НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
131
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
В този салон, където Учителят сваляше Словото на Бога, се развихри буря и
ураган
.
Брат Ангел съобщи, че сумата, която трябва да се плати, е 17 000 лева, а са събрани само 500-600. Всички слушат, но си правят оглушки - уж, че нищо не са чули. Това беше бунт срещу Школата на Учителя. Чист бунт. Учителят беше горе в стаята Си и не слезе долу.
В този салон, където Учителят сваляше Словото на Бога, се развихри буря и
ураган
.
Отидоха при Учителя и Му съобщиха решението на събранието, че трябва да се плаща от братската каса. Учителят ги изслуша и каза: "Ние този опит с комуната го правихме и той се провали. Втори път няма да го правим. Затова отрежете жиците от общия електромер. Всеки, който иска електрически ток, сам да си го прокара и сам да си го плаща.
към текста >>
2.
69. ГЕОРГИ РАДЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
На други места бе казал, че когато в чувствения свят на човека се развие
ураган
от страсти, то този
ураган
помита белия дроб у човека понеже той е проекция на чувствения свят.
Жорж реши да се коригира и издаде една книга „Учителят Говори", като за издаването на тази книга материал му предоставиха стенографките Паша Тео-дорова и Савка Керемидчиева. Учителят хареса тази книга и тя е образец на събрани бисери от Словото на Учителя и стъкмени по различни теми. По-късно Учителят заяви: „Заради написването на тази книга, аз откупих Георги Радев от Черната Ложа. За него съм заплатил с голяма цена." Но случи се така, че той заболя от туберкулоза. Когато запитаха Учителя защо стана това Той добави само едно изречение: „Когато умът създаде противоречие и иска да го наложи на своето сърце, то човек се разрушава отвътре и заболява от туберкулоза".
На други места бе казал, че когато в чувствения свят на човека се развие
ураган
от страсти, то този
ураган
помита белия дроб у човека понеже той е проекция на чувствения свят.
Белия дроб е дървото и клоните, чрез които човек живее и на физическия свят и в чувствения свят. Но когато дойдат бури и урагани те скършват и пречупват стеблата на дърветата. Това се случи и с Жорж. Не само с него, но и с няколко души младежи. Учителят му беше дал метода как да се излекува, но той не пожела да се ползва от тях.
към текста >>
Но когато дойдат бури и
урагани
те скършват и пречупват стеблата на дърветата.
По-късно Учителят заяви: „Заради написването на тази книга, аз откупих Георги Радев от Черната Ложа. За него съм заплатил с голяма цена." Но случи се така, че той заболя от туберкулоза. Когато запитаха Учителя защо стана това Той добави само едно изречение: „Когато умът създаде противоречие и иска да го наложи на своето сърце, то човек се разрушава отвътре и заболява от туберкулоза". На други места бе казал, че когато в чувствения свят на човека се развие ураган от страсти, то този ураган помита белия дроб у човека понеже той е проекция на чувствения свят. Белия дроб е дървото и клоните, чрез които човек живее и на физическия свят и в чувствения свят.
Но когато дойдат бури и
урагани
те скършват и пречупват стеблата на дърветата.
Това се случи и с Жорж. Не само с него, но и с няколко души младежи. Учителят му беше дал метода как да се излекува, но той не пожела да се ползва от тях. Беше го срам, че ще му се смеят. А трябваше три пъти на ден с две стомни да носи вода от изворчето на Диана Бад до Игрева, но не рачи.
към текста >>
3.
10. ДАР ЗА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Яви се
ураган
сътворен от ревността, която се превърна в злоба и помете всичко.
След като си направихме молитвата и благодарихме, на излизане заваля ситен, приятен дъждец. А това беше благоприятен знак, че дарът на петимата ни е приет от Учителя. След няколко дни поднесохме книгата като дар на Братския съвет. Те всички скочиха и в глас ни обвиниха, че сме ги излъгали, защото сме издали книга скришом от тях. Те не приеха дара от нас, въпреки че беше книга за Учителя.
Яви се
ураган
сътворен от ревността, която се превърна в злоба и помете всичко.
Повече този Братски съвет не можа да сътвори нищо. А онези, които не приеха дара в следващите десетилетия не направиха нищо за Делото. Те не приеха дара. Но Учителят го прие. Ако го бяха приели, нещата по друг начин биха се развили в Братството.
към текста >>
4.
13. СПОМЕНИТЕ НА БОРИС НИКОЛОВ (1900-1992)
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Те бяха висок връх, а по високите планински върхове духат най-силните ветрове, бури и
урагани
.
Бяхме трима. Мария Тодорова, Борис Николов и моя милост. Със следващата среща започна моят път към Голгота. Аз вървях напред, а те след мене двамата. Едва ли някой можеше да издържи в този дом дори и ден.
Те бяха висок връх, а по високите планински върхове духат най-силните ветрове, бури и
урагани
.
Те помитат и отвяват всичко. Опитаха се и мен да пометат. Но аз устоях. И си свърших моята работа. А с това свърших и тяхната работа, която беше работа за Школата на Бялото Братство.
към текста >>
5.
25. БРАКЪТ И ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ
,
,
ТОМ 5
Ако ти си едно нежно цвете, а дойде някой
ураган
, то той ще те покоси.
Той в духовния живот твори нови форми. Той е опресняване, освежаване на човешкият род. Тези неща са толкова свещени, че като се говори за тях, то те се опорочават. Затова за тях се мълчи. Човек не със всеки мъж може да се събере.
Ако ти си едно нежно цвете, а дойде някой
ураган
, то той ще те покоси.
Ако ръката ти е нежна, а дойде някой и те хване с голямата си груба ръка, ти ще изпиташ неприятност. Значи трябва да има хармония в енергиите. Затова най-опасно е волевото съприкосновение. Когато хората имат допирни точки в умовете и сърцата си, не е толкова опасно, защото могат да си хармонират енергиите. За да пази човек чистотата, трябва да се чувствува винаги като душа, а не като мъж или жена.
към текста >>
6.
33. ПЕЛЕРИНАТА
,
,
ТОМ 5
Тя седи под пелерината, увита е, дъждът не я брули, вятърът не я отнася, а Борис стои под дъжда, а аз гледам, гледам и нещо като
ураган
мина през мене и ме проряза.
Тя се бе свила, зъзнеше и трепереше встрани от общата група. Беше я срам да се яви пред всички така, за да я видят, че е почти гола, а това означаваше немарливост към себе си и груба грешка в случая. Това тя знаеше и затова стоеше настрана, беше й неудобно и бе приела да мръзне, обаче да не се покаже пред другите, че е направила погрешка. Как се случи така, че Борис Николов я зърна, стана, приближи се до нея и я наметна със собствената си пелерина, а тя бе голяма, тя беше направена, изтъкана от чиста вълна и бе дебела един пръст и половина. Борис я зави като пашкул.
Тя седи под пелерината, увита е, дъждът не я брули, вятърът не я отнася, а Борис стои под дъжда, а аз гледам, гледам и нещо като
ураган
мина през мене и ме проряза.
Ядосах се. Аз се чудя как да се справя със себе си и със състоянието си. Та аз и Борис живеехме заедно под един покрив и бяхме приятели и тези пелерини заедно ги шихме само за такива случаи. А със Савка бяхме на нож и понякога се спречквахме, ставахме врагове, а това бяха състояния, за които вече говоря много пъти. А сега Борис, моят Борис си свали пелерината и я покри с нея.
към текста >>
7.
68. СЪЖИТЕЛСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Вероятно Небето ме бе подготвило предварително и за да ме защити от наближаващия
ураган
, беше ме вдигнало нависоко, на небето.
Това се прави по селата и особено тука при шопите в Софийско. Та нещо такова ми се случи на мен и аз бях в едно чудно състояние, а тя на всяко изречение ме заплюваше и заплашваше. Аз бях много чувствителна изобщо към мислите и чувствата на хората и реагирах точно и бързо. Но в случая всичко това не ме засегна, като че ли не се отнасяше за мен. Бях още в онова чудно състояние и не можех да излезна от него и то именно ме спаси, така че ако не бях в него не знам как бих реагирала и щеше да се получи голям скандал.
Вероятно Небето ме бе подготвило предварително и за да ме защити от наближаващия
ураган
, беше ме вдигнало нависоко, на небето.
Тя се наприказва, направи ме на „мат и маскара" и какво ли не още и като ме заплю окончателно и унижи завинаги с презрителен поглед си отиде. Аз стоях още дълго време в онова чудно състояние, после отидох и разказах всичко на Учителя. Той ме изслуша и каза: „Ти си постъпила правилно и си издържала изпита си по един Божествен начин". Слезнахме от Витоша, онази беше разказала на всички, че окончателно ме е разгромила като неин враг и че вече съм унищожена и не съм за нищо. Аз вървя отново в онова приповдигнато настроение, все едно че нищо не е станало с мен.
към текста >>
8.
88. ХЕМ МИ СЕ ИСКА, ХЕМ НЕ МИ СТИСКА
,
,
ТОМ 5
Бях хулена безброй пъти като
урагана
се стоварваше върху мен, но като преминаваше
урагана
беше направил пустиня и беше завлякъл навсякъде и онези, които ме гонеха, и онези, които ме хулеха.
Ето там е разрешението на въпроса. Та бях тогава много млада и гоненията започнаха от всички страни и виждах как ме гонеха с ожесточение, с животинско настървение и това ожесточение измъчваше и самите ми гонители. А когато те се освобождаваха по някакъв начин от това ожесточение към мен виждах ги как стоят като омърлушени, като изпразнени черупки, някой беше им изпил всички жизнени сили, защото чрез тези сили те осъществяваха гонението. Тогава разбрах какво означава „по-добре да си гонен". Изтърпях много, но моето място бе за предпочитане.
Бях хулена безброй пъти като
урагана
се стоварваше върху мен, но като преминаваше
урагана
беше направил пустиня и беше завлякъл навсякъде и онези, които ме гонеха, и онези, които ме хулеха.
А аз по това време бях се научила и като приближаваше урагана аз се свивах на кравай, снижавах се до земята и се молех да ме отмине и това зло. Ето по такъв начин стихията на разрушението минаваше над мен, но след това разрушаваше гонителите ми. Тогава виждах всичко и си казвах: „Е, Учителю, наистина е цяло благословение да бъдеш гонена". А дали аз изпълних Волята Божия там където бях сложена на своят пост, това не мога да кажа, това ще го каже друг, а това е Учителя. Аз съм при Учителя на разговор.
към текста >>
А аз по това време бях се научила и като приближаваше
урагана
аз се свивах на кравай, снижавах се до земята и се молех да ме отмине и това зло.
Та бях тогава много млада и гоненията започнаха от всички страни и виждах как ме гонеха с ожесточение, с животинско настървение и това ожесточение измъчваше и самите ми гонители. А когато те се освобождаваха по някакъв начин от това ожесточение към мен виждах ги как стоят като омърлушени, като изпразнени черупки, някой беше им изпил всички жизнени сили, защото чрез тези сили те осъществяваха гонението. Тогава разбрах какво означава „по-добре да си гонен". Изтърпях много, но моето място бе за предпочитане. Бях хулена безброй пъти като урагана се стоварваше върху мен, но като преминаваше урагана беше направил пустиня и беше завлякъл навсякъде и онези, които ме гонеха, и онези, които ме хулеха.
А аз по това време бях се научила и като приближаваше
урагана
аз се свивах на кравай, снижавах се до земята и се молех да ме отмине и това зло.
Ето по такъв начин стихията на разрушението минаваше над мен, но след това разрушаваше гонителите ми. Тогава виждах всичко и си казвах: „Е, Учителю, наистина е цяло благословение да бъдеш гонена". А дали аз изпълних Волята Божия там където бях сложена на своят пост, това не мога да кажа, това ще го каже друг, а това е Учителя. Аз съм при Учителя на разговор. „Учителю, на какво се дължи това положение в живота, че на едни се дават благоприятни условия да се проявят макар и криво да се проявят, а други говорят неща верни, знаят как, но не им дават да се проявят?
към текста >>
9.
116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА
,
,
ТОМ 5
Но не всеки може и успява да се прикачи на тази вътрешна вълна, защото ако в теб има бу-оя и
ураган
той всичко троши и руши и ти не можеш да се справиш с това вътрешно опустошение в себе си.
Това беше словесното мляко за всички младенци в Школата и затова се почваше от начало, но понеже интересите на всички бяха разнородни и понеже всеки минаваше през различни състояния и положения в себе си, то тогава в беседата той отговаряше и насочваше мисълта си натам, за да разреши някой проблем на някой от своите слушатели. Ако днес четете някоя беседа ще видите, че той говори по един проблем, след това като че ли изведнъж прескача и започва да говори съвсем различно и мисълта му отива в друга посока и това е противоречие за онзи, който не е запознат със Школата. Представете си, че в салона има шейсет човека и в този ден десетина имат свои вътрешни задачи за разрешаване, които не могат да разрешат. Техните вътрешни състояния се явяват в дисхармония с общото настроение и състояние на хармония в салона. Ето защо от начало на всяка беседа се пеят песни, казват се молитви, молим се и по този начин всички се настройваме на една вътрешна зълна, която да ни свърже със Словото на Учителя и с Духът.
Но не всеки може и успява да се прикачи на тази вътрешна вълна, защото ако в теб има бу-оя и
ураган
той всичко троши и руши и ти не можеш да се справиш с това вътрешно опустошение в себе си.
И да искаш да се молиш едва ли ще можеш. Тогава Учителя в салона започва понякога беседата си направо, необикновено и отговаря на възникналите въпроси. Такива случаи има много и някои биха упрекнали, че в Словото на Учителя няма логика. Представете си, че в салона седи едно страдащо същество и мислено иска помощ от Учителя. Той отговаря и разрешава въпроса му.
към текста >>
10.
150. ЧИСТОТА ОТВЪН И ЧИСТОТА ОТВЪТРЕ
,
,
ТОМ 5
По едно време мяркам Цанка, която профуча покрай мене като
ураган
и така ме изгледа ожесточено, че аз веднага се сещам, че само тя е причината та Учителят да не ме поглежда.
Минаха десет дни, аз ходя на клас, но Учителя изобщо не ме поглежда. А се намирам само на няколко метра от него. Аз сутрин свиря на пианото в клас, а Учителят е на 3-4 метра от мен, но изобщо не ме поглежда нито преди започване на беседа, нито след това. Изобщо аз бях тогава неодушевен предмет за него през тези дни. Чудя се, умувам къде ли ми е грешката.
По едно време мяркам Цанка, която профуча покрай мене като
ураган
и така ме изгледа ожесточено, че аз веднага се сещам, че само тя е причината та Учителят да не ме поглежда.
Колкото повече вървя към вкъщи, толкова се уверявам в себе си, че само тя е причината. Затова на следващия ден отивам при Учителя и чакам да ме приеме. Приема ме, седи на стола и ме наблюдава. Аз зная, че съм наказана и изобщо не си правя някаква сметка, че трябва да му целувам ръка. Аз съм наказана и трябва да издържа наказанието си.
към текста >>
11.
158. КОМУНАРИ ИЧИФЛИКЧИЯ
,
,
ТОМ 5
, Ето така се развиват събития и времена, когато се опорочи една идея, когато се развържат Сили, развихрят се страсти и надигналия се
ураган
помита всичко.
Години след това при особени случаи Мария Шопова разказваше този случай, особено когато се явиха неразбориите в Братството. Дойде време, Изгрева беше разрушен и вече го нямаше. Веднъж се бяхме събрали и тя разказа целия случай. Изгрева го нямаше и ние бяхме останали сами. Сбъднаха се думите на Учителя, че дойде време, когато искахме да служим на Духа, но нямаше кому.
, Ето така се развиват събития и времена, когато се опорочи една идея, когато се развържат Сили, развихрят се страсти и надигналия се
ураган
помита всичко.
Ще дойде време когато вие ще искате да служите някому. Първо се определете кому ще служите. Ако служите на Духа, служете безкористно и с чистота. Тогава Словото на Учителя ще ви отвори път и ще ви даде условия, и ще настъпят времена, за да може да служите в Дух и Истина. Но пропуснете ли времето, то ще настъпи друго време, когато за вас също ще важат думите на Учителя: „Ще дойде време, когато ще искат да служат, но няма кому".
към текста >>
12.
248 ИДЕИ И ПРЕДМЕТНО УЧЕНИЕ
,
,
ТОМ 5
Учителят беше строг към мене и каза: „Вчера се разяри буря, а след това
ураган
, който щеше да отнесе всичко".
Салонът още не беше построен. Учителят беше там и аз се зарадвах много. Той беше много строг. След като се изредиха приятелите да споделят своите впечатления и да разговарят с него то аз, която стоях настрана разбрах, че трябва да чакам своят ред. Накрая дойде редът ми.
Учителят беше строг към мене и каза: „Вчера се разяри буря, а след това
ураган
, който щеше да отнесе всичко".
Замълча малко и продължи: „Ще отидеш при Савка и ще й се извиниш за вчера". „Но за какво да се извинявам когато аз нито съм я виждала, нито имам някаква вина." Учителят ме погледна строго. „Все един трябва да стане виновен." Аз кимнах с глава. „Слушам, Учителю." Отидох и се извиних на Савка. Тя прие извинението ми и се успокои.
към текста >>
13.
12. КОЙ СЪЗДАВА И ВДИГА РЕВОЛЮЦИИ ПО СВЕТА?
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Най-после вятърът се превръща в буря -
ураган
, който изпочупва всички клони, даже изкоренява цялото дърво.
То представлява един колектив, една държава: големи клоне, по-малки клоне, клончета, листа, цветове - това са поданиците на тази държава. Но появява се слаб ветрец. Листата почват да се търкат, да се бият едно друго и да се обвиняват, че няма взаимно зачитане правата, свободата и покоя им. Но вятърът се засилва. Започват по-големите клони да се бият помежду си и да се обвиняват един друг.
Най-после вятърът се превръща в буря -
ураган
, който изпочупва всички клони, даже изкоренява цялото дърво.
Същото става и с държавите. Експлоатираните търсят вината за своето положение в експлоататорите и искат да се освободят от властта, за да я вземат те в свои ръце: бедните против богатите, буржоазията против пролетариата и т.н. Не, приятели, казвам нито едните, нито другите са виновни за страданията, но „вятърът". Има един „вятър", който вие не виждате. Той причинява тия пертурбации в живота, които в края на краищата са за ваше добро".
към текста >>
14.
МАРИН КАМБУРОВ
,
Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Обаче започва да се разваля времето, морето почва да се вълнува, идва голяма буря,
ураган
и този голям кораб започва да се люшка като някоя треска по вълните и се разбива на парчета.
Има едно нещо, което Той каза и което никога не съм го чул и не съм го видял да е записано някъде. В един разговор Той даде един такъв пример: никой не го знае, само аз го зная. Някой от братята може да го е чул, но никъде го няма записано. Той каза така: „Ех, сега както виждате тук положението е много хубаво, но вашата работа прилича на един голям океански параход, който се движи в морето. Той си пътува, времето е хубаво, пътниците весели, всички пеят, всички се веселят, парахода е неуязвим за обикновените вълни и пътува към своята цел нали, той има някаква цел, към която пътува.
Обаче започва да се разваля времето, морето почва да се вълнува, идва голяма буря,
ураган
и този голям кораб започва да се люшка като някоя треска по вълните и се разбива на парчета.
И тогава, казва, - кой на греда, кой на дъска, кой от пътниците на каквото намери се спасява и никой на никого не може да помогне". Вижте сега, за какво може да се отнася това, дали за общественото положение или за Братството, никой не може да си го изтълкува. И досега още не ми е ясно дали се отнася за Братството, че Учителят си замина, че парахода се разби, че Изгревът в София се разруши от властта или се отнася за цялото човечество. Но това остана впечатляващо, но никой на никого не може да помогне... Сега е точно такова положението: Корабът потъна, от него едни се издавиха и си заминаха от този свят, други станаха корабокрушенци и се спасиха на необитаем остров. (Към N 22) Имаше някои като Христо Христов и др., които смятаха, че причината за неуспеха в комуната се дължи на това, че в комуната са приети стари хора, т.е.
към текста >>
15.
8. ОРИСНИЦИ НА СЪДБАТА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Бури,
урагани
се изсипваха върху главата ми.
Без колебание казах: „Избирам пътя на най-мъчните условия, но да е пълен с вътрешно съдържание". Завесата пред очите ми се спусна. Видението изчезна. Аз поех моят път. А той беше такъв, какъвто си го избрах - трънлив, че каменист, че ледени блокове се изправяха в сърцата на ония, които се срещах.
