Търсене в текстове за 'Ураган'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 53 резултата в 47 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ехти земята като ураган.
Отчаян стон на ридание се носи в глухата нощ, но никой се не стряска, защото животът е препълнен с охкащи и няма място вече в сърцата за болезнения вой на един сред голямата, обща песен на скръбта. Нататък друг стои на своето високо място и в ръцете му се виждат дебелите въжета, с които е завързал хиляди гърла и цяла мрежа се простира нататък. Вързаните като черни сенки ровят земята и нейните блага, превърнати в злато, трупат пред краката на своя страшен повелител. Ученият се навел над своите книги, свещта мъжделее, огрява неговото лице и той дири мъничките разпилени тайни за да ги сглоби и да даде на хората плода на своя дълъг труд. И виждаш далече някъде, в безкрайни редове, се движи войнство. Ехти земята като ураган. Бълват огнен дъжд гърлата на страшните машини на смъртта. Големи умове, гении прислужват на нейния студен замах, като че тя тях ще пощади за тая дан!... Тихо плаче някъде жена и търси сили в своята слаба гръд да отмъсти, но няма нищо, освен една въздишка, която се разлива като отрова из мрачните кътове на нейната хижа. Борецът за някакви правдини лети на крилете на своя устрем и дири в своето дело крайният ответ на всеки смисъл и в шеметния свой набег, той нищо не подбира и кървави са следите на неговата нога. Всички те отминават.
към текста >>

2. КНИГОПИС Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тя е приказка за страната, в която ураганите отиват да си отпочиват и където най-тъмната омраза приема вид на една тиха усмивка.
Кой познаваше нейният език! Само душата на човека, – хилядострунна арфа, знаеше да отеква на нейното чисто върховно слово. Душата самотна съзерцаваше светлата си родина, и шепнеше нещо, но имаше ли хора. които да знаят да се вслушват и разбират своята душа? Музиката е приказка за една страна, в която има такава светлина, че всички наши земни дни черпят от нея своят блясък. Тя е приказка за страната, в която ураганите отиват да си отпочиват и където най-тъмната омраза приема вид на една тиха усмивка. Страна на хармония, страна на вечна радост! Музика, как може човек да отпразнува твоето тържество? Как да се опишат ония сватове в които отвеждаш душата на своите крила? Нищо няма равно на тебе, на твоята вечно издигаща се мощ, като стрела запокитена в висинето. Ще може ли човекът да престане да бъде роб, ако ти не си да го подемеш и да го окрилиш, та да може той да разкъса веригите на своето робство?
към текста >>

3. КНИГОПИС Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Така е, насажданата от векове ненавист в народната душа, намери един ден израз в едно кърваво отмъщение, което в Русия биде осветено като един общонароден акт, като един величав щурм, подет от милионите човеци, които повтаряха, че след утихването на тоя ураган, ще изгрее тяхното щастие.
„Полярна Звезда", в която е поместено едно писмо на Максим Горки до ония, които се възмущават и страхуват от положението, създадено в Русия след революцията. Писмото е старо, писано близо преди пет години, но сега „Полярна Звезда'" му дава място в своите колони. Изказваме нашето мнение по въпроса, без да цитираме цялото писмо ономува. който е пратил изрезката и на всички, които биха се заинтересували по тоя доста жизнен въпрос на нашето време. Безспорни са истините, що съдържа писмото на известния руски писател Горки. Така е, насажданата от векове ненавист в народната душа, намери един ден израз в едно кърваво отмъщение, което в Русия биде осветено като един общонароден акт, като един величав щурм, подет от милионите човеци, които повтаряха, че след утихването на тоя ураган, ще изгрее тяхното щастие. Ония, които са били гледани с очите на презрението, ония у които се е пораждало чувство на яд, на завист и мъка заради разкоша, в който живееха фамилиите на техните помещици, всичкото това множество от хора, както казва сам Горки, днес е превърнато на хищен звяр, който разкъсва, разрушава и мачка. Това е така и без Горки да ни го каже. Ние знаем, че войните, грубите стълкновения, революции и пр., носят най-добрите случаи, когато въстава звярът у човека, ненаситните очи на когото дирят само кръв, това не може да се оспорва, но въпросът има и една друга страна. Нея никой не засяга. Има една деликатна пружина в машината на човешкия живот, до която никога не се доближава ръката на изследователя, нито на социолога, дори и на съвременния писател-мислител.
към текста >>

4. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Само Ти един ще бъдеш неизменим, във вечни дни... Кого ще провъзгласят бурите и урагана освен Тебе!
БЪДНИЯТ ДЕН Ще секне тая бурна песен на нашите дни. Нова песен ще пеят тогава живите човеци. Изпъстрените гемии на стари рибари край брега ще грохнат и платната им не ще се белеят в морето. В покой ще легне коравата ръка що опъваше веслата и от ястребовото око на плувеца ще залезе смелият взор. Други кораби ще надуват попътни ветрове и други смели очи ще дирят знак за пътища в морето. Само Ти един ще бъдеш неизменим, във вечни дни... Кого ще провъзгласят бурите и урагана освен Тебе! Чие вълшебство ще изразяват милиардите очи от разпиляното сребро при изгрева на новия ден? Теб Един, Неизменен и Вечен. Милиони пъти морето ще се мести, ще преминава, но всякога ще бъде нейде, за да плиска, да подържа неспирната си песен. Безброй светила ще угасват. но всякога ще има плавният им ход по небето, – поличба за Тебе – Вечно будният.
към текста >>

5. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ние сме свикнали да дирим Бога в пустото и бляскаво тържество на култа, дирим го в славата, в трясъка на урагана, но никога не се спираме там, където е Той – в скромните и тихи часове на смирението, в усмивката на малките деца и в тихия глас, що ни подсеща за вечността в часовете на страданието... Дирим Бога в необятните далечини и тогава, когато Той седи редом до нас и ни приказва с устата на ония, които имат пробудени душите си за Него.
Аз виждам ги пред мене. В тях чета един въпрос Те ме гледат непрестанно в нощта, като че вслушани в полярното мълчание. Ти си от Либан, аз от студения север. IV РЕАЛНОТО Раждаме се и живеем в измамата, за да открием Великата Реалност. Времето и пространството закриват истината от нас, и ние цял живот бродим като скитници, за да найдем следа от нейната стъпка. Ние сме свикнали да дирим Бога в пустото и бляскаво тържество на култа, дирим го в славата, в трясъка на урагана, но никога не се спираме там, където е Той – в скромните и тихи часове на смирението, в усмивката на малките деца и в тихия глас, що ни подсеща за вечността в часовете на страданието... Дирим Бога в необятните далечини и тогава, когато Той седи редом до нас и ни приказва с устата на ония, които имат пробудени душите си за Него. Ние дирим да разрешим тайната на звездите, когато още не сме решили тайната на житното зърно, което ни храни. Когато разумеем Великото, което се недри в зърното, тогава звездите сигурно ще ни разкрият своята загадка и техният език ще стане разбираем, близък... Мъдростта, която катадневният живот ни дава е същата оная, която лежи заключена в тайните писания, но ние никога не ще отключим тая дълбока загадка, догдето не отключим сърцата си за Божията радост... Живеем в измамата на времето, но животът сам не е измама, защото една Велика Реалност се недри зад сенките на преходната и прашна делничност. За нея се раждаме, за нея са направени безчислените светове в безкрая... Детето знае ли защо се учи? Кому е нежна неговата мъка, когато срича върху буквите на първата си книга? Разбира ли то нуждата от тая мъка и строгото старание на учителя си, преди да дойде денят, когато то свободно ще чете?
към текста >>

6. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

„И колкото се допряха, оздравяха..." Урагани, виелици силни, вълни бурни преломяваха, нараняваха завързалите вече тежки от класове стъбла, но колкото се допряха до Истината, оздравяха.
Като израснахме над почвата - влага ни не достигаше. Като започнахме да растем - устой, стабилитет ни не достигаше. Все едното ни не достига. Като намерим туй едното и го приложим. ще бъде радост и веселие не за един ден, но за вековете на нашите крайни съществувания. „И колкото се допряха, оздравяха..." Урагани, виелици силни, вълни бурни преломяваха, нараняваха завързалите вече тежки от класове стъбла, но колкото се допряха до Истината, оздравяха. Колкото се допряха до реалността на нещата, освободиха се от тия бури и вълни. „И допря го до устните ми'" Какво? - Огънят на Свещената Чистота, на Великата Любов. И колкото повече плодът зрееше - слънцето, огънят на Любовта по-силно грееше. И когато се допираше до натъжения плод, увиснал смирено надолу глава, той внасяше в него мъдрост и знание и плодът ставаше все по-жълт и по-жълт.
към текста >>

7. В утринните часове - Г.Т. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Где бясно вият урагани.
Х. ДРУГАР Не искам никой да ме жали, С мене Бог ли е - не маря. От вси най-сладко Той ме гали, Желая Той да ми е другаря. Где бясно вият урагани. Но Бог лодкар ми е в сърцето, Ще мина с него океани. Брегът е ощ` далеч, но фарът Блещи отсреща кат звездичка. Със мен е Бог, със мен е Царят Възлюбен мой - не съм самичка. 8. II. 1926 г.
към текста >>

8. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Прозрачното му тяло се разсипа на хиляди атоми, които разграбиха стихиите на първоначалния хаос и ги завлякоха в огнения ураган, който ги изгаряше като убиваше в него паметта и отнемаше от него знанието и могъществото.
„Изида, где е обещаното правосъдие? Осъди моите угнетители, а мен награди за труда и далата ми". Дълбоко мълчание беше отговорът. Той за втори път се хвърли напред към светещата ограда, като изсипваше проклятия, но в същия миг звездите, които увенчаваха неговата глава, се разпаднаха с гръмоподобен шум. Атмосферата се изпълни с дисхармонични звуци и из-зад оградата блесна ярка мълния и прониза сърцето на Вайдхава. Прозрачното му тяло се разсипа на хиляди атоми, които разграбиха стихиите на първоначалния хаос и ги завлякоха в огнения ураган, който ги изгаряше като убиваше в него паметта и отнемаше от него знанието и могъществото. ................................... Както вихри, които носят отбрулен лист, летеше той от бездна в бездна назад, без да може да се спре някъде поне за миг. Разбит, изтерзан, със страшна болка, Вайдхава с труд осъзна, че беше заключен в един голям камък. От неговото лъчезарно сияние беше останало едно само мъждиво, червено пламъче. .................................. С бавни крачки и с нестройно пеене вървеше голяма тълпа голи и едва прикрити със зверски кожи хора, които се приближаваха, носейки клонки и плодове. Всичко това те сложиха на камъка, а след това коленичиха и запяха песен, с която славеха справедливостта на Брама.
към текста >>

9. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Не тъй ли изненадваха хората бурите и ураганите едно време, а сега понякога 12 часа по рано нашите барометри ни предвещават, а радиото разпраща по целия свят предупреждения на параходите, скиталци по всички морета?
Ами ако запитате един шоп от планината, нима той би могъл да ви свърже „тичането на св. Илия с колесницата из облаците" и електричеството, което му свети? А ние имаме доказателствата на миналото, па и сегашното, отбелязани в аналните на науката на доста учени „шопи"... ? И тъй, накратко ние бихме могли да резюмираме: землетресението не е изолиран факт в природата - то има предвестници в природата: животните ги схващат понякога доста отрано, человек също може да ги схване и ако се подготви за целта, ще има неочаквани резултати. Ненадейността е само привидна, за незнаещите. Не тъй ли изненадваха хората бурите и ураганите едно време, а сега понякога 12 часа по рано нашите барометри ни предвещават, а радиото разпраща по целия свят предупреждения на параходите, скиталци по всички морета? Такива предсказания ще има человечеството в недалечно бъдеще - нещо повече - то и сега го има. (Следва) [1]Гледай „землетресенията; ще продължат ли? 1928 г. брошура от четири наши професори,32 страници, в която един от професорите е препечатал обяснение, което е дал в 1904 г, а сега пише: „Оттогава насам станаха силни землетресения у нас, какъвто е случаят в годините 1904, 1913, 1917 и тази годишните априлски, които са доста разрушителни и не отговарят на моите схващания от 1904 г. (к.м.). Твърде вероятно е сегашните му обяснения пък след пет години да бъдат отречени по същия начин... [2]Така в 1825 година, когато Баварското правителство искаше да построи железница, медицинската Мюнхенска академия излезе с едно изявление, че поради голямата бързина, с която ще се движи тренът (25 км) хората, които гледат ще падат и ще се яви заболяване от delirium foriosum.
към текста >>

10. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Течението на водите, движението на въздуха (ветрове, урагани, бури), морските течения - всички тези явления са тясно свързани с електромагнитните течения на земята, със северните сияния, а всички те черпят своята сила, както вече казахме, от самото слънце.
В природата няма химически и физически явления, а има вечно преливащи се един в други процеси всред едно море от електричество и магнетизъм, които постоянно сменят своя интензивитет. Колкото и абсурдно да звучи на пръв поглед, требва да свикнем с факта, че ние живеем в самото слънце, вътре в неговото силово движение; намираме се в постоянното негово въздействие и неговите енергии, сили, проявления са само едно отражение на тия енергии, на по-големи или по-малки трансформационни видоизменения на форми, а не и по същина Ако се проникнем дълбоко от тая истина, тогава много необясними явления ще ни станат разбрани. Самото въртене на земята е един от ефектите на това въздействие, а развитата центробежна сила, по-голяма при екваторите, ще послужи като един изходен пункт на онзи стремеж на облекчената земна кора да се свлича към екватора[2]. Но в самата земя циркулират електрически и магнетически течения (токове) по определени посоки, някои знайни, някои предполагаеми - има магнитни полюси - имаме и уред за измерване отклоненията на тия течения[3]. Тия именно електрически течения са, които деформират земната кора в съвкупност с другите фактори, а понякога играят ролята на капката, която прелива чашата, нарушава окончателно равновесието и предизвиква катастрофата. Течението на водите, движението на въздуха (ветрове, урагани, бури), морските течения - всички тези явления са тясно свързани с електромагнитните течения на земята, със северните сияния, а всички те черпят своята сила, както вече казахме, от самото слънце. Връзката между слънчевите петна и електрическите бури са вече достатъчно установени - а оттам до свързването им със землетресението е една крачка само, което едно грижливо наблюдение на опитни хора ще налучка много скоро[4]. Ние ще оставим една илюстрация на слънчевите петна преди 14. IV - нека те говорят сами по себе си (по независещи от нас причини, клишето ще бъде поставено в следващата книжка). Бурите и ветрищата са във връзка с тия силови токове, които изтичат от разните земни пунктове и с това предизвикват топли течения (магнетически) или студени (електрически). Ние не можем да излагаме подробно това и да доказваме, защото това би ни отвело далеч зад границите на нашата малка статия - но това са наблюдения, направени от известни учени и любопитните биха намерили достатъчно материал да задоволят своята любознателност, в съответната литература[5].
към текста >>

11. Учителят – Мара Белчева Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но ако е много нетърпелив и иска да ги вземе по изкуствен начин, той взима само бледни растения, които загиват при първите стъпки на урагана.
Виждах вече края на своите напипания и предвкусвах надеждата, ясната надежда, зората най-после. Андреас продължи: - Моята звезда поиска да бъда приет почти във всички източни езотерични общества на индуси, китайци и пр. Аз познавах изгубени наречия, знаех неща, които се предават само устно, знаех редки камъни или треви, за чието доставяне се иска месеци пътуване. Живял съм в глухи жилища в дъното на горите. Ако човек има желание да се свърже с всички видове сили, с това той показва, че има техния зародиш в себе си. Но ако е много нетърпелив и иска да ги вземе по изкуствен начин, той взима само бледни растения, които загиват при първите стъпки на урагана. Аз дойдох до тези заключения. - Аз съм изненадан, колко вашето положение прилича на моето. Андреас изтъкна, колко е важно при ученичеството сърцето (любовта) и колко е важно да познаем винаги живущия Христос. Аз тогаз обмислих, какви необикновени последствия ще има за мен приемането на това твърдение. Думите на Андреас ми направиха впечатление със своята категоричност.
към текста >>

12. ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ - Д. М. ЗУЕВ-ИНСАРОВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Много случки от историята ще намерят други обяснения; на цели епохи биха се открили по-дълбоките причини, а епидемии, бури, урагани, циклони, наводнения и земетресения ще бъдат очаквани своевременно, с нужната подготовка или възможното отбягване на нежелателните резултати.
ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА (Продължение) Несъмнено е, че не всички животни еднакво предчувстват. Влиянието на човешката култура в това отношение в повечето случаи е действало противоположно на онова, което сме приели да наричаме „инстинкт" – ето защо не всякога и всички животни могат да бъдат сеизмически предсказвачи. Но понеже стадният живот или „стадната душа" е по-достъпна за предаване на колективните усети и състояния – особено онова състояние, което се нарича „паника" и се характеризира с белези и дейност почти еднаква и в животните и човека, то достатъчно е да има едно или няколко екземпляра между животните сензитиви, с по-чувствителна нервна система, за да се предаде тяхното предчувствие и безпокойство и на другите. В такъв случай систематическите наблюдения в една зоологическа градина биха играли ролята на една своего рода метеорологическа станция, и те с време, макар из начало и с известни допустими погрешки, биха могли да служат за основа на предсказания, особено ако бъдат във връзка и със станциите за наблюдение слънчевите петна. Наблюденията на тия петна, тяхното системно проучване – даже на първо време като едно елементарно съпоставяне на техния вид, големина, развита скорост (понеже някои от тях имат и своя собствена скорост, независима от общата на цялата слънчева повърхност) със събитията на земята по време и място – биха дали онзи ключ, еквивалент или корелат, който изведнъж ще измени направлението на човешката мисъл, ще очертае друг централен стълб, около когото биха се наредили събитията на целия обществен, политически, семеен и частен, физически и психически живот. Много случки от историята ще намерят други обяснения; на цели епохи биха се открили по-дълбоките причини, а епидемии, бури, урагани, циклони, наводнения и земетресения ще бъдат очаквани своевременно, с нужната подготовка или възможното отбягване на нежелателните резултати. Всичките те са само последица от състоянието на слънчевата енергия, от влиянието на слънчевите петна, които изменят интензивитета, направлението и посоката на земните електрически и магнетически течения и с това влияят на целокупния живот на земята, във всичките негови прояви – физически и психически. Всяка и най-малката частица, може да се поляризира – да има своя северен и южен полюс, разделени с линията на уравновесяването – екватора. Всяка от тях си има своето миниатюрно северно и южно полярно сияние – техните силови полета. Тези магнетически напрежения в живите частици на растенията, животните и човека са основата и една от първопричините за проявата на живота, творческите насоки и първични структурни линии, по които става строежа в зародиша, а по после и в по-сложната проява на ежедневния растеж. Грамадният океан от електричество и магнетизъм, в който сме потопени, пулсира всекиминутно, подхранван от непрекъснатия поток на светлината от Великото Сърце – слънце.
към текста >>

