Търсене в текстове за 'Ураган'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 15 резултата в 14 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 50) Общи и местни условия за възпитание - Боян Боев (1883 – 1963)

При запознаване с въздуха ще се изучава лекия зефир, южния и северен вятър, бурята и урагана, значението на въздуха при дишането.
Когато вземете за изходна точка четири неща – земя, вода, въздух и светлина, ето ви един начин, който ще ви даде нескончаем занимателен материал. Ще изучите Земята в нейните форми, в нейното разнообразие – гори, полета, планини, растения и животни. Запознайте ги и с почвата, с нейните видове и с това в коя почва какво расте. Ще изучите водата в разните годишни времена – като лед, сняг, дъжд, градушка. Ще се спрете на изворите, реките, езерата, водопадите, моретата и океаните. При запознаване с въздуха ще се изучава лекия зефир, южния и северен вятър, бурята и урагана, значението на въздуха при дишането. Също ще изучите въздуха и светлината в разните им прояви. Това ще бъде придружено с екскурзии, описание, с изготвяне на дневници и рисунки от децата. С това ще започнете. За да се изработят нови програми за възпитание и обучение, е необходимо да се образува една група от братя и сестри. Отначало групата може да бъде съвсем малка, от трима души, после – от девет и така да се разшири.
към текста >>

2. 07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

По пътя е тихо, но от време на време ни поздравява силно въздушно течение, ураганен вятър и след това пак тишина!
Отминаваме гората. Ето полето пред нас. Юзината, ярко осветена, отдалеч прилича на древен гръцки храм. Как вълшебно се разпръсква нейната светлина и пробива нощната тъмнина с лъчите си! Не е ли праведният човек в света една такава светлина, която пръска благотворните си лъчи в пустинята на живота и дето те проникнат, бликва и цъфти живот! По пътя е тихо, но от време на време ни поздравява силно въздушно течение, ураганен вятър и след това пак тишина! Каква е тая чудна смяна на тишина и бурен вятър? После разбрахме, че това е само приготовление за небивалата симфония, която ни очаква по-горе! Наближаваме Симеоново! Неволно поглеждаме към изток. Какъв е този чуден пожар, от който е пламнало половината небе?
към текста >>

3. 63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На върховете на многостенната форма, попадат и центровете на магнитните аномалии, на минималното и максимално атмосферно налягане - местата, където се раждат ураганите.
В Индокитай са намерени следи от древна култура от 7 000 години преди нашата ера. Там, както се отбелязва, са започнали да се занимават със земеделие 2000 години по-рано, отколкото в Средния изток, който досега се смяташе за люлка на човечеството. И тези открития също попаднаха на своето място в системата. Оказа се също, че ръбовете на многостенната форма, съвпадат с много океански хребети, открити в последно време. Те съвпадат с планетните разпуквания на земната кора, с тектонично активните зони, които се характеризират с изместване на земните пластове, с издигания и хлътвания, с интензивна сеизмична и вулканична дейност. На върховете на многостенната форма, попадат и центровете на магнитните аномалии, на минималното и максимално атмосферно налягане - местата, където се раждат ураганите. А много от ветровете духат постоянно по посока на ръбовете. Оказва се също, че има известна зависимост между пътищата на прелетните птици и местата им за зимуване и ръбовете, и върховете на многостена. Археолозите са намерили във Виетнам 30 странни предмета, направени от злато, и един от бронз във Франция. Това представлява кух дванадесетостен, стените на който са петоъгълници. На върховете на това геометрично тяло има направени топки.
към текста >>

4. МОЩ - Влад Пашов (1902- 1974)

научихме, че ураганът изкоренил край града грамадни 40-50-годишни дървета.
масичка. По време на разговора видяхме, че от запад се задава страшна буря. Учителят скочи и забърза към задния двор, постоя известно време срещу връхлитащия вятър, направи определени движения, после се върна при нас и каза: „Какво чудо щеше да стане с Търново, ако не бях тука! " След това научихме, че ураганът изкоренил край града грамадни 40-50-годишни дървета. След земетръса резултатът от тази буря беше ужасен, но ако Учителят не беше я отклонил, можеше да унищожи Търново."
към текста >>