Бури,
урагани
се изсипваха върху главата ми.
Градушки ме брулиха и аз се олюлявах в своя път. Веднъж не издържах и отидох на Изгрева да се оплаквам на Учителя от всичко това, което ме връхлита. Учителят ме изслуша внимателно, после се усмихна и ми каза: „Сестра, защо се оплаквате? Нали вие такъв път си избрахте пред орисниците? " Каза това и замълча. Тишина.
към текста >>
Смятах, че причината на тези бури и
урагани
бяха другите, с които се срещах и смятах, че това бе тяхна голяма вина и безсърдечие към мене.
Бях отново там, в онези млади го¬дини и над мен орисниците, които пророкуваха. Да, това беше един реален свят, не в образи, а в действие. А сега, аз бях поела своят път, който сама си бях избрала. Учителят бе пред мен. Аз бях дошла за помощ при Него.
Смятах, че причината на тези бури и
урагани
бяха другите, с които се срещах и смятах, че това бе тяхна голяма вина и безсърдечие към мене.
А се оказа, че това бе заложено в програмата на моят път, който бях си избрала сама, а впоследствие бях забравила за това, понеже вървях в път от препятствия, мъчнотии и страдания. С насълзени очи погледнах Учителя. Той се усмихна и каза: „Рекох, пейте когато сте в затруднение „Тъги и скърби". Целунах му ръка и си тръгнах от Него и си поех по моя път, орисан от орисниците.
към текста >>
16.
16. БЕЗПЛАТНИЯТ РОБ И БЯЛАТА РОБИНЯ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
В този дом беше стълпотворение от
урагани
- един след друг минаваха и опустошаваха всичко - всеки един от тези мъже бе
ураган
за себе си и около себе си» Това бе придружаващата орда и духове на Чингиз хан.
Омъжих се, излязох от бащиния си дом и влезнах в новото ми семейство, моите идеали и стремежи потънаха в мъчителни противоречия и в сложен конгломерат от души. Там заварих мащеха, доведени, заварени деца и отгоре на това и преродени: трима братя заварени, един доведен син и още един прероден син. Имаше и зълва със своя син. Само мъже в този дом. Силни, яки мъже, пълни с амбиция и много гладни.
В този дом беше стълпотворение от
урагани
- един след друг минаваха и опустошаваха всичко - всеки един от тези мъже бе
ураган
за себе си и около себе си» Това бе придружаващата орда и духове на Чингиз хан.
Върхът на всички урагани беше баш урагана, т:е. моят съпруг. Ето такава бе обстановката. И аз поех задачата в това сложно домакинство да изпълнявам ролята на безплатен роб. Мен ме таксуваха като нещо по-долно от техните работници, на които трябваше да се плаща заплата и да се съобразяват с тях.
към текста >>
Върхът на всички
урагани
беше баш
урагана
, т:е.
Там заварих мащеха, доведени, заварени деца и отгоре на това и преродени: трима братя заварени, един доведен син и още един прероден син. Имаше и зълва със своя син. Само мъже в този дом. Силни, яки мъже, пълни с амбиция и много гладни. В този дом беше стълпотворение от урагани - един след друг минаваха и опустошаваха всичко - всеки един от тези мъже бе ураган за себе си и около себе си» Това бе придружаващата орда и духове на Чингиз хан.
Върхът на всички
урагани
беше баш
урагана
, т:е.
моят съпруг. Ето такава бе обстановката. И аз поех задачата в това сложно домакинство да изпълнявам ролята на безплатен роб. Мен ме таксуваха като нещо по-долно от техните работници, на които трябваше да се плаща заплата и да се съобразяват с тях. С мен се държаха безцеремонно, нали бях роб, безплатен роб, а през нощта бях съпруга на брат им.
към текста >>
17.
45. ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Видях и усетих как
ураган
слезна от небето, мина през него и издуха Цанка на два метра от него.
Всеки свободен ден тя употребяваше за преписване на извадки от Словото на Учителя по различни теми, които тя бе изваждала на времето. Тя ги изваждаше на пишеща машина по четири-пет екземпляра, а бай Юрдан с едно шило и голяма игла и здрав конец ги подвързваше. Беше добродушен старец. Но веднъж присъствувам, когато тя му нареди нещо да направи. Той стана и най-категорично отказа.
Видях и усетих как
ураган
слезна от небето, мина през него и издуха Цанка на два метра от него.
Вълната излезнала от него я отхвърли до стената. Тя стоеше като зашеметена. Обръщам се към нея; „Това ли е силата на Чингиз хан? " „Сега е старец, но когато беше млад тогава триста урагана се събираха в него". След малко на бай Юрдан му мина, урагана излетя през прозореца, но Цанка стоеше като вцепенена.
към текста >>
" „Сега е старец, но когато беше млад тогава триста
урагана
се събираха в него".
Той стана и най-категорично отказа. Видях и усетих как ураган слезна от небето, мина през него и издуха Цанка на два метра от него. Вълната излезнала от него я отхвърли до стената. Тя стоеше като зашеметена. Обръщам се към нея; „Това ли е силата на Чингиз хан?
" „Сега е старец, но когато беше млад тогава триста
урагана
се събираха в него".
След малко на бай Юрдан му мина, урагана излетя през прозореца, но Цанка стоеше като вцепенена. А аз видях силата му. И я оцених по достойнство. Дойде време и той си замина от този свят. Много пъти уговарях с нея да напишем нейните опитности.
към текста >>
След малко на бай Юрдан му мина,
урагана
излетя през прозореца, но Цанка стоеше като вцепенена.
Видях и усетих как ураган слезна от небето, мина през него и издуха Цанка на два метра от него. Вълната излезнала от него я отхвърли до стената. Тя стоеше като зашеметена. Обръщам се към нея; „Това ли е силата на Чингиз хан? " „Сега е старец, но когато беше млад тогава триста урагана се събираха в него".
След малко на бай Юрдан му мина,
урагана
излетя през прозореца, но Цанка стоеше като вцепенена.
А аз видях силата му. И я оцених по достойнство. Дойде време и той си замина от този свят. Много пъти уговарях с нея да напишем нейните опитности. Но тя отказваше.
към текста >>
18.
8. УНИКАЛЕН СЛУЧАЙ
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
Ако беше станало това, то означаваше да се отвори фронт на Балканите, да се отвори фронт на българска земя и
урагана
на войната щеше да премине през България.
Аз поглеждам Учителя. Той кимва с глава и казва: „Така стана по-добре". Какво имаше предвид Учителят? Аз нищо не разбирах. По това време Чърчил и англичаните искаха да се отвори фронт на Балканския полуостров и съюзническите войски с бой да преминат България, да пресекат Дунава и да отрежат настъпващите руски войски още в Румъния, за да не могат да влезнат в Европа.
Ако беше станало това, то означаваше да се отвори фронт на Балканите, да се отвори фронт на българска земя и
урагана
на войната щеше да премине през България.
Стотици хиляди българи щяха да бъдат избити и страната разрушена. Освен това непременно щяха да пуснат турските войски да ни окупират. А можеше и гръцките войски да ни окупират. При всички случаи щяхме да бъдем окупирани, но не от съюзниците, а от гърци и турци. Ето това беше най-важната развръзка в този миг за България.
към текста >>
19.
6. С МОЙСЕЙ В ЕГИПЕТ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
В мене тогава бушуваха бури,
урагани
, носеха ме вълните на живота.
Той ме изслушваше, казваше ми по някоя дума и ме оставяше и отиваше да си довърши разговора с другите. Това правеше впечатление на всички, че съм най- приетия брат в расо. Идвах понякога с расо, нали бях дякон, а понякога и с цивилни дрехи. Бях едър, висок, снажен, с брадичка. Боже, какви години бяха тогава.
В мене тогава бушуваха бури,
урагани
, носеха ме вълните на живота.
И затова Учителят ме приемаше веднага, защото аз се задавах и отиват към Учителя, а зад мен и в мен из бездната на миналото изригваха вулкани и можеше всичко това да сте стовари върху някой друг на Изгрева. А тези сили можеха да пометат и Изгрева. Затова Учителят ме прегръщаше и питаше: „Симеоне, какво има ново към тебе? " И аз се отприщвах и говорех и се разтоварвах по този начин. Веднъж се оплаках: „Ами, Учителю, само на мен ли се случва всичко това?
към текста >>
20.
17. БРАКЪТ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Бури и
урагани
минаваха през мен.
Разказвам Му. Отговори ми: „Точно такива като тебе ми трябват. А в страданието е най- голямата привилегия на ученика". Вече получих друг поглед за човешкото страдание. Аз бях млад мъж.
Бури и
урагани
минаваха през мен.
Отивам при Учителя, за да споделя за онази мъжка сила, която преминава през мен. Каза ми: „Всички мъже и жени са преплетени. Половата деятелност, това са сили, които не могат така да се разточителствуват и хвърлят наляво и надясно безотговорно. Природата държи сметка за всичко и за всяка единица сила изразходвана чрез половия живот и чрез плътта, за да се разреши половата обмяна между мъжа и жената". Това ме вълнуваше много, защото аз минавах през този свят.
към текста >>
21.
43. Младежкият клас и женитбата
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Ето войни създава, земетресения, наводнения, бури,
урагани
, болести и измират.
Г.Д.: Не, не, не, не. Тъй го мислят някои. Тъй мислят, че ако те не са, че света ще пропадне, няма да има поколение. Това е погрешно. Сега са наплодени много и животните раждат, раждат, но ги колят, ядат ги, така и Невидимия свят ги унищожава.
Ето войни създава, земетресения, наводнения, бури,
урагани
, болести и измират.
А пък нравствената чистота, идеалният живот дава нови сили, нови енергии и продължителност на живота. В.К.: Аз бях срещнал на едно място от Учителя да казва, че дори да останат 300 000 души българи, пак ще изпълнят Божия закон. Г.Д.: Падение, падение, аз така съм забелязал някои приятели, с които съм общувал и съм говорил, те се удивляват така от моите изказвания и след туй постепенно, постепенно виждам, че те стават едни от най-верните, най-добрите приятели, защото оценяват, че туй, което са минали, то е трагедия, то е нерадост, нечистота. Г.Д.: Именно от Учителя, аз го чух от приятели на моята възраст, на които тъй е казал Учителят: „Аз полях младите с газ, да горят“. Значи младите са полети с газ, затуй няма брак сега.
към текста >>
22.
8. Комунистите и бъчвата
,
Крум Божинов
,
ТОМ 7
В тоя момент духа силен,
ураганен
вятър и знамето плющи хоризонтално във въздуха.
Паневритмията достига до Него. Наоколо цялото пространство пълно с хора - хиляди, хиляди. Помислих си за това, което е казал Учителят, че тук ще идват самолети от цял свят и ще се играе Паневритмия. Друго видение: Учителят стои върху висока могила - голям, величествен. В дясната си ръка държи голяма Библия, а в лявата бяло знаме дълго стотина метра.
В тоя момент духа силен,
ураганен
вятър и знамето плющи хоризонтално във въздуха.
Казвам си на ума: Така устоява Учителят за нашето спасение. Друго видение на Рила: Пристигнахме с един наш брат на хижа „Мусала“ към 4 след обед. Последният изяви желание да обиколи наоколо и излезе от хижата. Понеже той идваше за пръв път, аз си казах, че може да се заблуди някъде, затова излязох от хижата, но брата не го видях. Тръгнах полека нагоре към „Сфинкса“.
към текста >>
23.
Съдържание
,
,
ТОМ 8
Ураганът
, който помете всичко 10.
Божието възмездие след Берлинския конгрес / Вергилий Кръстев 5. Необикновените съвпадения след Берлинския конгрес / Асен Чилингиров 6. Политическа сцена за народите и повелителят на света / Асен Чилингиров 7. Знаменосците на победата / Вергилий Кръстев 8. Духовните и идейни движения 9.
Ураганът
, който помете всичко 10.
Онези, които воюваха срещу Учителя 11. Двете окръжности на двете Школи 12. Да ходиш с два крака 13. Гарант за едного 14. Братско общежитие 15.
към текста >>
24.
9. УРАГАНЪТ, КОЙТО ПОМЕТЕ ВСИЧКО
,
,
ТОМ 8
9.
УРАГАНЪТ
, КОЙТО ПОМЕТЕ ВСИЧКО Тук е мястото да споменем, че аз като ученик в гимназията бях завладян от комунистическите идеи.
9.
УРАГАНЪТ
, КОЙТО ПОМЕТЕ ВСИЧКО Тук е мястото да споменем, че аз като ученик в гимназията бях завладян от комунистическите идеи.
Заедно с още двама мои приятели ние създадохме Първата комунистическа младежка група и четяхме класиците на Марксизма. Минаха години, аз виждах, че са необходими други методи, за да израсне човек. Комунистическата идеология даваше методи за освобождаване народите отвън. Но как да се освободи човек отвътре? По-късно се запознах с теософската литература и накрая срещнах Учителя Дънов.
към текста >>
По-късно се яви
ураганът
, който помете всичко.
Наистина народите излезнаха по улиците и отхвърлиха комунизма. Събитията в България започнаха от 10.ХИ989 г. Аз бях този, който дочака и видя как се сбъдна неговото пророчество. А това не е малко за простосмъртните хора като нас, които видяха как за броени дни се сгромоляса и разруши отвътре Съветската империя на комунистите на СССР. Дойде отначало бурята и отвя плявата и остана житото.
По-късно се яви
ураганът
, който помете всичко.
към текста >>
25.
09 - 173. КАК ТОШКО СТАНА БЯЛ БРАТ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Тошко сипеше
ураганен
огън срещу противника, докато брат Тахчиев си пестеше патроните за по-късно, когато противникът вече си е хвърлил гранатите.
Те работеха в една и съща гимназия Всеки от тях си имаше свое убеждение, по което се различаваха, но като колеги и граждани те се уважаваха. Докато Тахчиев бе бял брат, Тошко бе върл атеист. Тошко обичаше да спори и да доказва, както всички атеисти, правотата на своите убеждения. Брат Тахчиев. не по-малко ревностен към своите убеждения, знаеше от опит, че полемиката не дава резултат, отбягваше спора, като повече изслушваше противника и с въпроси го насочваше към ония области, дето атеистите остават без основа и честните от тях капитулират.
Тошко сипеше
ураганен
огън срещу противника, докато брат Тахчиев си пестеше патроните за по-късно, когато противникът вече си е хвърлил гранатите.
Той оставяше противника да се наприказва. „Колега Тахчиев - казваше веднъж Тошко - чудно ми е как вие, интелигентни хора, вярвате в някакъв Бог и душа, които не могат да се докажат. Това са попски работи", заключавашеТошко. Но болестта на племенницата му промени обичайния ход на нещата. Росица се нуждаеше от лекуване и трябваше да се търсят лекари- специалисти.
към текста >>
26.
16 - 12. ЗАБРАНАТА НА СЪБОРА В АЙТОС
,
Желю Танев Николов
,
ТОМ 10
10 юли
ураган
, гръмотевици и голям дъжд се изляха, град Аетос навред го заляха.
Годината 1973, 1 юли нека всеки помни и знае. Бури, облаци се развилняха, навред всичко разпиляха. Така също се повтори на 8 юли и на човека заговори: Ти мислиш, че си силен и всичко знаеш и със силата природна лесно ще се справиш. Това чудо мина, но не за дълго време. Само след ден, два, небето отново забуча.
10 юли
ураган
, гръмотевици и голям дъжд се изляха, град Аетос навред го заляха.
Хората уплашени от много загуби и щети, но затова по-добре да се мълчи. Нека това не забравим, 14 юли пс всички тия места дъждът отново заваля. За всичко това тези чудни, велики неща малко хора знаят и в душата си Бога тихичко те славят. От човека горд заповед се издава, за кампанията, жътвата никак да не остава. Тогава така се уговориха, че денят Петровден събора забраниха.
към текста >>
27.
3. ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ И ВРЪХЛИТАЩИЯТ УРАГАН
,
,
ТОМ 13
3. ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ И ВРЪХЛИТАЩИЯТ
УРАГАН
Голямо земетресение през лятото на 1913 г.
3. ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ И ВРЪХЛИТАЩИЯТ
УРАГАН
Голямо земетресение през лятото на 1913 г.
раздруса Търново, Горна Оряховица и Лясковец. След по-малко от седмица след земетресението, Учителят посети Търново. На следващия ден, аз отидох в Търново. И Учителят, аз и търновският адвокат (тогава народен представител) брат Драган Попов посетихме Горна Оряховица и Лясковец. Аз и Учителят се върнахме в Търново, а Драган Попов замина за София.
към текста >>
Следния ден, срещу Търново от запад идеше голям
ураган
.
раздруса Търново, Горна Оряховица и Лясковец. След по-малко от седмица след земетресението, Учителят посети Търново. На следващия ден, аз отидох в Търново. И Учителят, аз и търновският адвокат (тогава народен представител) брат Драган Попов посетихме Горна Оряховица и Лясковец. Аз и Учителят се върнахме в Търново, а Драган Попов замина за София.
Следния ден, срещу Търново от запад идеше голям
ураган
.
Аз и Учителят беседвахме в двора на семейството Елена и Константин Иларионови - зад къщата им. Дворът продължаваше на север с баир. Учителят веднага скочи и изтича в баирестата част на залесения двор. Постоя известно време срещу връхлитащия вятър, направи определени движения, после се върна при мене и ми каза: „Ако не бях тук, Търново щеше да бъде пометено. Аз отклоних удара." След това научихме, че ураганът изкоренил край града грамадни 40-50 годишни дървета.
към текста >>
Аз отклоних удара." След това научихме, че
ураганът
изкоренил край града грамадни 40-50 годишни дървета.
Следния ден, срещу Търново от запад идеше голям ураган. Аз и Учителят беседвахме в двора на семейството Елена и Константин Иларионови - зад къщата им. Дворът продължаваше на север с баир. Учителят веднага скочи и изтича в баирестата част на залесения двор. Постоя известно време срещу връхлитащия вятър, направи определени движения, после се върна при мене и ми каза: „Ако не бях тук, Търново щеше да бъде пометено.
Аз отклоних удара." След това научихме, че
ураганът
изкоренил край града грамадни 40-50 годишни дървета.
След земетръса, резултатът от тази буря беше ужасен, но ако Учителя не беше я отклонил, можеше да унищожи Търново. (М.Б.: Този и още един спомен на баща ми са поместени в книжката на Влад Пашов: „Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов". Влад Пашов е бил изключван като ученик в гимназията за убежденията му и е бил известно време в Севлиево, живял е у нас и баща ми му е бил настойник. Учителят изпраща две писма в Търново - едното до Елена Иларионова с дата 9 април 1913 г. - преди земетресението и второто до брат Васил Русчев, с дата 18 юли 1913 г.
към текста >>
28.
4. ВРЕМЕ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ В ПЪТЯ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Видях човек с убеждение - убеждение канара, което никаква буря или
ураган
, никаква стихия не е в състояние да разклати.
Ще жертвуваш своето, себе си, но не чуждото. Ще пламнеш от идеята, която те е обхванала, без да гаснеш. Пламъкът ти ще се увеличава, ще светиш на себе си и на околните, докато сам се превърнеш в светлина, която осветява и твоя път, и пътя на друмниците. Така си мислех аз, но не мислех само, а гледах и виждах. Срещнах и видях човек с жива, безсмъртна идея, пътеводител на всяка човешка душа.
Видях човек с убеждение - убеждение канара, което никаква буря или
ураган
, никаква стихия не е в състояние да разклати.
Видях човека, верен, истински служител на Великото голямо и великото малко. Красив път! Че бил този път дълъг, тесен, стръмен - нищо от това, красив е той. Едва стъпих на този път, поех по него. Дето е красотата, там е Истината.
към текста >>
29.
20. РОДИ СЕ ТОЙ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
И слезе той от висините небесни, възседнал бял крилат кон, със знаме в ръка, изтъкано с лъчите на светлината, което никаква земна сила, нито човешка ръка могат да го засегнат, което никакъв вятър и буря и
ураган
не са в сила да го отклонят надясно или наляво и най-после палещите лъчи на Слънцето не могат да го изгорят.
20. РОДИ СЕ ТОЙ Роди се той на земята -1864 година, 12 юли - като знаменосец.
И слезе той от висините небесни, възседнал бял крилат кон, със знаме в ръка, изтъкано с лъчите на светлината, което никаква земна сила, нито човешка ръка могат да го засегнат, което никакъв вятър и буря и
ураган
не са в сила да го отклонят надясно или наляво и най-после палещите лъчи на Слънцето не могат да го изгорят.