Във време на тяхната поява, както и на тяхното изчезване за даден меридиан, те действат най-силно върху силовите полета и предизвикват обикновено всичките по-силни прояви: урагани, циклони, земетръси и пр.
Описание на петната през месец април 1930 год.: Този месец се характеризира още от самото начало с появата на едно двойно петно (1-и апр.), от което едното, по-голямото, заема горния край от видния диск на слънцето (наблюдение на същата дата 1 април, 8 часа сутринта: то има положение, където на циферблата се намира цифрата 8). В центъра на видимия диск в същото време се намира едно петно, състоящо се от три части, от които най-западното е и най-голямо. И трите имат форма неправилна (сравни приложените рисунки) Появата на първото петно съвпада със земетресението в Гърция. Към 9 април се появява на същото място на слънчевия диск ново петно (място, отговарящо на цифрата 8 в циферблата), а в туй време старото петно, което е пропътувало през целия видим диск на слънцето, се намира към горния край на диска, отговарящ на цифрата 2 в часовника (наблюдение на 10 април, 11 часа сутринта). Като общо правило трябва да се отбележи, че петната обикновено следват една ивица близо около екватора на слънцето и почти все на едно и също място се появяват и минават през видимия диск за 11-13 дена. Във време на тяхната поява, както и на тяхното изчезване за даден меридиан, те действат най-силно върху силовите полета и предизвикват обикновено всичките по-силни прояви: урагани, циклони, земетръси и пр. Така изчезването на едно от петната (11 и 12 април) съвпада с катастрофалното земетресение в Нова-Зеландия. В същото време в Загреб минава ураган. Скоро последва изчезването и на друга част от петното, което пак съвпадна с циклон в Кюстендилско (14 април, 15 часа: земетръс в Букурещ и Русе). Снегове в Югославия, Швейцария, Австрия (14, 18 и 19 април.) На 22 април поява на ново петно на място, отговарящо на цифрата 7 в циферблата. (Наблюдение в 8 часа сутринта, когато е взет земният екватор за хоризонтален, а не слънчевият).
към текста >>

В същото време в Загреб минава ураган.
И трите имат форма неправилна (сравни приложените рисунки) Появата на първото петно съвпада със земетресението в Гърция. Към 9 април се появява на същото място на слънчевия диск ново петно (място, отговарящо на цифрата 8 в циферблата), а в туй време старото петно, което е пропътувало през целия видим диск на слънцето, се намира към горния край на диска, отговарящ на цифрата 2 в часовника (наблюдение на 10 април, 11 часа сутринта). Като общо правило трябва да се отбележи, че петната обикновено следват една ивица близо около екватора на слънцето и почти все на едно и също място се появяват и минават през видимия диск за 11-13 дена. Във време на тяхната поява, както и на тяхното изчезване за даден меридиан, те действат най-силно върху силовите полета и предизвикват обикновено всичките по-силни прояви: урагани, циклони, земетръси и пр. Така изчезването на едно от петната (11 и 12 април) съвпада с катастрофалното земетресение в Нова-Зеландия. В същото време в Загреб минава ураган. Скоро последва изчезването и на друга част от петното, което пак съвпадна с циклон в Кюстендилско (14 април, 15 часа: земетръс в Букурещ и Русе). Снегове в Югославия, Швейцария, Австрия (14, 18 и 19 април.) На 22 април поява на ново петно на място, отговарящо на цифрата 7 в циферблата. (Наблюдение в 8 часа сутринта, когато е взет земният екватор за хоризонтален, а не слънчевият). Появата на туй голямо и тъмно петно съвпадна с ред големи пожари. В Румъния изгарят 110 души в една църква; В Охайо (Америка) пожар на един затвор, в който изгарят 600 човека; катастрофа в Парижката подземна железница с около 100 жертви.
към текста >>

30-и април се характеризира с едно тройно петно, което се намира при своето залязване и се е получило вероятно от разкъсването на едно петно (наблюдение 28 април 6 часа сутрин) Тези пертурбации се съвпадат със силни пожари и урагани в Франция (1 май), градушки в България, циклони в Америка и земетръси в Япония.
(Наблюдение в 8 часа сутринта, когато е взет земният екватор за хоризонтален, а не слънчевият). Появата на туй голямо и тъмно петно съвпадна с ред големи пожари. В Румъния изгарят 110 души в една църква; В Охайо (Америка) пожар на един затвор, в който изгарят 600 човека; катастрофа в Парижката подземна железница с около 100 жертви. Същото петно към 27 април се приближава към центъра на диска; съвпадение: много пожари – също и у нас, София. При това петното дава един ясно видим израстък по посока към цифрата 12 на циферблата. 30-и април се характеризира с едно тройно петно, което се намира при своето залязване и се е получило вероятно от разкъсването на едно петно (наблюдение 28 април 6 часа сутрин) Тези пертурбации се съвпадат със силни пожари и урагани в Франция (1 май), градушки в България, циклони в Америка и земетръси в Япония.
към текста >>

13. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Откажете се от всеки опит да се противопоставите на урагана!
Из „Die Weisse Fahne", януари 1932 г. СЪЮЗЪТ „НЕОБХОДИМА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ" Непрекъснато се издига приливът на всесветовната нужда. Всички насипи застрашават да се разрушат; всички външни средства се явяват безполезни. Откажете се от всеки опит да се противопоставите на урагана! Никаква техническа помощ не може да помогне тук! Никакво постановление не може да запре нарастващата нужда, която обхваща целия свят! Никаква външна реформа не може да премахне застрашаващия хаос! Никакъв стопански владетел не може да посочи изходния път от нощта на тази обърканост! Външно животът не може вече да се владее!
към текста >>

14. LE MAITRE PARLE. DIEU Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Гринвичката обсерватория съобщи за появяването на нови крупни петна върху слънцето и изказа предположението, че усилването на слънчевата активност може да бъде съпроводена на земята с магнитни бури, урагани и пробуждане на вулканите.
Връзката между слънчевите петна и природните катаклизми. - Всред населението на остров Йота, където се наброяват няколко вулкани, царува паника: два вулкана се пробуждат и почват да изригват лава и серни пари. Подобни съобщения пристигнали от всички части на страната. В свръзка с това отново се поставя въпросът за връзката, която съществува между слънчевите петна и природните катаклизми. Преди около два месеци. Гринвичката обсерватория съобщи за появяването на нови крупни петна върху слънцето и изказа предположението, че усилването на слънчевата активност може да бъде съпроводена на земята с магнитни бури, урагани и пробуждане на вулканите. За съжаление, тези предсказания се сбъднаха много скоро. Връзката между слънчевите петна и живота на земната кора и атмосферата е вече отдавна установена. Всяко слънчево петно се явява гигантски резервоар на енергия, който изпраща на земята потоци от наелектризирани частици; тези потоци нарушават електромагнитното равновесие на атмосферата и стимулират вулканическата деятелност върху земята. Механизмът, обаче, на това въздействие и досега още не е обяснен удовлетворително. През последните години се появиха много изследвания, които се опитаха да установят зависимостта от слънчевите петна не само на природните явления, но и на събитията от социален характер.
към текста >>

15. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

По пътя е тихо, но от време на време ни поздравява силно въздушно течение, ураганен вятър и след това пак тишина!
Отминаваме гората. Ето полето пред нас. Юзината, ярко осветена, отдалеч прилича на древен гръцки храм. Как вълшебно се разпръсква нейната светлина и пробива нощната тъмнина с лъчите си! Не е ли праведният човек в света една такава светлина, която пръска благотворните си лъчи в пустинята на живота и дето те проникнат, бликва и цъфти живот! По пътя е тихо, но от време на време ни поздравява силно въздушно течение, ураганен вятър и след това пак тишина! Каква е тая чудна смяна на тишина и бурен вятър? После разбрахме, че това е само приготовление за небивалата симфония, която ни очаква по-горе! Наближаваме Симеоново! Неволно поглеждаме към изток. Какъв е този чуден пожар, от който е пламнало половината небе?
към текста >>