5. Закон за периодичността в Живота. Приливите от трите свята - Влад Пашов (1902- 1974)

Знаете, че когато се срещнат пластове с различна гъстота и температура, явяват се големи ветрове и бури, урагани, които изкореняват дървета и други.
Мислите и чувствата идват периодически, волевите прояви също идват периодически. Като знаете това, спазвайте моментите на приливите, които идват от Умствения или Менталния свят, от Астралния или Сърдечния свят и от Причинния или от Света на волята. Който разбира законите на тези светове, разумно се ползва от техните приливи. Който не ги разбира, се натъква на ред пакости. Приливите на Умствения свят причиняват пакости, каквито въздухът причинява. Знаете, че когато се срещнат пластове с различна гъстота и температура, явяват се големи ветрове и бури, урагани, които изкореняват дървета и други. Приливите на Астралния свят причиняват па-кости, подобни на водата: там, където горите са изсечени, при топенето на снеговете и ледовете потичат буйни води, които наводняват ниви, лозя, отнасят със себе си хора, добитък, къщи. Пазете се от умствените и астралните приливи, да не би със своите дисхармонични мисли и чувства да изкорените всичко хармонично в себе си. С други думи казано, пазете се да не би човешкото да изкорени и отнесе проявите на Божественото начало във вас. След това трябва да мине дълго време, за да възстановите хармонията в себе си.
към текста >>

6. 1-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато хората не се подчиняват на тези закони, Природата допуща всички крайности, които сега съществуват - явяват се болести, войни, страдания, земетресения, урагани, бури и други подобни.
За тях е окултната школа, която да им даде светлина по тези въпроси. Вие не можете да устроите вашия дом, да бъдете щастливи, докато не разберете окултните закони. Вие не можете да обичате приятелите си, докато не разбирате тези закони. Докато не познават тези закони, хората ще се женят и разженват, ще се сприятеляват и ще се скарват, ще се примиряват и разделят. А народите ще водят войни, докато не разберат онези окултни закони, които природата е турила в основата на съвременното общество. Когато хората не се подчиняват на тези закони, Природата допуща всички крайности, които сега съществуват - явяват се болести, войни, страдания, земетресения, урагани, бури и други подобни. 2. Аз имам всичкото добро желание да дам един обрат, една нова насока на живота ви. С всички думи, които ви говоря, аз внасям една нова енергия във вас, събуждам нещо ново, Божествено. И ако вие ме слушате, тази енергия ще действува благотворно във вас, а ако не ме слушате, тази енергия ще произведе обратен резултат. 3. Помнете едно - ние ще преодолеем всички мъчнотии. Небето и земята ще преминат, но нито една резка от онова, което съм казал, няма да премине.
към текста >>

7. 7.13 Никола Гръблев - Светозар Няголов ( -2013)

Той заповядва на подчинените си ураганен огън, отправен към Скопие, и когато идва попълнение и минава в настъпление, от германците няма и следа.
видният комунист — Фердинанд Козовски му предлага да му дадат червената книжка, да го произведат в чин генерал, да поеме командването на който окръг иска в България. Той отива при Учителя радостен и му казва за направеното му предложение. Учителя го поглежда тъжно и казва: „Ние отдавна сме ти дали бялата книжка на братството, а ти искаш да я замениш с тази окървавена червена книжка." Гръблев отива при Козовски и се отказва. Взима дейно участие в Отечествената война. При Скопие под напора на германците пехотата отстъпва и Гръблев остава сам със своята батарея на първа линия. Той заповядва на подчинените си ураганен огън, отправен към Скопие, и когато идва попълнение и минава в настъпление, от германците няма и следа. Гръблев е награден с няколко ордена. След войната отваря малка работилница за поправка на обувки и там често отиват спасените от него 54 комунисти — големци, завършили Висшата партийна школа. Провежда много разговори с тях и им проповядва идеите на Учителя. Големият му син Добромир се разболява тежко и прекъсва следването си. След две години, когато се явява в университета, за да продължи образованието си, отказват да го приемат, не му зачитат двете години, които е учил, и го карат отново да кандидатства.
към текста >>