И все това знаме, леко полюляващо се от зефира на Любовта, която тихо напява новия химн на великата свобода. Роди се той на физическото поле като сеятел на великото, безсмъртно Слово Божие. Здраво хванал в ръката си ралото на Любовта и с нея разора цялата земя: направи нови бразди и пося в тях животворното вечно Слово. Расте това семе, цъфти, връзва и дава плод, за да храни цялото човечество, да расте и укрепва човешкия организъм, за да може един ден човекът, изхранен с това семе, смело да каже: Наистина не само с хляб може да се живее, но и с всяко Слово, излязло от устата на Бога. Роди се той в сърцето на човека - духовният свят, да напоява и обработва поля и градини, да ги превърне в райски.
към текста >>
30.
6. ВИДЯХМЕ ГО НИЕ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Видяхме как бури и
урагани
, ветрове и световни стихии нападаха го безмилостно отвред, дано гръбнака му огънат, дано стъпките му отклонят, дано основите му изцяло разрушат.
6. ВИДЯХМЕ ГО НИЕ Видяхме го ние в трите свята - и в трите свята един и същ. Видяхме го висок планински връх, „гигант" наречен. Опрял се здраво в канарата на Живия Господ. Видяхме го огрян винаги от ранните лъчи на светлината. С дреха чиста, снежнобяла - без никакво петно отвътре и отвън.
Видяхме как бури и
урагани
, ветрове и световни стихии нападаха го безмилостно отвред, дано гръбнака му огънат, дано стъпките му отклонят, дано основите му изцяло разрушат.
Но усилията им излязоха безплодни. Остана той изправен, мъжествен и безстрашен; стъпката му твърда, крепка, с посока напред и все напред. И калта световна го не засегна. Погледът му сочеше нагоре към светлия простор, към истината и свободата. А образът му - все тъй чист, светъл, вдъхновен.
към текста >>
31.
7. ВИДЯХМЕ ГО НИЕ Стихотворение
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Видяхме Го как изправен посреща страшни
урагани
, изпратени да Го сломят и стъпката му твърда крепка от пътя прав да отклонят.
7. ВИДЯХМЕ ГО НИЕ Стихотворение Видяхме го ние и в трите свята - навсякъде един и същ. Видяхме Го планински връх - гигант могъщ, опрян на Бога - канарата, опора здрава на земята. И грееше от светлината и с блясъка на дреха чиста. А погледът Му беше благ, лъчист.
Видяхме Го как изправен посреща страшни
урагани
, изпратени да Го сломят и стъпката му твърда крепка от пътя прав да отклонят.
Видяхме го спокоен, тих, да среща кал и хули и на тълпата воя лих не го засегна - над тях блестеше с нова сила недосегаем и велик. Видяхме Го - Той извор беше бездънен и кристално чист. Със свежите си струи душите ни поеше и с нов живот Той всякое сърце изпълваше. Затуй и старец, и дете, хиена злобна и сърне, и мравка, гълъб, тигър, слон, към онзи стръмен склон, отдето изворът безспир изпраща бистрите води се стичаха без ред, пиеха и даваха обет - да бъдат като Него те изобилни, щедри. А Той ги гледаше усмихнат, благ и за всички беше Учител и баща, и вяра, и надежда, и близък, и далечен, и води ни по пътя вечен, безкраен,светъл, нов на Мъдрост, Истина, Любов.
към текста >>
32.
10. ВИДЕЛИНАТА СВЕТИ Размишление по случай 102 години от раждането на нашия обичен Учител,
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Кой може да спре бурите,
ураганите
и циклоните по земята?
10. ВИДЕЛИНАТА СВЕТИ Размишление по случай 102 години от раждането на нашия обичен Учител, а също така и неговия имен ден Кой и какъв облак може да закрие диска на слънцето и да помрачи неговата светлина? Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. Кой обикновен, простосмъртен човек може да спре светкавицата и гръмотевицата на небето?
Кой може да спре бурите,
ураганите
и циклоните по земята?
- Само безсмъртният, който знае законите на небето и на земята, който владее тези закони и ги прилага. Само той може да направи това. Кой може да спре земетръсите и да победи природата? - Който е създал природата, само той може да я победи. Човек може да побеждава само онова, на което той е господар, което той сам е създал.
към текста >>
33.
112. УРАГАНЪТ НА РАЗРУШЕНИЕТО ПОМИТА НАВСЯКЪДЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
112.
УРАГАНЪТ
НА РАЗРУШЕНИЕТО ПОМИТА НАВСЯКЪДЕ Освен Изгрева, скъпи за нас свързани с великото дело на Учителя, бяха и имотите, които имахме в Търново.
112.
УРАГАНЪТ
НА РАЗРУШЕНИЕТО ПОМИТА НАВСЯКЪДЕ Освен Изгрева, скъпи за нас свързани с великото дело на Учителя, бяха и имотите, които имахме в Търново.
Вилата, мястото около нея, от около десетина декара, засадено една част с лозе, а другата по-голямата с овощни дървета и друго едно място на около 150-200 метра, по пътя за град Севлиево, също от около десет декара. Вилата и тези две места бяха много подходящи за съборите, които Учителя устройваше там. Най-напред Търново се намира в центъра на България, лесно достъпен за всички краища на страната. Благоприятният климат. Селяните на всички околни села се славеха, като много добри градинари, производители на зарзават и плодове, което нещо за нас, като вегетарианци беше най-важната ни храна.
към текста >>
34.
17. КРИСТАЛИТЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
На върховете на многостенната форма, попадат и центровете на магнитните аномалии, на минималното и максималното атмосферно налягане местата, където се раждат
ураганите
.
В Индокитай са намерени следи на древна култура от 7000 години преди нашата ера. Там както се отбелязва, са почнали да се занимават със земеделие 2000 години по-рано отколкото в средният Изток, където досега се смяташе за люлка на човечеството. И тези открития попаднаха на своите места в системата. Оказа се също, че ръбовете на многостенната форма, съвпадат с много океански хребети, открити в последно време. С планетните разпуквания на Земната кора, с тектонично активните зони, които се характеризират с изместване на земните пластове, издигания и хлътвания, интензивна сеизмична и вулканична дейност.
На върховете на многостенната форма, попадат и центровете на магнитните аномалии, на минималното и максималното атмосферно налягане местата, където се раждат
ураганите
.
А много от ветровете духат по посока на ръбовете. Оказа се също, че има известна зависимост между пътищата на прелетните птици и местата където те зимуват, между ръбовете и върховете на многостена. Археолозите са намерили във Виетнам 30 странни изделия направени от злато и едно във Франция от бронз. Те представляват един кух дванадесетостен, стените на който са петоъгълници. На върховете на тази геометрич на фигура има направени топки.
към текста >>
35.
23. ВЕЛИКА СЛАВИЯ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
В тоя кървав и разрушителен
ураган
участвуват, по необходимост, и разединените славянски народи: руският, българският, сръбският, чехският, полският и др.
Хората, които по природа са братя, живеят като господари и слуги, като паразити и работници. Няма братство, а, следователно, няма равенство в труда и благата. Борбите за материално надмощие се водят както между единичните личности, така и между народите. Цялата съвременна цивилизация, която е резултат от вековния живот и труд на разните народи, почива върху принципите на експлоатацията на едните от другите, заграбването материалите и средствата на производство и подчиняване на слабите от силните. И макар тия принципи и методи да докараха много катастрофи, човечеството на земята още не се е опомнило и вразумило: народите воюват и взаимно се изтребват като животни.
В тоя кървав и разрушителен
ураган
участвуват, по необходимост, и разединените славянски народи: руският, българският, сръбският, чехският, полският и др.
И което е още по-печално, тия последните се бият не само с другите, но и помежду си; като че ли територията, на която живеят, е тясна и недостатъчна за тях и те си я оспорват и превземат един от другиго. Преди около 40 години русите дойдоха на Балканите и освободиха българите от турското робство, но в 1916 г. българите се биха против русите, които навлязоха в Добруджа, в съюз с други народи. Същевременно русите владееха над полския народ. Сърбите си биха няколко пъти с българите, но и след тия няколко войни съзнанието, че славянин не трябва да поробва друг славянин, не се е пробудило; сърбите, които завладяха Македония със силата на оръжието, оспорват правото на свободен живот и самоуправление на българите в тая област.
към текста >>
36.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
„Слово" и сказки в университета, предизвикаха върху него един
ураганен
огън от всички страни, под който той напълно и безславно капитулира.
IV, кн. 7 (V. 1926), с. 166. - рубрика Вести „Научните" глупости на професора д-р Ст. Консулов, изказани чрез подлистници във в.
„Слово" и сказки в университета, предизвикаха върху него един
ураганен
огън от всички страни, под който той напълно и безславно капитулира.
Неговата колосална „научна" лъжа, че душата не съществувала в човека, а последният бил само едно тяло, със смъртта на което всичко се свършвало, биде опровергната от всички, които се занимават с духовни въпроси, и посрещната изобщо със състрадателна насмешка от цялото здравомислещо общество. Издигнаха се даже гласове в печата да се уволни този професор, който не знае какво говори или умишлено проповядва атеизъм от самата университетска катедра. Уплашен от тая възможност, резулта от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „Наука, религия и теософски мистицизъм" (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора? - Р)., той съобщава, че „тези дни" щял да тури под печат една своя книга, в която щял да разгледа „обстойно" повдигнатите въпроси. Какво ще бъде това „обстойно разглеждане" може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси.
към текста >>
37.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год
,
1935 г
,
ТОМ 16
Преди още да се разотидат хората, задуха много силен вятър, буря -
ураган
- изобщо много голяма виялица.
Вечеринката бе добре посетена. Пяхме с Угърчинска. Тя пя соло няколко песни. Вечерта предварително събрахме завивки от разни хора: Русим Станулов, Ака, Бай Илкови, и спахме на топло. Угърчинска и Калинова на моето легло, а аз и Георгиев на пода.
Преди още да се разотидат хората, задуха много силен вятър, буря -
ураган
- изобщо много голяма виялица.
Събрахме от вечеринката 81 лева и остава да се събират вересии още 50 лева. 30.1.1935 год., сряда Станах в сряда 6 ч. Накладох печката, ходих долу на чешмата за вода. Видях, че е голяма виялицата. Георгиев настоява да си заминат, защото трябвало в 10 ч да присъствуват на молебен.
към текста >>
Още вчера заваля на два пъти силен
ураганен
сняг.
Разговаряме се с него. Имаше и някои учители и учителки. Колю Пенев нещо ми говори, че „вчера в гр. Попово щяхме да направим нищо и никакво учителите, които бяха против тебе", говори, че имало някой против мен. Нещо става въпрос за дългото ми скитане по чужди краища, че съм се наказвал много и че дошло края на моето мъчение и други подобни.
Още вчера заваля на два пъти силен
ураганен
сняг.
Нощес наваляло много. Тая сутрин виялица, мъгла. Вятър духа от запада. Цял ден валя, но се топи полека снегът. В Годеч долу земята не е снежна, както в Равна.
към текста >>
38.
9. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 11.IX.1937 год.
,
V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев
,
ТОМ 17
Но когато човек повери кормилото на своя кораб в силните и мощни ръце на Духа и когато прицелната му точка е Любовта към Бога, ще излезе на спасителния бряг, каквито бури и
урагани
да среща в своя път!
Тъй ми се иска да вляза дълбоко, дълбоко в себе си и там да работя! Външният живот е променчив и в него човек така може да се заблуди, че с векове да не може да се опомни. Всичката суета на света е скрита в материалния живот. И там човека най-много го изпитват. Голяма будност и голямо остроумие и разумност се изискват, за да може човек безопасно да преплава океана на живота, този океан, който е изложен на какви ли не опасности, на какви бури и ветрове.
Но когато човек повери кормилото на своя кораб в силните и мощни ръце на Духа и когато прицелната му точка е Любовта към Бога, ще излезе на спасителния бряг, каквито бури и
урагани
да среща в своя път!
Това е ученичество! Път без бури, без опасности и мъчнотии няма. Там се изисква силата и знанието на ученика. Тъй че, бъди герой! Въоръжи се със силата на търпението, на въздържанието, препаши през кръста сабята на вярата и тръгни, не бой се!
към текста >>
39.
24. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 29.II.1938 год.
,
V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев
,
ТОМ 17
Това беше бронята, която ме пазеше от лошите външни условия, от бурите и
ураганите
.
Аз благодаря и на обстоятелството, че има и кому да изпращам брилянтните слова, които аз слушам непосредствено от устата на Великия и вселюбящия създател, който притежава всичката мъдрост и знание в себе си. Защото това ме заставя да ги записвам, което за мен е от голямо значение - така ги аз заучвам. И като учителка, аз се мъчех и се стараех да използувам свободното си време за своето саморазвитие. Пет часа на деня давах на децата с голяма любов и самоотверженост, а останалото време - за себе си! Ключ на вратата и свещено занимание - четене словата от великата съкровищница на мъдростта, размишление и молитва.
Това беше бронята, която ме пазеше от лошите външни условия, от бурите и
ураганите
.
Вярата и молитвата дават на човека сила да преодолява мъчнотии. Те му турят крила, да хвърка из незнайните и неземни светове! Това е из мойте опитности в живота. В това постоянствувам и сега. И аз се старая, както всеки един съзнателен ученик, да уча.
към текста >>
40.
1. Предговор
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Но той далече не е опознал неговия простор, неговите вълни и
урагани
, неговите дълбочини, неговата красота, неговите богатства.
„Прочее, не ме мисли за някакъв пророк" - искаше да каже Дънов. Предлаганият материал обаче лесно може да ни убеди, че се касае именно не до „предвиждане", а до „предсказание", до „пророчество", колкото и странно необяснимо да се вижда това за нашата съвременна наука. Ползуваме се от случая да кажем, че всички тия грамади от фактически материали са само един блед увод за разбиране на необикновено богатата личност на Петър Дънов, на неговото голямо дело. Струва ми се, че дори когато човек добросъвестно прочете всичките следващи страници, ще прилича на пътник, който току-що е пристигнал до брега на един огромен океан. Той вижда неговия простор, играещото върху него слънце, плискащите до брега вълни.
Но той далече не е опознал неговия простор, неговите вълни и
урагани
, неговите дълбочини, неговата красота, неговите богатства.
Зарад това е необходимо да се навлезе в самия океан и да се опознае по-отблизо самото величаво дело на тоя скромен, леко усмихнат човек, когото ние наричахме наш „Учител". Д-р Стефан Кадиев
към текста >>
41.
9. Седемте езера
,
II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Много бури изживях и много
урагани
замряха на моите брегове.
То е попило в тъмносините си дълбочини небето, въздуха, лазура и копнежа на цялата планина. То е живо. То чувствува ласката на ветреца, тревогата на отразения в него тъмнозелен връх, дълбокия размисъл на издадената към средината му скала, бръчката по лицето на небето и неговата усмивка, копнежа за щастие на приседналия до брега му турист. То праща вълните си към неговите нозе като вълшебна утешителна ласка, като нежно прошепната сладка дума - Векове кацаха на моя бряг. Кацаха и минаваха като пеперуди, за да дойдат други.
Много бури изживях и много
урагани
замряха на моите брегове.
И много слънце погълнах. Живях живота в неговата пълнота: любовта и тъмнината, ласката и страхотната буря, слънчевата радост и дълбоката скръб. От всички тях ми остана моето единствено богатство: сълзите. Моите кристални води са сълзите на планината, проливани при скръб и при радост. Шестото езеро е замислено, като философ, който решава висшите проблеми на битието.
към текста >>
42.
3. Иван Антонов
,
,
ТОМ 18
Който е работил за „Изгревът”, много добре знае, че това не е само вътрешен и външен огън, но това са бури,
урагани
, светкавици и гръмотевици, които винаги падат върху нечия непокорна глава, вдигнала се срещу „Изгревът”.
След това материалът бе предаден на Вихър Пенкови Ефросина Ангелова да го прочетат още веднъж, да се странира и да ми се предаде, за да го прегледам. Аз уточнявах разделите и заглавията. Трябваше да сложа своя печат върху странирания материал, че го одобрявам. Този печат бе невидим задругите, но реален за мен. Разказваше ми Вихър, че когато му предали материала, двамата съпрузи въздъхнали от облекчение, че са се отървали от този огън.
Който е работил за „Изгревът”, много добре знае, че това не е само вътрешен и външен огън, но това са бури,
урагани
, светкавици и гръмотевици, които винаги падат върху нечия непокорна глава, вдигнала се срещу „Изгревът”.
И така, сега Вихър Пенков, жена му Ефросина Ангелова-Пенкова, сестра му Буряна Пенкова работят върху първия том. И то напълно безплатно. Призовах и Марина Иванова да помага - а тя подготви да се отпечата „Изгревът” том XVI и том XVIІ. И тя работи безвъзмездно. А за моя труд и за онези, които съдействуват от Небето и от Земята, да не говорим.
към текста >>
43.
3. ЗНАЧЕНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ В АСТРОСОЦИОЛОГИЯТА
,
,
ТОМ 19
Уран предизвиква бурите, земетръсите,
ураганите
, ниския студ, гръмотевиците, градушките и изобщо - бързите и внезапни метеорологични промени.
Под влиянието на Уран се намират всички социални утопии, анархизма и нихилизма. Той има два полюса на действие - от една страна той представлява капиталистическата класа, непризнаваща никакви граници при достигане на целите си; тя е космополитична. Под негово влияние са също така диктатурите и олигархичните управления. От друга страна, другият му полюс управлява интернационалния анархизъм и нихилизъм. По отношение на времето.
Уран предизвиква бурите, земетръсите,
ураганите
, ниския студ, гръмотевиците, градушките и изобщо - бързите и внезапни метеорологични промени.
Нептун представлява най-висшата религиозност. мистицизма, психо-метризма и тайните науки. Другият му полюс представлява социализма във всичките му форми. Нептун управлява моретата, навигацията и водните компании. Той създава условия за неописуемия хаос, сензационните произшествия, обществените компликации, дезорганизацията, комплотите, шпионажа, подмолните действия и проституцията.
към текста >>
44.
8. СЛЪНЧЕВИ И ЛУННИ ЗАТЪМНЕНИЯ
,
,
ТОМ 19
Затъмненията, които стават във въздушните знаци, предизвикват бури,
урагани
, циклони, болести и недостиг на хранителни продукти.
Резултатите, които следват от затъмнението, са в тясна връзка и зависимост от естеството на знака, в който те стават. Огнените знаци обикновено засягат живота на отговорните фактори, специално политическите такива. В масите кипи недоволство и бунт спрямо силните на деня. Засяга се живота на суверенните глави. Животните също биват изложение на по-голяма смъртност; създават се условия за пожари, епидемии и за компрометиране на реколтите.
Затъмненията, които стават във въздушните знаци, предизвикват бури,
урагани
, циклони, болести и недостиг на хранителни продукти.
При водните знаци затъмненията засягат най-вече средните народни слоеве; настъпва увеличение на смъртността; птиците, които имат афинитет към водата, както и рибите, биват подложени на унищожение. В земните знаци затъмненията засягат главно реколтата и по-специално тази на зърнените храни. Засегнато бива минното и кариерно дело. Създават се също така условия за земетръси, срутвания и вулканични ерупции. Специално внимание трябва да бъде обърнато към планетата, която се намира в знака, където стават затъмненията.
към текста >>
45.
ПРИ ЕЗЕРОТО МАХАБУР
,
,
ТОМ 20
ПРИ ЕЗЕРОТО МАХАБУР Огнени пламъци съединиха през нощта небето със земята и
ураган
помете мъглите, облаците и дъжда, заедно с няколко шатри на ученици.
ПРИ ЕЗЕРОТО МАХАБУР Огнени пламъци съединиха през нощта небето със земята и
ураган
помете мъглите, облаците и дъжда, заедно с няколко шатри на ученици.
Въздухът като че ли гореше и планините ехтяха от болка. Шумяха водите на езерата, прелели своите брегове... Но на сутринта небето се отвори. Хиляди образи на слънцето надникнаха във водните капки, обнизали тревите - и те блестяха като скъпи брилянти. По върховете спираха облаци за малко - и тичаха отново, гонени от силен вятър. Но долу бе тихо - и дъх на сила и чистота лъхаше отвред.
към текста >>
46.
Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения
,
ЗАЗОРЯВАНЕ КОГАТО НИЙ, ЖИВИТЕ, СТАНЕМ ТОЙ И А3
,
ТОМ 20
* Любовта Му е като океан, в който слънца угаснали потъват и се възраждат; като
ураган
, който подема всичко и го кара да живее със силата си, разхвърля всички препятствия, уравня всички неравности - и след това утихва и шепне леко, съвсем тихо шепне, та малцина го чуват само.