16. КОЙ Е НАШИЯТ ИЗТИНСКИ АЗ? - МОРИС МЕТЕРЛИК Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ураган - 40 м/сек.
Торпедоносец - 18 м/сек. Перести облаци - 20м/сек. Бърз влак - 22 м/сек. Кон бегач - 25 м/сек. Ловджийско куче - 25 м/сек. Ураган - 40 м/сек. Прелетни птици - до 40 м/сек. Автомобил - 55 м/сек. Електрически бърз влак - 60 м/сек. Аероплан - 85 м/сек. Звук - 333 м/сек.
към текста >>

17. КАКВО ГОВОРИ ЕДИН ЧЕРЕП ПРИ ЗАПАЛЕНА СВЕЩ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Но не¬равенството на страничните условия, в които попада той, създава непреодолимия стремеж за сливане - лекият зефир, планинският фьон, морските бризи, мусоните и жестоките урагани, които помитат цели селища.
Планинският вятър слиза надолу по склоно¬вете, навежда главиците на цъфналите планински цветя, зашумява в клоните на дърветата и облъхва лицето със свежа милувка. Пак неравенството се възправя като причинител на това явление. Неравен¬ството в нагряването на земната кора, различният барометричен натиск създават атмосферните течения. Все тоя стремеж към уеднаквяване, към изравнение, всякога подновяван, всякога неосъществим от никого и никъде, създава живота и деятелността в природата. Няма разлика във въздуха - той е навсякъде еднакъв. Но не¬равенството на страничните условия, в които попада той, създава непреодолимия стремеж за сливане - лекият зефир, планинският фьон, морските бризи, мусоните и жестоките урагани, които помитат цели селища. Без това неравенство цялата въздушна маса щеше да лежи в безмълвна неподвижност, без красотата на вечерното полъхване, без тоя загадъчен и галещ шум на листата и без песента на островърхите борики. Каква безкрайна върволица от процеси в „живата" и „мъртва" природа почиват върху този факт. Всички топлинни процеси, елек¬тричеството, което тътне по облаците и поразява със страшен трясък вековни дънери и скали; електричеството, което бяга по тънката жица от централата до шумния град, движи трамваите, влако¬вете, блести по булевардите разточително и ярко, играе в много¬цветните огньове на рекламите, пренася човешките мисли, песни, ра¬дости и тревоги от материк до материк, прави да гърми фабрич¬ната сграда със суровия метален грохот на машините - съществува и създава всичко това все заради неравенството и поради тоя непобедим стремеж към уеднаквяване, сливане и единение, което трае миг. Електроните и тук са все същи - равенство в техния елементарен живот, но във вечна борба с неравенството, което създава електрическите чудеса на нашата епоха. Какъв процес е Любовта между хората?
към текста >>

18. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Олга Славчева ЩЕ ВИЕ ДЕН, ДВА След тази буря ветри ще утихнат, Ще спре зловещи ураган да вие, След тази буря пак ще се усмихне, Небето светъл образ ще разкрие.
Олга Славчева ЩЕ ВИЕ ДЕН, ДВА След тази буря ветри ще утихнат, Ще спре зловещи ураган да вие, След тази буря пак ще се усмихне, Небето светъл образ ще разкрие. Ще вие ден, два. три или неделя, Но повече не може да изтрае – Че щом дочуе слънчева повеля, Ще се отвее и да не желае. Затуй, треви, цветя, фиданки нежни, Не бойте се от тази буря страшна! Не гледайте небето безнадеждно От туй чудовище сърдито, прашно. Но тихо си главички наведете!
към текста >>

19. СФЕРА НА МЕРКУРИЙ - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Така тия складове на слънчева енергия един ден биват срутени и засипани от страшни землетресения и урагани, каквито ние не можем да си представим.
Въздухът се затопля, защото запазената енергия в въглищата при горенето се освобождава под формата на топлина. От къде са взели каменните въглища тая енергия? Ние трябва да си представим някаква геологична епоха, отдалечена от нас на милиони години. Тогава по земята са расли грамадни дървета. Те са имали своите корени дълбоко и крепко сраснали с богатата почва на още младата земя, а буйните им корени са черпили енергията на слънцето, която знаем много добре, чрез дишането и асимилацията, се превръща в най-съществения градивен елемент на материята. Така тия складове на слънчева енергия един ден биват срутени и засипани от страшни землетресения и урагани, каквито ние не можем да си представим. Те падат под дебелите пластове на земята и стоят ь засипани с милиони години, овъглени, загубили някогашния си облик, запазили само енергията на слънцето. И след тия милиони години, човек ги открива и впрегна отново в работа запасената в тях енергия. И така, ние затоплихме въздуха на нашата стая с енергията на слънцето, превърната при горенето в топлина. Ако след като стаята е затоплена, ние отворим прозореца, тя ще изстине. Ние неправилно казваме, че студът е нахлул в нея, защото истината е, че топлината, която се намираше в стаята, излезе Законът за термичното равновесие гласи, че топлината се предава от място с по-висока, към място с по-низка температура.
към текста >>

20. НАКЛОН НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Какво са грамадните градски блокове за ураганите, за пожарите?
Погледнете на грандиозните неща, които съвременната техника създава, и вие ще видите, че всичко това цели превъзмогването на преходното. И все пак, преходното и неустойчивото остава да господствува. Сякаш илюзорното се надсмива над човешкия гений и стремеж да го надвие. И все малки и жалки черупки в люшкащите вълни на океана остават "гигантите – параходи", които чупят рекорда за "сини ленти" иди дреднаути от тежка категория, които могат да разрушат цели градове. Какво са те за водната стихия? Какво са грамадните градски блокове за ураганите, за пожарите? Какво представя цялата човешка материална и духовна култура днес пред дулата на човешкото неведение, ожесточение и глупост – войната? – Пепел и разрушение! * Нашият живот върви под знака на много илюзии, на много преходности, неустойчивости. Смисъл в живота намираме в натрупване на повече и повече блага.. Така се ражда егоцентризмът, така се ражда само мисълта за себе си, и разрушението, и премахването, и на всичко друго. Това е гамата, в която се развива цялата съвременна култура, личният и обществен живот.
към текста >>

21. ПОСЛЕДНОТО ПОСВЕЩЕНИЕ НА САВАОТ-БЕН-АБУ - БУЧА БЕХАР Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

На утринта видях, как ураганът е изтръгнал корените на огромните дървета и е отвлякъл стадата на бедните пастири, но аз нищо не чух, защото сънувах, че зениците на две чисти очи ме люлееха в люлката на своята любов.
Но тогава Той ще протегне ръка и ще вземе, вместо драгоценен бисер, сълзата, която ще отроним от окото си. Той ще я приеме като дар от едно сърце, в което са останали само мълчаливи жалби. За Великата Обич, която ще ни посети, тая сълза на огорченото сърце е най-скъпия дар! ОЧИТЕ Понякога светът изчезва в зениците на две очи, които носят обич. Тая нощ е имало гръмотевици и планината е потръпвала от страшния грохот на бурята, но аз не разбрах това, защото пред мене стоеше споменът за две очи, които ме погледнаха с небесна обич. На утринта видях, как ураганът е изтръгнал корените на огромните дървета и е отвлякъл стадата на бедните пастири, но аз нищо не чух, защото сънувах, че зениците на две чисти очи ме люлееха в люлката на своята любов. Ако срещна тия зеници, които ми донесоха поздрав от вечността, в часа, когато съм заграден от врагове, аз ще отпусна ръце и ще потъна в техния неземен зов - нека кинжалите на враговете се напият от кръвта ми, аз няма да усетя тяхната стръв и болката на моите рани. Очите, през които гледа любовта на Великия, знаят повече от мъдреците. СРEДНОЩНИЯТ ГОСТЕНИН Тази нощ някой похлопа на моята порта. „Стани и посрещни скъпия гостенин" - рече моето сърце. Аз станах, отворих вратата и спрях на прага.
към текста >>

22. СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО - Г. Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ураган опустошава някоя гора.
Наистина, трудно в живота на хората се възстановява нещо загубено в съвсем същия вид, но нищо не остава без да се възобнови. Ако човек би разбирал този велик разумен закон за обновлението, той би намерил пътя, как да запази благата на живота или да ги възобнови, когато му липсват те. Природата, която създава всичко разумно, познава добре закона за регенерацията. Когато тя иска да възобнови нещо, тя го оставя на спокойствие. След време ние виждаме всичко поправено, възстановено в прежната красота. Ураган опустошава някоя гора. След време от тази опустошена гора изниква нова, също така красива и благодатна. Или река се разлее извън коритото си, обърне полетата и ораните земи на угари, пълни с камънак и тръни. Ала природата използува всичко това за тор, и с време пред очите ни изпъкват свежи, обновени полета, готови да дадат наново своето благословение. Животът върши разумно, неуморно своята творческа работа, ала човек не може да се ползува майсторски от този дълбок регенерационен процес. В живота на хората, на народите, на човечеството стават толкова много разрушения и ако се остави всичко спокойно на силите си, би се възрастило и възобновило в своя прежен вид.
към текста >>

