключа им, отворила, разшетала се, изчистила всичко, месила, сготвила и той, като се върнал, останал много доволен - тя му угодила.
към текста >>

Всяко усилие все се благославя.
Много му се харесал и увеличил заплатата му. Но той вече не проповядвал тъй хубаво. Когато петелът затлъстее, не пее. Дадат ли се на човека много добри условия, като на еванг. проповедник, вече не работи, не проповядва както по-напред. Всяко усилие все се благославя. Нищо не се губи. И сега сте даровити. Увит е дарът (дарбите ни). Да почне да се отвива. Залае ли те куче, запей!
към текста >>

94. V. Писмо до другарката ми

Елена Казанлъклиева

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Потопена в нея, аз правя последно усилие да помогна в този тежък час, който е неизбежен за всяка душа, копнеюща да се прости със суетното, което ни държи в робство на греха и ни обезверява.
V. Писмо до другарката ми Из брошурата „Път" от Е. К. Бездомник (Елена Казанлъклиева) Мила ми и скъпа другарко, Днес има голяма влага в сърцето ми. Чиста е моята душа и в нея се е приютила само скръбта на хиляди страждущи, скачени като звената на верига около мен. Те изказват и гласно, и мислено своята печал, а сълзите им се сливат като реки в моята душа. Потопена в нея, аз правя последно усилие да помогна в този тежък час, който е неизбежен за всяка душа, копнеюща да се прости със суетното, което ни държи в робство на греха и ни обезверява. Мила моя, не зная с що бих могла да ти бъда полезна - ако въобще бих могла да сторя нещо за тебе и да те зарадвам. Душа! Тази странна дума за света, която хората не обичат да поменуват, освен когато казват: „Да успокои Бог душата му! " Само тогава чуваме да се изговаря тя. Аз няма да се впущам в обяснения по този въпрос, защото ще ти се стори твърде отвлечен. Но едно, върху което обичам да говоря и с което съм сближена, то е моята скръб, моето горчиво минало; то е голяма бездна, през която съм минала.
към текста >>

95. 39. Спомени за Учителя от Елена Иларионова от Търново - Бележки из моя живот. 39.4. Само един Бог

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Бяха ни намерили най-после квартира, багажът ни беше пристигнал и аз, като настанявах другаря си на леглото, му казах: - Направи усилие да оздравееш, защото сега никой не може да ни помогне, освен един Бог.
Но съдбата поиска аз да напусна Търново и заедно с това да се разделя с групата, с Учителя и разговорите с Него, които бяха станали необходимост за моята душа. Моя другар го преместиха служебно в далечен пограничен градец и аз трябваше да отида с него. (Той беше офицер.) Но още със самото ни отиване, той се разболя много зле. Бяхме при много неудобни и трудни условия. Лекарите полагаха големи усилия, но по всичко се виждаше, че не можеше да му се помогне. Бяха ни намерили най-после квартира, багажът ни беше пристигнал и аз, като настанявах другаря си на леглото, му казах: - Направи усилие да оздравееш, защото сега никой не може да ни помогне, освен един Бог. Същата нощ сънувах сън, в който ми се казваше да се отнеса за помощ към Учителя Дънов.
към текста >>

96. 39. Спомени за Учителя от Елена Иларионова от Търново - Бележки из моя живот. 39.5. Полиците, които трябва да се плащат

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Чух те, когато, като нагласяваше болния в леглото, му каза: „Направи усилие да оздравееш, защото сега, освен един Бог, няма кой да ни помогне." Тогава Бог ми каза: „Иди и помогни на тия хора!
Каква беше изненадата и радостта ми, когато след няколко дни получих писмо от Учителя, в което ми казваше, че моят другар не е болен, а има известни задължения и ако сме съгласни да ги изплатим, то Той ще ни помогне. Веднага отговорих, че сме съгласни. Никога няма да забравя онази велика изненада, която изживях тогава. Вместо писмен отговор и напътствие, Учителят сам дойде при нас. Радостта ми беше безгранична, но моето учудване, достигащо до смайване, беше тогава, когато Учителят ми каза: - Господ ме прати да ви помогна. Чух те, когато, като нагласяваше болния в леглото, му каза: „Направи усилие да оздравееш, защото сега, освен един Бог, няма кой да ни помогне." Тогава Бог ми каза: „Иди и помогни на тия хора! " Погледнах Учителя като замаяна. Как е могъл да ме чуе от толкова далече? И когато устните ми едва изричаха от вълнение този въпрос, Учителят ме погледна благо и каза: - За тия, които виждат и чуват, няма разстояние, няма пространство. От този момент никак не зная как ходех из къщи, как шетах и какво правех. В душата ми ечаха празнично камбани, сърцето ми преливаше в радост, а учудването ми от Учителя растеше с всяка минута, с всяка секунда.
към текста >>

97. 51. Жив е Учителят