* Знаете ли Неговата градина? О, може би. Възможно е и вие да живеете в нея, да спите в нея, без да сте се събудили ни веднъж. Но ако гласът Му ви събуди, гледайте тогава с отворени очи и пийте с пълни шепи. Там има изобилие на всичко: на светлина, на свобода, на сила, на Любов!
* Любовта Му е като океан, в който слънца угаснали потъват и се възраждат; като
ураган
, който подема всичко и го кара да живее със силата си, разхвърля всички препятствия, уравня всички неравности - и след това утихва и шепне леко, съвсем тихо шепне, та малцина го чуват само.
* - Ако си жаден - ела и пий! Ако си гладен - протегни ръка и вземи. Ако си мъртъв - пожелай, събуди се и аз ще те поведа. Ако си жив - радвай се и върви след слънцето, което грее и дава живот! * - Вземи живот, та и на другите дай, на тия, които в пустинята чакат, при пресъхнали извори дремят, към сухи дървета протягат ръце.
към текста >>
47.
ВИДЕНИЯ
,
,
ТОМ 20
Той нищо ми не отговори, но ний тръгнахме близо един до друг и бързо, като че ли сами
ураган
бяхме, който налиташе там, гдето най-малко го чакат.
То е като семка, която като заровиш в земята и умре - начало на ново става и много плодове дава. А ако не умре - само остава. - Прости! - пошепнах Му аз. - Между хората аз бях забравил това, което Ти отдавна ми бе казал и което постоянно виждах в Тебе.
Той нищо ми не отговори, но ний тръгнахме близо един до друг и бързо, като че ли сами
ураган
бяхме, който налиташе там, гдето най-малко го чакат.
Към една земя се приближихме, в която планините като хълмчета изглеждаха - тъй отдалеч я гледахме ний. Заровени като животни в пръстта, хиляди човешки същества стреляха и се биеха едни срещу други. Земята се тресеше от хиляди снаряди, които ревяха из въздуха и с адски трясък се разсипваха по земята на безброй късове, които разнасяха смърт на всички страни. Той ми посочи тия избухвания и рече: - Ето, така е злото. То може само веднъж да избухне.
към текста >>
48.
Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.
,
СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ
,
ТОМ 20
Помислих - и нам така правят бури,
урагани
, после ни дават изобилие.
Плюх върху тях. После с лупата ги попарих и те избягаха. Сипах им брашно върху тях и то ги отдели. Посипах им захар. Взеха да носят захарта нанякъде и да бягат.
Помислих - и нам така правят бури,
урагани
, после ни дават изобилие.
Но за нас това даване е сили, а не готови продукти. Казва Учителят: «Сам ще намериш Бога! » Но това значи, че ти сам ще вървиш, ще гледаш с очите си, ще мислиш с ума си, ще ядеш, ще учи. Сам -значи няма никой да те носи на гърба си! Ще ходиш сам, но ще има кой да те води по пътя!
към текста >>
49.
3. Землетресенията и тяхното предсказване. Факти и мнения
,
(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., книжка 4, стр. 117-123)
,
ТОМ 20
Не тъй ли изненадваха хората бурите и
ураганите
едно време, а сега понякога 12 часа по рано нашите барометри ни предвещават, а радиото разпраща по целия свят предупреждения на параходите, скиталци по всички морета?
Ами ако запитате един шоп от планината, нима той би могъл да ви свърже „тичането на св. Илия с колесницата из облаците" и електричеството, което му свети? А ние имаме доказателствата на миналото, па и сегашното, отбелязани в аналните на науката на доста учени „шопи"... ? И тъй, накратко ние бихме могли да резюмираме: землетресението не е изолиран факт в природата - то има предвестници в природата: животните ги схващат понякога доста отрано, человек също може да ги схване и ако се подготви за целта, ще има неочаквани резултати. Ненадейността е само привидна, за незнаещите.
Не тъй ли изненадваха хората бурите и
ураганите
едно време, а сега понякога 12 часа по рано нашите барометри ни предвещават, а радиото разпраща по целия свят предупреждения на параходите, скиталци по всички морета?
Такива предсказания ще има человечеството в недалечно бъдеще - нещо повече - то и сега го има. (Следва) [1]Гледай „землетресенията; ще продължат ли? 1928 г. брошура от четири наши професори,32 страници, в която един от професорите е препечатал обяснение, което е дал в 1904 г, а сега пише: „Оттогава насам станаха силни землетресения у нас, какъвто е случаят в годините 1904, 1913, 1917 и тази годишните априлски, които са доста разрушителни и не отговарят на моите схващания от 1904 г. (к.м.). Твърде вероятно е сегашните му обяснения пък след пет години да бъдат отречени по същия начин... [2]Така в 1825 година, когато Баварското правителство искаше да построи железница, медицинската Мюнхенска академия излезе с едно изявление, че поради голямата бързина, с която ще се движи тренът (25 км) хората, които гледат ще падат и ще се яви заболяване от delirium foriosum.
към текста >>
50.
4. Землетресенията и тяхното предсказване. Причините за землетресенията
,
(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., кн. 6-7, 176-183)
,
ТОМ 20
Течението на водите, движението на въздуха (ветрове,
урагани
, бури), морските течения - всички тези явления са тясно свързани с електромагнитните течения на земята, със северните сияния, а всички те черпят своята сила, както вече казахме, от самото слънце.
В природата няма химически и физически явления, а има вечно преливащи се един в други процеси всред едно море от електричество и магнетизъм, които постоянно сменят своя интензивитет. Колкото и абсурдно да звучи на пръв поглед, требва да свикнем с факта, че ние живеем в самото слънце, вътре в неговото силово движение; намираме се в постоянното негово въздействие и неговите енергии, сили, проявления са само едно отражение на тия енергии, на по-големи или по-малки трансформационни видоизменения на форми, а не и по същина Ако се проникнем дълбоко от тая истина, тогава много необясними явления ще ни станат разбрани. Самото въртене на земята е един от ефектите на това въздействие, а развитата центробежна сила, по-голяма при екваторите, ще послужи като един изходен пункт на онзи стремеж на облекчената земна кора да се свлича към екватора[2]. Но в самата земя циркулират електрически и магнетически течения (токове) по определени посоки, някои знайни, някои предполагаеми - има магнитни полюси - имаме и уред за измерване отклоненията на тия течения[3]. Тия именно електрически течения са, които деформират земната кора в съвкупност с другите фактори, а понякога играят ролята на капката, която прелива чашата, нарушава окончателно равновесието и предизвиква катастрофата.
Течението на водите, движението на въздуха (ветрове,
урагани
, бури), морските течения - всички тези явления са тясно свързани с електромагнитните течения на земята, със северните сияния, а всички те черпят своята сила, както вече казахме, от самото слънце.
Връзката между слънчевите петна и електрическите бури са вече достатъчно установени - а оттам до свързването им със землетресението е една крачка само, което едно грижливо наблюдение на опитни хора ще налучка много скоро[4]. Ние ще оставим една илюстрация на слънчевите петна преди 14. IV - нека те говорят сами по себе си (по независещи от нас причини, клишето ще бъде поставено в следващата книжка). Бурите и ветрищата са във връзка с тия силови токове, които изтичат от разните земни пунктове и с това предизвикват топли течения (магнетически) или студени (електрически). Ние не можем да излагаме подробно това и да доказваме, защото това би ни отвело далеч зад границите на нашата малка статия - но това са наблюдения, направени от известни учени и любопитните биха намерили достатъчно материал да задоволят своята любознателност, в съответната литература[5].
към текста >>
51.
7. Землетресенията и слънчевите петна (Продължение)
,
(Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 4, стр. 106-109)
,
ТОМ 20
Много случки от историята ще намерят други обяснения; на цели епохи биха се открили по-дълбоките причини, а епидемии, бури,
урагани
, циклони, наводнения и земетресения ще бъдат очаквани своевременно, с нужната подготовка или възможното отбягване на нежелателните резултати.
106-109) (Продължение) Несъмнено е, че не всички животни еднакво предчувствуват. Влиянието на човешката култура в това отношение в повечето случаи е действувало противоположно на онова, което сме приели да наричаме «инстинкт» - ето защо не всякога и всички животни могат да бъдат сеизмически предсказвачи. Но понеже стадният живот или «стадната душа» е по-достъпна за предаване на колективните усети и състояния - особено онова състояние, което се нарича «паника» и се характеризира с белези и дейност почти еднаква и в животните, и в човека, то достатъчно е да има едно или няколко екземпляра между животните сензитиви, с по-чувствителна нервна система, за да се предаде тяхното предчувствие и безпокойство и на другите. В такъв случай систематическите наблюдения в една зоологическа градина биха играли ролята на една своего рода метеорологическа станция, и те с време, макар изначало и с известни допустими грешки, биха могли да служат за основа на предсказания, особено ако бъдат във връзка и със станциите за наблюдение слънчевите петна. Наблюденията на тия петна, тяхното системно проучване - даже на първо време като едно елементарно съпоставяне техния вид, големина, развита скорост (понеже някои от тях имат и своя собствена скорост, независима от общата на цялата слънчева повърхност) със събитията на Земята по време и място - биха дали онзи ключ, еквивалент или корелат, който изведнъж ще измени направлението на човешката мисъл, ще очертае друг централен стълб, около когото биха се наредили събитията на целия обществен, политически, семеен и частен, физически и психически живот.
Много случки от историята ще намерят други обяснения; на цели епохи биха се открили по-дълбоките причини, а епидемии, бури,
урагани
, циклони, наводнения и земетресения ще бъдат очаквани своевременно, с нужната подготовка или възможното отбягване на нежелателните резултати.
Всичките те са само последица от състоянието на слънчевата енергия, от влиянието на слънчевите петна, които изменят интензивитета, направлението и посоката на земните електрически и магнетически течения и с това влияят на целокупния живот на Земята, във всичките негови прояви - физически и психически. Всяка, и най-малката, частица, може да се поляризира - да има своя северен и южен полюс, разделени с линията на уравновесяването - екватора. Всяка от тях си има своето миниатюрно северно и южно полярно сияние -техните силови полета. Тези магнетически напрежения в живите частици на растенията, животните и човека са основата и една от първопричините за проявата на живота, творческите насоки и първични структурни линии, по които става строежът в зародиша, а по-после и в по-сложната проява на ежедневния растеж. Грамадният океан от електричество и магнетизъм, в който сме потопени, пулсира всекиминутно, подхранван от непрекъснатия поток на светлината от Великото Сърце - слънце.
към текста >>
Във време на тяхната поява, както и на тяхното изчезване за даден меридиан, те действуват най-силно върху силовите полета и предизвикват обикновено всичките по-силни прояви:
урагани
, циклони, земетръси и пр.
В центъра на видимия диск в същото време се намира едно петно, състоящо се от три части, от които най-западното е и най-голямо. И трите имат форма неправилна (сравни приложените рисунки). Появата на първото петно съвпада със земетресението в Гърция. Към 9 април се появява на същото място на слънчевия диск ново петно (място, отговарящо на цифрата 8 в циферблата), а в туй време старото петно, което е пропътувало през целия видим диск на Слънцето, се намира към горния край на диска, отговарящ на цифрата 2 в часовника (наблюдение на 10 април, 11 часа сутринта). Като общо правило трябва да се отбележи, че петната обикновено следват една ивица близо около екватора на Слънцето и почти все на едно и също място се появяват и минават през видимия диск за 11-13 дена.
Във време на тяхната поява, както и на тяхното изчезване за даден меридиан, те действуват най-силно върху силовите полета и предизвикват обикновено всичките по-силни прояви:
урагани
, циклони, земетръси и пр.
Така изчезването на едно от петната (11 и 12 април) съвпада с катастрофалното земетресение в Нова Зеландия. В същото време в Загреб минава ураган. Скоро последва изчезването и на друга част от петното, което пак съвпада с циклон в Кюстендилско (14 април, 15 часа: земетръс в Букурещ и Русе). Снегове в Югославия, Швейцария, Австрия (14, 18 и 19 април). На 22 април поява на ново петно на място, отговарящо на цифрата 7 в циферблата.
към текста >>
В същото време в Загреб минава
ураган
.
Появата на първото петно съвпада със земетресението в Гърция. Към 9 април се появява на същото място на слънчевия диск ново петно (място, отговарящо на цифрата 8 в циферблата), а в туй време старото петно, което е пропътувало през целия видим диск на Слънцето, се намира към горния край на диска, отговарящ на цифрата 2 в часовника (наблюдение на 10 април, 11 часа сутринта). Като общо правило трябва да се отбележи, че петната обикновено следват една ивица близо около екватора на Слънцето и почти все на едно и също място се появяват и минават през видимия диск за 11-13 дена. Във време на тяхната поява, както и на тяхното изчезване за даден меридиан, те действуват най-силно върху силовите полета и предизвикват обикновено всичките по-силни прояви: урагани, циклони, земетръси и пр. Така изчезването на едно от петната (11 и 12 април) съвпада с катастрофалното земетресение в Нова Зеландия.
В същото време в Загреб минава
ураган
.
Скоро последва изчезването и на друга част от петното, което пак съвпада с циклон в Кюстендилско (14 април, 15 часа: земетръс в Букурещ и Русе). Снегове в Югославия, Швейцария, Австрия (14, 18 и 19 април). На 22 април поява на ново петно на място, отговарящо на цифрата 7 в циферблата. (Наблюдение в 8 часа сутринта, когато е взет земният екватор за хоризонтален, а не слънчевият.) Появата на туй голямо и тъмно петно съвпада с ред големи пожари. В Румъния изгарят 110 души в една църква; в Охайо (Америка) - пожар на един затвор, в който изгарят 600 човека; катастрофа в Парижката подземна железница с около 100 жертви.
към текста >>
Тези пертурбации се съвпадат със силни пожари и
урагани
във Франция (1 май); градушки в България; циклони в Америка и земетреси в Япония.
(Наблюдение в 8 часа сутринта, когато е взет земният екватор за хоризонтален, а не слънчевият.) Появата на туй голямо и тъмно петно съвпада с ред големи пожари. В Румъния изгарят 110 души в една църква; в Охайо (Америка) - пожар на един затвор, в който изгарят 600 човека; катастрофа в Парижката подземна железница с около 100 жертви. Същото петно към 27 април се приближава към центъра на диска; съвпадение: много пожари - също и у нас, София. При това петното дава един ясно видим израстък по посока към цифрата 12 на циферблата. Тридесети април се характеризира с едно тройно петно, което се намира при своето залязване и се е получило вероятно от разкъсването на едно петно (наблюдение 28 април, 6 часа сутрин).
Тези пертурбации се съвпадат със силни пожари и
урагани
във Франция (1 май); градушки в България; циклони в Америка и земетреси в Япония.
към текста >>
52.
III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.
,
(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)
,
ТОМ 20
На 14 ноември същата година Престолонаследникът дълго стоял приютен зад една скала под картечен и гаубичен
ураганен
огън.
През март 1917 година на гарата в Браила Престолонаследникът се намирал в специалния влак на главнокомандуващия. В това време внезапно се появили руски самолети и започнали да хвърлят бомби върху гарата. Началникът на влака незабавно дал нареждане за изтегляне на влака вън от района на гарата, обаче Княз Борис се появил на прозореца от вагона и заповядал влакът да бъде върнат обратно, като казал: «Какво ще помислят войниците за нас, щом бягаме от самолетните бомби! »... И добавил: «Както войниците стоят твърдо на своите позиции, така и ние ще останем на мястото си! » И влакът бил върнат.
На 14 ноември същата година Престолонаследникът дълго стоял приютен зад една скала под картечен и гаубичен
ураганен
огън.
На същото място и в същото време е паднал убит един подофицер, а бригадният командир Паши-нов е бил ранен. Там Князът по чудо се спасил от явна смърт. От 21 септември до 1 ноември 1917 г. Престолонаследникът взел живо участие в операциите на Трета армия срещу Румъния. Неговата бойна дейност доказва, че той отлично изпълнява завета на Августейшия си баща, изразен в речта му при пълнолетието с думите: «Възлюблений сине... Ти ставаш пълнолетен син на българската Родина и неразривно свързан с българската войска, чиито високи достойнства трябва в тебе да намерят висшето си отражение.» Наистина, тия думи напълно се сбъднаха през войните.
към текста >>
53.
XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 20
Представлява един
ураган
, който поглъща всеки, който се доближи до него.
Кобургите и италианците не могат да бъдат последователи, защото тук, в България, воюват помежду си и разрешават своята вековна карма. 93. Цар Фердинанд абдикира от царския престол на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си цар Борис III. Фердинанд заминава с двете си дъщери и сина си Кирил за Германия. Не може да се примири, че не е в България и че не е цар и че не може да командва.
Представлява един
ураган
, който поглъща всеки, който се доближи до него.
Всеки, който е до него, той го смуче, изтегля сили и прибира чуждата сила и енергия. И това дъщеря му Евдокия го вижда, изтощава се и съобщава на Лулчев, който й дава книги, да чете как да се съхранява от вампиризма. 94. Княгиня Евдокия е напуснала двореца след скандалите с царица Йоана. Живее в своята къща в близост до Изгрева и въпреки че научава разни клюки по свой адрес, е далеч от двореца. Освен това брат й я посещава редовно и там прави своите срещи с Лулчев.
към текста >>
Затова царица Йоана е тук барометърът на политическа Италия и понякога предвещава бури,
урагани
.
А главнокомандуващият цар Борис III трябва да приеме лично парада. 282. Царица Йоана Савойска е дъщеря на италианския крал Емануил III и кралица Елена, дъщеря на крал Никита от Черна гора. Представителите на Савойската династия са водили борби за независимост на Италия срещу Бурбоните, т.е. срещу рода на майката на цар Борис III - Мария-Луиза Бурбон-Парма. И тази карма се прехвърля да се разрешава в България, при нозете на Учителя Дънов, за сметка на българския народ.
Затова царица Йоана е тук барометърът на политическа Италия и понякога предвещава бури,
урагани
.
И това е причината за големите скандали и разправии между царицата и царя. Кармата е тази, която ги кара да се мразят помежду си. 283. Лулчев му дава съвет да остави царицата да се грижи за Симеончо като дете и юноша, а той ще се грижи за сина си, когато стане на 21 г. и встъпи в пълнолетие и тогава трябва да го обучава като бъдещ цар. Но това не става.
към текста >>
54.
ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.
,
- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците
,
ТОМ 20
Затова царица Йоана е тук барометърът на политическа Италия и понякога предвещава бури,
урагани
.
А главнокомандуващият цар Борис III трябва да приеме лично парада. 282. Царица Йоана Савойска е дъщеря на италианския крал Емануил III и кралица Елена, дъщеря на крал Никита от Черна гора. Представителите на Савойската династия са водили борби за независимост на Италия срещу Бурбоните, т.е. срещу рода на майката на цар Борис III - Мария-Луиза Бурбон-Парма. И тази карма се прехвърля да се разрешава в България, при нозете на Учителя Дънов, за сметка на българския народ.
Затова царица Йоана е тук барометърът на политическа Италия и понякога предвещава бури,
урагани
.
И това е причината за големите скандали и разправии между царицата и царя. Кармата е тази, която ги кара да се мразят помежду си. 283. Лулчев му дава съвет да остави царицата да се грижи за Симеончо като дете и юноша, а той ще се грижи за сина си, когато стане на 21 г. и встъпи в пълнолетие и тогава трябва да го обучава като бъдещ цар. Но това не става.
към текста >>
55.
3. Как се подготви за печат «Изгревът», том XX
,
,
ТОМ 20
Като
ураган
, който връхлита върху човека и разрушава всички стари убеждения, и ги отвява и разпраща в празното пространство.
Защо така подредих папките? Всяка папка е отделен отдел. Като единица е много силна. Но като се обединят в «Изгревът», то силата на всяка папка преминава в следващата. И се получава нещо необикновено.
Като
ураган
, който връхлита върху човека и разрушава всички стари убеждения, и ги отвява и разпраща в празното пространство.
Затова, да усетите силата на този том, да се възползвате от неговата сила, то съветвам ви да го четете подред - глава след глава. Тогава всяка глава ще да светне като обикновена крушка, ще засвети този том във вас от десетки крушки, съзнанието ще ви се разшири и ще се пробудите. Защото човек може да чете една книга само на светлината. А тази светлина ще я получите само по този начин - папка след папка. 20. И така, Любомир Лулчев е застъпен в цялата си литературно-твор-ческа изява.