8. От Устово до Варна. Четиримата младежи - Георги Томалевски (1897-1988)

Ураганът е бил толкова силен, че морските вълни с ярост са се хвърляли през крепостната порта „Скеля капусу" и са помели много съоръжения и постройки.
Дойде ден, когато пътниците излязоха из Балкана, преминаха и разклоненията на неговия край и пред тях се мерна крайморският град, който на Константин се видя много бял - сякаш светеше между ведрото синьо небе и изумрудената морска шир. * Още със стъпването си на варненска земя младият Константин Дъновски е поразен от покъртителна картина: Варненското дървено пристанищно скеле и всички сгради в близост до морския бряг били разрушени от току-що стихналата буря, незапомнена по своята сила. Първият му контакт с варненци той направил като присъствуващ на благодарствения молебен, извършен на табията „Йени дуня" („Нов свят") срещу сегашния вълнолом. Неотразимо впечатление при пристигането му във Варна - пише в своите спомени Константин Дъновски1, му е направила всенародната и задушевна благодарност от българи, турци, гърци и гагаузи, отправена към небето за избавлението от морската стихия. Ураганът е бил толкова силен, че морските вълни с ярост са се хвърляли през крепостната порта „Скеля капусу" и са помели много съоръжения и постройки. Впечатлителната душа на Константин Дъновски свързва в съзнанието си картината на молебена за избавлението от природната стихия с дългоочакваното от векове освобождение на българския народ от отоманско иго и фанариотското опекунство. В избавлението от бурята той вижда символа за освобождението на своя народ и с оптимизъм чертае светлото бъдеще за културно-просветна работа и служба на своя народ. Гръцкият елемент във Варна по това време е бил слаб, по-слаб дори от българския, който също е бил малоброен. Но с течение на времето и при активното сътрудничество на гагаузите, той се засилвал, за да се превърне в настъпваща елинистична сила за потискане на българщината и натрапване на гръцкото влияние. В 1847 г., когато Константин Дъновски идва във Варна, името българин почти не се е чувало, националният въпрос не се е поставял и не е ставало дума за национални различия, при все че гръцкото възраждане е започнало да оказва вече и тук своето влияние.
към текста >>

9. Изпитанието. Бурята. - Георги Томалевски (1897-1988)

Не мина и половин час, вятърът се превърна в ураган и морето закипя като гигантски котел.
От пристан на пристан с гръцкия и турския език гемиджията напредваше и вече платното на гемията се ветрееше из Бялото море. Макар че при напредналата вече пролет се очакваха повече вълнения, и Бялото море ги прие дружелюбно. Те заплуваха на юг, а после на запад към главната цел - Халкидика, където младите хора си мислеха, че ще заживеят привидно спокойния, но пълен с вътрешни подвизи живот на монашеството. Едно морско пътешествие обаче е невъзможно да мине без трудности и изпитания. Не срещнаха препятствия нито при плаването по Черно море, нито в Цариград, но когато след дълги дни и нощи, спирайки по разни пристани, където Леонис все намираше начин как да се справи с някои неудобства, те минаха над остров Самотраки и решиха да се спуснат на югозапад към Светогорския полуостров, през нощта небето се смрачи, просветна нещо в хоризонта и от юг задуха внезапно страшно силен вятър. Не мина и половин час, вятърът се превърна в ураган и морето закипя като гигантски котел. Гемията започна застрашително да се издига и още по-ужасяващо да пада в отворената бездна между две вълни. Леонис вече изтърваваше командата. По мокрите изпънати въжета бурята като върху струни свистеше злокобни химни. А платната плющяха и се увиваха, без да имат вече някакво значение при плаването. Леонис успя да превърже някои от въжетата и остана при кормилото с малката надежда, че може да помогне поне малко при тази борба между живота и грозящата ги гибел.
към текста >>