23. ИШУА БЕНТАМ - БУЧА БЕХАР Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Дай ми бурята в морето, урагана, що руши.
ДАЙ МИ КАПКАТА ДЪЖДОВНА Д. Антонова Дай ми капката дъждовна, дай ми слънчевия лъч. В песен аз ще ги превърна, в песен те ще затрептят. Дай ми малката снежинка, дай ми бистрата сълза, в огън аз ще ги превърна, в жива, литнала искра. Дай ми капка от блатото, дай ми шепа от калта, върху нея ще разцъфне на нарциса бял цвета. Дай ми бурята в морето, урагана, що руши. В тих зефир ще го превърна, на цветята да шепти. Дай ми ти нощта дълбока, Аз из нейните недра ще извадя, ще покажа най-красивата зора. Дай ми ти сълзата детска! На невинната уста ще я сложа, да разцъфне, кат усмивка красота. Дай ми ти врага вековен, тоя враг от тоя свят, в брат за теб ще го превърна, в брат за теб, навеки брат!
към текста >>

24. НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ. АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕД СВЕДЕНБОРГ. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В човека са отразени геологичните епохи, преповторена е оная неизброима и велика стълба на органичния развой, а в душевния му живот проблясват всички трепети на макрокосмоса, настроенията на четирите годишни времена, тътнещият ураган на подземните стихии и мълчаливата, безкрайна радост на звездните небеса.
ВЪРХУ ХАРАКТЕРОЛОГИЯТА НА СМЕХА Човек е написана книга, която се изучава бавно, с течение на цял живот и то само от тия, които се взират в нея и търсят в дълбините й. Всеки срещнат човек е богат материал за наблюдения и изследвания. от неизбродимите дълбини на човешкото аз — съзнато и несъзнато — до най-малкото, невинно наглед помръдване на някое мускулче или пръст, има една, непрекъсната верига от причини и последствия, едно единство и закономерност, които могат да бъдат доловени само от наблюдателното око. Бидейки сложна система от деятелности, в които е преповторен целият космичен живот, човек е израз на световното единство. Всички закони на физиката и химията — двете владетелки на мъртвата природа се срещат там. В човека са отразени геологичните епохи, преповторена е оная неизброима и велика стълба на органичния развой, а в душевния му живот проблясват всички трепети на макрокосмоса, настроенията на четирите годишни времена, тътнещият ураган на подземните стихии и мълчаливата, безкрайна радост на звездните небеса. Психолози, физиолози, писатели, художници и философи се мъчат да проникнат в тоя неизброден лабиринт и всякога откриват връзка между процесите на душевния живот и физиологичната действителност. За всекиго е ясно, че преживелиците: радост, страх, ужас, обида, или похвала, намират съответен израз по лицето. Те действуват по различен начин на лицевите мускули, на кръвообращението, на дишането и на хиляди още знайни и незнайни отправления в организма. Един от тия външни белези, които разкриват много нещо от същината на човешкото аз, е и смехът. Една редица от наблюдения, направени върху видовете смях и проучени паралелно с тях характерните особености на наблюдаваните субекти, дават едно пълно с много жизнена правда виждане в човешката душа.
към текста >>

25. РИТЪМЪТ В ЖИВОТА -ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Великото космично лято ще се падне през 2,295 година след Христа — с други думи 352 години от днешния ден, когато по същият тия места, където е властвувала хладната сянка на космичната зима, където после са бушували ураганите и водната стихия е мятала своите талази, ще цъфти и ликува една необикновена растителна, климатична и духовна красота.
Сякаш животът, оттеглен от там, е оставил тая част от нашата земя в страшната и ледена прегръдка на бялата смърт. Някога там топликът на благодатното слънце не е бил достатъчен, за да сгрее и възрадва пазвите на плодоносната земя. Само суровият вой на бурите криел в своя неразгадан език тайната на световете, както и мъдростта на ръката, която чертае съдбините. Последното космично равноденствие се е случило в 5644 година преди Христа — време, което съвпада с потопа, описан в Библията. Тогава са руквали гигантските пробудени води на тая космическа пролет и земята, пробудена от тежкия сън, е сякаш проплакала от радост, и сълзите й са залели долини, поля и континенти. Великото космично лято ще се падне през 2,295 година след Христа — с други думи 352 години от днешния ден, когато по същият тия места, където е властвувала хладната сянка на космичната зима, където после са бушували ураганите и водната стихия е мятала своите талази, ще цъфти и ликува една необикновена растителна, климатична и духовна красота. Ние не се съмняваме нито за миг, че това време ще съвпадне с тържеството на новата космическа „раса", която ще изостави след печалните опити на злото всички досегашни методи и ще приеме за основен закон любовта, която в преизобилието на своя цъфтеж ще гледа с мъдра снизходителност на нашето време. И ще протекат нови хилядолетия и в 10,234 година след Христа, ще почне новата космическа есен. Ще пламне земята в багрите на тоя тъжен космичен сезон и сред огромните неизчерпаеми богатства, цъфнали през пролетта и узрели в лятото, ще се промъкне печалният повей на идещата нова зима. И ето пак ледниковата епоха, пак вечният мраз и както се изразява един от интерпретаторите на тая теория за космичната година, Европа със своя Лондон и Париж в 18,137 година, ще се превърне в ледена пустиня, където северният елен ще хрупти оскъдната растителност на тия места. Астрономът Брадлей е изчислил отклонението на северния и еклиптичния полюс за епохата на космичните равноденствия и намерил, че това отклонение е 29°58'53", В годината на великата космична есен и пролет, хората живущи в тая географска ширина на земята, ще видят слънцето да кулминира в зенита, точно над центъра на Хеопсовата пирамида, тъй като тя, както споменахме вече, лежи на паралела 29°58'51": Не е ли това едно прекрасно, дори смайващо обстоятелство за неизмеримите висини на познанието, с което разполагали просветените в древния Египет?
към текста >>

26. РАЗМИШЛЕНИЯ - ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

урагани и бури да го нападат и най-после слънце да го грее; тогава той ще се освободи от всички ненужни и нечисти наслоения.
Когато далечна звезда те привлече, сърцето и чувствата се пречистват. Когато слънцето озари човека, душата намира своята истинска чистота. И само когато Бог живее в човека, делата са чисти. Човек трябва да се чисти! — Да го вали дъжд, да ю духа тих ветрец. урагани и бури да го нападат и най-после слънце да го грее; тогава той ще се освободи от всички ненужни и нечисти наслоения. Тогава той ще си спомни за своята виновност и ще се нарече „син на живия Бог."
към текста >>

27. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 76 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С всеки лъч трепнал живот ви дарявам, с лъха на вятъра, с думите на урагана, в нежната въздишка, в чистия поглед — все аз пристъпям, все аз нося ви привет — от безкрайна неизвестност, от вечни простори, от начало без начало: — Слово живо съм Аз.
Аз извор вечен съм на радост. Живот трепти от всеки лъч, огън нося на заспали. Надежда, подкрепа мощ без край. — Елате и пийте — гърди ми прободени с копие нявга — извор вечен са сега. — Елате и пийте! С всеки лъч трепнал живот ви дарявам, с лъха на вятъра, с думите на урагана, в нежната въздишка, в чистия поглед — все аз пристъпям, все аз нося ви привет — от безкрайна неизвестност, от вечни простори, от начало без начало: — Слово живо съм Аз. Да пламнат умове в огнени мисли крилати, да трепнат сърца като струни на арфа, да прогледнат слепи, мъртви да възкръснат. Рекичка и шумът й, глас и ехото му в планината, лек зефир и трептежа на звездите, — все едно: все Аз чакам ви души и шепна слово за дни бъдни — — и щастие на сърце жадно, На вас, изгубените, път ви давам, на уморените — сила, на слабите — мощ, не силните — мъдрост, на слепите — светлина, на гладните — хляб, на любящите — победа! — Елате! Елате и вие, които нямате нищо, защото всичко има в моите градини. Елате вие, които имате — за да имате повече!
към текста >>

28. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Непресъздадени в психиката на човечеството, те предизвикват стихийните психически безумия на войните, революциите и кризите; непреработени и неприложени съзнателно в разумна деятелност, — тези енергии вълнуват планетата чрез земетресения, урагани и вулканически изригвания ... Има периоди, когато тези натрупвания почнат да заплашват самото съществуване на планетата, — и такъв период настъпва сега.
Творческите сили на Космоса се намират а постоянна еволюция, пресъздаване, т. е. те менят формите си, приспособени към окръжаващата ги среда — това е динамиката на Космоса. Но неизползуваните, непресъздадени енергии, образуват относително статически – „залежи“, натрупвания, действията на които стават разрушителни, защото като не с приспособени към околната среда, те влизат в дисхармония с нея. В енергитическата атмосфера на земята съществуват грамадни натрупвания на такива неизползувани, непресъздадени психофизически вълни. И тези натрупвания насъбрани по причина на безотговорното, късогледо и лекомислено полузнание на хората, погребани в тесния кръгозор на своето земно съществуване, — действат разрушително и на отделните индивиди, и на масите и на самата планета. Непресъздадени в психиката на човечеството, те предизвикват стихийните психически безумия на войните, революциите и кризите; непреработени и неприложени съзнателно в разумна деятелност, — тези енергии вълнуват планетата чрез земетресения, урагани и вулканически изригвания ... Има периоди, когато тези натрупвания почнат да заплашват самото съществуване на планетата, — и такъв период настъпва сега. Тези, които знаят, че Земята и човечеството се намират пред прага на ужасии катаклизми, се стараят, по всички възможни начини, да предпазят човечеството. От това са извикани многобройните призиви, които се разнасят в последно време — призиви да се работи за подигане степента на съзнанието. за изменение на психическата тоналност на човечеството в смисъл на преход от дребнавите лични интереси към по-високия идеал за всеобщото Благо, защото само повишеното и разширено съзнание е в състояние да направлява творческата работа за овладяване и използване, в името на общопланетното Благо, на тези залежи от още непознати и заплашващи с избухване енергии. Крайният срок ме е далеч. и учените биха направили по добре, ако се заемеха с изследването на космическите лъчи и на психофизическите влияния, получавани от планетата и нейните обитатели и с изнамиране на способи за тяхното използване за обща творческа дейност.
към текста >>

29. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

както е спокойно морето: Вятърът глади само неговата повърхност И колкото и да бушува ураганът, Знай, че неговите дълбочини са спокойни.
Постоянната връзка с Небето е нашия щит. Будни да бъдем — винаги на щрек — готови да отблъснем всички нападения. Защото никой не знае кога ще удари неговия час. Часът на великото изпитание. П л а м е н * * * Бъди спокоен в Бога. както е спокойно морето: Вятърът глади само неговата повърхност И колкото и да бушува ураганът, Знай, че неговите дълбочини са спокойни. Бъди широк в Бога, широк като морето! То не спира само на родния брег И колкото и да ти е мъчно да повярваш, Знай, че отвъд има пак земя. Бъди дълбок в Бога, както е дълбоко морето! Към там, на където светът те забравя Нека бъде твоето желание, твоят копнеж … Знай, че дълбината е височина. Бъди, бъди винаги като морето, В Бога спокоен, широк, дълбок.
към текста >>

30. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не само заради това, че мнозина от най-благородните му апостоли и последователи загинала в кървавия ураган, че стопанската криза последва световната война, като чудовище последвано от своята сянка, че се понижи стойността на парите, намали се възможността за пожертвувателност у съидейниците, а строгите закони, като хапливи псета, спъват стопанския живот и прииждането на парични средства в касата на централната есперантска организация.
може би щеше да се свърши упоритата работа и постигне целта, може би сега във всички училища по света Есперанто би се преподавал вече задължително. Световната война въздейства на Есперанто както огромна вълна на лодка — тя я запокити пак към брега и лодката трябва да измине пътя. минат отчасти преди. Но вълната, колкото и да бе яростна, не разби лодката — гребците пак се впуснаха по водата и гребат в откритото море. И Есперанто, както и всички културни движения, пострада от войната. Не само заради това, че мнозина от най-благородните му апостоли и последователи загинала в кървавия ураган, че стопанската криза последва световната война, като чудовище последвано от своята сянка, че се понижи стойността на парите, намали се възможността за пожертвувателност у съидейниците, а строгите закони, като хапливи псета, спъват стопанския живот и прииждането на парични средства в касата на централната есперантска организация. Гореспоменатите причини са много важни и не можем да затворим очи пред тях. Все пак ако не тъй бърже напредва нашето дело, както бихме желали, ако минатия преди път ние трябва понякога отново да бродим и да чукаме с млата на увещанията твърдите глави и сърца — съществуват други причини, много по-важни отколкото стопанските. Това, което мнозина есперантисти пренебрегват, цял свят инстинктивно долавя: че Есперанто не е само език, но и носител на ново човешко чувство, че той въплъщава и изразява духа и желанието за междуплеменно разбирателство и зачитане. А това са неща, на които днешният свят гледа с недобро око. Правейки равносметка на световната война, обичай е да се говори за милионите убити и ранени, за милиардите, които струва тая престъпна лудост.
към текста >>

31. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И във вихрения бяг на морски урагани.
Хваление От всички ангели прекрасни по небето И гений най-велик родений на земята. От всичко що е най - възвишено и свято, Кое на този свят познала е душата. Това си Ти —Бог мой — велико, чудно слънце, Това си Ти, Любов със нищо несравнима! — В човека проявен и в мъничкото зрънце И в летний хубав ден и в мразовита зима. Това си Ти, о Лъч навсякъде що грееш; И в нежните цветя, в гори, поля безкрайни На потока игрив Ти в струите живееш — На всяка жива твар разкриваш своите тайни. И във вихрения бяг на морски урагани. В пустинния самум, в беди и мор — несрети И в сълзите дори от мъка насъбрани. И в светлия възторг на всичките поети. Във всичките звезди, в небесните сияния, И в пухкавия сняг и ледните кристали, И в малкия цветец що лей благоухания, И в рояка пчели в полето забръмчали. От всички най-добър, що моят дух познава Със образ най-красив във слово и във дело, Не си ли Боже Ти, кой мене посвещаваш, И който даде сила на моят дух и тяло? И ето Тебе днес, възпява мойта лира С възторг неизразим и песни вдъхновени, Които в този миг душата ми побира И праща ги на Теб.
към текста >>

32. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Каквото и да стане — всред мрак и ураган, Всред бури и крушения — безспирно ще вървим.
И да бъдем разумни да Го използваме мъдро и само за добро. Защото във всеки плод, който изядем, е скрита проявената Божия Любов към нас. И всяка проява на мисъл, чувство и воля, е израз на Божия живот, който се излива в нас Да благодарим на Бога! С. К. ЩЕ ПОБЕДИМ! Каквото и да стане — всред мрак и ураган, Всред бури и крушения — безспирно ще вървим. Че наший път от Бога е строго начертан. Каквото и да стане, ний пак ще победим! Какво са жертви святи, и мъки и тегла, Какво от туй. че чий малцина сме в света? Че кървав пот оросва ни морните чела.
към текста >>

Каквото и да стане, всред мрак н ураган, Всред бури и крушения, вий смело ще вървим.
Какво от туй, че някой в доволство тук живей — На всяко земно благо положил е ръце? А други непрестанно в неволи сълзи лей Във непосилен труд и горестно сърце! .., А нашата награда не е от този свет — И не човек, а Бог ще ни възнагради. Със Него ние носим страданията безчет. И смело ще посрещнем безбройните беди. Каквото и да стане, всред мрак н ураган, Всред бури и крушения, вий смело ще вървим. Че наший път от Бога е строго начертан. Каквото и да стане, ний пак ще победим! Олга Славчева КОЙ КРАЙ Застанете на пътищата та вижте! И попитайте за пътеките от века. Де е добрият път и ходете по него И ще намерите покой на душите си.
към текста >>

33. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

1936 г.) Ураган (стих.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 159 - год. VIII. Севлиево, 10 май, 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Аскетизъм и въздържание Слънце, въздух, вода Словото на Учителя. Знайното и незнайното (Из неделната беседа „Знайното и незнайното“ – 16. II. 1936 г.) Ураган (стих. от Олга Славчева) Белият лотос (прод. от брой 158 - Мейбъл Колинз) Музиката и нейния произход (Извадки из беседа) Из науката и живота. Изследванията на Дьо Роша върху съзнанието (продължение от 158 брой) Чута молитва (разказ - Невена Неделчева) ------------ Приложение: За брака. Зъболекар Стоицев Мейбъл Колинз (25) БЕЛИЯТ ЛОТОС (прод. от брой 158) Глава VII.
към текста >>

УРАГАН Развилнели се вихри, разкипели се бури: Морето реве, талази се бият.
Природата не иска много да й говориш. Като й кажеш една дума на нейния език, тя престава да те бие. Ако й говориш на твоя език, тя ще те бие, докато се научиш да четеш и говориш на нейния език. Всички трябва да изучите езика на природата, да разбирате какво ви говори, тогава страданията ще престанат за вас. Това е веруюто на знанието, което като влезе в живота, ще ни преобрази индивидуално, семейно, обществено и ще ни покаже методите на новия живот. УРАГАН Развилнели се вихри, разкипели се бури: Морето реве, талази се бият. В неравен летеж корабът се мата; Ту в бездни, потъне, изчезне в безкрая. Ту хълм от вълни го блъска несвесен. * Ту искат кораба на прах да разбият И с гняв да разхвърляте го вред по морето• Във страшното дъно во век да го скрият — И кораб и корабник и пътници в него: И затова, злокобно и страшно те вият. * А от далече тоз кораб се носи и бяга . . .
към текста >>

34. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не можем да изменим ветровете, бурите и ураганите.
Това, което мислиш, можеш да го мислиш за себе си; но има мисли, които са неприложими в природата, защото в природата има една висша Разумност, която регулира и направлява процесите и явленията, които стават в нея. Тази разумност е която обуславя реализирането на мислите. Всичко в природата е подчинено на тази разумна воля. А ние, сами по себе си, вън от импулсите на тази разумна воля, която действа и в нас, не можем да направим нищо. Сами по себе си, ние не сме дошли на земята; също така ние не можем да изменим въртенето на земята, и да направим един ден по-голям или по малък; не можем да изменим наклона на земната ос; не можем да изменим теченията на силите в природата. Не можем да изменим ветровете, бурите и ураганите. Но това, което за човека е невъзможно, непостижимо, неприложимо, за възвишените, за напредналите същества е възможно и постижимо. В природата съществуват разумни закони, според които нещата могат да бъдат приложими или неприложими. Това, което за човека е възможно и приложимо, за животните е неприложимо и невъзможно. Това се дължи на формата на животните. То ни показва, че формата обуславя проявленията на живота; а пък самата форма е обусловена от степента на развитието на съзнанието.
към текста >>

35. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да посрещнете с радост този ден, вие трябва да имате запалена свещ, на която, при страшните бури и урагани, при всички несгоди, ла можете свободно да четете.
Този ден е един от тъмните Божи дни. Тогава слънцето, звездите ще изгаснат, и който може да запали своята свещ, той ще бъде на светло. Който не може да запали свеща си, той ще остане в тъмнина. Тъмен е денят Господен. Сегашните дни са светли, хубави, но денят Господен, който иде, ще бъде тъмен ден, придружен с бури, ветрове. За да посрещнете с радост този ден, вие трябва да имате запалена свещ, на която, при страшните бури и урагани, при всички несгоди, ла можете свободно да четете. Съвременните хора са изучавали всички науки, но не и науката за живота. Като дойдат страданията, искат или не, ще им се наложи да я изучават. Страданията в живота не са нищо друго, освен условия за изучаване науката на великия живот. * Страдания, болести, глад, сиромашия, са методи за изправяне на света. * Докога ще страда човек?
към текста >>

36. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Много бури изживях и много урагани замряха на моите брегове.
То е живо. То чувства ласката на ветреца, тревогата на отразения в него тъмно-зелен връх, дълбоката размисъл на издадената към средината му скала, бръчката по лицето на небето и неговата усмивка, копнежа за щастие на приседналия до брега му турист. То праща вълните си към неговите нозе като вълшебна утешителна ласка, като нежно прошепната сладка пума. — Векове кацаха на моя бряг. Кацаха и минаваха като пеперуди, за да дойдат други. Много бури изживях и много урагани замряха на моите брегове. И много слънце погълнах. Живях живота в неговата пълнота: любовта и тъмнината, ласката и страхотната буря, слънчевата радост и дълбоката скръб. От всички тях ми остана моето единствено богатство: сълзите. Моите кристални води са сълзите на планината, проливани при скръб н при радост. Шестото езеро е замислено, като философ, който решава висшите проблеми на битието.
към текста >>

37. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Предчувства се че ще се извие страшен ураган, който ще помете всичко по пътя си.
(продължение от бр. 238) – Влад Пашов Тайнственото. Левитация невредимост на огъня Книжнина ПРЕД КОРАБОКРУШЕНИЕ Морето се вълнува. Надигат се грамадни вълни. Ветровете се извиват върху него от разни страни. Предчувства се че ще се извие страшен ураган, който ще помете всичко по пътя си. Тия, които пътуват през него, със страх и трепет виждат това и не знаят що да правят. Намират се в тъмнина, пътуват през мрачна нощ. Това е още по страшно и опасно. Цялото човечество днес се намира, както учениците на Христа преди две хиляди години, в ладия всред това бурно море. Не се вижда никаква светлина, никаква надежда за изход.
към текста >>

38. -

Но когато вихри и урагани се блъскаха с вълните в свирепа борба — твоята песен стигаше до престола на Вечния... Но аз не те разбирах, не те познавах и ти си оставаше за мене чуждо, непобедимо и далечно.
. . Понякога ти беше чисто, бистро и усмихнато, като момиче, понякога неспокойно като живота, но най-често беше бурно, сякаш негодуваше против съдбата. Ти пееше своята вечна песен — тиха, галеща и сладка като майчина милувка. . . Тя се носеше далеч в безкрайните простори. Но когато вихри и урагани се блъскаха с вълните в свирепа борба — твоята песен стигаше до престола на Вечния... Но аз не те разбирах, не те познавах и ти си оставаше за мене чуждо, непобедимо и далечно. . . О, море! При теб съм и сега, далече от живота, прокудена от бащин дом. . . Ти пееш, ти плачеш, вълните ти се блъскат във скалите.
към текста >>

39. -

Усетих Твоя ответ, стихна бесният океански ураган, стихна ръмжелът и писъкът на неукротимите фурии, блесна „Сребърната юзда“ върху зиналата паст на океанския бог.
Синята птица плахо се приюти до измъченото ми сърце. Само брилянта на сватбения ми пръстен се разпалваше все повече и повече в ужасната нощ и нашепваше словото на подвига и спомена за Родината. Тогаз аз ставах, отърсвах солената мокрота от косите си, притисках синята птица и погледвах към твоя компас: той сочеше неотклонно на горния път. Като струна, като жица от виола бе изопната снагата ми от огнения устрем по Теб. Тогаз отново усещах Твоята близост, усещах Твоята мощ и протягах ръка от морската бездна да те приветствам и да Ти кажа, че съм Твоя и че съм ти вярна. Усетих Твоя ответ, стихна бесният океански ураган, стихна ръмжелът и писъкът на неукротимите фурии, блесна „Сребърната юзда“ върху зиналата паст на океанския бог. Бялата ладия невредимо се понесе по лазурите на стихналия океан. Чуруликът на Синята птица ми разказваше за Твоя бряг и за Твоята Страна. Втренченото ми око виждаше сиянието на Вечната Родина и Моя Бог понесен на снежнобял лебед за слънчева среща. Страната на илюзиите остана тъй далеч. Белите брегове на Родината къпят изморен взор.
към текста >>

40. -

* Че ураган е Неговата воля, небето синьо — звездният Му стяг, водите изворни под мрамор: стола, а слънцето — духовния Му знак.
Ще минеш всички стръмни долини и, стигнал на Върхът. ще викнеш громко: — Спасени сме от подмолни злини! * Непостижим е нашият Учител във път, в мисли, в дело и живот! Духът Му е свещената обител, на Творческия огън бял рапсод. * Молитвите и мъдрите Му думи, изказани с пророчески уста, са бял порой над хули и над глуми, и най-правдив тълковни на Христа. * Че ураган е Неговата воля, небето синьо — звездният Му стяг, водите изворни под мрамор: стола, а слънцето — духовния Му знак. Елвилюри СЛЪНЦЕ И КОЖА В миналото хората са сметели, че кожата е само една покривка на нашето тяло. Напоследък, обаче, учените доказаха. че освен покривка, която придава форма на тялото ни и го запазва от външни груби повреди, тя е и орган с вътрешна излъчка, както са органи, например, черният дроб, бъбреците или жлезите. Следователно, кожата взема активно участие във вътрешната обмена на веществата, в онзи тайнствен процес. който се разиграва между отделните клетки на нашето тяло.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Както палмата, що ураганът превива, копнее за безветрието, за да падне в обятията на спокойния зефир и да му се оплаче, така моята душа копнее за твоята светлина.
Защото ти ще узнаеш това от цветенцата, които те пресрещат сутрин. Tе ще ти разкрият мислите ми, когато идваш сутрин да ги китиш с мокрите си бисери. Ще ти обадят това птичките, които в утринното море от безмълвие идват да ти пеят славословието си. Светлина! Неизразима радост! Нещастни слепци! Както палмата, що ураганът превива, копнее за безветрието, за да падне в обятията на спокойния зефир и да му се оплаче, така моята душа копнее за твоята светлина. Не спя, щом наближи часът да изляза и разложа даровете си по росната зеленина. Тогава, коленичил, аз ти ги поднасям и моля да ги приемеш. Все ти даваш и все ти ме обсипваш с дарове — приеми и ти от мене един път нещичко! Малък е твоят храм, ти го препълни с дарове и аз все още приемам. И сега аз ти нося дарове.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