към текста >>
56.
14. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев
,
,
ТОМ 21
Това убийство по времето си е било много свирепо и е било като
ураган
, връхлитащ върху софиянци.
Имаме причината. Идва последствието. Накрая идва процесът и съдът. Виж „Изгревът”, том IX, стр. 425 ÷ 427; 435 ÷ 436; 438 ÷ 439. 4.
Това убийство по времето си е било много свирепо и е било като
ураган
, връхлитащ върху софиянци.
А защо? Защото вестниците раздухвали изказванията на Лулчев пред много негови познати, че жена му ще бъде убита. Предупреждавал я да не ходи непрекъснато на гробищата да оплаква баща си и майка си, защото ще предизвика черните сили. Но тя не го е послушала. И когато става убийството, всички са смятали, че той го е извършил.
към текста >>
57.
X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите
,
,
ТОМ 21
А на Рила често стават бури, че и
урагани
, дъждът може да вали цяла седмица, без да спре.
Светозар и Рила Вече писах много за помощта, която оказва Светозар на бивака на Рила. Това е физическа помощ. Но той работи и духовно за хармонизирането на братята и сестрите. Също и за хубаво време! Защото има и много по-възрастни приятели, на които им е трудно, дори и при идеално време!
А на Рила често стават бури, че и
урагани
, дъждът може да вали цяла седмица, без да спре.
Понякога е падал и сняг! Всяка сутрин Светозар с жена си и малка група отиват още в 2 ÷ 3 часа на Молитвения връх и работят до 5 ÷ 6 часа, докато вземат да идват братя и сестри за изгрева и беседата. Но атмосферата е вече приготвена. А също и денят! И като чели времето го слушаше!
към текста >>
Природата започна своя танц срещу човека - бури,
ураган
помете горите в Европа, наводнения, смерчове, голямото земетресение в Турция - Цариград и то веднага след затъмнението.
Имаше много дошли от страх за това пълно Слънчево затъмнение на 11 август. Но то не даде много външна изява! Но от този момент се завъртя ключът на Историята на човечеството и то започна усилено да плаща кармата си. Защото сме в „Ликвидация на века” и няма време. Учителят обяснява това.
Природата започна своя танц срещу човека - бури,
ураган
помете горите в Европа, наводнения, смерчове, голямото земетресение в Турция - Цариград и то веднага след затъмнението.
А на Рила се яви много силен вятър. За събора на 19 август станахме рано- в 2 часа и 30 минути. Небето е цялото осеяно с едри звезди, каквито има само на Рила! Хладно е. Взимаме си фенер и дебели дрехи и тръгваме за Молитвения връх.
към текста >>
Мина през Франция този страшен
ураган
за Коледа в 1999 г.
Когато Истиан получи криза, телефонирам на Светозар, и той ми помага по въздуха. И когато през 1997 г. Истиан получи много тежка, смъртоносна криза при баща си, бяхме там и оздравя благодарение на моята силна молба към Небето, Светозар ми писа: „Добре, че ми остави тази машинка за бръснене, та остана жив.” Така с един предмет, който той взима в ръцете си, помага! А още той пази един часовник, който му даде Истиан, и все го следи работи ли, или не, и така съди за живота на Истиан. И ми каза Светозар: „Замина си майката (1995 г.), за да живее синът й Истиан, и то заради тебе, Величке, да не останеш там сама.” После си замина и баща му на 80 години (2000 г.), а беше здрав и як, и работеше градината.
Мина през Франция този страшен
ураган
за Коледа в 1999 г.
(след затъмнението на 11 август) и унищожи цели области с гори. При бащата на Истиан, нямаше много щети. Но точно в неговия двор пада най-хубавият и красив бор (а това е символ)! И бащата си замина много набързо. А още лятото Светозар ме беше предупредил, че бащата ще го вземат.
към текста >>
58.
XI. Писма от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова, живуща във Франция
,
,
ТОМ 21
Благодари на Бога, че
ураганите
засегнаха дърветата, а не милионите хора, които трябваше да си отидат.
Аз много не се спирам на отрицателните аспекти (но и те действат като часовник), Слънце в 10 дом съвпад .... 8.08.2000 г., Венера съвпад Нептун 12.1999 г., Нептун тригон Луната 14.08.2000 г. Каквото трябва да минем, го минаваме - това е Божия работа, но почти не забелязвам действието на отрицателните транзити. За микозата (гъбичките) може да ми пратиш лекарство. Ние и тримата заедно боледуваме, а Елена ни лекува. Аз не съм се виждал с Ивелина, но вътрешните връзки са сила.
Благодари на Бога, че
ураганите
засегнаха дърветата, а не милионите хора, които трябваше да си отидат.
При вулканите не е добре да живеете, защото при едно по-голямо земетресение, те ще се пробудят и ще започнат да действат. Отдолу има много лава. 2038 г. е 2000 години от Рождение Христово. Сбъркано е с 38 години.
към текста >>
59.
XVIII. Величка Няголова за съпруга си Истиан (Христиан)
,
,
ТОМ 21
мина на 2 пъти страшния
ураган
над Франция и покоси много хектари гори, падна в двора на бащата на Истиан, най-красивото и високо дърво - бор.
трудов стаж), а имахме още да изплащаме къщата ни. Пак ни даваше зеленчуци като отидехме 1 ÷ 2 пъти в годината, но тази жена се държеше лошо с нас и гледаше да раздели баща и син. Стигна се до там, че бащата реши да остави къщата си на нея, а не на сина си, макар че той вече имаше частта от майка си, и не си я взе, за да живее спокойно там баща му. А аз тогава му казах така: „Ние никога няма да посегнем на дома ви, ползувайте го! ” И когато за Коледа на 1999 г.
мина на 2 пъти страшния
ураган
над Франция и покоси много хектари гори, падна в двора на бащата на Истиан, най-красивото и високо дърво - бор.
И това беше символ. А и бащата, с много висока пенсия, и без разноски и наем, а със зеленчуци от градината си, никога не помогна финансово на сина си, макар че ние вече и двамата бяхме безработни, а и със заем неизплатен за къщичката ни. Даваше му само по малка сума за бензина, когато отивахме у тях. И така, за Коледа 1999 г. той се разболява остро, гърдите, задуха и отива в болница.
към текста >>
60.
ПОСВЕЩЕНИЕ
,
,
ТОМ 22
За да посрещнете с радост този ден, вие трябва да имате запалена свещ, на която при страшните бури и
урагани
, при всички несгоди да можете свободно да четете Словото Божие . 6.
Този ден е един от тъмните Божи дни. Тогава слънцето, звездите ще изгаснат и който може да запали своята свещ, той ще бъде на светло. Който не може да запали свеща си, той ще остане в тъмнина . Тъмен е Денят Господен . Сегашните дни са светли , хубави , но Денят Господен, който ще бъде тъмен, придружен с бури, ветрове.
За да посрещнете с радост този ден, вие трябва да имате запалена свещ, на която при страшните бури и
урагани
, при всички несгоди да можете свободно да четете Словото Божие . 6.
Вънка от нашата вселена идва една велика вълна и тя ще върви с една грамадна бързина. Тя ще залее целият свят и всички онези, които и се противопоставят , тя ще ги задигне и завлече със себе си. Къде ще ги завлече? В Божествената пещ на Божествения огън . Под свършване на света, или изгаряне на света се разбира ликвидация на всички криви мисли , всички измами и заблуждения .
към текста >>
61.
13. Никола Гръблев
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
При Скопие под напора на германците пехотата отстъпва и Гръблев остава сам със своята батарея на първа линия, Той заповядва на подчинените си
ураганен
огън, отправен към Скопие, и когато идва попълнение и минава в настъпление, от германците няма и следа.
На 9 септември 1944 г. видният комунист - Фердинанд Козовски му предлага да му дадат червената книжка, да го произведат в чин генерал, да поеме командването, на който окръг иска в България. Той отива при Учителя радостен и му казва за направеното му предложение. Учителят го поглежда тъжно и казва: „Ние отдавна сме ти дали бялата книжка на Братството, а ти искаш да я замениш с тази окървавена червена книжка." Гръблев отива при Козовски и се отказва. Взима дейно участие в Отечествената война.
При Скопие под напора на германците пехотата отстъпва и Гръблев остава сам със своята батарея на първа линия, Той заповядва на подчинените си
ураганен
огън, отправен към Скопие, и когато идва попълнение и минава в настъпление, от германците няма и следа.
Гръблев е награден с няколко ордена. След войната отваря малка работилница за поправка на обувки и там често отиват спасените от него 54 комунисти - големци, завършили Висшата партийна школа. Провежда много разговори с тях и им проповядва идеите на Учителя. Големият му син Добромир се разболява тежко и прекъсва следването си. След две години, когато се явява в университета, за да продължи образованието си, отказват да го приемат, не му зачитат двете години, които е учил и го карат отново да кандидатства.
към текста >>
62.
22. Изгонени от връх Мусала
,
,
ТОМ 22
Вятъра беше
ураганен
.
Добре, че имах фенерче и с него намирахме въжето. Бяхме 8 души и започнахме спускането надолу. Аз светех без почти да се виждаме. След въжето минахме по стълбовете, но ги загубихме и аз прецених, че отиваме в езерото. Спрях ги и ги накарах да отидем на ляво и се блъснахме в ъгъла на Заслона.
Вятъра беше
ураганен
.
Аз и някои други паднахме от напора на вятъра. С големи усилия влязохме в Заслона и се стоплихме. В себе си благодарих на Димитър, че ни накара да опитаме силата на природата в буря. Преспахме и тръгнахме надолу в метелицата. Младежите се бяха отклонили под Иречек на дясно и аз излязох отпред да водя.
към текста >>
63.
2 . Съзвездие Дева и Риби . Духовната земна ос.Свят на законите
,
,
ТОМ 22
От тук започват бурите, които са тропически циклони, които преминават в
урагани
със силни ветрове, дъжд, разрушения.
На около 30 градуса северна ширина се слива с Антилското течение , нараства 4 пъти . Това е истинският Голфщром, който се разделя на три течения, от което едно обикаля Сарагосово море, друго завива на юг като Канарско течение и трето като Северноатлантическо течение продължава на североизток до Баренцово море. Той променя климата на Западна Европа, Англия, Норвегия. Движенията на Голфщрома виж на карта V, а как преминава, виж карта I- IV. Четвърто .
От тук започват бурите, които са тропически циклони, които преминават в
урагани
със силни ветрове, дъжд, разрушения.
Обикновено помитат източното крайбрежие на САЩ и накрая преминават в Мексиканския залив и разрушават градовете на САЩ. Пример: ураганът Катрина, зародил се на 29 август 2005 г., унищожи щата Луизиана и Ню Орлеан, Тексас с щети към 100 милиарда долара. Наблюдавахме го по телевизията. А след 15 дни се яви втори ураган Рита и удари Мексиканския залив на САЩ. 0 · MOPCKII T£11£111 II I£TPOIE ) f' MOPCI04 TE 4EHM Ton.nM - .
към текста >>
Пример:
ураганът
Катрина, зародил се на 29 август 2005 г., унищожи щата Луизиана и Ню Орлеан, Тексас с щети към 100 милиарда долара.
Той променя климата на Западна Европа, Англия, Норвегия. Движенията на Голфщрома виж на карта V, а как преминава, виж карта I- IV. Четвърто . От тук започват бурите, които са тропически циклони, които преминават в урагани със силни ветрове, дъжд, разрушения. Обикновено помитат източното крайбрежие на САЩ и накрая преминават в Мексиканския залив и разрушават градовете на САЩ.
Пример:
ураганът
Катрина, зародил се на 29 август 2005 г., унищожи щата Луизиана и Ню Орлеан, Тексас с щети към 100 милиарда долара.
Наблюдавахме го по телевизията. А след 15 дни се яви втори ураган Рита и удари Мексиканския залив на САЩ. 0 · MOPCKII T£11£111 II I£TPOIE ) f' MOPCI04 TE 4EHM Ton.nM - . -- - _-,.....----. _. -------- -- : BEiPOBE nacalHM eerooae, --+C H8MlMeHHn!
към текста >>
А след 15 дни се яви втори
ураган
Рита и удари Мексиканския залив на САЩ.
Четвърто . От тук започват бурите, които са тропически циклони, които преминават в урагани със силни ветрове, дъжд, разрушения. Обикновено помитат източното крайбрежие на САЩ и накрая преминават в Мексиканския залив и разрушават градовете на САЩ. Пример: ураганът Катрина, зародил се на 29 август 2005 г., унищожи щата Луизиана и Ню Орлеан, Тексас с щети към 100 милиарда долара. Наблюдавахме го по телевизията.
А след 15 дни се яви втори
ураган
Рита и удари Мексиканския залив на САЩ.
0 · MOPCKII T£11£111 II I£TPOIE ) f' MOPCI04 TE 4EHM Ton.nM - . -- - _-,.....----. _. -------- -- : BEiPOBE nacalHM eerooae, --+C H8MlMeHHn! OCOKI ':! npeJ u"nara ro- MHtlr'r-- t= ;E =-: ft::.
към текста >>
64.
V. ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ОБИЧТА - 1. Идол
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
В тях бе и тихата почивка, и сладката омая, и бурята, и
ураганът
, и огънят на безумната обич.
- всичко бе се сляло в приказно вълшебство, което цяла ме изпълваше и опиваше. Вие искате да знаете какъв беше Той? Да ви кажа ли, че беше брат на Боговете по хубост и великолепие? Той носеше за мене светлината на деня и звездната омая на нощта. О, вие, които не сте виждали очите му, чуйте: Неговите очи разкриваха светове, из които не се уморявах да ходя.
В тях бе и тихата почивка, и сладката омая, и бурята, и
ураганът
, и огънят на безумната обич.
Косите му? О, вие никога няма да ги знаете, защото никога не сте ги милвали и никога не е минавал през пръстите ви свещеният трепет, който кара устните жадно да се търсят и намират... Снагата му. О, за нея питайте Голямата река, която ми го донесе една сутрин, когато Земята трептеше под първата целувка на изгряващото Слънце. О! Приятелки мои, разплетете косите си в знак на безкрайна печал и махнете венците от главите си, за да не увехнат цветята от това, което ще ви разкажа сега. Чуйте ме.
към текста >>
65.
1.3. ВРЪШКА-ЧУКА
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Артилерията му пък изсипваше непрекъснато
урагани
от шрапнели.
То предвещава само страшната буря, която ей сега ще се разрази над главите ни. От време на време само покоят се нарушава от зловещия вой на студения вятър. Точно в 11 часа пред полунощ всичките патрули, секрети и часовои донасят, че противникът настъпва по целия фронт. Гъстата мъгла пречеше да се вижда по-далече, но на 30-40 крачки пред фронта се очерта дългата настъпваща неприятелска верига със сгъстени части зад средата и фланговете. Ротите и картечниците откриха вихров огън по противника, който започна да хвърля бомби, пръскащи се над нашите стрелци.
Артилерията му пък изсипваше непрекъснато
урагани
от шрапнели.
Нищо, обаче не смути защитниците - герои и на бомбите се отговори с бомби, за пръв път употребени от взетите от нас трофеи. Това спря противника, който залегна и заедно с бомбите откри силна пушечна стрелба. Ротните поддръжки извикаха от място "ура" и противникът, силно разстроен от понесените загуби, започна да отстъпва, преследван от нашия непрекъснат пушечен огън. Борбата трая около половин час, след което всичко утихна. Вятърът, пронизващ и студен, отново запя своята зловеща песен.
към текста >>
66.
1.7. В ДОЛИНАТА НА СТРУМА
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
По тях противникът откри
ураганен
артилерийски огън.
Последният, обаче, озверял вследствие своите неуспехи, откри наново адски разрушителен артилерийски огън с всичките свои оръдия по атакуемия от него участък и пак наново го завладява. Но тук става нещо, което по своето величие надхвърля рамките на подвига и се озарява от ореола на безсмъртието. Храбрият командир на дружината, подполковник Недков, с бодри и самоуверени слова, вдъхва мъжество в останалите като сянка от дългите изтощения защитници и накарва да се пробуди в тях силата на разярения лъв; посред този смъртоносен огнен дъжд, на чело със своя храбър вожд, защитниците се хвърлят със своите ножове върху противника, който се принуждава отново да отстъпи завладения от него наш участък. Изтощени и оредели съвършено от непрекъснатия и опустошителен неприятелски огън, храбрите наши защитници, под бесния напор на противника, биват принудени да отстъпят на около 400 крачки, където се установяват и с последните си сили спират и задържат по-нататъшното настъпление на противника. Организираната контраатака с участието на една дружина от 22 Тракийски полк, под общото командване на подполковник Недкова, не можа да постигне големи успехи, понеже противникът бе организирал блестящо илюминиране на мястото на полесражението чрез непрекъснато хвърляне на хиляди светещи ракети и приближаването на контраатакуващите наши части биде открито още на 200 крачки.
По тях противникът откри
ураганен
артилерийски огън.
Падат убити един след друг командирът на дружината, подполковник Недков и почти веднага след него заместникът му капитан Вълчев; почти три четвърти от офицерите излизат от строя - едни убити, а други ранени. Огънят на противника все повече и повече се засилва, нанасяните ни от това загуби стават все по- големи и по-големи и по този начин, по-нататъшното настъпление от наша страна става вече невъзможно. Контраатакуващите спират на около 500 крачки северно от селото, гдето се установяват и водят бой до вечерта на 1 октомври, когато се получи заповед от командира на бригадата, че с. с. Горно и Долно Караджово се дават за отбрана на 22-и Тракийски полк, a l-a дружина да се снеме от позицията и остане в полкова поддръжка на същия. Рано сутринта на 2 октомври l-a дружина получи заповед отново да настъпи и вземе участие в наново организираната контраатака на с. с.
към текста >>
67.
2.4. В НОЩЕН МАРШ КЪМ ВРЪШКА-ЧУКА
,
,
ТОМ 25
А грохотът на първите наши оръдия, които възвестиха със своите
урагани
започването на военните действия и белите облачета от пръскащите се шрапнели над "Чуката", извикаха възторжена радост у всички и непрекъснато "ура" изпровождаше войските до сборното им място, където всеки бързаше да отиде и отнесе по нещо - китка живи цветя, храна, вино или плодове, за да засвидетелства топлите си чувства към Бдинци.
2.4. В НОЩЕН МАРШ КЪМ "ВРЪШКА-ЧУКА 1-ви октомврий е. Току що бе престанал тихият дребен есенен дъждец и зората на деня бе подгонила нощния мрак, утринната улична тишина на спящия още пограничен градец Кула бе нарушен от конски тропот и той почна тревожно да се събужда. Конни ординарци бързо разнасяха манифеста за обявяване войната и заповедта за военните действия, които почнаха този ден. Споменът от страшните кървави издевателства и грабеж ипрез 1885 и 1913 години, извършени тук от сърбите, възкръсна и призрака на страха от новото им нашествие смути, за миг, духът на това измъчено крайгранично население. Но, маршируващите вече колони на частите от Бдинския полк известен и изпитан по своите славни дела в миналите войни, * окуражи и повдигна духа на изплашеното население, състоящо повече от жени, деца, старци и баби.
А грохотът на първите наши оръдия, които възвестиха със своите
урагани
започването на военните действия и белите облачета от пръскащите се шрапнели над "Чуката", извикаха възторжена радост у всички и непрекъснато "ура" изпровождаше войските до сборното им място, където всеки бързаше да отиде и отнесе по нещо - китка живи цветя, храна, вино или плодове, за да засвидетелства топлите си чувства към Бдинци.
Канонадата ставаше все по-силна и по-силна, а на "Чуката" и около нея черни гейзери от експлозиите на фугасите и белия дим на шрапнелите показваха мястото на врага. Любопитни млади граждани из дъбокия тил, под звука на канонадата, бяха прелетели с автомобил от гр. Видин, за да се порадват и адмирират делата на Бдинци, но бяха заставени да се върнат обратно, защото не бе време за сантиментални разходки - на бойното поле не можеше да се търпят безделници, а всеки бе длъжен да изпълни дълга си. Малки и големи войскови колони напущаха града и с бодра маршировка, песни и музика заминаваха по посока на канонадата и потъваха в доловете и горите. До вечерта градът се опразни от строевите части и там остана само 2-а дружина от Бдинци, като резерв на полка.
към текста >>
Шумът на бягащите наши секрети и условния им сигнал се разнесе, а с него заедно - и
ураган
викове, звероподобен рев и вой от най-цинични ругатни, в които не се пощади и "българската" Богородица, се изсипа гръмогласно от запад върху защитниците.