От време на време между шума на вълните, които се разбиваха в гемията, се дочуваха думи: „И остави нам долги наши, яко же и мыоставляем..." Думите загиваха, изчезваха в свирепия вой на урагана, но мислите никой не можеше да спре.
Единственото нещо, което остана като мъничка надежда в този страшен час, беше това, че вятърът идеше от юг или по-точно от югоизток и гемията вместо да бъде тласкана навътре в морето, където за нея не би имало никакво спасение, се приближаваше към бреговете. Леонис прецени, че ако излязат читави на брега, то ще бъде някъде към Карабаир и Орфано. С жаловит, понякога ужасяващ шум скърцаше корпусът на неголямия плавателен съд и сърцата на бедните пътници изтръпваха от ужас, че всеки миг биха могли да станат жертва на бурята и то така близо до целта и след толкова преживяни мъки из дългия път. Младежите се оглеждаха с широко отворени очи, осъзнали че нищо освен небето не би могло да им помогне. Тогава те почнаха дружно да се молят кой както знае. От време на време между шума на вълните, които се разбиваха в гемията, се дочуваха думи: „И остави нам долги наши, яко же и мыоставляем..." Думите загиваха, изчезваха в свирепия вой на урагана, но мислите никой не можеше да спре. Те излитаха нагоре, несмущавани от бурята. Преваляше нощта, но бурята все още не стихваше. Сякаш невидими конници се надпреварваха в смраченото пространство. Но когато тъмата малко се поразреди, пътниците забелязаха, че на север се издига хълм. - Брегът!
към текста >>

10. VIII. ТЪРПЕНИЕТО - Константин Златев

Ураганът на най-тежките изпитания не може да го пречупи.
Който развие у себе си търпение, напуска завинаги владенията на страданието и скръбта и прекрачва победоносно в селенията на Любовта. Ако търпението не е съчетано с мир, радост, разум и Любов, то не е търпение, а имитация – отровен плод на лицемерието. Търпеливият е твърд и непоклатим като скала. Мълчанието му е по-красноречиво от всички думи. Той устоява с достойнство и на най-жестоките житейски бури. Ураганът на най-тежките изпитания не може да го пречупи. С ясен поглед, тиха усмивка и преизпълнено с разбиране и Любов сърце той излиза по-мъдър и по-силен от всички трудности и капани на земния си път. Търпението е път към великата Любов. Заради нея трябва да бъдем готови на всякакви жертви. Всичко, което даваме от себе си в нейно име, е достойно за най-искрено уважение. В този дух е и наставлението на Учителя П.
към текста >>

11. XV. МЪЛЧАНИЕТО - Константин Златев

В неговата космическа тишина се раждат откровенията, които като урагани помитат старото и издигат знамето на Духа над отмалялата от копнеж и очакване многострадална Земя.
Без думи той е в състояние да каже много повече и далеч по-важни неща дори и от най-надарения оратор. Освен красноречие в мълчанието на напредналия по духовната пътека се крие и непоклатимо достойнство, искряща вяра в правотата на жизненото му кредо и несъкрушима убеденост в Истината, от чиито светлинни фибри е съграден високият му идеал. Мълчанието е естествената среда за съзряването на всички духовни постижения. В неговите най-дълбоки недра е скрито ядрото на съзидателното Слово, което очаква своя миг, за да се прояви. Мълчанието е благословение за зрящия и проклятие за слепия. В неговата космическа тишина се раждат откровенията, които като урагани помитат старото и издигат знамето на Духа над отмалялата от копнеж и очакване многострадална Земя. Сърцето на мълчанието е ядро на вечната Истина. В него именно открива тя своя най-уютен, най-сигурен дом. Мълчанието на всемирното познание разпръсква във всички посоки към безкрая посланията на Божествената Любов и Мъдрост. Когато Бог проговори, букет нови вселени изпълват необятното Пространство на Творението. Когато Бог замълчи, те вкупом се връщат в Неговата всеобхватна утроба, за да отдъхнат в мировата почивка Пралайя и да усвоят уроците на последния Цикъл на Проявеното Битие.
към текста >>

12. XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - Константин Златев

И че през каквито и житейски бури и урагани да се наложи да преминеш, в края на краищата ще достигнеш хоризонта на своето самоосъществяване.
Всеки трябва да има едно свещено чувство, което да обича, и една свещена постъпка. Това да е вашият идеал“ (Учителят П. Дънов). Такъв именно идеал притежава свойството да се проектира в земната реалност, да насочва своя носител към творене на добро, да разнася уханието на Божественото сбъдване. Той свети като ярък фар в бурното море на живота. Накъдето и да тръгнеш, неговата неугасима светлина ще ти вдъхва надежда, че ще успееш, че мракът е само преддверие към необятното сияние на Божественото. И че през каквито и житейски бури и урагани да се наложи да преминеш, в края на краищата ще достигнеш хоризонта на своето самоосъществяване. Ще се съединиш с Неизповедимия в неразлъчно единство и непостижима красота. Високият идеал изисква от човека да съзира неизменно в своя ближен брат или сестра, чедо на Бога. И да се отнася към него и да му служи така, както би се отнесъл и служил на Небесния Отец. Ала не по задължение – защото духовният закон гласи така, а понеже сърцето му нашепва, че това е единственият правилен начин да общуваме с другите. Тогава той дава простор за разгръщане на всеобхватната Любов, за изпълнение на Божия план за Космоса и планетата Земя: „Онзи, на когото правите добро, всякога заслужава това, защото той е Бог.
към текста >>

13. Действие второ. - Велко Петрушев

Смърт за такъв и черен пепел да бъде, отвеван от ураганите из пустините.
В този момент силен глас го стресва.Това бе Арияна — царицата на нощта. А р и я н а. Какво е това, 3емон, да креташ като ранено псе? Кой е наранил така смело твоята несъкрушима воля, та си паднал духом? Има ли некой още по-силен от властта на 3емон? Смърт за такъв и черен пепел да бъде, отвеван от ураганите из пустините. Сега бъди смел защитник на най-силната царица на нощта. Знай, аз съм хаос и злоба на деня. И всеки, който се осмели да наруши очарователната нощ и запали факел на виделина, ще бъде изгарян в пламъците на страстите. Д всеки мой агент, рицар и чародейка, които са се уплашили и паднали духом от факлите на светящите, ще бъдат проклети и ще лазят, като червеи в пръста. 3 е м о н .
към текста >>

14. Епилог. - Велко Петрушев

Буен ураган на северния вятър.
Епилог. Кошмарната нощ скрива своите примамливи прегръдки. Чарът на страстите изгоре върху пламтящата клада и срутиха се нейните основи, падна огнището и потъна в дълбоките води на голямото езеро. Молнията разпръсна тъмните облаци на нощта и нейния дълъг, светящ път описва историята на хаоса, що е гнетил безсмъртния Дух и вечната Душа. Затрептя полъхът на светящата зорница, която обсипа с ефирния си блясък, новия ден на победата. Светящата колесница лети из пространството на двубоя! Пламъците на жреца все повече се разпространяват и обхващат целия свет на 3 е м о н а! Гори той! И се топи върху собственото си огнище. Буен ураган на северния вятър. Страшно реве и отнася в бездънен гроб праха му! А царя на смъртта заспа вечен сън и черната катафалка го отнесе по дългия път на забравата!. . . Девите на слънцето събират цветя от градината на звездите и сплитат от тях венец на лазура, за да накитят достойно невестата и жениха, които идат от царството на голямото страдание и дълбоката скръб. Исаян, жреца на светящите, свиква велико тържество в звездния храм и провъзгласява безсмъртна прокламация за коронясване на хероите на новия ден и великия идеал. Светящите се покланят и казват: амин.
към текста >>

0.27129101753235