След свиждането си с господаря на бурите и ураганите, на моретата и планините; след разговора си с Вагнер, този червей на сухата наука, който му разваля най-чудните видения, Фауст иска да умре.
Неговият Бог е природата, вселената, великия macrocosmos. Какви чувства изпитва пред знака на тоя необладаем Бог — каква величава гледка представлява той за него! Как ясно съзнава в тоя момент безсилието на своя разум — своята нищожност! Да! Това „едно“ на Спиноза, „безброй“ на Лайбниц е неговия праха, червей, който не е нищо повече от себе си, който е равен само на онова, което може да постигне. След свиждането си с господаря на бурите и ураганите, на моретата и планините; след разговора си с Вагнер, този червей на сухата наука, който му разваля най-чудните видения, Фауст иска да умре. Но той чува песента на малките ангелчета и тя го възпира. От сърцето на Фауст не са изчезнали съвсем религиозните чувства; част от християнството е още затворено там. Той снима от устните си стъкленичката. Мирогледът на Фауст върху научното знание най-ясно изпъква в разговорите му с Вагнер. Той не е задоволен от науката.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той иде, като стихия, що помита всичко по земята; като буря, що чупи клонете сухи и руши дънерите кухи; като ураган морски, що залива суша и кораби; като дъжд пороен, що облива земя и къщи; като сняг чист, блестящ, що покрива върховете; като току-що цъфнала майска роза с чуден аромат.
Подобен на лунните лъчи, трептящи над водата, наистина такъв е живота на смъртния: знаейки това, предостави да се извърши потребното. Добра дума, на време казана, е по-хубава от сладък хляб след ядене. Както колата не може да се вози на едно колело, тъй и човешките дела ще бъдат съвършени само тогава, когато хората почнат да се поддържат един друг. Агнев. Той иде Той иде, като утринна звезда. Той иде, като мълнията; като изгряващото пролетно слънце, което троши ледовете и топи снеговете, което с топлия си лъх буди тревите и пали душите, облича земята китно и сгрява снагата. Той иде, като стихия, що помита всичко по земята; като буря, що чупи клонете сухи и руши дънерите кухи; като ураган морски, що залива суша и кораби; като дъжд пороен, що облива земя и къщи; като сняг чист, блестящ, що покрива върховете; като току-що цъфнала майска роза с чуден аромат. Той иде със силата на лъва, с кротостта на агнето, с любов обилна-жива; с душата на всемира; с духа на свободата; с пламъка на слънцето; с трептящите лъчи на сърцето; с всеблагия лъх на нектара; с искреността на детето; с нежността на цветята; с чистотата на младенците; с истината на пророците и с познанието на вековете. Той иде с маслиново клонче в ръка. С факела на свободата. Иде, иде Агнето на Мира. * * * Ще дойде Той, когато небето хвърли бела премяна върху земята, когато мразът водите сребристо окове, когато всичко живо се спотаи и замре.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Заповядах на войниците да наскачат във взетите от противника окопи, докато премине артилерийския ураган.
Отчаяната съпротива на русите и румънците бе сломена и те бързо отстъпиха по целия фронт, като на няколко пъти се опитаха да забавят настъплението ни, но напразно. В предвечерието на един бой след падането на Кобадин и цялата укрепена позиция, облада ме някакво предчувствие и безпокойство — мислех че непременно в предстоящия бой, нещо ще се случи с мене, че ще бъда ранен, а може-би и убит, но никак не ми идваше на ум за съня. С пукване на зората ние настъпихме и боя пламна с голямо ожесточение. Пред нас беше някакъв сибирски полк, който се биеше с отчаяна упоритост, обаче, въпреки това, принудихме го да отстъпи двата си реда окопи и да се оттегли. След отбиването на последната му контраатака, румънската артилерия, за да прикрие отстъплението му, откри силен огън по нашите вериги. Заповядах на войниците да наскачат във взетите от противника окопи, докато премине артилерийския ураган. В момента когато и аз скочих в окопа, една бризатна граната с трясък се пръсна на няколко крачки пред мене. Ако бях закъснял със скачането си в окопа една секунда, гранатата трябва- ще да ме разкъса. Само главата ми бе останала вън от окопа и едно от парчетата ме нарани на същото място по темето над челото, където през времето на съня ми покойният поручик Д. ме беше погалил! Раната не беше опасна и скоро, напълно оздравял, взех отново участие в следните големи боеве.
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В тоя кървав и разрушителен ураган участват, по необходимост, и разединените славянски народи: руският, българският, сръбският, чешкият, полският и др.
Хората, които по природа с братя, живеят като господари и слуги, като паразити и работници. Нема братство, а, следов., няма равенство в труда и благата. Борбите за материално надмощие се водят както между единичните личности, така и между народите. Цялата съвременна цивилизация, която е резултат от вековния живот и труд на разните народи, почива върху принципите на експлоатацията на едните от другите, заграбването материалите и средствата на производството и подчиняване на слабите от силните. И макар тия принципи и методи да докараха много катастрофи, човечеството на земята още не се е опомнило и вразумило: народите воюват и взаимно се изтребват като животните. В тоя кървав и разрушителен ураган участват, по необходимост, и разединените славянски народи: руският, българският, сръбският, чешкият, полският и др. И, което е още по-печално, тия последните се бият не само с другите, но и помежду си: като че ли територията, на която живеят, е тясна и недостатъчна за тях и те си я оспорват и превземат един от другиго. Преди около 40 години русите дойдоха на Балканите и освободиха българите от турското робство, но в 1916 год. българите се биха против русите, които навлязоха в Добруджа, в съюз с други народи. Същевременно русите владееха над полския народ. Сърбите се биха няколко пъти с българите, но и след тия няколко войни съзнанието, че славянин не трябва да поробва друг славянин, не се е пробудило: сърбите, които завладяха Македония със силата на оръжието, оспорват правото на свободен живот и самоуправление на българите в тая област.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Със гръм от небесата отговаряш Ти, в морета, в урагани Твоя глас кънти, разтърсиш земна гръд, и вест във нея трепне, или зашушне сладко, шумоли и шепне.
И Сам от Себе си безкрайността създаде и Сам от Себе си на слънце огън даде, затвори Своя дъх в прашинки и води, и диша вихъра Чрез Твоите гърди. От Теб излезе тя, душата на човека, ведно със светилата, що горят от века. Ти Боже, Ти си зърно, Ти си клас и цвят, от Тебе иде всичко, Ти си целий свят, чрез Тебе всичко, всичко, о безсмъртни Боже, цари в безсмъртие във Твоето подноже. Къде е равната на Тебе мощ и сила? Де огъня, досегнал Твоите светила? Със гръм от небесата отговаряш Ти, в морета, в урагани Твоя глас кънти, разтърсиш земна гръд, и вест във нея трепне, или зашушне сладко, шумоли и шепне. Страхотен биваш Ти във Своя гняв велик: в пожарища превръщаш кроткия светлик, заливаш с води полетата, горите, добитъка избиваш, тровиш ни водите, но който упование във Теб намери, от зло ще го избави Твоята закрила. Де е добротата с Твойта що се мери? де е равната на Тебе мощ и сила?... * * * Боже! Защо ме тъй наказваш?
към текста >>

Тъмна е цялата, заради която се раждат и умират милиони същества, които се борят, страдат, стремят се към неизвестна цел и които смъртта, като ураган, помита от лицето на земята, като ненужен прах.
Понякога, след безплодни усилия за разрешение на загадката, която винаги се изплъзваше из ръцете му, той се гневеше против тези жестоки закони, забулени в тайна и скриващи средствата, които, несъмнено, трябва да съществуват за облекчение на душевните болести. Колко хора на науката са посветили целия си живот за изучване на тези въпроси, а при това, в областта на душевните болести е направено много малко. Магнетизмът и хипнотизмът, разбира се, са помагали понякога, но, както изглежда, случайно. И не веднъж Ралф се питаше, защото човешкият живот много често се явява като непрекъсната тежка агония? Скъпоценното, оживяваше човека, дихание изчезва като че ли безследно, а останалото изгнива в земята. Тъмна е цялата, заради която се раждат и умират милиони същества, които се борят, страдат, стремят се към неизвестна цел и които смъртта, като ураган, помита от лицето на земята, като ненужен прах. Като остави книгата за хипнотизма, която четеше, докторът стана, отиде до прозореца и, замислен, се залюбува на небето, усеяно със звезди. Като брилянтов плат се разстилаше небето с млечния път, минаващ в блестяща мъгла. Свят след свят, система след система се редуваха. . . . Безкрайността е пълна с мириади гигантски светове, но при все това, както изглежда, мястото не им достига.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Слово“ и сказки в университета, предизвикаха върху него един ураганен огън от всички страни, под който той напълно и безславно капитулира.
Учителят — възпитател трябва, преди всичко, да познае и възпита себе си, като развие всичките си душевни заложби на любов, мъдрост и истина — да възкреси Христа в душата си — и след това да пристъпи към великото си дело. Възпитанието на детето е свещено тайнство на Божията Любов! * * * Краят на една лъжа. „Научните“ глупости на професора д-р Ст. Консулов, изказани чрез подлистници във в. „Слово“ и сказки в университета, предизвикаха върху него един ураганен огън от всички страни, под който той напълно и безславно капитулира. Неговата колосална „научна“ лъжа, че душата не съществувала в човека, а последният бил само едно тяло, със смъртта на което всичко се свършвало, биде опровергната от всички, които се занимават с духовни въпроси, и посрещната изобщо със състрадателна насмешка от цялото здравомислещо общество. Издигнаха се даже гласове в печата да се уволни този професор, който не знае какво говори или умишлено проповядва атеизъм от самата университетска катедра. Уплашен от тая възможност, резултат от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „Наука, религия и теософски мистицизъм“ (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора? - Р)., той съобщава, че „тези дни“ щял да тури под печат една своя книга, в която щял да разгледа „обстойно“ повдигнатите въпроси. Какво ще бъде това „обстойно разглеждане“ може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси.
към текста >>

НАГОРЕ

0.32391285896301