Цялата "Чука" бе покрита с трудно проходими едри храсталаци, с изключение на част от южния й склон и самия й връх. Часът е 11 през нощта. Всички бяха на местата си, където, с насочено оръжие, с напрегнати нерви и затаен дъх, мъчително изживяваха тежките часове на тъмната нощ, с трепетно очакване на това "страшно", което тя криеше така грижливо в тъмните си, пълни със страхотни неизвестности, пазви. Безмълвие гробно и злокобно се настани върху позицията: всеки чуваше туптенето на немирното си сърце. Но, това бе миг.
Шумът на бягащите наши секрети и условния им сигнал се разнесе, а с него заедно - и
ураган
викове, звероподобен рев и вой от най-цинични ругатни, в които не се пощади и "българската" Богородица, се изсипа гръмогласно от запад върху защитниците.
Тъмна и дебела вълна от хора застрашително се носеше из мъглата по целия фронт, гонена от други две подобни - по една зад двата фланга. Огнена завеса от десетки вражески снаряди, пръскащи се безредно пред нашите окопи, изпревари човешките вълни, а когато тази завеса се провлече през окопите и се разсея по източния склон на "Чуката", стотици бомби нервно се изсипаха върху мълчаливите защитници; тъмнината се разкъса от блясъка на страшното им избухване, а голата и дрипава снага на "Чуката" затрепери под ударите на ръбестите им парчета, които с остър писък се забиваха в скалистата й повърхност, причиняваха й рани, обливани с топлата кръв на Бдинци. Разстоянието е само 20 крачки, тъмните вълни се сляха в една голяма черна маса, която се надвеси над мъртвата огнена линия. Но, последната се запали и ехото на буйния вихров пушечен огън, разкъсвано от нервното тракане на картечниците, заглуши рева на врага, който, смутен и уплашен, падна на лицето си и откри бърза и безредна стрелба, куршумите на която хвърчеха високо над главите на защитниците и прелитаха далече на изток. Очертаха се две горящи, непрекъснати по цялата ширина на фронта линии, които бълваха огън и лава една срещу друга само от 20 крачки разстояние.
към текста >>
68.
2.6. АТАКАТА ПРИ БОЛЕВАЦ (20 и 21.Х.1915 г.)
,
,
ТОМ 25
Само след 1/2 час, когато колоната навлезе в тясното дефиленце, образувано от дълбоко врязаното шосе в гребена на местността, на около 1 км източно от града и тъкмо, когато главата на колоната се показа, спускайки се към равнината, внезапен артилерийски
ураган
, идещ от височините западно от града, изсипа с голям трясък десетки гранати пред колоната, последвани от високо пръскащи се шрапнели, а след това.
назад с частите си. Към 3У часа след пладне, когато колоната приближи на 2-3 км до града, гледката се откри към него и наистина полето бе почерняло от населението, събрано там с високо издигнати големи бели байраци. В този момент големите щабове се носеха на галоп и отминаха колоната, предшествувани от музикантския хор на Бдинския полк, когото гонеха почти бегом, за да излезе с тях пред колоната и влязат най-тържествено в града, който така покорно им устройва най-мила и трогателна среща със своите граждани - жени, мъже, деца и дезертьори сърби. На веселите закачки на началника на дивизията, началникът на колоната обърна вниманието му, че сърбите са вероломни, че донесенията на "веселия" разезд не трябва да се вярват и че няма защо щабовете да излизат напред и пречат на колоната, която има за задача да заеме града и очисти пътя от евентуално догонения противник. Но много радостният началник с насмешка и весела гримаса отлетя напред, а след него и другите щабове излязоха на шосето и образуваха пред колоната едно внушително конно ядро.
Само след 1/2 час, когато колоната навлезе в тясното дефиленце, образувано от дълбоко врязаното шосе в гребена на местността, на около 1 км източно от града и тъкмо, когато главата на колоната се показа, спускайки се към равнината, внезапен артилерийски
ураган
, идещ от височините западно от града, изсипа с голям трясък десетки гранати пред колоната, последвани от високо пръскащи се шрапнели, а след това.
и от бърза, но безвредна пушечна и картечна стрелба. Изненадата не бе голяма, защото това не бе първи път. Ефектът бе слаб: никакви загуби в колоната, само големите щабове изпаднаха в комично положение, защото в пълен кариер трябваше да се пръснат из полето, за да открият фронта на колоната, като се отказваха от предлаганото им сръбско гостоприемство, проектирани да бъде едно от най-тържествените, с кърваво жертвоприношение на чадата на ограбена България. Авангардът бързо се разгърна в боен ред, прегази р. Арнаут и потъна в града, като стремително го премина и излезе на западната му окрайнина по височините, където и спря в престрелка.
към текста >>
69.
2.9. 51-и ПЕХОТЕН ПОЛК НА ПЕРИСТЕРИ
,
,
ТОМ 25
От време на време нощната тишина се страшно разбиваше от силните и остри трясъци на падналите стотици огнени ядра от изпратените вражески
урагани
; тъмнината се раздираше от огнените езици на отровния им експлозив.
Вечерният здрач се надигна из дълбоките планински дерета и бавно пропълзя нагоре по скали и чукари, а последните се гурнаха и загубиха в черния му мрак. Времето бе тихо и прохладно. Нощта - ясна и звездна, но тъмно бе тук - в планините, като в рог. Зловеща тишина цареше, нарушавана само от монотонното звънтене на инструмента, който дълбаеше скалите под земята и тежките въздишки, откъртени от морните и потънали в гореща пот гърди на защитниците. Не далече напред, пред тъмната ивица на гъстата телена мрежа, часовите като блуждаещи сенки се разхождаха безшумно, като ту спираха и прилагаха ухо до земята, ту пак се изправяха и продължаваха тежката си и пълна с отговорност служба: там бяха поверени живота и участта на другарите им бойци, които сега с кървава пот забиваха слабия инструмент в стиснатите и вкаменили се недра на земята.
От време на време нощната тишина се страшно разбиваше от силните и остри трясъци на падналите стотици огнени ядра от изпратените вражески
урагани
; тъмнината се раздираше от огнените езици на отровния им експлозив.
Някъде откъм центъра нервно тракаха картечници, а ехото им, преминало долината на р. Перистер, се сливаше тук с шума на прелиталите им куршуми, които, като рояк разсърдени оси, съскаха и обсипваха като с градушка окопите. Не закъсня да се обади с равномерния си и отмерен пукот и автоматична пушка, куршумите на която будеха смъртта около бистрите извори на р. Шемница, единствено място за черпене вода за пиене. И пак затишието се връща, а в тъмното някъде, звукът на инструментите се сливаше с тежкото стенание на ранените.
към текста >>
70.
3.2. БОЕВЕТЕ ЗА КОТА 1248
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
При това, всичко, което се издигаше през нощта, през деня се разрушаваше от артилерията на противника, която сипеше
ураганите
си върху работното поле цялата нощ.
Всичко бе на работа и всички бързаха, защото до м. март трябваше планът за укрепяването да бъде изпълнен, понеже пролетта носеше неизвестности. Занизаха се дни и нощи в тежък физически труд, под смъртния огън на противника и винаги при лишения от най-необходимото. Хлябът стана вече рядкост: често един кг. хляб се делеше на 16 дажби за цялото денонощие!
При това, всичко, което се издигаше през нощта, през деня се разрушаваше от артилерията на противника, която сипеше
ураганите
си върху работното поле цялата нощ.
Работниците редееха, числото им се намаляваше - мнозина намираха мъченическата си смърт под развалините, други излизаха ранени или измръзнали. Въпреки всички несгоди, бдинци напрягаха сили и браздяха, дълбаеха земята, дупчеха скалите почти с голи ръце, защото липсваха им погребните материали, пък и специални инструменти. Духът не отслабваше. И ето, в началото на март позицията бе прошарена с 3 линии окопи, свързанисходовезасъобщения.съсскривалища, галерии, наблюдателници и картечни гнезда, телени мрежи, телефони с подземни кабели - всичко направено от подръчен материал, пренесен от 9-10 км. на гръб.
към текста >>
В замяна на това барабанния огън се засили още повече и само на здрач поутихна, като се обърна на
ураганен
, който трая до сутринта, когато се обърна пак в барабанен и посрещна зората на 12 март като трая целия ден.
Ужасният трясък оглушаваше защитниците, а на мнозина из ушите струеше кръв. Адско бучене овладя пространството - всичко се сливаше в един хаос, в който не можеше да се различи нито грохота на оръдията, нито трясъка на снарядите и мините, нито острото съскане на куршумите и лудото квачене на картечниците...земята се късаше и постилаше с огнено желязо и човешки трупове. Ротите бяха в скривалищата, останали още здрави, а наблюдателите от I и II линия, усилвани вече няколко пъти, бодърстваха и наблюдаваха из скритите си скривалища. Към 10 часа пр. пладне противникът настъпи с няколко вериги към II дружина, но бодрите защитници го отблъснаха със загуби назад.
В замяна на това барабанния огън се засили още повече и само на здрач поутихна, като се обърна на
ураганен
, който трая до сутринта, когато се обърна пак в барабанен и посрещна зората на 12 март като трая целия ден.
Противникът направи нов опит да настъпи, пак срещу II дружина, като изпрати силни вериги напред, но доблестните защитници ги отхвърлиха обратно в окопите им. Нощта премина въ тежка работа под огъня. Съмна се, настъпи 13 март. Топлите лъчи на пролетното слънце, които бързо разгонваха утринната студена омара и красивото ясно небе, тъжно се посрещнаха от изтощените физически, гладни, измръзнали и с разкъсани нерви защитници. Четвърти ден е вече от как адът бе тяхно жилище.
към текста >>
71.
3.3. САРАЙ - В ОГЪН
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
Освен това, "Сарай", издаден така близо и над нашите окопи, бе за нас едно демонско око, което скрито и добре маскирано, будно и безопасно бдеше и всяко помръдване или всяка лопата изхвърлена пръст из окопите ни се последваше от масови
урагани
, които обсипваха посоченото място с много снаряди, мини и бомби.
Заедно с това, противникът бавно пъплеше напред, като усилено се укрепяваше и грижливо ограждаше с гъсти пояси от телена мрежа. Разстоянието до него не бе повече от 300 кр., а пред 3-а дружина бе се примъкнал само на около 120 крачки и там бе издигнал солиден окоп, наречен от нас "Сарай", когото всяка нощ заграждаше от всички страни с телена мрежа. Тук, поради близостта на двете бойни линии, обикновената телена мрежа нямаше приложението си, а денем, зад позицията двете страни се строяха железни рогатки от готов фабричен материал, които нощно време охотници с големи рискове изнасяха напред и ги поставяха на местата им. Най-после, след тежка работа и кървави жертви, нашата телена мрежа допре до французката, но вражеската артилерия с буен и съсредоточен огън винаги я разкъсваше и разхвърляше в пространството. Това измъчваше защитниците, защото възобновяването на разрушената мрежа вземаше нови жертви.
Освен това, "Сарай", издаден така близо и над нашите окопи, бе за нас едно демонско око, което скрито и добре маскирано, будно и безопасно бдеше и всяко помръдване или всяка лопата изхвърлена пръст из окопите ни се последваше от масови
урагани
, които обсипваха посоченото място с много снаряди, мини и бомби.
Нощем пък това бе извор, от който бликаха безспирно светещи ракети, които със своите кандила осветяваха цялата наша позиция и местността около нея, а това улесняваше наблюдението, на неговите будни наблюдатели. "Сарай" бе зло, което трябваше да се обезвреди или често наказва. И реши се участта му! Командирът на 3-а дружина капитан Тотев организира нападението му, което трябваше да стане тази нощ. Едно полско оръдие, пренесено на части в предната линия окопи срещу "Сарай", бе добре окопано там, а 12 души охотници бяха готови за смелото предприятие.
към текста >>
72.
3.5. БРИЯН - НАПАДНАТ 1917 г.
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
Наистина и от наша страна не му прощаваха -
урагани
страшни го обсипваха с фугасите си, обвиваха го в облаци от дим, пясък и камъни, но неуязвими оставаха защитниците му, защото бяха добре скрити в черните приюти на голите скали.
Добре свързан технически с главната си позиция, отстояща на 400-500 кр. назад, а само на около 300 кр. пред "Средорога" (к. 2127) "Бриян" вечно тънеше в безмълвие, но мръднеше ли нещо в нашата позиция, той пищеше по телефона и вражеската артилерия от к. 2090 обсипваше щедро с буйния си огън посочения обект.
Наистина и от наша страна не му прощаваха -
урагани
страшни го обсипваха с фугасите си, обвиваха го в облаци от дим, пясък и камъни, но неуязвими оставаха защитниците му, защото бяха добре скрити в черните приюти на голите скали.
Непригоден и опасен за нападение с открита сила, защото добре бе легнал в удобните скали, в този окоп се бе настанило едно зло, което дебнеше и никому спокойствие не даваше. То бе станало нетърпимо вече и трябваше да се обезвреди, но рискът е голям, защото непристъпна е скалистата местност, а будната му и мощна артилерия го добре пазеше. При все това, всички желаеха да се отпуснат долу и унищожат нахалния гост на "Средорога" и участта му бе решена... Но и "Бриян" е неспокоен - от два дни той бе огнище, което бълваше огнена лава срещу "Средорога", признак, че там става нещо... Това ускори изпълнението на плана за унищожението му. Красива и тиха юнска нощ бе, а там, долу около "Бриян" тъмнината е черна, като в рог. Милиарди звездички - тия вечни свидетели на човешката неволя, покриваха небесния свод, трептяха и като светли очички надникваха в дълбочината на злокобието й... Мъртвило тежко легна върху позицията.
към текста >>
Други наши оръдия засвяткаха заедно с тия и изпращаха
ураганите
си по други пунктове на позицията, за заблуда.
Всички чувстваха, че нещо страшно ще стане и неизвестността ги измъчваше. Тежко изживяваха страшните минути на царящото безмълвие..."Бриян" също е в затишие. Случайно ли бе това мълчание, съвпаднало с това оттук или бе предвестник на страшна буря, предугадена там? Бавно се движи и часовниковата стрелка, но когато тя кацна върху един часа в нощта, силен трясък раздруса земята, разби безмълвието, а ехото му изпълнило пространството, заскача от скала на скала, от дере в дере и ревна планината с едно адско бучение. Тъмнината на нощта се разкъса от светкавиците на 16 наши оръдия, които бясно и с неукротима ярост връхлетяха със съсредоточения си и разрушителен огън върху "Бриян".
Други наши оръдия засвяткаха заедно с тия и изпращаха
ураганите
си по други пунктове на позицията, за заблуда.
В същия момент, от "Средорога" се спущат бързо и тихо, като черни кълба три групи от по 50 човека, с облекчено снаряжение и в шаячни обувки, от които едната се насочва южно от "Бриян" и застава на определено място, за дясно охранение срещу вражеската позиция; лявата - вляво странично прикритие, а средната се смъква в каменистото дере, наречено "Суха река". Последната под прикритието на артилерийския огън, водена от смелия си началник поручик Юрданов, отива на изток и спира зад "Бриян" срещу хода на съобщение, където заляга и се прикрива в камънаците, за да се предпази от пораженията на нашата артилерия. Две бомбови батареи, донесени от групата предпазливо, са готови за залагане под неприятелската телена мрежа. В това време "Бриян" се друсаше и трепереше под мощния удар на нашите оръдия, телената му мрежа се разкъсваше и отнасяше в пространството, а от непрекъснатите експлозии нагъсто падащите фугаси, мястото му приличаше на горещо гнездо в черната непрозрачност на нощта. Не след много време, артилерията пренася огъня си, по други точки на позицията и тъкмо когато защитниците на "Бриян" се почувствували свободни, адския трясък на бомбовите наши батареи, заложени под остатъците на телената му мрежа, внася нов смут в редовете му, а когато нападателната група се изправя, хвърля бомбите си в окопа, а след тях налита и се разлива като вълна над защитниците му, смъртна паника ги овладява и почва безредното им бягане из тъмнината, за да търсят убежище в нейната непрогледност.
към текста >>
73.
3.6. ПРИ ЕЗЕРОТО ТАХИНО
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
Огънят бе
ураганен
, а от време навреме се обръщаше на барабанен, с прекъсване.
3.6. ПРИ ЕЗЕРОТО ТАХИНО (Подвиг) Красива бе зората на 25 септемврий 1916 г. Слънцето, като грамаден кървавочервен диск се измъкваше бавно зад хоризонта и когато се издигна над него, сноп от лъчи позлатиха гладката повърхност на ленива и мътна тук Струма, а други - заиграха из китните и росни върхове и гъстия камъш и ги посребриха. Адски трясък раздруса земята и поздрави раждането на новия ден. Много противникови оръдия от разни калибри обсипаха мястото на заставите на II дружина от Бдинци, със стотици смъртоносни ядра.
Огънят бе
ураганен
, а от време навреме се обръщаше на барабанен, с прекъсване.
Ниско хвърчащ аероплан управляваше стрелбата им. Не бе по-слаба канонадата и вдясно по разположението на полка. Гъстият и висок камъш пречеше на непосредственото наблюдение, а връзката в тази блатиста и опасна местност бе слаба и ненадеждна, поради липсата на технически средства и силно разтегнатото разположение на частите в дадения не по силите им участък. Към 6 часа сутринта срещу село Кара-Орман (Серско), разположено на северозападния бряг на езерото, след артилерийска подготовка, вражески пехотни части преминаха реката и прикрити от огнения валяк на своята артилерия, бързо настъпиха в тая посока, но изненадани от буйния огън на храбрата 5 рота на поручик Милчев Г.. окопана и добре маскирана в окрайнината на селото, бързо отстъпиха под закрилата на преградния си артилерийски огън и се скриха в окопите си. Обаче, по-на запад, по брода "Фитоки" незабелязано из гъстия камъш преминават други части и скрито се насочват и примъкват към за ставата от I взвод на 6 рота, която бе добре окопана южно от с. Ени-Махле.
към текста >>
74.
3.7. В ПАЗВИТЕ НА МЪГЛАТА
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
* * * Върху позицията на двете страни нищо живо, всичко бе се скрило от страшния
ураган
; но от време на време откъслечно се носеха из вятъра остри човешки викове - белег, че и там борбата със стихията е в разгара си.
Подгониха се светкавици чести и с трясък заскачаха от скала на скала, разтягаха ослепително огнените си стрели, късаха черния мрак и се забиваха в скалите и земята. Проливен дъжд почна, а гъстите му струи, разлюлявани от свирепия вятър, размесваха водите си и като из ведро ги изливаха, къпеха скалите, миеха шумата на гората. Пороища мътни се спуснаха към планинските дерета и влачейки с гръм и трясък камъни, дървета, пясък и чакъл, прегазваха окопи, пълнеха скривалища, отвличаха телени мрежи, отнасяха и живи хора. Беснееше стихията, ревяха долини и пещери, пищяха гори и храсталаци, трещяха светкавици и режеха тъмнината, небето гореше, хоризонтът трептеше в синьо-червени огньове. Адът се настани върху земята.
* * * Върху позицията на двете страни нищо живо, всичко бе се скрило от страшния
ураган
; но от време на време откъслечно се носеха из вятъра остри човешки викове - белег, че и там борбата със стихията е в разгара си.
Само от в. "Буджойт", тласкани от вятъра, гонени от светкавиците, обливани безмилостно от дъжда, малки групички от хора се смъкват надолу по посока на французкия пост, който пазеше "тяхната" скала. Това бяха храбреците от нападателната група на доблестния и смел подпоручик Матев, които в страхотията на бясната буря отиваха със себеотрицание да изпълнят дълга си. Опасната вражеска "скала" естествено силна, добре укрепена и затворена в гъсти телени мрежи, будно пазена от силно укрепени постове и огъня на артилерията й, бе непристъпна и неуязвима в друго време. Малко на брой - само 11 човека, но силни по дух и воля, те влязоха в борба непосилна и опасна със стихията.
към текста >>
75.
3.8. МЕЧКАТА В КАПАНА
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
С настъпването на вечерния здрач, внезапно силен снежен
ураган
се разрази и връхлетя върху "Баба планина", Перистера и другите й разклонения, нагази из позицията и със страшен рев и писък почна да мете окопите и да ги отрупва със сняг и блокове от лед, откъртени от скалите и носени като перушина из въздуха.
Дебел сняг покриваше земята, а повърхността му, със замръзналата си ледена покривка, блещеше като огледало под ясното небе. Денят мина "спокойно" под редкия артилерийски огън на противника. Много студено време, дебелия сняг, който достигаше на много места до 3-4 метра и пълното спокойствие, което владееше върху позицията на противника, изключваха вероятността за по-сериозни действия през деня. Наблюдението бе непрекъснато, а часовите, наблюдателите и дежурните части се сменяваха по-често за огрев в жилищните подземия. Но в планините времето е непостоянно.
С настъпването на вечерния здрач, внезапно силен снежен
ураган
се разрази и връхлетя върху "Баба планина", Перистера и другите й разклонения, нагази из позицията и със страшен рев и писък почна да мете окопите и да ги отрупва със сняг и блокове от лед, откъртени от скалите и носени като перушина из въздуха.
Зарева планината, запищяха скали и дрипави зъбери, загърмяха дълбоките й черни усои, а от дълбочините им някъде, се носеше и размесваше с адския трясък ехото от отчаяния рев на гладни глутници от изплашени диви зверове - мечки и вълци. Като че някакви потайни сили, откачили се от ада, излизаха над земята и гръмовно вливаха своята мощ в силата на стихията, която с ярост беснееше, раздрусваше земята, цепеше скалите и всичко срещнато ядовито хвърляше в дълбоките дерета и затрупваше с дебел сняг. Окопи, скривалища, телени мрежи - всичко бе обезличено, а от "Средорога" (к. 2127) отнесе живи четирима часови, останките на които се намериха едва през пролетта, когато снеговете се стопиха... Тук бе 3 рота от полка, на която един от наблюдателите не успял да избяга от бурята, остава в наблюдателницата си, построена близо до телената мрежа и се скрива в скривалището й, от където, макар и близко могъл да наблюдава през незасипания още отвор. Телефонът е запазен и той се обажда в ротата си.
към текста >>
Студена струя, бясно втурнала се през окопа на скривалището, връхлетява върху него, раздрусва отпуснатата на гърдите му глава и обсипва челото му със снежния си прашец...
Ураганът
е на затихване, но ревът на дивите зверове пробужда нощта... Наблюдателят се размърдва и в полусънно състояние прави усилие с лопатката си да пробие снега в отвора на наблюдателницата.
Облечен добре - в дълъг кожух, обут в топли обувки, студът не го плаши, но страшната самотност в тази бурна нощ е вледенила сърцето му. С тежка мъка изживява часовете на нощта, а последната е вечност. Скривалището е затрупано, отворът за наблюдение запушен, черния мрак се сгъстява около него и умората му надвива. Главата му натегва, клепачите отслабват и се затварят, съзнанието му се замъглява, сладка и опасна дрямка го мами. Леко е на душата му... радостно той се носи из родни полета, обиколен от скъпи образи на мили свои.
Студена струя, бясно втурнала се през окопа на скривалището, връхлетява върху него, раздрусва отпуснатата на гърдите му глава и обсипва челото му със снежния си прашец...
Ураганът
е на затихване, но ревът на дивите зверове пробужда нощта... Наблюдателят се размърдва и в полусънно състояние прави усилие с лопатката си да пробие снега в отвора на наблюдателницата.
Смутен от неуспеха си, той се хвърля върху снега, натрупан пред входа в самия окоп. След голяма мъка пробива дебелината му и излиза на повърхността, ляга на корема си и почва наблюдението. Телената мрежа, която е на около 50 крачки пред него, е затрупана и почти заравнена от снега, а право пред него, върху нея се откроявали в нощната здрачина две тъмносиви кълба, прилични на два валяка търкалящи се из снега, в самата мрежа. Но снегът е още мек и валяците ту затъвали и се губели, ти излизали отгоре и се дърпали напред, но все там... Силен рев се разнася из затишието, настъпило след бурята, а облак от снежен прах обвиват валяците... Ясно става вече за самотния наблюдател, че това са две големи мечки, гонени и докарани тук от стихията и попаднали в телената мрежа, като в капан. Смъртен страх пробива, като мълния сърцето му при тази явна опасност.
към текста >>
76.
3.10. БЕЗСТРАШНИЯТ ПОДОФИЦЕР [ФЛОРО ГУГОЛОВ] 16.IlI.1917 г.
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
Още повече, че мощната вражеска артилерия пренесе огъня си по контраатакуващата II дружина и обсипвайки я от всички страни с
урагани
от гранати и шрапнели я прикова на мястото й.
Но едва преустроена и снабдена, а още неотпочинала, дружината получи в 1 часа след полунощ на 16-и заповед да излезе напред и контраатакува вмъкналия се противник в позицията на I дружина. Поведена от дружинния си командир, разчленена на малки групички, II дружина със силен бяг премина пространството, обстрелвано непрекъснато от една 18 см вражеска батарея и без загуби се съсредоточи напред около щаба на полка, скрита от погледа на противника. Времето застудя, сняг почна да вали на гъсти и едри парцали, които образуваха непроницаема снежна завеса и наблюдението напред стана абсолютно невъзможно. Сведения от I дружина липсваха в щаба на полка, от наблюдателния пункт на когото се виждаха само отрупани със сняг човешки фигури, движещи се в разни страни по позицията й, без да се познават какви са - французи или българи са те! Необходимо беше неотложно и бързо да се разузнае що става там, за да се насочи правилно и поведената контраатака.
Още повече, че мощната вражеска артилерия пренесе огъня си по контраатакуващата II дружина и обсипвайки я от всички страни с
урагани
от гранати и шрапнели я прикова на мястото й.
Дружината е на открито и почва да търпи загуби в убити и ранени. Снегът не престана, нито намали гъстотата на валежа си. Белите човешки силуети се лутаха из мъртвата позиця, положението е още неуяснено. Тогава от близката 6-а рота се извика един подофицер за разузнавач. Старши подофицер Флоро Гуголов от с.
към текста >>
77.
3.11. ДВЕ ДЕНОНОЩИЯ ПОД СНЕГОВЕТЕ 27-и и 28-и март 1918 г.
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
Зората на 27 март, смутена от близкия тътнеж на наближаваща стихия, бързо разкъса полупрозрачната си завеса и откри новия ден, роден всред хаоса от адския трясък и неземен вой на планинския снежен
ураган
, връхлетял така неочаквано върху планините и позицията на полка.
Дебел сняг, с ледена покривка покриваше земята, а скалите облечени в гладкото си ледено одеяние, блестяха ослепително от чупенето на слънчевите лъчи в огледалната им повърхност. При това, от време на време преваляваха през този месец и нови снегове, които удебеляваха снежната покривка и заличаваха единствените пътеки за движение към позицията. Това създаваше големи грижи, труд и усилия в снабдителната служба на полка, но всички живееха с надеждата, че и мъките ще се стопят скоро в близкото стопяване на снеговете, защото м. март е в края си, а така близко е пристигнал и топликът. Но законите на природата тук в планините не всякога са в сила да надделеят над капризите на планинските стихии.
Зората на 27 март, смутена от близкия тътнеж на наближаваща стихия, бързо разкъса полупрозрачната си завеса и откри новия ден, роден всред хаоса от адския трясък и неземен вой на планинския снежен
ураган
, връхлетял така неочаквано върху планините и позицията на полка.
С неизмерима сила и отчаян писък той се тръшкаше върху снежната земя, къртеше ледената обвивка на скалите на блокове и парчета, които носеше из въздуха като трески, а из висините почна да изсипва като из чували гъст, на дребни корави прашинки сняг, с който пълнеше всички празнини и дупки. Небето като че падна върху земята и сложи върху нея всичкия си носим товар от сняг, който в скоро време изравни всички неравности по нея и образува безбрежно снежно море, върху което останаха да стърчат като каменист остров само зъбестите върхове на тежките и масивни скали. Всичко живо се скри под земята: дивите зверове - в своите тъмни леговища и пещери, а защитниците на позицията - в подземните си скривалища. Вилнееше ураганът и свирепо гонеше цели облаци от сняг, които изсипваше в окопи, скривалища и телени мрежи, за да не останат и следи от тях. Всичко живо, което би се осмелило да подаде глава над снега, рискуваше да бъде пометено и изхвърлено като с лопата из окопа в планинските дерета и усои.
към текста >>
Вилнееше
ураганът
и свирепо гонеше цели облаци от сняг, които изсипваше в окопи, скривалища и телени мрежи, за да не останат и следи от тях.
Но законите на природата тук в планините не всякога са в сила да надделеят над капризите на планинските стихии. Зората на 27 март, смутена от близкия тътнеж на наближаваща стихия, бързо разкъса полупрозрачната си завеса и откри новия ден, роден всред хаоса от адския трясък и неземен вой на планинския снежен ураган, връхлетял така неочаквано върху планините и позицията на полка. С неизмерима сила и отчаян писък той се тръшкаше върху снежната земя, къртеше ледената обвивка на скалите на блокове и парчета, които носеше из въздуха като трески, а из висините почна да изсипва като из чували гъст, на дребни корави прашинки сняг, с който пълнеше всички празнини и дупки. Небето като че падна върху земята и сложи върху нея всичкия си носим товар от сняг, който в скоро време изравни всички неравности по нея и образува безбрежно снежно море, върху което останаха да стърчат като каменист остров само зъбестите върхове на тежките и масивни скали. Всичко живо се скри под земята: дивите зверове - в своите тъмни леговища и пещери, а защитниците на позицията - в подземните си скривалища.
Вилнееше
ураганът
и свирепо гонеше цели облаци от сняг, които изсипваше в окопи, скривалища и телени мрежи, за да не останат и следи от тях.
Всичко живо, което би се осмелило да подаде глава над снега, рискуваше да бъде пометено и изхвърлено като с лопата из окопа в планинските дерета и усои. Ходовете за съобщения, входовете и вратите на скривалищата бяха вече зарити дълбоко под снежната пелена. Борбата със стихията в скривалищата е в кипеж: всеки се стремеше да изхвърли натрупания сняг навън, но без успех, защото срещу всяка изхвърлена лопата нагоре се изсипваха нови десетки такива и борбата спираше. Времето тежко минаваше, нищо вече не можеше да се вижда, а присъствието на урагана се чувствуваше само по тътнежа на неговата страшна песен. Всяко движение от тила към позицията бе абсолютно невъзможно.
към текста >>
Времето тежко минаваше, нищо вече не можеше да се вижда, а присъствието на
урагана
се чувствуваше само по тътнежа на неговата страшна песен.
Всичко живо се скри под земята: дивите зверове - в своите тъмни леговища и пещери, а защитниците на позицията - в подземните си скривалища. Вилнееше ураганът и свирепо гонеше цели облаци от сняг, които изсипваше в окопи, скривалища и телени мрежи, за да не останат и следи от тях. Всичко живо, което би се осмелило да подаде глава над снега, рискуваше да бъде пометено и изхвърлено като с лопата из окопа в планинските дерета и усои. Ходовете за съобщения, входовете и вратите на скривалищата бяха вече зарити дълбоко под снежната пелена. Борбата със стихията в скривалищата е в кипеж: всеки се стремеше да изхвърли натрупания сняг навън, но без успех, защото срещу всяка изхвърлена лопата нагоре се изсипваха нови десетки такива и борбата спираше.
Времето тежко минаваше, нищо вече не можеше да се вижда, а присъствието на
урагана
се чувствуваше само по тътнежа на неговата страшна песен.
Всяко движение от тила към позицията бе абсолютно невъзможно. Само телефоните, кабелите на които бяха дълбоко закрити в снеговете, безупречно работеха и служеха за свръзка със задните щабове и части. По тях се получаваха и сведения за силата на бурята. Всички опити, направени на 27 и 28 март за излизане до позицията на изпратените части от бригадата, за изнасяне храна или само сухари, останаха без резултат. Защото всеки, който се опитваше да премине през границата на урагана, намираше там сигурната си смърт.
към текста >>
Защото всеки, който се опитваше да премине през границата на
урагана
, намираше там сигурната си смърт.
Времето тежко минаваше, нищо вече не можеше да се вижда, а присъствието на урагана се чувствуваше само по тътнежа на неговата страшна песен. Всяко движение от тила към позицията бе абсолютно невъзможно. Само телефоните, кабелите на които бяха дълбоко закрити в снеговете, безупречно работеха и служеха за свръзка със задните щабове и части. По тях се получаваха и сведения за силата на бурята. Всички опити, направени на 27 и 28 март за излизане до позицията на изпратените части от бригадата, за изнасяне храна или само сухари, останаха без резултат.
Защото всеки, който се опитваше да премине през границата на
урагана
, намираше там сигурната си смърт.
Сменяването на дните с нощите се познаваше само по часовника, защото снегът отдавна бе прикрил небето с 3-4 метровата си дебелина над нас. Тежко бе положението под снеговете, защото към мъчителната загриженост се прибавяха и още последиците от лишенията, поради липса на храна, гориво, па и в достатъчно количество въздух. Ранцевия хранителен запас, който отдавна подлежеше на заменяване с пресен такъв, защото бе се развалил и разпилял в толкова боеве, сега бе послужил за слаба и недостатъчна закуска на войниците. Освен това, тия жалки остатъци от храна бяха послужили и за притегателна точка на много гадни плъхове, дупките на които, запушени от бурята, намериха изхода си тук - в скривалищата и донесоха нови грижи на блокираните защитници със своите дръзки нападения върху празните раници и торби, които обираха без стеснение, че лишават стопаните им от последните трохи. Шанцовият инструмент, който вече не можеше да служи за друго, в случая послужи за оръжие в борбата с тия изгладнели гадове, които дадоха не малко жертви в своите гладни пристъпи върху още по-гладните хора.
към текста >>
78.
3.12. ВЪВ ВРАЖЕСКИЯ ЛАЗАРЕТ
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
2449 на 14 септемврий 1918 г., внезапно бе разбито към 3 часа след пладне от адския трясък на стотици снаряди, изпратени от артилерийските вражески
урагани
, които запалиха земята.
3.12. ВЪВ ВРАЖЕСКИЯ ЛАЗАРЕТ Зловещото затишие, което като никога, бе заседнало върху позицията на полка пред в. "Перистер" (2610) и к.
2449 на 14 септемврий 1918 г., внезапно бе разбито към 3 часа след пладне от адския трясък на стотици снаряди, изпратени от артилерийските вражески
урагани
, които запалиха земята.
Денят тежко отиваше към своя залез, а огънят не само че не отслабна, но с настъпването на нощта ставаше все по-буен и по-буен, като от време на време се обръщаше на барабанен. Биеха се всички окопи и всички пътища и пътеки зад позицията, водещи към нея. Движението на транспортите, носещи материали на позицията спря, а пешеходците с голяма мъка заобикаляха из дерета и скали, за да се запазят от огъня. Едновременно всички окопи на противника почнаха една небивала досега пушечна, картечна и минна стрелба и обсипваха нашата позиция с маса олово. Особено силен и съсредоточен огънят беше върху к.
към текста >>
79.
8.2. РАЗГОВОР НА ПЕТРОВДЕН
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Има слънчеви
урагани
, които изхвърлят на 18 000 км от Слънчевата повърхност и пак се повръщат на Слънцето тия
урагани
неизхвърляни.
И небето наказва хората със същото наказание - животните ядат хората. Всякога, когато умът и сърцето вървят заедно и са съгласни, ще има добри резултати. В 25 билиона пространства можем да вместим 3 000 Слънчеви системи като нашата. Един народ с Бога всичко може, защото Бог е голяма величина, в която всичко може. С думата "може", ние привличаме всички добри условия и успеха за работа е осигурен.
Има слънчеви
урагани
, които изхвърлят на 18 000 км от Слънчевата повърхност и пак се повръщат на Слънцето тия
урагани
неизхвърляни.
Луната има към Земята само едната си страна. Какво има на другата й страна не се знае. За в бъдеще Новата култура ще има да развие и открие много неща. Ще се установят съобщения с Луната. Има космически течения към Слънцето и Луната и обратно, към Земята.
към текста >>
80.
Съдържание
,
,
ТОМ 26
Ураган
3.1.5.20.
3.1.5.15. Ще победим! 1936 г. 3.1.5.16. Бог 3.1.5.17. Дордето слънце грей 3.1.5.18. Оръжие 3.1.5.19.
Ураган
3.1.5.20.
Стълбище 3.1.5.21. Орел 3.1.5.22. Прошка 3.1.5.23. На Божията нива 1937 г. 3.1.5.24. Учителят 3.1.5.25. Учителю!
към текста >>
81.
Цариброд, 1916 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Тъй
ураганът
, който ме смаза с думи и юмруци, остави у мен непоклатимо взетото решение.
Време е вече да се женя, да се махна от семейството - така не може. Преставам да навивам масури, изправям се и въпреки моя ужас от гневното й лице и закани, тихо, но твърдо заявявам: - Мамо, заминавам за София. - Какво?... - Ще си търся работа. Зная буря, която чупи клонове и изкъртва големи дървета, но все някое, и то някое слабичко и самотно, ще остане.
Тъй
ураганът
, който ме смаза с думи и юмруци, остави у мен непоклатимо взетото решение.
Тя остана като гръмната. Премяната ми във вързопче, тънка постелчица, 35 сребърни лева, спечелени от шев, 3 пресни хляба и две живи кокошки. Тя е писала на кака с изрична заповед да ме не приема, но кой знае, Бог е милостив. Софийка и Лена Станкова са вътре; ще ми помогнат до гарата. Оставям ги за малко. Нощ.
към текста >>
В гърдите ми - буря, светлина,
урагани
, сияния, звезди... Цяла луна ме гледа отгоре като нарочна пратеница.
Премяната ми във вързопче, тънка постелчица, 35 сребърни лева, спечелени от шев, 3 пресни хляба и две живи кокошки. Тя е писала на кака с изрична заповед да ме не приема, но кой знае, Бог е милостив. Софийка и Лена Станкова са вътре; ще ми помогнат до гарата. Оставям ги за малко. Нощ. Ето ме на колене върху снега, Студ, но кой го усеща.
В гърдите ми - буря, светлина,
урагани
, сияния, звезди... Цяла луна ме гледа отгоре като нарочна пратеница.
Лъчите й ме обливат. Издигам ръце и шепна велики думи: „О, Ти, чуй ме, о, Ти, Любими, с тия ръце ще работя, подкрепи ме! ” Стъпките ми хрущят по стегнатия сняг, а той лъщи, лъщи. В душата ми е тихо и ясно. Поемаме тричките към гарата.
към текста >>
82.
МАЙ 1916 г. - 20 ДЕКЕМВРИЙ 1917 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Това е нов
ураган
от ревност - разбрах, за Ковачев се отнася.
Качваме се на трамвая и - в Борисовата градина. Потегляме по алеите. Мълчим. Donnerwetter, Donnerwetter [(нем.) израз, показващ гняв или учудване] - пухти моя дойчовец. Стиска юмруци и някому се заканва. Нищо не разбирам, но усещам, че за мен се отнася.
Това е нов
ураган
от ревност - разбрах, за Ковачев се отнася.
Стоял навярно някъде на „пусия”, за да види вярна ли съм му. И ето, хваща ме на местопрестъплението. Стискам грубата му ръка, целувам я, но нищо не помага. Заплаках не на шега. Изведнъж рязко се отделя от мене и тръгва към срещуположната посока - отива си.
към текста >>
83.
7 ЯНУАРИ 1927 г. - 31 МАРТ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Приближава времето на
ураганите
.
Няма вече хоризонт - тъмна нощ е обгърнала всичко. А сега е по-страшно, колкото от преди. Отиде си любимата, която ме издигаше към вечната красота. Сега не зная никакъв път. Стоя неподвижна.
Приближава времето на
ураганите
.
Но те, не ще ме убият. Скрий ме, тъмна нощ, да не видя грозотата си! А когато слънцето грееше и тя беше с мен, животът имаше смисъл. Когато птичките пяха, животът беше красив, когато изворите бликаха, душата ми беше жива и пееше. Но аз не я последвах, Не я послушах; Изпъдих я.
към текста >>
84.
3 АПРИЛ 1927 г. - 5 ЮЛИ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Ей стигам вече края, блести отсреща фарът, Но в
ураган
морето премята моят члън.
5 ЮЛИ 1927 г. ПАСТИРЪТ Велики Отче мой, всегдашен утешител! В самотни часове, Ти мой Другар свещен, На моите страдания невидим си Ти зрител - Сал Ти ми взора виждаш от сълзи замъглен. О, дай ми Татко сили, та пътя си да мина! Със радост да възлезна към Твоя Връх свещен, И в тоз суетен свят без след да не погина, А в храма Ти да дойда от слава озарен!
Ей стигам вече края, блести отсреща фарът, Но в
ураган
морето премята моят члън.
Ще види ли таз буря, ще чуе ли туй Царят, Що морен тук край мене почива сладък сън? Бучат талази грозно, небе с море се слива И лодката се пълни от пенещи вълни. В злокобен сън нощта ме тайнствено приспива И дрямка смъртоносна сърцето ми плени... Но не, сърце мое! Извикай страховито И нека твоят глас цепи таз мрачина! Да млъкне ревът страшен на туй море сърдито И ти през облака ще зърнеш светлина.
към текста >>
85.
4 ЯНУАРИЙ 1928 г. - 28 ФЕВРУАРИ 1928 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Какъв
ураган
е тогава в мене!
Асавита, Не ме наричайте нито „мила”, нито „любезна”. В душата ми някога заседава жесток синедрион, който вика: Разпни го, разпни го! Защо? - питах аз. Защото Вие никога не говорите за щастие, а винаги само за страдание, дълг, усилие, превъзмогване.
Какъв
ураган
е тогава в мене!
Каква омраза ме обзема към всичко! Искам забрава. Искам да забравя всичко, всичко! В душата ми е нощ. Защо заспивам?
към текста >>
86.
2.1.5. 23 февруари 1923 г., [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Той се превръща на стихия, на буря, на
ураган
.
Ето го Слънцето, цяло веч. Наднича из зад бялата кадифяна завеса на Стара планина, усмихва се на природата и бавно, бавно се издига по своя път. Тишина. Не, не - чудна горска песен. Пее вятърът, пеят водните струи, чучулигите, блясъкът на снега, голите напъпили вейки, цели прострени към Слънцето. Възлизаме. Вятърът се усилва.
Той се превръща на стихия, на буря, на
ураган
.
Грижа ли го е него, че ни поваля доле и ни търкаля по снега. Но дали се плашат екскурзиантите! Пази Боже! Приличат на млади бойци, които вместо да се плашат от боя, налитат към него с непреодолима сила. Лицата им сияят.
към текста >>
Горският
ураган
започва здраво да ни тупа.
Няма пред него ни мъгли, ни облаци. То обилно, с две шъпи сипе бисери и елмази по снега и лъха от висинето смях и закана към нас. Закана? Защото вятърът не спира, бурята се увеличава и студът нараства с неимоверна сила. Доле градът едвам се вижда. Само златните кубета на църквите показват, че доле има човешки същества.
Горският
ураган
започва здраво да ни тупа.
Колко пъти, заваляни от тоя силен юнак падаме и ставаме, и какво би станало от нас, ако не беше този сняг, по който падахме като върху мека постеля! Ето този млад левент как се е вчепкал в шубраките и не ги пуща. Ето ги млади и стари, вкопчани един в друг, неволно събрали се накуп от разлуделия се вихър. Някъде хвърква шапка, някъде се откъсва кошница с чайни принадлежности и по воля се изтърсва по заледения сняг. Но палтата здраво се закопчават, шапките се превързват с кърпи.
към текста >>
87.
2.1.13. Празник на победите. 27 септември 1925 г., петък, [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Негде изписука птичка, а там горе, над главите ни из скалите,
ураганът
не спираше.
Брат Тодорчо Стоименов, една шепа душичка, да го духнеш ще падне, от време на време пущаше по някоя шега; как веднъж го срещнали 6 мечки (но те били водени със синджир от мечкаря). Това в скобите той казва тихичко, едвам чуто, а който е по-далеч, чува само, че го срещнали 6 мечки, прави очуден поглед и ние които сме чули това в скобите, примираме от смях. Минаваме през брод на разляна горска речица. Течейки през снега тя изглежда черна. На дъното му се виждат бели камъчета и листчета.
Негде изписука птичка, а там горе, над главите ни из скалите,
ураганът
не спираше.
Той още фучи и здравата се ядосва някому, па види се и на себе си, че го изхитри Мъдрецът и ни преведе по „неутралната зона”. За къде бързахме тъй устремени? - За нашата уютна гостна при чешмичката. Това място, свидетел на толкоз наши красиви преживелици, изнесени бури, песни, стана за нас някакво тайнствено убежище. Наистина, горе заварихме нещо хубаво - нова построена хижа -работа на братя доброволци, но покрива и вратите, бурята ли, или някоя друга неспокойна ръка бе отнела и от тях нямаше ни следа.
към текста >>
88.
2.1.18. Кирил и Методий 24 май 1926 г., [понеделник, Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Спира за миг, пак започва - капка по капка... Едвам смогваме да се нахраним и ето почва небивал
ураганен
дъжд.
След като добре изсуши дрехите ни, сега като с примрежени очи зад едно пълно облаче почна да ни придружава. Упражненията направихме под меките му топлящи лъчи. Пак се засъбираха облаците, пак из зад Резньовете заканително се зъбят към нас. Тъмни гиганти по нечий магически знак се събират и заканително си шушнат. Закапват редки едри капки.
Спира за миг, пак започва - капка по капка... Едвам смогваме да се нахраним и ето почва небивал
ураганен
дъжд.
Виж ти, каква била мрежицата на слънцето; то се е смяло тогава зад този вуал, защото ние си помислихме, че всичко вече е минало. Да, днес е понеделник. Както жените чистят на този ден, така и природата днес прави голямо чистене. Нозете ни гмичкат във вода. Дрехите увиснали тежки от дъжда; да ги извием - поток ще ливне... Мокри до кости, но весели, весели.
към текста >>
89.
2.1.22. Гергьовденска екскурзия, 6 май 1927 г., [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Грозен
ураган
ехтеше над града и особено блъскаше по прозорците на тия, които с приготвени раници и обувки чакаха да съмне... Заставаше за миг, този голям юнак, негли сили да събере.
Гранките са обкичени със светлозелена копринена шумица. Тревата обилна и сочна навред е поникнала, изтрила всяка следа от есенната шума, сплескана под снега. Нежни остри иглици с жива сила са пробили изсъхналите листа и са излезли над тях. Снощи бе ужас. Небето се бунтуваше с небивал гняв.
Грозен
ураган
ехтеше над града и особено блъскаше по прозорците на тия, които с приготвени раници и обувки чакаха да съмне... Заставаше за миг, този голям юнак, негли сили да събере.
Сетне страшно зафучи и с двойна сила замята се и завей, сякаш земята на въздуха иска да вдигне. Мълния, гръм, трясък. Светкавици разлени в пожар, или змийски извити се леят отгоре, последвани от оглушителни, замайващи гръмотевици и проливен дъжд. Като че ли гигантско чудовище с огнедишаща димяща уста, отворило грозна паст с рев налита горката земя и иска да я глътне... Но, види се, този страшен гигант, сам получил някои невидими бодвания по хълбоците, та след като рева и блъска след няколко часа утихна, изчезна, като че ли никога не е бил. Когато подир среднощ - в 3 часа тръгнахме, небето се тъй изведрило, тъй мило ни се усмихва, сякаш да заличи снощната си дивотия.
към текста >>
90.
2.1.28. Благовещение, 7 април 1928 г., събота, [Витоша, бивака Ел-Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Сириус прекрасен, що като брилянт гориш в небесните глъбини, кажи, утре не ще ли ни сполети буря, не ще ли
ураган
да ни връхлети, че за Витоша се готвим, горе на планината да отидем.
2.1.28. Благовещение, 7 април 1928 г., събота, [Витоша, бивака Ел-Шедар] - Хубави светли звезди, кажете, утре ще има ли слънце?
Сириус прекрасен, що като брилянт гориш в небесните глъбини, кажи, утре не ще ли ни сполети буря, не ще ли
ураган
да ни връхлети, че за Витоша се готвим, горе на планината да отидем.
Бъди ни Оракул и Ти, Орионе, ще ли се радваме на топли слънчеви лъчи или ще има - студен душ? Не отговарят светлите звезди. Трепкат, примигват с очици, мълчат си те. Сякаш само отговарят: - Що питате нас? Питайте ветровете, що носят бури и мъгли.
към текста >>
91.
2.1.33. Мусалла, 9-14 юли 1929 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Тук, до облаците, гдето се бият
ураганите
, где първата слънчева целувка докосва тия праисторически великани.
На връх Мусалла! Еква гърмовна песен: „Един си ти, мой Мусалла! ” Свещен трепет изпълва гърдите. Ние сме сега най-високо в България, не, най-високо в целия Балкански полуостров. Долу Олимп със своите богове и богини.
Тук, до облаците, гдето се бият
ураганите
, где първата слънчева целувка докосва тия праисторически великани.
Сядам върху камъните. Слънцето най-после се застоява над нас. Учителят ни говори. Той говори за Служенето, за слугуването - най-важната задача на съвършената личност. Мъгли. Закриват очертанията на приказния Пирин и Рилската пустиня.
към текста >>
92.
2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Потегляме всред
ураганен
дъжд.
На Сапарево всички се нагласяват в автомобили, но за мене място няма. Стоя на дъжда и се чудя що да правя. Изведнъж вратцата на последния автомобил се отварят и се подава красивата сребърна глава на Учителя. Кимна ми. Разбира се, веднага се намери място и то широко, широко.
Потегляме всред
ураганен
дъжд.
Зад нас се затварят бреговете на огромни пороища. Друган е под вода. Автомобилите летят, а зад тях се съединяват луди пороища в грозен и мътен мощен поток. Учителевият автомобил се изтегли най-напред. Измъкваме се през Радомир, Перник и рано сме на Изгрев.
към текста >>
93.
2.1.42. 9 юни 1930 г., Свети Дух, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
,
ТОМ 26
Мокри, кални, но весели и бодри, под непрекъснато
ураганно
плискане на дъжда се прибираме.
Ето я едра птичка с черни и жълти пера как задига един залък и отлита. Слизаме. Гърмотевиците ни настигат към юзината. Небето се нахмури сърдито. Заваля изобилен дъжд, сипе като из ръкав. Мокри сме до кости.
Мокри, кални, но весели и бодри, под непрекъснато
ураганно
плискане на дъжда се прибираме.
У дома са сухите дрехи, горещия чай, топлото чисто легло. Днешната екскурзия мога да я нарека: Екскурзия на угощението. Много спане Симиди с мед Окъпване до кости.
към текста >>
94.
2.1.43. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Задуха
ураганен
вятър и както човешка ръка скубе бурени от градината, тъй този вятър Горянин скубеше една по-една нашите платнени жилища.
Затова пък, голяма група си заминава за София. Няма вече буря; тя дойде, направи своето и си замина. Тя приличаше на закъснял художник, който много късно донесе своята картина за „голямата обща изложба на Рилските художници”. Но привечер, още „художници” донасят бурните си картини. Небето се начумери тъй много, като че ли там горе изригваха вулкани и стелят небето с тъмно пепеливи гърмящи облаци.
Задуха
ураганен
вятър и както човешка ръка скубе бурени от градината, тъй този вятър Горянин скубеше една по-една нашите платнени жилища.
Пъдеше ли ни вече, не зная. Духа вятърът и нещо говори. Палатките се издуват, като корабни платна, готови да полетят на някъде. Те сякаш се бранят, сякаш охкат, молят се за пощада. Слънцето ту се скрие зад облак, ту се яви и сипе жарава по земята.
към текста >>
Но ето, че завалява
ураганен
дъжд, който, като че задъхан от гняв, не се махна, докато не потопи всичко под вода.
Духа вятърът и нещо говори. Палатките се издуват, като корабни платна, готови да полетят на някъде. Те сякаш се бранят, сякаш охкат, молят се за пощада. Слънцето ту се скрие зад облак, ту се яви и сипе жарава по земята. Някои се улисват по мостчета, нови пътища, или затягат въжетата на палатките си; вземаха мерки за някоя нощна изненада.
Но ето, че завалява
ураганен
дъжд, който, като че задъхан от гняв, не се махна, докато не потопи всичко под вода.
15 август [1930 г.] Какъв мрак! Слънцето навъсено се яви на изток и пак изчезна зад настръхнал облак. Цялата природа му протяга ръце; всяка жива твар го зове на помощ. Какъв ужас нощес, каква небивала и непрекъсната стихия. Изглежда, че слънцето се смили - провря топлите си лъчи от тъмните небесни завеси и протегна ръка над горката земя.
към текста >>
На Изгрев ни чака
ураганна
радост.
А нашият фасон - за никъде. Смачкани шапки и рокли, скъсани обувки, попукана кожа по ръце и лице. Неизразимо щастлив изглед. Клонче смрика на шапката, бастун, непременно бастун. Рано влизаме в София.
На Изгрев ни чака
ураганна
радост.
Автомобилът на Учителя е просто понесен на ръце. Колко пламенни целувки сложиха върху добрата му блага десница. Всички гръмват в хорова песен: „Благословен от Бога, Ти, Учителю на Любовта...” Изненада! Всекиму се даде по кофа гореща вода да се окъпе. Каква благодат!
към текста >>
95.
2.1.46. Гергьовден, 6 май 1931 г., сряда, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Време за изгрев наближава, а бурята изливаше върху ни
ураганен
дъжд, и небето, настръхнало и черно, ревеше над нас.
Как тогава по косите ни светеха електрически искри и по ръцете ни - крайчеца на пръстите ни, когато изправим ръката и по кокалчетата на дланта, когато я свием. Някои имаха искри по клепачите, по края на веждите си. То беше тъй необикновено и чудно. Как вървяхме двама по двама в безкрайна редица, тясно притиснати един до друг, защото от двете ни страни зее пропаст. Спомняме си как тогава зората се пуква.
Време за изгрев наближава, а бурята изливаше върху ни
ураганен
дъжд, и небето, настръхнало и черно, ревеше над нас.
Обвиваха ни мъгли, по-гъсти от смола, сякаш се впиваха в дишането ни. Нищо се не вижда около нас. И тогава, тогава! Когато нозете ни вече опираха върху раменете на Мусалла, внезапно задуха такъв ураганен вятър, че за няколко минути разпиля мъглите и облаците. Разтика ги далеч от хоризонта, подобно навита завеса на огромна сцена, и слънцето победоносно се показа пред очите ни.
към текста >>
Когато нозете ни вече опираха върху раменете на Мусалла, внезапно задуха такъв
ураганен
вятър, че за няколко минути разпиля мъглите и облаците.
Спомняме си как тогава зората се пуква. Време за изгрев наближава, а бурята изливаше върху ни ураганен дъжд, и небето, настръхнало и черно, ревеше над нас. Обвиваха ни мъгли, по-гъсти от смола, сякаш се впиваха в дишането ни. Нищо се не вижда около нас. И тогава, тогава!
Когато нозете ни вече опираха върху раменете на Мусалла, внезапно задуха такъв
ураганен
вятър, че за няколко минути разпиля мъглите и облаците.
Разтика ги далеч от хоризонта, подобно навита завеса на огромна сцена, и слънцето победоносно се показа пред очите ни. Да, точно на време, точно! Бяхме се изкачили вече всички горе, всички до един и то се яви! Каква възторжена песен екна тогава от безброй гърди, каква пламенна благодарност се понесе от толкоз сърца! Кога е чула тая българска планина толкоз възторг от своите върхове?
към текста >>
96.
2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Задуха
ураганен
вятър.
И те намериха същия прием. Заобиколени от българчета, говорещи немски, тъй се зарадваха и окопитиха голите тевтончета, че почнаха да ни гледат мило и доверчиво. Но какво да правим с грозничкото болно философче с щръкналата коса - Karli [Карли]? О, той е сериозно болен, и нашите лекари бързо го отправят за някоя болница. Не му помага ни чай с лимон, ни мляко, ни компреси... Как гледа жално и безпомощно младият човек, чуди се на тая нежна грижа от всички ни... Вечерта към огъня импровизиран концерт.
Задуха
ураганен
вятър.
Той разлюля-ваше пламъците към нас, обсипваше ни с рояк искри. Става много студено, а гостите студенти настръхнали, зъбите им тракат. Очите им през очилата гледат втрещено. Викаме ги на пейките, намятаме ги с шалове, одеяла, палта. Заувиваха се младите учени в шарените български чергици.
към текста >>
Вятърът наистина порасна в
ураган
.
Очите им през очилата гледат втрещено. Викаме ги на пейките, намятаме ги с шалове, одеяла, палта. Заувиваха се младите учени в шарените български чергици. Благодарят по всякакъв начин. Затоплени, внимателно слушат песните ни.
Вятърът наистина порасна в
ураган
.
Грабва песните ни и ги размята по вършини и долини. Пяха се сола, свириха цигулки и китари, рецитация на поезия. Учителят е с нас. Той е тук Добрият пастир, който душата си полага за овците си. И те слушат гласа Му и го следват, и подир чужд пастир няма да отидат.
към текста >>
97.
3.1. Поезия
,
ЛИТЕРАТУРНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
ТОМ 26
Ураган
3.1.5.20.
3.1.5.15. Ще победим! 1936 г. 3.1.5.16. Бог 3.1.5.17. Дордето слънце грей 3.1.5.18. Оръжие 3.1.5.19.
Ураган
3.1.5.20.
Стълбище 3.1.5.21. Орел 3.1.5.22. Прошка 3.1.5.23. На Божията нива 1937 г. 3.1.5.24. Учителят 3.1.5.25. Учителю!
към текста >>
98.
5. Като вик на съдба - любовта: Рила, последния събор,1939 г
,
Глава 4. Съборите - духовните празници на братството
,
ТОМ 28
Рядка година, която устрои финално тържество и се сключи величествен съюз между народите в навечерието на най-големите издевателства и жестокости, които щяха да се извият като унищожителен
ураган
над света.
Небето още беше безоблачно. От много държави бяха дошли гости - поканата за събора стигна до много народи. От Франция имаше най-голяма група; приблизително такава имаше от Латвия и Естония. Гости имаше от Югославия, Гърция, Швейцария, Германия, Италия. Сезонът беше великолепен.
Рядка година, която устрои финално тържество и се сключи величествен съюз между народите в навечерието на най-големите издевателства и жестокости, които щяха да се извият като унищожителен
ураган
над света.
Двадесетият век преживяваше най-острата криза и тъкмо по това време на Рила, в най-закотвеното място на Балканите на един връх, наречен “Молитвен” свещено място и средище на напреднали и възвишени същества, свързано с най-чистите и шеметни светове, се даваха беседите “Езикът на любовта”. Говореше Той. Ние слушахме. Слушаме и сега, когато светът сякаш се съвзема и опомня. Първа бледа ивица на изток светлее, когато будни дочакахме народите да жадуват за братство и да си подават ръката хора от петте континента.
към текста >>
99.
1. Пръв и последен: за майстора (28.VIII.1973 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Безсмислено е и абсолютно невъзможно - то е като
ураган
, т.н природно бедствие, срещу което стоиш без да си помръднеш пръста, чакаш само да стихне, да премине, за да си отдъхнеш и погледнеш на изток дали се зазорява.
Едновременно заемам първо и последно място - на небето светия, на Земята - последен слуга." Нека спрем дотук. Казано е всичко. Опитваме се да догоним мисълта. Невъзможно, нямаме желание да следим реда на размишлението - всичко е важно, обвеяно от духа на времето, обгорено от огъня на изпитанията. Страданията напират на прага - нещо безчинствува и те притиска от вси страни, отгоре и отдолу, отпред и отзад - отвсякъде - непрестанно и не правиш нищо да се пребориш.
Безсмислено е и абсолютно невъзможно - то е като
ураган
, т.н природно бедствие, срещу което стоиш без да си помръднеш пръста, чакаш само да стихне, да премине, за да си отдъхнеш и погледнеш на изток дали се зазорява.
А думите кънтят - “Мястото мие свободно там, когато аз съм тук. Когато един ден аз напусна Земята, който иска може да го заеме - там светия, тук последен слуга.” Странно!... Нека не кажем нищо за това. Реалността отвсякъде ни притиска. Знаем размерите Му, познаваме силата, възможностите, величието Му.
към текста >>
100.
100. Братският живот в страната и чужбина.
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
Тука имаме от Олга Славчева „
Ураган
".
Можеш ли да си спомниш нещо за него? С.К.: Мога да кажа, че аз му отпечатих една книга под заглавие ... за храненето беше то. [Виж „Изгревът”, том XXIII, с. 49-60 и с. 50]. В.К.: Вестник „Братство”, брой 159.
Тука имаме от Олга Славчева „
Ураган
".
Какво ще ми разкажеш за Олга Славчева? Понеже имаме вече много стихове. С.К.: Аз съм помествал почти всичко което тя ми е пращала, ама така нещо особено да кажа, не зная. Защото иначе личен контакт не съм имал много, докато бях в София, тука те много хора с кого най-напред да контактуваш. Туй мисля, че ти ми го беше казал, че баща й бил Славков там един от Ботевите честници.
към текста >>
НАГОРЕ